Процедура : 2012/2095(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0349/2012

Внесени текстове :

A7-0349/2012

Разисквания :

PV 21/11/2012 - 13
CRE 21/11/2012 - 13

Гласувания :

PV 22/11/2012 - 13.13
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2012)0458

ДОКЛАД     
PDF 205kWORD 152k
23.10.2012
PE 489.485v02-00 A7-0349/2012

относно ролята на общата политика за сигурност и отбрана при обусловени от климата кризи и при природни бедствия

(2012/2095(INI))

Комисия по външни работи

Докладчик: Indrek Tarand

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ НА МАЛЦИНСТВОТО
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно ролята на общата политика за сигурност и отбрана при обусловени от климата кризи и при природни бедствия

(2012/2095(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз и по-специално членове 42 и 43,

–  като взе предвид член 196 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно гражданската защита и член 214 относно хуманитарната помощ,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно дипломатическата дейност на ЕС в областта на климата от 18 юли 2011 г.(1),

–  като взе предвид съвместния документ за размисъл на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно дипломатическата дейност в областта на климата от юли 2011 г.(2),

–  като взе предвид съвместния доклад от 2008 г. относно изменението на климата и международната сигурност, представен на Европейския съвет от върховния представител Хавиер Солана и Европейската комисия, и последвалите препоръки(3),

–  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „За европейски сили за гражданска защита: помощ за Европа“, от май 2006 г.,

–  като взе предвид решението на Съвета от 8 ноември 2007 г. за създаване на общностен механизъм за гражданска защита(4), съобщението на Комисията, озаглавено „Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ“, от 26 октомври 2010 г., (COM(2010)0600) и своята резолюция от 27 септември 2011 г.(5),

–    като взе предвид предложението за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно Механизъм за гражданска защита на Съюза от 20 декември 2011 г. (COM(2011)0934),

–    като взе предвид съобщението на Комисията от 2008 г. относно Европейския съюз и арктическия регион (COM(2008)0763) и своята резолюция от 20 януари 2011 г. относно устойчива политика на ЕС за Далечния север(6),

–    като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно въздействието на финансовата криза върху сектора на отбраната в държавите членки на ЕС(7),

–    като взе предвид заключенията от проведената през октомври 2011 г. в Берлин конференция, озаглавена „От преговори за климата към дипломация за климата“, и от проведената през март 2012 г. в Лондон конференция, озаглавена „Диалог на тема климата и сигурността за 21 век“,

–    като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН относно изменението на климата и международната сигурност от юли 2011 г.(8),

–    като взе предвид докладите на Програмата на ООН по околната среда от 2011 г. и 2012 г., озаглавени „Сигурност на прехраната: изменение на климата, конфликт и миграция в Сахел“(9),

–    като взе предвид документите на ООН относно сигурността на хората и отговорността за защита(10),

–    като взе предвид Насоките на ООН за използване на военни и граждански сили и средства за защита при помощ при бедствия — „Насоки от Осло“(11), и Насоките на Междуведомствения постоянен комитет (IASC) относно използването на военни и граждански сили и средства за защита за подкрепа на хуманитарните дейности на ООН при сложни извънредни ситуации,

–    като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (SEC(2007)0781, SEC(2007)0782, COM(2007)0317) и съвместната декларация „ Към постигане на Европейски консенсус относно хуманитарната помощ“(12),

–    като взе предвид член 48 от своя правилник,

–    като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0349/2012)

Общи бележки

1.   отбелязва отражението на изменението на климата върху глобалната сигурност, мира и стабилността;

2.   изразява съжаление, че през последните четири години въпросът за изменението на климата като най-голямата заплаха пред глобалната сигурност беше засенчен в обществения дебат от икономическата и финансовата криза, което също така представлява непосредствена глобална заплаха;

