ДОКЛАД относно искането за снемане на имунитета на Martin Ehrenhauser

16.10.2012 - (2012/2152(IMM))

Комисия по правни въпроси
Докладчик: Bernhard Rapkay

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно искането за снемане на имунитета на Martin Ehrenhauser

(2012/2152(IMM))

Европейският парламент,

–   като взе предвид искането за снемане на имунитета на Martin Ehrenhauser, внесено от прокуратурата във Виена на 21 март 2012 г. и обявено на пленарно заседание на 2 юли 2012 г., във връзка със завеждането на предварително производство;

–   като изслуша Martin Ehrenhauser съгласно член 7, параграф 3 от своя правилник,

–   като взе предвид член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и член 6, параграф 2 от Акта от 20 септември 1976 г. за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщо пряко избирателно право,

–   като взе предвид член 57 от австрийската конституция,

–   като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г. и 6 септември 2011 г.[1],,

–   като взе предвид член 6, параграф 2, и член 7 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0332/2012),

A. като има предвид, че прокуратурата във Виена е поискала снемането на имунитета на Martin Ehrenhauser, член на Европейския парламент, за да позволи на австрийските органи да проведат разследване и наказателно преследване срещу него;

Б.  като има предвид, че снемането на имунитета на Martin Ehrenhauser се отнася до предполагаеми престъпления във връзка с незаконен достъп до компютърна система по член 118a от австрийския Наказателен кодекс, нарушаване на телекомуникационната тайна по член 119 от Наказателния кодекс, незаконно прихващане на данни по § 119a от Наказателния кодекс и подозрение за злоупотреба с апарат за записване и възпроизвеждане на звук по § 120 (2) от Наказателния кодекс, както и нарушение на член 51 от Закона за защита на данните от 2000 г.

В.  като има предвид, че съгласно член 9 от протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз на членовете на Европейския парламент се предоставят на територията на тяхната собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

Г.  като има предвид, че съгласно член 57, параграф 2 от австрийската конституция, с изключение на случаи, когато бъдат заловени на местопрестъплението, членовете на националния съвет могат да бъдат арестувани само със съгласието на националния съвет и че претърсвания по домовете на членове на националния съвет се нуждаят от одобрението на националния съвет; като има предвид, че съгласно член 57, параграф 3 от австрийската конституция, членове на националния съвет могат да бъдат подлагани на процедури от компетентните органи във връзка с престъпна дейност, само ако е очевидно, че престъпната дейност няма нищо общо с политическата дейност на въпросния депутат, и че съгласно тази разпоредба, в случай че въпросният депутат или една трета от членовете на постоянния комитет, на когото е поверен случая, го поискат, компетентният орган следва да получи от националния съвет решение относно наличието на взаимовръзка;

Д. като има предвид, че за да може Martin Ehrenhauser да бъде разследван, е необходимо имунитетът му да бъде снет;

Е.  като има предвид, че при изслушване пред комисията по правни въпроси на Европейския парламент Martin Ehrenhauser е заявил, че според него неговият имунитет следва да бъде снет;

Ж. като има предвид, че Съдът на Европейския съюз е постановил, че привилегиите и имунитетите „са предоставени изключително в интерес на Общността, това не променя факта, че те са изрично предоставени на длъжностните лица и другите служители на институциите на Общността, както и на членовете на Парламента“ и че „Протоколът създава субективно право в полза на посочените лица“[2];

З.  като има предвид, че член 9 от протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и член 57 от австрийската конституция не възпрепятстват снемането на имунитета на Martin Ehrenhauser;

1.  решава да снеме имунитета на Martin Ehrenhauser;

2.  възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада от водещата комисия на съответните органи на Република Австрия и на Martin Ehrenhauser.

• [1]  Дело 101/63, Wagner/Fohrmann и Krier, [1964] Сборник, стр. 195; дело 149/85, Wybot/Faure и други, [1986] Сборник, стр. 2391; Дело Т-345/05 Mote/Парламент, [2008] Сборник стр. II-2849, съображение 28. съединени дела C-200/07 и C-201/07 Marra/De Gregorio и Clemente, [2008] Сборник, стр. I-7929; дело T-42/06 Gollnisch/Парламент, [2010] Сборник стр. II-01135 и дело C-163/10 Patriciello (все още непубликувано в сборника).
• [2]  Дело Т-345/05 Mote/Парламент, [2008] Сборник стр. II-2849, съображение 28.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

1. Контекст

На заседанието от 2 юли 2012 г. председателят съобщи в съответствие с член 6, параграф 2 от правилника за дейността на Европейския парламент, че е получил писмо от прокуратурата във Виена от 21 март 2012 г., в което се предявява искане за снемане на имунитета на Martin Ehrenhauser в рамките на висящо пред него дело.

