ДОКЛАД относно програмата за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии

28.3.2013 - (2012/2234(INI))

Комисия по заетост и социални въпроси
Докладчик: Риа Омен-Ройтен
Докладчик по становище (*): Томас Ман, комисия по икономически и парични въпроси
(*)       Процедура с асоциирани комисии – член 50 от Правилника


Процедура : 2012/2234(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0137/2013
Внесени текстове :
A7-0137/2013
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно програмата за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии

(2012/2234(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юли 2010 г., озаглавено „Зелена книга — за адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи“ (COM)(2010)0365), и своята резолюция от 3 февруари 2011 г. по този въпрос[1],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 16 февруари 2012 г., озаглавено „Бяла книга — програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии“ (COM)2012)0055),

–   като взе предвид доклада на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията от 16 февруари 2012 г., озаглавено „Бяла книга — програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии“[2],

–   като взе предвид доклада, изготвен съвместно от Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия и Комитета за социална закрила, озаглавен „Адекватност на пенсиите в Европейския съюз, 2010—2050 г.“ (Доклад за адекватността, 2012 г.),

–   като взе предвид съвместния доклад, изготвен от Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия и Комитета за икономическа политика, озаглавен „Доклад за застаряването на населението, 2012 г.: икономически и бюджетни прогнози за 27-те държави — членки на ЕС (2010—2060 г.)“[3].

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2011 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа, 2012 г.“ (COM(2011)0815) и своята резолюция от 31 януари 2012 г. по този въпрос[4],

–   като взе предвид Решение на Съвета 2010/707/EС от 21 октомври 2010 г. относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки[5],

–   като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. г. относно насърчаването на социалното приобщаване и борбата с бедността, включително детската бедност в ЕС[6],

–   като взе предвид декларацията на Съвета от 7 декември 2012 г. относно Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията (2012 г.): „Пътят напред“ (SOC 992/SAN 322),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси и становищата на Комисията по икономически и парични въпроси, Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и Комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0137/2013),

A. като има предвид, че възгледите на Парламента относно Зелената книга от 2010 г. на Комисията „За адекватни, устойчиви и сигурни пенсии“ бяха изразени в резолюцията му от 3 февруари 2011 г.;

Б.  като има предвид, че най-тежката от десетилетия финансова и икономическа криза се е превърнала в остра криза на държавните дългове и социална криза, която засяга сериозно пенсионните доходи на милиони граждани на ЕС; като има предвид, че тази криза показа, че европейските икономики са взаимозависими и че вече не е възможно никоя държава сама да гарантира адекватността, сигурността и устойчивостта на своите системи за социална закрила;

В.  като счита, че пенсиите са основния източник на доход за по-възрастните европейци и че те имат за цел да им осигурят достоен стандарт на живот и да им позволят да бъдат финансово независими; като има предвид обаче, че около 22% от жените над 75 години се намират под прага на бедност в Съюза, като по този начин биват изложени на риск от социална изолация, а жените представляват по-голямата част от населението над 75 години;

Г.  като има предвид, че първата група от поколението, родено по време на демографския взрив след Втората световна война, е достигнала пенсионна възраст, което води до превръщането на демографския проблем от „бъдещо предизвикателство“ в „актуална действителност“, както и че броят на хората на възраст над 60 години ще нараства с над 2 милиона годишно;

Д. като има предвид, че дори без да бъде отчетено влиянието на икономическата криза дългосрочните тенденции в областта на демографията и производителността предвещават икономически сценарий в повечето държави-членки на ЕС с равнища на икономически растеж, значително по-ниски от постигнатите през изминалите десетилетия;

Е.  като има предвид, че още през март 2001 г. Европейският съвет одобри тристранната стратегия от Стокхолм, насочена към: бързо намаляване на държавния дълг, повишаване на равнищата на заетост и нивата на производителност и реформиране на пенсионната система, системата на здравеопазването и системата на дългосрочните грижи;

Ж. като има предвид, че отрицателното въздействие на икономическата и финансова криза в Европа върху заплащането и заетостта ще увеличи бъдещия риск от бедност сред хората в напреднала възраст;

З.  като има предвид, че нарастващата безработица и незадоволителната възвръщаемост на финансовите пазари накърниха както разходопокривните пенсионни схеми, така и капиталовите пенсионни схеми;

И. като има предвид, че Европейският икономически и социален комитет препоръчва увеличаване на равнищата на минимални пенсии, за да се осигурят пенсионни доходи над прага на бедността;

Й. като има предвид, че пенсионните системи са ключов елемент на европейските социални модели, чиято основна и неподлежаща на преговори цел е да гарантират адекватен стандарт на живот за възрастните хора; като има предвид, че пенсионното осигуряване си остава компетентност на държавата членка;

К. като има предвид, че устойчивостта на пенсионната политика не се ограничава до данъчни съображения; като има предвид, че съотношенията на личните пенсионни спестявания, равнището на заетост и прогнозните демографски развития също играят съществена роля в гарантирането на устойчивост;

Л. като има предвид, че в настоящия европейски дебат пенсионните схеми твърде често се смятат просто за тежест за публичните финанси вместо за важен инструмент в борбата срещу бедността сред хората в напреднала възраст и средство за преразпределение през целия живот на индивида и в обществото;

М. като има предвид, че пенсионерите представляват особено важна потребителска група и колебанията в тяхното потребителско поведение оказват значително влияние върху реалната икономика;

Н. като има предвид, че в много държави на ЕС раждаемостта остава ниска, което води до спад в бъдеще на броя на хората в трудова възраст;

О. като има предвид, че според ОИСР мобилността между държавите членки е ограничена и само 3% от гражданите на ЕС в работоспособна възраст живеят в друга държава членка[7];

П. като има предвид, че проучването „Актуална информация относно жените, които живеят сами“[8], поискано от парламентарната комисия по правата на жените и равенството между половете показва скритите рискове на някои от съществуващите пенсионни задължения от задълбочаване на дисбаланса между половете, по-специално за жените, които живеят сами;

Р.  като има предвид, че работен документ № 116 на ОИСР в областта на социалната заетост и миграцията, озаглавен „Готвене, грижи и доброволчество: неплатеният труд в света“[9], хвърля светлина върху значението на неплатения труд, който все още не е признат в националните пенсионни схеми;

С. като има предвид, че в ЕС коефициентът на заетост на лицата на възраст между 55 и 64 години е едва 47,4%, а за жените – само 40,2%; като има предвид, че в някои държави от ЕС само 2% от всички свободни работни места са заети от лица на възраст 55 и повече години; като има предвид, че ниските коефициенти на заетост са причина за разлика в размера на пенсиите между мъжете и жените в рамките на едно и също поколение, както и за разлика между поколенията, в резултат на която възникват значителни различия във финансовите ресурси между поколенията;

Т.  като има предвид, че пенсионните схеми в рамките на отделните държави членки и между тях се различават в съществена степен, напр. по отношение на степента на финансиране, равнището на правителствено участие, структурата на управление, вида на правата, разходната ефективност, степента на колективност и солидарност, като следователно няма обща типология на ЕС;

Увод

1.  отбелязва, че националните бюджети са под сериозен натиск и че намаляването на пенсионните доходи в много държави членки е вследствие на значителното изостряне на финансовата и икономическата криза; изразява съжаление по повод на съкращенията в най-тежко засегнатите държавите членки, които обричат много пенсионери на бедност или ги излагат на риск от бедност;

2.  изтъква необходимостта от това, ЕС и държавите членки да направят оценка на сегашната и бъдещата устойчивост и адекватност на пенсионните системи и да определят най-добрите практики и стратегии в политиката, които могат да доведат до най-сигурно и разходно ефективно осигуряване на пенсии в държавите членки;

3.  подчертава голямата вероятност от навлизането на икономиката в продължителна фаза с нисък икономически растеж, което ще наложи държавите членки да консолидират своите бюджети и да реформират икономиките си, като наложат строго управление на публичните финанси; изразява съгласие с възгледа, изразен в Бялата книга на Комисията, че е необходимо изграждането на капиталови, допълнителни професионални пенсии, наред с приоритета за гарантиране на всеобщи, публични пенсии, които гарантират най-малко достоен стандарт на живот за всички по-възрастни хора;

4.  подчертава, че пенсионните схеми от първия стълб остават най-важният източник на доходи за пенсионерите; изразява съжаление, че в Бялата книга Комисията не се разглежда в достатъчна степен значението на универсални пенсионни схеми по първия стълб, предпазващи от бедност; призовава държавите членки – с оглед на целите на стратегия „Европа 2020” за повишаване на заетостта и борба срещу бедността - да продължат да работят върху по-активни и по-приобщаващи стратегии за пазара на труда, за да се намали степента на икономическа зависимост между неактивните и работещите лица; призовава социалните партньори и държавите членки да съчетаят тези реформи с непрекъснато подобряване на условията на труд и осъществяването на програми за обучение през целия живот, които да позволяват по-здравословна и по-дълга професионална кариера до законно установената пенсионна възраст, като по този начин увеличат броя на хората, които плащат вноски в пенсионните схеми, и допринесат за избягване на повишаването на публичните разходи за пенсии, които излагат на риск устойчивите публични финанси; призовава държавите членки да реформират своите системи по първия стълб така, че броят на пенсионните вноски също да се отчита;

5.  призовава държавите членки обстойно да оценят необходимостта от реформиране на системите им по първи стълб, като отчетат променящата се продължителност на живота, както и променящото се съотношение между пенсионери, безработни и икономически активни хора, за да гарантират порядъчен жизнен стандарт и икономическа независимост за по-възрастните хора, в частност тези от тях, които принадлежат към уязвими групи;

6.  констатира, че финансовата и икономическа криза и предизвикателствата, дължащи се на застаряващото население, са показали недостатъците както на капиталовите, така и на разходопокривните пенсионни схеми; препоръчва многостълбовите пенсионни системи, които обхващат най-малкото:

i. всеобща, разходопокривна система обществена пенсия;

ii. капиталова, професионална, допълнителна пенсия, която произлиза от колективни споразумения на национално, секторно или дружествено равнище или от национално законодателство, достъпно за всички заинтересовани работници;

    изтъква, че пенсията от първи стълб сама по себе си или в съчетание с тази по втори стълб (в зависимост от националния институционален режим или законодателство) следва да установи порядъчен заместващ приход, основан на предишни възнаграждения на работника, който да бъде допълнен, при възможност, от:

iii. индивидуална пенсия от трети стълб, основана на частни спестявания със справедливи стимули, съобразени с работниците с ниски приходи, самостоятелно заетите лица и лица с недостатъчно пенсионни вноски по отношение на тяхната свързана със заетостта им пенсионна схема;

     призовава държавите членки, където такива или подобни схеми все още не съществуват, да разгледат възможността за тяхното въвеждане или поддържане на сходни финансово и социално устойчиви схеми; призовава Комисията да се погрижи всяко настоящо или бъдещо законодателство да спомага за осъществяването на този подход, като го зачита изцяло;

7.  признава потенциала на професионалните и индивидуалните пенсионни институции като значителни и надеждни дългосрочни инвеститори в икономиката на ЕС; подчертава очаквания от тях принос за постигането на основните цели на стратегията „Европа 2020“ по отношение на устойчивия икономически растеж, създаването на повече и по-добри работни места и повече социално приобщаващи общества; във връзка с това приветства предстоящата инициатива на Комисията за лансиране на Зелена книга относно дългосрочните инвестиции; призовава настоятелно Комисията да не поставя под заплаха инвестиционния потенциал на пенсионните фондове и да зачита различните им характеристики и другите осигурители на пенсии, когато въвежда или променя законодателни разпоредби в ЕС, особено когато преразглежда Директивата за дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване;

8.  приканва Комисията да направи преглед на кумулативния ефект на законодателството в областта на финансовите пазари (например Регламента за европейската пазарна инфраструктура, Директивата за пазарите на финансови инструменти и преразгледаната Директива относно капиталовите изисквания IV) върху пенсионните фондове по втори стълб и тяхната способност да инвестират в реалната икономика, и да докладва за това в предстоящата си зелена книга относно дългосрочните инвестиции;

9.  припомня Стратегията от Лисабон 2000—2010 г., в контекста на която Комисията и държавите членки в рамките на десетилетие изчерпателно обсъждаха структурни реформи по отношение на политиката в областта на макроикономиката, микроикономиката и заетостта, резултат от което беше Договорът, базиран на специфични за държавите членки препоръки, много от които бяха пряко или непряко свързани с гарантирането на адекватни и устойчиви пенсии; изразява съжаление относно неизпълнението на тези препоръки, които биха могли в значителна степен да облекчат въздействието на кризата;

10. приветства всеобхватните и висококачествени публикации „Доклад за застаряването на населението“, 2012 г.[10] и „Доклад за адекватността“, 2012 г.[11], в които се разглежда дългосрочната адекватност и устойчивост на пенсионните системи във всички държави членки; изразява съжаление относно факта, че измеренията на адекватността и устойчивостта на пенсиите са обхванати в отделни доклади от изключително технически характер; настоятелно приканва Комисията и Съвета да публикуват интегрирано, кратко, нетехническо обобщение за гражданите, което да позволи на гражданите на ЕС да оценят предизвикателствата пред националните им пенсионни системи чрез сравнение на равнището на ЕС;