3.   счита, че увеличаването на екстремните метеорологични събития в последните години увеличава разходите на глобалната икономика не само за развиващите се страни, но и за света изобщо, както под формата на преки разходи за възстановяване и подкрепа, така и на непреки разходи за увеличаване на застраховките и за по-високи цени на продуктите и услугите; подчертава, че тези събития също така представляват влошаване на някои заплахи за международния мир и човешката сигурност;

4.   посочва, че допълнително утежнените от изменението на климата природни бедствия са силно дестабилизиращ фактор, особено за уязвимите държави; при все това отбелязва, че досега никой конфликт не е бил породен изключително от изменението на климата; подчертава, че населението с влошаващ се достъп до прясна вода и храни вследствие на природни бедствия, влошени от изменението на климата, е принудено да мигрира, което натоварва икономическите, социалните и административните възможности на някои и без това уязвими региони или на по-слабо развитите държави и по този начин води до конфликти и отрицателни последствия за цялостната сигурност; припомня, че тези събития създават конкуренция между общностите и държавите за оскъдните ресурси;

5.   признава, че сериозните кризи могат да бъдат предвиждани и следва да бъдат предотвратявани чрез прилагане на широкообхватен подход, който да включва сфери на политиката, използващи докрай наличните инструменти на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и политиките за хуманитарната помощ и помощта за развитие; отбелязва също така, че НАТО беше в центъра на първия международен отговор на предизвикателствата пред екологическата сигурност през 2004 г., когато Алиансът заедно с пет други международни агенции(13) създаде Инициативата за околната среда и сигурността (ENVSEC) за разглеждане на екологически въпроси, които заплашват сигурността в някои уязвими региони;

6.   отчита значението на критичната инфраструктура, която осигурява подкрепа за ОПСО;

7.   признава, че въпреки че разглеждането на изменението на климата от перспективата на връзката му със сигурността може да бъде положително, то е само един компонент от действията на ЕС относно изменението на климата, които се опитват да използват политически и икономически инструменти за смекчаване и адаптиране към изменението на климата;

8.   посочва, че в своите стратегии, политики и инструменти за външни действия ЕС следва да взема предвид въздействието на природните бедствия и изменението на климата върху международната сигурност; припомня освен това, че във връзка с природните и други бедствия е важно да се обърне специално внимание на жените и децата, които са особено уязвими при кризи;

9.   в тази връзка припомня мандата на Комисията за хуманитарна помощ и гражданска защита и подчертава необходимостта съществуващите инструменти да се доразвият и укрепят;

10. отново потвърждава значението във връзка с това на ограничаването на рисковете от бедствия, за да се намали въздействието на кризите върху уязвимите части от населението;

11. отбелязва, че е особено важно анализът на въздействието на обусловените от климата кризи и природните бедствия, които са резултат от тях, да се включи в стратегиите и оперативните планове на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) преди, по време и след евентуалното възникване на природни или хуманитарни кризи, и да се разработят резервни планове за смекчаване, насочени към регионите, които са най-силно изложени на риск, като едновременно с това се спазват хуманитарните принципи, залегнали в Договора от Лисабон; също така призовава за практическо сътрудничество, като например съвместни учения;

12. подчертава, че изграждането на ефективен отговор на последствията от изменението на климата не трябва само да подобрява предотвратяването на конфликти и управлението на кризи, но също така да подобрява възможностите за анализ и ранно предупреждение;

13. припомня, че Договорът от Лисабон изисква от Съюза да развие граждански и военни способности за международно управление на кризи в целия обхват на действията, посочени в член 43 от него, по-специално предотвратяване на конфликти, хуманитарни и евакуационни мисии, мисии за съвет и помощ във военната област, умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти; в същото време е на мнение, че следва да се избягва припокриването на инструменти и че следва да се направи ясно разграничение между инструментите от и извън обхвата на общата политика за сигурност и отбрана в съответствие с членове 196 и 214 от ДФЕС; повтаря необходимостта да се избягва всякакво припокриване с добре установените инструменти за хуманитарна помощ и гражданска защита, които са извън мандата на ОПСО;

