Доклад - A7-0204/2013Доклад
A7-0204/2013
Европейски парламент

ДОКЛАД относно регионалната политика в по-общия контекст на схемите за държавни помощи

6.6.2013 - (2013/2104(INI))

Комисия по регионално развитие
Докладчик: Олдржих Власак
Докладчик по становище (*):
Шарън Боулс, комисия по икономически и парични въпроси
(*)       Асоциирана комисия — член 50 от Правилника за дейността


Процедура : 2013/2104(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0204/2013
Внесени текстове :
A7-0204/2013
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно регионалната политика в по-общия контекст на схемите за държавни помощи

(2013/2104(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 174 и следващите го членове от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в които се въвежда целта за икономическо, социално и териториално сближаване и се определят структурните финансови инструменти за постигането ѝ,

–   като взе предвид член 107, параграф 3, букви а) и в) от ДФЕС, в които се предвиждат условията за отпускането на регионални държавни помощи за насърчаването на икономическото развитие на определени необлагодетелствани райони в Европейския съюз,

–   като взе предвид предложението на Комисията от 6 октомври 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (COM(2012)0496) във вида, в който е изменено (COM(2013)0146),

–   като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2013 г. относно модернизиране на държавната помощ на ЕС[1],

–   като взе предвид Становище № 2232/2012 на Комитета на регионите от 1 февруари 2013 г. относно насоките за регионалните държавни помощи за периода 2014—2020 г.,

–   като взе предвид Становище INT/653 на Европейския икономически и социален комитет от 26 март 2013 г. относно „Вътрешен пазар и регионални помощи“,

–   като взе предвид насоките на Комисията за националната регионална помощ за 2007—2013 г. [2],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 8 май 2012 г., озаглавено „Модернизиране на държавната помощ на ЕС“ (СOM(2012)0209),

–   като взе предвид решението на Комисията (C(2012) 7542 окончателен) по дело SA 33243 — Jornal da Madeira,

–   като взе предвид документа на Комисията, изготвен от службите на ГД „Конкуренция“ и съдържащ проектонасоки относно регионалните държавни помощи за периода 2014—2020 г. [3],

–   като взе предвид точка 57 от заключенията на Европейския съвет относно многогодишната финансова рамка (7—8 февруари 2013 г., Регионална помощ)[4],

–   като взе предвид съобщението на Комисията до държавите членки от 1998 г. относно връзките между регионалната политика и политиката в областта на конкурентоспособността — засилване на тяхната насоченост и съгласуваност (COM(98)0673),

–   като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела T-443/08 и T-455/08T (Mitteldeutsche Flughafen и Flughafen Leipzig/Halle срещу Комисията),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „„Мисли първо за малките!“ – „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2008)0394),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по заетост и социални въпроси (А7-0204/2013),

А. като има предвид, че Комисията е пристъпила към модернизиране на държавната помощ, чиято цел е да насърчи растежа, да насочи усилията към най-важните случаи на отпускане на помощи и да опрости, рационализира и ускори прилагането на съответните разпоредби;

Б.  като има предвид, че правното основание за новите предложения, съдържащо се в член 109 от ДФЕС, предвижда единствено консултация с Парламента, а не прилагане на обикновената законодателна процедура; като има предвид, че Парламентът няма влияние върху приемането на насоките за регионалните държавни помощи за периода 2014—2020 г.;

В.  като има предвид, че обикновената законодателна процедура по пакета от законодателни мерки в областта на политиката на сближаване, свързани с европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г., все още не е приключила,

Г.  като има предвид, че в повечето случаи схемите за държавни помощи са под формата на безвъзмездни средства и субсидии, намаляване на данъците, освобождаване от данъци, различни стимули, кредити с изгодни условия, гаранции, преференциални лихви и дялово участие, предоставяни от национални, регионални и местни органи на управление, както и от структури под държавен контрол и чрез нарастващ брой форми на публично-частно партньорство;

Д. като има предвид, че има известен брой разпоредби относно държавните помощи, както и насоки, които се прилагат на регионално, секторно или хоризонтално равнище, а изборът на прилагания вид помощ до известна степен се извършва по усмотрение на държавите членки;

Е.  като има предвид, че според Комисията целта на Насоките за регионалните помощи е да се насърчи развитието на конкурентоспособен и съгласуван единен пазар, като същевременно се гарантира, че нарушаването на пазара вследствие на помощта е сведено до минимум;

Ж. като има предвид, че държавните помощи следва да допълват целите на други политики на ЕС, по-специално на политиката на сближаване, и да се стремят към съзвучие с тях;

З.  като има предвид, че прилагането и тълкуването на разпоредбите за държавните помощи зависят в голяма степен и от съдебната практика на Съда;

И. като има предвид, че наличието на механизъм, който осигурява ефективното изпълнение и прилагане на разпоредбите относно държавните помощи на ЕС, е едно от общите предварителни условия, предвидени в поредицата от предложения за регламенти в рамките на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.;

Й. като има предвид, че последващата оценка на въздействието върху държавите членки, регионите и местните органи, както и върху предприятията, пазарите и икономиката като цяло на държавните помощи и контрола върху държавните помощи досега не е била достатъчно цялостна, както посочва Сметната палата в своя доклад, озаглавен „Ефективни ли са процедурите на Комисията за управление на контрола върху държавните помощи?“ [5];

К. като има предвид, че що се отнася до разпоредбите относно държавните помощи или политиката на сближаване, административните пречки са основният източник на безпокойство сред бенефициерите;

Координация между разпоредбите относно държавните помощи и политиката на сближаване

1.  приветства проекта на Комисията за насоки за регионалните помощи за периода 2014—2020 г. като неделима част от програмата за модернизиране на държавната помощ на ЕС; отново изразява подкрепата си за възприемане на подход, при който правилата за съвместимост за оценяването на държавните помощи се основават на общи принципи и са последователни в рамките на Общия регламент за групово освобождаване[6] и в различните насоки; подкрепя въвеждането на по-прости, предвидими и по-ефективни правила за контрол и привеждане в изпълнение на държавните помощи, основаващи се на добър икономически анализ;

2.  заема становището, че прилагането както на политиката на сближаване, така и на разпоредбите относно схемите за държавни помощи с цел укрепване на местните и регионалните инвестиции и публично-частните партньорства, е от ключово значение за насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване, развитието на регионално и местно равнище, интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж и разкриването на работни места; при все това изразява загриженост във връзка с въпроса, дали разпоредбите относно държавните помощи са съгласувани с използването на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове; ето защо настоятелно призовава Комисията да осигури съгласуваността на модернизирането на държавната помощ на ЕС с регламентите относно политиката на сближаване за периода 2014—2020 г., за да няма значителни различия в подхода в рамките на политиката на сближаване към региони, спадащи към една и съща категория;

3.  изразява своето съжаление, че член 109 от ДФЕС — правното основание на Регламента за упълномощаване и, косвено, на Общия регламент за групово освобождаване —предвижда единствено консултация с Парламента, а не съвместно вземане на решения; счита, че този демократичен дефицит не може да бъде толериран; предлага този дефицит да бъде преодолян във възможно най-кратък срок посредством междуинституционални споразумения в областта на политиката за конкуренцията и да бъде коригиран при следващото изменение на Договора; посочва, че подробният план на Комисията за по-задълбочен Икономически и паричен съюз предвижда предложения за изменение на Договора до 2014 г.; счита, че подобно предложение следва да включва, наред с другото, конкретно предложение за изменение на член 109 от ДФЕС с цел приемане на регламентите, посочени в този член, в съответствие с обикновената законодателна процедура;

4.  насърчава Комисията да продължи да издава незадължителни насоки в областта на политиката за конкуренцията, в частност по отношение на държавните помощи, като надлежно взема предвид съществуващата съдебна практика на Съда на ЕС, за да може да осигури известна степен на правна сигурност за заинтересованите страни;

5.  подчертава факта, че първостепенната роля на контрола върху държавните помощи е да осигури равни условия на конкуренция в рамките на един конкурентен и съгласуван вътрешен пазар; изцяло подкрепя общата цел, определена в програмата за модернизиране на държавната помощ, правилата за държавните помощи да се приспособят към необходимостта от насърчаване на икономическия растеж в ЕС; отбелязва, че е от особено значение да се насърчи икономическият растеж в най-необлагодетелстваните региони на ЕС, като въздействието на помощите, водещо до нарушаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, бъде сведено до минимум;

