ДОКЛАД относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)

20.12.2012 - (COM(2011)0809 – C7‑0466/2011 – 2011/0401(COD)) - ***I

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Докладчик: Teresa Riera Madurell

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)

(COM(2011)0809 – C7‑0466/2011 – 2011/0401(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0809),

–   като взе предвид член 294, параграф 2, член 173, параграф 3 и член 182, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0466/2011),

–   като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–   като взе предвид становището на Комитета на регионите от 19 юли 2012 г.[1],

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 28 март 2012 г.[2],

–   като взе предвид член 55 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по бюджети, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по рибно стопанство, комисията по култура и образование, комисията по правни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0427/2012),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  изтъква, че финансовият пакет, посочен в законодателното предложение, е само една насока за законодателния орган и че той не може да бъде определен, докато не се постигне споразумение по предложението за регламент за определяне на многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г.;

3.  припомня своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“[3]; отново заявява, че са необходими достатъчно допълнителни средства в следващата МФР, за да може Съюзът да постигне приоритетите на съществуващите си политики, като също така изпълни новите задачи, предвидени в Договора от Лисабон, както и да реагира на непредвидени събития; посочва, че дори при увеличение на средствата за следващата МФР с най-малко 5 % спрямо равнището от 2013 г., ще може да бъде направен само ограничен принос за постигането на договорените цели на Съюза и изпълнението на поетите от него задължения, както и за прилагането на принципа за солидарност на Съюза; призовава Съвета, в случай че той не споделя този подход, да посочи ясно кои от неговите политически приоритети или проекти биха могли да бъдат изцяло изоставени, въпреки доказаната си европейска добавена стойност;

4.  припомня по-специално, че в същата резолюция Европейският парламент призовава за значително увеличаване на съответните разходи от 2013 г. нататък, с цел увеличаване, насърчаване и осигуряване на финансирането за научни изследвания, развойни дейности и иновации в Съюза;

5.  следователно припомня своята позиция, че в следващата МФР следва да се предвиди по-голяма концентрация на бюджетни средства в области, стимулиращи икономическия растеж и конкурентоспособността, като например научните изследвания и иновациите, в съответствие с принципите за европейска добавена стойност и върхови постижения;

6.  изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

7.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение    1 Предложение за регламент Съображение 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(1) Съюзът има за цел да укрепва своята научна и технологична база чрез създаването на европейско научноизследователско пространство (ERA), в което свободно да се движат изследователите и се разпространяват научни познания и технологии, и да насърчава повишаването на конкурентоспособността си, включително тази на своята промишленост. За постигане на посочените цели Съюзът следва да извършва научноизследователски, технологично-развойни и демонстрационни дейности, да насърчава международното сътрудничество, да разпространява и оптимизира резултатите и да стимулира обучението и мобилността.	(1) Съюзът има за цел да укрепва своята научна и технологична база чрез създаването на европейско научноизследователско пространство (ERA), в което свободно да се движат изследователите и се разпространяват научни познания и технологии, и да насърчава изграждането на общество на знанието и водеща в световен план, устойчива, конкурентоспособна и устойчива икономика, включително тази на своята промишленост. За постигане на посочените цели Съюзът следва да извършва научноизследователски и иновативни, технологично-развойни и демонстрационни дейности, да насърчава международното сътрудничество, да разпространява и оптимизира резултатите и да стимулира обучението и мобилността.
Изменение  2 Предложение за регламент Съображение 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(3) Съюзът е решен да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, с която се преследва интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като се изтъква ролята на научните изследвания и иновациите като ключови фактори за социален и икономически просперитет, както и за устойчивост на околната среда, и се поставя целта разходите за НИРД до достигнат 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., като същевременно се разработи и показател за интензивността на иновациите. В този контекст, водещата инициатива „Съюз за иновации“ задава стратегически и интегриран подход към научните изследвания и иновациите, като определя рамката и целите, за чието постигане следва да допринесе бъдещото финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите. Научните изследвания и иновациите са ключови фактори и за други водещи инициативи по „Европа 2020“, а именно „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“. Ключова роля за постигането на целите на „Европа 2020“ по отношение на научните изследвания и иновациите играе и политиката на сближаване чрез изграждане на необходимия капацитет и осигуряване на „стълбище“ към високи постижения.	(3) Съюзът е решен да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, с която се преследва интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като се изтъква ролята на научните изследвания и иновациите като ключови фактори за социален и икономически просперитет, както и за устойчивост на околната среда, и се поставя целта публичните разходи за НИРД да се увеличат с цел да се привлекат частни инвестиции в размер, който може да достигне две трети от общите инвестиции, като с това бъдат достигнати 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., като същевременно се разработи и показател за интензивността на иновациите. Бюджетът на ЕС следва да отразява тази амбициозна цел чрез радикално преминаване към финансиране на ориентирани към бъдещето инвестиции, като научноизследователската и развойна дейност и иновациите, и това следва да е ясно видимо чрез значително увеличение на финансирането за научноизследователската и развойна дейност и иновациите в Съюза в сравнение с равнището на финансиране от 2013 г. В този контекст, водещата инициатива „Съюз за иновации“ задава стратегически и интегриран подход към научните изследвания и иновациите, като определя рамката и целите, за чието постигане следва да допринесе бъдещото финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите. Научните изследвания и иновациите са ключови фактори и за други водещи инициативи и цели на политиката по „Европа 2020“, а именно „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“, цели на политиката в областта на климата и на енергийната политика, както и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“.
Изменение  3 Предложение за регламент Съображение 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(4) На заседанието си, проведено на 4 февруари 2011 г., Европейският съвет подкрепи концепцията за обща стратегическа рамка за финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите, за да се повиши ефективността на това финансиране на национално и съюзно равнище, и призова Съюза бързо да се отстранят оставащите пречки за привличане на таланти и инвестиции с оглед до 2014 г. да се завърши изграждането на европейското научноизследователско пространство и да се постигне действителен единен пазар за знания, научни изследвания и иновации.	(4) На заседанието си, проведено на 4 февруари 2011 г., Европейският съвет подкрепи концепцията за обща стратегическа рамка за финансиране от Съюза на научните изследвания и иновациите, за да се повиши ефективността на това финансиране на национално и съюзно равнище, и призова Съюза бързо да се отстранят оставащите пречки за привличане на таланти и инвестиции с оглед до 2014 г. да се завърши изграждането на европейското научноизследователско пространство и да се постигне действителен единен пазар за знания, научни изследвания и иновации. Това изисква значително увеличение на бюджета за следващия седемгодишен период, за да се засили капацитетът за иновации на Съюза, като същевременно се привлекат значителни средства от частния сектор за неговите дейности.
Изменение  4 Предложение за регламент Съображение 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(5) Европейският парламент в своята резолюция от 11 ноември 2010 година призова за радикално опростяване на финансирането на научните изследвания и иновациите от Съюза, в резолюцията си от 12 май 2011 година изтъкна значението на „Съюз за иновации“ за преобразяването на Европа съобразно следкризисния свят, в резолюцията си от 8 юни 2011 година привлече вниманието към важни поуки от междинната оценка на Седмата рамкова програма, а в резолюцията си от 27 септември 2011 година подкрепи концепцията за обща стратегическа рамка за финансиране на научните изследвания и иновациите.	(5) Европейският парламент в своята резолюция от 11 ноември 2010 година призова за радикално опростяване на финансирането на научните изследвания и иновациите от Съюза, в резолюцията си от 12 май 2011 година изтъкна значението на „Съюз за иновации“ за преобразяването на Европа съобразно следкризисния свят, в резолюцията си от 8 юни 2011 година привлече вниманието към важни поуки от междинната оценка на Седмата рамкова програма, а в резолюцията си от 27 септември 2011 година подкрепи концепцията за обща стратегическа рамка за финансиране на научните изследвания и иновациите, като същевременно призовава за удвояване на бюджета на ЕС за научни изследвания и иновации за следващия финансов период, считано от 2014 г.
Изменение  5 Предложение за регламент Съображение 10
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(10) В съобщението „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ Комисията предложи областите, покривани през периода 2007—2013 г. от Седмата рамкова програма за научни изследвания, от отнасящата се до иновациите част от Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, и от Европейския институт за иновации и технологии (EIT), да бъдат обхванати от единна обща стратегическа рамка за научни изследвания и иновации, за да се спомогне за постигането на целта на стратегията „Европа 2020“ разходите за НИРД да нараснат на 3 % от БВП до 2020 г. В същото съобщение Комисията пое и ангажимента да включи изменението на климата като тема в разходните програми на Съюза и да насочи поне 20 % от съюзния бюджета за постигането на цели, свързани с климата. Действията във връзка с климата и ресурсната ефективност са взаимно допълващи се цели за постигането на устойчиво развитие. Конкретните цели, отнасящи се до двете, следва да бъдат допълнени чрез другите конкретни цели на „Хоризонт 2020“. В резултат на това се очаква поне 60 % от общия бюджет на „Хоризонт 2020“ да бъдат свързани с устойчивото развитие. Очаква се също така разходите във връзка с климата да превишат 35 % от бюджета, включително взаимно съвместими мерки за подобряване на ресурсната ефективност. Комисията следва да предоставя информация относно мащаба на подкрепата за цели във връзка с климата и резултатите от нея. Разходите във връзка с климата по „Хоризонт 2020“ следва да се следят в съответствие с методиката, посочена в горното съобщение.	(10) В съобщението „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ Комисията предложи областите, покривани през периода 2007—2013 г. от Седмата рамкова програма за научни изследвания, от отнасящата се до иновациите част от Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, и от Европейския институт за иновации и технологии (EIT), да бъдат обхванати от единна обща стратегическа рамка за научни изследвания и иновации, за да се спомогне за постигането на целта на стратегията „Европа 2020“ разходите за НИРД да нараснат на 3 % от БВП до 2020 г. В същото съобщение Комисията пое и ангажимента да включи изменението на климата като тема в разходните програми на Съюза и да насочи поне 20 % от съюзния бюджета за постигането на цели, свързани с климата. Действията във връзка с климата и ресурсната ефективност са взаимно допълващи се цели за постигането на устойчиво развитие. Конкретните цели, отнасящи се до двете, следва да бъдат допълнени чрез другите конкретни цели на „Хоризонт 2020“.
Изменение  6 Предложение за регламент Съображение 10 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(10a) В Бялата книга, озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“1, Комисията счита, че политиката за научни изследвания и иновации в областта на транспорта следва да осигурява нарастваща и последователна подкрепа за разработване на ключови технологии с оглед преобразуването на европейската транспортна система в една съвременна, ефективна, устойчива и достъпна услуга. Бялата книга определя постигането до 2050 г. на целта за намаляване с 60 % на равнището на отделяните през 1990 г. емисии на парникови газове.
	__________________
	1 COM(2011)0144
Изменение  7 Предложение за регламент Съображение 11
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(11) Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) в Европейския съюз е съсредоточена по три приоритета, а именно: да се създаде отлична наука с оглед да се укрепят високите научни постижения на Съюза на световно равнище; да се спомогне за водещите позиции на промишлеността в подкрепа на предприятията, включително малките и средните предприятия (МСП), и иновациите; да се овладеят обществените предизвикателства в пряк отговор на предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“, чрез подкрепа за дейности, обхващащи цялостния процес от научните изследвания до пазара. Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се подпомагат всички етапи в иновационната верига и особено дейности, които са по-тясно свързани с пазарната реализация, включително с иновативни финансови инструменти, както и нетехнологични и социални иновации, и се цели задоволяване на нуждите от научни изследвания на широка гама съюзни политики, като се набляга върху максималното оползотворяване и разпространение на получените от подпомаганите дейности знания чак до търговското им използване. Приоритетите на „Хоризонт 2020“ следва да се поддържат и чрез програма за ядрени изследвания и дейности по обучение по Договора за Евратом.	(11) Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) в Европейския съюз е съсредоточена по три приоритета, а именно: да се създаде отлична наука с оглед да се укрепят високите научни постижения на Съюза на световно равнище; да се спомогне за водещите позиции на промишлеността в подкрепа на предприятията, включително малките и средните предприятия (МСП), и иновациите; да се овладеят обществените предизвикателства в пряк отговор на предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“, чрез подкрепа за дейности, обхващащи цялостния процес от научните изследвания до пазара. Въпреки че добавената стойност за Съюза се крие предимно във финансирането на предконкурентни, транснационални съвместни научни изследвания, което в „Хоризонт 2020“ следва да постигне поне същите равнища като при Седмата рамкова програма, е необходимо също така да се наблегне по-специално върху финансирането на иновациите в рамките на „Хоризонт 2020“. „Хоризонт 2020” също така се стреми да отговори на изследователските потребности на широк спектър политики на Съюза като поставя акцент върху възможно най-широката употреба и разпространение на знание, генерирано чрез подкрепяните дейности до момента на търговска експлоатация. Затова чрез „Хоризонт 2020“ следва да се гарантират всички етапи в изследователската и иновационната верига, включително гранични и приложни изследвания, трансфер на знания, иновативни и по-близки до пазарните дейности финансови инструменти, както и нетехнологични и социални иновации. „Хоризонт 2020“ следва да прилага диференцирана скала, при която колкото по-тясно свързана с пазарната реализация е подпомаганата дейност, толкова по-малка следва да бъде частта, финансирана по „Хоризонт 2020“, и по-голяма частта, която следва да привлече финансиране от други източници, като например структурните фондове, национално/регионално финансиране или финансиране от частния сектор. Приоритетите на „Хоризонт 2020“ следва да се поддържат и чрез програма за ядрени изследвания и дейности по обучение по Договора за Евратом.
Изменение  8 Предложение за регламент Съображение 12 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(12a) Важно е да се подчертае, че всички дейности по „Хоризонт 2020“ следва да бъдат отворени за нови участници с оглед да се гарантира активно сътрудничество с партньори от целия Съюз и създаване на интегрирано европейско научноизследователско пространство.
Изменение  9 Предложение за регламент Съображение 13
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(13) В контекста на триъгълника на знанието — научни изследвания, образование и иновации, общностите за знания и иновации по линия на Европейския институт за иновации и технологии следва значително да допринесат за постигане целите на „Хоризонт 2020“, включително по отношение на обществените предизвикателства, а именно чрез интегрирането на научните изследвания, образованието и иновациите. С оглед да се гарантира взаимно допълване в рамките на „Хоризонт 2020“ и адекватно усвояване на средствата, финансирането на Европейския институт за иновации и технологии следва да се осъществи чрез два транша, като вторият се предоставя в зависимост от преглед.	(13) В контекста на триъгълника на знанието — научни изследвания, образование и иновации, общностите за знания и иновации (ОЗИ) по линия на Европейския институт за иновации и технологии следва значително да допринесат за постигане целите на „Хоризонт 2020“, включително по отношение на обществените предизвикателства, а именно чрез интегрирането на научните изследвания, образованието и иновациите. ЕИТ е основният инструмент в рамката на „Хоризонт 2020“, който поставя силен акцент върху образователното измерение на триъгълника на знанието и цели да се справи с „европейския парадокс“ чрез обучение по предприемачество, което ще доведе до създаването на иновативни, основани на знанието нови и съпътстващи предприятия.
Изменение  10 Предложение за регламент Съображение 15
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(15) Опростяването е основна цел на „Хоризонт 2020“, като това следва надлежно да бъде отразено в нейната структура, правила, финансово управление и изпълнение. „Хоризонт 2020“ следва да е насочена към привличането за широко участие на университети, научноизследователски центрове, промишлеността и особено на МСП, а също така да е отворена за нови участници, тъй като тя обединява в обща стратегическа рамка пълната гама от мерки за подпомагане на научните изследвания и иновациите, включително оптимизиран набор от форми за подкрепа, и използва правила за участие с принципи, които са приложими за всички действия по програмата. Опростените правила за финансиране следва да понижат административните разходи и ще допринесат за намаление на грешките от финансов характер.	(15) Опростяването е основна цел на „Хоризонт 2020“, като това следва надлежно да бъде отразено в нейната структура, правила, финансово управление и изпълнение. „Хоризонт 2020“ следва да е насочена към привличането за широко участие на университети, научноизследователски центрове, промишлеността и особено на МСП, много малко от които участват в научноизследователски програми въпреки мерките, които вече са в сила, и следва също така да е отворена за нови участници, по-специално от гражданското общество. „Хоризонт 2020“ обединява в обща стратегическа рамка пълната гама от мерки за подпомагане на научните изследвания и иновациите, включително оптимизиран набор от форми за подкрепа, и използва правила за участие с принципи, които са приложими за всички действия по програмата. Опростените правила за финансиране следва да понижат административните разходи и ще допринесат за предотвратяването и намаляването на грешките от финансов характер.
	Ако е необходимо предприемането на мерки за по-нататъшно екстернализиране на финансирането на научните изследвания и иновациите в Съюза (като например съвместни технологични инициативи, публично-частни партньорства или изпълнителни агенции за научни изследвания ), методът и степента на екстернализиране следва да се определят според резултатите от независима оценка на въздействието.
Изменение  11 Предложение за регламент Съображение 15 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(15a) За да се постигне подходящ баланс между основаните на консенсус и по-нестандартни изследвания, разработки и иновации, използването на открити конкурсни процедури – следващи „възходяща” логика, с ускорени процедури, следва да се насърчава с цел гарантиране на бързата реализация на иновативни проекти. Освен това следва да се постигне подходящо равновесие между по-малките и по-големите проекти в рамките на обществените предизвикателства и базовите и промишлени технологии, като се отчитат специфичната структура на сектора, вида на дейността, технологиите и научните изследвания.
Изменение  12 Предложение за регламент Съображение 16
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(16) В съответствие с член 182, параграф 1 от ДФЕС рамковата програма определя максималния общ размер и подробните правила за финансовото участие на Съюза в рамковата програма и съответното дялово участие във всяка от предвидените дейности.	(16) В съответствие с член 182, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз рамковата програма определя максималния общ размер и подробните правила за финансовото участие на Съюза в рамковата програма и съответното дялово участие във всяка от предвидените в член 180 от ДФЕС дейности.
Изменение  13 Предложение за регламент Съображение 17 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(17a) За да може Европейският парламент да упражнява функцията си на политически контрол и за да се осигури прозрачност и отчетност, както е предвидено в Договорите, Комисията следва надлежно и редовно да информира Европейския парламент за всички приложими аспекти на изпълнението на „Хоризонт 2020”, включително за подготовката и изготвянето на работните програми, изпълнението и евентуалната необходимост от корекция на разбивката на бюджета, както и разработването на показателите за ефективност по отношение на преследваните цели и очакваните резултати.
Изменение  14 Предложение за регламент Съображение 18
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(18) Целесъобразно е да се осигури надлежно приключване на „Хоризонт 2020“ и на предшестващите я програми особено по отношение на продължаването на многогодишните механизми за тяхното управление, като например финансирането на техническата и административната помощ.	(18) Целесъобразно е да се осигури надлежно приключване на „Хоризонт 2020“ и на предшестващите я програми особено по отношение на продължаването на многогодишните механизми за тяхното управление, като например финансирането на строго необходимата техническа и административна помощ.
Изменение  15 Предложение за регламент Съображение 19
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(19) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ може да породи допълнителни програми с участието само на определени държави-членки, участието на Съюза в програми, предприети от няколко държави-членки, или създаването на съвместни предприятия или други договорености по смисъла на членове 184, 185 и 187 от ДФЕС.	(19) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ може да породи – при определени и прозрачни условия и за конкретни случаи – допълнителни програми с участието само на определени държави членки, участието на Съюза в програми, предприети от няколко държави членки, или създаването на съвместни предприятия или други договорености по смисъла на членове 184, 185 и 187 от ДФЕС. Тези допълнителни програми или договорености следва да имат ясна европейска добавена стойност, да се основават на реални партньорства, да допълват други дейности в рамките на „Хоризонт 2020”, да са доказали, че нито един друг вид механизми на финансиране не могат да достигнат същите цели, както и да бъдат възможно най-приобщаващи по отношение на участието.
Изменение  16 Предложение за регламент Съображение 20
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(20) С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото, както и да се укрепва общественото доверие в науката, „Хоризонт 2020“ следва да способства гражданите и обществото да поемат информиран ангажимент по въпроси на научните изследвания и иновациите, като се повишава достъпността на научните знания, разработват се сериозни програми за научни изследвания и иновации съобразно безпокойствата и очакванията на гражданите и обществото, и се улеснява участието им в дейности по „Хоризонт 2020“.	(20) С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото „Хоризонт 2020“ следва да:
	- насърчава активното участие и информираната ангажираност на гражданите и обществото в процеса на научните изследвания и иновациите;
	- осигурява надлежното отчитане на измерението, свързано с равнопоставеността между половете;
	- насърчава отлично научно образование;
	повишава достъпността и повторната употреба на резултатите от публично финансирани научни изследвания, по-специално на научните публикации и данни, а именно чрез създаване на регистър на резултатите от научни изследвания;
	- преодолява разделението по отношение на дигиталните технологии, научните изследвания и иновациите;
	- разработва сериозни програми за научни изследвания и иновации и рамка за управление съобразно безпокойствата и очакванията на гражданите и обществото, и укрепва участието им в определянето на научноизследователските приоритети на дейностите по „Хоризонт 2020“. Участието на гражданите и гражданското общество следва да бъде съчетано с дейности, целящи достигане до обществото, за да се генерира и поддържа обществена подкрепа за тази програма.
Изменение  17 Предложение за регламент Съображение 20 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(20a) Издадени от Комисията документи във връзка с „Хоризонт 2020” се предоставят при поискване в лесно достъпен формат, включително уголемени шрифтове, Брайлова азбука, лесен за четене текст, аудио-, видео- и електронни формати.
Обосновка
Лицата с увреждания следва да имат еднакъв достъп до информационните и комуникационните мероприятия, отнасящи се до „Хоризонт 2020“, включително оповестяването на подкрепените проекти и резултатите, още повече, че става въпрос за публично финансиране.
Изменение  18 Предложение за регламент Съображение 20 б (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(20б) Програмата „Хоризонт 2020“ следва да се използва, за да насърчава освен многообразието на научните изследвания, езиковото многообразие в академичните и научните публикации, включително като част от сътрудничеството с трети държави, както и да гарантира зачитането на принципите на независими научни изследвания и партньорско утвърждаване на публикациите.
Изменение  19 Предложение за регламент Съображение 21
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(21) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ следва да отговаря на променящите се възможности и нужди на науката и технологиите, промишлеността, политиките и обществото. По същество програмите следва да се изготвят в тясна връзка със заинтересованите страни от всички засегнати сектори и следва да се предвиди достатъчна гъвкавост за реагиране на нови тенденции на развитие. По време на изпълнението на „Хоризонт 2020“ непрекъснато следва да се ползват външни експерти за консултации, също и чрез съответните структури като европейските технологични платформи, инициативите за съвместно планиране и европейските партньорства за иновации.	(21) Изпълнението на „Хоризонт 2020“ следва да отговаря на променящите се възможности и нужди на науката и технологиите, промишлеността, политиките и обществото. Следователно по време на изпълнението на „Хоризонт 2020“ непрекъснато следва да се ползват външни експерти за балансирани консултации. В частност, интер- и трансдисциплинарното естество на обществените предизвикателства, както и необходимостта от междусекторни връзки и интерфейси в рамките на „Хоризонт 2020“ изискват създаване на специални стратегически научни съвети. Приносът на съответните структури като европейските технологични платформи, инициативите за съвместно планиране и европейските партньорства за иновации следва да бъдат взети предвид при възможност в процеса на установяване на потребностите, свързани с научните изследвания.
Изменение  20 Предложение за регламент Съображение 21 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(21a) За да се гарантира прозрачен и ефикасен процес на изпълнение, за всяка конкретна цел и междусекторна тема следва да бъдат определени многогодишни индикативни пътни карти в началото на програмирането и да има стремеж към кратък и прозрачен процес на изготвяне на годишните работни програми. Комисията следва своевременно и по подходящ начин да включва Европейския парламент и Съвета в подготовката и изготвянето на пътните карти и работните програми и да ги информира в тази връзка. По време на изпълнението на „Хоризонт 2020“ непрекъснато следва да се ползват външни експерти за консултации, също и чрез съответните структури като секторните консултативни съвети, неотдавна създадените управителни съвети, европейските технологични платформи, инициативите за съвместно планиране и европейските партньорства за иновации.
Изменение  21 Предложение за регламент Съображение 21 б (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(21б) За да бъде конкурентоспособен в световен мащаб, за да отговори ефективно на големите обществени предизвикателства и за да постигне целите на стратегията си „Европа 2020“, Съюзът следва да използва пълноценно човешките си ресурси. „Хоризонт 2020“ следва да бъде катализатор и мощен стимул за завършване изграждането на европейското научноизследователско пространство чрез подпомагане на общи дейности, с които се привличат, задържат, обучават и развиват таланти в областта на научните изследвания и иновациите. За постигане на тази цел и за повишаване на обмена на знания и на количеството и качеството на изследователите, дейностите за развиване на човешкия капитал, включително дейностите, насочени специално към младите хора и жените, следва да бъдат стандартен елемент във всички научноизследователски и иновационни дейности, финансирани от Съюза.
Обосновка
Други места по света имат по-голям успех от Европа по отношение на привличането и задържането на най-добрите таланти. Ако Европа иска да продължи да бъде конкурентоспособна в световен мащаб, тя трябва да стане още по-привлекателна. Поради тази причина при научноизследователските и иновационни дейности, извършвани с финансовата подкрепа на ЕС, трябва да се обръща специално внимание на човешките ресурси. По-специално „Хоризонт 2020“ трябва да бъде стимул за доизграждането на Европейското изследователско пространство и подобряването на човешкия капитал в европейската система за научни изследвания и иновации.
Изменение  22 Предложение за регламент Съображение 21 в (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(21в) С цел да се осигури възможност за достатъчна гъвкавост през целия период на действие на „Хоризонт 2020“ за справяне с новите потребности и тенденции и да се направи преглед и евентуално да се коригира взаимодействието и взаимовръзката между и в рамките на различните приоритети, на Комисията следва да се делегира правомощието за приемане на актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на преразглеждането на сумите за конкретните цели и приоритети и да трансфера на бюджетни кредити между тях въз основата на средносрочния преглед на „Хоризонт 2020”.. От особено значение е в хода на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.
Обосновка
Важно е да бъде включена известна бюджетна гъвкавост, за да се даде възможност за достатъчно пространство за предприемане на действия в отговор на бъдещите потребности и събития, включително за така наречените „междусекторни дейности“. Най-добрата процедура за това е посредством делегиран акт, за да се гарантира демократична отчетност и бързо вземане на решение.
Изменение  23 Предложение за регламент Съображение 22
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(22) Хоризонт 2020“ следва да допринесе за привлекателността на изследователската професия в Съюза. Следва да се обърне внимание на Европейската харта на научните работници и Етичния кодекс за наемане на научни работници, както и на други референтни рамки, определени в контекста на европейското научноизследователско пространство, като същевременно се зачита техният доброволен характер.	(22) Хоризонт 2020“ следва да допринесе за привлекателността на изследователската професия в Съюза, като насърчава подходящи условия на труд за научните изследователи. Следва изцяло да се обърне пълно внимание на Европейската харта на научните работници и Етичния кодекс за наемане на научни работници, както и на други референтни рамки, определени в контекста на европейското научноизследователско пространство, за да се преодолее феноменът на непрекъснато „изтичане на мозъци“ и той да бъде превърнат в „привличане на мозъци“.
Изменение  24 Предложение за регламент Съображение 22 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(22a) „Хоризонт 2020“ следва също така да спомогне за реализирането на ЕНП, да спомогне за това, европейските изследователи да останат в Европа, да привлече изследователи от целия свят в Европа и да я направи по-привлекателна дестинация за най-добрите изследователи. Съвместимостта на безвъзмездните средства като инструмент за финансиране за мобилни изследователи следва да бъде гарантирана в интерес на мобилността в рамките на Европа. Свързаните с данъчното облагане въпроси следва да бъдат решени, а социалната защита – насърчавана за европейските изследователи.
Изменение  25 Предложение за регламент Съображение 22 б (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(22б) Все още съществува „стъклен таван“ за жените, които желаят да градят кариера в областта на науката и научните изследвания, жените са в значителна степен по-слабо представени в някои дисциплини като инженерните науки и технологиите и не се наблюдава тенденция към намаляване на разликите в заплащането между жените и мъжете. Ето защо „Хоризонт 2020“ следва да коригира неравновесията в участието на жените учени във всички етапи на кариерното развитие в изследователската област и в отделните сфери на научни изследвания.
Изменение  26 Предложение за регламент Съображение 23
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(23) При дейностите, осъществявани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се преследва равенство между мъжете и жените в научните изследвания и иновациите, като се обърне особено внимание на основните причини за неравновесието между половете, използва се целият потенциал както на жените, така и на мъжете изследователи, и измерението на пола се включи в съдържанието на проекти с цел да се подобри качеството на научноизследователската работа и да се стимулират иновациите. Дейностите следва да са насочени и към прилагането на принципите за равенство между мъжете и жените съгласно членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз и член 8 от ДФЕС.	(23) При дейностите, осъществявани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се насърчава равенство между мъжете и жените в научните изследвания и иновациите, като се идентифицират и премахнат главните причини за неравновесието между половете, за да се използват целият потенциал и квалификациите както на жените, така и на мъжете изследователи. Освен това „Хоризонт 2020“ следва да гарантира, че измерението на пола е интегрирано в съдържанието на научноизследователските и иновационни дейности на всички етапи на процеса, с цел да се подобри качеството на научноизследователската работа и да се стимулират иновациите. Дейностите следва да са насочени и към прилагането на принципите за равенство между мъжете и жените съгласно членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и член 23 от Хартата на основните права на ЕС.
Изменение  27 Предложение за регламент Съображение 23 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(23a) „Хоризонт 2020“ следва да насърчи участието на жените във всички европейски научни изследвания, проекти и научни дисциплини, не само в консултантски групи и сред оценителите, но също така и във всички структури, свързани с „Хоризонт 2020“ (Европейския институт за иновации и технологии (ЕИИТ), Европейския научноизследователски съвет (ЕНИС), Съвместния изследователски център (СИЦ), ръководни групи, групи на високо равнище, експертни групи и т.н.), както и в университети и научноизследователски институции.
Изменение  28 Предложение за регламент Съображение 23 б (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(23б) Научните изследвания и иновациите се основават на възможността на учените, научноизследователските институции, предприятията и гражданите да имат достъп до научна информация, както и да споделят и използват тази научна информация. За да се увеличи разпространението и използването на знания, отвореният достъп до научни публикации следва да бъде задължителен, ако е взето решение за публикуване за научните публикации, които получават публично финансиране от „Хоризонт 2020“. Наред с това, „Хоризонт 2020” следва да насърчава отворения достъп до научни данни, достигнати в резултат на публично финансирани научни изследвания в рамките на „Хоризонт 2020”, като се отчитат ограниченията във връзка с неприкосновеността на личния живот, националната сигурност или правата върху интелектуална собственост.
Изменение  29 Предложение за регламент Съображение 23 в (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(23в) „Хоризонт 2020“ ще стимулира и подпомага дейности, насочени към използването на водещата позиция на Европа в надпреварата за разработване на нови процеси и технологии за насърчаване на устойчивото развитие в най-широк смисъл и борба с изменението на климата. Този хоризонтален подход, интегриран изцяло във всички приоритети на „Хоризонт 2020“, ще помогне на Съюза да преуспява в един свят с ниски нива на въглеродни емисии и с ограничени ресурси, като същевременно изгражда ефективна по отношение на ресурсите, устойчива и конкурентоспособна икономика.
Изменение  30 Предложение за регламент Съображение 23 г (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(23г) Всеки участник, който е получил финансиране от Съюза, следва да положи максимални усилия за оползотворяване на притежаваните от него резултати за по-нататъшни научноизследователски или търговски цели или да ги предостави за ползване за тези цели от друго юридическо лице, по-специално чрез прехвърляне и лицензиране на резултати в съответствие с член 41 от Регламент (ЕС) № xxxx/2012 [правила за участие].
Изменение  31 Предложение за регламент Съображение 24
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(24) При научноизследователските и иновационните дейности, подпомагани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се зачитат основните етични принципи. Следва да се вземат под внимание становищата на европейската група за етика в науката и новите технологии. При научноизследователските дейности следва да се спазва също така член 13 от ДФЕС и да се намали използването на животни в научните изследвания и тестовете, като крайната цел е намирането на заместител на животните за лабораторни цели. Всички дейности следва да се извършват при гарантирано високо равнище на защита на човешкото здраве в съответствие с член 168 от ДФЕС.	(24) При научноизследователските и иновационните дейности, подпомагани по линия на „Хоризонт 2020“, следва да се зачитат основните етични принципи и правата на човека. Следва да се вземат под внимание мотивираните и актуализирани становища на европейската група за етика в науката и новите технологии, както и становището на Агенцията на Европейския съюз за основните права и надзорния орган на ЕС по защита на данните, по целесъобразност. При финансирането на „Хоризонт 2020“ следва да се зачитат законодателните и административни разпоредби на държавите членки. Научноизследователските дейности следва да се осъществяват в съответствие с член 13 от ДФЕС и да спазват задължението за замяна или намаляване на използването на животни за научни цели или подобряване на условията, при които това се извършва. Всички дейности следва да се извършват при гарантирано високо равнище на защита на човешкото здраве в съответствие с член 168 от ДФЕС.
Изменение  32 Предложение за регламент Съображение 25
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(25) Европейската комисия не настоява изрично за използването на човешки ембрионални стволови клетки. Използването на човешки стволови клетки, били те от възрастни или от ембриони, е по усмотрение на учените с оглед на целите, които те желаят да постигнат, и подлежи на строго оценяване за съответствие с етичните стандарти. Не се финансират проекти, включващи използването на човешки ембрионални стволови клетки, които проекти не са получили необходимите одобрения от компетентните органи на държавите-членки. Не се финансират дейности, които са забранени във всички държави-членки. Не се финансира определена дейност в държава-членка, в която тази дейност е забранена.	(25) Европейската комисия не настоява изрично за използването на човешки ембрионални стволови клетки. Използването на човешки стволови клетки, били те от възрастни или от ембриони, е по усмотрение на учените с оглед на целите, които те желаят да постигнат, и подлежи на строго оценяване за съответствие с етичните стандарти. Не се финансират проекти, включващи използването на човешки ембрионални стволови клетки, които проекти не са получили необходимото одобрение съгласно законодателството на съответната държава членка. Не се финансират дейности, които са забранени във всички държави-членки. Не се финансира определена дейност в държава-членка, в която тази дейност е забранена.
Изменение  33 Предложение за регламент Съображение 26
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(26) За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, околната среда, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони, които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния и регионалния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация.	(26) За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, околната среда, енергетиката, селското стопанство и рибното стопанство, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите.
Изменение  34 Предложение за регламент Съображение 26 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(26a) И „Хоризонт 2020“, и политиката на сближаване се стремят към по-цялостно съответствие с целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на стратегията „Европа 2020“ чрез съответните си общи стратегически рамки (ОСР). Тази нова стратегическа насока призовава за повишено и систематизирано сътрудничество на двете общи стратегически рамки (ОСР), за да се мобилизира напълно научноизследователският и иновационен потенциал на регионално, национално и европейско равнище. Следователно, подходящото свързване на „Хоризонт 2020” с политиката на сближаване ще спомогне за намаляването на неравенствата в Европейския съюз по отношение на научните изследвания и иновациите, като се насърчава пътя по стълбицата към високите резултати и се отчитат специфичните особености на регионите, посочени в членове 274, 349 и 355 от ДФЕС. Нещо повече, структурните фондове следва да се използват в пълна степен в подкрепа на изграждането на капацитет и инфраструктура на научните изследвания и развойната дейност в регионите; да се подкрепят дейности като Европейския научноизследователски съвет (ERC), „Мария Кюри“ или съвместни действия, които са оценени положително, но за които няма финансиране по линия на „Хоризонт 2020”.
Изменение  35 Предложение за регламент Съображение 26 б (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(26б) Европейските местни и регионални органи имат важна роля за осъществяване на европейското научноизследователско пространство и за осигуряване на ефективна координация на финансовите инструменти на Съюза, по-специално за насърчаване на връзките между „Хоризонт 2020“ и структурните фондове, в рамките на регионалните стратегии в областта на иновациите, основани на интелигентната специализация. Регионите също имат роля в разпространението и прилагането на резултатите на „Хоризонт 2020“, както и в предлагането на допълнителни инструменти за финансиране, включително обществени поръчки.
Изменение  36 Предложение за регламент Съображение 26 в (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(26в) „Хоризонт 2020“ следва да се стреми към разпространение и насърчаване на висококачествени научни изследвания във всички европейски региони като предпоставка за балансирана от географска гледна точка стратегия на Съюза за растеж и иновации. Програмата следва да се стреми и към насърчаване на мобилността на изследователите като средство за предотвратяване на формите на изтичане на мозъци от една държава членка в друга.
Изменение  37 Предложение за регламент Съображение 27
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(27) МСП представляват важен източник на иновации и растеж в Европа. Поради това е необходимо широкото участие в „Хоризонт 2020“ на МСП съгласно посоченото в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година. Това следва да е в подкрепа на целите на „Small Business Act“.	(27) МСП представляват съществен източник на иновации, растеж и работни места в Европа. Поради това е необходимо широкото участие в „Хоризонт 2020“ на МСП съгласно посоченото в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година. Това следва да е в подкрепа на целите на „Small Business Act“. Малките и средните предприятия съставляват повече от 95 % от всички предприятия в Съюза, между тях обаче има големи различия и е необходим гъвкав подход. Затова „Хоризонт 2020“ следва да предвиди пакет от разнообразни инструменти за подкрепа на дейностите и капацитета на МСП в областта на научните изследвания и иновациите в хода на различните етапи от цикъла на иновации.
	„Хоризонт 2020“ следва да отпусне най-малко 20 % от приоритет 2.1 и 3 за МСП. По-конкретно, поне 4,0% от бюджета на „Хоризонт 2020” следва да бъдат предоставени чрез специален инструмент за МСП, който следва да бъде управляван и прилаган от единна и специално посочена за това административна структура.
Изменение  38 Предложение за регламент Съображение 27 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(27a) Икономическото значение на обществените поръчки в Съюза, оценени на 19,4 % от БВП в работния документ на службите на Комисията „Показатели относно обществените поръчки за 2009 г.“, превръща пазара на обществени поръчки в стратегически инструмент, част от икономическата и социална политика. От друга страна, непосредствената цел на обществените поръчки е да се предоставят решения на администрациите, които да им позволяват да предлагат по-качествени услуги на гражданите, и без съмнение иновациите са начин за подобряване и разширяване на функционалността на обичайните продукти, строителство и услуги, допринасящ за по-голяма ефективност на процесите на управление. Въпреки това много малка част от общите средства по обществени поръчки на Съюза са предназначени за иновативни продукти и услуги и това е една голяма пропусната възможност.
Изменение  39 Предложение за регламент Съображение 27 б (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(27б) С оглед постигане на максимално въздействие на „Хоризонт 2020“, следва да се отдели специално внимание на мултидисциплинарните и интердисциплинарни подходи като необходими фактори за постигане на значителен научен напредък. Пробивите в науката често се случват на границата между отделните дисциплини или там, където те се пресичат. Освен това сложността на проблемите и предизвикателствата, пред които е изправена Европа, изискват решения, които могат да бъдат намерени само ако се обединят усилията на няколко дисциплини.
Обосновка
Мултидисциплинарността и интердисциплинарността са от решаващо значение за постигане на напредък в науката и иновациите. Често една научна дисциплина не може да се справи сама със сложността на настоящите проблеми. Ето защо за намиране и разработване на най-добрите решения често са необходими общи цели или общи когнитивни структури между отделните дисциплини. Поради тази причина „Хоризонт 2020“ следва не само да предвижда, но и да насърчава мултидисциплинарността и интердисциплинарността.
Изменение  40 Предложение за регламент Съображение 27 в (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(27в) Изпълнението на „Хоризонт 2020” следва в пълна степен да отчете основната роля, която университетите играят в рамките на научната и технологична база на Съюза като основни институции за високи постижения както в областта на обучението, така и в научните изследвания, тъй като са от съществено значение за свързване на прилагането на Европейското пространство за висше образование с Европейското научноизследователско пространство. Научноизследователските и технологичните организации обединяват различни участници по цялата верига на иновациите, от фундаменталните научни изследвания до технологичните научни изследвания, от разработването на продукта и на процеса до прототипа и демонстрацията, както и за цялостно изпълнение в публичния и частния сектор.
