Процедура : 2011/0138(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0139/2013

Внесени текстове :

A7-0139/2013

Разисквания :

PV 10/09/2013 - 10
CRE 10/09/2013 - 10

Гласувания :

PV 12/09/2013 - 13.3
CRE 12/09/2013 - 13.3
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2013)0370

ДОКЛАД     ***I
PDF 790kWORD 342k
19.4.2013
PE 475.760v02-00 A7-0139/2013

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване

(COM(2011)0290 – C7‑0135/2011 – 2011/0138(COD))

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

Докладчик: Агустин Диас де Мера Гарсия Консуегра

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
 ПРОЦЕДУРА

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване

(COM(2011)0290 – C7‑0135/2011 – 2011/0138(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0290),

–   като взе предвид член 294, параграф 2 и член 77, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7–0135/2011),

–   като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–   като взе предвид член 55 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по външни работи (A7–0139/2013),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение  1

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ(1)*,

към предложението на Комисията

---------------------------------------------------------

Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, буква а) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура(2),

като имат предвид, че:

(3а)       Пълната визова реципрочност е цел, която Съюзът следва да преследва активно в рамките на своите отношения с трети страни, като по този начин допринася за подобряване на авторитета и последователността на външната политика на Съюза на международно равнище.

(3б)       При получаване на нотификация от държава членка, че дадена трета страна, включена в приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2011, е решила да въведе изисквания за виза за гражданите на тази държава членка, всички държави членки следва да реагират колективно, като по този начин изразят реакцията на Съюза в ситуация, която засяга Съюза в неговата цялост и допуска различно третиране на неговите граждани.

(3в)       С настоящия регламент следва да бъде въведен механизъм за временно суспендиране на отмяната на визовия режим за трети страни, включени в списъка в приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, при извънредни ситуации, изискващи спешна реакция за преодоляване на трудностите, които изпитват една или повече държави членки, като се вземе предвид цялостното отражение на извънредната ситуация върху Съюза като цяло.

(3г)       Дадено нарастване се счита за съществено и внезапно, ако то надхвърля прага от 50 процента. Нарастването може да бъде и по-малко, в случай че Комисията счете, че то е приложимо за конкретния случай, за който държавата членка под натиск е изпратила нотификация.

(3д)       Процентът на признаване на молбите за убежище се счита за нисък, ако той е под 3 процента. Процентът може да бъде и по-висок, в случай че Комисията счете, че това е приложимо за конкретния случай, за който държавата членка под натиск е изпратила нотификация.

(3е)       Необходимо е да се избегне и да се предотврати всяка злоупотреба, която произтича от въвеждането на безвизов режим на пътуване за краткосрочно пребиваване на граждани на конкретни трети страни, ако те представляват заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност на държавите членки.

(3ж)     С цел да се предвиди прозрачен и ефикасен механизъм за суспендиране на освобождаването от изискването за виза на гражданите на трета страна, включена в приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001, като способ за реципрочност или при извънредна ситуация, правомощието за приемане на делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) следва да се предостави на Комисията във връзка с изменението на приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001 по отношение на трета страна, за която изискването за виза е временно възстановено. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета. В изключителни случаи, свързани с извънредна ситуация и изискващи спешна реакция за преодоляване на трудностите, които изпитват една или повече държави членки, Комисията е оправомощена да приема делегирани актове във връзка с изменението на приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001 по отношение на трета страна, за която изискването за виза е временно възстановено, в съответствие с процедурата по спешност.

(6)         Тъй като разпоредбите ▌относно визовите правила, приложими по отношение на бежанците и лицата без гражданство, въведени с Регламент (ЕО) № 1932/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001, не се прилагат по отношение на такива лица, когато те пребивават в Обединеното кралство или в Ирландия, е необходимо да се изясни положението във връзка с изискването за виза за определени бежанци и лица без гражданство, пребиваващи в Обединеното кралство или в Ирландия. С настоящия регламент следва да се предостави свобода на държавите членки да вземат решения относно изискването за виза или освобождаването от него за тази категория лица в съответствие със своите международни задължения. Тези национални решения следва да се съобщават на Комисията.

(8)         Настоящият регламент следва да предостави правно основание за изискването за виза или освобождаването от него по отношение на притежателите на документи за пътуване, издадени от определени субекти на международното право, които не са междуправителствени международни организации.

(8a)       Регламент (ЕО) № 539/2001 не засяга прилагането на международни споразумения, сключени от Европейската общност преди влизането в сила на този регламент, които предполагат необходимостта от дерогация от общите визови правила, като се има предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

(9)         Настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген в съответствие с Протокола относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз, както са определени в приложение А към Решение 1999/435/ЕО(3) на Съвета от 20 май 1999 г. относно определението на достиженията на правото от Шенген с цел установяване, в съответствие с разпоредби от Договора за създаване на Европейската общност и Договора за Европейския съюз, на правното основание на всяка от разпоредбите или решенията, които съставляват достиженията на правото от Шенген.

(10)       По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген(4), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на посоченото споразумение(5).

(11)       По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген(6), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета(7).

(12)       По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген(8), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/EО ▌, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета(9).

(13)       Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в което Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген(10); следователно Обединеното кралство не участва в приемането му, не е обвързано от него и не го прилага.

