ПРЕПОРЪКА относно предложение за решение на Съвета за сключване на временното споразумение, с което се установява рамка за Споразумение за икономическо партньорство между държавите от Източна и Южна Африка, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга

19.12.2012 - (11699/2012 – C7‑0193/2012 – 2008/0251(NLE)) - ***

Комисия по международна търговия
Докладчик: Daniel Caspary

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложение за решение на Съвета за сключване на временното споразумение, с което се установява рамка за Споразумение за икономическо партньорство между държавите от Източна и Южна Африка, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга

(11699/2012 – C7‑0193/2012 – 2008/0251(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за решение на Съвета (11699/2012),

–   като взе предвид временното споразумение за създаване на рамка за Споразумение за икономическо партньорство между държавите от Източна и Южна Африка, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна[1],

–   като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с членове 207, параграф 4, член 209, параграф 2, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C7‑0193/2012),

–   като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия и становището на комисията по развитие (A7-0431/2012),

1.  дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и на Мадагаскар, Мавриций, Сейшелските острови и Зимбабве.

• [1]  OВ L 111, 24.4.2012 г., стр. 3.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

През 2000 г. държавите от АКТБ и ЕС се споразумяха да сключат споразумение за нов търговски режим, съвместим с правилата на Световната търговска организация (СТО), който да замени доминиращия по това време едностранен режим на търговски преференции, предоставяни от ЕС при внос от страните от АКТБ.

Съгласно Споразумението от Котону интегрирането на държавите от АКТБ в световната икономика, насърчаването на устойчивото им развитие и създаването на по-ефективни регионални пазари с предвидими и стабилни правила представляват крайъгълни камъни на този подход. Тези нови споразумения биха били подкрепени от сътрудничеството на ЕС за развитие с цел засилване на институционалния и производствения капацитет на АКТБ и подкрепа на необходимите процеси на приспособяване.

През 2002 г. започнаха преговори за нови споразумения за икономическо партньорство (СИП), с цел те да бъдат сключени до 31 декември 2007 г., като бе известно, че на 1 януари 2008 г. ще изтече срокът на действие на системата на търговски преференции от Котону и валидността на дерогацията на СТО, обхващаща съществуващите търговски споразумения между АКТБ и ЕС. Тъй като СИП имат за цел доизграждането и укрепването на процесите на регионална интеграция в АКТБ, преговорите бяха водени на регионално равнище с шест самоопределили се регионални групи по СИП. През август 2007 г. от Източноафриканската общност беше създадена седма група за преговори.

Оттогава КАРИФОРУМ е единствената регионална група, подписала всеобхватно СИП.

След като през 2007 г. стана ясно, че е малко вероятно с всички региони да бъдат сключени всеобхватни СИП, бяха сключени поредица от временни споразумения (ВСИП), за да се сведе до минимум възможността за нарушаване на търговския обмен за партньорите на АКТБ, която може да се появи след изтичането на търговския режим от Котону, като същевременно се запазва напредъкът към подписване на всеобхватни регионални СИП. Докато временното споразумение премина през местната процедура за одобряване, държавите получиха освободен от мита и квоти достъп до търговията със стоки с ЕС чрез Регламент относно достъпа до пазара (Регламент № 1528/2007 на Съвета) от 1 януари 2008 г.

До 14 май 2012 г. Карибското СИП и временното СИП с Папуа-Нова Гвинея бяха прилагани временно. На 14 май се присъединиха Мадагаскар, Мавриций, Сейшелски острови и Зимбабве.

Източна и Южна Африка (ИЮА)

Източна и Южна Африка представлява разнородна група в рамките на АКТБ, която включва островни държави в Индийския океан (Коморските острови, Мадагаскар, Мавриций и Сейшелските острови), държави от Африканския рог (Джибути, Етиопия, Еритрея и Судан) и някои държави от Южна Африка (Малави, Замбия и Зимбабве). В началото на процеса на преговорите за СИП първоначалната група на Източна и Южна Африка (ИЮА) включваше и държавите от Източноафриканската общност Бурунди, Кения, Руанда, Танзания и Уганда. Въпреки това, през 2007 г. те се споразумяха за отделно временно СИП, което се базира на новосформирания Източноафрикански митнически съюз.

