ДОКЛАД относно Напредък в развитието чрез търговията

4.4.2013 - (2012/2224(INI))

Комисия по развитие
Докладчик: Alf Svensson
Докладчик по становище (*): Tokia Saifi, комисия по международна търговия
(*) Процедура с асоциирани комисии — член 50 от Правилника за дейността

Процедура : 2012/2224(INI)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A7-0054/2013

Внесени текстове :

A7-0054/2013

Разисквания :

PV 15/04/2013 - 22
CRE 15/04/2013 - 22

Гласувания :

PV 16/04/2013 - 8.18
CRE 16/04/2013 - 8.18
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2013)0119

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (*)
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Напредък в развитието чрез търговията

(2012/2224(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид съобщението на Комисията относно търговията, растежа и развитието, (COM(2012)0022) от 27 януари 2012 г., което актуализира съобщение по същия въпрос от 18 септември 2002 г.,

– като взе предвид членове 207 и 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 3 от Договора за Европейския съюз,

– като взе предвид другите съобщения на Комисията и работни документи на службите на Комисията през последните години, отнасящи се до тази тема, включително тези относно съгласуваност на политиките за развитие (COM(2009)0458, SEC(2010)0421, SEC(2011)1627), относно план за действие за равенство между половете и овластяване на жените в развитието 2010—2015 г. (SEC(2010)0265 окончателен), относно повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна (COM(2011)0637), относно финансирането за развитие (COM (2012)0366), относно подхода на ЕС към устойчивостта към кризи (COM(2012)0586), относно социалната закрила в политиката на ЕС за сътрудничество за развитие (COM(2012)0446) и относно ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения (COM(2012)0492), също както и съобщението й относно подпомагане на търговията (COM(2007)0163) и нейните годишни доклади по това подпомагане,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно подхода на ЕС към търговията, растежа и развитието през следващото десетилетие от 16 март 2012 г. и другите му заключения, отнасящи се до тази тема,

– като взе предвид Споразумението от Котону[1],

– като взе предвид регламентите в областта на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР)[2] и Европейския фонд за развитие (ЕФР) и тяхното прилагане,

– като взе предвид Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията и точка 11 относно търговията от свързания с нея план за действие[3],

– като взе предвид подобрената комплексна рамка за свързана с търговията помощ за най-слабо развитите страни, изготвена под ръководството на Световната банка,

– като взе предвид програмата за достоен труд на МОТ и Инициативата на ООН „Минимален стандарт на социална защита“,

– като взе предвид четвъртата световна конференция относно жените, проведена в Пекин през септември 1995 г. и декларацията и платформата за действие, приети в Пекин,

– като взе предвид своите резолюции, отнасящи се до търговията и развитието, включително относно търговията и бедността[4]; подпомагането на търговията[5]; споразуменията за икономическо партньорство[6]; общата система за преференции на ЕС[7]; корпоративната социална отговорност (КСО)[8], данъчните въпроси, които са от значение за развиващи се държави[9]; отношенията между ЕС и Африка[10]; продоволствената сигурност[11]; общото развитие на политиката на ЕС за развитие[12] и съгласуваността на политиките за развитие[13],

– като взе предвид член 48 своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по международна търговия (A7-0054/2013),

A. като има предвид, че членове 207 и 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз са ясно свързани; като има предвид, че член 207 постановява, че търговската политика на ЕС се основава на принципите и целите на външната дейност на Съюза, а член 208 изисква целите на сътрудничеството за развитие да се вземат предвид при изпълнението на политиките на Съюза, които биха могли да засегнат развиващите се държави;

Б. като има предвид, че след декларацията и платформата за действие от Пекин държавите членки и Комисията приеха стратегия за интегриране на принципа на равенство между половете като част от тяхната политика за сътрудничество за развитие;

В. като има предвид, че намаляването на бедността и осъществяването на целите на хилядолетието за развитие са в центъра на политиката на ЕС за развитие и следва да направляват търговската политика на ЕС по отношение на развиващите се държави; като има предвид, че насърчаването на правата на човека следва да се включи в тази политика и да допринася за основания на правата подход към развитието, възприет от ЕС;

Г. като има предвид, че връзката между либерализирането на търговията и намаляването на бедността не е автоматична, но че отварянето на търговията може да бъде един от най-ефективните двигатели на икономическия растеж и развитие при наличието на подходящи условия;

Д. като има предвид, че перспективите за стимулирано от търговията успешно развитие зависят наред с другото от добре функциониращи институции, ефективната борба с корупцията, здравия частен сектор и осъществяването на широкообхватно и приобщаващо икономическо развитие, диверсификацията и постепенното увеличение в добавената стойност;

Е. като има предвид, че търговската политика на ЕС по отношение на развиващите се държави се стреми да ги интегрира по-добре в международната търговска система, но че ѝ липсват ясно определени цели за развитие и затова съществува риск вместо това да разруши местното производство и увеличи зависимостта от износа на стоки; като има предвид, че въпреки съществените усилия за либерализация някои развиващи се държави, и по-конкретно най-слабо развити страни, не успяват да диверсифицират производството и износа си;

Ж. като има предвид, че въздействието на глобализацията върху намаляването на бедността не е равномерно; като има предвид, че голяма част от населението в развиващите се страни все още живее в крайна бедност, особено в най-слабо развитите страни: докато през 1990 г. само 18 % от крайно бедните живееха в най-слабо развитите страни, през 2007 г. този дял се удвои, достигайки 36 %;

З. като има предвид, че преговорите по споразуменията за икономическо партньорство изостават доста от графика, цялостният напредък е все още слаб, целите за развитие все още не са ясно определени в стратегията на ЕС за СИП и че за подобряване на положението е необходимо не поставянето на крайни срокове, а фокусиране отново върху развитието на преговорите;

И. като има предвид, че бедните страни се затрудняват да компенсират спада на търговските такси в резултат от настоящия световен контекст на търговска либерализация, като има предвид, че съществува опасност по-високите мита върху преработените стоки, в сравнение с митата върху суровините да допринесат за това на развиващите се държави да бъде отредена ролята единствено на износители на суровини;

Й. като има предвид, че негативните ефекти от общата селскостопанска политика по отношение на търговията и развитието в развиващите се държави трябва да бъдат премахнати;

К. като има предвид, че масовото навлизане на агрогорива разчита в изключителна степен на широкомащабното промишлено използване на монокултури, което на свой ред води до масово прилагане на селскостопански практики, които са вредни за околната среда, биологичното разнообразие, плодородието на почвата и наличието на водни ресурси; като има още предвид, че нарасналата употреба на агрогорива може да има драматични последици по отношение на нарушаването на правата върху земята, загуба на достъп до жизненоважни природни ресурси, обезлесяване и влошаване на околната среда;

Л. като има предвид, че държавите с по-висок до среден доход ще бъдат изключени от Общата система за преференции на ЕС от 1 януари 2014 г., но не е сигурно до каква степен това ще доведе до разкриването на нови възможности за износ за най-слабо развитите страни;

M. като има предвид, че подпомагането на търговията е предназначено да подпомага развиващите се държави, наред с другото в изграждането на търговски капацитет, намаляването на административните бариери пред търговията, изграждането на ефективна инфраструктура за превоз на стоки и укрепване на местните предприятия, което да ги подготви за задоволяване на местното търсене и конкуренцията и да им позволи да се възползват от нови пазарни възможности; като има предвид, че подпомагането на търговията следва да допринесе за насърчаването на преработвателната промишленост и диверсификацията на производството, да допринесе за регионалното интегриране, да улесни трансфера на технологии, да улесни създаването или развитието на местен производствен капацитет и да допринесе за намаляване на неравенството по отношение на доходите;

Н. като има предвид, че регионалната интеграция е ефективно средство за постигане на благоденствие, мир и сигурност; като има предвид, че ползите за развитието на една по-добре функционираща вътрешната и регионалната търговия могат да бъдат също толкова значими или дори по-значими, отколкото тези от засилената външна търговия, особено в контекста на изменението на климата; като има предвид, че в регионалната търговия в Африка преобладават преработените стоки, докато във външната суровините;

О. като има предвид, че износът на природни ресурси често се свързва с корупция, както и със стагнация в други икономически сектори; като има предвид, че съществуването на феномен „проклятие на ресурсите“ сега е широко признато и че търговската политика на ЕС трябва да се стреми да помага за предотвратяването и противодействието на този феномен;

П. като има предвид, че „конфликтните ресурси“ са природни ресурси, чиято системна експлоатация и търговия в контекст на конфликти допринася за, възползва се от или води до извършването на сериозни нарушения на правата на човека, на международното хуманитарно право или на нарушения, представляващи престъпления съгласно международното право;

Р. като има предвид, че политиките на ЕС трябва да поддържат и никога да не вредят на продоволствената сигурност; като има предвид, че е наложително също така да се спре промяната на предназначението на земеделски земи в развиващи се държави или региони, в които няма продоволствена сигурност, с цел използването им за цели, различни от производството на храни за местни или регионални нужди (проблемът „заграбване на земя“);

С. като има предвид по-специално, че подкрепата на ЕС за биогоривата доведе до непряка промяна в земеползването и увеличаване на цените на храните в развиващите се държави;

Т. като има предвид, че гарантирането на сигурността на структурата на собствеността върху земята за дребните собственици, които съставляват мнозинството от собствениците на земя в развиващите се държави и са най-уязвими, е основополагащо за здравите пазари на недвижими имоти и кредити, съществени за стабилното и устойчиво развитие;

У. като има предвид, че инвестирането във възможности за жените, по-специално по отношение на микрокредитите, е съществено за осигуряване на висока възвръщаемост по отношение на икономическото и социалното развитие;

Превръщане на търговията в ефективен двигател за растеж, развитие и намаляване на бедността

1. потвърждава позицията си, че улесняването на устойчивото развитие трябва да бъде основна цел на търговската политика на ЕС по отношение на развиващите се държави; счита, че следва да бъдат определени ясни и устойчиви цели за развитието за всички инициативи в рамките на тази политика;

2. подчертава, че тъй като не може да се счита за даденост, че либерализацията на търговията води до растеж и намаляване на бедността, търговската политика и политиката за помощ за търговията трябва да бъдат последователно планирани на основата на прозрачни, приобщаващи процеси на участие, включващи всички заинтересовани страни, със специално внимание към най-уязвимите, особено жените;

3. подчертава, че справедливата търговия между ЕС и развиващите се държави трябва да се основава на пълно зачитане и гарантиране на трудовите стандарти и условията на труд на МОТ и трябва да гарантира прилагането на възможно най-високи социални и екологични стандарти; подчертава, че това включва плащане на справедлива цена за ресурсите и селскостопанските продукти на развиващите се държави;

4. изисква да се обърне специално внимание на насърчаването на равенството между половете и овластяването на жените;

5. приветства акцента върху бизнес средата, регионалната интеграция и световните пазари, също както и върху социалната закрила, здравеопазването, образованието и заетостта в Програмата за промяна (COM(2011)0637);

6. призовава за пълно прилагане на съгласуваност на политиките за развитие, включително чрез прекратяване на всякакви порочни производствени и търговски практики, на свръхулова и селскостопанските субсидии, които вредят на развитието и заплашват продоволствената сигурност;

7. подчертава, че инвестиционната политика изправя развиващите се държави пред две основни предизвикателства: на национално равнище инвестиционната политика трябва да бъде включена в стратегията за развитие, като бъдат обхванати целите за устойчиво развитие; на международно равнище е необходимо да се укрепи измерението „развитие“ на международните инвестиционни споразумения (МИС) и да се балансират правата и задълженията на държавите и инвеститорите;

8. изразява съжаление, че съгласно Доклада за инвестициите по света за 2012 г. на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) някои сключени през 2011 г. МИС се придържат към традиционния модел на Договора, съсредоточен върху защитата на инвестициите като единствена цел на Договора; въпреки това приветства факта, че някои нови МИС включват разпоредби, гарантиращи, че Договорът не възпрепятства, а по-скоро допринася за стратегиите за устойчиво развитие на държавите, съсредоточени върху въздействието на инвестициите върху околната среда и тяхното социално въздействие;

9. отбелязва със загриженост нарастващия брой на случаите на уреждане на разногласия между инвеститорите и държавата, регистрирани въз основа на международни инвестиционни споразумения (МИС), при които инвеститорите оспорват основни обществени политики, като заявяват, че тези политики са повлияли неблагоприятно на перспективите им за стопанска дейност; в този контекст подчертава, че докладът на УНКТАД за инвестициите по света от 2012 г. посочва, че МИС стават все по-противоречиви и политически деликатни, главно поради зачестилите спорове между инвеститори по МИС и държави, които пораждат все повече недоволство (например изявлението на Австралия относно търговската политика, в което се обявява, че тя ще прекрати включването на клаузи, свързани с такива спорове, в бъдещите си МИС) и отразяват, наред с другото, недостатъци на системата (например широк обхват на разпоредби като отчуждаването, тревоги, свързани с квалификацията на арбитрите, липса на прозрачност и високи разходи за производствата, както и връзката между споровете между инвеститорите и държавите и производствата между държави); съответно настоява, че бъдещите европейски инвестиционни споразумения трябва да гарантират, че международното уреждане на спорове между инвеститорите и държавите не подкопава възможността на държавите да приемат законодателство в полза на обществения интерес;

10. припомня, че мобилизирането на инвестициите за устойчиво развитие остава сериозно предизвикателство за развиващите се държави, по-специално за най-слабо развитите страни; в този контекст подчертава, че УНКТАД разработи цялостна рамка за инвестиционна политика за устойчиво развитие, която поставя особен акцент върху връзката между чуждестранните инвестиции и устойчивото развитие;

11. призовава ЕС активно да използва множеството инструменти, с които разполага, за да поддържа мира, зачитането на правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава, доброто управление, стабилните публични финанси, инвестициите в инфраструктурата, спазването на социалните стандарти от страна на европейските дружества и техните дъщерни предприятия, надеждното предоставяне на основни услуги и стремежа към приобщаващ и устойчив растеж и намаляване на бедността в развиващите се държави и по този начин също да способства за създаването на благоприятна среда за ефективно подпомагане и устойчиво развитие на търговията;

12. подчертава, че успешното интегриране на развиващите се държави в световната търговия изисква нещо повече от по-добър пазарен достъп и заздравени правила за международна търговия; подчертава следователно, че планирането на помощта за търговия следва да подкрепя развиващите се държави в техните усилия на местно равнище за насърчаване на местната търговия, премахване на ограниченията в доставките и преодоляване на структурните слабости, което може да се постигне с местни реформи в политиките, свързани с търговията, облекчаване на търговията, засилване на капацитета на митниците, подобряване на инфраструктурата, укрепване на производствения капацитет и изграждане на местни и регионални пазари;

13. припомня, че връзката между международната търговия и намаляването на бедността не е автоматична; във връзка с това отбелязва, че УНКТАД посочва, че средното равнище на търговска интеграция на най-слабо развитите страни, измерена като съотношение между износа и вноса на стоки и услуги и БВП, в действителност е било по-високо в сравнение с това на развитите икономики след началото на 90-те години на миналия век; счита следователно, че продължаващата масова бедност в най-слабо развитите страни е последица от недоразвитостта и невъзможността на тези страни да насърчат структурната трансформация, да изградят производствен капацитет и да създадат продуктивна заетост на национално равнище;

14. подчертава също така твърдението на УНКТАД, че преждевременната и бърза либерализация на търговията, която много развиващи се страни с ниски доходи бяха насърчени да предприемат през 80-те и 90-те години на миналия век, доведе до деиндустриализация и до форма на интеграция, която засили тяхната зависимост и уязвимост от външните пазари, докато държавите, които извлякоха най-голяма полза от либерализацията на търговията и чиято абсолютна бедност спадна най-рязко, бяха онези, които отвориха своите икономики умерено, постепенно и в съответствие с развитието на производствения им капацитет, и осъществиха напредък към структурна трансформация;

15. подчертава, че за да бъдат растежът и генерирането на благоденствие приобщаващи, устойчиви и ефективни по отношение на намаляването на бедността, те следва да се осъществяват в секторите, които са най-засегнати от бедността, и в секторите, в които бедното население е активно; подчертава, че растежът следва също да облагодетелства и овластява жените и да се съсредоточава върху подобряването на общия бизнес климат за разгръщане на МСП, както и за създаване на възможности за устойчиво микрофинансиране и микрокредити; подчертава, че политиката за развитие и търговската политика в тази област трябва да се ръководят от иновациите, творчеството и конкурентоспособността, с оглед на създаването на работни места и овластяването на лицата в неравностойно положение;

16. приветства факта, че Комисията признава необходимостта от подкрепа за участието на малките производители и предприятия; посочва пазарния потенциал на схемите за справедлива търговия и ефикасността на тези схеми за улесняване на социалното развитие;

17. предлага Комисията да даде повече тласък за устойчиви обществени поръчки на международно равнище;

18. призовава ЕС, неговите държави членки и други донори да признаят жизненоважната роля на жените за икономическото развитие и да адаптират усилията за предоставяне на помощ към овластяването на жените, социално и финансово, включително чрез целенасочена подкрепа за развитие на бизнес и достъп до услуги за микрофинансиране специално за жени;

19. припомня на Комисията и държавите членки за плана за действие на ЕС за равенство между половете и овластяване на жените в развитието и дейностите, предложени в него;

20. отново изтъква задължението на ЕС да прилага последователна политика за развитие, зачитане, насърчаване и защита на правата на човека и равенството между половете във всичките си външни политики, включително международната търговия; очаква пълното прилагане на точките относно търговията в Плана за действие, приложен към Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията;

21. счита, че стратегиите за устойчиво икономическо развитие следва, наред с другото, да предвиждат участие на частния сектор в реалната икономика, регионално сближаване и интеграция на пазарите чрез трансгранично сътрудничество и развитието на свободна и справедлива търговия, която е заложена в основана на правила многостранна търговска рамка;

22. припомня значението на инвестициите, целящи създаването, развитието и укрепването на основните инфраструктури в областта на пристанищата, транспорта, енергетиката и телекомуникациите, и по-специално на тези с трансграничен характер;

23. настоятелно призовава държавите бенефициенти на помощ за развитие посредством търговията също така да мобилизират своите собствени вътрешни ресурси, включително бюджетните приходи чрез правилно събиране на данъците и човешкия си капитал; призовава Комисията да предостави подкрепа, когато държавите извличат приходи от експлоатирането на природни ресурси, за прозрачното и устойчиво управление на тези ресурси; подчертава необходимостта да се установи пълна прозрачност по отношение на плащанията, извършвани от европейски предприятия към правителствата; призовава Комисията да подкрепи стратегиите за устойчива индустриализация в развиващите се страни, които са насочени към търговията с продукти с добавена стойност;

24. счита, че инструментите, разработени от ЕС в областта на помощта за развитие посредством търговията и инвестициите, особено преразгледаната система за общи преференции и споразуменията за икономическо партньорство, са ефективни; при все това подчертава, че помощта за търговията не може да бъде сведена единствено до тези инструменти; припомня на ЕС неговата цел да увеличи своя общ бюджет за предоставяне на помощ до 0,7 % от БНД до 2015 г.; насърчава Комисията да увеличи дела на техническата помощ в своя общ бюджет за предоставяне на помощ, включително в областта на стандартизацията; призовава ЕС да демонстрира по-голяма последователност при изпълнението на своите политики в областта на търговията, селското стопанство, околната среда, енергетиката и развитието;

25. счита, че е крайно необходимо европейските политики за помощ за развитие посредством търговията да интегрират всички аспекти на иновациите – финансовите иновации, но също така и технологичните иновации и организационните иновации – въз основа на най-добрите практики;

26. препоръчва на Комисията да договори включването на действително приложими разпоредби относно правата на човека във всички бъдещи двустранни споразумения за търговия и сътрудничество, с цел наистина да се допринесе за основан на правата подход към развитието;

27. подчертава значението на достойните равнища на заплащане и достойните стандарти за безопасност при работа за устойчивата световна търговска система и новите световни производствени вериги; в тази връзка припомня на Комисията нейното съобщение, озаглавено „Насърчаване на осигуряването на достоен труд за всички“;

28. изразява желание, в името на съгласуваността на провежданите от ЕС политики, да види по-голямо сътрудничеството между различните служби на Комисията и ЕСВД, както и между трите институции: Комисията, Съвета и Европейския парламент;

29. счита, че критериите за оценка на политиките и програмите за развитие посредством търговия и инвестиции следва да включват статистика не само относно растежа и търговията, но също така и относно броя на създадените работни места и подобренията в качеството на живот на хората в развиващите се държави от гледна точка на човешкото, социалното, културното и екологичното развитие.

Поставяне на търговските преговори и споразумения в по-ясна рамка по отношение на развитието

30. подчертава необходимостта търговските реформи да се комбинират с добре замислени обществени политики, по-конкретно за социална защита; подчертава в по-широк план значението на навременните и добре подготвените национални стратегии за развитие и на системните оценки на въздействието на прилаганата търговска политика върху бедността; призовава Комисията за прилагане на ръководството, подготвено от докладчика на ООН по правото на храна, в което се призовава за използването на оценки на въздействието върху правата на човека – „Ръководни принципи относно оценки на въздействието върху правата на човека на търговските и инвестиционните споразумения“ – при сключването на търговски и инвестиционни споразумения, за да се гарантира съответствието им със задълженията според международните инструменти в областта на правата на човека; призовава още ЕС да включи ясни условия и клаузи за правата на човека и демокрацията във всички свои търговски споразумения;

31. подчертава значението на включването на корпоративната социална отговорност (КСО) в споразуменията за свободна търговия с развиващи се държави с цел насърчаване на правата на човека и социалните стандарти и стандартите в областта на околната среда; предлага включването на изчерпателна глава относно правата на човека, в допълнение към главите за социалната сфера и околната среда, във всички бъдещи споразумения за свободна търговия;

32. призовава Комисията да насърчава правителствата на развиващите се държави да провеждат широки консултации, включително с недържавни участници и участници извън бизнес средите по време на определянето на своята търговска политика; приканва Комисията също така да благоприятства прозрачността по време на преговорите, за да се улесни продължителното широко и ефективно участие на заинтересованите страни и да се подкрепи преследването на резултати в областта на развитието;

33. призовава за извършване на задълбочени анализи на въздействието, от гледна точка на климата, пола и устойчивостта, на резултатите от многостранните и двустранните търговски споразумения, договаряни между ЕС и трети държави; настоятелно приканва Комисията да разреши оказването на изрична подкрепа за управлението на изменението на климата в рамките на всички видове помощи за търговия и други свързани с тях помощи за развитие;

34. счита, че в преговорите за търговските споразумения следва да бъдат включени показатели за напредък в развитието с цел да се улесни мониторинга и, когато е необходимо, промяната на сроковете за прилагане на мерки, промяната на съпътстващи мерки, които могат да включват подпомагане на търговията и корекции и подготовката на нови инициативи, когато осъществяването на целите на развитието изискват това; подчертава, че предоставянето на развиващите се държави на правен и друг експертен опит, необходим за ефикасната работа в рамките на СТО и други подобни организации, е от съществено значение за търговските преговори;

35. призовава ЕС да намали още повече бариерите пред търговията и изкривяващите търговията субсидии, за да помогне на развиващите се държави да увеличат дела си в световната търговия; призовава премахването на субсидирането на износа на селскостопански продукти, договорено по време на кръга преговори за развитие от Доха на СТО, да се осъществи възможно най-скоро;

36. насърчава Комисията да подкрепя призива на специалния докладчик на ООН по правото на храна за въвеждането на система за положителни стимули за насърчаване на вноса на селскостопански продукти в ЕС, които да съответстват на определени социални стандарти, стандарти в областта на околната среда и правата на човека, по-специално чрез гарантиране на справедливи доходи за производителите и заплащане за селскостопанските работници;

37. призовава ЕС винаги да съгласува своя широк подход при търговските преговори, включващ инвестициите, държавните поръчки, конкуренцията, търговията с услуги и правата на интелектуална собственост, със съответните нужди и стратегии за развитие на партньорските държави; посочва по-специално, че въвеждането на принципа на реципрочност по отношение на обществените поръчки може да бъде изключително вредно за развиващите се държави, тъй като, наред с другото, ще възпрепятства развитието на прохождащата промишленост и преработка; следователно настоятелно призовава ЕС да определя политиката си, като изцяло се съобразява със „специалното и диференцирано третиране“, предвидено за развиващите се държави; заявява отново също така, че правителствата и парламентите трябва да запазят правото си да регулират инвестициите, както с цел да могат да дискриминират в полза на инвеститори, подкрепящи развитието на държавата, така и с цел гарантиране наличието на задължения за всички инвеститори, включително чуждестранните, за спазване на стандартите в областта на труда, околната среда, правата на човека и други;

38. приветства включването на аспекта, свързан с пола, в оценките на въздействието върху устойчивостта, свързани с търговските преговори; призовава Комисията да отбележи тези оценки и да гарантира, че възникналите въпроси, свързани с пола, наистина се решават чрез политически мерки, които придружават търговските споразумения;

39. счита, че акцентът в преговорите по споразуменията за икономическо партньорство следва да бъде по-скоро върху съдържанието, отколкото върху крайните срокове; заявява, че за да водят споразуменията към развитие е необходим много по-гъвкав подход от страна на ЕС, чрез насърчаване на диверсификацията на икономиките на държавите от АКТБ и чрез увеличаване на преработвателните дейности и на регионалната търговия;

Помощ за търговията

40. подкрепя предложението на Комисията да диференцира своята помощ за търговията и да съсредоточи своите усилия върху най-нуждаещите се държави, и по-специално най-слабо развитите страни и страните с нисък доход;

41. призовава инструментите за помощ за търговия да бъдат в подкрепа не само на търговията между ЕС и развиващите се държави, но и на вътрешната търговия и търговията юг-юг, както и на триъгълната търговия между държавите от АКТБ, чрез насърчаване на трансграничните вериги за добавена стойност, чрез увеличаване на ефективността на основните услуги и чрез намаляване на транспортните разходи, което в същото време може да помогне за укрепване на връзките на развиващите се държави със световните пазари;

42. насърчава разработването на по-ефективни инструменти за подкрепа по отношение на преструктурирането на производства и диверсификацията, както и на отговорното и устойчиво развитие на преработвателна промишленост и малки и средни предприятия в развиващите се държави;

43. подчертава, че неравенството между половете по отношение на достъпа до ресурси като микрокредитиране, кредит, информация и технология следва да се вземе предвид при определянето на стратегии за подпомагане на търговията и други свързани с тях помощи за развитие;

44. призовава Комисията за отмяна на изискването държавите от АКТБ да не въвеждат ограничения на износа на суровини, по време на преговорите относно споразуменията за икономическо партньорство, тъй като то създава риск от увеличаване на зависимостта от износа на суровини и намаляване на стимулите за включване в преработвателните дейности и диверсифицирането на икономиките на тези държави; заявява, че ограниченията на износа могат да бъдат използвани като средство за развитие, както и за насърчаване на преработването на суровини и намаляване на зависимостта от износа на непреработени суровини;

45. подкрепя пакета за насърчаване на търговията за малките предприятия в развиващите се държави, оповестен в съобщението на Комисията; призовава Комисията да отбележи напредък в развитието на този пакет и призовава всички донори да отделят достатъчно средства за прилагане на този пакет, специално в подкрепа на участието на малкия бизнес в търговските схеми, които осигуряват добавена стойност за производителите, включително тези, които отговарят на критериите за устойчивост (напр. справедлива търговия); изисква редовна актуализация на информацията за изпълнението на този пакет;

46. отбелязва, че търговският капацитет зависи едновременно от хардуера (инфраструктурата) и от софтуера (познанията); следователно призовава помощта на ЕС да се инвестира в укрепване на тези два елемента в редица държави, и по-специално в сътрудничество с най-слабо развитите държави;

47. призовава ЕС да гарантира, че подпомагането на търговията насърчава намаляването на бедността и инструментите за приобщаване, следователно неговото внимание следва да бъде насочено основно към нуждите на малките предприятия; подчертава, че подпомагането на търговията следва да се използва за развитие на устойчиви вериги за добавена стойност, насочени в полза на бедните, с оглед засилване на целта за постигане на устойчива верига на доставки;

48. призовава ЕС да се съсредоточи върху решаването на проблемите в програмите за подпомагане на търговията, по-специално по отношение на капацитета за прилагане и контрол; призовава за промяна впоследствие на гледната точка и фокусиране върху резултатите последиците вместо върху разходите, но признава необходимостта от щателен и съгласуван външен контрол, който да гарантира отворени и прозрачни търговски практики;

49. призовава ЕС да включи по-ефективно частния сектор в създаването на проекти за подпомагане на търговията с цел да даде възможност на предприятията в развиващите се държави да подобрят търговията;

Развитие и ролята на частния сектор

50. счита, предвид преобразуването на структурата на международната търговия и търговията севера-юг, че поемането на отговорност за програмите за помощ от страна на държавите бенефициенти, заедно с прозрачността, отчетността и достатъчните ресурси, са съществени фактори, които допринасят за тяхната ефективност и успех, като целта е да се намалят различията в благосъстоянието, да се сподели благополучието и да се постигне регионална интеграция; също така счита за изключително важно при проектирането и мониторинга на тези програми системно да се включват национални, регионални и местни институции, както и гражданското общество и да се предвижда надзор от страна на донорите;

51. призовава Комисията да отчете в по-голяма степен новите предизвикателства пред помощта за развитие посредством търговията, като например диференцирането на равнищата на развитие, подпомагането на местното производство и неговата диверсификация, както и подкрепата на социални и екологични стандарти;

52. настоятелно призовава всички донори – публични и частни – да координират в по-голяма степен своите действия и да ги адаптират в зависимост от наличието на средства, особено предвид настоящото положение във връзка с бюджетните съкращения; припомня, че Бразилия, Русия, Индия и Китай сега са едновременно бенефициенти и донори на помощ; призовава ги да си сътрудничат с ЕС с цел да споделят своя опит и да оптимизират своите съответни действия, както и да поемат повече отговорности по отношение на по-слабо развитите страни и в рамките на общността на донорите на помощ; изразява загриженост относно разпространението на практиките на обвързана помощ и призовава развитите държави и големите бързоразвиващи се държави да избягват прибягването до такива практики;

53. изисква Комисията и всички донори на помощ да търсят новаторски форми на финансиране и партньорство за развитието; в тази връзка припомня, че кредитирането между партньори също може да допринесе за постигането на напредък в развитието посредством търговията; препоръчва по-добра координация на проектите за развитие, финансирани от банките за регионално развитие и Световната банка/Международната финансова корпорация, и по-широко използване на междурегионалните схеми за финансиране като например доверителния фонд за инфраструктура ЕС—Африка;

54. настоятелно призовава установените в ЕС дружества с производствени обекти в развиващите се държави да се придържат строго към задълженията за зачитане на правата на човека и свободите, социалните и екологичните стандарти, равенството между мъжете и жените, основните трудови стандарти, международните споразумения и прозрачното плащане на съответните данъци; призовава за прилагането без изключение на правото да не се извършва принудителен труд и най-вече детски труд;

55. изразява убеденост в потенциала на частния сектор да действа като движеща сила за развитието и подчертава, че за осъществяването на този потенциал, процесът трябва да обслужва местните общности и чрез принципа на приобщаващи справедливи вериги на доставка да генерира овластяване на всички участници, от производителя/работника до потребителя;

56. приветства факта, че широк кръг от производства за транснационални корпорации са приели кодекси за поведение, определящи подробни стандарти за изпълнение в социалната сфера и сферата на околната среда по отношение на глобалните си вериги на доставка; припомня обаче, че разпространението и разнородността на КСО представляват предизвикателство; отбелязва по-специално, че поради разнородността на понятието за КСО и разработването на различни стандарти относно счетоводството, одита и отчитането от различните дружества е трудно да се сравнят равнищата на КСО; призовава още веднъж поради това ЕС да се стреми към ясна международна правна рамка относно отговорностите и задълженията на бизнеса по отношение на правата на човека;

57. призовава освен това установените в ЕС дружества и другите дружества да се придържат към десетте основни принципа на Глобалния договор на ООН и Ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека;

58. призовава Комисията да включи обвързващи клаузи за КСО във всички двустранни търговски и инвестиционни споразумения, подписвани от ЕС, въз основа на насоките на ОИСР за многонационалните дружества, включително процедурата на ОИСР за подаване на жалби;

59. призовава за повече усилия от страна на ЕС по отношение на данъчните убежища и изтичането на капитали, които подкопават приходите както на ЕС, така и на развиващите се държави и работят срещу намаляването на бедността и генерирането на благоденствие в бедните държави; подчертава, че незаконното изтичане на капитали от развиващите се държави представляват между 6 и 8,7 процента от техния БВП и 10 пъти общата помощ за развитие за тези държави; призовава следователно Комисията активно да търси допълнителни възможности за сътрудничество с развиващите се държави по този въпрос; по-специално, призовава за международна конвенция с цел премахване на вредните данъчни структури (по модела на многостранния механизъм за автоматичен обмен на данъчна информация), която да предвижда санкции както за юрисдикции, отказващи сътрудничество, така и за финансови институции, извършващи дейност в данъчни убежища (т.е да разгледа възможността за оттегляне на банковите лицензи на финансовите институции, които работят с данъчните убежища, по примера на закона на САЩ за спиране на злоупотребите с данъчните убежища);

60. настоятелно призовава ЕС, другите донори на помощ, органите в партньорските държави и международните частни стопански субекти в развиващите се държави да проучат възможните области за сътрудничество за устойчиво развитие, с цел постигане на максимален ефект от стопанската дейност по отношение на развитието и да включат организации на гражданското общество на всички равнища на дискусиите;

61. подчертава особеното значение на насърчаването на публично-частните партньорства за инициативи за растеж в развитието на политиките на ЕС и на включването на опита, експертните познания и системите за управление на частния сектор в партньорство с обществените ресурси; призовава за оказване на помощ на местните органи на държавите — членки на ЕС, с опит например в изграждането на инфраструктура, побратимяването и сътрудничеството с местните органи в развиващите се държави;

62. счита, че преките чуждестранни инвестиции също са силен двигател за продължителен икономически растеж, трансфера на ноу-хау, предприемаческия дух и създаването на технологии и работни места, и следователно са от жизненоважно значение за развитието; призовава програмата за развитие да поставя акцент на подпомагането за изграждането на капацитет в развиващите се държави, насочен към създаване на прозрачен, предвидим и благоприятен инвестиционен климат, където бюрокрацията за бизнес сектора е сведена до минимум, правата на собственост се зачитат, конкуренцията се насърчава и са установени стабилни макроикономически политики;

Суровини и добивна промишленост

63. отбелязва, че независимо от прилагането на Кимбърлийския процес за сертифициране на диамантите от зони на конфликт, търговията с природни ресурси все още осигурява средства на бунтовниците, а в районите на мините все още се извършват нарушения на правата на човека; подчертава неотложната необходимост от система за надлежна проверка на скъпоценните камъни и ценните минерали, като например т. нар. „конфликтни минерали“; счита, че подобна мярка би могла да допринесе за справяне с основното предизвикателство на проклятието на ресурсите, и би увеличила ползите за развиващите се държави при търговия със собствените им стоки; приветства в този контекст плановете на Комисията да публикува съобщение относно конфликтните минерали;

64. призовава ЕС изцяло да зачита правото на развиващите се държави да прилагат ограничения на износа в свой обществен интерес; подчертава, че увеличаването на местното преработване на суровини и създаването на добавена стойност са от изключително значение за освобождаване от зависимостта от износа на суровини; счита, че на развиващите се държави, които силно зависят от износа на суровини, трябва да им бъде позволено да използват такси и ограничения на износа за постигане на тези цели;

65. потвърждава, че Комисията е партньор в инициативата за прозрачност на добивната промишленост; призовава Комисията и участниците в добивната промишленост активно да насърчават повече държави производителки да се присъединят към инициативата.

66. подчертава, че природните ресурси изправят развитите и развиващите се държави пред две основни предизвикателства: предизвикателството в областта на околната среда за справяне с въздействията от използването на ресурсите във всички фази от техния жизнен цикъл и социалнополитическото предизвикателство за решаване на въпросите относно правата на човека и бедността в международен мащаб;

67. решително подкрепя законодателното предложение за докладване по държави като част от преразглеждането на Директивата за счетоводството и прозрачността, с цел възпиране на корупцията и предотвратяване на избягването на данъчното облагане; призовава европейската добивна промишленост, развиваща дейност в развиващите се държави, да дава пример по отношение на социалната отговорност и насърчаването на достойни условия на труд;

68. посочва, че подходът към проблема с управлението в сектора на ресурсите е бил почти изцяло чрез доброволни инициативи, най-видната от които е инициативата за прозрачност на добивната промишленост, която се стреми към подобряване на прозрачността на информацията; отбелязва обаче, че въпреки че е била необходима, Инициативата за прозрачност на добивната промишленост не е достатъчна за справяне с по-общия проблем с корупцията и подкупите в добивния сектор; отбелязва също така, че рамката на ООН за бизнеса и правата на човека (защита, спазване, достъп до правни средства за защита) все още не е конкретизирана по отношение на добивната промишленост и ресурсите; в тази връзка счита, че съществува необходимост от включване на конкретни разпоредби относно добивната промишленост в рамката на ООН за бизнеса и правата на човека и че първата стъпка би могла да бъде да се назначи специален докладчик на Съвета на ООН по правата на човека по този въпрос, с мандат за извършване на оценка и разработване на препоръки;

69. счита, че стандартите за прозрачност и сертифициране трябва да бъдат разширени във времето, за да се справят изцяло с подкупите и корупцията в добивния сектор и извън него; в по-широк план призовава ЕС да подкрепи по-строги механизми на управление за справяне с въпросите относно околната среда и правата на човека, свързани с използването на ресурсите; счита по-специално, че една международна конвенция за устойчиво управление на ресурсите е от съществено значение за установяването на основни правни принципи за устойчиво управление на ресурсите;

70. подчертава, че устойчивият добив изисква подходи, които да обхванат всички фази от жизнения цикъл на ресурсите; посочва, че сложният характер на световните вериги на доставка затруднява прозрачността; следователно счита, че съществуващите инициативи за прозрачност следва да бъдат придружени от усилия за сертифициране под формата на етикетиране на продуктите по цялата верига на доставка на минерали;

71. отправя искане към частните стопански субекти, занимаващи се с търговия или обработка на продукти на добивната промишленост, да предприемат стъпки за гарантиране на редовно, подробно и строго проследяване на спазването на принципите на КСО по цялата верига на доставка;

72. призовава Комисията и ЕСВД да доразвият наскоро ратифицирания от комисията на САЩ по ценните книжа и борсите закон Дод-Франк, който изисква емитентите от добива на ресурси да оповестят определени плащания, извършени към правителствата; насърчава Комисията да разшири обхвата на изискванията за докладване за добивната, така че да обхванат и други отрасли, и да разгледа въпроса дали оповестената информация следва да бъде подложена на независим одит;

73. счита, че двустранните търговски и инвестиционни политики следва да се отнасят до общи принципи като тези в Хартата за природните ресурси; счита, в съответствие с усилията за надлежна проверка на веригата на доставка, че това може да се придружава от секторни разпоредби в областите, свързани с топилни предприятия, рафинерии, металообработваща и рециклираща промишленост;

74. посочва, че опитите на ЕС да забрани или възпрепятства налагането на такси за износ върху суровините противоречат на целта да бъде дадена възможност на страните да генерират достатъчно обществен доход, за да постигнат ЦХР и, в по-общ план, да бъде гарантирано вътрешно развитие; призовава ЕС да приеме, че експортните ограничения могат да бъдат част от стратегиите за развитие на някои страни или да бъдат оправдани с оглед опазване на околната среда;

Продоволствена сигурност и биогорива

75. призовава ЕС и всички други донори да не улесняват или допринасят за промяната на предназначението на плодородни земи в държави и региони, в които има продоволствена несигурност, за цели, различни от производството на храни, и да установят добри практики за управлението на земята и ресурсите за биогорива и други касови култури;

76. подчертава необходимостта да се премахнат стимулите за земеделските производители в държави, в които има продоволствена несигурност да променят предназначението на своите земи, за цели различни от производството на храни, като например за производство на биогорива; смята, че изследванията и иновациите, подкрепяни от проактивни политики, както в развитите, така и в развиващите се държави, могат да допринесат за намаляване на противоречието между продоволствената сигурност и интересите в областта на енергетиката;

* *

77. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

[1] Споразумението от Котону, преразгледано през 2005 г. и 2010 г.
[2] Регламент (ЕО) № 1905/2006, ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41.
[3] Документ на Съвета до медиите 11855/12
[4] OВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 261.
[5] OВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 291.
[6] ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 301; ОВ C 323 E, 18.12.2008 г., стр. 149; ОВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 101; ОВ С 117 Е, 6.5.2010 г., стр. 124.
[7] OВ C 284 E, 20.9.2012 г., стр. 69.
[8] ОВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 45 OВ C 99 E, 3.4.2012, стр. 101.
[9] OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 37.
[10] OВ C 169 E, 15.6.2012 г., стр. 45.
[11] OВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 75.
[12] Приети текстове, P7_TA(2011)0320; Приети текстове, P7_TA(2012)0386.
[13] ОВ C 161 E, 31.5.2011, стр. 47; Приети текстове, P7_TA(2012)0399.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Използване на търговската политика за постигане на целите за развитие

Търговията е една от най-важните области на политиките от гледна точка на съгласуваността на политиките за развитие на ЕС. Ако се използват правилно, инструментите на търговската политика могат да окажат съществено въздействие върху развитието в бедните държави. Търговската политика, която ЕС провежда по отношение на развиващите се държави трябва да има за основна цел да служи на нашата политика за подпомагане и да увеличава резултатите от нея. Насърчаването на развитието по света, включително и със средства, различни от предоставянето на помощ, подкрепя основните ценности на ЕС и съответства на задълженията, поети от него посредством договорите.

За да може да служи по-ефективно на целите за развитие, търговската политика на ЕС трябва да бъде насочена към оказване на положително въздействие върху развитието на икономиката на местно, национално и регионално равнище, да подкрепя диверсификацията на икономиките на развиващите се държави и да насърчава усилията за по-модерно производство, носещо по-големи приходи. Съществува опасност по-високите мита върху преработените продукти, в сравнение с митата върху суровините да допринесе за това на развиващите се държави да бъде отредена ролята единствено на износители на суровини.

Въздействието на търговската политика на ЕС върху развиващите се държави

Важно е да се изтъкне отговорността, която богатите държави и Европейският съюз носят по отношение на световната икономика. Наш морален дълг е да помогнем за намаляване на бедността и страданието по света. Един от начините за ефективно постигане на тази цел е формулирането на търговски споразумения, които да позволяват на развиващите се държави да участват пълноценно в световната икономика и да се възползват от предимствата на глобализацията.

В търговските ни отношения с развиващите се държави не може да има място за протекционизъм нито от страна на ЕС, нито от страна на отделните му държави членки. ЕС също следва да бъде готов да направи известни жертви, както прави, когато сключва търговски споразумения с други търговски партньори по света.

Развитие в частния сектор, изграждане на търговски капацитет, помощ за търговията, добро управление, борба срещу корупцията и ефикасно използване на бюджетните средства

От лансирането си през 2005 г. до сега концепцията за подпомагане на търговията отбеляза напредък. Според данни на СТО с всеки долар, инвестиран в помощ за изграждане на търговския капацитет на развиваща се държава, нейният износ се увеличава средно с 42 долара. Търговският капацитет зависи както от хардуера (инфраструктурата), така и от софтуера (знанията) и ние трябва да инвестираме помощта си и в двата елемента в много държави, особено при сътрудничеството си с най-слабо развитите страни.

Доброто управление е от ключово значение за способността на една държава да развива и печели от търговия. Както знаем разпространението на корупция възпрепятства развитието на обществото на всички равнища. ЕС може и трябва да подкрепя доброто управление чрез своята търговска политика като не си затваря очите пред корумпираните системи; вместо това той следва да настоява за прозрачност и коректни процедури преди установяването на сътрудничество.

Истинската промяна в една страна трябва да идва отвътре и да се гради отдолу нагоре както по отношение на социалното развитие, така и по отношение на икономическото развитие. Целевата помощ в подкрепа на развитието на малки и средни предприятия в развиващите се страни е важна.

Дейност на предприятията, установени в ЕС, и на международните предприятия в развиващите се държави и тяхната корпоративна социална отговорност

Политиците могат да направят много с формулирането на международните търговски споразумения, но нашите предприятия също носят голяма отговорност. Многонационалните дружества често имат значително въздействие върху обществото и околната среда в развиващите се държави и самите те носят отговорност за това какво въздействие оказват върху местното общество, подпомагащо или възпрепятстващо развитието.

Достойното заплащане, разумните и здравословни условия на труд и възможността за учредяване или присъединяване към професионален съюз са абсолютният минимум, когато става дума за стандартите, към които европейските предприятия трябва да се придържат по отношение на своите служители в развиващите се страни. Но в много случаи големите предприятия могат да поемат по-големи отговорности по отношения на своите служители, а не просто да спазват минималните изисквания. Има многобройни добри примери, които наистина трябва да бъдат признати като значителни и ние следва да проучим възможностите за сътрудничество между предприятията и официалните донори на помощ в тези области.

СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (*) (17.1.2013)

на вниманието на комисията по развитие

относно напредъка в развитието чрез търговията
(2012/2224(INI))

Докладчик по становище(*): Tokia Saïfi

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 50 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. подкрепя предложението на Комисията да диференцира своята помощ за търговията и да съсредоточи своите усилия върху най-нуждаещите се страни, и по-специално най-слабо развитите страни и страните с нисък доход;

2. счита, предвид преобразуването на структурата на международната търговия и търговията между севера и юга, че поемането на отговорност за програмите за помощ от страна на държавите бенефициенти, заедно с прозрачността, отчетността и достатъчните ресурси, са съществени фактори, които допринасят за тяхната ефективност и успех, като целта е да се намалят различията в благосъстоянието, да се сподели благополучието и да се постигне регионална интеграция; също така счита, че е жизненоважно при проектирането и мониторинга на тези програми системно да се включват национални, регионални и местни институции, както и гражданското общество и да се предвижда надзор от страна на донорите;

3. призовава Комисията да отчете в по-голяма степен новите предизвикателства за помощта за развитие посредством търговията, като например диференцирането на равнищата на развитие, подпомагането на местното производство и неговата диверсификация, както и насърчаването на социалните и екологичните стандарти;

4. насърчава развиващите се държави да поставят устойчивото икономическо развитие като цел, която е интегрирана във всички политики, стратегии и действия, инициирани на национално равнище, с оглед на диверсифицирането на икономиката им; отправя искане към Комисията да работи за засилване на капацитета на правителствата за включването на устойчивото икономическо развитие в техните национални търговски стратегии и програми;

5. счита, че стратегиите за устойчиво икономическо развитие следва, наред с другото, да предвиждат:

– участие на частния сектор в реалната икономика;

– регионално сближаване и интеграция на пазарите чрез трансгранично сътрудничество;

– развитието на свободна и справедлива търговия, която е заложена в основана на правила многостранна търговска рамка;

6. припомня значението на инвестициите, целящи създаването, развитието и укрепването на основните инфраструктури в областта на пристанищата, транспорта, енергетиката и телекомуникациите, и по-специално тези с трансграничен характер;

7. настоятелно призовава държавите бенефициенти на помощ за развитие посредством търговията също така да мобилизират своите собствени вътрешни ресурси, включително бюджетните приходи чрез правилно събиране на данъците и човешкия си капитал; призовава Комисията да предостави подкрепа, когато държавите извличат приходите си от експлоатирането на природни ресурси, за прозрачното и устойчиво управление на тези ресурси; подчертава необходимостта да се установи пълна прозрачност по отношение на плащанията, извършени от европейски предприятия към правителствата; призовава Комисията да подкрепи стратегиите за устойчива индустриализация в развиващите се държави, които са насочени към търговията с продукти с добавена стойност;

8. счита, че инструментите, разработени от Съюза в областта на помощта за развитие посредством търговията и инвестициите, особено преразгледаната система за общи преференции и споразуменията за икономическо партньорство, представляват ефикасни инструменти; при все това подчертава, че помощта за търговията не се свежда единствено до тези инструменти; припомня на Съюза неговата цел да увеличи своя общ бюджет, отпускан за помощ до 0,7 % от БНП до 2015 г.; насърчава Комисията да увеличи дела на техническата помощ в своето общо предоставяне на помощ, включително в областта на стандартизацията; призовава Съюза да демонстрира по-голяма последователност при изпълнението на своите политики в областта на търговията, селското стопанство, околната среда, енергетиката и развитието;

9. счита, че е крайно необходимо европейските политики за помощ за развитие посредством търговията да интегрират всички аспекти на иновациите – финансовите иновации, но също така и технологичните иновации и организационните иновации – въз основа на най-добрите практики;

10. препоръчва на Комисията да договори включването на действително приложими разпоредби относно правата на човека във всички бъдещи двустранни споразумения за търговия и сътрудничество, с цел наистина да се допринесе за основан на правата подход към развитието;

11. подчертава значението на достойните равнища на заплащане и достойните стандарти за безопасност при работа за устойчивата световна търговска система и новите световни производствени вериги; в тази връзка припомня на Комисията нейното съобщение, озаглавено „Насърчаване на осигуряването на достоен труд за всички“;

12. призовава всички донори на помощ – публични и частни – да координират в по-голяма степен своите действия и да ги адаптират в зависимост от наличното предоставяне на помощ, по-специално в актуалния контекст на бюджетни ограничения; припомня, че Бразилия, Русия, Индия и Китай занапред са едновременно бенефициенти и донори на помощ; призовава ги да си сътрудничат със Съюза с цел да споделят своя опит и да оптимизират своите съответни действия, както и да поемат повече отговорности по отношение на по-слабо развитите страни и в рамките на общността на донорите на помощ; изразява загриженост относно увеличаването на практиките на обвързана помощ и призовава развитите страни и големите бързоразвиващи се страни да избягнат прибягването до тези практики;

13. изразява желание, от съображения за съгласуваност на провежданите от ЕС политики, за засилване на сътрудничеството между различните служби на Комисията и ЕСВД, както и между трите институции: Комисията, Съвета и Европейския парламент;

14. подчертава, че поради размера на техния дял в международната търговия, европейските предприятия, техните дъщерни дружества и подизпълнителите им играят основна роля за насърчаването и разпространението на социалните и трудовите стандарти в света; счита, че европейските предприятия, които преместват производството си в страни с не толкова строги социални задължения, следва да бъдат подвеждани под отговорност, включително пред европейски съдилища, за евентуални щети и отрицателни вторични ефекти, засягащи местното население;

15. настоятелно призовава Комисията да подобри съгласуваността между търговската си политика и целите си за развитие, като гарантира, че разпоредбите, съдържащи се в търговските споразумения с развиващите се страни, не възпрепятстват достъпа на всички до вода, земя и други основни природни ресурси и не пречат на развитието на обществените услуги и достъпа на местните МСП до възможности за обществени поръчки;

16. изисква Комисията и всички донори на помощ да търсят новаторски форми на финансиране и партньорство за развитието; в тази връзка припомня, че публично-частните партньорства, микрокредитите, печалбите от данъци върху финансовите сделки и кредитирането между партньори също могат да допринесат за постигането на напредък в развитието посредством търговията; подкрепя, наред с другото, осъществяването на партньорства юг-юг и на партньорства, основани на триъгълника; препоръчва по-добра координация на проектите за развитие, финансирани от банките за регионално развитие и Световната банка/Международната финансова корпорация, и по-широко използване на междурегионалните схеми за финансиране като например доверителния фонд за инфраструктура ЕС—Африка; препоръчва насърчаването на държавите бенефициенти да установят справедливи, прозрачни и всеобхватни национални данъчни системи, за да се гарантира устойчив източник на финансови ресурси;

17. счита, че критериите за оценка на политиките и програмите за развитие посредством търговията и инвестициите следва да включват статистика не само относно растежа и търговията, но също така и относно броя на създадените работни места и подобренията в качеството на живот на хората в развиващите се държави от гледна точка на човешкото, социалното, културното и екологичното развитие.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	23.1.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	20 1 8
Членове, присъствали на окончателното гласуване	William (The Earl of) Dartmouth, Maria Badia i Cutchet, Nora Berra, Daniel Caspary, George Sabin Cutaş, Christofer Fjellner, Yannick Jadot, Метин Казак, Franziska Keller, Bernd Lange, Vital Moreira, Paul Murphy, Franck Proust, Helmut Scholz, Peter Šťastný, Robert Sturdy, Gianluca Susta, Henri Weber, Iuliu Winkler, Jan Zahradil, Paweł Zalewski
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Josefa Andrés Barea, Catherine Bearder, Emma McClarkin, Marietje Schaake
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Monika Hohlmeier, Peter Skinner, Nuno Teixeira, Sabine Verheyen

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	19.2.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	25 3 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Thijs Berman, Michael Cashman, Ricardo Cortés Lastra, Véronique De Keyser, Nirj Deva, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Mikael Gustafsson, Filip Kaczmarek, Michał Tomasz Kamiński, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Jean Roatta, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Keith Taylor, Eleni Theocharous, Patrice Tirolien, Anna Záborská
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Philippe Boulland, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Enrique Guerrero Salom, Isabella Lövin, Gesine Meissner, Judith Sargentini
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	George Lyon

Правна информация - Политика за поверителност