ДОКЛАД относно препоръката на Съвета за назначаване на член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка
22.10.2012 - (C7‑0195/2012 – 2012/0806(NLE))
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Sharon Bowles
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно препоръката на Съвета за назначаване на член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка
(C7‑0195/2012 – 2012/0806(NLE))
(Консултация)
Европейският парламент,
– като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 г.[1],
– като взе предвид член 283, параграф 2, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C7‑0195/2012),
– като взе предвид член 109 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0348/2012),
A. като има предвид, че с писмо от 13 юли 2012 г., получено на 18 юли 2012 г., Европейският съвет се е консултирал с Парламента относно назначаването на Ив Мерш за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (EЦБ) за мандат от осем години;
Б. като има предвид, че комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално от гледна точка на условията, посочени в член 283, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и на изискването за пълна независимост на ЕЦБ в областта на паричната политика, така както произтича от член 130 от ДФЕС; като има предвид, че в рамките на тази оценка кандидатът предостави на комисията автобиография, както и своите отговори на отправения му писмен въпросник;
В. като има предвид, че впоследствие, на 22 октомври 2012 г., комисията проведе изслушване на кандидата, по време на което той направи встъпителна декларация, а след това отговори на въпросите, зададени от членовете на комисията;
Г. като има предвид, че беше постигнат широк консенсус, че кандидатът има признат авторитет и разполага с професионалната квалификация и опит в паричната и банковата област, необходими за упражняване на функциите на член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ;
Д. като има предвид, че преди изтичането на мандата на г-жа Тумпел-Гугерел въпросът за женското представителство в ЕЦБ беше неофициално повдигнат от членовете на ЕП;
Е. като има предвид, че от създаването на ЕЦБ до тръгването на г-жа Тумпел-Гугерел винаги е имало жена – член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ;
Ж. като има предвид, че в съответствие с принципа за лоялно сътрудничество между държавите членки и Съюза, посочен в член 4, параграф 3 от ДФЕС, комисията се погрижи, преди изтичането на мандата на г-н Гонсалес-Парамо през май 2012 г., Съветът да бъде информиран, с писмо от 8 май 2012 г. от председателя на комисията, от името на всички политически групи, адресирано до председателя на Еврогрупата, относно липсата на многообразие в Изпълнителния съвет на ЕЦБ и необходимостта от представянето на жена кандидат;
З. като има предвид, че в същото писмо председателят на комисията насърчи Еврогрупата да приложи средносрочен план за поощряване на женското присъствие на влиятелни позиции в ЕЦБ, в националните централни банки и в националните финансови министерства;
И. като има предвид, че не е получен официален отговор на писмото от 8 май 2012 г.;
Й. като има предвид, че член 2 от Договора за Европейския съюз утвърждава принципа за равенство между жените и мъжете;
К. като има предвид, че член 19 от ДФЕС дава на Съюза правомощия за борба срещу дискриминацията, основана на пола;
Л. като има предвид, че присъствието и на двата пола в съвети и правителства гарантира по-широка компетентност и по-широки перспективи и че назначаването само на мъже или само на жени означава по-тесен подбор и води до риск да бъдат пропуснати потенциални отлични кандидати;
M. като има предвид, че служебният мандат на настоящия Изпълнителен съвет на ЕЦБ е до 2018 г., така че потенциално в Изпълнителния съвет няма да има представителство и на двата пола преди тази дата;
Н. като има предвид, че с писмо от 19 септември председателят на Европейския парламент след заседание на Председателския съвет поиска председателят на Европейския съвет да поеме ангажимент да гарантира, че всички институции на Съюза под негова отговорност следва да изпълнят конкретни мерки за гарантиране на баланса между половете;
O. като има предвид, че Комисията прие стратегия за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г. (COM(2010)0491) на 21 септември 2010 г. и доклад относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете през 2011 г. (SWD (2012/0085) на 16 април 2012 г.;
П. като има предвид, че предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници (Директива за капиталовите изисквания (CRD4)), включва изискване институциите да въведат политика за насърчаване на присъствието и на двата пола в управителния орган;
Р. като има предвид, че Европейският съвет прие Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011—2020 г. на 7 март 2011 г.;
С. като има предвид, че Парламентът прие резолюциите от 3 февруари 2012 г. относно ролята на жените в процеса на вземане на политически решения[2], от 8 март 2011 г. относно равенство между жените и мъжете в ЕС — 2010 г.[3] и от 6 юли 2011 г. относно жените и ръководството на предприятията[4];
1. изказва отрицателно становище относно препоръката на Съвета да назначи Ив Мерш за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка и изисква препоръката да бъде оттеглена, както и да бъде представена нова препоръка пред Парламента;
2. възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Европейския съвет, на Съвета, както и на правителствата на държавите членки.
- [1] ОВ L 215, 21.7.2012 г., стр. 4.
- [2] Приети текстове, (P7_TA(2012)0070).
- [3] Приети текстове, (P7_TA(2011)0085).
- [4] Приети текстове, (P7_TA(2011)0330).
ПРИЛОЖЕНИЕ 1: АВТОБИОГРАФИЯ НА ИВ МЕРШ
Роден на 1 октомври 1949 г. в Люксембург
Националност: люксембургска
Образование
1973 г. Магистър по право
Университет Париж 1 Пантеон-Сорбона
1974 г. Следдипломна специализация по международно публично право
Магистър по политически науки
Университет Париж 1 Пантеон-Сорбона
1975 г. Следдипломна специализация по политически науки
Университет Париж 1 Пантеон-Сорбона
Професионална кариера
1974 г. Приет в адвокатската колегия на Люксембург
Асистент по публично право
Университет Париж-Юг 11
1975 г. Сътрудник, Министерство на финансите
1976 г. - 1978 г. Командироване в Международния валутен фонд (МВФ), Вашингтон, САЩ
1978 г. – 1979 г. Аташе към Министерство на финансите
1980 г. - 1981 г. Финансов съветник, Постоянен представител на Люксембург в Организацията на обединените нации, Ню Йорк
1981 г. Съветник по международни финансови и валутни отношения, Министерство на финансите
1983 г. - 1999 г. Член на Съвета на Люксембургския паричен институт
(Пруденциален надзорен орган)
1985 г. - 1989 г. Комисар на правителството за Фондовата борса на
Люксембург (Орган за ценни книжа и пазари)
1989 г. - 1998 г. Директор на Хазната
Личен представител на министъра на финансите по време на преговорите за Договора от Маастрихт
От 1 юни 1998 г. Управител на Централната банка на Люксембург (третият мандат започна на 11 юни 2010 г.)
Член на Управителния съвет и на Генералния съвет на Европейската централна банка
От 2000 г. Председател на асоциацията с нестопанска цел „The Bridge Forum Dialogue a.s.b.l“, основана през 2000 г. с участието на институциите и органите на Европейския съюз, установени в Люксембург
От 2003 г. Член на академичния съвет на „Institut Universitaire International Luxembourg“ (IUIL)
От 2006 г. Член на управителния съвет на фондация „Luxembourg School of Financе“ (LSF)
От 2010 г. Член на „Section des sciences morales et politiques de l’Institut Grand-Ducal“
Заместник-председател на управителния съвет на „International Islamic Liquidity Management Corporation“ (IILM)
От 2011 г. Избран съпредседател на Регионалната консултативна група за Европа на Съвета за финансова стабилност
Член с право на глас на Общия съвет на Европейски съвет за системен риск
Член на Одитния комитет на ЕЦБ
Председател на „Fondation de la Banque centrale du Luxembourg“ (Фондацията на Централната банка на Люксембург – BCL), която насърчава научноизследователската дейност и по-високото образование в областта на дейност на BCL.
Други официални постове
Представлявал е Люксембург в следните органи:
– Паричен комитет на Европейските общности (заместващ член от 1982 г. до 1985 г., пълноправен член от 1989 г. до 1998 г.)
– Международен валутен фонд (МВФ) (заместник-управител)
– Световна банка (заместник-управител)
– Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) (заместник-управител)
– Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) (член на Управителния съвет)
– Банка за развитие на Съвета на Европа (член на Управителния съвет )
– Международен фонд за селскостопанско развитие (IFAD) (управител)
Администратор, представящ държавата в управителните съвети на следните органи:
– ARBED S.A (производство на стомана)
– Société européenne de satellites (SES) (спътникови услуги)
– Entreprise des Postes et Télécommunications (Пощи и далекосъобщения)
– Société Nationale des Habitations à Bon Marché (Национална компания за жилищно строителство и настаняване)
– Banque et Caisse d’Epargne de l’Etat (Държавна банка и спестовна каса)
Председател на Office du Ducroire (Застраховане на експортни кредити)
Председател на Фонда за борба срещу търговията с наркотици
Заместник-председател на банка „Société nationale de crédit et d’investissement“
Получени отличия
Ив Мерш е офицер на Ордена на Почетния легион (Франция) и висш офицер на Ордена на Кръста за заслуги (Латвия).
ПРИЛОЖЕНИЕ 2: ОТГОВОРИТЕ НА ИВ МЕРШ НА ВЪПРОСНИКА
A. Лична и професионална информация
1. Моля да очертаете основните аспекти от Вашия професионален опит в областта на паричните, финансовите и икономическите въпроси.
2. Моля да очертаете основните аспекти от Вашия европейски и международен опит.
Относно въпроси 1 и 2:
По време на цялата ми професионална кариера вниманието ми е било насочено към паричните и финансовите въпроси. Това е така за различните постове, които съм заемал както като държавен служител и като централен банкер: те всички попадат в европейски и международен контекст.
От май 1998 г. съм председател на Централната банка на Люксембург, създадена в контекста на въвеждането на еврото и създаването на ЕЦБ и Евросистемата.
В това си качество съм също така и член на Управителния съвет и на Генералния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). От самото начало през 2011 г. съм член с право на глас на Европейския съвет за системен риск. Управителният съвет ме назначи в Одитния комитет на ЕЦБ през юли 2011 г.