(14)       Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/EО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген(11); следователно Ирландия не участва в приемането му, не е обвързана от него и не го прилага,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 539/2001 се изменя, както следва:

1.        Член 1 се изменя, както следва:

аа)      параграф 4 се заменя със следния текст:

„4.       Ако трета страна, включена в списъка в приложение II, въведе, отново въведе или запази задължение за виза за граждани на една или повече държави членки, се прилагат следните разпоредби:

а)        в срок от (30) дни от въвеждането на изискване за виза от трета страна или в случаите, когато изискването се запазва, в срок от (30) дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент засегнатата(ите) държава(и) членка(и) нотифицира(т) писмено Европейския парламент, Съвета и Комисията.

Тази нотификация:

i) посочва датата на въвеждане на мярката, както и вида (видовете) на документите за пътуване и визите, за които тя се отнася;

ii) съдържа подробно обяснение на предварителните мерки, които засегнатата(ите) държава(и) членка(и) е (са) предприела(и) с оглед на осигуряването на безвизов режим на пътуване с въпросната трета страна, както и цялата информация по въпроса.

Информацията относно тази нотификация се публикува незабавно от Комисията в серия C на Официален вестник на Европейския съюз, включително информация относно датата на прилагане на изискването за виза и вида (видовете) на документите за пътуване и визите, за които тя се отнася.

Ако третата страна вземе решение за отмяна на задължението за виза, нотификацията не се извършва или се оттегля;

б)        непосредствено след датата на публикуване на нотификацията и в консултация със засегнатата държава членка Комисията предприема мерки съвместно с органите на третата страна за възстановяване или въвеждане на безвизов режим на пътуване и информира незабавно Европейския парламент и ▌Съвета относно тези мерки;

в)        ако в срок от (90) дни след датата на публикуване на нотификацията(ите) и независимо от всички мерки, предприети съгласно буква б), по-конкретно в политическата, икономическата и търговската област, третата страна не е отменила задължението за виза, засегнатата(ите) държава(и) членка(и) може (могат) да поиска(т) от Комисията да предложи да се суспендира освобождаването от изискването за виза на гражданите на съответната трета страна.

Когато дадена държава членка отправя такова искане, тя информира Европейския парламент и Съвета за него;

г)        когато обмисля предприемането на по-нататъшни стъпки, Комисията взема под внимание резултата от мерките, предприети от засегнатата държава членка, стъпките, предприети съгласно буква б) с цел възстановяване или въвеждане на безвизов режим на пътуване, и последиците от суспендирането на освобождаването от изискване за виза за външните отношения на Съюза и неговите държави членки с въпросната трета страна;

д)        ако в срок от 6 месеца от датата на публикуване на нотификацията съответната трета страна не е отменила изискването за виза, по искане на съответната държава членка или по своя инициатива Комисията:

           i) може да приеме в съответствие с членове 4а и 4б делегиран акт за изменение на приложение II, с който се суспендира за период от (12) месеца освобождаването от изискване за виза на гражданите на съответната трета страна; или

ii)        представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който се извършва оценка на ситуацията и се излагат причините, поради които тя не предлага да се суспендира освобождаването от изискването за виза. В доклада се отчитат всички имащи отношение фактори, например резултатът от мерките, предприети от засегнатата държава членка, стъпките, предприети съгласно буква б) с цел възстановяване или въвеждане на безвизов режим на пътуване, и последиците от суспендирането на освобождаването от изискване за виза за външните отношения на Съюза и неговите държави членки с въпросната трета страна;

е)        ако в срок от 24 месеца след датата на публикуване на нотификацията съответната трета страна не е отменила изискването за виза, в съответствие с членове 4а и 4б Комисията приема делегиран акт за изменение на приложение II, с който се суспендира за срок от 12 месеца освобождаването от изискването за виза на гражданите на съответната трета страна;

ж)      ако в срок от 6 месеца след датата, на която делегираният акт по буква д), подточка i) или буква е) е породил действие, съответната трета страна не е отменила задължението за виза, Комисията може да представи законодателно предложение, което се приема в съответствие с обикновената законодателна процедура, с оглед на прехвърлянето на позоваването на съответната трета страна от приложение II в приложение I;

з)        посочените в букви д), е) и ж) процедури не пречат на Комисията да представи предложение за изменение на настоящия регламент с цел прехвърляне на позоваването на съответната трета страна от приложение II в приложение І във всеки един момент;

и)       ако съответната трета страна отмени задължението за виза, засегнатата(ите) държава(и) членка(и) незабавно нотифицира(т) за това Европейския парламент, Съвета и Комисията. Тази нотификация се публикува от Комисията в серия С на Официален вестник на Европейския съюз. Действието на всички делегирани актове, приети съгласно буква д), подточка i) или буква е), изтича седем дни след публикуването на нотификацията в Официален вестник на Европейския съюз. Ако въпросната трета страна е въвела изискване за виза за граждани на две или повече държави членки, това действие изтича едва след публикуването на последната нотификация.“

й)       Комисията приема чрез делегирани актове в съответствие с член 4б съответните корекции на приложение II, с цел да отрази прекратяването на действието на делегираните актове по буква и).

бб)      параграф 5 се заличава.

2.        Добавят се следните членове:

„Член 1a

1.        Чрез дерогация от член 1, параграф 2, член 1, параграф 1 се прилага временно в спешна(и) ситуация(и) като последна мярка по отношение на трета страна, включена в приложение ІІ, когато бъде взето решение в този смисъл в съответствие с настоящия член.

