ДОКЛАД относно предприемане на мерки за постигане на по-ефикасни и икономически целесъобразни услуги за устен превод в Европейския парламент

24.6.2013 - (2011/2287(INI))

Комисия по бюджетен контрол
Докладчик: Естер де Ланге

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предприемане на мерки за постигане на по-ефикасни и икономически целесъобразни услуги за устен превод в Европейския парламент

(2011/2287(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 286 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид резолюцията си от 5 септември 2006 г. относно Специален доклад № 5/2005 на Сметната палата относно разходите на Парламента, Комисията и Съвета за устен превод[1],

–   като взе предвид Специален доклад № 5/2005 на Европейската сметна палата, озаглавен „Разходи за устен превод, възникнали в Парламента, Комисията и Съвета, съвместно с отговорите на институциите“[2],

–   като взе предвид съобщението до членовете на Бюрото, озаглавено „Ефективно по отношение на ресурсите пълно езиково многообразие – изпълнение на решението относно бюджета на Европейския парламент за 2012 г.“,

–   като взе предвид доклада на генералния секретар на Европейския парламент от 9 април 2013 г., озаглавен „Подготовка за комплексност: Европейският парламент през 2025 г. Отговорите“[3],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7-0233/2013),

А. като има предвид, че многоезичието е един от най-важните основни елементи на Европейския парламент и на Съюза като цяло и че то осигурява зачитането на културното и езиковото разнообразие, както и равнопоставеността на гражданите на ЕС с различен произход и от различна среда;

Б.  като има предвид, че принципът на многоезичието в Европейския парламент представлява основата на политическата, съзаконодателната и комуникативната дейност на този орган;

В.  като има предвид, че принципът на многоезичието в Европейския парламент предпазва от ненужно нарушаване на пасивното избирателно право на европейските граждани в изборите за Европейски парламент;

Г.  като има предвид, че многоезичието гарантира правото на гражданите да общуват с Парламента на всеки един от официалните езици на ЕС, като по този начин им позволява да упражняват своето право на демократичен контрол;

Д. като има предвид, че езиковите служби на Парламента улесняват комуникацията и по този начин осигуряват достъпността на Парламента за всички граждани на Европа, като гарантират прозрачност в рамките на уникалната многоезична структура на Съюза, основаваща се на 23 официални езика;

Е.  като има предвид, че Правилникът за дейността на Парламента постановява, че членовете на ЕП имат право да се изказват на официален език по техен избор и че изказванията им ще се превеждат устно на останалите официални езици, като по този начин се зачита демократичното право на гражданите да бъдат избирани за членове на Европейския парламент, независимо от езиковите им умения;

Ж. като има предвид, че в резултат на последователни разширявания предизвикателството, свързано с многоезичието, достигна съвършено нови измерения по отношение на размери, комплексност и политическо значение, и като има предвид, че всеобхватното прилагане на многоезичието води, естествено, до високи и нарастващи разходи за Парламента и следователно за жителите на Съюза;

З.  като има предвид, че по отношение на бюджета на Парламента за 2012 г. бяха необходими значителни икономии, включително намаляване на разходите за услугите по писмен превод с 10 милиона евро годишно, така че да се ограничи нарастването на бюджета до 1,9 % в сравнение с предходната година;

Рамката за устни преводи в Европейския парламент

1.  потвърждава, че Европейският съюз е единственият правен субект в света, който води официална политика на многоезичие въз основа на 23 официални езика, които предстои да станат 24, с общо 506, а в бъдеще 552 езикови комбинации, които трябва да бъдат обхванати; приветства във връзка с това изключително високото качество на услугите по устен превод на Парламента, но счита, че следва да бъдат потърсени начини за намаляване на тежестта, породена от комплексната структура на многоезичието, както и на свързаните с него значителни и непрекъснато нарастващи разходи;

2.  отбелязва, че от всички езици, използвани при устни изказвания по време на заседанията в Страсбург и Брюксел, в периода от септември 2009 г. до февруари 2013 г. английският език е ползван 26 979 минути (29,1%), немският – 12 556 минути (13,6%), френският – 8 841 минути (9,5%), естонският – 109 минути (0,1%), а малтийският – 195 минути (0,2%);