От 2011 г. насам съм избран съпредседател на Регионалната консултативна група за Европа на Форума за финансова стабилност.
Бях назначен заместник-председател на Управителния съвет на „International Islamic Liquidity Management Corporation“ през 2010 г.
Докато бях асистент в Университет Париж-Юг, бях приет в адвокатската колегия на Люксембург. Една година по-късно започнах кариерата си в Министерство на финансите в бюджетния отдел, а по-късно заминах за Вашингтон, за да работя в Международния валутен фонд. Отново се върнах в Министерство на финансите, където ми бяха възложени данъчните въпроси и структурните политики.
През 1980 г. бях командирован в Министерство на външните работи, където станах член на постоянното представителство на Люксембург в Обединените нации в Ню Йорк. През следващите години като съветник в Министерство на финансите отговарях за областите на паричните въпроси и международните финансови отношения. През 1985 г. станах комисар на правителството за Люксембургската фондова борса, а след това директор на Хазната през 1989 г., пост, на който останах почти десет години.
Упражнявал съм различни функции в рамките на дружества и институции. Наред с другото, бях член на Управителния съвет на Европейската инвестиционна банка, Люксембургския паричен институт, Arbed S.A., Société Européenne de Satellites, Държавната спестовна каса, Пощата и далекосъобщенията и Национална компания за жилищно строителство и настаняване.
Бях също така председател на Агенцията за застраховане на експортни кредити, председател на Фонда за борба срещу търговията с наркотици и заместник-председател на Националната банка за развитие на Люксембург.
Освен това, бях управител на Международния фонд за селскостопанско развитие и заместник-управител на Световната банка, както и на Европейската банка за възстановяване и развитие. Също така бях член на Паричния комитет на Европейските общности и председателствах групата на личните представители на министрите на финансите на държавите – членки на ЕС, която изготви плана за Европейски паричен съюз от Договора от Маастрихт.
Успоредно с професионалния си опит съм председател на асоциацията с нестопанска цел „The Bridge Forum Dialogue a.s.b.l“ от 2000 г., годината на създаване на асоциацията. Институциите и органите на Европейския съюз, установени в Люксембург, участват в този форум, за да обменят гледни точки в контекста на европейската интеграция.
3. Кои са най-важните решения, във вземането на които сте участвали през професионалния си живот?
Имал съм привилегията да участвам в многобройни преговори и да изготвям решения на национално, европейско и международно равнище по икономически и финансови въпроси. Позволете ми да отбележа няколко от тях, които считам за важни.
В качеството си на личен представител на министъра на финансите на Люксембург бях председател на съответната изготвяща проект група по време на преговорите за Договора от Маастрихт.
В МВФ работих за прехода към новата парична система, посочена във втората поправка на Устава на МВФ.
Ръководя Централната банка на Люксембург от нейното създаване през 1998 г.
От въвеждането на еврото без прекъсване съм член на Управителния съвет и на Генералния съвет на ЕЦБ, които допринасят за изпълнението на мандата на ЕЦБ.
Считам, по-специално, предизвикателствата, поставени от финансовата криза и кризата с държавния дълг, за важен опит. От началото на тези кризи участвах в решенията, вземани от Управителния съвет на ЕЦБ за смекчаване на последствията за финансовия сектор и реалната икономика в рамките на еврозоната.
4. Имате ли участие в стопански или финансови дружества или някакви други форми на обвързаност, които биха могли да противоречат на бъдещите Ви функции, и има ли някакви важни лични или от друго естество фактори, които трябва да бъдат взети предвид от Парламента при разглеждането на Вашата кандидатура?
Не.
5. Какви ще бъдат водещите цели, които ще преследвате по време на Вашия осемгодишен мандат като член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка?
Считам за мое първо и най-важно задължение изцяло да следвам мандата на ЕЦБ, възложен от Договора.
Съгласно Договора първостепенната цел на ЕЦБ е да поддържа ценовата стабилност в средносрочен план в еврозоната като цяло и – без да се засяга ценовата стабилност – да подкрепя общите икономически политики в Съюза.
Освен това, съгласно Договора, ЕЦБ има и друга водеща цел – отново без да се засяга ценовата стабилност – да допринася за стабилността на финансовата система.
В съответствие с компетенциите на ЕЦБ ще действам независимо в защита на общия интерес на еврозоната и на ЕС като цяло. Следователно като член на Управителния съвет на ЕЦБ няма да действам като представител на държавата членка, чийто гражданин съм.
Също така отдавам голямо значение на компетентността, почтеността, прозрачността и отчетността.
Считам, че колегиалното вземане на решения и високо професионалното поведение са основни предимства на ЕЦБ.
Б. Парична политика на ЕЦБ
6. Считате ли, че е възможно да стигнем до момент, в който ще бъде необходим арбитраж между ниска инфлация и разпадане на еврозоната? При такова положение каква алтернатива бихте подкрепили?
Европейският паричен съюз се основава на консенсуса, че среда с ниска инфлация е най-добрият принос, който паричната политика може да направи за икономическия растеж, създаването на работни места, социалното сближаване и финансовата стабилност. За да се запази подкрепата за общата валута и целостта на еврозоната, от първостепенно значение е ЕЦБ да изпълнява мандата си за осигуряване на ценова стабилност.
Договорът не само предоставя на ЕЦБ ясен мандат за запазване на ценовата стабилност, но също така посочва ясни граници за действията на ЕЦБ. Считам, че една централна банка не разполага със средствата за разрешаването на структурни икономически проблеми или на фискални дисбаланси и че това може да се постигне с подходящи икономически и фискални политики.
В тази връзка правителствата на държавите членки от еврозоната изразиха своя твърд ангажимент да направят всичко необходимо за разрешаване на настоящата криза с държавния дълг в еврозоната и за запазване на еврото. Потвърждение на този ангажимент са насърчителният напредък към възстановяване на стабилни финансови позиции в еврозоната и изпълнението на структурни реформи за възвръщане на конкурентоспособността, по-специално в по-уязвимите държави членки, макар и да са необходими определени допълнителни усилия. Този ангажимент намира отражение също така във волята на европейските лидери за напредък в институционалните реформи на европейско равнище с цел Европейският паричен съюз изцяло да съответства на понятието за паричен съюз.
Същевременно паричната политика на ЕЦБ по време на кризата успя да възпрепятства най-лошите последици. Убеден съм, че стратегията за паричната политика на ЕЦБ разполага с необходимите средства за отговор на предизвикателствата на настоящата криза. Стабилни дългосрочни инфлационни очаквания в среда с нисък инфлационен натиск позволиха на ЕЦБ да намали лихвените проценти до много ниски равнища, подпомагайки икономическия растеж. Освен това, ЕЦБ изпълни набор от нестандартни мерки в областта на паричната политика в подкрепа на процеса на предаване на паричната политика с цел поддържане на ценовата стабилност, като по този начин подкрепя притокът на кредитен капитал към реалната икономика и също така стабилността на финансовата система на еврозоната.
7. Какво е Вашето мнение относно хетерогенността на паричните условия в еврозоната и нейното въздействие върху единната парична политика на ЕЦБ?
Макар и известна степен на национална диференциация в икономическите и финансовите условия да е нормална за един паричен съюз, се наблюдава увеличаване на хетерогенността в еврозоната по време на кризата. По-специално, паричните условия са все по-фрагментарни в различните държави. Това се отрази неблагоприятно върху паричните пазари, по-специално транснационалните. Обръщането на трансграничните финансови потоци понижи паричното и кредитното развитие в различни държави от еврозоната. Това е предизвикателство за провеждането и предаването на единната парична политика.
Настоящото равнище на хетерогенност отразява фискалните, макроикономическите и финансовите дисбаланси, натрупани в течение на времето в различни държави от еврозоната, като и различния ритъм на коригиране на тези дисбаланси. Дисбалансите са свързани, по-специално, с високи нива на дългове на държавния и частния сектор и уязвимост във финансовия сектор. Възстановяването на конкурентоспособността в тези държави изисква съществено адаптиране на относителните цени. За връщане към устойчив растеж са необходими също така стабилни структурни и фискални политики.
Паричната политика на ЕЦБ е насочена към запазването на ценовата стабилност в еврозоната като цяло. Редица нестандартни мерки в областта на паричната политика, предприети по време на кризата, допринесоха за осигуряване на по-хомогенно предаване на паричната политика в еврозоната с цел поддържане на ценовата стабилност. В дългосрочен план паричната политика не може да предостави дълготрайно решение на причините в основата на хетерогенността. Макар и политиките на ЕЦБ да могат да допринесат за осигуряване на по-гладък процес на адаптиране и да предлагат временно смекчаване, това не може да замени необходимите структурни корекции в икономиките от еврозоната. Бъдещите политически действия трябва да въведат подобрения в редица области и да засилят рамката на управление. Най-неотложно е бързото прилагане на взетите вече решения като ключови елементи за по-голяма интеграция.
Както посочи председателят на ЕЦБ на пресконференцията на 2 август, Управителният съвет счита, че финансовата фрагментация възпрепятства ефективното функциониране на паричната политика. По време на нашата дискусия направихме преглед на различните симптоми на фрагментация на финансовия пазар. Те включват дела на кредитите на трансграничния паричен пазар, който намаля от 60% до средата на 2011 г. на 40% понастоящем. Ненационалните междубанкови депозити са на най-ниско равнище от началото на 2008 г. за различни държави. Растящото концентриране на използването на операции на Евросистемата за предоставяне на ликвидност в някои държави е допълнителна илюстрация за това сегментиране. Отбелязва се значително нарастване на използването на национални обезпечения в операциите на ЕЦБ за рефинансиране. Използването на трансгранично обезпечение в еврозоната днес е около 20 %, докато през 2006 г. представляваше 50 %. Съществуват големи различия, започнали към края на 2011 г., между общите проценти при репо-сделките между държавите в периферията и в центъра на еврозоната. Съществуват и много други признаци на парична фрагментация. Съгласен съм с председателя, че трябва да преодолеем тази фрагментация.
