ДОКЛАД относно регионални стратегии за промишлените райони в Европейския съюз

26.4.2013 - (2012/2100(INI))

Комисия по регионално развитие
Докладчик: Йенс Гайер

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно регионални стратегии за промишлените райони в Европейския съюз

(2012/2100(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 162 от ДФЕС, който обхваща целите на Европейския социален фонд и който се отнася, наред с другото, до целта за улесняване на приспособяването към индустриалните промени и към промените в производствените системи,

–   като взе предвид член 174 и следващите го членове от ДФЕС, които поставят за цел икономическото, социалното и териториалното сближаване и които определят структурните финансови инструменти за неговото постигане;

–   като взе предвид член 176 от ДФЕС, който обхваща Европейския фонд за регионално развитие и който се отнася, наред с другото, до развитието и структурното приспособяване на изоставащите региони и конверсията на регионите със западаща индустрия,

–   като взе предвид член 173 (дял XVII) от ДФЕС, който обхваща индустриалната политика на ЕС и се отнася, наред с другото, до конкурентоспособността на промишлеността на Съюза,

–   като взе предвид предложението на Комисията от 9 септември 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 (COM(2011)0496),

–   като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно прилагането на взаимодействието между средствата, предназначени за изследвания и иновации съгласно Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие, и Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие в градовете и регионите, както и в държавите членки и в Съюза[1],

–   като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и на стратегията „ЕС 2020“[2],

–   като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно политиката на Общността в областта на иновациите в един променящ се свят[3],

–   като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“[4],

–   като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС след 2013 г.[5],

–   като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията[6],

–   като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета (3057–ми Съвет за конкурентоспособност – вътрешен пазар, промишленост, научни изследвания и космическо пространство), проведено в Брюксел на 10 декември 2010 г. относно „Индустриалната политика за ерата на глобализацията“,

–   като взе предвид Шести доклад на Комисията от 25 юни 2009 г. за напредъка в икономическото и социалното сближаване – Творчески и иновационни региони (COM(2009)0295),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 30 юли 2009 г. относно „Европейската индустрия в променящ се свят – актуализиран преглед по отрасли за 2009 г“ (SEC(2009)1111),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 23 септември 2009 г. „С поглед към бъдещето ни: разработване на обща стратегия за главните базови технологии в ЕС“ (COM(2009)0512),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ – Съюз за иновации“ (COM(2010)0546),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие” (COM(2010)0614),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Заключения от петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на политиката на сближаване“ (COM(2010)0642),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2011 г., озаглавено „Промишлена политика: засилване на конкурентоспособността – резултати и политики на държавите членки в областта на конкурентоспособността за 2011 г.“ (COM(2011)0642),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 март 2012 г. относно „Елементи за обща стратегическа рамка за периода 2014–2020 г.: Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския фонд за развитие на земеделието и селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство“ (SWD(2012)0061),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 24 април 2012 г. относно „Принцип за партньорство в усвояването на фондовете от Общата стратегическа рамка — елементи за Европейски кодекс за поведение за партньорство“ (SWD(2012)0106),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката: актуализиране на съобщението за индустриалната политика“ (COM (2012)0582),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 10 октомври 2012 г., относно „Доклад за европейската конкурентоспособност “ (SWD(2012)0299),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Сравнителен анализ на резултатите на промишлеността и резултати и политики на държавите членки в областта на конкурентоспособността“ (SWD(2012)0298),

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) от 26 май 2010 г. относно „Необходимост от прилагане на интегриран подход за обновяване на градската среда“[7],

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията: извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (CCMI/083 - CESE 808/2011),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0145/2013),

A.  като има предвид, че понятието „промишленост“ не е ясно определено и може да включва различни сектори;

Б.   като има предвид, че без съмнение промишлеността представлява едно от основните ни предимства в областта на конкурентоспособността в международен план, тъй като без нея Европейският съюз не би играл толкова важна роля в постигането на световно равновесие на икономическите сили;

