ДОКЛАД относно предварителното планиране на политиката и дългосрочните тенденции: отражение върху бюджетните средства за изграждането на капацитет

16.7.2013 - (2012/2290(INI))

Комисия по бюджети
Докладчик: Джеймс Елис

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предварителното планиране на политиката и дългосрочните тенденции: отражение върху бюджетните средства за изграждането на капацитет

(2012/2290(INI))

Европейският парламент,

–    като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2013 година[1], и по-специално подготвително действие „Междуинституционална система за определяне на дългосрочните тенденции на развитие“ в бюджета за 2013 г.,

–    като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и по-специално член 54, параграф 2, букви а) и (б) и член 54, буква д) от него, и неговите правила за прилагане,

–    като взе предвид доклада на ESPAS (Европейската система за стратегически и политически анализ), озаглавен „Глобални тенденции 2030 — гражданите в един взаимосвързан и полицентричен свят“, изготвен от Европейския институт за изследване на сигурността (ЕИИС)[2],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на комисията по регионално развитие и на комисията по конституционни въпроси (А7-0265/2013),

А.  като има предвид, че живеем в период на бърз преход — очевиден по отношение на динамиката на властта, демографските промени, изменението на климата, урбанизацията и технологиите — поради което става все по-необходимо лицата, определящи политиките, от всички юрисдикции да влагат повече усилия в изследването и наблюдението на основните световни тенденции;

Б.   като има предвид, че в бюджета на ЕС за 2010 г., по инициатива на Парламента, беше предвидено Комисията да постави началото на двугодишен пилотен проект с цел проучване на възможността за създаване на „междуинституционална система за идентифициране на дългосрочните тенденции по отношение на основните политически въпроси, пред които е изправен ЕС“;

В.   като има предвид, че в бюджета на ЕС за 2012 г. беше дадено разрешение проектът да премине към следващата фаза под формата на подготвително действие за срок от три години (от 2012 до 2014 г.), с цел да бъде разработена, до края на 2014 г., пълноценно функционираща Европейска система за стратегически и политически анализ (ESPAS) с участието на всички съответни институции на ЕС, като се развие „тясно оперативно сътрудничество между изследователските отдели на различните институции и органи на ЕС, които анализират средносрочните и дългосрочните политически тенденции“[3];

Г.   като има предвид, че установяването на трайна междуинституционална система на административно равнище за идентифициране и очертаване на основните тенденции, способни да оформят бъдещия политически контекст, би подпомогнало и подкрепило институциите на ЕС при подготовката и предприемането на ответни действия във връзка с предизвикателствата и при определянето на съгласувани възможни стратегии през следващите години;

Д.  като има предвид, че една добре установена и призната система би могла да осигури основа за размисъл в контекста на изготвянето на бюджета на ЕС и определянето на политическите приоритети на годишна и многогодишна основа и като установи по-пряка връзка между финансовите средства и политическите цели;

Е.   като има предвид, че увеличаването на правомощията на жените не може да се осъществи без признаването и ефективното прилагане на техните права; като има предвид, че ESPAS би могла също така да осигури ефективен анализ на предизвикателствата пред действията за насърчаване на равенството между половете, от увеличаването на политическите правомощия до борбата с всички форми на дискриминация спрямо жените;

Ж.  като има предвид, че в първия изготвен с подкрепата на ESPAS доклад, „Глобални тенденции 2030 — гражданите в един взаимосвързан и полицентричен свят“, изготвен по искане на ЕИИС, се идентифицират няколко световни тенденции, които вероятно ще определят облика на света през следващите десетилетия;

З.   като има предвид, че тези тенденции включват по-конкретно: все по-голямото увеличаване на правата и възможностите на индивида, подхранвано отчасти от технологичното развитие; по-силния акцент върху устойчивото развитие на фона на нарастващ недостиг на ресурси и трайна бедност, към които се прибавят последиците от изменението на климата; както и появата на международна система, характеризираща се с изместване на властта извън контрола на държавите, с нарастващи пропуски в управлението, тъй като традиционните механизми, регулиращи междудържавните отношения, не успяват да дадат адекватен отговор на потребностите на обществото;

