ДОКЛАД относно европейския семестър за координация на икономическата политика: заетост и социални аспекти в рамките на годишния обзор на растежа за 2013 г.

29.1.2013 - (2012/2257(INI))

Комисия по заетост и социални въпроси
Докладчик: Veronica Lope Fontagné


Процедура : 2012/2257(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0024/2013
Внесени текстове :
A7-0024/2013
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно европейския семестър за координация на икономическата политика: заетост и социални аспекти в рамките на годишния обзор на растежа за 2013 г.

(2012/2257(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–   като взе предвид членове 9, 151 и 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–   като взе предвид членове 145, 148, 152 и член 153, параграф 5 от ДФЕС,

–   като взе предвид член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2012 г. относно Годишния обзор на растежа за 2013 г. (ГОР) (COM(2012)0750), както и приложения към него проект на съвместен доклад за заетостта,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2011 г. относно Годишния обзор на растежа за 2012 г. (ГОР) (COM(2011)0815), както и приложения към него проект на съвместен доклад за заетостта,

–   като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2012 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2012 г.[1],

–   като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2011 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики[2],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–   като взе предвид своята законодателна резолюция от 8 септември 2010 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите членки: част II на Интегрирани насоки „Европа 2020“[3],

–   като взе предвид Решение 2010/707/ЕС на Съвета от 21 октомври 2010 година относно насоки за политиките за заетост на държавите-членки[4],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

–   като взе предвид въпроса с искане за устен отговор O-000120/2012 до Комисията и свързаната с него резолюция от 14 юни 2012 г., озаглавена „Към възстановяване и създаване на работни места“[5],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г., озаглавено „Програма за нови умения и работни места: европейски принос за постигане на пълна заетост“ (COM(2010)0682)[6],

–   като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2011 г. относно Програма за нови умения и работни места[7],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване[8],

–   като взе предвид Препоръка 2008/867/ЕО на Комисията от 3 октомври 2008 г. за общи принципи за активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда[9],

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Инициатива „Възможности за младежта“ (COM(2011)0933),

–   като взе предвид въпроса с искане за устен отговор B7-0113/2012 до Комисията и свързаната с него резолюция от 24 май 2012 г. относно инициативата „Възможности за младежта“[10],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2010 г., озаглавено „Младежта в движение: инициатива за разгръщане на потенциала на младите хора с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европейския съюз“ (COM(2010)0477),

–   като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно „Младежта в движение: рамка за подобряване на системите за образование и обучение в Европа“[11],

–   като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците[12],

–   като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика[13],

–   като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите[14],

–   като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г. относно социален инвестиционен пакт като отговор на кризата[15],

–   като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.), приет от Съвета на 7 март 2011 г.,

–   като взе предвид Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно рамковото споразумение за срочна работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)[16],

–   като взе предвид Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП)[17],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по регионално развитие (A7-0024/2013),

А. като има предвид, че размерите на последствията, свързани със заетостта и социалните въпроси, са значителни и понастоящем се задълбочават под въздействието на въведената в някои държави фискална консолидация в отговор на кризата на държавния дълг, както и на ограничената парична политика в еврозоната, което се различава от предприетите мерки от други големи икономически региони и не може ефективно да се справи с кризата на държавния дълг, нито да насърчава растежа; като има предвид, че кризата оказва отрицателно въздействие върху качеството и количеството на социалните инвестиции в Европа; като има предвид, че еврозоната е в рецесия и ЕС понастоящем е единственият голям регион в света, където безработицата нараства;

Б.  като има предвид, че положението с безработицата през 2012 г. се влоши и очакванията за 2013 г. са песимистични; като има предвид, че в много държави членки сегментирането на пазара на труда продължава да нараства, дългосрочната безработица достига тревожни нива, бедността сред работещите продължава да бъде основен проблем, средните доходи на домакинствата в много държави членки намаляват и показателите сочат тенденция на повишаване на нивата и задълбочаване на формите на бедност и социално изключване, както и увеличаване на бедността сред работещите и на социалната поляризация в тези държави;

В.  като има предвид, че от 2008 г. насам безработицата нарасна значително и достигна 25 милиона безработни в ЕС, което съответства на 10,5 % от населението в работоспособна възраст; като има предвид, че само през последните дванадесет месеца броят на безработните е нараснал с 2 милиона души; като има предвид, че спадът в безработицата е по-ясно изразен в тези държави, които предприемат по-значителна фискална консолидация;

Г.  като има предвид, че положението на пазара на труда е особено критично за младите хора, независимо от тяхното образователно равнище, като те често се оказват с несигурни трудови договори и извършват неплатени стажове; като има предвид, че затрудненото положение на младите хора отчасти се дължи на несъответствието между придобитите умения и търсенето на пазара на труда, ограничената географска мобилност, преждевременното напускане на училище без получаване на квалификации, липсата на приложими умения и опит, несигурните условия на заетост, ограничените възможности за обучение и неефективните активни политики по отношение на пазара на труда;

Д. като има предвид, че в целия ЕС от петима млади хора повече от един са незаети (22,8 %), като младежката безработица надвишава 50 % в някои държави членки; като има предвид, че повече от 7 милиона европейски граждани на възраст под 25 години не участват във форма на заетост, образование или обучение (т.нар. група NEET); като има предвид, че тези цифри продължават да нарастват и съществува риск от загуба на цяло поколение; като има предвид, че цената на бездействието по отношение на младите хора, които не участват във форма на заетост, образование или обучение (NEET), се изчислява на 153 млрд. евро в целия ЕС;

Е.  като има предвид, че след заседанието на Европейския съвет от 30 януари 2012 г., като част от инициативата „Възможности за младежта“, Комисията призова държавите членки да разработят и приложат всеобхватни инициативи за заетост, образование и умения на младите хора, както и да изготвят планове за заетост на младите хора в рамките на националните си програми за реформи; като има предвид обаче, че тези инициативи все още не са представени в повечето държави членки;

Ж. като има предвид, че хората на близка до пенсионната възраст, трайно безработните, работниците от държави извън ЕС и нискоквалифицираните лица също са сред най-тежко засегнатите от кризата;

З.  като има предвид, че следва да бъдат предприети необходимите реформи, за да се гарантира устойчивостта на пенсионните системи; като има предвид, че в този контекст има възможност за увеличаване на действителната пенсионна възраст, без да се повишават задължително навършените години за пенсиониране, като се намали броят на хората, които напускат по-рано пазара на труда; като има предвид, че за успешното увеличаване на действителната пенсионна възраст е необходимо реформите в пенсионните системи да бъдат придружавани от политики, които да създават възможности за заетост за по-възрастните работници и достъп до учене през целия живот, както и да бъдат въвеждани политики за данъчни облекчения, които да предоставят стимули за по-дълго оставане на работа, и да се осигури подкрепа за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве;

И. като има предвид, че през второто тримесечие на 2012 г. дългосрочната безработица е достигнала тревожни нива, като цифрите показват, че 11,1 милиона безработни европейски граждани са били без работа в продължение на повече от 12 месеца, което възлиза на 4,6 % от активното население; като има предвид, че вероятността безработните лица да си намерят работа е намаляла в повечето държави членки, особено в тези, въвели значителни мерки за фискална консолидация;

Й. като има предвид, че в ЕС—27 приблизително 120 милиона души са застрашени от социално изключване, тъй като се намират в повишен риск от бедност, страдат от тежки материални лишения или живеят в домакинства, в които броят на работещите е много малък;

К. като има предвид, че в почти всички държави членки разходите за социална закрила са намалели, и като има предвид, че Комитетът за социална закрила (КСЗ) предупреждава за увеличаване на броя на хората, изложени на риск от бедност поради ниски доходи, както и за повишаване на бедността сред децата, на тежките материални лишения и на социалното изключване поради ефекта на мерките за фискална консолидация;

Л. като има предвид, че постигането на растеж и високо ниво на заетост е необходимо за възстановяването на икономиката, за фискалната консолидация и за устойчивостта на социалната държава и публичните финанси в дългосрочен план;

М. като има предвид, че целенасочените социални инвестиции следва да представляват значителна част от отговора на държавите членки на кризата, тъй като те са ключови за постигане на целите за заетост, социалните и свързаните с образованието цели на стратегията „Европа 2020“;

Н. като има предвид, че на 30 януари 2012 г. Европейският съвет заяви, че „растежът и заетостта ще се възстановят само ако прилагаме последователен подход на широка основа, който съчетава разумна фискална консолидация, запазваща инвестициите в бъдещ растеж, стабилни макроикономически политики и стратегия за активна заетост, без да се нарушава социалното сближаване“;

О. като има предвид, че фискалната консолидация трябва да продължи с оглед на високите нива на дълга и дългосрочните предизвикателства към публичните финанси, но при надлежно отчитане на факта, че това трябва да бъде цел в средносрочен и дългосрочен план; като има предвид, че фискалната консолидация може да има отрицателни последици върху растежа и заетостта в краткосрочен план, особено в държави в рецесия или с минимални темпове на растеж, което излага на риск потенциала за бъдещ растеж и създаване на работни места; като има предвид, че следователно фискалната консолидация трябва да се управлява по благоприятстващ растежа начин, така че да не вреди на потенциала за растеж на икономиката и на способността ѝ да създава работни места или на социалната ѝ структура;

П. като има предвид, че напрежението на финансовите пазари продължава да бъде високо и преобладават несъответствията в достъпа до финансиране между държавите членки; като има предвид, че рисковете, носещи високи премии, увеличават необосновано тежестите на държавния дълг, като налагат необходимост от засилена фискална консолидация, задълбочават кризата и по този начин възпрепятстват растежа и създаването на работни места;

Р.  като има предвид, че въпреки неотложното положение Европейският съюз изостава по отношение на почти всички цели на стратегията „Европа 2020“, а напредъкът в държавите членки по отношение на осъществяването на целите на стратегията „Европа 2020“ не отговаря на очакванията; като има предвид, че установените в националните програми за реформи през 2012 г. ангажименти не са достатъчни, за да отговорят на повечето цели на равнището на ЕС;

С. като има предвид, че инвестициите в образование и обучение, научни изследвания и иновации — основни области на икономически растеж и създаване на работни места — са все още по-малки в ЕС, отколкото в главните му икономически партньори и конкуренти на други места по света; като има предвид, че продуктивните инвестиции в тези области са от съществено значение за устойчив изход от кризата, а също така и за консолидиране на икономиката на ЕС по пътя на конкурентоспособността и производителността;

Т.  като има предвид, че аспектите, свързани с пола, са ключови за постигане на водещите цели на стратегията „Европа 2020“, тъй като жените представляват най-големия резерв от все още неизползвана работна сила; като има предвид че жените са по-голямата част от тези, които живеят в бедност в ЕС; като има предвид, че съкращенията на обществените услуги, като например грижите за децата и за други лица на тяхна издръжка, ще има отрицателен ефект върху жените и следователно върху способността им да участват на пазара на труда; като има предвид, че поради това е необходимо да се обърне конкретно внимание на интегрирането на принципа за равенството между половете и на специалните политики, насочени към жените, през целия период на европейския семестър; като има предвид, че установената в закона пенсионна възраст на жените трябва да бъде приведена в съответствие с тази на мъжете;

