ДОКЛАД относно образователната и професионалната мобилност на жените в ЕС

6.5.2013 - (2013/2009(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Личия Ронцули
Докладчик по становище (*): Чаба Шогор, комисия по заетост и социални въпроси
(*) Процедура с асоциирани комисии – член 50 от Правилника.

Процедура : 2013/2009(INI)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A7-0164/2013

Внесени текстове :

A7-0164/2013

Разисквания :

PV 10/06/2013 - 24
CRE 10/06/2013 - 24

Гласувания :

PV 11/06/2013 - 12.2
CRE 11/06/2013 - 12.2
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2013)0247

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно образователната и професионалната мобилност на жените в ЕС

(2013/2009(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Договора за Европейския съюз, по-специално членове 2 и 3 от него,

– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално членове 8, 45, 165 и 166 от него,

– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално членове 21, 23 и 25 от нея,

– като взе предвид Конвенцията на ООН от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

– като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации[1],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г.“ (COM(2010)0491),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г., озаглавено „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“ (COM(2010)0682),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 9 юни 2010 г., озаглавено „Нов импулс за европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение за подкрепа на стратегията „Европа 2020“ (COM(2010)0296),

– като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно насърчаване на мобилността на работниците и служителите в Европейския съюз,[2]

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете, както и становището на комисията по заетост и социални въпроси (А7-0164/2013),

A. като има предвид, че правото на установяване и труд в друга държава от Европейския съюз е една от основните свободи на Съюза, гарантирана на европейските граждани от Договора за Европейския съюз, и като има предвид, че мобилността е многостранно явление, което има икономическо, социално и семейно измерение;

Б. като има предвид, че мобилността на работната сила и образователната мобилност спомагат за задълбочаване на усещането на хората за принадлежност към европейското гражданство и същевременно представляват европейски принцип за постигането на сближаване и солидарност в рамките на ЕС;

В. като има предвид, че програма „Еразъм“, която от 1987 г. насам позволи на повече от 2,2 милиона граждани на Европейския съюз да учат в чужбина, може също да има изключително положителен принос за трансграничната мобилност на работната сила след приключването на периода на обучение, и като има предвид, че ръстът на образованието и професионалното обучение на жените създава условия за засилване на тяхната мобилност;

Г. като има предвид, че икономическата и финансова криза се отрази отрицателно на пазара на труда в ЕС, особено по отношение на равнището на заетост и възможността за свободно придвижване и избор на заетост според личните образователни и професионални квалификации, като жените са една от най-силно засегнатите групи;

Д. като има предвид, че по последни данни безработицата при жените в Европейския съюз е 10,7 % (или 22,7 % при жените на възраст под 25 години);

Е. като има предвид, че професионалната мобилност е стратегическа цел на Европейския съюз, тъй като повишава ефективността на единния пазар и допринася за подобряването на професионалните умения и равнищата на заетост, които са фактори от съществено значение за икономическия и социалния прогрес;

Ж. като има предвид, че съществуват значителни различия между двата пола по отношение на мобилността на работната сила в рамките на ЕС – мъжете се местят заради конкретна работа или преместване на работно място доста по-често от жените (44 % спрямо 27 %), докато на жените по-често им се налага да прекъсват професионалното си развитие поради преместване на далечни разстояния, за да придружат своя партньор;

З. като има предвид, че сегрегацията на пазара на труда по полов признак, липсата на подходящи условия на труд, разликата в заплащането на жените и мъжете, неадекватните мерки за балансиране на семейния и професионалния живот, устойчивите стереотипи и рискът от дискриминация въз основа на пола са основните пречки пред професионалната мобилност на жените; като има предвид, че факторите, свързани със семейството, значителните разлики по отношение на семейните надбавки в различните държави членки, социалните мрежи, заведенията за грижи за деца и други зависими лица – по-специално отсъствието или слабото развитие на мрежи от публични центрове за детски грижи, детски ясли и обществени услуги, свързани с дейностите за свободното време на децата, жилищните и местните условия, както и други пречки (език, непознаване на правата) са допълнителни бариери, които възпрепятстват жените да упражняват правото си на свободно движение, пребиваване и работа в цяла Европа;

И. като има предвид, че през целия си живот жените са изложени на социални рискове по-често от мъжете, което води до ръст на бедността сред жените; като има предвид, че най-новите оценки сочат, че заплатите на жените в ЕС са средно с 16,4 % по-ниски от тези на мъжете, както и че са налице големи различия между държавите членки, като разликата в заплащането варира между 1,9 % и 27,6 %[3];

Й. като има предвид, че за да се подобри интеграцията на жените на пазара на труда, са необходими многостранни политически решения, включващи учене през целия живот, съвместяване на професионалния, семейния и личния живот, особено за самотните майки, предприемане на действия срещу несигурната заетост и за насърчаване на работните места с гарантирани в пълна степен права, мрежа за обществено здравеопазване и публична система за социална сигурност, както и диференцирани практики за организация на работното време по искане от страна на жените;

К. като има предвид, че висококачественото образование предоставя на жените по-добри перспективи за работа, по-добри умения и ключови компетентности в конкретна област; като има предвид, че то също така улеснява участието им в обществото и в културни дейности и осигурява по-добро заплащане на пазара на труда;

Л. като има предвид, че образователната мобилност спомага за насърчаване на професионалната мобилност и за увеличаване на възможностите на пазара на труда и че тя трябва да бъде достъпна за всички, включително за жените с ниска квалификация;