1.   счита, че последователното и ефективно определяне на политиката на ЕС ще зависи все повече от навременното идентифициране на дългосрочните световни тенденции, които оказват влияние върху предизвикателствата и възможностите за избор, пред които е изправен Съюзът в един все по-сложен и взаимозависим свят;

2.   подчертава, че е важно институциите на ЕС да си сътрудничат по ефективен начин за наблюдението и анализа на тези дългосрочни тенденции, както и да си сътрудничат и да работят в мрежа с други участници, в т.ч. по-широк кръг представители на научноизследователската общност, както в рамките на Европейския съюз, така и извън него, които се интересуват от сходни проблеми в трети държави; подчертава във връзка с това, че е важно да се продължи процесът на изграждане на ефективен капацитет за осигуряването на независим, висококачествен междуинституционален анализ и консултации относно основните тенденции, с които се сблъскват лицата, определящи политиките, в системата на ЕС;

3.  посочва, че в съответствие с принципа на субсидиарност развитието на дългосрочни социално-икономически стратегии и прилагането на политиките в ЕС е отговорност на голям брой обществени организации като европейските институции, министерствата, службите на регионални или местни органи и специалните агенции; подчертава факта, че икономическите и социалните партньори, неправителствените организации и други заинтересовани страни също са от значение за разработването на дългосрочните стратегии наред с публичните органи в държавите членки и европейските институции; затова подчертава, че следва да се прилага подход на многостепенно управление;

4.  подчертава, че поради своя многогодишен, дългосрочен и хоризонтален характер политиката на сближаване е необходимо да бъде политика със силен компонент на предварително планиране и че като се има предвид значителният й дял в бюджета на ЕС, е необходимо да заема важно място в предварителното планиране на бюджета;

5.  счита, че формулирането на политиката на сближаване и на политиката в други области зависи все повече от навременното идентифициране на дългосрочните световни тенденции; отбелязва във връзка с това различни доклади, ориентирани към бъдещето, като например проект „Европа 2030“ (доклад на вниманието на Европейския съвет, изготвен от групата за размисъл относно бъдещето на Европейския съюз „Проект Европа 2030“) и „Глобални тенденции 2030 — гражданите в един взаимосвързан и полицентричен свят“, подготвен от Европейския институт за изследване на сигурността (ЕИИС) като част от проекта за Европейска система за стратегически и политически анализ (ESPAS); препоръчва по-тясна координация при подобни инициативи за докладване;

6.   призовава за интегриране на въпросите за равенството между половете в оценката на дългосрочните световни тенденции и бъдещи доклади като средство за борба срещу нарушенията на правата на човека, дискриминацията и бедността;

7.  приветства по-конкретно постигнатия до момента резултат от пилотния проект (2010—2011 г.) и подготвителното действие (2012—2014 г.) на административно равнище, предназначени за изграждането на Европейска система за стратегически и политически анализ (ESPAS), с цел да се допринесе за идентифицирането на дългосрочните тенденции по основните въпроси, пред които е изправен Съюзът, и настоятелно препоръчва този процес да продължи и след приключването на настоящото подготвително действие; счита освен това, че подобна система следва да включва служители от всички съответни институции и органи на ЕС, в т.ч. Комитета на регионите; счита, че механизмът за докладване трябва да бъде предмет на дискусия, включваща всички съответни обединения за защита на колективни интереси, предприятия и неправителствени организации;

8.  настоятелно призовава четирите институции и органи, които понастоящем участват в процеса ESPAS — Комисията, Парламента, Съвета и Европейската служба за външна дейност — да изготвят и подпишат някакво междуинституционално споразумение, което в най-добрия случай да бъде сключено през пролетта на 2014 г., като всеки от партньорите се задължи да поддържа споразумението и да участва в него на постоянна основа;