14. признава, че военните структури имат капацитет и активи в екологическото разузнаване, оценката на риска, хуманитарната помощ, помощта при бедствия и евакуациите, които имат решаваща роля при ранно предупреждение, свързано с изменението на климата управление на кризи и реагиране при бедствия;

15. посочва, че Договорът от Лисабон въвежда нови разпоредби (членове 21—23, 27, 39, 41, параграф 3, 43—46 от ДЕС), по-специално свързаните с началния фонд, определен в член 41, параграф 3, и че те все още трябва да бъдат приложени;

16. изтъква, че ЕС следва да се ангажира допълнително с ООН, Африканския съюз и ОССЕ, включително в контекста на ENVSEC (Инициативата за околната среда и сигурността), за споделяне на анализи и съвместно справяне с предизвикателствата на изменението на климата;

17. подчертава ценността на взаимодействието между гражданските и военните усилия при кризи като тези в Хаити, Пакистан и Ню Орлиънс; счита, че тези взаимодействия са доказали как военните сили могат да осигурят ценен принос при обусловените от климата кризи и природни бедствия чрез предоставяне на пряка и навременна помощ на засегнатите области и населения;

18. приветства факта, че изменението на климата става все по-централна тема в обсъждането на глобалната сигурност, особено след 2007 г., когато Съветът за сигурност на ООН за пръв път обсъди изменението на климата и неговите последствия за международната сигурност; приветства усилията на ЕС и на правителствата на държавите членки да повдигнат въпроса в рамките на Съвета за сигурност на ООН през юли 2011 г. и в заключенията на Съвета по външни работи относно дипломатическата дейност на ЕС в областта на климата;

Нуждата от политическа воля и действия

19. призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), като отговорен за провеждането на общата външна политика и политика на сигурност на Съюза:

a)   когато е целесъобразно, да взема предвид изменението на климата и природните бедствия и техните последствия за сигурността и отбраната при анализа на кризи и заплахи от конфликти;

б)   да оцени кои държави и/или региони са потенциално най-застрашени от конфликти и нестабилност в резултат от изменението на климата и природните бедствия; да направи списък на такива държави/региони; като част от годишните доклади за ОВППС да предостави информация относно изпълнението на политиките и инструментите на ЕС, които са насочени към разглеждане на тези предизвикателства в държавите/регионите от списъка;

в)   да увеличи практическите възможности на ЕС за предотвратяване на конфликти, управление на кризи и възстановяване след кризи; да координира отблизо усилията си с тези на Комисията и политиката на ЕС за развитие във връзка с необходимостта от подпомагане на държавите партньори, когато става въпрос за устойчивост на изменението на климата и други измерения на приспособяването към изменението на климата;

г)   да приспособи съответно, в тясно сътрудничество с Комисията, дългосрочните планове на ЕС за развиване на граждански и военни способности и възможности;

20. счита, че ЕС трябва да изготви списък с предизвикателствата, пред които е изправен в области като арктическия регион, Африка, арабския свят и Хималаите и Тибетското плато („Третия полюс“), по-специално потенциала за конфликти за водните ресурси; поради това призовава ЕСВД, ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO) и ГД „Развитие и сътрудничество“(DEVCO), в тясно сътрудничество и консултиране да изготвят списък на всички държави и региони, които са най-уязвими за изменението на климата през следващите десетилетия (включително по-специално страните от Съюза на малките островни държави (AOSIS), чието съществуване е застрашено от повишаването на морското равнище); призовава ЗП/ВП да посочи мотивите за включване на всяка държава или регион в този списък и характера на реакцията, която се изисква от ЕС, за да се предотврати рискът от конфликти или други хуманитарни бедствия да се превърне в реалност във всеки един от случаите;

