ДОКЛАД относно годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС в тази връзка

19.11.2012 - (2012/2145(INI))

Комисия по външни работи
Докладчик: Leonidas Donskis


Процедура : 2012/2145(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0377/2012
Внесени текстове :
A7-0377/2012
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС в тази връзка

(2012/2145(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека, Хартата на основните права на Европейския съюз и други ключови международни договори и инструменти в областта на правата на човека,

–   като взе предвид годишния доклад на ЕС за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света, приет от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека[1],

–   като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (11855/12), приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.,

–   като взе предвид Решение 2012/440/ОВППС на Съвета от 25 юли 2012 година за назначаване на специален представител на Европейския съюз за правата на човека,

–   като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Европейската комисия до Европейския парламент и до Съвета от 12 декември 2011 г., озаглавено „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС – към по-ефективен подход“ (COM(2011)0886),

–   като взе предвид насоките на Европейския съюз относно правата на човека,

–   като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2010 г.[2] относно Европейската служба за външна дейност,

–   като взе предвид Резолюция 65/276 от 3 май 2011 г. на Общото събрание на ООН относно участието на Европейския съюз в работата на Организацията на обединените нации,

–   като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г. (A/Res/55/2 ) и резолюциите, приети от Общото събрание на ООН,

–   като взе предвид резолюцията си от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите[3], и резолюцията си от 19 май 2010 г. относно първата Конференция за преглед на Римския статут на МНС, състояла се в Кампала, Уганда от 31 май до 11 юни 2011 г[4]., както и ангажиментите, поети от ЕС по този повод[5],

–   като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 г. относно Международния наказателен съд[6] и преразгледания план за действие от 12 юли 2011 г. с последващи действия във връзка с решението на Съвета относно Международния наказателен съд,

–   като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на европейската политика за съседство[7],

–   като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията до Европейския съвет, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 8 март 2011 г., озаглавено „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (COM(2011)0200),

–   като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията от 25 май 2011 г., озаглавено „Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303),

–   като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно европейската политика за съседство, приети на 20 юни 2011 г. на неговото 3101-во заседание,

–   като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Европейския фонд за демокрация, приети на 1 декември 2011 г. на неговото 3130-то заседание, и Декларацията относно създаването на Европейски фонд за демокрация, по която беше постигнато споразумение от Комитета на постоянните представители (Корепер) на 15 декември 2011 г.,

–   като взе предвид своята препоръка от 29 март 2012 г. към Съвета относно механизмите за възможното създаване на Европейски фонд за демокрация,

–   като взе предвид резолюцията си от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията[8],

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 25 октомври 2011 г., озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“,

–   като взе предвид своята препоръка към Съвета от 2 февруари 2012 г. относно последователна политика по отношение на авторитарните режими, спрямо които ЕС прилага ограничителни мерки, когато техните ръководители упражняват своите лични и търговски интереси в рамките на ЕС[9],

–   като взе предвид Доклада на специалния докладчик на ООН от 16 май 2011 г. (A/HRC/17/27) относно насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и изразяване, който подчертава приложимостта на международните норми в областта на правата на човека и стандартите относно правото на свобода на мнението и изразяването в интернет като средство за комуникация,

–   като взе предвид съобщението от 12 декември 2011 г. от члена на Комисията, отговарящ за програмата за цифровите технологии, относно стратегията „No Disconnect“,

–   като взе предвид Доклада на специалния докладчик на ООН от 28 юли 2011 г. относно положението на защитниците на правата на човека (A/66/203),

–   като взе предвид Резолюция (A/RES/65/206) на Общото събрание на ООН от 21 декември 2010 г. относно мораториума върху използването на смъртното наказание,

–   като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

–   като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници (2012/2033(INI)),[10]

–   като взе предвид междинния доклад на специалния докладчик на ООН от 5 август 2011 г. относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, строгия тъмничен затвор, включително психиатричните клиники (A/66/268),

–   като взе предвид Резолюции 1325, 1820, 1888, 1889 и 1960 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

–   като взе предвид Доклада относно показателите на ЕС за цялостния подход за прилагане от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, приет от Съвета на ЕС на 13 май 2011 г.,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 1 декември 2011 г. относно общата политика за сигурност и отбрана,

–   като взе предвид съобщението от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 13 октомври 2011 г., озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

–   като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) и факултативния протокол към нея,

–   като взе предвид приемането от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 7 април 2011 г. на Конвенцията относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие,

–   като взе предвид резолюциите на Организацията на обединените нации относно правата на детето, най-скорошната от които е от 4 април 2012 г.,

–   като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 17 юни 2011 г. относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност,

–   като взе предвид присъединяването на Европейския съюз на 22 януари 2011 г. към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която е първата конвенция на ООН за правата на човека, ратифицирана от Европейския съюз в качеството му на „организация за регионална интеграция“,

–   като взе предвид проекта на ООН за принципи и насоки за ефективно премахване на дискриминацията на основание работа и произход, публикуван от Съвета по правата на човека (А/HRC/11/CRP.3),

–   като взе предвид наблюденията и препоръките относно дискриминацията, основана на кастов признак, от страна на Върховния комисар на ООН по правата на човека, органите на ООН, отговарящи за договорите, и специалните процедури на ООН, и като отбелязва по-конкретно доклада на специалния докладчик относно съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост от 24 май 2011 г. (А/HRC/17/40),

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 21 февруари 2011 г. относно нетърпимостта, дискриминацията и насилието, основани на религията или вярванията, и като взе предвид Резолюция 66/167 на Общото събрание на ООН относно борбата срещу нетърпимостта, насаждането на негативни стереотипи и опетняването, дискриминацията, подбуждането към насилие и насилието срещу хора, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0377/2012),

A. като има предвид, че с договорите Съюзът се ангажира външните му дейности да бъдат ръководени от принципите на демокрацията, правовата държава, всеобщността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право;

Б.  като има предвид, че правосъдието, правовата държава, отчетността за всички престъпления, включително най-сериозните за международната общност престъпления, справедливите съдебни процеси и независимата съдебна система са незаменими елементи от защитата на правата на човека и стълбовете на устойчивия мир;

В.  като има предвид, че демокрацията и правовата държава са най-добрите гаранции за правата на човека и основните свободи, недискриминацията във всички нейни форми, толерантността по отношение на всички хора и общества и равенството за всички;

Г.  като има предвид, че поуките от събитията през Арабската пролет трябва да продължат да дават тласък на ЕС да преразглежда, подобрява и гарантира съгласуваност между своите политики относно, наред с останалото, защитниците на правата на човека, международното хуманитарно право, диалозите по правата на човека с трети държави и гражданското общество, включително НПО и движенията по места, както и социалните медии;

Д. като има предвид, че ЕС се обвързва да помага на страните, с които подписва международни споразумения, включително и търговски, за да се приложи съвкупността от тези основни принципи, като следи по-конкретно за стриктното спазване на клаузите за демокрация и правата на човека, включени в тези споразумения;

Е.   като има предвид, че достъпът до интернет е ключов фактор за достъпа до информация, свободата на изразяване, свободата на печата, свободата на събранията, както и за икономическото, социалното, политическото и културното развитие; като има предвид, че правата на човека трябва да бъдат защитавани и насърчавани от ЕС както онлайн, така и извън мрежата;

Ж. като има предвид, че нарушенията на свободата на мисълта, съвестта или религията, извършвани както от правителства, така и от недържавни участници, се увеличават в много страни по света и водят до дискриминация и нетърпимост както спрямо определени лица, така и спрямо религиозни общности, включително религиозни малцинства и невярващи;

З.  като има предвид, че ролята на жените и цялостното им участие в политическия, икономическия и социалния живот е от съществено значение, особено в следвоенния процес на изграждане на мира, при преговорите за осъществяване на демократичен преход и уреждането на конфликти, както и в процесите на помиряване и стабилизиране;

И. като има предвид, че годишният доклад относно правата на човека и демокрацията по света, както и политиката на Европейския съюз в тази област следва не само да отразяват и преразглеждат минали постижения и слабости, а да служат и като документ в основата на стратегията и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията; като има предвид, че всеки следващ годишен доклад следва в идеалния случай да допринася осезаемо и редовно за подобряването на политиката на ЕС в областта на правата на човека по света;

Годишният доклад на ЕС за 2011 г.

1.  приветства приемането на годишния доклад на ЕС за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света; приветства факта, че заместник-председателят на Комисията/върховен представител (ЗП/ВП) беше в състояние да представи годишния доклад на юнското заседание на Парламента и по такъв начин беше възстановена обичайната практика;

2.  отбелязва положителните стъпки, предприети в последните години за изработване на годишния доклад, но подчертава потенциала за по-нататъшно подобрение;

3.  счита, че годишният доклад относно правата на човека и демокрацията следва да е важен инструмент за представяне на работата, осъществена от ЕС в тази област, и следва да допринася за по-голямата видимост на действията на ЕС; приканва ЗП/ВП при изготвянето на бъдещите годишни доклади активно и систематично да се консултира с Парламента и да докладва относно начина, по който резолюциите на Парламента са били взети под внимание;

Общи съображения

4.  приветства приемането на стратегическа рамка на ЕС относно правата на човека на 25 юни 2012 г.; настоятелно призовава институциите на ЕС да работят заедно, за да гарантират своевременното и правилното й прилагане, така че убедително да се изпълнят ангажиментите от Договора за ЕС за водене на външна политика, основана на правата на човека, демократичните ценности и правовата държава по принципен и непоколебим начин, като се избягват двойните стандарти;

5.  настоятелно призовава Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Парламента да запазят и да продължат да изпълняват ролята на ЕС на водещ защитник на правата на човека, като си сътрудничат отблизо в осъществяването на последователна, амбициозна и ефективна политика на ЕС относно правата на човека по света въз основата на тази стратегическа рамка, използвайки помощта за развитие и възможностите, предоставяни от Европейския фонд за демокрация (ЕФД);

6.  препоръчва Съветът и ЕСВД да извършат междинна оценка на новия пакет относно правата на човека и особено плана за действие; настоява да се провеждат обстойни консултации с Парламента и той да бъде редовно информиран, а гражданското общество да бъде интегрирано в този процес;

7.  приветства мандата на тематичния специален представител на ЕС по въпросите на правата на човека и планираното създаване на работна група на Съвета „Права на човека“ (COHOM) със седалище в Брюксел; очаква с нетърпение тяхното тясно сътрудничество с Парламента, в първия случай също така в съответствие с разпоредбите на член 36 от Договора за Европейския съюз;

8.  очаква COHOM да засили сътрудничеството с работната група на Съвета „Основни права, граждански права и свободно движение на хора“ (FREMP), за да разгледа въпроса за съгласуваността между вътрешната и външната политика на ЕС в областта на правата на човека; подчертава колко е важно в рамките на Европейския съюз политиките да бъдат последователни, съгласувани, да служат за пример и да съответстват на основните ценности и принципи, така че да се увеличи максимално доверието в ЕС в световен мащаб и ефективността на политиките на ЕС в областта на правата на човека, както и да се прояви истинско зачитане на всеобщността на правата на човека;

9.  приветства положителното въздействие върху съгласуваността на вътрешните и външните политики на ЕС от упражняването от страна на ЕС на неговата юридическа правосубектност, създадена от Договора от Лисабон, за да ратифицира Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания през декември 2010 г.; призовава за прилагане на подобен подход към другите международни договори и конвенции за правата на човека; призовава Съвета и Комисията да предприемат проактивен подход в тази област, за да се обърне внимание на отрицателните ефекти от откъслечното подписване и ратифициране от страна на държавите членки на ЕС на други важни външни договори и конвенции;

10. настоятелно призовава ЗП/ВП, ЕСВД, Съвета и Комисията за по-голяма ефективност да осигурят съгласуваност и последователност между различните външни финансови инструменти и съществуващи или планирани дейности и методики на ЕС за сравнителен анализ, мониторинг и оценка на положението с правата на човека и демокрацията в трети държави, включително: частите за правата на човека и демокрацията в докладите за напредъка за присъединяване или по линия на политиката за съседство; оценката на принципа „повече за повече“ в сферата на правата на човека и демокрацията, залегнал в европейска политика за съседство; планираното включване на правата на човека в оценките на въздействието, извършвани за законодателни и незаконодателни предложения и за регионални или двустранни споразумения, независимо от това дали са търговски, за партньорство и асоцииране или за сътрудничество; плана на Комисията да въведе оценка на правата на човека в условията за предоставяне на помощ от ЕС (по-специално по отношение на бюджетното подпомагане); засиленото прилагане на механизма за мониторинг за контролиране на спазването на конвенциите за правата на човека в ОСП + държави; целта за систематизиране на последващото използване на докладите на мисиите на ЕС за наблюдение на избори, както и акцента на Съвета на ЕС върху сравнителен анализ и върху непрекъснато и системно разглеждане на аспектите, свързани с правата на човека, пола и децата, засегнати от въоръжени конфликти, в поуките, извлечени от документите на мисиите по линия на ОПСО;

11. приветства приемането на национални стратегии за правата на човека за отделните страни за прилагане на политики по най-подходящия и ефективен начин; признава ключовата роля, изпълнявана от местните делегации на ЕС в разработването и проследяването на националните стратегии, пригодени за конкретни обстоятелства, но подчертава отговорността на ЕСВД за координиране и гарантиране на последователното прилагане на приоритетите на политиката на ЕС в областта на правата на човека, изложени в стратегическата рамка за правата на човека и в насоките на ЕС; подчертава значението на завършването на мрежата от координационни центрове за правата на човека и демокрацията в делегациите на ЕС и мисиите и операциите по линия на ОПСО; настоятелно призовава ЗП/ВП, ЕСВД и държавите членки да приемат като най-добра практика метода на работа по въпросите за правата на човека на местно ниво чрез работни групи за правата на човека, формирани измежду делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки на ЕС; настоятелно призовава и за поддържане на редовни контакти с представители на гражданското общество, защитници на правата на човека и членове на националните парламенти; подкрепя целта на ЕСВД да осигури обучение по правата на човека и демокрацията за ЕСВД, Комисията, делегациите на ЕС и участниците в мисии по линия на ОПСО, както и за служителите на агенциите на Европейския съюз, имащи взаимоотношения с трети държави, и по-специално за FRONTEX; призовава да се обърне особено специално внимание на необходимостта да се закрилят защитниците на правата на човека; счита, че националните стратегии за правата на човека следва да бъдат интегрирани в ОВППС, ОПСО и политиките за търговия и развитие както в географските, така и в тематичните програми, за да се гарантира по-голяма резултатност, ефективност и съгласуваност;

Действия на ЕС в рамките на ООН

12. приветства усилията на ЕС за подкрепа и съживяване на работата по правата на човека в системата на ООН, включително приключването на прегледа на Съвета на ООН по правата на човека през 2011 г.; подчертава трайното значение на подкрепа за независимостта на Службата на Върховния комисар за правата на човека и ролята на тематичните и отделните за различни държави специални докладчици на ООН за правата на човека, и очаква тясното им сътрудничество с новоназначения специален представител на ЕС за правата на човека; подчертава важността на присъединяването на Европейския съюз на 22 януари 2011 г. към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която е първата конвенция на ООН за правата на човека, ратифицирана от Европейския съюз в качеството му на юридическо лице;

13. приветства проявеното от държавите членки на ЕС лидерство в подкрепа на доверието към системата за права на човека на ООН чрез съвместното отправяне на постоянна покана до всички специални процедури на ООН за правата на човека, чрез инициирането на специална сесия за Либия на Съвета по правата на човека на ООН, на която беше направена историческа препоръка за временно изключване на Либия от Съвета по правата на човека, и чрез водещата роля в усилията, които доведоха до създаването на независима анкетна комисия за състоянието на правата на човека в Сирия;

14. признава потенциала на ЕС за иницииране и творческо изграждане на коалиции, пример за което е дейността на ЕС, проправила път за приемането на ключовата резолюция на Съвета по правата на човека относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност, подкрепена от държави от всички региони, и изграждането на консенсус в Женева и Ню Йорк по отношение на необходимостта от борба с религиозната нетърпимост и от защита на свободата на религия или убеждения, като същевременно се избягва потенциален неблагоприятен ефект върху други основни права на човека като свободата на изразяване;

15. отново се противопоставя на практиката регионални групи да организират без оспорване избори за Съвета по правата на човека;

16. препоръчва препоръките на всеобщия периодичен преглед да се изпълняват чрез систематичното им включване в стратегии на ЕС за правата на човека за отделни държави, както и в диалога и консултациите за правата на човека;

Политиката на ЕС в областта на международното наказателно правосъдие, борбата срещу безнаказаността и Международния наказателен съд (МНС)

17. изразява съжаление, че често се проявява избирателно правосъдие в някои нови и преходни демокрации под прикритието на принципите на правовата държава и войната срещу корупцията; изразява съжаление, че избирателното правосъдие е станало едва ли не средство да се търси политическо отмъщение и да се уреждат сметки с политически дисиденти чрез сплашване и маргинализиране на опозицията, работещите в медиите и защитниците на правата на човека, особено в навечерието на избори; остава загрижен за твърденията за наличие на престъпност и за политически мотивираните обвинения срещу членове на опозицията в Украйна и настоятелно призовава украинските власти да сложат край на продължаващия тормоз над опозицията, който е сериозна пречка пред усилията на държавата да гарантира правова държава и демократични ценности;

18. изразява съжаление, че въпреки големия брой призиви от международни органи към руските власти, не е отбелязан никакъв напредък в разследването на смъртта на Сергей Магнитски; поради това настоятелно призовава Съвета да наложи и приложи визова забрана в рамките на ЕС за длъжностните лица, отговорни за смъртта на Сергей Магнитски, както и да замрази всички финансови активи, които те или техните най-близки членове на семейството притежават на територията на ЕС;

19. остава разочарован от съдебните действия срещу Михаил Ходорковски и Платон Лебедев, които в международен план се възприемат като действия, имащи политически характер;

20. отбелязва десетата годишнина от влизането в сила на Римския статут на Международния наказателен съд (МНС); признава МНС като механизъм от „последна инстанция“, който отговаря за налагането на справедливост за жертвите на престъпления срещу човечеството, геноцид и военни престъпления, както предвижда принципът на допълняемост в Римския статут;

21. потвърждава своята силна подкрепа за МНС в борбата срещу безнаказаността за най-тежките международни престъпления; призовава ЕС и неговите държави членки да продължат своята политическа, дипломатическа, логистична и финансова подкрепа за Международния наказателен съд и други международни наказателни трибунали, включително специалните международните трибунали за бивша Югославия и Руанда, специалния съд за Сиера Леоне, извънредните съдебни състави в съдилищата на Камбоджа и специалния трибунал за Ливан;

22. приветства включването в стратегическата рамка на ЕС и плана за действие относно правата на човека и демокрацията на позоваване на необходимостта от енергична борба срещу безнаказаността при сериозни престъпления, не на последно място чрез поемане на ангажимент към МНС; приветства разбирането, че основен дълг на държавите е да разследват тежки международни престъпления, да насърчават и спомагат за укрепване на капацитета на националните съдебни системи да разследват и наказват тези престъпления;

23. приветства ангажиментите, поети в Решение 2011/168/ОВППС на Съвета относно МНС от 21 март 2011 г., и последващия план за действие, приет на 12 юли 2011 г., и препоръчва на ЕС и неговите държави членки да гарантират тяхното прилагане чрез ефективни и конкретни мерки за насърчаване на всеобщността и целостта на Римския статут, за подкрепа на независимостта на МНС и неговото ефективно и ефикасно функциониране и за подкрепа на прилагането на принципа на допълняемост; призовава специалния представител на ЕС за правата на човека да прилага мерките във връзка с МНС, включени в стратегическата рамка на ЕС за правата на човека и демокрацията;

24. признава усилията на Комисията да създаде „Набор от инструменти на ЕС за взаимно допълване“, насочен към подкрепа за развитието на капацитета на държавите членки и генериране на политическа воля за разследване и съдебно преследване на предполагаеми международни престъпления, и подчертава значението на задълбочените консултации с държавите членки, Парламента и организациите на гражданското общество с цел да се финализира създаването на набора от инструменти;

25. повтаря препоръката си Римският статут да бъде добавен към пакета от международни договори относно доброто управление, както и принципите на правовата държава да бъдат ратифицирани от трети държави, допуснати до Общата система за преференции плюс (ОСП+); подкрепя последователното включване на клауза за МНС в споразуменията на ЕС с трети държави; призовава за интегриране на МНС във всички приоритети на външната политика на ЕС, по-конкретно като систематично се вземат под внимание борбата срещу безнаказаността и принципът на допълняемост;

26. потвърждава важността на твърдото действие от страна на ЕС за предвиждане и съответно избягване или осъждане на случаи на несътрудничество, като например поканите до лица, които са обект на заповед за арест на МНС, и неарестуването и непредаването на такива лица; призовава отново ЕС и неговите държави членки да спазват всички искания на Съда за оказване на навременна помощ и съдействие, за да се гарантира, наред с другото, изпълнението на висящи заповеди за арест; потвърждава необходимостта ЕС и неговите държави членки, със съдействието на ЕСВД, да въведат набор от вътрешни указания, определящи кодекс за поведение при контактите между длъжностни лица от ЕС/държава членка и лица, издирвани от Международния наказателен съд;