2.        Държава членка може да нотифицира Комисията, ако се сблъска с едно или повече от следните обстоятелства, водещи до извънредна ситуация, с която тя не може да се справи сама:

а)        съществено и внезапно нарастване в рамките на шестмесечен период ▌на броя на гражданите на трета страна, включена в приложение II, за които е установено, че пребивават ▌на територията на държавата членка, без да имат право на това, като се направи сравнение със същия период през предходната година;

б)        съществено и внезапно нарастване, водещо до конкретен натиск върху системата за предоставяне на убежище, в рамките на шестмесечен период в сравнение със същия период през предходната година, ▌на броя на молбите за убежище от граждани на трета страна, включена в списъка в приложение ІІ, за която процентът на признаване ▌е нисък;

в)        съществено и внезапно нарастване в рамките на шестмесечен период ▌на броя на отхвърлените молби за обратно приемане, подадени от дадена държава членка до включена в приложение II трета страна относно граждани на последната, като се направи сравнение със същия период през предходната година.

В тази нотификация се посочват основанията за нейното изготвяне и тя включва подходяща информация и статистически данни, както и подробно обяснение за предварителните мерки, които съответната държава членка е предприела за разрешаване на ситуацията. Комисията информира Европейския парламент и Съвета незабавно след като получи такава нотификация от засегнатата държава членка.

3.        Комисията разглежда нотификацията(ите), изпратена(и) от една или повече държави членки съгласно параграф 2, като взема предвид:

а)        броя на държавите членки, засегнати от някоя от описаните в параграф 2 ситуации;

б)        дали нарастването отговаря на условията по параграф 2, букви а), б) или в);

в)        цялостното въздействие на нарастването върху миграционната обстановка в Съюза, за която се използват предоставените от държавите членки данни ▌;

г)        докладите на FRONTEX ▌, на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището или на Европол, ако обстоятелствата налагат това в конкретния случай, за който е изпратена нотификация;

д)        въпроса за обществения ред и вътрешната сигурност като цяло, като провежда консултации със засегнатата(ите) държава(и) членка(и).

Комисията уведомява Европейския парламент и Съвета за резултатите от своето разглеждане.

3a.      Комисията взема под внимание последиците от суспендирането на освобождаването от изискване за виза за външните отношения на Съюза и неговите държави членки със съответната трета страна и работи в тясно сътрудничество с тази трета страна с цел намирането на алтернативни решения в дългосрочен план.

3б. Ако въз основа на разглеждането, посочено в параграф 3а, Комисията определи, че е необходимо да се предприемат действия, в срок от три месеца след получаването на нотификацията тя приема в съответствие с членове 4а и 4б делегиран акт за изменение на приложение II, с който се суспендира за срок от (12) месеца освобождаването от изискване за виза на гражданите на съответната трета страна.

Когато в случай на решение за суспендиране на освобождаването от изискването за виза на гражданите на съответната трета страна това се налага поради наложителни причини за спешност, към делегираните актове, приети съгласно настоящия член, се прилага процедурата, предвидена в член 4в.

4.        Преди да изтече срокът на действителност на делегирания акт, приет съгласно параграф 3б, Комисията в сътрудничество със съответната(ите) държава(и) членка(и) представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Към този доклад може да бъде приложено предложение за изменение на настоящия регламент с цел прехвърляне на позоваването на съответната трета страна в приложение І.

Член 1б

Най-късно четири години след влизането в сила на настоящия регламент Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на ефективността на механизмите за реципрочност и суспендиране, като при необходимост представя и законодателно предложение за изменение на настоящия регламент с оглед на изменението на механизмите, посочени в членове 1 и 1а. Европейският парламент и Съветът се произнасят по предложението посредством обикновената законодателна процедура.“

4.        Член 4 се изменя, както следва:

а)        параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.       Държава членка може да допусне изключения от изискването за виза по член 1, параграф 1, или изключения от освобождаването от изискването за виза по член 1, параграф 2, по отношение на:

а)        притежателите на дипломатически паспорти, служебни паспорти или специални паспорти;

aa)      членовете на граждански въздушни и морски екипажи при изпълнение на задълженията им;

аб)      членовете на граждански морски екипажи при слизане на брега, които притежават документ за самоличност на морско лице, издаден в съответствие с конвенциите на Международната организация на труда (№ 108 от 13 май 1958 г. или № 185 от 16 юни 2003 г.) или с Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване (FAL) на Международната морска организация от 9 април 1965 г.;

ав)      членовете на екипажи и членовете на спешни или спасителни мисии в случай на бедствие или авария;

б)        гражданския екипаж на кораби, които плават в международни вътрешни води;

в)         притежателите на документи за пътуване, издадени от междуправителствени международни организации, в които членуват една или повече държави членки, или от други образувания, признати от засегнатата държава членка като субекти на международното право, на ▌служители на тези организации или образувания.“

б)        в параграф 2 се добавя следната буква ▌:

„г)       без да се засягат изискванията по силата на Европейското споразумение за премахване на визите за бежанци, подписано в Страсбург на 20 април 1959 г., лица с признат статут на бежанци и лица без гражданство и други лица, които не са граждани на нито една държава, пребиваващи в Обединеното кралство или в Ирландия и притежаващи документ за пътуване, издаден от Обединеното кралство или от Ирландия и признат от засегнатата държава членка.“;

5.        Създават се следните членове:

„Член 4a

1. Делегираните актове, посочени в член 1, параграф 4, буква д), подточка i), член 1, параграф 4, буква е) и член 1а, параграф 3б, изменят приложение II чрез добавяне в позоваването на съответната трета страна на информация относно датите, на които започва и приключва суспендирането на освобождаването от изискването за виза на гражданите на тази трета страна.