8. Считате ли, че в банките в еврозоната е имало предоверяване на предоставянето на ликвидност от страна на ЕЦБ?
ЕЦБ смени през октомври 2008 г. политиката си за предоставяне на ликвидност с процедура на търгове с фиксиран лихвен процент с пълно разпределение поради лошото функциониране на европейските парични пазари и бързото влошаване на доверието във финансовите пазари в световен план вследствие на банкрута в САЩ на инвестиционната банка „Lehman Brothers“. В рамките на тази политика за разпределение сумата на резервите на централните банки, държани от банките през всеки период, се определя от съвкупното търсене на банките при тези търгове. Високото търсене на посредничеството на централните банки и широко преобладаващата несигурност доведоха до високо търсене на кредити от Евросистемата от страна на банките, надвишаващо стриктните потребности от ликвидност на банковия сектор. Понастоящем на паричните пазари в еврозоната се отчита необичайно високо ниво на сегментиране, което се отбелязва във все по-голяма степен по националните граници и което доведе до много високи нива на посредничество на централните банки и до излишък от ликвидни средства, възлизащ на 800 милиарда евро. Зад тези големи обобщени цифрови стойности обаче се крие значителна хетерогенност на банки и дори на цели банкови системи. В някои държави може да има отделни случаи на предоверяване на финансирането от страна на Евросистемата.
В общ план, считам, че на равнището на отделните банки доверяването следва да се наблюдава, по-специално с цел избягване на разпространението на нестабилни икономически модели. Като цяло, това доверяване е по-скоро отражение на степента на сегментиране на паричния пазар и на напрежението на финансовия пазар, твърде високо понастоящем.
По-специално, това, което затруднява банковите системи в държавите с по-слаби бюджетни позиции да запазят или да си възвърнат достъпа до пазара при адекватни условия, е връзката между държавните емитенти и банките. В тази връзка бих искал да подчертая, че надеждното подобряване на бюджетната динамика е също така от съществено значение за намаляване на зависимостта на банковите системи от централните банки в някои държави членки. Несигурността, свързана с измененията на регламентацията, може също така да доведе до предоверяване на посредничеството на централните банки.
9. Без да се накърнява целта за ценова стабилност, по какъв начин според Вас ЕЦБ следва да изпълнява второстепенните си задължения съгласно Договора (да допринася за икономическия растеж и постигането на пълна заетост) и какви инструменти би могла да използва за тази цел?
Член 127 от Договора посочва като основна цел на Евросистемата поддържането на ценовата стабилност. Управителният съвет на ЕЦБ даде цифрова стойност на тази цел, изразяваща се в инфлация в средносрочен план малко по-ниска от 2%.
Това определение отчита също така необходимостта от подкрепа за „[..] основните икономически политики на Общността с цел да допринесе за постигането на нейните цели, както са посочени в член 2“. Дълбоко убеден съм, че ценовата стабилност сама по себе си е най-добрият принос, който може да направи паричната политика за създаването на благоприятни условия за устойчив икономически растеж, и че тя подкрепя общите икономически политики на Общността.
Тя засилва функционирането на ценовия механизъм и насърчава ефективността при разпределянето на средства. Ценовата стабилност също така свежда до минимум премията за инфлационен риск при дългосрочните лихвени проценти и предпазва покупателната способност на потребителите, работниците и служителите, пенсионираните лица и титулярите на спестовни влогове.
Също така, средносрочната ориентация на паричната политика на ЕЦБ подпомага стабилните инфлационни очаквания, като същевременно отговаря по подходящ начин на икономическите и финансови удари, които понася икономиката на еврозоната, при отчитане също така на забавянето, с което паричната политика се разпространява в икономиката. Ясен пример за значението на средносрочната ориентация е провеждането на паричната политика по време на настоящата финансова криза. Въпреки равнището на инфлация, превишаващо 2% през идните месеци, решението на ЕЦБ от началото на юли 2012 г. показа, че тя е готова да понижи лихвения процес до исторически ниски нива в контекста на намаляване на инфлационния натиск през обхванатия от тази политика период.
На последно място, ЕЦБ изготви набор от нестандартни мерки в областта на паричната политика за справяне с проблемите в механизма за предаване. Тези мерки бяха взети специално срещу контекста на несигурност и ограничения, свързани с финансирането на банките от пазара, който действително застрашаваше да подкопае банковото кредитиране и създаваше натиск за широкообхватно намаляване на ливъриджа. В тази връзка мерките на ЕЦБ бяха насочени към подкрепа за притока на кредитен капитал за домакинства и дружества, така че да се изпълни нашата първа мисия за поддържане на ценовата стабилност, и същевременно съществено допринесоха за подкрепата за икономическия растеж и заетостта в еврозоната.
10. Как виждате ролите и отношенията между ЕЦБ и бъдещия Европейски механизъм за стабилност и предизвикателствата, пред които те са изправени? Считате ли, че ЕЦБ се нуждае от допълнителни нови инструменти, за да се справи с кризата в еврозоната?
ЕЦБ и бъдещият Европейски механизъм за стабилност имат ясно определени и различни мисии. Първата и основна цел на ЕЦБ е поддържането на ценовата стабилност в еврозоната, а Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) ще отговаря за запазване на финансовата стабилност в еврозоната като цяло. Целите на тези две институции – едната парична, а другата фискална – се допълват взаимно, доколкото ценовата стабилност е необходимо условие за една широка макроикономическа стабилност, а финансовата стабилност подпомага гладкото предаване на паричната политика към реалната икономика, като по този начин допринася за ценовата стабилност.
И двете институции разполагат със средствата за постигане на своите мисии. ЕЦБ поддържа ценовата стабилност посредством промени в лихвената си политика – това е стандартният й инструмент – и нестандартни мерки за справяне с проблемите в механизма за предаване на паричната политика. ЕМС разполага с инструменти за запазване на финансовата стабилност и предотвратяването на верижна реакция, включително кредити и превантивно предоставяне на заеми на държави членки от еврозоната, изкупуване на първичния и вторичния пазар на държавни облигации, както и заеми за рекапитализация на финансовите институции. Всяка помощ от страна на ЕМС е обвързана с условия.
Ролята на ЕЦБ по отношение на рамката на бъдещия ЕМС е ясно определена в договора за създаване на ЕМС. Преди решение за предоставяне на помощ в рамките на ЕМС ЕЦБ ще участва в извършването на оценка дали съществува риск за финансовата стабилност на еврозоната като цяло, в определянето на финансовите нужди на съответната държава – членка на ЕМС и в установяването на контакти с други институции с цел договаряне и наблюдение на меморандум за разбирателство, в който подробно са посочени условията за помощта. Също така ЕЦБ ще прави оценка дали са налице извънредни смущения на финансовия пазар и рискове за финансовата стабилност, които обосновават активирането на изкупуване на вторичния пазар от страна на ЕМС. Впрочем, ЕЦБ и Европейският инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) подписаха споразумение, възлагащо на ЕЦБ провеждането на пазарни операции от името на ЕИФС, и се очаква сключването на подобно споразумение с ЕМС.
По отношение на инструментите за справяне с кризата в еврозоната, ЕЦБ има всички необходими средства за поддържане на ценовата стабилност в съответствие с мисията си и в рамките на Договора. Справянето с по-широките аспекти на кризата в еврозоната не попада в обхвата на паричната политика; това трябва да бъде направено от държавите членки от еврозоната посредством предприемането на определени мерки.
На заседанието си, проведено на 2 август, Управителният съвет на ЕЦБ посочи, че правителствата трябва да имат готовност за активиране на ЕИФС/ЕМС на пазара на облигации, когато съществуват извънредни обстоятелства на финансовия пазар и рискове за финансовата стабилност – при спазване на строги и ефективни условия в съответствие с определените насоки.
Необходимо е правителствата да спазват своите ангажименти, а ЕИФС/ЕМС да изпълняват ролята си. Както беше посочено от председателя на пресконференцията, проведена на 2 август, Управителният съвет, в рамките на мандата си за поддържане на ценовата стабилност в средносрочен план и при зачитане на неговата независимост при определяне на паричната политика, може да предприема окончателни операции на открития пазар в необходимия за постигане на целите си мащаб. В този контекст ще бъдат разгледани безпокойствата от страна на частните инвеститори относно приоритетите. Освен това, Управителният съвет може да предвиди предприемането на допълнителни нестандартни мерки в областта на паричната политика, които се налагат с оглед възстановяване на предаването на паричната политика. Всяко убедително действие на пазара обаче зависи от надеждна пътна карта за допълнителна интеграция във фискалната, финансовата и политическата област.
11. Как бихте гарантирали прозрачността по отношение на програмата за пазари на ценни книжа и програмата за закупуване на обезпечени облигации?
ЕЦБ публикува веднъж седмично салдата на програмата за пазари на ценни книжа и втората програма за закупуване на обезпечени облигации.
12. През последните четири години ЕЦБ предприе неконвенционални операции в областта на паричната политика. Бихте ли определили това като важни субсидии за банковия сектор? Ако отговорът е да, на каква сума биха се равнявали те? Какъв график за излизане от настоящите нестандартни мерки би трябвало, според Вас, да следва ЕЦБ?
Главната цел на нестандартните мерки, предприети от ЕЦБ, е да се допринесе за функционирането на механизма на предаване на паричната политика. Например, ЕЦБ целеше да предостави подкрепа за рефинансиране на счетоводния баланс на банките от еврозоната посредством дългосрочните си операции за рефинансиране с матуритет от 3 години, както и посредством процедурата си за пълно разпределение при всички операции. Както посочи също така председателят на ЕЦБ по време на изслушването си пред комисията на Парламента по икономически и парични въпроси, тези мерки се наложиха при наличието на високи премии за ликвиден риск вследствие на увеличената несигурност и нестабилност на финансовия пазар и тъй като банките от еврозоната бяха изправени пред все по-големи предизвикателства за финансиране на икономическата си дейност. Мерките на ЕЦБ допринесоха за понижаване на тези премии и стабилизираха банковото финансиране и могат и двете да се разглеждат като насочени към намаляване на нарушаването на пазара.