3.  отбелязва, че някои многонационални организации, като например Обединените нации и Организацията на Северноатлантическия договор, работят само на междуправителствено равнище и нямат законодателни функции; отбелязва във връзка с това, че ООН, в която членуват 192 държави, работи на шест официални езика, а НАТО, с 28 държави членки, използва основно английски език, макар и официалните езици на организацията да са два;

4.  подчертава обаче, че Парламентът е политически орган, който се избира пряко и чиито членове се избират независимо от езиковите им умения; потвърждава следователно правото на всеки член на ЕП да се изказва на официален език по свой избор като основен принцип на начина на действие на Парламента;

5.  отбелязва, че практическите последствия от използването на официални езици в Европейския парламент са изложени в „Кодекса за поведение относно езиковото многообразие“, актуализиран през 2008 г.; отбелязва факта, че концепцията за „контролирано пълно езиково многообразие“, залегнала в Кодекса, запазва равнопоставеността на членове и граждани; посочва, че прилагането на пълното многоезичие, основаващо се на принципа „устен превод по заявка“, в дългосрочен план ще зависи от това, до каква степен ползвателите на езикови услуги са осведомени относно разходите, необходими за предоставяне на тези услуги, и следователно до каква степен чувстват отговорност за използването им по възможно най-добрия начин;

6.  счита, че принципът на добро финансово управление трябва да се прилага и по отношение на услугите по устен превод, както и че в интерес на европейските данъкоплатци, които очакват максимална рентабилност, следва непрестанно да се извършва критичен анализ на възможностите и начините за подобряване на ефективността и за контролиране или ограничаване на разходите;

Ефикасно използване на ресурсите, предназначени за устен превод

7.  отбелязва решението относно „Ефективно по отношение на ресурсите пълно езиково многообразие – Устни преводи“, взето от Бюрото през 2011 г., с което се повишава ефективността на услугите по устен превод и се намаляват разходите за тях както следва: i) съгласуване на потребностите, свързани с пътуванията на делегациите на Парламента, с наличните финансови и човешки ресурси, ii) даване на приоритет на предоставянето на устен превод на тристранните срещи през седмиците за заседания на комисиите, iii) по-равномерно разпределяне на заседанията на комисиите през седмицата, iv) по строго прилагане на правилата във връзка с продължителността на вечерните заседания;

8.  приветства факта, че в резултат на тези мерки бюджетните средства, предназначени за услугите по устен превод в Парламента, вече намаляват; посочва, че за 2010 г. бюджетният резултат е 54 990 000 EUR, че за 2011 г. той е 56 964 283 EUR, и че понастоящем възлиза на 47 000 000 EUR за 2012 г., въпреки че окончателният резултат за 2012 г. ще стане известен едва на 31 декември 2013 г. и може да е по-висок;

9.  отбелязва, че прогнозираният размер на бюджета на ГД за устни преводи за 2013 г. възлиза на 58 000 000 EUR, от които 53 000 000 EUR са свързани пряко с услугите по предоставяне на устен превод; изисква да бъде осведомяван подробно и редовно относно конкретните резултати на инициативата „Ефективно по отношение на ресурсите пълно езиково многообразие“ за бюджета за 2013 г., преди всичко по отношение на очакваните намаления или спадане на разходите;

10. отбелязва освен това, че въпреки че разходите за службите за устен превод на Парламента през тригодишния период, приключил в края на 2012 г., възлизат на 157 954 283 EUR, при сравняването на бюджетните резултати за 2010 и 2012 г. се установява спад от 17 %; отбелязва, че интелигентните икономии, постигнати при услугите по устен превод, не са представлявали заплаха за многоезичието и настоява за осигуряване на равен достъп до езикови услуги за членовете и за поддържане на подходящи условия на труд за съответните служби;

11. приветства факта, че прогнозите относно приходите и разходите на Парламента за 2014 финансова година предвиждат намаляване на разходите за устен превод с 23 % в сравнение с бюджета от 58 000 000 EUR за 2013 г.; изисква подробна информация, която да доказва, че предложените съкращения са осъществими и че отличното качество на устния превод може да бъде запазено;

