ДОКЛАД относно прегледа на стратегията на ЕС за правата на човека
19.11.2012 - (2012/2062(INI))
Комисия по външни работи
Докладчик: Rui Tavares
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно прегледа на стратегията на ЕС за правата на човека
Европейският парламент,
– като взе предвид членове 2, 3, 6, 8, 21, 33 и 36 от Договора за Европейския съюз,
– като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 12 декември 2011 г., озаглавено „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС — към по-ефективен подход“ (COM(2011)0886),
– като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 8 май 2001 г., озаглавено „Ролята на Европейския съюз за насърчаване на правата на човека и процеса на демократизация в трети страни” (COM(2001)0252),
– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 20 април 2010 г., озаглавено „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа — План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“ (COM(2010)0171),
– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 25 октомври 2011 г., озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011 — 2014 г. за корпоративната социална отговорност” (COM(2011)0681),
– като взе предвид Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети на 3179-ото заседание на Съвета по външни работи, проведено на 25 юни 2012 г.,
– като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека,
– като взе предвид своята резолюция от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека[1],
– като взе предвид резолюцията си от 20 януари 2011 г. относно положението на християните в контекста на свободата на религията[2],
– като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз[3],
– като взе предвид резолюцията си от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията[4],
– като взе предвид своята препоръка до Съвета от 2 февруари 2012 г. относно последователна политика по отношение на авторитарни режими, спрямо които ЕС прилага ограничителни мерки, когато техните ръководители упражняват своите лични и търговски интереси в рамките на ЕС[5],
– като взе предвид насоките на ЕС за правата на човека,
– като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и текущите преговори относно присъединяването на ЕС към нея,
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз[6],
– като взе предвид своята препоръка към Съвета от 13 юни 2012 г. относно специалния представител на ЕС по правата на човека[7],
– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Европейския фонд за демокрация[8], приети на неговото 3130-то заседание на 1 декември 2011 г., и Декларацията относно създаването на Европейски фонд за демокрация[9], по която беше постигнато споразумение в Комитета на постоянните представители (Корепер) на 15 декември 2011 г.,
– като взе предвид своята препоръка от 29 март 2012 г. към Съвета относно механизмите за възможното създаване на Европейски фонд за демокрация (ЕФД)[10],
– като взе предвид неотдавнашното създаване на Европейския фонд за демокрация (ЕФД)[11],
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (A7-0378/2012),
A. като има предвид, че ЕС се основава на принципа на зачитане на правата на човека и има правно задължение, предвидено в договорите, да постави правата на човека в центъра на всички политики на ЕС и държавите членки, без изключение, както и в центъра на всички международни споразумения; като има предвид, че диалозите между ЕС, държавите членки и трети държави трябва да бъдат последвани от конкретни мерки, чиято цел е да се гарантира, че правата на човека остават в центъра на тези политики;
Б. като има предвид, че ЕС е разработил богат набор от инструменти под формата на политическа рамка в подкрепа на това задължение, в това число насоки за правата на човека, глобален финансов инструмент за правата на човека и демокрацията (Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ)), изискване за всички външни финансови инструменти - Инструментът за сътрудничество за развитие, Инструментът за стабилност, Европейският инструмент за съседство и партньорство, Инструментът за предприсъединителна помощ и Инструментът за партньорство – за насърчаването на правата на човека и демокрацията в рамките на тяхната компетентност, създаването на EФД и назначаването на новия специален представител на ЕС за правата на човека, декларации и заключения на Съвета, изявления на върховния представител, постъпки на равнище ЕС, санкции от страна на ЕС в случай на сериозни нарушения на правата на човека и съвсем наскоро стратегии за правата на човека за отделните държави;
В. като има предвид, че в съответствие с променливия характер на договорните отношения между ЕС и трети държави, ЕС създаде широк набор от инструменти като Европейската политика за съседство (EПС), Споразумението от Котону и диалози и консултации относно правата на човека с трети държави, с цел насърчаване на правата на човека и демокрацията и подобряване на сътрудничеството в рамките на международните органи в контекста на дискусиите по въпроси от общ интерес; като има предвид, че ЕПС наблюдава прилагането на договорените ангажименти и Споразумението от Котону предвижда консултации в случай на нарушения на правата на човека; като има предвид, че ролята на ЕС в подкрепа и наблюдение на изборните процеси също има много осезаемо въздействие върху насърчаването на правата на човека и демокрацията и укрепване на правовата държава;
Г. като има предвид, че кумулативният ефект от тези политики е довел до частичен подход, при който принципът на съгласуваност и последователност между различните области на външната дейност на ЕС и между тези и други политики не е бил изцяло зачитан; и че тези различни инструменти следователно са се превърнали в самостоятелни елементи и не обслужват нито правното задължение да осъществяват надзор над прилагането на клаузите за правата на човека или свързаната цел на политиката, така че е налице необходимост от хармонизация и осъществяване на полезни взаимодействия между тези инструменти;
Д. като има предвид, че редица фактори пречат на прилагането на ефективна политика на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията, и като има предвид, че съвместното съобщение от декември 2011 г., не обръща необходимото внимание на тези фактори, сред които са липсата на интегриран подход, основан на връзка между всички външни инструменти на ЕС и адекватното включване на приоритетните цели по страни, отсъствието на целева политика за всички инструменти (в това число географски политики и стратегии), които следва да бъдат в състояние да измерват и осъществяват надзор на зачитането на принципите на правата на човека и демокрацията въз основа на конкретни, прозрачни, измерими, постижими и времево определени показатели, както и недостатъците на диалозите в областта на правата на човека, които следва да бъдат интегрирани в по-широк политически диалог на най-високо равнище;