Съобразно член 6, параграф 2 от правилника искането е препратено от председателя до комисията по правни въпроси. Martin Ehrenhauser е бил изслушан от комисията по правни въпроси на 17 септември 2012 г., съгласно член 7, параграф 3 от правилника за дейността.

Искането за снемане на имунитета има следната предистория:

Прокуратурата във Виена възнамерява да заведе съдебно производство срещу Martin Ehrenhauser, член на Европейския парламент. Според нейните твърдения Martin EHRENHAUSER е заподозрян за незаконен достъп до компютърна система по § 118a от австрийския Наказателен кодекс, нарушаване на телекомуникационната тайна по § 119 от Наказателния кодекс, незаконно прихващане на данни по § 119a от Наказателния кодекс, за злоупотреба с апарат за записване и възпроизвеждане на звук по § 120 (2) от Наказателния кодекс, както и за нарушение на § 51 от Закона за защита на данните от 2000 г.

Прокуратурата във Виена заявява в писмото си от 21 март 2012 г., че съгласно изявлението на друг член на европейския парламент, Hans-Peter Martin, с което разполага, Martin Ehrenhauser е заподозрян, че от края на лятото на 2010 г. до април 2011 г. незаконно е влизал в личната система за електронна поща на д-р MARTIN, отварял е, копирал е и е разпечатвал негови лични и професионални данни, по-специално електронни писма с техните приложения. Hans-Peter Martin е изпратил освен това на прокуратурата във Виена група документи, които следва да послужат като доказателство за незаконно осъществения достъп. Въз основа на това прокуратурата във Виена счита първоначалните подозрения срещу Martin Ehrenhauser за основателни.

Освен това Martin Ehrenhauser е заподозрян, че, предавайки запис от разговор между няколко лица, сред които Hans-Peter Martin, на един от участниците в разговора, без съгласието на говорещия е предоставил запис на чуждо непублично изказване на трето лице, за което записът не е бил предназначен. Въпросният участник в разговора е предоставил на прокуратурата във Виена откъси от записа.

2. Правни разпоредби и процедури, отнасящи се до имунитета на членове на Европейския парламент

Съгласно членове 8 и 9 от Протокол №7 към ДЕС относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз (подчертаването е добавено впоследствие):

Член 8

„Членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията си.

Член 9

По време на сесиите на Европейския парламент неговите членове притежават:

а) на територията на тяхната собствена държава – имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

б) на територията на всяка друга държава-членка – имунитет от всякаква форма на задържане или съдебно производство.

Имунитетът действа по подобен начин и по отношение на горепосочените членове по време на тяхното пътуване до и от мястото на заседанието на Европейския парламент.

Не може да има позоваване на имунитета, когато член на Парламента бъде заловен на мястото на извършване на нарушението, и имунитетът не е пречка за Европейския парламент да упражни правото си за отнемане на имунитета на някой от своите членове.”

Процедурата в Европейския парламент се урежда съгласно членове 6 и 7 от правилника за дейността. Съгласно съответните разпоредби (подчертаването е добавено впоследствие):

„Член 6: Снемане на имунитет

(1) При упражняването на правомощията си, свързани с привилегиите и имунитетите, Парламентът се стреми преди всичко към запазване на неприкосновеността си на демократична законодателна асамблея и към осигуряване на независимостта на своите членове при изпълнението на техните функции.

(2) Всяко искане за снемане на имунитет, отправено до председателя от компетентен орган на държава-членка, се обявява в пленарно заседание и се отнася за разглеждане от компетентната комисия. [...]

Член 7: Процедури, свързани с имунитета

(1) Компетентната комисия разглежда своевременно всички искания за снемане на имунитет и за защита на имунитет и привилегии, по реда на тяхното подаване.

(2) Комисията прави предложение за мотивирано решение, с което препоръчва приемане или отхвърляне на искането за снемане на имунитет или за защита на имунитет и привилегии.

(3) Комисията може да поиска от съответния орган да Й предостави всяка информация или обяснение, които тя счете за необходими, за да прецени дали имунитетът следва да бъде снет или защитен. На засегнатия член на ЕП се дава право да бъде изслушан; той може да представя всякакви документи или други писмени доказателства, които счита, че имат отношение към случая. Той може да бъде представляван от друг член на ЕП. [...]

