Процедура : 2012/2098(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0017/2013

Внесени текстове :

A7-0017/2013

Разисквания :

PV 05/02/2013 - 14
CRE 05/02/2013 - 14

Гласувания :

PV 06/02/2013 - 7.10
CRE 06/02/2013 - 7.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2013)0049

ДОКЛАД     
PDF 321kWORD 359k
28.1.2013
PE 500.415v02-00 A7-0017/2013

относно корпоративната социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж

(2012/2098(INI))

Комисия по правни въпроси

Докладчик: Raffaele Baldassarre

Докладчик по становище (*):

Richard Howitt, комисия по заетост и социални въпроси

(*) Асоциирани комисии — член 50 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси(*)
 СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
 СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия
 СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Корпоративната социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж

(2012/2098(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид резолюцията на Съвета от 3 декември 2001 г. относно предприемането на последващи мерки във връзка със Зелената книга относно корпоративната социална отговорност(1),

–   като взе предвид резолюцията на Съвета от 6 февруари 2003 г. относно корпоративната социална отговорност(2),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Модернизиране на дружественото право и насърчаване на корпоративното управление в Европейския съюз – План за постигане на напредък“ (COM(2003)0284) (план за действие относно корпоративното управление),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пакет „Отговорни предприятия“ (COM(2011)0685),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Инициатива за социалното предприемачество – Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“ (COM(2011)0682),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–   като взе предвид своята резолюция от 30 май 2012 г. относно Зелената книга на Комисията за насърчаване създаването на европейска рамка за корпоративната социална отговорност(3),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 май 2003 г. относно съобщението на Комисията във връзка с корпоративната социална отговорност: принос на предприятията за устойчивото развитие(4),

–   като взе предвид своята резолюцията от 13 март 2007 г. относно корпоративната социална отговорност: ново партньорство(5),

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 24 май 2012 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност“(6),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по международна търговия и комисията по култура и образование (A7-0017/2013),

Към едно съвременно разбиране за корпоративна социална отговорност (КСО): предварителни бележки

1.  подчертава, че предприятията не могат да поемат функциите на публичните органи по отношение на насърчаването, прилагането и мониторинга на социалните и свързаните с околната среда стандарти;

2.  подчертава, че настоящата световна икономическа криза възникна поради съществени грешки по отношение на прозрачността, отчетността, отговорността и поради възприетата краткосрочна перспектива, както и че е дълг на ЕС да гарантира, че поуките от тези уроци ще бъдат извлечени от всички; приветства намерението на Комисията да извърши проучвания в рамките на Евробарометър относно доверието в бизнеса; призовава резултатите от тези проучвания да бъдат обсъдени цялостно и всички заинтересовани страни да предприемат действия във връзка с тях; категорично се застъпва за корпоративната социална отговорност (КСО) и счита, че КСО – ако бъде осъществявана правилно и се прилага на практика от всички предприятия, а не само от големите фирми – може да има значителен принос за възстановяването на загубеното доверие, което е необходимо за устойчивото икономическо възстановяване, и може да смекчи социалните последици от икономическата криза; посочва, че когато бизнесът поема отговорност за обществото, околната среда и служителите, се създава положение, при което всички печелят и което служи за разширяване на основата на доверието, необходимо за икономически успех; счита, че превръщането на КСО в част от устойчива бизнес стратегия е в интерес на бизнеса и на обществото като цяло; посочва, че много предприятия – по-специално малките и средните предприятия (МСП) – представляват отличен пример в тази област;

3.  счита, че предприятията могат да допринесат за развитието на социалната пазарна икономика и за постигането на целите на стратегия „Европа 2020“, като гарантират работни места и улесняват икономическото възстановяване;

4.  счита, че е необходимо дебатът за КСО да се постави в един по-широк контекст, който, макар и да запазва предимно доброволната насоченост на КСО, да позволява при необходимост диалог относно регулаторни мерки;

5.  изразява съгласие с новото определение на КСО, предложено от Комисията, което премахва противопоставянето между доброволни и задължителни подходи;

6.  счита, че корпоративното управление е основен елемент на корпоративната социална отговорност, по-специално по отношение на връзката с публичните органи и с работниците и представляващите ги сдружения, както и по отношение на политиката на предприятията във връзка с бонусите, обезщетенията и възнагражденията; изразява убеждението си, че особено в случаите, когато предприятието е изправено пред трудности, прекалено високите бонуси, обезщетения и възнаграждения на мениджърите са несъвместими със социално отговорното поведение;

7.  счита, че фискалната политика на дадено предприятие следва да се счита за част от КСО и че съответно стратегиите за избягване на данъци или използване на данъчни убежища са неприемливи от гледна точка на социално отговорното поведение;

8.  счита, че при оценяването на социалната отговорност на дадено предприятие е необходимо да се взема под внимание поведението на предприятията, участващи в неговата верига на доставки, и евентуалните му подизпълнители;

Засилване на връзките между КСО, гражданите, конкурентоспособността и иновациите

9.  призовава Комисията и националните органи да насърчават иновативните стопански модели, насочени към създаване на по-тесни връзки между предприятията и социалната среда, в която те извършват своята дейност;

10. призовава Комисията да разгледа текущите обсъждания по отношение на прегледа на Директивите за отчетността и прозрачността, така че новопредложената стратегия за КСО да допълни преразгледаната директива;

11. подчертава значението на подкрепата за иновативни решения, за да се даде възможност на предприятията да се справят със социалните и свързаните с околната среда предизвикателства, като например въвеждането на системи за интелигентен транспорт и екологично ефективните и достъпни продукти, проектирани за всички;

12. насърчава предприетите от Комисията инициативи, насочени към повишаване на видимостта на КСО и разпространение на добрите практики, и изразява решителна подкрепа за въвеждане на европейска схема за награждаване на предприятия и партньорства в областта на КСО; във връзка с това призовава Комисията наред с другите действия да обмисли за тази цел възможността за въвеждане на европейски социален знак;

13. приветства създаването на многостранни платформи по въпросите на КСО и изразява съгласие с избрания секторен подход;

14. признава значението и потенциала на инициативата на „КСО Европа“ „Предприемачество 2020“, която може да играе значителна роля за укрепването на връзката между КСО и конкурентоспособността чрез насърчаване разпространението на най-добри практики; призовава Комисията и държавите членки да работят за постигане на по-голямо взаимодействие по отношение на целите за развитие на политики и инициативи за насърчаване на социалните иновации и създаването на работни места; настоятелно призовава Комисията да подкрепя усилията, положени от мрежата „КСО Европа“, с първостепенната цел да се укрепва сътрудничеството между бизнеса и държавите членки, така че да се създаде основата за национални планове за действие и разпространение на най-добри практики;

15. подкрепя предложението на Комисията за провеждане на периодични проучвания на публичното доверие и публичните нагласи спрямо стратегиите на предприятията в областта на КСО; препоръчва съдържанието на тези проучвания да бъде свързано с прегледа на плана на действие за устойчиво потребление и производство, за да бъдат установени препятствията пред по-отговорното потребление;

Подобряване на прозрачността и ефективността на политиките в областта на КСО

16. настоятелно призовава Комисията да изготви специални мерки за борба с подвеждащата и невярна информация по отношение на ангажиментите за корпоративна социална отговорност и във връзка с екологичното и социалното въздействие на продуктите и услугите, които да надхвърлят рамките на директивата срещу нелоялните търговски практики, като по-специално се вземат под внимание въпросите за внасяне и разглеждане на жалби на основата на открита и ясна процедура и за започване на разследвания; счита, че заблуждаващата информация за екологосъобразност не само е форма на измама, подвеждаща потребителите, публичните органи и инвеститорите, но също така намалява доверието в КСО като ефективно средство за насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж;

17. изразява съгласието си, че при обществените поръчки следва в по-голяма степен да се отчитат социалните и свързаните с околната среда аспекти; във връзка с това призовава най-ниската цена да отпадне като критерий за възлагане, както и за повече отговорност по веригата от подизпълнители;

18. призовава Комисията да предприеме допълнителни инициативи за отключване и засилване на потенциала на КСО в борбата с изменението на климата (чрез обвързването й с ресурсната и енергийната ефективност), например в процесите на закупуване на суровини от дружествата;

19. подчертава, че помощта от ЕС за правителствата на трети държави при прилагането на социални и екологични разпоредби и ефективните режими на инспекция са необходимо допълнение за постигането на напредък по отношение на КСО на европейските предприятия в световен мащаб;

20. подчертава, че социално отговорните инвестиции (СОИ) са част от процеса на прилагане на КСО в инвестиционните решения; отбелязва, че макар понастоящем да не съществува общоприето определение за СОИ, те обикновено съчетават финансовите цели на инвеститорите с техните опасения относно социалните, екологичните и етичните въпроси и въпросите, свързани с корпоративното управление;

21. признава значението на разпространението на информация, свързана с устойчивостта, като социални и екологични фактори, от страна на предприятията с цел разпознаване на рисковете за устойчивостта и увеличаване на доверието на инвеститори и потребители; посочва постигнатия значим напредък в това отношение и призовава Комисията да подкрепи целта на Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC) международното отчитане да се превърне в световна норма до края на следващото десетилетие;

22. подчертава, че строгото зачитане на правата на човека, дължимата грижа и прозрачността трябва да бъдат поддържани с цел гарантиране на КСО по цялата верига на доставка, измерване на характеристиките на европейския бизнес от гледна точка на устойчивостта и борбата с избягването на данъци и незаконни парични потоци;

23. подчертава, че корпоративната отговорност не трябва да бъде свеждана до маркетингов инструмент и че единственият начин КСО да бъде развита в пълна степен е тя да бъде заложена в цялостната бизнес стратегия на дружеството и да бъде прилагана и превръщана в реалност в ежедневната дейност и финансовата стратегия; би приветствал създаването на връзка между добрата корпоративна отговорност и доброто корпоративно управление; счита, че Комисията следва да насърчава дружествата да вземат решения по стратегията за КСО на равнище управителен съвет; призовава Комисията и държавите членки да въведат кодекси за корпоративно управление, които да отразяват важността на отговорността за всички в дружеството и да установяват силна връзка между показателите на дружеството от гледна точка на околна среда, права на човека и от социална гледна точка и неговите финансови резултати;

24. подчертава, че за инвеститорите и потребителите следва да е лесно да идентифицират предприятията, които са се ангажирали с КСО, за да бъдат насърчени те в усилията им;

25. подчертава, че социално отговорните инвестиции (СОИ) като част от процеса на прилагане на КСО в решенията за инвестиране съчетават финансовите и икономическите цели на инвеститорите със социалните, екологичните, етичните, културните и образователните съображения;