1. подчертава, че е необходимо да се повиши осведомеността относно положението на жените от всички възрастови групи в контекста на политиките на ЕС в областта на образованието, социалната интеграция, средствата за съвместяване на семейния и професионалния живот, миграцията и заетостта, бедността, здравеопазването, както и в контекста на неговите политики за социална закрила, с цел да се защитят правата на жените, да се насърчат равенството и равните възможности за заетост на мъжете и жените, да се гарантират безопасни условия на труд, равен достъп и възможности за професионално развитие, включително прилагането на еднакви критерии при подбора за работа, да се обърне по-голямо внимание на участието на жените в процеса на вземане на решения и да се предприемат действия срещу всички форми на дискриминация на пазара на труда, като например професионалната сегрегация и дискриминацията по отношение на заплащането, по-конкретно чрез насърчаване на ученето през целия живот, предприемане на мерки за борба с несигурната заетост и за насърчаване на работните места с гарантирани права, работно време, съвместимо с баланса между професионалния и личния живот, мрежа за обществено здравеопазване и публична система за социална сигурност, както и диференцирани практики за организация на работното време по искане от страна на жените;

2. подчертава, че трябва да се признае добавената стойност, която предоставя на ЕС образователната и професионалната мобилност; подчертава, че поради икономическата криза нараства необходимостта изборът на професия да бъде съобразен с предлагането на пазара на труда, както и че е изключително важно при промяна на професията да се подобри способността за адаптация на жените към изискванията, свързани с нови възможности за професионално развитие;

3. счита, че насърчаването на образователната и професионалната мобилност на жените може да допринесе за постигане на водещата цел на стратегията „Европа 2020“ за повишаване на равнището на заетост на жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години до 75%, например чрез по-активно участие на млади хора, по-възрастни работници и нискоквалифицирани работници и чрез по-добра интеграция на мигрантите;

4. призовава държавите членки, при съставянето на своите национални стратегии и програми за реформи, да включват разпоредби, предназначени да осигурят прозрачност и информираност относно правата на жените и на членовете на техните семейства във връзка с мобилността;

5. счита, че когато става въпрос за социални права, професионалната мобилност не трябва да има неблагоприятни последици за жените и че с оглед на това е необходимо да се гарантира запазването и прехвърлянето между държавите на пенсионните права в рамките на обществените системи за социална сигурност, като в същото време се зачитат различията между пенсионните схеми в целия Съюз;

6. призовава държавите членки да събират и анализират данни за трудностите в областта на мобилността на жените, както и за мащаба и структурата на тази мобилност, да привлекат вниманието към предимствата на професионалната мобилност на своя национален пазар и да ги популяризират, както и предимствата, свързани с образователната и професионалната мобилност в чужбина; призовава Комисията и държавите членки да наблюдават положението на агенциите и организациите, които предлагат работа на работници и служители от други държави членки, и да разкриват потенциалните незаконни или недекларирани работни места, както и агенциите и организациите, които предлагат фиктивни работни места;

7. призовава държавите членки да предоставят сведения относно баланса между половете във връзка с професионалната мобилност и да включат разпоредби за насърчаване на равенството между половете по отношение на професионалната мобилност при изготвянето на своите национални политики и национални програми за реформи, със специално внимание към планирането и изпълнението на национално или регионално равнище на оперативни програми, финансирани от Европейския социален фонд (ЕСФ) за програмния период 2014–2020 г. и след това; припомня своята резолюция от 23 октомври 2012 г., която подкрепя предложението на Комисията за предоставяне на 25 % от общия размер на средствата за политиката на сближаване на ЕСФ[4];

8. подчертава, че ако този въпрос представлява конкретна цел в рамките на посочените програми или присъства като специален хоризонтален приоритет, добрите практики ще започнат да се проявяват и мерките ще доведат до резултати на регионално и/или местно равнище;

9. отбелязва, че насърчаването на заетостта налага да се отдели по-голямо внимание на трансграничното сътрудничество и на обмена на най-добри практики между учебните заведения и професионалните организации в държавите членки, както и че трябва да се увеличи равенството на училищните системи и способността им за приобщаване;

10. призовава държавите членки да увеличат усилията и да задълбочат сътрудничеството, със специално внимание към достъпа до информация и консултации, в областта на борбата срещу трафика на хора, извършван от международни мрежи, които привличат работници, най-вече жени, с лъжливото обещание за работа, която всъщност не съществува, а води до ситуации на сексуална експлоатация и насилствени услуги или труд (просия, робство или практики, сходни на робството, принудително подчинение, експлоатация за престъпни дейности, както и отнемане на телесни органи);

11. отбелязва, че мобилността следва да почива върху равенството между половете и борбата срещу дискриминацията въз основа на пол, раса, произход, религия, възраст или здравословно състояние;

12. посочва, че жените, които се местят в чужбина с цел работа, включваща услуги за домакинството и грижи за деца, хора с увреждания и стари хора, често са наемани без договор или работят незаконно и следователно нямат никакви общи права, нито права на социално осигуряване, здравеопазване, подходящи пенсии или други придобивки във връзка с пенсионни вноски;

13. призовава социалните партньори, държавите членки и Комисията да подкрепят подобряването на свързаните с равенството между половете аспекти на колективните споразумения чрез насърчаване, наред с другото, на правото на работа при гъвкаво работно време, създаването на детски заведения, наставничеството на работниците и служителите от женски пол, предприемането на мерки за засилване на участието на жените в преговорите за колективно договаряне и чрез оценяване на въздействието, което колективните споразумения оказват върху жените;