Е. като има предвид, че събитията от „Арабската пролет”и опитът, натрупан с държавите от Източното партньорство както по време на, така и преди съответните им периоди на преход, доказаха необходимостта от промяна на политиката за съседство, за да се даде по-голямо предимство на политическия диалог, наред с други, с НПО, защитници на правата на човека, синдикални организации, медии, университети, демократични политически партии и други елементи на гражданското общество, и на защитата на основните свободи, които са абсолютно необходимо условие за процесите на демократизация и преход; приветства в тази връзка създаването на ЕФД като категоричен отговор на ЕС към предизвикателствата на демократизацията, първоначално, макар и не изключително, в съседните на ЕС държави;
Ж. като има предвид, че тази обновена политика следва да цели допълнително ангажиране на страните партньори в по-задълбочени демократични реформи и зачитане на основните права, и по-специално на най-съществените основни права, като свобода на изразяването, свобода на съвестта, свобода на религията или убежденията, свобода на събранията и сдруженията, въз основа на подхода „повече за повече” и на взаимната отчетност между страните партньори, ЕС и държавите членки;
З. като има предвид, че като част от процеса на преразглеждане Съветът рационализира и постави в нова рамка политиката на ЕС относно правата на човека и демокрацията във връзка с външната му дейност; като има предвид, че това предефиниране е включено в Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията, която беше приета от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г. и допълнена от План за действие, установяващ ясни цели, график, основни етапи за действие и възлагането на отговорности; като има предвид, че Съветът назначи специален представител за правата на човека, който да засили видимостта, ефективността и последователността на политиката на ЕС в областта на правата на човека и да допринесе за изпълнението на нейните цели чрез оценка на сега действащите инструменти за правата на човека, консултиране на различни партньори и институции в тази област и чрез съсредоточаване върху съществени въпроси, които изискват незабавно внимание;
И. като има предвид, че настоящата икономическа криза, нейното осезаемо отражение върху здравината на европейския проект и промените в глобалното равновесие на силите са доказали колко са недостатъчни приповдигнатите твърдения относно правата на човека, ако не бъдат съчетани с принципно обусловена политика в тази област, която да се прилага чрез умели и конкретни мерки и да бъде подкрепена от задължението да се зачита последователността и съгласуваността на вътрешното и на външното измерение на всички политики на ЕС;
Й. като има предвид, че насърчаването на правата на човека и демокрацията е съвместна отговорност, поделена между Европейския съюз и държавите членки; като има предвид, че напредък в тази област може да се постигне само посредством координирани и последователни действия от двете страни; като има предвид, че икономическите и социални права са неделима част от правата на човека от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека през 1948 г.;
K. като има предвид, че по тази причина е необходимо ЕС да подпомогне прилагането на тези права в най-слабо развитите държави и в развиващите се държави, с които сключва международни споразумения, в т.ч. търговски;
Л. като има предвид, че технологичното развитие, новите инструменти в областта на информационните и комуникационни технологии, нарастващите нива на образованост в редица региони на света, оформянето на някои развиващи се държави като регионални сили, създаването на нови многостранни форуми като Г-20 и възникването на информирано и взаимосвързано глобално гражданско общество, всичко заедно сочи към необходимостта от укрепване на последователността и съгласуваността на съществуващите в рамките на международното право инструменти и към заздравяване на сътрудничеството в контекста на глобалното управление, за да се гарантира, че правата на човека се зачитат, да се сложи край на безнаказаността за тяхното нарушаване и да се подобрят перспективите за демокрация по света;
M. като има предвид, че свободният достъп до интернет и телекомуникации насърчава свободните и демократичните дебати и може да бъде средство за отправяне на бързо предупреждение за нарушения на правата на човека, поради което следва да има приоритет във външната дейност на ЕС в подкрепа на демокрацията и защитата на правата на човека;
Н. подчертава, че широкият замисъл и основните елементи от новата Стратегическа рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията се нуждаят от висока степен на последователност и политическа воля, за да постигнат осезаеми резултати;
Стратегическа рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията
1. счита, че инициативата за стратегически преглед се стреми да отговори на основните предизвикателства, установени от Европейския парламент и от другите заинтересовани страни; приветства задълбочения и приобщаващ подход, приет от Съвета в тази връзка, и по-специално Плана за действие относно правата на човека и демокрацията като конкретен израз на ангажимента и отчетността от страна на ЕС, заедно с назначаването на специален представител на ЕС за правата на човека, за което Парламентът беше призовавал в предишни свои доклади;
2. отново потвърждава, че универсалните права и свободи на човека, предвидени във Всеобщата декларация за правата на човека, се отнасят за всяко човешко същество, независимо от всички обстоятелства или положение, както и от религия или убеждения, пол, расов или етнически произход, възраст, увреждане, сексуална ориентация или полова идентичност;
3. призовава ЕС да премине от думи към действия и да осъществи дадените обещания бързо и прозрачно;
4. подчертава, че Стратегическата рамка и Планът за действие представляват основа, а не таван, за политиката на ЕС относно правата на човека и настоява институциите на ЕС и държавите членки да възприемат твърд и последователен подход към нарушенията на правата на човека по света, по прозрачен и отчетен начин;
5. приветства факта, че заместник-председателят на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност предложи да се насърчават правата на жените, правата на децата и правосъдието (като съсредоточи вниманието си върху правото на справедлив процес) като три междусекторни теми на кампанията, и изразява увереност, че новият специален представител на ЕС за правата на човека, ще играе положителна роля в прилагането на Плана за действие в това отношение;
6. изразява твърдо убеждение, че създаването на поста на специалния представител на Европейския съюз за правата на човека следва да подсили политиката в областта на правата на човека във всички стратегии за външна политика на ЕС;
7. стреми се да гарантира непрекъсната комуникация и сътрудничество между ЕП и специалния представител на ЕС за правата на човека;
8. изразява желанието на Парламента в качеството му на единствената пряко избирана институция на ЕС, да бъде тясно свързан с тази преработена политическа рамка, и неговата решимост да продължи да играе ключова роля за подобряване на демократичната легитимност на разработването на политиките на ЕС при зачитане на ролята на всяка институция в съответствие с Договора;