21. подчертава значението на продължаването и засилването на помощта за развитие и хуманитарната помощ на ЕС, която е насочена към приспособяване, смекчаване, реагиране, устойчивост, облекчаване и развитие в период след кризи във връзка с обусловени от климата кризи и природни бедствия; отбелязва значението на инициативи като намаляването на риска от бедствия и обвързването на помощта, възстановяването и развитието и призовава Комисията да включи тези програми и действия в хуманитарната помощ и по-специално в помощта за развитие; приветства предложената засилена роля на механизма за гражданска защита на ЕС, особено извън Европейския съюз;

22. приветства Инициативата за околната среда и сигурността (ENVSEC) на UNDP, UNEP, ОССЕ, НАТО, Икономическата комисия на ООН за Европа и Регионалния екологичен център за Централна и Източна Европа(14), която е насочена към справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на хората и околната среда, като предлага на страните в Централна Азия, Кавказ и Югоизточна Европа комбинирания експертен опит и ресурсите на тези организации; отбелязва, че цялостното изпълнение на ENVSEC все още е ограничено, но че досега тя служи като важен инструмент за институционална координация и като входна точка за улесняване на процесите на интегриране;

23. подчертава, че ЕС следва да работи с ключовите региони в риск и най-уязвимите държави, за да засили способността им да се справят; подчертава, че ЕС би могъл в още по-голяма степен да включи приспособяването и устойчивостта на изменението на климата в регионалните стратегии на ЕС (например Стратегията ЕС—Африка, Барселонския процес, Черноморското взаимодействие, Стратегията ЕС—Централна Азия и Плана за действие за Близкия Изток);

24. призовава ЗП/ВП и Комисията да включат потенциалните ефекти от изменението на климата върху сигурността в най-важните стратегии, политически документи и финансови инструменти за външна дейност и ОПСО; счита, че водещият принцип следва да бъде включването във всички аспекти на политиката, което да бъде постигнато по същия начин, както по отношение на правата на човека и равенството между половете(15);

25. обръща внимание на факта, че енергийната сигурност е тясно свързана с изменението на климата; счита, че енергийната сигурност трябва да бъде подобрена чрез намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаеми горива като тези, внасяни от Русия по тръбопроводи; припомня, че тръбопроводите ще станат уязвими на спукване при топенето на дълбоко замръзналата земя, и подчертава, че трансформацията на Арктика е едно от сериозните въздействия от изменението на климата върху сигурността на ЕС; подчертава необходимостта да се разгледа този умножаващ риска фактор чрез засилена стратегия на ЕС за Арктика и чрез засилена политика за генерирана в ЕС енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност, която намалява значително зависимостта на Съюза от външни източници и по този начин подобрява позицията му по отношение на сигурността;

26. призовава Европейската агенция по отбрана (ЕАО) и въоръжените сили на държавите членки да развиват зелени и отчитащи енергийните аспекти технологии, като използват докрай потенциала, предлаган от възобновяемите енергийни източници;

27. приветства неотдавнашните опити за засилване на координацията между НАТО и ЕС в областта на развиването на способности; признава нуждата от определяне на предимствата на сътрудничеството за двете организации при спазване на специфичните за тях отговорности; подчертава необходимостта от установяване и създаване на взаимодействие по отношение на проектите за обединяване и споделяне и проектите за интелигентна отбрана (НАТО), които биха могли да бъдат реализирани в отговор на природни бедствия и обусловени от климата кризи;

28. призовава ЗП/ВП да използва пълния потенциал на Договора от Лисабон и възможно най-бързо да внесе предложения за изпълнение на началния фонд (член 41, параграф 3 от ДЕС) по отношение на възможни бъдещи проекти за обединяване и споделяне, съвместни способности и съвместен постоянен запас от оборудване за операции по граждански кризи;

Нуждата от нов дух: стратегически и концептуални предизвикателства

29. отбелязва, че отрицателното въздействие от изменението на климата и природните бедствия върху мира, сигурността и стабилността би могло да се включи във всички документи на ОВППС/ОПСО, служещи като насоки за планирането и изпълнението на отделни политики и мисии;