2. В делегираните актове, посочени в член 1, параграф 4, буква д), подточка i), член 1, параграф 4, буква е) и член 1а, параграф 3б, се определя датата, на която суспендирането на освобождаването от изискването за виза поражда действие, като се вземат предвид наличните ресурси в консулствата на държавите членки. Тази дата е между шест и девет месеца след нотифицирането на Европейския парламент и на Съвета относно делегирания акт съгласно член 4б, параграф 4.

3. Чрез дерогация от параграф 2 делегираните актове по член 1а, параграф 3б, втора алинея са приложими от датата на тяхното влизане в сила в съответствие с член 4в.

4. Комисията може да удължи срока на действителност на делегираните актове, посочени в член 1, параграф 4, буква д), подточка i), член 1, параграф 4, буква е) и член 1а, параграф 3б, с максимално 12 месеца. Когато Комисията е предложила изменение на настоящия регламент с цел прехвърляне на позоваването на съответната трета страна в приложение I съгласно член 1, параграф 4, буква ж), член 1, параграф 4, буква з) или член 1а, параграф 4, тя удължава срока на действителност на делегирания акт в сила с максимално 12 месеца. Решението за удължаване на срока на действителност на делегирания акт се приема в съответствие с член 4б и то изменя приложение II в съответствие с параграф 1.

Член 4б

1.        Правомощията за приемане на делегирани актове се предоставят на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.        Правомощията за приемане на делегирани актове по член 1, параграф 4, буква д), подточка i), член 1, параграф 4, буква е), член 1, параграф 4, буква й) и член 1а, параграф 3б се предоставят на Комисията за срок от пет години след датата на влизане в сила на настоящия регламент. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия не по-късно от девет месеца преди края на петгодишния срок. Делегирането на правомощията се продължава с мълчаливо съгласие за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.        Делегирането на правомощия по член 1, параграф 4, буква д), подточка i), член 1, параграф 4, буква е) и член 1а, параграф 3б може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.        Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за този акт.

5.        Делегиран акт, приет съгласно член 1, параграф 4, буква д), подточка i), член 1, параграф 4, буква е) и член 1а, параграф 3б, влиза в сила единствено ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражения в срок от (два) месеца, след като са получили нотификация за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 4в

1.        Делегираните актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъде представено възражение в съответствие с параграф 2. В нотификацията за делегирания акт до Европейския парламент и Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2.        Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 4б, параграф 5. В такъв случай Комисията отменя акта веднага след като бъде уведомена от Европейския парламент или от Съвета за решението да бъдат повдигнати възражения.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в …,

За Европейския парламент                        За Съвета

Председател                                               Председател

(1)

* Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.

(2)

Позиция на Европейския парламент от …

(3)

      ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 1.

(4)

      ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(5)

      ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.

(6)

      ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

(7)

      ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1.

(8)

     OВ L 160, 18.5.2011 г, стр. 21

(9)

      ОВ L 160, 18.5.2011 г., стр. 19.

(10)

      ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43.

(11)

    ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

В Регламент (ЕО) № 539/2001 се определят третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на Съюза, както и страните, чиито граждани са освободени от това изискване. Този регламент определя условията, при които гражданите на трети страни могат да се възползват от отмяната на визовия режим за кратки престои на територията на Съюза.

Решението за отмяна на визовия режим се взема, след като се извърши оценка на съответната страна по отношение на скритата имиграция, обществения ред и сигурността, външните отношения на Европейския съюз, регионалната съгласуваност и принципа на реципрочност.

Целите на предложението за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001, което разглеждаме, са, както следва: да се предвиди предпазна клауза, която да даде възможност за бързо, временно суспендиране на отмяната на визовия режим при извънредни ситуации; да се измени механизмът за реципрочност; да се въведат определения в съответствие с Визовия кодекс на Общността; да се определят условията за освобождаването от изискването за виза на гражданите на трети страни, бежанците и лицата без гражданство, определени категории граждани на държави извън Общността и притежателите на пасавани и на паспорти, издадени от субекти на международното право; и, накрая, да се включат в обхвата задълженията на държавите членки в рамките на международните споразумения.

ЗАБЕЛЕЖКИ НА ДОКЛАДЧИКА

Дори и ако се ограничи с обзор на ситуацията, настоящият доклад следва да отрази обективно всички разглеждани елементи, като вземе предвид не само гледната точка на Общността, но и позицията на държавите, които не са част от Европейския съюз.

Би било непоследователно да разглеждаме визите като необходим инструмент за контролиране на нарастващата неправомерна имиграция в Съюза и същевременно да се учудваме от факта, че държавите извън Общността могат да налагат същото изискване със същата цел.

Общата визова политика е основен елемент в областта на имиграцията, като на визите е отредена ключова роля като инструмент за контролиране на неправомерната имиграция.