9. отново заявява своята воля за засилване на междуинституционалното сътрудничество, в това число в рамките на контактна група за правата на човека, която да обедини Европейската служба за външна дейност (EСВД), съответните служби на Съвета и Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека и подкомисията на ЕП по правата на човека и комисията на ЕП по външни работи, на която е възложен последващия контрол на прегледа и на Плана за действие;
10. подчертава необходимостта всички институции да съчетаят своите усилия в този процес и призовава, по тази причина, за съвместна декларация, която да ги ангажира с общи основополагащи принципи и цели;
11. приветства амбициозния характер на Стратегическата рамка; подчертава обаче необходимостта от по-добра координация и по-висока степен на изясняване на процедурите и разделението на задачите между ЕС и държавите членки с оглед на по-ефикасното и ефективно прилагане на Плана за действие;
Последователност и сътрудничество в политическите области и между ЕС и неговите държави членки
12. подчертава необходимостта от последователност и съгласуваност на всички политически области като съществено условие за ефективна и надеждна стратегия в областта на правата на човека и счита, че е жалко, че не съществува конкретно позоваване на тези принципи в Стратегическата рамка на ЕС; припомня на Комисията поеманите неведнъж от нея ангажименти, както е посочено в нейното съобщение от 2001 г. и от 2010 г. относно План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм (COM(2010)0171), за предприемането на практически мерки за осигуряване на по-голяма последователност и съгласуваност между външните и вътрешните й политики; припомня, че през 2001 г. бяха договорени пълната ангажираност на Парламента и по-добрата координация в тази област; припомня на държавите членки и институциите на ЕС, че зачитането на основните права започва у дома и че не трябва да се приема за даденост, а трябва непрестанно да бъде подлагано на оценка и подобрение, така че ЕС да бъде чут като надежден глас във връзка с правата на човека по света;
13. призовава за по-ефективна координация между ЕС и държавите членки с оглед привеждането на политиките и програмите в областта на правата на човека, сигурността и развитието в състояние на по-голяма последователност и взаимно допълване;
14. призовава Комисията и ЕСВД да изпълнят обещанието за „основан на правата на човека подход“ в хода на целия процес, свързан със сътрудничеството за развитие;
15. настоятелно призовава ЕС да запази и да продължи да изпълнява своята роля на водещ защитник на правата на човека в световен план чрез ефективно, последователно и обмислено използване на всички налични инструменти за насърчаване и защита на правата на човека и ефективността на нашата политика в областта на помощта за развитие;
16. подчертава важността на последователността на политиките за развитие с цел да се гарантира, че политиките на ЕС във всички области позволяват правата на човека да се реализират във все по-голяма степен, като същевременно се гарантира, че никоя от политиките на ЕС не нарушава което и да било човешко право;
17. подчертава, че новият специален представител на ЕС за правата на човека трябва да отчита програмата за развитие при всички дейности, насочени към насърчаването на правата на човека по света; във връзка с това очаква той да сътрудничи тясно с Парламента и съответните му комисии по този въпрос;
18. приканва Комисията и ЕСВД, в контекста на Конвенцията на ООН за правата на детето и необходимостта да се осигурява максималната възможна защита на предвидените в нея права и да се предотвратява тяхното уронване, да предоставят конкретна подкрепа за извеждането на нуждите на децата и от двата пола на първо място от гледна точка на специална защита и грижа, въз основа на Конвенцията и Декларацията за правата на детето;
19. твърдо осъжда гениталното осакатяване на жени като нарушение на физическата неприкосновеност на жените и момичетата, и настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да обърнат специално внимание на такива вредни традиционни практики в своята стратегия за борба с насилието срещу жените;
20. счита, че на ЕС ще се гледа като на заслужаващ доверие защитник на правата на човека само ако политиките му в чужбина са в съответствие с действията му в рамките на собствените му граници;
21. изтъква, че стратегическата рамка трябва да има достатъчна видимост, за да се засили нейната легитимност, надеждност и отчетност в очите на обществеността;
22. настоятелно призовава Комисията да представи съобщение относно план за действие в областта на правата на човека с цел насърчаване на ценностите на ЕС във външното измерение на политиката в областта на правосъдието и на вътрешните работи, както беше съобщено в Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм през 2010 г. и в духа на Плана за действие относно правата на човека и демокрацията;
23. настоява всички генерални дирекции на Комисията и ЕСВД да извършат подробна оценка на правното отражение на Хартата на основните права върху външните политики на ЕС, тъй като Хартата се прилага за всички действия, предприемани от институциите на ЕС; поема ангажимент за същото; насърчава своите парламентарни комисии да използват съответните разпоредби по член 36 от Правилника, който им позволява да проверят доколко дадено предложение за законодателен акт е в съответствие с разпоредбите на Хартата на основните права, в това число предложенията относно външните финансови инструменти;
24. подчертава необходимостта от повишаване на равнището на сътрудничество и консултации между работната група на Съвета „Основни права, граждански права и свободно движение на хора“ (FREMP) и работната група на Съвета по правата на човека (COHOM); призовава това сътрудничество и консултации да бъдат разширени и да включат и Специалния представител на ЕС за правата на човека; призовава и двата органа да използват пълноценно експертния опит и инструментите на Съвета на Европа и специалните процедури на ООН, в това число при подготовката на нови инициативи с оглед формулирането и насърчаването на общи ценности и международни стандарти;
25. приветства засилената съгласуваност на политиките с международните и регионалните конвенции и механизми като тези на ООН и на Съвета на Европа; призовава за системното включване на тези стандарти в държавните стратегии в областта на правата на човека, които следва да бъдат референтен документ за географските и тематичните политики, планове за действие, стратегии и инструменти; предлага сътрудничеството в областта на правата на човека, по-специално чрез провеждането на диалози на тази тема, насрочени така, че да съвпадат със международните срещи на високо равнище, които да бъдат разширени, така че да обхващат всички регионални партньори и организации и да бъдат последвани от конкретни изявления след заседанията с тези партньори и след срещите с трети държави, по-специално страните БРИК и други страни с бързоразвиващи се икономики;