В.   като има предвид, че производственият сектор би могъл да играе водеща роля в Европейския съюз, предвид на това, че Комисията счита, че за всеки 100 работни места, разкрити в промишлеността, между 60 и 200 нови работни места могат да бъдат разкрити в останалите сектори на икономиката; като има предвид все пак, че промишленото производство спадна, като за периода между 2008 и 2011 г. от 20 % достигна до 16 % от БВП на Съюза, и че броят на работните места в сектора намаля с 11 %;

Г.   като има предвид, че Комисията се опитва да обърне тенденцията на упадък на промишлеността в ЕС и до 2020 г. да възстанови приноса й за БВП - от сегашните близо 16% до 20%; като има предвид, че промишлеността представлява основна дестинация за частните и публичните инвестиции в областта на изследването, развитието и иновациите;

Д.  като има предвид, че политиката в областта на сближаването може да спомогне за справянето със структурните предизвикателства пред промишлеността на ЕС и да допринесе за постигането на амбициозните цели на стратегия „Европа 2020”, включително за прехода към устойчива, нисковъглеродна, ефективна от енергийна гледна точка и приобщаваща икономика, която насърчава знанието и заетостта;

Е.   като има предвид, че бившите промишлени региони в Европа са изправени пред подобни проблеми, преминали са през дълги периоди на растеж в миналото, последвани от значителен икономически спад през последните години;

Ж.  като има предвид, че поради икономическата си взаимозависимост и общи характеристики, всички съставни части на много трансгранични райони - например райони с традиции на минното дело, стоманодобивната и текстилната промишленост, са изправени пред едни и същи промишлени предизвикателства;

З.   като има предвид, че промишлената политика се опитва да се съсредоточи върху конкретни ежедневни проблеми в промишлеността и че следователно нейното силно въздействие върху регионите често се пренебрегва;

И.  като има предвид, че според проведено проучване преструктурирането на бивши промишлени региони изисква широк подход и осъществяването му може да бъде затруднено от административни пречки;

Й.  като има предвид, че държави членки, региони и градове в ЕС са изправени пред финансови ограничения; като има предвид, по-специално, че райони с бивша промишлена база често нямат добро разположение за привличане на достатъчно фондове за конверсия; като има предвид, че финансирането на ЕС за подпомагане на усилията за конверсия и преструктуриране е необходимо за подпомагане на подходите в регионалната и трансграничната политика;

К.  като има предвид, че градовете носят стимули за иновации и устойчиво развитие и имат важната задача да посрещнат предизвикателства в бивши промишлени райони;

Л.  като има предвид, че нови и иновативни подходи, улеснени също от подходящи рамки на законодателни политики и стратегии за интелигентна специализация, са необходими за подпомагане на регионите и градовете в осъществяване на техния иновационен потенциал и пренасочване на промишлените им активи в посока на нововъзникващите отрасли и услуги и глобализираните пазари;

М.  като има предвид, че политиките на реиндустриализация не отчитат в необходимата степен културните и творческите индустрии, които са ключов потенциален източник на растеж, иновации и работни места, допринасят за социалното сближаване и представляват ефективно средство за борба срещу текущата рецесия;

1.   насочва вниманието към наличните ресурси, предоставени по линия на политиката на сближаване и структурните фондове, при извличане на ползи от схемите за финансово планиране на Европейската инвестиционна банка, както и националните, регионални и общински политики за икономическо развитие в подкрепа на конверсията на бивши промишлени райони и реиндустриализацията на промишлени райони в криза, с цел постигане на модерна и устойчива реиндустриализация; въпреки това изразява съжаление, че тези варианти не винаги решават истинските проблеми, специфични за региона, и че се наблюдава недостатъчно усвояване на средствата от структурните и инвестиционните фондове от държавите членки и регионите в момент, в който индустриалният сектор е засегнат сериозно от кризата;

2.   изтъква, че е необходимо въвеждането на допълнителни мерки за подпомагане на бивши промишлени райони, в частност на такива с един промишлен отрасъл, така че те да успеят да открият нови пътеки на развитие основно в областта на творческите и културни индустрии и да насърчат използването на свободни обекти, което може да изиграе ключова роля при разработването на изоставени промишлени обекти;