27. изразява дълбоката си загриженост относно резултата от бюджетните обсъждания по време на Десетата сесия на Асамблеята на държавите, страни по Римския статут, от 12 декември до 21 декември 2011 г., който създаде опасност Съдът да остане с недостатъчно финансиране; изразява дълбоко съжаление, че някои европейски държави, страни по Римския статут, настояват за приемането на бюджет с нулев растеж/по-нисък бюджет и че Асамблеята не се съгласи да предостави на Съда достатъчно ресурси за ефективното изпълнение на неговия правен мандат и за осъществяването на правосъдие по един категоричен, справедлив, ефективен и значим начин; призовава държавите членки да покажат в Асамблеята категорична подкрепа за функционирането на Съда и да отхвърлят предложението за нулев номинален растеж на неговия бюджет, което би подкопало неговата способност да осъществява правосъдие и да реагира на нови ситуации;

28. подчертава, че подкрепата на ЕС за борбата срещу безнаказаността следва да обхваща редица инициативи, сред които се включват: повишаване на усилията за насърчаване на по-широко ратифициране на Римския статут и на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Съда (СПИС), за да стане Съдът истински глобален и всеобщ; увеличаване на усилията за осигуряване на пълно сътрудничество със Съда, включително чрез прилагане на съответното национално законодателство за сътрудничество и чрез сключване на рамкови споразумения с МНС за изпълнение на решенията му, защитата и преместването на жертви и свидетели и др. с цел осигуряване на адекватно и своевременно сътрудничество със Съда; решителна политическа и дипломатическа подкрепа по-специално по отношение на изпълнението на висящи заповеди за арест;

29. подчертава, в светлината на Арабската пролет, важността на разработването на съгласувана и нюансирана политика на ЕС за преходно правосъдие, в допълнение към укрепването на независимостта на съдебната система, включително свързването с МНС като последна инстанция, за да се помогне на държавите в преход да разгледат миналите нарушения на правата на човека, да се борят срещу безнаказаността и да избягват повторения на нарушенията на правата на човека;

30. подчертава, че цифровото събиране на доказателства и разпространението на кадри от нарушения на правата на човека може да допринесе за световната борба с безнаказаността; счита, че е необходима подкрепа, за да може подобни материали да бъдат приети, съгласно международното (наказателно) право, като доказателство при съдебни производства;

Действия на ЕС в областта на международното хуманитарно право

31. приветства включването за първи път на специален раздел за международното хуманитарно право в годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията и усилията на ЕС за гарантиране на отчетност чрез документиране на всички злоупотреби с международното хуманитарно право и подкрепа за механизмите за отчетност, както и ангажиментите за борба срещу насилствените изчезвания, продължаване на подкрепата за МНС, работа за по-нататъшно участие в основните инструменти на международното хуманитарно право, насърчаване на зачитането на основните процесуални гаранции за всички лица, задържани при въоръжен конфликт, както и подкрепа на международните инструменти за справяне с хуманитарни опасности от експлозивни останки от война, касетъчни боеприпаси, импровизирани взривни устройства и противопехотни мини;

32. изразява съжаление обаче, че общата осведоменост и изпълнението на насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право остават значително по-ниски в сравнение с други насоки; призовава ЕС да даде по-голяма политическа значимост и да отдели повече ресурси за изпълнението на тези насоки, по-специално като се гарантира, че международното хуманитарно право е включено в операции за управление на кризи, както и чрез проактивна борба с безнаказаността и гарантиране на индивидуална отговорност;

33. освен това подчертава необходимостта да се гарантира, че въпросът за борбата срещу безнаказаността за престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид се разглежда по-систематично в двустранните отношения на ЕС със съответните държави, включително чрез поставянето му в публични изявления, и че ЕС разглежда безнаказаността по-последователно на многостранно равнище, например в Общото събрание на ООН и Съвета по правата на човека;

34. изразява отново своя ангажимент към принципа „отговорност за защита“ (R2P), подчертавайки значението на това международната общност, включително ЕС, да поеме отговорност за обръщане внимание на сериозните нарушения на правата на човека в трети държави, когато правителствата на тези държави не са в състояние или не желаят да защитават собствените си граждани; подчертава, че това действие на международната общност предполага хуманитарна интервенция и подходящ дипломатически натиск и само като крайна мярка колективно използване на сила под егидата или с разрешението на ООН; настоятелно призовава ЕС да се ангажира активно и да насърчава спешната реформа на Съвета за сигурност на ООН, за да се избегне възпрепятстването на R2P;

35. приветства в този контекст действията на Европейския съюз и на няколко негови държави членки, които бяха в първите редици на предотвратяването на по-нататъшно насилие срещу гражданското население в Либия през 2011 г., но изразява съжаление за липсата на съгласуван отговор на равнището на ЕС;

36. дълбоко е загрижен за състоянието на правата на човека в Либия, особено що се отнася до условията на задържане и отношението към задържаните, които са държани от различни милиции без ефективен и сериозен контрол от страна на временното правителство върху тези бригади, и изисква повишена бдителност и постоянна помощ от международната общност, както беше заявено от Върховния комисар на ООН по правата на човека пред Съвета за сигурност на ООН на 25 януари 2012 г.;

37. отбелязва усилията на Европейския съюз и на международната общност в Сирия, но изразява съжаление, че тези усилия не доведоха до подобряване на обстановката на място; отново изразява своята дълбока загриженост за положението в Сирия, особено във връзка с продължаващата хуманитарна криза и криза с правата на човека; осъжда по най-категоричен начин широко разпространените брутални репресии и систематичните нарушения на правата на човека и основните свободи, извършвани от сирийския режим спрямо неговото население, включително жени и деца; призовава сирийските органи незабавно да сложат край на нарушенията на правата на човека и да спазват задълженията си по силата на международното право в областта на правата на човека, за да бъде възможен мирен и демократичен преход; отново изразява силната си подкрепа за специалния пратеник на ООН и на Арабската лига и настоятелно призовава Съвета за сигурност на ООН да предприеме необходимите стъпки за прекратяване на избиването на цивилни лица и да сезира МНС за отговорните за тежките военни престъпления и нарушенията на правата на човека в Сирия;

38. приветства новата инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“, която през началния програмен период от 2014 г. до 2020 г. ще даде възможност на близо 10 000 европейци да участват в хуманитарни операции по целия свят, на места, където има най-спешна нужда от помощ, и да демонстрират европейска солидарност, предоставяйки практическа помощ на общности, засегнати от природни или предизвикани от човека бедствия;

39. твърди, че частните военни и охранителни фирми следва да бъдат държани отговорни за нарушения на правата на човека и хуманитарните закони, извършени от техни служители; призовава ЕС и държавите членки, предвид широкото използване на частни военни и охранителни фирми, да увеличат усилията си за намиране на внушаващо доверие нормативно решение, за да се избегнат празнотите в правната уредба във връзка с отчетността;

Европейската политика за съседство и Арабската пролет

40. подчертава значението на въстанията в арабския свят през 2011 г. както като израз на желанието за свобода, справедливост и достойнство, така и като основно предизвикателство за политиката на ЕС в региона и извън него; признава, че ЕС е засилил своята политическа ангажираност както в източните, така и в южните съседни държави, но подчертава необходимостта да се поучи от последните политически грешки и да очертае нова политика в съответствие със зачитането на правата на човека и подкрепата на демократичните ценности;

41. приветства новия акцент в политиката на ЕС към южните съседни държави на основата на взаимна отчетност и споделен ангажимент към всеобщите ценности на правата на човека, демокрацията и правовата държава; призовава за съгласуваност на подхода на политиката на ЕС в областта на правата на човека към южните и източните държави; подчертава необходимостта в източните държави да се избягват същите видове политически грешки, които бяха направени в южните държави преди Арабската пролет на 2011 г.;

42. подчертава значението на ролята на жените и на цялостното им участие в процеса на вземане на политически и икономически решения, особено в следвоенния процес на изграждане на мира, при преговорите за осъществяване на демократичен преход и уреждане на конфликти, както и в процесите на помиряване и стабилизиране, с цел по-добро информиране и отделяне на внимание на премахването на дискриминацията, на която се подложени жените в процеса на демократизация, протичащ в многобройни трети държави;

43. отново изразява своето становище, че подходът „повече за повече“ следва да се основава на ясно определени критерии с конкретни, измерими, постижими и прозрачни обвързани във времето показатели; призовава ЕСВД и Комисията да прилагат този подход систематично в докладите за напредъка по линия на политиката за съседство;

44. приветства засиленото обръщане на ЕС към гражданското общество и подчертава необходимостта гражданското общество да допринася по-систематично и редовно за разработването на стратегии и оценки за правата на човека за отделните държави, които се изискват за правилното прилагане на новия подход „повече за повече“ в политиката на ЕС;

45. приветства също така дейностите, предприети в рамките на инициативата „Източно партньорство“ за насърчаване на правата на човека, демокрацията, основните свободи и правовата държава в държавите партньори; призовава Европейския съюз да използва опита на своите държави членки от прехода от авторитарни към демократични режими и да превърне извлечените поуки от този опит в конкретни, ориентирани към резултатите програми в източните държави партньори на ЕС; настоятелно призовава ЕС да заеме по-активна и последователна позиция при насърчаването на правата на човека, демокрацията и правовата държава в държавите партньори;

46. изразява съжаление обаче, че политиката на Източното партньорство понякога остава отворена за погрешни тълкувания и по-скоро се превръща в политика на приемане на всичко и на опрощаване, както и на двойни стандарти, които често се прилагат по отношение на източните държави партньори;

47. остава изключително загрижен поради липсата на демокрация, правова държава, основни свободи и зачитане на правата на човека в Беларус, единствената европейска съседна държава, която не участва пълноценно в Източното партньорство и работата на Парламентарната асамблея Евронест, особено след президентските избори през декември 2010 г. и последвалите брутални репресии срещу протестиращите и политическата опозиция, включително съдебните процеси на активисти през 2011 г., които не бяха съобразени с международните стандарти и на които бяха постановени непропорционално тежки присъди; одобрява единството на ЕС в отговор на експулсирането на дипломати на ЕС от Беларус през февруари 2012 г.; настоятелно призовава Съюза и неговите държави членки да останат съгласувани и последователни в своите политики по отношение на Беларус, както и да продължат да оказват натиск върху политическия режим, включително чрез санкции, наред с останалото срещу конкретно определени служители, като едновременно с това се обръщат към гражданското общество чрез инструменти като облекчаване на визовия режим и увеличаване на възможностите за образование, обучение и друг обмен; изразява сериозна загриженост за Алес Белятски, намиращ се в затвора от 4 август 2011 г.; изразява съжаление за действията на полските и литовските длъжностни лица, които позволиха Алес Белятски да бъде арестуван, като предадоха банкова информация, и призовава за най-големи усилия от страна на всички действащи лица в ЕС, за да се предотврати повтарянето на подобни грешки;

48. настоятелно призовава ЕС да прилага еднакво последователен подход по отношение на нарушенията на правата на човека във всички трети държави, както държави партньори, така и държави, с които ЕС има по-слабо развити отношения; настоява ЕС да посочва и осъжда убедително нарушенията на правата на човека, когато и където се наблюдават те, независимо от равнището или стратегическо значение на партньорството със съответната държава; подчертава, че ЕС следва да използва финансовата помощ и икономическите връзки като механизъм на лоста, за да обезпечи ангажиране с всеобщите ценности на правата на човека от страна на всичките си партньори;

Политики на ЕС в подкрепа на демократизацията и изборите

49. подчертава взаимно подсилващия се характер на правата на човека и демокрацията, тъй като именно чрез зачитане на правата на човека обществата създават свободното политическо пространство, необходимо за мирно демократично оспорване на властта; приветства в тази връзка засилената ориентация на ЕС към насърчаване на демокрацията, за която свидетелства създаденият неотдавна Европейски фонд за демокрация;

50. подчертава, че за да се предприемат целесъобразни действия във връзка с докладите и препоръките на мисиите на ЕС за наблюдение на избори, е необходим по-дългосрочен подход, обхващащ целия изборен цикъл; изтъква, че е важно да се изготвят реалистични и постижими препоръки и да се гарантира, че делегациите на ЕС проследяват изпълнението на тези препоръки и превръщането им в част от политическия диалог и предлаганата помощ; счита, че постоянните делегации на Парламента и съвместните парламентарни асамблеи също следва да играят по-значима роля при проследяването на изпълнението на тези препоръки и при извършването на анализ на постигнатия напредък в областта на правата на човека и демокрацията; насърчава мисиите на ЕС за наблюдение на избори да засилят координацията си с други международни мисии за наблюдение на избори с цел подобряване на съгласуваността на действията на ЕС в това отношение; подчертава, че е необходимо ЕС да инвестира в обучението на местни наблюдатели с цел изграждане на устойчиви и независими изборни процеси в трети държави; посочва факта, че преходът към демокрация, както и напредъкът в насърчаването на правата на човека, изискват дългосрочни стратегии и може да не доведат до видими резултати в краткосрочен план; поради това насърчава Комисията и ЕСВД да наблюдават подробно повече от един изборен цикъл, като изпращат мисии на ЕС за наблюдение на избори в държави, които извършват преход от авторитарни към демократични режими или в които се наблюдават сериозни пропуски в напредъка към демокрация;

51. отново отправя призив към Съвета и Комисията да разработят последователна, дългосрочна стратегия по отношение на всяка мисия за наблюдение на изборите на ЕС, последвана от оценка на демократичния напредък две години след мисията с надлежно участие на съответния главен наблюдател на изборите, която да се обсъди по време на годишния дебат на Парламента по правата на човека с върховния представител/заместник-председател; припомня ангажимента на ЗП/ВП в мисиите за наблюдение на изборите да поставя акцент върху участието - и като кандидати, и като гласуващи - на жените, националните малцинства и лицата с увреждания;

52. подчертава, че ЕС трябва да се ангажира с политическите партии, така че да се даде възможност на заинтересованите страни да споделят инструменти и техники, които могат да се използват за развиване на по-силни връзки с обществеността, за провеждане на конкурентни изборни кампании и за извършване на по-ефективна законодателна дейност; подчертава, че демократизацията е процес, който трябва да включва гражданите, движенията по места и гражданското общество; поради това счита, че ЕС следва да финансира програми, които насърчават гражданското участие, образоването на гласоподавателите, организирането на дейности за застъпничество, свободата на печата и свободата на мнение и които като цяло осигуряват политически контрол и подпомагат гражданите при упражняването на правата им;

53. счита, че равнопоставеното участие на жените в политиката и управлението е от основно значение за изграждането и поддържането на демокрацията; поради това подчертава, че програмите на ЕС в областта на правата на човека и демократизацията следва да разглеждат като приоритет ангажирането и изграждането на капацитет от жени в законодателните органи, политическите партии и гражданското общество, в качеството им на лидери, активисти и информирани граждани; счита, че ЕС трябва да продължи да подкрепя и насърчава жените да се кандидатират за политически постове и да участват по осъзнат начин във всички аспекти на гражданския и политическия живот; припомня, че цялостното участие на жените в политическия живот не се ограничава до постигането на статистически цели относно броя на жените кандидати и избраните жени, и че гарантирането на равенството между жените и мъжете предполага отчитане на проблемите, свързани с правата на жените, при определянето на политиките, както и гарантиране на свободно и ефективно участие на жените във всички аспекти на обществения, политическия и икономическия живот;

54. припомня, че изграждането на законни демократични основи, на правилно функциониращо гражданско общество и на демократична общност, основаваща се на права, е дългосрочен процес, който трябва да се изгради отдолу нагоре и изисква национална, регионална, местна и международна подкрепа;

55. приветства създаването на Дирекция за подкрепа на демокрацията към Европейския парламент и удължаването на мандата на неговата група за координация на избори (ECG), прераснала в група за подкрепа на демокрацията и координация на избори (DSECG); очаква, че дейностите на Парламента за оказване на подкрепа за демокрацията, включващи политическите групи, ще бъдат допълнително разширени, не на последно място посредством Бюрото за насърчаване на парламентарната демокрация и неговото звено за наблюдение на изборите;

Диалог и консултации с трети държави по въпросите на правата на човека

56. отчита потенциала на провеждането на всеобхватни диалози с трети държави по въпросите на правата на човека, особено ако те бъдат съчетани по ефективен начин с прилагането на националните стратегии по отношение на правата на човека; подчертава, че при все това диалозите не следва да бъдат превръщани в инструмент, за да изместят на заден план разискванията относно правата на човека на други, по-високи равнища на политическия диалог като срещите на високо равнище; настоятелно призовава също така съображенията относно правата на човека да заемат централно място в отношенията на ЕС с трети държави;

57. подчертава, че е важно ЕС да използва тези диалози, за да повдига въпроси за конкретни случаи, будещи безпокойство, по-специално свързани с хора, лишени от свобода заради своите убеждения, които са в затвора заради мирно упражняване на правото си на свобода на словото, събранията и религията или вероизповеданието, и призовава ЕС активно да проследи със съответните държави развитието на тези случаи;

58. отново изразява своята загриженост относно неотменно разочароващата липса на напредък в рамките на редица диалози в областта на правата на човека, както и относно липсата на прозрачни показатели за извършването на действителна оценка на подобряването или влошаването на положението с правата на човека; отбелязва, че ЕС продължава да среща трудности във връзка с договарянето на по-добри условия за диалога по въпросите на правата на човека особено с Китай и Русия; призовава неотдавна назначения специален представител на ЕС за правата на човека да поеме водещата роля в тези и други диалози относно правата на човека и да внесе нов, ориентиран към постигането на резултати подход в тях чрез непрекъснато сътрудничество с Парламента;

59. подчертава, че въпреки някои поети от китайските органи стъпки в правилната посока състоянието на правата на човека продължава да се влошава и се отличава с разширяване на социалното недоволство и затягането на контрола и репресиите срещу защитниците на правата на човека, срещу адвокати, блогъри и обществени активисти, както и с целенасочена политика за маргинализиране на жителите на Тибет и тяхната културна самоличност;

настоятелно призовава властите в Китай да насочат сериозно вниманието си към тибетския народ, за да оценят кои са причините тибетските монаси и монахини да се принасят сами в жертва, да спрат тормоза и сплашването на тибетците, които упражняват правото си на свобода на мнение, събиране и сдружаване, да прекратят всякаква употреба на ненужна прекомерна сила срещу протестиращи, да разследват всички случаи на нарушаване на правата на човека и да допуснат независими наблюдатели в зоните на протест;

60. повтаря своя призив за необходимостта от назначаването на специален представител на ЕС за Тибет, който да отговаря за защитата на правата на човека и, наред с други актуални въпроси, за правото на свободно практикуване на собствената религия и култура в Китай;

61. продължава да е разочарован от това, че Парламентът не участва систематично в извършването на оценка на диалозите относно правата на човека, включително на диалозите с Русия и Китай; призовава достъпът на Парламента до тези оценки да получи официален характер и припомня, че в насоките на ЕС относно диалозите за правата на човека се посочва, че „гражданското общество ще участва в този процес на оценяване“;

62. припомня, че положението и насърчаването на правата на жените, равенството между половете и усилията за борба против насилието срещу жените трябва да бъдат систематично отчитани във всички посветени на правата на човека диалози, водени от ЕС с трети държави, с които са били подписани споразумения за сътрудничество или асоцииране;

Санкции от страна на ЕС и клаузи относно правата на човека и демокрацията в споразуменията на ЕС

63. приветства ангажимента, включен в плана за действие на ЕС относно правата на човека, за разработване на методология за подобряване на анализа на положението с правата на човека в трети държави във връзка със стартирането или сключването на търговски и/или инвестиционни споразумения; призовава ЕС да гарантира, че предоставянето на статут съгласно ОСП+ е здраво обвързано с ратифицирането и прилагането от съответната държава на основни международни актове в областта на правата на човека, като се дава възможност за редовна оценка на тези задължения и се обръща специално внимание на зачитането на свободата на изразяване на мнение, на събиране и сдружаване, религия или вероизповедание, както и на правата на малцинствата, жените и децата; особено подчертава необходимостта от прозрачност при защитата на правата на човека на мигрантите;

64. приветства усилията на ЕС да включи клауза относно правата на човека и демокрацията във всички политически рамкови споразумения на ЕС, но отново отправя призив всички договорни отношения с трети държави, както индустриализирани, така и развиващи се, включително секторните споразумения, търговските споразумения и споразуменията за предоставяне на техническа или финансова подкрепа, неизменно да включват ясно формулирана обвързаност с условия и клаузи относно правата на човека и демокрацията; счита, че съществуващият праг в схемите по общата система на преференции (ОСП) за предприемане на действия въз основа на клаузите за правата на човека е висок, но следва да се коригира спрямо всяка съответна държава; отбелязва новото предложение за реформа на ОСП от 2011 г., в което се предлага процедурата на консултации да се разшири и в което се съдържат разпоредби за улесняване на разследванията на нарушенията на правата на човека в Комитета по ОСП; във връзка с това изразява дълбока загриженост за влошаващото се положение с правата на човека в Камбоджа, където заграбването на земи води до увеличаване на бедността и нарушаване на някои клаузи относно правата на човека, които са част от действащите споразумения между ЕС и Камбоджа; предупреждава, че липсата на последователност при прилагането на клаузата относно правата на човека може да подкопае доверието към политиката на ЕС за обвързаност с условия и ефективността й;