6.  изтъква, че разпоредбите относно държавните помощи, както и целите на политиката на сближаване следва да водят до подобряване на положението на регионите и на най-необлагодетелстваните райони и че процесът на модернизиране на държавната помощ трябва да отразява целите за сближаване на целия ЕС, т.е. да допринася за устойчивото развитие на регионите и да подобрява благосъстоянието; счита, че модернизирането на разпоредбите относно конкуренцията е необходимо да се основава на ясно осъзнаване на въздействието на разпоредбите на поднационално равнище;

7.  призовава Комисията да гарантира, че насърчаването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж посредством държавна помощ като цяло се прилага в съответствие с надеждни стратегии за дългосрочна фискална консолидация; съветва Комисията да отчете в по-голяма степен връзките между политиките, свързани с държавните помощи, и бюджетния надзор при изготвянето на препоръките за отделните страни и призовава държавите членки да вземат предвид тези връзки, когато изготвят своите програми за стабилност и конвергенция и своите национални програми за реформи; подчертава необходимостта от опростяване на правилата и от по-малко, но по-добре насочени държавни помощи, като не се забравя, че държавните помощи се предполага да бъдат изключение, а не правило; подчертава необходимостта от предотвратяване и избягване на надпреварата между държавите членки при предоставянето на субсидии, особено в период на сериозни бюджетни ограничения на територията на целия ЕС;

8.  счита, че регионалната помощ може ефективно да изиграе своята роля единствено ако се използва икономично и пропорционално и се концентрира в най-необлагодетелстваните региони на ЕС, където тя е най-необходима; подчертава структурния принос на помощите за регионалното развитие, особено в настоящите условия на дълбока икономическа криза; призовава Комисията да признае, че критерият за наличието на криза, а именно наличието на „сериозни затруднения в икономиката на държава членка“, продължава да бъде актуален както за реалната икономика, така и за финансовия сектор, и да изясни и стандартизира критериите за извършването на тази оценка;

9.  отбелязва, че има марж на застъпване между структурните фондове в рамките на политиката на сближаване и държавните помощи за дружествата; подчертава, че една голяма част от разходите в рамките на политиката на сближаване на ЕС за периода 2014—2020 г. попада в обхвата на Общия регламент за групово освобождаване и че не само Насоките за регионалните помощи, но също така и други хоризонтални или специфични за определения сектор насоки са актуални в този контекст; отбелязва, че всички тези инструменти за държавни помощи трябва да бъдат съгласувани както помежду си, така и с целите на политиката на сближаване, и че всички тези правила трябва в крайна сметка да гарантират ефективното изразходване на обществените средства и да насърчават растежа;

10. отбелязва значението на Общия регламент за групово освобождаване в цялостния процес на модернизиране на държавната помощ, тъй като груповото освобождаване от изискването за уведомяване по отношение на определени категории помощи може значително да намали административната тежест върху държавите членки, като същевременно предостави възможност на Комисията да концентрира своите ресурси върху случаите на най-тежко нарушаване на конкуренцията и да определи по-удачно приоритетите си във връзка с дейностите си по изпълнението; следователно счита, че проектът за нов Общ регламент за групово освобождаване и неговият набор от общи принципи следва да бъдат публикувани от Комисията преди публикуването на каквито и да било конкретни насоки;

11. приветства факта, че в рамките на процеса на модернизиране на държавната помощ Комисията си поставя за цел да изясни и да придаде по-пряк смисъл на принципите, както и да улесни тяхното прилагане; счита, че тези принципи следва да бъдат както добре съгласувани с другите политики на ЕС, така и достатъчно ясни, предвидими и гъвкави, за да отговарят на потребностите на определени държави членки и техните региони, които преминават през период на криза и сериозни икономически затруднения; отново изтъква, че отчита ролята, която държавните помощи и публичните инвестиции изпълняват по отношение на преодоляването на икономическата криза и постигането на целите за растеж и заетост; счита във връзка с това, че Комисията следва да гарантира, че интензитетът на помощта, предвиден в бъдещите Насоки за регионалните помощи, не се прилага по отношение на публичните субсидии от европейските структурни и инвестиционни фондове; изразява своята загриженост във връзка с това, че предложението във вида, в който е публикувано с цел консултация, не се базира в достатъчна степен на фактически данни и може да се окаже в разрез с целта за опростяване;

Териториален обхват на регионалните държавни помощи за периода 2014—2020 г.

12. отбелязва, че за разлика от другите видове държавни помощи, които могат да бъдат отпускани на територията на ЕС, регионалните помощи следва, по определение, да имат ограничен географски обхват и обхват на населението;

13. счита, че разделението на географски зони в новите Насоки за регионалните помощи за периода 2014—2020 г. следва да бъде запазено или да надхвърли настоящото равнище от 45 %и че интензивността на помощта следва да се запази на настоящото равнище, като се вземе предвид политическото, икономическо и социално положение в държавите членки, както и неблагоприятните природни, географски и демографски условия в определени региони; изтъква, че в световен контекст икономиките на ЕС и ЕИП могат да се окажат в неблагоприятно положение в сравнение с трети държави, които се ползват с не толкова строги схеми в областта на заетостта, като така застрашават привлекателността на гореспоменатите икономики; изтъква, че в необлагодетелстваните региони на ЕС инвестициите и достъпът до финансиране се затрудняват от необходимото адаптиране на балансовите отчети в частния сектор, от съкращенията на публичните финанси, продиктувани от строгата финансова дисциплина, и от икономическата несигурност, като по този начин се увеличават различията между регионите;

14. изразява становището, че новите правила не следва да имат ограничително въздействие върху инвестициите и растежа в региони, които преминават от категорията на по-слабо развитите в категорията на по-силно развитите региони; си дава сметка, че определени региони, които отговарят на условията за отпускане на държавни помощи съгласно настоящата система, може да не задоволят географските критерии в Насоките за регионалните държавни помощи през следващия период и така да бъдат изправени пред заплахата от изключване от схемата на географско разпределение; счита, че тези региони следва да се ползват със специален защитен режим, подобен на режима за регионите в преход в рамките на политиката на сближаване, който да предвижда в по-голяма степен съгласуваност между регламентите в рамките на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. и разпоредбите относно конкурентоспособността и да предостави на държавите членки възможност да се справят с тази нова ситуация; в тази връзка предлага регионите, считани за региони по буква а) през периода 2007—2013 г., да се ползват с предварително дефинирания статут на региони по буква в) през периода 2014—2020 г.; отправя искане към Комисията да осигури възможността за увеличаване на максималната интензивност на помощта съответно в предишните региони по буква а) , включително регионите, засегнати от статистическия ефект, и в регионите по буква в);

15. изтъква ролята на държавата в икономики, които са били особено силно засегнати от кризата и за които публичното финансиране в рамките на политиката на сближаване е възможно да бъде единственият източник на инвестиции; предлага в тази връзка да бъде разгледана възможността за конкретни регионални дерогации извън картите на регионалните помощи, за да се позволи на държавите членки да се справят с отрицателните ефекти от кризата; изтъква, че периодът 2008—2010 г. (що се отнася до икономическото развитие) и периодът 2009—2011 г. (що се отнася до заетостта) следва да бъдат използвани от Комисията като основа за условията за отпускане на държавни помощи, въпреки обстоятелството, че тези години все пак не могат да бъдат мярка за териториалното въздействие на нарушеното функциониране, причинено от кризата и от природни бедствия; призовава Комисията да действа въз основа на по-скорошни и конкретни данни; предлага, с цел да се избегне липсата на такива карти, Комисията да удължи срока на валидност на настоящите Насоки за регионалните помощи и регионалните карти с най-малко 6 месеца, тъй като новите карти няма да бъдат одобрени навреме; приветства намерението на Комисията да извърши междинен преглед на регионалните карти на регионите по буква в) през 2017 г.;

16. призовава Комисията да вземе под внимание в много по-широк географски контекст икономическото въздействие, което оказват нейните решения по отношение на регионалната помощ, предвид факта, че граничните райони могат да се конкурират с територията на ЕИП за местоположение на икономическа дейност; препоръчва на Комисията да вземе предвид този аргумент във връзка с политиката за съседство на ЕС и при преговорите с държавите кандидатки;