Изменение  41 Предложение за регламент Съображение 28
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(28) С цел да се постигне максимално въздействие от финансирането от страна на Съюза, трябва да се развиват по-тесни полезни взаимодействия, включително под формата на партньорства в рамките на публичния сектор, между „Хоризонт 2020“ и национални и регионални програми за подпомагане на научните изследвания и иновациите.	(28) С цел да се постигне максимално въздействие от финансирането от страна на Съюза, трябва да се развиват по-тесни полезни взаимодействия, включително под формата на партньорства в рамките на публичния сектор, между „Хоризонт 2020“ и международни, национални и регионални програми за подпомагане на научните изследвания и иновациите. Координацията и наблюдението, извършвани като част от „Хоризонт 2020“, следва да гарантират оптималното използване на ресурсите и избягването на ненужно дублиране на разходи, независимо от това какви източници на финансиране са привлечени.
Изменение  42 Предложение за регламент Съображение 28 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(28a) Комисията следва да насърчава регионалните заинтересовани страни да формулират регионални стратегии, отразяващи конкретните нужди на регионите, така че да комбинират съществуващите форми на публично или частно финансиране на равнище ЕС. Необходимо е дейностите по „Хоризонт 2020“ да бъдат адаптирани към тези стратегии, тъй като по-тясното сътрудничество от страна на регионалните и местните органи при изготвянето и прилагането на фондовете и програмите за иновации е от решаващо значение, предвид на това, че не е възможно прилагането на една и съща стратегия за развитие във всички региони.
Изменение  43 Предложение за регламент Съображение 29
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(29) По-голямо въздействие следва да се постигне и чрез съчетаването на „Хоризонт 2020“ със средства от частния сектор в рамките на публично-частни партньорства в ключови области, в които научните изследвания и иновациите могат да допринесат за по-широки цели по конкурентоспособността на Европа и да спомогнат за справяне с обществени предизвикателства. С използването на по-подходящи за целта структури могат да бъдат продължени публично-частните партньорства под формата на съвместни технологични инициативи, стартирани съгласно Решение № 1982/2006/EO на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.).	(29) По-голямо въздействие следва да се постигне и чрез съчетаването на „Хоризонт 2020“ със средства от частния сектор в рамките на публично-частни партньорства в ключови области, в които научните изследвания и иновациите могат да допринесат за по-широки цели по конкурентоспособността на Европа, „да отключат” частни средства и да спомогнат за справяне с обществени предизвикателства. Тези партньорства следва да се основават на реално партньорство, включително по отношение на поетите задължения и вноските от частния сектор, да бъдат отговорни за конкретни цели, които следва да бъдат постигнати, да бъдат приведени в съответствие с останалата част от „Хоризонт 2020“ по отношение на правилата за участие и стратегическата програма на Съюза в областта на научните изследвания и иновациите. Тяхното управление и функциониране следва да гарантират открито, прозрачно, ефективно и ефикасно функциониране и да се даде възможност за участие на широк кръг от заинтересовани лица, осъществяващи дейност в техните конкретни области. С използването на по-подходящи за целта структури и при зачитане на горепосочените принципи могат да бъдат продължени съществуващите публично-частни партньорства под формата на съвместни технологични инициативи
Изменение  44 Предложение за регламент Съображение 30
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(30) Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се насърчава сътрудничеството с трети държави въз основа на общ интерес и взаимна полза. Международното сътрудничество в областта на науката, технологиите и иновациите следва да бъде насочено към постигане на целите на „Европа 2020“ за укрепване на конкурентоспособността и за справяне с обществените предизвикателства, както и да подкрепя външната политика на Съюза и неговата политика за развитие, включително като се развиват полезни взаимодействия с външни програми и се допринася за изпълнението от Съюза на неговите международни ангажименти, като например постигане на Целите на хилядолетието за развитие.	(30) Чрез „Хоризонт 2020“ следва да се насърчава сътрудничеството с трети държави въз основа на общ интерес, взаимна полза и реципрочност, когато е целесъобразно, в съответствие с политиките на Съюза в областта на международните отношения и развитието. Международното сътрудничество в областта на науката, технологиите и иновациите следва да бъде насочено към постигане на целите на „Европа 2020“ за укрепване на конкурентоспособността и за справяне с обществените предизвикателства, както и да подкрепя външната политика на Съюза и неговата политика за развитие и мрежите и политиките за международно сътрудничество на Съюза в научните изследвания, включително като се развиват полезни взаимодействия с външни програми и се допринася за изпълнението от Съюза на неговите международни ангажименти, като например постигане на Целите на хилядолетието за развитие, както и целите на конференцията Рио+20;. В международното сътрудничество следва да се вземат предвид възможностите и потенциалната роля на най-отдалечените региони на Съюза и отвъдморските страни и територии, свързани с него, в рамките на районите на света, където се намират.
Изменение  45 Предложение за регламент Съображение 30 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(30a) Следва да се обмисли насърчаване на участието на научноизследователски екипи в различни проекти с цел повишаване на качеството на научните изследвания и иновациите и възможността за международно сътрудничество.
Изменение  46 Предложение за регламент Съображение 31
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(31) С оглед запазване на равнопоставеността за всички предприятия с дейност на вътрешния пазар, финансирането по „Хоризонт 2020“ следва да бъде съобразено с правилата за държавните помощи, за да се осигури ефективно разходване на публичните средства и да се избегне нарушаването на пазарните условия, като например отблъскването на частното финансиране, създаването на неефективни пазарни структури или протекционизма за неефективни фирми.	(31) С оглед запазване на равнопоставеността за всички предприятия с дейност на вътрешния пазар, финансирането по „Хоризонт 2020“ следва да бъде съобразено с правилата за държавните помощи, включително с рамката на Общността за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации1 и като се взема под внимание текущото й преразглеждане, за да се осигури ефективно разходване на публичните средства и да се избегне нарушаването на пазарните условия, като например отблъскването на частното финансиране, създаването на неефективни пазарни структури или протекционизма за неефективни фирми.
	__________________
	1 OВ C 323, 30.12.2006 г., стр. 1
Обосновка
Изместването на равновесието твърде много към финансирането на краткосрочни иновации, които са близки до пазара, би могло да наруши конкуренцията и да бъде в ущърб на по-дългосрочните и фундаментални изследвания, които често са източник на радикални, подривни иновации. Поради това следва да се отчете не само последното, но и духът на правилата за държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност.
Изменение  47 Предложение за регламент Съображение 31 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(31a) Изразходването на средства на Съюза и на държавите членки за научни изследвания и иновации следва да бъде по-добре координирано, за да се осигури допълняемост, по-голяма ефективност и видимост, както и за постигането на по-голямо полезно взаимодействие. Във връзка с процеса на оценка, предвиден в настоящия регламент, Комисията следва да осигури конкретни доказателства, ако съществуват такива, относно допълняемостта и взаимодействието, постигнати между бюджета на Съюза и бюджетите на държавите членки за постигането на целите за изследвания и развитие на „Европа 2020“, както и на водещия показател за иновации на ЕС 2020.
Изменение  48 Предложение за регламент Съображение 32
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(32) Необходимостта от нов подход за контрол и управление на риска при финансирането на научни изследвания от Съюза беше отчетена от Европейския съвет на 4 февруари 2011 г., на който се настоя за нов баланс между доверието и контрола, както и между поемането и избягването на риск. Европейският парламент, в своята резолюция от 11 ноември 2010 г. за опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания, призова за прагматична промяна към административно и финансово опростяване и заяви, че управлението на европейското финансиране на научни изследвания следва да се основава в по-голяма степен на доверие към участниците и толерантност към риска. В междинния доклад за оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания (2007—2013 г.) се заключава, че е необходим по-радикален подход, за да се постигне качествен скок в опростяването, и че трябва да се възстанови баланса между риска и доверието.	(32) Необходимостта от нов подход за разработване на стратегия за управление на риска, основана на доказателства, като част от стратегията на Съюза за финансиране на научни изследвания беше отчетена от Европейския съвет на 4 февруари 2011 г. Тогава Съветът призова за нов баланс между доверието и контрола, както и между поемането и избягването на риск. Европейският парламент, в своята резолюция от 11 ноември 2010 г. за опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания, призова за прагматична промяна към административно и финансово опростяване и заяви, че управлението на европейското финансиране на научни изследвания следва да се основава в по-голяма степен на доверие към изследователите и толерантност към риска. В междинния доклад за оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания (2007—2013 г.) се заключава, че е необходим по-радикален подход, за да се постигне качествен скок към опростени процедури, които показват доверието на Съюза в изследователите и ги насърчават да поемат рисковете, необходими за ускоряване на напредъка в областта на науката и технологиите.
Изменение  49 Предложение за регламент Съображение 32 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(32a) Програмата „Хоризонт 2020“ следва да гарантира възможно най-голяма прозрачност, отчетност и демократичен контрол по отношение на иновативните финансови инструменти и механизми с участието на бюджета на ЕС, особено във връзка с техния очакван и осъществен принос за постигане на целите на Съюза.
Изменение  50 Предложение за регламент Съображение 35
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(35) Ефективното управление на работата, включващо оценяване и наблюдение, изисква да бъдат разработени специфични показатели за изпълнението, които: да са измерими в хода на времето; да са реалистични и същевременно да отразяват логиката на интервенцията; и да съответстват на подходящата йерархия от цели и дейности. Следва да бъдат въведени подходящи механизми за координация между изпълнението и наблюдението на „Хоризонт 2020“, от една страна, и наблюдението на напредъка, постиженията и функционирането на европейското научноизследователско пространство — от друга страна.	(35) Ефективното управление на работата, включващо оценяване и наблюдение, изисква да бъдат разработени специфични общоевропейски показатели за изпълнението, които: да са измерими в хода на времето; да са реалистични и същевременно да отразяват логиката на интервенцията; и да съответстват на подходящата йерархия от цели и дейности. Следва да бъдат въведени подходящи механизми за координация между изпълнението и наблюдението на „Хоризонт 2020“, от една страна, и наблюдението на напредъка, постиженията и функционирането на европейското научноизследователско пространство — от друга страна.
Изменение  51 Предложение за регламент Съображение 35 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(35a) В срок до 2017 г. Комисията следва да извърши цялостна оценка и преглед на различните видове установени публично-частни партньорства в рамките на програмите за научни изследвания и иновации (включително ОЗИ, съвместните технологични инициативи и публично-частните партньорства), с оглед рационализиране и опростяване на контекста на бъдещата рамкова програма и идентифициране на най-ефективното, открито и прозрачно управление, което ще позволи най-широкото участие на заинтересовани лица при избягване на конфликт на интереси.
Изменение  52 Предложение за регламент Член 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Предмет	Предмет
С настоящия регламент се установява рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) и се определя рамката, уреждаща подпомагането от Съюза на научноизследователски и иновационни дейности и съдействието за по-добро оползотворяване на промишления потенциал на политиката на иновации, научни изследвания и технологично развитие.	С настоящия регламент се установява рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) (наричана по-долу „Хоризонт 2020“) и се определя рамката, уреждаща подпомагането от Съюза на научноизследователски и иновационни дейности, засилването на европейската научна и технологична база и съдействието за по-добро оползотворяване на социалния, икономическия и промишления потенциал на политиката на иновации, научни изследвания и технологично развитие.
Изменение  53 Предложение за регламент Член 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Определения	Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:	За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
a) „научноизследователски и иновационни дейности“ означава целия спектър от дейности за научни изследвания, технологично развитие, демонстрации и иновации, включително насърчаване на сътрудничеството с трети държави и международни организации; разпространяване и оптимизиране на резултатите и стимулиране на обучението и мобилността на научните работници в Съюза;	a) „научноизследователски и иновационни дейности“ означава целия спектър от дейности за научни изследвания, технологично развитие, демонстрации и иновации, включително насърчаване на сътрудничеството с трети държави и международни организации; разпространяване и оптимизиране на резултатите и стимулиране на висококачественото целево обучение и мобилността на научните работници в Съюза;
б) „преки действия“ означава научноизследователски и иновационни дейности, предприемани от Комисията посредством подчинения й Съвместен изследователски център;	б) „преки действия“ означава научноизследователски и иновационни дейности, предприемани от Комисията посредством подчинения й Съвместен изследователски център;
в) „непреки действия“ означава научноизследователски и иновационни дейности, за които Съюзът осигурява финансова подкрепа и които се предприемат от участниците;	в) „непреки действия“ означава научноизследователски и иновационни дейности, за които Съюзът осигурява финансова подкрепа и които се предприемат от участниците;
г) „публично-частно партньорство“ означава партньорство, при което партньори от частния сектор, Съюза и, когато е целесъобразно, други партньори се ангажират съвместно да подкрепят разработването и изпълнението на програма или дейности за научни изследвания и иновации;	г) „публично-частно партньорство“ означава партньорство между партньори от частния сектор и партньори от публичния сектор, като например университети, изследователски организации и други публични институции, включително Съюза по целесъобразност, подкрепяни съвместно от Съюза и неговите партньори с цел да подкрепят разработването и изпълнението на програма или дейности за научни изследвания и иновации;
д) „партньорство в рамките на публичния сектор“ означава партньорство, при което органи от публичния сектор или организации с мисия за обществена услуга на регионално, национално или международно равнище се ангажират със Съюза съвместно да подкрепят разработването и изпълнението на програма или дейности за научни изследвания и иновации.	д) „партньорство в рамките на публичния сектор“ означава партньорство, при което органи от публичния сектор или организации с мисия за обществена услуга на местно, регионално, национално или международно равнище се ангажират със Съюза съвместно да подкрепят разработването и изпълнението на програма или дейности за научни изследвания и иновации.
	ea) „научноизследователски инфраструктури“ (НИ) означава съоръжения, ресурси, организационни системи и услуги, използвани от научноизследователските общности за провеждане на научноизследователски и иновационни дейности в техните области. Където е уместно, могат да се използват и за други цели освен за научни изследвания, например с образователна цел или за обществени услуги. Това включва: значително научно оборудване (или набори от инструменти); основани на знанието ресурси, като колекции, архиви или научни данни; електронни инфраструктури като данни, компютърни и софтуерни системи, комуникационни мрежи и системи за насърчаване на откритост и доверие в цифровата среда; всякаква друга уникална по естеството си инфраструктура, която е от съществено значение за достигане до високи постижения в научните изследвания и иновациите;
	eб) „интелигентна специализация” е концепцията в основата на развитието на политиката на Съюза в областта на научните изследвания, развитието и иновациите, като целта й е да се насърчи ефикасното и ефективно използване на публичните инвестиции чрез използване на взаимодействието между държавите и регионите и чрез укрепване на иновационния им капацитет.
	eв) „стратегия за интелигентна специализация” означава стратегия, която се състои от многогодишна стратегическа програма, чиято цел е да развие функционираща национална или регионална иновационна система.
Изменение  54 Предложение за регламент Член 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Добавена стойност за Съюза	Добавена стойност за Съюза
„Хоризонт 2020“ играе централна роля за успеха на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като предоставя обща стратегическа рамка за финансирането от Съюза на научни изследвания и иновации и по този начин действа като инструмент за привличане на частни инвестиции, създаване на нови работни места и гарантиране в дългосрочна перспектива на устойчивия растеж и конкурентоспособност на Европа.	„Хоризонт 2020“ играе централна роля за успеха на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като предоставя обща стратегическа рамка за финансирането в Съюза на отличаващи се като високи постижения научни изследвания и иновации и по този начин действа като инструмент за привличане на публични и частни инвестиции, създаване на нови работни места и гарантиране в дългосрочна перспектива на устойчивост, икономическо развитие, социално приобщаване и промишлена конкурентоспособност на Европа. Подкрепата в рамките на „Хоризонт 2020” е насочена към дейности, в които намесата на равнището на Съюза носи добавена стойност в сравнение с интервенцията на национално или регионално равнище.
Изменение  55 Предложение за регламент Член 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Обща цел, приоритети и специфични цел	Обща цел, приоритети и специфични цел
1. „Хоризонт 2020“ допринася за изграждането в целия Съюз на икономика, основана на знания и иновации, чрез привличане на достатъчно допълнителни средства за финансиране на научноизследователската, развойната и иновационната дейност. С това тя подкрепя прилагането на стратегията „Европа 2020“ и на други политики на Съюза, както и изграждането и функционирането на европейското научноизследователско пространство (ERA). Съответните показатели за изпълнението са посочени във въведението на приложение І.	1. „Хоризонт 2020“ допринася за изграждането в целия Съюз на икономика, основана на знания и иновации, чрез привличане на достатъчно допълнителни средства за финансиране на научноизследователската, развойната и иновационната дейност, и по този начин допринася за постигането на целта от 3% от финансиране от БВП за научни изследвания и развитие в Съюза в срок до 2020 г. С това тя подкрепя прилагането на стратегията „Европа 2020“ и на други политики на Съюза, както и изграждането и функционирането на европейското научноизследователско пространство (ERA), чрез конкретни и образцови действия, подпомагащи структурните промени в европейските научноизследователски и иновативни системи.
2. Посочената обща цел се преследва по три взаимно подсилващи се приоритета, отнасящи се до:	2. Посочената обща цел се преследва по три взаимно подсилващи се приоритета, отнасящи се до:
a) високи постижения в научната област;	a) високи постижения в научната област;
б) водещи позиции в промишлеността;	б) водещи позиции в промишлеността;
в) обществени предизвикателства.	в) обществени предизвикателства.
Конкретните цели по всеки от посочените три приоритета са зададени в части І—ІІІ от приложение І заедно с общи насоки за дейностите.	Конкретните цели по всеки от посочените три приоритета са зададени в части І—ІІІ от приложение І заедно с общи насоки за дейностите.
3. Съвместният изследователски център допринася за общата цел по приоритетите, посочени в параграфи 1 и 2, като оказва научна и техническа подкрепа за политиките на Съюза. Общи насоки за дейностите се дават в част ІV от приложение I.	3. Съвместният изследователски център допринася за общата цел по приоритетите, посочени в параграфи 1 и 2, като оказва научна и техническа подкрепа за политиките на Съюза. Общи насоки за дейностите се дават в част ІV от приложение I. Освен това Съвместният изследователски център ще предоставя подкрепа на националните и регионалните органи при разработването на техните стратегии за интелигентна специализация.
4. Европейският институт за иновации и технологии (EIT), създаден по силата на Регламент (ЕО) № 294/2008 на Европейския парламент и на Съвета, допринася за общата цел по приоритетите, посочени в параграфи 1 и 2, с конкретната цел да изгради триъгълника на знанието, интегриращ научните изследвания, образованието и иновациите. Съответните показатели за изпълнението от страна на Европейския институт за иновации и технологии са посочени във въведението на приложение І, а общите насоки за тази конкретна цел и за дейностите — в част V от приложение І.	4. Европейският институт за иновации и технологии (EIT), създаден по силата на Регламент (ЕО) № 294/2008 на Европейския парламент и на Съвета, допринася за общата цел по приоритетите, посочени в параграфи 1 и 2, с конкретната цел да изгради триъгълника на знанието, интегриращ научните изследвания, образованието и иновациите. Съответните показатели за изпълнението от страна на EIT са посочени във въведението на приложение І, а общите насоки за тази конкретна цел и за дейностите — в част V от приложение І.
5. В рамките на приоритетите и общите насоки, посочени в параграф 2, могат да бъдат взети предвид нови и непредвидени потребности, възникващи в периода на изпълнение на „Хоризонт 2020“. Това може да включва реагиране на нововъзникващи възможности, кризи и заплахи, както и на потребности във връзка с разработването на нови политики на Съюза, а също и пилотното осъществяване на действия, чието подпомагане се предвижда по бъдещи програми.	5. В рамките на приоритетите и общите насоки, посочени в параграф 2, могат да бъдат взети предвид нови и непредвидени потребности, възникващи в периода на изпълнение на „Хоризонт 2020“. Това може да включва реагиране на нововъзникващи възможности, кризи и заплахи, както и на потребности във връзка с разработването на нови политики на Съюза.
Изменение  56 Предложение за регламент Член 6
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Бюджет	Бюджет
1. Финансовият пакет за изпълнение на „Хоризонт 2020“ е в размер на 87740 милиона евро, от които максимум 86198 милиона евро се разпределят за дейности по дял ХІХ от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).	1. Финансовият пакет за изпълнение на „Хоризонт 2020“ е в размер на xxx милиона евро, от които максимум 98,2 % се разпределят за дейности по дял ХІХ от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
2. Сумата за дейности по дял ХІХ от ДФЕС се разпределя по приоритетите, посочени в член 5, параграф 2, както следва:	2. Сумата за дейности по дял ХІХ от ДФЕС се разпределя по приоритетите, посочени в член 5, параграф 2, както следва:
a) високи постижения в научната област — 27818 милиона евро;	a) високи постижения в научната област — 32,6 % от общия бюджет;
б) водещи позиции в промишлеността — 20280 милиона евро;	б) водещи позиции в промишлеността — 24,3 % от общия бюджет;
в) социални предизвикателства — 35888 милиона евро.	в) социални предизвикателства — 37,5 % от общия бюджет.
Максималният общ размер на финансовото участие на Съюза по линия на „Хоризонт 2020“ в преките действия на Съвместния изследователски център извън ядрената област е 2212 милиона евро.	Максималният общ размер на финансовото участие на Съюза по линия на „Хоризонт 2020“ в преките научноизследователски дейности на Съвместния изследователски център извън ядрената област е 2,4 % от общия бюджет на „Хоризонт 2020“.
Ориентировъчната разбивка за конкретните цели в рамките на отделните приоритети и максималният общ размер на средствата за преки действия на Съвместния изследователски център извън ядрената област са дадени в приложение II.	Разбивката за конкретните цели в рамките на отделните приоритети и максималният общ размер на средствата за преки действия на Съвместния изследователски център извън ядрената област са дадени в приложение II.
	Комисията заделя подходяща по размер сума, която да се разпредели на търгове, при които са получени повече от очакваното оферти, оценени като носещи висок стандарт за високи постижения, за да финансира повече от един проект, когато е уместно.
3. Европейският институт за иновации и технологии се финансира по линия на „Хоризонт 2020“ с максимум 3194 милиона евро съгласно посоченото в приложение ІІ. Първоначален транш от 1542 милиона евро се предоставя на Европейския институт за иновации и технологии за дейности по дял ХVІІ от Договора за функционирането на Европейския съюз. Втори транш в размер до 1652 милиона евро се предоставя в зависимост от прегледа съгласно член 26, параграф 1. Тази допълнителна сума се предоставя на пропорционална основа, както е посочено в приложение ІІ, от сумата за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ по приоритета за водещи позиции в промишлеността съгласно параграф 2, буква б) и от сумата по приоритета „Обществени предизвикателства“ съгласно параграф 2, буква в).	3. Европейският институт за иновации и технологии се финансира по линия на „Хоризонт 2020“ с максимум 3,3 % от общия бюджет съгласно посоченото в приложение ІІ.
Това финансиране на два многогодишни транша покрива:
a) по първия транш: продължаващото развитие на вече съществуващите общности за знания и иновации (наричани по-долу ОЗИ) и първоначалното финансиране за втората вълна от три нови ОЗИ;
б) по втория транш: продължаващото развитие на вече съществуващите ОЗИ и първоначалното финансиране за третата вълна от три нови ОЗИ.
Вторият транш се предоставя след прегледа съгласно член 26, параграф 1, като по-специално се отчитат:
a) договореният график за създаването на ОЗИ от третата вълна;
б) планираните финансови потребности на съществуващите ОЗИ съобразно тяхното специфично развитие;
в) приносът на Европейския институт за иновации и технологии и на неговите ОЗИ за постигането на целите на „Хоризонт 2020“.
4. Финансовият пакет за „Хоризонт 2020“ може да покрива разходи по дейности за подготовка, наблюдение, контрол, одит и оценяване, които са необходими за управлението на „Хоризонт 2020“ и постигане на целите й. в частност проучвания и срещи на експерти, доколкото те са свързани с целите на „Хоризонт 2020“, разходи по информационни мрежи във връзка главно с обработката на информация и нейния обмен, както и всякакви други разходи за техническа и административна помощ, направени от Комисията за управлението на „Хоризонт 2020“.	4. Финансовият пакет за „Хоризонт 2020“ може да покрива разходи по дейности за подготовка, наблюдение, контрол, одит и оценяване, които са необходими за управлението на „Хоризонт 2020“ и постигане на целите й, в частност проучвания и срещи на експерти, доколкото те са свързани с целите на „Хоризонт 2020“, разходи по информационни мрежи във връзка главно с обработката на информация и нейния обмен, както и всякакви други разходи за техническа помощ, направени от Комисията за управлението на „Хоризонт 2020“.
При необходимост бюджетни кредити могат да бъдат вписани в бюджета след 2020 г., за да покрият разходи за техническа и административна помощ, което да позволи управлението на дейности, които не са завършени до 31 декември 2020 г.	По настоящия регламент не се финансират административните разходи на Комисията за изпълнение на „Хоризонт 2020”, нито строителството или функционирането на мащабни европейски инфраструктурни проекти като „Галилео“, ГМОСС или ITER.
5. С оглед да се реагира на непредвидени ситуации или на нови развития или нужди, както и за съобразяване с разпоредбите в параграф 3 от настоящия член, Комисията може, след междинната оценка на „Хоризонт 2020“ съгласно посоченото в член 26, параграф 1, буква а) от настоящото решение, в рамките на годишната бюджетна процедура да преразгледа определените суми по приоритетите в параграф 2 и дадената в приложение ІІ ориентировъчна разбивка по конкретни цели в рамките на тези приоритети, и да прехвърли бюджетни кредити между приоритетите и конкретните цели в размер до 10 % от общото първоначално разпределение за всеки приоритет и до 10 % от първоначалната ориентировъчна разбивка за всяка конкретна цел. Това не се отнася за сумата, определена за преките действия на Съвместния изследователски център в параграф 2, или за посочените в параграф 3 средства за Европейския институт за иновации и технологии.	5. С оглед да се реагира на развиващите се наука, технологии и иновации, както и „Хоризонт 2020” да се адаптира към новите развития и потребности съобразно необходимото, Комисията може, без да се накърнява годишната бюджетна процедура и след средносрочен преглед, посочен в член 26, параграф 1, буква б), да приема делегирани актове в съответствие с член 26а с цел изменение на представената в приложение ІІ разбивка с най-много 15% от общото първоначално разпределение за всеки приоритет и конкретна цел и, при целесъобразност, конкретните цели и дейности, посочени в приложение I.
	При изменения на приложения І и ІІ комисията взема предвид по-конкретно:
	a) приноса на различните части на „Хоризонт 2020“ към нейните цели;
	б) разработването на ключовите показатели за оценка на резултатите и въздействието на различните части на „Хоризонт 2020” съгласно посоченото в приложение II към Специфичната програма, посочена в член 8 от настоящия регламент;
	(в) предвидените бъдещи финансови нужди на различните части и инструменти на „Хоризонт 2020”.
Изменение  57 Предложение за регламент Член 7
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Присъединяване на трети държави	Присъединяване на трети държави
1. „Хоризонт 2020“ е отворена за асоцииране на:	1. „Хоризонт 2020“ е отворена за асоцииране на:
a) присъединяващите се държави, държавите кандидатки и потенциални кандидатки, в съответствие с общите принципи и общите условия за участие на тези държави в програми на Съюза, установени в съответното рамково споразумение и решенията на съвети за асоцииране или подобни споразумения;	a) присъединяващите се държави, държавите кандидатки и потенциални кандидатки, в съответствие с общите принципи и общите условия за участие на тези държави в програми на Съюза, установени в съответното рамково споразумение и решенията на съвети за асоцииране или подобни споразумения;
б) избрани трети държави, които отговарят на всички от следните критерии:	б) избрани трети държави, които отговарят на следните критерии:
i) да разполагат с добър капацитет в областта на науката, технологиите и иновациите;	i) да разполагат с добър капацитет в областта на науката, технологиите и иновациите;
ii) досега да са показали добри резултати от участието си в програми на Съюза за научни изследвания и иновации;	ii) досега да са показали добри резултати от участието си в програми на Съюза за научни изследвания и иновации;
iii) да поддържат тесни икономически връзки със Съюза и са в географска близост до него;	iii) поддържат тесни икономически връзки със Съюза и са в географска близост до него или поддържат специални исторически и културни връзки с държави членки;
iv) да членуват в Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) или са държави или територии, изброени в приложението към Регламент (ЕС) № ХХ/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски инструмент за добросъседство.	iv) да членуват в Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) или са държави или територии, изброени в приложението към Регламент (ЕС) № ХХ/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски инструмент за добросъседство. Редът и условията за участието на държавите членки на ЕАСТ, които са страни по Споразумението за ЕИП, са в съответствие с разпоредбите на това споразумение.
	„Хоризонт 2020“ е отворена за участие на отвъдморските страни и територии, посочени в Решение на Съвета 2001/822/EО от 27 ноември 2001 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейската общност („Решение за отвъдморско асоцииране“)1, при спазване на специфичните условия, определени в него.
Специфичните условия за участието на асоциираните държави в „Хоризонт 2020“, включително финансовото участие съобразно брутния вътрешен продукт на съответната асоциирана държава, се определят с международни споразумения между Съюза и асоциираните държави.	Специфичните условия за участието на асоциираните държави в „Хоризонт 2020“, включително финансовото участие съобразно брутния вътрешен продукт на съответната асоциирана държава, се определят с международни споразумения между Съюза и асоциираните държави.
	______________
	1 ОВ L 314, 30.11.2001 г., стр. 1.
Изменение  58 Предложение за регламент Член 8 – параграф 2 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Гарантира се ефективна координация между трите основни стълба на „Хоризонт 2020“.
Обосновка
Необходима е координация между трите стълба на „Хоризонт 2020“, за да се постигнат целите, определени в програмата.
Изменение  59 Предложение за регламент Член 10 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. „Хоризонт 2020“ подпомага непреки действия чрез една или няколко форми на финансиране, предвидени с Регламент (ЕС) № ХХХХ/2012 [нов Финансов регламент], по-конкретно чрез безвъзмездни средства, награди, възлагане на поръчки и финансови инструменти.	1. „Хоризонт 2020“ подпомага непреки действия чрез една или няколко форми на финансиране, предвидени с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, по-конкретно чрез безвъзмездни средства, награди, обществени поръчки и финансови инструменти. Последната форма е основната форма на финансиране на близки до пазара дейности, подкрепяни по „Хоризонт 2020“.
Изменение  60 Предложение за регламент Член 11 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 11а
	Стратегическо консултиране и координиране
	Търси се стратегическо консултиране и координиране на научните изследвания и иновациите, насочено към постигането на общите цели и изискващо полезни взаимодействия в рамките на „Хоризонт 2020“.
Изменение  61 Предложение за регламент Член 12 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Консултации с външни експерти и участие на обществото	Консултации с външни експерти и участие на обществото
1. За изпълнението на „Хоризонт 2020“ трябва да се вземат предвид съветите и данните, получени от: създадени от Комисията консултативни групи от независими експерти на високо равнище; структури за водене на диалог, създадени по силата на международни споразумения в областта на науката и технологиите; дейности с перспективна насоченост; целеви публични консултации; и прозрачни, взаимодействащи си процеси, които гарантират, че се подпомагат сериозни научни изследвания и иновации.	1. За изпълнението на „Хоризонт 2020“ трябва да се вземат предвид съветите и данните, получени от създадени от Комисията консултативни групи от независими експерти на високо равнище от широк кръг сектори, дисциплини и с различен опит, и включващи информация от организации на гражданското общество; структури за водене на диалог, създадени по силата на международни споразумения в областта на науката и технологиите; дейности с перспективна насоченост; целеви публични консултации; и прозрачни, взаимодействащи си процеси, които гарантират, че се подпомагат сериозни научни изследвания и иновации чрез оптимизиран набор от мерки, при което се избягва дублирането и припокриването между финансиращите структури.
	1а. При изготвяне на работните програми, посочени в член 5 от Решение № XX/XX/ЕС на Съвета от ... [Специфична програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“], Комисията взема под внимание възможно най-широк набор от съвети и информация, предоставени от заинтересованите лица, държавите членки, Европейския парламент и Съвета. Компетентната комисия на Европейския парламент може да покани представители на Европейската комисия да й представят проектите на работни програми.
Изменение  62 Предложение за регламент Член 12 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. В пълна степен се вземат под внимание и съответни аспекти на научноизследователските и иновационни програми, създадени от европейски технологични платформи, инициативи за съвместно планиране и европейски партньорства за иновации.	2. В пълна степен се вземат под внимание и съответни аспекти на научноизследователските и иновационни програми, създадени от EIT и ОЗИ, европейски технологични платформи, инициативи за съвместно планиране, европейски партньорства за иновации и европейски международни организации за научни изследвания, при условие че тези програми са били изготвени с помощта на консултации с широк кръг от експерти и заинтересовани участници.
Изменение  63 Предложение за регламент Член 13 - параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Междусекторни дейности	Междусекторни дейности
1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, включително равенство между половете; повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените.	1. В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение, на довеждането на откритията до пазарна реализация, на мултидисциплинарните, междудисциплинарните, трансдисциплинарните и интердисциплинарните изследвания и иновации, на социалните, икономическите и хуманитарните науки, на изменението на климата и устойчивото развитие, на функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство, на разширяването на участието в рамките на целия Съюз и премахването на разделението на Европа по отношение на научните изследвания и иновациите, на по-широкото участие на частния сектор, на включването на МСП, на сътрудничеството с трети държави, на отговорните научни изследвания и иновации, включително аспектите на равенството между половете в проектите, на по-приобщаващото управление на научните изследвания, на повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените.
Изменение  64 Предложение за регламент Член 14
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Развитието на науката, технологиите, иновациите, пазарите и обществото	Развитието на науката, технологиите, иновациите, пазарите и обществото
„Хоризонт 2020“ се изпълнява по начин, който да гарантира, че приоритетите и подпомаганите дейности отговарят на променящите се нужди и са съобразени с развитието на науката, технологиите, иновациите, пазарите и обществото, като иновациите обхващат стопански, организационни и социални аспекти.	„Хоризонт 2020“ се изпълнява по начин, който да гарантира, че приоритетите и подпомаганите дейности отговарят на променящите се нужди и са съобразени с развитието на науката, технологиите, иновациите, икономиките и обществото в глобализирания свят, като иновациите обхващат стопански, организационни, технологични, социални и екологични аспекти, както и трансфер на научните резултати на всички равнища на образованието и обучението.
Изменение  65 Предложение за регламент Член 15
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Равенство между половете	Равенство между половете
При „Хоризонт 2020“ се гарантира ефективното поощряване на равенството между половете и измерението на пола в съдържанието на научните изследвания и иновациите.	При „Хоризонт 2020“ се гарантира ефективното поощряване на равенството между половете и измерението на пола в съдържанието на научните изследвания и иновациите. Обръща се специално внимание на гарантирането на баланса между половете в органи като комисии за подбор, консултативни групи, комитети и експертни групи.
Изменение  66 Предложение за регламент Член 15 – параграф 1 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	„Хоризонт 2020“ гарантира, че измерението на пола е надлежно взето под внимание в съдържанието на научните изследвания и иновациите на всички етапи от процеса, включително при определянето на приоритетите, формулирането на поканите за представяне на предложения, оценката и мониторинга на програмите и проектите, както и при преговорите и споразуменията.
Изменение  67 Предложение за регламент Член 15 – параграф 1 б (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	С цел да се насърчи равенството между половете се прилагат специфични мерки за подпомагане на завръщането на работа на лицата, прекъснали трудовата си дейност.
Изменение  68 Предложение за регламент Член 15 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 15а
	Недопускане на дискриминация
	„Хоризонт 2020“ гарантира ефективното поощряване на равното третиране и недопускането на дискриминация и този аспект се отчита надлежно в съдържанието на научните изследвания и иновациите на всички етапи от процеса.
Изменение  69 Предложение за регламент Член 15 б (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 15б
	Кариера на изследователите
	Насърчаването на човешките ресурси в областта на науката, технологиите и иновациите в цяла Европа е приоритет на „Хоризонт 2020“. „Хоризонт 2020“ се изпълнява в съответствие с Регламент(ЕС) № xx/2013 [правила за участие], който допринася за укрепването на единния пазар на изследователи и засилването на привлекателността на изследователската професия в рамките на Съюза в контекста на европейското научноизследователско пространство, като се взема предвид транснационалният характер на повечето от подпомаганите съгласно него дейности.
Изменение  70 Предложение за регламент Член 15 в (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 15в
	Свободен достъп
	1. Ако е взето решение за публикуване, отвореният достъп до научни публикации, които са резултат от изследвания, публично финансирани в рамките на „Хоризонт 2020“, е задължителен.
	2. Насърчава се отвореният достъп до научни данни, получени в резултат на научни изследвания, публично финансирани в рамките на „Хоризонт 2020”, като се отчитат ограниченията, свързани с неприкосновеността на личния живот, националната сигурност или правата върху интелектуална собственост.
	3. Преди края на периода на финансиране на „Хоризонт 2020“ Комисията извършва оценка на въздействието на практиката на отворения достъп до данните върху разпространението на научни знания и ускоряването на иновациите. Това се извършва с оглед определянето на бъдещата политика на открит достъп и прилагането й в следващата рамкова програма за научни изследвания на Съюза.
Изменение  71 Предложение за регламент Член 16 – параграф 1 – алинея 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Всички изследователски и иновационни дейности по „Хоризонт 2020“ се извършват в съответствие с етичните принципи и съответното национално, съюзно и международно законодателство, включително Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и нейните допълнителни протоколи.	1. Всички изследователски и иновационни дейности по „Хоризонт 2020“ се извършват в съответствие с етичните принципи и съответното национално, съюзно и международно законодателство, включително Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и нейните допълнителни протоколи. Вземат се предвид становищата на Европейската група за етика в науката и новите технологии.
Изменение  72 Предложение за регламент Член 16 – параграфи 3 и 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Не се финансират научни изследвания в следните области:	3. Не се финансират научни изследвания в следните области:
a) клониране на човека с цел възпроизводство;	а) клониране на човека с цел възпроизводство;
б) промяна на генното наследство на човека, в резултат на която промените могат да станат унаследими;	б) промяна на генното наследство на човека, в резултат на която промените могат да станат унаследими;
в) създаването на човешки ембриони единствено с цел научни изследвания или за набавяне на стволови клетки, включително посредством трансфер на ядра от соматични клетки.	в) дейности, целящи създаването на човешки ембриони единствено с цел научни изследвания или за набавяне на стволови клетки, включително посредством трансфер на ядра от соматични клетки.
4. Могат да бъдат финансирани научни изследвания относно човешки стволови клетки, както на възрастни, така и на ембриони, в зависимост както от съдържанието на научното предложение, така и от правната рамка на съответните държави-членки. Не се предоставя финансиране за научноизследователски дейности, които са забранени във всички държави-членки. Не се финансира определена дейност в държава-членка, в която тази дейност е забранена.	4. Могат да бъдат финансирани научни изследвания относно човешки стволови клетки, както на възрастни, така и на ембриони, в зависимост както от съдържанието на научното предложение, така и от правната рамка на съответните държави-членки. Не се предоставя финансиране за научноизследователски дейности, които са забранени във всички държави-членки. Не се финансира определена дейност в държава-членка, в която тази дейност е забранена.
Изменение  73 Предложение за регламент Член 17
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Допълване с други програми на Съюза	Допълване с други програми на Съюза
„Хоризонт 2020“ се изпълнява по начин, който допълва други програми за финансиране от Съюза, включително структурните фондове.	„Хоризонт 2020“ се изпълнява по начин, който допълва други програми за финансиране от Съюза.
Изменение  74 Предложение за регламент Член 17 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 17а
	Взаимодействие в рамките на структурните фондове
	„Хоризонт 2020“ допринася за преодоляване на разделението в рамките на Съюза по отношение на научните изследвания и иновациите, като дава възможност за създаване на взаимодействия със структурните фондове в подкрепа на научните изследвания и иновациите чрез прилагането на допълнителни мерки по координиран начин. Когато е възможно, се насърчава оперативната съвместимост между „Хоризонт 2020“ и структурните фондове, както и акумулираното или комбинирано финансиране.
Изменение  75 Предложение за регламент Член 18 - параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Особено важно е да се гарантира адекватното участие в „Хоризонт 2020“ на МСП и иновационното въздействие върху тях. Предприема се количествено и качествено оценяване на участието на МСП като част от механизмите за оценяване и наблюдение.	1. Особено важно е да се гарантира засиленото участие на малките и средните предприятия (МСП) през целия процес на изпълнение на „Хоризонт 2020“ и научноизследователското и иновационното въздействие върху тях. Предприема се количествено и качествено оценяване на участието на МСП като част от механизмите за оценяване и наблюдение.