Предложението за изменение на регламента представлява реакцията на Комисията в отговор на неотдавнашните злоупотреби с визовата система на Общността. Стана очевидно, че значителен брой граждани на трети страни са се възползвали от отмяната на визовия режим, за да пристигнат на територията на Съюза с цел да подадат молба за международна закрила при липса на достатъчни основания.

Вместо да се ограничи с определянето на чисто технически разпоредби, предложението на Комисията съдържа мерки от политическо значение. Въвеждането на предпазната клауза и механизмът за реципрочност представляват инструменти, чието прилагане може да се отрази на външните отношения на ЕС.

По отношение на терминологията Европейският парламент вече нееднократно е изтъквал необходимостта имиграцията, която не е в съответствие със съответното законодателство на държавите членки, да се обозначава с термините „неправомерна“ или „скрита“, а не като „незаконна“.

Предпазна клауза: следва да се използва по-точен израз за описване на този инструмент, тъй като неговата цел е да „суспендира“ отмяната на визовия режим при определени обстоятелства. Може би би било по-добре да се използва формулировка като „клауза или механизъм за суспендиране“ или просто да се заличи настоящият термин.

Самата формулировка на клаузата също повдига редица въпроси. На първо място е необходимо да се уточни дали нейното активиране трябва да отговаря на стриктни критерии, както предлага Комисията, или дали тя би могла да се задейства по по-гъвкав начин, както предлагат някои държави членки.

Изглежда очевидно, че механизмът следва да се задейства единствено в много специфични извънредни ситуации, в които се наблюдава „значително“ и внезапно нарастване на броя на имигрантите с нередовни документи или на броя на неоснователните молби за международна закрила.

Решението кога нарастването достига достатъчно равнище и съответно кога следва да се осигури суспендиране на отмяната на визовия режим, ще бъде взето не само защото са достигнати процентите, посочени в предлаганото изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001, но когато процесът на оценка на всеки отделен случай покаже, че това е препоръчително. За тази цел ще е необходимо Комисията да разгледа нотификацията, направена от съответната държава членка, предоставените данни и статистическа информация, докладите, изготвени от Frontex, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището или Европол, в зависимост от това, какво се изисква от специфичните обстоятелства на даден случай, както и цялостното въздействие, което нарасналата миграция би имала върху Европейския съюз.

С оглед на това, използването на проценти като обективен елемент, когато започне процедура на оценка, не е напълно неподходящо. Обаче, процентите следва да се използват изключително за тази цел, т.е. да инициират процес на оценка. Само след като се извърши цялостна оценка на всеки случай, Комисията следва да вземе решение дали разгледаните обстоятелства дават достатъчно основание, за да се одобри суспендиране на отмяната на визовия режим. Тези обстоятелства следва да включват „значително“ нарастване на цифрите, отнасящи се до неправомерната имиграция или до молбите за международна закрила в сравнение с предходната година.

Що се отнася до процедурата по комитология, би било желателно Парламентът да може да участва в процедурата от момента, в който Комисията първоначално вземе решение да разгледа искането на държава членка – искане, което още повече следва също така да бъде предадено на Парламента. Това означава, че Парламентът следва да бъде информиран по едно и също време като Комисията, когато държава членка внесе искане за суспендиране, а не само когато бъде обявено началото на процедурата по комитология.

По отношение на реципрочността: това е един от принципите, които вдъхновяват общата визова политика, т.е. трета страна, която се ползва от отмяна на визовия режим трябва да прилага същото и по отношение на гражданите на Европейския съюз.

Обаче, въпреки че този принцип дава основата за политиката в тази област, той не следва да се използва като аргумент, с който да се постави под въпрос справедливостта на визовите изисквания, които има трета страна към гражданите на държава членка, когато тази страна счита, че съответната държава членка е станала източник на неправомерна имиграция.

В това отношение е необходимо да се разгледат причините, поради които граждани на Общността подават молба за международна закрила извън границите на Европейския съюз. Независимо дали е вярно или не, че повечето от тези молби се основават на чисто икономически критерии, свързани с очакванията, създавани от щедри разпоредби в областта на убежището, въпреки това е важно да се признае необходимостта от укрепване на европейските системи за интегриране на малцинствата – сфера, за която отговарят държавите членки и по отношение на която може би следва да има съвместно действие и споделен подход в Европейския съюз.

Що се отнася до самата реципрочност, ясно е, че въпреки изявленията на Комисията, настоящата система, изменена с Регламент (ЕО) № 851/2005, не е ефективна. Въпреки че няма нужда от повторно въвеждане на автоматичния механизъм, който първоначално се предвиждаше в Регламент (ЕО) № 539/2001, е необходимо да се провежда задълбочен преглед на настоящия механизъм с цел гарантиране на единни действия и солидарност между държавите членки. Други съображения като търговските отношения на Европейския съюз не следва да излагат на опасност основните стълбове на общата визова политика.

В тази връзка е важно да се постигнат целите на Писмена декларация 2011/2053, приета през март 2011 г., в която Парламентът призовава Комисията и Съвета да окажат натиск върху трети страни, които не спазват режима на реципрочност, като подчертава необходимостта отново да се наложат визови изисквания, когато не се очаква положителен отговор от съответната страна. За тази цел Парламентът призовава Комисията да въведе „нов механизъм, който да гарантира пълна реципрочност за всички държави членки по отношение на визовия режим и да обезпечава, че ако трета страна наруши визовата реципрочност, всички държави членки незабавно възстановяват визовия режим за гражданите на съответната държава“.

