ДОКЛАД относно външната политика на ЕС в областта на въздухоплаването — посрещане на бъдещите предизвикателства

    14.5.2013 - (2012/2299(INI))

    Комисия по транспорт и туризъм
    Докладчик: Мариан-Жан Маринеску

    Процедура : 2012/2299(INI)
    Етапи на разглеждане в заседание
    Етапи на разглеждане на документа :  
    A7-0172/2013
    Внесени текстове :
    A7-0172/2013
    Гласувания :
    Приети текстове :

    ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

    относно външната политика на ЕС в областта на въздухоплаването — посрещане на бъдещите предизвикателства

    (2012/2299(INI))

    Европейският парламент,

    –   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Външната политика на ЕС в областта на въздухоплаването — посрещане на бъдещите предизвикателства“ (COM(2012) 0556),

    –   като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2011 г. относно международни споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон[1],

    –   като взе предвид своето решение от 20 октомври 2010 г. относно преразглеждането на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия („Рамковото споразумение“)[2],

    –   като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно споразумението за въздушен транспорт между Европейския съюз и Съединените американски щати[3],

    –   като взе предвид своята резолюция от 25 април 2007 г. относно създаването на общо европейско авиационно пространство[4],

    –   като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2006 г. относно разработване на програмата за външната политика на Общността в областта на авиацията[5],

    –   като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 90, 100, параграф 2 и 218 от него,

    –   като взе предвид член 48 от своя правилник,

    –   като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по международна търговия и на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0172/2013),

    А. като има предвид, че въздухоплаването е икономическа област, отбелязваща бърз растеж както в Съюза, така и извън него, и по-специално в Азия и Близкия Изток,

    Б.  като има предвид, че въздухоплаването има да изиграе важна роля за свързване на хората и предприятията както в рамките на Съюза, така и в световен мащаб, и по-специално с развиващите се пазари,

    В.  като има предвид, че броят на извършените и предвидените съкращения на работни места от европейските въздушни превозвачи от 2012 г. насам възлиза на повече от 20 000,

    Г.  като има предвид, че европейските социални партньори от въздухоплавателната промишленост се споразумяха, че са необходими координирани и всеобхватни действия на международно равнище в рамките на диалога относно въздействието на световната криза в гражданското въздухоплаване, проведен на 29 януари 2013 г.,

    Д. като има предвид, че съобщението на Комисията от 2005 г. изигра важна роля за развитието на външната политика на Съюза в областта на въздухоплаването,

    Е.  като има предвид, че с оглед на развитието на положението през последните седем години е целесъобразен нов преглед,

    Общи положения

    1.  подчертава напредъка, отбелязан в създаването на единен и отворен регионален пазар на Съюза и същевременно – в изграждането на общ подход на Съюза по отношение на неговата външна политика в областта на въздухоплаването;

    2.  приветства съобщението на Комисията, в което се представя своевременен анализ на настоящото положение и напредъка, постигнат по отношение на външната политика в областта на въздухоплаването от 2005 г. насам, както и на предизвикателствата, пред които е изправен въздухоплавателният отрасъл в Съюза в условията на един крайно конкурентен световен пазар на въздухоплавателни услуги;

    3.  подчертава жизненоважната роля на сектора на въздухоплаването за икономиката на Съюза, особено във връзка с растежа и работните места, тъй като този промишлен сектор поддържа над 5 милиона работни места в Европа и допринася с 2,4 % за БВП на Съюза, като също така оказва принос и за свързаността на Съюза с останалия свят; подчертава, че е необходимо да бъде поддържан един силен и конкурентоспособен сектор на въздухоплаването в Съюза;

    4.  счита, че е осъществен важен напредък при определянето и прилагането на механизми и системи на Съюза като „Единно европейско небе“ (ЕЕН), изследването на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR), инициативата „Чисто небе“, Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) и глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), за повишаване на безопасността и отговаряне на изискванията на пътниците; счита, че трябва да бъде извършен по-нататъшен напредък в тези области;

    5.  изразява загриженост обаче относно забавянията в прилагането на ЕЕН и SESAR предвид ненужните разходи, които тези забавяния налагат на авиационните компании и техните клиенти; подкрепя Комисията при предприемането на наказателни действия спрямо държавите членки, които не са спазили срока до декември 2012 г. и не са осъществили напредък по отношение на функционалните блокове въздушно пространство;

    6.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават прилагането на ЕЕН и SESAR; отбелязва, че развитието на ЕЕН, когато бъде изцяло изпълнено, ще създаде значителни преки и косвени възможности за заетост;

    7.  подчертава, че програмите на Съюза са важни не само за вътрешния пазар, но също така и за външната политика; счита, че завършването и прилагането на тези инструменти ще спомогне за консолидиране на позицията на сектора на Съюза на конкурентния световен пазар;

    8.  подчертава значението на настоящото преразглеждане на Регламента за правата на пътниците във въздушния транспорт и подкрепя едно силно и основно съобразено с потребителите европейско законодателство;