30. отбелязва, че ранните оценки и проучвателните способности следва да гарантират, че ЕС реагира на кризи чрез използването на най-подходящите налични средства, разполагайки във възможно най-кратки срокове мултидисциплинарни екипи, съставени от граждански, военни и гражданско-военни експерти;

31. подчертава, че достъпът на ЕС до точен и навременен анализ ще бъде от решаващо значение за усилията за реагиране и прогнозиране на свързана с изменението на климата несигурност, като възможностите на ОПСО са добър източник на информация в тази насока; ЕС следва да предприеме стъпки за по-нататъшно развитие на капацитета за събиране на данни и анализ на информация чрез структури като делегациите на ЕС, Сателитния център на ЕС и ситуационната зала на ЕС;

32. счита, че ранното предупреждение и ранните действия за предотвратяване на отрицателните последствия от изменението на климата и природните бедствия зависят от подходящите човешки ресурси и методологията във връзка със събирането и анализа на данните; отбелязва, че съответните подразделения на ЕСВД, които се занимават със сигурността, и съответните служби и географски бюра на Комисията следва да включат в своята работа анализ на въздействието на природните бедствия върху международната сигурност и политическата стабилност; препоръчва служители на ЕСВД и Комисията да бъдат обучавани да наблюдават въздействието на природните бедствия върху развитието на кризите и политическата стабилност и сигурност; призовава за разработване на общи критерии за анализ, оценка на риска и за създаване на съвместна система за предупреждение;

33. насърчава съответните органи на ЕСВД и Комисията да засилят координацията на анализа на ситуацията и планирането на политики, както и обмена на информация във връзка с въпроси, свързани с изменението на климата и природните бедствия; призовава настоятелно съответните органи на ЕСВД да използват наличните канали за комуникация и обмен на информация със съответните органи на Комисията, по-специално ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO), както и с агенциите и програмите на ООН и с НАТО; посочва, че гражданските и военните структури, отговарящи за реагиране при кризи в резултат от изменението на климата и природни бедствия, следва да осъществяват тясно сътрудничество с всички организации на гражданското общество и хуманитарни и неправителствени организации;

34. настоятелно призовава Комисията да разработи планове за действие при извънредни ситуации за отговор на ЕС на последиците от природни бедствия и обусловени от климата кризи, настъпили извън територията на Съюза, които имат преки или косвени последици за сигурност на Съюза (например причинената от климата миграция);

35. силно приветства предприетите през 2011 г. стъпки - на равнище външни министри от ЕС по време на полското председателство и в Съвета за сигурност на ООН по време на германското председателство - за установяване на взаимодействието между изменението на климата и последствията от него за сигурността; счита обаче, че дипломатическата дейност в областта на климата представлява само едно измерение на възможните външни действия и че съществува огромна нужда от предвиждане на обусловени от климата кризи и природни бедствия в контекста на ОПСО чрез включване на конкретни потребности и последици във всички аспекти на политиката;

36. счита, че биха могли да бъдат направени адаптации и изменения за разглеждане на последствията от изменението на климата и природните бедствия на основните документи в областта на ОПСО, в т.ч. концепцията на ЕС за военно планиране на политическо и стратегическо равнище(16), концепцията на ЕС за военно командване и контрол(17), концепцията на ЕС за сформиране на силите(18) и концепцията за военни сили за бързо реагиране на ЕС(19), както и на документите, които имат отношение към гражданските мисии по ОПСО, като например концепцията на ЕС за широкообхватно планиране, концепцията на ЕС за полицейско планиране и Насоките за структурата на командване и контрол на граждански операции на ЕС при управление на кризи(20);

37. изразява становището, че гражданските и военните способности следва да се развиват по начин, позволяващ тяхното разполагане в отговор на природни бедствия и обусловени от климата кризи; счита, че следва да се обърне специално внимание на развиването на военните способности и по-специално на процеса на обединяване и споделяне на ресурсите; призовава за засилена роля на ЕАО в тази област;