65. приветства предприетите мерки и разработените през 2011 г. планове от институциите на ЕС и държавите членки, насочени към създаване на по-последователна и координирана политика за корпоративна социална отговорност, т.е. в подкрепа на правата на човека по света, и прилагане на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека от 2011 г.;

66. подчертава важността на включването на корпоративната социална отговорност като опорна точка в споразуменията за свободна търговия между ЕС и трети или развиващи се държави с цел насърчаване на правата на човека и социалните и екологичните стандарти; предлага включването на изчерпателна глава относно правата на човека, в допълнение към главите за социалната сфера и околната среда, във всички бъдещи споразумения за свободна търговия; призовава освен това Комисията да използва споразуменията за свободна търговия, за да насърчава четирите основни стандарти в областта на труда: свободата на сдружаване и свободата за колективно договаряне, премахването на всяка форма на принудителен труд, премахването на детския труд и премахването на дискриминацията в областта на заетостта; подчертава също така, че механизмите за наблюдение и изпълнение на системата ОСП+ следва да бъдат засилени още повече;

67. изтъква, че последователното прилагане на клаузата относно правата на човека, съдържаща се в споразуменията, е от основно значение за отношенията между Европейския съюз и неговите държави членки и трети държави; подчертава, че е важно да се извърши преглед на начина, по който държавите членки са оказвали сътрудничество на репресивния апарат в името на борбата срещу тероризма; във връзка с това подчертава, че е необходимо наскоро преработената европейска политика за съседство да насочи усилията си към предоставяне на подкрепа за реформата в сектора на сигурността и по-специално да осигури ясно разграничение между разузнавателните и правоприлагащите функции; призовава ЗП/ВП, специалния представител на ЕС за правата на човека, ЕВСД, Съвета и Комисията да активизират сътрудничеството си с Европейския комитет против изтезанията и с други свързани с тези въпроси механизми на Съвета на Европа при планирането и осъществяването на проекти за оказване на съдействие на трети държави в борбата с тероризма и на всички форми на диалог с трети държави в областта на борбата с тероризма;

68. подчертава, че е важно да продължи работата по глобалните практики на тайни задържания в контекста на борбата с тероризма; подчертава факта, че борбата с тероризма не може в никакъв случай да се използва за оправдание за нарушаването на правата на човека както в трети държави, така и на територията на Европейския съюз; в тази връзка насочва вниманието към приемането на своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници: последващи мерки във връзка с доклада на временната комисия TDIP на Европейския парламент по искане на държавите членки и прилагане на отправените в него препоръки;

69. подчертава, че е важно ЕС да спазва изцяло и да изпълнява международните си задължения, политики и инструменти в рамките на външната политика, например насоките относно изтезанията и диалозите за правата на човека, за да може неговият призив за стриктно прилагане на съдържащите се в споразуменията за асоцииране клаузи относно правата на човека да вдъхва повече доверие, както и да настоява пред своите основни съюзници да зачитат своите национални разпоредби и международното право;

70. отправя препоръка, с цел да се повишат правдоподобността на клаузата относно правата на човека и предвидимостта на действията на ЕС, клаузата да бъде доразвита, така че да включва политически и правни процедурни механизми, които да се използват в случай на искане за прекратяване на двустранно сътрудничество поради нееднократни и/или системни нарушения на правата на човека, които са в разрез с международното право;

71. приканва Европейския съюз да гарантира, че всички подписани от него търговски споразумения с трети държави съдържат клаузи за насърчаване на социалното сближаване и гарантиране спазването на социалните, екологичните и трудовите норми, както и доброто управление на природните ресурси, и по-специално на земята и водите; отбелязва, че ЕС разработва механизъм за мониторинг на правата на човека, който да бъде включен като част от новите споразумения за партньорство и сътрудничество и други търговски споразумения с редица държави; подчертава, че тези механизми за мониторинг не са достатъчно амбициозни и не са ясно определени и компрометират ангажимента, съдържащ се в Договора за ЕС, за насърчаване на правата на човека и демокрацията в цял свят; във връзка с това изразява особена загриженост относно споразумението за партньорство и сътрудничество с Узбекистан и предстоящото споразумение за партньорство и сътрудничество с Туркменистан;

72. отново отправя препоръка ЕС да приеме по-последователна и ефективна политика по отношение на налаганите от него санкции и ограничителните мерки, като предоставя ясни критерии за случаите, в които те следва да се прилагат, и за вида санкции, които следва да се прилагат, в т.ч. прозрачни показатели за прекратяването им; призовава Съвета да гарантира, че няма двойни стандарти при определянето на ограничителни мерки или санкции и че тези мерки или санкции се прилагат независимо от политически и икономически интереси, както и интереси в сферата на сигурността;

73. призовава Комисията и държавите членки да разгледат на международно равнище въпросите за насилието срещу жените и свързаното с пола измерение на нарушенията на правата на човека, по-конкретно в контекста на двустранните споразумения за асоцииране и международните търговски споразумения, които са в сила или в процес на договаряне;

Свобода на изразяване на мнение (свободи в рамките на социалните медии/цифровата среда)

74. отбелязва, че Арабската пролет показа как новата световна информационна и комуникационна структура не само създава нови канали за свободно изразяване на мнения, но и благоприятства появата на нови форми на политическа мобилизация, които изместват традиционните методи; изтъква в този контекст, че селските райони често са недостатъчно свързани към съвременните комуникационни технологии; призовава институциите на ЕС и държавите членки да се възползват от потенциала на новите технологии за целите на външната политика на ЕС, като същевременно подчертава, че финансова помощ се предоставя само на организирани групи, които разполагат с ясна и последователна политическа програма; призовава институциите на ЕС и държавите членки да предприемат действия по отношение на опасността, свързана с цензурата и репресивните мерки в интернет; приветства стартирането през декември 2011 г. на стратегията „No Disconnect“ („Без прекъсване“) за разработване на инструменти, позволяващи на ЕС да съдейства в случаи, в които това е уместно, на организации на гражданското общество или на отделни граждани с цел те да заобикалят мерки на произволно прекъсване на достъпа до електронни комуникационни технологии, в т.ч. и интернет;

75. отчита, че нарастващата зависимост от информационна и комуникационна технологична инфраструктура е възможно да създаде нова уязвимост и опасения, свързани със сигурността, в международен план; припомня при все това, че много от аспектите, свързани с децентрализацията на интернет, които пораждат опасения във връзка с киберсигурността, са същевременно причина той да бъде ефективен инструмент в ръцете на защитниците на правата на човека, които живеят в страни с репресивни режими; ето защо подчертава, че е важно да се прилага цялостна стратегия за цифрова свобода, при наличие на ясно измерение, свързано с правата на човека, в т.ч. извършване на оценка на въздействието върху правата на човека, при разработването на политики и програми, свързани с киберсигурността, борбата срещу киберпрестъпността, управлението на интернет и други политики на ЕС в тази област; във връзка с това призовава Комисията и ЕСВД да предприемат проактивен подход и да включат въпроса с кибернетичната сигурност в разговорите си с трети държави;

76. подчертава, че технологията играе все по-голяма роля в потискането и контрола над гражданите и бизнеса чрез блокиране на съдържание, наблюдение и идентифициране на защитници на правата на човека, журналисти, активисти и дисиденти, както и чрез криминализиране на законното изразяване на мнение онлайн и приемането на рестриктивно законодателство, което оправдава подобни мерки; препоръчва насърчаването и защитата на цифровите свободи да бъдат включени и преразглеждани ежегодно, за да се гарантира отчетност и последователност във всички външни действия, финансови политики и инструменти и политики и инструменти за подпомагане на ЕС; призовава Комисията и Съвета да признаят недвусмислено цифровите свободи като основни права и необходима предпоставка гражданите да се ползват от всеобщите човешки права като свободата на изразяване, свободата на събрания и достъпа до информация, както и за осигуряването на прозрачност и отчетност в обществения живот;

77. приветства ангажимента, поет в плана за действие на ЕС относно правата на човека, за разработване на нови открити за обществеността насоки за свободата на изразяване на мнение във и извън интернет, включително за защитата на автори на интернет блогове и журналисти, защитници на правата на човека и опозиционни партии;

78. подчертава значението на насърчаването на независима свободна преса и медии, които са основни участници в опазването на принципите на правовата държава и борбата с корупционните практики;

79. отбелязва със загриженост будещата тревога тенденция журналисти и лица, работещи в медии по света, да бъдат подлагани на все повече нападения и опити за сплашване; призовава ЕС да активизира усилията си за насърчаване на тяхната сигурност в диалозите с партньорите на Съюза и други държави;

80. изразява сериозна загриженост поради някои събития, които ограничават свободата на изразяване и свободата на събранията въз основа на погрешни схващания за хомосексуалността и трансполовостта; припомня, че закони и предложения с подобно съдържание противоречат на Международния пакт за граждански и политически права, който забранява приемането на закони и практики, допускащи дискриминация въз основа на сексуална ориентация; призовава ЗП/ВП и специалния представител за правата на човека да повдигат редовно посочените съображения;

81. изразява съжаление по повод използването в трети държави на произведени в ЕС технологии и услуги за нарушаване на правата на човека чрез цензура на информацията, масово наблюдение, надзор, както и следене и проследяване на граждани и техните действия в (мобилните) телефонни мрежи и интернет; изразява загриженост във връзка със сведенията за сътрудничеството на определени дружества от ЕС с авторитарни режими, на които те са предоставяли свободен и неограничен достъп до своите мрежи и бази данни под претекст, че спазват местното законодателство, какъвто е случаят с базираното в ЕС дружество „TeliaSonera“ в няколко страни от бившия СССР; изразява убеждение, че европейските дружества и техните клонове и подизпълнители следва да играят ключова роля в насърчаването и популяризирането по света на стандарти за социална защита и че те следва да действат в съответствие с европейските ценности и никога да не пренебрегват защитата на правата на човека в усилията си да разширят пазарите си в чужбина;

82. приветства решението на Съвета да забрани износа на определени информационни технологии и услуги за Сирия и Иран и настоятелно призовава ЕС да разглежда тези случаи като прецеденти по отношение на бъдещи ограничителни мерки срещу други репресивни режими; категорично подкрепя предложението за включването на нарушенията на правата на човека в режима на ЕС за контрол на износа на продукти с двойна употреба като основание за налагане на ограничения на износа от страна на държавите членки за стоки, които не са включени в списъка; в този смисъл обръща внимание на позицията си за приемане на Регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 428/2009 за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба;

Подкрепа от страна на ЕС за гражданското общество и защитниците на правата на човека

83. подчертава, че развитието на силно и динамично гражданско общество е ключов фактор, благоприятстващ демократичния напредък и подобряването на защитата на правата на човека; подчертава, че мобилизирането на гражданското общество беше в основата на историческите промени по време на Арабската пролет;

84. отчита усилията на ЕС за увеличаване на подкрепата за организациите на гражданското общество; високо цени по-специално способността на Европейския съюз да съдейства пряко на гражданското общество посредством Европейския инструмент за демокрация и права на човека, Механизма за подкрепа на гражданското общество и Европейския фонд за демокрация; при все това изразява съжаление, че ЕС не провежда по-решителна систематична политика, за да убеди партньорските държави да премахнат неоправданите правни и административни ограничения, които ограничават всеобщите права на свобода на събранията и сдруженията; отправя призив да се разработят такива политически насоки;

85. отново изразява своята подкрепа за прилагането на концепцията за демократична ангажираност в рамките на сътрудничеството на ЕС за развитие и счита, че ролята на гражданското общество в този контекст е от ключово значение; подчертава необходимостта всички служители на ЕС да сътрудничат тясно с гражданското общество в държавите, в които работят; подчертава факта, че по-тясно сътрудничество с гражданското общество би допринесло значително за съставянето на осъществими и реалистични стратегии в областта на правата на човека за всяка държава, съобразени с приоритетите на тези държави;

86. изразява съжаление, че преследването и маргинализацията на защитниците на правата на човека остават широко разпространени по света; отбелязва ограничаването на демократичното пространство;

87. приветства подкрепената от ЕС резолюция на Третия комитет на Общото събрание на ООН от ноември 2011 г. относно защитниците на правата на човека и публичната подкрепа на ЕС за специалния докладчик на ООН за правата на човека и съответните регионални механизми за закрила на защитниците на правата на човека;

88. подкрепя плановете за създаване на доброволна европейска инициатива за предоставяне на временно убежище на защитници на правата на човека, на които се налага спешно да напуснат своята държава на произход, в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека; подчертава, че тази инициатива следва да се осъществява по начин, който допълва вече съществуващите схеми за предоставяне на убежище;

89. отбелязва, че защитниците на правата на човека, които работят в отдалечени райони и белязани от конфликт зони, са изложени в най-голяма степен на заплахи и опасности и имат най-малко контакт със служители на ЕС; настоятелно приканва всички делегации на ЕС да разработят местни стратегии в областта на правата на човека, за да поддържат редовни контакти със защитниците на правата на човека по места и за да им предоставят необходимото съдействие и защита, както се изисква в насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека;

90. подчертава колко е важно ЕС да предприема активни мерки (реагиране и подкрепа на защитници на правата на човека, които са подложени на заплахи; наблюдение на съдебните производства, образувани срещу защитници на правата на човека; своевременна, красноречива и видима реакция в отговор на ограниченията на свободата на изразяване на мнение, на сдружаване и на събрания) и систематично да предоставя на защитниците на правата на човека и/или на техните семейства информация за действията, предприети от тяхно име, както се предвижда в насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека; във връзка с това призовава за укрепване на Европейския инструмент за демокрация и права на човека с цел да се осигурят неотложни мерки за закрила на защитниците на правата на човека, които са изложени на опасност или за които съществуват рискове;

91. изразява съжаление, че призивът му за засилване видимостта на годишната награда „Сахаров“ не е взет предвид, като се има предвид, че наградата „Сахаров“ е само декларативно спомената в частта, посветена на Европейския парламент в годишния доклад; още веднъж подчертава, че е необходимо подходящо проследяване от страна на ЕСВД на благосъстоянието на кандидатите и лауреатите, както и на положението в съответните им държави; подновява призива си към ЕСВД и Комисията да поддържат редовна връзка с кандидатите и лауреатите на наградата „Сахаров“, за да се гарантира непрекъснат диалог и наблюдение на състоянието на правата на човека в съответните държави и за да се предоставя закрила на тези, които са подложени на преследване; призовава ЕСВД да включи наградата „Сахаров“ в раздела за защитниците на правата на човека в Годишния доклад за правата на човека;

92. призовава Комисията и Съвета да подкрепят, обучават и упълномощават защитници на правата на човека, активисти на гражданското общество и независими журналисти, да гарантират тяхната сигурност и свобода в интернет, както и да гарантират основните права на свобода на изразяване на мнение, свобода на събрания и свобода на сдружаване в мрежата;

Действия на ЕС срещу смъртното наказание

93. повтаря непоколебимата си позиция срещу смъртното наказание във всички случаи и при всички обстоятелства и енергично подкрепя усилията на ЕС за приемане на 67-ата сесия на Общото събрание на ООН на категорична резолюция за налагане на мораториум върху смъртното наказание, също така с оглед на ускоряването на този процес преди началото на Световния конгрес срещу смъртното наказание; подчертава, че ЕС е лидер и най-голям донор в борбата срещу смъртното наказание;

94. призовава държавите членки да се въздържат от продажба или реклама на стоки, забранени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1236/2005 от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; призовава за редовен и актуализиран контрол на износа на произведени от фармацевтични дружества в ЕС лекарства, които биха могли да бъдат използвани за изпълняване на смъртно наказание в трети държави; във връзка с това приветства решението на Комисията от 2011 г. да измени Регламент (ЕО) № 1236/2005 с цел да засили контрола на износа над някои лекарства, които могат да бъдат използвани за изпълнение на смъртно наказание; приветства проактивния подход на някои фармацевтични дружества от ЕС да прекратят износа към трети държави, когато е налице предвидим риск тези лекарства да бъдат използвани за екзекуции; настоятелно призовава повече фармацевтични дружества от ЕС да предприемат подобни стъпки; призовава Комисията да въведе в Регламент (ЕО) № 1236/2005 всеобхватна разпоредба, която наред с другото да изисква предварителна разрешение за износ на всяко лекарство, което може да се използва за изтезания или екзекуции;

95. приветства оценката на някои организации за защита на правата на човека, според която данните за прилагането на смъртното наказание през 2011 г. като цяло потвърждават, че е налице тенденция в световен план за премахване на смъртното наказание; при все това изразява съжаление, че в Иран, Ирак и Саудитска Арабия е отбелязано значително увеличение на броя на екзекуциите; изразява дълбокото си разочарование във връзка с отказа на Китай да предостави надеждна информация относно прилагането на смъртното наказание и извършените екзекуции, които, според организацията „Amnesty International“, наброяват хиляди; приветства премахването на смъртното наказание в щата Илинойс в САЩ, но изразява съжаление във връзка с това, че САЩ продължават да екзекутират хора, въпреки че през 2011 г. те бяха единствената държава от Г-8, която прави това; напомня с безпокойство, че Беларус е единствената държава в Европа, която все още прилага смъртното наказание; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки последователно да повдигат този въпрос като приоритет в рамките на диалозите, които провеждат с тези държави;

Изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание

96. приветства приемането на актуализираните насоки за политиката на ЕС към трети държави по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; припомня при все това, че за да се постигне действителен напредък в рамките на политиката на ЕС, е необходимо да се преодолеят предизвикателствата, свързани с повишаването на осведомеността и прилагането;

97. приветства разширяването на списъка, в актуализираните насоки, на групите, нуждаещи се от специална закрила, чрез включването на лица, подложени на дискриминация въз основа на сексуална ориентация или полова идентичност, както и ангажимента третите държави да бъдат настоятелно призовани да предвидят във вътрешното си право процедури за внасяне на жалби и докладване по въпроси, засягащи половата идентичност и децата; изразява обаче съжаление, че координираните усилия на ЕС за противодействие на тероризма не включват отнасящо се до пола измерение по по-всеобхватен начин, най-вече поради липсата на информация по същество относно всички форма на изтезания и малтретиране;

98. подчертава значението на свързването на насоките на ЕС с условията за прилагане на факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията на ООН, като се отделя специално внимание на националните механизми за превенция;

99. подчертава, че ООН определя робството като статут или състояние на лице, върху което се упражняват някои или всички правомощия, свързани с правото на собственост; изразява съжаление, че са се запазили някои съвременни форми на робство, включително в рамките на ЕС; поради това призовава Комисията да прилага много по-строга политика по този въпрос, особено що се отнася до домашните работници, социално-професионалната категория, която е най-силно засегната от тези форми на робство;

100.    изразява съжаление във връзка с факта, че политическата злоупотреба с психиатрията продължава да бъде болезнен проблем в редица държави, в които съществува практика да се използват насилствени психиатрични методи в подкрепа на антидемократични режими в опит да се сплашат и възпрат опозиционно настроени лица и части от обществото; подчертава с безпокойство, че тази тенденция върви ръка за ръка с някои неясни и трудни за дефиниране форми на изтезания, включително психологически тормоз и унизителни условия в затворите;

101.    привлича вниманието към значението на доклада на специалния докладчик на ООН от 5 август 2011 г. (A/66/268) относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, в който вниманието е насочено към въздействието на строгия тъмничен затвор, включително използването на този метод в психиатрични клиники; изразява дълбока загриженост във връзка с данните от различни държави за това, че психиатрични болници се използват на практика като центрове за задържане; призовава ЗП/ВП, специалния представител на ЕС за правата на човека, ЕСВД и Комисията да обърнат подходящо внимание на този проблем;

102.    изразява загриженост във връзка с бъдещото функциониране на центровете за рехабилитация на жертвите на изтезания; призовава ЕСВД и службите на Комисията да преодолеят разделителната линия между външни и вътрешни политики, за да гарантират, че разграничаването на административните правомощия между единия и другия вид политики не застрашава подкрепата на ЕС за центровете за рехабилитация както в рамките на Съюза, така и извън него;

103.    изразява съжаление, че нарушенията на правата на човека все още остават болезнен проблем в окупираните зони на Кипър; отбелязва, че турските военни сили и до днес отказват на хиляди бежанци, принудени да напуснат домовете и да изоставят собствеността си, да живеят в родината си; отбелязва освен това, че на семейства и близки на изчезнали лица все още се отказва право да получат сведения за съдбата на любимите им хора, тъй като Турция не улеснява достъпа до военни зони или архиви, съдържащи съответните доклади от разследванията, извършени от Комисията за изчезналите лица в Кипър;

