ДОКЛАД относно последиците от икономическата криза върху равенството между половете и правата на жените
28.2.2013 - (2012/2301(INI))
Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Elisabeth Morin-Chartier
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно последиците от икономическата криза върху равенството между половете и правата на жените
Европейският парламент,
– като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС), както и член 8, член 153, параграф 1, буква и) и член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173), и придружаващия го документ относно използването на потенциала за заетост на персоналните и домакинските услуги (SWD(2012)0095),
– като взе предвид предложението на Комисията от 6 октомври 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации (COM(2011)0609),
– като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011–2020 г.), приет от Европейския съвет през март 2011 г.,
– като взе предвид доклада на Комисията от 2011 г. относно напредъка по отношение на равенството между жените и мъжете за 2010 г. (SEC(2011)0193),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г.“ (COM(2010)0491),
– като взе предвид предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите членки – част II на Интегрирани насоки Европа 2020 (COM(2010)0193),
– като взе предвид Директива 2006/123/ЕО от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар[1],
– като взе предвид Директива 2006/54/ЕО от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)[2],
– като взе предвид Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги[3],
– като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,
– като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда[4],
– като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно ролята на жените в едно застаряващо общество[5],
– като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно аспекти, свързани с равенството между половете, в контекста на икономическата рецесия и финансовата криза[6],
– като взе предвид своята резолюция от 19 октомври 2010 г. относно жените, работещи при несигурни условия на труд[7],
– като взе предвид своята резолюция от 8 февруари 2011 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2010 г.[8],
– като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно облика на бедността сред жените в Европейския съюз[9],
– като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно жените и ръководството на предприятията[10],
– като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно предприемаческата дейност на жените в малките и средните предприятия[11],
– като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно положението на самотните майки[12],
– като взе предвид своята резолюция от 13 март 2012 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2011 г.[13],
– като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. с препоръки към Комисията относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност[14],
– като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно ролята на жените в зелената икономика[15],
– като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно условията на труд на жените в сектора на услугите[16],
– като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите[17],
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0048/2013),
A. като има предвид, че Европейският съюз е изправен пред най-тежката икономическа и финансова криза след Голямата депресия от 30-те години на миналия век — криза, която се утежнява от т.нар. мерки за икономии, наложени на държавите членки от институциите на Европейския съюз в контекста на политиките за икономическо управление (Пакта за стабилност и растеж, Европейския семестър, пакта „Евро плюс“, фискалния пакт) и програмите за финансова помощ, и като има предвид, че тази криза доведе до значително увеличаване на равнището на безработицата в държавите членки и по-специално от южните държави членки; като има предвид, че въздействието от тази криза е особено тежко за уязвимите лица и по-специално за жените, които са засегнати пряко – чрез загубата на работни места, намаляването на заплащането или повишаването на несигурността на работните им места, и косвено – чрез бюджетните съкращения в публичните услуги и социалната сфера; като има предвид, че поради това е особено важно, наред с другото, при преодоляването на кризата и при разработването на решения за справяне с нея, да се разгледа сериозно измерението на равенството между жените и мъжете;
Б. като има предвид, че правото на труд е съществено предварително условие за действителни равни права, икономическа независимост и професионална реализация на жените; като има предвид, че настоящата криза не е само финансова и икономическа, а и криза в сферата на демокрацията, равенството, социалното подпомагане и равенството между половете, която същевременно се използва като извинение за забавяне и дори спиране на решаващите усилия за справяне с изменението на климата и екологичните предизвикателства, пред които сме изправени;
В. като има предвид, че кредитната криза, от която произтече настоящата рецесия, беше катастрофа, причинена от мъжете, и че решенията в отговор на тази криза на национално и международно равнище, които не отчетоха в достатъчна степен социалните аспекти на пола, в по-голямата си част също бяха взети от мъже; като има предвид, че е от значение жените, които обичайно са по-квалифицирани от мъжете, да бъдат напълно включени в процеса по вземане на решения в областта на политиката, икономиката и финансите, както и при споразуменията между социалните партньори,
Г. като има предвид, че нарастващият риск от бедност е пряко и тясно свързан с унищожаването на значими социални функции, изпълнявани от държавата, на което станахме свидетели например при неотдавнашното разрушаване на публичните системи за социална защита в няколко държави членки, заедно със съкращаването на основни социални помощи (семейни надбавки, помощи при безработица и заболяване, минимален доход за социална интеграция);
Д. като има предвид, че неотдавнашни проучвания показаха, че едва 5 % от лицата с правомощия за вземане на решения във финансовите институции в ЕС са жени и че същевременно управителите на централните банки в 27-те държави членки са мъже; като има предвид, че проучванията в областта на равенството между половете показаха, че жените се справят по различен начин, като избягват рискове и се насочват към по-дългосрочни перспективи,
Е. като има предвид, че в началото икономическата криза имаше по-силно въздействие при мъжете, отколкото при жените; като има предвид, че оттогава безработицата се повиши с различни темпове за мъжете и жените; като има предвид, че жените не бяха първите засегнати от кризата, но понастоящем усещат във все по-голяма степен нейните последици (все повече и нарастващ брой жени с несигурна или временна заетост, по-голям риск от съкращение, по-ниско заплащане, по-ниско обезщетение от системите за социална закрила и др.), и ще бъдат засегнати по-продължително; като има предвид, че този етап е много по-слабо документиран и че липсват надеждни съпоставими статистически данни за него и поради това има тенденция последиците върху жените да се подценяват;
Ж. като има предвид, че жените изпълняват решаваща роля за икономическото развитие; като има предвид, че предоставянето на повече права на жените може да доведе до икономически възход на общностите и семействата, чрез който да преодолеят бедността;
З. като има предвид, че в ситуация на криза има тенденция политиката в областта на пазара на труда да се насочва към повлияване на общото равнище на заетост, а не към икономически неактивните жени;
И. като има предвид, че мерките за икономии, наложени от т.нар. Тройка (ЕЦБ, Комисията и МВФ), както и икономическата политика и мерките за надзор на публичните финанси, предприети от Комисията и Съвета, подкопават основите на социалната държава, задълбочават разделението в обществото и водят до още по-голяма социална и икономическа несправедливост, включително неравенство между половете;
Й. като има предвид, че следва да се отбележи, че безработните жени често не са включени в официалните статистически данни и че неравенството между мъжете и жените по отношение на неактивността често се подценява, тъй като съществува тенденция жените по-често да се оттеглят от пазара на труда по различни причини (бременност, семейни задължения, времеви ограничения) и да работят без заплащане или неофициално, често в услугите за домакинството или за предоставянето на грижи за зависими лица или да обслужват сивата икономика, като същевременно понастоящем има малко проучвания на въздействието на намаленията на публичните разходи, свързани с равенството между половете;
K. като има предвид, че бюджетните съкращения, извършени от правителствата във връзка с изпълнението на плановете за икономии, засягат най-вече публичния сектор и предоставяните от него услуги за социално подпомагане, от които се възползват основно жените, които са 70 % от заетите в сектора, но също така и частния сектор, и че понастоящем жените се превръщат в основни жертви на мерките за икономии; като има предвид, че до момента нито една държава не е извършила оценка на въздействието от предлаганото съкращаване на публичните разходи и последиците от бюджетната консолидация от гледна точка на пола — нито на въздействието на отделните мерки, нито на комбинираното им въздействие;
Л. като има предвид, че жените са по-зависими от социалните помощи, които също се съкращават като част от мерките за икономии;
M. като има предвид, че ситуация на криза като настоящата изисква задълбочени структурни реформи на пазара на труда;
Н. като има предвид, че при жените намаляването на броя на работните места многократно е съпътствано от промени в работния график, включително по-дълго работно време, включващо често различни смени; като има предвид, че най-вероятно възстановяването ще се прояви по-бързо в промишления сектор, като по този начин ще доведе до възстановяване на трудовата заетост за мъжете, която ще се увеличи по-бързо от заетостта за жени; като има предвид, че мерките за икономии в обществените услуги ще имат по-трайно въздействие върху заетостта на жените, като по този начин в дългосрочен план се излага на опасност напредъкът, постигнат по отношение на равенството между половете;
О. като има предвид, че кризата води до нарастване на експлоатацията на жените както в легалната, така и в нелегалната икономика; като има предвид, че последиците от нея ще имат по-дългосрочно въздействие върху жените, чието професионално развитие не е еднопосочно (включително тези, които работят при ниско заплащане на временна работа, непълно работно време, при непостоянна, нестандартна и дори неофициална заетост), работят често принудително на непълно работно време, което води до непълен размер на пенсионните вноски и до по-висок процент жени, изложени на риск от бедност; като има предвид, че в крайна сметка жените ще могат да получат право едва на много малка пенсия и по този начин да бъдат принудени да живеят под прага на бедността; като има предвид, че съществува риск от появяване на цяло „загубено поколение“ от млади хора, както мъже, така и жени, лишено от възможност за работа, сигурна заетост и често от възможности за образование поради икономически затруднения;
П. като има предвид, че кризата увеличава трудностите при съчетаването на професионалния и семейния живот; като има предвид, че въздействието на раждането и отглеждането на деца върху заетостта е различно за жените и мъжете; като има предвид, че участието на пазара на труда на майките е с 12 % по-ниско, отколкото това на жените без деца, докато равнището на заетост при бащите е 8,7 % по-високо, отколкото това при мъжете без деца;
Р. като има предвид, че измерението на равенството между жените и мъжете не е взето под внимание в настоящите и планираните инициативи и политики, насочени към излизане от кризата;
С. като има предвид, че стереотипите относно пола влияят на заетостта на жените, така например идеята, че безработицата при мъжете е „по-сериозен“ проблем от безработицата при жените, като това увеличава и без друго значителния брой стереотипи, основани на пола, които влияят отрицателно на възможностите за заетост на жените; като има предвид, че на практика подходът към безработицата при мъжете е различен от този за безработицата при жените, тъй като все още се счита, че мъжете основно изкарват прехраната, а жените основно предоставят грижи в семейството;
Т. като има предвид, че приблизително 23 % от гражданите на ЕС са били изложени на риск от бедност или социално изключване през 2010 г.[18] и че това обедняване на населението засяга преди всичко жените, тъй като те често са изправени пред съчетание от трудности, като например възрастните жени, които живеят сами, и семействата с един родител (по-голямата част от които глава на семейството са жени); като има предвид, че това включва затруднения във връзка със запазването или намирането на работа при тези обстоятелства, затруднения във връзка с намирането на подходящо жилище, поемане на отговорност за зависими лица (деца, родители и болни хора или хора с увреждания), и затруднения при съчетаването на професионалния и семейния живот, произтичащи от липсата на подходящи структури за подкрепа и различия в националните политики в тази област в 27-те държави членки;
У. като има предвид, че кризата допълнително утежни социалното и икономическото положение на много общности в неравностойно положение и допринесе за увеличаване на процента на отпадналите от училище момичета и до още по-голяма уязвимост от трафика на жени;
Ф. като има предвид, че съкращаването на услугите и помощите застраши икономическата независимост на жените, тъй като помощите често представляват важен източник на доходи за тях и съществува тенденция жените да ползват публични услуги повече, отколкото мъжете; като има предвид, че самотните майки и самотните жени пенсионери понасят най-големите общи загуби;
Х. като има предвид, че нарастващ брой жени приемат неофициална и неплатена работа (доброволно или по друг начин) с по-малка социална защита, с цел намиране на изход от кризата; като има предвид, че според проучване на ОИСР[19] домашният труд представлява 33 % от БВП на държавите-членки на ОИСР;
Ц. като има предвид, че настоящата криза и политиките за икономии се използват за ограничаване на правата на работниците в множество държави членки и това до голяма степен засяга работещите жени, като има сериозни последствия за възможностите на жените за икономическа независимост;
Ч. отбелязва, че намаляването на разликите в заетостта сред мъжете и жените отразява по-скоро общо влошаване на условията на живот и труд, отколкото напредък към по-голямо равенство между половете;
Ш. като има предвид, че жените, които започват трудов живот, изпълняват водеща роля за възобновяването на растежа; като има предвид, че те увеличават доходите на семейството, което води до повишаване на потреблението и спомага за стимулиране на икономиката; като има предвид, че следователно равенството между мъжете и жените има положително въздействие върху производителността и икономическия растеж;
Щ. като има предвид, че неотдавнашният вторичен анализ на петото Европейско проучване на условията на труд (EWCS) („Жените, мъжете и условията на труд в Европа: вторичен анализ на петото европейско проучване на условията на труд“, Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), 2012 г., което ще бъде публикувано през 2013 г.) показва, че сегрегацията, основана на пола, вреди както на работещите жени, така и на работещите мъже; като има предвид, че както мъжете, така и жените заявяват, че благосъстоянието и удовлетвореността им от работата са по-големи, когато работят с колеги от двата пола; като има предвид, че въпреки всичко все още има какво да се направи по отношение на борбата с основаната на пола сегрегация на пазара на труда, поляризацията в сферата на заетостта, както и на т.нар. „еднополови“ работни места (предвид това, че 3/5 от работниците в Европа работят на място, където заетите лица са от един и същи пол);
AA. като има предвид, че мерките в областта на равенството между мъжете и жените бяха отменени или забавени и че едно възможно бъдещо намаляване на държавните бюджети ще има отрицателни последствия върху трудовата заетост на жените и върху насърчаването на равенството между половете;
AБ. като има предвид, че икономическият спад не следва да се използва като извинение за забавяне на напредъка в политиките за съчетаване на професионалния и личния живот и за съкращения в бюджетите, отпуснати за услуги за полагане на грижи за зависими лица и за прилагане на схемите относно отпуските, което особено засяга достъпа на жените до пазара на труда;
AВ. като има предвид, че насилието над жени е широко разпространено явление във всички държави и във всички социални слоеве; като има предвид, че много пъти икономическият стрес води до по-често, по-жестоко и по-опасно малтретиране и като има предвид, че редица проучвания показаха, че насилието над жени се засилва, когато мъжете бъдат лишени от работното си място или от собственост като последица от икономическата криза;
AГ. като има предвид, че жените са се възползвали в най-голяма степен от създаването на работни места в ЕС между 1998 г. и 2008 г. (като процентът на заетост при жените в ЕС е съответно 55,6 % и 62,8 %)[20]; като има предвид, че заетостта при жените е нараснала с 12,7 %, а при мъжете само с 3,18 %, като процентът на безработица при жените остава леко по-висок през 2012 г.[21] (10,7 % безработни жени в сравнение с 10,6 % безработни мъже);
AД. като има предвид, че през 2011 г. 31,6 % от жените са работили на непълно работно време, а този процент при мъжете е 8,1 %;
1. припомня, че равенството между половете е една от основните цели на Европейския съюз и трябва да бъде едно от основните съображения при определяне на отговора на настоящата икономическа и финансова криза, включително инвестиции в публичния сектор, в сектора на социалното подпомагане и в екологично устойчиво жилищно настаняване, транспорт и др., както и генериране на държавни приходи чрез по-ефективни политики на данъчно облагане; изразява съжаление, че политическите отговори на кризата, включително пакетите за възстановяване, не успяха да признаят, анализират и коригират въздействието на кризата по отношение на равенството между половете; изразява несъгласието си с факта, че след Договора от Лисабон в стратегията на практика не съществува интегриране на принципа за равнопоставеност на жените и мъжете, поради което призовава Съвета, Комисията и държавите членки да включат равенството между половете посредством специфични цели в макроикономическите насоки и в насоките, свързани със заетостта;
2. призовава Комисията да включи измерението на пола във всички политики и по-специално в политиките относно въздействието на мерките за икономии и възстановяването от кризата, икономическото управление, устойчивото развитие и „зелените работни места“, професионално образование и обучение, миграцията, сътрудничеството и развитието, здравеопазването и безопасността, както и в рамките на мерките, които предстои да бъдат планирани или приложени с цел противодействие или ограничаване на последиците от кризата;
3. призовава държавите членки да разгледат и подчертаят непосредственото и дългосрочното въздействие на икономическата криза върху жените, със специално внимание към въпроса дали и по какъв начин тя влошава съществуващото неравенство между половете, както и свързаните с това последици, като увеличаването на риска от насилие, основано на пола, влошеното здравословно състояние на майките и децата и бедността при жените в напреднала възраст;
4. припомня, че след като процентът на заетост при жените се покачва постоянно през последните десет години и стигна до 62,8 % през 2008 г., в ЕС се наблюдава лек спад на този процент от началото на икономическата криза, като той беше на равнище 62,3 % за 2011 г.; поради това подчертава необходимостта да се предложат трайни отговори, които вземат предвид измерението на равенството между половете както в политиките на ЕС, така и в политиките на държавите членки за защита на заетостта и възстановяване на растежа;
5. призовава Комисията да разгледа едно допълнително адаптиране на структурните фондове с цел да се осигури допълнителна подкрепа за типичните сектори на заетост на жените, които могат да бъдат засегнати от кризата, както и подкрепа за грижите за децата, обучението и достъпа до заетост;
6. подчертава значението на водещата инициатива „Платформа срещу бедността и социалното изключване“; призовава държавите членки да се възползват в пълна степен от програмата „Европа за гражданите“ и от предстоящата програма за социална промяна и социални иновации, особено по отношение на ефективното изпълнение на целите, свързани с равенството между половете; подчертава значението на програмата „Дафне ІІІ“, особено по отношение на защитата на жените срещу всякакви форми на насилие и необходимостта от постигане на високо равнище на здравна защита, благосъстояние и социално сближаване;
7. подчертава факта, че въпреки сравнимите равнища на безработица между мъжете и жените, кризата оказва различно въздействие върху тях; посочва, че условията на труд на жените станаха значително по-несигурни, по-специално с нарастващото преобладаване на нестандартни форми на договори, и че доходите на жените претърпяха значителен спад поради редица фактори, включително постоянното неравенство в заплащането (близо 17 %) на мъжете и жените и произтичащото от това неравенство в съответните равнища на обезщетения за безработица, увеличаването на работата на принудително непълно работно време и увеличаването на броя на временните работни места или работните места със срочен договор за сметка на по-стабилна заетост; като има предвид, че при постоянното неравенство в заплащането на мъжете и жените и произтичащото от това неравенство в равнищата на обезщетенията за безработица, кризата влоши положението на жените на пазара на труда; посочва, че опитът от предишни кризи показва, че равнището на заетост сред мъжете, като цяло, се възстановява по-бързо, отколкото равнището на заетост сред жените;
8. призовава Комисията да представи възможно най-скоро проект на директива за определяне на мерки за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност;
9. припомня, че продължават да съществуват много големи различия между държавите членки, като равнището на заетост при жените варира между 48,6 % и 77,2 %, и че тези контрастиращи случаи се нуждаят от специфични и адаптирани за всяка конкретна ситуация решения като част от един основен европейски подход; подчертава освен това необходимостта от надеждни общи показатели и следователно от надеждни съпоставими статистически данни, позволяващи оценка на различните ситуации, потребности и намирането на подходящи решения;
10. припомня, че още преди началото на икономическата криза в по-голямата си част жените бяха наети на временни работни места или при непълно работно време и че кризата подсили тази тенденция, излагайки по този начин много жени на все по-голям риск от социално изключване; отбелязва, че такъв беше случаят особено в южните държави членки;
11. отбелязва със загриженост, че безработицата при жените е нараснала от 18,8 % през 2009 г. до 20,8 % през 2011 г. и че кризата ще въздейства особено силно върху групите жени в неравностойно положение, включително, наред с другото, жените с увреждания, жените имигранти, жените от етническите малцинства, жените с ниска квалификация, трайно безработните жени, самотните майки, жените без средства за препитание и жените, полагащи грижи за зависими лица; приветства пакета от мерки на Комисията за преодоляване на сегашните неприемливи равнища на младежка безработица и социално изключване, както и за предоставяне на работни места, образование и обучение на младите хора;
12. вярва, че правото на труд е съществено предварително условие за действителни равни права, икономическа независимост и професионална реализация на жените и следователно настоява, че несигурната заетост следва да бъде премахната чрез задължителното прилагане на принципа, че за всяко съществуващо работно място следва да бъде създадена постоянна позиция, както и чрез признаването и насърчаването на право на работни места с права;
13. призовава ЕС и държавите членки да преформулират настоящите решения в отговор на икономическата криза, за да гарантират, че предприетите мерки са с дългосрочен обхват и не подронват политиките за социално подпомагане и структурите на публичния сектор, които са предпоставка за по-голямо равенство между жените и мъжете, като социалните услуги и заведенията за предоставяне на грижи, здравеопазването, образованието и правата на работниците;
14. припомня, че преминаването от образование към заетост става все по-трудно за жените и че това в крайна сметка ще доведе до отклонения в оценката на мъжете и жените за собствените им умения;
15. счита, че структурните реформи, които ще последват в резултат от преодоляването на настоящата криза, представляват възможност да се коригират някои видове дискриминация, основана на пола, които все още са твърде разпространени на пазара на труда в Европа;
16. подчертава, че делът на жените, заети в сивата икономика, е по-голям от този на мъжете отчасти поради това, че за секторите, в които традиционно се наемат жени, като услугите за домакинството или за предоставянето на грижи за хора, е характерна по-голяма дерегулация; отбелязва, от друга страна, че в резултат от кризата сивата икономика се разрасна, въпреки че е много трудно да се получи ясна картина за нея при липсата на надеждни данни за нейното разпространение и въздействие;
17. подчертава, че жените имаха важна роля в устояването на кризата; твърдо вярва, че жените представляват значителен потенциал за увеличаването на конкурентоспособността и производителността на предприятията, и по-специално когато заемат ръководни позиции в тях; счита, че поради това е особено наложително жените да се включат в разработването и управлението на плановете за възстановяване с цел насърчаване на социалното сближаване;
18. настоява, че е необходимо настоящата икономическа и финансова криза и последвалите бюджетни ограничения да не застрашават напредъка, постигнат от политиките за насърчаване на равенството между мъжете и жените и да не служат като претекст за намаляване на усилията в тази връзка; вярва, че следва по-скоро да насърчава държавите членки да включват политиките в областта на равенството между половете в политиките за заетостта, като последните се считат за част от решението за преодоляване на кризата, с оглед на използването и извличането на полза от уменията и способностите на всички европейци; призовава държавите членки да гарантират включването на аспекта, свързан с интегрирането на принципа на равенство между половете, във всички планирани фискални политики;
19. подчертава, че правата на жените не следва да се възприемат, тълкуват или прилагат в конкуренция с правата на мъжете, тъй като подобряването на услугите за полагане на грижи и на обществените услуги за семействата е предпоставка за участието на пазара на труда както на мъжете, така и на жените; изтъква необходимостта от насърчаване на поделянето на семейните и домакински задължения; призовава държавите членки да въведат нови мерки или да доразвият съществуващите мерки, насочени към преодоляване на дискриминацията, основана на пола, и на неравномерното разпределяне на задълженията, като например насърчават мъжете да се възползват от правото си да се грижат за деца, болни роднини или роднини с увреждания;
20. подчертава, че кризата изостри проблема с намаляващото равнище на раждаемостта в ЕС, като се има предвид, че безработицата, несигурното положение и липсата на увереност относно бъдещето и икономиката станаха причина двойките, и по-специално младите жени, да отлагат раждането на деца, което допълнително засили демографската тенденция, изразяваща се в застаряване на населението в Съюза;
21. подчертава значението на реформирането на политиките в областта на макроикономиката, социалната сфера и пазара на труда с цел да се гарантира икономическа и социална справедливост за жените, да се разработят стратегии, насърчаващи справедливото разпределение на благата, да се гарантира минимален доход и достойни заплати и пенсии, да се намали разликата в заплащането на мъжете и жените, да се създадат повече висококачествени работни места за жените, придружени от права, да се предостави възможност на жените да се възползват от обществени услуги, характеризиращи се с високи стандарти, и да се подобрят социалните грижи и услугите, предоставяни на местно равнище, включително детски ясли, детски градини и други форми на предучилищно образование, дневни центрове, общински центрове за отдих и услуги в помощ на семействата и центрове за общо ползване от различните поколения;
22. припомня, че съкращенията на публичните бюджети не са неутрални по отношение на половете, а са по-скоро резултат от икономическите политики на Съюза на макроструктурно равнище, по-специално прилагането на мерките, които са част от програмите за т.нар. икономическо управление и финансово приспособяване, които водят и ще продължат да водят до увеличаване на неравенството между мъжете и жените, до безработица сред жените и феминизиране на бедността; счита, че следователно в политиката е необходима промяна, тъй като жените са по-голямата част от заетите в публичния сектор и са основни бенефициери в рамките на социалната политика; ето защо призовава да се увеличат средствата за съответните бюджетни редове;
23. призовава държавите членки и институциите на Съюза да извършат оценка на въздействието върху половете при планирането на мерки за икономии, за да гарантират, че последиците от тях са във възможно най-голяма степен еднакви и за двата пола;
24. призовава държавите членки да въведат бюджетно планиране, съобразено с пола, за да анализират правителствените програми и политики, въздействието им върху разпределянето на ресурсите и приноса им за равенството между жените и мъжете;
25. подчертава, че при жените съществува по-голям риск, отколкото при мъжете, от по-бавно професионално развитие в резултат на приемането на начални длъжности на по-ниско равнище или работа на непълно работно време, и че вследствие на това жените в подобна ситуация са по-уязвими, имат незадоволително равнище на доходите и по-често са в ситуация на бедност;
26. призовава държавите членки и регионалните и местните органи да гарантират надеждното предоставяне на физически и финансово достъпни и висококачествени услуги, свързани с полагането на грижи за деца и за други нуждаещи се от грижи лица, както и да гарантират, че тези услуги са съвместими с работното време при пълен работен ден както за жените, така и за мъжете;
27. подчертава, че е важно да се предприемат незабавни действия за прилагането на политики за завръщане на работа и схеми за интегриране в предприятията на частния сектор на онези служители от държавния сектор (по-голямата част от които са жени), чиито работни места са застрашени от бюджетните съкращения в областта на държавната администрация;
28. призовава Комисията и държавите членки да интегрират глобалния подход за равенство между половете във всички политики в областта на заетостта, да предприемат необходимите мерки за улесняване на завръщането на жените на пазара на труда, не само на ниски длъжности, но и на ръководни постове, и да включат този подход в насоките на Съюза относно заетостта; подчертава необходимостта от надеждно бюджетно планиране, съобразено с пола, по-специално с оглед на Многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., за да се постигнат целите, заложени в Пакта за равенство между половете, както и в стратегията „Европа 2020“;
29. изразява съжаление във връзка с това, че в годишния обзор на растежа за 2013 г. не е включено увеличаването на участието на жените на пазара на труда въпреки факта, че то е една от водещите цели на стратегията „Европа 2020“; призовава Съвета да добави насърчаването на участието на жените на пазара на труда сред приоритетите при приемането на насоките в областта на икономическата политика за тази година в рамките на Европейския семестър;
30. призовава държавите членки да включат и системно да обръщат внимание на въпроса за равенството между половете във всички бъдещи национални програми за реформи;
31. призовава държавите членки да насърчават активната политика в областта на заетостта, интензивния социален диалог, трудовите стандарти и социалната закрила, с цел да защитят правата на жените, включително на жените мигранти, и да се борят срещу принудителния и недекларирания труд;
32. призовава държавите членки да предприемат мерки за насърчаване на участието на майките в пазара на труда, например чрез политики за предоставяне на възможности за работа от разстояние, професионално обучение или преквалификация, с цел насърчаване и подпомагане на завръщането на работа след ползването на отпуск по майчинство;
33. приветства предложението за директива за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, което предоставя на жените възможност за достъп до работни места с по-добро заплащане и изискващи по-висока квалификация, и призовава държавите членки да подкрепят и подготвят неговото прилагане; призовава за приемането на подобни задължителни законодателни мерки от други работодатели, включително от европейските, националните, регионалните и местните обществени институции, администрации и органи, тъй като те следва да служат за пример за равенство между половете при вземането на решения;
34. призовава Комисията и държавите членки да разработят стратегия за насърчаване на баланса между мъжете и жените в малките и средните предприятия, които не са включени в обхвата на посочената по-горе директива; осъжда факта, че жените са по-слабо представени в управителните органи на финансовите институции и че следователно на практика те са изключени от процеса на вземане на решения във финансовата сфера; призовава Съвета, Комисията и държавите членки да повишат участието на жените във всички равнища на вземане на решения, особено в областта на бюджетното планиране и механизмите за управление на европейските финансови системи, включително на Европейската централна банка; в този контекст подчертава необходимостта от насърчаване на финансовите познания сред момичетата и жените;
35. призовава държавите членки да въведат политики за всеобхватно обучение на работниците и служителите в секторите, които са по-силно засегнати от отрицателните последици от кризата или глобализацията, за да ги подготвят за развитието на пазара на труда и за нови работни места, като се има предвид специфичното място на жените и фактът, че жените са принудени по-често от мъжете да прекъснат трудовата си дейност, за да се грижат за децата си или за възрастни или болни членове на семейството си, което се отразява на тяхното професионално развитие; призовава в предприятията системно да се прилагат планове за обучение, с цел да се подготвят работниците и служителите за преквалификация, да се предлага индивидуално трудоустрояване на ново работно място и да се предоставя подходящо обучение за лицата, които търсят работа, и за нискоквалифицираните работници; призовава също така за създаването на пълен регистър на недостига на работна сила по сектори, за да могат жените да се подготвят и да търсят работни места по целенасочен начин;
36. призовава държавите членки да преразгледат своите системи за социална закрила с оглед на индивидуализирането на пенсионните права и правата в рамките на системите за социална сигурност, с цел да се премахне т.нар. „предимство на лицето, което изкарва прехраната на семейството“, като по този начин се гарантират равни пенсионни права;
37. подчертава, че съкращаването на разходите в сектора на предоставянето на грижи на практика прехвърля тежестта на тази дейност върху жените и подкопава равенството между половете, и призовава всички държави членки да разработят планове за предоставянето на услуги за полагане на грижи, които могат да създадат социална справедливост и равенство между жените и мъжете;
38. призовава Комисията и държавите членки да насърчават политиките и програмите за професионално обучение, насочени към жените от всички възрастови групи, като се обръща специално внимание на неотложната нужда от програми за учене през целия живот и на необходимостта от придобиване на нови умения в областта на новите технологии и в сектора на информационните технологии, с цел да се улесни достъпът на жените и да се повиши участието им в различните стопански сектори, включително в икономическите и финансовите сектори, в които броят на жените сред служителите е нисък, като се предвидят също специфични мерки за подпомагане, така че жените да могат да съчетават своята работна натовареност, обучение и личен живот; припомня важната роля, която изпълнява Европейският социален фонд по отношение на подпомагането на интегрирането на пазара на труда чрез политики за обучение, и предлага държавите членки и местните органи да насърчават използването му, особено в полза на жените, които са по-силно засегнати от икономическата криза;
39. подчертава значението на инвестициите в жените и равенството между половете;
40. призовава държавите членки да насърчават активното интегриране или повторно интегриране на жените на пазара на труда, както и заетостта на жените в стратегическите области за развитие, като приемат конкретни мерки, свързани с гъвкавото работно време, равното заплащане и реформирането на данъчните и пенсионните режими, както и мерки за учене през целия живот, насочени към обезпечаване на уменията и квалификациите, които са необходими с оглед на целите на стратегията „Европа 2020“; подчертава значението на високото ниво на образование като стимул за достъп на жените в сектори, в които те са по-слабо представени, като например научните изследвания и технологичното развитие, особено сега, когато Европа се нуждае от повече изследователи за насърчаване на иновациите и укрепване на икономиката си; призовава Комисията да разгледа възможността за допълнително адаптиране на структурните фондове, с цел да се осигури допълнителна подкрепа за типичните сектори на женска заетост, които могат да бъдат засегнати от кризата, както и подкрепа за грижите за децата, обучението и достъпа до заетост;
41. припомня, че вследствие на кризата в много държави членки достъпът на младите жени (на възраст от 15 до 24 години) до първото им работно място на пълно работно време е затруднен и че за да преодолеят тази ситуация, много от тях продължават обучението си; отбелязва, че въпреки тази тенденция и въпреки факта, че по-доброто образование като цяло осигурява на жените по-добра защита, отражението на техните квалификации върху професионалната им реализация не е толкова силно, колкото при мъжете; призовава държавите членки да се съсредоточат върху стратегии, които съчетават политиките в областта на образованието и обучението с целенасочени политики за заетост на младите жени;
42. призовава държавите членки да гарантират, че учебните програми на средните училища включват изучаване на основите на финансите и предприемачеството;
43. призовава Комисията и държавите членки да изчислят въздействието на новите пенсионни системи върху различните категории жени, като обърнат специално внимание на договорите на непълно работно време или нестандартните договори, и да коригират системите за социална сигурност, по-специално по отношение на по-младите поколения;
44. призовава държавите членки да насърчават икономическото овластяване на жените с акцент върху предприемаческата дейност на жените, като насърчават и подкрепят жените, особено младите жени и имигрантите, които създават предприятия, като улесняват достъпа на жените до финансиране, наред с другото чрез микрокредити, техническо съдействие и съпътстващи мерки, като популяризират новите финансови инструменти и инструменти за подпомагане и насърчават разработването на мрежи от жени за предприемачество и спонсорство и обмена на най-добра практика между държавите членки и икономическите субекти; подчертава, че инвестирането в жените и в равенството между половете е от голямо значение за осигуряване на икономическа стабилност и предотвратяване на сътресения в икономиката;
45. призовава държавите членки да осигурят по-голямо участие на жените на всички равнища на вземане на решения;
46. призовава Европейската комисия и държавите членки да популяризират по-успешно предприемачеството сред жените, включително финансовото подпомагане на жените предприемачи;
47. призовава държавите членки да насърчават предприемачеството на жените в рамките на екологосъобразната икономика, която е източник на нови работни места; отбелязва, че енергията от възобновяеми източници може да създаде нови възможности за заетост за жените предприемачи в отдалечени и периферни райони на ЕС, в които безработицата сред жените е особено висока и в които потенциалът за използване на алтернативни форми на енергия, като например вятърна или слънчева енергия, е висок;
48. подчертава значението на активните политики в областта на заетостта, трудовите инспекции и социалния диалог, както и на повишаването на уменията, с оглед на насърчаването на преминаването към екологосъобразна икономика;
49. призовава държавите членки да подкрепят създаването на работни места в рамките на социалната икономика, където преобладава неплатеният женски труд, и по-специално да търсят и прилагат нови решения, които повишават престижа на неофициалната трудова заетост, която не е нелегална;
50. призовава държавите членки да подкрепят сектора на предоставянето на грижи и здравеопазването, с цел да създадат условия за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, свързани със заетостта сред жените;
51. призовава държавите членки да следят и предприемат мерки във връзка с въздействието на съкращенията в сектора на публичните услуги за предоставяне на грижи и здравеопазване, които водят до повторна приватизация на грижите, за да не се увеличава тежестта на грижите, която се носи от жените, тъй като това би ги принудило да се върнат към традиционната си семейна роля; подчертава, че икономиите, постигнати в областта на отпуска по майчинство, отпуска по бащинство и родителския отпуск, детските добавки и други помощи, свързани с полагането на грижи и със семейството, доведоха до значително намаляване на доходите на всички жени, които имат задължения, свързани с полагането на грижи;
52. припомня, че все още битуват стереотипни представи за мястото на жените и мъжете на пазара на труда и че жените се стремят да съвместяват работните си задължения със семейния си живот и че поради това те са по-уязвими от мъжете по отношение на промените в заетостта;
53. настоятелно призовава да се въведе политика за обществения транспорт и по-специално за развитието и подобряването на услугите на обществения транспорт, която отразява принципа на равенство между половете, като по този начин се предостави възможност на жените за по-активно участие на пазара на труда и по-активно търсене на работа, като им се предложи истинска мобилност;
54. изразява загриженост във връзка с положението на жените, живеещи в селски райони, в които достъпът до редица услуги се е влошил; призовава държавите членки да осигурят наличието на функциониращ обществен транспорт, медицинска помощ и други основни услуги в селските райони, с цел да се ограничи миграцията към градовете и да се избегне маргинализацията на периферните райони;
55. подчертава значението на предприемането на ефективни действия, предоставящи възможност за съчетаване на професионалния, личния и семейния живот, което ще има положителен ефект под формата на увеличаване на участието на жените от всички слоеве на обществото в обществения и политическия живот;
56. подчертава, че програмата на ЕС „Еразъм за млади предприемачи“ следва по-специално да подпомага участието на жените, така че те да могат да придобият еднаква увереност и знания по отношение на предприятията на единния пазар, както и необходимите умения да ръководят и развиват стопанска дейност;
57. подчертава, че съкращенията в областта на публичните услуги за предоставяне на грижи за деца оказват пряко въздействие върху икономическата независимост на жените и върху съвместяването на професионалния и личния им живот; призовава Комисията и Съвета да приемат план за действие за постигане на целите, определени в Барселона, за по-добро предоставяне на грижи за децата чрез създаването на детски ясли в отделните предприятия или със съвместното участие на няколко предприятия; подчертава значението на колективното договаряне между социалните партньори за подобряване на съвместяването на професионалния и семейния живот на секторно, национално и регионално равнище, както и на облекчаването на условията за достъп и участие в системите за отглеждане на деца, свързани с категориите трудова дейност, изпълнявана от жените, като същевременно се определи срок от най-малко три месеца за предупреждение с оглед на намирането на подходящо детско заведение, с цел да се предостави възможност на жените да съвместяват семейния и професионалния си живот;
58. призовава за насърчаване на подходящи условия в рамките на отпуска по майчинство, отпуска по бащинство и родителския отпуск, за оказване на подкрепа за инициативите на предприятията за осигуряване на гъвкавост по отношение на работното време и предлагане на грижи за деца в рамките на самите предприятия, за разпределяне на повече ресурси за образованието, програмите за учене през целия живот и програмите за професионална квалификация и преквалификация, както и за въвеждане на подходяща подкрепа за лицата, полагащи грижи за членове на своето семейство, включително предоставяне на грижи за облекчаване на тези хора;
59. подчертава необходимостта от инвестиции в достъпни и висококачествени услуги — например целодневни грижи за деца, целодневни учебни заведения и грижи за възрастни хора — които спомагат за насърчаване на равенството между половете, благоприятстват по-доброто равновесие между професионалния и личния живот и създават рамка, която благоприятства навлизането или завръщането на пазара на труда;
60. поддържа становището, че е от съществено значение да се създадат нови структури за грижи за децата, като същевременно се придаде професионален характер на неформалните системи за полагане на грижи чрез определяне на стандарти за качество, подобряване на възнагражденията и предоставяне на обучение на персонала; също така счита, че е необходимо да се вземат предвид специфичните нужди на родителите с нестандартно работно време и на самотните родители;
61. подчертава необходимостта от засилване на отговорността на правителствата и работодателите по отношение на смяната на поколенията и правата във връзка с майчинството и бащинството, което означава, че жените трябва да имат правото както да бъдат майки, така и да работят, без да бъдат лишавани от трудови права;
62. подчертава необходимостта да се ограничат последствията от икономическата и финансовата криза върху семействата (като по-специално се имат предвид разводите, самотните майки и случаите, в които децата са оставени на грижите на роднини или на държавните органи), като се отчита фактът, че в много случаи от жените се очаква да поемат домакинските задължения; подчертава, че в резултат на тези тенденции се увеличава рискът от бедност при жените;
63. подчертава факта, че решенията, взети от някои държави членки, за съкращаване на бюджетните средства, свързани с грижите за деца, училищните занятия и извънучилищните занимания, предоставянето на храна в училищата, безвъзмездните средства за училищен транспорт и подпомагането на лицата, полагащи грижи за членове на своето семейство, имат преки последици за жените, които са принудени да поемат по-голямата част от допълнителните задачи, които това предполага; подчертава, че това означава, че жените в много случаи са принудени да преминат на работа на непълно работно време (което има неблагоприятни социални последици като по-ниски доходи и по-малък размер на пенсията); счита, че е необходимо да се разшири публичната мрежа от дневни детски заведения, ясли и публични услуги за предлагане на развлекателни дейности за деца, успоредно с публичната мрежа за подпомагане на възрастните хора и публичната мрежа от общински здравни заведения;
64. призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки във връзка със специфичните потребности на жените и момичетата от ромски произход чрез прилагане на принципа на равенство между половете във всички политики за приобщаване на ромите, както и да осигурят защита за особено уязвимите подгрупи;
65. подчертава, че съкращенията в областта на публичните услуги за предоставяне на грижи за деца оказват пряко въздействие върху икономическата независимост на жените; изтъква, че 28,3 % от липсата на активност и извършването на трудова дейност на непълно работно време при жените през 2010 г. се обясняват с липсата на услуги за предоставяне на грижи, в сравнение с 27,9 % през 2009 г., както и че през 2010 г. заетостта при жените с малки деца в ЕС е била с 12,7 % по-ниска, отколкото при жените без деца, като тази разлика е по-висока в сравнението с данните за 2008 г. (11,5 %);
66. призовава държавите членки да инвестират в сектора на предоставянето на грижи като потенциално перспективен сектор както за мъжете, така и за жените, с цел да се преодолее традицията на жените да се приписва ролята на предоставящи грижи, което води до основана на пола сегрегация на пазара на труда; подчертава, че съкращенията в сектора на предоставянето на грижи водят до преминаване от публично предоставяне на грижи към неплатени грижи в рамките на домакинствата; подчертава необходимостта от надеждни договори и социална закрила за работниците, предоставящи персонални грижи по домовете;
67. в очакване на хармонизацията на равнището на ЕС на отпуска по майчинство, отпуска по бащинство и родителския отпуск, призовава държавите членки да запазят съответните надбавки и други семейни помощи на настоящото равнище, за да не се намаляват доходите на жените и да се гарантира, че правата на жените на отпуск по майчинство не са нарушени;
68. призовава Комисията и държавите членки внимателно да следят все по-често срещащата се дискриминация на бременни жени на пазара на труда, която се наблюдава в няколко държави членки;
69. счита, че бедността сред жените се дължи не само на настоящата икономически криза, но и на редица разнообразни фактори, включително стереотипните представи, разликата в заплащането и размера на пенсията между жените и мъжете, недостатъчните механизми за преразпределяне в рамките на социалните системи, неудовлетворителната степен на съвместяване на професионалния и личния живот, по-дългата продължителност на живота на жените и като цяло всички видове основана на пола дискриминация, които засягат предимно жените; подчертава, че кризата задълбочава тази ситуация, характеризираща се с трайно неравенство; изтъква необходимостта да се води борба срещу стереотипните представи във всички социални прослойки и във всички етапи от живота, тъй като те са една от най-трайните причини за неравенство между мъжете и жените, като се отразяват върху избора в сферата на образованието и заетостта, разпределянето на домашни и семейни отговорности, както и върху разликата в заплащането между жените и мъжете, участието в обществения живот и заемането на длъжности, свързани с вземането на решения;
70. призовава Комисията да пристъпи към преразглеждането на Директива 2006/54, особено по отношение на разликата в заплащането на жените и мъжете, съгласно призива на Парламента, отправен в неговата резолюция от 24 май 2012 г., която включваше препоръки към Комисията относно прилагането на принципа на равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност;
71. призовава държавите членки и Комисията да предложат решения за подпомагане на непрекъснатостта на професионалното развитие на жените и за борба по-специално срещу разликите в заплащането, дължащи се на ползването на отпуск по майчинство;
72. насочва вниманието на държавите членки към необходимостта от мерки за повишаване на доходите, включително разработване на схеми за минимални доходи и програми за социално подпомагане на лицата, които срещат затруднения при посрещането на основните си потребности, особено лицата, полагащи грижи за деца или други лица, и по-специално самотните родители;
73. отбелязва, че икономическата криза благоприятства тормоза, злоупотребите и насилието срещу жени във всички форми, и по-специално разпространяването на проституцията; подчертава, че жените продължават да бъдат жертви на най-широко разпространените нарушения на правата на човека по света, във всяка една култура и във всички слоеве на социалния и икономическия живот; също така подчертава необходимостта от увеличаване на наличните публични, финансови и човешки ресурси за интервенция за подпомагане на групи, които са изложени на риск от бедност, както и в ситуации на риск за деца и младежи, възрастни хора, хора с увреждания или бездомни лица;
74. призовава държавите членки да преразгледат и подчертаят непосредственото и дългосрочното въздействие на икономическата криза върху жените, като обърнат специално внимание на това, дали и по какъв начин тя задълбочава съществуващото неравенство между половете, както и на последиците от нея, например увеличаване на риска от насилие, основано на пола, влошено здравословно състояние на майките и децата и бедност при жените в напреднала възраст;
75. подчертава, че в настоящите условия на икономическа криза и строга бюджетна дисциплина жените разполагат с по-малко възможности да защитават себе си и своите деца от насилие и че поради това е още по-важно да се избегне прякото финансово отражение на насилието срещу жени и деца върху съдебната система, социалните служби и здравеопазването;
76. подчертава, че институционалната рамка за политиките в областта на равенството между половете, която включва органите за равенство между половете и организациите на жените, също е засегната неблагоприятно от съкращаването на финансирането; призовава държавите членки да запазят равнището на държавното финансиране за органите и проектите за равенство между мъжете и жените, убежищата за жени и организациите на жените, тъй като те предоставят ефективни средства за намиране на устойчиви решения за излизане от кризата и за осигуряване на активното участие в подготовката на бъдещите мерки за възстановяване; отбелязва, че съкращенията на финансирането за организациите на жените подкопават гражданското и политическото участие на жените и заглушават още повече техния глас в обществото;
77. призовава Европейския институт за равенство между половете да извършва постоянно и системно наблюдение и оценка на последиците от икономическата криза за условията на труд на жените във връзка с дискриминацията при наемането на работа, увеличената трудова натовареност, натиска и стреса на работното място и малтретирането и психологическия тормоз; подчертава, че съществуващите данни не отразяват изцяло суровото въздействие на кризата върху жените; поради това също така призовава Комисията да извърши оценка на въздействието върху половете от предприетите от нея мерки в рамките на икономическата политика и действията в отговор на настоящата криза;
78. призовава държавите членки решително да подкрепят бюджетното планиране, съобразено с принципа на равенство между половете, с цел увеличаване на равенството между половете чрез коригиране на отрицателните последици от приходите и разходите и подобряване на управлението и отчетността, особено по отношение на националните бюджети;
79. призовава държавите членки да приемат бюджетни инструменти, които отразяват необходимостта от равенство между половете;
80. призовава всички държави членки да ратифицират Конвенцията на МОТ за правата на домашните работници (Конвенция № 189);
81. подчертава, че е важно да се осигури надежден баланс между сигурност и гъвкавост на пазара на труда чрез цялостно прилагане на принципите на „гъвкавата сигурност“ и да се предприемат мерки по отношение на сегментирането на трудовия пазар чрез предоставяне както на подходяща социална закрила на хората, които се намират в период на преход или които извършват трудова дейност въз основа на временни договори или договори за работа на непълно работно време, така и на достъп до обучение, професионално развитие и възможности за работа на пълно работно време;
82. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
- [1] OВ L 376, 27.12.06, стр. 36.
- [2] OВ L 204, 26.07.06, стр. 23.
- [3] OВ L 373, 21.12.04 г., стр. 37.
- [4] Приети текстове, P6_TA(2009)0371.
- [5] Приети текстове, P6 TA(2010)0306
- [6] Приети текстове, P7_TA(2010)0231.
- [7] OВ C 70E, 8.3.2012 г., стр. 1.
- [8] Приети текстове, P7_TA(2011)0085.
- [9] Приети текстове, P7_TA(2011)0086.
- [10] Приети текстове, P7_TA(2011)0330.
- [11] Приети текстове, P7_TA(2011)0367.
- [12] Приети текстове, P7_TA(2011)0458.
- [13] Приети текстове, P7_TA(2012)0069.
- [14] Приети текстове, P7_TA(2012)0225.
- [15] Приети текстове, P7_TA(2012)0321.
- [16] Приети текстове, P7_TA(2012)0322.
- [17] Приети текстове, P7_TA(2011)0092.
- [18] Евростат, 23% от гражданите на ЕС са били изложени на риск от бедност или социално изключване през 2010 г. - брой 9/2012 г.
- [19] ОИСР , „Society at a Glance“ 2011 г., ОИСР, Социални показатели, @OECD2011 г.
- [20] Евростат: процент на заетост при жените, ЕС-27.
- [21] Евростат: хармонизиран процент на безработица при мъже и жени – септември, 2012 г., Европейски съюз.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
От 2008 г. насам световната икономика съществува в ритъма на последователни кризи - финансова, икономическа и сега вече социална. Социалната криза в широка степен се подценява от европейските правителства. Най-напред те предприеха мерки за финансов подем, за да създадат след това планове за бюджетни икономии с цел да сложат край на спиралата на публичния дефицит и да се приведат в съответствие с Договора от Маастрихт. Консолидирането на бюджетите на държавите членки в голяма степен прикри социалната криза, която се подхрани от обединяването на икономическите кризи и засяга по-специално жените.
През 2008 г., когато икономическата криза започна, незабавното въздействие върху труда на мъжете беше по-силно, отколкото върху труда на жените. Следователно те не бяха първите жертви на кризата, но голямо развитие настъпи още през 2009 г.
При все това следва да се предоставят нюанси в зависимост от държавите членки и секторите на дейност. Що се отнася до мъжете, загубата на работни места е в сектора на промишлеността, който реагира най-незабавно на кризата; жените, ангажирани главно в сектора на услугите, бяха засегнати едва на втория етап. Също така, жените, които имат по-добро образование, бяха защитени по-дълго време от кризата, въпреки че оценяването на дипломата им беше понижено и следователно заплатата им - засегната.
Европейските жени са засегнати от „тиха“ криза. Ефектът от кризата настъпи по-бавно и не толкова брутално колкото за мъжете, но все пак съществува. При все това трудът на мъжете ще се възобнови по-бързо, докато мерките за икономии, осъществени в обществените услуги, ще засегнат трайно труда на жените.
Още по-неизкоренима е идеята, съгласно която безработицата при мъжете е по-сериозна от безработицата при жените.
Различни аспекти на тази проблематика вече бяха анализирани в няколко доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете от началото на 7-мия законодателен мандат насам.
Политиките на бюджетни ограничения: двойно страдание за жените
Засегнати от безработицата в по-голяма степен от мъжете, в несигурните условия на труд и с ниските заплати отпреди кризата, жените вече понасят въздействието на мерките, предприети от правителствата, за намаляване на публичния дефицит, като съставляват по този начин фактор за приспособяване към кризата.
Жените, работещи в обществения сектор, където представляват средно близо 70% от служителите, са основните жертви на бюджетните съкращения, за които правителствата на държавите членки взеха решение. В някои държави членки намаляването на персонала в държавната администрация достигна 25%[1]. Освен това в обществения сектор заплатите бяха намалени или замразени, а временните договори често пъти не бяха подновени.
Друго отрицателно въздействие - мерките за намаляване на семейните надбавки, на отпуска по майчинство, на надбавките за семейства с един родител увеличиха риска от бедност при жените и увеличиха степента им на зависимост по отношение на останалите членове на семейството.
Жените, които са запазили работните си места, често имат работа, която е под квалификацията им. Риск от деквалификация е цената за запазване на заетостта. Впрочем, предлаганите работни места са по-често със срочни договори или на непълен работен ден, отколкото с безсрочни договори.
През 2011 г. 31,6 % от жените са работили на непълен работен ден. Европейската комисия вече не говори за работа на непълен работен ден, а за безработица на непълен работен ден[2].
В стратегиите си за избягване на безработицата, младите жени отделят по-дълго време за образование или продължават обучението си с цел да забавят влизането си на пазара на труда. Някои направо се отказват от търсенето на работа.
За тези, които все още имат работа, се поставя въпросът за съчетаването на професионалния и личния живот. Те трябва да съвместяват работата с домакинските задължения, от които поемат по-голямата част, и често грижата за зависими лица (деца, родители, болни хора или хора с увреждания).
Различните намалявания на социални услуги и намаляване на бюджетите на социалните инфраструктури, инфраструктурите за образование, грижи за деца, здравеопазване и грижи за зависими лица водят до прехвърлянето на тази отговорност на домакинствата, най-често на жените. В резултат на това жените напускат платената си работа или намаляват работното си време, за да поемат грижите, които не се предоставят от държавата, или които вече не могат да си позволят.
Неофициалната трудова заетост служи за убежище на някои жени или защото вече не могат да се противопоставят на различните задачи, или защото равнището на заплащане на работата, която извършват, не е достатъчно, за да поеме увеличаването на данъците и намаляването на социалните услуги. Следователно те предпочитат да напуснат пазара на труда, за да влязат в сивата икономика. Обединяването на тези различни фактори допринася за това неравенството между половете да продължава да съществува.
Препоръки за излизане от кризата
Съществено важно е да се включи перспективата за равенство между жените и мъжете в действията на обществените органи в отговор на кризата.
Един от първите лостове на действие минава през образованието и обучението – както първоначалното, така и през целия живот, с цел приспособяване към развитието на пазара на труда. Перспективите за работни места за идните години показват, че 15% от работните места с най-ниска квалификация ще изчезнат, а 15% от новосъздадените работни места изискват висока квалификация[3]. Следователно е съществено важно да се преосмислят всички политики за обучение като се вземе предвид специфичното място на жените.
В тази перспектива Европейският социален фонд трябва да се мобилизира, както и всички останали европейски програми, за да се позволи по-голяма социална интеграция чрез професионална интеграция.
Важно е да се подчертае до каква степен бюджетните ограничения оказаха отрицателно влияние върху съчетаването на професионалния и семейния живот, че това засяга по-конкретно самотните родители, най-често жени. Поемането в по-голяма степен на грижите за деца чрез разработването на детски ясли в предприятията и между предприятията ще допринесе за задържането на жените в заетостта. Тези резултати могат да бъдат получени по-специално чрез колективно договаряне със социалните партньори.
Кризата беше фактор, утежняващ насилието над жени (тормоз, насилие на работното място и семейно насилие). Бюджетните съкращения не трябва да поставят под въпрос финансирането на програмите и на асоциациите за борба срещу тези форми на насилие.
Жените имат важна роля за излизане от кризата. Това трябва да бъде подчертано и в тази връзка предложенията на Европейската комисия относно равновесието между мъже и жени на постове, които участват във вземането на решения, вървят в правилна посока Това е съвкупност от мерки, които следва да бъдат предприети, за да се издигне мястото на жените в обществото, за да бъдат те в по-голяма степен включени във вземането на политически и икономически решения.
Накрая, Комисията има съществена роля за гарантиране на това, че политиките на ЕС по заетостта и икономическата политика отчитат целите и ангажиментите в областта на равенството между половете. Тя трябва също така да се възползва от плановете за подем, за да укрепи правата на жените и да включи измерението на равенството между половете във всички аспекти на Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г.
- [1] Международно бюро по труда, Доклад относно световните тенденции в областта на заетостта през 2012 г., стр. 18.
- [2] Европейска комисия, Доклад относно равенството между жените и мъжете, 2010 г.
- [3] Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2011 г. относно Програма за нови умения и работни места, P7_TA(2011)0466.
СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (30.1.2013)
на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половете
относно въздействието на икономическата криза върху равенството между половете и правата на жените
(2012/2301(INI))
Докладчик по становище: Gabriele Zimmer
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по заетост и социални въпроси приканва комисията по правата на жените и равенството между половете като водеща комисия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. подчертава значението на водещата инициатива „Платформа срещу бедността и социалното изключване“; приканва държавите членки да се възползват в пълна степен от програмата „Европа за гражданите“ и от предстоящата програма за социална промяна и социални иновации, особено по отношение на ефективното изпълнение на целите, свързани с равенството между половете; подчертава значението на програмата „Дафне ІІІ“, особено по отношение на защитата на жените срещу всякакви форми на насилие и необходимостта от постигане на високо равнище на здравна защита, благосъстояние и социално сближаване; призовава държавите членки да предприемат необходимите действия, за да се възползват от Европейския социален фонд, който играе съществена роля за професионалната интеграция чрез политики за образование и обучение, и да използват средствата от него за целенасочени програми за борба срещу бедността;
2. призовава Комисията и държавите членки да включат във всички свои политики, по-специално по отношение на заетостта, общ подход, основан на равенството между половете, с цел да улеснят заетостта на жените, както и да включат този подход в насоките за заетостта на ЕС; също така призовава Комисията и държавите членки да осигурят наличието на равенство между половете в контекста на управлението на икономиката, устойчивото развитие и „зелените работни места“, професионалното образование и обучение, миграцията, сътрудничеството и развитието, здравеопазването и безопасността, както и в рамките на мерките, които предстои да бъдат планирани или приложени с цел противодействие или ограничаване на последиците от кризата и свързаните с нея мерки за строга бюджетна дисциплина;
3. призовава държавите членки да преразгледат и подчертаят непосредственото и дългосрочното въздействие на икономическата криза върху жените, по-специално дали и по какъв начин тя задълбочава съществуващото неравенство между половете, както и свързаните с това последствия, като увеличаване на риска от насилие, основано на пола, влошено здравословно състояние на майките и децата и бедност при жените в напреднала възраст;
4. приканва Комисията да разгледа възможността за допълнително адаптиране на структурните фондове, с цел да се осигури допълнителна подкрепа за типичните сектори на женска заетост, които могат да бъдат засегнати от кризата, както и подкрепа за грижите за децата, обучението и достъпа до заетост;
5. отбелязва, че в много държави членки делът на безработните лица сред жените е неизменно по-висок, отколкото при мъжете, което само изостря съществуващите предизвикателства, пред които са изправени жените в рамките на пазара на труда, включително пряката и косвената дискриминация, множествената дискриминация, засягаща жените в уязвимо положение като жените с увреждания, наличието на т.нар. „стъклен таван“, разликата в заплащането на жените и мъжете, работата на непълно работно време, несигурните условия на труд, бедността сред работещите лица, високата концентрация на работещите в сивия сектор на икономиката с ниски възнаграждения, експлоатацията на домашните работници, които в голямата си част са жени мигранти, по-ниската социална защита и недостатъчния размер на пенсиите, дължащи се на посочените по-горе фактори, както и радикалните промени в разпоредбите за социално подпомагане, които имат отрицателно отражение върху бедните семейства и самотните родители, и системите за данъчно облагане, които имат отрицателно въздействие върху жените; призовава държавите членки да предприемат действия за борба срещу сегментирането на пазара на труда, с цел да се насърчи достъпът на жените до качествени работни места с достойно трудово възнаграждение и подходяща социална закрила;
6. счита, че настоящите последици от кризата ще окажат дългосрочно въздействие върху жените поради високото равнище на полова сегрегация на пазара на труда, която води до концентрация на жените в сектори, характеризиращи се с ниско заплащане, неофициален труд и непълно работно време с пряко отражение върху пенсионните вноски на жените; подчертава значението на предприемането на мерки по отношение на сегментирането на пазара на труда и причините за феминизирането на бедността чрез предоставяне както на подходяща социална закрила в периоди на преход или при работа в условията на временна заетост или заетост на непълно работно време, така и на достъп до обучение, професионално развитие и възможности за работа на пълно работно време; призовава да се определят най-добрите практики и да се отправят препоръки към държавите членки по отношение на техните национални мерки за интеграция и повторна интеграция на жените на пазара на труда и, по-общо, за изкореняване на бедността и социалното изключване на жените и децата;
7. отбелязва, че мерките за строга бюджетна дисциплина, например съкращаване на разходите за социални и здравни услуги на национално равнище, обикновено засягат най-напред жените и момичетата; изтъква, че общото неравенство между половете е причина жените често да поемат изцяло грижите за децата и болните членове на семейството, което означава, че съкращаването на правителствената подкрепа води до увеличаване на неплатения женски труд;
8. отбелязва, че разликата между трудовото възнаграждение на мъжете и жените възлиза на почти 17 %; призовава държавите членки да осигурят равното заплащане за равен труд на мъжете и жените и да премахнат дискриминацията, основана на пола; приканва Комисията да представи във възможно най-кратки срокове проект на директива, съдържащ мерки за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете за равен труд или труд с равна стойност;
9. подчертава, че правата на жените не следва да се възприемат, тълкуват или прилагат в конкуренция с правата на мъжете, тъй като подобряването на услугите за полагане на грижи и на обществените услуги за семействата е предпоставка за участието на пазара на труда както на мъжете, така и на жените; посочва необходимостта от насърчаване на поделянето на семейните и домакински задължения; приканва държавите членки да въведат нови мерки или да доразвият съществуващите мерки, насочени към преодоляване на дискриминацията, основана на пола, и на неравномерното разпределяне на задълженията, като например насърчават мъжете да се възползват от правото си да се грижат за деца, болни роднини или роднини с увреждания;
10. подчертава значението на реформирането на политиките в областта на макроикономиката, социалната сфера и пазара на труда с цел да се гарантира икономическа и социална справедливост за жените, да се разработят стратегии, насърчаващи справедливото разпределение на благата, да се гарантира минимален доход и достойни заплати и пенсии, да се намали разликата в заплащането на мъжете и жените, да се създадат повече висококачествени работни места за жените, придружени от права, които им предоставят възможност да се възползват от обществени услуги, характеризиращи се с високи стандарти, и да се подобрят социалните грижи и услугите, предоставяни на местно равнище, включително детски ясли, детски градини и други форми на предучилищно образование, дневни центрове, общински центрове за отдих и услуги в помощ на семействата и центрове за общо ползване от различните поколения;
11. счита, че равенството между мъжете и жените е основна европейска цел и че то трябва да бъде едно от основните решения за преодоляване на настоящата икономическа и финансова криза;
12. отбелязва, че неравенството между мъжете и жените по отношение на заетостта, заплащането, прекъсването на професионалното развитие и работата на непълно работно време, произтичащи от семейни ангажименти, има сериозни последствия върху изчисляването на пенсиите и че поради това пенсиите на жените често са по-ниски и жените е по-вероятно да бъдат изложени на риск от бедност; призовава държавите членки да преразгледат своите системи за социална закрила с оглед на индивидуализирането на пенсионните права и правата в рамките на системите за социална сигурност, с цел да се премахне т.нар. „предимство на лицето, което изкарва прехраната на семейството“, като по този начин се гарантират равни пенсионни права;
13. отбелязва, че в резултат на кризата договарянето на заплатите става все по-децентрализирано, както и че сегрегацията на основата на пола представлява предизвикателство пред преговорите за колективно договаряне; признава ролята, която социалните партньори и особено синдикатите могат да изиграят за включването на този проблем в дневния ред за преговорите;
14. призовава държавите членки да насърчават активната политика в областта на заетостта, интензивния социален диалог, трудовите стандарти и социалната закрила, с цел да защитят правата на жените, включително на жените мигранти, и да се борят срещу принудителния и недекларирания труд;
15. призовава държавите членки да ратифицират Конвенцията на МОТ за правата на домашните работници (Конвенция № 189);
16. подчертава значението на активните политики в областта на заетостта, трудовите инспекции и социалния диалог, както и на повишаването на уменията, с оглед на насърчаването на преминаването към екологично чиста икономика;
17. призовава държавите членки да въведат конкретни програми за насърчаване на активното интегриране или повторното интегриране на жените на пазара на труда, както и да създадат конкретни възможности за учене през целия живот с оглед на осигуряването на уменията и квалификациите, като упражняване на по-широк кръг права, изграждане на увереност и капацитет, които са необходими за постигане на социалните цели и целите в областта на заетостта в рамките на стратегията „Европа 2020“;
18. призовава държавите членки да гарантират участието на жените в процеса на вземане на решения относно политическите действия в отговор на кризата и да приемат мерките, които са необходими за насърчаване на по-високото равнище на заетост сред жените, например гарантиране на свободен и равен достъп до обществени и частни детски заведения на достъпни цени за деца от всички възрастови групи, както и услуги за предоставяне на грижи за лица, нуждаещи се от постоянни грижи, при наличие на подходящо работно време; призовава за насърчаване на подходящи условия в рамките на отпуска по майчинство, отпуска по бащинство и родителския отпуск и за оказване на подкрепа за инициативите на предприятията за осигуряване на гъвкавост по отношение на работното време и предоставяне на грижи за деца в рамките на самите предприятия, както и за разпределяне на повече ресурси за образованието, програмите за учене през целия живот и програмите за професионална квалификация и преквалификация и за въвеждане на подходяща подкрепа за лицата, полагащи грижи за членове на своето семейство, включително предоставяне на грижи за облекчаване на тези хора;
19. призовава ЕС и държавите членки да разработят политики и програми за насърчаване на равновесието между професионалния и личния живот; подчертава необходимостта от инвестиции в достъпни и висококачествени услуги за всички — например целодневни грижи за деца, целодневни учебни заведения и грижи за възрастни хора — които спомагат за насърчаване на равенството между половете, благоприятстват по-доброто равновесие между професионалния и личния живот и създават рамка, която улеснява навлизането или завръщането на пазара на труда;
20. подчертава, че по време на криза жените в много случаи първи губят работните си места или са изправени пред намаляване на размера на заплатите; счита, че защитата за секторите, които традиционно предоставят заетост на жените, е необходима мярка за облекчаване на първоначалното въздействие на икономическата криза и за осигуряване на дългосрочна стабилност;
21. изразява съжаление, че увеличаването на участието на жените на пазара на труда не фигурира в Годишния обзор на растежа за 2013 г. въпреки факта, че то е сред водещите цели на „Европа 2020“; призовава Съвета да добави насърчаването на участието на жените на пазара на труда сред приоритетите при приемането на насоките в областта на икономическата политика за тази година в рамките на европейския семестър;
22. призовава държавите членки да разработят също така политики за професионално обучение;
23. подчертава необходимостта да се намалят последствията от икономическата и финансовата криза върху семействата (като по-специално се имат предвид семействата, които са засегнати от развод, и случаите, в които децата са оставени на грижите на роднини или на държавните органи), включително самотните родители, като се отчита фактът, че домакинските задължения обикновено се поемат от жените;
24. отбелязва наличието на неравенство между държавите членки по отношение на заетостта сред жените, която варира от 48,6 % до 77,2 %, и счита, че това налага да се предприемат конкретни мерки във всеки отделен случай с оглед на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;
25. подчертава необходимостта от насърчаване на предприемачеството сред жените чрез поощряване на жените да създават собствени предприятия и чрез улесняване на достъпа на жените до финансиране;
26. предупреждава, че настоящата криза е възможно да изложи жените на по-голям риск от домашно насилие;
27. изразява загриженост във връзка с големите съкращения на публичните разходи, произтичащи от налагането на мерки за строга бюджетна дисциплина и водещи до мащабни съкращения на работните места и услугите в рамките на публичния сектор, които засягат по-специално жените и ги принуждават да преминат от платен труд към безработица или неплатен труд, като по този начин ги излагат на още по-висок риск от бедност;
28. поддържа становището, че е необходимо да се предприемат мерки за намаляване на сегрегацията на основата на пола на пазара на труда както в хоризонтална (прекомерно висок процент на жените при по-нископлатените професии), така и във вертикална посока (недостатъчно голям дял на жените на ръководни длъжности и на жените, участващи във вземането на решения); подчертава, че несигурните условия на труд продължават да бъдат полово обусловен проблем не само по отношение на секторите, характеризиращи се с ниски нива на умения, и работните места, при които се изисква ниска квалификация, но и по отношение на професии, за които се изисква висше образование, например в случая на несигурните работни места във висшите учебни заведения, при които делът на жените е прекомерно голям;
29. подчертава, че в настоящите условия на икономическа криза и строга бюджетна дисциплина жените разполагат с по-малко възможности да защитават себе си и своите деца от насилие и че поради това е още по-важно да се избегне прякото финансово отражение на насилието срещу жени и деца върху съдебната система, социалните служби и здравеопазването;
30. насочва вниманието на държавите членки към необходимостта от мерки за повишаване на доходите, включително разработване на схеми за минимални доходи и програми за социално подпомагане на лицата, които срещат затруднения при посрещането на основните си потребности, особено лицата, полагащи грижи за деца или други лица, и по-специално самотните родители;
31. подчертава необходимостта от оценка на въздействието върху пола и от планиране на бюджета в съответствие с принципа на равенство между половете по отношение на всички предприемани мерки и на всички средства, използвани за справяне с икономическата криза, по-специално в случая на ЕСФ; призовава държавите членки решително да подкрепят бюджетното планиране, съобразено с принципа на равенство между половете , с цел увеличаване на равенството между половете чрез коригиране на отрицателните последици за приходите и разходите и подобряване на управлението и отчетността, особено по отношение на националните бюджети;
32. подчертава значението на инвестициите в жените и равенството между половете;
33. изразява загриженост във връзка с положението на жените, живеещи в селски райони, в които достъпът до редица услуги се е влошил; призовава държавите членки да осигурят наличието на функциониращ обществен транспорт, медицинска помощ и други основни услуги в селските райони, с цел да се ограничи миграцията към градовете и да се избегне маргинализацията на периферните райони;
34. призовава държавите членки да повишат участието на жените във всички равнища на вземане на решения;
35. призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за по-активно насърчаване на предприемачеството сред жените, включително чрез финансово подпомагане на жените предприемачи;
36. изтъква, че във време на криза много стоки или услуги, за които по-рано се е заплащало, се произвеждат или извършват в рамките на домакинството от жени, които не получават никакво възнаграждение за това; ето защо подчертава необходимостта от по-подробни официални статистически данни, които да включват и неплатения труд, с цел да се направи цялостна оценка на въздействието на кризата и мерките за строга бюджетна дисциплина върху положението на жените и мъжете на пазара на труда.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
24.1.2013 г. |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
37 1 0 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Georges Bach, Edit Bauer, Heinz K. Becker, Phil Bennion, Pervenche Berès, Vilija Blinkevičiūtė, Milan Cabrnoch, David Casa, Alejandro Cercas, Minodora Cliveti, Marije Cornelissen, Emer Costello, Andrea Cozzolino, Frédéric Daerden, Sari Essayah, Marian Harkin, Nadja Hirsch, Stephen Hughes, Ádám Kósa, Jean Lambert, Patrick Le Hyaric, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Siiri Oviir, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu, Andrea Zanoni |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Malika Benarab-Attou, Sergio Gutiérrez Prieto, Richard Howitt, Paul Murphy, Ria Oomen-Ruijten, Gabriele Zimmer |
||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Jens Nilsson |
||||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
19.2.2013 г. |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
20 1 4 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Regina Bastos, Marije Cornelissen, Iratxe García Pérez, Mikael Gustafsson, Mary Honeyball, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Constance Le Grip, Astrid Lulling, Ulrike Lunacek, Elisabeth Morin-Chartier, Krisztina Morvai, Siiri Oviir, Антония Първанова, Joanna Senyszyn, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Marc Tarabella, Britta Thomsen, Inês Cristina Zuber |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Minodora Cliveti, Silvia Costa, Anne Delvaux, Мария Габриел, Nicole Kiil-Nielsen, Licia Ronzulli, Angelika Werthmann |
||||