У. като има предвид, че е необходимо да се гарантира по-голямо взаимодействие между заетостта, социалните и икономическите политики в контекста на европейския семестър, както се посочва в членове 121 и 148 от ДФЕС;

Ф. като има предвид, че е от съществено значение да се насърчава демократичната отчетност, съпричастността и законността на всички участници в европейския семестър; като има предвид, че важна част от това е участието на Европейския парламент по подходящ начин;

Х. като има предвид, че националните парламенти са представителите и гарантите на правата, придобити и делегирани от гражданите; като има предвид, че прерогативите на националните парламенти следва да се зачитат напълно при въвеждането на европейския семестър;

Основни послания с оглед на пролетното заседание на Европейския съвет

1.  настоятелно призовава Европейския съвет да гарантира, че следните послания са част от неговите насоки в областта на политиките за европейския семестър през 2013 г., и предоставя мандат на своя председател да защитава тази позиция по време на пролетното заседание на Европейския съвет на 14—15 март 2013 г.; по-конкретно се позовава на специфичните препоръки, които да бъдат приети от Европейския съвет в насоките му в областта на политиките, приложени към настоящата резолюция;

2.  изразява съжаление относно факта, че приоритетите, определени по време на цикъла на европейския семестър през миналата година, по-специално свързаните със създаването на работни места, тяхното качество и борбата срещу бедността и социалното изключване, не са довели до очакваните резултати;

3.  посочва, че икономическото положение и социалните последствия от кризата са се влошили още повече през последната година и поради това подчертава важността от повишаване на ангажираността на държавите членки за следване на насоките в областта на политиките за 2013 г., и по-специално в сферата на заетостта и социалната политика;

I.      Цели на стратегията „Европа 2020“

4.  призовава Европейския съвет да гарантира, че годишните насоки в областта на политиките, установени въз основа на Годишния обзор на растежа (ГОС), са насочени изцяло към постигането на всички цели на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; изразява съжаление, че в Годишния обзор на растежа за 2013 г. не е включен доклад за напредъка по „Европа 2020“, призовава Комисията да представи този доклад навреме преди пролетното заседание на Европейския съвет;

5.  изразява съжаление относно факта, че насоките в областта на политиките през 2012 г. и тяхното прилагане не са били достатъчно ефективни по отношение на постигането на политическите цели, залегнали в стратегията „Европа 2020“; изразява съжаление относно факта, че някои държави членки се отдалечават все повече от целите на стратегията „Европа 2020“;

6.  изразява съжаление относно факта, че установените в националните програми за реформи за 2012 г. ангажименти не са достатъчни, за да отговорят на повечето цели на равнището на ЕС; подчертава загрижеността си относно факта, че текущите национални цели не са достатъчни за постигане на водещите цели на стратегията „Европа 2020“ относно безработицата, образованието и намаляването на бедността;

7.  призовава държавите членки да приемат необходимите ангажименти в националните програми за реформи за 2013 г. с цел постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

8.  призовава Европейския съвет да гарантира в насоките си в областта на политиките, че са предвидени достатъчно средства от ЕС за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; настоятелно призовава държавите членки по-ефективно да разпределят средства за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

II.   Създаване на работни места чрез структурни реформи и инвестиции, насочени към растеж

9.  изразява съжаление, че през миналата година повечето държави членки не спазиха своя ангажимент да представят Национален план за действие по заетостта (НПДЗ) като част от националните си програми за реформи (НПР) за 2012 г.; призовава държавите членки да спазят този ангажимент през 2013 г.; подчертава, че НПДЗ следва да включват всеобхватни мерки за създаване на работни места и „зелена“ заетост, връзка между политиките по заетостта и финансовите инструменти, реформи на пазара на труда, ясен график за въвеждане на многогодишната програма за реформи през следващите 12 месеца, както и да посочват областите и регионите, които изпитват недостиг или излишък на специализация;

10. изразява съжаление, че Комисията не е направила НПДЗ задължително изискване и я призовава да наблюдава тяхното изготвяне през всяка година от цикъла на европейския семестър;

11. призовава държавите членки да приемат мерки, благоприятстващи създаването на работни места, като например реформи в данъчното облагане на труда, които осигуряват стимули за заетостта, насърчават и подкрепят действителна и доброволна самостоятелна заетост и стартиращи предприятия, подобряват рамката за извършване на стопанска дейност и улесняват достъпа на МСП до финансиране, превръщат неофициалния и недеклариран труд в редовна трудова заетост, ако е необходимо, реформират пазарите на труда с цел превръщането им в пазари, които са по-адаптивни, динамични, конкурентни и приобщаващи и едновременно с това осигуряващи достатъчна сигурност за служителите, предоставят на работодателите и работещите умения и инструменти, които им позволяват да се адаптират към променящите се потребности на пазарите на труда, модернизират системите за определяне на заплати с активното участие на социалните партньори в рамките на социалния диалог и при зачитане на разнообразието на националните модели на трудовоправни отношения, за да се приведат възнагражденията в съответствие с тенденциите в производителността в рамки, които осигуряват достоен начин на живот, както и да използват големия потенциал за осигуряване на заетост на сектори като „зелената“ икономика, здравеопазването и социалните грижи и сектора на ИКТ за създаване на устойчиви и качествени работни места;

III.      Младежка заетост

12. призовава Европейския съвет да постави младежката безработица като приоритет в насоките в областта на политиките през 2013 г.;

13. призовава държавите членки да предприемат решителни мерки за борба с младежката безработица, включително целенасочени активни мерки в областта на политиките относно пазара на труда, мерки за преодоляване на несъответствието между търсените и предлаганите умения на пазара на труда, по-специално чрез предотвратяване на преждевременното напускане на училище или на програми за чиракуване и като се гарантира, че системите за образование и обучение осигуряват на младите хора необходимите умения по ефективен начин, както и че се насърчава младежкото предприемачество и се предоставя ефективна подкрепа за развитие на предприятията на млади хора и че се създават рамки, които гарантират преминаването от образование към трудова заетост;

14. решително подкрепя предложението на Комисията за схемите за гаранция за младежта; призовава за неговото бързо осъществяване и осигуряване на достатъчно финансиране за него; счита, че ЕСФ следва да играе ключова роля за финансирането на схемите за гаранция за младежта и че следва да се търси подходящ баланс между финансирането от ЕС и финансирането от държавите членки;

15. настоятелно призовава държавите членки да разработят всеобхватни стратегии за младите хора, които не участват във форма на заетост, образование или обучение (NEET); също така ги призовава настоятелно да покажат финансова солидарност в развитието на тези стратегии по отношение на държавите членки с ограничено фискално пространство;

IV.      По-адаптивни, динамични и приобщаващи пазари на труда и по-добро качество на заетостта

16. изразява съжаление, че Годишният обзор на растежа (ГОР) за 2013 г. не засяга качеството на работните места и че се обръща твърде малко внимание на създаването на необходимите предпоставки за повишаване на участието на пазара на труда, особено на жени, работници на възраст над 45 години, хора с увреждания и най-нуждаещите се лица;

17. припомня, че вътрешните неравновесия между държавите членки, особено по отношение на заетостта и социалните показатели, се увеличават; посочва, че държавите членки с относително несегментирани пазари на труда, силни системи за социална сигурност и възможност временно да приспособят броя работни часове, работното време и други гъвкави характеристики на организацията на работа (вътрешна гъвкавост) и с ефикасни модели на колективно договаряне са се оказали по-устойчиви по отношение последиците за заетостта и социалните последици от кризата;

18. призовава пазарите на труда да бъдат по-адаптивни, динамични и способни да се приспособяват към смущения в икономическото положение, без да се предизвикват съкращения, както и да са по-приобщаващи и благоприятстващи повишаването на заетостта, по-специално за уязвимите групи и хората в необлагодетелствано положение;

19. предупреждава, че мерките за бюджетна дисциплина не следва да излагат на риск нито качеството на заетостта, нито социалната закрила и стандартите за здравословни и безопасни условия на труд; насърчава държавите членки да стимулират идентифицирането на дружества и малки и средни предприятия, които полагат усилия, за да бъдат социално по-щедри, отколкото това се изисква от минималните законово установени задължения;

V.    Инвестиции в образование и обучение

20. подчертава ключовата роля на образованието и обучението за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

21. подчертава, че е важно да бъде намален процентът на преждевременното напускане на училище с цел да се намали броят на групата NEET;

22. призовава държавите членки да осигуряват ефективни и достатъчни инвестиции в образованието, обучението и ученето през целия живот, като същевременно се стремят да постигнат устойчива, благоприятстваща растежа и диференцирана фискална консолидация, за да бъдат спазени всички ангажименти, поети в рамките на стратегията „Европа 2020”;

23. призовава държавите членки да включват европейските програми за обмен в областта на образованието, обучението, младежта и спорта в мерките, предприемани в рамките на Европейския семестър;

VI.     Гарантиране на качеството на обществените услуги и борба с бедността и социалното изключване

24. изразява сериозна загриженост във връзка с увеличаването на бедността и безработицата сред всички възрастови групи от последния цикъл на европейския семестър през 2012 г. насам;

25. приветства факта, че ГОР за 2013 г. обръща внимание на бедността и социалното изключване, както и на справянето със социалните последици от кризата; призовава Комисията да подчертае тези мерки в конкретни препоръки за всяка държава, като обърне по-специално внимание на бедността сред работещите, сред хората, чиито връзки с пазара на труда са ограничени или липсват, както и на бедността сред възрастното население; призовава Европейския съвет да утвърди тези насоки като приоритетни;

26. призовава прилагането на интегрирани стратегии за активно включване да бъде основен елемент от дневния ред на социалните политики на ЕС и на държавите членки;

VII.    Провеждане на пропорционална и диференцирана фискална консолидация, благоприятстваща растежа, при същевременно гарантиране на икономическото възстановяване и създаването на работни места

27. признава, че е необходимо да бъде осъществявана фискална консолидация, която е пропорционална, диференцирана и благоприятстваща растежа, за да се избегне отрицателният растеж в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план и последиците върху заетостта, като се гарантира устойчивостта на публичните финанси; подчертава, че въздействието на програмите за фискалната консолидация следва да бъде оценявано въз основа на краткосрочните ефекти върху растежа, заетостта и социалното приобщаване, особено в държави в рецесия или с минимални темпове на растеж; призовава Комисията и Европейския съвет да се възползват от гъвкавостта по време на икономически спад, предвидена в Регламент (ЕС) № 1175/2011 и Регламент (ЕС) № 1177/2011;

28. подчертава, че Комисията следва в по-голяма степен да отчита специфичните местни, регионални и национални тенденции, както и потенциалните грешки при прогнозата си, която съставлява основата на ГОР;