14. призовава държавите членки да наблюдават положението на работниците, полагащи грижи за деца и други зависими лица; да предоставят достатъчно информация на жените, които се местят в чужбина с цел извършване на такава работа, включително информация относно достъпа до декларирани работни места и до обучение в съответната област, както и относно социалните права, здравеопазването и др.; да предоставят на жените консултации във връзка с декларираните работни места и да ги предупреждават за възможни опасности на незаконния пазар на труда;

15. подчертава, че европейските политики трябва да вземат предвид и условията на живот и труд на работещите жени, които се местят с цел сезонна селскостопанска работа, по-специално по отношение на необходимостта от подходящо настаняване, социална закрила, медицинска застраховка и здравеопазване, съвместяване на професионалния и семейния живот и достойно заплащане; подчертава необходимостта да се води борба срещу ситуациите на експлоатация, с която се сблъскват много от тези жени;

16. посочва, че на жените, които се местят в чужбина с цел работа, често се предлагат работни места от най-ниските категории на трудовия пазар по отношение на умения, заплащане и престиж и че трудовата миграция при жените често обхваща неголям брой професии, които се упражняват предимно от жени и които се свързват с традиционните роли на половете; поради това призовава държавите членки да предприемат мерки за насърчаване на адекватни договорни решения, както и да се противопоставят на прекомерното използване на нестандартни трудови договори;

17. призовава държавите членки да работят съвместно за намиране на решения за предотвратяване или компенсиране на някои последствия от професионалната мобилност в част от държавите членки и в определени сектори (например мобилността на медицинските работници, които в голямата си част са жени), които могат да засегнат правата на човека в държавите членки по произход;

18. счита, че създаването на възможност за жените, които се местят в чужбина, да прехвърлят социалноосигурителните си права е основен фактор за гарантиране на ефективното упражняване на придобитите от тях права;

19. обръща внимание на значителните разлики между държавите членки по отношение на семейните надбавки и социалните права и отбелязва, че тези разлики могат да представляват реална пречка за професионалната мобилност на мъжете и жените, които издържат семейство;

20. призовава държавите членки да гарантират реципрочно признаване на дипломи и професионални квалификации и да способстват за опростяването на процедурите за признаване;

21. отбелязва, че в случаите, в които основният проблем е не признаването само по себе си, а по-скоро продължителният характер на процедурата по признаване, може да се повиши рискът от лошо начало в новата приемаща среда в ЕС;

22. изразява загриженост във връзка с високото равнище на „похабяване на мозъци“ при жените, т.е. недостатъчното използване на квалификацията на жените, които се местят в чужбина, особено видимо в силно феминизираните сектори на сестринските грижи и помощта в домакинството;

23. изтъква необходимостта да се гарантира наличието на ясни правила за улесняване на достъпа на жените до висши ръководни длъжности и подчертава, че по-големият брой жени членове на управителни съвети увеличава конкурентоспособността и производителността; следователно приветства предложението на Комисията, което предвижда до 2020 г. минимална квота от 40 % жени сред членовете без изпълнителни правомощия на управителните съвети на европейските дружества, които се котират на борсата и разполагат с 250 или повече служители и общ годишен оборот над 50 милиона евро;

24. призовава Комисията и държавите членки да подобрят откриването и отстраняването на нарушения на правата на жените в рамките на пазара на труда и ефективно да наказват такива нарушения, както и да предоставят на жените, живеещи в чужбина с цел работа, всичката необходима информация, в това число относно достъпа до работни места и обучение в тази област, а също и относно социалните права и здравеопазването, и да предлагат консултации без допълнително заплащане във връзка с възможности за заетост и програми за социално жилищно настаняване;

25. призовава Комисията да наблюдава и да докладва редовно относно това, как се усвояват средствата на ЕС, насочени към образование и обучение, професионална и образователна мобилност и участие на пазара на труда, от жените и мъжете; призовава държавите членки и Комисията да предприемат незабавни мерки в случаите на небалансирано усвояване;

26. призовава държавите членки да предприемат действия с цел премахване на бариерите пред професионалното и общественото развитие на жените в държавите, в които те са пренесли основната част от своя живот и които не са техните държави по произход;

27. припомня, че жените, в това число работещите жени мигранти, много по-често от мъжете работят на непълно работно време не по собствен избор (през 2011 г. в Европейския съюз 32,1 % жени са работили на непълно работно време в сравнение с 9 % мъже); настоятелно призовава държавите членки да приемат необходимите мерки за ограничаване на наемането на непълно работно време от страна на работодателите (като въведат задължение за обосноваване, премахнат някои данъчни облекчения и т.н.) и да увеличат правата на жените, които нямат избор, освен да работят на непълно работно време (приоритет при наемане на работа, обезщетение в случай на уволнение и т.н.);

28. настоятелно призовава държавите членки и Комисията да засилят политиката на ЕС за борба с пряката и непряката дискриминация на работници мигранти от ЕС, приемани от друга държава членка, особено на жените, и с нарушаването на техните права поради недостатъчното познаване от тяхна страна на езиците, както и на законодателството, приложимо към тяхната трудова дейност в приемащата държава членка;

29. призовава Комисията и държавите членки, с подкрепата на местните заинтересовани страни, социалните партньори и обучаващите институции, да повишат още повече осведомеността на жените относно възможностите, предлагани от професионалната мобилност, с особено внимание към личностното развитие, планирането на професионалното развитие и правата при преместване от една държава членка в друга по професионални причини;

30. призовава държавите членки да създадат звена за контакт за мобилните домашни помощници и работници, полагащи грижи за хора, които имат индивидуални трудови правоотношения, за да им се осигурят средства за изграждане на мрежа, която да им позволява да се информират за правата си, както и да насърчават неправителствените организации, проявяващи активност в тази област;

31. насърчава държавите членки да улеснят процедурите за местните и регионални органи, с цел те:

- да съставят и изпълняват специални програми за интегриране на жените и мъжете в местните общности и да насърчават междукултурния обмен;

- да предлагат на жените, които придружават своите съпрузи или партньори в друга държава членка, подходящи услуги като курсове за улесняване на тяхната интеграция в новата социална и културна среда, например езикови курсове и курсове за професионално обучение, като се обръща специално внимание на жените в уязвимо положение;

- да обръщат по-голямо внимание на приобщаването на жените към пазара на труда, по-конкретно на придобиването на квалификации и тяхното актуализиране, придобиването на умения и изпълнението на програмата за образование и обучение през целия живот;

- да предприемат мерки за разрешаване на проблема, свързан с рисковата група на силно мобилни жени, като например домашните помощници, работниците, полагащи грижи за хора, чистачите и жените, работещи в сектора на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга;

- да подкрепят социални информационни кампании на организации с нестопанска цел, насочени към жените в международни общности, като например съпруги и партньори на лица, преместили се в чужбина;

- да разработят обучителни програми за интеграция, психологични консултации и проекти за интеграция; подчертава, че конкретните мерки са от практическа полза при разбирането и разрешаването на проблемите;

32. подчертава вредите за икономиката и отделните лица от разликата в заплащането на жените и мъжете; подчертава, че разликата в заплащането на жените и мъжете произтича отчасти от факта, че често заплащането е по-ниско в секторите, в които жените са представени по-силно;

33. настоятелно призовава държавите членки да осигурят повече прозрачност относно тенденциите в заплащането, по-специално чрез насърчаване на колективните договори, с цел да се предотврати продължаването или увеличаването на разликите в заплащането, включително последиците върху натрупването на пенсионни права в държавата членка по произход и приемащата държава членка, както и да се вземат необходимите мерки за намаляването на разликите в заплащането; призовава Комисията да предложи нови мерки за санкциониране и намаляване по ефективен начин на разликата в заплащането между мъжете и жените и да наблюдава правилното прилагане и ефикасността на Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите, както и да преразгледа съществуващото законодателство в областта на разликите в заплащането на жените и мъжете (Директива 2006/54/ЕО), както беше изискано от Парламента в неговата резолюция от 13 март 2012 г.; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разработят, в сътрудничество със социалните партньори, политики за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете, които поставят акцент върху интегрирането на жените на пазара на труда и насърчават осигуряването на равни възможности за мобилност;

34. подчертава, че възпитанието на децата изисква разпределяне на отговорностите между мъжете и жените, и обществото като цяло, и призовава държавите членки да предоставят на работниците и служителите, които се преместват заедно със съпруг/съпруга или партньор и/или деца, независимо от тяхното равнище на заплащане и квалификация, информация за наличните семейни надбавки в приемащата държава членка, за публичните заведения за грижи за деца и други зависими лица, заведения за предучилищно и училищно образование и за медицинските услуги, успоредно със свободен достъп до публични служби по заетостта в съответствие с приложимото национално законодателство, за да се подпомогнат съпрузите/съпругите или партньорите, преместващи се в друга държава, при намирането на работа; потвърждава отново необходимостта да се гарантира правото на събиране на семейството;

35. призовава държавите членки да предвидят инфраструктурни мерки за подпомагане на мобилните работници и служители, които имат семейства, като обърнат внимание на достъпа до образование и детски заведения, социална сигурност и обществени услуги; призовава както изпращащите, така и приемащите държави членки да създадат механизми за интеграция и реинтеграция на силно мобилните работници и служители, които имат семейства; подчертава, че стойността на междукултурните умения, придобити от жените, които се местят в чужбина, следва да бъде по-високо оценявана от работодателите;

36. насърчава държавите членки да предприемат мерки за борба с бедността и социалната изолация на жените от всички възрастови групи; призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за предотвратяване на феминизирането на бедността чрез насърчаване на заетостта и предприемаческия дух сред жените, като се борят за премахване на разликите в трудовите възнаграждения и улесняват съвместяването на професионалните и семейните задължения чрез създаването на детски заведения;

37. призовава държавите членки и Комисията да обърнат специално внимание на проблема с бедността сред по-възрастните жени, дължащ се на факта, че те получават по-ниски пенсии, което е последица и от периодите на незаетост в техния живот, през които те е трябвало да се грижат за своите деца и за други зависими членове на семейството;

38. призовава държавите членки да насърчават работодателите да осигуряват гъвкаво работно време на жените, и особено на тези, чиито деца са останали в държавата членка по произход, като по този начин им позволяват да поддържат реална физическа връзка с тях;

39. призовава Комисията и държавите членки да насърчават предприятията и администрациите да използват дистанционна работа при справедливи социални условия и условия на заплащане, с цел да се избегне прекъсването на професионалното развитие на жените поради професионалната мобилност на техните партньори;

40. призовава държавите членки да вземат активно участие в премахването на пречките пред мобилността на работниците и служителите, като предлагат на членовете на техните семейства и на партньорите им услуги, като курсове за улесняване на дълготрайната им интеграция в новата социална и културна среда, например езикови или професионални курсове, с цел да гарантират тяхната независимост и достойнство;

41. подчертава необходимостта от привличане на жените към образование и обучение в областта на професиите, свързани с математиката, информатиката и новите технологии с цел преодоляване на професионалната сегрегация и дискриминацията по отношение на заплащането; настоятелно призовава държавите членки да насърчават жените да усвояват от ранна възраст професии, в които се изискват научни, технически, инженерни и математически умения, с цел подобряване на пригодността за заетост и улесняване на прехода между образованието, професионалното обучение и заетостта; поради тази причина призовава държавите членки да осигурят или доразвият качествени услуги за професионално ориентиране и насоки в областта на професионалното развитие, които да подпомагат жените в това отношение;