Нуждата от институционална креативност: инструменти и способности

38. отново заявява, че често се налага за ефективни отговори на кризи като природни бедствия да могат да се използват и граждански, и военни способности, и че се изисква по-тясно сътрудничество между тях; припомня, че е жизнено важно да се определят конкретните способности и пропуски, където военният капацитет би могъл да предостави добавена стойност;

39. подчертава нуждата от разработване на конкретен списък с военни и граждански способности по линия на ОПСО, които са особено важни както за да се отговори на последствията от изменението на климата и природните бедствия, така и за мисии по ОПСО; подчертава, че при изготвянето на този списък следва да се обърне особено внимание на работата на Консултативната група по използването на военни и граждански сили и средства за защита; отбелязва, че тези средства включват, наред с останалото, инженерни способности като аd hoc изграждане и експлоатация на пристанищна/летищна инфраструктура, въздушно и морско оперативно управление и транспорт, подвижни болници, включително отделения за интензивни грижи, комуникационна инфраструктура, пречистване на водата и управление на горивото; приканва Съвета и ЕАО, като част от прегледа на програмата за развиване на способностите през 2013 г., да съгласуват настоящите списъци на гражданските и военните способности с необходимите за посрещането на предизвикателствата на изменението на климата и да внесат необходимите предложения за коригиране на всички съществуващи недостатъци в тези списъци;

40. подчертава нуждата да се разгледа възможността, на базата на вече съществуващи способности като бойните единици на ЕС и Европейското командване на въздушния транспорт, за създаване на допълнителни съвместни способности, които имат отношение към операциите, свързани с въздействието на изменението на климата или природните бедствия;

41. подчертава необходимостта да се проучат начини за подобряване на енергийната ефективност и управлението на околната среда в рамките на въоръжените сили в страната и чужбина чрез използване, наред с останалото, на потенциала, предлаган от възобновяемите енергийни източници; припомня, че въоръжените сили на една единствена държава членка на ЕС консумират енергията на голям европейски град и че следователно военните съоръжения следва бъдат също така иновативни в намаляването на екологичния си отпечатък; приветства доклада „Сините каски стават зелени: околна среда, природни ресурси и мироопазващи операции на ООН“, публикуван през май 2012 г. от UNEP, Службата за мироопазващи операции на ООН (UNDPKO) и Службата на ООН за полева поддръжка (UNDFS); изтъква факта, че от няколко години въоръжените сили на САЩ(21) се стремят активно да повишават енергийната си независимост чрез използване на устойчиви енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност във всички армейски операции и инфраструктура; приветства в това отношение неотдавнашния проект на ЕАО „GO GREEN“, който има за цел значително да подобри енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници; подчертава необходимостта също така да се разработят насоки за най-добри практики в областта на ефективността на ресурсите и мониторинга на управлението на околната среда за мисии на ОПСО;

42. подчертава нуждата от привеждане на по-широките разработки в областта на европейската отбранителна промишлена база в съответствие със специфичните изисквания на обусловените от климата кризи и природни бедствия; призовава за засилване на ролята на ЕАО в този процес в тясно сътрудничество с Военния комитет на ЕС; призовава и двата органа на ОПСО да гарантират, че програмите за обществени поръчки и програмите са развиване на способностите отделят подходящи финансови средства и други ресурси за конкретните нужди на действията за отговор на изменението на климата и на природните бедствия;

43. призовава военните да поемат своите отговорности в областта на екологичната устойчивост, а техническите експерти да намерят начини за зелени действия, от намаляване на емисиите до подобряване на възможността за рециклиране;