26. с интерес следи продължаващата дискусия във връзка със законодателното предложение относно прозрачността и предоставяната от дружествата информация в сферата на социалните въпроси и околната среда; обявява се за приемането на законодателно предложение, което да позволява висока степен на гъвкавост на действията, за да се отчете фактът, че КСР има много измерения и политиките за КСР, прилагани от предприятията, са много разнообразни, така че да се предвиди достатъчна степен на сравнимост, която да отговаря на потребностите на инвеститорите и другите заинтересовани страни, както и на потребността от предоставяне на лесен достъп на потребителите до информация относно влиянието на бизнеса върху обществото, включително аспектите, свързани с управлението и методологията за оценка на разходите за целия жизнения цикъл; счита, че тази информация относно устойчивостта следва да обхваща също така, по целесъобразност, подизпълнителската верига и веригата на доставки и да се основава на общоприети методологии като тези на Глобалната инициатива за отчитане или Съвета по международно интегрирано отчитане; призовава освен това да се въведе изключение или опростена рамка за МСП;

27. призовава да се увеличи и направи по-приобщаващо и прозрачно наблюдението на спазването на принципите на КСО в търговската политика на ЕС, с ясни критерии за измерване на подобренията, така че да се повиши доверието в системата;

28. насърчава ЕС, както и държавите членки, да предоставят конкретна информация, както и образование и обучение относно КСО, за да могат предприятията да се възползват напълно от КСО и да я прилагат в своята организационна култура;

29. насърчава медийните предприятия да включат стандарти за прозрачна журналистика в своите политики за КСО, включително гаранции за защита на източниците и лицата, които подават сигнали за нередности;

30. призовава Комисията да обмисли допълнителни обвързващи и необвързващи мерки, които имат за цел да улеснят признаването и насърчаването на усилията, положени от предприятията по отношение на прозрачността и оповестяването на нефинансова информация;

31. решително отхвърля въвеждането на специални параметри като показатели за резултатите на равнище ЕС, които биха могли да създадат ненужна бюрокрация и да доведат до неефикасни оперативни структури; вместо това призовава Комисията да предостави на дружествата международно приети методологии като тези на Глобалната инициатива за отчитане или Съвета по международно интегрирано отчитане и да насърчава тяхната употреба;

32. счита обаче, че е от съществено значение възможно най-бързо Комисията да разработи обявената обща методология за измерване на резултатите в сферата на околната среда, основаваща се на разходите за целия жизнен цикъл; счита, че тази методология би била полезна както по отношение на прозрачността на предоставяната от предприятията информация, така и за целите на оценяването от страна на публичните органи на постигнатите от предприятията резултати в сферата на околната среда;

33. приветства намерението на Комисията да стартира „Общност за обмяна на практики“ за КСО и социални дейности от страна на бизнеса; счита, че това трябва да е в допълнение към кодекса за добри практики за съвместно регулиране и саморегулиране, позволяващ на всички заинтересовани страни да се включат в общ процес на обучение, с цел да подобрят и засилят ефективността и отчетността на дейностите, в които участват по повече от една заинтересовани страни;

34. призовава за пълни и активни консултации и участие на представителни организации, включително синдикати, в разработването, прилагането и наблюдението на процедурите и структурите на предприятията по отношение на КСО, в които служителите участват в рамките на действително партньорски подход;

35. призовава Комисията да гарантира, че задължението за систематично докладване на ключовата информация относно устойчивостта не е в прекомерна тежест на дружествата, тъй като всяка нова стратегия за КСО трябва да бъде добре приета от тях; призовава Комисията да разреши преходен период преди влизането в сила на редовното нефинансово отчитане за дружествата, тъй като това ще им предостави възможност първо да приложат правилно КСО вътрешно, въвеждайки точна и подробна политика за КСО като част от своите вътрешни системи на управление;

36. подкрепя предложението на Комисията от всички инвестиционни фондове и финансови институции да се изисква да информират всички свои клиенти (граждани, предприятия, публични органи и др.) за всички прилагани от тях критерии за етично или отговорно инвестиране, както и за всички стандарти и кодекси, към които се присъединяват;

37. одобрява директивата на Комисията относно минималните стандарти за жертвите; призовава политиките за КСО на дружествата от съответните сектори (като пътуване, застраховане, настаняване и телекомуникации) да включват положителни и практически стратегии и структури за подкрепа на жертвите на престъпления и на техните семейства във време на криза и да изготвят специални политики за всеки служител, който стане жертва на престъпление, било то на работното място или не;

38. признава значимата стойност и потенциал на инструментите за саморегулиране и съвместно регулиране като секторните кодекси за поведение; съответно приветства желанието на Комисията да подобри съществуващите инструменти посредством етичен кодекс в тази област; въпреки това е против въвеждането на общ подход, който не взема предвид особеностите на отделните сектори и специфичните изисквания на предприятията;

КСО и МСП: от теорията към практиката

39. напомня специфичните особености на МСП, които са активни преди всичко на местно и регионално равнище и в специфични сектори; поради това счита за изключително важно политиките на Съюза в областта на КСО, включително и националните планове за действие в областта на КСО, да зачитат специфичните изисквания на МСП и да съответстват на принципа „Мисли първо за малките“, както и да признават неформалния и интуитивен подход на МСП към КСО;

40. посочва важността на включването на малките и средните предприятия в КСО и признаването на техните постижения в тази област;

41. признава, че редица МСП в Европа вече предприемат политики за КСО като местна заетост, ангажиране в обществото, прилагане на добри политики на управление спрямо своята верига на доставки и др.; изтъква обаче, че повечето от тези МСП не знаят, че всъщност прилагат практики на устойчивост, КСО и добро корпоративно управление; поради това призовава Комисията първо да разгледа сегашните практики на МСП, преди да обсъжда стратегии за КСО, разработени специално за МСП;

42. противопоставя се на всякакви мерки, които биха могли да доведат до допълнителни административни или финансови ограничения за МСП; поддържа обаче мерки, които дават възможност на МСП да извършват съвместни действия;

43. призовава държавите членки и регионалните органи да използват интелигентно финансирането от политиката на сближаване с цел да подкрепят ролята на посредническите организации на МСП в насърчаването на КСО, като използват за основа примери като този на основната немска програма, съфинансирана от Европейския социален фонд;

44. призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, посредническите организации на МСП и други заинтересовани страни, да идентифицира стратегии и мерки за насърчаване на обмена на добри практики в областта на КСО сред МСП, като например база данни за събиране на информация относно политиките за КСО, прилагани от МСП, с подробности за проектите, провеждани в различните държави;

45. препоръчва изготвянето на ръководства и наръчници относно КСО, предназначени за МСП; в тази връзка подчертава спешната необходимост от повече научни изследвания относно методите за подобряване на приемането на КСО от страна на МСП и относно икономическото, социално и свързаното с околната среда въздействие на политиките за КСО на местно и регионално равнище;

46. счита, че за да окаже реално въздействие върху намаляването на бедността, програмата за КСО трябва да постави акцент също върху МСП, тъй като тяхното кумулативно социално и екологично въздействие е значително;

47. призовава Комисията и държавите членки да идентифицират стратегии за развитие и подкрепа с цел популяризирането на КСО сред МСП; препоръчва по-специално разработването на специфични мерки за малките предприятия и микропредприятията;

48. подчертава, че след влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът следва да получава пълна информация относно това, по какъв начин заключенията от оценките на въздействието на споразуменията върху устойчивостта се вземат предвид при преговорите преди сключването на въпросните споразумения и кои глави от тези споразумения са изменени с цел да се избегне евентуалното отрицателно въздействие, посочено в оценките на въздействието върху устойчивостта;

49. подчертава, че бъдещите двустранни инвестиционни договори, подписвани от ЕС, трябва да гарантират постигането на справедливо равновесие между необходимостта от защита на инвеститорите и необходимостта да се осигури държавна намеса, особено по отношение на социалните и здравните норми и нормите в областта на околната среда;

50. призовава за популяризиране на идеята за спонсорството сред работодателите;

51. припомня, че вече съществуват способи както за съдебно решаване на спорове, така и за алтернативно решаване на търговски спорове и/или за претендиране на обезщетения за отрицателни вторични ефекти, произтичащи от безотговорна или незаконна стопанска дейност; в този смисъл призовава Комисията да положи повече усилия за подобряване на осведомеността на стопанската общност и широката общественост за тези два варианта; припомня, че Международната търговска камара (МТК) предлага услуги за разрешаване на спорове за лица, предприятия, държави, държавни организации и международни организации, търсещи алтернативи на съдебните дела, които могат да допринесат за подобряване на достъпа до правосъдие на засегнатите лица в случаите на нарушения на практиките на отговорна стопанска дейност, които са предизвикали икономически, социални и екологични вреди в ЕС и/или извън него;

52. подчертава, че задачата на Комисията да подобрява осведомеността относно важността на КСО и последствията от неспазването на тези принципи на корпоративно равнище трябва да се придружава от съответни мерки за осведомяване и изграждане на капацитет от страна на правителствата на държавите, в които се извършва стопанската дейност, за да се гарантира ефективно прилагането на правата в областта на КСО и правото на достъп до правосъдие;

53. счита, че Комисията и държавите членки следва да насърчават дружествата от ЕС да предприемат инициативи, насочени към насърчаване на КСО, и обмена на добри практики с партньорите им в други държави;

Заключение

54. подчертава необходимостта от евентуалното разработване на регулаторни мерки в рамките на стабилна правна рамка и в съответствие с международните стандарти с цел да се избегнат различни национални тълкувания, както и рисковете, свързани с конкурентни предимства или недостатъци на регионално, национално или макрорегионално равнище;

55. насърчава усилията на Комисията в отношенията й с други страни и региони по света за поощряване на КСО; във връзка с това призовава за повече усилия за утвърждаване на принципа на реципрочност в търговията;

56. отново заявява, че развитието на КСО следва да се извършва чрез подход, обхващащ всички заинтересовани страни, в който главна роля имат предприятията, които трябва да имат възможност да изградят подходящ за тяхната ситуация подход; подчертава необходимостта от специални мерки и подходи за развитие на КСО сред МСП;

57. отбелязва, че настоящата стратегия на Комисията за КСО включва периода от 2011 до 2014 г.; призовава Комисията да гарантира, че ще бъде своевременно приета амбициозна стратегия за периода след 2014 г.;

58. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

OВ C 86, 10.4.2002 г., стр. 3.

(2)

OВ C 39, 18.2.2003 г., стр. 3.

(3)

OВ C 187, 7.8.2003 г., стр. 180.

(4)

OВ C 67 E, 17.3.2004 г., стр. 73.

(5)

OВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 45.

(6)

OВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 77.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

1. Предварителни бележки: процедурни аспекти

Комисията по правни въпроси и комисията по заетост и социални въпроси решиха да установят тясно сътрудничество, за да осигурят съгласуван подход по отношение на позицията на Парламента по обновената стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност(1). В съответствие с тази цел и при пълно спазване на съответните си правомощия и задължения двете комисии решиха да изготвят, съгласно член 50 от Правилника за дейността, два доклада по собствена инициатива по две отделни теми.

Изключителните правомощия на всяка комисия бяха определени въз основа на три ключови думи:

– хора (people): социални въпроси и устойчиви работни места;

– ползи (profit): неспекулативното поведение и устойчив растеж;

– планета (planet): действия за опазване на околната среда.

Правомощията на комисията по заетост и социални въпроси бяха установени въз основа на ключовата дума „хора“, а тези на комисията по правни въпроси – на основата на ключовата дума „ползи“. Областите, идентифицирани с ключовата дума „планета“, са разделени между двете комисии в съответствие с това, дали са свързани в по-голяма степен с ключовата дума „ползи“ или „хора“.