9.  подчертава, че е необходимо участващите институции и органи да предоставят необходимия персонал и финансови ресурси за системата ESPAS чрез бюджета на всеки от тях, при пълно спазване на Финансовия регламент, и по-специално член 54, буква д) от него, както и в контекста на годишната бюджетна процедура, за да се гарантира, че този капацитет може да се развива през следващите години без отражение върху бюджета; подчертава, че е необходимо институциите на ЕС да инвестират в персонал с конкретен опит, който да допринася пълноценно за анализа и мониторинга на световните тенденции и който е способен също така да идентифицира възможности за действие и да формулира препоръки съобразно специфичните потребности на всяка институция на ЕС;

10. настоява ESPAS да бъде ръководена и наблюдавана от междуинституционален съвет с подходящ състав, който ще определя мандата и приоритетите на ESPAS и ще назначава директора и другите длъжностни лица и в който Парламентът, ако пожелае, ще бъде представляван от свои членове, като се има предвид при все това, че в рамките на предоставения й мандат, конкретната дейност на ESPAS следва да се осъществява на независима основа;

11. приветства намерението да се използва процесът ESPAS, така че въз основа на нейната световна мрежа да се изгради глобална онлайн база данни с документи и материали от различни източници, свързани със средносрочните и дългосрочните тенденции, със свободен достъп за лицата, определящи политиките, и гражданите от цял свят;

12. приветства факта, че това по-тясно административно сътрудничество между институциите на ЕС чрез процеса ESPAS ще доведе до представянето, като част от подготвителното действие, на прогнозен доклад, в който се анализират дългосрочните тенденции и тяхното отражение върху предизвикателствата и възможностите за избор, пред които ще бъде изправен Съюзът през периода 2014—2019 г., като докладът трябва да бъде представен на вниманието на бъдещите председатели на институциите през 2014 г.; счита, че това е положителна инициатива, която следва да се повтаря най-малко на всеки пет години;

13. счита, че една постоянна система — предназначена да осигурява на институциите на ЕС редовен анализ на средносрочните и дългосрочните тенденции, за да се насърчи един по-стратегически подход към вземането на решения — следва да включва разпоредби за представянето на институциите на годишен „доклад за стратегическите тенденции“, преди разискванията относно състоянието на Съюза и публикуването на годишната работна програма на Комисията, за да се проследи и оцени променящият се модел на дългосрочните тенденции и да се осигури също така на бюджетния орган специфична подкрепа в навечерието на преговорите за многогодишна финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г., както и в случай на междинно преразглеждане на МФР за периода 2014—2020 г.;

14. възлага на своя председател да предаде настоящия доклад на Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност.

• [1]  ОВ L 66, 8.3.2013 г., стр. 1.
• [2]  27 април 2012 г.; http://www.iss.europa.eu/uploads/media/ESPAS_report_01.pdf.
• [3]  http://europa.eu/espas/pdf/espas-preparatory-action-amendment_en.pdf.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

„ESPAS изпраща силен политически сигнал, че ние, Европейският съюз, сме готови да излезем извън институционалните граници, да отидем отвъд вътрешните и външните граници дори, за да посрещнем бъдещите промени и новите предизвикателства заедно.“ Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия.

1. Бюджетен контекст

Финансовият регламент определя естеството и целта на пилотните проекти и подготвителните действия в член 54, параграф 2, букви а) и б). Пилотните проекти са схеми с експериментален характер, предназначени за изпитване на възможността за осъществяване на определена дейност и нейната целесъобразност. Подготвителните действия са действия в областта на прилагането на Договора за ЕО и Договора за Евратом, както и дял VI от ДЕС, предназначени за подготовка на предложения с оглед на приемането на бъдещи действия.

Бюджетът на ЕС за 2010 г. включва предложение на Европейския парламент, внесено от неговата комисия по бюджети и прието съвместно със Съвета като подразделение на бюджетния орган, за пилотен проект за „изграждането на междуинституционална система, която да определя дългосрочните тенденции на развитие по основни политически въпроси, пред които е изправен ЕС. По този начин следва да се осигури общ анализ на вероятните резултати по основни въпроси, с който да разполагат лицата, определящи политиките“[1].