7. Комисията може да изрази мотивирано становище относно компетентността на въпросния орган и допустимостта на искането, но при никакви обстоятелства не може да се произнася относно вината или невинността на члена на ЕП, нито по въпроса дали приписаните му мнения или деяния дават основание за наказателно преследване, дори и ако при разглеждането на искането тя подробно се е запознала с фактите по случая. [...]“

Тъй като член 9, буква а) се посочва, че членовете на Парламента притежават на територията на тяхната собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти, трябва да бъде направено позоваване на член 57 от австрийската конституция, съгласно който (подчертаването е добавено впоследствие):

„Член 57

(1) От членовете на националния съвет не може да бъде търсена отговорност по никакъв начин във връзка с подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията си, а във връзка с изразените от тях в устен или писмен вид мнения при изпълнението на задълженията си те могат да бъдат привличани към отговорност единствено от националния съвет.

(2) Членове на националния съвет могат да бъдат задържани във връзка с наказуемо деяние единствено със съгласието на националния съвет, с изключение на случаите, когато става въпрос за залавяне на местопрестъплението при извършване на престъпление. Също така е необходимо съгласието на националния съвет във връзка с претърсване на жилищата на членове на националния съвет.

(3) Освен това членове на националния съвет могат да бъдат подлагани на процедури от компетентните органи във връзка с наказуемо деяние само ако е очевидно, че наказуемото деяние няма нищо общо с политическата дейност на въпросния депутат. Обаче компетентният орган трябва да получи от националния съвет решение относно наличието на такава връзка, ако въпросният депутат или една трета от членовете на постоянната комисия, на която е поверен случаят, го поискат. Ако има такова искане, всяко наказателно преследване от страна на компетентния орган трябва или да не започва, или ако е започнато, да бъде прекратено незабавно.

(4) Одобрението на националния съвет се счита за дадено във всички случаи, когато националният съвет не е взел решение в срок от осем седмици относно съответно искане на компетентния орган, отговарящ за наказателното преследване; с цел вземане на своевременно решение от националния съвет, председателят трябва да постави на гласуване подобно искане най-късно един ден преди изтичане на този срок. Времето, в което не се провеждат заседания, не се включва в този срок.

(5) При залавяне на местопрестъплението компетентния орган трябва да уведоми незабавно председателя на националния съвет относно извършения арест. Ако националният съвет или по време на парламентарна ваканция – постоянната комисия, на която е поверен случаят, изискат това, задържането трябва да бъде отменено и наказателното преследване - изцяло прекратено.

(6) Имунитетът на депутатите приключва в деня на първото заседание на новоизбрания национален съвет, а при органи на националния съвет, чиито функции надхвърлят този срок, с прекратяването на тази функция.

(7) По-подробни разпоредби се съдържат във федералния закон относно правилника за дейността на националния съвет.

3. Обосновка на предложеното решение

Във връзка с връзка с въпросните предполагаеми действия, заради които прокуратурата на град Виена възнамерява да започне разследване срещу Martin Ehrenhauser, става въпрос очевидно не за изразени от члена на ЕП мнения или подадени от него гласове при изпълнението на задълженията си по смисъла на член 8 от Протокола относно привилегиите и имунитетите. Като взема предвид член 9 от Протокола, както и съответните разпоредби на правилника за дейността на Европейския парламент и на австрийската конституция, комисията по правни въпроси стига до заключението, че нищо не възпрепятства снемането на имунитета на Martin Ehrenhauser.

4. Заключение

Въз основа на представените съображения комисията по правни въпроси предлага, съгласно член 7, параграф 2 от правилника за дейността, да бъде снет имунитетът на Martin Ehrenhauser.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	10.10.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	22 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Luigi Berlinguer, Sebastian Valentin Bodu, Françoise Castex, Christian Engström, Giuseppe Gargani, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Klaus-Heiner Lehne, Antonio López-Istúriz White, Antonio Masip Hidalgo, Alajos Mészáros, Bernhard Rapkay, Evelyn Regner, Francesco Enrico Speroni, Димитър Стоянов, Rebecca Taylor, Rainer Wieland, Cecilia Wikström, Tadeusz Zwiefka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Piotr Borys, Luis de Grandes Pascual, Eva Lichtenberger
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Sophia in ‘t Veld