3.   призовава за по-интегрирани и систематични подходи за промишлено обновяване и регионално развитие и за по-голяма съгласуваност между различните политики на равнище ЕС, на национално, регионално и трансгранично равнище, с цел гарантиране на използването на потенциала на европейския промишлен сектор; изтъква необходимостта от създаване на икономически зони с регионално значение и високотехнологични паркове въз основа на публично-частни партньорства, както и от допринасяне за подобряването на използването на местни и регионални човешки и икономически ресурси при използване на най-модерни технологии;

4.   подчертава, че успехът на подобно промишлено обновяване, съчетано с регионално развитие, ще зависи от наличието на ефективни политики в области като политика на сближаване, икономическо управление, конкурентоспособност, изследвания и иновации, енергетика, програма в областта на цифровите технологии, устойчиво развитие, културни и творчески сектори, нови квалификации и работни места и т.н.

5.   счита, че основните предизвикателства пред бившите промишлени региони са:

•    физическото обновяване на земята;

•    възобновяването на жилищната и социалната инфраструктура;

•    подновяването на инфраструктурата, насочено към потребностите на новите промишлености;

•    развитието на инфраструктура за широколентов интернет, която да допринася за привлекателността на даден район;

•    необходимостта от професионална преквалификация на загубили работата си работници и усилия за обучение през целия живот с цел създаване на работни места, съсредоточени върху висококачествено технологично образование за работната сила, особено за младите хора;

•    насърчаването на стратегиите за трансгранична заетост, иновации, квалификации, възстановяване на околната среда и привлекателност на регионите;

•    необходимостта от насърчаване на предприемачеството чрез специфични стратегии на Съюза в областта на заетостта и от адаптиране на социалните умения, квалификациите и предприемачеството спрямо новите потребности, възникващи в резултат от икономически, технологични, професионални и екологични предизвикателства;

•    устойчивото възстановяване на съответните области, като в рамките на възможното се гарантира интеграцията на зелените зони;

•    повторното изграждане на икономическата основа и условията за инвестиции;

•    предприемане на действия при проблеми, свързани с екологията;

•    финансовите пречки и липсата на директни възможности за финансиране;

•    изграждането на интелигентни специализирани решения за обновяване на промишлеността и икономическа диверсификация;

6.   подчертава, че регионалните стратегии за промишлените райони следва да включват като основна точка мерки за защита на земята, водите и качеството на въздуха, за опазване на регионалното и местното биологично разнообразие и природни ресурси и за почистване на земята и водите, така че вредни за околната среда вещества да не продължават да проникват в природната среда;

7.   счита за важно стратегиите за промишлените райони да обърнат цялостно внимание на възможните форми на устойчив транспорт от и до тези райони, включително на суровини, стоки и служители, както и на необходимата инфраструктура, била тя съществуваща, или планирана, и също така счита, че това може да помогне да се намали екологичният отпечатък на промишлените и градските райони и да се гарантира, че нуждите на общността се посрещат, като същевременно се опазват природните ресурси и капитал и се дава положителен принос за човешкото здраве;

8.   счита, че в резултат на процеса на разширяването на ЕС регионалните различия са се увеличили и затова вниманието и обществената осведоменост са изместени от бившите индустриализирани региони, на които липсват достатъчно инвестиции за конкретни регионални стратегии за развитие;

9.   призовава Комисията да оцени настоящата ситуация в бившите индустриални региони, да идентифицира техните основни предизвикателства и да предостави информация и насоки за тези региони, с цел да развият посредством демократични процедури регионални стратегии, въз основа на широко партньорство, които биха могли да допринесат за подобряване на перспективите на регионите за устойчиво развитие, основано на техния вътрешен потенциал;

10. изтъква, че укрепването на промишлената база на икономиката е необходимо за напредъка на икономическия растеж и създаването на работни места, както и за постигането на целите на стратегия „Европа 2020”, както и че свързаните с промишлеността активи под формата на културно, историческо и архитектурно наследство и експертният опит, наличен в бивши индустриални райони, могат да бъдат незаменима основа за това, и следва да се запазят и адаптират с оглед на новите потребности;