Дискриминация

104.    настоява политическият диалог относно правата на човека между ЕС и трети държави да обхваща по-приобщаващо и широкообхватно определение за недискриминация, наред с другото въз основа на религия или убеждения, пол, расов или етнически произход, възраст, увреждания, сексуална ориентация и полова идентичност;

105.    подчертава, че за да бъде надеждна и последователна външната политики на ЕС в областта на основните права, равенството и недискриминацията, Съветът следва да приеме директива относно равното третиране на лицата, независимо от тяхната религия или вярвания, увреждане, възраст или сексуална ориентация, и да разшири приложението на рамковото решение за борба с расизма и ксенофобията, така че да обхваща други целеви групи, като например лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални лица (ЛГБТ);

106.    изисква държавите членки категорично да се противопоставят на всеки опит за подкопаване на понятието за всеобщност, неделимост и взаимозависимост на правата на човека и активно да насърчават Съвета на ООН по правата на човека да обръща еднакво внимание на въпроса за дискриминацията на всякаква основа, включително въз основа на пол, раса, възраст, сексуална ориентация, религия или убеждения; изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че хомосексуалността продължава да бъде правно наказуема в 78 държави, включително в пет държави, в които хомосексуалните лица подлежат на смъртно наказание; призовава тези държави незабавно да изключат хомосексуалността от числото на наказуемите деяния, да освободят лицата, лишени от свобода заради своята сексуална ориентация или полова идентичност, и да не ги екзекутират; призовава ЕСВД да се възползва в пълна степен от Инструментариума за ЛГБТ, за да защити правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица; призовава Съвета да положи усилия за приемането на обвързващи насоки в тази област; призовава ЕСВД и държавите членки да оказват съдействие на защитниците на правата на човека на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица в страните, в които те са изложени на рискове, и призовава ЗП/ВП и специалния представител на ЕС за правата на човека да продължат да изразяват недвусмислено твърдия ангажимент на Европейския съюз по отношение на равенството и борбата срещу дискриминацията, основана на сексуалната ориентация, половата идентичност и изразяването на полова принадлежност, по цял свят, включително като стартират и подкрепят инициативи на двустранно и международно равнище и на равнището на ООН във връзка с тези въпроси; отново отправя своя призив към Комисията да изготви пътна карта за равенството в областта на сексуалната ориентация и половата идентичност;

107.    призовава държавите членки да предоставят убежище на хора, които бягат от преследване в държави, в които лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица се инкриминират, на основание на оправдания страх на кандидатите от преследване и въз основа на тяхното самоопределяне като лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални или интерсексуални лица;

108.    заявява отново, че принципът за недопускане на дискриминация, включително на основание пол и сексуална ориентация, е основен елемент от партньорството между АКТБ и ЕС;

109.    подчертава ратифицирането от ЕС на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UNCRPD) и приемането на „Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г.“, и по-специално област на действие 8; осъжда всички форми на дискриминация въз основа на увреждане и призовава всички държави да ратифицират и въведат UNCRPD; отбелязва, че ЕС трябва също да наблюдава прилагането на UNCRPD на своя територия; призовава ЕС и държавите членки да популяризират както на територията на Европейския съюз, така и извън него Международната конвенция за правата на хората с увреждания, приета през 2006 г. в рамките на ООН;

110.    осъжда продължаващите нарушения на правата на човека, извършвани срещу хора, които са подложени на дискриминация, основана на кастова система, включително лишаване от равенство и достъп до правосъдие, продължаваща изолация и обусловени от кастовата система пречки пред упражняването на основни права на човека; изисква Съветът, ЕСВД и Комисията да предприемат съвместни действия в областта на дискриминацията въз основа на кастова принадлежност, включително по целесъобразност в съобщения, рамкови стратегии и стратегии за всяка отделна държава и диалози на ЕС в областта на правата на човека, да насърчават проекта на ООН за принципи и насоки за ефективно премахване на дискриминацията на основание работа и произход като водеща рамка за преодоляване на дискриминацията въз основа на кастова принадлежност, както и да работят за тяхната подкрепа от страна на Съвета на ООН по правата на човека;

111.    изисква ЗП/ВП и специалния представител за правата на човека да признаят изцяло дискриминацията въз основа на кастова принадлежност като въпрос, който засяга правата на човека и бедността, като води до сериозни последици, най-вече за жените;

112.    приветства факта, че ръководните принципи на Съвета на ООН по правата на човека относно крайната бедност и правата на човека се основават на взаимозависимостта и неделимостта на всички права на човека, както и на принципите на участието и даването права на хората, които живеят в крайна бедност; настоява за неделимостта между крайната бедност и правата на човека: от една страна хората, които живеят в крайна бедност, често са лишавани също и от права на човека - както граждански и политически, така и икономически и социални; от друга страна в борбата срещу крайната бедност от съществено значение е подходът, основан на правата на човека, ако искаме явлението да бъде разбрано и срещу него да се води борба; настоятелно призовава Съвета да подкрепи този подход съвместно с Икономическия и социален комитет на ООН;

113.    отбелязва със загриженост, че представителите на местното население са в особена степен изложени на опасност от дискриминация и че те са особено уязвими по отношение на политическите, икономическите, екологичните и свързаните с упражняването на заетост промени и сътресения; отбелязва, че по-голямата част от тях живеят под прага на бедността и или нямат достъп, или имат ограничен достъп до представителство, до процеса на вземане на политически решения или до съдебните системи; изразява особена загриженост във връзка с широко разпространените явления като заграбване на земя, насилствено изселване и нарушения на правата на човека, произтичащи от въоръжените конфликти;

114.    призовава Комисията и Съвета да насърчат официалното, законно признато използване на термина „климатичен бежанец“ (означаващ лице, принудено да напусне дома си и да търси убежище в чужбина вследствие изменението на климата), който все още не е признат в международното право или в което и да е друго международно споразумение със задължителна правна сила;

115.    подчертава значението на правото на гражданство като едно от най-важните основни права, тъй като в много държави единствено пълноправните граждани могат изцяло да се възползват и да упражняват основните си права на човека, включително правото на обществена сигурност, благополучие и образование;

116.    подчертава, че традиционните национални малцинства имат специфични нужди, които се различават от тези на други малцинствени групи, и затова съществува необходимост да се гарантира равно третиране на тези малцинства по отношение на образованието, здравеопазването, социалните услуги и други обществени услуги, и да се насърчава във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот всеобхватно и ефективно равенство между лицата, принадлежащи към национално малцинство, и представителите на мнозинството;

Жените и децата при въоръжени конфликти

117.    оценява положително насочването на вниманието към предизвикателството във връзка с прилагането на резолюциите, свързани с жените, мира и сигурността, в рамките на политиките на ЕС, за което свидетелства Докладът относно показателите на ЕС за цялостния подход за прилагане от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН, приет от Съвета на ЕС на 13 май 2011 г.; приветства политическите действия, предприети от ЕС за осигуряване на удължаването на мандата на специалния представител на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти в рамките на Общото събрание на ООН; споделя мнението, изразено в заключенията на Съвета от 1 декември 2011 г. относно общата политика за сигурност и отбрана, че непрекъснатото и системно разглеждане на аспектите, свързани с правата на човека, равенството между половете и децата, засегнати от въоръжени конфликти, следва да бъде ключов елемент във всички етапи на мисиите по линия на ОПСО;

118.    счита, че с цел да гарантира ефективното участие на жените на места, където понастоящем те са недостатъчно представени в политическите или гражданските организации, от значение е да се предвидят модули за обучение и подпомагане както за европейските служители, занимаващи се с въпросите на равенството между половете, така и за жените по места, за да могат да допринесат ефективно за процесите на мир и уреждане на конфликти;

119.    отчита, че конкретният напредък в подобряването на положението на жените и децата при въоръжени конфликти в много случаи зависи от постигането на ясни и единни структури за отчетност във военните служби и службите за сигурност под граждански контрол; поради това настоятелно призовава съответните служби на ЕС да търсят и прилагат по-ефективни методи за извършване на реформи в сектора на сигурността в държави с нерешен конфликт и държави след конфликт, като в този контекст се поставя силен акцент върху правата на жените и децата, приобщаването и овластяването; призовава ЕСВД и Комисията да вземат това предвид при планирането и прилагането на инструментите за външна помощ, свързани с реформата в сектора на сигурността, включително значението на овластяването на жените при възстановяването след конфликт;

120.    призовава за разоръжаване, реабилитиране и реинтеграция на децата-войници като ключов елемент от политиките на ЕС, насочени към засилване на правата на човека, закрила на децата и замяна на насилието с политически механизми за разрешаване на конфликти;

121.    изразява дълбоката си загриженост по отношение на района на Големите езера в Африка, където изнасилването представлява военно средство за изкореняване на цели групи от населението;

Права на жените

122.    настоятелно призовава ЕС да активизира дейността си за преустановяване на практиките на генитално осакатяване на жени, ранни и принудителни бракове, убийства на честта и селективни аборти въз основа на пола; настоява, че тези политики следва да бъдат съществени елементи от подхода на ЕС към сътрудничеството за развитие; подчертава значението на наличието на подходящ достъп до медицински средства и на информация и образование относно сексуалното и репродуктивното здраве и права за благосъстоянието на жените и момичетата във всички страни;

123.    отбелязва, че продължава да се обръща недостатъчно внимание на нарушенията на сексуалните и репродуктивни права, което подкопава усилията за изпълнение на ангажиментите на програмата за действие от Кайро, приета на състоялата се през 1994 г. Международна конференция на ООН за населението и развитието, и за поставянето на въпроса за дискриминацията, включително дискриминацията въз основа на пола и неравенството, в стратегиите за населението и развитието; отбелязва, че напредъкът в областта на репродуктивното здраве е ограничен в няколко аспекта от нарушения като бракове на деца, ранни и принудителни бракове и неуспеха да се въведе минимална възраст за законно встъпване в брак, принудителни практики като насилствена стерилизация или генитално осакатяване на жени, както и лишаване на жени и момичета от правото самостоятелно да вземат решения относно своето сексуално и репродуктивно здраве, без да са подложени на дискриминация, принуда и насилие; призовава програмата за действие от Кайро да се прилага по отношение на аспектите за правата на човека и политиката за развитие, за да се насърчават равенството между двата пола и правата на жените и децата, включително сексуалното и репродуктивно здраве и права;

124.    настоятелно призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че процесът на оперативния преглед на Международната конференция за населението и развитието+20 ще доведе до всеобхватно преразглеждане на аспекти, свързани с упражняването на цялостния обем от сексуални и репродуктивни права, че той ще подкрепи един силен и прогресивен подход по отношение на сексуалните и репродуктивни права за всички, че ще бъде съобразен с международните стандарти за права на човека и ще повиши отчетността на правителствата при постигането на договорените цели; призовава по-конкретно ЕС и държавите членки да гарантират, че процесът на преглед се води чрез осигуряване на участие и че се предоставя възможност за осмислено участие на различни заинтересовани страни, включително гражданското общество, както и жените, подрастващите и младежите; припомня, че рамката за такъв преглед трябва да се основава на правата на човека и да се фокусира изрично върху сексуалните и репродуктивните права;

125.    призовава ЕС да работи в тясно сътрудничество с „ООН - Жени“ както на двустранно, така и на международно, регионално и национално равнище за прилагане на правата на жените; подчертава по-специално необходимостта не само да се насърчават здравното образование и подходящи програми за сексуално и репродуктивно здраве и права, които са важна част от политиката на ЕС в областта на развитието и правата на човека по отношение на трети държави, но също така да се гарантира, че жените разполагат с равнопоставен достъп до системите за обществено здравеопазване и адекватна гинекологична и акушерска помощ, според определението на Световната здравна организация;

126.    настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да отделят специално внимание на гениталното осакатяване на жени като част от обща стратегия за борба срещу насилието срещу жени, включително на разработването на план за действие на ЕС относно гениталното осакатяване на жени съгласно принципа на дължима грижа; насърчава ЕСВД и държавите членки да продължат да разглеждат въпроса за гениталното осакатяване на жени в своите политически диалози и диалози по политиките с партньорските държави, в които тази практика все още се среща, и да включат в тези диалози защитниците на правата на човека, които вече полагат усилия за преустановяването на тази практика, заедно с жени и момичета, които са пряко засегнати от тази практика, ръководители на общности, религиозни водачи, учители, здравни работници и правителствени служители както на местно, така и на национално равнище; подчертава необходимостта от това ЕСВД да разработи специален набор от инструменти във връзка с гениталното осакатяване на жени като част от действията си за прилагане на стратегическата рамка на ЕС за правата на човека и демокрацията;

127.     подчертава, че напредъкът по отношение на репродуктивното здраве в някои случаи е ограничен поради нарушения като бракове между деца, ранни и насилствени бракове и неналагане на законна минимална възраст за брак, принудителни практики като насилствена стерилизация или генитално осакатяване на жени;

128.    приветства ангажимента на няколко държави членки за борба срещу насилието срещу жени, домашното насилие и гениталното осакатяване на жени, по-специално неговите трансгранични аспекти; отново изтъква необходимостта от съгласуваност на вътрешните и външните политики на ЕС по тези въпроси и настоятелно призовава Комисията да възприеме като свой приоритет прекратяването на насилието срещу жени и момичета, включително и убийството на жени, и чрез разпределянето на подходящи финансови ресурси да подкрепя целенасочените и новаторски програми както в ЕС, така и в трети държави; насърчава ЕС и неговите държави членки да подпишат и ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие;

129.    приветства приемането на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора, както и въвеждането на нова стратегия на Европейската комисия, озаглавена „Стратегия за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г.“; посочва, че трафикът на хора е сложно явление, което надхвърля националните граници и се корени в уязвимостта на обедняване, липсата на демократична култура, неравенството между половете и насилието срещу жените; подчертава необходимостта да се наблегне повече върху измерението на пола в диалога с трети държави по тази тема; и накрая призовава държавите членки, които още не са ратифицирали Протокола на ООН от Палермо относно трафика на хора и Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, да го направят възможно най-скоро;

130.    подчертава важната роля на жените в политическия живот на южните съседни държави; приветства резултатите от изборите, довели до значително нарастване на броя на жените в политическите форуми;

131.    призовава Съвета, Комисията и държавите членки да насърчават по-специално ратификацията и прилагането от страна на държавите членки на Африканския съюз на Протокола на Африканския съюз за правата на жените в Африка;

Права на детето

132.    напомня за специалния ангажимент, поет в Договора от Лисабон, в рамките на външните политики на ЕС да се обръща внимание на правата на детето; изтъква, че приемането от почти всички държави на Конвенцията на ООН за правата на детето предоставя особено солидна международна правна основа за следване на прогресивни политики в тази област; препоръчва правата на детето да се взимат предвид във всички политики и дейности на ЕС; призовава следователно държавите, които все още не са ратифицирали Конвенцията, да го направят и да започнат да я прилагат, заедно с факултативните протоколи към нея, възможно най-скоро;

133.    обръща внимание на сериозния проблем, който съществува в няколко страни в Африка на юг от Сахара, свързан с обвиняването на деца в магьосничество, което води до тежки последици, вариращи от социално изключване до детеубийства и до ритуални убийства на деца под формата на жертвоприношение; отбелязва, че държавата носи отговорност за защита на децата от всякакви форми на насилие и злоупотреби и следователно настоятелно призовава ЗП/ВП, специалния представител на ЕС за правата на човека, Комисията и ЕСВД да обърнат специално внимание на защитата на децата от всички форми на насилие и на съдбата на тези деца по време на диалога по правата на човека с правителствата на съответните държави и при програмирането на външните финансови инструменти;

134.    призовава ЕСВД и Комисията да защитават в рамките на външните политики на Съюза правата на децата по време на наказателно производство чрез определяне на нуждата им от специална защита и признавайки уязвимостта им втори път и повторно да се превърнат в жертва, и да разглеждат на първо място най-добрия интерес на детето, както е посочено в Директивата за установяване на минимални стандарти за правата на жертвите (2011/0129 (COD)), приета на 12 септември 2012 г.;

135.    приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Програма на ЕС за правата на детето“, което обединява в един политически документ цели както на вътрешната, така и на външната политика; припомня ангажимента на ЗП/ВП в съобщението на Комисията „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС“ за поставяне на акцент върху правата на детето като един от трите приоритета на кампанията; подчертава обаче значението на преобразуването на тези ангажименти в бюджетирани действия и извършването на мониторинг на тяхното ефективно прилагане;

136.    призовава за последователно включване на правата на детето в стратегиите на ЕС за правата на човека по държави в съответствие с ангажимента, поет с Договора от Лисабон; подкрепя плановете за постигане на допълнителен напредък в разработването на основани на правата подходи към сътрудничеството за развитие, както е заявено в плана за действие на стратегията на ЕС в областта на правата на човека; подчертава, че що се отнася до правата на детето, това е неотложно с цел да се осигури по-дългосрочен устойчив напредък; отново заявява, че момичетата са особено уязвими в някои държави;

137.    подчертава необходимостта от борба срещу всички форми на принудителен детски труд, експлоатация и трафик на деца; призовава за по-добро прилагане на съществуващите национални и международни правила, които насърчават осведомеността относно злоупотребата с деца на пазара на труда; подчертава факта, че децата и подрастващите следва да участват само в работа, която не влияе на тяхното здраве и личностно развитие и не пречи на тяхното образование;

Свобода на мисълта, съвестта и религията или убежденията

138.    подчертава, че правото на свобода на мисълта, съвестта, религията или убежденията е основно човешко право[11], включващо правото да вярваме или да не вярваме и свободата да практикуваме теистични, нетеистични или атеистични убеждения в уединение или публично, самостоятелно или в общност с други хора; подчертава, че упражняването на това право е от основно значение за развитието на плуралистични и демократични общества; призовава ЕС систематично да защитава правото на всички на свобода на религията или убежденията, в съответствие с конвенциите на ООН за правата на човека, в политическия диалог с трети държави;

139.    осъжда всякаква нетърпимост, дискриминация или насилие въз основа на религия или убеждения, независимо от това къде и по отношение на кого се проявяват, и от това дали са насочени срещу вярващи, вероотстъпници или невярващи; изразява дълбоката си загриженост във връзка с нарастващия брой такива действия в различни страни, извършвани срещу представители на религиозните малцинства, както и срещу онези скромни гласове сред представителите на религиозните традиции на мнозинството, които насърчават плуралистичните и многообразни общества, основани на взаимно уважение между хората; изразява тревога относно безнаказаността на подобни нарушения, предубедеността на полицията и съдебните системи в работата им по такива случаи и липсата на подходящи схеми за обезщетяване на жертвите в много страни по света; отбелязва, че парадоксално събитията от Арабската пролет, които се очакваше да доведат до продемократична трансформация, в много случаи по-скоро доведоха до влошаване на положението със свободите и правата на религиозните малцинства, и поради това категорично осъжда всички актове на насилие срещу християнски, еврейски, мюсюлмански и други религиозни общности; признава растящата нужда в редица държави от преобразуване на конфликтите и усилия за помиряване, включително от междурелигиозен диалог на различни равнища; настоятелно призовава ЕС и ЗП/ВП, специалния представител на ЕС за правата на човека, Комисията и ЕСВД да обърнат внимание на дискриминационното и подстрекателското съдържание, например в медиите, както и на пречките пред свободното изповядване на вярата, по време на диалозите на ЕС с трети държави във връзка с правата на човека; счита, че в трети държави, в които правата на религиозните малцинства се нарушават, тези проблеми не могат да бъдат разрешени чрез изолирането на тези малцинства от заобикалящите ги общества с цел те да бъдат защитени, като по този начин се създават „паралелни общества“;

140.    изразява особена загриженост във връзка със ситуацията в Китай, където лица, които изповядват своята религия извън официално одобрените канали, включително християни, мюсюлмани, будисти и практикуващи Фалун Гонг, са систематично подложени на преследване; призовава китайското правителство да сложи край на своята кампания на малтретиране и тормоз, насочена срещу практикуващите Фалун Гонг, които са наказвани с дълги години лишаване от свобода за упражняване на правото си на свобода на религията и убежденията, и подлагани на превъзпитание чрез труд с цел да бъдат принудени да се откажат от своите духовни вярвания, въпреки че Китай е ратифицирал Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; призовава настоятелно Китай да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права съгласно поетия вече от него ангажимент; настоятелно приканва китайските органи да преустановят и впоследствие да изменят, посредством процес на действителни консултации с жителите на Тибет, политиките, които оказват най-отрицателно въздействие върху тибетския будизъм, културата и традициите на жителите на Тибет; изразява дълбока загриженост относно положението със свободата на религията в Куба, по-специално нарасналото преследване както на лидери, така и на последователи на католически и протестантски църкви;

