ДОКЛАД относно стимулирания от търговията и инвестициите растеж на развиващите се страни

8.4.2013 - (2012/2225(INI))

Комисия по международна търговия
Докладчик: Tokia Saïfi
Докладчик по становище(*):
Alf Svensson, комисия по развитие
(*) Процедура с асоциирана комисия – член 50 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно стимулирания от търговията и инвестициите растеж на развиващите се страни

(2012/2225(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 207 и 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 3 от Договора за Европейския съюз,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговия, растеж и развитие: Адаптиране на търговската и инвестиционната политика към най-нуждаещите се страни“ (COM(2012)0022),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговия, растеж и световни дела: Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „По-добра подкрепа на ЕС за развиващите се страни чрез мобилизиране на финансиране за развитие“ (COM(2012)0366),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Глобална Европа: нов подход за финансиране на външната дейност на ЕС“ (COM(2011)0865),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към цялостна европейска политика в областта на международните инвестиции“ (СOM(2010)0343),

–   като взе предвид съобщението, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към стратегия на ЕС за подпомагане на търговията – принос на Комисията“ (COM(2007)0163),

–   като взе предвид съобщението, озаглавено „Търговия и развитие: подпомагане на развиващите се страни с оглед на ползите от търговията“ (СОМ(2002)0513),

–   като взе предвид мониторинговия доклад за 2012 г. относно отчетността на ЕС по отношение на финансирането за развитие, и по-специално раздела, посветен на помощта за търговията (SWD(2012)199),

–   като взе предвид споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Европейския съюз, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., и прегледите на това споразумение от 2005 и 2010 г.,

–   като взе предвид своите резолюции от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения[1], международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата[2] и корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения[3],

–   като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. относно помощта на ЕС за търговия[4],

–   като взе предвид своите резолюции относно споразуменията за икономическо партньорство с регионите и държавите от АКТБ[5],

–   като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“[6],

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции[7],

–   като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на приложение І към Регламент (EО) № 1528/2007 на Съвета по отношение на изключването на определени държави от списъка с региони или държави, които са приключили преговори[8],

–   като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции[9],

–   като взе предвид своята законодателна резолюция от 11 декември 2012 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на преходни разпоредби за двустранните инвестиционни споразумения между държавите членки и трети държави[10],

–   като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2012 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване на Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход[11],

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1063/2010 на Комисията за изменение на Регламент (ЕИО) № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността[12],

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 16 март 2012 г. относно подхода на ЕС към търговията, растежа и развитието през следващото десетилетие и от 15 октомври 2012 г. относно финансирането за развитие,

–   като взе предвид своята резолюция от 25 март 2010 г. относно въздействието на глобалната финансова и икономическа криза върху развиващите се страни и върху сътрудничеството за развитие[13],

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 септември 2012 г.[14],

–   като взе предвид работната програма на СТО относно помощта за търговията за периода 2012—2013 г.,

–   като взе предвид съвместната декларация на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие, озаглавена „Европейски консенсус“[15],

–   като взе предвид Стратегията на ЕС за подпомагане на търговията: засилване на подкрепата на ЕС за свързаните с търговията нужди в развиващите се страни, приета на 15 май 2007 г.,

–   като взе предвид програмата за действие от Алмати за развиващите се страни без излаз на море, приета на 28-29 август 2003 г.,

–   като взе предвид Парижката декларация относно ефективността на помощта от 2 март 2005 г. и партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие, установено на 1 декември 2011 г.,

–   като взе предвид програмата за действие от Истанбул в полза на най-слабо развитите страни за десетилетието 2011—2020 г.[16],

–   като взе предвид „Консенсуса от Сеул в областта на развитието за споделен растеж“, приет по време на срещата на високо равнище на Г-20 в Сеул на 11-12 ноември 2010 г.,

–   като взе предвид доклада на УНКТАД за световните инвестиции от 2012 г., Ръководните принципи на Обединените нации (ООН) за бизнеса и правата на човека за 2011 г., Ръководните принципи на ООН за оценките на въздействието на споразуменията за търговия и инвестиции върху правата на човека, принципите на УНКТАД/ФАО/Световната банка/Международния фонд за развитие на селското стопанство за отговорни инвестиции в областта на селското стопанство, преразглеждането през 2011 г. на Насоките на ОИСР за многонационалните дружества, мандата от Доха, приет по време на Тринадесетата министерска конференция на УНКТАД през 2012 г. и конференцията „Рио+20“ през 2012 г.,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по развитие (A7–0053/2013),

А. като има предвид, че търговската и инвестиционната политика на ЕС следва да се ръководи от общите принципи на външните му действия съгласно установеното в членове 3 и 21 от Договора за Европейския съюз и че тя следва да допринася за „устойчивото развитие на планетата …, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека“;

Б.   като има предвид, че членове 207 и 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз са взаимосвързани; като има предвид, че в член 207 се посочва, че търговската политика на ЕС се основава на принципите и целите на външната дейност на Съюза; като има предвид, че член 208 изисква политиките на Съюза, които биха могли да засегнат развиващите се страни, да вземат предвид целите на сътрудничеството за развитие;