44. подчертава необходимостта от поддържане и допълнително засилване на всеобхватен подход в контекста на следващата многогодишна финансова перспектива 2014-2020 с цел смекчаване и отговор на природните бедствия и обусловените от климата кризи чрез използване на всички относими инструменти на разположение на Съюза; приветства предложението на Комисията за подновен Инструмент за стабилност, който вече взема предвид отрицателното въздействие на изменението на климата и природните бедствия върху сигурността, мира и политическата стабилност;

45. изисква финансовите последици от такива предложения да бъдат идентифицирани и да се вземат предвид при прегледа на бюджета на ЕС;

46. призовава ЗП/ВП да изпрати експерти по сигурността на климата в делегациите на ЕС в най-силно засегнатите държави и региони, за да се засили капацитетът на Съюза по отношение на ранното предупреждение и информацията за възможни задаващи се конфликти;

47. призовава ЕСВД да засили координацията между Съюза и съседните държави в областта на развитието на капацитет за реагиране на обусловени от климата кризи;

48. призовава ЕСВД да пропагандира отчитане на изменението на климата и аспектите, свързани с опазването на околната среда, в планирането и изпълнението на военни, гражданско-военни и граждански операции по целия свят;

49. приветства идеята за създаване на пост на специален пратеник на ООН по сигурността на климата;

50. призовава за установяването на механизми за координация между ЕС като цяло и онези държави членки, които в бъдеще биха могли да действат в съответствие с разпоредбите за постоянно структурно сътрудничество, за да се гарантира съгласуваност на техните действия с широкообхватния подход на ЕС в тази област;

51. на мнение е, че проучванията за въздействието на природни бедствия и обусловени от климата кризи върху международната и европейската сигурност следва да бъдат включени в учебната програма на Европейския колеж по сигурност и отбрана;

52. призовава ЕС да проучи последиците за сигурността от изменението на климата в диалог с трети държави, особено с ключови партньори като Индия, Китай и Русия; подчертава, че един наистина ефективен отговор ще изисква многостранен подход и съвместни инвестиции с трети държави, и че ЕС би могъл да изгради сътрудничество с военните от трети държави със съвместни мисии за развитие и обучение;

53. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на парламентите на държавите членки на ЕС, на Парламентарната асамблея на НАТО и на генералния секретар на НАТО, на Общото събрание на ООН и на генералния секретар на ООН.

(1)

http://ec.europa.eu/clima/events/0052/council_conclusions_en.pdf

(2)

http://eeas.europa.eu/environment/docs/2011_joint_paper_euclimate_diplomacy_en.pdf

(3)

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/reports/99387.pdf

(4)

ОВ L 314, 1.12.2007 г., стр.9

(5)

Приети текстове, P7_TA(2011)0404.

(6)

Приети текстове, P7_TA(2011)0024.

(7)

Приети текстове, P7_TA(2011)0574.

(8)

http://www.un.org/News/Press/docs/2011/sc10332.doc.htm

(9)

www.unep.org/disastersandconflicts

(10)

Параграфи 138 и 139 от документа относно резултатите от Световната среща на високо равнище на ООН през 2005 г., резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от април 2006 г. (S/RES/1674), доклада на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун относно изпълнението на отговорността за защита от 15 септември 2009 г. и резолюцията, приета от Общото събрание на ООН относно отговорността за защита (A/RES/63/308), от 7 октомври 2009 г.

(11)

http://www.unhcr.org/refworld/docid/47da87822.html

(12)

Съвместна декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Европейската Комисия (2008/C 25/01)

(13)

Програма на ООН по околната среда (UNEP), Програма на ООН за развитие (ПРООН), Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Икономическа комисия за Европа на Организацията на обединените нации и Регионален екологичен център за Централна и Източна Европа

(14)

Програма на ООН за развитие (ПРООН), Програма на ООН по околната среда (UNEP), Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Организация на Северноатлантическия договор (НАТО), Икономическа комисия за Европа на Организацията на обединените нации и Регионален екологичен център за Централна и Източна Европа

(15)

Док. 11936/4/06; doc. 11678/1/05, http://www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/hr/news144.pdf

