ДОКЛАД относно Годишния доклад в областта на данъчното облагане: как да се освободи потенциалът на ЕС за икономически растеж
30.4.2013 - (2013/2025(INI))
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Илдико Гал-Пелц
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно Годишния доклад в областта на данъчното облагане: как да се освободи потенциалът на ЕС за икономически растеж
Европейският парламент,
– като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 26, 110—115 и 120 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за изменение на Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (COM(2008)0727),
– като взе предвид предложението на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на данъка върху финансовите сделки (COM(2012)0631),
– като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (COM(2011)0121),
– като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за изменение на Директива 2003/96/EО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (COM(2011)0169),
– като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно корпоративното данъчно облагане: обща система на данъчно облагане на плащанията на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения (преработка)[1],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 27 юни 2012 г. относно конкретни начини за засилване на борбата с данъчните измами и укриването на данъци, включително по отношение на трети държави (COM(2012)0351),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2012 г. относно план за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци (COM(2012)0722),
– като взе предвид препоръката на Комисията от 6 декември 2012 г. относно агресивното данъчно планиране (C(2012)8806),
– като взе предвид препоръката на Комисията от 6 декември 2012 г. относно мерките за насърчаване на трети държави да прилагат минимални стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане (C(2012)8805),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2012 г. относно укрепване на единния пазар чрез премахване на трансграничните данъчни пречки за леки автомобили (COM(2012)0756),
– като взе предвид предложението на Комисията за регламент за създаване на програма за действие за данъчно облагане в Европейския съюз за периода 2014—2020 г. („Фискалис 2020“) (COM(2012)0465),
– като взе предвид доклада на Комисията относно публичните финанси в ИПС (European Economy (Европейска икономика) № 4/2012 г.),
– като взе предвид своя доклад относно публичните финанси в ИПС — 2011 г. и 2012 г. (A7-0425/2012),
– като взе предвид доклада на Комисията относно реформите на данъчното облагане в държавите — членки на ЕС (European Economy № 6/2012 г.),
– като взе предвид Настоящата данъчна програма на ОИСР за 2012 г.[2],
– като взе предвид доклада на ОИСР, озаглавен „Преодоляване на подкопаването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“[3],
– като взе предвид документа на Дойче банк от 5 октомври 2012 г. относно въздействието на системите на данъчно облагане върху икономическия растеж в Европа[4],
– като взе предвид стратегията „Европа 2020“ (COM(2010)2020),
– като взе предвид заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) от 10 юли 2012 г.[5],
– като взе предвид Годишния обзор на Комисията на растежа за 2013 г. (COM(2012)0750),
– като взе предвид заключенията на Съвета от 12 февруари 2013 г. относно доклада за механизма за предупреждение за 2013 г.[6],
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от заседанията му на 29 юни, 19 октомври и 14 декември 2012 г.,
– като взе предвид заключителното становище от срещата на министрите на финансите и управителите на централни банки на Г–20 на 15—16 февруари 2013 г. в Москва[7],
– като взе предвид работната програма на ирландското председателство на Съвета,
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0154/2013),
A. като има предвид, че икономиките на ЕС — в много случаи поради слабата насоченост на настоящата комбинация от политики към инвестициите, конкурентоспособността, заетостта и справедливото и ефективно данъчно облагане — имат скромна до отрицателна перспектива за икономически растеж и заетост в близко бъдеще; като има предвид, че еврозоната като цяло преживява двойна рецесия;
Б. като има предвид, че от началото на неотдавнашната дългова криза структурата на данъчните приходи се промени значително много в редица държави членки и свързаните с това структурни и циклични ефекти от тази промяна са трудно различими; като има предвид, че при разработването на данъчна политика принципите на субсидиарност и многостепенно управление следва да се вземат изцяло предвид съгласно съответното законодателство на държавите членки;
В. като има предвид, че поради кризата, разкрила структурните слабости на някои икономики в ЕС, която продължава да вреди на потенциала за икономически растеж в ЕС, държавите членки са изправени пред тежкото предизвикателство да трябва да балансират бюджетите си и едновременно с това да насърчават икономически растеж и създаване на работни места;
Г. като има предвид, че от началото на новото столетие може да се наблюдава тенденция в ЕС към развитие в посока на по-благоприятни за растежа системи на данъчно облагане;
Д. като има предвид, че данъчните системи в ЕС трябва да бъдат ориентирани така, че да бъдат благоприятни за бизнеса, с цел да се увеличи капацитетът им да създават растеж и работни места;