2. Въведение: обновената стратегия на ЕС за КСО

Като част от новата стратегия Комисията предлага ново определение(2) за КСО като „отговорността на предприятията за въздействието, което оказват на обществото“(3). В съответствие с това определение предприятията трябва да разполагат с механизъм за интегриране на социалните въпроси и въпросите на околната среда, етиката, правата на човека и потребителите в икономическите си дейности. Целта на този процес трябва да бъде създаването на общи ценности за собствениците/акционерите и другите заинтересовани страни, както и за обществото като цяло, и идентифицирането, предотвратяването и смекчаването на евентуалните неблагоприятни въздействия от корпоративните дейности.

Въз основа на новото определение Комисията предлага редица конкретни мерки с цел по-нататъшно подобряване на въздействието на политиките в областта на КСО чрез действия в следните осем области:

– повишаване на видимостта на КСО и разпространяване на добри практики;

– подобряване и проследяване на степента на доверие на гражданите в бизнеса;

– подобряване на процесите на самостоятелна и съвместна регулация;

– по-високо възнаграждаване на КСО на пазара;

– подобряване на оповестяването на дружествена информация в сферата на социалните въпроси и околната среда;

– по-нататъшно интегриране на въпроса за КСО в образованието, обучението и изследователската дейност;

– изтъкване на значението на политиките, свързани с КСО, приети на национално и поднационално равнище;

– по-голямо сближаване между европейския и световния подход към КСО.

3. Позиция на докладчика по въпроси от изключителната компетентност на комисията по правни въпроси

3.1. Предварителни бележки относно новото определение и особеностите на КСО

Все по-широкото признаване на „социално отговорната“ роля, изпълнявана от предприятията, може да се тълкува и разглежда от различни гледни точки. От една страна, глобализацията и възникването на „глобални“ пазари насърчават развитието на социални и свързани с околната среда стандарти от страна на предприятията(4), а от друга страна, едно все по-бдително и по-добре информирано гражданско общество „изисква“ по-отговорно поведение от страна на предприятията(5). Двойният стимул, който стои в основата на развитието на КСО в система на международно (определяно от някои като постнационално(6)) управление, отразява допълващия се характер на интересите на бизнеса и на обществото като цяло, което налага един по-широкообхватен и далновиден подход по въпроса, за да се използва пълноценно потенциалът на КСО.

Предвид изложените по-горе съображения докладчикът подкрепя новото определение, предложено от Комисията, в което противопоставянето между доброволните и задължителните подходи, което до момента поляризира дебатите относно КСО, се премахва. Действително, многообразието от области на приложение, стратегии, използвани от предприятията, и от възприети регулаторни подходи показва, че КСО се развива въз основа на различни процеси. Поради тази причина докладчикът счита, че е важно дебатът за КСО да се постави в един по-широк контекст, който, макар и да гарантира запазването на предимно доброволната насоченост на КСО, да позволява при необходимост диалог относно регулаторни мерки.

Следователно докладчикът отхвърля всеки подход в тази област, който може да доведе до поемането от страна на предприятията на основни функции на публичните органи по отношение на насърчаването, прилагането и мониторинга на социалните и свързаните с околната среда стандарти. Поради тази причина докладчикът подкрепя подход към КСО, при който движеща сила са предимно самите предприятия на основата на собствените им възможности и потребности и който разполага с подходяща подкрепа от страна на публичните органи с цел да се балансират интересите на бизнеса и на обществото като цяло.

3.2. Засилване на връзките между КСО, конкурентоспособността и обществеността

Корпоративната социална отговорност е също така и ключов фактор за конкурентоспособността(7). Това не означава автоматично, че всяка намеса на КСО укрепва конкурентното предимство на дадено предприятие, а по-скоро че определени действия могат да го укрепят, ако позволяват създаването на общи ценности между предприятието, заинтересованите от неговата дейност страни и обществото като цяло(8).

Предвид тези съображения докладчикът счита за приоритет засилването на връзките между КСО, конкурентоспособността и обществеността чрез редица мерки с широк обхват, насочени към укрепване на връзката между търговските стратегии на предприятията и социалния контекст, в който те развиват дейност. В това отношение докладчикът насърчава предоставянето на подкрепа за иновативни решения, за да се даде възможност на предприятията да се справят със социалните и свързаните с околната среда предизвикателства, като например системите за интелигентен транспорт и екологично ефективните продукти.

В същото време, с цел увеличаване на видимостта на КСО, от една страна, и разпространение на добри практики, от друга, докладчикът подкрепя на въвеждането на европейска схема за възнаграждаване на предприятия и партньорства в областта на КСО и създаването на многостранни платформи за КСО. Във връзка с това докладчикът приветства инициативата на „КСО Европа“ „Предприемачество 2020“, която може значително да допринесе за укрепването на връзките между КСО и конкурентоспособността.

3.3. Подобряване на прозрачността и ефективността на политиките в областта на КСО

Докладчикът е съгласен с общата цел да се подобрят прозрачността, процесите на саморегулиране и съвместно регулиране, както и възнаграждаването на КСО на пазара. Напредъкът в тези области е от съществено значение за повишаване на нивото на общественото доверие в предприятията, с което да се намали разминаването между очакванията на гражданите и представата, която те имат за действителното поведение на предприятията.

Следователно докладчикът счита, че е от съществено значение да не се забравят многостранният характер на КСО и различията в подхода на предприятията в тази област. Поради тази причина докладчикът препоръчва приемането на регулаторни критерии, които позволяват запазването на възможно най-голяма гъвкавост на действие за предприятията, които са основните движещи сили за развитието на КСО.

Посочените по-горе съображения се отнасят по-специално за бъдещото законодателно предложение относно прозрачността на предоставяната от дружествата информация в сферата на социалните въпроси и околната среда и съставянето на кодекс с добри практики за саморегулиране и съвместно регулиране с цел подобряване на ефективността на процеса на КСО. И в двата случая докладчикът е против „универсални“ решения, които не вземат под внимание особеностите на пазарите и на различните сектори, в които предприятията развиват дейност, което води до риск от създаване на ненужна бюрокрация и контрапродуктивни оперативни структури.

3.4. Признаване и насърчаване на участието на МСП в КСО

МСП представляват над 90 % от европейския предприемачески сектор и предвид близостта си с региона или града, в който развиват дейност, могат да играят решаваща роля за насърчаване на приемането на КСО(9). Освен това МСП от един и същ сектор имат възможност да предприемат колективни действия за справяне със сходни социални и свързани с околната среда проблеми, като по този начин се ограничават разходите за действията и се осигуряват подобрения, които едно малко или средно предприятие едва ли би могло да постигне само.

Въпреки важността на ролята на МСП в контекста на дискусиите за КСО, за съжаление на микроравнище е ясно, че те не са запознати с понятието за КСО, което за тях често представлява „нематериална“ концепция, с която трудно могат да се идентифицират, преди да са придобили истинско социално съзнание(10).

Друг проблем е свързан с възприятието за разходите за КСО, а не за нейния икономически потенциал. Действително, тъй като КСО е свързана с икономически инвестиции, чиито резултати не са непосредствено осезаеми, тя често се възприема като допълнителна тежест за предприятията, които разполагат с ограничени ресурси. Това се обяснява и от факта, че много МСП не са запознати с положителните ефекти, които КСО може да има върху тяхната икономическа ефективност, и не са информирани относно добрите практики, които биха могли да увеличат тези предимства(11).

Предвид тези съображения докладчикът застъпва мнението, че Парламентът следва да определи целта за по-голямо участие на МСП в КСО за политически приоритет за следващите години. Поради тази причина той предлага редица действия, насочени към увеличаване на участието на МСП в КСО:

– на първо място от съществено значение е всяка мярка, независимо дали задължителна или доброволна, да не води до административни или финансови тежести за МСП и да е в съответствие с принципа „Мисли първо за малките“;

– действията, които трябва да се предприемат, следва да са насочени към основната цел за повишаване на осведомеността за и потенциала на КСО. Следователно въпросите следва да се разглеждат редовно по един интердисциплинарен начин и да се основават на изрично посочени стратегически цели;

– публичните органи по-специално следва да насърчават повече разпространението на КСО сред МСП, като подкрепят ролята на посредническите организации, за да се улесни разпространението на информация и добри практики;

– като подкрепя действията на националните правителства, Комисията следва да подобри собствения си капацитет по отношение на координацията, като събира системно информация относно прилагането на КСО от страна на МСП с цел насърчаване на обмена на най-добри практики и като предоставя материал за академичните изследвания по този въпрос, по-специално относно икономическото, социалното и свързаното с околната среда въздействие на КСО на местно и регионално равнище;

– накрая, като се имат предвид особеностите на МСП, докладчикът призовава Комисията да започне обширни консултации с цел установяване и съставяне на стратегии в областта на КСО, съответстващи на потребностите на МСП, включително специални мерки за микропредприятията.

(1)

COM (2011)0681.

(2)

Според предходното определение на Европейската комисия КСО е „понятие, с което се означава интегрирането от страна на предприятията, на доброволна основа, на социалните и екологичните аспекти в икономическите им дейности и във взаимодействието им със съответните заинтересовани страни.“ Вж. COM(2001)0366.

(3)

Вж. COM (2011)0681, стр. 7

(4)

Вж. Scherer, A./ Palazzo, G. (2008): „Globalisation and Corporate Social Responsibility“. В: Crane, A. и др. (2008): „The Oxford Handbook of Corporate Social Responsibility“. Оксфорд, стр. 413.

(5)

Вж. Di Pascale, Alessia (2010 г.): „La responsabilità sociale dell'impresa nel diritto dell'Unione europea“. Милано, издателство Giuffre, стр. 33–39.

(6)

Вж. Habermas, J. (2002): „La costellazione postnazionale“. Милано. Feltrinelli.

(7)

Вж. Martinuzzi, A. и др. (2010): „Does Corporate Responsibility Pay Off? Exploring the Links between CSR and Competitiveness in Europe's Industrial Sectors“. Проучването анализира връзките между КСО и конкурентноспособността в три промишлени сектора: строителния, текстилния и химическия сектор.

(8)

Това кръстосване на връзки между предприятието, гражданите и конкурентноспособността може да бъде обяснено, като се припомнят думите, написани от Michael E. Porter преди повече от десет години, които могат да се обобщят по следния начин: „успешните предприятия се нуждаят от едно здраво общество и същевременно едно здраво общество се нуждае от успешни предприятия“. Вж. Porter, M.E./Kramer, M.R. (2006 г.): „Strategy and Society: The Link Between Competitive Advantage and Corporate Social Responsibility“. В: „Harvard Business Review“, декември 2006 г., стр. 78–93.

(9)

Вж. Европейска комисия – ГД „Предприятия“ (2007 г.): „Възможност и отговорност. Как да се подпомогнат повече малки предприятия да интегрират социални и свързани с околната среда въпроси в своята дейност“.