12. подчертава, че с прилагането на „ефективното по отношение на ресурсите пълно езиково многообразие“ са постигнати значителни икономии в резултат на по-равномерно разпределяне на заседанията на комисиите през седмицата, без да се намалява общият брой на заседанията на комисиите; отбелязва, че вследствие на това общият брой човекодни устен превод отбелязва спад от 105 258 (107 047 386 EUR) през 2011 г. на 97 793 (100 237 825 EUR) през 2012 г., което представлява икономии в размер на 6 809 561 EUR;

13. отбелязва със загриженост, че съгласно докладите относно Кодекса за поведение относно езиковото многообразие равнището на късно анулиране на заявки за услуги по устен превод от страна на комисиите, делегациите и политическите групи продължава да бъде високо и като цяло нараства, както показват следните данни:

Комитети	2009 г.	2010 г.	2011 г.	2012 г.
Заявки	984	1712	2213	2448
Късно анулиране	76	172	238	359
%	7,72 %	10,05 %	10,80 %	14,70 %

Делегации	2009 г.	2010 г.	2011 г.	2012 г.
Заявки	624	813	836	832
Късно анулиране	116	93	102	171
%	18.59 %	11,44 %	12,20 %	20,60 %

Политически групи	2009 г.	2010 г.	2011 г.	2012 г.
Заявки	1922	2310	2297	2146
Късно анулиране	285	378	266	292
%	14,83 %	16,36 %	11,60 %	13,60 %

14. отбелязва със загриженост, че разходите, породени от тези случаи на късно анулиране, представляват значителен дял от общия бюджет за устни преводи; във връзка с това отбелязва, че 4 350 000 EUR през 2011 г. (7,6 % от бюджета за устни преводи) и 5 480 000 EUR през 2012 г. (11,9 % от бюджета за устни преводи) са изразходвани за услуги по устен превод, осигурени, но неизползвани поради късно подаване или анулиране на заявки; призовава Бюрото да представи на Комисията по бюджетен контрол подробен анализ на нарастващата тенденция за късно анулиране на заявки и да въведе механизъм за повишаване на осведомеността относно ресурсите, които се губят вследствие на късно анулиране, както и за значително намаляване на броя и процента на тези случаи на анулиране;

15. отново заявява, че успоредно с поддържането на висок стандарт на работа е необходимо езиковите ресурси да се използват по-ефективно и разходите за тях да се контролират, като се разглежда общата работна натовареност на всеки езиков отдел и се гарантира намаляването на разходите, породени от късното анулиране на заявки за заседания и посещения на делегации с устен превод в нарушение на крайните срокове, определени в Кодекса за поведение; настоятелно призовава комисиите, делегациите и политическите групи да бъдат осведомени за правилата, определени в Кодекса за поведение;

16. призовава Бюрото да изготви разпоредба с наказателна клауза, за да противодейства на късното анулиране на заявките за ползване на услуги по устен превод;

17. призовава администрацията да използва цялостно и ефективно актуализираните езикови профили на членовете на ЕП при организирането на езиковите услуги за комисиите, делегациите и политическите групи както на местата на работа на ЕП, така и извън тези места; настоява езиковите профили на всички членове на ЕП да се актуализират всяка година; освен това посочва, че копие от актуализираните профили следва да се изпраща на секретариатите на комисиите, делегациите, политическите групи и работните групи;

18. призовава, като се спазва надлежно решението на Бюрото на Парламента от декември 2011 г. относно „Ефективно по отношение на ресурсите пълно езиково многообразие“, услуги по устен превод на официален език по време на посещения на делегации да се предоставят само при изрично писмено искане от страна на участващ в делегацията член на Европейския парламент; подчертава, че при посещения на делегации броят на устните преводачи не следва да надхвърля броя на участващите в делегацията членове на Европейския парламент;

19. припомня предложението на генералния секретар за въвеждане на мерки за повишаване на осведомеността сред потребителите на услуги по устен превод, включително комисиите, делегациите и политическите групи, и счита, че бъдещите предложения следва да предвиждат виртуално фактуриране на потребителите;

20. призовава администрацията и занапред да изисква от ръководителя на екипа от устни преводачи да изготвя в края на всяко заседание и в споразумение със секретариата на заседанието списък със заявените, но неизползвани услуги по устен превод; отбелязва, че копие от този списък следва да бъде изпращано на секретариата на съответното заседание; счита, че в този списък следва да се отчитат и ползвателите на излъчванията в реално време по интернет и на видеоизлъчванията при поискване;

21. призовава Бюрото да изпраща на комисията по бюджетен контрол доклада относно използването на езикови услуги, който получава на всеки шест месеца от службите по устен и писмен превод; отбелязва, че този доклад следва да включва анализ на предоставените езикови услуги спрямо подадените от потребителите заявки и на разходите, направени за предоставяне на тези услуги;

22. отбелязва новата услуга за осигуряване на персонален преводач (Interpretation ad personam, IAP), която се предлага на членовете на ЕП и е въведена въз основа на пилотен проект, стартирал през 2010 г.; отбелязва, че тази нова услуга е породила разходи в размер на 157 000 EUR през 2011 г. и 115 000 EUR през 2012 г.; изразява убеждението си, че тази услуга следва да се преразгледа, за да се потърсят начини тя да бъде подобрена;

Устният превод в Европейския парламент: перспективи

23. приветства факта, че през последните години службите по устен превод са повишили ефективността си и са намалили разходите, като същевременно са запазили отлично качество на работа; подчертава, че разходите за устни и писмени преводи продължават да представляват значителен дял от бюджета на Парламента, и поради това изразява убеждението си, че предизвикателството на многоезичието на разумна цена изисква постоянното внимание на Парламента;

24. изразява убеждението си, че комисията по бюджетен контрол следва да бъде информирана редовно относно промените на разходите за устен превод; изисква ежегодният доклад относно Кодекса на поведение, който се изготвя от службите по устен превод и се изпраща на генералния секретар, да бъде предоставян на членовете на тази комисия;

25. счита, че доколкото това е възможно, следва да се избягват ситуациите, при които преводът на определени езици се предлага, без да бъде използван; подчертава необходимостта от мерки за намаляване на разходите за ненужен устен превод по време на заседания и поради това призовава за разработването и спешното прилагане на система за предотвратяване на ситуации, при които се осигурява превод на езици, които в действителност не се използват на дадено заседание или не се заявяват от ползватели на излъчването в реално време по интернет;

26. изразява очакването си генералният секретар да представи до края на годината подробен анализ на езиците, на които се предоставя устен превод и които се осигуряват на всички заседания на (работни) групи, комисии и делегации, и на езиците, използвани действително на тези заседания, както и преглед на дерогациите от общите правилата за превод, приети от Бюрото на 12 март 2012 г. [4], поискани и предоставени за посещения на делегации;

27. призовава Бюрото до края на годината да приеме по-нататъшно решение относно многоезичието, по-специално като разгледа възможните сценарии за „устен превод по заявка“ и очакваното в резултат на това повишаване на ефективността;

28. изразява съжаление по повод на факта, че след 2005 г. Сметната палата не е представила последващ доклад към своя доклад относно разходите за устен превод на Парламента, Комисията и Съвета;

29. поради това призовава Сметната палата да представи на Парламента в разумен срок и най-късно до март 2014 г. специален доклад относно разходите за устен и писмен превод на Парламента, Комисията и Съвета, като направи оценка на финансовото управление в тази област и актуализира фактите, установени в нейния Специален доклад № 5/2005; освен това отбелязва, че такъв доклад би могъл да бъде изготвян редовно и да се използва за процедурата по освобождаване от отговорност; отново подчертава, че този доклад следва да предоставя информация относно това, дали съответните институции разполагат с подходящи инструменти и процедури, за да гарантират, че:

–   предоставяните услуги не надхвърлят действителните нужди,

–   всички необходими услуги могат да бъдат предоставени,

–   услугите се предоставят на най-ниската възможна цена,

–   предоставяните услуги са с високо качество;

30. отбелязва също така, че този последващ доклад следва внимателно да съпостави разходната ефективност на службите по устен превод на Парламента с тази на службите по устен превод на Съвета и на Комисията и да сравни действителните разходи на службите по устен превод на трите институции с тези от референтния одитен период;

31. освен това настоятелно призовава Парламента да предприеме приоритетно действия по отношение на високия дял на случаи на късно анулиране и приканва Бюрото да представи подробен план за действие за намаляване на тези случаи;

32. отново заявява, че междуинституционалното сътрудничество е от съществено значение за обмена на най-добри практики, които насърчават ефективността и позволяват осъществяването на икономии; счита, че следва да се подобри междуинституционалното сътрудничество по отношение на устните преводи; призовава за извършването на задълбочен преглед, като се даде приоритет на по-ефективното споделяне на наличните ресурси между всички институции и на конкретни мерки в областта на външния устен превод;

33. подчертава значението на софтуерните приложения като инструменти за управление и настоятелно призовава за тази цел в бюджета за следващата година да се отдели по-голямо финансиране; отбелязва, че може да се постигне по-високо равнище на ефективност, ако на административните служби на Парламента се предостави подходяща информация във връзка с управлението; изразява съжаление, че някои генерални дирекции все още изостават по отношение на съществуващите софтуерни приложения въпреки подобренията в сектора на ИТ от 2010 г. насам;

34. призовава съответните служби да направят оценка на това дали постигнатото значително подобрение на ефективността в областта на устния превод може да служи като пример за подобрения в други генерални дирекции;

*

*        *

35. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

• [1]  ОВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 67.
• [2]  ОВ C 291, 23.11.2005 г., стp. 1.
• [3]  ‘Подготовка за комплексност: Европейският парламент през 2025 г. Отговорите, генерален секретар на Европейския парламент, 2013 г., 9 април 2013 г.
• [4]  По-специално беше решено, че докато през седмиците, определени за външни парламентарни дейности (зелените седмици), делегациите продължават да се ползват с пълните права за устен превод на до пет езика, както е определено в Кодекса за поведение относно езиковото многообразие, на делегациите, поискали дерогации за пътуване по време на седмиците за комисии, ще се предоставя само ограничен езиков режим, който не надхвърля превод на един език.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

През 2005 г. Европейската сметна палата представи на комисията по бюджетен контрол своя Специален доклад № 5/2005 относно разходите на Парламента, Комисията и Съвета за устен превод. По отношение на Парламента целта на специалния доклад е да се проучат възможностите за въвеждане на подобрения чрез разискване на въпроси от организационно естество и гарантиране на правото на членовете да се изказват и да изслушват изказвания на официалния език по техен избор. В доклада се установява, че услугите на службата за устен превод не се използват ефикасно и е необходима по-голяма осведоменост относно разходите за устен превод и разхищението на средства.

Европейският съюз е единственият правен субект в света, който води официална политика на многоезичие въз основа на 23 официални езика[1], които предстои да станат 24. През 2011 г. са проведени 5263 заседания с близо 100 000 човекодни устен превод, от които 47,74% са с външни устни преводачи, а 52,26% – с щатни устни преводачи.

Използването на официалните езици в Европейския парламент се регулира от Кодекса за поведение относно езиковото многообразие, актуализиран през 2008 г. В резолюцията си от 14 май 2003 г. относно прогнозите за 2004 г. Парламентът изразява намерението си да разработи концепция за „контролирано езиково многообразие“ и призовава Бюрото да представи практически предложения за по-ефективно използване на ресурсите при запазване на равнопоставеността между езиците. В резолюцията си от 1 юни 2006 г. относно прогнозите за 2007 г. Парламентът изразява становището, че езиковото многообразие е задължително условие за институцията и членовете на ЕП, но признава високите разходи за поддържане на големи служби за писмени и устни преводи. В резолюциите си от 5 септември 2006 г. и 10 юли 2007 г. Парламентът изразява становището, че езиковото многообразие позволява на гражданите да упражняват правото си на демократичен контрол и че езиковите услуги способстват за това институциите на ЕС да останат открити и прозрачни, като със задоволство приветства високото качество на езиковите услуги.

През 2011 г. Бюрото на Европейския парламент одобрява мерки за намаляване на общия размер на проекта на бюджетна прогноза на ЕП за 2012 г. чрез прилагане на „ефективно по отношение на ресурсите пълно езиково многообразие при устните преводи“, което повишава ефикасността на услугите по устен превод и намалява разходите за тях с 10 милиона евро.

Службата за устен превод на Парламента се отличава с много високо качество. Въпреки мерките, предприети от Бюрото за постигане на „ефективно по отношение на ресурсите пълно езиково многообразие“, разходите продължават да бъдат значителни и средствата не винаги се използват ефективно. През 2010 г. поради късно анулиране са предоставени, но не са използвани 6,05 милиона евро, през 2011 г. тази сума е 4,4 милиона евро, а през 2012 г. – 5,48 милиона евро. През последните 3 години се отбелязва загуба в размер на 15,93 милиона евро поради късно подаване и анулиране на заявки.

Една от основните цели на настоящия доклад е да се подобри осведомеността относно необходимостта от повишаване на ефикасността в областта на многоезичието, без да се нарушава общото качество и без да се поставя под въпрос правото на членовете на ЕП да използват в Парламента избрания от тях официален език. Както се посочва в Кодекса за поведение, езиковите услуги в Парламента се управляват въз основа на принципите на „контролираното пълно езиково многообразие“. Ресурсите, които следва да бъдат предназначени за многоезичието, се контролират чрез управление въз основа на реалните нужди на потребителите, на мерки за повишаване на разбирането на потребителите за тяхната отговорност, както и въз основа на по-ефективно планиране на заявките за езикови услуги.

Докладът се състои от три части, които разглеждат съответно:

-      общата рамка за устни преводи, приложима за Европейския парламент,

-      постигнатото в последно време повишаване на ефективността, дължащо се отчасти на споразумението относно бюджета на ЕП за 2012 г., в което се изисква съкращаване на 10 милиона евро от бюджета за устни преводи, и

-      бъдещи стъпки, които следва да бъдат предприети най-вече чрез конкретно прилагане на „устен превод по заявка“, намаляване на късното анулиране на заявки и актуализиране на доклада на Сметната палата за 2005 г. относно разходите за устен превод.

В доклада също така се поставя изискване Парламентът да информира по-добре комисията по бюджетен контрол относно развитието на разходите в областта на устния превод, относно своите решения, свързани с услугите по устен превод, както и относно постигнатото повишаване на ефективността и намаляването на разходите, например чрез представяне на годишните доклади по Кодекса за поведение на всички членове на комисията.

• [1]  В допълнение към 23-те езика статут на официален език в Испания имат каталунския, баския и галисийския език, така че някои от текстовете в ЕС се превеждат от и на тези езици, като разходите се поемат от испанското правителство.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Езици, използвани при устни изказвания по време на пленарни заседания в периода от септември 2009 г. до февруари 2013 г.

Език	Протоколи	%
английски	26979	29,1%
немски	12556	13,6%
френски	8841	9,5%
италиански	7908	8,5%
полски	7115	7,7%
испански	5357	5,8%
гръцки	4528	4,9%
румънски	2831	3,1%
унгарски	2596	2,8%
нидерландски	2570	2,8%
португалски	2495	2,7%
чешки	1651	1,8%
словашки	1573	1,7%
шведски	1338	1,4%
фински	1108	1,2%
датски	805	0,9%
български	612	0,7%
литовски	476	0,5%
словенски	450	0,5%
ирландски	265	0,3%
латвийски	239	0,3%
малтийски	195	0,2%
естонски	109	0,1%
ОБЩО	92.597	100,0%

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	18.6.2013
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	20 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Marta Andreasen, Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Zuzana Brzobohatá, Tamás Deutsch, Martin Ehrenhauser, Ingeborg Gräßle, Jan Mulder, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Theodoros Skylakakis, Bart Staes, Michael Theurer
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Cornelis de Jong, Esther de Lange, Karin Kadenbach, Ivailo Kalfin, Markus Pieper
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Vasilica Viorica Dăncilă, Verónica Lope Fontagné, Janusz Władysław Zemke