11. отбелязва, че много бивши промишлени райони имат големи възможности за увеличаване на енергийната ефективност чрез прилагане на модерни технологии и строителни стандарти, и че това ще бъде от полза както за регионалните икономики, така и за околната среда;

12. отново заявява, че в случаите, в които бившите индустриални региони са направили опит да проучат нови възможности за регионално развитие, те са постигнали най-голям успех там, където са базирали стратегиите си на свои предишни дейности, териториални предимства, индустриално наследство, както и опит и капацитет;

13. изтъква, че промишлените зони играят важна роля по отношение на иновациите и устойчивия растеж и че усилията за конверсия няма да могат да успеят без достатъчно инвестиции в тази област, тъй като без действия в областта на сградния фонд и градския транспорт целите на ЕС няма да могат да бъдат постигнати;

14. счита, че спадът в повечето бивши индустриални региони частично се дължи на това, че се основава на моноструктури; счита, че да се основава икономика само на моноструктури е непродуктивно и че диверсифицираната икономика е от изключително значение като основа за устойчив растеж и създаване на заетост;

15. призовава Комисията да изработи политически концепции и инструменти, които да съчетават Кохезионния фонд и структурните фондове с подходи в рамките на политиката в областта на промишлеността, с цел да се подпомогне структурното преобразуване от бивши индустриализирани региони към модерни индустриални региони;

16. счита, че регионалните промишлени стратегии трябва да се основават на интегриран подход, който включва компоненти на заетост, обучение и образование, с цел насърчаване на секторите на растеж, в които могат да бъдат създадени устойчиви работни места на местно и регионално равнище, например в иновативни МСП в рамките на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (програмата COSME); изтъква особената роля на градовете при развитието на регионални стратегии за промишлените зони; във връзка с това счита, че градовете са от основно значение за постигането на интелигентен растеж; следователно подчертава в частност факта, че градовете, притежаващи бивша промишлена база, представляват огромен потенциал, който Европейският съюз следва да използва в пълна степен; призовава Комисията да засили диалога със заинтересованите градове, така че доверието към градовете в качеството им на преки партньори на Европейския съюз да се увеличи;

17. изтъква, че подкрепата за енергийно ефективно реновиране на сгради ще помогне особено на регионите да намалят въглеродните емисии, да създават работни места на местно равнище, и ще спестява на потребителите разходи за отопление;

18. призовава Комисията да се възползва от полезните взаимодействия между политиките за сближаване и политиките в областта на промишлеността, с цел да подкрепи конкурентоспособността и растежа, както и да подпомогне държавите членки, регионите и градовете да открият основа за стратегии за развитие, които се ръководят от регионите;

19. счита, че не съществува цялостен план за регионални стратегии за промишлените райони на ЕС и че териториалният и регионалният подход са най-подходящи за развитие на стратегии за регионите; призовава Комисията да подкрепи проучване на регионалната икономика в контекста на инициативата „Хоризонт 2020“, което дава възможност за развитие на регионално адаптирани стратегии за допълнителни бивши индустриализирани региони;

20. подчертава факта, че регионалните характеристики трябва да бъдат взети предвид при планирането на регионални стратегии за развитие; в тази връзка, и предвид на примера на стратегиите за възходящо земеделско развитие (програма ЛИДЕР) за земеделските райони, счита, че инициативите за възходящо местно развитие за градските райони следва да се насърчат;

21. призовава Комисията да използва предишния опит на градски райони като Манчестър във Великобритания, Лил във Франция, Есен и област Рур в Германия, както и Билбао в Испания, където финансирането от ЕС е допринесло за преобразуването и преструктурирането на бивши индустриализирани региони, с цел развитие на бъдещи стратегии за други региони в ЕС;

22. приветства ползите, които произтичат от статута на Европейска столица на културата, както показва опитът на Глазгоу, Лил и други градове и градски агломерации, които преди това са страдали от промишлен упадък, и потвърждава, че културата и творческата дейност са ключови катализатори за възстановяването на градовете и за привлекателността на регионите;