След успешното приключване на пилотния проект, двете подразделения на бюджетния орган, по инициатива на Парламента, се споразумяха в бюджета за 2012 г. да разрешат на проекта да премине към следващата фаза под формата на подготвително действие за срок от три години (от 2012 до 2014 г.). Целта на действието е „изграждането на междуинституционална система, която да определя дългосрочните тенденции по основни въпроси, свързани с политиката, пред които е изправен Съюзът. Намерението е да се осигурят общи анализи на вероятните резултати по основни въпроси, с които да разполагат лицата, определящи политиките. Освен това за постигането на тази цел сега би било целесъобразно да се проучат подробно възможностите за разработване на конкретните механизми за насърчаване на по-тясно работно сътрудничество между изследователските звена на различните институции и органи на ЕС, които се занимават с анализ на средносрочните и дългосрочните политически тенденции“[2].

2. Анализ на дългосрочните тенденции

Светът, а заедно с него и Европейският съюз, изживява период на бърз преход и трансформация, по-специално на властта, демографията, климата, урбанизацията и технологиите. Следващите години ще се характеризират с нарастваща сложност и несигурност, с многополюсността на един все по-глобализиран свят, многостепенния характер на управлението, както и с множеството субекти, които си взаимодействат в законотворческите процеси и политическата дейност, като всичко това ще допринася за създаването на нов, пораждащ още по-големи предизвикателства световен контекст.

Новият световен контекст ще се развива в условията на по-високо от обичайното равнище на несигурност. Проследяването на световните тенденции ще бъде основен аспект на способността на Европа да се подготви за предстоящите предизвикателства и да предприема ответни действия. Поради това е все по-важно за лицата, вземащи решения, да се инвестира в наблюдението, изследването и анализа на основните тенденции, както и да се започне насочен към бъдещето политически размисъл, тъй като тези лица търсят решения на нови сложни предизвикателства. Повечето правителства в големите столици по света вече започнаха да изграждат някакъв капацитет за изготвяне на прогнози, като се предоставя и административна подкрепа. Въпреки това, преди инициативата ESPAS, в рамките на институциите на ЕС не беше възприет координиран подход.

Изготвянето на прогнози е нещо повече от опит да се разбере какво ще се случи утре, то е начин да се съсредоточи вниманието върху това, което е важно днес. Едно по-добро разбиране на световните промени би следвало да допринесе за предоставянето на Европейския съюз на информация и анализ, чрез които да се осигури възможност за по-информиран избор по въпроси с първостепенно значение.

3. Концепцията на ESPAS

Целта на пилотния проект и на подготвителното действие е да се изгради междуинституционална система, която да определя дългосрочните тенденции по основни въпроси, свързани както вътрешната, така и с външната политика, които вероятно ще определят бъдещето и трябва да бъдат взети под внимание от Европейския съюз в опитите му да определи съгласувани възможни стратегии за следващия период на управление. В този контекст целта на системата е не да предсказва, а по-скоро да предвижда възможните тенденции, като предоставя на лицата, определящи политиките, общи анализи за вероятното развитие по тези въпроси.

Системата беше наречена ESPAS — Европейска система за стратегически и политически анализ (European Strategy and Policy Analysis System). Тя обединява служители на Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и (по покана) на Европейската служба за външна дейност, като целта е да се разработят механизми за по-задълбочено и по-редовно сътрудничество между служителите в различните институции и органи, посветено на насочен към бъдещето политически размисъл. Заедно, те се стремят да укрепят колективния административен капацитет на Съюза да определя и анализира основните тенденции и предизвикателства, както и произтичащия от тях политически избор, пред които вероятно ще бъдат изправени Европа и останалата част от света през бъдещите десетилетия.

4. Управление

Управлението на проекта ESPAS се основава на междуинституционална работна група, която включва представители на Комисията, Парламента, Съвета и ЕСВД, определени от съответните генерални секретари. Представители на други органи на ЕС могат да бъдат поканени да се присъединят към работната група като гости (до момента ЕСВД е единственият пример).

