ДОКЛАД относно 28-ия годишен доклад за мониторинг на прилагането на правото на ЕС (2010 г.)

17.10.2012 - (2011/2275(INI))

Комисия по правни въпроси
Докладчик: Eva Lichtenberger

Процедура : 2011/2275(INI)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A7-0330/2012

Внесени текстове :

A7-0330/2012

Разисквания :

PV 20/11/2012 - 17
CRE 20/11/2012 - 17

Гласувания :

PV 21/11/2012 - 5.11
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2012)0442

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси
СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно 28-ия годишен доклад за мониторинг на прилагането на правото на ЕС (2010 г.)

(2011/2275(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид 28-ия годишен доклад за мониторинг на прилагането на правото на ЕС (2010 г.) (COM(2011)0588),

– като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад за оценка на проекта „EU Pilot““ (СОМ(2010)0070),

– като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Втори доклад за оценка на проекта „EU Pilot““ (СОМ(2011)0930),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 5 септември 2007 г., озаглавено „Европа на резултатите - прилагане на правото на Общността“ (COM(2007)0502),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 март 2002 г. относно отношенията с жалбоподателите при нарушения на правото на Общността (COM(2002)0141),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 2 април 2012 г., озаглавено „Осъвременяване на начина, по който се осъществяват контактите с жалбоподателя във връзка с прилагането на законодателството на Съюза“ (COM (2012)0154),

– като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно двадесет и седмия годишен доклад на Комисията относно мониторинга върху прилагането на правото на Европейския съюз (2009 г.)[1],

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно 26-ия годишен доклад на Комисията относно контрола върху прилагането на правото на Европейския съюз (2008 г.)[2],

– като взе предвид работните документи на службите на Комисията SEC(2011)0193, SEC(2011)0194 и SEC(2011)1626,

– като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно дейността на комисията по петиции през 2010 г.[3],

– като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по конституционни въпроси и комисията по петиции (A7-0330/2012),

А. като има предвид, че Договорът от Лисабон въвежда редица нови правни основания, които имат за цел да улеснят въвеждането, прилагането и изпълнението на законодателството на ЕС;

Б. като има предвид, че член 298 от ДФЕС гласи, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация,

В. като има предвид, че околната среда, вътрешният пазар и данъчното облагане са трите области на политиката, в които има най-силно изразена тенденция задълженията да не се изпълняват, като 52 % от всички производства за установяване на неизпълнение на задължения от държави членки са свързани с тези области;

1. припомня, че член 17 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) определя основната роля на Комисията като „пазителка на Договорите“; отбелязва в този контекст, че правомощието и задължението на Комисията да образува производство за установяване на неизпълнение на задължение срещу държава членка, която не е изпълнила задължение, произтичащо от Договорите[4], е основополагащ принцип на правния ред на Съюза и като такъв е в съответствие с концепцията за ЕС като Съюз, основаващ се на принципите на правовата държава;

2. подчертава същественото значение на принципите на правовата държава като условие за легитимността на всяка форма на демократично управление и за предоставяне на пълна гаранция на гражданите, че могат да упражняват правата си съгласно предвиденото от закона;

3. одобрява подхода на Комисията за „интелигентно регулиране“, който е съсредоточен върху интегрирането на мониторинга на прилагането на правото на ЕС в по-широкия политически цикъл, което комисията счита за основна превантивна мярка;

4. отбелязва, че производството за установяване на неизпълнение на задължения се състои от две фази: административна фаза (разследване) и съдебна фаза пред Съда на ЕС; счита, че ролята на гражданите като жалбоподатели е от съществено значение в административната фаза по отношение на осигуряването на съответствието със законодателството на Съюза на място;

5. приветства факта, че Комисията използва голям брой инструменти, за да бъде процесът на транспониране по-гладък (контролни списъци за транспониране, ръководства или тълкувателни бележки), и насърчава Комисията да следи още по-отблизо транспонирането на директивите преди съответния краен срок, по-специално когато става дума за „по-недисциплинирани“ държави членки, за да бъде в състояние да се намеси своевременно;

6. насочва вниманието към пряката приложимост на разпоредбите на директивите, когато те са достатъчно прецизни и безусловни („непосредствено действие“), в съответствие с установената съдебна практика на Съда на ЕС;

7. призовава Комисията и държавите членки да предприемат съвместни и последователни действия за преодоляване на проблема с прекомерното регулиране при прилагане на правото на ЕС от държавите членки;

8. отбелязва, че Комисията наскоро публикува ново съобщение относно контактите с жалбоподателя във връзка с прилагането на законодателството на Съюза (COM (2012)0154), в което тя прави преглед на условията, при които жалбите се регистрират, като по този начин e оказано цялостно въздействие върху производствата за установяване на неизпълнение на задължения; настоятелно призовава Комисията да не използва разпоредби с незадължителна правна сила във връзка с производствата за установяване на неизпълнение на задължения, а да предложи регламент[5], за да се осигури пълноценното участие на Парламента като съзаконодател по отношение на този съществен елемент от правния ред на ЕС;