26. счита, че включването на държавите от Северна Африка и Близкия изток в политиката за съседство на Съвета на Европа ще осигури допълнителни инструменти за сближаване на законодателните те им рамки и най-добрите практики в областта на правата на човека; отбелязва, че неотдавна договорената съвместна програма между ЕС и Съвета на Европа за укрепване на демократичните реформи в южните съседни държави е пример за допълващия експертен опит на Съвета на Европа във връзка с конституционната, правната и институционалната реформа;
27. приканва компетентните институции на ЕС да работят в посока подобряване на зачитането и защитата на свободата на религията или убежденията, когато става въпрос за международните стандарти за правата на човека;
28. призовава съответните си комисии като подкомисията по правата на човека, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете да засилят сътрудничеството си със съответните органи и инструменти на Съвета на Европа и да установят структурирани диалози, с които да се развие ефективно и прагматично взаимодействие между двете институции и да се използва пълноценно наличният експертен опит в тази област;
Към приобщаващ и ефективен подход
29. признава целта на прегледа да постави правата на човека в центъра на отношенията на ЕС с всички трети държави; счита, че е от изключителна важност ЕС да възприеме ефективен подход към партньорите си чрез постигане на напредък при подбраните ключови приоритети, свързани с правата на човека, демокрацията и правовата държава, и да съсредоточи усилията си върху този подход, така че да ги насочи към осезаеми и постижими резултати; отбелязва, че в областта на правата на човека тези ключови приоритети следва да включват основни права от първостепенно значение, като свобода на изразяване, религия, съвест, събиране и сдружаване;
30. счита, че ЕС и държавите членки следва да приемат за основни приоритети правата на човека, борбата срещу смъртното наказание и усилията в борбата срещу дискриминацията на жените – области, в които ЕС е постигнал завидни резултати и в които неговият опит е достатъчно значим, за да бъде споделян и да води до практически резултати;
31. припомня, че развитието, демокрацията и принципите на правовата държава са необходими за, но не са идентични с осъществяването на правата на човека и че те си взаимодействат и се подкрепят взаимно; призовава ЕС да подкрепя създаването на основани на демокрацията и правата на човека идеали в обществото, особено с оглед насърчаване на равенството между половете и спазването на правата на детето;
32. приветства централната роля на стратегиите за правата на човека за отделните държави, които бяха дългогодишно искане на Парламента и факта, че бяха изготвени в рамките на един приобщаващ процес, който включваше делегации на ЕС, ръководители на мисии и работната група на Съвета по правата на човека; счита, че е от основно значение да се организират широки консултации, най-вече с местни организации на гражданското общество, представители на национални парламенти, защитници на правата на човека и други заинтересовани страни, и подчертава, че те трябва да бъдат защитени чрез прилагане на мерки за тази цел;
33. счита, че идентификация на приоритети, реалистични цели и форми на политическо подкрепа в зависимост от всяка държава е от изключителна важност за по-ефективни действия от страна на ЕС и за измерими постижения; счита, че стратегиите за правата на човека за отделните държави следва да бъдат интегрирани в Общата външна политика и политика на сигурност и в търговската политика и политиката за развитие на ЕС (както в географски, така и в тематични програми), за да се гарантира по-голяма ефикасност, ефективност и съгласуваност;
34. изисква от Комисията да включи стратегиите за правата на човека за отделните държави в планирането и изпълнението на всяко действие по предоставяне на помощ на трети държави, и в стратегическите документи и многогодишните индикативни програми;
35. препоръчва ключови приоритети на националните стратегии в областта на правата на човека да бъдат обществено достояние, без да се излага на риск безопасността на защитните на правата на човека и гражданското общество в засегнатите страни; подчертава, че тези публични приоритети биха демонстрирали ангажимента на ЕС по отношение на правата на човека в трети държави и биха осигурили подкрепа за онези, които се борят за упражняване и защита на своите права на човека; счита, че Парламентът следва да има достъп до националните стратегии за правата на човека и до цялата информация, свързана с тях;
36. подчертава ролята на корпоративната социална отговорност (КСО) в областта на правата на човека, както е формулирана в съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г., което се отнася наред с другото до ръководните принципи на ООН относно бизнеса и правата на човека; подчертава необходимостта от включване на КСО в стратегии на ЕС в областта на правата на човека; припомня, че европейските и мултинационалните предприятия също имат отговорности и задължения и приветства повторното потвърждаване на КСО от ЕС; настоятелно призовава всички предприятия да поемат своята корпоративна отговорност за спазване на правата на човека в съответствие с ръководните принципи на ООН; приветства готовността на Комисията да разработи насоки за правата на човека за малките и средни предприятия; призовава държавите членки да разработят свои собствени национални планове за изпълнение на ръководните принципи на ООН и да настояват на необходимостта страните партньори също да се придържат към международно признатите стандарти за КСО, като например в насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия и тристранната декларация на МОТ относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика;
37. счита, че Стратегическата рамка и свързаният с нея план за действие, който е с тригодишна продължителност, ще доведат до усъвършенстване на приоритетните цели по страни, наред с другото и чрез обхващане на тематичните насоки на ЕС и свързаните с тях местни стратегии, за да се осигури съгласувана рамка за всички действия на ЕС; призовава за бързо завършване на всички стратегии за правата на човека за отделните държави, за бързото им прилагане и за оценка на най-добрите практики; изразява убеденост, че тези стратегии ще позволят точни годишни оценки на прилагането на клаузите, които се отнасят до правата на човека, предвидени в рамковите споразумения;
38. препоръчва като част от стратегиите за правата на човека за отделните държави, ЕС да постигне съгласие относно списък на „минималните елементи“, които неговите държави членки и институциите на ЕС следва да поставят пред партньорите си в трети държави по време на заседания и посещения, включително на най-високо политическо равнище и по време на срещи на високо равнище;
39. настоятелно призовава институциите на ЕС и държавите членки да продължат да насърчават трети държави да приемат изрична разпоредба за правата на жените в своето законодателство и да гарантират спазването на тези права;
40. приканва компетентните институции на ЕС да поемат ангажимент и да предоставят помощ на религиозни дейци и организации на верска основа в подкрепа на свободата на религията и разрешаването на конфликти;