Нестандартните мерки бяха приети с цел запазване на предаването на общата парична политика, чиято цел е запазването на ценовата стабилност в еврозоната. Като всички мерки в областта на паричната политика, те имат въздействие върху счетоводния баланс на банките и другите икономически участници, което е част от процеса на предаване.
Нестандартните мерки ще се прилагат дотогава, докогато са необходими. Предвид силното им въздействие върху пазарните цени обаче, от съществено значение е да се извършва внимателно наблюдение на развитието на ситуацията и на това дали те продължават да са необходими, за да се избегне появата на възможни отрицателни странични ефекти на тези мерки. Тези мерки са временни по естество и по определение. Ползата от тях е обект на редовно наблюдение.
13. Каква роля следва да има рейтингът на държавните дългове върху политиката на ЕЦБ според Вас? Считате ли, че ЕЦБ следва да приеме като правило всички държавни облигации от еврозоната като ценни книжа?
Евросистемата взема предвид множество характеристики при оценяването на кредитните стандарти за допустими активи като обезпечение в операции, свързани с паричната политика. Рейтингът от агенциите за кредитен рейтинг е важен фактор, но не е единственият източник, използван за оценка на качеството на активите и за гарантиране на висока защита срещу риска. В случая на държавите, обхванати от програма на МВФ-ЕС за реформи, например, оценяването, което извършва ЕЦБ на програмата и на изпълнението й от страна на съответната държава, играе решаващо значение.
Предназначението на рамката на Евросистемата за кредитна оценка е да гарантира адекватна защита от риск за Евросистемата при нейните операции в рамките на паричната политика. Рамката посочва стандартите, които ЕЦБ прилага по отношение на ценните книжа, включително държавните облигации на държавите от еврозоната. Евросистемата може да ограничи използването на ценни книжа, да отхвърли ценни книжа или да приложи за тях допълнителни ограничения, въз основа на всяка информация, която счита, че е от значение, ако това е необходимо за да се гарантира, че поеманият риск при операциите в рамките на паричната политика остава на адекватно равнище.
Подкрепям ангажимента на Г-20 за допълнително намаляване на зависимостта от агенциите за кредитен рейтинг, за което многократно призова комисията на ЕП по икономически и парични въпроси в контекста на прегледа на регламента на ЕС относно агенциите за кредитен рейтинг. Доколкото ми е известно, Евросистемата активно работи в тази посока, по-специално като укрепва вътрешния си капацитет за оценка на кредитния риск и увеличава капацитета си за дължима грижа по отношение на външните системи за кредитна оценка. Това изисква постепенен подход, така че да се развие във вътрешен план надеждна и подходяща алтернатива за оценка на кредитоспособността.
14. Каква е Вашата оценка на успеха на новата инициатива за участие на частния сектор в преструктурирането на гръцкия дълг? Как можем да бъдем сигурни, че това няма отново да се наложи?
Преструктурирането на гръцкия държавен дълг, извършено през март-април 2012 г., намали съществуващия държавен дълг с 106 милиарда евро или 50% от БВП.
Този резултат беше улеснен от използването на клаузи за колективни действия, които спомогнаха за постигането на процент участие от 96%. Но макар и това преструктуриране да допринесе за възстановяване на устойчивостта на държавния дълг в Гърция, в крайна сметка тази цел може да бъде достигната единствено ако гръцките органи покажат постоянство в изпълнението на програмата за икономически реформи. За съжаление, след одобряването на втората програма за Гърция изпълнението на политиката на практика достигна мъртва точка, а макроикономическите перспективи допълнително се влошиха. Тези фактори имаха отрицателно въздействие върху устойчивостта на дълга на Гърция. Приоритетът на новото правителство сега е програмата отново да започне да функционира. Не считам, че обсъждането на ново преструктуриране на дълга ще е от полза на този етап. На първо място, такова обсъждане допълнително би компрометирало стимулите за гръцкото правителство да прилага програмата. На второ място, то също така би подкопало стимулите за фискална консолидация и структурни реформи в други уязвими държави от еврозоната.
15. Как оценявате нарасналите задължения и вземания на членовете на ЕЦБ в Target II?
Задълженията Target2 и съответно вземанията Target2 в счетоводните баланси на националните централни банки в еврозоната значително нараснаха по време на финансовата криза. Причината е, че банковите системи на някои страни са изправени пред изходящи парични потоци на плащания, които не са балансирани от входящи парични потоци и не могат да се компенсират от набрани на пазара средства. Вместо това, компенсирането идва от заеми от националните централни банки срещу обезпечения. Същевременно страните, в които влизат парични потоци на плащания, показват вземания Target2.
Балансите Target2 са резултат от подкрепата на Евросистемата, която следи за това платежоспособните банки да нямат проблеми с ликвидността и капиталите свободно да се движат между държавите членки. Дисбаланси Target2 в настоящата степен могат да бъдат избегнати, ако се прекъсне създаващата смущения връзка между банките и техните правителства, при която банките отслабват правителствата и обратното, т.е. ако банките станат наистина европейски в дългосрочен план. В случая на надеждно създаване на съюз на финансовите пазари, придружен от добре функциониращ фискален пакт и процедура за макроикономически дисбаланс, дисбалансите Target 2 ще бъдат много по-малки.
Тези дисбаланси могат също така да се повлияят от инфраструктури за нетиране, които функционират на международно равнище и са разположени в няколко държави.
16. Какво е Вашето мнение относно скоростта, с която новите държави членки би следвало да се присъединят към паричния съюз и да приемат еврото, като се вземат предвид всички конвергентни критерии и участието в механизма на обменните курсове (ERM II)?
Договорът е ясен: „висока степен на устойчива конвергенция“ трябва да бъде постигната, преди една държава да може да приеме еврото. Това означава, че не е достатъчен механичен прочит на критериите за конвергенция, посочени в член 140 от Договора. Това, от което се нуждаем, е оценка на устойчивостта на еврото. Ако икономическата конвергенция не е устойчива, държавите в крайна сметка ще се сблъскат с проблеми като загуба на конкурентоспособността и/или цикли на бърз растеж и силна рецесия. Опитът на еврозоната красноречиво показва колко важно е внимателно да се прецени готовността на дадена държава да приеме еврото въз основа на надеждни статистики. Това също така се отнася и до участието в ERM II, което е необходимо предварително условие за приемането на еврото. Държавите членки трябва да покажат, че могат да поддържат ценова стабилност, фискална дисциплина и конкурентоспособност без големи промени в обменния курс.
Като цяло, ритъмът на приемане на еврото е различен за различните държави, тъй като зависи от постигната степен на конвергенция. По отношение на новите държави членки, които все още не са приели еврото (т.е. България, Чешка република, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Румъния) Европейската комисия и Европейската централна банка направиха последната си оценка в докладите за конвергенцията от 2012 г., публикувани на 30 май. Към настоящия момент нито една от тези държави не отговаря на всички икономически и правни критерии за приемане на еврото.
17. Какво е вашето мнение за инициативата „Отвъд БВП“?
Ключова мисия на вземащите политически решения е да предвидят максимално увеличаване на благосъстоянието на гражданите по устойчив начин. В тази връзка от основно значение е непрекъснатият стремеж към възможно най-висока степен на благосъстояние и той следва да се приветства. Както показват разискванията в рамките на комисията по икономически и парични въпроси, различни мерки са целесъобразни в зависимост от съответната цел. Предимството на основаваща се на БВП мярка е, че тя обхваща сравнително добре макроикономическата активност на държавата. Използването на такава мярка е целесъобразно винаги когато икономическата активност се анализира или свързва с друга икономическа променлива, например равнище на държавен дълг.
Следователно от основно значение е висококачествената статистика относно БВП (и потенциалното производство). Изглежда естествено обаче да се допълват чисто насочените към производството мерки като БВП с други показатели при оценката на цялостното благосъстояние на населението, и по-специално в дългосрочна перспектива. Тези показатели могат, наред с другото, да включват състоянието на околната среда, социалното приобщаване или здравната система. Данните от понастоящем провежданото от Евросистемата проучване относно финансите и потреблението на домакинствата ще представляват интересна допълнителна информация относно разпределението на дълга и богатството.
18. Кои са според Вас главните предизвикателства за Европейската статистическа система през следващите десет години?
Наскорошната финансова криза показа колко важно е европейската статистика да бъде своевременна, надежда и с високо качество. Това значение на статистиката за изготвянето на политиките вероятно ще се увели още повече. Осигуряването на надеждността на официалните европейски икономически и финансови статистики ще бъде необходимо условие за подкрепа за интегрирана рамка за икономическо управление в ЕС и за глобален макроикономически надзор, оценяващ устойчивия и балансиран характер на растежа в рамките на Г-20. За тази цел ще са необходими съпоставими висококачествени данни по държави и повече подробни данни. Наскоро осъвременените международни статистични стандарти ще трябва да се прилагат координирано в ЕС. Също така е важна надеждността – и независимостта – на институциите, изготвящи тази статистика, а също така и резултатите да се съобщават и да бъдат лесно достъпни за обществеността като безплатно обществено благо.
Европейските статистики се развиват, изготвят и разпространяват както от Европейската статистическа система (ЕСС), така и от Европейска система на централните банки (ЕСЦБ). Евростат и националните статистически институти на държавите – членки на ЕС ще бъдат изправени пред предизвикателствата да укрепят своите системи за управление на качеството на основата на Кодекса на европейската статистическа практика и на своята независимост. Всички държави – членки на ЕС ще трябва да подпишат предвидените „Ангажименти за доверие в статистиката“. Също така ще е необходимо ЕСС да осъществява още по-близко сътрудничество с ЕСЦБ в доказалата своя успех рамка на Комитета по парична и финансова статистика и статистика на платежния баланс, като координира и рационализира събирането и изготвянето на данните. Това следва да спомогне за запазването – и дори за повишаването – на качеството на статистиката, като същевременно намали разходите за изготвянето на европейската статистика.