Осем от единадесет държави от групата от Източна и Южна Африка от АКТБ са най-слабо развити държави. През 2010 г. общият внос от цялата група ИЮА достига около 2,88 млрд. евро или 0,2 % от целия внос на ЕС, което включва преработени продукти от риба тон, кафе, захарна тръстика, текстилни изделия, тютюн, рязани цветя и железни сплави. Вносът от държавите от Източна и Южна Африка, които са парафирали временното СИП представляват около 70% от вноса на ЕС от региона на ИЮА. Износът на ЕС към ИЮА, включващ основно машини, превозни средства, фармацевтични продукти и химикали, достига около 3,99 милиарда евро през същата година. По отношение на търговията се наблюдава ограничена конкуренция между ЕС и държавите от АКТБ.

ВСИП между ЕС и Група за СИП за Източна и Южна Африка

В края на 2007 г. шест държави от региона Източна и Южна Африка (Коморски острови, Мадагаскар, Мавриций, Сейшелски острови, Замбия и Зимбабве) сключиха временно споразумение за създаване на рамка за Споразумение за икономическо партньорство с ЕС. Това споразумение е ключов етап към окончателно СИП и остава отворено към други държави, желаещи да се включат на по-късен етап. Временното СИП беше подписано от четири държави (Мадагаскар, Мавриций, Сейшелските острови и Зимбабве) през август 2009 г. и се прилага временно от 14 май 2012 г.

С член 62, параграф 5 от временното споразумение се определя, че настоящото споразумение се прилага временно 10 дни след получаване на последната нотификация за временно прилагане от ЕО или за ратификация или временно прилагане от всички подписали споразумението държави от ИЮА. Временното прилагане позволява прилагане на споразумението преди неговото ратифициране от всички участващи страни. Пести се ценно време, като се има предвид, че това е смесено споразумение, което включва също така всички държави – членки на ЕС. Още повече, временното прилагане не накърнява правомощията на Парламента. Парламентът е също надлежното и своевременно информиран относно временното прилагане в съответствие с междуинституционалните споразумения, постигнати след влизане в сила на Договора от Лисабон. Споразумението беше вече сключено през 2008 г., когато не се прилагаше Договорът от Лисабон.

Съдържание на ВСИП

ВСИП предоставя освободен от мита и квоти достъп до пазара на ЕС за износа от Мавриций, Мадагаскар, Сейшелски острови и Зимбабве. Тези държави постепенно ще отворят пазарите си за европейски износ в течение на 15 години, с изключение (максимум 20% от вноса от ЕС) на определени продукти, които държавите смятат за чувствителни. Изключените продукти варират между държавите, но включват основно селскостопански продукти. Още повече, споразумението обхваща разпоредби за правилата за произход, сътрудничеството за развитие, рибно стопанство, инструменти за защита на търговията и уреждането на спорове.

Оценка

Още на 25 март 2009 г. Европейският парламент прие резолюция относно ВСИП с ИЮА (P6_TA(2009)0180), в която той „... Признава ползите за износителите от подписването на ВСИП между Съюза и съответните държави, като се поддържа статуквото на износа за Европейския съюз след изтичането на преференциалните тарифни ставки, предоставени съгласно Споразумението от Котону на 31 декември 2007 г. и следователно се запазват и съществено се разширяват възможностите за износ към ЕС за държавите от ИЮА, както чрез правилата за пълен пазарен достъп, така и чрез подобрените правила за произход“. Докладчикът споделя тази гледна точка и предлага Парламентът да даде своето съгласие за това споразумение. Няколко въпроса заслужават да бъдат откроени.