42. подчертава благоприятното въздействие от привличането на жени на ранен етап към професии в ключовите промишлености с висок потенциал за работни места, по-специално в екологичната икономика, сектора на здравеопазването и социалните грижи и цифровата икономика;

43. призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за преодоляване на секторната сегрегация въз основа на пола както чрез поощряване на лицата още от ранна възраст да се ориентират към съответните сектори, така и чрез промяна на условията, които правят въпросния сектор по-малко привлекателен за жените или мъжете, като например условията на труд, които не са съвместими с отговорностите за оказване на грижи, от една страна, и заплащането, от друга страна;

44. отново призовава държавите членки да насърчават учебната и професионалната мобилност, като: а) повишават осведомеността и улесняват достъпа на всички граждани до информация; б) подчертават добавената стойност на мобилността в ранните етапи на образованието; в) гарантират, че се признават резултатите от обучението в периоди на мобилност между държави членки; г) намаляват административната тежест и стимулират сътрудничеството между съответните органи в държавите членки и д) признават периодите на пребиваване в чужбина за целите на изчислението на точките за пенсиониране в държавата членка по произход;

45. изисква от Комисията да отдели особено внимание на всички аспекти на образованието и професионалното обучение, на висшето образование и обучението за възрастни, с цел да се подобри качеството на преподаването и по този начин да се постигнат по-добри перспективи за бъдещето по отношение на заетостта;

46. отбелязва, че от създаването си през 1987 г. програма „Еразъм“ сама по себе си е позволила на над 2,2 милиона студенти да осъществят мобилност в ЕС и че тя има съществен принос за мобилността в европейското висше образование; поради това изразява надежда в рамките на следващата финансова перспектива да бъде предвидено адекватно финансиране за всички програми в подкрепа на мобилността и образованието; призовава Комисията и държавите членки да продължат да подкрепят активно европейските и международните програми за обучение и образование, както и програми като програмите „Грундвиг“, „Коменски“, „Леонардо да Винчи“, „Жан Моне“ и „Еразъм“, с цел да се насърчи образователната и професионалната мобилност на жените в ЕС, а също и да се предостави възможност на преподавателите да прекарват част от кариерата си в друга държава членка на ЕС, което да допринесе за развитието на чувство за европейско гражданство и идентичност; подчертава значението на новата многогодишна програма в областта на образованието, професионалното обучение, младежта и спорта, която използва като основа положителния опит от всички съществуващи европейски програми в областта на мобилността и образованието;

47. подчертава важността на образователните системи, чувствителни към аспектите на пола, тъй като те предоставят на децата разнообразен избор при откриването на техните таланти; подчертава, че според изследванията засиленото налагане на свързани с пола стереотипи в сферата на образованието допринася за сегрегацията въз основа на пола на пазара на труда по отношение както на секторите, така и на професиите; призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за борба с тези стереотипи;

48. подчертава необходимостта в държавите членки да се въведе гаранция за младежта, с цел да се подобри достъпът на младите хора, и следователно на жените висшисти, до пазара на труда и да се улесни преходът от обучение към заетост; подчертава, че моделите за мобилност на ранни етапи от професионалното развитие изпълняват ключова роля за оформянето на последващи промени в заетостта; припомня двете си резолюции от 24 май 2012 г. относно инициативата „Възможности за младежта“ и от 16 януари 2013 г. относно гаранция за младежта; поради това призовава Комисията и държавите членки да приложат незабавно пакета за младежка заетост, по-конкретно по отношение на „Твоята първа работа с EURES“ и гаранцията за младежта, с оглед на насърчаването на ранната образователна и професионална мобилност на младите жени;

49. призовава Комисията да намери по подобен начин средство за интегриране на образованието, придобито чрез младежка мобилност, с работни места, съответстващи на това образование, с цел да се увеличи ефективността на процеса на мобилност в двата му етапа: образование и професионална реализация;

50. подчертава, че за да се стимулира заетостта и да се предприемат действия срещу дълготрайната безработица, е необходимо да се разгледа възможността за увеличаване на мобилността не само за студенти и работници, но и за техните преподаватели; счита, че такъв подход би гарантирал качествено преподаване;

51. подчертава значението на засилването на социалното измерение и подобряването на достъпа до програми за образователна мобилност за жени с неравностоен произход, както и на такива с ниски доходи, в отпуск по майчинство или на самотни майки;

52. призовава държавите членки да внесат яснота относно възможностите за отпускане на финансова помощ в подкрепа на образователната и професионалната мобилност на жените и да улеснят достъпа до тази информация;

53. подчертава, че на жените с увреждания, на жените без квалификация или със слаба професионална подготовка и на самотните майки трябва да се предостави достатъчно информация и да се окаже допълнителна подкрепа за получаване на достъп до съществуващите програми за обучение, учене и образователна мобилност;

54. обръща специално внимание на жените с увреждания и подчертава необходимостта от предприемане на мерки и действия за борба срещу двойната дискриминация и за насърчаване на напълно равни права и възможности;

55. счита, че следва да бъде отделено специално внимание на зачитането на културните особености и/или традиции на жените от малцинствени общности;

56. призовава държавите членки да насърчават проекти на национално, регионално и местно равнище за разширяване на участието на жените на пазара на труда; призовава държавите членки да насърчават по-голямото участие на мъжете и жените в доброволчески и благотворителни дейности за общността;