Изменение  76 Предложение за регламент Член 18 - параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Специфични действия се предприемат за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“, изложена в точка 1 от част ІІ от приложение І, и за всяка от конкретните цели по приоритета „Обществени предизвикателства“, изложени в точки 1—6 от част ІІІ от приложение І. Тези специфични действия са под формата на специален инструмент за МСП, който е насочен към всички видове МСП с иновационен потенциал и се прилага по съгласуван начин съобразно нуждите на МСП съгласно посоченото за конкретната цел „Иновации в МСП“ в точка 3.3, буква а) от част ІІ от приложение І.	2. Специфични действия за МСП се предприемат, за да се гарантира интегрирането на МСП по цялата верига на създаване на добавена стойност и достъпа им до всички възможности в рамките на „Хоризонт 2020“. Тези действия включват и определените в приложение І, част ІІ, точка 3.3.
	Създава се специален инструмент за МСП, насочен към всички видове МСП с иновационен потенциал с единен орган за управление, който се прилага преди всичко на принципа „отдолу нагоре“ съгласно посоченото в рамките на конкретната цел „Иновации в МСП“ в приложение І, част ІІ, буква а), точка 3.3. Този инструмент е свързан тематично с конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“, изложена в приложение І, част ІІ, точка 1 и с всяка от конкретните цели по приоритета „Обществени предизвикателства“, изложени в приложение І, част ІІІ, точки 1—7.
Изменение  77 Предложение за регламент Член 18 - параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Зададеният в параграфи 1 и 2 интегриран подход се очаква да доведе до разпределянето за МСП на около 15 % от общия сумарен бюджет за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ и по приоритета „Обществени предизвикателства“.	3. Зададеният в параграфи 1 и 2 интегриран подход и опростяването на процедурите за кандидатстване следва да достигнат най-малко 20 % от общия сумарен бюджет за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ и по приоритета „Обществени предизвикателства“.
	3а. В съответствие с параграфи 1 и 3 Комисията извършва оценки и докладва за степента на участие на МСП в научноизследователски програми. В случай че не се постигне целта от 20 %, Комисията проучва причините и предлага незабавно нови мерки за бързото постигане на тази цел.
	3б. Особено внимание се обръща също така на адекватното участие и представяне на МСП в управителните структури на Европейското научноизследователско пространство, по-специално в публично-частни партньорства.
Изменение  78 Предложение за регламент Член 18 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 18а
	Бърз път към иновации
	1. За да се ускори търговската реализация и разпространението на иновациите, значителна сума от финансирането на Съюза по конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ и за всяко от „Обществени предизвикателства“, изложени в приложение І, част ІІІ, се заделя за „Бърз път към иновации“.
	2. „Бърз път към иновации“ е инструмент, следващ логиката „отдолу нагоре“, който ще ускори значително времето от идеята до пускането й на пазара, и се очаква да повиши участието на промишлеността в „Хоризонт 2020“, както и участието на МСП и нови кандидати от публичния сектор и нестопанския научноизследователски сектор. По този начин той ще стимулира инвестициите на частния сектор в научноизследователска и развойна дейност и иновации, ще насърчи научноизследователската дейност и иновациите, насочени към създаване на стойност, и ще ускори превръщането на новите технологии в новаторски продукти, търсени на пазара, което ще подкрепи бъдещите предприятия, икономическия растеж и заетостта.
	3. Дейностите обхващат целия иновационен цикъл, но са насочени към дейности, свързани с иновации, експериментални разработки и разработване на продукти в предпазарен стадий, като включват етапите на разработване от технологичната демонстрация до навлизането на пазара, включително пилотни и демонстрационни проекти, изпитвателни платформи, преднормативни научни изследвания и определяне на стандарти и навлизане на иновациите на пазара.
	4. Инструментът „Бърз път към иновации“ се изпълнява като видим инструмент за финансиране, предоставящ лесно и бързо започване на приложни съвместни научни изследвания съгласно специална процедура за подбор, посочена в Регламент (ЕО) № хххх/2012 [Правила за участие и разпространение].
	5. Взаимодействията между инструмента „Бърз път към иновации“ и специалния инструмент за МСП се вземат предвид, но двата инструмента се прилагат успоредно като две отделни процедури, като се отчитат надлежно съответните целеви групи от участници и без да се засяга бюджетът, предназначен за инструмента за МСП.
Обосновка
Отчитайки надлежно планираната промяна към иновации на програмата, е необходимо „Хоризонт 2020“ да осигури поне един инструмент, който да позволява новаторските идеи да бъдат систематично оценявани и финансирани по всяко време, като се прилага бърза, стандартизирана и надеждна процедура. Един инструмент, отворен за участие или изграден „отдолу нагоре“ с гарантиран шестмесечен срок за отпускане на средства ще гарантира, че няма опасност новаторските идеи да изгубят своята актуалност, когато проектът най-сетне може да започне. Това ще увеличи и участието на промишлеността.
Изменение  79 Предложение за регламент Член 19
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Публично-частни партньорства	Публично-частни партньорства
1. „Хоризонт 2020“ може да бъде изпълнявана чрез публично-частни партньорства, при които всички партньори поемат ангажимент да подпомагат разработването и изпълнението на научноизследователски и иновационни дейности от стратегическо значение за конкурентоспособността на Съюза и за неговите водещи позиции в промишлеността и/или да преодоляват специфични обществени предизвикателства.	1. „Хоризонт 2020“ може да бъде изпълнявана чрез публично-частни партньорства, при които всички партньори поемат ангажимент да подпомагат разработването и изпълнението на предконкурентни научноизследователски и иновационни дейности от стратегическо значение за конкурентоспособността на Съюза и за неговите водещи позиции в промишлеността и/или да преодоляват специфични обществени предизвикателства. Водещ критерий при подбора на участниците са върховите постижения.
2. Участието на Съюза в тези партньорства може да приема една от следните форми:	2. Участието на Съюза в тези партньорства може да приема една от следните форми:
а) финансови вноски от Съюза за съвместни предприятия, създадени въз основа на член 187 от ДФЕС по Седмата рамкова програма, при условие че се изменят основните актове за тях. за нови публично-частни партньорства въз основа на член 187 от ДФЕС; и за други финансиращи органи, посочени в член [55, параграф 1, буква б), точка v) или vii)] от Регламент (ЕО) № XX/2012 [новия Финансов регламент]. Тази форма на партньорства може да бъде осъществена само когато е оправдана от обхвата на преследваните цели и от мащаба на необходимите ресурси.	а) финансови вноски от Съюза за съвместни предприятия, създадени въз основа на член 187 от ДФЕС по Седмата рамкова програма, при условие че се изменят основните актове за тях, като изцяло се вземат под внимание резултатите от анализа на разходите и ползите, който трябва да бъде извършен при предвидената оценка на въздействието на този инструмент; за нови публично-частни партньорства, създадени въз основа на член 187 от ДФЕС; и за други финансиращи органи, посочени в член [55, параграф 1, буква б), точка v) или vii)] от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Тази форма на партньорства може да бъде осъществена само когато е оправдана от обхвата на преследваните цели, съгласуваността със съществуващите цели на политиката на Съюза и от мащаба на необходимите ресурси и когато другите форми на партньорство няма да изпълнят целите или няма да генерират необходимия ливъридж.
б) сключване на договорно споразумение между партньорите, посочени в параграф 1, в което се уточняват целите на партньорството, съответните ангажименти на партньорите, основните показатели за тяхното изпълнение и изискваните резултати, включително конкретните научноизследователски и иновационни дейности, за които е необходима подкрепа по линия на „Хоризонт 2020“.	б) сключване на договорно споразумение между партньорите, посочени в параграф 1, в което се уточняват целите на партньорството, съответните ангажименти на партньорите, основните показатели за тяхното изпълнение и изискваните резултати, включително конкретните научноизследователски и иновационни дейности, за които е необходима подкрепа по линия на „Хоризонт 2020“.
3. Публично-частните партньорства се установяват по открит и прозрачен начин въз основа на всички от следните критерии:	3. Публично-частните партньорства се установяват и се осъществяват въз основа на критериите за отвореност, прозрачност, ефективност и ефикасност, както и при изпълнение на критерия, определен в член Х от Регламент (ЕС) № хххх/2012 [Правила за участие].
a) добавена стойност на действието на съюзно равнище;
б) мащаб на въздействието върху промишлената конкурентоспособност, устойчивия растеж и върху социално-икономически проблеми;
в) дългосрочен ангажимент на всички партньори въз основа на обща визия и ясно определени цели;
г) размер на необходимите ресурси и способност за привличане на допълнителни инвестиции в научни изследвания и иновации;
д) ясно определяне на ролята на всеки партньор и договорени основни показатели за изпълнението през избрания период.
	3а. Научноизследователските приоритети, обхванати от публично-частни партньорства, се финансират също така посредством работни програми в рамките на редовни покани за представяне на предложения.
Изменение  80 Предложение за регламент Член 20
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Партньорства в рамките на публичния сектор	Партньорства в рамките на публичния сектор
1. „Хоризонт 2020“ допринася за укрепването на партньорствата в рамките на публичния сектор, при които действия на регионално, национално или международно равнище се осъществяват съвместно в рамките на Съюза.	1. „Хоризонт 2020“ допринася за укрепването на партньорствата в рамките на публичния сектор, при които действия на регионално, национално или международно равнище се осъществяват съвместно в рамките на Съюза.
Особено внимание се обръща на инициативи за съвместно планиране между държавите-членки.	Особено внимание се обръща на инициативи за съвместно планиране между държавите членки и тези инициативи могат да включват региони и градове, когато е уместно. Финансовото участие на Съюза е с ограничен характер и винаги е обвързано с условието за доказване на прозрачността, широкото участие на държавите членки, наличието на добавена стойност за Съюза и допълняемостта на средствата. Допълващото финансиране ще бъде ограничено до инициативи, които са постоянно отворени за участие от страна на всички държави членки.
2. Партньорствата в рамките на публичния сектор могат да бъдат подпомагани в рамките на посочените в член 5, параграф 2 приоритети или между тях, по-специално чрез:	2. Партньорствата в рамките на публичния сектор могат да бъдат подпомагани в рамките на посочените в член 5, параграф 2 приоритети или между тях, по-специално чрез:
a) инструмент ERA-NET за подпомагане с безвъзмездни средства на партньорства в рамките на публичния сектор при тяхната подготовка, изграждането на мрежови структури, проектирането, извършването и координацията на съвместни дейности, както и за допълване на финансирането по отделни съвместни покани и по действия с транснационален характер;	а) инструмент ERA-NET за подпомагане с безвъзмездни средства на партньорства в рамките на публичния сектор при тяхната подготовка, изграждането на мрежови структури, проектирането, извършването и координацията на съвместни дейности, както и за допълване на финансирането по отделни съвместни покани и по действия с транснационален характер;
б) участие на Съюза в програми, предприети от няколко държави-членки в съответствие с член 185 от ДФЕС.	б) участие на Съюза в програми, предприети от няколко държави членки в съответствие с член 185 от ДФЕС с участие на регионални органи, когато е приложимо.
По смисъла на буква а) допълващото финансиране зависи от постигането от участниците на значително равнище на финансови ангажименти по съвместните покани и действия С използването на инструмента ERA-NET може да се цели да бъдат хармонизирани правилата и условията за изпълнение за съвместните покани и действия. Той може да бъде използван и за подготовка на инициатива съгласно член 185 от ДФЕС.
По смисъла на буква б) такива инициативи се предлагат само в случаи, че съществува необходимост от специална изпълнителна структура и когато е налице силен ангажимент от страна на участващите държави за интеграция на научно, управленско и финансово равнище. Освен това предложенията за такива инициативи съгласно буква б) се оценяват въз основа на всички от следните критерии:
a) ясно определяне на преследваната цел и на нейното значение за целите на „Хоризонт 2020“ и по-общите цели на политиките на Съюза;
б) ясни финансови ангажименти от страна на участващите държави, включително предварителни ангажименти за обединяване на национални и/или регионални инвестиции за транснационални научни изследвания и иновации;
в) добавена стойност на действието на съюзно равнище;
г) критична маса по отношение на размера и броя на участващите програми, сходството в обхванатите от тях дейности и техният дял в съответните научни изследвания;
д) ефективност на член 185 от ДФЕС като най-подходящото средство за постигане на целите.
Изменение  81 Предложение за регламент Член 21 – параграф 1 – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Субекти, установени в трети държави, и международни организации имат право да участват в непреки действия по „Хоризонт 2020“ при условията, определени в Регламент (ЕС) № ХХ/ХХХХ [правила за участие]. Насърчава се международното сътрудничество с трети държави и с международни организации в рамките на „Хоризонт 2020“ за постигането най-вече на следните цели:	1. Субекти, установени в трети държави, и международни организации имат право да участват в непреки действия по „Хоризонт 2020“ при условията, определени в Регламент (ЕС) № ХХ/ХХХХ [правила за участие]. Насърчава се международното сътрудничество с трети държави и с международни организации, като то се интегрира в „Хоризонт 2020“ за постигането най-вече на следните цели:
Изменение  82 Предложение за регламент Член 21 – параграф 1 – буква в)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) подкрепа за целите на външната политика на Съюза и политиката му за развитие, допълвайки външни програми и програми за развитие.	в) подкрепа за целите на външната политика на Съюза и политиката му за развитие, допълвайки външни програми и програми за развитие, както и международните ангажименти, като например постигането на Целите на хилядолетието за развитие.
Изменение  83 Предложение за регламент Член 21 – параграф 1 – буква в а) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	ва) подкрепа за създаването на конкурентоспособни в световен мащаб центрове за високи постижения, които да превърнат Съюза в глобален център за авангардни научни изследвания и иновации на водещо световно ниво.
Изменение  84 Предложение за регламент Член 21 – параграф 2 – алинея 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Целевите действия за насърчаване на сътрудничеството с конкретни трети държави или групи от трети държави се осъществяват въз основа на общ интерес и взаимна полза, като се вземат предвид техният научен и технологичен капацитет, възможностите на пазара и очакваното въздействие.	2. Целевите действия за насърчаване на сътрудничеството с конкретни трети държави или групи от трети държави, по-специално със стратегическите партньори на Съюза, се осъществяват въз основа на общ интерес и взаимна полза. Тези действия включват по-специално изграждане на капацитета за научни изследвания в развиващите се страни и проекти за сътрудничество, насочени към техните специфични нужди. В рамките на това сътрудничество се вземат предвид научните и технологичните възможности на най-отдалечените региони на Съюза и на отвъдморските страни и територии, асоциирани със Съюза.
Изменение  85 Предложение за регламент Член 21 – параграф 2 – алинея 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Следва да се насърчава реципрочният достъп до програмите на трети държави. Насърчава се координирането и взаимодействието с инициативи на държави-членки и асоциирани държави с оглед да се постигне максимално въздействие.	Следва да се насърчава и периодично да се наблюдава реципрочният достъп до програмите на трети държави. Насърчава се координирането и взаимодействието с инициативи на държави-членки и асоциирани държави с оглед да се постигне максимално въздействие.
Обосновка
Периодичното наблюдение на програмите на трети държави е необходимо, за да се установи със сигурност, че гарантираният от Съюза достъп до „Хоризонт 2020“ е реципрочен. Това наблюдение следва да установи промени в практиките на трети държави, които биха могли да застрашат желания реципрочен достъп.
Изменение  86 Предложение за регламент Член 21 – параграф 2 – алинея 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
При приоритетите за сътрудничество се вземат предвид развитията в политиката на Съюза и възможностите за сътрудничество с трети държави, както и възможни недостатъци в системите за интелектуална собственост в трети държави.	При приоритетите за сътрудничество се вземат предвид развитията в политиката на Съюза, включително външната политика и политиката за развитие.
Обосновка
Дейностите за международно сътрудничество могат да се основават само на принципа на общия интерес и взаимната полза. На ниво общи положения, където попада рамковата програма, добавянето на определени ограничителни критерии може да бъде само непродуктивно. Определението за предложените тук целеви действия отговаря на посоченото в приложение I от РП7. Тази програма е съобразена с избора на сектори, на които ЕС е решил да предостави помощта си за развитие.
Изменение  87 Предложение за регламент Член 21 – параграф 2 – алинея 3 a (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Създава се необходимата координация с политиките в областта на миграцията, убежището и развитието, за да се избегне „изтичане на мозъци“ от развиващите се страни.
Изменение  88 Предложение за регламент Член 21 – параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Освен това по линия на „Хоризонт 2020“ се осъществяват хоризонтални и междусекторни дейности за стимулиране на стратегическото развитие на международното сътрудничество по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“, изложена в точка 6.3.2, буква г) от част ІІІ от приложение І.	3. Освен това по линия на „Хоризонт 2020“ се осъществяват хоризонтални и междусекторни дейности за стимулиране на стратегическото развитие на международното сътрудничество по конкретната цел „Разбирането за Европа в един променящ се свят — приобщаващи, иновативни и мислещи общества“, изложена в приложение І, част ІІІ, буква г), точка 6.3.2.
Изменение  89 Предложение за регламент Член 21 – параграф 3 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	3а. С цел намаляване на административната тежест за участниците Комисията приема националните счетоводни практики на бенефициерите.
Изменение  90 Предложение за регламент Член 21 – параграф 3 б (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	3б. С цел да се насърчи усъвършенстван подход, основан на доверие, бенефициерите, извършили своите одити по задоволителен начин през три последователни години, подлежат на облекчена одитна процедура.
Изменение  91 Предложение за регламент Член 22 - параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Европейската комисия осъществява информационни и комуникационни дейности относно „Хоризонт 2020“, включително мерки за оповестяване на подкрепяните проекти и на резултатите от тях. Отпуснатият бюджет за комуникации по „Хоризонт 2020“ служи и за покриване на разходите по институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, при условие че те са свързани с общата цел на настоящия регламент.	Комисията осъществява информационни и комуникационни дейности относно „Хоризонт 2020“, включително мерки за оповестяване на подкрепяните проекти и на резултатите от тях. Отпуснатият бюджет за комуникации по „Хоризонт 2020“ служи и за покриване на разходите по институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, при условие че те са свързани с общата цел на настоящия регламент. По-специално Комисията предоставя навременна и подробна информация на държавите членки.
Изменение  92 Предложение за регламент Член 22 - параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Дейностите за разпространение на информация и за комуникации са неразделна част от всички дейности, подпомагани от „Хоризонт 2020“.	Дейностите за разпространение на информация и за комуникации са неразделна част от всички дейности, подпомагани от „Хоризонт 2020“. До всички информационни и комуникационни дейности относно „Хоризонт 2020“, включително комуникационните мерки, свързани с подпомаганите проекти, се осигурява достъп за всички граждани и те се публикуват в цифрова форма.
Изменение  93 Предложение за регламент Член 22 – параграф 2 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	За да се опрости достъпът до информация и да се разработи инструмент с цялата изисквана от научноизследователската общност информация, и като се има предвид нуждата от прозрачност, Cordis, като цифров инструмент, се преразглежда и реформира по по-ясен и гъвкав начин. Новата програма Cordis приключва до 31 май 2013 г.
Обосновка
Понастоящем Cordis е една от най-сложните и трудни за работа програми. Ако искаме да направим по-лесен достъпа до информация за обществото, изследователите и дружествата, е необходимо да се преразгледа програмата, да се разшири информацията и достъпът до всички предложения и безвъзмездно предоставяни средства да бъде улеснен.
Изменение  94 Предложение за регламент Член 22 – параграф 3 – буква а)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
a) инициативи, насочени към разширяване на осведомеността и улесняване на достъпа до финансиране по „Хоризонт 2020“, по-специално за онези региони или видове участници, които са недостатъчно представени;	а) инициативи, насочени към разширяване на осведомеността и улесняване на достъпа до финансиране по „Хоризонт 2020“, по-специално за онези региони, отвъдморски страни и територии, асоциирани със Съюза, или видове участници, които са недостатъчно представени, включително изследователи и участници с увреждания;
Обосновка
Акцентът трябва да бъде поставен върху хората с увреждания и техните потребности за достъпност на действията, свързани с информацията, комуникацията и разпространението на „Хоризонт 2020“. Освен това има необходимост от изграждане на капацитет, тъй като хората с увреждания и техните представителни организации са недостатъчно представени групи в научноизследователските и иновационни програми, както и в диалога и консултациите с обществеността.
Изменение  95 Предложение за регламент Член 22 – параграф 3 – буква б)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) целева помощ за проекти и консорциуми, за да получат необходимите умения за оптимизиране на комуникациите и на разпространението на резултатите;	б) целева помощ за проекти и консорциуми, за да получат адекватен достъп до необходимите умения за оптимизиране на комуникациите и на разпространението на резултатите;
Изменение  96 Предложение за регламент Член 22 – параграф 3 – буква в)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) действия, които обединяват резултати от редица проекти, включително такива с евентуално финансиране от други източници, за да предоставят удобни за ползване бази данни и доклади, обобщаващи основните констатации;	в) действия, които обединяват и оценяват резултати от редица проекти, включително такива с евентуално финансиране от други източници, за да предоставят удобни за ползване и достъпни цифрови бази данни и да изготвят доклади, обобщаващи основните констатации, както и по целесъобразност съобщаване и разпространение сред научната общност, индустрията и широката общественост;
Изменение  97 Предложение за регламент Член 22 – параграф 3 – буква д)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
д) инициативи за насърчаване на диалога и дискусиите с обществеността по научни, технологични и иновационни въпроси, както и за възползване от социални медии и други иновативни технологии и методики.	д) инициативи за насърчаване на диалога и дискусиите с обществеността по научни, технологични и иновационни въпроси чрез въвличане на академичната общност, както и за възползване от социални медии и други иновативни технологии и методики, особено с цел да се спомогне за повишаване на обществената осведоменост относно ползите от научните изследвания и иновациите при посрещане на социалните предизвикателства;
Изменение  98 Предложение за регламент Член 22 – параграф 3 – буква д а) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	да) инициативи, които да включват и насърчават участието на гражданското общество и неговите организации или институции по въпроси, свързани с процеса на научни изследвания и иновации, и да поощряват откритите, научно обосновани дебати по основни обществени въпроси.
Изменение  99 Предложение за регламент Член 23 - параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Системата за контрол, създадена за изпълнението на настоящия регламент, се проектира така, че да осигури разумна гаранция за постигането на подходящо управление на рисковете, свързани с ефективността и ефикасността на операциите, както и за законосъобразността и редовността на извършените транзакции, като се отчита многогодишният характер на програмите, а също и естеството на съответните плащания.	1. Системата за контрол, създадена за изпълнението на настоящия регламент, се проектира така, че да осигури разумна гаранция за постигането на достатъчно намаляване и подходящо управление на рисковете, свързани с ефективността и ефикасността на операциите, както и за законосъобразността и редовността на извършените трансакции, като се отчита многогодишният характер на програмите, а също и естеството на съответните плащания.
Изменение  100 Предложение за регламент Член 23 - параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Системата за контрол гарантира подходящ баланс между доверието и контрола, като се вземат предвид административните и другите разходи за контрол на всички равнища, така че да могат да бъдат постигнати целите на „Хоризонт 2020“ и да се осигури нейната привлекателност за най-добрите изследователи и най-иновативните предприятия.	2. Системата за контрол гарантира подходящ баланс между доверието и контрола, като се вземат предвид административните и другите разходи за контрол на всички равнища, включително на равнище бенефициери, така че да могат да бъдат постигнати целите на „Хоризонт 2020“ и да се осигури нейната привлекателност за най-добрите изследователи и най-иновативните предприятия.
Обосновка
Административните разходи, които може да възникнат за бенефициерите, за да изпълнят изискванията за контрол, трябва да бъдат признати и взети предвид.
Изменение  101 Предложение за регламент Член 24 – параграф 1 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	1а. Назначава се посредник ad hoc, който да осигурява единен подход при тълкуването на правилата. В случай на конфликт относно тълкуването на правилата и процедурите, при необходимост на базата на независим контра-одит, извършен от всяко заинтересовано лице, Комисията може да разреши определен спор посредством компромис, направен въз основа на становище на посредника ad hoc.
Обосновка
По време на изпълнението на РП6 и РП7 възникнаха множество конфликти с бенефициерите относно тълкуването на правилата, като проведените одити от Комисията и резултатите от тях показват ползата от създаване на посредническа процедура, с цел да се избегне намесата на съда. Необходимо е също така, с цел да се избегне отново намесата на съда, да се организира компромисна процедура за бързото разрешаване на конфликтите.
Изменение  102 Предложение за регламент Член 24 – параграф 2 – алинея 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Без да се засягат разпоредбите на параграф 3, Комисията може да извършва одити до четири години след окончателното плащане.	Без да се засягат разпоредбите на параграф 3, Комисията може да извършва одити до две години след приключването на проекта.
Изменение  103 Предложение за регламент Член 25 - параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Комисията ежегодно наблюдава изпълнението на „Хоризонт 2020“ и на нейната специфична програма, както и дейностите на Европейския институт за иновации и технологии. Това включва информация по междусекторни теми, като например устойчивост и изменение на климата, включително информация за размера на разходите във връзка с климата.	1. Комисията ежегодно наблюдава изпълнението на „Хоризонт 2020“ и на нейната специфична програма, дейностите на EIT и реализацията и финансирането на публично-частните и публично-публичните партньорства. Това включва информация и показатели по междусекторни теми като равенството между половете, отговорни научни изследвания и иновации, устойчивост и изменение на климата, включително информация за размера на разходите във връзка с климата, участието на частния сектор и по-специално на МСП и действителното въздействие на мерките върху разширяването на участието.
Изменение  104 Предложение за регламент Член 25 – параграф 1 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	1а. С цел изграждането на един бъдещ Съюз, който да предлага действително нарастване на просперитета и на качеството на живот, балансът между икономически, социални и екологични аспекти ще трябва да бъде редовно и ефективно наблюдаван в периода на изпълнение на „Хоризонт 2020“. За тази цел Комисията предварително въвежда ясен и прозрачен механизъм за такова наблюдение.
Изменение  105 Предложение за регламент Член 25 - параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Комисията докладва и разпространява резултатите от това наблюдение.	2. Комисията докладва и разпространява резултатите от наблюдението, посочено в параграфи 1 и 1а, като използва, когато е уместно, набор от общи ключови показатели, позволяващи сравнение между различните инструменти. По-конкретно те се предоставят на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.
Изменение  106 Предложение за регламент Член 26 – дял
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Оценяване	Междинен преглед
Изменение  107 Предложение за регламент Член 26 – параграф 1 – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Оценките се изготвят на достатъчно ранен етап, за да могат да се използват в процеса на вземане на решения.	1. Прегледите и оценките се изготвят на достатъчно ранен етап, за да могат да се използват в процеса на вземане на решения.
Изменение  108 Предложение за регламент Член 26 – параграф 1 – буква а)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
a) Не по-късно от края на 2017 г. Комисията извършва с помощта на независими експерти оценка на Европейския институт за иновации и технологии. Посоченият в член 6, параграф 3 втори финансов транш за Европейския институт за иновации и технологии се предоставя след този преглед. При прегледа се оценява напредъкът на Европейския институт за иновации и технологии по всички от следните критерии:	заличава се
i) степента на усвояване на средствата от първия транш съгласно член 6, параграф 3, като се прави разлика между сумата, използвана за развитието на ОЗИ от първата вълна и ефекта от първоначалното финансиране за втората вълна, и способността на Европейския институт за иновации и технологии да привлича средства от партньорите в общностите за знания и иновации, както и от частния сектор съгласно Регламент XX/2012 [преработен регламент за EIT];
ii) договорения график за създаването на третата вълна от общности за знания и иновации и планираните финансови потребности на съществуващите такива съобразно тяхното специфично развитие; и
iii) приноса на Европейския институт за иновации и технологии и на общностите за знания и иновации по приоритета „Обществени предизвикателства“ и за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ на „Хоризонт 2020“.
Обосновка
Следващото поколение ОЗИ следва да започне да се създава през 2014 г. и бюджетът ще се определя на етапи в зависимост от техните годишни постижения. Тъй като състоянието в отделните сектори е различно, по-разумен би бил подходът решенията относно бюджета да се основават на собствените заслуги на всяка отделна ОЗИ, вместо за нови ОЗИ да се решава въз основа на постиженията на други ОЗИ.
Изменение  109 Предложение за регламент Член 26 – параграф 1 – буква б)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) Не по-късно от края на 2017 г., и като се вземат предвид подлежащите на извършване до края на 2015 г. последваща оценка за Седмата рамкова програма и преглед на Европейския институт за иновации и технологии, Комисията изготвя с помощта на независими експерти междинна оценка на „Хоризонт 2020“, нейната специфична програма, включително Европейския научноизследователски съвет, и дейностите на Европейския институт за иновации и технологии относно постигането (на равнище резултати и напредък в реализирането на въздействия) на целите на „Хоризонт 2020“, продължаващата значимост на всички мерки, ефективността и използването на ресурси, възможностите за по-нататъшно опростяване и добавената стойност за Съюза. При изготвянето на тази оценка се отчитат и аспекти, свързани с достъпа на участници във всички региони и МСП до възможности за финансиране, както и за насърчаване на балансираното участие на жени и мъже. Освен това при оценяването се отчита приносът на мерките по приоритетите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и резултатите по дългосрочното въздействие на предходните мерки.	б) Не по-късно от края на 2017 г. и като се вземат предвид подлежащата на извършване до края на 2015 г. последваща оценка за Седмата рамкова програма, Комисията изготвя с помощта на независими експерти междинен преглед на „Хоризонт 2020“, нейната специфична програма, включително Европейския научноизследователски съвет, и дейностите на EIT.
	Като част от междинния преглед на задълбочена оценка се подлагат както съществуващите, така и новите публично-частни партньорства, включително ОЗИ, с цел да се анализира тяхната европейска добавена стойност и при необходимост Комисията изпраща предложения за подобряване на управлението и функционирането им, с оглед гарантиране на по-ефективно и ефикасно въздействие, открито и прозрачно функциониране и избягване на конфликти на интереси. Комисията представя резултатите от тази оценка на Европейския парламент и на Съвета.
	Ако в резултат от задълбочената оценка се установи, че критерият за европейска добавена стойност не е изпълнен задоволително, Европейският парламент и Съветът могат да решат повече да не предоставят финансиране на тези публично-частни партньорства.
	При изготвянето на междинния преглед се вземат предвид аспектите, свързани с разпространението и използването на резултатите от научните изследвания При междинния преглед се оценява напредъкът на различните части на „Хоризонт 2020“ по всички от следните критерии:
	i) постиженията (на равнище резултати и напредък в реализирането на въздействия, определени въз основа на показателите, посочени в приложение ІІ от специфичната програма) на целите на „Хоризонт 2020“ и продължаващата значимост на всички мерки;
	ii) ефективността и използването на ресурси, като се обръща особено внимание на междусекторните и междудисциплинарните дейности и другите елементи, посочени в член 13, параграф 1; и
	iii) добавената стойност за Съюза.
	При изготвянето на междинния преглед се отчитат и възможностите за по-нататъшно опростяване, както и аспекти, свързани с достъпа на участници във всички региони и МСП до възможности за финансиране, както и за насърчаване на балансираното участие на жени и мъже. Освен това се отчита приносът на мерките по приоритетите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и резултатите по дългосрочното въздействие на предходните мерки. Оценката се прави съвместно с държавите членки, за да се гарантира допълняемост и добавена стойност за Съюза от политиките за научни изследвания и иновации, провеждани в държавите членки и от местните органи.
Изменение  110 Предложение за регламент Член 26 – параграф 1 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	1а. Като част от междинния преглед, посочен в параграф 1, буква б), Комисията осигурява конкретни доказателства, ако съществуват такива, относно допълняемостта и взаимодействието, постигнати между бюджета на Съюза и бюджетите на държавите членки за постигане на целите за научноизследователска и развойна дейност на „Европа 2020“, както и на водещия показател за иновации на „Европа 2020“.
Изменение  111 Предложение за регламент Член 26 - параграф 1 б (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	1б. Не по-късно от 2016 г. и на всеки две години след това Комисията извършва преглед на реципрочния достъп на организации на Съюза и на организации от трети държави до програмите за научни изследвания. Проверката се извършва по отделни държави и съдържа сравнение между финансирането, получено от организации от трети държави по „Хоризонт 2020“, и финансирането, получено от организации на Съюза по научноизследователски програми на трети държави.
Обосновка
С оглед да се гарантира, че достъпът на организации от трети държави до „Хоризонт 2020“ е наистина реципрочен, следва да се извършват редовни проверки относно достъпа и контрол върху разпределението на финансирането от „Хоризонт 2020“ за организации от трети държави.
Изменение  112 Предложение за регламент Член 26 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 26 а
	Упражняване на делегирането
	1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
	2. Правомощието да приема делегирани актове, посочени в член 6, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от [XX]. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия не по-късно от шест месеца преди края на четиригодишния период. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за периоди с еднаква продължителност освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки период.
	3. Европейският парламент или Съветът могат по всяко време да оттеглят делегирането на правомощията по член 6. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в него дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила.
	4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.
	5. Делегиран акт, приет съгласно член 6, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Изменение  113 Предложение за регламент Приложение І – Основни насоки за конкретните цели и дейности – параграфи от 1 до 6
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Основната цел на „Хоризонт 2020“ е изграждането в целия Съюз на икономика, основана на знания и иновации, като същевременно се допринесе за устойчивото развитие. Чрез нея се подкрепя стратегията „Европа 2020“ и други политики на Съюза, както и изграждането и функционирането на европейското научноизследователско пространство.	Основната цел на „Хоризонт 2020“ е изграждането в целия Съюз на водеща в световен мащаб икономика и общество, основано на знания и иновации, като същевременно се допринесе за устойчивото развитие. Чрез нея се подкрепя стратегията „Европа 2020“ и други политики на Съюза, както и изграждането и функционирането на европейското научноизследователско пространство.
Показателите за изпълнението, служещи за оценяване на напредъка в постигането на тази основна цел, са:	Показателите за изпълнението, служещи за оценяване на напредъка в постигането на тази основна цел, са:
- делът на разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в БВП спрямо заложената в „ Европа 2020 “ цел (3 % от БВП);	- делът на разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в БВП спрямо заложената в „ Европа 2020 “ цел (3 % от БВП);
- основният показател за иновациите съгласно „ Европа 2020“.	- основният показател за иновациите съгласно „ Европа 2020“;
	- следните показатели по отношение на човешките ресурси: промяна в относителния дял на изследователите (в еквивалент на пълно работно време – ЕПРВ) от общото икономически активно население; промяна в дела на жените от общия брой изследователи; промени по отношение на привличането на изследователи от чужбина и „изтичането на мозъци“ сред изследователите.
	Използват се всички показатели за изпълнение с оглед да се откроят промените, да стане видим напредъкът във връзка с вътрешните неравновесия в Съюза по отношение на участието в научни изследвания и да станат възможни международни сравнения на международно равнище.
Тази основна цел ще бъде преследвана по три обособени, но взаимно подсилващи се приоритети, всека един от които съдържа набор от конкретни цели. Те ще бъдат прилагани по цялостен начин с оглед да се създадат благоприятни условия за взаимодействия между различните конкретни цели, да се избегне дублиране на усилията и да се усили тяхното комбинирано въздействие.	Тази основна цел ще бъде преследвана по три обособени, но взаимно подсилващи се приоритети, всека един от които съдържа набор от конкретни цели. Те ще бъдат прилагани по цялостен начин с оглед да се създадат благоприятни условия за взаимодействия между различните конкретни цели, да се избегне дублиране на усилията и да се усили тяхното комбинирано въздействие.
	Трите приоритета включват международно измерение. Международното научно и технологично сътрудничество е особено важен въпрос за Съюза и е от съществено значение за провеждането на гранични и основни научни изследвания с цел оползотворяване на нововъзникващите научни и технологични възможности. Поради това делът за дейностите в областта на международното сътрудничество, описани в член 21, параграфи 2 и 3, се поддържа най-малко на равнището на предходната рамкова програма.. „Хоризонт 2020“ ще подпомага по-специално три основни измерения на международното сътрудничество:
	- насърчаване на научното и технологичното сътрудничество с най-модерните центрове на знание в света с оглед постигане и съвместно използване на най-модерните високи стандарти и за конкуриране на най-високо равнище;
	- насърчаване на международното научно и технологично сътрудничество за изграждане на капацитет, като от самото начало се подпомагат институциите в Съюза с цел допринасяне за бързото увеличаване на способностите и човешките ресурси в областта на НРД в световен мащаб и споделяне на ползите от тях;
	- насърчаване на научното и технологичното сътрудничество за мир и стабилност в световен мащаб, като се признава основополагащата роля на общочовешките и обществените ценности на науката и научните изследвания за укрепването на нестабилните общества и за изглаждането на международните противоречия;
Съвместният изследователски център допринася за общата цел и по приоритетите на „Хоризонт 2020“ с конкретната цел да предоставя определяна от потребителите научна и техническа подкрепа за политиките на Съюза.	Съвместният изследователски център допринася за общата цел и по приоритетите на „Хоризонт 2020“ с конкретната цел да предоставя определяна от потребителите научна и техническа подкрепа за политиките на Съюза. Добавената стойност за Съюза на Съвместния изследователски център се оценява наред с другото по следните показатели:
	- брой случаи на осезаеми конкретни въздействия върху политиките на Съюза в резултат от предоставяната от Съвместния изследователски център научна и техническа подкрепа за политиката;
	- брой рецензирани публикации.
Европейският институт за иновации и технологии (EIT) допринася за общата цел и приоритетите на „Хоризонт 2020“ с конкретната цел да изгражда триъгълника на знанието, обединяващ научните изследвания, иновациите и образованието. Показателите за оценяване на изпълнението от EIT са:	Европейският институт за иновации и технологии (EIT) допринася за общата цел и приоритетите на „Хоризонт 2020“ с конкретната цел да изгражда триъгълника на знанието, обединяващ научните изследвания, иновациите и висшето образование. Показателите за оценяване на изпълнението от EIT са:
- брой на академичните, стопанските и научноизследователските организации, интегрирани в общности за знания и иновации;	- брой на академичните, стопанските и научноизследователските организации, интегрирани в общности за знания и иновации;
- размер на сътрудничеството в рамките на триъгълника на знанието, водещо до разработването на иновативни продукти и процеси.	- степен на сътрудничество в рамките на триъгълника на знанието, водещо до разработването на иновативни продукти, услуги и процеси.
В настоящото предложение се излагат общите насоки за конкретните цели и дейности, посочени в член 5, параграфи 2, 3 и 4.	В настоящото предложение се излагат общите насоки за конкретните цели и дейности, посочени в член 5, параграфи 2, 3 и 4.
	За да се постигне подходящ баланс между основаните на консенсус и по-нестандартни изследвания, разработки и иновации, използването на открити конкурсни процедури, следващи логиката „отдолу нагоре“, с ускорени процедури, се насърчава с цел гарантиране на бързата реализация на иновативни проекти. Освен това се осъществява подходящият баланс между по-малките и по-големите проекти в рамките на обществените предизвикателства и базовите и промишлени технологии, като се отчитат специфичната структура на сектора, вида на дейността, технологиите и научните изследвания.
	С оглед преодоляване на разделението между областите, регионите и държавите членки в Европа по отношение на научните изследвания и иновациите, със структурните фондове ще бъдат развивани взаимно допълващи се дейности и тесни взаимодействия както „нагоре по веригата“ (изграждане на капацитет в държавите членки като по-добра подготовка за участие в „Хоризонт 2020“), така и „надолу по веригата“ (използване и разпространение на резултатите от научните изследвания и иновациите, произтичащи от „Хоризонт 2020“). Оперативната съвместимост между тези два инструмента ще бъде насърчавана, където това е възможно. Ще бъде подкрепяно кумулативно или съчетано финансиране. По-специално ще се търсят взаимодействия в дейностите, предвидени по цел „Разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието“, инструментите на регионални партньори от научноизследователската инфраструктура от европейски интерес и дейностите, изпълнявани по линия на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) и неговите ОЗИ.