29. счита, че фискалната консолидация следва да бъде осъществявана пропорционално и по начин, благоприятстващ растежа, и че ритъмът на консолидация следва да бъде диференциран според фискалното пространство на държавите членки и това на по-широката европейска икономика, за да се избегне потенциалният отрицателен растеж и последици върху заетостта, като се гарантира устойчивост на дълга;

30. призовава Европейската комисия да преформулира своите модели за въздействието върху растежа и създаването на работни места на мултиплициращия ефект на фискалните съкращения в бюджетите на държавите членки в съответствие с последните прегледи на МВФ;

31. призовава Европейския съвет да гарантира съгласуваност между различните приоритети в насоките си в областта на политиките, така че да не се излага на риск потенциалът за растеж и създаване на работни места, да не се повишава бедността и социалното изключване и да не се пречи на предоставянето на всеобщ достъп до качествени обществени услуги; счита, че основен приоритет трябва да бъде въвеждането на интегрирани мерки за реформи и инвестиции, които насърчават растежа и създаването на работни места, като същевременно гарантират устойчивостта на публичните финанси;

32. призовава Европейския съвет, в случай че одобри първия приоритет от ГОР „диференцирана фискална консолидация, благоприятстваща растежа“, да обясни конкретно как това може да се изпълни при пълно съответствие с целта за повишаване на социалното сближаване и борбата с бедността, посочена в четвъртия приоритет „борба с безработицата и социалните последици от кризата“;

33. призовава Комисията да включи социални показатели, като например неравенството на доходите и участието на пазара на труда, в индекса за коригиране на макроикономическите неравновесия;

34. подчертава необходимостта от постигане на пълна съгласуваност между бюджетната консолидация и икономическите мерки, от една страна, и социалната политика, растежа и мерките във връзка със заетостта, от друга;

35. изтъква, че във времена на сериозни фискални ограничения и намален капацитет за отпускане на заеми в частния сектор структурните фондове и Кохезионният фонд, с техния финансов мащаб и преследваните от тях цели, представляват основен лост на разположение на държавите членки за стимулиране на икономиката и спомагане за постигането на целите за растеж и заетост, заложени в стратегията „Европа 2020“; в тази връзка подчертава, че с оглед на ключовата роля, която политиката на сближаване има при разработването на национални програми в рамките на европейския семестър, тази политика следва да бъде основен фокус на ГОР и да допринася за годишния дебат относно растежа и работните места в ЕС;

36. изисква от Комисията да създаде необходимите механизми за наблюдение, за да се гарантира, че държавите членки изпълняват социалните препоръки, въведени в Европейския семестър и в националните програми за реформи; изразява съжаление, че това не е било направено в предходните семестри;

VIII.   Демократична легитимност и участие на гражданското общество

37. изразява загриженост поради факта, че Европейският парламент, националните парламенти, социалните партньори и гражданското общество продължават да играят ограничена роля в европейския семестър; подчертава факта, че в насоките в областта на политиките в ГОР, предложени от Комисията, които трябва да бъдат одобрени от Европейския съвет, липсва парламентарно и гражданско участие и поради това и демократична легитимност;

38. поддържа позицията, че Европейският парламент има решаваща роля за установяването на необходимата демократична легитимност; счита, че при липсата на правно основание за обикновена законодателна процедура, приложима по отношение на ГОР, Европейският съвет следва да вземе предвид забележките на Парламента при одобряването на насоките в областта на политиките, с цел гарантиране на демократичната легитимност;

39. призовава Комисията да изисква от държавите членки да гарантират максимална прозрачност при изготвянето на НПР, както и широко участие в този процес на националните парламенти и социалните партньори;

Допълнителни усилия, които трябва да бъдат положени в областта на заетостта и социалната политика

Създаване на работни места чрез структурни реформи и инвестиции, насочени към растеж

40. припомня, че за засилването на растежа и създаването на работни места се изискват политики по заетостта, които благоприятстват разкриването на работни места, улесняват положителния преход от едно работно място към друго и от безработица към заетост, увеличават предлагането на работна ръка и водят до по-добро съответствие между географското разпределение и уменията на работниците, от една страна, и потребностите на пазара на труда, от друга страна;

41. подчертава необходимостта от реформи на пазара на труда за повишаване на производителността и ефективността на труда с цел подобряване на конкурентоспособността на икономиката на ЕС и предоставяне на условия за устойчив растеж и създаване на работни места при стриктно спазване на буквата и духа на достиженията на правото на ЕС в социалната област и техните принципи; счита, че реформите на пазара на труда следва да се извършват по начин, който да насърчава качеството на работните места;

42. предлага държавите членки да намалят данъчното облагане на труда, когато фискалните условия го позволяват, особено що се отнася до нископлатените и нискоквалифицираните работници и уязвимите групи; счита, че добре насочените временни намаления на вноските за социално осигуряване или програмите за субсидиране на работни места за новоназначени работници, по-специално за нискоквалифицирани и трайно безработни, са много ефективни стимули за насърчаване създаването на работни места;

43. отбелязва, че демографските промени имат отчетливо отражение върху осигуряването на социална инфраструктура, като представляват сериозно предизвикателство за всички поколения в ЕС; подчертава в това отношение, че ролята на политиката на сближаване за справянето с демографските предизвикателства следва да бъде разгледана по-подробно в обзора на Комисията;

44. подчертава необходимостта от извършване на необходимите реформи за гарантиране на устойчивостта на пенсионните системи; счита, че пенсионната възраст би могла да бъде оценявана въз основа на по-голямата продължителност на живота в добро здраве, но припомня, че е възможно увеличаване на действителната пенсионна възраст, без да се повишават задължително навършените години за пенсиониране, като се намали броят на хората, които напускат по-рано пазара на труда; счита, че за да се увеличи успешно ефективната пенсионна възраст, е необходимо реформите в пенсионната система да бъдат придружени от политики, които ограничават достъпа до схеми за ранно пенсиониране и други пътища за ранно излизане от пазара на труда, създават възможности за заетост за по-възрастните работници, гарантират достъп до учене през целия живот, както и да се въвеждат политики за данъчни облекчения, които да предоставят стимули за по-дълго оставане на работа, и да се осигури подкрепа за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве;

45. призовава Комисията да гарантира заедно с държавите членки, че програмите за бюджетна дисциплина не възпрепятстват мерките за създаване на заетост и политиките за насърчаване на растежа и не излагат на риск социалната закрила; настоятелно призовава държавите членки да дават приоритетно значение на благоприятстващи растежа разходи, като например образование, учене през целия живот, научни изследвания и иновации и енергийна ефективност, като същевременно гарантират ефективността на тези разходи;

46. приема становището на Комисията, че новаторските финансови инструменти на ЕС могат да послужат като катализатор за целенасочени инвестиции, да имат мултиплициращ ефект върху бюджета на ЕС и да увеличат потенциала за растеж на ЕС; с оглед на това призовава настоятелно Комисията да предостави подробна информация, по-нататъшна подкрепа и насоки за държавите членки и регионите относно засиленото прилагане на финансовите инструменти по политиката на сближаване през 2013 г. и бъдещия програмен период (2014—2020 г.); призовава държавите членки да последват Комисията и да посочат ясно в своите съответни национални програми за реформа как възнамеряват да използват отпуснатите суми от структурните фондове за насърчаване на приоритетните мерки, насочени към подобряване на растежа и заетостта с помощта на финансови инструменти;

47. приветства вниманието, отделено в приоритетите на ГОР за 2013 г. на използването на потенциала за създаване на работни места в основни сектори, като например новаторските индустрии, услугите, „зелената“ икономика, здравеопазването и социалните грижи (т. нар. „бял сектор“) и ИКТ; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят инициативи, които улесняват развитието на тези сектори с висок потенциал за заетост;

48. припомня, че използването на пълния потенциал на тези нови сектори за създаване на работни места ще изисква приспособяване, особено сред нискоквалифицираните и по-възрастните работници, както и нови умения; призовава Комисията и държавите членки да предвидят необходимите умения в тези сектори, както и да гарантират необходимите инвестиции в образование и обучение за осигуряването на тези умения;

49. изразява съжаление, че в приоритетите на Годишния обзор на растежа за 2013 г. изобщо не се споменават стъпки за интегриране на принципа на равенство между половете; счита, че значителното повишаване на участието на жените на пазара на труда е от основно значение за постигане на водещата цел на стратегията „Европа 2020“ във връзка с равнището на заетост; призовава Комисията и държавите членки да приемат необходимите мерки за насърчаване на по-високи равнища на заетост след жените, като например грижи на достъпни цени и грижи за децата, подходящи схеми за отпуск по майчинство, бащинство и родителски отпуск и гъвкавост на работното време и място;

50. призовава държавите членки да подобрят средата за предприятията, особено за МСП, и призовава Комисията и Европейския съвет да увеличат усилията за подобряване на единния пазар, да насърчат цифровата икономика и да поставят акцент върху разумното регулиране с цел намаляване на излишната бюрокрация; приветства Акта за единния пазар II и призовава за неговото бързо и цялостно изпълнение;

51. призовава Комисията да определи управлението на единния пазар за ключов приоритет, тъй като то допринася в значителна степен за постигането на целите на европейския семестър, а именно устойчив икономически растеж и заетост; счита, че специфичните за всяка държава препоръки на Комисията следва същевременно да предлагат по-практични решения на държавите членки за подобряване на функционирането на единния пазар, така че да се създаде по-силна обществена подкрепа и политически ангажимент, за да се насърчи доизграждането на единния пазар;

52. приветства признаването на значимостта на достъпа до финансиране за МСП, тъй като те са крайъгълният камък на заетостта и създаването на работни места в рамките на ЕС и имат значителен потенциал за справяне с младежката безработица и неравномерното присъствие на половете на пазара на труда; настоятелно призовава държавите членки да направят достъпа до финансиране за МСП абсолютен приоритет в своите национални планове за растеж; настоятелно призовава държавите членки да осигуряват лесен достъп до европейските фондове, предназначени за тази цел;

53. признава важността на повишаването на капацитета за отпускане на заеми на ЕИБ и препоръчва това да бъде съобразено с приоритетите на ЕС, насочени към премахването на регионалните различия; призовава Комисията да изиска от държавите членки да използват част от разпределените им средства от структурните фондове, за да споделят кредитния риск на ЕИБ и да предоставят гаранции по заеми на МСП и микропредприятия, повишавайки по този начин икономическата активност във всички сектори и региони, гарантирайки допълнителни възможности за работа и решавайки проблема с недостатъчния достъп до кредити, който понастоящем затруднява МСП;

54. призовава държавите членки да насърчават и подкрепят предприемачеството, включително социалното предприемачество и стартиращите предприятия, по-специално чрез програми за развитие на предприятията и достъп до финансиране;

55. призовава Комисията да гарантира, че се оказва силна подкрепа на социалното предприемачество в рамките на Многогодишната рамка за периода 2014—2020 г., тъй като тази сфера очевидно има висок потенциал за нови работни места и растеж чрез иновации;

56. настоятелно призовава Комисията към пълно мобилизиране на инструментите и финансовата помощ на ЕС с цел постигане на целите на стратегията „Европа 2020“; призовава държавите членки да използват напълно структурните фондове с цел повишаване на пригодността за заетост и ефективна борба със структурната, дългосрочната и младежката безработица;

57. отбелязва, че политиката на сближаване като ключов инвестиционен инструмент на ЕС, който играе важна роля в рамките на стратегията „Европа 2020“ и се насочва точно към местните, регионалните и националните инвестиционни потребности, допринася не само за намаляване на различията между регионите, но също така и за икономическото възстановяване на държавите членки и за ефективното постигане на устойчив растеж и създаване на работни места в държавите членки и в Съюза като цяло; отбелязва, че това превръща политиката на сближаване в един от най-добрите налични инструменти за постигане в рамките на възстановяването на голям брой работни места, както е предвидено от Комисията в ГОР за 2013 г.; счита в тази връзка, че всяко намаляване на бюджета на политиката на сближаване би имало силни отрицателни последици за целите на стратегия „Европа 2020“, и поради това настоява в новия програмен период да бъдат разпределени подходящ размер ресурси за политиката на сближаване, поне на равнището, договорено за текущия програмен период 2007—2013 г., както и да продължават да се обхващат всички региони на ЕС;

58. приветства даденото от Комисията в ГОР за 2013 г. потвърждение, че е необходимо увеличаване на административния капацитет, за да се гарантира по-бързо разпределяне на все още неизразходвани средства от структурните фондове; посочва, че тези усилия следва да се съсредоточат върху органи на национално, регионално и местно равнище; подчертава, че по-бързото разпределяне на все още неизразходвани средства от структурните фондове може да подпомогне укрепването на ликвидността на пазара;

59. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че регионалната политика продължава да играе важна роля в развитието на националните програми в рамките на европейския семестър и представлява основен инструмент за постигане на установените цели по отношение на социалните политики и заетостта в средносрочен и дългосрочен план;

60. счита, че е от съществено значение за политиката на сближаване да допринася за намаляване на вътрешните конкурентни различия и структурните неравновесия чрез възможността си за приспособимост към специфичните условия и потребности, установени на местно, регионално и национално равнище; в тази връзка приветства инициативата на Комисията за ново програмиране, където е възможно, на все още неизразходвани средства от структурните фондове в полза на енергийната ефективност, младежката заетост и МСП, тъй като те ще играят важна роля за постигането на целите на стратегия „Европа 2020“; изисква да бъде надлежно уведомяван за изпълнението на тази инициатива на национално равнище;

Младежка заетост

61. призовава държавите членки да предприемат мерки за улесняване на прехода на младите хора от образование и обучение към пазара на труда; посочва в тази връзка успеха на „двойното професионално обучение“ в определени държави членки, което е осигурило най-високите равнища на заетост след младите хора в Европейския съюз;

62. счита, че е от решаващо значение да се помогне на младите хора да придобиват умения по-ефективно, което изисква по-голямо сътрудничество и комуникация между предприятията, правителствата и доставчиците на образование;

63. приветства обявлението на Комисията, че ще представи пакет за младежката заетост; призовава държавите членки да насърчат и развият, в тясно сътрудничество със социалните партньори, гаранция за младежта с цел на всеки млад човек в ЕС да се предложи работа, чиракуване, допълнително обучение или съчетание от обучение и практика след максимален период от четири месеца без работа; счита, че финансирането от Съюза, и особено от ЕСФ, следва да играе ключова роля в съфинансирането на схемите за гаранция за младежта; призовава Комисията да предостави на държавите членки и регионите техническа помощ за прилагане на подобни схеми и за подходящо използване на ЕСФ с цел създаване на схеми за гаранция за младежта; подчертава, че националните секторни партньори в тясно сътрудничество с местните и регионалните органи следва да играят ключова роля в прилагането на схемите за гаранция за младежта;

64. отбелязва, че схемите за гаранция за младежта следва да бъдат придружени от рамка за качество, за да се гарантира качеството им, и че образованието, чиракуването и предлаганите работни места включват подходящи условия на работа и съответстват на стандартите за здравословни и безопасни условия на труд; счита, че в този контекст всички млади хора следва да получават индивидуална оценка на своите нужди и да им бъдат предоставени специално разработени и персонализирани услуги;

65. приветства предложението на Комисията да се установи многостранно наблюдение на прилагането на схемите за гаранция за младежта посредством „Комитета по заетостта“ и отправя искане Парламентът да бъде включен;

66. приветства инициативата на Комисията за предлагане на препоръка на Съвета относно схемите за гаранция за младежта; призовава държавите членки и регионите да насърчават предприемачеството и самостоятелната заетост сред младите хора и да прилагат конкретни програми за младежта, насочени към развитие на предприятия;

67. подчертава, че през януари 2012 г. Европейският съвет предложи пилотно действие, което да помогне на осемте държави членки с най-високите нива на младежка безработица да преразпределят част от своето финансиране от структурните фондове на ЕС към справянето с младежката безработица; изразява съжаление, че през май 2012 г. Комисията значително понижи своите прогнози относно наличните за преразпределяне средства от 82 милиарда евро на 29,8 милиарда евро, като по този начин ограничи обхвата на пилотните действия; изразява съжаление относно факта, че до този момент едва малка част от тези средства са пренасочени за подпомагане на младите хора в намирането на работа;

68. приветства предложението за по-добро използване на Европейския социален фонд за създаване на мерки за младежка заетост през програмния период 2014—2020 г.; призовава използването на средствата по ЕСФ за мерки, свързани с младежта, да бъде насочено специално към чиракуване/стажове и предприемачество; приветства пренасочването на неизразходваните средства по структурните фондове от финансовия период на ЕС 2007—2013 г. за справяне с високата младежка безработица и за насърчаване на малките и средните предприятия;

Инвестиции в образование и обучение

69. подчертава значението на подобряването на уменията за мониторинг в конкретни сектори и/или региони и отстраняването на това несъответствие между търсените и предлаганите умения на пазара на труда възможно най-бързо; призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат в разработването на „Панорама на уменията в ЕС“ с цел предоставяне на изчерпателен преглед на потребностите от умения в ЕС;

70. призовава ЕС и държавите членки да засилят сътрудничеството и взаимодействието между сектора на образованието/обучението и предприятията, за да се предвидят потребностите от умения и да се адаптират системите за образование и обучение към нуждите на пазара на труда, така че да се осигурят необходимите умения на работната сила на основата на променящата се работна среда и индивидуалните нужди на застаряващата работна сила и да се улесни преходът от образование и обучение към трудова заетост;

71. призовава държавите членки приоритетно да осигурят инвестиции в образованието, обучението, насърчаването на предприемачески умения и ученето през целия живот за всички възрастови групи не само чрез формалното учене, а също и чрез развиване на неформалното и самостоятелното учене; предупреждава, че съкращенията в бюджетите за образование и обучение водят до дългосрочни разходи в социален и икономически аспект, тъй като пречат на излизането от кризата и намаляват конкурентоспособността на икономиките на държавите членки;

72. подчертава факта, че прилагането на нови възможности за учене и използването по най-добрия начин на знанията, уменията и компетенциите, придобити извън формалното образование, могат да изиграят важна роля за повишаване на пригодността за заетост; подчертава значението на валидирането на неформалното и самостоятелното учене; приветства предложението на Комисията за препоръка на Съвета, която приканва държавите членки до 2015 г. да установят системи за валидиране, свързани с Европейската квалификационна рамка, включително с възможността за придобиване на пълна или частична квалификация въз основа на неформално или самостоятелно учене;

73. насърчава ефективното прилагане на националната квалификационна рамка като инструмент, който насърчава развитието на ученето през целия живот; отново призовава Комисията да превърне в реалност Европейския паспорт на уменията, за да се гарантира прозрачност и да се насърчи трансграничната мобилност на работещите;

74. подчертава необходимостта от подобряване на качеството, компетентността и статута на учителите като задължително условие за високорезултатна европейска система на образование и обучение; призовава Комисията и държавите членки да посветят необходимите усилия и ресурси за постигането на тази цел;

По-адаптивни, динамични и приобщаващи пазари на труда и по-добро качество на заетостта

75. счита, че реформите на пазара на труда следва да бъдат насочени към повишаване на производителността и конкурентоспособността, като същевременно се запазва качеството на работните места; призовава Европейския съвет да обърне внимание на качеството на работните места в своите насоки в областта на политиките за 2013 г., и по-специално на достъпа на работещите до основен набор трудови права, както е залегнало в Договорите, на които се основава ЕС, и без да са засяга законодателството на държавите членки;

76. счита, че структурните реформи на пазара на труда следва да въвеждат вътрешна гъвкавост за поддържане на заетостта по време на икономически проблеми и да гарантират качество на работните места, сигурност при смяна на работното място, схеми за обезщетения при безработица на основата на изисквания за активизиране, свързани с политиките за реинтеграция, които запазват стимулите за работа, като същевременно се гарантират достатъчни доходи, наличие на договорни споразумения за борба със сегментирането на пазара на труда, предвижда се икономическото преструктуриране и се гарантира достъпът до учене през целия живот;

77. призовава държавите членки да се борят с наличието и разпространението на несигурни условия на труд и недействителна самостоятелна заетост, както и да гарантират, че хората с договори за временна заетост или непълно работно време и самостоятелно заетите имат адекватна социална закрила и достъп до обучение;

78. призовава държавите членки да подобрят трудовото законодателство, когато това е необходимо и с оглед на насърчаването на стабилни трудови отношения, подкрепянето и създаването на условия за предлагане на по-гъвкави трудови споразумения при подходящи равнища на социална сигурност, по-специално за по-възрастните и за младите работници, както и с оглед на насърчаването на доброволната мобилност на работници чрез програми за подкрепа на мобилността;

79. призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки относно ниското равнище на участие в пазара на труда на групите в необлагодетелствано положение, включително на хората от малцинствата (напр. ромите) и на хората с увреждания, както и да съблюдават при всички случаи равнища на възнаграждения, които осигуряват достоен начин на живот;

80. призовава държавите членки да увеличат обхвата и ефективността на активните политики за пазара на труда в тясно сътрудничество със социалните партньори, взаимно подпомогнати от стимули за активизиране, като например програми за преминаване от социални помощи към заетост, както и подходящи системи за обезщетения с цел запазване на пригодността за заетост, предоставяне на подкрепа на хората за връщане на работа и осигуряване на достойни условия на живот;

81. призовава държавите членки да предвидят процесите на преструктуриране с цел запазване на работни места, насърчаване на вътрешната и външната мобилност и свеждане до минимум на евентуалните отрицателни последици от тези процеси; призовава държавите членки ефективно да прилагат националното законодателство и съществуващите директиви на ЕС, като например Директивата относно колективните уволнения, Директивата относно прехвърлянето на предприятия и Директивата относно рамка за информиране и консултиране, като надлежно се спазва принципът на субсидиарност; счита, че фондовете на ЕС следва да изпълняват важна роля за избягване, свеждане до минимум или облекчаване на евентуалните отрицателни последици от процесите на преструктуриране;

82. призовава Комисията и държавите членки да гарантират ефективното изпълнение на Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите;

83. призовава Комисията и държавите членки, с цел задълбочаване на интеграцията на европейския трудов пазар, да предприемат стъпки за подобряване на мобилността в рамките на пазарите на труда и между тях чрез премахване на правните и административните пречки за свободното движение на работници в рамките на ЕС, като например преходните ограничения на пазара на труда за работници от Румъния и България, и чрез подобряване на социалноосигурителните права и условията на труд на работниците, които се възползват от правото си на свободно движение; призовава държавите членки да увеличат използването на EURES, за да нарасне свързването в трансграничен план между работните места и търсещите работа;

84. насочва вниманието към повишаването на бедността и безработицата сред всички възрастови групи; поради това призовава Комисията и държавите членки да приемат в тази връзка нови ангажименти за справяне с това положение, по-специално по отношение на бедността сред работещите, сред хората, чиито връзки с пазара на труда са ограничени или липсват, включително трайно безработни и по-възрастни работници, както и с бедността сред по-възрастното население;

85. призовава държавите членки да гарантират, че на отрицателните последици от фискалната консолидация върху равенството между половете, заетостта на жените и бедността се противодейства чрез приемане на подход за интегриране на принципа за равенство между половете в националните бюджети, отправяне към държавите членки на по-настоятелни специфични за съответния пол препоръки и разпределяне по пол на водещите цели на „Европа 2020“ и на съответните национални цели;

Гарантиране на качеството на обществените услуги, борба с бедността и насърчаване на социалното приобщаване

86. призовава държавите членки да подобрят адекватността и ефективността на системите за социална закрила и да гарантират, че те продължават да действат като буфери срещу бедността и социалното изключване; същевременно отбелязва, че европейският социален модел изисква модернизация в посока на „активизиращи социални държави“, които инвестират в хората и осигуряват инструменти и стимули, с оглед да се създадат устойчиви работни места и растеж, както и да се избягнат социални изкривявания;

87. призовава държавите членки да възприемат стратегии за активно приобщаване, подходящи и финансово достъпни висококачествени услуги и интегрирани подходи за постигане на качествена заетост с оглед предотвратяване на маргинализацията на хората с ниски доходи и на уязвимите групи;

88. призовава държавите членки да конкретизират в своите национални програми за реформи начините, по които ще бъдат използвани средствата на ЕС, за да се постигнат националните цели за борба с бедността, както и други цели от социалната сфера, заетостта и образованието, гарантиращи постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

89. призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че евентуалните реформи на здравеопазването са насочени към подобряване на качеството, осигуряване на адекватност, финансова достъпност и универсален достъп, както и гарантиране на устойчивост;

90. счита, че субсидии за наемане на работа, насочени към нови назначения от групите в необлагодетелствано положение, са ефективен начин за повишаване на равнището на участието им на пазара на труда;

91. призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че фискалната консолидация е съвместима с измерението на стратегията „Европа 2020“, свързано със заетостта и социалните въпроси;

92. изразява загриженост относно социалното въздействие на кризата върху бедността сред жените; призовава Комисията да направи оценка на последиците от фискалната консолидация върху равенството между половете и заетостта сред жените;

93. призовава държавите членки да разработят мерки за намаляване на бедността сред работещите, като например насърчаване постигането на достатъчни равнища на участие на пазара на труда при домакинствата и улесняване на преминаването на по-високо платена работа за хората с ниски заплати или несигурни работни места; призовава държавите членки да се борят с бедността сред работещите чрез прилагане на политики в областта на пазара на труда, насочени към гарантиране на заплати за работещите, осигуряващи тяхната издръжка;

94. призовава Комисията да се явява пред компетентните комисии на Парламента и да представя ГОР ежегодно в началото на ноември, като започне да прави това на 4—5 ноември 2013 г., за да дава на Парламента достатъчно време да представя своите възгледи през следващите европейски семестри;

По-нататъшни усилия, необходими за подобряване на управлението, ангажираността и демократичната легитимност

95. призовава Европейския съвет и държавите членки да гарантират, че националните и регионалните парламенти, социалните партньори, публичните органи и гражданското общество участват активно в изпълнението и мониторинга на насоките в областта на политиките съгласно стратегията „Европа 2020“, както и в процеса на икономическо управление с цел гарантиране на съпричастност;

96. призовава Европейския съвет и Комисията да интегрират по-ефективно мониторинга и оценката на заетостта, социалните цели и целите в сферата на образованието на стратегията „Европа 2020“ в европейския семестър за 2013 г.;

97. отново отправя призива си за увеличаване на демократичната легитимност на европейския семестър; призовава Европейския съвет да вземе предвид съображенията и предложенията, изразени от Европейския парламент, при приемането на насоките си в областта на политиките за 2013 г.;

98. призовава Парламентът да бъде включен по подходящ начин в европейския семестър, за да представлява интересите на гражданите и да допринесе за по-голяма легитимност на социалните политики, които трябва да се провеждат от държавите членки;

99. желае да бъде засилена ролята на националните парламенти по отношение на участието им в процеса на разработване на политиките в икономическата и социалната сфера в рамките на европейския семестър с цел постигане на по-голяма легитимност на взетите решения;

100.  призовава за включване на социалните партньори и гражданското общество, за да се повиши адекватността и ефективността на социалните политики;

101.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки.

  • [1]  Приети текстове, P7_TA(2012)0408.
  • [2]  Приети текстове, P7_TA(2011)0542.
  • [3]  ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 116.
  • [4]  ОВ L 308, 24.11.2010 г., стр. 46.
  • [5]  Приети текстове, P7_TA(2012)0260.
  • [6]  Вж. поправката на съобщението от 26 ноември 2010 г.
  • [7]  Приети текстове, P7_TA(2011)0466.
  • [8]  Приети текстове, P7_TA(2011)0495.
  • [9]  ОВ L 307, 18.11.2008 г., стр. 11.
  • [10]  Приети текстове, P7_TA(2012)0224.
  • [11]  Приети текстове, P7_TA(2011)0230.
  • [12]  ОВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 29.
  • [13]  ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 6.
  • [14]  ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.
  • [15]  Приети текстове, P7_TA(2012)0419.
  • [16]  ОВ L 175, 10.7.1999 г., стр. 43.
  • [17]  ОВ L 14, 20.1.1998 г., стр. 9.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ:СПЕЦИФИЧНИ ПРЕПОРЪКИ, КОИТО ДА БЪДАТ ПРИЕТИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ В НЕГОВИТЕ НАСОКИ В ОБЛАСТТА НА ПОЛИТИКИТЕ

Цели на стратегията „Европа 2020“

Препоръка 1: изпълнение на целите на стратегията „Европа 2020“

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Изпълнение на всички цели на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

Ангажиментите, посочени в националните програми за реформи за 2013 г., трябва да са достатъчни за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“.

Държавите членки трябва по-ефективно да насочат използването на националните си бюджети към постигането на целите на стратегията „Европа 2020“.

Осигуряване на достатъчно равнище на средства от ЕС за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“.

Създаване на работни места чрез структурни реформи и инвестиции, насочени към растеж

Препоръка 2.1 относно Националните планове за работни места

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Държавите членки следва да представят Национален план за работни места (НПРМ) като част от Националните си програми за реформи (НПР) за 2013 г.

НПРМ трябва да включват:

- Всеобхватни мерки за създаване на работни места и „зелена“ заетост, особено в сектори с висок потенциал за създаване на работни места;

- Връзка между политиките по заетостта и финансовите инструменти;

- Реформи на пазара на труда, ако са необходими;

- Активни политики в областта на пазара на труда, насочени към безработните млади хора, трайно безработните, безработните в напреднала възраст и други уязвими групи;

- Ясен график за въвеждане на многогодишната програма за реформи през следващите 12 месеца, както посочване на сферите и регионите, които изпитват недостиг или излишък на специализиране.

Препоръка 2.2 относно реформи в данъчното облагане на труда

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Държавите членки следва да предприемат реформи в данъчното облагане на труда, които стимулират заетостта.

Държавите членки следва да обмислят намаляването на данъчното облагане на труда, особено чрез добре насочени временни намаления на вноските за социално осигуряване или програми за субсидиране на работни места за новоназначени работници, по-специално при нископлатените и нискоквалифицираните работници, дългосрочно безработните и други уязвими групи, като същевременно осигурят устойчивост на обществените пенсионни системи в дългосрочен план.

Препоръка 2.3: борба срещу недекларирания труд

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Превръщане на неофициалния и недеклариран труд в редовна трудова заетост, наред с другото чрез увеличаване на капацитета на инспекциите по труда.

Препоръка 2.4 относно системите за определяне на заплати

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Модернизиране на системите за определяне на възнагражденията — в рамките на социалния диалог с активно участие на социалните партньори при зачитане на разнообразието на националните модели на трудовоправни взаимоотношения — за да се приведат възнагражденията в съответствие с тенденциите в производителността в рамки, които осигуряват достоен начин на живот.

Препоръка 2.5: реформи за гарантиране на устойчивостта на пенсионните системи

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Предприемане на необходимите реформи за гарантиране на устойчивостта на пенсионните системи въз основа на следното:

- Пенсионната възраст би могла да се преценява с оглед на нарастването на продължителността на живота в добро здраве;

- Увеличаване на ефективната пенсионна възраст чрез подобряване на условията на работа, намаляване на ранното излизане от пазара на труда (например чрез създаване на политики за данъчни облекчения, които да предоставят стимули за по-дълго оставане на работа) и осигуряване на възможност на работещите за гъвкав преход от работа към пенсиониране;

- Политики за повишаване на възможностите за заетост за по-възрастните работници, достъп до учене през целия живот и активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве трябва да бъдат основата на реформите в пенсионната система, за да се предотвратят по-дълги периоди на безработица за по-възрастните работници.

Препоръка 2.6 относно инвестиции, насочени към растеж

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Програмите за бюджетна дисциплина не следва да възпрепятстват мерките за създаване на заетост и политиките за насърчаване на растежа, нито да излагат на риск социалната закрила;

Държавите членки следва да дадат приоритет на благоприятстващи растежа инвестиции в образованието, ученето през целия живот, научните изследвания и иновациите и енергийната ефективност.

Препоръка 2.7: използване на потенциала за създаване на работни места в ключови сектори като „зелената“ икономика, здравеопазването и социалните грижи и ИКТ

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Комисията и държавите членки следва да подкрепят инициативи и инвестиции, които улесняват развитието на сектори с висок потенциал за осигуряване на заетост, като например иновативните сектори, „зелената“ икономика, услугите, здравеопазването и социалните грижи и ИКТ.

Призовава Комисията и държавите членки да предвидят потребностите от умения в тези сектори, както и инвестициите в образованието и обучението, за да осигурят тези умения и благоприятстват адаптирането на работниците, по-специално на нискоквалифицираните и по-възрастните.

Препоръка 2.8: структурни реформи за насърчаване на създаването на работни места сред жените

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Интегриране на принципа за равенство между половете в насоките в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет;

Приемане на необходимите мерки за насърчаване на по-високи равнища на заетост сред жените, като например грижи на достъпни цени и грижи за децата, подходящи схеми за отпуск по майчинство, бащинство и родителски отпуск и гъвкавост на работното време и място.

Препоръка 2.9 относно пълното изграждане на единния пазар

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Комисията и Европейският съвет следва да увеличат усилията за подобряване на единния пазар, да засилят цифровата икономика и да поставят акцент върху разумното регулиране, за да се намали ненужната бюрокрация. Актът за единния пазар II следва да бъде приложен незабавно.

Специфичните за всяка държава препоръки на Комисията следва същевременно да предлагат по-практични решения на държавите членки за подобряване на функционирането на единния пазар, така че да се създаде по-силна обществена подкрепа и политически ангажимент, за да се насърчи доизграждането на единния пазар.

Препоръка 2.10: подобряване на средата за предприятията, особено за МСП

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Държавите членки следва да предприемат необходимите законодателни и административни действия за подобряване на рамката за извършване на стопанска дейност, особено за МСП.

Комисията и държавите членки следва да включат достъпа до финансиране за МСП като абсолютен приоритет в своите политически програми.

Държавите членки следва да насърчат и подкрепят предприемачеството, включително социалното предприемачество и стартиращите предприятия, по-специално чрез програми за развитие на предприятията и достъп до финансиране.

Препоръка 2.11: пълно мобилизиране на фондовете на ЕС

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Държавите членки следва да използват максимално структурните фондове, за да увеличават пригодността за заетост и да се борят ефективно с младежката, структурната и дългосрочната безработица, както и за да постигнат целите на стратегията „Европа 2020“.

Призовава поне 25 % от средствата по политиката на сближаване да се отпускат за ЕСФ за програмния период 2014—2020 г.

Младежка заетост

Препоръка 3.1: младежката заетост като приоритет

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Европейският съвет следва да постави младежката заетост като приоритет в насоките си в областта на политиките за 2013 г. В рамките на националните програми за заетост държавите членки трябва да представят планове за младежка заетост и Европейската комисия трябва да наблюдава политическите цели в тях.

Мерките за борба с младежката безработица следва да включват:

- Целенасочени активни мерки в областта на политиките относно пазара на труда;

- Държавите членки и регионите следва да прилагат, в тясно сътрудничество със социалните партньори, схеми за гаранция за младежта с цел всеки човек в ЕС на възраст под 25 години да получава качествено предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след загуба на работа или напускане на формалното образование; финансирането от Съюза, и особено ЕСФ, следва да играе ключова роля при финансиране на тези схеми;

- Мерки за преодоляване на несъответствието в търсените и предлаганите умения на пазара на труда, по-специално чрез предотвратяване на преждевременното напускане на училище или на програми за чиракуване и като се гарантира, че системите за образование и обучение осигуряват на младите хора необходимите умения по ефективен начин;

- Рамки, които осигуряват прехода от образование и обучение към заетост;

- Насърчаване на предприемачеството и самостоятелната заетост и прилагане на конкретни насочени към младежта програми за подкрепа за развитието на предприятия.

Препоръка 3.2 относно младите хора, които не участват във форма на заетост, образование или обучение (NEET)

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Държавите членки с подкрепата на институциите на ЕС следва да разработят всеобхватни стратегии за младите хора, които не участват във форма на заетост, образование или обучение (NEET).

Държавите членки и регионите следва да насърчават и развият, в тясно сътрудничество със социалните партньори, гаранция за младежта с цел на всеки млад човек в ЕС на възраст под 25 години да се предлага работа, чиракуване, допълнително обучение или комбинация от обучение и практика след максимум четири месеца без работа.

Комисията следва да предостави на държавите членки и регионите техническа помощ за подходящо използване на ЕСФ за създаване на схеми за гаранция за младежта.

Препоръка 3.3: по-мащабно използване на средствата на ЕС за борба с младежката безработица

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

По-мащабно използване на ЕСФ за мерки за младежка заетост през програмния период 2014—2020 г.;

Насочване използването на средствата по ЕСФ за мерки, свързани с младежта, по-специално във връзка с чиракуване/стажове и предприемачество.

Инвестиции в образование и обучение

Препоръка 4.1: справяне с несъответствията между търсени и предлагани умения

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Осъществяване на по-добър мониторинг на потребностите от умения в конкретни сектори и/или региони и бързо отстраняване на несъответствията между търсените и предлаганите умения;

Комисията и държавите членки следва да си сътрудничат в разработването на „Панорама на уменията в ЕС“ с цел предоставяне на всеобхватен преглед на потребностите от умения в ЕС.

Насърчаване на сътрудничеството и взаимодействието между сектора на образованието и обучението и предприятията, за да се предвидят потребностите от умения и да се адаптират системите за образование и обучение към нуждите на пазара на труда с цел осигуряване на необходимите умения на работната сила и улесняване на прехода от образование и обучение към трудова заетост;

Насърчаване на достъпа до учене през целия живот за всички възрастови групи не само чрез формалното, а също и чрез развиване на неформалното и самостоятелното учене;

Установяване на система за валидиране на неформалното и самостоятелното учене до 2015 г., свързана с Европейската квалификационна рамка;

Ефективно прилагане на националната квалификационна рамка и превръщане на европейския паспорт на уменията в реалност.

Препоръка 4.2: инвестиции в образование и обучение

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Гарантиране на ефективни инвестиции в образованието и обучението, като същевременно се провежда консолидация на публичните финанси;

Приемане на мерки и ресурси за подобряване на качеството, компетентността и статута на учителите.

По-адаптивни, динамични и приобщаващи пазари и по-добро качество на заетостта

Препоръка 5.1 относно реформи на пазара на труда

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Насърчаване на структурни реформи на пазара на труда за повишаване на производителността и ефективността на труда с цел подобряване на конкурентоспособността на икономиката на ЕС и гарантиране на устойчив растеж и създаване на работни места.

Реформите на пазара на труда следва да се основават на следното:

- Въвеждане на вътрешна гъвкавост в съчетание с подходящо равнище на социална сигурност с цел поддържане на заетостта по време на икономически затруднения;

- Създаване на условия за съчетаване на труда и отговорностите за полагане на грижи;

- Улесняване на положителния и сигурен преход от едно работно място към друго и от безработица към заетост;

- Схеми за обезщетения при безработица, основани на изисквания за активизиране и свързани с ефективни политики за активна заетост, които запазват стимулите за работа, като същевременно се гарантират достатъчни доходи;

- Строго зачитане на трудовите и социалните права на работниците;

- Борба срещу сегментирането на пазара на труда и несигурната заетост;

- Засилена координация на социалния диалог на равнище ЕС;

- Предвиждане на икономическото преструктуриране;

- Гарантиране на достъп до учене през целия живот;

- Действия относно ниското ниво на трудова заетост на групите в неравностойно положение, включително на хората от малцинствата (напр. ромите) и на хората с увреждания;

- Увеличаване на предлагането на работна ръка чрез подобряване на съответствието на географското разпределение и уменията на работниците с потребностите на пазара на труда;

- Повишаване на обхвата и ефективността на активните политики за пазара на труда в тясно сътрудничество със социалните партньори, взаимно подпомогнати от активни политики на пазара на труда, като например програми за преминаване от социални помощи към заетост, както и подходящи системи за обезщетения с цел запазване на пригодността за заетост, предоставяне на подкрепа на хората за връщане на работа и защита на достойните условия на живот;

- Подобряване на законодателството в областта на заетостта и предоставяне на подкрепа и създаване на условия за по-гъвкави трудови споразумения, по-специално за по-възрастните и за по-младите работници.

Препоръка 5.2: насърчаване на мобилността на работниците

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Приемане на политики и мерки за насърчаване на мобилността в рамките на пазарите на труда и между тях, например чрез програми за подкрепа на мобилността;

Премахване на правните и административните пречки и подобряване на условията на работа и социалната сигурност в подкрепа на свободното движение на работници в рамките на ЕС с цел задълбочаване на интеграцията на европейския пазар на труда.

Държавите членки следва да увеличат използването на EURES, за да се повиши осъществяването на връзка между работните места и търсещите работа на трансгранично равнище.

Препоръка 5.3 относно качеството на заетостта

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Европейският съвет следва да обърне внимание на качеството на работните места в своите насоки в областта на политиките за 2013 г., по-специално по отношение на достъпа на работниците до основен набор трудови права, както е установено чрез Договорите, и без да се засяга законодателството на държавите членки.

Гарантиране, че реформите на пазара на труда се извършват по начин, който да насърчава качеството на работните места;

Борба с наличието и разпространението на несигурни условия на труд и недействителна самостоятелна заетост, както и гаранции, че хората с договори за временна заетост или непълно работно време или самостоятелно заетите лица имат адекватна социална закрила и достъп до обучение;

Гарантиране на ефективното прилагане на Директивата за създаване на обща рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите.

Гарантиране на качеството на обществените услуги, борба с бедността и насърчаване на социалното приобщаване

Препоръка 6.1: гарантиране на качеството на обществените услуги

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Гарантиране, че фискалната консолидация е съвместима с измерението на стратегията „Европа 2020“, свързано със заетостта и социалните въпроси, и не възпрепятства предоставянето на обществени услуги с високо качество.

Реформите на здравните системи следва да са насочени към подобряване на качеството, осигуряване на адекватност, финансова достъпност и универсален достъп, както и да гарантират устойчивост.

Препоръка 6.2: борба с бедността и насърчаване на социалното приобщаване

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Европейският съвет следва в своите насоки в областта на политиките да даде приоритет на борбата с бедността и безработицата сред всички възрастови групи, по-специално с бедността сред работещите, сред хора, чиито връзки с пазара на труда са ограничени или липсват, както и с бедността сред населението в напреднала възраст.

Подобряване на адекватността и ефективността на системите за социална закрила и гарантиране, че те продължават да действат като буфери срещу бедността и социалното изключване;

Изпълнение на стратегии за активно приобщаване и подходящи и финансово достъпни висококачествени услуги и прилагане на интегрирани подходи за постигане на качествена заетост с цел предотвратяване на маргинализацията на групите с ниски доходи и на уязвимите групи;

Комисията следва да направи оценка на последиците от фискалната консолидация върху равенството между половете и заетостта и бедността сред жените.

Гарантиране, че отрицателните последици от фискалната консолидация върху равенството между половете, заетостта на жените и бедността се коригират чрез отправяне към държавите членки на по-настоятелни препоръки, специфични за съответния пол, и разпределяне по полова принадлежност на водещите цели на „Европа 2020“ и на съответните национални цели;

Разработване на политики и мерки за намаляване на бедността сред работещите, като например насърчаване постигането на достатъчно участие на пазара на труда при домакинствата и улесняване на преминаването на по-високо платена работа за хората, попаднали в клопката на ниските заплати или несигурните работни места.

Държавите членки следва да се борят с бедността сред работещите чрез прилагане на политики в областта на пазара на труда, насочени към гарантиране на заплати за работещите, които могат да осигуряват тяхната издръжка.

Държавите членки следва да обмислят въвеждането на целеви субсидии за наемане на работа, насочени към нови назначения от групите в неравностойно положение.

Държавите членки следва да конкретизират в своите национални програми за реформи начините, по които ще бъдат използвани средствата на ЕС за постигане на националните цели за борба с бедността и други цели от социалната сфера, заетостта и образованието, както и да гарантират постигането на целите на стратегията „Европа 2020“.

Провеждане на пропорционална и диференцирана фискална консолидация, благоприятстваща растежа, при същевременно гарантиране на икономическото възстановяване и създаването на работни места

Препоръка 7: провеждане на пропорционална и диференцирана фискална консолидация, благоприятстваща растежа, при същевременно гарантиране на икономическото възстановяване и създаването на работни места

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Прилагане на програми за фискална консолидация с цел гарантиране на устойчивостта на публичните финанси по пропорционален, диференциран и благоприятстващ растежа начин, който дава възможност за инвестиции, за да се реализира стратегията „Европа 2020“ и да се използва напълно гъвкавостта, предвидена от Пакта за стабилност и растеж;

Преразглеждане на фискалните мултипликатори, за да се избегне системно подценяване на въздействието на фискалната консолидация върху растежа и създаването на работни места в контекста на рецесия;

Преразглеждане на ритъма на консолидация за диференциране между държавите в съответствие с фискалното им пространство, за да се избегне потенциалният отрицателен растеж и последици върху заетостта, като се гарантира устойчивост на дълга;

Гарантиране на съгласуваност между различните приоритети в насоките на Европейския съвет в областта на политиките, така че фискалната консолидация да не излага на риск потенциала за устойчив растеж и създаване на работни места, да не повишава бедността и социалното изключване и да не пречи на предоставянето на качествени обществени услуги;

Постигане на пълна съгласуваност между бюджетната консолидация и предложените мерки за икономическа реформа, от една страна, и намаляването на бедността и повишаването на равнищата на заетост, от друга.

По-нататъшни усилия, необходими за подобряване на управлението, ангажираността и демократичната легитимност

Препоръка 8: повишаване на демократичната легитимност за европейския семестър

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Гарантиране, че националните и регионалните парламенти, социалните партньори, публичните органи и гражданското общество участват активно в изпълнението и мониторинга на насоките в областта на политиките съгласно стратегията „Европа 2020“, както и в процеса на икономическо управление с цел гарантиране на съпричастност.

Европейският парламент следва да бъде включен по подходящ начин в европейския семестър.

Европейския съвет трябва да вземе предвид съображенията и предложенията, изразени от Парламента, при приемането на насоките си в областта на политиките за 2013 г.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Контекст на настоящия доклад

На 28 ноември 2012 г. Комисията представи своя Годишен обзор на растежа (ГОР) за 2013 г. (COM(2012)0750), като откри европейския семестър за икономическо управление за 2013 г. В ГОР се посочва какво Комисията счита, че трябва да бъде приоритет на ЕС през следващите 12 месеца по отношение на политиките и реформите в областта на бюджета, икономиката, заетостта и социалната сфера.

ГОР за 2013 г. призовава усилията на национално равнище и на равнището на ЕС да бъдат съсредоточени върху следните пет приоритета:

- провеждане на диференцирана фискална консолидация, благоприятстваща растежа;

- възстановяване на нормалното кредитиране на икономиката;

- стимулиране на икономическия растеж и конкурентоспособността за днешния и утрешния ден;

- борба с безработицата и социалните последици от кризата;

- модернизиране на публичната администрация.

Комисията по заетост и социални въпроси изготвя самостоятелен доклад по собствена инициатива, за да обърне внимание на аспектите в ГОР, отнасящи се до заетостта и социалната сфера. Докладът ще предостави възможност на Парламента да изрази своите възгледи относно заетостта и социалното положение в ЕС, постигнатия напредък по отношение на постигането на целите на „Европа 2020“, свързани със заетостта и в социалната сфера, и съответните приоритети, заложени в съобщението на Комисията. С настоящия доклад Парламентът възнамерява да допринесе активно за напредъка на европейския семестър във връзка с пролетния Европейски съвет.

Ограничената роля на Парламента в европейския семестър представлява от демократична гледна точка недостатък, който трябва да бъде отстранен. За да се повиши демократичната легитимност на европейския семестър, Парламентът трябва да бъде включен в неговия процес по подходящ начин. Поради това докладчикът желае да подчертае отговорността на Европейския съвет да вземе предвид съображенията и предложенията, изразени от Парламента при приемане на насоките му в областта на политиките за 2013 г.

С оглед избягване на повторението, докладът ще се съсредоточи по-скоро върху съдържанието на насоките в областта на политиките относно социалните аспекти и заетостта в Годишния обзор на растежа, отколкото върху процеса на европейския семестър.

Настоящата междуинституционална процедура и настоящият формат на Годишния обзор на растежа не предоставят на Парламента възможността да предлага конкретни изменения към насоките в областта на политиките, изложени в съобщението на Комисията, и приложенията към тях. Докладът на Парламента ще бъде във формата, използван в случаите на законодателен доклад по собствена инициатива, съгласно посоченото в член 48 от Правилника за дейността на Европейския парламент, въпреки че не е законодателен INI доклад, а стандартен такъв.

Настоящият доклад се състои от предложения, какъвто е случаят със стандартните незаконодателни резолюции, и приложение към предложението за резолюция, което включва специфични препоръки, които да бъдат приети от Европейския съвет в насоките му в областта на политиките. Този формат отразява предложения „квазизаконодателен“ характер и намерението да се повиши значимостта на позицията на Парламента в европейския семестър.

Годишен обзор на растежа за 2013 година

От последния ГОР през 2012 г. положението, свързано със заетостта и социалната сфера, се е влошило и перспективите за 2013 г. са песимистични. През последните дванадесет месеца броят на безработните е нараснал с 2 милиона души, достигайки равнище от 25 милиона безработни в ЕС (10,5 % от населението в работоспособна възраст). Сегментирането на пазара на труда продължава да нараства, дългосрочната безработица достига тревожни нива, средните доходи на домакинствата намаляват в много държави членки и показателите сочат тенденция на повишаване на нивата и задълбочаване на формите на бедност и социално изключване, както и увеличаване на бедността сред работещите и на социалната поляризация в тези държави.

Напредъкът по отношение на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ не отговаря на очакванията. Ефективността на насоките в областта на политиките за 2012 г. и ангажиментите, установени от държавите членки, както и тяхното изпълнение, са недостатъчни. Докладчикът счита, че насоките в областта на политиките, установени от Европейския съвет въз основа на ГОР, трябва изцяло да бъдат насочени към постигане на целите на стратегията „Европа 2020“. Вследствие на това държавите членки следва да приемат необходимите ангажименти в националните програми за реформи за 2012 г. за постигане на тази цел.

Високите равнища на дълга и дългосрочните предизвикателства за публичните финанси, произтичащи от финансовата криза, налагат фискална консолидация, за да се гарантира устойчивостта на публичните финанси и на нашата система за социална сигурност. Въпреки това докладчикът иска да отправи предупреждение за отрицателните последици на фискалната консолидация върху растежа и заетостта, особено в държави в рецесия или с недостатъчни темпове на растеж, което излага на риск потенциала за растеж и създаване на работни места .

Докладчикът счита, че е необходимо да се постигне правилен баланс между фискалната консолидация и мерките за насърчаване на растежа и създаването на работни места. В този смисъл докладчикът приветства приоритета, посочен в ГОР за 2013 г., за провеждане на диференцирана фискална консолидация, благоприятстваща растежа. Ритъмът на фискална консолидация трябва да бъде диференциран според фискалното пространство на държавите, за да се постигне правилният баланс между потенциалния отрицателен растеж, последиците за заетостта и рисковете по отношение на устойчивостта на дълга, като това трябва да се извърши по начин, благоприятстващ растежа.

Кризата засегна болезнено младите хора. В целия ЕС повече от един на петима млади хора са безработни (22,8 %), като младежката безработица надвишава 50 % в някои държави членки, а 8,3 милиона европейци под 25-годишна възраст не участват във форма на заетост, образование или обучение (NEET). Тези цифри продължават да нарастват и съществува риск от загуба на цяло поколение. Докладчикът призовава Европейския съвет да превърне младежката безработица в приоритет в насоките си в областта на политиките за 2013 г., а държавите членки да предприемат решителни мерки за борба с нея.

Необходимо е да се разработят всеобхватни стратегии за младите хора, които не участват във форма на заетост, образование или обучение (NEET). В този смисъл докладчикът предлага държавите членки и регионите да насърчават и развиват, в тясно сътрудничество със социалните партньори, схеми за гаранция за младежта с цел на всеки млад човек в ЕС на възраст под 25 години да се предложи работа, стаж, допълнително обучение или обучение и практика след максимален период от четири месеца, през който е бил безработен.

Растежът и създаването на работни места трябва да са най-важният приоритет и да имат превес над всички останали съображения. В този смисъл държавите членки следва да приемат мерки, благоприятстващи създаването на работни места, като например реформи в данъчното облагане на труда, които стимулират заетостта, да насърчават и предоставят подкрепа за самостоятелната заетост и създаването на нови предприятия, да подобряват рамката за извършване на стопанска дейност и да улесняват достъпа на МСП до финансиране, да превръщат неофициалния и недеклариран труд в редовна трудова заетост, да реформират пазарите на труда с цел превръщането им в по-адаптивни, динамични и приобщаващи, да модернизират системите за определяне на заплати, за да се приведат в съответствие възнагражденията с развитието на производителността, да използват високия потенциал за заетост на сектори като зелената икономика, здравеопазването и социалните грижи и ИКТ за създаване на работни места.

Разликата между държавите членки по отношение на заетостта и социалните показатели се увеличава. Държавите членки с относително несегментирани пазари на труда, силни системи за социална сигурност и възможност временно да приспособят броя работни часове, работното време и други гъвкави характеристики на организацията на работа (вътрешна гъвкавост) показват по-голяма устойчивост по отношение на последиците за заетостта и социалните последици от кризата. Държавите членки следва да се учат от добрите практики и да предприемат реформи на своите пазари на труда, като същевременно поддържат качеството на заетостта.

Нашите пазари на труда следва да са по-адаптивни, динамични и способни да се приспособяват към смущения в икономическото положение, без да предизвикват съкращения, както и да са по-приобщаващи и благоприятстващи повишаването на заетостта, по-специално за уязвимите групи и хората в неравностойно положение.