Е. като има предвид, че в среда на бавен растеж и на рецесия закъснялото прехвърляне на възстановявания за предварително платени данъци създава на дружествата допълнителни проблеми с ликвидността;
Ж. като има предвид, че въздействието на кризата следва да бъде намалено чрез данъчна политика, съвместима с целите на стратегията „Европа 2020“, което следва да бъде приоритет;
З. като има предвид, че необходимостта да се възстанови доверието в бюджетните политики и да се намалят държавните дългове на държавите членки налага промяна на бюджетните разходи, бързо прилагане на благоприятстващи растежа структурни реформи, подобряване на методите на събиране на данъци и промяна на някои данъци, като се гарантира, че по целесъобразност се дава приоритет на данъци, налагани върху капитала, вредните за околната среда дейности и някои видове потребление, а не на данъците, налагани върху труда;
И. като има предвид че интелигентното и активно развитие на политиката в сферата на екологичното данъчно облагане е ключов фактор за прилагане на принципа „замърсителят плаща“, за насърчаване на растежа и за постигане на устойчиви перспективи пред подобен растеж;
Общи съображения
1. отбелязва, че данъчната политика все още е от национална компетентност и че следователно трябва да се зачитат различните системи на данъчно облагане на държавите членки; отбелязва, че прехвърлянето на сфери на компетентност в областта на данъчното облагане от националното равнище към равнището на Съюза, изисква промяна в Договора, за което на свой ред е необходимо единодушното съгласие на всички държави членки; отбелязва също обаче, че това не изключва ефективната координация на данъчните системи на европейско равнище; подчертава, че при разработването на данъчна политика принципите на субсидиарност и многостепенно управление следва да се вземат изцяло предвид съгласно съответното законодателство на държавите членки;
2. отбелязва, че оптималната уредба на системите на данъчно облагане зависи от многобройни фактори и следователно е различна за всяка държава; подчертава, че е необходимо подходящо планиране и коригиране на данъчните политики в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;
3. подчертава подобренията в областта на координирането на данъчните политики, но посочва, че гражданите и предприятията в ЕС, които се занимават с трансгранична дейност, все още са изправени пред значителни разходи, административни тежести и правни пропуски, които трябва да се премахнат възможно най-скоро, за да им дадат възможност да се възползват изцяло от предимствата на единния пазар;
4. отбелязва, че лоялната и здравословна конкуренция между различните системи на данъчно облагане в единния пазар има стимулиращо въздействие върху европейските икономики; подчертава от друга страна, че вредната данъчна конкуренция оказва пагубно икономическо въздействие; вземайки предвид доклада на ОИСР, озаглавен „Преодоляване на подкопаването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби”, подчертава че функциониращите институции, основаващи се на стабилна и справедлива правна и административна рамка, са от ключово значение;
5. отбелязва, че освен да се гарантира спазване на устойчивите фискални политики, за постигане на икономическо равновесие е необходимо да се въведат и подпомагащи растежа мерки, като например борба с данъчните измами и укриването на данъци, пренасочване на данъчното облагане към по-благоприятстващи растежа данъчни сфери и предоставяне на жизнеспособни данъчни стимули както за самостоятелно заетите лица, така и малките и средните предприятия (МСП), особено с цел да се насърчава новаторството и научноизследователската и развойна дейност;
6. подчертава, че е в интерес на предприятията и гражданите да съществува ясна, предвидима, стабилна и прозрачна данъчна среда в рамките на единния пазар, тъй като липсата на прозрачност относно данъчните правила е пречка за трансграничните дейности и за чуждестранните инвестиции в ЕС; предлага на лицата и предприятията да се предоставя повече и по-добра информация по отношение на правилата, изискванията и регулаторните норми за данъчно облагане във всяка държава членка;
7. препоръчва държавите членки да действат внимателно, когато променят съществуващите данъци и въвеждат нови данъци, като се уверяват, че това се извършва по благоприятен за растежа начин и че гражданите и стопанският сектор получават достатъчно време и адекватни средства, за да се подготвят преди влизането в сила на новите фискални мерки;
8. изразява загриженост относно възможните последици за социалните неравенства от преминаването в много държави членки към по-широко облагане на потреблението; призовава държавите членки да обърнат внимание на този потенциален проблем и да проучат внимателно отрицателните последици от подкопаването на прогресивността на данъчната система като цяло; счита, че следва да има определена степен на гъвкавост в системата за ДДС, при която — в надлежно обосновани случаи, както е предвидено в Директивата за обща система на данъка върху добавената стойност, свързани например с култура или основни нужди — някои категории продукти да се облагат със ставки под стандартната;
9. разбира, че за да се превърне бюджетът на ЕС в полезен инструмент за насърчаване на растежа, са необходими собствени ресурси, за да се предостави повече автономност на Комисията в нейните предложения;