Изменение  114 Предложение за регламент Приложение І – Основни насоки за конкретните цели и дейности –част І
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Този приоритет е насочен към по-нататъшно повдигане на нивото и разширяване на високите постижения на Съюза в научната област, както и към укрепване на европейското научноизследователско пространство с оглед да се повиши конкурентоспособността в световен мащаб на системата на Съюза за научни изследвания и иновации. Той се състои от четири конкретни цели:	Този приоритет е насочен към по-нататъшно повдигане на нивото и разширяване на високите постижения на Съюза в научната област, както и към укрепване на европейското научноизследователско пространство с оглед да се повиши конкурентоспособността в световен мащаб на системата на Съюза за научни изследвания и иновации. Тя се състои от пет конкретни цели:
a) чрез привлекателно и гъвкаво финансиране от Европейския научноизследователски съвет (ERC) въз основа на конкуренция в рамките на целия Съюз да се даде възможност на подбрани талантливи изследователи с творчески дух и на техните екипи да работят по най-перспективните направления за разширяване на научните познания;	a) чрез привлекателно и гъвкаво финансиране от Европейския научноизследователски съвет (ERC) въз основа на конкуренция в рамките на целия Съюз да се даде възможност на подбрани талантливи изследователи с творчески дух и на техните екипи да работят по най-перспективните направления за разширяване на научните познания;
б) да се внедряват бъдещи и нововъзникващи технологии в подкрепа на съвместните научни изследвания с оглед да се разширява капацитетът на Европа за авангардни иновации, променящи модела. Това създава благоприятни условия за съвместна работа между различни научни дисциплини по принципно нови, високорискови идеи, ускорява развитието в най-перспективните нововъзникващи области на науката и технологиите и спомага за структуриране на съответните научни общности на съюзно равнище;	б) да се внедряват бъдещи и нововъзникващи науки и технологии в подкрепа на съвместните научни изследвания с оглед да се разширява капацитетът на Европа за авангардни иновации, променящи модела. Това създава благоприятни условия за съвместна работа между различни научни дисциплини по принципно нови, високорискови идеи, ускорява развитието в най-перспективните нововъзникващи области на науката и технологиите и спомага за структуриране на съответните научни общности на съюзно равнище;
в) чрез дейностите по инициативата „Мария Кюри“ да се предоставя отлично и иновативно обучение на изследователи, както и привлекателни възможности за професионално израстване и обмен на знания посредством трансгранична и междусекторна мобилност, за да са максимално подготвени за справяне със сегашни и бъдещи обществени предизвикателства;	в) чрез дейностите по инициативата „Мария Склодовска-Кюри“ да се предоставя отлично и иновативно обучение на изследователи, както и привлекателни възможности за професионално израстване и обмен на знания посредством трансгранична и междусекторна мобилност на изследователи от университети, научноизследователски организации и предприятия, включително МСП, за да са максимално подготвени за справяне със сегашни и бъдещи обществени предизвикателства;
г) да се изгради европейска научноизследователска инфраструктура за 2020 г. и след това, да се създадат благоприятни условия за разгръщане на нейния иновационен потенциал и човешки капитал, и това да се допълни със съответна политика на Съюза и международно сътрудничество.	г) да се изградят нови и да се подкрепят съществуващите висококачествени европейски научноизследователски инфраструктури и да се подпомагат в работата им за европейското научноизследователско пространство чрез разгръщане на техния иновационен потенциал, привличане на изследователи от световно равнище, обучаване на човешки капитал, както и допълване с политика на Съюза за международно сътрудничество.
	га) разпространяването на високите научни постижения и разширяването на участието да се разкрие потенциалът от таланти на Европа чрез предоставяне на подкрепа за усвояване на политиката, изграждането на мрежови структури и възможности за обучение;
Всяка от посочените цели е с доказана висока добавена стойност за Съюза. В съчетание те определят мощен и балансиран набор от дейности, които заедно с дейностите на национално и регионално равнище обхващат всички потребности на Европа по отношение на авангардната наука и технология. Тяхното обединяване в една единствена програма ще даде възможност за по-съгласуваното им извършване по рационализиран, опростен и по-целенасочен начин, като същевременно се запазва приемствеността, която е от ключово значение за поддържане на ефективността им.	Всяка от посочените цели е с доказана висока добавена стойност за Съюза. В съчетание те определят мощен и балансиран набор от дейности, които заедно с дейностите на национално, регионално и местно равнище обхващат всички потребности на Европа по отношение на авангардната наука и технология. Тяхното обединяване в една единствена програма ще даде възможност за по-съгласуваното им извършване по рационализиран, опростен и по-целенасочен начин, като същевременно се запазва приемствеността, която е от ключово значение за поддържане на ефективността им.
Присъщо на дейностите е, че те са с перспективна насоченост, изграждат компетентност в дългосрочен план, съсредоточени са върху научни дисциплини, технологии, изследователи и иновации от следващото поколение и предоставят подкрепа за млади таланти от целия Съюз и асоциираните държави, както и в световен мащаб. Тъй като инициативите за тези дейности идват от научните среди, а механизмите за финансирането се предлагат до голяма степен от самите изследователи, т.е. подход „отдолу нагоре“, европейската научна общност ще играе важна роля в определянето на следваните по програмата направления на научните изследвания.	Присъщо на дейностите е, че те са с перспективна насоченост, изграждат компетентност в дългосрочен план, съсредоточени са върху научни дисциплини, технологии, изследователи и иновации от следващото поколение и предоставят подкрепа за млади таланти от целия Съюз и асоциираните държави, както и в световен мащаб. Тъй като инициативите за тези дейности идват от научните среди, а механизмите за финансирането се предлагат до голяма степен от самите изследователи, т.е. подход „отдолу нагоре“, европейската научна общност ще играе важна роля в определянето на следваните по програмата направления на научните изследвания.
Изменение  115 Предложение за регламент Приложение І – Основни насоки за конкретните цели и дейности – част ІІ
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Този приоритет преследва да се ускори развитието на технологиите и иновациите, които ще бъдат в основата на бъдещата стопанска дейност, и да се помогне на иновативните европейски МСП да се превърнат във водещи световни компании. Той се състои от три конкретни цели:	Този приоритет има за цел да се ускори развитието на технологиите и иновациите, които ще бъдат в основата на бъдещата стопанска дейност, и да се помогне на иновативните европейски МСП да се превърнат във водещи световни компании, както и да се оползотвори потенциалът на създадената благодатна среда за нови МСП. Специално внимание се отделя на насърчаването на „потреблението на иновации“, т.е. трансфера на знания и технологии от обществени научноизследователски центрове към търговски дружества, както и между самите дружества. Тази част се състои от три конкретни цели:
a) водещи позиции при базовите и промишлените технологии, като се оказва специална подкрепа за научни изследвания, развойни и демонстрационни дейности в областта на ИКТ, нанотехнологията, авангардните материали, биотехнологията, усъвършенстваните технологии за производство и преработка, както и космическите технологии. Ударението ще се постави върху взаимодействието и конвергенцията между различните технологии;	a) водещи позиции при базовите и промишлените технологии, като се оказва специална подкрепа за научни изследвания, стандартизация, сертифициране, развойни и демонстрационни дейности в областта на главните базови технологии, като ИКТ, нанотехнологията, авангардните материали, биотехнологията, усъвършенстваните технологии за производство и преработка, както и космическите технологии. Ударението ще се постави върху взаимодействието и конвергенцията между различните технологии и тяхното отношение към обществените предизвикателства. Надлежно се вземат предвид потребностите на ползвателите във всички тези области.
б) достъп до рисково финансиране с оглед да се преодолее недостига на дългово и капиталово финансиране за НИРД, иновативни дружества и проекти на всички етапи на разработване. Така, заедно с капиталовия инструмент на Програмата за конкурентоспособността на предприятията и МСП, се подкрепя развитието на рисков капитал на съюзно равнище;	б) достъп до рисково финансиране с оглед да се преодолее недостига на дългово и капиталово финансиране за НИРД, иновативни дружества и проекти на всички етапи на разработване. Така, заедно с капиталовия инструмент на Програмата за конкурентоспособността на предприятията и МСП, се подкрепя развитието на финансиране на по-ранен етап и рисков капитал на съюзно равнище.
в) иновации в МСП за стимулиране на всички форми на новаторство, насочено към МСП с потенциал за растеж и развитие на международна дейност на целия единен пазар и извън него.	в) „иновации в МСП“ за осигуряване на специална и подходящо структурирана подкрепа за всички форми на новаторство в МСП чрез инструментариум от специализирани и индивидуално приспособени програми и инструменти, включително: достъп до начално финансиране, безвъзмездни средства, достъп до капиталово и кредитно финансиране, наставнически и обучителни услуги, достъп до научноизследователски и развойни мрежи и клъстери.
Дейностите ще се определят от плановете на предприятията. Бюджетът за конкретните цели „Достъп до рисково финансиране“ и „Иновации в МСП“ ще се определя от потребностите по подход „отдолу нагоре“ без предварително зададени приоритети. Той ще бъде допълван чрез използването на финансови инструменти и на специален инструмент за МСП по определян от политиката подход в рамките на частта „Обществени предизвикателства“, както и по конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“.	Дейностите ще се определят от плановете на предприятията. Изпълнението на бюджетите за „Достъп до рисково финансиране“ и „Иновации в МСП“ ще се определя преди всичко от потребностите по подход „отдолу нагоре“. Инструментът за МСП се прилага в тематичните приоритетни области, създадени в рамките на „Обществени предизвикателства“ и „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“. Той се допълва чрез възможното използване „отгоре надолу“ на инструмента за МСП като част от дейностите по обществените поръчки за продукти в предпазарен стадий или иновационни форми на обществени поръчки, където може да бъде демонстрирано обединяването на равнището на Съюза на потребностите на възложителите на обществени поръчки в държавите членки.
При „Хоризонт 2020“ ще се прилага интегриран подход към участието на МСП, което може да доведе до разпределянето за МСП на около 15 % от общия сумарен бюджет за всички конкретни цели относно обществени предизвикателства и за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“.	При „Хоризонт 2020“ ще се прилага интегриран подход към участието на МСП, като се отчитат техните потребности от трансфер на знания и технологии. Подкрепата следва да доведе до разпределянето за МСП на над 20 % от общия сумарен бюджет за всички конкретни цели в рамките на обществените предизвикателства и за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“.
За постигане на конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ ще се следва технологично обусловен подход за разработване на базови технологии, използваеми в множество области, сектори и услуги. Приложенията на тези технологии в отговор на обществени предизвикателства се подпомагат съвместно с частта „Обществени предизвикателства“.	За постигане на конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ ще се следва технологично обусловен подход за разработване на базови технологии, използваеми в множество области, сектори и услуги. Приложенията на тези технологии в отговор на обществени предизвикателства се подпомагат съвместно с частта „Обществени предизвикателства“.
Изменение  116 Предложение за регламент Приложение І – Основни насоки за конкретните цели и дейности – част ІІІ
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Тази част пряко отговаря на политическите приоритети и предизвикателствата към обществото, установени в стратегията „Европа 2020“, и е насочена към осигуряване на нужната критична маса на усилията за научни изследвания и иновации, за да се постигнат целите на политиката на Съюза. Финансирането ще бъде насочено към следните конкретни цели:	Тази част пряко отговаря на политическите приоритети и предизвикателствата към обществото, установени в стратегията „Европа 2020“, и е насочена към осигуряване на нужната критична маса на усилията за научни изследвания и иновации, за да се постигнат целите на политиката на Съюза. Финансирането ще бъде насочено към следните конкретни цели:
a) здравеопазване, демографски промени и благосъстояние;	а) здравеопазване, демографски промени и благосъстояние
б) продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски изследвания, и биоикономика;	б) продоволствено качество, безопасност и сигурност, устойчиво земеделие и горско стопанство, мореплавателски и морски изследвания и биопромишленост;
в) сигурна, чиста и ефективна енергия;	в) сигурна, чиста и ефективна енергия;
г) интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт;	г) Интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт и мобилност;
д) действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и суровини;	д) действия във връзка с климата, околната среда, ресурсна ефективност и устойчиво използване на суровини;
е) приобщаващи, иновативни и сигурни общества.	е) разбиране на Европа в един променящ се свят – приобщаващо, иновативно и мислещо общество;
	еа) сигурни общества – защита на свободата и сигурността на Европа и нейните граждани.
	Предоставя се финансиране и на междусекторно предизвикателство: Наука със и за обществото.
При всички дейности се прилага подход, съобразен с конкретното предизвикателство, и съсредоточаване върху политическите приоритети без предварително да се определят точно технологиите или решенията, които следва да бъдат разработени. Ударението се поставя върху обединяването на ресурси и знания по различни области, технологии и научни дисциплини, за да се постигне необходимата критична маса за справяне с предизвикателствата. Дейностите обхващат пълния цикъл от научните изследвания до пазарната реализация, като новото е, че се набляга върху свързани с иновации дейности, като например пилотни и демонстрационни проекти, изпитвателни платформи, подкрепа за обществени поръчки, проектиране, иновации по идеи на крайни потребители, социални иновации и пазарно внедряване на иновациите.	При всички дейности се прилага подход, съобразен с конкретното предизвикателство, при който основните науки, приложните научни изследвания, трансферът на знания и иновации са еднакво важни и взаимосвързани компоненти, и съсредоточаване върху политическите приоритети без предварително да се определят точно технологиите или решенията, които следва да бъдат разработени. Нетехнологичните, организационни, системни иновации и иновациите в публичния сектор ще получат внимание в допълнение към решенията въз основа на технологии. Ударението се поставя върху обединяването на ресурси и знания по различни области, технологии и научни дисциплини и научноизследователски инфраструктури, за да се постигне необходимата критична маса за справяне с предизвикателствата. Дейностите обхващат пълния цикъл от фундаменталните научни изследвания до пазарната реализация, включително свързани с иновации дейности, като например пилотни и демонстрационни проекти, изпитвателни платформи, подкрепа за обществени поръчки, проектиране, иновации по идеи на крайни потребители, социални иновации и пазарно внедряване на трансфер на знания и иновации, включително стандартизация на всички етапи. За да се постигнат целите на „Хоризонт 2020“, ще е необходимо в съвместните проекти да бъдат ангажирани широк кръг заинтересовани лица, от научноизследователски институции и предприятия до потребители от публичния и частния сектор.
	За да се приложи подходът, съобразен с конкретното предизвикателство, е необходимо координирано стратегическо планиране на дейностите, свързани с научните изследвания и иновациите. Координацията може да преодолее разпокъсаността и да подобри използването на технологичните и инфраструктурни ресурси от страна на цялата научноизследователска общност, свързана с всяко предизвикателство.
	Стратегическите дейности и научното ръководство могат да осигурят експертен принос по отношение на политиката от самото начало, напреднали иновации и конкурентоспособност поради разбирането за комплексния характер на иновационния цикъл, както и да насърчат трансграничното участие на повече изследователи.
	Въз основа на необходимостта и търсенето координацията на стратегическите научни изследвания и иновациите по отношение на всяко предизвикателство може да се установи чрез стратегически научни съвети, съставени от водещи независими експерти от академичните среди, промишлеността, крайни потребители и гражданското общество, подбрани чрез открита и прозрачна процедура, които ще допринасят за определяне на програмите за научни изследвания и иновации въз основа на най-доброто ръководство и ще дават тласък и нужните инструменти, необходими за насърчаване на взаимодействие и синергии в по-голям мащаб. Ролята на тези съвети би била да предоставят текущи стратегически съвети относно предприеманите и планираните действия в рамките на „Хоризонт 2020“ и свързаните с него области на политики на Съюза.
Социалните и хуманитарните науки винаги присъстват в дейностите за справяне с всякакви предизвикателства. Освен това базовото развитие на тези научни дисциплини се подпомага и по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ Подкрепата ще бъде съсредоточена и върху осигуряването на солидна основа от данни за нуждите на разработването на политики на международно, съюзно, национално и регионално равнище. Поради глобалния характер на много от предизвикателствата неразделна част от работата за справяне с тях е стратегическото сътрудничество с трети държави. Освен това междусекторна подкрепа за международно сътрудничество се предоставя по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“.	Социалните и хуманитарните науки са хоризонтално измерение и винаги присъстват в дейностите за справяне с всякакви предизвикателства. Те трябва да бъдат представени в програмните комитети и експертните групи, които отговарят за оценката на проектите и програмите по всички теми, и чрез разработване на покани за представяне на предложения, насочени към социалните науки. Освен това базовото развитие на тези научни дисциплини се подпомага и по конкретната цел „Разбиране на Европа в един променящ се свят – приобщаващо, иновативно и мислещо общество“. Подкрепата ще бъде съсредоточена и върху осигуряването на солидна основа от данни за нуждите на разработването на политики на международно, съюзно, национално, регионално и местно равнище. Поради глобалния характер на много от предизвикателствата, неразделна част от работата за справяне с тях е стратегическото сътрудничество с трети държави, като се обръща специално внимание на подкрепата за глобалните усилия, които изискват критична маса за участието на Европа и където Европа би могла да изиграе водеща роля.
Работата по конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ включва и дейност за „премахване на разделението по отношение на научните изследвания и иновациите“ с конкретни мерки за стимулиране на високи постижения в по-слабо развитите региони на Съюза.
Дейностите на Съвместния изследователски център са неразделна част от „Хоризонт 2020“ с оглед да се оказва стабилна, основана на факти подкрепа за политиките на Съюза. Тя се определя от потребностите на клиентите и се допълва от дейности с перспективна насоченост.	Дейностите на Съвместния изследователски център са неразделна част от „Хоризонт 2020“ с оглед да се оказва стабилна, основана на факти подкрепа за политиките на Съюза. Тя се определя от потребностите на клиентите и се допълва от дейности с перспективна насоченост.
Европейският институт за иновации и технологии (EIT) играе основна роля за обединяване на отлични изследователи, преподаватели и новатори с оглед да се изгради триъгълникът на знанията. EIT осъществява това главно чрез общности за знания и иновации (ОЗИ). Освен това той осигурява обмена на опит отвъд рамките на ОЗИ чрез целеви мерки за разпространение на информация и споделяне на знания, като по този начин спомага за по-бързото внедряване на иновационни модели в целия Европейски съюз.	Европейският институт за иновации и технологии (EIT) играе основна роля за обединяване на отлични изследователи, преподаватели и новатори с оглед да се изгради триъгълникът на знанията. EIT осъществява това главно чрез общности за знания и иновации (ОЗИ). Освен това той осигурява обмена на опит между и отвъд рамките на ОЗИ чрез целеви мерки за разпространение на информация и споделяне на знания, като по този начин спомага за по-бързото внедряване на иновационни модели в целия Европейски съюз.
Изменение  117 Предложение за регламент Приложение І – част І – точка 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Европейски научноизследователски съвет (ERC)	1. Европейски научноизследователски съвет (ERC)
1.1 Конкретна цел	1.1 Конкретна цел
Конкретната цел е да се укрепват високите постижения, динамиката и творческия характер на европейските научни изследвания.	Конкретната цел е да се укрепват високите постижения, динамиката и творческия характер на европейските научни изследвания.
Амбицията на Европа е да премине към нов икономически модел, основан на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. За такова преобразяване ще бъдат необходими не само постепенни подобрения в сегашните технологии. То ще изисква силно повишена способност за иновации на научна основа, подхранвани от принципно нови знания, което да позволи на Европа да поеме водеща роля за промени в технологичния модели, които в бъдеще ще бъдат основните движещи сили за растежа на производителността, конкурентоспособността, благосъстоянието и социалния напредък. Историята показва тенденция такива промени в модела да се пораждат от научната база на публичния сектор преди да формират основата за създаването на цели нови отрасли и сектори.	Амбицията на Европа е да премине към нов икономически модел, основан на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. За такова преобразяване ще бъдат необходими не само постепенни подобрения в сегашните технологии и знание. То ще изисква силно повишена способност за основни науки и иновации на научна основа, подхранвани от принципно нови знания, което да позволи на Европа да поеме водеща роля за промени в научния и технологичния модел, които в бъдеще ще бъдат основните движещи сили за растежа на производителността, конкурентоспособността, благосъстоянието и социалния напредък. Историята показва тенденция такива промени в модела да се пораждат от публичния сектор преди да формират основата за създаването на цели нови отрасли и сектори.
Водещите в световен мащаб иновации са тясно свързани с високите постижения в научната област. Европа — някогашният безспорен световен лидер, изостана в надпреварата за превъзходство в авангардната наука и беше с второстепенна роля след САЩ за основните постижения на следвоенното технологично развитие. Макар Съюзът да продължава да води в световен мащаб по брой на научните публикации, в САЩ се създават два пъти повече от най-значимите измежду тях (т.е. най-често цитираните, представляващи 1 % от общия брой). Подобно е положението и с университетите: челните места в международните класации са заети главно от университети от САЩ. Освен това 70 % от носителите на Нобелова награда са от САЩ.	Водещите в световен мащаб иновации са тясно свързани с високите постижения в научната област. Европа — някогашният безспорен световен лидер, изостана в надпреварата за превъзходство в авангардната наука и беше с второстепенна роля след САЩ за основните постижения на следвоенното технологично развитие. Макар Съюзът да продължава да води в световен мащаб по брой на научните публикации, в САЩ се създават два пъти повече от най-значимите измежду тях (т.е. най-често цитираните, представляващи 1 % от общия брой). Подобно е положението и с университетите: челните места в международните класации са заети главно от университети от САЩ. Освен това 70 % от носителите на Нобелова награда са от САЩ.
Част от проблема е, че при сходен размер на инвестициите на Европейския съюз и САЩ в научната база на техния публичен сектор броят на изследователите в публичния сектор на ЕС е близо три пъти по-голям, което води до значително по-малък среден размер на инвестициите за един изследовател. Освен това в САЩ се подхожда по-избирателно при предоставянето на ресурси на водещи изследователи. Това спомага да се обясни защо изследователите в публичния сектор на ЕС обикновено са по-малко производителни и като цяло оказват по-малко съвкупно научно въздействие отколкото техните далеч по-малобройни колеги в САЩ.	Част от проблема е, че при сходен размер на инвестициите на Европейския съюз и САЩ в научната база на техния публичен сектор броят на изследователите в публичния сектор на ЕС е близо три пъти по-голям, което води до значително по-малък среден размер на инвестициите за един изследовател. Освен това в САЩ се подхожда по-избирателно при предоставянето на ресурси на водещи изследователи. Това спомага да се обясни защо изследователите в публичния сектор на ЕС обикновено са по-малко производителни и като цяло оказват по-малко съвкупно научно въздействие отколкото техните далеч по-малобройни колеги в САЩ.
Друга важна част от проблема е, че в много европейски държави публичният сектор все още не предлага достатъчно привлекателни условия за най-добрите изследователи. На талантливи млади научни работници може да се наложи да чакат дълги години за придобиването на самостоятелност в своите изследвания. Това води до драстично разпиляване на европейския научноизследователски потенциал, тъй като се забавя появата на следващото поколение научни работници, които внасят нови идеи и енергия, и отлични млади изследователи в началото на своята кариера се подтикват да търсят професионално израстване другаде.	Друга важна част от проблема е, че в много европейски държави публичният и частният сектор все още не предлагат достатъчно привлекателни условия за най-добрите изследователи. На талантливи млади научни работници може да се наложи да чакат дълги години за придобиването на самостоятелност в своите изследвания. Това води до драстично разпиляване на европейския научноизследователски потенциал, тъй като се забавя появата на следващото поколение научни работници, които внасят нови идеи и енергия, и отлични млади изследователи в началото на своята кариера се подтикват да търсят професионално израстване другаде. Особено внимание следва да бъде отделяно на жените научни изследователи, които представляват едва 18 % от изследователите с най-висока степен, като за сравнение в САЩ те са 27 %, а в същото време 60 % от завършилите университет в Европа са жени.
Освен това съчетанието от посочените фактори затвърдява относителната непривлекателност на Европа в глобалната надпревара за привличане на научни таланти. Способността на системата в САЩ да предлага на отделния научен работник повече ресурси и по-добри перспективи за професионално израстване обяснява защо тя продължава да привлича най-добрите изследователи от цял свят, включително десетки хиляди от Европейския съюз.	Освен това съчетанието от посочените фактори затвърдява относителната непривлекателност на Европа в глобалната надпревара за привличане на научни таланти. Способността на системата в САЩ да предлага на отделния научен работник повече ресурси, по-добра междусекторна мобилност и връзки с частния сектор и по-добри перспективи за професионално израстване обяснява защо тя продължава да привлича най-добрите изследователи от цял свят, включително десетки хиляди от Европейския съюз.
1.2 Обосновка и добавена стойност за Съюза	1.2 Обосновка и добавена стойност за Съюза
Европейският научноизследователски съвет (ERC) беше създаден, за да се предоставят на най-добрите европейски изследователи — жени и мъже, нужните им ресурси за повишаване на тяхната конкурентоспособност в световен мащаб, като на общоевропейска конкурентна основа се финансират отделни екипи. Той функционира самостоятелно: независим научен съвет, съставен от най-реномирани и вещи учени, инженери и преподаватели, определя общата научна стратегия и има пълна свобода за вземането на решения относно характера на научните изследвания, които да бъдат финансирани. Тези основни характеристики на ERC гарантират ефективността на неговата научна програма, качеството на действията му и на процеса на партньорска оценка, както и доверието на научната общност в него.	Европейският научноизследователски съвет (ERC) беше създаден, за да се предоставят на най-добрите европейски изследователи — жени и мъже, нужните им ресурси за повишаване на тяхната конкурентоспособност в световен мащаб, като на общоевропейска конкурентна основа се финансират отделни екипи. Той функционира самостоятелно: независим научен съвет, съставен от най-реномирани и вещи учени, инженери и преподаватели, както жени, така и мъже от различни възрастови групи, определя общата научна стратегия и има пълна свобода за вземането на решения относно характера на научните изследвания, които да бъдат финансирани. Тези основни характеристики на ERC гарантират ефективността на неговата научна програма, качеството на действията му и на процеса на партньорска оценка, както и доверието на научната общност в него.
Като действа в цяла Европа на конкурентна основа, ERC е в състояние да привлече по-широк кръг от таланти и идеи отколкото е възможно по каквато и да е национална схема. Най-добрите изследователи и идеи се конкурират помежду си. Кандидатите знаят, че трябва да се представят най-добре, наградата за което е гъвкаво финансиране при равнопоставени условия на конкуренция, независимо от пречки от местен характер или от наличието на национално финансиране.	Като действа в цяла Европа на конкурентна основа, ERC е в състояние да привлече по-широк кръг от таланти и идеи отколкото е възможно по каквато и да е национална схема. Най-добрите изследователи и идеи се конкурират помежду си. Кандидатите знаят, че трябва да се представят най-добре, наградата за което е гъвкаво финансиране при равнопоставени условия на конкуренция, независимо от пречки от местен характер или от наличието на национално финансиране.
Поради това се очаква финансираните от ERC гранични изследвания да окажат съществено пряко въздействие под формата на напредък по границите на познанието, като разкрият възможности за получаване на нови и често неочаквани научни и технологични резултати и възникване на нови области на изследвания, което в крайна сметка може да породи принципно нови идеи за иновации, стопанска изобретателност и справяне с обществени предизвикателства. Съчетаването на отлични отделни учени с иновативни идеи е в основата на всички етапи на иновационната верига.	Поради това се очаква финансираните от ERC гранични изследвания да окажат съществено пряко въздействие под формата на напредък по границите на познанието, като разкрият възможности за получаване на нови и често неочаквани научни и технологични резултати и възникване на нови области на изследвания, което в крайна сметка може да породи принципно нови идеи за иновации, стопанска изобретателност и справяне с обществени предизвикателства. Основният акцент при отпускането на безвъзмездни средства от ERC е върху революционните идеи. Съчетаването на отлични отделни учени с иновативни идеи е в основата на всички етапи на иновационната верига.
Освен това ERC оказва значително структурно въздействие чрез създаването на мощен стимул за повишаване на качественото равнище на европейската система за научни изследвания като цяло в допълнение към изследователите и проектите, финансирани пряко от ERC. С финансираните от ERC проекти и изследователи се поставят ясни и вдъхновяващи цели за гранични изследвания в Европа, повдига се нивото им и се повишава тяхната привлекателност за най-добрите изследователи в световен мащаб. Престижността на приема на стипендианти на ERC и съпровождащият го „знак за отлично качество“ води до засилена конкуренция между университетите и другите научноизследователски организации в Европа да предложат най-привлекателни условия за най-добрите изследователи. А способността на националните системи и на отделните научноизследователски институции да привличат и приемат стипендианти на ERC може да служи като показател за оценяване на техните относителни предимства и слабости, и за съответно реформиране на политиките и практиките им. Следователно финансирането от ERC допълва текущите усилия на съюзно, национално и регионално равнище за реформиране, изграждане на капацитет, оползотворяване на пълния потенциал и повишаване на привлекателността на европейската система за научни изследвания.	Освен това ERC оказва значително структурно въздействие чрез създаването на мощен стимул за повишаване на качественото равнище на европейската система за научни изследвания като цяло в допълнение към изследователите и проектите, финансирани пряко от ERC. С финансираните от ERC проекти и изследователи се поставят ясни и вдъхновяващи цели за гранични изследвания в Европа, повдига се нивото им и се повишава тяхната привлекателност за най-добрите изследователи в световен мащаб. Престижността на приема на стипендианти на ERC и съпровождащият го „знак за отлично качество“ води до засилена конкуренция между университетите и другите научноизследователски организации в Европа да предложат най-привлекателни условия за най-добрите изследователи. А способността на националните системи и на отделните научноизследователски институции да привличат и приемат стипендианти на ERC може да служи като показател за оценяване на техните относителни предимства и слабости, и за съответно реформиране на политиките и практиките им. Следователно финансирането от ERC допълва текущите усилия на съюзно, национално и регионално равнище за реформиране, изграждане на капацитет, оползотворяване на пълния потенциал и повишаване на привлекателността на европейската система за научни изследвания.
1.3 Общи насоки за дейностите	1.3. Общи насоки за дейностите
Основната дейност на ERC е да предоставя привлекателно дългосрочно финансиране на отлични изследователи и техните екипи, за да ги подпомага в извършването на особено значими високорискови, но многообещаващи научни изследвания.	Основната дейност на ERC е да предоставя привлекателно дългосрочно финансиране на отлични изследователи и техните екипи, за да ги подпомага в извършването на особено значими високорискови, но многообещаващи научни изследвания.
ERC предоставя финансиране в съответствие със следните утвърдени принципи. Високите научни постижения са единственият критерий за отпускането на безвъзмездни средства от ERC. ERC функционира на принципа „отдолу нагоре“ без предварително определени приоритети. Право да кандидатстват за безвъзмездни средства от ERC имат отделни екипи от изследователи на всякаква възраст и от всяка държава в света, работещи в Европа. ERC спомага за установяване на сериозна конкуренция в европейски мащаб.	ERC предоставя финансиране в съответствие със следните утвърдени принципи. Високите научни постижения са единственият критерий за отпускането на безвъзмездни средства от ERC. ERC функционира на принципа „отдолу нагоре“ без предварително определени приоритети. Право да кандидатстват за безвъзмездни средства от ERC имат отделни екипи от изследователи на всякаква възраст и от всяка държава в света, работещи в Европа. ERC спомага за установяване на сериозна конкуренция в европейски мащаб и ще цели да се справи с несъзнателната пристрастност въз основа на пола в процедурите за оценка.
Първостепенен приоритет за ERC е да подпомага отлични изследователи в началото на тяхната кариера да осъществят прехода към независимост, като им оказва адекватна подкрепа на критичния етап на създаването или укрепването на техен собствен екип или програма.	Първостепенен приоритет за ERC е да подпомага отлични изследователи в началото на тяхната кариера да осъществят прехода към независимост, като им оказва адекватна подкрепа на критичния етап на създаването или укрепването на техен собствен екип или програма. Също така може да се предоставя подкрепа за завръщането и реинтегрирането на изследователи след изтичането на периода, финансиран от ERC, особено в съчетание със схемата „председателство на европейското научноизследователско пространство“.
ERC оказва при необходимост подкрепа и за възникващи нови методи за работа в научната област с потенциал за постигане на пробиви и улеснява проучването на търговския и социалния иновационен потенциал на научните изследвания, финансирани от него.	ERC оказва при необходимост подкрепа и за нови методи за работа в научната област с потенциал за постигане на пробиви и улеснява проучването на търговския и социалния иновационен потенциал на научните изследвания, финансирани от него.
Поради това ERC трябва да се стреми да демонстрира до 2020 г. следното: че в обявяваните от ERC конкурси участват най-добрите изследователи, че финансирането от ERC пряко води до научни публикации от най-високо качество, пазарна реализация и прилагане на иновативни технологии и идеи, и че ERC съществено допринася за превръщането на Европа в по-привлекателна среда за най-добрите учени в света. По-специално ERC трябва да се стреми към забележимо увеличение на дела на Съюза в научните публикации от най-високо качество в света, представляващи 1 % от всички научни публикации. Освен това той трябва да се стреми към съществено увеличение на броя на финансираните от него отлични изследователи извън Европа и към конкретни подобрения в институционалните практики и националните политики за подкрепа на най-добрите учени.	Поради това ERC трябва да се стреми да демонстрира до 2020 г. следното: че в обявяваните от ERC конкурси участват най-добрите изследователи, че финансирането от ERC пряко води до научни публикации от най-високо качество и до научноизследователски резултати със значително обществено и икономическо въздействие, както и до пазарна реализация и прилагане на иновативни технологии и идеи, и че ERC съществено допринася за превръщането на Европа в по-привлекателна среда за най-добрите учени в света. По-специално ERC трябва да се стреми към забележимо увеличение на дела на Съюза в научните публикации от най-високо качество в света, представляващи 1 % от всички научни публикации. Освен това той трябва да се стреми към увеличение на броя на финансираните от него отлични изследователи извън Европа, включително нарастване на броя на изследователи жени с високи постижения, и към конкретни подобрения в институционалните практики и националните политики за подкрепа на най-добрите учени. ERC споделя опит и най-добри практики с регионални и национални агенции за финансиране на научни изследвания с цел да бъде насърчено подпомагането на изследователи с високи постижения. Нещо повече, ERC повишава допълнително видимостта на програмите си с цел привличането на изследователи с високи постижения.
Научният съвет на ERC наблюдава непрекъснато действията на ERC и обмисля по какъв начин най-добре ще постигне своите цели посредством схеми за финансиране, в които се набляга върху яснотата, стабилността и несложността както за заявителите, така и за прилагането и управлението на тези схеми, а също така как да реагира на възникващи нови потребности. Той се старае да поддържа и доусъвършенства реномираната в световен мащаб система на ERC за партньорска проверка, която се основава на прозрачно, справедливо и безпристрастно разглеждане на предложенията, позволяващо установяването на особено значими високи научни постижения и талант независимо от пола, националността или възрастта на конкретния изследовател. Накрая, ERC продължава своите собствени стратегически изследвания за подготовка и подкрепа на дейностите си, поддържа тесни контакти с научната общност и други заинтересовани страни и се стреми чрез своите дейности да допълва научни изследвания, осъществявани на други равнища.	Научният съвет на ERC наблюдава непрекъснато действията и процедурите по оценяване на ERC и обмисля по какъв начин най-добре ще постигне своите цели посредством схеми за финансиране, в които се набляга върху ефективността, яснотата, стабилността и несложността както за заявителите, така и за прилагането и управлението на тези схеми, а също така как да реагира на възникващи нови потребности. Той се старае да поддържа и доусъвършенства реномираната в световен мащаб система на ERC за партньорска проверка, която гарантира прозрачно, справедливо и безпристрастно разглеждане на предложенията, позволяващо установяването на особено значими високи научни постижения, революционни идеи и талант независимо от пола, националността, институцията или възрастта на конкретния изследовател. ERC продължава своите собствени стратегически изследвания за подготовка и подкрепа на дейностите си, поддържа тесни контакти с научната общност и други заинтересовани страни и се стреми чрез своите дейности да допълва научни изследвания, осъществявани на други равнища чрез избягване на дублирането с други научноизследователски дейности.
	ERC ще гарантира прозрачност относно дейностите и резултатите си в комуникацията си с научната общност и широката общественост и ще поддържа актуализирани данни от финансирани проекти.
Изменение  118 Предложение за регламент Приложение І – част І – точка 2 – заглавие – точка 2.1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Бъдещи и нововъзникващи технологии (БНТ)	2. Бъдещи и нововъзникващи науки и технологии (БННТ)
Конкретната цел е да се спомогне за създаването на принципно нови технологии, като се проучват оригинални и високорискови идеи на научна основа. Цели се разкриване и реализиране на възможности от дългосрочна полза за гражданите, икономиката и обществото, като се предоставя гъвкава подкрепа за целенасочени и междудисциплинарни съвместни изследвания в различен мащаб и се възприемат иновативни изследователски практики.	Конкретната цел е да се спомогне за създаването на гранични научни изследвания, включително принципно нови технологии и високорискови идеи, които имат потенциала да отворят нови пространства за европейските науки и технологии. Цели се разкриване и реализиране на възможности от дългосрочна полза за гражданите, икономиката и обществото, като се предоставя гъвкава подкрепа за целенасочени и междудисциплинарни съвместни изследвания в различен мащаб и се възприемат иновативни изследователски практики. Платформите за интелигентна специализация играят ключова роля в това отношение, особено що се отнася до създаването и изграждането на мрежи, обмена на информация, схемите за туининг и подкрепата за политиките в областта на научните изследвания и иновациите.
	БННТ ще насърчават високи научни постижения посредством съвместни проекти, насочени към гранични изследвания на възможности за бъдещи и възникващи науки и технологии. Обхваща се изцяло сферата на съвместните гранични изследвания, от фундаменталната гранична наука до граничните технологични разработки, и се насърчава трансграничното сътрудничество, започвайки от най-ранните научноизследователски етапи, като БННТ ще донесат добавена стойност за Съюза за съвременните гранични изследвания и ще спомогнат за изграждането на критична маса от съвместно работещи изследователи с високи постижения в цяла Европа.
Във връзка с БНТ се насърчават научни изследвания отвъд границите на известното, допусканото или широко възприетото и се спомага за оригинално и далновидно мислене за разкриване на перспективни пътища към нови технологии с големи възможности, някои от които могат да се превърнат във водещи технологични и интелектуални модели за следващите десетилетия. Във връзка с БНТ ще се стимулират усилията за възползване от възможности за изследвания в малък мащаб във всички области, включително по нововъзникващи теми и големи научни и технологични предизвикателства, които изискват обединяване и сътрудничество между програми в цяла Европа и отвъд нея. Двигател на този подход са високите постижения, като той се простира до проучването на начални идеи на предконкурсен етап за очертаване бъдещето на технологиите, което да позволи на обществото да се възползва от сътрудничеството в мултидисциплинарни изследвания, необходимо на европейско равнище за осъществяване на връзката между изследванията за целите на науката и изследванията, двигател на които са обществени предизвикателства или нуждата от промишлена конкурентоспособност.	Във връзка с БННТ се насърчават научни изследвания отвъд границите на известното, допусканото или широко възприетото и се спомага за оригинално и далновидно мислене за разкриване на перспективни пътища към нови технологии с големи възможности, някои от които могат да се превърнат във водещи технологични и интелектуални модели за следващите десетилетия. Във връзка с БННТ ще се стимулират усилията за възползване от възможности за изследвания в малък мащаб във всички области, включително по нововъзникващи теми и големи научни и технологични предизвикателства, които изискват обединяване и сътрудничество между програми в цяла Европа и отвъд нея. Двигател на този подход са високите постижения, като той се простира до проучването на начални идеи на предконкурсен етап за очертаване бъдещето на технологиите, което да позволи на обществото да се възползва от сътрудничеството в мултидисциплинарни изследвания, необходимо на европейско равнище за осъществяване на връзката между изследванията за целите на науката и изследванията, двигател на които са обществени цели и предизвикателства или нуждата от промишлена конкурентоспособност.
Изменение  119 Предложение за регламент Приложение І – част І – точка 2 – точка 2.2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
За радикални пробиви с преобразяващо въздействие в нарастваща степен се налага сътрудничество между различни научни дисциплини и технологични области (например информатика и съобщения, биология, химия, науки за Земята, материалознание, неврология и когнитивни науки, социални науки или икономика), както и с хуманитарните науки. Това изисква не само отлични постижения в науката и технологиите, но и нови отношения и принципно нови взаимодействия между широка гама участници в научните изследвания.	За радикални пробиви с преобразяващо въздействие в нарастваща степен се налага сътрудничество между различни научни дисциплини и технологични области (например информатика и съобщения, биология, биоинженерство и роботика, химия, физика, математика, медицина, моделиране, науки за Земята, материалознание, неврология и когнитивни науки, социални науки или икономика), както и с хуманитарните науки. Това изисква не само отлични постижения в науката и технологиите, но и нови отношения и принципно нови взаимодействия между широка гама участници в научните изследвания.