На 14 юли 2009 г. Канада отново въведе изискване за виза за граждани на Чешката република. Две години и половина по-късно Канада все още не е отменила това решение, въпреки натиска, който Комисията е оказала.

Фактът, че е невъзможно да се намери благоприятно решение в този случай представлява изключително вреден прецедент за общата визова политика на Европейския съюз и показва слабостите на настоящия механизъм. Следователно е необходимо да се въведе механизъм, който ще даде възможност на Европейския съюз да действа бързо, макар и не автоматично, в случаи, когато принципът на реципрочност е нарушен.

Би било достатъчно да се въведат отново изискванията за виза временно за разумен срок, който обаче е достатъчно дълъг, за да може третата страна да преразгледа решението си и за да може Европейският съюз да предложи гаранции относно неправомерната имиграция. В края на този период Комисията би могла да предложи съответната страна да бъде включена в приложение І на Регламент (ЕО) № 539/2001.

По отношение на положението на доставчиците на услуги от трети страни: позоваването на гражданите на конкретна страна, какъвто е случаят с Турция, изглежда разумен като се има предвид, че това понастоящем е единственият случай. Въпреки това би било неподходящо да се вземе решение, което се отнася изключително до тази ситуация, особено когато съдебната практика на Съда на Европейския съюз би могла да изисква нови изменения на регламента, ако подобни ситуации трябва да бъдат разглеждани в бъдеще. Следователно би било целесъобразно да се измени предложението, като се посочи, че ще бъде взета предвид съдебната практика на Съда на ЕС без позоваване на националността на лица, които не са граждани на Общността.

Други въпроси: останалите въпроси, включени в прегледа, са по-скоро от техническо естество и не представляват проблем от тази гледна точка.

Нови определения: определенията трябва да бъдат осъвременени в съответствие с използваните във Визовия кодекс, като се взема предвид тълкуването на кратък престой, дадено от Съда на ЕС.

Бежанци и лица без гражданство, пребиваващи в Обединеното кралство или в Ирландия: тъй като няма взаимно признаване на визи, нито еквивалент с подобни инструменти или разрешения за пребиваване в тези държави членки, предложението оставя на държавите членки изцяло свободата да вземат решения относно изискването за виза или освобождаването от него за тази категория лица.

Хармонизиране със специални категории граждани на трети страни: регламентът дава възможност на държавите членки да премахнат визовите изисквания за определени категории лица, които не са граждани на Общността, по-специално гражданския въздушен и морски екипаж и притежателите на дипломатически паспорти, специални паспорти или служебни паспорти или паспорти, издадени от международни междуправителствени организации или организации, които са субект на международното право

.


СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (24.11.2011)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2011 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване

(COM(2011)0290 – C7‑0135/2011 – 2011/0138(COD))

Докладчик по становище: Андрей Ковачев

КРАТКА ОБОСНОВКА

Комисията по външни работи приветства предложението на Комисията за изменение на Регламент (EО) № 539/2001.

Както подробно е посочено в предложението на Комисията, необходимо е механизмът за реципрочност да бъде актуализиран, така че да бъде приведен в пълно съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Комисията по външни работи е съгласна с твърдението, че настоящият механизъм за реципрочност е доказал своята ефикасност и не се нуждае от промени, надхвърлящи границите на необходимото кодифициране. Комисията по външни работи също така счита, че са необходими разисквания в Съвета и Европейския парламент, преди Комисията да представи своето предложение относно временното възстановяване на задължението за виза за гражданите на съответната трета страна.

Що се отнася до предложението за въвеждане на предпазна клауза, Комисията признава, че самото съществуване на тази клауза, която осигурява бъдеща обща рамка, би могло да спомогне за преодоляване на нежеланието на определени държави-членки да създадат условия за по-нататъшни процеси на либерализиране на визовия режим и за увеличаване на прозрачността на политиките и механизмите за вземане на решения на ЕС по отношение на неговите партньори.

Комисията по външни работи разбира необходимостта от относителните показатели, предложени в новия член 1а, но в същото време счита, че е нужно значително увеличаване в реално числово изражение за задействането на предпазната клауза. Тя приветства ангажимента на Комисията за неавтоматичност и оценка на целесъобразността на премахването на отмяната на визовия режим за дадена трета страна, като се взема предвид броят на засегнатите държави-членки и цялостното въздействие на съответната „извънредна ситуация“ върху миграционната обстановка в ЕС.

Освен това комисията по външни работи настоява, че всяка една оценка на „извънредна ситуация“ от страна на Европейската комисия следва да взема предвид по-широкия външнополитически контекст на ЕС, и по-специално въздействието от суспендирането на отмяната на визовия режим върху политиките на ЕС и отношенията със съответната трета страна и съседния й регион. Предоставянето на безвизов режим е винаги елемент от по-широките отношения между ЕС и дадена трета страна или регион. Ето защо повторното въвеждане на изискването за виза не може да бъде отделено от този по-обхватен процес и по-специално следва да не нарушава съгласуваността на външните политики на ЕС.

