ДОКЛАД относно търговските и икономическите отношения със Съединените щати

15.10.2012 - (2012/2149(INI))

Комисия по международна търговия
Докладчик: Vital Moreira

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно търговските и икономическите отношения със Съединените щати

(2012/2149(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съвместната декларация от срещата на високо равнище ЕС-САЩ, публикувана на 28 ноември 2011 г.[1] и Съвместната декларация на Трансатлантическия икономически съвет между ЕС и САЩ (ДЕО), публикувана на 29 ноември 2011 г.[2],

–   като взе предвид писмата от двете партии от 22 февруари 2012 г. от 20 американски сенатори и съответно от 14 май 2012 г. от 51 членове на Камарата на представителите на САЩ, до президента на САЩ Барак Обама,

–   като взе предвид писмото от 19 март 2012 г. от четирима членове на комисията по международна търговия на Парламента до председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу и председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой в подкрепа на работна група на високо равнище между ЕС и САЩ относно работните места и растежа (РГВР),

–   като взе предвид съвместната декларация от срещата на върха на Г-8, проведена в Кемп Дейвид, Съединените щати, на 18 и 19 май 2012 г.[3], както и съвместната декларация от срещата на върха на Г20, проведена в Лос Кабос, Мексико на 18-19 юни 2012 г.[4],

–   като взе предвид „Междинните доклади до лидерите“ от 19 юни 2012 г. от РГВР[5],

–   като взе предвид съвместното изявление от 19 юни 2012 г. на президента на САЩ Барак Обама, председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпьой[6],

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28-29 юни 2012 г., както и „Пакта за растеж и работни места“, приложен към него[7],

–   като взе предвид своите предишни резолюции, и по-специално резолюцията от 1 юни 2006 г. относно трансатлантическите икономически взаимоотношения между ЕС и САЩ[8], от 22 май 2007 г. за глобална Европа – външни аспекти на конкурентоспособността[9], от 19 февруари 2008 г. относно стратегията на ЕС за осигуряване на по-добър достъп до външни пазари за европейските предприятия[10], от 5 юни 2008 г. относно провеждането на търговска политика чрез ефикасни правила и процедури за внос и износ[11], от 9 юли 2008 г. относно Световната търговска организация спорове между Европейския съюз и Съединените щати относно предполагаеми субсидии за „Еърбъс“ и „Боинг“[12], от 5 февруари 2009 г. относно засилването на ролята на европейските малки и средни предприятия в международната търговия[13], от 11 ноември 2010 г. относно предстоящата среща на високо равнище ЕС-САЩ и Трансатлантическия икономически съвет[14], от 6 април 2011 г. относно бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции[15], от 27 септември 2011 г. относно нова търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“[16], от 17 ноември 2011 г. относно срещата на върха ЕС-САЩ на 28 ноември 2011 г.[17], и от 13 декември 2011 г. относно пречки пред търговията и инвестициите[18],

–   като взе предвид съвместното изявление на 72-то междупарламентарно заседание на Трансатлантическия диалог на законодателите (TДЗ), проведена в Копенхаген на 9-10 юни 2012 г. и в Страсбург на 11 юни 2012 г.,

–   като взе предвид проучването от 11 декември 2009 г., изготвено за Комисията от ECORYS Нидерландия, озаглавено „Нетарифни мерки в търговията и инвестициите между ЕС и САЩ — икономически анализ“[19],

–   като взе предвид член 207, параграф 3 и член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид член 48 своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A7-0321/2012),

A. като има предвид, че ЕС и САЩ представляват един за друг основни търговски партньори, че на двете икономики се пада около половината от глобалното икономическо производство и почти една трета от потоците на световната търговия, което създава най-голямата икономическа връзка в света;

Б.  като има предвид, че, въпреки че икономическите отношения между ЕС и САЩ са сред най-отворените в света, и въпреки че трансатлантическите пазари са силно интегрирани чрез големите потоци на търговията и инвестициите (с обем на двустранния търговски обем от 702.6 милиарда евро, с двустранни инвестиции на стойност 2.394 трилиона щатски долара през 2011 г.), съществува общ консенсус, че потенциалът на трансатлантическите отношения далеч не е напълно изчерпан, като има предвид, че ЕС и САЩ споделят общи ценности, сходните правни системи и високи стандарти на труда и опазването на околната среда, и че следва да се използват ефектите от взаимодействието за осигуряване на растеж и работни места, от които и двамата партньори се нуждаят, и като има предвид, че проучване, проведено през 2009 г. за Комисията определи най-важните нетарифни мерки, които засягат търговията между ЕС и САЩ, както и направи оценка на икономическото им въздействие, като направи предположението, че отстраняването на половината от такива съществуващи мерки и регулаторни различия, би се изразило в повишаване на БВП в размер на 163 милиарда евро до 2018 г. от двете страни на Северния Атлантик;