Докато някои идеи е възможно да бъдат разработени с малки ресурси, други могат да се окажат толкова трудни за осъществяване, че да изискват големи обединени усилия за значителен период от време. Това е осъзнато от големите икономики в цял свят и е налице нарастваща глобална надпревара за установяване и използване на нововъзникващите технологични възможности на границата на научните познания, което може да породи значително въздействие върху иновациите и ползи за обществото. С оглед да бъдат ефективни, дейностите с такъв характер трябва да бъдат развити бързо в голям мащаб чрез обединяване на програми на европейско, национално и регионално равнище около общи цели, за да се постигне нужната критична база, да се спомогне за полезни взаимодействия и да се получи оптимален лостов ефект.	Докато някои идеи е възможно да бъдат разработени с малки ресурси, други могат да се окажат толкова трудни за осъществяване, че да изискват големи обединени усилия за значителен период от време. Това е осъзнато от големите икономики в цял свят и е налице нарастваща глобална надпревара за установяване и използване на нововъзникващите технологични възможности на границата на научните познания, което може да породи значително въздействие върху иновациите и ползи за обществото. С оглед да бъдат ефективни, дейностите с такъв характер трябва да бъдат умело управлявани и развити бързо в голям мащаб чрез обединяване на програми на европейско, национално и регионално равнище около общи цели, за да се постигне нужната критична база, да се спомогне за полезни взаимодействия и да се получи оптимален лостов ефект.
Програмата за БНТ е насочена към цялата гама от иновации, чийто двигател е научното развитие: от ранното проучване в малки мащаби в посока „отдолу нагоре“ на зачатъчни и крехки идеи през изграждането на нови общности за научни изследвания и иновации по преобразяващи нововъзникващи научни области до обединени научноизследователски инициативи по програма за постигането на амбициозни и далновидни цели. Всяко от тези три равнища на ангажимент притежава своя собствена специфична ценност, като същевременно те взаимно се допълват и са синергични. Например при проучванията в малък мащаб могат да се проявят потребности от разработване на нови теми, които пък могат да доведат до действия в голям мащаб въз основа на пътни карти. Те обхващат широка гама от участници в научните изследвания, в това число млади учени, МСП с интензивна научноизследователска дейност и общности на заинтересовани страни (гражданското общество, създатели на политики, изследователи от промишлеността и публичния сектор), групирани по програми за научни изследвания в хода на тяхното формиране, съзряване и диверсификация.	Програмата за БННТ е насочена към цялата гама от иновации, чийто двигател е научното развитие: от ранното проучване в малки мащаби в посока „отдолу нагоре“ на зачатъчни и крехки идеи през изграждането на нови общности за научни изследвания и иновации по преобразяващи нововъзникващи научни области до обединени научноизследователски инициативи по програма за постигането на амбициозни и далновидни цели. Всяко от тези три равнища на ангажимент притежава своя собствена специфична ценност, като същевременно те взаимно се допълват и са синергични. Например при проучванията в малък мащаб могат да се проявят потребности от разработване на нови теми, които пък могат да доведат до действия в голям мащаб въз основа на пътни карти. Те обхващат широка гама от участници в научните изследвания, в това число млади учени, МСП с интензивна научноизследователска дейност и общности на заинтересовани страни (гражданското общество, създатели на политики, изследователи от промишлеността и публичния сектор), групирани по динамични програми за научни изследвания в хода на тяхното формиране, съзряване и диверсификация.
Изменение  120 Предложение за регламент Приложение І – част І – точка 2 – точка 2.3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
При програмата БНТ се преследва далновидност, преобразяващ ефект и неконвенционалност, а нейните дейности следват различна логика, като варират от напълно отворени до такива с различна степен на структуриране на темите, общностите и финансирането.	При програмата БННТ се преследва далновидност, преобразяващ ефект и неконвенционалност, а нейните дейности следват различна логика, като варират от напълно отворени до такива с различна степен на структуриране на темите, общностите и финансирането.
Дейностите трябва да придават по-ясна форма на различните концепции за действие в подходящия мащаб, като чрез тях се установяват и реализират възможности от дългосрочна полза за гражданите, икономиката и обществото:
a) чрез насърчаване на оригинални идеи във връзка с БНТ („разкриване на БНТ“) се подкрепят зачатъчни научни и технологични изследвания относно основите за принципно нови бъдещи технологии чрез нарушаване на сегашните модели и смело навлизане в непознати области. Чрез процес на подбор „отдолу нагоре“, който е широко отворен за всякакви идеи за научни изследвания, се изгражда разнообразен набор от целеви проекти. От ключово значение ще бъде ранното откриване на многообещаващи нови области, развития и тенденции заедно с привличането в научноизследователските и иновационните дейности на нови участници с голям потенциал;	а) чрез насърчаване на оригинални идеи във връзка с БНТ („разкриване на БННТ“) се подкрепят зачатъчни научни и технологични изследвания относно основите за принципно нови бъдещи технологии чрез нарушаване на сегашните модели и смело навлизане в непознати области. Чрез процес на подбор „отдолу нагоре“, който е широко отворен за всякакви идеи за научни изследвания, се изгражда разнообразен набор от целеви проекти. От ключово значение ще бъде ранното откриване на многообещаващи нови области, развития и тенденции заедно с привличането в научноизследователските и иновационните дейности на нови участници с голям потенциал;
б) чрез подхранване на нововъзникващи теми и общности във връзка с БНТ („активна подкрепа за БНТ“) се обръща внимание на множество многообещаващи теми за изследвания с потенциал да се постигне критична маса на взаимосвързани проекти, които съвместно осигуряват широко и многостранно проучване на темите и изграждат европейски ресурс от знания;	б) чрез подхранване на нововъзникващи теми и общности във връзка с БННТ („активна подкрепа за БННТ“), в тясна връзка с темите за обществените предизвикателства и промишлеността и технологиите, се обръща внимание на множество многообещаващи теми за изследвания с потенциал да се постигне критична маса на взаимосвързани проекти, които съвместно осигуряват широко и многостранно проучване на темите и изграждат европейски ресурс от знания;
в) чрез реагиране на големи научни и технологични предизвикателства във връзка с БНТ („водещи инициативи по БНТ“) се подкрепят амбициозни широкомащабни изследвания с двигател научното развитие, които са насочени към постигането на научен пробив. От полза за такива дейности ще бъде съгласуването на европейските и националните програми. Научният прогрес следва да осигури стабилна и широка основа за бъдещи технологични иновации и икономически приложения в множество области, както и съвсем нови ползи за обществото.	в) чрез реагиране на големи научни и технологични предизвикателства във връзка с БНТ („водещи инициативи по БННТ“) се подкрепят амбициозни широкомащабни изследвания с двигател научното развитие, които са насочени към постигането на научен и технологичен пробив. От полза за такива дейности ще бъде съгласуването на европейските и националните, както и регионалните програми. Научният прогрес следва да осигури стабилна и широка основа за бъдещи технологични иновации и икономически приложения в множество области, както и съвсем нови ползи за обществото.
За всяка една дейност се определя правилното съчетание от отвореност и степен на структуриране на темите, общностите и финансирането с оглед на оптимален подход към преследваните цели.
	Повече от половината от ресурсите по БННТ ще бъдат посветени на съвместни гранични изследвания „отдолу нагоре“ във всички области.
	Оценката на всички проекти по БННТ ще следва изключително строги критерии на високи научни и технологични постижения.
Изменение  121 Предложение за регламент Приложение І – част І – точка 3 – заглавие – точка 3.1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Действия по инициативата „Мария Кюри“	3. Действия по инициативата „Мария Склодовска-Кюри“
3.1. Конкретна цел	3.1. Конкретна цел
Конкретната цел е да се гарантира оптималното развитие и динамичното използване на европейския интелектуален капитал с оглед да се породят нови умения и иновации и по този начин да се реализира неговият пълен потенциал във всички сектори и региони.	Конкретната цел е да се гарантира оптималното развитие и динамичното използване на човешките ресурси на Европа в областта на научните изследвания и иновациите с оглед да се развиват и предават нови умения и да се породи ново знание и иновации и по този начин да се реализира неговият пълен потенциал във всички сектори и региони.
Добре обучените, динамични изследователи с творчески дух са жизнено важната суровина за високи научни постижения и най-високопроизводителни иновации въз основа на научни изследвания.	Добре обучените, динамични изследователи с творчески дух са жизнено важната суровина за високи научни постижения и най-високопроизводителни иновации въз основа на научни изследвания.
Макар Европа да разполага с многобройни и разнообразни квалифицирани човешки ресурси за научни изследвания и иновации, те непрекъснато трябва да бъдат попълвани, подобрявани и приспособявани към бързо развиващите се потребности на трудовия пазар. Понастоящем само 46 % от тези ресурси са заети в стопанския сектор, а това е много по-малко отколкото в основните икономически конкуренти на Европа — например 69 % в Китай, 73 % в Япония и 80 % в САЩ. Освен това демографската картина означава, че през следващите няколко години несъразмерно много изследователи ще навършат възрастта за пенсиониране. Това в съчетание с нуждата от много повече висококвалифицирани изследователи, тъй като интензивността на научните изследвания в европейската икономика нараства, ще бъде едно от основните предизвикателства за европейските системи за образование, научни изследвания и иновации през следващите години.	Макар Европа да разполага с многобройни и разнообразни квалифицирани човешки ресурси за научни изследвания и иновации, те непрекъснато трябва да бъдат попълвани, подобрявани и приспособявани към бързо развиващите се потребности на трудовия пазар. Понастоящем само 46 % от тези ресурси са заети в стопанския сектор, а това е много по-малко отколкото в основните икономически конкуренти на Европа — например 69 % в Китай, 73 % в Япония и 80 % в САЩ. Освен това демографската картина означава, че през следващите няколко години несъразмерно много изследователи ще навършат възрастта за пенсиониране. Това в съчетание с нуждата от много повече висококвалифицирани изследователи, тъй като интензивността на научните изследвания в европейската икономика нараства, ще бъде едно от основните предизвикателства за европейските системи за образование, научни изследвания и иновации през следващите години.
Необходимата реформа трябва да започне с първите етапи в кариерата на изследователите — по време на тяхната докторантура или аналогично следдипломно обучение. Европа трябва да разработи иновативни схеми за обучение на съвременно равнище, които да отговарят на силната конкуренция и изискванията с растящ междудисциплинарен характер на научните изследвания и иновациите За придобиване от изследователите на умения за новаторство, изисквани за бъдещата им работа, ще се наложи активното включване на предприятията, включително МСП, и на други социо-икономически участници. Важно ще бъде също така да се повиши мобилността на тези изследователи, тъй като понастоящем тя е на твърде скромно равнище: през 2008 г. само 7 % от европейските докторанти са преминали обучение в друга държава членка, докато целта е 20 % към 2030 г.	Необходимата реформа трябва да започне с първите етапи в кариерата на изследователите — по време на тяхната докторантура или аналогично следдипломно обучение. Специално внимание трябва да бъде отделено на наставническите програми, които насърчават предаването на знания, опит и мрежи. Европа трябва да разработи иновативни схеми за обучение на съвременно равнище, които да отговарят на силната конкуренция и изискванията с растящ междудисциплинарен характер на научните изследвания и иновациите За придобиване от изследователите на междусекторни умения за новаторство и предприемачество, изисквани за бъдещата им работа, и за насърчаването им да се насочат към кариера в сектора на промишлеността или в най-иновативните дружества, ще се наложи активното включване на предприятията, включително МСП, и на други социо-икономически участници. Важно ще бъде също така да се повиши мобилността на тези изследователи, тъй като понастоящем тя е на твърде скромно равнище: през 2008 г. само 7 % от европейските докторанти са преминали обучение в друга държава-членка, докато целта е 20 % към 2030 г.
	Увеличаването на мобилността на изследователите и укрепването на ресурсите на онези институции, които привличат изследователи от други държави членки, ще насърчи центровете за високи постижения от целия Съюз.
Тази реформа трябва да продължи за всички етапи от кариерата на изследователите. От съществено значение е да се повиши мобилността на изследователите на всички равнища, включително по средата на кариерата, не само между държавите, но и между публичния и частния сектор. Това създава мощен стимул за учене и придобиване на нови умения. Това е и ключов фактор за сътрудничество между академичните институции, научноизследователските центрове и промишлеността в различни държави. Човешкият фактор представлява „гръбнака“ на трайното сътрудничество, което от своя страна е ключов фактор за иновациите и творчеството в Европа за справяне с предизвикателствата към обществото, както и основно средство, за да се преодолее разпокъсването на националните политики. Съвместната работа и споделянето на знанията чрез мобилността на индивидуалния изследовател на всички етапи от неговата кариера и чрез обмена на висококвалифицирани кадри за научни изследвания и иновации са от съществено значение, за да поеме Европа отново по пътя на устойчивия растеж и да се справи с обществените предизвикателства.	Тази реформа трябва да продължи за всички етапи от кариерата на изследователите. От съществено значение е да се повиши мобилността на изследователите на всички равнища, включително по средата на кариерата, не само между държавите, но и между публичния и частния сектор. Това създава мощен стимул за учене и придобиване на нови умения. Това е и ключов фактор за сътрудничество между академичните институции, научноизследователските центрове и промишлеността в различни държави. Човешкият фактор представлява „гръбнака“ на трайното сътрудничество, което от своя страна е ключов фактор за иновациите и творчеството в Европа за справяне с предизвикателствата към обществото, както и основно средство, за да се преодолее разпокъсването на националните политики. Достъпът до резултатите от научните изследвания, както и съвместната работа и споделянето на знанията чрез мобилността на индивидуалния изследовател на всички етапи от неговата кариера и чрез обмена на висококвалифицирани кадри за научни изследвания и иновации са от съществено значение за премахването на вътрешноевропейските различия в изследователския и иновационен капацитет, за да поеме Европа отново по пътя на устойчивия растеж и да се справи с обществените предизвикателства.
	В този контекст „Хоризонт 2020“ следва да насърчава и сътрудничеството между европейските изследователи чрез въвеждане на схема от изследователски ваучери, като средствата за изследвания следват изследователите, които се местят в университети във всички държави членки и така допринасят за центрове за високи постижения, независими университети и по-голяма мобилност сред изследователите.
	Програмите за мобилност ще гарантират ефективни равни възможности за мъжете и жените и ще включват конкретни мерки за отстраняване на пречките пред мобилността на жените изследователи.
Ако стремежът е Европа да не отстъпва на своите конкуренти в областта на научните изследвания и иновациите, тя трябва да привлича повече млади жени и мъже за започване на изследователска кариера и да предоставя силно привлекателни възможности и среда за научни изследвания и иновации. За най-големите таланти от Европа и другаде Европа следва да изглежда превъзходно място за работа. Равенството между половете, високото качество и надеждността на заетостта и условията за работа плюс признанието са особено важни аспекти, които трябва да бъдат гарантирани по съгласуван начин в цяла Европа.	Ако стремежът е Европа да не отстъпва на своите конкуренти в областта на научните изследвания и иновациите, тя трябва да привлича повече млади жени и мъже за започване на изследователска кариера и да предоставя силно привлекателни възможности и среда за научни изследвания и иновации. За най-големите таланти от Европа и другаде Европа следва да изглежда превъзходно място за работа. Равенството между половете, високото качество и надеждността на заетостта и условията за работа плюс признанието са особено важни аспекти, които трябва да бъдат гарантирани по съгласуван начин в цяла Европа.
Изменение  122 Предложение за регламент Приложение І – част І – точка 3 – точка 3.2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3.2 Обосновка и добавена стойност за Съюза	3.2 Обосновка и добавена стойност за Съюза
Нито единствено с финансиране от Съюза, нито отделните държави членки са в състояние да се справят с това предизвикателство. Макар държавите членки да проведоха реформи за подобряване на своите висши учебни заведения и за модернизиране на техните системи за обучение, напредъкът все още е неравномерен в рамките на Европа, като съществуват големи различия между държавите. Общо взето, научното и технологичното сътрудничество между публичния и частния сектор в Европа като цяло остава слабо. Същото е положението и с равенството на половете и усилията за привличане на студенти и изследователи извън европейското научноизследователско пространство. Понастоящем около 20 % от докторантите в Европейския съюз са граждани на трети държави, докато в САЩ 35 % са от чужбина. За ускоряване на промяната се налага стратегически подход на съюзно равнище с обхват отвъд националните граници. От решаващо значение е финансирането от страна на Съюза за създаване на стимули и насърчаване за крайно необходимите структурни реформи.	Нито единствено с финансиране от Съюза, нито отделните държави членки са в състояние да се справят с това предизвикателство. Макар държавите членки да проведоха реформи за подобряване на своите висши учебни заведения и за модернизиране на техните системи за обучение, напредъкът все още е неравномерен в рамките на Европа, като съществуват големи различия между държавите. Общо взето, научното и технологичното сътрудничество между публичния и частния сектор в Европа като цяло остава слабо. Същото е положението и с равенството на половете и усилията за привличане на студенти и изследователи извън европейското научноизследователско пространство. Понастоящем около 20 % от докторантите в Европейския съюз са граждани на трети държави, докато в САЩ 35 % са от чужбина. За ускоряване на промяната се налага стратегически подход на съюзно равнище с обхват отвъд националните граници. От решаващо значение е финансирането от страна на Съюза за създаване на стимули и насърчаване за крайно необходимите структурни реформи.
Европейските действия по инициативата „Мария Кюри“ постигнаха забележителен напредък в насърчаването както на транснационалната, така и на междусекторната мобилност, а също и за разкриване на възможности за изследователска кариера на европейско и международно равнище с отлични условия за работа съгласно Европейската харта на научните работници и съответния кодекс. В държавите членки липсва нещо подобно по отношение на мащаби, обхват, финансиране, международен характер, придобиване и трансфер на знания. Чрез действията по инициативата „Мария Кюри“ се увеличиха ресурсите на тези институции, способни да привличат изследователи в международен мащаб, и по този начин се насърчи разпространението на центровете за високи постижения в Съюза. Те послужиха като образец с ясно изразен структуриращ ефект чрез разпространение на техните най-добри практики на национално равнище. Подходът „отдолу нагоре“, възприет при действията по „Мария Кюри“, позволи също така на голямото мнозинство от тези институции да обучават и повишават квалификацията на ново поколение изследователи, способни да се справят с обществени предизвикателства.	Европейските действия по инициативата „Мария Склодовска-Кюри“ постигнаха забележителен напредък в насърчаването както на транснационалната, така и на междусекторната мобилност, а също и за разкриване на възможности за изследователска кариера на европейско и международно равнище с отлични условия за работа съгласно Европейската харта на научните работници и съответния кодекс. В държавите членки липсва нещо подобно по отношение на мащаби, обхват, финансиране, международен характер, придобиване и трансфер на знания. Чрез действията по инициативата „Мария Кюри“ се увеличиха ресурсите на тези институции, способни да привличат изследователи в международен мащаб, и по този начин се насърчи разпространението на центровете за високи постижения в Съюза. Те послужиха като образец с ясно изразен структуриращ ефект чрез разпространение на техните най-добри практики на национално равнище. Подходът „отдолу нагоре“, възприет при действията по „Мария Склодовска-Кюри“, позволи също така на голямото мнозинство от тези институции да обучават и повишават квалификацията на ново поколение изследователи, способни да се справят с обществени предизвикателства.
По-нататъшното развитие на действията по „Мария Кюри“ значително ще допринесе за изграждането на европейското научноизследователско пространство. Със своята структура за общоевропейско финансиране на конкурентна основа действията по „Мария Кюри“ ще насърчават нови, творчески и иновативни видове обучение, като например индустриални докторати за участници в образователни, научноизследователски и иновационни дейности, които ще трябва да се конкурират глобално, за да придобият репутация за високи постижения. Чрез предоставянето на финансиране от Съюза за най-добрите програми за научни изследвания и обучение съгласно принципите за иновативно обучение на докторанти в Европа те ще спомагат също така за по-широкото разпространение и внедряване, като се премине към по-структурирано обучение на докторантите.	По-нататъшното развитие на действията по „Мария Склодовска-Кюри“ значително ще допринесе за изграждането на европейското научноизследователско пространство. Със своята структура за общоевропейско финансиране на конкурентна основа действията по „Мария Склодовска-Кюри“ ще насърчават нови, творчески и иновативни видове обучение, като например съвместни или мултидисциплинарни докторски степени, индустриални докторски степени за участници в образователни, научноизследователски и иновационни дейности, които ще трябва да се конкурират глобално, за да придобият репутация за високи постижения. Чрез предоставянето на финансиране от Съюза за най-добрите програми за научни изследвания и обучение съгласно принципите за иновативно обучение на докторанти в Европа те ще спомагат също така за по-широкото разпространение и внедряване, като се премине към по-структурирано обучение на докторантите.
Отпускането на безвъзмездни средства по „Мария Кюри“ ще бъде разширено, така че да обхване и временната мобилност на опитни изследователи и инженери от публични институции към частния сектор или обратно, като по този начин се насърчават и подкрепят университетите, научноизследователските центрове и предприятията да си сътрудничат на европейско и международно равнище. С помощта на утвърдената при действията по „Мария Кюри“ прозрачна и справедлива система за оценяване ще се откриват таланти в областта на научните изследвания и иновациите чрез международни конкурси, което ще бъде престижно и поради това мотивиращо за изследователите да напредват в своята кариера в Европа.	Отпускането на безвъзмездни средства по „Мария Склодовска-Кюри“ ще бъде разширено, така че да обхване и временната мобилност на изследователи в начален етап от тяхната научна кариера и опитни изследователи, както и на инженери от публични институции към частния сектор или обратно, като по този начин се насърчават и подкрепят университетите, научноизследователските центрове и предприятията да си сътрудничат на европейско и международно равнище. С помощта на утвърдената при действията по „Мария Склодовска-Кюри“ прозрачна и справедлива система за оценяване ще се откриват таланти в областта на научните изследвания и иновациите чрез международни конкурси, което ще бъде престижно и поради това мотивиращо за изследователите да напредват в своята кариера в Европа.
Обществените предизвикателства, с които трябва да се справят висококвалифицирани изследователи и новатори, са проблем не само на Европа. Това са международни предизвикателства с колосална сложност и от огромен мащаб. Необходимо е най-добрите изследователи в Европа и в света да работят заедно отвъд границите на отделните държави, сектори и научни дисциплини. Действията по „Мария Кюри“ ще играят ключова роля в това отношение чрез подкрепа за обмен на персонал, което ще спомага за съвместното мислене чрез международен и междусекторен обмен на знания, а това е толкова важно за отворените иновации.	Обществените предизвикателства, с които трябва да се справят висококвалифицирани изследователи и новатори, са проблем не само на Европа. Това са международни предизвикателства с колосална сложност и от огромен мащаб. Необходимо е най-добрите изследователи в Европа и в света да работят заедно отвъд границите на отделните държави, сектори и научни дисциплини. Действията по „Мария Склодовска-Кюри“ ще играят ключова роля в това отношение чрез подкрепа за обмен на персонал, което ще спомага за съвместното мислене чрез международен и междусекторен обмен на знания, а това е толкова важно за отворените иновации.
Разширяването на механизма за съфинансиране при действията по „Мария Кюри“ ще бъде от решаващо значение, за да се разшири ресурсът на Европа от таланти. Количественият и структурният ефект от действията на Съюза ще бъде увеличен чрез привличане на финансови средства от регионални, национални, международни и частни източници за създаване на нови програми и за отваряне на съществуващите за международно и междусекторно обучение, мобилност и кариерно развитие. Такъв механизъм ще изгради по-тесни връзки между научноизследователските и образователните дейности на национално и съюзно равнище.	Разширяването на механизма за съфинансиране при действията по „Мария Склодовска-Кюри“ ще бъде от решаващо значение, за да се разшири ресурсът на Европа от таланти. Количественият и структурният ефект от действията на Съюза ще бъде увеличен чрез привличане на финансови средства от регионални, национални, международни и публични и частни източници за създаване на нови програми, със сходни и допълващи се цели, и за отваряне на съществуващите за международно и междусекторно обучение, мобилност и кариерно развитие. Такъв механизъм ще изгради по-тесни връзки между научноизследователските и образователните дейности на национално и съюзно равнище.
Всички дейности по това предизвикателство ще допринасят за създаването на съвсем нова духовна нагласа в Европа, което е решаващо за творчеството и иновациите. Мерките за финансиране по „Мария Кюри“ ще засилят процеса на обединяване на ресурсите в Европа и по този начин ще доведат до подобрения в координацията и управлението на обучението, мобилността и кариерното развитие на изследователите. Те ще допринесат за постигане на политическите цели, очертани в „Съюз за иновации“, „Младеж в движение“ и „Програма за нови умения и работни места“, а също така ще бъдат от първостепенно значение за превръщането на европейското научноизследователско пространство в реалност.	Всички дейности по това предизвикателство ще допринасят за създаването на съвсем нова духовна нагласа в Европа, което е решаващо за творчеството и иновациите. Мерките за финансиране по „Мария Склодовска-Кюри“ ще засилят процеса на обединяване на ресурсите в Европа и по този начин ще доведат до подобрения в координацията и управлението на обучението, мобилността и кариерното развитие на изследователите. Те ще допринесат за постигане на политическите цели, очертани в „Съюз за иновации“, „Младеж в движение“ и „Програма за нови умения и работни места“, а също така ще бъдат от първостепенно значение за превръщането на европейското научноизследователско пространство в реалност.
Изменение  123 Предложение за регламент Приложение І – част І – точка 3 – точка 3.3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3.3. Общи насоки за дейностите	3.3. Общи насоки за дейностите
a) Насърчаване за нови умения посредством отлично първоначално обучение на изследователи	a) Насърчаване за нови умения посредством отлично първоначално обучение на изследователи
Целта е да се обучи ново поколение творчески и иновативни изследователи, способни да превръщат знанията и идеите в продукти и услуги от икономическа и социална полза за Съюза.	Целта е да се обучи ново поколение творчески и иновативни изследователи, способни да превръщат знанията и идеите в продукти и услуги от икономическа и социална полза за Съюза.
Основната дейност се състои в предоставянето на отлично и иновативно следдипломно обучение на изследователи в начален етап на тяхната кариера чрез междудисциплинарни проекти или програми за докторантура с участието на университети, научноизследователски институции, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи от различни държави. Това ще подобри перспективите за професионално израстване на младите изследователи след дипломиране както в публичния, така и в частния сектор.	Основната дейност се състои в предоставянето на отлично и иновативно следдипломно обучение на изследователи в начален етап на тяхната кариера чрез междудисциплинарни проекти, наставнически програми за предаване на знания и опит между изследователите или програми за докторантура с възможност за изследователите да развият своя изследователски план и с участието на университети, научноизследователски институции, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи от различни държави. Това ще развие и подобри перспективите за професионално израстване на младите изследователи след дипломиране както в публичния, така и в частния сектор.
б) Подхранване на високи постижения посредством трансгранична и междусекторна мобилност	б) Подхранване на високи постижения посредством трансгранична и междусекторна мобилност
Целта е да се повиши творческия и иновативен потенциал на опитните изследователи на всички етапи на тяхната кариера чрез създаване на възможности за трансгранична и междусекторна мобилност.	Целта е да се повиши творческия и иновативен потенциал на опитните изследователи на всички етапи на тяхната кариера чрез създаване на възможности за трансгранична и междусекторна мобилност.
Основната дейност се изразява в насърчаване на опитни изследователи да разширяват или задълбочават своята квалификация посредством мобилност чрез разкриване на привлекателни възможности за професионално израстване в университети, научноизследователски институции, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи в цяла Европа и отвъд нея. Подкрепя се и предоставянето на възможности за връщане към изследователска кариера след прекъсване.	Основната дейност се изразява в насърчаване на опитни изследователи да разширяват или задълбочават своята квалификация посредством мобилност чрез разкриване на привлекателни възможности за професионално израстване в университети, научноизследователски институции, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи в цяла Европа и отвъд нея, като на изследователите се предлага възможност да се обучават и придобиват нови знания в научноизследователска институция на високо равнище в трета държава, както и да бъдат приветствани обратно в Европа, в случай че решат да се завърнат. Подкрепя се и предоставянето на възможности за връщане към изследователска кариера след прекъсване. Внимание се отделя и на междусекторната мобилност с цел насърчаване на иновативността в частния сектор.
в) Стимулиране на иновациите посредством взаимно обогатяване на знанията	в) Стимулиране на иновациите посредством взаимно обогатяване на знанията
Целта е да се укрепва международното трансгранично и междусекторно сътрудничество в научните изследвания и иновациите посредством обмен на съответен персонал, за да се повиши способността за справяне с глобални предизвикателства.	Целта е да се укрепва международното трансгранично и междусекторно сътрудничество в научните изследвания и иновациите посредством обмен на съответен персонал, за да се повиши способността за справяне с глобални предизвикателства.
Основната дейност се изразява в подкрепа за краткосрочния обмен на научноизследователски и иновационен персонал в рамките на партньорства между университети, научноизследователски институти, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи както в европейски, така и в световен мащаб. Това ще включва насърчаване на сътрудничеството с трети държави.	Основната дейност се изразява в подкрепа за обмена на научноизследователски и иновационен персонал в рамките на партньорства между университети, научноизследователски институти, предприятия, включително малки и средни, и други социално-икономически групи както в европейски, така и в световен мащаб. Това ще включва насърчаване на сътрудничеството с трети държави.
г) Повишаване на структурното въздействие посредством съфинансиране на дейностите	г) Повишаване на структурното въздействие посредством съфинансиране на дейностите
Целта е чрез привличане на допълнителни средства да се увеличи количественият и структурният ефект от действията по „Мария Кюри“ и да се стимулират високите постижения на национално равнище в обучението, мобилността и кариерното развитие на изследователите.	Целта е чрез привличане на допълнителни средства да се увеличи количественият и структурният ефект от действията по „Мария Склодовска-Кюри“ и да се стимулират високите постижения на национално равнище в обучението, мобилността и кариерното развитие на изследователите.
Основните дейности са с помощта на механизъм за съфинансиране да се насърчават регионални, национални и международни организации да създават нови програми и в съществуващи програми да се въвеждат възможности за международно и междусекторно обучение, мобилност и кариерно развитие. Това ще повиши качеството на обучение на изследователите в Европа на всички етапи на професионално израстване, включително на докторантите, ще стимулира свободното движение на изследователи и разпространение на научни знания в Европа, ще спомогне за привлекателността на изследователската кариера чрез предлагане на открито набиране и атрактивни условия за работа, и ще подкрепи сътрудничеството в научните изследвания и иновациите между университети, научноизследователски институти и предприятия, както и с трети държави и с международни организации.	Основните дейности са с помощта на механизъм за съфинансиране да се насърчават регионални, национални и международни организации да създават нови програми и в съществуващи програми да се адаптират възможности за международно и междусекторно обучение, мобилност и кариерно развитие. Това ще повиши качеството на обучение на изследователите в Европа на всички етапи на професионално израстване, включително на докторантите, ще стимулира свободното движение на изследователи и разпространение на научни знания в Европа, ще спомогне за привлекателността на изследователската кариера чрез предлагане на открито набиране и атрактивни условия за работа, и ще подкрепи сътрудничеството в научните изследвания и иновациите между университети, научноизследователски институти и предприятия, както и с трети държави и с международни организации. Внимание следва да бъде отделено на високите постижения и равенството.
д) Конкретна подкрепа и политически действия	д) Конкретна подкрепа и политически действия
Целите са да се наблюдава напредъка, да се установяват пропуски в действията по „Мария Кюри“ и да се повишава тяхната ефективност. В този контекст се разработват показатели и се анализират данни относно мобилността, квалификацията и професионалното израстване на изследователи, като се търсят полезни взаимодействия и тясна координация с действията за политическа подкрепа на изследователите, техните работодатели и финансиращи организации, извършвани по целта „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“. Дейността е насочена и към повишаване на информираността за значението и привлекателността на изследователската кариера и към разпространение на резултатите от научните изследвания и иновациите, подкрепени с действия по „Мария Кюри“.	Целите са да се наблюдава напредъка, като се установяват пропуски и пречки в действията по „Мария Склодовска-Кюри“, и да се повишава тяхната ефективност. В този контекст се разработват показатели и се анализират данни относно мобилността, квалификацията, професионалното израстване и равенството между половете на изследователи, като се търсят полезни взаимодействия и тясна координация с действията за политическа подкрепа на изследователите, техните работодатели и финансиращи организации, извършвани по междусекторното предизвикателство „Наука със и за обществото“. Дейността е насочена и към повишаване на информираността за значението и привлекателността на изследователската кариера и към разпространение на резултатите от научните изследвания и иновациите, подкрепени с действия по „Мария Склодовска-Кюри“. Тя включва и конкретни мерки, насочени към премахване на пречките пред кариерното развитие, включително за тези, които са прекъснали кариерата си.
Изменение  124 Предложение за регламент Приложение І – част І – точка 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
4. Научноизследователски инфраструктури	4. Научноизследователски инфраструктури
4.1 Конкретна цел	4.1 Конкретна цел
Конкретната цел е Европа да се сдобие с научноизследователски инфраструктури на световно равнище, които да са достъпни за всички изследователи в Европа и извън нея и техният потенциал да се оползотворява изцяло за напредък на науката и за иновации.	Конкретната цел е Европа да се сдобие с научноизследователски инфраструктури на световно равнище, които да са достъпни за всички изследователи в Европа и извън нея и техният потенциал да се оползотворява изцяло за напредък на науката и за иновации.
Научноизследователските инфраструктури са определящ фактор за конкурентоспособността на Европа за цялата гама от научни области и от съществено значение за научно обусловените иновации. В много области изследванията са невъзможни без достъп до суперкомпютри, източници на облъчване за получаването на нови материали, чисти помещения за нанотехнологии, бази данни за геномиката и социалните науки, обсерватории за науките за Земята, широколентови мрежи за предаване на данни и т.н. Научноизследователските инфраструктури са необходими за извършване на научните изследвания, които се налагат за справяне с големи обществени предизвикателства — енергетиката, изменението на климата, биоикономиката, здравето и благосъстоянието през целия живот. Те са двигател на трансграничното и междудисциплинарното сътрудничество, и създават цялостно и отворено европейско пространство за изследвания в онлайн среда. Те спомагат за мобилността на хората и идеите, обединяват най-добрите учени от Европа и от целия свят и повишават равнището на научното образование. Те са двигател за високите постижения на европейските научноизследователски и иновационни общности и могат да бъдат отлична „витрина“ на науката пред обществото като цяло.	Научноизследователските инфраструктури са определящ фактор за конкурентоспособността на Европа за цялата гама от научни области и от съществено значение за научно обусловените иновации. В много области изследванията са невъзможни без достъп до суперкомпютри, съоръжения за анализ, източници на облъчване за получаването на нови материали, чисти помещения и модерно метрологично оборудване за нанотехнологии, специално оборудвани лаборатории за биологични и медицински изследвания, бази данни за геномиката и социалните науки, обсерватории и сензори за науките за Земята и околната среда, високоскоростни широколентови мрежи за предаване на данни и т.н. Научноизследователските инфраструктури са необходими за извършване на научните изследвания, които се налагат за справяне с големи обществени предизвикателства — енергетиката, изменението на климата, биоикономиката, здравето и благосъстоянието през целия живот, наред с другото. Те са двигател на трансграничното и междудисциплинарното сътрудничество, и създават цялостно и отворено европейско пространство за изследвания в онлайн среда. Те спомагат за мобилността на хората и идеите, обединяват най-добрите учени от Европа и от целия свят и повишават равнището на научното образование. Изграждането им поставя пред изследователите и иновативните компании предизвикателствата да разработват най-съвременна технология. По този начин те укрепват високотехнологичната иновационна промишленост на Европа. Те са двигател за високите постижения на европейските научноизследователски и иновационни общности и могат да бъдат отлична „витрина“ на науката пред обществото като цяло.
Европа трябва да създаде адекватна, солидна основа за изграждане, поддържане и експлоатация на научноизследователски инфраструктури, за да останат извършваните в нея научни изследвания на световно равнище. Това изисква интензивно и ефективно сътрудничество между Съюза, националните и регионалните финансиращи органи, поради което ще се търсят тесни връзки с политиката на сближаване, за да се гарантират синергии и съгласуван подход.	Европа трябва да създаде адекватна, солидна основа за изграждане, поддържане и експлоатация на научноизследователски инфраструктури, както и да ги подбира и степенува по важност на основата на критериите на ЕС за добавена стойност, качество и относимост, за да останат извършваните в нея научни изследвания на световно равнище Това изисква интензивно и ефективно сътрудничество между Съюза, националните и регионалните финансиращи органи, поради което ще се търсят тесни връзки с политиката на сближаване, за да се гарантират синергии и съгласуван подход.
Тази конкретна цел е свързана с един основен ангажимент по инициативата „Съюз за иновации“, което подчертава решаващата роля на научноизследователските инфраструктури на световно равнище за осъществимостта на особено значими научни изследвания и иновации. С тази инициатива се изтъква необходимостта от обединяване на ресурсите на цяла Европа, а в някои случаи — и в световен мащаб, за да се изградят и експлоатират научноизследователски инфраструктури. С водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ също така се изтъква нуждата от укрепване на европейските електронни инфраструктури и значението на развитието на иновационните клъстери, за да си осигури Европа предимство в областта на нововъведенията.	Тази конкретна цел е свързана с един основен ангажимент по инициативата „Съюз за иновации“, което подчертава решаващата роля на научноизследователските инфраструктури на световно равнище за осъществимостта на особено значими научни изследвания и иновации. С тази инициатива се изтъква необходимостта от обединяване на ресурсите на цяла Европа, а в някои случаи — и в световен мащаб, за да се изградят и експлоатират тези научноизследователски инфраструктури. С водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ също така се изтъква нуждата от укрепване на европейските електронни инфраструктури и значението на развитието на иновационните клъстери, за да си осигури Европа предимство в областта на нововъведенията.
4.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза	4.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза
Научноизследователските инфраструктури на съвременно равнище са все по-сложни и по-скъпи, като често изискват обединяването на различно оборудване, услуги и източници на данни, както и широко международно сътрудничество. Никоя държава не разполага сама с достатъчно ресурси, за да поддържа всички научноизследователски инфраструктури, от които се нуждае. Европейският подход към научноизследователските инфраструктури постигна забележителен напредък през последните години с прилагането на пътната карта на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI), като бяха интегрирани и отворени за достъп национални научноизследователски съоръжения, а също така се разработиха електронни инфраструктури, които са в основата на цифровото европейско научноизследователско пространство. Мрежите от научноизследователски инфраструктури в цяла Европа укрепват своята база от човешки капитал, като предоставят обучение на световно равнище за ново поколение научни работници и инженери, и спомагат за междудисциплинарното сътрудничество.	Научноизследователските инфраструктури на съвременно равнище са все по-сложни и по-скъпи, като често изискват обединяването на различно оборудване, услуги и източници на данни, както и широко международно сътрудничество. Никоя държава не разполага сама с достатъчно ресурси, за да поддържа всички научноизследователски инфраструктури, от които се нуждае. Европейският подход към научноизследователските инфраструктури постигна забележителен напредък през последните години с прилагането на пътната карта на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI), като бяха интегрирани и отворени за достъп национални научноизследователски съоръжения, а също така се разработиха електронни инфраструктури, които са в основата на отвореното, цифрово свързано европейско научноизследователско пространство. Мрежите от научноизследователски инфраструктури в цяла Европа укрепват своята база от човешки капитал, като предоставят обучение на световно равнище за ново поколение научни работници и инженери, и спомагат за междудисциплинарното сътрудничество.
По-нататъшното развитие и по-широкото използване на научноизследователски инфраструктури на съюзно равнище значително ще допринесе за изграждането на европейското научноизследователско пространство. Макар да се запазва централната роля на държавите членки за развитието и финансирането на научноизследователските инфраструктури, Съюзът също играе важна роля, като подкрепя инфраструктурите на съюзно равнище, спомага за появата на нови съоръжения, разкрива широк достъп до национални и европейски инфраструктури и осигурява съгласуваността и ефективността на регионалните, националните, европейските и международните политики. Необходимо е не само да се избягва дублирането на усилията и да се координира и оптимизира използването на съоръженията, но и да се обединяват ресурсите, така че Европейският съюз може също да придобие и експлоатира научноизследователски инфраструктури на световно равнище.	По-нататъшното развитие и по-широкото използване на най-добрите научноизследователски инфраструктури на европейско равнище значително ще допринесе за изграждането на европейското научноизследователско пространство. Макар да се запазва централната роля на държавите членки за развитието и финансирането на научноизследователските инфраструктури, Съюзът също играе важна роля, като подкрепя инфраструктурите на европейско равнище, например чрез насърчаване на координацията на дейностите на разпръснатите европейски научноизследователски инфраструктури, спомага за появата на нови и интегрирани съоръжения, разкрива и подпомага широк достъп до национални и европейски инфраструктури и осигурява съгласуваността и ефективността на регионалните, националните, европейските и международните политики. Необходимо е да се избягва дублирането и разпокъсаността на усилията, да се насърчава координираното и ефективно използване на съоръженията и когато е целесъобразно, да се обединяват ресурсите, така че Европейският съюз може също да придобие и експлоатира научноизследователски инфраструктури на световно равнище.