Докладчикът посочва, че въпреки високите равнища на безработица на нашия пазар на труда има свободни работни места поради несъответствия между географското разпределение и уменията на работниците, от една страна, и потребностите на пазара на труда, от друга страна. В този смисъл мобилността на работещите и по-добрият мониторинг на потребностите от умения в конкретни сектори и/или региони са ключът за справяне с това.

Освен това пълното използване на високия потенциал за заетост на сектори като „зелената“ икономика, здравеопазването и социалните грижи и ИКТ за създаване на работни места изисква нови умения и адаптиране на работниците. В този смисъл е необходимо да се насърчава сътрудничеството и взаимодействието между сектора на образованието и обучението и предприятията, за да се предвидят потребностите от умения и системите за образование и обучение да се адаптират към нуждите на пазара на труда.

На последно място, докладчикът изразява безпокойство във връзка с повишаването на бедността и безработицата сред всички възрастови групи и изисква борбата срещу бедността и безработицата да бъде основен елемент в дневния ред на социалните политики на ЕС и на отделните държави членки. Държавите членки следва да прилагат интегрирани стратегии за активно приобщаване и да приемат нови ангажименти за справяне с това положение, по-специално по отношение на бедността сред работещите, сред хората, чиито връзки с пазара на труда са ограничени или липсват, както и с бедността сред населението в напреднала възраст.

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (18.12.2012)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно европейския семестър за координация на икономическата политика: заетост и социални аспекти в рамките на годишния обзор на растежа за 2013 г.
(2012/2257(INI))

Докладчик по становище: Mojca Kleva

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита за разочароващ факта, че Комисията е пренебрегнала многократните призиви на Парламента за установяване на демократична легитимност за европейския семестър, като се започне с превръщането на годишния обзор на растежа (ГОР) в Годишни насоки за устойчив растеж, представени във вид, който би позволил на Парламента да предлага изменения и би гарантирал, че един прозрачен междуинституционален процес на вземане на решения ще доведе до политически насоки, по които е постигнато общо съгласие; призовава Комисията да представя бъдещи ГОР по по-амбициозен начин, който включва указания за постигане на растеж и по-широки насоки за националните, регионалните и местните органи; подчертава факта, че националните парламенти, регионалните и местните органи имат много ограничен достъп до процеса на европейския семестър, независимо че техният принос и тяхното участие са необходими за увеличаването на шансовете за изпълнение на целите на „Европа 2020“;

2.  проявява дълбока загриженост относно факта, че, дори няколко години след започването на системната криза, дългосрочната безработица в ЕС продължава да нараства и че това е придружено от алармиращи равнища на младежката безработица, с нарастващ риск от изпадане в бедност и социална изолация, без изгледи за непосредствено подобряване на положението;

3.  призовава настоятелно Комисията, държавите членки и регионите да превърнат предприемането на решителни действия срещу безработицата в ЕС свой приоритет;

4.  подчертава, че Комисията следва в по-голяма степен да отчита специфичните местни, регионални и национални тенденции, както и потенциалните грешки при прогнозата й, която съставлява основата на ГОР;

5.  отбелязва, че политиката на сближаване, като ключов инвестиционен инструмент на ЕС, който играе важна роля в рамките на стратегията „Европа 2020“ и се насочва точно към местните, регионалните и националните инвестиционни потребности, допринася не само за намаляване на различията между регионите, но също така и за икономическото възстановяване на държавите членки и за ефективното постигане на устойчив растеж и създаване на работни места в държавите членки и в Съюза като цяло; отбелязва, че това превръща политиката на сближаване в един от най-добрите налични инструменти за постигане в рамките на възстановяването на голям брой работни места, както е предвидено от Комисията в ГОР за 2013 г.; счита в тази връзка, че всяко намаляване на бюджета на политиката на сближаване би оказало силни отрицателни последици за целите на стратегия „Европа 2020“, и поради това настоява в новия програмен период да бъдат разпределени подходящ размер ресурси за политиката на сближаване, поне на равнището, договорено за текущия програмен период 2007–2013 г., както и да продължават да се обхващат всички региони на ЕС;

6.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че регионалната политика ще продължи да играе важна роля в развитието на националните програми в рамките на европейския семестър и ще представлява основен инструмент за постигане на установените цели по отношение на социалните политики и заетостта в средносрочен и дългосрочен план;

7.  изтъква, че във времена на сериозни фискални ограничения и намален капацитет за отпускане на заеми от страна на частния сектор структурните фондове и Кохезионния фонд, с тяхната финансова мощ и преследваните от тях цели, представляват основен лост на разположение на държавите членки за стимулиране на икономиката и спомагане за постигането на целите за растеж и заетост, заложени в стратегията „Европа 2020“; в тази връзка подчертава, че с оглед на ключовата роля, която политиката на сближаване има при разработването на национални програми в рамките на европейския семестър, тази политика следва да бъде основен фокус на ГОР и да допринася за годишния дебат относно растежа и работните места в ЕС;

8.  призовава Комисията и Съвета да се споразумеят за конкретни мерки, които да зачитат специфичностите, да подобряват участието и увеличават приобщаването на национални, регионални и местни органи, социални партньори и гражданското общество във формулирането и прилагането на устойчиви политически насоки в рамките на ГОР, за да се гарантира по-добро ангажиране с и постигане на целите на стратегия „Европа 2020“; отбелязва, че прилагането на подход на многостепенно управление не следва да води до увеличаване на административната тежест за крайните бенефициери;

9.  счита, че е от съществено значение за политиката на сближаване да допринася за намаляване на вътрешните конкурентни различия и структурните неравновесия чрез възможността й за приспособимост към специфичните условия и потребности, установени на местно, регионално и национално равнище; в тази връзка приветства инициативата на Комисията за ново програмиране, където е възможно, на все още неизразходвани средства от структурните фондове в полза на енергийната ефективност, младежката заетост и МСП, тъй като те ще играят важна роля за постигането на целите на стратегия „Европа 2020“; изисква да бъде надлежно уведомен за изпълнението на тази инициатива на национално равнище;

10. приветства даденото от Комисията в ГОР за 2013 г. потвърждение, че е необходимо увеличаване на административния капацитет, за да се гарантира по-бързо разпределяне на все още неизразходвани средства от структурните фондове; посочва, че тези усилия следва да се съсредоточат върху органи на национално, регионално и местно равнище; подчертава, че по-бързото разпределяне на все още неизразходвани средства от структурните фондове може да подпомогне укрепването на ликвидността на пазара;

11. приема становището на Комисията, че новаторските финансови инструменти на ЕС могат да послужат като катализатор за целенасочени инвестиции, да имат умножаващ ефект върху бюджета на ЕС и да увеличат потенциала за растеж на ЕС; с оглед на това призовава настоятелно Комисията да предостави подробна информация, по-нататъшна подкрепа и насоки за държавите членки и регионите относно засиленото прилагане на финансовите инструменти по политиката на сближаване през 2013 г. и бъдещия програмен период (2014—2020 г.); призовава държавите членки да последват Комисията и да посочат ясно и в своите съответни национални програми за реформа как възнамеряват да използват отпуснатите суми от структурните фондове за насърчаване на приоритетните мерки, насочени към подобряване на растежа и заетостта с помощта на финансови инструменти;

12. призовава Комисията и държавите членки за справяне със слабото участие на пазарите на труда на групите в неравностойно положение, включително на лицата, принадлежащи към малцинства (напр. ромите), идващи от най-бедните микрорегиони или живеещи с увреждания;

13. признава важността на повишаването на капацитета за отпускане на заеми на ЕИБ и препоръчва това да бъде съобразено с приоритетите на ЕС, насочени към премахването на регионалните различия; призовава Комисията да изиска от държавите членки да използват част от разпределените им средства от структурните фондове, за да споделят кредитния риск на ЕИБ и да предоставят гаранции по заеми на МСП и микропредприятия, повишавайки по този начин икономическата активност във всички сектори и региони, гарантирайки допълнителни възможности за работа и решавайки проблема с недостатъчния достъп до кредити, който понастоящем затруднява МСП;

14. отбелязва, че демографските промени имат отчетливо отражение върху осигуряването на социална инфраструктура, като представляват сериозно предизвикателство за всички поколения в ЕС; подчертава в това отношение, че ролята на политиката на сближаване за справянето с демографските предизвикателства следва да бъде разгледана по-подробно в обзора на Комисията;

15. призовава държавите членки да се възползват максимално от структурните фондове посредством активни политики в областта на пазара на труда, насочени към увеличаване пригодността за заетост във всички възрастови групи с цел постигане на по-продължителен трудов живот, както и към ефективна борба със структурната и дълготрайната безработица; подчертава в това отношение, че следва да се осигурят достатъчно инвестиции както под формата на финансова помощ, така и за обучение на националните и регионалните администрации с цел повишаване на техните умения и капацитет, както и на познанията им относно правилата, управляващи структурните фондове и Кохезионния фонд; счита, че Комисията следва незабавно да предложи „Европейска гаранция за младите хора“ с оглед действителното подобряване на положението на младите хора, които не работят и не са обхванати от системите на образование или обучение, както и да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, за да предоставят част от техните все още неизразходвани средства от структурни фондове за справяне с младежката безработица, с акцент и върху младежта в селските райони, като ударението се постави върху възможностите им за предприемачество, с цел да се предотврати обезлюдяването.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

18.12.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

35

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Luís Paulo Alves, Charalampos Angourakis, Victor Boştinaru, John Bufton, Nikos Chrysogelos, Tamás Deutsch, Rosa Estaràs Ferragut, Danuta Maria Hübner, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Mojca Kleva Kekuš, Constanze Angela Krehl, Petru Constantin Luhan, Ramona Nicole Mănescu, Vladimír Maňka, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Miroslav Mikolášik, Ana Miranda, Jan Olbrycht, Wojciech Michał Olejniczak, Younous Omarjee, Markus Pieper, Georgios Stavrakakis, Nuno Teixeira, Lambert van Nistelrooij, Justina Vitkauskaite, Oldřich Vlasák, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Ivars Godmanis, Lena Kolarska-Bobińska, Maurice Ponga, Elisabeth Schroedter, Derek Vaughan

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Olle Ludvigsson

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.1.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

39

5

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Edit Bauer, Heinz K. Becker, Jean-Luc Bennahmias, Phil Bennion, Pervenche Berès, Vilija Blinkevičiūtė, Milan Cabrnoch, Alejandro Cercas, Minodora Cliveti, Marije Cornelissen, Emer Costello, Andrea Cozzolino, Frédéric Daerden, Richard Falbr, Marian Harkin, Roger Helmer, Nadja Hirsch, Stephen Hughes, Martin Kastler, Ádám Kósa, Jean Lambert, Patrick Le Hyaric, Thomas Mann, Csaba Őry, Siiri Oviir, Konstantinos Poupakis, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu, Andrea Zanoni

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Georges Bach, Malika Benarab-Attou, Sergio Gutiérrez Prieto, Richard Howitt, Dieter-Lebrecht Koch, Jan Kozłowski, Светослав Христов Малинов, Paul Murphy, Ria Oomen-Ruijten

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jolanta Emilia Hibner