В качеството си на институция, която отговаря за изпълнението на подготвителното действие, Комисията (чрез Бюрото на съветниците по европейска политика) осигурява изпълнението на бюджета и ежедневното управление на всички дейности, свързани с ESPAS, в съответствие с Финансовия регламент, въз основа на предоставените от работната група насоки. Комисията изпълнява функциите на секретар на работната група, която винаги се председателства от представител на друга институция, за да се гарантира подходящ баланс. Работната група провежда своите заседания на ротационен принцип в различните институции въз основа на принцип, определен от самата нея.

5. Пилотен проект

Като първа стъпка в рамките на пилотния проект работната група възложи на Европейския институт за изследване на сигурността (ЕИИС) да направи оценка на дългосрочния международен, национален, политически и икономически контекст, в който Съюзът вероятно ще осъществява дейността си през следващите десетилетия. Изготвеният в резултат на това доклад на ЕИИС — „Глобални тенденции 2030 — гражданите в един взаимосвързан и полицентричен свят“ — беше публикуван през април 2012 г.[3] При изготвянето на доклада вниманието беше съсредоточено върху вероятното развитие на правата, исканията и очакванията на гражданите, вместо да се възприеме по-традиционен подход на съсредоточаване върху междудържавните отношения. Както е посочено в доклада, днес се зараждат три основни световни тенденции, които ще оформят света през следващите години и на които може да се повлияе чрез последователни политически действия, за да се помогне за определянето на различни алтернативи за бъдещето.

Трите тенденции са:

· увеличаване на правата и възможностите на индивидите и оформяща се световна средна класа;

· изменение на климата и недостиг на ресурси;

· полицентричен свят с изместване на властта.

6. Подготвително действие

Постигнатият досега напредък по подготвителното действие може да бъде обобщен в следните категории:

a) Работни групи

От основно значение за подготвителното действие ESPAS е утвърждаването на силни навици за сътрудничество между висшите и средните йерархични нива в различните институции и органи на ЕС, чиито задачи включват размисъл относно бъдещите политически предизвикателства и възможности за избор и световните тенденции, които биха могли да им повлияят. Съответно бяха създадени три междуинституционални работни групи на административно равнище, с цел да започнат общ размисъл върху основните тенденции, които ще влияят върху политическия контекст, пред който ще бъде изправен Съюзът през следващите десетилетия.

Всяка работна група се състои от до 15 служители. Те се занимават с i) икономиката, ii) обществото и iii) международното управление и власт. Групите започнаха работа през октомври 2012 г. и ще провеждат срещи до приключването на подготвителното действие. Задачата им е да подготвят три „доклада за тенденциите“, по един за всяка от трите области, като докладите трябва да бъдат готови до края на 2013 г. Тези доклади за тенденциите ще определят основните предизвикателства и възможности за избор, пред които е изправен Съюзът вследствие на световните тенденции. Впоследствие ще бъдат включени в окончателен синоптичен доклад, който трябва да бъде изготвен от работната група и предоставен на вниманието на бъдещите председатели на институциите на ЕС през 2014 г.

В допълнение към мобилизирането на собствен капацитет на институциите на ЕС, подготвителното действие предвижда Комисията, чрез Бюрото на съветниците по европейска политика (БСЕП), да осигури участието на независими външни експерти от външни мозъчни тръстове, сред които Центърът за европейски политически проучвания, Чатъм Хаус (Кралският институт по международни отношения) и Корпорация „Научни изследвания и развитие“ (RAND Corporation), за да съдействат за задълбочаване на анализа от трите доклада за тенденциите.

(Повече подробности за работата на работните групи вж. в BEPA Monthly Brief, февруари 2013 г., брой 62).

б) Разпространение

Докато в рамките на работните групи се развиват различните идеи, се подготвя постоянна програма за разпространение, така че тези идеи да се обсъждат, изпитват и утвърждават по посочените по-долу три начина:

Първо, длъжностни лица от ЕС ще се срещат с лица, планиращи националните политики, и други експерти, които работят в областта на насочения към бъдещето политически размисъл в администрациите на държавите членки. В това измерение ще бъдат включени длъжностни лица от ЕС, работещи в делегациите на ЕС в трети държави, в тясно сътрудничество с ЕСВД.