23. подчертава, че устойчивото обновление на бивши индустриализирани региони отнема десетилетия и е много скъпо, често превишава административния и финансов капацитет на публичните органи по места; подчертава в тази връзка необходимостта от развитие на техническата помощ сред регионалните и местни публични органи и власти;

24. изтъква, че новият инструмент за „Интегрирани териториални инвестиции“, предложен в член 99 от проекта за Регламент за общите разпоредби за новия финансов период 2014—2020 г., би могъл да предложи възможност за разработване на регионални стратегии отвъд административните граници;

25. призовава държавите членки да избягват прекомерно сложните правила за бенефициери; отново заявява, че в случаите, в които съществуват правила на ЕС, вътрешните правила могат да бъдат премахнати, с цел да се избегне дублирането или противоречащи си правила;

26. призовава Комисията да създаде база данни на съществуващите промишлени паркове и регионални промишлени зони, така че да се определят най-добрите модели, които могат да се прилагат и в други региони, и последните да се свържат с дългосрочните местни и регионални стратегии за развитие, и да предостави насоки относно използването на средства за подпомагане при възстановителния процес;

27. счита, че би било подходящо да се подкрепи допълнително развитието на дух на предприемачество сред младежите чрез достъп до европейски средства и предоставянето на консултации на предприятията;

28. призовава държавите членки да гарантират, че бившите индустриализирани региони могат напълно да се възползват от националните и европейските средства, така че ЕС може да започне „нова индустриална революция“;

29. подчертава необходимостта от по-нататъшна концентрация на подкрепа от политиката за сближаване към индустриалното преобразуване в регионите в следните области: бизнес иновации и инвестиции, социално приобщаване, интегрирани подходи за градско развитие и обновяване на градската среда;

30. призовава държавите членки да подкрепят своите региони при участието им в подхода за „интелигентна специализация“; отново заявява, че регионите се нуждаят от създадени за целта стратегии за устойчиво развитие, с цел то да бъде успешно; отбелязва, че в много случаи местните публични органи не са в състояние да придобият необходимото ноу-хау и опит без подкрепа от Комисията и държавите членки;

31. застъпва становището, че е необходимо създаването на промишлени зони, които ще стимулират развитието на градовете; твърди, че следва да се постави по-голям акцент върху научноизследователските дейности, иновациите и ученето, като припомня творческата роля на университетите в това отношение; подкрепя създаването на мрежи за иновации, конкурентоспособност и дух на предприемачество на регионално равнище с оглед насърчаване на засилените връзки между университетите, предприятията и центровете за знания, като по този начин се стимулират нови промишлени дейности за насърчаване на развитието на стратегии за специализация по сектори и насърчаване на формирането на промишлени клъстери; призовава Комисията и заинтересованите държави членки да настояват за по-голяма прозрачност при разпределянето на средства за съответните участници;

32. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите членки.

• [1]  Приети текстове, P7_TA(2010)0189.
• [2]  Приети текстове, P7_TA(2010)0191.
• [3]  Приети текстове, P7_TA(2010)0209.
• [4]  Приети текстове, P7_TA(2010)0053.
• [5]  Приети текстове, P7_TA(2010)0356.
• [6]  Приети текстове, P7_TA(2011)0093.
• [7]  OВ C 21, 21.1.2011 г., стр. 1.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

•   Увод и обща информация

В член 173 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се посочва, че: „Съюзът и държавите членки гарантират съществуването на условията, необходими за конкурентоспособността на промишлеността в Съюза“. Промишленият сектор на Европейския съюз винаги е бил движеща сила за създаването на работни места, растежа и насърчаването на иновациите във всички региони на Европейския съюз. Като се има предвид, че началото на Европейския съюз се поставя през 1952 г. с образуването на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), още тогава дългосрочното тясно сътрудничество между държавите – членки на ЕС, за подпомагане на нововъведенията в промишлеността започва да оформя облика на Европейския съюз.