В. Становища върху икономическата политика на ЕС
19. Какво следва да се направи, за да бъде спряна кризата?
Мерки срещу кризата трябва да се предприемат както на национално равнище – посредством фискална консолидация и структурни реформи за повишаване на потенциала за растеж, така и на европейско равнище – посредством засилване на управлението и интеграцията.
За борба с кризата следва да се вземат мерки срещу дълбоките й причини: прекомерен държавен дълг, недостатъчна конкурентоспособност и нежелани развития във финансовия сектор. Следователно силно задлъжнелите правителства трябва да намалят високите национални съотношения на държавния дълг към БВП в средносрочен план при пълно съответствие със засилената рамка за управление на ЕС. Това е още по-важно поради факта, че високото съотношение на държавния дълг само по себе си влияе върху растежа. За да ограничи потенциалното си първоначално отрицателно въздействие върху растежа, фискалната консолидация следва да се съсредоточи върху по-голяма ефективност на разходите и да избягва неправомерно намаляване на публичните инвестиции. Такава надеждна средносрочна фискална реформа ще увеличи доверието на финансовия пазар и ще доведе до по-ниски премии за риск. Това ще се отрази върху частния сектор и в крайна сметка ще създаде по-висок растеж.
Необходимата широкообхватна фискална консолидация в Европа трябва да се придружава много по-енергично от структурни реформи, насочени към повишаване на потенциалния растеж и подобряване на капацитета на националните икономики за реагиране на сътресения. Много от държавите, които понастоящем са изложени на натиска на финансовия пазар, вече започнаха да въвеждат важни реформи. Макар и да изглежда особено трудно в политически план да се предприемат в контекст на забавен растеж допълнителни мерки за намаляване на съществуващата липса на гъвкавост на стоковия пазар и на пазара на труда, тези мерки са неизбежни, за да се постигне устойчив растеж в средносрочен до дългосрочен план.
Поради тази причина следва допълнително да се засили конкуренцията на стоковите пазари, не на последно място и посредством завършването на единния пазар, а трудовите възнаграждения следва гъвкаво да се адаптират, като отразяват условията на пазара на труда и производителността.
В допълнение, следва да се насърчава устойчив растеж на производството, наред с другото и посредством улесняване на инвестициите в научните изследвания и развитието и осигуряване на високо качество на образованието и ученето през целия живот. Такива мерки са също така от ключово значение за увеличаване на неценовата конкурентоспособност. Съчетани с подобряването на ценовата конкурентоспособност такива мерки могат да насърчат резултатите на държавите членки в областта на експортната дейност и да укрепят конкуриращите се дружества в областта на вноса, като улеснят необходимото коригиране в случаите, в които все още съществува макроикономически дисбаланс.
За да се запазят растежът, стабилността и просперитетът по устойчив начин, са необходими решителни стъпки към истински Икономически и паричен съюз. Предложенията, представени от председателя на Европейския съвет в тясно сътрудничество с председателите на Комисията, Еврогрупата и ЕЦБ през юни 2012 г., са насочени в правилна посока. Макар кризата да стимулира необходимото укрепване на основаващата се на правила фискална рамка, необходими са още стъпки към фискален съюз, за да се гарантира, че всички страни от еврозоната — и еврозоната като цяло — следват устойчиви фискални политики по всяко време. Еврозоната също трябва да се промени в посока на интегрирана рамка на икономическата политика, за да се увеличи натискът върху страните да извършват необходимите структурни реформи.
Освен това в повечето държави членки са необходими реформи на финансовия сектор. Политическият ангажимент за въвеждане на единен надзорен режим по член 127, параграф 6 от ДФЕС трябва да бъде осъществен.
И накрая, много важно е по-задълбочената интеграция в ИПС да се придружава от повишена отчетност, особено по отношение на Европейския парламент, за да се гарантира демократичната легитимност на този процес.
20. Какво би означавало емитирането на стабилизационни облигации/еврооблигации за икономическото управление в еврозоната? Имате ли предпочитания измежду вариантите, представени от Комисията в нейната зелена книга?
Въвеждането на еврооблигации или друг общ дългов инструмент, който включва големи взаимни фискални задължения, зависи решително от подходящата последователност. Това е осъществимо само след значителен трансфер на фискален суверенитет на равнище ЕС с цел постигане на истински икономически съюз в еврозоната. Без трансфер на суверенитет, който да дава възможност за ефективно икономическо управление, емитирането на общ дълг не би спечелило доверие, би създало ситуация на морален риск и опасност да отслабнат стимулите за стабилни фискални политики, които са същностни за един икономически и паричен съюз. Стабилните фискални политики също допринасят за стремежа към ценова стабилност в Евросистемата.
При все това, при подходяща последователност общото емитиране на дълг също предлага потенциални ползи за финансовата интеграция и функционирането на пазара, както и за финансовата стабилност. Поради това, след като бъде постигнат надежден фискален съюз с подходяща демократична легитимност, бих разглеждал общото емитиране на суверенен дълг от държавите членки от еврозоната като евентуално допълнение.
21. Според Вас кои са най-важните цели на Стратегията за заетост и растеж до 2020 г.? По какъв начин ЕЦБ и инструментите за координация на икономическата политика биха могли да допринесат за успеха на тази стратегия? Моля да изброите по реда на тяхното значение структурните реформи, които считате, че са приоритетни за ЕС, и да обосновете избора си.
Държавите членки трябва да увеличат потенциала за растеж на своите икономики, който в последните години е сравнително скромен и намалява в повечето европейски страни, като това стане по устойчив начин. За да постигне това, икономическата политика на държавите членки следва да подкрепя иновациите, да предлага благоприятна среда за бизнеса и да развива конкурентоспособността чрез намаляване на съществуващата липса на гъвкавост на продуктовите и трудовите пазари. Подобна среда би създала оптимални условия за устойчив икономически растеж и създаване на работни места.
Договорената стратегия „Европа 2020“ и Пактът „Евро плюс“, с който са се ангажирали голям брой държави от ЕС, подчертават важни области на структурни реформи, към които държавите трябва да се насочат. Подреждането по значение на структурните реформи и силно специфично за всяка държава и варира при различните държави от ЕС. Въпреки това в повечето държави членки се изискват насърчаващи растежа структурни реформи, състоящи се от амбициозни реформи за увеличаване на гъвкавостта и конкуренцията на продуктовите и трудовите пазари, и по-специално в еврозоната, където ключовият адаптационен механизъм е гъвкавостта на цените и възнагражденията. Реформите на пазара на труда следва да гарантират, че възнагражденията се развиват в съответствие с производителността, тъй като имат пряко въздействие върху конкурентоспособността на държавите. Гъвкавостта на възнагражденията е необходима особено в периоди с намален растеж на производителността. За да се улесни това, следва да се премахнат клаузите за автоматична индексация на възнагражденията, да се разгледа внимателно законодателството за защита на заетостта и да се укрепят споразуменията на равнище дружество. Освен това промените в системите за застраховане срещу безработица и активните политики на пазара на труда следва да улесняват пренасочването на ресурси към по-конкурентните дружества и сектори. По отношение на продуктовите пазари следва да се вземат спешни мерки по отношение на прекомерните печалби, по специално в защитените професии. Смелостта спрямо лобирането от привилегировани групи и секторни интереси гарантирано ще увеличи конкуренцията и ще отвори затворените професии и ще либерализира имиграцията. Прекомерните маржове на печалба преобладават особено в ориентираните във вътрешен план сектори на услугите.
Иновацията следва да се подкрепя чрез инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, а също и във висше образование и учене през целия живот. Професионалното обучение се оказа особено успешно в някои държави членки при задържането на ниски нива на младежка безработица и може да бъде следвано като модел от страни с високи понастоящем нива на безработица сред младежите. Освен това средата за бизнес може да бъде подобрена в много държави членки чрез намаляване на бюрократичните изисквания. Прилагането на тези мерки остава сред основните задължения на държавите членки. На фона на сегашната криза, която наред с другото разкри слабостите на съществуващите механизми на ЕС за координиране на икономическата политика, следва да се проучват начини да се укрепят стимулите за държавите членки да извършват необходимите структурни реформи, включително начини за засилване на партньорския натиск сред държавите членки.
По мое мнение ЕЦБ допринася най-добре за устойчивия растеж и стимулира дългосрочни инвестиции в частния сектор като гарантира ценова стабилност.
22. Какви са възгледите ви за данъчното облагане на финансовите трансакции? Считате ли, че данъчното облагане на валутни сделки, включващи еврото, би имало ползотворен ефект — например като стабилизира валутните курсове на страни, които искат да се присъединят към еврозоната в бъдеще? Какво мислите за възможността за данък върху финансовите трансакции, въведен само в определени държави членки?
Има много различни предложения за данъчното облагане на финансовите трансакции. Облагането на валутните трансакции е особено проблематично, тъй като ограничава свободното движение на капитал. Най-новото предложение на Комисията изключва валутните трансакции, но все още виждам няколко недостатъка на подобен данък върху финансовите трансакции (ДФТ). Поддръжниците на ДФТ твърдят, че той може едновременно i) да намали нестабилността на финансовите пазари, ii) да защити интегритета на единния финансов пазар и iii) да донесе приходи, които да послужат за интернализиране на разходите за оздравяване на банките. Макар всяка от тези цели да е желателна сама по себе си, съмнявам се, че ДФТ може да ги постигне. Търсеното намаляване на нестабилността например не е потвърдено от теоретически или емпирични проучвания. Напротив: чрез увеличаване на трансакционните разходи би се намалила пазарната ликвидност.
Освен това за всяка от заявените цели са предложени и се обсъждат по-подходящи политически инструменти. Някои практики на алгоритмична търговия могат да се решават чрез регулация. Фондовете за оздравяване на банките може би е по-уместно да се финансират чрез такси, внасяни от банките.