В.  като има предвид, че в продължаващата икономическа криза световната икономика остава уязвима, което се отразява силно на работните места, развитието и околната среда; като има предвид, че продължаващите финансови и икономически кризи, както в ЕС, така и в САЩ, представляват заплаха за стабилността и просперитета на нашите икономики и за благосъстоянието на нашите граждани, а липсата на координация на финансовото регулиране създава излишни пречки пред търговията, като призовава за по-тясно икономическо сътрудничество между ЕС и САЩ, за да се използват предимствата на международната търговия за преодоляване на тези кризи;

Г.  като има предвид, че умереното нарастване на световния търговски обмен през последните три години е допринесло значително за смекчаване на негативните последици от икономическата криза, и по-специално в рамките на ЕС и САЩ, което представя доказателство, че търговията играе важна роля в осигуряването на растеж и заетост;

Д. като има предвид, че след срещата на върха ЕС — САЩ през ноември 2011 г., ТИС създаде РГВР, чиято задача е да се намерят възможности за увеличаване на търговията и инвестициите с цел подкрепа на взаимно изгодното създаване на нови работни места, икономически растеж и конкурентоспособност;

Е.  като има предвид, че в писмата от двете партии, изпратени до президента на САЩ от американски сенатори и от членове на Камарата на представителите на САЩ, както и в писмото от четирима членове на комисията по международна търговия на Европейския парламент, в т. ч. от нейния председател, се призова РГВР да формулира бързо амбициозни предложения за стимулиране на търговията и инвестициите между ЕС и САЩ и за отстраняване на ненужните препятствия за трансатлантическата търговия и инвестиции като има предвид, че и двете писма подчертават необходимостта от превръщането на търговията и инвестициите с ЕС в приоритет и конкретно подкрепят усилията за премахване на регулаторните пречки (и за постигане на по-тясно сътрудничество между регулаторните органи, нетарифни бариери), намаляване на митата до нула, когато е възможно, търговия в областта на услугите, инвестиции и по-нататъшно взаимно отваряне на пазарите за обществени поръчки;

Ж. като има предвид, че в своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“ Европейският парламент призовава за развитието на динамична Трансатлантическа инициатива за растеж и работни места;

З.  като има предвид, че също и частният сектор в САЩ, изрази подкрепа за повторно превръщане на Европа в приоритет в търговската политика на САЩ, и като има предвид, че частните заинтересовани страни, както в ЕС, така и в САЩ, показаха подкрепа за амбициозно и всеобхватно споразумение и мнение, че напредъкът към по-тясно икономическо сътрудничество между ЕС и САЩ ще изпрати силен сигнал до инвеститорите и бизнеса в рамките на ЕС и САЩ, както и на международно равнище;

И. като има предвид, че разработването на общи стандарти между ЕС и САЩ автоматично би оказало подобен положителен ефект върху държавите от Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), по-хармонизираната регулаторна среда между ЕС и САЩ като цяло би била полезна, както и че по-нататъшната интеграция на най-интегрирания търговски пазар в света би била безпрецедентна от историческа гледна точка;

Й. като има предвид, че САЩ са вторият по големина партньор на ЕС в търговията със селскостопански стоки, а същевременно ЕС изнася основно висококачествени продукти за САЩ, което означава, че нетарифните бариери и географските указания за произход са от изключително значение за земеделския сектор на ЕС;

K. като има предвид, че РГВР съвместно анализира широк кръг от възможности за разширяване на трансатлантическата търговия и инвестициите, а в своя междинен доклад от юни 2012 г. достигна до предварителното заключение, че едно всеобхватно споразумение, което разглежда широк спектър от двустранни политики в областта на търговията и инвестициите, както и въпроси от общ интерес по отношение на трети страни, които, ако бъдат постижими, биха осигурили най-съществената полза;

Л. като има предвид, че съвместната декларация на президентите Обама, Барозу и Ван Ромпьой приветства междинния доклад на РГВР, в който се заявява, че смелата инициатива за разширяване на търговския обмен и инвестициите би могла да даде значителен принос за трансатлантическата стратегия за укрепване на растежа и създаване на работни места;

M. като има предвид, че ЕС е решен да насърчава свободната, справедлива и отворена търговия, като същевременно защитава интересите си, в дух на реципрочност и взаимна изгода, особено по отношение на най-големите световни икономики;

Н. като има предвид, че РГВР се намира в последния етап от планирането на това как да се справим с евентуалните преговори за стимулиране на растежа и заетостта чрез търговско партньорство между ЕС и САЩ, като се очаква тя да представи окончателния си доклад преди края на 2012 г.;

O. като има предвид, че Комисията е изразила надежди за започването на евентуални преговори още в началото на 2013 г. и за тяхното приключване преди края на нейния текущ мандат;

П. като има предвид, че една открита, предвидима и прозрачна, основана на правила многостранна търговска система, установена от Световната търговска организация (СТО), продължава да представлява най-подходящата рамка за постигане на свободна, справедлива и лоялна търговия в световен мащаб, като има предвид, че до момента е било невъзможно да се приключат преговорите относно програмата за развитие от Доха (ПРД), и като има предвид, че, въпреки че укрепването на многостранната система това продължава да бъде основна цел, което не изключва двустранните споразумения, излизащи извън ангажиментите по линия на СТО и допълващи многостранните правила;

1.  счита, че търговията и чуждестранните инвестиции трябва да бъдат използвани по-добре, за да се стимулира интелигентен, силен, устойчив, балансиран, приобщаващ растеж, използващ ресурсите ефективно, което да доведе до създаване на повече работни места и до увеличаване на благосъстоянието на хората в целия свят; приветства ангажимента на лидерите на Г-8 и Г-20 за отваряне на търговията и инвестициите, за разширяване на пазарите и избягване на протекционизма във всичките му форми, като необходими условия за устойчиво глобално икономическо възстановяване, работни места и развитие;

2.  приветства текущите съвместни дискусии между ЕС и САЩ за това как да работят заедно за увеличаване на потенциала за растеж и за насърчаване на финансовата стабилност, с цел създаването на висококачествени работни места; подчертава, че за да се гарантира дългосрочен просперитет и заетост са необходими съвместни ангажименти и усилия, които да създадат нови възможности за предприятията - големи и малки, за да се насърчи предприемачеството и за да се използват предимствата, предлагани от уникално интегрирания трансатлантически пазар; призовава за преговори между ЕС и САЩ и други партньори относно това как да работят съвместно за преодоляване на проблемите, свързани с екологичната криза и изменението на климата; призовава също така за по-голям съвместен ангажимент за постигане на стабилност на финансовия пазар;

3.  приветства междинния доклад на РГВР и предварителните препоръки, съдържащи се в него, и изразява съгласие, че едно всеобхватно споразумение следва да включва амбициозен реципрочен пазар, отворен за стоки, услуги и инвестиции, следва да решава предизвикателствата на модернизиращите се търговски правила и да подобрява съвместимостта на регулаторните режими; насърчава РГВР да продължи работата си по изготвянето на един амбициозен, но осъществим набор от цели и конкретни мерки в преговорите за подобно обширно двустранно споразумение за търговия и инвестиции, което би съответствало (и подкрепяло) рамката на СТО; подчертава значението на взаимното зачитане и признаване на законодателството, правилата и автономността на юрисдикцията на всяка от страните за постигане на ползотворен процес и успешни резултати;

4.  подчертава значението от продължаване укрепването на трансатлантическите икономически отношения, като същевременно се подкрепят интересите на ЕС, включително в области като например, екологичните стандарти, здравните стандарти и стандартите за защитата на животните, безопасността на храните, културното многообразие, трудовите права, потребителските права, финансовите услуги,обществените услуги или географските указания, наред с другото;

5.  подчертава, че докато специфичните интереси и чувствителни области и на двамата партньори трябва да бъдат гарантирани по балансиран начин, има много области, в които напредъкът би бил от голяма полза, по-специално по отношение на премахването на търговските бариери, въвеждането на мерки за осигуряване на по-добър достъп до пазара, в т.ч. за инвестициите, защитата на правата на интелектуална собственост (ПИС), отварянето на пазарите за обществени поръчки, за да се гарантира пълна реципрочност, изясняването, опростяването и хармонизирането на правилата за произход, сближаването по взаимното признаване на регулаторни стандарти, не просто придържането към минимално изискваните стандарти, основани на Споразумението на СТО за приложение на санитарни и фитосанитарни мерки, а стремежът за съвместно подобряване на качеството и сътрудничеството при обсъждането на различаващите се стандарти на ЕС и САЩ; счита, че такова засилване на икономическите отношения ще даде възможност и за по-голямо съгласуване на подходите на ЕС и САЩ към справяне с глобалните икономически предизвикателства;

6.  подчертава, че защитата на географските указания в двустранната търговия със земеделско производство ще бъде въпрос от основно значение, по който е възможен значителен напредък, ако и двете страни подходят към въпроса в конструктивен дух на компромис; счита, че защитата на географските указания е основен компонент, който е пряко свързан с амбициозен резултат по отношение на достъпа до земеделския пазар; подкрепя пълното прекратяване на възстановяванията при износ в търговията със земеделска продукция между ЕС и САЩ;

7.  признава, че въпреки че средните митнически ставки в трансатлантическата търговия със стоки са сравнително ниски, широкият обхват на търговските връзки между ЕС и САЩ означава, че потенциалните икономически ползи ще бъдат далеч по-големи от ползите от всяко от предишните търговски споразумения и че съществува силен интерес в бизнес средите на ЕС и САЩ за премахване на оставащите мита;

8.  счита при все това, че споразумение само за безмитна търговия не би било достатъчно амбициозно, като се има предвид, че най-значимите икономически ползи ще бъдат свързани с намаляването на равнището на нетарифните бариери; подкрепя предложената от РГВР цел за премахване на всички мита върху двустранната търговия, за да се постигне значително премахване на митата, когато споразумението влезе в сила и постепенно премахване в кратък срок на всички мита, с изключение на най-чувствителните, което би могло да доведе до значителни ползи, като се има предвид, че двустранната търговия между ЕС и САЩ до голяма степен се състои от вътрешнофирмената търговия, както и до подобряване на световната конкурентоспособност на дружествата от ЕС и САЩ на световната сцена;

9.  подкрепя възгледа, че предвид вече съществуващите ниски средни митнически ставки, ключът към разкриването на потенциала на трансатлантическите отношения се намира в борбата с нетарифните бариери (НБТ), състоящи се главно от митнически процедури и вътрешни регулаторни ограничения; подкрепя целта, предложена от РГВР, да се премине постепенно към още по-интегриран трансатлантически пазар;

10. отчита, че, въпреки че едно споразумение може да не реши всички съществуващи регулаторни проблеми, институционализирането на взаимно съответствие между регулаторните режими на ЕС и САЩ би улеснило значително трансатлантическата търговия, като същевременно ще зададе амбициозен световен стандарт; посочва отново необходимостта от пълно зачитане правото на всяка страна да извършва регулиране по начин, който осигурява защитата на здравето, безопасността на продуктите и околната среда на равнището, което всяка страна счете за подходящо, както и предвид трансатлантическите различия по отношение на въпроси като отглеждането на генно модифицирани организми и определени въпроси, свързани с хуманното отношение към животните;

11. признава, че прекалено обременяващите регулаторни стандарти представляват значими пречки пред търговията, както и че премахването на подобни бариери би могло да доведе до допълнителен растеж; подчертава привеждането в съответствие на регулаторните стандарти на ЕС и САЩ следва да цели постигането на най-високия общ стандарт, като по този начин се подобри безопасността на продуктите за потребителите; подчертава необходимостта да се избегне създаването на нови (дори и непреднамерени) бариери пред търговията и инвестициите, особено в ключовите нововъзникващи технологии и в новаторските сектори;

12. подкрепя усилията за осигуряване на максимално регулаторно сътрудничество нагоре по веригата относно стандартите, регулаторната съгласуваност и по-доброто хармонизиране на стандартите с оглед по-нататъшно насърчаване на търговията и растежа, което би могло да подобри ефективността и ефективно премахване на нетарифните бариери (НТБ); подкрепя твърдението на РГВР, че всяка договорена сделка, изключваща сътрудничество и реформа в регулаторната сфера, би имала незначителен икономически ефект и би била политически несъстоятелна за двете страни; подчертава, че регулаторната съвместимост представлява най-голямото предизвикателство за амбициозно трансатлантическо споразумение и припомня в това отношение, че регулаторните различия и вътрешните мерки представляват особена търговска бариера за МСП;

13. отбелязва значението на създаването на протоколи за обмен на данни между Комисията по безопасност на продуктите за потребители на САЩ и Европейската комисия с цел да се справят бързо и ефикасно с опасни продукти, пуснати на пазара и в двата региона;

14. приветства инициативите, предприети в рамките на Трансатлантическия законодателен диалог (ТЗД), за разработване на общи стандарти в ключови области на възникващи технологии, включително нанотехнологии, електрически превозни средства, интелигентни енергийни мрежи и електронно здравеопазване;

15. призовава заинтересованите страни да се възползват в пълна степен от призива на РГВР до края на 2012 г. да представят конкретни предложения за преодоляване на въздействието на регулаторните различия върху търговията, които ненужно я възпрепятстват; призовава заинтересованите страни от двете страни на Атлантическия океан да работят заедно, където е възможно, за установяване на общи позиции;

16. счита, че като предвид нарастващото значение на електронната търговия, стандартите за защита на данните, играят основна роля в защитата на потребителите както в ЕС, така и САЩ; подчертава, че както ЕС, така и САЩ трябва да се справят с растящите заплахи за киберсигурността съгласувано и в международен контекст; изтъква, че оперативната съвместимост и стандартите в областта на електронната търговия, признати в световен мащаб, могат да спомогнат за ускоряване на иновациите чрез снижаване на рисковете и разходите на новите технологии;

17. признава, че разширяването на търговията с услуги и предприемането на стъпки за насърчаване на инвестициите и обществените поръчки, следва да бъде основен елемент за всяко бъдещо трансатлантическо споразумение, за да може да донесе допълнителни ползи за двете икономики, както и да създаде възможности за сътрудничество по търговските въпроси от общ интерес;

18. отбелязва, че секторът на услугите представлява преобладаващия източник на заетост и БВП както в ЕС, така и в САЩ; подкрепя целта на РГВР да се премине отвъд настоящото равнище на либерализация на услугите, постигнато от ЕС и САЩ в съществуващите споразумения за свободна търговия, чрез отстраняване на оставащите трайни пречки, включително никои начини на предоставяне на услугите, при същевременно признаване на чувствителния характер на определени сектори;

19. подчертава, че ЕС и САЩ имат значително различаващи се дефиниции за обществените услуги и за услугите от общ икономически интерес и препоръчва точни определения за тези термини; счита, че тези разпоредби следва да залегнат в рамката на Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС), така, че тези усилия да бъдат в съответствие с многостранната система; вярва, че увеличената регулаторна съгласуваност в сектора на услугите би могла да подобри и интеграцията на единния пазар на услугите в ЕС и САЩ; призовава за по-голямо сътрудничество в обмена на добри практики с цел подобряване на ефективността на трансатлантическия обществен сектор; препоръчва засилен взаимен диалог относно бъдещето на изчисленията в облак, както и относно развитието и производството на електрически превозни средства;

20. призовава по-специално да бъде направено всичко възможно за създаване на истински отворени и интегрирани трансатлантически финансови услуги и цифрови пазари, предвид положителното въздействие, което това ще окаже от двете страни на Атлантическия океан в сравнително кратък срок; насърчава обсъждането на включване на глава относно финансовите услуги, предвид взаимосвързаността на нашите пазари; подчертава значението от засилване на обмена и сътрудничеството между регулаторните органи в сферата на финансовите услуги от двете страни на Атлантическия океан, с цел да се обменят най-добри практики и да се идентифицират пропуски по отношение на регулирането;

21. изразява твърдо убеждение, че е необходимо да бъдат разгледани въпросите за еквивалентност, сближаване и екстериториалност, които са от решаващо значение за разбирането на начина, по който ЕС и САЩ може да се сблъскат с несигурността на своите собствени настоящи икономически и финансови проблеми, както и при сравняването на глобалните модели за определяне на стандарти и конкуренция с финансовото регулиране и надзор;

22. призовава за реформиране на ограниченията за чуждестранна собственост върху американски авиолинии и твърди, че липсата на реципрочност в правилата на ЕС и САЩ, както в морския, така и във въздушния транспорт, както и продължаващия дисбаланс между способността на дружествата от ЕС да извършват каботаж на пазара на САЩ и способността на дружествата от САЩ да извършват това тук, е пречка, която трябва да бъде преодоляна, с цел да се отключи истинският потенциал на трансатлантическите икономически отношения;

23. призовава двете страни взаимно да отворят в по-голяма степен своите пазари за възлагане на обществени поръчки, в стремеж към постигане на пълна реципрочност, и прозрачност и подкрепя целта, предложена от РГВР, за увеличаване на възможности за стопанска дейност чрез значително подобряване на достъпа до обществени поръчки на всички равнища на управление въз основа на национално третиране;

24. счита, че главата относно възлагането на поръчки следва да разглежда не само съществуващите въпроси, свързани с достъпа до пазара, но също така да включва и механизъм за предотвратяване възникването на нови пречки; разбира, че обществените поръчки в САЩ попадат също така в юрисдикцията на отделните щати; припомня значението за трансатлантическата търговия на отворените пазари за обществени поръчки, които предлагат равен достъп на доставчиците, по-специално (МСП); отново изразява становището, че МСП на ЕС следва да имат същите предимства и възможности по отношение на публичните търгове в САЩ, с каквито те разполагат в рамките на ЕС и припомня, че РГВР изрично е посочила хоризонталните разпоредби относно МСП като област, която има голям потенциал да получи трансатлантическа подкрепа; подчертава значението на това и двете страни да спазват Споразумението относно държавните поръчки (СДП);

25. подчертава значението на ПИС за стимулиране на работни места и икономически растеж и значението от запазването на високи стандарти за защита на правата върху интелектуалната собственост и правоприлагането в тази област, като в същото време се насърчава свободното движение на информация и достъпа до интернет;

26. отбелязва оценката на РГВР, че, въпреки че както ЕС, така и САЩ са решени да поддържат високо равнище на защита на правата върху интелектуалната собственост, при евентуални преговори, не би било възможно да търси разбирателство по всички различия по отношение на задължения, свързани с ПИС, обикновено включени в търговските споразумения между ЕС и САЩ; въпреки това подчертава, че предложеният подход за преговори следва да бъде амбициозен, насочен към преодоляването на областите с различия и се решават въпросите на ПИС по удовлетворяващ и двете страни начин, като същевременно се осигурява задоволително равнище на защита за икономическите оператори; посочва отново, че усилията за осигуряване на растеж и заетост както в ЕС, така и в САЩ, стъпват върху способността за иновативност и креативно производство, като в този случай трансатлантическата икономика е поставена под заплаха от фалшифициране и пиратство; счита, че новите принципи, споделени от ЕС и САЩ относно информационните и комуникационните технологии, представляват насърчение за по-активно взаимодействие;

27. подкрепя по принцип целта, предложена от РГВР за разработването на нови търговски правила в редица области, тъй като това би могло да е от значение за двустранната търговия, както и да допринесе за създаването на правила, както в контекста на политиките на трети страни, така и при търговските споразумения и на многостранно равнище;

28. посочва, че ЕС е договорил или е в процес на договаряне на споразумения за свободна търговия с другите двама членове на НАФТА, Мексико и Канада; поради това приканва Комисията и съответните партньори от САЩ да обмислят формулирането на разпоредба в потенциалното споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ, позволяваща бъдеща хармонизация на тези споразумения с цел създаване на споразумение между регионите на ЕС и НАФТА;

29. подчертава своята пълна ангажираност към многостранната система на търговия, въплътена в СТО, която със сигурност остава най-добрата рамка за постигане на свободна и лоялна търговия в световен мащаб и която трябва да служи като основа за обмен в 21-ви век въпреки появата на днешния многополюсен свят;

30. отново заявява своята пълна ангажираност към многостранната търговска система и към СТО като гарант на основаната на правила търговия; при все това застъпва становището, че поради трайния застой по отношение на първоначалните структура и цели на програмата за развитие от Доха, дебатът за това как да се укрепи Световната търговска организация (СТО), което да я направи по-ефективна, и как да бъде подготвена тя за предстоящите предизвикателства, трябва да бъде възстановен възможно най-бързо; при все това е на мнение, че засилените двустранни отношения, насочени към насърчаване на растежа и заетостта в контекста на настоящите икономически трудности, са съвместими със и създават благоприятни условия за бъдещи и настоящи многостранни обсъждания и преговори, тъй като те също се основават на правила и по своето естество са открити и прозрачни;

31. изразява съгласие, че е необходима внимателна подготовка, за да се гарантира, че преговорите за всеобхватно двустранно споразумение за търговия и инвестиции, ако бъдат започнати, ще доведат до конкретни резултати и ще приключат навреме; очаква окончателния доклад (включително препоръка за решение по отношение на преговорите) на РГВР; отправя искане към Комисията и администрацията на САЩ да представят окончателния резултат от работата на РГВР на 73-тото заседание на Трансатлантическия законодателен диалог (ТЗД) до края на 2012 г.;

32. призовава РГВР да надгражда върху опита и постиженията от ТИС и подчертава необходимостта от активно участие на съответните парламентарни комисии; счита, че, за да бъде успешен, трансатлантическият диалог трябва да бъде допълнително интензивиран на всички равнища и че срещите на високо равнище, не само между Комисията и администрация на САЩ, но също и между членовете на съответните комисии на Парламента и Конгреса на САЩ, следва да се провеждат по-редовно; би приветствал по-интензивното сътрудничество, ако Конгресът на САЩ последва примера на Парламента, който от януари 2010 г. има представителство във Вашингтон посредством своето звено за връзка;

33. призовава, след внимателна и задълбочена подготовка и консултации, преговорите да започнат през първата половина на 2013 г., за да се използва настоящият политически тласък и подкрепата от страна на индустрията, което ще позволи бързото им и успешно приключване;

34. отправя искане при започването на тези преговори всички заинтересовани страни, представляващи бизнес средите, да се организират по начин, осигуряващ максимална подкрепа по координиран и широкообхватен начин, способствайки за отворен и прозрачен диалог с цел постигане на напредък по инициативата; изразява убеждението си, че диалогът с потребителите и с МСП ще бъде от особено значение и следва да бъде започнат и координиран възможно най-скоро, за да даде тласък на всички равнища, свързани с преговорите;

35. поема ангажимент да работи в тясно сътрудничество със Съвета, Комисията, Конгреса на САЩ, администрацията на САЩ и със заинтересованите страни за разгръщане на пълния икономически потенциал на трансатлантическите икономически отношения, така че да се създадат нови възможности за предприятията и работниците от двете страни на Атлантическия океан и да се укрепи водещата роля на ЕС и САЩ в световната икономика;

36. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, Конгреса на САЩ и на търговския представител на САЩ.

• [1]           http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/126389.pdf
• [2]           http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2011/november/tradoc_148385.pdf
• [3]           http://www.whitehouse.gov/the-press-office/2012/05/19/camp-david-declaration
• [4]           http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/en/ec/131069.pdf
• [5]           http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2012/june/tradoc_149557.pdf
• [6]           http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=MEMO/12/462
• [7]           http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ec/131388.pdf
• [8]           ОВ C 298E, 8.12.2006 г., стр. 235.
• [9]           ОВ С 102 Е, 24.4.2008 г., стр. 128.
• [10]          OВ C 184 E, 6.8.2009 г., стp. 16.
• [11]          ОВ С 285 Е, 26.11.2009 г., стр. 1.
• [12]          ОВ С 294 Е, 3.12.2009 г., стр. 33.
• [13]          OВ C 67 E, 18.3.2010 г., стp. 101.
• [14]          OВ C 74 E, 13.3.2012 г., стp. 1.
• [15]          OВ C 296 E, 2.10.2012 г., стp. 34.
• [16]          Приети текстове, P7_TA(2011)0412.
• [17]          Приети текстове, P7_TA(2011)0510.
• [18]          Приети текстове, P7_TA(2011)0565.
• [19]          http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2009/december/tradoc_145613.pdf

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	11.10.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	24 4 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	William (The Earl of) Dartmouth, Maria Badia i Cutchet, Nora Berra, David Campbell Bannerman, Daniel Caspary, María Auxiliadora Correa Zamora, Christofer Fjellner, Yannick Jadot, Metin Kazak, Franziska Keller, Bernd Lange, David Martin, Vital Moreira, Paul Murphy, Cristiana Muscardini, Niccolò Rinaldi, Helmut Scholz, Peter Šťastný, Robert Sturdy, Henri Weber, Paweł Zalewski
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Josefa Andrés Barea, George Sabin Cutaş, Jörg Leichtfried, Marietje Schaake, Jarosław Leszek Wałęsa, Pablo Zalba Bidegain
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Evžen Tošenovský