9. счита обаче за недопустим огромния брой дела за неуведомяване (470 неприключени случая за 2010 г.);

10. изразява съжаление във връзка с липсата в гореспоменатото съобщение на препратки към проекта „EU Pilot“, който, съгласно определението на самата Комисия, предлага „утвърден метод на работа“[6], който тя използва за обработването на жалби като първа стъпка от производствата за установяване на неизпълнение на задължения във всички случаи, в които може да се прибегне до такова производство[7]; отбелязва, че проектът „EU Pilot“ изобщо не се упоменава в съобщението и че липсват препратки към което и да е от правата или защитата, с които жалбоподателите разполагат в рамките на този проект; ето защо заключава, че всички решения, взети от Комисията, които предшестват или не допускат възможността за образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения, в този случай не са съобразени с разпоредбите за прозрачност и отчетност и са взети изцяло и единствено по усмотрение на Комисията;

11. призовава Комисията да изясни статуса на системата „EU Pilot “ и ясно да определи рамката и правилата за нейното прилагане по такъв начин, че те да бъдат разбрани от гражданите;

12. изтъква броя на държавите членки, които участват в проекта „EU Pilot“ (18 към края на 2010 г.), и големия брой дела, приключени след като отговорът на съответната държава членка е бил оценен като приемлив (81 % от делата); подчертава значението на качеството на тези оценки както по отношение на валидността и проверката на информацията, така и по отношение на спазването на общите принципи на административното право, признати от Съда на Европейския съюз;

13. отново изразява своето становище, че правото на свобода на действие, което се предоставя от Договорите на Комисията по отношение на образуването на производства за установяване на неизпълнение на нарушения, трябва да е съобразено с принципите на правовата държава, принципа на правна яснота, изискванията за прозрачност и откритост и принципа на пропорционалност и че нищо, при никакви обстоятелства, не трябва да излага на опасност основната цел на това право, а именно да се гарантира своевременното и правилно прилагане на законодателството на Съюза[8];

14. отбелязва окуражаващите данни, които сочат, че 88 % от делата за установяване на неизпълнение на задължения, приключени през 2010 г., не са достигнали до Съда на ЕС, тъй като държавите членки са коригирали правните проблеми, повдигнати от Комисията, преди да бъде необходимо да се пристъпи към следващия етап от производството за установяване на неизпълнение на задължения; счита обаче, че е крайно необходимо действията на държавите членки да продължат да бъдат внимателно наблюдавани, тъй като в някои петиции се посочва, че дори и след закриване на съответното производство проблемите не са разрешени (вж. например петиции 0808/2006, 1322/2007, 0492/2010, 1060/2010 и 0947/2011);

15. подчертава като цяло, че трябва да се положат допълнителни усилия за увеличаване на прозрачността и на реципрочния характер на комуникацията между Парламента и Комисията; отбелязва например, че би могъл да се предостави по-голям достъп до информация по отношение на жалбите, производствата за установяване на неизпълнение на задължения и други правоприлагащи механизми, без да се застрашава целта на разследванията, и че наличието на по-висш обществен интерес би могло да оправдае достъпа до тази информация, особено в случаи, в които е възможно да има рискове за човешкото здраве и нанасяне на необратими вреди на околната среда;

16. отбелязва, че с оглед на функционирането на проекта „EU Pilot“ Комисията е създала „поверителна онлайн база данни“ за обмен на съобщения между своите служби и органите на държавите членки; за пореден път насочва вниманието към липсата на прозрачност по отношение на жалбоподателите в проекта „EU Pilot“ и отново отправя своето искане да получи достъп до базата данни, в която се събират всички жалби, за да може Парламентът да изпълнява функцията си да упражнява контрол върху ролята на Комисията като пазителка на Договорите;

17. изразява съжаление във връзка с липсата на последващи действия във връзка с горепосочената резолюция на Парламента относно двадесет и седмия годишен доклад и по-специално във връзка със своя призив за въвеждане на процесуален кодекс под формата на регламент съгласно член 298 от ДФЕС, в който да се определят различните аспекти на производството за установяване на неизпълнение на задължения, в това число уведомленията, задължителните срокове, правото на изслушване, задължението за посочване на основанията и правото на всяко лице на достъп до неговото досие, с цел утвърждаване на правата на гражданите и гарантиране на прозрачност;

18. ето защо отново призовава Комисията да предложи процесуален кодекс под формата на регламент съгласно новото правно основание – член 298 от ДФЕС;