41. приветства ангажимента, поет в Стратегическата рамка, да се поставят правата на човека в центъра на отношенията на ЕС с трети държави, в т.ч. стратегически партньори; следователно призовава ЕС да приеме годишните заключения на Съвета по външни работи относно стратегическите партньори на ЕС, за да се установи общ праг за държавите членки и за длъжностни лица на ЕС с оглед на опасенията свързани с правата на човека, които те, като минимум, следва да поставят пред своите съответни колеги;
42. призовава за възобновяване на усилията за защита и подкрепа на защитниците на правата на човека в трети държави, особено за тези, които живеят под заплаха или в страх поради своята обвързаност с тази дейност; очаква по-гъвкави, целенасочени мерки, които ще е възможно да бъдат взети за закрила на защитниците на правата на човека в рамките на ЕФД;
План за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията
Клауза за правата на човека
43. настоятелно призовава Комисията да предложи законодателство, с което се поставя изискване дружествата от ЕС да гарантират, че техните покупки не подкрепят участници в конфликти и сериозни нарушения на правата на човека, а именно като извършват проверки и одити на своите вериги за доставки на минерални изкопаеми и чрез публикуване на резултатите; счита, че задължителното извършване на надлежна проверка от дружества от ЕС, в съответствие с насоките, публикувани от ОИСР, ще защити репутацията на европейските предприятия и ще доведе до по-съгласувани политики на ЕС в областта на правата на човека и политики за развитие, особено в региони, засегнати от конфликти;
44. препоръчва върховният представител да базира този механизъм върху признаването на възможния риск страна партньор да наруши международните стандарти за права на човека, като включи в клаузата конкретни характеристики на истинска система за „ранно предупреждение“, и върху създаването на степенувана рамка, основана на консултации, стъпки и последици, сходна на тази, предвидена в Споразумението от Котону и като следва рамките на механизма за мониторинг, въведен съгласно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Туркменистан; отбелязва, че подобна система, основана на диалог, би помогнала за установяването и справянето с влошаваща се среда и повтарящо се и/или системно нарушаване на правата на човека в разрез с международното право и би дала възможност за обсъждане на коригиращи мерки в обсега на обвързваща рамка; по тази причина призовава прегледът да оцени и ролята, мандата и целите на диалозите и консултациите във връзка с правата на човека, които следва да бъдат подобрени;
45. призовава за редовна оценка на и специално внимание към защитата на основните права на мигрантите в приемащите държави;
46. приветства създаването от страна на Парламента на механизъм за мониторинг на случаи, свързани с правата на човека, създаден като част от сключването на споразумението за партньорство и сътрудничество с Туркменистан; препоръчва подобни механизми за мониторинг да бъдат предвидени и за други споразумения;
47. подчертава решението на Съвета от 2009 г. да разшири клаузата за правата на човека и демокрацията по отношение на всички споразумения и да предвиди връзка между тези споразумения и споразуменията за свободна търговия чрез включване на клауза за преход, когато е необходимо; отбелязва, че в Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията има позоваване на разработването на критерии за прилагането на този елемент; отбелязва, че разширяването на обхвата на клаузата за правата на човека по необходимост изисква ясен механизъм за нейното прилагане на институционално и политическо равнище, и че следователно е необходимо да бъде допълнена с оперативен механизъм за принудително прилагане; настоява, че приложими и неподлежащи на преговори клаузи за правата на човека трябва да бъдат включени във всички споразумения, сключени от ЕС както с индустриализирани, така и с развиващи се страни, включително в секторни споразумения и споразумения за търговия и инвестиции; счита, че е от изключителна важност всички страни партньори, по-специално държави със сходни позиции и стратегически партньори, с които ЕС е в процес на преговори по споразумения, да се присъединят към този обвързващ ангажимент;
48. отбелязва, че Парламентът не е включен в процеса по вземане на решения във връзка със започване на консултации или спиране на действието на дадено споразумение; счита, че в случай че Европейският парламент приеме препоръка, призоваваща за прилагане на клауза за правата на човека и на разпоредбите на главата за устойчиво развитие, Комисията следва да разгледа внимателно дали условията по тази глава, са изпълнени; отбелязва, че когато Комисията счете, че тези условия не са изпълнени, тя следва да представи доклад пред компетентната комисия на Парламента;
49. насърчава върховния представител да разшири годишния доклад относно действията на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията в света, като добави доклад за напредъка при изпълнението на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, който да включва и прилагането на клаузата за правата на човека и демокрацията в действащите споразумения, и да съдържа анализ на всеки отделен процес на консултации и други подходящи мерки, предприети от Съвета, ЕСВД и Комисията, заедно с анализ на ефективността и съгласуваността на предприетите действия;
Оценка на въздействието на правата на човека
50. счита, че ЕС може да изпълнява пълноценно задълженията си съгласно Договора от Лисабон и Хартата само посредством изготвянето на оценки на въздействието върху правата на човека преди договарянето на каквито и да са двустранни или многостранни споразумения с трети държави;
51. отбелязва, че тази систематична практика е единственият начин да се гарантира последователност между първичното право, външната дейност на ЕС и собствените задължения на третата държава съгласно международни конвенции, включително Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международният пакт за икономически, социални и културни права и международно признатите трудови и екологични стандарти;
52. призовава горепосочените оценки на въздействието да обхванат пълния набор права на човека, в т.ч. онлайн, които трябва да бъдат схващани като едно неделимо цяло;
53. отбелязва, че тези оценки трябва да бъда извършвани по независим и прозрачен начин на принципа на активното участие, като включват потенциално засегнатите общности;
54. призовава Комисията и ЕСВД да разработят ясна методология, която да обхваща принципите на равенство и недискриминация, за да се избегне всякакво отрицателно въздействие върху определени групи население, и която да предвижда взаимно съгласувани предпазни или коригиращи мерки в случай на каквото и да било отрицателно въздействие, преди приключването на преговорите;
55. обръща особено внимание на необходимостта от извършване на оценки на въздействието на тези проекти, чието осъществяване носи сериозен риск от нарушаване на разпоредбите на Хартата, като проекти във връзка със съдебната власт, органите за граничен контрол и полицията, и силите за сигурност в страните, управлявани от репресивни режими;
Политика на показателите
56. подчертава, че целите в областта на правата на човека и демокрацията по необходимост изискват конкретни, измерими, осъществими, публични критерии, насочени към оценяване на равнището на зачитане на основните свободи, правата на човека и принципите на правовата държава; счита в тази връзка, че ЕС следва да използва пълноценно съответните инструменти и експертни познания на ООН и Съвета на Европа, включително прилагането на Европейската конвенция за правата на човека като значим елемент в такъв набор от показатели за правата на човека и демокрацията по отношение на държавите – членки на Съвета на Европа, и следва ясно да разграничи политическите си заключения от правната и техническа оценка;
57. препоръчва ЕСВД да разработи набор от качествени и количествени индикатори и конкретни за всяка страна публични целеви показатели, които могат да служат като последователна и съгласувана основа за годишната оценка на политиките на ЕС в рамките на стратегиите за права на човека за отделните държави и диалозите относно правата на човека с трети държави; препоръчва тези показатели да включват и основите на международното право в областта на правата на бежанците, така че да защитават правата на бежанците и разселените лица;
Европейска политика за съседство
58. припомня политическите уроци, научени от Арабската пролет и опита, натрупан със страните от Източното партньорство както по време на, така и преди съответните им периоди на преход, включително необходимостта от промяна на предишните политики, съсредоточени главно върху отношенията с органите на властта, и от установяване на ефективно партньорство между ЕС и правителствата и гражданските общества на страните партньори; подчертава във връзка с това важната роля на новосъздадения Европейски фонд за демокрация, първоначално, макар и не изключително, в страните, които се намират в съседство на ЕС;
59. подчертава важността на създаването на програми и оказването на подкрепа за проекти, които позволяват контакт между гражданското общество в ЕС и трети държави и изисква Комисията и ЕСВД да увеличат капацитета на гражданското общество да участва в процесите на вземане на решение на местно, регионално, национално и международно равнище, което следва да се превърне в основен стълб на външните финансови инструменти, които понастоящем са обект на преглед;
60. приветства факта, че диалозите за правата на човека в рамките на Източното партньорство се допълват от съвместни семинари на гражданското общество, и потвърждава своята подкрепа за Форума на гражданското общество към Източното партньорство;
61. призовава Комисията и ЕСВД да използват модела на институционализиран механизъм за консултации на гражданското общество, предвиден в Споразумението за свободна търговия между ЕС и Южна Корея като отправна точка за разработването на още по-приобщаващи механизми за всички споразумения;
62. изразява разбирането си за ядрото на новия подход на ЕС като укрепване на обществата посредством активна вътрешна отчетност, така че да подпомогнат капацитета им да участват във вземането на публични решения и в процесите на демократично управление;
63. приветства нови инициативи като Европейския фонд за демокрация (ЕФД) и Механизма за подкрепа на гражданското общество, които правят помощта на ЕС по-достъпна, по-специално за организациите на гражданското общество, и които могат да действат като катализатори за един по-стратегически и политически подход на ЕС към демократизацията чрез предоставяне на специфична за контекста, гъвкава и навременна помощ, насочена към улесняване на демократичния преход в страните партньори;
64. отбелязва, че макар да се очакваше събитията от Арабската пролет да донесат продемократична трансформация, в много случаи те доведоха до влошаване що се отнася до свободите и правата на религиозните малцинства; поради това категорично осъжда всички актове на насилие спрямо християни, евреи, мюсюлмани и други религиозни общности, както и всички видове дискриминация и нетърпимост въз основа на религия или убеждения спрямо вярващи, апостати и невярващи; още веднъж подчертава в съответствие със своите предходни резолюции, че свободата на мисълта, на съвестта и на вероизповеданието е основно право на човека;
65. подчертава, че събитията от Арабската пролет разкриха редица недостатъци на политиките на ЕС по отношение на региона, включително по отношение на положението на младите хора, които са изправени пред масова безработица и липса на перспектива в своите страни; приветства обаче готовността да се възприеме нов подход и настоява да бъдат увеличени текущите проекти и програми за обмен, които приобщават младежта от Арабската пролет, особено проектите и програмите, които са инициирани в рамките на Съюза за Средиземноморието;
66. подчертава необходимостта от създаване на програми за обмен или за отваряне на европейски програми за младежта от Арабската пролет и за опиращ се на гражданското общество размисъл върху причините и последствията от липсата на осъзнаване на проблемите, особено тези от икономическо и социално естество, пред които са изправени тези общества;
67. предлага да се създадат програми за обмен или да се отворят европейски програми за младежи от трети държави;
68. подчертава, че силните връзки с гражданското общество в страните от Арабската пролет и Източното партньорство, поощрени наред с другото от програми за обмен, стажове в институциите на ЕС и на държавите членки, и стипендии в европейски университети, са изключително необходими за бъдещото развитие и консолидиране на демокрацията в тези страни;
69. изтъква, че горепосоченият опиращ се на гражданското общество размисъл би могъл да бъде засилен чрез създаването на Евроарабски младежки конвент или Euro-MENA/Евро-средиземноморски младежки конвент, като се отдели специално внимание на правата на човека;
70. подчертава, че положението на жените в страните, участвали в Арабската пролет, често е критично с оглед оценката на напредъка към демокрация и спазване на правата на човека, и че гарантирането на правата на жените следва да бъде съществена част от действията на ЕС по отношение на тези държави; също така припомня, че демокрацията предполага пълното участие на жените в обществения живот, както е заявено в международни и регионални инструменти, като Протокола относно правата на жените в Африка към Африканската харта за правата на човека и народите;
71. подчертава ключовата роля на националните институции по правата на човека, и на тяхното сътрудничество, в държавите членки и в съседните на ЕС държави; насърчава инициативите, насочени към трансфер на добри практики, към координиране и стимулиране на сътрудничеството между националните институции по правата на човека в държавите членки и в съседни на ЕС държави, като програмата за сътрудничество между омбудсманите от страните от Източното партньорство за периода 2009—2013 г., създадена съвместно от полския и френския омбудсман с оглед повишаване на способността на службите на омбудсманите, държавните органи и неправителствените организации в страните от Източното партньорство за защита на индивидуалните права и за изграждане на демократични държави въз основа на принципите на правовата държава; подчертава необходимостта тези действия да се координират в рамките на ЕС и институциите на ЕС да използват натрупания чрез това сътрудничество опит; подчертава необходимостта да се насърчава създаването на национални институции по правата на човека в тези съседни на ЕС държави, чиито правни системи не включват подобни органи;