Идентифициране на скрити ресурси, които биха могли да допринесат за икономически растеж чрез политика на данъчно облагане
10. отбелязва, че икономическото развитие зависи от фактори като труд, капитал, технологичен напредък и ефективност и производителност на ресурсите и че политиката на данъчно облагане следва да обръща голямо внимание на тези фактори в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план; затова подчертава значението на съгласуваното вземане на решения за тази цел;
11. отбелязва, че политиката на данъчно облагане следва да бъде изготвяна с цел да се укрепва икономиката, наред с другото чрез изграждане на данъчни структури, които стимулират съвкупното търсене в дългосрочен план, улесняват ориентираните към износ дейности, стимулират създаването на работни места и насърчават устойчивото развитие;
12. приема, че увеличаването на данъците в някои сфери, като например акцизите, би могло да има някои положителни последствия, като предостави допълнителни ресурси и така подпомогне гражданите и реалната икономика;
13. подчертава, че предоставянето на данъчни стимули за научноизследователска и развойна дейност има вероятност да донесе ползи в дългосрочен план, като например растежа и създаването на работни места в икономиките, основани на знанието, по-специално ако е част от балансирана цялостна стратегия на данъчно облагане; счита, че това следва да се вземе предвид както на европейско, така и на национално равнище;
14 признава, че не толкова увеличаването на данъчните ставки или въвеждането на нови данъци, а разширяването на вече съществуващите данъчни основи би могло да създаде допълнителни приходи за държавите членки;
15. припомня, че данъчните облекчения следва да се основават на солидна и отговорно планирана фискална политика, при която устойчивостта на обществените финанси по никакъв начин не е застрашена, и която е придружена от мерки за увеличаване на конкурентоспособността, растежа и заетостта;
16. счита, че е необходимо да се създаде, въз основа на цялостен анализ, данъчна информационна система в целия ЕС, която не да хармонизира различните национални данъчни структури, а да улеснява координацията между тях по последователен и прозрачен начин, като проследява облекченията и увеличенията, извършвани в рамките на всяка структура;
17. отбелязва, че за функционирането на подобна система рамката на европейския семестър би била добра основа, тъй като — в съчетание с други специфични макроикономически мерки — чрез него биха могли точно да се проследяват различните данъчни политики на държавите членки, като се отчитат изцяло общите икономически прогнози, както и основните икономически параметри и бъдещите перспективи на съответните държави членки и общите европейски цели; в този контекст насърчава Комисията и държавите членки да включат стратегия, насочена към намаляване на данъчната разлика, в европейския семестър;
18. отбелязва засиленото сътрудничество в областта на данъка върху финансовите сделки (ДФС), който ще бъде въведен в 11 държави членки, представляващи две трети от БВП на ЕС;
19. подчертава, че в държави, в които разходите за труд са високи в сравнение с производителността и където поради това е затруднено създаването на работни места, биха могли да се разгледат евентуални мерки на данъчно облагане за намаляване на тези разходи и/или увеличаване на производителността, като същевременно се положат целенасочени усилия за увеличаване на производителността; подчертава, че данъчните реформи трябва служат за насърчаване на участието на пазара на труда, за да се увеличи предлагането на труд и да се насърчи приобщаването; подчертава в този контекст, че правата на работниците и ролите на социалните партньори следва винаги напълно да се зачитат;
20. приветства инициативата на Комисията относно разработването на единен наръчник за изчисляване на корпоративните данъци; призовава държавите членки да договорят и да започнат да прилагат общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД); подчертава, че позицията на Парламента следва да се използва като ключов отправен пункт в тази връзка;
21. подчертава, че съществува значителен потенциал за растеж в намаляването и премахването на свързаните с данъци пречки пред трансграничните дейности на единния пазар; подчертава, че преразглеждането на Директивата относно ДДС, работата по общата ОКООКД и развитието на административно сътрудничество в сферата на данъчното облагане са ключови фактори за цялостното използване на този потенциал;
22. призовава Комисията да предприеме незабавни действия, свързани със засилването на прозрачността и регулирането по отношение на регистрите на дружествата и регистрите на тръстовете и фондациите;
23. призовава държавите членки подкрепят изцяло инициативите на Комисията, провеждани в сътрудничество с националните данъчни органи и целящи да се премахнат фискалните пречки пред трансграничната дейност, за да се подобри допълнително координацията и сътрудничеството в тази област; насърчава държавите членки да използват пълния потенциал на програмите „Фискалис“ и „Митници“ (Customs); призовава Комисията да идентифицира допълнителни областите, в които законодателството на ЕС и административното сътрудничество на държавите членки, биха могли да бъдат подобрени, за да се намалят данъчните измами и агресивното данъчно планиране;