141.    подчертава, че международното право в областта на правата на човека признава свободата на мисълта, съвестта, религията, убежденията и на политическа принадлежност, независимо от статута на регистрация, така че регистрацията не следва да бъде предварително условие за изповядването на религия или упражняване на правото на политическа принадлежност; посочва с безпокойство, че в Китай от всички лица, желаещи да практикуват дадена религия, включително петте официални религии — будизъм, таоизъм, ислям, католицизъм и протестантизъмсе изисква да се регистрират в правителствените служби и че те трябва да извършват своята дейност под ръководството на контролирани от правителството управителни съвети, като това възпрепятства тяхната религиозна автономия и ограничава тяхната дейност; отбелязва освен това със загриженост, че нерегистрирани религиозни групи, включително домашни църкви и практикуващи Фалун Гонг, са подложени на различни форми на малтретиране, което ограничава дейността и събиранията им, включително на конфискуване на собственост и дори задържане и лишаване от свобода;

142.    приветства включването на свободата на религията или убежденията в обучението на служителите на ЕС; отново настоятелно повтаря призива си за амбициозен набор от инструменти за насърчаване на правото на свобода на религията и убежденията като част от външната политика на ЕС; приветства в този контекст ангажимента на ЕС за разработване на насоки относно свободата на религията и убежденията съгласно раздел 23 от плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията; отбелязва, че тези насоки следва да са съгласувани със стратегиите на ЕС за правата на човека по държави и да включват списък за проследяване на необходимите свободи, свързани с правото на свобода на религията или убежденията, с цел да се извърши оценка на ситуацията в дадена страна, както и методология, с помощта на която да се установят нарушенията на свободата на религията или убежденията; подчертава необходимостта от включването на Европейския парламент и на организациите на гражданското общество в изготвянето на тези насоки; насърчава ЕС да осигури последователност между новите насоки и приоритетите, посочени в стратегиите на ЕС за правата на човека по държави; подчертава значението на включването на свободата на религията или убежденията във външните политики и политиките за развитие на ЕС;

143.    настоятелно призовава ЕС да реагира проактивно на нарасналото използване на закони срещу вероотстъпничеството, богохулството и промяната на вероизповеданието и ролята, която те имат за увеличаване на религиозната нетърпимост и дискриминация; подчертава, че международното право включва правото да се изповядват, приемат и сменят религията или убежденията; приканва ЗП/ВП и институциите на ЕС да предприемат действия срещу неприемливите практики, като оказват натиск върху тези трети държави за премахването на тези практики, като се обръща специално внимание на държавите партньори на ЕС, в които те все още съществуват; насърчава ЕС да говори открито срещу използването на такива закони от правителствата и да подкрепя правото на отделните хора да променят своята религия, особено в страните, в които вероотстъпничеството се наказва със смърт;

144.    подчертава значението на защитата на свободата на мисълта, съвестта, религията или убежденията, включително на атеизма и други форми на непринадлежност към религия, в съответствие с международните конвенции за правата на човека и настоява, че тази свобода не следва да бъде подкопавана с прилагането на закони срещу богохулството, използвани за потискане и преследване на хората с различна религия или убеждения; подчертава, че докато законите срещу богохулството често се подкрепят под претекста, че намаляват социалното напрежение, на практика те само допринасят за неговото увеличаване и за повишаване на нетърпимостта, по-специално спрямо религиозните малцинства; припомня в тази връзка, че в редица държави забраната, конфискацията и унищожаването както на места за поклонение, така и на религиозни издания, а също така и забраната за обучение на духовници, са все още разпространени практики; настоятелно призовава институциите на ЕС да се противопоставят на тези нарушения в контактите си със съответните правителства; призовава за твърда позиция срещу инструментализирането на законите срещу богохулството с цел преследване на представители на религиозни малцинства;

145.    подчертава значението на включването на свободата на религията или убежденията във външните политики на ЕС и политиките му за развитие, предотвратяване на конфликти и борба с тероризма; приветства приобщаващите усилия на междукултурния и междурелигиозния диалог и сътрудничество на различни нива с участието на ръководители на общности, жени, млади хора и представители на етнически малцинства за насърчаване на обществено сближаване и мирни общества; приветства ангажимента на ЕС да представя и подкрепя правото на свобода на религията или убежденията в рамките на международни и регионални форуми, включително ООН, ОССЕ, Съвета на Европа и други регионални механизми, и призовава за конструктивен диалог с Организацията на ислямските страни (ОИС) за отдалечаване от терминологията, свързана с борбата против оклеветяването на религиите; насърчава ЕС да продължи да внася ежегодна резолюция относно свободата на религията и убежденията в Общото събрание на ООН;

146.    приветства съвместната декларация на ЗП/ВП, генералния секретар на ОИС, генералния секретар на Арабската лига и комисаря по въпросите на мира и сигурността на Африканския съюз от 20 септември 2012 г., в която се потвърждава зачитането на всички религии и основополагащото значение на религиозната свобода и толерантност, като същевременно се признава напълно значението на правото на изразяване; осъжда всяка подкрепа за религиозна омраза и насилие и изразява дълбоко съжаление за загубата на човешки живот в резултат от последните нападения срещу дипломатически мисии; поднася своите съболезнования на семействата на жертвите;

147.    отбелязва, че свободата на религията или убежденията е взаимосвързана с въпроси, отнасящи се до признаването, равноправното гражданство и равнопоставеното упражняване на права в дадено общество; насърчава ЕС да работи за равенството и равноправното гражданство като приоритет за представителите на маргинализирани или дискриминирани групи на обществото; подчертава освен това значението на подкрепата на инициативите и на създаването на възможности за финансиране за гражданското общество и защитниците на правата на човека в борбата им срещу дискриминацията, нетърпимостта и насилието, основани на религия или убеждения;

148.    настоятелно призовава ЕСВД да развие постоянен капацитет в рамките на своята структура за наблюдение и анализ на ролята на религията или убежденията в съвременните общества и в международните отношения и да включи въпроса за свободата на религията или убежденията в географските и тематичните дирекции и звена; насърчава ЕСВД да докладва на Парламента ежегодно за напредъка в областта на свободата на религията или убежденията по света;

149.    подчертава значението на подкрепата за инициативите на гражданското общество и защитниците на правата на човека и на създаването на условия за финансиране на техните усилия за борба с дискриминацията, нетърпимостта и насилието, основани на религия или убеждения; счита, че схемите за подпомагане по държави на Европейски инструмент за демокрация и права на човека следва да дават приоритет на финансирането в подкрепа на свободата на религията или убежденията в държавите, в които стратегията на ЕС за съответната държава е определила това право като приоритетен въпрос;

150.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите членки и на държавите кандидатки, на Организацията на обединените нации, на Съвета на Европа и на правителствата на държавите и териториите, посочени в настоящата резолюция.

  • [1]  Приети текстове, P7_TA(2012)0126.
  • [2]  Приети текстове, P7_TA(2010)0280.
  • [3]  Приети текстове, P7_TA(2011)0507.
  • [4]  OВ 161 E, 31.5.2010 г., стр. 78.
  • [5]  http://www.icc-cpi.int/NR/rdonlyres/18B88265-BC63-4DFF-BE56-903F2062B797/0/RC9ENGFRASPA.pdf
  • [6]  OВ L 76, 22.3.2011 г., стр. 56.
  • [7]  Приети текстове, P7_TA(2011)0576.
  • [8]  ОВ C 291E, 4.10.2011 г., стр. 171.
  • [9]  Приети текстове, P7_TA(2012)0018.
  • [10]  Приети текстове, P7_TA(2012)0309.
  • [11]  Резолюция на Европейския парламент от 20 януари 2011 г. относно положението на християните в контекста на свободата на религията, OВ C 136E, 11.5.2012 г., стр. 53.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

INDIVIDUAL CASES RAISED BY THE EUROPEAN PARLIAMENT BETWEEN JANUARY AND DECEMBER 2011

THE SAKHAROV PRIZE 2011

 

The winner of the Sakharov Prize 2011

 

 

 

Asmaa Mahfouz (Egypt)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ahmed al-Zubair Ahmed

al-Sanusi (Libya)

 

 

 

 

 

Razan Zaitouneh (Syria)

 

 

 

 

 

 

 

Ali Farzat (Syria)

 

 

 

 

 

 

 

Mohamed Bouazizi (Tunisia)

 

The Sakharov Prize 2011 was awarded to five persons representing the Arab people in recognition of their drive for freedom and human rights and their contribution to historic changes in the Arab world.

 

 

Ms Mahfouz joined the Egyptian April 6th Youth Movement in 2008, helping to organise strikes for fundamental rights. Sustained harassment of journalists and activists by the Mubarak regime as well as the Tunisian example prompted Ms Mahfouz to organise her

own protests. Her Youtube videos, Facebook and Twitter posts helped motivate Egyptians to demand their rights in the Tahrir Square. After being detained by the Supreme Council of

Armed forces, she was released on bail due to pressure from prominent activists

 

Mr Ahmed al-Sanusi, also known as the longest-serving “prisoner of conscience”, spent 31 years in Libyan prisons as a result of an attempted coup against Colonel Gaddafi. A member of the National Transitional Council, he is now working to “achieve freedom and race to catch up with humanity” and establish democratic values in post-Gaddafi Libya.

 

Ms Zaitouneh, a human rights lawyer, created the Syrian Human Rights Information Link blog (SHRIL) which reports on current atrocities in Syria. She publicly revealed murders and human rights abuses committed by the Syrian army and police. Her posts have become an important source of information for international media. She is now hiding from the authorities who accuse her of being a foreign agent and have arrested her husband and younger brother.

 

Mr Farzat, a political satirist, is a well-known critic of the Syrian regime and its leader President Bashar al-Assad. Mr Farzat became more straightforward in his cartoons when the March 2011 uprisings began. His caricatures ridiculing Bashar al-Assad’s rule helped to inspire revolt in Syria. In August 2011, the Syrian security forces beat him badly, breaking both his hands as “a warning”, and confiscated his drawings.

 

Mr Bouazizi, a Tunisian market trader set himself on fire in protest at incessant humiliation and badgering by the Tunisian authorities. Public sympathy and anger inspired by this gesture led to the ousting of Tunisian President Zine El Abidine Ben Ali. Mr Bouazizi’s selfimmolation also sparked uprisings and vital changes in other Arab countries such as Egypt and Libya, collectively known as the “Arab Spring”. Mr Bouazizi received the prize posthumously.

 

SHORTLISTED NOMINEES

 

 

 

BACKGROUND

 

Dzmitry Bandarenka

 

Dzmitry Bandarenka is a Belarusian civil activist and member of the Belarusian Association of Journalists. He is one of the founders of the Charter’97 civil initiative and co-ordinator of the European Belarus civil campaign. During the 2010 presidential campaign he was the proxy of the opposition presidential candidate Andrei Sannikau. After attending the pro-democracy rally in Minsk on 19 December 2010, Dzmitry was beaten and arrested and taken to a KGB detention centre. He was charged with participating in and organising mass disturbances and on April 27 he was sentenced to 2 years in penal colony. On August 17, Dzmitry Bandarenka was discharged from Minsk hospital Nr 5 after serious spinal surgery and sent back to the Interior Ministry’s detention facility in Valadarski Street. He was subjected to inhuman and degrading treatment whilst in custody.

 

 

The San José de Apartadó Peace Community

 

 

 

This Colombian community of “campesinos”, i.e. peasant farmers, has become an internationally recognized symbol of courage, resilience and dedication to the values of peace and justice, in an environment of brutality and destruction. As part of their non- violent resistance, they refuse to take part in the conflict, to bear arms, or to collaborate with any armed actors, in spite of the pressure they face. The community members struggle courageously and peacefully to reassert and maintain their right to live a decent life on the land they cultivate. Their courage has cost them dearly: the community states that, of their 1300 members, 180 have been killed. The members of the Peace Community of San José de Apartadó are constantly facing death threats by the various groups involved in the Colombian civil war as well as in the traffic of drugs and arms in the region. Nonetheless, the community of San José de Apartadó has not given up in their fight for a peaceful society

 

 

 

COUNTRY

Individual

 

BACKGROUND

ACTION TAKEN BY PARLIAMENT

AFGHANISTAN

Gulnaz

 

 

After reporting to the police that she had been raped, Gulnaz, 19 years old at the time, was sentenced to 12 years in prison for adultery in 2009. She was released in December 2011. However, pressure was put on her, from the court and from others, to marry the man who had raped her.

In its resolution adopted on 15 December 2011, the European Parliament:

 

- Welcomed the recent decision of President Karzai to pardon Gulnaz

 

- Reiterated that the support of the European Union and its Member States for the reconstruction of Afghanistan must include concrete measures to eradicate discrimination against women in order to strengthen respect for human rights and the rule of law

 

azerbaijan

 

Jabbar Savalan

Bakhtiyar Hajiev

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Tural Abbasli

 

 

 

 

Eynulla Fatullayev

 

 

 

 

 

Adnan Hajizade

Emin Abdullayev (Milli)

 

 

Rafig Tagi

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Samir Sadagatoglu

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Tural Abassli

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Elkin Aliyev

 

 

 

 

 

 

 

Seymur Khaziyev

 

 

 

 

Ramin Deko

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Eynulla Fatullayev

 

 

 

Savalan (member of the youth group of the Azerbaijan Popular Front Party (APFP) and Hajiev (activist and former parliamentary candidate) were apparently targeted for using Facebook to call for demonstrations against the government. Mr Savalan was sentenced to two and a half years in prison for allegedly possessing drugs and Mr Hajiev was arrested on 4 March after calling on Facebook for demonstrations against the government and now faces two years in jail for allegedly vading military service. Serious doubts exist as regards the fairness of the trials of Mr Savalan and Mr Hajiyev

 

Head of the Youth Organisation of the Musavat Party. Was one of 200 activists who were arrested on 2 April 2011.

 

 

Jailed journalist. The European Court of Human Rights ordered the Republic of Azerbaijan to release Fatullayev from prison and to pay him EUR 25 000 in moral damages.

 

 

Two bloggers who were released from jail prior to the adoption of this resolution.

 

 

 

Prominent Azerbaijani writer and journalist. He died in Baku on 23 November 2011 from the injuries he had sustained during a brutal knife attack four days earlier. Rafig Tagi had reportedly been receiving death threats in the weeks prior to the attack, believed to be in retaliation for an article, amongst others, published on the Radio Azadlyq (Liberty) website on 10 November 2011, in which he criticised the current Iranian Government. A leading Iranian cleric, Grand Ayatollah Fazel Lankarani, issued a fatwa calling for Rafiq Tagi to be killed.

 

Editor of the Sanat newspaper. The abovementioned fatwa also called for Samir Sadagatoglu to be killed

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Abassli, leader of the opposition Musavat party’s youth wing and blogger critical of the government. He was sentenced to administrative sentences on 16 March 2011 after rallies on 11 and 12 March against corruption within the government. On April 2 he was sentenced to prison for 2.5 years for “organizing public disorder”. He was released in June 2012 on a Presidential pardon.

 

Reporter for Azerbaijan News Network who was sentenced to seven days in detention after the abovementioned rallies. The police contended that he participated in the protests and obeying police orders. Aliyev said he was working as a journalist covering the rallies.

 

 

Works for the opposition newspaper Azadliq. He has allegedly been threatened and beaten several times after publishing critical material about the authorities and the President of Azerbaijan.

 

Journalist for the opposition newspaper Azadliq who was participating in the protests of 2 April. On 3 April, he was reportedly forced into a car and taken to a village called Mashtaga where he was detained for 6 hours. During this day he was pressured to stop publishing critical material about the government. After reporting the abduction he was beaten by two men who said it was for not listening to the warning he had received during the day of the abduction.

 

Newspaper editor and outspoken journalist. He was jailed in 2007 on charges that included terrorism and defamation. He remained in jail until his pardon in May 2011 despite a ruling in the European Court of Human Rights that had found him wrongfully imprisoned. While in prison he was denied access to medical care despite his the deterioration of his health.

 

In its resolution adopted on 12 May 2011, the European Parliament:

 

- Expressed its deep concern at the increasing number of incidents of harassment, attacks and violence against civil society and social network activists and journalists in Azerbaijan

 

- Called on the Azerbaijani authorities to release all members of the opposition, youth activists and bloggers remaining in custody after the peaceful demonstrations of 11 March and 2 and 17 April 2011 and to release Mr Savalan and Mr Hajiyev and to drop the charges against them

 

- Urged the authorities to safeguard all necessary conditions to allow the media, including opposition media, to operate, so that journalists can work and report freely without any pressure

 

 

In its resolution adopted on 15 December 2011, the European Parliament:

 

- Strongly condemned the murder of Rafig Tagi and expresses its concern over the safety of Samir Sadagatoglu

 

- Called on the Azerbaijani authorities to do their utmost to protect the life and safety of Samir Sadagatoglu

 

- Called on the Iranian authorities to offer all necessary cooperation to the Azerbaijani authorities during the investigation of the murder of Rafig Tagi

 

 

 

 

 

 

A letter of concern was sent on 27 April 2011

 

 

 

bahrain

 

Ali Abdullah Hassan al-Sankis

 

Abdulaziz Abdulridha Ibrahim Hussain

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Dr Abduljalil Al-Singace Abdulhadi Al-Khawaja

 

 

 

 

 

Nabeel Rajab

 

 

 

 

 

 

Jalila al-Salman

 

 

 

Ali ‘Abdullah Hassan al-Sankis

‘Abdulaziz ‘Abdulridha Ibrahim Hussain

 

 

 

 

Ahmed al-Jaber al-Qatan

 

 

 

 

 

 

Mr Abdulhadi Al-Khawaja

 

 

22 May 2011 the death sentences imposed on Ali Abdullah Hassan al-Sankis and Abdulaziz Abdulridha Ibrahim Hussain for killing two policemen during anti-government protests in Bahrain were upheld by the National Safety Court of Appeal. The executions were postponed until September.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Bloggers and human rights activists. They were amongst the group of at least 21 prominent Bahraini human rights activists and opponents of the regime, who on 6 September 2011 had their sentences confirmed by the military-run National Safety Appeal Court. This was reportedly for plotting to overthrow the government.

 

Deputy Secretary General of the International Federation for Human Rights (FIDH) and President of the Bahrain Centre for Human Rights. He was prevented from leaving the country and remains under threat and harassment by the security forces.

 

Former Vice-President of the Bahrain Teachers’ Association. She was arrested for the second time at her home on 18 October 2011.

 

Accused of killing two policemen during anti-government protests in Bahrain. Their death sentences were upheld by the National Safety Court of Appeal on 22 May. The case of the two men was referred on appeal to Bahrain’s Court of Cassation, whose verdict was scheduled for 28 November 2011

 

 

Ahmed al-Jaber al-Qatan was allegedly shot while participating in an anti-government protest on 6 October 2011 near the capital Manama.

 

 

 

 

 

Human rights defender and former President of the Bahraini Centre for Human Rights (BCHR) who has also worked as Protection Co-ordinator with human rights NGO Front Line. On 9 April 2011, he was arrested and beaten unconscious by police in Al-Manama. His whereabouts remained unknown. In 2012 Amnesty International has reported that he was on a hunger strike and that is health was rapidly deteriorating. They consider him a prisoner of conscience.

 

 

In its resolution adopted on 7 July 2011, the European Parliament

 

- Condemned the repression in Bahrain and urges the immediate and unconditional release of all peaceful demonstrators, including political activists, journalists and human rights defenders

 

- Called on the Bahraini authorities to commute the death sentences of Ali Abdullah Hassan al-Sankis and Abdulaziz Abdulridha Ibrahim Hussain, and to reinstate the de facto moratorium on capital punishment

 

 

 

 

 

In its resolution adopted on 27 October 2011, the European Parliament

 

- Condemned the repression of citizens in Bahrain which led to dozens of deaths and injuries and urges the immediate and unconditional release of all peaceful demonstrators, political activists, human rights defenders, doctors and paramedics, bloggers and journalists

 

- Condemned the use of special military courts to try civilians and stressed that civilians must be tried in civilian courts and that every detained person deserves a fair trial

 

- Called on the Bahraini authorities and the King of Bahrain to commute the death sentences of Ali ‘Abdullah Hassan al-Sankis and ‘Abdulaziz ‘Abdulridha Ibrahim Hussain and urged the Bahraini authorities to declare an immediate moratorium

 

 

 

 

 

A letter of concern was sent on 12 April 2011

BElarus

 

Mr Niakliayeu

 

 

Danil Sannikov

 

 

 

Irina Khalip

 

 

 

 

 

Uladzimir Niakliayeu Andrei Sannikov

Mikalay Statkevich Aleksey Michalevich

 

 

 

 

 

Pavel Sevyarynets Anatoly Lebedko

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ales Michalevic

 

 

 

 

 

 

 

 

Natalia Radina

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Aliaksandr Atroshchankau, Aliaksandr Malchanau,

Dzmitry Novik,

Vasil Parfiankou

 

 

 

 

Aleh Ahiejev

Pavel Sapelko

Tatiana Ahijeva

Uladzimir Touscik

Tamata Harajeva

 

 

Alyaksandr Pylchanka

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ales Mikhalevich

Uladzimir Nyaklyaeu Vital Rymasheuski

Andrey Sannikau

Mikalay Statkevich Dimitrji Uss

 

 

 

 

 

 

 

Pavel Seviarynets

Vladimir Kobets

Sergey Martselev

 

 

 

Anatol Lyabedzka

Natalya Radzina

Andrey Dzmitryeu

Syarhey Vaznyak

 

 

 

 

 

 

 

Dzmitry Bandarenka

 

 

 

Aliaksandr Atroshchankau,

Aiaksandr Malchanau,

Dzmitry Novik

Vasil Parfiankou

Mikita Likhavid

Ales Kirkevich

Zmister Dashkevich Eduard Lobau,

Paval Vinahradau

Andrei Pratasienya

Dzmitry Drozd

Uladzemir Khamichenka

Dzmitry Bandarenka

 

 

 

Olga Klasowska

 

 

 

Natalia Radina

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Andrzej Poczobut

 

 

 

 

 

 

 

 

Iryna Khalip

 

 

 

 

 

Ales Bialiatski

 

 

 

 

 

 

 

Marina Tsapok

Maxim Kitsyuk

Andrey Yurov

 

 

 

 

Alik Mnatsnakyan Viktoria Gromova

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ales Bialiatski

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Viktar Sazonau

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Dzmitry Kanavalau

Uladzislau Kavalyou

 

 

Protester attacked on Election Day

 

 

Three-year-old son of the Presidential candidate Andrei Sannikov whom the Belarusian authorities attempted to take into state custody.