(16)

http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/08/st10/st10687.en08.pdf

(17)

- 10688/08 - поверително

(18)

http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/08/st10/st10690.en08.pdf

(19)

http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/09/st05/st05654.en09.pdf

(20)

документ 13983/05- документ 6923/1/02 - документ 9919/07

(21)

Енергия за отбраната на Америка: Енергетика и рискове за националната сигурност, май 2009 г. http://www.cna.org/sites/default/files/Powering%20Americas%20Defense.pdf


СТАНОВИЩЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

относно доклада за ролята на общата политика за сигурност и отбрана при обусловени от климата кризи и при природни бедствия (2012/2095(INI))

Комисия по външни работи, докладчик: Indrek Tarand

Доклад на малцинството, внесен от членовете на ЕП Sabine Lösing, WIlly Meyer и Nikolaos Chountis от групата GUE/NGL

Въпреки че докладът се базира на правилното допускане, че изменението на климата може да утежни съществуващите конфликти, той неправилно поставя акцент върху някои репресивни и военни мерки за противодействие и пропагандира допълнителна милитаризация на ЕС.

Ние сме против доклада, защото той насърчава:

-          систематично прилагане на военни елементи в политиката в областта на климата (параграфи 6 и 9)

-          финансиране от бюджета на ЕС на военни мерки, свързани с изменението на климата (параграф 11)

-          интегриране на изменението на климата и енергийната сигурност (параграф 16) и подкрепа за засилването на ЕАО във връзка с това (параграф 29)

-          по-нататъшно по-тясно сътрудничество и координиране между ЕС и НАТО, както и специален акцент върху развиване на военни способности, обединяване и споделяне, включително сливане на граждански и военни средства и капацитет (параграфи 18 и 25).

Настоящите конфликти в развиващите се страни могат да бъдат разрешени ефективно, включително по отношение на изменението на климата, единствено ако се обърне внимание на първопричините за неравенството в разпределението в световен мащаб; военното решение е погрешно.

Затова изискваме:

-          фокус върху равенството при разпределението,

-         всички дейности да бъдат стриктно в рамките на Устава на ООН и международното право,

-         граждански, а не военни мерки на ЕС за противодействие на изменението на климата и последиците от него,

-         строго разделение между ЕС и НАТО; стриктно разделение на гражданските и военните способности.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.10.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

3

27

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pino Arlacchi, Bastiaan Belder, Franziska Katharina Brantner, Elmar Brok, Jerzy Buzek, Tarja Cronberg, Arnaud Danjean, Mário David, Ana Gomes, Andrzej Grzyb, Anna Ibrisagic, Liisa Jaakonsaari, Anneli Jäätteenmäki, Jelko Kacin, Ioannis Kasoulides, Tunne Kelam, Nicole Kiil-Nielsen, Евгени Кирилов, Maria Eleni Koppa, Андрей Ковачев, Wolfgang Kreissl-Dörfler, Eduard Kukan, Vytautas Landsbergis, Krzysztof Lisek, Sabine Lösing, Mario Mauro, Francisco José Millán Mon, Alexander Mirsky, María Muñiz De Urquiza, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Norica Nicolai, Raimon Obiols, Kristiina Ojuland, Ria Oomen-Ruijten, Justas Vincas Paleckis, Bernd Posselt, Cristian Dan Preda, Fiorello Provera, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jacek Saryusz-Wolski, Werner Schulz, Sophocles Sophocleous, Laurence J.A.J. Stassen, Кристиян Вигенин, Sir Graham Watson, Karim Zéribi

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Charalampos Angourakis, Elena Băsescu, Jean-Jacob Bicep, Véronique De Keyser, Diogo Feio, Elisabeth Jeggle, Agnès Le Brun, Jean Roatta, Indrek Tarand, Sampo Terho, László Tőkés, Traian Ungureanu, Luis Yáñez-Barnuevo García

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Joseph Cuschieri

Правна информация - Политика за поверителност