24. призовава държавите членки да бъдат много внимателни в среда на бавен растеж или на рецесия и да избягват закъснялото прехвърляне на възстановявания за предварително платени данъци, тъй като това би могло да създаде допълнителни проблеми с ликвидността, особено за МСП;
Борба с данъчните измами и укриването на данъци и премахване на двойното данъчно облагане, двойното данъчно необлагане и на дискриминационните мерки срещу предприятията от ЕС
25. призовава държавите членки да подобрят значително капацитета си за надзор, контрол и събиране на данъци, като така осигурят допълнителни ресурси за стимулиране на растежа и създаване на работни места, както е посочено в стратегията „Европа 2020“; подчертава, че най-добрите национални практики в повишаването на ефективността на данъчната администрация следва да се събират по прозрачен начин — за предпочитане в европейски кодекс на най-добри практики в рамките на данъчната информационна система за целия ЕС — и внимателно да се вземат предвид; изразява загриженост относно тенденцията в редица държави членки да намаляват персонала и други ресурси за данъчни и подобни на тях органи; подчертава, че това би намалило способността за предоставяне на справедливи и ефективни услуги на предприятията и физическите лица и за противодействие на данъчните измами и укриването на данъци; в този контекст настоятелно призовава държавите членки да предоставят подходящи финансови и човешки ресурси на своите национални данъчни администрации и на служителите, извършващи данъчен одит;
26. призовава държавите членки да подобрят административното си сътрудничество в областта на прякото данъчно облагане;
27. призовава отново Комисията да предостави повече бюджетни средства и персонал на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, за да подпомогне разработването на политики и предложения на ЕС, свързани с двойното данъчно необлагане, укриването на данъци и данъчните измами;
28. приветства съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци“, и препоръките ѝ относно мерките за насърчаване на „трети държави да прилагат минимални стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане“ и препоръките относно „агресивното данъчно планиране“,
29. призовава държавите членки да работят активно съгласно съобщението и препоръките на Комисията, като предприемат решителни и координирани действия на равнище ЕС срещу данъчните измами, укриването на данъци, агресивното данъчно планиране и данъчните убежища и така гарантират по-справедливо разпределение на фискалното усилие и увеличени приходи от данъци; настоятелно призовава държавите членки бързо да приложат, наред с другите многобройни специфични мерки в този контекст, предложенията на Комисията за въвеждането на общо правило за борба със злоупотребите с цел противодействие на практиките на агресивно данъчно планиране и за включване на клауза в своите съответни конвенции за премахване на двойното данъчно облагане с цел предотвратяване на случаите на двойно данъчно необлагане;
30. отбелязва, че според оценките всяка година в ЕС се губят 1 трилион евро публични приходи поради данъчни измами и избягване на данъци; призовава държавите членки да вземат необходимите мерки за намаляване наполовина на данъчната разлика до 2020 г.;
31. подчертава, че понижение на равнищата на измами и укриване би укрепило потенциала за растеж в икономиката, като оздрави публичните финанси — което би увеличило публичните средства, налични за подкрепа на инвестициите и укрепване на европейската социална пазарна икономика — и като даде възможност на предприятията да се конкурират в равнопоставени условия;
32. настоятелно призовава държавите членки да започнат сериозни преговори и да завършат процедурите по всички законодателни предложения в процес на разглеждане относно въпроси на данъчните измами, укриването на данъци, избягването на данъчно облагане, агресивното данъчно планиране и данъчните убежища; призовава, наред с другото, държавите членки да приключат процеса на преразглеждане и разширяване на обхвата на Директивата за данъчното облагане на доходи от спестявания и след доклада на Парламента да приемат и приложат незабавно предложението на Комисията за Механизъм за бързо реагиране срещу измамите с ДДС;
33. приветства засилената международна дейност в сферата на корпоративното данъчно облагане, насочена към преодоляване на подкопаването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; счита, че докладът на ОИСР на тази тема представлява съществен принос и очаква представянето това лято на последващия план за действие; очаква, че финансовите министри от Г-20, след като са подкрепили доклада на последната си среща в Москва, ще предприемат смели и колективни действия въз основа на този план за действие;
34. подчертава в съответствие със стабилните наблюдения на Комисията, че екологичните данъци са сред най-благоприятните за растежа в относително изражение; подчертава, че екологичните данъци, освен че генерират приходи, следва последователно и динамично да се използват за запазване на устойчива посока на икономическите промени; призовава Комисията да представи всеобхватна оценка на съществуващите разлики в интернализирането, последвано от подходящи законодателни предложения;
°
° °
35. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и националните парламенти.