	ИКТ постоянно променят науката, като правят възможно дистанционното сътрудничество, обработката на големи обеми от данни, провеждането на компютърно моделирани (in-silico) експерименти и достъпа до отдалечени ресурси. По тази причина изследователската работа придобива все по- транснационален и междудисциплинарен характер и изисква използването на ИКТ инфраструктури, които са наднационални като самата наука. Следователно е целесъобразно значителна част от бюджета по тази конкретна цел да бъде насочена към изследвания и иновации в електронни инфраструктури.
Дължащото се на мащаба и обхвата подобрение на ефективността, постигнато чрез европейски подход към изграждането, използването и управлението на научноизследователски инфраструктури, включително електронни инфраструктури, значително ще допринесе за повишаване на потенциала на Европа за научни изследвания и иновации.	Дължащото се на мащаба и обхвата подобрение на ефективността, постигнато чрез европейски подход към изграждането, използването и управлението на научноизследователски инфраструктури, включително електронни инфраструктури, значително ще допринесе за повишаване на потенциала на Европа за научни изследвания и иновации и ще направи Съюза по-конкурентоспособен на международно равнище.
4.3. Общи насоки за дейностите	4.3. Общи насоки за дейностите
Дейностите са насочени към изграждането на европейски научноизследователски инфраструктури за 2020 г. и след това, увеличаване на техния иновационен потенциал и човешки капитал, както и към укрепване на европейската политика относно научноизследователските инфраструктури.	Дейностите са насочени към изграждането на европейски научноизследователски инфраструктури за 2020 г. и след това, увеличаване на техния иновационен потенциал и човешки ресурси, както и към укрепване на европейската политика относно научноизследователските инфраструктури.
а) Изграждане на европейски научноизследователски инфраструктури за 2020 г. и след това	а ) Изграждане на европейски научноизследователски инфраструктури за 2020 г. и след това
Целите са да се гарантира осъществяването и експлоатацията на научноизследователски инфраструктури съгласно пътната карта на ESFRI, както и на други научноизследователски инфраструктури на световно равнище, включително съоръжения на регионални партньори; интегриране на национални научноизследователски инфраструктури и достъп до тях; и разработването, внедряването и експлоатацията на електронни инфраструктури.	Целите са да се гарантира осъществяването и експлоатацията на и осигуряването на транснационалния достъп до научноизследователски инфраструктури съгласно пътната карта на ESFRI, както и на други научноизследователски инфраструктури на световно равнище, включително отлични съоръжения на регионални партньори от европейски интерес, както и транснационален достъп до европейските научноизследователски инфраструктури на световно равнище; интегриране на национални научноизследователски инфраструктури и транснационален достъп до тях и разработването, внедряването и експлоатацията на електронни инфраструктури, за да се осигури водещ световен капацитет по отношение на мрежовите, компютърните и научните данни.
б) Повишаване на иновационния потенциал и човешкия капитал на научноизследователските инфраструктури	б) Повишаване на иновационния потенциал и човешкия капитал на научноизследователските инфраструктури
Целите са да се насърчи въвеждането най-напред в научноизследователски инфраструктури на нови технологии, да се подпомогнат партньорствата за НИРД с промишления сектор, да се улесни промишленото използване на научноизследователските инфраструктури и да се стимулира създаването на иновационни клъстери. Дейността следва да подкрепя и обучението и/или обмена на персонал по управлението и експлоатацията на научноизследователски инфраструктури.	Целите са да се насърчи въвеждането най-напред или разработването в научноизследователски инфраструктури на нови авангардни технологии, да се подпомогнат партньорствата за НИРД с промишления сектор, да се улесни промишленото използване на научноизследователските инфраструктури и да се стимулира създаването на иновационни клъстери. Дейността следва да подкрепя и образованието и обучението и/или обмена на персонал по използването, управлението и експлоатацията на научноизследователски инфраструктури, включително схеми за командироване на висши служители и ръководители на проекти.
в) Укрепване на европейската политика относно научноизследователската инфраструктура и международното сътрудничество	в) Укрепване на европейската политика относно научноизследователската инфраструктура и международното сътрудничество
Целта е да се подкрепят партньорства между съответните създатели на политики и органи за финансиране, да се картографират и следят инструментите за вземане на решения, както и дейност за международно сътрудничество.	Целта е да се подкрепят партньорства между съответните създатели на политики и органи за финансиране, да се картографират и следят инструментите за вземане на решения, както и дейност за международно сътрудничество. Европейските научноизследователски инфраструктури получават подкрепа за своите дейности по линия на международните отношения и участват в обсъждания в процеса на подготовка на европейската стратегия относно международното сътрудничество в областта на научните изследвания.
Втората и третата дейности се осъществяват чрез специфични мерки за тях, както и като част от първата дейност, когато това е целесъобразно.	Втората и третата дейности се осъществяват чрез специфични мерки за тях, както и като част от първата дейност, когато това е целесъобразно.
Изменение  125 Предложение за регламент Приложение І – част І – точка 4 а (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	4a. РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА ВИСОКИТЕ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ И РАЗШИРЯВАНЕ НА УЧАСТИЕТО
	4a.1. Конкретна цел
	Конкретната цел е да се използва изцяло потенциалът от таланти, с които разполага Европа, и да се гарантира, че ползите от основана на иновации икономика са възможно най-големи и същевременно са разпределени справедливо в рамките на Съюза в съответствие с принципа на високите постижения.
	По отношение на целите на политиката на Съюза в областта на научните изследвания и технологичното развитие член 179, параграф 2 от ДФЕС ясно посочва, че Съюзът „поощрява в рамките на целия Съюз предприятията, включително малките и средните, научноизследователските центрове и университети в техните дейности в областта на научните изследвания и технологичното развитие, които са от високо качество“.
	И наистина, гарантирането на това, че научните изследвания и дейностите, свързани с иновациите, се разпространяват широко, от дълго време е важна политическа цел на Съюза. Но независимо от отбелязаната напоследък тенденция към сближаване на постиженията на отделните държави в областта на иновациите, огромните различия между държавите в ЕС-27 все още са налице, както беше посочено в Индекса на Съюза за иновации за 2011 г. Освен това, с поставянето на ограничения в националните бюджети, настоящата финансова криза заплашва да задълбочи пропастта между „водещите новатори“ и „скромните новатори“.
	4a.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза
	С цел отбелязване на напредък към устойчиво, приобщаващо и интелигентно общество е необходимо Европа да използва възможно най-добре информацията, която съществува в Съюза, и да развие неоползотворения потенциал за НИИ. Това е истинско европейско предизвикателство от решаващо значение за нашата международна конкурентоспособност, с което отделните държави членки не могат да се справят сами.
	Чрез поощряване и свързване на центровете за високи научни постижения предложените дейности ще допринесат за укрепване на европейското научноизследователско пространство.
	4a.3. Общи насоки за дейностите
	С оглед осигуряването на ефективност на финансирането за научни изследвания и иновации е необходимо „Хоризонт 2020“ да се отвори за широк кръг участници, включително нови, и да се гарантира, че високите научни постижения се разрастват там, където те вече са факт, давайки възможност на изследователите и новаторите от цяла Европа да се възползват от инструментите, мрежите и финансирането на „Хоризонт 2020“, включително дейностите на EIT и неговите ОЗИ.
	В този контекст мерките ще целят пълно използване на потенциала на ресурса на Европа от таланти и по този начин оптимизиране на икономическото и социалното въздействие на изследванията и иновациите, и ще бъдат отделни, но допълващи по отношение на политиките и действията по фондовете на политиката на сближаване.
	Тези мерки включват:
	Туининг и изграждане на мрежи
	а) свързване на възникващи центрове за високи научни постижения в държави членки и региони с по-скромни резултати в областта на иновациите с водещи международни партньори от цяла Европа;
	б) организиране на конкурс за учредяване на конкурентни на международно равнище изследователски центрове в региони с по-скромни резултати в областта на иновациите, основаващи се на приоритетите, определени в техните регионални стратегии за интелигентна специализация: кандидатите в конкурса следва да бъдат екипи, всеки от които включва иновативен, но с по-скромни резултати в областта на иновациите, регион и международно признат център за високи научни постижения от други части на Европа;
	в) създаване на „катедри на европейското научноизследователско пространство (ЕНП)“, за да бъдат привлечени изтъкнати учени към институции с видим потенциал за високи постижения в изследователската област, с цел да се помогне на тези институции да разгърнат напълно този потенциал и по този начин да се създадат равни условия за научноизследователската дейност и иновациите в европейското научноизследователско пространство;
	г) предоставяне на „субсидии за завръщане“ на изследователи с високи постижения, временно работещи извън Европа, които желаят да работят в Европа, или на изследователи, които вече работят в Европа и желаят да се преместят в регион с по-скромни резултати;
	д) оказване на подкрепа за допълнителни споразумения, подписани от организации бенефициери по проектите за съвместни изследвания с други субекти и организации, установени главно в държави, различни от пряко участващите в проекта, с конкретната цел да се улесняват възможностите за обучение (а именно чрез места за докторанти и постдокторанти);
	е) укрепване на успешните мрежи с цел изграждане на институционални мрежи с високо качество в областта на научните изследвания и иновациите. Особено внимание ще бъде отделено на Европейското сътрудничество в областта на науката и технологиите (COST) с цел да се насърчават дейности за установяване и свързване на центрове за високи научни постижения („pockets of excellence“) – научни общности с високо качество и млади изследователи – в цяла Европа;
	ж) разработване на специални механизми за обучение във връзка с начина на участие в „Хоризонт 2020“, като се използват в пълна степен съществуващите мрежи от рода на националните органи за контакт;
	з) създаване на онлайн пазар, на който могат да се рекламират продукти на интелектуалната собственост, за да се осъществяват контакти между носителите и ползвателите на ПИС.
	Изграждане на взаимодействия със структурните фондове
	а) удостояване с „печат за високо постижение“ на положително оценени предложения по ERC, „Мария Склодовска-Кюри“ или съвместни проекти, които не са успели да получат финансиране поради бюджетни ограничения, както и на завършени проекти с оглед да се улесни финансирането на последващите етапи от национални, регионални или частни източници;
	б) подкрепа за разработването и наблюдението на стратегии за интелигентна специализация. Ще бъде създаден механизъм за подкрепа в областта на политиките, а извличането на поуки от политиката на регионално равнище ще бъде улеснено чрез международна оценка от партньорите и обмен на най-добри практики.
Изменение  126 Предложение за регламент Приложение І – част II – точка 1 – параграфи 1 – 20
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Водещи позиции при базовите и промишлените технологии	1. Водещи позиции при базовите и промишлените технологии
Конкретната цел е да се изградят и поддържат водещи позиции при базовите технологии, космическите изследвания и иновациите, които са в основата на конкурентоспособността на редица съществуващи и нововъзникващи отрасли и сектори.	Конкретната цел е да се изградят и поддържат водещи позиции чрез научни изследвания и иновации при базовите технологии и областта на космическите изследвания, които са в основата на конкурентоспособността на редица съществуващи и нововъзникващи отрасли и сектори.
Световната бизнес среда бързо се променя и целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж пораждат предизвикателства и възможности за европейската промишленост. Европа трябва да ускори иновационния процес на оползотворяване на придобитото знание за усъвършенстване на съществуващи продукти, услуги и пазари; и за създаване на нови такива. Иновациите следва да се използват не само технологично, а възможно най-широко, като се обхванат и стопански, организационни и социални аспекти.	Световната бизнес среда бързо се променя и целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж пораждат предизвикателства и възможности за европейската промишленост. Европа трябва да ускори иновационния процес на оползотворяване на придобитото знание за усъвършенстване на качеството и устойчивостта на съществуващи продукти, услуги и пазари; и за създаване на нови такива. Иновациите следва да се използват не само технологично, а възможно най-широко, като се обхванат и стопански, организационни и социални аспекти, както и аспекти на сигурността.
За запазване на челни позиции в световната надпревара със силна технологична база и мощен промишлен капацитет са необходими стратегически инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, валидиране и пилотни проекти в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ); нанотехнологиите; авангардните материали; биотехнологията; усъвършенстваните технологии за производство и преработка; и космическите технологии.	За запазване на челни позиции в световната надпревара със силна технологична база и мощен промишлен капацитет са необходими стратегически инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, валидиране и пилотни проекти в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ); нанотехнологиите; авангардните материали; биотехнологията; усъвършенстваните технологии за производство и преработка; и космическите технологии.
Успешното овладяване и внедряване на базови технологии от европейската промишленост е ключов фактор за укрепването на производителността и иновационния капацитет на Европа, както и за осигуряване на напреднала, устойчива и конкурентоспособна европейска икономика, водещи позиции в световен мащаб във високотехнологичните сектори и способност за намиране на ефективни решения за обществените предизвикателства. Повсеместният характер на тези дейности може да доведе до по-нататъшен напредък чрез допълнителни изобретения и приложения, осигуряващи по-висока възвръщаемост на инвестициите в посочените технологии отколкото в която и да е друга област.	Успешното овладяване и внедряване на базови технологии от европейската промишленост е ключов фактор за укрепването на производителността и иновационния капацитет на Европа, както и за осигуряване на напреднала, устойчива и конкурентоспособна европейска икономика, водещи позиции в световен мащаб във високотехнологичните сектори и способност за намиране на ефективни и устойчиви решения за обществените предизвикателства. Повсеместният характер на тези дейности може да доведе до по-нататъшен напредък чрез допълнителни изобретения и приложения, осигуряващи по-висока възвръщаемост на инвестициите в посочените технологии отколкото в която и да е друга област. Развитието на съпътстващи предприятия в резултат на научноизследователски проекти се подкрепя посредством гъвкави инструменти като открити покани за представяне на предложения.
Тези дейности ще допринесат за постигане целите на водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“ — „Съюз за иновации”, „Европа за ефективно използване на ресурсите”, „Индустриална политика за ерата на глобализацията” и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа”, както и на целите на политиката на Съюза по отношение на космическото пространство.	Тези дейности ще допринесат за постигане целите на водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“ — „Съюз за иновации“, „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, както и на стратегията за вътрешна сигурност на Съюза и целите на политиката на Съюза по отношение на космическото пространство.
Допълване с други дейности по „Хоризонт 2020“	Допълване с други дейности по „Хоризонт 2020“
Дейностите по „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ ще се основават главно на програми за научни изследвания и иновации, изготвени от промишлени предприятия заедно с научноизследователската общност и ориентирани до голяма степен към привличането на инвестиции от частния сектор.	Дейностите по „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ ще се основават главно на програми за научни изследвания и иновации, изготвени от промишлени предприятия и МСП, заедно с научноизследователската общност. Дейностите ще целят не само посрещането на общите нужди и интереси в конкретния сектор, но и подкрепа за провеждане на целите на политиките в тези конкретни сектори. Дейностите ще бъдат ориентирани до голяма степен към привличането на инвестиции и иновации от частния сектор.
Внедряването на базови технологии в решения за справяне с обществени предизвикателства се подпомага в рамките на дейностите по съответните предизвикателства. Несвързаните с обществени предизвикателства приложения на базови технологии, които са важни за укрепване на конкурентоспособността на европейската промишленост, се подпомагат по „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“.	Внедряването на базови технологии в решения за справяне с обществени предизвикателства се подпомага в рамките на дейностите по съответните предизвикателства. Несвързаните с обществени предизвикателства приложения на базови технологии, които са важни за укрепване на конкурентоспособността на европейската промишленост, се подпомагат по „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“.
Общ подход	Общ подход
Подходът включва както програмно ориентирани дейности, така и по-отворено пространство, в което кандидатите да предлагат новаторски проекти и революционни решения. Ударението се поставя върху научноизследователски, развойни, широкомащабни пилотни и демонстрационни дейности, изпитвателни платформи и „живи лаборатории“, изготвяне на прототипи и валидиране на продукти, произведени от пилотни линии. Дейностите са предназначени за повишаване на промишлената конкурентоспособност чрез стимулиране на промишлеността и особено на МСП да инвестират повече в научни изследвания и иновации.	Подходът включва както програмно ориентирани дейности, така и по-отворено пространство, в което кандидатите да предлагат новаторски проекти и революционни решения. Ударението се поставя върху научноизследователски, развойни и иновационни дейности в предпазарен и предконкурентен етап, включително демонстрационни дейности, изпитвателни платформи и „живи лаборатории“, изготвяне на прототипи и валидиране на продукти, произведени от пилотни линии. Дейностите са предназначени за повишаване на промишлената конкурентоспособност чрез стимулиране на промишлеността да увеличава инвестициите си в научни изследвания и иновации. Дейностите подпомагат особено МСП да инвестират и да имат по-голям достъп до научноизследователски и иновационни дейности. Ще бъде отделено внимание на проектите с малък и среден мащаб. Преките последващи проектите дейности като пилотно въвеждане, демонстрация и прилагане се подкрепят посредством гъвкави инструменти като отворени покани за предложения.
Целта „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ се отнася в голяма степен за ключовите базови технологии (КБТ): като такива са определени микро- и наноелектрониката, фотониката, нанотехнологията, биотехнологията, авангардните материали и усъвършенстваните производствени системи. Тези технологии с междудисциплинарен характер, за които са необходими много знания и големи инвестиции, намират приложение в най-разнообразни сектори, като предоставят основата за значително конкурентно предимство на европейската промишленост. Един интегриран подход, спомагащ за съчетаването, конвергенцията и ефекта на взаимно обогатяване на КБТ в различни цикли на иновации и създаване на добавена стойност, може да даде многообещаващи резултати от научните изследвания и да разкрие възможности за нови промишлени технологии, продукти, услуги и принципно нови приложения (например в космическото пространство, транспорта, околната среда, здравеопазването и т.н.). Поради това многобройните взаимодействия между КБТ и останалите базови технологии ще бъдат оползотворявани гъвкаво като важен източник на иновации. Това ще допълни подкрепата за научноизследователската дейност и иновациите в областта на КБТ, която може да бъде предоставена чрез национални или регионални органи от фондовете на политиката на сближаване в рамките на стратегии за интелигентно специализиране.	Целта „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ се отнася в голяма степен за ключовите базови технологии (КБТ): като такива са определени микро- и наноелектрониката, фотониката, нанотехнологията, биотехнологията, авангардните материали и усъвършенстваните производствени системи. Тези технологии с междудисциплинарен характер, за които са необходими много знания и големи инвестиции, намират приложение в най-разнообразни сектори, като предоставят основата за значително конкурентно предимство на европейската промишленост и за създаването на нови работни места. Един интегриран подход, спомагащ за съчетаването, конвергенцията и ефекта на взаимно обогатяване на КБТ в различни цикли на иновации и създаване на добавена стойност, може да даде многообещаващи резултати от научните изследвания и да разкрие възможности за нови промишлени технологии, продукти, услуги, както и принципно нови приложения и устойчиви подходи (например в космическото пространство, транспорта, околната среда, здравеопазването, селското стопанство и т.н.). Поради това многобройните взаимодействия между КБТ и останалите базови технологии ще бъдат оползотворявани гъвкаво като важен източник на иновации. Това ще допълни подкрепата за научноизследователската дейност и иновациите в областта на КБТ, която може да бъде предоставена чрез национални или регионални органи от фондовете на политиката на сближаване в рамките на стратегии за интелигентно специализиране.
За всички базови и промишлени технологии, включително КБТ, основна цел ще бъде да се спомогне за взаимодействия на технологиите помежду им и с приложенията във връзка с обществени предизвикателства. Това трябва изцяло да се има предвид при разработването и изпълнението на програми и приоритети. Това изисква в процеса на определяне и изпълнение на приоритети изцяло да бъдат включени заинтересовани страни, представящи различни гледни точки. В някои случаи това ще изисква и действия, които са съвместно финансирани по линия на базовите и промишлените технологии, от една страна, и на обществените предизвикателства — от друга. Това ще включва съвместно финансиране за публично-частни партньорства, насочени към разработване на технологии и тяхното прилагане в отговор на обществени предизвикателства.	За всички базови и промишлени технологии, включително КБТ, основна цел ще бъде да се спомогне за взаимодействия на технологиите помежду им и с приложенията във връзка с обществени предизвикателства. Това трябва изцяло да се има предвид при разработването и изпълнението на програми и приоритети. Това изисква в процеса на определяне и изпълнение на приоритети изцяло да бъдат включени всички заинтересовани страни, представящи различни гледни точки. В някои случаи това ще изисква и действия, които са съвместно финансирани по линия на базовите и промишлените технологии, от една страна, и на обществените предизвикателства — от друга. Това ще включва съвместно финансиране за публично-частни партньорства, насочени към разработване на технологии и иновации, и тяхното прилагане в отговор на обществени предизвикателства.
ИКТ играят важна роля, тъй като те обхващат някои от КБТ и предоставят ключовите основни инфраструктури, технологии и системи за жизнено важни икономически и социални процеси, както и за нови частни и обществени продукти и услуги. Европейската промишленост се нуждае от запазване на водещите си позиции в областта на ИКТ, където много технологии навлизат в нов преходен етап, разкриващ нови възможности.	ИКТ играят важна роля, тъй като те обхващат някои от КБТ и предоставят ключовите основни инфраструктури, технологии и системи за жизнено важни икономически и социални процеси, както и за нови частни и обществени продукти и услуги. Европейската промишленост се нуждае от запазване на водещите си позиции в областта на ИКТ, където много технологии навлизат в нов преходен етап, разкриващ нови възможности.
Космическите изследвания представляват бързо разрастващ се сектор, който предоставя информация от жизнено важно значение в много отношения за съвременното общество, отговаря на негови основни потребности и на универсални научни въпроси, а също така служи да осигури важната роля на Съюза на международната сцена. Космическите изследвания са в основата на всички дейности, предприемани в космическото пространство, но понастоящем те са разпокъсани в рамките на национални програми, осъществявани от някои държави членки на Съюза. За космическите изследвания се изискват координация и инвестиции на съюзно равнище (вж. член 189 от ДФЕС), за да се запази конкурентното предимство, да се защити космическата инфраструктура на Съюза, като например „Галилео“, и да се подкрепя бъдещата роля на ЕС в космоса. Освен това иновативните услуги и приложения надолу по веригата за използване на получена в космоса информация представляват важен източник на растеж и нови работни места.	Космическите изследвания представляват бързо разрастващ се сектор, който предоставя информация от жизнено важно значение в много отношения за съвременното общество, отговаря на негови основни потребности и на универсални научни въпроси, а също така служи да осигури важната роля на Съюза на международната сцена. Космическите изследвания са в основата на всички дейности, предприемани в космическото пространство. За космическите изследвания се изискват координация и инвестиции на съюзно равнище (вж. член 189 от ДФЕС), за да се запази конкурентното предимство, да се защити космическата инфраструктура на Съюза, като например „Галилео“, и да се подкрепя бъдещата роля на ЕС в космоса. Това се постига в тясно сътрудничество с Европейската космическа агенция и националните космически агенции. Освен това иновативните услуги и приложения надолу по веригата за използване на получена в космоса информация представляват важен източник на растеж и нови работни места и тяхното развитие е важна възможност за Съюза.
Европа може да постигне нужната критична маса, водеща до пробиви, нови технологии и иновативни решения, чрез партньорства, групирания и мрежи, стандартизация и насърчаване на сътрудничеството между различни научни и технологични дисциплини и сектори със сходни потребности от научни изследвания и иновации.	Европа може да постигне нужната критична маса, водеща до пробиви, нови технологии и иновативни решения, чрез партньорства, групирания и мрежи, стандартизация и насърчаване на сътрудничеството между различни научни и технологични дисциплини и сектори със сходни потребности от научни изследвания и иновации.
Разработването и изпълнението на програми за научни изследвания и иновации чрез публично-частни партньорства, изграждането на ефективни връзки между промишлеността и академичните институции, привличането на допълнителни инвестиции, достъпът до рисково финансиране, стандартизацията и подкрепата за обществени поръчки за продукти в предпазарен стадий, както и за новаторски продукти и услуги — всичко това са важни предпоставки за повишаване на конкурентоспособността.	Разработването и изпълнението на програми за научни изследвания и иновации чрез европейски технологични платформи или публично-частни партньорства, изграждането на ефективни връзки между промишлеността и академичните институции, привличането на допълнителни инвестиции, достъпът до рисково финансиране, стандартизацията и подкрепата за обществени поръчки за продукти в предпазарен стадий, както и за новаторски продукти и услуги — всичко това са важни предпоставки за повишаване на конкурентоспособността.
Във връзка с това са необходими и тесни връзки с Европейския институт за иновации и технологии за подготовка на предприемчиви таланти и за ускоряване на иновациите чрез обединяване на хора от различни държави, дисциплини и организации.	Във връзка с това са необходими и тесни връзки с Европейския институт за иновации и технологии за подготовка на предприемчиви таланти и за ускоряване на иновациите чрез обединяване на хора от различни държави, дисциплини и организации.
Сътрудничеството на съюзно равнище може да спомага и за нови възможности за търговия чрез разработването на европейски или международни стандарти за нововъзникващи продукти, услуги и технологии. Ще бъдат насърчавани дейности в подкрепа на стандартизацията, оперативната съвместимост и безопасността, както и предхождащи регулирането.	Сътрудничеството на съюзно равнище спомага и за нови възможности за търговия чрез разработването на европейски или международни стандарти за нововъзникващи продукти, услуги и технологии. Разработването на такива стандарти, след консултации със съответните заинтересовани страни от средите на науката и промишлеността, би могло да има положително въздействие. Ще бъдат насърчавани дейности в подкрепа на стандартизацията, оперативната съвместимост и безопасността, както и предхождащи регулирането.
Изменение  127 Предложение за регламент Приложение І – част II – точка 1 – точка 1.1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1.1. Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)	1.1. Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)
1.1.1. Конкретна цел за ИКТ	1.1.1. Конкретна цел за ИКТ
В съответствие с Програмата в областта на цифровите технологии за Европа конкретната цел на научните изследвания и иновациите (НИИ) в областта на ИКТ е да се повиши способността на Европа да разработва и използва възможностите, предоставяни от напредъка на ИКТ, в полза на своите граждани, предприятия и научни общности.	В съответствие с Програмата в областта на цифровите технологии за Европа конкретната цел на научните изследвания и иновациите (НИИ) в областта на ИКТ е да се повиши способността на Европа да разработва и използва възможностите, предоставяни от напредъка на ИКТ, в полза на своите граждани, предприятия и научни общности. „ИКТ“ включва всички области на ИКТ, включително, наред с другото, фиксирани, безжични, оптични и сателитни мрежи, електронни медии в мрежа, интелигентни компютърни системи и вграден софтуер, както и широките области на фотониката, молекулярната електроника, магнитоелектрониката, роботиката, наноелектрониката и биоелектрониката.
В качеството си на най-голямата икономика в света, която е и с най-голям дял в световния пазар на ИКТ с обем понастоящем над 2600 милиарда евро, Европа може да има основателни амбиции нейните предприятия, правителства, центрове за НИРД и университети да определят развитието в областта на ИКТ, да развиват нова стопанска дейност и да инвестират повече за иновации в тази област.	В качеството си на най-голямата икономика в света, която е и с най-голям дял в световния пазар на ИКТ с обем понастоящем над 2600 милиарда евро, Европа може да има основателни амбиции нейните предприятия, правителства, центрове за НИРД и университети да определят развитието в областта на ИКТ, да развиват нова стопанска дейност и да инвестират повече за иновации в тази област.
Към 2020 г. европейският сектор на ИКТ следва да доставя поне толкова, колкото е неговият сегашен дял от около една трета в световния пазар на ИКТ. Европа следва да създава и новаторски предприятия в областта на ИКТ, така че една трета от всички разходи на предприятията за НИРД в тази област, възлизащи понастоящем на 35 милиарда евро, да се инвестират от дружества, създадени през последните две десетилетия. Това би наложило значително да се увеличат публичните инвестиции в НИРД в областта на ИКТ по начини, да привличат и средства от частния сектор, така че да се постигне целта инвестициите да се удвоят през следващото десетилетие и да се създадат значително повече европейски центрове за високи постижения на световно равнище в тази област.	Към 2020 г. европейският сектор на ИКТ следва да доставя поне толкова, колкото е неговият сегашен дял от около една трета в световния пазар на ИКТ. Европа следва да създава и новаторски предприятия в областта на ИКТ, така че една трета от всички разходи на предприятията за НИРД в тази област, възлизащи понастоящем на 35 милиарда евро, да се инвестират от дружества, създадени през последните две десетилетия. Това би наложило значително да се увеличат публичните инвестиции в НИРД в областта на ИКТ по начини, да привличат и средства от частния сектор, така че да се постигне целта инвестициите да се удвоят през следващото десетилетие и да се създадат значително повече европейски центрове за високи постижения на световно равнище в тази област.
За овладяване на все по-сложните и мултидисциплинарни технологични и стопански вериги в ИКТ са необходими партньорства, споделяне на риска и мобилизирането на критична маса в целия Европейски съюз. Действията на съюзно равнище спомагат предприятията да се насочват към единен пазар и да постигат икономии от мащаба и обхвата. Сътрудничеството по общи, отворени технологични платформи със странични и лостови ефекти позволява широка гама от заинтересовани страни да се възползват от нови разработки и да въвеждат допълнителни иновации. Обединяването и партньорството на съюзно равнище също така дават възможност за постигане на консенсус, установяват видима фокусна точка за международните партньори и водят до разработването на съюзни и световни стандарти и оперативно съвместими решения.	За овладяване на все по-сложните и мултидисциплинарни технологични и стопански вериги в ИКТ са необходими партньорства, споделяне на риска и мобилизирането на критична маса в целия Европейски съюз. Действията на съюзно равнище спомагат предприятията да се насочват към единен пазар и да постигат икономии от мащаба и обхвата. Сътрудничеството по общи, отворени технологични платформи със странични и лостови ефекти позволява широка гама от заинтересовани страни да се възползват от нови разработки и да въвеждат допълнителни иновации. Обединяването и партньорството на съюзно равнище също така дават възможност за постигане на консенсус, установяват видима фокусна точка за международните партньори и водят до разработването на съюзни и световни стандарти и оперативно съвместими решения.
1.1.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза	1.1.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза
ИКТ са в основата на новаторството и конкурентоспособността за широка гама от частни и публични пазари и сектори, като създават възможности за напредък по всички научни дисциплини. През следващото десетилетие все повече ще се проявява преобразяващото въздействие на цифровите технологии, компонентите, инфраструктурите и услугите на ИКТ във всички области на живота. Всеки гражданин на планетата ще разполага с неограничени ресурси за електронна обработка и съхранение на данни, както и за комуникации. Огромни количества информация и данни ще бъдат генерирани от датчици, машини и продукти с информационни функции, така че действията от разстояние ще се превърнат в нещо обикновено, което ще позволи разгръщането в световен мащаб на стопански процеси и устойчиви производствени обекти, а също така ще породи широка гама от услуги и приложения. Множество особено важни търговски и публични услуги и всички ключови процеси по създаването на знания в научната област, образованието, стопанската дейност и публичния сектор ще се осъществяват чрез ИКТ. ИКТ ще предоставят критичната инфраструктура за производствени и стопански процеси, комуникации и транзакции. Използването на ИКТ е наложително и за справянето с ключови обществени предизвикателства, както и за осъществяването на обществени процеси като формиране на общности, потребителско поведение и публично управление например посредством социални медии.	ИКТ са в основата на новаторството и конкурентоспособността за широка гама от частни и публични пазари и сектори, като създават възможности за напредък по всички научни дисциплини. През следващото десетилетие все повече ще се проявява преобразяващото въздействие на цифровите технологии, компонентите, инфраструктурите и услугите на ИКТ във всички области на живота. През следващите години ще продължат да се разпространяват ресурси за електронна обработка и съхранение на данни, както и за комуникации. Огромни количества информация и данни в реално време ще бъдат генерирани от датчици, машини и продукти с информационни функции, така че действията от разстояние ще се превърнат в нещо обикновено, което ще позволи разгръщането в световен мащаб на стопански процеси и устойчиви производствени обекти, а също така ще породи широка гама от услуги и приложения. Множество особено важни търговски и публични услуги и всички ключови процеси по създаването на знания в научната област, образованието, стопанската дейност и публичния сектор ще се осъществяват и съответно ще стават по-достъпни чрез ИКТ. ИКТ ще предоставят критичната инфраструктура за производствени и стопански процеси, комуникации и транзакции. Използването на ИКТ е наложително и за справянето с ключови обществени предизвикателства, както и за осъществяването на обществени процеси като формиране на общности, потребителско поведение, политическо участие и публично управление, например посредством социални медии и платформи и средства за колективно осведомяване. От решаващо значение е да се подкрепят и интегрират в ориентиран към потребителите подход изследванията в областта на стандартите, технологиите и системите с цел да се разработват конкурентоспособни решения.
Подкрепата от Съюза за научни изследвания и иновации в областта на ИКТ е важен компонент на подготовката за следващото поколение технологии и приложения, тъй като тя е с голям дял в общите разходи за съвместни средно- и високорискови НИИ в Европа. Публичните инвестиции на съюзно равнище за научни изследвания и иновации в областта на ИКТ бяха и остават от съществено значение за постигане на критичната маса, водеща до пробиви, по-широко внедряване и по-добро използване на новаторски решения, продукти и услуги. Те продължават да играят централна роля за разработването на отворени платформи и технологии, приложими навсякъде в Съюза, за изпитване и пилотно внедряване на иновации в реални общоевропейски условия, както и за оптимизиране на ресурси във връзка с конкурентоспособността на Съюза и справянето с общи обществени предизвикателства. Подкрепата от Съюза за научни изследвания и иновации в областта на ИКТ позволява също така на високотехнологични МСП да се разрастват и се възползват от големината на пазарите, обхващащи целия Съюз. Тя укрепва сътрудничеството между учените и инженерите в Съюза и тяхното високо равнище, усилва синергиите с и между националните бюджети и действа като фокусна точка за сътрудничество извън Европа.	Подкрепата от Съюза за научни изследвания и иновации в областта на ИКТ е важен компонент на подготовката за следващото поколение технологии и приложения, тъй като тя е с голям дял в общите разходи за съвместни средно- и високорискови НИИ в Европа. Публичните инвестиции на съюзно равнище за научни изследвания и иновации в областта на ИКТ бяха и остават от съществено значение за постигане на критичната маса, водеща до пробиви, по-широко внедряване и по-добро използване на новаторски решения, продукти и услуги. Те продължават да играят централна роля за разработването на отворени платформи и технологии, приложими навсякъде в Съюза, за изпитване и пилотно внедряване на иновации в реални общоевропейски условия, както и за оптимизиране на ресурси във връзка с конкурентоспособността на Съюза и справянето с общи обществени предизвикателства. Подкрепата от Съюза за научни изследвания и иновации в областта на ИКТ позволява също така на високотехнологични МСП да се разрастват и се възползват от големината на пазарите, обхващащи целия Съюз. Тя укрепва сътрудничеството между учените и инженерите в Съюза и тяхното високо равнище, усилва синергиите с и между националните бюджети и действа като фокусна точка за сътрудничество извън Европа.
Няколко последователни оценки на дейностите в областта на ИКТ по Рамковата програма на Съюза за научни изследвания и иновации показаха, че осъществените на съюзно равнище целеви инвестиции за НИИ в тази област са спомогнали за постигането на водещи позиции например при мобилните съобщения и ИКТ системите от особено значение за безопасността, както и за реагиране на предизвикателства като енергийната ефективност и демографските промени. Инвестициите на Съюза в научноизследователски инфраструктури в областта на ИКТ осигуриха на европейските изследователи най-доброто мрежово и компютърно оборудване в света за техните нужди.	Няколко последователни оценки на дейностите в областта на ИКТ по Рамковата програма на Съюза за научни изследвания и иновации показаха, че осъществените на съюзно равнище целеви инвестиции за НИИ в тази област са спомогнали за постигането на водещи позиции например при мобилните съобщения и ИКТ системите от особено значение за безопасността, както и за реагиране на предизвикателства като енергийната ефективност и демографските промени и осигуряването на по-добри системи за здравеопазване. Инвестициите на Съюза в научноизследователски инфраструктури в областта на ИКТ осигуриха на европейските изследователи най-доброто мрежово и компютърно оборудване в света за техните нужди.
1.1.3. Общи насоки за дейностите	1.1.3. Общи насоки за дейностите
Множество направления на дейност са насочени към предизвикателствата, свързани с промишленото и технологичното лидерство в областта на ИКТ, и обхващат общи теми за научни изследвания и иновации в тази област, включващи по-специално:	Множество направления на дейност са насочени към предизвикателствата, свързани с промишленото и технологичното лидерство в областта на ИКТ, и обхващат общи теми за научни изследвания и иновации в тази област, включващи по-специално:
a) ново поколение компоненти и системи: създаване на авангардни и интелигентни компоненти за вграждане и системи;	а) ново поколение компоненти и системи: създаване на авангардни, сигурни и интелигентни компоненти за вграждане и компоненти на системи;
б) изчислителни технологии от следващото поколение: авангардни изчислителни системи и технологии;	б) изчислителни технологии от следващото поколение: авангардни и сигурни изчислителни системи и технологии;
в) интернет на бъдещето: инфраструктури, технологии и услуги;	в) интернет на бъдещето: софтуер, хардуер, инфраструктури, технологии и услуги;
г) технологии за съдържание и управление на информацията: ИКТ за цифрово съдържание и творчество;	г) технологии за съдържание и управление на информацията: ИКТ за цифрово съдържание, културни индустрии и творчество;
д) усъвършенствани интерфейси и роботи: роботика и интелигентни пространства;	д) усъвършенствани интерфейси и роботи: роботика и интелигентни пространства;
е) микро- и наноелектроника и фотоника: ключови базови технологии във връзка с микро- и наноелектрониката и фотониката.	е) Микро- и наноелектроника и фотоника.
	еа) Квантови технологии: следващо поколение устройства за ИКТ посредством комбинация от квантова физика и информационни науки;
Очаква се посочените шест основни направления на дейност да покрият пълния спектър от потребности. Те включват водещи позиции в създаването на общи решения, продукти и услуги въз основа на ИКТ, необходими за справяне с основните обществени предизвикателства, както и програми за изследвания и иновации с приложна насоченост в областта на ИКТ, които ще бъдат подкрепяни в рамките на работата по съответното обществено предизвикателство.	Очаква се посочените седем основни направления на дейност да покрият пълния спектър от потребности. Те включват водещи позиции в създаването на общи решения, продукти и услуги въз основа на ИКТ, необходими за справяне с основните обществени предизвикателства, както и програми за изследвания и иновации с приложна насоченост в областта на ИКТ, които ще бъдат подкрепяни в рамките на работата по съответното обществено предизвикателство. Отделя се специално внимание на гарантирането, че за проектите, финансирани по приоритета, свързан с обществените предизвикателства, се избират най-съвременните решения в областта на ИКТ. Засилена подкрепа ще се предоставя за научните изследвания и разработването на отворени и разпределителни системи. С цел да се използва пълноценно потенциалът на ИКТ разнообразието на изследователските области и циклите, характерни за научните изследвания в областта на ИКТ, се гарантира чрез правилата за участие, създаващи условия за дългосрочни, скъпоструващи и широкомащабни научноизследователски проекти, както и за дейности за бързо използване на възможности, идентифицирани от пазара.
Посочените шест основни направления на дейност включват също специфични за ИКТ научноизследователски инфраструктури, като например „живи“ лаборатории за широкомащабни експерименти, инфраструктури за съответните ключови базови технологии и за интегрирането им в усъвършенствани продукти и новаторски интелигентни системи, включително оборудване, инструменти, спомагателни услуги, чисти помещения и достъп до производствени съоръжения за създаване на прототипи.	Посочените седем основни направления на дейност включват също специфични за ИКТ научноизследователски инфраструктури, като например „живи“ лаборатории за широкомащабни експерименти, инфраструктури за съответните ключови базови технологии и за интегрирането им в усъвършенствани продукти и новаторски интелигентни системи, включително оборудване, инструменти, спомагателни услуги, чисти помещения и достъп до производствени съоръжения за създаване на прототипи. Финансирането от Съюза ще бъде от полза за общите съоръжения и инфраструктура, достъпни за множество участници, включително и по-специално малките и средните предприятия.