Партньорство

Споразумението укрепва партньорството между държавите партньори и ЕС. То създава нови структури за диалог между страните (като Комитета по СИП), които ще позволят плодотворно сътрудничество и ефективно обсъждане.

Подобрен търговски и инвестиционен климат

Предишното търговско споразумение на Съюза с държавите от АКТБ до 31 декември 2007 г., което предоставяше на последните нереципрочен преференциален достъп до пазарите на ЕС, не съответстваше на общите правила на СТО, беше едностранно и временно. ВСИП, от друга страна, представлява договорно отношение и съдържа ангажимент, съвместим със СТО и основан на Договорите, за квоти, освободени от мито, за свободен достъп на стоки от ИЮА.

Докладчикът приветства приноса, който повишената правна сигурност ще има върху подобряването на търговския и инвестиционен климат на съответните държави от Източна и Южна Африка. На 14 май страните започнаха да прилагат митническите ставки, за които са поели ангажимент във временното споразумение. За съжаление, опитите за постигане на общи митнически ставки между четирите държави от Източна и Южна Африка се провалиха и те ще се различават между държавите.

Временното прилагане на ВСИП означава, че участващите четири държави от ИЮА ще бъдат постоянно включени в приложение 1 на Регламент № 1528/2007 на Съвета (Регламент относно достъпа до пазара, приет от Съвета на 20 декември 2007 г.). При липса на временно прилагане на споразумението, почти всички страни щяха да се върнат обратно към равнищата на ОСП (Обща система за преференции) за преференциален достъп след влизането в сила на изменението на регламента относно достъпа до пазара. Това би накърнило сериозно тяхната конкурентоспособност в определени сектори на световния пазар

Регионална интеграция

ВСИП представлява по-нататъшна стъпка в процеса към регионална интеграция. ЕС не може да ускори регионалната интеграция и досега само четири от 11 държави от ИЮА са решили да се присъединят. Въпреки това, ЕС допринася за регионалната интеграция чрез мерки като изключва търговията с държавите от АКТБ от клаузата за най-облагодетелствана нация и допуска държавите от ИЮА да запазят регионалните преференции.

Подобрени правила за произход

По искане на страните от АКТБ, които обикновено възприемат правилата за произход от Котону като твърде строги, ЕС предложи на страните, които са подписали и прилагат ВСИП или СИП, да опростят или да облекчат правилата за произход на СИП. Правила за произход на СИП не са напълно нови, те представляват подобрени правила за произход от Котону („Котону +“). Основните подобрения по СИП са по-специално в областта на текстила, селското стопанство и рибните продукти.

Предпазни мерки и защита на зараждащи се отрасли

Временното споразумение установява достатъчна защита за определен зараждаща се отрасъл, с цел да се даде възможност на страните партньори да се развиват хармонично. Намаленията на митническите ставки предвиждат преходен период от 15 години. Държавите партньорки могат да изключат максимум 20% от тази либерализация. Предпазните клаузи могат да служат като защита срещу внезапно увеличение на вноса. Консултациите представляват част от процедурата по прилагане на тези инструменти за защита на търговията. Сътрудничеството за развитие ще бъде насочено и към подготовка на бизнеса за международна конкуренция и ще помогне на износителите в изпълнението на стандартите на ЕС за внос.

Сътрудничество за развитие

Докладчикът приветства факта, че значителна част от ориентираното към развитие ВСИП се занимава с помощ, която държавите партньорки, следва да получат, за да могат структурно да приспособят своите икономики, да постигнат диверсификация и добавяне на стойност.

Следва ясно да се определят конкретните цели на тази помощ. Структурите на ВСИП имат важната задача да изготвят последователен списък на приоритетите, съгласно членове 36-54 на ВСИП, и модел за развитие в приложение IV на ВСИП.

Партньорските държави от ИЮА следва да допринасят за процеса на реформи като направят преглед на своите търговски и икономически политики, с цел създаване на по-добър търговски и инвестиционен климат. Докладчикът приветства също така намерението да се търсят сътрудничество и ефекти от сътрудничеството с държавите членки и други международни донори.