    9.  съзнава, че въздействието на финансовата криза е различно в отделните региони на света; счита, че това е поставило конкурентни предизвикателства пред авиационните компании на Съюза и че двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги невинаги са най-подходящото решение за борба с пазарните ограничения или нелоялното субсидиране;

    10. счита, че тъй като не е завършено изграждането на широкообхватна външна политика в областта на въздухоплаването въпреки усилията през последните седем години, следва да се приложи възможно най-бързо по-координиран подход на Съюза, включващ по-големи амбиции, с цел установяване на лоялна и открита конкуренция;

    11. счита, че сближаването на европейските нормативни уредби е ключов елемент за силна европейска позиция на световния пазар и за взаимодействие с трети държави;

    Съобщението от 2005 г. и резолюцията на Парламента

    12. приветства осъществения напредък относно трите стълба на политиката от 2005 г.; принципът на обозначаване на превозвачите от Съюза понастоящем се признава в повече от 100 трети държави; почти 1 000 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги бяха приведени в съответствие със законодателството на Съюза, гарантирайки по този начин правна сигурност; изразява съжаление, че на важни партньори, включително Китай, Индия и Южна Африка, все още предстои да приемат тези принципи;

    13. посочва, че провеждането на външната политика на Съюза в областта на въздухоплаването е спомогнало за максималното увеличаване на потенциала на единния пазар, доколкото той улеснява консолидирането на въздухоплавателната промишленост на Съюза в момент, в който глобализацията призовава по-силните стопански субекти да се противопоставят на чуждестранната конкуренция;

    14. подчертава, че беше развито разрастващо се общо авиационно пространство със съседни държави; счита, че тези споразумения създадоха важни икономически ползи; приветства съществените усилия, направени за привеждане в съответствие на различни регулаторни рамки със законодателството на Съюза в области като безопасността, сигурността, управлението на въздушното движение, околната среда, правата на пътниците, икономическото регулиране и социалните аспекти;

    15. приветства всеобхватното споразумение за въздухоплавателни услуги между ЕС и САЩ и неговото положително въздействие върху двете икономики, както и очакваните 80 000 нови работни места, които бяха създадени в първите 5 години;

    16. счита, че една силна външна политика на Съюза в областта на въздухоплаването, насочена към най-важните пазари за растеж при полетите на дълги разстояния, би създала нови икономически възможности за въздушните превозвачи от Съюза, особено в рамките на азиатско-тихоокеанския регион;

    17. подчертава, че преговорите с някои ключови партньори, включително Бразилия, все още предстои да бъдат приключени, и че широкообхватни споразумения за въздухоплавателни услуги с такива държави могат да донесат съществени икономически ползи;

    18. подчертава, че все още не са изпълнение някои от исканията в резолюцията на Парламента от 2006 г.; по-специално подчертава необходимостта от насърчаване на подходящи международни стандарти за безопасност и сигурност, от гарантиране на еднакво третиране на въздушните превозвачи от Съюза и от трети държави и от смекчаване на отрицателното въздействие върху околната среда;

    19. подчертава значението на инструменти като системата на Съвместния комитет за създаване на общи подходи по конкретни въпроси на въздухоплаването;

    20. приветства постигането на други цели, набелязани в резолюцията от 2006 г., например разширяването на отговорностите на ЕААБ;

    Пазар

    21. отбелязва съществено увеличаване на полетите към, от и в рамките на азиатско-тихоокеанския регион, отразяващо тенденцията за икономически растеж в региона; изразява безпокойство по повод на възможността – ако нищо не се направи –авиационните компании и предприятията в Съюза да загубят както големите възможности, които открива тази част на света, така и капацитета си да генерират печалби;

    22. отбелязва също така, че позицията на превозвачите от трети държави в световен план стана по-силна благодарение на субсидиите и големите публични инвестиции във въздухоплавателни апарати и инфраструктура, извършени в различни части на Близкия изток, Далечния Изток и Южна Америка;

    23. подчертава съществените промени на вътрешния пазар на Съюза в резултат от нарасналия дял на нискотарифните превозвачи; счита, че въпреки конкуренцията двата икономически модела биха могли да намерят начини да се допълват взаимно, когато са изправени пред предизвикателствата на външния пазар;

    24. отбелязва, че извънредно ниските цени на билети, предлагани от някои европейски нискотарифни превозвачи, се компенсират от тези дружества посредством нелоялни практики по отношение на условията на труд като ниски социални и трудови стандарти за персонала; отбелязва също така, че минималните инвестиции в стандарти за безопасност и неоснователните регионални субсидии изглежда играят роля в това ценообразуване на билетите;