Следователно комисията по външни работи предлага Комисията да разглежда нотификацията от дадена държава-членка, като взема предвид не само предоставените от държавите-членки данни и докладите от FRONTEX и/или от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, а също така се основава и на оценка, изготвена от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Поради това съответните служби на Комисията, както и FRONTEX и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището следва да включат възможно най-рано ЕСВД в процеса.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в доклада си следните изменения:

Изменение  1

Предложение за регламент

Съображение 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(1) Настоящият регламент въвежда предпазна клауза за визите, която да даде възможност за бързо, временно суспендиране на отмяната на визовия режим за трета страна от положителния списък при извънредни ситуации, изискващи спешна реакция за преодоляване на трудностите, които изпитват една или повече държави-членки, и като се вземе предвид цялостното отражение на извънредната ситуация върху Европейския съюз като цяло.

(1) Настоящият регламент въвежда предпазна клауза за визите, която да даде възможност за бързо, временно суспендиране на отмяната на визовия режим за трета страна от положителния списък при извънредни ситуации, изискващи спешна реакция за преодоляване на трудностите, които изпитват една или повече държави-членки, и като се вземе предвид цялостното отражение на извънредната ситуация върху Европейския съюз като цяло, както и въздействието върху неговите политики в областта на външните отношения с трети страни в случаите на суспендиране на отмяната на визовия режим.

Обосновка

Важно е да се подчертае, че е необходимо да се обърне внимание също и на въздействието на възможното повторно въвеждане на изискването за виза върху външната политика на ЕС и отношенията с трети страни.

Изменение  2

Предложение за регламент

Член 1 – точка 2

Регламент (ЕО) № 539/2001

Член 1а – параграф 1

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Параграфи от 2 до 5 от настоящия член се прилагат, в случай че една или повече държави-членки се намират в извънредна ситуация, характеризираща се с настъпване на някое от следните:

1. Параграфи от 2 до 5 от настоящия член се прилагат, в случай че една или повече държави-членки се намират в извънредна ситуация, характеризираща се с настъпване на някое от следните:

a) внезапно нарастване в рамките на шестмесечен период с най-малко 50 % на броя на гражданите на трета страна, включена в приложение II, за които е установено, че пребивават незаконно на територията на държавата-членка, като се направи сравнение с предходния шестмесечен период;

a) внезапно и съществено нарастване, което има сериозно въздействие върху цялостната миграционна обстановка в съответните държави-членки, в рамките на шестмесечен период, на броя на гражданите на трета страна, включена в приложение II, за които е установено, че пребивават незаконно на територията на държавата-членка, като се направи сравнение със същия период през предходната година;

б) внезапно нарастване в рамките на шестмесечен период, в сравнение с предходния шестмесечен период, с най-малко 50 % на броя на молбите за убежище от граждани на трета страна, включена в приложение II, за която процентът на признаване на молбите за убежище е бил под 3 % през предходния шестмесечен период;

б) внезапно и съществено нарастване, което има сериозно въздействие върху цялостната миграционна обстановка в съответните държави-членки, в рамките на шестмесечен период, в сравнение със същия период през предходната година, на броя на молбите за убежище от граждани на трета страна, включена в приложение II, за която процентът на признаване на молбите за убежище е бил под 3 % през предходния шестмесечен период;

в) внезапно нарастване в рамките на шестмесечен период с най-малко 50 % на броя на отхвърлените молби за обратно приемане, подадени от дадена държава-членка до включена в приложение II трета страна относно граждани на последната, като се направи сравнение с предходния шестмесечен период.

в) внезапно и съществено нарастване, което има сериозно въздействие върху цялостната миграционна обстановка в съответните държави-членки, на броя на отхвърлените молби за обратно приемане, подадени от дадена държава-членка до включена в приложение II трета страна относно граждани на последната, като се направи сравнение със същия период през предходната година.

Изменение  3

Предложение за регламент

Член 1 – точка 2

Регламент (ЕО) № 539/2001

Член 1а – параграф 3

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Комисията разглежда нотификацията, като взема предвид броя на държавите-членки, засегнати от някоя от описаните в параграф 1 ситуации, както и цялостното въздействие на нарастването върху миграционната обстановка в Съюза, за която се използват предоставените от държавите-членки данни и докладите на FRONTEX и/или на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, и в срок от три месеца след получаване на нотификацията Комисията може да приеме решение за изпълнение, с което да се суспендира освобождаването от изискването за виза за гражданите на съответната трета страна за срок от шест месеца. Решението за изпълнение се приема в съответствие с процедурата, посочена в член 4а, параграф 2. В решението за изпълнение се определя датата, на която трябва да влезе в сила суспендирането на освобождаването от изискване за виза.

3. Комисията разглежда нотификацията, като взема предвид броя на държавите-членки, засегнати от някоя от описаните в параграф 1 ситуации, както и цялостното въздействие на нарастването върху миграционната обстановка в Съюза, за която се използват предоставените от държавите-членки данни и докладите на FRONTEX и/или на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. Комисията също така взема предвид въздействието на възможното повторно въвеждане на изискването за виза върху политиките на ЕС и отношенията със съответната трета страна и съседния й регион, въз основа на доклад от Европейската служба за външна дейност. В срок от три месеца след получаване на нотификацията Комисията може да приеме решение за изпълнение, с което да се суспендира освобождаването от изискването за виза за гражданите на съответната трета страна за срок от шест месеца. Решението за изпълнение се приема в съответствие с процедурата, посочена в член 4а, параграф 2. В решението за изпълнение се определя датата, на която трябва да влезе в сила суспендирането на освобождаването от изискване за виза.