Въпреки че през последните 50 години секторът на промишлеността в ЕС търпи упадък, европейската промишленост все още формира приблизително 16% от БВП на ЕС. Поради спада в много традиционни отрасли обаче, като въгледобива, стоманодобива, текстилната индустрия или машиностроенето, допринасяли в продължение на няколко десетилетия за просперитета на много региони, днес редица региони в Европейския съюз се сблъскват със сходни проблеми. Много региони в Европейския съюз следователно зависят от европейско финансиране като подпомагане за преобразуването и преструктурирането на старите им промишлени зони.

В тази връзка е видно, че, на фона на финансовата и икономическа криза, високите амбиции на политиката на ЕС в областта на промишлеността и на стратегията „Европа 2020“ не могат да бъдат постигнати единствено чрез секторни политики - подкрепа от мерките на политиката за сближаване имат нарастващо значение.

Финансирането по линия на политиката на ЕС за сближаване се намесва в случаите, в които частните инвеститори не го правят, и цели да окаже влияние върху индустриалната политика и икономика, социалното и териториално развитие, по-специално чрез подобряване на определящите фактори местоположение и инвестиции. Подкрепя и подобряването на промишлените структури чрез трансфер на технологии и развитие на нови индустрии в бъдеще.

По тази причина докладчикът обръща внимание на основните предизвикателства в процеса на структурна трансформация в бившите индустриализирани региони в Европейския съюз и ролята, която би могла да има в този контекст политиката на ЕС за сближаване. По този начин докладът формулира три основни цели:

o къде регионалното финансиране е най-необходимо в бившите индустриални региони

o кои са съществуващите успешни регионални стратегии за предприемане на структурни промени

o как средствата по линия на политиката за сближаване могат да бъдат използвани за подпомагане на индустриалното възраждане?

•   Значение на промишления сектор за растеж и развитие

Докладчикът предлага вниманието да се съсредоточи върху бившите индустриализирани региони, които бяха изложени на особено голяма опасност поради цялостния спад в традиционните отрасли на промишлеността през последните десетилетия, поради което се нуждаят от особена подкрепа. Още повече той посочва, че новите инструменти, предложени в проекта за регламент за общите разпоредби за новия финансов период 2014—2020 г., биха могли да дадат възможност за преодоляване на административните граници и да помогнат в процеса на възстановяване. В допълнение, докладчикът подчертава редица случаи, които представляват примери за добри практики при употреба на политиките за сближаване при промишленото преструктуриране и преобразуване.

•   Разработване на регионални стратегии за бивши индустриални райони

Докладчикът подчертава нуждата от помощ при разработването на регионални стратегии за бивши индустриализирани райони. На първо място Комисията следва да направи оценка на настоящата ситуация в бившите индустриализирани региони и да анализира икономическите, социални и екологични предизвикателства на този етап. Този подход дава възможност на докладчика да предложи идеи относно това, как тези предизвикателства и пречки могат да се превъзмогнат, изготвяйки правилно структурирани регионални стратегии. Въпреки факта, че безспорно всеки регион има своя собствена специфика, като няма подробен план за регионална стратегия за индустриални райони, докладът по собствена инициатива възнамерява да отбележи общите характеристики на всички бивши индустриални региони, както и да идентифицира възможности за разрешаване.

Освен това докладчикът преглежда различните инструменти на политиката за сближаване за справяне с предизвикателствата, свързани с бившите индустриализирани райони. Докладът по собствена инициатива подчертава, че устойчивото обновление на бившите индустриализирани региони е твърде скъпо и затова е необходимо европейското публично финансиране да изиграе важна роля при евентуални бъдещи опити за преобразуване на индустриализирани в миналото региони.

В заключение, докладчикът пояснява това като подчертава успеха на стратегиите за развитие на градовете с индустриално наследство от миналото като Манчестър, Есен, Лил и Билбао. Той отбелязва, че в резултат на процеса на разширяването на ЕС регионалните различия са се увеличили и затова обществената осведоменост се е изместила от старите индустриализирани райони.

Допълнително привлича вниманието към проблемите на бившите индустриализирани региони, от една страна, и подчертава примери на успешни стратегии за преструктуриране, от друга страна, които допринасят към проекта на докладчика и първоначалното намерение за развитие на проекта за този доклад, а именно да допринесе и да повлияе в процеса на взимане на решение в подкрепа на бъдещите интегрирани териториални инвестиции и изпълнението на политики за периода 2014—2020 г.