    25. посочва, че сред въздушните превозвачи е налице силна конкуренция в резултат на нискотарифните авиокомпании, които съставляват 40% от авиационния пазар в Съюза; подчертава, че когато дадена държава членка е ратифицирала конвенции 87 и 98 на МОТ, въздушните превозвачи трябва да спазват техните разпоредби за основните права по отношение на свободата на събранията, както и на признаването на представителите на работниците и на колективните трудови договори, във връзка с което спазването трябва да бъде контролирано, а нарушенията – санкционирани;

    26. изтъква значението на летищните центрове, включително развиването на вторични центрове, специализирани центрове и мултицентрове, както и на неотложната необходимост от публични и частни дългосрочни инвестиции в летищна инфраструктура за увеличаване на капацитета, например чрез изграждане на нови писти, както и за по-ефективно използване на съществуващата инфраструктура, включително регионални летища, например по Средиземноморието и източните граници на Съюза, чрез по-доброто разпределение на летищните слотове;

    27. подчертава, че конкурентоспособността на превозвачите от Съюза е възпрепятствана на световно равнище от фактори като липса на равнопоставени условия на конкуренция, дължаща се например на различни национални такси, претоварени летища, високи такси за управление на въздушното движение и високи летищни такси, държавни помощи, получавани от конкурентите, разходите за въглеродни емисии, прилагането на по-ниски социални стандарти и различни правила относно държавната помощ извън Съюза;

    28. счита, че тези фактори представляват потенциални пречки за растежа и заетостта;

    29. призовава Комисията да извърши проучване относно различните в отделните държави членки въздухоплавателни такси, мита, данъци и налози и въздействието им върху цените на билетите и печалбите на авиационните компании, както и проучване относно евентуалното получаване на държавни помощи от конкурентите на световно равнище и неговото въздействие върху авиационните компании в Съюза;

    30. приветства новите правила на Съюза относно социалната сигурност на мобилните работници;

    Бъдещи действия

    31. счита, че външната политика в областта на въздухоплаването следва напълно да зачита принципа на реципрочност, включително достъп до пазара, откритост и лоялна конкуренция, при равнопоставени условия на конкуренция, и следва да има две основни цели: да бъде в полза на потребителите и предприятията и да подкрепя авиационните компании на Съюза в техните усилия да запазят позицията си на световни лидери;

    32. следователно подчертава, че споразуменията за въздухоплавателни услуги със съседните държави и единомислещи партньори трябва да съдържат правната среда за лоялна конкуренция;

    33. призовава за постоянно използване на процедури за преговори по широкообхватни споразумения в областта на въздухоплаването на равнището на Съюза, основаващи се на европейското единство и разрешени от Съвета;

    34. призовава Комисията да насърчава и защитава интересите на Съюза в рамките на споразуменията и да представя и споделя стандарти, ценности и най-добри практики на Съюза;

    35. призовава за засилване на сътрудничеството и координацията между Комисията и държавите членки при воденето на преговори с основни партньори за споразумения за въздухоплавателни услуги с цел повишаване на влиянието на Съюза и възможностите му за достъп до нови пазари;

    36. призовава Комисията да включи в широкообхватните споразумения регулаторните условия за безопасност, сигурност, права на пътниците, обучение и сертифициране на персонала;

    37. призовава Комисията да завърши текущите преговори със съседни държави като Украйна, Ливан, Тунис, Азербайджан и Алжир; изтъква, че близостта на тези държави и техните пазари, както и осъществилият се в някои от тях напоследък икономически растеж, могат да бъдат разглеждани като възможност за растеж за регионалните и второстепенните летища в Съюза; счита, че предвид големия капацитет на регионалните летища, те могат да играят роля за намаляване на претоварването в основните европейски летищни центрове, като по този начин ги направят по-конкурентоспособни на световно равнище;

    38. призовава Съвета да предостави на Комисията, поотделно за всеки конкретен случай, мандат за преговори с други съседни държави като Турция, Армения и Либия;

    39. призовава Съюза да предприеме индивидуален подход към всеки отделен случай при своите отношения с ключови партньори, и призовава Комисията да приключи възможно най-скоро преговорите относно широкообхватните споразумения в областта на въздухоплаването, включително с Австралия и Бразилия, а Съвета – да предостави на Комисията мандат за преговори по такива споразумения с бързо развиващи се икономики като Китай, Индия, АСЕАН и държавите от Персийския залив;

    40. счита, че едно евентуално бъдещо споразумение за търговия и инвестиции между Съюза и САЩ би се отразило също и на авиационния сектор; ето защо счита, че Комисията следва да предостави достатъчна информация, така че Парламентът да може да следи отблизо предстоящите преговори;

    41. подчертава необходимостта от пълно постигане на целите, изложени в споразумението за въздушен транспорт с основни партньори, по-специално САЩ и Канада, включително премахването на ограниченията за чуждестранна собственост и контрол върху авиокомпании; призовава за действия за преодоляване на продължаващото неравновесие между способността на авиокомпаниите от Съюза да извършват каботаж на пазара на САЩ и способността на авиокомпаниите от САЩ да извършват това в Европа; припомня, че кръстосаните международни инвестиции допринасят за насърчаването на икономическата жизненост на сектора на въздухоплаването и призовава настоятелно Комисията да поощрява една международна правна среда, която да допринася за разширяването на подобни инвестиции и подкрепата за тях, и която служи за насърчаване на активна политика, насочена към установяването на стандарти и най-добри практики за международни инвестиции;

    42. счита, че двустранните споразумения могат да окажат важен принос за развитието на външната политика в областта на въздухоплаването, но подчертава същевременно значението на един общ подход на Съюза;

    43. подчертава значението на лоялната и открита конкуренция във всички свързани с въздухоплавателните услуги дейности; призовава за включването на стандартни клаузи за „лоялна конкуренция“ в двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги;

    44. призовава Комисията да определи – а държавите членки да прилагат – минимален набор от стандартни правни изисквания на Съюза, по-специално по отношение на регулаторното сътрудничество, трудовите и екологичните стандарти и правата на пътниците, които да се включат в двустранни споразумения, с ясната цел за създаване на възможности и за премахване на бариерите за авиокомпаниите от Съюза;

    45. призовава Комисията да предложи спешно преразглеждане или замяна на Регламент (ЕО) № 868/2004 относно защита срещу субсидиране и практики на несправедливо ценообразуване, причиняващи щети на въздушните превозвачи на Общността[6];

    46. подкрепя предложението на Комисията за запазване на свободна и лоялна конкуренция в отношенията и споразуменията с трети държави и за развитието на по-ефективни нови инструменти за търговска защита, които са по-добре адаптирани за преодоляване на нелоялни практики, като например дискриминация, непоследователно прилагане на регулаторната рамка, както и липсата на прозрачност на финансовата отчетност от страна на дружествата, което може да доведе до нарушения на пазара;

    47. призовава Комисията да стартира диалог с държави от Персийския залив с оглед повишаване на прозрачността и обезпечаване на справедлива конкуренция;

    48. отбелязва, че Руската федерация отказва да спазва споразумението относно поетапното отменяне на таксите за прелитане над Сибир в рамките на присъединяването на Руската федерация към СТО през 2011 г.; счита, че тъй като тези незаконни транзитни такси поставят превозвачите от Съюза в дългосрочни дискриминационни условия, Съюзът следва да бъде в състояние да предприеме реципрочни мерки, като отказва или ограничава транзита през своята територия или по-цялостно, като въведе мерки, свързани с използването на въздушното пространство на Съюза от въздушните превозвачи на Руската федерация, за да я мотивира да отмени гореспоменатите такси, които са незаконни, тъй като противоречат на международни споразумения (Чикагската конвенция); поради това призовава Комисията и Съвета да разгледат възможни мерки за гарантиране на реципрочност по отношение на използването на въздушното пространство между Руската федерация и Съюза;

    49. изтъква, че една амбициозна политика на Съюза за защита на правата на пътниците във въздухоплаването може да даде качествено предимство на авиокомпаниите от Съюза в световната конкуренция; призовава Комисията да предприеме последващи стъпки за насърчаване на високите стандарти на Съюза в областта на правата на пътниците във въздухоплаването и да следи тяхното транспониране и прилагане;

    50. призовава Комисията да изготви възможно най-скоро нова регулаторна рамка относно изпълнението на ЕЕН въз основа на подход отгоре-надолу, включително по-добър механизъм на сътрудничество между европейските доставчици на аеронавигационно обслужване, и да предостави необходимите условия, за да започне разгръщането на SESAR;

    51. призовава Съвета най-накрая да приеме позиция относно законодателната резолюция на Парламента от 5 май 2010 г. относно предложението за директива относно такси за сигурността на въздухоплаването[7], която, макар и приета с огромно мнозинство от 96 % в Парламента, все още е блокирана от Съвета;

    52. счита, че Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) има важна роля в разработването на регулаторни рамки за сектора на въздухоплаването в световен мащаб, например за либерализирането на собствеността и контрола на авиационните компании и за гарантирането на глобалната оперативна съвместимост в управлението на въздушното движение; насърчава ИКАО да продължава да развива основаващи се на пазара мерки в световен мащаб за намаляване на шума по летищата и ограничаване на всички съответни емисии на парникови газове; счита, че е от съществено значение възможно най-бързо в рамките на ИКАО да се постигне споразумение относно глобален подход;

    53. настоятелно призовава да бъдат предоставени на Комисията мандати за преговори за изясняване и засилване на представителството на Съюза в рамките на ИКАО;

    54. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

    ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

    Въздухоплаването понастоящем е ключов сектор в европейската икономика. То допринася с 365 милиарда евро за европейския БВП и поддържа 5,1 милиона работни места, но – седем години след съобщението на Комисията „Разработване на програмата за външна политика на Общността в авиационната област“ – все още ни предстои да постигнем нашите цели.

    Сега повече от всякога е време да осъществим бърз напредък в областта на европейското въздухоплаване. Появяват се нови икономически предизвикателства от регионите на света, в които много по-либерално законодателство позволява на дружествата да изграждат огромни нови летища, които отклоняват много пътници от европейските летищни центрове. Европейският съюз неотложно се нуждае от увеличаване на капацитета на летищата, за да се избегне рискът от загуба на конкурентоспособност във връзка с регионите с бързо експоненциално развитие (нашата тревога се концентрира в азиатско-тихоокеанския регион, Близкия изток и Южна Америка).

    Трябва да се гледа сериозно на инвестициите в летищна инфраструктура, макар и търсенето все още да не надхвърля предлагането. Междувременно, трябва да се използва максимално ефективно съществуващият капацитет (включително посредством по-добро управление на слотовете и използване на „невъзлови летища“ за намаляване на претоварването).

    В съответствие със същото понятие за допълняемост, нарастващият брой на нискотарифните превозвачи на вътрешния пазар на ЕС може да се използва като нов модел на засилване, вместо да се счита за конкурентна заплаха. „Класическите“ и нискотарифните превозвачи могат да намерят начин за хармонизиране на пазара на ЕС и така да се допълват взаимно, за да се да отговори по по-стабилен начин на предизвикателствата на външния пазар.

    От стратегическа гледна точка Европейският съюз трябва да запази конкурентоспособността на своя въздухоплавателен сектор. В днешно време най-важните въздухоплавателни пазари са извън Европа, така че секторите на ЕС трябва също така да се развиват на тези пазари.

    От 2005 г. насам бяха сключени значителен брой споразумения с ключови партньори. Въпреки това остава да бъдат сключени други споразумения от решаващо значение с ключови партньори (сред тях – Австралия и Нова Зеландия).

    За да се подкрепи това бъдещо развитие, докладчикът подчертава значението на разработването и прилагането на механизми на ЕС като ЕЕН, SESAR, ЕААБ и ГНСС. Тези инструменти, създадени да подкрепят вътрешния пазар, ще подпомагат следователно ЕС в неговата външна политика в областта на въздухоплаването. Изпълнението на тези механизми ще консолидира позицията на европейския сектор и ще го направи по-силен пред новите конкурентни предизвикателства.

    За да се отбележи напредък с тези механизми, трябва да се създадат някои задължителни процедури. Например, трябва възможно най-бързо да се предоставят функционалните блокове въздушно пространство, които са от основно значение за изпълнението на „Единно европейско небе“.

    Въпреки необходимостта от либерализация ЕС трябва да продължи да защитава европейските интереси и стандарти. Специално внимание следва да се отдели на трудовите и екологичните стандарти, правата на пътниците и зачитането на европейската правна уредба.

    По отношение на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), в която държавите – членки на ЕС са членове, а Европейската комисия е поканена да участва като наблюдател, е желателна по-голяма координация. Това ще даде възможност на Европа да говори с 1, а не с 27 гласа, и така ще увеличи нейното влияние при разискванията в рамките на ИКАО. Комисията и държавите членки имат съвместна отговорност да работят в по-тясна връзка за постигане на това координирано представителство.

    СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (21.3.2013)

    на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

    относно външната политика на ЕС в областта на въздухоплаването — посрещане на бъдещите предизвикателства
    (2012/2299(INI))

    Докладчик по становище: Робърт Стърди

    ПРЕДЛОЖЕНИЯ

    Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

    1.  приветства съобщението на Комисията, в което се представя своевременен анализ на настоящото положение и напредъка, постигнат по отношение на външната политика в областта на въздухоплаването от 2005 г. насам, както и на предизвикателствата, пред които е изправен въздухоплавателният отрасъл в ЕС в условията на един крайно конкурентен пазар на въздухоплавателни услуги;

    2.  подчертава жизненоважната роля на сектора на въздухоплаването за икономиката на ЕС, особено във връзка с растежа и работните места, тъй като този промишлен сектор поддържа над 5 милиона работни места в Европа и допринася с 2,4 % за БВП на ЕС, като също така допринася за свързаността на ЕС с останалия свят; подчертава, че е необходимо да бъде поддържан един силен и конкурентоспособен сектор на въздухоплаването в ЕС;

    3.  подкрепя предложението на Комисията за запазване на свободна и лоялна конкуренция в отношенията и споразуменията с трети държави и за развитието на нови инструменти за търговска защита, които са по-добре адаптирани и по-ефикасни за преодоляване на нелоялни практики, като например дискриминация, непоследователно прилагане на регулаторната рамка, както и липсата на прозрачност на финансовата отчетност от страна на дружествата, което може да доведе до нарушения на пазара;

    4.  приканва държавите членки, Комисията и авиокомпаниите да засилят ролята на регионалните летища в ЕС, например в Средиземноморието и по източните граници на Съюза, чрез създаване на летищни инфраструктури с оглед на улесняването на потоците от пътници и стоки, като по този начин се укрепват икономическите и търговските отношения с трети държави,като същевременно се създават повече възможности за заетост;

    5.  приветства инициативата на Комисията за въвеждане на „клауза за справедлива конкуренция“ в действащите споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите членки и трети държави и насърчава включването на такива клаузи във всяко авиационно споразумение, сключено между Европейския съюз и държавите от Европейското съседство или стратегическите партньори;

    6.  призовава ЕС да играе водеща роля в рамките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) с цел установяване на международно споразумение за глобална схема за търговия с емисии, което спомага за разрешаване на въпроса за емисиите на парникови газове от международното въздухоплаване и което включва също така Китай, Индия и други бързоразвиващи се икономики освен САЩ; настоятелно призовава ЕС да засили международната правна рамка за гражданската авиация по отношение на сигурността и устойчивостта на въздушния транспорт;

    7.  изразява съжаление поради факта, че Руската федерация не е съумяла да зачита и прилага своите международни ангажименти и призовава за прекратяване на нелоялната практика, свързана с налагането на такси на въздухоплавателни дружества от ЕС, които прелитат над руска територия;

    8.  призовава за засилване на сътрудничеството и координацията между Комисията и държавите членки при воденето на преговори с основни партньори за споразумения за въздухоплавателни услуги с цел повишаване на тежестта и влиянието на ЕС и възможностите за достъп до нови пазари;

    9.  подчертава необходимостта от пълно постигане на целите, изложени в споразумението за въздушен транспорт с основните партньори, включително премахването на ограниченията за чуждестранна собственост върху авиокомпании; призовава за действия за преодоляване на продължаващото неравновесие между способността на авиокомпаниите от ЕС да извършват каботаж на пазара на САЩ и способността на авиокомпаниите от САЩ да извършват това в Европа; припомня, че кръстосаните международни инвестиции допринасят за икономическата динамика на сектора на въздухоплаването и във връзка с това призовава настоятелно Комисията да поощрява международна правна среда, подходяща за развитието и в подкрепа на подобни инвестиции, също така чрез насърчаване на активна политика, насочена към установяването на стандарти и най-добри практики за международните инвестиции;

    10. подкрепя предложението на Комисията за приключване на продължаващите преговори с държавите партньорки, особено Бразилия, Австралия и Нова Зеландия, за завършване в срок до 2015 г. на преговорите за споразумения за въздухоплаване на равнище на ЕС с всички съседни държави и за започване на преговори на равнище на ЕС с основни партньори, по-конкретно Русия, Китай, Япония и определени държави от Персийския залив, Турция, държавите – членки на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), и Индия. също така подкрепя по-тясна координация в рамките на ЕС чрез укрепване на европейските авиокомпании и европейските летищни центрове.

    РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

    Дата на приемане

    21.3.2013 г.

     

     

     

    Резултат от окончателното гласуване

    +:

    –:

    0:

    26

    3

    2

    Членове, присъствали на окончателното гласуване

    William (The Earl of) Dartmouth, Laima Liucija Andrikienė, Maria Badia i Cutchet, Nora Berra, David Campbell Bannerman, Daniel Caspary, María Auxiliadora Correa Zamora, Marielle de Sarnez, Yannick Jadot, Метин Казак, Franziska Keller, Bernd Lange, David Martin, Vital Moreira, Paul Murphy, Cristiana Muscardini, Franck Proust, Helmut Scholz, Peter Šťastný, Robert Sturdy, Henri Weber, Iuliu Winkler, Jan Zahradil, Paweł Zalewski, Dan Dumitru Zamfirescu

    Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

    Josefa Andrés Barea, Silvana Koch-Mehrin, Elisabeth Köstinger, Katarína Neveďalová

    Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

    Petri Sarvamaa, Patrice Tirolien

    СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (3.5.2013)

    на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

    относно външната политика на ЕС в областта на въздухоплаването — посрещане на бъдещите предизвикателства
    (2012/2299(INI))

    Докладчик по становище: Жорж Бах

    ПРЕДЛОЖЕНИЯ

    Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

    А. като има предвид, че броят на извършените и предвидените съкращения на работни места от европейските въздушни превозвачи от 2012 г. насам възлиза на повече от 20 000;

    Б.  като има предвид, че европейските социални партньори от въздухоплавателната промишленост, в рамките на диалога относно въздействието на световната криза в гражданското въздухоплаване, проведен на 29 януари 2013 г., се споразумяха, че са необходими координирани и всеобхватни действия на международно равнище;

    1.  отбелязва, че европейският въздушен транспорт в момента осигурява работа на 5,1 милиона души и оказва значителен принос за икономическия растеж, както и за регионалното и социалното сближаване;

    2.  отбелязва, че въздушният транспорт е основен фактор, допринасящ за икономиката и заетостта, който през 2012 г. е обслужил 790 милиона пътника на европейските въздушни превозвачи и има очакван годишен принос за европейския БВП в размер на 365 милиарда евро;

    3.  приветства постигнатия напредък в развитието на общ европейски подход във външната политика на ЕС в областта на въздухоплаването; счита, че този общ подход трябва да бъде засилен в бъдеще, за да може да следва развитието на международната конкуренция;

    4.  подчертава значението на инструменти като системата на Съвместния комитет за създаване на общи подходи по конкретни въпроси на въздухоплаването;

    5.  приветства постигнатия напредък при създаването на по-голямо общо европейско авиационно пространство посредством важни споразумения за въздухоплавателни услуги със съседните държави, както и факта, че те доведоха до привеждане в съответствие на правната рамка със законодателството на ЕС в значими области като безопасността на полетите, защитата срещу заплахи за обществената безопасност, управлението на въздушното движение, околната среда, правата на пътниците, икономическото регулиране и социалните аспекти;

    6.  приветства всеобхватното споразумение за въздухоплавателни услуги между ЕС и САЩ и неговото положително въздействие върху двете икономики, както и очакваните 80 000 нови работни места, които бяха създадени в първите 5 години; призовава Комисията възможно най-бързо да сключи всеобхватни споразумения за въздухоплавателни услуги и с други важни партньори като Бразилия, Австралия и Нова Зеландия;

    7.  посочва, че провеждането на външната политика на Общността в областта на въздухоплаването е дало възможност за постигането на значителен напредък по отношение на привеждането на националните споразумения за въздухоплавателни услуги в съответствие с правото на ЕС и е спомогнало за максималното увеличаване на потенциала на единния пазар, доколкото той улеснява консолидирането на въздухоплавателната промишленост на ЕС в момент, в който глобализацията призовава по-силните стопански субекти да се противопоставят на чуждестранната конкуренция;

    8.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават прилагането на единното европейско небе (ЕЕН) и на европейската система за управление на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR); отбелязва, че развитието на единното европейско небе, когато бъде изцяло изпълнено, ще създаде значителни преки и косвени възможности за заетост;

    9.  изтъква, че европейската авиационна промишленост би имала значителен потенциал за растеж, ако съществуваше лоялна и открита конкуренция между всички държави, която да позволи на въздушния транспорт да реализира напълно своя потенциален принос за европейската икономика;

    10. следователно подчертава, че споразуменията за въздухоплавателни услуги със съседни държави и единомислещи партньори трябва да съдържат правна среда за лоялна конкуренция;

    11. посочва, че европейските летищни центрове трябва да бъдат подсилени чрез съответни споразумения за въздухоплавателни услуги и инвестиции за насърчаване на по-добри инфраструктурни връзки между летищните центрове, техните съседни регионални летища и околностите им за осигуряване на растеж и икономически мултиплициращи ефекти, привличане на допълнителни преки чуждестранни инвестиции, създаване на допълнителни работни места и запазване на работните места при европейските въздушни превозвачи, летища и доставчици на услуги от трети страни;

    12. вижда потенциални пречки за растежа и заетостта в прилагането на различни национални данъци върху сектора на въздушния транспорт, в претоварването на летищата и на въздушното пространство в рамките на ЕС, в различно високите такси за предоставяне на аеронавигационни услуги и летищни такси, както и в прилагането на по-ниски социални стандарти и различни правила за държавна помощ извън ЕС;

    13. призовава държавите членки да проверяват дали данъците, таксите и налозите, които имат въздействие върху разходите на въздушните превозвачи, вредят на световната конкуренция;

    14. призовава Комисията, в нейните усилия за повишаване на конкурентоспособността и по-голямо отваряне на авиационния пазар, да установи правна рамка в съответствие със стандартите за безопасност, трудовите и социалните стандарти, защитата на работните места и условията на труд, безопасността на полетите, включително разпоредбите за времето за дежурства и полети с оглед избягване на преумората, екологичните стандарти и подобряването на качеството, за да не се превърне конкуренцията в надпревара за достигане на най-ниските стандарти;

    15. подчертава, че не трябва да се допуска планове за либерализация на сектора на въздушния транспорт, например в областта на наземните услуги и периодите на полетно дежурство, да се отразяват отрицателно на работниците и служителите или на обществеността; подчертава, че плановете за либерализация трябва да включват оценка на социалните последствия от нея;

    16. посочва, че сред въздушните превозвачи е налице силна конкуренция в резултат на нискотарифните авиокомпании, които съставляват 40% от авиационния пазар в ЕС; подчертава, че когато дадена държава членка е ратифицирала конвенции 87 и 98 на МОТ, въздушните превозвачи трябва да спазват разпоредбите за основните права по тях по отношение на свободата на събранията, както и на признаването на представителите на работниците и на колективните конвенции, във връзка с което спазването трябва да бъде контролирано, а нарушенията – санкционирани;

    17. подчертава, че предложената от Комисията реформа на собствеността и контрола върху въздушните превозвачи може да бъде осъществена, ако изобщо бъде, въз основа на ясни правила и след оценка на социалното въздействие, както и след консултации и пълно включване на социалните партньори; посочва, че подобна реформа трябва да се основава на целта за създаване на равнопоставени условия на конкуренция между ЕС и трети държави;

    18. призовава Комисията, при преговорите за разширяване на авиационните връзки, да гарантира, че са включени Парламентът и всички съответни заинтересовани страни, включително социалните партньори, с оглед постигането на оптимални резултати при определянето на мерки, по-специално по отношение на потенциала за заетост и растеж в сектора; счита, че трябва да се извършат и вземат под внимание социални оценки на въздействието;

    19. посочва, че въздушните превозвачи от трети държави трябва да спазват разпоредбите за основните права на конвенциите на МОТ, като тези за свободата на събранията, свикването на органи, представляващи работниците, и признаването на колективни конвенции, по-специално член 5 от Конвенция № 87; призовава Комисията и държавите членки да установят задължителни социални клаузи и стандарти на МОТ в международните споразумения за въздухоплавателни услуги и да наказват нарушенията им;

    20. отбелязва, че увеличаващият се пазарен дял на нискотарифните превозвачи оказва силно въздействие върху европейската конкуренция и води до промени в пазара при полетите на къси и средни разстояния, като има и отрицателно влияние върху социалната защита на работниците и служителите;

    21. счита, че макар и работещите в мрежа въздушни превозвачи да се намират в жестока конкуренция с нискотарифните авиокомпании, те все пак могат да се допълват взаимно с оглед на новите предизвикателства на пазарите извън Европа при полетите на дълги разстояния;

    22. счита, че една силна външна политика на ЕС в областта на въздухоплаването, насочена към най-важните пазари за растеж при полетите на дълги разстояния, би създала нови икономически възможности за въздушните превозвачи от ЕС, особено в рамките на азиатско-тихоокеанския регион;

    23. призовава Комисията, при преразглеждането на Регламент № 868/2004 за ценообразуването, да обърне по-голямо внимание на качеството на системите за социална сигурност и на трудовите стандарти за работниците и служителите;

    24. счита, че решението му в областта на социалната сигурност на мобилните работници е подходящ начин да се сложи край на усилията на някои дружества да противопоставят националните системи за социална сигурност една на друга, в ущърб на работниците и служителите;

    25. очаква Комисията да гарантира, че въздушните превозвачи спазват тези правила и да предприеме подходящи мерки, ако това не е така.

    РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

    Дата на приемане

    23.4.2013

     

     

     

    Резултат от окончателното гласуване

    +:

    –:

    0:

    35

    5

    1

    Членове, присъствали на окончателното гласуване

    Regina Bastos, Edit Bauer, Heinz K. Becker, Phil Bennion, Pervenche Berès, Vilija Blinkevičiūtė, Milan Cabrnoch, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Minodora Cliveti, Marije Cornelissen, Emer Costello, Frédéric Daerden, Thomas Händel, Marian Harkin, Nadja Hirsch, Stephen Hughes, Danuta Jazłowiecka, Verónica Lope Fontagné, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Siiri Oviir, Konstantinos Poupakis, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu, Andrea Zanoni

    Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

    Georges Bach, Edite Estrela, Jelko Kacin, Светослав Христов МалиновSvetoslav Hristov Malinov, Ria Oomen-Ruijten, Antigoni Papadopoulou, Csaba Sógor, Tatjana Ždanoka

    Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

    Anna Hedh, Anna Záborská

    РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

    Дата на приемане

    7.5.2013 г.

     

     

     

    Резултат от окончателното гласуване

    +:

    –:

    0:

    41

    0

    3

    Членове, присъствали на окончателното гласуване

    Magdi Cristiano Allam, Georges Bach, Erik Bánki, Izaskun Bilbao Barandica, Philip Bradbourn, Antonio Cancian, Michael Cramer, Joseph Cuschieri, Philippe De Backer, Christine De Veyrac, Saïd El Khadraoui, Ismail Ertug, Carlo Fidanza, Knut Fleckenstein, Jacqueline Foster, Mathieu Grosch, Jim Higgins, Juozas Imbrasas, Dieter-Lebrecht Koch, Jaromír Kohlíček, Werner Kuhn, Jörg Leichtfried, Bogusław Liberadzki, Eva Lichtenberger, Marian-Jean Marinescu, Hubert Pirker, Dominique Riquet, Petri Sarvamaa, Vilja Savisaar-Toomast, Olga Sehnalová, Brian Simpson, Keith Taylor, Silvia-Adriana Ţicău, Giommaria Uggias, Peter van Dalen, Patricia van der Kammen, Dominique Vlasto, Artur Zasada, Roberts Zīle

    Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

    Phil Bennion, Spyros Danellis, Alfreds Rubiks, Janusz Władysław Zemke

    Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

    Pilar Ayuso