В.  като има предвид, че търговията и инвестициите между ЕС, развиващите се страни и най-слабо развитите страни са средство за постигане на тези цели като насърчават устойчивия и приобщаващ растеж на всички страни, позволяват трансфера на технологии и умения и спомагат за създаването на работни места, правят възможно увеличаването на конкурентоспособността и на производителността, постигането на по-голямо социално сближаване и борбата с неравенството;

Г.  като има предвид, че сами по себе си търговията и инвестициите не могат да имат определящ ефект върху растежа и устойчивото развитие, тъй като структурните недостатъци (недостатъчни равнища на човешки капитал, управление и инфраструктури, слаб частен сектор, силна зависимост от износа на суровини, слаба диверсификация на износа, високи търговски разходи и др.), от които страдат развиващите се страни, включително най-слабо развитите страни, възпрепятстват пълния им достъп до световната търговия;

Д. като има предвид, че търговската и инвестиционната политика на Европейския съюз в подкрепа на растежа на държавите бенефициери трябва да бъде координирана с целите за развитие, определени от компетентните органи, да съответства на спазването на принципа за съгласуваност за развитието, да бъде придружена от техническа и финансова помощ, и по целесъобразност, развитието север-юг, трансграничните партньорства и публично-частните партньорства юг-юг;

Е.  като има предвид, че през 2010 г. търговията юг–юг достигна 23 % от световната търговия; като има предвид, че според доклада на СТО относно световната търговия от 2011 г. преференциалните споразумения юг–юг представляват две трети от всички подобни споразумения спрямо само една четвърт за споразуменията север–юг; като има предвид, че според доклада относно инвестициите по света за 2012 г. страните с бързоразвиваща се икономика привличат почти половината от световните преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ);

Ж. като има предвид, че много страни все още не извличат в пълна степен ползи от търговията и че процентът на най-слабо развитите страни в световния БВП намалява; като има предвид, че въпреки високите темпове на икономически растеж, все още 49-те най-слабо развити страни държат дял от едва 1,12 % от световната търговия; като има предвид, че търговията не е от еднаква полза за всички развиващи се страни и че в някои случаи тя е изострила социалните неравенства;

З.  като има предвид, че големите бързоразвиващи се страни, които все още принадлежат към категорията на развиващите се страни, са едновременно донори и бенефициери на помощта за развитие; като има предвид, че ЕС и другите развити страни следва да отчитат в по-голяма степен сложния статут на тези нови участници, тяхното значение и техните особености с цел да се адаптира предоставяната от тях помощ за търговията;

И. като има предвид, че търговските и инвестиционните мерки в полза на устойчивото развитие могат да имат много различен произход и форми; като има предвид, че редица програми и действия могат да бъдат провеждани на територията на една и съща страна, но че липсата на координация може да намали тяхната ефективност и целесъобразност и, в крайна сметка, да подкопае доверието на гражданите в тези мерки;

Й. като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са най-големият донор на помощ за търговията с 10,7 милиарда евро, отпуснати през 2010 г. (или почти една трета от общия размер на официалната помощ за развитие); като има предвид, че икономическата и финансова криза поставя въпроса за намаляването на средствата, отпуснати за публична помощ за развитие и по-специално за помощ за търговията, както и за ефективността на тяхното използване;

К. като има предвид, че ЕС се е ангажирал да увеличи общия си бюджет за помощта до 0,7 % от БНД до 2015 г.;

1.  подкрепя целта на Комисията да подобри взаимодействията между търговската политика и политиката за развитие; препоръчва тя да отчита потребностите и капацитетите на държавите бенефициери, като насърчава инструменти като регионалната интеграция, които могат да гарантират по-доброто извличане на ползи от тези взаимодействия, и да отдава приоритет на мерки, целящи:

- насърчаване на устойчиво и приобщаващо развитие,

- създаване на работни места и укрепване на уменията, както и развитие на човешкия капитал при едновременно намаляване на социалните неравенства,

- подобряване на устойчивостта по отношение на икономически сътресения,

- подкрепа за развитието на частния сектор, по-специално малките оператори, включително микропредприятията и малките и средните предприятия, за да се насърчи тяхното участие в търговията и инвестициите на местно, регионално, трансгранично, двустранно и многостранно равнище,

- подобряване на фискалното управление и на борбата срещу корупцията, данъчните измами и укриването на данъци, изпирането на пари и данъчните убежища, включително чрез установяването на обмен на информация и надзорни механизми относно корпоративните плащания,

- подобряване на търговския и инвестиционния климат, включително прилагането на мерки за улесняване на търговията,

- диверсификация на търговските и инвестиционните потоци, както и

- оказване на необходимата техническа помощ за гарантиране на правилното разработване на тези мерки;

2.  приканва Европейския съюз да спазва принципа на съгласуваност на политиките за развитието при формулирането и изпълнението на неговите политики в областта на търговията, селското стопанство, околната среда и енергетиката и да оцени въздействието на тези политики върху развитието на развиващите се страни и на най-слабо развитите страни;

3.  подчертава значението на достойните равнища на заплащане и достойните стандарти за безопасност при работа за устойчивата световна търговска система и новите световни производствени вериги; в тази връзка припомня на Комисията нейното съобщение, озаглавено „Насърчаване на осигуряването на достоен труд за всички“;

4.  настоятелно призовава ЕС, другите донори на помощ, органите в страните партньори и местните и международните частни заинтересовани страни в развиващите се страни да проучат възможните области за сътрудничество с цел устойчиво развитие, за да се постигне максимален принос на стопанските дейности за осъществяване на целите за развитие;

5.  подчертава необходимостта от конкретно насочване на част от помощта на ЕС за отговорно и устойчиво развитие, свързана с търговията, към изграждането на местен и регионален търговски капацитет в тези държави и помежду им с цел увеличаване на богатството и повишаване на жизнения стандарт сред най-бедните слоеве на населението; приветства целите на Инструмента за сътрудничество за развитие, чрез които се подчертават приоритетите за заетост и растеж в развиващите се страни;

6.  счита, че адаптирането на програмите за развитие на търговията и инвестициите от страна на държавите бенефициери е един от факторите от решаващо значение за успеха им; счита, че националните, регионалните и местните органи, както и гражданското общество трябва системно да бъдат включвани в съответствие с принципите на правовата държава в изготвянето и мониторинга на националните програми;

7.  насърчава развиващите се страни да поставят устойчивото икономическо развитие като хоризонтална национална политическа цел, която е заложена в техните съответни стратегии и инициативи; отправя искане към Комисията да работи, наред с другото чрез предоставяне на повече помощ, за увеличаване на капацитета на правителствата за включването на въпросите, свързани с устойчивото и приобщаващо икономическо развитие в техните национални търговски стратегии и програми;

8.  отбелязва, че по-доброто обучение относно въпроси в областта на развитието би спомогнало за по-ясното определяне на конкретните потребности в сферата на развитието и възможните начини за тяхното удовлетворяване с цел да се ръководят и улеснят задачите на преговарящите по търговските въпроси и другите служители в сферата на търговията;

9.  счита, че са от решаващо значение инвестициите, целящи създаването, развитието, укрепването и поддържането на основните инфраструктури в областта на устойчивия транспорт, устойчивата енергетика и телекомуникациите, и по-специално трансграничната инфраструктура и интермодалните центрове;

10. подчертава необходимостта да се установи пълна прозрачност по отношение на плащанията, извършени от европейски предприятия към правителствата; призовава Комисията да подкрепи стратегиите за устойчива индустриализация в развиващите се страни, които са насочени към търговията с продукти с добавена стойност, а не само със суровини;

11. счита, че когато се използват като фактори за устойчив растеж и икономическо развитие, търговията и инвестициите следва да преследват по-специално следните цели, като същевременно се развиват производството и инфраструктурата, които са необходими:

•   селско стопанство:

-  подкрепа за самостоятелно заетите селскостопански производители и за дребните кооперации, както и за разработването на устойчиви селскостопански, рибовъдни и животновъдни практики, които им позволяват да установят, консолидират и диверсифицират веригите за доставка;

-  подобряване на достъпа им до финансиране и микрофинансиране;

- подкрепа за развиващите се страни в достъпа до информация и привеждането в съответствие с международните санитарни и фитосанитарни норми, с цел да се гарантират справедливата конкуренция и по-широкият достъп до пазари, включително по-добър достъп за развиващите се страни до пазарите на индустриализираните страни, като в същото време се осигурява по-добра защита на тяхното население;

-  постепенно премахване на ограниченията за износа и действия за борба срещу спекулациите и нестабилността на селскостопанските цени;

- подкрепа за създаването и пускането на пазара на социални и екологосъобразни стоки и услуги, включително екотуризъм, с оглед да се гарантира добавена стойност за производителите и зачитане на критериите за устойчивост;

-  устойчиво и прозрачно управление на природните ресурси;

- програми за справедлив достъп на земеделските стопани до земята;

- създаване на достъп до изграждането на капацитет, особено във връзка с диверсификацията на продукти; повишаване на добавената стойност на продуктите и оказване на помощ за привеждането в съответствие със стандартите и техническите изисквания за местните, регионалните и международните пазари;

- въвеждане на система от положителни стимули в подглавите относно устойчивото развитие на търговските споразумения, за да се насърчи вносът на селскостопански продукти в ЕС, които са в съответствие с международните екологични, социални и свързани с правата на човека стандарти, по-специално чрез осигуряване на справедливи доходи за производителите и заплати за селскостопанските работници, осигуряващи тяхната издръжка, както беше поискано от специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана;

- подкрепа за необходимостта развиващите се страни и най-слабо развитите страни да освободят някои чувствителни селскостопански продукти от реципрочна либерализация;

•   промишленост:

-  създаване, укрепване и диверсификация на производствените капацитети и разработване на устойчиво производство, което носи, посредством приобщаващи справедливи вериги на доставка, ползи за заинтересованите участници на местно равнище;

-  подобряване на стопанския и инвестиционния климат, с цел да се улесни участието на частния сектор, включително местните малки предприятия и, когато е целесъобразно, развитието на публично-частни партньорства;

-  постепенното премахване на ограниченията пред търговията, като се отчита необходимостта за развиващите се страни да диверсифицират икономиката си и необходимостта да защитят зараждащите се промишлени сектори с цел да изградят устойчива национална индустриална база;

- закрила на правата върху интелектуалната собственост, включително географските указания, при отчитане на равнището на развитие на страните и с цел да се благоприятства трансферът на технологии (включително в областта на зелените технологии) в съответствие с Декларацията от Доха относно ТРИПС и общественото здраве;

- насърчаване на достойни условия на труд, прозрачност и устойчивост; насърчаване на устойчиви и справедливи форми на работа; укрепване на стандартите за безопасни условия на труд и системите за социална закрила със специално внимание към препоръките на МОТ за национални минимални равнища на социална закрила;

•   услуги:

-  укрепване на принципите на правовата държава и доброто управление с цел да се подобри правната сигурност, прозрачността и законността на частните инвестиции, и по-специално на ПЧИ;

- внимателно наблюдение на съществуващите разпоредби и указания за водене на преговори за финансовите услуги във и за търговските споразумения, предвид факта, че те не следва да възпрепятстват адекватното финансово регулиране в рамките на ЕС и неговите търговски партньори;

- подобряване на условията за обществените поръчки;

- повишаване на ефективността на обществените услуги;

- насърчаване на услугите, които улесняват търговията и инвестициите, и по-специално екологосъобразните услуги, включително туризма, логистика и инвестиции;

• администрация:

-  подкрепа за националните правителства при определянето на техните национални търговски политики и стратегии с подходяща степен на прозрачност и участие;

- разработване на общи инструменти и ресурси за предоставяне на практически сведения и методики на съответните най-слабо развити страни;

- подкрепа за реформата на данъчната и митническата администрация, както и за мерките, целящи ограничаване на дела на неформалния сектор в икономиката, както и повторно интегриране на неформалния сектор в регулираната икономика;

-  подобряване на ефективността, управлението и организацията на режимите на транзит, както и на движението на стоки, хора и услуги;

- установяване на институции за улесняване на търговията и инвестициите и създаване на гаранционни фондове и фондове за рискови инвестиции, включително фондове за първоначален капитал и т.нар. „бизнес ангели“;

12. подкрепя предложението на Комисията да диференцира своята помощ за търговията и да съсредоточи своите усилия върху най-нуждаещите се страни, и по-специално най-слабо развитите страни; при все това препоръчва на Комисията да отчете общото равнище на развитие на съответната страна и нейните потребности, капацитет и вътрешни неравенства по отношение на развитието в допълнение към стандартните показатели (брутен национален продукт, човешки капитал и уязвимост към икономически сътресения); настоятелно призовава Комисията да отчита принципите на засилена интегрирана рамка за най-слабо развитите страни;

13. подчертава, че социалното предприемачество и социалните иновации в развиващите се страни са двигатели на растеж с цел развитие и могат да спомогнат за намаляване на неравенството и за насърчаване на растежа, при условие че приходите се инвестират отново в икономиката;

14. счита, че макар прехвърлянето на средства и микрофинансирането да продължават да бъдат подходящи инструменти, те не могат да задоволят самостоятелно всички нужди от финансиране; призовава всички донори да търсят и насърчават новаторски форми на финансиране и партньорство; подкрепя осъществяването на партньорства юг-юг и на партньорства, основани на триъгълника; препоръчва да се придаде по-общ характер на метода на междурегионалните схеми за финансиране като например тези, които се прилагат във връзка с доверителния фонд за инфраструктура ЕС–Африка;

15. подкрепя пакета от мерки за насърчаване на търговията, предназначен за малките оператори в развиващите се страни, обявен в съобщението на Комисията; призовава Комисията да постигне напредък по отношение на разработването на този пакет и призовава всички донори да отделят достатъчно средства за неговото изпълнение и в частност да подкрепят участието на малките предприятия в схеми за търговия, които осигуряват добавена стойност за производителите, включително тези, които отговарят на устойчивостта (напр. „Справедлива търговия“); изисква редовна актуална информация относно неговото изпълнение;

16. приветства приемането на съобщението, озаглавено „По-добра подкрепа на ЕС за развиващите се страни чрез мобилизиране на финансиране за развитие“; отправя искане към Комисията да приложи своевременно своите предложения с оглед мобилизирането на устойчиво, предвидимо и ефективно допълнително финансиране; приветства ръководните принципи на инструментариума на политическата рамка за инвестиции на ОИСР; приветства резултатите от Световното партньорство от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие и принципите от Истанбул за ефективност на развитието от страна на организациите на гражданското общество;

17. изразява своята загриженост относно увеличаването на практиките на обвързана помощ; настоятелно призовава развитите страни и големите бързоразвиващи се страни да се въздържат от прибягването до тази практика и, напротив, да положат усилия с цел използване на регионалните и местните ресурси, включително човешкия капитал, в рамките на своите проекти за икономическо развитие посредством търговията и инвестициите;

18. признава дейностите, провеждани от международните институции (СТО, УНКТАД, ЮНИДО, ОИСР, Г-20, Световната банка и многостранните банки за развитие) в областта на помощта за търговията; подкрепя, в рамките на програмите за помощ за търговията, включването на мерки, които да подпомогнат развиващите се страни да компенсират загубите, произтичащи от либерализацията на търговията; счита, че следва да бъде установена система, която да улеснява международното, националното и местното сътрудничество между донорите под координацията на УНКТАД и СТО; припомня ангажимента на ЕС да насърчава и улеснява представителството и участието на развиващите се страни в горепосочените международни институции;

19. изразява съжаление относно липсата на координация на инвестиционните политики, включително на международно равнище; приветства споразумението между Парламента и Съвета за преходните разпоредби за двустранните инвестиционни споразумения между държавите членки и трети държави; насърчава Комисията да разработи политика на ЕС за международните инвестиции, която да гарантира подходяща защита на инвестициите, да повишава правната сигурност и да отразява капацитета на държавите да създават общи правила и норми, като същевременно вземат под внимание определени социални, икономически и екологични потребности като например, наред с другото, тези, определени в рамката на УНКТАД за инвестиционна политика за устойчиво развитие; припомня, че развиващите се страни страдат непропорционално от високите разходи за уреждане на спорове между инвеститори и държавата;

20. счита, че е от съществено значение да се реформират МИС, за да се засили тяхното измерение „развитие“, като се балансират правата и задълженията на държавите и инвеститорите, като се осигури достатъчно политическо пространство за политиките за устойчиво развитие и като допълнително се конкретизират разпоредбите за насърчаване на инвестициите и се съгласуват по-тясно с целите за устойчиво развитие;

21. настоятелно призовава Комисията да представи необобщени данни за изходящите преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) на ЕС към развиващите се страни и най-слабо развитите страни, като в същото време вземе предвид следните категории инвестиции: сливания и придобивания, вътрешнодружествени размествания на активи, спекулативни инвестиции и „зелени“ инвестиции;

22. счита, че сътрудничеството следва да се съсредоточава и върху изграждането на капацитет и институционалното изграждане, за да могат развиващите се страни да създадат необходимите условия за инвестиции, като например изграждането на капацитет за събиране на данъци, борбата с укриването на данъци, както и прилагането на най-високи стандарти за счетоводна отчетност;

23.  приветства решението на СТО да улесни присъединяването на най-слабо развитите страни; призовава развитите страни и големите бързоразвиващи се страни — членки на СТО, да използват дерогацията относно услугите за най-слабо развитите страни и да предоставят преференциално третиране на услугите и доставчиците на услуги от най-слабо развитите страни, като същевременно отделят специално внимание на метод 4, който е приоритет за най-слабо развитите страни;

24. изразява желание Съюзът и неговите държави членки да използват своето влияние, по-специално върху големите бързоразвиващи се страни, с цел постигане на бързо сключване на споразумение за улесняване на търговията, договорено в рамките на кръга от преговори от Доха;

25. приветства ангажимента на Бразилия, Русия, Индия и Китай в полза на растежа и икономическото развитие на развиващите се страни; призовава те да обвържат своите действия със зачитането и насърчаването на демократичните принципи и доброто управление; изисква от Комисията да продължи да включва клаузата за демокрация и права на човека във всички търговски споразумения с развиващи се страни;

26. настоятелно призовава Комисията да предложи конкретни решения, целящи укрепването на нейната подкрепа за по-бърза и по-задълбочена регионална интеграция сред развиващите се страни, с оглед на развитието на регионалните пазари и създаването на регионални вериги за създаване на стойност; за тази цел приканва Комисията да насърчава регионалната интеграция в своите двустранни и регионални търговски споразумения; отправя искане към Комисията да обмисли опростяване и хармонизиране на правилата за произход, както и средствата за улесняване на тяхното използване от страна на дребните износители; отправя искане към Комисията да засили партньорствата си със съществуващите регионалните институции, и по-специално с Африканската банка за развитие; припомня жизненоважната роля на местния частен сектор по отношение на търговската интеграция и икономическото развитие;

27. приветства реформата на правилата за произход и влизането в сила на реформираната обща система на преференции (ОСП); изразява желание относно това Комисията да представи доклад относно последиците от промяната на режима за държавите бенефициери, и по-специално оттеглянето на преференциите за съответните държави, в съответствие с разпоредбите на член 40 от новия регламент;

28. отбелязва временното прилагане на първото споразумение за икономическо партньорство с група африкански държави; насърчава Комисията да направи преглед на липсата на напредък досега за сключването на други споразумения за икономическо партньорство, които отчитат в пълна степен интересите на развиващите се страни, свързани с развитието; призовава Комисията да се възползва от тази динамика, за да поднови текущите преговори за сключване на споразумения за икономическо партньорство между ЕС и заинтересовани развиващи се страни, с цел постепенно да се интегрират техните пазари в многостранната търговска рамка; подчертава значението на създаването на устойчива и справедлива правна и търговска рамка за насърчаване на инвестициите на ЕС в държавите от АКТБ под форма, която е взаимно благоприятна; призовава Комисията да отчете препоръките на Парламента относно нарушаването на преференциите, гъвкавостта и обхвата на премахването на тарифите, както и да обърне специално внимание на прилагането на споразуменията за икономическо партньорство;

29. счита, че ЕС е разработил инструменти в областта на помощта за развитие посредством търговията и инвестициите, включително общата система за преференции и споразуменията за икономическо партньорство, които са ефективни при условие че техните разпоредби и критерии за прилагане не водят до дискриминация или ограничения, които могат да се окажат неблагоприятни за потенциалните им бенефициери; при все това настоятелно призовава Комисията да интегрира съвкупността от съществуващи инструменти в действителна глобална стратегия, включваща също така мерки за техническа помощ за търговията, изграждане на капацитета и корекции, свързани с търговията, също така по отношение на стандартизацията; счита, че Комисията и Европейската служба за външна дейност следва да развият взаимодействия с цел допълнително усъвършенстване на търговската дипломация на Съюза в световен мащаб;

30. насърчава Комисията да включи глави относно търговията и устойчивото развитие в двустранните търговски споразумения с обвързващи екологични и трудови правила и клаузи относно корпоративната социална отговорност; счита, че в допълнение Комисията следва да предложи сътрудничество с цел да подпомогне развиващите се страни и най-слабо развитите страни да изпълнят тези стандарти; счита, че активното участие на гражданското общество в мониторинга на изпълнението на тези глави повишава осведомеността и приемането на екологичните и социалните стандарти;

31. препоръчва Комисията да преговаря за включването на обвързващи и изпълними разпоредби относно правата на човека, в допълнение към социалните и екологичните разпоредби, във всички бъдещи търговски споразумения, с цел да се увеличи ефективността и надеждността на политиката на ЕС относно обвързаността с условия;

32. настоятелно призовава ЕС да изготвя своите търговски споразумения така, че да насърчава отговорно поведение на инвеститорите и спазването на най-добрите международни практики на корпоративна социална отговорност и добро корпоративно управление; подчертава по-специално, че за да бъде растежът приобщаващ и ефективен по отношение на намаляването на бедността, следва да се полагат усилия за постигането му в сектори, в които са активни бедните хора, следва да бъде от полза за жените и да способства за пълноценното упражняване на техните права и следва да бъде свързан със създаването на работни места, както и с развитието на финансиране за микропредприятия и малки предприятия;

33. призовава установените в ЕС дружества с производствени съоръжения в развиващите се страни да послужат за пример, като спазват задълженията за зачитане на правата на човека и свободите, социалните стандарти и стандартите за опазване на околната среда, основните трудови норми и международните споразумения;

34. призовава европейските корпорации, чиито дъщерни дружества или вериги за доставка са разположени в развиващи се страни, да спазват своите национални и международни правни задължения в областта на правата на човека, трудовите норми и правилата за опазване на околната среда;

35. приветства факта, че широк кръг промишлени предприятия и международни дружества са приели кодекси за поведение, поясняващи нормите за изпълнение в социалната сфера и сферата на околната среда по отношение на техните световни вериги за доставка; припомня обаче, че разнородният характер на нормите за счетоводство, одит и докладване в тези кодекси затрудняват съпоставянето им; подчертава, че по-доброто прилагане на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека ще спомогне за постигането на целите на ЕС по отношение на конкретни въпроси, свързани с правата на човека, и на основни трудови норми;

36. подчертава, че помощта от страна на ЕС за правителствата на трети страни при прилагането на социални разпоредби и разпоредби в областта на опазването на околната среда е необходимо допълнение за развитието на корпоративната социална отговорност на европейските дружества в световен мащаб;

37. отбелязва, че независимо от прилагането на Кимбърлийския процес за сертифициране на диамантите от зони на конфликт търговията с природни ресурси все още осигурява средства на бунтовниците, а в районите около мините все още се извършват нарушения на правата на човека; следователно подчертава спешната необходимост от система за надлежна проверка на добива и търговията със скъпоценни камъни и други т.нар. „минерали от зони на конфликт“; счита, че подобна мярка би могла да допринесе за разрешаване на доминиращото предизвикателство, свързано с „проклятието върху ресурсите“, и да увеличи ползите за развиващите се страни от търговията със собствените им стоки;

38. потвърждава, че Комисията е партньор в Инициативата за прозрачност на добивната промишленост; призовава Комисията и страните с активна дейност в добивната промишленост усилено да насърчават повече държави производителки да се включат в инициативата;

39. настоятелно призовава Комисията, при сключването на споразумения за търговия и инвестиции, да прилага насоките, изготвени от докладчика на ООН относно правото на прехрана, в които се призовава за използването на оценки на въздействието върху правата на човека („Ръководни принципи относно оценките на въздействието на споразуменията за търговия и инвестиции върху правата на човека“), така че да се гарантира, че споразуменията са в съответствие със задълженията съгласно международните инструменти за правата на човека;

40. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС.

• [1]  Texts adopted, P7_TA(2010)0434
• [2]  Texts adopted, P7_TA(2010)0445
• [3]  Texts adopted, P7_TA(2010)0446
• [4]  Приети текстове, P6_TA(2007)0203
• [5]  Приети текстове, P6_TA(2009)0175, P6_TA(2009)0176, P6_TA(2009)0177, P6_TA(2009)0178, P6_TA(2009)0179, P6_TA(2009)0180, P6_TA(2009)0181, P6_TA(2009)0182, P6_TA(2009)0183, P6_TA(2009)0184
• [6]  Приети текстове, P7_TA(2011)0412
• [7]  ОВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1.
• [8]  Приети текстове, P7_TA(2012)0342
• [9]  Приети текстове, P7_TA(2011)0141
• [10]  Приети текстове, P7_TA(2012)0471
• [11]  Приети текстове, P7_TA(2012)0060
• [12]  ОВ L 307, 23.11.2010 г., стр. 1.
• [13]  Приети текстове, P7_TA(2010)0089
• [14]  OВ C 43, 15.2.2012 г., стр. 73.
• [15]  OВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1
• [16]  Програма за действие в полза на най-слабо развитите страни за десетилетието 2011—2020 г., Истанбул, 11.5.2011 г.

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие(*) (23.1.2013)

на вниманието на комисията по международна търговия

относно стимулирания от търговията и инвестициите растеж на развиващите се страни
(2012/2225(INI))

Докладчик по становище(*): Alf Svensson

(*)       Асоциирана комисия – член 50 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня значимостта на принципа на съгласуваност на политиките за развитие; счита, че търговските споразумения и инвестициите, предприети от ЕС, следва да подкрепят възможностите на тези страни за индустриализация, диверсифициране на тяхното производство, придвижване нагоре по веригата на добавената стойност и развиване на техния сектор на услуги в полза на отговорно и устойчиво развитие; подчертава, че търговската политика и политиката за развитие следва да се стремят към постигането на цели в областта на селското стопанство, по-конкретно към премахването на всички субсидии на ЕС за селското стопанство, които биха могли да застрашат продоволствената сигурност, устойчивото управление на природните ресурси и стратегиите за приобщаващ растеж на местно, регионално и национално равнище;

2.  подчертава, че инвестиционната политика изправя развиващите се страни пред две основни предизвикателства: на национално равнище инвестиционната политика трябва да бъде включена в стратегията за развитие, като бъдат обхванати целите на устойчиво развитие; на международно равнище е необходимо да се укрепи измерението „развитие“ на международните инвестиционни споразумения (МИС) и да се балансират правата и задълженията на държавите и инвеститорите;

3.  изразява съжаление, че съгласно Доклада за инвестициите по света за 2012 г. на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) някои сключени през 2011 г. МИС се придържат към традиционния модел на Договора, съсредоточен върху защитата на инвестициите като единствена цел; въпреки това приветства факта, че някои нови МИС включват разпоредби, гарантиращи че Договорът не възпрепятства, а по-скоро допринася за стратегиите за устойчиво развитие, които са съсредоточени върху въздействието на инвестициите върху околната среда и тяхното социално въздействие в съответните страни;

4.  посочва, че след преразглеждането през 2012 г. на модела на Съединените американски щати за двустранно инвестиционно споразумение ангажиментът за полагането на максимални усилия за неотслабване на националното законодателство в областта на околната среда и труда става обвързващо задължение;

5.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да се стремят към включване на разпоредбите относно устойчивостта в техните инвестиционни споразумения, които са в съответствие с приемането и последващата работа във връзка с Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека за 2011 г., принципите на УНКТАД/ФАО/Световната банка/Международния фонд за развитие на селското стопанство за отговорни инвестиции в областта на селското стопанство, преразглеждането през 2011 г. на Насоките на ОИСР за многонационалните дружества, мандата от Доха, приет по време на Тринадесетата министерска конференция на УНКТАД през 2012 г. и конференцията „Рио+20“ през 2012 г.;

6.  счита, че е от съществено значение да се реформират МИС, за да се засили тяхното измерение „развитие“, като се балансират правата и задълженията на държавите и инвеститорите, като се осигури достатъчно политическо пространство за политиките за устойчиво развитие и като допълнително се конкретизират разпоредбите за насърчаване на инвестициите и се съгласуват с целите за устойчиво развитие;

7.  отбелязва, че по-доброто обучение относно въпроси в областта на развитието би спомогнало за по-ясното определяне на конкретните потребности в сферата на развитието и възможните начини за тяхното удовлетворяване с цел да се ръководят и улеснят задачите на преговарящите по търговските въпроси и другите служители в сферата на търговията;

8.  припомня, че мобилизирането на инвестициите за устойчиво развитие остава сериозно предизвикателство за развиващите се страни, по-специално за най-слабо развитите страни; в този контекст подчертава, че УНКТАД разработи цялостна рамка за инвестиционна политика за устойчиво развитие, която поставя особен акцент върху връзката между чуждестранните инвестиции и устойчивото развитие;

9.  припомня, че благоприятното въздействие върху развитието на преките чуждестранни инвестиции не се материализира автоматично, а изисква т.нар. „адекватно регулиране“, обхващащо политически сфери извън самата инвестиционна политика, като например търговия, данъчно облагане, интелектуална собственост, конкуренция, регулиране на пазара на труда, политики в областта на околната среда и достъп до земя;

10. подчертава необходимостта от конкретно насочване на част от помощта на ЕС за отговорно и устойчиво развитие, свързана с търговията, към изграждането на местен и регионален търговски капацитет в тези държави и помежду им с цел увеличаване на богатството и повишаване на жизнения стандарт сред най-бедните слоеве на населението; приветства целите на Инструмента за сътрудничество за развитие, чрез които се подчертават приоритетите за заетост и растеж в развиващите се страни;

11. настоятелно призовава ЕС да изготвя своите търговски споразумения така, че да насърчава отговорно поведение на инвеститорите и спазването на най-добрите международни практики на корпоративна социална отговорност и добро корпоративно управление; подчертава по-специално, че за да бъде растежът приобщаващ и ефективен по отношение на намаляването на бедността, следва да се полагат усилия за постигането му в сектори, в които са активни бедните хора, да бъде от полза за жените и да способства за пълноценното упражняване на техните права и да бъде свързан със създаването на работни места, както и с развитието на финансиране за микропредприятия и малки предприятия;

12. подчертава, че социалното предприемачество и социалните иновации в развиващите се страни са двигатели на растеж с цел развитие и могат да спомогнат за намаляване на неравенството и за насърчаване на растежа, при условие че приходите се инвестират отново в икономиката;

13. призовава установените в ЕС дружества с производствени съоръжения в развиващите се страни да послужат за пример, като спазват задълженията за зачитане на правата на човека и свободите, социалните стандарти и стандартите за опазване на околната среда, основните трудови норми и международните споразумения;

14. призовава европейските корпорации, чиито дъщерни дружества или вериги за доставка са разположени в развиващи се страни, да спазват своите национални и международни правни задължения в областта на правата на човека, трудовите норми и правилата за опазване на околната среда;

15. приветства факта, че широк кръг промишлени предприятия и международни дружества са приели кодекси за поведение, поясняващи нормите за изпълнение в социалната сфера и сферата на околната среда по отношение на техните световни вериги за доставка; припомня обаче, че разнородният характер на нормите за счетоводство, одит и докладване в тези кодекси затрудняват съпоставянето им; подчертава, че по-доброто прилагане на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека ще спомогне за постигането на целите на ЕС по отношение на конкретни въпроси, свързани с правата на човека, и на основни трудови норми;

16. подчертава, че помощта от страна на ЕС за правителствата на трети страни при прилагането на социални разпоредби и разпоредби в областта на опазването на околната среда е необходимо допълнение за развитието на корпоративната социална отговорност на европейските дружества в световен мащаб;

17. подчертава значимостта на подкрепата на ЕС и обмена на опит при насърчаване на доброто управление, добре функционираща данъчна администрация, ефективна борба с корупцията, определяне на национални стратегии за развитие с цел устойчив, приобщаващ растеж и намаляване на бедността, както и поемането на твърд ангажимент за тяхното успешно прилагане; подчертава, че стремежът да се постигнат тези цели трябва да предхожда, придружава и оказва влияние върху преговорите по търговските споразумения;

18. отбелязва, че независимо от прилагането на Кимбърлийския процес за сертифициране на диамантите от зони на конфликт търговията с природни ресурси все още осигурява средства на бунтовниците, а в районите около мините все още се извършват нарушения на правата на човека; следователно подчертава спешната необходимост от система за надлежна проверка на добива и търговията със скъпоценни камъни и други т.нар. „минерали от зони на конфликт“, счита, че подобна мярка би могла да допринесе за разрешаване на доминиращото предизвикателство, свързано с „проклятието върху ресурсите“, и да увеличи ползите за развиващите се страни от търговията със собствените им стоки;

19. потвърждава, че Комисията е партньор в Инициативата за прозрачност на добивната промишленост; призовава Комисията и страните с активна дейност в добивната промишленост усилено да насърчават повече държави производителки да се включат в инициативата;

20. настоятелно призовава ЕС, другите донори на помощ, органите в страните партньори и местните и международните частни заинтересовани страни в развиващите се страни да проучат възможните области за сътрудничество с цел устойчиво развитие, за да се постигне максимален принос на стопанските дейности за осъществяване на целите за развитие.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	22.1.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	22 0 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Thijs Berman, Michael Cashman, Corina Creţu, Véronique De Keyser, Nirj Deva, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Filip Kaczmarek, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Maurice Ponga, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Keith Taylor, Eleni Theocharous, Patrice Tirolien, Anna Záborská, Iva Zanicchi
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Enrique Guerrero Salom, Gesine Meissner, Judith Sargentini

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	21.2.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	23 1 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Laima Liucija Andrikienė, Nora Berra, David Campbell Bannerman, Daniel Caspary, María Auxiliadora Correa Zamora, George Sabin Cutaş, Marielle de Sarnez, Christofer Fjellner, Yannick Jadot, Metin Kazak, Franziska Keller, Bernd Lange, David Martin, Vital Moreira, Paul Murphy, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Helmut Scholz, Peter Šťastný, Robert Sturdy, Henri Weber, Paweł Zalewski
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Josefa Andrés Barea, Catherine Bearder, Syed Kamall, Jörg Leichtfried, Tokia Saïfi
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Paul Rübig