Изменение  4

Предложение за регламент

Член 1 – точка 2

Регламент (ЕО) № 539/2001

Член 1а – параграф 3

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Комисията разглежда нотификацията, като взема предвид броя на държавите-членки, засегнати от някоя от описаните в параграф 1 ситуации, както и цялостното въздействие на нарастването върху миграционната обстановка в Съюза, за която се използват предоставените от държавите-членки данни и докладите на FRONTEX и/или на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, и в срок от три месеца след получаване на нотификацията Комисията може да приеме решение за изпълнение, с което да се суспендира освобождаването от изискването за виза за гражданите на съответната трета страна за срок от шест месеца. Решението за изпълнение се приема в съответствие с процедурата, посочена в член 4а, параграф 2. В решението за изпълнение се определя датата, на която трябва да влезе в сила суспендирането на освобождаването от изискване за виза.

3. Комисията незабавно уведомява Европейския парламент и Съвета относно нотификацията, получена от съответните държави-членки, и разглежда нотификацията, като взема предвид броя на държавите-членки, засегнати от някоя от описаните в параграф 1 ситуации, както и цялостното въздействие на нарастването върху миграционната обстановка в Съюза, за която се използват предоставените от държавите-членки данни и докладите на FRONTEX и/или на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, и в срок от три месеца след получаване на нотификацията Комисията изпраща резултатите от своята проверка на Европейския парламент и на Съвета, които своевременно предоставят своето становище, след което Комисията може да приеме решение за изпълнение, с което да се суспендира освобождаването от изискването за виза за гражданите на съответната трета страна за срок от шест месеца. Решението за изпълнение се приема в съответствие с процедурата, посочена в член 4а, параграф 2. В решението за изпълнение се определя датата, на която трябва да влезе в сила суспендирането на освобождаването от изискване за виза.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване

Позовавания

COM(2011)0290 – C7-0135/2011 – 2011/0138(COD)

Водеща комисия

       Дата на обявяване в заседание

LIBE

9.6.2011 г.

 

 

 

Подпомагаща(и) комисия(и)

       Дата на обявяване в заседание

AFET

9.6.2011 г.

 

 

 

Докладчик(ци)

       Дата на назначаване

Андрей Ковачев

21.6.2011 г.

 

 

 

Дата на приемане

22.11.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Frieda Brepoels, Elmar Brok, Marietta Giannakou, Andrzej Grzyb, Takis Hadjigeorgiou, Anna Ibrisagic, Othmar Karas, Ioannis Kasoulides, Евгени Кирилов, Андрей Ковачев, Eduard Kukan, Krzysztof Lisek, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Barry Madlener, Francisco José Millán Mon, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Raimon Obiols, Justas Vincas Paleckis, Ioan Mircea Paşcu, Cristian Dan Preda, Libor Rouček, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jacek Saryusz-Wolski, Werner Schulz, Marek Siwiec, Charles Tannock, Inese Vaidere, Кристиан Вигенин

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Laima Liucija Andrikienė, Elena Băsescu, Tanja Fajon, Diogo Feio, Monica Luisa Macovei, Emilio Menéndez del Valle, György Schöpflin, Traian Ungureanu, Ivo Vajgl, Renate Weber, Janusz Władysław Zemke

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Luís Paulo Alves, Sylvie Guillaume, Владимир Уручев


ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване

Позовавания

COM(2011)0290 – C7-0135/2011 – 2011/0138(COD)

Дата на представяне на ЕП

24.5.2011 г.

 

 

 

Водеща комисия

       Дата на обявяване в заседание

LIBE

9.6.2011 г.

 

 

 

Подпомагаща(и) комисия(и)

       Дата на обявяване в заседание

AFET

9.6.2011 г.

 

 

 

Докладчик(ци)

       Дата на назначаване

Agustín Díaz de Mera García Consuegra

12.7.2011 г.

 

 

 

Разглеждане в комисия

31.8.2011 г.

29.11.2011 г.

8.4.2013 г.

 

Дата на приемане

8.4.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

33

7

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jan Philipp Albrecht, Edit Bauer, Emine Bozkurt, Arkadiusz Tomasz Bratkowski, Philip Claeys, Carlos Coelho, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Ioan Enciu, Frank Engel, Cornelia Ernst, Hélène Flautre, Kinga Gál, Kinga Göncz, Ágnes Hankiss, Anna Hedh, Salvatore Iacolino, Sophia in ‘t Veld, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Timothy Kirkhope, Monica Luisa Macovei, Véronique Mathieu Houillon, Anthea McIntyre, Nuno Melo, Claude Moraes, Georgios Papanikolaou, Jacek Protasiewicz, Carmen Romero López, Birgit Sippel, Rui Tavares, Nils Torvalds, Wim van de Camp, Josef Weidenholzer, Tatjana Ždanoka, Auke Zijlstra

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jan Mulder, Salvador Sedó i Alabart, Marie-Christine Vergiat

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Преслав Борисов, Verónica Lope Fontagné, Gabriel Mato Adrover, Vittorio Prodi, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra

Дата на внасяне

23.4.2013 г.

Правна информация - Политика за поверителност