(10)

Вж. Perrini (2006 г.): „SMEs and CSR Theory: Evidence and Implications from an Italian Perspective. В: „Journal of Business Ethics“, том 67, стр. 305–316. Статията, като се основава на примера на Италия, подчертава необходимостта от диференциран подход към КСО, който в случая на МСП би могъл да се основава на концепцията за „социален капитал“, а не на класическите принципи на „теорията за заинтересованите страни“. По въпроса вж. също: Morsing, M./Perrini, F. (2009): „CSR in SMEs: do SMEs matter for the CSR agenda?“ В: „Business Ethics“, том 18, издание 1.

(11)

Вж. MacGregor, S./Fontrodona, J. (2011): „Strategic CSR for SMEs: paradox or possibility?“. В: „Universia Business Review“.


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси(*) (15.1.2013)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно корпоративната социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж

(2012/2098(INI))

Докладчик по становище(*): Richard Howitt

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 50 от Правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че настоящата световна икономическа криза възникна поради съществени грешки по отношение на прозрачността, отчетността, отговорността, както и поради краткосрочност на перспективите и че ЕС е длъжен да гарантира, че всички са си взели поука от това; приветства намерението на Комисията да проведе проучвания на Евробарометър относно доверието в бизнеса; призовава резултатите от проучванията да бъдат цялостно разисквани и всички заинтересовани страни да предприемат действия съобразно тях; изразява силна подкрепа за корпоративната социална отговорност (КСО) и счита, че КСО, ако се прилага правилно и се практикува от всички дружества, не само от по-големите предприятия, може да даде голям принос за възстановяването на загубеното доверие, което е необходимо за устойчивото икономическо възстановяване и може да смекчи социалните последици от икономическата криза; отбелязва, че когато бизнесът поема отговорност към обществото, околната среда и служителите, се създава положение, при което всички печелят, което служи за разширяване на основата на доверието, необходимо за икономически успех; счита, че превръщането на КСО в част от устойчива бизнес стратегия е в интерес на бизнеса и на обществото като цяло; изтъква, че много предприятия – по-специално малките и средните предприятия (МСП) дават отличен пример в тази област;

2.  счита, че докато съвместното регулиране и саморегулирането не могат да бъдат заместители за подходящото секторно регулиране, когато такова е необходимо, например във връзка със социалните и екологичните изисквания, трудовите практики и практики в областта на заетостта, правата на човека или във всяка област, обхваната от КСО, те могат да подкрепят съществуващите частни и доброволни КСО инициативи като установят минимални принципи, гарантирайки по този начин последователност, същественост, принос от много заинтересовани участници и прозрачност, и като улесняват създаването на агенции за екологичен и социален рейтинг, специализирани в областта на КСО; подчертава, че всяка форма на КСО, основана на саморегулиране и самоорганизация на пазара трябва да включва разпоредба за „достъп до правни средства за защита“ в съответствие с „третия стълб“ от Ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека; отбелязва в същото време, че публичната администрация следва да окаже подкрепа чрез създаване на подходящи условия – и като осигури подходящи средства и инструменти, като например система от стимули – за сътрудничество в областта на КСО; счита, че филантропските дейности на бизнеса, по принцип, трябва да бъдат доброволни;

3.  счита, че е изключително важно да бъдат взети мерки, за да се гарантира предоставянето на услуги по подходящ начин, и за да се осигури спазването на принципите на лоялната конкуренция в рамките на единния пазар; съответно предлага социалните критерии заедно с клаузите на МОТ да бъдат въведени в договорите за възлагане на поръчки като съществено условие и при възможно най-голяма прозрачност, като по този начин се запазва полезната социална стойност на дейностите в рамките на КСО; подчертава, че това може да насърчи и стремежа към по-целесъобразна и ефективна дейност в областта на КСО в рамките на промишлените сектори;.

4.  отхвърля твърдението, че малките предприятия носят по-малка отговорност от големите, просто защото нямат отделна инфраструктура за КСО; счита, че за да се вземат предвид нуждите на малките предприятия, трябва да се определят осезаеми прагове във всички нови законодателни предложения, свързани с КСО, които предстои да бъдат внесени; призовава въпреки това за европейско действие, което да се опре на опита на Италия, която разчита на регионални търговски камари, и на опита на Франция, която е съсредоточена върху своите спестовни банки (Cordé Initiative), за да обедини малкия бизнес по място или по сектор, с цел изграждане на осведоменост и видимост за приноса на малкия бизнес;

5.  приветства намерението на Комисията да стартира „Общност за обмяна на практики“ за КСО и социални дейности от страна на бизнеса; счита, че това трябва да е в допълнение към кодекса за добри практики за съвместно регулиране и саморегулиране, позволяващ на всички заинтересовани страни да се включат в процес на съвместно учене, с цел да подобрят и засилят ефективността и отчетността на дейностите, в които участват множество заинтересовани страни;

6.  изразява становище, че прозрачността и достоверността на дейностите в областта на КСО биха могли да се гарантират, ако бъдат създадени минимални стандарти; отбелязва, че при всички случаи минималните стандарти в тази област следва да обхващат участието на представители на служителите и профсъюзите, както и на други заинтересовани страни с оглед на съдържание, принудително изпълнение, мониторинг, участие на веригата на добавената стойност и независим преглед на съответствието със самоналожените задължения;

7.  одобрява намерението на Комисията да внесе предложение относно „разпространението на нефинансова информация“ от бизнеса, което ще позволи на ЕС да насърчава европейския бизнес да прилага Ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека(1) и „Глобалния договор“ на ООН; приветства факта, че това предложение се основава на широкообхватни публични консултации, както и на серия работни срещи със съответните заинтересовани страни; подчертава, че употребата на термина „нефинансова“ следва да не прикрива реалните финансови последствия върху бизнеса от гледна точка на социални и екологични въздействия, както и от влиянието на сферата, свързана с правата на човека; изтъква, че въздействието на действията и социалния ангажимент на бизнеса могат също да бъдат измерени от финансова гледна точка; призовава за предложение, което да постави ЕС в основата на много актуални международни инициативи относно корпоративната отчетност във връзка с устойчивостта и което изцяло да съответства на целта за извършване на интегрирано отчитане, понастоящем разработено от Съвета по международно интегрирано отчитане, световната норма до края на десетилетието; подчертава обаче, че нито едно от избраните решения не трябва да създава прекомерна административна тежест, особено що се отнася до МСП; счита, че филантропските дейности на бизнеса не следва да генерират бюрокрация и разходи, които могат да изложат на опасност доброволните им ангажименти; приветства целта за разкриване на нарушения на правата на човека и престъпни схеми, и настоятелно призовава държавите да наказват подобни дейности с най-голяма строгост;

8.  призовава Комисията, в контекста на Директивата за нелоялните търговски практики, да разгледа въпроса за подвеждащи форми на маркетинг във връзка със социалните последици и въздействието върху околната среда на дейността на дружествата;

9.  осъжда категорично корпоративната корупция и укриването на данъци, но поддържа становището, че Комисията следва да прави по ясно разграничение между 1) филантропски дейности, 2) социални дейности от страна на бизнеса и 3) антисоциални дейности от страна на бизнеса, като пример за последните е използването на принудителен детски труд; остро осъжда антисоциалните дейности от страна на бизнеса и счита, че трябва да се окаже по-голям натиск върху държавите да въведат международните стандарти в националното си законодателство и да прилагат подобно законодателство; отхвърля обаче отправянето на упреци към бизнеса като цяло въз основа на нелоялни практики и нарушения на закона от страна само на няколко дружества; счита, че докато дружествата имат задължение да се произнасят по публични въпроси, будещи загриженост, включително правата на човека, техните лобистки дейности трябва да бъдат напълно прозрачни и да спазват демократичните принципи; подчертава важността на предлагането на специално обучение в областта на КСО в университетите и в училищата по бизнес и мениджмънт;

10. подчертава, че строгото спазване на правата на човека, осигуряването на дължима грижа и прозрачността трябва да бъдат поддържани, за да се гарантира КСО по цялата верига на доставки, да се измерват характеристиките на европейския бизнес от гледна точка на устойчивостта и да се води борба срещу избягването на данъци и незаконните парични потоци; изтъква, че текущите парламентарни разисквания относно акта на ЕС за прозрачност на добивната и дърводобивната промишленост (2011/0307(COD)), прегледът на директивата срещу изпирането на пари и обявеният проект на законодателен акт за докладването на нефинансова информация осигуряват възможности за подобряване на прозрачността на дружествата с тази цел;

11. подчертава, че корпоративната отговорност не трябва да бъде сведена до маркетингов инструмент, а че единственият начин да бъде развита в пълна степен е КСО да бъде заложена в цялостната бизнес стратегия на дадено дружество и да бъде прилагана и превръщана в реалност в ежедневната дейност на дружеството и неговата финансова стратегия; би приветствал връзка между добрата корпоративна отговорност и доброто корпоративно управление; счита, че Комисията следва да насърчава дружествата да вземат решение за стратегия за КСО на равнище управителен съвет; призовава Комисията и държавите членки да въведат кодекси за отговорно корпоративно планиране и управление на ресурсите, които отразяват важността на отговорността за всички в дружеството и които установяват силната връзка между показателите на дружеството от гледна точка на околна среда, права на човека и от социална гледна точка и неговите финансови резултати;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

14.1.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

37

6

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Jean-Luc Bennahmias, Phil Bennion, Pervenche Berès, Vilija Blinkevičiūtė, Philippe Boulland, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Minodora Cliveti, Emer Costello, Frédéric Daerden, Karima Delli, Sari Essayah, Thomas Händel, Marian Harkin, Nadja Hirsch, Martin Kastler, Ádám Kósa, Jean Lambert, Patrick Le Hyaric, Veronica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Siiri Oviir, Konstantinos Poupakis, Sylvana Rapti, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu, Andrea Zanoni, Inês Cristina Zuber

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Georges Bach, Malika Benarab-Attou, Richard Howitt, Anthea McIntyre, Ria Oomen-Ruijten, Antigoni Papadopoulou, Evelyn Regner, Csaba Sógor

(1)

Доклад на специалния представител на генералния секретар по въпроса за правата на човека и транснационалните корпорации и други стопански предприятия, John Ruggie: Ръководни принципи за бизнес и права на човека: прилагане на рамката на ООНУтвърждаване, спазване и правни средства за защита“, 21 март 2011 г.


СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (5.12.2012)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно корпоративната социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж

(2012/2098(INI))

Докладчик по становище: Andrzej Grzyb

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства факта, че новото определение, установено в съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г. относно корпоративната социална отговорност (КСО), подчертава, че спазването на приложимото законодателство и колективните трудови договори представлява предпоставка за отговорни действия и конкретизира необходимата рамка за корпоративната отговорност чрез изискването за интегриране на „социалните въпроси и въпросите на околната среда, етиката, правата на човека и потребителите“ в операциите и в основната стратегия на предприятията, в тясно сътрудничество със заинтересованите страни; отново заявява, че КСО трябва да обхваща и дейността на предприятията спрямо и в трети държави;

2.  приветства усилията на Европейския съюз и на неговите държави членки да приведат в съответствие своите политики с актуализираните през 2011 г. Насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия, както и с Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека(1) и подчертава, че тези усилия, особено в областта на глобалните стопански дейности, все още не са равнозначни на цялостен ангажимент за спазване и преразглеждане на съответните екологични и социални стандарти и стандарти за правата на човека;

3.  изтъква колко е важно да се вземе под внимание цялата верига на снабдяване при оценяването на спазването от страна на дадено предприятие на изискванията за социална отговорност; счита, че е от съществено значение да се определят ефективни и прозрачни показатели, които да позволяват извършването на оценка на точното въздействие на дейностите на предприятията от системна гледна точка;

4.  настоява всички 27 държави членки да ускорят преразглеждането на своите национални планове за действие относно корпоративната социална отговорност, както и разработването на национални планове, прилагащи съответните насоки на ОИСР и ръководни принципи на ООН, които следва да бъдат финализирани най-късно до декември 2013 г.; счита, че държавите членки следва да гарантират, че тези планове се изготвят с участието на всички съответни заинтересовани страни, включително НПО, гражданското общество, профсъюзите, организациите на работодателите и националните институции за правата на човека (НИПЧ); призовава ЕС да улесни извличането на поуки от опита на държавите членки, които понастоящем провеждат този процес; насърчава държавите членки да вземат пример от насоките, съдържащи се в стандарта ISO 26000, от последната версия на насоките на Глобалната инициатива за отчетност и от насоките, разработени от Европейската група на националните институции за правата на човека;

5.  подчертава, че КСО на предприятията както в рамките на ЕС, така и в трети държави следва да обхване също така области като организацията на труда, качеството на заетостта, равните възможности, социалното приобщаване, борбата срещу дискриминацията и постоянното обучение;

6.  призовава за по-голяма съгласуваност между политиките на равнище ЕС чрез привеждането на възлагането на обществени поръчки, експортното кредитиране, доброто управление, конкуренцията, развитието, търговията, инвестициите и другите политики и споразумения в съответствие с международните стандарти за правата на човека, социалните и екологичните стандарти, установени в съответните насоки и принципи на ОИСР и ООН; във връзка с това призовава за сътрудничество с органите, представляващи работниците, работодателите и потребителите, като същевременно се ползват съответните консултации на НИПЧ, като например представянето на Европейската група на националните институции за правата на човека пред комисията относно правата на човека и обществените поръчки; призовава за съдържателни и подходящи оценки на въздействието на законодателни предложения за потенциални несъответствия с ръководните принципи на ООН и настоява за координиране с работната група на ООН за бизнеса и правата на човека с цел да се избегнат коренно различни и непоследователни тълкувания на тези ръководни принципи; припомня, като същевременно признава значението на рамката на ООН относно правата на човека за КСО, важността на Хартата на основните права на Европейския съюз, включително на член 16 от нея, който гарантира основното право на стопанска инициатива — право, което следва да бъде взето надлежно предвид и да служи като отправна точка в подкрепа на политиките за КСО в ЕС; подчертава, че е важно да се намери баланс между свободата на стопанска инициатива и другите права, гарантирани от Хартата, както и международно признати принципи и насоки за КСО; във връзка с това приветства усилията на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) за събиране на доказателства и експертен опит относно съществуването и тълкуването на свободата на стопанска инициатива;

7.  поема ангажимент да продължи непрекъснато да увеличава своите очаквания, че институциите и длъжностните лица на ЕС, включително специалният представител на ЕС по правата на човека, както и специалните представители на ЕС за отделни държави и региони, полагат усилия социалните и екологичните стандарти, както и стандартите за правата на човека да заемат важно място във всички външни отношения и действия на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да провеждат оценки на въздействието върху основните права преди сключването и по време на оценката на многостранни и двустранни споразумения за търговия и инвестиции и при предоставянето на помощ за развитие и да гарантират, че тези права се спазват;

8.  признава, че националните институции за правата на човека, които са в съответствие с принципите от Париж, се намират в добро положение да предоставят подкрепа за прилагането на ръководните принципи на ООН и да улесняват, и дори да гарантират, достъпа до правни средства за защита; призовава ЕС и неговите държави членки да признаят националните институции за правата на човека, наред с предприятията и органите, представляващи работниците, работодателите и потребителите, като важни партньори за лансирането на програмата за правата на човека и бизнеса, за развиване на връзки между предприятията, държавата и гражданското общество и за насърчаване на международно признати социални и екологични стандарти и насоки, както и на такива в областта на правата на човека; в този контекст призовава държавите членки да укрепят и, ако е необходимо, да разширят мандатите на НИПЧ с цел те да станат по-ефективни или ако не съществуват НИПЧ, които са в съответствие с принципите от Париж, да предприемат стъпки за тяхното създаване, и призовава ЕС да разработи подходяща стратегическа подкрепа; поема ангажимент да установи редовна ежегодна размяна на мнения с НИПЧ в рамките на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и/или на подкомисията по правата на човека, като се надгражда на опита от размяната на мнения на подкомисията по правата на човека относно „Срещата на високо равнище между ЕС и омбудсманите от източното партньорство през 2011 г.“ и да допълни тези размени на мнения с целенасочени семинари в областта на правата на човека и бизнеса;

9.  приветства приемането на 14 юни 2012 г. на Препоръка № 202 относно националните минимални равнища на социална закрила от страна на Международната организация на труда; поема ангажимент да включи въпроса относно правата на човека и КСО в дневния ред на предстоящите срещи на ЕС с трети държави, особено с тези, с които ЕС има специални отношения; призовава КСО да бъде включена в договорните отношения на ЕС с трети държави и изисква, ако е необходимо, да се извърши писмен превод на ръководните принципи на ООН, като се използва капацитетът на ЕП или на другите институции на ЕС;

10. призовава ЕС, и по-специално Комисията, да гарантира, че финансовите инструменти, включително Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), разглеждат НИПЧ, които са в съответствие с принципите от Париж, като ключови партньори за постигането на своите цели, и да им оказва подкрепа за ефективното използване на тяхното уникално положение и експертния им опит в областта на правата на човека с цел създаване на пространство за диалог между различните заинтересовани страни, включително държавни органи, гражданското общество и бизнеса, като за тази цел:

(1) да гарантира, че въпросът относно КСО и правата на човека присъства сред приоритетите на отделните финансови инструменти съгласно новата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г.; и

(2) да разработи специфична подкрепа съгласно ЕИДПЧ за обучение и цялостно изграждане на капацитет в областта на КСО и правата на човека за организации на гражданското общество, НИПЧ, защитници на правата на човека, профсъюзи, както и други организации за правата на човека;

11. настоява, че с цел да се гарантира, че прилагането на новата стратегия на ЕС за КСО насърчава интересите на обществото в цялото му многообразие, зачитането на правата на човека и курс към устойчиво и приобщаващо възстановяване и напредък, насоките на ЕС относно оповестяването на нефинансова информация (включително на информация относно околната среда, социалната сфера и управлението) от страна на дружества трябва да гарантират прозрачност чрез осигуряването на ясна, недвусмислена, обща и предварително установена рамка, позоваваща се конкретно на правата на човека, която е изцяло в съответствие с насоките и принципите на ОИСР и ООН и се базира на обективни показатели, които се отнасят до: равенство между жените и мъжете, включително въпроси като например разликите в заплащането между половете и дела на жените, заемащи ръководни длъжности; заплатите на младите хора; възможността работниците да се сдружават в профсъюзи и да водят колективни преговори; ефективни гаранции за безопасност на работното място; както и уврежданията;

12. призовава ЕС да разгледа разликите във вътрешния капацитет и експертен опит чрез прилагането на важни програми за обучение в областта на правата на човека и бизнеса във всички институции на ЕС и във всички области на политиките на ЕС;

13. отново отправя своя призив към ЕС и неговите държави членки за подобряване на прилагането на съществуващото законодателство, разглеждащо въпроси относно КСО и правата на човека, както и за разработване на допълнителни решения, целящи установяване на равнопоставени условия на конкуренция за националните стопански предприятия и тези от трети държави, с цел борба със социалния дъмпинг;

14. призовава за стандарти за надлежна проверка на правата на човека и на веригата на доставки на равнище ЕС, които, наред с другото, отговарят на изискванията, определени в Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони, като разглеждат, наред с други въпроси, области със значителен потенциал за отрицателно или положително въздействие върху правата на човека, като например глобални и местни вериги на доставки, полезни изкопаеми от зони на конфликт, възлагане на подизпълнители, заграбване на земя и региони, в които трудовото право и закрилата на работниците са недостатъчни или където се произвеждат продукти, които са опасни за околната среда и здравето; приветства вече установените от ЕС програми, и по-специално програмите за правоприлагане, управление и търговия в областта на горите (FLEGT) в сферата на горското стопанство, и подкрепя частните инициативи, като инициативата за прозрачност в добивните промишлености (ИПДП);

15. отправя искане когато ЕС или неговите държави членки са партньори в бизнеса (например в контекста на възлагане на обществени поръчки, предприятия с държавна собственост, съвместни предприятия, гаранции за експортно кредитиране и мащабни проекти в трети държави), съответствието с насоките и принципите на ОИСР и ООН да бъде приоритет, като това се отразява в специфични клаузи, носещи последици за дружествата, които явно нарушават социалните и екологичните стандарти и стандартите за правата на човека; препоръчва предвидената „Платформа на ЕС за външно сътрудничество и развитие“ да участва при определянето на условия, предназначени да подобрят качеството и ефективността на външното сътрудничество на ЕС чрез съчетаване на механизми и финансови инструменти , както и да играе роля за насърчаване на сътрудничеството и координацията между ЕС, финансовите институции и други заинтересовани страни в тази област;

16. подчертава значението на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“ и счита, че трите й стълба — отговорността на държавата да предоставя защита срещу нарушенията на правата на човека, корпоративната отговорност за зачитане на правата на човека и необходимостта от по-ефективен достъп до правни средства за защита, следва да бъдат подкрепени от подходящи мерки, които да способстват за тяхното прилагане;

17. подчертава, че предвид размера на дела им в международната търговия европейските дружества, техните дъщерни предприятия и подизпълнители играят основна роля за насърчаването и разпространението на социалните и трудовите стандарти по света; признава, че жалби срещу дружества на ЕС, които извършват дейност в чужбина, често се разрешават много по-ефективно на място; препоръчва националните контактни точки на ОИСР като установени в държавите механизми, нямащи правна сила, които могат да посредничат в широк кръг от спорове в областта на бизнеса и правата на човека; при все това призовава за полагане на повече усилия от страна на дружествата при разработване на механизми за подаване на жалби, които са в съответствие с критериите за ефективност, изложени в ръководните принципи на ООН, и за допълнителни авторитетни насоки, които да бъдат търсени в международно признати принципи и насоки, по-специално наскоро актуализираните Насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия, 10-те принципа на Глобалния договор на ООН, стандарта ISO 26000 с насоки относно социалната отговорност, както и Тристранната декларация на МОТ за принципите относно мултинационалните предприятия и социалната политика;

18. приветства намерението на Комисията да измени разпоредбите на международното частно право, съдържащи се в Регламента „Брюксел I“, и по-специално въвеждането на принципа „forum necessitatis“; подчертава необходимостта от допълнително разработване на ефективен достъп до правни средства за защита на жертвите на нарушения на правата на човека вследствие на корпоративни действия извън ЕС посредством реформи на регламентите „Брюксел I“ и „Рим II“; призовава за ефективни мерки за премахване на съществуващите пречки пред правосъдието, например прекомерни разходи за искове, посредством инициативи като например разработването на минимални стандарти за колективна защита и решения на проблема за „правосубектност с автономен статут“ за дружествата;