Ако се въведе ДФТ, следва да се помни, че един ДФТ има много еластична данъчна основа, която би подлежала на най-различни форми на избягване и укриване на данъци, ако не е приложена в световен мащаб. Избирателно въвеждане на ДФТ би направило невъзможни някои от първоначалните цели, най-вече хармонизирането в рамките на единен финансов пазар на ЕС.
23. Какво е становището Ви относно съответната роля на Съвета и на ЕЦБ с оглед на външното представителство на еврозоната?
Ролите на Съвета и на ЕЦБ в сферата на външното представителство са функция на техните съответни области на компетентност в политиката, заложени в Договора. Съответно ЕЦБ има изключителна компетентност да представлява единната парична политика и другите свои задачи. Политиката за обменния курс на еврото е компетентност, включваща и Съвета, и ЕЦБ. За разлика от нея икономическите политики до голяма степен остават отговорност на държавите членки, които също така представляват тези политики във външен план. От друго страна, Европа, и по-конкретно еврозоната, понастоящем е в процес на съществено укрепване на своите структури за икономическо управление. С времето този процес следва да бъде отразен от засилено координиране на външното представителство на тези политики на световно равнище. В този контекст член 138 от ДФЕС дава възможност за гарантиране на общо представителство по въпроси от особен интерес за ИПС на международни форуми. Това обаче е в крайна сметка политически въпроси и следователно трябва да бъде решаван от държавите членки.
24. Как оценявате последните промени във валутния курс USD/EUR?
Със засилването на кризата със суверенния дълг в еврозоната през втората половина на 2011 г. еврото загуби стойност спрямо щатския долар в обстановка на повишена нестабилност на валутния курс. От юли 2011 г. еврото се обезцени с около 15 % спрямо щатския долар. Отслабването на еврото беше свързано до голяма степен с повишената склонност към избягване на риска в световен мащаб на фона на напрежение в някои дългови пазари в еврозоната и влошаване на световните перспективи за растеж.
От дългосрочна перспектива еврото продължава да бъде забележително стабилна валута, също и в сравнение с други основни валути. При курс 1,20 до 1,25 USD за евро през юли/август 2012 г. еврото беше близо до дългосрочната си средна стойност от създаването си през 1999 г. досега. Това подчертава факта, че текущата криза в еврозоната не е застрашила стойността на валутата във вътрешен или външен план.
25. Как оценявате последните промени във валутния курс ренминби юан/EUR?
Считате ли, че централните банки са способни да се борят ефективно с прекомерната нестабилност? Считате ли, че международната роля на еврото следва да се насърчава?
Тъй като китайската валута продължава да се търгува в сравнително тесен диапазон спрямо щатския долар, развитието на обменния курс ренминби юан/евро зависи в голяма степен от развитието на еврото спрямо щатския долар. Поскъпването на ренминби юан от почти 4 % спрямо еврото от началото на годината беше в това отношение резултат от поевтиняването на еврото спрямо щатския долар (5 %), като ренминби юан загуби над 1 % спрямо долара. Откакто Китайската народна банка (КНБ) обяви, че разширява маржа на дневните колебания на ренминби юана спрямо щатския долар през средата на април 2012 г., покачването на ренминби юана спрямо долара се забави. Макар това изявление да не може да бъде разглеждано като по-силен ангажимент от КНБ да позволи по-подчертана тенденция към поскъпване, решението е добре дошло от гледна точка на еврозоната, тъй като по-голямата валутна гъвкавост е предварително условие за допълнително отваряне на капиталовата сметка на Китай.
Да се надяваме, че това ще помогне за укрепване на капацитета на пазарните участници за ценообразуване и управление на риска и ще подкрепи други особено необходими реформи във финансовия сектор.
Подкрепям неутралния подход на Евросистемата, съгласно който международното използване на еврото не следва нито да се възпрепятства, нито да се насърчава. Международната употреба на валутите е по същество резултат от управляван от пазара процес. Международната общност е отговорна да гарантира, че процесът на интернационализиране на валутите е гладък и не генерира сам по себе си финансова нестабилност. Както се вижда от сравнително стабилния обменен курс на еврото спрямо другите основни резервни валути, международната роля на еврото остава сравнително стабилна в течение на цялата криза със суверенния дълг в еврозоната.
26. Как оценявате постиженията на Г-20? Какво мислите за настоящото равнище на координация?
Г-20 е основният форум за сътрудничество в икономическите политики на световно равнище. По-специално той игра важна роля през световната финансова криза от 2008—2009 г. и сега по време на европейската криза, като представлява форум за обмен и сътрудничество по широк спектър икономически и финансови въпроси. Като такъв, Г-20 като цяло е успешен от влизането си в тази роля през 2008 г.
Усилията му да укрепи функционирането на международната парична система са добре дошли, както и подкрепата му за ключови градивни елементи от световната регулаторна реформа от страна на Базелския комитет и Съвета за финансова стабилност (СФС).
Във връзка с това особено приветствам създаването на шест регионални консултативни групи към СФС с цел да се обединят финансовите органи от държави, които членуват във СФС, и такива, които не членуват, за насърчаване на финансовата стабилност и обмен на мнения относно уязвимите елементи на финансовите системи. СФС обяви условията през ноември 2010 г. за разширяване и официално уреждане на връзките извън кръга на своите членове. Аз имам честта да съм съпредседател на регионалната консултативна група за Европа заедно с моя британски колега.
Успехът на тези международни усилия обаче ще зависи от приложението на национално равнище съгласно рамката за силен, устойчив и балансиран растеж. И наистина, както на европейско, така и на световно равнище ключово е решителното прилагане на политическите ангажименти.
Г. Финансова стабилност и надзор
27. Подкрепяте ли банков съюз? Ако да, какъв би следвало да бъде той? Следва ли ЕЦБ да играе роля при надзора на финансовите институции и ако да, каква? Ако отговорът е положителен, какви промени в отчетността следва да се въведат? Следва ли на Европейския банков орган да се делегират някакви надзорни правомощия?
За справяне със структурните слабости на рамката за финансова стабилност и особено за прекъсване на връзката между банковия сектор и суверените еврозоната се нуждае от банков съюз с единен орган за банков надзор на еврозоната, подкрепен от паневропейски решения за разрешаване на проблеми съгласно ключовите принципи на СФС и след време от механизъм на ЕС за гарантиране на депозитите.
На заседанието на Европейския съвет и на срещата на върха на еврозоната през юни 2012 г. държавните и правителствените ръководители са поели ангажимент да приведат в действие член 127, параграф 6 от ДФЕС и да поверят на ЕЦБ надзорни задачи за банките в еврозоната.
Според мен ЕЦБ следва да получи надзорни правомощия съгласно следните принципи:
Първо, провеждането на надзор следва да се основава на ясно и ефективно отделяне от провеждането на единната парична политика. Първостепенната цел на ЕЦБ, заложена в Договора, е да гарантира ценова стабилност в еврозоната.
Второ, надзорните отговорности следва да бъдат ефективни и широкообхватни, за да се намалят до минимум потенциалните рискове във връзка с репутацията и в икономически план. Това означава, че обхватът на надзор от ЕЦБ следва да включва всички банки в еврозоната, докато самите надзорни задачи биха били организирани по децентрализиран начин.
Трето, оперативното провеждане на надзорните задачи следва да се децентрализира до максимална степен към националните надзорни органи. Това ще гарантира тясна близост с обектите на надзора и ще съответства на принципите на пропорционалност и субсидиарност. Същевременно националните надзорни задачи следва да се изпълняват в тясна координация с Европейската система на централните банки, като се дава на ЕЦБ достъп до цялата съответна информация своевременно и чрез редовни процедури за докладване.
Четвърто, надзорните задачи следва да се изпълняват с необходимите предпазни мерки за независимостта. Независимостта на централната банка е от същностно значение по отношение на паричната политика и може да също да предпази надзора от нередно външно влияние, както и от риска от регулаторна зависимост.
И накрая, надзорът следва да подлежи на високи стандарти на демократична отчетност, за да се гарантира доверие в изпълнението на тази публична функция в еврозоната. Каналите за отчетност за надзора ще трябва да бъдат до възможно най-голяма степен отделни от тези на паричната политика.
Що се отнася до връзките с Европейския банков орган (ЕБО), ЕЦБ би трябвало да извършва надзор съгласно законодателството на ЕС и стандартите на ЕБО. Следователно ЕЦБ допълнително би подкрепила някои основни дейности на ЕБО, като например тези за насърчаване на конвергенцията в сферата на надзора на равнище ЕС. Тя не би заменила никои от функциите на ЕБО, а само тези на националните надзорни органи. В резултат компетентността на ЕЦБ не бе влязла в противоречие със законодателството на ЕС или ролята на ЕБО.
28. Какво мислите за регулирането на паралелните банкови субекти?
От пруденциална гледна точка е важно рисковете, присъщи на банковите дейности, да се третират като такива по всеобхватен и систематичен начин, вместо да се действа само по отношение на институции, дефинирани като регулирани банки. Работи се както от страна на Съвета за финансова стабилност, така и от страна на Европейската комисия за определяне на области на евентуална регулаторна намеса. Според мен регулаторните инициативи биха могли да се насочат към следните въпроси.
Първо, важно е да се насърчава подходящото управление на риска от страна на банките по отношение на тяхната експозиция спрямо паралелни банки и да се сведат до минимум стимулите в регулаторната рамка, които насърчават отношенията с паралелни банки вместо с регулирани банки.
Второ, относно фондовете на паричните пазари, все още се дискутира дали да се премине по задължителен начин към променлива нетна стойност на активите, за да се ограничи рискът от стихийни масови оттегляния от такива фондове. Евросистемата счита, че са необходими допълнителни мерки за ограничаване на падежната трансформация и кредитния риск.
Трето, следва да се разгледа освен това и дали някои разпоредби на ДКИ ІV не следва да се приложат към финансови дружества, които не приемат депозити, с цел ограничаване на обхвата за бъдещ регулаторен арбитраж за субектите, отпускащи кредити.