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (20.3.2013)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно регионални стратегии за промишлените райони в Европейския съюз
(2012/2100(INI))

Докладчик по становище: Анна Росбак

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че целта на Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и структурните фондове е да допринасят заедно с националното финансиране, наред с другото, за ускоряване прилагането на законодателството на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност; съответно подкрепя насърчаването от страна на местните и регионалните органи на енергийната ефективност и на ефективното използване на ресурсите, на стратегиите за дългосрочно, икономически ефективно развитие и на екологичната икономика, основаваща се на по-устойчиво производство и модели на потребление;

2.  подчертава, че подкрепата за енергийно ефективно реновиране на сгради ще помогне особено на регионите да намалят въглеродните емисии, да създават работни места на местно равнище, и да спестяват на потребителите разходи за отопление;

3.  отбелязва, че местните и регионалните органи в промишлените райони следва да се стремят да се възползват от взаимодействието между националното публичното финансиране, публичното финансиране от ЕС и частните инвестиции при финансирането на енергийни и инфраструктурни проекти, като начин за подкрепа на иновациите, научноизследователската и развойната дейност; счита, че по-големите публични и частни инвестиции в екологичната програма в промишлени райони могат да създадат заетост и растеж посредством екоиновации, екологосъобразни технологии, енергия от възобновяеми източници и чрез развитието на пазара на екологични стоки и услуги; отбелязва, че ЕС е нужно да мобилизира всички политики и инструменти, с които разполага на европейско равнище, като вътрешния пазар, политика в областта на околната среда и климата, научни изследвания и иновации, политика в областта на търговията и конкуренцията и развитието на МСП, за да се насърчи създаването на работни места с висока стойност с оглед на посрещането на бъдещите предизвикателства пред обществото;

4.  подчертава, че докато преструктурирането на промишлени райони може да бъде скъпо, то следва да се направи доколкото е възможно по начин, който няма отражение върху бюджета, т.е. чрез съсредоточаване на вниманието върху вече работещи фондове и механизми за подкрепа;

5.  отбелязва, че много промишлени региони са успели да създадат екологични работни места като са предоставили финансови стимули на големи дружества, работещи в устойчивите промишлени отрасли, за да се преместят или да останат в техните райони; настоятелно призовава Комисията да продължи да дава възможност на местните органи да предоставят държавна помощ на големи дружества, и да не оттегля тази възможност от насоките за регионалната държавна помощ за периода 2014-2020 г.;

6.  подчертава, че посредством концентрирането на вниманието върху добавената стойност на всички групи от населението, е възможно стратегиите да се приспособят и подобрят, така че да стимулират всяка група като източник на иновации и растеж и да посрещнат предизвикателствата пред обществото; счита, че всяка регионална стратегия за промишлени райони, която пренебрегва разликите във възрастта и пола може да доведе до пропуснати бизнес възможности;

7.  подчертава, че регионалните стратегии за промишлените райони следва да включват като основна точка мерки за защита на земята, водите и качеството на въздуха, за опазване на регионалното и местното биологично разнообразие и природни ресурси и за почистване на земята и водите, така че вредни за околната среда вещества да не продължават да проникват в природната среда; подчертава, че съответно регионалните стратегии следва да вземат предвид мерки, които подкрепят целите на Рамковата директива относно отпадъците, Рамковата директива за водите и Директивата за качеството на въздуха; счита, че тези стратегии трябва преди всичко да се стремят да защитават и опазват околната среда и физическите пространства, и същевременно да осигуряват по-високо ниво на екологична устойчивост и ефективност;

8.  счита за важно стратегиите за промишлените райони да обърнат цялостно внимание на възможните форми на устойчив транспорт от и до тези райони, включително на суровини, стоки и служители, както и на необходимата инфраструктура, била тя съществуваща, или планирана, и също така счита, че това може да помогне да се намали екологичният отпечатък на промишлените и градските райони и да се гарантира, че нуждите на общността се посрещат, като същевременно се опазват природните ресурси и капитал и се дава положителен принос за човешкото здраве;