19. призовава за разработване на по-ефективни стандарти за прозрачност и отчетност за технологичните дружества в ЕС във връзка с износа на технологии, които могат да се използват за нарушаване на правата на човека или за действия срещу интересите на ЕС в областта на сигурността;

20. приветства желанието на Комисията да повдигне въпроса за КСО в контекста на разширяването; изразява обаче разочарование, че този въпрос не е конкретно разгледан в рамките на преговорите за присъединяване със страните кандидатки и не е посочен в съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2012—2013 г.“ (COM(2012)0600);

21. приветства намерението на Комисията да работи за застъпване в световен мащаб, международни насоки и допълнително законодателство с цел да се гарантира, че предприятията от ЕС оказват положително въздействие в чуждестранните общества; отбелязва, че положителното въздействие на предприятията в чуждестранните общества може, наред с другото, да бъде измерено от гледна точка на достъпа на местното население до ресурси, продоволствената независимост на населението и вътрешното развитие на тези общества;

22. призовава за прилагане на принципа за осведоменост относно крайния потребител („know your end user“), за да се предотвратят нарушения на правата на човека нагоре или надолу по производствената и пазарната верига.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

3.12.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

42

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Sir Robert Atkins, Arnaud Danjean, Marietta Giannakou, Andrzej Grzyb, Anna Ibrisagic, Liisa Jaakonsaari, Anneli Jäätteenmäki, Jelko Kacin, Tunne Kelam, Nicole Kiil-Nielsen, Евгени Кирилов, Maria Eleni Koppa, Андрей Ковачев, Paweł Robert Kowal, Eduard Kukan, Alexander Graf Lambsdorff, Krzysztof Lisek, Mario Mauro, Francisco José Millán Mon, María Muñiz De Urquiza, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Raimon Obiols, Ria Oomen-Ruijten, Pier Antonio Panzeri, Alojz Peterle, Bernd Posselt, Cristian Dan Preda, Tokia Saïfi, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jacek Saryusz-Wolski, György Schöpflin, Werner Schulz, Marek Siwiec, Charles Tannock, Кристиан Вигенин, Sir Graham Watson

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Laima Liucija Andrikienė, Marije Cornelissen, Elisabeth Jeggle, Agnès Le Brun, Marietje Schaake, Helmut Scholz

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Lara Comi, Danuta Jazłowiecka, Giovanni La Via

(1)

Съвет на ООН по правата на човека, 17-а сесия, 21 март 2011 г., доклад на специалния представител на генералния секретар по въпроса за правата на човека и транснационалните корпорации и други стопански предприятия, John Ruggie: „Ръководни принципи за бизнеса и правата на човека: прилагане на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“ (A/HRC/17/31) (наричани по-нататък: „ръководни принципи на ООН“).


СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (6.12.2012)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно корпоративната социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж

(2012/2098(INI))

Докладчик по становище: Catherine Grèze

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че поради разнородността на понятието „корпоративна социална отговорност“ (КСО), тъй като различните дружества са разработили различни стандарти относно счетоводството, одита и отчитането, е трудно да се сравнят равнищата на КСО; подчертава, че международно приетото регулиране в контекста на КСО би създало доверие и справедливост в бизнес отношенията и има предимствата на сигурността, прогресивната изпълнимост, универсалността и овластяването на заинтересованите страни;

2.  изразява съгласие с Комисията, че КСО трябва да включва правата на човека, трудовите практики и практиките на заетостта, въпросите, свързани с околната среда (напр. биологичното разнообразие, изменението на климата, ресурсната ефективност), и борбата с подкупите и корупцията, т.е. чрез добро управление в областта на данъчното облагане (а именно прозрачност, обмен на информация и лоялна данъчна конкуренция);

3.  припомня, че КСО включва широк спектър социални стандарти, но те са много слабо подчертани поради липса на установени показатели, които да позволяват да се измери социалният напредък;

4.  подчертава, че предприятията, които са се ангажирали с КСО, следва да се идентифицират лесно от инвеститорите и потребителите, за да се насърчат в усилията им;

5.  подчертава необходимостта ЕС да проучи възможността да въведе съответна марка или етикет, който да съпровожда наименованието на предприятието или на съответния продукт, така че предприятията, които са се ангажирали с КСО, да бъдат лесно разпознаваеми;

6.  посочва, че КСО е най-доброто средство за дружествата да покажат своята ангажираност, солидарност и отговорност към обществото и също така е от съществено значение за постигането на целта за съгласуваност на политиките за развитие (СПР); приветства ангажимента на Комисията за насърчаване на КСО при пълно съответствие с действащите международни насоки, включително наскоро актуализираните Насоки на ОИСР за многонационалните предприятия, десетте принципа на Глобалния договор на ООН, стандарта ISO 26000 с насоки относно социалната отговорност, Тристранната декларация на Международната организация на труда за принципите относно многонационалните предприятия и социалната политика и Ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека; въпреки това изразява съжаление, че тонът на КСО е в повечето случаи незадължителен;

7.  изразява съжаление за неосведомеността на МСП относно съществуването на Глобалния договор, с който предприятията поемат ангажимента да приведат своите дейности и стратегии в съответствие с десетте общоприети принципа относно правата на човека, труда, околната среда и борбата с корупцията;

8.  подчертава, че Глобалният договор на ООН и стандартът ISO 26000 не са достатъчно пригодени към потребностите на МСП, което прави цялата идея за КСО по-неефективна в ЕС;

9.  подчертава необходимостта да се обмисли на европейско и национално равнище как данъчните стимули биха могли да насърчат КСО сред по-голям брой предприятия;

10. подчертава, че като чисто доброволен ангажимент КСО може да се окаже недостатъчна, за да се справи с вторичните ефекти в резултат от дейностите на многонационалните субекти, включително нарушенията на правата на човека и влошаването на състоянието на околната среда; отново призовава чуждестранните инвеститори и дружества, развиващи дейност в развиващите се страни, изцяло да спазват международните правнообвързващи задължения по отношение на правата на човека, стандартите в областта на околната среда и основните трудови стандарти на МОТ, както и ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека; призовава политиките в областта на КСО да включват също и специфични мерки за справяне с незаконната практика на вписване на работници в черен списък и лишаването им от достъп до заетост, което често се дължи на тяхното членство и дейности в синдикати или роля на представители по въпросите на здравеопазването и безопасността;

11. подчертава, че дружествата следва да бъдат насърчавани в прилагането на практики, свързани с КСО, и че дружествата, които вече са приложили такива практики, следва да се насърчават в осъществяването на целите на КСО; изисква от Комисията да обмисли стимули, като например даването на предимство във възлагането на обществени поръчки на ЕС, с цел дружествата да видят в КСО възможност, а не заплаха;

12. подчертава, че КСО следва да доведе до ясни ангажименти за зачитане на правата, защитата и благосъстоянието на работниците, с показатели за изпълнението и ясни критерии за измерване на подобренията, и че следва да се предвидят механизми за обективен, приобщаващ и прозрачен мониторинг и ефективна отчетност и принудително изпълнение с цел справяне със случаите на неспазване, включително по-отворена и ясна процедура за подаване и разглеждане на жалби и за предприемане на разследване, когато е необходимо;

13. отново заявява, че КСО следва да се прилага за всички предприятия, за да се създадат справедливи и равнопоставени условия; изтъква обаче, че начинът, по който добивната промишленост осъществява дейност в развиващите се държави, изисква да се отиде отвъд доброволния подход; подчертава, че инвестициите от петролната промишленост в Нигерия са добър пример за ограниченията на КСО във вида в който се прилага понастоящем, когато дружествата не са успели да предприемат инициативи за КСО с цел създаване на устойчиви бизнес практики или да допринесат за развитието на приемащите ги държави; решително подкрепя законодателното предложение за отчитане по държави, основано на стандартите на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП), отчитане относно продажбите и печалбите, както и относно данъците и приходите, с цел възпиране на корупцията и предотвратяване на избягването на данъчно облагане; призовава европейските добивни предприятия, развиващи дейност в развиващите се страни, да изиграят ролята на модел за социална отговорност и насърчаване на достойни условия на труд;

14. призовава Комисията да предприеме допълнителни инициативи с цел отключване и засилване на потенциала на КСО в борбата с изменението на климата (чрез обвързването й с ресурсната и енергийната ефективност), например в процесите на закупуване на суровини от дружествата;

15. изтъква, че КСО следва да важи за цялата световна верига на доставки, включително на всички нива на подизпълнение и независимо дали за доставката на стоки, работници или услуги, че следва да включва разпоредби за разширяване на защитата, така че да обхваща и работниците мигранти, предоставяните от агенции работници и командированите работници, и че следва да се основава на справедливо заплащане и достойни условия за труд и да гарантира правата и свободите на синдикатите; счита, че идеята за отговорното управление на веригата на доставки трябва да се доразработи като механизъм за осъществяване на КСО;

16. счита, че за да окаже реално въздействие върху намаляването на бедността, програмата за КСО трябва да постави акцент също върху МСП, тъй като тяхното кумулативно социално и екологично въздействие е значително;

17. счита, че дружествата от ЕС следва да носят правна отговорност и че между тях и техните дъщерни дружества и организациите под техен контрол в развиващите се държави следва да се прилагат различни видове механизми за отчетност и отговорност; приветства още работата на гражданското общество на ЕС, което е активно ангажирано в повишаването на осведомеността за нарушенията, извършвани от тези дружества в чужбина;

18. настоява, че е задължение на държавата да осигури защита срещу нарушенията на правата на човека и трудовите права, включително от страна на предприятия, да държи дружествата отговорни, да отстоява свободата на сдружаване и правото на колективно преговаряне и да осигури на жертвите достъп до правосъдие; призовава Комисията да осигури ефективни меки за привеждане в действие на рамката на ООН „Защита, зачитане и обезщетяване“, предложена от Джон Раги, специален представител на ООН за бизнеса и правата на човека;

19. подчертава, че по-доброто прилагане на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека ще спомогне за постигането на целите на ЕС по отношение на конкретни въпроси, свързани с правата на човека, и на основни трудови стандарти; затова призовава ЕС да се стреми към ясна международна правна рамка относно отговорностите и задълженията на предприятията по отношение на правата на човека;

20. приветства факта, че броят на дружествата, които оповестяват информация за своите резултати по отношение на екологичните, социалните и управленските въпроси (ESG), е нараснал значително през последните години; посочва обаче, че отчитащите се дружества все още представляват само малък дял от глобалния бизнес; отбелязва, че въпреки че Директивата на ЕС за осъвременяване на отчетите (2003/51/ЕО)(1) гарантира минимално равнище на оповестяване на финансови и нефинансови ключови показатели за резултата от дейността, тя не поставя никакви изисквания по отношение на вида показатели, които да бъдат включени в годишните доклади; призовава Комисията да проучи допълнителни възможни мерки за засилване на оповестяването на ESG информация на европейско равнище;