57. подчертава необходимостта да се обърне специално внимание на подкрепата за мобилността на жените над 45-годишна възраст, които по-често от останалите приемат да работят при несигурни условия;

58. подчертава необходимостта от увеличаване на степента на участие в програми за учене през целия живот на жените, преместили се в чужбина, в това число и в програми, свързани с развиването на умения, и посочва, че следва да се въведат и програми, насочени към засилване на интеграцията в обществото;

59. подчертава, че безработицата и трудностите, свързани с интеграцията на пазара на труда, засягат жени от много възрастови групи и че жените трябва бързо да се адаптират към потребностите на пазара на труда, и приветства мерките, предложени от Комисията, за преодоляване на достигнатите неприемливи нива на младежка безработица и социална изолация, както и за предоставяне на работни места, образование и обучение за младите хора; изразява подкрепата си за инициативите на Комисията като механизма за засилване на мобилността на жените и я призовава да разшири и подобри обхвата на проектите, чиято цел е увеличаване на професионалната мобилност на жените;

60. подчертава заключенията на Европейска година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията; подчертава необходимостта от подкрепа за доброволческите дейности и обмена на знания и опит между жените от различни възрастови групи;

61. призовава Комисията да подкрепи по подходящ начин разпределението на финансовите ресурси към програми, които насърчават заетостта на жените и качественото обучение на групите в неравностойно положение;

62. препоръчва да се създаде европейска мрежа от служби за консултиране, която да подпомогне местните общности да се справят с този проблем, като предоставя информация, ноу-хау и насоки относно интеграцията на жените; препоръчва насърчаването и използването на инструменти и мрежи и продължаване на финансирането на съществуващите европейски мрежи, както и на инструменти за насърчаване на мобилността като порталите EURES и „Вашата Европа“ и мрежата „Европа Директно“, които също така улесняват жените в намирането на информация относно техните права и възможностите в различните държави членки;

63. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите членки.

[1] ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.
[2] Приети текстове, P7_TA(2011)0455.
[3] Евростат 2010 г., с изключение на EE, EL (2008 г.). AT, BE, ES, IE, FR, IT, CY: предварителни източници.
[4] Резолюция на Европейския парламент от 23 октомври 2012 г. с цел постигане на положителен резултат от процедурата по одобряване на многогодишната финансова рамка за периода 2014–2020 г.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

През следващите години пред Европа предстоят важни предизвикателства, свързани с постигането на по-отворен и по-достъпен пазар на труда.

На първо място, целта за професионална мобилност е доказателство за необходимостта от по-добро адаптиране на системите за образование и обучение към новите изисквания на пазара на труда, от насърчаване на ученето през целия живот и придобиването на умения, както и от подобряване на системите за признаване на професионалните квалификации.

На второ място, все още твърде ниското равнище на мобилност на работниците между държавите членки показва, че предлаганите от вътрешния пазар предимства все още не се използват пълноценно.

Продължават да съществуват твърде много пречки пред мобилността, например недостиг на познания по чужди езици, липса на благоприятни условия за съвместяване на семейния и професионалния живот и липса на актуализиране на националните законодателства в областта на социалното осигуряване.

Достъпът до информация за трансграничната мобилност е все още ограничен и в твърде много случаи лошото й качество възпира много хора.

Много често смяната на работа може да означава повече от преместване от едно предприятие в друго или от един отрасъл в друг, тя също може да означава начало на различно професионално развитие и нова професия.

Следователно е особено важно да се гарантира комбинация от възможности за обучение, която да отговаря на необходимостта от осигуряване както на пригодност за заетост, така и на способността за адаптация на работниците през целия им трудов живот, като по този начин се увеличават техните възможности за професионална мобилност.

Всички граждани имат право да получат подходящо равнище на образование, възможности за актуализиране на знанията си, както и да придобиват нови умения през целия си трудов живот.

Това са цели, които изискват споделена отговорност между правителствата, държавните органи, работодателите, социалните партньори и отделните граждани.

Системите за образование и обучение трябва допълнително да се адаптират към нуждите на пазара на труда и към икономика и общество, основаващи се все повече на знанието.

В момент, в който все по-малко млади хора успяват да навлязат на пазара на труда, е необходимо да се отговори на новите предизвикателства и да се използват възможностите, предоставени от обществото.

Изключително важно е все повече и повече хора да постигнат колкото е възможно по-високо равнище на образование, и това е особено важно за жените, които временно напускат пазара на труда поради майчинство или грижи за семейството и за които доброто равнище на образование е от съществено значение за бързото им повторно навлизане на пазара на труда.

Първата цел на стратегията „Европа 2020” предвижда равнището на заетост на жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години да се повиши до 75 %, включително чрез по-активно участие на младите хора, възрастните и нискоквалифицираните работници.

По-високото и по-доброто образование води до увеличаване на равнището на заетост, а повишаването на степента на образование с течение на времето допринася за по-висока заетост на жените, с пряко положително въздействие върху БВП.

По-широк и положителен ефект за растежа може да се постигне само чрез стимулиране и насърчаване на инвестициите в човешкия капитал и в производителността на жените.