17. припомня становището на Европейския съвет, с което се възлага на Комисията да гарантира, че особеното положение на регионите, граничещи с региони за сближаване, е взето предвид; подчертава в тази връзка значението на балансирания подход спрямо разпределянето на средства към т.нар. райони по букви а) и в) за свеждането до минимум на различията в интензивността на помощите между регионите от различните държави членки, споделящи една и съща граница; призовава Комисията да гарантира, че регионите, които не отговарят на условията за отпускане на държавни помощи, които граничат с райони по буква а) от друга държава, получават специално разпределени средства във връзка с покритието на районите по буква в); счита, че тези разпределени средства следва чрез дерогация от цялостния таван за покритие да бъдат предоставени на държавите членки в допълнение към средствата за предварително определените и неопределените предварително райони по буква в); настоява, че разликата в интензивността на помощта между всички категории региони и всички размери дружества следва да се ограничи до най-много 15 %;

18. насочва вниманието на Комисията към положението на най-отдалечените и слабо населените рeгиони, както и на островните региони; предлага за тях да се отпуска държавна помощ като адекватна компенсация за техния островен характер, отдалеченост, малка площ, труден релеф и климат и ограничения, свързани с размера на пазара; призовава за хармонизиране на законодателния пакет за политиката на сближаване с оперативната помощ, свързана с изискванията в рамките на политиката за конкурентоспособност, за тези райони; иска Комисията ясно да преформулира в новите Насоки за регионалните помощи принципите за неприлагане на постепенно намаляване и неограничаване във времето на държавната помощ в тези региони; призовава Комисията да изясни определението за държавна помощ, предоставяна на най-отдалечените региони, като обърне специално внимание на допълнителните разходи за транспорт;

19. призовава Комисията да включи всички региони на равнище 2 по NUTS, състоящи се само от остров или няколко острова, в списъка на „предварително определените райони по буква в)“ по член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС;

20. предлага на държавите членки да бъде разрешено да използват по-широк набор от параметри за определяне на неблагоприятните условия в регионите, така че при определянето на териториалните критерии за отпускането на държавна помощ освен ниската гъстота на населението да се вземат предвид географските неблагоприятни условия, демографските неблагоприятни условия или риска от природни бедствия; счита, че държавната помощ представлява легитимна компенсация за неблагоприятните условия, произтичащи от островния характер, отдалечеността и малкия размер на територията, и че такова едно условие следва да се разглежда като независим критерий за целите на териториалното покритие на регионалните държавни помощи за периода 2014—2020 г., с цел да се даде възможност на островните територии да преодолеят структурните си трудности и да се осигурят условия за икономически, социален и териториален растеж;

Административни ограничения на разпоредбите за държавните помощи в контекста на политиката на сближаване

21. счита, че прилагането на разпоредбите относно държавните помощи в рамките на програмите в областта на политиката на сближаване би могло да се извърши по-добре чрез по-точно насочване и по-голям мащаб на помощите, опростяване на разпоредбите, включително разпоредбите относно нотифицирането, и разширяване на обхвата на хоризонталните категории в Регламента за упълномощаване[7] и на обхвата на разпоредбите за групово освобождаване в Общия регламент за групово освобождаване; препоръчва повишаване на таваните на минималната помощ; изтъква, че увеличаването на прага на минималната помощ, особено за секторите на селското стопанство, риболова и транспорта в най-отдалечените региони и островните територии, би могло да им помогне да достигнат по конкурентоспособност континенталните територии;

22. отново отправя призив към Комисията да предвиди незабавно ясни насоки за оценка на това, какво е и какво не е държавна помощ съгласно определението по член 107, параграф 1 от ДФЕС , както и за подробни критерии за разграничаване на важните от по-маловажните случаи, в които се отпускат държавни помощи, както е обявено в пътната карта за модернизиране на държавната помощ;

23. счита, че по отношение на решението на Съда по съединени дела Mitteldeutsche Flughafen и Flughafen Leipzig/Halle срещу Комисията е важно да се гарантира правилно прилагане на разпоредбите относно държавните помощи в рамките на програмите по политиката на сближаване в инфраструктурните проекти, използвани за икономически дейности, така че да се гарантира, че местните и регионалните органи и/или техните публични структури не са изправени пред допълнителни административни тежести; подчертава, че осъществяването на тези проекти не следва да бъде застрашено от взискателните правила за финансово управление, включително правилата за отмяна на поети бюджетни задължения, приложими за политиката на сближаване, и обработването на жалбите в рамките на процедурата за отпускане на държавни помощи;

24. отново отправя, с цел да гарантира опростен, но последователен подход, своето искане за разяснение във връзка с оценката на държавните помощи, отпускани съгласно регламентите за групово освобождаване от държавите членки, тъй като има вероятност това да създаде особени затруднения не само за малките и средните предприятия, но и за местните и регионалните органи и техните структури в рамките на планирането на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.; подчертава, че опростяването не следва да се извършва за сметка на прилагането;

25. изтъква, че според общото предварително условие за отпускането на държавни помощи в рамките на политиката на сближаване Комисията следва да прилага по-активен подход към случаите на предоставяне на държавни помощи, особено ако се вземе решение за увеличаване на размера и обхвата на помощите, освободени от изискването за нотификация; подкрепя становището на Сметната палата, че Комисията следва да повиши информираността за задължението за нотифициране, да насърчава най-добрите практики, да предоставя целенасочена информация относно различните видове нотификация, да предвиди публикуването на редовно актуализирана рубрика с отговори на често задавани въпроси на своя уебсайт за конкуренцията и да учреди служба за справки, която да отговаря на въпроси относно тълкуването на насоките;

26. счита, че държавите членки и регионите следва да координират по-добре своите дейности с Комисията по отношение на качеството или навременността на информацията, която те предоставят, и нотификациите, които изготвят; призовава държавите членки да осигурят правилното прилагане на предварителното условие за отпускане на държавни помощи в рамките на политиката на сближаване, както и по-добро спазване на разпоредбите за държавните помощи на национално равнище;

27. призовава Комисията и държавите членки да насочват своите информационни кампании относно разпоредбите за държавните помощи по-специално към регионалните и местните органи, много от които са отпускали само в редки случаи държавни помощи и поради това имат ограничени познания за правилата, които се прилагат; призовава Комисията да вземе това предвид, когато извършва оценка на предварителното условие, което се отнася за държавните помощи в държавите членки;

28. призовава Комисията да гарантира, че административните и правните задължения, като задълженията за прозрачност при прилагането разпоредбите относно държавните помощи, ще останат възможно най-ясни; счита, че някои нови предложения за разпоредби в проекта за насоки за регионални помощи за периода 2014—2020 г. — например изготвяне на хипотетични сценарии, предоставяне на ясни доказателства, че помощите оказват въздействие върху избора на инвестиции, или условието, че работата по проекта не трябва да започва, преди публичните органи да вземат решение за отпускане на помощите — които Комисията иска да приложи през следващия период, както по отношение на дружествата, които искат да се възползват от стимулите, така и по отношение на държавите членки и техните структури за управление на поднационално равнище, са несъвместими с принципа на опростяване и намаляване на бюрокрацията, който се насърчава в рамките на политиката на сближаване и други европейски и национални политики; отново изтъква, че тези разпоредби могат да доведат до това, определени проекти да не бъдат допускани до инвестиционна помощ или никога да не успеят да стартират; счита, че изискването за редовна оценка на това, доколко е желателна държавната помощ в най-отдалечените региони, би могло да изложи на опасност сигурността и предвидимостта, които са необходими, за да имат стимул инвеститорите и предприятията да търсят пазарни възможности в тези региони;

Привлекателността на регионите и разпоредбите за държавните помощи

29. подчертава значението на гарантирането на ясни и недвусмислени разпоредби, както за регионалните, така и за секторните държавни помощи, за привличането на преки чуждестранни инвестиции към ЕС и неговите региони и за гарантирането на тяхната конкурентоспособност в глобален мащаб и тяхното икономическо, социално и териториално сближаване;

30. приветства предложените нови правила относно прозрачността (параграф 127 и 128 от проекта на насоки); насърчава държавите членки да спазват тези правила и да публикуват на централен уебсайт пълна и точна информация относно предоставените помощи;

31. настоятелно призовава Комисията да направи достъпа до държавна помощ на МСП в районите в най-неблагоприятно положение по-лесен и по-ясен, като признава тяхното значение за регионалното развитие; в същото време призовава Комисията да активизира усилията за прилагане по отношение на по-сериозни случаи, които евентуално биха нарушили по-сериозно конкуренцията;

32. признава посочените от Комисията проблеми, свързани с предоставянето на инвестиционна помощ на големи предприятия, с оглед на това, че данните показват липса на ефект на насърчаване; счита, че въпреки че държавни помощи следва да се предоставят преди всичко на МСП, изключването на големите предприятия, категория, която включва и семейни предприятия, които излизат извън критериите на определението за МСП, или предприятия със средна пазарна капитализация от обхвата на разпоредбите за държавните помощи в области, обхванати в член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, не е основателно с оглед на техния принос за заетостта, веригите за доставки, които те създават с участието на малки и средни предприятия, тяхното общо участие в научноизследователската и развойна дейност и положителната роля, която играят за справяне с икономическата криза; застъпва становището, че присъствието на големи предприятия е често от ключово значение за успеха на малките и средните предприятия, които извличат полза от клъстерите, ръководени от големи дружества, и дейностите, които те възлагат на подизпълнители; припомня, че самата Комисия призна приноса на инвестициите на големи предприятия за оказване на въздействие и за достъпа на ЕС до световните пазари; подчертава, че евентуалното решение за изключване на големи предприятия от областите, обхванати от буква в), може да доведе до загуба на работни места и намаляване на икономическата дейност в регионите, до намаляване на регионалната конкурентоспособност и привлекателност за чуждестранни инвестиции и до преместването на дружества в други региони във или извън ЕС; следователно счита, че такива предприятия следва да продължат да имат достъп до държавни помощи в областите, обхванати от буква „в“, при строг контрол и след индивидуално уведомяване и при въвеждането на допълнителни критерии за съвместимост във връзка с ефекта на насърчаването и приноса за регионалното развитие чрез клъстери и възлагане на дейности на подизпълнители;

33. счита, че това, дали големите предприятия отговарят на условията за отпускане на държавни помощи, следва да се определя не само въз основа на размера на предприятието или сектора, в който то извършва своята дейност, а и въз основа на преценка на броя на работните места, които биха могли да бъдат създадени или запазени благодарение на тези помощи, качеството и устойчивостта на тези работни места или устойчивостта на проекта като цяло, включително дългосрочни последствия за развитието на съответния регион и социалните аспекти; подчертава, че в съответствие с принципа на субсидиарност, решенията, определящи кои конкретни проекти имат най-голям потенциал да постигнат целите на политиките на ЕС, следва да се вземат от държавите членки, съответните региони и местните органи на управление;

34. изразява съгласие с Комисията, че следва да се избягва държавната помощ да води до преместване на дейността от едно на друго място на територията на ЕИП; изразява обаче съмнения относно предложените проекти на параграфи 24—25 и 122—124, като счита, че те не допълват в достатъчна степен политиката на сближаване и са несъвместими с целта за опростяване; в частност отбелязва, че срокът от две години е неизбежно произволен и че изпълнението на тази разпоредба може да бъде невъзможно, тъй като трудно ще могат да бъдат доказани каквато и да било причинно-следствена връзка и съществуването на предварителен двугодишен план; изразява безпокойство, че това правило може да облагодетелства дружества извън ЕС за сметка на дружества на територията на ЕС и че това може да доведе до преместване на дейността им извън територията на ЕИП, когато в същото време дейността в подпомаганите региони може да бъде привличана посредством регионалните помощи;

35. отбелязва реално съществуващия риск за регионите от преместване на предприятия, получили държавни помощи, както в рамките на ЕС, така и извън него; отбелязва предпазната клауза, предложена от Комисията, която следва да задължи големите предприятия да запазват инвестициите и създадените работни места в областта, в която е отпусната помощта, или да възстановяват получените помощи; обръща внимание на Комисията за текущите преговори по политиката на сближаване за 2014—2020 г. и изисква съгласуване на съответните срокове, предвидени съгласно политиката на сближаване и политиката за конкуренцията за запазване на инвестициите и работните места от дружества, получили безвъзмездни средства от ЕС или държавни помощи;

36. изразява съмнения също така във връзка с неотговарянето на изискванията за получаване на регионална помощ на „предприятия в затруднено положение по смисъла на насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение“ (параграф 11 от проекта за насоки), счита, че дружествата, които претърпяват преструктуриране, не следва да бъдат подлагани на по-строги мерки, особено когато изначално негативната оценка на исканията за получаване на помощи, подадени от такива дружества, може да доведе до тяхното преместване извън територията на ЕС; посочва, че отговорното преструктуриране на дружествата в настоящата несигурна и постоянно променяща се стопанска среда е основната мярка за осигуряването на дългосрочната устойчивост на инвестициите, работните места и растежа; отбелязва, че предложеното правило, във вида, в който е изготвено, е не само несъвместимо с подпомагането на предприятия в засегнатите от икономическата криза подпомагани региони, но и невъзможно за изпълнение, поради факта, че тези насоки не съдържат ясно и точно определение за предприятия в затруднение; припомня своята резолюция от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно информиране и консултиране на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането[8], в която се призовава за законодателен акт по тези въпроси и се отправя искане към Комисията за незабавно действие;

37. изразява убеждението си, че е от съществено значение да се запази марж на гъвкавост по отношение преразглеждането на насоките, както е отбелязано в проекта на параграф 177, с цел да се позволи извършването на бъдещи наложителни корекции, предвид факта, че тези насоки са създадени с цел да обхванат период от 7 години;

38. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

  • [1]  Приети текстове, P7_TA(2013)0026.
  • [2]  OВ C 54, 4.3.2006 г., стр. 13.
  • [3]  Брюксел, 2012 г. (без по-конкретна дата).
  • [4]  EUCO 37/13, 08.02.2013 г., стр.22
  • [5]  Специален доклад № 15/2011 на Сметната палата: „Ефективни ли са процедурите на Комисията за управление на контрола върху държавните помощи?“.
  • [6]  Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 г. относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване), ОВ L 214, 9.8.2008 г., стp. 3.
  • [7]  Регламент № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 г. OВ L 142, 14.5.1998г., стр.1.
  • [8]  Приети текстове, P7_TA(2013)0005.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Увод

Европейската комисия постави начало на разискванията относно пакета от законодателни мерки в областта на политиката на сближаване през юни 2011 г. Целта е да се окаже принос за постигането на по-голяма конкурентоспособност на Европейския съюз и за стратегията „Европа 2020“ посредством инвестиции в рамките на политиката на сближаване, като същевременно се помага на по-слабо развитите региони да постигнат равновесие между своето развитие и развитието на по-силно развитите региони. Вследствие на промените, въведени от Договора от Лисабон, законодателството в областта на политиката на сближаване подлежи на разглеждане в рамките на обикновената законодателна процедура, която предоставя възможност на Европейския парламент да включи своето политическо послание в регламентите. Междуинституционалните разисквания все още не са приключили и все още се полагат усилия за постигането на компромис по много въпроси.

От гледната точка на държавните помощи законодателния пакет от мерки в областта на политиката на сближаване въвежда предварителното условие за отпускането на държавни помощи, което трябва да се изпълни от държавите членки. Целта е да осигури ефективно изпълнение и прилагане на законодателството на ЕС относно държавните помощи в рамките на политиката на сближаване и това следва да се прилага за всички видове подкрепа (включително помощи de minimis, безвъзмездни средства или помощи, предоставяни чрез финансови инструменти). Комисията ще следи дали държавите членки спазват тези предварителни условия и дали националните администрации са в състояние да разглеждат отделните случаи, включително да си възстановяват дължимите суми навреме.

През май 2012 г. Комисията даде ход на процеса на модернизиране на разпоредбите относно държавните помощи, като публикува своето съобщение относно модернизирането на държавната помощ. Трите основни цели на този процес са, както следва: да се укрепи растежът, като същевременно се запази стабилността, динамичността и конкурентоспособността на вътрешния пазар, усилията да се насочат към най-мащабните случаи на отпускане на държавни помощи, които нарушават вътрешния пазар, и да се рационализира и ускори вземането на решения в рамките на процедурите за отпускане на държавни помощи. Този процес беше последван от публикуването на редица нови проектодокументи относно разпоредбите за отпускането на държавни помощи за конкретни сектори и на нови проектонасоки за разпоредбите за отпускането на регионални държавни помощи. Всички тези документи бяха предмет на обществена консултация през периода от февруари до април 2013 г. и се очаква Комисията да ги одобри официално преди началото на лятото.

Проектът на насоките за регионалните държавни помощи във вида, в който той беше публикуван от Комисията в началото на настоящата година, въведе редица нови елементи, сред които най-важните са, както следва:

· преразглеждане на разделението по териториални зони в новите насоки и намаляване на 42 % на цялостния таван за покритие на районите, които отговарят на условията за отпускане на помощи;

· намаляване на интензивността на помощта в зоните от група „а“;

· въвеждане на някои нови административни задължения, които бенефициерите трябва да изпълняват;

· изключване на големите предприятия от обхвата за отпускане на помощи в регионите от група „в“ и ограничаване на производствените инвестиции за тях в регионите от група „а“.

Насоките за регионалните държавни помощи ще бъдат допълнени чрез изменения Общ регламент за групово освобождаване (който се очаква към края на 2013 г.), който, заедно с правилото de minimis, помощите, отпускани съгласно съществуващите схеми, помощите, отпускани за проекти за предоставяне на услуги от общ икономически интерес в съответствие със съобщението на Комисията относно услугите от общ икономически интерес[1], и помощите, за които се прилага Регламент (ЕО) № 1370/2007[2], образува група от дерогации, които освобождават от задължението за предварително нотифициране.

В рамките на процеса на модернизиране на държавната помощ ролята на Европейския парламент се състои единствено в участие в процедура на консултация, а не в процедура на съвместно вземане на решение. Европейският парламент изрази своята загриженост във връзка с демократичния дефицит на този начин на вземане на решение в своята резолюция от 17 януари 2013 г. относно модернизиране на държавната помощ. В тази резолюция се подчертава, през призмата на регионите, ролята, която изпълняват в държавите членки и регионите стимулите, свързани с държавните помощи, в период на криза; в нея също така се отправя призив към Комисията да бъде по-активна при разграничаването на важните от по-маловажните случаи на отпускане на държавни помощи и се насочва вниманието към факта, че според Сметната палата 40 % от случаите на отпускане на помощи съгласно Общия регламент за групово освобождаване са проблематични.

През декември 2012 г. Съдът на Европейския съюз постанови своето решение по делото Leipzig-Halle. Съдът реши, че съществува връзка между експлоатацията на инфраструктура като икономическа дейност и изграждането на инфраструктура с оглед на бъдещата ѝ експлоатация. Тъй като държавите членки са склонни да считат изграждането на инфраструктура като неподлежащо на разпоредбите относно държавните помощи (с оглед на това, че то е от обществен интерес), в много случаи се пропуска да се изпрати нотификация до Комисията. Това не следва да продължава отсега нататък, тъй като решението на Съда относно обществената инфраструктура изясни този въпрос. Има риск обаче това да доведе до по-силен натиск върху публичните органи, които финансират изграждането на обществена инфраструктура в рамките на бъдещата политика на сближаване, както и до опасения от допълнителни административни ограничения за местните и регионалните органи, инвестиращи в подобни проекти.

С оглед на изложените по-горе въпроси, които са взаимосвързани и които ще окажат въздействие върху насочеността и прилагането на политиката на сближаване след 2014 г., комисията по регионално развитие реши да реагира и да изготви предложение за резолюция на Европейския парламент.

Координация между разпоредбите относно държавните помощи и политиката на сближаване

Съгласно Договора за функционирането на ЕС политиката на сближаване следва да бъде насочена към икономическото и социалното положение и териториалното разположение на неблагоприятно засегнатите и по-слабо развитите региони[3]. В Договора също се определя, че помощите, предоставяни с цел подобряване на структурната, икономическата и социалната ситуация на по-слабо развитите региони, се считат за съвместими с вътрешния пазар на ЕС[4]. Въпреки че двете политики на ЕС — в областта на държавните помощи и на сближаването — са обусловени от различни фактори, има ценности, които се споделят и от двете: подпомагане на по-слабо развитите региони, насърчаване на тяхното развитие и оказване на подкрепа за районите с по-ниско жизнено равнище или висока безработица.

Институциите на ЕС следва да се стремят към съгласуван подход в рамките на двете политики. При все това настоящият график за работата по основните законодателни текстове в рамките на тези две политики, както и различните процедури за тяхното приемане не осигуряват дори частична яснота относно взаимодействието между тях. Разпоредбите относно държавните помощи или — от по-голямо значение за развитието на регионите — насоките относно регионалните държавни помощи е вероятно да бъдат приети от Комисията преди приключването на междуинституционалните преговори по пакета от законодателни мерки в областта на политиката на сближаване. Това може действително да доведе до различни подходи в рамките на двете политики и да не осигури в достатъчна степен приемането на ясни, предвидими и гъвкави правила, съвместими с политиката на сближаване.

Териториален обхват на регионалните държавни помощи за периода 2014—2020 г.

Въвеждането на новия таван за географския обхват на новите разпоредби относно държавните помощи, както и понижаването на интензивността на помощите в регионите от група „а“ са сред ключовите въпроси на новите насоки за регионалните държавни помощи. Докладчикът би искал да подложи отново на обсъждане тези аспекти, като има предвид, че в ЕС се изразяват опасения, които подкрепят идеята, че решението по тези въпроси не следва да се взема сега.

Първият довод е кризата и ролята на обществените инвестиции в периоди на икономически затруднения в държавите членки. Ролята на държавните помощи, отпускани в подобни периоди, е от решаващо значение за развитието на регионите и тя не трябва да се подценява. Както посочва Сметната палата, „държавната помощ за промишлеността и сектора на услугите (с изключение на железопътния транспорт, други видове транспорт, земеделието и рибарството) се колебае около 0,5 % от БВП на ЕС—27 до началото на финансовата криза през втората половина на 2008 г., но нараства до 3,5 % от БВП или 410 млрд. евро през 2009 г., което е най-високото ниво от стартирането през 1990 г. на проучванията на Комисията за държавните помощи“[5]. Очевидно е, че схемите за предоставяне на държавни помощи и стимулите помагат на някои държави членки и на техните региони да преодолеят своите икономически проблеми и допринасят за растежа и заетостта.

При все това кризата в държавите членки не е единственият довод в подкрепа на идеята, че модернизирането на държавните помощи трябва да се извършва внимателно и да отразява действителността. Има и други въпроси — конкурентоспособността на ЕС на световния пазар в сравнение с трети държави, които се ползват с по-гъвкави схеми в областта на заетостта или по-ниски разходи, или политическото и социалното положение в държавите членки. Всички тези доводи би следвало да са достатъчно силни, за да оправдаят изоставянето на първоначалната идея за ограничаване на териториалния обхват на новите насоки за регионалните държавни помощи за периода 2014—2020 г. или за понижаване на интензивността на помощите в регионите. При модернизирането на държавните помощи трябва да се вземе предвид действителното положение в държавите членки и в регионите, като се анализира въздействието на поднационално равнище на новите разпоредби.

Много трудно е също така положението на регионите, които отпадат от картите за регионалните държавни помощи. Ако на тези региони не се окаже подкрепа посредством специални защитни мерки, подобни на мерките за регионите в преход в рамките на политиката на сближаване, това би било счетено за несправедливо и би могло да затрудни изпълнението от страна на тези региони на целите на стратегията „Европа 2020“. Едно евентуално решение на този проблем е например всички райони от настоящата група „а“ да се третират като райони от група „в“, независимо от официалните статистически данни за тяхното икономическо положение.

Административни ограничения на разпоредбите за държавните помощи в контекста на политиката на сближаване

С оглед на ефикасното и улеснено прилагане на разпоредбите относно държавните помощи в рамките на политиката на сближаване е важно модернизирането на държавната помощ да се съсредоточи върху големите по размер помощи и върху опростяването на разпоредбите. Това може да се постигне чрез повишаване на тавана de minimis или разширяване на обхвата на хоризонталните категории в Регламента за упълномощаване[6] и на обхвата на разпоредбите за групово освобождаване в Общия регламент за групово освобождаване[7].

Това ще изисква също така по-добро прилагане на правилата за освобождаване от страна на Комисията и държавите членки. Комисията следва да изясни кои критерии се прилагат за важните и по-маловажните случаи на отпускане на помощи, а държавите членки следва да предоставят своевременна и пълна информация, когато получат запитване от бенефициери по конкретни въпроси. Според докладчика подходът на Комисията следва да бъде по-активен и да води до повишаване на информираността относно държавните помощи, по-конкретно по отношение на местните и регионалните органи, които много рядко предоставят държавни помощи.

Вследствие на решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела Mitteldeutsche Flughafen и Flughafen Leipzig/Halle срещу Комисията държавите членки и местните и регионалните органи очакват, че обемът на работа по отпускането на държавни помощи и бюрократичната тежест ще се увеличат при администрирането на проектите в рамките на политиката на сближаване. Това се отнася по-специално за проектите, свързани с по-мащабна инфраструктура, ако тя е предвидена за бъдещи икономически дейности.

Докладът на Сметната палата насочва вниманието към продължителността на процедурата за предварително разглеждане и процедурата за нотифициране. В 40 % от случаите вземането на решение отнема над 6 месеца. Комисията често се възползва от правото си да отправи искане за разяснителна информация към държавата членка и често тя прави това малко преди изтичането на правния срок. Като се има предвид, че в много случаи съответната държава членка не отговаря навреме или ѝ отнема прекалено дълго за изготвянето на отговор, целият процес се проточва прекомерно. Същото се отнася и за официалната процедура по разследване. Процедурата за подаване на жалба е прекалено дълга и недостатъчно прозрачна. Като се има това предвид, местните и регионалните органи могат да срещнат проблеми по отношение на спазването на стриктните правила за финансово управление, включително правилото за отмяна на поети бюджетни задължения в рамките на политиката на сближаване.

Намерението да се опрости прилагането на политиката на сближаване, както и на други политики на ЕС, се поставя под въпрос от новите разпоредби за държавните помощи. Нарасналите изисквания за предварително нотифициране или нотифициране в рамките на Европейския фонд за регионално развитие или Кохезионния фонд за инфраструктурни проекти увеличават бюрократичната тежест. Разпоредбите за регионалните държавни помощи за периода 2014—2020 г. рискуват също така да увеличат административната тежест за предприятията, напр. чрез въвеждането на елементи като изготвяне на хипотетични сценарии, предоставяне на ясни доказателства, че помощите оказват въздействие върху избора на инвестиции, или условието, че работата по проекта не трябва да започва, преди публичните органи да вземат решение за отпускане на помощите. Тъй като процедурите и без това са вече прекомерно дълги и самите държави членки в много случаи не разбират какво и как следва да оценяват, това в действителност може да доведе до лишаването на някои проекти от инвестиционна помощ.

Повишаване на привлекателността на регионите чрез разпоредбите за държавните помощи

Възможността държавите членки да предоставят стимули, например под формата на безвъзмездни средства, намаляване на данъците, различни стимули, кредити или гаранции, в много случаи повишават привлекателността на съответните региони, що се отнася до преките чуждестранни инвестиции. При все това съгласно проекта на насоките за регионалните държавни помощи условията за отпускане на помощи на големи предприятия в регионите, които отговарят на съответните критерии, следва да бъдат ограничени. Насоките предвиждат изключването на големите предприятия от обхвата за отпускане на помощи в регионите от група „в“ и ограничават производствените инвестиции в регионите от група „а“. В тези региони съгласно проекта на Комисията следва да се допускат производствени инвестиции за малките и средните предприятия и следва да се определи горна граница по отношение на големите предприятия.

Това решение обаче също е свързано с политиката на сближаване. В предложението за регламент относно Европейския фонд за регионално развитие от май 2011 г. Комисията предложи големите предприятия като цяло да бъдат изключени от обхвата на производствените инвестиции. Срещу това обаче възразиха Европейският парламент и Съветът, които по време на междуинституционалните преговори изразиха желанието си някои приоритети в областта на инвестициите да се прилагат и по отношение на този вид предприятия и техните производствени инвестиции.

Новите насоки за регионалните държавни помощи следва да отразяват постигнатия напредък в рамките на преговорите по Регламента относно Европейския фонд за регионално развитие, както и посланието, което изпращат двете институции по отношение на своята позиция относно участието на предприятия, различни от малките и средните предприятия, в регионалното развитие. В това отношение е уместно да се посочи, че решението относно това, кое дружество следва или не следва да получи помощи в райони, включени в обхвата на насоките за регионалните държавни помощи, следва да се взема, в съответствие с принципа на субсидиарност, по усмотрение на органите на национално или поднационално равнище. Докладчикът обаче също така застъпва становището, че критерият за отпускането на помощи следва да бъде не размерът на предприятието, а неговият принос за регионалното развитие, заетостта, качеството на инвестициите или устойчивостта на проекта.

  • [1]  http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52011XC1129(02):BG:NOT
  • [2]  Регламент (ЕО) № 1370/2007 от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт.
  • [3]  Член 174 от ДФЕС.
  • [4]  Член 107 от ДФЕС.
  • [5]  Специален доклад № 15/2011 на Сметната палата: „Ефективни ли са процедурите на Комисията за управление на контрола върху държавните помощи?“.
  • [6]  Регламент № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 г.
  • [7]  Регламент (ЕО) № 800/2008 на Европейската комисия от 6 август 2008 г. (Общ регламент за групово освобождаване).

СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси (28.5.2013)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно регионалната политика в по-общия контекст на схемите за държавни помощи
(2013/2104(INI))

Докладчик по становище (*): Шарън Боулс(*) Процедура с асоциирани комисии – член 50 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства проекта на Комисията за насоки за регионални помощи (НРП) за периода 2014–2020 г. като неделима част от програмата за модернизиране на държавната помощ на ЕС; отново изразява подкрепата си за възприемане на подход, при който правилата за съвместимост за оценяването на държавни помощи се основават на общи принципи и са последователни в рамките на Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО) и в различните насоки; подкрепя въвеждането на по-прости, предвидими и по-ефективни правила за контрол и привеждане в изпълнение на държавните помощи, основаващи се на добър икономически анализ;

2.  отбелязва значението на ОРГО в цялостния процес на модернизиране на държавната помощ, като „групово освобождаване“ от изискването за уведомяване по отношение на определени категории помощи, което може значително да намали административната тежест върху държавите членки, като същевременно позволи на Комисията да концентрира своите ресурси върху случаите на нарушаване на конкуренцията, и да приоритизира по-добре дейностите по прилагането; следователно счита, че проектът за нов ОРГО и неговият набор от общи принципи трябва да бъдат публикувани от Комисията преди публикуването на каквито и да било специфични насоки;

3.  изразява своето съжаление, че член 109 от Договора за функционирането на ЕС – правното основание на оправомощаващия регламент и, косвено, ОРГО –предвижда единствено консултации с Парламента, а не съвместно вземане на решения.; счита, че този демократичен дефицит не може да бъде толериран; предлага този дефицит да бъде преодолян в най-кратък срок, посредством междуинституционални споразумения в областта на политиката за конкуренцията, и да бъде поправен при следваща промяна в Договора; посочва, че подробният план на Комисията за по-задълбочен Икономически и паричен съюз предвижда предложения за изменение на Договора до 2014 г.; счита, че подобно предложение следва да включва, наред с другото, специално предложение за изменение на член 109 от ДФЕС, с цел приемане на разпоредбите посочени в съответния член, в съответствие с обикновената законодателна процедура;

4.  насърчава Комисията да продължи да издава незадължителни насоки в областта на политиката за конкуренцията, в частност по отношение на държавните помощи, като надлежно взема предвид съществуващата съдебна практика на Съда на ЕС, за да може да гарантира правна сигурност на заинтересованите страни;

5.  приветства предложените нови правила относно прозрачността (параграф 127 и 128 от проекта на насоки); насърчава държавите членки да спазват тези правила и да публикуват в централен уебсайт пълна и точна информация относно предоставената помощ;

6.  подчертава факта, че основната роля на контрола на държавните помощи е да се гарантират условия на равнопоставеност в един конкурентен и последователен вътрешен пазар; изцяло подкрепя общата цел за модернизиране на държавната помощ, а именно приспособяване на правилата за държавна помощ към необходимостта от насърчаване на икономическия растеж в ЕС; отбелязва, че е от особено значение икономическият растеж в регионите на ЕС в най-неравностойно положение да бъде насърчаван, като нарушаващите ефекти на помощта в рамките на вътрешния пазар бъдат сведени до минимум;

7.  въпреки това, призовава Комисията, да гарантира, че насърчаването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж посредством държавна помощ, като цяло се прилага в съответствие с надеждни стратегии за дългосрочна фискална консолидация; предлага Комисията да отчете в по-голяма степен връзките между политиките относно държавната помощ и фискалния надзор при изготвянето на специфичните за всяка отделна държава препоръки и призовава държавите членки да вземат тези връзки предвид при изготвянето на своите програми за стабилност и сближаване и програми за национална реформа; подчертава необходимостта от опростяване на правилата и от по-малка по размер, но по-добре насочена държавна помощ, без да се забравя, че държавната помощ следва да бъде изключение, а не правило; подчертава необходимостта от избягване на надпреварата между държавите членки при предоставянето на помощи, в частност във време на сериозни бюджетни ограничения на територията на целия ЕС;

8.  счита, че регионалната помощ може ефективно да изиграе своята роля само ако се използва икономично и пропорционално и се концентрира в регионите на ЕС в най-неравностойно положение, където тя е най-необходима; следователно счита, че политиката относно държавната помощ и политиката на сближаване са до голяма степен политики, които взаимно се допълват и подкрепят. в тази връзка настоятелно призовава Комисията да гарантира, че модернизирането на държавната помощ ще бъде съгласувано с предложените изменения в Общия регламент относно структурните фондове и ще предотврати неравнопоставено третиране на областите, принадлежащи към една и съща категория и изправени пред сходни икономически затруднения; подчертава структурния принос на помощта към регионалното развитие, особено в настоящия контекст на дълбока икономическа криза; призовава Комисията да признае, че критерият, свързан с кризата за „сериозни затруднения в икономиката на държава членка”, все още се прилага в реалната икономика, както и във финансовия сектор, и да разясни и стандартизира критерия за извършването на тази оценка;

9.  отбелязва, че има марж на препокриване между структурните фондове на политиката на сближаване и държавната помощ за дружествата; подчертава, че една голяма част от разходите в рамките на политиката на сближаване на ЕС за периода 2014–2020 г. попада в обхвата на ОРГО и, че не само НРП, но също така и други хоризонтални или специфични за определения отрасъл насоки, са съотносими в този контекст; отбелязва, че всички тези инструменти за държавна помощ трябва да бъдат свързани, както помежду си, така и с целите на политиката на сближаване и, че всички тези правила трябва да гарантират ефективното изразходване на обществените средства и насърчаване на растежа;

10. подчертава, че предвид предстоящите промени в Общия регламент за структурните фондове за периода 2014–2020 г. промените в законодателството в областта на политиката на сближаване, в частност по отношение на новата категоризация на регионите, трябва да бъдат внимателно взети под внимание при модернизирането не само на НРП, но и също така и на други хоризонтални или специфични за сектора насоки за държавната помощ; настоява за установяването на реално взаимодействие между всички инструменти за държавна помощ и политиката на сближаване, с цел да се премахнат всякакви смущаващи несъответствия и да се гарантира максимална съгласуваност на двете политики;

11. признава проблемите по отношение на инвестиционната помощ за големи предприятия, посочени от Комисията, предвид липсата на стимули за големите предприятия, както сочат доказателствата; и въпреки това, счита, че пълното изключване на големите предприятия от обхвата на разпоредбите за държавна помощ в области, обхванати в член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, е неоснователно, предвид техния принос към трудовата заетост, тяхната подизпълнителска дейност, която е в полза на малките и средни предприятия и тяхната ангажираност в научноизследователската и развойна дейност; счита, че присъствието на големи предприятия е често от ключово значение за успеха на малките и средните предприятия, които извличат полза от клъстерите, ръководени от големи дружества, и дейностите, които те възлагат на подизпълнители; подчертава, че подобно изключване на големите предприятия може да доведе до загуба на работни места, ограничаване на икономическата дейност в съответните региони, както и до преместването на дейността на дружествата в други региони в или извън територията на ЕС; предлага регионалната помощ за големите предприятия в области, обхванати от член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, да бъде разрешена при условие, че бъде упражняван особен контрол след индивидуално уведомяване и при въвеждането на допълнителни критерии за съвместимост във връзка с ефекта на насърчаването и приноса за регионалното развитие чрез клъстери и подизпълнителство;

12. настоятелно призовава Комисията да направи достъпа до държавна помощ на МСП в районите в най-неблагоприятно положение по-лесен и по-ясен, като признава тяхното значение за регионалното развитие; в същото време, призовава Комисията да засили усилията за прилагане по отношение на по-сериозни случаи, които евентуално биха нарушавали по-сериозно конкуренцията;

13. отбелязва, че за разлика от другите видове държавна помощ, които могат да бъдат отпускани на територията на ЕС, регионалната помощ следва, по определение, да има ограничен географски обхват и да обхваща на населението;

14. призовава Комисията да вземе под внимание икономическото въздействие в много по-широк географски контекст, което оказват нейните решения по отношение на регионалната помощ, предвид факта, че пограничните райони могат да се конкурират с територията на ЕИП за местоположение на икономическа дейност; препоръчва на Комисията да вземе предвид този аргумент в своята политика за съседство на ЕС и при преговорите с държавите кандидатки;

15. изразява съгласие с Комисията, че следва да се избягва държавната помощ да води до преместване на дейността от едно на друго място на територията на ЕИП; изразява обаче съмнения относно предложените проекти на параграфи 24-25 и 122-124, като счита, че те не допълват в достатъчна степен политиката на сближаване и са несъвместими с целта за опростяване; в частност отбелязва, че цифрата две години е произволна и, че изпълнението на тази разпоредба като причинно-следствена връзка може да бъде невъзможно, а изпълнението на предварителен двугодишен план може да бъде трудно; се опасява, че това правило може да облагодетелства дружества извън ЕС, за сметка на дружества на територията на ЕС и, че това може да доведе до преместване на дейността им извън територията на ЕИП, когато в същото време дейността в подпомагания район може да бъде привличана, посредством регионалните помощи.

16. изразява съмнения също така във връзка с неотговарянето на изискванията за получаване на регионална помощ на „предприятия в затруднено положение по смисъла на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение“ (параграф 11 от проекта за насоки), счита, че дружествата, които претърпяват преструктуриране, не следва да бъдат подлагани на по- строги мерки, особено когато изначално негативната оценка на исканията за получаване на помощи, подадени от такива дружества, може да доведе до тяхното преместване извън територията на ЕС; посочва, че отговорното преструктуриране на дружествата в настоящата несигурна и постоянно променяща се бизнес обстановка е основната мярка за осигуряването на дългосрочната устойчивост на инвестициите, работните места и растежа; отбелязва, предложеното правило, във вида, в който е изготвено, е не само несъвместимо с подпомагането на предприятия в засегнатите от икономическата криза подпомагани региони, но и невъзможно за изпълнение, предвид факта, че тези насоки не съдържат ясно и точно определение за предприятия в затруднение; припомня своята резолюция от 15 януари 2013 г., призоваваща за законодателен акт относно информирането и консултирането на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането[1], и призовава Комисията незабавно да предприеме действия;

17. изразява убеждение, че е от съществено значение да се запази марж на гъвкавост по отношение преразглеждането на насоките, както е отбелязано в проекта на параграф 177, с цел да се позволи извършването на бъдещи наложителни корекции, предвид факта, че тези насоки са създадени с цел да обхванат период от 7 години.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.5.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

38

1

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Burkhard Balz, Elena Băsescu, Jean-Paul Besset, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Diogo Feio, Markus Ferber, Elisa Ferreira, Ildikó Gáll-Pelcz, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Liem Hoang Ngoc, Gunnar Hökmark, Syed Kamall, Othmar Karas, Wolf Klinz, Jürgen Klute, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Werner Langen, Astrid Lulling, Arlene McCarthy, Marlene Mizzi, Sławomir Nitras, Ivari Padar, Alfredo Pallone, Anni Podimata, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Ivo Strejček, Kay Swinburne, Sampo Terho, Marianne Thyssen, Ramon Tremosa i Balcells, Pablo Zalba Bidegain

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Thijs Berman, Philippe De Backer, Bas Eickhout, Sari Essayah, Mojca Kleva Kekuš, Thomas Mann

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (30.5.2013)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно регионалната политика в по-общия контекст на схемите за държавни помощи
(2013/2104(INI))

Докладчик: Перванш Берес

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 25 юни 2008 г., озаглавено „Мисли първо за малките предприятия“: „Small Business Act“ за Европа (COM(2008)0394),

–   като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно Петия доклад на Европейската комисия относно сближаването и стратегията за политиката на сближаване за периода след 2013 г.,

А. като има предвид, че развитие в най-необлагодетелстваните региони може да бъде постигнато в резултат от схеми за държавна подкрепа, които биха насърчили бъдещи частни инвестиции н тези региони и оказали положително въздействие върху заетостта;

Б.  като има предвид, че държавните помощи следва да бъдат в по-тясно съответствие с целите, определени на заседанието на Европейския съвет в Лисабон през март 2000 г. и с целите на стратегията „Европа 2020“, като същевременно допълват целите на други политики на ЕС, по-специално на политиката на сближаване;

1.  счита, че прилагането както на политиката на сближаване, така и на разпоредбите относно схемите за държавни помощи с цел укрепване на местните и регионалните инвестиции е от ключово значение за насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване, развитието на регионално и местно равнище, интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, включително в сектора на промишлеността, и разкриването на работни места; при все това изразява загриженост във връзка с въпроса, дали разпоредбите относно държавните помощи са съгласувани с целите, предвидени от стратегията „Европа 2020“ и използването на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава в тази връзка за координиран подход към държавните помощи и политиките за сближаване с цел постигането на социалните цели на „Европа 2020“;

2.  изразява съжаление, че правното основание на тази реформа не предвижда по-значително участие на Парламента в разискванията посредством обикновената законодателна процедура; призовава Комисията да се консултира с Парламента относно условията за контрол на решенията и действията на националните и местни органи;

3.   подчертава факта, че публичните инвестиции и държавните помощи са от особено значение за подкрепата на икономическото възстановяване в Европа и че играят изключително важна роля за финансирането на развитието на промишлеността в сектори и висок потенциал за растеж и създаване на работни места, като новите информационни и комуникационни технологии и зелената икономика;

4.  приветства целта на Комисията да изясни и да придаде по-пряк смисъл на принципите на процеса на модернизиране на държавната помощ, както и да улесни тяхното прилагане; счита, че тези принципи следва да бъдат както добре съгласувани с другите политики на ЕС, така и достатъчно ясни, предвидими и гъвкави, за да отговарят на потребностите на определени държави членки и техните региони, които преминават през период на криза и сериозни икономически затруднения; отново изтъква, че отчита ролята, която държавните помощи и публичните инвестиции изпълняват по отношение на преодоляването на кризата; изразява своята загриженост във връзка с това, че предложението във вида, в който е публикувано с цел консултация, не е основано в достатъчна степен на доказателства, влиза в разрез с целта за опростяване и не допълва в достатъчна степен политиката на сближаване, по-специално във връзка с правилата за предотвратяване на преместване;

5.  като има предвид тревожната ситуация с безработицата, най-вече сред младите хора, с равнища, които в някои райони достигат 50%, призовава държавите членки, регионите и компетентните органи да дадат приоритет на инвестициите, съсредоточени върху създаването на работни места;

6.  подчертава, че регионалните държавни помощи за най-необлагодетелстваните региони следва да насърчават заетостта и младежката заетост и припомня, че националната регионална помощ следва да се прилага умерено и пропорционално с цел получаването на ефикасни и ефективни резултати;

7.   призовава географското разпределение да се хармонизира с новото предложение на Комисията за политиката на сближаване и, по-специално създаването на нова категория на региони в преход, чийто БВП е между 75 % и 90 % от средния за ЕС, и предлага опростена система, в която всички региони в преход да се считат за предварително определени райони, обхванати от член 107, параграф 3, буква в);

8.  счита, че подкрепата за спасяването и преструктурирането на предприятия в криза следва да бъде съпроводена с определение на стратегия за регионално развитие с ясни цели;

9.  споделя становището, че държавната помощ следва да се фокусира основно върху МСП, защото като цяло те осигуряват заетост на по-голямата част от европейското население и познават по-добре регионалните потребности, но без да се изключват големите предприятия, които оказват важно въздействие както върху пряката, така и върху непряката заетост и които благоприятстват развитието на региона, в който работят;

10. счита, че това, дали големите предприятия отговарят на условията за отпускане на държавни помощи, следва да се определя не само въз основа на размера на предприятието или сектора, в който то извършва своята дейност, а и въз основа на броя на работните места, които биха могли да бъдат създадени благодарение на тези помощи, качеството и устойчивостта на тези работни места или устойчивостта на проекта като цяло, включително дългосрочни последствия за развитието на съответния регион и състоянието на заетостта в него; подчертава, че в съответствие с принципа на субсидиарност решенията за определяне на това кои конкретни проекти имат най-голям потенциал да постигнат целите на политиките на ЕС, следва да се вземат от държавите членки, съответните региони и местните органи на управление;

11. обръща внимание на модела на социална и приобщаваща икономика като икономически модел, който предвид приноса му за икономическото развитие и социалното сближаване, следва да бъде подкрепян; поради тази причина призовава за диференциран подход към този сектор;

12. приветства предпазната клауза, предложена от Комисията, която се състои в това да задължи големите предприятия да запазят инвестициите и създадените работни места на територията, където е отпусната помощта, за период от 5 години или от 3 години — за МСП;

13. предлага включването на клауза за пълно възстановяване на помощта по модела на член 57 от действащия Общ регламент относно структурните фондове; тази клауза за възстановяване би могла да се прилага в продължение на пет години след предоставянето на помощта, когато естеството или условията за изпълнение на съвместно финансираната дейност са променени, дейността носи неправомерни облаги на предприятие или държавен орган, настъпва промяна в собствеността на елемент от инфраструктурата или производствената дейност се прекратява; държавите членки и Комисията следва да гарантират, че предприятията, които са или са били обект на процедура за възстановяване на средствата вследствие на преместването на производствена дейност в рамките на държава членка или към друга държава членка, не получават средства от структурните фондове.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

29.5.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

36

1

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Edit Bauer, Heinz K. Becker, Pervenche Berès, Vilija Blinkevičiūtė, Philippe Boulland, David Casa, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Minodora Cliveti, Marije Cornelissen, Emer Costello, Andrea Cozzolino, Sari Essayah, Richard Falbr, Marian Harkin, Nadja Hirsch, Danuta Jazłowiecka, Martin Kastler, Ádám Kósa, Jean Lambert, Verónica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Thomas Mann, Csaba Őry, Siiri Oviir, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu, Andrea Zanoni

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Françoise Castex, Jürgen Creutzmann,Филиз Хакъева Хюсменова, Ria Oomen-Ruijten, Antigoni Papadopoulou, Csaba Sógor

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

30.5.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

33

6

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Luís Paulo Alves, Jean-Jacob Bicep, John Bufton, Nikos Chrysogelos, Francesco De Angelis, Danuta Maria Hübner, Филиз Хакъева Хюсменова, Vincenzo Iovine, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Mojca Kleva Kekuš, Constanze Angela Krehl, Petru Constantin Luhan, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Ana Miranda, Jens Nilsson, Jan Olbrycht, Wojciech Michał Olejniczak, Markus Pieper, Tomasz Piotr Poręba, Georgios Stavrakakis, Csanád Szegedi, Nuno Teixeira, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Hermann Winkler, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Martina Anderson, Karin Kadenbach, Lena Kolarska-Bobińska, Elisabeth Schroedter, Patrice Tirolien, Evžen Tošenovský, Giommaria Uggias, Manfred Weber, Iuliu Winkler

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Albert Deß, Takis Hadjigeorgiou, Katarína Neveďalová
Правна информация - Политика за поверителност