	Основните права и свободи на физическите лица, и по-специално тяхното право на неприкосновеност на личния живот, са от основно значение в Съюза. „Хоризонт 2020“ подкрепя изследванията и разработването на системи, които могат да осигурят на гражданите на Европа пълен контрол над тяхната комуникация.
Изменение  128 Предложение за регламент Приложение І – част II – точка 1 – подточка 1.2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1.2. Нанотехнологии	1.2. Нанотехнологии
1.2.1. Конкретна цел за нанотехнологиите	1.2.1. Конкретна цел за нанотехнологиите
Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в областта на нанотехнологиите е да се осигурят водещите позиции на Съюза в съответния бързо разрастващ се световен пазар, като се стимулира инвестирането в нанотехнологии и тяхното внедряване в конкурентоспособни продукти и услуги с голяма добавена стойност в широк спектър от приложения и сектори.	Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в областта на нанотехнологиите е да се осигурят водещите позиции на Съюза в съответния бързо разрастващ се световен пазар, като се стимулира инвестирането в нанотехнологии и тяхното внедряване в конкурентоспособни продукти и услуги с голяма добавена стойност в широк спектър от приложения и сектори.
До 2020 г. нанотехнологиите ще навлязат широко в употреба, като се интегрират цялостно с повечето технологии и приложения в търсене на ползи за потребителите, подобрено качество на живот, устойчиво развитие и оползотворяване на големия промишлен потенциал за невъзможни преди решения за повишаване на производителността и на ефективно използване на ресурсите.	До 2020 г. нанотехнологиите ще навлязат широко в употреба, като се интегрират цялостно с повечето технологии и приложения в търсене на ползи за потребителите, подобрено качество на живот, устойчиво развитие и оползотворяване на големия промишлен потенциал за невъзможни преди решения за повишаване на производителността и на ефективно използване на ресурсите. До 2015 г. Комисията ще преразгледа цялото приложимо законодателство, за да гарантира безопасността на всички приложения на наноматериалите в продукти с потенциално въздействие върху здравето, околната среда или безопасността в целия им жизнен цикъл.
Европа трябва също да стане световен образец за безопасно и отговорно внедряване и управление на нанотехнологията, осигуряващи големи ползи както за обществото, така и за промишлеността.	Европа трябва също да стане световен образец за безопасно и отговорно внедряване и управление на нанотехнологията, осигуряващи големи ползи както за обществото, така и за промишлеността.
Продуктите, в които се използват нанотехнологии, представляват световен пазар, който Европа не може да си позволи да игнорира. Прогнозира се пазарната стойност на продуктите, чийто основен компонент е създаден чрез нанотехнология, да достигне 700 милиарда евро до 2015 г. и 2 трилиона евро до 2020 г. със съответно 2 и 6 млн. работни места. Европейските нанотехнологични дружества следва да се възползват от този двуцифрен пазарен растеж и да са в състояние да спечелят пазарен дял в размер поне колкото дела на Европа в световните разходи за научни изследвания (т.е. една четвърт) към 2020 г.	Продуктите, в които се използват нанотехнологии, представляват световен пазар, който Европа не може да си позволи да игнорира. Прогнозира се пазарната стойност на продуктите, чийто основен компонент е създаден чрез нанотехнология, да достигне 700 милиарда евро до 2015 г. и 2 трилиона евро до 2020 г. със съответно 2 и 6 милиона работни места. Европейските нанотехнологични дружества следва да се възползват от този двуцифрен пазарен растеж и да са в състояние да спечелят пазарен дял в размер поне колкото дела на Европа в световните разходи за научни изследвания (т.е. една четвърт) към 2020 г.
1.2.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза	1.2.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза
Нанотехнологиите представляват гама от развиващи се технологии с доказан потенциал, оказващи революционно въздействие например в областта на материалите, ИКТ, науките за живота, здравеопазването и потребителските стоки, след като резултатите от научните изследвания бъдат преобразувани в принципно нови продукти и производствени процеси.	Нанотехнологиите представляват гама от развиващи се технологии с доказан потенциал, оказващи революционно въздействие например в областта на материалите, ИКТ, производството, науките за живота, здравеопазването и потребителските стоки, след като резултатите от научните изследвания бъдат преобразувани в принципно нови, устойчиви и конкурентоспособни продукти и производствени процеси.
Нанотехнологиите са от решаващо значение за справяне с предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Успешното внедряване на тези ключови базови технологии ще допринесе за конкурентоспособността на европейската промишленост, като ще позволи да се създадат принципно нови и усъвършенствани продукти или по-ефективни процеси, както и да се отговори на бъдещи предизвикателства.	Нанотехнологиите са от решаващо значение за справяне с предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Успешното внедряване на тези ключови базови технологии ще допринесе за конкурентоспособността на европейската промишленост, като ще позволи да се създадат принципно нови и усъвършенствани продукти или по-ефективни процеси, както и да се отговори на бъдещи предизвикателства.
Размерът на финансирането в световен мащаб на научните изследвания в областта на нанотехнологиите се удвои от около 6,5 милиарда евро през 2004 г. на около 12,5 милиарда евро през 2008 г., като делът на Европейския съюз в тази сума е около една четвърт. Европейският съюз е признат за водещ в научните изследвания в областта на нанонауките и нанотехнологиите, като се прогнозира броят в ЕС на дружествата в тази област да бъде около 4000 към 2015 г.	Размерът на финансирането в световен мащаб на научните изследвания в областта на нанотехнологиите се удвои от около 6,5 милиарда евро през 2004 г. на около 12,5 милиарда евро през 2008 г., като делът на Европейския съюз в тази сума е около една четвърт. Европейският съюз е признат за водещ в научните изследвания в областта на нанонауките и нанотехнологиите, като се прогнозира броят в ЕС на дружествата в тази област да бъде около 4000 към 2015 г.
Сега Европа трябва да осигури и изгради своите позиции на световния пазар чрез насърчаване на широкомащабно сътрудничество в и между множество различни вериги за създаване на добавена стойност и между различни промишлени сектори, за да създаде въз основа на тези технологии успешни търговски продукти. Проблемите с оценяването и управлението на риска, както и отговорното управление се оформят като определящи фактори за бъдещото въздействие на нанотехнологиите върху обществото и икономиката.	Сега Европа трябва да осигури и изгради своите позиции на световния пазар чрез насърчаване на широкомащабно сътрудничество в и между множество различни вериги за създаване на добавена стойност и между различни промишлени сектори, за да създаде въз основа на тези технологии безопасни, устойчиви и успешни търговски продукти. Проблемите с оценяването и управлението на риска, както и отговорното управление се оформят като определящи фактори за бъдещото въздействие на нанотехнологиите върху обществото и икономиката.
Поради това дейностите ще са съсредоточени върху широкото и отговорно прилагане на нанотехнологиите в икономиката, за да се извлекат ползи с голямо обществено и промишлено въздействие. Научните изследвания следва да предоставят необходимите инструменти, позволяващи правилното осъществяване на стандартизацията и регулирането с оглед да се оползотворят потенциалните възможности, включително чрез създаване на нови дружества и на нови работни места.	Поради това дейностите ще са съсредоточени върху отговорното и устойчивото прилагане на нанотехнологиите в икономиката, за да се извлекат ползи с голямо обществено и промишлено въздействие. Научните изследвания следва да предоставят необходимите инструменти, позволяващи правилното осъществяване на стандартизацията и регулирането с оглед да се оползотворят потенциалните възможности, включително чрез създаване на нови дружества и на нови работни места.
1.2.3. Общи насоки за дейностите	1.2.3. Общи насоки за дейностите
a) Разработване на наноматериали, наноустройства и наносистеми от следващо поколение	а) Разработване на наноматериали, наноустройства и наносистеми от следващо поколение
Те са насочени към принципно нови продукти, позволяващи устойчиви решения в широка гама от сектори.	Те са насочени към принципно нови продукти, позволяващи устойчиви решения в широка гама от сектори, като се взема предвид принципът на предохранителните мерки.
б) Гарантиране на безопасност при разработването и прилагането на нанотехнологиите	б) Гарантиране на безопасност и сигурност при разработването и прилагането на нанотехнологиите
Да се разширяват и задълбочават научните знания относно потенциалното въздействие на нанотехнологиите и наносистемите върху здравето или върху околната среда и се предоставят инструменти за оценяване и управление на риска през целия жизнен цикъл.	Да се разширяват и задълбочават научните знания относно потенциалното въздействие на нанотехнологиите и наносистемите върху здравето или върху околната среда и инструментите за оценяване и управление на риска през целия жизнен цикъл.
	ба) Разработка на нови инструменти за дизайн, симулация, характеризиране и манипулации върху наноматериали, компоненти и системи.
	Те са насочени към изучаване, визуализация и контролиране на новите наноматериали и системи от наноскалата.
в) Разработване на общественото измерение на нанотехнологиите	в) Разработване на общественото измерение на нанотехнологиите
Ударението да се постави върху управлението на нанотехнологиите за благото на обществото.	Ударението да се постави върху управлението на нанотехнологиите за благото на обществото и оценката на социалната приемливост и целесъобразност на конкретните приложения на нанотехнологиите.
г) Ефикасен синтез и производство на наноматериали, компоненти и системи	г) Ефикасен синтез и производство на наноматериали, компоненти и системи
Да се наблегне върху нови операции, интелигентно интегриране на нови и съществуващи процеси, както и увеличаване на мащаба, за да се постигне масово производство на продукти и многофункционални инсталации, което ще осигури ефективното преобразуване на знания в промишлени иновации.	Да се наблегне върху нови операции, интелигентно интегриране на нови и съществуващи процеси, както и на увеличаване на мащаба, за да се постигне масово производство на продукти и гъвкави инсталации, което ще осигури ефективното преобразуване на знания в промишлени иновации.
д) Разработване на техники за увеличаване на капацитета, измервателни методи и оборудване	д) Разработване на техники за увеличаване на капацитета, измервателни методи и оборудване
Да се наблегне върху технологии, които са в основата на разработването и пускането на пазара на сложни наноматериали и наносистеми.	Да се наблегне върху технологии, които са в основата на разработването и пускането на пазара на сложни наноматериали и наносистеми.
Изменение  129 Предложение за регламент Приложение І – част II – точка 1 – подточка 1.3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1.3. Авангардни материали	1.3. Авангардни материали
1.3.1. Конкретна цел за авангардните материали	1.3.1. Конкретна цел за авангардните материали
Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в областта на авангардните материали е да се създадат материали с нови функционални възможности и подобрени експлоатационни характеристики, които да се използват за продукти с повишена конкурентоспособност, свеждащи до минимум въздействието върху околната среда и разхода на ресурси.	Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в областта на авангардните материали е да се създадат материали с нови функционални възможности и подобрени експлоатационни характеристики, които да се използват за продукти с повишена конкурентоспособност и по-достъпни за потребителите, свеждащи до минимум въздействието върху околната среда и разхода на ресурси и повишаващи безопасността и сигурността.
Материалите играят централна роля в промишлените иновации и представляват ключова предпоставка за това. Авангардните материали с по-високо информационно съдържание, нови функционални възможности и подобрени характеристики са абсолютно необходими за промишлената конкурентоспособност и за устойчивото развитие за редица приложения и сектори.	Материалите играят централна роля в промишлените иновации и представляват ключова предпоставка за това. Авангардните материали с по-високо информационно съдържание, нови функционални възможности и подобрени характеристики са абсолютно необходими за промишлената конкурентоспособност и за устойчивото развитие за редица приложения и сектори.
1.3.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза	1.3.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза
Необходими са нови авангардни материали за разработването на устойчиви продукти и процеси с подобрени характеристики. Тези материали са част от решението на нашите промишлени и обществени проблеми, като използването им осигурява по-добро функциониране, намаляване на потребностите от ресурси и енергия, както и устойчивост на продуктите в края на експлоатационния им срок.	Необходими са нови авангардни материали за разработването на устойчиви продукти и процеси с подобрени характеристики и за заместването на ограничените ресурси. Тези материали са част от решението на нашите промишлени и обществени проблеми, като използването им осигурява по-добро функциониране, намаляване на потребностите от ресурси и енергия, както и устойчивост на продуктите в края на експлоатационния им срок.
Приложно ориентираната развойна дейност често включва проектирането на принципно нови материали, способни да осигурят планираните експлоатационни характеристики. Тези материали са важен елемент във веригата на доставки за производство с голяма добавена стойност. Те са също така основата за напредъка в междусекторни технологични области (например бионауки, електроника и фотоника) и в почти всички пазарни сектори. Самите материали са от ключово значение, за да се повиши ценността на продуктите и се подобри тяхното функциониране. Прогнозира се авангардните материали да придобият значителна пазарна стойност и въздействие при годишен растеж от около 6 % и очакван обем на пазара от порядъка на 100 милиарда евро към 2015 г.	Приложно ориентираната развойна дейност често включва проектирането на принципно нови материали, способни да осигурят планираните експлоатационни характеристики. Тези материали са важен елемент във веригата на доставки за производство с голяма добавена стойност. Те са също така основата за напредъка в междусекторни технологични области (например бионауки, електроника и фотоника) и в почти всички пазарни сектори. Самите материали са от ключово значение, за да се повиши ценността на продуктите и се подобри тяхното функциониране. Прогнозира се авангардните материали да придобият значителна пазарна стойност и въздействие при годишен растеж от около 6 % и очакван обем на пазара от порядъка на 100 милиарда евро към 2015 г.
Създаването на материали е съобразено с цялостния им жизнен цикъл — от доставката на налични материали до края на техния експлоатационен срок („от люлка до люлка“), и се прилагат новаторски подходи за свеждане до минимум на ресурсите, необходими за тяхното преобразуване. Трябва да се обърне внимание и на непрекъснатото използване, рециклирането или повторната употреба на материалите след края на техния експлоатационен срок, както и съответните обществени иновации.	Създаването на материали е съобразено с цялостния им жизнен цикъл — от доставката на налични материали до края на техния експлоатационен срок („от люлка до люлка“), и се прилагат новаторски подходи за свеждане до минимум на ресурсите, необходими за тяхното преобразуване. Трябва да се обърне внимание и на непрекъснатото използване, рециклирането или повторната употреба на материалите след края на техния експлоатационен срок, както и съответните обществени иновации.
За ускоряване на напредъка се насърчава прилагането на междудисциплинарен и съгласуван подход, включващ химията, физиката, техническите науки, теоретичното и изчислителното моделиране, биологичните науки и все по-творчески промишлен дизайн.	За ускоряване на напредъка се насърчава прилагането на междудисциплинарен и съгласуван подход, ползващ водещата в света европейска научноизследователска инфраструктура и включващ химията, физиката, техническите науки, теоретичното и изчислителното моделиране, биологичните науки и все по-творчески промишлен дизайн.
Насърчават се нови партньорства за екологосъобразни иновации и промишлена симбиоза, позволяващи на промишлените сектори да се диверсифицират, да разширяват своите бизнес модели и да използват повторно отпадъците си като основа за нови производства — например CO2 като въглеродна база за фини химикали и алтернативни горива.	Насърчават се нови партньорства за екологосъобразни иновации и промишлена симбиоза, позволяващи на промишлените сектори да се диверсифицират, да разширяват своите бизнес модели и да използват повторно отпадъците си като основа за нови производства.
1.3.3. Общи насоки за дейностите	1.3.3. Общи насоки за дейностите
а) Междусекторни и базови технологии за производство на материали	а) Междусекторни и базови технологии за производство на материали
Научни изследвания върху функционални, многофункционални и структурни материали с оглед на иновации във всички промишлени сектори.	Научни изследвания върху функционални, многофункционални и структурни материали с оглед на иновации във всички промишлени сектори.
б) Разработване и преобразуване на материали	б) Разработване и преобразуване на материали
Научноизследователска и развойна дейност, за да се осигури ефективно и устойчиво разширяване на мащаба, което да позволи промишленото производство на бъдещи продукти.	Научноизследователска и развойна дейност, за да се осигури ефективно и устойчиво разширяване на мащаба, което да позволи промишленото производство на интелигентни бъдещи продукти.
в) Управление на компоненти на материалите	в) Управление на компоненти на материалите
Научноизследователска и развойна дейност по нови и иновативни техники и системи.	Научноизследователска и развойна дейност по нови и иновативни производствени техники за материали, компоненти и системи.
г) Материали за устойчива нисковъглеродна промишленост	г) Материали за устойчива нисковъглеродна промишленост
Да се разработят нови продукти и приложения, както и съответно поведение на потребителите за намаляване на потребностите от енергия и за улеснено нисковъглеродно производство.	Да се разработят нови материали, компоненти, бизнес модели и отговорно поведение на потребителите, продукти и приложения за намаляване на потребностите от енергия и за улеснено нисковъглеродно производство.
	га) Нови суровини за химическата промишленост и ползване на въглерод
	Дейностите са насочени към разработване на алтернативна суровинна база за химическата промишленост с цел екологосъобразен заместител на петрола като източник на въглерод в средносрочен и дългосрочен план, както и на системи и технологии за улавяне и използване на въглерод с цел превръщане на CO2 в продукти.
д) Материали за творческите индустрии	д) Материали за творческите индустрии
Да се проектират и разработят конвергентни технологии за създаване на нови възможности за бизнес, включително съхраняване на материали с историческа или културна стойност.	Да се проектират и разработят конвергентни технологии за създаване на нови възможности за бизнес, включително съхраняване и възстановяване на материали с историческа или културна стойност, както и принципно нови материали.
е) Метрология, характеризиране, стандартизация и контрол на качеството	е) Метрология, характеризиране, стандартизация, сертифициране и контрол на качеството
Да се подпомагат технологии за характеризиране, неразрушителни методи за оценка и прогнозно моделиране на експлоатационните характеристики, за да се постигне напредък в материалознанието и техническите науки.	Да се подпомагат технологии за характеризиране, неразрушителни методи за оценка, постоянна оценка и наблюдение и прогнозно моделиране на експлоатационните характеристики, за да се постигне напредък в материалознанието и техническите науки.
ж) Оптимизиране на използването на материали	ж) Оптимизиране на използването на материали
Научноизследователска и развойна дейност за проучване на алтернативи на използването на материали и подходи за създаването на новаторски бизнес модели.	Научноизследователска и развойна дейност за проучване на замяната и алтернативите на използването на материали и подходи за създаването на новаторски бизнес модели и идентифициране на ресурсите от критично значение.
Изменение  130 Предложение за регламент Приложение І – част II – точка 1 – точка 1.4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1.4. Биотехнология	1.4. Биотехнология
1.4.1. Конкретна цел за биотехнологията	1.4.1. Конкретна цел за биотехнологията
Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в областта на биотехнологията е да се разработят конкурентоспособни, устойчиви и иновативни промишлени продукти и процеси, и да се допринесе за иновации в редица европейски сектори като селско стопанство, храни, химическа промишленост и здравеопазване.	Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в областта на биотехнологията е да се разработят конкурентоспособни, устойчиви, безопасни и сигурни, и иновативни промишлени продукти и процеси, и да се допринесе за иновации в редица европейски сектори като здравеопазване, химическа промишленост, енергетика, селско стопанство, горско стопанство и продоволствие.
Солидната научна, технологична и иновационна база по биотехнология ще подпомогне европейските отрасли да си осигурят водещи позиции в тази ключова базова технология. Тези позиции ще бъдат допълнително укрепени чрез интегриране на аспекти по оценяването и управлението на безопасността във връзка с общите рискове по разгръщането на биотехнологията.	Солидната научна, технологична и иновационна база по биотехнология ще подпомогне тази технология. Тези позиции ще бъдат укрепени чрез интегриране на аспекти по оценяването на здравето и безопасността, на икономическото въздействие и въздействието върху околната среда на използването на технологията, както и на аспектите на управлението във връзка с общите и специфични рискове по разгръщането на биотехнологията.
1.4.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза	1.4.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза
Разширяването на знанията за живите системи обуславя очакванията биотехнологията да предостави поток от нови приложения и да укрепи промишлената база на Съюза, както и неговия капацитет за иновации. Расте промишленото значение на биотехнологията: например пазарният дял на биохимикалите се прогнозира да нарасне към 2015 г. на 12—20 % от общата химическа продукция. Биотехнологията има отношение и към редица от така наречените дванадесет правила на „зелената химия“ поради избирателността и ефективността на биосистемите. Възможната икономическа тежест за предприятията в Съюза може да бъде намалена чрез оползотворяване на потенциала на биотехнологичните процеси и на продуктите на биологична основа да намалят емисиите на CO2, който потенциал се оценява на 1 до 2,5 млрд. тона CO2 еквивалент годишно към 2030 г. В биофармацевтичния сектор в Европа вече около 20 % от лекарствата сега се произвеждат посредством биотехнология, от които до 50 % са нови лекарства. Биотехнологията разкрива и нови възможности за оползотворяване на огромния потенциал на морските ресурси за новаторски приложения в промишлеността, здравеопазването и околната среда. Прогнозира се нововъзникващият сектор на морската („синя“) биотехнология да се разраства с 10 % годишно.	Разширяването на знанията за живите системи обуславя очакванията биотехнологията да предостави поток от нови приложения и да укрепи промишлената база на Съюза, както и неговия капацитет за иновации. Расте промишленото и селскостопанското значение на биотехнологията: например пазарният дял на производството на биофармацевтични продукти, храни и фуражи, на биохимикалите се прогнозира да нарасне към 2015 г. на 12—20 % от общата химическа продукция. Биотехнологията има отношение и към редица от така наречените дванадесет правила на „зелената химия“ поради избирателността и ефективността на биосистемите. Възможната икономическа тежест за предприятията в Съюза може да бъде намалена чрез оползотворяване на потенциала на биотехнологичните процеси и на продуктите на биологична основа да намалят емисиите на CO2, който потенциал се оценява на 1 до 2,5 млрд. тона CO2 еквивалент годишно към 2030 г. В биофармацевтичния сектор в Европа вече около 20 % от лекарствата сега се произвеждат посредством биотехнология, от които до 50 % са нови лекарства. Биотехнологията разкрива и нови възможности за оползотворяване на потенциала на морските ресурси за новаторски приложения в промишлеността, здравеопазването, енергетиката, химическата промишленост и околната среда. Прогнозира се нововъзникващият сектор на морската („синя“) биотехнология да се разраства с 10 % годишно.
Други ключови източници на иновации се съдържат в интерфейса между биотехнологията и други ключови и конвергентни технологии, по-специално нанотехнологиите и ИКТ, с приложения като осезаване и диагностика.	Други ключови източници на иновации се съдържат в интерфейса между биотехнологията и други ключови и конвергентни технологии, по-специално нанотехнологиите и ИКТ, с приложения като осезаване и диагностика.
1.4.3. Общи насоки за дейностите	1.4.3. Общи насоки за дейностите
a) Подпомагане на авангардните биотехнологии като двигател на бъдещи иновации	а) Подпомагане на устойчивите авангардни биотехнологии като двигател на бъдещи иновации
Развойна дейност в нововъзникващи технологични области, като например синтетична биология, биоинформатика и биология на системите, които са с голям потенциал за принципно нови приложения.	Развойна дейност в нововъзникващи технологични области, като например биологични системи, биоинформатична и синтетична биология и биология на системите, които са с голям потенциал за принципно нови продукти, приложения и технологии, като се взема предвид принципът на предпазливост.
б) Промишлени процеси на основата на биотехнология	б) Продукти и промишлени процеси на основата на биотехнология
Да се развива промишлената биотехнология за конкурентоспособни промишлени продукти и процеси (например в химическата промишленост, здравеопазването, минното дело, производството на целулоза и хартия, текстил и нишесте, както и при преработката на храни) и на нейното екологично измерение.	Да се развива промишлената биотехнология за конкурентоспособни промишлени материали, продукти и устойчиви процеси (например в химическата промишленост, здравеопазването, минното дело, производството на целулоза и хартия, производството на влакнени продукти и дървообработването, текстил и нишесте, както и при преработката на храни) и на нейното екологично и здравно измерение.
в) Иновативни и конкурентоспособни платформени технологии	в) Иновативни и конкурентоспособни платформени технологии
Да се разработват платформени технологии (напр. геномика, метагеномика, протеомика, молекулярни инструменти), които осигуряват водещи позиции и конкурентно предимство в голям брой икономически сектори.	Да се разработват платформени технологии (напр. биология на системите, геномика, метагеномика, протеомика, феномика, молекулярни инструменти и клетъчни платформи), които осигуряват водещи позиции и конкурентно предимство в голям брой сектори с икономическо въздействие. Този подход допълнително може да развие значително потенциала на принципно новите МСП.
	ва) Въпроси от екологично, обществено и етично естество
	Разработване на процедури за оценка, включващи широко допитване до заинтересованите страни с цел да се отчетат въпросите от екологично, обществено и етично естество във връзка с някои видове технологии.
Изменение  131 Предложение за регламент Приложение І – част II – точка 1 – точка 1.5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1.5. Усъвършенствани технологии за производство и преработка	1.5. Усъвършенствани технологии за производство и преработка
1.5.1. Конкретна цел	1.5.1. Конкретна цел
Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в областта на авангардното производство и преработка е да се преобразят днешните промишлени форми на производство в основани в по-голяма степен на знания, устойчиви, обхващащи повече от един сектор технологии за производство и преработка, което да доведе до повече новаторски продукти, процеси и услуги.	Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в областта на авангардното производство и преработка е да се преобразят днешните производствени предприятия, системи и процеси чрез ефективно използване на ключовите базови технологии с цел постигане на основани в по-голяма степен на знания, устойчиви, ефективни в ресурсно и енергийно отношение и обхващащи повече от един сектор технологии за производство и преработка, което да доведе до повече новаторски, безопасни и сигурни продукти, процеси и услуги.
1.5.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза	1.5.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза
Производственият сектор е от голямо значение за европейската икономика, като допринася за около 17 % от БВП и осигурява около 22 млн. работни места в Съюза в 2007 г. Намаляването на икономическите пречки за търговията и благоприятното въздействие на съобщителната технология доведоха до силно нарастване на конкуренцията в промишленото производство, поради което е налице тенденция за неговото преместване в държави, където общите разходи са най-ниски. Следователно поради скъпата работна сила в Европа се налага радикална промяна на европейския подход към промишленото производство, за да се запази конкурентоспособността в световен мащаб, а „Хоризонт 2020“ може да спомогне за обединяването на всички заинтересовани страни за постигането на това.	Производственият сектор е от голямо значение за европейската икономика, като допринася за около 17 % от БВП и осигурява около 22 млн. работни места в Съюза в 2007 г. Намаляването на икономическите пречки за търговията и благоприятното въздействие на съобщителната технология доведоха до силно нарастване на конкуренцията в промишленото производство, поради което е налице тенденция за неговото преместване в държави, където общите разходи са най-ниски. Налага се радикална промяна на европейския подход към промишленото производство, за да се запази конкурентоспособността в световен мащаб, а „Хоризонт 2020“ може да спомогне за обединяването на всички заинтересовани страни за постигането на това.
Европа трябва да продължи да инвестира на съюзно равнище, за да запази своите водещи позиции и компетентност в производствените технологии и да осъществи прехода към основани в голяма степен на знания стоки с висока добавена стойност, като създаде нужните условия и ресурси за устойчиво производство и сервизно обслужване на промишлени продукти през целия им експлоатационен срок. Ресурсоемките производствени и преработващи отрасли се нуждаят от мобилизиране на още ресурси и знания на съюзно равнище, както и да продължат да инвестират в научноизследователска и развойна дейност, а също и в иновации, което да позволи по-нататъшен напредък към конкурентоспособна икономика с ниски емисии на въглероден диоксид и спазване на договореното за целия Съюз намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г. от промишлеността.	Европа трябва да продължи да инвестира на съюзно равнище, за да запази своите водещи позиции и компетентност в производствените технологии и да осъществи прехода към основани в голяма степен на знания стоки с висока добавена стойност, като създаде нужните условия и ресурси за устойчиво производство и сервизно обслужване на промишлени продукти през целия им експлоатационен срок. Ресурсоемките производствени и преработващи отрасли се нуждаят от мобилизиране на още ресурси и знания на съюзно равнище, както и да продължат да инвестират в научноизследователска и развойна дейност, а също и в иновации, което да позволи по-нататъшен напредък към конкурентоспособна и ефективна по отношение на ресурсите икономика с ниски емисии на въглероден диоксид и спазване на договореното за целия Съюз намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г. от промишлеността.
Чрез воденето от Съюза на амбициозна политика Европа ще осигури растежа на своята съществуваща промишленост и ще спомогне за развитието на зараждащите се предприятия на бъдещето. Прогнозира се секторът на авангардните производствени системи да придобие значителен размер и въздействие с очакван обем на пазара около 150 милиарда евро към 2015 г. и среден годишен растеж от около 5 %.	Чрез воденето от Съюза на амбициозна политика Европа ще осигури растежа на своята съществуваща промишленост и ще спомогне за развитието на зараждащите се предприятия на бъдещето. Прогнозира се секторът на авангардните производствени системи да придобие значителен размер и въздействие с очакван обем на пазара около 150 милиарда евро към 2015 г. и среден годишен растеж от около 5 %.
От решаващо значение е да се поддържат необходимите знания и компетентност за запазване на производствени и преработвателни мощности в Европа. Ударението в научноизследователските и иновационните дейности трябва да бъде върху устойчивото производство и преработка, като се въвеждат необходимите технически иновации и насоченост към потребителите, за да се произвеждат изискващи много знания продукти и услуги с нисък разход на материали и енергия. Европа се нуждае също от трансфер на посочените базови технологии и знания към други производителни сектори като строителството, което е основен източник на парникови газове, като със своя дял от около 40 % от общата консумация на енергия в Европа поражда 36 % от емисиите на CO2. Строителният сектор, произвеждащ 10 % от БВП и осигуряващ 16 млн. работни места в 3 млн. предприятия, от които 95 % са МСП, трябва да възприеме новаторски подходи към материалите и производството, за да ограничи своето въздействие върху околната среда.	От решаващо значение е да се поддържат необходимите знания и компетентност за запазване на производствени и преработвателни мощности в Европа. Ударението в научноизследователските и иновационните дейности трябва да бъде върху устойчивото производство и преработка, като се въвеждат необходимите технически иновации и насоченост към потребителите, за да се произвеждат изискващи много знания продукти и услуги с нисък разход на материали и енергия. Европа се нуждае също от трансфер на посочените базови технологии и знания към други производителни сектори като строителството, което е основен източник на парникови газове, като със своя дял от около 40 % от общата консумация на енергия в Европа поражда 36 % от емисиите на CO2. Строителният сектор, произвеждащ 10 % от БВП и осигуряващ 16 млн. работни места в 3 млн. предприятия, от които 95 % са МСП, трябва да възприеме новаторски подходи към материалите и производството, за да ограничи своето въздействие върху околната среда.
1.5.3. Общи насоки за дейностите	1.5.3. Общи насоки за дейностите
a) Технологии за заводи на бъдещето	a) Технологии за заводи на бъдещето
Да се насърчава устойчив промишлен растеж чрез улесняване на стратегическия преход в Европа от разходно-ориентирано производство към подход, основан на създаването на висока добавена стойност.	Да се насърчава устойчив промишлен растеж чрез улесняване на стратегическия преход в Европа от разходно-ориентирано производство към подход, основан на създаването на висока добавена стойност и на ресурсна ефективност.
б) Технологии, позволяващи изграждането на енергийноефективни сгради	б) Технологии, позволяващи изграждането на енергийноефективни сгради със слабо въздействие върху околната среда
Да се намалява консумацията на енергия и емисиите на CO2 чрез разработването и внедряването на устойчиви строителни технологии.	Да се намалява консумацията на енергия и емисиите на CO2 чрез проучването, разработването и внедряването на устойчиви строителни технологии, насочени към цялата верига на създаване на добавена стойност, автоматизация и контрол, както и да се намалява цялостното въздействие върху околната среда на сградите.
в) Устойчиви и нисковъглеродни технологии в енергоемките преработващи отрасли	в) Устойчиви и нисковъглеродни технологии със слабо въздействие върху околната среда в енергоемките и ресурсоемките преработващи отрасли
Да се повишава конкурентоспособността на преработващите отрасли чрез драстично подобряване на енергийната и ресурсната ефективност и намаляване на въздействието на подобни промишлени дейности върху околната среда по цялата верига на създаване на добавена стойност, като се насърчава внедряването на нисковъглеродни технологии.	Да се повишава конкурентоспособността на преработващите отрасли чрез драстично подобряване на енергийната и ресурсната ефективност и намаляване на въздействието на подобни промишлени дейности върху околната среда по цялата верига на създаване на добавена стойност, като се насърчава внедряването на нисковъглеродни технологии, включително интегрирането на възобновяеми източници на енергия и на интелигентни, авангардни системи за контрол и преминаването към алтернативни, по-устойчиви промишлени процеси.
г) Нови устойчиви бизнес модели	г)Нови устойчиви бизнес модели
Да се извеждат концепции и методики за адаптивни, „основани на знания“ бизнес модели по подходи, съобразени с конкретните случаи.	Да се извеждат концепции и методики за адаптивни, „основани на знания“ бизнес модели по подходи, съобразени с конкретните случаи. Подкрепа за развитието на нови екоиновационни бизнес модели и алтернативни, ефективни в ресурсно отношение подходи.
Изменение  132 Предложение за регламент Приложение І – част II – точка 1.6
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1.6. Космически сектор	1.6. Космически сектор
1.6.1. Конкретна цел за космическия сектор	1.6.1. Конкретна цел за космическия сектор
Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в космическия сектор е да се спомогне за създаването на конкурентоспособна и иновативна космическа промишленост и на съответна научноизследователска общност за разработване и експлоатация на космическа инфраструктура в отговор на бъдещи потребности на политиката на Съюза и на обществото.	Конкретната цел на научните изследвания и иновациите в космическия сектор е да се спомогне за създаването на конкурентоспособна и иновативна космическа промишленост и на съответна научноизследователска общност за експлоатация на космическа инфраструктура, приложения и услуги в отговор на бъдещи потребности на политиката на Съюза и на обществото.
Укрепването на европейския космически сектор чрез подпомагането на космическите научни изследвания и иновации е от решаващо значение, за да се поддържа и гарантира способността на Европа да има достъп до космическото пространство и да осъществява операции в него в подкрепа на политики на Съюза, международни стратегически интереси и конкурентоспособност сред утвърдените и нововъзникващите космически нации.	Укрепването на европейския космически сектор, публичен и частен, чрез подпомагането на космическите научни изследвания и иновации, наблюдението на Земята, навигацията, науката и изследванията е от решаващо значение, за да се поддържа и гарантира способността на Европа да има достъп до космическото пространство и да осъществява операции в него в подкрепа на политики на Съюза, международни стратегически интереси и конкурентоспособност сред утвърдените и нововъзникващите космически нации и дружества. Дейностите се разработват и осъществяват, като усилията на ЕС, Европейската космическа агенция и държавите членки се допълват.
1.6.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза	1.6.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза
Космосът е важна, но често незабележима предпоставка за осъществяването на разнообразни услуги и продукти, които са от решаващо значение за съвременното общество, като например навигацията, съобщенията, метеорологичните прогнози и предоставянето на географска информация. Формулирането и прилагането на политиката на европейско, национално и регионално равнище в нарастваща степен зависи от информация, извлечена от космоса. Световният космическия сектор бързо се разраства и обхваща нови региони (например Китай и Южна Америка). Понастоящем европейската промишленост е значителен износител на първокласни спътници за търговски и научни цели. Растящата конкуренция в света застрашава позициите на Европа в тази област. Поради това в интерес на Европа е да осигури условия нейната промишленост да продължи да се развива бързо в този силно конкурентен пазар. Освен това данни от европейски научни спътници доведоха до някои от най-значителните научни пробиви през последните десетилетия в науките за Земята и астрономията. Уникалните възможности на европейския космически сектор му отреждат решаваща роля за справяне с предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“.	Космосът е важна, но често незабележима предпоставка за осъществяването на разнообразни услуги и продукти, които са от решаващо значение за съвременното общество, като например навигацията и съобщенията, също както и метеорологичните прогнози и предоставянето на географска информация, получени чрез наблюдение на Земята от спътници. Формулирането и прилагането на политиката на европейско, национално и регионално равнище в нарастваща степен зависи от информация, извлечена от космоса. Световният космическия сектор бързо се разраства и обхваща нови региони (например Китай, Южна Америка и Африка). Понастоящем европейската промишленост е значителен износител на първокласни спътници за търговски и научни цели. Растящата конкуренция в света застрашава позициите на Европа в тази област. Поради това в интерес на Европа е да осигури условия нейната промишленост да продължи да се развива бързо в този силно конкурентен пазар. Освен това данни от европейски научни спътници доведоха до някои от най-значителните научни пробиви през последните десетилетия в науките за Земята, фундаменталната физика и астрономията. Уникалните възможности на европейския космически сектор му отреждат решаваща роля за справяне с предизвикателствата, установени в стратегията „Европа 2020“.
Научните изследвания, технологичното развитие и иновациите са в основата на капацитета за космически операции, който е от особено важно значение за европейското общество. Докато САЩ изразходват за НИРД около 25 % от своя бюджет за космическия сектор, за Европейския съюз този показател е 10 %. Освен това космическите научни изследвания в Съюза са разпокъсани в националните програми на малко на брой държави-членки. С оглед запазване на технологичното и конкурентното предимство се налагат действия на съюзно равнище, за да се координират космическите научни изследвания, да се насърчава участието на изследователи от всички държави-членки и да се намалят пречките за съвместни трансгранични проекти за такива изследвания. Това трябва да се осъществява координирано с Европейската космическа агенция, която от 1975 г. насам успешно ръководи промишлената разработка на спътници и мисии в дълбокия космос на междуправителствена основа с някои от държавите-членки. Освен това информацията, предоставяна от европейски спътници, ще осигурява растящ потенциал за по-нататъшното развитие на иновативни спътникови услуги надолу по веригата. Това е типичен сектор на дейност на МСП и той следва да бъде подкрепен чрез мерки за научни изследвания и иновации, за да се оползотворят изцяло предоставените възможности особено от значителните инвестиции в двете водещи инициативи на Съюза „Галилео“ и GMES.	Научните изследвания, технологичното развитие и иновациите са в основата на капацитета за космически операции, който е от особено важно значение за европейското общество. Докато САЩ изразходват за НИРД около 25 % от своя бюджет за космическия сектор, за Европейския съюз този показател е 10 %. Освен това космическите научни изследвания в Съюза са предвидени в националните програми на държавите членки и програмите на Европейската космическа агенция. С оглед запазване на технологичното и конкурентното предимство се налагат действия на съюзно равнище, за да се координират космическите научни изследвания, да се насърчава участието на изследователи от всички държави-членки и да се намалят пречките за съвместни трансгранични проекти за такива изследвания. Това трябва да се осъществява координирано с Европейската космическа агенция, която от 1975 г. насам успешно ръководи промишлената разработка на спътници и мисии в дълбокия космос на междуправителствена основа с някои от държавите-членки. Освен това информацията, предоставяна от европейски спътници, ще осигурява растящ потенциал за по-нататъшното развитие на иновативни спътникови услуги надолу по веригата. Това е типичен сектор на дейност на МСП и той следва да бъде подкрепен чрез мерки за научни изследвания и иновации, за да се оползотворят изцяло предоставените възможности особено от значителните инвестиции в двете водещи инициативи на Съюза „Галилео“ и GMES, а също така и в сектора на електронните комуникации, което ще допринесе за постигането на целите на Програмата в областта на цифровите технологии на Съюза.
Присъщо на космическото пространство е, че то надвишава земните граници, като предоставя уникален наблюдателен пункт с глобално измерение и по този начин дава възможност за широкомащабни проекти (например за международната космическа станция и за ситуационна осведоменост относно космическото пространство), осъществявани чрез международно сътрудничество. За гарантиране на значителна роля в такива международни космически дейности през следващите десетилетия са абсолютно необходими както обща европейска политика относно космоса, така и космически научноизследователски и иновационни дейности на европейско равнище.	Присъщо на космическото пространство е, че то надвишава земните граници, като предоставя уникален наблюдателен пункт с глобално измерение и по този начин дава възможност за широкомащабни проекти (например за международната космическа станция и за ситуационна осведоменост относно космическото пространство), осъществявани чрез международно сътрудничество. За гарантиране на значителна роля в такива международни космически дейности през следващите десетилетия са абсолютно необходими както обща европейска политика относно космоса, така и космически научноизследователски и иновационни дейности на европейско равнище.
