ПРЕПОРЪКА относно проекторешението на Съвета за сключване на Протокола за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Ислямска република Мавритания, за период от две години

31.5.2013 - (15777/2012 – C7‑0419/2012 – 2012/0258(NLE)) - ***

Комисия по рибно стопанство
Докладчик: Габриел Мато Адровер

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проекторешението на Съвета за сключване на Протокола за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Ислямска република Мавритания, за период от две години

(15777/2012– C7‑0419/2012 – 2012/0258(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–   като взе предвид проекторешението на Съвета (15777/2012),

–   като взе предвид проекта на протокол за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Ислямска република Мавритания, за период от две години (15781/2012),

–   като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43, параграф 2, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C7‑0419/2012),

–   като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката на комисията по рибно стопанство и становищата на комисията по развитие и на комисията по бюджети (A7–0184/2013),

1.  отказва да даде своето одобрение за подписването на протокола;

2.  възлага на своя председател да уведоми Съвета, че протоколът не може да бъде подписан;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Ислямска република Мавритания.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Мавритания е номадска страна, която няма традиции в риболова, макар че притежава една от най-богатите риболовни зони в света. Осемдесет процента от мавританския флот за промишлен риболов се състои от китайски кораби, докато дребномащабният риболовен флот е в голяма степен сенегалски. Вероятно липсата на национален риболовен флот се дължи на номадския начин на живот и на липсата на икономически ресурси и политическа воля. Вследствие на това Мавритания е предпочела да преотстъпи експлоатацията на своите рибни запаси на чуждестранни флотове, сред които е и флотът на ЕС.

От икономическа гледна точка риболовът съставлява 50 % от приходите от износ и 29 % от БВП. Предприятията, занимаващи се с износ и преработка, са основно дружества със смесено участие. Риболовът също така предлага голям брой работни места, които представляват 36 % от заетостта в сектора на съвременната икономика.

В своите отношения с Мавритания ЕС следва да помага на страната да се развива като икономика и общество, за да се създадат подходящи условия, които да улеснят чуждестранните инвестиции. Освен това ЕС ще трябва да предоставя подкрепа за сектора, така че Мавритания да управлява по устойчив начин риболовната дейност, свързана с нейните рибни запаси, и да може да се бори срещу незаконния риболов, като прилага принципите на доброто управление и спазва международната нормативна уредба по морското право.

Голяма част от тази помощ може да се предостави пряко, чрез подходящо споразумение за риболов и протокол, като се определи, че ЕС ще има достъп само до рибните запаси в излишък, които страната няма да експлоатира, за да се запази продоволствената сигурност[1]. Експлоатацията на рибните запаси ще трябва да се осъществява на нива, които са в състояние да осигурят максимален устойчив улов, като се въвеждат технически мерки за гарантиране на риболова в дългосрочен план, а също така и ефективни мерки за контрол, за да не се извършва незаконен риболов.

Изпълнението на тези условия следва да се изисква от всички флотове, извършващи риболовна дейност в риболовната зона на Мавритания, с цел да се гарантира хомогенна система на експлоатация, при равни условия и без дискриминация, като се гарантира и преференциално третиране спрямо ЕС по отношение на излишъка от рибни запаси. Тази система изисква прозрачни отношения от страна на Мавритания, що се отнася до двустранните споразумения за риболов, сключени с трети държави.

ЕС ще действа координирано в рамките на своите политики с цел съгласуваност и осигуряване на възможност за водеща позиция на ценностите и принципите му в неговата външна дейност. В този смисъл помощта, която ЕС предлага (и неговите държави членки чрез своите служби за сътрудничество) на Мавритания, е голяма като размер и се предоставя по различни програми за подпомагане с различен характер[2]. Важно е да се разясни, че секторната помощ по споразумение за риболов не е единствената помощ за сътрудничество, която Мавритания получава от ЕС.

Оценката на новия протокол за риболов следва да се извърши, като се обърне внимание на следните аспекти:

-    Възможностите за риболов в резултат на излишъка, както и приоритетния достъп на нашия флот.

-    Техническите условия по протокола следва да се прилагат към всички чуждестранни флотове, за да се избегне дискриминация, и да водят до доходна риболовна дейност, що се отнася до устойчивостта. Всяка промяна на тези условия спрямо предишния протокол ще подлежи на анализ на въздействието (например възможността за разтоварване на Канарските острови).

-    Финансовото участие ще се коригира спрямо възможностите за риболов, като частните вноски от собствениците на корабите ще бъдат пропорционални.

Анализ на новия протокол за риболов

Несъмнено това е най-важното за ЕС споразумение в областта на риболова, що се отнася до обема и разнообразието на рибните продукти, както и до финансовото участие. След 15 месеца преговори на 26 юли 2012 г. Европейската комисия подписа протокола за риболов с Мавритания – за първоначален срок от 2 години. На 3 декември 2012 г. Съветът на Европейския съюз се оказа задължен да подпише временното прилагане на протокола, по искане на Комисията, която беше притеснена, че може да се загуби част от предвидения бюджет. Протоколът беше подписан от Мавритания на 16 декември 2012 г. – дата, на която той влезе в сила временно, до получаване на одобрението на Европейския парламент.

Този нов протокол означава договор за 110 милиона евро на година, от които 70 милиона евро на година се внасят от ЕС (67 милиона евро на година за достъп до запасите и 3 милиона евро на година за подпомагане на сектора). Останалите 40 милиона евро на година се внасят от сектора под формата на такси за получаване на разрешителни за риболов.

Предоставя се достъп на сто кораба от 12 държави членки, сред които: Испания, Италия, Португалия, Гърция, Франция, Обединеното кралство, Малта, Нидерландия, Германия, Полша, Литва и Латвия. Сега вече е важен не броят на корабите, а обемът на улова[3].

Съществуват осем категории, разпределени по следния начин: риболов на пелагични видове, дънни видове и мерлуза, черупчести мекотели (скарида, кралска скарида, омар и рак) и риба тон. Съществува категорията главоноги с нулева възможност за риболов.

Признават се приоритетният достъп на флота на ЕС и липсата на дискриминация, както и зачитането на правата на човека в Мавритания.

Възможности за риболов и технически условия

Най-показателно е въвеждането на генерализирана система с квоти вместо риболовна дейност на базата на тонажа на корабите. Това ще създава непрестанно конфликти с местните власти по отношение на претеглянето на улова.

Главоноги: Няма достъп до този риболов, въпреки че се предвижда възможност за преразглеждане на положението след изтичането на една година от влизането в сила на протокола. Това е малко вероятно, тъй като Европейската комисия заяви, че настоящият протокол е най-добрият резултат, който е могъл да се постигне. Трудно е да си представим, че ситуацията ще се подобри, щом бъде извършено плащането. Необосновано е Комисията да не адаптира стойността на финансовото участие към това много сериозно и скъпо струващо намаляване на възможностите за риболов (оставяйки по този начин възможност за по-късно предоговаряне с цел постигане на увеличение, щом се въведат квоти в тази категория).

Испанският океанографски институт (Instituto Español de Oceanografía (IEO)), признат в протокола орган, неотдавна представи доклад относно състоянието на октоподите, в който се посочва, че състоянието на опазване на този вид не е лошо, а на практика се намира на равнища на биомаса на максимален устойчив улов (32 000 тона), след намаляване на риболовното усилие с около 30 % през последните години. Въпреки това Европейската комисия не е взела предвид това проучване, като на свой ред тя се позовава на оценка на Научния, технически и икономически комитет по рибарство, основаваща се на данни от 2008 г.

Докладът на Испанския океанографски институт би обезсилил буква З от резолюцията[4] на Европейския парламент от 12 май 2011 г., в която се считаше, че споразумението в областта на риболова с Мавритания е допринесло за свръхексплоатацията на октоподите, намалявайки възможностите за риболов от страна на мавританските рибари и създавайки конкурентни предимства за промишлеността на ЕС. Данните за улова през последните месеци сочат много високо наличие на октопод и други видове, което доведе до спад на техните цени на пазара.

Научният, технически и икономически комитет по рибарство установява в своя доклад, че 200 мавритански траулери с дълбоко замразяване, повечето от които плават под флага на други държави, и значителна по размер нестопанска флота, наброяваща около 900 рибарски лодки, продължават да извършват улов на октоподи в Мавритания. Трябва да се вземе предвид фактът, че тези 200 плавателни съда, които не представляват нито държавни инвестиции, нито инвестиции на местните мавритански общности, а икономическите интереси на чуждестранни държави, имат приоритет при достъпа до този ресурс пред европейския флот. Това положение предизвиква дискриминация спрямо флотата на ЕС, която трябва да се третира с предимство по отношение на рибните запаси в излишък.

Трябва да се подчертае, че в предишния протокол са били предвидени 32 кораби за улов на октоподи, от които 24 са били испански с база в Лас Палмас в Гран Канария. Понастоящем тези кораби са останали без риболовна зона и без възможност за извършване на дейност в друга зона, тъй като този флот вече е трябвало да напусне риболовната зона на Мароко.

Пелагични видове: Риболовната зона за пелагични риби се измества от 13 на 20 мили от крайбрежието и засяга траулерите с дълбоко замразяване и траулерите, превозващи пресни рибни продукти. Увеличават се възможностите за риболов от 250 000 тона на 300 000 тона (Европейската комисия беше предложила 125 000 тона). Не се утвърждава изискването на Европейската комисия за установяване на план за управление за този вид, чието положение буди безпокойство според доклада на съвместния научен комитет от ноември 2011 г.

Определянето на излишъка представлява основна тема за разясняване. Очевидно Европейската комисия заема последно място при разпределянето, тъй като първо се разпределя излишъкът между другите сили по отношение на риболова в страната. Това противоречи на протокола, който предоставя преференциално третиране на ЕС, и освен това има отрицателно въздействие върху интересите на европейския флот.

Уловът на прясна пелагична риба трябва да бъде разтоварен в Мавритания, като безвъзмездно се предоставя 2 % от разтоварения улов на местния пазар с цел допринасяне за продоволствената сигурност. Този въпрос беше критикуван от гражданското общество в Мавритания, изискващо необходимостта от проучване на въздействието, което тези разтоварвания ще окажат върху цената на рибата, уловена от местните рибари.

Предизвиква критика включването в протокола на задължението за разтоварване в Мавритания без извършването на предварителен анализ на социалното и икономическото въздействие на загубите, които тази нова мярка ще предизвика в Канарските острови, който е класифициран като най-отдалечен регион и където досега са се извършвали тези разтоварвания[5].

Що се отнася до замразения улов на пелагична риба, се налага задължение за претоварване с цел подобряване на контрола върху улова. То обаче е нелогично, тъй като претоварванията насърчават незаконния риболов, както и излишно, като се има предвид, че проверките могат да се извършват при напускането от корабите на риболовната зона. Очевидно е, че става въпрос за норма, целяща изключително повишаване на приходите, която увеличава финансовото участие.

Тези технически условия не са целесъобразни от стопанска гледна точка за пелагичния флот, който не използва тези възможности за риболов и който изрази своето единодушно намерение да не прави това.

Дънни видове риба (включително патагонски кликач): Риболовната зона се отдалечава с 6 мили от крайбрежието в сравнение с предходния протокол, като приловът се увеличава от 25 % на 30 %. Съществува общо задължение за разтоварване на целия улов.

За други дънни видове риба се запазва 10 % от прилова и се премахва ограничението за прилова на черупчести, калмари и сепия (5 % съгласно предходния протокол). От друга страна се премахва забраната за прилова на октоподи и кликач (в противоречие с ограниченията, наложени на лицата, заети с улов на черупчести, и при липса на квоти за главоногите).

По отношение на дънните видове беше установена такса в размер на 105 евро/тон, максимален ОДУ в размер на 2 500 тона и ограничение от 9 кораба, притежаващи разрешителни за риболов. По отношение на патагонския кликач цената на разрешителните за риболов се е увеличила с до 400 % в зависимост от кораба по отношение на предходната година. Таксата е в размер на 90 евро/тон, максималният ОДУ е 4 000 тона и се установява ограничение за общо 11 кораба. Има място само за два кораба, които едновременно извършват риболов в риболовната зона.

Задължителните разтоварвания в Мавритания увеличават частните разходи за данъци и пристанищни услуги. Към това се добавя задължението 60 % от екипажа да бъдат наети сред мавританските моряци, повечето от които не са достатъчно добре обучени, което има последици за сигурността на борда и ефикасността на риболовната дейност. Освен това риболовът не е присъща дейност за местното население, а представлява изход от бедността и средство за контрол на миграцията. За да бъде тази мярка ефективна, тя не трябва да се основава единствено на критерия за гражданство.

Друг допълнителен разход представлява задължението за наличие на борда на система за спътниково наблюдение (в допълнение към изискваната от ЕС) за двойно предаване на експериментална основа.

Черупчести (скариди и бели скариди): Забранената за риболов зона се разширява от 6 на 8 мили от крайбрежието, макар че на север ограничението следва малко по-различен батиметричен критерий. Половината от наличния флот в южната част на риболовната зона във всеки един момент би могла да извършва риболов в зоната до ограничението от 6 мили с минимум 10 от наличните кораби.

Преместването на риболовната зона представлява сериозна загуба на рентабилност за сектора, тъй като в крайбрежните зони е концентрирана основната част от риболова на бели скариди, като в допълнение не съществува никакво основание за изменение на тази риболовна зона, утвърдена от научните изследвания, които сочат свръхексплоатация на целевите видове. В северната част също беше изменена защитената зона, като също беше намалена позволената зона. Тази мярка би предположила загуби в размер на около 21,6 % от улова на бели скариди.

От друга страна съществуват ограничения за прилова, след като не може да се извършва улов на главоноги и се намалява уловът на риби от 20 % на 10 % и на ракообразни от 7,5 % на 5 %. Това намаление от 30 % по отношение на обема на търговията прави невъзможен рентабилния улов на риба, като същевременно стимулира увеличението на изхвърлянията на видове, чийто улов понастоящем е забранен, но е неизбежен.

Механизмът за едновременно присъствие в южния сектор в диапазона между 6 и 8 мили ще предизвика големи административни затруднения при определянето на това, кои кораби могат да се възползват от това право във всеки един момент.

Ракообразни: за разлика от предишния протокол риболовната зона вече не се разпростира на юг от паралел 17º 50, а кошовете на кораб се увеличават от 250 на 500, т.е. риболовното усилие ще бъде съсредоточено в по-малка зона. С оглед на общия допустим улов ще се допуска присъствието на само един кораб.

Тон и повърхностен парагад: Няма значителни промени. Вследствие на това почти всички заявления за разрешителни за риболов, подадени от 1 август насам, са за тези категории, които са единствените, които не са засегнати от новия протокол.

Освен това следва да се допълни, че съгласно протокола цялото гориво се предоставя от националното предприятие, което има монопол на пазара, на цена, която надвишава пазарната цена (което по отношение на корабите за улов на черупчести предполага около 45 000 EUR допълнителни разходи на кораб годишно).

Финансово участие и подпомагане на сектора

Финансовото участие е много по-голямо в сравнение с предишния протокол при наличието на по-ограничени възможности за риболов, като се има предвид, че категорията на главоногите вече не е включена. Протоколът води до високи разходи и в него липсва равновесие. Освен това няма основания за преразглеждане на участието на частния сектор в лицето на собствениците на кораби, ако възможностите за риболов са ограничени, а техническите условия — по-строги.

Предишният протокол предвиждаше отпускането на 11 милиона евро на година под формата на секторна помощ, но мавританското правителство не инвестира тези средства, както следва, поради което ЕС реши да намали тази сума в настоящия протокол на 3 милиона евро на година (въпреки че средствата, които се изплащат от частния сектор под формата на такси, са значително по-големи — с 300—400 % повече в сравнение с предишния протокол). Тази секторна помощ е насочена към три области: научно сътрудничество и обучение, надзор и околна среда.

Допълнителни забележки на докладчика

Терминът „Споразумение за партньорство в областта на рибарството“ следва да продължи да се използва за споразуменията за устойчив риболов, тъй като те посочват изрично подписващите страни и отношенията на равенство, които се установяват. Тези споразумения трябва да насърчават устойчивото развитие на риболовната дейност в трети държави въз основа на взаимно приемливи условия, както и да гарантират сигурността на частните инвестиции на риболовния сектор на ЕС.

Те следва също така да предоставят възможност за участието на частни инвеститори от Европейския съюз чрез съвместни предприятия, насочено към подпомагане на извършването на отговорна риболовна дейност, социално-икономическото развитие и трансфера на технологии.

Преди всичко обаче не следва да се забравя, че споразуменията за партньорство в областта на рибарството са с предимно търговски характер и че тяхната цел е да се предостави възможност на флота на ЕС да снабдява пазара на Общността, като сътрудничеството, което ЕС предлага под формата на секторна помощ с цел да се укрепи управлението на рибарството в морската държава, е от второстепенно значение.

Друга забележка – правното основание, въз основа на което Съветът взема решение за сключването на протокола между ЕС и Мавритания, следва да бъде член 43, параграф 2 във връзка с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от ДФЕС, а не, както се предвижда в неотдавнашното изменение на Съвета, член 43, като параграф 2 отпада.

Въз основа на това правно основание Съветът предоставя правомощия на Европейската комисия да договори от името на ЕС протокол в областта на рибарството, в който да се включат поредица от мерки като възможностите за риболов, техническите мерки, мерките за контрол и финансовото участие по начин, който е съгласуван с целите на общата политика в областта на рибарството. От това следва, че правното основание следва да бъде член 43, параграф 2, който предоставя възможност за договарянето на всички тези мерки.

Заключение

Общото становище, изразено от националните администрации и риболовния сектор, е че настоящият протокол предполага прекалено високи разходи в сравнение с възможностите за риболов и техническите условия, които налага, поради което той не е целесъобразен от стопанска гледна точка. В резултат на това с изключение на корабите за улов на тон (за които техническите условия не са променени) и някои кораби за улов на мерлуза (които ще извършват дейност само за кратки периоди) флотът на ЕС не е подавал заявления за временни разрешителни за риболов съгласно Регламент 1006/2008.

Протоколът е неудовлетворителен и поради редица други причини:

-    не се разрешава достъпът на флота за улов на главоноги, който се състои от 32 кораба, които остават без риболовна зона и без възможност за извършване на дейност в друга зона, без това да е обосновано от биологична гледна точка;

-    ограничават се риболовните зони за всички флотове, включително за флота за улов на пелагични видове, в резултат на което уловът спада драстично;

-    при улова на пелагични риби, черупчести и мерлуза се преминава от управление, основано на риболовното усилие, изразено в тонаж, към управление въз основа на квоти при ограничаване на броя на корабите;

-    разходите за ЕС и собствениците на кораби са по-високи и в някои случаи те нарастват с 300—400 %, като това увеличение не е справедливо;

-    освен това има непреки разходи, които увеличават разходите, свързани със споразумението, и които се дължат на задълженията уловът да се разтоварва и претоварва в Мавритания, 60 % от екипажа на всеки кораб да се състои от мавритански моряци, както и корабите да се зареждат с гориво в Мавритания и да са оборудвани с втора система за наблюдение на кораби (VMS)

Накратко, настоящият протокол в областта на рибарството:

-    не е от полза за ЕС, тъй като условията за използване на предоставените възможности за риболов не са целесъобразни от стопанска гледна точка, което се доказва от липсата на кораби в риболовните зони;

-    нито е от полза за Мавритания, тъй като фактът, че корабите на ЕС не извършват риболов в нейните води, ще я лиши от голяма част от финансовото участие, както и от приходите за местното население в крайбрежните райони, генерирани чрез дейността на корабите, заплатите на моряците и др.

От всичко гореизложено следва, че този протокол в областта на рибарството следва да се отхвърли. След като се вземе решение то да не бъде ратифицирано, тъй като възможностите за риболов са недостатъчни, а техническите условия — неблагоприятни, условията за извършване на риболовна дейност следва да се преразгледат чрез договарянето на ново споразумение, а не чрез съвместния комитет след влизането в сила на протокола и след изплащането на средствата. Ако средствата се изплатят като първа стъпка, Мавритания нe би имала стимул да подобри техническите условия, тъй като не би спечелила нищо чрез това.

• [1]  Съгласно член 62 от Конвенцията на ООН по морско право.
• [2]  В „Стратегията за Мавритания за периода 2008-2013 г.“, с цел да се помогне за реализирането на инвестиции в управлението, инфраструктурата и регионалната интеграция, Мавритания получи 156 милиона евро, както и 3,2 милиона евро спешна помощ. В „Стратегията за сигурност и развитие на Сахел“, с цел борба с тероризма, ЕС предостави на Мавритания 52,8 милиона евро (25 милиона евро през 2011 г.). В рамките на програмата на ЕС за смекчаване на продоволствената криза в Сахел през 2012 г. бяха предоставени 337 милиона евро, като ЕС също така отпусна 19 милиона евро за хуманитарна помощ с цел намаляване на миграционния поток от Мали.
• [3]  Обемът на улова се определя на 307 400 тона за пелагични видове, ракообразни и мерлуза.
• [4]  Резолюция 2012/C 377 E/11
• [5]  В пряк икономически смисъл риболовната дейност генерира преки приходи в Канарските острови в размер на 40 милиона евро годишно. Що се отнася до заетостта работниците, които са пряко свързани със сектора, са около 2 750, сред които членове на екипажи и работници, свързани с пристанищната дейност в областта на риболова. Освен това риболовът е сред основните производствени дейности, посветени на износа от островите, като през финансовата 2011 година неговата стойност възлезе на 115,3 милиона евро. Не трябва да се пренебрегва фактът, че Канарските острови представляват най-отдалечен регион със специфичен режим, който е признат в Договора. Самата Европейска комисия насърчи поредица от действия за улесняване на развитието на най-отдалечените региони и пое ангажимент да вземе предвид интересите на най-отдалечените региони при воденето на преговори за сключване на търговски споразумения и/или на споразумения в областта на риболова със съседните държави.

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (20.2.2013)

на вниманието на комисията по рибно стопанство

относно предложението за решение на Съвета за сключване на Протокола за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Ислямска република Мавритания, за период от две години
(15777/2012 – C7–0419/2012 – 2012/0258(NLE))

Докладчик по становище: Gesine Meissner

КРАТКА ОБОСНОВКА

Мавритания е една от най-бедните най-слабо развити страни по света, като заема 156-то от общо 187 места в Индекса на човешкото развитие за 2011 г. Страната зависи във финансово отношение от чуждестранната помощ и е силно задлъжняла.

Политическата обстановка в страната може да се счита за нестабилна. Настоящият президент, Мохамед Улд Абдел Азиз, свали предишното правителство в преврат през август 2008 г. и беше избран за президент през юли 2009 г. На 14 октомври 2012 г. той беше ранен след като военен патрул стреля по неговия конвой.

Освен това през годините страната беше засегната от терористични дейности. В частност Ал Кайда действа в пустинната зона на страната. Обстановката стана по-сериозна след извършения от войнстващи ислямисти военен преврат в Мали през март 2012 г.

Икономиката на страната е силно зависима от земеделието и по-голямата част от работната сила е заета в този сектор. При все това основният износ представлява железни руди и риба. Въпреки че основната част от територията на страната е пустиня, крайбрежните й води по продължение на 753 км брегова линия са сред най-богатите риболовни зони по света.

Споразумението за партньорство в областта на рибарството (СПОР) между Европейската общност и Ислямска република Мавритания датира от 1 август 2006 г. и се изпълнява чрез два последователни протокола. Срокът на действие на последния протокол изтече на 31 юли 2012 г. От 1 август 2012 г. насам Комисията предава получените от държавите членки заявления за риболов директно на Мавритания. Това временно споразумение ще изтече през януари 2013 г.

Въз основа на мандат от Съвета Европейската комисия договори с Ислямска република Мавритания нов протокол. Той беше парафиран на 26 юли 2012 г. Новият протокол обхваща период от две години, считано от датата на подписването му.

Новият протокол предоставя приоритетен достъп на корабите на ЕС за улавяне на наличния остатък в мавританските риболовни зони. Той има също така за цел да установи политика на устойчиво рибарство в рамките на тези риболовни зони.

Предвиденото в новия протокол финансово участие от страна на ЕС се представя както следва:

a) годишна сума за достъпа на корабите на ЕС до изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Мавритания в размер на 67 милиона евро;

б) специфична сума в размер на 3 милиона евро годишно за прилагането на отговорна и устойчива национална политика в областта на рибарството.

Финансовото участие за достъпа до ИИЗ на Мавритания ще се увеличи значително спрямо сумата, предвидена в изтеклия протокол. При все това сумата за секторна подкрепа ще бъде намалена от 20 милиона евро през последната година до 3 милиона евро годишно. Следователно общата финансова вноска ще бъде една и съща съгласно договореното за периода 2011—2012 г.

СПОР между ЕС и Ислямска република Мавритания представлява най-важното от финансова гледна точка споразумение с трета държава, следвано от СПОР с Гренландия и преди СПОР с Мароко, което не е подновено до момента. На него се пада почти половината от целия бюджет на ЕС за СПОР с трети държави.

Възможностите за риболов са намалени спрямо предходния протокол. Това намаление е последица от констатациите, че повечето рибни запаси в Мавритания са били изцяло или прекомерно експлоатирани. Новите количества бяха определени въз основа на научни консултации и на искания от страна на Мавритания за укрепване на местните крайбрежни общности и на малките риболовни стопанства.

В частност заслужава да се отбележи изключването на главоногите. Беше заявено, че този вид е прекомерно експлоатиран от чуждестранния флот, както и че съществува достатъчен капацитет на местния флот в малките и крайбрежните риболовни стопанства на Мавритания за улов на тези ресурси. С цел укрепване на местния рибарски сектор също така беше договорено да се увеличи разстоянието на риболовната зона за океанските видове риба: пелагичните траулери ще трябва да спазват разстояние от 20 мили от брега. Счита се, че това ще намали прилова в значителна степен.

Докладчикът приветства по-специално задължението за разтоварване на 2 % от улова на малки океански видове риба в Мавритания за местното население. При все това е необходима внимателна преценка на въздействието на тази мярка върху цената на улова на местните рибари.

На последно място докладчикът изразява загриженост относно проблемите, които СПОР може да предизвика за европейския флот и риболовната промишленост, както и за мавританските моряци, които работят на тези кораби. Тя изразява своята загриженост относно последиците от важното увеличаване на таксите за корабособствениците в зависимост от улова.

Предвид горепосоченото докладчикът приветства СПОР, чиито условия са договорени съгласно принципа на последователност на политиките за развитие и интегрираната рамка за споразумения за партньорство в областта на рибарството с трети държави от 2002 г. и което е в съответствие с външното измерение на бъдещата обща политика в областта на рибарството. Споразуменията в областта на рибарството между ЕС и трети държави не само гарантират достъпа за кораби на ЕС до изключителни икономически зони на развиващите се страни, а по-скоро са основа за партньорство, политика за развитие и устойчиво рибарство. Следователно СПОР използват само запасите в излишък в крайбрежните води и следва да отчитат значението на рибата като част от храненето в развиващите се страни.

На последно място докладчикът би желал да насочи вниманието към факта, че последващата оценка на предишното СПОР признава, че за ЕС СПОР е имало скромно положително въздействие, тъй като съотношението на ползите е било едва между 1,4 и 1,5. Въпреки това тъй като условията на новия протокол се промениха в значителна степен, новото съотношение на ползите ще бъде различно.

******

Комисията по развитие приканва водещата комисия по рибно стопанство да предложи на Парламента да даде своето одобрение.

Комисията по развитие счита, че по време на прилагането на протокола Комисията следва да отчита надлежно следните аспекти:

a) Комисията следва настоятелно да призове Ислямска република Мавритания да използва годишната сума за прилагането на отговорна и устойчива национална политика в областта на рибарството с цел подобряване на съоръженията за разтоварване в страната, така че корабите на ЕС да могат също да разтоварват своя улов в мавритански пристанища освен в Нуакшот, както и за насърчаването на предприемачеството сред жените в сектора на рибарството и за дейностите по наблюдение и надзор, както и за извършването на оценка на запасите;

б) по-специално трябва да се контролира, че изключването на главоногите от обхвата на СПОР ще има значително въздействие върху възстановяването на запасите и няма да доведе до риболовен свръхкапацитет на мавританския флот;

в) насърчава Комисията да обсъди с Мавритания разработването на планове за управление на риболовните дейности в дългосрочен план, които биха включили всички риболовни квоти, предоставени от мавританските органи както на националния флот, така и на флотове на трети държави.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	19.2.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	13 10 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Thijs Berman, Michael Cashman, Ricardo Cortés Lastra, Véronique De Keyser, Nirj Deva, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Mikael Gustafsson, Filip Kaczmarek, Michał Tomasz Kamiński, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Jean Roatta, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Keith Taylor, Eleni Theocharous, Patrice Tirolien, Anna Záborská
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Philippe Boulland, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Gesine Meissner

СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (5.3.2013)

на вниманието на комисията по рибно стопанство

относно проекторешението на Съвета за сключване на Протокола за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Ислямска република Мавритания, за период от две години
(15777/2012 – C7‑0419/2012 – 2012/0258(NLE))

Докладчик по становище: François Alfonsi

КРАТКА ОБОСНОВКА

Въз основа на правомощията, предоставени й от Съвета, Комисията проведе преговори с Ислямска република Мавритания с оглед подновяване на протокола към Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Ислямска република Мавритания. След приключването на преговорите на 26 юли 2012 г. беше парафиран нов протокол. Новият протокол обхваща период от 2 години, считано от датата на подписването му.

Основната цел на протокола към Споразумението е да се предоставят възможности за риболов на корабите на Европейския съюз във водите на Мавритания, в границите на наличния остатък. Комисията се основава, наред с другото, на становището на научния комитет, създаден в рамките на Споразумението.

Общата цел е да се засили сътрудничеството между Европейския съюз и Ислямска република Мавритания за развитието на политика на устойчиво рибарство и за отговорно използване на рибните ресурси в мавританската риболовна зона, в интерес и на двете страни.

Общото финансово участие по протокола от 140 000 000 EUR за целия период се основава на: а) финансово участие за достъпа до рибните ресурси в размер на 67 000 000 EUR и б) помощ за развитието на секторната политика по рибарство на Ислямска република Мавритания, възлизаща на 3 000 000 EUR. Това подпомагане отговаря на целите на националната политика в областта на рибарството.

Вид на разхода	2012 г.	2013 г.	ОБЩО
Опазване и управление на природните ресурси	70 000 000 €	70 000 000 €	140 000 000 €
ОБЩО	70 000 000 €	70 000 000 €	140 000 000 €

Комисията по бюджети счита, че при прилагането на Споразумението следва да се вземат предвид следните аспекти:

· да се оценява ежегодно дали държавите членки, чиито кораби осъществяват дейност в рамките на протокола към Споразумението, изпълняват изискванията за деклариране на улова; когато разпоредбите не се спазват, Комисията следва да отказва заявленията за разрешение за риболов, представени от тези държави за следващата година;

· да се представя ежегодно доклад на Парламента и Съвета относно резултатите от многогодишната секторна програма, описана в член 6 от протокола, както и относно

· изпълнението от страна на държавите членки на изискването за деклариране на улова; да се предоставя на Парламента и на Съвета, преди изтичането на срока на протокола или преди началото на преговорите за неговото евентуално подновяване, последваща оценка на протокола, включително анализ на разходите и ползите.

*******

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по рибно стопанство да предложи на Парламента да даде своето одобрение.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	4.3.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	23 10 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Marta Andreasen, Richard Ashworth, Reimer Böge, Zuzana Brzobohatá, Jean-Luc Dehaene, Göran Färm, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazábal Rubial, Salvador Garriga Polledo, Jens Geier, Ivars Godmanis, Ingeborg Gräßle, Lucas Hartong, Jutta Haug, Monika Hohlmeier, Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Anne E. Jensen, Ивайло Калфин, Jan Kozłowski, Giovanni La Via, Claudio Morganti, Vojtěch Mynář, Juan Andrés Naranjo Escobar, Dominique Riquet, László Surján, Helga Trüpel, Derek Vaughan, Angelika Werthmann
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	François Alfonsi, Edit Herczog, Jürgen Klute, María Muñiz De Urquiza, Georgios Stavrakakis, Nils Torvalds

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	29.5.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	16 6 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	John Stuart Agnew, Alain Cadec, Chris Davies, Carmen Fraga Estévez, Dolores García-Hierro Caraballo, Marek Józef Gróbarczyk, Werner Kuhn, Isabella Lövin, Gabriel Mato Adrover, Guido Milana, Maria do Céu Patrão Neves, Crescenzio Rivellini, Ulrike Rodust, Raül Romeva i Rueda, Struan Stevenson, Nils Torvalds
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jean-Paul Besset, Izaskun Bilbao Barandica, Jean Louis Cottigny, Gesine Meissner, Ana Miranda, Antolín Sánchez Presedo
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Pablo Arias Echeverría, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Carlos José Iturgaiz Angulo, Teresa Jiménez-Becerril Barrio