 

Investigative journalist, who was jailed after the 19 December 2010 elections and was later given a suspended sentence. She is also the wife of the former presidential candidate Andrei Sannikov.

 

 

Presidential candidates who were arrested and detained in the aftermath of the presidential elections. Sannikov was sentenced to five years, Statkevich to six years. Michalevic later alleged that he and other detainees had been subjeted to torture and ill-treatment. They were all recognised as prisoners of conscience by Amnesty International.

 

Leaders of the democratic opposition who were arrested and detained in the aftermath of the elections in December 2010.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Former presidential candidate imprisoned in the aftermath of the post-election protests. He was only released on 26 February 2011 after signing a commitment to collaborate with the Belarusian KGB that he has since publicly renounced. Has given an account of the mental and physical torture to which the political prisoners were subjected

 

Editor of the opposition Charter 97 website. She was arrested in December 2010 and charged with organising and participating in mass unrest that followed the presidential elections. She was released from the KGB pre-trial detention centre but forbidden to leave her home town until the investigation into her case is completed. Radina has declared that during her detention, KGB officers had subjected her to psychological pressure and attempted to recruit her as a KGB informant.

 

 

Members of the electoral campaign teams of democratic opposition candidates Uladzimir Niakliayeu and Andrei Sannikau. They were sentenced to three to four years’ imprisonment in a high-security colony in connection with the demonstrations of 19 December 2010. Their lawyers have stated that the authorities failed to prove their guilt.

 

 

Lawyers of some of those accused in the criminal case brought on the charge of mass riot. Affected by the decision taken by the Minsk City College of Lawyers to withdraw their licences.

 

 

 

Chairman of the Minsk City Bar Association. He was dismissed by the Justice Minister for expressing his concern about the ministry’s decision to revoke the licences of four lawyers involved in a so-called riot case.

 

 

 

 

 

 

Presidential candidates who at the time of the writing of this resolution faced trials which could result in sentences of up to 15 years’ imprisonment. Ales Mikhalevich fled the country to avoid trial. On 28 February 2011 Ales Mikhalevic issued a statement giving an account of the mental and physical torture to which the political prisoners were subject in order to coerce them into confessing and accepting evidence of their guilt

 

 

 

Campaign managers to abovementioned presidential candidates. At the time of the adoption of this resolution they faced trials which could result in sentences of up to 15 years’ imprisonment.

 

Lyabedzka (leader of the opposition United Civic Party (AHP)), Radzina (on-line news portal editor-in-chief), Dzmitryeu (campaign manager for opposition presidential candidate Uladzimer Nyaklyaeu) and Vaznyak (‘Tell the Truth!’ campaign activist) had been released from the KGB pre-trial detention centre and placed under house arrest whilst the investigation against them continues. Natalya Radzina has fled the country to avoid trial.

 

Bandarenka: a backer of Andrey Sannikau in a former presidential electoral campaign was sent to general regime penal colony for two years.

 

Aliaksandr Atroshchankau, Aliaksander Malchanau, Dzmitry Novik and Vasil Parfiankou (members of the electoral campaign teams of democratic opposition candidates Uladzimir Niakliayeu and Andrei Sannikau); Mikita Likhavid (member of the ‘For Freedom’ movement); Ales Kirkevich, Zmister Dashkevich and Eduard Lobau (‘Young Front’ activists); Paval Vinahradau (activist of the ‘Speak the Truth’ campaign); Andrei Pratasienya (non-partisan activist); Dzmitry Drozd (historian); Uladzemir Khamichenka (protest participant) and Dzmitry Bandarenka (coordinator of the civil campaign ‘European Belarus’) were sentenced to between one and four years’ imprisonment in connection with the demonstrations of 19 December 2010

 

 

Her case demonstrated that police are torturing people to force them to admit their alleged crimes against the state.

 

Editor of the opposition Charter 97 website. She was arrested in December 2010 and charged with organising and participating in the mass unrest that followed the presidential elections. Radina was released from the KGB pre-trial centre and prevented from leaving her home town until the investigation in her case is completed. After her release, Radina declared that KGB officers had subjected her to psychological pressure and attempted to recruit her as a KGB informant during her detention.

 

 

Poczobut: a journalist with the Belsat television channel and Gazeta Wyborcza newspaper. He was arrested and was at the time of the adoption of this resolution facing up to two years’ imprisonment on the charge of ‘insulting the President’ following the articles he had published. He is recognised by Amnesty International as a prisoner of conscience.

 

Journalist, and the wife of Andrey Sannikov. She was also arrested and faced charges in connection with the protests. She was, at the time of adoption of this resolution, under house arrest and had been banned from communicating with her husband.

 

President of the Human Rights Centre ‘Viasna’. The Belarusian President and several journalists in the state-owned media made defamatory allegations against Bialiatski and others, claiming, in their comments concerning the bomb attack on the Minsk subway, that ‘there [was] a fifth column in the country’.

 

Marina Tsapok and Maxim Kitsyuk (Ukrainian citizens) and Andrey Yurov (Russian citizen) are representatives of the Committee on International Control over the Human Rights Situation in Belarus. They were denied entry to the territory of Belarus.

 

Russian human rights defenders who were detained on 4 May 2011 in the office of the Human Rights Centre ‘Viasna’ and shortly after deported from Belarus and banned from re-entering the country for two years.

 

 

 

 

 

 

 

Human rights defender, Chair of the ‘Viasna’ Human Rights Centre and Vice-President of the International Federation for Human Rights. After being held at the detention centre of the Belarusian Interior Ministry, he was arrested in Minsk on 4 August 2011 on the formal charge of large-scale tax evasion (‘concealment of profits on a particularly large scale’) and indicted on 12 August 2011.

 

 

Human rights activist arrested during a protest and was at the time of the writing of the resolution awaiting trial.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Sentenced to death by the Supreme Court in November 2011. They were accused of carrying out a terrorist attack in the Minsk subway in April 2011. There were also reliable reports on procedural irregularities in the preliminary investigation and judicial examination, such as restrictions on the right to defense.

 

 

 

In its resolution adopted on 20 January 2011, the European Parliament:

 

- Considered that the Presidential elections of 19 December 2010 failed to meet international standards of free, fair and transparent elections.

 

- Condemned the use of brutal force by the police and KGB services against the protesters on Election Day.

 

- Strongly condemned the arrest and detention of peaceful protesters and most of the presidential candidates; the leaders of the democratic opposition as well as great number of civil society activists, journalists, teachers and students

 

- Demanded an immediate and unconditional release of all those detained during Election Day and in its aftermath including the prisoners of conscience recognised by Amnesty International

 

 

 

 

 

 

 

 

In its resolution adopted on 10 March 2011, the European Parliament:

 

- Condemned the lack of respect shown for the fundamental rights of freedom of assembly and of expression by the Belarusian authorities and called for the immediate and unconditional release of all of the protestors detained and for all politically motivated charges brought against them to be dropped.

 

- Condemned the lack of respect shown for the fundamental rights of freedom of assembly and of expression by the Belarusian authorities.

 

- Condemned in the strongest terms the use of torture against prisoners

 

- Condemned the decision taken by the Minsk City College of Lawyers and the dismissal of Alyaksandr Pylchanka.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

In its resolution adopted on 12 May 2011, the European Parliament:

 

- Strongly condemned all convictions on the basis of the criminal charge of ‘mass rioting’ and found them arbitrary and politically motivated

 

- Considered all charges against the presidential candidates Vladimir Neklyayev, Vitaly Rymashevsky, Nikolai Statkevich, Dmitry Uss and Andrei Sannikov to be illegal and inadmissible and called for the candidates to be acquitted and spared any further persecution

 

- Expressed its deep concern at the deteriorating situation of human rights defenders in Belarus

 

- Condemned the persisting climate of fear and intimidation of political opponents in Belarus and the ongoing persecution of opposition figures since the December 2010 presidential elections

 

- Condemned the systematic harassment and intimidation of and the mounting pressure on independent journalists and media outlets in Belarus

 

- Condemned the lack of any independent investigation into the use of brutal force by the police and KGB services against the protesters on election day

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

In its resolution adopted on 15 September 2011, the European Parliament:

 

- Strongly condemned the recent arrest of and allegations against Ales Bialiatski and called for him to be immediately and unconditionally released from custody and for the investigation and all the charges against him to be dropped

 

- Stressed that legal assistance between EU Member States and Belarus should not become a tool of political persecution and repression

 

-  Stressed that potential EU engagement with Belarus should be subject to strict conditionality and made contingent on a commitment by Belarus to respect democratic standards, human rights and the rule of law

 

 

 

 

A letter of concern was sent on 20 December 2011

BRAzIL

 

Cesare Battisti

 

 

 

 

Cesare Battisti is an Italian citizen who was found guilty at seven trials and convicted in absentia, in final judgements handed down by the Italian courts, of four murders and of involvement in an armed group, robbery and possession of firearms, and sentenced to two terms of life imprisonment. Battisti went into hiding until he was arrested in Brazil in March 2007. He lodged an application with the European Court of Human Rights in respect of his extradition to Italy. The application was declared inadmissible in December 2006. On 18 November 2009 the Brazilian Supreme Court decided to allow the extradition of Cesare Battisti. On 31 December 2010 the then-incumbent President decided to refuse the extradition of Battisti. On 6 January 2011 the President of the Brazilian Supreme Court refused the immediate release of Battisti and officially reopened the case, which was to be considered in February 2011.

 

 

 

 

In its resolution adopted on 20 January 2011, the European Parliament:

 

- Pointed out that the partnership between the EU and Brazil is based on the mutual understanding that both parties uphold the rule of law and fundamental rights, including the right of defence and the right to a fair and equitable trial

china

 

Ai Weiwei

 

 

 

 

 

Liu Xianbin

 

 

 

 

 

Liu Xiaobo

 

 

 

 

 

 

 

Liu Xia

Chen Guangcheng

Gao Zhisheng

Liu Xianbin, Hu Jia

Tang Jitian

Jiang Tianyong

Teng Biao

Liu Shihui

Tang Jingling

Li Tiantian

Ran Yunfei

Ding Mao

Chen Wei

 

 

 

 

 

 

Gao Zhiseng

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Hu Jia

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Zeng Jinyan

 

 

 

 

Chen Guangcheng

Yuan Weijin

 

 

Internationally renowned artist and critic of the regime. On 3 April 2011, Ai Weiwei was detained while passing through security checks at Beijing airport and was not seen until he was released on bail in June 2011.

 

Democracy activist since the democracy movement protests in 1989. He is recognised as a prisoner of conscience by Amnesty International. In 2011 he was tried for “incitement to subvert state power” and was sentenced to 10 years.

 

Nobel Peace Price Laureate in 2010 and prominent scholar who among other things, was involved in drafting the Charter 08 and other writings calling for democratic reforms. He was charged with “inciting subversion of state power” and was sentenced to 11 years in prison.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Chinese human rights lawyer who has been disbarred, detained, lived under house arrest and tortured by the Chinese secret police after taking on human rights cases. He was taken away for interrogation by Chinese security agents in February 2009 and was then subjected to enforced disappearance. In December 2011, only days before his five-year probation were to end, he was sentenced to three years in prison.

 

Prominent Chinese human rights activist and dissident and the 2008 laureate of the Sacharov Prize. Hu Jia has often been persecuted for his actions in China and in 2008 he was convicted for “inciting subversion of state”. After serving a 3.5 years prison sentence he was released in June 2011. However, his sentence also included that he would be “deprived of his political rights” 12 months following his release.

 

Human rights activist and wife of Hu Jia. She was put in house arrest together with the couple’s infant daughter while her husband was in prison.

 

 

Guan Guangcheng is a human rights activist who, after being released from prison in September 2010, suffered from serious illness and reportedly was refused by the authorities to seek medical treatment. His family, including his wife Yuan Weijin, has been prevented from stepping out of their house.

 

 

 

In its resolution adopted on 7 April 2011, the European Parliament:

 

- Condemned the unjustifiable and unacceptable detention of Ai Weiwei.

 

- Called for Ai Weiwei’s immediate and unconditional release.

 

- Stressed that Ai Weiwei’s detention is characteristic of the widespread recent crackdown on human rights activists and dissidents in China,

 

- Noted that China’s human rights record remains a matter for serious concern; emphasises the need to make a comprehensive assessment of the EU-China human rights dialogue.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A letter of concern was sent on 2 March 2011

 

 

 

 

EGYPT

 

Maikel Nabil Sanad

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Alaa Abd El-Fattah

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Maikel Nabil Sanad

 

 

Blogger who has criticised the role of the Egyptian military during and after the popular revolution. He was arrested by the military police on 28 March 2011 and was sentenced to three years’ imprisonment on 10 April 2011 on charges of ‘insulting the military’ after an unfair fast-track trial in a military court in the absence of his lawyer, family and friends. Amnesty International considers him to be a prisoner of conscience.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Blogger who has been a vocal critic of military rule in Egypt (Amnesty International). On 30 October 2011, the Military Prosecutor called Alaa Abd El-Fattah for interrogation and subsequently ordered his provisional detention for 15 days (which was later renewed), after charging him with ‘inciting violence against the Armed Forces’, ‘assaulting military personnel and damaging military property’ during the Maspero clashes, which started with a peaceful demonstration for the rights of Coptic Christians that took place on 9 October 2011 in Cairo. He refused to answer questions from the Military Court relating to the events, stating that he would only answer to an impartial civil court.

 

Imprisoned blogger (see above) who was on hunger strike at the time of the writing of this resolution leading to a critical condition. He refused to cooperate with the military tribunal on the basis of his opposition to civilians being tried before military courts.

 

 

 

In its resolution adopted on 27 October 2011, the European Parliament:

 

- Expressed its deep concerns about the health condition of Maikel Nabil Sanad and called for his immediate release

 

- Called on the Egyptian authorities to ensure full respect for all fundamental rights, including freedom of association, freedom of peaceful assembly, freedom of expression and freedom of religion, conscience and thought for all citizens in Egypt, including the Coptic Christians

 

- Strongly condemned the killing of protestors in Egypt.

 

 

 

 

 

In its resolution adopted on 17 November 2011, the European Parliament:

 

- Urged the Egyptian Authorities to immediately release Mr Alaa Abd El-Fattah

 

- Repeated its call upon the SCAF to put an end without delay to the emergency law and to military trials of civilians, to immediately release all prisoners of conscience and political prisoners held by military courts and stressed that civilians should not be prosecuted before military courts

eritrea

 

Dawit Isaak

 

 

Swedish-Eritrean playwright, journalist and writer, who has been held in Eritrean prison since 2001 without trial. Isaak has allegedly been a victim of torture during his detention. He is considered internationally to be a prisoner of conscience

 

In its resolution adopted on 15 September 2011, the European Parliament:

 

- Deplored the fact that Dawit Isaak has not yet regained his freedom and has had to spend 10 years as a prisoner of conscience; expresses its fears for the life of Mr Isaak under the notoriously harsh prison conditions in Eritrea and without access to necessary health care and called on the Eritrean authorities to release Dawit Isaak

 

- Noted with great concern the continued deplorable human rights situation in Eritrea, notably the lack of freedom of expression and the continued existence of political prisoners

 

INDIA

 

Mahendra Nath Das

 

 

 

 

 

 

 

Davinder Pal Singh Bhullar

 

 

Mahendra Nath Das was sentenced to death in 1997 after being convicted of murder charges. All legal remedies had been exhausted and his execution was suspended until 21 July 2011 by the Gauhati High Court in Assam (north-east India), as the Indian Government has sought time to respond to the Court.

 

Davinder Pal Singh Bhullar was sentenced to death on 29 August 2001 after being found guilty of involvement in the 1993 bombing of the Youth Congress Office in New Delhi. The circumstances surrounding the return of Davinder Pal Singh Bhullar to India from Germany and the prolonged stay on death row of Mahendra Nath Das have raised questions.

 

 

 

 

 

In its resolution adopted on 7 July 2011, the European Parliament:

 

- Called on the Government and Parliament of India to adopt legislation introducing a permanent moratorium on executions with the goal of abolishing the death penalty in the near future

 

- Urgently appealed to the Government of India not to execute Davinder Pal Singh Bhullar or Mahendra Nath Das, and to commute their death sentences

Iran

 

Nasrin Sotoudeh

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Reza Khandan

 

 

 

 

 

Zahra Bahrami

 

 

 

 

Shiva Nazarahari

 

 

 

 

 

Mohammad Seifzadeh

 

 

 

Mohammad Oliyafar

 

 

 

Mohammad Ali, Dadkhah Abdolfattah Soltani,

Houtan Kian

 

 

Jafar Panahi

 

 

 

 

Mahdi Ramazani

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Mir Hossein Mousavi Mehdi Karroubi

 

 

Zahra Bahrami

 

 

 

 

 

 

Sakineh Mohammadi Ashtiani http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P7-TA-2011-0096+0+DOC+XML+V0//EN - def_1_1#def_1_1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Mir Hossein Mousavi

Mehdi Karroubi

 

 

 

 

 

 

 

Yousef Nadarkhani

 

 

 

 

Bahareh Hedayat

Mahdieh Golroo

Majid Tavakoli

 

 

 

Somayeh Tohidlou

 

 

 

 

 

 

 

Payman Aref

 

 

 

 

Jafar Panahi

 

 

 

 

 

Marzieh Vafamehr

 

 

 

 

 

Mohsen Shahrnazdar

Hadi Afarideh

Katayoun Shahabi

Naser Safarian

Shahnam Bazdar

Mojtaba Mir Tahmaseb

 

 

 

Nasrin Soutoudeh Mohammad Seifzadeh Houtan Kian

Abdolfattah Soltani

 

 

Shirin Ebadi

 

 

Prominent Iranian human rights lawyer. She was sentenced to 11 years in jail on charges of ‘acting against national security’, ‘membership of the Centre for Human Rights Defenders’, not wearing hejab (Islamic dress) during a videotaped message, and ‘propaganda against the regime’; whereas she was also banned from practising law and travelling for 20 years after completion of her sentence. After being arrested on 4 September 2010, she was held for long periods in solitary confinement, reportedly tortured and denied contact with her family and lawyer

 

 

Husband of Nasrin Sotoudeh. He was summoned by the police on 15 January 2011 and detained overnight, released on a third-person guarantee and is under prosecution because of his advocacy on behalf of his wife

 

Dutch national who was arrested after the Ashura protests on 27 December 2009 and sentenced to death. Sotouedh’s client.

 

 

Co-founder of Committee of Human Rights Reporters and a prominent activist. She was sentenced to four years in prison and 74 lashes on 7 January 2011. She is considered a prisoner of conscience by Amnesty International.

 

Prominent lawyer who, on 30 October 2010, was sentenced to nine years in prison and a ten-year ban from practising law

 

Human rights lawyer who at the time of the writing of the resolution served a one-year sentence for his advocacy on behalf of his clients

 

Human rights defenders who were facing prosecution in Iran in 2011.

 

 

 

 

Prominent Iranian filmmaker who in December 2010 was banned from film-making for 20 years as well as sentenced to 6 years’ imprisonment, and thereby denied freedom of expression

 

Mahdi Ramazani was taken into custody at the grave site of his son in December 2010 and confronted with exorbitant bail conditions, which he was in no capacity to pay.

 

 

 

 

 

 

 

 

Iranian opposition leaders who were illegally detained together with their wives by Iranian security forces.

 

Dutch-Iranian national who was executed in Tehran on 29 January 2011. The Iranian authorities denied consular access to Ms Bahrami and did not ensure a transparent and fair judicial process.