19. отбелязва в този контекст отговора на Комисията на искането на Парламента за процесуален кодекс, в който тя изразява съмнения във връзка с възможността да се приеме какъвто и да било бъдещ регламент на основание член 298 от ДФЕС поради предоставеното й от Договорите право на свобода на действие „да организира начина, по който урежда производствата за установяване на неизпълнение на задължения и свързаната с тях работа, за да гарантира правилното прилагане на законодателството на ЕС“; изразява своето убеждение, че подобен процесуален кодекс по никакъв начин не би ограничил правото на свобода на действие на Комисията, а само би гарантирал, че при упражняването на това право тя зачита принципите на „открита, ефикасна и независима европейска администрация“ съгласно член 298 от ДФЕС и правото на добра администрация, посочено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

20. подчертава значението на прозрачността на производствата за установяване на неизпълнение на задължения, включително с оглед на възможността Парламентът да контролира прилагането на правото на Съюза; припомня в този контекст, че в преработеното Рамково споразумение за отношенията с Парламента Комисията се ангажира да „предоставя на Парламента обобщена информация относно всички производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка от етапа на официалното уведомително писмо, включително, по искане (...), относно въпросите, до които се отнася процедурата за установяване на неизпълнение“, и очаква тази клауза да се прилага добросъвестно на практика;

21. посочва, че петицията е правилният инструмент, който трябва да се използва от гражданите, организациите на гражданското общество и предприятията, за да съобщават за неспазване на правото на ЕС от органите на държавите членки на различни равнища; в този контекст призовава Комисията да гарантира прозрачността на текущите производства за установяване на неизпълнение на задължения, като своевременно и по подходящ начин информира гражданите относно действията, предприети в отговор на техния сигнал;

22. подчертава, че гражданите и организациите на гражданското общество продължават да използват механизма на петициите предимно за да докладват и подават жалби относно неспазване на правото на ЕС от органите на държавите членки на различни равнища; подчертава в светлината на това решаващата роля на комисията по петиции за осъществяването на ефективна връзка между гражданите, Парламента и Комисията;

23. приветства специалния раздел за петициите в 28-ия годишен доклад, както беше поискано от Парламента, в който Комисията представя категоризация на получените нови петиции; приветства информацията от Комисията, че петиции до Европейския парламент са довели до образуване на производства за установяване на неизпълнение на задължения в редица области; подчертава, че дори когато петициите не се отнасят до неизпълнение на нарушения, те предоставят на Парламента и Комисията важна информация относно проблемите на гражданите;

24. подчертава значителния брой петиции, получени относно въпроси, свързани със законодателство в областта на околната среда, и особено относно разпоредбите за управление на отпадъците; припомня въпросите, подчертани от председателя на конференцията на Комисията относно прилагането на правото на ЕС в областта на околната среда, проведена на 15 юни 2011 г., относно често срещаната липса на надеждни оценки на въздействието върху околната среда, незачитането на обществените консултации и различни други недостатъци в действието на системите за управление на отпадъците;

25. припомня, че първоначалният мандат на Хартата беше да кодифицира основните права, с които се ползват гражданите на ЕС, и че държавните и правителствените ръководители многократно са заявявали официално, че Хартата установява правата на гражданите на ЕС; призовава всички държави членки да преосмислят необходимостта от прилагането на член 51 от Хартата и ги насърчава да заявят едностранно, че няма да ограничават правата на лицата в рамките на своите юрисдикции въз основа на разпоредбите на този член;

26. подчертава, че когато подават петиции до Европейския парламент, гражданите очакват да бъдат защитени чрез разпоредбите на Хартата, независимо от това, в коя държава членка пребивават постоянно и дали се прилага правото на ЕС; в това отношение продължава да изпитва загриженост във връзка с това, че гражданите се чувстват подведени относно действителния обхват на прилагане на Хартата; поради това счита за съществено да бъде правилно обяснен принципът на субсидиарност и да се изясни обхватът на прилагане на Хартата от гледна точка на Парламента въз основа на член 51 от Хартата;

27. подчертава, че значителен дял от свързаните с основните права петиции се отнасят до свободното движение на хора и че — както става ясно от доклада за гражданството на ЕС за 2010 г. — като цяло правата, произтичащи от гражданството на ЕС, представляват важна предпоставка, за да могат гражданите да се възползват изцяло от възможностите на вътрешния пазар; подчертава, че по-пълноценното използване от страна на гражданите може да освободи значителния потенциал за растеж на вътрешния пазар, и поради това, предвид настоящите икономически предизвикателства в Европа, отново призовава Комисията и държавите членки да полагат повече усилия за пълното и своевременно транспониране на правото на ЕС в тази област;

28. в допълнение подчертава, че по аналогичен начин гражданите се чувстват подведени относно приложимостта на общностното право в случаите на късно транспониране; посочва будещата дълбоко безпокойство ситуация, в която гражданите, които нямат достъп до приложимо общностно право, защото то все още не е транспонирано от съответната държава членка, се оказват без възможност да използват механизми за правна защита;

29. приема становището на правната служба на Европейския парламент, че що се отнася до допустимостта на петициите, сферите на дейност на Европейския съюз са по-широки от неговите правомощия; подчертава, че това схващане следва да служи като основа за разглеждането на петиции от Парламента и Комисията;

30. отново заявява, че личните жалби на гражданите и предприятията продължават да бъдат най-важният източник на информация за установяването на нарушения на правото на ЕС и за образуването впоследствие на производства за установяване на неизпълнение на задължения; поради това призовава за въвеждането на по-ефективни, правно обвързващи административни разпоредби, които определят сигурно и надеждно процедурните отношения между Комисията и жалбоподателите преди, по време и след производството за установяване на неизпълнение на задължения и чрез които би следвало да се засили преди всичко позицията на отделния жалбоподател;

31. приветства новия елемент, който се съдържа в член 260 от ДФЕС и който предоставя възможност на Комисията, когато сезира Съда на ЕС по силата на член 258 от ДФЕС, да поиска от него да наложи финансови санкции на държава членка за късно транспониране на директива;

32. приветства инициативата на Комисията да се възползва на принципна основа от член 260, параграф 3 от ДФЕС в случаи на неизпълнение на задължение, попадащи в обхвата на тази разпоредба, която се отнася до транспонирането на директиви, приети в рамките на законодателна процедура;

33. счита, че е от първостепенно значение Комисията да се възползва от тази възможност, заедно с всички други възможни средства, за да гарантира, че държавите членки транспонират законодателството на Съюза своевременно и правилно; следва да се посочва кои държави изостават и не са приложили законодателството навреме;

34. насочва вниманието към факта, че през периода след публикуването на доклада Парламентът, Съветът, Комисията и държавите членки постигнаха споразумение относно въпроса с пояснителните документи, определящи връзката между компонентите на дадена директива и съответните части на националните инструменти за транспониране („таблици на съответствието“); отбелязва, че трите институции и държавите членки се споразумяха да включват в директивите съображение, съгласно което съответната държава членка следва да представи таблица на съответствието, когато в конкретен случай това е необходимо и целесъобразно;

35. подчертава, че таблиците на съответствието са безценен инструмент, който дава възможност на Комисията и Парламента да следят за правилното транспониране и прилагане на правото на Съюза от страна на държавите членки, тъй като връзката между дадена директива и съответните национални разпоредби често е много сложна и понякога е почти невъзможно да бъде проследена;

36. призовава Комисията да предостави на Европейския парламент ясни насоки относно създаването, включването и прилагането на таблиците на съответствието в рамките на правото на Общността, както и да извърши прозрачна оценка, която да допринесе значително за оценката на прилагането на общностното право на равнището на държавите членки;

37. отбелязва, че националните съдилища изпълняват изключително важна роля при прилагането на правото на ЕС, и напълно подкрепя усилията на ЕС за подобряване и координиране на съдебното обучение на правните, съдебните и административните органи и практикуващите юристи, длъжностните лица и държавните служители в националните администрации, както и на регионалните и местните органи на европейско равнище;

38. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда на ЕС, Европейския омбудсман и парламентите на държавите членки.

[1] Приети текстове, P7_TA(2011)0377.
[2] Приети текстове, P7_TA(2010)0437.
[3] Приети текстове, P7_TA(2011)0382.
[4] Членове 258 и 260 от ДФЕС определят правомощията на Комисията по отношение на образуването на производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу дадена държава членка. По-конкретно член 258 гласи, че Комисията издава мотивирано становище, ако счита, че дадена държава членка не е изпълнила задължение, произтичащо от Договорите.
[5] Вж. параграф 7, в който се призовава за въвеждане на „процесуален кодекс“.
[6] Втори доклад на Комисията за оценка на проекта „EU Pilot“ (SEC(2011)1626), стр. 7.
[7] Вж. горепосочения доклад, стр. 3. Вж. горепосочената резолюция от 25 ноември 2010 г.
[8] В горепосочената си резолюция от 25 ноември 2010 г. Парламентът заяви, че „пълната свобода на действие, съчетана с пълна липса на прозрачност, е във фундаментално противоречие с върховенството на закона“.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

В този доклад се излагат възгледите на докладчика относно няколко неотдавнашни съобщения на Комисията относно прилагането на правото на ЕС, по-специално 28-ия годишен доклад за мониторинг на прилагането на правото на ЕС (2010 г.), Втория доклад за оценка на проекта „EU Pilot“ и съобщението относно осъвременяването на начина, по който се осъществяват контактите с жалбоподателя във връзка с прилагането на законодателството на Съюза.