Четвърто, важен елемент от работата на Съвета за финансова стабилност е свързан с евентуалните инициативи относно дейностите по обратно изкупуване и заемане на ценни книжа. Разглежданите въпроси включват: процикличното естество на изискванията за марж, използвани при сделки за финансиране на ценни книжа, както и рисковете, свързани с повторното ипотекиране и повторното използване на активите на клиентите. Съветът за финансова стабилност ще представи доклад по тези въпроси в края на годината. Този доклад ще съставлява основата за решаване кои специфични инициативи следва да се предприемат в ЕС.
Що се отнася до пазарите на обратно изкупуване като цяло, подкрепям неотдавнашното предложение от Евросистемата за подходящи инициативи на равнище ЕС, като съвместно усилие на публичните органи и финансовата индустрия, за установяване на централна база данни, за да се постигне по-добро познание за пазарите на финансиране и обратно изкупуване на ценни книжа. Получаването на повече информация за пазарите на обратно изкупуване е важно както за прилагането на паричната политика, така и от съображения за финансова стабилност.
Д. Функциониране на ЕЦБ и демократична отчетност и прозрачност
29. Според Вас трябва ли различните отговорности на членовете на Изпълнителния съвет да се променят с времето в съответствие с промените, настъпили при задачите и приоритетите на ЕЦБ?
Според корпоративната структура за управление, установена от Договора и Устава на ЕЦБ/ЕСЦБ, Изпълнителният съвет на ЕЦБ е колегиален орган за вземане на решения. Отговорностите се възлагат на Изпълнителния съвет като такъв, а не на отделните му членове. Точно това позволява да се извлече полза от различните профили и различния професионален опит на членовете на Изпълнителния съвет. Подобна комбинация от умения и подходи представлява и се е доказала като изключително ценен актив за всяка институция; това е още по-ценно във времена на предизвикателства, каквито преживяваме в момента.
Същевременно, за да се улесни рутинната дейност на ЕЦБ, са установени преки линии на отчетност между отделни членове на Изпълнителния съвет и различните отдели на ЕЦБ според разпределението на портфейлите, определено сред членовете на Съвета. Това административно разпределение на управленски отговорности не накърнява колегиалното естество на вземането на решения от Изпълнителния съвет. Разпределението на портфейлите се преразглежда от време на време.
30. Каква според Вас е подходящата система за гарантиране на равностойна ротация на членството в Изпълнителния съвет на ЕЦБ също от гледна точка на националността и пола?
Разнообразието е ценен актив. То позволява да се срещат и съчетават различни подходи и така обогатява и укрепва вземането на решения. Следователно е важно да се насърчава разнообразието.
Същевременно единствените условия, предвидени в Договора и в Устава на ЕЦБ/ЕСЦБ за назначаване на членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, са свързани с техните професионални експертни знания и опит: членовете на Изпълнителния съвет „се назначават измежду лица, които притежават призната компетентност и професионален опит в областта на паричните и банкови въпроси”. Приложимата правна рамка не оставя възможност за установяване на допълнителни критерии освен тези, заложени в съществуващата разпоредба на Договора.
31. Какво е Вашето мнение относно необходимостта да се увеличи разнообразието на хора с различна квалификация в Съвета на ЕЦБ, вместо да се разчита единствено на банкери от централните банки?
Какво е Вашето мнение относно проблема с „въртележката“ между надзорни или регулаторни органи и частни институции в същата област?
Както вече посочих в отговора си на предишния въпрос, разнообразието е ценен актив, който обогатява и укрепва вземането на решения. Това важи в същата степен и за разнообразието по отношение на съответен професионален профил и опит: то стимулира размисъла, обогатява изграждането на становища и подпомага правилното и солидно вземане на решения.
Договорът не ограничава базата, от която да се набира Изпълнителният съвет на ЕЦБ, до определена професия, а в интерес на самата ЕЦБ се съсредоточава върху знанията и опита на кандидатите. Наистина Договорът изисква от кандидатите да имат „призната компетентност и професионален опит в областта на паричните и банковите въпроси“, независимо къде са заслужили своето признание и къде са придобили своя опит.
Между другото, фактът, че централен банкер е избран за член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ не означава, че този човек е изградил цялата си кариера в централна банка. Всъщност много от нас (включително и аз) имат предишен професионален опит в друга сфера на публичния сектор (хазни), в академични институции и/или в частния (финансов) сектор. Моят юридически профил и правно образование биха могли да донесат допълнителен аспект на разнообразие в Изпълнителния съвет на ЕЦБ.
Рискът от конфликт на интереси след изтичането на мандата на член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ е разгледан в приложимата правна рамка. Например Кодексът за поведение на членовете на Управителния съвет налага период от една година, през който предишни членове трябва да продължат да избягват всички конфликти на интереси, които биха могли да възникнат от нови частни или професионални дейности. Освен това условията на назначаване за членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ не им дава възможност да приемат никаква служебна, управленска, съвещателна или консултативна позиция, за която се получава или не се получава възнаграждение, в каквото и да било дружество или образувание, което е било контрагент на ЕСЦБ в паричната политика или операциите с чуждестранна валута.
Тази забрана се прилага до една година след края на тяхната служба при решение от Управителния съвет.
32. Какъв ще бъде личният Ви подход към социалния диалог в ЕЦБ?
Поддържането на плодотворен диалог между работодатели и служители е не само съществено за мотивацията на персонала, но и за стабилното управление на една организация.
Съзнавам, че ЕЦБ се консултира с представителите на персонала относно промени в условията на заетост и свързаните с това политики, и се ангажирам да подкрепя тази практика. Освен това като кандидат за член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ приветствам настоящата практика да се провеждат пряко годишни срещи с представителите на персонала, както и срещи по други поводи в зависимост от техните отговорности и обстоятелства. Като цяло считам за важно да се поддържа доверие и разбирателство между представителите на ЕЦБ и представителите на персонала.
ЕЦБ също така провежда диалог с представителите на служителите на ЕСЦБ, за да ги информира за решения, които ще бъдат взети от органите на ЕЦБ за вземане на решения и които могат да имат сериозно въздействие върху заетостта в централните банки.
33. Бихте ли подкрепили процедура на утвърждаване от Европейския парламент (въпреки конституционните въпроси, които би предизвикала такава промяна)?
Съгласно член 283 от ДФЕС основната цел на процедурата за назначение на член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ следва да бъде да гарантира, че за тази позиция се избират „лица, които притежават призната компетентност и професионален опит в областта на паричните и банкови въпроси “. Договорът дава правото на назначаване на Европейския съвет, но той може да направи това само „след консултация с Европейския парламент“.
Ако се съди по предишни и настоящи назначения, настоящата система съвсем адекватно е подбрала кандидати, които са изпълнявали задълженията си по превъзходен начин. От тази гледна точка не откривам силни признаци, които биха оправдали преразглеждане на тази практика. Не е работа обаче на един централен банкер да взема решения относно подобни процедурни въпроси, които са съвсем основателно стриктна компетентност на страните по Договора.
34. Бихте ли доразвили вижданията си относно идеята за демократична отчетност на ЕЦБ и централните банки по принцип?
Демократичната отчетност е от съществено значение за гарантиране легитимността и изпълнението на първостепенния мандат на ЕЦБ по отношение на публичните и политическите органи. Европейският парламент, като единствена пряко избрана европейска институция, играе основна роля в това, да осигурява отчетност от страна на ЕЦБ. Механизмите на отчетност така гарантират, че ЕЦБ действа в съответствие с мандата си. Договорът поверява на ЕЦБ голяма независимост на основата на свидетелствата, че подобна уредба е най-адекватна за поддържане на ценова стабилност.
Същевременно ЕЦБ се ангажира да изпълнява най-високи стандарти на отчетност пред обществеността като цяло, пред Европейския парламент, както и пред участниците на финансовия пазар, и отива далеч отвъд законовите си задължения в редовната си отчетна дейност. Най-важното, ЕЦБ публикува годишен доклад, месечен бюлетин, седмични финансови отчети и голям брой допълнителни доклади и научни статии, които се предоставят за достъп на широката общественост на уебсайта на ЕЦБ. Освен това уебсайтът на ЕЦБ предоставя на обществеността правните становища на ЕЦБ, правните актове на ЕЦБ — например относно операциите в паричната политика, широк набор от статистически данни, както и подробна информация за ползватели със специализирани интереси. Веднъж месечно ЕЦБ обяснява решенията си по паричната политика на пресконференции и отговаря на въпроси от журналисти, което представлява уникално открит и прозрачен подход към комуникацията на една централна банка. Ангажиментът на ЕЦБ за отчетност и прозрачност се илюстрира също и от многобройните речи, които произнасят членовете на Управителния съвет. Решително подкрепям подхода на ЕЦБ за редовни и изчерпателни обяснения в реално време на нейната оценка и решения за паричната политика. Информационните технологии като интернет са ценна възможност да се предостави информацията на голяма аудитория на много ниска цена.
ЕЦБ се отчита пред Европейския парламент в ролята му на демократично избран орган на европейско равнище. Веднъж годишно Европейският парламент приема резолюция относно Годишния доклад на ЕЦБ, който се публикува в деня на представянето му пред Европейския парламент.
В диалога по въпросите на паричната политика, провеждан веднъж на три месеца, председателят на ЕЦБ докладва относно действията в сферата на паричната политика. Според мен този диалог беше много плодотворен през целия период на кризата за обясняване на мерките в областта на политиките на ЕЦБ. Неведнъж изслушванията са слагали начало на широк обществен дебат относно мерките за преодоляване на икономическите предизвикателства.
Националните централни банки са в подобно положение в отношенията си с националните парламенти съгласно съответните правни рамки. В качеството си на управител на Централната банка на Люксембург имам опит с откликването на покани от националния парламент да изразявам мнения по икономическата ситуация, финансовата стабилност, фискалната позиция, структурни въпроси и т.н.
35. Какви изводи правите от сравнението между политиката за прозрачност, която се следва от Федералния резерв на САЩ и от ЕЦБ? Какво смятате за практиката на Федералния резерв на САЩ и на Bank of England да публикуват протоколите от своите заседания? Считате ли, че тази политика може да се прилага от ЕЦБ?