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (21.3.2013)

на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половете

относно образователната и професионалната мобилност на жените в ЕС
(2013/2009(INI))

Докладчик по становище (*): Чаба Шогор

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 50 от Правилника.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по правата на жените и равенството между половете да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. подчертава, че е необходимо политиките на ЕС да включват повишаване на осведомеността относно положението на жените от различни възрастови групи, особено в областта на образованието, интеграцията, миграцията, заетостта, бедността, здравеопазването и политиките за социална закрила, както и да се обърне по-голямо внимание на участието на жените в процеса на вземане на решения;

2. подчертава щетите, нанесени върху икономиката и отделните лица, които произтичат от разликата в заплащането на жените и мъжете; подчертава, че разликата в заплащането на жените и мъжете произтича отчасти от факта, че в секторите, в които жените са представени по-силно, често заплащането е по-ниско; настоятелно призовава заинтересованите страни да осигурят повече прозрачност относно тенденциите в заплащането с цел да се избегне поддържането или увеличаването на разликите в заплащането; призовава Комисията да преразгледа съществуващото законодателство в областта на разликите в заплащането на жените и мъжете (Директива № 2006/54), както беше изискано от Парламента в неговата резолюция от 13 март 2012 г.; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разработят политики в сътрудничество със социалните партньори, които биха премахнали разликата в заплащането на жените и мъжете и които да се съсредоточават върху интегрирането на жените на пазара на труда и да насърчават осигуряването на равни възможности за мобилност;

3. насърчава държавите членки да предприемат мерки за борба с бедността и социалното изключване на жени от всички възрастови групи; призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за предотвратяване на феминизирането на бедността чрез насърчаване на заетостта и предприемаческия дух сред жените, като се борят за премахване на разликите в трудовите възнаграждения и улесняват съчетаването професионалните и семейните задължения чрез създаване на детски заведения;

4. призовава държавите членки и Комисията да обърнат специално внимание на проблема с бедността сред по-възрастните жени, дължащ се на факта, че те получават по-ниски пенсии, което е последица и от периодите на незаетост в техния живот, през които те е трябвало да се грижат за своите деца и за други членове на издръжка от тяхното семейство;

5. призовава държавите членки да защитават правата на жените, да насърчават равенството и равните възможности за жените и мъжете, да гарантират сигурни условия на труд и да се борят с всички форми на експлоатация и дискриминация на пазара на труда, като например професионалната сегрегация и дискриминацията по отношение на заплащането, по-конкретно чрез насърчаване на ученето през целия живот, предприемане на мерки за борба с несигурната заетост и насърчаване на работните места с гарантирани права, работно време, съвместимо с баланса между професионалния и личния живот, мрежа за обществено здравеопазване и публична система за социално осигуряване, както и разнообразни практики за организация на работното време при искане от страна на жените;

6. подчертава необходимостта от привличане на жени към образование и обучение в областта на професиите, свързани с математиката, информатиката и новите технологии с цел преодоляване на професионалната сегрегация и дискриминацията по отношение на заплащането; настоятелно призовава държавите членки да насърчават жените да усвояват от ранна възраст професии, в които се изискват научни, технически, инженерни и математически умения, с цел подобряване на пригодността за заетост и улесняване на прехода между образованието, професионалното обучение и заетостта; поради тази причина призовава държавите членки да осигурят или доразвият качествени услуги за професионално ориентиране и насоки в областта на професионалното развитие, които да подпомагат жените в това отношение;

7. призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за преодоляване на секторната сегрегация въз основа на пола както чрез поощряване на лицата още от ранна възраст да се ориентират към съответните сектори, така и чрез промяна на условията, които правят въпросния сектор по-малко привлекателен за жените или мъжете, като например условията на труд, които не са съвместими с отговорностите за оказване на грижи, от една страна, и заплащането, от друга страна;

8. счита, че насърчаването на образователната и професионалната мобилност на жените може да допринесе за осъществяване на водещата цел на стратегията „Европа 2020“ за повишаване на коефициента на заетост на жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години до 75%, включително чрез по-активно участие на млади хора, по-възрастни работници и нискоквалифицирани работници и чрез по-добра интеграция на мигрантите;

9. обръща специално внимание на жените с увреждания и подчертава необходимостта от предприемане на мерки и действия за борба срещу двойната дискриминация и за насърчаване на напълно равни права и възможности;

10. подчертава важността на образователните системи, чувствителни към аспектите на пола, тъй като те предоставят на децата разнообразен избор при откриването на техните таланти; подчертава, че според изследванията засиленото налагане на свързани с пола стереотипи в сферата на образованието засилва сегрегацията въз основа на пола на пазара на труда по отношение както на секторите, така и на професиите; призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за борба с тези стереотипи;

11. подчертава, че моделите за ранна мобилност в професионалното развитие играят ключова роля за оформянето на последващи промени в заетостта; припомня двете си резолюции от 24 май 2012 г. относно инициативите „Възможности за младежта“ и от 16 януари 2013 г. относно гаранция за младежта; поради това призовава Европейската комисия и държавите членки да приложат незабавно Пакета за младежка заетост, по-конкретно по отношение на „Моята първа работа с EURES“ и гаранцията за младежта, с оглед насърчаването на ранната образователна и професионална мобилност на младите жени;

12. призовава социалните партньори, държавите членки и Комисията да подкрепят подобряването на свързаните с равенството между половете аспекти на колективните споразумения чрез насърчаване, наред с другото, на правото на работа при гъвкаво работно време, създаването на детски заведения, наставничеството на работниците и служителите от женски пол, предприемането на мерки за засилване на участието на жените в преговорите за колективно договаряне и чрез оценяване на въздействието, което колективните споразумения оказват върху жените;

13. призовава държавите членки да повишат закрилата по отношение на трафика на хора за жените, които заминават за други държави с цел работа, като специално се наблегне на достъпа до информация и консултации;

14. счита, че следва да бъде отделено специално внимание на зачитането на културните особености и/или традиции на жените от малцинствени общности;