Производството за установяване на неизпълнение на задължения се състои от две фази: административна фаза (разследване) и съдебна фаза. Докладчикът счита, че ролята на гражданите като жалбоподатели е от съществено значение в административната фаза във връзка с осигуряването на съответствието със законодателството на Съюза. Ето защо Комисията следва да не използва разпоредби с незадължителна правна сила във връзка с производствата за установяване на неизпълнение на задължения, а вместо това следва да предложи регламент съгласно член 298 от ДФЕС (подкрепен от член 41 от Хартата на основните права), в който да се определят различните аспекти на производството за установяване на неизпълнение на задължения, в това число уведомленията, задължителните срокове, правото на изслушване, задължението за посочване на основанията и правото на всяко лице на достъп до неговото досие, с цел утвърждаване на правата на гражданите и гарантиране на прозрачност.

Въпреки че Комисията счита, че проектът „EU Pilot“ предлага „утвърден метод на работа“, проектът изобщо не се упоменава в съобщението относно осъвременяването на начина, по който се осъществяват контактите с жалбоподателя, и липсват препратки към което и да е от правата или защитата, с които жалбоподателите разполагат в рамките на „EU Pilot“. Ето защо всички решения, взети от Комисията, които предшестват или не допускат възможността за образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения, се счита, че не са регулирани по прозрачен начин, не са съобразени с изискванията за отчетност и са взети изцяло и единствено по усмотрение на Комисията. Следователно Парламентът трябва да подчертае, че принципите на правовата държава, принципът на правна яснота, изискването за прозрачност и откритост и принципът на пропорционалност са от съществено значение за гарантиране на своевременното и правилно прилагане на правото на Съюза.

Член 260 от ДФЕС предоставя възможност на Комисията, когато сезира Съда на ЕС по силата на член 258 от ДФЕС, да поиска от него да наложи финансови санкции на държава членка за късно транспониране на директива. Това е положително развитие, но същевременно е много важно Комисията да използва всички други възможни средства, за да гарантира, че държавите членки транспонират законодателството на Съюза своевременно и правилно, особено по отношение на въпросите, свързани с околната среда, тъй като това е една от областите на политиката, в които има най-силно изразена тенденция задълженията да не се изпълняват.

Националните съдилища в държавите членки изпълняват съществена роля в прилагането на правото на ЕС. Ето защо усилията на ЕС за подобряване и координиране на съдебното обучение на националните съдии, практикуващите юристи, длъжностните лица и държавните служители в националните администрации следва да получат пълна подкрепа, а действията в тази област следва да се активизират, с цел да се реализира в пълна степен концепцията за Съюз, основан на принципите на правовата държава.

СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси (24.7.2012)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно двадесет и осмия годишен доклад за мониторинг върху прилагането на правото на ЕС (2010 г.)
(2011/2275(INI))

Докладчик по становище: Morten Messerschmidt

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по конституционни въпроси приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. обръща внимание на факта, че през периода след публикуването на доклада Парламентът, Съветът, Комисията и държавите членки постигнаха споразумение относно въпроса с пояснителните документи, определящи връзката между компонентите на дадена директива и съответните части на националните инструменти за транспониране („таблици на съответствието“); отбелязва, че трите институции и държавите членки се споразумяха да включват в директивите съображение, съгласно което съответната държава членка следва да представи таблица на съответствието, когато в конкретен случай това е необходимо и целесъобразно;

2. припомня, че въпреки несъгласието на Съвета в продължение на повече от 10 години Парламентът и Комисията се стремят да включват в директивите обвързващи разпоредби относно таблиците на съответствието, често отхвърляни от Съвета, и отбелязва постигнатото споразумение;

3. подчертава, че таблиците на съответствието са неоценим инструмент, който дава възможност на Комисията и Парламента да следят за правилното транспониране и прилагане на правото на Съюза от страна на държавите членки, тъй като връзката между дадена директива и съответните национални разпоредби често е много сложна и понякога е почти невъзможно да бъде проследена;

4. приветства използването на инструментите за управлението на дела, свързани с прилагането на правото на ЕС (CHAP и „EU Pilot“), и техните положителни резултати и призовава Комисията да продължи да ги развива и да подобри тяхното функциониране;

5. счита обаче за недопустим огромния брой дела за неуведомяване (470 неприключени случая за 2010 г.);

6. подчертава значението на прозрачността на производствата за установяване на неизпълнение на задължения, включително с оглед на възможността Парламентът да контролира прилагането на правото на Съюза; припомня в този контекст, че в преработеното Рамково споразумение за отношенията с Парламента Комисията се задължава да „предоставя на Парламента обобщена информация относно всички производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка от етапа на официалното уведомително писмо, включително, по искане (...), относно въпросите, до които се отнася процедурата за установяване на неизпълнение“, и очаква тази клауза да се прилага добросъвестно на практика;

7. посочва, че петицията е правилният инструмент, който трябва да се използва от гражданите, организациите на гражданското общество и предприятията, за да съобщават за неспазване на правото на ЕС от органите на държавите членки на различни равнища; в този контекст призовава Комисията да гарантира прозрачността на текущите производства за установяване на неизпълнение на задължения, като своевременно и по подходящ начин информира гражданите относно действията, предприети в отговор на техния сигнал;

8. подчертава значението на добрата административна практика, включително във връзка с производствата за установяване на неизпълнение на задължения, и призовава за създаването на „процедурен кодекс“ под формата на регламент, чието правно основание да бъде член 298 от ДФЕС, който да определи различните аспекти на производството за установяване на неизпълнение на задължения;

9. припомня, че неспазването на крайния срок за транспониране на дадена директива е нарушение на Договорите, като всяко друго неспазване на материални разпоредби, и трябва да се разглежда и третира по съответния начин; приветства в този смисъл възможността, съгласно Договора от Лисабон, в такива случаи заедно със съдебното решение относно нарушението от съответната държава членка да се изисква да заплати еднократна сума или да й се наложи имуществена санкция по член 260, параграф 3 от ДФЕС;

10. приветства инициативата на Комисията да се възползва по принцип от инструмента, предвиден в член 260, параграф 3 от ДФЕС, в случаи на неизпълнение на задължение в обхвата на тази разпоредба, която се отнася до транспонирането на директиви, приети в рамките на законодателна процедура;

11. приветства факта, че Комисията използва голям брой инструменти, за да направи процеса на транспониране по-гладък (контролни списъци за транспониране, ръководства или тълкувателни бележки), и насърчава Комисията да следи още по-отблизо транспонирането на директивите преди съответния краен срок, по-специално когато става дума за „проблемни“ държави членки, за да си осигури възможност за бърза намеса;

12. подчертава, че правното обучение в Европа е основен инструмент за гарантиране на правилното прилагане на правото на ЕС и приветства инициативата на Комисията да изготви съобщение по този въпрос;

13. обръща внимание на пряката приложимост на разпоредбите на директивите, когато те са достатъчно прецизни и безусловни („непосредствено действие“) в съответствие с установената съдебна практика на Съда на ЕС;

14. призовава Комисията да използва преференциално разпоредби, когато това е възможно, в съответствие с договорите и с принципа на субсидиарност;

15. призовава Комисията и държавите членки да предприемат съвместни и последователни действия за преодоляване на проблема с прекомерното регулиране при прилагане на правото на ЕС.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	12.7.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	18 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Andrew Henry William Brons, Carlo Casini, Andrew Duff, Ashley Fox, Roberto Gualtieri, Enrique Guerrero Salom, Gerald Häfner, Daniel Hannan, Станимир Илчев, Constance Le Grip, Morten Messerschmidt, Paulo Rangel, Algirdas Saudargas, József Szájer, Rafał Trzaskowski, Manfred Weber
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Elmar Brok, Zuzana Brzobohatá, Marietta Giannakou, Helmut Scholz, Alexandra Thein

СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции (22.6.2012)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно 28-ия годишен доклад относно контрола над прилагането на правото на Европейския съюз (2010 г.)
(2011/2275(INI))

Докладчик по становище: Lidia Joanna Geringer de Oedenberg

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по петиции приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. подчертава основното значение на принципите на правовата държава като условие за законосъобразността на всяка форма на демократично управление и за осигуряване на пълна гаранция за гражданите, че ще се ползват от правата си съгласно предвиденото от закона;

2. подчертава, че гражданите и организациите на гражданското общество продължават да използват механизма на петициите основно, за да докладват и подават жалби относно неспазване на правото на ЕС от органите на държавите членки на различни равнища; подчертава в светлината на това решаващата роля на комисията по петиции като ефективна връзка между гражданите, Парламента и Комисията;

3. приветства специалния раздел за петициите в 28-ия годишен доклад, както беше поискано от Парламента, в който Комисията представя категоризация на получените нови петиции; приветства информацията от Комисията, че „петициите до Европейския парламент доведоха до производства за нарушение“ в редица области; подчертава, че дори когато петициите не се отнасят до нарушения, те предоставят на Парламента и Комисията важна информация относно проблемите на гражданите;

4. подчертава значителния брой петиции, получени относно въпроси, свързани със законодателство за околната среда, и особено относно разпоредбите за управление на отпадъците; припомня въпросите, подчертани от председателя по време на конференцията на Комисията за прилагането на законодателството на ЕС за околната среда, проведена на 15 юни 2011 г., относно често срещаната липса на правилни оценки на въздействието върху околната среда, незачитане на консултациите с обществеността и различни други недостатъци в действието на системите за управление на отпадъците;