Космическите научни изследвания и иновации в рамките на „Хоризонт 2020“ са съгласувани с приоритетите в политиката на Съюза относно космоса, тъй като те продължават да се определят от съответната формация на Съвета на Европейския съюз и от Европейската комисия.	Космическите научни изследвания и иновации в рамките на „Хоризонт 2020“ са съгласувани с приоритетите в политиката на Съюза относно космоса и потребностите на европейските оперативни програми, тъй като те продължават да се определят от съответната формация на Съвета на Европейския съюз и от Европейската комисия.
1.6.3. Общи насоки за дейностите	1.6.3. Общи насоки за дейностите
а) Създаване на условия за конкурентоспособността, независимостта и иновативността на европейския космически сектор	а) Създаване на условия за конкурентоспособността, независимостта и иновативността на европейския космически сектор
Това включва защита и развитие на конкурентоспособна и инициативна космическа промишленост в съчетание с научна общност за космически изследвания на световно равнище, за да се запазят водещите позиции и независимостта на Европа в областта на космическите технологии, да се насърчават иновациите в космическия сектор и да се създадат условия за космически базирани земни иновации — например чрез използване на данни от дистанционно наблюдение и навигационни данни.	Това включва защита и допълнително развитие на конкурентоспособна, устойчива и инициативна космическа промишленост в съчетание с научна общност за космически изследвания на световно равнище, за да се запазят и укрепят водещите позиции на Европа чрез гарантиране на наличието на необходимите технологии – с подходяща степен на развитие, необходимата степен на независимост и при конкурентни условия – и за запазване и укрепване на независимостта в стратегически подсектори като например достъп до космическите технологии или технологиите от критично значение, включително чистите решения, да се насърчават иновациите в космическия сектор и да се създадат условия за космически базирани земни иновации — например чрез използване на данни от дистанционно наблюдение и навигационни данни.
б) Създаване на условия за напредък в космическите технологии	б) Създаване на условия за напредък в космическите технологии
Цели се разработването на авангардни космически технологии и концепции за експлоатация от идеята до демонстрацията в космоса, включително навигация и дистанционно наблюдение, както и защитата на космически съоръжения от заплахи като отломки и слънчеви изригвания. За разработването и прилагането на авангардни космически технологии се изисква непрекъснатото образование и обучение на висококвалифицирани инженери и учени.	Цели се разработването на авангардни и базови космически технологии и концепции за експлоатация от идеята до демонстрацията в космоса. Това включва технологии за защитата на космически съоръжения от заплахи като отломки и слънчеви изригвания, както и за спътникови телекомуникации, навигация, електронни комуникации или телекомуникации и мисии за дистанционно наблюдение. За разработването и прилагането на авангардни космически технологии се изисква непрекъснатото образование и обучение на висококвалифицирани инженери и учени, както и силни връзки между тях и ползвателите на космически приложения.
в) Създаване на условия за използване на космически данни	в) Създаване на условия за използване на космически данни
Използването на постъпващите от европейски спътници данни може значително да се повиши, ако бъдат положени съгласувани усилия за координиране и организиране на обработката, валидирането и стандартизацията на космическите данни. Иновативни подходи при обработката и разпространението на данните могат също така да осигурят по-висока възвръщаемост на инвестициите в космическа инфраструктура и да допринесат за справяне с обществени предизвикателства, особено ако се координират в рамките на глобални усилия като Глобалната мрежа от системи за наблюдение на Земята, Европейската програма за спътникова навигация „Галилео“ или Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC).	Използването на постъпващите от европейски спътници данни може значително да се повиши, ако бъдат положени съгласувани усилия за координиране и организиране на обработката, валидирането и стандартизацията, както и устойчивия достъп до космическите данни, както и в подкрепа на разработването на нови информационни продукти и услуги, произтичащи от тези данни. Иновативни подходи при обработката, разпространението и оперативната съвместимост на данните, по-конкретно насърчаването на достъпа до данни и метаданни в областта на науките за Земята и на техния обмен, могат също така да осигурят по-висока възвръщаемост на инвестициите в космическа инфраструктура и да допринесат за справяне с обществени предизвикателства, особено ако се координират в рамките на глобални усилия като Глобалната мрежа от системи за наблюдение на Земята (GEOSS), по-специално чрез пълноценното използване на програмата „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността“ (ГМОСС) като основен принос към нея от страна на Европа, Европейската програма за спътникова навигация „Галилео“ или Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) и наблюдението на океаните. Бързото въвеждане на тези иновации в съответното приложение ще получи подкрепа. Това включва също така използването на данни за допълнителни научни изследвания.
г) Създаване на условия за провеждане на европейски научни изследвания в подкрепа на международни космически партньорства	г) Създаване на условия за провеждане на европейски научни изследвания в подкрепа на международни космически партньорства
Космическите начинания по принцип са с глобален характер. Това важи в особена степен за дейности като ситуационна осведоменост относно космическото пространство (SSA) и за много космически научноизследователски проекти. Разработването на авангардни космически технологии в нарастваща степен се осъществява в рамките на такива международни партньорства. Осигуряването на достъп до тях представлява важен фактор за успех на европейските изследователи и промишленост.	Космическите начинания по принцип са с глобален характер. Това важи в особена степен за дейности като ситуационна осведоменост относно космическото пространство (SSA) и за много космически научноизследователски проекти. Разработването на авангардни космически технологии в нарастваща степен се осъществява в рамките на такива международни партньорства. Осигуряването на достъп до тях представлява важен фактор за успех на европейските изследователи и промишленост.
	га) Гарантиране на печалба от инвестициите в „Галилео“ и EGNOS и водещи позиции на Европа по отношение на приложенията надолу по веригата
	Европейските сателитни навигационни системи EGNOS и „Галилео“ са стратегическа инвестиции на Европа и за придобиването на социално-икономически ползи от тях е необходимо да се разработят иновативни приложения надолу по веригата. Професионални приложения като прецизно селско стопанство, геодезия, съгласуване и синхронизация са необходими за мултиплициране на ползите от EGNOS и „Галилео“, във взаимодействие с услугите за наблюдение на Земята, за да се гарантира водещата секторна позиция на Европа.
Изменение  133 Предложение за регламент Приложение І – част II – точка 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Достъп до рисково финансиране	2. Достъп до рисково финансиране
2.1. Конкретна цел	2.1. Конкретна цел
Конкретната цел е да се спомогне да се преодолеят недостатъци на пазара при достъпа до рисково финансиране за научни изследвания и иновации.	Конкретната цел е да се спомогне да се преодолеят недостатъци на пазара при достъпа до рисково финансиране за научни изследвания и иновации.
Положението с инвестициите в областта на научните изследвания и иновациите (НИИ) е много лошо особено за иновативни МСП и дружества със средна капитализация и голям потенциал за растеж. Налице са няколко основни недостатъка на пазара относно предоставянето на финансови средства, тъй като необходимите иновации за постигане на целите на политиката обикновено се оказват твърде рисковани за пазара.	Положението с инвестициите в областта на научните изследвания и иновациите (НИИ) е много лошо особено за иновативни МСП и дружества със средна капитализация и голям потенциал за растеж. Налице са няколко основни недостатъка на пазара относно предоставянето на финансови средства, тъй като необходимите иновации за постигане на целите на политиката обикновено се оказват твърде рисковани за пазара.
Един механизъм за уреждане на дългове (наричан по-долу „дългов механизъм“) и друг механизъм за капиталово финансиране („капиталов механизъм“) ще спомогнат да се преодолеят такива проблеми, като се подобри финансовият и рисковият профил на съответните научноизследователски и иновационни дейности. Това от своя страна ще улесни достъпа от фирми и други бенефициери до заеми, гаранции и други форми на рисково финансиране; ще стимулира инвестирането на ранен етап и развитието на нови фондове за рисков капитал; ще подобри трансфера на знания и пазара на интелектуална собственост; ще привлече средства на пазара на рисков капитал; и като цяло ще спомогне за улесняване на прехода от идеята, разработването и демонстрирането на нови продукти и услуги до тяхната пазарна реализация.	Един механизъм за уреждане на дългове (наричан по-долу „дългов механизъм“) и друг механизъм за капиталово финансиране („капиталов механизъм“) ще спомогнат да се преодолеят такива проблеми, като се подобри финансовият и рисковият профил на съответните научноизследователски и иновационни дейности. Това от своя страна ще улесни достъпа от фирми и други бенефициери до заеми, гаранции и други форми на рисково финансиране; ще стимулира инвестирането на ранен етап и развитието на нови фондове за рисков капитал; ще подобри трансфера на знания и пазара на интелектуална собственост; ще привлече средства на пазара на рисков капитал; и като цяло ще спомогне за улесняване на прехода от идеята, разработването и демонстрирането на нови продукти и услуги до тяхната пазарна реализация.
Общият ефект ще се изрази в повишаване на готовността на частния сектор да инвестира в НИИ и така да допринесе за постигането на една основна цел на стратегията „Европа 2020“: 3 % от БВП на Съюза да се инвестират в НИРД към края на десетилетието. Използването на финансови инструменти ще спомогне и за постигане на целите за НИИ на всички сектори и области на политиката, които са от решаващо значение за справяне с обществените предизвикателства (като например изменението на климата, енергийната и ресурсната ефективност, глобалната продоволствена сигурност, предоставянето на здравни грижи и застаряването на населението) с оглед да се повишава конкурентоспособността и да се поддържа устойчив, приобщаващ растеж и предоставянето на екологосъобразни и други обществени блага.	Общият ефект ще се изрази в повишаване на готовността на частния сектор да инвестира в НИИ и така да допринесе за постигането на една основна цел на стратегията „Европа 2020“: 3 % от БВП на Съюза да се инвестират в НИРД към края на десетилетието. Използването на финансови инструменти ще спомогне и за постигане на целите за НИИ на всички сектори и области на политиката, които са от решаващо значение за справяне с обществените предизвикателства (като например изменението на климата, енергийната и ресурсната ефективност, глобалната продоволствена сигурност, предоставянето на здравни грижи и застаряването на населението) с оглед да се повишава конкурентоспособността и да се поддържа устойчив, приобщаващ растеж и предоставянето на екологосъобразни и други обществени блага.
2.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза	2.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза
Необходим е дългов механизъм на съюзно равнище за НИИ, за да се повиши вероятността за предоставяне на заеми и гаранции и за постигане на целите на политиката относно НИИ. Сегашното разминаване на пазара между търсенето и предлагането на заеми и гаранции за рискови инвестиции в НИИ, на което се противодейства чрез механизма за финансиране с поделяне на риска (RSFF), вероятно ще се запази, като търговските банки ще продължат до голяма степен да избягват по-рисковано кредитиране. Търсенето на кредитно финансиране по RSFF беше голямо, откакто този механизъм беше пуснат в действие в средата на 2007 г.: през първата му фаза (2007—2010 г.), възползването от него превиши първоначалните очаквания с повече от 50 % по отношение на обема на одобрените заеми (7,6 милиарда евро срещу прогнозирани 5 милиарда евро).	Необходим е дългов механизъм на съюзно равнище за НИИ, за да се повиши вероятността за предоставяне на заеми и гаранции и за постигане на целите на политиката относно НИИ. Сегашното разминаване на пазара между търсенето и предлагането на заеми и гаранции за рискови инвестиции в НИИ, на което се противодейства чрез механизма за финансиране с поделяне на риска (RSFF), вероятно ще се запази, като търговските банки ще продължат до голяма степен да избягват по-рисковано кредитиране. Търсенето на кредитно финансиране по RSFF беше голямо, откакто този механизъм беше пуснат в действие в средата на 2007 г.: през първата му фаза (2007—2010 г.), възползването от него превиши първоначалните очаквания с повече от 50 % по отношение на обема на одобрените заеми (7,6 милиарда евро срещу прогнозирани 5 милиарда евро ).
Освен това банките обикновено не са в състояние да остойностяват активи на основата на знания, като например интелектуална собственост, и затова често не желаят да инвестират в дружества в сектора на икономиката на знанията. Последицата от това е че множество утвърдени иновативни дружества — както малки, така и големи — не могат да получат заеми за по-рисковани научноизследователски и иновационни дейности.	Освен това банките обикновено не са в състояние да остойностяват активи на основата на знания, като например интелектуална собственост, и затова често не желаят да инвестират в дружества в сектора на икономиката на знанията. Последицата от това е че множество утвърдени иновативни дружества — както малки, така и големи — не могат да получат заеми за по-рисковани научноизследователски и иновационни дейности. Европейската инвестиционна банка, която управлява дълговия механизъм от името на Комисията, не само ще предлага заеми с по-нисък от пазарния лихвен процент за проекти с нисък технологичен риск, но и ще има правомощия за кредитиране на проекти с висок технологичен риск. Тези правомощия обаче ще бъдат предмет на критерии относно портфолиото и управлението на риска по проекта, както и на съответни критерии за възвръщаемост на риска и за надзор, съобразен с преследваните цели.
	Ще се предлага финансиране под формата на необезпечени кредити.
Тези недостатъци на пазара по същество се дължат на несигурност, информационна асиметрия и на големите разходи по опитите за справяне с посочените проблеми: неотдавна създадените фирми са с твърде кратко кредитно досие, за да удовлетворят потенциалните заемодатели, и дори утвърдени фирми често не могат да предоставят достатъчно информация, а в началото на инвестирането в НИИ въобще не е сигурно, че положените усилия действително ще доведат до успешно нововъведение.	Тези недостатъци на пазара по същество се дължат на несигурност, информационна асиметрия и на големите разходи по опитите за справяне с посочените проблеми: неотдавна създадените фирми са с твърде кратко кредитно досие, за да удовлетворят потенциалните заемодатели, и дори утвърдени фирми често не могат да предоставят достатъчно информация, а в началото на инвестирането в НИИ въобще не е сигурно, че положените усилия действително ще доведат до успешно нововъведение.
	Тази проблематика засяга по особен начин и процесите на трансфер на знания и технологии между сферата на публичните научни изследвания, осъществявани в университети и научноизследователски центрове, и предприятията, в които е нужно те да бъдат утвърдени чрез съответните изпитания на приложимостта на концепцията, за доказване на иновативния потенциал, който ще внесат на пазара знанията и технологиите, обект на трансфер.
Освен това предприятията, които се намират на етап на разработване на концепция или работят в нововъзникващи области, често не разполагат с достатъчно персонал. Друг демотивиращ фактор е, че дори ако научноизследователските и иновационните дейности доведат до търговски продукт или процес, въобще не е сигурно, че единствено създалото го дружество ще съумее да се възползва от произтичащите от това предимства.	Освен това предприятията, които се намират на етап на разработване на концепция или работят в нововъзникващи области, често не разполагат с достатъчно персонал. Друг демотивиращ фактор е, че дори ако научноизследователските и иновационните дейности доведат до търговски продукт или процес, въобще не е сигурно, че единствено създалото го дружество ще съумее да се възползва от произтичащите от това предимства.
По отношение на добавената стойност за Съюза, дълговият механизъм ще спомогне да се преодолеят недостатъците на пазара, които пречат на частния сектор да инвестира на оптимално равнище в НИИ. Неговото прилагане ще позволи обединяването на критична маса от ресурси от бюджета на Съюза и, въз основа на поделяне на риска, от финансова институция (или институции), на която/които възложено това прилагане. Това ще стимулира дружествата да инвестират повече собствени средства в НИИ, отколкото биха направили в противен случай. Освен това дълговият механизъм ще спомогне организациите — както обществени, така и частни — да намалят рисковете по поръчки за продукти в предпазарен стадий или за новаторски продукти и услуги	По отношение на добавената стойност за Съюза, дълговият механизъм ще спомогне да се преодолеят недостатъците на пазара, които пречат на частния сектор да инвестира на оптимално равнище в НИИ. Неговото прилагане ще позволи обединяването на критична маса от ресурси от бюджета на Съюза и, въз основа на поделяне на риска, от финансова институция (или институции), на която/които възложено това прилагане. Това ще стимулира дружествата да инвестират повече собствени средства в НИИ, отколкото биха направили в противен случай. Освен това дълговият механизъм ще спомогне организациите — както обществени, така и частни — да намалят рисковете по поръчки за продукти в предпазарен стадий или за новаторски продукти и услуги
Необходим е капиталов механизъм на съюзно равнище, за да се увеличи наличието на капиталово финансиране за инвестиции на ранен етап и на етапа на растеж, и да се стимулира развитието на пазара на рисков капитал в Съюза. По време на трансфера на технологии и в началния етап новите дружества трябва да преминат през „долина на смъртта“, когато спрат публичните безвъзмездни средства за научноизследователска дейност, а не е възможно да се привлекат финансови средства от частния сектор. Подкрепата от страна на публичния сектор, чиято цел е да подпомогне първоначалните частни инвестиции и начален капитал, за да бъде запълнена тази празнина, в момента е твърде разпокъсана и непостоянна или се управлява без необходимите експертни познания. Освен това повечето фондове за рисков капитал в Европа са твърде малки, за да подкрепят трайно във времето растежа на иновативни дружества, и не притежават необходимата критична маса, за да се специализират и извършват дейност в международен план.	Необходим е капиталов механизъм на съюзно равнище, за да се увеличи наличието на капиталово финансиране за инвестиции на ранен етап и на етапа на растеж, и да се стимулира развитието на пазара на рисков капитал в Съюза. По време на трансфера на технологии и в началния етап новите дружества трябва да преминат през „долина на смъртта“, когато спрат публичните безвъзмездни средства за научноизследователска дейност, а не е възможно да се привлекат финансови средства от частния сектор. Подкрепата от страна на публичния сектор, чиято цел е да подпомогне първоначалните частни инвестиции и начален капитал, за да бъде запълнена тази празнина, в момента е твърде разпокъсана и непостоянна или се управлява без необходимите експертни познания. Освен това повечето фондове за рисков капитал в Европа са твърде малки, за да подкрепят трайно във времето растежа на иновативни дружества, и не притежават необходимата критична маса, за да се специализират и извършват дейност в международен план.
Последствията от това са сериозни. Преди финансовата криза сумата, инвестирана в МСП от европейски фондове за рисков капитал възлизаше на около 7 милиарда евро годишно, а за 2009 и 2010 г. те са от порядъка на 3—4 милиарда евро. Намаленото финансиране с рисков капитал се отрази на броя на новосъздадените предприятия, получили такова финансиране от съответни фондове: през 2007 г. около 3 000 МСП са получили финансиране с рисков капитал срещу само около 2 500 през 2010 г.	Последствията от това са сериозни. Преди финансовата криза сумата, инвестирана в МСП от европейски фондове за рисков капитал възлизаше на около 7 милиарда евро годишно, а за 2009 и 2010 г. те са от порядъка на 3—4 милиарда евро. Намаленото финансиране с рисков капитал се отрази на броя на новосъздадените предприятия, получили такова финансиране от съответни фондове: през 2007 г. около 3 000 МСП са получили финансиране с рисков капитал срещу само около 2 500 през 2010 г.
По отношение на добавената стойност за Съюза, капиталовият механизъм ще допълва националните схеми, които не могат да обхванат трансграничните инвестиции в НИИ. Подкрепата на ранен етап ще има и демонстрационен ефект, който може да е от полза за публичните и частните инвеститори в цяла Европа. За етапа на растеж само на европейско равнище е възможно да се постигне необходимият мащаб и активното участие на частни инвеститори, което е от съществено значение за функционирането на самоподдържащ се пазар на рисков капитал.	По отношение на добавената стойност за Съюза, капиталовият механизъм ще допълва националните схеми, които не могат да обхванат трансграничните инвестиции в НИИ. Подкрепата на ранен етап ще има и демонстрационен ефект, който може да е от полза за публичните и частните инвеститори в цяла Европа. За етапа на растеж само на европейско равнище е възможно да се постигне необходимият мащаб и активното участие на частни инвеститори, което е от съществено значение за функционирането на самоподдържащ се пазар на рисков капитал.
Дълговият и капиталовият механизми, подкрепяни от набор от съпътстващи мерки, ще спомагат за постигане на политическите цели на „Хоризонт 2020“. За тази цел те ще бъдат насочени към укрепването и повишаването на качеството на европейската научна база; насърчаване на научните изследвания и иновациите съобразно плановете на предприятията; и справяне с обществени предизвикателства с наблягане върху дейности като пилотно внедряване, демонстрация, изпитване и навлизане на пазара.	Дълговият и капиталовият механизми, подкрепяни от набор от съпътстващи мерки, ще спомагат за постигане на политическите цели на „Хоризонт 2020“. За тази цел те ще бъдат насочени към укрепването и повишаването на качеството на европейската научна база; насърчаване на научните изследвания и иновациите съобразно плановете на предприятията; и справяне с обществени предизвикателства с наблягане върху дейности като пилотно внедряване, демонстрация, изпитване и навлизане на пазара. Следва да се осигурят специални мерки за подкрепа, като например информационни и наставнически дейности за МСП. Регионалните органи, сдруженията на МСП, търговските палати и финансовите посредници следва да участват при планирането и изпълнението на тези мерки.
Освен това те ще спомагат за постигане на целите по отношение на НИИ на други програми и области на политиката, като например общата селскостопанска политика, действията във връзка с климата (преход към нисковъглеродна икономика и приспособяване към изменението на климата) и общата политика в областта на рибарството. В контекста на общата стратегическа рамка за политиката на сближаване, в която е предвидена по-голяма роля на финансовите инструменти, ще се разработват допълнения към национални и регионални финансови инструменти.	Освен това те ще спомагат за постигане на целите по отношение на НИИ на други програми и области на политиката, като например общата селскостопанска политика, действията във връзка с климата (преход към нисковъглеродна икономика и приспособяване към изменението на климата) и общата политика в областта на рибарството. В контекста на общата стратегическа рамка за политиката на сближаване, в която е предвидена по-голяма роля на финансовите инструменти, ще се разработват допълнения към национални и регионални финансови инструменти.
При разработването им ще се вземат предвид нуждите от преодоляване на конкретни недостатъци на пазара, характеристиките (като например степен на динамика и размер на създаването на нови дружества) и финансовите потребности на посочените и на други области. В хода на изпълнение на „Хоризонт 2020“ е възможно преразпределяне между инструментите на предвидените бюджетни средства в отговор на изменения в икономическите условия.	При разработването им ще се вземат предвид нуждите от преодоляване на конкретни недостатъци на пазара, характеристиките (като например степен на динамика и размер на създаването на нови дружества) и финансовите потребности на посочените и на други области. В хода на изпълнение на „Хоризонт 2020“ е възможно преразпределяне между инструментите на предвидените бюджетни средства в отговор на изменения в икономическите условия.
Капиталовият механизъм и предназначената за МСП част от дълговия механизъм ще бъдат прилагани като част от двата финансови инструмента на ЕС, които осигуряват капиталово и дългово финансиране в подкрепа на научните изследвания, инвестициите и растежа на МСП, съвместно с капиталовите и дълговите механизми по Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП.	Капиталовият механизъм и предназначената за МСП част от дълговия механизъм ще бъдат прилагани като част от двата финансови инструмента на ЕС, които осигуряват капиталово и дългово финансиране в подкрепа на научните изследвания, инвестициите и растежа на МСП, съвместно с капиталовите и дълговите механизми по Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП.
2.3. Общи насоки за дейностите	2.3. Общи насоки за дейностите
a) Механизъм за дългово финансиране на НИИ: „Заеми и гаранции от Европейския съюз за научни изследвания и иновации“	а) Механизъм за дългово финансиране на НИИ: „Заеми и гаранции от Европейския съюз за научни изследвания и иновации“
Целта е да се улесни достъпа до дългово финансиране — заеми, гаранции, насрещни гаранции и други форми на дългово и рисково финансиране — за публични и частни организации, както и за публично-частни партньорства, ангажирани с научноизследователски и иновационни дейности, за получаването на резултати от които се изискват рисковани инвестиции. Набляга се върху спомагателни научни изследвания и иновации с голям потенциал за високи постижения.	Целта е да се улесни достъпа до дългово финансиране — заеми, гаранции, насрещни гаранции и други форми на дългово и рисково финансиране — за публични и частни организации, както и за публично-частни партньорства, ангажирани с научноизследователски и иновационни дейности, за получаването на резултати от които се изискват рисковани инвестиции. Набляга се върху спомагателни научни изследвания и иновации с висок риск, но също и с голям потенциал за високи постижения. Набляга се повече на риска във връзка с проекта, отколкото на риска във връзка с дружеството, особено за МСП. С цел осигуряване на критична маса и прилагане на подход, обхващащ цялата иновационна верига, те ще се насочат предимно към дейности в резултат на други действия, финансирани по линия на „Хоризонт 2020“, включително подкрепа за третия етап на новия специален инструмент за МСП.
	Като се има предвид, че една от целите на „Хоризонт 2020“ е да бъде преодоляна съществуващата липса на връзка между НИРД и иновациите, като се създават благоприятни условия за достигане до пазара на нови и подобрени продукти и услуги, и предвид изключително важната роля на етапа на изпитания за доказване на приложимостта на концепцията в процеса на трансфер на знания, ще бъдат предвидени механизми, позволяващи финансирането на етапите за провеждане на изпитания за приложимост на концепцията, които са необходими, за да се докаже преимуществото, значимостта и бъдещото новаторско въздействие на резултатите от научните изследвания или изобретението, обект на трансфер.
Целевите крайни бенефициери са юридически лица от всякакъв размер, които могат да заемат и да възстановяват парични средства, и особено МСП с потенциал да осъществяват иновации и бързо да се разрастват; дружества със средна капитализация и големи фирми; университети и научноизследователски институти; научноизследователски и иновационни инфраструктури; публично-частни партньорства; и дружества със специална цел или проекти.	Целевите крайни бенефициери са юридически лица от всякакъв размер, които могат да заемат и да възстановяват парични средства, и особено МСП с потенциал да осъществяват иновации и бързо да се разрастват; дружества със средна капитализация и големи фирми; университети и научноизследователски институти; научноизследователски и иновационни инфраструктури; публично-частни партньорства; и дружества със специална цел или проекти.
Финансирането по дълговия механизъм се състои от два основни компонента:	Финансирането по дълговия механизъм се състои от два основни компонента:
(1) според търсенето, като се предоставят заеми и гаранции по реда на постъпване на исканията и специално се оказва подкрепа на бенефициери като МСП и дружества със средна капитализация. Този компонент отговаря на постоянния, непрекъснат растеж, наблюдаван за обема на заемите по RSFF, при който определящо е търсенето. По частта за МСП се подкрепят дейности, с които се подобрява достъпът до финансиране на МСП и други организации, за които НИРД и иновациите са определящи.	(1) според търсенето, като се предоставят заеми и гаранции по реда на постъпване на исканията и специално се оказва подкрепа на бенефициери като МСП и дружества със средна капитализация. Този компонент отговаря на постоянния, непрекъснат растеж, наблюдаван за обема на заемите по RSFF, при който определящо е търсенето. По частта за МСП се подкрепят дейности, с които се подобрява достъпът до финансиране на МСП и други организации, за които НИРД и иновациите са определящи, като например финансите въз основа на права върху интелектуална собственост или използването на нематериални активи като обезпечение.
(2) целеви, съсредоточен върху политики и ключови сектори, които са от решаващо значение за справяне с обществени предизвикателства, повишаване на конкурентоспособността, подкрепа за устойчив, приобщаващ растеж с ниски емисии на въглероден диоксид и предоставяне на екологосъобразни и други обществени блага. Този компонент спомага Съюзът да подходи към научноизследователските и иновационните аспекти на секторните цели на политиката.	(2) целеви, съсредоточен върху политики и ключови сектори, които са от решаващо значение за справяне с обществени предизвикателства, повишаване на конкурентоспособността, подкрепа за устойчив, приобщаващ растеж с ниски емисии на въглероден диоксид и предоставяне на екологосъобразни и други обществени блага. Този компонент спомага Съюзът да подходи към научноизследователските и иновационните аспекти на секторните цели на политиката.
б) Механизъм за капиталово финансиране на НИИ: „Капиталови инструменти на Европейския съюз за научни изследвания и иновации“	б) Механизъм за капиталово финансиране на НИИ: „Капиталови инструменти на Европейския съюз за научни изследвания и иновации“
Целта е да се допринесе за преодоляване на недостатъците на европейския пазар на рисков капитал и да осигури собствен капитал и частично собствен капитал за покриване на потребностите за развитие и финансиране на иновативните предприятия от първоначалния етап до растежа и разширяването. Ударението се поставя върху подкрепата за целите на „Хоризонт 2020“ и съответните политики.	Целта е да се допринесе за преодоляване на недостатъците на европейския пазар на рисков капитал и да осигури собствен капитал и частично собствен капитал за покриване на потребностите за развитие и финансиране на иновативните предприятия от първоначалния етап до растежа и разширяването. Ударението се поставя върху подкрепата за целите на „Хоризонт 2020“ и съответните политики.
Целевите крайни бенефициери са юридически лица от всякакъв размер, извършващи или започващи иновационни дейности, като особено се набляга върху МСП и дружества със средна капитализация.	Целевите крайни бенефициери са юридически лица от всякакъв размер, извършващи или започващи иновационни дейности, като особено се набляга върху МСП и дружества със средна капитализация.
Капиталовият механизъм ще бъде съсредоточен върху фондове за рисково финансиране на ранен етап, предоставящи рисков капитал и квазисобствен капитал (включително капитал тип „мецанин“) на отделни предприятия от портфейла. По този механизъм ще бъдат възможни и инвестиции на етапите на разширяване и растеж съвместно с капиталовия механизъм за растеж по Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП, за да се осигури непрекъснатост на подкрепата през началния етап на дружествата и по време на тяхното развитие.	Капиталовият механизъм ще бъде съсредоточен върху фондове за рисково финансиране, предоставящи рисков капитал и квазисобствен капитал (включително капитал тип „мецанин“) на отделни предприятия от портфейла на ранен етап от започване на дейността. По този механизъм ще бъдат възможни и инвестиции на етапите на разширяване и растеж съвместно с капиталовия механизъм за растеж по Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП, за да се осигури непрекъснатост на подкрепата през началния етап на дружествата и по време на тяхното развитие.
За капиталовия механизъм, определян главно от търсенето, се използва портфейлен подход, като фондове за рисков капитал и други подобни посредници подбират предприятията, в които да се инвестира.	За капиталовия механизъм, определян главно от търсенето, се използва портфейлен подход, като фондове за рисков капитал и други подобни посредници подбират предприятията, в които да се инвестира.
Възможно е да се заделят средства за постигане на конкретни политически цели, като се използва положителният опит от Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации със заделянето на средства за екологични иновации.	Заделят се средства за постигане на конкретни политически цели, като се използва положителният опит от Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации със заделянето на средства за екологични иновации, по-специално за постигане на целите във връзка с идентифицираните обществени предизвикателства.
	По отношение на изпитанията за доказване на приложимостта на концепцията ще се подкрепят процесите на трансфер на знания и технологии на етапите, предхождащи фазата на въвеждане в промишлено производство, с цел да се установи и евентуално да се повиши новаторското въздействие върху пазара от въпросния трансфер, като с това се намалява несигурността и присъщите рискове, свързани с пренасянето в производствения сектор на научноизследователските резултати и изобретения, създадени в обществената научноизследователска сфера.
Частта за първоначално финансиране, подкрепящо зараждането и началните етапи, дава възможност за инвестиции между другото в организации за трансфер на знания, фондове за първоначален капитал, включително трансгранични, дружества за съвместни инвестиции от т.нар. „бизнес ангели“; права върху интелектуална собственост, платформи за обмен на права върху интелектуална собственост и търгуване с тях, както и във фондове за рисков капитал за първоначалния етап.	Частта за първоначално финансиране, подкрепящо зараждането и началните етапи, дава възможност за инвестиции между другото в организации за трансфер на знания, фондове за първоначален капитал, включително трансгранични и за финансиране на първоначалния етап, дружества за съвместни инвестиции от т.нар. „бизнес ангели“; права върху интелектуална собственост, платформи за обмен на права върху интелектуална собственост и търгуване с тях, фондове за рисков капитал за първоначалния етап и фондове на фондове за първоначални инвестиции за трансгранична дейност, евентуално комбинирани с капиталовия механизъм за растеж (КМР) по Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП.
По частта за растеж се извършват инвестиции на етапите на разширяване и растеж съвместно с капиталовия механизъм за растеж по Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП, включително инвестиции в трансгранично действащи фондове, инвестиращи във фондове за рисков капитал, повечето от които ще са с тематична насоченост в подкрепа на целите на „Европа 2020“.	По частта за растеж се извършват инвестиции на етапите на разширяване и растеж съвместно с КМР, включително инвестиции в трансгранично действащи фондове, от частния и публичния сектор, инвестиращи във фондове за рисков капитал, повечето от които ще са с тематична насоченост в подкрепа на целите на „Европа 2020“.
Изменение  134 Предложение за регламент Приложение I – част 2 – точка 2 – подточка 2.3 – буква б) – параграф 7а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Предвид изключително трудното положение на европейския пазар на рисков капитал и предвид неотложността, би трябвало да бъде възможно да се създаде пилотен фонд на фондове за рисков капитал до започването на новия бюджетен период 2014—2020 г.
Обосновка
Рисковият капитал е жизненоважен източник на финансови средства за хиляди иновационни новосъздадени предприятия и МСП с потенциал за бърз растеж, които са силно затруднени при получаването на финансиране от банките, тъй като техният бизнес модел, макар и обещаващ, е неизпитан. Създаването на пилотен фонд на фондове за рисков капитал, като по този начин се използва в максимална степен мултиплициращият ефект на бюджета на ЕС, би подпомогнал борбата с кризата.
Изменение  135 Предложение за регламент Приложение I – част 2 – точка 2 – подточка 2.3 – буква б) – параграф 7б (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Капиталовият механизъм, предоставящ капиталово финансиране, се прилага заедно с КМР в качеството на единствен, интегриран инструмент на ЕС за предоставяне на предприятията на финансиране с рисков капитал за иновации и растеж от първоначалния етап на дейността до етапа на растеж.
Обосновка
На практика двата механизма за подкрепа на рисковия капитал, в рамките на програмите „Хоризонт 2020“ и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (COSME), следва да бъдат един-единствен, интегриран инструмент за финансиране, така че да могат да функционират ефикасно и да отговорят на потребностите на пазара.
Изменение  136 Предложение за регламент Приложение І – част II – точка 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Иновации в малките и средните предприятия	3. Иновации в малките и средните предприятия
3.1 Конкретна цел	3.1 Конкретна цел
Конкретната цел е да се стимулира растежа посредством повишаване на равнището на иновациите в МСП, като се обхванат техните различни потребности от нововъведения за целия иновационен цикъл за всички видове иновации и по този начин се създадат по-бързо разрастващи се МСП с международна дейност.	Конкретната цел е да се стимулира устойчивият икономически растеж посредством повишаване на равнището на иновациите в МСП, като се обхванат техните различни потребности от нововъведения за целия иновационен цикъл за всички видове иновации и по този начин се създадат по-бързо разрастващи се МСП с международна дейност.
Като се има предвид централната роля на МСП в европейската икономика, научните изследвания и иновациите в МСП ще бъдат от решаващо значение за повишаване на конкурентоспособността, стимулиране на икономическия растеж и създаване на работни места, а по този начин и за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и особено на нейната водеща инициатива „Съюз за иновации“.	Като се има предвид централната роля на МСП в европейската икономика, научните изследвания и иновациите в МСП ще бъдат от решаващо значение за повишаване на конкурентоспособността, стимулиране на икономическия растеж и създаване на работни места, а по този начин и за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и особено на нейната водеща инициатива „Съюз за иновации“.
Макар МСП да притежават голям дял в икономиката и заетостта, както и значителен иновационен потенциал, техният размер поражда проблеми, пречещи за повишаване на тяхната иновативност и конкурентоспособност. Въпреки че броят на възникващите в Европа нови дружества е сходен на този за САЩ, за европейските МСП се оказва много по-трудно отколкото за американските да се разраснат в големи дружества Придобилата международно измерение бизнес среда с растяща степен на взаимосвързаност между веригите на създаване на добавена стойност оказва допълнителен натиск върху тях. МСП се нуждаят от повишаване на своя капацитет за иновации. Те трябва по-бързо и с по-голям размах да създават, проучват и реализират на пазара нови знания и идеи за стопанска дейност, за да се конкурират успешно на динамичните световни пазари. С оглед на това трябва да се стимулират повече иновациите в МСП, като по този начин се повишава конкурентоспособността и растежът им.	Макар МСП да притежават голям дял в икономиката и заетостта, както и значителен иновационен потенциал, те срещат различни проблеми, пречещи за повишаване на тяхната иновативност и конкурентоспособност, включително недостиг на финансови средства и достъп до финансиране, недостатъчно умения в областта на управлението на иновациите, слабости при изграждането на мрежи и сътрудничеството с външни субекти и недостатъчно използване на обществените поръчки за насърчаване на иновациите в МСП. Въпреки че броят на възникващите в Европа нови дружества е сходен на този за САЩ, за европейските МСП се оказва много по-трудно отколкото за американските да се разраснат в големи дружества Придобилата международно измерение бизнес среда с растяща степен на взаимосвързаност между веригите на създаване на добавена стойност оказва допълнителен натиск върху тях. МСП се нуждаят от повишаване на своя капацитет за научни изследвания и иновации. Те трябва по-бързо и с по-голям размах да създават, проучват и реализират на пазара нови знания и идеи за стопанска дейност, за да се конкурират успешно на динамичните световни пазари. С оглед на това трябва да се стимулират повече иновациите в МСП, като по този начин се повишава конкурентоспособността и устойчивостта им.
С предлаганите действия се цели да бъдат допълнени националните и регионалните политики и програми за иновации, да се насърчава сътрудничеството между МСП и други участници от значение за иновациите, да се улесни успешната пазарна реализация на резултатите от НИРД, да се осигури по-благоприятна среда и подкрепа за стопански нововъведения, включително чрез мерки по отношение на търсенето, като се отчитат измененията в иновационните процеси, новите технологии, пазарните и бизнес модели.	С предлаганите действия се цели да бъдат допълнени националните и регионалните политики и програми за иновации, да се насърчава сътрудничеството между МСП и други участници от значение за иновациите, да се улесни успешната пазарна реализация на резултатите от НИРД, да се осигури по-благоприятна среда и подкрепа за стопански нововъведения, включително чрез мерки по отношение на търсенето, както и други, насочени към по-засилен трансфер на знания, придобити в обществената научноизследователска сфера, като се отчитат измененията в иновационните процеси, новите технологии, пазарните и бизнес модели.
Ще бъдат установени тесни връзки с политиките на Съюза относно промишлеността, и по-специално с Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП, както и с фондовете по политиката на сближаване, за да се осигурят полезни взаимодействия и съгласуван подход.	Ще бъдат установени тесни връзки с политиките на Съюза относно промишлеността, и по-специално с Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП, както и с фондовете по политиката на сближаване, за да се осигурят полезни взаимодействия и съгласуван подход.
3.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза	3.2. Обосновка и добавена стойност за Съюза
МСП са основен двигател за иновации благодарение на своята способност бързо и ефикасно да превръщат нови идеи в успешна стопанска дейност. Те играят важна роля за оползотворяване на знанията, като довеждат резултатите от научните изследвания до пазарна реализация. През последните двадесет години бяха обновени цели сектори и бяха създадени нови отрасли благодарение на иновативни МСП. Бързо растящите предприятия са от решаващо значение за развитието на нововъзникващи отрасли и за ускоряването на структурните промени, от които се нуждае Европа, за да се превърне в основана на знания нисковъглеродна икономика с устойчив растеж и висококачествени работни места.	МСП са основен двигател за иновации благодарение на своята способност бързо и ефикасно да превръщат нови идеи в успешна стопанска дейност. Те играят важна роля за оползотворяване на знанията, като довеждат резултатите от научните изследвания до пазарна реализация. През последните двадесет години бяха обновени цели сектори и бяха създадени нови отрасли благодарение на иновативни МСП. Бързо растящите предприятия са от решаващо значение за развитието на нововъзникващи отрасли и за ускоряването на структурните промени, от които се нуждае Европа, за да се превърне в основана на знания нисковъглеродна икономика с устойчив растеж и висококачествени работни места.
МСП съществуват във всички сектори на икономиката. Те са с по-голям дял в икономиката на Европа отколкото в други региони като САЩ. МСП от всички видове могат да осъществяват иновации. Те трябва да бъдат насърчавани и подкрепяни да инвестират в научни изследвания и иновации. При това те следва да са в състояние да се възползват от пълния иновативен потенциал на вътрешния пазар и на европейското научноизследователско пространство, така че да създават нови възможности за стопанска дейност в Европа и отвъд нея и да допринасят за намирането на решения за ключови обществени предизвикателства.	МСП съществуват във всички сектори на икономиката. Те са с по-голям дял в икономиката на Европа отколкото в други региони като САЩ. МСП от всички видове могат да осъщес