- [1] Приети текстове, P7_TA(2012)0318.
- [2] http://www.oecd.org/ctp/OECDCurrentTaxAgenda2012.pdf
- [3] http://www.oecd.org/ctp/beps.htm
- [4] http://www.dbresearch.com/PROD/DBR_INTERNET_EN-PROD/PROD0000000000295266.pdf
- [5] http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/en/ecofin/131662.pdf
- [6] http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/en/ecofin/135430.pdf
- [7] http://www.g20.org/news/20130216/781212902.html
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Неотдавнашната дългова криза изтъква няколко нови проблема в Европейския съюз, които изискват подходящо коригиране на данъчните политики в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Някои държави вече са извършили тези корекции, за други те тепърва предстоят. Неизбежно е да се подчертае, че данъчната политика все още е от компетентността на отделните суверенни държави и че следователно трябва да се зачитат различните данъчни системи на държавите членки, докато пречките в рамките на вътрешния пазар и несигурността и недоразуменията, които възникват вследствие на нерегулирани в правно отношение въпроси, следва да се премахнат възможно най-скоро.
Като евентуално решение на горепосочения проблем докладът предлага да се създаде интелигентна и координирана система на т.нар. „данъчна змия“ в целия ЕС, която, вместо да хармонизира данъчните системи на всички държави членки, само ги координира по начин, който отчита съществуващите данъчни облекчения и увеличения в рамките на националните системи.
Докладът подчертава, че за да се възстанови доверието в бюджетната политика и да се намали държавният дълг, няма друг път освен гарантиране на фискална дисциплина и извършване на структурни реформи, но същевременно трябва да се даде приоритет на фискалните мерки, ориентирани към растежа, и на насърчаването на данъци, налагани в по-голяма степен върху потреблението, отколкото върху труда, тъй като те са по-подходящи за стимулиране на икономически растеж и заетост в дългосрочен план.
Тъй като въпросите на двойното данъчно облагане и укриването на данъци все още създават сериозни проблеми и причиняват значителни загуби за бюджетите в Европейския съюз, последните няколко параграфа, в съответствие с плана на Комисията, публикуван в края на миналата година, насочват вниманието към необходимостта от спешно решаване на тези проблеми.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
24.4.2013 г. |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
37 1 1 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Jean-Paul Besset, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Leonardo Domenici, Diogo Feio, Elisa Ferreira, Ildikó Gáll-Pelcz, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Liem Hoang Ngoc, Gunnar Hökmark, Wolf Klinz, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Philippe Lamberts, Astrid Lulling, Hans-Peter Martin, Sławomir Nitras, Ivari Padar, Anni Podimata, Peter Skinner, Theodor Dumitru Stolojan, Kay Swinburne, Sampo Terho, Marianne Thyssen, Ramon Tremosa i Balcells |
||||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Fabrizio Bertot, Herbert Dorfmann, Sari Essayah, Krišjānis Kariņš, Olle Ludvigsson, Petru Constantin Luhan, Sirpa Pietikäinen, Nils Torvalds |
||||
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
María Auxiliadora Correa Zamora, Iratxe García Pérez, Hubert Pirker |
||||