Една прозрачна парична политика дава на обществеността информация, която е подходяща за по-добро разбиране и оценяване на паричната политика на централната банка. Прозрачността помага на обществото да оценява работата на централната банка. Освен това тя помага на обществеността да формира очаквания относно бъдещата насока на политиката на централната банка, като улеснява изпълнението на мандата на тази банка. Следователно прозрачната комуникация и взаимодействието с обществеността днес са широко признати като начин за увеличаване на генерирането на доверие, предсказуемостта и ефективността на паричната политика. От самото начало ЕЦБ подчертава, че прозрачността е важен елемент от нейния подход на парична политика, като представя и обяснява решенията в своята политика по открит, ясен и своевременен начин на широката общественост.
ЕЦБ обяви официална стратегия за паричната си политика с количествена дефиниция на ценовата стабилност. Освен това решенията относно политиката се обясняват от председателя на ЕЦБ в ежемесечна пресконференция, прессъобщения и много други публикации на ЕЦБ. Справедливо е да се каже, че досега подходът на Федералния резерв до голяма степен се стреми към практиката на ЕЦБ. През януари 2012 г. Федералният резерв обясни, че темп на инфлация от 2 % в дългосрочен план сега се счита за най-съответстващ на мандата на Федералния резерв. Тази дефиниция на ценова стабилност е много подобна на дефиницията на ЕЦБ за поддържане на инфлацията на равнища под 2 %, но близо до тази стойност. През 2011 г. председателят Бернанке също започна да дава пресконференции след някои от заседанията на Федералния комитет за отворения пазар; това е една практика — и аз много ясно си спомням това съзнателно решение — възприета от ЕЦБ още в ранните дни на съществуването й, т.е. през 1998 г.
Прозрачността не само помага на централната банка да изпълнява мандата си по-ефективно, но също така й дава възможност да бъде по-лесно подотчетна за своите действия. Въпреки това, тъй като съществуват различни налични инструменти за централните банки да развиват комуникацията си, тези банки трябва да изберат най-подходящия канал за комуникация в зависимост от обстоятелствата. По-специално паричната политика може да бъде подложена на различни режими на отчетност. Докато много комитети подлежат на система на колективна отчетност (Федералният резерв и ЕЦБ), други са основани на индивидуалната отговорност на определящите политиката, като при Bank of England. И двата подхода имат предимства и недостатъци и влияят на комуникацията на централната банка. Макар публикуването на протоколите на разискванията по паричната политика да би могло да помогне на обществеността по-добре да предскаже бъдещите промени на лихвените проценти, това предимство трябва да се прецени в сравнение с риска, че обществеността може по подобен начин да придава повече значение на индивидуални мнения, отколкото на съответните икономически аргументи и на решението, вземано с мнозинство, особено при липсата на политически съюз.
Освен това в случая на ЕЦБ самият Договор установява поверителността на протоколите от заседанията на Управителния съвет. Тази разпоредба цели да гарантира независимостта на вземането на решения в областта на паричната политика и да гарантира колективна отчетност на членовете на Управителния съвет като цяло. Тези обстоятелства оправдават това, ЕЦБ да предоставя информация, съсредоточена върху колективната преценка на Управителния съвет. Ежемесечното встъпително изложение на председателя дава на обществеността подробно резюме на свързани с политиката оценки на икономическите събития. Ежемесечната пресконференция, провеждана веднага след всяко заседание за паричната политика, включително сесия с въпроси и отговори, предоставя платформа за своевременно обяснение на дискусиите и решенията в областта на паричната политика.
Освен това ЕЦБ също публикува на уебсайта си в края на всеки месец кратко обобщение на решенията, взети от Управителния съвет извън сферата на паричната политика. Тъй като чрез тези канали в реално време на обществеността се предоставят всеобхватна информация и обяснения, не виждам силен аргумент в полза на промяна на настоящата практика.
36. Какво е мнението Ви за паричния диалог с Европейския парламент? Могат ли членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ да обсъждат паричната политика и нейните решения с други политически фактори или това би навредило на независимостта на банката?
Настоящите редовни изслушвания на всяко тримесечие са един от ключовите механизми на демократична отчетност на ЕЦБ. Те улесняват диалога между членовете на ЕП и ЕЦБ и по-неотдавна в контекста на кризата дават възможност за ценна дискусия относно потенциални мерки за разрешаването й. Също така е от ключово значение, че те дават възможност на ЕЦБ да обясни логиката и причините в основата на мерките, които тя взема. Поради това диалогът по въпросите на паричната политика, провеждан веднъж на три месеца, е важен инструмент за комуникация с Парламента, както и с обществеността като цяло. Макар да е важно да се поддържат ефективни работни отношения с други политически органи като Еврогрупата и Съвета по икономически и финансови въпроси, особено в контекста на разрешаването на кризата при финансовия сектор и суверенния дълг, много важно е Европейският парламент да остане единственият орган, пред който ЕЦБ се отчита. Като се има предвид мандатът на ЕЦБ да поддържа ценова стабилност за еврозоната като цяло, Европейският парламент е подходящата институция за осъществяване на демократична отчетност под формата на диалог по въпросите на паричната политика.
37. Кои според Вас са най-важните рискове и предизвикателства пред ЕЦБ?
Еврозоната понастоящем се сблъсква с многостранна криза, чиито елементи са тясно взаимосвързани — силно нестабилни пазари на суверенен дълг, нестабилен финансов сектор и нисък или отрицателен растеж в няколко от нейните държави членки. Така пред ЕЦБ стоят няколко значителни предизвикателства.
В центъра на сферата на отговорност на ЕЦБ стои провеждането на парична политика с цел да се гарантира ценова стабилност за еврозоната като цяло.
Обезпокоително е, че кризата пречи на подходящото предаване на позицията на ЕЦБ в паричната политика към икономиките на държавите членки. По-конкретно лихвените проценти на паричната политика не се предават към икономиката по същия начин като преди кризата. В отговор ЕЦБ използва нестандартни мерки на парична политика с цел да се запази механизмът на предаване и да се гарантира, че лихвените проценти надлежно се предават към реалната икономика. Изисква се постоянно наблюдение и при необходимост ЕЦБ трябва да предприема смели стъпки за гарантиране изпълнението на мандата си.
Като се има предвид, че кризата засяга държавите в цялата еврозона по различни начини, ставаме свидетели също и на повишаване на разликите между икономическите показатели в еврозоната. В тази среда на увеличени различия ЕЦБ трябва да продължи да изпълнява мандата си да гарантира ценова стабилност за еврозоната като цяло. Внимателно планираният отговор на политиката на ЕЦБ помогна за намаляване на различията във финансовите условия, позволи диференцирано приемане на нестандартни мерки в еврозоната и улесни предаването на паричната политика. Въпреки това различията ще продължат да бъдат предизвикателство за политиката на ЕЦБ, докато икономиките от еврозоната продължават да са уязвими.
По-конкретно, рисковете за финансовата стабилност на еврозоната продължават да преобладават в светлината на непреставащата криза със суверенния дълг и взаимодействието й с банковия сектор. В съответствие с мандата си за запазване на ценовата стабилност ЕЦБ предприе бързи и решителни действия за предоставяне на ликвидност за банките в еврозоната в период на повишена несигурност. Това до голяма степен не даде възможност на проблемите с ликвидността да се превърнат в проблеми на платежоспособността и така беше подкрепена финансовата стабилност. Въпреки това относно по-фундаменталните дисбаланси в банковата система трябва да се вземат мерки от съответните органи. Необходимо е решително действие от определящите политиката лица за установяване на съюз на финансовия пазар в еврозоната, за да се постави банковата система на солидна основа за бъдещето. Създаването на единен надзорен механизъм е важна стъпка в това отношение.
И накрая, сегашната криза разкри слабостите в управленската рамка на ИПС. Политиките, възприети от европейските суверени, не съответстваха на членството във валутен съюз и на свой ред в някой случаи подрониха доверието на финансовите пазари в дългосрочната устойчивост на националните бюджети. В много случаи фискалната консолидация и структурните реформи преди кризата бяха недостатъчни. Спешно е необходима значително подсилена европейска рамка за икономическо управление. Макар да бе постигнат значителен напредък — укрепването на Пакта за стабилност и растеж, въвеждането на европейския семестър, приемането на фискалния пакт и създаването на европейски механизъм за преодоляване на кризи — необходима е още работа. Освен създаването на съюз на финансовия пазар еврозоната трябва да постигне напредък в посока към интегрирани политически рамки за фискалните и икономическите политики, както и към политически съюз, така че да се гарантира политическата легитимност на този процес. В крайна сметка правителствата на еврозоната трябва да споделят на европейско равнище много по-голям суверенитет над своите политики в икономиката, фискалната сфера и сферата на финансовия пазар.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
22.10.2012 г. |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
20 13 12 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Burkhard Balz, Elena Băsescu, Sharon Bowles, Leonardo Domenici, Derk Jan Eppink, Diogo Feio, Markus Ferber, Elisa Ferreira, Ildikó Gáll-Pelcz, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Liem Hoang Ngoc, Syed Kamall, Wolf Klinz, Jürgen Klute, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Philippe Lamberts, Werner Langen, Astrid Lulling, Hans-Peter Martin, Ivari Padar, Alfredo Pallone, Anni Podimata, Olle Schmidt, Edward Scicluna, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Kay Swinburne, Sampo Terho, Marianne Thyssen, Corien Wortmann-Kool, Pablo Zalba Bidegain |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Jean-Pierre Audy, Pervenche Berès, Saïd El Khadraoui, Sari Essayah, Robert Goebbels, Roberto Gualtieri, Danuta Maria Hübner, Sophia in ‘t Veld, Olle Ludvigsson, Thomas Mann, Sirpa Pietikäinen, Gianni Pittella, Nils Torvalds |
||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Julie Girling, Charles Goerens, Erminia Mazzoni |
||||