На второ място, по-късно през 2013 г. някои от основните заключения от докладите на работната група ще бъдат разгледани заедно с външни спрямо институциите участници, в рамките на по-широката „политическа общност“ в ЕС. Сред тях се нареждат по-специално водещи мозъчни тръстове, представители на академичните среди, неправителствени организации, фондации, големи дружества с ориентиран към бъдещето научноизследователски капацитет, както и по-общо водещи личности, формиращи общественото мнение.

На трето място, ESPAS ще продължи да търси взаимодействия с партньори в правителствата на трети държави и мозъчни тръстове, които работят в областта на световните тенденции и предварителното планиране на политиката. В рамките на тези инициативи вече бяха отправени покани към такива лица и експерти за участие в годишната конференция на ESPAS през февруари 2013 г. в Брюксел (вж. уебсайта на ESPAS ).

в) Уебсайт

В рамките на подготвителното действие се предвижда сайтът на ESPAS (достъпен на адрес www.espas.europa.eu) да стане „глобална база данни“ за документи и анализи на бъдещите тенденции и работа по предварителното планиране на политиката, като това ще бъде важна част от стратегията за популяризиране на проекта сред лицата, определящи политиките, и гражданите.

Глобалната база данни ще обединява работата по дългосрочните тенденции, осъществявана в рамките на различните институции на ЕС, и ще я прави публично достояние в подходящ момент. Това усилие съответства на едно по-рентабилно управление на знанията от страна на институциите и по-голяма прозрачност на ЕС. Предвижда се в глобалната база данни да се включват също така значими разработки относно бъдещите тенденции на други центрове за прогнозиране (публични и частни), работещи в държавите — членки на ЕС в държавите на стратегически партньори. По този начин ще се осигури достъп до прогнози, свързани с европейската общественост, изготвяни например в САЩ, Русия, Китай и Индия.

7. Изграждане на капацитет

Как да бъде оправдана тази система въз основа на нейното финансиране, за да допринесе за оформянето на развитието на политиката на ЕС в дългосрочен план? Казано по-просто — чрез по-добра осведоменост относно това, което е вероятно да се случи в развитието на дългосрочните тенденции, след което ще бъде по-лесно за институциите на ЕС да разполагат с по-добра колективна осведоменост относно възникващите приоритети на ранен етап в политическия дневен ред. Това е още по-важно предвид факта, че най-малко до края на десетилетието е вероятно да преобладава положение, при което публичните средства ще са в ограничен размер. Когато се разглежда изграждането на капацитет за действие съобразно информацията в момента на придобиването й, следва да се потърсят начини, чрез които да може да се осигурява значима информация на лицата, определящи политиките, във възможно най-разбираем вид.

След като бъде изградена постоянна междуинституционална система, която да проучва дългосрочните тенденции, тя ще може да изпълнява, наред с другото, следните задачи с цел да съдейства за по-добро вземане на решения в рамките на Съюза:

=  да представя доклад на бъдещите председатели на институциите на ЕС относно бъдещите предизвикателства за политиките в началото на всеки петгодишен институционален мандат, като се основава на натрупания опит в хода на 2014 г.;

=  да предоставя редовно информация на институциите на ЕС, за да подхранва дългосрочния и средносрочния стратегически размисъл, като събира и анализира информация от съответните институции, партньори и заинтересовани страни, да представя редовни доклади, в които би могло, например, да се анализира вероятното отражение върху бюджета на наблюдаваните тенденции. В подготовката за разискванията относно състоянието на Съюза в Парламента всяка година през септември би могъл да се включва годишен „доклад за стратегическите тенденции“, за да се проследява и оценява променящият се модел на дългосрочните тенденции; други специализирани разработки биха могли да бъдат предоставени на бюджетния орган преди започването на преговорите за многогодишната финансова рамка на ЕС (МФР) за периода след 2020 г.;