21. подчертава, че помощта от ЕС за правителствата на трети държави при прилагането на социални и екологични разпоредби и ефективните режими на инспекция са необходимо допълнение за постигането на напредък по отношение на КСО на европейските предприятия в световен мащаб;

22. подчертава, че социално отговорните инвестиции (СОИ) са част от процеса на прилагане на КСО в инвестиционните решения; отбелязва, че понастоящем не съществува общоприето определение за СОИ, но те обикновено съчетават финансовите цели на инвеститорите с техните опасения относно социалните, екологичните и етичните въпроси и въпросите, свързани с корпоративното управление;

23. настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат допълнителни политически инициативи с цел повишаване на осведомеността и засилване на развитието на СОИ, например като вземат предвид правната формулировка за определяне на минимални стандарти за СОИ, особено в рамките на обхвата на инвестиционните и търговски споразумения на ЕС с развиващите се държави;

24. отбелязва, че КСО е механизъм, чрез който работодателите могат да подкрепят своите работници и местните общности в развиващите се държави, и че може да гарантира, че печалбите се поделят справедливо, за да се постигнат устойчиво икономическо и социално благоденствие и да се изведат повече хора от състоянието на бедност, особено във време на финансова криза; изразява съжаление, че протоколите за социална намеса в момента са само незадължителен елемент, и настоятелно призовава Комисията да ги направи обвързващи;

25. призовава за пълни и активни консултации и участие на представителни организации, включително синдикатите, в разработването, прилагането и наблюдението на процесите и структурите на предприятията по отношение на КСО, включително чрез постоянното развитие на уменията и квалификациите на работниците чрез обучение и учене през целия живот, при което работата с работодателите следва подход на истинско партньорство.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

6.12.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Thijs Berman, Michael Cashman, Nirj Deva, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Catherine Grèze, Eva Joly, Filip Kaczmarek, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Keith Taylor, Patrice Tirolien, Ivo Vajgl, Daniël van der Stoep, Anna Záborská, Iva Zanicchi

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Enrique Guerrero Salom, Cristian Dan Preda

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Ioan Enciu, Emilio Menéndez del Valle, Helmut Scholz

(1)

ОВ L 178, 17.7.2003 г., стр. 16


СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (15.01.2013)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно корпоративната социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж

(2012/2098(INI))

Докладчик по становище: Bernd Lange

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва с интерес, че Комисията започна да се позовава на корпоративната социална отговорност (КСО) в търговските споразумения на ЕС; като се има предвид важната роля, която изпълняват големите предприятия, техните дъщерни предприятия и снабдителни вериги в рамките на международната търговия, счита, че корпоративната социална и екологична отговорност следва да се превърне в измерение на търговските споразумения на ЕС в рамките на главата за устойчиво развитие”; призовава Комисията да изработи конкретни предложения за прилагане на посочените принципи на КСО в търговската политика;

2.  поема ангажимент непрекъснато да увеличава своите усилия с цел да задължи институциите и длъжностните лица на ЕС, включително специалния представител на ЕС по правата на човека, да налагат социални, екологични стандарти и стандарти за правата на човека във всички външни отношения и действия на ЕС;

3.  подчертава, че насърчаването на КСО е цел, подкрепяна от Европейския съюз, и Съюзът трябва следователно да гарантира, че неговата външна политика допринася за устойчивото развитие, както и за социалното развитие на засегнатите държави;

4.  предлага Комисията да се опира на ръководните насоки на ОИСР за мултинационални предприятия, включително на процедурата на ОИСР за подаване на жалби, при изготвянето на конкретни предложения за въвеждането на принципите на КСО;

5.  приветства всички държави–членки на ОИСР за цялостната им работа по насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, публикувани на 25 май 2011 г.; отбелязва, че 44 присъединили се правителства, представляващи всички региони на света и отговарящи за 85% от преките чуждестранни инвестиции, насърчават своите предприятия да спазват тези далновидни препоръки за отговорно стопанско поведение, независимо от региона, в който развиват дейност;

6.  изразява съгласие с тезата, че настоящите приоритети в областта на околната среда и изменението на климата, както и развитието на глобални производствени вериги налагат концепцията да има по-широк обхват отколкото се предполагаше първоначално; следователно счита за необходимо да се формулира актуализирана концепция за КСО, свързана с трудовите права и правата на човека, както и с въпроси на заетостта, опазването на околната среда, загрижеността относно изменението на климата, и с предотвратяването на корупцията и укриването на данъци;

7.  настоява да се изисква от всички развиващи дейност в трети държави европейски предприятия, които осигуряват заетост на над 1000 души да прилагат ръководните насоки на ОИСР за мултинационални предприятия от 1 януари 2014 г.;

8.  изисква от Комисията да включи задължителна клауза относно КСО във всички подписвани от ЕС двустранни търговски и инвестиционни споразумения, която да се основава на принципите на КСО, определени на международно равнище, в която ударението да е поставено върху устойчивото развитие и доброто управление, и която ясно д се фокусира върху правата на човека, достойния труд, трудовите стандарти, свободата на сдружаване, колективното договаряне и други социални съображения, по-конкретно актуализираните през 2010 г. насоки на ОИСР; предлага тази клауза да хармонизира съществуващите стандарти и концепции, с цел да гарантира съвместимост и справедливост, и да съдържа мерки за наблюдение на посочените принципи на равнище на ЕС и за прилагането им, както и да бъдат създадени националните точки за контакт като форуми за поставяне на въпроси по повдигнати в насоките на ОИСР проблеми, като изискването за наблюдаване на дейностите на дружествата и на дъщерните им дружества и снабдителни вериги, и изискването за осъществяване на надлежна проверка;

9.  призовава Комисията да гарантира, че всички дружества, действащи в рамките на единния пазар, включително транснационалните корпорации, чиито дъщерни предприятия или снабдителни вериги са разположени в ЕС, изпълняват своите законови задължения както на национално равнище, така и на равнището на ЕС, за да се гарантира справедлива конкуренция и да се извлекат максимални ползи за потребителите в ЕС; призовава Комисията да насърчава активно отговорното стопанско поведение сред предприятията от ЕС, действащи в чужбина, като се съсредоточи по-специално върху строгото спазване на техните законови задължения, произтичащи от националното законодателство в държавата на произход или от двустранни или международни правни ангажименти, предмет на които са техните дейности, както и върху спазването на международните стандарти и правила в областите на правата на човека, труда и околната среда; за тази цел предлага на Комисията да поддържа активни връзки със своите партньори в развиващите се държави и държавите с нововъзникващи икономики, с цел обмяна на най-добри практики и опит относно начините и средствата за подобряване на стопанската среда и повишаване на осведомеността за отговорното стопанско поведение;

10. предлага правителствата на държавите членки да призоват ЕИБ да включи клауза относно КСО в своите операции;

11. призовава Комисията да въведе по-открита и ясна процедура за подаване и разглеждане на жалби относно неспазване на принципите на КСО, включително механизми за изпълнение и започване на разследване, ако е необходимо;

12. призовава Комисията да изисква от предприятията да прилагат принципите на КСО; подчертава необходимостта от подпомагане и насърчаване на разпространението на тези практики сред МСП, като разходите и бюрократични тежести се ограничат до минимум;

13. изисква от Европейската комисия да включи клауза относно КСО в споразуменията с неправителствените организации (НПО), по-специално в действията за развитие;

14. призовава Комисията да използва по-ефективно мерки, основаващи се на стимули, и да бъде по-внимателна когато осъществява наблюдение и гарантира, че транснационалните корпорации, чиито дъщерни предприятия или вериги за доставка са разположени в страни, участващи в ОСП и ОСП +, независимо дали седалището им е регистрирано в рамките на Европейския съюз, както и засегнатите държави а) спазват своите национални и международни правни задължения в областта на правата на човека, социалните и трудовите норми и правилата по отношение на околната среда, б) ангажират се действително с правата, защитата и благоденствието на своите работници и на гражданите, в) зачитат правото на сдружаване и правото на колективно договаряне и г) справят се бързо и ефективно с всяко нарушение;

15. призовава Комисията да насърчава КСО на международни форуми, като подкрепя засиленото сътрудничество между СТО и други многостранни форуми, занимаващи се с КСО, като например МОТ и ОИСР;

16. припомня, че вече съществуват както способи за съдебно решаване на спорове, така и за алтернативно решаване на търговски спорове и/или за претендиране на обезщетения за отрицателни вторични ефекти, произтичащи от безотговорна или незаконна стопанска дейност; в този смисъл призовава Комисията да положи повече усилия за подобряване на осведомеността на стопанската общност и широката общественост за тези два варианта; припомня, че Международната търговска камара (МТК) предлага услуги за разрешаване на спорове за лица, предприятия, държави, държавни организации и международни организации, търсещи алтернативи на съдебните дела, които могат да допринесат за подобряване на достъпа до правосъдие на засегнатите лица в случаите на нарушения на практиките на отговорна стопанска дейност, които са предизвикали икономически, социални и екологични вреди в ЕС и извън него;

17. призовава за наблюдение на ограничителните мерки (санкции, бойкоти, ембарго), както и на схемите за лицензиране на изделия с двойна употреба на равнище ЕС;

18. призовава за въвеждането на механизми, гарантиращи спазването на принципите на КСО не само от основното предприятие или изпълнител, възползващ се от търговското споразумение, но и от неговите подизпълнители или снабдителни вериги, участващи в доставката на стоки, работници или услуги, които по този начин осигуряват условия на равнопоставеност въз основата на справедливо заплащане и достойни условия за труд и гарантират също правата и свободите на профсъюзите;

19. призовава Комисията да подобри своя модел за извършване на оценка на въздействието върху устойчивостта, с цел той да отразява по надежден начин икономическите, социалните и екологичните последици от търговските преговори, включително за целите за смекчаване на последиците от изменението на климата; призовава Комисията да проследява търговските споразумения със страните партньори на ЕС, като извършва оценки за въздействие върху устойчивостта преди и след подписването на търговското споразумение, вземайки предвид по-специално уязвимите сектори;

20. подчертава, че след влизането в сила на Договора от Лисабон, Парламентът следва да получава изчерпателна информация относно това, по какъв начин заключенията от оценките на въздействието на споразуменията върху устойчивостта се вземат предвид при преговорите преди сключването на въпросните споразумения и кои глави от тези споразумения са изменени, с цел да се избегне евентуалното отрицателно въздействие, посочено в оценките на въздействието върху устойчивостта;

21. призовава да бъде създадена система за съдебно сътрудничество между ЕС и трети държави, подписали двустранни търговски споразумения, за да се осигури ефективен достъп до правосъдие на засегнатите от нарушения на социалното законодателство или на законодателството в областта на околната среда, или от неспазване на принципите на КСО от страна на мултинационални предприятия и техни дъщерни дружества, в държавата, в която е извършено нарушението, и за да се подкрепи създаването на международни съдебни процедури, които да гарантират, при необходимост, че нарушенията на правото от страна на дружествата, се санкционират;

22. призовава за разработване на по-ефективни стандарти за прозрачност и отчетност за технологичните дружества в ЕС, участващи в износа на технологии, които могат да се използват за нарушаване на правата на човека или по начини, противоречащи на интересите на ЕС в областта на сигурността;