Клауза за неизпълнение

Докладчикът би желал да подчертае значението на връзката на ВСИП със Споразумението от Котону по отношение на доброто управление, демокрацията и правата на човека. Клаузата за неизпълнение би могла да се използва, за да се предприемат мерки за справяне със ситуации, подобни на възникналите със Зимбабве и Мадагаскар в миналото. Мерките, предприети срещу Зимбабве през 2002 г., бяха отменени в средата на 2012 г. и в момента са останали само някои целенасочени мерки срещу определени физически и юридически лица, както и оръжейното ембарго.

Официалната помощ за развитие на Мадагаскар беше спряна от почти всички донори през 2009 г. в резултат на противоконституционната смяна на властта. С постепенното възстановяване на Мадагаскар след три години на политически размирици, отново се разгръщат европейските програми за помощ за развитие.

Докладчикът счита, че положението в двете страни в момента не следва да представлява пречка пред даването на одобрение за настоящото споразумение за търговия. ЕС следва, разбира се, да продължи да наблюдава положението във всички засегнати страни.

Клауза за ново разглеждане по пътя към окончателно СИП

Във ВСИП се съдържа клауза за ново разглеждане, която предвижда продължителни преговори относно търговията с услуги, инвестиции, селско стопанство, правилата за произход, санитарните и фитосанитарните (СФС) разпоредби, техническите пречки пред търговията (ТПТ), улесняването на митническите процедури и на търговията и свързаните с нея правила. Тези въпроси се разискват понастоящем в преговорите за окончателно СИП.

Последният кръг от тези преговори се състоя през ноември 2011 г. Временното прилагане на ВСИП накара държавите партньорки и Европейската комисия да се концентрират върху прилагането на споразумението.

Докладчикът счита, че доброто прилагане ще окаже положително въздействие върху преговорите за окончателно СИП и следователно подкрепя настоящата промяна на приоритетите. Докладчикът подчертава значението от включването на глави, отнасящи се до въпроси като търговията с услуги и инвестициите, тъй като те ще бъдат реалната движеща сила за постигане на устойчиво развитие и изкореняване на бедността в държавите партньорки.

Заключение:

Докладчикът достига до заключението, че подписването на ВСИП е необходима стъпка към устойчивия растеж в региона и подчертава значението на продължаването на преговорите с оглед на сключването на окончателно споразумение, за да се стимулира нарастване на търговията, инвестициите и регионалната интеграция.

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (6.12.2012)

на вниманието на комисията по международна търговия

относно проекта за решение на Съвета за сключване на временното споразумение, с което се установява рамка за споразумение за икономическо партньорство между държавите от Източна и Южна Африка, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна
(11699/2012 – C7‑0193/2012 – 2008/0251(NLE))

Докладчик по становище: Judith Sargentini

КРАТКА ОБОСНОВКА

На 7 февруари 2004 г. първоначалната група на държавите от Източна и Южна Африка (ИЮА), започнали преговори за споразумения за икономическо партньорство (СИП) с ЕС, се състоеше от 16 държави, включвайки островни държави в Индийския океан (Коморските острови, Мадагаскар, Мавриций и Сейшелските острови), държави от Африканския рог (Джибути, Етиопия, Еритрея и Судан), членовете на Източноафриканската общност (ИАО) (Бурунди, Кения, Руанда, Танзания и Уганда) и някои държави от южна Африка (Малави, Замбия и Зимбабве).

Споразумения обаче бяха сключени с шест държави и в крайна сметка подписани само от четири (Мадагаскар, Мавриций, Сейшелските острови и Зимбабве), две от които бяха малки островни държави, а срещу две бяха наложени санкции. Ако междинните споразумения за икономическо партньорство (МСИП) разполагаха с истинска програма за развитие, повечето от държавите от ИЮА биха ги сключили и подписали.