=  да организира годишна конференция относно световните тенденции, на която да се разглеждат и обсъждат такива доклади, с което да се допринесе за насърчаване и задълбочаване на сътрудничеството между институциите на ЕС в тази област. Освен това благодарение на такова събитие би следвало да се развият връзки с други държави, в които се осъществяват проучвания на световните тенденции, за да се ползва техният опит, както и да се предоставя собственият опит на други държави, които се опитват да определят стратегическите тенденции и промени;

=  да подпомага тези процеси чрез изграждането и поддържането на отворен уебсайт в качеството на глобална база данни за цялата свързана информация и анализи, с широк достъп за лицата, определящи политиките, и гражданите, като се установи връзка между този сайт и други уебсайтове по света, изучаващи дългосрочните тенденции.

Организацията и финансирането на такава система ще се осъществят най-добре въз основа на споразумение за административно сътрудничество между четирите институции и органи, които понастоящем участват — Комисията, Парламентът, Съветът и Европейската служба за външна дейност — което да бъде подписано през пролетта на 2014 г., като всяка институция или орган се задължи да поддържа системата и да участва в нея на постоянна основа, като предоставя необходимия персонал и финансови ресурси чрез бюджета си, по начин, който да е без отражение за бюджета.

Заключение

Докладчикът счита, че формата на сътрудничество, което представлява процесът ESPAS, е от голямо значение и то следва да бъде подкрепяно и насърчавано от Парламента. Ако ESPAS може да се основава на солидните принципи, изложени в настоящия доклад, и да се развива съобразно тях, не само ще ни даде възможност да разглеждаме по-редовно и по-сериозно модела на дългосрочните световни тенденции, но и постоянно ще укрепва способността ни да идентифицираме въпроси от първостепенно значение, ще повишава качеството на колективните ни разисквания относно предизвикателствата във връзка с политиките и възможностите за избор, пред които сме изправени, и в крайна сметка, ще да ни помага да вземаме по-бързо по-добри решения в интерес на гражданите.

• [1]  Бюджетен ред 25 01 09 на адрес http://europa.eu/espas/.
• [2]  Бюджетен ред 25 01 10 на адрес http://europa.eu/espas/.
• [3]  Вж. документа на адрес http://europa.eu/espas/.

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (24.4.2013)

на вниманието на комисията по бюджети

относно предварителното планиране на политиката и дългосрочни тенденции: отражение върху бюджетните средства за изграждането на капацитет
(2012/2290(INI))

Докладчик по становище: Олдржих Власак

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  посочва, че в съответствие с принципа на субсидиарност развитието на дългосрочни социално-икономически стратегии и прилагането на политиките в ЕС е отговорност на голям брой обществени организации като европейските институции, министерствата, службите на регионални или местни органи и специалните агенции; подчертава факта, че икономическите и социални партньори, неправителствените организации и други заинтересовани страни също играят роля за разработването на дългосрочните стратегии наред с публичните органи в държавите членки и европейските институции; затова подчертава, че следва да се прилага подход на многостепенно управление;

2.  подчертава, че за да се гарантира хармоничното развитие на Съюза и гладкото функциониране на програмите на Съюза, тези структури се нуждаят от модерен административен и управленски капацитет, с цел да се формулират информирани, взаимосвързани и устремени напред стратегии, които следва да включват също въпроси, специфични за регионите, и следователно да се допринесе за качеството и ефективността на различните политики в различни сфери; подчертава, че наличните механизми за вземане на решения и административни процедури следва да се оценят, с оглед да се установят евентуални потребности на администрацията от модернизиране; изтъква обаче, че увеличаването на капацитета не следва да води до създаване на нови механизми или институции, а вместо това наличните административни процедури следва да се използват по-ефективно в контекста на целеустремени стратегии; застъпва становището, че за да се осигури хармоничното развитие на Съюза и гладкото функциониране на програмите на Съюза, държавите членки се нуждаят от модерен административен и управленски капацитет; застъпва становището, че е необходимо да се отдели особено внимание на държавите членки, които отбелязват забава и ниско равнище на усвояване през програмния период 2007—2013 г.;

3.  подчертава факта, че е налично финансиране по линия на Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за укрепване на институционалния и административния капацитет на национално, регионално или местно равнище, например за модернизиране на управлението на човешките ресурси, реорганизиране на ролите и правомощията на държавната администрация, борба с корупция, намаляване на административната тежест за предприятията, укрепване на регионалната и местната администрация, предоставяне на подкрепа за социалните партньори и НПО, модернизиране на процесите за разработване на политики и инвестиции в публични проекти за оборудване в различни сфери на електронното управление; счита, че подготовката на бъдещите бенефициери на финансиране по политиката на сближаване следва да бъде приоритет за текущия програмен период;

4.  застъпва становището, че електронното управление може да играе ключова роля в укрепването на капацитета, модернизацията на администрацията и подобряването на хоризонталната и вертикалната координация между различните органи на национално и европейско равнище; изтъква още, че прилагането на електронното управление трябва да надгражда върху богатия опит на държавите членки, европейските институции и неправителствените организации;

5.  подчертава, че въпреки напредъка, постигнат за намаляването на разликите в степента на развитие на регионите, все още са налице съществени неравенства в равнището на икономическо и социално развитие и тези неравенства могат също да се наблюдават в качеството на обществените услуги, предоставяни на гражданите;

6.  счита, че многогодишната финансова рамка съставлява много важен инструмент за дългосрочното планиране на европейския проект, като отчита европейската перспектива и добавената стойност на Съюза; въпреки това призовава за по-добра координация между бюджета на ЕС и националните бюджети на държавите членки, както и за това, изразходването на публични средства от планирането до изпълнението да се извършва по такъв начин, че да гарантира по-голямо допълване, координация и взаимодействие без дублиране на ресурси и с ефективен принос за постигане на поставените цели; подчертава необходимостта от свързване на целите на „ЕС 2020“ с националните стратегии за развитие, за да се гарантира, че инвестициите се извършват възможно най-ефективно и отговорно;

7.  подчертава, че поради своя многогодишен, дългосрочен и хоризонтален характер политиката на сближаване е необходимо да бъде политика със силен компонент за предварително планиране и като се има предвид значителният й дял в бюджета на ЕС, е необходимо да има важно място във всяко планиране на бюджет;

8.  счита, че формулирането на политиката на сближаване и на политиката в други области зависи все повече от навременното идентифициране на дългосрочните глобални тенденции; отбелязва в тази връзка различни доклади, ориентирани към бъдещето, като например проект „Европа 2030“ (доклад на Европейския съвет, изготвен от Групата за размисъл относно бъдещето на Европейския съюз „Проект Европа 2030“) и „Глобални тенденции 2030 – гражданите във взаимосвързания и полицентричен свят“, изготвен от Европейския институт за изследване на сигурността (ЕИИС) като част от проекта за Европейска система за стратегически и политически анализ (ESPAS);

9.  препоръчва по-тясна координация при подобни инициативи за докладване и създаването на междуинституционална система за идентифициране на дългосрочните тенденции по отношение на основните политически въпроси, пред които е изправен Европейският съюз, и счита, че подобна система следва да включва служители от всички съответни институции и органи на ЕС, включително Комитета на регионите; счита, че механизмът за докладване трябва да бъде предмет на дискусия, включваща всички съответни обединения за защита на колективни интереси, предприятия и неправителствени организации.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	23.4.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	42 0 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Luís Paulo Alves, Catherine Bearder, Jean-Jacob Bicep, Victor Boştinaru, John Bufton, Nikos Chrysogelos, Ryszard Czarnecki, Rosa Estaràs Ferragut, Danuta Maria Hübner, Vincenzo Iovine, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Constanze Angela Krehl, Petru Constantin Luhan, Ramona Nicole Mănescu, Riikka Manner, Iosif Matula, Miroslav Mikolášik, Jens Nilsson, Jan Olbrycht, Wojciech Michał Olejniczak, Younous Omarjee, Markus Pieper, Georgios Stavrakakis, Csanád Szegedi, Nuno Teixeira, Lambert van Nistelrooij, Justina Vitkauskaite, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Joseph Cuschieri, Vasilica Viorica Dăncilă, