ДОКЛАД относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)

20.12.2012 - (COM(2011)0809 – C7‑0466/2011 – 2011/0401(COD)) - ***I

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Докладчик: Teresa Riera Madurell

Процедура : 2011/0401(COD)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A7-0427/2012

Внесени текстове :

A7-0427/2012

Разисквания :

PV 20/11/2013 - 12
CRE 20/11/2013 - 12

Гласувания :

PV 21/11/2013 - 6.1
CRE 21/11/2013 - 6.1
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2013)0499

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм
СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони
СТАНОВИЩЕ на комисията по рибно стопанство
СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование
СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси
СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете
ПРОЦЕДУРА

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)

(COM(2011)0809 – C7‑0466/2011 – 2011/0401(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0809),

– като взе предвид член 294, параграф 2, член 173, параграф 3 и член 182, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0466/2011),

– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 19 юли 2012 г.[1],

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 28 март 2012 г.[2],

– като взе предвид член 55 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по бюджети, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по рибно стопанство, комисията по култура и образование, комисията по правни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0427/2012),

1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2. изтъква, че финансовият пакет, посочен в законодателното предложение, е само една насока за законодателния орган и че той не може да бъде определен, докато не се постигне споразумение по предложението за регламент за определяне на многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г.;

3. припомня своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“[3]; отново заявява, че са необходими достатъчно допълнителни средства в следващата МФР, за да може Съюзът да постигне приоритетите на съществуващите си политики, като също така изпълни новите задачи, предвидени в Договора от Лисабон, както и да реагира на непредвидени събития; посочва, че дори при увеличение на средствата за следващата МФР с най-малко 5 % спрямо равнището от 2013 г., ще може да бъде направен само ограничен принос за постигането на договорените цели на Съюза и изпълнението на поетите от него задължения, както и за прилагането на принципа за солидарност на Съюза; призовава Съвета, в случай че той не споделя този подход, да посочи ясно кои от неговите политически приоритети или проекти биха могли да бъдат изцяло изоставени, въпреки доказаната си европейска добавена стойност;

4. припомня по-специално, че в същата резолюция Европейският парламент призовава за значително увеличаване на съответните разходи от 2013 г. нататък, с цел увеличаване, насърчаване и осигуряване на финансирането за научни изследвания, развойни дейности и иновации в Съюза;

5. следователно припомня своята позиция, че в следващата МФР следва да се предвиди по-голяма концентрация на бюджетни средства в области, стимулиращи икономическия растеж и конкурентоспособността, като например научните изследвания и иновациите, в съответствие с принципите за европейска добавена стойност и върхови постижения;

6. изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

7. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение 1

Предложение за регламент

Съображение 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(1) Съюзът има за цел да укрепва своята научна и технологична база чрез създаването на европейско научноизследователско пространство (ERA), в което свободно да се движат изследователите и се разпространяват научни познания и технологии, и да насърчава повишаването на конкурентоспособността си, включително тази на своята промишленост. За постигане на посочените цели Съюзът следва да извършва научноизследователски, технологично-развойни и демонстрационни дейности, да насърчава международното сътрудничество, да разпространява и оптимизира резултатите и да стимулира обучението и мобилността.

(1) Съюзът има за цел да укрепва своята научна и технологична база чрез създаването на европейско научноизследователско пространство (ERA), в което свободно да се движат изследователите и се разпространяват научни познания и технологии, и да насърчава изграждането на общество на знанието и водеща в световен план, устойчива, конкурентоспособна и устойчива икономика, включително тази на своята промишленост. За постигане на посочените цели Съюзът следва да извършва научноизследователски и иновативни, технологично-развойни и демонстрационни дейности, да насърчава международното сътрудничество, да разпространява и оптимизира резултатите и да стимулира обучението и мобилността.

Изменение 2

Предложение за регламент

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3) Съюзът е решен да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, с която се преследва интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като се изтъква ролята на научните изследвания и иновациите като ключови фактори за социален и икономически просперитет, както и за устойчивост на околната среда, и се поставя целта разходите за НИРД до достигнат 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., като същевременно се разработи и показател за интензивността на иновациите. В този контекст, водещата инициатива „Съюз за иновации“ задава стратегически и интегриран подход към научните изследвания и иновациите, като определя рамката и целите, за чието постигане следва да допринесе бъдещото финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите. Научните изследвания и иновациите са ключови фактори и за други водещи инициативи по „Европа 2020“, а именно „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“. Ключова роля за постигането на целите на „Европа 2020“ по отношение на научните изследвания и иновациите играе и политиката на сближаване чрез изграждане на необходимия капацитет и осигуряване на „стълбище“ към високи постижения.

(3) Съюзът е решен да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, с която се преследва интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като се изтъква ролята на научните изследвания и иновациите като ключови фактори за социален и икономически просперитет, както и за устойчивост на околната среда, и се поставя целта публичните разходи за НИРД да се увеличат с цел да се привлекат частни инвестиции в размер, който може да достигне две трети от общите инвестиции, като с това бъдат достигнати 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., като същевременно се разработи и показател за интензивността на иновациите. Бюджетът на ЕС следва да отразява тази амбициозна цел чрез радикално преминаване към финансиране на ориентирани към бъдещето инвестиции, като научноизследователската и развойна дейност и иновациите, и това следва да е ясно видимо чрез значително увеличение на финансирането за научноизследователската и развойна дейност и иновациите в Съюза в сравнение с равнището на финансиране от 2013 г. В този контекст, водещата инициатива „Съюз за иновации“ задава стратегически и интегриран подход към научните изследвания и иновациите, като определя рамката и целите, за чието постигане следва да допринесе бъдещото финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите. Научните изследвания и иновациите са ключови фактори и за други водещи инициативи и цели на политиката по „Европа 2020“, а именно „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“, цели на политиката в областта на климата и на енергийната политика, както и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“.

Изменение 3

Предложение за регламент

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4) На заседанието си, проведено на 4 февруари 2011 г., Европейският съвет подкрепи концепцията за обща стратегическа рамка за финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите, за да се повиши ефективността на това финансиране на национално и съюзно равнище, и призова Съюза бързо да се отстранят оставащите пречки за привличане на таланти и инвестиции с оглед до 2014 г. да се завърши изграждането на европейското научноизследователско пространство и да се постигне действителен единен пазар за знания, научни изследвания и иновации.

Изменение 4

Предложение за регламент

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5) Европейският парламент в своята резолюция от 11 ноември 2010 година призова за радикално опростяване на финансирането на научните изследвания и иновациите от Съюза, в резолюцията си от 12 май 2011 година изтъкна значението на „Съюз за иновации“ за преобразяването на Европа съобразно следкризисния свят, в резолюцията си от 8 юни 2011 година привлече вниманието към важни поуки от междинната оценка на Седмата рамкова програма, а в резолюцията си от 27 септември 2011 година подкрепи концепцията за обща стратегическа рамка за финансиране на научните изследвания и иновациите.

Изменение 5

Предложение за регламент

Съображение 10

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(10) В съобщението „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ Комисията предложи областите, покривани през периода 2007—2013 г. от Седмата рамкова програма за научни изследвания, от отнасящата се до иновациите част от Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, и от Европейския институт за иновации и технологии (EIT), да бъдат обхванати от единна обща стратегическа рамка за научни изследвания и иновации, за да се спомогне за постигането на целта на стратегията „Европа 2020“ разходите за НИРД да нараснат на 3 % от БВП до 2020 г. В същото съобщение Комисията пое и ангажимента да включи изменението на климата като тема в разходните програми на Съюза и да насочи поне 20 % от съюзния бюджета за постигането на цели, свързани с климата. Действията във връзка с климата и ресурсната ефективност са взаимно допълващи се цели за постигането на устойчиво развитие. Конкретните цели, отнасящи се до двете, следва да бъдат допълнени чрез другите конкретни цели на „Хоризонт 2020“. В резултат на това се очаква поне 60 % от общия бюджет на „Хоризонт 2020“ да бъдат свързани с устойчивото развитие. Очаква се също така разходите във връзка с климата да превишат 35 % от бюджета, включително взаимно съвместими мерки за подобряване на ресурсната ефективност. Комисията следва да предоставя информация относно мащаба на подкрепата за цели във връзка с климата и резултатите от нея. Разходите във връзка с климата по „Хоризонт 2020“ следва да се следят в съответствие с методиката, посочена в горното съобщение.

Изменение 6

Предложение за регламент

Съображение 10 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(10a) В Бялата книга, озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“¹, Комисията счита, че политиката за научни изследвания и иновации в областта на транспорта следва да осигурява нарастваща и последователна подкрепа за разработване на ключови технологии с оглед преобразуването на европейската транспортна система в една съвременна, ефективна, устойчива и достъпна услуга. Бялата книга определя постигането до 2050 г. на целта за намаляване с 60 % на равнището на отделяните през 1990 г. емисии на парникови газове.

__________________

¹ COM(2011)0144

Изменение 7

Предложение за регламент

Съображение 11

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(11) Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) в Европейския съюз е съсредоточена по три приоритета, а именно: да се създаде отлична наука с оглед да се укрепят високите научни постижения на Съюза на световно равнище; да се спомогне за водещите позиции на промишлеността в подкрепа на предприятията, включително малките и средните предприятия (МСП), и иновациите; да се овладеят обществените предизвикателства в пряк отговор на предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“, чрез подкрепа за дейности, обхващащи цялостния процес от научните изследвания до пазара. Въпреки че добавената стойност за Съюза се крие предимно във финансирането на предконкурентни, транснационални съвместни научни изследвания, което в „Хоризонт 2020“ следва да постигне поне същите равнища като при Седмата рамкова програма, е необходимо също така да се наблегне по-специално върху финансирането на иновациите в рамките на „Хоризонт 2020“. „Хоризонт 2020” също така се стреми да отговори на изследователските потребности на широк спектър политики на Съюза като поставя акцент върху възможно най-широката употреба и разпространение на знание, генерирано чрез подкрепяните дейности до момента на търговска експлоатация. Затова чрез „Хоризонт 2020“ следва да се гарантират всички етапи в изследователската и иновационната верига, включително гранични и приложни изследвания, трансфер на знания, иновативни и по-близки до пазарните дейности финансови инструменти, както и нетехнологични и социални иновации. „Хоризонт 2020“ следва да прилага диференцирана скала, при която колкото по-тясно свързана с пазарната реализация е подпомаганата дейност, толкова по-малка следва да бъде частта, финансирана по „Хоризонт 2020“, и по-голяма частта, която следва да привлече финансиране от други източници, като например структурните фондове, национално/регионално финансиране или финансиране от частния сектор. Приоритетите на „Хоризонт 2020“ следва да се поддържат и чрез програма за ядрени изследвания и дейности по обучение по Договора за Евратом.

Изменение 8

Предложение за регламент

Съображение 12 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12a) Важно е да се подчертае, че всички дейности по „Хоризонт 2020“ следва да бъдат отворени за нови участници с оглед да се гарантира активно сътрудничество с партньори от целия Съюз и създаване на интегрирано европейско научноизследователско пространство.

Изменение 9

Предложение за регламент

Съображение 13

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(13) В контекста на триъгълника на знанието — научни изследвания, образование и иновации, общностите за знания и иновации по линия на Европейския институт за иновации и технологии следва значително да допринесат за постигане целите на „Хоризонт 2020“, включително по отношение на обществените предизвикателства, а именно чрез интегрирането на научните изследвания, образованието и иновациите. С оглед да се гарантира взаимно допълване в рамките на „Хоризонт 2020“ и адекватно усвояване на средствата, финансирането на Европейския институт за иновации и технологии следва да се осъществи чрез два транша, като вторият се предоставя в зависимост от преглед.

(13) В контекста на триъгълника на знанието — научни изследвания, образование и иновации, общностите за знания и иновации (ОЗИ) по линия на Европейския институт за иновации и технологии следва значително да допринесат за постигане целите на „Хоризонт 2020“, включително по отношение на обществените предизвикателства, а именно чрез интегрирането на научните изследвания, образованието и иновациите. ЕИТ е основният инструмент в рамката на „Хоризонт 2020“, който поставя силен акцент върху образователното измерение на триъгълника на знанието и цели да се справи с „европейския парадокс“ чрез обучение по предприемачество, което ще доведе до създаването на иновативни, основани на знанието нови и съпътстващи предприятия.

Изменение 10

Предложение за регламент

Съображение 15

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(15) Опростяването е основна цел на „Хоризонт 2020“, като това следва надлежно да бъде отразено в нейната структура, правила, финансово управление и изпълнение. „Хоризонт 2020“ следва да е насочена към привличането за широко участие на университети, научноизследователски центрове, промишлеността и особено на МСП, а също така да е отворена за нови участници, тъй като тя обединява в обща стратегическа рамка пълната гама от мерки за подпомагане на научните изследвания и иновациите, включително оптимизиран набор от форми за подкрепа, и използва правила за участие с принципи, които са приложими за всички действия по програмата. Опростените правила за финансиране следва да понижат административните разходи и ще допринесат за намаление на грешките от финансов характер.

(15) Опростяването е основна цел на „Хоризонт 2020“, като това следва надлежно да бъде отразено в нейната структура, правила, финансово управление и изпълнение. „Хоризонт 2020“ следва да е насочена към привличането за широко участие на университети, научноизследователски центрове, промишлеността и особено на МСП, много малко от които участват в научноизследователски програми въпреки мерките, които вече са в сила, и следва също така да е отворена за нови участници, по-специално от гражданското общество. „Хоризонт 2020“ обединява в обща стратегическа рамка пълната гама от мерки за подпомагане на научните изследвания и иновациите, включително оптимизиран набор от форми за подкрепа, и използва правила за участие с принципи, които са приложими за всички действия по програмата. Опростените правила за финансиране следва да понижат административните разходи и ще допринесат за предотвратяването и намаляването на грешките от финансов характер.

Ако е необходимо предприемането на мерки за по-нататъшно екстернализиране на финансирането на научните изследвания и иновациите в Съюза (като например съвместни технологични инициативи, публично-частни партньорства или изпълнителни агенции за научни изследвания ), методът и степента на екстернализиране следва да се определят според резултатите от независима оценка на въздействието.

Изменение 11

Предложение за регламент

Съображение 15 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(15a) За да се постигне подходящ баланс между основаните на консенсус и по-нестандартни изследвания, разработки и иновации, използването на открити конкурсни процедури – следващи „възходяща” логика, с ускорени процедури, следва да се насърчава с цел гарантиране на бързата реализация на иновативни проекти. Освен това следва да се постигне подходящо равновесие между по-малките и по-големите проекти в рамките на обществените предизвикателства и базовите и промишлени технологии, като се отчитат специфичната структура на сектора, вида на дейността, технологиите и научните изследвания.

Изменение 12

Предложение за регламент

Съображение 16

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(16) В съответствие с член 182, параграф 1 от ДФЕС рамковата програма определя максималния общ размер и подробните правила за финансовото участие на Съюза в рамковата програма и съответното дялово участие във всяка от предвидените дейности.

(16) В съответствие с член 182, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз рамковата програма определя максималния общ размер и подробните правила за финансовото участие на Съюза в рамковата програма и съответното дялово участие във всяка от предвидените в член 180 от ДФЕС дейности.

Изменение 13

Предложение за регламент

Съображение 17 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17a) За да може Европейският парламент да упражнява функцията си на политически контрол и за да се осигури прозрачност и отчетност, както е предвидено в Договорите, Комисията следва надлежно и редовно да информира Европейския парламент за всички приложими аспекти на изпълнението на „Хоризонт 2020”, включително за подготовката и изготвянето на работните програми, изпълнението и евентуалната необходимост от корекция на разбивката на бюджета, както и разработването на показателите за ефективност по отношение на преследваните цели и очакваните резултати.

Изменение 14

Предложение за регламент

Съображение 18

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(18) Целесъобразно е да се осигури надлежно приключване на „Хоризонт 2020“ и на предшестващите я програми особено по отношение на продължаването на многогодишните механизми за тяхното управление, като например финансирането на техническата и административната помощ.

(18) Целесъобразно е да се осигури надлежно приключване на „Хоризонт 2020“ и на предшестващите я програми особено по отношение на продължаването на многогодишните механизми за тяхното управление, като например финансирането на строго необходимата техническа и административна помощ.

Изменение 15

Предложение за регламент

Съображение 19

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(19) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ може да породи допълнителни програми с участието само на определени държави-членки, участието на Съюза в програми, предприети от няколко държави-членки, или създаването на съвместни предприятия или други договорености по смисъла на членове 184, 185 и 187 от ДФЕС.

(19) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ може да породи – при определени и прозрачни условия и за конкретни случаи – допълнителни програми с участието само на определени държави членки, участието на Съюза в програми, предприети от няколко държави членки, или създаването на съвместни предприятия или други договорености по смисъла на членове 184, 185 и 187 от ДФЕС. Тези допълнителни програми или договорености следва да имат ясна европейска добавена стойност, да се основават на реални партньорства, да допълват други дейности в рамките на „Хоризонт 2020”, да са доказали, че нито един друг вид механизми на финансиране не могат да достигнат същите цели, както и да бъдат възможно най-приобщаващи по отношение на участието.

Изменение 16

Предложение за регламент

Съображение 20

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(20) С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото, както и да се укрепва общественото доверие в науката, „Хоризонт 2020“ следва да способства гражданите и обществото да поемат информиран ангажимент по въпроси на научните изследвания и иновациите, като се повишава достъпността на научните знания, разработват се сериозни програми за научни изследвания и иновации съобразно безпокойствата и очакванията на гражданите и обществото, и се улеснява участието им в дейности по „Хоризонт 2020“.

(20) С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото „Хоризонт 2020“ следва да:

- насърчава активното участие и информираната ангажираност на гражданите и обществото в процеса на научните изследвания и иновациите;

- осигурява надлежното отчитане на измерението, свързано с равнопоставеността между половете;

- насърчава отлично научно образование;

повишава достъпността и повторната употреба на резултатите от публично финансирани научни изследвания, по-специално на научните публикации и данни, а именно чрез създаване на регистър на резултатите от научни изследвания;

- преодолява разделението по отношение на дигиталните технологии, научните изследвания и иновациите;

- разработва сериозни програми за научни изследвания и иновации и рамка за управление съобразно безпокойствата и очакванията на гражданите и обществото, и укрепва участието им в определянето на научноизследователските приоритети на дейностите по „Хоризонт 2020“. Участието на гражданите и гражданското общество следва да бъде съчетано с дейности, целящи достигане до обществото, за да се генерира и поддържа обществена подкрепа за тази програма.

Изменение 17

Предложение за регламент

Съображение 20 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(20a) Издадени от Комисията документи във връзка с „Хоризонт 2020” се предоставят при поискване в лесно достъпен формат, включително уголемени шрифтове, Брайлова азбука, лесен за четене текст, аудио-, видео- и електронни формати.

Обосновка

Лицата с увреждания следва да имат еднакъв достъп до информационните и комуникационните мероприятия, отнасящи се до „Хоризонт 2020“, включително оповестяването на подкрепените проекти и резултатите, още повече, че става въпрос за публично финансиране.

Изменение 18

Предложение за регламент

Съображение 20 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(20б) Програмата „Хоризонт 2020“ следва да се използва, за да насърчава освен многообразието на научните изследвания, езиковото многообразие в академичните и научните публикации, включително като част от сътрудничеството с трети държави, както и да гарантира зачитането на принципите на независими научни изследвания и партньорско утвърждаване на публикациите.

Изменение 19

Предложение за регламент

Съображение 21

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(21) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ следва да отговаря на променящите се възможности и нужди на науката и технологиите, промишлеността, политиките и обществото. По същество програмите следва да се изготвят в тясна връзка със заинтересованите страни от всички засегнати сектори и следва да се предвиди достатъчна гъвкавост за реагиране на нови тенденции на развитие. По време на изпълнението на „Хоризонт 2020“ непрекъснато следва да се ползват външни експерти за консултации, също и чрез съответните структури като европейските технологични платформи, инициативите за съвместно планиране и европейските партньорства за иновации.

(21) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ следва да отговаря на променящите се възможности и нужди на науката и технологиите, промишлеността, политиките и обществото. Следователно по време на изпълнението на „Хоризонт 2020“ непрекъснато следва да се ползват външни експерти за балансирани консултации. В частност, интер- и трансдисциплинарното естество на обществените предизвикателства, както и необходимостта от междусекторни връзки и интерфейси в рамките на „Хоризонт 2020“ изискват създаване на специални стратегически научни съвети. Приносът на съответните структури като европейските технологични платформи, инициативите за съвместно планиране и европейските партньорства за иновации следва да бъдат взети предвид при възможност в процеса на установяване на потребностите, свързани с научните изследвания.

Изменение 20

Предложение за регламент

Съображение 21 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(21a) За да се гарантира прозрачен и ефикасен процес на изпълнение, за всяка конкретна цел и междусекторна тема следва да бъдат определени многогодишни индикативни пътни карти в началото на програмирането и да има стремеж към кратък и прозрачен процес на изготвяне на годишните работни програми. Комисията следва своевременно и по подходящ начин да включва Европейския парламент и Съвета в подготовката и изготвянето на пътните карти и работните програми и да ги информира в тази връзка. По време на изпълнението на „Хоризонт 2020“ непрекъснато следва да се ползват външни експерти за консултации, също и чрез съответните структури като секторните консултативни съвети, неотдавна създадените управителни съвети, европейските технологични платформи, инициативите за съвместно планиране и европейските партньорства за иновации.

Изменение 21

Предложение за регламент

Съображение 21 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(21б) За да бъде конкурентоспособен в световен мащаб, за да отговори ефективно на големите обществени предизвикателства и за да постигне целите на стратегията си „Европа 2020“, Съюзът следва да използва пълноценно човешките си ресурси. „Хоризонт 2020“ следва да бъде катализатор и мощен стимул за завършване изграждането на европейското научноизследователско пространство чрез подпомагане на общи дейности, с които се привличат, задържат, обучават и развиват таланти в областта на научните изследвания и иновациите. За постигане на тази цел и за повишаване на обмена на знания и на количеството и качеството на изследователите, дейностите за развиване на човешкия капитал, включително дейностите, насочени специално към младите хора и жените, следва да бъдат стандартен елемент във всички научноизследователски и иновационни дейности, финансирани от Съюза.

Обосновка

Други места по света имат по-голям успех от Европа по отношение на привличането и задържането на най-добрите таланти. Ако Европа иска да продължи да бъде конкурентоспособна в световен мащаб, тя трябва да стане още по-привлекателна. Поради тази причина при научноизследователските и иновационни дейности, извършвани с финансовата подкрепа на ЕС, трябва да се обръща специално внимание на човешките ресурси. По-специално „Хоризонт 2020“ трябва да бъде стимул за доизграждането на Европейското изследователско пространство и подобряването на човешкия капитал в европейската система за научни изследвания и иновации.

Изменение 22

Предложение за регламент

Съображение 21 в (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(21в) С цел да се осигури възможност за достатъчна гъвкавост през целия период на действие на „Хоризонт 2020“ за справяне с новите потребности и тенденции и да се направи преглед и евентуално да се коригира взаимодействието и взаимовръзката между и в рамките на различните приоритети, на Комисията следва да се делегира правомощието за приемане на актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на преразглеждането на сумите за конкретните цели и приоритети и да трансфера на бюджетни кредити между тях въз основата на средносрочния преглед на „Хоризонт 2020”.. От особено значение е в хода на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

Обосновка

Важно е да бъде включена известна бюджетна гъвкавост, за да се даде възможност за достатъчно пространство за предприемане на действия в отговор на бъдещите потребности и събития, включително за така наречените „междусекторни дейности“. Най-добрата процедура за това е посредством делегиран акт, за да се гарантира демократична отчетност и бързо вземане на решение.

Изменение 23

Предложение за регламент

Съображение 22

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(22) Хоризонт 2020“ следва да допринесе за привлекателността на изследователската професия в Съюза. Следва да се обърне внимание на Европейската харта на научните работници и Етичния кодекс за наемане на научни работници, както и на други референтни рамки, определени в контекста на европейското научноизследователско пространство, като същевременно се зачита техният доброволен характер.

(22) Хоризонт 2020“ следва да допринесе за привлекателността на изследователската професия в Съюза, като насърчава подходящи условия на труд за научните изследователи. Следва изцяло да се обърне пълно внимание на Европейската харта на научните работници и Етичния кодекс за наемане на научни работници, както и на други референтни рамки, определени в контекста на европейското научноизследователско пространство, за да се преодолее феноменът на непрекъснато „изтичане на мозъци“ и той да бъде превърнат в „привличане на мозъци“.

Изменение 24

Предложение за регламент

Съображение 22 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(22a) „Хоризонт 2020“ следва също така да спомогне за реализирането на ЕНП, да спомогне за това, европейските изследователи да останат в Европа, да привлече изследователи от целия свят в Европа и да я направи по-привлекателна дестинация за най-добрите изследователи. Съвместимостта на безвъзмездните средства като инструмент за финансиране за мобилни изследователи следва да бъде гарантирана в интерес на мобилността в рамките на Европа. Свързаните с данъчното облагане въпроси следва да бъдат решени, а социалната защита – насърчавана за европейските изследователи.

Изменение 25

Предложение за регламент

Съображение 22 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(22б) Все още съществува „стъклен таван“ за жените, които желаят да градят кариера в областта на науката и научните изследвания, жените са в значителна степен по-слабо представени в някои дисциплини като инженерните науки и технологиите и не се наблюдава тенденция към намаляване на разликите в заплащането между жените и мъжете. Ето защо „Хоризонт 2020“ следва да коригира неравновесията в участието на жените учени във всички етапи на кариерното развитие в изследователската област и в отделните сфери на научни изследвания.

Изменение 26

Предложение за регламент

Съображение 23

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23) При дейностите, осъществявани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се преследва равенство между мъжете и жените в научните изследвания и иновациите, като се обърне особено внимание на основните причини за неравновесието между половете, използва се целият потенциал както на жените, така и на мъжете изследователи, и измерението на пола се включи в съдържанието на проекти с цел да се подобри качеството на научноизследователската работа и да се стимулират иновациите. Дейностите следва да са насочени и към прилагането на принципите за равенство между мъжете и жените съгласно членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз и член 8 от ДФЕС.

(23) При дейностите, осъществявани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се насърчава равенство между мъжете и жените в научните изследвания и иновациите, като се идентифицират и премахнат главните причини за неравновесието между половете, за да се използват целият потенциал и квалификациите както на жените, така и на мъжете изследователи. Освен това „Хоризонт 2020“ следва да гарантира, че измерението на пола е интегрирано в съдържанието на научноизследователските и иновационни дейности на всички етапи на процеса, с цел да се подобри качеството на научноизследователската работа и да се стимулират иновациите. Дейностите следва да са насочени и към прилагането на принципите за равенство между мъжете и жените съгласно членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и член 23 от Хартата на основните права на ЕС.

Изменение 27

Предложение за регламент

Съображение 23 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23a) „Хоризонт 2020“ следва да насърчи участието на жените във всички европейски научни изследвания, проекти и научни дисциплини, не само в консултантски групи и сред оценителите, но също така и във всички структури, свързани с „Хоризонт 2020“ (Европейския институт за иновации и технологии (ЕИИТ), Европейския научноизследователски съвет (ЕНИС), Съвместния изследователски център (СИЦ), ръководни групи, групи на високо равнище, експертни групи и т.н.), както и в университети и научноизследователски институции.

Изменение 28

Предложение за регламент

Съображение 23 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23б) Научните изследвания и иновациите се основават на възможността на учените, научноизследователските институции, предприятията и гражданите да имат достъп до научна информация, както и да споделят и използват тази научна информация. За да се увеличи разпространението и използването на знания, отвореният достъп до научни публикации следва да бъде задължителен, ако е взето решение за публикуване за научните публикации, които получават публично финансиране от „Хоризонт 2020“. Наред с това, „Хоризонт 2020” следва да насърчава отворения достъп до научни данни, достигнати в резултат на публично финансирани научни изследвания в рамките на „Хоризонт 2020”, като се отчитат ограниченията във връзка с неприкосновеността на личния живот, националната сигурност или правата върху интелектуална собственост.

Изменение 29

Предложение за регламент

Съображение 23 в (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23в) „Хоризонт 2020“ ще стимулира и подпомага дейности, насочени към използването на водещата позиция на Европа в надпреварата за разработване на нови процеси и технологии за насърчаване на устойчивото развитие в най-широк смисъл и борба с изменението на климата. Този хоризонтален подход, интегриран изцяло във всички приоритети на „Хоризонт 2020“, ще помогне на Съюза да преуспява в един свят с ниски нива на въглеродни емисии и с ограничени ресурси, като същевременно изгражда ефективна по отношение на ресурсите, устойчива и конкурентоспособна икономика.

Изменение 30

Предложение за регламент

Съображение 23 г (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23г) Всеки участник, който е получил финансиране от Съюза, следва да положи максимални усилия за оползотворяване на притежаваните от него резултати за по-нататъшни научноизследователски или търговски цели или да ги предостави за ползване за тези цели от друго юридическо лице, по-специално чрез прехвърляне и лицензиране на резултати в съответствие с член 41 от Регламент (ЕС) № xxxx/2012 [правила за участие].

Изменение 31

Предложение за регламент

Съображение 24

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(24) При научноизследователските и иновационните дейности, подпомагани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се зачитат основните етични принципи. Следва да се вземат под внимание становищата на европейската група за етика в науката и новите технологии. При научноизследователските дейности следва да се спазва също така член 13 от ДФЕС и да се намали използването на животни в научните изследвания и тестовете, като крайната цел е намирането на заместител на животните за лабораторни цели. Всички дейности следва да се извършват при гарантирано високо равнище на защита на човешкото здраве в съответствие с член 168 от ДФЕС.

(24) При научноизследователските и иновационните дейности, подпомагани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се зачитат основните етични принципи и правата на човека. Следва да се вземат под внимание мотивираните и актуализирани становища на европейската група за етика в науката и новите технологии, както и становището на Агенцията на Европейския съюз за основните права и надзорния орган на ЕС по защита на данните, по целесъобразност. При финансирането на „Хоризонт 2020“ следва да се зачитат законодателните и административни разпоредби на държавите членки. Научноизследователските дейности следва да се осъществяват в съответствие с член 13 от ДФЕС и да спазват задължението за замяна или намаляване на използването на животни за научни цели или подобряване на условията, при които това се извършва. Всички дейности следва да се извършват при гарантирано високо равнище на защита на човешкото здраве в съответствие с член 168 от ДФЕС.

Изменение 32

Предложение за регламент

Съображение 25

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(25) Европейската комисия не настоява изрично за използването на човешки ембрионални стволови клетки. Използването на човешки стволови клетки, били те от възрастни или от ембриони, е по усмотрение на учените с оглед на целите, които те желаят да постигнат, и подлежи на строго оценяване за съответствие с етичните стандарти. Не се финансират проекти, включващи използването на човешки ембрионални стволови клетки, които проекти не са получили необходимите одобрения от компетентните органи на държавите-членки. Не се финансират дейности, които са забранени във всички държави-членки. Не се финансира определена дейност в държава-членка, в която тази дейност е забранена.

(25) Европейската комисия не настоява изрично за използването на човешки ембрионални стволови клетки. Използването на човешки стволови клетки, били те от възрастни или от ембриони, е по усмотрение на учените с оглед на целите, които те желаят да постигнат, и подлежи на строго оценяване за съответствие с етичните стандарти. Не се финансират проекти, включващи използването на човешки ембрионални стволови клетки, които проекти не са получили необходимото одобрение съгласно законодателството на съответната държава членка. Не се финансират дейности, които са забранени във всички държави-членки. Не се финансира определена дейност в държава-членка, в която тази дейност е забранена.

Изменение 33

Предложение за регламент

Съображение 26

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(26) За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, околната среда, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони, които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния и регионалния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация.

(26) За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, околната среда, енергетиката, селското стопанство и рибното стопанство, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите.

Изменение 34

Предложение за регламент

Съображение 26 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(26a) И „Хоризонт 2020“, и политиката на сближаване се стремят към по-цялостно съответствие с целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на стратегията „Европа 2020“ чрез съответните си общи стратегически рамки (ОСР). Тази нова стратегическа насока призовава за повишено и систематизирано сътрудничество на двете общи стратегически рамки (ОСР), за да се мобилизира напълно научноизследователският и иновационен потенциал на регионално, национално и европейско равнище. Следователно, подходящото свързване на „Хоризонт 2020” с политиката на сближаване ще спомогне за намаляването на неравенствата в Европейския съюз по отношение на научните изследвания и иновациите, като се насърчава пътя по стълбицата към високите резултати и се отчитат специфичните особености на регионите, посочени в членове 274, 349 и 355 от ДФЕС. Нещо повече, структурните фондове следва да се използват в пълна степен в подкрепа на изграждането на капацитет и инфраструктура на научните изследвания и развойната дейност в регионите; да се подкрепят дейности като Европейския научноизследователски съвет (ERC), „Мария Кюри“ или съвместни действия, които са оценени положително, но за които няма финансиране по линия на „Хоризонт 2020”.

Изменение 35

Предложение за регламент

Съображение 26 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(26б) Европейските местни и регионални органи имат важна роля за осъществяване на европейското научноизследователско пространство и за осигуряване на ефективна координация на финансовите инструменти на Съюза, по-специално за насърчаване на връзките между „Хоризонт 2020“ и структурните фондове, в рамките на регионалните стратегии в областта на иновациите, основани на интелигентната специализация. Регионите също имат роля в разпространението и прилагането на резултатите на „Хоризонт 2020“, както и в предлагането на допълнителни инструменти за финансиране, включително обществени поръчки.

Изменение 36

Предложение за регламент

Съображение 26 в (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(26в) „Хоризонт 2020“ следва да се стреми към разпространение и насърчаване на висококачествени научни изследвания във всички европейски региони като предпоставка за балансирана от географска гледна точка стратегия на Съюза за растеж и иновации. Програмата следва да се стреми и към насърчаване на мобилността на изследователите като средство за предотвратяване на формите на изтичане на мозъци от една държава членка в друга.

Изменение 37

Предложение за регламент

Съображение 27

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(27) МСП представляват важен източник на иновации и растеж в Европа. Поради това е необходимо широкото участие в „Хоризонт 2020“ на МСП съгласно посоченото в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година. Това следва да е в подкрепа на целите на „Small Business Act“.

(27) МСП представляват съществен източник на иновации, растеж и работни места в Европа. Поради това е необходимо широкото участие в „Хоризонт 2020“ на МСП съгласно посоченото в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година. Това следва да е в подкрепа на целите на „Small Business Act“. Малките и средните предприятия съставляват повече от 95 % от всички предприятия в Съюза, между тях обаче има големи различия и е необходим гъвкав подход. Затова „Хоризонт 2020“ следва да предвиди пакет от разнообразни инструменти за подкрепа на дейностите и капацитета на МСП в областта на научните изследвания и иновациите в хода на различните етапи от цикъла на иновации.

„Хоризонт 2020“ следва да отпусне най-малко 20 % от приоритет 2.1 и 3 за МСП. По-конкретно, поне 4,0% от бюджета на „Хоризонт 2020” следва да бъдат предоставени чрез специален инструмент за МСП, който следва да бъде управляван и прилаган от единна и специално посочена за това административна структура.

Изменение 38

Предложение за регламент

Съображение 27 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(27a) Икономическото значение на обществените поръчки в Съюза, оценени на 19,4 % от БВП в работния документ на службите на Комисията „Показатели относно обществените поръчки за 2009 г.“, превръща пазара на обществени поръчки в стратегически инструмент, част от икономическата и социална политика. От друга страна, непосредствената цел на обществените поръчки е да се предоставят решения на администрациите, които да им позволяват да предлагат по-качествени услуги на гражданите, и без съмнение иновациите са начин за подобряване и разширяване на функционалността на обичайните продукти, строителство и услуги, допринасящ за по-голяма ефективност на процесите на управление. Въпреки това много малка част от общите средства по обществени поръчки на Съюза са предназначени за иновативни продукти и услуги и това е една голяма пропусната възможност.

Изменение 39

Предложение за регламент

Съображение 27 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(27б) С оглед постигане на максимално въздействие на „Хоризонт 2020“, следва да се отдели специално внимание на мултидисциплинарните и интердисциплинарни подходи като необходими фактори за постигане на значителен научен напредък. Пробивите в науката често се случват на границата между отделните дисциплини или там, където те се пресичат. Освен това сложността на проблемите и предизвикателствата, пред които е изправена Европа, изискват решения, които могат да бъдат намерени само ако се обединят усилията на няколко дисциплини.

Обосновка

Мултидисциплинарността и интердисциплинарността са от решаващо значение за постигане на напредък в науката и иновациите. Често една научна дисциплина не може да се справи сама със сложността на настоящите проблеми. Ето защо за намиране и разработване на най-добрите решения често са необходими общи цели или общи когнитивни структури между отделните дисциплини. Поради тази причина „Хоризонт 2020“ следва не само да предвижда, но и да насърчава мултидисциплинарността и интердисциплинарността.

Изменение 40

Предложение за регламент

Съображение 27 в (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(27в) Изпълнението на „Хоризонт 2020” следва в пълна степен да отчете основната роля, която университетите играят в рамките на научната и технологична база на Съюза като основни институции за високи постижения както в областта на обучението, така и в научните изследвания, тъй като са от съществено значение за свързване на прилагането на Европейското пространство за висше образование с Европейското научноизследователско пространство. Научноизследователските и технологичните организации обединяват различни участници по цялата верига на иновациите, от фундаменталните научни изследвания до технологичните научни изследвания, от разработването на продукта и на процеса до прототипа и демонстрацията, както и за цялостно изпълнение в публичния и частния сектор.

Изменение 41

Предложение за регламент

Съображение 28

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(28) С цел да се постигне максимално въздействие от финансирането от страна на Съюза, трябва да се развиват по-тесни полезни взаимодействия, включително под формата на партньорства в рамките на публичния сектор, между „Хоризонт 2020“ и международни, национални и регионални програми за подпомагане на научните изследвания и иновациите. Координацията и наблюдението, извършвани като част от „Хоризонт 2020“, следва да гарантират оптималното използване на ресурсите и избягването на ненужно дублиране на разходи, независимо от това какви източници на финансиране са привлечени.

Изменение 42

Предложение за регламент

Съображение 28 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(28a) Комисията следва да насърчава регионалните заинтересовани страни да формулират регионални стратегии, отразяващи конкретните нужди на регионите, така че да комбинират съществуващите форми на публично или частно финансиране на равнище ЕС. Необходимо е дейностите по „Хоризонт 2020“ да бъдат адаптирани към тези стратегии, тъй като по-тясното сътрудничество от страна на регионалните и местните органи при изготвянето и прилагането на фондовете и програмите за иновации е от решаващо значение, предвид на това, че не е възможно прилагането на една и съща стратегия за развитие във всички региони.

Изменение 43

Предложение за регламент

Съображение 29

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(29) По-голямо въздействие следва да се постигне и чрез съчетаването на „Хоризонт 2020“ със средства от частния сектор в рамките на публично-частни партньорства в ключови области, в които научните изследвания и иновациите могат да допринесат за по-широки цели по конкурентоспособността на Европа, „да отключат” частни средства и да спомогнат за справяне с обществени предизвикателства. Тези партньорства следва да се основават на реално партньорство, включително по отношение на поетите задължения и вноските от частния сектор, да бъдат отговорни за конкретни цели, които следва да бъдат постигнати, да бъдат приведени в съответствие с останалата част от „Хоризонт 2020“ по отношение на правилата за участие и стратегическата програма на Съюза в областта на научните изследвания и иновациите. Тяхното управление и функциониране следва да гарантират открито, прозрачно, ефективно и ефикасно функциониране и да се даде възможност за участие на широк кръг от заинтересовани лица, осъществяващи дейност в техните конкретни области. С използването на по-подходящи за целта структури и при зачитане на горепосочените принципи могат да бъдат продължени съществуващите публично-частни партньорства под формата на съвместни технологични инициативи

Изменение 44

Предложение за регламент

Съображение 30

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(30) Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се насърчава сътрудничеството с трети държави въз основа на общ интерес и взаимна полза. Международното сътрудничество в областта на науката, технологиите и иновациите следва да бъде насочено към постигане на целите на „Европа 2020“ за укрепване на конкурентоспособността и за справяне с обществените предизвикателства, както и да подкрепя външната политика на Съюза и неговата политика за развитие, включително като се развиват полезни взаимодействия с външни програми и се допринася за изпълнението от Съюза на неговите международни ангажименти, като например постигане на Целите на хилядолетието за развитие.

(30) Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се насърчава сътрудничеството с трети държави въз основа на общ интерес, взаимна полза и реципрочност, когато е целесъобразно, в съответствие с политиките на Съюза в областта на международните отношения и развитието. Международното сътрудничество в областта на науката, технологиите и иновациите следва да бъде насочено към постигане на целите на „Европа 2020“ за укрепване на конкурентоспособността и за справяне с обществените предизвикателства, както и да подкрепя външната политика на Съюза и неговата политика за развитие и мрежите и политиките за международно сътрудничество на Съюза в научните изследвания, включително като се развиват полезни взаимодействия с външни програми и се допринася за изпълнението от Съюза на неговите международни ангажименти, като например постигане на Целите на хилядолетието за развитие, както и целите на конференцията Рио+20;. В международното сътрудничество следва да се вземат предвид възможностите и потенциалната роля на най-отдалечените региони на Съюза и отвъдморските страни и територии, свързани с него, в рамките на районите на света, където се намират.

Изменение 45

Предложение за регламент

Съображение 30 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(30a) Следва да се обмисли насърчаване на участието на научноизследователски екипи в различни проекти с цел повишаване на качеството на научните изследвания и иновациите и възможността за международно сътрудничество.

Изменение 46

Предложение за регламент

Съображение 31

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(31) С оглед запазване на равнопоставеността за всички предприятия с дейност на вътрешния пазар, финансирането по „Хоризонт 2020“ следва да бъде съобразено с правилата за държавните помощи, за да се осигури ефективно разходване на публичните средства и да се избегне нарушаването на пазарните условия, като например отблъскването на частното финансиране, създаването на неефективни пазарни структури или протекционизма за неефективни фирми.

(31) С оглед запазване на равнопоставеността за всички предприятия с дейност на вътрешния пазар, финансирането по „Хоризонт 2020“ следва да бъде съобразено с правилата за държавните помощи, включително с рамката на Общността за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации¹ и като се взема под внимание текущото й преразглеждане, за да се осигури ефективно разходване на публичните средства и да се избегне нарушаването на пазарните условия, като например отблъскването на частното финансиране, създаването на неефективни пазарни структури или протекционизма за неефективни фирми.

__________________

¹ OВ C 323, 30.12.2006 г., стр. 1

Обосновка

Изместването на равновесието твърде много към финансирането на краткосрочни иновации, които са близки до пазара, би могло да наруши конкуренцията и да бъде в ущърб на по-дългосрочните и фундаментални изследвания, които често са източник на радикални, подривни иновации. Поради това следва да се отчете не само последното, но и духът на правилата за държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност.

Изменение 47

Предложение за регламент

Съображение 31 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(31a) Изразходването на средства на Съюза и на държавите членки за научни изследвания и иновации следва да бъде по-добре координирано, за да се осигури допълняемост, по-голяма ефективност и видимост, както и за постигането на по-голямо полезно взаимодействие. Във връзка с процеса на оценка, предвиден в настоящия регламент, Комисията следва да осигури конкретни доказателства, ако съществуват такива, относно допълняемостта и взаимодействието, постигнати между бюджета на Съюза и бюджетите на държавите членки за постигането на целите за изследвания и развитие на „Европа 2020“, както и на водещия показател за иновации на ЕС 2020.

Изменение 48

Предложение за регламент

Съображение 32

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(32) Необходимостта от нов подход за контрол и управление на риска при финансирането на научни изследвания от Съюза беше отчетена от Европейския съвет на 4 февруари 2011 г., на който се настоя за нов баланс между доверието и контрола, както и между поемането и избягването на риск. Европейският парламент, в своята резолюция от 11 ноември 2010 г. за опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания, призова за прагматична промяна към административно и финансово опростяване и заяви, че управлението на европейското финансиране на научни изследвания следва да се основава в по-голяма степен на доверие към участниците и толерантност към риска. В междинния доклад за оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания (2007—2013 г.) се заключава, че е необходим по-радикален подход, за да се постигне качествен скок в опростяването, и че трябва да се възстанови баланса между риска и доверието.

(32) Необходимостта от нов подход за разработване на стратегия за управление на риска, основана на доказателства, като част от стратегията на Съюза за финансиране на научни изследвания беше отчетена от Европейския съвет на 4 февруари 2011 г. Тогава Съветът призова за нов баланс между доверието и контрола, както и между поемането и избягването на риск. Европейският парламент, в своята резолюция от 11 ноември 2010 г. за опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания, призова за прагматична промяна към административно и финансово опростяване и заяви, че управлението на европейското финансиране на научни изследвания следва да се основава в по-голяма степен на доверие към изследователите и толерантност към риска. В междинния доклад за оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания (2007—2013 г.) се заключава, че е необходим по-радикален подход, за да се постигне качествен скок към опростени процедури, които показват доверието на Съюза в изследователите и ги насърчават да поемат рисковете, необходими за ускоряване на напредъка в областта на науката и технологиите.

Изменение 49

Предложение за регламент

Съображение 32 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(32a) Програмата „Хоризонт 2020“ следва да гарантира възможно най-голяма прозрачност, отчетност и демократичен контрол по отношение на иновативните финансови инструменти и механизми с участието на бюджета на ЕС, особено във връзка с техния очакван и осъществен принос за постигане на целите на Съюза.

Изменение 50

Предложение за регламент

Съображение 35

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(35) Ефективното управление на работата, включващо оценяване и наблюдение, изисква да бъдат разработени специфични показатели за изпълнението, които: да са измерими в хода на времето; да са реалистични и същевременно да отразяват логиката на интервенцията; и да съответстват на подходящата йерархия от цели и дейности. Следва да бъдат въведени подходящи механизми за координация между изпълнението и наблюдението на „Хоризонт 2020“, от една страна, и наблюдението на напредъка, постиженията и функционирането на европейското научноизследователско пространство — от друга страна.

(35) Ефективното управление на работата, включващо оценяване и наблюдение, изисква да бъдат разработени специфични общоевропейски показатели за изпълнението, които: да са измерими в хода на времето; да са реалистични и същевременно да отразяват логиката на интервенцията; и да съответстват на подходящата йерархия от цели и дейности. Следва да бъдат въведени подходящи механизми за координация между изпълнението и наблюдението на „Хоризонт 2020“, от една страна, и наблюдението на напредъка, постиженията и функционирането на европейското научноизследователско пространство — от друга страна.

Изменение 51

Предложение за регламент

Съображение 35 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(35a) В срок до 2017 г. Комисията следва да извърши цялостна оценка и преглед на различните видове установени публично-частни партньорства в рамките на програмите за научни изследвания и иновации (включително ОЗИ, съвместните технологични инициативи и публично-частните партньорства), с оглед рационализиране и опростяване на контекста на бъдещата рамкова програма и идентифициране на най-ефективното, открито и прозрачно управление, което ще позволи най-широкото участие на заинтересовани лица при избягване на конфликт на интереси.

Изменение 52

Предложение за регламент

Член 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Предмет

С настоящия регламент се установява рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) и се определя рамката, уреждаща подпомагането от Съюза на научноизследователски и иновационни дейности и съдействието за по-добро оползотворяване на промишления потенциал на политиката на иновации, научни изследвания и технологично развитие.

С настоящия регламент се установява рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) и се определя рамката, уреждаща подпомагането от Съюза на научноизследователски и иновационни дейности, засилването на европейската научна и технологична база и съдействието за по-добро оползотворяване на социалния, икономическия и промишления потенциал на политиката на иновации, научни изследвания и технологично развитие.

Изменение 53

Предложение за регламент

Член 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

a) „научноизследователски и иновационни дейности“ означава целия спектър от дейности за научни изследвания, технологично развитие, демонстрации и иновации, включително насърчаване на сътрудничеството с трети държави и международни организации; разпространяване и оптимизиране на резултатите и стимулиране на обучението и мобилността на научните работници в Съюза;

a) „научноизследователски и иновационни дейности“ означава целия спектър от дейности за научни изследвания, технологично развитие, демонстрации и иновации, включително насърчаване на сътрудничеството с трети държави и международни организации; разпространяване и оптимизиране на резултатите и стимулиране на висококачественото целево обучение и мобилността на научните работници в Съюза;

б) „преки действия“ означава научноизследователски и иновационни дейности, предприемани от Комисията посредством подчинения й Съвместен изследователски център;

в) „непреки действия“ означава научноизследователски и иновационни дейности, за които Съюзът осигурява финансова подкрепа и които се предприемат от участниците;

г) „публично-частно партньорство“ означава партньорство, при което партньори от частния сектор, Съюза и, когато е целесъобразно, други партньори се ангажират съвместно да подкрепят разработването и изпълнението на програма или дейности за научни изследвания и иновации;

г) „публично-частно партньорство“ означава партньорство между партньори от частния сектор и партньори от публичния сектор, като например университети, изследователски организации и други публични институции, включително Съюза по целесъобразност, подкрепяни съвместно от Съюза и неговите партньори с цел да подкрепят разработването и изпълнението на програма или дейности за научни изследвания и иновации;

д) „партньорство в рамките на публичния сектор“ означава партньорство, при което органи от публичния сектор или организации с мисия за обществена услуга на регионално, национално или международно равнище се ангажират със Съюза съвместно да подкрепят разработването и изпълнението на програма или дейности за научни изследвания и иновации.

д) „партньорство в рамките на публичния сектор“ означава партньорство, при което органи от публичния сектор или организации с мисия за обществена услуга на местно, регионално, национално или международно равнище се ангажират със Съюза съвместно да подкрепят разработването и изпълнението на програма или дейности за научни изследвания и иновации.

ea) „научноизследователски инфраструктури“ (НИ) означава съоръжения, ресурси, организационни системи и услуги, използвани от научноизследователските общности за провеждане на научноизследователски и иновационни дейности в техните области. Където е уместно, могат да се използват и за други цели освен за научни изследвания, например с образователна цел или за обществени услуги. Това включва: значително научно оборудване (или набори от инструменти); основани на знанието ресурси, като колекции, архиви или научни данни; електронни инфраструктури като данни, компютърни и софтуерни системи, комуникационни мрежи и системи за насърчаване на откритост и доверие в цифровата среда; всякаква друга уникална по естеството си инфраструктура, която е от съществено значение за достигане до високи постижения в научните изследвания и иновациите;

eб) „интелигентна специализация” е концепцията в основата на развитието на политиката на Съюза в областта на научните изследвания, развитието и иновациите, като целта й е да се насърчи ефикасното и ефективно използване на публичните инвестиции чрез използване на взаимодействието между държавите и регионите и чрез укрепване на иновационния им капацитет.

eв) „стратегия за интелигентна специализация” означава стратегия, която се състои от многогодишна стратегическа програма, чиято цел е да развие функционираща национална или регионална иновационна система.

Изменение 54

Предложение за регламент

Член 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Добавена стойност за Съюза

„Хоризонт 2020“ играе централна роля за успеха на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като предоставя обща стратегическа рамка за финансирането от Съюза на научни изследвания и иновации и по този начин действа като инструмент за привличане на частни инвестиции, създаване на нови работни места и гарантиране в дългосрочна перспектива на устойчивия растеж и конкурентоспособност на Европа.

„Хоризонт 2020“ играе централна роля за успеха на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като предоставя обща стратегическа рамка за финансирането в Съюза на отличаващи се като високи постижения научни изследвания и иновации и по този начин действа като инструмент за привличане на публични и частни инвестиции, създаване на нови работни места и гарантиране в дългосрочна перспектива на устойчивост, икономическо развитие, социално приобщаване и промишлена конкурентоспособност на Европа. Подкрепата в рамките на „Хоризонт 2020” е насочена към дейности, в които намесата на равнището на Съюза носи добавена стойност в сравнение с интервенцията на национално или регионално равнище.

Изменение 55

Предложение за регламент

Член 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Обща цел, приоритети и специфични цел

1. „Хоризонт 2020“ допринася за изграждането в целия Съюз на икономика, основана на знания и иновации, чрез привличане на достатъчно допълнителни средства за финансиране на научноизследователската, развойната и иновационната дейност. С това тя подкрепя прилагането на стратегията „Европа 2020“ и на други политики на Съюза, както и изграждането и функционирането на европейското научноизследователско пространство (ERA). Съответните показатели за изпълнението са посочени във въведението на приложение І.

1. „Хоризонт 2020“ допринася за изграждането в целия Съюз на икономика, основана на знания и иновации, чрез привличане на достатъчно допълнителни средства за финансиране на научноизследователската, развойната и иновационната дейност, и по този начин допринася за постигането на целта от 3% от финансиране от БВП за научни изследвания и развитие в Съюза в срок до 2020 г. С това тя подкрепя прилагането на стратегията „Европа 2020“ и на други политики на Съюза, както и изграждането и функционирането на европейското научноизследователско пространство (ERA), чрез конкретни и образцови действия, подпомагащи структурните промени в европейските научноизследователски и иновативни системи.

2. Посочената обща цел се преследва по три взаимно подсилващи се приоритета, отнасящи се до:

a) високи постижения в научната област;

б) водещи позиции в промишлеността;

в) обществени предизвикателства.

Конкретните цели по всеки от посочените три приоритета са зададени в части І—ІІІ от приложение І заедно с общи насоки за дейностите.

3. Съвместният изследователски център допринася за общата цел по приоритетите, посочени в параграфи 1 и 2, като оказва научна и техническа подкрепа за политиките на Съюза. Общи насоки за дейностите се дават в част ІV от приложение I. Освен това Съвместният изследователски център ще предоставя подкрепа на националните и регионалните органи при разработването на техните стратегии за интелигентна специализация.

4. Европейският институт за иновации и технологии (EIT), създаден по силата на Регламент (ЕО) № 294/2008 на Европейския парламент и на Съвета, допринася за общата цел по приоритетите, посочени в параграфи 1 и 2, с конкретната цел да изгради триъгълника на знанието, интегриращ научните изследвания, образованието и иновациите. Съответните показатели за изпълнението от страна на Европейския институт за иновации и технологии са посочени във въведението на приложение І, а общите насоки за тази конкретна цел и за дейностите — в част V от приложение І.

4. Европейският институт за иновации и технологии (EIT), създаден по силата на Регламент (ЕО) № 294/2008 на Европейския парламент и на Съвета, допринася за общата цел по приоритетите, посочени в параграфи 1 и 2, с конкретната цел да изгради триъгълника на знанието, интегриращ научните изследвания, образованието и иновациите. Съответните показатели за изпълнението от страна на EIT са посочени във въведението на приложение І, а общите насоки за тази конкретна цел и за дейностите — в част V от приложение І.

5. В рамките на приоритетите и общите насоки, посочени в параграф 2, могат да бъдат взети предвид нови и непредвидени потребности, възникващи в периода на изпълнение на „Хоризонт 2020“. Това може да включва реагиране на нововъзникващи възможности, кризи и заплахи, както и на потребности във връзка с разработването на нови политики на Съюза, а също и пилотното осъществяване на действия, чието подпомагане се предвижда по бъдещи програми.

Изменение 56

Предложение за регламент

Член 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Бюджет

1. Финансовият пакет за изпълнение на „Хоризонт 2020“ е в размер на 87740 милиона евро, от които максимум 86198 милиона евро се разпределят за дейности по дял ХІХ от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

1. Финансовият пакет за изпълнение на „Хоризонт 2020“ е в размер на xxx милиона евро, от които максимум 98,2 % се разпределят за дейности по дял ХІХ от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

2. Сумата за дейности по дял ХІХ от ДФЕС се разпределя по приоритетите, посочени в член 5, параграф 2, както следва:

a) високи постижения в научната област — 27818 милиона евро;

a) високи постижения в научната област — 32,6 % от общия бюджет;

б) водещи позиции в промишлеността — 20280 милиона евро;

б) водещи позиции в промишлеността — 24,3 % от общия бюджет;

в) социални предизвикателства — 35888 милиона евро.

в) социални предизвикателства — 37,5 % от общия бюджет.

Максималният общ размер на финансовото участие на Съюза по линия на „Хоризонт 2020“ в преките действия на Съвместния изследователски център извън ядрената област е 2212 милиона евро.

Максималният общ размер на финансовото участие на Съюза по линия на „Хоризонт 2020“ в преките научноизследователски дейности на Съвместния изследователски център извън ядрената област е 2,4 % от общия бюджет на „Хоризонт 2020“.

Ориентировъчната разбивка за конкретните цели в рамките на отделните приоритети и максималният общ размер на средствата за преки действия на Съвместния изследователски център извън ядрената област са дадени в приложение II.

Разбивката за конкретните цели в рамките на отделните приоритети и максималният общ размер на средствата за преки действия на Съвместния изследователски център извън ядрената област са дадени в приложение II.

Комисията заделя подходяща по размер сума, която да се разпредели на търгове, при които са получени повече от очакваното оферти, оценени като носещи висок стандарт за високи постижения, за да финансира повече от един проект, когато е уместно.

3. Европейският институт за иновации и технологии се финансира по линия на „Хоризонт 2020“ с максимум 3194 милиона евро съгласно посоченото в приложение ІІ. Първоначален транш от 1542 милиона евро се предоставя на Европейския институт за иновации и технологии за дейности по дял ХVІІ от Договора за функционирането на Европейския съюз. Втори транш в размер до 1652 милиона евро се предоставя в зависимост от прегледа съгласно член 26, параграф 1. Тази допълнителна сума се предоставя на пропорционална основа, както е посочено в приложение ІІ, от сумата за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ по приоритета за водещи позиции в промишлеността съгласно параграф 2, буква б) и от сумата по приоритета „Обществени предизвикателства“ съгласно параграф 2, буква в).

3. Европейският институт за иновации и технологии се финансира по линия на „Хоризонт 2020“ с максимум 3,3 % от общия бюджет съгласно посоченото в приложение ІІ.

Това финансиране на два многогодишни транша покрива:

a) по първия транш: продължаващото развитие на вече съществуващите общности за знания и иновации (наричани по-долу ОЗИ) и първоначалното финансиране за втората вълна от три нови ОЗИ;

б) по втория транш: продължаващото развитие на вече съществуващите ОЗИ и първоначалното финансиране за третата вълна от три нови ОЗИ.

Вторият транш се предоставя след прегледа съгласно член 26, параграф 1, като по-специално се отчитат:

a) договореният график за създаването на ОЗИ от третата вълна;

б) планираните финансови потребности на съществуващите ОЗИ съобразно тяхното специфично развитие;

в) приносът на Европейския институт за иновации и технологии и на неговите ОЗИ за постигането на целите на „Хоризонт 2020“.

4. Финансовият пакет за „Хоризонт 2020“ може да покрива разходи по дейности за подготовка, наблюдение, контрол, одит и оценяване, които са необходими за управлението на „Хоризонт 2020“ и постигане на целите й. в частност проучвания и срещи на експерти, доколкото те са свързани с целите на „Хоризонт 2020“, разходи по информационни мрежи във връзка главно с обработката на информация и нейния обмен, както и всякакви други разходи за техническа и административна помощ, направени от Комисията за управлението на „Хоризонт 2020“.

4. Финансовият пакет за „Хоризонт 2020“ може да покрива разходи по дейности за подготовка, наблюдение, контрол, одит и оценяване, които са необходими за управлението на „Хоризонт 2020“ и постигане на целите й, в частност проучвания и срещи на експерти, доколкото те са свързани с целите на „Хоризонт 2020“, разходи по информационни мрежи във връзка главно с обработката на информация и нейния обмен, както и всякакви други разходи за техническа помощ, направени от Комисията за управлението на „Хоризонт 2020“.

При необходимост бюджетни кредити могат да бъдат вписани в бюджета след 2020 г., за да покрият разходи за техническа и административна помощ, което да позволи управлението на дейности, които не са завършени до 31 декември 2020 г.

По настоящия регламент не се финансират административните разходи на Комисията за изпълнение на „Хоризонт 2020”, нито строителството или функционирането на мащабни европейски инфраструктурни проекти като „Галилео“, ГМОСС или ITER.

5. С оглед да се реагира на непредвидени ситуации или на нови развития или нужди, както и за съобразяване с разпоредбите в параграф 3 от настоящия член, Комисията може, след междинната оценка на „Хоризонт 2020“ съгласно посоченото в член 26, параграф 1, буква а) от настоящото решение, в рамките на годишната бюджетна процедура да преразгледа определените суми по приоритетите в параграф 2 и дадената в приложение ІІ ориентировъчна разбивка по конкретни цели в рамките на тези приоритети, и да прехвърли бюджетни кредити между приоритетите и конкретните цели в размер до 10 % от общото първоначално разпределение за всеки приоритет и до 10 % от първоначалната ориентировъчна разбивка за всяка конкретна цел. Това не се отнася за сумата, определена за преките действия на Съвместния изследователски център в параграф 2, или за посочените в параграф 3 средства за Европейския институт за иновации и технологии.

5. С оглед да се реагира на развиващите се наука, технологии и иновации, както и „Хоризонт 2020” да се адаптира към новите развития и потребности съобразно необходимото, Комисията може, без да се накърнява годишната бюджетна процедура и след средносрочен преглед, посочен в член 26, параграф 1, буква б), да приема делегирани актове в съответствие с член 26а с цел изменение на представената в приложение ІІ разбивка с най-много 15% от общото първоначално разпределение за всеки приоритет и конкретна цел и, при целесъобразност, конкретните цели и дейности, посочени в приложение I.

При изменения на приложения І и ІІ комисията взема предвид по-конкретно:

a) приноса на различните части на „Хоризонт 2020“ към нейните цели;

б) разработването на ключовите показатели за оценка на резултатите и въздействието на различните части на „Хоризонт 2020” съгласно посоченото в приложение II към Специфичната програма, посочена в член 8 от настоящия регламент;

(в) предвидените бъдещи финансови нужди на различните части и инструменти на „Хоризонт 2020”.

Изменение 57

Предложение за регламент

Член 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Присъединяване на трети държави

1. „Хоризонт 2020“ е отворена за асоцииране на:

a) присъединяващите се държави, държавите кандидатки и потенциални кандидатки, в съответствие с общите принципи и общите условия за участие на тези държави в програми на Съюза, установени в съответното рамково споразумение и решенията на съвети за асоцииране или подобни споразумения;

б) избрани трети държави, които отговарят на всички от следните критерии:

б) избрани трети държави, които отговарят на следните критерии:

i) да разполагат с добър капацитет в областта на науката, технологиите и иновациите;

ii) досега да са показали добри резултати от участието си в програми на Съюза за научни изследвания и иновации;

iii) да поддържат тесни икономически връзки със Съюза и са в географска близост до него;

iii) поддържат тесни икономически връзки със Съюза и са в географска близост до него или поддържат специални исторически и културни връзки с държави членки;

iv) да членуват в Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) или са държави или територии, изброени в приложението към Регламент (ЕС) № ХХ/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски инструмент за добросъседство. Редът и условията за участието на държавите членки на ЕАСТ, които са страни по Споразумението за ЕИП, са в съответствие с разпоредбите на това споразумение.

„Хоризонт 2020“ е отворена за участие на отвъдморските страни и територии, посочени в Решение на Съвета 2001/822/EО от 27 ноември 2001 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейската общност („Решение за отвъдморско асоцииране“)¹, при спазване на специфичните условия, определени в него.

Специфичните условия за участието на асоциираните държави в „Хоризонт 2020“, включително финансовото участие съобразно брутния вътрешен продукт на съответната асоциирана държава, се определят с международни споразумения между Съюза и асоциираните държави.

______________

¹ ОВ L 314, 30.11.2001 г., стр. 1.

Изменение 58

Предложение за регламент

Член 8 – параграф 2 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Гарантира се ефективна координация между трите основни стълба на „Хоризонт 2020“.

Обосновка

Необходима е координация между трите стълба на „Хоризонт 2020“, за да се постигнат целите, определени в програмата.

Изменение 59

Предложение за регламент

Член 10 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. „Хоризонт 2020“ подпомага непреки действия чрез една или няколко форми на финансиране, предвидени с Регламент (ЕС) № ХХХХ/2012 [нов Финансов регламент], по-конкретно чрез безвъзмездни средства, награди, възлагане на поръчки и финансови инструменти.

1. „Хоризонт 2020“ подпомага непреки действия чрез една или няколко форми на финансиране, предвидени с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, по-конкретно чрез безвъзмездни средства, награди, обществени поръчки и финансови инструменти. Последната форма е основната форма на финансиране на близки до пазара дейности, подкрепяни по „Хоризонт 2020“.

Изменение 60

Предложение за регламент

Член 11 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 11а

Стратегическо консултиране и координиране

Търси се стратегическо консултиране и координиране на научните изследвания и иновациите, насочено към постигането на общите цели и изискващо полезни взаимодействия в рамките на „Хоризонт 2020“.

Изменение 61

Предложение за регламент

Член 12 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Консултации с външни експерти и участие на обществото

1. За изпълнението на „Хоризонт 2020“ трябва да се вземат предвид съветите и данните, получени от: създадени от Комисията консултативни групи от независими експерти на високо равнище; структури за водене на диалог, създадени по силата на международни споразумения в областта на науката и технологиите; дейности с перспективна насоченост; целеви публични консултации; и прозрачни, взаимодействащи си процеси, които гарантират, че се подпомагат сериозни научни изследвания и иновации.

1. За изпълнението на „Хоризонт 2020“ трябва да се вземат предвид съветите и данните, получени от създадени от Комисията консултативни групи от независими експерти на високо равнище от широк кръг сектори, дисциплини и с различен опит, и включващи информация от организации на гражданското общество; структури за водене на диалог, създадени по силата на международни споразумения в областта на науката и технологиите; дейности с перспективна насоченост; целеви публични консултации; и прозрачни, взаимодействащи си процеси, които гарантират, че се подпомагат сериозни научни изследвания и иновации чрез оптимизиран набор от мерки, при което се избягва дублирането и припокриването между финансиращите структури.

1а. При изготвяне на работните програми, посочени в член 5 от Решение № XX/XX/ЕС на Съвета от ... [Специфична програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“], Комисията взема под внимание възможно най-широк набор от съвети и информация, предоставени от заинтересованите лица, държавите членки, Европейския парламент и Съвета. Компетентната комисия на Европейския парламент може да покани представители на Европейската комисия да й представят проектите на работни програми.

Изменение 62

Предложение за регламент

Член 12 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. В пълна степен се вземат под внимание и съответни аспекти на научноизследователските и иновационни програми, създадени от европейски технологични платформи, инициативи за съвместно планиране и европейски партньорства за иновации.

2. В пълна степен се вземат под внимание и съответни аспекти на научноизследователските и иновационни програми, създадени от EIT и ОЗИ, европейски технологични платформи, инициативи за съвместно планиране, европейски партньорства за иновации и европейски международни организации за научни изследвания, при условие че тези програми са били изготвени с помощта на консултации с широк кръг от експерти и заинтересовани участници.

Изменение 63

Предложение за регламент

Член 13 - параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Междусекторни дейности

1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение, на довеждането на откритията до пазарна реализация, на мултидисциплинарните, междудисциплинарните, трансдисциплинарните и интердисциплинарните изследвания и иновации, на социалните, икономическите и хуманитарните науки, на изменението на климата и устойчивото развитие, на функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство, на разширяването на участието в рамките на целия Съюз и премахването на разделението на Европа по отношение на научните изследвания и иновациите, на по-широкото участие на частния сектор, на включването на МСП, на сътрудничеството с трети държави, на отговорните научни изследвания и иновации, включително аспектите на равенството между половете в проектите, на по-приобщаващото управление на научните изследвания, на повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените.

Изменение 64

Предложение за регламент

Член 14

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Развитието на науката, технологиите, иновациите, пазарите и обществото

„Хоризонт 2020“ се изпълнява по начин, който да гарантира, че приоритетите и подпомаганите дейности отговарят на променящите се нужди и са съобразени с развитието на науката, технологиите, иновациите, икономиките и обществото в глобализирания свят, като иновациите обхващат стопански, организационни, технологични, социални и екологични аспекти, както и трансфер на научните резултати на всички равнища на образованието и обучението.

Изменение 65

Предложение за регламент

Член 15

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Равенство между половете

При „Хоризонт 2020“ се гарантира ефективното поощряване на равенството между половете и измерението на пола в съдържанието на научните изследвания и иновациите.

При „Хоризонт 2020“ се гарантира ефективното поощряване на равенството между половете и измерението на пола в съдържанието на научните изследвания и иновациите. Обръща се специално внимание на гарантирането на баланса между половете в органи като комисии за подбор, консултативни групи, комитети и експертни групи.

Изменение 66

Предложение за регламент

Член 15 – параграф 1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

„Хоризонт 2020“ гарантира, че измерението на пола е надлежно взето под внимание в съдържанието на научните изследвания и иновациите на всички етапи от процеса, включително при определянето на приоритетите, формулирането на поканите за представяне на предложения, оценката и мониторинга на програмите и проектите, както и при преговорите и споразуменията.

Изменение 67

Предложение за регламент

Член 15 – параграф 1 б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

С цел да се насърчи равенството между половете се прилагат специфични мерки за подпомагане на завръщането на работа на лицата, прекъснали трудовата си дейност.

Изменение 68

Предложение за регламент

Член 15 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 15а

Недопускане на дискриминация

„Хоризонт 2020“ гарантира ефективното поощряване на равното третиране и недопускането на дискриминация и този аспект се отчита надлежно в съдържанието на научните изследвания и иновациите на всички етапи от процеса.

Изменение 69

Предложение за регламент

Член 15 б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 15б

Кариера на изследователите

Насърчаването на човешките ресурси в областта на науката, технологиите и иновациите в цяла Европа е приоритет на „Хоризонт 2020“. „Хоризонт 2020“ се изпълнява в съответствие с Регламент(ЕС) № xx/2013 [правила за участие], който допринася за укрепването на единния пазар на изследователи и засилването на привлекателността на изследователската професия в рамките на Съюза в контекста на европейското научноизследователско пространство, като се взема предвид транснационалният характер на повечето от подпомаганите съгласно него дейности.

Изменение 70

Предложение за регламент

Член 15 в (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 15в

Свободен достъп

1. Ако е взето решение за публикуване, отвореният достъп до научни публикации, които са резултат от изследвания, публично финансирани в рамките на „Хоризонт 2020“, е задължителен.

2. Насърчава се отвореният достъп до научни данни, получени в резултат на научни изследвания, публично финансирани в рамките на „Хоризонт 2020”, като се отчитат ограниченията, свързани с неприкосновеността на личния живот, националната сигурност или правата върху интелектуална собственост.

3. Преди края на периода на финансиране на „Хоризонт 2020“ Комисията извършва оценка на въздействието на практиката на отворения достъп до данните върху разпространението на научни знания и ускоряването на иновациите. Това се извършва с оглед определянето на бъдещата политика на открит достъп и прилагането й в следващата рамкова програма за научни изследвания на Съюза.

Изменение 71

Предложение за регламент

Член 16 – параграф 1 – алинея 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Всички изследователски и иновационни дейности по „Хоризонт 2020“ се извършват в съответствие с етичните принципи и съответното национално, съюзно и международно законодателство, включително Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и нейните допълнителни протоколи.

Изменение 72

Предложение за регламент

Член 16 – параграфи 3 и 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Не се финансират научни изследвания в следните области:

a) клониране на човека с цел възпроизводство;

а) клониране на човека с цел възпроизводство;

б) промяна на генното наследство на човека, в резултат на която промените могат да станат унаследими;

в) създаването на човешки ембриони единствено с цел научни изследвания или за набавяне на стволови клетки, включително посредством трансфер на ядра от соматични клетки.

в) дейности, целящи създаването на човешки ембриони единствено с цел научни изследвания или за набавяне на стволови клетки, включително посредством трансфер на ядра от соматични клетки.

4. Могат да бъдат финансирани научни изследвания относно човешки стволови клетки, както на възрастни, така и на ембриони, в зависимост както от съдържанието на научното предложение, така и от правната рамка на съответните държави-членки. Не се предоставя финансиране за научноизследователски дейности, които са забранени във всички държави-членки. Не се финансира определена дейност в държава-членка, в която тази дейност е забранена.

Изменение 73

Предложение за регламент

Член 17

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Допълване с други програми на Съюза

„Хоризонт 2020“ се изпълнява по начин, който допълва други програми за финансиране от Съюза, включително структурните фондове.

„Хоризонт 2020“ се изпълнява по начин, който допълва други програми за финансиране от Съюза.

Изменение 74

Предложение за регламент

Член 17 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 17а

Взаимодействие в рамките на структурните фондове

„Хоризонт 2020“ допринася за преодоляване на разделението в рамките на Съюза по отношение на научните изследвания и иновациите, като дава възможност за създаване на взаимодействия със структурните фондове в подкрепа на научните изследвания и иновациите чрез прилагането на допълнителни мерки по координиран начин. Когато е възможно, се насърчава оперативната съвместимост между „Хоризонт 2020“ и структурните фондове, както и акумулираното или комбинирано финансиране.

Изменение 75

Предложение за регламент

Член 18 - параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Особено важно е да се гарантира адекватното участие в „Хоризонт 2020“ на МСП и иновационното въздействие върху тях. Предприема се количествено и качествено оценяване на участието на МСП като част от механизмите за оценяване и наблюдение.

1. Особено важно е да се гарантира засиленото участие на малките и средните предприятия (МСП) през целия процес на изпълнение на „Хоризонт 2020“ и научноизследователското и иновационното въздействие върху тях. Предприема се количествено и качествено оценяване на участието на МСП като част от механизмите за оценяване и наблюдение.

Изменение 76

Предложение за регламент

Член 18 - параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Специфични действия се предприемат за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“, изложена в точка 1 от част ІІ от приложение І, и за всяка от конкретните цели по приоритета „Обществени предизвикателства“, изложени в точки 1—6 от част ІІІ от приложение І. Тези специфични действия са под формата на специален инструмент за МСП, който е насочен към всички видове МСП с иновационен потенциал и се прилага по съгласуван начин съобразно нуждите на МСП съгласно посоченото за конкретната цел „Иновации в МСП“ в точка 3.3, буква а) от част ІІ от приложение І.

2. Специфични действия за МСП се предприемат, за да се гарантира интегрирането на МСП по цялата верига на създаване на добавена стойност и достъпа им до всички възможности в рамките на „Хоризонт 2020“. Тези действия включват и определените в приложение І, част ІІ, точка 3.3.

Създава се специален инструмент за МСП, насочен към всички видове МСП с иновационен потенциал с единен орган за управление, който се прилага преди всичко на принципа „отдолу нагоре“ съгласно посоченото в рамките на конкретната цел „Иновации в МСП“ в приложение І, част ІІ, буква а), точка 3.3. Този инструмент е свързан тематично с конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“, изложена в приложение І, част ІІ, точка 1 и с всяка от конкретните цели по приоритета „Обществени предизвикателства“, изложени в приложение І, част ІІІ, точки 1—7.

Изменение 77

Предложение за регламент

Член 18 - параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Зададеният в параграфи 1 и 2 интегриран подход се очаква да доведе до разпределянето за МСП на около 15 % от общия сумарен бюджет за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ и по приоритета „Обществени предизвикателства“.

3. Зададеният в параграфи 1 и 2 интегриран подход и опростяването на процедурите за кандидатстване следва да достигнат най-малко 20 % от общия сумарен бюджет за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ и по приоритета „Обществени предизвикателства“.

3а. В съответствие с параграфи 1 и 3 Комисията извършва оценки и докладва за степента на участие на МСП в научноизследователски програми. В случай че не се постигне целта от 20 %, Комисията проучва причините и предлага незабавно нови мерки за бързото постигане на тази цел.

3б. Особено внимание се обръща също така на адекватното участие и представяне на МСП в управителните структури на Европейското научноизследователско пространство, по-специално в публично-частни партньорства.

Изменение 78

Предложение за регламент

Член 18 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 18а

Бърз път към иновации

1. За да се ускори търговската реализация и разпространението на иновациите, значителна сума от финансирането на Съюза по конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ и за всяко от „Обществени предизвикателства“, изложени в приложение І, част ІІІ, се заделя за „Бърз път към иновации“.

2. „Бърз път към иновации“ е инструмент, следващ логиката „отдолу нагоре“, който ще ускори значително времето от идеята до пускането й на пазара, и се очаква да повиши участието на промишлеността в „Хоризонт 2020“, както и участието на МСП и нови кандидати от публичния сектор и нестопанския научноизследователски сектор. По този начин той ще стимулира инвестициите на частния сектор в научноизследователска и развойна дейност и иновации, ще насърчи научноизследователската дейност и иновациите, насочени към създаване на стойност, и ще ускори превръщането на новите технологии в новаторски продукти, търсени на пазара, което ще подкрепи бъдещите предприятия, икономическия растеж и заетостта.

3. Дейностите обхващат целия иновационен цикъл, но са насочени към дейности, свързани с иновации, експериментални разработки и разработване на продукти в предпазарен стадий, като включват етапите на разработване от технологичната демонстрация до навлизането на пазара, включително пилотни и демонстрационни проекти, изпитвателни платформи, преднормативни научни изследвания и определяне на стандарти и навлизане на иновациите на пазара.

4. Инструментът „Бърз път към иновации“ се изпълнява като видим инструмент за финансиране, предоставящ лесно и бързо започване на приложни съвместни научни изследвания съгласно специална процедура за подбор, посочена в Регламент (ЕО) № хххх/2012 [Правила за участие и разпространение].

5. Взаимодействията между инструмента „Бърз път към иновации“ и специалния инструмент за МСП се вземат предвид, но двата инструмента се прилагат успоредно като две отделни процедури, като се отчитат надлежно съответните целеви групи от участници и без да се засяга бюджетът, предназначен за инструмента за МСП.

Обосновка

Отчитайки надлежно планираната промяна към иновации на програмата, е необходимо „Хоризонт 2020“ да осигури поне един инструмент, който да позволява новаторските идеи да бъдат систематично оценявани и финансирани по всяко време, като се прилага бърза, стандартизирана и надеждна процедура. Един инструмент, отворен за участие или изграден „отдолу нагоре“ с гарантиран шестмесечен срок за отпускане на средства ще гарантира, че няма опасност новаторските идеи да изгубят своята актуалност, когато проектът най-сетне може да започне. Това ще увеличи и участието на промишлеността.

Изменение 79

Предложение за регламент

Член 19

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Публично-частни партньорства

1. „Хоризонт 2020“ може да бъде изпълнявана чрез публично-частни партньорства, при които всички партньори поемат ангажимент да подпомагат разработването и изпълнението на научноизследователски и иновационни дейности от стратегическо значение за конкурентоспособността на Съюза и за неговите водещи позиции в промишлеността и/или да преодоляват специфични обществени предизвикателства.

1. „Хоризонт 2020“ може да бъде изпълнявана чрез публично-частни партньорства, при които всички партньори поемат ангажимент да подпомагат разработването и изпълнението на предконкурентни научноизследователски и иновационни дейности от стратегическо значение за конкурентоспособността на Съюза и за неговите водещи позиции в промишлеността и/или да преодоляват специфични обществени предизвикателства. Водещ критерий при подбора на участниците са върховите постижения.

2. Участието на Съюза в тези партньорства може да приема една от следните форми:

а) финансови вноски от Съюза за съвместни предприятия, създадени въз основа на член 187 от ДФЕС по Седмата рамкова програма, при условие че се изменят основните актове за тях. за нови публично-частни партньорства въз основа на член 187 от ДФЕС; и за други финансиращи органи, посочени в член [55, параграф 1, буква б), точка v) или vii)] от Регламент (ЕО) № XX/2012 [новия Финансов регламент]. Тази форма на партньорства може да бъде осъществена само когато е оправдана от обхвата на преследваните цели и от мащаба на необходимите ресурси.

а) финансови вноски от Съюза за съвместни предприятия, създадени въз основа на член 187 от ДФЕС по Седмата рамкова програма, при условие че се изменят основните актове за тях, като изцяло се вземат под внимание резултатите от анализа на разходите и ползите, който трябва да бъде извършен при предвидената оценка на въздействието на този инструмент; за нови публично-частни партньорства, създадени въз основа на член 187 от ДФЕС; и за други финансиращи органи, посочени в член [55, параграф 1, буква б), точка v) или vii)] от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Тази форма на партньорства може да бъде осъществена само когато е оправдана от обхвата на преследваните цели, съгласуваността със съществуващите цели на политиката на Съюза и от мащаба на необходимите ресурси и когато другите форми на партньорство няма да изпълнят целите или няма да генерират необходимия ливъридж.

б) сключване на договорно споразумение между партньорите, посочени в параграф 1, в което се уточняват целите на партньорството, съответните ангажименти на партньорите, основните показатели за тяхното изпълнение и изискваните резултати, включително конкретните научноизследователски и иновационни дейности, за които е необходима подкрепа по линия на „Хоризонт 2020“.

3. Публично-частните партньорства се установяват по открит и прозрачен начин въз основа на всички от следните критерии:

3. Публично-частните партньорства се установяват и се осъществяват въз основа на критериите за отвореност, прозрачност, ефективност и ефикасност, както и при изпълнение на критерия, определен в член Х от Регламент (ЕС) № хххх/2012 [Правила за участие].

a) добавена стойност на действието на съюзно равнище;

б) мащаб на въздействието върху промишлената конкурентоспособност, устойчивия растеж и върху социално-икономически проблеми;

в) дългосрочен ангажимент на всички партньори въз основа на обща визия и ясно определени цели;

г) размер на необходимите ресурси и способност за привличане на допълнителни инвестиции в научни изследвания и иновации;

д) ясно определяне на ролята на всеки партньор и договорени основни показатели за изпълнението през избрания период.

3а. Научноизследователските приоритети, обхванати от публично-частни партньорства, се финансират също така посредством работни програми в рамките на редовни покани за представяне на предложения.

Изменение 80

Предложение за регламент

Член 20

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Партньорства в рамките на публичния сектор

1. „Хоризонт 2020“ допринася за укрепването на партньорствата в рамките на публичния сектор, при които действия на регионално, национално или международно равнище се осъществяват съвместно в рамките на Съюза.

Особено внимание се обръща на инициативи за съвместно планиране между държавите-членки.

Особено внимание се обръща на инициативи за съвместно планиране между държавите членки и тези инициативи могат да включват региони и градове, когато е уместно. Финансовото участие на Съюза е с ограничен характер и винаги е обвързано с условието за доказване на прозрачността, широкото участие на държавите членки, наличието на добавена стойност за Съюза и допълняемостта на средствата. Допълващото финансиране ще бъде ограничено до инициативи, които са постоянно отворени за участие от страна на всички държави членки.

2. Партньорствата в рамките на публичния сектор могат да бъдат подпомагани в рамките на посочените в член 5, параграф 2 приоритети или между тях, по-специално чрез:

a) инструмент ERA-NET за подпомагане с безвъзмездни средства на партньорства в рамките на публичния сектор при тяхната подготовка, изграждането на мрежови структури, проектирането, извършването и координацията на съвместни дейности, както и за допълване на финансирането по отделни съвместни покани и по действия с транснационален характер;

а) инструмент ERA-NET за подпомагане с безвъзмездни средства на партньорства в рамките на публичния сектор при тяхната подготовка, изграждането на мрежови структури, проектирането, извършването и координацията на съвместни дейности, както и за допълване на финансирането по отделни съвместни покани и по действия с транснационален характер;

б) участие на Съюза в програми, предприети от няколко държави-членки в съответствие с член 185 от ДФЕС.

б) участие на Съюза в програми, предприети от няколко държави членки в съответствие с член 185 от ДФЕС с участие на регионални органи, когато е приложимо.

По смисъла на буква а) допълващото финансиране зависи от постигането от участниците на значително равнище на финансови ангажименти по съвместните покани и действия С използването на инструмента ERA-NET може да се цели да бъдат хармонизирани правилата и условията за изпълнение за съвместните покани и действия. Той може да бъде използван и за подготовка на инициатива съгласно член 185 от ДФЕС.

По смисъла на буква б) такива инициативи се предлагат само в случаи, че съществува необходимост от специална изпълнителна структура и когато е налице силен ангажимент от страна на участващите държави за интеграция на научно, управленско и финансово равнище. Освен това предложенията за такива инициативи съгласно буква б) се оценяват въз основа на всички от следните критерии:

a) ясно определяне на преследваната цел и на нейното значение за целите на „Хоризонт 2020“ и по-общите цели на политиките на Съюза;

б) ясни финансови ангажименти от страна на участващите държави, включително предварителни ангажименти за обединяване на национални и/или регионални инвестиции за транснационални научни изследвания и иновации;

в) добавена стойност на действието на съюзно равнище;

г) критична маса по отношение на размера и броя на участващите програми, сходството в обхванатите от тях дейности и техният дял в съответните научни изследвания;

д) ефективност на член 185 от ДФЕС като най-подходящото средство за постигане на целите.

Изменение 81

Предложение за регламент

Член 21 – параграф 1 – уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Субекти, установени в трети държави, и международни организации имат право да участват в непреки действия по „Хоризонт 2020“ при условията, определени в Регламент (ЕС) № ХХ/ХХХХ [правила за участие]. Насърчава се международното сътрудничество с трети държави и с международни организации в рамките на „Хоризонт 2020“ за постигането най-вече на следните цели:

1. Субекти, установени в трети държави, и международни организации имат право да участват в непреки действия по „Хоризонт 2020“ при условията, определени в Регламент (ЕС) № ХХ/ХХХХ [правила за участие]. Насърчава се международното сътрудничество с трети държави и с международни организации, като то се интегрира в „Хоризонт 2020“ за постигането най-вече на следните цели:

Изменение 82

Предложение за регламент

Член 21 – параграф 1 – буква в)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в) подкрепа за целите на външната политика на Съюза и политиката му за развитие, допълвайки външни програми и програми за развитие.

в) подкрепа за целите на външната политика на Съюза и политиката му за развитие, допълвайки външни програми и програми за развитие, както и международните ангажименти, като например постигането на Целите на хилядолетието за развитие.

Изменение 83

Предложение за регламент

Член 21 – параграф 1 – буква в а) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ва) подкрепа за създаването на конкурентоспособни в световен мащаб центрове за високи постижения, които да превърнат Съюза в глобален център за авангардни научни изследвания и иновации на водещо световно ниво.

Изменение 84

Предложение за регламент

Член 21 – параграф 2 – алинея 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Целевите действия за насърчаване на сътрудничеството с конкретни трети държави или групи от трети държави се осъществяват въз основа на общ интерес и взаимна полза, като се вземат предвид техният научен и технологичен капацитет, възможностите на пазара и очакваното въздействие.

2. Целевите действия за насърчаване на сътрудничеството с конкретни трети държави или групи от трети държави, по-специално със стратегическите партньори на Съюза, се осъществяват въз основа на общ интерес и взаимна полза. Тези действия включват по-специално изграждане на капацитета за научни изследвания в развиващите се страни и проекти за сътрудничество, насочени към техните специфични нужди. В рамките на това сътрудничество се вземат предвид научните и технологичните възможности на най-отдалечените региони на Съюза и на отвъдморските страни и територии, асоциирани със Съюза.

Изменение 85

Предложение за регламент

Член 21 – параграф 2 – алинея 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Следва да се насърчава реципрочният достъп до програмите на трети държави. Насърчава се координирането и взаимодействието с инициативи на държави-членки и асоциирани държави с оглед да се постигне максимално въздействие.

Следва да се насърчава и периодично да се наблюдава реципрочният достъп до програмите на трети държави. Насърчава се координирането и взаимодействието с инициативи на държави-членки и асоциирани държави с оглед да се постигне максимално въздействие.

Обосновка

Периодичното наблюдение на програмите на трети държави е необходимо, за да се установи със сигурност, че гарантираният от Съюза достъп до „Хоризонт 2020“ е реципрочен. Това наблюдение следва да установи промени в практиките на трети държави, които биха могли да застрашат желания реципрочен достъп.

Изменение 86

Предложение за регламент

Член 21 – параграф 2 – алинея 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

При приоритетите за сътрудничество се вземат предвид развитията в политиката на Съюза и възможностите за сътрудничество с трети държави, както и възможни недостатъци в системите за интелектуална собственост в трети държави.

При приоритетите за сътрудничество се вземат предвид развитията в политиката на Съюза, включително външната политика и политиката за развитие.

Обосновка

Дейностите за международно сътрудничество могат да се основават само на принципа на общия интерес и взаимната полза. На ниво общи положения, където попада рамковата програма, добавянето на определени ограничителни критерии може да бъде само непродуктивно. Определението за предложените тук целеви действия отговаря на посоченото в приложение I от РП7. Тази програма е съобразена с избора на сектори, на които ЕС е решил да предостави помощта си за развитие.

Изменение 87

Предложение за регламент

Член 21 – параграф 2 – алинея 3 a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Създава се необходимата координация с политиките в областта на миграцията, убежището и развитието, за да се избегне „изтичане на мозъци“ от развиващите се страни.

Изменение 88

Предложение за регламент

Член 21 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Освен това по линия на „Хоризонт 2020“ се осъществяват хоризонтални и междусекторни дейности за стимулиране на стратегическото развитие на международното сътрудничество по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“, изложена в точка 6.3.2, буква г) от част ІІІ от приложение І.

3. Освен това по линия на „Хоризонт 2020“ се осъществяват хоризонтални и междусекторни дейности за стимулиране на стратегическото развитие на международното сътрудничество по конкретната цел „Разбирането за Европа в един променящ се свят — приобщаващи, иновативни и мислещи общества“, изложена в приложение І, част ІІІ, буква г), точка 6.3.2.

Изменение 89

Предложение за регламент

Член 21 – параграф 3 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3а. С цел намаляване на административната тежест за участниците Комисията приема националните счетоводни практики на бенефициерите.

Изменение 90

Предложение за регламент

Член 21 – параграф 3 б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3б. С цел да се насърчи усъвършенстван подход, основан на доверие, бенефициерите, извършили своите одити по задоволителен начин през три последователни години, подлежат на облекчена одитна процедура.

Изменение 91

Предложение за регламент

Член 22 - параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Европейската комисия осъществява информационни и комуникационни дейности относно „Хоризонт 2020“, включително мерки за оповестяване на подкрепяните проекти и на резултатите от тях. Отпуснатият бюджет за комуникации по „Хоризонт 2020“ служи и за покриване на разходите по институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, при условие че те са свързани с общата цел на настоящия регламент.

Комисията осъществява информационни и комуникационни дейности относно „Хоризонт 2020“, включително мерки за оповестяване на подкрепяните проекти и на резултатите от тях. Отпуснатият бюджет за комуникации по „Хоризонт 2020“ служи и за покриване на разходите по институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, при условие че те са свързани с общата цел на настоящия регламент. По-специално Комисията предоставя навременна и подробна информация на държавите членки.

Изменение 92

Предложение за регламент

Член 22 - параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Дейностите за разпространение на информация и за комуникации са неразделна част от всички дейности, подпомагани от „Хоризонт 2020“.

Дейностите за разпространение на информация и за комуникации са неразделна част от всички дейности, подпомагани от „Хоризонт 2020“. До всички информационни и комуникационни дейности относно „Хоризонт 2020“, включително комуникационните мерки, свързани с подпомаганите проекти, се осигурява достъп за всички граждани и те се публикуват в цифрова форма.

Изменение 93

Предложение за регламент

Член 22 – параграф 2 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

За да се опрости достъпът до информация и да се разработи инструмент с цялата изисквана от научноизследователската общност информация, и като се има предвид нуждата от прозрачност, Cordis, като цифров инструмент, се преразглежда и реформира по по-ясен и гъвкав начин. Новата програма Cordis приключва до 31 май 2013 г.

Обосновка

Понастоящем Cordis е една от най-сложните и трудни за работа програми. Ако искаме да направим по-лесен достъпа до информация за обществото, изследователите и дружествата, е необходимо да се преразгледа програмата, да се разшири информацията и достъпът до всички предложения и безвъзмездно предоставяни средства да бъде улеснен.

Изменение 94

Предложение за регламент

Член 22 – параграф 3 – буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a) инициативи, насочени към разширяване на осведомеността и улесняване на достъпа до финансиране по „Хоризонт 2020“, по-специално за онези региони или видове участници, които са недостатъчно представени;

а) инициативи, насочени към разширяване на осведомеността и улесняване на достъпа до финансиране по „Хоризонт 2020“, по-специално за онези региони, отвъдморски страни и територии, асоциирани със Съюза, или видове участници, които са недостатъчно представени, включително изследователи и участници с увреждания;

Обосновка

Акцентът трябва да бъде поставен върху хората с увреждания и техните потребности за достъпност на действията, свързани с информацията, комуникацията и разпространението на „Хоризонт 2020“. Освен това има необходимост от изграждане на капацитет, тъй като хората с увреждания и техните представителни организации са недостатъчно представени групи в научноизследователските и иновационни програми, както и в диалога и консултациите с обществеността.

Изменение 95

Предложение за регламент

Член 22 – параграф 3 – буква б)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б) целева помощ за проекти и консорциуми, за да получат необходимите умения за оптимизиране на комуникациите и на разпространението на резултатите;

б) целева помощ за проекти и консорциуми, за да получат адекватен достъп до необходимите умения за оптимизиране на комуникациите и на разпространението на резултатите;

Изменение 96

Предложение за регламент

Член 22 – параграф 3 – буква в)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в) действия, които обединяват резултати от редица проекти, включително такива с евентуално финансиране от други източници, за да предоставят удобни за ползване бази данни и доклади, обобщаващи основните констатации;

в) действия, които обединяват и оценяват резултати от редица проекти, включително такива с евентуално финансиране от други източници, за да предоставят удобни за ползване и достъпни цифрови бази данни и да изготвят доклади, обобщаващи основните констатации, както и по целесъобразност съобщаване и разпространение сред научната общност, индустрията и широката общественост;

Изменение 97

Предложение за регламент

Член 22 – параграф 3 – буква д)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д) инициативи за насърчаване на диалога и дискусиите с обществеността по научни, технологични и иновационни въпроси, както и за възползване от социални медии и други иновативни технологии и методики.

д) инициативи за насърчаване на диалога и дискусиите с обществеността по научни, технологични и иновационни въпроси чрез въвличане на академичната общност, както и за възползване от социални медии и други иновативни технологии и методики, особено с цел да се спомогне за повишаване на обществената осведоменост относно ползите от научните изследвания и иновациите при посрещане на социалните предизвикателства;

Изменение 98

Предложение за регламент

Член 22 – параграф 3 – буква д а) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

да) инициативи, които да включват и насърчават участието на гражданското общество и неговите организации или институции по въпроси, свързани с процеса на научни изследвания и иновации, и да поощряват откритите, научно обосновани дебати по основни обществени въпроси.

Изменение 99

Предложение за регламент

Член 23 - параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Системата за контрол, създадена за изпълнението на настоящия регламент, се проектира така, че да осигури разумна гаранция за постигането на подходящо управление на рисковете, свързани с ефективността и ефикасността на операциите, както и за законосъобразността и редовността на извършените транзакции, като се отчита многогодишният характер на програмите, а също и естеството на съответните плащания.

1. Системата за контрол, създадена за изпълнението на настоящия регламент, се проектира така, че да осигури разумна гаранция за постигането на достатъчно намаляване и подходящо управление на рисковете, свързани с ефективността и ефикасността на операциите, както и за законосъобразността и редовността на извършените трансакции, като се отчита многогодишният характер на програмите, а също и естеството на съответните плащания.

Изменение 100

Предложение за регламент

Член 23 - параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Системата за контрол гарантира подходящ баланс между доверието и контрола, като се вземат предвид административните и другите разходи за контрол на всички равнища, така че да могат да бъдат постигнати целите на „Хоризонт 2020“ и да се осигури нейната привлекателност за най-добрите изследователи и най-иновативните предприятия.

2. Системата за контрол гарантира подходящ баланс между доверието и контрола, като се вземат предвид административните и другите разходи за контрол на всички равнища, включително на равнище бенефициери, така че да могат да бъдат постигнати целите на „Хоризонт 2020“ и да се осигури нейната привлекателност за най-добрите изследователи и най-иновативните предприятия.

Обосновка

Административните разходи, които може да възникнат за бенефициерите, за да изпълнят изискванията за контрол, трябва да бъдат признати и взети предвид.

Изменение 101

Предложение за регламент

Член 24 – параграф 1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1а. Назначава се посредник ad hoc, който да осигурява единен подход при тълкуването на правилата. В случай на конфликт относно тълкуването на правилата и процедурите, при необходимост на базата на независим контра-одит, извършен от всяко заинтересовано лице, Комисията може да разреши определен спор посредством компромис, направен въз основа на становище на посредника ad hoc.

Обосновка

По време на изпълнението на РП6 и РП7 възникнаха множество конфликти с бенефициерите относно тълкуването на правилата, като проведените одити от Комисията и резултатите от тях показват ползата от създаване на посредническа процедура, с цел да се избегне намесата на съда. Необходимо е също така, с цел да се избегне отново намесата на съда, да се организира компромисна процедура за бързото разрешаване на конфликтите.

Изменение 102

Предложение за регламент

Член 24 – параграф 2 – алинея 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Без да се засягат разпоредбите на параграф 3, Комисията може да извършва одити до четири години след окончателното плащане.

Без да се засягат разпоредбите на параграф 3, Комисията може да извършва одити до две години след приключването на проекта.

Изменение 103

Предложение за регламент

Член 25 - параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Комисията ежегодно наблюдава изпълнението на „Хоризонт 2020“ и на нейната специфична програма, както и дейностите на Европейския институт за иновации и технологии. Това включва информация по междусекторни теми, като например устойчивост и изменение на климата, включително информация за размера на разходите във връзка с климата.

1. Комисията ежегодно наблюдава изпълнението на „Хоризонт 2020“ и на нейната специфична програма, дейностите на EIT и реализацията и финансирането на публично-частните и публично-публичните партньорства. Това включва информация и показатели по междусекторни теми като равенството между половете, отговорни научни изследвания и иновации, устойчивост и изменение на климата, включително информация за размера на разходите във връзка с климата, участието на частния сектор и по-специално на МСП и действителното въздействие на мерките върху разширяването на участието.

Изменение 104

Предложение за регламент

Член 25 – параграф 1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1а. С цел изграждането на един бъдещ Съюз, който да предлага действително нарастване на просперитета и на качеството на живот, балансът между икономически, социални и екологични аспекти ще трябва да бъде редовно и ефективно наблюдаван в периода на изпълнение на „Хоризонт 2020“. За тази цел Комисията предварително въвежда ясен и прозрачен механизъм за такова наблюдение.

Изменение 105

Предложение за регламент

Член 25 - параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Комисията докладва и разпространява резултатите от това наблюдение.

2. Комисията докладва и разпространява резултатите от наблюдението, посочено в параграфи 1 и 1а, като използва, когато е уместно, набор от общи ключови показатели, позволяващи сравнение между различните инструменти. По-конкретно те се предоставят на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

Изменение 106

Предложение за регламент

Член 26 – дял

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Оценяване

Междинен преглед

Изменение 107

Предложение за регламент

Член 26 – параграф 1 – уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Оценките се изготвят на достатъчно ранен етап, за да могат да се използват в процеса на вземане на решения.

1. Прегледите и оценките се изготвят на достатъчно ранен етап, за да могат да се използват в процеса на вземане на решения.

Изменение 108

Предложение за регламент

Член 26 – параграф 1 – буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a) Не по-късно от края на 2017 г. Комисията извършва с помощта на независими експерти оценка на Европейския институт за иновации и технологии. Посоченият в член 6, параграф 3 втори финансов транш за Европейския институт за иновации и технологии се предоставя след този преглед. При прегледа се оценява напредъкът на Европейския институт за иновации и технологии по всички от следните критерии:

заличава се

i) степента на усвояване на средствата от първия транш съгласно член 6, параграф 3, като се прави разлика между сумата, използвана за развитието на ОЗИ от първата вълна и ефекта от първоначалното финансиране за втората вълна, и способността на Европейския институт за иновации и технологии да привлича средства от партньорите в общностите за знания и иновации, както и от частния сектор съгласно Регламент XX/2012 [преработен регламент за EIT];

ii) договорения график за създаването на третата вълна от общности за знания и иновации и планираните финансови потребности на съществуващите такива съобразно тяхното специфично развитие; и

iii) приноса на Европейския институт за иновации и технологии и на общностите за знания и иновации по приоритета „Обществени предизвикателства“ и за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ на „Хоризонт 2020“.

Обосновка

Следващото поколение ОЗИ следва да започне да се създава през 2014 г. и бюджетът ще се определя на етапи в зависимост от техните годишни постижения. Тъй като състоянието в отделните сектори е различно, по-разумен би бил подходът решенията относно бюджета да се основават на собствените заслуги на всяка отделна ОЗИ, вместо за нови ОЗИ да се решава въз основа на постиженията на други ОЗИ.

Изменение 109

Предложение за регламент

Член 26 – параграф 1 – буква б)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б) Не по-късно от края на 2017 г., и като се вземат предвид подлежащите на извършване до края на 2015 г. последваща оценка за Седмата рамкова програма и преглед на Европейския институт за иновации и технологии, Комисията изготвя с помощта на независими експерти междинна оценка на „Хоризонт 2020“, нейната специфична програма, включително Европейския научноизследователски съвет, и дейностите на Европейския институт за иновации и технологии относно постигането (на равнище резултати и напредък в реализирането на въздействия) на целите на „Хоризонт 2020“, продължаващата значимост на всички мерки, ефективността и използването на ресурси, възможностите за по-нататъшно опростяване и добавената стойност за Съюза. При изготвянето на тази оценка се отчитат и аспекти, свързани с достъпа на участници във всички региони и МСП до възможности за финансиране, както и за насърчаване на балансираното участие на жени и мъже. Освен това при оценяването се отчита приносът на мерките по приоритетите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и резултатите по дългосрочното въздействие на предходните мерки.

б) Не по-късно от края на 2017 г. и като се вземат предвид подлежащата на извършване до края на 2015 г. последваща оценка за Седмата рамкова програма, Комисията изготвя с помощта на независими експерти междинен преглед на „Хоризонт 2020“, нейната специфична програма, включително Европейския научноизследователски съвет, и дейностите на EIT.

Като част от междинния преглед на задълбочена оценка се подлагат както съществуващите, така и новите публично-частни партньорства, включително ОЗИ, с цел да се анализира тяхната европейска добавена стойност и при необходимост Комисията изпраща предложения за подобряване на управлението и функционирането им, с оглед гарантиране на по-ефективно и ефикасно въздействие, открито и прозрачно функциониране и избягване на конфликти на интереси. Комисията представя резултатите от тази оценка на Европейския парламент и на Съвета.

Ако в резултат от задълбочената оценка се установи, че критерият за европейска добавена стойност не е изпълнен задоволително, Европейският парламент и Съветът могат да решат повече да не предоставят финансиране на тези публично-частни партньорства.

При изготвянето на междинния преглед се вземат предвид аспектите, свързани с разпространението и използването на резултатите от научните изследвания При междинния преглед се оценява напредъкът на различните части на „Хоризонт 2020“ по всички от следните критерии:

i) постиженията (на равнище резултати и напредък в реализирането на въздействия, определени въз основа на показателите, посочени в приложение ІІ от специфичната програма) на целите на „Хоризонт 2020“ и продължаващата значимост на всички мерки;

ii) ефективността и използването на ресурси, като се обръща особено внимание на междусекторните и междудисциплинарните дейности и другите елементи, посочени в член 13, параграф 1; и

iii) добавената стойност за Съюза.

При изготвянето на междинния преглед се отчитат и възможностите за по-нататъшно опростяване, както и аспекти, свързани с достъпа на участници във всички региони и МСП до възможности за финансиране, както и за насърчаване на балансираното участие на жени и мъже. Освен това се отчита приносът на мерките по приоритетите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и резултатите по дългосрочното въздействие на предходните мерки. Оценката се прави съвместно с държавите членки, за да се гарантира допълняемост и добавена стойност за Съюза от политиките за научни изследвания и иновации, провеждани в държавите членки и от местните органи.

Изменение 110

Предложение за регламент

Член 26 – параграф 1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1а. Като част от междинния преглед, посочен в параграф 1, буква б), Комисията осигурява конкретни доказателства, ако съществуват такива, относно допълняемостта и взаимодействието, постигнати между бюджета на Съюза и бюджетите на държавите членки за постигане на целите за научноизследователска и развойна дейност на „Европа 2020“, както и на водещия показател за иновации на „Европа 2020“.

Изменение 111

Предложение за регламент

Член 26 - параграф 1 б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1б. Не по-късно от 2016 г. и на всеки две години след това Комисията извършва преглед на реципрочния достъп на организации на Съюза и на организации от трети държави до програмите за научни изследвания. Проверката се извършва по отделни държави и съдържа сравнение между финансирането, получено от организации от трети държави по „Хоризонт 2020“, и финансирането, получено от организации на Съюза по научноизследователски програми на трети държави.

Обосновка

С оглед да се гарантира, че достъпът на организации от трети държави до „Хоризонт 2020“ е наистина реципрочен, следва да се извършват редовни проверки относно достъпа и контрол върху разпределението на финансирането от „Хоризонт 2020“ за организации от трети държави.

Изменение 112

Предложение за регламент

Член 26 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 26 а

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочени в член 6, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от [XX]. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия не по-късно от шест месеца преди края на четиригодишния период. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за периоди с еднаква продължителност освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки период.

3. Европейският парламент или Съветът могат по всяко време да оттеглят делегирането на правомощията по член 6. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в него дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 6, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Изменение 113

Предложение за регламент

Приложение І – Основни насоки за конкретните цели и дейности – параграфи от 1 до 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Основната цел на „Хоризонт 2020“ е изграждането в целия Съюз на икономика, основана на знания и иновации, като същевременно се допринесе за устойчивото развитие. Чрез нея се подкрепя стратегията „Европа 2020“ и други политики на Съюза, както и изграждането и функционирането на европейското научноизследователско пространство.

Основната цел на „Хоризонт 2020“ е изграждането в целия Съюз на водеща в световен мащаб икономика и общество, основано на знания и иновации, като същевременно се допринесе за устойчивото развитие. Чрез нея се подкрепя стратегията „Европа 2020“ и други политики на Съюза, както и изграждането и функционирането на европейското научноизследователско пространство.

Показателите за изпълнението, служещи за оценяване на напредъка в постигането на тази основна цел, са:

- делът на разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в БВП спрямо заложената в „ Европа 2020 “ цел (3 % от БВП);

- основният показател за иновациите съгласно „ Европа 2020“.

- основният показател за иновациите съгласно „ Европа 2020“;

- следните показатели по отношение на човешките ресурси: промяна в относителния дял на изследователите (в еквивалент на пълно работно време – ЕПРВ) от общото икономически активно население; промяна в дела на жените от общия брой изследователи; промени по отношение на привличането на изследователи от чужбина и „изтичането на мозъци“ сред изследователите.

Използват се всички показатели за изпълнение с оглед да се откроят промените, да стане видим напредъкът във връзка с вътрешните неравновесия в Съюза по отношение на участието в научни изследвания и да станат възможни международни сравнения на международно равнище.

Тази основна цел ще бъде преследвана по три обособени, но взаимно подсилващи се приоритети, всека един от които съдържа набор от конкретни цели. Те ще бъдат прилагани по цялостен начин с оглед да се създадат благоприятни условия за взаимодействия между различните конкретни цели, да се избегне дублиране на усилията и да се усили тяхното комбинирано въздействие.

Трите приоритета включват международно измерение. Международното научно и технологично сътрудничество е особено важен въпрос за Съюза и е от съществено значение за провеждането на гранични и основни научни изследвания с цел оползотворяване на нововъзникващите научни и технологични възможности. Поради това делът за дейностите в областта на международното сътрудничество, описани в член 21, параграфи 2 и 3, се поддържа най-малко на равнището на предходната рамкова програма.. „Хоризонт 2020“ ще подпомага по-специално три основни измерения на международното сътрудничество:

- насърчаване на научното и технологичното сътрудничество с най-модерните центрове на знание в света с оглед постигане и съвместно използване на най-модерните високи стандарти и за конкуриране на най-високо равнище;

- насърчаване на международното научно и технологично сътрудничество за изграждане на капацитет, като от самото начало се подпомагат институциите в Съюза с цел допринасяне за бързото увеличаване на способностите и човешките ресурси в областта на НРД в световен мащаб и споделяне на ползите от тях;

- насърчаване на научното и технологичното сътрудничество за мир и стабилност в световен мащаб, като се признава основополагащата роля на общочовешките и обществените ценности на науката и научните изследвания за укрепването на нестабилните общества и за изглаждането на международните противоречия;

Съвместният изследователски център допринася за общата цел и по приоритетите на „Хоризонт 2020“ с конкретната цел да предоставя определяна от потребителите научна и техническа подкрепа за политиките на Съюза. Добавената стойност за Съюза на Съвместния изследователски център се оценява наред с другото по следните показатели:

- брой случаи на осезаеми конкретни въздействия върху политиките на Съюза в резултат от предоставяната от Съвместния изследователски център научна и техническа подкрепа за политиката;

- брой рецензирани публикации.

Европейският институт за иновации и технологии (EIT) допринася за общата цел и приоритетите на „Хоризонт 2020“ с конкретната цел да изгражда триъгълника на знанието, обединяващ научните изследвания, иновациите и образованието. Показателите за оценяване на изпълнението от EIT са:

Европейският институт за иновации и технологии (EIT) допринася за общата цел и приоритетите на „Хоризонт 2020“ с конкретната цел да изгражда триъгълника на знанието, обединяващ научните изследвания, иновациите и висшето образование. Показателите за оценяване на изпълнението от EIT са:

- брой на академичните, стопанските и научноизследователските организации, интегрирани в общности за знания и иновации;

- размер на сътрудничеството в рамките на триъгълника на знанието, водещо до разработването на иновативни продукти и процеси.

- степен на сътрудничество в рамките на триъгълника на знанието, водещо до разработването на иновативни продукти, услуги и процеси.

В настоящото предложение се излагат общите насоки за конкретните цели и дейности, посочени в член 5, параграфи 2, 3 и 4.

За да се постигне подходящ баланс между основаните на консенсус и по-нестандартни изследвания, разработки и иновации, използването на открити конкурсни процедури, следващи логиката „отдолу нагоре“, с ускорени процедури, се насърчава с цел гарантиране на бързата реализация на иновативни проекти. Освен това се осъществява подходящият баланс между по-малките и по-големите проекти в рамките на обществените предизвикателства и базовите и промишлени технологии, като се отчитат специфичната структура на сектора, вида на дейността, технологиите и научните изследвания.

С оглед преодоляване на разделението между областите, регионите и държавите членки в Европа по отношение на научните изследвания и иновациите, със структурните фондове ще бъдат развивани взаимно допълващи се дейности и тесни взаимодействия както „нагоре по веригата“ (изграждане на капацитет в държавите членки като по-добра подготовка за участие в „Хоризонт 2020“), така и „надолу по веригата“ (използване и разпространение на резултатите от научните изследвания и иновациите, произтичащи от „Хоризонт 2020“). Оперативната съвместимост между тези два инструмента ще бъде насърчавана, където това е възможно. Ще бъде подкрепяно кумулативно или съчетано финансиране. По-специално ще се търсят взаимодействия в дейностите, предвидени по цел „Разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието“, инструментите на регионални партньори от научноизследователската инфраструктура от европейски интерес и дейностите, изпълнявани по линия на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) и неговите ОЗИ.

Изменение 114

Предложение за регламент

Приложение І – Основни насоки за конкретните цели и дейности –част І

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Този приоритет е насочен към по-нататъшно повдигане на нивото и разширяване на високите постижения на Съюза в научната област, както и към укрепване на европейското научноизследователско пространство с оглед да се повиши конкурентоспособността в световен мащаб на системата на Съюза за научни изследвания и иновации. Той се състои от четири конкретни цели:

Този приоритет е насочен към по-нататъшно повдигане на нивото и разширяване на високите постижения на Съюза в научната област, както и към укрепване на европейското научноизследователско пространство с оглед да се повиши конкурентоспособността в световен мащаб на системата на Съюза за научни изследвания и иновации. Тя се състои от пет конкретни цели:

a) чрез привлекателно и гъвкаво финансиране от Европейския научноизследователски съвет (ERC) въз основа на конкуренция в рамките на целия Съюз да се даде възможност на подбрани талантливи изследователи с творчески дух и на техните екипи да работят по най-перспективните направления за разширяване на научните познания;

б) да се внедряват бъдещи и нововъзникващи технологии в подкрепа на съвместните научни изследвания с оглед да се разширява капацитетът на Европа за авангардни иновации, променящи модела. Това създава благоприятни условия за съвместна работа между различни научни дисциплини по принципно нови, високорискови идеи, ускорява развитието в най-перспективните нововъзникващи области на науката и технологиите и спомага за структуриране на съответните научни общности на съюзно равнище;

б) да се внедряват бъдещи и нововъзникващи науки и технологии в подкрепа на съвместните научни изследвания с оглед да се разширява капацитетът на Европа за авангардни иновации, променящи модела. Това създава благоприятни условия за съвместна работа между различни научни дисциплини по принципно нови, високорискови идеи, ускорява развитието в най-перспективните нововъзникващи области на науката и технологиите и спомага за структуриране на съответните научни общности на съюзно равнище;

в) чрез дейностите по инициативата „Мария Кюри“ да се предоставя отлично и иновативно обучение на изследователи, както и привлекателни възможности за професионално израстване и обмен на знания посредством трансгранична и междусекторна мобилност, за да са максимално подготвени за справяне със сегашни и бъдещи обществени предизвикателства;

в) чрез дейностите по инициативата „Мария Склодовска-Кюри“ да се предоставя отлично и иновативно обучение на изследователи, както и привлекателни възможности за професионално израстване и обмен на знания посредством трансгранична и междусекторна мобилност на изследователи от университети, научноизследователски организации и предприятия, включително МСП, за да са максимално подготвени за справяне със сегашни и бъдещи обществени предизвикателства;

г) да се изгради европейска научноизследователска инфраструктура за 2020 г. и след това, да се създадат благоприятни условия за разгръщане на нейния иновационен потенциал и човешки капитал, и това да се допълни със съответна политика на Съюза и международно сътрудничество.

г) да се изградят нови и да се подкрепят съществуващите висококачествени европейски научноизследователски инфраструктури и да се подпомагат в работата им за европейското научноизследователско пространство чрез разгръщане на техния иновационен потенциал, привличане на изследователи от световно равнище, обучаване на човешки капитал, както и допълване с политика на Съюза за международно сътрудничество.

га) разпространяването на високите научни постижения и разширяването на участието да се разкрие потенциалът от таланти на Европа чрез предоставяне на подкрепа за усвояване на политиката, изграждането на мрежови структури и възможности за обучение;

Всяка от посочените цели е с доказана висока добавена стойност за Съюза. В съчетание те определят мощен и балансиран набор от дейности, които заедно с дейностите на национално и регионално равнище обхващат всички потребности на Европа по отношение на авангардната наука и технология. Тяхното обединяване в една единствена програма ще даде възможност за по-съгласуваното им извършване по рационализиран, опростен и по-целенасочен начин, като същевременно се запазва приемствеността, която е от ключово значение за поддържане на ефективността им.

Всяка от посочените цели е с доказана висока добавена стойност за Съюза. В съчетание те определят мощен и балансиран набор от дейности, които заедно с дейностите на национално, регионално и местно равнище обхващат всички потребности на Европа по отношение на авангардната наука и технология. Тяхното обединяване в една единствена програма ще даде възможност за по-съгласуваното им извършване по рационализиран, опростен и по-целенасочен начин, като същевременно се запазва приемствеността, която е от ключово значение за поддържане на ефективността им.

Присъщо на дейностите е, че те са с перспективна насоченост, изграждат компетентност в дългосрочен план, съсредоточени са върху научни дисциплини, технологии, изследователи и иновации от следващото поколение и предоставят подкрепа за млади таланти от целия Съюз и асоциираните държави, както и в световен мащаб. Тъй като инициативите за тези дейности идват от научните среди, а механизмите за финансирането се предлагат до голяма степен от самите изследователи, т.е. подход „отдолу нагоре“, европейската научна общност ще играе важна роля в определянето на следваните по програмата направления на научните изследвания.

Изменение 115

Предложение за регламент

Приложение І – Основни насоки за конкретните цели и дейности – част ІІ

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Този приоритет преследва да се ускори развитието на технологиите и иновациите, които ще бъдат в основата на бъдещата стопанска дейност, и да се помогне на иновативните европейски МСП да се превърнат във водещи световни компании. Той се състои от три конкретни цели:

Този приоритет има за цел да се ускори развитието на технологиите и иновациите, които ще бъдат в основата на бъдещата стопанска дейност, и да се помогне на иновативните европейски МСП да се превърнат във водещи световни компании, както и да се оползотвори потенциалът на създадената благодатна среда за нови МСП. Специално внимание се отделя на насърчаването на „потреблението на иновации“, т.е. трансфера на знания и технологии от обществени научноизследователски центрове към търговски дружества, както и между самите дружества. Тази част се състои от три конкретни цели:

a) водещи позиции при базовите и промишлените технологии, като се оказва специална подкрепа за научни изследвания, развойни и демонстрационни дейности в областта на ИКТ, нанотехнологията, авангардните материали, биотехнологията, усъвършенстваните технологии за производство и преработка, както и космическите технологии. Ударението ще се постави върху взаимодействието и конвергенцията между различните технологии;

a) водещи позиции при базовите и промишлените технологии, като се оказва специална подкрепа за научни изследвания, стандартизация, сертифициране, развойни и демонстрационни дейности в областта на главните базови технологии, като ИКТ, нанотехнологията, авангардните материали, биотехнологията, усъвършенстваните технологии за производство и преработка, както и космическите технологии. Ударението ще се постави върху взаимодействието и конвергенцията между различните технологии и тяхното отношение към обществените предизвикателства. Надлежно се вземат предвид потребностите на ползвателите във всички тези области.

б) достъп до рисково финансиране с оглед да се преодолее недостига на дългово и капиталово финансиране за НИРД, иновативни дружества и проекти на всички етапи на разработване. Така, заедно с капиталовия инструмент на Програмата за конкурентоспособността на предприятията и МСП, се подкрепя развитието на рисков капитал на съюзно равнище;

б) достъп до рисково финансиране с оглед да се преодолее недостига на дългово и капиталово финансиране за НИРД, иновативни дружества и проекти на всички етапи на разработване. Така, заедно с капиталовия инструмент на Програмата за конкурентоспособността на предприятията и МСП, се подкрепя развитието на финансиране на по-ранен етап и рисков капитал на съюзно равнище.

в) иновации в МСП за стимулиране на всички форми на новаторство, насочено към МСП с потенциал за растеж и развитие на международна дейност на целия единен пазар и извън него.

в) „иновации в МСП“ за осигуряване на специална и подходящо структурирана подкрепа за всички форми на новаторство в МСП чрез инструментариум от специализирани и индивидуално приспособени програми и инструменти, включително: достъп до начално финансиране, безвъзмездни средства, достъп до капиталово и кредитно финансиране, наставнически и обучителни услуги, достъп до научноизследователски и развойни мрежи и клъстери.

Дейностите ще се определят от плановете на предприятията. Бюджетът за конкретните цели „Достъп до рисково финансиране“ и „Иновации в МСП“ ще се определя от потребностите по подход „отдолу нагоре“ без предварително зададени приоритети. Той ще бъде допълван чрез използването на финансови инструменти и на специален инструмент за МСП по определян от политиката подход в рамките на частта „Обществени предизвикателства“, както и по конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“.

Дейностите ще се определят от плановете на предприятията. Изпълнението на бюджетите за „Достъп до рисково финансиране“ и „Иновации в МСП“ ще се определя преди всичко от потребностите по подход „отдолу нагоре“. Инструментът за МСП се прилага в тематичните приоритетни области, създадени в рамките на „Обществени предизвикателства“ и „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“. Той се допълва чрез възможното използване „отгоре надолу“ на инструмента за МСП като част от дейностите по обществените поръчки за продукти в предпазарен стадий или иновационни форми на обществени поръчки, където може да бъде демонстрирано обединяването на равнището на Съюза на потребностите на възложителите на обществени поръчки в държавите членки.

При „Хоризонт 2020“ ще се прилага интегриран подход към участието на МСП, което може да доведе до разпределянето за МСП на около 15 % от общия сумарен бюджет за всички конкретни цели относно обществени предизвикателства и за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“.

При „Хоризонт 2020“ ще се прилага интегриран подход към участието на МСП, като се отчитат техните потребности от трансфер на знания и технологии. Подкрепата следва да доведе до разпределянето за МСП на над 20 % от общия сумарен бюджет за всички конкретни цели в рамките на обществените предизвикателства и за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“.

За постигане на конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ ще се следва технологично обусловен подход за разработване на базови технологии, използваеми в множество области, сектори и услуги. Приложенията на тези технологии в отговор на обществени предизвикателства се подпомагат съвместно с частта „Обществени предизвикателства“.

Изменение 116

Предложение за регламент

Приложение І – Основни насоки за конкретните цели и дейности – част ІІІ

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Тази част пряко отговаря на политическите приоритети и предизвикателствата към обществото, установени в стратегията „Европа 2020“, и е насочена към осигуряване на нужната критична маса на усилията за научни изследвания и иновации, за да се постигнат целите на политиката на Съюза. Финансирането ще бъде насочено към следните конкретни цели:

a) здравеопазване, демографски промени и благосъстояние;

а) здравеопазване, демографски промени и благосъстояние

б) продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика;

б) продоволствено качество, безопасност и сигурност, устойчиво земеделие и горско стопанство, мореплавателски и морски изследвания и биопромишленост;

в) сигурна, чиста и ефективна енергия;

г) интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт;

г) Интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт и мобилност;

д) действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и суровини;

д) действия във връзка с климата, околната среда, ресурсна ефективност и устойчиво използване на суровини;

е) приобщаващи, иновативни и сигурни общества.

е) разбиране на Европа в един променящ се свят – приобщаващо, иновативно и мислещо общество;

еа) сигурни общества – защита на свободата и сигурността на Европа и нейните граждани.

Предоставя се финансиране и на междусекторно предизвикателство: Наука със и за обществото.

При всички дейности се прилага подход, съобразен с конкретното предизвикателство, и съсредоточаване върху политическите приоритети без предварително да се определят точно технологиите или решенията, които следва да бъдат разработени. Ударението се поставя върху обединяването на ресурси и знания по различни области, технологии и научни дисциплини, за да се постигне необходимата критична маса за справяне с предизвикателствата. Дейностите обхващат пълния цикъл от научните изследвания до пазарната реализация, като новото е, че се набляга върху свързани с иновации дейности, като например пилотни и демонстрационни проекти, изпитвателни платформи, подкрепа за обществени поръчки, проектиране, иновации по идеи на крайни потребители, социални иновации и пазарно внедряване на иновациите.

При всички дейности се прилага подход, съобразен с конкретното предизвикателство, при който основните науки, приложните научни изследвания, трансферът на знания и иновации са еднакво важни и взаимосвързани компоненти, и съсредоточаване върху политическите приоритети без предварително да се определят точно технологиите или решенията, които следва да бъдат разработени. Нетехнологичните, организационни, системни иновации и иновациите в публичния сектор ще получат внимание в допълнение към решенията въз основа на технологии. Ударението се поставя върху обединяването на ресурси и знания по различни области, технологии и научни дисциплини и научноизследователски инфраструктури, за да се постигне необходимата критична маса за справяне с предизвикателствата. Дейностите обхващат пълния цикъл от фундаменталните научни изследвания до пазарната реализация, включително свързани с иновации дейности, като например пилотни и демонстрационни проекти, изпитвателни платформи, подкрепа за обществени поръчки, проектиране, иновации по идеи на крайни потребители, социални иновации и пазарно внедряване на трансфер на знания и иновации, включително стандартизация на всички етапи. За да се постигнат целите на „Хоризонт 2020“, ще е необходимо в съвместните проекти да бъдат ангажирани широк кръг заинтересовани лица, от научноизследователски институции и предприятия до потребители от публичния и частния сектор.

За да се приложи подходът, съобразен с конкретното предизвикателство, е необходимо координирано стратегическо планиране на дейностите, свързани с научните изследвания и иновациите. Координацията може да преодолее разпокъсаността и да подобри използването на технологичните и инфраструктурни ресурси от страна на цялата научноизследователска общност, свързана с всяко предизвикателство.

Стратегическите дейности и научното ръководство могат да осигурят експертен принос по отношение на политиката от самото начало, напреднали иновации и конкурентоспособност поради разбирането за комплексния характер на иновационния цикъл, както и да насърчат трансграничното участие на повече изследователи.

Въз основа на необходимостта и търсенето координацията на стратегическите научни изследвания и иновациите по отношение на всяко предизвикателство може да се установи чрез стратегически научни съвети, съставени от водещи независими експерти от академичните среди, промишлеността, крайни потребители и гражданското общество, подбрани чрез открита и прозрачна процедура, които ще допринасят за определяне на програмите за научни изследвания и иновации въз основа на най-доброто ръководство и ще дават тласък и нужните инструменти, необходими за насърчаване на взаимодействие и синергии в по-голям мащаб. Ролята на тези съвети би била да предоставят текущи стратегически съвети относно предприеманите и планираните действия в рамките на „Хоризонт 2020“ и свързаните с него области на политики на Съюза.

Социалните и хуманитарните науки винаги присъстват в дейностите за справяне с всякакви предизвикателства. Освен това базовото развитие на тези научни дисциплини се подпомага и по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ Подкрепата ще бъде съсредоточена и върху осигуряването на солидна основа от данни за нуждите на разработването на политики на международно, съюзно, национално и регионално равнище. Поради глобалния характер на много от предизвикателствата неразделна част от работата за справяне с тях е стратегическото сътрудничество с трети държави. Освен това междусекторна подкрепа за международно сътрудничество се предоставя по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“.

Социалните и хуманитарните науки са хоризонтално измерение и винаги присъстват в дейностите за справяне с всякакви предизвикателства. Те трябва да бъдат представени в програмните комитети и експертните групи, които отговарят за оценката на проектите и програмите по всички теми, и чрез разработване на покани за представяне на предложения, насочени към социалните науки. Освен това базовото развитие на тези научни дисциплини се подпомага и по конкретната цел „Разбиране на Европа в един променящ се свят – приобщаващо, иновативно и мислещо общество“. Подкрепата ще бъде съсредоточена и върху осигуряването на солидна основа от данни за нуждите на разработването на политики на международно, съюзно, национално, регионално и местно равнище. Поради глобалния характер на много от предизвикателствата, неразделна част от работата за справяне с тях е стратегическото сътрудничество с трети държави, като се обръща специално внимание на подкрепата за глобалните усилия, които изискват критична маса за участието на Европа и където Европа би могла да изиграе водеща роля.

Работата по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ включва и дейност за „премахване на разделението по отношение на научните изследвания и иновациите“ с конкретни мерки за стимулиране на високи постижения в по-слабо развитите региони на Съюза.

Дейностите на Съвместния изследователски център са неразделна част от „Хоризонт 2020“ с оглед да се оказва стабилна, основана на факти подкрепа за политиките на Съюза. Тя се определя от потребностите на клиентите и се допълва от дейности с перспективна насоченост.

Европейският институт за иновации и технологии (EIT) играе основна роля за обединяване на отлични изследователи, преподаватели и новатори с оглед да се изгради триъгълникът на знанията. EIT осъществява това главно чрез общности за знания и иновации (ОЗИ). Освен това той осигурява обмена на опит отвъд рамките на ОЗИ чрез целеви мерки за разпространение на информация и споделяне на знания, като по този начин спомага за по-бързото внедряване на иновационни модели в целия Европейски съюз.

Европейският институт за иновации и технологии (EIT) играе основна роля за обединяване на отлични изследователи, преподаватели и новатори с оглед да се изгради триъгълникът на знанията. EIT осъществява това главно чрез общности за знания и иновации (ОЗИ). Освен това той осигурява обмена на опит между и отвъд рамките на ОЗИ чрез целеви мерки за разпространение на информация и споделяне на знания, като по този начин спомага за по-бързото внедряване на иновационни модели в целия Европейски съюз.

Изменение 117

Предложение за регламент

Приложение І – част І – точка 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Европейски научноизследователски съвет (ERC)

1.1 Конкретна цел

Конкретната цел е да се укрепват високите постижения, динамиката и творческия характер на европейските научни изследвания.

Амбицията на Европа е да премине към нов икономически модел, основан на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. За такова преобразяване ще бъдат необходими не само постепенни подобрения в сегашните технологии. То ще изисква силно повишена способност за иновации на научна основа, подхранвани от принципно нови знания, което да позволи на Европа да поеме водеща роля за промени в технологичния модели, които в бъдеще ще бъдат основните движещи сили за растежа на производителността, конкурентоспособността, благосъстоянието и социалния напредък. Историята показва тенденция такива промени в модела да се пораждат от научната база на публичния сектор преди да формират основата за създаването на цели нови отрасли и сектори.

Амбицията на Европа е да премине към нов икономически модел, основан на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. За такова преобразяване ще бъдат необходими не само постепенни подобрения в сегашните технологии и знание. То ще изисква силно повишена способност за основни науки и иновации на научна основа, подхранвани от принципно нови знания, което да позволи на Европа да поеме водеща роля за промени в научния и технологичния модел, които в бъдеще ще бъдат основните движещи сили за растежа на производителността, конкурентоспособността, благосъстоянието и социалния напредък. Историята показва тенденция такива промени в модела да се пораждат от публичния сектор преди да формират основата за създаването на цели нови отрасли и сектори.

Водещите в световен мащаб иновации са тясно свързани с високите постижения в научната област. Европа — някогашният безспорен световен лидер, изостана в надпреварата за превъзходство в авангардната наука и беше с второстепенна роля след САЩ за основните постижения на следвоенното технологично развитие. Макар Съюзът да продължава да води в световен мащаб по брой на научните публикации, в САЩ се създават два пъти повече от най-значимите измежду тях (т.е. най-често цитираните, представляващи 1 % от общия брой). Подобно е положението и с университетите: челните места в международните класации са заети главно от университети от САЩ. Освен това 70 % от носителите на Нобелова награда са от САЩ.

Част от проблема е, че при сходен размер на инвестициите на Европейския съюз и САЩ в научната база на техния публичен сектор броят на изследователите в публичния сектор на ЕС е близо три пъти по-голям, което води до значително по-малък среден размер на инвестициите за един изследовател. Освен това в САЩ се подхожда по-избирателно при предоставянето на ресурси на водещи изследователи. Това спомага да се обясни защо изследователите в публичния сектор на ЕС обикновено са по-малко производителни и като цяло оказват по-малко съвкупно научно въздействие отколкото техните далеч по-малобройни колеги в САЩ.

Друга важна част от проблема е, че в много европейски държави публичният сектор все още не предлага достатъчно привлекателни условия за най-добрите изследователи. На талантливи млади научни работници може да се наложи да чакат дълги години за придобиването на самостоятелност в своите изследвания. Това води до драстично разпиляване на европейския научноизследователски потенциал, тъй като се забавя появата на следващото поколение научни работници, които внасят нови идеи и енергия, и отлични млади изследователи в началото на своята кариера се подтикват да търсят професионално израстване другаде.

Друга важна част от проблема е, че в много европейски държави публичният и частният сектор все още не предлагат достатъчно привлекателни условия за най-добрите изследователи. На талантливи млади научни работници може да се наложи да чакат дълги години за придобиването на самостоятелност в своите изследвания. Това води до драстично разпиляване на европейския научноизследователски потенциал, тъй като се забавя появата на следващото поколение научни работници, които внасят нови идеи и енергия, и отлични млади изследователи в началото на своята кариера се подтикват да търсят професионално израстване другаде. Особено внимание следва да бъде отделяно на жените научни изследователи, които представляват едва 18 % от изследователите с най-висока степен, като за сравнение в САЩ те са 27 %, а в същото време 60 % от завършилите университет в Европа са жени.

Освен това съчетанието от посочените фактори затвърдява относителната непривлекателност на Европа в глобалната надпревара за привличане на научни таланти. Способността на системата в САЩ да предлага на отделния научен работник повече ресурси и по-добри перспективи за професионално израстване обяснява защо тя продължава да привлича най-добрите изследователи от цял свят, включително десетки хиляди от Европейския съюз.

Освен това съчетанието от посочените фактори затвърдява относителната непривлекателност на Европа в глобалната надпревара за привличане на научни таланти. Способността на системата в САЩ да предлага на отделния научен работник повече ресурси, по-добра междусекторна мобилност и връзки с частния сектор и по-добри перспективи за професионално израстване обяснява защо тя продължава да привлича най-добрите изследователи от цял свят, включително десетки хиляди от Европейския съюз.

1.2 Обосновка и добавена стойност за Съюза

Европейският научноизследователски съвет (ERC) беше създаден, за да се предоставят на най-добрите европейски изследователи — жени и мъже, нужните им ресурси за повишаване на тяхната конкурентоспособност в световен мащаб, като на общоевропейска конкурентна основа се финансират отделни екипи. Той функционира самостоятелно: независим научен съвет, съставен от най-реномирани и вещи учени, инженери и преподаватели, определя общата научна стратегия и има пълна свобода за вземането на решения относно характера на научните изследвания, които да бъдат финансирани. Тези основни характеристики на ERC гарантират ефективността на неговата научна програма, качеството на действията му и на процеса на партньорска оценка, както и доверието на научната общност в него.

Европейският научноизследователски съвет (ERC) беше създаден, за да се предоставят на най-добрите европейски изследователи — жени и мъже, нужните им ресурси за повишаване на тяхната конкурентоспособност в световен мащаб, като на общоевропейска конкурентна основа се финансират отделни екипи. Той функционира самостоятелно: независим научен съвет, съставен от най-реномирани и вещи учени, инженери и преподаватели, както жени, така и мъже от различни възрастови групи, определя общата научна стратегия и има пълна свобода за вземането на решения относно характера на научните изследвания, които да бъдат финансирани. Тези основни характеристики на ERC гарантират ефективността на неговата научна програма, качеството на действията му и на процеса на партньорска оценка, както и доверието на научната общност в него.

Като действа в цяла Европа на конкурентна основа, ERC е в състояние да привлече по-широк кръг от таланти и идеи отколкото е възможно по каквато и да е национална схема. Най-добрите изследователи и идеи се конкурират помежду си. Кандидатите знаят, че трябва да се представят най-добре, наградата за което е гъвкаво финансиране при равнопоставени условия на конкуренция, независимо от пречки от местен характер или от наличието на национално финансиране.

Поради това се очаква финансираните от ERC гранични изследвания да окажат съществено пряко въздействие под формата на напредък по границите на познанието, като разкрият възможности за получаване на нови и често неочаквани научни и технологични резултати и възникване на нови области на изследвания, което в крайна сметка може да породи принципно нови идеи за иновации, стопанска изобретателност и справяне с обществени предизвикателства. Съчетаването на отлични отделни учени с иновативни идеи е в основата на всички етапи на иновационната верига.

Поради това се очаква финансираните от ERC гранични изследвания да окажат съществено пряко въздействие под формата на напредък по границите на познанието, като разкрият възможности за получаване на нови и често неочаквани научни и технологични резултати и възникване на нови области на изследвания, което в крайна сметка може да породи принципно нови идеи за иновации, стопанска изобретателност и справяне с обществени предизвикателства. Основният акцент при отпускането на безвъзмездни средства от ERC е върху революционните идеи. Съчетаването на отлични отделни учени с иновативни идеи е в основата на всички етапи на иновационната верига.

Освен това ERC оказва значително структурно въздействие чрез създаването на мощен стимул за повишаване на качественото равнище на европейската система за научни изследвания като цяло в допълнение към изследователите и проектите, финансирани пряко от ERC. С финансираните от ERC проекти и изследователи се поставят ясни и вдъхновяващи цели за гранични изследвания в Европа, повдига се нивото им и се повишава тяхната привлекателност за най-добрите изследователи в световен мащаб. Престижността на приема на стипендианти на ERC и съпровождащият го „знак за отлично качество“ води до засилена конкуренция между университетите и другите научноизследователски организации в Европа да предложат най-привлекателни условия за най-добрите изследователи. А способността на националните системи и на отделните научноизследователски институции да привличат и приемат стипендианти на ERC може да служи като показател за оценяване на техните относителни предимства и слабости, и за съответно реформиране на политиките и практиките им. Следователно финансирането от ERC допълва текущите усилия на съюзно, национално и регионално равнище за реформиране, изграждане на капацитет, оползотворяване на пълния потенциал и повишаване на привлекателността на европейската система за научни изследвания.

1.3 Общи насоки за дейностите

1.3. Общи насоки за дейностите

Основната дейност на ERC е да предоставя привлекателно дългосрочно финансиране на отлични изследователи и техните екипи, за да ги подпомага в извършването на особено значими високорискови, но многообещаващи научни изследвания.

ERC предоставя финансиране в съответствие със следните утвърдени принципи. Високите научни постижения са единственият критерий за отпускането на безвъзмездни средства от ERC. ERC функционира на принципа „отдолу нагоре“ без предварително определени приоритети. Право да кандидатстват за безвъзмездни средства от ERC имат отделни екипи от изследователи на всякаква възраст и от всяка държава в света, работещи в Европа. ERC спомага за установяване на сериозна конкуренция в европейски мащаб.

Първостепенен приоритет за ERC е да подпомага отлични изследователи в началото на тяхната кариера да осъществят прехода към независимост, като им оказва адекватна подкрепа на критичния етап на създаването или укрепването на техен собствен екип или програма. Също така може да се предоставя подкрепа за завръщането и реинтегрирането на изследователи след изтичането на периода, финансиран от ERC, особено в съчетание със схемата „председателство на европейското научноизследователско пространство“.

ERC оказва при необходимост подкрепа и за възникващи нови методи за работа в научната област с потенциал за постигане на пробиви и улеснява проучването на търговския и социалния иновационен потенциал на научните изследвания, финансирани от него.

ERC оказва при необходимост подкрепа и за нови методи за работа в научната област с потенциал за постигане на пробиви и улеснява проучването на търговския и социалния иновационен потенциал на научните изследвания, финансирани от него.

Поради това ERC трябва да се стреми да демонстрира до 2020 г. следното: че в обявяваните от ERC конкурси участват най-добрите изследователи, че финансирането от ERC пряко води до научни публикации от най-високо качество, пазарна реализация и прилагане на иновативни технологии и идеи, и че ERC съществено допринася за превръщането на Европа в по-привлекателна среда за най-добрите учени в света. По-специално ERC трябва да се стреми към забележимо увеличение на дела на Съюза в научните публикации от най-високо качество в света, представляващи 1 % от всички научни публикации. Освен това той трябва да се стреми към съществено увеличение на броя на финансираните от него отлични изследователи извън Европа и към конкретни подобрения в институционалните практики и националните политики за подкрепа на най-добрите учени.

Поради това ERC трябва да се стреми да демонстрира до 2020 г. следното: че в обявяваните от ERC конкурси участват най-добрите изследователи, че финансирането от ERC пряко води до научни публикации от най-високо качество и до научноизследователски резултати със значително обществено и икономическо въздействие, както и до пазарна реализация и прилагане на иновативни технологии и идеи, и че ERC съществено допринася за превръщането на Европа в по-привлекателна среда за най-добрите учени в света. По-специално ERC трябва да се стреми към забележимо увеличение на дела на Съюза в научните публикации от най-високо качество в света, представляващи 1 % от всички научни публикации. Освен това той трябва да се стреми към увеличение на броя на финансираните от него отлични изследователи извън Европа, включително нарастване на броя на изследователи жени с високи постижения, и към конкретни подобрения в институционалните практики и националните политики за подкрепа на най-добрите учени. ERC споделя опит и най-добри практики с регионални и национални агенции за финансиране на научни изследвания с цел да бъде насърчено подпомагането на изследователи с високи постижения. Нещо повече, ERC повишава допълнително видимостта на програмите си с цел привличането на изследователи с високи постижения.

Научният съвет на ERC наблюдава непрекъснато действията на ERC и обмисля по какъв начин най-добре ще постигне своите цели посредством схеми за финансиране, в които се набляга върху яснотата, стабилността и несложността както за заявителите, така и за прилагането и управлението на тези схеми, а също така как да реагира на възникващи нови потребности. Той се старае да поддържа и доусъвършенства реномираната в световен мащаб система на ERC за партньорска проверка, която се основава на прозрачно, справедливо и безпристрастно разглеждане на предложенията, позволяващо установяването на особено значими високи научни постижения и талант независимо от пола, националността или възрастта на конкретния изследовател. Накрая, ERC продължава своите собствени стратегически изследвания за подготовка и подкрепа на дейностите си, поддържа тесни контакти с научната общност и други заинтересовани страни и се стреми чрез своите дейности да допълва научни изследвания, осъществявани на други равнища.

Научният съвет на ERC наблюдава непрекъснато действията и процедурите по оценяване на ERC и обмисля по какъв начин най-добре ще постигне своите цели посредством схеми за финансиране, в които се набляга върху ефективността, яснотата, стабилността и несложността както за заявителите, така и за прилагането и управлението на тези схеми, а също така как да реагира на възникващи нови потребности. Той се старае да поддържа и доусъвършенства реномираната в световен мащаб система на ERC за партньорска проверка, която гарантира прозрачно, справедливо и безпристрастно разглеждане на предложенията, позволяващо установяването на особено значими високи научни постижения, революционни идеи и талант независимо от пола, националността, институцията или възрастта на конкретния изследовател. ERC продължава своите собствени стратегически изследвания за подготовка и подкрепа на дейностите си, поддържа тесни контакти с научната общност и други заинтересовани страни и се стреми чрез своите дейности да допълва научни изследвания, осъществявани на други равнища чрез избягване на дублирането с други научноизследователски дейности.

ERC ще гарантира прозрачност относно дейностите и резултатите си в комуникацията си с научната общност и широката общественост и ще поддържа актуализирани данни от финансирани проекти.

Изменение 118

Предложение за регламент

Приложение І – част І – точка 2 – заглавие – точка 2.1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Бъдещи и нововъзникващи технологии (БНТ)

2. Бъдещи и нововъзникващи науки и технологии (БННТ)

Конкретната цел е да се спомогне за създаването на принципно нови технологии, като се проучват оригинални и високорискови идеи на научна основа. Цели се разкриване и реализиране на възможности от дългосрочна полза за гражданите, икономиката и обществото, като се предоставя гъвкава подкрепа за целенасочени и междудисциплинарни съвместни изследвания в различен мащаб и се възприемат иновативни изследователски практики.

Конкретната цел е да се спомогне за създаването на гранични научни изследвания, включително принципно нови технологии и високорискови идеи, които имат потенциала да отворят нови пространства за европейските науки и технологии. Цели се разкриване и реализиране на възможности от дългосрочна полза за гражданите, икономиката и обществото, като се предоставя гъвкава подкрепа за целенасочени и междудисциплинарни съвместни изследвания в различен мащаб и се възприемат иновативни изследователски практики. Платформите за интелигентна специализация играят ключова роля в това отношение, особено що се отнася до създаването и изграждането на мрежи, обмена на информация, схемите за туининг и подкрепата за политиките в областта на научните изследвания и иновациите.

БННТ ще насърчават високи научни постижения посредством съвместни проекти, насочени към гранични изследвания на възможности за бъдещи и възникващи науки и технологии. Обхваща се изцяло сферата на съвместните гранични изследвания, от фундаменталната гранична наука до граничните технологични разработки, и се насърчава трансграничното сътрудничество, започвайки от най-ранните научноизследователски етапи, като БННТ ще донесат добавена стойност за Съюза за съвременните гранични изследвания и ще спомогнат за изграждането на критична маса от съвместно работещи изследователи с високи постижения в цяла Европа.

Във връзка с БНТ се насърчават научни изследвания отвъд границите на известното, допусканото или широко възприетото и се спомага за оригинално и далновидно мислене за разкриване на перспективни пътища към нови технологии с големи възможности, някои от които могат да се превърнат във водещи технологични и интелектуални модели за следващите десетилетия. Във връзка с БНТ ще се стимулират усилията за възползване от възможности за изследвания в малък мащаб във всички области, включително по нововъзникващи теми и големи научни и технологични предизвикателства, които изискват обединяване и сътрудничество между програми в цяла Европа и отвъд нея. Двигател на този подход са високите постижения, като той се простира до проучването на начални идеи на предконкурсен етап за очертаване бъдещето на технологиите, което да позволи на обществото да се възползва от сътрудничеството в мултидисциплинарни изследвания, необходимо на европейско равнище за осъществяване на връзката между изследванията за целите на науката и изследванията, двигател на които са обществени предизвикателства или нуждата от промишлена конкурентоспособност.

Във връзка с БННТ се насърчават научни изследвания отвъд границите на известното, допусканото или широко възприетото и се спомага за оригинално и далновидно мислене за разкриване на перспективни пътища към нови технологии с големи възможности, някои от които могат да се превърнат във водещи технологични и интелектуални модели за следващите десетилетия. Във връзка с БННТ ще се стимулират усилията за възползване от възможности за изследвания в малък мащаб във всички области, включително по нововъзникващи теми и големи научни и технологични предизвикателства, които изискват обединяване и сътрудничество между програми в цяла Европа и отвъд нея. Двигател на този подход са високите постижения, като той се простира до проучването на начални идеи на предконкурсен етап за очертаване бъдещето на технологиите, което да позволи на обществото да се възползва от сътрудничеството в мултидисциплинарни изследвания, необходимо на европейско равнище за осъществяване на връзката между изследванията за целите на науката и изследванията, двигател на които са обществени цели и предизвикателства или нуждата от промишлена конкурентоспособност.

Изменение 119

Предложение за регламент

Приложение І – част І – точка 2 – точка 2.2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

За радикални пробиви с преобразяващо въздействие в нарастваща степен се налага сътрудничество между различни научни дисциплини и технологични области (например информатика и съобщения, биология, химия, науки за Земята, материалознание, неврология и когнитивни науки, социални науки или икономика), както и с хуманитарните науки. Това изисква не само отлични постижения в науката и технологиите, но и нови отношения и принципно нови взаимодействия между широка гама участници в научните изследвания.

За радикални пробиви с преобразяващо въздействие в нарастваща степен се налага сътрудничество между различни научни дисциплини и технологични области (например информатика и съобщения, биология, биоинженерство и роботика, химия, физика, математика, медицина, моделиране, науки за Земята, материалознание, неврология и когнитивни науки, социални науки или икономика), както и с хуманитарните науки. Това изисква не само отлични постижения в науката и технологиите, но и нови отношения и принципно нови взаимодействия между широка гама участници в научните изследвания.

Докато някои идеи е възможно да бъдат разработени с малки ресурси, други могат да се окажат толкова трудни за осъществяване, че да изискват големи обединени усилия за значителен период от време. Това е осъзнато от големите икономики в цял свят и е налице нарастваща глобална надпревара за установяване и използване на нововъзникващите технологични възможности на границата на научните познания, което може да породи значително въздействие върху иновациите и ползи за обществото. С оглед да бъдат ефективни, дейностите с такъв характер трябва да бъдат развити бързо в голям мащаб чрез обединяване на програми на европейско, национално и регионално равнище около общи цели, за да се постигне нужната критична база, да се спомогне за полезни взаимодействия и да се получи оптимален лостов ефект.

Докато някои идеи е възможно да бъдат разработени с малки ресурси, други могат да се окажат толкова трудни за осъществяване, че да изискват големи обединени усилия за значителен период от време. Това е осъзнато от големите икономики в цял свят и е налице нарастваща глобална надпревара за установяване и използване на нововъзникващите технологични възможности на границата на научните познания, което може да породи значително въздействие върху иновациите и ползи за обществото. С оглед да бъдат ефективни, дейностите с такъв характер трябва да бъдат умело управлявани и развити бързо в голям мащаб чрез обединяване на програми на европейско, национално и регионално равнище около общи цели, за да се постигне нужната критична база, да се спомогне за полезни взаимодействия и да се получи оптимален лостов ефект.

Програмата за БНТ е насочена към цялата гама от иновации, чийто двигател е научното развитие: от ранното проучване в малки мащаби в посока „отдолу нагоре“ на зачатъчни и крехки идеи през изграждането на нови общности за научни изследвания и иновации по преобразяващи нововъзникващи научни области до обединени научноизследователски инициативи по програма за постигането на амбициозни и далновидни цели. Всяко от тези три равнища на ангажимент притежава своя собствена специфична ценност, като същевременно те взаимно се допълват и са синергични. Например при проучванията в малък мащаб могат да се проявят потребности от разработване на нови теми, които пък могат да доведат до действия в голям мащаб въз основа на пътни карти. Те обхващат широка гама от участници в научните изследвания, в това число млади учени, МСП с интензивна научноизследователска дейност и общности на заинтересовани страни (гражданското общество, създатели на политики, изследователи от промишлеността и публичния сектор), групирани по програми за научни изследвания в хода на тяхното формиране, съзряване и диверсификация.

Програмата за БННТ е насочена към цялата гама от иновации, чийто двигател е научното развитие: от ранното проучване в малки мащаби в посока „отдолу нагоре“ на зачатъчни и крехки идеи през изграждането на нови общности за научни изследвания и иновации по преобразяващи нововъзникващи научни области до обединени научноизследователски инициативи по програма за постигането на амбициозни и далновидни цели. Всяко от тези три равнища на ангажимент притежава своя собствена специфична ценност, като същевременно те взаимно се допълват и са синергични. Например при проучванията в малък мащаб могат да се проявят потребности от разработване на нови теми, които пък могат да доведат до действия в голям мащаб въз основа на пътни карти. Те обхващат широка гама от участници в научните изследвания, в това число млади учени, МСП с интензивна научноизследователска дейност и общности на заинтересовани страни (гражданското общество, създатели на политики, изследователи от промишлеността и публичния сектор), групирани по динамични програми за научни изследвания в хода на тяхното формиране, съзряване и диверсификация.

Изменение 120

Предложение за регламент

Приложение І – част І – точка 2 – точка 2.3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

При програмата БНТ се преследва далновидност, преобразяващ ефект и неконвенционалност, а нейните дейности следват различна логика, като варират от напълно отворени до такива с различна степен на структуриране на темите, общностите и финансирането.

При програмата БННТ се преследва далновидност, преобразяващ ефект и неконвенционалност, а нейните дейности следват различна логика, като варират от напълно отворени до такива с различна степен на структуриране на темите, общностите и финансирането.

Дейностите трябва да придават по-ясна форма на различните концепции за действие в подходящия мащаб, като чрез тях се установяват и реализират възможности от дългосрочна полза за гражданите, икономиката и обществото:

a) чрез насърчаване на оригинални идеи във връзка с БНТ („разкриване на БНТ“) се подкрепят зачатъчни научни и технологични изследвания относно основите за принципно нови бъдещи технологии чрез нарушаване на сегашните модели и смело навлизане в непознати области. Чрез процес на подбор „отдолу нагоре“, който е широко отворен за всякакви идеи за научни изследвания, се изгражда разнообразен набор от целеви проекти. От ключово значение ще бъде ранното откриване на многообещаващи нови области, развития и тенденции заедно с привличането в научноизследователските и иновационните дейности на нови участници с голям потенциал;

а) чрез насърчаване на оригинални идеи във връзка с БНТ („разкриване на БННТ“) се подкрепят зачатъчни научни и технологични изследвания относно основите за принципно нови бъдещи технологии чрез нарушаване на сегашните модели и смело навлизане в непознати области. Чрез процес на подбор „отдолу нагоре“, който е широко отворен за всякакви идеи за научни изследвания, се изгражда разнообразен набор от целеви проекти. От ключово значение ще бъде ранното откриване на многообещаващи нови области, развития и тенденции заедно с привличането в научноизследователските и иновационните дейности на нови участници с голям потенциал;

б) чрез подхранване на нововъзникващи теми и общности във връзка с БНТ („активна подкрепа за БНТ“) се обръща внимание на множество многообещаващи теми за изследвания с потенциал да се постигне критична маса на взаимосвързани проекти, които съвместно осигуряват широко и многостранно проучване на темите и изграждат европейски ресурс от знания;

б) чрез подхранване на нововъзникващи теми и общности във връзка с БННТ („активна подкрепа за БННТ“), в тясна връзка с темите за обществените предизвикателства и промишлеността и технологиите, се обръща внимание на множество многообещаващи теми за изследвания с потенциал да се постигне критична маса на взаимосвързани проекти, които съвместно осигуряват широко и многостранно проучване на темите и изграждат европейски ресурс от знания;

в) чрез реагиране на големи научни и технологични предизвикателства във връзка с БНТ („водещи инициативи по БНТ“) се подкрепят амбициозни широкомащабни изследвания с двигател научното развитие, които са насочени към постигането на научен пробив. От полза за такива дейности ще бъде съгласуването на европейските и националните програми. Научният прогрес следва да осигури стабилна и широка основа за бъдещи технологични иновации и икономически приложения в множество области, както и съвсем нови ползи за обществото.

в) чрез реагиране на големи научни и технологични предизвикателства във връзка с БНТ („водещи инициативи по БННТ“) се подкрепят амбициозни широкомащабни изследвания с двигател научното развитие, които са насочени към постигането на научен и технологичен пробив. От полза за такива дейности ще бъде съгласуването на европейските и националните, както и регионалните програми. Научният прогрес следва да осигури стабилна и широка основа за бъдещи технологични иновации и икономически приложения в множество области, както и съвсем нови ползи за обществото.

За всяка една дейност се определя правилното съчетание от отвореност и степен на структуриране на темите, общностите и финансирането с оглед на оптимален подход към преследваните цели.

Повече от половината от ресурсите по БННТ ще бъдат посветени на съвместни гранични изследвания „отдолу нагоре“ във всички области.

Оценката на всички проекти по БННТ ще следва изключително строги критерии на високи научни и технологични постижения.

Изменение 121

Предложение за регламент

Приложение І – част І – точка 3 – заглавие – точка 3.1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Действия по инициативата „Мария Кюри“

3. Действия по инициативата „Мария Склодовска-Кюри“

3.1. Конкретна цел

Конкретната цел е да се гарантира оптималното развитие и динамичното използване на европейския интелектуален капитал с оглед да се породят нови умения и иновации и по този начин да се реализира неговият пълен потенциал във всички сектори и региони.

Конкретната цел е да се гарантира оптималното развитие и динамичното използване на човешките ресурси на Европа в областта на научните изследвания и иновациите с оглед да се развиват и предават нови умения и да се породи ново знание и иновации и по този начин да се реализира неговият пълен потенциал във всички сектори и региони.

Добре обучените, динамични изследователи с творчески дух са жизнено важната суровина за високи научни постижения и най-високопроизводителни иновации въз основа на научни изследвания.

Макар Европа да разполага с многобройни и разнообразни квалифицирани човешки ресурси за научни изследвания и иновации, те непрекъснато трябва да бъдат попълвани, подобрявани и приспособявани към бързо развиващите се потребности на трудовия пазар. Понастоящем само 46 % от тези ресурси са заети в стопанския сектор, а това е много по-малко отколкото в основните икономически конкуренти на Европа — например 69 % в Китай, 73 % в Япония и 80 % в САЩ. Освен това демографската картина означава, че през следващите няколко години несъразмерно много изследователи ще навършат възрастта за пенсиониране. Това в съчетание с нуждата от много повече висококвалифицирани изследователи, тъй като интензивността на научните изследвания в европейската икономика нараства, ще бъде едно от основните предизвикателства за европейските системи за образование, научни изследвания и иновации през следващите години.

Необходимата реформа трябва да започне с първите етапи в кариерата на изследователите — по време на тяхната докторантура или аналогично следдипломно обучение. Европа трябва да разработи иновативни схеми за обучение на съвременно равнище, които да отговарят на силната конкуренция и изискванията с растящ междудисциплинарен характер на научните изследвания и иновациите За придобиване от изследователите на умения за новаторство, изисквани за бъдещата им работа, ще се наложи активното включване на предприятията, включително МСП, и на други социо-икономически участници. Важно ще бъде също така да се повиши мобилността на тези изследователи, тъй като понастоящем тя е на твърде скромно равнище: през 2008 г. само 7 % от европейските докторанти са преминали обучение в друга държава членка, докато целта е 20 % към 2030 г.

Необходимата реформа трябва да започне с първите етапи в кариерата на изследователите — по време на тяхната докторантура или аналогично следдипломно обучение. Специално внимание трябва да бъде отделено на наставническите програми, които насърчават предаването на знания, опит и мрежи. Европа трябва да разработи иновативни схеми за обучение на съвременно равнище, които да отговарят на силната конкуренция и изискванията с растящ междудисциплинарен характер на научните изследвания и иновациите За придобиване от изследователите на междусекторни умения за новаторство и предприемачество, изисквани за бъдещата им работа, и за насърчаването им да се насочат към кариера в сектора на промишлеността или в най-иновативните дружества, ще се наложи активното включване на предприятията, включително МСП, и на други социо-икономически участници. Важно ще бъде също така да се повиши мобилността на тези изследователи, тъй като понастоящем тя е на твърде скромно равнище: през 2008 г. само 7 % от европейските докторанти са преминали обучение в друга държава-членка, докато целта е 20 % към 2030 г.

Увеличаването на мобилността на изследователите и укрепването на ресурсите на онези институции, които привличат изследователи от други държави членки, ще насърчи центровете за високи постижения от целия Съюз.

Тази реформа трябва да продължи за всички етапи от кариерата на изследователите. От съществено значение е да се повиши мобилността на изследователите на всички равнища, включително по средата на кариерата, не само между държавите, но и между публичния и частния сектор. Това създава мощен стимул за учене и придобиване на нови умения. Това е и ключов фактор за сътрудничество между академичните институции, научноизследователските центрове и промишлеността в различни държави. Човешкият фактор представлява „гръбнака“ на трайното сътрудничество, което от своя страна е ключов фактор за иновациите и творчеството в Европа за справяне с предизвикателствата към обществото, както и основно средство, за да се преодолее разпокъсването на националните политики. Съвместната работа и споделянето на знанията чрез мобилността на индивидуалния изследовател на всички етапи от неговата кариера и чрез обмена на висококвалифицирани кадри за научни изследвания и иновации са от съществено значение, за да поеме Европа отново по пътя на устойчивия растеж и да се справи с обществените предизвикателства.

Тази реформа трябва да продължи за всички етапи от кариерата на изследователите. От съществено значение е да се повиши мобилността на изследователите на всички равнища, включително по средата на кариерата, не само между държавите, но и между публичния и частния сектор. Това създава мощен стимул за учене и придобиване на нови умения. Това е и ключов фактор за сътрудничество между академичните институции, научноизследователските центрове и промишлеността в различни държави. Човешкият фактор представлява „гръбнака“ на трайното сътрудничество, което от своя страна е ключов фактор за иновациите и творчеството в Европа за справяне с предизвикателствата към обществото, както и основно средство, за да се преодолее разпокъсването на националните политики. Достъпът до резултатите от научните изследвания, както и съвместната работа и споделянето на знанията чрез мобилността на индивидуалния изследовател на всички етапи от неговата кариера и чрез обмена на висококвалифицирани кадри за научни изследвания и иновации са от съществено значение за премахването на вътрешноевропейските различия в изследователския и иновационен капацитет, за да поеме Европа отново по пътя на устойчивия растеж и да се справи с обществените предизвикателства.

В този контекст „Хоризонт 2020“ следва да насърчава и сътрудничеството между европейските изследователи чрез въвеждане на схема от изследователски ваучери, като средствата за изследвания следват изследователите, които се местят в университети във всички държави членки и така допринасят за центрове за високи постижения, независими университети и по-голяма мобилност сред изследователите.

Програмите за мобилност ще гарантират ефективни равни възможности за мъжете и жените и ще включват конкретни мерки за отстраняване на пречките пред мобилността на жените изследователи.

Ако стремежът е Европа да не отстъпва на своите конкуренти в областта на научните изследвания и иновациите, тя трябва да привлича повече млади жени и мъже за започване на изследователска кариера и да предоставя силно привлекателни възможности и среда за научни изследвания и иновации. За най-големите таланти от Европа и другаде Европа следва да изглежда превъзходно място за работа. Равенството между половете, високото качество и надеждността на заетостта и условията за работа плюс признанието са особено важни аспекти, които трябва да бъдат гарантирани по съгласуван начин в цяла Европа.

Изменение 122

Предложение за регламент

Приложение І – част І – точка 3 – точка 3.2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3.2 Обосновка и добавена стойност за Съюза

Нито единствено с финансиране от Съюза, нито отделните държави членки са в състояние да се справят с това предизвикателство. Макар държавите членки да проведоха реформи за подобряване на своите висши учебни заведения и за модернизиране на техните системи за обучение, напредъкът все още е неравномерен в рамките на Европа, като съществуват големи различия между държавите. Общо взето, научното и технологичното сътрудничество между публичния и частния сектор в Европа като цяло остава слабо. Същото е положението и с равенството на половете и усилията за привличане на студенти и изследователи извън европейското научноизследователско пространство. Понастоящем около 20 % от докторантите в Европейския съюз са граждани на трети държави, докато в САЩ 35 % са от чужбина. За ускоряване на промяната се налага стратегически подход на съюзно равнище с обхват отвъд националните граници. От решаващо значение е финансирането от страна на Съюза за създаване на стимули и насърчаване за крайно необходимите структурни реформи.

Европейските действия по инициативата „Мария Кюри“ постигнаха забележителен напредък в насърчаването както на транснационалната, така и на междусекторната мобилност, а също и за разкриване на възможности за изследователска кариера на европейско и международно равнище с отлични условия за работа съгласно Европейската харта на научните работници и съответния кодекс. В държавите членки липсва нещо подобно по отношение на мащаби, обхват, финансиране, международен характер, придобиване и трансфер на знания. Чрез действията по инициативата „Мария Кюри“ се увеличиха ресурсите на тези институции, способни да привличат изследователи в международен мащаб, и по този начин се насърчи разпространението на центровете за високи постижения в Съюза. Те послужиха като образец с ясно изразен структуриращ ефект чрез разпространение на техните най-добри практики на национално равнище. Подходът „отдолу нагоре“, възприет при действията по „Мария Кюри“, позволи също така на голямото мнозинство от тези институции да обучават и повишават квалификацията на ново поколение изследователи, способни да се справят с обществени предизвикателства.

Европейските действия по инициативата „Мария Склодовска-Кюри“ постигнаха забележителен напредък в насърчаването както на транснационалната, така и на междусекторната мобилност, а също и за разкриване на възможности за изследователска кариера на европейско и международно равнище с отлични условия за работа съгласно Европейската харта на научните работници и съответния кодекс. В държавите членки липсва нещо подобно по отношение на мащаби, обхват, финансиране, международен характер, придобиване и трансфер на знания. Чрез действията по инициативата „Мария Кюри“ се увеличиха ресурсите на тези институции, способни да привличат изследователи в международен мащаб, и по този начин се насърчи разпространението на центровете за високи постижения в Съюза. Те послужиха като образец с ясно изразен структуриращ ефект чрез разпространение на техните най-добри практики на национално равнище. Подходът „отдолу нагоре“, възприет при действията по „Мария Склодовска-Кюри“, позволи също така на голямото мнозинство от тези институции да обучават и повишават квалификацията на ново поколение изследователи, способни да се справят с обществени предизвикателства.

По-нататъшното развитие на действията по „Мария Кюри“ значително ще допринесе за изграждането на европейското научноизследователско пространство. Със своята структура за общоевропейско финансиране на конкурентна основа действията по „Мария Кюри“ ще насърчават нови, творчески и иновативни видове обучение, като например индустриални докторати за участници в образователни, научноизследователски и иновационни дейности, които ще трябва да се конкурират глобално, за да придобият репутация за високи постижения. Чрез предоставянето на финансиране от Съюза за най-добрите програми за научни изследвания и обучение съгласно принципите за иновативно обучение на докторанти в Европа те ще спомагат също така за по-широкото разпространение и внедряване, като се премине към по-структурирано обучение на докторантите.

По-нататъшното развитие на действията по „Мария Склодовска-Кюри“ значително ще допринесе за изграждането на европейското научноизследователско пространство. Със своята структура за общоевропейско финансиране на конкурентна основа действията по „Мария Склодовска-Кюри“ ще насърчават нови, творчески и иновативни видове обучение, като например съвместни или мултидисциплинарни докторски степени, индустриални докторски степени за участници в образователни, научноизследователски и иновационни дейности, които ще трябва да се конкурират глобално, за да придобият репутация за високи постижения. Чрез предоставянето на финансиране от Съюза за най-добрите програми за научни изследвания и обучение съгласно принципите за иновативно обучение на докторанти в Европа те ще спомагат също така за по-широкото разпространение и внедряване, като се премине към по-структурирано обучение на докторантите.

Отпускането на безвъзмездни средства по „Мария Кюри“ ще бъде разширено, така че да обхване и временната мобилност на опитни изследователи и инженери от публични институции към частния сектор или обратно, като по този начин се насърчават и подкрепят университетите, научноизследователските центрове и предприятията да си сътрудничат на европейско и международно равнище. С помощта на утвърдената при действията по „Мария Кюри“ прозрачна и справедлива система за оценяване ще се откриват таланти в областта на научните изследвания и иновациите чрез международни конкурси, което ще бъде престижно и поради това мотивиращо за изследователите да напредват в своята кариера в Европа.

Отпускането на безвъзмездни средства по „Мария Склодовска-Кюри“ ще бъде разширено, така че да обхване и временната мобилност на изследователи в начален етап от тяхната научна кариера и опитни изследователи, както и на инженери от публични институции към частния сектор или обратно, като по този начин се насърчават и подкрепят университетите, научноизследователските центрове и предприятията да си сътрудничат на европейско и международно равнище. С помощта на утвърдената при действията по „Мария Склодовска-Кюри“ прозрачна и справедлива система за оценяване ще се откриват таланти в областта на научните изследвания и иновациите чрез международни конкурси, което ще бъде престижно и поради това мотивиращо за изследователите да напредват в своята кариера в Европа.

Обществените предизвикателства, с които трябва да се справят висококвалифицирани изследователи и новатори, са проблем не само на Европа. Това са международни предизвикателства с колосална сложност и от огромен мащаб. Необходимо е най-добрите изследователи в Европа и в света да работят заедно отвъд границите на отделните държави, сектори и научни дисциплини. Действията по „Мария Кюри“ ще играят ключова роля в това отношение чрез подкрепа за обмен на персонал, което ще спомага за съвместното мислене чрез международен и междусекторен обмен на знания, а това е толкова важно за отворените иновации.

Обществените предизвикателства, с които трябва да се справят висококвалифицирани изследователи и новатори, са проблем не само на Европа. Това са международни предизвикателства с колосална сложност и от огромен мащаб. Необходимо е най-добрите изследователи в Европа и в света да работят заедно отвъд границите на отделните държави, сектори и научни дисциплини. Действията по „Мария Склодовска-Кюри“ ще играят ключова роля в това отношение чрез подкрепа за обмен на персонал, което ще спомага за съвместното мислене чрез международен и междусекторен обмен на знания, а това е толкова важно за отворените иновации.

Разширяването на механизма за съфинансиране при действията по „Мария Кюри“ ще бъде от решаващо значение, за да се разшири ресурсът на Европа от таланти. Количественият и структурният ефект от действията на Съюза ще бъде увеличен чрез привличане на финансови средства от регионални, национални, международни и частни източници за създаване на нови програми и за отваряне на съществуващите за международно и междусекторно обучение, мобилност и кариерно развитие. Такъв механизъм ще изгради по-тесни връзки между научноизследователските и образователните дейности на национално и съюзно равнище.

Разширяването на механизма за съфинансиране при действията по „Мария Склодовска-Кюри“ ще бъде от решаващо значение, за да се разшири ресурсът на Европа от таланти. Количественият и структурният ефект от действията на Съюза ще бъде увеличен чрез привличане на финансови средства от регионални, национални, международни и публични и частни източници за създаване на нови програми, със сходни и допълващи се цели, и за отваряне на съществуващите за международно и междусекторно обучение, мобилност и кариерно развитие. Такъв механизъм ще изгради по-тесни връзки между научноизследователските и образователните дейности на национално и съюзно равнище.

Всички дейности по това предизвикателство ще допринасят за създаването на съвсем нова духовна нагласа в Европа, което е решаващо за творчеството и иновациите. Мерките за финансиране по „Мария Кюри“ ще засилят процеса на обединяване на ресурсите в Европа и по този начин ще доведат до подобрения в координацията и управлението на обучението, мобилността и кариерното развитие на изследователите. Те ще допринесат за постигане на политическите цели, очертани в „Съюз за иновации“, „Младеж в движение“ и „Програма за нови умения и работни места“, а също така ще бъдат от първостепенно значение за превръщането на европейското научноизследователско пространство в реалност.

Всички дейности по това предизвикателство ще допринасят за създаването на съвсем нова духовна нагласа в Европа, което е решаващо за творчеството и иновациите. Мерките за финансиране по „Мария Склодовска-Кюри“ ще засилят процеса на обединяване на ресурсите в Европа и по този начин ще доведат до подобрения в координацията и управлението на обучението, мобилността и кариерното развитие на изследователите. Те ще допринесат за постигане на политическите цели, очертани в „Съюз за иновации“, „Младеж в движение“ и „Програма за нови умения и работни места“, а също така ще бъдат от първостепенно значение за превръщането на европейското научноизследователско пространство в реалност.

Изменение 123

Предложение за регламент

Приложение І – част І – точка 3 – точка 3.3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3.3. Общи насоки за дейностите

a) Насърчаване за нови умения посредством отлично първоначално обучение на изследователи

Целта е да се обучи ново поколение творчески и иновативни изследователи, способни да превръщат знанията и идеите в продукти и услуги от икономическа и социална полза за Съюза.

Основната дейност се състои в предоставянето на отлично и иновативно следдипломно обучение на изследователи в начален етап на тяхната кариера чрез междудисциплинарни проекти или програми за докторантура с участието на университети, научноизследователски институции, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи от различни държави. Това ще подобри перспективите за професионално израстване на младите изследователи след дипломиране както в публичния, така и в частния сектор.

Основната дейност се състои в предоставянето на отлично и иновативно следдипломно обучение на изследователи в начален етап на тяхната кариера чрез междудисциплинарни проекти, наставнически програми за предаване на знания и опит между изследователите или програми за докторантура с възможност за изследователите да развият своя изследователски план и с участието на университети, научноизследователски институции, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи от различни държави. Това ще развие и подобри перспективите за професионално израстване на младите изследователи след дипломиране както в публичния, така и в частния сектор.

б) Подхранване на високи постижения посредством трансгранична и междусекторна мобилност

Целта е да се повиши творческия и иновативен потенциал на опитните изследователи на всички етапи на тяхната кариера чрез създаване на възможности за трансгранична и междусекторна мобилност.

Основната дейност се изразява в насърчаване на опитни изследователи да разширяват или задълбочават своята квалификация посредством мобилност чрез разкриване на привлекателни възможности за професионално израстване в университети, научноизследователски институции, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи в цяла Европа и отвъд нея, като на изследователите се предлага възможност да се обучават и придобиват нови знания в научноизследователска институция на високо равнище в трета държава, както и да бъдат приветствани обратно в Европа, в случай че решат да се завърнат. Подкрепя се и предоставянето на възможности за връщане към изследователска кариера след прекъсване. Внимание се отделя и на междусекторната мобилност с цел насърчаване на иновативността в частния сектор.

в) Стимулиране на иновациите посредством взаимно обогатяване на знанията

Целта е да се укрепва международното трансгранично и междусекторно сътрудничество в научните изследвания и иновациите посредством обмен на съответен персонал, за да се повиши способността за справяне с глобални предизвикателства.

Основната дейност се изразява в подкрепа за краткосрочния обмен на научноизследователски и иновационен персонал в рамките на партньорства между университети, научноизследователски институти, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи както в европейски, така и в световен мащаб. Това ще включва насърчаване на сътрудничеството с трети държави.

Основната дейност се изразява в подкрепа за обмена на научноизследователски и иновационен персонал в рамките на партньорства между университети, научноизследователски институти, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи както в европейски, така и в световен мащаб. Това ще включва насърчаване на сътрудничеството с трети държави.

г) Повишаване на структурното въздействие посредством съфинансиране на дейностите

Целта е чрез привличане на допълнителни средства да се увеличи количественият и структурният ефект от действията по „Мария Кюри“ и да се стимулират високите постижения на национално равнище в обучението, мобилността и кариерното развитие на изследователите.

Целта е чрез привличане на допълнителни средства да се увеличи количественият и структурният ефект от действията по „Мария Склодовска-Кюри“ и да се стимулират високите постижения на национално равнище в обучението, мобилността и кариерното развитие на изследователите.

Основните дейности са с помощта на механизъм за съфинансиране да се насърчават регионални, национални и международни организации да създават нови програми и в съществуващи програми да се въвеждат възможности за международно и междусекторно обучение, мобилност и кариерно развитие. Това ще повиши качеството на обучение на изследователите в Европа на всички етапи на професионално израстване, включително на докторантите, ще стимулира свободното движение на изследователи и разпространение на научни знания в Европа, ще спомогне за привлекателността на изследователската кариера чрез предлагане на открито набиране и атрактивни условия за работа, и ще подкрепи сътрудничеството в научните изследвания и иновациите между университети, научноизследователски институти и предприятия, както и с трети държави и с международни организации.

Основните дейности са с помощта на механизъм за съфинансиране да се насърчават регионални, национални и международни организации да създават нови програми и в съществуващи програми да се адаптират възможности за международно и междусекторно обучение, мобилност и кариерно развитие. Това ще повиши качеството на обучение на изследователите в Европа на всички етапи на професионално израстване, включително на докторантите, ще стимулира свободното движение на изследователи и разпространение на научни знания в Европа, ще спомогне за привлекателността на изследователската кариера чрез предлагане на открито набиране и атрактивни условия за работа, и ще подкрепи сътрудничеството в научните изследвания и иновациите между университети, научноизследователски институти и предприятия, както и с трети държави и с международни организации. Внимание следва да бъде отделено на високите постижения и равенството.

д) Конкретна подкрепа и политически действия

Целите са да се наблюдава напредъка, да се установяват пропуски в действията по „Мария Кюри“ и да се повишава тяхната ефективност. В този контекст се разработват показатели и се анализират данни относно мобилността, квалификацията и професионалното израстване на изследователи, като се търсят полезни взаимодействия и тясна координация с действията за политическа подкрепа на изследователите, техните работодатели и финансиращи организации, извършвани по целта „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“. Дейността е насочена и към повишаване на информираността за значението и привлекателността на изследователската кариера и към разпространение на резултатите от научните изследвания и иновациите, подкрепени с действия по „Мария Кюри“.

Целите са да се наблюдава напредъка, като се установяват пропуски и пречки в действията по „Мария Склодовска-Кюри“, и да се повишава тяхната ефективност. В този контекст се разработват показатели и се анализират данни относно мобилността, квалификацията, професионалното израстване и равенството между половете на изследователи, като се търсят полезни взаимодействия и тясна координация с действията за политическа подкрепа на изследователите, техните работодатели и финансиращи организации, извършвани по междусекторното предизвикателство „Наука със и за обществото“. Дейността е насочена и към повишаване на информираността за значението и привлекателността на изследователската кариера и към разпространение на резултатите от научните изследвания и иновациите, подкрепени с действия по „Мария Склодовска-Кюри“. Тя включва и конкретни мерки, насочени към премахване на пречките пред кариерното развитие, включително за тези, които са прекъснали кариерата си.

Изменение 124

Предложение за регламент

Приложение І – част І – точка 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. Научноизследователски инфраструктури

4.1 Конкретна цел

Конкретната цел е Европа да се сдобие с научноизследователски инфраструктури на световно равнище, които да са достъпни за всички изследователи в Европа и извън нея и техният потенциал да се оползотворява изцяло за напредък на науката и за иновации.

Научноизследователските инфраструктури са определящ фактор за конкурентоспособността на Европа за цялата гама от научни области и от съществено значение за научно обусловените иновации. В много области изследванията са невъзможни без достъп до суперкомпютри, източници на облъчване за получаването на нови материали, чисти помещения за нанотехнологии, бази данни за геномиката и социалните науки, обсерватории за науките за Земята, широколентови мрежи за предаване на данни и т.н. Научноизследователските инфраструктури са необходими за извършване на научните изследвания, които се налагат за справяне с големи обществени предизвикателства — енергетиката, изменението на климата, биоикономиката, здравето и благосъстоянието през целия живот. Те са двигател на трансграничното и междудисциплинарното сътрудничество, и създават цялостно и отворено европейско пространство за изследвания в онлайн среда. Те спомагат за мобилността на хората и идеите, обединяват най-добрите учени от Европа и от целия свят и повишават равнището на научното образование. Те са двигател за високите постижения на европейските научноизследователски и иновационни общности и могат да бъдат отлична „витрина“ на науката пред обществото като цяло.

Научноизследователските инфраструктури са определящ фактор за конкурентоспособността на Европа за цялата гама от научни области и от съществено значение за научно обусловените иновации. В много области изследванията са невъзможни без достъп до суперкомпютри, съоръжения за анализ, източници на облъчване за получаването на нови материали, чисти помещения и модерно метрологично оборудване за нанотехнологии, специално оборудвани лаборатории за биологични и медицински изследвания, бази данни за геномиката и социалните науки, обсерватории и сензори за науките за Земята и околната среда, високоскоростни широколентови мрежи за предаване на данни и т.н. Научноизследователските инфраструктури са необходими за извършване на научните изследвания, които се налагат за справяне с големи обществени предизвикателства — енергетиката, изменението на климата, биоикономиката, здравето и благосъстоянието през целия живот, наред с другото. Те са двигател на трансграничното и междудисциплинарното сътрудничество, и създават цялостно и отворено европейско пространство за изследвания в онлайн среда. Те спомагат за мобилността на хората и идеите, обединяват най-добрите учени от Европа и от целия свят и повишават равнището на научното образование. Изграждането им поставя пред изследователите и иновативните компании предизвикателствата да разработват най-съвременна технология. По този начин те укрепват високотехнологичната иновационна промишленост на Европа. Те са двигател за високите постижения на европейските научноизследователски и иновационни общности и могат да бъдат отлична „витрина“ на науката пред обществото като цяло.

Европа трябва да създаде адекватна, солидна основа за изграждане, поддържане и експлоатация на научноизследователски инфраструктури, за да останат извършваните в нея научни изследвания на световно равнище. Това изисква интензивно и ефективно сътрудничество между Съюза, националните и регионалните финансиращи органи, поради което ще се търсят тесни връзки с политиката на сближаване, за да се гарантират синергии и съгласуван подход.

Европа трябва да създаде адекватна, солидна основа за изграждане, поддържане и експлоатация на научноизследователски инфраструктури, както и да ги подбира и степенува по важност на основата на критериите на ЕС за добавена стойност, качество и относимост, за да останат извършваните в нея научни изследвания на световно равнище Това изисква интензивно и ефективно сътрудничество между Съюза, националните и регионалните финансиращи органи, поради което ще се търсят тесни връзки с политиката на сближаване, за да се гарантират синергии и съгласуван подход.

Тази конкретна цел е свързана с един основен ангажимент по инициативата „Съюз за иновации“, което подчертава решаващата роля на научноизследователските инфраструктури на световно равнище за осъществимостта на особено значими научни изследвания и иновации. С тази инициатива се изтъква необходимостта от обединяване на ресурсите на цяла Европа, а в някои случаи — и в световен мащаб, за да се изградят и експлоатират научноизследователски инфраструктури. С водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ също така се изтъква нуждата от укрепване на европейските електронни инфраструктури и значението на развитието на иновационните клъстери, за да си осигури Европа предимство в областта на нововъведенията.

Тази конкретна цел е свързана с един основен ангажимент по инициативата „Съюз за иновации“, което подчертава решаващата роля на научноизследователските инфраструктури на световно равнище за осъществимостта на особено значими научни изследвания и иновации. С тази инициатива се изтъква необходимостта от обединяване на ресурсите на цяла Европа, а в някои случаи — и в световен мащаб, за да се изградят и експлоатират тези научноизследователски инфраструктури. С водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ също така се изтъква нуждата от укрепване на европейските електронни инфраструктури и значението на развитието на иновационните клъстери, за да си осигури Европа предимство в областта на нововъведенията.

4.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза

Научноизследователските инфраструктури на съвременно равнище са все по-сложни и по-скъпи, като често изискват обединяването на различно оборудване, услуги и източници на данни, както и широко международно сътрудничество. Никоя държава не разполага сама с достатъчно ресурси, за да поддържа всички научноизследователски инфраструктури, от които се нуждае. Европейският подход към научноизследователските инфраструктури постигна забележителен напредък през последните години с прилагането на пътната карта на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI), като бяха интегрирани и отворени за достъп национални научноизследователски съоръжения, а също така се разработиха електронни инфраструктури, които са в основата на цифровото европейско научноизследователско пространство. Мрежите от научноизследователски инфраструктури в цяла Европа укрепват своята база от човешки капитал, като предоставят обучение на световно равнище за ново поколение научни работници и инженери, и спомагат за междудисциплинарното сътрудничество.

Научноизследователските инфраструктури на съвременно равнище са все по-сложни и по-скъпи, като често изискват обединяването на различно оборудване, услуги и източници на данни, както и широко международно сътрудничество. Никоя държава не разполага сама с достатъчно ресурси, за да поддържа всички научноизследователски инфраструктури, от които се нуждае. Европейският подход към научноизследователските инфраструктури постигна забележителен напредък през последните години с прилагането на пътната карта на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI), като бяха интегрирани и отворени за достъп национални научноизследователски съоръжения, а също така се разработиха електронни инфраструктури, които са в основата на отвореното, цифрово свързано европейско научноизследователско пространство. Мрежите от научноизследователски инфраструктури в цяла Европа укрепват своята база от човешки капитал, като предоставят обучение на световно равнище за ново поколение научни работници и инженери, и спомагат за междудисциплинарното сътрудничество.

По-нататъшното развитие и по-широкото използване на научноизследователски инфраструктури на съюзно равнище значително ще допринесе за изграждането на европейското научноизследователско пространство. Макар да се запазва централната роля на държавите членки за развитието и финансирането на научноизследователските инфраструктури, Съюзът също играе важна роля, като подкрепя инфраструктурите на съюзно равнище, спомага за появата на нови съоръжения, разкрива широк достъп до национални и европейски инфраструктури и осигурява съгласуваността и ефективността на регионалните, националните, европейските и международните политики. Необходимо е не само да се избягва дублирането на усилията и да се координира и оптимизира използването на съоръженията, но и да се обединяват ресурсите, така че Европейският съюз може също да придобие и експлоатира научноизследователски инфраструктури на световно равнище.

По-нататъшното развитие и по-широкото използване на най-добрите научноизследователски инфраструктури на европейско равнище значително ще допринесе за изграждането на европейското научноизследователско пространство. Макар да се запазва централната роля на държавите членки за развитието и финансирането на научноизследователските инфраструктури, Съюзът също играе важна роля, като подкрепя инфраструктурите на европейско равнище, например чрез насърчаване на координацията на дейностите на разпръснатите европейски научноизследователски инфраструктури, спомага за появата на нови и интегрирани съоръжения, разкрива и подпомага широк достъп до национални и европейски инфраструктури и осигурява съгласуваността и ефективността на регионалните, националните, европейските и международните политики. Необходимо е да се избягва дублирането и разпокъсаността на усилията, да се насърчава координираното и ефективно използване на съоръженията и когато е целесъобразно, да се обединяват ресурсите, така че Европейският съюз може също да придобие и експлоатира научноизследователски инфраструктури на световно равнище.

ИКТ постоянно променят науката, като правят възможно дистанционното сътрудничество, обработката на големи обеми от данни, провеждането на компютърно моделирани (in-silico) експерименти и достъпа до отдалечени ресурси. По тази причина изследователската работа придобива все по- транснационален и междудисциплинарен характер и изисква използването на ИКТ инфраструктури, които са наднационални като самата наука. Следователно е целесъобразно значителна част от бюджета по тази конкретна цел да бъде насочена към изследвания и иновации в електронни инфраструктури.

Дължащото се на мащаба и обхвата подобрение на ефективността, постигнато чрез европейски подход към изграждането, използването и управлението на научноизследователски инфраструктури, включително електронни инфраструктури, значително ще допринесе за повишаване на потенциала на Европа за научни изследвания и иновации.

4.3. Общи насоки за дейностите

Дейностите са насочени към изграждането на европейски научноизследователски инфраструктури за 2020 г. и след това, увеличаване на техния иновационен потенциал и човешки капитал, както и към укрепване на европейската политика относно научноизследователските инфраструктури.

Дейностите са насочени към изграждането на европейски научноизследователски инфраструктури за 2020 г. и след това, увеличаване на техния иновационен потенциал и човешки ресурси, както и към укрепване на европейската политика относно научноизследователските инфраструктури.

а) Изграждане на европейски научноизследователски инфраструктури за 2020 г. и след това

а ) Изграждане на европейски научноизследователски инфраструктури за 2020 г. и след това

Целите са да се гарантира осъществяването и експлоатацията на научноизследователски инфраструктури съгласно пътната карта на ESFRI, както и на други научноизследователски инфраструктури на световно равнище, включително съоръжения на регионални партньори; интегриране на национални научноизследователски инфраструктури и достъп до тях; и разработването, внедряването и експлоатацията на електронни инфраструктури.

Целите са да се гарантира осъществяването и експлоатацията на и осигуряването на транснационалния достъп до научноизследователски инфраструктури съгласно пътната карта на ESFRI, както и на други научноизследователски инфраструктури на световно равнище, включително отлични съоръжения на регионални партньори от европейски интерес, както и транснационален достъп до европейските научноизследователски инфраструктури на световно равнище; интегриране на национални научноизследователски инфраструктури и транснационален достъп до тях и разработването, внедряването и експлоатацията на електронни инфраструктури, за да се осигури водещ световен капацитет по отношение на мрежовите, компютърните и научните данни.

б) Повишаване на иновационния потенциал и човешкия капитал на научноизследователските инфраструктури

Целите са да се насърчи въвеждането най-напред в научноизследователски инфраструктури на нови технологии, да се подпомогнат партньорствата за НИРД с промишления сектор, да се улесни промишленото използване на научноизследователските инфраструктури и да се стимулира създаването на иновационни клъстери. Дейността следва да подкрепя и обучението и/или обмена на персонал по управлението и експлоатацията на научноизследователски инфраструктури.

Целите са да се насърчи въвеждането най-напред или разработването в научноизследователски инфраструктури на нови авангардни технологии, да се подпомогнат партньорствата за НИРД с промишления сектор, да се улесни промишленото използване на научноизследователските инфраструктури и да се стимулира създаването на иновационни клъстери. Дейността следва да подкрепя и образованието и обучението и/или обмена на персонал по използването, управлението и експлоатацията на научноизследователски инфраструктури, включително схеми за командироване на висши служители и ръководители на проекти.

в) Укрепване на европейската политика относно научноизследователската инфраструктура и международното сътрудничество

Целта е да се подкрепят партньорства между съответните създатели на политики и органи за финансиране, да се картографират и следят инструментите за вземане на решения, както и дейност за международно сътрудничество. Европейските научноизследователски инфраструктури получават подкрепа за своите дейности по линия на международните отношения и участват в обсъждания в процеса на подготовка на европейската стратегия относно международното сътрудничество в областта на научните изследвания.

Втората и третата дейности се осъществяват чрез специфични мерки за тях, както и като част от първата дейност, когато това е целесъобразно.

Изменение 125

Предложение за регламент

Приложение І – част І – точка 4 а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4a. РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА ВИСОКИТЕ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ И РАЗШИРЯВАНЕ НА УЧАСТИЕТО

4a.1. Конкретна цел

Конкретната цел е да се използва изцяло потенциалът от таланти, с които разполага Европа, и да се гарантира, че ползите от основана на иновации икономика са възможно най-големи и същевременно са разпределени справедливо в рамките на Съюза в съответствие с принципа на високите постижения.

По отношение на целите на политиката на Съюза в областта на научните изследвания и технологичното развитие член 179, параграф 2 от ДФЕС ясно посочва, че Съюзът „поощрява в рамките на целия Съюз предприятията, включително малките и средните, научноизследователските центрове и университети в техните дейности в областта на научните изследвания и технологичното развитие, които са от високо качество“.

И наистина, гарантирането на това, че научните изследвания и дейностите, свързани с иновациите, се разпространяват широко, от дълго време е важна политическа цел на Съюза. Но независимо от отбелязаната напоследък тенденция към сближаване на постиженията на отделните държави в областта на иновациите, огромните различия между държавите в ЕС-27 все още са налице, както беше посочено в Индекса на Съюза за иновации за 2011 г. Освен това, с поставянето на ограничения в националните бюджети, настоящата финансова криза заплашва да задълбочи пропастта между „водещите новатори“ и „скромните новатори“.

4a.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза

С цел отбелязване на напредък към устойчиво, приобщаващо и интелигентно общество е необходимо Европа да използва възможно най-добре информацията, която съществува в Съюза, и да развие неоползотворения потенциал за НИИ. Това е истинско европейско предизвикателство от решаващо значение за нашата международна конкурентоспособност, с което отделните държави членки не могат да се справят сами.

Чрез поощряване и свързване на центровете за високи научни постижения предложените дейности ще допринесат за укрепване на европейското научноизследователско пространство.

4a.3. Общи насоки за дейностите

С оглед осигуряването на ефективност на финансирането за научни изследвания и иновации е необходимо „Хоризонт 2020“ да се отвори за широк кръг участници, включително нови, и да се гарантира, че високите научни постижения се разрастват там, където те вече са факт, давайки възможност на изследователите и новаторите от цяла Европа да се възползват от инструментите, мрежите и финансирането на „Хоризонт 2020“, включително дейностите на EIT и неговите ОЗИ.

В този контекст мерките ще целят пълно използване на потенциала на ресурса на Европа от таланти и по този начин оптимизиране на икономическото и социалното въздействие на изследванията и иновациите, и ще бъдат отделни, но допълващи по отношение на политиките и действията по фондовете на политиката на сближаване.

Тези мерки включват:

Туининг и изграждане на мрежи

а) свързване на възникващи центрове за високи научни постижения в държави членки и региони с по-скромни резултати в областта на иновациите с водещи международни партньори от цяла Европа;

б) организиране на конкурс за учредяване на конкурентни на международно равнище изследователски центрове в региони с по-скромни резултати в областта на иновациите, основаващи се на приоритетите, определени в техните регионални стратегии за интелигентна специализация: кандидатите в конкурса следва да бъдат екипи, всеки от които включва иновативен, но с по-скромни резултати в областта на иновациите, регион и международно признат център за високи научни постижения от други части на Европа;

в) създаване на „катедри на европейското научноизследователско пространство (ЕНП)“, за да бъдат привлечени изтъкнати учени към институции с видим потенциал за високи постижения в изследователската област, с цел да се помогне на тези институции да разгърнат напълно този потенциал и по този начин да се създадат равни условия за научноизследователската дейност и иновациите в европейското научноизследователско пространство;

г) предоставяне на „субсидии за завръщане“ на изследователи с високи постижения, временно работещи извън Европа, които желаят да работят в Европа, или на изследователи, които вече работят в Европа и желаят да се преместят в регион с по-скромни резултати;

д) оказване на подкрепа за допълнителни споразумения, подписани от организации бенефициери по проектите за съвместни изследвания с други субекти и организации, установени главно в държави, различни от пряко участващите в проекта, с конкретната цел да се улесняват възможностите за обучение (а именно чрез места за докторанти и постдокторанти);

е) укрепване на успешните мрежи с цел изграждане на институционални мрежи с високо качество в областта на научните изследвания и иновациите. Особено внимание ще бъде отделено на Европейското сътрудничество в областта на науката и технологиите (COST) с цел да се насърчават дейности за установяване и свързване на центрове за високи научни постижения („pockets of excellence“) – научни общности с високо качество и млади изследователи – в цяла Европа;

ж) разработване на специални механизми за обучение във връзка с начина на участие в „Хоризонт 2020“, като се използват в пълна степен съществуващите мрежи от рода на националните органи за контакт;

з) създаване на онлайн пазар, на който могат да се рекламират продукти на интелектуалната собственост, за да се осъществяват контакти между носителите и ползвателите на ПИС.

Изграждане на взаимодействия със структурните фондове

а) удостояване с „печат за високо постижение“ на положително оценени предложения по ERC, „Мария Склодовска-Кюри“ или съвместни проекти, които не са успели да получат финансиране поради бюджетни ограничения, както и на завършени проекти с оглед да се улесни финансирането на последващите етапи от национални, регионални или частни източници;

б) подкрепа за разработването и наблюдението на стратегии за интелигентна специализация. Ще бъде създаден механизъм за подкрепа в областта на политиките, а извличането на поуки от политиката на регионално равнище ще бъде улеснено чрез международна оценка от партньорите и обмен на най-добри практики.

Изменение 126

Предложение за регламент

Приложение І – част II – точка 1 – параграфи 1 – 20

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Водещи позиции при базовите и промишлените технологии

Конкретната цел е да се изградят и поддържат водещи позиции чрез научни изследвания и иновации при базовите технологии и областта на космическите изследвания, които са в основата на конкурентоспособността на редица съществуващи и нововъзникващи отрасли и сектори.

Световната бизнес среда бързо се променя и целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж пораждат предизвикателства и възможности за европейската промишленост. Европа трябва да ускори иновационния процес на оползотворяване на придобитото знание за усъвършенстване на съществуващи продукти, услуги и пазари; и за създаване на нови такива. Иновациите следва да се използват не само технологично, а възможно най-широко, като се обхванат и стопански, организационни и социални аспекти.

Световната бизнес среда бързо се променя и целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж пораждат предизвикателства и възможности за европейската промишленост. Европа трябва да ускори иновационния процес на оползотворяване на придобитото знание за усъвършенстване на качеството и устойчивостта на съществуващи продукти, услуги и пазари; и за създаване на нови такива. Иновациите следва да се използват не само технологично, а възможно най-широко, като се обхванат и стопански, организационни и социални аспекти, както и аспекти на сигурността.

За запазване на челни позиции в световната надпревара със силна технологична база и мощен промишлен капацитет са необходими стратегически инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, валидиране и пилотни проекти в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ); нанотехнологиите; авангардните материали; биотехнологията; усъвършенстваните технологии за производство и преработка; и космическите технологии.

Успешното овладяване и внедряване на базови технологии от европейската промишленост е ключов фактор за укрепването на производителността и иновационния капацитет на Европа, както и за осигуряване на напреднала, устойчива и конкурентоспособна европейска икономика, водещи позиции в световен мащаб във високотехнологичните сектори и способност за намиране на ефективни решения за обществените предизвикателства. Повсеместният характер на тези дейности може да доведе до по-нататъшен напредък чрез допълнителни изобретения и приложения, осигуряващи по-висока възвръщаемост на инвестициите в посочените технологии отколкото в която и да е друга област.

Успешното овладяване и внедряване на базови технологии от европейската промишленост е ключов фактор за укрепването на производителността и иновационния капацитет на Европа, както и за осигуряване на напреднала, устойчива и конкурентоспособна европейска икономика, водещи позиции в световен мащаб във високотехнологичните сектори и способност за намиране на ефективни и устойчиви решения за обществените предизвикателства. Повсеместният характер на тези дейности може да доведе до по-нататъшен напредък чрез допълнителни изобретения и приложения, осигуряващи по-висока възвръщаемост на инвестициите в посочените технологии отколкото в която и да е друга област. Развитието на съпътстващи предприятия в резултат на научноизследователски проекти се подкрепя посредством гъвкави инструменти като открити покани за представяне на предложения.

Тези дейности ще допринесат за постигане целите на водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“ — „Съюз за иновации”, „Европа за ефективно използване на ресурсите”, „Индустриална политика за ерата на глобализацията” и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа”, както и на целите на политиката на Съюза по отношение на космическото пространство.

Тези дейности ще допринесат за постигане целите на водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“ — „Съюз за иновации“, „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, както и на стратегията за вътрешна сигурност на Съюза и целите на политиката на Съюза по отношение на космическото пространство.

Допълване с други дейности по „Хоризонт 2020“

Дейностите по „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ ще се основават главно на програми за научни изследвания и иновации, изготвени от промишлени предприятия и МСП, заедно с научноизследователската общност. Дейностите ще целят не само посрещането на общите нужди и интереси в конкретния сектор, но и подкрепа за провеждане на целите на политиките в тези конкретни сектори. Дейностите ще бъдат ориентирани до голяма степен към привличането на инвестиции и иновации от частния сектор.

Внедряването на базови технологии в решения за справяне с обществени предизвикателства се подпомага в рамките на дейностите по съответните предизвикателства. Несвързаните с обществени предизвикателства приложения на базови технологии, които са важни за укрепване на конкурентоспособността на европейската промишленост, се подпомагат по „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“.

Общ подход

Подходът включва както програмно ориентирани дейности, така и по-отворено пространство, в което кандидатите да предлагат новаторски проекти и революционни решения. Ударението се поставя върху научноизследователски, развойни, широкомащабни пилотни и демонстрационни дейности, изпитвателни платформи и „живи лаборатории“, изготвяне на прототипи и валидиране на продукти, произведени от пилотни линии. Дейностите са предназначени за повишаване на промишлената конкурентоспособност чрез стимулиране на промишлеността и особено на МСП да инвестират повече в научни изследвания и иновации.

Подходът включва както програмно ориентирани дейности, така и по-отворено пространство, в което кандидатите да предлагат новаторски проекти и революционни решения. Ударението се поставя върху научноизследователски, развойни и иновационни дейности в предпазарен и предконкурентен етап, включително демонстрационни дейности, изпитвателни платформи и „живи лаборатории“, изготвяне на прототипи и валидиране на продукти, произведени от пилотни линии. Дейностите са предназначени за повишаване на промишлената конкурентоспособност чрез стимулиране на промишлеността да увеличава инвестициите си в научни изследвания и иновации. Дейностите подпомагат особено МСП да инвестират и да имат по-голям достъп до научноизследователски и иновационни дейности. Ще бъде отделено внимание на проектите с малък и среден мащаб. Преките последващи проектите дейности като пилотно въвеждане, демонстрация и прилагане се подкрепят посредством гъвкави инструменти като отворени покани за предложения.

Целта „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ се отнася в голяма степен за ключовите базови технологии (КБТ): като такива са определени микро- и наноелектрониката, фотониката, нанотехнологията, биотехнологията, авангардните материали и усъвършенстваните производствени системи. Тези технологии с междудисциплинарен характер, за които са необходими много знания и големи инвестиции, намират приложение в най-разнообразни сектори, като предоставят основата за значително конкурентно предимство на европейската промишленост. Един интегриран подход, спомагащ за съчетаването, конвергенцията и ефекта на взаимно обогатяване на КБТ в различни цикли на иновации и създаване на добавена стойност, може да даде многообещаващи резултати от научните изследвания и да разкрие възможности за нови промишлени технологии, продукти, услуги и принципно нови приложения (например в космическото пространство, транспорта, околната среда, здравеопазването и т.н.). Поради това многобройните взаимодействия между КБТ и останалите базови технологии ще бъдат оползотворявани гъвкаво като важен източник на иновации. Това ще допълни подкрепата за научноизследователската дейност и иновациите в областта на КБТ, която може да бъде предоставена чрез национални или регионални органи от фондовете на политиката на сближаване в рамките на стратегии за интелигентно специализиране.

Целта „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ се отнася в голяма степен за ключовите базови технологии (КБТ): като такива са определени микро- и наноелектрониката, фотониката, нанотехнологията, биотехнологията, авангардните материали и усъвършенстваните производствени системи. Тези технологии с междудисциплинарен характер, за които са необходими много знания и големи инвестиции, намират приложение в най-разнообразни сектори, като предоставят основата за значително конкурентно предимство на европейската промишленост и за създаването на нови работни места. Един интегриран подход, спомагащ за съчетаването, конвергенцията и ефекта на взаимно обогатяване на КБТ в различни цикли на иновации и създаване на добавена стойност, може да даде многообещаващи резултати от научните изследвания и да разкрие възможности за нови промишлени технологии, продукти, услуги, както и принципно нови приложения и устойчиви подходи (например в космическото пространство, транспорта, околната среда, здравеопазването, селското стопанство и т.н.). Поради това многобройните взаимодействия между КБТ и останалите базови технологии ще бъдат оползотворявани гъвкаво като важен източник на иновации. Това ще допълни подкрепата за научноизследователската дейност и иновациите в областта на КБТ, която може да бъде предоставена чрез национални или регионални органи от фондовете на политиката на сближаване в рамките на стратегии за интелигентно специализиране.

За всички базови и промишлени технологии, включително КБТ, основна цел ще бъде да се спомогне за взаимодействия на технологиите помежду им и с приложенията във връзка с обществени предизвикателства. Това трябва изцяло да се има предвид при разработването и изпълнението на програми и приоритети. Това изисква в процеса на определяне и изпълнение на приоритети изцяло да бъдат включени заинтересовани страни, представящи различни гледни точки. В някои случаи това ще изисква и действия, които са съвместно финансирани по линия на базовите и промишлените технологии, от една страна, и на обществените предизвикателства — от друга. Това ще включва съвместно финансиране за публично-частни партньорства, насочени към разработване на технологии и тяхното прилагане в отговор на обществени предизвикателства.

За всички базови и промишлени технологии, включително КБТ, основна цел ще бъде да се спомогне за взаимодействия на технологиите помежду им и с приложенията във връзка с обществени предизвикателства. Това трябва изцяло да се има предвид при разработването и изпълнението на програми и приоритети. Това изисква в процеса на определяне и изпълнение на приоритети изцяло да бъдат включени всички заинтересовани страни, представящи различни гледни точки. В някои случаи това ще изисква и действия, които са съвместно финансирани по линия на базовите и промишлените технологии, от една страна, и на обществените предизвикателства — от друга. Това ще включва съвместно финансиране за публично-частни партньорства, насочени към разработване на технологии и иновации, и тяхното прилагане в отговор на обществени предизвикателства.

ИКТ играят важна роля, тъй като те обхващат някои от КБТ и предоставят ключовите основни инфраструктури, технологии и системи за жизнено важни икономически и социални процеси, както и за нови частни и обществени продукти и услуги. Европейската промишленост се нуждае от запазване на водещите си позиции в областта на ИКТ, където много технологии навлизат в нов преходен етап, разкриващ нови възможности.

Космическите изследвания представляват бързо разрастващ се сектор, който предоставя информация от жизнено важно значение в много отношения за съвременното общество, отговаря на негови основни потребности и на универсални научни въпроси, а също така служи да осигури важната роля на Съюза на международната сцена. Космическите изследвания са в основата на всички дейности, предприемани в космическото пространство, но понастоящем те са разпокъсани в рамките на национални програми, осъществявани от някои държави членки на Съюза. За космическите изследвания се изискват координация и инвестиции на съюзно равнище (вж. член 189 от ДФЕС), за да се запази конкурентното предимство, да се защити космическата инфраструктура на Съюза, като например „Галилео“, и да се подкрепя бъдещата роля на ЕС в космоса. Освен това иновативните услуги и приложения надолу по веригата за използване на получена в космоса информация представляват важен източник на растеж и нови работни места.

Космическите изследвания представляват бързо разрастващ се сектор, който предоставя информация от жизнено важно значение в много отношения за съвременното общество, отговаря на негови основни потребности и на универсални научни въпроси, а също така служи да осигури важната роля на Съюза на международната сцена. Космическите изследвания са в основата на всички дейности, предприемани в космическото пространство. За космическите изследвания се изискват координация и инвестиции на съюзно равнище (вж. член 189 от ДФЕС), за да се запази конкурентното предимство, да се защити космическата инфраструктура на Съюза, като например „Галилео“, и да се подкрепя бъдещата роля на ЕС в космоса. Това се постига в тясно сътрудничество с Европейската космическа агенция и националните космически агенции. Освен това иновативните услуги и приложения надолу по веригата за използване на получена в космоса информация представляват важен източник на растеж и нови работни места и тяхното развитие е важна възможност за Съюза.

Европа може да постигне нужната критична маса, водеща до пробиви, нови технологии и иновативни решения, чрез партньорства, групирания и мрежи, стандартизация и насърчаване на сътрудничеството между различни научни и технологични дисциплини и сектори със сходни потребности от научни изследвания и иновации.

Разработването и изпълнението на програми за научни изследвания и иновации чрез публично-частни партньорства, изграждането на ефективни връзки между промишлеността и академичните институции, привличането на допълнителни инвестиции, достъпът до рисково финансиране, стандартизацията и подкрепата за обществени поръчки за продукти в предпазарен стадий, както и за новаторски продукти и услуги — всичко това са важни предпоставки за повишаване на конкурентоспособността.

Разработването и изпълнението на програми за научни изследвания и иновации чрез европейски технологични платформи или публично-частни партньорства, изграждането на ефективни връзки между промишлеността и академичните институции, привличането на допълнителни инвестиции, достъпът до рисково финансиране, стандартизацията и подкрепата за обществени поръчки за продукти в предпазарен стадий, както и за новаторски продукти и услуги — всичко това са важни предпоставки за повишаване на конкурентоспособността.

Във връзка с това са необходими и тесни връзки с Европейския институт за иновации и технологии за подготовка на предприемчиви таланти и за ускоряване на иновациите чрез обединяване на хора от различни държави, дисциплини и организации.

Сътрудничеството на съюзно равнище може да спомага и за нови възможности за търговия чрез разработването на европейски или международни стандарти за нововъзникващи продукти, услуги и технологии. Ще бъдат насърчавани дейности в подкрепа на стандартизацията, оперативната съвместимост и безопасността, както и предхождащи регулирането.

Сътрудничеството на съюзно равнище спомага и за нови възможности за търговия чрез разработването на европейски или международни стандарти за нововъзникващи продукти, услуги и технологии. Разработването на такива стандарти, след консултации със съответните заинтересовани страни от средите на науката и промишлеността, би могло да има положително въздействие. Ще бъдат насърчавани дейности в подкрепа на стандартизацията, оперативната съвместимост и безопасността, както и предхождащи регулирането.

Изменение 127

Предложение за регламент

Приложение І – част II – точка 1 – точка 1.1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.1. Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

1.1.1. Конкретна цел за ИКТ

В съответствие с Програмата в областта на цифровите технологии за Европа конкретната цел на научните изследвания и иновациите (НИИ) в областта на ИКТ е да се повиши способността на Европа да разработва и използва възможностите, предоставяни от напредъка на ИКТ, в полза на своите граждани, предприятия и научни общности. „ИКТ“ включва всички области на ИКТ, включително, наред с другото, фиксирани, безжични, оптични и сателитни мрежи, електронни медии в мрежа, интелигентни компютърни системи и вграден софтуер, както и широките области на фотониката, молекулярната електроника, магнитоелектрониката, роботиката, наноелектрониката и биоелектрониката.

В качеството си на най-голямата икономика в света, която е и с най-голям дял в световния пазар на ИКТ с обем понастоящем над 2600 милиарда евро, Европа може да има основателни амбиции нейните предприятия, правителства, центрове за НИРД и университети да определят развитието в областта на ИКТ, да развиват нова стопанска дейност и да инвестират повече за иновации в тази област.

Към 2020 г. европейският сектор на ИКТ следва да доставя поне толкова, колкото е неговият сегашен дял от около една трета в световния пазар на ИКТ. Европа следва да създава и новаторски предприятия в областта на ИКТ, така че една трета от всички разходи на предприятията за НИРД в тази област, възлизащи понастоящем на 35 милиарда евро, да се инвестират от дружества, създадени през последните две десетилетия. Това би наложило значително да се увеличат публичните инвестиции в НИРД в областта на ИКТ по начини, да привличат и средства от частния сектор, така че да се постигне целта инвестициите да се удвоят през следващото десетилетие и да се създадат значително повече европейски центрове за високи постижения на световно равнище в тази област.

За овладяване на все по-сложните и мултидисциплинарни технологични и стопански вериги в ИКТ са необходими партньорства, споделяне на риска и мобилизирането на критична маса в целия Европейски съюз. Действията на съюзно равнище спомагат предприятията да се насочват към единен пазар и да постигат икономии от мащаба и обхвата. Сътрудничеството по общи, отворени технологични платформи със странични и лостови ефекти позволява широка гама от заинтересовани страни да се възползват от нови разработки и да въвеждат допълнителни иновации. Обединяването и партньорството на съюзно равнище също така дават възможност за постигане на консенсус, установяват видима фокусна точка за международните партньори и водят до разработването на съюзни и световни стандарти и оперативно съвместими решения.

1.1.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза

ИКТ са в основата на новаторството и конкурентоспособността за широка гама от частни и публични пазари и сектори, като създават възможности за напредък по всички научни дисциплини. През следващото десетилетие все повече ще се проявява преобразяващото въздействие на цифровите технологии, компонентите, инфраструктурите и услугите на ИКТ във всички области на живота. Всеки гражданин на планетата ще разполага с неограничени ресурси за електронна обработка и съхранение на данни, както и за комуникации. Огромни количества информация и данни ще бъдат генерирани от датчици, машини и продукти с информационни функции, така че действията от разстояние ще се превърнат в нещо обикновено, което ще позволи разгръщането в световен мащаб на стопански процеси и устойчиви производствени обекти, а също така ще породи широка гама от услуги и приложения. Множество особено важни търговски и публични услуги и всички ключови процеси по създаването на знания в научната област, образованието, стопанската дейност и публичния сектор ще се осъществяват чрез ИКТ. ИКТ ще предоставят критичната инфраструктура за производствени и стопански процеси, комуникации и транзакции. Използването на ИКТ е наложително и за справянето с ключови обществени предизвикателства, както и за осъществяването на обществени процеси като формиране на общности, потребителско поведение и публично управление например посредством социални медии.

ИКТ са в основата на новаторството и конкурентоспособността за широка гама от частни и публични пазари и сектори, като създават възможности за напредък по всички научни дисциплини. През следващото десетилетие все повече ще се проявява преобразяващото въздействие на цифровите технологии, компонентите, инфраструктурите и услугите на ИКТ във всички области на живота. През следващите години ще продължат да се разпространяват ресурси за електронна обработка и съхранение на данни, както и за комуникации. Огромни количества информация и данни в реално време ще бъдат генерирани от датчици, машини и продукти с информационни функции, така че действията от разстояние ще се превърнат в нещо обикновено, което ще позволи разгръщането в световен мащаб на стопански процеси и устойчиви производствени обекти, а също така ще породи широка гама от услуги и приложения. Множество особено важни търговски и публични услуги и всички ключови процеси по създаването на знания в научната област, образованието, стопанската дейност и публичния сектор ще се осъществяват и съответно ще стават по-достъпни чрез ИКТ. ИКТ ще предоставят критичната инфраструктура за производствени и стопански процеси, комуникации и транзакции. Използването на ИКТ е наложително и за справянето с ключови обществени предизвикателства, както и за осъществяването на обществени процеси като формиране на общности, потребителско поведение, политическо участие и публично управление, например посредством социални медии и платформи и средства за колективно осведомяване. От решаващо значение е да се подкрепят и интегрират в ориентиран към потребителите подход изследванията в областта на стандартите, технологиите и системите с цел да се разработват конкурентоспособни решения.

Подкрепата от Съюза за научни изследвания и иновации в областта на ИКТ е важен компонент на подготовката за следващото поколение технологии и приложения, тъй като тя е с голям дял в общите разходи за съвместни средно- и високорискови НИИ в Европа. Публичните инвестиции на съюзно равнище за научни изследвания и иновации в областта на ИКТ бяха и остават от съществено значение за постигане на критичната маса, водеща до пробиви, по-широко внедряване и по-добро използване на новаторски решения, продукти и услуги. Те продължават да играят централна роля за разработването на отворени платформи и технологии, приложими навсякъде в Съюза, за изпитване и пилотно внедряване на иновации в реални общоевропейски условия, както и за оптимизиране на ресурси във връзка с конкурентоспособността на Съюза и справянето с общи обществени предизвикателства. Подкрепата от Съюза за научни изследвания и иновации в областта на ИКТ позволява също така на високотехнологични МСП да се разрастват и се възползват от големината на пазарите, обхващащи целия Съюз. Тя укрепва сътрудничеството между учените и инженерите в Съюза и тяхното високо равнище, усилва синергиите с и между националните бюджети и действа като фокусна точка за сътрудничество извън Европа.

Няколко последователни оценки на дейностите в областта на ИКТ по Рамковата програма на Съюза за научни изследвания и иновации показаха, че осъществените на съюзно равнище целеви инвестиции за НИИ в тази област са спомогнали за постигането на водещи позиции например при мобилните съобщения и ИКТ системите от особено значение за безопасността, както и за реагиране на предизвикателства като енергийната ефективност и демографските промени. Инвестициите на Съюза в научноизследователски инфраструктури в областта на ИКТ осигуриха на европейските изследователи най-доброто мрежово и компютърно оборудване в света за техните нужди.

Няколко последователни оценки на дейностите в областта на ИКТ по Рамковата програма на Съюза за научни изследвания и иновации показаха, че осъществените на съюзно равнище целеви инвестиции за НИИ в тази област са спомогнали за постигането на водещи позиции например при мобилните съобщения и ИКТ системите от особено значение за безопасността, както и за реагиране на предизвикателства като енергийната ефективност и демографските промени и осигуряването на по-добри системи за здравеопазване. Инвестициите на Съюза в научноизследователски инфраструктури в областта на ИКТ осигуриха на европейските изследователи най-доброто мрежово и компютърно оборудване в света за техните нужди.

1.1.3. Общи насоки за дейностите

Множество направления на дейност са насочени към предизвикателствата, свързани с промишленото и технологичното лидерство в областта на ИКТ, и обхващат общи теми за научни изследвания и иновации в тази област, включващи по-специално:

a) ново поколение компоненти и системи: създаване на авангардни и интелигентни компоненти за вграждане и системи;

а) ново поколение компоненти и системи: създаване на авангардни, сигурни и интелигентни компоненти за вграждане и компоненти на системи;

б) изчислителни технологии от следващото поколение: авангардни изчислителни системи и технологии;

б) изчислителни технологии от следващото поколение: авангардни и сигурни изчислителни системи и технологии;

в) интернет на бъдещето: инфраструктури, технологии и услуги;

в) интернет на бъдещето: софтуер, хардуер, инфраструктури, технологии и услуги;

г) технологии за съдържание и управление на информацията: ИКТ за цифрово съдържание и творчество;

г) технологии за съдържание и управление на информацията: ИКТ за цифрово съдържание, културни индустрии и творчество;

д) усъвършенствани интерфейси и роботи: роботика и интелигентни пространства;

е) микро- и наноелектроника и фотоника: ключови базови технологии във връзка с микро- и наноелектрониката и фотониката.

е) Микро- и наноелектроника и фотоника.

еа) Квантови технологии: следващо поколение устройства за ИКТ посредством комбинация от квантова физика и информационни науки;

Очаква се посочените шест основни направления на дейност да покрият пълния спектър от потребности. Те включват водещи позиции в създаването на общи решения, продукти и услуги въз основа на ИКТ, необходими за справяне с основните обществени предизвикателства, както и програми за изследвания и иновации с приложна насоченост в областта на ИКТ, които ще бъдат подкрепяни в рамките на работата по съответното обществено предизвикателство.

Очаква се посочените седем основни направления на дейност да покрият пълния спектър от потребности. Те включват водещи позиции в създаването на общи решения, продукти и услуги въз основа на ИКТ, необходими за справяне с основните обществени предизвикателства, както и програми за изследвания и иновации с приложна насоченост в областта на ИКТ, които ще бъдат подкрепяни в рамките на работата по съответното обществено предизвикателство. Отделя се специално внимание на гарантирането, че за проектите, финансирани по приоритета, свързан с обществените предизвикателства, се избират най-съвременните решения в областта на ИКТ. Засилена подкрепа ще се предоставя за научните изследвания и разработването на отворени и разпределителни системи. С цел да се използва пълноценно потенциалът на ИКТ разнообразието на изследователските области и циклите, характерни за научните изследвания в областта на ИКТ, се гарантира чрез правилата за участие, създаващи условия за дългосрочни, скъпоструващи и широкомащабни научноизследователски проекти, както и за дейности за бързо използване на възможности, идентифицирани от пазара.

Посочените шест основни направления на дейност включват също специфични за ИКТ научноизследователски инфраструктури, като например „живи“ лаборатории за широкомащабни експерименти, инфраструктури за съответните ключови базови технологии и за интегрирането им в усъвършенствани продукти и новаторски интелигентни системи, включително оборудване, инструменти, спомагателни услуги, чисти помещения и достъп до производствени съоръжения за създаване на прототипи.

Посочените седем основни направления на дейност включват също специфични за ИКТ научноизследователски инфраструктури, като например „живи“ лаборатории за широкомащабни експерименти, инфраструктури за съответните ключови базови технологии и за интегрирането им в усъвършенствани продукти и новаторски интелигентни системи, включително оборудване, инструменти, спомагателни услуги, чисти помещения и достъп до производствени съоръжения за създаване на прототипи. Финансирането от Съюза ще бъде от полза за общите съоръжения и инфраструктура, достъпни за множество участници, включително и по-специално малките и средните предприятия.

Основните права и свободи на физическите лица, и по-специално тяхното право на неприкосновеност на личния живот, са от основно значение в Съюза. „Хоризонт 2020“ подкрепя изследванията и разработването на системи, които могат да осигурят на гражданите на Европа пълен контрол над тяхната комуникация.

Изменение 128

Предложение за регламент

Приложение І – част II – точка 1 – подточка 1.2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.2. Нанотехнологии

1.2.1. Конкретна цел за нанотехнологиите

Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в областта на нанотехнологиите е да се осигурят водещите позиции на Съюза в съответния бързо разрастващ се световен пазар, като се стимулира инвестирането в нанотехнологии и тяхното внедряване в конкурентоспособни продукти и услуги с голяма добавена стойност в широк спектър от приложения и сектори.

До 2020 г. нанотехнологиите ще навлязат широко в употреба, като се интегрират цялостно с повечето технологии и приложения в търсене на ползи за потребителите, подобрено качество на живот, устойчиво развитие и оползотворяване на големия промишлен потенциал за невъзможни преди решения за повишаване на производителността и на ефективно използване на ресурсите. До 2015 г. Комисията ще преразгледа цялото приложимо законодателство, за да гарантира безопасността на всички приложения на наноматериалите в продукти с потенциално въздействие върху здравето, околната среда или безопасността в целия им жизнен цикъл.

Европа трябва също да стане световен образец за безопасно и отговорно внедряване и управление на нанотехнологията, осигуряващи големи ползи както за обществото, така и за промишлеността.

Продуктите, в които се използват нанотехнологии, представляват световен пазар, който Европа не може да си позволи да игнорира. Прогнозира се пазарната стойност на продуктите, чийто основен компонент е създаден чрез нанотехнология, да достигне 700 милиарда евро до 2015 г. и 2 трилиона евро до 2020 г. със съответно 2 и 6 млн. работни места. Европейските нанотехнологични дружества следва да се възползват от този двуцифрен пазарен растеж и да са в състояние да спечелят пазарен дял в размер поне колкото дела на Европа в световните разходи за научни изследвания (т.е. една четвърт) към 2020 г.

Продуктите, в които се използват нанотехнологии, представляват световен пазар, който Европа не може да си позволи да игнорира. Прогнозира се пазарната стойност на продуктите, чийто основен компонент е създаден чрез нанотехнология, да достигне 700 милиарда евро до 2015 г. и 2 трилиона евро до 2020 г. със съответно 2 и 6 милиона работни места. Европейските нанотехнологични дружества следва да се възползват от този двуцифрен пазарен растеж и да са в състояние да спечелят пазарен дял в размер поне колкото дела на Европа в световните разходи за научни изследвания (т.е. една четвърт) към 2020 г.

1.2.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза

Нанотехнологиите представляват гама от развиващи се технологии с доказан потенциал, оказващи революционно въздействие например в областта на материалите, ИКТ, науките за живота, здравеопазването и потребителските стоки, след като резултатите от научните изследвания бъдат преобразувани в принципно нови продукти и производствени процеси.

Нанотехнологиите представляват гама от развиващи се технологии с доказан потенциал, оказващи революционно въздействие например в областта на материалите, ИКТ, производството, науките за живота, здравеопазването и потребителските стоки, след като резултатите от научните изследвания бъдат преобразувани в принципно нови, устойчиви и конкурентоспособни продукти и производствени процеси.

Нанотехнологиите са от решаващо значение за справяне с предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Успешното внедряване на тези ключови базови технологии ще допринесе за конкурентоспособността на европейската промишленост, като ще позволи да се създадат принципно нови и усъвършенствани продукти или по-ефективни процеси, както и да се отговори на бъдещи предизвикателства.

Размерът на финансирането в световен мащаб на научните изследвания в областта на нанотехнологиите се удвои от около 6,5 милиарда евро през 2004 г. на около 12,5 милиарда евро през 2008 г., като делът на Европейския съюз в тази сума е около една четвърт. Европейският съюз е признат за водещ в научните изследвания в областта на нанонауките и нанотехнологиите, като се прогнозира броят в ЕС на дружествата в тази област да бъде около 4000 към 2015 г.

Сега Европа трябва да осигури и изгради своите позиции на световния пазар чрез насърчаване на широкомащабно сътрудничество в и между множество различни вериги за създаване на добавена стойност и между различни промишлени сектори, за да създаде въз основа на тези технологии успешни търговски продукти. Проблемите с оценяването и управлението на риска, както и отговорното управление се оформят като определящи фактори за бъдещото въздействие на нанотехнологиите върху обществото и икономиката.

Сега Европа трябва да осигури и изгради своите позиции на световния пазар чрез насърчаване на широкомащабно сътрудничество в и между множество различни вериги за създаване на добавена стойност и между различни промишлени сектори, за да създаде въз основа на тези технологии безопасни, устойчиви и успешни търговски продукти. Проблемите с оценяването и управлението на риска, както и отговорното управление се оформят като определящи фактори за бъдещото въздействие на нанотехнологиите върху обществото и икономиката.

Поради това дейностите ще са съсредоточени върху широкото и отговорно прилагане на нанотехнологиите в икономиката, за да се извлекат ползи с голямо обществено и промишлено въздействие. Научните изследвания следва да предоставят необходимите инструменти, позволяващи правилното осъществяване на стандартизацията и регулирането с оглед да се оползотворят потенциалните възможности, включително чрез създаване на нови дружества и на нови работни места.

Поради това дейностите ще са съсредоточени върху отговорното и устойчивото прилагане на нанотехнологиите в икономиката, за да се извлекат ползи с голямо обществено и промишлено въздействие. Научните изследвания следва да предоставят необходимите инструменти, позволяващи правилното осъществяване на стандартизацията и регулирането с оглед да се оползотворят потенциалните възможности, включително чрез създаване на нови дружества и на нови работни места.

1.2.3. Общи насоки за дейностите

a) Разработване на наноматериали, наноустройства и наносистеми от следващо поколение

а) Разработване на наноматериали, наноустройства и наносистеми от следващо поколение

Те са насочени към принципно нови продукти, позволяващи устойчиви решения в широка гама от сектори.

Те са насочени към принципно нови продукти, позволяващи устойчиви решения в широка гама от сектори, като се взема предвид принципът на предохранителните мерки.

б) Гарантиране на безопасност при разработването и прилагането на нанотехнологиите

б) Гарантиране на безопасност и сигурност при разработването и прилагането на нанотехнологиите

Да се разширяват и задълбочават научните знания относно потенциалното въздействие на нанотехнологиите и наносистемите върху здравето или върху околната среда и се предоставят инструменти за оценяване и управление на риска през целия жизнен цикъл.

Да се разширяват и задълбочават научните знания относно потенциалното въздействие на нанотехнологиите и наносистемите върху здравето или върху околната среда и инструментите за оценяване и управление на риска през целия жизнен цикъл.

ба) Разработка на нови инструменти за дизайн, симулация, характеризиране и манипулации върху наноматериали, компоненти и системи.

Те са насочени към изучаване, визуализация и контролиране на новите наноматериали и системи от наноскалата.

в) Разработване на общественото измерение на нанотехнологиите

Ударението да се постави върху управлението на нанотехнологиите за благото на обществото.

Ударението да се постави върху управлението на нанотехнологиите за благото на обществото и оценката на социалната приемливост и целесъобразност на конкретните приложения на нанотехнологиите.

г) Ефикасен синтез и производство на наноматериали, компоненти и системи

Да се наблегне върху нови операции, интелигентно интегриране на нови и съществуващи процеси, както и увеличаване на мащаба, за да се постигне масово производство на продукти и многофункционални инсталации, което ще осигури ефективното преобразуване на знания в промишлени иновации.

Да се наблегне върху нови операции, интелигентно интегриране на нови и съществуващи процеси, както и на увеличаване на мащаба, за да се постигне масово производство на продукти и гъвкави инсталации, което ще осигури ефективното преобразуване на знания в промишлени иновации.

д) Разработване на техники за увеличаване на капацитета, измервателни методи и оборудване

Да се наблегне върху технологии, които са в основата на разработването и пускането на пазара на сложни наноматериали и наносистеми.

Изменение 129

Предложение за регламент

Приложение І – част II – точка 1 – подточка 1.3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.3. Авангардни материали

1.3.1. Конкретна цел за авангардните материали

Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в областта на авангардните материали е да се създадат материали с нови функционални възможности и подобрени експлоатационни характеристики, които да се използват за продукти с повишена конкурентоспособност, свеждащи до минимум въздействието върху околната среда и разхода на ресурси.

Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в областта на авангардните материали е да се създадат материали с нови функционални възможности и подобрени експлоатационни характеристики, които да се използват за продукти с повишена конкурентоспособност и по-достъпни за потребителите, свеждащи до минимум въздействието върху околната среда и разхода на ресурси и повишаващи безопасността и сигурността.

Материалите играят централна роля в промишлените иновации и представляват ключова предпоставка за това. Авангардните материали с по-високо информационно съдържание, нови функционални възможности и подобрени характеристики са абсолютно необходими за промишлената конкурентоспособност и за устойчивото развитие за редица приложения и сектори.

1.3.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза

Необходими са нови авангардни материали за разработването на устойчиви продукти и процеси с подобрени характеристики. Тези материали са част от решението на нашите промишлени и обществени проблеми, като използването им осигурява по-добро функциониране, намаляване на потребностите от ресурси и енергия, както и устойчивост на продуктите в края на експлоатационния им срок.

Необходими са нови авангардни материали за разработването на устойчиви продукти и процеси с подобрени характеристики и за заместването на ограничените ресурси. Тези материали са част от решението на нашите промишлени и обществени проблеми, като използването им осигурява по-добро функциониране, намаляване на потребностите от ресурси и енергия, както и устойчивост на продуктите в края на експлоатационния им срок.

Приложно ориентираната развойна дейност често включва проектирането на принципно нови материали, способни да осигурят планираните експлоатационни характеристики. Тези материали са важен елемент във веригата на доставки за производство с голяма добавена стойност. Те са също така основата за напредъка в междусекторни технологични области (например бионауки, електроника и фотоника) и в почти всички пазарни сектори. Самите материали са от ключово значение, за да се повиши ценността на продуктите и се подобри тяхното функциониране. Прогнозира се авангардните материали да придобият значителна пазарна стойност и въздействие при годишен растеж от около 6 % и очакван обем на пазара от порядъка на 100 милиарда евро към 2015 г.

Създаването на материали е съобразено с цялостния им жизнен цикъл — от доставката на налични материали до края на техния експлоатационен срок („от люлка до люлка“), и се прилагат новаторски подходи за свеждане до минимум на ресурсите, необходими за тяхното преобразуване. Трябва да се обърне внимание и на непрекъснатото използване, рециклирането или повторната употреба на материалите след края на техния експлоатационен срок, както и съответните обществени иновации.

За ускоряване на напредъка се насърчава прилагането на междудисциплинарен и съгласуван подход, включващ химията, физиката, техническите науки, теоретичното и изчислителното моделиране, биологичните науки и все по-творчески промишлен дизайн.

За ускоряване на напредъка се насърчава прилагането на междудисциплинарен и съгласуван подход, ползващ водещата в света европейска научноизследователска инфраструктура и включващ химията, физиката, техническите науки, теоретичното и изчислителното моделиране, биологичните науки и все по-творчески промишлен дизайн.

Насърчават се нови партньорства за екологосъобразни иновации и промишлена симбиоза, позволяващи на промишлените сектори да се диверсифицират, да разширяват своите бизнес модели и да използват повторно отпадъците си като основа за нови производства — например CO2 като въглеродна база за фини химикали и алтернативни горива.

1.3.3. Общи насоки за дейностите

а) Междусекторни и базови технологии за производство на материали

Научни изследвания върху функционални, многофункционални и структурни материали с оглед на иновации във всички промишлени сектори.

б) Разработване и преобразуване на материали

Научноизследователска и развойна дейност, за да се осигури ефективно и устойчиво разширяване на мащаба, което да позволи промишленото производство на бъдещи продукти.

Научноизследователска и развойна дейност, за да се осигури ефективно и устойчиво разширяване на мащаба, което да позволи промишленото производство на интелигентни бъдещи продукти.

в) Управление на компоненти на материалите

Научноизследователска и развойна дейност по нови и иновативни техники и системи.

Научноизследователска и развойна дейност по нови и иновативни производствени техники за материали, компоненти и системи.

г) Материали за устойчива нисковъглеродна промишленост

Да се разработят нови продукти и приложения, както и съответно поведение на потребителите за намаляване на потребностите от енергия и за улеснено нисковъглеродно производство.

Да се разработят нови материали, компоненти, бизнес модели и отговорно поведение на потребителите, продукти и приложения за намаляване на потребностите от енергия и за улеснено нисковъглеродно производство.

га) Нови суровини за химическата промишленост и ползване на въглерод

Дейностите са насочени към разработване на алтернативна суровинна база за химическата промишленост с цел екологосъобразен заместител на петрола като източник на въглерод в средносрочен и дългосрочен план, както и на системи и технологии за улавяне и използване на въглерод с цел превръщане на CO₂ в продукти.

д) Материали за творческите индустрии

Да се проектират и разработят конвергентни технологии за създаване на нови възможности за бизнес, включително съхраняване на материали с историческа или културна стойност.

Да се проектират и разработят конвергентни технологии за създаване на нови възможности за бизнес, включително съхраняване и възстановяване на материали с историческа или културна стойност, както и принципно нови материали.

е) Метрология, характеризиране, стандартизация и контрол на качеството

е) Метрология, характеризиране, стандартизация, сертифициране и контрол на качеството

Да се подпомагат технологии за характеризиране, неразрушителни методи за оценка и прогнозно моделиране на експлоатационните характеристики, за да се постигне напредък в материалознанието и техническите науки.

Да се подпомагат технологии за характеризиране, неразрушителни методи за оценка, постоянна оценка и наблюдение и прогнозно моделиране на експлоатационните характеристики, за да се постигне напредък в материалознанието и техническите науки.

ж) Оптимизиране на използването на материали

Научноизследователска и развойна дейност за проучване на алтернативи на използването на материали и подходи за създаването на новаторски бизнес модели.

Научноизследователска и развойна дейност за проучване на замяната и алтернативите на използването на материали и подходи за създаването на новаторски бизнес модели и идентифициране на ресурсите от критично значение.

Изменение 130

Предложение за регламент

Приложение І – част II – точка 1 – точка 1.4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.4. Биотехнология

1.4.1. Конкретна цел за биотехнологията

Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в областта на биотехнологията е да се разработят конкурентоспособни, устойчиви и иновативни промишлени продукти и процеси, и да се допринесе за иновации в редица европейски сектори като селско стопанство, храни, химическа промишленост и здравеопазване.

Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в областта на биотехнологията е да се разработят конкурентоспособни, устойчиви, безопасни и сигурни, и иновативни промишлени продукти и процеси, и да се допринесе за иновации в редица европейски сектори като здравеопазване, химическа промишленост, енергетика, селско стопанство, горско стопанство и продоволствие.

Солидната научна, технологична и иновационна база по биотехнология ще подпомогне европейските отрасли да си осигурят водещи позиции в тази ключова базова технология. Тези позиции ще бъдат допълнително укрепени чрез интегриране на аспекти по оценяването и управлението на безопасността във връзка с общите рискове по разгръщането на биотехнологията.

Солидната научна, технологична и иновационна база по биотехнология ще подпомогне тази технология. Тези позиции ще бъдат укрепени чрез интегриране на аспекти по оценяването на здравето и безопасността, на икономическото въздействие и въздействието върху околната среда на използването на технологията, както и на аспектите на управлението във връзка с общите и специфични рискове по разгръщането на биотехнологията.

1.4.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза

Разширяването на знанията за живите системи обуславя очакванията биотехнологията да предостави поток от нови приложения и да укрепи промишлената база на Съюза, както и неговия капацитет за иновации. Расте промишленото значение на биотехнологията: например пазарният дял на биохимикалите се прогнозира да нарасне към 2015 г. на 12—20 % от общата химическа продукция. Биотехнологията има отношение и към редица от така наречените дванадесет правила на „зелената химия“ поради избирателността и ефективността на биосистемите. Възможната икономическа тежест за предприятията в Съюза може да бъде намалена чрез оползотворяване на потенциала на биотехнологичните процеси и на продуктите на биологична основа да намалят емисиите на CO2, който потенциал се оценява на 1 до 2,5 млрд. тона CO2 еквивалент годишно към 2030 г. В биофармацевтичния сектор в Европа вече около 20 % от лекарствата сега се произвеждат посредством биотехнология, от които до 50 % са нови лекарства. Биотехнологията разкрива и нови възможности за оползотворяване на огромния потенциал на морските ресурси за новаторски приложения в промишлеността, здравеопазването и околната среда. Прогнозира се нововъзникващият сектор на морската („синя“) биотехнология да се разраства с 10 % годишно.

Разширяването на знанията за живите системи обуславя очакванията биотехнологията да предостави поток от нови приложения и да укрепи промишлената база на Съюза, както и неговия капацитет за иновации. Расте промишленото и селскостопанското значение на биотехнологията: например пазарният дял на производството на биофармацевтични продукти, храни и фуражи, на биохимикалите се прогнозира да нарасне към 2015 г. на 12—20 % от общата химическа продукция. Биотехнологията има отношение и към редица от така наречените дванадесет правила на „зелената химия“ поради избирателността и ефективността на биосистемите. Възможната икономическа тежест за предприятията в Съюза може да бъде намалена чрез оползотворяване на потенциала на биотехнологичните процеси и на продуктите на биологична основа да намалят емисиите на CO2, който потенциал се оценява на 1 до 2,5 млрд. тона CO2 еквивалент годишно към 2030 г. В биофармацевтичния сектор в Европа вече около 20 % от лекарствата сега се произвеждат посредством биотехнология, от които до 50 % са нови лекарства. Биотехнологията разкрива и нови възможности за оползотворяване на потенциала на морските ресурси за новаторски приложения в промишлеността, здравеопазването, енергетиката, химическата промишленост и околната среда. Прогнозира се нововъзникващият сектор на морската („синя“) биотехнология да се разраства с 10 % годишно.

Други ключови източници на иновации се съдържат в интерфейса между биотехнологията и други ключови и конвергентни технологии, по-специално нанотехнологиите и ИКТ, с приложения като осезаване и диагностика.

1.4.3. Общи насоки за дейностите

a) Подпомагане на авангардните биотехнологии като двигател на бъдещи иновации

а) Подпомагане на устойчивите авангардни биотехнологии като двигател на бъдещи иновации

Развойна дейност в нововъзникващи технологични области, като например синтетична биология, биоинформатика и биология на системите, които са с голям потенциал за принципно нови приложения.

Развойна дейност в нововъзникващи технологични области, като например биологични системи, биоинформатична и синтетична биология и биология на системите, които са с голям потенциал за принципно нови продукти, приложения и технологии, като се взема предвид принципът на предпазливост.

б) Промишлени процеси на основата на биотехнология

б) Продукти и промишлени процеси на основата на биотехнология

Да се развива промишлената биотехнология за конкурентоспособни промишлени продукти и процеси (например в химическата промишленост, здравеопазването, минното дело, производството на целулоза и хартия, текстил и нишесте, както и при преработката на храни) и на нейното екологично измерение.

Да се развива промишлената биотехнология за конкурентоспособни промишлени материали, продукти и устойчиви процеси (например в химическата промишленост, здравеопазването, минното дело, производството на целулоза и хартия, производството на влакнени продукти и дървообработването, текстил и нишесте, както и при преработката на храни) и на нейното екологично и здравно измерение.

в) Иновативни и конкурентоспособни платформени технологии

Да се разработват платформени технологии (напр. геномика, метагеномика, протеомика, молекулярни инструменти), които осигуряват водещи позиции и конкурентно предимство в голям брой икономически сектори.

Да се разработват платформени технологии (напр. биология на системите, геномика, метагеномика, протеомика, феномика, молекулярни инструменти и клетъчни платформи), които осигуряват водещи позиции и конкурентно предимство в голям брой сектори с икономическо въздействие. Този подход допълнително може да развие значително потенциала на принципно новите МСП.

ва) Въпроси от екологично, обществено и етично естество

Разработване на процедури за оценка, включващи широко допитване до заинтересованите страни с цел да се отчетат въпросите от екологично, обществено и етично естество във връзка с някои видове технологии.

Изменение 131

Предложение за регламент

Приложение І – част II – точка 1 – точка 1.5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.5. Усъвършенствани технологии за производство и преработка

1.5.1. Конкретна цел

Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в областта на авангардното производство и преработка е да се преобразят днешните промишлени форми на производство в основани в по-голяма степен на знания, устойчиви, обхващащи повече от един сектор технологии за производство и преработка, което да доведе до повече новаторски продукти, процеси и услуги.

Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в областта на авангардното производство и преработка е да се преобразят днешните производствени предприятия, системи и процеси чрез ефективно използване на ключовите базови технологии с цел постигане на основани в по-голяма степен на знания, устойчиви, ефективни в ресурсно и енергийно отношение и обхващащи повече от един сектор технологии за производство и преработка, което да доведе до повече новаторски, безопасни и сигурни продукти, процеси и услуги.

1.5.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза

Производственият сектор е от голямо значение за европейската икономика, като допринася за около 17 % от БВП и осигурява около 22 млн. работни места в Съюза в 2007 г. Намаляването на икономическите пречки за търговията и благоприятното въздействие на съобщителната технология доведоха до силно нарастване на конкуренцията в промишленото производство, поради което е налице тенденция за неговото преместване в държави, където общите разходи са най-ниски. Следователно поради скъпата работна сила в Европа се налага радикална промяна на европейския подход към промишленото производство, за да се запази конкурентоспособността в световен мащаб, а „Хоризонт 2020“ може да спомогне за обединяването на всички заинтересовани страни за постигането на това.

Производственият сектор е от голямо значение за европейската икономика, като допринася за около 17 % от БВП и осигурява около 22 млн. работни места в Съюза в 2007 г. Намаляването на икономическите пречки за търговията и благоприятното въздействие на съобщителната технология доведоха до силно нарастване на конкуренцията в промишленото производство, поради което е налице тенденция за неговото преместване в държави, където общите разходи са най-ниски. Налага се радикална промяна на европейския подход към промишленото производство, за да се запази конкурентоспособността в световен мащаб, а „Хоризонт 2020“ може да спомогне за обединяването на всички заинтересовани страни за постигането на това.

Европа трябва да продължи да инвестира на съюзно равнище, за да запази своите водещи позиции и компетентност в производствените технологии и да осъществи прехода към основани в голяма степен на знания стоки с висока добавена стойност, като създаде нужните условия и ресурси за устойчиво производство и сервизно обслужване на промишлени продукти през целия им експлоатационен срок. Ресурсоемките производствени и преработващи отрасли се нуждаят от мобилизиране на още ресурси и знания на съюзно равнище, както и да продължат да инвестират в научноизследователска и развойна дейност, а също и в иновации, което да позволи по-нататъшен напредък към конкурентоспособна икономика с ниски емисии на въглероден диоксид и спазване на договореното за целия Съюз намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г. от промишлеността.

Европа трябва да продължи да инвестира на съюзно равнище, за да запази своите водещи позиции и компетентност в производствените технологии и да осъществи прехода към основани в голяма степен на знания стоки с висока добавена стойност, като създаде нужните условия и ресурси за устойчиво производство и сервизно обслужване на промишлени продукти през целия им експлоатационен срок. Ресурсоемките производствени и преработващи отрасли се нуждаят от мобилизиране на още ресурси и знания на съюзно равнище, както и да продължат да инвестират в научноизследователска и развойна дейност, а също и в иновации, което да позволи по-нататъшен напредък към конкурентоспособна и ефективна по отношение на ресурсите икономика с ниски емисии на въглероден диоксид и спазване на договореното за целия Съюз намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г. от промишлеността.

Чрез воденето от Съюза на амбициозна политика Европа ще осигури растежа на своята съществуваща промишленост и ще спомогне за развитието на зараждащите се предприятия на бъдещето. Прогнозира се секторът на авангардните производствени системи да придобие значителен размер и въздействие с очакван обем на пазара около 150 милиарда евро към 2015 г. и среден годишен растеж от около 5 %.

От решаващо значение е да се поддържат необходимите знания и компетентност за запазване на производствени и преработвателни мощности в Европа. Ударението в научноизследователските и иновационните дейности трябва да бъде върху устойчивото производство и преработка, като се въвеждат необходимите технически иновации и насоченост към потребителите, за да се произвеждат изискващи много знания продукти и услуги с нисък разход на материали и енергия. Европа се нуждае също от трансфер на посочените базови технологии и знания към други производителни сектори като строителството, което е основен източник на парникови газове, като със своя дял от около 40 % от общата консумация на енергия в Европа поражда 36 % от емисиите на CO2. Строителният сектор, произвеждащ 10 % от БВП и осигуряващ 16 млн. работни места в 3 млн. предприятия, от които 95 % са МСП, трябва да възприеме новаторски подходи към материалите и производството, за да ограничи своето въздействие върху околната среда.

1.5.3. Общи насоки за дейностите

a) Технологии за заводи на бъдещето

Да се насърчава устойчив промишлен растеж чрез улесняване на стратегическия преход в Европа от разходно-ориентирано производство към подход, основан на създаването на висока добавена стойност.

б) Технологии, позволяващи изграждането на енергийноефективни сгради

б) Технологии, позволяващи изграждането на енергийноефективни сгради със слабо въздействие върху околната среда

Да се намалява консумацията на енергия и емисиите на CO2 чрез разработването и внедряването на устойчиви строителни технологии.

Да се намалява консумацията на енергия и емисиите на CO2 чрез проучването, разработването и внедряването на устойчиви строителни технологии, насочени към цялата верига на създаване на добавена стойност, автоматизация и контрол, както и да се намалява цялостното въздействие върху околната среда на сградите.

в) Устойчиви и нисковъглеродни технологии в енергоемките преработващи отрасли

в) Устойчиви и нисковъглеродни технологии със слабо въздействие върху околната среда в енергоемките и ресурсоемките преработващи отрасли

Да се повишава конкурентоспособността на преработващите отрасли чрез драстично подобряване на енергийната и ресурсната ефективност и намаляване на въздействието на подобни промишлени дейности върху околната среда по цялата верига на създаване на добавена стойност, като се насърчава внедряването на нисковъглеродни технологии, включително интегрирането на възобновяеми източници на енергия и на интелигентни, авангардни системи за контрол и преминаването към алтернативни, по-устойчиви промишлени процеси.

г) Нови устойчиви бизнес модели

г)Нови устойчиви бизнес модели

Да се извеждат концепции и методики за адаптивни, „основани на знания“ бизнес модели по подходи, съобразени с конкретните случаи.

Да се извеждат концепции и методики за адаптивни, „основани на знания“ бизнес модели по подходи, съобразени с конкретните случаи. Подкрепа за развитието на нови екоиновационни бизнес модели и алтернативни, ефективни в ресурсно отношение подходи.

Изменение 132

Предложение за регламент

Приложение І – част II – точка 1.6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.6. Космически сектор

1.6.1. Конкретна цел за космическия сектор

Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в космическия сектор е да се спомогне за създаването на конкурентоспособна и иновативна космическа промишленост и на съответна научноизследователска общност за разработване и експлоатация на космическа инфраструктура в отговор на бъдещи потребности на политиката на Съюза и на обществото.

Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в космическия сектор е да се спомогне за създаването на конкурентоспособна и иновативна космическа промишленост и на съответна научноизследователска общност за експлоатация на космическа инфраструктура, приложения и услуги в отговор на бъдещи потребности на политиката на Съюза и на обществото.

Укрепването на европейския космически сектор чрез подпомагането на космическите научни изследвания и иновации е от решаващо значение, за да се поддържа и гарантира способността на Европа да има достъп до космическото пространство и да осъществява операции в него в подкрепа на политики на Съюза, международни стратегически интереси и конкурентоспособност сред утвърдените и нововъзникващите космически нации.

Укрепването на европейския космически сектор, публичен и частен, чрез подпомагането на космическите научни изследвания и иновации, наблюдението на Земята, навигацията, науката и изследванията е от решаващо значение, за да се поддържа и гарантира способността на Европа да има достъп до космическото пространство и да осъществява операции в него в подкрепа на политики на Съюза, международни стратегически интереси и конкурентоспособност сред утвърдените и нововъзникващите космически нации и дружества. Дейностите се разработват и осъществяват, като усилията на ЕС, Европейската космическа агенция и държавите членки се допълват.

1.6.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза

Космосът е важна, но често незабележима предпоставка за осъществяването на разнообразни услуги и продукти, които са от решаващо значение за съвременното общество, като например навигацията, съобщенията, метеорологичните прогнози и предоставянето на географска информация. Формулирането и прилагането на политиката на европейско, национално и регионално равнище в нарастваща степен зависи от информация, извлечена от космоса. Световният космическия сектор бързо се разраства и обхваща нови региони (например Китай и Южна Америка). Понастоящем европейската промишленост е значителен износител на първокласни спътници за търговски и научни цели. Растящата конкуренция в света застрашава позициите на Европа в тази област. Поради това в интерес на Европа е да осигури условия нейната промишленост да продължи да се развива бързо в този силно конкурентен пазар. Освен това данни от европейски научни спътници доведоха до някои от най-значителните научни пробиви през последните десетилетия в науките за Земята и астрономията. Уникалните възможности на европейския космически сектор му отреждат решаваща роля за справяне с предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“.

Космосът е важна, но често незабележима предпоставка за осъществяването на разнообразни услуги и продукти, които са от решаващо значение за съвременното общество, като например навигацията и съобщенията, също както и метеорологичните прогнози и предоставянето на географска информация, получени чрез наблюдение на Земята от спътници. Формулирането и прилагането на политиката на европейско, национално и регионално равнище в нарастваща степен зависи от информация, извлечена от космоса. Световният космическия сектор бързо се разраства и обхваща нови региони (например Китай, Южна Америка и Африка). Понастоящем европейската промишленост е значителен износител на първокласни спътници за търговски и научни цели. Растящата конкуренция в света застрашава позициите на Европа в тази област. Поради това в интерес на Европа е да осигури условия нейната промишленост да продължи да се развива бързо в този силно конкурентен пазар. Освен това данни от европейски научни спътници доведоха до някои от най-значителните научни пробиви през последните десетилетия в науките за Земята, фундаменталната физика и астрономията. Уникалните възможности на европейския космически сектор му отреждат решаваща роля за справяне с предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“.

Научните изследвания, технологичното развитие и иновациите са в основата на капацитета за космически операции, който е от особено важно значение за европейското общество. Докато САЩ изразходват за НИРД около 25 % от своя бюджет за космическия сектор, за Европейския съюз този показател е 10 %. Освен това космическите научни изследвания в Съюза са разпокъсани в националните програми на малко на брой държави-членки. С оглед запазване на технологичното и конкурентното предимство се налагат действия на съюзно равнище, за да се координират космическите научни изследвания, да се насърчава участието на изследователи от всички държави-членки и да се намалят пречките за съвместни трансгранични проекти за такива изследвания. Това трябва да се осъществява координирано с Европейската космическа агенция, която от 1975 г. насам успешно ръководи промишлената разработка на спътници и мисии в дълбокия космос на междуправителствена основа с някои от държавите-членки. Освен това информацията, предоставяна от европейски спътници, ще осигурява растящ потенциал за по-нататъшното развитие на иновативни спътникови услуги надолу по веригата. Това е типичен сектор на дейност на МСП и той следва да бъде подкрепен чрез мерки за научни изследвания и иновации, за да се оползотворят изцяло предоставените възможности особено от значителните инвестиции в двете водещи инициативи на Съюза „Галилео“ и GMES.

Научните изследвания, технологичното развитие и иновациите са в основата на капацитета за космически операции, който е от особено важно значение за европейското общество. Докато САЩ изразходват за НИРД около 25 % от своя бюджет за космическия сектор, за Европейския съюз този показател е 10 %. Освен това космическите научни изследвания в Съюза са предвидени в националните програми на държавите членки и програмите на Европейската космическа агенция. С оглед запазване на технологичното и конкурентното предимство се налагат действия на съюзно равнище, за да се координират космическите научни изследвания, да се насърчава участието на изследователи от всички държави-членки и да се намалят пречките за съвместни трансгранични проекти за такива изследвания. Това трябва да се осъществява координирано с Европейската космическа агенция, която от 1975 г. насам успешно ръководи промишлената разработка на спътници и мисии в дълбокия космос на междуправителствена основа с някои от държавите-членки. Освен това информацията, предоставяна от европейски спътници, ще осигурява растящ потенциал за по-нататъшното развитие на иновативни спътникови услуги надолу по веригата. Това е типичен сектор на дейност на МСП и той следва да бъде подкрепен чрез мерки за научни изследвания и иновации, за да се оползотворят изцяло предоставените възможности особено от значителните инвестиции в двете водещи инициативи на Съюза „Галилео“ и GMES, а също така и в сектора на електронните комуникации, което ще допринесе за постигането на целите на Програмата в областта на цифровите технологии на Съюза.

Присъщо на космическото пространство е, че то надвишава земните граници, като предоставя уникален наблюдателен пункт с глобално измерение и по този начин дава възможност за широкомащабни проекти (например за международната космическа станция и за ситуационна осведоменост относно космическото пространство), осъществявани чрез международно сътрудничество. За гарантиране на значителна роля в такива международни космически дейности през следващите десетилетия са абсолютно необходими както обща европейска политика относно космоса, така и космически научноизследователски и иновационни дейности на европейско равнище.

Космическите научни изследвания и иновации в рамките на „Хоризонт 2020“ са съгласувани с приоритетите в политиката на Съюза относно космоса, тъй като те продължават да се определят от съответната формация на Съвета на Европейския съюз и от Европейската комисия.

Космическите научни изследвания и иновации в рамките на „Хоризонт 2020“ са съгласувани с приоритетите в политиката на Съюза относно космоса и потребностите на европейските оперативни програми, тъй като те продължават да се определят от съответната формация на Съвета на Европейския съюз и от Европейската комисия.

1.6.3. Общи насоки за дейностите

а) Създаване на условия за конкурентоспособността, независимостта и иновативността на европейския космически сектор

Това включва защита и развитие на конкурентоспособна и инициативна космическа промишленост в съчетание с научна общност за космически изследвания на световно равнище, за да се запазят водещите позиции и независимостта на Европа в областта на космическите технологии, да се насърчават иновациите в космическия сектор и да се създадат условия за космически базирани земни иновации — например чрез използване на данни от дистанционно наблюдение и навигационни данни.

Това включва защита и допълнително развитие на конкурентоспособна, устойчива и инициативна космическа промишленост в съчетание с научна общност за космически изследвания на световно равнище, за да се запазят и укрепят водещите позиции на Европа чрез гарантиране на наличието на необходимите технологии – с подходяща степен на развитие, необходимата степен на независимост и при конкурентни условия – и за запазване и укрепване на независимостта в стратегически подсектори като например достъп до космическите технологии или технологиите от критично значение, включително чистите решения, да се насърчават иновациите в космическия сектор и да се създадат условия за космически базирани земни иновации — например чрез използване на данни от дистанционно наблюдение и навигационни данни.

б) Създаване на условия за напредък в космическите технологии

Цели се разработването на авангардни космически технологии и концепции за експлоатация от идеята до демонстрацията в космоса, включително навигация и дистанционно наблюдение, както и защитата на космически съоръжения от заплахи като отломки и слънчеви изригвания. За разработването и прилагането на авангардни космически технологии се изисква непрекъснатото образование и обучение на висококвалифицирани инженери и учени.

Цели се разработването на авангардни и базови космически технологии и концепции за експлоатация от идеята до демонстрацията в космоса. Това включва технологии за защитата на космически съоръжения от заплахи като отломки и слънчеви изригвания, както и за спътникови телекомуникации, навигация, електронни комуникации или телекомуникации и мисии за дистанционно наблюдение. За разработването и прилагането на авангардни космически технологии се изисква непрекъснатото образование и обучение на висококвалифицирани инженери и учени, както и силни връзки между тях и ползвателите на космически приложения.

в) Създаване на условия за използване на космически данни

Използването на постъпващите от европейски спътници данни може значително да се повиши, ако бъдат положени съгласувани усилия за координиране и организиране на обработката, валидирането и стандартизацията на космическите данни. Иновативни подходи при обработката и разпространението на данните могат също така да осигурят по-висока възвръщаемост на инвестициите в космическа инфраструктура и да допринесат за справяне с обществени предизвикателства, особено ако се координират в рамките на глобални усилия като Глобалната мрежа от системи за наблюдение на Земята, Европейската програма за спътникова навигация „Галилео“ или Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC).

Използването на постъпващите от европейски спътници данни може значително да се повиши, ако бъдат положени съгласувани усилия за координиране и организиране на обработката, валидирането и стандартизацията, както и устойчивия достъп до космическите данни, както и в подкрепа на разработването на нови информационни продукти и услуги, произтичащи от тези данни. Иновативни подходи при обработката, разпространението и оперативната съвместимост на данните, по-конкретно насърчаването на достъпа до данни и метаданни в областта на науките за Земята и на техния обмен, могат също така да осигурят по-висока възвръщаемост на инвестициите в космическа инфраструктура и да допринесат за справяне с обществени предизвикателства, особено ако се координират в рамките на глобални усилия като Глобалната мрежа от системи за наблюдение на Земята (GEOSS), по-специално чрез пълноценното използване на програмата „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността“ (ГМОСС) като основен принос към нея от страна на Европа, Европейската програма за спътникова навигация „Галилео“ или Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) и наблюдението на океаните. Бързото въвеждане на тези иновации в съответното приложение ще получи подкрепа. Това включва също така използването на данни за допълнителни научни изследвания.

г) Създаване на условия за провеждане на европейски научни изследвания в подкрепа на международни космически партньорства

Космическите начинания по принцип са с глобален характер. Това важи в особена степен за дейности като ситуационна осведоменост относно космическото пространство (SSA) и за много космически научноизследователски проекти. Разработването на авангардни космически технологии в нарастваща степен се осъществява в рамките на такива международни партньорства. Осигуряването на достъп до тях представлява важен фактор за успех на европейските изследователи и промишленост.

га) Гарантиране на печалба от инвестициите в „Галилео“ и EGNOS и водещи позиции на Европа по отношение на приложенията надолу по веригата

Европейските сателитни навигационни системи EGNOS и „Галилео“ са стратегическа инвестиции на Европа и за придобиването на социално-икономически ползи от тях е необходимо да се разработят иновативни приложения надолу по веригата. Професионални приложения като прецизно селско стопанство, геодезия, съгласуване и синхронизация са необходими за мултиплициране на ползите от EGNOS и „Галилео“, във взаимодействие с услугите за наблюдение на Земята, за да се гарантира водещата секторна позиция на Европа.

Изменение 133

Предложение за регламент

Приложение І – част II – точка 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Достъп до рисково финансиране

2.1. Конкретна цел

Конкретната цел е да се спомогне да се преодолеят недостатъци на пазара при достъпа до рисково финансиране за научни изследвания и иновации.

Положението с инвестициите в областта на научните изследвания и иновациите (НИИ) е много лошо особено за иновативни МСП и дружества със средна капитализация и голям потенциал за растеж. Налице са няколко основни недостатъка на пазара относно предоставянето на финансови средства, тъй като необходимите иновации за постигане на целите на политиката обикновено се оказват твърде рисковани за пазара.

Един механизъм за уреждане на дългове (наричан по-долу „дългов механизъм“) и друг механизъм за капиталово финансиране („капиталов механизъм“) ще спомогнат да се преодолеят такива проблеми, като се подобри финансовият и рисковият профил на съответните научноизследователски и иновационни дейности. Това от своя страна ще улесни достъпа от фирми и други бенефициери до заеми, гаранции и други форми на рисково финансиране; ще стимулира инвестирането на ранен етап и развитието на нови фондове за рисков капитал; ще подобри трансфера на знания и пазара на интелектуална собственост; ще привлече средства на пазара на рисков капитал; и като цяло ще спомогне за улесняване на прехода от идеята, разработването и демонстрирането на нови продукти и услуги до тяхната пазарна реализация.

Общият ефект ще се изрази в повишаване на готовността на частния сектор да инвестира в НИИ и така да допринесе за постигането на една основна цел на стратегията „Европа 2020“: 3 % от БВП на Съюза да се инвестират в НИРД към края на десетилетието. Използването на финансови инструменти ще спомогне и за постигане на целите за НИИ на всички сектори и области на политиката, които са от решаващо значение за справяне с обществените предизвикателства (като например изменението на климата, енергийната и ресурсната ефективност, глобалната продоволствена сигурност, предоставянето на здравни грижи и застаряването на населението) с оглед да се повишава конкурентоспособността и да се поддържа устойчив, приобщаващ растеж и предоставянето на екологосъобразни и други обществени блага.

2.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза

Необходим е дългов механизъм на съюзно равнище за НИИ, за да се повиши вероятността за предоставяне на заеми и гаранции и за постигане на целите на политиката относно НИИ. Сегашното разминаване на пазара между търсенето и предлагането на заеми и гаранции за рискови инвестиции в НИИ, на което се противодейства чрез механизма за финансиране с поделяне на риска (RSFF), вероятно ще се запази, като търговските банки ще продължат до голяма степен да избягват по-рисковано кредитиране. Търсенето на кредитно финансиране по RSFF беше голямо, откакто този механизъм беше пуснат в действие в средата на 2007 г.: през първата му фаза (2007—2010 г.), възползването от него превиши първоначалните очаквания с повече от 50 % по отношение на обема на одобрените заеми (7,6 милиарда евро срещу прогнозирани 5 милиарда евро).

Освен това банките обикновено не са в състояние да остойностяват активи на основата на знания, като например интелектуална собственост, и затова често не желаят да инвестират в дружества в сектора на икономиката на знанията. Последицата от това е че множество утвърдени иновативни дружества — както малки, така и големи — не могат да получат заеми за по-рисковани научноизследователски и иновационни дейности. Европейската инвестиционна банка, която управлява дълговия механизъм от името на Комисията, не само ще предлага заеми с по-нисък от пазарния лихвен процент за проекти с нисък технологичен риск, но и ще има правомощия за кредитиране на проекти с висок технологичен риск. Тези правомощия обаче ще бъдат предмет на критерии относно портфолиото и управлението на риска по проекта, както и на съответни критерии за възвръщаемост на риска и за надзор, съобразен с преследваните цели.

Ще се предлага финансиране под формата на необезпечени кредити.

Тези недостатъци на пазара по същество се дължат на несигурност, информационна асиметрия и на големите разходи по опитите за справяне с посочените проблеми: неотдавна създадените фирми са с твърде кратко кредитно досие, за да удовлетворят потенциалните заемодатели, и дори утвърдени фирми често не могат да предоставят достатъчно информация, а в началото на инвестирането в НИИ въобще не е сигурно, че положените усилия действително ще доведат до успешно нововъведение.

Тази проблематика засяга по особен начин и процесите на трансфер на знания и технологии между сферата на публичните научни изследвания, осъществявани в университети и научноизследователски центрове, и предприятията, в които е нужно те да бъдат утвърдени чрез съответните изпитания на приложимостта на концепцията, за доказване на иновативния потенциал, който ще внесат на пазара знанията и технологиите, обект на трансфер.

Освен това предприятията, които се намират на етап на разработване на концепция или работят в нововъзникващи области, често не разполагат с достатъчно персонал. Друг демотивиращ фактор е, че дори ако научноизследователските и иновационните дейности доведат до търговски продукт или процес, въобще не е сигурно, че единствено създалото го дружество ще съумее да се възползва от произтичащите от това предимства.

По отношение на добавената стойност за Съюза, дълговият механизъм ще спомогне да се преодолеят недостатъците на пазара, които пречат на частния сектор да инвестира на оптимално равнище в НИИ. Неговото прилагане ще позволи обединяването на критична маса от ресурси от бюджета на Съюза и, въз основа на поделяне на риска, от финансова институция (или институции), на която/които възложено това прилагане. Това ще стимулира дружествата да инвестират повече собствени средства в НИИ, отколкото биха направили в противен случай. Освен това дълговият механизъм ще спомогне организациите — както обществени, така и частни — да намалят рисковете по поръчки за продукти в предпазарен стадий или за новаторски продукти и услуги

Необходим е капиталов механизъм на съюзно равнище, за да се увеличи наличието на капиталово финансиране за инвестиции на ранен етап и на етапа на растеж, и да се стимулира развитието на пазара на рисков капитал в Съюза. По време на трансфера на технологии и в началния етап новите дружества трябва да преминат през „долина на смъртта“, когато спрат публичните безвъзмездни средства за научноизследователска дейност, а не е възможно да се привлекат финансови средства от частния сектор. Подкрепата от страна на публичния сектор, чиято цел е да подпомогне първоначалните частни инвестиции и начален капитал, за да бъде запълнена тази празнина, в момента е твърде разпокъсана и непостоянна или се управлява без необходимите експертни познания. Освен това повечето фондове за рисков капитал в Европа са твърде малки, за да подкрепят трайно във времето растежа на иновативни дружества, и не притежават необходимата критична маса, за да се специализират и извършват дейност в международен план.

Последствията от това са сериозни. Преди финансовата криза сумата, инвестирана в МСП от европейски фондове за рисков капитал възлизаше на около 7 милиарда евро годишно, а за 2009 и 2010 г. те са от порядъка на 3—4 милиарда евро. Намаленото финансиране с рисков капитал се отрази на броя на новосъздадените предприятия, получили такова финансиране от съответни фондове: през 2007 г. около 3 000 МСП са получили финансиране с рисков капитал срещу само около 2 500 през 2010 г.

По отношение на добавената стойност за Съюза, капиталовият механизъм ще допълва националните схеми, които не могат да обхванат трансграничните инвестиции в НИИ. Подкрепата на ранен етап ще има и демонстрационен ефект, който може да е от полза за публичните и частните инвеститори в цяла Европа. За етапа на растеж само на европейско равнище е възможно да се постигне необходимият мащаб и активното участие на частни инвеститори, което е от съществено значение за функционирането на самоподдържащ се пазар на рисков капитал.

Дълговият и капиталовият механизми, подкрепяни от набор от съпътстващи мерки, ще спомагат за постигане на политическите цели на „Хоризонт 2020“. За тази цел те ще бъдат насочени към укрепването и повишаването на качеството на европейската научна база; насърчаване на научните изследвания и иновациите съобразно плановете на предприятията; и справяне с обществени предизвикателства с наблягане върху дейности като пилотно внедряване, демонстрация, изпитване и навлизане на пазара. Следва да се осигурят специални мерки за подкрепа, като например информационни и наставнически дейности за МСП. Регионалните органи, сдруженията на МСП, търговските палати и финансовите посредници следва да участват при планирането и изпълнението на тези мерки.

Освен това те ще спомагат за постигане на целите по отношение на НИИ на други програми и области на политиката, като например общата селскостопанска политика, действията във връзка с климата (преход към нисковъглеродна икономика и приспособяване към изменението на климата) и общата политика в областта на рибарството. В контекста на общата стратегическа рамка за политиката на сближаване, в която е предвидена по-голяма роля на финансовите инструменти, ще се разработват допълнения към национални и регионални финансови инструменти.

При разработването им ще се вземат предвид нуждите от преодоляване на конкретни недостатъци на пазара, характеристиките (като например степен на динамика и размер на създаването на нови дружества) и финансовите потребности на посочените и на други области. В хода на изпълнение на „Хоризонт 2020“ е възможно преразпределяне между инструментите на предвидените бюджетни средства в отговор на изменения в икономическите условия.

Капиталовият механизъм и предназначената за МСП част от дълговия механизъм ще бъдат прилагани като част от двата финансови инструмента на ЕС, които осигуряват капиталово и дългово финансиране в подкрепа на научните изследвания, инвестициите и растежа на МСП, съвместно с капиталовите и дълговите механизми по Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП.

2.3. Общи насоки за дейностите

a) Механизъм за дългово финансиране на НИИ: „Заеми и гаранции от Европейския съюз за научни изследвания и иновации“

а) Механизъм за дългово финансиране на НИИ: „Заеми и гаранции от Европейския съюз за научни изследвания и иновации“

Целта е да се улесни достъпа до дългово финансиране — заеми, гаранции, насрещни гаранции и други форми на дългово и рисково финансиране — за публични и частни организации, както и за публично-частни партньорства, ангажирани с научноизследователски и иновационни дейности, за получаването на резултати от които се изискват рисковани инвестиции. Набляга се върху спомагателни научни изследвания и иновации с висок риск, но също и с голям потенциал за високи постижения. Набляга се повече на риска във връзка с проекта, отколкото на риска във връзка с дружеството, особено за МСП. С цел осигуряване на критична маса и прилагане на подход, обхващащ цялата иновационна верига, те ще се насочат предимно към дейности в резултат на други действия, финансирани по линия на „Хоризонт 2020“, включително подкрепа за третия етап на новия специален инструмент за МСП.

Като се има предвид, че една от целите на „Хоризонт 2020“ е да бъде преодоляна съществуващата липса на връзка между НИРД и иновациите, като се създават благоприятни условия за достигане до пазара на нови и подобрени продукти и услуги, и предвид изключително важната роля на етапа на изпитания за доказване на приложимостта на концепцията в процеса на трансфер на знания, ще бъдат предвидени механизми, позволяващи финансирането на етапите за провеждане на изпитания за приложимост на концепцията, които са необходими, за да се докаже преимуществото, значимостта и бъдещото новаторско въздействие на резултатите от научните изследвания или изобретението, обект на трансфер.

Целевите крайни бенефициери са юридически лица от всякакъв размер, които могат да заемат и да възстановяват парични средства, и особено МСП с потенциал да осъществяват иновации и бързо да се разрастват; дружества със средна капитализация и големи фирми; университети и научноизследователски институти; научноизследователски и иновационни инфраструктури; публично-частни партньорства; и дружества със специална цел или проекти.

Финансирането по дълговия механизъм се състои от два основни компонента:

(1) според търсенето, като се предоставят заеми и гаранции по реда на постъпване на исканията и специално се оказва подкрепа на бенефициери като МСП и дружества със средна капитализация. Този компонент отговаря на постоянния, непрекъснат растеж, наблюдаван за обема на заемите по RSFF, при който определящо е търсенето. По частта за МСП се подкрепят дейности, с които се подобрява достъпът до финансиране на МСП и други организации, за които НИРД и иновациите са определящи.

(2) целеви, съсредоточен върху политики и ключови сектори, които са от решаващо значение за справяне с обществени предизвикателства, повишаване на конкурентоспособността, подкрепа за устойчив, приобщаващ растеж с ниски емисии на въглероден диоксид и предоставяне на екологосъобразни и други обществени блага. Този компонент спомага Съюзът да подходи към научноизследователските и иновационните аспекти на секторните цели на политиката.

б) Механизъм за капиталово финансиране на НИИ: „Капиталови инструменти на Европейския съюз за научни изследвания и иновации“

Целта е да се допринесе за преодоляване на недостатъците на европейския пазар на рисков капитал и да осигури собствен капитал и частично собствен капитал за покриване на потребностите за развитие и финансиране на иновативните предприятия от първоначалния етап до растежа и разширяването. Ударението се поставя върху подкрепата за целите на „Хоризонт 2020“ и съответните политики.

Целевите крайни бенефициери са юридически лица от всякакъв размер, извършващи или започващи иновационни дейности, като особено се набляга върху МСП и дружества със средна капитализация.

Капиталовият механизъм ще бъде съсредоточен върху фондове за рисково финансиране на ранен етап, предоставящи рисков капитал и квазисобствен капитал (включително капитал тип „мецанин“) на отделни предприятия от портфейла. По този механизъм ще бъдат възможни и инвестиции на етапите на разширяване и растеж съвместно с капиталовия механизъм за растеж по Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП, за да се осигури непрекъснатост на подкрепата през началния етап на дружествата и по време на тяхното развитие.

Капиталовият механизъм ще бъде съсредоточен върху фондове за рисково финансиране, предоставящи рисков капитал и квазисобствен капитал (включително капитал тип „мецанин“) на отделни предприятия от портфейла на ранен етап от започване на дейността. По този механизъм ще бъдат възможни и инвестиции на етапите на разширяване и растеж съвместно с капиталовия механизъм за растеж по Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП, за да се осигури непрекъснатост на подкрепата през началния етап на дружествата и по време на тяхното развитие.

За капиталовия механизъм, определян главно от търсенето, се използва портфейлен подход, като фондове за рисков капитал и други подобни посредници подбират предприятията, в които да се инвестира.

Възможно е да се заделят средства за постигане на конкретни политически цели, като се използва положителният опит от Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации със заделянето на средства за екологични иновации.

Заделят се средства за постигане на конкретни политически цели, като се използва положителният опит от Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации със заделянето на средства за екологични иновации, по-специално за постигане на целите във връзка с идентифицираните обществени предизвикателства.

По отношение на изпитанията за доказване на приложимостта на концепцията ще се подкрепят процесите на трансфер на знания и технологии на етапите, предхождащи фазата на въвеждане в промишлено производство, с цел да се установи и евентуално да се повиши новаторското въздействие върху пазара от въпросния трансфер, като с това се намалява несигурността и присъщите рискове, свързани с пренасянето в производствения сектор на научноизследователските резултати и изобретения, създадени в обществената научноизследователска сфера.

Частта за първоначално финансиране, подкрепящо зараждането и началните етапи, дава възможност за инвестиции между другото в организации за трансфер на знания, фондове за първоначален капитал, включително трансгранични и за финансиране на първоначалния етап, дружества за съвместни инвестиции от т.нар. „бизнес ангели“; права върху интелектуална собственост, платформи за обмен на права върху интелектуална собственост и търгуване с тях, фондове за рисков капитал за първоначалния етап и фондове на фондове за първоначални инвестиции за трансгранична дейност, евентуално комбинирани с капиталовия механизъм за растеж (КМР) по Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП.

По частта за растеж се извършват инвестиции на етапите на разширяване и растеж съвместно с капиталовия механизъм за растеж по Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП, включително инвестиции в трансгранично действащи фондове, инвестиращи във фондове за рисков капитал, повечето от които ще са с тематична насоченост в подкрепа на целите на „Европа 2020“.

По частта за растеж се извършват инвестиции на етапите на разширяване и растеж съвместно с КМР, включително инвестиции в трансгранично действащи фондове, от частния и публичния сектор, инвестиращи във фондове за рисков капитал, повечето от които ще са с тематична насоченост в подкрепа на целите на „Европа 2020“.

Изменение 134

Предложение за регламент

Приложение I – част 2 – точка 2 – подточка 2.3 – буква б) – параграф 7а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Предвид изключително трудното положение на европейския пазар на рисков капитал и предвид неотложността, би трябвало да бъде възможно да се създаде пилотен фонд на фондове за рисков капитал до започването на новия бюджетен период 2014—2020 г.

Обосновка

Рисковият капитал е жизненоважен източник на финансови средства за хиляди иновационни новосъздадени предприятия и МСП с потенциал за бърз растеж, които са силно затруднени при получаването на финансиране от банките, тъй като техният бизнес модел, макар и обещаващ, е неизпитан. Създаването на пилотен фонд на фондове за рисков капитал, като по този начин се използва в максимална степен мултиплициращият ефект на бюджета на ЕС, би подпомогнал борбата с кризата.

Изменение 135

Предложение за регламент

Приложение I – част 2 – точка 2 – подточка 2.3 – буква б) – параграф 7б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Капиталовият механизъм, предоставящ капиталово финансиране, се прилага заедно с КМР в качеството на единствен, интегриран инструмент на ЕС за предоставяне на предприятията на финансиране с рисков капитал за иновации и растеж от първоначалния етап на дейността до етапа на растеж.

Обосновка

На практика двата механизма за подкрепа на рисковия капитал, в рамките на програмите „Хоризонт 2020“ и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (COSME), следва да бъдат един-единствен, интегриран инструмент за финансиране, така че да могат да функционират ефикасно и да отговорят на потребностите на пазара.

Изменение 136

Предложение за регламент

Приложение І – част II – точка 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Иновации в малките и средните предприятия

3.1 Конкретна цел

Конкретната цел е да се стимулира растежа посредством повишаване на равнището на иновациите в МСП, като се обхванат техните различни потребности от нововъведения за целия иновационен цикъл за всички видове иновации и по този начин се създадат по-бързо разрастващи се МСП с международна дейност.

Конкретната цел е да се стимулира устойчивият икономически растеж посредством повишаване на равнището на иновациите в МСП, като се обхванат техните различни потребности от нововъведения за целия иновационен цикъл за всички видове иновации и по този начин се създадат по-бързо разрастващи се МСП с международна дейност.

Като се има предвид централната роля на МСП в европейската икономика, научните изследвания и иновациите в МСП ще бъдат от решаващо значение за повишаване на конкурентоспособността, стимулиране на икономическия растеж и създаване на работни места, а по този начин и за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и особено на нейната водеща инициатива „Съюз за иновации“.

Макар МСП да притежават голям дял в икономиката и заетостта, както и значителен иновационен потенциал, техният размер поражда проблеми, пречещи за повишаване на тяхната иновативност и конкурентоспособност. Въпреки че броят на възникващите в Европа нови дружества е сходен на този за САЩ, за европейските МСП се оказва много по-трудно отколкото за американските да се разраснат в големи дружества Придобилата международно измерение бизнес среда с растяща степен на взаимосвързаност между веригите на създаване на добавена стойност оказва допълнителен натиск върху тях. МСП се нуждаят от повишаване на своя капацитет за иновации. Те трябва по-бързо и с по-голям размах да създават, проучват и реализират на пазара нови знания и идеи за стопанска дейност, за да се конкурират успешно на динамичните световни пазари. С оглед на това трябва да се стимулират повече иновациите в МСП, като по този начин се повишава конкурентоспособността и растежът им.

Макар МСП да притежават голям дял в икономиката и заетостта, както и значителен иновационен потенциал, те срещат различни проблеми, пречещи за повишаване на тяхната иновативност и конкурентоспособност, включително недостиг на финансови средства и достъп до финансиране, недостатъчно умения в областта на управлението на иновациите, слабости при изграждането на мрежи и сътрудничеството с външни субекти и недостатъчно използване на обществените поръчки за насърчаване на иновациите в МСП. Въпреки че броят на възникващите в Европа нови дружества е сходен на този за САЩ, за европейските МСП се оказва много по-трудно отколкото за американските да се разраснат в големи дружества Придобилата международно измерение бизнес среда с растяща степен на взаимосвързаност между веригите на създаване на добавена стойност оказва допълнителен натиск върху тях. МСП се нуждаят от повишаване на своя капацитет за научни изследвания и иновации. Те трябва по-бързо и с по-голям размах да създават, проучват и реализират на пазара нови знания и идеи за стопанска дейност, за да се конкурират успешно на динамичните световни пазари. С оглед на това трябва да се стимулират повече иновациите в МСП, като по този начин се повишава конкурентоспособността и устойчивостта им.

С предлаганите действия се цели да бъдат допълнени националните и регионалните политики и програми за иновации, да се насърчава сътрудничеството между МСП и други участници от значение за иновациите, да се улесни успешната пазарна реализация на резултатите от НИРД, да се осигури по-благоприятна среда и подкрепа за стопански нововъведения, включително чрез мерки по отношение на търсенето, като се отчитат измененията в иновационните процеси, новите технологии, пазарните и бизнес модели.

С предлаганите действия се цели да бъдат допълнени националните и регионалните политики и програми за иновации, да се насърчава сътрудничеството между МСП и други участници от значение за иновациите, да се улесни успешната пазарна реализация на резултатите от НИРД, да се осигури по-благоприятна среда и подкрепа за стопански нововъведения, включително чрез мерки по отношение на търсенето, както и други, насочени към по-засилен трансфер на знания, придобити в обществената научноизследователска сфера, като се отчитат измененията в иновационните процеси, новите технологии, пазарните и бизнес модели.

Ще бъдат установени тесни връзки с политиките на Съюза относно промишлеността, и по-специално с Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП, както и с фондовете по политиката на сближаване, за да се осигурят полезни взаимодействия и съгласуван подход.

3.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза

МСП са основен двигател за иновации благодарение на своята способност бързо и ефикасно да превръщат нови идеи в успешна стопанска дейност. Те играят важна роля за оползотворяване на знанията, като довеждат резултатите от научните изследвания до пазарна реализация. През последните двадесет години бяха обновени цели сектори и бяха създадени нови отрасли благодарение на иновативни МСП. Бързо растящите предприятия са от решаващо значение за развитието на нововъзникващи отрасли и за ускоряването на структурните промени, от които се нуждае Европа, за да се превърне в основана на знания нисковъглеродна икономика с устойчив растеж и висококачествени работни места.

МСП съществуват във всички сектори на икономиката. Те са с по-голям дял в икономиката на Европа отколкото в други региони като САЩ. МСП от всички видове могат да осъществяват иновации. Те трябва да бъдат насърчавани и подкрепяни да инвестират в научни изследвания и иновации. При това те следва да са в състояние да се възползват от пълния иновативен потенциал на вътрешния пазар и на европейското научноизследователско пространство, така че да създават нови възможности за стопанска дейност в Европа и отвъд нея и да допринасят за намирането на решения за ключови обществени предизвикателства.

МСП съществуват във всички сектори на икономиката. Те са с по-голям дял в икономиката на Европа отколкото в други региони като САЩ. МСП от всички видове могат да осъществяват иновации. Те трябва да бъдат подкрепяни да инвестират в научни изследвания и иновации, както и да се повишава способността им да управляват иновационните процеси. При това те следва да са в състояние да се възползват от пълния иновативен потенциал на вътрешния пазар и на европейското научноизследователско пространство, така че да създават нови възможности за стопанска дейност в Европа и отвъд нея и да допринасят за намирането на решения за ключови обществени предизвикателства.

Участието в научни изследвания и иновации на съюзно равнище укрепва способността на МСП за НИРД и технологично развитие, увеличава техния капацитет за създаване, възприемане и използване на нови знания, повишава степента на икономическо оползотворяване на нови решения, стимулира иновациите в продукти, услуги и бизнес модели, насърчава стопанската дейност в по-големи пазари и придава международно измерение на мрежите от знания на МСП. МСП, които вече прилагат добро управление на иновациите, при което често разчитат на външни знания и умения, постигат по-добри резултати от останалите. МСП имат също така основна роля като получатели в процесите на трансфер на знания и технологии, като допринасят за пренасянето на пазара на иновациите, произтичащи от научните изследвания, провеждани в университетите, публичните научноизследователски органи и осъществяващите научноизследователска дейност МСП.

Трансграничното сътрудничество е важен елемент на стратегията на иновации на МСП, за да преодолеят някои от проблемите, свързани с техния размер, като например достъп до технологична и научна компетентност, както и до нови пазари. Те допринасят за превръщането на идеите в печалби и растеж на дружествата, което от своя страна води до увеличаване на частните инвестиции в научни изследвания и иновации.

Съществена роля за подпомагането на МСП играят регионалните и международните програми за научни изследвания и иновации, които често получават подкрепа по линия на европейската политика на сближаване. Особено фондовете по политиката на сближаване са от ключово значение чрез изграждането на капацитет и осигуряването на „стълбище“ към високи постижения на МСП посредством разработването на отлични проекти, с които може да се кандидатства за финансиране по линия на „Хоризонт 2020“. Малко са обаче националните и регионалните програми, по линия на които се предоставя финансиране за транснационални научноизследователски и иновационни дейности на МСП, за разпространението в целия Съюз и внедряването на иновативни решения или за трансгранични услуги в подкрепа на иновациите. С оглед на това трябва да се оказва тематично отворена подкрепа на МСП за осъществяването на международни проекти в съответствие с иновационните стратегии на дружествата. Следователно са необходими мерки на съюзно равнище за допълване на действията, предприети на национално и регионално равнище, така че да се увеличи тяхното въздействие и да се осигури достъп до системи за подкрепа на научните изследвания и иновациите.

3.3. Общи насоки за дейностите

а) Интегриране на подкрепата за МСП

а) Подкрепа за МСП чрез специален инструмент за МСП

МСП ще бъдат подкрепяни в рамките на „Хоризонт 2020“. За целта специален инструмент за МСП осигурява поетапна и цялостна подкрепа, обхващаща целия иновационен цикъл. Инструментът за МСП е насочен към всички видове новаторски МСП, показващи силна амбиция да се развиват, разрастват и осъществяват международна дейност. Той е на разположение за всички видове иновации, включително нетехнологични и социални иновации, както и иновации в услугите. Целта е да се развива и оползотворява иновационния потенциал на МСП чрез запълване на празнината във финансирането на високорискови научни изследвания и иновации на ранен етап, да се стимулират иновациите и да се увеличи търговското използване от частния сектор на резултатите от научните изследвания.

Специален инструмент за МСП осигурява поетапна и цялостна подкрепа, обхващаща целия иновационен цикъл. Инструментът за МСП е насочен към всички видове новаторски МСП, показващи силна амбиция да се развиват, разрастват, осъществяват международна дейност и да правят иновации, като се отдели особено внимание на новосъздадени, съпътстващи и бързо разрастващи се МСП. МСП ще бъдат основният заявител, но ще бъдат насърчавани да си сътрудничат с научноизследователските институти и други дружества. Той е на разположение за всички видове иновации, включително нетехнологични и социални иновации, както и иновации в услугите, като се има предвид, че всяка дейност има ясно изразена добавена стойност за Съюза. Целта е да се развива и оползотворява иновационния потенциал на МСП чрез запълване на празнината във финансирането на високорискови научни изследвания и иновации на ранен етап, да се стимулират иновациите и да се увеличи търговското използване от частния сектор на резултатите от научните изследвания. Инструментът ще предоставя знак за качество на успешни МСП с оглед на участието им в процедури за възлагане на обществени поръчки.

Инструментът ще се управлява от една-единствена управленска структура, при облекчен административен режим и с единично приемно звено. Инструментът се осъществява съобразно „възходяща“ логика с отворени покани.

Ще се предоставят специализирани услуги в подкрепа на иновациите за МСП, които участват в инструмента за МСП, въз основа на съществуващи структури, като например Европейската мрежа на предприятията (Enterprise Europe Network) и други доставчици на услуги в подкрепа на иновациите и схеми за менторство/наставничество.

Специалният инструмент за МСП ще се прилага за всички конкретни цели по „Обществени предизвикателства“ и „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“, за което ще бъде разпределена отделна сума.

Специалният инструмент за МСП ще се прилага за всички конкретни цели по „Обществени предизвикателства“ и „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“. Този инструмент ще внесе необходимата гъвкавост, така че да даде възможност за интегрирането на МСП в началото на научноизследователските проекти и за ограничени, по-кратки от срока на съществуване на проектите, периоди от време в хода на тяхното изпълнение.

Инструментът за МСП може да служи също като инструмент за обществени поръчки в предпазарен стадий или обществени поръчки за новаторски решения.

б) Подкрепа за МСП, занимаващи се с интензивни научни изследвания

Целта е да се насърчават пазарно-ориентирани иновации в МСП, осъществяващи НИРД. Една мярка е насочена специално към МСП във високотехнологични сектори, занимаващи се с интензивни научни изследвания и показващи способност за пазарна реализация на резултатите от тях.

в) Повишаване на капацитета за иновации на МСП

в) Интегриране на подкрепата за МСП и повишаване на капацитета за иновации на МСП

Подкрепят се дейности, подпомагащи изпълнението и допълващи специфичните мерки за МСП в „Хоризонт 2020“, за да се повиши капацитетът за иновации на МСП.

МСП ще бъдат подкрепяни през целия срок на изпълнение на „Хоризонт 2020“. За тази цел се подкрепят дейности, подпомагащи изпълнението и допълващи специфичните мерки за МСП в „Хоризонт 2020“ и създаващи по-добри условия за МСП, за да се повиши капацитетът за иновации на МСП, включително чрез осигуряване на финансиране за европейските институти за приложни научни изследвания за работа по договорени с отделни МСП проекти.

г) Подкрепа за пазарно-ориентирани иновации

Подкрепят се пазарно-ориентирани иновации за подобряване на рамковите условия за иновации и справяне със специфични пречки, спъващи по-специално растежа на иновативни МСП.

Подкрепят се пазарно-ориентирани иновации за подобряване на рамковите условия за иновации, справяне със специфични пречки, спъващи по-специално растежа на иновациите в МСП и включване на клауза за иновации, чрез която да се избират МСП, предлагащи новаторски продукти.

га) подкрепа за трансфера на знания и технологии от обществените научни изследвания към пазара

Подкрепа за процесите на трансфер между публичната научноизследователска сфера и иновативните МСП като ефективен механизъм за пренасяне на пазара на резултатите от научните изследвания и изобретенията, реализирани в университетите, научноизследователските центрове и осъществяващите научни изследвания МСП.

Изменение 137

Предложение за регламент

Приложение І – Част ІІІ – точка -1 (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

-1. Наука със и за обществото: междусекторно предизвикателство

-1.1. Конкретна цел

Конкретната цел е да се изгради ефективно сътрудничество между науката и обществото, да се набират нови таланти в науката и да се съчетаят високите научни постижения със социално съзнание и отговорност.

Бързият напредък в съвременните научни изследвания и иновации доведе до повдигане на важни етични, правни и социални въпроси, които изискват подобрени отношения и ангажимент между науката и обществото.

Намирането на правилните отговори на предизвикателствата, пред които е изправена Европа, изисква участието на колкото е възможно повече различни участници в процеса на научните изследвания и иновациите. По традиция взаимодействието между науката и обществото беше ограничено до едностранен трансфер на знания отгоре-надолу от експертите към гражданите. Постигането на напредък по пътя към отворено, ефективно и демократично общество, основано на знанието, изисква промяна към двупосочен диалог в по-голяма степен и активно сътрудничество, отвъд традиционното научно образование или актуалното виждане за гражданите като обикновени потребители на резултатите от научните изследвания. Тази диалогична връзка и активното сътрудничество несъмнено ще дадат възможност на науката и иновациите да действат по-отговорно.

Съюзът се нуждае от всички свои таланти, за да повиши конкурентното си предимство в глобалната икономика. За да задоволи необходимостта от 1 милион допълнителни изследователи, които са необходими в Европа до 2020 г. за постигане на целта за интензивност на НИРД в размер на 3 % от БВП, Съюзът се нуждае от своите млади хора, които да преследват кариера в областта на науката, и от разнообразна и балансирана по пол работна сила.

И все пак става все по-трудно да се привлече по-висок дял от младите хора към науката и технологиите и в Европа съществува нарастващо безпокойство, че много талантливи млади хора не избират кариера в тези области. Освен това е необходимо също така да се гарантира, че хората, които са поели по пътя на научна или технологична кариера, могат да запазят своя ентусиазъм и мотивация и имат възможности за лично развитие, без да се налага да се откажат от своите дисциплини.

Също така съществува явно неравновесие между половете в областта на науката. Ако Европа иска да гарантира, че финансира ефективна и ефикасна програма за научни изследвания и иновации, трябва да се обърне специално внимание на по-слабото представителство на жените в науката и липсата на зачитане на различията между половете в научните изследвания и иновациите.

-1.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза

Подобряването на сътрудничеството между науката и обществото с цел разширяване на социалната и политическата подкрепа за науката и технологиите във всички държави членки е въпрос с все по-голямо значение, който настоящата икономическа криза значително изостри. В демократичните общества приоритетът на публичните инвестиции в науката изисква широка социална и политическа подкрепяща среда, която споделя ценностите на науката, запозната е с научните процеси и е в състояние да признае приноса им към познанието, обществото и икономическия напредък.

Това може да се постигне, само ако се развива ползотворен и богат диалог и активно сътрудничество между науката и обществото, за да се гарантира по-голяма отговорност на науката и да се даде възможност за разработване на по-подходящи за гражданите политики.

Освен това насърчаването по такъв интерактивен начин на научна култура в Европа ще засили демократичните ценности и ще помогне за повишаване на интереса към науката и технологиите. Силата на европейската научна и технологична система зависи от нейния капацитет за привличане на таланти и идеи отвсякъде, където е възможно.

-1.3. Общи насоки за дейностите

Мерките следва да целят привличането на нови таланти към изучаването на науки и технологии в европейските общества и преодоляването на неравнопоставеността между половете сред човешките ресурси, работещи в областта на научните изследвания в Съюза. Ще бъде оказвана подкрепа също за увеличаването на способността ни да внедряваме научните и технологичните знания и методи в процесите на вземане на решения, в разработването на механизми, позволяващи разширяването и задълбочаването на социалната оценка на научните възможности, както и за гарантирането, че етичните и социалните ценности се възприемат в целия процес на иновации.

Дейностите са насочени към:

а) превръщане на научните и технологичните кариери в привлекателни за младите студенти и насърчаване на устойчиво взаимодействие между училищата, научноизследователските институти, промишлеността и организациите на гражданското общество;

б) насърчаване на равенството между половете в неговите две измерения чрез подпомагане на промените в: i) организацията на научните институти и ii) разработването на научноизследователските програми. Това обхваща различни измерения на равенството между половете, като се отнася по-специално до: гарантиране на равенство в изследователските кариери и в процесите на вземане на решение, включване на свързаното с пола измерение в научноизследователското и иновационно съдържание;

в) включване на обществото във въпроси, свързани с науката и иновациите, за де се вземат предвид интересите и ценностите на гражданите и да се увеличат качеството, значението, приемливостта и устойчивостта на резултатите от изследванията и иновациите;

г) насърчаване на участието на гражданите в науката чрез формално и неформално научно образование, както и насърчаване на разпространяването на научни дейности, по-конкретно в научни центрове и чрез други подходящи канали;

д) подобряване на свободния достъп до научните достижения и данни с оглед повишаване на високите научни постижения и икономическата конкурентоспособност;

е) развиване на управлението за развитие на отговорни изследвания и иновации от страна на всички заинтересовани страни (изследователи, публични органи, промишленост и организации на гражданското общество), които да отчитат обществените потребности и искания; насърчаване на етична рамка за научните изследвания и иновациите;

ж) подобряване на знанията относно научните съобщения с оглед подобряване на качеството и ефективността на взаимодействията между учените, средствата за масова информация и обществеността.

Изменение 138

Предложение за регламент

Приложение І – част ІІІ – точка 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние

1.1. Конкретна цел

Конкретната цел е да се подобри здравето и благосъстоянието на всички граждани през целия им живот.

Здраве и благосъстояние за всички през целия им живот, висококачествени и икономически устойчиви системи за здравни грижи и възможности за нови работни места и растеж — това са целите на подкрепата за научни изследвания и иновации в отговор на това предизвикателство, като с тях значително се допринася за „Европа 2020“.

Здраве и благосъстояние за всички през целия им живот, висококачествени и икономически устойчиви, безопасни и сигурни системи за здравни грижи, осигуряващи социално благоденствие и решения по отношение на самостоятелността при застаряващото население и възможности за нови работни места и растеж — това са целите на подкрепата за научни изследвания и иновации в отговор на това предизвикателство, като с тях значително се допринася за „Европа 2020“.

Премахването на неравенствата в областта на здравеопазването е важна грижа за Европа, тъй като те се увеличават, докато разходите по системите на Съюза за здравни и социални грижи нарастват, тъй като мерките за грижи и профилактика за всички възрасти струват все повече, броят на европейците на възраст над 65 години се очаква почти да се удвои от 85 милиона през 2008 г. на 151 милиона към 2060 г., а на тези на възраст над 80 години да нарасне през същия период съответно от 22 на 61 милиона. Разходите са също така вследствие на дискриминацията въз основа на увреждане и поради изграждането на физически и социални среди, които са недостъпни за хората с увреждания. Намаляването или ограничаването на тези разходи така, че те да останат в приемлив размер, зависи отчасти от по-доброто информиране на гражданите и насърчаването на отговорен от здравна гледна точка избор, така че да се оптимизират здравето и благосъстоянието за всички през целия им живот, т.е. от ефективната профилактика, лечение и управление на заболяванията и уврежданията. Поетапното развитие, основаващо се единствено на сегашните знания, няма да задоволи тези нужди; трябва да се търсят и прилагат радикални нови идеи и знания. За да се отговори на предизвикателствата, ще е необходимо тясно сътрудничество между академичните среди, индустрията, доставчиците на здравни услуги и регулаторните агенции.

Хроничните заболявания, като например сърдечно-съдовата болест, ракът, диабетът, нервните и психичните разстройства, свръхтеглото и затлъстяването, както и разнообразните функционални ограничения са основните причинители на увреждане, лошо здравословно състояние или преждевременна смърт, като водят до значителни разходи за обществото и икономиката.

Хроничните заболявания, като например сърдечно-съдовата болест, ракът, диабетът, заболяванията на дихателната система, ревматичните, мускулно-скелетните заболявания, невродегенеративните и автоимунните заболявания, нервните и психичните разстройства, свръхтеглото и затлъстяването, както и разнообразните функционални ограничения са основните причинители на увреждане, лошо здравословно състояние или преждевременна смърт, като водят до значителни разходи за обществото и икономиката. При други състояния, по-специално при невродегенеративните заболявания, за да бъдат ефективни стратегиите за профилактика, трябва да се даде силен тласък на етиологичните изследвания и да се разработят подобрена ранна диагностика и възможности за лечение.

В Европейския съюз годишно умират 2 млн. човека от сърдечно-съдова болест, което струва на икономиката над 192 милиарда евро, а на рака се дължи една четвърт от всички смъртни случаи, като той е основен причинител за смъртта на хора от възрастовата група 45—64 години. Над 27 млн. човека в Съюза страдат от диабет, а причинените от мозъчни разстройства (включително засягащи душевното здраве, но не само такива) общи разходи се оценяват на 800 милиарда евро. За няколко от посочените заболявания са от значение екологични и социално-икономически фактори, както и начинът на живот, като се счита, че с тях е свързана една трета от световните медицински разходи.

В Европейския съюз годишно умират 2 милиона човека от сърдечно-съдова болест, което струва на икономиката над 192 милиарда евро, а на рака се дължи една четвърт от всички смъртни случаи, като той е основен причинител за смъртта на хора от възрастовата група 45—64 години. Над 27 милиона човека в Съюза страдат от диабет, а над 120 милиона от ревматични и мускулно-скелетни състояния. Причинените от мозъчни разстройства (включително засягащи душевното здраве, но не само такива) общи разходи се оценяват на 800 милиарда евро. Тези стойности ще продължат да се покачват драматично, до голяма степен в резултат на застаряването на населението на Европа и на свързаното с това увеличение на невродегенеративните заболявания. За няколко от посочените заболявания са от значение екологични и социално-икономически фактори, както и начинът на живот, като се счита, че с тях е свързана една трета от световните медицински разходи. Според оценки само депресията засяга 165 милиона души в Съюза, което струва 118 милиарда евро. За невродегенеративните заболявания, наред с други състояния, ефективните стратегии за профилактика ще се нуждаят първо от значително насърчаване на изследванията във връзка с техните причини и от разработването на подобрена ранна диагностика и възможности за лечение, включително персонализирани авангардни терапии, когато е уместно.

Редките заболявания, засягащи близо 30 милиона души в Европа, остават голямо предизвикателство. Ефективно лечение може да бъде разработено само ако държавите членки си сътрудничат, защото случаите в никоя държава членка не са достатъчни за провеждане на ефективни научни изследвания.

Заболявания при децата, включително при преждевременно родените деца.

Детското здравеопазване е основен приоритет за Европейския съюз. Също както при редките заболявания, ефективни научни изследвания и терапия могат да бъдат реализирани само в рамките на обща европейска стратегия.

Инфекциозните заболявания (например ХИВ/СПИН, туберкулоза и малария) са световен проблем, като на тях се дължат 41 % от общата сума за света от 1,5 милиарда години живот след заболяване, от които 8 % за Европа. Трябва да сме подготвени и за възникващи епидемии, както и за заплахата от растяща антимикробна резистентност.

Инфекциозните заболявания (например ХИВ/СПИН, туберкулоза, малария и пренебрегвани заболявания) са световен проблем, като на тях се дължат 41 % от общата сума за света от 1,5 милиарда години живот след заболяване, от които 8 % за Европа. Трябва да сме подготвени и за възникващи епидемии и отново възникващи инфекциозни заболявания, както и за заплахата от растяща антимикробна резистентност. Нарастваща загриженост пораждат свързаните с водата заболявания.

Междувременно процесите на разработване на лекарства и ваксини изискват все повече разходи при намаляваща ефективност. Трябва да се противодейства на запазващото се неравенство по отношение на здравните грижи и да се гарантира достъп на всички европейци до ефективни и компетентни системи за здравеопазване.

Междувременно процесите на разработване на лекарства и ваксини изискват все повече разходи при намаляваща ефективност, а обосноваността на извършваните опити с животни в полза на човека е все по-оспорвана. Трябва да се противодейства на запазващото се неравенство по отношение на здравните грижи (например необходимостта от лечение на редки, неизследвани и автоимунни заболявания е огромна), и да се гарантира достъп на всички европейци, независимо от тяхната възраст и произход, до ефективни и компетентни системи за здравеопазване.

Научните изследвания следва да дават възможност за подобряване на авангардните терапии и клетъчните терапии, които ще бъдат съсредоточени върху лечението на хронични и дегенеративни заболявания.

1.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза

Болестите и уврежданията не се спират от границите между държавите. Адекватният отговор на европейско равнище с научни изследвания и иновации може и следва съществено да допринесе за справянето с тези предизвикателства, подобряването на здравето и благосъстоянието на всички и за водещите позиции на Европа в бързо разширяващите се световни пазари за иновации в областта на здравето и благосъстоянието.

Болестите и уврежданията не се спират от границите между държавите. Адекватният отговор на европейско равнище с научни изследвания и иновации в партньорство с трети държави може и следва съществено да допринесе за справянето с тези глобални предизвикателства, като по този начин допринася за постигането на Целите на хилядолетието за развитие, подобряването на здравето и благосъстоянието на всички, предотвратяване на глобални пандемии, както и за водещите позиции на Европа в бързо разширяващите се световни пазари за иновации в областта на здравето и благосъстоянието.

Отговорът зависи от високите постижения в научните изследвания с оглед да подобрим нашите фундаментални познания относно здравето, болестите, увреждането, развитието и стареенето (включително продължителността на живота), както и от безпроблемното и широко пренасяне на новите и съществуващите знания в иновативни, ефективни продукти, стратегии, интервенции и услуги, чийто мащаб да може да се променя съобразно потребностите. Освен това значението на тези предизвикателства за цяла Европа, а в много случаи и за света, налага отговор, който да се характеризира с дългосрочна и координирана подкрепа за сътрудничество между отлични, мултидисциплинарни и многосекторни екипи.

Отговорът зависи от високите постижения в научните изследвания с оглед да подобрим нашите фундаментални познания относно определящите фактори за здравето, болестите, увреждането, развитието и стареенето (включително продължителността на живота), както и от безпроблемното и широко пренасяне на новите и съществуващите знания в иновативни, ефективни продукти и достъпни, сигурни, стратегии, интервенции и услуги, чийто мащаб да може да се променя съобразно потребностите. Освен това значението на тези предизвикателства за цяла Европа, а в много случаи и за света, налага отговор, който да се характеризира с дългосрочна и координирана подкрепа за сътрудничество между отлични, мултидисциплинарни и многосекторни екипи в световен мащаб, включително и за капацитета за научноизследователска и развойна дейност в ендемичните райони. Също така е необходимо да се справим с предизвикателството от гледна точка на социално-икономическите и хуманитарните науки.

Сложността на предизвикателството и взаимозависимостта между неговите компоненти също така налагат отговор на европейско равнище. Много подходи, инструменти и технологии са приложими в повече области на научни изследвания и иновации във връзка с това предизвикателство и се подкрепят най-добре на съюзно равнище. Това включва разбиране на болестта на молекулярна основа, установяване на иновативните терапевтични стратегии и принципно новите типови системи, мултидисциплинарното прилагане на знанията по физика, химия и биология на системите върху санитарния контрол, развитието на дългосрочни кохорти и провеждането на клинични изследвания които да се съсредоточават върху разработванията и ефектите на лекарства във всички възрастови групи), клиничното използване на технологии, чието име завършва на „омика“, или развитието на ИКТ и на техните приложения в здравната практика, т.е. електронното здравеопазване. На изискванията на конкретни групи от населението също така се отговаря най-добре по интегриран начин — например в развитието на стратифицирана и/или персонализирана медицина, в лечението на свързани с бедността, пренебрегвани и редки болести и в предоставянето на решения за интелигентна заобикаляща среда за живеене или за самостоятелен начин на живот.

С оглед да се постигне максимално въздействие от действията на съюзно равнище, ще се оказва подкрепа за пълната гама от научноизследователски и иновационни дейности. Това включва от фундаменталните изследвания през пренасянето на знанията до широкомащабни експериментални и демонстрационни действия с привличането на частни инвестиции; обществени поръчки и поръчки за нови продукти в предпазарен стадий, услуги и решения за голям мащаб, които при необходимост са оперативно съвместими и основани на определени стандарти и/или общи насоки. Тези координирани европейски усилия ще допринесат за текущото развитие на европейското научноизследователско пространство. Те ще имат допирни точки, по подходящ начин и когато е целесъобразно, с дейности, развивани в контекста на програмата „Здраве за растеж“ и Европейското партньорство за иновации в областта на активното остаряване в добро здраве.

С оглед да се постигне максимално въздействие от действията на съюзно равнище, ще се оказва подкрепа за пълната гама от научноизследователски и иновационни дейности. Това включва от фундаменталните изследвания през пренасянето на основополагащи знания за болестите през ново лечение до широкомащабни експериментални и демонстрационни действия с привличането на частни инвестиции; обществени поръчки и поръчки за нови продукти в предпазарен стадий, услуги и решения за голям мащаб, които при необходимост са оперативно съвместими и основани на определени стандарти и/или общи насоки. За да се поощрява стратегическата координация на научните изследвания в областта на медицината и иновациите в рамките на „Хоризонт 2020“ и за да се насърчат транснационалните медицински изследвания, ще се създадат съответни Научни управителни съвети за здравеопазване. Тези координирани действия могат да бъдат предоставени на други програми и инструменти, свързани с това предизвикателство. Тези координирани европейски усилия ще увеличат научните и човешки възможности в изследванията в областта на медицината и ще допринесат за текущото развитие на европейското научноизследователско пространство. Те ще имат допирни точки, по подходящ начин и когато е целесъобразно, с дейности, развивани в контекста на програмата „Здраве за растеж“ и Европейското партньорство за иновации в областта на активното остаряване в добро здраве.

1.3. Общи насоки за дейностите

Ефективното насърчаване на здравословен начин на живот, подкрепено от солидна база от научно потвърдени знания, спомага да се предотвратят заболявания, да се подобри благосъстоянието и да се намалят разходите. Насърчаването на здравословен начин на живот и профилактиката на заболяванията зависят също и от разбирането на определящите здравето фактори, от наличието на ефективни средства за профилактика, например ваксини, от ефективния надзор на здравето и заболяванията и от подготвеността, както и от ефективността на програмите за скрининг.

Ефективното насърчаване на здравословен начин на живот, подкрепено от солидна база от научно потвърдени знания, спомага да се предотвратят заболявания, да се подобри благосъстоянието и да се намалят разходите. Насърчаването на здравословен начин на живот и профилактиката на заболяванията, включително на професионалните заболявания, зависят също и от разбирането на определящите здравето фактори, включително социално-икономически статус и пол, от наличието на ефективни средства за профилактика (например ваксини и намеси чрез политики, насочени към социални определящи фактори и рискови групи), от ефективния надзор на здравето и заболяванията и от подготвеността, както и от ефективността на програмите за скрининг.

Резултатните усилия за предотвратяване, управление и лечение на болести, увреждания и намалена функционалност се основават на фундаменталното разбиране на техните причини, процеси и въздействие, както и на факторите за добро здраве и благосъстояние. Ефективният обмен на данни и връзката на тези данни с широкомащабни кохортни проучвания също са от съществено значение, както и пренасянето на резултатите от научните изследвания в клиничната практика, по-специално чрез провеждането на клинични изпитвания.

Резултатните усилия за предотвратяване, управление и лечение на болести, увреждания и намалена функционалност се основават на фундаменталното разбиране на техните причини, процеси и въздействие, както и на факторите за добро здраве и благосъстояние. Ефективният обмен на данни, стандартизираната обработка на данни и връзката на тези данни с широкомащабни кохортни проучвания също са от съществено значение, както и пренасянето на резултатите от научните изследвания в клиничната практика, включително чрез провеждането на клинични изпитвания, която следва да бъде насочена към всички възрастови групи, за да се гарантира, че лекарствата са подходящи за съответната употреба.

Болестите, свързани с бедността, и неизследваните болести са проблем от световен мащаб, а към пропуските в научните изследвания трябва да се подхожда посредством създаване на иновации, ориентирани към нуждите на пациентите. Завръщането в европейския регион на някои стари инфекциозни заболявания, включително на туберкулозата, както и нарастващото разпространение на ваксинопредотвратими заболявания в развитите държави, а също така и нарастващият проблем с антимикробната резистентност, още повече подчертават необходимостта от цялостен подход и по-голяма подкрепа от страна на публичния сектор за научноизследователската и развойна дейност по отношение на болестите, които ежегодно убиват милиони хора.

Персонализираната медицина трябва да бъде развивана с оглед на изготвянето на нови стратегии за профилактика и лечение, които могат да се адаптират към изискванията на пациента, така че да се подобри профилактиката и ранната диагностика на заболяванията. Факторите, които оказват влияние върху процеса на вземане на решения относно лечението, трябва да бъдат идентифицирани, допълнително изяснени и развивани посредством научни изследвания.

Нарастващото бреме от болести и нетрудоспособност в контекста на застаряването на населението поставя допълнителни изисквания пред сектора на здравеопазването и социалните грижи. Ако трябва да се запази ефективността на здравеопазването и социалните грижи за всички възрасти, са необходими усилия, за да се подобри процесът на вземане на решения в областта на профилактиката и лечението, да се установят най-добрите практики в сектора на здравеопазването и социалните грижи и да се подкрепи тяхното разпространение, да се подпомагат интегрираните грижи и широкото разпространение на технологични, организационни и социални иновации, даващи възможност по-специално на възрастни хора и на лица с увреждания да останат активни и независими. Това ще допринесе за повишаване на равнището и удължаване на продължителността на тяхното физическо, социално и душевно благосъстояние.

Нарастващото бреме от болести и нетрудоспособност заедно с проблеми на мобилността и достъпността в контекста на застаряването на населението поставя допълнителни изисквания пред сектора на здравеопазването и социалните грижи. Ако трябва да се запази ефективността на здравеопазването и социалните грижи за всички възрасти, са необходими усилия, за да се подобри процесът на вземане на решения в областта на профилактиката и лечението, да се установят най-добрите практики в сектора на здравеопазването и социалните грижи и да се подкрепи тяхното разпространение, да се подпомагат интегрираните грижи и широкото разпространение на технологични, организационни и социални иновации, даващи възможност по-специално на възрастни хора, на лица, страдащи от хронични заболявания, и на лица с увреждания да останат активни и независими. Това ще допринесе за повишаване на равнището и удължаване на продължителността на тяхното физическо, социално и душевно благосъстояние.

Всички тези дейности се осъществяват по такъв начин, че да подпомагат цялостния изследователски и иновационен цикъл и да укрепват конкурентоспособността на европейските предприятия и разработването на нови пазарни възможности.

Всички тези дейности се осъществяват по такъв начин, че да подпомагат дългосрочно изследователски програми, които обхващат цялостния изследователски и иновационен цикъл, и да укрепват конкурентоспособността на европейските предприятия и разработването на нови пазарни възможности. Следва да се акцентира и върху ангажирането на всички заинтересовани страни — в това число на пациенти и пациентски организации — с цел да се изготви програма за научни изследвания и иновации с активното участие на гражданите, която да отразява техните потребности и очаквания.

Специфичните дейности включват: разбиране на определящите фактори за здравето (включително свързани с околната среда и климата), подобряване на здравеопазването и на профилактиката на заболяванията; разбиране на заболяванията и подобряване на диагностиката; разработване на ефективни програми за скрининг и подобрено оценяване на податливостта на болести; подобряване на надзора и подготвеността; разработване на по-добри профилактични ваксини; използване на методи in-silico в медицината с цел да се подобри управлението и прогнозирането на болести; лечение на болести; трансфер на знания в клиничната практика и новаторски дейности с променлив мащаб; подобрено използване на здравни данни; активно остаряване, самостоятелен начин на живот или живот в интелигентна заобикаляща среда; насърчаване на поемането на отговорност за собственото здраве; насърчаване на интегрираните грижи; подобряване на научните инструменти и методи в подкрепа на разработването на политики и на нуждите от регулиране; и оптимизиране на ефективността и резултатността на системите за здравеопазване и намаляване на неравенството чрез решения, основани на факти, и разпространение на най-добрите практики, иновативни технологии и подходи.

Специфичните дейности включват: разбиране на определящите фактори за здравето (включително фактори, свързани с генетично модифицирани храни, патогенни, екологични и свързани с климата и бедността), подобряване на здравеопазването и на профилактиката на заболяванията; разбиране на причините за заболяванията и подобряване на диагностиката в различни социално-икономически условия; разработване на ефективни програми за скрининг и подобрено оценяване на податливостта на болести; подобряване на надзора на заразните болести в Съюза, както и в съседните и развиващите се страни и подготвеността за борба с епидемии и възникващи болести; разработване на нови и по-добри профилактични ваксини и лекарства; използване на методи in-silico в медицината с цел да се подобри управлението и прогнозирането на болести; разработване на адаптирани лечения и лечение на болести; трансфер на знания в клиничната практика и новаторски дейности с променлив мащаб; подобрено събиране и използване на здравни, кохортни и административни данни; техники за анализ на стандартизирани данни; здравословно и активно остаряване, самостоятелен начин на живот или живот в интелигентна заобикаляща среда; подобряване на палиативната медицина, насърчаване на поемането на отговорност за собственото здраве; насърчаване на интегрираните грижи, включително и на психосоциални аспекти; подобряване на научните инструменти и методи в подкрепа на разработването на политики и на нуждите от регулиране; и оптимизиране на ефективността и резултатността на системите за здравеопазване и намаляване на несъответствията и неравенството в здравеопазването чрез решения, основани на факти, и разпространение на най-добрите практики, иновативни технологии и подходи. Всички тези дейности са уместна причина за анализ на показателите по полове. Дейностите ползват в пълна степен представените възможности за прилагане на истински междудисциплинарен подход, като се комбинират знания от всичките седем предизвикателства и другите стълбове, за да се гарантира вземането на устойчиви решения в рамките на здравната сфера. Трябва да се насърчава активното участие на доставчиците на здравни услуги, за да се гарантира бързо увеличение на броя на ползващите тези услуги, както и внедряване на резултатите.

Изменение 139

Предложение за регламент

Приложение І – част ІІІ – точка 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика

2. Качество на храните, безопасност и продоволствена сигурност, устойчиво земеделие и горско стопанство, мореплавателски и морски изследвания и отраслите на биологична основа

2.1 Конкретна цел

Конкретната цел е да се осигурят достатъчно доставки на безопасна храна с високо качество и други продукти на биологична основа чрез разработване на продуктивни и ресурсно-ефективни първични производствени системи, спомагащи за свързани екосистемни услуги успоредно с конкурентни нисковъглеродни вериги на доставки. Това ще ускори прехода към устойчива европейска биоикономика.

Конкретната цел е да се осигурят достатъчно доставки на безопасна и здравословна храна с високо качество и други продукти на биологична основа чрез разработване на продуктивни, устойчиви и ресурсно-ефективни първични производствени и хранително-вкусови системи, спомагащи за свързани екосистемни услуги успоредно с конкурентни нисковъглеродни вериги на доставки. Това ще ускори прехода към устойчива европейска биоикономика.

През следващите години проблеми за Европа ще породят растящата конкуренция в снабдяването с ограничени природни ресурси, последиците от изменението на климата особено за първичните производствени системи (земеделие, горско стопанство, рибарство и аквакултури), необходимостта да се осигури устойчиво, надеждно и сигурно предлагане на храни за европейците и растящото световно население. Изчислено е, че за изхранване на световното население от 9 млрд. човека към 2050 г. ще бъде необходимо предлагането на храни да се увеличи със 70 %. Земеделието е с дял от около 10 % в емисиите на парникови газове в Европейския съюз, и въпреки че за Европа този дял намалява, в световен мащаб се прогнозира той да се увеличи на 20 % към 2030 г. Освен това Европа ще трябва да си осигури достатъчно доставки на суровини, енергия и промишлени продукти в условията на намаляващи ресурси от фосилен въглерод (очаква се добивът на нефт и втечнен газ да намалее с около 60 % до 2050 г.), като същевременно запази конкурентоспособността си. Биологичните отпадъци (чийто обем в Европейския съюз се оценява на до 138 млн. тона годишно, до 40 % от които се депонират) представляват огромен проблем и много разходи въпреки своята висока потенциална добавена стойност. Например около 30 % от цялата храна, произведена в развитите държави, се изхвърля. Нужни са големи промени, за да се намали това количество с 50 % до 2030 година. Освен това държавните граници не спират разпространението на вредители и болести по животните и растенията, включително зоонози и пренасяни в храни патогени. Наред с ефективните национални мерки за превенция са необходими и действия на съюзно равнище, които са от съществено значение за крайния контрол и ефективното функциониране на единния пазар. Проблемът е сложен, засяга широка гама от взаимосвързани сектори и изисква прилагането на разнообразни подходи.

През следващите години проблеми за Европа ще породят растящата конкуренция в снабдяването с ограничени природни ресурси, последиците от изменението на климата особено за първичните производствени системи (земеделие, горско стопанство, рибарство и аквакултури), необходимостта да се осигури устойчиво, надеждно и сигурно предлагане на храни за европейците и растящото световно население. Изчислено е, че за изхранване на световното население от 9 милиарда човека към 2050 г. ще бъде необходимо предлагането на храни да се увеличи със 70 %. Земеделието е с дял от около 10 % в емисиите на парникови газове в Европейския съюз, и въпреки че за Европа този дял намалява, в световен мащаб се прогнозира той да се увеличи на 20 % към 2030 г. Освен това Европа ще трябва да си осигури достатъчно доставки на суровини, чисти водни ресурси, енергия и промишлени продукти в условията на намаляващи ресурси от фосилен въглерод (очаква се добивът на нефт и втечнен газ да намалее с около 60 % до 2050 г.), като същевременно запази конкурентоспособността си. Биологичните отпадъци (чийто обем в Европейския съюз се оценява на до 138 милиона тона годишно, до 40 % от които се депонират) представляват огромен проблем и много разходи въпреки своята висока потенциална добавена стойност. Например около 30 % от цялата храна, произведена в развитите държави, се изхвърля. Нужни са големи промени, за да се намали това количество с 50 % до 2030 година. Освен това държавните граници не спират разпространението на вредители и болести по животните и растенията, включително зоонози и пренасяни в храни патогени. Наред с ефективните национални мерки за превенция са необходими и действия на съюзно равнище, които са от съществено значение за крайния контрол и ефективното функциониране на единния пазар. Проблемът е сложен, засяга широка гама от взаимосвързани сектори и изисква прилагането на разнообразни подходи.

Необходими са все повече биологични ресурси, за да се отговори на пазарното търсене на сигурни и здравословни храни, биоматериали, биогорива и продукти на биологична основа, включващи от потребителски стоки до химикали в насипно състояние. Капацитетът на сухоземните и водните екосистеми, необходими за тяхното производство, обаче е ограничен, като същевременно има съперничество за тяхното използване, и отгоре на всичко те често не са управлявани оптимално, както показва например силният спад на въглеродното съдържание в почвата и на плодородието. Не са използвани напълно възможностите за насърчаване на екосистемните услуги от земеделска земя, гори, морски и сладки води чрез интегриране на агрономически и екологични цели за устойчиво производство.

Необходими са все повече биологични ресурси, за да се отговори на пазарното търсене на сигурни и здравословни храни, биоматериали, биогорива и продукти на биологична основа, включващи от потребителски стоки до химикали в насипно състояние. Капацитетът на сухоземните и водните екосистеми, необходими за тяхното производство, обаче е ограничен, като същевременно има съперничество за тяхното използване, и отгоре на всичко те често не са управлявани оптимално, както показва например силният спад на въглеродното съдържание в почвата и на плодородието, както и изчерпването на рибните запаси. Не са използвани напълно възможностите за насърчаване на екосистемните услуги от земеделска земя, гори, морски и сладки води чрез интегриране на агрономически и екологични цели за устойчиво производство.

Потенциалът на биологичните ресурси и екосистемите може да бъде използван по много по-устойчив, ефективен и интегриран начин. Например по-добре може да се оползотвори потенциалът на биомасата от горите и на потоците от отпадъци със селскостопански, воден, промишлен и общински произход.

Потенциалът на биологичните ресурси и екосистемите може да бъде използван по много по-устойчив, ефективен и интегриран начин. Например по-добре може да се оползотвори потенциалът на биомасата от селското стопанство, горите и на потоците от отпадъци със селскостопански, воден, промишлен и общински произход.

По същество се налага преход към оптимално и възобновяемо използване на биологичните ресурси и към устойчиви първични системи за производство и пребработка, които могат да произвеждат повече храна и други продукти на биологична основа с минимални разходи, въздействие върху околната среда и емисии на парникови газове, както и към подобрени екосистемни услуги, нулеви отпадъци и адекватна обществена ценност. Постигането на критична маса на взаимосвързаните изследвания и иновации е от ключово значение, за да стане това реалност в Европа и извън нея.

По същество се налага преход към оптимално и възобновяемо използване на биологичните ресурси и към устойчиви първични системи за производство и преработка, които могат да произвеждат повече храна, фибри и други продукти на биологична основа с минимални разходи, въздействие върху околната среда и емисии на парникови газове, както и към подобрени екосистемни услуги и нулеви отпадъци и адекватна обществена ценност. Целта е създаването на системи за производство на храни, които вместо да влошават природните ресурси, от които зависят, укрепват, подсилват и подхранват ресурсната база, което би позволило устойчиво създаване на богатства. Отговорът на начина, по който създаваме, разпространяваме, пласираме, консумираме и регулираме производството на храни трябва да бъде по-добре разбиран и развиван. Постигането на критична маса на взаимосвързаните изследвания и иновации е от ключово значение, за да стане това реалност в Европа и извън нея.

2.2 Обосновка и добавена стойност за Съюза

Земеделието, горското стопанство и рибарството заедно с отраслите на биологична основа са основните сектори, които са в основата на биоикономиката. Тя представлява значителен и нарастващ пазар, чиято стойност се оценява на повече от 2 трилиона евро, осигурява 20 милиона работни места и е с дял от 9 % в общата заетост в Европейския съюз през 2009 г. Инвестициите в научни изследвания и иновации в отговор на това обществено предизвикателство ще дадат възможност за водещи позиции на Европа в съответните пазари и ще играят роля за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и на водещите инициативи по нея „Съюз за иновации“ и „Европа за ефективно използване на ресурсите“.

Пълноценно функциониращата европейска биоикономика — включваща устойчивото производство на възобновяеми ресурси от земната и водната околна среда и тяхното превръщане в храни, продукти на биологична основа и биоенергия, както и в съответни обществени блага – ще генерира висока европейска добавена стойност. Ако се управлява по устойчив начин; тя може да се намали екологичният отпечатък на първичното производство и на веригата на доставки като цяло. Тя може да увеличи тяхната конкурентоспособност и да осигури работни места, както и възможности за стопанска дейност с оглед да се развиват селските и крайбрежните райони. Предизвикателствата във връзка с продоволствената сигурност, устойчивото земеделие и с биоикономиката като цяло са от европейски и световен характер. Действията на равнището на Съюза, са от съществено значение за формирането на клъстери, за да се постигне необходимият размах и критична маса в допълнение на усилията на отделни държави членки или групи от такива. Подходът с множество участници ще осигури необходимите полезни взаимодействия между изследователите, предприятията, земеделските стопани/производители, консултантите и крайните потребители. Действията на равнището на Съюза са необходими и за съгласуван отговор на това предизвикателство отвъд рамките на отделните сектори и със силно обвързване със съответните политики на Съюза. Координацията на равнище ЕС на научните изследвания и иновациите ще стимулира необходимите промени в Съюза и ще спомага за ускоряването им.

Пълноценно функциониращата европейска биоикономика — включваща устойчивото производство на възобновяеми ресурси от сухоземната, морската и сладководната околна среда и тяхното превръщане в храни, фураж, фибри, продукти на биологична основа и биоенергия – ще генерира висока европейска добавена стойност. Успоредно със свързаните с пазара функции биоикономиката поддържа и широка гама от общественополезни функции и екосистемни услуги, които следва да бъдат запазени: селскостопанските и горските територии, биологичното разнообразие в земеделските земи и горите, качеството на водата и нейната достъпност, функционалността на почвата, стабилността на климата, качеството на въздуха, устойчивостта на наводнения и пожари. Ако се управлява по устойчив начин; тя може да се намали екологичният отпечатък на първичното производство и на веригата на доставки като цяло. Тя може да увеличи тяхната конкурентоспособност, да повиши самостоятелността на Европа и да осигури работни места, както и възможности за стопанска дейност с оглед да се развиват селските и крайбрежните райони. Предизвикателствата във връзка с продоволствената сигурност, устойчивото земеделие и с биоикономиката като цяло са от европейски и световен характер. Действията на равнището на Съюза са от съществено значение за формирането на клъстери, за да се постигне необходимият размах и критична маса в допълнение на усилията на отделни държави членки или групи от такива. Подходът с множество участници ще осигури необходимите полезни взаимодействия между изследователите, предприятията, земеделските стопани/производители, консултантите, потребителите и крайните ползватели. Действията на равнището на Съюза са необходими и за съгласуван отговор на това предизвикателство отвъд рамките на отделните сектори и със силно обвързване със съответните политики на Съюза. Координацията на равнище ЕС на научните изследвания и иновациите ще стимулира необходимите промени в Съюза и ще спомага за ускоряването им.

Научните изследвания и иновациите ще имат допирни точки с широк спектър от политики и съответни цели на Съюза, включително общата селскостопанска политика (по-специално политиката за развитие на селските райони) и европейско партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“, общата политика в областта на рибарството, интегрираната морска политика, европейската програма за изменението на климата, Рамковата директива за водите, Рамковата директива за морската стратегия, плана за действие за горите, тематичната стратегия за опазване на почвите, стратегията за биологичното разнообразие на ЕС за 2020 г., стратегическия план за енергийни технологии, политиките на Съюза в областта на иновациите и промишлеността, външната политика и политиката за подпомагане на развитието, фитосанитарните стратегии, стратегиите за здравето на животните и хуманното отношение към тях, и регулаторните рамки за опазване на околната среда, здравето и безопасността, за насърчаване на ефективното използване на ресурсите, за действия във връзка с климата, и за намаляване на отпадъците. По-добрата интеграция на научните изследвания и иновациите в съответните политики на Съюза значително ще подобри тяхната европейска добавена стойност, ще осигури лостов ефект, ще увеличи общественото значение и ще спомогне за по-нататъшното развитие на устойчивото управление на земята, моретата и океаните, както и на пазарите на биоикономиката.

Научните изследвания и иновациите ще имат допирни точки с широк спектър от политики и съответни цели на Съюза, включително общата селскостопанска политика (по-специално политиката за развитие на селските райони) и европейско партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“, Европейското партньорство за иновации в сферата на водите, общата политика в областта на рибарството, интегрираната морска политика, европейската програма за изменението на климата, Рамковата директива за водите, Рамковата директива за морската стратегия, плана за действие за горите, тематичната стратегия за опазване на почвите, стратегията за биологичното разнообразие на ЕС за 2020 г., стратегическия план за енергийни технологии, политиките на Съюза в областта на иновациите и промишлеността, външната политика и политиката за подпомагане на развитието, фитосанитарните стратегии, стратегиите за здравето на животните и хуманното отношение към тях, и регулаторните рамки за опазване на околната среда, здравето и безопасността, за насърчаване на ефективното използване на ресурсите, за действия във връзка с климата, и за намаляване на отпадъците. По-добрата интеграция на пълния цикъл от фундаменталните научни изследвания до иновациите в съответните политики на Съюза значително ще подобри тяхната европейска добавена стойност, ще осигури лостов ефект, ще увеличи общественото значение, ще осигури здравословни хранителни продукти и ще спомогне за по-нататъшното развитие на устойчивото управление на земята, моретата и океаните, както и на пазарите на биоикономиката.

С цел да се подкрепят политиките на Съюза във връзка с биоикономиката и да се улесни управлението и наблюдението на научните изследвания и иновациите, ще бъдат извършвани социално-икономически изследвания и дейности с перспективна насоченост по отношение на стратегията за биоикономиката, включително разработване на показатели, бази данни, модели, предвиждане и прогнозиране, оценка на въздействието на инициативите върху икономиката, обществото и околната среда.

Продиктуваните от предизвикателствата действия, насочени към социални и икономически ползи и модернизацията на свързаните с биоикономиката сектори и пазари, се подкрепят чрез мултидисциплинарни научни изследвания, които са двигател на иновациите и водят до разработването на нови практики, продукти и процеси. Освен това ще се следва широк подход към иновациите, обхващащ технологични, нетехнологични, организационни, икономически и социални иновации, включително например нови бизнес модели, търговски марки и услуги.

Продиктуваните от предизвикателствата действия, насочени към екологични, социални и икономически ползи и модернизацията на свързаните с биоикономиката сектори, участващи страни и пазари, се подкрепят чрез мултидисциплинарни научни изследвания, които са двигател на иновациите и водят до разработването на нови практики, устойчиви продукти и процеси. Освен това ще се следва широк подход към иновациите, обхващащ технологични, нетехнологични, организационни, икономически и социални иновации, включително например нови бизнес модели, търговски марки и услуги. Потенциалът на земеделските стопани и на МСП за принос към иновациите в областта трябва да бъде напълно признат. Подходът към икономика, изградена на биологична основа, отчита значението на местния опит за създаване на по-добри възможности на местно равнище, като в същото време постига сближаване между разнообразие и комплексност.

2.3 Общи насоки за дейностите

a) Устойчиво земеделие и горско стопанство

a) устойчиво и конкурентоспособно земеделие, животновъдство и горско стопанство;

Целта е да доставя достатъчно количество храна, фураж, биомаса и други суровини, като същевременно се опазват природните ресурси и се подобряват екосистемните услуги, включително справяне с изменението на климата и ограничаването му. Дейностите са насочени към по-устойчиви и производителни земеделски и горски системи, които да са както ресурсно ефективни (включително нисковъглеродни), така и устойчиви, като същевременно се разработват услуги, концепции и политики за икономическо укрепване на селските райони.

Целта е да доставя достатъчно количество храна, фураж, биомаса и други суровини, като същевременно се опазват природната ресурсна база и биологичното разнообразие в европейска и световна перспектива, и се подобряват екосистемните услуги, включително справяне с изменението на климата и ограничаването му. Дейностите са насочени към по-устойчиви и производителни земеделски, животновъдни и горски системи, които да са ресурсно ефективни (включително нисковъглеродни, независими от външни източници и биологично земеделие), опазват природните ресурси, които са разнообразни, произвеждащи по-малко отпадъци, способни да се адаптират към променящата се среда и устойчиви, към увеличаване на качеството и стойността на селскостопанските продукти, а същевременно се разработват услуги, концепции и политики за разнообразяване на хранителните системи и икономическо укрепване на селските райони.

По-специално по отношение на горското стопанство целта е да се осъществи устойчиво производство на продукти на биологична основа, екосистемни услуги, като надлежно се отчитат икономическите, екологичните и социалните аспекти на горското стопанство. Дейностите ще се съсредоточат върху по-нататъшното развитие на производството и устойчивостта на ресурсно ефективни горски системи, които способстват за засилването на устойчивостта на горите и опазването на биологичното разнообразие.

б) Устойчив и конкурентоспособен хранително-вкусов сектор за безопасно и здравословно хранене

б) Устойчив и конкурентоспособен хранително-вкусов сектор за безопасно, достъпно и здравословно хранене

Целта е да се изпълнят изискванията на гражданите за безопасна, здравословна и достъпна по цена храна, както и да се повиши устойчивостта на преработката и разпространението на храни и фуражи, а хранително-вкусовият сектор да стане по-конкурентоспособен. Дейностите са насочени към здравословни и безопасни храни за всички граждани, информиран избор на потребителите и конкурентоспособни методи за преработка на храни с използването на по-малко ресурси и генерирането на по-малко странични продукти, отпадъци и парникови газове.

Целта е да се изпълнят изискванията на гражданите за безопасна, здравословна и достъпна по цена храна, както и да се повиши устойчивостта на преработката и разпространението на храни и фуражи както и на консумацията на храни, а хранително-вкусовият сектор да стане по-конкурентоспособен. Дейностите са насочени към постигането на широко разнообразие от здравословни, висококачествени и безопасни храни за всички граждани, информиран избор на потребителите и конкурентоспособни методи за преработка на храни с използването на по-малко ресурси и добавки и генерирането на по-малко странични продукти, отпадъци и парникови газове.

в) Оползотворяване на потенциала на водните биологични ресурси

в) Оползотворяване на потенциала на рибарството, аквакултурата и морските биотехнологии

Целта е устойчивата експлоатация на водните биологични ресурси за получаването на максимални социални и икономически ползи/възвращаемост от европейските океани и морета. Дейностите са насочени към оптимален принос за осигуряването на храна чрез развитие на устойчиво и екологосъобразно рибарство и конкурентоспособна европейска аквакултура в контекста на световната икономика и към стимулиране на морските иновации чрез биотехнология за подхранване на интелигентен „син“ растеж.

Целта е устойчивата експлоатация и поддържане на водните биологични ресурси за получаването на максимални социални и икономически ползи/възвращаемост от европейските океани и морета, като в същото време се опазват биологичното разнообразие и екосистемните услуги. Дейностите са насочени към оптимален принос за осигуряването на храна чрез развитие на устойчиво и екологосъобразно рибарство и конкурентоспособна европейска аквакултура в контекста на световната икономика и към стимулиране на морските иновации чрез биотехнология за подхранване на интелигентен „син“ растеж, при надлежно зачитане както на ограниченията, така и на възможностите на морската среда.

г) Устойчива и конкурентоспособна промишленост на биологична основа

Целта е да се насърчава развитието на нисковъглеродна, ефективно използваща ресурсите, устойчива и конкурентоспособна европейска промишленост на биологична основа. Дейностите са насочени към подпомагане на биоикономиката чрез превръщането на традиционни промишлени процеси и продукти в такива на биологична основа с ефективно използване на ресурсите и енергията, разработване на интегрирани рафинерии за биогорива, използващи биомаса от първичното производство, биологични отпадъци и странични продукти на промишлеността на биологична основа, отваряне на нови пазари чрез спомагаща за това стандартизация, регулиране, демонстрации, изпитвания на място и др., като се вземат предвид последиците от биоикономиката за ползването на земята и промените в него.

Целта е да се насърчава развитието на нисковъглеродна, ефективно използваща ресурсите (включително храна, енергия, въглерод, вода и почви), устойчива и конкурентоспособна европейска промишленост на биологична основа, като същевременно биологичните отпадъци се превръщат в актив, който се използва в пълния му потенциал, за което е важно да се установи затворен кръг на храни между градските и селските райони. Дейностите са насочени към подпомагане на биоикономиката чрез превръщането на традиционни промишлени процеси и продукти в такива на биологична основа с ефективно използване на ресурсите и енергията, разработване на интегрирани рафинерии за биогорива от второ и трето поколение, произвеждащи и използващи биомаса и други остатъци от първичното селскостопанско и горско производство, биологични отпадъци и странични продукти на промишлеността на биологична основа, както и превръщане на биологичните отпадъци от градските райони в селскостопански суровини чрез ефективно почистване и чрез спомагаща за това стандартизация при необходимост, схеми за сертифициране, но също и чрез регулиране и демонстрации, изпитвания на място и др., като се вземат предвид екологичните и социално икономическите последици от биоикономиката за ползването на земята и промените в него, както и възгледите и тревогите на гражданското общество.

га) Взаимосвързани мореплавателски и морски изследвания

Разработването на живите и неживите морски ресурси, използването на различни източници на морска енергия, както и богатото разнообразие от възможности за използване на морските басейни поставят взаимосвързани научни и технологични предизвикателства.

Моретата и океаните също така играят важна роля в регулирането на климата, но са сериозно засегнати от човешката дейност в континенталните, крайбрежните и морските зони, както и от изменението на климата. Общата цел е да се формират взаимосвързани мореплавателски и морски научни и технологични познания (включително посредством проучвания на пелагични птици), за да се отключи потенциалът за син растеж в целия кръг от мореплавателски и морски отрасли, като се опазва морската околна среда и се извършва адаптиране към изменението на климата. Стратегическият координиран подход за мореплавателски и морски изследвания в рамките на предизвикателствата и стълбовете на „Хоризонт 2020“ също така ще окаже подкрепа в прилагането на съответните политики на Съюза, за да спомогне за осъществяването на ключовите цели за син растеж.

Изменение 140

Предложение за регламент

Приложение І – част ІІІ – точка 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Сигурна, чиста и ефективна енергия

3.1. Конкретна цел

Конкретната цел е да се осъществи прехода към надеждна, устойчива и конкурентоспособна енергийна система, в условията на все по-оскъдни ресурси, нарастващи енергийни нужди и изменението на климата.

Конкретната цел е да се осъществи прехода към надеждна, достъпна, устойчива и конкурентоспособна енергийна система, в условията на все по-оскъдни ресурси, нарастващи енергийни нужди и изменението на климата.

Съюзът възнамерява до 2020 г. да намали емисиите на парникови газове с 20 % под равнището от 1990 г., а до 2050 г. с още 80—95 %. В допълнение възобновяемите енергийни източници следва да покриват 20 % от крайното потребление на енергия през 2020 г. в съчетание с увеличение с 20 % на енергийната ефективност. Всички сценарии за декарбонизация в енергийната пътна карта за периода до 2050 г. показват, че технологиите за възобновяема енергия ще съставляват най-голям дял от технологиите за енергийни доставки. Това трябва да бъде придружено от амбициозни политики за енергийна ефективност като най-рентабилен начин за постигане на дългосрочните ни цели за намаляване на въглеродните емисии. Ето защо е целесъобразно 75 % от бюджета по това предизвикателство да бъдат насочени към изследвания и иновации в областта на енергията от възобновяеми източници и към постигане на енергийна ефективност на равнище крайно потребление, интелигентни мрежи и съхраняване на енергия. Допълнителни 15 % ще бъдат определени за програмата „Интелигентна енергия – Европа“. Постигането на тези цели изисква радикално преустройство на енергийната система за съчетаване на разработването на алтернативи на изкопаемите горива, сигурност и ценова достъпност на енергията, като в същото време се укрепи икономическата конкурентоспособност на Европа. Европа понастоящем е далеч от постигането на тази обща цел. Европейската енергийна система все още разчита на 80 % на изкопаеми горива, и този сектор генерира 80 % от всички емисии на парникови газове в Съюза. Ежегодно 2,5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза се изразходват за вноса на енергия и този процент вероятно ще се увеличи. Тази тенденция би довела до пълна зависимост от внос на нефт и газ към 2050 г. Изправени пред нестабилни енергийни цени на световния пазар в съчетание с тревога относно сигурността на доставките, промишлеността и потребителите в Европа изразходват все по-голяма част от доходите си за енергия.

Пътната карта за изграждането до 2050 г. на конкурентоспособна нисковъглеродна икономика показва, че преследваното намаляване на емисиите на парникови газове ще трябва да бъде осъществено главно в рамките на територията на Съюза. Това би означавало емисиите на CO2 от енергетиката да се намалят до 2050 г. с над 90 %, от промишлеността — с над 80 %, от транспорта — най-малко с 60 % и от жилищния сектор и услугите — с около 90 %.

Пътната карта за изграждането до 2050 г. на конкурентоспособна нисковъглеродна икономика показва, че преследваното намаляване на емисиите на парникови газове би трябвало да бъде осъществено главно в рамките на територията на Съюза. Това би означавало емисиите на CO2 от енергетиката да се намалят до 2050 г. с над 90 %, от промишлеността — с над 80 %, от транспорта — най-малко с 60 % и от жилищния сектор и услугите — с около 90 %. Пътната карта също показва, че в краткосрочен до средносрочен план, наред с другото, природният газ може да допринесе за преобразуването на енергийния сектор в съчетание с използването на технология за улавяне и съхранение на въглероден диоксид.

За постигане на тези намаления, трябва да се направят значителни инвестиции в НИРД, демонстрационната дейност и пазарната реализация на ефективни, безопасни и надеждни нисковъглеродни енергийни технологии и услуги. Това трябва да се осъществява успоредно с нетехнологични решения във връзка както с предлагането, така и с търсенето. Всичко това трябва да бъде част от интегрирана политика за ниски емисии на въглероден диоксид, включително усвояване на ключовите базови технологии, и по-специално решения на основата на ИКТ, авангардни технологии за производство и преработка, както и авангардни материали. Целта е да се разработят ефективни енергийни технологии и услуги с потенциал за широко разпространение на европейския и на международните пазари, и да се въведе интелигентно управление на потреблението въз основа на отворен и прозрачен енергиен пазар, както и на интелигентни системи за управление на енергийната ефективност.

За постигане на намаленията трябва да се направят значителни инвестиции в НИРД, демонстрационната дейност и пазарната реализация на достъпни цени на ефективни, безопасни, сигурни и надеждни нисковъглеродни енергийни технологии и услуги, включително технологии за съхраняване на електроенергия и разгръщането на малки и микро енергийни системи. Това трябва да се осъществява успоредно с нетехнологични решения във връзка както с предлагането, така и с търсенето. Всичко това трябва да бъде част от интегрирана устойчива политика за ниски емисии на въглероден диоксид, включително усвояване на ключовите базови технологии, и по-специално решения на основата на ИКТ, авангардни технологии за производство и преработка, както и авангардни материали. Целта е да се разработят ефективни енергийни технологии и услуги, които да допринасят за справянето с енергийните предизвикателства, свързани основно с интегрирането на възобновяемата енергия, и които са с потенциал за широко разпространение на европейския и на международните пазари, и да се въведе интелигентно управление на потреблението въз основа на отворен и прозрачен енергиен пазар, както и на сигурни интелигентни системи за управление на енергийната ефективност.

3.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза

Новите технологии и решения трябва да са конкурентоспособни по цена и надеждност спрямо силно оптимизираните енергийни системи на утвърдени на пазара участници и технологии. Научните изследвания и иновациите са от изключително значение за привлекателността от търговска гледна точка в необходимия мащаб на тези нови, по-чисти, нисковъглеродни и по-ефективни енергийни източници. Нито само промишлеността, нито отделни държави членки са в състояние да поемат разходите и рисковете, основните фактори за които (преходът към нисковъглеродна икономика и осигуряването на достъпна и сигурна енергия) са извън пазара.

Новите технологии и решения трябва да са конкурентоспособни спрямо енергийните системи, създадени за участници и технологии с историческо значение, които са поели по-голямата част от световните и европейските финансиране и субсидии за изследвания до този момент. Научните изследвания и иновациите са от изключително значение за привлекателността от търговска гледна точка в необходимия мащаб на нови, по-чисти, възобновяеми и по-ефективни енергийни източници. Нито само промишлеността, нито отделни държави членки са в състояние да поемат разходите и рисковете, основните фактори за които (преходът към нисковъглеродна икономика и осигуряването на достъпна и сигурна енергия) са извън пазара.

Ускоряване на това развитие ще изисква стратегически подход на съюзно равнище, обхващащ енергийните доставки, търсенето и използването в сгради, услугите, транспорта и промишлените вериги за създаване на добавена стойност. Това ще изисква обединяване на ресурси в целия Съюз, включително фондовете на политиката на сближаване, по-специално чрез национални и регионал стратегии за интелигентно специализиране, схеми за търговия с емисии (ETS), обществени поръчки и други механизми за финансиране. Това ще изисква и политики за регулиране и разгръщане на употребата на възобновяеми енергийни източници и за повишаване на енергийната ефективност, целенасочена техническа помощ и изграждане на капацитет за премахване на пречките от нетехнологично естество.

Ускоряване на това развитие ще изисква стратегически подход на съюзно равнище, обхващащ енергийните доставки, търсенето и използването в сгради, услугите, транспорта и промишлените вериги за създаване на добавена стойност. Това ще изисква обединяване на ресурси в целия Съюз, включително фондовете на политиката на сближаване, по-специално чрез национални и регионални стратегии за интелигентно специализиране, схеми за търговия с емисии (ETS), обществени поръчки и други механизми за финансиране. Това ще изисква и политики за регулиране и разгръщане на употребата на възобновяеми енергийни източници, за повишаване на енергийната ефективност, целенасочена техническа помощ и изграждане на капацитет за премахване на пречките от нетехнологично естество.

Европейският стратегически план за енергийните технологии (SET) осигурява такъв стратегически подход. Той предоставя дългосрочна програма, за да се преодолеят основните пречки за иновации в енергийните технологии, възникващи на етапите на гранични изследвания, НИРД, доказване на потенциала на концепцията и демонстрация, когато дружествата търсят капитал за финансиране на големи, първи по рода си проекти и да пристъпят към пазарната реализация.

Ресурсите, необходими за пълното изпълнение на плана SET, се оценяват на 8 милиарда евро годишно за следващите 10 години. Това значително превишава възможностите на отделните държави членки или на заинтересованите страни от сферата на научните изследвания и промишлеността. Необходими са инвестиции в научни изследвания и иновации на равнището на Съюза в съчетание с мобилизиране на усилията на цяла Европа под формата на съвместно изпълнение и използване на капацитета, както и споделяне на риска. Следователно финансирането от страна на Съюза на изследванията и иновациите в областта на енергетиката допълва дейностите на държавите членки чрез съсредоточаване върху дейности с ясна добавена стойност за Съюза, по-специално тези с голям потенциал за привличане на национални ресурси. Действията на съюзно равнище също така подкрепят високорискови и свързани с големи разходи дългосрочни програми, които не са по възможностите на отделните държави членки, обединяват усилията за намаляване на инвестиционните рискове в широкомащабни дейности, като например демонстриране на промишлени решения, и водят до общоевропейски, оперативно съвместими енергийни решения.

Ресурсите, необходими за пълното изпълнение на плана SET, се оценяват на 8 милиарда евро годишно за следващите 10 години. Това значително превишава възможностите на отделните държави членки или на заинтересованите страни от сферата на научните изследвания и промишлеността. Необходими са инвестиции в научни изследвания и иновации на равнището на Съюза в съчетание с мобилизиране на усилията на цяла Европа под формата на съвместно изпълнение и използване на капацитета, както и споделяне на риска. Следователно финансирането от страна на Съюза на изследванията и иновациите в областта на енергетиката допълва и разширява дейностите на държавите членки чрез съсредоточаване върху дейности с ясна добавена стойност за Съюза, по-специално тези с голям потенциал за привличане на национални ресурси и създаване на работни места в Европа. Действията на съюзно равнище също така подкрепят високорискови и свързани с големи разходи дългосрочни програми, които не са по възможностите на отделните държави членки, обединяват усилията за намаляване на инвестиционните рискове в широкомащабни дейности, като например демонстриране на промишлени решения, и водят до общоевропейски, оперативно съвместими енергийни решения. Финансовите средства от Съюза се използват единствено за финансиране на устойчиви технологии в съответствие с дългосрочните цели на Съюза в областта на климата и енергетиката.

Изпълнението на плана SET като научноизследователски и иновационен стълб на европейската енергийна политика ще повиши сигурността на доставките за Съюза и ще ускори прехода към нисковъглеродна икономика, ще спомогне за обвързването на програмите за научни изследвания и иновации с трансевропейските и регионалните инвестиции в енергийната инфраструктура и ще увеличи готовността на инвеститорите да предоставят капитал за проекти с дълъг срок на изпълнение, свързани със значителни технологични и пазарни рискове. Той ще предостави и на малки и на големи дружества възможности за иновации и ще спомогне те да станат или да останат конкурентоспособни на огромния и разрастващ се световен пазар на енергийни технологии.

На международната сцена, предприетите на съюзно равнище действия осигуряват нужната „критична маса“, за да се привлече интересът на други технологични лидери и да се спомогне за международни партньорства за постигане на целите на Съюза. Това ще улесни международните партньори да си взаимодействат със Съюза за общи действия, когато е налице взаимна полза и интерес.

Следователно дейностите по това предизвикателство ще представляват технологичния стълб на европейската политика в областта на енергетиката и климата. Те също така ще допринесат за постигане на целите на „Съюз за иновации“ в областта на енергетиката и на целите на политиката, формулирани в „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“.

Научноизследователски и иновационни дейности по ядрено делене и термоядрена енергетика се извършват в частта по Евратом на „Хоризонт 2020“.

Научноизследователски и иновационни дейности по термоядрен синтез и аспектите на сигурност на ядреното делене се извършват в частта по Евратом на „Хоризонт 2020“. Предвиждат се възможните взаимодействия между предизвикателството „сигурна, чиста и ефективна енергия“ и частта по Евратом на „Хоризонт 2020“.

3.3. Общи насоки за дейностите

a) Намаляване на консумацията на енергия и на емисиите на въглероден диоксид чрез интелигентно и устойчиво използване

a) Повишаване на енергийната ефективност и намаляване на консумацията на енергия и на емисиите на въглероден диоксид чрез интелигентно и устойчиво и сигурно използване

Дейностите са насочени към научни изследвания и пълномащабно изпитване на нови концепции и нетехнологични решения, както и на по-ефективни, социално приемливи и достъпни технологични компоненти и системи с вградена интелигентност, които да осигуряват енергийно управление в реално време за сгради с почти нулеви емисии, отопление и охлаждане от възобновяеми източници, висока ефективност на предприятията и масово навлизане на решения за енергийна ефективност в дружества, частни домове, общности и градове.

Дейностите са насочени към научни изследвания и пълномащабно изпитване на нови концепции и нетехнологични решения, както и на по-ефективни, социално приемливи и достъпни технологични компоненти и системи с вградена интелигентност, които да осигуряват енергийно управление в реално време за градовете и териториите, сгради с почти нулеви емисии и с положителен енергиен баланс, обновени сгради, отопление и охлаждане от възобновяеми източници, висока ефективност на предприятията и масово навлизане на решения и услуги за енергийна ефективност и енергоспестяване в дружества, частни домове, общности и градове.

б) Евтино електроснабдяване с ниски емисии на въглероден диоксид

б) Устойчиво евтино електроснабдяване с ниски емисии на въглероден диоксид

При дейностите се набляга върху НИРД и пълномащабната демонстрация за новаторски технологии за възобновяеми енергийни източници, улавяне и съхраняване на въглероден диоксид, осигуряващи по-голям мащаб, по-ниски разходи, безопасност за околната среда, по-висок к.п.д. на преобразуването и по-висока степен на разполагаемост за различни пазари и експлоатационни условия.

При дейностите се набляга върху НИРД и пълномащабната демонстрация за новаторски технологии за възобновяеми енергийни източници, улавяне и съхраняване на въглероден диоксид, осигуряващи по-голям мащаб, по-ниски разходи, безопасност за околната среда, които представляват алтернатива за изкопаемите горива и допринасят съществено за намаляване на въглеродните емисии от изкопаеми горива , с по-висок к.п.д. на преобразуването и съхранението и по-висока степен на разполагаемост за различни пазари и експлоатационни условия.

в) Алтернативни горива и мобилни източници на енергия

При дейностите се набляга върху НИРД и пълномащабната демонстрация за технологии и вериги за създаване на добавена стойност с оглед да се повиши конкурентоспособността и устойчивостта на биоенергията, да се съкрати времето за пускането на пазара на водородни и горивни клетки и да се разкрият нови варианти с дългосрочен потенциал за пазарна зрялост.

При дейностите се набляга върху НИРД и пълномащабната демонстрация за технологии и вериги за създаване на добавена стойност с оглед да се повиши конкурентоспособността и устойчивостта на биоенергията, водородните, горивните клетки и други алтернативни течни или газообразни горива с потенциал за по-ефикасно преобразуване на енергията.

Дейностите се съсредоточават също така върху разработването и внедряването на резерв и технологии за уравновесяване на подаването, включително конвенционалните електроцентрали, позволяващи по-голяма гъвкавост и ефикасност, за успешно справяне с необходимостта от включване, когато възобновяемите източници, работещи на непостоянен режим, не могат да захранват системата и да гарантират стабилност на мрежата.

г) Единна интелигентна европейска електропреносна мрежа

г) Единна интелигентна, гъвкава европейска енергийна мрежа

При дейностите се набляга върху НИРД и пълномащабната демонстрация за нови технологии за пренос на електроенергия, включително акумулиране, системи и пазарни модели за планиране, наблюдение, контрол, надзор и безопасна експлоатация на оперативно съвместими мрежи в отворен, невъглероден, устойчив срещу изменението на климата и конкурентен пазар при нормални и при аварийни условия.

При дейностите се набляга върху НИРД и пълномащабната демонстрация за нови технологии за пренос на електроенергия, включително гъвкави системи за акумулиране на енергия по цялата електроенергийна верига, и пазарни модели за планиране, наблюдение, контрол, надзор и безопасна експлоатация на оперативно съвместими и гъвкави мрежи и балансиране на нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници в отворен, невъглероден, екологично устойчив и устойчив срещу изменението на климата и конкурентен пазар при нормални и при аварийни условия, като по този начин се подкрепя пълното внедряване и използване на възобновяемите енергийни източници, работещи на непостоянен режим.

Внимание се отделя и на „интелигентните мрежи“ в селските райони, които поставят специфични предизвикателства и изискват иновационен технологичен напредък.

д) Нови знания и технологии

Дейностите са насочени към мултидисциплинарни изследвания за енергийни технологии (включително в далечна перспектива) и към съвместното осъществяване на паневропейски научноизследователски програми и съоръжения на световно равнище.

Дейностите са насочени към мултидисциплинарни изследвания за устойчиви енергийни технологии (включително в далечна перспектива) и към съвместното осъществяване на паневропейски научноизследователски програми и съоръжения на световно равнище. Технологичните иновации ще бъдат придружени от политики и инициативи в подкрепа на нетехнологичните иновации.

е) Солидна подкрепа за вземането на решения и съпричастност на обществото

Дейностите са насочени към разработването на инструменти, методи и модели за солидна и прозрачна подкрепа на политиката, включително дейности за спечелване и ангажиране на обществеността, включване на потребителите и устойчивост.

Дейностите са насочени към разработването на инструменти, методи и модели като насочени към бъдещето сценарии за солидна и прозрачна подкрепа на политиката, включително дейности за спечелване и ангажиране на обществеността, включване на потребителите, оценка на въздействието върху околната среда и устойчивост.

ж) Пазарна реализация на иновации в областта на енергетиката

ж) Пазарна реализация на иновации в областта на енергетиката, подобряващи възможностите на пазари и потребители чрез „Интелигентна енергия – Европа ІІІ“.

Дейностите са насочени към приложни иновации, за да се улесни пазарната реализация на енергийни технологии и услуги, да се преодолеят нетехнологични пречки и да се ускори икономически ефективното прилагане на енергийните политики на Съюза.

Дейностите са насочени към приложни иновации, за да се улесни пазарната реализация на устойчиви енергийни технологии и услуги, да се преодолеят нетехнологични пречки и да се ускори икономически ефективното прилагане на енергийните политики на Съюза. В този контекст програмата „Интелигентна енергия – Европа“, която беше приложена успешно в рамките на програмата за конкурентоспособност и иновации, продължава действието си чрез амбициозно бюджетно разпределение в рамките на настоящата програма „Хоризонт 2020“.

Изменение 141

Предложение за регламент

Приложение І – част ІІІ – точка 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт

4. Интелигентен, екологичен и интегриран транспорт и мобилност

4.1. Конкретна цел

Конкретната цел е да се постигне европейска транспортна система, която да е ресурсно ефективна, да щади околната среда, безопасна и цялостна в полза на гражданите, икономиката и обществото.

Конкретната цел е да се постигне европейска транспортна система (включително инфраструктурните й мрежи), която да е ресурсно ефективна, достъпна, да щади климата и околната среда, безопасна и оперативно съвместима в полза на гражданите, Съюза, икономиката и обществото. Тази транспортна система обхваща философията за „остаряване в добро здраве“, от която да се възползват всички, независимо от тяхната възраст, пол и увреждане, и като се вземат под внимание универсалните проектни размери.

Европа трябва да съчетае нарастващите потребности на гражданите си от мобилност с императивите за икономическа мощ и с изискванията за общество с ниски емисии на въглероден диоксид и за икономика, която да е устойчива на изменението на климата. Въпреки своя растеж, транспортният сектор трябва значително да намали емисиите си на парникови газове и други отрицателни въздействия върху околната среда, както и да прекъсне зависимостта си от нефта, като същевременно се поддържат високи равнища на ефективност и мобилност.

Европа трябва да съчетае променящите се потребности по отношение на мобилността на гражданите си, които са моделирани от новите демографски и обществени предизвикателства, и на териториалното сближаване с императивите за икономическа мощ и с изискванията за енергийно ефективно общество с ниски емисии на въглероден диоксид и за икономика, която да е устойчива на изменението на климата. Въпреки своя растеж, транспортният сектор трябва значително да намали емисиите си на парникови газове и други отрицателни въздействия върху околната среда, както и да прекъсне зависимостта си от нефта и други изкопаеми горива, като същевременно се поддържат високи равнища на ефективност, ценова достъпност и мобилност, без да се увеличава отдалечеността на регионите, които вече са изолирани. Системите за масов транспорт представят предизвикателства пред сигурността, които трябва да бъдат разгледани още в изследователската фаза.

Устойчива мобилност може да бъде постигната единствено чрез коренна промяна в транспортната система благодарение на пробиви в научните изследвания в областта на транспорта, мащабни иновации и съгласувано общоевропейско прилагане на по-екологични, по-сигурни и по-интелигентни транспортни решения.

Устойчива мобилност може да бъде постигната единствено чрез коренна промяна в системата за транспорт и мобилност благодарение на пробиви в научните изследвания в областта на транспорта, мащабни иновации и съгласувано общоевропейско прилагане на по-екологични, по-здравословни, по-сигурни, по-надеждни и по-интелигентни решения за транспорт и мобилност.

Научните изследвания и иновациите трябва да доведат до целенасочен и своевременен напредък, който ще спомогне да се постигнат основните цели на политиката на Съюза и същевременно да се повиши икономическата конкурентоспособност, да се подкрепи преходът към устойчива към изменението на климата нисковъглеродна икономика и да се запазят водещите позиции на световния пазар.

Научните изследвания и иновациите трябва да доведат до целенасочен и своевременен напредък за всеки вид транспорт, който ще спомогне да се постигнат основните цели на политиката на Съюза и същевременно да се повиши икономическата конкурентоспособност, да се подкрепи преходът към устойчива към изменението на климата, основана на възобновяеми енергийни източници и енергийно ефективна нисковъглеродна икономика, да се повиши мобилността в Европа и да се запазят водещите позиции на световния пазар.

Необходимите за това инвестиции в научни изследвания, иновации и внедряване ще бъдат значителни, но липсата на подобрение в устойчивостта на транспорта ще доведе до неприемливо високи социални, екологични и икономически разходи в дългосрочен план.

Необходимите за това инвестиции в научни изследвания, иновации и внедряване ще бъдат значителни, но липсата на подобрение в устойчивостта на цялостната системата за транспорт и мобилност ще доведе до неприемливо високи социални, екологични и икономически разходи в дългосрочен план. Също така, ако не бъде запазена водещата роля на Европа в областта на технологиите, това ще възпрепятства постигането на горепосочената цел и ще доведе до сериозни вреди за работните места в Европа и икономическия растеж в дългосрочна перспектива.

4.2 Обосновка и добавена стойност за Съюза

Транспортът е основен двигател на икономическата конкурентоспособност и растежа на Европа. Той осигурява мобилността на хора и стоки, необходима за интегрирания единен европейски пазар, както и за отвореното и приобщаващо общество. Той представлява един от най-важните европейски активи във връзка с промишления капацитет и качеството на обслужване, като играе водеща роля на световните пазари. На транспортния сектор заедно с производството на транспортно оборудване се падат 6,3 % от БВП на Съюза. Същевременно европейският транспортен сектор е изправен пред все по-ожесточена конкуренция от други части на света. Ще бъдат необходими принципно нови технологии, за да се осигури бъдещото конкурентно предимство на Европа и се ограничат недостатъците на нашата сегашна транспортна система.

Транспортът е основен двигател на икономическата конкурентоспособност и растежа на Европа. Той осигурява териториалното сближаване и мобилността на хора и стоки, необходими за интегрирането на европейския единен пазар, както и за отвореното и приобщаващо общество. Той представлява един от най-важните европейски активи във връзка с промишления капацитет и качеството на обслужване, като играе водеща роля на световните пазари. Само на транспортния сектор и производството на транспортно оборудване се падат 6,3 % от БВП на Съюза и около 13 милиона работни места. Но всъщност цялостният принос на транспортния сектор за икономиката на Съюза е много по-голям, като се има предвид, че търговията със стоки, която представлява почти 30 % от БВП на Съюза, много услуги и работниците, за които пътуването е част от работата им, зависят изцяло от наличието на ефикасен транспорт. Това, което транспортът дава на обществото като свързва хората също е важно, макар и трудно за измерване като количество, и е от основно значение за свободата на движението в Европа. Същевременно европейският транспортен сектор е изправен пред все по-ожесточена конкуренция от други части на света. Ще бъдат необходими принципно нови технологии, за да се осигури бъдещото конкурентно предимство на Европа и се ограничат недостатъците на нашата сегашна транспортна система.

Транспортният сектор е един от основните източници на парникови газове и генерира до една четвърт от всички емисии. Транспортът зависи на 96 % от изкопаеми горива. Междувременно все по-сериозен става проблемът с претоварването; системите все още не са достатъчно „интелигентни“; алтернативите за прехвърляне между различните видове транспорт не винаги са привлекателни; смъртните случаи остават на трагично високо равнище, като техният годишен брой в Европейския съюз възлиза на 34 000; гражданите и предприятията очакват транспортната система да е безопасна и сигурна. Градските условия създават специфични проблеми за устойчивостта на транспорта.

Транспортният сектор е един от основните източници на парникови газове и генерира до една четвърт от всички емисии. Транспортът зависи на 96 % от изкопаеми горива. Междувременно все по-сериозен става проблемът с претоварването; системите все още не са достатъчно „интелигентни“; алтернативите за преход към по-устойчиви видове транспорт не винаги са привлекателни; смъртните случаи остават на трагично високо равнище, като техният годишен брой в Европейския съюз възлиза на 34 000; гражданите и предприятията очакват транспортната система да е достъпна за всички, безопасна и сигурна. Градските условия създават специфични проблеми за по-добрия баланс на качеството на живот и устойчивостта на транспорта и мобилността.

Очакваните темпове на растеж на транспорта ще доведат само след няколко десетилетия до блокиране на движението в Европа и ще направят непоносими икономическите разходи по него и въздействието му върху обществото. Прогнозира се броят пътникокилометри да се удвои през следващите 40 години и да нараства два пъти по-бързо за пътуванията по въздуха. Очаква се до 2050 г. емисиите на CO₂ да нараснат с 35 %. Разходите поради задръствания ще се увеличат с около 50 % на почти 200 милиарда евро годишно. Външните разходи, причинени от произшествия, ще се увеличат с около 60 милиарда евро в сравнение с 2005 г.

Очакваните темпове на растеж на транспорта ще доведат само след няколко десетилетия до блокиране на движението в Европа и ще направят непоносими икономическите разходи по него и въздействието му върху обществото с катастрофални последици за икономиката и обществото. Ако тенденциите от миналото продължат и в бъдеще, броят пътникокилометрите се прогнозира да се удвои през следващите 40 години и да нараства два пъти по-бързо за пътуванията по въздуха. Очаква се до 2050 г. емисиите на CO₂ да нараснат с 35 %. Разходите поради задръствания ще се увеличат с около 50 % на почти 200 милиарда евро годишно. Външните разходи, причинени от произшествия, ще се увеличат с около 60 милиарда евро в сравнение с 2005 г.

Поради това запазването на сегашното положение не е допустимо. Научните изследвания и иновациите, определяни от политически цели и насочени към ключовите предизвикателства, ще допринесат съществено за постигане на целите на Съюза: световното затопляне на климата да се ограничи на 2 ºC, да се понижат с 60 % емисиите на CO2 от транспорта, драстично да се намалят задръстванията и дължащите се на произшествия разходи, както и към 2050 г. почти да изчезнат смъртните случаи по пътищата.

Проблемите със замърсяването на околната среда, задръстванията, безопасността и сигурността са общи за целия Европейски съюз и изискват съвместен общоевропейски отговор. Ускореното разработване и внедряване на нови технологии и новаторски решения за превозните средства, инфраструктурите и управлението на транспорта ще бъде от ключово значение за постигане на по-чиста и по-ефективна транспортна система в Съюза; за ограничаване на изменението на климата и за подобряване на ресурсната ефективност; за запазване на водещите позиции на Европа на световните пазари за продукти и услуги, свързани с транспорта. Тези цели не могат да се постигнат само чрез разпокъсани национални усилия.

Проблемите със замърсяването на околната среда, задръстванията, безопасността и сигурността са общи за целия Европейски съюз и изискват съвместен общоевропейски отговор. Ускореното разработване и внедряване на нови технологии и новаторски решения за превозните средства, които осигуряват съгласуваното развитие на инфраструктурата и управлението на транспорта, ще бъде от ключово значение за постигане на по-чиста, по-безопасна, по-достъпна и по-ефективна транспортна система в Съюза; за ограничаване на изменението на климата и за подобряване на ресурсната ефективност; за запазване на водещите позиции на Европа на световните пазари за продукти и услуги, свързани с транспорта. Тези цели не могат да се постигнат само чрез разпокъсани национални усилия.

Също така е крайно наложително да се подкрепят вече съществуващите решения посредством създаването на ефективни, интелигентни, оперативно съвместими и взаимосвързани системи, свързани със системите SESAR, „Галилео“, EGNOS, ГМОСС, ERTMS, RIS, SafeSeaNet, LRIT и ТСОС. Инициативи като E-safety и E-call трябва също така да продължат да бъдат следвани.

Финансирането на съюзно равнище на научните изследвания и иновациите в областта на транспорта ще допълва дейностите на държавите членки чрез съсредоточаване върху дейности с ясно изразена европейска добавена стойност. Това означава, че ще се наблегне върху приоритетни области, които отговарят на целите на европейската политика; когато е необходимо постигането на критична маса от усилия; когато трябва да се прилагат оперативно съвместими общоевропейски транспортни решения; или когато транснационалното обединяване на усилията може да намали рисковете по инвестиране в научни изследвания, да създаде условия за общи стандарти и съкрати необходимото време за пазарна реализация на резултатите от научните изследвания.

Финансирането на съюзно равнище на научните изследвания и иновациите в областта на транспорта ще допълва дейностите на държавите членки чрез съсредоточаване върху дейности с ясно изразена европейска добавена стойност. Това означава, че ще се наблегне върху приоритетни области, които отговарят на целите на европейската политика; когато е необходимо постигането на критична маса от усилия; когато трябва да се прилагат общоевропейски транспортни системи, модерни източници на задвижване и енергия, оперативно съвместими транспортни решения или мултимодални интегрирани транспортни решения и инфраструктури; или когато транснационалното обединяване на усилията може да премахне пречките в транспортната система и да намали рисковете по инвестиране в научни изследвания, да създаде условия за общи стандарти и стандартизация и съкрати необходимото време за пазарна реализация на резултатите от научните изследвания.

Научноизследователските и иновационните дейности включват широк спектър от инициативи, които обхващат цялата верига за иновации. Няколко дейности са специално предназначени да спомагат за пазарната реализация на резултатите: програмен подход към научните изследвания и иновациите, демонстрационни проекти, действия за пазарно разпространение и подкрепа за стандартизация, регулиране и новаторски стратегии за обществени поръчки — всичко това служи на тази цел. Освен това използването на ангажимента и експертния опит на заинтересованите страни ще спомогне за внедряването на резултатите от научните изследвания в транспортния сектор.

Научноизследователските и иновационните дейности включват широк спектър от инициативи, които обхващат цялата верига за иновации и следват интегриран подход за новаторски транспортни решения, като се започне от новаторството по отношение на превозните средства и се стигне до инфраструктурата, както и до транспортните системи. Няколко дейности са специално предназначени да спомагат за пазарната реализация на резултатите: програмен подход към научните изследвания и иновациите, демонстрационни проекти, действия за пазарно разпространение и подкрепа за стандартизация, регулиране и новаторски стратегии за обществени поръчки — всичко това служи на тази цел. Освен това използването на ангажимента и експертния опит на заинтересованите страни ще спомогне за внедряването на резултатите от научните изследвания в транспортния сектор.

Инвестирането в научни изследвания и иновации за щадяща повече околната среда, по-интелигентна и интегрирана в по-голяма степен транспортна система ще допринесе значително за постигане на целите на „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както и на целите на водещата инициатива „Съюз за иновации“. Дейностите ще спомогнат за създаването на единно европейско транспортно пространство съгласно Бялата книга за транспорта. Те ще допринесат и за постигане на политическите цели, изложени в водещите инициативи „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“.

Инвестирането в научни изследвания и иновации за щадяща повече околната среда, по-интелигентна и напълно интегрирана надеждна транспортна система ще допринесе значително за постигане на целите на „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както и на целите на водещата инициатива „Съюз за иновации“. Дейностите ще спомогнат за създаването на единно европейско транспортно пространство съгласно Бялата книга за транспорта. Те ще допринесат и за постигане на политическите цели, изложени в водещите инициативи „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“.

4.3. Общи насоки за дейностите

a) Ресурсно ефективен екологосъобразен транспорт

a) Ресурсно ефективен транспорт, зачитащ опазването на околната среда и здравето на гражданите

Целта е да се сведе до минимум въздействието на транспорта върху климата и околната среда, като се подобри неговата ефективност на използване на природни ресурси и се намали зависимостта му от изкопаемите горива.

Целта е да се сведе до минимум въздействието на транспорта върху климата и околната среда, както и върху общественото здраве, като се подобри неговото качество, ефективността и ефикасността при използването на природни ресурси, като се диверсифицират източниците на доставка на гориво и се намали зависимостта му от изкопаемите горива, като същевременно се редуцират емисиите на парникови газове. С цел увеличаване на разходната ефективност трябва да се обръща внимание на поддръжката, поправката, обновяването и рециклирането при всички видове транспорт.

Дейностите са насочени към: намаляване на консумацията на ресурси и на емисиите на парникови газове, да се подобри ефективността на превозните средства, както и да се ускори разработването и внедряването на ново поколение електрически и други превозни средства с ниски или нулеви емисии, включително посредством революционен напредък при двигателите, акумулаторите и инфраструктурата; да се проучи и оползотвори потенциалът на алтернативни горива и на новаторски и по-ефективни системи за задвижване, включително горивна инфраструктура; да се оптимизира използването на инфраструктурите посредством интелигентни транспортни системи и интелигентно оборудване; и да се увеличи използването особено в градските зони на управление на потребностите, както и на обществен и немоторизиран транспорт.

Дейностите са насочени, като първа стъпка, към намаляване на консумацията на ресурси, на шумовите равнища и на емисиите на парникови газове, към подобряване на енергийната ефективност на всички видове превозни средства, ускоряване на разработването и внедряването на ново поколение превозни средства с ниски или нулеви емисии и на съпътстващата инфраструктура, включително посредством революционен напредък при двигателите, акумулаторите и инфраструктурата и използването на възобновяема енергия в железопътния, водния и въздушния транспорт. Освен това следва да се насърчават всички иновации, целящи постигането на ниски или нулеви емисии във всички видове транспорт, включително развиването на огромния потенциал на алтернативни и устойчиви горива, разработването на новаторски и по-ефективни системи за задвижване, дейности за оптимизиране на горивните системи, теглото и аеродинамичността на превозните средства и развитие и инфраструктура, както и оптимизирането на използването на инфраструктурите чрез употреба на интелигентни транспортни системи и интелигентно оборудване. Важно е да се увеличи използването, особено в градските зони, на обществен и немоторизиран транспорт и на интермодални вериги на мобилност..

б) Повишена мобилност, по-малко задръствания, повече безопасност и сигурност

б) Повишена мобилност и достъпност, по-малко задръствания, повече безопасност и сигурност

Целта е нарастващите потребности от мобилност да се съчетаят с повишена транспортна безконфликтност благодарение на новаторски решения за цялостни, всеобхватни, безопасни, сигурни и надеждни транспортни системи. Основните насоки на дейностите са:

Целта е нарастващите потребности от мобилност да се съчетаят с повишена транспортна безконфликтност благодарение на новаторски решения за цялостни, интермодални, всеобхватни, достъпни, безопасни, сигурни, здравословни и надеждни транспортни системи, без да се забравя значението на една качествена, новаторска и интермодална инфраструктура.

да се намали натоварването на пътната мрежа, да се увеличи достъпността и да се отговори на нуждите на потребителите чрез насърчаване на интегриран транспорт и логистика „от врата до врата“; да се подобри интермодалността и прилагането на интелигентни решения за планиране и управление; драстично да се намали възникването на произшествия и въздействието на заплахи за сигурността.

Основните насоки на дейностите са: да се намали натоварването на пътната мрежа, да се подобри качеството на живот и увеличат достъпността и оперативната съвместимост, както и да се отговори на нуждите на потребителите чрез насърчаване на интегрирана транспортна логистика „от врата до врата“ и управление на мобилността; да се ускорят интермодалните решения за пътниците (интермодално издаване на билети); да се подобри интермодалността и мултимодалността и прилагането на интелигентни решения за планиране и управление; драстично да се намали възникването на произшествия и въздействието на заплахи за сигурността.

в) Водещи позиции на европейския производствен сектор за транспортна техника

Целта е да се укрепи конкурентоспособността и производителността на европейския производствен сектор за транспортна техника и на свързаните с него услуги.

Целта е да се укрепи конкурентоспособността и производителността на европейския производствен сектор за транспортна техника и на свързаните с него услуги с оглед на обещаващия, но характеризиращ се със силна конкуренция бъдещ глобален пазар. Следва да се обръща надлежно внимание на логистичните процеси, поддръжката, поправката, обновяването и рециклирането.

Дейностите са насочени към разработването на ново поколение иновативни транспортни средства и подготовка за следващото го поколение чрез работа по принципно нови концепции и проекти, интелигентни системи за управление и оперативно съвместими стандарти, ефективни производствени процеси, съкращаване на необходимото време за разработване и намаляване на разходите по време на жизнения цикъл.

Дейностите са насочени към разработването на ново поколение иновативни транспортни средства и подготовка за следващото го поколение чрез работа по принципно нови конфигурации и технологии, концепции и проекти, интелигентни системи за управление и оперативно съвместими стандарти, ефективни производствени процеси, използване на нови материали и биологични вторични продукти, които са по-устойчиви, новаторски процедури за сертификация, съкращаване на необходимото време за разработване и намаляване на разходите по време на жизнения цикъл, или нови, по-устойчиви материали или покрития.

ва) Интелигентна логистика

Целта е да се съгласуват нарастващият брой нови модели на потребители с ефективна верига за доставка на ресурси и оптимално разпределение на товарите в крайната отсечка.

Дейностите са съсредоточени върху по-доброто разбиране на въздействието на новите и бъдещите модели на потребители и логистиката на градския товарен транспорт, пътното движение и претоварването в градски условия; разработване на нови инструменти за информационни технологии и управление чрез подобряване на информационните системи в реално време за управление, проследяване и маркиране на товарни превози, бордово и инфраструктурно интегриране и комуникация; разработване на неконвенционални системи за разпределение на стоки; разработване на конкурентоспособни интермодални решения за веригата за доставки и логистичните платформи, които да подобряват товарните превози.

г) Социално-икономически изследвания и дейности с перспективна насоченост във връзка с разработването на политики

г) Социално-икономически и поведенчески изследвания и дейности с перспективна насоченост във връзка с разработването на политики

Целта е да се спомогне за подобреното разработване на политики, което е необходимо за насърчаване на иновациите и отговаря на предизвикателствата, породени от транспорта и от обществените нужди, свързани с него.

Целта е да се спомогне за подобреното разработване на политики, което е необходимо за насърчаване на иновациите и отговаря на предизвикателствата, породени от транспорта и мобилността и от обществените и индивидуални нужди, свързани с нея.

Дейностите са насочени към подобрено разбиране на свързаните с транспорта социално-икономически тенденции и перспективи, както и към предоставяне фактически данни и анализи, разпространявани, наред с другото, чрез информационния център по изследвания в областта на транспорта на Европейската комисия, за нуждите на създателите на политики.

Организацията на всички дейности, свързани с транспорта, ще следва интегриран подход, съобразен с вида транспорт, и ще бъде в съответствие със стратегическите научноизследователски и иновационни програми на европейските технологични платформи. Многогодишната обозримост и приемственост са важни за гарантиране на истинска добавена стойност на Съюза и за съобразяване с многобройните особености на всеки вид транспорт.

Изменение 142

Предложение за регламент

Приложение І – част ІІІ – точка 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5. Действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и суровини

5. действия във връзка с климата, околната среда, ресурсна ефективност и устойчиво използване на суровини;

5.1. Конкретна цел

Конкретната цел е да се постигне ресурсно ефективна и устойчива към изменението на климата икономика, както и да се осигурят устойчиви доставки на суровини, за да се отговори на нуждите на нарастващото световно население в границите на устойчивост на природните ресурси на планетата. Дейностите ще допринесат за увеличаване на европейската конкурентоспособност и подобряване на благосъстоянието, като същевременно се осигурява екологична цялост и устойчивост, средният размер на глобалното затопляне се поддържа под 2 °C и се дава възможност на екосистемите и обществото да се адаптират към изменението на климата.

Конкретната цел е да се постигнат ресурсно ефективни, сигурни и устойчиви към изменението на климата икономика и общество, опазването и устойчивото управление на природните ресурси и екосистемите, както и да се използват и осигурят устойчиви доставки на суровини и вода, за да се отговори на нуждите на нарастващото световно население в границите на устойчивост на природните ресурси на планетата, сухоземни и морски. Дейностите ще допринесат за увеличаване на европейската конкурентоспособност и сигурност по отношение на суровините и за подобряване на благосъстоянието, като същевременно се осигурява екологична цялост и устойчивост, средният размер на глобалното затопляне се поддържа под 2 °C, като се дава възможност на екосистемите и обществото да се адаптират към изменението на климата.

През 20-и век светът увеличи от порядъка на десет пъти както използването на изкопаеми горива, така и добива на материални ресурси. Тази ера на привидно изобилни и евтини ресурси е към своя край. Налице са затруднения със суровините, водата, въздуха и биологичното разнообразие, както и със сухоземните, водните и морските екосистеми. Много от основните екосистеми в света се увреждат, като до 60 % от предоставяните от тях услуги се използват неустойчиво. В Европейския съюз годишният разход на материали възлиза на около 16 тона на глава от населението, от които 6 тона се разхищават, като половината отиват в депа за отпадъци. Световното търсене на ресурси продължава да нараства успоредно с увеличението на населението и покачващите се аспирации особено на лицата със средни доходи в нововъзникващите икономики. Налага се решително прекъсване на връзката между икономическия растеж и използването на ресурсите.

През последните 100 години средната температура на повърхността на Земята се е увеличила с около 0,8 °С и се очаква да се увеличи с между 1,8 до 4° C до края на 21-ви век (в сравнение със средната стойност за периода 1980—1999 г.). Вероятното въздействие върху природните и човешките системи, свързани с тези изменения, ще отправи предизвикателство към планетата и способността й да се приспособи, а също така застрашава бъдещото икономическо развитие и благосъстоянието на човечеството. Последствията от изменението на климата и замърсяването, съчетани с растяща урбанизация, масов туризъм, човешка небрежност и свръхексплоатация на ресурсите, застрашават крехката културна тъкан на общностите, които представляват културното наследство на Европа.

Нарастващото въздействие на изменението на климата и екологичните проблеми, като например увеличаването на киселинността на океанските води, топенето на ледовете в Арктика, влошаването на качеството и изтощаването на почвата, недостигът на вода, химическото замърсяване и загубата на биологично разнообразие, показват, че планетата се доближава до границите на своята устойчивост. Например без по-ефективно използване на водните ресурси търсенето на вода се очаква да надхвърли предлагането с 40 % след 20 години. Горите изчезват с тревожно висока скорост от 5 млн. хектара годишно. Взаимодействията между ресурси могат да породят рискове за системата — с изчерпването на даден ресурс възниква необратима повратна точка за други ресурси и екосистеми. Ако се запазят сегашните тенденции, за поддържането на нарастващото световно население към 2050 г. ще бъдат необходими ресурсите на повече от две планети като Земята.

Нарастващото въздействие на изменението на климата и екологичните проблеми, като например увеличаването на киселинността на океанските води, промените в тяхната циркулация, повишаването на температурата на морските води, топенето на ледовете в Арктика и намаляването на солеността на морската вода, влошаването на качеството и изтощаването на почвата, загубата на плодородие на почвата, недостигът на вода, хидрологичните аномалии, колебанията в режима, количеството и разпределението на валежите, промените в пространственото разпределение на видовете, химическото замърсяване и загубата на биологично разнообразие показват, че планетата се доближава до границите на своята устойчивост. Например без по-ефективно използване на водните ресурси търсенето на вода се очаква да надхвърли предлагането с 40 % след 20 години. Горите изчезват с тревожно висока скорост от 5 милиона хектара годишно. Взаимодействията между ресурси могат да породят рискове за системата — с изчерпването на даден ресурс възниква необратима повратна точка за други ресурси и екосистеми. Ако се запазят сегашните тенденции, за поддържането на нарастващото световно население към 2050 г. ще бъдат необходими ресурсите на повече от две планети като Земята.

В Европа съществува спешна нужда от иновации в областта на интегрираните водни системи. Европа е изправена пред застаряваща водна инфраструктура (както в системите за отпадните води, така и при снабдяването с питейна вода), увеличаващ се недостиг на вода, висок риск от наводнения в градовете, замърсяване на водите и все по-голямо и специфично търсене на вода за селското стопанство, промишлеността и градското население.

Устойчивото снабдяване и ресурсно ефективното управление на суровините, включително тяхното проучване, добив, преработка, повторно използване, рециклиране и замяна, са от съществено значение за функционирането на съвременните общества и техните икономики. Европейските производствени сектори, като например строителството, химическата промишленост, автомобилостроенето, аеронавтиката и машиностроенето, които осигуряват обща добавена стойност от около 1,3 трилиона евро и заетост за около 30 милиона души, силно зависят от достъпа до суровини. Налице са обаче растящи затруднения с доставките на суровини за Съюза. Освен това Европейският съюз е силно зависим от вноса на суровини от стратегическо значение, които са засегнати в тревожни размери от смущения на пазара. В допълнение Съюзът все още разполага с ценни минерални залежи, чието проучване и добив се ограничава от липсата на адекватни технологии и се възпрепятства от нарасналата глобална конкуренция. Предвид значението на суровините за европейската конкурентоспособност, икономиката и за прилагането им в иновативни продукти, устойчивото снабдяване със суровини и тяхното ресурсно ефективно управление са жизненоважен приоритет за Съюза.

Устойчивото снабдяване и ресурсно ефективното и сигурно управление на суровините, включително тяхното проучване, добив, преработка, ресурсно ефективно използване, повторно използване, рециклиране и замяна, са от съществено значение за функционирането на съвременните общества и техните икономики. Европейските производствени сектори, като например строителството, химическата промишленост, автомобилостроенето, аеронавтиката и машиностроенето, които осигуряват обща добавена стойност от около 1,3 трилиона евро и заетост за около 30 милиона души, силно зависят от достъпа до суровини. Налице са обаче растящи затруднения с доставките на суровини за Съюза, особено предвид лошото управление на цикъла на отпадъчните продукти. Освен това Европейският съюз е силно зависим от вноса на суровини от стратегическо значение, които са засегнати в тревожни размери от смущения на пазара. В допълнение Съюзът все още разполага с ценни минерални залежи, чието проучване, добив и преработка се ограничава от липсата на адекватни технологии и инвестиции и се възпрепятства от нарасналата глобална конкуренция. Предвид значението на суровините за европейската конкурентоспособност, икономиката и за прилагането им в иновативни продукти, устойчивото снабдяване със суровини и тяхното ресурсно ефективно управление са жизненоважен приоритет за Съюза.

Способността на икономиката да се адаптира и да повишава устойчивостта си към изменението на климата, ефективно да използва ресурсите и същевременно да запази конкурентоспособността си зависи от постигането на високо равнище на екологичните иновации както от обществен, така и от технологичен характер. Екологичните иновации, чийто световен пазар е на стойност около 1 трилион евро годишно, която се очаква да се утрои до 2030 г., представляват важен фактор за повишаване на конкурентоспособността и създаване на нови работни места в европейските икономики.

Способността на икономиката да се адаптира и да повишава устойчивостта си към изменението на климата, ефективно да използва ресурсите и същевременно да запази конкурентоспособността си зависи от постигането на високо равнище на екологичните иновации както от обществен, така и от организационен и технологичен характер. Екологичните иновации, чийто световен пазар е на стойност около 1 трилион евро годишно, която се очаква да се утрои до 2030 г., представляват важен фактор за повишаване на конкурентоспособността и създаване на нови работни места в европейските икономики.

5.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза

Необходимо е да се разработят и внедрят икономически ефективни технологии, както и да се предприемат мерки за ограничаване и приспособяване, за да се постигнат целите на ЕС и международните цели относно емисиите и концентрацията на парникови газове, а също и за справяне с последиците от изменението на климата. Политически рамки със съюзен и световен обхват трябва да гарантират, че екосистемите и биоразнообразието са защитени, ценени и надлежно възстановени, за да се запази тяхната способност да предоставят ресурси и услуги в бъдеще. Научните изследвания и иновациите могат да спомогнат да се гарантира надежден и устойчив достъп до суровини, както и значително намаление на използването и разхищаването на ресурсите.

Необходимо е да се разработят и внедрят устойчиви и ефективни нетехнологични и технологични решения, както и да се предприемат мерки за ограничаване и приспособяване, за да се постигнат целите на ЕС и международните цели относно емисиите на парникови газове, а също и за справяне с последиците от изменението на климата. Политически рамки със съюзен и световен обхват трябва да гарантират, че екосистемите и биоразнообразието са защитени, ценени и надлежно възстановени, за да се запази тяхната способност да предоставят ресурси и услуги в бъдеще. Научните изследвания и иновациите могат да спомогнат да се гарантира надежден и устойчив достъп до суровини и тяхното използване, както и значително намаление на използването и разхищаването на ресурсите.

Следователно действията на Съюза трябва да се съсредоточават върху подкрепата за ключови цели и политики на ЕС, включително: стратегията „Европа 2020“; „Съюз за иновации“; „Европа за ефективно използване на ресурсите“ и съответната пътна карта; „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“; „Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие“; инициативата за суровините; стратегията за устойчиво развитие на Съюза; „Интегрирана морска политика за Европейския съюз“; Рамковата директива за морска стратегия; планът за действие за екологични иновации и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“. Тези действия трябва да повишават способността на обществото да придобие по-голяма устойчивост към изменението на околната среда и на климата и да осигуряват наличието на суровини.

Следователно действията на Съюза трябва да се съсредоточават върху подкрепата за ключови цели и политики на ЕС, включително: стратегията „Европа 2020“; „Съюз за иновации“; „Европа за ефективно използване на ресурсите“ и съответната пътна карта; „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“; Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията; „Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие“; инициативата за суровините; стратегията за устойчиво развитие на Съюза; „Интегрирана морска политика за Европейския съюз“; Рамковата директива за морска стратегия; планът за действие за екологични иновации; европейско партньорство за иновации в областта на суровините; европейско партньорство за иновации в областта на ефективното използване на водите; и 7-ма програма за действие за околната среда. Тези действия трябва да повишават способността на обществото да придобие по-голяма устойчивост към изменението на околната среда и на климата и да осигуряват наличието на суровини.

Предвид транснационалния и глобален характер на климата и околната среда, техния мащаб и сложност и международното измерение на веригата на доставки на суровини, дейностите трябва да се извършват на равнището на Съюза и отвъд него. Мултидисциплинарният характер на необходимите научни изследвания изисква обединяване на допълнителни знания и ресурси за ефективно справяне с това предизвикателство. За намаляване на използването на ресурси и на въздействието върху околната среда, като същевременно се повишава конкурентоспособността, се изисква решителен социален и технологичен преход към икономика, основана на устойчива връзка между природата и благосъстоянието на хората. Координирани научноизследователски и иновационни дейности ще подобрят разбирането и прогнозирането на изменението на климата и околната среда в системна и междусекторна перспектива, ще намалят несигурността, ще разкрият и оценят уязвимостта, рисковете, разходите и благоприятните възможности, а също така ще разширят обхвата и ще подобрят ефективността на обществените и политическите отговори и решения. С действията ще се преследва също така да се даде възможност на участниците на всички обществени равнища активно да участват в този процес.

Предвид транснационалния и глобален характер на климата и околната среда, техния мащаб и сложност и международното измерение на веригата на доставки на суровини, дейностите трябва да се извършват на равнището на Съюза и отвъд него. Мултидисциплинарният характер на необходимите научни изследвания изисква обединяване на допълнителни знания и ресурси за ефективно справяне с това предизвикателство. За намаляване на използването на ресурси и на въздействието върху околната среда, като същевременно се повишава конкурентоспособността, се изисква решителен социален и технологичен преход към устойчива икономика, основана на взаимноизгодна връзка между биологичното разнообразие и хората. Координирани научноизследователски и иновационни дейности ще подобрят разбирането и прогнозирането на изменението на климата и околната среда в системна и междусекторна перспектива, ще намалят несигурността, ще разкрият и оценят уязвимостта, рисковете, разходите и благоприятните възможности, а също така ще разширят обхвата и ще подобрят ефективността на обществените и политическите отговори и решения. С действията ще се преследва също така да се даде възможност на участниците на всички обществени равнища активно да участват в този процес.

За решаване на проблемите по достъпа до суровини се налагат координирани научноизследователски и иновационни усилия в много дисциплини и сектори, което ще спомогне за безопасни, икономически ефективни, екологосъобразни и социално приемливи решения по цялата верига на създаване на добавена стойност (проучване, добив, преработка, повторно използване, рециклиране и замяна). Иновациите в тези области ще предоставят възможности за растеж и заетост, както и варианти за иновации, обхващащи науката, технологиите, икономиката, политиката и управлението. По тази причина се подготвя европейско партньорство за иновации в областта на суровините.

За решаване на проблемите по устойчивото използване и достъпа до суровини се налагат координирани научноизследователски и иновационни усилия в много дисциплини и сектори, което ще спомогне за безопасни, икономически ефективни, екологосъобразни и социално приемливи решения по цялата верига на създаване на добавена стойност (проучване, добив, проектиране, преработка, повторно използване, рециклиране и замяна). Иновациите в тези области ще предоставят възможности за растеж и заетост, както и варианти за иновации, обхващащи науката, технологиите, икономиката, политиката и управлението. По тази причина се подготвят европейски партньорства за иновации в областта на ефективното използване на водата и суровините, а за особено важните материали, наречени редкоземни елементи, се създава Европейска мрежа за компетенции в областта на редкоземните елементи.

Екоиновациите ще осигурят ценни нови възможности за растеж и работни места. С решения, разработени чрез действия на съюзно равнище, ще се противодейства на основни заплахи за промишлената конкурентоспособност, като ще се преследва бързото им внедряване и разпространение в целия единен пазар и отвъд него. Това ще позволи прехода към екологична икономика, при която се обръща внимание на устойчивото използване на ресурсите. Партньорите за този подход ще включват: международни, европейски и национални създатели на политики; международни и национални (на държавите членки) програми за научни изследвания и иновации; европейски предприятия и промишлени сектори; Европейската агенция за околната среда и национални агенции за околната среда; и други заинтересовани страни. В допълнение към двустранното и регионалното сътрудничество, действията на съюзно равнище ще подкрепят също и съответните международни усилия и инициативи, включително Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), междуправителствената платформа по биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES) и Групата за наблюдение на Земята (GEO).

Екоиновациите ще осигурят ценни нови възможности за растеж и работни места. С решения, разработени чрез действия на съюзно равнище, ще се противодейства на основни заплахи за промишлената конкурентоспособност, като ще се преследва бързото им внедряване и разпространение в целия единен пазар и отвъд него. Това ще позволи прехода към екологична икономика, при която се обръща внимание на устойчивото използване на ресурсите. Партньорите за този подход ще включват: международни, европейски и национални създатели на политики; международни и национални (на държавите членки) програми за научни изследвания и иновации; европейски предприятия и промишлени сектори, Европейската агенция за околната среда и национални агенции за околната среда; и други заинтересовани страни. В допълнение към двустранното и регионалното сътрудничество, действията на съюзно равнище ще подкрепят също и съответните международни усилия и инициативи, включително Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), междуправителствената платформа по биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES), Международната експертна група по ресурсите и Групата за наблюдение на Земята (GEO).

5.3. Общи насоки за дейностите

а) Борба с изменението на климата и приспособяване към него

a) Борба с изменението на климата и приспособяване към него

Целта е да се разработят и оценят новаторски, икономически ефективни и устойчиви мерки за приспособяване и ограничаване, насочени както към CO2, така и към други, не CO2 парникови газове, при които се набляга както върху технологични, така и върху нетехнологични екологични решения, чрез събиране на необходимите данни за информирани, навременни и ефективни действия и свързване в мрежа на лицата с нужната компетентност. Дейностите са насочени към: по-добро разбиране на изменението на климата и предоставяне на надеждни климатични прогнози; оценяване на въздействията и уязвимостта, както и разработване на новаторски мерки за приспособяване и за предотвратяване на рискове; подкрепа за политиките за ограничаване на отрицателното въздействие.

Целта е да се разработят и оценят новаторски, икономически ефективни и устойчиви мерки и стратегии за приспособяване и ограничаване, насочени както към CO2, така и към други, различни от CO2 парникови газове и частици, покачващите се равнища на моретата и вътрешните води; и наблягане както върху технологични, така и върху нетехнологични екологични решения, чрез събиране на необходимите данни за информирани, навременни и ефективни действия и свързване в мрежа на лицата с нужната компетентност. Дейностите са насочени към: по-добро разбиране на изменението на климата и на опасностите, свързани с екстремните явления и резките промени чрез предоставяне на надеждни климатични прогнози; разбиране на взаимодействията озон-климат и водния цикъл в атмосферата; оценяване на въздействията на световно, регионално и местно равнище, на уязвимостта, както и разработване на новаторски, икономически ефективни мерки за приспособяване и за предотвратяване и управление на рискове в ключови социално-икономически сектори (като селско стопанство, енергетика, транспорт, туризъм, застроена среда и културно наследство); подкрепа за политиките за ограничаване на отрицателното въздействие и определяне на стратегии за бързи действия за постигане на резултати по отношение на климата в близките десетилетия.

б) Устойчиво управление на природните ресурси и екосистемите

б) Защита на околната среда, устойчиво управление на природните ресурси, водите, биологичното разнообразие и екосистемите

Целта е да се предоставят необходимите знания за управлението на природни ресурси, за да се постигне устойчив баланс между ограничените ресурси и нуждите на обществото и икономиката. Дейностите са насочени към: по-добро разбиране на функционирането на екосистемите, тяхното взаимодействие със социалните системи и ролята им за поддържане на икономиката и на човешкото благосъстоянието; и предоставяне на знания и инструменти за ефективно вземане на решения и за съпричастност на обществото.

Целта е да се предоставят необходимите знания и инструменти за управлението и опазването на природни ресурси, за да се постигне устойчив баланс между ограничените ресурси и нуждите на обществото и икономиката. Дейностите са насочени към: гарантиране на действия за осигуряване на устойчивия преход, управление и използване на водните ресурси и водните услуги, по-добро разбиране на функционирането на екосистемите, включително регулаторната роля, която играят океаните и горите за предотвратяването на глобалното затопляне, тяхното взаимодействие със социалните системи и ролята им за поддържане на икономиката и на човешкото благосъстоянието; и предоставяне на знания и инструменти за ефективно вземане на решения и за съпричастност на обществото.

в) Гарантиране на устойчивото снабдяване с неенергийни и неселскостопански суровини

в) Гарантиране на устойчивото използване, управление и снабдяване с неенергийни и неселскостопански суровини

Целта е да се подобри базата от познания за суровините и да се разработят новаторски решения за икономически ефективно и екологосъобразно разработване, добив, преработка, рециклиране и оползотворяване на суровини и за тяхното заместване с икономически изгодни алтернативи с по-слабо въздействие върху околната среда. Дейностите са насочени към: подобряване на базата от знания относно наличието на суровини; подпомагане на устойчивото снабдяване и използване на суровините; намиране на заместители на особено важни суровини; и подобряване на информираността на обществото относно суровините и на уменията за тяхното използване.

Целта е да се подобри базата от познания за суровините и да се разработят новаторски решения за икономически ефективно, щадящо ресурсите и екологосъобразно използване, повторно използване и рециклиране и оползотворяване на суровини и за тяхното заместване с икономически изгодни алтернативи с по-слабо въздействие върху околната среда. Дейностите са насочени към: подобряване на базата от знания относно наличието на суровини; насърчаване на екологичното проектиране, насърчаване на устойчивите доставки, ефективното използване и повторно използване на суровините; намиране на заместители на особено важни суровини, разработване на затворени процеси и системи, подкрепа на стратегии и технологии за оползотворяване и повторна употреба; създаване на възможности за гражданите и потребителите да намалят консумацията и загубите на суровини чрез мерки в областта на търсенето; и подобряване на информираността на обществото относно суровините и на уменията за тяхното използване, установяване и стимулиране на регионални и национални суровинни клъстери.

г) Създаване на условия за прехода към екологична икономика чрез съответни иновации

Целта е да се подпомагат всички форми на новаторство, които позволяват прехода към екологична икономика. Дейностите са насочени към: укрепване на технологии, процеси, услуги и продукти за екологични иновации, както и стимулиране на тяхното навлизане и разпространение на пазара, като се обръща специално внимание на МСП; подкрепа за политиките за иновации, устойчивите икономически модели и обществени промени; подкрепа за научните изследвания за намиране на безопасни заместители на вещества, определени като опасни съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. (Регламент REACH); измерване и оценяване на напредъка към екологична икономика; и създаване на благоприятни условия за ресурсна ефективност чрез цифрови системи. По-специално програмата за еко-иновации, която беше приложена успешно в рамките на програмата за конкурентоспособност и иновации в предишната многогодишна финансова рамка на ЕС, се продължава в рамките на „Хоризонт 2020“.

д) Разработване на информационни системи за всеобхватно и устойчиво глобално наблюдение на околната среда

Целта е да се осигури предоставянето на дългосрочни данни и информация, необходими за отговор на това предизвикателство. Дейностите са насочени към средствата, технологиите и информационните инфраструктури за наблюдението и мониторинга на Земята, чрез които непрекъснато да може да предоставя своевременни и точна информация, прогнози и предварителни преценки. Ще се насърчава свободният, отворен и неограничен достъп до оперативно съвместими данни и информация.

Целта е да се осигури предоставянето на дългосрочни данни и информация, необходими за отговор на това предизвикателство. Дейностите са насочени към средствата, технологиите и информационните инфраструктури за наблюдението и мониторинга на Земята, както дистанционно, така и чрез измервания in situ, чрез които непрекъснато да може да предоставя своевременна точна информация и да позволява прогнози и предварителни преценки. Ще се насърчава свободният, отворен и неограничен достъп до оперативно съвместими данни и информация.

Изменение 143

Предложение за регламент

Приложение І – част ІІІ – точка 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

6. Приобщаващи, иновативни и сигурни общества

6. Разбиране на Европа в един променящ се свят – приобщаващи, иновативни и мислещи общества

6.1. Конкретна цел

Конкретната цел е да се насърчават приобщаващи, иновативни и сигурни общества в Европа в условията на безпрецедентни преобразования и нарастваща взаимозависимост в световен мащаб.

Конкретната цел е да се насърчават приобщаващи, иновативни, творчески и мислещи общества в Европа чрез по-голямо разбиране на Европа в условията на безпрецедентни преобразования и нарастваща взаимозависимост в световен мащаб.

Европа е изправена пред големи социално-икономически предизвикателства, които оказват съществено влияние за бъдещето ѝ, като например нарастващите икономически и културни взаимозависимости, застаряването на населението и демографските промени, социалното изключване и бедността, неравенствата и миграционните потоци, преодоляването на цифровото разделение, насърчаването на културата на наука, новаторство и творчество в обществото и предприятията, както и гарантирането на доверие в демократичните институции и между гражданите в рамките на националните граници и отвъд тях. Освен това ролята на обществените политики със социален характер в Европа се възприема все повече като ключов елемент за устойчивостта на самия европейски социален модел. Тези предизвикателства са огромни и налагат все по-сложна комбинация от подходи, основани на споделени научни познания, които социалните и хуманитарните науки могат да предоставят.

На първо място продължават да съществуват значителни различия в Съюза както между отделните държави, така и в самите тях. За 2010 г. стойността на индекса за човешко развитие — сборен показател за измерването на напредъка в здравеопазването, образованието и приходите, е в диапазона 0,743—0,895 за държавите — членки на Европейския съюз, което отразява значителните различия между тези държави. Продължава да съществува и значително неравенство между жените и мъжете : например разликата в заплащането на двата пола в Съюза остава 17,8 % в полза на мъжете. Понастоящем всеки шести гражданин на Съюза (т.е. това засяга около 80 милиона души) е застрашен от изпадане в бедност. През последните две десетилетия нарасна бедността сред младите хора и семействата с деца. Процентът на безработицата сред младите хора е над 20 %. 150 милиона европейци (т.е. около 25 % от цялото население) никога не са използвали интернет и вероятно никога няма да придобият достатъчна цифрова грамотност. Политическата апатия и поляризацията при избори също нараснаха, което отразява разклатеното доверие на гражданите в сегашните политически системи. Тези факти подсказват, че някои социални групи и общности трайно са изолирани от социалното и икономическото развитие и/или от демократичното волеизявление.

Продължават да съществуват значителни различия в Съюза както между отделните държави, така и в самите тях. За 2010 г. стойността на индекса за човешко развитие — сборен показател за измерването на напредъка в здравеопазването, образованието и приходите, е в диапазона 0,743—0,895 за държавите — членки на Европейския съюз, което отразява значителните различия между тези държави. Продължава да съществува и значително неравенство между жените и мъжете: например разликата в заплащането на двата пола в Съюза остава 17,8 % в полза на мъжете. Понастоящем всеки шести гражданин на Съюза (т.е. това засяга около 80 милиона души) е застрашен от изпадане в бедност. През последните две десетилетия нарасна бедността сред младите хора и семействата с деца. Процентът на безработицата сред младите хора е над 20 %. 150 милиона европейци (т.е. около 25 % от цялото население) никога не са използвали интернет и вероятно никога няма да придобият достатъчна цифрова грамотност. Политическата апатия и поляризацията при избори също нараснаха, което отразява разклатеното доверие на гражданите в сегашните политически системи. Тези факти подсказват, че някои социални групи и общности трайно са изолирани от социалното и икономическото развитие и/или от демократичното волеизявление.

Второ, производителността и темповете на икономически растеж на Европа относително намаляваха в продължение на четири десетилетия. Освен това нейният дял в световното създаване на нови знания и водещите ѝ позиции в областта на иновациите бързо се топят в полза на ключови нововъзникващи икономики като Бразилия и Китай. Европа разполага с добра научноизследователска база, но тя трябва да се използва пълноценно като важно предимство за създаването на иновативни стоки и услуги. Добре известно е, че Европа се нуждае от много повече инвестиции в науката и иновациите, но тя също така ще трябва да координира тези инвестиции много по-интелигентно отколкото в миналото: над 95 % от националните бюджети за НИРД се изразходват без координация в рамките на Съюза, което означава огромно разпиляване на ресурси във времена на намаляващи възможности за финансиране. Освен това, капацитетът за иновации на отделните държави членки продължава да е твърде различен въпреки известно сближаване напоследък, като съществуват големи различия между „водещите в иновациите“ и „скромните новатори“.

Производителността и темповете на икономически растеж на Европа относително намаляваха в продължение на четири десетилетия. Освен това нейният дял в световното създаване на нови знания и водещите ѝ позиции в областта на иновациите бързо се топят в полза на ключови бързо развиващи се икономики като Бразилия и Китай. Европа разполага с добра научноизследователска база, но тя трябва да се използва пълноценно като важно предимство за създаването на иновативни стоки и услуги. Добре известно е, че Европа се нуждае от много повече инвестиции в науката и иновациите, но тя също така ще трябва да координира тези инвестиции много по-интелигентно отколкото в миналото: над 95 % от националните бюджети за НИРД се изразходват без координация в рамките на Съюза, което представлява значителна липса на ефикасност във времена на намаляващи възможности за финансиране.

Трето, много форми на несигурност, като например престъпност, насилие, тероризъм, атаки в кибернетичното пространство и нарушения на неприкосновеността на личния живот, както и други форми на социален и икономически безпорядък засягат все повече граждани. Преценява се, че вероятно до 75 млн. души стават преки жертви на престъпления всяка година в Европа. Преките разходи вследствие на престъпност, тероризъм, незаконни действия, насилие и бедствия в Европа се оценяват на най-малко 650 млрд. EUR (т.е. около 5 % от БВП на Съюза) за 2010 г. Ярък пример за последиците от тероризма е атаката срещу кулите близнаци в Манхатън, Ню Йорк, на 11 септември 2001 г. Хиляди хора загубиха живота си, а причинените щети от това събитие се оценяват на 35 млрд. USD поради намалената производителност в САЩ и 47 млрд. USD поради загуба на продукция, както и нарастване на безработицата с почти 1 % през следващото тримесечие. Граждани, дружества и институции участват във все по-голяма степен в цифрови взаимодействия и транзакции в социалната, финансовата и търговската сфера на живота, но развитието на интернет доведе и до киберпрестъпления с щети за милиарди евро всяка година и до нарушения на неприкосновеността на личния живот, засягащи отделни лица или сдружения в целия континент. Чувството на несигурност в ежедневието и възникването на неочаквани ситуации вероятно се отразява отрицателно върху доверието на гражданите не само в институциите, но и върху взаимното доверие.

Тези предизвикателства трябва да бъдат преодолени в своята съвкупност по новаторски начини, тъй като те се намират в сложни и често неочаквани взаимодействия помежду си. Иновациите могат да доведат до по-слаба степен на приобщаване, както може да се види например от явленията с цифровото разделение или сегментацията на пазара на труда. Социалните иновации, общественото доверие и сигурността понякога трудно се съчетават в политиките — например в социално слаби райони на големи европейски градове. Освен това взаимодействието на иновациите и растящите потребности на гражданите също така води създателите на политики, икономическите и социалните партньори до намирането на нови отговори, които пренебрегват установените граници между секторите, дейностите, стоките или услугите. Явления като разрастването на интернет и на финансовите системи, застаряването на икономиката, както и екологичното общество предостатъчно показват наложителността да се мисли по тези въпроси и да им се отговори без ограничаване същевременно само до измеренията приобщаване, иновации и сигурност.

Тези предизвикателства трябва да бъдат преодолени в своята съвкупност по новаторски начини, тъй като те се намират в сложни и често неочаквани взаимодействия помежду си. Иновациите могат да доведат до по-слаба степен на приобщаване, както може да се види например от явленията с цифровото разделение или сегментацията на пазара на труда. Социалните иновации и общественото доверие понякога трудно се съчетават в политиките — например в социално слаби райони на големи европейски градове. Освен това взаимодействието на иновациите и растящите потребности на гражданите също така води създателите на политики, икономическите и социалните партньори до намирането на нови отговори, които пренебрегват установените граници между секторите, дейностите, стоките или услугите. Явления като разрастването на интернет и на финансовите системи, застаряването на икономиката, както и екологичното общество предостатъчно показват наложителността да се мисли по тези въпроси и да им се отговори без ограничаване същевременно само до измеренията приобщаване и иновации.

Поради това присъщата сложност на тези предизвикателства и развитието на потребностите придават изключителна важност на иновативните научни изследвания и разработването на нови интелигентни технологии, процеси и методи, механизми за социални иновации, съгласувани действия и политики, които да изпреварят важни тенденции за развитие на Европа или да окажат влияние върху тях. Това налага разбиране на основните тенденции и въздействия на тези предизвикателства и преоткриване на успешни форми на солидарност, координация и творчество, благодарение на които Европа представлява характерен модел за приобщаващи, иновативни и сигурни общества в сравнение с други региони по света. Това изисква по-стратегически подход в сътрудничеството с трети държави. Накрая, тъй като политиките за сигурност следва да взаимодействат с различни социални политики, повишаването на общественото измерение на научните изследвания по сигурността ще бъде важен аспект на това предизвикателство.

Поради това присъщата сложност на тези предизвикателства и развитието на потребностите придават изключителна важност на иновативните научни изследвания и разработването на нови интелигентни технологии, процеси и методи, механизми за социални иновации, съгласувани действия и политики, които да изпреварят важни тенденции за развитие на Европа или да окажат влияние върху тях. Това налага разбиране на основните тенденции и въздействия на тези предизвикателства и преоткриване на успешни форми на солидарност, координация и творчество, благодарение на които Европа представлява характерен модел за приобщаващи и иновативни общества в сравнение с други региони по света. Както целевите изследвания, така и изследванията „отдолу нагоре“ са необходими за ефективно справяне с тези предизвикателства. Накрая, необходим е по-стратегически подход в сътрудничеството с трети държави.

6.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза

За тези предизвикателства не важат националните граници и поради това изискват по-сложни сравнителни анализи на мобилността (на хора, стоки, услуги и капитали, но също и на умения и знания) и форми на институционално сътрудничество, междукултурни взаимодействия и международно сътрудничество. Ако силите на глобализацията не са по-добре разбрани и предвиждани, те също така тласкат европейските държави да се конкурират помежду си вместо да си сътрудничат, като по този начин се набляга върху различията в Европа, а не върху общите черти и правилното равновесие между сътрудничество и конкуренция. Реагирането на такива сериозни социално-икономически предизвикателства само на национално равнище крие опасност от неефективно използване на ресурсите, изнасяне на проблемите към други европейски и неевропейски държави и наблягане върху социално, икономическо и политическо напрежение, а това може пряко да засегне целите на Договора за Европейския съюз относно неговите ценности, заложени по-специално в дял I от този договор.

За тези предизвикателства не важат националните граници и поради това изискват по-сложни сравнителни анализи в европейските общества. Връзките им с националните и европейските публични политики в контекста на глобализацията налагат не само създаването на взаимно признати програми за научни изследвания, но и създаването на основа от споделени и по-задълбочени европейски знания, върху която националните и европейските политики могат да бъдат по-добре разбирани и оценявани.

За изграждането на приобщаващи, иновативни и сигурни общества Европа се нуждае от отговор, което предполага да се развият нови знания, технологии и способности, както и да се установят възможните варианти на политика. Такова начинание ще помогне на Европа да се справи с предизвикателствата, пред които е изправена, не само във вътрешен план, но и като участник от световна класа на международната сцена. Това на свой ред ще помогне и на държавите членки да се възползват от придобития другаде опит и ще им позволи по-добре да определят своите собствени конкретни действия съобразно специфичните условия в тях.

За изграждането на приобщаващи, иновативни и мислещи общества Европа се нуждае от отговор, което предполага да се развият нови знания и технологии, както и да се установят възможните варианти на политика. Такова начинание ще помогне на Европа да се справи с предизвикателствата, пред които е изправена, не само във вътрешен план, но и като участник от световна класа на международната сцена. Това на свой ред ще помогне и на държавите членки да се възползват от придобития другаде опит и ще им позволи по-добре да определят своите собствени конкретни действия съобразно специфичните условия в тях.

Следователно основна задача във връзка с това предизвикателство ще бъде насърчаването на нови форми на сътрудничество между държавите в рамките на Съюза и в световен мащаб, както и между съответните научноизследователски и иновационни общности. Систематично ще се преследва ангажиране на гражданите и промишлеността, подпомагане на процесите на социални и технологични иновации, насърчаване на интелигентната и съпричастна публична администрация, както и подкрепа за разработването на политики въз основа на факти, за да се повиши значението на всички тези дейности за създателите на политики, социалните и икономическите субекти и гражданите. В това отношение научните изследвания и иновациите ще бъдат предпоставка за конкурентоспособността на европейските отрасли и услуги, по-специално в областта на сигурността, цифровото развитие и защитата на личния живот.

Систематично ще се преследва насърчаване на интелигентната и съпричастна публична администрация, както и подкрепа за разработването на политики въз основа на факти, за да се повиши значението на всички тези дейности за създателите на политики, социалните и икономическите субекти и гражданите. В това отношение научните изследвания и иновациите ще бъдат предпоставка за конкурентоспособността на европейските отрасли и услуги.

Така финансирането от Съюза във връзка с това предизвикателство ще подкрепи разработването, прилагането и адаптацията на ключови политики на ЕС, в частност приоритетите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, общата външна политика и политика на сигурност на Съюза и стратегията за вътрешна сигурност, включително политики за предотвратяване и реагиране на бедствия. Ще се преследва съгласуване с преките действия на Съвместния изследователски център.

Така финансирането от Съюза във връзка с това предизвикателство ще подкрепи разработването, прилагането и адаптацията на ключови политики на ЕС, в частност приоритетите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. То ще бъде обвързано с инициативите за съвместно планиране и ще се търси съгласуване с преките действия на Съвместния изследователски център.

6.3. Общи насоки за дейностите

6.3.1. Приобщаващи общества

Целта е да се увеличи солидарността, както и социалното, икономическото и политическото приобщаване и положителната динамика между културите в Европа и с международни партньори чрез авангардна наука и междудисциплинарност, технологичен напредък и организационни иновации. Тук важна роля могат да играят изследванията в областта на хуманитарните науки. Научните изследвания трябва да подпомагат разработването на политики за борба с бедността и за предотвратяване на развитието на различни форми на разделение, дискриминация и неравноправие в европейското общество, като например неравенството между половете, цифровото или иновационното разделение, включително спрямо други региони на света. Те трябва да служат по-специално за прилагането и адаптацията на стратегията „Европа 2020“ и за широката външна дейност на Съюза. Предприемат се специфични мерки за високи постижения в по-слабо развитите региони, с което да разшири участието в „Хоризонт 2020“.

Целта е да се придобие по-добро разбиране на обществените промени в Европа, тяхното въздействие върху социалното сближаване и икономическото и политическото приобщаване и главните последици за благосъстоянието и качеството на живот на отделните хора, семействата и обществата. Главните предизвикателства, на които трябва да се отговори, ще бъдат насочени към европейските модели за социално сближаване и благоденствие, както и към необходимостта от значителна база от знания в областта на неравенството и социалното изключване, демографските промени и застаряването на населението, жизнения цикъл и семейните преходи, условията на живот и работа, миграцията и мобилността, образованието и ученето през целия живот, многоезичието, социалните политики и динамиката на управление, като същевременно се вземе предвид европейското икономическо и социално многообразие. Тук важна роля могат да играят изследванията в областта на социалните и хуманитарните науки. Научните изследвания трябва да подпомагат разработването на политики, борбата с бедността, конфликтите, политическото и социалното изключване и предотвратяването на развитието на различни форми на разделение, дискриминация и неравноправие в европейското общество, като например разделението между половете, цифровото или иновационното разделение, включително спрямо други региони на света. Те трябва да служат по-специално за прилагането и адаптацията на стратегията „Европа 2020“. От съществено значение е също така да се разбира и проучва, както и насърчава достъпът и опазването на огромното културно наследство на Европа като средство за сближаване на гражданите на Съюза и засилване на сплотеността на европейското общество.

Дейностите са насочени към:

а) стимулиране на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

б) изграждане на устойчиви и приобщаващи общества в Европа;

ба) разглеждане на европейските модели за социално сближаване и благосъстояние;

в) укрепване ролята на Европа като глобален фактор;

г) премахване на разделението на Европа по отношение на научните изследвания и иновациите.

6.3.2. Иновативни общества

6.3.2. Иновативни и мислещи общества

Целта е да се подпомогне развитието на иновативни общества и политики в Европа чрез включването на граждани, предприятия и потребители в научни изследвания и иновации и да се подкрепят съгласувани политики относно научните изследвания и иновациите в контекста на глобализацията. Особена подкрепа ще се предоставя за развитието на европейското научноизследователско пространство (ERA) и за разработването на рамкови условия за иновации.

Целта е да се подпомогне развитието на иновативни общества и политики в Европа чрез включването на граждани, организации на гражданското общество, предприятия и потребители в научни изследвания и иновации и да се подкрепят съгласувани политики относно научните изследвания и иновациите в контекста на глобализацията. Подкрепа ще се предоставя за научни изследвания, свързани с развитието на европейското научноизследователско пространство (ERA) и за разработването на рамкови условия за иновации, включително за по-добро разбиране на обществените ограничения и възможности и тяхната роля в иновационния процес.

Дейностите са насочени към:

a) укрепване на доказателствената основа и подкрепа за „Съюз за иновации“ и европейското научноизследователско пространство;

а) укрепване на доказателствената основа и подкрепа за „Съюз за иновации“ и европейското научноизследователско пространство;

б) проучване на нови форми на новаторство, включително социални иновации и творчество;

б) проучване и разбиране на нови форми на новаторство, включително социални иновации и творчество;

ба) проучване на процеси, които осигуряват благоприятна среда за творчество и иновации;

в) гарантиране на обществена ангажираност в областта на научните изследвания и иновациите;

г) насърчаване на последователното и ефективно сътрудничество с трети държави.

г) разбиране как последователното и ефективно сътрудничество с трети държави в областта на научните изследвания и обучението на високо ниво насърчава иновациите.

га) насърчаване на културното наследство и на европейската идентичност.

6.3.3. Сигурни общества

Целта е да се подкрепят политиките на Съюза за вътрешна и външна сигурност, както и да се гарантира кибернетичната сигурност, надеждност и неприкосновеност на личния живот в цифровия единен пазар, като същевременно се повишава конкурентоспособността на секторите за сигурност, ИКТ и услуги в Съюза. Това ще бъде осъществено чрез разработването на иновативни технологии и решения, с които да се отстраняват пропуски по отношение на сигурността и да се предотвратяват заплахи за сигурността. Тези определяни от мисията действия ще са цялостно съобразени с изискванията на различните потребители (граждани, предприятия и администрации, включително национални и международни органи, гражданска защита, правоприлагане, гранична охрана и др.), за да се вземе предвид развитието на заплахите за сигурността, защитата на неприкосновеността на личния живот и необходимите обществени аспекти.

Дейностите са насочени към:

a) борба с престъпността и тероризма;

б) укрепване на сигурността чрез управление на границите;

в) осигуряване на кибернетична сигурност;

г) повишаване на устойчивостта на Европа спрямо кризи и бедствия;

д) гарантиране на неприкосновеността на личния живот и свободата в интернет и увеличаване на общественото измерение на сигурността.

Изменение 144

Предложение за регламент

Приложение І – част ІІІ – точка 6а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

6а. Сигурни общества — защита на свободата и сигурността на Европа и нейните граждани

6а.1. Конкретна цел

Конкретната цел е да се защити свободата и да се насърчи сигурността в Европа в условията на глобална взаимозависимост и все по-сложни заплахи, като същевременно се укрепва европейската култура на свобода и правосъдие и нейното съблюдаване.

Европа никога досега не е била толкова мирно консолидирана и равнището на сигурност, което притежават европейските граждани, е значително по-високо спрямо други части на света. Въпреки това уязвимостта на Европа продължава да е налице в контекста на все по-засилващата се глобализация, в която обществата са изправени пред заплахи и предизвикателства за сигурността, чиито мащаб и степен на сложност нарастват.

Заплахата от мащабни военни агресии е утихнала, като съображенията за сигурност са насочени към новите многообразни, взаимосвързани и транснационални заплахи. Следователно обхватът на понятието за сигурност е станал по-широк от една военна дефиниция, включвайки и други аспекти, като например правата на човека, влошаването на околната среда, политическата стабилност и демокрацията, социалните въпроси, културната и религиозната идентичност или имиграцията. В този смисъл вътрешните и външните аспекти на сигурността са неразривно свързани. Настоящите заплахи за сигурността и свободата са многобройни, сложни и променливи и включват тероризъм, организирана престъпност, кибернетични атаки, пиратство, регионална нестабилност или природни и причинени от човека бедствия, насилие, нарушения на неприкосновеността на личния живот и други форми на социален и икономически безпорядък. Тези заплахи засягат гражданите и оказват въздействие върху понятията за доверие, грижи и комуникация, както и икономическо и социално въздействие и следователно изискват съответното разнообразие от превантивни и насрещни действия.

Преките разходи вследствие на престъпност, тероризъм, незаконни действия, насилие и бедствия в Европа се оценяват на най-малко 650 милиарда евро (около 5 % от БВП на Съюза) за 2010 г. Тероризмът е показал своите фатални последици в някои части на Европа, което е струвало хиляди човешки животи и важни икономически загуби.

Граждани, дружества и институции участват във все по-голяма степен в цифрови взаимодействия и транзакции в социалната, финансовата и търговската сфера на живота, но развитието на интернет доведе и до киберпрестъпления с щети за милиарди евро всяка година и до нарушения на неприкосновеността на личния живот, засягащи отделни лица или сдружения в целия континент.

Кибер атаките също така имат сериозно въздействие върху ключови инфраструктури. Чувството на несигурност в ежедневието и възникването на неочаквани ситуации вероятно се отразява върху доверието на гражданите не само в институциите, но и върху взаимното доверие.

За да се предвидят, предотвратят и управляват тези заплахи, е необходимо да се разберат и разгледат първопричините за несигурността и да се разработят и приложат иновационни технологии, решения, прогнозни инструменти и знания, да се стимулира сътрудничеството между доставчици и потребители, да се намерят решения в областта на гражданската сигурност, да се повиши конкурентоспособността на европейските сектори на сигурността и услугите и да се работи за предотвратяване и противодействие на нарушенията на неприкосновеността на личния живот и на правата на човека в интернет и в други области, като същевременно се гарантират личните права и свободи на европейските граждани.

За да се насърчи по-добро трансгранично сътрудничество между различните видове служби за спешна помощ, следва да се обърне внимание на оперативната съвместимост и стандартизацията.

Накрая, тъй като политиките за сигурност следва да взаимодействат с различни социални политики, повишаването на общественото измерение на научните изследвания по сигурността ще бъде важен аспект на това предизвикателство.

Придържането към основните ценности е основен стълб на всяко ефективно изследване и политика в областта на сигурността. Търсенето и прилагането на решения, свързани със сигурността, предполага придържането към ценности като свободата, демокрацията, равенството и принципите на правовата държава. Това трябва да бъде в основата на всяка дейност, насочена към гарантиране сигурността на европейските граждани.

6а.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза

Нито една държава членка не е в състояние сама да отговори на заплахите, тъй като повечето предизвикателства пред сигурността са трансгранични и междусекторни и следователно налагат сложни и широкообхватни сравнителни анализи, както и засилени форми на институционално и международно сътрудничество.

За да се защити свободата и сигурността, Съюзът има необходимост от ефективни отговори чрез използването на всеобхватен и иновативен пакет от инструменти за сигурност. Научните изследвания и иновациите могат да изиграят ясна поддържаща роля като фактор за сила, въпреки че сами по себе си те не могат да гарантират сигурността. Научноизследователските и иновационни дейности следва да бъдат насочени към разбиране, предотвратяване, възпиране, подготовка и защита срещу заплахите за сигурността. Освен това сигурността е свързана с основни предизвикателства, които не могат да бъдат разрешени с независими и специфични за сектора методи, а по-скоро се нуждаят от по-амбициозни, координирани и холистични подходи.

Сътрудничеството между държавите членки, както и сътрудничеството с трети държави и международни организации, е основна част от това предизвикателство.

Така финансирането от Съюза за научни изследвания и иновации във връзка с това предизвикателство ще подкрепи разработването, прилагането и адаптирането на ключови политики на ЕС, в частност приоритетите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен и приобщаващ растеж, общата външна политика и политика на сигурност и стратегията за вътрешна сигурност на Съюза. Ще се търси съгласуване с преките действия на Съвместния изследователски център.

6а.3. Общи насоки за дейностите

Целта е да се подкрепят политиките на Съюза за вътрешна и външна сигурност, както и да се гарантира кибернетичната сигурност, надеждност и неприкосновеност на личния живот в цифровия единен пазар, като същевременно се повишава конкурентоспособността на секторите за сигурност, ИКТ и услуги в Съюза. Дейностите ще включват акцент върху разбирането на причините за несигурността и конфликтите, както и проучването и разработването на следващото поколение новаторски решения — чрез работа по нови концепции и проекти — и оперативно съвместими стандарти. Това ще бъде осъществено чрез разработването на иновативни политики, технологии и решения, с които да се отстраняват пропуски по отношение на сигурността и да се предотвратяват заплахи за сигурността. Тези определяни от мисията дейности ще включват изискванията на различните крайни потребители (граждани, предприятия, организации на гражданското общество и администрации, включително национални институции и агенции и институции и агенции от публичния сектор), за да се вземе предвид развитието на заплахите и предизвикателствата за сигурността, защитата на неприкосновеността на личния живот още при проектирането и необходимите обществени аспекти.

Така научните изследвания по това предизвикателство ще бъдат насочени към предотвратяване, възпиране, подготовка и защита срещу заплахите за сигурността, както и към подкрепа за общата външна политика и политика на сигурност, стратегията за вътрешна сигурност на Съюза, включително политиките за предотвратяване и реагиране на бедствия.

Дейностите са насочени към:

а) борба с престъпността и тероризма;

б) защита и подобряване на устойчивостта на ключови инфраструктури;

в) укрепване на сигурността чрез управление на границите и морска безопасност;

г) осигуряване на кибернетична сигурност;

д) повишаване на устойчивостта на Европа спрямо кризи и бедствия;

е) увеличаване на общественото измерение на сигурността и гарантиране на неприкосновеността на личния живот и свободата в интернет;

ж) подкрепа на политиките на Съюза за вътрешна и външна сигурност;

з) укрепване на сигурността и трансформацията на конфликти в трети държави чрез предотвратяване на конфликти, изграждане на мир, диалог, посредничество и помирение, както и реформа в сектора на гражданската сигурност;

и) задълбочаване на стандартизацията и оперативната съвместимост;

Изменение 145

Предложение за регламент

Приложение І – част IV

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Конкретна цел

Конкретната цел е да се оказва определяна от потребителите научна и техническа подкрепа за политиките на Съюза, като същевременно гъвкаво се откликва на изискванията за нови политики.

2. Обосновка и добавена стойност за Съюза

Съюзът си постави амбициозни политически цели до 2020 г. в отговор на набор от сложни и взаимосвързани предизвикателства, като например устойчиво управление на ресурсите и конкурентоспособност. За успешното справяне с тези предизвикателства са необходими солидни научни доказателства от различни научни дисциплини, което да позволи правилна оценка на вариантите за политика. JRC, укрепвайки ролята си на научна служба за нуждите на разработването на политиките на Съюза, ще оказва изискваната научна и техническа подкрепа по време на всички етапи от цикъла на разработване на политики — от концепцията до прилагането и оценката. За тази цел той категорично ще насочи своите научни изследвания по политическите приоритети на Съюза, като същевременно се повишава междусекторната компетентност. Независимостта на JRC от конкретни частни или национални интереси в съчетание с неговата научно-техническа компетентност му дават възможност да улесни необходимото постигане на консенсус между заинтересованите страни и създателите на политики. Държавите членки и гражданите на Съюза се възползват от научните изследвания на JRC, което е най-забележимо в области като здравеопазването и защитата на потребителите, околната среда, безопасността и сигурността, както и управлението на кризи и бедствия.

Съюзът си постави амбициозни политически цели до 2020 г. в отговор на набор от сложни и взаимосвързани предизвикателства, като например устойчиво управление на ресурсите и конкурентоспособност. За успешното справяне с тези предизвикателства са необходими солидни научни доказателства от различни научни дисциплини, което да позволи правилна оценка на вариантите за политика. JRC, укрепвайки ролята си на научна служба за нуждите на разработването на политиките на Съюза, ще оказва изискваната научна и техническа подкрепа по време на всички етапи от цикъла на разработване на политики — от концепцията до прилагането и оценката. За тази цел той категорично ще насочи своите научни изследвания по политическите приоритети на Съюза, като същевременно се повишава междусекторната компетентност. Независимостта на JRC от конкретни частни или национални интереси в съчетание с неговата научно-техническа компетентност му дават възможност да улесни необходимото постигане на консенсус между заинтересованите страни и създателите на политики. Държавите членки и регионите ще се възползват от подкрепата на JRC за своите стратегии за интелигентна специализация и от неговите научни изследвания, което е най-забележимо в области като здравеопазването и защитата на потребителите, околната среда, безопасността и сигурността, както и управлението на кризи и бедствия. Гражданите на Съюза също ще се възползват от тези научни изследвания.

JRC е неразделна част от европейското научноизследователско пространство и ще продължи активно да подкрепя неговото функциониране чрез тясно сътрудничество с партньорите и заинтересованите страни, като предоставя достъп до своите съоръжения, и чрез обучението на изследователи. Това също така ще спомага за интеграцията на новите държави членки и асоциираните държави; за тях JRC ще продължи да предоставя специализирани курсове за обучение относно научно-техническата база на основната част от правото на Съюза. JRC ще установи връзки за координация със съответни други конкретни цели на „Хоризонт 2020“. В допълнение към своите преки действия и с цел по-нататъшна интеграция и включване в мрежата на европейското научноизследователско пространство, JRC може да участва и в непреки действия и инструменти за координация по „Хоризонт 2020“ в области, в които той притежава съответната вещина за създаване на добавена стойност.

3. Общи насоки за дейностите

Дейностите на JRC в рамките на „Хоризонт 2020“ ще са насочени по политическите приоритети на Съюза и към съответните предизвикателства пред обществото; те са съгласувани със стратегията „Европа 2020“ и нейните основни цели за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, сигурност и гражданство, както и глобална Европа.

Ключовите области на компетентност на JRC ще бъдат енергетиката, транспорта, околната среда и изменение на климата, селското стопанство и продоволствената сигурност, здравеопазването и защитата на потребителите, информационните и комуникационните технологии и справочните материали, както и безопасността и сигурността (включително в ядрената област по програмата Евратом).

Ключовите области на компетентност на JRC ще бъдат енергетиката, транспорта, околната среда и изменението на климата, селското стопанство и продоволствената сигурност, здравеопазването и защитата на потребителите, информационните и комуникационните технологии и справочните материали, както и безопасността и сигурността (включително в ядрената област по програмата Евратом). Дейностите на JRC в тези области ще бъдат осъществявани, като се отчитат съответните инициативи на равнището на регионите, държавите членки или Съюза, в рамките на перспективата за оформяне на ЕНП.

Капацитетът по тези области на компетентност ще бъде значително увеличен за обхващане на пълния цикъл на политиката и за оценяване на възможните варианти. Това включва укрепване на капацитета за:

a) предвиждане и прогнозиране — проактивна стратегическа информация за тенденции и събития в областта на науката, технологиите и обществото и за възможните последици от тях за публичната политика;

а) предвиждане и прогнозиране — проактивна стратегическа информация за тенденции и събития в областта на науката, технологиите и обществото и за възможните последици от тях за публичната политика;

б) икономика — за интегрирана услуга, обхващаща както научно-техническите, така и макроикономическите аспекти;

в) моделиране — съсредоточаване върху устойчивостта и икономиката, както и намаляване на зависимостта на Комисията от външни изпълнители за особено важен анализ на различни сценарии;

г) анализ на политиката — с оглед на междусекторно проучване на варианти на политиката;

д) оценка на въздействието — да се предоставят научни доказателства в подкрепа на варианти на политиката.

JRC ще продължи да се стреми към високи постижения в научните изследвания като основа за достоверна и надеждна научно-техническа подкрепа за политиката. За постигането на тази цел той ще засили сътрудничеството си с европейски и международни партньори, между другото чрез участие в непреки действия. Той също така ще извършва проучвания и ще повишава компетентността си в подбрани нововъзникващи области, които са от значение за политиката.

JRC се съсредоточава върху:

3.1 Високи постижения в научната област

Извършване на изследвания с оглед да се повишава качеството на базата от научни доказателства за нуждите на създаването на политики, както и изучаване на възникващите нови области на науката и технологиите, включително посредством програма за проучвания.

3.2 Водещи позиции в промишлеността

Принос към европейската конкурентоспособност чрез подкрепа с изследвания в преднормативната фаза за процеса на стандартизация и за стандарти, разработване на справочни материали и измервания, както и хармонизиране на методиките в пет ключови области (енергетика, транспорт, Програмата в областта на цифровите технологии, сигурност и безопасност, защита на потребителите). Оценяване на безопасността на новите технологии в области като енергетиката, транспорта, здравеопазването и защитата на потребителите. Принос за улесняване на използването, стандартизацията и валидирането на космически технологии и данни, по-специално с оглед да се преодолеят предизвикателства пред обществото.

3.3 Обществени предизвикателства

а) Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние

Принос към здравеопазването и защитата на потребителите посредством научно-техническа подкрепа в области като храни, фуражи, потребителски продукти; околна среда и здравеопазване; здравна диагностика и практики за скрининг; хранене и хранителни режими.

б) Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика

б) Качество и безопасност на храните и продоволствена сигурност, устойчиво земеделие и горско стопанство, мореплавателски и морски изследвания както и секторите на биологична основа

Подкрепа за разработването, прилагането и наблюдението на европейските политики в областта на селското стопанство и рибарството, включително за продоволствена безопасност и сигурност, и за развитието на биоикономиката например чрез прогнозиране на реколтата, технически и социално-икономически анализи и моделиране.

в) Сигурна, чиста и ефективна енергия

Подкрепа за целите 20/20/20 относно климата и енергията с изследвания относно технологични и икономически аспекти на енергийните доставки, ефективността, нисковъглеродните технологии, преносните мрежи за енергия/електроенергия.

г) Интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт

г) Интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт и мобилност

Подкрепа за политиката на Съюза за устойчива, безопасна и сигурна мобилност на хората и стоките с лабораторни изследвания, моделиране и подходи за наблюдение, включително за нисковъглеродни технологии за превоз, като например електрифициране, незамърсяващи и ефективни превозни средства и алтернативни горива, както и интелигентни системи за мобилност.

д) Действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и суровини

д) Действия във връзка с климата, околната среда, ресурсна ефективност и устойчиво използване на суровини;

Проучване на междусекторните предизвикателства по устойчивото управление на природните ресурси посредством мониторинг на основните променливи характеристики на околната среда и разработване на интегрирана рамка за моделиране с оглед на оценка на устойчивостта.

Подкрепа за ресурсна ефективност, намаляване на емисиите и устойчиви доставки на суровини чрез интегрирани социални, екологични и икономически оценки на екологично чисти производствени процеси, технологии, продукти и услуги.

Подкрепа за целите на съюзната политика за развитие с научни изследвания, за да се спомогне за гарантиране на достатъчни доставки на основни ресурси, като се наблегне върху мониторинга на параметри на околната среда и на ресурси, анализите във връзка с продоволствената безопасност и сигурност, както и върху трансфера на знания.

е) Приобщаващи, иновативни и сигурни общества

е) Разбиране на Европа в един променящ се свят — приобщаващо, иновативно и мислещо общество

Принос към изпълнението на инициативата „Съюз за иновации“ и наблюдение на изпълнението с макроикономически анализ на движещите сили и пречките за научни изследвания и иновации, както и разработване на методологии, индекси и показатели.

Подкрепа за европейското научноизследователско пространство (ERA) чрез наблюдение на функционирането му и анализ на движещите сили и пречките за някои от ключовите му елементи; както и чрез изграждането на научноизследователски мрежи, обучение, предоставяне на достъп на потребители в държавите членки, държавите кандидатки и асоциираните държави до съоръжения и бази данни на JRC.

Принос по ключовите цели на Програмата в областта на цифровите технологии с качествени и количествени анализи на икономически и социални аспекти (цифрова икономика, цифрово общество, цифров начин на живот).

еа) Сигурни общества — защита на свободата и сигурността на Европа и нейните граждани

Подкрепа за вътрешната безопасност и сигурност чрез разкриване и оценка на уязвимостта на критичните инфраструктури в качеството им на жизненоважни елементи на обществени функции, както и чрез оценка на работните показатели на технологии във връзка с цифровата самоличност; справяне с глобалните предизвикателства за сигурността, включително с нововъзникващи или хибридни заплахи, чрез разработване на усъвършенствани инструменти за извличане на информация и анализ, както и за управление на кризи.

Подкрепа за вътрешната безопасност и сигурност чрез разкриване и оценка на уязвимостта на критичните инфраструктури в качеството им на жизненоважни елементи на обществени функции, както и чрез оценка на работните, социалните и етичните показатели на технологии във връзка с цифровата самоличност; справяне с глобалните предизвикателства за сигурността, включително с нововъзникващи или хибридни заплахи, чрез разработване на усъвършенствани инструменти за извличане на информация и анализ, както и за управление на кризи.

Увеличаване на капацитета на Съюза за управлението на природни и причинени от човека бедствия чрез засилване на мониторинга на инфраструктурите и разработване на глобални информационни системи за ранно предупреждение и за управление на множество рискове, като се използват спътникови платформи за наблюдение на Земята.

Увеличаване на капацитета на Съюза за управлението на природни и причинени от човека бедствия чрез засилване на мониторинга на инфраструктурите и разработване на съоръжения за изпитване, глобални информационни системи за ранно предупреждение и за управление на множество рискове, като се използват спътникови платформи за наблюдение на Земята.

Изменение 146

Предложение за регламент

Приложение І – част V

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Конкретна цел

Конкретната цел е да се изгради триъгълника на знанието, интегриращ научните изследвания, иновациите и образованието, като по този начин се укрепи иновационният капацитет на Съюза и се отговори на предизвикателствата пред обществото.

Конкретната цел е да се изгради триъгълникът на знанието, интегриращ научните изследвания, иновациите и образованието, като по този начин се укрепи, ускори и разшири иновационният капацитет на Съюза и се отговори по-специално на предизвикателствата пред обществото.

Европа е с структурни слабости по отношение на иновационен капацитет и способност да предоставя нови услуги, продукти и процеси. Основните проблеми включват: относително слабите резултати на Европа в привличането и задържането на таланти; недостатъчното икономическо и социално оползотворяване на съществуващите предимства в областта на научните изследвания; ниското равнище на предприемаческа активност; недостатъчния за конкурентоспособност в световен мащаб размер на ресурсите в центровете за високи постижения; както и прекалено голям брой пречки за сътрудничество на европейско равнище в рамките на триъгълника на знанието — висше образование, научни изследвания и стопанската дейност.

Европа е със структурни слабости по отношение на иновационен капацитет и способност да предоставя нови услуги, продукти и процеси. Основните проблеми включват: относително слабите резултати на Европа в привличането и задържането на таланти; недостатъчното икономическо и социално оползотворяване на съществуващите предимства в областта на научните изследвания; липсата на достигащи до пазара резултати от научните изследвания; ниското равнище на предприемаческа активност и нагласа; ниския ливъридж на частните инвестиции в НИРД, недостатъчния за конкурентоспособност в световен мащаб размер на ресурсите, включително човешките ресурси, в центровете за високи постижения; както и прекалено голям брой пречки за сътрудничество на европейско равнище в рамките на триъгълника на знанието — висше образование, научни изследвания и стопанската дейност.

2. Обосновка и добавена стойност за Съюза

Тези структурни слабости трябва да бъдат преодолени, за да бъде Европа конкурентоспособна в международен мащаб. Елементите, посочени по-горе, са общи за всички държави членки и засягат капацитета за иновации на Съюза като цяло.

EIT ще се заеме с тези проблеми, като спомага за структурни промени в европейската иновационна среда. Той ще осъществява това, като подпомага интегрирането на висшето образование, научните изследвания и иновациите по най-високи стандарти, с което се създават нови, благоприятни условия за иновации, и като насърчава и подкрепя предприемачи от ново поколение с предприемачески способности и опит и като стимулира създаването на новаторски съпътстващи и стартиращи предприятия. По този начин EIT ще допринесе напълно на целите на стратегията „Европа 2020“ и по-специално за тези на водещите инициативи „Съюз за иновации“ и „Младеж в движение“. Най-вече дейностите на EIT чрез ОЗИ ще допринесат за изпълнението на конкретните цели на „обществените предизвикателства“ и „водещите позиции при базовите и промишлените технологии“, въведени от специфичната програма на „Хоризонт 2020“. Освен това EIT и неговите общности за знания и иновации (ОЗИ) следва да способстват за синергии и взаимодействия между стълбовете на „Хоризонт 2020“ и с други съответни инициативи.

Обединяване на образованието и предприемачеството с научните изследвания и иновациите

Характерната особеност на EIT е, че обединява образованието и предприемачеството с научните изследвания и иновациите като звена в единна верига за иновации в рамките на Съюза и отвъд него.

Характерната особеност на EIT е, че обединява висшето образование и предприемачеството с научните изследвания и иновациите като звена в единна верига за иновации в рамките на Съюза и отвъд него, което води до увеличаване на иновативните услуги, продукти и процеси, реализирани на пазара.

Бизнес логика и подход, насочен към постигането на резултати

EIT функционира чрез своите общности за знания и иновации (ОЗИ) в съответствие с бизнес логиката. Предпоставка е силното ръководство: всяка ОЗИ се управлява от изпълнителен директор. Партньорите в рамките на ОЗИ са представени само с по едно юридическо лице с оглед на по-рационален процес на вземане на решения. ОЗИ трябва да представят годишни бизнес планове, включващи амбициозен набор от дейности от образованието до създаването на предприятия, с ясно определени цели и резултати, като се преследва въздействие както върху пазара, така и върху обществото. Сега действащите правила относно участието, оценяването и наблюдението на ОЗИ позволяват ускорено, делово вземане на решения.

EIT функционира чрез своите общности за знания и иновации (ОЗИ) в съответствие с бизнес логиката и е ориентиран към постигането на резултати. Предпоставка е силното ръководство: всяка ОЗИ се управлява от изпълнителен директор. Партньорите в рамките на ОЗИ са представени само с по едно юридическо лице с оглед на по-рационален процес на вземане на решения. ОЗИ трябва да представят годишни бизнес планове, включващи амбициозен набор от дейности от образованието до създаването на предприятия, с ясно определени цели и резултати, като се преследва въздействие както върху пазара, така и върху обществото, и ясна добавена стойност, определена посредством основан на постигнатите резултати подход. Сега действащите правила относно участието, оценяването и наблюдението на ОЗИ позволяват ускорено, делово вземане на решения и ОЗИ следва да бъдат в състояние да мобилизират инвестиции и дългосрочен ангажимент по отношение на стопанския сектор. Въпреки това ОЗИ, тъй като се финансират и от публични източници, трябва да останат отговорни и да функционират по един открит и прозрачен начин, по-специално по отношение на другите участници в тяхната сфера на дейност.

Преодоляване на разпокъсаността с помощта на дългосрочни интегрирани партньорства

ОЗИ по линия на EIT представляват силно интегрирани предприятия, обединяващи известни със своите високи постижения партньори от промишлеността и висшето образование, както и научноизследователски и технологични институти. ОЗИ дават възможност на партньори на световно равнище да се обединяват в нови, трансгранични конфигурации, да се оптимизира използването на наличните ресурси и да се разкрие достъп до нови възможности за бизнес чрез нови вериги за създаване на добавена стойност, за да се преодоляват предизвикателствата на увеличения риск и по-големия мащаб.

ОЗИ по линия на EIT представляват силно интегрирани предприятия, обединяващи известни със своите високи постижения партньори от промишлеността, включително МСП, и висшето образование, както и научноизследователски и технологични институти. ОЗИ дават възможност на партньори на световно равнище да се обединяват в нови, трансгранични конфигурации, да се оптимизира използването на наличните ресурси и да се разкрие достъп до нови възможности за бизнес чрез нови вериги за създаване на добавена стойност, за да се преодоляват предизвикателствата на увеличения риск и по-големия мащаб. Много е важно ОЗИ да предоставят възможност на МСП да участват пълноценно във всички техни дейности: разширяването на възможностите за включване на нови участници, носители на нови идеи и по-специално увеличаването на участието на МСП, следва да бъдат част от стратегията за растеж на ОЗИ.

Грижи за основния иновационен актив на Европа: нейните високо надарени граждани

Талантът е ключов елемент на иновациите. EIT подхранва таланти и взаимодействията между тях, като поставя в центъра на своя иновационен модел студенти, изследователи и предприемачи. EIT ще захранва талантливи хора с предприемаческа и творческа култура, както и с мултидисциплинарно образование за получаване на магистърска и докторска степен с марката EIT, която трябва да придобие реномето на международно признат знак за високи постижения. По този начин EIT значително спомага за мобилността в рамките на триъгълника на знанието.

Талантът е ключов елемент на иновациите. EIT подхранва таланти и взаимодействията между тях, като поставя в центъра на своя иновационен модел студенти, изследователи и предприемачи. EIT ще захранва талантливи хора с предприемаческа и творческа култура, както и с мултидисциплинарно образование за получаване на магистърска и докторска степен с марката EIT, летни и дистанционни курсове с марката EIT, която трябва да придобие реномето на международно признат знак за високи постижения. По този начин EIT осигурява оптимално развитие и динамично използване на интелектуалния капитал на Европа и значително спомага за мобилността в рамките на триъгълника на знанието.

3. Общи насоки за дейностите

EIT действа главно, но не само, чрез общностите за знания и иновации (ОЗИ) в областите на обществените предизвикателства, които са от първостепенно значение за общото бъдеще на Европа и предлагат потенциал за иновации. Макар ОЗИ да разполагат с голяма степен на автономия за определяне на свои собствени стратегии и дейности, редица новаторски характеристики са общи за всички ОЗИ и при тях се търси съгласуване и взаимодействия. EIT освен това ще увеличава своето въздействие, като разпространява натрупания от ОЗИ опит в целия Съюз, като разпространява добри практики за начините на интегриране на триъгълника на знания и развитието на предприемачество, като подкрепя включването на допълнителни партньори и активно насърчава нова култура на споделяне на знанията.

a) Трансфер и прилагане на академични, научноизследователски и иновационни дейности за създаване на нови предприятия

а) Трансфер и прилагане на академични, научноизследователски и иновационни дейности за създаване на нови предприятия

EIT се стреми да активизира иновационния потенциал на хората и да се възползва от техните идеи независимо от мястото им в иновационната верига. Така EIT ще спомогне и за преодоляване на „европейския парадокс“ високите резултати от научни изследвания да се оползотворяват в далеч по-ниска степен от възможната. По този начин EIT спомага за трансфера на знания и технологии с цел пазарната реализация на идеите. EIT трябва да осигури достъп на всички висококачествени европейски изследователски общности. Главно чрез своите ОЗИ и ударението, поставяно върху насърчаване на предприемаческото мислене, той ще създаде нови възможности за бизнес под формата както на нови, така и на съпътстващи предприятия, включително и в рамките на съществуващи отрасли. Акцентът ще бъде не само върху технологичните иновации, но и върху социалните и нетехнологичните иновации, както и върху насърчаването на социалното предприемачество.

б) Авангардни научни изследвания с иновационна насоченост в области от ключов икономически и обществен интерес

Стратегията и дейностите на EIT се определят от наблягането върху предизвикателства пред обществото, които са от първостепенно значение за бъдещето, като например изменението на климата или устойчивата енергетика. Чрез всестранното разглеждане на основните обществени предизвикателства EIT ще насърчава прилагането на между- и мултидисциплинарни подходи и ще спомага за съсредоточаване на научноизследователските усилия на партньорите в ОЗИ.

Стратегията и дейностите на EIT се определят от наблягането върху предизвикателства пред обществото, разгледани в „Хоризонт 2020“, които са от първостепенно значение за бъдещето, като например изменението на климата или устойчивата енергетика и които предоставят истински потенциал за иновации. Чрез всестранното разглеждане на основните обществени предизвикателства EIT ще насърчава прилагането на между- и мултидисциплинарни подходи и ще спомага за съсредоточаване на научноизследователските усилия на партньорите в ОЗИ. По-специално EIT ще развива потенциала си за нетехнологични, организационни и системни иновации, както и социалното предприемачество като необходимо допълнение към неговия акцент върху технологиите и промишлеността.

в) Създаване на талантливи и квалифицирани кадри с предприемачески дух чрез образование и обучение

EIT интегрира изцяло образованието и обучение на всички етапи на професионално израстване и разработва нови и иновативни учебни програми за отразяване на нуждите от нови профили, породени от сложните обществени и икономически предизвикателства. За тази цел EIT ще играе ключова роля в насърчаване признаването на нови образователни степени и дипломи в държавите членки.

EIT интегрира изцяло образованието и обучение на всички етапи на професионално израстване и подкрепя и улеснява разработването на нови и иновативни учебни програми за отразяване на нуждите от нови профили, породени от сложните обществени и икономически предизвикателства. За тази цел EIT ще играе ключова роля в насърчаване признаването на нови образователни степени и дипломи в държавите членки. В анализа на нуждите от нови профили се интегрира измерението, свързано с половете. EIT разглежда образованието и обучението по начин, който отчита особеностите на половете, и интегрира свързаното с половете измерение в нови учебни програми като начин за гарантиране на ефикасността и качеството на обучението и образованието, както и измерението на иновациите.

EIT ще играе съществена роля и в усъвършенстването на концепцията за „предприемачеството“ чрез своите образователни програми, с които насърчава предприемаческия дух в условията на интензивно придобиване на нови знания, като се основава на иновативни изследвания и допринася за решения с голямо обществено значение.

г) Разпространение на най-добри практики и системен обмен на знания

EIT се стреми да е инициатор на нови подходи в областта на иновациите и да развива обща култура за иновации и трансфер на знания чрез, между другото, споделяне на разнообразния опит на своите ОЗИ посредством различни механизми за разпространение, като например платформи за заинтересованите страни и предоставяне на стипендии.

EIT се стреми да е инициатор на нови подходи в областта на иновациите и да развива обща култура за иновации и трансфер на знания, като отделя специално внимание на МСП. Това би могло да стане, наред с другото, чрез споделяне на разнообразния опит на своите ОЗИ посредством различни механизми за разпространение, като например платформи за заинтересованите страни, награди и състезания, изложби на продукти и процеси, интелектуална собственост и патентни пулове, както и предоставяне на стипендии.

д) Международно измерение

EIT действа, като се съобразява с глобалните условия, в които работи, и спомага за установяването на връзки с ключови международни партньори. Той ще се стреми да направи Европа по-привлекателна за таланти от чужбина, като увеличава мащаба на центровете за високи постижения посредством ОЗИ и насърчава предоставянето на нови възможности за образование.

е) Повишаване на общоевропейското въздействие чрез иновативен модел за финансиране

EIT значително ще допринесе за целите, поставени в „Хоризонт 2020“, по-специално като се заеме с предизвикателствата пред обществото по начин, който допълва други инициативи в тези области. Той ще изпробва нови и опростени подходи за финансиране и управление и по този начин ще играе ролята на пионер в европейската среда за иновации. Неговият подход към финансирането ще се основава твърдо на силен лостов ефект за мобилизиране както на публични, така и на частни средства. Освен това той ще използва напълно нови средства за целенасочено подпомагане на отделни дейности чрез фондацията на EIT.

EIT значително ще допринесе за целите, поставени в „Хоризонт 2020“, по-специално като се заеме с предизвикателствата пред обществото по начин, който допълва други инициативи в тези области. Той ще изпробва нови и опростени подходи за финансиране и управление и по този начин ще играе ролята на пионер в европейската среда за иновации. Голяма част от годишните средства ще се предоставят на ОЗИ по конкурентен начин въз основа на оценка на техните годишни планове, цели, постигнати резултати и бъдещ потенциал. Неговият подход към финансирането ще се основава твърдо на силен лостов ефект за мобилизиране както на публични, така и на частни средства. Освен това той ще използва напълно нови средства за целенасочено подпомагане на отделни дейности чрез фондацията на EIT.

ж) Свързване на регионалното развитие с шансовете за Европа

EIT ще бъде обвързан и с регионалната политика чрез ОЗИ и техните така наречени колокационни центрове — възлови точки за високи постижения, обединяващи партньори от сферата на висшето образование, научните изследвания и бизнеса в даден географски район. Това по-специално трябва да осигури по-добра връзка между висшите учебни заведения и регионалните иновации и растеж в контекста на регионални и национални стратегии за интелигентно специализиране. Така ще се допринесе за постигане на целите на политиката на Съюза за сближаване.

EIT ще бъде обвързан и с регионалната политика чрез ОЗИ и техните така наречени колокационни центрове — възлови точки за високи постижения, обединяващи партньори от сферата на висшето образование, научните изследвания и бизнеса в даден географски район. Това по-специално трябва да осигури по-добра връзка между висшите учебни заведения, пазара на труда и регионалните иновации и растеж в контекста на регионални и национални стратегии за интелигентно специализиране. Така ще се допринесе за постигане на целите на политиката на Съюза за сближаване.

Изменение 147

Предложение за регламент

Приложение ІІ – Разбивка на бюджета – таблица

Ориентировъчната разбивка за „Хоризонт 2020“ е, както следва (в млн. EUR):

І „Високи постижения в научната област“, в това число:

27818

1. Европейски научноизследователски съвет

15008

2. Бъдещи и нововъзникващи технологии

3505

3. Действия по инициативата „Мария Кюри“ за квалификация, обучение и професионално израстване

6503

4. Европейски научноизследователски инфраструктури (включително електронни инфраструктури)

2802

ІІ „Водещи позиции в промишлеността“, в това число:

20280

1. Водещи позиции при базовите и промишлените технологии*

15580, от които 500 за EIT

2. Достъп до рисково финансиране

4000

3. Иновации в МСП

700

ІІІ „Обществени предизвикателства“, в това число:

35888

1. Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние

9077, от които 292 за EIT

2. Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика;

4694, от които 150 за EIT

3. Сигурна, чиста и ефективна енергия

6537, от които 210 за EIT

4. Интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт

7690, от които 247 за EIT

5. Действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и суровини

3573, от които 115 за EIT

6. Приобщаващи, иновативни и сигурни общества

4317, от които 138 за EIT

Европейски институт за иновации и технологии (EIT)

1542 + 1652***

Преки действия на Съвместния изследователски център извън ядрената област

2212

ОБЩО

87740

Изменение
Разбивката за „Хоризонт 2020“ е, както следва (в милиони евро):
І „Високи постижения в научната област“, в това число:	32,6 %
1. Европейски научноизследователски съвет	16,3 %
2. Бъдещи и нововъзникващи науки и технологии	3,5 %
3. Действия по инициативата „Мария Склодовска-Кюри“ за квалификация, обучение и професионално израстване	8,3 %
4. Европейски научноизследователски инфраструктури (включително електронни инфраструктури)	3,6 %
5. Разпространение на върховите научни постижения	0,9 %
ІІ „Водещи позиции в промишлеността“, в това число:	24,3 %
1. Водещи позиции при базовите и промишлените технологии*	15,8 %
2. Достъп до рисково финансиране	4,0 %
3. Иновации в МСП	4,5 %
III „Обществени предизвикателства“, в това число:	37,5 %
-1. Наука за и с обществото	0,4 %
1. Здравеопазване и благосъстояние	9,0 %
2. Качество и безопасност на храните и продоволствена сигурност, устойчиво земеделие и горско стопанство, мореплавателски и морски изследвания както и секторите на биологична основа	4,9 %
3. Сигурна, чиста и ефективна енергия	8,4 %
4. Интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт и мобилност	6,9 %
5. Действия във връзка с климата, околната среда, ресурсна ефективност и устойчиво използване на суровини	4,0 %
6. Разбиране на Европа в един променящ се свят — приобщаващо, иновативно и мислещо общество	1,7 %
6а. Защита на свободата и сигурността в Европа	2,1 %
Европейски институт за иновации и технологии (EIT)	3,3 %
Преки действия на Съвместния изследователски център извън ядрената област	2,4 %
ОБЩО	100 %*
* Според докладите Matias и Garriga

Изменение 148

Предложение за регламент

Приложение ІІ – първа звездичка

Текст, предложен от Комисията

Изменение

*Включително 8975 млн. EUR за информационни и комуникационни технологии (ИКТ), от които 1795 млн. EUR за фотоника, микро- и наноелектроника, 4293 млн. EUR за нанотехнологии, авангардни материали и усъвършенствани технологии за производство и преработка, 575 млн. EUR за биотехнологии и 1737 млн. EUR за космически технологии. В резултат на това ще се разполага с 6663 млн. EUR в подкрепа на дейностите по ключови базови технологии.

*Включително 57,6 % за информационни и комуникационни технологии (ИКТ), от които 20 % за фотоника, микро- и наноелектроника, 27,6 % за нанотехнологии, авангардни материали и усъвършенствани технологии за производство и преработка, 3,7 % за биотехнологии и 11,1 % за космически технологии. В резултат на това ще се разполага с 42,8 % в подкрепа на дейностите по ключови базови технологии.

Изменение 149

Предложение за регламент

Приложение ІІ – втора звездичка

Текст, предложен от Комисията

Изменение

** Около 1131 млн. EUR могат да бъдат използвани за изпълнението на проекти по стратегическия план за енергийни технологии (плана SET). Около една трета от тази сума може да се предостави на МСП.

**Около 28,3 % могат да бъдат използвани за изпълнението на проекти по стратегическия план за енергийни технологии (плана SET). Около една трета от тази сума може да се предостави на МСП.

Изменение 150

Предложение за регламент

Приложение ІІ – трета звездичка

Текст, предложен от Комисията

Изменение

*** Общата сума ще бъде предоставена на траншове съгласно предвиденото в член 6, параграф 3. Вторият транш от 1652 млн. EUR се предоставя на пропорционална основа от бюджета за „Обществени предизвикателства“ и „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ ориентировъчно и в зависимост от прегледа съгласно член 26, параграф 1.

заличава се

Изменение 151

Предложение за регламент

Приложение ІIa (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Приложение IIa

ХОРИЗОНТ 2020

Инструментариум

Комплексният характер на „Хоризонт 2020“, неговите многобройни цели, характеристики и обхват на включените дейности налагат необходимостта от разнообразни средства за изпълнение („инструменти“), които следва да бъдат на разположение и биха могли да бъдат използвани по гъвкав начин.

Целта на тази таблица е да представи преглед на предлагания инструментариум в „Хоризонт 2020“, който води до финансова подкрепа от Съюза.

Инструментариумът се гради върху опита, придобит по време на последователните рамкови програми за научни изследвания, с някои подобрения и общ стремеж към опростяване на инструментите. Броят нови инструменти, въведени в „Хоризонт 2020“, е много ограничен, което е вследствие на ясното искане на участниците и на пилотно тестване в Седмата рамкова програма.

Основни цели	Описание	Преобладаваща форма на финансиране¹/ изпълнение
Подкрепа за отделни лица
ERC (Европейски научноизследователски съвет)	Отделни изследователи, които извършват гранични изследвания	Безвъзмездни средства
Действия по инициативата „Мария Склодовска—Кюри“	Научноизследователско обучение, кариера и обмен на знания чрез трансгранична и междусекторна мобилност	Безвъзмездни средства
Подкрепа за съвместна научноизследователска дейност и иновации
Колективни проекти	Университети, научноизследователски организации и предприятия (включително МСП) в съвместно сътрудничество с общи цели и споделени възможности за постигане на конкретни резултати в областта на научните изследвания и иновациите, [БННТ (Бъдещи и нововъзникващи науки и технологии) – обхваща научните и инженерните дисциплини, създавайки основа за радикално нови технологии]	Безвъзмездни средства, награди, обществени поръчки
Специфична подкрепа за МСП
Мярка за МСП (от типа малки предприятия, извършващи научноизследователска и иновативна дейност)	Запълване на празнината при финансиране на високорискови научни изследвания и иновации в ранна фаза чрез поетапна подкрепа по време на целия жизнен цикъл на иновациите, насочена към всички видове иновативни МСП	Безвъзмездни средства Финансови инструменти (дълг и собствен капитал)
Подкрепа за високотехнологични МСП	Иновации, ориентирани към пазара, на МСП, осъществяващи НИРД, насочени към сектори с голям дял на научноизследователската дейност.	[член 185 от ДФЕС]
Подкрепа за инфраструктурата	Насърчаване на научноизследователски инфраструктури от световна класа, достъпни за всички изследователи в Европа и извън нея и използването им в пълна степен	Безвъзмездни средства, обществени поръчки
Подкрепа за финансов ливъридж	Преодоляване недостига на дългово и капиталово финансиране за НИРД, иновативни дружества и проекти на всички етапи на разработване	Финансови инструменти (дълг и собствен капитал)
Подкрепа за партньорствата
Публично-частни партньорства (договорни ПЧП)	Договорно споразумение между партньори, което определя целите на партньорството, съответните задължения на партньорите, ключовите показатели за изпълнение и резултатите, които трябва да бъдат постигнати	Безвъзмездни средства
Публично-частни партньорства (СТИ)	Съвместни предприятия между публични и частни партньори, при които има обоснован обхват и мащаб на преследваните цели, надлежен ангажимент от страна на частния сектор и необходимите ресурси	[член 187 от ДФЕС]
Публично-публични партньорства (Мрежа ЕНП, възможна подкрепа за ИСП)	Подготовка и създаване на структури за осъществяване на публично-публичните партньорства	Безвъзмездни средства
Публично-публични партньорства (член 185)	Съвместна подкрепа за разработването и прилагането на програма или дейности за научни изследвания и иновации от страна на органите от обществения сектор или органи с мисия за обществена услуга на регионално, национално или международно равнище	[член 185 от ДФЕС]²ⁱ
Научни и иновационни общности (НИО)	Тясно интегрирани дългосрочни партньорства, които обединяват университети, научноизследователски центрове, малки и големи предприятия и други участници в сферата на иновациите около конкретни обществени предизвикателства	[член 173, параграф 3 от ДФЕС] ⁱⁱ

______________________

Съществуват четири основни форми на финансиране в „Хоризонт 2020“: безвъзмездни средства, награди, възлагане на поръчки и финансови инструменти (дълг и собствен капитал)

² Създаденото предприятие също може да използва съществуващите форми на финансиране

[1] OВ C 277, 13.9.2012 г., стр. 143.
[2] OВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 111.
[3] Приети текстове, P7_TA(2011)0266.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

От Седмата рамкова програма до „Хоризонт 2020“

Предложението на Комисията относно програмата „Хоризонт 2020“ за пръв път обединява под егидата на една единствена „Обща стратегическа рамка за финансиране от ЕС на научните изследвания и иновациите“ (CSFRI) различни елементи, които досега бяха лишени от обща перспектива: приемниците на Седмата рамкова програма, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и Европейския институт за иновации и технологии. Правното основание на предложението представляват членове 173 и 182 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно промишлеността и научните изследвания.

По-долу са изброени някои от предложените в „Хоризонт 2020“ елементи, които до голяма степен отразяват препоръките, които Парламентът отправи в своите предходни резолюции (в докладите Merkies, Carvalho, Audy и Matias):

• обединяване в рамките на една програма на цялата верига на иновациите: от първоначалното научно изследване до достигането на пазара;

• ясен фокус върху глобалните социални предизвикателства, като се финансират научните изследвания и иновации, целящи намиране на отговори на притесненията на гражданите относно въпроси като например изменението на климата, продоволствената сигурност, ограничеността на енергията и чистата вода, освен много други;

• по-силен акцент върху конкурентоспособността на европейските промишлени сектори;

• по-големи възможности за учените, които желаят да разширяват границите на познанието, посредством по-голям дял покани за представяне на предложения, които са съсредоточени върху възходящ подход („bottom up“) и авангардни научни изследвания;

• по-силен акцент върху мултидисциплинарния подход с цел създаване на нова добавена стойност;

• широкообхватно определение на политиките за иновации, включително социалните иновации;

• напредък в усилията за опростяване на програмата.

По-долу се разглеждат някои от основните цели на програмата, за които се счита, че са от особено значение.

Справяне с кризата

Финансовата и икономическа криза направи видими слабостите на европейския производствен модел. С цел да излезем от кризата по-силни и да пренасочим европейската икономика, стратегията „Европа 2020“ залага на научните изследвания и иновациите като средства за напредък към основана на знанието икономика, която да гарантира по-балансиран, диверсифициран и устойчив растеж.

Все пак, икономическият модел, който „Европа 2020“ застъпва – основан на високи равнища заетост, продуктивност и социално сближаване, би успял единствено, ако гарантираме стабилността на системата за научни изследвания и иновации по отношение на икономическите и човешките ресурси. С други думи, съкращаването на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и иновации съвсем логично засяга постиженията на научно-технологичната система, нейната способност за генериране на знания, като това в крайна сметка се отразява отрицателно на нашата конкурентоспособност и социалното благосъстояние. Във връзка с това е абсолютно необходимо финансирането на общностната политика за научни изследвания и иновации не само да не бъде ощетено от бюджетните съкращения, но дори да се увеличи. За тази цел, и тъй като новата програма обхваща значението на иновациите и разширява своя набор от инструменти, докладчикът счита, че бюджетът за „Хоризонт 2020“ следва да е двойно по-голям от бюджета на Седмата рамкова програма.

Втората променлива, от която зависи нашата конкурентоспособност, както вече споменахме, са човешките ресурси. Без изследователи не може да има НИРД и иновации, върху които да построим желания икономически растеж. Комисията оцени, че постигането на целта за инвестиции в научни изследвания от 3 % БВП предполага включване в системата на един милион нови изследователи. Въпреки това всички оценки показват, че при настоящото положение изглежда условията за достигане на този брой не се подобряват: много научни области не успяват да привлекат най-добрите студенти, съкращаването на разходите за научни изследвания задълбочават проблема с изтичането на мозъци, а все още твърде голям процент изследователи прекъсват кариерата си. Тези причини накараха докладчика да въведе в доклада серия от изменения, насочени към укрепване на способността ни да привличаме, задържаме и насърчаваме най-големите таланти и да включим свързани с човешките ресурси показатели като основен елемент за оценката на „Хоризонт 2020“.

Гарантиране на всеки елемент от иновационната верига

Съществува обширна библиография, според която проучването на взаимоотношенията между научните изследвания, иновациите и икономическото развитие води до извода, че слабите връзки между тези три елемента от иновационната верига са причина за по-ниското равнище на конкурентоспособност на Европейския съюз спрямо неговите конкуренти. Поради това докладчикът счита, че включването на научно-изследователските и иновационните дейности в една последователна цялост е крачка в правилната посока за гарантиране на ефективен трансфер на знания и технологии, който да може да се изрази в продукти, услуги и работни места.

Като се има предвид това, силните страни на новата архитектура на програмата биха могли да се превърнат в най-голямата й слабост, ако не се постигне равновесие между нейните елементи, особено по отношение на бюджета. Прехвърлянето на тежестта върху демонстрационните дейности, прототипите и проектите в близост до пазара (market ready) би могло да засегне базовите научни изследвания – които често представляват източник на революционни иновации, генериращи нови потребности, пазари и употреба, а също така би могло да помрачи приложните научни изследвания. И двата вида научни изследвания се нуждаят от дългосрочна перспектива и постоянно финансиране.

Точно толкова важно е да се гарантира интегрирането на различните етапи от иновационния цикъл. Това повече от всякога предполага да се определят отношенията между различните теми и инструменти и да се постигне съгласуваност на последователните мостове между основните научни изследвания и пазара, и тяхното добро развитие в процеса на трансфер на знания. Настоящият доклад внася някои елементи в тази насока, като например подобряване на вътрешното управление посредством създаване на „Секторни управителни съвети“, укрепване на мултидисциплинарността или създаването на параграф за „доказване на приложимостта на концепцията“ в рамките на капиталовия механизъм.

Поддържане на върхови постижения

По отношение на научните постижения Европа продължава да бъде най-големият център на НИРД на света след САЩ, но въпреки тази преднина конкурентите ни скъсяват дистанцията. Във връзка с това повишаването на равнището на превъзходство на научната база на Европа и обучаването на утрешните научни таланти според докладчика напълно оправдава това, стълбът „Високи постижения в научната област“ да получи една трета от цялостния бюджет на програмата.

Отговор на глобалните предизвикателства

Научните изследвания и иновациите са от ключово значение за търсенето и прилагането на ефективни мерки в отговор на големите обществени предизвикателства, пред които е изправена Европа. Едновременно с това разработването на решения на тези предизвикателства разполага със значителен потенциал за допринасяне за икономическия растеж и укрепването на конкурентоспособността.

Като се има предвид мащабът на проблемите, разбираемо е, че важните обществени предизвикателства, представени в „Хоризонт 2020“ са същите като в Седмата рамкова програма, въпреки че енергетиката премина на първо място сред притесненията на Европа. В резултат тази конкретна цел отбелязва значителен растеж в своя бюджет в сравнение със Седмата рамкова програма, точно както Европейският парламент беше изискал в много свои резолюции. Освен това докладчикът счита за подходящо – в подкрепа на целите за намаляване на емисиите CO2, които ЕС си поставя, да се гарантира, че две трети от финансирането, предвидено за „Сигурна, чиста и ефективна енергия“, са предназначени за енергия от възобновяеми източници.

Докладът запазва структурата, предложена от Комисията, с изключение на формулировката, свързана с предизвикателството относно „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“. Поради специфичността на сигурността като предизвикателство, въпросното предизвикателство беше разделено на две части: „Разбиране на европейските общества и социалната промяна“ и „Защита на свободата и сигурността в Европа“. По този начин в първата част социалните и хуманитарните науки ще играят решаваща роля при напредъка в посока към по-приобщаващи и новаторски общества. Разбира се, централното място на социалните и хуманитарните науки в това предизвикателство не е в ущърб на основната роля, която ще продължат да играят тези дисциплини при посрещането на другите шест предизвикателства, които са установени.

Що се отнася до втората част е сигурно, че настоящите опасности в областта на свободата и сигурността са многостранни и, следователно, отчасти са разгледани в рамките на останалите социални предизвикателства, като нейната важност обосновава създаването на предизвикателство, което е отделно. Това ново предизвикателство ще се съсредоточи по-конкретно върху търсенето и разработването на отговори на вътрешните и външните заплахи пред европейската сигурност.

Гарантиране на организационната роля на „Хоризонт 2020“

Последователните рамкови програми играят основна роля при организирането на европейската система на науките и технологиите благодарение на финансирането на действия, които позволяват мобилизирането на отлични изследователи, както и на отлични идеи. Следователно един от приоритетите на настоящия доклад е защитата на вече постигнатото в тази област, като се цели укрепване на транснационалните проекти за сътрудничество във всички области, които се намират в предшестваща конкурентоспособността фаза и имат средна големина, за да се противодейства на една известна тенденция за обвързване на финансирането с големи проекти, което би могло да затрудни навлизането на нови участници и запазването на динамизма на системата.

Следвайки същата логика, се увеличи финансирането на действията „Мария Кюри“ и на научноизследователските инфраструктури (със специално внимание към електронните инфраструктури) и беше създадена нова специфична цел „засилване на върховите постижения и разширяване на участието“ в рамките на приоритета „Отлични постижения в научната област“ с цел да се укрепи научноизследователската структура на цялата територия на Съюза. Тази нова специфична цел се стреми да подкрепи инициативи на туининг, обучение и инициативи за достъп до мрежи и т.н.

Необходимостта от създаване на взаимодействия между структурните фондове и Рамковата програма винаги е била признавана в съответните регламенти и е била прилагана с различна степен на успех. При все това фактът, че CSFRI и общата стратегическа рамка за Кохезионния фонд бяха приведени в съответствие, за да допринесат за постигането на целта на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен растеж, направи неизбежно сътрудничеството между тези два инструмента през новия период. В този смисъл предложението на Комисията относно нов Регламент за ЕФРР съдържа действително положителни елементи като например възможността за съчетаване на финансиране от двата източника, като при все това за да функционира сътрудничеството, регионалните органи трябва да познават инициативите в областта на научноизследователската и развойна дейност и иновациите в университетите, предприятията и научноизследователските центрове в техния регион и да използват съответните стратегии за интелигентна специализация в подкрепа на такива инициативи. Също така е важно националните и регионалните органи да могат да разчитат на експертна помощ за разработването на въпросните стратегии, както и различните служби на Европейската комисия да сътрудничат във връзка с тяхното оценяване.

Предоставяне на повече влияние на участниците

Друга от водещите линии на настоящия доклад е желанието да се предостави по-важна роля на научноизследователските центрове, университетите и предприятията в предлагането на идеи и установяването на нови възможности. Следователно беше отбелязан минимален размер от 15 % от финансирането за оферти в рамките на приоритетите „Водещи позиции в промишлеността“ и „Социални предизвикателства“, който да следва подход отдолу-нагоре (bottom-up) и не по-малко от 60 % от финансирането за бъдещи и нововъзникващи науки и технологии (БННТ), който да се разпределя за БННТ (отворени). Също така докладчикът счита за изключително подходящ подхода отдолу-нагоре, който беше предвиден за инструмента за МСП, за който е осигурено специфично финансиране.

Освен това докладчикът счете за целесъобразно да засили гласа на изследователите и в останалите оферти, което предоставя възможност за създаването на „Секторни управителни съвети“, съставени от независими експерти, които допринасят за определяне на програмите за научни изследвания и иновации във всяко социално предизвикателство.

От друга страна, намирането на отговори на глобалните предизвикателства и разработването на изследвания, които са подходящи за гражданите, изисква възможно най-голямо участие на заинтересованите страни. Следователно се предлага насърчаването на канали за диалог в рамките на новата специфична цел за „Отговорна научна и изследователска дейност“, които биха преодолели идеята, че гражданите са просто приематели на резултатите от научните изследвания.

На последно място, докладчикът счита за много положителен факта, че „Хоризонт 2020“ също така акцентира върху отворените иновации, водени от ползвателите.

Укрепване на ролята на модел на програмата „Хоризонт 2020“

Определяща характеристика на последователните рамкови програми е техният капацитет да служат като препратка за добри практики. В това отношение действията „Мария Кюри“ и, неотдавна, стипендиите на Европейския съвет за научни изследвания (ERC) играят ключова роля за повишаването на привлекателността на кариерата в областта на научните изследвания по отношение на заплащането и условията на труд, които се превръщат в норма за университетите и научноизследователските центрове.

„Хоризонт 2020“ прави допълнителна крачка в ролята си на модел, като за пръв път включва в рамковите програми член, посветен на равенството между половете. Настоящият доклад разширява съдържанието на члена, с цел той да обхване два аспекта на равенството между половете: засилване на представителството и насърчаване на жените в програмата „Хоризонт 2020“ и интегриране на анализа на половете в съдържанието на научните изследвания.

В същия дух, докладчикът включи нов член относно отворения и безплатен достъп за периодичните публикации в резултат на публична научноизследователска дейност, финансирана от програмата. Също така се предвижда насърчаването на отворения достъп до данните, получени или събрани от проекти, финансирани по програмата „Хоризонт 2020“.

Освен това и двата елемента имат ясно отражение върху ефективността и рентабилността на бюджета. По-ефективното използване на човешкия капитал на жените позволява включването на по-голям опит и генериране на повече идеи, което създава нови възможности за превръщането на иновациите в икономическо развитие. По-широкото приложение и по-голямата достъпност на резултатите от научноизследователската дейност несъмнено улеснява процеса на иновации на всяка част от територията на ЕС.

Подчертаване на международното измерение на „Хоризонт 2020“

Международното сътрудничество представлява хоризонталното измерение с най-голям потенциал за развитие през следващите години. Ако Европа желае да поддържа своята конкурентоспособност и да намери решения за глобални проблеми, тя трябва да си сътрудничи с водещите световни центрове с експертен опит и с много изследователи на място, като по този начин допринесе за научното развитие на глобално равнище. Следователно прилагането на трите приоритета, около които е структурирана програмата „Хоризонт 2020“, следва да включва ясно международно измерение.

СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (19.9.2012)

на вниманието на комисия по промишленост, изследвания и енергетика

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)
(COM(2011)0809 – C7‑0466/2011 – 2011/0401(COD))

Докладчик по становище: Sophocles Sophocleous

КРАТКА ОБОСНОВКА

Свързаните със сигурността научни изследвания са важен аспект от „Хоризонт 2020“, рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014-2020 г.). В предложението на Комисията те са включени в предизвикателството „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ на приоритет „Обществени предизвикателства“.

Сигурните общества следва да могат да защитават свободата и сигурността на Европа и нейните граждани. Научните изследвания и иновациите могат да играят ясна водеща и подкрепяща роля като фактор за придобиване на сила, въпреки че сами по себе си те не могат да гарантират сигурността. Научноизследователските и иновационни дейности следва да бъдат насочени към предотвратяване, възпиране, подготовка и защита срещу заплахите за сигурността. Освен това сигурността е свързана с основни предизвикателства, които не могат да бъдат решени с независими и специфични за сектора методи, а по-скоро се нуждаят от по-амбициозни, координирани и холистични подходи. Научните изследвания и иновациите са от огромно значение за сектора на сигурността и отбраната като основа на конкурентоспособността и устойчивостта на европейската отбранителна промишленост. Те са от особено значение за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“.

В тази връзка докладчикът счита параграф 2 от член 16 за особено проблематичен, тъй като в него се заявява, че „Научноизследователските и иновационните дейности, извършвани в рамките на „Хоризонт 2020“, са насочени изключително към граждански приложения.“ Тази формулировка ще изключи от програмата всякаква форма на научноизследователска дейност в областта на отбраната. Докладчикът счита, че научните изследвания и иновации в рамките на „Хоризонт 2020“ не следва да бъдат насочени изключително към граждански приложения поради значението на растящия брой технологии с приложения с двойна употреба и увеличаващото се взаимно допълване и взаимодействие между европейските изследователски програми в областта на отбраната и гражданската сигурност. Следователно докладчикът призовава за изменение на член 16, параграф 2, което да направи възможни приложения в областта на отбраната в контекста на двойната употреба.

„Хоризонт 2020“ следва да подкрепя научните изследвания и иновациите, свързани с Общата политика за сигурност и отбрана, посочена в член 42, параграф 2 и член 45 от Договора за Европейския съюз. За тази цел програмата следва да предвижда съобразяване със свързани с отбраната изисквания при научните изследвания и иновациите с възможна „двойна употреба“. Тези дейности следва да са насочени към изграждане на необходимите способности за опазване на мира, за предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност, както и за управление на кризи. В съответствие с това следва да бъде призната основната роля на Европейската агенция по отбрана, тъй като тя е главният партньор на Европейската комисия при определяне на нуждите в областта на способностите, при изграждането на взаимодействия, при избягването на дублиране и в подкрепа на стандартизацията. Следователно Европейската агенция по отбрана и Комисията, в съответствие със задачите, възложени от Съвета в последните му заключения, биха могли да бъдат поканени да представят до края на годината конкретни предложения в тази област, включително в областта на научните изследвания и технологиите.

И накрая докладчикът би искал да подчертае значението на структурата и изпълнението на „Хоризонт 2020“. Що се отнася до приоритета „Обществени предизвикателства“, въпреки че темите и групиранията като че ли отразяват сегашните глобални проблеми, съществуват известни съмнения относно предложената комбинация от теми по цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“. Докладчикът счита, че е в интерес на сигурността и отбраната научните изследвания в областта на сигурността да останат отделен компонент от „Хоризонт 2020“. Освен това обхватът на темата „Сигурност“ следва да се разшири, за да се отрази необходимостта от трансфер на иновации и технологии между гражданската и отбранителната промишленост. В този контекст отбраната се определя като вид превенция, за да имат обществата готовност да предотвратяват и да се защитават от всякакъв вид кризи. Във всеки случай Договорите на Европейския съюз позволяват научни изследвания в областта на сигурността и отбраната. Осъществяването им е въпрос на политическа воля.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в доклада си следните изменения:

Изменение 1 Предложение за регламент Съображение 5 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(5a) В няколко свои резолюции Парламентът припомня значението на научноизследователската дейност и иновациите в сектора на сигурността и отбраната като основа за конкурентоспособността и устойчивостта на европейската отбранителна промишленост, както и значението им за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ за устойчив растеж. В тази връзка Парламентът отбелязва взаимните приложения, взаимното допълване и взаимодействията между гражданските и отбранителните научноизследователски програми, посочва основната роля на Европейската агенция по отбрана при координирането и планирането на съвместни научноизследователски дейности в областта на отбраната и подчертава ползите от сътрудничеството в областта на научните изследвания по отношение на подобряване на оперативната съвместимост. Освен това той насърчава Комисията, Европейската агенция по отбрана и Европейската космическа агенция да съгласуват своите дейности в рамките на Европейската рамка за сътрудничество за изследвания в областта на сигурността и отбраната. По-специално Парламентът подчертава, че финансираните от Съюза изследвания в областта на отбраната следва да бъдат насочени към развитие на способностите на ЕС за справяне с кризи и да бъдат съсредоточени върху приложенията с двойна употреба поради факта, че военните и цивилните служители са изложени на подобни заплахи и следователно се нуждаят от сравними способности. И накрая Парламентът посочва разпоредбите на член 185 от ДФЕС, който гласи, че Съюзът може да участва в научноизследователски програми и програми за развитие, осъществявани от няколко държави членки, които биха могли да бъдат използвани за ускоряване на развитието на способности, необходими за мисии и операции, провеждани в изпълнение на Общата политика за сигурност и отбрана.
Изменение 2 Предложение за регламент Съображение 6 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(6a) В заключенията относно обединяването и споделянето на военни способности, които прие на срещата си на 22 и 23 март 2012 г., Съветът на Европейския съюз признава по-широките последствия от отбраната за технологиите, иновациите и растежа и отбелязва с безпокойство общото намаляване на инвестициите за научни изследвания и технологии в областта на отбраната и неговото отражение върху способността на Европа за развиване на бъдещи отбранителни способности. Той изтъква отново своя ангажимент за сътрудничество в областта на научните изследвания и технологиите. Съветът насърчава Европейската агенция по отбрана и Комисията да продължават да търсят единодействие с европейските политики, и по-специално в областта на научните изследвания и технологиите, включително по отношение на новата европейска рамкова програма за научни изследвания и технологии („Хоризонт 2020“). Той заключава, че това ще допринесе за укрепването на европейската отбранителна промишлена и технологична база. Също така в Декларацията си относно укрепването на способностите от 11 декември 2008 г. Съветът на Европейския съюз подчертава, че научноизследователската и развойна дейност е от съществено значение, за да се постигнат необходимите способности, както и за бъдещето на европейската отбранителна индустрия и за нейната конкурентоспособност в световен план. Освен това Съветът изразява желанието си да продължи да осигурява взаимодействия между дейностите по линия на рамковата програма за научноизследователска и развойна дейност и отбраната предвид възможната двойна употреба на гражданските и отбранителните технологии.
Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 11
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(11) Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) в Европейския съюз е съсредоточена по три приоритета, а именно: да се създаде отлична наука с оглед да се укрепят високите научни постижения на Съюза на световно равнище; да се спомогне за водещите позиции на промишлеността в подкрепа на предприятията, включително малките и средните предприятия (МСП), и иновациите; да се овладеят обществените предизвикателства в пряк отговор на предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“, чрез подкрепа за дейности, обхващащи цялостния процес от научните изследвания до пазара. Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се подпомагат всички етапи в иновационната верига и особено дейности, които са по-тясно свързани с пазарната реализация, включително с иновативни финансови инструменти, както и нетехнологични и социални иновации, и се цели задоволяване на нуждите от научни изследвания на широка гама съюзни политики, като се набляга върху максималното оползотворяване и разпространение на получените от подпомаганите дейности знания чак до търговското им използване. Приоритетите на „Хоризонт 2020“ следва да се поддържат и чрез програма за ядрени изследвания и дейности по обучение по Договора за Евратом.	(11) Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) в Европейския съюз е съсредоточена по три приоритета, а именно: да се създаде отлична наука с оглед да се укрепят високите научни постижения на Съюза на световно равнище; да се спомогне за водещите позиции на промишлеността в подкрепа на предприятията, включително малките и средните предприятия (МСП), и иновациите; да се овладеят обществените предизвикателства в пряк отговор на предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“, чрез подкрепа за дейности, обхващащи цялостния процес от научните изследвания до пазара. Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се подпомагат всички етапи в иновационната верига и особено дейности, които са по-тясно свързани с пазарната реализация, включително с иновативни финансови инструменти, както и нетехнологични и социални иновации, и се цели задоволяване на нуждите от научни изследвания на широка гама съюзни политики, като се набляга върху максималното оползотворяване и разпространение на получените от подпомаганите дейности знания чак до търговското им използване. Това включва научни изследвания в подкрепа на интересите в областта на сигурността и отбраната на Съюза и неговите държави членки. Приоритетите на „Хоризонт 2020“ следва да се поддържат и чрез програма за ядрени изследвания и дейности по обучение по Договора за Евратом.
Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 26
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(26) За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, околната среда, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони, които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния и регионалния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация.	(26) За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, глобалната спътникова навигация и мониторинга на земята, околната среда, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони, които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния и регионалния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация.
Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 26
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(26) За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, околната среда, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони, които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния и регионалния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация.	(26) За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, околната среда, конкурентоспособността и МСП, вътрешната и външната сигурност, политиките за отбрана, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони, които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния и регионалния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация.
Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 26 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(26a) „Хоризонт 2020“ следва да подкрепя научните изследвания и иновациите, свързани с Общата политика за сигурност и отбрана, посочена в член 42, параграф 3 и член 45 от Договора за Европейския съюз. За тази цел програмата следва да предвижда изпълняване на свързани с отбраната изисквания при научните изследвания и иновациите с възможна „двойна употреба“, както и да установява конкретно насочени съвместни научноизследователски и развойни дейности, основани на член 185 от ДФЕС. Тези дейности следва да са насочени към изграждане на необходимите способности за опазване на мира, за предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност, както и за управление на кризи. В тази връзка следва да бъде призната ролята на Европейската агенция по отбрана.
Изменение 7 Предложение за регламент Съображение 28
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(28) С цел да се постигне максимално въздействие от финансирането от страна на Съюза, трябва да се развиват по-тесни полезни взаимодействия, включително под формата на партньорства в рамките на публичния сектор, между „Хоризонт 2020“ и национални и регионални програми за подпомагане на научните изследвания и иновациите.	(28) С цел да се постигне максимално въздействие от финансирането от страна на Съюза, трябва да се развиват по-тесни полезни взаимодействия, включително под формата на партньорства в рамките на публичния сектор, между „Хоризонт 2020“ и международни, национални и регионални програми за подпомагане на научните изследвания и иновациите.
Изменение 8 Предложение за регламент Съображение 28
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(28) С цел да се постигне максимално въздействие от финансирането от страна на Съюза, трябва да се развиват по-тесни полезни взаимодействия, включително под формата на партньорства в рамките на публичния сектор, между „Хоризонт 2020“ и национални и регионални програми за подпомагане на научните изследвания и иновациите.	(28) С цел да се постигне максимално въздействие от финансирането от страна на Съюза, трябва да се развиват по-тесни полезни взаимодействия, включително под формата на партньорства в рамките на публичния сектор, между „Хоризонт 2020“ и национални и регионални програми за подпомагане на научните изследвания и иновациите. Това следва да включва взаимодействия между граждански и отбранителни технологии, по-специално чрез подпомагане на научните изследвания и иновациите с двойна употреба и на технологии за връзка.
Изменение 9 Предложение за регламент Съображение 30
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(30) Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се насърчава сътрудничеството с трети държави въз основа на общ интерес и взаимна полза. Международното сътрудничество в областта на науката, технологиите и иновациите следва да бъде насочено към постигане на целите на „Европа 2020“ за укрепване на конкурентоспособността и за справяне с обществените предизвикателства, както и да подкрепя външната политика на Съюза и неговата политика за развитие, включително като се развиват полезни взаимодействия с външни програми и се допринася за изпълнението от Съюза на неговите международни ангажименти, като например постигане на Целите на хилядолетието за развитие.	(30) Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се насърчава сътрудничеството с трети държави въз основа на общ интерес и взаимна полза. Международното сътрудничество в областта на науката, технологиите и иновациите следва да бъде насочено към постигане на целите на „Европа 2020“ за укрепване на конкурентоспособността и за справяне с обществените предизвикателства, както и да подкрепя външната политика на Съюза и неговата политика за развитие, включително като се развиват полезни взаимодействия с външни програми и се допринася за изпълнението от Съюза на неговите международни ангажименти, като например постигане на Целите на хилядолетието за развитие. Всяка форма на сътрудничество с трети държави следва да отчита интересите на Съюза и неговите държави членки в областта на сигурността и отбраната.
Изменение 10 Предложение за регламент Член 12 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. За изпълнението на „Хоризонт 2020“ трябва да се вземат предвид съветите и данните, получени от: създадени от Комисията консултативни групи от независими експерти на високо равнище; структури за водене на диалог, създадени по силата на международни споразумения в областта на науката и технологиите; дейности с перспективна насоченост; целеви публични консултации; и прозрачни, взаимодействащи си процеси, които гарантират, че се подпомагат сериозни научни изследвания и иновации.	1. За изпълнението на „Хоризонт 2020“ трябва да се вземат предвид съветите и данните, получени от: създадени от Комисията консултативни групи от независими експерти на високо равнище; структури за водене на диалог, създадени по силата на международни споразумения в областта на науката и технологиите; дейности с перспективна насоченост; целеви публични консултации; и прозрачни, взаимодействащи си процеси, които гарантират, че се подпомагат сериозни научни изследвания и иновации. При необходимост се предоставят и консултации от обществени служби като Европейската служба за външна дейност.
Изменение 11 Предложение за регламент Член 12 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. В пълна степен се вземат под внимание и съответни аспекти на научноизследователските и иновационни програми, създадени от европейски технологични платформи, инициативи за съвместно планиране и европейски партньорства за иновации.	2. В пълна степен се вземат под внимание и съответни аспекти на научноизследователските и иновационни програми, създадени от европейски технологични платформи, инициативи за съвместно планиране и европейски партньорства за иновации и европейски органи, занимаващи се с научноизследователски програми, като Европейската агенция по отбрана и Европейската космическа агенция.
Изменение 12 Предложение за регламент Член 12 – параграф 2 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	2a. Всякакъв конфликт на интереси между ролята на консултант и участие в „Хоризонт 2020“ трябва да бъде изключен.
Изменение 13 Предложение за регламент Член 13 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, включително равенство между половете; повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените.	1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, включително равенство между половете; повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените, както и взаимодействието между технологиите за гражданска употреба и отбранителните технологии, по-специално чрез подпомагане на изследванията и иновациите „с двойна употреба“ и на технологиите за връзка.
Изменение 14 Предложение за регламент Член 13 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, включително равенство между половете; повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените.	1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, включително равенство между половете; повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените и постигането на адекватна технологична независимост на европейско равнище.
Изменение 15 Предложение за регламент Член 16 – параграф 1 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	1a. „Хоризонт 2020“ изключва правни субекти (включително свързани лица), чието участие, с оглед на преследваните от тях цели, тяхното място на установяване, естеството на тяхната дейност и нейното местоположение, би принудило Съюза да признае за законна или да окаже помощ или подкрепа за запазването на ситуация, породена от сериозно нарушаване на международното право (включително международното хуманитарно право), когато това нарушаване е било установено с резолюция на Съвета за сигурност на ООН или с решение или консултативно становище на Международния съд.
Изменение 16 Предложение за регламент Член 16 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Научноизследователските и иновационните дейности, извършвани в рамките на „Хоризонт 2020“, са насочени изключително към граждански приложения.	2. Научноизследователските и иновационните дейности, извършвани в рамките на „Хоризонт 2020“, са насочени главно към граждански приложения.
Изменение 17 Предложение за регламент Член 21 – параграф 1 – буква в)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) подкрепа за целите на външната политика на Съюза и политиката му за развитие, допълвайки външни програми и програми за развитие.	в) подкрепа за целите на външната политика на Съюза и политиката му за развитие, допълвайки външни програми и програми за развитие. Всяка форма на сътрудничество с трети държави отчита интересите на Съюза и неговите държави членки в областта на сигурността и отбраната.
Изменение 18 Предложение за регламент Член 21 – параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Освен това по линия на „Хоризонт 2020“ се осъществяват хоризонтални и междусекторни дейности за стимулиране на стратегическото развитие на международното сътрудничество по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“, изложена в точка 6.3.2, буква г) от част ІІІ от приложение І.	3. Освен това се осъществяват хоризонтални и междусекторни дейности за стимулиране на стратегическото развитие на сътрудничество, както и дейности за насърчаване на взаимодействието с научноизследователските програми на други агенции, като например Европейската агенция по отбрана и Европейската космическа агенция, по цели „Европа в един променящ се свят – приобщаващи и иновативни общества“ и „Сигурни общества – Защита на свободата и сигурността на Европа и нейните граждани“ изложени съответно в част ІІІ, точка 6.3.2, буква г) и точка 6.3.3.а)–д) на приложение І.
Изменение 19 Предложение за регламент Член 25 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Комисията докладва и разпространява резултатите от това наблюдение.	2. Комисията докладва и разпространява резултатите от това наблюдение. По-конкретно те се предоставят на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.
Изменение 20 Предложение за регламент Приложение І – Основни насоки за конкретните цели и дейности – параграф 14 – буква е)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
е) приобщаващи, иновативни и сигурни общества.	е) Европа в един променящ се свят – приобщаващи и иновативни общества
Изменение 21 Предложение за регламент Приложение І – Основни насоки за конкретните цели и дейности – параграф 14 – буква еа) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	еа) Сигурни общества – защита на свободата и сигурността на Европа и нейните граждани
Изменение 22 Предложение за регламент Приложение І – Основни насоки за конкретните цели и дейности – параграф 16
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Социалните и хуманитарните науки винаги присъстват в дейностите за справяне с всякакви предизвикателства. Освен това базовото развитие на тези научни дисциплини се подпомага и по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ Подкрепата ще бъде съсредоточена и върху осигуряването на солидна основа от данни за нуждите на разработването на политики на международно, съюзно, национално и регионално равнище. Поради глобалния характер на много от предизвикателствата неразделна част от работата за справяне с тях е стратегическото сътрудничество с трети държави. Освен това междусекторна подкрепа за международно сътрудничество се предоставя по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“.	Социалните и хуманитарните науки винаги присъстват в дейностите за справяне с всякакви предизвикателства. Освен това базовото развитие на тези научни дисциплини се подпомага и по конкретната цел „Европа в един променящ се свят – приобщаващи и иновативни общества“. Подкрепата ще бъде съсредоточена и върху осигуряването на солидна основа от данни за нуждите на разработването на политики на международно, съюзно, национално и регионално равнище. Поради глобалния характер на много от предизвикателствата неразделна част от работата за справяне с тях е стратегическото сътрудничество с трети държави. Освен това междусекторна подкрепа за международно сътрудничество се предоставя по конкретната цел „Европа в един променящ се свят – приобщаващи и иновативни общества“.
Изменение 23 Предложение за регламент Приложение І – Основни насоки за конкретните цели и дейности – параграф 17
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Работата по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ включва и дейност за „премахване на разделението по отношение на научните изследвания и иновациите“ с конкретни мерки за стимулиране на високи постижения в по-слабо развитите региони на Съюза.	Работата по конкретната цел „Европа в един променящ се свят – приобщаващи и иновативни общества“ включва и дейност за „премахване на разделението по отношение на научните изследвания и иновациите“ с конкретни мерки за стимулиране на високи постижения в по-слабо развитите региони на Съюза.
Изменение 24 Предложение за регламент Приложение І – Част ІІ – точка 1 – параграф 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Тези дейности ще допринесат за постигане целите на водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“ — „Съюз за иновации”, „Европа за ефективно използване на ресурсите”, „Индустриална политика за ерата на глобализацията” и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа”, както и на целите на политиката на Съюза по отношение на космическото пространство.	Тези дейности ще допринесат за постигане целите на водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“ — „Съюз за иновации“, „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, както и на целите на политиката на водещите програми на Съюза по отношение на космическото пространство „Галилео“ и ГМОСС.
Изменение 25 Предложение за регламент Приложение І – Част ІІ – точка 1.6.3 – буква в)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) Използването на постъпващите от европейски спътници данни може значително да се повиши, ако бъдат положени съгласувани усилия за координиране и организиране на обработката, валидирането и стандартизацията на космическите данни. Иновативни подходи при обработката и разпространението на данните могат също така да осигурят по-висока възвръщаемост на инвестициите в космическа инфраструктура и да допринесат за справяне с обществени предизвикателства, особено ако се координират в рамките на глобални усилия като Глобалната мрежа от системи за наблюдение на Земята, Европейската програма за спътникова навигация „Галилео“ или Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC).	в) Използването на постъпващите от европейски спътници данни може значително да се повиши, ако бъдат положени съгласувани усилия за координиране и организиране на обработката, валидирането и стандартизацията на космическите данни. Иновативни подходи при обработката и разпространението на данните могат също така да осигурят по-висока възвръщаемост на инвестициите в космическа инфраструктура и да допринесат за справяне с обществени предизвикателства, особено ако се координират в рамките на глобални усилия като Глобалната мрежа от системи за наблюдение на Земята и участието на Съюза в ГМОСС, Европейската програма за спътникова навигация „Галилео“ или Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC).
Изменение 26 Предложение за регламент Приложение 1 – раздел 3 – точка 1 – подточка 1.2 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Болестите и уврежданията не се спират от границите между държавите. Адекватният отговор на европейско равнище с научни изследвания и иновации може и следва съществено да допринесе за справянето с тези предизвикателства, подобряването на здравето и благосъстоянието на всички и за водещите позиции на Европа в бързо разширяващите се световни пазари за иновации в областта на здравето и благосъстоянието.	Болестите и уврежданията не се спират от границите между държавите. Адекватният отговор на европейско равнище с научни изследвания и иновации в партньорство с трети държави може и следва съществено да допринесе за справянето с тези глобални предизвикателства, като по този начин допринася за постигането на Целите на хилядолетието за развитие, подобряването на здравето и благосъстоянието на всички и за водещите позиции на Европа в бързо разширяващите се световни пазари за иновации в областта на здравето и благосъстоянието.
Изменение 27 Предложение за регламент Приложение 1 – раздел 3 – точка 1 – подточка 1.2 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Отговорът зависи от високите постижения в научните изследвания с оглед да подобрим нашите фундаментални познания относно здравето, болестите, увреждането, развитието и стареенето (включително продължителността на живота), както и от безпроблемното и широко пренасяне на новите и съществуващите знания в иновативни, ефективни продукти, стратегии, интервенции и услуги, чийто мащаб да може да се променя съобразно потребностите. Освен това значението на тези предизвикателства за цяла Европа, а в много случаи и за света, налага отговор, който да се характеризира с дългосрочна и координирана подкрепа за сътрудничество между отлични, мултидисциплинарни и многосекторни екипи.	Отговорът зависи от високите постижения в научните изследвания с оглед да подобрим нашите фундаментални познания относно здравето, болестите, увреждането, развитието и стареенето (включително продължителността на живота), както и от безпроблемното и широко пренасяне на новите и съществуващите знания в иновативни, ефективни и достъпни продукти, стратегии, интервенции и услуги, чийто мащаб да може да се променя съобразно потребностите. Освен това значението на тези предизвикателства за цяла Европа, а в много случаи и за света, налага отговор, който да се характеризира с дългосрочна и координирана подкрепа за сътрудничество между отлични, мултидисциплинарни и многосекторни екипи.
Изменение 28 Предложение за регламент Приложение I – Част ІІІ – точка 6 – заглавие
Текст, предложен от Комисията	Изменение
6. ПРИОБЩАВАЩИ, ИНОВАТИВНИ И СИГУРНИ ОБЩЕСТВА	6. ЕВРОПА В ЕДИН ПРОМЕНЯЩ СЕ СВЯТ – ПРИОБЩАВАЩИ И ИНОВАТИВНИ ОБЩЕСТВА
Изменение 29 Предложение за регламент Приложение I – Част ІІІ – точка 6.1 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Конкретната цел е да се насърчават приобщаващи, иновативни и сигурни общества в Европа в условията на безпрецедентни преобразования и нарастваща взаимозависимост в световен мащаб.	Конкретната цел е да се насърчават приобщаващи и иновативни общества в Европа в условията на безпрецедентни преобразования и нарастваща взаимозависимост в световен мащаб.
Изменение 30 Предложение за регламент Приложение I – Част ІІІ – точка 6.1 – параграф 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Трето, много форми на несигурност, като например престъпност, насилие, тероризъм, атаки в кибернетичното пространство и нарушения на неприкосновеността на личния живот, както и други форми на социален и икономически безпорядък засягат все повече граждани. Преценява се, че вероятно до 75 млн. души стават преки жертви на престъпления всяка година в Европа. Преките разходи вследствие на престъпност, тероризъм, незаконни действия, насилие и бедствия в Европа се оценяват на най-малко 650 млрд. EUR (т.е. около 5 % от БВП на Съюза) за 2010 г. Ярък пример за последиците от тероризма е атаката срещу кулите близнаци в Манхатън, Ню Йорк, на 11 септември 2001 г. Хиляди хора загубиха живота си, а причинените щети от това събитие се оценяват на 35 млрд. USD поради намалената производителност в САЩ и 47 млрд. USD поради загуба на продукция, както и нарастване на безработицата с почти 1 % през следващото тримесечие. Граждани, дружества и институции участват във все по-голяма степен в цифрови взаимодействия и транзакции в социалната, финансовата и търговската сфера на живота, но развитието на интернет доведе и до киберпрестъпления с щети за милиарди евро всяка година и до нарушения на неприкосновеността на личния живот, засягащи отделни лица или сдружения в целия континент. Чувството на несигурност в ежедневието и възникването на неочаквани ситуации вероятно се отразява отрицателно върху доверието на гражданите не само в институциите, но и върху взаимното доверие.	заличава се
Изменение 31 Предложение за регламент Приложение I – Част ІІІ – точка 6.2 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
За изграждането на приобщаващи, иновативни и сигурни общества Европа се нуждае от отговор, което предполага да се развият нови знания, технологии и способности, както и да се установят възможните варианти на политика. Такова начинание ще помогне на Европа да се справи с предизвикателствата, пред които е изправена, не само във вътрешен план, но и като участник от световна класа на международната сцена. Това на свой ред ще помогне и на държавите-членки да се възползват от придобития другаде опит и ще им позволи по-добре да определят своите собствени конкретни действия съобразно специфичните условия в тях.	За изграждането на приобщаващи и иновативни общества Европа се нуждае от отговор, което предполага да се развият нови знания, технологии и способности, както и да се установят възможните варианти на политика. Такова начинание ще помогне на Европа да се справи с предизвикателствата, пред които е изправена, не само във вътрешен план, но и като участник от световна класа на международната сцена. Това на свой ред ще помогне и на държавите-членки да се възползват от придобития другаде опит и ще им позволи по-добре да определят своите собствени конкретни действия съобразно специфичните условия в тях.
Изменение 32 Предложение за регламент Приложение I – Част ІІІ – точка 6.2 – параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Така финансирането от Съюза във връзка с това предизвикателство ще подкрепи разработването, прилагането и адаптацията на ключови политики на ЕС, в частност приоритетите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, общата външна политика и политика на сигурност на Съюза и стратегията за вътрешна сигурност, включително политики за предотвратяване и реагиране на бедствия. Ще се преследва съгласуване с преките действия на Съвместния изследователски център.	Така финансирането от Съюза във връзка с това предизвикателство ще подкрепи разработването, прилагането и адаптацията на ключови политики на ЕС, в частност приоритетите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Ще се преследва съгласуване с преките действия на Съвместния изследователски център.
Изменение 33 Предложение за регламент Приложение I – Част ІІІ – точка 6.3 – подточка 6.3.2 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта е да се подпомогне развитието на иновативни общества и политики в Европа чрез включването на граждани, предприятия и потребители в научни изследвания и иновации и да се подкрепят съгласувани политики относно научните изследвания и иновациите в контекста на глобализацията. Особена подкрепа ще се предоставя за развитието на европейското научноизследователско пространство (ERA) и за разработването на рамкови условия за иновации.	Целта е да се подпомогне развитието на иновативни общества и политики в Европа чрез включването на граждани, организации на гражданското общество, предприятия и потребители в научни изследвания и иновации и да се подкрепят съгласувани политики относно научните изследвания и иновациите в контекста на глобализацията. Особена подкрепа ще се предоставя за развитието на европейското научноизследователско пространство (ERA) и за разработването на рамкови условия за иновации.
Изменение 34 Предложение за регламент Приложение І – Част ІІІ – точка 6.3.3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
6.3.3. Сигурни общества	заличава се
Целта е да се подкрепят политиките на Съюза за вътрешна и външна сигурност, както и да се гарантира кибернетичната сигурност, надеждност и неприкосновеност на личния живот в цифровия единен пазар, като същевременно се повишава конкурентоспособността на секторите за сигурност, ИКТ и услуги в Съюза. Това ще бъде осъществено чрез разработването на иновативни технологии и решения, с които да се отстраняват пропуски по отношение на сигурността и да се предотвратяват заплахи за сигурността. Тези определяни от мисията действия ще са цялостно съобразени с изискванията на различните потребители (граждани, предприятия и администрации, включително национални и международни органи, гражданска защита, правоприлагане, гранична охрана и др.), за да се вземе предвид развитието на заплахите за сигурността, защитата на неприкосновеността на личния живот и необходимите обществени аспекти.
Дейностите са насочени към:
a) борба с престъпността и тероризма;
б) укрепване на сигурността чрез управление на границите;
в) осигуряване на кибернетична сигурност;
г) повишаване на устойчивостта на Европа спрямо кризи и бедствия;
д) гарантиране на неприкосновеността на личния живот и свободата в интернет и увеличаване на общественото измерение на сигурността.
Изменение 35 Предложение за регламент Приложение І – Част ІІІ – точка 6а (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	6a. СИГУРНИ ОБЩЕСТВА – ЗАЩИТА НА СВОБОДАТА И СИГУРНОСТТА НА ЕВРОПА И НЕЙНИТЕ ГРАЖДАНИ
	6a.1. Конкретна цел
	Конкретната цел е да се насърчават сигурни европейски общества в условията на безпрецедентни преобразования и нарастваща взаимозависимост и заплахи в световен мащаб, като същевременно се укрепва европейската култура на свобода и правосъдие.
	Съществува широко разпространено усещане за несигурност, независимо дали то е пораждано от престъпност, насилие, тероризъм, природни или причинени от човека бедствия, атаки в кибернетичното пространство, нарушения на неприкосновеността на личния живот или от други форми на социални и икономически разстройства. Това пряко засяга гражданите и има по-широко въздействие върху понятията доверие, грижа и общуване, и е свързано със степента на готовност и организация на обществото.
	Според изчисленията всяка година броят на преките жертви на престъпления в Европа вероятно достига 75 милиона души¹. Преките разходи вследствие на престъпност, тероризъм, незаконни действия, насилие и бедствия в Европа се оценяват на най-малко 650 милиарда евро (т.е. около 5 % от БВП на Съюза) за 2010 г. Ярък пример за последиците от тероризма е атаката срещу кулите близнаци в Манхатън, Ню Йорк, на 11 септември 2001 г. Хиляди хора загубиха живота си, а причинените щети от това събитие се оценяват на 35 млрд. USD поради намалената производителност в САЩ и 47 млрд. USD поради загуба на продукция, както и нарастване на безработицата с почти 1 % през следващото тримесечие. Това събитие имаше освен това съществено културно и глобално въздействие. Граждани, дружества и институции участват във все по-голяма степен в цифрови взаимодействия и транзакции в социалната, финансовата и търговската сфера на живота, но развитието на интернет доведе и до престъпления в кибернетичното пространство с щети за милиарди евро всяка година и до нарушения на неприкосновеността на личния живот, засягащи отделни лица или сдружения на целия континент. Промените в естеството на несигурността и усещането за нея в ежедневието вероятно се отразяват върху доверието на гражданите не само в институциите, но и помежду им.
	За да се предвидят, предотвратят и управляват тези заплахи, е необходимо да се разработят и приложат иновативни технологии, решения, прогнозни инструменти и знания, да се стимулира сътрудничество между доставчици и потребители, да се намерят решения за гражданската сигурност, да се повиши конкурентоспособността на промишлеността и услугите в областта на сигурността, включително ИКТ, и да се предотвратяват и да се води борба срещу злоупотребите с неприкосновеността на личния живот и нарушенията на правата на човека в интернет и в други области, като същевременно се гарантират личните права и свободи на европейските граждани.
	С оглед на това предизвикателство „Хоризонт 2020“ ще подкрепя научните изследвания във връзка с технологиите, които се използват в сферата на гражданската сигурност и отбраната, както и научните изследвания, насочени към европейски способности от значение и за двете области. За целта в обхвата на научните изследвания в областта на сигурността ще бъдат включени също вътрешната и външната сигурност, включително общата политика за сигурност и отбрана, и ще се подпомагат всички технологии с „двойна употреба“, като при необходимост в работата на Комисията ще се участва и Европейската агенция по отбрана. При изпълнението на дейностите във връзка с научните изследвания и иновациите в областта на технологиите, както и във връзка със съвместните научни изследвания и развитието в рамките на това предизвикателство, ще се отделя особено внимание на аспектите стандартизация, същинска оперативна съвместимост, главни базови технологии, стратегическа независимост и сигурност на доставките, като се поддържат високи постижения и иновации във веригата на доставка на технологии.
	И накрая, тъй като политиките за сигурност следва да взаимодействат с различни социални политики, повишаването на общественото измерение на научните изследвания в областта на сигурността ще бъде важен аспект на това предизвикателство.
	6a.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза
	Сигурността е основателен повод за загриженост за Европа и нейните граждани и в това отношение представлява основно предизвикателство за обществото. Съюзът, неговите граждани, промишленост и международни партньори са изправени пред редица заплахи за сигурността като престъпност, тероризъм, незаконен трафик и мащабни извънредни ситуации, дължащи се на природни или причинени от човека бедствия. Тези заплахи могат да преминат през границите, да бъдат насочени към физически цели или към кибернетичното пространство, като атаките могат да са от различни източници. Атаките срещу информационни или комуникационни системи на обществени органи и частни субекти например не само подкопават доверието на гражданите в информационните и комуникационните системи и водят до преки финансови загуби и загуба на бизнес възможности, но могат и сериозно да засегнат важна инфраструктура и услуги като енергетиката, въздухоплаването и друг вид транспорт, снабдяването с вода и храни, здравеопазването, финансите или телекомуникациите.
	Тези заплахи биха могли да застрашат самите устои на нашето общество. Технологията и творческото проектиране могат да допринесат съществено за всяко ответно действие. При все това новите решения следва да се разработват, като същевременно се взема предвид целесъобразността на средствата и тяхната адекватност по отношение на обществените изисквания, по-специално по отношение на гаранциите за спазване на основните права и свободи на гражданите.
	Освен това сигурността представлява и основно икономическо предизвикателство. Пазарът в областта на сигурността е на стойност около 100 милиарда евро годишно в световен мащаб, от които делът на Европа е между 25 и 35 %. Освен това той се разраства бързо, въпреки настоящата икономическа криза. Предвид потенциалното въздействие на някои заплахи върху услугите, мрежите или предприятията, внедряването на подходящи решения в областта на сигурността придоби решаващо значение за икономиката и конкурентоспособността на европейското производство.
	Така финансирането от Съюза във връзка с това предизвикателство ще подкрепи разработването, прилагането и адаптирането на ключови политики на ЕС, в частност приоритетите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, общата външна политика и политика на сигурност, включително общата политика за сигурност и отбрана, стратегията за вътрешна сигурност на Съюза, включително политики за предотвратяване и реагиране на бедствия и Програмата в областта на цифровите технологии за Европа. Ще се преследва съгласуване с преките действия на Съвместния изследователски център.
	Като се има предвид специфичното естество на сигурността, ще бъдат приложени конкретни предпазни мерки по отношение на програмирането и управлението, включително предпазни мерки съвместно с комитета, посочен в член 9 на решението на Съвета за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.). Класифицираната или чувствителна информация, свързана със сигурността, ще бъде защитена, а в работните програми могат да бъдат посочени специални изисквания и критерии за международно сътрудничество. Това ще бъде отразено и в механизмите, свързани с програмирането и управлението във връзка с това предизвикателство, включително аспектите на процедурата на комитет.
	Накрая, тъй като научните изследвания в рамките на това предизвикателство ще бъдат насочени към приложения както в областта на гражданската сигурност, така и на отбраната, активно ще се търси сътрудничество с Европейската агенция по отбрана във всички аспекти, свързани с изпълнението на това предизвикателство. За целта Европейската агенция по отбрана следва да участва в механизмите по ръководенето, програмирането и управлението във връзка с това предизвикателство, включително аспектите на сътрудничеството между службите и на процедурата на комитет. Механизмите за координация с други компетентни агенции на Съюза, като например Frontex, Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) и Европол, също ще бъдат допълнително укрепени, за да се подобри координирането на програми и политики на Съюза в областта на вътрешната и външната сигурност, и на други инициативи на Съюза.
	6a.3. Общи насоки за дейностите
	Целта е да се подкрепят политиките на Съюза за вътрешна и външна сигурност, както и да се гарантира кибернетичната сигурност, доверието и неприкосновеността на личния живот в цифровия единен пазар, като същевременно се повишава конкурентоспособността на промишлеността и услугите за сигурност в Съюза, включително ИКТ. Дейностите ще включват акцент върху проучването и разработването на следващото поколение новаторски решения — чрез работа по нови концепции и проекти — и оперативно съвместими стандарти. Това ще се осъществи чрез разработването на новаторски технологии и решения за отстраняване на пропуски в сигурността, които водят до намаляване на риска от заплахи за сигурността. Тези определяни от мисията действия ще са цялостно съобразени с изискванията на различните потребители (граждани, предприятия и администрации, включително национални и международни органи, гражданска защита, правоприлагане, гранична охрана и др.), за да се вземе предвид развитието на заплахите за сигурността, защитата на неприкосновеността на личния живот и необходимите обществени аспекти.
	По-конкретно „Хоризонт 2020“ ще подкрепя научните изследвания във връзка с общата политика за сигурност и отбрана, както следва:
	i) „Хоризонт 2020“ ще подкрепя ефективното технологично наблюдение на новопоявяващите се технологии, които могат съществено да променят бъдещите способности в областта на сигурността и отбраната или средата на сигурност. Като се основават на това наблюдение, носещите коренни промени, високоефективни научни изследвани ще преодоляват разминаването между новаторските концепции и открития и тяхното приложение в сигурността и отбраната.
	ii) „Хоризонт 2020“ ще подкрепя конкретно насочени съвместни научноизследователски и развойни дейности, осъществявани от няколко държави членки с участието на Съюза съгласно член 185 от ДФЕС. Тези инициативи ще целят ефективното подобряване на европейските способности за постигане на целите на политиката на държавите членки и Съюза чрез развитието на новаторските технологии в действащи системи, доказали пригодността си чрез изпитване и демонстрация. Такъв вид сътрудничество ще се развива по инициатива на държавите членки.
	Дейностите са насочени към:
	а) повишаване на сигурността на гражданската защита – борба с престъпността и тероризма;
	б) защита и подобряване на устойчивостта на инфраструктури от първостепенно значение;
	в) укрепване на сигурността чрез управление на границите и морска безопасност;
	г) осигуряване и подобряване на сигурността в кибернетичното пространство;
	д) повишаване на устойчивостта на Европа спрямо кризи и бедствия;
	е) укрепване на общественото измерение на сигурността и гарантиране на неприкосновеността на личния живот и свободата в интернет;
	ж) укрепване на способността за провеждане на мисии и операции в рамките на общата политика за сигурност и отбрана.
	_____________
	¹ COM(2011)0274 окончателен.
Изменение 36 Предложение за регламент Приложение I – Част ІІІ – точка 6.3 – подточка 6.3.3 – параграф 2 – буква аа) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	аа) укрепване на сигурността и трансформацията на конфликти в трети страни чрез предотвратяване на конфликти, изграждане на мир, диалог, посредничество и помирение, реформа в сектора на гражданската сигурност;

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)
Позовавания	COM(2011)0809 – C7-0466/2011 – 2011/0401(COD)
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание	ITRE 13.12.2011 г.
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание	AFET 15.3.2012 г.
Докладчик по становище: Дата на назначаване	Sophocles Sophocleous 4.9.2012 г.
Заместен докладчик по становище	Kyriakos Mavronikolas
Разглеждане в комисия	21.6.2012 г.	11.7.2012 г.	17.9.2012 г.
Дата на приемане	18.9.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	37 7 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jerzy Buzek, Tarja Cronberg, Arnaud Danjean, Michael Gahler, Marietta Giannakou, Anna Ibrisagic, Liisa Jaakonsaari, Anneli Jäätteenmäki, Jelko Kacin, Ioannis Kasoulides, Tunne Kelam, Maria Eleni Koppa, Eduard Kukan, Vytautas Landsbergis, Krzysztof Lisek, Sabine Lösing, Mario Mauro, Francisco José Millán Mon, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Norica Nicolai, Raimon Obiols, Kristiina Ojuland, Justas Vincas Paleckis, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Cristian Dan Preda, Fiorello Provera, György Schöpflin, Werner Schulz, Marek Siwiec, Sophocles Sophocleous, Charles Tannock, Inese Vaidere, Geoffrey Van Orden, Sir Graham Watson
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Christian Ehler, Diogo Feio, Kinga Gál, Emilio Menéndez del Valle, Norbert Neuser, Alf Svensson, Indrek Tarand
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Martin Ehrenhauser, Judith Sargentini

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (5.9.2012)

на вниманието на комисия по промишленост, изследвания и енергетика

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на ,,Хоризонт 2020“— рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014-2020 г.)
(COM(2011)0809 – C7‑0466/2011 – 2011/0401(COD))

Докладчик по становище: Bill Newton Dunn

КРАТКА ОБОСНОВКА

Пакетът „Хоризонт 2020“ създава една единна рамкова програма, която да управлява подкрепата на ЕС за научни изследвания и иновации за периода 2014—2020 г.

Общите цели са подпомагане на изпълнението на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, подобряване на връзката между фундаменталните изследвания и иновации и пазара и опростяване на правилата за участие и увеличаване на участието на МСП.

Докладчикът счита, че най-важната част, която е от значение за комисията по развитие, е част III относно обществените предизвикателства. Тази част е посветена на въпроси, които се отнасят до здравето, продоволствената сигурност, биологичното разнообразие, измененията на климата и ресурсната и енергийна ефективност и включва специфичен фокус на няколко равнища върху насърчаване на международното сътрудничество, като в същото време изрично признава глобалния характер на всички тези обществени предизвикателства. Тази част привлича най-големи по размер бюджетни средства от трите посочени.

Предложението на Комисията съдържа много елементи, които заслужават да бъдат приветствани, по-специално фокусът върху подкрепата за пълния цикъл от фундаментални изследвания до иновации и пазарна комерсиализация. Подчертаването на международния характер на обществените предизвикателства също заслужава да бъде приветствано, но е необходимо то да бъде допълнително изяснено и засилено.

Докладчикът е избрал да съсредоточи предлаганите изменения върху следните приоритети:

· гарантиране, че „Хоризонт 2020“ е отворена за участници от развиващите се страни по отношение както на участие в проектите и дейностите, така и на достъп до резултатите от проектите и избягване на прекомерното използване на тон в стил „крепостта Европа“ в Регламента.

· укрепване на потенциала на предвидените дейности по общественото предизвикателство „Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние“, насочени към императивите за световното здравеопазване, по-специално справяне със свързаните с бедността и пренебрегваните инфекциозни болести. Докладчикът би желал да види фиксиран процент от настоящия бюджет за здравеопазване, който да бъде посветен на действия за справяне с всички свързани с бедността и пренебрегвани болести.

· гарантиране, че се отчитат приоритетите и ангажиментите на ЕС във външната политика и политиката за развитие, по-специално в областите на изменението на климата, биоразнообразието и ресурсната и енергийна ефективност, като специално се напомня ролята на космическите изследвания в приноса за справянето с тези предизвикателства.

Всичко това е от взаимна полза за ЕС и неговите партньори сред третите държави и също така е в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие. Освен това сътрудничеството в сферата на научните изследвания е една форма на сътрудничество, която би могла да бъде от голяма полза за тези страни - по-специално страните със средно равнище на доходи - които може вече да не се ползват от двустранната помощ на ЕС в рамките на новия инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014-2020 г.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в доклада си следните изменения:

Изменение 1 Предложение за регламент Съображение 15
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(15) Опростяването е основна цел на „Хоризонт 2020“, като това следва надлежно да бъде отразено в нейната структура, правила, финансово управление и изпълнение. „Хоризонт 2020“ следва да е насочена към привличането за широко участие на университети, научноизследователски центрове, промишлеността и особено на МСП, а също така да е отворена за нови участници, тъй като тя обединява в обща стратегическа рамка пълната гама от мерки за подпомагане на научните изследвания и иновациите, включително оптимизиран набор от форми за подкрепа, и използва правила за участие с принципи, които са приложими за всички действия по програмата. Опростените правила за финансиране следва да понижат административните разходи и ще допринесат за намаление на грешките от финансов характер.	(15) Опростяването е основна цел на „Хоризонт 2020“, като това следва надлежно да бъде отразено в нейната структура, правила, финансово управление и изпълнение. „Хоризонт 2020“ следва да е насочена към привличането за широко участие на университети, научноизследователски центрове, промишлеността и особено на МСП, както от Съюза и асоциираните държави, така и от трети държави, а също така да е отворена за нови участници, тъй като тя обединява в обща стратегическа рамка пълната гама от мерки за подпомагане на научните изследвания и иновациите, включително оптимизиран набор от форми за подкрепа, и използва правила за участие с принципи, които са приложими за всички действия по програмата. Опростените правила за финансиране следва да понижат административните разходи и ще допринесат за намаление на грешките от финансов характер.
Изменение 2 Предложение за регламент Съображение 20
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(20) С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото, както и да се укрепва общественото доверие в науката, „Хоризонт 2020“ следва да способства гражданите и обществото да поемат информиран ангажимент по въпроси на научните изследвания и иновациите, като се повишава достъпността на научните знания, разработват се сериозни програми за научни изследвания и иновации съобразно безпокойствата и очакванията на гражданите и обществото, и се улеснява участието им в дейности по „Хоризонт 2020“.	(20) С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото „Хоризонт 2020“ следва да: насърчава информираната ангажираност на гражданите и обществото в процеса на научните изследвания и иновациите и улеснява активното им участие в дейностите по „Хоризонт 2020“; насърчава научно образование; гарантира зачитането на етичното законодателство и насърчава създаването и придържането към най-високите световни етични стандарти; повишава достъпността и повторната употреба на резултатите от публично финансирани научни изследвания, по-специално на научните публикации и данни; разработва сериозни програми за научни изследвания и иновации и рамка за управление съобразно безпокойствата и очакванията на гражданите и обществото, и се укрепва участието им в определянето на научноизследователските приоритети на дейностите по „Хоризонт 2020“.
Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 23 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(23a) Всички научни изследвания и иновации се основават на възможността на учените, научноизследователските институции, предприятията и гражданите по света да имат свободен достъп до научна информация, както и да споделят и използват тази научна информация, като същевременно зачитат правото на интелектуална собственост.Това е от особена важност за участниците в развиващите се страни, където капацитетът за научни изследвания на местно ниво следва да бъде подобрен и чиято съвместна работа с партньори от Съюза може да бъде от помощ за справяне с общите световни предизвикателства и да допринесе за високото качество на научните изследвания в Съюза. За да се увеличи разпространението и използването на знания, свободният безплатен достъп до научни публикации, който вече е заложен в Седмата рамкова програма, следва да бъде общ принцип за научните публикации, които получават публично финансиране от „Хоризонт 2020“. Освен това „Хоризонт 2020“ следва да насърчава свободния достъп до научни данни, генерирани или събрани от публично финансирани научни изследвания, с цел до 2020 г. свободният достъп до такива данни да стане общо правило.
Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 24
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(24) При научноизследователските и иновационните дейности, подпомагани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се зачитат основните етични принципи. Следва да се вземат под внимание становищата на европейската група за етика в науката и новите технологии. При научноизследователските дейности следва да се спазва също така член 13 от ДФЕС и да се намали използването на животни в научните изследвания и тестовете, като крайната цел е намирането на заместител на животните за лабораторни цели. Всички дейности следва да се извършват при гарантирано високо равнище на защита на човешкото здраве в съответствие с член 168 от ДФЕС.	(24) При научноизследователските и иновационните дейности, подпомагани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се зачитат основните етични принципи. Следва да се вземат под внимание становищата на европейската група за етика в науката и новите технологии. При научноизследователските дейности следва да се спазва също така член 13 от ДФЕС и да се намали използването на животни в научните изследвания и тестовете, като крайната цел е намирането на заместител на животните за лабораторни цели. Всички дейности следва да се извършват при гарантирано високо равнище на защита на човешкото здраве в съответствие с член 168 от ДФЕС. Етичните принципи, като Декларацията от Хелзинки, изискват научните данни, генерирани или събрани от публично финансирани научни изследвания, проведени върху хора, да бъдат публични, независимо дали се провеждат в Европа или другаде по света.
Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 26
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(26) За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, околната среда, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони, които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния и регионалния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация.	(26) За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например здравеопазването, образованието, космическите изследвания, околната среда, устойчивата енергия, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони, които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния и регионалния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация. Развиването на тесни полезни взаимодействия с програмите за външна дейност и развитие също ще помогне за осигуряването на максимално въздействие на „Хоризонт 2020“, като в същото време изпълнява принципа за съгласуваност на политиките за развитие, заложен в член 208 от ДФЕС.
Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 28
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(28) С цел да се постигне максимално въздействие от финансирането от страна на Съюза, трябва да се развиват по-тесни полезни взаимодействия, включително под формата на партньорства в рамките на публичния сектор, между „Хоризонт 2020“ и национални и регионални програми за подпомагане на научните изследвания и иновациите.	(28) С цел да се постигне максимално въздействие от финансирането от страна на Съюза, трябва да се развиват по-тесни полезни взаимодействия, включително под формата на партньорства в рамките на публичния сектор, между „Хоризонт 2020“ и международни, национални и регионални програми за подпомагане на научните изследвания и иновациите.
Изменение 7 Предложение за регламент Съображение 30
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(30) Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се насърчава сътрудничеството с трети държави въз основа на общ интерес и взаимна полза. Международното сътрудничество в областта на науката, технологиите и иновациите следва да бъде насочено към постигане на целите на „Европа 2020“ за укрепване на конкурентоспособността и за справяне с обществените предизвикателства, както и да подкрепя външната политика на Съюза и неговата политика за развитие, включително като се развиват полезни взаимодействия с външни програми и се допринася за изпълнението от Съюза на неговите международни ангажименти, като например постигане на Целите на хилядолетието за развитие.	(30) Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се насърчава сътрудничеството с трети държави въз основа на общ интерес и взаимна полза. Международното сътрудничество в областта на науката, технологиите и иновациите следва да бъде насочено към постигане на целите на „Европа 2020“ за укрепване на конкурентоспособността и за справяне с обществените предизвикателства, както и да подкрепя външната политика на Съюза и неговата политика за развитие, включително като се развиват полезни взаимодействия с външни програми. „Хоризонт 2020“ следва да допринесе за изпълнението от Съюза на неговите международни ангажименти в областта на устойчивото развитие, по-специално постигане на Целите на хилядолетието за развитие и последващите международно съгласувани промени.
Изменение 8 Предложение за регламент Член 13 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, включително равенство между половете, повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените.	1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, включително равенство между половете; повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените, като се насърчава също така участието на учени от развиващите се страни.
Изменение 9 Предложение за регламент Член 16 – параграф 1 – алинея 1 а (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Научните данни, генерирани или събрани от публично финансирани научни изследвания, проведени върху хора, например в контекста на клинични изпитвания, са публични и достъпни.
Изменение 10 Предложение за регламент Член 18 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 18 а
	Организации на гражданското общество
	(1) Особено внимание се обръща на осигуряването на адекватното участие и иновативното въздействие върху организациите на гражданското общество (включително работещите в сферата на сътрудничеството за развитие) в „Хоризонт 2020“. Предприемат се количествени и качествени оценки на участието на организациите на гражданското общество (включително работещите в сферата на сътрудничеството за развитие) като част от механизмите за оценяване и наблюдение.
	(2) Обръща се специално внимание на инициативите, насочени към разширяване на осведомеността и улесняване на достъпа на организации на гражданското общество до финансиране по „Хоризонт 2020“, включително за работещите в сферата на сътрудничеството за развитие. „Хоризонт 2020“ и други програми на Съюза за финансиране, включително структурните фондове, се използват за тази цел.
	(3) С организациите на гражданското общество (включително работещите в областта на сътрудничеството за развитие) се провеждат консултации по време на прилагането, планирането, наблюдението и оценката на „Хоризонт 2020“.
Изменение 11 Предложение за регламент Член 19 – параграф 2 – буква а)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
a) финансови вноски от Съюза за съвместни предприятия, създадени въз основа на член 187 от ДФЕС по Седмата рамкова програма, при условие че се изменят основните актове за тях. за нови публично-частни партньорства въз основа на член 187 от ДФЕС; и за други финансиращи органи, посочени в член [55, параграф 1, буква б), точка v) или vii)] от Регламент (ЕО) № XX/2012 [новия Финансов регламент]. Тази форма на партньорства може да бъде осъществена само когато е оправдана от обхвата на преследваните цели и от мащаба на необходимите ресурси.	a) финансови вноски от Съюза за съвместни предприятия, създадени въз основа на член 187 от ДФЕС по Седмата рамкова програма, при условие че се изменят основните актове за тях; за нови публично-частни партньорства въз основа на член 187 от ДФЕС; за други съществуващи партньорства за новаторски научни изследвания и иновации, като партньорства за разработване на продукти, и за други финансиращи органи, посочени в член [55, параграф 1, буква б), точка v) или vii)] от Регламент (ЕС) № XX/2012 [новия Финансов регламент]. Тази форма на партньорства може да бъде осъществена само когато е оправдана от обхвата на преследваните цели и от мащаба на необходимите ресурси.
Изменение 12 Предложение за регламент Член 19 – параграф 3 – буква б)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) мащаб на въздействието върху промишлената конкурентоспособност, устойчивия растеж и върху социално-икономически проблеми;	б) мащаб на въздействието върху промишлената конкурентоспособност, устойчивия растеж и върху социално-икономически проблеми и предизвикателствата пред обществото, които са глобални по своя характер;
Изменение 13 Предложение за регламент Член 19 – параграф 3 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	3a. Правилата за участие и разпространение по отношение на публично-частните партньорства, създадени или финансирани по „Хоризонт 2020“ изцяло съответстват на правилата, посочени в Регламент (ЕС) № ХХ/ХХ [Финансовия регламент], както и на правилата, посочени в Регламент (ЕС) № ХХ/ХХ [Правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“] и всички дерогации, предвидени в тях.
Изменение 14 Предложение за регламент Член 21 – параграф 1 – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Субекти, установени в трети държави, и международни организации имат право да участват в непреки действия по „Хоризонт 2020“ при условията, определени в Регламент (ЕС) № ХХ/ХХХХ [правила за участие]. Насърчава се международното сътрудничество с трети държави и с международни организации в рамките на „Хоризонт 2020“ за постигането най-вече на следните цели:	1. Субекти, установени в трети държави, и международни организации имат право да участват в непреки действия по „Хоризонт 2020“ при условията, определени в Регламент (ЕС) № ХХ/ХХХХ [правила за участие]. Насърчава се международното сътрудничество с трети държави и с международни организации, като то се интегрира в „Хоризонт 2020“ за постигането най-вече на следните цели:
Изменение 15 Предложение за регламент Член 21 – параграф 1 – буква в)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) подкрепа за целите на външната политика на Съюза и политиката му за развитие, допълвайки външни програми и програми за развитие.	в) подкрепа за целите на външната политика на Съюза и политиката му за развитие, както са предвидени в Европейския консенсус за развитие и програмата за промяна, допълвайки външни програми и програми за развитие, и допринасяйки за изпълнението на международните ангажименти в областта на устойчивото развитие, по-специално за постигането на Целите на хилядолетието за развитие и международно съгласуваните впоследствие промени в тях.
Изменение 16 Предложение за регламент Член 21 – параграф 2 – алинея 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Целевите действия за насърчаване на сътрудничеството с конкретни трети държави или групи от трети държави се осъществяват въз основа на общ интерес и взаимна полза, като се вземат предвид техният научен и технологичен капацитет, възможностите на пазара и очакваното въздействие.	2. Целевите действия за насърчаване на сътрудничеството с конкретни трети държави или групи от трети държави се осъществяват въз основа на общ интерес и взаимна полза, като се вземат предвид техният научен и технологичен капацитет, възможностите на пазара, нуждите от развитие и очакваното въздействие. Те включват действия, посветени на укрепването на научноизследователския капацитет в развиващите се страни и действия за сътрудничество съсредоточени върху техните конкретни нужди в области като здраве, включително научни изследвания на пренебрегвани болести и епидемии, селско стопанство, рибарство и околна среда.
Изменение 17 Предложение за регламент Член 21 – параграф 2 – алинея 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
При приоритетите за сътрудничество се вземат предвид развитията в политиката на Съюза и възможностите за сътрудничество с трети държави, както и възможни недостатъци в системите за интелектуална собственост в трети държави.	При приоритетите за сътрудничество се вземат предвид развитията в политиката на Съюза, включително вътрешните политики и политиките по развитие, и възможностите за сътрудничество с трети държави, както и възможни недостатъци в системите за интелектуална собственост в трети държави.
Изменение 18 Предложение за регламент Член 21 – параграф 2 – алинея 3 а (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	В допълнение политиките за координация ще работят в съответствие с политиките в областта на миграцията, убежището и развитието, за да се избегне изтичане на мозъци от развиващите се страни.
Изменение 19 Предложение за регламент Член 22 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Европейската комисия осъществява информационни и комуникационни дейности относно „Хоризонт 2020“, включително мерки за оповестяване на подкрепяните проекти и на резултатите от тях. Отпуснатият бюджет за комуникации по „Хоризонт 2020“ служи и за покриване на разходите по институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, при условие че те са свързани с общата цел на настоящия регламент.	Европейската комисия осъществява информационни и комуникационни дейности относно „Хоризонт 2020“, включително мерки за оповестяване на подкрепяните проекти и на резултатите от тях. С цел да се увеличи разпространението и използването на знания, и да се постигне максимална ефективност на научноизследователските усилия, свободният безплатен онлайн достъп до научни публикации, вече заложен в Седмата рамкова програма, е общ принцип за научни публикации на изследвания, които получават публично финансиране от „Хоризонт 2020“. Безплатният свободен достъп до научни данни, генерирани или събрани чрез научни изследвания, финансирани по линия на „Хоризонт 2020“ се насърчава и тества. Отпуснатият бюджет за комуникации по „Хоризонт 2020“ служи и за покриване на разходите по институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, при условие че те са свързани с общата цел на настоящия регламент.
Изменение 20 Предложение за регламент Член 22 – параграф 3 – буква а)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
a) инициативи, насочени към разширяване на осведомеността и улесняване на достъпа до финансиране по „Хоризонт 2020“, по-специално за онези региони или видове участници, които са недостатъчно представени;	a) инициативи, насочени към разширяване на осведомеността и улесняване на достъпа до финансиране по „Хоризонт 2020“, по-специално за онези региони или видове участници, които са недостатъчно представени, като например изследователите от развиващите се страни или от трети държави;
Изменение 21 Предложение за регламент Приложение I – параграф 15
Текст, предложен от Комисията	Изменение
При всички дейности се прилага подход, съобразен с конкретното предизвикателство, и съсредоточаване върху политическите приоритети без предварително да се определят точно технологиите или решенията, които следва да бъдат разработени. Ударението се поставя върху обединяването на ресурси и знания по различни области, технологии и научни дисциплини, за да се постигне необходимата критична маса за справяне с предизвикателствата. Дейностите обхващат пълния цикъл от научните изследвания до пазарната реализация, като новото е, че се набляга върху свързани с иновации дейности, като например пилотни и демонстрационни проекти, изпитвателни платформи, подкрепа за обществени поръчки, проектиране, иновации по идеи на крайни потребители, социални иновации и пазарно внедряване на иновациите.	При всички дейности се прилага подход, съобразен с конкретното предизвикателство, и съсредоточаване върху политическите приоритети без предварително да се определят точно технологиите или решенията, които следва да бъдат разработени. Ударението се поставя върху обединяването на ресурси и знания по различни области, технологии и научни дисциплини, за да се постигне необходимата критична маса за справяне с предизвикателствата. Дейностите обхващат пълния цикъл от научните изследвания до пазарната реализация, като новото е, че се набляга върху свързани с иновации дейности, като например пилотни и демонстрационни дейности, изпитвателни платформи, подкрепа за обществени поръчки, проектиране, иновации по идеи на крайни потребители. Набляга се в по-голяма степен на използването на иновативни инструменти на финансиране на научни изследвания като награди за иновации за финансирането на тези дейности.
Изменение 22 Предложение за регламент Приложение I – параграф 15 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Поради глобалния характер на много от предизвикателствата и тясната им връзка с външните политики и международните ангажименти на Съюза, неразделна част от работата за справяне с тях е стратегическото сътрудничество с трети държави Освен това междусекторна подкрепа за международно сътрудничество се предоставя по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“.
(Последният параграф от Приложение I - параграф 16 от текста на Комисията е изменен и става нов параграф 15 а))
Изменение 23 Предложение за регламент Приложение I – параграф 16
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Социалните и хуманитарните науки винаги присъстват в дейностите за справяне с всякакви предизвикателства. Освен това базовото развитие на тези научни дисциплини се подпомага и по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ Подкрепата ще бъде съсредоточена и върху осигуряването на солидна основа от данни за нуждите на разработването на политики на международно, съюзно, национално и регионално равнище. Поради глобалния характер на много от предизвикателствата неразделна част от работата за справяне с тях е стратегическото сътрудничество с трети държави. Освен това междусекторна подкрепа за международно сътрудничество се предоставя по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“.	Социалните и хуманитарните науки, включително въпросите за достъп до образование и социални и културни права, винаги присъстват в дейностите за справяне с всякакви предизвикателства. Освен това базовото развитие на тези научни дисциплини се подпомага и по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ Подкрепата ще бъде съсредоточена и върху осигуряването на солидна основа от данни за нуждите на разработването на политики на международно, съюзно, национално и регионално равнище.
Изменение 24 Предложение за регламент Приложение I – част І – точка 1.3 – параграф 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Поради това ERC трябва да се стреми да демонстрира до 2020 г. следното: че в обявяваните от ERC конкурси участват най-добрите изследователи, че финансирането от ERC пряко води до научни публикации от най-високо качество, пазарна реализация и прилагане на иновативни технологии и идеи, и че ERC съществено допринася за превръщането на Европа в по-привлекателна среда за най-добрите учени в света. По-специално ERC трябва да се стреми към забележимо увеличение на дела на Съюза в научните публикации от най-високо качество в света, представляващи 1 % от всички научни публикации. Освен това той трябва да се стреми към съществено увеличение на броя на финансираните от него отлични изследователи извън Европа и към конкретни подобрения в институционалните практики и националните политики за подкрепа на най-добрите учени.	Поради това ERC трябва да се стреми да демонстрира до 2020 г. следното: че в обявяваните от ERC конкурси участват най-добрите изследователи, че финансирането от ERC пряко води до научни публикации от най-високо качество, пазарна реализация и прилагане на иновативни технологии и идеи, и че ERC съществено допринася за превръщането на Европа в по-привлекателна среда за най-добрите учени в света. По-специално ERC трябва да се стреми към забележимо увеличение на дела на Съюза в научните публикации от най-високо качество в света, представляващи 1 % от всички научни публикации. Освен това той трябва да се стреми към съществено увеличение на броя на финансираните от него отлични изследователи извън Европа, като осигурява подкрепа за млади изследователи от развиващите се страни, както и към конкретни подобрения в институционалните практики и националните политики за подкрепа на най-добрите учени.
Изменение 25 Предложение за регламент Приложение I – част І – точка 3.3 – буква б) – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Основната дейност се изразява в насърчаване на опитни изследователи да разширяват или задълбочават своята квалификация посредством мобилност чрез разкриване на привлекателни възможности за професионално израстване в университети, научноизследователски институции, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи в цяла Европа и отвъд нея. Подкрепя се и предоставянето на възможности за връщане към изследователска кариера след прекъсване.	Основната дейност се изразява в насърчаване на опитни изследователи да разширяват или задълбочават своята квалификация посредством мобилност чрез разкриване на привлекателни възможности за професионално израстване в университети, научноизследователски институции, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи в цяла Европа и отвъд нея, като на изследователите се предоставя възможността да бъдат обучавани и да придобият нови знания във водеща изследователска организация в трета държава. Подкрепя се и предоставянето на възможности за връщане към изследователска кариера след прекъсване.
Изменение 26 Предложение за регламент Приложение I – част І – точка 3.3 – буква в) – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Основната дейност се изразява в подкрепа за краткосрочния обмен на научноизследователски и иновационен персонал в рамките на партньорства между университети, научноизследователски институти, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи както в европейски, така и в световен мащаб. Това ще включва насърчаване на сътрудничеството с трети държави.	Основната дейност се изразява в подкрепа за краткосрочния обмен на научноизследователски и иновационен персонал в рамките на партньорства между университети, научноизследователски институти, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи както в европейски, така и в световен мащаб. Това ще включва насърчаване на сътрудничеството с трети държави, и по-специално укрепване на научните партньорства между Съюза и развиващите се държави.
Изменение 27 Предложение за регламент Приложение I – част І – точка 4.3 – буква в) – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта е да се подкрепят партньорства между съответните създатели на политики и органи за финансиране, да се картографират и следят инструментите за вземане на решения, както и дейност за международно сътрудничество.	Целта е да се подкрепят партньорства между съответните създатели на политики и органи за финансиране, да се картографират и следят инструментите за вземане на решения, както и дейност за международно сътрудничество. Европейските научноизследователски инфраструктури получават подкрепа за своите дейности по линия на международните отношения и участват в обсъждания в процеса на подготовка на европейската стратегия относно международното сътрудничество в областта на научните изследвания.
Изменение 28 Предложение за регламент Приложение I – част І – точка 4.3 – буква в) – параграф 2 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Разглеждат се и партньорства за научноизследователска инфраструктура с развиващи се държави, например като част от съвместната стратегия ЕС-Африка.
Изменение 29 Предложение за регламент Приложение I – част ІІ – точка 1 – параграф 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Тези дейности ще допринесат за постигане целите на водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“ — „Съюз за иновации”, „Европа за ефективно използване на ресурсите”, „Индустриална политика за ерата на глобализацията” и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа”, както и на целите на политиката на Съюза по отношение на космическото пространство.	Тези дейности ще допринесат за постигане целите на водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“ — „Съюз за иновации”, „Европа за ефективно използване на ресурсите”, „Индустриална политика за ерата на глобализацията” и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа”. Те ще допринесат и за целите на политиката на Съюза и международните ангажименти в областта на космическото пространство, здравеопазването, околната среда, енергията и продоволствената сигурност.
Изменение 30 Предложение за регламент Приложение I – част ІІ – точка 1 – параграф 12
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Космическите изследвания представляват бързо разрастващ се сектор, който предоставя информация от жизнено важно значение в много отношения за съвременното общество, отговаря на негови основни потребности и на универсални научни въпроси, а също така служи да осигури важната роля на Съюза на международната сцена. Космическите изследвания са в основата на всички дейности, предприемани в космическото пространство, но понастоящем те са разпокъсани в рамките на национални програми, осъществявани от някои държави-членки на Съюза. За космическите изследвания се изискват координация и инвестиции на съюзно равнище (вж. член 189 от ДФЕС), за да се запази конкурентното предимство, да се защити космическата инфраструктура на Съюза, като например „Галилео“, и да се подкрепя бъдещата роля на ЕС в космоса. Освен това иновативните услуги и приложения надолу по веригата за използване на получена в космоса информация представляват важен източник на растеж и нови работни места.	Космическите изследвания представляват бързо разрастващ се сектор, който предоставя информация от жизнено важно значение в много отношения за съвременното общество, отговаря на негови основни потребности и на универсални научни въпроси, и глобални предизвикателства като измененията на климата, а също така служи да осигури важната роля на Съюза на международната сцена. Космическите изследвания са в основата на всички дейности, предприемани в космическото пространство, но понастоящем те са разпокъсани в рамките на национални програми, осъществявани от някои държави-членки на Съюза. За космическите изследвания се изискват координация и инвестиции на съюзно равнище (вж. член 189 от ДФЕС), за да се запази конкурентното предимство, да се защити космическата инфраструктура на Съюза, като например „Галилео“, и да се подкрепя бъдещата роля на ЕС в космоса. Освен това иновативните услуги и приложения надолу по веригата за използване на получена в космоса информация представляват важен източник на растеж и нови работни места , като в същото време допринасят за изпълнението на външните цели и международни ангажименти на Съюза в областта, например, на реакцията при хуманитарни кризи и околната среда.
Изменение 31 Предложение за регламент Приложение I – част ІІ – точка 1.6.2 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Космосът е важна, но често незабележима предпоставка за осъществяването на разнообразни услуги и продукти, които са от решаващо значение за съвременното общество, като например навигацията, съобщенията, метеорологичните прогнози и предоставянето на географска информация. Формулирането и прилагането на политиката на европейско, национално и регионално равнище в нарастваща степен зависи от информация, извлечена от космоса. Световният космическия сектор бързо се разраства и обхваща нови региони (например Китай и Южна Америка). Понастоящем европейската промишленост е значителен износител на първокласни спътници за търговски и научни цели. Растящата конкуренция в света застрашава позициите на Европа в тази област. Поради това в интерес на Европа е да осигури условия нейната промишленост да продължи да се развива бързо в този силно конкурентен пазар. Освен това данни от европейски научни спътници доведоха до някои от най-значителните научни пробиви през последните десетилетия в науките за Земята и астрономията. Уникалните възможности на европейския космически сектор му отреждат решаваща роля за справяне с предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“.	Космосът е важна, но често незабележима предпоставка за осъществяването на разнообразни услуги и продукти, които са от решаващо значение за съвременното общество, като например навигацията, съобщенията, метеорологичните прогнози и предоставянето на географска информация. Формулирането и прилагането на политиката на европейско, национално и регионално равнище в нарастваща степен зависи от информация, извлечена от космоса. Световният космическия сектор бързо се разраства и обхваща нови региони (например Африка, Китай и Южна Америка). Понастоящем европейската промишленост е значителен износител на първокласни спътници за търговски и научни цели. Растящата конкуренция в света застрашава позициите на Европа в тази област. Поради това в интерес на Европа е да осигури условия нейната промишленост да продължи да се развива бързо в този силно конкурентен пазар. Освен това данни от европейски научни спътници доведоха до някои от най-значителните научни пробиви през последните десетилетия в науките за Земята и астрономията. Уникалните възможности на европейския космически сектор му отреждат решаваща роля за справяне с предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“.
Изменение 32 Предложение за регламент Приложение I – част ІІ – точка 3.3 – буква а) – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
МСП ще бъдат подкрепяни в рамките на „Хоризонт 2020“. За целта специален инструмент за МСП осигурява поетапна и цялостна подкрепа, обхващаща целия иновационен цикъл. Инструментът за МСП е насочен към всички видове новаторски МСП, показващи силна амбиция да се развиват, разрастват и осъществяват международна дейност. Той е на разположение за всички видове иновации, включително нетехнологични и социални иновации, както и иновации в услугите. Целта е да се развива и оползотворява иновационния потенциал на МСП чрез запълване на празнината във финансирането на високорискови научни изследвания и иновации на ранен етап, да се стимулират иновациите и да се увеличи търговското използване от частния сектор на резултатите от научните изследвания.	МСП ще бъдат подкрепяни в рамките на „Хоризонт 2020“. За целта специален инструмент за МСП осигурява поетапна и цялостна подкрепа, обхващаща целия иновационен цикъл. Инструментът за МСП е насочен към всички видове новаторски МСП, показващи силна амбиция да се развиват, разрастват и осъществяват международна дейност, и прилагащи политики за насочване на вниманието към корпоративната социална отговорност в процеса на отваряне към чуждестранните пазари, особено ако работят в развиващите се страни. Той е на разположение за всички видове иновации, включително нетехнологични и социални иновации, както и иновации в услугите. Целта е да се развива и оползотворява иновационния потенциал на МСП чрез запълване на празнината във финансирането на високорискови научни изследвания и иновации на ранен етап, да се стимулират иновациите и да се увеличи търговското използване от частния сектор на резултатите от научните изследвания.
Изменение 33 Предложение за регламент Приложение I – част ІІІ – точка 1.1 – параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Хроничните заболявания, като например сърдечно-съдовата болест, ракът, диабетът, нервните и психичните разстройства, свръхтеглото и затлъстяването, както и разнообразните функционални ограничения са основните причинители на увреждане, лошо здравословно състояние или преждевременна смърт, като водят до значителни разходи за обществото и икономиката.	Хроничните заболявания, като например сърдечно-съдовата болест, ракът, диабетът, нервните и психичните разстройства, свръхтеглото и затлъстяването, както и разнообразните функционални ограничения са основните причинители на увреждане, лошо здравословно състояние или преждевременна смърт, като водят до значителни разходи за обществото и икономиката. Иновативните модели за финансиране и разпространение на резултатите от научноизследователската работа, като наградите за иновации, са от съществено значение за посрещането на тези обществени предизвикателства и за да могат изследователите от Европа и от останалата част на света да допринасят по-активно и ефективно за това.
Изменение 34 Предложение за регламент Приложение I – част ІІІ – точка 1.1 – параграф 6
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Инфекциозните заболявания (например ХИВ/СПИН, туберкулоза и малария) са световен проблем, като на тях се дължат 41 % от общата сума за света от 1,5 милиарда години живот след заболяване, от които 8 % за Европа. Трябва да сме подготвени и за възникващи епидемии, както и за заплахата от растяща антимикробна резистентност.	На инфекциозните заболявания (например ХИВ/СПИН, туберкулоза и малария, както и пренебрегваните заболявания) се дължат 41 % от общата сума за света от 1,5 милиарда години живот след заболяване, от които 8 % за Европа. Трябва да сме подготвени и за възникващи и наново възникващи епидемии, както и за заплахата от растяща антимикробна резистентност. Специфичната област на зоонозите изисква внимание в съчетание с други подкрепяни дейности, които се съсредоточават върху здравето на животните.
Изменение 35 Предложение за регламент Приложение I – част ІІІ – точка 1.1 – параграф 7
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Междувременно процесите на разработване на лекарства и ваксини изискват все повече разходи при намаляваща ефективност. Трябва да се противодейства на запазващото се неравенство по отношение на здравните грижи и да се гарантира достъп на всички европейци до ефективни и компетентни системи за здравеопазване.	Междувременно процесите на разработване на лекарства и ваксини изискват все повече разходи при намаляваща ефективност. Трябва да се противодейства на запазващото се неравенство по отношение на здравните грижи и да се гарантира глобален достъп на всички европейци.до ефективни и компетентни системи за здравеопазване, за да им бъде осигурено най-доброто възможно здравеопазване.
Изменение 36 Предложение за регламент Приложение I – част ІІІ – точка 1.2 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Болестите и уврежданията не се спират от границите между държавите. Адекватният отговор на европейско равнище с научни изследвания и иновации може и следва съществено да допринесе за справянето с тези предизвикателства, подобряването на здравето и благосъстоянието на всички и за водещите позиции на Европа в бързо разширяващите се световни пазари за иновации в областта на здравето и благосъстоянието.	Болестите и уврежданията не се спират от границите между държавите. Адекватният отговор на европейско равнище и в партньорство с трети държави с научни изследвания и иновации може и следва съществено да допринесе за справянето с тези глобални предизвикателства, като по този начин съдейства за постигането на Целите на хилядолетието за развитие и за подобряването на здравето и благосъстоянието на всички и за водещите позиции на Европа в бързо разширяващите се световни пазари за иновации в областта на здравето и благосъстоянието.
Изменение 37 Предложение за регламент Приложение I – част ІІІ – точка 1.2 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Отговорът зависи от високите постижения в научните изследвания с оглед да подобрим нашите фундаментални познания относно здравето, болестите, увреждането, развитието и стареенето (включително продължителността на живота), както и от безпроблемното и широко пренасяне на новите и съществуващите знания в иновативни, ефективни продукти, стратегии, интервенции и услуги, чийто мащаб да може да се променя съобразно потребностите. Освен това значението на тези предизвикателства за цяла Европа, а в много случаи и за света, налага отговор, който да се характеризира с дългосрочна и координирана подкрепа за сътрудничество между отлични, мултидисциплинарни и многосекторни екипи.	Отговорът зависи от високите постижения в научните изследвания с оглед да подобрим нашите фундаментални познания относно здравето, болестите, увреждането, развитието и стареенето (включително продължителността на живота), както и от безпроблемното и широко пренасяне на новите и съществуващите знания в иновативни, ефективни и достъпни продукти, стратегии, интервенции и услуги, чийто мащаб да може да се променя съобразно потребностите. Освен това значението на тези предизвикателства за цяла Европа, а в много случаи и за света, налага отговор, който да се характеризира с дългосрочна и координирана подкрепа за сътрудничество между отлични, мултидисциплинарни и многосекторни екипи в световен мащаб, включително и за капацитета за научноизследователска и развойна дейност в ендемичните райони.
Изменение 38 Предложение за регламент Приложение I – част ІІІ – точка 1.2 – параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Сложността на предизвикателството и взаимозависимостта между неговите компоненти също така налагат отговор на европейско равнище. Много подходи, инструменти и технологии са приложими в повече области на научни изследвания и иновации във връзка с това предизвикателство и се подкрепят най-добре на съюзно равнище. Това включва развитието на дългосрочни кохорти и провеждането на клинични изследвания, клиничното използване на технологии, чието име завършва на „омика“, или развитието на ИКТ и на техните приложения в здравната практика, т.е. електронното здравеопазване. На изискванията на конкретни групи от населението също така се отговаря най-добре по интегриран начин — например в развитието на стратифицирана и/или персонализирана медицина, в лечението на редки болести и в предоставянето на решения за интелигентна заобикаляща среда за живеене или за самостоятелен начин на живот.	Сложността на предизвикателството и взаимозависимостта между неговите компоненти също така налагат отговор на европейско равнище. Много подходи, инструменти и технологии са приложими в повече области на научни изследвания и иновации във връзка с това предизвикателство и се подкрепят най-добре на съюзно равнище. Това включва международно сътрудничество между изследователите с цел придобиването на необходимата критична маса и експертни познания, развитието на дългосрочни кохорти и провеждането на клинични изследвания, клиничното използване на технологии, чието име завършва на „омика“, или развитието на ИКТ и на техните приложения в здравната практика, т.е. електронното здравеопазване. На изискванията на конкретни групи от населението също така се отговаря най-добре по интегриран начин — например в развитието на стратифицирана и/или персонализирана медицина, в диагностицирането, профилактиката и лечението на свързани с бедността, пренебрегвани и редки и незаразни болести и в предоставянето на решения за интелигентна заобикаляща среда за живеене или за самостоятелен начин на живот.
Изменение 39 Предложение за регламент Приложение I – част ІІІ – точка 1.2 – параграф 3 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Болестите, свързани с бедността, и неизследваните болести са проблем от световен мащаб, а към пропуските в научните изследвания трябва да се подхожда посредством създаване на иновации, ориентирани към нуждите на пациентите. Нарастващото разпространение на подобни възникващи и наново възникващи инфекциозни заболявания в европейския регион - често в резултат на изменението на климата и глобалното движение на хора - както и задълбочаващия се проблем с антимикробната резистентност, още повече подчертават необходимостта от цялостен международно координиран подход и по-голяма подкрепа от страна на публичния сектор за научноизследователската и развойна дейност по отношение на болестите, които ежегодно убиват милиони хора в целия свят.
Изменение 40 Предложение за регламент Приложение I – част ІІІ – точка 1.2 – параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
С оглед да се постигне максимално въздействие от действията на съюзно равнище, ще се оказва подкрепа за пълната гама от научноизследователски и иновационни дейности. Това включва от фундаменталните изследвания през пренасянето на знанията до широкомащабни експериментални и демонстрационни действия с привличането на частни инвестиции; обществени поръчки и поръчки за нови продукти в предпазарен стадий, услуги и решения за голям мащаб, които при необходимост са оперативно съвместими и основани на определени стандарти и/или общи насоки. Тези координирани европейски усилия ще допринесат за текущото развитие на европейското научноизследователско пространство. Те ще имат допирни точки, по подходящ начин и когато е целесъобразно, с дейности, развивани в контекста на програмата „Здраве за растеж“ и Европейското партньорство за иновации в областта на активното остаряване в добро здраве.	С оглед да се постигне максимално въздействие от действията на съюзно равнище и да се създадат дългосрочни ползи за неговите цели, ще се оказва подкрепа за пълната гама от научноизследователски и иновационни дейности. Това включва от фундаменталните изследвания през пренасянето на знанията до широкомащабни експериментални и демонстрационни действия с привличането на частни инвестиции; обществени поръчки и поръчки за нови продукти в предпазарен стадий, услуги и решения за голям мащаб, които при необходимост са оперативно съвместими и основани на определени стандарти и/или общи насоки. Тези координирани европейски усилия ще допринесат за текущото развитие на европейското научноизследователско пространство. Те ще се допълват и ще създават полезни взаимодействия, по подходящ начин и когато е целесъобразно, с дейности, развивани в контекста на програмата „Здраве за растеж“, Европейското партньорство за иновации в областта на активното остаряване в добро здраве, заключенията на Съвета относно ролята на ЕС в световното здравеопазване и външните програми и международните ангажименти на Съюза в областта на световното обществено здраве.
Изменение 41 Предложение за регламент Приложение I – част ІІІ – точка 1.3 – параграф 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Специфичните дейности включват: разбиране на определящите фактори за здравето (включително свързани с околната среда и климата), подобряване на здравеопазването и на профилактиката на заболяванията; разбиране на заболяванията и подобряване на диагностиката; разработване на ефективни програми за скрининг и подобрено оценяване на податливостта на болести; подобряване на надзора и подготвеността; разработване на по-добри профилактични ваксини; използване на методи in-silico в медицината с цел да се подобри управлението и прогнозирането на болести; лечение на болести; трансфер на знания в клиничната практика и новаторски дейности с променлив мащаб; подобрено използване на здравни данни; активно остаряване, самостоятелен начин на живот или живот в интелигентна заобикаляща среда; насърчаване на поемането на отговорност за собственото здраве; насърчаване на интегрираните грижи; подобряване на научните инструменти и методи в подкрепа на разработването на политики и на нуждите от регулиране; и оптимизиране на ефективността и резултатността на системите за здравеопазване и намаляване на неравенството чрез решения, основани на факти, и разпространение на най-добрите практики, иновативни технологии и подходи.	Специфичните дейности включват: разбиране на определящите фактори за здравето (включително свързани с околната среда, климата и бедността), подобряване на здравеопазването и на профилактиката на заболяванията; разбиране на заболяванията и подобряване на диагностиката; разработване на ефективни програми за скрининг и подобрено оценяване на податливостта на болести; подобряване на надзора и подготвеността; разработване на нови и по-добри профилактични ваксини, терапии и лечения; използване на методи in-silico в медицината с цел да се подобри управлението и прогнозирането на болести; разработване на адаптирани лечения и лечение на болести; трансфер на знания в клиничната практика и новаторски дейности с променлив мащаб, включително и на психосоциални аспекти; подобряване на процедурите по регулиране и подкрепа на дейностите, свързани с достъпа; подобрено събиране и използване на здравни данни; техники за анализ на стандартизирани данни; здравословно и активно остаряване, самостоятелен начин на живот или живот в интелигентна заобикаляща среда; насърчаване на поемането на отговорност за собственото здраве; насърчаване на интегрираните грижи; подобряване на научните инструменти и методи в подкрепа на разработването на политики и на нуждите от регулиране; и оптимизиране на ефективността и резултатността на системите за здравеопазване и намаляване на неравенството чрез решения, основани на факти, и разпространение на най-добрите практики, иновативни технологии и подходи, по-специално по отношение на финансирането на научни изследвания и разпространението на резултати от научните изследвания, за да се споделят знанията, които ще улеснят и ускорят иновациите в тези области. Всички тези дейности са уместна причина за анализ на показателите по полове.
Изменение 42 Предложение за регламент Приложение I – част ІІІ – точка 1,3 – параграф 5 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	За да можем да отговорим на предизвикателствата, свързани с бъдещето на европейското здравеопазване и да обезпечим постигането на гореизброените цели, от страна на Съюза следва да бъде предоставено необходимото финансиране за изследователски дейности и иновации в тази област.
Изменение 43 Предложение за регламент Приложение I – част ІІІ – точка 2.1 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
През следващите години проблеми за Европа ще породят растящата конкуренция в снабдяването с ограничени природни ресурси, последиците от изменението на климата особено за първичните производствени системи (земеделие, горско стопанство, рибарство и аквакултури), необходимостта да се осигури устойчиво, надеждно и сигурно предлагане на храни за европейците и растящото световно население. Изчислено е, че за изхранване на световното население от 9 млрд. човека към 2050 г. ще бъде необходимо предлагането на храни да се увеличи със 70 %. Земеделието е с дял от около 10 % в емисиите на парникови газове в Европейския съюз, и въпреки че за Европа този дял намалява, в световен мащаб се прогнозира той да се увеличи на 20 % към 2030 г. Освен това Европа ще трябва да си осигури достатъчно доставки на суровини, енергия и промишлени продукти в условията на намаляващи ресурси от фосилен въглерод (очаква се добивът на нефт и втечнен газ да намалее с около 60 % до 2050 г.), като същевременно запази конкурентоспособността си. Биологичните отпадъци (чийто обем в Европейския съюз се оценява на до 138 млн. тона годишно, до 40 % от които се депонират) представляват огромен проблем и много разходи въпреки своята висока потенциална добавена стойност. Например около 30 % от цялата храна, произведена в развитите държави, се изхвърля. Нужни са големи промени, за да се намали това количество с 50 % до 2030 година. Освен това държавните граници не спират разпространението на вредители и болести по животните и растенията, включително зоонози и пренасяни в храни патогени. Наред с ефективните национални мерки за превенция са необходими и действия на съюзно равнище, които са от съществено значение за крайния контрол и ефективното функциониране на единния пазар. Проблемът е сложен, засяга широка гама от взаимосвързани сектори и изисква прилагането на разнообразни подходи.	През следващите години проблеми за Европа ще породят растящата конкуренция в снабдяването с ограничени природни ресурси, последиците от изменението на климата особено за първичните производствени системи (земеделие, горско стопанство, рибарство и аквакултури), необходимостта да се осигури устойчиво, надеждно и сигурно предлагане на храни за европейците и растящото световно население. Изчислено е, че за изхранване на световното население от 9 млрд. човека към 2050 г. ще бъде необходимо предлагането на храни да се увеличи със 70 %. Земеделието е с дял от около 10 % в емисиите на парникови газове в Европейския съюз, и въпреки че за Европа този дял намалява, в световен мащаб се прогнозира той да се увеличи на 20 % към 2030 г. Освен това Европа ще трябва да си осигури достатъчно и устойчиви доставки на суровини, енергия и промишлени продукти в условията на намаляващи ресурси от фосилен въглерод (очаква се добивът на нефт и втечнен газ да намалее с около 60 % до 2050 г.), като същевременно запази конкурентоспособността си. Биологичните отпадъци (чийто обем в Европейския съюз се оценява на до 138 млн. тона годишно, до 40 % от които се депонират) представляват огромен проблем и много разходи въпреки своята висока потенциална добавена стойност. Например около 30 % от цялата храна, произведена в развитите държави, се изхвърля. Нужни са големи промени, за да се намали това количество с 50 % до 2030 година. Освен това държавните граници не спират разпространението на вредители и болести по животните и растенията, включително зоонози и пренасяни в храни патогени. Наред с ефективните национални мерки за превенция са необходими и действия на съюзно равнище, които са от съществено значение за крайния контрол и ефективното функциониране на единния пазар. Проблемът е сложен, засяга широка гама от взаимосвързани сектори и изисква прилагането на разнообразни подходи.
Изменение 44 Предложение за регламент Приложение I – част ІІІ – точка 2.2 – параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Научните изследвания и иновациите ще имат допирни точки с широк спектър от политики и съответни цели на Съюза, включително общата селскостопанска политика (по-специално политиката за развитие на селските райони) и европейско партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“, общата политика в областта на рибарството, интегрираната морска политика, европейската програма за изменението на климата, Рамковата директива за водите, Рамковата директива за морската стратегия, плана за действие за горите, тематичната стратегия за опазване на почвите, стратегията за биологичното разнообразие на ЕС за 2020 г., стратегическия план за енергийни технологии, политиките на Съюза в областта на иновациите и промишлеността, външната политика и политиката за подпомагане на развитието, фитосанитарните стратегии, стратегиите за здравето на животните и хуманното отношение към тях, и регулаторните рамки за опазване на околната среда, здравето и безопасността, за насърчаване на ефективното използване на ресурсите, за действия във връзка с климата, и за намаляване на отпадъците. По-добрата интеграция на научните изследвания и иновациите в съответните политики на Съюза значително ще подобри тяхната европейска добавена стойност, ще осигури лостов ефект, ще увеличи общественото значение и ще спомогне за по-нататъшното развитие на устойчивото управление на земята, моретата и океаните, както и на пазарите на биоикономиката.	Научните изследвания и иновациите ще имат допирни точки с широк спектър от политики и съответни цели на Съюза, включително общата селскостопанска политика (по-специално политиката за развитие на селските райони) и европейско партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“, общата политика в областта на рибарството, интегрираната морска политика, европейската програма за изменението на климата, Рамковата директива за водите, Рамковата директива за морската стратегия, плана за действие за горите, тематичната стратегия за опазване на почвите, стратегията за биологичното разнообразие на ЕС за 2020 г., стратегическия план за енергийни технологии, политиките на Съюза в областта на иновациите и промишлеността, външната политика и политиката за подпомагане на развитието, международно договорени ангажименти относно световната продоволствена сигурност, биоразнообразието и устойчивото развитие, фитосанитарните стратегии, стратегиите за здравето на животните и хуманното отношение към тях, и регулаторните рамки за опазване на околната среда, здравето и безопасността, за насърчаване на ефективното използване на ресурсите, за действия във връзка с климата, и за намаляване на отпадъците. По-добрата интеграция на пълния цикъл от фундаментални научни изследвания до иновациите в съответните политики на Съюза значително ще подобри тяхната добавена стойност, ще осигури лостов ефект, ще увеличи общественото значение, ще осигури здравословни хранителни продукти и ще спомогне за по-нататъшното развитие на устойчивото управление на земята, моретата и океаните, както и на пазарите на биоикономиката.
Изменение 45 Предложение за регламент Приложение I – част ІІІ – точка 2.3 – буква а) – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта е да доставя достатъчно количество храна, фураж, биомаса и други суровини, като същевременно се опазват природните ресурси и се подобряват екосистемните услуги, включително справяне с изменението на климата и ограничаването му. Дейностите са насочени към по-устойчиви и производителни земеделски и горски системи, които да са както ресурсно ефективни (включително нисковъглеродни), така и устойчиви, като същевременно се разработват услуги, концепции и политики за икономическо укрепване на селските райони.	Целта е да гарантира доставянето в световен мащаб на достатъчно количество храна, фураж, биомаса и други суровини, като същевременно се опазват природните ресурси в рамките на ЕС и извън него и се подобряват екосистемните услуги, включително справяне с изменението на климата и ограничаването му, както и провеждане на борба със заграбването на земя в развиващите се страни. Дейностите са насочени към по-устойчиви и производителни земеделски и горски системи в световен план, които да са както ресурсно ефективни (включително нисковъглеродни), така и устойчиви, като същевременно се разработват услуги, концепции и политики за икономическо укрепване на селските райони. Обръща се внимание на здравето и управлението на добитъка, включително ваксинация и лечение на болести, в това число и тропически заболявания.
Изменение 46 Предложение за регламент Приложение I – част ІІІ – точка 3.2 – параграф 6
Текст, предложен от Комисията	Изменение
На международната сцена, предприетите на съюзно равнище действия осигуряват нужната „критична маса“, за да се привлече интересът на други технологични лидери и да се спомогне за международни партньорства за постигане на целите на Съюза. Това ще улесни международните партньори да си взаимодействат със Съюза за общи действия, когато е налице взаимна полза и интерес.	На международната сцена, предприетите на съюзно равнище действия осигуряват нужната „критична маса“, за да се привлече интересът на други технологични лидери и да се спомогне за международни партньорства за постигане на целите на Съюза. Това ще улесни международните партньори да си взаимодействат със Съюза за общи действия, когато е налице взаимна полза и интерес. В това отношение ще бъде обърнато особено внимание на инициативите на Съюза и международните ангажименти по отношение на всеобщия достъп до енергия, смекчаването на изменението на климата и проспособяването.
Изменение 47 Предложение за регламент Приложение I – част ІІІ – точка 6.1 – параграф 7
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Поради това присъщата сложност на тези предизвикателства и развитието на потребностите придават изключителна важност на иновативните научни изследвания и разработването на нови интелигентни технологии, процеси и методи, механизми за социални иновации, съгласувани действия и политики, които да изпреварят важни тенденции за развитие на Европа или да окажат влияние върху тях. Това налага разбиране на основните тенденции и въздействия на тези предизвикателства и преоткриване на успешни форми на солидарност, координация и творчество, благодарение на които Европа представлява характерен модел за приобщаващи, иновативни и сигурни общества в сравнение с други региони по света. Това изисква по-стратегически подход в сътрудничеството с трети държави. Накрая, тъй като политиките за сигурност следва да взаимодействат с различни социални политики, повишаването на общественото измерение на научните изследвания по сигурността ще бъде важен аспект на това предизвикателство.	Поради това присъщата сложност на тези предизвикателства и развитието на потребностите придават изключителна важност на иновативните научни изследвания и разработването на нови интелигентни технологии, процеси и методи, механизми за социални иновации, съгласувани действия и политики, които да изпреварят важни тенденции за развитие на Европа или да окажат влияние върху тях. Това налага разбиране на основните тенденции и въздействия на тези предизвикателства и преоткриване на успешни форми на солидарност, координация и творчество, благодарение на които Европа представлява характерен модел за приобщаващи, иновативни и сигурни общества в сравнение с други региони по света. Това изисква по-стратегически и отворен подход в сътрудничеството с трети държави, с предприемане на целеви действия за насърчаване и подкрепа на международното сътрудничество. Накрая, тъй като политиките за сигурност следва да взаимодействат с различни социални политики, повишаването на общественото измерение на научните изследвания по сигурността ще бъде важен аспект на това предизвикателство.
Изменение 48 Предложение за регламент Приложение I – част ІІІ – точка 6.3.2 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта е да се подпомогне развитието на иновативни общества и политики в Европа чрез включването на граждани, предприятия и потребители в научни изследвания и иновации и да се подкрепят съгласувани политики относно научните изследвания и иновациите в контекста на глобализацията. Особена подкрепа ще се предоставя за развитието на европейското научноизследователско пространство (ERA) и за разработването на рамкови условия за иновации.	Целта е да се подпомогне развитието на иновативни общества и политики в Европа чрез включването на граждани, предприятия и потребители в научни изследвания и иновации и да се подкрепят съгласувани политики относно научните изследвания и иновациите, включващи трети държави. Особена подкрепа ще се предоставя за развитието на европейското научноизследователско пространство (ERA) и за разработването на рамкови условия за иновации.
Изменение 49 Предложение за регламент Приложение I – част ІІІ – точка 6.3.2 – параграф 2 – буква г)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
г) насърчаване на последователното и ефективно сътрудничество с трети държави.	г) насърчаване на последователното и ефективно сътрудничество с трети държави, включително по отношение на достъпа до резултатите от научни изследвания и информацията за тях.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)
Позовавания	COM(2011)0809 – C7-0466/2011 – 2011/0401(COD)
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание	ITRE 13.12.2011 г.
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание	DEVE 10.5.2012 г.
Докладчик по становище: Дата на назначаване	Bill Newton Dunn 27.3.2012 г.
Разглеждане в комисия	10.7.2012 г.
Дата на приемане	3.9.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	23 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Thijs Berman, Ricardo Cortés Lastra, Nirj Deva, Leonidas Donskis, Catherine Grèze, Eva Joly, Filip Kaczmarek, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Keith Taylor, Patrice Tirolien, Anna Záborská, Iva Zanicchi
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Santiago Fisas Ayxela, Enrique Guerrero Salom, Fiona Hall, Gesine Meissner, Horst Schnellhardt
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Phil Prendergast

СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (18.9.2012)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

Докладчик по становище: Nils Torvalds

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в доклада си следните изменения:

Изменение 1 Проект на законодателна резолюция Параграф 1 a (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	1a. Изтъква, че финансовият пакет, посочен в законодателното предложение, е само една насока за законодателния орган и че той не може да бъде определен, докато не се постигне споразумение по предложението за регламент за определяне на многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г.;
Изменение 2 Проект на законодателна резолюция Параграф 1 б (нов)
Проект на законодателна резолюция	Изменение
	1б. припомня своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“¹; отново заявява, че в следващата МФР са необходими достатъчно допълнителни средства, за да може Съюзът да изпълни своите съществуващи политически приоритети и новите задачи, предвидени в Договора от Лисабон, както и да реагира на непредвидени събития; посочва, че дори ако средствата в следващата МФР се увеличат с най-малко 5% в сравнение с равнището от 2013 г., може да се допринесе само в ограничена степен за постигане на договорените цели и ангажименти на Съюза, както и за прилагане на принципа на солидарност на ЕС; призовава Съвета, в случай че той не споделя този подход, да посочи ясно кои от неговите политически приоритети или проекти биха могли да бъдат изцяло изоставени, въпреки доказаната си европейска добавена стойност;
	_______________
	¹Приети текстове, P7_TA(2011)0266.
Изменение 3 Проект на законодателна резолюция Параграф 1 в (нов)
Проект на законодателна резолюция	Изменение
	1в. припомня по-специално, че в същата резолюция Европейският парламент призовава за значително увеличаване на съответните разходи от 2013 г. нататък, с цел увеличаване, насърчаване и осигуряване на финансирането за научни изследвания, развойни дейности и иновации в Съюза;
Изменение 4 Проект на законодателна резолюция Параграф 1 г (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	1г. Освен това припомня своята позиция, че в следващата МФР следва да се предвиди по-голяма концентрация на бюджетни средства в области, стимулиращи икономическия растеж и конкурентоспособността, като например научните изследвания и иновациите, в съответствие с принципите за европейска добавена стойност и върхови постижения;
Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(3) Съюзът е решен да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, с която се преследва интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като се изтъква ролята на научните изследвания и иновациите като ключови фактори за социален и икономически просперитет, както и за устойчивост на околната среда, и се поставя целта разходите за НИРД до достигнат 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., като същевременно се разработи и показател за интензивността на иновациите. В този контекст, водещата инициатива „Съюз за иновации“ задава стратегически и интегриран подход към научните изследвания и иновациите, като определя рамката и целите, за чието постигане следва да допринесе бъдещото финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите. Научните изследвания и иновациите са ключови фактори и за други водещи инициативи по „Европа 2020“, а именно „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“. Ключова роля за постигането на целите на „Европа 2020“ по отношение на научните изследвания и иновациите играе и политиката на сближаване чрез изграждане на необходимия капацитет и осигуряване на „стълбище“ към високи постижения.	(3) Съюзът е решен да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, с която се преследва интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като се изтъква ролята на научните изследвания и иновациите като ключови фактори за социален и икономически просперитет, както и за устойчивост на околната среда, и се поставя целта разходите за НИРД до достигнат 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., като същевременно се разработи и показател за интензивността на иновациите. В този контекст, водещата инициатива „Съюз за иновации“ задава стратегически и интегриран подход към научните изследвания и иновациите, като определя рамката и целите, за чието постигане следва да допринесе бъдещото финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите. Научните изследвания и иновациите са ключови фактори и за други водещи инициативи по „Европа 2020“, а именно „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“. Ключова роля за постигането на целите на „Европа 2020“ по отношение на научните изследвания и иновациите играе и политиката на сближаване чрез изграждане на необходимия капацитет и осигуряване на „стълбище“ към високи постижения, като така се подчертава значението на стимулирането на по-силно взаимодействие и допълняемост със структурните фондове. Независимо от това подборът на проектите, финансирани по концепцията за „стълбище“ към високи постижения, трябва да се основава на определени стандарти за качество. За да се гарантира техният успех в дългосрочен план, следва да се обърне конкретно внимание на проектите, финансирани по концепцията за „стълбище“ към високи постижения и те да бъдат предмет на проследяване отблизо.
Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(4) На заседанието си, проведено на 4 февруари 2011 г., Европейският съвет подкрепи концепцията за обща стратегическа рамка за финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите, за да се повиши ефективността на това финансиране на национално и съюзно равнище, и призова Съюза бързо да се отстранят оставащите пречки за привличане на таланти и инвестиции с оглед до 2014 г. да се завърши изграждането на европейското научноизследователско пространство и да се постигне действителен единен пазар за знания, научни изследвания и иновации.	(4) На заседанието си, проведено на 4 февруари 2011 г., Европейският съвет подкрепи концепцията за обща стратегическа рамка за финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите, за да се повиши ефективността на това финансиране на национално и съюзно равнище, и призова Съюза бързо да се отстранят оставащите пречки за привличане на таланти и инвестиции с оглед до 2014 г. да се завърши изграждането на европейското научноизследователско пространство и да се постигне действителен единен пазар за знания, научни изследвания и иновации. Това изисква значително увеличение на бюджета за следващия седемгодишен период, за да се засили капацитетът за иновации на Съюза, като същевременно се привлекат значителни средства от частния сектор за неговите дейности.
Изменение 7 Предложение за регламент Съображение 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(5) Европейският парламент в своята резолюция от 11 ноември 2010 година призова за радикално опростяване на финансирането на научните изследвания и иновациите от Съюза, в резолюцията си от 12 май 2011 година изтъкна значението на „Съюз за иновации“ за преобразяването на Европа съобразно следкризисния свят, в резолюцията си от 8 юни 2011 година привлече вниманието към важни поуки от междинната оценка на Седмата рамкова програма, а в резолюцията си от 27 септември 2011 година подкрепи концепцията за обща стратегическа рамка за финансиране на научните изследвания и иновациите.	(5) Европейският парламент в своите резолюции от 11 ноември 2010 година и 8 юни 2011 година¹, в които подчерта, че всяко увеличение на средствата следва да бъде съчетано с радикално опростяване на процедурите за финансиране, призова за радикално опростяване на финансирането на научните изследвания и иновациите от Съюза, в резолюцията си от 12 май 2011 година изтъкна значението на „Съюз за иновации“ за преобразяването на Европа съобразно следкризисния свят, в резолюцията си от 8 юни 2011 година привлече вниманието към важни поуки от междинната оценка на Седмата рамкова програма, в резолюцията си от 27 септември 2011 година подкрепи концепцията за обща стратегическа рамка за финансиране на научните изследвания и иновациите и призова за удвояване на бюджета за изследвания и иновации за следващата МФР в сравнение с този на Седмата рамкова програма.
	______________
	¹Приети текстове, P7_TA(2011)0266.
Изменение 8 Предложение за регламент Съображение 11
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(11) Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) в Европейския съюз е съсредоточена по три приоритета, а именно: да се създаде отлична наука с оглед да се укрепят високите научни постижения на Съюза на световно равнище; да се спомогне за водещите позиции на промишлеността в подкрепа на предприятията, включително малките и средните предприятия (МСП), и иновациите; да се овладеят обществените предизвикателства в пряк отговор на предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“, чрез подкрепа за дейности, обхващащи цялостния процес от научните изследвания до пазара. Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се подпомагат всички етапи в иновационната верига и особено дейности, които са по-тясно свързани с пазарната реализация, включително с иновативни финансови инструменти, както и нетехнологични и социални иновации, и се цели задоволяване на нуждите от научни изследвания на широка гама съюзни политики, като се набляга върху максималното оползотворяване и разпространение на получените от подпомаганите дейности знания чак до търговското им използване. Приоритетите на „Хоризонт 2020“ следва да се поддържат и чрез програма за ядрени изследвания и дейности по обучение по Договора за Евратом.	(11) Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) в Европейския съюз е съсредоточена по три приоритета, а именно: да се създаде отлична наука с оглед да се укрепят високите научни постижения на Съюза на световно равнище; да се спомогне за водещите позиции на промишлеността в подкрепа на предприятията, включително малките и средните предприятия (МСП), и иновациите; да се овладеят обществените предизвикателства в пряк отговор на предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“, чрез подкрепа за дейности, обхващащи цялостния процес от научните изследвания до пазара. Чрез „Хоризонт 2020“ следва, без да се нарушава конкуренцията, да се подпомагат всички етапи в иновационната верига и особено дейности, които са по-тясно свързани с пазарната реализация, включително с иновативни финансови инструменти, както и нетехнологични и социални иновации, и се цели задоволяване на нуждите от научни изследвания на широка гама съюзни политики, като се набляга върху максималното оползотворяване и разпространение на получените от подпомаганите дейности знания чак до търговското им използване. Приоритетите на „Хоризонт 2020“ следва да се поддържат и чрез програма за ядрени изследвания и дейности по обучение по Договора за Евратом.
Изменение 9 Предложение за регламент Съображение 14 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(14a) Финансирането по „Хоризонт 2020“ следва да бъде направлявано от принципа за високи постижения и да осигурява ясна европейска добавена стойност. То не следва да замества, а да допълва националното финансиране на проектите, свързани с изследователската дейност.
Изменение 10 Предложение за регламент Съображение 15
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(15) Опростяването е основна цел на „Хоризонт 2020“, като това следва надлежно да бъде отразено в нейната структура, правила, финансово управление и изпълнение. „Хоризонт 2020“ следва да е насочена към привличането за широко участие на университети, научноизследователски центрове, промишлеността и особено на МСП, а също така да е отворена за нови участници, тъй като тя обединява в обща стратегическа рамка пълната гама от мерки за подпомагане на научните изследвания и иновациите, включително оптимизиран набор от форми за подкрепа, и използва правила за участие с принципи, които са приложими за всички действия по програмата. Опростените правила за финансиране следва да понижат административните разходи и ще допринесат за намаление на грешките от финансов характер.	(15) Опростяването е основно изискване на „Хоризонт 2020“, като това следва надлежно да бъде отразено в нейната структура, правила, финансово управление и изпълнение. „Хоризонт 2020“ следва да е насочена към привличането за широко участие на университети, научноизследователски центрове, промишлеността и особено на МСП, а също така да е отворена за нови участници, тъй като тя обединява в обща стратегическа рамка пълната гама от мерки за подпомагане на научните изследвания и иновациите, включително оптимизиран набор от форми за подкрепа, отчитащи надлежно естеството на дейностите и близостта им до пазара, и използва правила за участие с принципи, които са приложими за всички действия по програмата. Опростените правила за финансиране следва да понижат административните разходи и ще допринесат за намаление на грешките от финансов характер.
Изменение 11 Предложение за регламент Съображение 15 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(15a) „Хоризонт 2020“ следва да гарантира значителен спад на бюрократичната тежест за бенефициерите, в това число МСП, като същевременно разрешава диференциран подход в зависимост от вида бенефициери.
Изменение 12 Предложение за регламент Съображение 18
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(18) Целесъобразно е да се осигури надлежно приключване на „Хоризонт 2020“ и на предшестващите я програми особено по отношение на продължаването на многогодишните механизми за тяхното управление, като например финансирането на техническата и административната помощ.	(18) Целесъобразно е да се осигури надлежно приключване на „Хоризонт 2020“ и на предшестващите я програми особено по отношение на продължаването на многогодишните механизми за тяхното управление, като например финансирането на строго необходимата техническа и административна помощ.
Изменение 13 Предложение за регламент Съображение 19
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(19) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ може да породи допълнителни програми с участието само на определени държави членки, участието на Съюза в програми, предприети от няколко държави членки, или създаването на съвместни предприятия или други договорености по смисъла на членове 184, 185 и 187 от ДФЕС.	(19) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ може да породи – при определени и прозрачни условия – допълнителни програми с участието само на определени държави членки, участието на Съюза в програми, предприети от няколко държави членки, или създаването на съвместни предприятия или други договорености по смисъла на членове 184, 185 и 187 от ДФЕС.
Изменение 14 Предложение за регламент Съображение 21 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(21a) С цел да се осигури подходящ баланс между основаните на консенсус и подривните научноизследователски и развойни дейности и иновации, най-малко 15 % от бюджета на приоритета „Обществени предизвикателства“ и на конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ в рамките на приоритета „Водещи позиции в промишлеността“ трябва да следват ориентирана към научните изследвания логика „отдолу-нагоре“. Освен това следва да се постигне подходящо равновесие между по-малките и по-големите проекти в рамките на приоритетите „Обществени предизвикателства“ и „Водещи позиции в промишлеността“, като се отчитат специфичната структура на сектора, видът на дейността, технологиите и научните изследвания.
Изменение 15 Предложение за регламент Съображение 26
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(26) За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, околната среда, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони, които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния и регионалния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация.	(26) За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, околната среда, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони, които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния и регионалния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация. Тези взаимодействия не следва да компрометират принципа за върхови постижения, който програмата „Хоризонт 2020“ трябва да следва, и не следва да доведат до дублиране на финансирането на едни и същи проекти.
Изменение 16 Предложение за регламент Съображение 26 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(26a) Както „Хоризонт 2020“, така и политиката на сближаване се стремят към цялостно привеждане в съответствие с целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на стратегията „Европа 2020“ чрез съответните си общи стратегически рамки. Тази нова стратегическа насока призовава за повишено и систематизирано сътрудничество на двете общи стратегически рамки (ОСР), за да се мобилизира напълно научноизследователският и иновационен потенциал на регионално, национално и европейско равнище. За да се оползотвори взаимодействието, инструментите, отнасящи се до „стълбището“ към високи постижения, следва да бъдат въведени както в „Хоризонт 2020“, така и в политиката на сближаване, без да се компрометира принципът на високи постижения.
Обосновка
Независимо от различната си насоченост и „Хоризонт 2020“, и политиката на сближаване са изключително важни за постигането на целите на стратегия „Европа 2020“. Поради това е наистина необходимо да има взаимодействия и взаимно допълване между тях. Политиката на сближаване трябва да подготви регионалните участници в проекти по „Хоризонт 2020“ и освен това следва да предостави средства за използване и бързо разпространяване на пазара на научноизследователските резултати и иновациите, постигнати чрез фундаменталните изследвания, финансирани по „Хоризонт 2020“. За изграждането на мостове между двете програми „Хоризонт 2020“ следва да предложи известни мерки за установяване на потенциала („центрове за високи постижения“, които да осигуряват печата за високи постижения за най-добрите центрове.
Изменение 17 Предложение за регламент Съображение 26 б (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(26б) Европейските местни, регионални и национални органи имат важна роля за осъществяване на европейското научноизследователско пространство и за осигуряване на ефективна координация на финансовите инструменти на Съюза, по-специално за насърчаване на връзките между „Хоризонт 2020“ и структурните фондове, в рамките на регионалните стратегии в областта на иновациите, основани на интелигентна специализация. Регионите също имат ключова роля в разпространението и прилагането на резултатите на „Хоризонт 2020“, както и в предлагането на допълнителни инструменти за финансиране, включително обществени поръчки.
Обосновка
Като главни участници в програмирането и прилагането на политиката на сближаване, националните и регионалните органи ще имат важна роля за създаването и подкрепянето на необходимите полезни взаимодействия между тази политика и „Хоризонт 2020“. За пълноценното използване на възможностите за полезни взаимодействия, регионалните органи трябва да разработят свои стратегии за научни изследвания и иновации за интелигентна специализация и да улеснят използването на резултатите от „Хоризонт 2020“, като обърнат особено внимание на създаването на благоприятни пазарни условия и бизнес среда. Действията, предприети от Европейската комисия, могат да подпомогнат прилагането на тази концепция на равнище държави членки.
Изменение 18 Предложение за регламент Съображение 27
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(27) МСП представляват важен източник на иновации и растеж в Европа. Поради това е необходимо широкото участие в „Хоризонт 2020“ на МСП съгласно посоченото в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година. Това следва да е в подкрепа на целите на „Small Business Act“.	(27) МСП представляват важен източник на иновации и растеж в Европа. Поради това е необходимо широкото участие в „Хоризонт 2020“ на МСП съгласно посоченото в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година. Това следва да е в подкрепа на целите на „Small Business Act“. „Хоризонт 2020“ следва да предложи подходящите стимули, за да привлече МСП към този тип финансиране на равнището на Съюза и да предвиди набор от правила и инструменти, които значително да подобрят достъпа на МСП до финансови средства.
Изменение 19 Предложение за регламент Съображение 31
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(31) С оглед запазване на равнопоставеността за всички предприятия с дейност на вътрешния пазар, финансирането по „Хоризонт 2020“ следва да бъде съобразено с правилата за държавните помощи, за да се осигури ефективно разходване на публичните средства и да се избегне нарушаването на пазарните условия, като например отблъскването на частното финансиране, създаването на неефективни пазарни структури или протекционизма за неефективни фирми.	(31) С оглед запазване на равнопоставеността за всички предприятия с дейност на вътрешния пазар, финансирането по „Хоризонт 2020“ следва да бъде съобразено с правилата за държавните помощи, включително с рамката на Общността за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации, която е в процес на преразглеждане, за да се осигури ефективно разходване на публичните средства и да се избегне нарушаването на пазарните условия, като например отблъскването на частното финансиране, създаването на неефективни пазарни структури или протекционизма за неефективни фирми.
Обосновка
Изместването на равновесието твърде много към финансирането на краткосрочни иновации, които са близки до пазара, би могло да наруши конкуренцията и да бъде в ущърб на по-дългосрочните и фундаментални изследвания, които често са източник на радикални, подривни иновации. Поради това следва да се отчете не само последното, но и духът на правилата за държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност.
Изменение 20 Предложение за регламент Съображение 31 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(31a) Изразходването на средства на Съюза и на държавите членки за научни изследвания и иновации следва да бъде по-добре координирано, за да се осигури допълняемост, по-голяма ефективност и видимост, както и за постигането на по-голямо полезно взаимодействие. Във връзка с процеса на оценка, предвиден в настоящия регламент, Комисията следва да осигури конкретни доказателства, ако съществуват такива, относно допълняемостта и взаимодействието, постигнати между бюджета на ЕС и бюджетите на държавите членки за постигането на целите за изследвания и развитие на „Европа 2020“, както и на водещия показател за иновации на ЕС 2020.
Изменение 21 Предложение за регламент Съображение 32 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(32a) Програмата „Хоризонт 2020“ следва да гарантира възможно най-голяма прозрачност, отчетност и демократичен контрол по отношение на иновативните финансови инструменти и механизми с участието на бюджета на ЕС, особено във връзка с техния очакван и осъществен принос за постигане на целите на Съюза.
Изменение 22 Предложение за регламент Член 4 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
„Хоризонт 2020“ играе централна роля за успеха на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като предоставя обща стратегическа рамка за финансирането от Съюза на научни изследвания и иновации и по този начин действа като инструмент за привличане на частни инвестиции, създаване на нови работни места и гарантиране в дългосрочна перспектива на устойчивия растеж и конкурентоспособност на Европа.	„Хоризонт 2020“ играе централна роля за успеха на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като предоставя обща стратегическа рамка за финансирането от Съюза на научни изследвания и иновации и по този начин действа като инструмент за привличане на публични и частни инвестиции, създаване на нови работни места, насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване и гарантиране в дългосрочна перспектива на устойчивия растеж и конкурентоспособност на Европа.
Обосновка
В контекста на бюджетните ограничения поради финансовата и икономическата криза, пред която е изправена Европа, не следва да се подкопават интелигентните инвестиции в области с висока добавена стойност като научните изследвания и иновациите. Усилията за публично финансиране в тези области трябва да се запазят или увеличат и в този смисъл „Хоризонт 2020“ трябва да има лостов ефект. От друга страна, социалното, икономическото и териториалното сближаване на Съюза трябва да бъде в основата на всички публични инвестиции на ЕС.
Изменение 23 Предложение за регламент Член 5 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. „Хоризонт 2020“ допринася за изграждането в целия Съюз на икономика, основана на знания и иновации, чрез привличане на достатъчно допълнителни средства за финансиране на научноизследователската, развойната и иновационната дейност. С това тя подкрепя прилагането на стратегията „Европа 2020“ и на други политики на Съюза, както и изграждането и функционирането на европейското научноизследователско пространство (ERA). Съответните показатели за изпълнението са посочени във въведението на приложение І.	1. „Хоризонт 2020“ допринася за изграждането в целия Съюз на икономика, основана на знания и иновации, чрез привличане на достатъчно допълнителни средства за финансиране на научноизследователската, развойната и иновационната дейност. С това тя подкрепя прилагането на стратегията „Европа 2020“ и на други политики на Съюза, както и изграждането и функционирането на европейското научноизследователско пространство (ERA). Според прогнозите до 2030 г. се очаква „Хоризонт 2020“ да доведе до нарастване на БВП с допълнителни 0,92 %, на износа с 1,37 %, на заетостта с 0,40 % и до намаляване на вноса с 0,15 %. Съответните показатели за изпълнението са посочени във въведението на приложение І.
Изменение 24 Предложение за регламент Член 6 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Сумата за дейности по дял ХІХ от ДФЕС се разпределя по приоритетите, посочени в член 5, параграф 2, както следва:	2. Сумата за дейности се разпределя по приоритетите, посочени в член 5, параграф 2, както следва:
a) високи постижения в научната област — 27818 милиона EUR;	a) високи постижения в научната област — 31,705 % от финансовия пакет, посочен в параграф 1;
б) водещи позиции в промишлеността — 20280 милиона EUR;	б) водещи позиции в промишлеността — 22,544 % от финансовия пакет, посочен в параграф 1;
в) социални предизвикателства — 35888 милиона EUR.	в) социални предизвикателства — 39,589 % от финансовия пакет, посочен в параграф 1;
Максималният общ размер на финансовото участие на Съюза по линия на „Хоризонт 2020“ в преките действия на Съвместния изследователски център извън ядрената област е 2212 милиона EUR.	Максималният общ размер на финансовото участие на Съюза по линия на „Хоризонт 2020“ в преките действия на Съвместния изследователски център извън ядрената област е 2,521 % от финансовия пакет, посочен в параграф 1
Ориентировъчната разбивка за конкретните цели в рамките на отделните приоритети и максималният общ размер на средствата за преки действия на Съвместния изследователски център извън ядрената област са дадени в приложение II.	Ориентировъчната разбивка за конкретните цели в рамките на отделните приоритети и максималният общ размер на средствата за преки действия на Съвместния изследователски център извън ядрената област са дадени в приложение II. Годишните бюджетни кредити се разрешават от бюджетния орган, без да се засягат разпоредбите на Регламента за определяне на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. и Междуинституционалното споразумение от xxx/201z между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление.
Изменение 25 Предложение за регламент Член 6 – параграф 3 – алинея 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Европейският институт за иновации и технологии се финансира по линия на „Хоризонт 2020“ с максимум 3194 млн. EUR съгласно посоченото в приложение ІІ. Първоначален транш от 1542 млн. EUR се предоставя на Европейския институт за иновации и технологии за дейности по дял ХVІІ от Договора за функционирането на Европейския съюз. Втори транш в размер до 1652 млн. EUR се предоставя в зависимост от прегледа съгласно член 26, параграф 1. Тази допълнителна сума се предоставя на пропорционална основа, както е посочено в приложение ІІ, от сумата за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ по приоритета за водещи позиции в промишлеността съгласно параграф 2, буква б) и от сумата по приоритета „Обществени предизвикателства“ съгласно параграф 2, буква в).	3. Европейският институт за иновации и технологии се финансира по линия на „Хоризонт 2020“ с максимум 3,64 % от финансовия пакет, посочен в параграф 1.
Изменение 26 Предложение за регламент Член 6 – параграф 3 – алинея 3 а (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Годишните бюджетни кредити за Европейския институт за иновации и технологии (EIT) следва да се гласуват от бюджетния орган, без да се нарушават разпоредбите на Регламента относно многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. и Междуинституционалното споразумение от xxx/201z г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси.
Изменение 27 Предложение за регламент Член 6 – параграф 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
5. С оглед да се реагира на непредвидени ситуации или на нови развития или нужди, както и за съобразяване с разпоредбите в параграф 3 от настоящия член, Комисията може, след междинната оценка на „Хоризонт 2020“ съгласно посоченото в член 26, параграф 1, буква а) от настоящото решение, в рамките на годишната бюджетна процедура да преразгледа определените суми по приоритетите в параграф 2 и дадената в приложение ІІ ориентировъчна разбивка по конкретни цели в рамките на тези приоритети, и да прехвърли бюджетни кредити между приоритетите и конкретните цели в размер до 10 % от общото първоначално разпределение за всеки приоритет и до 10 % от първоначалната ориентировъчна разбивка за всяка конкретна цел. Това не се отнася за сумата, определена за преките действия на Съвместния изследователски център в параграф 2, или за посочените в параграф 3 средства за Европейския институт за иновации и технологии.	5. С оглед да се реагира на непредвидени ситуации или на нови развития или нужди, както и за съобразяване с разпоредбите в параграф 3 от настоящия член, Комисията може, след междинната оценка на „Хоризонт 2020“ съгласно посоченото в член 26, параграф 1, буква а) от настоящото решение, в рамките на годишната бюджетна процедура, и без да се нарушават прерогативите на бюджетния орган, да преразгледа определените суми по приоритетите в параграф 2 и дадената в приложение ІІ ориентировъчна разбивка по конкретни цели в рамките на тези приоритети, и да прехвърли бюджетни кредити между приоритетите и конкретните цели в размер до 10 % от общото първоначално разпределение за всеки приоритет и до 10 % от първоначалната ориентировъчна разбивка за всяка конкретна цел.
Изменение 28 Предложение за регламент Член 7 – параграф 1 – буква б) – подточка iv а) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	iv a) Държавите — членки на ЕАСТ, които са страни по Споразумението за ЕИП, съгласно разпоредбите на това споразумение.
Изменение 29 Предложение за регламент Член 13 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, включително равенство между половете; повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените.	1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; разширяването на участието в научни изследвания и иновации в рамките на целия Съюз; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, включително равенство между половете; повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените.
Изменение 30 Предложение за регламент Член 15 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 15а
	Човешки ресурси
	„Хоризонт 2020“ допринася за популяризирането и привлекателността на изследователската кариера в цяла Европа. Поради това програмата се изпълнява по начин, който да насърчава създаването на единен пазар за изследователи.
Изменение 31 Предложение за регламент Член 16 – параграф 1 – алинея 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Особено внимание се обръща на принципа на пропорционалност, правото на личен живот, правото на защита на личните данни, правото на физическа и психическа неприкосновеност на личността, правото на недискриминация и необходимостта да се гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве.	Особено внимание се обръща на принципа на пропорционалност, правото на личен живот, правото на защита на личните данни, правото на физическа и психическа неприкосновеност на личността, правото на недискриминация, основана на националност, етнически произход, увреждания, религия или вяра, възраст, пол или сексуална ориентация и необходимостта да се гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве.
Изменение 32 Предложение за регламент Член 17 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 17а
	Взаимодействия със структурните фондове
	„Хоризонт 2020“ допринася за преодоляване на разделението в рамките на Съюза по отношение на научните изследвания и иновациите, като дава възможност за създаване на взаимодействия с политиката на сближаване в подкрепа на научните изследвания и иновациите чрез прилагането на допълнителни мерки по координиран начин. Когато е възможно, ще се насърчава оперативната съвместимост на двата инструмента, както и кумулативното или комбинираното финансиране, без да се компрометира принципът на високи постижения. „Хоризонт 2020“ допринася за оценката на потенциала, установяването на най-добрите центрове и подобряването на тяхната видимост посредством предоставяне на „печат за отличие“.
Обосновка
Както се посочва в предложеното ново съображение (26а), независимо от различната си насоченост и „Хоризонт 2020“, и политиката на сближаване са от изключително значение за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. Поради това е наистина необходимо да има взаимодействия и взаимно допълване между тях. Политиката на сближаване трябва да подготви регионалните субекти в сферата на изследванията и иновациите за участие в проекти по „Хоризонт 2020“ и освен това следва да предостави средства за използване и бързо разпространяване на пазара на научноизследователските резултати и иновациите, постигнати чрез фундаменталните изследвания, финансирани по „Хоризонт 2020“.
Изменение 33 Предложение за регламент Член 18 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Особено важно е да се гарантира адекватното участие в „Хоризонт 2020“ на МСП и иновационното въздействие върху тях. Предприема се количествено и качествено оценяване на участието на МСП като част от механизмите за оценяване и наблюдение.	1. Особено важно е да се гарантира адекватното участие в „Хоризонт 2020“ на МСП и иновационното въздействие върху тях. Предприема се количествено и качествено оценяване на участието на МСП като част от механизмите за оценяване и наблюдение. По-специално Комисията гарантира участието на МСП в „Хоризонт 2020“ във възможно най-голяма степен посредством предоставяне също така на необходимото подпомагане, което ще им позволи да изпълнят изискванията и ще подобри достъпа им до финансиране по програмата.
Изменение 34 Предложение за регламент Член 18 – параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Зададеният в параграфи 1 и 2 интегриран подход се очаква да доведе до разпределянето за МСП на около 15 % от общия сумарен бюджет за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ и по приоритета „Обществени предизвикателства“.	3. Зададеният в параграфи 1 и 2 интегриран подход се очаква да доведе i) до разпределянето за МСП на не по-малко от 15 % от общия сумарен бюджет за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ и по приоритета „Обществени предизвикателства“ и ii) до това, 50 % от участващите МСП да внедрят иновации, които са нови за дружеството или пазара (за периода на проекта плюс три години).
Изменение 35 Предложение за регламент Член 19 – параграф 3 – буква в)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) дългосрочен ангажимент на всички партньори въз основа на обща визия и ясно определени цели;	в) дългосрочен финансов ангажимент на всички партньори въз основа на обща визия и ясно определени цели;
Изменение 36 Предложение за регламент Член 22 – алинея 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Дейностите за разпространение на информация и за комуникации са неразделна част от всички дейности, подпомагани от „Хоризонт 2020“.	Дейностите за разпространение на информация и за комуникации са неразделна част от всички дейности, подпомагани от „Хоризонт 2020“, като се обръща специално внимание тази информация да се предоставя по начин, който улеснява достъпа за всички, особено за лица с увреждания.
Изменение 37 Предложение за регламент Член 22 – алинея 3 – буква а)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
a) инициативи, насочени към разширяване на осведомеността и улесняване на достъпа до финансиране по „Хоризонт 2020“, по-специално за онези региони или видове участници, които са недостатъчно представени;	a) инициативи, насочени към разширяване на осведомеността и улесняване на достъпа до финансиране по „Хоризонт 2020“, по-специално за онези региони или видове участници, които са недостатъчно представени, какъвто е например случаят с изследователи и участници с увреждания;
Изменение 38 Предложение за регламент Член 26 – параграф 1 – буква а) – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
a) Не по-късно от края на 2017 г. Комисията извършва с помощта на независими експерти оценка на Европейския институт за иновации и технологии. Посоченият в член 6, параграф 3 втори финансов транш за Европейския институт за иновации и технологии се предоставя след този преглед. При прегледа се оценява напредъкът на Европейския институт за иновации и технологии по всички от следните критерии:	a) До края на 2016 г. Комисията извършва с помощта на независими експерти оценка на Европейския институт за иновации и технологии. Посоченият в член 6, параграф 3 втори финансов транш за Европейския институт за иновации и технологии се предоставя след този преглед. При прегледа се оценява напредъкът на Европейския институт за иновации и технологии по всички от следните критерии:
Изменение 39 Предложение за регламент Член 26 – параграф 1 – буква а) – подточка ii)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
ii) договорения график за създаването на третата вълна от общности за знания и иновации и планираните финансови потребности на съществуващите такива съобразно тяхното специфично развитие; както и	ii) успешното създаване на нови общности за знания и иновации и планираните финансови потребности на съществуващите такива съобразно тяхното специфично развитие; както и
Обосновка
За подобряване на прозрачността финансирането за EIT следва да се предвижда в бюджета като отделно перо. Също така е важно EIT да разполага с пълен достъп до своето финансиране, за да може да изпълнява задачите си по възможно най-добрия начин. При все това, EIT трябва да докаже, че може да изпълнява своите задачи. Ако при средносрочната оценка се стигне до заключение, че това не е така, дейностите на EIT следва да се прекратят, а оставащите средства да се разпределят по равно между трите стълба на програмата.
Изменение 40 Предложение за регламент Член 26 – параграф 1 – буква а) – подточка iii)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
iii) приноса на Европейския институт за иновации и технологии и на общностите за знания и иновации по приоритета „Обществени предизвикателства“ и за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ на „Хоризонт 2020“.	iii) приноса на Европейския институт за иновации и технологии и на общностите за знания и иновации по приоритета „Обществени предизвикателства“ и за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ на „Хоризонт 2020“, както и за европейското научноизследователско пространство.
Обосновка
Взаимодействията между EIT и EНП следва да се включат в оценката.
Изменение 41 Предложение за регламент Член 26 – параграф 1 – буква б)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) Не по-късно от края на 2017 г., и като се вземат предвид подлежащите на извършване до края на 2015 г. последваща оценка за Седмата рамкова програма и преглед на Европейския институт за иновации и технологии, Комисията изготвя с помощта на независими експерти междинна оценка на „Хоризонт 2020“, нейната специфична програма, включително Европейския научноизследователски съвет, и дейностите на Европейския институт за иновации и технологии относно постигането (на равнище резултати и напредък в реализирането на въздействия) на целите на „Хоризонт 2020“, продължаващата значимост на всички мерки, ефективността и използването на ресурси, възможностите за по-нататъшно опростяване и добавената стойност за Съюза. При изготвянето на тази оценка се отчитат и аспекти, свързани с достъпа на участници във всички региони и МСП до възможности за финансиране, както и за насърчаване на балансираното участие на жени и мъже. Освен това при оценяването се отчита приносът на мерките по приоритетите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и резултатите по дългосрочното въздействие на предходните мерки.	б) Не по-късно от края на 2017 г., и като се вземат предвид подлежащите на извършване до края на 2015 г. последваща оценка за Седмата рамкова програма и преглед на Европейския институт за иновации и технологии, Комисията изготвя с помощта на независими експерти междинна оценка на „Хоризонт 2020“, нейната специфична програма, включително Европейския научноизследователски съвет, и дейностите на Европейския институт за иновации и технологии относно постигането (на равнище резултати и напредък в реализирането на въздействия) на целите на „Хоризонт 2020“, продължаващата значимост на всички мерки, ефективността и използването на ресурси, възможностите за по-нататъшно опростяване и добавената стойност за Съюза. При изготвянето на тази оценка се отчитат и аспекти, свързани с достъпа до възможности за финансиране за разширяване на високите постижения на научната и иновационна база на Съюза във всички региони, за МСП, както и за насърчаване на балансираното участие на жени и мъже. Освен това при оценяването се отчита приносът на мерките по приоритетите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и резултатите по дългосрочното въздействие на предходните мерки.
Изменение 42 Предложение за регламент Член 26 – параграф 1а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	1a. Във връзка с процеса на оценка, предвиден в параграф 1, буква б), Комисията осигурява конкретни доказателства, ако съществуват такива, относно допълняемостта и взаимодействието, постигнати между бюджета на Съюза и бюджетите на държавите членки за постигането на целите за научноизследователска и развойна дейност на „Европа 2020“, както и на водещия показател за иновации на „Европа 2020“.
Изменение 43 Предложение за регламент Приложение І – Уводна част – Част І – буква г)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
г) да се изгради европейска научноизследователска инфраструктура за 2020 г. и след това, да се създадат благоприятни условия за разгръщане на нейния иновационен потенциал и човешки капитал, и това да се допълни със съответна политика на Съюза и международно сътрудничество.	г) да се изгради европейска научноизследователска инфраструктура на световно равнище за 2020 г. и след това, да се създадат благоприятни условия за насърчаване и разширяване на високите постижения на научната и иновационна база на Съюза, както и разгръщане на човешкия капитал, и това да се допълни със съответна политика на Съюза и международно сътрудничество. Механизмът „Заеми и гаранции от Европейския съюз за научни изследвания и иновации“ следва да се използва по подходящ начин с цел набиране на допълнителни средства за тези инвестиции и насърчаване на ефективни връзки между промишлеността и университетите.
Изменение 44 Предложение за регламент Приложение І – Уводна част – Част ІІІ – параграф 1 – буква д)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
д) действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и суровини;	д) действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и устойчиво използване на суровини;
Изменение 45 Предложение за регламент Приложение I – Уводна част – Част ІІІ – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
При всички дейности се прилага подход, съобразен с конкретното предизвикателство, и съсредоточаване върху политическите приоритети без предварително да се определят точно технологиите или решенията, които следва да бъдат разработени. Ударението се поставя върху обединяването на ресурси и знания по различни области, технологии и научни дисциплини, за да се постигне необходимата критична маса за справяне с предизвикателствата. Дейностите обхващат пълния цикъл от научните изследвания до пазарната реализация, като новото е, че се набляга върху свързани с иновации дейности, като например пилотни и демонстрационни проекти, изпитвателни платформи, подкрепа за обществени поръчки, проектиране, иновации по идеи на крайни потребители, социални иновации и пазарно внедряване на иновациите.	При всички дейности се прилага подход, съобразен с конкретното предизвикателство, и съсредоточаване върху политическите приоритети без предварително да се определят точно технологиите или решенията, които следва да бъдат разработени. Ударението се поставя върху обединяването на ресурси и знания по различни области, технологии и научни дисциплини, за да се постигне необходимата критична маса за справяне с предизвикателствата. Дейностите обхващат пълния цикъл от научните изследвания до пазарната реализация, както и въздействието му върху обществото, като новото е, че се набляга върху свързани с иновации дейности, като например пилотни и демонстрационни проекти, изпитвателни платформи, подкрепа за обществени поръчки, проектиране, иновации по идеи на крайни потребители, социални иновации и пазарно внедряване на иновациите.
Изменение 46 Предложение за регламент Приложение І – Част І – точка 4.1 – параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Европа трябва да създаде адекватна, солидна основа за изграждане, поддържане и експлоатация на научноизследователски инфраструктури, за да останат извършваните в нея научни изследвания на световно равнище. Това изисква интензивно и ефективно сътрудничество между Съюза, националните и регионалните финансиращи органи, поради което ще се търсят тесни връзки с политиката на сближаване, за да се гарантират синергии и съгласуван подход.	Европа трябва да създаде адекватна, солидна основа за изграждане, поддържане и експлоатация на научноизследователски инфраструктури, за да останат извършваните в нея научни изследвания на световно равнище. Това изисква осигуряването на подходящи средства от механизма „Заеми и гаранции от Европейския съюз за научни изследвания и иновации“ с цел набиране на допълнителни средства за тези инвестиции и насърчаване на ефективни връзки между промишлеността и университетите, ефективно сътрудничество между Съюза, националните и регионалните финансиращи органи, поради което ще се търсят тесни връзки с политиката на сближаване, за да се гарантират синергии и съгласуван подход.
Изменение 47 Предложение за регламент Приложение І – Част І – точка 4.1 – параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Тази конкретна цел е свързана с един основен ангажимент по инициативата „Съюз за иновации“, което подчертава решаващата роля на научноизследователските инфраструктури на световно равнище за осъществимостта на особено значими научни изследвания и иновации. С тази инициатива се изтъква необходимостта от обединяване на ресурсите на цяла Европа, а в някои случаи — и в световен мащаб, за да се изградят и експлоатират научноизследователски инфраструктури. С водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ също така се изтъква нуждата от укрепване на европейските електронни инфраструктури и значението на развитието на иновационните клъстери, за да си осигури Европа предимство в областта на нововъведенията.	Тази конкретна цел е свързана с един основен ангажимент по водещата инициатива „Съюз за иновации“, което подчертава решаващата роля на научноизследователските инфраструктури на световно равнище за провеждането на особено значими научни изследвания и за укрепване и разширяване на високите постижения на научната и иновационна база на Съюза. С тази инициатива се изтъква необходимостта от обединяване на ресурсите на цяла Европа, а в някои случаи — и в световен мащаб, за да се изградят и експлоатират научноизследователски инфраструктури. С водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ също така се изтъква нуждата от укрепване на европейските електронни инфраструктури и значението на развитието на иновационните клъстери, за да си осигури Европа предимство в областта на нововъведенията.
Изменение 48 Предложение за регламент Приложение І – Част ІІ – точка 1 – параграф 10
Текст, предложен от Комисията	Изменение
За всички базови и промишлени технологии, включително КБТ, основна цел ще бъде да се спомогне за взаимодействия на технологиите помежду им и с приложенията във връзка с обществени предизвикателства. Това трябва изцяло да се има предвид при разработването и изпълнението на програми и приоритети. Това изисква в процеса на определяне и изпълнение на приоритети изцяло да бъдат включени заинтересовани страни, представящи различни гледни точки. В някои случаи това ще изисква и действия, които са съвместно финансирани по линия на базовите и промишлените технологии, от една страна, и на обществените предизвикателства — от друга. Това ще включва съвместно финансиране за публично-частни партньорства, насочени към разработване на технологии и тяхното прилагане в отговор на обществени предизвикателства.	За всички базови и промишлени технологии, включително КБТ, основна цел ще бъде да се спомогне за взаимодействия на технологиите помежду им и с приложенията във връзка с обществени предизвикателства. Това трябва изцяло да се има предвид при разработването и изпълнението на програми и приоритети. Това изисква в процеса на определяне и изпълнение на приоритети изцяло да бъдат включени заинтересовани страни, представящи различни гледни точки. В някои случаи това ще изисква и действия, които са съвместно финансирани по линия на базовите и промишлените технологии, от една страна, и на обществените предизвикателства — от друга. Това ще включва съвместно финансиране за публично-частни партньорства и за партньорства с организации на гражданското общество, насочени към разработване на технологии и методи и тяхното прилагане в отговор на обществени предизвикателства.
Изменение 49 Предложение за регламент Приложение I – Част ІІІ – точка 1.1 – параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Хроничните заболявания, като например сърдечно-съдовата болест, ракът, диабетът, нервните и психичните разстройства, свръхтеглото и затлъстяването, както и разнообразните функционални ограничения са основните причинители на увреждане, лошо здравословно състояние или преждевременна смърт, като водят до значителни разходи за обществото и икономиката.	Хроничните заболявания, като например сърдечно-съдовата болест, ракът, диабетът, ревматичните и мускулно-скелетните заболявания, нервните и психичните разстройства, свръхтеглото и затлъстяването, както и разнообразните функционални ограничения са основните причинители на увреждане, лошо здравословно състояние или преждевременна смърт, като водят до значителни разходи за обществото и икономиката.
Изменение 50 Предложение за регламент Приложение I – Част ІІІ – точка 1.1 – параграф 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
В Европейския съюз годишно умират 2 млн. човека от сърдечно-съдова болест, което струва на икономиката над 192 млрд. EUR, а на рака се дължи една четвърт от всички смъртни случаи, като той е основен причинител за смъртта на хора от възрастовата група 45—64 години. Над 27 млн. човека в Съюза страдат от диабет, а причинените от мозъчни разстройства (включително засягащи душевното здраве, но не само такива) общи разходи се оценяват на 800 млрд. EUR. За няколко от посочените заболявания са от значение екологични и социално-икономически фактори, както и начинът на живот, като се счита, че с тях е свързана една трета от световните медицински разходи.	В Европейския съюз годишно умират 2 млн. човека от сърдечно-съдова болест, което струва на икономиката над 192 млрд. EUR, а на рака се дължи една четвърт от всички смъртни случаи, като той е основен причинител за смъртта на хора от възрастовата група 45—64 години. Над 120 млн. граждани страдат от ревматични и мускулно-скелетни проблеми в Съюза и 27 млн. човека в Съюза страдат от диабет, като същевременно причинените от мозъчни разстройства (включително засягащи душевното здраве, но не само такива) общи разходи се оценяват на 800 млрд. EUR, а общите разходи за ревматичните и мускулно-скелетните заболявания — на 240 млрд. EUR. За няколко от посочените заболявания са от значение екологични и социално-икономически фактори, както и начинът на живот, като се счита, че с тях е свързана една трета от световните медицински разходи.
Обосновка
Според научните данни ревматичните и мускулно-скелетните заболявания са едно от основните хронични заболявания, засягащи европейските граждани. Наред с другото, тези данни идват от проекта EUMUSC.NET, текущо изследване, финансирано от Европейската комисия, което доказва, че ревматичните и мускулно-скелетните заболявания са едно от най-разпространените, инвалидизиращи и скъпоструващи заболявания. Те представляват огромно бреме за отделните лица и обществата в ЕС, особено като се вземе предвид, че те са едно от основните заболявания, които не дават на по-възрастните хора възможност да водят здравословен, активен и независим начин на живот. Тъй като текстът на рамковата програма „Хоризонт 2020“ може да служи за ориентир на бъдещи стъпки, когато се стигне до определяне на приоритетни области на изследвания, от ключово значение е да се споменат точно и обективно основните заболявания, свързани с големите обществени предизвикателства.
Изменение 51 Предложение за регламент Приложение I – Част ІІІ – точка 6.2 – параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Следователно основна задача във връзка с това предизвикателство ще бъде насърчаването на нови форми на сътрудничество между държавите в рамките на Съюза и в световен мащаб, както и между съответните научноизследователски и иновационни общности. Систематично ще се преследва ангажиране на гражданите и промишлеността, подпомагане на процесите на социални и технологични иновации, насърчаване на интелигентната и съпричастна публична администрация, както и подкрепа за разработването на политики въз основа на факти, за да се повиши значението на всички тези дейности за създателите на политики, социалните и икономическите субекти и гражданите. В това отношение научните изследвания и иновациите ще бъдат предпоставка за конкурентоспособността на европейските отрасли и услуги, по-специално в областта на сигурността, цифровото развитие и защитата на личния живот.	Следователно основна задача във връзка с това предизвикателство ще бъде насърчаването на нови форми на сътрудничество между държавите в рамките на Съюза и в световен мащаб, както и между съответните научноизследователски и иновационни общности. Систематично ще се преследва ангажиране на гражданите и промишлеността, подпомагане на процесите на социални и технологични иновации, насърчаване на интелигентната и съпричастна публична администрация, както и подкрепа за разработването на политики въз основа на факти, за да се повиши значението на всички тези дейности за създателите на политики, социалните и икономическите субекти и гражданите. В това отношение научните изследвания и иновациите ще бъдат предпоставка за конкурентоспособността на европейските отрасли и услуги, по-специално в областта на сигурността, цифровото развитие и защитата на личния живот. Успехът на извършването на необходимите промени зависи действително от публичния ангажимент спрямо науката и иновациите и ползите от тях. За да се постигне това, от основно значение е съсредоточаването върху социалните аспекти на обществените предизвикателства, които включват не само участниците от промишлеността, но също така и изследователите и университетите, както и гражданското общество и неговите организации и институции.
Изменение 52 Предложение за регламент Приложение I – Част ІІІ – точка 6.3.2 – параграф 2 – буква в)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) гарантиране на обществена ангажираност в областта на научните изследвания и иновациите;	в) гарантиране на обществена ангажираност в областта на научните изследвания и иновациите с цел постигане на наука заедно с обществото и за него;
Изменение 53 Предложение за регламент Приложение ІI – Таблица
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Ориентировъчната разбивка за „Хоризонт 2020“ е, както следва (в млн. EUR):	Ориентировъчната разбивка за „Хоризонт 2020“ е, както следва (в млн. EUR):
I „Високи постижения в научната област“, в това число:
27818
I „Високи постижения в научната област“, в това число:
31,705 %
1. Европейски научноизследователски съвет
15008
1. Европейски научноизследователски съвет

2. Бъдещи и нововъзникващи технологии
3505
2. Бъдещи и нововъзникващи технологии

3. Действия по инициативата „Мария Кюри“ за квалификация, обучение и професионално израстване
6503
3. Действия по инициативата „Мария Кюри“ за квалификация, обучение и професионално израстване

4. Европейски научноизследователски инфраструктури (включително електронни инфраструктури)
2802
4. Европейски научноизследователски инфраструктури (включително електронни инфраструктури)

II „Водещи позиции в промишлеността“, в това число:
20280
ІІ „Водещи позиции в промишлеността“, в това число:
22,544 %
1. Водещи позиции при базовите и промишлените технологии*
15580,
от които 500 за EIT
1. Водещи позиции при базовите и промишлените технологии*

2. Достъп до рисково финансиране
4000
2. Достъп до рисково финансиране**

3. Иновации в МСП
700
3. Иновации в МСП

III „Обществени предизвикателства“, в това число:
35888
III „Обществени предизвикателства“, в това число:
39,589 %
1. Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние
9077,
от които 292 за EIT
1. Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние

2. Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика;
4694,
от които 150 за EIT
2. Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика;

3. Сигурна, чиста и ефективна енергия
6537,
от които 210 за EIT
3. Сигурна, чиста и ефективна енергия

4. интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт
7690,
от които 247 за EIT
4. интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт

5. Действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и суровини
3573,
от които 115 за EIT
5. Действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и суровини

6. Приобщаващи, иновативни и сигурни общества
4317,
от които 138 за EIT
6. Приобщаващи, иновативни и сигурни общества

Европейски институт за иновации и технологии (EIT)
1542 +1652
***
Европейски институт за иновации и технологии (EIT)
3,64 %
Преки действия на Съвместния изследователски център извън ядрената област
2212
Преки действия на Съвместния изследователски център извън ядрената област
2,521 %
ОБЩО
87740
ОБЩО
100 %

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)
Позовавания	COM(2011)0809 – C7-0466/2011 – 2011/0401(COD)
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание	ITRE 13.12.2011 г.
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание	BUDG 13.12.2011 г.
Докладчик по становище: Дата на назначаване	Nils Torvalds 2.7.2012 г.
Дата на приемане	6.9.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	34 2 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Marta Andreasen, Richard Ashworth, Reimer Böge, Zuzana Brzobohatá, Jean Louis Cottigny, Jean-Luc Dehaene, James Elles, Göran Färm, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazábal Rubial, Salvador Garriga Polledo, Jens Geier, Ingeborg Gräßle, Lucas Hartong, Jutta Haug, Monika Hohlmeier, Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Anne E. Jensen, Jan Kozłowski, Alain Lamassoure, Giovanni La Via, George Lyon, Claudio Morganti, Jan Mulder, Juan Andrés Naranjo Escobar, Dominique Riquet, Derek Vaughan, Angelika Werthmann
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Burkhard Balz, Maria Da Graça Carvalho, Edit Herczog, Jürgen Klute, Constanze Angela Krehl, Paul Rübig, Peter Šťastný, Georgios Stavrakakis, Nils Torvalds
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Luigi Berlinguer

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (25.9.2012)

на вниманието на комисия по промишленост, изследвания и енергетика

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на „Хоризонт2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020г.)
(COM(2011)0809 – C7‑0466/2011 – 2011/0401(COD))

Докладчик по становище: Cristian Silviu Buşoi

КРАТКА ОБОСНОВКА

„Хоризонт2020“, както се отбелязва в съобщението на Комисията, придружаващо програмата, има за цел прилагането на целите на водещата инициатива „Съюз за иновации“, като се фокусира върху актуалните обществени предизвикателства и укрепва връзката между научните изследвания и търговската реализация „отдолу нагоре“ и „отгоре надолу“. Допълнителното опростяване и засилването на участието на МСП също представляват цел. Много от обществените предизвикателства засягат комисията ENVI , като например климатът, ресурсната ефективност, чистата енергия и транспорт, здравето и безопасността на храните. Докладчикът сърдечно приветства предложенията на Комисията, но желае да обърне по-голямо внимание на някои от засегнатите аспекти.

В настоящето становище докладчикът възприема един цялостен подход като най-добрия начин за по-нататъшното укрепване на приоритетите на комисията ENVI. Този първи доклад следва също така да бъде разглеждан като начало на дебата по тази сложна програма, която е от ключово значение за засилването на устойчивия и зелен икономически растеж в Европейския съюз и същевременното изграждане на здраво общество.

Становището се съсредоточава най-вече върху обществените предизвикателства и предлага укрепването на някои аспекти, свързани със здравето, безопасността на храните, климата и околната среда.

Здраве

Предвид високата им добавена стойност за иновативните лечения, например в регенеративната медицина, изследванията на стволови клетки, посредством изследване на съществуващите алтернативи на ембрионалните стволови клетки, следва да продължат да бъдат подкрепяни, като в същото време се отчитат етичните проблеми. Специално внимание също така следва да бъде обърнато на научните изследвания и иновациите при лечението на заболявания. Подкрепата от страна на публичния сектор за научноизследователска и развойна дейност в областта на инфекциите и редките болести следва да бъде засилена и да бъде насърчавано споделянето на знания. Нуждите на пациентите следва да бъдат двигател за иновации в областта на здравеопазването и финансиране на научноизследователската и развойна дейност. Освен това следва да има необходимото финансиране на научноизследователската и развойна дейност и иновациите в областта на свързаните с околната среда фактори върху здравето.

Безопасност на храните

Предлага се Обществените предизвикателства, свързани с продоволствената сигурност, да бъдат разширени с включването на всички аспекти, свързани с безопасността на храните.

Климат и околна среда

Равновесието между икономическите, социалните и екологичните аспекти на научните изследвания и иновациите следва да бъде обект на редовни и ефективно наблюдение. Следва да бъде засилена подкрепата спрямо възобновяемата енергия. Повишаването на ефективността на възобновяемата енергия може да я направи икономически по-атрактивна, като в същото време допринася за борбата срещу изменението на климата, намалява зависимостта ни от изкопаемите горива и насърчава нисковъглеродната икономика.

„Хоризонт2020“ е ключова програма, която би могла да помогне на ЕС допълнително за намаляване на емисиите на вредни за околната среда и здравето газове и частици, без каквато и да била тежест за промишлеността или държавите членки.

Хоризонтални аспекти

Необходимо е по-задълбочено обвързване на целите на водещите инициативи на Съюза за иновации и изследователската ефективност с „Хоризонт 2020“ и поради това то е включено в становището. С оглед извличането на максимални ползи от научноизследователската и развойна дейност и иновационните проекти на територията на целия ЕС, допълването на „Хоризонт 2020“ с други средства от ЕС или държавите следва да бъде внимателно проследявано. Освен това се предлага и допълнително увеличаване на участието на МСП, което може да бъде двигател за един екологосъобразен и устойчив икономически растеж. В доклада е засегнат и един важен аспект на показателите за резултатите, които контролират изпълнението на целите на „Хоризонт 2020“.

Допълнителни изменения, отнасящи се до разделянето на бюджетите за изследвания и целите в иновационната верига, както и опростяването са оставени за след бъдещия дебат по „Хоризонт 2020“ в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в доклада си следните изменения:

Изменение 1

Предложение за регламент

Съображение 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(1) Съюзът има за цел да укрепва своята научна и технологична база чрез създаването на европейско научноизследователско пространство (ERA), в което свободно да се движат изследователите и да се разпространяват научни познания и технологии, и да насърчава повишаването на устойчивостта, конкурентоспособността и стабилността си, включително тези на своята промишленост. За постигане на посочените цели Съюзът следва да извършва научноизследователски, технологично-развойни и демонстрационни дейности, да насърчава международното сътрудничество, да разпространява и оптимизира резултатите и да стимулира обучението и мобилността.

Изменение 2

Предложение за регламент

Съображение 11

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(11) Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) в Европейския съюз е съсредоточена по три приоритета, а именно: да се повиши нивото на върховите научни постижения в Европа с оглед да се укрепят позициите на Съюза като научна база на световно равнище; да се спомогне за водещите позиции на промишлеността в подкрепа на предприятията, включително малките и средните предприятия (МСП), и иновациите; да се овладеят обществените предизвикателства в пряк отговор на предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“, чрез подкрепа за дейности, обхващащи цялостния процес от научните изследвания до пазара. Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се подпомагат всички етапи в иновационната верига и особено дейности, които са по-тясно свързани с пазарната реализация, включително с иновативни финансови инструменти, както и нетехнологични и социални иновации, и се цели задоволяване на нуждите от научни изследвания на широка гама съюзни политики, като се набляга върху максималното оползотворяване и разпространение на получените от подпомаганите дейности знания чак до търговското им използване. Приоритетите на „Хоризонт 2020“ следва да се поддържат и чрез програма за ядрени изследвания и дейности по обучение по Договора за Евратом.

Изменение 3

Предложение за регламент

Съображение 20

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(20) С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото, „Хоризонт 2020“ следва да способства за осъществяването на сериозни програми за научни изследвания и иновации чрез активно въвличане на социалните участници (изследователите, гражданите и гражданското общество, лицата, отговорни за формиране на политики, и промишлеността) в процеса на научните изследвания и иновациите, особено като се осигурява равнопоставеност между мъжете и жените; като се насърчава научното образование, като се гарантира зачитането на етичното законодателство и се насърчава придържането към най-високите световни етични стандарти; като се повишава достъпността и повторната употреба на резултатите от публично финансирани научни изследвания, по-специално на научните публикации и данни; като се повишава достъпността на научните знания, като се разработва рамка за управление съобразно безпокойствата и очакванията на гражданите и обществото, улесняваща участието им в дейности по „Хоризонт 2020“.

Изменение 4

Предложение за регламент

Съображение 20 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(20a) Достъпът до информационните и комуникационните мероприятия, отнасящи се до „Хоризонт 2020“, включително оповестяването на подкрепените проекти и резултатите, изисква осигуряването на достъпни за всички формати. Достъпните формати включват, без да се свеждат само до това, уголемени шрифтове, Брайлова азбука, лесен за четене текст, аудио-, видео- и електронни формати.

Изменение 5

Предложение за регламент

Съображение 21

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(21) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ следва да отговаря на променящите се възможности и развитие на науката и технологиите, промишлеността, политиките, обществото и околната среда. По същество програмите следва да се изготвят в сътрудничество със заинтересованите страни от всички засегнати сектори и следва да се предвиди достатъчна гъвкавост за реагиране на нови тенденции на развитие, но въпреки това в „Хоризонт 2020“ трябва да се признае необходимостта от лидерство от страна на европейските институции, за да се гарантира глобалната конкурентоспособност, по-специално в областта на биотехнологиите. По време на изпълнението на „Хоризонт 2020“ непрекъснато следва да се ползват външни експерти за консултации, също и чрез съответните структури като европейските технологични платформи, инициативите за съвместно планиране и европейските партньорства за иновации.

Изменение 6

Предложение за регламент

Съображение 22

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(22) „Хоризонт 2020“ следва да допринесе за привлекателността на изследователската професия в Съюза, по-специално в областта на промишлеността и биомедицината. Следва да се обърне внимание на Европейската харта на научните работници и Етичния кодекс за наемане на научни работници, както и на други референтни рамки, определени в контекста на европейското научноизследователско пространство, като същевременно се зачита техният доброволен характер.

Изменение 7

Предложение за регламент

Съображение 22 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(22a) „Хоризонт 2020“ следва също така да спомогне за мотивирането на европейските изследователи да останат в Европа, да привлече изследователи от целия свят в Европа и да направи Европа по-привлекателна дестинация за най-добрите изследователи. Във връзка с това може да се проведе обсъждане в рамките на Общността за съгласувано и атрактивно данъчно облагане в полза на изследователите.

Изменение 8

Предложение за регламент

Съображение 23

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23) Научноизследователските дейности, финансирани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да бъдат съобразени с достиженията на правото на ЕС по отношение на предоставянето на равни възможности за мъжете и жените. По програма „Хоризонт 2020“ следва да се обръща внимание на високите научни постижения и на професионалната квалификация на научния и изследователския персонал от двата пола, зает в научните изследвания и иновациите. С оглед да се обезпечи ефективното използване на финансирането от ЕС, основното разграничение за финансиране от ЕС за научни изследвания следва да бъдат високите научни постижения и професионалната квалификация на изследователските кадри.

Изменение 9

Предложение за регламент

Съображение 24

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(24) При научноизследователските и иновационните дейности, подпомагани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се зачитат основните етични принципи. Следва да се вземат под внимание становищата на европейската група за етика в науката и новите технологии. При научноизследователските дейности следва да се спазва също така член 13 от ДФЕС и да се намали използването на животни в научните изследвания и тестовете, като крайната цел е намирането на заместител на животните за лабораторни цели. Всички дейности следва да се извършват при гарантирано високо равнище на защита на човешкото здраве в съответствие с член 168 от ДФЕС.

(24) При научноизследователските и иновационните дейности, подпомагани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се зачитат основните етични принципи. Следва да се вземат под внимание мотивираните и редовно актуализирани становища на европейската група за етика в науката и новите технологии, което предполага предварителен прозрачен метод на подбор, основан на независимостта и научния опит на членовете на ЕГЕ. При научноизследователските дейности следва да се спазва също така член 13 от ДФЕС и да се намали използването на животни в научните изследвания и тестовете, като крайната цел е намирането на заместител на животните за лабораторни цели, включително чрез стратегическо развитие, интеграция и прилагане на иновативни средства и технологии без използването на животни. Всички дейности следва да се извършват при гарантирано високо равнище на защита на човешкото здраве в съответствие с член 168 от ДФЕС.

Обосновка

Политическата цел за намаляване и в крайна цел намиране на заместител на животните, използвани за лабораторни цели, следва да се обвърже с практическия подход, който ще бъде необходим за действителното осъществяване на тази цел.

Изменение 10

Предложение за регламент

Съображение 25

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(25) Леченията със стволови клетки са доказали своята добавена стойност, водейки до революционен напредък в лечението на заболяванията. Ето защо Съюзът следва да продължи да подкрепя изследванията в тази област. Европейската комисия не настоява изрично за използването на човешки ембрионални стволови клетки. Използването на човешки стволови клетки, били те от възрастни или от ембриони, е по усмотрение на учените с оглед на целите, които те желаят да постигнат, и подлежи на строго оценяване за съответствие с етичните стандарти. Проекти, включващи използването на човешки ембрионални стволови клетки, могат да бъдат финансирани, при условие, че са получили необходимите одобрения от компетентните органи на съответните държави членки. В случаите, когато националното законодателство го позволява, следва да се обмисли въпросът за създаването и поддържането на държавни банки за човешки ембрионални стволови клетки.

Изменение 11

Предложение за регламент

25 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(25a) Комисията следва активно да подкрепя научни изследвания, които имат за цел разработването на алтернативи на ембрионалните стволови клетки. Неотдавнашното откриване на индуцираните плурипотентни стволови клетки (клетки IPS) разкри нова посока в научните изследвания, в добавка към тези, които съществуват от няколко години — изследванията върху стволовите клетки от възрастни индивиди и от ембриони, и с това се дадоха нови надежди на пациентите, чакащи за лечение. При все това Комисията следва да отчете надлежно интереса на научната общност по отношение на всички видове изследвания върху стволови клетки и следователно да не дава предимство на един вид за сметка на друг, като в същото време се обръща внимание на етичните проблеми, възникващи при всяка категория стволови клетки.

Изменение 12

Предложение за регламент

Съображение 26

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(26) За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например здравеопазването, образованието, космическите изследвания, околната среда, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони, които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния и регионалния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация. В допълнение следва да бъде осигурено взаимно допълване между „Хоризонт 2020“ и програмите, финансирани на национално равнище. Това допълване следва също така да бъде отчетено от Сметната палата при оценката на прилагането на „Хоризонт 2020“.

Изменение 13

Предложение за регламент

Съображение 27

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(27) МСП представляват съществен източник на иновации, растеж и нови работни места в Европа. Поради това е необходимо широкото участие в „Хоризонт 2020“ на МСП съгласно посоченото в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година. Това следва да е в подкрепа на целите на „Small Business Act“.

Изменение 14

Предложение за регламент

Съображение 27 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(27a) С оглед постигане на максимално въздействие на „Хоризонт 2020“, следва да се отдели специално внимание на мултидисциплинарните, интердисциплинарните и трансдисциплинарните подходи като необходими фактори за постигане на значителен научен напредък. Пробивите в науката често се случват на границата или в пресечните точки между отделните дисциплини или познания. Освен това сложността на проблемите и предизвикателствата, пред които се изправя Европа, изискват решения, които могат да бъдат намерени само ако се обединят усилията на няколко дисциплини и социални участници.

Обосновка

Мултидисциплинарността, интердисциплинарността и трансдисциплинарността са от решаващо значение за постигане на напредък в науката и иновациите. Често една научна дисциплина или няколко изследователи не могат да се справят сами със сложността на настоящите проблеми. Ето защо за намирането и разработването на най-добрите решения често са необходими общи цели или общи когнитивни структури между отделните дисциплини и социални участници. Поради тази причина „Хоризонт 2020“ следва не само да предвижда, но и да насърчава мултидисциплинарността и интердисциплинарността.

Изменение 15

Предложение за регламент

Съображение 30

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Изменение 16

Предложение за регламент

Съображение 30 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(30a) Участието на научноизследователски екипи в различни проекти следва да се разглежда като повишаване на качеството и възможност за международно сътрудничество.

Изменение 17

Предложение за регламент

Съображение 32

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(32) Необходимостта от нов подход за разработване на стратегия за управление на риска, основана на доказателства, като част от стратегията на Съюза за финансиране на научни изследвания беше отчетена от Европейския съвет на 4 февруари 2011 г. Тогава Съветът призова за нов баланс между доверието и контрола, както и между поемането и избягването на риск; Европейският парламент, в своята резолюция от 11 ноември 2010 г. за опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания, призова за прагматична промяна към административно и финансово опростяване и заяви, че управлението на европейското финансиране на научни изследвания следва да се основава в по-голяма степен на доверие към изследователите и толерантност към риска. В междинния доклад за оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания (2007—2013 г.) се заключава, че е необходим по-радикален подход, за да се постигне качествен скок към опростени процедури, които показват доверието на Съюза в изследователите и ги насърчават да поемат рисковете, необходими за ускоряване на напредъка в областта на науката и технологиите.

Изменение 18

Предложение за регламент

Съображение 35

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Изменение 19

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

С настоящия регламент се установява рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) и се определя рамката, уреждаща подпомагането от Съюза на научноизследователски и иновационни дейности и съдействието за по-добро оползотворяване на обществения, икономическия и промишления потенциал на политиката на иновации, научни изследвания и технологично развитие.

Изменение 20

Предложение за регламент

Член 2 – параграф 1 – буква д а) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

дa) „научноизследователски инфраструктури“ означава съоръжения, ресурси, организационни системи и услуги, използвани от научноизследователските общности за провеждане на научноизследователски и иновационни дейности в техните области. Когато е уместно, те могат да се използват и извън научните изследвания, напр. за образователни или публични услуги. Тук се включват: значително научно оборудване (или набори от инструменти); ресурси, основани на знанието, като колекции, архиви или научни данни; електронни инфраструктури, като данни, компютърни и софтуерни системи, комуникационни мрежи и системи за насърчаване на отвореност и доверие в цифровата среда; всякаква друга уникална по естеството си инфраструктура, която е от съществено значение за достигане до върхови научноизследователски и иновационни постижения.

Обосновка

С оглед да има общо определение, отнасящо се до понятието за инфраструктура, е необходимо в законодателен документ да се включи използваното вече понятие, което разширява традиционното разбиране, свързвано със сгради и материални инвестиции.

Изменение 21

Предложение за регламент

Член 2 – параграф 1 – буква д б) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

дб) „трансевропейски трансфер на технологии“ означава трансфер на научни резултати и технологии между публични и частни институции с местоположение в различни държави — членки на ЕС.

Изменение 22

Предложение за регламент

Член 2 – параграф 1 – буква д в) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

дв) „интелигентна специализация“ означава концепцията за разработване на политиката на ЕС в областта на научноизследователската и развойна дейност и иновациите. Целта на интелигентната специализация е да се насърчи ефикасното и ефективно използване на публичните инвестиции чрез използване на взаимодействието между държавите и регионите и чрез укрепване на иновационния им капацитет. Стратегията за интелигентна специализация се състои от многогодишна стратегическа програма, чиято цел е да развие функционираща национална или регионална система за научноизследователски иновации.

Обосновка

Интелигентната специализация е задача, която трябва да се изпълни от регионите, с цел установяване на техния собствен капацитет и на плана за техните бъдещи регионални стратегически програми. Това е изискване за подход „отдолу нагоре“, позволяващ прехвърляне на средства от структурните фондове към програмата за иновации „Хоризонт 2020“.

Изменение 23

Предложение за регламент

Член 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

„Хоризонт 2020“ играе централна роля за успеха на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като предоставя обща стратегическа рамка за финансирането от Съюза на научни изследвания и иновации и по този начин действа като инструмент за привличане на частни инвестиции, създаване на нови работни места и гарантиране в дългосрочна перспектива на устойчивия растеж и конкурентоспособност на Европа.

„Хоризонт 2020“ играе централна роля за успеха на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за нейните водещи инициативи „Съюз за иновации” и „Европа за ефективно използване на ресурсите”, като предоставя обща стратегическа рамка за финансирането от Съюза на научни изследвания и иновации и по този начин действа като инструмент за привличане на частни инвестиции, за трансфер на научноизследователските резултати към всички равнища на образованието, подкрепяне на растежа на МСП, създаване на нови работни места, по-добро обществено здраве и здравни резултати и генериране на повече иновации благодарение на научноизследователските дейности и гарантиране в дългосрочна перспектива на устойчивост, икономически растеж и гъвкавост, социално приобщаване и промишлена конкурентоспособност на Европа посредством водещи позиции в ефективното използване на ресурсите и енергията, както и в ниската въглеродна интензивност. Трансевропейският трансфер на технологии следва да бъде основен инструмент при постигането на тези цели.

Обосновка

На образованието е отредено много важно водещо място в стратегията „Европа 2020“. То е съществен инструмент за постигане на целта за силна Европа. Ето защо следва да се включи трансферът на научните постижения в образователните програми.

Изменение 24

Предложение за регламент

Член 5 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. „Хоризонт 2020“ допринася за икономическия растеж посредством изграждането в целия Съюз на ефективно използваща ресурсите и нисковъглеродна икономика, основана на знания, устойчивост и иновации, чрез привличане на достатъчно допълнителни средства за финансиране на научноизследователската, развойната и иновационната дейност. С това тя подкрепя прилагането на стратегията „Европа 2020“ и на нейните водещи инициативи „Съюз за иновации” и „Европа за ефективно използване на ресурсите”, както и на други политики на Съюза, както и изграждането и функционирането на европейското научноизследователско пространство (ERA). Съответните показатели за изпълнението са посочени във въведението на приложение І.

Изменение 25

Предложение за регламент

Член 5 – параграф 1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1a. По настоящия регламент не се финансира разработването на генетично модифицирани организми за съзнателно освобождаване в околната среда, храни или фуражи и свързани с това научноизследователски дейности и инфраструктура.

Изменение 26

Предложение за регламент

Член 5 – параграф 2 – алинея 1 – буква в) –подточка ia) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ia) знание, наука и технологии; науки за живота, обществено здраве, науки за Земята, околна среда, природни ресурси и продоволствена сигурност;

Обосновка

Разграничаване между технологии, инженерни науки, научни изследвания, свързани с потребности на човека и обществото.

Изменение 27

Предложение за регламент

Член 5 – параграф 2 – алинея 1 – буква в) –подточка iia) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

iia) социални, икономически и хуманитарни науки; демографски предизвикателства, образование, териториални въпроси, управление, култура, цифрово съдържание, хуманитарни науки, културно наследство и нематериални области на познанието.

Обосновка

Значението на нематериалните области на познанието, тъй като е необходимо адаптиране към глобалните промени.

Изменение 28

Предложение за регламент

Член 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Финансовият пакет за изпълнение на „Хоризонт 2020“ е в размер на 87740 милиона EUR, от които максимум 86198 милиона EUR се разпределят за дейности по дял ХІХ от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

1. Финансовият пакет за изпълнение на „Хоризонт 2020“ е в размер на XXX милиона EUR, от които максимум 98,2 % се разпределят за дейности по дял ХІХ от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

a) високи постижения в научната област — 27818 милиона EUR;

a) високи постижения в научната област — 29 %;

б) водещи позиции в промишлеността — 20280 милиона EUR;

б) водещи позиции в промишлеността — 25,2 %;

в) социални предизвикателства — 35888 милиона EUR.

в) социални предизвикателства — 40,3 %.

Максималният общ размер на финансовото участие на Съюза по линия на „Хоризонт 2020“ в преките действия на Съвместния изследователски център извън ядрената област е 2,5 % от общия бюджет.

(...)

Европейският институт за иновации и технологии се финансира по линия на „Хоризонт 2020“ с максимум 3194 млн. EUR съгласно посоченото в приложение ІІ. Първоначален транш от 1542 млн. EUR се предоставя на Европейския институт за иновации и технологии за дейности по дял ХVІІ от Договора за функционирането на Европейския съюз. Втори транш в размер до 1652 млн. EUR се предоставя в зависимост от прегледа съгласно член 26, параграф 1. Тази допълнителна сума се предоставя на пропорционална основа, както е посочено в приложение ІІ, от сумата за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ по приоритета за водещи позиции в промишлеността съгласно параграф 2, буква б) и от сумата по приоритета „Обществени предизвикателства“ съгласно параграф 2, буква в).

Европейският институт за иновации и технологии се финансира по линия на „Хоризонт 2020“ с максимум 3 % от общия бюджет съгласно посоченото в приложение ІІ.

Това финансиране на два многогодишни транша покрива:

Вторият транш се предоставя след прегледа съгласно член 26, параграф 1, като по-специално се отчитат:

a) договореният график за създаването на ОЗИ от третата вълна;

б) планираните финансови потребности на съществуващите ОЗИ съобразно тяхното специфично развитие;

Изменение 29

Предложение за регламент

Член 7 – параграф 1 – буква б) – подточка iii)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

iii) да поддържат тесни икономически връзки със Съюза и са в географска близост до него;

iii) поддържат тесни политически и икономически връзки със Съюза и са в географска близост до него;

Изменение 30

Предложение за регламент

Член 7 – параграф 1 – буква б) – подточка iiia) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

iiia) да имат правна система, основана на демократични принципи, и ефикасна публична администрация;

Изменение 31

Предложение за регламент

Член 12 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. За изпълнението на „Хоризонт 2020“ трябва да се вземат предвид съветите и данните, получени от: създадени от Комисията консултативни групи от независими експерти на високо равнище; структури за водене на диалог, създадени по силата на международни споразумения в областта на науката и технологиите; дейности с перспективна насоченост; целеви публични консултации; и прозрачни, взаимодействащи си процеси, които гарантират, че се подпомагат сериозни научни изследвания и иновации.

1. За изпълнението на „Хоризонт 2020“ трябва да се вземат предвид съветите и данните, получени от: създадени от Комисията консултативни групи от независими експерти на високо равнище; нестопански платформи на гражданското общество; структури за водене на диалог, създадени по силата на международни споразумения в областта на науката и технологиите; представители на промишлеността, особено що се отнася до европейските индустриални инициативи (ЕИИ); дейности с перспективна насоченост; целеви публични консултации (напр. с пациентски организации, когато се касае за научни изследвания в областта на здравеопазването); активна консултация с организации на хора с увреждания и прозрачни, взаимодействащи си процеси, които гарантират, че се подпомагат сериозни научни изследвания и иновации.

Обосновка

За да се провеждат научни изследвания, които имат полза и смисъл за обществото, е от изключително значение хората с увреждания и техните представителни организации да бъдат включени в целия процес по вземане на решения във връзка с „Хоризонт 2020“. Това е от решаващо значение, ако искаме да гарантираме, че резултатите от европейските научни изследвания съответстват на потребностите на обществото и на гражданите, особено на хората с увреждания. В настоящото предложение не се споменава за включване на хората с увреждания и техните представителни организации в научните изследвания по „Хоризонт 2020“ и поради това то следва да се изменени, както се предлага.

Изменение 32

Предложение за регламент

Член 12 – параграф 1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1a. За да се гарантира обществената значимост на научноизследователските потребности и приоритети, определени в рамките на частта „Обществени предизвикателства“, Комисията създава платформи за диалог между представителите на гражданското общество и изследователите.

Изменение 33

Предложение за регламент

Член 13 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки; системния подход към пространствените, градските и териториалните въпроси; изменението на климата, здравата природна среда в моретата и океаните и устойчивото развитие; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; развитието на научните изследвания в областта на европейските правни системи; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, осъществявани при зачитане на етичните принципи, включително зачитането на равните възможности за мъжете и жените в областта на научните изследвания, по-приобщаващото управление на научните изследвания, отворените за участие научни изследвания, повишаването на привлекателността на изследователската професия за двата пола и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените.

Обосновка

Територията като пространствено измерение (земеползване, региони и градове) напълно отсъства в програмата. Това е основен, централен елемент на обществените предизвикателства и трябва да бъде включен във всички действия.

Изменение 34

Предложение за регламент

Член 13 – параграф 1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1a. С оглед да се осигури подобаващо отчитане на междусекторните въпроси при изпълнението на „Хоризонт 2020“ и като част от редовната оценка и наблюдение на програмата, Комисията извършва не само икономическа оценка, но и преценява специфичните научноизследователски програми от обществена и етична гледна точка и по отношение на тяхната устойчивост.

Изменение 35

Предложение за регламент

Член 14 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

„Хоризонт 2020“ се изпълнява по начин, който да гарантира, че приоритетите и подпомаганите дейности отговарят на променящите се нужди и са съобразени с развитието на науката, технологиите, иновациите, пазарите и обществото, като иновациите обхващат стопански, организационни и социални аспекти и трансфер на научните резултати на всички равнища на образованието и обучението.

Обосновка

Ако Европа желае да има конкурентно обучение и образование, е необходимо да има трансфер на научноизследователските резултати към програмите.

Изменение 36

Предложение за регламент

Член 14 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 14а

Сериозна научноизследователска дейност и иновации

С оглед да се гарантират последователни и резултатни отношения между науката и обществото, „Хоризонт 2020“ активно насърчава сериозната научноизследователска дейност и иновации. Това означава, че се подкрепя рамка за управление, която поощрява социалните участници да работят съвместно през целия процес на научни изследвания и иновации с цел по-доброто му съгласуване, както и на резултатите и въздействията с очакванията, потребностите и ценностите на обществото. В частност рамката за управление включва:

а) гарантиране на действителен публичен ангажимент за увеличаване на научните изследвания и иновациите, включително прякото включване в научните изследвания, като социалните участници съвместно създават знания, с цел да отговорят на обществените потребности;

б) възприемане на принципа за равенство между половете, посочен в член 15;

в) предоставяне на свободен онлайн достъп и повторно използване на научната информация, както се посочва в член 15б;

г) предоставяне чрез образование на необходимите знания и средства на бъдещите изследователи и другите социални участници, за да се включат и да поемат отговорност в процеса на научните изследвания и иновациите;

д) гарантиране спазването на етичните принципи, посочени в член 16, параграф 1.

Изменение 37

Предложение за регламент

Член 15 – заглавие

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Равенство между половете

Равни възможности за мъжете и жените в областта на научните изследвания

Изменение 38

Предложение за регламент

Член 15 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

При „Хоризонт 2020“ трябва да се зачитат върховите научни постижения и професионалната квалификация, като се поощряват равните възможности за мъжете и жените в съдържанието на научните изследвания и иновациите.

Изменение 39

Предложение за регламент

Член 15 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 15а

Равнопоставеност на изследователите

„Хоризонт 2020“ допринася за привлекателността на изследователската кариера в цяла Европа. Следователно програмата се осъществява по начин, който насърчава създаването на единен пазар за изследователите, в частност чрез осигуряването на подходящи механизми за намаляване на несъответствията в получаваните от тях възнаграждения.

Изменение 40

Предложение за регламент

Член 16 – параграф 1 – алинея 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Всички изследователски и иновационни дейности по „Хоризонт 2020“ се извършват в съответствие с етичните принципи и съответното национално, съюзно и международно законодателство, включително Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека, нейните допълнителни протоколи, както и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. При научноизследователските дейности се спазва също така член 13 от ДФЕС и се намалява използването на животни в научните изследвания и тестовете, като крайната цел е намирането на заместител на животните за лабораторни цели, включително чрез стратегическо развитие, интеграция и прилагане на иновативни средства и технологии без използването на животни.

Обосновка

На 23 декември 2010 г. ЕС подписа Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която влезе в сила на 22 януари 2011 г. Това е първият договор относно правата на човека, подписан от ЕС, и всички политики на ЕС и законодателни актове следва да се съобразяват с тази международна конвенция.

Изменение 41

Предложение за регламент

Член 16 – параграф 1 – алинея 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Особено внимание се обръща на принципа на пропорционалност, правото на личен живот, правото на защита на личните данни, правото на физическа и психическа неприкосновеност на личността, правото на недискриминация и необходимостта да се гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве.

Особено внимание се обръща на принципа на пропорционалност, правото на личен живот, правото на защита на личните данни, правото на физическа и психическа неприкосновеност на личността, правото на недискриминация, основана на пол, расов или етнически произход, религия или вяра, увреждания, или възраст и необходимостта да се гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве.

Изменение 42

Предложение за регламент

Член 16 – параграф 3 – буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a) клониране на човека с цел възпроизводство;

а) клониране на хора с цел възпроизводство, лечение или с научно предназначение;

Изменение 43

Предложение за регламент

Член 16 – параграф 3 – буква в а) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ва) причиняване на изключително страдание на гръбначни животни;

Обосновка

ЕС не следва да финансира научни изследвания, при които се причиняват изключителни страдания на гръбначни животни.

Изменение 44

Предложение за регламент

Член 16 – параграф 3 – буква в б) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

вб) заловени в дивата природа нечовекоподобни примати или тяхното потомство („F1“);

Обосновка

ЕС не следва да финансира научни изследвания върху заловени в дивата природа нечовекоподобни примати или тяхното потомство („F1“).

Изменение 45

Предложение за регламент

Член 16 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. Ще бъдат подкрепяни изследователски дейности, имащи за цел разработването и подобряването на леченията, основаващи се на човешки стволови клетки. Могат да бъдат финансирани научни изследвания относно всички видове човешки стволови клетки, включително ембрионални стволови клетки, в зависимост както от съдържанието на научното предложение, така и от правната рамка на съответните държави членки. За изследователски цели ембрионалните стволови клетки трябва да произлизат от излишни ембриони, получени посредством ин витро оплождане и които не са необходими за целите на възпроизводството. В допълнение към това "Хоризонт 2020" ще подкрепя научноизследователски дейности, имащи за цел разработването на евентуални алтернативи на ембрионалните стволови клетки.

Не се предоставя финансиране за научноизследователски дейности, които са забранени във всички държави-членки. Не се финансира определена дейност в държава-членка, в която тази дейност е забранена.

Изменение 46

Предложение за регламент

Член 17 – заглавие

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Допълване с други програми

Допълване с други програми на Съюза и национални програми

Изменение 47

Предложение за регламент

Член 17

Текст, предложен от Комисията

Изменение

„Хоризонт 2020“ се изпълнява по начин, който допълва други съюзни и национални програми за финансиране, включително фондовете, които са обект на споделено управление, като кохезионния и структурните фондове и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и МСП (COSME). За тази цел Комисията разработва подходящи инструменти за оценка на взаимното допълване. При оценката на прилагането на „Хоризонт 2020“ в нейния годишен доклад за освобождаване от отговорност, представян пред Европейския парламент, Сметната палата взима също така под внимание принципа на взаимно допълване.

Обосновка

С оглед гарантирането на ефикасното изразходване на средствата на Съюза за научни изследвания и иновации, макар и синергиите с други програми на Съюза да са добре дошли и желателни, следва да бъде избягвано дублирането, като се гарантира по-добра координация между тези програми и „Хоризонт 2020“. Ето защо Комисията следва да гарантира тази координация в процеса на прилагане.

Изменение 48

Предложение за регламент

Член 17 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 17а

Стратегическа координация

Комисията осигурява стратегическата координация на научноизследователските и иновационни дейности по „Хоризонт 2020“ чрез създаване, при необходимост, на секторни управителни съвети, съставени от водещи изследователи, които предоставят съвети в процеса по определяне на приоритетите.

Обосновка

Необходимо е да се осигури стратегическата координация, по-специално в области като здравеопазването, където иновационните цикли са много продължителни, надвишаващи дори времетраенето на настоящата програма. Комисията може да работи с водещи изследователи при определянето на приоритетите за финансиране по „Хоризонт 2020“.

Изменение 49

Предложение за регламент

Член 18 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Зададеният в параграфи 1 и 2 интегриран подход се очаква да доведе до разпределянето за МСП на около 20 % от общия сумарен бюджет за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ и по приоритета „Обществени предизвикателства“.

Обосновка

Именно МСП имат най-голяма необходимост от подкрепа с финансиране на иновационните им дейности. Поради тази причина следва да им бъде предоставен по-голям дял от бюджета.

Изменение 50

Предложение за регламент

Член 19 – параграф 3 – буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a) добавена стойност на действието на съюзно равнище;

а) добавена стойност на действието на съюзно равнище, по-специално на трансевропейския му характер;

Изменение 51

Предложение за регламент

Член 19 – параграф 3 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3a. Публично-частните партньорства ще бъдат финансирани чрез открити и конкурентни покани.

Изменение 52

Предложение за регламент

Член 19 – параграф 3 – буква д а) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

да) подкрепа за създаването и укрепването на мрежи от асоциации на изследователи, пациенти и заинтересовани страни, с цел да се подобряват отношенията и обмена между тях, съответните сектори, институции и гражданското общество.

Изменение 53

Предложение за регламент

Член 21 – параграф 1 – буква в)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в) подкрепа за целите на външната политика на Съюза и политиката му за развитие, допълвайки външни програми и програми за развитие и принос към международните ангажименти, като например постигането на Целите на хилядолетието за развитие.

Изменение 54

Предложение за регламент

Член 21 – параграф 2 – алинея 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Целевите действия за насърчаване на сътрудничеството с конкретни трети държави или групи от трети държави се осъществяват въз основа на общ интерес и взаимна полза, като се вземат предвид техният научен и технологичен капацитет, възможностите на пазара и очакваното въздействие. Тези действия включват по-специално такива, които са предназначени да засилят капацитета за научни изследвания на развиващите се държави, както и действия на сътрудничество, като се фокусират върху техните конкретни нужди в области като здравеопазването, включително научните изследвания в областта на пренебрегваните болести, селското стопанство, рибарството и околната среда, и се изпълняват при адаптирани към техния капацитет финансови условия.