5. припомня, че въпреки че Комисията правилно подчертава, че „задължението за правилното прилагане на правото на ЕС принадлежи на първо място на администрациите и съдебните органи на държавите членки“, гражданите и постоянно пребиваващите в ЕС лица редовно подават петиции, в които заявяват, че се сблъскват с реални пречки в опитите си да получат достъп до механизми за правна защита чрез националните съдилища и администрации; поради тази причина подчертава, че европейските институции също така имат основното задължение да разследват действията на държавите членки в обхвата на механизмите за правоприлагане и уреждане на спорове, като счита, че би следвало да се помисли също така за информационни стратегии с цел последващо подпомагане на вносителите на петиции и в самите държави членки;

6. в тази връзка приветства заключението на Комисията, че инструментите за решаване на проблеми следва да бъдат засилени; освен това счита, че Комисията следва да отговори положително на въпроса „дали следва да се добавят допълнителни механизми към сегашната система на коригиращи средства на ЕС, с цел да се засили прилагането на правото на ЕС“;

7. посочва, че много от петициите се отнасят до Хартата за основните права и се позовават на ценностите на Договорите на ЕС, като свидетелстват за потенциално значително разминаване между ценностите, залегнали в първичното право на ЕС, и тяхното съблюдаване от държавите членки;

8. припомня, че първоначалният мандат на Хартата беше да кодифицира основните права, с които се ползват гражданите на ЕС, и че държавните и правителствени глави многократно са заявявали официално, че Хартата установява правата на гражданите на ЕС; призовава всички държави членки да преосмислят необходимостта от прилагането на член 51 от Хартата и ги насърчава да заявят едностранно, че няма да ограничават правата на лицата въз основа на разпоредбите на този член в рамките на техните юрисдикции;

9. подчертава, че когато подават петиции до Европейския парламент, гражданите очакват да бъдат защитени от разпоредбите на Хартата, независимо от това в коя държава членка пребивават постоянно и дали се прилага правото на ЕС; във връзка с това продължава да изразява загриженост, че гражданите се чувстват подведени относно действителния обхват на прилагане на Хартата; поради това счита за съществено да бъде правилно обяснен принципът на субсидиарност и да се изясни обхватът на прилагане на Хартата от гледна точка на Парламента въз основа на член 51 от Хартата;

10. подчертава, че значителен дял от свързаните с основните права петиции се отнасят до свободното движение на хора и че — както става ясно от Доклада за гражданството на ЕС за 2010 г. — като цяло правата, произтичащи от гражданството на ЕС, представляват важна предпоставка за пълното използване на възможностите на вътрешния пазар от страна на гражданите; подчертава, че по-пълноценното използване от страна на гражданите може да освободи значителния потенциал за растеж на вътрешния пазар, и поради това, предвид настоящите икономически предизвикателства в Европа, отново призовава Комисията и държавите членки да полагат повече усилия за пълното и своевременно транспониране на правото на ЕС в тази област;

11. в допълнение подчертава, че по подобен начин гражданите се чувстват подведени относно приложението на общностното право в случаите на късно транспониране; посочва тъжния факт, че гражданите, които не могат да се възползват от приложимо общностно право, защото то все още не е транспонирано от съответната държава членка, се оказват без възможност да използват механизъм за правна защита;

12. приема становището на правната служба на Европейския парламент, че що се отнася до допустимостта на петициите, сферите на дейност на Европейския съюз са по-широки от неговите компетенции; подчертава, че това схващане следва да служи като основа за разглеждането на петиции от Парламента и Комисията;

13. отбелязва поставянето на ударение в доклада на Комисията върху ефективното управление на делата за нарушения чрез разработването и оценката на нови инструменти, като „EU Pilot“ и CHAP, чрез засилването на превантивните мерки и възможността да се поискат на един по-ранен етап финансови санкции срещу държавите членки в случаите на късно транспониране на директиви;

14. посочва броя държави членки, които участват в проекта „EU Pilot“ (18 до края на 2010 г.), и големия брой приключени дела, след като отговорът на съответната държава членка е бил оценен като приемлив (81 % от делата); подчертава значението на качеството на тези оценки както по отношение на валидността и проверката на информацията, така и по отношение на спазването на общите принципи на административното право, признати от Съда на Европейския съюз;

15. приветства приемането на първия доклад за оценка на „EU Pilot“ през март 2010 г. и настоятелно призовава за своевременното приемане на бъдещи доклади за оценка, за да се извърши продължително оценяване на ефективното въздействие и капацитета за правоприлагане на този нов механизъм; приема също така за сведение приложените към доклада преразгледани насоки относно поддържането на връзка с жалбоподателите;

16. приема поставянето на ударение от Комисията върху значението на принципите на правовата държава, като същевременно припомня съществуващото вътрешноприсъщо напрежение между тези принципи и правото на преценка, с което Комисията разполага, по отношение на воденето на производствата за нарушение, и че избягването на всякакъв вид произвол при прилагането на дискреционните правомощия изисква действително съответствие с общите принципи на добрата администрация, като безпристрастност, обективност и пропорционалност;

17. подчертава, че гражданите остават в голяма степен неинформирани по отношение на производствата за нарушение, както е видно от значителния брой получени петиции, които се отнасят, поради неинформираност, до обстоятелства, които вече се разследват; счита в съответствие със заключенията на работната група, създадена от комисията по правни въпроси, че производствата за нарушение следва да бъдат включени в рамките на разпоредбите относно добрата администрация въз основа на член 298 от ДФЕС;

18. освен това подчертава, че вносителите на петиции в някои случаи протестират, че производствата за нарушение в крайна сметка не се занимават с конкретните въпроси, повдигнати във внесените от тях петиции;

19. отново заявява, че личните жалби на гражданите и предприятията продължават да се признават като най-важния източник за установяването на нарушения на правото на ЕС и за започването впоследствие на производства за нарушение; поради това призовава за въвеждането на по-ефективни, правно обвързващи административни разпоредби, които определят сигурно и надеждно процедурните отношения между Комисията и жалбоподателите преди, по време и след производството за нарушение и чрез които би следвало да се засили преди всичко позицията на отделния жалбодател;

20. отбелязва окуражаващите стойности, които сочат, че при 88 % от делата за нарушения, приключени през 2010 г., съответното дело „не е стигнало до Съда на ЕС, защото държавите членки са коригирали правните проблеми, повдигнати от Комисията, преди да е станало необходимо да се пристъпи към следващ етап от производството за нарушение“; счита обаче, че е крайно необходимо действията на държавите членки да продължат да бъдат внимателно наблюдавани, тъй като някои петиции се отнасят до проблеми, които продължават и след приключването на въпроса (вж. например петиции 0808/2006, 1322/2007, 0492/2010, 1060/2010 и 0947/2011);

21. счита, че налагането на финансови коригиращи мерки е основен правоприлагащ инструмент, с който Комисията разполага в свързаните с финансиране от ЕС специфични области; въпреки това отбелязва, че гражданите са също толкова неинформирани относно действията, които биха могли да бъдат предприети, или такива, които биха могли вече да са предприети в това отношение, за което свидетелстват многобройните петиции, отнасящи се до проекти, съфинансирани от ЕС;

22. приветства усилията на Комисията за засилване на превантивните мерки; одобрява по-специално провеждането на инициативи за повишаване на осведомеността, които да се съсредоточат върху участието на гражданите в прилагането на правото на ЕС, като отбелязва, че такива инициативи биха допринесли в голяма степен за оправомощаването на вносителите на петиции и за ефикасността и ефективността на комисията по петиции;

23. одобрява подхода на Комисията за интелигентно регулиране, който е съсредоточен върху интегрирането на мониторинга на прилагането на правото на ЕС в по-широкия цикъл на политиките, което Комисията счита за основна превантивна мярка; в тази връзка изтъква,че комисията по петиции е особено подходяща да даде своя принос към тези усилия в партньорство с Комисията;

24. подчертава като цяло, че трябва да се положат допълнителни усилия за увеличаване на прозрачността и взаимността в комуникацията между Парламента и Комисията; отбелязва например, че може да бъде предоставен по-голям достъп до информация по отношение на жалбите, производствата за установяване на нарушение и други правоприлагащи механизми, без да се застрашава целта на разследванията, и че по-висш обществен интерес би могъл да оправдае достъпа до тази информация, особено в случаи, в които съществуват рискове за здравето и възможност за нанасяне на необратими вреди на околната среда;

25. в тази връзка настоятелно призовава за отбелязване на съществен и осезаем напредък към пълно прилагане на преработеното Рамково споразумение за отношенията между Европейския парламент и Комисията, за да се осигури укрепването на разпоредбите, свързани с информацията и сътрудничеството.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	19.6.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	18 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Margrete Auken, Philippe Boulland, Simon Busuttil, Michael Cashman, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Илияна Малинова Йотова, Peter Jahr, Lena Kolarska-Bobińska, Erminia Mazzoni, Willy Meyer, Ana Miranda, Adina-Ioana Vălean, Jarosław Leszek Wałęsa, Tatjana Ždanoka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Phil Prendergast, Axel Voss, Angelika Werthmann
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Othmar Karas

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	11.10.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	20 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Luigi Berlinguer, Sebastian Valentin Bodu, Giuseppe Gargani, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Gerald Häfner, Sajjad Karim, Klaus-Heiner Lehne, Antonio Masip Hidalgo, Bernhard Rapkay, Evelyn Regner, Francesco Enrico Speroni, Rebecca Taylor, Alexandra Thein, Cecilia Wikström, Tadeusz Zwiefka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Piotr Borys, Eva Lichtenberger, József Szájer, Axel Voss
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Sylvie Guillaume, Salvatore Tatarella

Правна информация - Политика за поверителност