 

 

Sakineh Mohammadi Ashtiani is from Iran’s Azerbaijani minority. She was convicted of “adultery while married” in 2006 and was sentenced to death by stoning.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Opposition leaders who have been held illegally under house arrest and was arbitrarily confined on 14 February 2011. They, along with their politically active spouses, have for periods of time been forcibly disappeared to unknown locations and cut off from all contact with friends and family, periods during which they have been at severe risk of torture

 

Protestant pastor under threat of execution for apostasy

 

 

 

Prominent student activists whose prison sentences were each increased by six months after they were charged with ‘propaganda against the regime’

 

 

Political activist and doctoral student who, on 15 September 2011, received 50 lashes after completing a one-year prison sentence at Evin Prison. Both prison sentences and the 50 lashes were punishments imposed for blogging and other internet activities.

 

 

Student activist who on 9 October 2011 received 74 lashes before his release from prison, on a charge of insulting the Iranian President

 

 

Prominent Iranian filmmaker who in December 2010 was banned from film-making for 20 years as well as sentenced to 6 years’ imprisonment, and thereby denied freedom of expression

 

 

Prominent actress who was given the sentence of one year’s imprisonment and 90 lashes, following her involvement in a film depicting the difficult conditions in which artists operate in Iran

 

Six independent documentary filmmakers, who were detained by the Iranian autorities on 17 September 2011, accused of working for the BBC’s Persian Service and engaging in espionage on behalf of that news service

 

 

 

 

Nasrin Soutoudeh, Mohammad Seifzadeh, Houtan Kian and Abdolfattah Soltani are among dozens of lawyers who have been arrested since 2009 for exercising their profession

 

 

Nobel Peace Prize laureate who has effectively been forced into exile after the authorities shut down her Center for Defenders of Human Rights

 

 

 

In its resolution adopted on 20 January 2011, the European Parliament:

 

- Called for the immediate and unconditional release of Nasrin Sotoudeh and all other prisoners of conscience

 

- Strongly condemned the extraordinarily harsh sentence against Nasrin Sotoudeh and the intimidation of her husband

 

- Urged the Iranian authorities to reconsider the sentence imposed on Zahra Bahrami, and to grant her a fair trial and access to Dutch authorities.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

In its resolution adopted on 10 March 2011, the European Parliament:

 

- Called for the immediate and unconditional release of Mir Hossein Mousavi, Mehdi Karroubi and their wives.

 

- Strongly rejected the regime’s condemnation of protesters and opponents following the 2009 elections as ‘enemies of Allah’ (‘muharib’), who, in accordance with Islam, should receive the severest of punishments.

 

- Urged Iran to put an end to all forms of discrimination in the country.

 

- Firmly condemned the execution of Zahra Bahrami.

 

- Urged the Iranian authorities to put an end, in law and in practice, to all forms of torture and other cruel, inhuman or degrading treatment or punishment and to uphold the due process of law and end impunity for human rights violations.

 

 

 

 

 

 

 

In its resolution adopted on 17 November 2011, the European Parliament:

 

- Expressed grave concern over the steadily deteriorating human rights situation in Iran

 

- Called on the Iranian authorities to release all political prisoners

 

- Urged the Iranian Government immediately to allow the UN-appointed Special Rapporteur Ahmed Shaheed to enter Iran to address the country’s ongoing human rights crisis

 

- Expressed its concern at the use of (European) censorship, filtering and surveillance technologies to control and censor information and communication flows and to track down citizens, notably human rights defenders

occupied palestinian territories

 

Shadi Shaheen

Majd Barghouti

Mohammed al-Haj

Kamal Abu Taima

Haitham Amro

Fadi Hamadna

 

 

 

 

 

Persons who have been killed while undergoing torture in the Palestinian Authorities centres from 2007-2010

 

 

 

 

A letter of concern was sent on 16 March 2011

pakistan

 

Salmaan Taseer

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Shahbaz Bhatti

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Salman Taseer

 

 

 

 

 

Naeem Sabir Jamaldini

 

 

 

 

 

 

 

Sherry Rehman

 

 

 

 

Asia Bibi

 

 

 

 

Asia Bibi

 

 

 

Mukhtar Mai

 

 

 

 

 

Uzma Ayub

 

 

 

 

 

Governor of the province of Punjab, who was one of the most vocal and visible critics of Pakistan’s blasphemy laws and of their misuse by extremist groups. On 4 January 2011 Salmaan Taseer was assassinated in Islamabad by one of his own security guards, Malik Mumtaz Hussein Qadri, who disagreed with Taseer’s opposition to Pakistan’s blasphemy laws.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Shahbaz Bhatti was the Pakistani Minister for Minorities. On 2 March 2011, he was assassinated by armed men who opened fire on his car as he travelled to work in the capital Islamabad. A group calling itself the Tehreek-e-Taliban Punjab (Taliban Movement Punjab) claimed responsibility for the killing. He was the only Christian member of the Pakistani Cabinet and one of the country’s few leading politicians who combated the blasphemy laws

 

Taseer was the Governor of the Province of Punjab. He was killed in January 2011 by one of his own security guards, who disagreed with Taseer’s opposition to Pakistan’s blasphemy laws.

 

Prominent Pakistani human rights defender and the Coordinator of the Human Rights Commission of Pakistan. Assassinated in March 2011. Was particularly active in combating the human rights violations in the Baluchistan region.

 

 

A former Pakistani minister, reformist politician and well-known journalist. A fatwa was reportedly issued against Rehman calling her the next candidate for murder.

 

Christian woman and mother of five children condemned to death for blasphemy.

 

 

 

Christian woman and mother of five children condemned to death for blasphemy.

 

 

Woman who was gang-raped in 2002 on the order of a village council to avenge her brother’s supposed misconduct. She went on to successfully challenge her attackers in the lower courts

 

Uzma Ayub was kidnapped, held captive and repeatedly raped by several members of the police force

 

 

In its resolution adopted on 20 January 2011, the European Parliament:

 

- Strongly condemns the brutal murder of Salmaan Taseer

 

- Urges the Pakistan authorities to conduct a thorough investigation into all aspects of the murder

 

- Was concerned that the Pakistani blasphemy laws are still being used to persecute religious denominations

 

 

 

In its resolution adopted on 10 March 2011, the European Parliament

 

- Strongly condemned the brutal murder of Shahbaz Bhatti

 

- Called on the Government to repeal these [blasphemy] laws as well as other discriminatory legislation

 

- Urged the Pakistani authorities to conduct a thorough investigation into all aspects of Shahbaz Bhatti’s murder and bring all perpetrators of this crime rapidly to justice in accordance with the strict rule of law, as well as to ensure the swift and fair prosecution of the late Governor Salman Taseer’s killer

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

In its resolution adopted on 15 December 2011, the European Parliament

 

- Urged the Pakistani Government to put into place mechanisms which would allow local and regional administrations to monitor the conduct of informal village and tribal councils and to intervene in instances where they have acted beyond their authority

 

- Urged the government to review the legislation on women’s rights that was introduced after the military coup

 

RUssia

 

Mikhail Khodorkovsky Platon Lebedev

 

 

 

Boris Nemtsov

 

 

 

Anna Politkovskaya, Natalia Estemirova Anastasia Baburova

 

Sergei Magnitsky

 

 

 

 

 

 

 

 

Natalia Estemirova

 

 

 

 

 

 

Oleg Orlov

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Mikhail Khodorkovsky Platon Lebedev

 

 

 

Sergey Magnitsky

 

 

 

Anna Politkovskaya

 

 

 

 

 

 

Anastasiya Baburova Stanislav Markelov

 

 

Russian businessmen whose second conviction on 30 December 2010 concerning Yukos assets has been questioned by the international community, including the EU.

 

Opposition activist arrested on 31 December 2010 in Moscow, together with some 70 others, following an opposition demonstration.

 

Journalists whose cases have not yet been solved by the Russian authorities

 

 

Sergei Magnitsky was a lawyer who died after being held in detention for 11 months where he was subjected to ill-treatment. According to Amnesty International human rights activists believed that he was detained because he unveiled a tax fraud involving investigators and prosecutors. His death has not been solved by the Russian authorities.

 

A leading member of the Human Rights Centre Memorial in Chechnya. She was abducted and murdered by armed men in Grozny, Chechnya on 15 July 2009. She was shot at point blank range. Still in October 2012 no one has been brought to justice for the murder.

 

Head of the Human Rights Centre Memorial and the 2009 laureate of the European Parliament Sakharov Prize for Freedom of Thought. He was charged with slander in 2010 after he blamed the Chechen President Kadyrov for being politically responsible for the death of Natalia Estemirova. Since then, slander has been decriminalised in Russia and the case against Orlov has been dropped.

 

 

 

 

Russian businessmen declared prisoners of conscience in May 2011 by Amnesty International (see above).

 

 

Lawyer. He died in custody in November 2009 after months of ill-treatment (see above)

 

 

Internationally recognised journalist and human rights defender. She covered, among other things, the conflict and the human rights situation in Chechnya. She was shot dead in her home in Moscow in October 2006.

 

 

Stanislav Markelov, human rights lawyer, was shot dead in Moscow on 19 January 2009 after attending a press conference. Anastasiya Baburova, journalist from the newspaper Novaya Gazeta was accompanying Markelov and was seriously injured when she tried to stop the killer. She later died in the hospital.

 

 

 

 

In its resolution adopted on 17 February 2011, the European Parliament:

 

- Expressed concern over reports of politically motivated trials, unfair procedures and failures to investigate serious crimes

 

- Expressed serious concern at the verdict in the recent second trial and conviction of Michail Khodorkovsky and Platon Lebedev

 

- Urged for a review of the charges and proceedings against Oleg Orlov and recalled that no effective investigations have been carried out into the murder of Natalia Estemirova

 

- Deplored the breaking up of peaceful rallies and the repeated arrests of opposition figures, as in the case of Boris Nemtsov.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

In its resolution adopted on 9 June 2011, the European Parliament:

 

- Took note with concern of the ruling handed down by the Russian appeal court against Mikhail Khodorkovsky and his business associate Platon Lebedev on 26 May 2011 as a continuation of politically motivated court decisions and condemned political interference with the trial

 

- Took note of President Medvedev’s decision to start an investigation into the criminal charges against Sergey Magnitsky and welcomed the convictions for the murders of Anastasiya Baburova and Stanislav Markelov

 

- Took note of the arrest of the suspected assassin of Anna Politkovskaya

 

- Reaffirmed the urgent need for Russia to implement fundamental principles of democracy, the rule of law, human rights and media freedom as a basis for cooperation

SyriA

 

Hamza al-Khateeb

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Father Paolo dall’Oglio

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Razan Gazzawi

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Omar Al-Labwani

Yassin Al-Labwani

Riba Al-Labwani

Laila Al-Labwani

Ammar Al-Labwani

Siba Hassan

Hussein Labwani

Amer Dawood

Hanibal Awad

Sereen Khouri

Nahid Badawieh

Naret Abdul Karim

Mahmoud Ghawrani

Badr Al-Shallash

Kamal Cheikho

Osama Nassar

Maimouna Alammar

Mohammed Adib Matar

Saad Saeed

Bisher Saeed

Ghaffar Muhammad

Dana Al-Jawabra

Wafa Al-Lahham

Tayeb Tezini

Mohammad Darwish

Kaka Dawood

Nabil Shurbaji

Merveen Awsi

Ghaffar Hikmat Muhammad,

Abdul Rahman Khitou

Rayan Suleyman

Daya Al-Din Daghmoush,

Nasredin Ahmou

Hassiba Abderrahman

Abd Temmo

 

Mazen Darwish

 

 

 

Suhair Al-Attassi

 

 

 

 

 

Haytham Al-Maleh

 

 

 

A 13-year-old boy who was one of the Syrian children who was arbitrarily detained and a victim of torture and ill-treatment which led to his death.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Abbot of the Mar Musa Monastery in Syria and winner of the first Anna Lindh EuroMed Award 2006 for Dialogue between Cultures, widely known for his work for inter-faith harmony in the country for the last three decades and for his engagement in efforts for internal reconciliation. news reported by many sources that the Syrian authorities have ordered the expulsion of, the

 

 

Blogger, who on 4 December 2011 was arrested by Syrian authorities at the Syrian-Jordanian border as she was allegedly heading to the Jordanian capital Amman to take part in a workshop on press freedom organised by her employer, the Syrian Centre for Media and Freedom of Expression.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Family members of prisoners of conscience and human rights advocates who gathered outside the Ministry of Interior on 16 March and were subsequently detained. They had gathered peacefully to call for the release of those detained and to express their disappointment over the fact that their relatives had not been amongst those pardoned on 8 March. There were probably more people detained, but only these persons could be identified. At the time of the writing of this letter of concern their whereabouts were unknown.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Director of the Syrian Centre for Media and Freedom of Expression. Mazen Darwish was included in the group of persons described above.

 

President of the Atassi Forum, a pro-democracy discussion group. Suhair Al-Attassi was included in the group of persons described above.

 

 

Lawyer and veteran human rights activist who has worked as a rights defender since 1980. Due to this work he has been in prison during two time periods; 1980-1986 and 2009-2011. In 2011 his travel-ban, which had been in place for seven years, was lifted.

 

 

 

In its resolution adopted on 7 July 2011, the European Parliament:

 

- Urged the Syrian authorities to immediately release all children arrested during the repression of the demonstrations or in related events, to thoroughly investigate reported cases of violence against children and to refrain from any further arrests of and violence against children or any other breach of children’s rights

 

 

 

 

 

In its resolution adopted on 15 December 2011, the European Parliament:

 

- Called for prompt, independent and transparent investigations into the widespread, systematic and gross violation of human rights and fundamental freedoms by the Syrian authorities and military and security forces with the aim of ensuring that all those responsible for these acts, which may amount to crimes against humanity, are held to account by the international community

 

- Called for increased cooperation between the EU and Turkey regarding the situation in Syria

 

 

 

 

 

 

 

A letter of concern was sent on 18 March 2011

TIBET

 

Phuntsog

Tsewang Norbu

 

 

 

 

Lobsang Kelsang

Lobsang Kunchok

 

 

Dawa Tsering

 

 

 

Kelsang Wangchuk

 

 

 

 

 

 

 

 

Choephel

Kayang

 

 

 

 

 

 

Norbu Damdrul

 

 

 

 

 

 

Tenzin Wangmo

 

 

Phuntsog (aged 20) and Tsewang Norbu (aged 29) died after setting fire to themselves, on 16 March and 15 August 2011 respectively, as a protest against restrictive Chinese policies in Tibet

 

Phuntsog’s younger brothers, (both aged 18), set fire to themselves at the Aba/Ngaba county market on 26 September 2011.

 

A 38-year-old monk at Kardze Monastery who set fire to himself on 25 October 2011

 

 

A 17-year-old monk at Kirti Monastery, immolated himself on 3 October 2011 and was immediately carried away by Chinese soldiers, who extinguished the fire and beat him strenuously before taking him away. His state of well-being and whereabouts were unknown at the time of adoption of this resolution.

 

 

Two former monks from Kirti, Choephel (aged 19) and Kayang (aged 18). They clasped their hands together and set fire to themselves while calling for the return of the Dalai Lama and the right to religious freedom. They died following this protest.

 

 

Former Kirti monk, aged 19, who set fire to himself on 15 October 2011. He was the eighth Tibetan to self-immolate. His whereabouts and state of well-being were unknown at the time of the adoption of this resolution.

 

 

Nun from Ngaba Mamae Dechen Choekorling Nunnery, (aged 20). She was the first female to commit self-immolation. She died following this protest.

 

 

In its resolution adopted on 7 April 2011, the European Parliament:

 

- Condemned the Chinese authorities’ continued crackdown on Tibetan monasteries and called on them to lift the restrictions and security measures imposed on monasteries and lay communities

 

- Called on the Chinese authorities to respect the rights of Tibetans in all Chinese provinces and to take proactive steps to resolve the underlying grievances of China’s Tibetan population

 

- Reiterated its call to the Council to appoint an EU Special Representative for Tibet with a view to facilitating the resumption of dialogue between the Chinese authorities and the Dalai Lama’s envoys in relation to the determination of genuine autonomous status for Tibet within the People’s Republic of China.

 

- Urged the Government of the People’s Republic of China to respect internationally agreed human rights standards and to abide by its obligations under international human rights conventions with respect to freedom of religion or belief

 

TUNISIA

 

Zacharia Bouguira

 

 

 

 

 

Tunisian medical student who, on 13 November 2011, witnessed repeated public acts of violence committed by law enforcement officers against of a group of young Moroccans. After filming it with his mobile phone, he was stopped by a security guard, was violently struck by some 20 policemen and taken to the police station. He was held in arbitrary detention and during that time was subjected to repeated acts of violence and intimidation. He was later released.

 

In its resolution adopted on 15 December 2011, the European Parliament:

 

- Urged the Tunisian authorities therefore to guarantee Zacharia Bouguira the right to a judicial process conducted in accordance with international standards

 

- Welcomed the ratification by Tunisia on 29 June 2011 of the Optional Protocol to the Convention against Torture

 

TURKEY

 

Ahmet Şık

Nedim Şener

 

 

Turkish investigative reporters who were investigating human rights abuses by state officials. They were arrested on 3 March 2011, accused of belonging to a terrorist organisation conspiring against the government. They were released in March 2012 pending trial.

 

 

 

A letter of concern was sent on 16 March 2011

Uganda

 

David Kato

Human rights defender and leading figure of the gay and lesbian rights group Sexual Minorities Uganda and of the Ugandan lesbian, gay, bisexual and transgender (LGBT) community at large. Kato sued and won a lawsuit against a local tabloid, ‘Rolling Stone’ which published the names, personal details and photographs of over a hundred people, including Kato, alleged to be homosexual. Kato was brutally killed in Uganda on 26 January 2011.

In its resolution adopted on 17 February 2011, the European Parliament:

 

- Strongly condemned the violent murder of the Ugandan human rights defender David Kato Kisule.

 

- Called on the Ugandan Government to ensure that LGBT people and all other minority groups in Uganda are adequately protected against violence

 

-Condemned accordingly, and again, the Bahati Anti-Homosexuality Bill, and calls on the Ugandan Parliament to decriminalise homosexuality and reject the use of the death penalty under any circumstances.

UKRAINE

Yulia Tymoshenko

 

 

 

 

 

 

Yuri Lutsenko

Yevhen Korniychuk

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Bohdan Danylyshin

 

 

 

 

Georgy Filipchuk

Valery Ivashchenko

 

 

 

 

Anatoliy Grytsenko

 

 

 

 

 

 

 

Leonid Kuchma

Former Prime Minister of Ukraine. She was charged of abuse of power in connection with the conclusion of gas contracts in 2009. The Prosecutor General’s Office in Ukraine brought charges against her on 24 May 2011

 

 

 

Former high-ranking officials from the Tymoshenko government who at the time of the adoption of this resolution were in pre-trial detention. Yuri Lutsenko (former Interior Minister, one of the leaders of the People’s Self-Defence Party), was charged with abuse of office and misappropriation of funds and was arrested on 26 December 2010 for alleged non-cooperation with the prosecution. Yevhen Korniychuk (former First Deputy Minister of Justice) was arrested on 22 December 2010 on charges of breaking the law in connection with public procurement procedures for legal services. A preliminary report of the Danish Helsinki Committee for Human Rights on the Lutsenko and Korniychuk trials listed massive violations of the European Convention on Human Rights.

 

Former Economy Minister who fled Ukraine and has been granted political asylum in the Czech Republic. Criminal proceedings have been started against him.

 

Georgy Filipchuk (former Environment Minister) and Valery Ivashchenko (former Acting Defence Minister) faced criminal charges at the time of the adoption of this resolution.

 

 

Former speaker of the Crimean Parliament (Party of Regions). Grytsenko was detained on 24 January 2011 and accused of an abuse of power involving the giving away of 4800 hectares of land illegally. Another criminal case was later opened, involving land fraud in connection with resort land in Yalta.

 

Former President of Ukraine. The Prosecutor General’s Office had opened a criminal investigation for abuse of power against him at the time of the adoption of this resolution.

 

 

 

In its resolution adopted on 9 June 2011, the European Parliament:

 

- Was concerned about the increase in selective prosecution of figures from the political opposition in Ukraine as well as the disproportionality of measures applied, particularly in the cases of Ms Tymoshenko and Mr Lutsenko, former Interior Minister

 

- Stressed that ongoing investigations of prominent Ukrainian political leaders should not preclude them from actively participating in the political life of the country, meeting voters and travelling to international meetings and therefore called on the Ukrainian authorities to lift the travel ban, both domestically and internationally, on Yulia Tymoshenko and other key political figures;

 

 

 

USA

 

Abd al-Rahim Hussayn Muhammed al-Nashiri

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Troy Davis

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Bradley Manning

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Jonathan Pollard

 

 

 

 

 

Saudi Arabian man held at the US detention facility in Guantánamo Bay. The US Government intended to seek the death penalty at the military commission trial of Abd al-Rahim Hussayn Muhammed al-Nashiri. al-Rahim al-Nashiri had at that time been in US custody for nearly nine years and had not been brought promptly before a judicial authority and brought to trial without undue delay, as required by international law, and was instead detained in secret until being transferred to Guantánamo in 2006. He was allegedly subjected to torture, including ‘water-boarding’.