72. настоява върховният представител и Комисията да прилагат уверено обновената европейска политика за съседство посредством прилагането с еднакво внимание на принципите „повече за повече“ и „по-малко за по-малко“;
73. счита, че страните, за които има ясна оценка, че не са отбелязали напредък в посока задълбочаване на демокрацията и дълбоко залегнали институционални и социални промени, включително принципите на правовата държава, следва да установят, че подкрепата от Съюза намалява, без да се накърнява подкрепата за гражданското общество в тези държави, в съответствие с целите на настоящата политика, по-специално, когато са нарушени определени ключови принципи, включително свободата на изразяване, свободата на религия или убеждения, равенството между половете, свободата на съвестта, свободата на събранията и свободата на сдруженията;
74. изразява загриженост относно продължаването на предишното отношение, при което се предоставя прекомерно политическо възнаграждение за стъпки, предприемани от правителствата партньори, които не допринасят за прякото постигане на целите;
75. приветства инициативата за въвеждане на основан на правата на човека подход към политиката за развитие, отбелязва, че подобен подход трябва да бъде базиран на неделимостта на правата на човека и изразява твърда убеденост, че хората и тяхното благоденствие, а не правителствата, следва да бъдат в центъра на целите за сътрудничество; подчертава, че съгласуваността на политиката за развитие трябва да се разбира в този контекст като принос към пълното постигане на целите в областта на правата на човека, така че различните политики на ЕС да не се подкопават взаимно в това отношение;
76. приветства новата инициатива „Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ“, която от 2014 г. до 2020 г. ще даде възможност на близо 10 000 европейци да участват в хуманитарни операции по цял свят, на тези места, където нуждата от помощ е най-неотложна, и да демонстрират европейска солидарност, предоставяйки практическа помощ на общности, засегнати от природни или предизвикани от човека бедствия;
Съвместна междуинституционална отговорност
77. счита, че Стратегическата рамка и Планът за действие са от особено значение, тъй като представляват общ ангажимент, поет от върховния представител, Съвета, Комисията и държавите членки; приветства признаването на водещата роля на Парламента в утвърждаването на правата на човека и демокрацията; очаква Парламентът да бъде надлежно включен във фазата на прилагане на Плана за действие, наред с другото, чрез размяна на мнения в рамките на контактната група по правата на човека, която събира ЕСВД, съответните служби на Съвета и Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека и подкомисията на ЕП по правата на човека и комисията на ЕП по външни работи;
78. препоръчва Парламентът да развие по-динамични връзки с делегациите на ЕС въз основа на редовни контакти и обмен на информация чрез доклади за напредъка, които да отразяват „програмата за промяна“ в областта на правата на човека и демокрацията, както и целите и основните етапи, определени в плана за действие;
79. ангажира се да гарантира по-системни последващи действия във връзка с резолюциите си относно правата на човека и отделни случаи във връзка с правата на човека чрез разработване на механизъм за последващи действия с подкрепата на наскоро създадения отдел за дейности в областта на правата на човека, и препоръчва разширяване на сътрудничеството между подкомисията по правата на човека, комисията по бюджети, комисията по бюджетен контрол и други компетентни комисии на ЕП, и с Сметната палата с цел да се гарантира, че на целите на стратегическия преглед ще бъде предоставена адекватна финансова подкрепа от Съюза;
80. препоръчва Парламентът да подобри собствените си процедури във връзка с въпросите за правата на човека и да увеличи усилията си за ефективно интегриране на правата на човека в своите собствени структури и процеси с цел да се гарантира, че правата на човека и демокрацията са в основата на всички парламентарни действия и политики, включително чрез преразглеждане на насоките за междупарламентарните делегации на ЕП относно насърчаването на правата на човека и демокрацията;
81. счита, че във всяка постоянна делегация на Парламента и всяка компетентна комисия следва да има член, за предпочитане избран между председателя и заместник-председателите, с конкретната задача да наблюдава цялостното положение с правата на човека в съответния регион, страна или тематична област, и че определените лица следва да докладват редовно на подкомисията на Парламента по правата на човека;
82. препоръчва делегациите на ЕП, които отиват на мисия в страна, в която положението с правата на човека е тревожно, да имат членове с конкретната задача да повдигат въпросите, свързани с правата на човека в съответния регион или страна, и препоръчва тези членове да докладват на подкомисията по правата на човека към Европейския парламент;
83. призовава за подобрено сътрудничество с националните парламенти на държавите членки по въпросите на правата на човека;
84. подчертава необходимостта от подобряване на модела на пленарни разисквания по случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, за да се даде възможност за по-чести разисквания с по-широко участие на членовете, консултации с гражданското общество по време на процеса на изготвяне на актове и по-висока степен на реакция към нарушения на правата на човека и други непредвидени събития на място, и подчертава необходимостта от по-добри последващи действия след разискванията и резолюциите;
85. подчертава необходимостта от по-добро оползотворяване на потенциала на мрежата на лауреатите на наградата „Сахаров” от страна на ЕП и останалите институции на ЕС;
86. препоръчва Парламентът, в сътрудничество с националните парламенти на държавите членки, да организира ежегодно събитие, посветено на защитниците на правата на човека, с участието на защитници на правата на човека от цял свят, което ще даде на Парламента ежегодна възможност да демонстрира своята подкрепа за защитниците на правата на човека по цял свят и ще спомогне за укрепването на правото им да изразяват мнението си и да се борят за правата си в своите държави;
87. призовава за конкретно прилагане на член 36 от ДЕС, за да се гарантира, че вижданията на Парламента са надлежно взети предвид, когато става въпрос за последващи резолюциите действия и препоръчва засилен диалог в това отношение;
88. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, правителствата и парламентите на държавите членки и на Съвета на Европа.