11. подчертава значението на използването на единен метод за изчисляване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси и на съответния дял от задълженията, свързани с пенсиите;

12. счита, че консенсусът между правителствата и работодателите и професионалните съюзи е от първостепенно значение, за да се намери ефективно решение на предизвикателството, пред което е изправена пенсионната система, като се вземе предвид необходимостта от увеличаване на годините на пенсионни вноски, подобряване на условията на труд и обучението през целия живот, така че хората да могат да работят поне до достигането на законно установената пенсионна възраст и до по-късно, ако желаят това;

13. предлага това, представители на всички възрастови групи, включително младите и възрастните, които особено чувстват влиянието на реформите, да бъдат надлежно консултирани във връзка с евентуални пенсионни реформи, за да се гарантират балансирани и справедливи резултати и запазване на максимален консенсус между поколенията;

14. приветства основната идея на Бялата книга, според която трябва да се даде превес на балансирането на времето на работа и времето след пенсиониране, като се развият допълнителни професионални и частни пенсионни спестявания и се засилят инструментите на ЕС за наблюдение на пенсиите при същевременно акцентуване върху значението на подобряването на грамотността по отношение на пенсиите;

Повишаване на равнището на заетост и постигане на равновесие между продължителността на трудовия живот и времето, прекарано в пенсия

15. подчертава, че извършването на структурни реформи, с цел да се повиши степента на заетост и да се позволи на хората да достигнат до законно установената възраст за пенсиониране, като така се намали степента на икономическа зависимост, е изключително важно за генерирането на данъчните приходи и вноските в пенсионните схеми, необходими за консолидиране на бюджетите на държавите членки и за намиране на адекватни, сигурни и устойчиви пенсионни схеми; изтъква, че тези реформи трябва да се осъществят по прозрачен начин, който позволява на хората да очакват своевременно всякакви последици от тях; изтъква риска, че безработицата и нископлатената и нетипична трудова заетост на непълен работен ден могат да доведат до само частични пенсионни права, което ще направи бедността по-разпространена сред по-възрастните хора;

16. призовава държавите членки: да предприемат всеобхватни и активни мерки на политиката в областта на пазара на труда; да предприемат необходимите мерки за борба срещу недекларирания труд и избягването на плащането на данъци и вноски, с оглед на гарантирането и на лоялна конкуренция; да заделят средства за борба с нарастващите публични разходи за пенсионираната част от населението; както и да насърчават добрите възможности за заетост, наред с другото чрез предоставяне на широкообхватни консултации и подпомагане на търсещите работа и чрез даване на възможност на особено уязвимите групи да намират работа;

17. отбелязва последното посочване от страна на Европейската комисия в Годишния обзор на растежа за 2013 г. на необходимостта от реформи на пенсионните системи; отбелязва обаче, че изравняването на фактическата и законно установената пенсионна възраст следва да бъде приоритет в много държави членки;

18. приветства ангажимента на държавите членки да гарантират адекватни и устойчиви пенсионни системи в препоръките по държави, приети от Съвета през 2012 г. в рамките на европейския семестър;

19. отбелязва, че над 17 % от хората в Европейския съюз понастоящем са на възраст над 65 години и че според прогнозите на Евростат тази стойност ще нарасне до 30 % до 2060 година;

20. подчертава нарастването на натиска, упражняван от демографското развитие върху националните бюджети и пенсионни системи с оглед на пенсионирането понастоящем на първата група от поколението, родено по време на демографския взрив след Втората световна война; отбелязва нееднаквите равнища на напредък и амбициозност при формулирането и осъществяването в различните държави членки на структурни реформи, насочени към повишаване на заетостта, постепенно премахване на схемите за ранно пенсиониране и оценяване, на равнището на държавите членки и заедно със социалните партньори, на необходимостта от поставянето на устойчива основа както на законовата, така и на действителната възраст на пенсиониране с оглед на нарасналата средна продължителност на живота; подчертава, че държавите членки, които не успеят да въведат постепенни реформи сега, могат да бъдат изправени на по-късен етап пред необходимостта от шоково въвеждане на реформи, имащо значителни социални последствия;

21. отправя отново призив за по-тясно обвързване на пенсионните доходи с отработените години и изплатените вноски („застрахователна справедливост“), с цел да се гарантира на работещите повече и по-дълго, че ще получават по-добри пенсии, като надлежно се отчитат периоди от време извън пазара на труда, посветени на грижи за зависими лица; препоръчва на държавите членки, след консултация със съответните партньори, да наложат забрана върху задължителното пенсиониране при достигане на законно установената за това възраст, така че да дадат възможност на хората, които могат и желаят това, да изберат да продължат да работят и след достигането на законно установената пенсионна възраст или да се пенсионират постепенно, тъй като удължаването на периода, през който се правят вноски в пенсионното осигуряване, и същевременното съкращаване на периода на получаване на доходи може да помогне на работниците да намалят бързо разликите в пенсионните доходи;

22. подчертава, че основното предположение, на което се градят схемите за ранно пенсиониране, а именно, че възможността за ранно пенсиониране на по-възрастните работници ще освободи работни места за по-младите, се е оказало практически погрешно, предвид факта, че държавите членки с най-високите средностатистически равнища на заетост при младите хора са същевременно тези, които имат най-високи равнища на заетост при възрастните хора;

23. призовава социалните партньори да възприемат основан на жизнения цикъл подход по отношение на политиките в областта на човешките ресурси и да адаптират работните места в това отношение; призовава работодателите да представят програми за подкрепа на активния и здравословен живот на възрастните хора; призовава работещите да се включват активно в наличните възможности за обучение и да запазят своята пригодност за участие в трудовия пазар на всички етапи от своя трудов живот; подчертава необходимостта от подобряване на интеграцията на по-възрастните работници на пазара на труда и призовава за това, подходът на социални иновации да съдейства за по-дългия трудов живот, в частност при свързаните с полагането на най-много усилия професии, чрез адаптиране на работните места, създаване на адекватни условия на труд и предоставяне на гъвкава организация на труда чрез коригиране на продължителността на труда и вида полаган труд;

24. изтъква необходимостта от предприемане на повече превантивни мерки за здравето, ускоряване на професионално обучение и преквалифициране и борба срещу дискриминацията на пазара на труда на по-млади и по-възрастни работници; подчертава необходимостта от ефективно изпълнение и прилагане на законодателството в областта на здравето и безопасността на работното място в това отношение; подчертава, че менторските програми могат да бъдат целесъобразен подход за задържане на възрастните работници по-дълго в трудовия живот и за оползотворяване на техния опит за интеграция на младите хора на пазара на труда; призовава социалните партньори да развият привлекателни модели за гъвкав преход от трудов живот към пенсиониране;

25. призовава настоятелно държавите членки да предприемат активни действия за осъществяване на целите, формулирани в Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.), чиято цел е заличаването на различията, произтичащи от пола, борбата със сегрегацията на основа на пола и насърчаването на по-доброто съчетаване на професионалния и семейния живот за жените и мъжете; подчертава, че тези цели са от ключово значение за повишаването на трудовата заетост на жените и за борбата с бедността на жените в трудова и пенсионна възраст;

26. подчертава, че МСП са един от основните източници на заетост и растеж в ЕС и могат да дадат съществен принос за устойчивостта и адекватността на пенсионните системи в държавите членки;

Разработване на схеми за допълнителни частни пенсионни спестявания

27. приветства призива в Бялата книга за развитие на капиталови, допълнителни професионални пенсии, достъпни за всички заинтересовани работници, и при възможност, на индивидуални схеми; подчертава обаче, че Комисията по-скоро следва да препоръча колективното, основано на солидарност допълнително професионално пенсионно спестяване, за предпочитане произтичащо от колективни споразумения и създавано на национално, секторно или дружествено равнище, което позволява повече солидарност в рамките на едно поколение и между поколенията, докато индивидуалните схеми не дават такава възможност; изтъква спешната необходимост от насърчаване на усилията за изграждане на допълнителни професионални пенсионни системи, доколкото това е възможно;

28. припомня, че много държави членки вече са предприели мащабни програми за пенсионни реформи, насочени както към устойчивост, така и към адекватност; подчертава колко важно е да се гарантира, че всяка предложена на равнището на ЕС мярка трябва да допълва, а не да противоречи на националните програми за пенсионни реформи; припомня, че пенсиите остават в сферата на компетентност на държавите членки, и изразява загриженост, че всяко следващо европейско законодателство в тази област може да има неблагоприятно отражение върху схемите на определени държави членки, особено по отношение на характеристиките на професионалните пенсионни системи;

29. подчертава ниските разходи за управление на колективните (действащи в рамките на даден сектор) схеми (за предпочитане с нестопанска цел) за професионално пенсионно осигуряване в сравнение със схемите за индивидуално пенсионно спестяване; подчертава важността на ниските разходи за управление, тъй като намаляването на разходите дори в ограничена степен може да доведе до значително по-високи пенсии; подчертава обаче, че за съжаление досега тези схеми съществуват само в някои държави членки;

30. настоятелно призовава държавите членки и отговарящите за пенсионните системи институции да информират подобаващо гражданите за техните пенсионни права, да повишават тяхната осведоменост и да ги образоват, така че последните да могат да вземат добре информирани решения относно допълнителни пенсионни спестявания в бъдеще; настоятелно приканва държавите членки също така да информират своевременно гражданите относно планирани промени в пенсионната система, за да могат те да вземат информирани и добре обмислени решения относно своите пенсионни спестявания; призовава държавите членки да формулират и прилагат строги правила за публикуване на разходите и рисковете при управлението, както и на възвращаемостта на инвестициите на пенсионните фондове, които оперират в рамките на тяхната юрисдикция;

31. признава големите различия в характеристиките и резултатите на схемите за професионално пенсионно осигуряване в държавите членки по отношение на достъпа, солидарността, разходната ефективност, риска и възвращаемостта; приветства намерението на Комисията, при интензивно консултиране с държавите членки, социалните партньори, сектора на пенсионното осигуряване и други заинтересовани страни, да се разработи кодекс на добрите практики за схемите за професионално пенсионно осигуряване, като се обърне внимание на въпроси като по-доброто обхващане на заетите лица, етапа на изплащане, споделянето и смекчаването на риска, разходната ефективност и реагирането на сътресения в съответствие с принципа на субсидиарност; изтъква взаимната полза от подобряването на обмена на най-добри практики между държавите членки;

32. подкрепя намерението на Комисията да продължи да насочва финансирането на ЕС, особено това, предоставяно чрез Европейския социален фонд (ЕСФ), към подпомагане на проекти за активен живот и остаряване в добро здраве на работното място и да предоставя чрез Програмата за социална промяна и социални иновации (PSCI) финансова и практическа подкрепа на държавите членки и социалните партньори, които възнамеряват да въведат ефективни по отношение на разходите схеми за допълнителни пенсии, под контрола на Европейския парламент;

Пенсии на мобилните работници

33. признава значителните различия между пенсионните схеми в ЕС, като същевременно подчертава важността на това, работниците да могат да сменят работата си в границите на техните държави членки или извън тях; изтъква необходимостта от гарантиране на това, че мобилните работници могат да придобиват и запазват професионални пенсионни права; потвърждава препоръчания от Комисията подход, предвиждащ съсредоточаване на усилията в областта на защитата на придобиването и запазването на пенсионните права, и призовава държавите членки да гарантират, че пасивните пенсионни права на мобилните работници се третират по начина, по който се третират правата на активните членове на схемата или тези на пенсионерите; отбелязва важната роля, която Комисията може да изиграе в премахването на препятствията пред свободата на движение, включително тези, които не допускат мобилността; счита, че наред с езиковите бариери и свързани със семейството съображения, мобилността на трудовия пазар се нарушава от продължителността на сроковете за придобиване на права или необосновани възрастови ограничения, и призовава държавите членки да ги намалят; подчертава, че всяко действие за насърчаване на мобилността трябва да се балансира с икономически изгодно осигуряване на допълнителни пенсионни схеми и че с него трябва да се вземат под внимание естеството на националните пенсионни схеми;

34. отбелязва предложението на Комисията да направи оценка на възможните връзки между Регламент № 883/2004/ЕО за координация на системите за социално осигуряване и „определени“ схеми за социално осигуряване; подчертава практическите трудности, изпитани при прилагането на посочения регламент по отношение на значително различаващите се схеми за социално осигуряване в 27-те държави членки; изтъква разнообразието на пенсионните системи в рамките на ЕС и във връзка с това сложността на прилагане на подход на координиране спрямо десетки хиляди много различни пенсионни схеми, функциониращи в държавите членки; поради това поставя под въпрос приложимостта на такъв един подход в областта на допълнителните професионални пенсионни схеми;

35. призовава Комисията и държавите членки да работят амбициозно за създаването и поддържането на ефикасни, евентуално базирани на интернет, услуги, позволяващи на гражданите да проследяват своите пенсионни права, придобити чрез трудова дейност или обосновани по друг начин, и така да вземат своевременни и добре осведомени решения относно допълнително индивидуално (по трети стълб) пенсионно спестяване; призовава за координация на равнището на ЕС с цел да се осигури подходящо ниво на съвместимост на националните услуги за проследяване; приветства пилотния проект на Комисията в тази област и призовава Комисията да гарантира, че той е допълван от оценка на въздействието на ползите от предоставяне на консолидирана пенсионна информация на гражданите на ЕС по достъпен за тях начин;

36. отбелязва, че след цялостното им разработване услугите по проследяване на пенсиите следва в идеалния случай да обхващат не само професионалното пенсионно осигуряване, но и схемите по трети стълб и персонализираната информация за пенсионните осигуровки по първи стълб;

37. поставя под въпрос необходимостта от пенсионен фонд за научноизследователските работници на равнището на ЕС;

38. счита, че фактът, че хората като цяло водят по-дълъг, по-здравословен и по-богат живот, е едно от най-великите постижения на съвременното общество; призовава за положителен тон в дебата относно остаряването, като от една страна се обърне внимание на активното справяне със същественото, но преодолимо предизвикателство на остаряването, а от друга се използват възможностите, които дават остаряването и „сребърната икономика“; признава истински активната и ценна роля на възрастните хора в нашите общества;

Преразглеждане на Директивата за дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване

39. подчертава, че преразглеждането на Директивата за дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (Директивата за ИППО) следва да има за цел поддържането на адекватно, устойчиво и надеждно професионално пенсионно осигуряване чрез създаване на среда, която да стимулира по-нататъшния напредък на националния и вътрешния пазар в тази област, като се предоставя повишена степен на защита за настоящите и бъдещите пенсионери и се извършва гъвкаво приспособяване към значителното трансгранично и междусекторно разнообразие на съществуващите схеми;

40. счита, че гарантирането на това, европейските системи по втори стълб да спазват солидното пруденциално регулиране, е от ключово значение за постигането на висока степен на защита за членовете и бенефициерите и за зачитането на мандата на Г-20, съгласно който всички финансови институции са предмет на надлежно регулиране и адекватен надзор;

41. във връзка с това настоява законодателните инициативи на ЕС да зачитат избора, направен от държавите членки по отношение на пенсионноосигурителните доставчици по втори стълб;

42. подчертава, че всяка по-нататъшна регулаторна дейност на ЕС относно предпазните мерки трябва да се основава на стабилен анализ на въздействието, който следва да включва разпоредбата, че спрямо подобни продукти се прилагат еднакви пруденциални стандарти, и да предоставя адекватно осигуряване и мобилност на работниците в Съюза, и следва да има за цел гарантирането на придобитите от работниците пенсионни права; подчертава, че всяка по-нататъшна регулаторна дейност на ЕС относно предпазните мерки трябва да се основава също така на активен диалог със социалните партньори и други заинтересовани страни и на действително разбиране и зачитане на националните специфики; подчертава, че пенсионните системи са дълбоко заложени в културните, социалните, политическите и икономическите обстоятелства във всяка държава членка; подчертава, че спрямо всички пенсионно осигурителни доставчици по втори стълб, независимо от правния им статут, следва да се прилага съразмерно и стабилно регулиране, което взема предвид характеристиките на тяхната дейност, особено на тази с дългосрочна перспектива;

43. настоява пенсионното осигуряване по втори стълб, независимо от неговите доставчици, да не бъде подлагано на риск от страна на регулаторната уредба на ЕС, която не взема предвид дългосрочната му перспектива;

44. счита, че предложенията на Комисията относно предпазните мерки трябва не само да идентифицират и отчитат различията между националните системи, но също така да прилагат принципа „един и същ риск, едни и същи правила“ във всяка национална система и съответния стълб; подчертава, че мерките трябва да спазват строго принципа на пропорционалността по отношение на претеглянето на целите и ползите спрямо съответните финансови, административни и технически разходи и да отчитат правилния баланс между разходите и ползите;

45. във връзка с качествените предпазни мерки счита, че предложенията относно засиленото управление на предприятията и управлението на риска, заедно с предложения относно засилване на прозрачността, задълженията за предоставяне на информация, оповестяването на разходите и прозрачността на инвестиционните стратегии, са полезни и следва да се представят в рамките на всеки преглед, като се зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност; отбелязва, предвид значителните различия между отделните държави членки, че на този етап сближаването на качествените предпазни мерки на равнище на ЕС в краткосрочен план е възможно в по-голяма степен, отколкото сближаването на количествените предпазни мерки;

46. не е убеден, предвид наличната към момента информация, че е уместно оценяването на европейско равнище на изискванията относно собствения капитал или оценяването на балансовите отчети; по тази логика, отхвърля всяко предвидено за тази цел преразглеждане на Директивата за пенсионните фондове (Директива за ИППО); счита обаче, че количествената оценка на въздействието (QIS), която Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) извършва понастоящем, както и възможните последващи анализи, следва изцяло да се вземат предвид в този политически контекст; подчертава, че ако подобни изисквания се въведат по-късно, прякото прилагане на изискванията към ИППО по „Платежоспособност II“ няма да бъде правилният инструмент;

47. посочва, че Директивата за ИППО се прилага единствено за доброволните пенсионни схеми и не обхваща инструментите, които са част от задължителната обществена пенсионна схема.

48. подчертава, че има значителни разлики между застрахователните продукти и ИППО; подчертава, че всяко пряко прилагане на количествените изисквания съгласно „Платежоспособност II“ към ИППО би било нецелесъобразно и евентуално би навредило на интересите както на служителите и работниците, така и на работодателите; следователно се противопоставя на буквално прилагане на изискванията по „Платежоспособност ІІ“ към ИППО, като остава отворен към всеки подход, стремящ се към сигурност и устойчивост;

49. подчертава, че социалните партньори (тоест работодатели и служители и работници) носят споделена отговорност за съдържанието на договореностите в рамките на професионалното пенсионно осигуряване; подчертава, че договорните споразумения между социалните партньори трябва винаги да се признават, по-специално по отношение на баланса между рисковете и ползите, чието постигане цели професионалната схема за пенсионно осигуряване;

50. счита, че по-нататъшното разработване на модели за платежоспособност на равнището на ЕС, напр. на модела за цялостен баланс (Holistic Balance Sheet (HBS)), е уместно само ако се окаже, въз основа на обстоен анализ на въздействието, че те са приложими на практика и ефективни по отношение на разходите и ползите, особено предвид разнообразието на ИППО във и между държавите членки; изтъква, че всяко допълнително разработване на различни варианти на „Платежоспособност ІІ“ или модела за цялостен баланс не трябва да се стреми да въвежда изисквания в стил Платежоспособност ІІ“;

51. отбелязва голямото разнообразие в структурата на пенсионните планове, от схеми с дефинирани доходи (ДД) до такива с дефинирани вноски (ДВ) или пък смесени схеми; също така отбелязва пренасочване от ДД схемите към ДВ схемите или установяване в някои държави членки на стълбове, чието финансиране е задължително; подчертава, че това повишава необходимостта от повече прозрачност и предоставянето на по-добра информация на гражданите по отношение на обещаните доходи, равнищата на разходите и инвестиционните стратегии;

52. подчертава, че идеята за уеднаквяването на условията за конкуренция между животозастраховането и ИППО от втория стълб е уместна само до известна степен, предвид съществените различия между застрахователните продукти и ИППО, и зависи от рисковия профил, степента на интеграция на финансовия пазар и търговския или нетърговския характер на всеки отделен доставчик; признава, че предвид конкуренцията между животозастраховането и ИППО от втория стълб, е важно за продуктите с една и съща степен на риск да се прилагат едни и същи правила, с цел бенефициерите да не бъдат подвеждани и да бъдат в равна степен пруденциално защитени;

Защита на професионалните пенсии на работниците в случай на неплатежоспособност

53. счита, че в случаите на несъстоятелност исковете трябва да бъдат последователно подсигурявани в съответствие с член 8 от Директива 2008/94/ЕО във всички държави членки;

54. призовава Комисията да извърши всеобхватен обзор на националните предпазни системи и мерки, и ако в хода на оценяването бъдат идентифицирани големи несъответствия, да направи предложения за подобрено законодателство на ЕС с цел да осигури установяването навсякъде в ЕС на изцяло изпитани механизми за проста, икономична и пропорционална защита на правата по професионалното пенсионно осигуряване;

55. отбелязва, че в някои държави членки работодателите вече поддържат свои собствени пенсионни схеми чрез схеми за защита, разделение на активите, независимо управление на схемите и предоставянето на приоритетен кредиторски статус на пенсионните схеми пред акционерите, в случай че предприятието изпадне в неплатежоспособност;

56. подчертава, че въпросите на пенсионната защита в случай на неплатежоспособност са тясно свързани с основните аспекти от преразглеждането на Директивата за ИППО; набляга, че при изготвянето на тези две директиви Комисията следва да гарантира тяхната съгласуваност и пълното им съответствие;

Допълнителни пенсионни спестявания по третия стълб

57. счита, че значението, обхвата и формата на третия стълб са различни в отделните държави членки;

58. изразява съжаление, че системите по третия стълб по правило са най-често по-скъпи, по-рисковани и по-непрозрачни, отколкото системите по първия стълб; призовава за стабилност, надеждност и устойчивост на третия стълб;

59. счита, че в някои случаи за формирането на пенсия в адекватен размер може да са необходими частни пенсионни спестявания; насърчава Комисията да сътрудничи с държавите членки въз основа на подхода на най-добрите практики и да оценява и оптимизира стимулите за частни пенсионни спестявания, по-специално за физически лица, които иначе не биха могли да формират пенсия в адекватен размер;

60. счита оценяването на утвърдени процедури и предложения за оптимизиране на стимулите за уместно;

61. подчертава, че ключовият приоритет в обществената политика не следва да бъде субсидирането на схеми по третия стълб, а да се гарантира, че всеки получава адекватна защита в рамките на добре функциониращ и устойчив първи стълб;

62. призовава Комисията да проучи податливостта на системите на третия стълб към кризи и да излезе с предложения за намаляване на риска;

63. предлага да се изследва на национално равнище възможността за ограничаване на разходите при сключване, управление, смяна на доставчика или смяна на вида договор и да се направят предложения;

64. счита, че кодексите за поведение по отношение на качество, информираност и защита на потребителите в третия стълб биха повишили интереса към пенсионните планове по третия стълб; насърчава Комисията да улесни обмена на съществуващите понастоящем най-добри практики в държавите членки;

65. подкрепя изготвянето и създаването на равнище на ЕС на доброволни кодекси за поведение — и по възможност схеми за сертифициране на продукти — по отношение на качество, информираност и защита на потребителите в третия стълб; препоръчва държавите членки да поемат регулативни задачи в тези области, в случай че доброволните кодекси за поведение се окажат неуспешни;

66. призовава Комисията да разгледа начините за по-добро използване на законодателството на ЕС в областта на финансовия сектор, що се отнася до това да се гарантират на потребителите точни и безпристрастни финансови консултации относно пенсионните и свързаните с пенсионното осигуряване продукти;

Премахване на данъчни и свързани с договори трансгранични пречки пред пенсионните инвестиции

67. призовава Комисията и заинтересованите държави членки да постигнат съгласие, в областта на трансграничното пенсионно осигуряване, по-специално относно това, как да се избегне двойното данъчно облагане и двойното данъчно необлагане;

68. счита дискриминиращите данъци за голямо препятствие пред трансграничната мобилност и поставя искане за тяхното бързо премахване, като същевременно отбелязва ограничената компетентност на ЕС в областта на данъчната политика на държавите членки;

69. счита за полезно разследването на пречки, свързани с договорното право;

70. призовава Комисията да включи по подходящ начин социалните партньори посредством наличните структури;

Пол

71. припомня предизвикателството от гледна точка на половете във връзка с пенсиите; счита за обезпокоителен нарастващия брой на възрастните хора, особено жени, които живеят под прага на бедността; изтъква, че обществените пенсионни схеми от първи стълб следва да гарантират поне порядъчен стандарт на живот за всички; изтъква, че равенството между половете на пазара на труда е съществено за гарантирането на устойчивостта на пенсионните системи, тъй като по-високата степен на заетост засилва икономическия растеж и води до повече плащания на пенсионни вноски; счита, че изравняването на пенсионната възраст на мъжете и жените трябва да бъде придружено от ефективни политики за гарантиране на равностойно заплащане за равностоен труд, съчетаване на професионалния и семейния живот и отчитане на труд, свързан с полагане на грижи; изтъква необходимостта от обмисляне на въвеждането на свързани с полагането на грижи пенсионни кредити като признаване на грижите за зависими членове на семействата, които обикновено не са платени;

72. приветства поканата в Бялата книга към държавите членки за това, да обмислят развитието на кредити за полагане на грижи за зависими лица като средство за гарантиране, че при изчисляването на пенсията се отчитат периодите, когато са полагани грижи за зависими лица, и за жените, и за мъжете; изтъква, че неравномерното разпределяне на семейните отговорности между жените и мъжете – което често води до това, жените да имат по-несигурни, по-малко платени или дори недекларирани работни места с негативни последици за пенсионните им права, както и липсата на достъпни във всяко отношение услуги, включително за полагане на грижи, и неотдавнашните мерки на бюджетни ограничения в тази област оказват пряко влияние преди всичко върху възможностите на жените да работят и трупат пенсионни права; във връзка с това призовава Комисията да възложи проучване в тази област;

73. припомня необходимостта от това, държавите членки да вземат мерки с цел премахване на разликата в заплащането и доходите за една и съща работа между жените и мъжете, както и несъответствията в достигането на отговорни постове, а също и основаващото се на пола неравенство на пазара на труда, което засяга също пенсиите, в резултат на което се получават значителни различия в размера на пенсиите на жените и много по-високите пенсии на мъжете; настоятелно призовава Комисията да представи предложение за преразглеждане на съществуващото законодателство; отбелязва, че въпреки безбройните кампании, цели и мерки, предприети през последните години, разликата в заплащането на жените и мъжете продължава да бъде голяма;

74. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че принципът на равно третиране на жените и мъжете се прилага;

75. подчертава, че трябва да се вземат спешни мерки срещу разликата в заплащането на жените и мъжете в частния сектор, която е особено сериозна в доста от държавите членки;

76. подчертава необходимостта от намаляване на разликата в заплащането на мъжете и жените с еднакви умения и на една и съща длъжност, като това е причината доходите на жените да са много по-ниски от тези на мъжете и увеличава високия брой на жените, които живеят в бедност, след като се пенсионират или овдовеят;

77. подчертава, че по-високата средна продължителност на живота на жените не следва да бъде причина за дискриминация при изчисленията на пенсиите;

78. настоятелно призовава държавите членки да спазват и строго да прилагат законодателството относно правата при майчинство, за да не бъдат жените ощетявани по отношение на пенсиите за това, че са станали майки по време на професионалния им живот;

79. счита, че индивидуализирането на пенсионните права в необходимо от гледна точка на равенството между половете и че също така следва да се гарантира сигурността на много възрастни жени, които понастоящем разчитат на пенсии за овдовели лица и други производни права;

80. посочва, че държавите членки следва да подкрепят изследването на въздействието на различните формули на индексация на пенсиите върху риска от бедност сред хората в напреднала възраст, като вземат предвид свързаните с пола аспекти; призовава държавите членки да вземат по-специално предвид, че с възрастта се изменят потребностите на хората, например дългосрочните грижи, за да се гарантира, че възрастните хора, особено жените, могат да получават адекватна пенсия и да се радват на достоен живот;

81. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

  • [1]  Приети текстове, P7_TA(2011)0058.
  • [2]  ЕИСК/SOC/457, 12 юли 2012 г.
  • [3]  ISBN 978-92-79-22850-6
  • [4]  Приети текстове, P7_TA(2012)0047
  • [5]  ОВ L 308, 24.11.2010 г., стр. 46.
  • [6]  ОВ C 9 E, 15.1.2010 г., стр. 11.
  • [7]  ОИСР (2012 г.), „Мобилност и миграция в Европа“, стр. 63. В: Икономически прегледи: Европейски съюз 2012 г., OECD Publishing.
  • [8]  http://www.europarl.europa.eu/committees/fr/studiesdownload.html?languageDocument=EN&file=79590
  • [9]  Miranda, V., „Готвене, грижи и доброволчество: неплатеният труд в света“, работен документ № 116 на ОИСР в областта на социалната заетост и миграцията (OECD Social, Employment and Migration Working Papers, No. 116), OECD Publishing (2011).
  • [10]  Европейска комисия, „Доклад за застаряването на населението“, 2012 г.: икономически и бюджетни прогнози за 27-те държави — членки на ЕС (2010—2060 г.), Брюксел, май 2011 г. http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/european_economy/2012/pdf/ee-2012-2_en.pdf
  • [11]  „Адекватност на пенсиите в Европейския съюз, 2010—2050 г.“ – доклад, изготвен съвместно от Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия и Комитета за социална закрила, 23 май 2012 г., http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=7105&type=2&furtherPubs=yes

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Общи изисквания

Пенсиите са под натиск във всички държави в ЕС. Правителствата в еврозоната въвеждат финансови ограничения с цел да постигнат съответствие с Пакта за стабилност и растеж (ПСР), като балансират приходите и разходите, или са принудени да правят гигантски бюджетни съкращения, за да намалят прекомерните си дефицити. Освен това населението на всички държави членки застарява. Средната продължителност на живота е различна в различните държави, но нараства навсякъде в Европа. Броят на пенсионерите, които живеят по-дълго и в добро здраве също нараства. Делът на работещото население намалява. Раждаемостта намалява, а младите хора учат по-дълго и излизат по-късно на трудовия пазар. Твърде малко хора на възраст над 60 години работят в Европа. В допълнение съществува опасност кризата да доведе до нови призиви към работещите да се пенсионират преди достигането на установената със закон пенсионна възраст. Солидарността между поколенията, означаваща, че младите, работещи части от населението поемат разходите за пенсиите на по-възрастните хора, не може да бъде увеличавана повече. Особено държавите с разходопокривни системи, при които пенсиите се финансират от актуалния бюджет, изпитват затруднения при осигуряването на адекватни пенсии.

В резултат на кризата натиск възниква, макар и в по-малка степен, и върху така наречените „системи по втори стълб“ — колективна мярка, която включва спестявания с цел покриване на потребностите на хората в напреднала възраст. Тъй като се очаква лихвените проценти да останат ниски в предвидимото бъдеще, а активите, инвестирани в промишлеността, носят по-ниски от очакваните доходи поради кризата, тук също могат да се очаква да настъпят съкращения. Докато в миналото при системите в рамките на втория стълб беше нормално да се гарантира фиксиран доход, понастоящем все по-често се срещат системи, при които се фиксират вноските, или комбинации от двата вида системи.

Европейската програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии както за младите, така и за възрастните хора, представена в Бялата книга, е отлична отправна точка за провеждането на дискусия, след което могат да бъдат осъществени реформи посредством инструменти с незадължителен характер и, когато е необходимо, посредством законодателни актове. Като цяло, признавайки и запазвайки отговорностите на държавите членки и социалните партньори, сега ние се нуждаем от изграждането на системи, които са адекватни, сигурни и трайни. От тях се очаква също да допринесат за повишаване на мобилността в рамките на трудовия пазар и на свободата на придвижване, да предлагат решения за днешния и утрешния ден.

Демографски тенденции

Демографските тенденции са повод както за загриженост, така и за удовлетворение — в крайна сметка ние живеем все по-дълго. По-долу са дадени някои цифри, илюстриращи това:

-          делът на хората над 55 години ще доминира във възрастовата структура на населението (36,5 % през 2010 г.);

-          средната продължителност на живота ще продължава да нараства: от 76,7 години (2010 г.) на 78,6 години (2020 г.) при мъжете, от 82,5 години (2010 г.) на 84 години (2020 г.) при жените;

-          раждаемостта в ЕС (1,6) ще остане ниска;

-          делът на хората на възраст над 65 години в общия брой на населението ще нарасне от 16 % през 2010 г. на 19,1 % през 2020 г.;

-          през 2010 г. средната възраст, на която хората в ЕС прекратяват работа е 61,4            години;-

  през 2008 г. на всеки пенсионер се падат четирима работещи: през 2060 ще има   по1 пенсионер на всеки двама работещи;-

  средният дял на работещите в групата на над 55 годишните през 2010 г. е 46,3 %.

Тези тенденции се наблюдават в целия ЕС, макар че съществуват и разлики. Например средната продължителност на живота в Румъния е 70 години за мъжете и 77,5 години за жените, докато в страните от Бенелюкс тя е 77,9 години за мъжете и 82,7 години за жените. Участието на пазара на труда в групата на над 55 годишните варира силно. В Швеция то е 73,9 %, в Дания — 61,1 %, в Нидерландия — 56 %, в Испания — 50,8 %, а в Белгия — 39,1 %. Не може да има две мнения по въпроса — повече хора ще трябва да работят по-дълго. Това ще трябва да бъде постигнато чрез повишаване на пенсионната възраст на равнището на държавите членки и обвързването Й със средната продължителност на живота. Твърде малко внимание е било отделяно конкретно на ниските равнища на заетост сред над 50 годишните — хора, изтласкани в периферията на обществото, които би трябвало и биха искали да работят. Необходимо е да се осъществява активна политика за насърчаване на връщането на такива хора на трудовия пазар. Можем да следваме примера на страните, където заетостта е нараснала значително благодарение на действени политики, предназначени да подпомогнат този процес. Изводът е, че хората следва да работят повече и по-дълго.

Отговорности

Докладчикът осъзнава добре, че пенсионните системи в Европа се различават значително. Освен това в много държави членки вече са осъществени реформи с цел да могат да се финансират пенсиите и в бъдеще. Обаче, за да бъдат овладени последствията от застаряването на населението, трябва да бъде направено повече.

Независимо от избраната система, повече хора трябва да се включат в трудовия процес, като наред с това заделят средства, спестяват, така че да разполагат с ресурси в по-късните фази на живота си.

В Европа съществуват различни пенсионни системи. Въпреки че не съществува единно определение, обичайно да се приема, че пенсионните системи са изградени върху три стълба.

Първият стълб се основава на солидарността между данъкоплатците. Често това е публичният стълб, който се финансира от правителството в рамките на разходопокривна система. Тези пенсии ще останат най-важният източник на доходи за пенсионерите и в бъдеще. Докладчикът счита, че задържането на повече хора за по-дълго време на работа ще има ползотворен ефект както върху пенсиите, така и върху вноските, които работещите трябва да плащат. Следователно, целта следва да бъде да се намерят в диалог със социалните партньори решения, които повишават равнището на заетостта и пенсионната възраст и водят до активна политика за участие. С помощта на отворения метод на координация държавите могат да учат от най-добрите практики. Но в рамките на първия стълб могат да бъдат правени също спестявания, като се заделят средства за покриване на повишените разходи в бъдеще.

Вторият стълб включва основно допълнителните професионални пенсии, основаващи се често на споделена отговорност между работодатели и работещи, които създават фондове на базата на съвместни вноски. Докладчикът счита, че значението на допълнителните колективни пенсии ще трябва да нарасне, за да бъде намален натискът върху националните бюджети. Някои държави вече са предприели мерки с цел да допълнят своите разходопокривни схеми с частни капиталови схеми, но остава да бъде направено още много за развитието на колективните допълнителни пенсии.

Докладчикът установява нарастващо нежелание, особено сред младите хора, за участие в колективните схеми. Колективните подходи и споделянето на риска са елементи на солидарността и поради това са изключително важни за сигурността на пенсиите в бъдеще.

Според виждането на докладчика първият и вторият стълб формират съвместно основата за постигането на адекватен пенсионен доход.

Третият стълб се основава на личните спестявания на индивидите с цел допълване на техните бъдещи пенсии или, когато не става въпрос за допълнителна пенсия, като начин самостоятелно да се осигурят средства, допълващи пенсионния доход. Независимо че значението на първия стълб е по-малко от това на втория и третия, следва да се разгледа възможността той да се насърчава повече отколкото досега. В случаите, когато хората не са на трудовия пазар или работят на непълно работно време, поради което получават по-ниски доходи в рамките на първия стълб или натрупват по-малко права в рамките на втория, спестяванията по третия стълб може да се окажат решение.

Компетентности

Системите на пенсионно осигуряване са преди всичко отговорност на държавите членки!

За определени аспекти е важна координацията от страна на ЕС. Докладчикът посочва изискванията на ПСР. Все по-голяма част от бюджета на правителството се използва за пенсии. Тя вече надвишава 10 %.

За Стратегия „ЕС 2020”, която си поставя изричната цел да предостави адекватни пенсии, са необходими координация и нова политика на национално равнище. За повечето по-възрастни хора в Европа, пенсията по първи стълб – като цяло предоставяна от правителствена схема, е техен основен източник на приходи. Дори сега много пенсионери живеят под прага на бедността. Това е въпреки факта, че Стратегия „ЕС 2020” определя борбата срещу бедността като един от приоритетите си.

Пенсионните фондове по втори стълб са важни инвеститори на финансовите пазари. Кризата показа, че финансовите институции са уязвими по отношение на икономическите рецесии. Поради тази причина беше решено приемането на по-строги правила за финансовите пазари чрез пакет за управление. Той включва Директивата за европейската пазарна инфраструктура (относно клиринга на извънборсови деривати), Директивата за пазарите на финансови инструменти II (с цел подобряване на конкурентоспособността на финансовите пазари, кодексите на поведение, които предприятията за инвестиране трябва да спазват), Директивата за капиталовите изисквания IV (банков надзор: включване на споразуменията Базел III в надзорната рамка на ЕС), Директивата за платежоспособност II (режим на надзор за застрахователи, който заменя и включва редица директиви в областта на осигуряването с цел създаване на една рамкова директива) и ДФО (данък върху финансовите операции).

По отношение на пенсионните фондове Комисията също възнамерява да засили надзора като преразгледа Директивата относно пенсионните фондове, която регулира надзора на схемите за професионално пенсионно осигуряване. Докладчикът вижда възможности при преразглеждането на директивата, но е също така критичен относно количествените изисквания, приложими спрямо пенсионните фондове. Съобразно Директивата за пенсионните фондове, последните са финансови инструменти на втория стълб, като при все това схемите на пенсионно осигуряване са социални и се основат на националното социално законодателство и трудовото право. Наред с това, те се отнасят до тип риск, който се различава от рисковете, обхващани от застрахователните продукти например. За разлика от търговските застрахователни схеми, тези нямат за цел да получават печалби, а точно обратното - по правило са израз на солидарност в рамките на поколенията и между тях. Докладчикът предупреждава, че повишените изисквания по отношение на капиталовата адекватност повишават разходите, като по този начин застрашават адекватността на пенсиите на настоящите и бъдещите пенсионери. За стопанските субекти тези високи разходи правят невъзможно предоставянето на пенсии по втори стълб. Строгите количествени изисквания също засягат важната роля на пенсионните фондове като дългосрочни инвеститори в европейската икономика, като по този начин накърняват икономическия растеж и предотвратяват създаването на работни места. Следователно докладчикът счита за нежелателно преразглеждането на Директивата за пенсионните фондове във връзка с количествените изисквания. При все това, изменение на тази директива може да има добавена стойност по отношение на качествените изисквания, като например прозрачността на инвестиционните стратегии и равнището на разходите. Това би създало по-добри възможност за сравнение на това, какво могат да предложат фондовете.

Равни възможности

Средностатистическите доходи на жените са по-ниски от тези на мъжете и те прекъсват професионалните си кариери много по-често, за да полагат грижи за други. В резултат на това те често получават по-малки пенсии и са изложени на по-голям риск от обедняване. През 2009 г. 13 държави членки все още поддържат по-ниска пенсионна възраст за жените в сравнение с тази при мъжете. Докладчикът счита, че установяването на еднаква пенсионна възраст за двата пола би спомогнало за увеличаването на приходите от пенсии.

Докладчикът счита, че твърде малко се мисли за схемите на пенсионно осигуряване, които допускат превратности в кариерите, при които както мъжете, така и жените посвещават част от живота си на полагане на грижи, не на трудова заетост. Има редица примери на такива схеми, които позволяват натрупването на пенсионни права за периоди, когато съответните лица полагат грижи и следователно не са трудово заети. В случая на допълнителните пенсии и схемите по трети стълб следва да се търсят нови решения.

Промени на пазара на труда

Трудовият пазар изисква по-голяма мобилност от хората. Вече не съществува професия за цял живот. В по-голяма степен се използват и възможностите, свързани със свободата на движение. Това е нормално: ако студентите учат определени дисциплини или правят стажове в чужда страна, това често води до това, да отидат да работят в чужбина в определен момент от кариерата си. Такава мобилност следва да се подкрепя, а не наказва: това се отнася както до отделните държави членки, така и извън тях. Докладчикът счита, че това означава, че схемите за пенсионно осигуряване трябва да бъдат организирани, така че пенсионните права, трупани в контекста на заетост при работодател, независимо дали в държавата членка по произход или в друга държава членка, не се губят. Схемите на пенсионно осигуряване трябва да допринасят за по-голяма мобилност. Следователно докладчикът счита, че е много важно приемането на минимални стандарти за придобиване и запазване на стойността на натрупаните пенсионни права.

Сведения

Информацията относно пенсията, която хората могат да очакват да получат, е много важна. Информацията за това, какви ще бъдат бъдещите приходи, води до по-добро разбиране, по-внимателно предварително осигуряване и по-голяма отговорност. Достъпът до правилната информация и знания за рисковете е необходим с оглед вземането на обмислени решения, например чрез спестявания за по-късен етап. Система за проследяване на пенсионното осигуряване е добър начин за информиране на хората относно пенсионните права, които са натрупали, както в държавата членка по произход, така и в други държави членки. Докладчикът желае да обърне внимание върху положителните примери, които вече съществуват. Желателно е всички държави членки да се насърчат да предоставят добър поглед върху пенсиите. Чрез свързване на тези системи за проследяване, информираният гражданин може да получи целия необходим материал с цел, при необходимост, да предприеме необходимите действия.

СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси (27.2.2013)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно програмата за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии
(2012/2234(INI))

Докладчик по становище (*): Thomas Mann(*) Процедура с асоциирани комисии – член 50 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1-ви стълб: Обществена пенсионна система

1.  отнася следните свои принципни съображения към инициативи 1, 2 и 10, които засягат първия стълб на пенсионното осигуряване;

2.  набляга на вероятността да се развие икономически сценарий, белязан от нисък растеж в дългосрочен план, което наред с нарастващото демографско напрежение неизбежно означава, че определено равнище на доходи след достигането на пенсионна възраст ще наложи заплащането по-високи вноски от страна на работещите в трудоспособна възраст; посочва, че това ще наложи изискването държавите членки да консолидират своите бюджети и да реформират своите икономики в условия на строги икономии, с цел да предоставят пенсионен доход по първия стълб, който да не позволява изпадането в бедност;

3.  счита за основополагащ принципа, че пенсиите по първия стълб трябва да предпазват от изпадане в бедност, да са достъпни за всички, независимо дали са били активни участници на трудовия пазар или не, като при това се възприема подхода на жизнения цикъл, който отчита професионалната реализация в рамките на целия живот, включително прекъсванията на заетостта и промените, с цел да не бъдат наказвани хората с „нестандартен“ професионален живот и да се признаят принасящите както социални, така и икономически ползи доброволческа работа и други неплатени дейности, свързани с полагането на грижи;

4.  счита, че уреждането на подходящи и устойчиви пенсионни доходи е задача единствено на съответните държави членки и следва да бъде разглеждано в контекста на единния пазар, което е от първостепенно значение за стабилността при осигуряването на пенсиите и за свободното движение на работната сила в Съюза, и че Комисията следва, когато това е целесъобразно, да насърчава държавите членки да извършат критичен анализ на своите системи, както и да се ангажират с обмяната на опит и най-добри практики; подчертава, че ЕС следва да повиши съпоставимостта на пенсионните схеми;

5.  подчертава, че ЕС следва да насърчава обмяната на добри практики, като например увеличаването на процента на натрупване за пенсия през годините непосредствено преди официалната възраст за пенсиониране или отчитането на коефициента за продължителност на живота, с оглед на устойчивостта на пенсионните системи;

6.  приветства призива на Комисията в Годишния обзор на растежа за 2013 година да бъдат ускорени реформите на пенсионните системи в държавите членки, като пенсионната възраст се съобрази още повече с очакваната продължителност на живота и условията за по-дълъг професионален живот;

7.  признава, че пенсионните фондове са основен инвеститор в икономиката на ЕС и следователно са ключов елемент за постигането на растеж;

8.  призовава държавите членки, които са в процес на укрепване на своите пенсионни системи, да признаят предизвикателствата, пред които ни изправя застаряващото население;

9.  приветства признаването на необходимостта да се насърчат схемите за пенсионно осигуряване по 2-ия и 3-ия стълб, предвид нуждата физическите лица сами да поемат отговорността за своите финанси и бъдеще;

10. отбелязва, че над 17 % от хората в Европейския съюз понастоящем са на възраст над 65 години и че според прогнозите на Евростат тази стойност ще нарасне до 30 % до 2060 година;

11. приветства ангажимента на държавите членки да гарантират адекватни и устойчиви пенсионни системи в препоръките по страни, приети от Съвета миналата година в рамките на европейския семестър;

12. призовава Комисията възможно най-рано да изясни правното основание за всички предложения, свързани с пенсионните системи на държавите членки;

Инициатива 1

13. призовава за укрепване на социалното измерение на ЕС; подчертава валидността на принципа на субсидиарност в областите, засегнати от инициатива 1; насърчава Комисията да направи преглед на напредъка на държавите членки в областта на пенсионните реформи в препоръките й по страни, които следват от Годишния обзор на растежа за 2013 година; приветства признанието, че пенсионните системи трябва да бъдат укрепени, предвид дългосрочните демографски промени, пазарната нестабилност и ниските лихвени проценти;

14. подчертава, че в рамките на стратегията „Европа 2020“ основен въпрос по отношение на пенсиите следва да бъде това, да се позволи на много повече служители и работници, в частност на полагащите особено тежък труд, да работят до навършването на стандартната пенсионна възраст чрез засилването на обществената политика в областта на здравето на работното място, трудовата среда и професионалната преквалификация;

Инициатива 2

15. приветства оказаната подкрепа; подчертава по-специално, че планираната подкрепа би улеснила обмена на най-добри практики между държавите членки, например с цел повишаване на процента на участие на пазара на труда, по-специално във възрастовата група на лицата над 55 години, която варира значително в отделните държави членки;

Инициатива 10

16. приветства обмяната на опит и установяването на добри практики относно индивидуалните пенсионни отчети, които евентуално биха засегнали съответно 1-ви, 2-ри или 3-ти стълб;

17. отбелязва, че когато системите за пенсионна отчетност бъдат разработени докрай, физическите лица би следвало да получат достъп до пълна информация за всички индивидуални осигуровки по трите стълба на едно място, като например координиран интернет портал;

18. припомня, че обществените пенсионни системи са единствените, които разчитат на солидарността между поколенията и в рамките на едно и също поколение;

19. счита, че обществените пенсионни системи са в най-голяма степен способни да гарантират доходите на пенсионерите;

20. изразява дълбоко съжаление по повод на факта, че бялата книга не разглежда основния проблем, а именно укрепването на обществените пенсионни системи;

21. приветства препоръката на Европейския икономически и социален комитет да се разработят стандарти за минимални пенсии или механизми за защита на пенсионните доходи в бъдещото законодателство, с цел да се предостави доход, който да надвишава прага на бедността;

22. застъпва становището, че данъкът върху финансовите сделки може да предостави новаторски отговор за финансиране на пенсиите в дългосрочен план;

2-ри стълб Професионално пенсионно осигуряване

23. отнася следните свои принципни съображения към инициативи 10, 11, 12, 14 и 17, които засягат 2-ия стълб на пенсионното осигуряване;

24. подчертава, че пенсионните фондове по 2-ри стълб са значими дългосрочни инвеститори в реалната икономика; приканва Комисията да направи преглед на кумулативния ефект на законодателството в областта на финансовите пазари (например Регламента за европейската пазарна инфраструктура, Директивата за пазарите на финансови инструменти, Директивата относно капиталовите изисквания IV) върху пенсионните фондове по 2-ри стълб и тяхната способност да инвестират в реалната икономика и да докладва за това в предстоящата зелена книга относно дългосрочните инвестиции;

25. подчертава, че системите по 2-ри стълб следва да бъдат сигурни и прозрачни, да гарантират солидарност между поколенията и да са отражение на съвременните модели на трудова дейност; отбелязва, че в някои държави членки работодателите вече поддържат свои собствени пенсионни схеми чрез схеми за защита, разделение на активите, независимо управление на схемите и приоритетен кредиторски статус на пенсионните схеми пред акционерите, в случай че предприятието изпадне в неплатежоспособност;

26. счита, че гарантирането на това, европейските системи по 2-ри стълб да спазват солидното пруденциално регулиране е от ключово значение за постигането на висока степен на защита за членовете и бенефициерите и за зачитането на мандата на Г-20, съгласно който всички финансови институции са предмет на надлежно регулиране и адекватен надзор;

27. изтъква, че има множество различия в организацията на 2-ия стълб и доставчиците по него в държавите членки; отбелязва, че в някои държави членки пенсиите за трудова дейност са включени основно в 1-ия стълб; изяснява, че регулаторната дейност на ЕС относно предпазните мерки следва, ако се предвижда такава, да бъде изследвана във връзка с възможните ползи по отношение на подобряването на безопасността и осигуряването, улесняването на трансграничната дейност и насърчаването на свободното движение на работници;

28. подчертава, че преразглеждането на директивата относно ИППО следва да има за цел поддържането на адекватно, устойчиво и надеждно професионално пенсионно осигуряване чрез създаване на среда, която да стимулира по-нататъшния напредък на националния и вътрешния пазар в тази област, като се предоставя повишена степен на защита за настоящите и бъдещите пенсионери и се извършва гъвкаво приспособяване към значителното трансгранично и междусекторно разнообразие на съществуващите схеми;

29. настоява законодателните инициативи на ЕС да зачитат избора, направен от държавите членки по отношение на пенсионноосигурителните доставчици по 2-ри стълб;

Инициатива 11

30. подчертава, че всяка по-нататъшна регулаторна дейност на ЕС относно предпазните мерки трябва да се основава на стабилен анализ на въздействието, който следва да включва разпоредбата, че спрямо подобни продукти се прилагат еднакви пруденциални стандарти, адекватно осигуряване и мобилност на работниците в Съюза, и следва да има за цел гарантирането на придобитите от работниците пенсионни права; подчертава, че всяка по-нататъшна регулаторна дейност на ЕС относно предпазните мерки трябва да се основава също така на активен диалог със социалните партньори и други заинтересовани страни и на действително разбиране и зачитане на националните специфики; подчертава, че пенсионните системи са дълбоко заложени в културните, социалните, политическите и икономическите обстоятелства във всяка държава членка; подчертава, че спрямо всички пенсионноосигурителни доставчици по 2-ри стълб, независимо от правния им статут, следва да се прилага съразмерно и стабилно регулиране, което взема предвид характеристиките на тяхната дейност, особено на тази с дългосрочна перспектива;

31. настоява пенсионното осигуряване по 2-ри стълб, независимо от неговите доставчици, да не бъде подлагано на риск от страна на регулаторната уредба на ЕС, която не взема предвид дългосрочната му перспектива;

32. счита, че предложенията на Комисията относно предпазните мерки трябва не само да идентифицират и отчитат различията между националните системи, но също така да прилагат принципа „един и същ риск, едни и същи правила“ във всяка национална система и съответния стълб; подчертава, че мерките трябва да спазват строго принципа на пропорционалността по отношение на претеглянето на целите и ползите спрямо съответните финансови, административни и технически разходи и да отчитат правилния баланс между разходите и ползите;

33. във връзка с качествените предпазни мерки, счита, че предложенията относно засиленото управление на предприятията и управлението на риска, както и тези относно увеличаване на прозрачността и задълженията за предоставяне на информация, както и оповестяването на разходите и прозрачността на инвестиционните стратегии, са полезни и следва да се представят в рамките на всеки преглед, като се зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност; отбелязва, предвид значителните различия между отделните държави членки, че на този етап сближаването на качествените предпазни мерки на равнище на ЕС в краткосрочен план е възможно в по-голяма степен, отколкото сближаването на количествените предпазни мерки;

34. не е убеден, предвид наличната към момента информация, че е уместно оценяването на европейско равнище на изискванията относно собствения капитал или оценяването на балансовите отчети; по тази логика, отхвърля всяко предвидено за тази цел преразглеждане на директивата за пенсионните фондове (Директива за ИППО); счита обаче, че количествената оценка на въздействието (QIS), която ЕОЗППО извършва понастоящем, както и възможните последващи анализи, следва изцяло да се вземат предвид в този политически контекст; подчертава, че ако подобни изисквания се въведат по-късно, прякото прилагане на изискванията към ИППО по „Платежоспособност II“ няма да бъде правилният инструмент;

35. посочва, че директивата относно пенсионните фондове се прилага единствено за доброволните пенсионни схеми и не обхваща инструментите, които са част от задължителната обществена пенсионна схема.

36. подчертава, че има значителни разлики между застрахователните продукти и ИППО; подчертава, че всяко пряко прилагане на количествените изисквания съгласно „Платежоспособност II“ към ИППО би било нецелесъобразно и евентуално би навредило на интересите както на служителите и работниците, така и на работодателите; следователно се противопоставя на буквално прилагане на изискванията по „Платежоспособност ІІ“ към ИППО, като остава отворен към всеки подход, стремящ се към сигурност и устойчивост;

37. подчертава, че социалните партньори (тоест работодатели и служители и работници) носят споделена отговорност за съдържанието на договореностите в рамките на професионалното пенсионно осигуряване; подчертава, че договорните споразумения между социалните партньори трябва винаги да се признават, по-специално по отношение на баланса между рисковете и ползите, чието постигане цели професионалната схема за пенсионно осигуряване;

38. счита, че по-нататъшното разработване на модели за платежоспособност на равнището на ЕС, напр. на модела за цялостен баланс (Holistic Balance Sheet (HBS)), е уместно само ако се окаже, въз основа на обстоен анализ на въздействието, че те са приложими на практика и ефективни по отношение на разходите и ползите, особено предвид разнообразието на ИППО във и между държавите членки; изтъква, че всяко допълнително разработване на различни варианти на „Платежоспособност ІІ“ или модела за цялостен баланс не трябва да се стреми да въвежда изисквания в стил Платежоспособност ІІ“;

39. отбелязва голямото разнообразие в структурата на пенсионните планове, от схеми с дефинирани доходи (ДД) до такива с дефинирани вноски (ДВ) или пък смесени схеми; също така отбелязва пренасочване от ДД схемите към ДВ схемите или установяване в някои държави членки на стълбове, чието финансиране е задължително; подчертава, че това повишава необходимостта от повече прозрачност и предоставянето на по-добра информация на гражданите по отношение на обещаните доходи, равнищата на разходите и инвестиционните стратегии;

40. подчертава, че идеята за уеднаквяването на условията за конкуренция между животозастраховането и ИППО от 2-ия стълб е уместна само до известна степен, предвид съществените различия между застрахователните продукти и ИППО, и зависи от рисковия профил, степента на интеграция на финансовия пазар и търговския или нетърговския характер на всеки отделен доставчик; признава, че предвид конкуренцията между животозастраховането и ИППО от 2-ия стълб, е важно за продуктите с една и съща степен на риск да се прилагат едни и същи правила, с цел бенефициерите да не бъдат подвеждани и да бъдат в равна степен пруденциално защитени;

Инициатива 12

41. счита, че в случаите на несъстоятелност исковете трябва да бъдат последователно подсигурявани в съответствие с член 8 от Директива 2008/94/ЕО във всички държави членки;

42. призовава Комисията да извърши всеобхватен обзор на националните предпазни системи и мерки, и ако в хода на оценяването бъдат идентифицирани големи несъответствия, да направи предложения за подобрено законодателство на ЕС с цел да осигури установяването навсякъде в ЕС на изцяло изпитани механизми за проста, икономична и пропорционална защита на правата по професионалното пенсионно осигуряване;

43. подчертава, че въпросите на пенсионната защита в случай на неплатежоспособност са тясно свързани с основните аспекти от преразглеждането на директивата относно ИППО; набляга, че при изготвянето на тези две директиви Комисията следва да гарантира тяхната съгласуваност и пълното им съответствие;

Инициатива 14

44. приветства изработването на кодекс на добра практика в областта на професионалните схеми за пенсионно осигуряване, който да има за цел да даде представа за изпитаните практики и да предложи препоръки относно предпазните системи и мерки; призовава Комисията надлежно да координира тази дейност със съответните прегледи и инициативи;

45. подчертава, че в този контекст трябва конкретно да се разгледа аспектът на пола, предвид проблематичния факт, че понастоящем жените имат по-ограничени възможности от мъжете при натрупването на адекватни спестявания по професионалните пенсионни схеми;

46. приветства намерението на Комисията да насърчи развитието на системи за пенсионно проследяване във всички държави членки; подчертава, предвид настоящата тенденция служителите и работниците да променят местоработата си по-често отпреди, че значимостта на подобен вид услуги ще нараства с оглед на това хората да могат да имат точна представа за всички пенсионни осигуровки и да вземат разумни решения във връзка с пенсионното осигуряване;

47. отбелязва, че след цялостното им разработване системите за пенсионно проследяване следва в идеалния случай да обхващат не само професионалното пенсионно осигуряване, но и схемите по 3-ти стълб и персонализираната информация за пенсионните осигуровки по 1-ви стълб;

Инициатива 17

48. приветства създаването на системи за пенсионно проследяване по 1-ви и 2-ри стълб в държавите членки; приветства също така разискването на – и намерението на Комисията да започне пилотен проект относно – въпроса за създаване на трансгранични системи за пенсионно проследяване по 2-ия стълб, с цел да се улесни движението на работниците между отделните държави членки, без да се губи представа за пенсионните им права; подчертава, че гражданите се нуждаят от висококачествена информация относно всички пенсионни схеми (стълбове 1, 2 и 3), така че да могат да планират своите пенсионни спестявания и да обмислят предприемането на допълнително пенсионно осигуряване; насърчава Комисията да улесни обмена на съществуващите понастоящем най-добри практики в държавите членки и да насърчи създаването на трансгранични системи за пенсионно проследяване;

49. отбелязва, че съгласно ОИСР е налице липса на мобилност между държавите членки и че само 3% от гражданите на ЕС в трудоспособна възраст живеят в друга държава членка[1]; счита, че липсата на правна сигурност по отношение на прехвърлянето на пенсионните права представлява едно от препятствията пред мобилността на работната сила в Европа;

50. отбелязва, че трансграничната мобилност е не само основно право на гражданите на ЕС, но и основен фактор за стимулиране на максималната ефективност на вътрешния пазар и европейската икономика; подчертава, че ключова цел на дейностите на ЕС в областта на пенсионното осигуряване следва да бъде премахването на оставащите препятствия пред този тип мобилност;

51. подчертава необходимостта от разширяване на базата с откриването на схеми;

52. приветства намерението на Комисията да насърчи създаването на ефикасни трансгранични системи за пенсионно проследяване; подчертава, че разработването на системи за пенсионно проследяване — което би улеснило гражданите, работещи в различни държави членки в рамките на професионалния си живот, да следят и изискват всички свои натрупани пенсионни осигуровки — следва да се разглежда приоритетно; подчертава, че трансграничните системи за пенсионно проследяване следва да бъдат изключително ефикасни, да имат опростена правна и административна рамка и да са високо ефективни от гледна точка на разходите;

3-ти стълб: Частни пенсионни спестявания

53. отнася следните свои принципни съображения към инициативи 9, 10, 13, 18, 19 и 20, които засягат 3-ия стълб;

54. счита, че значението, обхвата и формата на 3-ия стълб са различни в отделните държави членки;

55. подчертава, че запазването на подходящо осигуряване в 1-ия стълб, с присъщите му принципи на солидарност и адекватна защита за всички, следва да придобие първостепенен приоритет за държавите членки; подчертава, че при намаляване на демографския натиск 3-ият стълб може да играе допълваща роля; отхвърля всички мерки за сметка на 1-ия стълб в полза на 2-ия или 3-ия стълб;

56. изразява съжаление, че системите по 3-ия стълб по правило са най-често по-скъпи, по-рисковани и по-непрозрачни, отколкото системите по 1-ия стълб; призовава за стабилност, надеждност и устойчивост на 3-ия стълб;

57. отбелязва, че пенсионното осигуряване по 3-ия стълб в някои държави членки е достъпно единствено за лица, които разполагат с достатъчно доходи за плащането на вноски; поради това призовава за приемането на лица с ниски или средни доходи в 3-ия стълб и за засилване на достъпа им до този стълб;

58. подчертава, че Комисията не е изяснила в зелената си книга какво ще бъде правното основание за планираните нормативни разпоредби в 3-ия стълб, което Парламентът счита за основен пропуск;

Инициатива 9

59. посочва, във връзка с Инициатива 9, задължителното спазване на принципа на субсидиарност;

60. счита, че в някои случаи за формирането на пенсия в адекватен размер може да са необходими частни пенсионни спестявания; насърчава Комисията да сътрудничи с държавите членки въз основа на подхода на най-добрите практики и да оценява и оптимизира стимулите за частни пенсионни спестявания, по-специално за физически лица, които иначе не биха могли да формират пенсия в адекватен размер;

61. счита оценяването на утвърдени процедури и предложения за оптимизиране на стимулите за уместно;

62. подчертава, че ключовият приоритет в обществената политика не следва да бъде субсидирането на схеми по 3-ия стълб, а да се гарантира, че всеки получава адекватна защита в рамките на добре функциониращ и устойчив 1-ви стълб;

63. призовава Комисията да проучи податливостта на системите на 3-тия стълб към кризи и да излезе с предложения за намаляване на риска;

64. предлага да се изследва на национално равнище възможността за ограничаване на разходите при сключване, управление, смяна на доставчика или смяна на вида договор и да се направят предложения;

65. счита, че кодексите за поведение по отношение на качество, информираност и защита на потребителите в 3-ия стълб биха повишили интереса към пенсионните планове по 3-ия стълб; насърчава Комисията да улесни обмена на съществуващите понастоящем най-добри практики в държавите членки;

Инициатива 13

66. подкрепя изготвянето и създаването на равнище на ЕС на доброволни кодекси за поведение — и по възможност схеми за сертифициране на продукти — по отношение на качество, информираност и защита на потребителите в 3-ия стълб; в случай че доброволните кодекси за поведение се окажат неуспешни, препоръчва държавите членки да поемат регулативни задачи в тези области;

67. призовава Комисията да разгледа начините за по-добро използване на законодателството на ЕС в областта на финансовия сектор, що се отнася до това да се гарантират на потребителите точни и безпристрастни финансови консултации относно пенсионните и свързаните с пенсионното осигуряване продукти;

Инициатива 18

68. призовава Комисията и засегнатите държави членки да постигнат съгласие, по-специално относно това как да се избегне двойното данъчно облагане и двойното данъчно необлагане в областта на трансграничното пенсионно осигуряване;

69. счита дискриминиращите данъци за голямо препятствие пред трансграничната мобилност и поставя искане за тяхното бързо премахване, като същевременно отбелязва ограничената компетентност на ЕС в областта на данъчната политика на държавите членки;

Инициатива 19

70. счита за полезно разследването на пречки, свързани с договорното право;

71. призовава Комисията да включи по подходящ начин социалните партньори посредством наличните структури;

Инициатива 20

72. подчертава, че от неустойчивите системи по 1-ия стълб произтичат огромни рискове за националните бюджети;

73. подчертава значението на използването на единен метод за изчисляване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси и на съответния дял от задълженията, свързани с пенсиите;

74. призовава държавите членки, наред с другото въз основа на Доклада за адекватността на пенсиите за 2012 година, да активизират своята дейност по предотвратяване на бедността сред възрастните хора; подчертава, че ако в този контекст не бъдат предприети решителни действия по укрепването на пенсионните системи, целта на стратегията „Европа 2020“ по отношение на бедността и социалното изключване вероятно няма да бъде постигната;

75. подчертава, че в основата на изграждането на по-устойчиви и адекватни пенсионни системи е отстраняването на неравенствата между жените и мъжете; подчертава, че в този контекст всички държави членки трябва да вземат още повече мерки, например по отношение на равното заплащане, борбата с дискриминацията въз основа на пола, предоставянето на пенсионни кредити за грижи за деца и възрастни хора, намаляването на честотата на недоброволния труд на непълен работен ден, както и подобряването на условията за работа и пенсионно осигуряване на несигурни работни места.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.2.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

44

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Burkhard Balz, Elena Băsescu, Jean-Paul Besset, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Leonardo Domenici, Derk Jan Eppink, Diogo Feio, Markus Ferber, Elisa Ferreira, Ildikó Gáll-Pelcz, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Liem Hoang Ngoc, Gunnar Hökmark, Syed Kamall, Othmar Karas, Wolf Klinz, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Philippe Lamberts, Werner Langen, Astrid Lulling, Hans-Peter Martin, Arlene McCarthy, Sławomir Nitras, Ivari Padar, Alfredo Pallone, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Ivo Strejček, Sampo Terho, Marianne Thyssen, Corien Wortmann-Kool, Pablo Zalba Bidegain

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Pervenche Berès, Sari Essayah, Sophia in ‘t Veld, Olle Ludvigsson, Thomas Mann, Nils Torvalds, Roberts Zīle

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Alejandro Cercas

  • [1]  (ОИСР (2012 г.), „Мобилност и миграция в Европа“, стр. 63. В: Икономически прегледи: Европейски съюз 2012 г., OECD Publishing.

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (2.10.2012)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии
(2012/2234(INI))

Докладчик по становище: Sergio Gaetano Cofferati

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  изтъква, че финансовата и икономическата криза са изострили съществуващите трудности, свързани с устойчивостта на множество социалноосигурителни системи, съчетание с текущите промени в Европейския съюз, като например застаряването на населението, промяната на семейните структури, нарастването на атипичната заетост, наред с други фактори, и счита, че адекватността и сигурността на пенсиите са елементи от основно значение за социалното сближаване; изтъква, че пенсионните реформи не могат да бъдат отделени от реформите на другите механизми за социална защита;

2.  посочва, че основната задача на пенсионните схеми е да бъдат гарантирани адекватни пенсионни доходи и да се даде възможност на възрастните хора да водят достойно и независимо във финансово отношение съществуване;

3.  посочва, че увеличаването на продължителността на живота е положително явление, тъй като тя е пряко последствие от подобряването на системите на здравеопазване в Европа и на качеството на живота; подчертава, че пенсионерите са активна и част от обществото, която оказва своя принос;

4.  счита за обезпокоително нарастването на броя на възрастни хора, преди всичко жени, които живеят под прага на бедността, и смята, че пенсионните системи трябва да гарантират достоен и адекватен начин на живот за всички;

5.  подчертава, че МСП са един от основните източници на заетост и растеж в ЕС и могат да дадат съществен принос за устойчивостта и адекватността на пенсионните системи в държавите членки;

6.  счита, че държавите членки биха могли да обмислят привеждането на пенсионната възраст в съответствие с очакваната продължителност на живота по доброволен или гъвкав начин или посредством мерки, които стимулират удължаването на трудовата дейност, като например възможности за получаване на частични пенсионни плащания едновременно с упражняване на трудова дейност; подчертава, че е необходима споделената отговорност на работниците, работодателите и публичния сектор с цел удължаване на трудовия живот в Европейския съюз и че тези реформи следва да бъдат социално справедливи, преценени внимателно по отношение на тяхното отражение върху уязвимите групи и следва да бъдат провеждани по начин, който засилва механизмите на солидарност;

7.  насърчава държавите членки да разгледат силните социално-икономически аргументи за премахване на политиките, които възпират по-възрастните работници от оставане на активния трудов пазар за по-дълго време;

8.  изразява съгласие с Комисията относно необходимостта да се гарантира, когато съществува възможността за ранно пенсиониране, че заинтересованите лица могат да продължат да работят, или ако това не е възможно, да получават гарантиран минимален доход в добавка към получаваните от тях доходи, за да се гарантира, че те продължават да правят социалноосигурителни вноски;

9.  счита, че всяка възможност за удължаване на трудовия живот или увеличаване на пенсионната възраст трябва да отчита специфичните обстоятелства на хората, които са извършвали усърдна трудова дейност и които са влезли на пазара на труда на много ранна възраст;

10. счита, че изравняването на пенсионната възраст на жените с тази на мъжете трябва да бъде осъществявана съвместно с ефикасни политики за равно третиране по отношение на трудовото възнаграждение и със съчетаване на професионалния и семейния живот и че трябва да бъде адекватно оценена извършваната от жените работа, свързана с полагането на грижи, както и положението на лицата, полагащи грижи неофициално; изисква от комисията да изготви карта на пенсионните схеми, които отчитат най-добре чувствителните аспекти, свързани с половете, и да разрешава различията в женските пенсии;

11. счита, че разпространението на нетипични договори и произтичащото от тях преобладаване на нестабилна и неосигурена заетост може да доведе до появата на празнини в осигурителния стаж на въпросните работници, което може да окаже значително въздействие върху тяхното право на пенсия, дори да го застрашат;

12. счита, че е необходимо да бъдат предприети по-решителни действия с цел предотвратяване и наказване на избягването на плащането на осигурителни вноски, което заплашва да накърни адекватността и устойчивостта на пенсионните системи и което създава дискриминация между работниците и предприятията и същевременно изостря нелоялната конкуренция;

13. подчертава необходимостта от защита на пенсионните спестители срещу фалит на техните пенсионни фондове;

14. счита, че поради демографските промени и поради увеличаването на ограниченията върху публичните бюджети в бъдеще адекватността на пенсионните системи следва да бъде гарантирана посредством укрепването на един първи публичен стълб, чрез подобряване и разширяване на професионалните схеми за социално осигуряване и, в допълнение към това, чрез поощряване на използването на частни пенсионни схеми, за да се гарантира достъпността, преносимостта и сигурността;;

15. счита, че са необходими решителни стимули за насърчаване на дългосрочните инвестиции на пенсионните фондове в устойчиви, нисковъглеродни и социално приобщаващи дейности и за предотвратяване на краткосрочните и свързани с прекомерни рискове инвестиции;

16. подчертава, че е важно националните пенсионни схеми на държавите членки да демонстрират трайна устойчивост в полза на финансовата стабилност на Европейския съюз и че държавите членки, които са членове на еврозоната, следва да бъдат свързани по такъв начин, че пенсионните задължение на тези държави членки да пораждат трансгранично действие;

17. счита, че мобилността на трудовия пазар е от решаващо значение за растежа; припомня значението на преносимостта на пенсионните права в държавите членки на ЕС, което все още е значително препятствие и обезсърчава гражданите да упражняват правото си на свободно движение; счита за необходимо предоставянето на по-добра информация във връзка с възможността за прехвърляне на пенсионни права и създаването на условия за защита и гарантиране на цялостната преносимост на всички пенсионни права, включително правата, произтичащи от допълнително пенсионно осигуряване; за тази цел счита за необходимо проучването на всички възможности, особено възобновяването на работата за директива, която гарантира цялостната преносимост на пенсионните права; в допълнение към това, подчертава, че преносимостта следва да бъде гарантирана също така за вноските, изплатени в професионален фонд, като се сумират до период, който не е достатъчен за пенсионни права съгласно договорните условия, свързани със специфични професионални фондове;

18. следователно счита за целесъобразно Комисията да проучи в най-кратък срок начините за разрешаване на фискалните и актюерски проблеми, свързани с преноса на пенсиите, и да проучи начините за създаване на система , която ще направи възможно получаването на пряка информация относно пенсионните права, натрупани в държавите ― членки на ЕС;

19. счита, че би било подходящо да се преразгледа директивата относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (директива относно пенсионните фондове) с цел осигуряване на ефективно правоприлагане от държавите членки на разпоредбите на директивата; счита, че подобно преразглеждане следва да има за цел насърчаването на трансграничната дейност на професионалните пенсионни фондове на единния пазар, да гарантира адекватен финансов надзор, да доведе до повишаване на равнището на сигурност, прозрачност и информация за бенефициентите и осъвременяване на капиталовите изисквания и изискванията за платежоспособност; Освен това изразява убеждението, че в преразглеждането следва да бъдат отчитани големите разлики между пенсионните и застрахователните фондове, евентуалната отговорност на дружествата и съществуващите предпазни механизми; счита, че във всички предложения за професионални пенсионни системи трябва да бъде извършена цялостна оценка на въздействието преди всичко с оглед на количественото изразяване на допълнителните разходи, които могат да възникнат и да накърнят адекватността на пенсионните плащания;

20. счита, че прозрачността на частните пенсионни схеми е все още неадекватна; счита за особено важно да се гарантира, че работниците имат достъп до надеждна и цялостна информация относно своите пенсионни права, по-конкретно относно очакваните бъдещи ползи, рискове и всички свързани с това разходи, особено тези права, свързани с трансгранични дейности и мобилност (включително по втория и третия стълб); призовава Комисията да разследва допълнително този въпрос и ако е необходимо, да изготви по-строги правила в тази област;

21. счита, че индивидуалните допълнителни пенсии ,които помагат да бъде гарантирано получаването на адекватни пенсии, трябва да предоставят гарантирана и сигурна възвръщаемост, относно която получателите трябва да бъдат осведомени ясно и в достатъчна степен, и че за тази цел фондовете трябва да изпълняват солидните критерии за платежоспособност и капитализация и да включват главно дългосрочни и свързани с ниска степен на риск инвестиции;

22. счита, че пруденциалният надзор следва да бъде хармонизиран в Европейския съюз, за да бъде възможно воденето на борба срещу надпреварата към дъното, когато държавите членки се стремят да предлагат възможно най-слабите изисквания за платежоспособност;

23. призовава държавите членки да усвоят подход на най-добрите практики по отношение на пенсиите в Европейския съюз.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.7.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

28

1

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pablo Arias Echeverría, Adam Bielan, Cristian Silviu Buşoi, Sergio Gaetano Cofferati, Birgit Collin-Langen, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, António Fernando Correia de Campos, Cornelis de Jong, Jürgen Creutzmann, Vicente Miguel Garcés Ramón, Evelyne Gebhardt, Louis Grech, Philippe Juvin, Sandra Kalniete, Edvard Kožušník, Toine Manders, Hans-Peter Mayer, Sirpa Pietikäinen, Phil Prendergast, Mitro Repo, Robert Rochefort, Heide Rühle, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Catherine Stihler, Emilie Turunen, Barbara Weiler

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Raffaele Baldassarre, María Irigoyen Pérez, Emma McClarkin, Sabine Verheyen, Anja Weisgerber

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (20.2.2013)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно Програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии
(2012/2234(INI))

Докладчик по становище: Regina Bastos

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че трябва да бъдат оценени последиците от застаряването на населението върху устойчивостта на публичните финанси; като счита, че бъдещите поколения следва да могат да се възползват от адекватни пенсионни системи;

Б.  като има предвид, че пенсионните фондове са важни инвеститори за икономическия растеж на ЕС и имат значителен принос за постигане на стратегическата цел на „Европа 2020“ за 75% заетост общо сред мъжете и жените между 20 и 64 години и социално приобщаващи общества;

В.  като има предвид, че в настоящия европейски дебат пенсионните схеми твърде често се смятат просто за тежест за публичните финанси вместо за важен инструмент в борбата срещу бедността сред хората в напреднала възраст и средство за преразпределение през целия живот на индивида и в обществото;

Г.  като счита, че пенсиите са основния източник на доход за по-възрастните европейци и че те имат за цел да им осигурят достоен стандарт на живот и да им позволят да бъдат финансово независими; като има предвид обаче, че около 22% от жените над 75 години се намират под прага на бедност в Съюза, като по този начин биват изложени на риск от социална изолация, а жените представляват по-голямата част от населението над 75 години;

Д. като има предвид, че жените прекъсват професионалната си кариера и започват работа на непълно работно време по-често от мъжете, за да се грижат за децата или за по-възрастните зависими или болни членове на семейството, което може да ги накара да търсят работа на непълен работен ден или с по-ниско заплащане по-често, отколкото мъжете и че тези периоди на прекъсване не се вземат или се вземат частично предвид при изчисляването на пенсиите и че следователно тяхната пенсия често е по-ниска и те са изложени на по-голям риск от бедност;

Е.  като има предвид, че жените са непропорционално представени на работните мести на непълен работен ден и на пазара на гъвкавите работни места;

Ж. като има предвид, че жените представляват голяма част от работещите, който упражняват недеклариран труд, най-вече домакинска работа и грижа за зависими лица;

З.  като има предвид, че жените са свръхпредставени на работни места от най-ниски категории и позиции, що се отнася до квалификациите, заплащането и престижа, и съответно трудовата несигурност при жените е много по-голяма и възнагражденията им са по-малки, отколкото при мъжете;

И. като има предвид, че жените са изправени пред по-големи трудности при съвместяването на професионалния и семейния живот, тъй като семейните отговорности не винаги се споделят по равно и грижата за децата и други зависими членове на семейството се поема главно от жените;

Й. като има предвид, че неравенствата между половете в областта на заетостта, заплащането, вноските, прекъсванията на професионалната кариера, упражняването на недеклариран труд, трудовата несигурност и работата на непълен работен ден, свързана с полагане на грижи за близки имат сериозни последствия върху размера на пенсиите, на които имат право жените;

К. като има предвид, че отрицателното въздействие на икономическата и финансова криза в Европа върху заплащането и заетостта ще увеличи бъдещия риск от бедност сред хората в напреднала възраст;

Л. като има предвид, че проучването „Актуална информация относно жените, които живеят сами“, поискано от парламентарната комисия по правата на жените и равенството между половете показва скритите рискове на някои от съществуващите пенсионни задължения от задълбочаване на дисбаланса между половете, по-специално за жените, които живеят сами;

М. като има предвид, че работен документ № 116 на ОИСР в областта на социалната заетост и миграцията „Готвене, грижи и доброволчество: неплатеният труд в света“ (Veerle Miranda) хвърля светлина върху значението на неплатения труд, който все още не е признат в националните пенсионни схеми;

Н. като има предвид, че в ЕС коефициентът на заетост на лицата на възраст между 55 и 64 години е едва 47,4%, а за жените – само 40,2%; като има предвид, че в някои държави от ЕС само 2% от всички свободни работни места са заети от лица на възраст 55 и повече години; като има предвид, че ниските коефициенти на заетост са причина за разлика в размера на пенсиите между мъжете и жените в рамките на едно и също поколение, както и за разлика между поколенията, в резултат на която възникват значителни различия във финансовите ресурси между поколенията;

О. като има предвид, че прогнозите за въздействието на пенсионните реформи обикновено се основават на примерни данни за мъж с пълен трудов стаж, работил на пълно работно време и получавал средни трудови доходи; като има предвид, че актюерските таблици, основани на пола, имат отрицателно въздействие върху изчисленията на пенсиите за жените и предвиждат по-нисък размер на пенсиите спрямо доходите преди пенсиониране на жените;

П. като има предвид, че жените често заемат по-ниско заплатени длъжности и са по-малко гъвкави на пазара на труда, особено над 50-годишна възраст, което прави спестяването за пенсионни схеми много по-трудно;

1.  подчертава, че в някои държави членки е необходимо да се проведе реформа в пенсионните системи с цел справяне с демографските промени и променящия се пазар на труда; подчертава факта, че реформите трябва да са социално справедливи и да засилват механизмите за солидарност и равенството между половете; подчертава, че следва реформите да включват социалните партньори и съответните заинтересовани страни и за тях да се предоставя подходяща информация на гражданите;

2.  посочва, че държавите членки следва да подкрепят изследването на въздействието на различните формули на индексация на пенсиите върху риска от бедност сред хората в напреднала възраст, като вземат предвид свързаните с пола аспекти; призовава държавите членки да вземат по-специално предвид, че с възрастта се изменят потребностите на хората, например дългосрочните грижи, за да се гарантира, че възрастните хора, особено жените, могат да получават адекватна пенсия и да се радват на достоен живот;

3.  подчертава, че пенсионната политика е основен елемент от социалната политика, както и че пенсиите са механизъм на пряка финансова солидарност между поколенията, както и инвестиция в бъдещето;

4.  посочва, че създаването на пенсионните системи е отговорност на държавите членки и подчертава ползите от глобален и координиран подход на равнище ЕС;

5.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че принципът на равно третиране на жените и мъжете се прилага последователно в рамките на системите за пенсионно осигуряване и по-специално, че професионалните пенсионни схеми не дискриминират жените и че те не подкрепят съществуващи модели, които поставят жените в по-неблагоприятно положение по отношение на обезщетенията и вноските;

6.  призовава Комисията и държавите-членки да извършат всеобхватни оценки на въздействието върху всички реформи на социалното осигуряване, особено пенсионните системи, които могат да имат отрицателно въздействие върху трудовата заетост на жените и пенсионните права, например съкращения на разходите в детските заведения и заведенията за възрастни хора, пенсионните политики и др.;

7.  припомня необходимостта за това държавите членки да вземат мерки с цел премахване на разликата в заплащането и доходите за една и съща работа между жените и мъжете, както и несъответствията в достигането на отговорни постове, а също и основаващото се на пола неравенство на пазара на труда, което засяга също пенсиите, в резултат на което се получават значителни различия в размера на пенсиите на жените и много по-високите пенсии на мъжете; настоятелно призовава Комисията да представи предложение за преразглеждане на съществуващото законодателство; отбелязва, че въпреки безбройните кампании, цели и мерки, предприети през последните години, разликата в заплащането на жените и мъжете продължава да бъде голяма;

8.  подчертава, че трябва да се вземат спешни мерки срещу разликата в заплащането на жените и мъжете в частния сектор, която е особено сериозна в доста от държавите членки;

9.  призовава държавите членки да насърчат гъвкавостта по отношение на пенсионната възраст, като взимат предвид аспектите, свързани с пола и гарантират минималния размер на пенсиите;

10. посочва, че когато пенсионните системи на държавите членки не взимат предвид особеностите на жените, които живеят сами, или особеностите на пола като цяло, жените по принцип са непряко дискриминирани и изложени на по-висок риск от бедност;

11. посочва, че докато гъвкавото и непълното работно време улесняват съчетаването на професионалния и личния живот, по-специално за жените, те също предполагат по-ниски възнаграждения и следователно по-ниски пенсии в бъдеще; подчертава, че преобладаващата част от ниските доходи и почти всички много ниски доходи са обвързани с непълен работен ден и около 80% от бедните работещи са жени;

12. подчертава необходимостта от намаляване на разликата в заплащането на мъжете и жените с еднакви умения и на една и съща длъжност, като това е причината доходите на жените да са много по-ниски от тези на мъжете и увеличава високия брой на жените, които живеят в бедност, след като се пенсионират или овдовеят;

13. потвърждава необходимостта от обвързване на пенсионната възраст за жените и мъжете с увеличаването на очакваната продължителност на живот като едновременно с това се осигурява по-добър достъп до обучение през целия живот, улеснява се съвместяването на професионалния, семейния и личния живот и се оказва подкрепа за активен живот на възрастните хора;

14. призовава Комисията и държавите членки да възприемат подход относно пенсиите, който да е основан на целия живот и да отчита целия период на трудовия живот на лицата, включително прекъсвания и промени в кариерата, да отразява социалните и икономическите ползи от неплатени дейности, свързани с полагането на грижи, и съвременните трудови модели;

15. подчертава значението на изравняването на пенсионната възраст за мъжете и жените и на подобряването на пригодността за заетост на възрастните жени и мъже, за да им се даде възможност да останат на пазара на труда, което ще допринесе значително за повишаване на участието на работната сила на възрастните работници;

16. подчертава, че средно по-дългите периоди на заетост на непълен работен ден на жените, по-ниското заплащане, по-ограниченото средно работно време имат значителни последствия за доходите им, предоставяните им помощи в рамките на социалната сигурност и не на последно място, в дългосрочен план – пенсиите им;

17. подчертава, че по-високата средна продължителност на живота на жените не следва да бъде причина за дискриминация при изчисленията на пенсиите;

18. приветства инициативата на Комисията, която цели да подкрепи разработването на схеми за допълнителни пенсионни спестявания за увеличаване на пенсионните приходи;

19. подчертава, че първият стълб следва да продължи да бъде основният източник на пенсии за осигурителен стаж и възраст и че Комисията следва да предприеме мерки да направи втория и третия стълб по-достъпни и по-прозрачни за жените, тъй като понастоящем те имат по-малко възможности да натрупват допълнителни пенсионни спестявания от мъжете;

20. настоятелно призовава държавите членки да спазват и строго да прилагат законодателството относно правата при майчинство, за да не бъдат жените ощетявани по отношение на пенсиите за това, че са станали майки по време на професионалния им живот;

21. подчертава необходимостта от насърчаване на държавите членки да информират по-добре гражданите, за да могат те да вземат решения относно пенсионното планиране при пълно познаване на всички факти;

22. насърчава държавите членки да отчитат периодите, през които жените или мъжете трябва да полагат грижи за деца или други зависими членове на семейството, както и домакинския труд, като осигурителен стаж при определянето на техните пенсионни права и изчисляването им;

23. счита, че индивидуализирането на пенсионните права в необходимо от гледна точка на равенството между половете и че също така следва да се гарантира сигурността на много възрастни жени, които понастоящем разчитат на пенсии за овдовели лица и други производни права;

24. подчертава, че социалните политики и социалните служби, които осигуряват грижи за деца, възрастни хора и други зависими лица, са от жизненоважно значение, за да се гарантира, че жените имат същите възможности като мъжете да получат платена работа, съвместима с техния семеен и личен живот, която да им позволява да се ползват от пенсионни права, достатъчни, за да получават достойна пенсия в напреднала възраст;

25. подчертава необходимостта от насърчаване на държавите членки да признават в своите социално-осигурителни системи и при пенсиониране признаването на участието, основно на жените, в грижите и подкрепата на зависими лица;

26. призовава държавите членки и Комисията да предложат нови начини за гарантиране на по-доброто заплащане на законно упражняваната неофициална работа и отчитането й при определянето на пенсионните права;

27. приветства поканата, направена в бялата книга, за въвеждане на кредити за полагане на грижи за зависими лица, т.е. признаване, при изчисляването на пенсията, на периодите, когато са полагани грижи за зависими лица както за жените, така и за мъжете, както това вече се предвижда в някои държави членки;

28. призовава участието и ангажираността на жените в ръководството на сдружения за деца или за хора с увреждания или за зависими лица да се вземат под внимание при признаване на придобития опит, което ще им позволи да избегнат прекъсване на професионалната кариера, неблагоприятно за размера на бъдещата им пенсия;

29. призовава държавите членки при необходимост да направят повторен преглед на осигурителните системи, за да се избегне значителното неравенство между равнището на пенсиите на мъжете и на жените, и да разгледат възможността за въвеждане на коригиращи фактори, отчитащи разликите във вноските, причинени от несигурни трудови правоотношения;

30. припомня отново, че е важно да се води борба срещу свързаните с пола стереотипи, които традиционно определят второстепенна роля на работата на жените, в резултат на което работата, извършвана от тях, е по-ниско заплатена;

31. призовава държавите членки да предоставят високо качество и достъпни цени на грижите за децата и зависимите лица.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

19.2.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Edit Bauer, Andrea Češková, Marije Cornelissen, Tadeusz Cymański, Iratxe García Pérez, Zita Gurmai, Mikael Gustafsson, Mary Honeyball, Sophia in ‘t Veld, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Silvana Koch-Mehrin, Constance Le Grip, Astrid Lulling, Ulrike Lunacek, Elisabeth Morin-Chartier, Krisztina Morvai, Siiri Oviir, Joanna Senyszyn, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Marc Tarabella, Britta Thomsen, Anna Záborská, Inês Cristina Zuber

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Izaskun Bilbao Barandica, Minodora Cliveti, Silvia Costa, Anne Delvaux, Мария Габриел, Nicole Kiil-Nielsen, Doris Pack, Licia Ronzulli, Angelika Werthmann

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.3.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

4

6

Членове присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Edit Bauer, Heinz K. Becker, Jean-Luc Bennahmias, Phil Bennion, Pervenche Berès, Vilija Blinkevičiūtė, Philippe Boulland, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Minodora Cliveti, Marije Cornelissen, Emer Costello, Andrea Cozzolino, Frédéric Daerden, Karima Delli, Richard Falbr, Thomas Händel, Marian Harkin, Danuta Jazłowiecka, Ádám Kósa, Jean Lambert, Patrick Le Hyaric, Verónica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Siiri Oviir, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Jutta Steinruck

Заместник(ци) присъствал(и) на окончателното гласуване

Georges Bach, Jürgen Creutzmann, Philippe De Backer, Sergio Gutiérrez Prieto, Anthea McIntyre, Ria Oomen-Ruijten, Csaba Sógor

Заместник(ци) (чл. 187 пар. 2) присъствал(и) на окончателното гласуване

Wim van de Camp