9.  счита, че засилването на вниманието към и насърчаването на най-добри практики във връзка с транспорта посредством вътрешни водни пътища, океански транспорт, железопътен транспорт на стоки и интелигентни центрове и мрежи за разпределяне са ключови за подобряването на състоянието на околната среда в регионалните промишлени райони;

10. подчертава значението на ефективното транспониране от страна на държавите членки на Директивата Севезо ІІІ, за да се гарантира, че евентуалните рискове за гражданите, живеещи в непосредствена близост до съответните промишлени райони са сведени до минимум, и че гражданите разполагат с адекватна информация относно евентуални рискове и че участват в по-голяма степен при вземането на решения относно планирането на земеползването, така че тези решения да бъдат по-устойчиви и да се минимализират потенциалните компромиси между социалните, икономическите и екологичните цели и необходимости; призовава във връзка с това за обмен на най-добри практики относно най-добрите начини да се разделят промишлените и жилищните райони; и накрая, подкрепя като настоятелно призовава регионалните правителства, в съответствие с правото на ЕС, да изготвят горепосочените стратегии в сътрудничество с групи и сдружения, представляващи гражданите, като част от хоризонталното вземане на решения, в което гражданите участват пълноценно като партньори на всички етапи в процес на реформи, включващ широката общественост;

11. отбелязва, че много бивши и остарели промишлени райони имат големи възможности за увеличаване на енергийната ефективност чрез прилагане на модерни технологии и строителни стандарти, и че това ще бъде от полза както за регионалните икономики, така и за околната среда;

12. посочва възможността за получаване на средства за екологосъобразни инвестиции чрез продажба на бивши промишлени имоти с атрактивно местоположение, например в пристанищни райони или покрай речни басейни, и отбелязва, че това може да намали необходимостта от публично финансиране.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	20.3.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	58 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Martina Anderson, Elena Oana Antonescu, Kriton Arsenis, Sophie Auconie, Pilar Ayuso, Paolo Bartolozzi, Sergio Berlato, Lajos Bokros, Milan Cabrnoch, Yves Cochet, Chris Davies, Esther de Lange, Anne Delvaux, Bas Eickhout, Edite Estrela, Jill Evans, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Satu Hassi, Jolanta Emilia Hibner, Karin Kadenbach, Christa Klaß, Eija-Riitta Korhola, Jo Leinen, Peter Liese, Zofija Mazej Kukovič, Linda McAvan, Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė, Miroslav Ouzký, Владко Тодоров Панайотов, Антония Първанова, Andrés Perelló Rodríguez, Mario Pirillo, Pavel Poc, Anna Rosbach, Oreste Rossi, Horst Schnellhardt, Richard Seeber, Bogusław Sonik, Salvatore Tatarella, Thomas Ulmer, Glenis Willmott, Sabine Wils
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Margrete Auken, Minodora Cliveti, Gaston Franco, Julie Girling, Philippe Juvin, Jiří Maštálka, James Nicholson, Britta Reimers, Michèle Rivasi, Rebecca Taylor, Владимир Уручев, Kathleen Van Brempt
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Ioan Enciu

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	23.4.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	41 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Luís Paulo Alves, Catherine Bearder, Jean-Jacob Bicep, Victor Boştinaru, Nikos Chrysogelos, Ryszard Czarnecki, Rosa Estaràs Ferragut, Danuta Maria Hübner, Vincenzo Iovine, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Constanze Angela Krehl, Petru Constantin Luhan, Ramona Nicole Mănescu, Riikka Manner, Iosif Matula, Jens Nilsson, Jan Olbrycht, Wojciech Michał Olejniczak, Younous Omarjee, Markus Pieper, Monika Smolková, Georgios Stavrakakis, Csanád Szegedi, Nuno Teixeira, Lambert van Nistelrooij, Justina Vitkauskaite, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Joseph Cuschieri, Karima Delli, James Nicholson, Ivari Padar, Herbert Reul, Elisabeth Schroedter, Czesław Adam Siekierski, Patrice Tirolien, Giommaria Uggias, Manfred Weber