Изменение 55

Предложение за регламент

Член 22 – параграф 3 – буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

а) инициативи, насочени към разширяване на осведомеността и улесняване на достъпа до финансиране по „Хоризонт 2020“, по-специално за онези региони или видове участници, които са недостатъчно представени, включително изследователи и участници с увреждания;

Изменение 56

Предложение за регламент

Член 22 – параграф 3 – буква a а) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(aa) За да се опрости достъпът до информация и да се разработи инструмент с цялата изисквана от научноизследователската общност информация, и имайки предвид нуждата от прозрачност, Cordis, като цифров инструмент, следва да бъде преразгледан и реформиран по по-ясен и гъвкав начин. Новата програма Cordis следва да бъде завършена преди юни 2013 г.

Обосновка

Изменение 57

Предложение за регламент

Член 22 – параграф 3 – буква д)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Изменение 58

Предложение за регламент

Член 25 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Комисията ежегодно наблюдава изпълнението на „Хоризонт 2020“ и на нейната специфична програма, както и дейностите на Европейския институт за иновации и технологии. Това включва информация по междусекторни теми, като например устойчивост, ресурсна ефективност и изменение на климата, включително информация за размера на разходите във връзка с климата.

Изменение 59

Предложение за регламент

Член 25 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Комисията ежегодно наблюдава изпълнението на „Хоризонт 2020“ и на нейната специфична програма, както и дейностите на Европейския институт за иновации и технологии. Това включва информация и показатели по междусекторни теми, като например отговорни научни изследвания и иновации, включително устойчивост и изменение на климата, мореплавателски и морски изследвания, включително информация за размера на разходите във връзка с климата.

Изменение 60

Предложение за регламент

Член 25 – параграф 1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1a. С цел изграждането на един бъдещ Европейски съюз, който предоставя действително нарастване на просперитета и на качеството на живот, равновесието между икономически, социални и екологични аспекти ще трябва да бъде редовно и ефективно наблюдавано в периода на изпълнение на „Хоризонт 2020“. За тази цел Комисията предварително въвежда ясен и прозрачен механизъм за такова наблюдение.

Изменение 61

Предложение за регламент

Член 25 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Комисията докладва и разпространява резултатите от това наблюдение.

2. Комисията ежегодно докладва и разпространява резултатите от това наблюдение, включително пред Парламента и Съвета.

Изменение 62

Предложение за регламент

25 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Изменение 63

Предложение за регламент

Член 26 – параграф 1 – буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

заличава се

Изменение 64

Предложение за регламент

Приложение І – параграф 7 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Нов инструмент: въвеждане на ясна програма за трансфер на научни, изследователски и иновационни постижения към образователното съдържание на всички равнища, както и за приспособяване на технологиите с цел тяхното оползотворяване.

Изменение 65

Предложение за регламент

Приложение І – част ІІ Приоритет "Водещи позиции в промишлеността" – буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a) водещи позиции при базовите и промишлените технологии, като се оказва специална подкрепа за научни изследвания, развойни и демонстрационни дейности в областта на ИКТ, нанотехнологията, авангардните материали, екоиновациите, биотехнологията, усъвършенстваните технологии за производство и преработка, както и космическите технологии. Ударението ще се постави върху взаимодействието и конвергенцията между различните технологии;

Изменение 66

Предложение за регламент

Приложение І – част ІІІ Приоритет "Обществени предизвикателства" – параграф 1 – буква б)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б) продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика;

б) продоволствена сигурност, качество и безопасност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания и биоикономика;

Изменение 67

Предложение за регламент

Приложение І – част ІІІ Приоритет "Обществени предизвикателства" – параграф 1 – буква д)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д) действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и суровини;

д) действия във връзка с климата и водата, ресурсна ефективност и устойчиво използване на суровини;

Изменение 68

Предложение за регламент

Приложение І – част ІІІ Приоритет "Обществени предизвикателства" – параграф 2 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

При всяко обществено предизвикателство приоритетите и целите на научните изследвания ще бъдат определяни по прозрачен и отворен за участие начин посредством балансирано включване на участници, в това число научната общност, изследователи (също и от по-малки изследователски организации), публичния сектор, частния сектор, и по-специално МСП, организации на гражданското общество и други заинтересовани страни, по целесъобразност; по-специално Комисията ще създаде специални платформи за диалог между гражданите и организациите на гражданското общество, от една страна, и изследователите, от друга, по приоритетите в научните изследвания, в съответствие с обществените предизвикателства.

Изменение 69

Предложение за регламент

Приложение І – част ІІІ Приоритет "Обществени предизвикателства" – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Социалните и хуманитарните науки, а така също и включването на гражданското общество, винаги присъстват в дейностите за справяне с всякакви предизвикателства. Освен това базовото развитие на тези научни дисциплини се подпомага и по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ Подкрепата ще бъде съсредоточена и върху осигуряването на солидна основа от данни за нуждите на разработването на политики на международно, съюзно, национално и регионално равнище. Поради глобалния характер на много от предизвикателствата неразделна част от работата за справяне с тях е стратегическото сътрудничество с трети държави. Освен това междусекторна подкрепа за международно сътрудничество се предоставя по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“.

Изменение 70

Предложение за регламент

Приложение I – част І – точка 2.1 – уводен параграф

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Конкретната цел е да се спомогне за създаването на принципно нови технологии, като се проучват оригинални и високорискови идеи на научна основа, в това число разширяването на разбирането за пътищата на болестта и токсичността при човека и прилагането на целесъобразни за човека клетъчни, геномични и компютърни инструменти и технологии в стратегиите на ЕС за научните изследвания в сферата на здравеопазването и за оценката на риска, като се цели разкриване и реализиране на възможности от дългосрочна полза за гражданите, икономиката и обществото чрез предоставяне на гъвкава подкрепа за целенасочени и междудисциплинарни съвместни изследвания в различен мащаб и чрез възприемане на иновативни изследователски практики.

Изменение 71

Предложение за регламент

Приложение I – част І – точка 2.3 – параграф 2 – буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a) чрез насърчаване на оригинални идеи във връзка с БНТ („разкриване на БНТ“) се подкрепят нововъзникващи научни и технологични изследвания относно основите за принципно нови бъдещи технологии чрез нарушаване на сегашните модели като използването на животински модели в биомедицинските изследвания или за тестване на химични вещества за вредни последици върху човешкото здраве, и смело навлизане в непознати области. Чрез процес на подбор „отдолу нагоре“, който е широко отворен за всякакви идеи за научни изследвания, се изгражда разнообразен набор от целеви проекти. От ключово значение ще бъде ранното откриване на многообещаващи нови области, развития и тенденции заедно с привличането в научноизследователските и иновационните дейности на нови участници с голям потенциал;

Обосновка

Научните изследвания в ЕС следва да подкрепят изместването на моделите при биомедицинските изследвания и тестването на токсичността от опити с животни към съвременно тестване на токсичността, присъщо за ХХІ век. Постиженията в молекулярната биология, биотехнологиите и други области проправят пътя за значителни подобрения в начина, по който учените могат да оценяват рисковете за здравето от потенциално токсични химични вещества. Тези постижения могат да ускорят тестването за токсичност, да го направят по-евтино и по-пряко свързано с излагането на човека на вредни въздействия.

Изменение 72

Предложение за регламент

Приложение I – част І – точка 3.3 – буква а) – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Основната дейност се състои в предоставянето на отлично и иновативно следдипломно обучение на изследователи в начален етап на тяхната кариера чрез междудисциплинарни проекти или програми за докторантура с участието на университети, научноизследователски институции, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи от различни държави. Пълна гъвкавост по отношение на продължителността, приемащата институция, броя на стажантите ще бъде възможна в рамките на цялостно договорените за даден проект мрежа на приемащите организации и финансов обем. Това ще подобри перспективите за професионално израстване на младите изследователи след дипломиране както в публичния, така и в частния сектор.

Изменение 73

Предложение за регламент

Приложение I – част І – точка 4.3 а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4.3 a. Създаване на база данни за резултатите от научните изследвания и иновациите

Целта е да се създаде база данни с резултатите от научните изследвания и иновациите и да се осигури достъп до нея. Тя ще бъде на разположение за международно сътрудничество. Както научноизследователските екипи,така и предприятията ще добавят съдържания в тази база данни, за да спомогнат за създаването на пазар на иновациите и сътрудничеството и да насърчат срещите между потенциални партньори.

Изменение 74

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1 – уводен параграф

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Конкретната цел е да се изградят и поддържат водещи позиции при базовите технологии, космическите изследвания и иновациите, които са в основата на конкурентоспособността на редица съществуващи и нововъзникващи отрасли и сектори, в това число и водещи позиции чрез финансиране на научни изследвания в областта на здравеопазването, за да се развият важни за човека изследвания, като биологични изследвания, компютърни и други новаторски инструменти и технологии без използване на животни, с цел все по-точното определяне на пътищата на заболяването при човека като основа за разработването на лекарствени средства и изпитванията за безопасност.

Изменение 75

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Световната бизнес среда бързо се променя и целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж пораждат предизвикателства и възможности за европейската промишленост. Европа трябва да ускори иновационния процес на оползотворяване на придобитото знание за усъвършенстване на качеството и устойчивостта на съществуващи продукти, услуги и пазари; и за създаване на нови такива. Иновациите следва да се използват не само технологично, а възможно най-широко, като се обхванат и стопански, организационни и социални аспекти.

Изменение 76

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1 – параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Дейностите по „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ ще се основават главно на програми за научни изследвания и иновации, изготвени заедно с промишлени предприятия, научноизследователската общност и други заинтересовани организации като организации на гражданското общество; дейностите ще целят не само посрещането на общите нужди и интереси в конкретния сектор, но и подкрепа за провеждане на целите на политиките в тези конкретни сектори; дейностите ще бъдат ориентирани до голяма степен към привличането на инвестиции от частния сектор.

Изменение 77

Предложение за регламент

Приложение I – част II – точка 1 – параграф 8 „Интегриран подход към ключовите базови технологии“

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Целта „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ се отнася в голяма степен за ключовите базови технологии (КБТ): като такива са определени микро- и наноелектрониката, фотониката, нанотехнологията, биотехнологията, авангардните материали и усъвършенстваните производствени системи. Тези технологии с междудисциплинарен характер, за които са необходими много знания и големи инвестиции, намират приложение в най-разнообразни сектори, като предоставят основата за значително конкурентно предимство на европейската промишленост Един интегриран подход, спомагащ за съчетаването, конвергенцията и ефекта на взаимно обогатяване на КБТ в различни цикли на иновации и създаване на добавена стойност, може да даде многообещаващи резултати от научните изследвания и да разкрие възможности за нови промишлени технологии, продукти, услуги и принципно нови приложения (например в космическото пространство, транспорта, околната среда, здравеопазването и т.н.). Поради това многобройните взаимодействия между КБТ и останалите базови технологии ще бъдат оползотворявани гъвкаво като важен източник на иновации. Това ще допълни подкрепата за научноизследователската дейност и иновациите в областта на КБТ, която може да бъде предоставена чрез национални или регионални органи от фондовете на политиката на сближаване в рамките на стратегии за интелигентно специализиране.

Целта „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ се отнася главно за ключовите базови технологии (КБТ): като такива са определени микро- и наноелектрониката, фотониката, нанотехнологията, биотехнологията, авангардните материали, усъвършенстваните производствени системи и екоиновациите. Тези технологии с междудисциплинарен характер, за които са необходими много знания и големи инвестиции, намират приложение в най-разнообразни сектори, като предоставят основата за значително конкурентно предимство на европейската промишленост Един интегриран подход, спомагащ за съчетаването, конвергенцията и ефекта на взаимно обогатяване на КБТ в различни цикли на иновации и създаване на добавена стойност, може да даде многообещаващи резултати от научните изследвания и да разкрие възможности за нови промишлени технологии, продукти, услуги и принципно нови приложения (например в космическото пространство, транспорта, околната среда, здравеопазването, селското стопанство и т.н.). Поради това многобройните взаимодействия между КБТ и останалите базови технологии ще бъдат оползотворявани гъвкаво като важен източник на иновации. Това ще допълни подкрепата за научноизследователската дейност и иновациите в областта на КБТ, която може да бъде предоставена чрез национални или регионални органи от фондовете на политиката на сближаване в рамките на стратегии за интелигентно специализиране.

Обосновка

Промишлените водещи позиции в областта на екоиновациите ще доведат до по-добри екологични постижения и устойчивост в цялата икономика, като същевременно ще покажат своята икономическа ефективност и благотворно въздействие върху предприятията и обществото — от гражданите в селата до тези в градовете като цяло. Световният пазар (2020) за екопромишлености се развива с бързи темпове и този предприемачески сектор на ЕС вече бележи бърз растеж: „Хоризонт 2020“ трябва да надгражда върху този факт. Екоиновациите трябва да навлязат във всички сектори на стопанството и обществото, като създават основа за значително конкурентно предимство на Европа, за да се изправи тя пред предизвикателството на устойчивостта. Поради това екоиновациите представляват ключова базова технология.

Изменение 78

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.1.3 – буква да) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

да) авангардни роботи и технологии, прилагани в областта на здравеопазването и уврежданията.

Обосновка

Усъвършенстваните технологии като роботите са ключов фактор в здравеопазването.

Изменение 79

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.1.3 – буква е) – подточка i) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

i) подобряване на енергийната ефективност на ИКТ.

Изменение 80

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.2.1. – уводен параграф

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в областта на нанотехнологиите е да се подготвят водещите позиции на Съюза в съответния бързо разрастващ се световен пазар, като се стимулира инвестирането и патентните в безопасни и отговорни нанотехнологии и тяхното внедряване в конкурентоспособни продукти и услуги с голяма добавена стойност в широк спектър от приложения и сектори.

Обосновка

Действителността е различна: Европа изостава зад своите основни конкуренти — САЩ, Япония и Южна Корея, в които се отчитат над половината инвестиции и две трети от регистрираните в целия свят патенти.

Има много нерешени въпроси по отношение на безопасността на наноматериалите и някои приложения очевидно представляват неприемлив риск за здравето на човека и/или околната среда. ЕС следва да финансира единствено инвестиции в безопасни и отговорни нанотехнологии.

Изменение 81

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.2.1. – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

До 2015 г. Комисията ще преразгледа цялото приложимо законодателство, за да гарантира безопасността на всички приложения на наноматериалите в продукти с потенциално въздействие върху здравето, околната среда или безопасността в целия им жизнен цикъл. До 2020 г. нанотехнологиите ще навлязат широко в употреба, като се интегрират цялостно с повечето технологии и приложения в търсене на ползи за потребителите, подобрено качество на живот, устойчиво развитие и оползотворяване на големия промишлен потенциал за невъзможни преди решения за повишаване на производителността и на ефективно използване на ресурсите.

Обосновка

В своята резолюция, приета през април 2009 година, Парламентът изтъкна като извънредно важно изричното насочване на вниманието към наноматериалите в рамките поне на законодателството, отнасящо се до химичните вещества, храните, отпадъците, въздуха и водите и защитата на работниците.

Изменение 82

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.2.3 – буква а) – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Те са насочени към принципно нови продукти, позволяващи устойчиви решения в широка гама от сектори.

Те са насочени към принципно нови продукти, позволяващи устойчиви решения в широка гама от сектори, в частност електрониката, медицината, новите енергийни източници и материали.

Обосновка

Засилването на свойствата и съпротивлението на продуктите посредством наномащаба е оправдано в едни промишлени сектори или в медицината (възможност в крайна сметка да бъде инжектирано лекарство в ракова клетка) повече, отколкото в други. Трябва да се запитаме дали е разумно използването на тази революционна технология например в хранително-вкусовата промишленост, след като не е доказана безвредността на наночастиците върху здравето (те могат да навлязат в клетките и да се натрупат в тях) и върху околната среда.

Изменение 83

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.2.3 – буква б)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б) Гарантиране на безопасност при разработването и прилагането на нанотехнологиите

б) Гарантиране на безопасност при разработването и прилагането на нанотехнологиите и на развитие на подходящи тестови методи за оценка на въздействието на нанотехнологиите и инженеринговите наноматериали върху здравето на човека и околната среда

Изменение 84

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.3.1. – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Материалите играят централна роля в промишлените иновации и представляват ключова предпоставка за това. Авангардните материали с по-високо информационно съдържание, нови функционални възможности и подобрени характеристики, особено що се отнася до ресурсната и енергийната ефективност, са абсолютно необходими за промишлената конкурентоспособност и за устойчивото развитие за редица приложения и сектори.

Изменение 85

Предложение за регламент

Приложение І – част ІІ – точка 1.3.3 га) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

гa) Материали за повишаване на ефективността на възобновяемите енергийни източници.

Разработване на нови продукти и приложения, които увеличават ефективността на възобновяемата енергия, като например фотоволтаичната, слънчевата, топлинната и вятърната енергия.

Изменение 86

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.3.3 – буква ж) – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Научноизследователска и развойна дейност за проучване на алтернативи на използването на материали, замяна на критични суровини или опасни вещества. Разработване на подходи за създаването на новаторски бизнес модели.

Изменение 87

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.4.2. – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Разширяването на знанията за живите системи обуславя очакванията биотехнологията да предостави поток от нови приложения и да укрепи промишлената база на Съюза, както и неговия капацитет за иновации. Расте промишленото и селскостопанското значение на биотехнологията: например пазарният дял на производството на храни и фуражи, на биохимикалите се прогнозира да нарасне към 2015 г. на 12—20 % от общата химическа продукция. Биотехнологията има отношение и към редица от така наречените дванадесет правила на „зелената химия“ поради избирателността и ефективността на биосистемите. Възможната икономическа тежест за предприятията в Съюза може да бъде намалена чрез оползотворяване на потенциала на биотехнологичните процеси и на продуктите на биологична основа да намалят емисиите на CO2, който потенциал се оценява на 1 до 2,5 млрд. тона CO2 еквивалент годишно към 2030 г. В биофармацевтичния сектор в Европа вече около 20 % от лекарствата сега се произвеждат посредством биотехнология, от които до 50 % са нови лекарства. Биотехнологията разкрива и нови възможности за оползотворяване на огромния потенциал на морските ресурси за новаторски приложения в промишлеността, здравеопазването и околната среда. Прогнозира се нововъзникващият сектор на морската („синя“) биотехнология да се разраства с 10 % годишно.

Обосновка

Биотехнологията има също важно приложение в селското стопанство.

Изменение 88

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.4.3 – буква а) – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Развойна дейност в нововъзникващи технологични области, като например биологични системи, биоинформатика и синтетична биология, както и биология на системите, които са с голям потенциал за принципно нови приложения.

Обосновка

Потенциалът на биотехнологията не следва да се ограничава само до промишлените процеси, а следва да покрива всички съответни продукти и процеси.

Изменение 89

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.4.3 – буква б) – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Да се развива промишлената биотехнология за конкурентоспособни промишлени продукти и процеси (например в химическата промишленост, строителството, здравеопазването, минното дело, производството на целулоза и хартия, текстил и нишесте, както и при преработката на храни) и на нейното екологично измерение.

Изменение 90

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.4.3 – буква в) – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Да се разработват платформени технологии (напр. биология на системите, компютърна химия и биология на системите, геномика, метагеномика, протеомика, високопроизводителни ин витро инструменти, биомиметични системи „човек на чип“ (human-on-a-chip) и молекулярни инструменти), които осигуряват водещи позиции и конкурентно предимство в голям брой икономически сектори. Диагностичните инструменти ще бъдат подкрепяни, ако имат отношение към дадена терапия.

Обосновка

Биологията на системите е по-общият термин, който следва да бъде поставен най-отпред. Останалите термини се отнасят до по-специфични области.

Изменение 91

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.5.1 – уводен параграф

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в областта на авангардното производство и преработка е да се преобразят днешните промишлени форми на производство в основани в по-голяма степен на знания, устойчиви, ресурсно и енергийно ефективни, обхващащи повече от един сектор технологии за производство и преработка, което да доведе до повече новаторски продукти, процеси и услуги.

Изменение 92

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.5.2. – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Европа трябва да продължи да инвестира на съюзно равнище, за да запази своите водещи позиции и компетентност в производствените технологии и да осъществи прехода към основани в голяма степен на знания стоки с висока добавена стойност, които са ресурсно и енергийно ефективни, като създаде нужните условия и ресурси за устойчиво производство и сервизно обслужване на промишлени продукти през целия им експлоатационен срок. Ресурсоемките производствени и преработващи отрасли се нуждаят от мобилизиране на още ресурси и знания на съюзно равнище, както и да продължат да инвестират в научноизследователска и развойна дейност, а също и в иновации, което да позволи по-нататъшен напредък към конкурентоспособна и ефективна по отношение на ресурсите икономика с ниски емисии на въглероден диоксид и спазване на договореното за целия Съюз намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г. от промишлеността.

Изменение 93

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.5.3 – буква а) – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Изменение 94

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.5.3 – буква в) – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Да се повишава конкурентоспособността на преработващите отрасли чрез драстично подобряване на енергийната и ресурсната ефективност и намаляване на въздействието на подобни промишлени дейности върху околната среда по цялата верига на създаване на добавена стойност, като се насърчава внедряването на ресурсно и енергийно ефективни технологии, процеси и материали.

Изменение 95

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.6.2. – параграф 2 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Ще бъде оказана специално подкрепа за научноизследователска и развойна дейност в областта на космическите приложения, за да се отговори на обществените предизвикателства като изменението на климата, околната среда, устойчивите транспортни системи и селското стопанство. Целите на споделените знания и оперативно съвместимата развойна дейност следва да увеличат подкрепата, предоставяна в тези области.

Изменение 96

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.6.3 – буква в) – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Използването на постъпващите от европейски спътници данни може значително да се повиши, ако бъдат положени съгласувани усилия за координиране и организиране на обработката, валидирането и стандартизацията на космическите данни. Иновативни подходи при обработката и разпространението на данните могат също така да осигурят по-висока възвръщаемост на инвестициите в космическа инфраструктура и да допринесат за справяне с обществени предизвикателства, особено ако се координират в рамките на глобални усилия като Глобалната мрежа от системи за наблюдение на Земята, Европейската програма за спътникова навигация „Галилео“ или Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC).

Използването на постъпващите от европейски спътници данни може значително да се повиши, ако бъдат положени съгласувани усилия за координиране и организиране на обработката, валидирането и стандартизацията на космическите данни. Иновативни подходи при обработката, разпространението и оперативната съвместимост на данните, по-конкретно насърчаването на свободния достъп до данни и метаданни в областта на науките за Земята и на техния обмен, могат също така да осигурят по-висока възвръщаемост на инвестициите в космическа инфраструктура и да допринесат за справяне с обществени предизвикателства, особено ако се координират в рамките на глобални усилия като Глобалната мрежа от системи за наблюдение на Земята, Европейската програма за спътникова навигация „Галилео“ или Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) и наблюдението на океаните.

Изменение 97

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.6.3 – буква в) – параграф 1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Ще бъде оказана подкрепа за разработването на всестранна и устойчива система за глобално екологично наблюдение и информация, включително чрез насърчаване на сътрудничеството между общностите, занимаващи се с моделиране на климата, и общностите, наблюдаващи околната среда и управляващи данните. Включването на държавите членки в подобно сътрудничество е от съществено значение, тъй като често притежатели на регистрираните данни са националните органи.

Изменение 98

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 1.6 а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.6 a. Екоиновации

Специфична цел за екоиновации

Специфичната цел на екоиновациите е да се насърчи иновативна европейска промишленост и общност на иновациите, която целенасочено създава нови продукти, процеси и услуги, осигуряващи зелен растеж и екологични ползи, и която е призната за световен лидер. Целта е да се подобри ефективността на ресурсите, намаляването на екологичните въздействия, да се предотврати замърсяването (на водата) и/или да се постигне по-ефективно, резултатно и отговорно използване на природните ресурси.

Обосновка и добавена стойност за Съюза

Промишлените водещи позиции в областта на екоиновациите ще доведат до по-добри екологични постижения и устойчивост в цялата икономика, като същевременно ще покажат своята икономическа ефективност и благотворно въздействие върху предприятията и обществото — от гражданите в селата до тези в градовете като цяло. Световният пазар (2020) за екопромишлености се развива с бързи темпове и този предприемачески сектор на ЕС вече бележи бърз растеж: екопромишленостите в ЕС често са световни лидери. „Хоризонт 2020“ трябва да надгражда върху този факт. Екоиновациите трябва да навлязат във всички сектори на стопанството и обществото, като създават основа за значително конкурентно предимство на Европа, за да се изправи тя пред предизвикателството на устойчивостта. Поради това екоиновациите представляват ключова базова технология.

Екопромишленостите са белязани от присъствието на голям брой малки и средни предприятия (МСП). Тези стопански единици обхващат приблизително половината от общата трудова заетост. Следователно МСП в партньорство с по-големите промишлени партньори трябва да играят все по-важна роля в иновативните нови технологии и решения и при тяхното прилагане.

Ключовите източници на иновации са свързващото звено между екоиновациите и други базови технологии, преди всичко ИКТ (наблюдение и сензорно отчитане) и нанотехнологиите.

Общи насоки за дейностите

Екоиновациите представляват всяка форма на иновации, произтичаща от или целяща значителен и нагледен напредък към целите на устойчивото развитие посредством намаляването на въздействието върху околната среда, увеличаването на устойчивостта спрямо екологичния натиск или постигането на по-ефективно и отговорно използване на природните ресурси.

Екоиновативните дейности са насочени към устойчиви иновации във и между следните области:

a) зелени енергийни доставки

б) енергийна ефективност

в) ефективност на материалите

г) зелена мобилност

д) вода

е) отпадъци.

Изменение 99

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 2.3 – буква а) – параграф 3 – точка 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2) целеви, съсредоточен върху политики и ключови сектори, които са от решаващо значение за справяне с обществени предизвикателства, повишаване на конкурентоспособността, подкрепа за устойчив, приобщаващ растеж с ниски емисии на въглероден диоксид и предоставяне на екологосъобразни и други обществени блага. Този компонент спомага Съюзът да подходи към научноизследователските и иновационните аспекти на секторните цели на политиката.

2) целеви, съсредоточен върху политики и ключови сектори, които са от решаващо значение за справяне с обществени предизвикателства, повишаване на конкурентоспособността, подкрепа за устойчив, приобщаващ растеж с ниски емисии на въглероден диоксид, насърчаване на възобновяемите енергийни източници и предоставяне на екологосъобразни и други обществени блага. Този компонент спомага Съюзът да подходи към научноизследователските и иновационните аспекти на секторните цели на политиката.

Изменение 100

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІ – точка 3.1 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Макар МСП да притежават голям дял в икономиката и заетостта, както и значителен иновационен потенциал, техният размер поражда проблеми, пречещи за повишаване на тяхната иновативност и конкурентоспособност. Въпреки че броят на възникващите в Европа нови дружества е сходен на този за САЩ, за европейските МСП се оказва много по-трудно отколкото за американските да се разраснат в големи дружества Придобилата международно измерение бизнес среда с растяща степен на взаимосвързаност между веригите на създаване на добавена стойност оказва допълнителен натиск върху тях. МСП се нуждаят от повишаване на своя капацитет за иновации и от бърз достъп до различни форми на финансова подкрепа (заеми, гаранции, рисков капитал). Те трябва по-бързо и с по-голям размах да създават, проучват и реализират на пазара нови знания и идеи за стопанска дейност, за да се конкурират успешно на динамичните световни пазари. С оглед на това трябва да се стимулират повече иновациите в МСП, като по този начин се повишава конкурентоспособността и растежът им.

Изменение 101

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.1 – първи параграф

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Здраве, психическо и физическо благосъстояние за всички през целия им живот, приобщаващи висококачествени и икономически устойчиви системи за здравни грижи, решения за справяне с икономиката при застаряващо население и възможности за нови работни места и растеж — това са целите на подкрепата за научни изследвания и иновации в отговор на това предизвикателство, като с тях значително се допринася за „Европа 2020“.

Изменение 102

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.1 – параграф1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Необходимо е да бъдат засилени научните изследвания върху болестите, произтичащи от повишаването на температурите и изменението на климата, които засягат по-конкретно средиземноморските страни, но не само тях.

Изменение 103

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.1 – параграф1 б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Научните изследвания следва да дадат възможност за подобряване на авангардните терапии и клетъчните терапии и следва да се съсредоточат върху лечението на хронични и дегенеративни заболявания.

Изменение 104

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.1 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Разходите по системите на Съюза за здравни и социални грижи нарастват, тъй като мерките за грижи и профилактика за всички възрасти струват все повече, броят на европейците на възраст над 65 години се очаква почти да се удвои от 85 милиона през 2008 г. на 151 милиона към 2060 г., а на тези на възраст над 80 години да нарасне през същия период съответно от 22 на 61 милиона. Предотвратяване или ограничаването на тези разходи така, че те да останат в приемлив размер, зависи отчасти от по-доброто информиране на гражданите и увеличаване на тяхната отговорност по отношение на определящите здравето фактори, за да се осигури здраве и благосъстояние за всички през целия им живот, т.е. от ефективните инструменти за профилактика, финансирани на подходящо равнище, от достъпа до подходящо и специализирано лечение и управление на заболяванията и уврежданията, като същевременно надлежно се отчита свързаното с половете измерение.

Изменение 105

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.1 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Хроничните заболявания, като например сърдечно-съдовата болест, белодробните заболявания, ракът, диабетът, ревматичните и мускулно-скелетните заболявания, алергиите, заболяванията на дихателната система, нервните и психичните разстройства, свръхтеглото и затлъстяването, репродуктивните смущения, както и разнообразните функционални ограничения са основните причинители на увреждане, лошо здравословно състояние, предразположение към болести или преждевременна смърт, като водят до значителни разходи за обществото и икономиката. Хроничните незаразни заболявания са в основата на 86 % от смъртните случаи в европейските държави от СЗО.

Изменение 106

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.1 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

В Европейския съюз годишно умират 2 млн. човека от сърдечно-съдова болест, което струва на икономиката над 192 млрд. EUR, а на рака се дължи една четвърт от всички смъртни случаи, като той е основен причинител за смъртта на хора от възрастовата група 45—64 години. Над 27 млн. човека в Съюза страдат от диабет, а причинените от мозъчни разстройства (включително засягащи душевното здраве, но не само такива) общи разходи се оценяват на 800 млрд. EUR. За няколко от посочените заболявания са от значение екологични и социално-икономически фактори, както и начинът на живот, като се счита, че с тях е свързана една трета от световните медицински разходи.

В Европейския съюз годишно умират 2 милиона души от сърдечно-съдова болест, което струва на икономиката над 192 млрд. EUR. На рака се дължи една четвърт от всички смъртни случаи, като той е основен причинител за смъртта на хора от възрастовата група 45—64 години Над 120 милиона граждани страдат от ревматични и мускулно-скелетни заболявания, а 27 милиона души в Съюза страдат от диабет, а причинените от мозъчни разстройства (включително засягащи душевното здраве, но не само такива) общи разходи се оценяват на 800 млрд. EUR. Тази стойност ще продължи да се покачва драматично, най-вече в резултат на застаряването на населението на Европа и на свързаното с това увеличение на тежестта във връзка с невродегенеративните заболявания като Паркинсон и Алцхаймер. За няколко от посочените заболявания са от значение екологични и социално-икономически фактори, както и начинът на живот, като се счита, че с тях е свързана една трета от световните медицински разходи. Четири са рисковите фактори, които заедно са в основата на повечето хронични незаразни болести: тютюнопушене, небалансиран хранителен режим, консумация на алкохол и липса на физическа активност. За други състояния обаче, най-вече за невродегенеративните заболявания, ефективните стратегии за профилактика ще имат нужда от значително насърчаване на изследванията във връзка с техните причини и от разработването на подобрена ранна диагностика и възможности за лечение.

Изменение 107

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.1 – параграф 4 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Психичните здравословни проблеми представляват почти 20 % от бремето на заболяванията в европейските държави от СЗО, като един на всеки четирима души е засегнат от психични здравословни проблеми в някой момент от своя живот.

Изменение 108

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.1 – параграф 4 б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Заболявания при децата, включително преждевременно раждане.

Детското здравеопазване е основен приоритет за Европейския съюз. Подобно на редките болести, ефективни научни изследвания и лечение могат да бъдат разработени само със съвместни европейски усилия.

Изменение 109

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.1 – параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Инфекциозните заболявания (например ХИВ/СПИН, туберкулоза и малария и пренебрегваните заболявания) са световен проблем, като на тях се дължат 41 % от общата сума за света от 1,5 милиарда години живот след заболяване, от които 8 % за Европа. Завръщането на някои стари инфекциозни заболявания, включително на туберкулозата, в европейския регион, както и нарастващото разпространение на ваксино-предотвратими заболявания в развитите страни, подчертава необходимостта от цялостен подход и по-голяма подкрепа от страна на публичния сектор за научноизследователската и развойна дейност. Трябва да сме подготвени и за възникващи епидемии, както и за заплахата от растяща антимикробна резистентност.

Изменение 110

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.1 – параграф 5 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5a. Редките заболявания остават значимо предизвикателство за ЕС и държавите членки. Съществуват между 6000 и 8000 редки заболявания, засягащи близо 30 милиона души в ЕС. Все още няма достатъчни научни и експертни познания, които да могат да послужат за основа за разработването на иновативни и по-ефикасни лечения за пациенти, страдащи от редки болести. Следователно понастоящем възможностите за лечение за мнозинството от тези пациенти са малко или никакви. Европейската подкрепа за сътрудничество гарантира споделянето на знанията и комбинирането на ресурсите по възможно най-ефикасния начин, с цел ефективното справяне с редките заболявания в ЕС като цяло.

Обосновка

Комисията е поставила целта за разработването на 200 нови терапии в контекста на Международния консорциум за изследване на редките заболявания. Поради ограничения брой пациенти за всяко отделно заболяване обаче, икономическата привлекателност на изследванията и разработването на нови лекарствени продукти "сираци" е също по-ниска. Следователно финансирането от страна на публичния сектор би помогнало да компенсира това и би могло да изиграе ролята на катализатор за частните инвестиции. Съвместните научни изследвания са от основно значение, за да се гарантира споделянето на редки знанията и комбинирането на ресурсите по възможно най-ефикасния начин, с цел ефективното справяне с редките заболявания в ЕС като цяло.

Изменение 111

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.1 – параграф 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Междувременно процесите на разработване на лекарства и ваксини изискват все повече разходи при намаляваща ефективност, докато грижите в областта на общественото здраве, действията в подкрепа на здравето, намаляването на рисковите фактори и стратегиите за профилактика доказаха дългосрочната си икономическа ефективност. Надеждността на извършваните опити върху животни на продукти за човека е все по-оспорвана. Тяхната регулаторна техника трябва да бъде усъвършенствана. Трябва да се противодейства на запазващото се неравенство по отношение на здравните грижи и да се гарантира достъп на всички европейци до ефективни, устойчиви и компетентни системи за здравеопазване.

Обосновка

Научните изследвания в ЕС следва да подкрепят промяната на моделите при биомедицинските изследвания от опити с животни към съвременно тестване, присъщо за ХХІ век. Постиженията в молекулярната биология, биотехнологиите и други области проправят пътя за значителни подобрения на начина, по който учените могат да оценяват лекарствата и ваксините. Тези постижения могат да ускорят тестването, да го направят по-евтино и по-пряко свързано с хората.

Изменение 112

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.1 – параграф 6 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Нарастващ брой изследвания показват също, че някои химически вещества оказват обезпокоително въздействие върху ендокринните ни системи и общото ни здравословно състояние. Въздействията на тези вещества, нарушаващи ендокринната система, особено ако са комбинирани, причиняват, наред с другото, деформации на половите органи при новородените момчета, ранен пубертет при момичетата, безплодие, затлъстяване и диабет. Ето защо са необходими още научни изследвания в цялата тази област.

Изменение 113

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.2 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Болестите и уврежданията не се спират от границите между държавите. Отделните държави членки често не разполагат с необходимите средства, за да предоставят най-ефикасните решения. Адекватният отговор на европейско равнище с научни изследвания и иновации, подкрепен със съответните финансови ангажименти, може и следва съществено да допринесе за справянето с тези предизвикателства, подобряването на здравето и благосъстоянието на всички и за водещите позиции на Европа в бързо разширяващите се световни пазари за иновации в областта на здравето и благосъстоянието.

Изменение 114

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.2 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Отговорът зависи от високите постижения в научните изследвания и от ефикасното разпространение на техните резултати, с оглед да подобрим нашите фундаментални познания относно здравето, болестите, увреждането, развитието и стареенето (включително продължителността на живота), както и от безпроблемното и широко пренасяне на новите и съществуващите знания в иновативни, ефективни мерки за превенция, продукти, стратегии, интервенции и услуги, чийто мащаб да може да се променя съобразно потребностите. По-конкретно са необходими мащабни усилия за научни изследвания в областта на биологията на човека, за да бъдат открити ключовите събития в хода на биологичните пътища между ранните нарушения при генетичните и клетъчните процеси и проявяването на неблагоприятни резултати за здравето на човека. Освен това значението на тези предизвикателства за цяла Европа, а в много случаи и за света, налага отговор, който да се характеризира с дългосрочна и координирана подкрепа за сътрудничество между отлични, мултидисциплинарни и многосекторни екипи, не само на европейско, но също и на световно равнище, например посредством подкрепяне на капацитета за научноизследователска и развойна дейност в ендемичните райони и в областта на ендемичните болести, по-специално маларията, треската „Денга“ и туберкулозата.

Изменение 115

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.2 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Сложността на предизвикателството и взаимозависимостта между неговите компоненти също така налагат отговор на европейско равнище. Много подходи, инструменти и технологии са приложими в повече области на научни изследвания и иновации във връзка с това предизвикателство и се подкрепят най-добре на съюзно равнище. Това включва насърчаване на научните изследвания в областта на подкрепата на здравето и здравната грамотност, развитието на дългосрочни кохорти и провеждането на клинични изследвания, клиничното използване на технологии, чието име завършва на „омика“, или развитието на ИКТ и на техните приложения в здравната практика, т.е. електронното здравеопазване. На изискванията на конкретни групи от населението също така се отговаря най-добре по интегриран начин — например с развитието на стратифицирана и/или персонализирана медицина, с грижи, предоставени в мултидисциплинарни експертни центрове, с лечението на редки болести и с предоставянето на решения за интелигентна заобикаляща среда за живеене или за самостоятелен начин на живот.

Изменение 116

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.2 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

С оглед да се постигне максимално въздействие от действията на съюзно равнище, ще се оказва подкрепа за пълната гама от научноизследователски и иновационни дейности. Това включва от фундаменталните изследвания през пренасянето на знанията до широкомащабни експериментални и демонстрационни действия с привличането на частни инвестиции; обществени поръчки и поръчки за нови продукти в предпазарен стадий, услуги и решения за голям мащаб, които при необходимост са оперативно съвместими и основани на определени стандарти и/или общи насоки. Тези координирани европейски усилия ще допринесат за текущото развитие на европейското научноизследователско пространство. Те ще имат допирни точки, по подходящ начин и когато е целесъобразно, с дейности, развивани в контекста на програмата „Здраве за растеж“ и Европейското партньорство за иновации в областта на активното остаряване в добро здраве.

С оглед да се постигне максимално въздействие от действията на съюзно равнище, ще се оказва подкрепа за пълната гама от научноизследователски и иновационни дейности. Това включва от фундаменталните изследвания през пренасянето на знанията до широкомащабни експериментални и демонстрационни действия с привличането на частни инвестиции; обществени поръчки и поръчки за нови продукти в предпазарен стадий, услуги и решения за голям мащаб, които при необходимост са оперативно съвместими и основани на определени стандарти и/или общи насоки. Тези координирани европейски усилия ще допринесат за текущото развитие на европейското научноизследователско пространство. Те ще допълват и ще създават синергии, по подходящ начин и когато е целесъобразно, с дейности, развивани в контекста на програмата „Здраве за растеж“, Европейското партньорство за иновации в областта на активното остаряване в добро здраве и бъдещите действия, свързани с хроничните състояния.

Изменение 117

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.3 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Ефективното насърчаване на здравословен начин на живот, подкрепено от солидна база от научно потвърдени знания, спомага да се предотвратят заболявания, да се подобри психическото и физическото благосъстояние и да се намалят разходите. Насърчаването на здравословен начин на живот и профилактиката на заболяванията зависят също и от разбирането на определящите физическото и психологическото здраве фактори и на връзките между тези два аспекта, от европейските данни, основаващи се на общи показатели, от наличието на ефективни средства за профилактика, например ваксини, от промени в поведението спрямо рискови фактори, например затлъстяване, от ефективния надзор на здравето и заболяванията и от подготвеността, както и от ефективността на програмите за скрининг и ранната диагностика.

Изменение 118

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.3 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Резултатните усилия за предотвратяване, управление и лечение на болести, увреждания и намалена функционалност се основават на по-добрите молекулярни познания на заболяванията благодарение на биомедицинските изследвания, на фундаменталното разбиране на техните причини, процеси и въздействие, както и на факторите за добро здраве и благосъстояние. Използването на резултатите от биомедицинските изследвания като основа за развитие на терапии, и по-специално на стратифицирана и/или персонализирана медицина, представлява мощен инструмент за предоставяне на лечение за заболяването, адаптирано съобразно генетичните характеристики на пациента и конкретния тип заболяване, като по този начин се увеличава ефикасността на полаганите грижи и качеството на живот на пациентите. Ефективното събиране и обмен на данни, стандартизираната обработка на данни и връзката на тези данни с широкомащабни кохортни проучвания също са от съществено значение, както и своевременното пренасяне на резултатите от научните изследвания в клиничната практика, по-специално чрез провеждането на многоцентрови клинични изпитвания.

Изменение 119

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.3 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Нарастващото бреме от болести и нетрудоспособност в контекста на застаряването на населението поставя допълнителни изисквания пред сектора на здравеопазването и социалните грижи. Ако трябва да се запази ефективността на здравеопазването и социалните грижи за всички лица, независимо от тяхната възраст, пол и икономическо положение, са необходими усилия, за да се подобри процесът на вземане на решения в областта на профилактиката и лечението, както и диагностиката, да се установят най-добрите практики в сектора на здравеопазването и социалните грижи и да се подкрепи тяхното разпространение, да се допринесе за еманципацията на гражданите и пациентите чрез подобряване но здравната им грамотност и да се подпомагат интегрираните грижи (предоставяни в рамките на специализирани центрове, когато е целесъобразно) и широкото разпространение на технологични, организационни и социални иновации, даващи възможност по-специално на възрастни хора, на лицата с хронични заболявания, както и на лица с увреждания и на пациентите да останат активни и независими. Това ще допринесе за повишаване на равнището и удължаване на продължителността на тяхното физическо, социално и душевно благосъстояние, както и на качеството на живота.

Обосновка

Хроничните заболявания са най-голямото предизвикателство пред целта на ЕС до 2020 г. да удължи живота в добро здравословно състояние на европейските граждани с още две години. Специалното им споменаване ще гарантира, че всички хора с хронични заболявания могат да се възползват от подобренията в процеса на взимане на решения относно профилактиката и лечението, от разпространението на най-добрите практики и от широкото навлизане на технологичните и социални иновации.

Изменение 120

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.3 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Всички тези дейности се осъществяват по такъв начин, че да подпомагат цялостния изследователски и иновационен цикъл, като се избягва ненужното дублиране на изследвания, и да укрепват разработването на нови пазарни възможности и конкурентоспособността на европейските предприятия, и като се подкрепят МСП. Акцентира се и върху ангажирането на всички заинтересовани страни в сферата на здравеопазването — включително на пациенти и пациентски организации — с цел да се изготви програма за научни изследвания и иновации с активното участие на гражданите, която да отразява техните потребности и очаквания. За постигането на тази цел особено важно е научните изследвания да бъдат поставени на широка основа, така че да създадат предпоставки за достигане на високи нива на конкурентоспособност и бъдещи иновации в Европейския съюз.

Обосновка

Научните изследвания в здравеопазването, които се финансират от ЕС, следва да отразяват потребностите и очакванията на гражданите; те съществуват, за да бъдат в помощ на самите пациенти. Благодарение на опита, познанията и идеите си, пациентските организации са в позиция да подпомогнат изготвянето на програмата за научните изследвания, да изграждат значими отношения с основните заинтересовани страни и да представляват единния глас на пациентите.

Изменение 121

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.3 – параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Специфичните дейности включват: разбиране на определящите фактори за здравето (включително свързани с психосоциалното измерение, поведението, околната среда, климата, бедността и пола), подобряване на здравеопазването и на профилактиката на заболяванията; разбиране на развитието на заболяванията при човека, на токсичността, биомааркерите и начините на действие, както и подобряване на диагностиката; разработване на ефективни програми за скрининг и подобрено оценяване на податливостта на болести; подобряване на надзора и подготвеността; разработване на по-добри профилактични инструменти, включително ваксини; използване на методи in-silico в медицината с цел да се подобри управлението и прогнозирането на болести; подобряване на лечението на заболяванията, като се набляга на развитието на стратифицирана и/или персонализирана медицина и на лекарства "сираци". трансфер на знания, произлизащи от базови изследвания, в клиничната практика и новаторски дейности с променлив мащаб по един по-своевременен и ефикасен начин, посредством благоприятстването на висококачествени транслационни изследвания; подобрено използване на здравни данни; насърчаване на активно остаряване, самостоятелен начин на живот или живот в интелигентна заобикаляща среда; насърчаване на поемането на отговорност за собственото здраве; насърчаване на интегрираните грижи; подобряване на научните инструменти и методи в подкрепа на разработването на политики и на нуждите от регулиране; и оптимизиране на ефективността и резултатността на системите за здравеопазване, включително посредством разработването и по-широкото приложение на решения на електронното здравеопазване и намаляване на неравенството чрез решения, основани на факти, и разпространение на най-добрите практики, иновативни технологии и подходи.

Изменение 122

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 1.3 – параграф 5 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

За да се отговори на бъдещите предизвикателства, свързани с необходимостта от предприемане на общоевропейски действия в областта на водите, Съюзът следва да предвиди подходящо финансиране за научноизследователски и иновационни дейности в тази област. За тази цел част от общия бюджет на „Хоризонт 2020“ (за периода 2014—2020 г.) следва да бъде разпределен за това обществено предизвикателство.

Изменение 123

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 2 – дял

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика

2. Продоволствена безопасност и сигурност, устойчиво земеделие, морски изследвания и биоикономика

Обосновка

Поправка на изменение 31, която отразява частично коментарите на Комисията относно обхвана на мореплавателските и морските изследвания.

Изменение 124

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 2.1 – уводен параграф

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Конкретната цел е да се осигурят достатъчно доставки на безопасна здравословна храна с високо качество и други продукти на биологична основа, като се избягва съществуващата свръхексплоатация на екосистемите, чрез разработване на продуктивни и ресурсно-ефективни първични производствени и преработващи храни системи, които зачитат биоразнообразието, съчетават качествени и количествени подходи, наред с конкурентни нисковъглеродни вериги на доставки. .

Изменение 125

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 2.1 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

През следващите години проблеми за Европа ще породят растящата конкуренция в снабдяването с ограничени природни ресурси, последиците от изменението на климата особено за първичните производствени системи (земеделие, горско стопанство, рибарство и аквакултури), необходимостта да се осигури устойчиво, надеждно и сигурно предлагане на храни за европейците и растящото световно население. Изчислено е, че за изхранване на световното население от 9 млрд. човека към 2050 г. ще бъде необходимо предлагането на храни да се увеличи със 70 %. Тази продоволствена неотложност не оправдава нито настоящия дисбаланс между често прекомерното национално производство и редовното увеличаване на вноса на хранителни продукти, нито утвърждава нарастващата сложност на световната продоволствена мрежа. Поради това е важно Европейският съюз да управлява по-добре каналите за доставка, като отчита преди всичко кръговрата на сезоните, произхода на продуктите и възможността за проследяване на храните. Земеделието е с дял от около 10 % в емисиите на парникови газове в Европейския съюз, и въпреки че за Европа този дял намалява, в световен мащаб се прогнозира той да се увеличи на 20 % към 2030 г. Освен това Европа ще трябва да си осигури достатъчно доставки на суровини, енергия и промишлени продукти в условията на намаляващи ресурси от фосилен въглерод (очаква се добивът на нефт и втечнен газ да намалее с около 60 % до 2050 г.), като същевременно запази конкурентоспособността си. Биологичните отпадъци (чийто обем в Европейския съюз се оценява на до 138 млн. тона годишно, до 40 % от които се депонират) представляват огромен проблем и много разходи въпреки своята висока потенциална добавена стойност. Например около 30 % от цялата храна, произведена в развитите държави, се изхвърля. Нужни са големи промени, за да се намали това количество с 50 % до 2030 година. Освен това държавните граници не спират разпространението на вредители и болести по животните и растенията, включително зоонози и пренасяни в храни патогени. Наред с ефективните национални мерки за мониторинг на земята, териториално обгрижване и превенция са необходими и действия на съюзно равнище, които са от съществено значение за крайния контрол и ефективното функциониране на единния пазар. Проблемът е сложен, засяга широка гама от взаимосвързани сектори и изисква прилагането на разнообразни подходи.

Обосновка

По-доброто проследяване на храните е основана цел на Европейския съюз за по-добро установяване на произхода на хранителните отравяния и да се избегне забавяне при идентифициране на източника на замърсяване. Примерът със здравната криза „Ешерихия коли“ през юни 2011 г. е особено показателен.

Изменение 126

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 2.1 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Необходими са все повече биологични ресурси, за да се отговори на пазарното търсене на сигурни и здравословни храни, биоматериали, биогорива и продукти на биологична основа, включващи от потребителски стоки до химикали в насипно състояние. Капацитетът на сухоземните и водните екосистеми, необходими за тяхното производство, обаче е ограничен, като същевременно има съперничество за тяхното използване, и отгоре на всичко те често не са управлявани оптимално, както показва например силният спад на въглеродното съдържание в почвата и на плодородието. Не са използвани напълно възможностите за насърчаване на екосистемната устойчивост и услуги от земеделска земя, гори, морски и сладки води чрез интегриране на агрономически и екологични цели за устойчиво производство.

Изменение 127

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 2.1 – параграф 2 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Създаването на нискоотпадна производствена верига, която е в състояние да осигури снабдяването с храни в контекста на изменението на климата и увеличаващото се население, може да се постигне чрез подобряване на системите за управление, които да свеждат до минимум вложените ресурси, както на равнище земя/море, така и в рамките на цялата верига на доставки. Колективните познания на земеделските производители за природните ресурси, екологичните процеси и качеството на продуктите може да бъде използвано като основа за свеждане до минимум на зависимостта от външни източници. Скъсяването на веригите на земеделските храни чрез постигане на потребителско доверие и по-голяма близост до производителите също е основа за нискоотпадна производствена верига, като в същото време решава проблема с търсенето от страна на потребителите на храни с високо качество и отчита хуманното отношение към животните.

Изменение 128

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 2.1 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Потенциалът на биологичните ресурси и екосистемите може да бъде използван по много по-устойчив, ефективен и интегриран начин. Например по-добре може да се оползотвори потенциалът на биомасата от селското стопанство, горите и на потоците от отпадъци със селскостопански, воден, промишлен и общински произход.

Обосновка

Трябва да стане ясно, че само по себе си селското стопанство има голям потенциал за устойчиво производство и използване на биомаса чрез специализирани култури, разработването на растения с характерни качества и каскадното използване на културите.

Изменение 129

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 2.2 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Пълноценно функциониращата европейска биоикономика — включваща устойчивото производство на възобновяеми ресурси от земната и водната околна среда и тяхното превръщане в храни, продукти на биологична основа и биоенергия, както и в съответни обществени блага – ще генерира висока европейска добавена стойност. Ако се управлява по устойчив начин; тя може да се намали екологичният отпечатък на първичното производство и на веригата на доставки като цяло. Тя може да увеличи тяхната конкурентоспособност и да осигури работни места, както и възможности за стопанска дейност с оглед да се развиват селските и крайбрежните райони. Предизвикателствата във връзка с продоволствената сигурност, устойчивото земеделие и с биоикономиката като цяло са от европейски и световен характер. Действията на равнището на Съюза, са от съществено значение за формирането на клъстери, за да се постигне необходимият размах и критична маса в допълнение на усилията на отделни държави-членки или групи от такива. Подходът с множество участници ще осигури необходимите полезни взаимодействия между изследователите, предприятията, земеделските стопани/производители, консултантите и крайните потребители. Действията на равнището на Съюза са необходими и за съгласуван отговор на това предизвикателство отвъд рамките на отделните сектори и със силно обвързване със съответните политики на Съюза. Координацията на равнище ЕС на научните изследвания и иновациите ще стимулира необходимите промени в Съюза и ще спомага за ускоряването им.

Пълноценно функциониращата европейска биоикономика — включваща устойчивото производство на възобновяеми ресурси от земната и водната околна среда и тяхното превръщане в храни, фураж, продукти на биологична основа и биоенергия, както и в съответни обществени блага – ще генерира висока европейска добавена стойност. Ако се управлява по устойчив начин; тя може да се намали екологичният отпечатък на първичното производство и на веригата на доставки като цяло. Тя може да увеличи тяхната конкурентоспособност и да осигури работни места, както и възможности за стопанска дейност с оглед да се развиват селските и крайбрежните райони. Успоредно с пазарно ориентираните функции, биоикономиката поддържа и широка гама от общественополезни функции, които следва да бъдат запазени: селскостопанските и горските територии, биологичното разнообразие в земеделските земи и горите, качеството на водата и нейната достъпност, функционалността на почвата, стабилността на климата, качеството на въздуха, устойчивостта на наводнения и пожари. Предизвикателствата във връзка с продоволствената сигурност, устойчивото земеделие и с биоикономиката като цяло са от европейски и световен характер. Действията на равнището на Съюза, са от съществено значение за формирането на клъстери, за да се постигне необходимият размах и критична маса в допълнение на усилията на отделни държави-членки или групи от такива. Прозрачен подход с множество участници ще осигури необходимите полезни взаимодействия между изследователите, предприятията, земеделските стопани/производители, консултантите, потребителите и крайните ползватели. Действията на равнището на Съюза са необходими и за съгласуван отговор на това предизвикателство отвъд рамките на отделните сектори и със силно обвързване със съответните политики на Съюза. Координацията на равнище ЕС на научните изследвания и иновациите ще стимулира необходимите промени в Съюза и ще спомага за ускоряването им.

Изменение 130

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 2.2 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Научните изследвания и иновациите ще имат допирни точки с широк спектър от политики и съответни цели на Съюза, включително общата селскостопанска политика (по-специално политиката за развитие на селските райони) и европейско партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“, общата политика в областта на рибарството, интегрираната морска политика, европейската програма за изменението на климата, Рамковата директива за водите, Рамковата директива за морската стратегия, Рамковата директива за отпадъците, плана за действие за горите, тематичната стратегия за опазване на почвите, стратегията за биологичното разнообразие на ЕС за 2020 г., стратегическия план за енергийни технологии, политиките на Съюза в областта на иновациите и промишлеността, външната политика и политиката за подпомагане на развитието, фитосанитарните стратегии, стратегиите за здравето на животните и хуманното отношение към тях, и регулаторните рамки за опазване на околната среда, здравето и безопасността, за насърчаване на ефективното използване на ресурсите, за действия във връзка с климата, и за намаляване на отпадъците. По-добрата интеграция на научните изследвания и иновациите в съответните политики на Съюза значително ще подобри тяхната европейска добавена стойност, ще осигури лостов ефект, ще увеличи общественото значение и ще спомогне за по-нататъшното развитие на устойчивото управление на земята, моретата и океаните, както и на пазарите на биоикономиката.

Изменение 131

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 2.2 – параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Продиктуваните от предизвикателствата действия, насочени към социални, екологични и икономически ползи и модернизацията на свързаните с биоикономиката сектори, участващи страни и пазари, се подкрепят чрез мултидисциплинарни научни изследвания, които са двигател на иновациите и водят до разработването на нови практики, устойчиви продукти и процеси. Освен това ще се следва широк подход към иновациите, обхващащ технологични, нетехнологични, организационни, икономически и социални иновации, включително например нови бизнес модели, търговски марки и услуги. Потенциалът на земеделските стопани и на МСП да дадат своя принос в иновациите трябва да бъде категорично признат. Подходът към икономика, изградена на биологична основа, трябва да отчита значението на местния опит, създавайки по-добри възможности на локално ниво, като в същото време постига сближаване между разнообразие и комплексност.

Изменение 132

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 2.3 – буква а) – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Целта е да доставя достатъчно количество храна, фураж, биомаса и други суровини, като същевременно се опазват природните ресурси в световен мащаб и се подобряват екосистемните услуги, включително като се опазват биоразнообразието и естествените местообитания, както и почвените и водните ресурси, при същевременни действия по смекчаването и адаптирането към изменението на климата като предизвикателства. Дейностите насърчават систематичния подход и са насочени към по-устойчиви и производителни земеделски и горски системи, включително биологично земеделие, които да са както ресурсно ефективни (включително нисковъглеродни и независими от външни източници), така и устойчиви, като същевременно се разработват услуги, концепции и политики, целящи да гарантират разнообразие на системите за производство на храни и икономическо укрепване на селските райони.

Изменение 133

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 2.3 – буква б) – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Целта е да се изпълнят изискванията на гражданите за доброкачествена, безопасна, здравословна и достъпна по цена храна, както и да се повиши устойчивостта на преработката и разпространението на храни и фуражи, както и на потреблението на храни, а хранително-вкусовият сектор да стане по-конкурентоспособен, като същевременно се опазва европейското биоразнообразие. . Дейностите са насочени към добро качество, голямо разнообразие от здравословни, автентични, висококачествени и безопасни храни за всички граждани, по-добро информиране на потребителите относно храните и конкурентоспособни методи за преработка на храни с използването на по-малко ресурси и добавки и генерирането на по-малко странични продукти, отпадъци и парникови газове.

Изменение 134

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 2.3 – буква в) – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Целта е да се задържат устойчиви равнища на потребление на водните биологични ресурси, като в същото време се постигнат максимални социални и икономически ползи/възвращаемост от европейските океани и морета при същевременно опазване на биоразнообразието и екосистемните услуги. Дейностите са насочени към оптимален принос за осигуряването на храна чрез развитие на устойчиво и екологосъобразно рибарство и европейска аквакултура в контекста на световната икономика. Екологичните съображения, свързани с използването на биотехнологии в открити морски екосистеми, трябва да бъдат разглеждани внимателно. Принципът на предпазливост, както и тревогите на гражданското общество, свързани с използването и разпространението на биотехнологии в открити морски екосистеми, трябва да бъдат взети предвид.

Изменение 135

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 2.3 – буква в а) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ва) друга цел е борбата срещу хомогенизирането на видовете, представени във вътрешните морета и реките, които имат значително въздействие върху функционирането на екосистемите, особено поради повишена устойчивост на изменения.

Обосновка

Важно е да се разгледа въпросът за феномена на уеднаквяване на водите и реките. През последните десетилетия само в ЕС бяха въведени повече от 400 видове риба в реките, където те не са съществували в исторически план.

Изменение 136

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 2.3 – буква г) – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Целта е да се насърчава развитието на възобновяема и енергийно ефективна, ефективно използваща ресурсите, устойчива и конкурентоспособна европейска промишленост на биологична основа. Дейностите са насочени към подпомагане на биоикономиката чрез превръщането на традиционни промишлени процеси и продукти в такива на биологична основа с ефективно използване на ресурсите и енергията, разработване на интегрирани рафинерии за биогорива, произвеждащи и използващи биомаса от първичното производство, биологични отпадъци и странични продукти на промишлеността на биологична основа, отваряне на нови пазари чрез спомагаща за това стандартизация при необходимост, но също и чрез регулиране и демонстраци и др., като се вземат предвид екологичните и социално икономическите последици от биоикономиката за ползването на земята и промените в него, както и възгледите и тревогите на гражданското общество.

Обосновка

Развитието на интегрирани рафинерии за биогорива не бива да се ограничава само до използването.

Изменение 137

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 3.1 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Съюзът възнамерява до 2020 г. да намали емисиите на парникови газове с 20 % под равнището от 1990 г., а до 2050 г. с още 80—95 %. В допълнение възобновяемите енергийни източници следва да покриват 20 % от крайното потребление на енергия през 2020 г. в съчетание с увеличение с 20 % на енергийната ефективност. До 2050 г. следва да се постигне 80—95 % намаление на емисиите на парникови газове. Всички сценарии за декарбонизация в Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. показват, че до средата на този век технологиите за възобновяема енергия ще съставляват най-голям дял от технологиите за енергийни доставки, както и че ефективността на равнище на крайно потребление на енергия ще играе ключова роля за постигането на целите. Затова е целесъобразно 80 % от бюджета по това предизвикателство да бъдат насочени към изследвания и иновации във възобновяемата енергия и постигането на ефективност на равнище на крайно потребление. Постигането на тези цели изисква радикално преустройство на енергийната система за съчетаване на ниски емисии на въглероден диоксид, сигурност и ценова достъпност на енергията, като в същото време се укрепи икономическата конкурентоспособност на Европа. Европа понастоящем е далеч от постигането на тази обща цел. Европейската енергийна система все още разчита на 80 % на изкопаеми горива, и този сектор генерира 80 % от всички емисии на парникови газове в Съюза. Ежегодно 2,5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза се изразходват за вноса на енергия и този процент вероятно ще се увеличи. Тази тенденция би довела до пълна зависимост от внос на нефт и газ към 2050 г. Изправени пред нестабилни енергийни цени на световния пазар в съчетание с тревога относно сигурността на доставките, промишлеността и потребителите в Европа изразходват все по-голяма част от доходите си за енергия.

Изменение 138

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 3.1 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Пътната карта за изграждането до 2050 г. на конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, във вида, в който е изготвена от Европейската комисия, предполага, че преследваното намаляване на емисиите на парникови газове ще трябва да бъде осъществено главно в рамките на територията на Съюза, предвид липсата на споразумение по този въпрос на световно равнище. Това би означавало емисиите на CO2 от енергетиката да се намалят до 2050 г. дори с над 90 %, от промишлеността — с над 80 %, от транспорта — с 60 % и от жилищния сектор и услугите — с 90 %.

Обосновка

Крайната цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г. все още не е окончателно решена. Нивата от 80–95 % са желателни, но не непременно постижими.

Изменение 139

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 3.3 – буква б) – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Изменение 140

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 3.3 – буква г) – уводен параграф

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г) Единна интелигентна европейска електропреносна мрежа

г) Единна интелигентна европейска електропреносна мрежа, която позволява пълната интеграция на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс;

Изменение 141

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 3.3 – буква д) – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Дейностите са насочени към мултидисциплинарни изследвания за енергийни технологии (включително в далечна перспектива), към въздействието на устройства, съоръжения и нови технологични разработки върху морската среда и към съвместното осъществяване на паневропейски научноизследователски програми и съоръжения на световно равнище.

Изменение 142

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 4.3 – буква а) – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Дейностите са насочени към: намаляване на консумацията на ресурси и на емисиите на парникови газове, да се подобри ефективността на превозните средства, както и да се ускори разработването и внедряването на ново поколение превозни средства с ниски емисии на достъпни пазарни цени, включително посредством революционен напредък при двигателите, акумулаторите и инфраструктурата; да се проучи и оползотвори потенциалът на алтернативни горива и на новаторски и по-ефективни системи за задвижване, включително горивна инфраструктура; да се оптимизира използването на инфраструктурите посредством интелигентни транспортни системи и интелигентно оборудване; и да се увеличи използването особено в градските зони на управление на потребностите, както и на обществен и немоторизиран транспорт.

Изменение 143

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 4.3 – буква в) – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Дейностите са насочени към разработването на ново поколение иновативни транспортни средства и подготовка за следващото го поколение чрез работа по принципно нови концепции и проекти на конкурентни пазарни цени, интелигентни системи за управление и оперативно съвместими стандарти, ефективни производствени процеси, съкращаване на необходимото време за разработване и намаляване на разходите по време на жизнения цикъл.

Изменение 144

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 5 – дял

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5. Действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и суровини

5. действия във връзка с климата и водата, ресурсна ефективност и устойчиво използване на суровини;

Изменение 145

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 5.1 – уводен параграф

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Конкретната цел е да се постигне ресурсно ефективна и устойчива към изменението на климата икономика, опазването и устойчивото управление на природните ресурси и екосистемите, както и да се използват и осигурят устойчиви доставки на суровини и вода, за да се отговори на нуждите на нарастващото световно население в границите на устойчивост на природните ресурси на планетата, сухоземни и морски. Дейностите ще допринесат за увеличаване на европейската конкурентоспособност и подобряване на благосъстоянието, като същевременно се осигурява екологична цялост и устойчивост, средният размер на глобалното затопляне се поддържа под 2 °C, дава се възможност на екосистемите и обществото да се адаптират към изменението на климата и се опазва културното наследство.

Изменение 146

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 5.1 – параграф 3 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3a. Предвид сериозните и до голяма степен необратими промени на значими компоненти от земната климатична система е необходимо проучването на всички източници на глобалното затопляне, както и на всички възможности за неговото ограничаване. Освен намаляване на емисиите на CO2 могат да бъдат обмислени и стратегии за бързи действия (напр. намаляване на флуоровъглеводородите, саждите, тропосферния озон; биосеквестирането) може да породи най-бързите реакции към изменението на климата в рамките на няколко десетилетия и дори по-скоро.

Обосновка

Изменение, допълващо изменение 29 в проектостановището.

Изменение 147

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 5.1 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Устойчивото снабдяване и ресурсно ефективното управление на суровините, включително тяхното проучване, добив, преработка, повторно използване, рециклиране и замяна, са от съществено значение за функционирането на съвременните общества и техните икономики. Европейските производствени сектори, като например строителството, химическата промишленост, автомобилостроенето, аеронавтиката и машиностроенето, които осигуряват обща добавена стойност от около 1,3 трилиона EUR и заетост за около 30 милиона души, силно зависят от достъпа до суровини. Налице са обаче растящи затруднения с доставките на суровини за Съюза. Освен това Европейският съюз е силно зависим от вноса на суровини от стратегическо значение, които са засегнати в тревожни размери от смущения на пазара. В допълнение Съюзът все още разполага с ценни минерални залежи, чието проучване и добив се ограничава от липсата на адекватни технологии и се възпрепятства от нарасналата глобална конкуренция. Предвид значението на суровините за европейската конкурентоспособност, икономиката и за прилагането им в иновативни продукти, устойчивото снабдяване със суровини и тяхното ресурсно ефективно управление са жизненоважен приоритет за Съюза.

Устойчивото снабдяване и ресурсно ефективното управление на суровините, включително тяхното проучване, добив, преработка, повторно използване, рециклиране и замяна, са от съществено значение за функционирането на съвременните общества и техните икономики. Европейските производствени сектори, като например строителството, химическата промишленост, автомобилостроенето, аеронавтиката и машиностроенето, които осигуряват обща добавена стойност от около 1,3 трилиона EUR и заетост за около 30 милиона души, силно зависят от достъпа до суровини. Налице са обаче растящи затруднения с доставките на суровини за Съюза, особено предвид лошото управление на цикъла на отпадъчните продукти. Освен това Европейският съюз е силно зависим от вноса на суровини от стратегическо значение, които са засегнати в тревожни размери от смущения на пазара. В допълнение Съюзът все още разполага с ценни минерални залежи, чието проучване и добив се ограничава от липсата на адекватни технологии и се възпрепятства от нарасналата глобална конкуренция. Предвид значението на суровините за европейската конкурентоспособност, икономиката и за прилагането им в иновативни продукти, устойчивото снабдяване със суровини и тяхното ресурсно ефективно управление са жизненоважен приоритет за Съюза.

Изменение 148

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 5.1 – параграф 4 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Изменението на климата представлява заплаха и за европейското културно наследство. разбирането на предизвикателствата и намирането на адекватни решения ще бъде от съществено значение за запазване на идентичността, социалното сближаване и за оптимизиране на икономическите ползи, свързани с туризма.

Изменение 149

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 5.2 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Необходимо е да се разработят и внедрят устойчиви и ефективни нетехнологични и технологични решения, както и да се предприемат мерки за ограничаване и приспособяване, за да се постигнат целите на ЕС и международните цели относно емисиите на парникови газове, а също и за справяне с последиците от изменението на климата. Политически рамки със съюзен и световен обхват трябва да гарантират, че екосистемите и биоразнообразието са защитени, ценени и надлежно възстановени, за да се запази тяхната способност да предоставят ресурси и услуги в бъдеще. Научните изследвания и иновациите могат да спомогнат да се гарантира надежден и устойчив достъп до суровини, както и значително намаление на използването и разхищаването на ресурсите.

Изменение 150

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 5.2 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Следователно действията на Съюза трябва да се съсредоточават върху подкрепата за ключови цели и политики на ЕС, включително: стратегията „Европа 2020“; „Съюз за иновации“; „Европа за ефективно използване на ресурсите“ и съответната пътна карта; „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“; „Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие“; инициативата за суровините; стратегията за устойчиво развитие на Съюза; „Интегрирана морска политика за Европейския съюз“; Рамковата директива за морска стратегия; планът за действие за екологични иновации и 7-ата програма за действие за околната среда. Тези действия трябва да повишават способността на обществото да придобие по-голяма устойчивост към изменението на околната среда и на климата и да осигуряват наличието на суровини.

Изменение 151

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 5.2 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Предвид транснационалния и глобален характер на климата и околната среда, техния мащаб и сложност и международното измерение на веригата на доставки на суровини, дейностите трябва да се извършват на равнището на Съюза и отвъд него. Мултидисциплинарният характер на необходимите научни изследвания изисква обединяване на допълнителни знания и ресурси за ефективно справяне с това предизвикателство. За намаляване на използването на ресурси и на въздействието върху околната среда, като същевременно се повишава конкурентоспособността, се изисква решителен социален и технологичен преход към устойчива икономика, основана на взаимноизгодна връзка между биологичното разнообразие и хората. Координирани научноизследователски и иновационни дейности ще подобрят разбирането и прогнозирането на изменението на климата и околната среда в системна и междусекторна перспектива, ще намалят несигурността, ще разкрият и оценят уязвимостта, рисковете, разходите и благоприятните възможности, а също така ще разширят обхвата и ще подобрят ефективността на обществените и политическите отговори и решения. С действията ще се преследва също така да се даде възможност на участниците на всички обществени равнища активно да участват в този процес.

Изменение 152

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 5.2 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

За решаване на проблемите по устойчивото използване и достъпа до суровини се налагат координирани научноизследователски и иновационни усилия в много дисциплини и сектори, което ще спомогне за безопасни, икономически ефективни, екологосъобразни и социално приемливи решения по цялата верига на създаване на добавена стойност (проучване, добив, проектиране, преработка, повторно използване, рециклиране и замяна). Иновациите в тези области ще предоставят възможности за растеж и заетост, както и варианти за иновации, обхващащи науката, технологиите, икономиката, политиката и управлението. По тази причина се подготвя европейско партньорство за иновации в областта на суровините.

Изменение 153

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 5.3 – буква а) – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a) Борба с изменението на климата и приспособяване към него

а) Борба с изменението на климата и приспособяване към него

Целта е да се разработят и оценят новаторски, икономически ефективни и устойчиви мерки и стратегии за приспособяване и ограничаване, насочени както към CO2, така и към други, не CO2 парникови газове и частици, при които се набляга както върху технологични, така и върху нетехнологични екологични решения, чрез събиране на необходимите данни за информирани, навременни и ефективни действия и свързване в мрежа на лицата с нужната компетентност. Дейностите са насочени към: по-добро разбиране на изменението на климата и на опасностите, свързани с екстремните явления и резките промени чрез предоставяне на надеждни климатични прогнози; разбиране на взаимодействията озон-климат и водния цикъл в атмосферата; оценяване на въздействията на световно, регионални и местно равнище, на уязвимостта, както и разработване на новаторски мерки за приспособяване и за предотвратяване на рискове, включително заплахи за културното наследство; подкрепа за политиките за ограничаване на отрицателното въздействие и определяне на стратегии за бързи действия за постигане на резултати по отношение на климата в близките десетилетия.

Изменение 154

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 5.3 – буква б) – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Целта е да се предоставят необходимите знания за управлението на природни ресурси, за да се постигне устойчив баланс между ограничените ресурси и нуждите на обществото и икономиката. Дейностите са насочени към: по-добро разбиране на функционирането на екосистемите, тяхното взаимодействие със социалните системи и ролята им за поддържане на икономиката и на човешкото благосъстоянието; и предоставяне на знания и инструменти за ефективно вземане на решения и за съпричастност на обществото.

Целта е да се предоставят необходимите знания за управлението на природни ресурси, за да се постигне устойчив баланс между ограничените ресурси и нуждите на обществото и икономиката. Дейностите са насочени към: гарантиране на действия за осигуряване на устойчивия преход, управление и използване на водните ресурси и водните услуги, по-добро разбиране на функционирането на екосистемите, включително регулаторната роля, която играят океаните и горите за предотвратяването на глобалното затопляне, тяхното взаимодействие със социалните системи и ролята им за поддържане на икономиката и на човешкото благосъстоянието; и предоставяне на знания и инструменти за ефективно вземане на решения и за съпричастност на обществото.

Изменение 155

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 5.3 – буква в) – уводен параграф

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в) Гарантиране на устойчивото снабдяване с неенергийни и неселскостопански суровини

Изменение 156

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 5.3 – буква в) – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Целта е да се подобри базата от познания за суровините и да се разработят новаторски решения за икономически ефективно, щадящо ресурсите и екологосъобразно използване, рециклиране и оползотворяване на суровини и за тяхното заместване с икономически изгодни алтернативи с по-слабо въздействие върху околната среда. Дейностите са насочени към: подобряване на базата от знания относно наличието на суровини; подпомагане на устойчивото снабдяване и използване на суровините; насърчаване на екологичното проектиране, намиране на заместители на особено важни суровини; разработване на затворени процеси и системи, подкрепа на стратегии и технологии за оползотворяване и повторна употреба; създаване на възможности за гражданите и потребителите да намалят консумацията и загубите на суровини чрез мерки в областта на търсенето, подобряване на информираността на обществото относно суровините и на уменията за тяхното използване.

Изменение 157

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 5.3 – буква г) – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Целта е да се подпомагат всички форми на новаторство, които позволяват прехода към екологична икономика. Дейностите са насочени към: укрепване на технологии (включително технологии и нови материали за запазване и възстановяване на културното наследство), процеси, услуги и продукти за екологични иновации, както и стимулиране на тяхното навлизане и разпространение на пазара, като се обръща специално внимание на МСП; подкрепа за политиките за иновации и обществени промени; измерване и оценяване на напредъка към екологична икономика; и създаване на благоприятни условия за ресурсна ефективност чрез цифрови системи.

Изменение 158

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 5.3 – буква д)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д) Разработване на информационни системи за всеобхватно и устойчиво глобално наблюдение на околната среда

Целта е да се осигури предоставянето на дългосрочни данни и информация, необходими за отговор на това предизвикателство. Дейностите са насочени към средствата, технологиите и информационните инфраструктури за наблюдението и мониторинга на Земята, както дистанционно, така и чрез измервания in situ, чрез които непрекъснато да може да предоставя своевременни и точна информация, прогнози и предварителни преценки. Ще се насърчава свободният, отворен и неограничен достъп до оперативно съвместими данни и информация.

Изменение 159

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 6.3.2 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Целта е да се подпомогне развитието на иновативни общества и политики в Европа чрез включването на граждани, в това число на хора с увреждания, предприятия и потребители в научни изследвания и иновации и да се подкрепят съгласувани политики относно научните изследвания и иновациите в контекста на глобализацията. Особена подкрепа ще се предоставя за развитието на европейското научноизследователско пространство (ERA) и за разработването на рамкови условия за иновации.

Изменение 160

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 6.3.1 – параграф 2 – буква в)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в) гарантиране на обществена ангажираност в областта на научните изследвания и иновациите;

в) гарантиране на обществена ангажираност, включително чрез консултации с организации на гражданското общество, и особено организации на лица с увреждания, в областта на научните изследвания и иновациите;

Обосновка

За провеждането на научни изследвания, които имат полза и смисъл за обществото, от изключително значение е хората с увреждания и техните представителни организации да бъдат пълноценно включени в проектите за научни изследвания, финансирани от „Хоризонт 2020“. Това е от решаващо значение, ако искаме да гарантираме, че резултатите от европейските научни изследвания съответстват на потребностите на обществото и на гражданите, особено на хората с увреждания. На този етап не се споменава нищо за включване на хората с увреждания в научните изследвания по „Хоризонт 2020“, поради което предложението следва да бъде изменено в тази посока.

Изменение 161

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 6.3.1 – параграф 2 – буква в)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в) гарантиране на обществена ангажираност в областта на научните изследвания и иновациите;

в) гарантиране на обществена ангажираност в областта на научните изследвания и иновациите; повишаване на обществената оценка за науката

Обосновка

Схващането за важността на науката е съществен фактор за обществото.

Изменение 162

Предложение за регламент

Приложение I – част ІІІ – точка 6.3.3 – параграф 2 – буква г)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г) повишаване на устойчивостта на Европа спрямо кризи и бедствия;

г) повишаване на превенцията, реакцията и устойчивостта на Европа спрямо кризи и бедствия, включително спрямо природни или причинени от човека бедствия;

Изменение 163

Предложение за регламент

Приложение I – част V – точка 1 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Европа е с структурни слабости по отношение на иновационен капацитет и способност да предоставя нови услуги, продукти и процеси. Основните проблеми включват: относително слабите резултати на Европа в привличането и задържането на таланти; исторически обусловената загуба на технически и научни умения, характеризираща различни региони; недостатъчното икономическо и социално оползотворяване на съществуващите предимства в областта на научните изследвания; ниското равнище на предприемаческа активност; недостатъчния за конкурентоспособност в световен мащаб размер на ресурсите в центровете за високи постижения; както и прекалено голям брой пречки за сътрудничество на европейско равнище в рамките на триъгълника на знанието — висше образование, научни изследвания и стопанската дейност.

Изменение 164

Предложение за регламент

Приложение I – част V – точка 2 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

EIT ще се заеме с тези проблеми, като спомага за структурни промени в европейската иновационна среда. Той ще осъществява това, като подпомага интегрирането на висшето образование, научните изследвания и иновациите по най-високи стандарти, като изгражда съвместни локални центрове на ОЗИ в различните региони на Европа, създавайки нови, благоприятни условия за иновации, като същевременно насърчава и подкрепя предприемачи от ново поколение. По този начин EIT ще допринесе напълно на целите на стратегията „Европа 2020“ и по-специално за тези на водещите инициативи „Съюз за иновации“ и „Младеж в движение“.

Изменение 165

Предложение за регламент

Приложение I – част V – точка 2 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

EIT функционира чрез своите общности за знания и иновации (ОЗИ) в съответствие с бизнес логиката. Предпоставка е силното ръководство: всяка ОЗИ се управлява от изпълнителен директор. Партньорите в рамките на ОЗИ са представени само с по едно юридическо лице с оглед на по-рационален процес на вземане на решения. ОЗИ трябва да представят годишни бизнес планове, включващи амбициозен набор от дейности от образованието до създаването на предприятия, с ясно определени цели и резултати, като се преследва въздействие както върху пазара, така и върху обществото, и ясна добавена стойност, определена на базата на подход, насочен към постигането на резултати. Сега действащите правила относно участието, оценяването и наблюдението на ОЗИ позволяват ускорено, делово вземане на решения.

Обосновка

Въпреки че понятието „подход, насочен към постигането на резултати“ присъства в заглавието, в самия параграф то не се споменава; добавената стойност обаче, определена на базата на такъв подход, следва изрично да бъде спомената.

Изменение 166

Предложение за регламент

Приложение I – част V – точка 3 – буква е) – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Изменение 167

Предложение за регламент

Приложение I – част V – точка 3 – буква ж) – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

EIT ще бъде обвързан и с регионалната политика чрез ОЗИ и техните така наречени колокационни центрове — възлови точки за високи постижения, обединяващи партньори от сферата на висшето образование, научните изследвания и бизнеса в даден географски район. Това по-специално трябва да осигури по-добра връзка между висшите учебни заведения, пазара на труда и регионалните и местни иновации и растеж в контекста на местни, регионални и национални стратегии за интелигентно специализиране. Така ще се допринесе за постигане на целите на политиката на Съюза за сближаване.

Обосновка

Ако висшето образование не се свърже също с пазара труда, и в частност с регионалния и местния трудов пазар, Европа няма да бъде в състояние да запълни един от основните пропуски, от които страда, от гледна точка на икономическия растеж.

Изменение 168

Предложение за регламент

Приложение ІI - Таблица

Текст, предложен от Комисията

I „Високи постижения в научната област“, в това число:

27818

1. Европейски научноизследователски съвет

15008

2. Бъдещи и нововъзникващи технологии

3505

3. Действия по инициативата „Мария Кюри“ за квалификация, обучение и професионално израстване

6503

4. Европейски научноизследователски инфраструктури (включително електронни инфраструктури)

2802

II „Водещи позиции в промишлеността“, в това число:

20280

1. Водещи позиции при базовите и промишлените технологии*

15580, от които 500 за EIT

2. Достъп до рисково финансиране**

4000

3. Иновации в МСП

700

III „Обществени предизвикателства“, в това число:

35888

1. Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние

9077, от които 292 за EIT

2. Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика;

4694, от които 150 за EIT

3. Сигурна, чиста и ефективна енергия

6537, от които 210 за EIT

4. Интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт

7690, от които 247 за EIT

5. Действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и суровини

3573, от които 115 за EIT

6. Приобщаващи, иновативни и сигурни общества

4317, от които 138 за EIT

Европейски институт за иновации и технологии (EIT)

1542 + 1652***

Преки действия на Съвместния изследователски център извън ядрената област

2212

ОБЩО

87740

*Включително 8975 млн. евро за информационни и комуникационни технологии (ИКТ), от които 1795 млн. евро за фотоника, микро- и наноелектроника, 4293 млн. евро за нанотехнологии, авангардни материали и усъвършенствани технологии за производство и преработка, 575 млн. евро за биотехнологии и 1737 млн. евро за космически технологии. В резултат на това ще се разполага с 6663 млн. евро в подкрепа на дейностите по ключови базови технологии.

** Около 1131 млн. евро могат да бъдат използвани за изпълнението на проекти по стратегическия план за енергийни технологии (плана SET). Около една трета от тази сума може да се предостави на МСП.

*** Общата сума ще бъде предоставена на траншове съгласно предвиденото в член 6, параграф 3. Вторият транш от 1652 млн. евро се предоставя на пропорционална основа от бюджета за „Обществени предизвикателства“ и „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ ориентировъчно и в зависимост от прегледа съгласно член 26, параграф 1.

Изменение

I „Високи постижения в научната област“, в това число:	29,00%
1. Европейски научноизследователски съвет	14,2%
2. Бъдещи и нововъзникващи технологии	3,9%
3. Действия по инициативата „Мария Кюри“ за квалификация, обучение и професионално израстване	7,4%
4. Европейски научноизследователски инфраструктури (включително електронни инфраструктури)	3,5%
II „Водещи позиции в промишлеността“, в това число:	25,2%
1. Водещи позиции при базовите и промишлените технологии*	17,7%
2. Достъп до рисково финансиране**	4,5%
3. Иновации в МСП	3%
III „Обществени предизвикателства“, в това число:	40,3%
1. Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние	12%
2. Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика;	5,3%
3. Сигурна, чиста и ефективна енергия	7,5%
4. Интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт	8,7%
5. Действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и суровини	4,3%
6. Приобщаващи, иновативни и сигурни общества	2,5%
Европейски институт за иновации и технологии (EIT)	3%
Преки действия на Съвместния изследователски център извън ядрената област	2,5%
ОБЩО	100%

*Включително 57,6 % за информационни и комуникационни технологии (ИКТ), от които 11,5 % за фотоника, микро- и наноелектроника, 27,6 % за нанотехнологии, авангардни материали и усъвършенствани технологии за производство и преработка, 3,7 % за биотехнологии и 11,1 % за космически технологии. В резултат на това ще се разполага с 42,9 % в подкрепа на дейностите по ключови базови технологии.
**Около 28,3 % могат да бъдат използвани за изпълнението на проекти по стратегическия план за енергийни технологии (плана SET). Около една трета от тази сума може да се предостави на МСП.
заличава се

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)
Позовавания	COM(2011)0809 – C7-0466/2011 – 2011/0401(COD)
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание	ITRE 13.12.2011 г.
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание	ENVI 13.12.2011 г.
Докладчик по становище: Дата на назначаване	Cristian Silviu Buşoi 20.1.2012
Разглеждане в комисия	20.6.2012 г.	10.7.2012 г.
Дата на приемане	19.9.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	50 1 10
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Martina Anderson, Kriton Arsenis, Sophie Auconie, Sandrine Bélier, Sergio Berlato, Lajos Bokros, Milan Cabrnoch, Martin Callanan, Nessa Childers, Chris Davies, Bas Eickhout, Edite Estrela, Karl-Heinz Florenz, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Cristina Gutiérrez-Cortines, Satu Hassi, Jolanta Emilia Hibner, Christa Klaß, Eija-Riitta Korhola, Jo Leinen, Peter Liese, Linda McAvan, Miroslav Ouzký, Владко Тодоров Панайотов, Andres Perello Rodriguez, Mario Pirillo, Pavel Poc, Frédérique Ries, Anna Rosbach, Oreste Rossi, Dagmar Roth-Behrendt, Kārlis Šadurskis, Carl Schlyter, Horst Schnellhardt, Richard Seeber, Theodoros Skylakakis, Bogusław Sonik, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Salvatore Tatarella, Anja Weisgerber, Åsa Westlund, Glenis Willmott
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Frieda Brepoels, Cristian Silviu Buşoi, Nikos Chrysogelos, Christofer Fjellner, Gaston Franco, Romana Jordan, Miroslav Mikolášik, James Nicholson, Justas Vincas Paleckis, Vittorio Prodi, Britta Reimers, Christel Schaldemose, Alda Sousa, Anna Záborská, Andrea Zanoni
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Agustín Díaz de Mera García Consuegra

СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (20.9.2012)

на вниманието на комисия по промишленост, изследвания и енергетика

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на ,,Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)
(COM(2011)0809 – C7–0466/2011 – 2011/0401(COD))

Докладчик по становище: Nathalie Griesbeck

КРАТКА ОБОСНОВКА

Пакетът от предложения за „Хоризонт 2020“, изготвен в пълно съответствие със съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“, е изцяло в подкрепа на стратегията „Европа 2020“, в която научните изследвания и иновациите са определени като централен елемент за постигането на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Пакетът се състои от предложения за:

(1) рамковата програма „Хоризонт 2020“ (по Договора за функционирането на Европейския съюз — съкратено ДФЕС),

(2) единен набор от правила за участие и разпространение на резултатите (ДФЕС);

(3) единна специфична програма за изпълнението на „Хоризонт 2020“ (ДФЕС); както и

(4) единно предложение за съответните части на „Хоризонт 2020“ по Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом).

Общият политически контекст за посочените законодателни предложения е описан в съобщение на Комисията, прието заедно с тях, в което се разглеждат множество важни междусекторни елементи, като например опростяване и как е подобрен подходът към иновациите.

„Хоризонт 2020“ пряко допринася за справяне с големите обществени предизвикателства, установени в „Европа 2020“ и в нейните водещи инициативи. Тя ще допринесе и за изграждането на водещи позиции на промишлеността в Европа. Благодарение на нея също така ще се повишат още повече високите постижения на научната база, което е от съществено значение за устойчивостта и дългосрочния просперитет и благосъстояние на Европа. За постигането на посочените цели предложенията включват пълна гама от мерки за подкрепа, които са интегрирани в цялостния цикъл на изследвания и иновации. Следователно „Хоризонт 2020“ обединява и усилва дейностите, финансирани понастоящем по 7-та рамкова програма за научни изследвания, по отнасящите се до иновациите части на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, и по линия на Европейския институт за иновации и технологии. По този начин с предложенията се цели също значително да бъдат опростени условията за участниците.

Рамкова програма и специфична програма

Комисията TRAN разгледа два документа: предложението за регламент COM(2011) 809, подлежащо на процедурата за съвместно вземане на решение, и документ COM(2011) 811, подлежащ на процедурата на консултация. Тъй като процедурата на консултация предоставя на Европейския парламент само ограничена роля — без възможност за действителни преговори по съдържанието със Съвета, докладчикът реши да съсредоточи дейността на комисията TRAN върху рамковата програма и евентуално да въведе важни елементи на специфичната програма в рамковата програма. Комисията ITRE посочи, че би могла да следва същия подход.

Докладчикът по това становище реши да съсредоточи своята работа единствено върху частта, отнасяща се до транспорта, предвид факта, че това становище е становището на комисията по транспорт и туризъм. В програмата „Хоризонт 2020“ измерението на транспорта се разглежда от гледна точка на екологосъобразния, интелигентен и интегриран транспорт. Докладчикът желае да следва тази линия, но като я приведе в съответствие с позицията на комисията по транспорт и туризъм на Европейския парламент, изразена в приетите по-рано доклади.

Също така докладчикът желае да наблегне върху съществените аспекти на политиката на транспорта като енергийните доставки на ЕС, диверсификацията на енергийните източници за транспорта и тяхното въздействие върху околната среда.

Освен това, в контекста на силна икономическа конкуренция в световен мащаб в сектора на транспорта, докладчикът желае да припомни колко е важно да се поддържа и засилва развитието и иновациите в Европейския съюз в този сектор, за да се даде тласък на растежа и да се създадат работни места.

В допълнение с оглед на демографското развитие в Европа, на промените в начина на живот на европейците и на стремежа за ефективен и конкурентоспособен вътрешен пазар, в доклада се поставя ударение върху качеството на транспортните системи, които трябва да бъдат мултимодални, и се отбелязва, че мобилността в градските зони представлява основно предизвикателство. За тази цел трябва да се насърчи създаването на общност на знание и иновации (ОЗИ) в областта на градската мобилност.

На последно място докладчикът желае отново да потвърди съществената социална роля на транспорта, по-специално по отношение на най-уязвимите лица, както и това, че доброто планиране на транспорта позволява да се гарантира териториалното сближаване и да се води борба с неравенствата.

„Хоризонт 2020“ и Механизмът за свързване на Европа (МСЕ)

Програмата „Хоризонт 2020“ и Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) — другата важна намеса във връзка с бюджета на ЕС за транспортния сектор, трябва да бъдат координирани по начин, който да гарантира допълняемостта, като същевременно се избягват възможни припокривания. Освен това е важно координацията между МСЕ и „Хоризонт 2020“ да гарантира, че веригата за научни изследвания и иновации, която води до внедряване на инфраструктурата, не е прекъсната. Тази координация е от решаващо значение в период, в който ще бъде необходим значителен технологичен напредък в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ, за да се помогне на ЕС да изпълни амбициозните цели на стратегията си „Европа 2020“.

Важно е да се подчертае, че всяка подкрепа по отношение на дейностите за научните изследвания и иновациите, оказвана чрез финансови инструменти, ще бъде осъществена чрез свързаните с „Хоризонт 2020“ финансови инструменти.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в доклада си следните изменения:

Изменение 1 Предложение за регламент Съображение 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(3) Съюзът е решен да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, с която се преследва интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като се изтъква ролята на научните изследвания и иновациите като ключови фактори за социален и икономически просперитет, както и за устойчивост на околната среда, и се поставя целта разходите за НИРД до достигнат 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., като същевременно се разработи и показател за интензивността на иновациите. В този контекст, водещата инициатива „Съюз за иновации“ задава стратегически и интегриран подход към научните изследвания и иновациите, като определя рамката и целите, за чието постигане следва да допринесе бъдещото финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите. Научните изследвания и иновациите са ключови фактори и за други водещи инициативи по „Европа 2020“, а именно „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“. Ключова роля за постигането на целите на „Европа 2020“ по отношение на научните изследвания и иновациите играе и политиката на сближаване чрез изграждане на необходимия капацитет и осигуряване на „стълбище“ към високи постижения.	(3) Съюзът е решен да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, с която се преследва интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като се изтъква ролята на научните изследвания и иновациите като ключови фактори за социален и икономически просперитет, както и за устойчивост на околната среда, и се поставя целта разходите за НИРД до достигнат 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., като същевременно се разработи и показател за интензивността на иновациите. В този контекст, водещата инициатива „Съюз за иновации“ задава стратегически и интегриран подход към научните изследвания и иновациите, като определя рамката и целите, за чието постигане следва да допринесе бъдещото финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите. Научните изследвания и иновациите са ключови фактори и за други водещи инициативи по „Европа 2020“, а именно „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“. Ключова роля за постигането на целите на „Европа 2020“ по отношение на научните изследвания и иновациите играе и политиката на сближаване чрез изграждане на необходимия капацитет и осигуряване на „стълбище“ към високи постижения. Следва да се вземе предвид различната степен на развитие в регионите и направените инвестиции в научни изследвания и иновации, като се подпомагат регионите, които са най-отдалечени от целите, определени в стратегия „Европа 2020“, чрез конкретни действия и/или програми;
Обосновка
Различията в равнището на развитие в европейските региони, по-специално по отношение на иновациите и научните изследвания, означава, че някои региони са все още далеч от постигане на целите, определени в стратегия „ЕС 2020“. Следователно някои региони следва да бъдат подкрепени с конкретни действия, за да се доближат до постигане на целите на „ЕС 2020“, в съответствие с равнищата им на инвестиции в областта на научните изследвания и иновациите.
Изменение 2 Предложение за регламент Съображение 10a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(10а) В Бялата книга, озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“¹, Комисията счита, че политиката за научни изследвания и иновации в областта на транспорта следва да осигурява нарастваща и последователна подкрепа за разработване на ключови технологии с оглед преобразуването на европейската транспортна система в една съвременна, ефективна, устойчива и достъпна услуга. Бялата книга определя постигането до 2050 г. на целта за намаляване с 60 % на равнището на отделяните през 1990 г. емисии на парникови газове.
	__________________
	¹ COM(2011)0144
Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 26
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(26) За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, околната среда, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони, които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния и регионалния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация.	(26) За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, транспорта, околната среда, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони и Механизма за свързване на Европа, които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния и регионалния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация.
Обосновка
Необходимо е да се установи връзка между рамковата програма „Хоризонт 2020“ и МСЕ като се има предвид, че, за да се постигнат целите на Бялата книга за транспорта, е от съществено значение да се постави акцент върху интелигентен екологичен транспорт, което ще бъде възможно единствено чрез финансиране на иновациите и научните изследвания в областта на транспорта.
Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 29
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(29) По-голямо въздействие следва да се постигне и чрез съчетаването на „Хоризонт 2020“ със средства от частния сектор в рамките на публично-частни партньорства в ключови области, в които научните изследвания и иновациите могат да допринесат за по-широки цели по конкурентоспособността на Европа и да спомогнат за справяне с обществени предизвикателства. С използването на по-подходящи за целта структури могат да бъдат продължени публично-частните партньорства под формата на съвместни технологични инициативи, стартирани съгласно Решение № 1982/2006/EO на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.).	(29) По-голямо въздействие следва да се постигне и чрез съчетаването на „Хоризонт 2020“ със средства от частния сектор в рамките на публично-частни партньорства в ключови области, в които научните изследвания и иновациите могат да допринесат за по-широки цели в областта на конкурентоспособността на Европа и да спомогнат за справяне с обществени предизвикателства. С използването на по-подходящи за целта структури могат да бъдат продължени публично-частните партньорства под формата на съвместни технологични инициативи, стартирани съгласно Решение № 1982/2006/EO на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.), както и могат да бъдат създадени нови такива.
Изменение 5 Предложение за регламент Член 4 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
„Хоризонт 2020“ играе централна роля за успеха на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като предоставя обща стратегическа рамка за финансирането от Съюза на научни изследвания и иновации и по този начин действа като инструмент за привличане на частни инвестиции, създаване на нови работни места и гарантиране в дългосрочна перспектива на устойчивия растеж и конкурентоспособност на Европа.	„Хоризонт 2020“ играе централна роля за успеха на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като предоставя обща стратегическа рамка за финансирането от Съюза на научни изследвания и иновации и по този начин действа като инструмент за привличане на частни инвестиции, създаване на нови работни места и гарантиране в дългосрочна перспектива на устойчивия растеж и конкурентоспособност на Европа посредством намаляване на различията в областта на научните изследвания и иновациите в по-слабо развитите региони на ЕС чрез специфични действия и програми.
Обосновка
Това позоваване е вече включено в съображения, но следва да бъде включено в самия регламент в члена, озаглавен „Добавена стойност на Съюза“. Следва да се обърне специално внимание на различията в равнището на развитие по отношение на инвестициите в иновации и научни изследвания.
Изменение 6 Предложение за регламент Член 7 – параграф 1 – буква б) – подточка iii)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
iii) да поддържат тесни икономически връзки със Съюза и са в географска близост до него;	iii) да поддържат тесни икономически връзки със Съюза и са в географска близост до него или да поддържат специални исторически и културни връзки с държави — членки на Съюза;
Изменение 7 Предложение за регламент Член 14 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
„Хоризонт 2020“ се изпълнява по начин, който да гарантира, че приоритетите и подпомаганите дейности отговарят на променящите се нужди и са съобразени с развитието на науката, технологиите, иновациите, пазарите и обществото, като иновациите обхващат стопански, организационни и социални аспекти.	„Хоризонт 2020“ се изпълнява по начин, който да гарантира, че приоритетите и подпомаганите дейности отговарят на променящите се нужди и са съобразени с развитието на науката, технологиите, иновациите, пазарите и обществото, като иновациите обхващат стопански, организационни и социални аспекти. Неутралността на технологиите е абсолютно необходимо предварително условие за ефективна политика в областта на иновациите.
Изменение 8 Предложение за регламент Член 17 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
„Хоризонт 2020“ се изпълнява по начин, който допълва други програми за финансиране от Съюза, включително структурните фондове.	„Хоризонт 2020“ се изпълнява по начин, който допълва други програми за финансиране от Съюза, включително структурните фондове, Механизма за свързване на Европа и специфичните програми и мерки за осигуряване на подкрепа и компенсации в рамките на регионалната политика и политиката на сближаване.
Обосновка
С оглед на постигане на съгласуваност и ефикасност, следва да се гарантира взаимното допълване между програмата „Хоризонт 2020“ и програмите за финансиране на ЕС, по-специално МСЕ и структурните фондове, които също следва да вземат предвид специфични програми и мерки.
Изменение 9 Предложение за регламент Член 19 – параграф 2а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	2а. Публично-частните партньорства следват прозрачни процедури за осигуряване на средства, като с цел да се позволи по-голяма гъвкавост средствата могат да бъдат отпускани чрез покани за представяне на предложения на състезателна основа или да бъдат пряко разпределяни, когато това е оправдано.
Изменение 10 Предложение за регламент Член 19 – параграф 3 – буква aа) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	aa) мерки в съответствие с политическите приоритети на ЕС;
Изменение 11 Предложение за регламент Приложение I – параграф 14 – буква б)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика;	б) продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, устойчив туризъм и биоикономика;
Изменение 12 Предложение за регламент Приложение І – параграф 17
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Работата по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ включва и дейност за „премахване на разделението по отношение на научните изследвания и иновациите“ с конкретни мерки за стимулиране на високи постижения в по-слабо развитите региони на Съюза.	Работата по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ включва и дейност за „премахване на разделението по отношение на научните изследвания и иновациите“ с конкретни мерки за стимулиране на високи постижения в по-слабо развитите региони на Съюза, по-специално в най-отдалечените региони, в съответствие с техните специфични характеристики, посочени в членове 174, 349 и 355 от ДФЕС.
Изменение 13 Предложение за регламент Приложение I – раздел 2 – точка 1 – подточка 1.3 – подточка 1.3.3 – буква д) – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Да се проектират и разработят конвергентни технологии за създаване на нови възможности за бизнес, включително съхраняване на материали с историческа или културна стойност.	Да се проектират и разработят конвергентни технологии за създаване на нови възможности за бизнес, включително съхраняване на материали с историческа или културна стойност, както и да се подобрят мрежите на дестинациите за екотуризъм и устойчив туризъм в областта на историческото, културното, промишленото и природното наследство.
Изменение 14 Предложение за регламент Приложение І – раздел 3 – точка 2 – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика	2. Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, устойчив туризъм и биоикономика
Изменение 15 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 2 – подточка 2.3 – буква ва) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	ва) Целта е да се подобри изграждането на мрежи и осведомеността в рамките на потенциала на европейския екологичен и устойчив туризъм, като по този начин бъде по-добре защитено културното, историческото, промишленото и природното наследство.
Изменение 16 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 3 – подточка 3.2 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Ускоряване на това развитие ще изисква стратегически подход на съюзно равнище, обхващащ енергийните доставки, търсенето и използването в сгради, услугите, транспорта и промишлените вериги за създаване на добавена стойност. Това ще изисква обединяване на ресурси в целия Съюз, включително фондовете на политиката на сближаване, по-специално чрез национални и регионални стратегии за интелигентно специализиране, схеми за търговия с емисии (ETS), обществени поръчки и други механизми за финансиране. Това ще изисква и политики за регулиране и разгръщане на употребата на възобновяеми енергийни източници и за повишаване на енергийната ефективност, целенасочена техническа помощ и изграждане на капацитет за премахване на пречките от нетехнологично естество.	Ускоряване на това развитие ще изисква стратегически подход на равнище Съюз, обхващащ енергийните доставки, търсенето и използването в сгради, услугите, транспорта и промишлените вериги за създаване на добавена стойност. Това ще изисква обединяване на ресурси в целия Съюз, включително фондовете на политиката на сближаване, по-специално чрез национални и регионални стратегии за интелигентно специализиране, схеми за търговия с емисии (ETS), обществени поръчки и други механизми за финансиране. Това ще изисква и политики за регулиране и разгръщане на употребата на възобновяеми енергийни източници и за повишаване на енергийната ефективност, целенасочена техническа помощ и изграждане на капацитет за премахване на пречките от нетехнологично естество. Що се отнася до най-отдалечените региони, следва да се счита, че възможността за стимули ще им позволи да разработват възобновяеми източници на енергия и съответно да се възползват от своя потенциал за алтернативна енергия, като същевременно намалят своята зависимост от изкопаеми горива.
Изменение 17 Предложение за регламент Приложение І – раздел 3 – точка 4 – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
4. Интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт	4. Интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт и мобилност
Изменение 18 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.1 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Конкретната цел е да се постигне европейска транспортна система, която да е ресурсно ефективна, да щади околната среда, безопасна и цялостна в полза на гражданите, икономиката и обществото.	Конкретната цел е да се постигне европейска транспортна система, която да е ресурсно ефективна, да щади климата и околната среда, безопасна и оперативно съвместима в полза на гражданите, потребителите, работниците и служителите, икономиката, както и обществото.
Изменение 19 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.1 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Европа трябва да съчетае нарастващите потребности на гражданите си от мобилност с императивите за икономическа мощ и с изискванията за общество с ниски емисии на въглероден диоксид и за икономика, която да е устойчива на изменението на климата. Въпреки своя растеж, транспортният сектор трябва значително да намали емисиите си на парникови газове и други отрицателни въздействия върху околната среда, както и да прекъсне зависимостта си от нефта, като същевременно се поддържат високи равнища на ефективност и мобилност.	Европа трябва да съчетае променящите се потребности по отношение на мобилността на гражданите си, които са моделирани от новите демографски и обществени предизвикателства, и на териториалното сближаване с императивите за икономическа мощ и с изискванията за общество с ниски емисии на въглероден диоксид и за икономика, която да е устойчива на изменението на климата. Въпреки своя растеж, транспортният сектор трябва значително да намали емисиите си на парникови газове и други отрицателни въздействия върху околната среда, както и да прекъсне зависимостта си от нефта и от други изкопаеми горива, които в голяма степен се доставят от трети държави и чиито доставки са ограничени, като същевременно се поддържат високи равнища на ефективност и мобилност, без да се увеличава отдалечеността на регионите, които вече са изолирани, по-специално най-отдалечените региони.
Изменение 20 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.1 – параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Устойчива мобилност може да бъде постигната единствено чрез коренна промяна в транспортната система благодарение на пробиви в научните изследвания в областта на транспорта, мащабни иновации и съгласувано общоевропейско прилагане на по-екологични, по-сигурни и по-интелигентни транспортни решения.	Устойчива мобилност може да бъде постигната единствено чрез коренна промяна в транспортната система благодарение на пробиви в научните изследвания в областта на транспорта, мащабни иновации и съгласувано общоевропейско прилагане на по-екологични, по-сигурни и по-интелигентни транспортни решения, включително инвестиции в иновативна инфраструктура за всички видове транспорт.
Изменение 21 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.1 – параграф 3а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Научните изследвания и иновациите в транспорта трябва да допринасят за създаването на Единно европейско транспортно пространство, чрез разработване на технологии и системи, като например ETCS (Европейска система за управление на влаковете) и ERTMS (Европейска система за управление на железопътното движение), насочени към премахване на трансграничните пречки. Също така в цяла Европа трябва да се подкрепят и прилагат технологии и системи, улесняващи мобилността на гражданите на Съюза, като например европейски програмен продукт за планиране на пътувания чрез комбиниран транспорт.
Изменение 22 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.1 – параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Научните изследвания и иновациите трябва да доведат до целенасочен и своевременен напредък, който ще спомогне да се постигнат основните цели на политиката на Съюза и същевременно да се повиши икономическата конкурентоспособност, да се подкрепи преходът към устойчива към изменението на климата нисковъглеродна икономика и да се запазят водещите позиции на световния пазар.	Научните изследвания и иновациите трябва да доведат до целенасочен и своевременен напредък, който ще спомогне да се постигнат основните цели на политиката на Съюза и същевременно да се повиши икономическата конкурентоспособност, да се подкрепи преходът към устойчива към изменението на климата нисковъглеродна икономика, да се повиши мобилността в Европа и да се запазят водещите позиции на световния пазар.
Изменение 23 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.2 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Транспортът е основен двигател на икономическата конкурентоспособност и растежа на Европа. Той осигурява мобилността на хора и стоки, необходима за интегрирания единен европейски пазар, както и за отвореното и приобщаващо общество. Той представлява един от най-важните европейски активи във връзка с промишления капацитет и качеството на обслужване, като играе водеща роля на световните пазари. На транспортния сектор заедно с производството на транспортно оборудване се падат 6,3 % от БВП на Съюза. Същевременно европейският транспортен сектор е изправен пред все по-ожесточена конкуренция от други части на света. Ще бъдат необходими принципно нови технологии, за да се осигури бъдещото конкурентно предимство на Европа и се ограничат недостатъците на нашата сегашна транспортна система.	Транспортът е основен двигател на икономическата конкурентоспособност и растежа на Европа. Той осигурява териториално сближаване и мобилността на хора и стоки, необходима за интеграцията на единния европейски пазар, както и за отвореното и приобщаващо общество, като намалява изолацията на европейските региони на всички равнища. Той представлява един от най-важните европейски активи във връзка с промишления капацитет и качеството на обслужване, като играе водеща роля на световните пазари. На транспортния сектор заедно с производството на транспортно оборудване се падат 6,3 % от БВП на Съюза и около 13 милиона работни места. Същевременно европейският транспортен сектор е изправен пред все по-ожесточена конкуренция от други части на света. За целите на стратегията за икономическо възстановяване и насърчаването на нашето промишлено ноу-хау е необходимо да се засилят европейските ангажименти в подкрепа на всички транспортни сектори, предвид тяхното икономическо и технологично значение.
Изменение 24 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.2 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Транспортният сектор е един от основните източници на парникови газове и генерира до една четвърт от всички емисии. Транспортът зависи на 96 % от изкопаеми горива. Междувременно все по-сериозен става проблемът с претоварването; системите все още не са достатъчно „интелигентни“; алтернативите за прехвърляне между различните видове транспорт не винаги са привлекателни; смъртните случаи остават на трагично високо равнище, като техният годишен брой в Европейския съюз възлиза на 34 000; гражданите и предприятията очакват транспортната система да е безопасна и сигурна. Градските условия създават специфични проблеми за устойчивостта на транспорта.	Транспортният сектор е един от основните източници на парникови газове и генерира до една четвърт от всички емисии. Транспортът зависи на 96 % от изкопаеми горива. Междувременно все по-сериозен става проблемът с претоварването; системите все още не са достатъчно „интелигентни“; алтернативите за преход към по-устойчиви видове транспорт не винаги са привлекателни; смъртните случаи остават на трагично високо равнище, като техният годишен брой в Европейския съюз възлиза на 34 000; гражданите и предприятията очакват транспортната система да е достъпна за всички, безопасна и сигурна. Градските условия създават специфични проблеми за по-добрия баланс на качеството на живот и устойчивостта на транспорта и мобилността.
Изменение 25 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.2 – параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Очакваните темпове на растеж на транспорта ще доведат само след няколко десетилетия до блокиране на движението в Европа и ще направят непоносими икономическите разходи по него и въздействието му върху обществото. Прогнозира се броят пътникокилометри да се удвои през следващите 40 години и да нараства два пъти по-бързо за пътуванията по въздуха. Очаква се до 2050 г. емисиите на CO₂ да нараснат с 35 %. Разходите поради задръствания ще се увеличат с около 50 % на почти 200 млрд. EUR годишно. Външните разходи, причинени от произшествия, ще се увеличат с около 60 млрд. EUR в сравнение с 2005 г.	Очакваните темпове на растеж на транспорта биха могли да доведат само след няколко десетилетия движението в Европа до тежки задръствания с катастрофални последици за икономиката и обществото. Прогнозира се броят пътникокилометри да се удвои през следващите 40 години и да нараства два пъти по-бързо за пътуванията по въздуха. Очаква се до 2050 г. емисиите на CO₂ да нараснат с 35 %. Разходите поради задръствания ще се увеличат с около 50 % на почти 200 милиарда евро годишно. Външните разходи, причинени от произшествия, ще се увеличат с около 60 милиарда евро в сравнение с 2005 г.
Изменение 26 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.2 – параграф 3а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	От решаващо значение ще бъде да се подпомагат и развиват новаторски концепции за предоставяне на транспортни услуги и услуги за мобилност чрез съществени подобрения в „зелената“ логистика и в управлението на мобилността. Нови подходи в производството, складирането и доставката на стоки, както и по-ефикасни и рационални отговори на потребностите от мобилност и използване на инструменти за комуникация, следва да доведат до общество с по-малко отпадъци в свързаните с транспорта и мобилността услуги. Установява се връзка между политиките за избягване на ползването на транспорт и трудовата заетост.
Изменение 27 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.2 – параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Поради това запазването на сегашното положение не е допустимо. Научните изследвания и иновациите, определяни от политически цели и насочени към ключовите предизвикателства, ще допринесат съществено за постигане на целите на Съюза: световното затопляне на климата да се ограничи на 2 ºC, да се понижат с 60 % емисиите на CO₂ от транспорта, драстично да се намалят задръстванията и дължащите се на произшествия разходи, както и към 2050 г. почти да изчезнат смъртните случаи по пътищата.	Поради това запазването на сегашното положение не е допустимо. Научните изследвания и иновациите, определяни от политически цели и насочени към ключовите предизвикателства, допринасят съществено за постигане на целите на Съюза: световното затопляне на климата да се ограничи на 2 ºC и да се понижат с 60 % емисиите на CO₂ от транспорта. За да се постигнат целите до 2050 г., е необходимо да се формулират по-специфични и конкретни разпоредби за периода до 2020 г. Преди всичко това налага амбициозни намаления на емисиите на CO₂ и други емисии на парникови газове от транспортния сектор (от равнищата през 2009 г.). Намаляването на емисиите ще се определя в съответствие с всеки вид транспорт с оглед постигането на целите 20-20-20. Научните изследвания и иновациите трябва също така да спомогнат за интернализиране на външните разходи до 2020 г., драстично да намалят задръстванията и дължащите се на произшествия разходи, и да се стремят към решително разрешаване на проблемите с пътната безопасност с оглед прекратяване на смъртните случаи по пътищата до 2050 г. и, в съответствие с тази цел, да се стремят към намаляване наполовина на броя на жертвите по пътищата до 2020 г. В своята Бяла книга, озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“, Комисията призовава тези цели да бъдат постигнати посредством новаторска, устойчива и ефикасна транспортна политика.
Изменение 28 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.2 – параграф 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Проблемите със замърсяването на околната среда, задръстванията, безопасността и сигурността са общи за целия Европейски съюз и изискват съвместен общоевропейски отговор. Ускореното разработване и внедряване на нови технологии и новаторски решения за превозните средства, инфраструктурите и управлението на транспорта ще бъде от ключово значение за постигане на по-чиста и по-ефективна транспортна система в Съюза; за ограничаване на изменението на климата и за подобряване на ресурсната ефективност; за запазване на водещите позиции на Европа на световните пазари за продукти и услуги, свързани с транспорта. Тези цели не могат да се постигнат само чрез разпокъсани национални усилия.	Проблемите със замърсяването на околната среда, задръстванията, безопасността и сигурността са общи за целия Европейски съюз и изискват съвместен общоевропейски отговор. Ускореното разработване и хармонизирано внедряване на нови технологии и новаторски решения за превозните средства, които осигуряват съгласуваното развитие на инфраструктурата и управлението на транспорта ще бъде от ключово значение за постигане на по-чиста, по-безопасна и по-ефективна транспортна система в Съюза; за ограничаване на изменението на климата и за подобряване на ресурсната ефективност; за запазване на водещите позиции на Европа на световните пазари за продукти и услуги, свързани с транспорта. Тези цели не могат да се постигнат само чрез разпокъсани национални усилия. Също така е крайно наложително да се подкрепят вече съществуващите решения посредством създаването на ефективни, интелигентни, оперативно съвместими и взаимосвързани системи в подкрепа на системите SESAR, „Галилео“, EGNOS, ГМОСС, ERTMS, RIS, SafeSeaNet, LRIT и ТСОС. Инициативи като E-safety и E-call трябва също така да продължат да бъдат следвани.
Изменение 29 Предложение за регламент Приложение I – част ІII – точка 4 – подточка 4.2 – параграф 6
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Финансирането на съюзно равнище на научните изследвания и иновациите в областта на транспорта ще допълва дейностите на държавите членки чрез съсредоточаване върху дейности с ясно изразена европейска добавена стойност. Това означава, че ще се наблегне върху приоритетни области, които отговарят на целите на европейската политика; когато е необходимо постигането на критична маса от усилия; когато трябва да се прилагат оперативно съвместими общоевропейски транспортни решения; или когато транснационалното обединяване на усилията може да намали рисковете по инвестиране в научни изследвания, да създаде условия за общи стандарти и съкрати необходимото време за пазарна реализация на резултатите от научните изследвания.	Финансирането на равнище Съюз на научните изследвания и иновациите в областта на транспорта ще допълва дейностите на държавите членки чрез съсредоточаване върху дейности с ясно изразена европейска добавена стойност. Това означава, че ще се наблегне върху приоритетни области, които отговарят на целите на европейската политика, когато е необходимо постигането на критична маса от усилия; когато трябва да се прилагат общоевропейски транспортни системи, модерни източници на задвижване и енергия, оперативно съвместими транспортни решения или мултимодални инфраструктури; или когато транснационалното обединяване на усилията може да премахне пречките в транспортната система (например ниското равнище на иновации по отношение на инфраструктура в ЕС-12) и да намали рисковете по инвестиране в научни изследвания, да създаде условия за общи стандарти и стандартизация и съкрати необходимото време за пазарна реализация на резултатите от научните изследвания.
Изменение 30 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.2 – параграф 7
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Научноизследователските и иновационните дейности включват широк спектър от инициативи, които обхващат цялата верига за иновации. Няколко дейности са специално предназначени да спомагат за пазарната реализация на резултатите: програмен подход към научните изследвания и иновациите, демонстрационни проекти, действия за пазарно разпространение и подкрепа за стандартизация, регулиране и новаторски стратегии за обществени поръчки — всичко това служи на тази цел. Освен това използването на ангажимента и експертния опит на заинтересованите страни ще спомогне за внедряването на резултатите от научните изследвания в транспортния сектор.	Научноизследователските и иновационните дейности включват широк спектър от инициативи, които обхващат цялата верига за иновации и следват интегриран подход за новаторски транспортни решения, като се започне от новаторството по отношение на превозните средства и се стигне до инфраструктурата, както и до транспортните системи. Няколко дейности са специално предназначени да спомагат за пазарната реализация на резултатите: програмният подход към научните изследвания и иновациите, демонстрационните проекти, действията за пазарно разпространение и подкрепата за стандартизация, регулиране и новаторски стратегии за обществени поръчки — всичко това служи на тази цел. Освен това използването на ангажимента и експертния опит на заинтересованите страни ще спомогне за намаляване на различията между резултатите от научните изследвания и внедряването на резултатите от научните изследвания в транспортния сектор.
Изменение 31 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.2 – параграф 8
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Инвестирането в научни изследвания и иновации за щадяща повече околната среда, по-интелигентна и интегрирана в по-голяма степен транспортна система ще допринесе значително за постигане на целите на „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както и на целите на водещата инициатива „Съюз за иновации“. Дейностите ще спомогнат за създаването на единно европейско транспортно пространство съгласно Бялата книга за транспорта. Те ще допринесат и за постигане на политическите цели, изложени в водещите инициативи „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“.	Инвестирането в научни изследвания и иновации за щадяща повече околната среда, по-интелигентна, по-надеждна и интегрирана в по-голяма степен транспортна система ще допринесе значително за постигане на целите на „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както и на целите на водещата инициатива „Съюз за иновации“. Дейностите ще спомогнат за създаването на единно европейско транспортно пространство съгласно Бялата книга за транспорта. Те ще участват в постигането на политическите цели, изложени в водещите инициативи „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“. Също така ще бъдат предприети мерки за гарантиране на съгласуваност с други части на тези програми, по-специално чрез създаването на общност на знанието и иновациите за градска мобилност и интелигентни градове.
Изменение 32 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.3 – буква а) – въведение
Текст, предложен от Комисията	Изменение
а) Ресурсно ефективен екологосъобразен транспорт	а) Ресурсно ефективен транспорт, зачитащ опазването на околната среда и здравето на гражданите
Изменение 33 Предложение за регламент Приложение І – част III – точка 4 – подточка 4.3 – буква а) – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта е да се сведе до минимум въздействието на транспорта върху климата и околната среда, като се подобри неговата ефективност на използване на природни ресурси и се намали зависимостта му от изкопаемите горива.	Целта е да се сведе до минимум въздействието на транспорта върху климата и околната среда, както и върху общественото здраве, като се подобри неговото качество, ефективност и ефикасност при използване на природни ресурси и се намали зависимостта му от изкопаемите горива, като същевременно се диверсифицират неговите източници на доставки.
Изменение 34 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.3 – буква а) – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Дейностите са насочени към: намаляване на консумацията на ресурси и на емисиите на парникови газове, да се подобри ефективността на превозните средства, както и да се ускори разработването и внедряването на ново поколение електрически и други превозни средства с ниски или нулеви емисии, включително посредством революционен напредък при двигателите, акумулаторите и инфраструктурата; да се проучи и оползотвори потенциалът на алтернативни горива и на новаторски и по-ефективни системи за задвижване, включително горивна инфраструктура; да се оптимизира използването на инфраструктурите посредством интелигентни транспортни системи и интелигентно оборудване; и да се увеличи използването особено в градските зони на управление на потребностите, както и на обществен и немоторизиран транспорт.	Дейностите са насочени, като първа стъпка, към: намаляване на консумацията на ресурси и на емисиите на парникови газове и подобряване на енергийната ефективност на всички видове превозни средства, ускоряване на разработването и внедряването на ново поколение превозни средства с ниски или нулеви емисии (напр. електрически, хибридни и водородни превозни средства, което означава не само автомобили, но също така електрически велосипеди, трамваи и влакове) и на съпътстващата инфраструктура, включително посредством революционен напредък при двигателите, акумулаторите и инфраструктурата, както и използването на възобновяема енергия в железопътния, водния и въздушния транспорт. Необходимо е също така да е налице политика на управление на отпадъците, свързана с тези иновации.
	Освен това следва да се насърчават всички иновации, целящи постигането на ниски или нулеви емисии във всички видове транспорт, включително развиването и овладяването на огромния потенциал на алтернативни и устойчиви горива, както и разработването на новаторски и по-ефективни системи за задвижване, дейности за оптимизиране на горивните системи, теглото и аеродинамичността на превозните средства и развитие и инфраструктура, както и оптимизирането на използването на инфраструктурите чрез употреба на интелигентни транспортни системи и интелигентно оборудване. Важно е да се увеличи използването, особено в градските зони, на обществен и немоторизиран транспорт и на интермодални вериги на мобилност (съчетаване на пешеходство и придвижване с велосипед, съвместно ползване на автомобил и съвместно пътуване на повече лица в един автомобил, обществена и колективна мобилност).
Изменение 35 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.3 – буква а) – параграф 2а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Накрая, доказано е от няколко години, че емисиите на моторните превозни средства оказват въздействие върху здравето на населението. Следователно намаляването на емисиите на частици трябва да остане една от приоритетните цели на Европейския съюз в областта на транспорта. За тази цел от съществено значение е да се следва тази политика, по-специално чрез съсредоточаване върху разработването на алтернативни горива. Също така е от съществено значение да се инвестира в новаторски решения за намаляване на шумовото замърсяване и възприеманите вибрации. Разработването на алтернативни горива и новаторски решения за намаляване на шумовото замърсяване и вибрациите ще спомогне за ограничаване на вредните емисии и за подобряване на благосъстоянието на общността.
Изменение 36 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.3 – буква а) – параграф 2а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Трябва да се разработят подход и решения за иновативна, прозрачна и модерна организация на градската мобилност, като се вземат предвид демографските обществени промени, заедно с предложения за съвместното съществуване на различните видове транспорт в градските райони, включително немоторизиран транспорт, и връзки с мрежата.
Обосновка
Това изменение следва да се включи в новия параграф, предложен от докладчика в изменение 18, въвеждащо нова ОЗИ за градска мобилност и интелигентни градове.
Изменение 37 Предложение за регламент Приложение I – част ІІI – точка 4 – подточка 4.3 – буква а) – параграф 2а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Следователно намаляването на емисиите на частици и шумовите емисии трябва да остане една от приоритетните цели на Европейския съюз в областта на транспорта. За тази цел от съществено значение е да се следва тази политика, по-специално чрез съсредоточаване върху разработването на алтернативни горива, инфраструктури и интелигентни транспортни системи.
Изменение 38 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.3 – буква б) – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта е нарастващите потребности от мобилност да се съчетаят с повишена транспортна безконфликтност благодарение на новаторски решения за цялостни, всеобхватни, безопасни, сигурни и надеждни транспортни системи.	Целта е нарастващите потребности от мобилност да се съчетаят с повишена транспортна безконфликтност благодарение на новаторски решения за цялостни, интермодални, всеобхватни, достъпни, безопасни, сигурни и надеждни транспортни системи, без да се забравя значението на една висококачествена, новаторска и интермодална инфраструктура.
Изменение 39 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.3 – буква б) – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Основните насоки на дейностите са: да се намали натоварването на пътната мрежа, да се увеличи достъпността и да се отговори на нуждите на потребителите чрез насърчаване на интегриран транспорт и логистика „от врата до врата“; да се подобри интермодалността и прилагането на интелигентни решения за планиране и управление; драстично да се намали възникването на произшествия и въздействието на заплахи за сигурността.	Основните насоки на дейностите са: да се намали натоварването на пътната мрежа, да се увеличи достъпността и да се отговори на нуждите на потребителите чрез насърчаване на интегриран и изцяло интермодален транспорт, инфраструктура и логистика „от врата до врата“ ; да се подобри интермодалността и прилагането на интелигентни решения за планиране и управление; драстично да се намали възникването на произшествия и въздействието на заплахи за сигурността.
Изменение 40 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.3 – буква б) – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Основните насоки на дейностите са: да се намали натоварването на пътната мрежа, да се увеличи достъпността и да се отговори на нуждите на потребителите чрез насърчаване на интегриран транспорт и логистика „от врата до врата“; да се подобри интермодалността и прилагането на интелигентни решения за планиране и управление; драстично да се намали възникването на произшествия и въздействието на заплахи за сигурността.	Основните насоки на дейностите са: да се намали натоварването на пътната мрежа, да се увеличи достъпността и оперативната съвместимост и да се отговори на нуждите на потребителите най-вече чрез отстраняване на проблема за местата с недостатъчен капацитет (т.е. ниското равнище на иновации в инфраструктурата в големи части на Европа и недостига на регионално и дребномащабно въздухоплаване), както и чрез насърчаване на ползвателите на транспорт посредством поощряването на интегриран транспорт и логистика „от врата до врата“; да се разработят интелигентни транспортни приложения и системи за управление на движението, интегрирано издаване на билети, информация за пътуването и заплащане и да се ускори възприемането на интермодални решения за пътниците; да се адаптира пътната инфраструктура към незащитените ползватели на пътя и потребностите на едно застаряващо общество; да се идентифицират ползите, които могат да донесат ИТС и съвместните системи за управлението на безопасността на инфраструктурите; както и драстично да се намали възникването на произшествия (напр. чрез подобряване на комуникацията между инфраструктурите, субектите, управляващи пътищата, и превозните средства с помощта на интелигентни системи, както и чрез по-добро разбиране на поведението на участниците в пътното движение, с цел да се подобрят технологичните бордови решения, както и превенцията за първичната и вторичната безопасност на пътищата, разработването на ИТС за ползвателите на пътищата с фокус върху високорисковите групи като двуколесни превозни средства, велосипедисти, пешеходци) и въздействието на заплахи за сигурността (напр. разработване на надеждни системи за откриване на заплахи за сигурността в авиацията, както и разработване на записващи устройства за морската сигурност).
Изменение 41 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.3 – буква ба) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	ба) Нуждите на безопасността се разглеждат, за да се запази баланс между високотехнологични решения и други решения, включително иновативно проектиране на пътища и нови техники и технологии за прилагане.
Изменение 42 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.3 – буква бб) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	бб) Комисията следва да насърчава държавите членки да наблюдават нормалното движение по пътищата чрез набор от показатели за изпълнение.
Обосновка
ЕС вече събира данни за последствия и обстоятелства във връзка с произшествия. При все това наблюдението на изпълнението от страна на държавите единствено въз основа на последствията от сблъсквания не е достатъчно и трябва да бъде разширено.
Изменение 43 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.3 – буква бв) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	бв) Безопасното ходене пеш и велосипедизъм следва да бъдат една от целите на управлението на безопасността, подкрепена от научноизследователска и развойна дейност за търсене на нови иновативни подходи.
Изменение 44 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.3 – буква в) – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта е да се укрепи конкурентоспособността и производителността на европейския производствен сектор за транспортна техника и на свързаните с него услуги.	Целта е да се укрепи конкурентоспособността и производителността на европейския производствен сектор за транспортна техника и на свързаните с него услуги в контекста на нарастващата необходимост от иновативни транспортни решения, по-специално в страните с бързоразвиваща се икономика. Като запазват водещите позиции в технологиите и намаляват разходите на съществуващите производствени процеси, научните изследвания и иновациите ще допринесат за растеж и създаване на висококвалифицирани работни места в европейския транспортен сектор в условията на нарастваща конкуренция.
Изменение 45 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.3 – буква в) – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Дейностите са насочени към разработването на ново поколение иновативни транспортни средства и подготовка за следващото го поколение чрез работа по принципно нови концепции и проекти, интелигентни системи за управление и оперативно съвместими стандарти, ефективни производствени процеси, съкращаване на необходимото време за разработване и намаляване на разходите по време на жизнения цикъл.	Дейностите са насочени към разработването на новото поколение иновативни транспортни средства и транспортни системи и работа по принципно нови концепции и проекти с оглед разработване на следващото поколение. Също така ще бъде необходимо да се разработят интелигентни системи за управление и оперативно съвместими стандарти, интелигентни транспортни услуги, интелигентни интермодални инфраструктури и ефективни производствени процеси и процеси на рециклиране, както и да се постигне съкращаване на необходимото време за разработване и намаляване на разходите по време на жизнения цикъл.
Изменение 46 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.3 – буква ва) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	ва) Интелигентна логистика
	Целта е да се съгласуват нарастващият брой нови модели на потребление с ефективна верига за доставка на ресурси и оптимално разпределение на товарите в крайната отсечка.
	Дейностите са съсредоточени върху по-добро разбиране на въздействието на новите и бъдещите модели на потребление и тяхното въздействие върху логистиката на градския товарен транспорт, движението по пътищата и задръстванията; разработване на нови информационни и управленски инструменти за логистика чрез подобряване на информационните системи в реално време; управление, наблюдаване и проследяване на потоците товарни превози, интегриране и комуникация на борда на превозните средства и с инфраструктурата; разработване на неконвенционални системи за разпространение на стоки; разработване на конкурентоспособни интермодални решения за веригата за доставки и логистичните платформи, които да подобряват потоците на товарните превози.
Изменение 47 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.3 – буква г) – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Дейностите са насочени към подобрено разбиране на свързаните с транспорта социално-икономически тенденции и перспективи, както и към предоставяне фактически данни и анализи за нуждите на създателите на политики.	Дейностите са насочени към подобрено разбиране на свързаните с транспорта социално-икономически тенденции и перспективи, както и към предоставяне фактически данни и анализи за нуждите на създателите на политики. Това включва също така въздействието на либерализацията на сектора на транспорта и мобилността, като например необходимостта от по-добро разбиране за ефекта от либерализацията на железопътния транспорт върху качеството на услугите, околната среда и социалните интереси на работниците и служителите. При планирането на транспортните политики следва да се положат повече усилия за съчетаване на целите за устойчивост и социалните нужди, за да се избегнат по-специално социалните неравенства във връзка с мобилността и да се подобри положението на уязвимите потребители.
Изменение 48 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.3 – буква га) (нова) – въведение
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	га) Общност на знанието и иновациите за градска мобилност и интелигентни градове
Изменение 49 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.3 – буква га) (нова) – параграф 1 (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	В едно все по-урбанизирано европейско общество градската мобилност ще бъде голямо предизвикателство през следващите десетилетия. Това е предизвикателство за икономиката и заетостта, но също така и по отношение на качеството на живот на градските жители.
Изменение 50 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.3 – буква га) (нова) – параграф 2 (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	В този контекст създаването на ОЗИ за градска мобилност е много подходящо и трябва да бъде насърчавано. Образователните институции, изследователските центрове и предприятията, групирани в рамките на тази ОЗИ, следва да работят за постигането на устойчива мобилност на базата на ефективни логистични вериги за транспорт на пътници и товари в градските зони и агломерациите. Това ще цели намаляване на пътнотранспортните произшествия, на замърсяването на въздуха и на шума, както и укрепване на вътрешния пазар.
Изменение 51 Предложение за регламент Приложение I – раздел 3 – точка 4 – подточка 4.3 – буква га) (нова) – параграф 3 (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Еволюцията на градската мобилност и развитието на интелигентна транспортна мрежа трябва да доведат до промяна в поведението на потребителите на транспорта чрез насърчаване на мобилността и на устойчиви форми на транспорт. Затова е важно да се развие безопасна инфраструктура за пешеходците и велосипедистите, особено в големите градове и между градовете, както и да се подобри оперативната съвместимост на транспортните услуги.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)
Позовавания	COM(2011)/0809 – C7-0466/2011 – 2011/0401(COD)
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание	ITRE 13.12.2011 г.
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание	TRAN 13.12.2011 г.
Докладчик по становище: Дата на назначаване	Nathalie Griesbeck 19.12.2011 г.
Разглеждане в комисия	10.7.2012 г.	17.9.2012 г.
Дата на приемане	18.9.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	39 4 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Magdi Cristiano Allam, Inés Ayala Sender, Georges Bach, Erik Bánki, Izaskun Bilbao Barandica, Philip Bradbourn, Antonio Cancian, Michael Cramer, Joseph Cuschieri, Philippe De Backer, Luis de Grandes Pascual, Christine De Veyrac, Saïd El Khadraoui, Ismail Ertug, Carlo Fidanza, Knut Fleckenstein, Jacqueline Foster, Mathieu Grosch, Jim Higgins, Juozas Imbrasas, Dieter-Lebrecht Koch, Georgios Koumoutsakos, Werner Kuhn, Jörg Leichtfried, Marian-Jean Marinescu, Mike Nattrass, Hubert Pirker, Dominique Riquet, Vilja Savisaar-Toomast, Olga Sehnalová, Brian Simpson, Keith Taylor, Silvia-Adriana Ţicău, Giommaria Uggias, Dominique Vlasto, Artur Zasada, Roberts Zīle
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Spyros Danellis, Nathalie Griesbeck, Zita Gurmai, Anna Rosbach, Sabine Wils, Janusz Władysław Zemke
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Isabella Lövin

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (4.10.2012)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

Докладчик по становище: Oldřich Vlasák

КРАТКА ОБОСНОВКА

Предложението за регламент относно „Хоризонт 2020“ е една добра основа, която отчита научноизследователските нужди на Европейския съюз и в същото време осигурява известна степен на синергия с политиката на сближаване.

Измененията се съсредоточават основано върху дейностите, имащи за цел стимулиране на развитието и участието на регионите, градовете и местните общности, които са недостатъчно отразени в предложението, въпреки че Комисията отправи призив към държавите членки да включат тези дейности в техните оперативни изследователски програми за следващия програмен период.

„Хоризонт 2020“ следва също така да обръща по-голямо внимание на географското разнообразие на ЕС и да подкрепа изследователски инициативи във всички държави членки - нещо, което би засилило регионалното измерение на политиката в областта на науката и научните изследвания. В тази връзка следва да бъде засилено териториалното и транснационалното измерение.

Съществува също така специфичен проблем, отнасящ се до личните разходи на изследователите и тяхното участие в международните изследователски екипи; съществуват значителни регионални различния по отношение на тези аспекти и това издига бариери за някои региони, особено за по-малко напредналите.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в доклада си следните изменения:

Изменение 1 Предложение за регламент Съображение 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(1) Съюзът има за цел да укрепва своята научна и технологична база чрез създаването на европейско научноизследователско пространство (ERA), в което свободно да се движат изследователите и се разпространяват научни познания и технологии, и да насърчава повишаването на конкурентоспособността си, включително тази на своята промишленост. За постигане на посочените цели Съюзът следва да извършва научноизследователски, технологично-развойни и демонстрационни дейности, да насърчава международното сътрудничество, да разпространява и оптимизира резултатите и да стимулира обучението и мобилността.	(1) Съюзът има за цел да укрепва своята научна и технологична база чрез създаването на европейско научноизследователско пространство (ERA), в което свободно да се движат изследователите и се разпространяват научни познания и технологии, и да насърчава повишаването на конкурентоспособността на своите региони поотделно и на ЕС като цяло, включително тази на своята промишленост. За постигане на посочените цели Съюзът следва да извършва научноизследователски, технологично-развойни и демонстрационни дейности, да насърчава международното сътрудничество, да разпространява и оптимизира резултатите и да стимулира обучението и мобилността.
Изменение 2 Предложение за регламент Съображение 15
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(15) Опростяването е основна цел на „Хоризонт 2020“, като това следва надлежно да бъде отразено в нейната структура, правила, финансово управление и изпълнение. „Хоризонт 2020“ следва да е насочена към привличането за широко участие на университети, научноизследователски центрове, промишлеността и особено на МСП, а също така да е отворена за нови участници, тъй като тя обединява в обща стратегическа рамка пълната гама от мерки за подпомагане на научните изследвания и иновациите, включително оптимизиран набор от форми за подкрепа, и използва правила за участие с принципи, които са приложими за всички действия по програмата. Опростените правила за финансиране следва да понижат административните разходи и ще допринесат за намаление на грешките от финансов характер.	(15) Опростяването е основна цел на „Хоризонт 2020“, като това следва надлежно да бъде отразено в нейната структура, правила, финансово управление и изпълнение. „Хоризонт 2020“ следва да е насочена към привличането за широко участие на университети, научноизследователски центрове, промишлеността, агенции за научни изследвания и новаторство от публичния сектор, организации на социалната икономика и особено на МСП, а също така да е отворена за нови участници, тъй като тя обединява в обща стратегическа рамка пълната гама от мерки за подпомагане на научните изследвания и иновациите, включително оптимизиран набор от форми за подкрепа, и използва правила за участие с принципи, които са приложими за всички действия по програмата. Опростените правила за финансиране следва да понижат административните разходи и ще допринесат за намаление на грешките от финансов характер.
Обосновка
В някои държави членки дейностите по научни изследвания и иновации се провеждат в партньорство с публичните органи, но без участието на университет или академична институция. Изменението изяснява, че регулацията обхваща също дейности по научни изследвания и иновации. Второ, важно е да се даде възможност за включване на партньорите от социалната икономика, особено в областта на социалната иновация.
Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 19 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(19a) Европейските регионални и местни органи имат важна роля за развитието на европейското научноизследователско пространство и за осигуряването на ефективна координация на различните финансови инструменти на Съюза. По-специално те следва да насърчават връзките между програмата „Хоризонт 2020“ и структурните фондове във връзка с регионалните стратегии в областта на иновациите, основани на интелигентната специализация. Регионите също имат ключова роля в разпространението и прилагането на резултатите на програмата „Хоризонт 2020“ чрез предлагането на допълнителни инструменти за финансиране, включително обществени поръчки.
Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 20
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(20) С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото, както и да се укрепва общественото доверие в науката, „Хоризонт 2020“ следва да способства гражданите и обществото да поемат информиран ангажимент по въпроси на научните изследвания и иновациите, като се повишава достъпността на научните знания, разработват се сериозни програми за научни изследвания и иновации съобразно безпокойствата и очакванията на гражданите и обществото, и се улеснява участието им в дейности по „Хоризонт 2020“.	(20) С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото, както и да се укрепва общественото доверие в науката, „Хоризонт 2020“ следва да бъде подкрепена от мощна информационна кампания за гражданите и обществото по въпроси на научните изследвания и иновациите, като се повишава достъпността на научните знания, насърчават се научните изследвания и иновациите също и в по-малките университети и научноизследователски центрове, разработват се сериозни програми за научни изследвания и иновации съобразно безпокойствата и очакванията на гражданите и обществото, и се улеснява участието им в дейности по „Хоризонт 2020“.
Обосновка
Чрез използването на интелигентна специализация много от по-малките европейски университети днес са центрове на високи научни постижения. Те не следва по никакъв начин да бъдат неблагоприятно повлияни от „Хоризонт 2020“.
Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 22
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(22) Хоризонт 2020“ следва да допринесе за привлекателността на изследователската професия в Съюза. Следва да се обърне внимание на Европейската харта на научните работници и Етичния кодекс за наемане на научни работници, както и на други референтни рамки, определени в контекста на европейското научноизследователско пространство, като същевременно се зачита техният доброволен характер.	(22) Хоризонт 2020“ следва да допринесе за привлекателността на изследователската професия в Съюза и да води до ново създаване на работни места в тази област. Следва да се обърне внимание на Европейската харта на научните работници и Етичния кодекс за наемане на научни работници, както и на други референтни рамки, определени в контекста на европейското научноизследователско пространство, като същевременно се зачита техният доброволен характер.
Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 24
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(24) При научноизследователските и иновационните дейности, подпомагани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се зачитат основните етични принципи. Следва да се вземат под внимание становищата на европейската група за етика в науката и новите технологии. При научноизследователските дейности следва да се спазва също така член 13 от ДФЕС и да се намали използването на животни в научните изследвания и тестовете, като крайната цел е намирането на заместител на животните за лабораторни цели. Всички дейности следва да се извършват при гарантирано високо равнище на защита на човешкото здраве в съответствие с член 168 от ДФЕС.	(24) При научноизследователските и иновационните дейности, подпомагани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се зачитат правата на човека и основните етични принципи. Следва да се вземат под внимание становищата на европейската група за етика в науката и новите технологии. При научноизследователските дейности следва да се спазва също така член 13 от ДФЕС и да се намали използването на животни в научните изследвания и тестовете, като крайната цел е намирането на заместител на животните за лабораторни цели. Научноизследователските дейности, финансирани по „Хоризонт 2020“, следва да зачитат законодателните разпоредби и обичаите на държавите членки. Всички дейности следва да се извършват при гарантирано високо равнище на защита на човешкото здраве в съответствие с член 168 от ДФЕС.
Изменение 7 Предложение за регламент Съображение 25
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(25) Европейската комисия не настоява изрично за използването на човешки ембрионални стволови клетки. Използването на човешки стволови клетки, били те от възрастни или от ембриони, е по усмотрение на учените с оглед на целите, които те желаят да постигнат, и подлежи на строго оценяване за съответствие с етичните стандарти. Не се финансират проекти, включващи използването на човешки ембрионални стволови клетки, които проекти не са получили необходимите одобрения от компетентните органи на държавите членки. Не се финансират дейности, които са забранени във всички държави членки. Не се финансира определена дейност в държава членка, в която тази дейност е забранена.	(25) Следва да се обърне внимание на значителните разлики между националните законодателства на държавите членки по отношение на научните изследвания, при които се използват човешки ембриони и човешки ембрионални стволови клетки. Политиката на Съюза в областта на научните изследвания не следва да води до хармонизиране на националните законодателства на държавите членки. Комисията следва да припомни своята декларация във връзка със Седмата рамкова програма, че ще се придържа към настоящата практика и няма да представя на регулаторния комитет предложения за проекти, които унищожават човешки ембриони, включително за набавяне на стволови клетки.¹ Този ангажимент следва да бъде включен в настоящия регламент, за да се гарантира правната сигурност и приемственост.
	__________________
	¹ Точка 12 от декларацията на Комисията относно член 6, приложена към Решение № 1982/2006/EO на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.
Изменение 8 Предложение за регламент Съображение 26
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(26) За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, околната среда, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони, които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния и регионалния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация.	(26) Следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, околната среда, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване, политиката за развитие на селските райони, морската политика и политиката в областта на рибарството, обхванати от Регламента за общовалидните разпоредби, посредством регионалните партньорства, които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния, регионалния и местния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация. Взаимодействието не следва да се ограничава само до допълнително проектно финансиране, като се има предвид, че изграждането на професионални отношения, развитието на капацитет и особено трансферът на ноу-хау биха могли да представляват значителна форма на взаимодействие. Подходящото свързване с фондовете по политиката на сближаване и координираните действия ще спомогнат за намаляването на неравенствата в Европейския съюз по отношение на научните изследвания и иновациите, като се отчитат специфичните особености на регионите, посочени в членове 174, 349 и 355, параграф 1 от ДФЕС.
Изменение 9 Предложение за регламент Съображение 28
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(28) С цел да се постигне максимално въздействие от финансирането от страна на Съюза, трябва да се развиват по-тесни полезни взаимодействия, включително под формата на партньорства в рамките на публичния сектор, между „Хоризонт 2020“ и национални и регионални програми за подпомагане на научните изследвания и иновациите.	(28) С цел да се постигне максимално въздействие от финансирането от страна на Съюза, трябва да се развиват по-тесни полезни взаимодействия, включително под формата на партньорства в рамките на публичния сектор, между „Хоризонт 2020“ и национални, регионални и местни програми за подпомагане на научните изследвания и иновациите.
Обосновка
В някои държави членки дейностите по научни изследвания и иновации се провеждат в партньорство с публичните органи, но без участието на университет или академична институция. Изменението изяснява, че регулацията обхваща също дейности по научни изследвания и иновации.
Изменение 10 Предложение за регламент Съображение 28 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(28a) Комисията следва да насърчава регионалните заинтересовани страни да формулират регионални стратегии, отразяващи конкретните нужди на териториите, така че да комбинират съществуващите форми на публично или частно финансиране на равнище ЕС. Необходимо е дейностите по „Хоризонт 2020“ да бъдат адаптирани към тези стратегии, тъй като по-тясното сътрудничество от страна на регионалните и местните органи при изготвянето и прилагането на фондовете и програмите за иновации е от решаващо значение, предвид на това, че не е възможно прилагането на една и съща стратегия за развитие във всички региони.
Изменение 11 Предложение за регламент Съображение 28 б (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(28б) „Хоризонт 2020“ следва да има силно териториално и транснационално измерение. Програмата следва да гарантира обмен между европейската политика в областта на научните изследвания и иновациите и регионалните и местните участници, които прилагат политиката на място.
Изменение 12 Предложение за регламент Член 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
„Хоризонт 2020“ играе централна роля за успеха на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като предоставя обща стратегическа рамка за финансирането от Съюза на научни изследвания и иновации и по този начин действа като инструмент за привличане на частни инвестиции, създаване на нови работни места и гарантиране в дългосрочна перспектива на устойчивия растеж и конкурентоспособност на Европа.	Хоризонт 2020“ играе централна роля за успеха на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като предоставя обща стратегическа рамка за финансирането от Съюза на научни изследвания и иновации и по този начин действа като инструмент за привличане на публични и частни инвестиции, създаване на нови работни места, насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване и гарантиране в дългосрочна перспектива на устойчивия растеж и конкурентоспособност на Европа.
Изменение 13 Предложение за регламент Член 6 – параграф 3 – алинея 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Европейският институт за иновации и технологии се финансира по линия на „Хоризонт 2020“ с максимум 3194 млн. EUR съгласно посоченото в приложение ІІ. Първоначален транш от 1542 млн. EUR се предоставя на Европейския институт за иновации и технологии за дейности по дял ХVІІ от Договора за функционирането на Европейския съюз. Втори транш в размер до 1652 млн. EUR се предоставя в зависимост от прегледа съгласно член 26, параграф 1. Тази допълнителна сума се предоставя на пропорционална основа, както е посочено в приложение ІІ, от сумата за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ по приоритета за водещи позиции в промишлеността съгласно параграф 2, буква б) и от сумата по приоритета „Обществени предизвикателства“ съгласно параграф 2, буква в).	Европейският институт за иновации и технологии се финансира по линия на „Хоризонт 2020“ с минимум 3,64 % от общия бюджет съгласно посоченото в приложение ІІ.
Изменение 14 Предложение за регламент Член 12 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. В пълна степен се вземат под внимание и съответни аспекти на научноизследователските и иновационни програми, създадени от европейски технологични платформи, инициативи за съвместно планиране и европейски партньорства за иновации.	2. В пълна степен се вземат под внимание и съответни аспекти на научноизследователските и иновационни програми, създадени от европейски технологични платформи, инициативи за съвместно планиране и европейски партньорства за иновации, при условие че тези програми са били изготвени с помощта на консултации с широк кръг от експерти и заинтересовани участници.
Изменение 15 Предложение за регламент Член 13 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, включително равенство между половете; повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените.	1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; развитието на научните изследвания в областта на европейските правни системи; сътрудничеството с трети държави; отговорните в етично отношение научни изследвания и иновации, включително равенство между половете; повишаването на привлекателността на изследователската професия, създаването на условия за научни изследвания и иновации също и в по-малките университети и научноизследователски центрове, и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените, както и намаляването на зависимостта от трети страни в сферата на технологиите.
Обосновка
Чрез използването на интелигентна специализация много от по-малките европейски университети днес са центрове на високи научни постижения. Те не следва по никакъв начин да бъдат неблагоприятно повлияни от „Хоризонт 2020“.
Изменение 16 Предложение за регламент Член 15 a (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 15а
	Кариерно развитие на изследователите
	„Хоризонт 2020“ се изпълнява в съответствие с Регламент(ЕС) № xx/2013 [правила за участие], който допринася за укрепването на единния пазар на изследователи и засилването на привлекателността на изследователската професия в рамките на Съюза в контекста на европейското научноизследователско пространство, като се има предвид транснационалният характер на повечето от подпомаганите съгласно него дейности.
Изменение 17 Предложение за регламент Член 17
Текст, предложен от Комисията	Изменение
„Хоризонт 2020“ се изпълнява по начин, който допълва други програми за финансиране от Съюза, включително структурните фондове.	„Хоризонт 2020“ се изпълнява по начин, който допълва други програми за финансиране от Съюза, включително структурните фондове и програмите за специфична подкрепа и компенсации съгласно регионалната политика и политиката на сближаване. Взаимодействията и взаимното допълване между структурните фондове и „Хоризонт 2020“ насърчават регионалните заинтересовани страни в сектора на научноизследователската и развойна дейност да участват в програмите по „Хоризонт 2020“ и да разпространяват резултатите от тях на регионалните и надрегионалните пазари. Важен елемент от тези синергии е укрепването на капацитета за научноизследователска и иновационна дейност на националните и регионалните участници в контекста на стратегиите за интелигентно специализиране и целта за изграждане на „път към върхови постижения“, която следва да бъде елемент от ключово значение. Въпросните синергии следва да вземат под внимание специфичните обстоятелства при операции извън програмния район, особено що се отнася до степента на подкрепа за това сътрудничество, както е определено в Регламента за общовалидните разпоредби.
Обосновка
В интерес на съгласуваността ефективността следва да има взаимно допълване между програмата „Хоризонт 2020“ и програмите за финансиране от Съюза в рамките на структурните фондове, включително специфичните програми и мерки.
Изменение 18 Предложение за регламент Член 18 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Особено важно е да се гарантира адекватното участие в „Хоризонт 2020“ на МСП и иновационното въздействие върху тях. Предприема се количествено и качествено оценяване на участието на МСП като част от механизмите за оценяване и наблюдение.	1. Особено важно е да се гарантира повишеното участие в „Хоризонт 2020“ на частния сектор, и по-специално на МСП, и иновационното въздействие върху тях.
	Това обхваща:
	a) помощ при всички етапи на изследователския цикъл, от прототипа до пълното прилагане, с цел да им се даде възможност да изпълнят изследователския си потенциал,
	б) предоставяне на специална подкрепа при преговорите за права на интелектуална собственост в проекти за отворени иновации,
	в) предоставяне на мерки за подкрепа, за да се улесни компенсирането на закъснения при отпускането на средства, тъй като паричният поток остава ключов проблем за МСП,
	г) предоставяне на мерки за подкрепа на дейности за повишаване на осведомеността сред МСП.
	Предприема се количествено и качествено оценяване на участието на частния сектор, и по-специално на МСП, като част от механизмите за оценяване и наблюдение.
Изменение 19 Предложение за регламент Член 18 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Специфични действия се предприемат за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“, изложена в точка 1 от част ІІ от приложение І, и за всяка от конкретните цели по приоритета „Обществени предизвикателства“, изложени в точки 1—6 от част ІІІ от приложение І. Тези специфични действия са под формата на специален инструмент за МСП, който е насочен към всички видове МСП с иновационен потенциал и се прилага по съгласуван начин съобразно нуждите на МСП съгласно посоченото за конкретната цел „Иновации в МСП“ в точка 3.3, буква а) от част ІІ от приложение І.	2. Специфични действия за МСП се предприемат за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“, изложена в точка 1 от част ІІ от приложение І, и за всяка от конкретните цели по приоритета „Обществени предизвикателства“, изложени в точки 1—6 от част ІІІ от приложение І. Тези специфични действия са под формата, наред с другото, на специален инструмент за МСП, който е насочен към всички видове МСП с иновационен потенциал и се прилага по съгласуван начин съобразно нуждите на МСП съгласно посоченото за конкретната цел „Иновации в МСП“ в точка 3.3, буква а) от част ІІ от приложение І.
Изменение 20 Предложение за регламент Член 18 – параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Зададеният в параграфи 1 и 2 интегриран подход се очаква да доведе до разпределянето за МСП на около 15 % от общия сумарен бюджет за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ и по приоритета „Обществени предизвикателства“.	3. Зададеният в параграфи 1 и 2 интегриран подход води до разпределяне за МСП на значителен дял от общия сумарен бюджет за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ и по приоритета „Обществени предизвикателства“. Бенефициерите от частния сектор се очаква да получат съществена част от общия бюджет за „Хоризонт 2020“.
Изменение 21 Предложение за регламент Член 19 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. „Хоризонт 2020“ може да бъде изпълнявана чрез публично-частни партньорства, при които всички партньори поемат ангажимент да подпомагат разработването и изпълнението на научноизследователски и иновационни дейности от стратегическо значение за конкурентоспособността на Съюза и за неговите водещи позиции в промишлеността и/или да преодоляват специфични обществени предизвикателства.	1. „Хоризонт 2020“ може да бъде изпълнявана чрез публично-частни партньорства, при които всички партньори поемат ангажимент да подпомагат разработването и изпълнението на научноизследователски и иновационни дейности от стратегическо значение за конкурентоспособността на Съюза и за неговите водещи позиции в промишлеността и/или да преодоляват специфични обществени предизвикателства. Това следва да се постигне чрез мрежи за подкрепа, сътрудничество и обмяна на опит между региони, градове и други заинтересовани страни, включително културни, научни и изследователски институции.
Изменение 22 Предложение за регламент Член 20 – параграф 1 – алинея 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Особено внимание се обръща на инициативи за съвместно планиране между държавите членки.	Особено внимание се обръща на инициативи за съвместно планиране между държавите членки, в които могат да участват регионите и градовете на Европейския съюз, когато е уместно.
Изменение 23 Предложение за регламент Член 20 – параграф 2 – алинея 1– буква б)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) участие на Съюза в програми, предприети от няколко държави членки в съответствие с член 185 от ДФЕС.	б) участие на Съюза в програми, предприети от няколко държави членки в съответствие с член 185 от ДФЕС с участие на местни и регионални органи.
Изменение 24 Предложение за регламент Член 25 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Комисията ежегодно наблюдава изпълнението на „Хоризонт 2020“ и на нейната специфична програма, както и дейностите на Европейския институт за иновации и технологии. Това включва информация по междусекторни теми, като например устойчивост и изменение на климата, включително информация за размера на разходите във връзка с климата.	1. Комисията ежегодно наблюдава изпълнението на „Хоризонт 2020“ и на нейната специфична програма, както и дейностите на Европейския институт за иновации и технологии. Това включва информация по междусекторни теми, като например устойчивост и изменение на климата, включително информация за размера на разходите във връзка с климата, участие на МСП и на частния сектор.
Изменение 25 Предложение за регламент Приложение 1 – раздел 1 – точка 2– точка 2.1 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Конкретната цел е да се спомогне за създаването на принципно нови технологии, като се проучват оригинални и високорискови идеи на научна основа. Цели се разкриване и реализиране на възможности от дългосрочна полза за гражданите, икономиката и обществото, като се предоставя гъвкава подкрепа за целенасочени и междудисциплинарни съвместни изследвания в различен мащаб и се възприемат иновативни изследователски практики.	Конкретната цел е да се спомогне за създаването на принципно нови технологии, като се проучват оригинални и високорискови идеи на научна основа. Цели се разкриване и реализиране на възможности от дългосрочна полза за гражданите, икономиката и обществото, като се предоставя гъвкава подкрепа за целенасочени и междудисциплинарни съвместни изследвания в различен мащаб и се възприемат иновативни изследователски практики. Платформите за интелигентна специализация играят ключова роля в това отношение, особено що се отнася до създаването и развитието на мрежи, обмена на информация, схемите за туининг и подкрепата за политиките в областта на научните изследвания и иновациите.
Обосновка
Платформите за интелигентна специализация играят изключително важна роля по отношение на обмена на информация, междудисциплинарното сътрудничество и свързването на научните изследвания с многостепенни цели с използване на иновативни практики.
Изменение 26 Предложение за регламент Приложение 1 – раздел 2 – точка 1 – подточка 1.3 – подточка 1.3.3 – буква д) – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Да се проектират и разработят конвергентни технологии за създаване на нови възможности за бизнес, включително съхраняване на материали с историческа или културна стойност.	Да се проектират и разработят конвергентни технологии за създаване на нови възможности за бизнес. Да се оценят и разберат механизмите, по които се уврежда културното наследство. Да се разработят съвременни методи и технологии с цел защита и опазване на културното наследство. Да се гарантира включването и разумното управление на културното наследство на историческите обекти и в градовете.
Изменение 27 Предложение за регламент Приложение 1 – раздел 3 – точка 2 - заглавие
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика;	2. Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, води, мореплавателски и морски изследвания, аквакултури, биоикономика и защита на биологичното разнообразие;
Обосновка
Водата, като природен ресурс, аквакултурата и защитата на биологичното разнообразие са свързани области, които следва да бъдат добавени към списъка с приоритети.
Изменение 28 Предложение за регламент Приложение 1 – раздел 3 – точка 5– точка 5.1 – параграф 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Устойчивото снабдяване и ресурсно ефективното управление на суровините, включително тяхното проучване, добив, преработка, повторно използване, рециклиране и замяна, са от съществено значение за функционирането на съвременните общества и техните икономики. Европейските производствени сектори, като например строителството, химическата промишленост, автомобилостроенето, аеронавтиката и машиностроенето, които осигуряват обща добавена стойност от около 1,3 трилиона EUR и заетост за около 30 милиона души, силно зависят от достъпа до суровини. Налице са обаче растящи затруднения с доставките на суровини за Съюза. Освен това Европейският съюз е силно зависим от вноса на суровини от стратегическо значение, които биват засягани с тревожни темпове от нарушения на пазара. В допълнение Съюзът все още разполага с ценни минерални залежи, чието проучване и добив се ограничава от липсата на адекватни технологии и се възпрепятства от нарасналата глобална конкуренция. Предвид значението на суровините за европейската конкурентоспособност, икономиката и за прилагането им в иновативни продукти, устойчивото снабдяване със суровини и тяхното ресурсно ефективно управление са жизненоважен приоритет за Съюза.	Устойчивото снабдяване и ресурсно ефективното управление на суровините, включително тяхното проучване, добив, преработка, повторно използване, рециклиране и замяна, са от съществено значение за функционирането на съвременните общества и техните икономики. Европейските производствени сектори, като например строителството, химическата промишленост, автомобилостроенето, аеронавтиката и машиностроенето, които осигуряват обща добавена стойност от около 1,3 трилиона EUR и заетост за около 30 милиона души, силно зависят от достъпа до суровини. Налице са обаче растящи затруднения с доставките на суровини за Съюза. Съюзът разполага с ценни минерални залежи, чието проучване и добив се ограничава от липсата на адекватни технологии и транспортна инфраструктура. Предвид значението на суровините за европейската конкурентоспособност, икономиката и за прилагането им в иновативни продукти, устойчивото снабдяване със суровини и тяхното ресурсно ефективно управление са жизненоважен приоритет за Съюза. Достъпът до европейски източници на суровини, които често се намират в географски отдалечени райони, продължава да бъде предизвикателство за индустриите, които зависят от сигурни доставки на такива суровини. Освен това Европейският съюз е силно зависим от вноса на суровини от стратегическо значение, които биват засягани с тревожни темпове от нарушения на пазара.
Изменение 29 Предложение за регламент Приложение 1 – раздел 3 – точка 5 – подточка 5.3 – буква в) – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта е да се подобри базата от познания за суровините и да се разработят новаторски решения за икономически ефективно и екологосъобразно разработване, добив, преработка, рециклиране и оползотворяване на суровини и за тяхното заместване с икономически изгодни алтернативи с по-слабо въздействие върху околната среда. Дейностите са насочени към: подобряване на базата от знания относно наличието на суровини; подпомагане на устойчивото снабдяване и използване на суровините; намиране на заместители на особено важни суровини; и подобряване на информираността на обществото относно суровините и на уменията за тяхното използване.	Целта е да се подобри базата от познания за суровините и да се разработят новаторски решения за икономически ефективно и екологосъобразно разработване, добив, преработка, рециклиране и оползотворяване на суровини и за тяхното заместване с икономически изгодни алтернативи с по-слабо въздействие върху околната среда. Дейностите са насочени към: подобряване на базата от знания относно наличието на суровини; подпомагане на устойчивото снабдяване и използване на суровините; намиране на заместители на особено важни суровини; подобряване на информираността на обществото относно суровините и на уменията за тяхното използване; установяване и стимулиране на регионални и национални суровинни клъстери; мерки относно логистичните предизвикателства при свързване на промишлеността с източниците на суровини.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)
Позовавания	COM(2011)0809 – C7-0466/2011 – 2011/0401(COD)
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание	ITRE 13.12.2011 г.
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание	REGI 13.12.2011 г.
Докладчик по становище: Дата на назначаване	Oldřich Vlasák 26.1.2012 г.
Дата на приемане	18.9.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	35 1 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	François Alfonsi, Luís Paulo Alves, Charalampos Angourakis, Victor Boştinaru, John Bufton, Alain Cadec, Ryszard Czarnecki, Francesco De Angelis, Rosa Estaràs Ferragut, Brice Hortefeux, Danuta Maria Hübner, Филиз Хакъева Хюсменова, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Mojca Kleva, Constanze Angela Krehl, Petru Constantin Luhan, Ramona Nicole Mănescu, Riikka Manner, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Ana Miranda, Jens Nilsson, Jan Olbrycht, Younous Omarjee, Markus Pieper, Tomasz Piotr Poręba, Ewald Stadler, Georgios Stavrakakis, Nuno Teixeira, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Ivars Godmanis, Karin Kadenbach, Андрей Ковачев, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Derek Vaughan

СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (12.7.2012)

на вниманието на комисия по промишленост, изследвания и енергетика

Докладчик по становище: Sandra Kalniete

КРАТКА ОБОСНОВКА

Докладчикът приветства създаването от Комисията на програма „Хоризонт 2020“, тъй като счита, че тя ще помогне на Европейския съюз (ЕС) да преодолее кризата на държавния дълг и да възобнови растежа, като увеличи конкурентоспособността си.

Програмата „Хоризонт 2020“ за първи път ще обедини в една програма финансирането на ЕС за научни изследвания и иновации. „Хоризонт 2020“ е насочена към използването на научни постижения в иновативни продукти и услуги, което ще създаде възможности за стопанска дейност и ще подобри живота на хората. Целта й е да намали бюрокрацията като опрости правилата и процедурите за кандидатстване, за да привлича повече учени и иновативно ориентирани предприятия.

„Хоризонт 2020“ ще влезе в сила през януари 2014 г. с бюджет за периода до 2020 г. в размер на 87,74 милиарда евро. Тя е разделена на три общи части: 1. високи постижения в научната област, 2. водещи позиции в промишлеността, 3. обществени предизвикателства. Докладчикът счита, че комисията по земеделие и развитие на селските райони следва да съсредоточи повечето от усилията си върху третата част, която е конкретно насочена към въпроси, свързани със земеделието. Третата част е разделена на шест области:

а) здравеопазване, демографски промени и благосъстояние (9,07 милиарда евро);

б) продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания и биоикономика (4,69 милиарда евро);

в) сигурна, чиста и ефективна енергия (6,53 милиарда евро);

г) интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт (7,69 милиарда евро);

д) действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и суровини (4,31 милиарда евро);

е) приобщаващи, иновативни и сигурни общества (4,31 милиарда евро).

В областта на продоволствената сигурност и устойчивото земеделие, докладчикът подчертава необходимостта учените активно да сътрудничат със земеделските производители, особено при обсъждането на научноизследователските приоритети, така че новосъздаваните открития да се използват в реалния живот. Важно е и включването на неправителствените организации в подобни обсъждания.

Докладчикът по становище приветства факта, че в сравнение със Седмата рамкова програма (РП7), бюджетът, отпуснат за научни изследвания, свързани със земеделието, е значително увеличен.

Докладчикът по становище би желал да обърне особено внимание на необходимостта от стимулиране на научните изследвания, насочени към намаляването на разхищението на храни, в контекста на нарастващо търсене на храна в европейски и световен мащаб. Важно е природните ресурси да се използват много по-ефективно.

По време на размяната на мнения в комисията по земеделие и развитие на селските райони по повод „Хоризонт 2020“ беше заявено, че има нужда от намаляване на бюрокрацията в рамките на процедурите на програмата. Докладчикът по становище счита, че в настоящото предложение Комисията значително е намалила бюрократичната тежест и е улеснила процеса на кандидатстване.

Като цяло докладчикът по становище счита предложението за балансирано и много добре структурирано. Докладчикът по становище приканва колегите си да подходят проницателно към прегледа на настоящото предложение и се надява програмата да влезе в сила на 1 януари 2014 г., така че с настъпването на новата година да помага на учените да правят нови открития, които ще увеличат като цяло европейската конкурентоспособност.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в доклада си следните изменения:

Изменение 1 Предложение за регламент Съображение 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(3) Съюзът е решен да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, с която се преследва интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като се изтъква ролята на научните изследвания и иновациите като ключови фактори за социален и икономически просперитет, както и за устойчивост на околната среда, и се поставя целта разходите за НИРД до достигнат 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., като същевременно се разработи и показател за интензивността на иновациите. В този контекст, водещата инициатива „Съюз за иновации“ задава стратегически и интегриран подход към научните изследвания и иновациите, като определя рамката и целите, за чието постигане следва да допринесе бъдещото финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите. Научните изследвания и иновациите са ключови фактори и за други водещи инициативи по „Европа 2020“, а именно „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“. Ключова роля за постигането на целите на „Европа 2020“ по отношение на научните изследвания и иновациите играе и политиката на сближаване чрез изграждане на необходимия капацитет и осигуряване на „стълбище“ към високи постижения.	(3) Съюзът е решен да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, с която се преследва интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като се изтъква ролята на научните изследвания и иновациите и прилагането на резултатите от тях като ключови фактори за социален и икономически просперитет, както и за устойчивост на околната среда, и се поставя целта разходите за НИРД да достигнат 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., като същевременно се разработи и показател за интензивността на иновациите. В този контекст, водещата инициатива „Съюз за иновации“ задава стратегически и интегриран подход към научните изследвания и иновациите, като определя рамката и целите, за чието постигане следва да допринесе бъдещото финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите. Научните изследвания и иновациите са ключови фактори и за други водещи инициативи по „Европа 2020“, а именно „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“. Ключова роля за постигането на целите на „Европа 2020“ по отношение на научните изследвания и иновациите играе и политиката на сближаване чрез изграждане на необходимия капацитет и осигуряване на „стълбище“ към високи постижения.
Изменение 2 Предложение за регламент Съображение 11
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(11) Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) в Европейския съюз е съсредоточена по три приоритета, а именно: да се създаде отлична наука с оглед да се укрепят високите научни постижения на Съюза на световно равнище; да се спомогне за водещите позиции на промишлеността в подкрепа на предприятията, включително малките и средните предприятия (МСП), и иновациите; да се овладеят обществените предизвикателства в пряк отговор на предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“, чрез подкрепа за дейности, обхващащи цялостния процес от научните изследвания до пазара. Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се подпомагат всички етапи в иновационната верига и особено дейности, които са по-тясно свързани с пазарната реализация, включително с иновативни финансови инструменти, както и нетехнологични и социални иновации, и се цели задоволяване на нуждите от научни изследвания на широка гама съюзни политики, като се набляга върху максималното оползотворяване и разпространение на получените от подпомаганите дейности знания чак до търговското им използване. Приоритетите на „Хоризонт 2020“ следва да се поддържат и чрез програма за ядрени изследвания и дейности по обучение по Договора за Евратом.	(11) Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) в Европейския съюз е съсредоточена по три приоритета, а именно: да се създаде отлична наука с оглед да се укрепят високите постижения в областта на науката и земеделието на Съюза на световно равнище; да се спомогне за водещите позиции на промишлеността в подкрепа на предприятията, включително малките и средните предприятия (МСП), и иновациите; да се овладеят обществените предизвикателства в пряк отговор на предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“, чрез подкрепа за дейности, обхващащи цялостния процес от научните изследвания до пазара. Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се подпомагат всички етапи в иновационната верига и особено дейности, които са по-тясно свързани с пазарната реализация, включително с иновативни финансови инструменти, както и нетехнологични и социални иновации, и се цели задоволяване на нуждите от научни изследвания на широка гама съюзни политики, като се набляга върху максималното оползотворяване и разпространение на получените от подпомаганите дейности знания чак до търговското им използване. Приоритетите на „Хоризонт 2020“ следва да се поддържат и чрез програма за ядрени изследвания и дейности по обучение по Договора за Евратом.
Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 11a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(11a) Повечето земеделски стопанства в Съюза също са МСП и понастоящем липсва съгласуваност между научните изследвания и технологичните иновации, от една страна, и законодателството на Съюза, което обхваща селскостопанските продукти, от друга, което все повече затруднява активното прилагане на новите технологични разработки от европейските МСП. С цел възползване в пълна степен от научните изследвания в областта на селското стопанство в Съюза, законодателството следва да бъде адаптирано, за да позволява по-бързо възприемане и по-ефективно използване на новите технологии от европейските земеделски стопанства.
Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 15
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(15) Опростяването е основна цел на „Хоризонт 2020“, като това следва надлежно да бъде отразено в нейната структура, правила, финансово управление и изпълнение. „Хоризонт 2020“ следва да е насочена към привличането за широко участие на университети, научноизследователски центрове, промишлеността и особено на МСП, а също така да е отворена за нови участници, тъй като тя обединява в обща стратегическа рамка пълната гама от мерки за подпомагане на научните изследвания и иновациите, включително оптимизиран набор от форми за подкрепа, и използва правила за участие с принципи, които са приложими за всички действия по програмата. Опростените правила за финансиране следва да понижат административните разходи и ще допринесат за намаление на грешките от финансов характер.	(15) Опростяването е основна цел на „Хоризонт 2020“, като това следва надлежно да бъде отразено в нейната структура, правила, финансово управление и изпълнение. „Хоризонт 2020“ следва да е насочена към привличането за широко участие на университети, научноизследователски центрове, промишлеността и особено на МСП, както и на гражданското общество, а също така да е отворена за нови участници, тъй като тя обединява в обща стратегическа рамка пълната гама от мерки за подпомагане на научните изследвания и иновациите, включително оптимизиран набор от форми за подкрепа, и използва правила за участие с принципи, които са приложими за всички действия по програмата. Опростените правила за финансиране следва да понижат административните разходи и ще допринесат за намаление на грешките от финансов характер.
Обосновка
Научноизследователските дейности засягат не само изследователите, публичните органи и предприятията, но и гражданското общество.
Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 19
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(19) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ може да породи допълнителни програми с участието само на определени държави членки, участието на Съюза в програми, предприети от няколко държави членки, или създаването на съвместни предприятия или други договорености по смисъла на членове 184, 185 и 187 от ДФЕС.	(19) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ може да породи допълнителни програми с участието само на определени държави членки, участието на Съюза в програми, предприети от няколко държави членки, или създаването на съвместни предприятия или други договорености по смисъла на членове 184, 185 и 187 от ДФЕС, въпреки че те трябва да бъдат отворени за участие за други държави членки и да включват процедури, улесняващи участието на нови държави.
Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 20
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(20) С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото, както и да се укрепва общественото доверие в науката, „Хоризонт 2020“ следва да способства гражданите и обществото да поемат информиран ангажимент по въпроси на научните изследвания и иновациите, като се повишава достъпността на научните знания, разработват се сериозни програми за научни изследвания и иновации съобразно безпокойствата и очакванията на гражданите и обществото, и се улеснява участието им в дейности по „Хоризонт 2020“.	(20) С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото, както и да се възстановява и задълбочава общественото доверие в науката, „Хоризонт 2020“ следва да способства гражданите и обществото да вземат активно участие по въпроси на научните изследвания и иновациите, като се насърчава прякото включване в научните изследвания, научното образование, повишава се достъпността на научните знания, като се разработват сериозни програми за научни изследвания и иновации и за прилагане на резултатите от тях, съобразно безпокойствата и очакванията на гражданите и обществото, и се улеснява участието им в дейности по „Хоризонт 2020“.
Изменение 7 Предложение за регламент Съображение 26
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(26) За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, околната среда, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони, които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния и регионалния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация.	(26) За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, околната среда, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони и по общата селскостопанска политика (по-специално политиката за развитие на селските райони), които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния и регионалния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация.
Изменение 8 Предложение за регламент Съображение 30
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(30) Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се насърчава сътрудничеството с трети държави въз основа на общ интерес и взаимна полза. Международното сътрудничество в областта на науката, технологиите и иновациите следва да бъде насочено към постигане на целите на „Европа 2020“ за укрепване на конкурентоспособността и за справяне с обществените предизвикателства, както и да подкрепя външната политика на Съюза и неговата политика за развитие, включително като се развиват полезни взаимодействия с външни програми и се допринася за изпълнението от Съюза на неговите международни ангажименти, като например постигане на Целите на хилядолетието за развитие.	(30) Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се насърчава сътрудничеството с трети държави, и по-специално със страните партньори в рамките на Европейската политика на съседство, въз основа на общ интерес и взаимна полза. Международното сътрудничество в областта на науката, технологиите и иновациите следва да бъде насочено към постигане на целите на „Европа 2020“ за укрепване на конкурентоспособността и за справяне с обществените предизвикателства, както и да подкрепя външната политика на Съюза и неговата политика за развитие, включително като се развиват полезни взаимодействия с външни програми и се допринася за изпълнението от Съюза на неговите международни ангажименти, като например постигане на Целите на хилядолетието за развитие.
Изменение 9 Предложение за регламент Съображение 32
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(32) Необходимостта от нов подход за контрол и управление на риска при финансирането на научни изследвания от Съюза беше отчетена от Европейския съвет на 4 февруари 2011 г., на който се настоя за нов баланс между доверието и контрола, както и между поемането и избягването на риск. Европейският парламент, в своята резолюция от 11 ноември 2010 г. за опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания, призова за прагматична промяна към административно и финансово опростяване и заяви, че управлението на европейското финансиране на научни изследвания следва да се основава в по-голяма степен на доверие към участниците и толерантност към риска. В междинния доклад за оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания (2007—2013 г.) се заключава, че е необходим по-радикален подход, за да се постигне качествен скок в опростяването, и че трябва да се възстанови баланса между риска и доверието.	(32) Необходимостта от нов подход за разработване на стратегия за управление на риска, основана на доказателства, като част от стратегията на Съюза за финансиране на научни изследвания беше отчетена от Европейския съвет на 4 февруари 2011 г. Тогава Съветът призова за нов баланс между доверието и контрола, както и между поемането и избягването на риск; Европейският парламент, в своята резолюция от 11 ноември 2010 г. за опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания, призова за прагматична промяна към административно и финансово опростяване и заяви, че управлението на европейското финансиране на научни изследвания следва да се основава в по-голяма степен на доверие към изследователите и толерантност към риска. В междинния доклад за оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания (2007—2013 г.) се заключава, че е необходим по-радикален подход, за да се постигне качествен скок към опростени процедури, които показват доверието на Съюза в изследователите и ги насърчават да поемат рисковете, необходими за ускоряване на напредъка в областта на науката и технологиите.
Изменение 10 Предложение за регламент Член 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
С настоящия регламент се установява рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) и се определя рамката, уреждаща подпомагането от Съюза на научноизследователски и иновационни дейности и съдействието за по-добро оползотворяване на промишления потенциал на политиката на иновации, научни изследвания и технологично развитие.	С настоящия регламент се установява рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) и се определя рамката, уреждаща подпомагането от Съюза на научноизследователски и иновационни дейности и прилагането на резултатите от тях, както и съдействието за по-добро оползотворяване на промишления потенциал на политиката на иновации, научни изследвания и технологично развитие.
Изменение 11 Предложение за регламент Член 5 – параграф 2 – алинея 1 – буква б)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) водещи позиции в промишлеността;	б) водещи позиции в промишлеността и земеделието;
Изменение 12 Предложение за регламент Член 12 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. За изпълнението на „Хоризонт 2020“ трябва да се вземат предвид съветите и данните, получени от: създадени от Комисията консултативни групи от независими експерти на високо равнище; структури за водене на диалог, създадени по силата на международни споразумения в областта на науката и технологиите; дейности с перспективна насоченост; целеви публични консултации; и прозрачни, взаимодействащи си процеси, които гарантират, че се подпомагат сериозни научни изследвания и иновации.	1. За изпълнението на „Хоризонт 2020“ трябва да се вземат предвид съветите и данните, получени от: създадени от Комисията консултативни групи от независими експерти на високо равнище; структури за водене на диалог, създадени по силата на международни споразумения в областта на науката и технологиите; дейности с перспективна насоченост; целеви публични консултации, включващи неправителствени организации и други групи на гражданското общество, и прозрачни, взаимодействащи си процеси, които гарантират, че се подпомагат сериозни научни изследвания и иновации.
Обосновка
Научноизследователските дейности засягат не само изследователите, публичните органи и предприятията, но и гражданското общество.
Изменение 13 Предложение за регламент Приложение І – параграф 14 – буква б)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика;	б) продоволствена сигурност, устойчиво земеделие и горско стопанство, мореплавателски и морски изследвания и биоикономика;
Изменение 14 Предложение за регламент Приложение І – част І – точка 2 – точка 2.2 – параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Програмата за БНТ е насочена към цялата гама от иновации, чийто двигател е научното развитие: от ранното проучване в малки мащаби в посока „отдолу нагоре“ на зачатъчни и крехки идеи през изграждането на нови общности за научни изследвания и иновации по преобразяващи нововъзникващи научни области до обединени научноизследователски инициативи по програма за постигането на амбициозни и далновидни цели. Всяко от тези три равнища на ангажимент притежава своя собствена специфична ценност, като същевременно те взаимно се допълват и са синергични. Например при проучванията в малък мащаб могат да се проявят потребности от разработване на нови теми, които пък могат да доведат до действия в голям мащаб въз основа на пътни карти. Те обхващат широка гама от участници в научните изследвания, в това число млади учени, МСП с интензивна научноизследователска дейност и общности на заинтересовани страни (гражданското общество, създатели на политики, изследователи от промишлеността и публичния сектор), групирани по програми за научни изследвания в хода на тяхното формиране, съзряване и диверсификация.	Програмата за БНТ е насочена към цялата гама от иновации, чийто двигател е научното развитие: от ранното проучване в малки мащаби в посока „отдолу нагоре“ на зачатъчни и крехки идеи през изграждането на нови общности за научни изследвания и иновации по преобразяващи нововъзникващи научни области до обединени научноизследователски инициативи по програма за постигането на амбициозни и далновидни цели. Всяко от тези три равнища на ангажимент притежава своя собствена специфична ценност, като същевременно те взаимно се допълват и са синергични. Например при проучванията в малък мащаб могат да се проявят потребности от разработване на нови теми, които пък могат да доведат до действия в голям мащаб въз основа на пътни карти. Те обхващат широка гама от участници в научните изследвания, в това число млади учени, учени от женски пол, МСП с интензивна научноизследователска дейност и общности на заинтересовани страни (гражданското общество, създатели на политики, изследователи от промишлеността и публичния сектор), групирани по програми за научни изследвания в хода на тяхното формиране, съзряване и диверсификация.
Изменение 15 Предложение за регламент Приложение І – част І – точка 3 – точка 3.1 – параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Макар Европа да разполага с многобройни и разнообразни квалифицирани човешки ресурси за научни изследвания и иновации, те непрекъснато трябва да бъдат попълвани, подобрявани и приспособявани към бързо развиващите се потребности на трудовия пазар. Понастоящем само 46 % от тези ресурси са заети в стопанския сектор, а това е много по-малко отколкото в основните икономически конкуренти на Европа — например 69 % в Китай, 73 % в Япония и 80 % в САЩ. Освен това демографската картина означава, че през следващите няколко години несъразмерно много изследователи ще навършат възрастта за пенсиониране. Това в съчетание с нуждата от много повече висококвалифицирани изследователи, тъй като интензивността на научните изследвания в европейската икономика нараства, ще бъде едно от основните предизвикателства за европейските системи за образование, научни изследвания и иновации през следващите години.	Макар Европа да разполага с многобройни и разнообразни квалифицирани човешки ресурси за научни изследвания и иновации, те непрекъснато трябва да бъдат попълвани, подобрявани и приспособявани към бързо развиващите се потребности на трудовия пазар. Понастоящем само 46 % от тези ресурси са заети в стопанския сектор, а това е много по-малко отколкото в основните икономически конкуренти на Европа — например 69 % в Китай, 73 % в Япония и 80 % в САЩ. Освен това демографската картина означава, че през следващите няколко години несъразмерно много изследователи ще навършат възрастта за пенсиониране. Това в съчетание с нуждата от много повече висококвалифицирани изследователи, тъй като интензивността на научните изследвания в европейската икономика нараства, ще бъде едно от основните предизвикателства за европейските системи за образование, научни изследвания и иновации през следващите години. Също така, предвид една от целите на рамковата програма, а именно гарантирането на ефективното поощряване на равенството между половете и измерението на пола в съдържанието на научните изследвания, е необходимо насърчаването на включването на повече жени и използването на целия им потенциал в сферата на научните изследвания.
Изменение 16 Предложение за регламент Приложение І – част ІІ – точка 1 – параграф 9
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ се отнася в голяма степен за ключовите базови технологии (КБТ): като такива са определени микро- и наноелектрониката, фотониката, нанотехнологията, биотехнологията, авангардните материали и усъвършенстваните производствени системи. Тези технологии с междудисциплинарен характер, за които са необходими много знания и големи инвестиции, намират приложение в най-разнообразни сектори, като предоставят основата за значително конкурентно предимство на европейската промишленост Един интегриран подход, спомагащ за съчетаването, конвергенцията и ефекта на взаимно обогатяване на КБТ в различни цикли на иновации и създаване на добавена стойност, може да даде многообещаващи резултати от научните изследвания и да разкрие възможности за нови промишлени технологии, продукти, услуги и принципно нови приложения (например в космическото пространство, транспорта, околната среда, здравеопазването и т.н.). Поради това многобройните взаимодействия между КБТ и останалите базови технологии ще бъдат оползотворявани гъвкаво като важен източник на иновации. Това ще допълни подкрепата за научноизследователската дейност и иновациите в областта на КБТ, която може да бъде предоставена чрез национални или регионални органи от фондовете на политиката на сближаване в рамките на стратегии за интелигентно специализиране.	Целта „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ се отнася в голяма степен за ключовите базови технологии (КБТ): като такива са определени микро- и наноелектрониката, фотониката, нанотехнологията, биотехнологията, авангардните материали и усъвършенстваните производствени системи. Тези технологии с междудисциплинарен характер, за които са необходими много знания и големи инвестиции, намират приложение в най-разнообразни сектори, като предоставят основата за значително конкурентно предимство на европейската промишленост Един интегриран подход, спомагащ за съчетаването, конвергенцията и ефекта на взаимно обогатяване на КБТ в различни цикли на иновации и създаване на добавена стойност, може да даде многообещаващи резултати от научните изследвания и да разкрие възможности за нови промишлени технологии, продукти, услуги и принципно нови приложения (например в космическото пространство, транспорта, околната среда, здравеопазването, земеделието и т.н.). Поради това многобройните взаимодействия между КБТ и останалите базови технологии ще бъдат оползотворявани гъвкаво като важен източник на иновации. Това ще допълни подкрепата за научноизследователската дейност и иновациите в областта на КБТ, която може да бъде предоставена чрез национални или регионални органи от фондовете на политиката на сближаване в рамките на стратегии за интелигентно специализиране.
Изменение 17 Предложение за регламент Приложение І – част ІІ – точка 1 – точка 1.2.3 – буква в)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Ударението да се постави върху управлението на нанотехнологиите за благото на обществото.	Ударението да се постави върху управлението на нанотехнологиите за благото на обществото, като се вземе предвид принципът на предпазливост. Оценка на социалната приемливост на различните специфични приложения на нанотехнологиите в допълнение към оценката на риска.
Изменение 18 Предложение за регламент Приложение І – част ІІ – точка 1 – точка 1.4.1 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Солидната научна, технологична и иновационна база по биотехнология ще подпомогне европейските отрасли да си осигурят водещи позиции в тази ключова базова технология. Тези позиции ще бъдат допълнително укрепени чрез интегриране на аспекти по оценяването и управлението на безопасността във връзка с общите рискове по разгръщането на биотехнологията.	Солидната научна, технологична и иновационна база по биотехнология ще подпомогне европейските отрасли да си осигурят водещи позиции в тази ключова базова технология. Тези позиции ще бъдат допълнително укрепени чрез интегриране на аспекти по оценяването и управлението на безопасността във връзка с общите рискове по разгръщането на биотехнологията, като по този начин се гарантира сигурна пътна карта за прилагане.
Изменение 19 Предложение за регламент Приложение І – част ІІ – точка 1 – точка 1.4.2 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Разширяването на знанията за живите системи обуславя очакванията биотехнологията да предостави поток от нови приложения и да укрепи промишлената база на Съюза, както и неговия капацитет за иновации. Расте промишленото значение на биотехнологията: например пазарният дял на биохимикалите се прогнозира да нарасне към 2015 г. на 12—20 % от общата химическа продукция. Биотехнологията има отношение и към редица от така наречените дванадесет правила на „зелената химия“ поради избирателността и ефективността на биосистемите. Възможната икономическа тежест за предприятията в Съюза може да бъде намалена чрез оползотворяване на потенциала на биотехнологичните процеси и на продуктите на биологична основа да намалят емисиите на CO2, който потенциал се оценява на 1 до 2,5 млрд. тона CO2 еквивалент годишно към 2030 г. В биофармацевтичния сектор в Европа вече около 20 % от лекарствата сега се произвеждат посредством биотехнология, от които до 50 % са нови лекарства. Биотехнологията разкрива и нови възможности за оползотворяване на огромния потенциал на морските ресурси за новаторски приложения в промишлеността, здравеопазването и околната среда. Прогнозира се нововъзникващият сектор на морската („синя“) биотехнология да се разраства с 10 % годишно.	Разширяването на знанията за живите системи обуславя очакванията биотехнологията да предостави поток от нови приложения и да укрепи промишлената база на Съюза, както и неговия капацитет за иновации. Расте промишленото значение на биотехнологията: например пазарният дял на биохимикалите се прогнозира да нарасне към 2015 г. на 12—20 % от общата химическа продукция, както и земеделски приложение, включително растителната продукция, която е отправната точка на веригата на стойността при производството на храни и на биоикономиката като цяло. Биотехнологията има отношение и към редица от така наречените дванадесет правила на „зелената химия“ поради избирателността и ефективността на биосистемите. Възможната икономическа тежест за предприятията в Съюза може да бъде намалена чрез оползотворяване на потенциала на биотехнологичните процеси и на продуктите на биологична основа да намалят емисиите на CO2, който потенциал се оценява на 1 до 2,5 млрд. тона CO2 еквивалент годишно към 2030 г. В биофармацевтичния сектор в Европа вече около 20 % от лекарствата сега се произвеждат посредством биотехнология, от които до 50 % са нови лекарства. Биотехнологията разкрива и нови възможности за оползотворяване на огромния потенциал на морските ресурси за новаторски приложения в промишлеността, здравеопазването и околната среда. Прогнозира се нововъзникващият сектор на морската („синя“) биотехнология да се разраства с 10 % годишно.
Изменение 20 Предложение за регламент Приложение І – част ІІ – точка 1 – точка 1.4.3 – буква б) – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) Промишлени процеси на основата на биотехнология	б) Продукти и процеси на основата на биотехнология
Изменение 21 Предложение за регламент Приложение І – част ІІ – точка 1 – точка 1.4.3 – буква б)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Да се развива промишлената биотехнология за конкурентоспособни промишлени продукти и процеси (например в химическата промишленост, здравеопазването, минното дело, производството на целулоза и хартия, текстил и нишесте, както и при преработката на храни) и на нейното екологично измерение.	Да се развива биотехнологията за конкурентоспособни продукти и процеси (например в химическата промишленост, строителството, здравеопазването, минното дело, производството на целулоза и хартия, текстил и нишесте, както и при селскостопанското производство и преработката на храни) и на нейното екологично измерение.
Изменение 22 Предложение за регламент Приложение І – част ІІ – точка 3 – точка 3.3 – буква б) – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) Подкрепа за МСП, занимаващи се с интензивни научни изследвания	б) подкрепа за МСП, занимаващи се с интензивни научни изследвания във всички области, включително в земеделието
Изменение 23 Предложение за регламент Приложение І – част ІІ – точка 3 – точка 3.3 – буква в) – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) Повишаване на капацитета за иновации на МСП	в) повишаване на капацитета за иновации на МСП във всички области, включително в земеделието
Изменение 24 Предложение за регламент Приложение І – част ІІ – точка 3 – точка 3.3 – буква г)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Подкрепят се пазарно-ориентирани иновации за подобряване на рамковите условия за иновации и справяне със специфични пречки, спъващи по-специално растежа на иновативни МСП.	Подкрепят се пазарно-ориентирани иновации за подобряване на рамковите условия за иновации и справяне със специфични пречки, спъващи по-специално растежа на иновативни МСП, включително липсата на съгласуваност между технологичните иновации и законодателството на Съюза, по-специално в областта на земеделието.
Изменение 25 Предложение за регламент Приложение І – част ІІІ – точка 1 – точка 1.3 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Ефективното насърчаване на здравословен начин на живот, подкрепено от солидна база от научно потвърдени знания, спомага да се предотвратят заболявания, да се подобри благосъстоянието и да се намалят разходите. Насърчаването на здравословен начин на живот и профилактиката на заболяванията зависят също и от разбирането на определящите здравето фактори, от наличието на ефективни средства за профилактика, например ваксини, от ефективния надзор на здравето и заболяванията и от подготвеността, както и от ефективността на програмите за скрининг.	Ефективното насърчаване на здравословен начин на живот, подкрепено от солидна база от научно потвърдени знания, спомага да се предотвратят заболявания, да се подобри благосъстоянието и да се намалят разходите. Насърчаването на здравословен начин на живот и профилактиката на заболяванията зависят също и от разбирането на определящите здравето фактори, включително връзката между здравето на хората и животните, от наличието на ефективни средства за профилактика, например ваксини, от ефективния надзор на здравето и заболяванията и от подготвеността, както и от ефективността на програмите за скрининг, които обхващат също така използването на антибиотици при животните.
Изменение 26 Предложение за регламент Приложение І – част ІІІ – точка 2 – заглавие
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика	2. Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие и горско стопанство, мореплавателски и морски изследвания и биоикономика
Изменение 27 Предложение за регламент Приложение І – част ІІІ – точка 2 – точка 2.1 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Конкретната цел е да се осигурят достатъчно доставки на безопасна храна с високо качество и други продукти на биологична основа чрез разработване на продуктивни и ресурсно-ефективни първични производствени системи, спомагащи за свързани екосистемни услуги успоредно с конкурентни нисковъглеродни вериги на доставки. Това ще ускори прехода към устойчива европейска биоикономика.	Конкретната цел е да се осигурят достатъчно доставки на безопасна храна с високо качество и други продукти на биологична основа чрез разработване на продуктивни и ресурсно-ефективни първични производствени системи, спомагащи за свързани екосистемни услуги успоредно с конкурентни нисковъглеродни вериги на доставки. Това ще ускори прехода към устойчива конкурентоспособна европейска биоикономика.
Изменение 28 Предложение за регламент Приложение І – част ІІІ – точка 2 – точка 2.1 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
През следващите години проблеми за Европа ще породят растящата конкуренция в снабдяването с ограничени природни ресурси, последиците от изменението на климата особено за първичните производствени системи (земеделие, горско стопанство, рибарство и аквакултури), необходимостта да се осигури устойчиво, надеждно и сигурно предлагане на храни за европейците и растящото световно население. Изчислено е, че за изхранване на световното население от 9 млрд. човека към 2050 г. ще бъде необходимо предлагането на храни да се увеличи със 70 %. Земеделието е с дял от около 10 % в емисиите на парникови газове в Европейския съюз, и въпреки че за Европа този дял намалява, в световен мащаб се прогнозира той да се увеличи на 20 % към 2030 г. Освен това Европа ще трябва да си осигури достатъчно доставки на суровини, енергия и промишлени продукти в условията на намаляващи ресурси от фосилен въглерод (очаква се добивът на нефт и втечнен газ да намалее с около 60 % до 2050 г.), като същевременно запази конкурентоспособността си. Биологичните отпадъци (чийто обем в Европейския съюз се оценява на до 138 млн. тона годишно, до 40 % от които се депонират) представляват огромен проблем и много разходи въпреки своята висока потенциална добавена стойност. Например около 30 % от цялата храна, произведена в развитите държави, се изхвърля. Нужни са големи промени, за да се намали това количество с 50 % до 2030 година. Освен това държавните граници не спират разпространението на вредители и болести по животните и растенията, включително зоонози и пренасяни в храни патогени. Наред с ефективните национални мерки за превенция са необходими и действия на съюзно равнище, които са от съществено значение за крайния контрол и ефективното функциониране на единния пазар. Проблемът е сложен, засяга широка гама от взаимосвързани сектори и изисква прилагането на разнообразни подходи.	През следващите години проблеми за Европа ще породят растящата конкуренция в снабдяването с ограничени природни ресурси (по-специално вода, земя и въглерод от изкопаеми източници), последиците от изменението на климата особено за първичните производствени системи (земеделие, горско стопанство, рибарство и аквакултури), необходимостта да се осигури устойчиво, надеждно и сигурно предлагане на храни и питейна вода за европейците и растящото световно население. Изчислено е, че за изхранване на световното население от 9 млрд. човека към 2050 г. ще бъде необходимо предлагането на храни да се увеличи със 70 %. Земеделието е с дял от около 10 % в емисиите на парникови газове в Европейския съюз, и въпреки че за Европа този дял намалява, основно поради иновациите в техниките за ефективност на производството и намаления брой на животните в някои области, в световен мащаб се прогнозира той да се увеличи на 20 % към 2030 г. Освен това Европа ще трябва да си осигури достатъчно доставки на суровини, енергия и промишлени продукти в условията на намаляващи ресурси от фосилен въглерод (очаква се добивът на нефт и втечнен газ да намалее с около 60 % до 2050 г.), като същевременно запази конкурентоспособността си. Биологичните отпадъци (чийто обем в Европейския съюз се оценява на до 138 млн. тона годишно, до 40 % от които се депонират) представляват огромен проблем и много разходи въпреки своята висока потенциална добавена стойност. Според данни на Евростат само в Европейския съюз годишното се изхвърлят 89 милиона тона храни, което прави 180 килограма на глава от населението: Поради това е необходимо да се предприемат мерки за намаляване на това количество (с поне 50 % до 2030 година), за предотвратяване на разхищението на храни и повторно използване на храните, които в противен случай биха били изхвърлени, като са необходими допълнителни инициативи, за да се превърнат земеделските биологични отпадъци в актив. Следва да се проучат също така темите в научноизследователската дейност с оглед анализ и количествено представяне на разхищението на храни посредством подходящи методики. Освен това държавните граници не спират разпространението на вредители и болести по животните и растенията, включително зоонози и пренасяни с храни патогени. Наред с ефективните национални мерки за превенция са необходими и действия на съюзно равнище, които са от съществено значение за крайния контрол и ефективното функциониране на единния пазар. Проблемът е сложен, засяга широка гама от взаимосвързани сектори и изисква допълнителни междусекторни взаимодействия и прилагането на разнообразни подходи.
Обосновка
Разхищението на храни има сериозни последици за околната и социално-икономическата среда, храненето и етиката; появява се на всички етапи на хранителната верига както в развитите, така и в развиващите се страни. Поради това е от съществено значение разхищението на храни да се намали с помощта както на информационни кампании, така и чрез разработването на нови технологии например в областта на опаковането или на начините на съхранение на храните.
Изменение 29 Предложение за регламент Приложение І – част ІІІ – точка 2 – точка 2.1 – параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Потенциалът на биологичните ресурси и екосистемите може да бъде използван по много по-устойчив, ефективен и интегриран начин. Например по-добре може да се оползотвори потенциалът на биомасата от горите и на потоците от отпадъци със селскостопански, воден, промишлен и общински произход.	Потенциалът на биологичните ресурси и екосистемите може да бъде използван по много по-устойчив, ефективен и интегриран начин. Например по-добре може да се оползотвори потенциалът на биомасата от горите и земеделието и на потоците от отпадъци със селскостопански, воден, промишлен и общински произход.
Изменение 30 Предложение за регламент Приложение 1 – Част ІІІ – точка 2.2 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Пълноценно функциониращата европейска биоикономика — включваща устойчивото производство на възобновяеми ресурси от земната и водната околна среда и тяхното превръщане в храни, продукти на биологична основа и биоенергия, както и в съответни обществени блага – ще генерира висока европейска добавена стойност. Ако се управлява по устойчив начин; тя може да се намали екологичният отпечатък на първичното производство и на веригата на доставки като цяло. Тя може да увеличи тяхната конкурентоспособност и да осигури работни места, както и възможности за стопанска дейност с оглед да се развиват селските и крайбрежните райони. Предизвикателствата във връзка с продоволствената сигурност, устойчивото земеделие и с биоикономиката като цяло са от европейски и световен характер. Действията на равнището на Съюза, са от съществено значение за формирането на клъстери, за да се постигне необходимият размах и критична маса в допълнение на усилията на отделни държави-членки или групи от такива. Подходът с множество участници ще осигури необходимите полезни взаимодействия между изследователите, предприятията, земеделските стопани/производители, консултантите и крайните потребители. Действията на равнището на Съюза са необходими и за съгласуван отговор на това предизвикателство отвъд рамките на отделните сектори и със силно обвързване със съответните политики на Съюза. Координацията на равнище ЕС на научните изследвания и иновациите ще стимулира необходимите промени в Съюза и ще спомага за ускоряването им.	Пълноценно функциониращата европейска биоикономика — включваща устойчивото производство на възобновяеми ресурси от земната и водната околна среда и тяхното превръщане в храни и фуражи, продукти на биологична основа и биоенергия, както и в съответни обществени блага – ще генерира висока европейска добавена стойност. Ако се управлява по устойчив начин; тя може да се намали екологичният отпечатък на първичното производство и на веригата на доставки като цяло. Тя може да увеличи тяхната конкурентоспособност и да осигури работни места, както и възможности за стопанска дейност с оглед да се развиват селските и крайбрежните райони. Предизвикателствата във връзка с продоволствената сигурност, устойчивото земеделие и с биоикономиката като цяло са от европейски и световен характер. Действията на равнището на Съюза, са от съществено значение за формирането на клъстери, за да се постигне необходимият размах и критична маса в допълнение на усилията на отделни държави-членки или групи от такива. Подходът с множество участници ще осигури необходимите полезни взаимодействия между изследователите, предприятията, земеделските стопани/производители, консултантите и крайните потребители. Следва да бъдат положени специални усилия, за да се гарантира, че земеделските производители и техните представителни организации участват в дейности по размяна на знания и имат роля в определянето на научноизследователските приоритети. Изследователите следва да получават стимули, за да участват в дейности по обмен на знания, дори когато те се отнасят до вече провеждащи се научни изследвания. Действията на равнището на Съюза са необходими и за съгласуван отговор на това предизвикателство отвъд рамките на отделните сектори и със силно обвързване със съответните политики на Съюза. Координацията на равнище ЕС на научните изследвания и иновациите ще стимулира необходимите промени в Съюза и ще спомага за ускоряването им.
Обосновка
Дейностите по обмен на знания трябва да бъдат конкретно адаптирани към земеделските производители или техните представителни организации, които са в по-неблагоприятно положение от предприятията що се отнася до участието им в подобни дейности. Мнението на земеделските производители по отношение на научноизследователските приоритети следва да бъде вземано предвид. Учените получават стимули основно, за да провеждат нови научни изследвания, но не и да обясняват и обсъждат провеждащи се научни изследвания с неспециалисти, които са заинтересовани от приложението на изследванията.
Изменение 31 Предложение за регламент Приложение І – част ІІІ – точка 2 – точка 2.3 – буква а) – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
а) Устойчиво земеделие и горско стопанство	а) Устойчиво и конкурентоспособно земеделие и горско стопанство
Изменение 32 Предложение за регламент Приложение І – част ІІІ – точка 2 – точка 2.3 – буква а)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта е да доставя достатъчно количество храна, фураж, биомаса и други суровини, като същевременно се опазват природните ресурси и се подобряват екосистемните услуги, включително справяне с изменението на климата и ограничаването му. Дейностите са насочени към по-устойчиви и производителни земеделски и горски системи, които да са както ресурсно ефективни (включително нисковъглеродни), така и устойчиви, като същевременно се разработват услуги, концепции и политики за икономическо укрепване на селските райони.	Целта е да доставя достатъчно количество храна, фураж, биомаса и други суровини, като същевременно се опазват природните ресурси и се подобряват екосистемните услуги, включително справяне с изменението на климата и ограничаването му. Дейностите са насочени към по-устойчиви и производителни земеделски и горски системи, които да са както ресурсно по-ефективни (включително хранително и енергийно ефективни и нисковъглеродни цели), така и устойчиви, да увеличават качеството и стойността на земеделските продукти, като същевременно се разработват услуги, концепции и политики за икономическо укрепване на селските райони и иновативни МСП в селските райони. Развитието на капацитета за знания и трансферът на иновации в земеделието са насочени към промяна на непрекъснато намаляващия потенциал за растеж на добива в Европа и към създаване на благоприятен цикъл за постигане на устойчиво увеличаване на земеделското производство на Съюза. С оглед намаляване на въглеродния отпечатък на земеделието, следва да се подчертае важността на късите снабдителски вериги.
Изменение 33 Предложение за регламент Приложение І – част ІІІ – точка 2 – точка 2.3 – буква б)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта е да се изпълнят изискванията на гражданите за безопасна, здравословна и достъпна по цена храна, както и да се повиши устойчивостта на преработката и разпространението на храни и фуражи, а хранително-вкусовият сектор да стане по-конкурентоспособен. Дейностите са насочени към здравословни и безопасни храни за всички граждани, информиран избор на потребителите и конкурентоспособни методи за преработка на храни с използването на по-малко ресурси и генерирането на по-малко странични продукти, отпадъци и парникови газове.	Целта е да се изпълнят изискванията на гражданите за безопасна, здравословна и достъпна по цена храна, както и да се повиши устойчивостта на преработката и разпространението на храни и фуражи както и на консумацията на храни, а хранително-вкусовият сектор да стане по-конкурентоспособен. Дейностите са насочени към постигането на широко разнообразие от здравословни, автентични, висококачествени и безопасни храни за всички граждани, информиран избор на потребителите и конкурентоспособни методи за преработка на храни с използването на по-малко ресурси и добавки и генерирането на по-малко странични продукти, отпадъци и парникови газове. Необходимо е потребителите да правят съзнателен избор и да не бъдат информирани единствено относно това кои храни са безопасни, но и да осъзнават последиците от своя избор и разхищението на храните за околната и социално-икономическата среда и храненето. Тези иновации следва също така да са насочени към намаляване на разхищението на храни в производството, по дистрибуторската верига и от страна на потребителите.
Изменение 34 Предложение за регламент Приложение І – част ІІІ – точка 2 – точка 2.3 – буква г)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта е да се насърчава развитието на нисковъглеродна, ефективно използваща ресурсите, устойчива и конкурентоспособна европейска промишленост на биологична основа. Дейностите са насочени към подпомагане на биоикономиката чрез превръщането на традиционни промишлени процеси и продукти в такива на биологична основа с ефективно използване на ресурсите и енергията, разработване на интегрирани рафинерии за биогорива, използващи биомаса от първичното производство, биологични отпадъци и странични продукти на промишлеността на биологична основа, отваряне на нови пазари чрез спомагаща за това стандартизация, регулиране, демонстрации, изпитвания на място и др., като се вземат предвид последиците от биоикономиката за ползването на земята и промените в него.	Целта е да се насърчава развитието на нисковъглеродна, по-ефективно използваща ресурсите (включително ефективност на използването на храната, енергията, въглерода, водата и почвите), устойчива и конкурентоспособна европейска промишленост на биологична основа, като същевременно биологични отпадъци се превръщат в актив, който се използва в пълния му потенциал. Създаването на затворен кръг между градските и селските райони е от жизненоважно значение. Дейностите са насочени към подпомагане на биоикономиката чрез превръщането на традиционни промишлени процеси и продукти в такива на биологична основа с ефективно използване на ресурсите и енергията, разработване на интегрирани рафинерии за биогорива второ и трето поколение, произвеждащи и използващи биомаса и други остатъци от първичното селскостопанско и горско производство, биологични отпадъци и странични продукти на промишлеността на биологична основа, както и чрез ефективното превръщане на биологичните отпадъци от градските райони в селскостопански суровини. Това ще насърчи отварянето на нови пазари и ще създаде потенциални нови потоци от приходи за първичните производители чрез спомагаща за това стандартизация, схеми за сертифициране, регулиране, демонстрации, изпитвания на място и др., като се вземат предвид последиците от биоикономиката за ползването на земята и промените в него.
Изменение 35 Предложение за регламент Приложение І – част ІІІ – точка 5 – точка 5.2 – параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
За решаване на проблемите по достъпа до суровини се налагат координирани научноизследователски и иновационни усилия в много дисциплини и сектори, което ще спомогне за безопасни, икономически ефективни, екологосъобразни и социално приемливи решения по цялата верига на създаване на добавена стойност (проучване, добив, преработка, повторно използване, рециклиране и замяна). Иновациите в тези области ще предоставят възможности за растеж и заетост, както и варианти за иновации, обхващащи науката, технологиите, икономиката, политиката и управлението. По тази причина се подготвя европейско партньорство за иновации в областта на суровините.	За решаване на проблемите по достъпа до суровини се налагат координирани научноизследователски и иновационни усилия в много дисциплини и сектори, което ще спомогне за безопасни, икономически ефективни, екологосъобразни и социално приемливи решения по цялата верига на създаване на добавена стойност (проучване, добив, преработка, повторно използване, рециклиране и замяна). Конкретни усилия за иновации следва да бъдат съсредоточени върху използването на водните ресурси в земеделието, като се има предвид нарастващата нужда от вода в сектора и по-честата поява на периоди на тежка суша, засягащи все по-големи части от света, в това число например европейските държави от Средиземноморието. Иновациите в тези области ще предоставят възможности за растеж и заетост, както и варианти за иновации, обхващащи науката, технологиите, икономиката, политиката и управлението. По тази причина се подготвя европейско партньорство за иновации в областта на суровините.
Изменение 36 Предложение за регламент Приложение І – част ІV – точка 3 – точка 3.3 – буква б) – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика	б) Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие и горско стопанство, мореплавателски и морски изследвания и биоикономика
Изменение 37 Предложение за регламент Приложение І – част ІV – точка 3 – точка 3.3 – буква д) – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
д) Действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и суровини	д) Действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и съхранение и устойчиво използване на суровини

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)
Позовавания	COM(2011)0809 – C7-0466/2011 – 2011/0401(COD)
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание	ITRE 13.12.2011 г.
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание	AGRI 13.12.2011 г.
Докладчик по становище: Дата на назначаване	Sandra Kalniete 20.12.2011 г.
Разглеждане в комисия	24.4.2012 г.	31.5.2012 г.
Дата на приемане	10.7.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	31 3 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	John Stuart Agnew, Eric Andrieu, Liam Aylward, Luis Manuel Capoulas Santos, Vasilica Viorica Dăncilă, Michel Dantin, Paolo De Castro, Albert Deß, Diane Dodds, Herbert Dorfmann, Мария Габриел, Iratxe García Pérez, Béla Glattfelder, Martin Häusling, Esther Herranz García, Peter Jahr, Elisabeth Jeggle, Jarosław Kalinowski, Elisabeth Köstinger, Gabriel Mato Adrover, Mairead McGuinness, James Nicholson, Georgios Papastamkos, Marit Paulsen, Britta Reimers, Ulrike Rodust, Alfreds Rubiks, Giancarlo Scottà, Czesław Adam Siekierski, Sergio Paolo Francesco Silvestris, Alyn Smith, Marc Tarabella
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Salvatore Caronna, Marian Harkin, Sandra Kalniete, Giovanni La Via, Astrid Lulling, Maria do Céu Patrão Neves

СТАНОВИЩЕ на комисията по рибно стопанство (20.9.2012)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

Докладчик по становище: Ioannis A. Tsoukalas

КРАТКА ОБОСНОВКА

С 68 000 км брегова линия, 22 държави членки с морски граници, близо 50% от жителите на ЕС, които живеят на по-малко от 50 км от брега, 5 милиона европейци, с професии, свързани с морето, и принос на повече от 5% към БВП на ЕС, е ясно, че морската среда и свързаните с нея дейности изпълняват ключова роля за европейското социално и икономическо развитие. Ролята на морската среда става още по-важна, когато вземем под внимание приноса й към усилията на ЕС да отговори на множество съвременни предизвикателства, пред които е изправен, като например енергийната ефективност, изменението на климата, транспорта, туризма, здравеопазването, увеличаването на населението, което ще доведе до съответното увеличаване на търсенето на храна и т.н.

В този контекст рибарството представлява жизненоважен и в същото време изключително чувствителен социално-икономически ресурс за гражданите на ЕС. С общо потребление на около 12 милиона тона рибни продукти годишно (55 млрд. евро), ЕС е един от най-важните световни пазари и въпреки това не е в състояние да задоволява по подходящ начин вътрешното потребление.

Взаимната зависимост между ЕС и морската среда изисква високо ниво на мореплавателски и морски изследвания, тъй като допринася за по-добро разбиране и по-добра защита на морските екосистеми и цели развитие на устойчиво рибарство, което опазва околната среда, като същевременно се вземат предвид социално-икономическите нужди на крайбрежните и островните общности.

Понастоящем над 90% от морското биологично разнообразие остава неизследвано. Липсата на надеждни научни данни прави усилията за постигане на устойчиво управление на рибните запаси в европейските води още по-трудно. Необходимостта от достатъчно надеждни данни за морската среда става спешна и събирането им следва да бъде подобрено във възможно най-голяма степен чрез съответните изследователски проекти и сътрудничества.

През последните години ЕС инвестира системно в мореплавателски и морски изследвания с цел разработване на иновативни технологични методи за отключване на огромния потенциал на морската среда и създаването на растеж и работни места чрез устойчиво използване на природните, хранителните, енергийните и биологичните ресурси. В настоящата 7-ма рамкова програма значителна, но все още недостатъчна сума се разпределя за рибарство, аквакултури и морски биотехнологии. Като се има предвид увеличението на бюджета за научни изследвания в „Хоризонт 2020“, сумата, отпусната за мореплавателски и морски изследвания, следва също да се увеличи.

Междусекторните и интердисциплинарните изследвания са основополагащи за по-доброто разбиране на морските екосистеми и за устойчивото управление на рибните запаси. Индустриалните, академичните и публичните партньорства, включващи мореплавателски и морските изследвания следва да бъдат засилени, като частният сектор, по-специално МСП, се ангажира активно в разработването на иновационни технологии и методи и в насърчаването на приложните изследвания. Подкрепата за интердисциплинарните, мултидисциплинарните и междусекторните партньорства в мореплавателските и морските изследователски програми ще допринесе за по-доброто разбиране на водната среда и неизбежно до устойчиво рибарство и аквакултура. В тази рамка бихме могли да проучим дали създаването под егидата на Европейски институт за иновации и технологии на съответната общност за знания и иновации (ОЗИ) би била от полза за насърчаването на морските изследвания.

Следва да се обмисли по-тясно сътрудничество на изследователските програми с политиката на сближаване, регионалната политика и структурните фондове, тъй като е налице необходимост от разработване на цялостни, динамични и териториални подходи към иновациите, изследванията и конкурентоспособността в сектора на рибарството. Такива взаимодействия биха улеснили стратегии за интелигентна специализация и способността на регионите на ЕС да се справят със съвременните предизвикателства. Необходими са също така ефективна координация и допълване на действията по „Хоризонт 2020“ с действията, финансирани от Европейския фонд за морско дело и рибарство.

Следва да се създаде атмосфера на взаимно доверие между изследователите и заинтересованите лица. Тяхното участие би подобрило качеството на научните данни и познанията, необходими за устойчиво управление на морските ресурси. Рибарската индустрия често разглежда изследванията като пречка за риболовните дейности и това следва да се промени. Възможностите за мобилност на изследователите, международното сътрудничество, обучението и образованието на високо равнище, напредналите технологии и стимулите за участие в риболовните дейности биха могли да направят европейското рибарство много конкурентно на международно равнище. Обменът на добри практики и ефективното използване на резултатите от съществуващите изследователски програми чрез открит достъп могат също така да спомогнат за преодоляването на различията между изследователската област и заинтересованите лица.

И накрая, считаме за положителна стъпка това, че мореплавателски и морските изследвания са изрично включени в „Хоризонт 2020“. Цел на тези изследвания следва да бъдат продуктивни морета и океани чрез устойчиво рибарство и аквакултури. Без адекватни средства обаче големият потенциал на сектора на морските изследвания и технологии ще остане неоползотворен, а морските богатства ще бъдат свръхексплоатирани до изчезване. ЕС се призовава да създаде специална бюджетна линия за междусекторни действия с цел да се развият възможни взаимодействия между мореплавателските и морските предизвикателства, надхвърлящи отделното общество.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по рибно стопанство приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в доклада си следните изменения:

Изменение 1 Предложение за регламент Съображение 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(1) Съюзът има за цел да укрепва своята научна и технологична база чрез създаването на европейско научноизследователско пространство (ERA), в което свободно да се движат изследователите и се разпространяват научни познания и технологии, и да насърчава повишаването на конкурентоспособността си, включително тази на своята промишленост. За постигане на посочените цели Съюзът следва да извършва научноизследователски, технологично-развойни и демонстрационни дейности, да насърчава международното сътрудничество, да разпространява и оптимизира резултатите и да стимулира обучението и мобилността.	(1) Съюзът има за цел да укрепва своята научна и технологична база чрез създаването на европейско научноизследователско пространство (ERA), в което свободно да се движат изследователите и се разпространяват научни познания и технологии, и да насърчава повишаването на конкурентоспособността си, включително тази на своята промишленост. За постигане на посочените цели Съюзът следва да извършва научноизследователски, технологично-развойни и демонстрационни дейности, да насърчава международното сътрудничество, да разпространява и оптимизира резултатите и да стимулира висококачествено целево обучение и мобилността.
Обосновка
Образованието и обучението следва да бъдат целеви, като се вземат предвид нуждите на европейските граждани.
Изменение 2 Предложение за регламент Член 2 – буква а)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
а) „научноизследователски и иновационни дейности“ означава целия спектър от дейности за научни изследвания, технологично развитие, демонстрации и иновации, включително насърчаване на сътрудничеството с трети държави и международни организации; разпространяване и оптимизиране на резултатите и стимулиране на обучението и мобилността на научните работници в Съюза;	а) „научноизследователски и иновационни дейности“ означава целия спектър от дейности за научни изследвания, технологично развитие, демонстрации и иновации, включително насърчаване на сътрудничеството с трети държави и международни организации; разпространяване и оптимизиране на резултатите и стимулиране на висококачественото целево обучение и мобилността на научните работници в Съюза;
Обосновка
Образованието и обучението следва да бъдат целеви, като се вземат предвид нуждите на европейските граждани.
Изменение 3 Предложение за регламент Член 13 - параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, включително равенство между половете; повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените.	1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки, на изменението на климата, продуктивните морета и океани и устойчивото развитие, на функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, включително равенство между половете; повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените
Изменение 4 Предложение за регламент Член 21 – параграф 2 – алинея 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целевите действия за насърчаване на сътрудничеството с конкретни трети държави или групи от трети държави се осъществяват въз основа на общ интерес и взаимна полза, като се вземат предвид техният научен и технологичен капацитет, възможностите на пазара и очакваното въздействие.	Целевите действия за насърчаване на сътрудничеството с конкретни трети държави или групи от трети държави, по-специално със стратегическите партньори на Съюза, се осъществяват въз основа на общ интерес и взаимна полза, като се вземат предвид техният научен и технологичен капацитет, възможностите на пазара и очакваното въздействие.
Изменение 5 Предложение за регламент Приложение 1 – параграф 14 – буква б)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика;	б) продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, устойчиви и продуктивни морета и океани и биоикономика;
Изменение 6 Предложение за регламент Приложение 1 – раздел 3 – точка 2 – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика	2. продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, устойчиви и продуктивни морета и океани и биоикономика
Изменение 7 Предложение за регламент Приложение 1 – раздел 3 – точка 2 – подточка 2.1 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Конкретната цел е да се осигурят достатъчно доставки на безопасна храна с високо качество и други продукти на биологична основа чрез разработване на продуктивни и ресурсно-ефективни първични производствени системи, спомагащи за свързани екосистемни услуги успоредно с конкурентни нисковъглеродни вериги на доставки. Това ще ускори прехода към устойчива европейска биоикономика.	Конкретната цел е да се осигурят достатъчно доставки на безопасна и здравословна храна с високо качество и други продукти на биологична основа чрез разработване на продуктивни и ресурсно-ефективни първични производствени и хранително-вкусови системи, спомагащи за свързани екосистемни услуги успоредно с конкурентни нисковъглеродни вериги на доставки. Това ще ускори прехода към устойчива европейска биоикономика.
Изменение 8 Предложение за регламент Приложение 1 – част III – точка 2 – подточка 2.1 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Необходими са все повече биологични ресурси, за да се отговори на пазарното търсене на сигурни и здравословни храни, биоматериали, биогорива и продукти на биологична основа, включващи от потребителски стоки до химикали в насипно състояние. Капацитетът на сухоземните и водните екосистеми, необходими за тяхното производство, обаче е ограничен, като същевременно има съперничество за тяхното използване, и отгоре на всичко те често не са управлявани оптимално, както показва например силният спад на въглеродното съдържание в почвата и на плодородието. Не са използвани напълно възможностите за насърчаване на екосистемните услуги от земеделска земя, гори, морски и сладки води чрез интегриране на агрономически и екологични цели за устойчиво производство.	Необходими са все повече биологични ресурси, за да се отговори на пазарното търсене на сигурни и здравословни храни, биоматериали, биогорива и продукти на биологична основа, включващи от потребителски стоки до химикали в насипно състояние. Капацитетът на сухоземните и водните екосистеми, необходими за тяхното производство, обаче е ограничен, като същевременно има съперничество за тяхното използване, и отгоре на всичко те често не са управлявани оптимално, както показва например силният спад на въглеродното съдържание в почвата и на плодородието. Не са използвани напълно възможностите за насърчаване на екосистемните услуги от земеделска земя, гори, морски и сладки води и стопанства за аквакултури чрез интегриране на агрономически и екологични цели за устойчиво производство.
Обосновка
Стопанствата за аквакултури следва да бъдат включени, като се има предвид взаимодействието им с морската среда и приносът им към устойчивото производство.
Изменение 9 Предложение за регламент Приложение І – част III – точка 2 – подточка 2.2 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Земеделието, горското стопанство и рибарството заедно с отраслите на биологична основа са основните сектори, които са в основата на биоикономиката. Тя представлява значителен и нарастващ пазар, чиято стойност се оценява на повече от 2 трилиона EUR, осигурява 20 милиона работни места и е с дял от 9 % в общата заетост в Европейския съюз през 2009 г. Инвестициите в научни изследвания и иновации в отговор на това обществено предизвикателство ще дадат възможност за водещи позиции на Европа в съответните пазари и ще играят роля за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и на водещите инициативи по нея „Съюз за иновации“ и „Европа за ефективно използване на ресурсите“.	Земеделието, горското стопанство, устойчивото рибарство и аквакултурите заедно с отраслите на биологична основа, са основните сектори, които са в основата на биоикономиката. Тя представлява значителен и нарастващ пазар, чиято стойност се оценява на повече от 2 трилиона EUR, осигурява 20 милиона работни места и е с дял от 9 % в общата заетост в Европейския съюз през 2009 г. Инвестициите в научни изследвания и иновации в отговор на това обществено предизвикателство ще дадат възможност за водещи позиции на Европа в съответните пазари и ще играят роля за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и на водещите инициативи по нея „Съюз за иновации“ и „Европа за ефективно използване на ресурсите“.
Обосновка
Приносът на устойчивото рибарство и аквакултури към биоикономиката следва да не бъде подценяван.
Изменение 10 Предложение за регламент Приложение І – част III – точка 2 – подточка 2.2 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Пълноценно функциониращата европейска биоикономика — включваща устойчивото производство на възобновяеми ресурси от земната и водната околна среда и тяхното превръщане в храни, продукти на биологична основа и биоенергия, както и в съответни обществени блага – ще генерира висока европейска добавена стойност. Ако се управлява по устойчив начин; тя може да се намали екологичният отпечатък на първичното производство и на веригата на доставки като цяло. Тя може да увеличи тяхната конкурентоспособност и да осигури работни места, както и възможности за стопанска дейност с оглед да се развиват селските и крайбрежните райони. Предизвикателствата във връзка с продоволствената сигурност, устойчивото земеделие и с биоикономиката като цяло са от европейски и световен характер. Действията на равнището на Съюза, са от съществено значение за формирането на клъстери, за да се постигне необходимият размах и критична маса в допълнение на усилията на отделни държави членки или групи от такива. Подходът с множество участници ще осигури необходимите полезни взаимодействия между изследователите, предприятията, земеделските стопани/производители, консултантите и крайните потребители. Действията на равнището на Съюза са необходими и за съгласуван отговор на това предизвикателство отвъд рамките на отделните сектори и със силно обвързване със съответните политики на Съюза. Координацията на равнище ЕС на научните изследвания и иновациите ще стимулира необходимите промени в Съюза и ще спомага за ускоряването им.	Пълноценно функциониращата европейска биоикономика — включваща устойчивото производство на възобновяеми ресурси от земната и водната околна среда и тяхното превръщане в храни, продукти на биологична основа и биоенергия, както и в съответни обществени блага – ще генерира висока европейска добавена стойност. Ако се управлява по устойчив начин; тя може да се намали екологичният отпечатък на първичното производство и на веригата на доставки като цяло. Тя може да увеличи тяхната конкурентоспособност и да осигури работни места, както и възможности за стопанска дейност с оглед да се развиват селските, морските и крайбрежните райони. Предизвикателствата във връзка с продоволствената сигурност, устойчивото земеделие, устойчивото рибарство и аквакултури, и с биоикономиката като цяло са от регионален, национален, европейски и световен характер. Действията на равнището на Съюза и ефективната им координация са от съществено значение за формирането на клъстери, за да се постигне необходимият размах и критична маса в допълнение на усилията на отделни държави членки или групи от такива. Подходът с множество участници ще осигури необходимите полезни взаимодействия между изследователите, учените, предприятията, земеделските стопани/производители, рибарите/производителите на аквакултури, консултантите, създателите на политики и крайните потребители. Действията на равнището на Съюза са необходими и за съгласуван отговор на това предизвикателство отвъд рамките на отделните сектори и със силно обвързване със съответните политики на Съюза. Координацията на равнище ЕС на научните изследвания и иновациите ще стимулира необходимите промени в Съюза и ще спомага за ускоряването им.
Обосновка
Създателите на политики могат да изпълняват важна роля. Те следва да разглеждат и да отчитат действителните нужди както на морските екосистеми, така и на съответните заинтересовани страни преди да вземат решение. Приносът на рибарството и аквакултурите към биоикономиката следва да не бъде подценяван.
Изменение 11 Предложение за регламент Приложение І – част III – точка 2 – подточка 2.2 – параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Научните изследвания и иновациите ще имат допирни точки с широк спектър от политики и съответни цели на Съюза, включително общата селскостопанска политика (по-специално политиката за развитие на селските райони) и европейско партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“, общата политика в областта на рибарството, интегрираната морска политика, европейската програма за изменението на климата, Рамковата директива за водите, Рамковата директива за морската стратегия, плана за действие за горите, тематичната стратегия за опазване на почвите, стратегията за биологичното разнообразие на ЕС за 2020 г., стратегическия план за енергийни технологии, политиките на Съюза в областта на иновациите и промишлеността, външната политика и политиката за подпомагане на развитието, фитосанитарните стратегии, стратегиите за здравето на животните и хуманното отношение към тях, и регулаторните рамки за опазване на околната среда, здравето и безопасността, за насърчаване на ефективното използване на ресурсите, за действия във връзка с климата, и за намаляване на отпадъците. По-добрата интеграция на научните изследвания и иновациите в съответните политики на Съюза значително ще подобри тяхната европейска добавена стойност, ще осигури лостов ефект, ще увеличи общественото значение и ще спомогне за по-нататъшното развитие на устойчивото управление на земята, моретата и океаните, както и на пазарите на биоикономиката.	Научните изследвания и иновациите ще имат допирни точки с широк спектър от политики и съответни цели на Съюза, включително общата селскостопанска политика (по-специално политиката за развитие на селските райони) и европейско партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“, общата политика в областта на рибарството, интегрираната морска политика, европейската програма за изменението на климата, Рамковата директива за водите, Рамковата директива за морската стратегия, плана за действие за горите, тематичната стратегия за опазване на почвите, стратегията за биологичното разнообразие на ЕС за 2020 г., стратегическия план за енергийни технологии, политиките на Съюза в областта на иновациите и промишлеността, външната политика и политиката за подпомагане на развитието, фитосанитарните стратегии, стратегиите за здравето на животните и хуманното отношение към тях, и регулаторните рамки за опазване на околната среда, здравето и безопасността, за насърчаване на ефективното използване на ресурсите, за действия във връзка с климата, и за намаляване на отпадъците. По-добрата интеграция на пълния цикъл от фундаментални научни изследвания до иновациите в съответните политики на Съюза значително ще подобри тяхната европейска добавена стойност, ще осигури лостов ефект, ще увеличи общественото значение, ще осигури здравословни хранителни продукти и ще спомогне за по-нататъшното развитие на устойчивото управление на земята, моретата, вътрешните води и океаните, както и на пазарите на биоикономиката.
Изменение 12 Предложение за регламент Приложение І – част III – точка 2 – подточка 2.2 – параграф 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Продиктуваните от предизвикателствата действия, насочени към социални и икономически ползи и модернизацията на свързаните с биоикономиката сектори и пазари, се подкрепят чрез мултидисциплинарни научни изследвания, които са двигател на иновациите и водят до разработването на нови практики, продукти и процеси. Освен това ще се следва широк подход към иновациите, обхващащ технологични, нетехнологични, организационни, икономически и социални иновации, включително например нови бизнес модели, търговски марки и услуги.	Продиктуваните от предизвикателствата действия, насочени към социални и икономически ползи и модернизацията на свързаните с биоикономиката сектори и пазари, се подкрепят чрез мултидисциплинарни научни изследвания и междусекторен подход между различни теми, по-добра координация между изследователите и съответните заинтересовани страни, които са двигател на иновациите и водят до разработването на нови практики, продукти и процеси. Освен това ще се следва широк подход към иновациите, обхващащ технологични, нетехнологични, организационни, икономически и социални иновации, включително например нови бизнес модели, търговски марки и услуги.
Обосновка
Предвид различните предизвикателства, с които трябва да се справя ЕС, е необходима е ефективна и координирана изследователска дейност чрез междусекторен подход. За това усилие са от съществено значение знанията и опитът на всички заинтересовани страни.
Изменение 13 Предложение за регламент Приложение 1 – част III – точка 2 – подточка 2.3 – буква в) – заглавие
Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) Оползотворяване на потенциала на водните биологични ресурси	в) Оползотворяване на потенциала на рибарството, аквакултурите, морските технологии и водните ресурси чрез устойчиво управление на рибарството
Обосновка
Водната среда включва както биологичните, така и неживите ресурси. Необходимо е устойчиво управление на рибарството, отчитащо нуждите на екосистемите и на рибарите.
Изменение 14 Предложение за регламент Приложение 1 – част III – точка 2 – подточка 2.3 – буква в) – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта е устойчивата експлоатация на водните биологични ресурси за получаването на максимални социални и икономически ползи/възвращаемост от европейските океани и морета. Дейностите са насочени към оптимален принос за осигуряването на храна чрез развитие на устойчиво и екологосъобразно рибарство и конкурентоспособна европейска аквакултура в контекста на световната икономика и към стимулиране на морските иновации чрез биотехнология за подхранване на интелигентен „син“ растеж.	Целта е устойчивата експлоатация на водните биологични ресурси за получаването на максимални социални и икономически ползи/възвращаемост от европейските океани и морета и вътрешните водни басейни (сладководни и соленоводни басейни и басейни с бракична вода). Продуктивните морета и океани биха могли да гарантират просперитета на морските сектори, както и запазването на морското биоразнообразие, като това може да се постигне чрез развиването на устойчиво рибарство и аквакултури. Дейностите са насочени към оптимален принос за осигуряването на храна чрез развитие на устойчиво и екологосъобразно рибарство и конкурентоспособна европейска аквакултура, която обхваща всички съответни водни видове и производствени системи в контекста на световната икономика и към стимулиране на морските иновации чрез биотехнология за подхранване на интелигентен „син“ растеж, който ще предостави устойчиви и иновативни решения за отключване на големия потенциал на моретата. Предвид силното взаимодействие между експлоатираните водни биологични ресурси и околната среда, целта е да се развият междусекторни мореплавателски и морски научни и технологични знания с оглед на по-добро използване на морския потенциал в мореплавателскте и морските отрасли, като същевременно се опазва морската среда и се извършва приспособяване към изменението на климата. Този стратегически координиран подход за мореплавателски и морски изследвания в рамките на всички предизвикателства и стълбове на „Хоризонт 2020“ ще окаже също така подкрепа в прилагането на съответните политики на Съюза, за да спомогне за осъществяване на ключовите цели за син растеж и ще гарантира също икономическия и социалния просперитет на европейския сектор на морски хранителни продукти (обхващащ цялата верига на морски хранителни продукти от производството до потребителите). Специален бюджетен ред ще бъде определен за междусекторни дейности.
Изменение 15 Предложение за регламент Приложение 1 – част ІІІ – точка 2 – подточка 2.3 – буква в) – параграф 1 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Важно е да има целенасочени изследвания с цел да бъдат посрещнати реалните потребности както на екосистемите, така и на рибарството и областта на аквакултурата. За тази цел от съществено значение е сътрудничеството между изследователите и заинтересованите страни на всички нива (рибари, предприятия, потребители, създатели на политики и т.н.) и ефективната координация на съществуващите релевантни изследователски институции. Това ще помогне да се изгради взаимно доверие между заинтересованите лица и учените, което ще доведе до дългосрочно устойчиво управление на морските ресурси. В допълнение към това обменът на добри практики, както и ефективното използване на резултатите, получени от съществуващата изследователска програма, чрез открит достъп до резултатите от изследвания може да има жизненоважна роля. Като се има предвид сериозната липса на достоверни научни данни, следва да бъде засилено действието на съответните съществуващи механизми (например Европейска мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODnet)). Следва да бъдат предложени европейски изследователски проекти за събиране на данни, както и за предоставяне на лесен и свободен достъп до тях.
Обосновка
Необходима е атмосфера на взаимно доверие между изследователите и представителите на сектора на рибарството (предприятия, МСП, потребители, създатели на политики и т.н.) с цел подобряване на научните данни и знания, необходими за ефективното прилагане на мерките. Целенасочените изследвания и достоверните научни данни ще допринесат за посрещането на техническите, социалните и икономическите нужди на сектора, както и да бъдат покрити изискванията, свързани с околната среда.
Изменение 16 Предложение за регламент Приложение 1 – част ІІІ – точка 2 – подточка 2.3 – буква в) – параграф 1 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Следва също така да се предложи сътрудничество, както и по-тесни връзки между хората, които работят в сферата на мореплавателските и морските изследвания, и изследователите в други области (околна среда, енергетика, транспорт и т.н.). Тези области се допълват взаимно, поради което следва да се установят по-тесни връзки между тях.
Изменение 17 Предложение за регламент Приложение 1 – част ІІІ – точка 2 – подточка 2.3 – буква в) – параграф 1 б (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	В тази рамка е необходимо да се направи опит за преодоляване на различията между фундаменталните и приложните изследвания, както и да се подчертае, че високите постижения в изследователската област включват както базови, така и приложни изследвания.
Обосновка
Стълбата към високите постижения в изследователската дейност е в основата на „Хоризонт 2020“, но следва също така да се отчита това, че високите постижения включват и приложните изследвания. „Хоризонт 2020“ обръща внимание на иновациите и на практическото приложение на знанията и изследванията.
Изменение 18 Предложение за регламент Приложение 1 – част ІІІ – точка 2 – подточка 2.3 – буква в) – параграф 1 в (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Взаимодействията и тясното сътрудничество със структурните фондове ще допринесе за засилването на мореплавателските и морските изследвания и ще дадат резултати на екологично, социално и икономическо равнище. Финансирането на проекти от различни източници ще допринесе също така за засилване на участието на регионите в изследователските усилия на ЕС.
Обосновка
Морската среда и свързаните с нея дейности играят ключова роля за социалното и икономическото развитие на Европа и по-точно за развитието на европейските региони. Сътрудничеството със структурните фондове ще има положително въздействие върху сектора на рибарството чрез целенасочени действия на национално и регионално равнище.
Изменение 19 Предложение за регламент Приложение 1 – част ІІІ – точка 2 – подточка 2.3 – буква в) – параграф 1 г (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Необходимо е тясно сътрудничество и добра координация с Европейския фонд за морско дело и рибарство, за да се избегне припокриването и да се подпомогне активното участие на сектора на рибарството в европейските проекти.
Обосновка
Необходима е ефективна координация и допълване на действията по „Хоризонт 2020“ с действията, финансирани от Европейския фонд за морско дело и рибарство, за да се избегне припокриването и дублирането между тях.
Изменение 20 Предложение за регламент Приложение 1 – част III – точка 2 – подточка 2.3 – буква в) – параграф 1 д) (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	За да бъдат в съответствие с Общата политика в областта на рибарството, действията вземат също така предвид подхода „отдолу нагоре“ и отделят повече внимание на сътрудничеството на национално и регионално равнище.
Обосновка
Подходът на ЕС „отгоре надолу“ в сектора на рибарството се оказа неуспешен и понастоящем е ясна общата необходимост от по-добра комуникация със заинтересованите лица. Регионите трябва да играят важна роля в мореплавателските и морските изследвания. Крайбрежните и островните общности могат да предложат изследвания и иновации благодарение на своя опит и практически познания.
Изменение 21 Предложение за регламент Приложение 1 – част III – точка 2 – подточка 2.3 – буква г) – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта е да се насърчава развитието на нисковъглеродна, ефективно използваща ресурсите, устойчива и конкурентоспособна европейска промишленост на биологична основа. Дейностите са насочени към подпомагане на биоикономиката чрез превръщането на традиционни промишлени процеси и продукти в такива на биологична основа с ефективно използване на ресурсите и енергията, разработване на интегрирани рафинерии за биогорива, използващи биомаса от първичното производство, биологични отпадъци и странични продукти на промишлеността на биологична основа, отваряне на нови пазари чрез спомагаща за това стандартизация, регулиране, демонстрации, изпитвания на място и др., като се вземат предвид последиците от биоикономиката за ползването на земята и промените в него.	Целта е да се насърчава развитието на нисковъглеродна, ефективно използваща ресурсите, устойчива и конкурентоспособна европейска промишленост на биологична основа. Дейностите са насочени към подпомагане на биоикономиката чрез превръщането на традиционни промишлени процеси и продукти в такива на биологична основа с ефективно използване на ресурсите и енергията, разработване на интегрирани рафинерии за биогорива, използващи биомаса от първичното производство, биологични отпадъци и странични продукти на промишлеността на биологична основа, отваряне на нови пазари чрез спомагаща за това стандартизация, регулиране, демонстрации, изпитвания на място и др., като се вземат предвид последиците от биоикономиката за ползването на земята и морето, както и промените в него.
Изменение 22 Предложение за регламент Приложение І – част III – точка 5 – подточка 5.1 – параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Нарастващото въздействие на изменението на климата и екологичните проблеми, като например увеличаването на киселинността на океанските води, топенето на ледовете в Арктика, влошаването на качеството и изтощаването на почвата, недостигът на вода, химическото замърсяване и загубата на биологично разнообразие, показват, че планетата се доближава до границите на своята устойчивост. Например без по-ефективно използване на водните ресурси търсенето на вода се очаква да надхвърли предлагането с 40 % след 20 години. Горите изчезват с тревожно висока скорост от 5 млн. хектара годишно. Взаимодействията между ресурси могат да породят рискове за системата — с изчерпването на даден ресурс възниква необратима повратна точка за други ресурси и екосистеми. Ако се запазят сегашните тенденции, за поддържането на нарастващото световно население към 2050 г. ще бъдат необходими ресурсите на повече от две планети като Земята.	Нарастващото въздействие на изменението на климата и екологичните проблеми, като например увеличаването на киселинността на океанските води, промените в тяхната циркулация, повишаването на температурата на морските води, топенето на ледовете в Арктика, влошаването на качеството и изтощаването на почвата, недостигът на вода, химическото замърсяване и загубата на биологично разнообразие, показват, че планетата се доближава до границите на своята устойчивост. Например без по-ефективно използване на водните ресурси търсенето на вода се очаква да надхвърли предлагането с 40 % след 20 години. Горите изчезват с тревожно висока скорост от 5 млн. хектара годишно. Взаимодействията между ресурси могат да породят рискове за системата — с изчерпването на даден ресурс възниква необратима повратна точка за други ресурси и екосистеми. Ако се запазят сегашните тенденции, за поддържането на нарастващото световно население към 2050 г. ще бъдат необходими ресурсите на повече от две планети като Земята.
Изменение 23 Предложение за регламент Приложение І – част III – точка 5 – подточка 5.2 – параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
За решаване на проблемите по достъпа до суровини се налагат координирани научноизследователски и иновационни усилия в много дисциплини и сектори, което ще спомогне за безопасни, икономически ефективни, екологосъобразни и социално приемливи решения по цялата верига на създаване на добавена стойност (проучване, добив, преработка, повторно използване, рециклиране и замяна). Иновациите в тези области ще предоставят възможности за растеж и заетост, както и варианти за иновации, обхващащи науката, технологиите, икономиката, политиката и управлението. По тази причина се подготвя европейско партньорство за иновации в областта на суровините.	За решаване на проблемите по достъпа до суровини се налагат координирани научноизследователски и иновационни усилия в много дисциплини и сектори, което ще спомогне за безопасни, икономически ефективни, екологосъобразни и социално приемливи решения по цялата верига на създаване на добавена стойност (проучване, добив, преработка, повторно използване, рециклиране и замяна). Предизвикателствата във връзка с водата включват използването на водата в селска, градска и промишлена среда, както и опазването на водните екосистеми. Иновациите в тези области ще предоставят възможности за растеж и заетост, както и варианти за иновации, обхващащи науката, технологиите, икономиката, политиката и управлението. По тази причина се подготвят европейски партньорства за иновации в областта на ефективното използване на водата и суровините.
Изменение 24 Предложение за регламент Приложение 1 – част III – точка 6.3 – подточка 6.3.1 – параграф 2 – буква б а) (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(ба) усилия за създаване на европейски модели за социално сближаване и благосъстояние като международни критерии; както и усилия за изпълнение на препоръките на МОТ относно поощряването на научни изследвания и професионална подготовка в областта на здравеопазването, хигиената и безопасността на работното място.
Изменение 25 Предложение за регламент Приложение І – част IV – точка 3 – подточка 3.3 – буква б) – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания и биоикономика	б) б) продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, продуктивни морета и океани и биоикономика.
Изменение 26 Предложение за регламент Приложение І – част IV – точка 3 – подточка 3.3 – буква б)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Подкрепа за разработването, прилагането и наблюдението на европейските политики в областта на селското стопанство и рибарството, включително за продоволствена безопасност и сигурност, и за развитието на биоикономиката например чрез прогнозиране на реколтата, технически и социално-икономически анализи и моделиране.	Подкрепа за разработването, прилагането и наблюдението на европейските политики в областта на селското стопанство, рибарството и аквакултурата, включително за продоволствена безопасност и сигурност, и за развитието на биоикономиката например чрез прогнозиране на реколтата, технически и социално-икономически анализи и моделиране, както и научна и техническа основа на управлението на рибарството.
Обосновка
Научната и техническата основа ще допринесе за устойчивото управление на рибарството, например чрез използването на по-селективни съоръжения и други по-благоприятни за околната среда инструменти.
Изменение 27 Предложение за регламент Приложение 1 – част V – точка 1 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Европа е с структурни слабости по отношение на иновационен капацитет и способност да предоставя нови услуги, продукти и процеси. Основните проблеми включват: относително слабите резултати на Европа в привличането и задържането на таланти; недостатъчното икономическо и социално оползотворяване на съществуващите предимства в областта на научните изследвания; ниското равнище на предприемаческа активност; недостатъчния за конкурентоспособност в световен мащаб размер на ресурсите в центровете за високи постижения; както и прекалено голям брой пречки за сътрудничество на европейско равнище в рамките на триъгълника на знанието — висше образование, научни изследвания и стопанската дейност.	Европа е с структурни слабости по отношение на иновационен капацитет и способност да предоставя нови услуги, продукти и процеси. Основните проблеми включват: относително слабите резултати на Европа в привличането и задържането на таланти; недостатъчното икономическо и социално оползотворяване на съществуващите предимства в областта на научните изследвания; липсата на достигащи до пазара резултати от научните изследвания; ниското равнище на предприемаческа активност и липсата на предприемачески манталитет; слабото мобилизиране на публичните инвестиции в научноизследователската и развойна дейност, недостатъчния за конкурентоспособност в световен мащаб размер на ресурсите, включително човешките ресурси, в центровете за високи постижения; както и прекалено голям брой пречки за сътрудничество на европейско равнище в рамките на триъгълника на знанието — висше образование, научни изследвания и стопанската дейност.
Изменение 28 Предложение за регламент Приложение 1 – част V – точка 3 – буква в) – заглавие
Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) Създаване на талантливи и квалифицирани кадри с предприемачески дух чрез образование и обучение	в) Създаване на талантливи и квалифицирани кадри с предприемачески дух чрез целево образование и обучение на високо ниво
Обосновка
Образованието и обучението следва да бъдат целеви, като се вземат предвид нуждите на европейските граждани.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)
Позовавания	COM(2011)0809 – C7-0466/2011 – 2011/0401(COD)
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание	ITRE 13.12.2011 г.
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание	PECH 13.12.2011 г.
Докладчик по становище: Дата на назначаване	Ioannis A. Tsoukalas 20.12.2011 г.
Разглеждане в комисия	24.1.2012 г.	31.5.2012 г.	11.7.2012 г.
Дата на приемане	19.9.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	21 0 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Antonello Antinoro, Kriton Arsenis, Alain Cadec, Chris Davies, João Ferreira, Carmen Fraga Estévez, Pat the Cope Gallagher, Dolores García-Hierro Caraballo, Marek Józef Gróbarczyk, Ian Hudghton, Илияна Малинова Йотова, Werner Kuhn, Isabella Lövin, Gabriel Mato Adrover, Guido Milana, Maria do Céu Patrão Neves, Crescenzio Rivellini, Ulrike Rodust, Raül Romeva i Rueda, Isabelle Thomas, Nils Torvalds, Jarosław Leszek Wałęsa
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jean-Paul Besset, Luis Manuel Capoulas Santos, Diane Dodds, Julie Girling, Ana Miranda, Jens Nilsson, Nikolaos Salavrakos, Antolín Sánchez Presedo, Ioannis A. Tsoukalas
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Nuno Teixeira

СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (26.7.2012)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

Докладчик по становище: Emma McClarkin

КРАТКА ОБОСНОВКА

Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно „Хоризонт 2020“ има за цел да обедини финансирането на ЕС за научни изследвания и иновации в една единствена програма. То се стреми да установи и да съсредоточи вниманието върху три приоритетни области - Върхови научни постижения, Водещи позиции в промишлеността и Обществени предизвикателства.

Докладчикът приветства предложението и твърдо подкрепя ангажимента за върхови постижения в науката като ключов критерий за финансиране. При все това докладчикът счита, че изследванията на европейското културно наследство, които фигурираха в предишни програми за финансиране на научните изследвания, сега не присъстват изрично в „Хоризонт 2020“. Ето защо докладчикът иска да включи в настоящия регламент изрично споменаване на културното наследство.

Освен това, тъй като Договорът от Лисабон предостави на Европейския съюз нови компетенции в областта на спорта, докладчикът би искал възможностите за финансиране в рамките на „Хоризонт 2020“ да бъдат използвани, за да се подчертае изрично потенциала на научните изследвания в спорта като средство за подобряване на общото здравословно състояние на хората в Европа и като средство за благоприятстване на социалното сближаване и приобщаването.

Докладчикът счита също така, че ролята на жените в науката и технологиите следва да бъде допълнително засилена, както и че ролята на академичните изследвания и образованието за разработването на иновативни продукти и нови бизнес модели в рамките на МСП се нуждае от укрепване, за да могат да бъдат изпълнени целите на приоритетната инициатива „Съюз за иновации“ и да бъдат МСП по-динамични и иновативни.

Следва да се наблегне на всички дейности по „Хоризонт 2020“, за да станат по-лесно достъпни и трябва да бъде обърнато нужното внимание на разработването на устойчиви ценови модели за научните публикации.