23. призовава ЕСВД да гарантира, че търговските служители, работещи в посолствата на ЕС, участват редовно в обучения по въпросите на КСО, по-специално по отношение на прилагането на принципите на ООН за защита, зачитане и обезщетяване, както и че посолствата на ЕС изпълняват ролята на контактни точки по отношение на дружествата от ЕС и техните дъщерни дружества, тъй като националните контактни точки на ОИСР съществуват само в държавите, присъединили се към ОИСР, и паради това на практика са недостъпни за служителите на дружества, установени в държави, които не членуват в ОИСР;

24. призовава за извършване на оценки на въздействието върху правата на човека още във фазата на проучването и разработването на нови технологии, и призовава тези оценки да включват сценарии и съобразяване на характеристики на проекта с принципите за спазване на правата на човека;

25. подчертава, че задачата на Комисията да подобрява осведомеността относно важността на КСО и последствията от неспазването на тези принципи на корпоративно равнище трябва да се придружава със съответни мерки за осведомяване и изграждане на капацитет от страна на правителствата на държавите, в които се извършва стопанската дейност, за да се гарантира ефективно прилагането на правата в областта на КСО и правото на достъп до правосъдие;

26. призовава да се прилага принципът „опознай своя краен потребител“, за да се осигури повишен контрол и предотвратяване на нарушенията на правата на човека нагоре или надолу по снабдителната верига и по протежение на производствените или пазарните потоци;

27. подчертава, че бъдещите двустранни инвестиционни договори, подписвани от ЕС, трябва да гарантират, че е постигнато справедливо равновесие между необходимостта от защита на инвеститорите и необходимостта да се осигури държавна намеса, особено по отношение на социалните и здравни норми, и нормите в областта на околната среда;

28. отбелязва положителните стъпки, постигнати в настоящата реформа на Директивата относно прозрачността (2004/109/EG) и Директивата за счетоводството (2003/51/EG) при решаването на въпросите с КСО, като се балансира между обоснованото изискване за прозрачност и отговорност, и задължението за докладване на дружествата; призовава Комисията да гарантира, че дружествата, обхванати от посочените директиви, са длъжни редовно да представят доклади относно дейността им, свързана с КСО, в съответствие с насоките на ОИСР за многонационалните дружества, като същевременно осигуряват специални правила за МСП, които да позволят докладването от финансова и административна гледна точка;

29. подчертава, че измерение, засягащо КСО, следва да се включи в многостранните търговски споразумения и следователно призовава Комисията да подкрепи предложения в този смисъл в международните форуми, по-конкретно ОИСР и МОТ, така и в СТО в контекста на преговорите след Доха;

30. настоява бъдещите мерки в областта на КСО да включват цялата верига за формиране на стойност — от добиването на суровини до търговията и рециклирането;

31. призовава политиките в областта на КСО да бъдат включени на всички равнища на търговските споразумения с ЕС и те да включват разпоредби за разширяване на защитата спрямо работниците мигранти, работниците, наети чрез агенции и командированите работници;

32. счита, че Комисията и държавите членки следва да насърчават дружествата от ЕС да предприемат инициативи, насочени към насърчаване на КСО и обмена на добри практики с партньорите им в други държави;

33. призовава политиките в областта на КСО и основните права в областта на заетостта и профсъюзите, както и неприкосновеността на личния живот и свободата на сдружаване, да бъдат спазвани от дружествата в ЕС във всички техни дейности, независимо дали са установени в рамките на ЕС или в трети държави;

34. призовава за всеобхватни и активни консултации и участие на представителни организации, включително на профсъюзите в разработването, прилагането и наблюдението на процедурите и структурите на предприятията по отношение на КСО; призовава тези представителни организации да работят със служителите в рамките на истински подход на партньорство;

35. призовава да се увеличи и направи по-приобщаващо и прозрачно наблюдението на спазването на принципите на КСО в търговската политика на ЕС, с ясни критерии за измерване на подобренията, така че да се повиши доверието в системата;

36. отбелязва, че КСО е механизъм, чрез който работодателите могат да подкрепят своите работници и местните общности в развиващите се държави, че спазването на нормите в областите на КСО и на труда може да позволи на такива държави да се възползват допълнително от международната търговия и че КСО може да гарантира, че печалбите се поделят справедливо, за да се развие устойчива икономика и социално благоденствие и да се изведат повече хора от състоянието на бедност, особено в периоди на финансови кризи; изразява съжаление, че протоколите за социална намеса в момента са само незадължителен елемент, и настоятелно призовава Комисията да им придаде задължителен характер.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

18.12.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

24

2

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

William (The Earl of) Dartmouth, Maria Badia i Cutchet, Nora Berra, Daniel Caspary, María Auxiliadora Correa Zamora, George Sabin Cutaş, Christofer Fjellner, Yannick Jadot, Franziska Keller, Vital Moreira, Paul Murphy, Cristiana Muscardini, Niccolò Rinaldi, Helmut Scholz, Peter Šťastný, Robert Sturdy, Gianluca Susta, Henri Weber, Iuliu Winkler, Paweł Zalewski

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Salvatore Iacolino, Silvana Koch-Mehrin, Maria Eleni Koppa, Katarína Neveďalová, Marietje Schaake

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Norbert Neuser, Birgit Schnieber-Jastram, Derek Vaughan


СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (19.12.2012)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно корпоративната социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж

(2012/2098(INI))

Докладчик по становище: Morten Løkkegaard

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  насърчава ЕС да играе активна роля за повишаване на осведомеността относно потенциалния принос на предприятията за обществото чрез корпоративна социална отговорност (КСО) в областта на културата, образованието, спорта и младежта;

2.  насърчава ЕС, както и държавите членки, да предоставят конкретна информация, както и образование и обучение относно КСО, за да могат предприятията да се възползват напълно от КСО и да я прилагат в своята организационна култура;

3.  призовава държавите членки да въведат данъчни освобождавания за предприятия, които финансират доброволчески дейности и инициативи с нестопанска цел;

4.  насочва вниманието към необходимостта КСО да бъде включена в учебните планове на образователните институции на всички нива, включително бизнес училища, както и в програмите за обучение за ръководители и служители от малки и средни предприятия;

5.  насърчава държавите членки да интегрират КСО в съответните образователни програми;

6.  подчертава важността на връзката между предприятията и училищата, предоставящи гимназиално образование, и по-специално с предоставящите университетско образование и посочва ролята, която КСО може да има при получаването на практически опит от студентите по време на следването им чрез платена заетост на непълно работно време или платени стажове в предприятията;

7.  насърчава предприятията да предоставят качествени стажове със силен обучителен компонент, който да облекчава прехода между образованието и заетостта, да улеснява развитието на умения, които съответстват на пазара на труда, и да подкрепя независимостта на младите хора;

8.  насърчава предприятията да поощряват творчеството и културните проекти в рамките на техните политики, свързани с КСО, в контекста на гражданския ангажимент, както и да стимулират устойчив растеж и създаване на работни места;

9.  посочва важността на включването на малките и средните предприятия в КСО и признаването на техните постижения в тази област;

10. насърчава предприятията, в сътрудничество със социалните партньори, да информират, да обучават и да ангажират своите служители по отношение на основните социални предизвикателства, пред които е изправена Европа, по-специално в областта на икономиката, обществото, околната среда и международните отношения;

11. призовава за пропагандиране на идеята за спонсорството сред работодателите;

12. посочва важния принос, който КСО може да има за създаването на възможности за обучение и растеж, както и за формиране и насърчаване на социални позиции, граждански ангажимент, професионална етика и социална интеграция посредством активно взаимодействие с обществото, както и посредством дейности, свързващи различните поколения, като взаимното наставничество и предаването на ноу-хау между възрастни и млади хора; подчертава по-специално приноса на КСО за създаването на възможности за младите хора и за развитието на техните таланти;

13. подчертава важността на защитата на правата на човека в отношенията с държави, които не са членки на ЕС;

14. приветства европейската схема за награждаване на партньорства в областта на КСО между предприятия и други заинтересовани страни, включително образователни институции и спортни организации, като важна стъпка за повишаване на осведомеността във връзка с КСО;

15. подчертава, че социално отговорните инвестиции (СОИ) като част от процеса на прилагане на КСО в решенията за инвестиране съчетава финансовите и икономическите цели на инвеститорите със социалните, екологичните, етичните, културните и образователните проблеми;

16. насърчава държавите членки и Съюза да вземат предвид в своя дневен ред, свързан с КСО, че МСП в културните и творческите индустрии могат да имат съществено въздействие върху социалните промени и промените в околната среда посредством интегриране на отчитането на социалните фактори и включване на дългосрочни решения за борба с бедността, като дават нови импулси на пазара на труда;

17. насърчава провеждането най научни изследвания относно причините за ефективността или неефективността на различните стратегии за КСО;

18. призовава държавите членки да подпомагат и да придават по-висока стойност на доброволческите дейности, извършвани от служители и работници, и на такива, подкрепяни от работодателите, включително в контекста на КСО, както се посочва в резолюция от 12 юни 2012 г. относно признаването и насърчаването на трансграничните доброволчески дейности в ЕС(1); подчертава, че доброволческите дейности не следва по никакъв начин да влияят на заплащането или условията на труд на служителя и че доброволческите дейности и платеният труд следва да се допълват;

19. изразява убеждението си, че предприятията за културното съдържание и медийните предприятия носят корпоративна социална отговорност, като гарантират защитата на основните права на потребителите, и счита, че саморегулирането и задълбочената проверка на пакети крият риска от прехвърляне на полицейската и правоприлагащата дейност към частния сектор;

20. насърчава медийните предприятия да включат стандарти за прозрачна журналистика в своите политики за КСО, включително гаранции за защита на източниците и лицата, които подават сигнали за нередности.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

18.12.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Piotr Borys, Jean-Marie Cavada, Silvia Costa, Santiago Fisas Ayxela, Lorenzo Fontana, Mary Honeyball, Petra Kammerevert, Morten Løkkegaard, Emma McClarkin, Emilio Menéndez del Valle, Katarína Neveďalová, Doris Pack, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Marietje Schaake, Marco Scurria, Hannu Takkula, Helga Trüpel, Milan Zver

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Nadja Hirsch, Stephen Hughes, Iosif Matula, Raimon Obiols, Rui Tavares

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Leonardo Domenici

(1)

Приети текстове, P7_TA(2012)0236.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.1.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Raffaele Baldassarre, Luigi Berlinguer, Sebastian Valentin Bodu, Françoise Castex, Christian Engström, Giuseppe Gargani, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Sajjad Karim, Antonio Masip Hidalgo, Jiří Maštálka, Alajos Mészáros, Evelyn Regner, Francesco Enrico Speroni, Dimitar Stoyanov, Rebecca Taylor, Rainer Wieland, Cecilia Wikström, Tadeusz Zwiefka

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Piotr Borys, Sergio Gaetano Cofferati, Vytautas Landsbergis, Eva Lichtenberger, Dagmar Roth-Behrendt, József Szájer, Axel Voss

Правна информация - Политика за поверителност