Текстът на МСИП е еднакъв за всичките четири държави, но процесът на премахване на митата е различен. Очаква се Сейшелските острови и Мавриций да либерализират над 95 %, а Зимбабве 79,9 %. Мадагаскар се очаква да либерализира 37 % на първия етап до 1 януари 2013 г., което представлява загуба на данъчни приходи в размер на 42 %. Обаче правителството на Мадагаскар не е подготвено за това и вече призова за 5-годишен мораториум върху изпълнението на споразумението. Под въпрос е защо Мадагаскар – единствената от четирите държави, която е в групата на най-слабо развитите страни (НСРС) (и първата държава от тази група, която подписва МСИП), трябва да бъде принудена да подпише МСИП, след като в момента тя участва в инициативата ВОО [„Всичко освен оръжие“], която дава повече предимства.

Големият брой на държавите, напускащи преговорите, показва, че на МСИП им липсва програма за развитие. Някои от напускащите държави считат, че МСИП ще ги поставят в по-неблагоприятно положение, отколкото търговските разпоредби на споразумението от Котону.

Споразуменията не съдържат нито глава, посветена на устойчивото развитие, нито клауза за човешките права, което е дори по-важно в момента, тъй като две от четирите подписали държави от ИЮА доскоро бяха подложени на санкции и са едва в процес на преодоляване на кризата (Мадагаскар) или отменянето на санкциите срещу тях предстои при условие, че продължи напредъкът на демократичните реформи (Зимбабве).

Ратифицирането на МСИП ще маргинализира допълнително регионалната интеграция, която е затруднена от различията в схемите на либерализация на митата, както и от проблемите, свързани с правилата за произход. Освен това изглежда не е извършена подготовка за справяне със загубата на данъчни приходи. Споразуменията не предлагат диференцирано третиране на държави от групата НСРС и такива извън нея според тяхното ниво на развитие. Важно е да се спазват принципите на собственост и да се даде възможност на тези държави да определят равнища на митата в съответствие със своите програми за развитие на промишлеността.

В своята резолюция от 5 февруари 2009 г. относно въздействието на инструментите за икономическо партньорство (СИП)[1] върху развитието Европейският парламент изрично предупреждава за риска от подкопаване на регионалната интеграция, съпътстващ сключването на СИП с отделни държави от АКП или с група държави от един регион, и призовава Комисията да адаптира своя подход, като отчете този риск и гарантира, че сключването на СИП не застрашава регионалната интеграция.

******

Комисията по развитие приканва водещата комисия по международна търговия да предложи на Парламента да откаже да даде своето одобрение.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	6.12.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	12 10 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Thijs Berman, Michael Cashman, Nirj Deva, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Catherine Grèze, Eva Joly, Filip Kaczmarek, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Patrice Tirolien, Ivo Vajgl, Daniël van der Stoep, Anna Záborská, Iva Zanicchi
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Enrique Guerrero Salom, Cristian Dan Preda, Judith Sargentini
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Helmut Scholz

• [1]  P6_TA(2009)0051, Резолюция на Европейския парламент от 5 февруари 2009 г. относно въздействието на споразуменията за икономическо партньорство (СИП) върху развитието (2008/2170(INI)), ОВ C 67 E, 18.3.2010 г, стр. 124.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	18.12.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	20 5 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	William (The Earl of) Dartmouth, Maria Badia i Cutchet, Nora Berra, Daniel Caspary, María Auxiliadora Correa Zamora, George Sabin Cutaş, Christofer Fjellner, Yannick Jadot, Franziska Keller, Vital Moreira, Paul Murphy, Cristiana Muscardini, Niccolò Rinaldi, Helmut Scholz, Peter Šťastný, Robert Sturdy, Gianluca Susta, Henri Weber, Iuliu Winkler, Paweł Zalewski
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Salvatore Iacolino, Silvana Koch-Mehrin, Maria Eleni Koppa, Katarína Neveďalová, Marietje Schaake
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Norbert Neuser, Birgit Schnieber-Jastram