- [1] Приети текстове, P7_TA(2012)0126
- [2] Приети текстове, P7_TA(2011)0021
- [3] ОВ C 290E, 29.11.2006 г., стр. 107.
- [4] Приети текстове, P7_TA(2011)0334.
- [5] Приети текстове, P7_TA(2012)0018.
- [6] ОВ C 303, 14.12.2007, стр. 1.
- [7] Приети текстове, P7_TA(2012)0250.
- [8] Документ на Съвета 17944/11.
- [9] Документ на Съвета 18764/11.
- [10] Приети текстове, P7_TA(2012)0113.
- [11] Приети текстове, P7_TA(2012)0061.
СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (9.10.2012)
на вниманието на комисията по външни работи
относно преглед на стратегията на ЕС за правата на човека
(2012/2062(INI))
Докладчик по становище: Alf Svensson
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по развитие приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. потвърждава, че универсалните човешки права и свободи, определени във Всеобщата декларация за правата на човека, важат за всяко човешко същество, независимо от всички обстоятелства или положение и от религия или убеждения, пол, расов или етнически произход, възраст, увреждане, сексуална ориентация или полова идентичност;
2. призовава Комисията и ЕСВД да изпълнят обещанието за „основан на правата на човека подход“ в хода на целия процес, свързан със сътрудничеството за развитие;
3. настоятелно призовава ЕС да запази и да продължи да изпълнява своята роля на водещ защитник на правата на човека в световен план чрез ефективно, последователно и обмислено използване на всички налични инструменти за насърчаване и защита на правата на човека и ефективността на нашата политика в областта на помощта за развитие;
4. подчертава важността на последователността на политиката за развитие с цел да се гарантира, че политиките на ЕС във всички области позволяват правата на човека да се реализират във все по-голяма степен, като същевременно се гарантира, че никоя от политиките на ЕС не нарушава което и да било човешко право;
5. изисква от Комисията да включи националните стратегии за правата на човека в планирането и изпълнението на всяко действие по предоставяне на помощ на трета държава, както и в стратегическите документи и многогодишните индикативни програми;
6. призовава за включване на оценката на правата на човека при определянето на условията на ЕС за помощта по страни, особено по отношение на бюджетната подкрепа;
7. призовава за възобновяване на усилията за осигуряване на защита и подкрепа на защитниците на правата на човека в трети държави, особено за тези, които живеят под заплаха или в страх поради своята обвързаност с тази дейност; очаква по-гъвкави, целенасочени мерки, които ще е възможно да бъдат взети за закрила на защитниците на правата на човека в рамките на Европейския фонд за демокрация (ЕФД);
8. припомня, че развитието, демокрацията и принципите на правовата държава са необходими за, но не са идентични с осъществяването на правата на човека и че те си взаимодействат и се подкрепят взаимно; призовава ЕС да подкрепя създаването на основани на демокрацията и правата на човека идеали в обществото, особено с оглед насърчаване на равенството между половете и спазването на правата на детето;
9. настоява за включването на приложими и неподлежащи на договаряне клаузи за правата на човека във всички споразумения, сключени от Европейския съюз с трети държави;
10. подчертава, че новият специален представител на ЕС за правата на човека трябва да отчита програмата за развитие при всички дейности, насочени към насърчаването на правата на човека по света; във връзка с това очаква да има тясно сътрудничество с Парламента и неговите относими комисии по този въпрос;
11. приканва Комисията и ЕСВД, в контекста на Конвенцията на ООН за правата на детето и необходимостта да се осигурява максимална защита на предвидените в нея права и да се предотвратява тяхното уронване, да предоставят конкретна подкрепа за извеждането на нуждите на децата и от двата пола на първо място от гледна точка на специална защита и грижа, въз основа на Конвенцията и Декларацията за правата на детето;
12. твърдо осъжда гениталното осакатяване на жени като нарушение на физическата неприкосновеност на жените и момичетата, и призовава Комисията и ЕСВД да обърнат специално внимание на такива традиционни вредни практики в своята стратегия за борба с насилието срещу жените;
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
9.10.2012 г. |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
22 0 0 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Thijs Berman, Ricardo Cortés Lastra, Corina Creţu, Leonidas Donskis, Catherine Grèze, Eva Joly, Filip Kaczmarek, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Maurice Ponga, Jean Roatta, Michèle Striffler, Alf Svensson, Eleni Theocharous, Patrice Tirolien, Ivo Vajgl, Anna Záborská, Iva Zanicchi |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Cristian Dan Preda, Patrizia Toia |
||||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
6.11.2012 г. |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
59 0 4 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Pino Arlacchi, Franziska Katharina Brantner, Frieda Brepoels, Elmar Brok, Tarja Cronberg, Mário David, Marietta Giannakou, Ana Gomes, Takis Hadjigeorgiou, Anna Ibrisagic, Liisa Jaakonsaari, Jelko Kacin, Tunne Kelam, Евгени Кирилов, Maria Eleni Koppa, Андрей Ковачев, Eduard Kukan, Vytautas Landsbergis, Ryszard Antoni Legutko, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Mario Mauro, Francisco José Millán Mon, Alexander Mirsky, María Muñiz De Urquiza, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Norica Nicolai, Justas Vincas Paleckis, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Bernd Posselt, Hans-Gert Pöttering, Cristian Dan Preda, Fiorello Provera, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Nikolaos Salavrakos, Jacek Saryusz-Wolski, György Schöpflin, Marek Siwiec, Laurence J.A.J. Stassen, Charles Tannock, Inese Vaidere, Geoffrey Van Orden, Sir Graham Watson, Boris Zala, Karim Zéribi |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Laima Liucija Andrikienė, Marije Cornelissen, Véronique De Keyser, Метин Казак, Norbert Neuser, Marietje Schaake, Alf Svensson, László Tőkés, Ivo Vajgl, Alejo Vidal-Quadras |
||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Leonidas Donskis, Jolanta Emilia Hibner, Karin Kadenbach, Rui Tavares, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Peter Šťastný |
||||