15. призовава държавите членки да предоставят сведения относно баланса между половете във връзка с професионалната мобилност и да включат разпоредби за насърчаване на равенството между половете по отношение на професионалната мобилност при изготвянето на техните национални политики и техните национални програми за реформи, със специално внимание към планирането и прилагането на национално или регионално равнище на оперативни програми, финансирани от Европейския социален фонд (ЕСФ) за програмния период 2014–2020 г. и след това; припомня своята резолюция от 25 октомври 2012 г., която подкрепя предложението на Комисията за предоставяне на 25 % от общия размер на средствата за политиката на сближаване на ЕСФ[1];

16. подчертава, че ако този въпрос представлява конкретна цел в рамките на тези програми или присъства като специален хоризонтален приоритет, добрите практики ще започнат да се проявяват и мерките ще доведат до резултати на регионално и/или местно равнище;

17. призовава държавите членки да насърчават проекти на национално, регионално и местно равнище за разширяване на участието на жените на пазара на труда; призовава държавите членки да насърчат по-засиленото участие на мъжете и жените в доброволчески и благотворителни дейности за общността;

18. подчертава необходимостта от изучаването на езици и призовава за организиране на курсове по местния език и култура, насочени по-специално към жените;

19. насърчава държавите членки да улеснят процедурите за местните и регионални органи с цел те:

- да проектират и реализират специални програми за интегриране на жените и мъжете в местните общности и да насърчават междукултурния обмен;

- да предприемат мерки за разрешаване на проблема, свързан с рисковата група от силно мобилни жени, като например домашните работници, лицата, полагащи грижи, домашните помощници и жените, работещи в сектора на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга;

- да подкрепят социални информационни кампании на организации с нестопанска цел с фокус върху жените в международни общности, като например съпруги и партньори на експатриати;

20. призовава Комисията да наблюдава и да докладва редовно относно степента на усвояване от жените и мъжете на средствата от ЕС, насочени към образование и обучение, професионална и образователна мобилност и участие на пазара на труда; призовава както държавите членки, така и Комисията да предприемат незабавни мерки в случаите на небалансирано усвояване;

21. препоръчва да се създаде европейска мрежа от служби за консултиране, която да подпомогне местните общности да се справят с този проблем, като предоставя информация, ноу-хау и насоки относно интеграцията на жените; препоръчва насърчаването и използването на инструменти и мрежи и продължаване на финансирането на съществуващите европейски мрежи, както и на инструменти за насърчаване на мобилността като EURES, Вашата Европа и мрежата „Europe Direct“, които също така улесняват жените в намирането на информация относно техните права и възможностите в различните държави членки;

22. отново потвърждава необходимостта държавите членки да гарантират правото на събиране на семействата;

23. призовава държавите членки да създадат инфраструктурни мерки за подпомагане на мобилните работници и служители, които имат семейства, като обърнат внимание на достъпа до образование и детски заведения, социална сигурност и обществени услуги; призовава както изпращащите, така и приемащите държави членки да създадат механизми за интеграция и реинтеграция на силно мобилните работници и служители, които имат семейства; подчертава, че стойността на междукултурните умения, придобити от жените, които заминават за други държави, следва да бъде по-високо оценявана от работодателите;

24. призовава държавите членки да гарантират реципрочно признаване на дипломи и професионални квалификации и да улеснят опростяването на процедурите за признаване;

25. отбелязва, че в случаите, в които основният проблем е не признаването само по себе си, а по-скоро продължителният характер на процедурата по признаване, може да се повиши рискът от лошо начало в новата приемаща среда в ЕС;

26. подчертава благоприятното въздействие от привличането на жени на ранен етап към професии в ключовите промишлености с висок потенциал за работни места, по-специално в екологичната икономика, сектора на здравеопазването и социалните грижи и цифровата икономика;

27. изразява загриженост относно високото равнище на „прахосване на мозъци“ при жените, т.е. недостатъчното използване на квалификацията на жените, заминаващи зад граница, особено видимо в силно феминизирания сектор на сестринските грижи и домашния труд;

28. счита, че създаването на възможност за жените, заминаващи зад граница, да прехвърлят пенсионните си права е основен фактор за гарантиране на ефективното упражняване на придобитите права.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	21.3.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	40 3 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Regina Bastos, Edit Bauer, Heinz K. Becker, Jean-Luc Bennahmias, Phil Bennion, Pervenche Berès, Vilija Blinkevičiūtė, Philippe Boulland, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Minodora Cliveti, Marije Cornelissen, Emer Costello, Andrea Cozzolino, Frédéric Daerden, Karima Delli, Richard Falbr, Thomas Händel, Marian Harkin, Danuta Jazłowiecka, Martin Kastler, Ádám Kósa, Jean Lambert, Patrick Le Hyaric, Olle Ludvigsson, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Siiri Oviir, Konstantinos Poupakis, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Nicole Sinclaire, Jutta Steinruck
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Georges Bach, Jürgen Creutzmann, Edite Estrela, Sergio Gutiérrez Prieto, Anthea McIntyre, Csaba Sógor
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Fiona Hall, Angelika Werthmann

[1] Резолюция на Европейския парламент от 23 октомври 2012 г. за целите на постигане на положителен резултат по време на процедурата по одобряване на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	23.4.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	22 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Regina Bastos, Edit Bauer, Emine Bozkurt, Edite Estrela, Mikael Gustafsson, Mary Honeyball, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Barbara Matera, Elisabeth Morin-Chartier, Krisztina Morvai, Norica Nicolai, Siiri Oviir, Антония Първанова, Joanna Senyszyn, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Marc Tarabella, Inês Cristina Zuber
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Roberta Angelilli, Vilija Blinkevičiūtė, Anne Delvaux, Christa Klaß, Licia Ronzulli, Angelika Werthmann

Правна информация - Политика за поверителност