Докладчикът счита, че европейската добавена стойност на Европейският институт за иновации и технологии (EIT) трябва да бъде допълнително оценена, тъй като съвсем не е ясно дали изразходваните по тази инициатива пари биха довели до повече полза от парите, насочени към други приоритети в рамките на „Хоризонт 2020“. Поради тази причина докладчикът предлага намаляване на бюджета за EIT до 1 милиард евро, като оставащите 2 милиарда се връщат към бюджета на „Хоризонт 2020“ за финансиране на увеличението на обхвата на този приоритет в резултат на допълнителните цели и дейности, предложени в областта на спорта и културното наследство.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в доклада си следните изменения:

Изменение 1 Предложение за регламент Съображение 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(1) Съюзът има за цел да укрепва своята научна и технологична база чрез създаването на европейско научноизследователско пространство (ERA), в което свободно да се движат изследователите и се разпространяват научни познания и технологии, и да насърчава повишаването на конкурентоспособността си, включително тази на своята промишленост. За постигане на посочените цели Съюзът следва да извършва научноизследователски, технологично-развойни и демонстрационни дейности, да насърчава международното сътрудничество, да разпространява и оптимизира резултатите и да стимулира обучението и мобилността.	(1) Съюзът има за цел да укрепва своята научна и технологична база чрез създаването на европейско научноизследователско пространство (ERA), в което свободно да се движат изследователите и се разпространяват научни познания и технологии, и да насърчава повишаването на конкурентоспособността си, включително тази на своята промишленост. За постигане на посочените цели Съюзът следва да извършва научноизследователски, технологично-развойни и демонстрационни дейности, да насърчава международното сътрудничество, да разпространява и оптимизира резултатите, да се стреми към иновации и да стимулира обучението и мобилността;
Изменение 2 Предложение за регламент Съображение 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(3) Съюзът е решен да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, с която се преследва интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като се изтъква ролята на научните изследвания и иновациите като ключови фактори за социален и икономически просперитет, както и за устойчивост на околната среда, и се поставя целта разходите за НИРД до достигнат 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., като същевременно се разработи и показател за интензивността на иновациите. В този контекст, водещата инициатива „Съюз за иновации“ задава стратегически и интегриран подход към научните изследвания и иновациите, като определя рамката и целите, за чието постигане следва да допринесе бъдещото финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите. Научните изследвания и иновациите са ключови фактори и за други водещи инициативи по „Европа 2020“, а именно „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“. Ключова роля за постигането на целите на „Европа 2020“ по отношение на научните изследвания и иновациите играе и политиката на сближаване чрез изграждане на необходимия капацитет и осигуряване на „стълбище“ към високи постижения.	(3) Съюзът е решен да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, с която се преследва интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като се изтъква ролята на научните изследвания и иновациите като ключови фактори за социален и икономически просперитет, както и за устойчивост на околната среда, и се поставя целта разходите за НИРД до достигнат 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., като същевременно се разработи и показател за интензивността на иновациите. В този контекст, водещата инициатива „Съюз за иновации“ задава стратегически и интегриран подход към научните изследвания и иновациите, като определя рамката и целите, за чието постигане следва да допринесе бъдещото финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите. Научните изследвания и иновациите са ключови фактори и за други водещи инициативи по „Европа 2020“, а именно „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“. Ключова роля за постигането на целите на „Европа 2020“ по отношение на научните изследвания и иновациите играе и политиката на сближаване чрез изграждане на необходимия капацитет и разработване на нови инструменти за осигуряване на „стълбище“ към високи постижения.
Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(5) Европейският парламент в своята резолюция от 11 ноември 2010 година призова за радикално опростяване на финансирането на научните изследвания и иновациите от Съюза, в резолюцията си от 12 май 2011 година изтъкна значението на „Съюз за иновации“ за преобразяването на Европа съобразно следкризисния свят, в резолюцията си от 8 юни 2011 година привлече вниманието към важни поуки от междинната оценка на Седмата рамкова програма, а в резолюцията си от 27 септември 2011 година подкрепи концепцията за обща стратегическа рамка за финансиране на научните изследвания и иновациите.	(5) Европейският парламент в своята резолюция от 11 ноември 2010 година призова за радикално опростяване на финансирането на научните изследвания и иновациите от Съюза, в резолюцията си от 12 май 2011 година изтъкна значението на „Съюз за иновации“ за преобразяването на Европа съобразно следкризисния свят, в резолюцията си от 8 юни 2011 година привлече вниманието към важни поуки от междинната оценка на Седмата рамкова програма, а в резолюцията си от 27 септември 2011 година подкрепи концепцията за обща стратегическа рамка за финансиране на научните изследвания и иновациите, като същевременно призовава за удвояване на бюджета в сравнение с този на Седмата рамкова програма.
Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 11
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(11) Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) в Европейския съюз е съсредоточена по три приоритета, а именно: да се създаде отлична наука с оглед да се укрепят високите научни постижения на Съюза на световно равнище; да се спомогне за водещите позиции на промишлеността в подкрепа на предприятията, включително малките и средните предприятия (МСП), и иновациите; да се овладеят обществените предизвикателства в пряк отговор на предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“, чрез подкрепа за дейности, обхващащи цялостния процес от научните изследвания до пазара. Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се подпомагат всички етапи в иновационната верига и особено дейности, които са по-тясно свързани с пазарната реализация, включително с иновативни финансови инструменти, както и нетехнологични и социални иновации, и се цели задоволяване на нуждите от научни изследвания на широка гама съюзни политики, като се набляга върху максималното оползотворяване и разпространение на получените от подпомаганите дейности знания чак до търговското им използване. Приоритетите на „Хоризонт 2020“ следва да се поддържат и чрез програма за ядрени изследвания и дейности по обучение по Договора за Евратом.	(11) Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) в Европейския съюз е съсредоточена по три приоритета, а именно: да се създаде отлична наука с оглед да се укрепят високите научни постижения на Съюза на световно равнище; да се спомогне за водещите позиции на промишлеността в подкрепа на предприятията, включително малките и средните предприятия (МСП), и иновациите; да се овладеят обществените предизвикателства в пряк отговор на предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“, чрез подкрепа за дейности, обхващащи цялостния процес от фундаменталните и приложните научни изследвания до пазара и обществото. Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се подпомагат всички етапи в научноизследователската и иновационната верига и особено дейности, които са по-тясно свързани с обществото и с пазарната реализация, включително с иновативни финансови инструменти, както и нетехнологични и социални иновации и дейности, които могат да насърчават социалното приобщаване сред общностите, и се цели задоволяване на нуждите от научни изследвания на широка гама съюзни политики, като се набляга върху максималното оползотворяване и разпространение на получените от подпомаганите дейности знания чак до социалното и/или търговското им използване. Приоритетите на „Хоризонт 2020“ следва да се поддържат и чрез програма за ядрени изследвания и дейности по обучение по Договора за Евратом.
Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 12 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(12a) Важно е да се подчертае, че всички дейности по „Хоризонт 2020“ следва да бъдат отворени за нови участници с оглед да се гарантира активно сътрудничество с партньори от целия ЕС и създаване на интегрирано европейско научноизследователско пространство.
Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 15
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(15) Опростяването е основна цел на „Хоризонт 2020“, като това следва надлежно да бъде отразено в нейната структура, правила, финансово управление и изпълнение. „Хоризонт 2020“ следва да е насочена към привличането за широко участие на университети, научноизследователски центрове, промишлеността и особено на МСП, а също така да е отворена за нови участници, тъй като тя обединява в обща стратегическа рамка пълната гама от мерки за подпомагане на научните изследвания и иновациите, включително оптимизиран набор от форми за подкрепа, и използва правила за участие с принципи, които са приложими за всички действия по програмата. Опростените правила за финансиране следва да понижат административните разходи и ще допринесат за намаление на грешките от финансов характер.	(15) Опростяването и яснотата са основна цел на „Хоризонт 2020“, като това следва надлежно да бъде отразено в нейната структура, правила, финансово управление и изпълнение. „Хоризонт 2020“ следва да е насочена към привличането за широко участие на университети, научноизследователски центрове, промишлеността и особено на МСП, а също така да е отворена за нови участници, тъй като тя обединява в обща стратегическа рамка пълната гама от мерки за подпомагане на научните изследвания и иновациите, включително оптимизиран набор от форми за подкрепа, и използва правила за участие с принципи, които са приложими за всички действия по програмата. Опростените правила за финансиране следва да понижат административните разходи и ще допринесат за намаление на грешките и несъответствията от финансов характер.
Изменение 7 Предложение за регламент Съображение 15 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(15a) Университетите играят ключова роля в рамките на научната и технологична база на Съюза като основни институции за върхови постижения както в обучението, така и в научните изследвания.
Изменение 8 Предложение за регламент Съображение 15 б (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(15б) „Хоризонт 2020“ следва да допринесе за признаване на културното наследство на Европа, като следва да се отдели специално внимание на ролята му за развитието на приобщаващи общества както посредством Съвместния изследователски център (JRC), така и чрез приоритета, свързан с обществените предизвикателства.
Изменение 9 Предложение за регламент Съображение 17 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(17a) С оглед осъществяването от Европейския парламент на функцията си да упражнява политически контрол и да гарантира прозрачност и отчетност, както е предвидено в ДФЕС, Комисията следва своевременно и редовно да информира Европейския парламент за всички важни аспекти на изпълнението на програмата, включително подготовката и съставянето на работни програми, изпълнението и вероятната необходимост от коригиране на бюджетната разбивка и разработването на показатели за изпълнение по отношение на преследваните цели и очакваните резултати.
Изменение 10 Предложение за регламент Съображение 19
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(19) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ може да породи допълнителни програми с участието само на определени държави-членки, участието на Съюза в програми, предприети от няколко държави-членки, или създаването на съвместни предприятия или други договорености по смисъла на членове 184, 185 и 187 от ДФЕС.	(19) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ може да породи - при определени условия - допълнителни програми с участието само на определени държави членки, участието на Съюза в програми, предприети от няколко държави членки, или създаването на съвместни предприятия или други договорености по смисъла на членове 184, 185 и 187 от ДФЕС. Тези допълнителни програми следва да имат ясна добавена стойност за Европейския съюз, да се основават на истински партньорства, да допълват други дейности по „Хоризонт 2020“ и да бъдат максимално приобщаващи по отношение на участието на промишлеността на държавите – членки или Съюза.
Изменение 11 Предложение за регламент Съображение 20
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(20) С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото, както и да се укрепва общественото доверие в науката, „Хоризонт 2020“ следва да способства гражданите и обществото да поемат информиран ангажимент по въпроси на научните изследвания и иновациите, като се насърчава научното образование, като се повишава достъпността на научните знания, разработват се сериозни програми за научни изследвания и иновации съобразно безпокойствата и очакванията на гражданите и обществото, и се улеснява участието им в дейности по „Хоризонт 2020“.	(20) С цел да се задълбочават връзките между науката, обществото и научните изследвания в областта на културата, както и да се укрепва общественото доверие в науката, „Хоризонт 2020“ следва да способства гражданите и обществото да поемат информиран ангажимент по въпроси на научните изследвания и иновациите, като се насърчава научното образование, образованието по принцип и комуникацията, като се повишава достъпността на научните знания и данните от научните изследвания, разработват се сериозни програми за научни изследвания и иновации съобразно безпокойствата и очакванията на гражданите и обществото, и се улеснява участието им в дейности по „Хоризонт 2020“.
Изменение 12 Предложение за регламент Съображение 20 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(20a) Научните публикации сами по себе си добавят стойност и са от жизненоважно значение за разпространението на знанията, и ето защо е от приоритетно значение да бъде постигнат баланс между необходимостта от разработване на устойчиви разплащателни модели, които да покриват производствените разходи и необходимостта от това изследователите, научноизследователските институции, предприятията и гражданите открито да достигат, да споделят и да използват научна информация. С оглед засилване на движението и използването на знания и предоставянето на най-широк достъп до такива публикации, безплатният отворен онлайн достъп до академични публикации, който вече е включен в Седмата рамкова програма, следва да бъде общ принцип за всички публикации, получаващи цялото си финансиране или голямата част от него от „Хоризонт 20202“. Освен това „Хоризонт 20202“ следва да експериментира с отворен онлайн достъп до данни, които са създадени или събрани от публично финансирани научни изследвания.
Изменение 13 Предложение за регламент Съображение 20 б (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(20б) Следва да се предостави подкрепа по „Хоризонт 2020“ за провеждане на научни изследвания на най-високо равнище в областта на културното многообразие и закрилата на традиционните знания, включително като част от сътрудничеството с трети държави, при пълноценно използване на нови цифрови технологии за съхраняване и разпространение на такива знания. Особено важно е да се проучат възможностите за взаимодействия между съвременната наука и местните знания.
Изменение 14 Предложение за регламент Съображение 20 в (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(20в) Рамковата програма „Хоризонт 2020“ следва да предостави съдействие на държавите членки и Съюза в усилията им да преодолеят настоящата икономическа криза, да гарантират устойчиви темпове на икономически растеж и да повишат конкурентоспособността си.
Изменение 15 Предложение за регламент Съображение 20 г (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(20г) Програмата „Хоризонт 2020“ следва да се използва, за да насърчава освен многообразието на научните изследвания, езиковото многообразие в академичните и научните публикации, включително като част от сътрудничеството с трети държави, както и да гарантира зачитането на принципите на независими научни изследвания и партньорско утвърждаване на публикациите.
Изменение 16 Предложение за регламент Съображение 21
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(21) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ следва да отговаря на променящите се възможности и нужди на науката и технологиите, промишлеността, политиките и обществото. По същество програмите следва да се изготвят в тясна връзка със заинтересованите страни от всички засегнати сектори и следва да се предвиди достатъчна гъвкавост за реагиране на нови тенденции на развитие. По време на изпълнението на „Хоризонт 2020“ непрекъснато следва да се ползват външни експерти за консултации, също и чрез съответните структури като европейските технологични платформи, инициативите за съвместно планиране и европейските партньорства за иновации.	(21) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ следва да отговаря на променящите се възможности и нужди на науката и технологиите, промишлеността, политиките, обществото и културния сектор. По същество програмите следва да се изготвят в тясна връзка със заинтересованите страни от всички засегнати сектори и следва да се предвиди достатъчна гъвкавост за реагиране на нови тенденции на развитие. По време на изпълнението на „Хоризонт 2020“ непрекъснато следва да се ползват външни експерти за консултации, също и чрез съответните структури като европейските технологични платформи, инициативите за съвместно планиране и европейските партньорства за иновации.
Изменение 17 Предложение за регламент Съображение 21 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(21a) За да бъде конкурентоспособен в световен мащаб, за да се справя ефективно с големите обществени предизвикателства и за да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, Съюзът следва да използва пълноценно своите човешки ресурси. „Хоризонт 2020“ следва да бъде катализатор и мощен стимул за завършване изграждането на европейското научноизследователско пространство, като подкрепя дейности в съответната област, които да привличат, да задържат, да обучават и да развиват научноизследователски и иновативен талант. За да се постигне тази цел и за да се засили трансферът на знания и повиши количеството и качеството на изследователите, дейностите, свързани с изграждането на човешкия капитал, включително дейностите, специално насочените към младежите и девойките, следва да бъдат стандартен елемент във всички финансирани от Съюза научноизследователски и иновативни дейности.
Изменение 18 Предложение за регламент Съображение 22
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(22) Хоризонт 2020“ следва да допринесе за привлекателността на изследователската професия в Съюза. Следва да се обърне внимание на Европейската харта на научните работници и Етичния кодекс за наемане на научни работници, както и на други референтни рамки, определени в контекста на европейското научноизследователско пространство, като същевременно се зачита техният доброволен характер.	(22) „Хоризонт 2020“ следва да допринесе за привлекателността на изследователската професия в Съюза и усилията за организирането й на конкурентен принцип. Следва да се обърне внимание на Европейската харта на научните работници и Етичния кодекс за наемане на научни работници, както и на други референтни рамки, определени в контекста на европейското научноизследователско пространство, като същевременно се зачита техният доброволен характер.
Изменение 19 Предложение за регламент Съображение 22 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(22a) „Хоризонт 2020“ следва да подкрепя научните изследвания в областта на хуманитарните науки, и по-специално тези, които създават знания, чрез фундаментални и приложни изследвания и да допринася с нови доказателствени материали или нови методи на подход за развитието на нови области на интердисциплинарни научни изследвания, създаването на нови работни места, опазването на културното наследство и устойчивостта на Европа като люлка на хуманистичната традиция и водещото й място в световния туризъм, тъй като е от съществено значение е да се отдаде дължимото признаване на ролята, която социалните и хуманитарните науки играят в тези области, в съответствие с целта за създаване на „приобщаващи, иновативни и сигурни общества“.
Изменение 20 Предложение за регламент Съображение 24 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(24a) „Хоризонт 2020“ следва да оползотвори правомощията, предоставени на Съюза посредством ДФЕС в областта на спорта посредством улесняване на достъпа до научни изследвания в тази област, по-специално що се отнася до аспектите свързани със здравето и социалното сближаване, присъщи на физическата активност, и нейния потенциал да помогне на Съюза да постигне целите на стратегията „Европа 2020”.
Изменение 21 Предложение за регламент Съображение 26 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(26a) Предприетите в рамките на „Хоризонт 2020“ дейности следва да гарантират пълна съвместимост с бъдещата програма за учене през целия живот и следва да насърчават съвместимостта и интегрирането с други европейски програми на политики. Важно е да се подчертае, че мобилността на докторантите играе ключова роля в програмата „Хоризонт 2020“, която, като допълнение към програмата за учене през целия живот и други източници за финансиране на образованието, следва да подкрепя процеса от Болоня и политиките на съседство с цел подобряване на допълването с други програми на ЕС в областта на образованието.
Изменение 22 Предложение за регламент Съображение 27 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(27a) С оглед постигане на максимално въздействие на „Хоризонт 2020“, следва да се отдели специално внимание на мултидисциплинарните и интердисциплинарни подходи като необходими фактори за постигане на значителен научен напредък. Важните постижения в науката често се извършват на границите или пресечената точка на различни дисциплини. Освен това комплексността на проблемите и предизвикателствата, пред които Европа е изправена, изискват решения, които могат да бъдат намерени от няколко заедно работещи дисциплини.
Изменение 23 Предложение за регламент Съображение 28
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(28) С цел да се постигне максимално въздействие от финансирането от страна на Съюза, трябва да се развиват по-тесни полезни взаимодействия, включително под формата на партньорства в рамките на публичния сектор, между „Хоризонт 2020“ и национални и регионални програми за подпомагане на научните изследвания и иновациите.	(28) С цел да се постигне максимално въздействие от финансирането от страна на Съюза, от съществено значение за „Хоризонт 2020“ е да се развива по-тясно сътрудничество, под формата на партньорства в рамките на публичния сектор, които обаче следва да се стремят да дадат предимство на обществения интерес чрез регионални, национални и наднационални програми, за подпомагане на научните изследвания и иновациите.
Изменение 24 Предложение за регламент Съображение 30 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(30a) Необходимо е да се засили сътрудничеството в рамките на „Хоризонт 2020“ при конкретни условия, особено по отношение на държавите от Източното партньорство.
Изменение 25 Предложение за регламент Съображение 32 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(32a) Правилата за участие за всички дейности в рамките на „Хоризонт 2020“ следва да бъдат прости, ясни и лесно достъпни. Следва да бъде отчетен фактът, че някои видове научни изследвания могат да имат по-лесен достъп до частни фондове.
Изменение 26 Предложение за регламент Член 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
С настоящия регламент се установява рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) и се определя рамката, уреждаща подпомагането от Съюза на научноизследователски и иновационни дейности и съдействието за по-добро оползотворяване на промишления потенциал на политиката на иновации, научни изследвания и технологично развитие.	С настоящия регламент се установява рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) и се определя рамката, уреждаща подпомагането от Съюза на научноизследователски и иновационни дейности с цел укрепване на европейската научна и технологична база, гарантиране на развитието на интелектуалния й капитал и съдействие за създаване на ползи за обществото, включително за по-добро оползотворяване на социалния и промишления потенциал на политиката на иновации, научни изследвания и технологично развитие.
Изменение 27 Предложение за регламент Член 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
„Хоризонт 2020“ играе централна роля за успеха на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като предоставя обща стратегическа рамка за финансирането от Съюза на научни изследвания и иновации и по този начин действа като инструмент за привличане на частни инвестиции, създаване на нови работни места и гарантиране в дългосрочна перспектива на устойчивия растеж и конкурентоспособност на Европа.	Хоризонт 2020“ играе централна роля за успеха на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като предоставя обща стратегическа рамка за финансирането от Съюза на научни изследвания и иновации и по този начин действа като инструмент за привличане на публични и частни инвестиции, създаване на нови работни места, насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване и гарантиране в дългосрочна перспектива на устойчивия растеж и конкурентоспособност на Европа.
Изменение 28 Предложение за регламент Член 5 - параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. „Хоризонт 2020“ допринася за изграждането в целия Съюз на икономика, основана на знания и иновации, чрез привличане на достатъчно допълнителни средства за финансиране на научноизследователската, развойната и иновационната дейност. С това тя подкрепя прилагането на стратегията „Европа 2020“ и на други политики на Съюза, както и изграждането и функционирането на европейското научноизследователско пространство (ERA). Съответните показатели за изпълнението са посочени във въведението на приложение І.	1. „Хоризонт 2020“ допринася за изграждането в целия Съюз на икономика, основана на знания и иновации, чрез привличане на достатъчно допълнителни средства за финансиране на научноизследователската, развойната и иновационната дейност. С това тя подкрепя прилагането на стратегията „Европа 2020“ и на други политики на Съюза, както и изграждането и функционирането на европейското научноизследователско пространство (ERA), чрез конкретни и образцови действия, подпомагащи структурните промени в европейските научноизследователски и иновативни системи. Съответните показатели за изпълнението са посочени във въведението на приложение І.
Изменение 29 Предложение за регламент Член 5 – параграф 2 – алинея 1 – буква а)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
а) високи постижения в научната област;	а) високи постижения в научната област, включително фундаментални и приложни изследвания в хуманитарните науки;
Изменение 30 Предложение за регламент Член 5 – параграф 2 – алинея 1 – буква в)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) обществени предизвикателства.	в) обществени предизвикателства, включително фундаментални и приложни изследвания в хуманитарните науки;.
Изменение 31 Предложение за регламент Член 5 – параграф 5 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	5a. „Хоризонт 2020“ допринася за привлекателността на кариерата на изследователите в цяла Европа и смекчава последиците от изтичането на мозъци. Поради това програмата се изпълнява по начин, който да насърчава създаването на единен пазар за изследователи, по-специално като способства за въвеждането на механизми за намаляване на разликата във възнаграждението на изследователите по тази програма.
Изменение 32 Предложение за регламент Член 14
Текст, предложен от Комисията	Изменение
„Хоризонт 2020“ се изпълнява по начин, който да гарантира, че приоритетите и подпомаганите дейности отговарят на променящите се нужди и са съобразени с развитието на науката, технологиите, иновациите, пазарите и обществото, като иновациите обхващат стопански, организационни и социални аспекти.	„Хоризонт 2020“ се изпълнява по начин, който да гарантира, че приоритетите и подпомаганите дейности са в съответствие със съществуващата организация на преподаване и научни изследвания, която може също да бъде променяна в зависимост от променящите се нужди, и са съобразени с развитието на науката, технологиите, иновациите, пазарите на труда и обществото, като науката включва всички области на академични научни изследвания, а иновациите обхващат социално-икономически, културни и организационни аспекти.
Изменение 33 Предложение за регламент Член 15
Текст, предложен от Комисията	Изменение
При „Хоризонт 2020“ се гарантира ефективното поощряване на равенството между половете и измерението на пола в съдържанието на научните изследвания и иновациите.	При „Хоризонт 2020“ се гарантира ефективното поощряване на баланс между половете във всички програми, комисии за оценка, експертни и съвещателни групи и във всеки орган за вземане на решения, който съществува или е създаден за изпълнение на „Хоризонт 2020“. С оглед на това ще бъдат разработени цели и ще бъдат предприети подходящи действия за постигането на тези цели.
Изменение 34 Предложение за регламент Член 16 – параграф 3 – буква б)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) промяна на генното наследство на човека, в резултат на която промените могат да станат унаследими;	б) промяна на генното наследство на човека;
Изменение 35 Предложение за регламент Член 19 – параграф 3 – буква д а) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	да) научни изследвания, основани на партньорства, и създаване на мрежи за осигуряване на по-качествено планиране.
Изменение 36 Предложение за регламент Член 21 – параграф 1 – буква в)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) подкрепа за целите на външната политика на Съюза и политиката му за развитие, допълвайки външни програми и програми за развитие.	в) подкрепа за целите на външната политика на Съюза и политиката му за развитие, допълвайки външни програми и програми за развитие, в съответствие с интересите на всички заинтересовани страни.
Изменение 37 Предложение за регламент Член 22 – параграф 3 – буква д а) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	дa) инициативи за насърчаване на интерес към науката от най-ранна възраст, например чрез организиране на дни на отворените врати в научноизследователски центрове;
Изменение 38 Предложение за регламент Член 22 – параграф 3 – буква д б) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	дб) действия, насочени към повишаване на популярността на европейските награди в областта на науката и научните изследвания.
Изменение 39 Предложение за регламент Член 24 - параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности, чрез събирането на недължимо платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.	1. Комисията взема подходящи мерки, за да гарантира, че когато се изпълняват дейности, финансирани съгласно настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез ефективното управление на научноизследователските центрове, прилагането на превантивни мерки срещу измами, корупция и всякакви други незаконни действия посредством ефективни проверки, а ако се открият нередности, чрез възстановяване на неправомерно изплатените суми, и при необходимост посредством ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.
Изменение 40 Предложение за регламент Приложение I – параграф 7 – буква а)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
а) чрез привлекателно и гъвкаво финансиране от Европейския научноизследователски съвет (ERC) въз основа на конкуренция в рамките на целия Съюз да се даде възможност на подбрани талантливи изследователи с творчески дух и на техните екипи да работят по най-перспективните направления за разширяване на научните познания;	а) чрез привлекателно и гъвкаво финансиране от Европейския научноизследователски съвет (ERC) въз основа на конкуренция в рамките на целия Съюз да се даде възможност на подбрани талантливи изследователи с творчески дух и на техните екипи, работещи във всички области на познанието, да работят по най-перспективните направления за разширяване на научните познания.
Изменение 41 Предложение за регламент Приложение I – параграф 7 – буква б)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) да се внедряват бъдещи и нововъзникващи технологии в подкрепа на съвместните научни изследвания с оглед да се разширява капацитетът на Европа за авангардни иновации, променящи модела. Това създава благоприятни условия за съвместна работа между различни научни дисциплини по принципно нови, високорискови идеи, ускорява развитието в най-перспективните нововъзникващи области на науката и технологиите и спомага за структуриране на съответните научни общности на съюзно равнище;	б) да се внедряват бъдещи и нововъзникващи технологии в подкрепа на съвместните или междудисциплинарни научни изследвания с оглед да се разширява капацитетът на Европа за авангардни иновации, променящи модела. Това създава благоприятни условия за съвместна работа между различни научни дисциплини по принципно нови, високорискови идеи, ускорява развитието в най-перспективните нововъзникващи области на науката и технологиите и спомага за структуриране на съответните научни общности на съюзно равнище;
Изменение 42 Предложение за регламент Приложение I – параграф 7 – буква г)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
г) да се изгради европейска научноизследователска инфраструктура за 2020 г. и след това, да се създадат благоприятни условия за разгръщане на нейния иновационен потенциал и човешки капитал, и това да се допълни със съответна политика на Съюза и международно сътрудничество.	г) да се изгради европейска научноизследователска инфраструктура за 2020 г. и след това, да се създадат благоприятни условия за разгръщане на нейния иновационен потенциал и човешки капитал, и това да се допълни със съответна политика на Съюза и международно сътрудничество, за да се задържат и привличат талантливи хора да живеят и работят в Съюза.
Изменение 43 Предложение за регламент Приложение I – параграф 14 – буква а)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
а) здравеопазване, демографски промени и благосъстояние;	а) здравеопазване, демографски промени и благосъстояние, включително посредством участието в спортни дейности;
Изменение 44 Предложение за регламент Приложение I – параграф 14 – буква e)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
е) приобщаващи, иновативни и сигурни общества.	е) приобщаващи, образовани, иновативни и сигурни общества.
Изменение 45 Предложение за регламент Приложение І – параграф 16
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Социалните и хуманитарните науки винаги присъстват в дейностите за справяне с всякакви предизвикателства. Освен това базовото развитие на тези научни дисциплини се подпомага и по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ Подкрепата ще бъде съсредоточена и върху осигуряването на солидна основа от данни за нуждите на разработването на политики на международно, съюзно, национално и регионално равнище. Поради глобалния характер на много от предизвикателствата неразделна част от работата за справяне с тях е стратегическото сътрудничество с трети държави. Освен това междусекторна подкрепа за международно сътрудничество се предоставя по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“.	Социалните и хуманитарните науки винаги присъстват в дейностите за справяне с всякакви предизвикателства. Освен това базовото развитие на тези научни дисциплини се подпомага и по конкретната цел „Приобщаващи, образовани, иновативни и сигурни общества“. Подкрепата ще бъде съсредоточена и върху осигуряването на солидна основа от данни за нуждите на разработването на политики на международно, съюзно, национално и регионално равнище. Поради глобалния характер на много от предизвикателствата неразделна част от работата за справяне с тях е стратегическото сътрудничество с трети държави. Освен това междусекторна подкрепа за международно сътрудничество се предоставя по конкретната цел „Приобщаващи, образовани, иновативни и сигурни общества“.
Изменение 46 Предложение за регламент Приложение І – параграф 17
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Работата по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ включва и дейност за „премахване на разделението по отношение на научните изследвания и иновациите“ с конкретни мерки за стимулиране на високи постижения в по-слабо развитите региони на Съюза.	Работата по конкретната цел „Приобщаващи, образовани, иновативни и сигурни общества“ включва и дейност за „премахване на разделението по отношение на научните изследвания и иновациите“ с конкретни мерки за стимулиране на високи постижения в по-слабо развитите региони на Съюза. Тя включва освен това дейности, стратегии, методологии и инструменти, необходими за създаването на възможности за едно динамично и устойчиво културно наследство на Европа.
Изменение 47 Предложение за регламент Приложение I – част І – точка 1 – подточка 1.1 - параграф 6
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Освен това съчетанието от посочените фактори затвърдява относителната непривлекателност на Европа в глобалната надпревара за привличане на научни таланти. Способността на системата в САЩ да предлага на отделния научен работник повече ресурси и по-добри перспективи за професионално израстване обяснява защо тя продължава да привлича най-добрите изследователи от цял свят, включително десетки хиляди от Европейския съюз.	Освен това съчетанието от посочените фактори затвърдява относителната непривлекателност на Европа в глобалната надпревара за привличане на научни таланти. Способността на системата в САЩ да предлага на отделния научен работник повече ресурси, по-добра научноизследователска инфраструктура и по-добри перспективи за професионално израстване обяснява защо тя продължава да привлича най-добрите изследователи от цял свят, включително десетки хиляди от Европейския съюз.
Изменение 48 Предложение за регламент Приложение I – част І – точка 1 – подточка 1,3 - параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Основната дейност на ERC е да предоставя привлекателно дългосрочно финансиране на отлични изследователи и техните екипи, за да ги подпомага в извършването на особено значими високорискови, но многообещаващи научни изследвания.	Основната дейност на ERC е да предоставя привлекателно дългосрочно финансиране на отлични изследователи и техните екипи, за да ги подпомага в извършването на особено значими високорискови, но многообещаващи научни изследвания. От тази гледна точка научните изследвания като научна процедура следва да бъдат признати без изключение във всички области на човешкото познание.
Изменение 49 Предложение за регламент Приложение I – част І – точка 1 – подточка 1,3 - параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
ERC предоставя финансиране в съответствие със следните утвърдени принципи. Високите научни постижения са единственият критерий за отпускането на безвъзмездни средства от ERC. ERC функционира на принципа „отдолу нагоре“ без предварително определени приоритети. Право да кандидатстват за безвъзмездни средства от ERC имат отделни екипи от изследователи на всякаква възраст и от всяка държава в света, работещи в Европа. ERC спомага за установяване на сериозна конкуренция в европейски мащаб.	ERC предоставя финансиране в съответствие със следните утвърдени принципи. Високите научни постижения във всяка област на познанието са единственият критерий за отпускането на безвъзмездни средства от ERC. ERC функционира на принципа „отдолу нагоре“ без предварително определени приоритети. Право да кандидатстват за безвъзмездни средства от ERC имат отделни екипи от изследователи на всякаква възраст и от всяка държава в света, работещи в Европа. ERC спомага за установяване на сериозна конкуренция в европейски мащаб.
Изменение 50 Предложение за регламент Приложение I – част І – точка 3 – подточка 3,1 - параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Необходимата реформа трябва да започне с първите етапи в кариерата на изследователите — по време на тяхната докторантура или аналогично следдипломно обучение. Европа трябва да разработи иновативни схеми за обучение на съвременно равнище, които да отговарят на силната конкуренция и изискванията с растящ междудисциплинарен характер на научните изследвания и иновациите За придобиване от изследователите на умения за новаторство, изисквани за бъдещата им работа, ще се наложи активното включване на предприятията, включително МСП, и на други социо-икономически участници. Важно ще бъде също така да се повиши мобилността на тези изследователи, тъй като понастоящем тя е на твърде скромно равнище: през 2008 г. само 7 % от европейските докторанти са преминали обучение в друга държава-членка, докато целта е 20 % към 2030 г.	Необходимата реформа трябва да започне с първите етапи в кариерата на изследователите — по време на тяхната докторантура или аналогично следдипломно обучение. Европа трябва да разработи иновативни схеми за обучение на съвременно равнище, които да отговарят на силната конкуренция и изискванията с растящ междудисциплинарен характер на научните изследвания и иновациите За придобиване от изследователите на умения за новаторство, изисквани за бъдещата им работа, ще се наложи активното включване на предприятията, включително МСП, и на други социо-икономически участници. Важно ще бъде също така да се повиши мобилността на тези изследователи, тъй като понастоящем тя е на твърде скромно равнище: през 2008 г. само 7 % от европейските докторанти са преминали обучение в друга държава-членка, докато целта е 20 % към 2030 г. Следователно докторантите във всички области трябва да бъдат ясно определени като една от ключовите целеви групи на новата програма за образование, обучение, за младежта и спорта и да се положат усилия за гарантиране на необходимото допълване с „Хоризонт 2020“.
Изменение 51 Предложение за регламент Приложение I – част І – точка 3 – подточка 3.3 – буква а) - параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Основната дейност се състои в предоставянето на отлично и иновативно следдипломно обучение на изследователи в начален етап на тяхната кариера чрез междудисциплинарни проекти или програми за докторантура с участието на университети, научноизследователски институции, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи от различни държави. Това ще подобри перспективите за професионално израстване на младите изследователи след дипломиране както в публичния, така и в частния сектор.	Основната дейност се състои в предоставянето на отлично и иновативно следдипломно обучение на изследователи в начален етап на тяхната кариера чрез междудисциплинарни проекти или програми за докторантура, даващи възможност на изследователите да разработват своя научноизследователска учебна програма, с участието на университети, научноизследователски институции, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи от различни държави. Това ще развие и подобри перспективите за професионално израстване на младите изследователи след дипломиране както в публичния, така и в частния сектор.
Изменение 52 Предложение за регламент Приложение I – част І – точка 3 – подточка 3.3 – буква б) - параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Основната дейност се изразява в насърчаване на опитни изследователи да разширяват или задълбочават своята квалификация посредством мобилност чрез разкриване на привлекателни възможности за професионално израстване в университети, научноизследователски институции, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи в цяла Европа и отвъд нея. Подкрепя се и предоставянето на възможности за връщане към изследователска кариера след прекъсване.	Основната дейност се изразява в насърчаване на опитни изследователи да разширяват или задълбочават своята квалификация посредством мобилност чрез разкриване на привлекателни възможности за професионално израстване в университети, научноизследователски институции, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи в цяла Европа и отвъд нея, като се отчита ролята на младите хора в сектора на науката и като на изследователите се предлага възможност да се обучават и придобиват нови знания в научноизследователска организация на високо равнище и да се завърнат впоследствие. Специално внимание се отделя на ролята на жените в науката и на потенциалните пречки пред навлизането им в тази сфера. Подкрепя се и предоставянето на възможности за връщане към изследователска кариера след прекъсване, както и схеми за гъвкаво работно време.
Изменение 53 Предложение за регламент Приложение I – част І – точка 3 – подточка 3.3 – буква в) - параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Основната дейност се изразява в подкрепа за краткосрочния обмен на научноизследователски и иновационен персонал в рамките на партньорства между университети, научноизследователски институти, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи както в европейски, така и в световен мащаб. Това ще включва насърчаване на сътрудничеството с трети държави.	Основната дейност се изразява в подкрепа за краткосрочния обмен на научноизследователски и иновационен персонал в рамките на партньорства между университети, научноизследователски институти, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи както в европейски, така и в световен мащаб. Това ще включва насърчаване на сътрудничеството с трети държави и по-специално укрепване на научните партньорства от двата бряга на Средиземно море и повишаване на ефективността на евро-средиземноморските програми за научни изследвания, иновации и технологично развитие.
Изменение 54 Предложение за регламент Приложение I – част І – точка 4 – подточка 4,1 - параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Научноизследователските инфраструктури са определящ фактор за конкурентоспособността на Европа за цялата гама от научни области и от съществено значение за научно обусловените иновации. В много области изследванията са невъзможни без достъп до суперкомпютри, източници на облъчване за получаването на нови материали, чисти помещения за нанотехнологии, бази данни за геномиката, социалните науки, и хуманитарните науки, обсерватории за науките за Земята, широколентови мрежи за предаване на данни и т.н. Научноизследователските инфраструктури са необходими за извършване на научните изследвания, които се налагат за справяне с големи обществени предизвикателства — енергетиката, изменението на климата, биоикономиката, здравето и благосъстоянието през целия живот.. Те са двигател на трансграничното и междудисциплинарното сътрудничество, и създават цялостно и отворено европейско пространство за изследвания в онлайн среда. Те спомагат за мобилността на хората и идеите, обединяват най-добрите учени от Европа и от целия свят и повишават равнището на научното образование. Те са двигател за високите постижения на европейските научноизследователски и иновационни общности и могат да бъдат отлична „витрина“ на науката пред обществото като цяло.	Научноизследователските инфраструктури са определящ фактор за конкурентоспособността на Европа за цялата гама от научни области и от съществено значение за научно обусловените иновации. В много области изследванията са невъзможни без достъп до суперкомпютри, източници на облъчване за получаването на нови материали, чисти помещения за нанотехнологии, бази данни за геномиката, социалните науки, и хуманитарните науки, обсерватории за науките за Земята, широколентови мрежи за предаване на данни и т.н. Научноизследователските инфраструктури са необходими за извършване на научните изследвания, които се налагат за справяне с големи обществени предизвикателства — енергетиката, изменението на климата, биоикономиката, здравето и благосъстоянието през целия живот.. Те са двигател на трансграничното и междудисциплинарното сътрудничество, и създават цялостно и отворено европейско пространство за изследвания в онлайн среда. Те спомагат за мобилността на хората и идеите, обединяват най-добрите учени от Европа и от целия свят и повишават равнището на научното образование. Те са двигател за високите постижения на европейските научноизследователски и иновационни общности и могат да бъдат отлична „витрина“ на науката пред обществото като цяло. Те също така могат да стимулират иновациите в частния сектор и да бъдат източник на динамични иновации за МСП.
Изменение 55 Предложение за регламент Приложение I – част І – точка 4 – подточка 4.1 - параграф 4 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Научните публикации представляват ключов елемент от научноизследователските инфраструктури и играят решаваща роля в създаването на нови знания и иновации. Следователно от жизненоважно значение е наличието на устойчиви модели за разплащане и разпространение, които да покриват производствените разходи. Публикациите, които са направени и утвърдени вследствие на работата на изследователи, които са финансирани изцяло или преимуществено от „Хоризонт 2020”, следва да направят резултатите достояние на цялата научна общност.
Изменение 56 Предложение за регламент Приложение I – част І – точка 4 – подточка 4.3 – буква в а) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	ва) Засилване на ролята на инфраструктурата за академични изследвания и на нейните връзки с иновациите в рамките на МСП
	Целта е да бъдат подкрепяни партньорствата между МСП и академичните институции и тяхната инфраструктура с цел стимулиране на иновациите в бизнеса.
Изменение 57 Предложение за регламент Приложение I – част ІI – точка 1 – подточка 1.2 – подточка 1.2.3 - буква б)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Да се разширяват и задълбочават научните знания относно потенциалното въздействие на нанотехнологиите и наносистемите върху здравето или върху околната среда и се предоставят инструменти за оценяване и управление на риска през целия жизнен цикъл.	Да се разширяват и задълбочават научните знания относно потенциалното въздействие на нанотехнологиите и наносистемите върху здравето или върху околната среда и се предоставят инструменти за оценяване и управление на риска през целия жизнен цикъл и за по-добрата интеграция на хората с увреждания в обществото.
Изменение 58 Предложение за регламент Приложение I – част ІI – точка 3 – подточка 3.1 - параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
С предлаганите действия се цели да бъдат допълнени националните и регионалните политики и програми за иновации, да се насърчава сътрудничеството между МСП и други участници от значение за иновациите, да се улесни успешната пазарна реализация на резултатите от НИРД, да се осигури по-благоприятна среда и подкрепа за стопански нововъведения, включително чрез мерки по отношение на търсенето, като се отчитат измененията в иновационните процеси, новите технологии, пазарните и бизнес модели.	С предлаганите действия се цели да бъдат допълнени националните и регионалните политики и програми за иновации, да се насърчава сътрудничеството между МСП, академичните институти, включително тези в творческите индустрии, които се намират в благоприятна позиция, за да се възползват от международната бизнес среда, и други участници от значение за иновациите, да се улесни успешната пазарна реализация на резултатите от НИРД, да се осигури по-благоприятна среда и подкрепа за стопански нововъведения, включително чрез мерки по отношение на търсенето, като се отчитат измененията в иновационните процеси, новите технологии, пазарните и бизнес модели.
Изменение 59 Предложение за регламент Приложение I – част ІI – точка 3 – подточка 3,2 - параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
МСП съществуват във всички сектори на икономиката. Те са с по-голям дял в икономиката на Европа отколкото в други региони като САЩ. МСП от всички видове могат да осъществяват иновации. Те трябва да бъдат насърчавани и подкрепяни да инвестират в научни изследвания и иновации. При това те следва да са в състояние да се възползват от пълния иновативен потенциал на вътрешния пазар и на европейското научноизследователско пространство, така че да създават нови възможности за стопанска дейност в Европа и отвъд нея и да допринасят за намирането на решения за ключови обществени предизвикателства.	МСП съществуват във всички сектори на икономиката. Те са с по-голям дял в икономиката на Европа отколкото в други региони като САЩ. МСП от всички видове могат да осъществяват иновации. Те трябва да бъдат насърчавани и подкрепяни да инвестират в научни изследвания и иновации и да засилят връзките и партньорствата с университети и други научноизследователски институции. При това те следва да са в състояние да се възползват от пълния иновативен потенциал на вътрешния пазар и на европейското научноизследователско пространство, така че да създават нови възможности за стопанска дейност в Европа и отвъд нея и да допринасят за намирането на решения за ключови обществени предизвикателства.
Изменение 60 Предложение за регламент Приложение I – част ІI – точка 3 – подточка 3,2 - параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Трансграничното сътрудничество е важен елемент на стратегията на иновации на МСП, за да преодолеят някои от проблемите, свързани с техния размер, като например достъп до технологична и научна компетентност, както и до нови пазари. Те допринасят за превръщането на идеите в печалби и растеж на дружествата, което от своя страна води до увеличаване на частните инвестиции в научни изследвания и иновации.	Трансграничното сътрудничество е важен елемент на стратегията на иновации на МСП, за да преодолеят някои от проблемите, свързани с техния размер, като например достъп до технологична и научна компетентност, както и до нови пазари. Те допринасят за превръщането на идеите в печалби и растеж на дружествата, което от своя страна води до увеличаване на частните инвестиции в научни изследвания и иновации. Засиленото внимание в образованието към иновациите и научноизследователската и развойна дейност в бизнеса също може да играе роля в осигуряването на иновативен и динамичен персонал за европейските МСП.
Изменение 61 Предложение за регламент Приложение I – част ІII – точка 1 – подточка 1.1 - параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Хроничните заболявания, като например сърдечно-съдовата болест, ракът, диабетът, нервните и психичните разстройства, свръхтеглото и затлъстяването, както и разнообразните функционални ограничения са основните причинители на увреждане, лошо здравословно състояние или преждевременна смърт, като водят до значителни разходи за обществото и икономиката.	Хроничните заболявания, като например сърдечно-съдовата болест, ракът, диабетът, нервните и психичните разстройства, свръхтеглото и затлъстяването, както и разнообразните функционални ограничения са основните причинители на увреждане, лошо здравословно състояние или преждевременна смърт, като водят до значителни разходи за обществото и икономиката. Физическото възпитание и участието в организирани спортове може да играе важна роля в превенцията на тези състояния.
Изменение 62 Предложение за регламент Приложение I – част ІII – точка 1 – подточка 1.3 - параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Ефективното насърчаване на здравословен начин на живот, подкрепено от солидна база от научно потвърдени знания, спомага да се предотвратят заболявания, да се подобри благосъстоянието и да се намалят разходите. Насърчаването на здравословен начин на живот и профилактиката на заболяванията зависят също и от разбирането на определящите здравето фактори, от наличието на ефективни средства за профилактика, например ваксини, от ефективния надзор на здравето и заболяванията и от подготвеността, както и от ефективността на програмите за скрининг.	Ефективното насърчаване на здравословен начин на живот, подкрепено от солидна база от научно потвърдени знания, спомага да се предотвратят заболявания, да се подобри благосъстоянието и да се намалят разходите. Насърчаването на здравеопазването и профилактиката на заболяванията зависят също и от разбирането на определящите здравето фактори, като например физическата активност, от наличието на ефективни средства за профилактика, например ваксини, от ефективния надзор на здравето и заболяванията и от подготвеността, както и от ефективността на програмите за скрининг.
Изменение 63 Предложение за регламент Приложение I – част ІII – точка 1 – подточка 1.3 - параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Резултатните усилия за предотвратяване, управление и лечение на болести, увреждания и намалена функционалност се основават на фундаменталното разбиране на техните причини, процеси и въздействие, както и на факторите за добро здраве и благосъстояние. Ефективният обмен на данни и връзката на тези данни с широкомащабни кохортни проучвания също са от съществено значение, както и пренасянето на резултатите от научните изследвания в клиничната практика, по-специално чрез провеждането на клинични изпитвания.	Резултатните усилия за предотвратяване, управление и лечение на болести, увреждания и намалена функционалност се основават на фундаменталното разбиране на техните причини, процеси и въздействие, както и на факторите за добро здраве и благосъстояние, включително въздействието на социалните и културните фактори и на творческите дейности върху всекидневния живот на хората. Ефективният обмен на данни и връзката на тези данни с широкомащабни кохортни проучвания също са от съществено значение, както и пренасянето на резултатите от научните изследвания в клиничната практика, по-специално чрез провеждането на клинични изпитвания.
Изменение 64 Предложение за регламент Приложение I – част ІII – точка 1 – подточка 1.3 - параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Нарастващото бреме от болести и нетрудоспособност в контекста на застаряването на населението поставя допълнителни изисквания пред сектора на здравеопазването и социалните грижи. Ако трябва да се запази ефективността на здравеопазването и социалните грижи за всички възрасти, са необходими усилия, за да се подобри процесът на вземане на решения в областта на профилактиката и лечението, да се установят най-добрите практики в сектора на здравеопазването и социалните грижи и да се подкрепи тяхното разпространение, да се подпомагат интегрираните грижи и широкото разпространение на технологични, организационни и социални иновации, даващи възможност по-специално на възрастни хора и на лица с увреждания да останат активни и независими. Това ще допринесе за повишаване на равнището и удължаване на продължителността на тяхното физическо, социално и душевно благосъстояние.	Нарастващото бреме от болести и нетрудоспособност в контекста на застаряването на населението поставя допълнителни изисквания пред сектора на здравеопазването и социалните грижи. Ако трябва да се запази ефективността на здравеопазването и социалните грижи за всички възрасти, са необходими усилия, за да се подобри процесът на вземане на решения в областта на профилактиката и лечението, включително посредством по-добро разбиране на ролята на физическата активност за превенцията на заболяванията, да се установят най-добрите практики в сектора на здравеопазването и социалните грижи и да се подкрепи тяхното разпространение, да се подпомагат интегрираните грижи и широкото разпространение на технологични, организационни и социални иновации, даващи възможност по-специално на възрастни хора и на лица с увреждания да останат активни и независими. Това ще допринесе за повишаване на равнището и удължаване на продължителността на тяхното физическо, социално и душевно благосъстояние.
Изменение 65 Предложение за регламент Приложение I – част ІII – точка 1 – подточка 1.3 - параграф 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Специфичните дейности включват: разбиране на определящите фактори за здравето (включително свързани с околната среда и климата), подобряване на здравеопазването и на профилактиката на заболяванията; разбиране на заболяванията и подобряване на диагностиката; разработване на ефективни програми за скрининг и подобрено оценяване на податливостта на болести; подобряване на надзора и подготвеността; разработване на по-добри профилактични ваксини; използване на методи in-silico в медицината с цел да се подобри управлението и прогнозирането на болести; лечение на болести; трансфер на знания в клиничната практика и новаторски дейности с променлив мащаб; подобрено използване на здравни данни; активно остаряване, самостоятелен начин на живот или живот в интелигентна заобикаляща среда; насърчаване на поемането на отговорност за собственото здраве; насърчаване на интегрираните грижи; подобряване на научните инструменти и методи в подкрепа на разработването на политики и на нуждите от регулиране; и оптимизиране на ефективността и резултатността на системите за здравеопазване и намаляване на неравенството чрез решения, основани на факти, и разпространение на най-добрите практики, иновативни технологии и подходи.	Специфичните дейности включват: разбиране на определящите фактори за здравето (включително свързани с начина на живот, околната среда и климата), подобряване на здравеопазването и на профилактиката на заболяванията; разбиране на заболяванията и подобряване на диагностиката; разработване на ефективни програми за скрининг и подобрено оценяване на податливостта на болести; подобряване на надзора и подготвеността; разработване на по-добри профилактични ваксини; използване на методи in-silico в медицината с цел да се подобри управлението и прогнозирането на болести; лечение на болести; трансфер на знания в клиничната практика и новаторски дейности с променлив мащаб; подобрено използване на здравни данни; активно остаряване, самостоятелен начин на живот или живот в интелигентна заобикаляща среда; насърчаване на поемането на отговорност за собственото здраве; насърчаване на интегрираните грижи; подобряване на научните инструменти и методи в подкрепа на разработването на политики и на нуждите от регулиране; и оптимизиране на ефективността и резултатността на системите за здравеопазване и намаляване на неравенството чрез решения, основани на факти, и разпространение на най-добрите практики, иновативни технологии и подходи.
Изменение 66 Предложение за регламент Приложение I – част ІII – точка 3 – подточка 3.1 - параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
За постигане на тези намаления, трябва да се направят значителни инвестиции в НИРД, демонстрационната дейност и пазарната реализация на ефективни, безопасни и надеждни нисковъглеродни енергийни технологии и услуги. Това трябва да се осъществява успоредно с нетехнологични решения във връзка както с предлагането, така и с търсенето. Всичко това трябва да бъде част от интегрирана политика за ниски емисии на въглероден диоксид, включително усвояване на ключовите базови технологии, и по-специално решения на основата на ИКТ, авангардни технологии за производство и преработка, както и авангардни материали. Целта е да се разработят ефективни енергийни технологии и услуги с потенциал за широко разпространение на европейския и на международните пазари, и да се въведе интелигентно управление на потреблението въз основа на отворен и прозрачен енергиен пазар, както и на интелигентни системи за управление на енергийната ефективност.	За постигане на тези намаления, трябва да се направят значителни инвестиции в НИРД, демонстрационната дейност и пазарната реализация на ефективни, безопасни и надеждни нисковъглеродни енергийни технологии и услуги. Това трябва да се осъществява успоредно с нетехнологични решения във връзка както с предлагането, така и с търсенето. Освен това инвестициите трябва да се съпътстват от активна кампания за повишаване на осведомеността на обществото с цел да се гарантира водещата роля на европейските граждани във въвеждането на необходимите екологични, социални и културни промени. Всичко това трябва да бъде част от интегрирана политика за ниски емисии на въглероден диоксид, включително усвояване на ключовите базови технологии, и по-специално решения на основата на ИКТ, авангардни технологии за производство и преработка, както и авангардни материали. Целта е да се разработят ефективни енергийни технологии и услуги, които да са от полза за обществото, с потенциал за широко разпространение на европейския и на международните пазари, и да се въведе интелигентно управление на потреблението въз основа на отворен и прозрачен енергиен пазар, както и на интелигентни системи за управление и наблюдение на енергийната ефективност.
Изменение 67 Предложение за регламент Приложение I – част ІІI – точка 5 – подточка 5.3 – буква д а (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	да) Осигуряване на устойчиво културно наследство в отговор на изменението на климата
	Целта е да се проучат стратегиите, методологиите и инструментите, необходими за осигуряване на динамично и устойчиво културно наследство на Европа в отговор на изменението на климата. Дейностите са насочени също така към предоставяне на по-цялостно разбиране за това, как общностите възприемат, приспособяват се и отговарят на изменящата се среда и по-честите катастрофални събития.
Обосновка
Историческите сгради (и колекции) представляват ключов въпрос в контекста на културното наследство и изменението на климата. Изследователските програми с европейско финансиране следва да могат да провеждат изследвания относно това как да адаптират историческите паметници и сгради, така че да ги направят по-устойчиви на последиците от изменението на климата. В допълнение към това от значение са и реставрацията на изоставени сгради и въпросът как общностите решават какво да съхранят.
Изменение 68 Предложение за регламент Приложение I – част ІII – точка 6 – подточка 6.1 - параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Европа е изправена пред големи социално-икономически предизвикателства, които оказват съществено влияние за бъдещето й, като например нарастващите икономически и културни взаимозависимости, застаряването на населението, социалното изключване и бедността, неравенствата и миграционните потоци, преодоляването на цифровото разделение, насърчаването на културата на новаторство и творчество в обществото и предприятията, както и гарантирането на сигурност, свобода и доверие в демократичните институции и между гражданите в рамките на националните граници и отвъд тях. Тези предизвикателства са огромни и налагат общ европейски подход.	Европа е изправена пред големи социално-икономически предизвикателства, които оказват съществено влияние за бъдещето й, като например нарастващите икономически и културни взаимозависимости, застаряването на населението и демографските промени, социалното изключване и бедността, неравенствата и миграционните потоци, преодоляването на цифровото разделение, насърчаването на културата на новаторство и творчество в обществото и предприятията, както и гарантирането на устойчиво в културно отношение развитие, доверие в демократичните институции и между гражданите в рамките на националните граници и отвъд тях. Освен това ролята на обществените политики със социален характер се възприема все повече като ключов елемент за устойчивостта на самия европейски социален модел. Тези предизвикателства са огромни и налагат все по-сложна комбинация от различни, както и общи европейски подходи, основани на споделени научни познания, които единствено социалните и хуманитарните науки могат да предоставят.
Изменение 69 Предложение за регламент Приложение I – част ІII – точка 6 – подточка 6.1 - параграф 7
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Поради това присъщата сложност на тези предизвикателства и развитието на потребностите придават изключителна важност на иновативните научни изследвания и разработването на нови интелигентни технологии, процеси и методи, механизми за социални иновации, съгласувани действия и политики, които да изпреварят важни тенденции за развитие на Европа или да окажат влияние върху тях. Това налага разбиране на основните тенденции и въздействия на тези предизвикателства и преоткриване на успешни форми на солидарност, координация и творчество, благодарение на които Европа представлява характерен модел за приобщаващи, иновативни и сигурни общества в сравнение с други региони по света. Това изисква по-стратегически подход в сътрудничеството с трети държави. Накрая, тъй като политиките за сигурност следва да взаимодействат с различни социални политики, повишаването на общественото измерение на научните изследвания по сигурността ще бъде важен аспект на това предизвикателство.	Поради това присъщата сложност на тези предизвикателства и развитието на потребностите придават изключителна важност на иновативните научни изследвания и разработването на нови интелигентни технологии, процеси и методи, механизми за социални иновации, съгласувани действия и политики, които да изпреварят важни тенденции за развитие на Европа или да окажат влияние върху тях. Това налага разбиране на основните тенденции и въздействия на тези предизвикателства и преоткриване на успешни форми на солидарност, координация и творчество, благодарение на които Европа представлява характерен модел за приобщаващи, иновативни и сигурни общества в сравнение с други региони по света. Това изисква специално внимание към културното наследство на Европа и подход за определяне на дейности, които събуждат младежкия дух на хората и ги обединяват в общностите. Това изисква също така по-стратегически подход в сътрудничеството с трети държави. Накрая, тъй като политиките за сигурност следва да взаимодействат с различни социални политики, повишаването на общественото измерение на научните изследвания по сигурността ще бъде важен аспект на това предизвикателство.
Изменение 70 Предложение за регламент Приложение I – част ІII – точка 6 – подточка 6.3 – подточка 6.3.1 - параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта е да се увеличи солидарността, както и социалното, икономическото и политическото приобщаване и положителната динамика между културите в Европа и с международни партньори чрез авангардна наука и междудисциплинарност, технологичен напредък и организационни иновации. Тук важна роля могат да играят изследванията в областта на хуманитарните науки. Научните изследвания трябва да подпомагат разработването на политики за борба с бедността и за предотвратяване на развитието на различни форми на разделение, дискриминация и неравноправие в европейското общество, като например неравенството между половете, цифровото или иновационното разделение, включително спрямо други региони на света. Те трябва да служат по-специално за прилагането и адаптацията на стратегията „Европа 2020“ и за широката външна дейност на Съюза. Предприемат се специфични мерки за високи постижения в по-слабо развитите региони, с което да разшири участието в „Хоризонт 2020“.	Целта е да се увеличи интеркомуникацията, както и социалното, икономическото, политическото и културното приобщаване и положителната динамика между културите в Европа, както и да се придобие по добро разбиране за обществените промени в Европа, и с международни партньори чрез авангардна наука и междудисциплинарност, технологичен напредък и организационни иновации. Изследванията в областта на хуманитарните науки следва да играят решаваща роля, включително чрез научни изследвания с цел установяване на последствията от обществените промени за благосъстоянието и качеството на живота на отделните хора, семействата и обществата и поради това тези изследвания трябва да бъдат финансирани по подходящ начин. Изследванията в областта на хуманитарните науки също могат да разкриват, развиват, съхраняват и посочват многоизмерното европейско културно наследство чрез създаването на нови научни дисциплини, нови области на иновации и работни места. Необходимо е да бъде увеличена базата от знания в областта на социалното изключване, здравеопазването, демографските промени и застаряването на обществото, жизнения ход, семейните традиции, споделената история и културното наследство, физическите упражнения, миграцията и мобилността, образованието и ученето през целия живот, многоезичието и динамиката на управление. Тук важна роля могат да играят изследванията в областта на хуманитарните и социалните науки. Научните изследвания трябва да подпомагат разработването на политики и определянето на дейности за борба с бедността и за предотвратяване на развитието на различни форми на разделение, дискриминация и неравноправие в европейските общества, като например неравенството между половете, цифровото или иновационното разделение, включително спрямо други региони на света, например въз основа на сравнителни проучвания на културното и езиково многообразие и междукултурното взаимодействие. Те трябва да служат по-специално за прилагането и адаптацията на стратегията „Европа 2020“ и за широката външна дейност на Съюза. Предприемат се специфични мерки за високи постижения в по-слабо развитите региони, с което да разшири участието в „Хоризонт 2020“.
Изменение 71 Предложение за регламент Приложение I – част ІII – точка 6 – подточка 6.3 – подточка 6.3.1 - параграф 2 – буква б а) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	ба) развитие на взаимното познаване и разбиране чрез междукултурен диалог;
Изменение 72 Предложение за регламент Приложение I – част ІV – точка 3 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Ключовите области на компетентност на JRC ще бъдат енергетиката, транспорта, околната среда и изменение на климата, селското стопанство и продоволствената сигурност, здравеопазването и защитата на потребителите, информационните и комуникационните технологии и справочните материали, както и безопасността и сигурността (включително в ядрената област по програмата Евратом).	Ключовите области на компетентност на JRC ще бъдат енергетиката, транспорта, околната среда и изменение на климата, селското стопанство и продоволствената сигурност, здравеопазването и защитата на потребителите, опазването на историческото, художественото и културното наследство, информационните и комуникационните технологии и справочните материали, както и безопасността и сигурността (включително в ядрената област по програмата Евратом).
Изменение 73 Предложение за регламент Приложение I – част V – точка 2 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
EIT ще се заеме с тези проблеми, като спомага за структурни промени в европейската иновационна среда. Той ще осъществява това, като подпомага интегрирането на висшето образование, научните изследвания и иновациите по най-високи стандарти, с което се създават нови, благоприятни условия за иновации, и като насърчава и подкрепя предприемачи от ново поколение. По този начин EIT ще допринесе напълно на целите на стратегията „Европа 2020“ и по-специално за тези на водещите инициативи „Съюз за иновации“ и „Младеж в движение“.	EIT ще се заеме с тези проблеми, като спомага за структурни промени в европейската иновационна среда, която насърчава повишаването на конкурентоспособността на Съюза. Той ще осъществява това, като подпомага интегрирането на висшето образование, научните изследвания и иновациите по най-високи стандарти, с което се създават нови, благоприятни условия за иновации, и като насърчава и подкрепя предприемачи от ново поколение. По този начин EIT ще допринесе напълно на целите на стратегията „Европа 2020“ и по-специално за тези на водещите инициативи „Съюз за иновации“ и „Младеж в движение“; поради това посоченото в приложение II финансиране е от ключово значение.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)
Позовавания	COM(2011)/0809 – C7-0466/2011 – 2011/0401(COD)
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание	ITRE 13.12.2011 г.
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание	CULT 13.12.2011 г.
Докладчик по становище: Дата на назначаване	Emma McClarkin 31.1.2012 г.
Разглеждане в комисия	27.3.2012 г.	29.5.2012 г.
Дата на приемане	10.7.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	26 2 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Zoltán Bagó, Malika Benarab-Attou, Lothar Bisky, Piotr Borys, Jean-Marie Cavada, Silvia Costa, Santiago Fisas Ayxela, Lorenzo Fontana, Mary Honeyball, Petra Kammerevert, Morten Løkkegaard, Emma McClarkin, Emilio Menéndez del Valle, Doris Pack, Chrysoula Paliadeli, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Marietje Schaake, Marco Scurria, Емил Стоянов, Hannu Takkula, László Tőkés, Helga Trüpel, Marie-Christine Vergiat, Milan Zver
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Ivo Belet, Nessa Childers, Seán Kelly, Iosif Matula, Mitro Repo
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Evžen Tošenovský

СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (18.9.2012)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

Докладчик по становище: Piotr Borys

КРАТКА ОБОСНОВКА

Регламентът е част от пакета „Хоризонт 2020“, представен от Комисията през ноември 2011 г. Целта на пакета е да се установи Рамковата програма за научни изследвания и иновации за периода 2014—2020 г.

Политиката на Европейския съюз в областта на научните изследвания и иновациите е от особено значение за конкурентоспособността на Съюза. Целта е ЕС да се приспособи към променящия се свят, като следва политика по отношение на научните изследвания, която го извежда на челно място в областта на технологиите, като по този начин се разкриват работни места и се стимулира икономиката.

Този регламент е основният инструмент в пакета „Хоризонт 2020“; с него се установява самата рамкова програма за научни изследвания и иновации. В качеството си на основен регламент този инструмент подлежи на процедурата на съвместно вземане на решение.

Интересът, който комисията по правни въпроси проявява към този регламент, като цяло се свежда до етичните въпроси, тъй като нейната отговорност обхваща етичните въпроси, свързани с новите технологии. Ето защо комисията ограничи измененията, които внася, до етичните въпроси, повдигнати в проекта на регламент.

Основният етичен въпрос в случая е свързан с научните изследвания, при които се използват човешки ембрионални стволови клетки. Седмата рамкова програма (2007—2013 г.) беше одобрена, след като по същия етичен въпрос беше постигнат деликатен компромис. Настоящото проектостановище има за цел да разреши проблема, като същевременно се стреми да осигури по-голяма правна яснота.

Ето защо комисията предлага научните изследвания, които включват унищожаването на човешки ембриони или които използват човешки ембрионални стволови клетки, да бъдат изцяло лишени от финансиране от страна на ЕС. По този начин отделните държави членки могат да решават, в съответствие с етичните си норми, дали да финансират такива научни изследвания от собствения си бюджет.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в доклада си следните изменения:

Изменение 1 Предложение за регламент Съображение 23 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(23a) Научните изследвания и иновациите в много случаи се основават на възможността учените, научноизследователските институции, предприятията и гражданите да имат достъп до научна информация, както и да споделят и използват тази информация. За да се увеличи разпространението и използването на знания, устойчивият достъп до научни публикации, който вече е заложен в Седмата рамкова програма, следва да бъде общ принцип за научните публикации, които получават публично финансиране от „Хоризонт 2020“. Освен това в рамките на „Хоризонт 2020“ следва да се експериментира със свободния достъп по интернет до научни данни, генерирани или събрани от публично финансирани научни изследвания, като целта е до 2020 г. свободният достъп до такива данни да стане общо правило. По целесъобразност разходите за публикуването могат да се покриват от бюджета на „Хоризонт 2020“.
Изменение 2 Предложение за регламент Съображение 24
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(24) При научноизследователските и иновационните дейности, подпомагани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се зачитат основните етични принципи. Следва да се вземат под внимание становищата на европейската група за етика в науката и новите технологии. При научноизследователските дейности следва да се спазва също така член 13 от ДФЕС и да се намали използването на животни в научните изследвания и тестовете, като крайната цел е намирането на заместител на животните за лабораторни цели. Всички дейности следва да се извършват при гарантирано високо равнище на защита на човешкото здраве в съответствие с член 168 от ДФЕС.	(24) При научноизследователските и иновационните дейности, подпомагани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се зачитат основните етични принципи. Следва да се вземат под внимание становищата на европейската група за етика в науката и новите технологии. При научноизследователските дейности следва да се спазва също така член 13 от ДФЕС и да се намали използването на животни в научните изследвания и тестовете, като крайната цел е намирането на заместител на животните за лабораторни цели. Научноизследователските дейности следва също да зачитат правните или административните разпоредби и обичаите на държавите членки. Всички дейности следва да се извършват при гарантирано високо равнище на защита на човешкото здраве в съответствие с член 168 от ДФЕС и с член 35 от Хартата на основните права на ЕС с цел да се улесни упражняването от всекиго на правото на достъп до здравна профилактика и на правото на ползване на медицински грижи при условията, установени от националните законодателства и практики.
Обосновка
Настоящото изменение има за цел да подчертае, че научните изследвания продължават да се уреждат от националното право.
Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 25
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(25) Европейската комисия не настоява изрично за използването на човешки ембрионални стволови клетки. Използването на човешки стволови клетки, били те от възрастни или от ембриони, е по усмотрение на учените с оглед на целите, които те желаят да постигнат, и подлежи на строго оценяване за съответствие с етичните стандарти. Не се финансират проекти, включващи използването на човешки ембрионални стволови клетки, които проекти не са получили необходимите одобрения от компетентните органи на държавите-членки. Не се финансират дейности, които са забранени във всички държави-членки. Не се финансира определена дейност в държава-членка, в която тази дейност е забранена.	(25) Съществуват значителни различия между националните законодателства по отношение на научните изследвания, използващи човешки ембриони и човешки ембрионални стволови клетки. Политиката на Съюза не следва да се стреми да хармонизира националните законодателства. Във връзка със Седмата рамкова програма Комисията обяви, че ще се придържа към настоящата практика и няма да представя на регулаторния комитет предложенията за проекти, които включват научноизследователски дейности, които унищожават човешки ембриони, включително за набавяне на стволови клетки¹. Този ангажимент следва да се добави в настоящия регламент, с цел да се обезпечи правна сигурност. Комисията следва активно да подкрепя научните изследвания, насочени към разработването на алтернативи на ембрионалните стволови клетки.
	__________________
	¹Точка 12 от декларацията на Комисията относно член 6, приложена към Решение № 1982/2006/EO на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1).
Обосновка
Целта на настоящото изменение е да придаде правна сила на ангажимента на Комисията по отношение на изследванията в областта на стволовите клетки.
Изменение 4 Предложение за регламент Член 13 - параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, включително равенство между половете; повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените.	1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; развитието на научните изследвания в областта на правните системи на държавите членки; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, включително равенство между половете; повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените.
Обосновка
С оглед на правните и етичните въпроси, свързани с определени видове научни изследвания, правните изследвания следва също да се финансират съгласно предложението.
Изменение 5 Предложение за регламент Член 15 - параграф 1 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	1a. По отношение на научноизследователските проекти с участието на хора в качеството им на участници или крайни потребители „Хоризонт 2020“ гарантира, че всички участници и обществени групи се третират по еднакъв начин.
Изменение 6 Предложение за регламент Член 15 a (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 15 а
	Свободен достъп
	С оглед да се подобри използването и разпространението на резултатите и по този начин да се стимулират европейските иновации, се насърчава устойчивият свободен достъп до публикации, свързани с финансирани по линия на „Хоризонт 2020“ научни изследвания, като същевременно се полагат усилия за гарантиране на възможността европейските учени да публикуват в най-престижните журнали и други форуми. Може да се насърчава свободният достъп до научни данни, генерирани или събрани в рамките на научни изследвания, финансирани по линия на „Хоризонт 2020“.
	Когато публикациите във връзка с „Хоризонт 2020“ се публикуват в свободно достъпен и безплатен за читателите формат, разходите за публикуването се покриват от бюджета на „Хоризонт 2020“.
Изменение 7 Предложение за регламент Член 16 – параграф 1 – алинея 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Всички изследователски и иновационни дейности по „Хоризонт 2020“ се извършват в съответствие с етичните принципи и съответното национално, съюзно и международно законодателство, включително Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и нейните допълнителни протоколи.	1. Всички изследователски и иновационни дейности по „Хоризонт 2020“ се извършват в съответствие с етичните принципи и съответното национално, съюзно и международно законодателство, включително Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция за защита на правата на човека и нейните допълнителни протоколи, Декларацията от Хелзинки относно етичните принципи за медицинските изследвания, в които участват хора, на Световната медицинска асоциация, Конвенцията на Съвета на Европа от 4 април 1997 г. за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината и допълнителните протоколи към нея, както и Резолюция № 59/280 на Общото събрание на Организацията на обединените нации от 8 март 2005 г. относно клонирането на хора.
Изменение 8 Предложение за регламент Член 16 - параграф 3 - буква в)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) създаването на човешки ембриони единствено с цел научни изследвания или за набавяне на стволови клетки, включително посредством трансфер на ядра от соматични клетки.	(Не се отнася до българския текст)
Изменение 9 Предложение за регламент Член 16 - параграф 3 – буква в а) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	ва) научни изследвания, които включват унищожаване на човешки ембриони;
Обосновка
Настоящото изменение изключва възможността за финансиране на научни изследвания, които включват унищожаване на човешки ембриони.
Изменение 10 Предложение за регламент Член 16 - параграф 3 – буква в б) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	вб) научни изследвания, използващи човешки ембрионални стволови клетки.
Обосновка
Настоящото изменение изключва възможността за финансиране на научни изследвания, използващи човешки ембрионални стволови клетки.
Изменение 11 Предложение за регламент Член 16 - параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
4. Могат да бъдат финансирани научни изследвания относно човешки стволови клетки, както на възрастни, така и на ембриони, в зависимост както от съдържанието на научното предложение, така и от правната рамка на съответните държави членки. Не се предоставя финансиране за научноизследователски дейности, които са забранени във всички държави членки. Не се финансира определена дейност в държава членка, в която тази дейност е забранена.	4. Могат да бъдат финансирани научни изследвания относно други видове човешки стволови клетки в зависимост както от съдържанието на научното предложение, така и от правната рамка на съответните държави членки. Не се предоставя финансиране за научноизследователски дейности, които са забранени във всички държави членки. Не се финансира определена дейност в държава членка, в която тази дейност е забранена.
Обосновка
Настоящото изменение е следствие от забраната за финансиране на научни изследвания, използващи човешки ембрионални стволови клетки.
Изменение 12 Предложение за регламент Член 22 - параграф 3 - буква в)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) действия, които обединяват резултати от редица проекти, включително такива с евентуално финансиране от други източници, за да предоставят удобни за ползване бази данни и доклади, обобщаващи основните констатации;	в) действия, които обединяват резултати от редица проекти, включително такива с евентуално финансиране от други източници, за да предоставят удобни за ползване бази данни и доклади, обобщаващи основните констатации, както и по целесъобразност дейности за тяхното съобщаване и разпространение сред научната общност и сред широката общественост;

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)
Позовавания	COM(2011)0809 – C7-0466/2011 – 2011/0401(COD)
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание	ITRE 13.12.2011 г.
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание	JURI 13.12.2011 г.
Докладчик по становище: Дата на назначаване	Piotr Borys 19.12.2011 г.
Разглеждане в комисия	26.4.2012 г.	19.6.2012 г.
Дата на приемане	18.9.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	18 5 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Raffaele Baldassarre, Luigi Berlinguer, Sebastian Valentin Bodu, Françoise Castex, Christian Engström, Marielle Gallo, Giuseppe Gargani, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Sajjad Karim, Klaus-Heiner Lehne, Antonio Masip Hidalgo, Jiří Maštálka, Alajos Mészáros, Bernhard Rapkay, Evelyn Regner, Francesco Enrico Speroni, Димитър Стоянов, Rebecca Taylor, Alexandra Thein, Rainer Wieland, Cecilia Wikström, Tadeusz Zwiefka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Piotr Borys, Eva Lichtenberger, Angelika Niebler, Dagmar Roth-Behrendt, József Szájer
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jacek Włosowicz

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (24.9.2012)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

Докладчик: Antigoni Papadopoulou

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в доклада си следните изменения:

Изменение 1 Предложение за регламент Съображение 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(1) Съюзът има за цел да укрепва своята научна и технологична база чрез създаването на европейско научноизследователско пространство (ERA), в което свободно да се движат изследователите и се разпространяват научни познания и технологии, и да насърчава повишаването на конкурентоспособността си, включително тази на своята промишленост. За постигане на посочените цели Съюзът следва да извършва научноизследователски, технологично-развойни и демонстрационни дейности, да насърчава международното сътрудничество, да разпространява и оптимизира резултатите и да стимулира обучението и мобилността.	(1) Съюзът има за цел да укрепва своята научна и технологична база чрез създаването на европейско научноизследователско пространство (ERA), в което свободно да се движат както жените, така и мъжете изследователи и се разпространяват научни познания и технологии, въз основа на еднакво правно и професионално третиране, и да насърчава повишаването на конкурентоспособността си, включително тази на своята промишленост. За постигане на посочените цели Съюзът следва да извършва научноизследователски, технологично-развойни и демонстрационни дейности, да насърчава международното сътрудничество, да разпространява и оптимизира резултатите и да стимулира обучението и мобилността, които са от основно значение за изграждането на образа на европейския изследовател, и да предприема мерки за насърчаване на равенството между половете и свързаното с пола измерение в научните изследвания и иновациите.
Изменение 2 Предложение за регламент Съображение 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(3) Съюзът е решен да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, с която се преследва интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като се изтъква ролята на научните изследвания и иновациите като ключови фактори за социален и икономически просперитет, както и за устойчивост на околната среда, и се поставя целта разходите за НИРД до достигнат 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., като същевременно се разработи и показател за интензивността на иновациите. В този контекст, водещата инициатива „Съюз за иновации“ задава стратегически и интегриран подход към научните изследвания и иновациите, като определя рамката и целите, за чието постигане следва да допринесе бъдещото финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите. Научните изследвания и иновациите са ключови фактори и за други водещи инициативи по „Европа 2020“, а именно „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“. Ключова роля за постигането на целите на „Европа 2020“ по отношение на научните изследвания и иновациите играе и политиката на сближаване чрез изграждане на необходимия капацитет и осигуряване на „стълбище“ към високи постижения.	(3) Съюзът е решен да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, с която се преследва интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като се изтъква ролята на научните изследвания и иновациите като ключови фактори за социален и икономически просперитет, както и за устойчивост на околната среда, и се поставя целта разходите за НИРД до достигнат 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., като същевременно се разработи и показател за интензивността на иновациите. В този контекст, водещата инициатива „Съюз за иновации“ задава стратегически и интегриран подход към научните изследвания и иновациите, като определя рамката и целите, за чието постигане следва да допринесе бъдещото финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите. Научните изследвания и иновациите са ключови фактори и за други водещи инициативи по „Европа 2020“, а именно „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“. Ключова роля за постигането на целите на „Европа 2020“ по отношение на научните изследвания и иновациите играе и политиката на сближаване чрез изграждане на необходимия капацитет и осигуряване на „стълбище“ към високи постижения както за мъжете, така и за жените учени, за да извършват авангардни научни изследвания и иновации от най-високо качество. „Хоризонт 2020“ следва да насърчава курсове на обучение на регионално равнище за улесняване на достъпа на жените до високоспециализирани позиции в сектора на научните изследвания и иновациите.
Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 3 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(3a) На 21 септември 2010 г Съюзът прие Стратегията за равенство между мъжете и жените за периода 2010–2015 г., в която заявява, че „за да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“, а именно интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, е необходимо по-широко и по-ефикасно използване на набора от потенциал и таланти на жените.“ В този контекст, свързаното с пола измерение следва да се превърне в централен приоритет на цялостния формат на допустимите тематични области, програми, инструменти и критерии за проекти във всеки етап от развитието им: от етапа на предложения до оценката, изпълнението и наблюдението.
Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(4) На заседанието си, проведено на 4 февруари 2011 г., Европейският съвет подкрепи концепцията за обща стратегическа рамка за финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите, за да се повиши ефективността на това финансиране на национално и съюзно равнище, и призова Съюза бързо да се отстранят оставащите пречки за привличане на таланти и инвестиции с оглед до 2014 г. да се завърши изграждането на европейското научноизследователско пространство и да се постигне действителен единен пазар за знания, научни изследвания и иновации.	(4) На заседанието си, проведено на 4 февруари 2011 г., Европейският съвет подкрепи концепцията за обща стратегическа рамка за финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите, за да се повиши ефективността на това финансиране на национално и съюзно равнище и призова Съюза бързо да се отстранят оставащите пречки за привличане на талантливи жени и мъже и инвестиции с оглед до 2014 г. да се завърши изграждането на европейското научноизследователско пространство и да се постигне действителен единен пазар за знания,научни изследвания и иновации.
Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 15
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(15) Опростяването е основна цел на „Хоризонт 2020“, като това следва надлежно да бъде отразено в нейната структура, правила, финансово управление и изпълнение. „Хоризонт 2020“ следва да е насочена към привличането за широко участие на университети, научноизследователски центрове, промишлеността и особено на МСП, а също така да е отворена за нови участници, тъй като тя обединява в обща стратегическа рамка пълната гама от мерки за подпомагане на научните изследвания и иновациите, включително оптимизиран набор от форми за подкрепа, и използва правила за участие с принципи, които са приложими за всички действия по програмата. Опростените правила за финансиране следва да понижат административните разходи и ще допринесат за намаление на грешките от финансов характер.	(15) Опростяването е основна цел на „Хоризонт 2020“, като това следва надлежно да бъде отразено в нейната структура, правила, финансово управление и изпълнение. „Хоризонт 2020“ следва да е насочена към привличането за широко участие на университети, научноизследователски центрове, промишлеността и особено на МСП, а също така да е отворена за пълния потенциал и високите научни постижения на нови талантливи участници, както мъже, така и жени от цяла Европа, с оглед увеличаването на дела на жените, участващи във финансирани от ЕС програми за научни изследвания и иновации, тъй като тя обединява в обща стратегическа рамка пълната гама от мерки за подпомагане на научните изследвания и иновациите, включително оптимизиран набор от форми за подкрепа, и използва правила за участие с принципи, които са приложими за всички действия по програмата. Опростените правила за финансиране следва да понижат административните разходи и ще допринесат за намаление на грешките от финансов характер.
Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 15 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(15a) Въпросът за равенството между половете следва да присъства в три приоритета на „Хоризонт 2020“: високи постижения в научната област, водещи позиции в промишлеността и обществени промени, както и във всички набелязани предизвикателства пред обществото като ос, интегрирана към фундаменталните научни изследвания и научноизследователските дейности, както и към човешките ресурси. Признакът пол следва да бъде отразен и в разпределението на средствата чрез използването на свързани с пола показатели с цел по-балансирано участие на жените във финансираните от ЕС научни изследвания.
Изменение 7 Предложение за регламент Съображение 20 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(20a) В училище следва да бъдат организирани програми за повишаване на осведомеността и информиране, за да се насърчават момичетата да се ориентират към научни специалности, които все още твърде често са „запазена територия“ за момчетата.
Изменение 8 Предложение за регламент Съображение 21
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(21) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ следва да отговаря на променящите се възможности и нужди на науката и технологиите, промишлеността, политиките и обществото. По същество програмите следва да се изготвят в тясна връзка със заинтересованите страни от всички засегнати сектори и следва да се предвиди достатъчна гъвкавост за реагиране на нови тенденции на развитие. По време на изпълнението на „Хоризонт 2020“ непрекъснато следва да се ползват външни експерти за консултации, също и чрез съответните структури като европейските технологични платформи, инициативите за съвместно планиране и европейските партньорства за иновации.	(21) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ следва да отговаря на променящите се възможности и нужди на гражданите, обществото, политиката, науката и технологиите, промишлеността. Програмите следва да се изготвят в тясна връзка с всички заинтересовани страни от всички засегнати сектори, включително представители на научната общност, изследователи от мъжки и женски пол, публичния сектор, организации на гражданското общество, които работят в областта на равенството между половете и правата на жените и МСП. Следва да се предвиди достатъчна гъвкавост за реагиране на нови тенденции на развитие. По време на изпълнението на „Хоризонт 2020“ непрекъснато следва да се ползват външни експерти за консултации по балансиран начин, също и чрез съответните структури като европейските технологични платформи, инициативите за съвместно планиране и европейските партньорства за иновации, при което обаче се гарантира, че се избягват конфликти на интереси. Ангажиментът към интегрирането на принципа на равенство между половете във всички политики на Съюза следва да бъде надлежно спазван при политическото обосноваване, планирането и оценката на проектите.
Изменение 9 Предложение за регламент Съображение 22
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(22) Хоризонт 2020“ следва да допринесе за привлекателността на изследователската професия в Съюза. Следва да се обърне внимание на Европейската харта на научните работници и Етичния кодекс за наемане на научни работници, както и на други референтни рамки, определени в контекста на европейското научноизследователско пространство, като същевременно се зачита техният доброволен характер.	(22) Хоризонт 2020“ следва да допринесе за привлекателността на изследователската професия в Съюза. Следва да се обърне внимание на Европейската харта на научните работници и Етичния кодекс за наемане на научни работници от мъжки и женски пол, както и на други референтни рамки, определени в контекста на европейското научноизследователско пространство, като същевременно се зачита техният доброволен характер.
Изменение 10 Предложение за регламент Съображение 22 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(22a) Все още съществува „стъклен таван“ за жените, които желаят да градят кариера в областта на науката и научните изследвания, жените са в значителна степен по-слабо представени в някои дисциплини като инженерните науки и технологиите и не се наблюдава тенденция към намаляване на разликите в заплащането между жените и мъжете. Ето защо „Хоризонт 2020“ следва да коригира неравновесията в участието на жените учени във всички етапи на кариерното развитие в изследователската област и в отделните сфери на научни изследвания.
Изменение 11 Предложение за регламент Съображение 23
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(23) При дейностите, осъществявани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се преследва равенство между мъжете и жените в научните изследвания и иновациите, като се обърне особено внимание на основните причини за неравновесието между половете, използва се целият потенциал както на жените, така и на мъжете изследователи, и измерението на пола се включи в съдържанието на проекти с цел да се подобри качеството на научноизследователската работа и да се стимулират иновациите. Дейностите следва да са насочени и към прилагането на принципите за равенство между мъжете и жените съгласно членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз и член 8 от ДФЕС.	(23) При дейностите, осъществявани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се преследва равенство между мъжете и жените в научните изследвания и иновациите, като се установят и отстранят основните причини за неравновесието между половете, използва се целият потенциал както на жените, така и на мъжете изследователи по отношение на професионализъм и умения и измерението на пола се включи в съдържанието на проекти, изпълнението и оценката, набирането на персонал и състава на изследователските групи, както и финансирането с цел да се подобри качеството на научноизследователската работа и да се стимулират иновациите, така че европейските икономики да станат по-конкурентоспособни и динамични. Дейностите следва да са насочени и към прилагането на принципите за равенство между мъжете и жените съгласно членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз и член 8 от ДФЕС.
Изменение 12 Предложение за регламент Съображение 23 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(23a) Дейностите, осъществявани по линия на „Хоризонт 2020“ следва да преодолеят всички пречки, произтичащи от феномена „стъклен таван“, които са причина за недостатъчното представителство на жените изследователи на водещи позиции в областта на научните изследвания и иновациите.
Изменение 13 Предложение за регламент Съображение 23 б (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(23 б) „Хоризонт 2020“ следва да се стреми към намиране на справедливо равновесие между финансирането на научни проекти, ръководени както от жени, така и от мъже изследователи.
Изменение 14 Предложение за регламент Съображение 23 в (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(23 в) „Хоризонт 2020“ следва да насърчава участието на жените във всички европейски научни изследвания, проекти и научни дисциплини, не само в консултантски групи и сред оценителите, но също така и във всички структури, свързани с „Хоризонт 2020“ (EIT, ERC, Съвместния изследователски център (СИЦ), ръководни групи, групи на високо равнище, експертни групи и т.н.), както и в университети и научноизследователски институции.
Изменение 15 Предложение за регламент Съображение 24
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(24) При научноизследователските и иновационните дейности, подпомагани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се зачитат основните етични принципи. Следва да се вземат под внимание становищата на европейската група за етика в науката и новите технологии. При научноизследователските дейности следва да се спазва също така член 13 от ДФЕС и да се намали използването на животни в научните изследвания и тестовете, като крайната цел е намирането на заместител на животните за лабораторни цели. Всички дейности следва да се извършват при гарантирано високо равнище на защита на човешкото здраве в съответствие с член 168 от ДФЕС.	(24) При научноизследователските и иновационните дейности, подпомагани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се зачитат основните етични права и основните права на човека. Следва да се вземат под внимание становищата на европейската група за етика в науката и новите технологии, както и становището на Агенцията на Европейския съюз за основните права и Европейския институт за равенство между половете. При научноизследователските дейности следва да се спазва също така член 13 от ДФЕС и да се намали използването на животни в научните изследвания и тестовете, като крайната цел е намирането на заместител на животните за лабораторни цели. Всички дейности следва да се извършват при гарантирано високо равнище на защита на човешкото здраве в съответствие с член 168 от ДФЕС.
Изменение 16 Предложение за регламент Съображение 30
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(30) Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се насърчава сътрудничеството с трети държави въз основа на общ интерес и взаимна полза. Международното сътрудничество в областта на науката, технологиите и иновациите следва да бъде насочено към постигане на целите на „Европа 2020“ за укрепване на конкурентоспособността и за справяне с обществените предизвикателства, както и да подкрепя външната политика на Съюза и неговата политика за развитие, включително като се развиват полезни взаимодействия с външни програми и се допринася за изпълнението от Съюза на неговите международни ангажименти, като например постигане на Целите на хилядолетието за развитие.	(30) Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се насърчава сътрудничеството с трети държави въз основа на общ интерес и взаимна полза. Международното сътрудничество в областта на науката, технологиите и иновациите следва да бъде насочено към постигане на целите на „Европа 2020“ за укрепване на конкурентоспособността и за справяне с обществените предизвикателства, както и да подкрепя външната политика на Съюза и неговата политика за развитие, включително като се развиват полезни взаимодействия с външни програми и се допринася за изпълнението от Съюза на неговите международни ангажименти, като например постигане на Целите на хилядолетието за развитие, и основния приоритет за равенство между половете.
Изменение 17 Предложение за регламент Съображение 34
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(34) Важно е също да се осигури надеждно финансово управление на „Хоризонт 2020“ и нейното изпълнение по възможно най-ефективния и удобен за потребителите начин, като същевременно се осигури правна сигурност и достъпност на програмата за всички участници. Необходимо е да се осигури съответствие с Регламент (ЕС) № ХХХХ/2012 г. [нов Финансов регламент] и с изискванията за опростяване и по-добро регулиране.	(34) Важно е също да се осигури надеждно финансово управление на „Хоризонт 2020“ и нейното изпълнение по възможно най-ефективния и удобен за потребителите начин, като същевременно се осигури правна сигурност и достъпност на програмата за всички участници. Държавите членки и Комисията трябва да гарантират, че перспективата, свързана с пола, и равенството между жените и мъжете са включени в дейностите и във всички етапи на подготовка, програмиране, изпълнение, наблюдение и оценка с методите на оценка на бюджета за равенство между половете. Необходимо е да се осигури съответствие с Регламент (ЕС) № ХХХХ/2012 г. [нов Финансов регламент] и с изискванията за опростяване и по-добро регулиране.
Изменение 18 Предложение за регламент Член 3 – параграф 1 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(1a) Свързана с пола перспектива следва да бъде цялостно включена в правилата за участие и разпространение на „Хоризонт 2020 — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)“.
Изменение 19 Предложение за регламент Член 5 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. „Хоризонт 2020“ допринася за изграждането в целия Съюз на икономика, основана на знания и иновации, чрез привличане на достатъчно допълнителни средства за финансиране на научноизследователската, развойната и иновационната дейност. С това тя подкрепя прилагането на стратегията „Европа 2020“ и на други политики на Съюза, както и изграждането и функционирането на европейското научноизследователско пространство (ERA). Съответните показатели за изпълнението са посочени във въведението на приложение І.	1. „Хоризонт 2020“ допринася за изграждането в целия Съюз на икономика, основана на равенство между половете, знания и иновации, чрез привличане на достатъчно допълнителни средства за финансиране на научноизследователската, развойната и иновационната дейност и използване на пълния потенциал и високите научни постижения на всички европейски учени, включително жените учени. С това тя подкрепя прилагането на стратегията „Европа 2020“ и на други политики на Съюза, както и изграждането и функционирането на европейското научноизследователско пространство (ERA). Съответните показатели за изпълнението са посочени във въведението на приложение І.
Изменение 20 Предложение за регламент Член 5 – параграф 2 – алинея 2 а (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(2a) Програмата „Хоризонт 2020“ има като една от приоритетните си цели увеличаването на участието на жените в сектора на научните изследвания и иновациите посредством осъществяването на информационни кампании, насочени към насърчаването на обучението на жените в сферата на научното образование и към онагледяване на професионалните възможности, които се предоставят в сектора на научноизследователската и развойната дейност.
Изменение 21 Предложение за регламент Член 5 – параграф 2 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(2 б) „Хоризонт 2020“ насърчава равенството между половете чрез подкрепа на промени в организацията на научноизследователските институции, както и в съдържанието и проектирането на научноизследователските дейности. Темата за пола е третирана като въпрос с междусекторно значение с цел да се коригират неравновесията между жените и мъжете, както и да се включи в планирането и съдържанието на научните изследвания и иновациите измерение, свързано с пола. Икономическите и социалните различия между жените и мъжете следва да бъдат достатъчно отразени при проектирането, съдържанието и изпълнението на научноизследователските програми. Следва да се отдели необходимото внимание за гарантиране на по-голямо участие на жени учени в научните изследвания и в процеса на изследователска политика.
Изменение 22 Предложение за регламент Член 5 - параграф 5 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(5a) „Хоризонт 2020“ подчертава важността на насърчаването на областите на научни изследвания, в които няма разделяне по полов признак. „Хоризонт 2020“ се стреми, чрез университетите, институциите на Съюза и държавите членки, да насърчава както науката като област на интерес от страна и на двата пола от ранните етапи на образованието, така и превръщането на образа на жените изследователи в пример за подражание. Чрез просветителски кампании „Хоризонт 2020“ предоставя информация относно изискванията, необходими за професията изследовател и наличните възможности в областта на научните изследвания.
Изменение 23 Предложение за регламент Член 7 – параграф 1 – буква б) – подточка iii а) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(iii a) зачита принципите на недискриминация, равенство между половете и равни възможности;
Изменение 24 Предложение за регламент Член 12 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. За изпълнението на „Хоризонт 2020“ трябва да се вземат предвид съветите и данните, получени от: създадени от Комисията консултативни групи от независими експерти на високо равнище; структури за водене на диалог, създадени по силата на международни споразумения в областта на науката и технологиите; дейности с перспективна насоченост; целеви публични консултации; и прозрачни, взаимодействащи си процеси, които гарантират, че се подпомагат сериозни научни изследвания и иновации.	1. За изпълнението на „Хоризонт 2020“ трябва да се вземат предвид съветите и данните, получени от: създадени от Комисията консултативни групи от независими експерти на високо равнище от широк кръг сектори и с различна квалификация и опит, (включително представители на гражданското общество); структури за водене на диалог, създадени по силата на международни споразумения в областта на науката и технологиите; дейности с перспективна насоченост; целеви публични консултации; и прозрачни, взаимодействащи си процеси, които гарантират, че се осъществяват сериозни научни изследвания и иновации. По-специално, включени са дейности за насърчаване на балансираното представителство на мъжете и жените в научноизследователските екипи и адекватно включване на анализ на свързаните с пола въпроси в научноизследователското съдържание. В състава на консултативните съвети се търси равновесие между половете.
Изменение 25 Предложение за регламент Член 12 – параграф 1 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(1a) Важно е свързаното с пола измерение в областта на научните изследвания и иновациите да се разглежда като неразделна част от предложенията, за да се гарантира най-високо равнище на научно качество. „Хоризонт 2020“ гарантира, че свързаното с пола измерение е надлежно взето под внимание в съдържанието на научните изследвания и иновациите на всички етапи от процеса, от определянето на приоритетите до формулирането на поканите за представяне на предложения, оценката и наблюдението на програмите и проектите, както и при преговорите и споразуменията.
Изменение 26 Предложение за регламент Член 12 - параграф 1 б (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(1 б) Следва да бъде отделено необходимото внимание за гарантиране на балансираното представителство на жените и мъжете в групите от независими експерти и в консултативните групи на високо равнище, създадени от Комисията.
Изменение 27 Предложение за регламент Член 13 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, включително равенство между половете; повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените.	1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; широкото сътрудничество между научните изследвания, органи от обществения сектор, гражданското общество и бизнеса, социалните, икономическите и хуманитарните науки; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, включително равенство между половете; постигането на равновесие между половете, повишаването на привлекателността на изследователската професия, особено сред младите жени; и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените, с особено внимание към жените изследователи. Всяка работна програма съдържа специален раздел, който описва действията, предвидени за преодоляване на неравновесието между половете и включване на свързано с пола измерение. Това се отразява и на проектно равнище в рамките на разпоредбите на споразуменията за безвъзмездна помощ.
Изменение 28 Предложение за регламент Член 13 - параграф 1 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(1a) Като се вземе предвид ниската степен на участие на жени изследователи в Седмата и Шестата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (FP7 и FP6), „Хоризонт 2020“ решава този проблем чрез предоставяне на равни възможности за професионално развитие както за мъжете, така и за жените изследователи, с акцент върху тяхната мобилност и начините за съвместяване на семейния и професионалния живот.
Изменение 29 Предложение за регламент Член 15 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
При „Хоризонт 2020“ се гарантира ефективното поощряване на равенството между половете и измерението на пола в съдържанието на научните изследвания и иновациите.	1. При „Хоризонт 2020“ се гарантира равенството между половете и ефективното поощряване на измерението на пола в съдържанието на научните изследвания и иновациите и във всички етапи от жизнения цикъл на проектите: проектиране, предложение, оценка , проектно управление, наблюдение, както и равновесие между половете във всички програми, в комисиите за оценка, в експертните и консултативните групи и във всеки орган за вземане на решения, съществуващ или създаден за нейното изпълнение, като се улеснява достъпът на жените до образование и до професии в областта на науката, и така се създават възможности за тяхното по-добро кариерно развитие във всички сфери на научните изследвания и иновациите. С оглед на това ще бъдат определени цели и ще бъдат разработени и предприети ефективни планове за постигането на тези цели.
Изменение 30 Предложение за регламент Член 15 – параграф 1 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(1a) С оглед постигането на това, следните действия следва да бъдат задължителни:
	1. предвиждането на равновесието между половете като критерий при оценката на проекти: който следва да бъде разгледан в достатъчна степен при изготвянето на проекта. С оглед на това в структурата следва да бъде въведен минимален праг по отношение на състава, координаторите и ръководителите на екипи на изследователската група.
	2. насърчаване и наблюдение на обучението на оценители и експерти: ако равновесието между половете е задължителен критерий, обучението по този специфичен въпрос за тези, които ще трябва да оценяват проектите, е от особена важност и следва да бъде задължително.
	3. насърчаване на лидерството на жените в науката и научните изследвания чрез:
	а) наблюдение на женското присъствие на ключови позиции за вземане на решения в научноизследователските институции и центрове;
	б) създаване на база данни и системно разпространяване на информация относно изявените жени изследователи с цел насърчаване на видимостта им и създаване на примери за подражание за по-младите поколения;
	в) гарантиране, че критериите за повишение в научните и научноизследователските институции са прозрачни и справедливи и в съответствие с изискванията на принципа за равенство между половете;
	г) насърчаване на политики за хармонично съчетаване на професионалния и семейния живот за жените учени и подкрепа за схеми за мобилност за жените изследователи; въпросите, свързани с условията за отпуск по майчинство и бащинство следва да бъдат анализирани, за да позволят постигането на добър баланс между работа и личен живот при научноизследователската дейност, като запазват привлекателността на подобни работни места за жените учени;
	д) наблюдаване на кариерното развитие и заплащането с цел да се избягват свързани с пола различия в заплащането.
Изменение 31 Предложение за регламент Член 15 - параграф 1 б (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(1 б) Когато е целесъобразно, „Хоризонт 2020“ гарантира, че измерението на пола е надлежно разгледано в проекти, свързани с научни изследвания и иновации, по-специално по отношение на услуги и продукти за крайни потребители, в съдържанието на всички етапи на процеса, от определянето на приоритетите до формулирането на поканите за представяне на предложения, оценката и мониторинга на програмите и проектите, както и при преговорите и споразуменията.
Изменение 32 Предложение за регламент Член 15 - параграф 1 в (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(1 в) В контекста на „Хоризонт 2020“ по-специално внимание се обръща на съблюдаването на принципите на професионалното равенство, равенството в заплащането и кариерното развитие. За тази цел всяка година се прави допитване до представители на работниците в предприятия, които се ползват от финансиране на Съюза, относно положението с оглед равенството между половете и възможните мерки при възникнали случаи на неравновесие. Освен това се иска, в случай че случаите на неравенство се окажат трайна тенденция, и след като на предприятието е било припомнено за задълженията му, гореспоменатата помощ да може да бъде оттеглена.
Изменение 33 Предложение за регламент Член 15 – параграф 1 г (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(1 г) При „Хоризонт 2020“ се гарантира ефективното поощряване на равновесието между половете във всички програми, в комисиите за оценка, в експертните и консултативните групи, както и във всеки орган за вземане на решения, съществуващ или създаден за изпълнение на програмата.
Изменение 34 Предложение за регламент Член 19 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. „Хоризонт 2020“ може да бъде изпълнявана чрез публично-частни партньорства, при които всички партньори поемат ангажимент да подпомагат разработването и изпълнението на научноизследователски и иновационни дейности от стратегическо значение за конкурентоспособността на Съюза и за неговите водещи позиции в промишлеността и/или да преодоляват специфични обществени предизвикателства.	1. „Хоризонт 2020“ може да бъде изпълнявана чрез публично-частни партньорства, при които всички партньори поемат ангажимент да подпомагат разработването и изпълнението на научноизследователски и иновационни дейности от стратегическо значение за конкурентоспособността на Съюза и за неговите водещи позиции в промишлеността или ефективно да се справят с глобалните обществени предизвикателства, с по-специално внимание към съществуващите неравенства между половете.
Изменение 35 Предложение за регламент Член 20 – параграф 1 – алинея 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. „Хоризонт 2020“ допринася за укрепването на партньорствата в рамките на публичния сектор, при които действия на регионално, национално или международно равнище се осъществяват съвместно в рамките на Съюза.	1. „Хоризонт 2020“ допринася за укрепването на партньорствата в рамките на публичния сектор, включително гражданското общество, при които действия на регионално, национално или международно равнище се осъществяват съвместно в рамките на Съюза.
Изменение 36 Предложение за регламент Член 21 – параграф 1 – буква в)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) подкрепа за целите на външната политика на Съюза и политиката му за развитие, допълвайки външни програми и програми за развитие.	в) подкрепа за целите на външната политика на Съюза и политиката му за развитие, допълвайки външни програми и програми за развитие, както и международните ангажименти, като например постигането на Целите на хилядолетието за развитие и основния приоритет за равенство между половете.
Изменение 37 Предложение за регламент Член 22 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Дейностите за разпространение на информация и за комуникации са неразделна част от всички дейности, подпомагани от „Хоризонт 2020“.	2. Дейностите за разпространение на информация и за комуникации са неразделна част от всички дейности, подпомагани от „Хоризонт 2020“, и следва да включват в достатъчна степен измерението на пола, като подчертават положителната роля и приноса на жените учени за научните изследвания и иновациите. Всички дейности за разпространение на информация и за комуникации включват измерение на пола и са предхождани от анализ на основата на пола.
Изменение 38 Предложение за регламент Член 22 – параграф 3 – буква а)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
a) инициативи, насочени към разширяване на осведомеността и улесняване на достъпа до финансиране по „Хоризонт 2020“, по-специално за онези региони или видове участници, които са недостатъчно представени;	a) инициативи, насочени към разширяване на осведомеността и улесняване на достъпа до финансиране по „Хоризонт 2020“, по-специално за онези региони или видове участници, които са недостатъчно представени; значимостта на по-голямото участие на жените в науката следва да бъде насърчавана и целта за постигане на равновесие между половете в областта на научноизследователската дейност следва да бъде разглеждана като утвърждаване на принципа на социалното равенство и основно средство за пълното използване на съществуващия научен потенциал в обществото;
Изменение 39 Предложение за регламент Член 22 – параграф 3 – буква a а) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	a a) дейности за комуникация и повишаване на осведомеността, насочени към гарантиране на видимостта на жените, активни в областта на научните и технологичните изследвания (например реклами, вестници, радио, интернет) и създаване в обществото на положителен образ на жените учени;
Изменение 40 Предложение за регламент Член 22 – параграф 3 – буква а б) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	а б) кампании за преодоляване на стереотипите, свързани с пола, в науката като цяло и по-специално в дейностите по иновации и научни изследвания;
Изменение 41 Предложение за регламент Член 23 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Системата за контрол гарантира подходящ баланс между доверието и контрола, като се вземат предвид административните и другите разходи за контрол на всички равнища, така че да могат да бъдат постигнати целите на „Хоризонт 2020“ и да се осигури нейната привлекателност за най-добрите изследователи и най-иновативните предприятия.	2. Системата за контрол гарантира подходящ баланс между доверието и контрола, като се вземат предвид административните и другите разходи за контрол на всички равнища, така че да могат да бъдат постигнати целите на „Хоризонт 2020“ и да се осигури нейната привлекателност за най-добрите изследователи, независимо от пола, и най-иновативните предприятия.
Изменение 42 Предложение за регламент Член 25 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Комисията ежегодно наблюдава изпълнението на „Хоризонт 2020“ и на нейната специфична програма, както и дейностите на Европейския институт за иновации и технологии. Това включва информация по междусекторни теми, като например устойчивост и изменение на климата, включително информация за размера на разходите във връзка с климата.	1. Комисията ежегодно наблюдава изпълнението на „Хоризонт 2020“ и на нейната специфична програма, както и дейностите на Европейския институт за иновации и технологии. Това включва информация и показатели по междусекторни теми, като например въпроси, свързани с пола, устойчивост и изменение на климата, включително информация за размера на разходите във връзка с климата.
Изменение 43 Предложение за регламент Член 26 – параграф 1 – буква а) – подточка iii)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
iii) приноса на Европейския институт за иновации и технологии и на общностите за знания и иновации по приоритета „Обществени предизвикателства“ и за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ на „Хоризонт 2020“.	iii) приноса на Европейския институт за иновации и технологии и на общностите за знания и иновации по свързаните с пола цели и приоритета „Обществени предизвикателства“ и за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ на „Хоризонт 2020“.
Изменение 44 Предложение за регламент Член 26 – параграф 1 – буква б)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) Не по-късно от края на 2017 г., и като се вземат предвид подлежащите на извършване до края на 2015 г. последваща оценка за Седмата рамкова програма и преглед на Европейския институт за иновации и технологии, Комисията изготвя с помощта на независими експерти междинна оценка на „Хоризонт 2020“, нейната специфична програма, включително Европейския научноизследователски съвет, и дейностите на Европейския институт за иновации и технологии относно постигането (на равнище резултати и напредък в реализирането на въздействия) на целите на „Хоризонт 2020“, продължаващата значимост на всички мерки, ефективността и използването на ресурси, възможностите за по-нататъшно опростяване и добавената стойност за Съюза. При изготвянето на тази оценка се отчитат и аспекти, свързани с достъпа на участници във всички региони и МСП до възможности за финансиране, както и за насърчаване на балансираното участие на жени и мъже. Освен това при оценяването се отчита приносът на мерките по приоритетите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и резултатите по дългосрочното въздействие на предходните мерки.	б) Не по-късно от края на 2017 г., и като се вземат предвид подлежащите на извършване до края на 2015 г. последваща оценка за Седмата рамкова програма и преглед на Европейския институт за иновации и технологии, Комисията изготвя с помощта на независими експерти междинна оценка на „Хоризонт 2020“, нейната специфична програма, включително Европейския научноизследователски съвет, и дейностите на Европейския институт за иновации и технологии относно постигането (на равнище резултати и напредък в реализирането на въздействия) на целите на „Хоризонт 2020“, продължаващата значимост на всички мерки, ефективността и използването на ресурси, възможностите за по-нататъшно опростяване и добавената стойност за Съюза. При изготвянето на тази оценка се отчитат и аспекти, свързани с достъпа на участници във всички региони и МСП до възможности за финансиране, както и за насърчаване на балансираното участие на жени и мъже и включване на свързаното с пола измерение в съдържанието на научните изследвания и иновациите. В допълнение, оценката следва да взема предвид постигнатото равновесие между половете в органите за вземане на решения, комисиите и консултативните съвети, свързаното с пола измерение в процесите, участието и разпределението на ресурсите. Освен това при оценяването се отчита приносът на мерките по приоритетите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и резултатите по дългосрочното въздействие на предходните мерки.
Изменение 45 Предложение за регламент Член 26 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Посочените във въведението на приложение І към настоящия регламент показатели за изпълнението за общите цели и за Европейския институт за иновации и технологии, както и за конкретните цели, установени в специфичната програма, образуват заедно със съответното изходно положение минималната основа за оценяване на степента, в която са постигнати целите на „Хоризонт 2020“.	2. Посочените във въведението на приложение І към настоящия регламент показатели за изпълнението за общите цели и за Европейския институт за иновации и технологии, както и за конкретните цели, установени в специфичната програма, образуват заедно със съответното изходно положение минималната основа за оценяване на степента, в която са постигнати целите на „Хоризонт 2020“. Свързаните с пола показатели се добавят като показатели за оценка на изпълнението и използват наличните статистически инструменти и методология като „She figures“: статистически данни и показатели относно равенството между половете в областта на науката, публикувани от Генерална дирекция „Изследвания и иновации“ на всеки три години. „She figures“ се е превърнал в относим и признат източник на показатели и следва да бъде публикуван веднъж на две години.
Изменение 46 Предложение за регламент Приложение I – параграф 7 – буква a)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
a) чрез привлекателно и гъвкаво финансиране от Европейския научноизследователски съвет (ERC) въз основа на конкуренция в рамките на целия Съюз да се даде възможност на подбрани талантливи изследователи с творчески дух и на техните екипи да работят по най-перспективните направления за разширяване на научните познания;	a) чрез привлекателно и гъвкаво финансиране от Европейския научноизследователски съвет (ERC) въз основа на конкуренция в рамките на целия Съюз да се даде възможност на подбрани талантливи изследователи с творчески дух и на техните екипи, независимо от пола им, да работят по най-перспективните направления за разширяване на научните познания;
Изменение 47 Предложение за регламент Приложение I – параграф 7 – буква б)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) да се внедряват бъдещи и нововъзникващи технологии в подкрепа на съвместните научни изследвания с оглед да се разширява капацитетът на Европа за авангардни иновации, променящи модела. Това създава благоприятни условия за съвместна работа между различни научни дисциплини по принципно нови, високорискови идеи, ускорява развитието в най-перспективните нововъзникващи области на науката и технологиите и спомага за структуриране на съответните научни общности на съюзно равнище;	б) да се внедряват бъдещи и нововъзникващи технологии в подкрепа на съвместните научни изследвания и ориентирани към потребителите, чувствителни към половете технология и иновации с оглед да се разширява капацитетът на Европа за авангардни иновации, променящи модела. Това създава благоприятни условия за съвместна работа между различни научни дисциплини по принципно нови, високорискови идеи, ускорява развитието в най-перспективните нововъзникващи области на науката и технологиите и спомага за структуриране на съответните научни общности на съюзно равнище;
Изменение 48 Предложение за регламент Приложение I – параграф 7 – буква в)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) чрез дейностите по инициативата „Мария Кюри“ да се предоставя отлично и иновативно обучение на изследователи, както и привлекателни възможности за професионално израстване и обмен на знания посредством трансгранична и междусекторна мобилност, за да са максимално подготвени за справяне със сегашни и бъдещи обществени предизвикателства;	в) чрез дейностите по инициативата „Мария Кюри“ да се предоставя отлично и иновативно обучение на изследователи, както и привлекателни възможности за професионално израстване и обмен на знания посредством трансгранична и междусекторна мобилност, за да са максимално подготвени за справяне със сегашни и бъдещи обществени предизвикателства; Програмите за мобилност гарантират ефективни равни възможности за жените и мъжете и включват специфични мерки за отстраняване на пречките пред мобилността на жените изследователи.
Изменение 49 Предложение за регламент Приложение I - параграф 9
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Присъщо на дейностите е, че те са с перспективна насоченост, изграждат компетентност в дългосрочен план, съсредоточени са върху научни дисциплини, технологии, изследователи и иновации от следващото поколение и предоставят подкрепа за млади таланти от целия Съюз и асоциираните държави, както и в световен мащаб. Тъй като инициативите за тези дейности идват от научните среди, а механизмите за финансирането се предлагат до голяма степен от самите изследователи, т.е. подход „отдолу нагоре“, европейската научна общност ще играе важна роля в определянето на следваните по програмата направления на научните изследвания.	Присъщо на дейностите е, че те са с перспективна насоченост, изграждат компетентност в дългосрочен план, съсредоточени са върху научни дисциплини, технологии, изследователи и иновации от следващото поколение и предоставят подкрепа за млади таланти от целия Съюз и асоциираните държави, както и в световен мащаб, с оглед повишаване на участието на жени с изследователски талант и използването на пълния потенциал и високи научни постижения на жените учени за благото на европейската икономика и общество. Тъй като инициативите за тези дейности идват от научните среди, а механизмите за финансирането се предлагат до голяма степен от самите изследователи, т.е. подход „отдолу нагоре“, европейската научна общност ще играе важна роля в определянето на следваните по програмата направления на научните изследвания.
Изменение 50 Предложение за регламент Приложение I – параграф 10 – буква a)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
a) водещи позиции при базовите и промишлените технологии, като се оказва специална подкрепа за научни изследвания, развойни и демонстрационни дейности в областта на ИКТ, нанотехнологията, авангардните материали, биотехнологията, усъвършенстваните технологии за производство и преработка, както и космическите технологии. Ударението ще се постави върху взаимодействието и конвергенцията между различните технологии;	a) водещи позиции при базовите и промишлените технологии, като се оказва специална подкрепа за научни изследвания, развойни и демонстрационни дейности в областта на ИКТ, нанотехнологията, авангардните материали, биотехнологията, усъвършенстваните технологии за производство и преработка, както и космическите технологии. Надлежно се вземат предвид потребностите на ползвателите и свързаното с пола измерение във всички тези области. Ударението ще се постави върху взаимодействието и конвергенцията между различните технологии;
Изменение 51 Предложение за регламент Приложение І – параграф 14 – буква д)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
д) действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и суровини;	д) действия във връзка с климата, включително свързаните с пола аспекти на изменението на климата, околна среда, ресурсна ефективност и съхранение, устойчиво използване на суровини;
Изменение 52 Предложение за регламент Приложение I – параграф 14 – буква e)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
е) приобщаващи, иновативни и сигурни общества.	е) равнопоставени, приобщаващи, иновативни и сигурни общества.
Изменение 53 Предложение за регламент Приложение I - параграф 16
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Социалните и хуманитарните науки винаги присъстват в дейностите за справяне с всякакви предизвикателства. Освен това базовото развитие на тези научни дисциплини се подпомага и по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ Подкрепата ще бъде съсредоточена и върху осигуряването на солидна основа от данни за нуждите на разработването на политики на международно, съюзно, национално и регионално равнище. Поради глобалния характер на много от предизвикателствата неразделна част от работата за справяне с тях е стратегическото сътрудничество с трети държави. Освен това междусекторна подкрепа за международно сътрудничество се предоставя по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“.	Социалните и хуманитарните науки винаги присъстват в дейностите за справяне с всякакви предизвикателства. Освен това базовото развитие на тези научни дисциплини се подпомага и по конкретната цел „Равнопоставени, приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ По същия начин, фокус върху въпросите, свързани с пола и равенството между половете, ще бъде включен във всички предизвикателства. Подкрепата ще бъде съсредоточена и върху осигуряването на солидна основа от данни за нуждите на разработването на политики на международно, съюзно, национално и регионално равнище. Поради глобалния характер на много от предизвикателствата неразделна част от работата за справяне с тях е стратегическото сътрудничество с трети държави. Освен това междусекторна подкрепа за международно сътрудничество се предоставя по конкретната цел „Равнопоставени, приобщаващи, иновативни и сигурни общества“.
Изменение 54 Предложение за регламент Приложение I - параграф 17
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Работата по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ включва и дейност за „премахване на разделението по отношение на научните изследвания и иновациите“ с конкретни мерки за стимулиране на високи постижения в по-слабо развитите региони на Съюза.	Работата по конкретната цел „Равнопоставени, приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ включва и дейности, насочени към насърчаване на равновесието между половете и включване на свързаното с пола измерение в съдържанието на научните изследвания и иновациите и към „премахване на разделението по отношение на научните изследвания и иновациите“ с конкретни мерки за стимулиране на високи постижения в по-слабо развитите региони на Съюза.
Изменение 55 Предложение за регламент Приложение І – част 1 – точка 1 – подточка 1.1 – параграф 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Друга важна част от проблема е, че в много европейски държави публичният сектор все още не предлага достатъчно привлекателни условия за най-добрите изследователи. На талантливи млади научни работници може да се наложи да чакат дълги години за придобиването на самостоятелност в своите изследвания. Това води до драстично разпиляване на европейския научноизследователски потенциал, тъй като се забавя появата на следващото поколение научни работници, които внасят нови идеи и енергия, и отлични млади изследователи в началото на своята кариера се подтикват да търсят професионално израстване другаде.	Друга важна част от проблема е, че в много европейски държави публичният сектор все още не предлага достатъчно привлекателни условия за най-добрите изследователи. На талантливи млади научни работници може да се наложи да чакат дълги години за придобиването на самостоятелност в своите изследвания. Това води до драстично разпиляване на европейския научноизследователски потенциал, тъй като се забавя появата на следващото поколение научни работници, които внасят нови идеи и енергия, и отлични млади изследователи в началото на своята кариера се подтикват да търсят професионално израстване другаде. Особено внимание следва да бъде отделяно на жените научни изследователи, които представляват едва 18 % от изследователите с най-висока степен, като за сравнение в САЩ те са 27 %, като в същото време 60 % от завършилите университет в Европа са жени. Следва да се обърне внимание на преодоляването на пристрастността въз основа на пола при набирането на научноизследователски кадри и на оказването на подкрепа за кариерното развитие на жените научни изследователи.
Изменение 56 Предложение за регламент Приложение І – част 1 – точка 1 – подточка 1.1 – параграф 6
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Освен това съчетанието от посочените фактори затвърдява относителната непривлекателност на Европа в глобалната надпревара за привличане на научни таланти. Способността на системата в САЩ да предлага на отделния научен работник повече ресурси и по-добри перспективи за професионално израстване обяснява защо тя продължава да привлича най-добрите изследователи от цял свят, включително десетки хиляди от Европейския съюз.	Освен това съчетанието от посочените фактори затвърдява относителната непривлекателност на Европа в глобалната надпревара за привличане на научни таланти. Способността на системата в САЩ да предлага на отделния научен работник повече ресурси и по-добри перспективи за професионално израстване обяснява защо тя продължава да привлича най-добрите изследователи, както мъже, така и жени, от цял свят, включително десетки хиляди от Европейския съюз.
Изменение 57 Предложение за регламент Приложение І – част 1 – точка 1 – подточка 1.2 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Европейският научноизследователски съвет (ERC) беше създаден, за да се предоставят на най-добрите европейски изследователи — жени и мъже, нужните им ресурси за повишаване на тяхната конкурентоспособност в световен мащаб, като на общоевропейска конкурентна основа се финансират отделни екипи. Той функционира самостоятелно: независим научен съвет, съставен от най-реномирани и вещи учени, инженери и преподаватели, определя общата научна стратегия и има пълна свобода за вземането на решения относно характера на научните изследвания, които да бъдат финансирани. Тези основни характеристики на ERC гарантират ефективността на неговата научна програма, качеството на действията му и на процеса на партньорска оценка, както и доверието на научната общност в него.	Европейският научноизследователски съвет (ERC) беше създаден, за да се предоставят на най-добрите европейски изследователи — жени и мъже, нужните им ресурси за повишаване на тяхната конкурентоспособност в световен мащаб, като на общоевропейска конкурентна основа се финансират отделни екипи. Той функционира самостоятелно: независим научен съвет, съставен от най-реномирани и вещи учени, инженери и преподаватели, определя общата научна стратегия и има пълна свобода за вземането на решения относно характера на научните изследвания, които да бъдат финансирани. Тези основни характеристики на ERC гарантират ефективността на неговата научна програма, качеството на действията му и на процеса на партньорска оценка, както и доверието на научната общност в него. ERC ще гарантира, че въпросът с пристрастността по отношение на пола е разрешен подобаващо в процедурите за оценка.
Изменение 58 Предложение за регламент Приложение І – част 1 – точка 1 – подточка 1.3 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
ERC предоставя финансиране в съответствие със следните утвърдени принципи. Високите научни постижения са единственият критерий за отпускането на безвъзмездни средства от ERC. ERC функционира на принципа „отдолу нагоре“ без предварително определени приоритети. Право да кандидатстват за безвъзмездни средства от ERC имат отделни екипи от изследователи на всякаква възраст и от всяка държава в света, работещи в Европа. ERC спомага за установяване на сериозна конкуренция в европейски мащаб.	ERC предоставя финансиране в съответствие със следните утвърдени принципи. Високите научни постижения са единственият критерий за отпускането на безвъзмездни средства от ERC. ERC функционира на принципа „отдолу нагоре“ без предварително определени приоритети. Право да кандидатстват за безвъзмездни средства от ERC имат отделни екипи от изследователи на всякаква възраст, пол и от всяка държава в света, работещи в Европа. ERC спомага за установяване на сериозна конкуренция в европейски мащаб.
Изменение 59 Предложение за регламент Приложение І – част 1 – точка 1 – подточка 1.3 – параграф 6
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Научният съвет на ERC наблюдава непрекъснато действията на ERC и обмисля по какъв начин най-добре ще постигне своите цели посредством схеми за финансиране, в които се набляга върху яснотата, стабилността и несложността както за заявителите, така и за прилагането и управлението на тези схеми, а също така как да реагира на възникващи нови потребности. Той се старае да поддържа и доусъвършенства реномираната в световен мащаб система на ERC за партньорска проверка, която се основава на прозрачно, справедливо и безпристрастно разглеждане на предложенията, позволяващо установяването на особено значими високи научни постижения и талант независимо от пола, националността или възрастта на конкретния изследовател. Накрая, ERC продължава своите собствени стратегически изследвания за подготовка и подкрепа на дейностите си, поддържа тесни контакти с научната общност и други заинтересовани страни и се стреми чрез своите дейности да допълва научни изследвания, осъществявани на други равнища.	Научният съвет на ERC наблюдава непрекъснато действията на ERC и обмисля по какъв начин най-добре ще постигне своите цели посредством схеми за финансиране, в които се набляга върху яснотата, стабилността и несложността както за заявителите, така и за прилагането и управлението на тези схеми, а също така как да реагира на възникващи нови потребности. Той се старае да поддържа и доусъвършенства реномираната в световен мащаб система на ERC за партньорска проверка, която се основава на прозрачно, справедливо и безпристрастно разглеждане на предложенията, позволяващо установяването на особено значими високи научни постижения и талант независимо от пола, националността или възрастта на конкретния изследовател. Накрая, ERC продължава своите собствени стратегически изследвания за подготовка и подкрепа на дейностите си, поддържа тесни контакти с научната общност и други заинтересовани страни и се стреми чрез своите дейности да допълва научни изследвания, осъществявани на други равнища. Съветът се стреми към постигане на баланс по отношение на пола в своя състав.
Изменение 60 Предложение за регламент Приложение І – част 1 – точка 3 – подточка 3.1 – параграф 6
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Ако стремежът е Европа да не отстъпва на своите конкуренти в областта на научните изследвания и иновациите, тя трябва да привлича повече млади жени и мъже за започване на изследователска кариера и да предоставя силно привлекателни възможности и среда за научни изследвания и иновации. За най-големите таланти от Европа и другаде Европа следва да изглежда превъзходно място за работа. Равенството между половете, високото качество и надеждността на заетостта и условията за работа плюс признанието са особено важни аспекти, които трябва да бъдат гарантирани по съгласуван начин в цяла Европа.	Ако стремежът е Европа да не отстъпва на своите конкуренти в областта на научните изследвания и иновациите, тя трябва да привлича повече млади жени и мъже за започване на изследователска кариера и да предоставя силно привлекателни възможности и среда за научни изследвания и иновации. За най-големите таланти от Европа и другаде Европа следва да изглежда превъзходно място за работа. Равенството между половете, високото качество и надеждността на заетостта и условията за работа плюс признанието са особено важни аспекти, които трябва да бъдат гарантирани по съгласуван начин в цяла Европа. Програмите за мобилност съдържат конкретни мерки за премахване на пречките пред мобилността на жените и гарантират действителни равни възможности за мъже и жени.
Изменение 61 Предложение за регламент Приложение І – част 1 – точка 3 – подточка 3.3 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Основната дейност се състои в предоставянето на отлично и иновативно следдипломно обучение на изследователи в начален етап на тяхната кариера чрез междудисциплинарни проекти или програми за докторантура с участието на университети, научноизследователски институции, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи от различни държави. Това ще подобри перспективите за професионално израстване на младите изследователи след дипломиране както в публичния, така и в частния сектор.	Основната дейност се състои в предоставянето на отлично и иновативно следдипломно обучение на изследователи в начален етап на тяхната кариера чрез междудисциплинарни проекти или програми за докторантура с участието на университети, научноизследователски институции, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи от различни държави. Това ще подобри перспективите за професионално израстване на младите изследователи след дипломиране както в публичния, така и в частния сектор. Следва да бъде отделяно особено внимание на баланса по отношение на половете във връзка с участието.
Изменение 62 Предложение за регламент Приложение І – част 1 – точка 3 – подточка 3.3 – буква г) – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта е чрез привличане на допълнителни средства да се увеличи количественият и структурният ефект от действията по „Мария Кюри“ и да се стимулират високите постижения на национално равнище в обучението, мобилността и кариерното развитие на изследователите.	Целта е чрез привличане на допълнителни средства да се увеличи количественият и структурният ефект от действията по „Мария Кюри“ и да се стимулират високите постижения на национално равнище в обучението, мобилността и кариерното развитие на изследователите. Специално внимание следва да се обърне на равенството между половете и структурните промени.
Изменение 63 Предложение за регламент Приложение І – част 1 – точка 3 – подточка 3.3 – буква г) – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Основните дейности са с помощта на механизъм за съфинансиране да се насърчават регионални, национални и международни организации да създават нови програми и в съществуващи програми да се въвеждат възможности за международно и междусекторно обучение, мобилност и кариерно развитие. Това ще повиши качеството на обучение на изследователите в Европа на всички етапи на професионално израстване, включително на докторантите, ще стимулира свободното движение на изследователи и разпространение на научни знания в Европа, ще спомогне за привлекателността на изследователската кариера чрез предлагане на открито набиране и атрактивни условия за работа, и ще подкрепи сътрудничеството в научните изследвания и иновациите между университети, научноизследователски институти и предприятия, както и с трети държави и с международни организации.	Основните дейности са с помощта на механизъм за съфинансиране да се насърчават регионални, национални и международни организации да създават нови програми и в съществуващи програми да се въвеждат възможности за международно и междусекторно обучение, мобилност и кариерно развитие. Това ще повиши качеството на обучение на изследователите в Европа на всички етапи на професионално израстване, включително на докторантите, ще стимулира свободното движение на изследователи и разпространение на научни знания в Европа, ще спомогне за привлекателността на изследователската кариера чрез предлагане на открито набиране и атрактивни условия за работа, и ще подкрепи сътрудничеството в научните изследвания и иновациите между университети, научноизследователски институти и предприятия, както и с трети държави и с международни организации. Следва да бъде отделяно особено внимание на баланса по отношение на половете във връзка с участието.
Изменение 64 Предложение за регламент Приложение І – част 1 – точка 3 – подточка 3.3 – буква д) – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целите са да се наблюдава напредъка, да се установяват пропуски в действията по „Мария Кюри“ и да се повишава тяхната ефективност. В този контекст се разработват показатели и се анализират данни относно мобилността, квалификацията и професионалното израстване на изследователи, като се търсят полезни взаимодействия и тясна координация с действията за политическа подкрепа на изследователите, техните работодатели и финансиращи организации, извършвани по целта „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“. Дейността е насочена и към повишаване на информираността за значението и привлекателността на изследователската кариера и към разпространение на резултатите от научните изследвания и иновациите, подкрепени с действия по „Мария Кюри“.	Целите са да се наблюдава напредъка, да се установяват пропуски в действията по „Мария Кюри“ и да се повишава тяхната ефективност. В този контекст се разработват показатели, разпределени по пол, и се анализират данни относно мобилността, квалификацията и професионалното израстване, както и равенството по отношение на пола, на изследователи, като се търсят полезни взаимодействия и тясна координация с действията за политическа подкрепа на изследователите, техните работодатели и финансиращи организации, извършвани по целта „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“. Дейността е насочена и към повишаване на информираността за значението и привлекателността на изследователската кариера и към разпространение на резултатите от научните изследвания и иновациите, подкрепени с действия по „Мария Кюри“.
Изменение 65 Предложение за регламент Приложение І – част 2 – точка 1 – параграф 8
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Подходът включва както програмно ориентирани дейности, така и по-отворено пространство, в което кандидатите да предлагат новаторски проекти и революционни решения. Ударението се поставя върху научноизследователски, развойни, широкомащабни пилотни и демонстрационни дейности, изпитвателни платформи и „живи лаборатории“, изготвяне на прототипи и валидиране на продукти, произведени от пилотни линии. Дейностите са предназначени за повишаване на промишлената конкурентоспособност чрез стимулиране на промишлеността и особено на МСП да инвестират повече в научни изследвания и иновации.	Подходът интегрира анализа по отношение на пола в инженерната иновация. Правилното разглеждане на анализа, свързан с пола, може да доведе до нови продукти, процеси, инфраструктура или услуги. То ще доведе до дизайн, който насърчава човешкото благоденствие, включително равенството на половете, и до откриване на нови пазари и възможности за извършване на стопанска дейност чрез разработване на технологии, които задоволяват нуждите на комплексни и разностранни групи от ползватели. Слепотата по отношение на разликите между половете може да доведе до пропуснати възможности за стопанска дейност, като е възможно определени групи хора да бъдат пренебрегнати или техните интереси да бъдат отчетени по незадоволителен начин; разглеждането на мъжете и жените като еднородна група не отчита разликите между тях; поставянето на прекалено силен акцент върху разликите между жените и мъжете може да стане причина инженерите да пренебрегнат общите черти между жените и мъжете; стереотипизирането в областта на дизайна може да доведе до появата на непопулярни продукти.
Изменение 66 Предложение за регламент Приложение І – част 2 – точка 1 – подточка 1.1 – подточка 1.1.2 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
ИКТ са в основата на новаторството и конкурентоспособността за широка гама от частни и публични пазари и сектори, като създават възможности за напредък по всички научни дисциплини. През следващото десетилетие все повече ще се проявява преобразяващото въздействие на цифровите технологии, компонентите, инфраструктурите и услугите на ИКТ във всички области на живота. Всеки гражданин на планетата ще разполага с неограничени ресурси за електронна обработка и съхранение на данни, както и за комуникации. Огромни количества информация и данни ще бъдат генерирани от датчици, машини и продукти с информационни функции, така че действията от разстояние ще се превърнат в нещо обикновено, което ще позволи разгръщането в световен мащаб на стопански процеси и устойчиви производствени обекти, а също така ще породи широка гама от услуги и приложения. Множество особено важни търговски и публични услуги и всички ключови процеси по създаването на знания в научната област, образованието, стопанската дейност и публичния сектор ще се осъществяват чрез ИКТ. ИКТ ще предоставят критичната инфраструктура за производствени и стопански процеси, комуникации и транзакции. Използването на ИКТ е наложително и за справянето с ключови обществени предизвикателства, както и за осъществяването на обществени процеси като формиране на общности, потребителско поведение и публично управление например посредством социални медии.	ИКТ са в основата на новаторството и конкурентоспособността за широка гама от частни и публични пазари и сектори, като създават възможности за напредък по всички научни дисциплини. През следващото десетилетие все повече ще се проявява преобразяващото въздействие на цифровите технологии, компонентите, инфраструктурите и услугите на ИКТ във всички области на живота. Всеки гражданин на планетата ще разполага с неограничени ресурси за електронна обработка и съхранение на данни, както и за комуникации. Огромни количества информация и данни ще бъдат генерирани от датчици, машини и продукти с информационни функции, така че действията от разстояние ще се превърнат в нещо обикновено, което ще позволи разгръщането в световен мащаб на стопански процеси и устойчиви производствени обекти, а също така ще породи широка гама от услуги и приложения. Множество особено важни търговски и публични услуги и всички ключови процеси по създаването на знания в научната област, образованието, стопанската дейност и публичния сектор ще се осъществяват чрез ИКТ. ИКТ ще предоставят критичната инфраструктура за производствени и стопански процеси, комуникации и транзакции. Използването на ИКТ е наложително и за справянето с ключови обществени предизвикателства, както и за осъществяването на обществени процеси като формиране на общности, потребителско поведение, публично управление и равенство между половете, например посредством социални медии.
Изменение 67 Предложение за регламент Приложение І – част 2 – точка 3 – подточка 3.3 – буква га) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	га) Необходимо е повече жени да навлизат в научноизследователския сектор, но ако тази научноизследователска дейност се извършва в институции (като например университети), тя трябва да бъде отворена за търговски приложения на знанията, а не само за пряко усъвършенстване на познанията. Става дума за пазарни възможности и за възможности за ориентираните към практическо приложение продукти да намират търговска реализация. Това следва да бъде активно насърчавано при всяка възможност, тъй като то ще предостави толкова необходимата помощ за повишаване на конкурентоспособността на ЕС.
Изменение 68 Предложение за регламент Приложение І – част 3 – точка 1 – подточка 1.1 – параграф 7а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	7а. Съществуват значителни различия по отношение на пола, свързани със здравеопазването и благосъстоянието, които трябва да бъдат разглеждани по подходящ начин. Демографските промени, и най-вече застаряването на населението, имат значително полово измерение, като жените преобладават сред възрастното население и сред лицата, полагащи грижи. Необходимо е правилно разглеждане през призмата на анализа, свързан с пола, и на други важни аспекти на демографските промени, като например промяната на начина на живот, новите семейни структури и ниската раждаемост.
Изменение 69 Предложение за регламент Приложение І – част 3 – точка 1 – подточка 1.3 – параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Всички тези дейности се осъществяват по такъв начин, че да подпомагат цялостния изследователски и иновационен цикъл и да укрепват конкурентоспособността на европейските предприятия и разработването на нови пазарни възможности.	Всички тези дейности се осъществяват по такъв начин, че да подпомагат цялостния изследователски и иновационен цикъл и да укрепват конкурентоспособността на европейските предприятия и разработването на нови пазарни възможности. Отделя се специално внимание на широкото сътрудничество между публичните органи, научните изследвания, гражданското общество и деловите среди.
Изменение 70 Предложение за регламент Приложение І – част 3 – точка 1 – подточка 1.3 – параграф 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Специфичните дейности включват: разбиране на определящите фактори за здравето (включително свързани с околната среда и климата), подобряване на здравеопазването и на профилактиката на заболяванията; разбиране на заболяванията и подобряване на диагностиката; разработване на ефективни програми за скрининг и подобрено оценяване на податливостта на болести; подобряване на надзора и подготвеността; разработване на по-добри профилактични ваксини; използване на методи in-silico в медицината с цел да се подобри управлението и прогнозирането на болести; лечение на болести; трансфер на знания в клиничната практика и новаторски дейности с променлив мащаб; подобрено използване на здравни данни; активно остаряване, самостоятелен начин на живот или живот в интелигентна заобикаляща среда; насърчаване на поемането на отговорност за собственото здраве; насърчаване на интегрираните грижи; подобряване на научните инструменти и методи в подкрепа на разработването на политики и на нуждите от регулиране; и оптимизиране на ефективността и резултатността на системите за здравеопазване и намаляване на неравенството чрез решения, основани на факти, и разпространение на най-добрите практики, иновативни технологии и подходи.	Специфичните дейности включват: разбиране на определящите фактори за здравето (включително свързани с околната среда и климата), подобряване на здравеопазването и на профилактиката на заболяванията; разбиране на заболяванията и подобряване на диагностиката; разработване на ефективни програми за скрининг и подобрено оценяване на податливостта на болести; подобряване на надзора и подготвеността; разработване на по-добри профилактични ваксини; използване на методи in-silico в медицината с цел да се подобри управлението и прогнозирането на болести; лечение на болести; трансфер на знания в клиничната практика и новаторски дейности с променлив мащаб; подобрено използване на здравни данни; активно остаряване, самостоятелен начин на живот или живот в интелигентна заобикаляща среда; насърчаване на поемането на отговорност за собственото здраве; насърчаване на интегрираните грижи; подобряване на научните инструменти и методи в подкрепа на разработването на политики и на нуждите от регулиране; и оптимизиране на ефективността и резултатността на системите за здравеопазване и намаляване на неравенството чрез решения, основани на факти, и разпространение на най-добрите практики, иновативни технологии и подходи. Свързаното с половете измерение следва да бъде интегрирано в горепосочените дейности и следва да бъде предшествано от анализ въз основа на пола.
Изменение 71 Предложение за регламент Приложение І – част 3 – точка 4 – подточка 4.3 –буква б) – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
да се намали натоварването на пътната мрежа, да се увеличи достъпността и да се отговори на нуждите на потребителите чрез насърчаване на интегриран транспорт и логистика „от врата до врата“; да се подобри интермодалността и прилагането на интелигентни решения за планиране и управление; драстично да се намали възникването на произшествия и въздействието на заплахи за сигурността.	да се намали натоварването на пътната мрежа, да се увеличи достъпността и да се отговори на нуждите на потребителите чрез насърчаване на интегриран транспорт и логистика „от врата до врата“; да се подобри интермодалността и прилагането на интелигентни решения за планиране и управление; драстично да се намали възникването на произшествия и въздействието на заплахи за сигурността. Научните изследвания следва да отчитат социално-икономическите разлики и разликите, свързани с пола, в транспортните модели. Свързаното с половете измерение следва да бъде интегрирано в горепосочените дейности и следва да бъде предшествано от анализ въз основа на пола.
Изменение 72 Предложение за регламент Приложение І – част 3 – точка 5 – подточка 5.1 – параграф 6а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	6a. Изменението на климата и последиците от него не са по никакъв начин неутрални по отношение на пола. Поради специфичните за отделните полове роли въздействието на жените върху околната среда не е същото като това на мъжете и техният достъп до ресурси и начини за преодоляване и приспособяване е силно засегнат от дискриминация по отношение на доходите, достъпа до ресурси, политическата власт, образованието и отговорностите в домакинството. Начинът на живот на мъжете и жените, техните модели на поведение и потребление често пъти са различни и те оставят различни екологични отпечатъци. Изменението на климата оказва въздействие върху жените и мъжете по целия свят. Междуправителственият комитет по изменението на климата (ІРСС) — органът на ООН по въпросите на климата, стигна до заключението, че „въздействието от изменението на климата ще се разпространява по различен начин сред различните региони, поколения, възрастови групи, групите с различен доход, професиите и половете”.
Изменение 73 Предложение за регламент Приложение І – част 3 – точка 5 – подточка 5.3 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта е да се разработят и оценят новаторски, икономически ефективни и устойчиви мерки за приспособяване и ограничаване, насочени както към CO2, така и към други, не CO2 парникови газове, при които се набляга както върху технологични, така и върху нетехнологични екологични решения, чрез събиране на необходимите данни за информирани, навременни и ефективни действия и свързване в мрежа на лицата с нужната компетентност. Дейностите са насочени към: по-добро разбиране на изменението на климата и предоставяне на надеждни климатични прогнози; оценяване на въздействията и уязвимостта, както и разработване на новаторски мерки за приспособяване и за предотвратяване на рискове; подкрепа за политиките за ограничаване на отрицателното въздействие.	Целта е да се разработят и оценят новаторски, икономически ефективни и устойчиви мерки за приспособяване и ограничаване, насочени както към CO2, така и към други, не CO2 парникови газове, при които се набляга както върху технологични, така и върху нетехнологични екологични решения, чрез събиране на необходимите данни за информирани, навременни и ефективни действия и свързване в мрежа на лицата с нужната компетентност. Дейностите са насочени към: по-добро разбиране на изменението на климата и предоставяне на надеждни климатични прогнози; оценяване на въздействията и уязвимостта, както и разработване на новаторски мерки за приспособяване и за предотвратяване на рискове; подкрепа за политиките за ограничаване на отрицателното въздействие. Научните изследвания отчитат въпросите относно половете и равенството между половете във връзка с политиките за приспособяване.
Изменение 74 Предложение за регламент Приложение І – част 3 – точка 5 – подточка 5.3 – буква а) – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта е да се разработят и оценят новаторски, икономически ефективни и устойчиви мерки за приспособяване и ограничаване, насочени както към CO2, така и към други, не CO2 парникови газове, при които се набляга както върху технологични, така и върху нетехнологични екологични решения, чрез събиране на необходимите данни за информирани, навременни и ефективни действия и свързване в мрежа на лицата с нужната компетентност. Дейностите са насочени към: по-добро разбиране на изменението на климата и предоставяне на надеждни климатични прогнози; оценяване на въздействията и уязвимостта, както и разработване на новаторски мерки за приспособяване и за предотвратяване на рискове; подкрепа за политиките за ограничаване на отрицателното въздействие.	Целта е да се разработят и оценят новаторски, икономически ефективни и устойчиви мерки за приспособяване и ограничаване, насочени както към CO2, така и към други, не CO2 парникови газове, при които се набляга както върху технологични, така и върху нетехнологични екологични решения, чрез събиране на необходимите данни за информирани, навременни и ефективни действия и свързване в мрежа на лицата с нужната компетентност. Дейностите са насочени към: по-добро разбиране на изменението на климата и предоставяне на надеждни климатични прогнози; оценяване на въздействията и уязвимостта, както и разработване на новаторски мерки за приспособяване и за предотвратяване на рискове; подкрепа за политиките за ограничаване на отрицателното въздействие. Свързаното с половете измерение следва да бъде интегрирано в горепосочените дейности и следва да бъде предшествано от анализ въз основа на пола.
Изменение 75 Предложение за регламент Приложение 1 – част 3 – точка 6 – заглавие
Текст, предложен от Комисията	Изменение
6. ПРИОБЩАВАЩИ, ИНОВАТИВНИ И СИГУРНИ ОБЩЕСТВА	6. РАВНОПОСТАВЕНИ, ПРИОБЩАВАЩИ, ИНОВАТИВНИ И СИГУРНИ ОБЩЕСТВА
Изменение 76 Предложение за регламент Приложение 1– част 3 – точка 6.3 – подточка 6.3.1 – параграф 2 – буква г а) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	га) насърчаване на равенство между половете в цяла Европа.
Изменение 77 Предложение за регламент Приложение 1 – раздел 3 – подточка 6.3 – подточка 6.3.2 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Целта е да се подпомогне развитието на иновативни общества и политики в Европа чрез включването на граждани, предприятия и потребители в научни изследвания и иновации и да се подкрепят съгласувани политики относно научните изследвания и иновациите в контекста на глобализацията. Особена подкрепа ще се предоставя за развитието на европейското научноизследователско пространство (ERA) и за разработването на рамкови условия за иновации.	Целта е да се подпомогне развитието на иновативни общества и политики в Европа чрез включването на граждани, гражданско общество, предприятия и потребители в научни изследвания и иновации и да се подкрепят съгласувани политики относно научните изследвания и иновациите в контекста на глобализацията. Особена подкрепа ще се предоставя за развитието на европейското научноизследователско пространство (ERA) и за разработването на рамкови условия за иновации.
Изменение 78 Предложение за регламент Приложение 1 – раздел 3 – подточка 6.3 – подточка 6.3.2 – параграф 2 – буква в)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) гарантиране на обществена ангажираност в областта на научните изследвания и иновациите;	в) гарантиране на обществена ангажираност и участие в областта на научните изследвания и иновациите;
Изменение 79 Предложение за регламент Приложение 1– част 3 – точка 6.3 – подточка 6.3.2 – параграф 2 – буква г а) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	га) насърчаване на равенство между половете в цяла Европа и във всички научноизследователски и иновационни дейности, финансирани в рамките на „Хоризонт 2020“.
Изменение 80 Предложение за регламент Приложение І – част 5 – точка 3 – буква б) – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Стратегията и дейностите на EIT се определят от наблягането върху предизвикателства пред обществото, които са от първостепенно значение за бъдещето, като например изменението на климата или устойчивата енергетика. Чрез всестранното разглеждане на основните обществени предизвикателства EIT ще насърчава прилагането на между- и мултидисциплинарни подходи и ще спомага за съсредоточаване на научноизследователските усилия на партньорите в ОЗИ.	Стратегията и дейностите на EIT се определят от наблягането върху предизвикателства пред обществото, които са от първостепенно значение за бъдещето, като например изменението на климата или устойчивата енергетика, като се отчита измерението, свързано с половете. Чрез всестранното разглеждане на основните обществени предизвикателства EIT ще насърчава прилагането на между- и мултидисциплинарни подходи и ще спомага за съсредоточаване на научноизследователските усилия на партньорите в ОЗИ.
Изменение 81 Предложение за регламент Приложение 1 – раздел 5 – точка 3 – буква в) – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) Създаване на талантливи и квалифицирани кадри с предприемачески дух чрез образование и обучение	в) Създаване на талантливи и квалифицирани кадри, както жени, така и мъже, с предприемачески дух чрез образование и обучение
Изменение 82 Предложение за регламент Приложение І – част 5 – точка 3 – буква в) – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
EIT интегрира изцяло образованието и обучение на всички етапи на професионално израстване и разработва нови и иновативни учебни програми за отразяване на нуждите от нови профили, породени от сложните обществени и икономически предизвикателства. За тази цел EIT ще играе ключова роля в насърчаване признаването на нови образователни степени и дипломи в държавите членки.	EIT интегрира изцяло образованието и обучение на всички етапи на професионално израстване и разработва нови и иновативни учебни програми за отразяване на нуждите от нови профили, породени от сложните обществени и икономически предизвикателства. В анализа на нуждите от нови профили се интегрира измерението, свързано с половете. Ето защо EIT, повече от всички останали инструменти на „Хоризонт 2020“, ще носи особена отговорност за систематично насочване към млади талантливи жени, за да бъде сложен край на разхищението на този талант в Европейското изследователско пространство (ERA). Също така той разглежда образованието и обучението по начин, който отчита особеностите на половете, тъй като обновлението на утрешния научен и предприемачески ландшафт ще започне на етапа на образованието и посредством обучение. И най-накрая, той интегрира свързаното с половете измерение в нови учебни програми като начин за гарантиране на ефикасността и качеството на обучението и образованието, както и измерението на иновациите. За тази цел EIT ще играе ключова роля в насърчаване признаването на нови образователни степени и дипломи в държавите членки.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)
Позовавания	COM(2011)0809 – C7-0466/2011 – 2011/0401(COD)
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание	ITRE 13.12.2011 г.
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание	FEMM 13.12.2011 г.
Докладчик по становище: Дата на назначаване	Antigoni Papadopoulou 20.12.2011 г.
Разглеждане в комисия	20.6.2012 г.
Дата на приемане	19.9.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	23 4 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Regina Bastos, Andrea Češková, Marije Cornelissen, Edite Estrela, Iratxe García Pérez, Zita Gurmai, Mikael Gustafsson, Mary Honeyball, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Nicole Kiil-Nielsen, Silvana Koch-Mehrin, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Astrid Lulling, Barbara Matera, Krisztina Morvai, Norica Nicolai, Joanna Senyszyn, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Britta Thomsen, Marina Yannakoudakis, Anna Záborská, Inês Cristina Zuber
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Silvia Costa, Mariya Gabriel, Ana Miranda, Doris Pack, Antigoni Papadopoulou, Licia Ronzulli, Angelika Werthmann

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)
Позовавания	COM(2011)0809 – C7-0466/2011 – 2011/0401(COD)
Дата на представяне на ЕП	30.11.2011 г.
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание	ITRE 13.12.2011 г.
Подпомагаща(и) комисия(и) Дата на обявяване в заседание	AFET 15.3.2012 г.	DEVE 10.5.2012 г.	BUDG 13.12.2011 г.	EMPL 13.12.2011 г.
	ENVI 13.12.2011 г.	TRAN 13.12.2011 г.	REGI 13.12.2011 г.	AGRI 13.12.2011 г.
	PECH 13.12.2011 г.	CULT 13.12.2011 г.	JURI 13.12.2011 г.	FEMM 13.12.2011 г.
Неизказано становище Дата на решението	EMPL 19.1.2012 г.
Докладчик(ци) Дата на назначаване	Teresa Riera Madurell 17.1.2012 г.
Разглеждане в комисия	23.1.2012 г.	18.6.2012 г.	17.9.2012 г.	8.10.2012 г.
Дата на приемане	28.11.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	55 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Amelia Andersdotter, Josefa Andrés Barea, Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Ivo Belet, Jan Březina, Maria Da Graça Carvalho, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Dimitrios Droutsas, Christian Ehler, Vicky Ford, Gaston Franco, Adam Gierek, Norbert Glante, András Gyürk, Fiona Hall, Edit Herczog, Kent Johansson, Romana Jordan, Krišjānis Kariņš, Lena Kolarska-Bobińska, Philippe Lamberts, Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz, Marisa Matias, Judith A. Merkies, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Aldo Patriciello, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Jens Rohde, Paul Rübig, Salvador Sedó i Alabart, Konrad Szymański, Britta Thomsen, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Catherine Trautmann, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Marita Ulvskog, Владимир Уручев, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Yves Cochet, Satu Hassi, Jolanta Emilia Hibner, Seán Kelly, Zofija Mazej Kukovič, Vladimír Remek, Frédérique Ries, Peter Skinner, Silvia-Adriana Ţicău
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Cristian Silviu Buşoi, Alexandra Thein
Дата на внасяне	20.12.2012 г.

Правна информация - Политика за поверителност