 

 

Troy Davis was sentenced to death in 1991 for the murder of a police officer in Savannah, Georgia. The evidence against Davis has been widely questioned, e.g. seven out of nine witnesses have changed their testimonies against him since his trial in 1991. He was executed in Georgia on 21 September 2011.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Private in the American military who is accused of providing documents to Wikileaks. He was arrested in May 2010 in Iraq and in 2011 he was charged with, among other things, “aiding the enemy”. Strong concerns were expressed internationally concerning the circumstances of his detention. In his pre-trial detention e.g., he was held in a small cell for 23 hours a day, sometimes naked and forbidden to exercise.

 

 

 

 

Former US Navy intelligence analyst who was arrested in 1985 and was later convicted to a life sentence for passing classified information to Israel concerning the military activities of Iran, Syria and other Middle Eastern nations. The European Parliament adopted a resolution in 1993 in which it noted that there was a lack of a full trial in Jonathan Pollard’s case and that it considered the sentence of life imprisonment disproportionate in view of the United States’ close relationship with Israel.

 

 

 

 

 

In its resolution adopted on 9 June 2011, the European Parliament:

 

- Reiterated that the fight against terrorism cannot be waged at the expense of established basic shared values, such as respect for human rights and the rule of law

 

- Reiterated its long-standing opposition to the use of torture and ill-treatment and to the death penalty in all cases and under all circumstances.

 

- Called on the US authorities not to impose the death penalty on Abd al-Rahim al-Nas.

 

- Reiterated its call to the US authorities to review the military commissions system to ensure fair trials, to close Guantánamo, to prohibit in any circumstances the use of torture, ill-treatment, incommunicado detention, indefinite detention without trial and enforced disappearances

 

 

 

 

 

A letter of concern was sent on 31 May 2011

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A letter of concern was sent on 17 February 2011

 

 

YEMEN

 

Muhammed Taher Thabet Samoum

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Fuad Ahmed Ali Abdulla

 

 

Muhammed Taher Thabet Samoum: sentenced to death in September 2001 by the Criminal Court in Ibb, following his conviction for a murder he allegedly committed in June 1999, when he was supposedly under the age of 18. In the absence of a birth certificate his death sentence was upheld by an appeal court in May 2005, confirmed by the Supreme Court in April 2010 and has since been ratified by the President of Yemen. Muhammed Taher Thabet Samoum was initially scheduled for execution on 12 January 2011, but was granted a temporary reprieve by the Yemeni Attorney-General.

 

Sentenced to death after being convicted of a murder which he allegedly committed while still under the age of 18. His execution, scheduled for 19 December 2010, was put on hold.

 

 

In its resolution adopted on 17 February 2011, the European Parliament:

 

- Condemned all executions, wherever they take place.

 

- Called on the Yemeni authorities to commute the death sentences imposed on Muhammed Taher Thabet Samoum and Fuad Ahmed Ali Abdulla.

 

- Called on the Government of Yemen to stop executing individuals for crimes they allegedly committed when they were under the age of 18.

 

 

zimbabwe

 

Elton Mangoma

Theresa Makone

Lovemore Moyo

 

 

 

 

 

 

 

Jenni Williams

Magodonga Mahlangu

 

 

 

 

Abel Chikomo

 

 

 

 

 

 

There was a marked increase in intimidation, arbitrary arrests, and disappearances of political opponents of Zanu-PF, with many MDC members, several MDC MPs, and key members of the MDC leadership, such as Mangoma (Energy Minister), Makone (co-Home Affairs Minister) and Moyo (ousted Speaker of the Zimbabwean Parliament), being targeted.

 

 

Leaders of the civil society organisation Women of Zimbabwe Arise (WOZA). They, together with other human rights defenders, have faced systematic police harassment

 

 

Director of the Zimbabwe Human Rights NGO Forum. Has, together with other human rights defenders, faced systematic police harassment.

 

 

 

 

 

In its resolution adopted on 7 April 2011, the European Parliament:

 

- Demanded an immediate end to all politically motivated harassment, arrests and violence by the Zimbabwean state security services and militias either directly controlled by, or loyal to, Mugabe and the Zanu-PF party

- Called on all Zimbabwe’s political parties to reach an agreement on a roadmap towards holding free and fair internationally monitored elections in Zimbabwe

 

- Called for the immediate and unconditional release of all those arbitrarily arrested, in particular MDC officials and followers

 

- Called on the EU to refuse to accept any Zimbabwean Ambassador to the EU who is not nominated on the basis of due constitutional process and in compliance with the GPA.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ II

LIST OF RESOLUTIONS

List of resolutions adopted by the European Parliament during the year 2011, and relating directly or indirectly to human rights violations in the world.

Country

Date of adoption in plenary

Resolution title

 

AFRICA

 

 

 

CÔTE D’IVOIRE

07.04.2011

Situation in Cöte d’Ivoire

EGYPT

17.02.2011

Situation in Egypt

EGYPT

27.10.2011

Situation in Egypt and Syria, in particular of the Christian communities

EGYPT

17.11.2011

Egypt, in particular the case of blogger Alaa Abd El-Fattah

ERITREA

15.09.2011

Eritrea: the case of Dawit Isaak

EAST AFRICA

15.09.2011

Famine in East Africa

DEMOCRATIC REPUBLIC OF CONGO

07.07.2011

DRC and the mass rapes in the province of South Kivu

LIBYA

10.03.2011

the Southern Neighbourhood, and Libya in particular

LIBYA

15.09.2011

Situation in Libya

MADAGASCAR

09.06.2011

Situation in Madagascar

SUDAN AND SOUTH SUDAN

09.06.2011

Situation after the 2011 referendum

SUDAN

15.09.2011

Sudan: the situation in Southern Kordofan and the eruption of fighting in Blue Nile State

TUNISIA

15.12.2011

Tunisia: the case of Zacharia Bouguira

UGANDA

17.02.2011

Uganda: the killing of David Kato

 

 

 

ZIMBABWE

07.04.2011

Zimbabwe

 

AMERICA

 

 

 

BRAZIL

20.01.2011

Brazil: extradition of Cesare Battisti

 

 

 

 

 

 

TIBET

07.04.2011

Ban of the elections for the Tibetan government in exile in Nepal

 

ASIA

 

 

 

AFGHANISTAN

15.12.2011

Situation of women in Afghanistan and Pakistan

AZERBAIJAN

12.05.2011

Azerbaijan

AZERBAIJAN

15.12.2011

Azerbaijan, in particular the case of Rafig Tagi

CHINA

07.04.2011

Case of Ai Weiwei in China

INDIA

07.07.2011

India, in particular the death sentence on Davinder Pal Singh

INDONESIA

07.07.2011

Indonesia, including attacks on minorities

KASHGAR

10.03.2011

Situation and cultural heritage in Kashgar (Xinjiang Uyghur Autonomous Region, China)

HAITI

19.01.2011

Situation in Haiti one year after the earthquake: humanitarian aid and reconstruction

PAKISTAN

20.01.2011

Pakistan, in particular the murder of governor Salmaan Taseer

 

 

 

PAKISTAN

10.03.2011

Pakistan, in particular the murder of Shahbaz Bhatti, Minister for Minorities

SRI LANKA

12.05.2011

Sri Lanka: Follow-up of the UN report

THAILAND AND CAMBODIA

17.02.2011

Border clashes between Thailand and Cambodia

TIBET

27.10.2011

Tibet, in particular selfimmolation by nuns and monks

 

EUROPE

 

 

 

BELARUS

20.01.2011

Situation in Belarus

BELARUS

10.03.2011

Belarus (in particular the cases of Ales Mikhalevic and Natalia Radina)

BELARUS

12.05.2011

Belarus

BELARUS

15.09.2011

Belarus: the arrest of human rights defender Ales Bialatski, human rights defender

RUSSIA

17.02.2011

Rule of Law in Russia

RUSSIA

09.06.2011

EU-Russia Summit

RUSSIA

07.07.2011

Preparations for the Russian State Duma elections in December 2011

UKRAINE

09.06.2011

Ukraine: the cases of Yulia Tymoshenko and other members of the former government

 

MIDDLE EAST

 

 

 

BAHRAIN

27.10.2011

Bahrain

IRAN

20.01.2011

Iran - the case of Nasrin Sotoudeh

IRAN

10.03.2011

EU’s approach towards Iran

IRAN

17.11.2011

Iran - recent cases of human rights violations

PALESTINE

29.09.2011

Situation in Palestine

SYRIA

07.04.2011

Situation in Syria, Bahrain and Yemen

SYRIA. YEMEN, BAHRAIN

07.07.2011

Situation in Syria, Yemen and Bahrain in the context of the situation in the Arab world and North Africa

SYRIA

15.09.2011

Situation in Syria

SYRIA

15.12.2011

Situation in Syria

YEMEN

17.02.2011

Persecution of juvenile offenders, in particular the case of Muhammed Taher Thabet Samoum

 

 

 

 

 

 

 

THEMATIC

 

 

 

Religion

20.01.2011

Situation of Christians in the context of freedom of religion

UN Human Rights Council

10.03.2011

Priorities of the 16th session of the UN HRC and the 2011 review

UN Human Rights Council

28.09.2011

Human rights, sexual orientation and gender identity at the United Nations Human Rights Council

Guantánamo

09.06.2011

Guantánamo: imminent death penalty decision

International Criminal Court

17.11.2011

EU support for the ICC: facing challenges and overcoming difficulties

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (5.11.2012)

на вниманието на комисията по външни работи

относно годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област
(2012/2145(INI))

Докладчик по становище: Edvard Kožušník

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава факта, че ЕС следва да използва своята сила на убеждението и допълнително да насърчава и укрепва ценностите на свободата, демокрацията, развитието, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава и доброто управление, на които се основава, чрез политически диалог и сътрудничество с трети държави;

2.  призовава настоятелно ЕС да запази и да продължи да изпълнява своята роля на водещ защитник на правата на човека по света чрез ефективно, последователно и обмислено използване на всички налични инструменти за гарантиране на насърчаването и защитата на правата на човека и ефективността на нашата политика в областта на помощта за развитие;

3.  призовава Комисията да укрепи инструмента за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света, за да подкрепи демократичните реформи и управление, да се насочи по-специално към гражданските организации и да подсили мисиите за наблюдение на избори и дейностите за наблюдение на избори на местното гражданско общество, и да се възползва от възможностите, предлагани в рамките на Европейския фонд за демокрация (ЕФД) за тази цел;

4.  припомня, че изграждането на законни демократични основи, на правилно функциониращо гражданско общество, както и създаването на демократична общност, основаваща се на права, е дългосрочен процес, който трябва да се изгради отдолу нагоре и изисква подкрепа на национално, регионално, местно и международно равнище;

5.  припомня, че ЕС следва да изисква от правителствата партньори, които получават помощ за развитие, да се ангажират сериозно със създаването на стабилни и реални демокрации при зачитане на правата на човека, в допълнение към функциониращи икономики; финансирането от ЕС по-специално следва да бъде наблюдавано и следва да се изискват осезаеми резултати от репресивните режими, които не спазват своите международни ангажименти;

6.  подчертава значението на насърчаването на независима свободна преса и медии, които са основни участници в опазването на принципите на правовата държава и борбата с корупционните практики;

7.  подчертава значението на обвързващите и неподлежащи на преговори клаузи за правата на човека и на ефективните механизми за решаване на спорове във всички политики, партньорства и споразумения между ЕС и трети държави;

8.  настоява политическият диалог относно правата на човека между ЕС и трети държави да обхваща по-интегриращо и подробно определение на недискриминация, наред с другото въз основа на религия или убеждения, пол, расов или етнически произход, възраст, увреждания, сексуална ориентация и полова идентичност;

9.  очаква европейската политика за съседство да даде по-съществени и по-положителни резултати отколкото в миналото и да доведе до възникването на трайни демократични структури и икономическо развитие; подчертава необходимостта от нов подход, който генерира зачитане на правата и свободите на човека и подкрепа за демократичното управление.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

5.11.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

24

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Thijs Berman, Ricardo Cortés Lastra, Véronique De Keyser, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Mikael Gustafsson, Eva Joly, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Maurice Ponga, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Eleni Theocharous, Ivo Vajgl, Iva Zanicchi

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Kriton Arsenis, Philippe Boulland, Edvard Kožušník, Bart Staes

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Edit Bauer, Jarosław Leszek Wałęsa

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (10.10.2012)

на вниманието на комисията по външни работи

Годишен доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС в тази връзка
(2012/2145(INI))

Докладчик по становище: Мария Габриел

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–   като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз, в който се подчертават общите ценности на държавите-членки като плурализъм, недискриминация, толерантност, справедливост, солидарност и равенство между жените и мъжете,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 1, 2, 3, 4, 5, 21 и 23 от нея,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–   като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПДЖ) и факултативния протокол към нея,

–   като взе предвид Хартата на жените на Европейската комисия,

A. като има предвид, че насилието срещу жени е нарушаване на правата на човека, което засяга всички социални, културни и икономически слоеве от населението;

B.  като има предвид, че насърчаването на правата на жените и на равенството между половете и борбата срещу насилието срещу жени следва систематично да се превърнат в крайъгълен камък на всички двустранни и многостранни отношения, особено на отношенията с трети държави, с които ЕС е подписал споразумения за асоцииране и сътрудничество;

В.  като има предвид, че продължават да се полагат усилия за укрепване на насърчаването и зачитането на човешките права на жените навсякъде по света, но че все още съществува предизвикателството, свързано с преодоляването на определени културни и традиционни схващания и практики, представляващи дискриминация срещу жените и момичетата;

Г.  като има предвид, че всички форми на насилие и дискриминация срещу жените, включително сексуалната злоупотреба, гениталното осакатяване на жените и сексуалната експлоатация на жените с цел печалба, насилието, основано на пола, и насилието при близки взаимоотношения, както и икономическата и социалната дискриминация трябва да се считат като недопустими, независимо от политическите, социални, религиозни или културни съображения или от народните или племенните традиции;

Д. като има предвид, че ролята на жените и цялостното им участие в политическия, икономическия и социалния живот е от съществено значение, особено в следвоенния процес на изграждане на мира, при преговорите за осъществяване на демократичен преход и уреждане на конфликти, както и в процесите на помиряване и стабилизиране;

1.  припомня, че положението и насърчаването на правата на жените, равенството между половете и борбата срещу насилието срещу жени трябва да бъдат систематично отчитани в диалога, посветен на правата на човека, воден от ЕС с трети държави, с които са били подписани споразумения за сътрудничество или асоцииране;

2.  призовава правата на жените и тяхното положение да бъдат редовно посочвани в осведомителни документи, предоставяни на членовете на ЕП при пътуванията им в рамките на делегации и официални посещения;

3.  призовава Комисията и държавите-членки да разгледат на международно равнище въпросите за насилието срещу жени и свързаното с пола измерение на нарушенията на правата на човека, по-конкретно в контекста на двустранните споразумения за асоцииране и международните търговски споразумения, които са в сила и в процес на договаряне;

4.  изразява подкрепата си за усилията на държавите от Латинска Америка във връзка с изпълнението на техните задължения относно дължима грижа в областта на предотвратяването, вниманието, разследването, съдебното преследване, санкционирането на убийствата на жени и обезщетенията в случаи на такива убийства; призовава Комисията редовно да поставя тази тема в рамките на политическия диалог, по-специално на съществуващия диалог по правата на човека, и да предложи сътрудничество в търсенето на средства с цел премахване на насилието срещу жени и убийствата на жени в контекста на партньорството между двата региона;

5.  приветства назначаването на специален представител на ЕС за правата на човека и го призовава да обърне специално внимание и да предприеме специфични действия за насърчаване на правата на жените и равенството между половете;

6.  приветства Директивата 2011/0129 (COD) за установяване на минимални стандарти за правата на жертвите, приета на 12 септември 2012 г., която включва целенасочена и интегрирана подкрепа за жертвите със специфични нужди, например жертвите на сексуално насилие, жертвите на основано на пола насилие и жертвите на насилие при близки взаимоотношения, включително подкрепа при претърпяна травма и консултации; следователно призовава Европейската служба за външна дейност и Европейската комисия да насърчават в рамките на външните политики тези подобрения по отношение на правата на жертвите на основано на пола насилие в рамките на наказателните производства;

7.  изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаването на случаите на насилие въз основа на пола в много части на света като един от признаците на световната криза, и по-специално във връзка с нарастващия брой убийства на жени в Мексико и други страни от Централна и Южна Америка, които се извършват в контекста на общо насилие и структурна дискриминация; строго осъжда всички видове насилие въз основа на пола, и анормалното престъпление – убийство на жени, както и преобладаващата безнаказаност на тези престъпления, която още повече насърчава убийците;

8.  признава положителната роля на Европейски инструмент за демокрация и човешки права (ЕИДЧП) за защитата на правата на жените и за осигуряването на закрила за защитниците на правата на жените, и припомня, че демокрацията означава цялостното участие на жените в обществения живот, както беше демонстрирано след Арабската пролет;

9.  припомня, че цялостното участие на жените в политическия живот не се ограничава до постигането на статистически цели относно броя на жените кандидати и избраните жени, и че гарантирането на равенството между жените и мъжете предполага отчитане на проблемите, свързани с правата на жените при определянето на политиките, както и свободно и ефективно участие на жените във всички аспекти на обществения, политическия и икономическия живот;

10. призовава ЕСВД, Съвета и Комисията да включат във всички политики в областта на външната дейност и във финансовите инструменти подход, основан на равенството между половете, с цел да интегрират в по-висока степен принципа на равенство между половете и съответно да допринесат за насърчаване на равенството между половете и правата на жените, както и на борбата срещу насилието срещу жени;

11. подчертава значението на ролята на жените и цялостното им участие в процеса на вземане на политически и икономически решения, особено в следвоенния процес на изграждане на мира, при преговорите за осъществяване на демократичен преход и уреждане на конфликти, както и в процесите на помиряване и стабилизиране, с цел по-добро информиране и отделяне на внимание на премахването на дискриминацията, на която се подложени жените в процеса на демократизация, протичащ в многобройни трети държави;

12. отново изтъква основното право на всички жени на достъп до системите за обществено здравеопазване, и по-специално до първични, гинекологични и акушерски здравни грижи съгласно определението на Световната здравна организация;

13. счита, че с цел да гарантира ефективното участие на жените на места, където понастоящем те са недостатъчно представени в политическите или граждански организации, от значение е да се предвидят формули за обучение и даване на насоки по въпросите на равенството между половете, както за европейските служители, така и за жените, които развиват дейност на терен, за да могат да допринесат ефективно за процесите на мир и уреждане на конфликти;

14. приветства присъствието на експерти по въпросите на равенството между половете в повечето мисии на ЕС за наблюдение на избори, както и вниманието, което се обръща на участието на жените в изборния процес, и призовава за прилагане на практика на заключенията от докладите на наблюдателските мисии;

15 подчертава значението на постигане в по-голяма степен на равенство между мъжете и жените при съставянето на мисии за наблюдение на избори на ЕС, тъй като по този начин се допринася за по-доброто осведомяване относно участието на жените в изборния процес и обществения живот, като се насърчава равенството между половете и правата на жената в трети държави, където протича процес на демократизация;

16. подчертава значението на специфичната подкрепа от страна на Европейския институт за равенство между половете по отношение на събирането, обработката и разпространението на информация относно ефективно интегриране на равенството между половете.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.10.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Edit Bauer, Andrea Češková, Edite Estrela, Iratxe García Pérez, Mikael Gustafsson, Mary Honeyball, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Constance Le Grip, Astrid Lulling, Barbara Matera, Krisztina Morvai, Norica Nicolai, Angelika Niebler, Siiri Oviir, Антония Първанова, Raül Romeva i Rueda, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Britta Thomsen, Anna Záborská

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Izaskun Bilbao Barandica, Minodora Cliveti, Mariya Gabriel, Ulrike Lunacek, Ana Miranda, Chrysoula Paliadeli, Antigoni Papadopoulou, Angelika Werthmann

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

6.11.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

47

0

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pino Arlacchi, Frieda Brepoels, Elmar Brok, Marietta Giannakou, Ana Gomes, Takis Hadjigeorgiou, Anna Ibrisagic, Liisa Jaakonsaari, Jelko Kacin, Tunne Kelam, Евгени Кирилов, Maria Eleni Koppa, Андрей Ковачев, Eduard Kukan, Vytautas Landsbergis, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Mario Mauro, Francisco José Millán Mon, Alexander Mirsky, María Muñiz De Urquiza, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Norica Nicolai, Justas Vincas Paleckis, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Bernd Posselt, Hans-Gert Pöttering, Cristian Dan Preda, Fiorello Provera, Nikolaos Salavrakos, Jacek Saryusz-Wolski, György Schöpflin, Marek Siwiec, Laurence J.A.J. Stassen, Inese Vaidere, Sir Graham Watson, Karim Zéribi

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Laima Liucija Andrikienė, Véronique De Keyser, Norbert Neuser, Alf Svensson, László Tőkés, Ivo Vajgl, Alejo Vidal-Quadras

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Leonidas Donskis, Jolanta Emilia Hibner, Michèle Striffler, Rui Tavares, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein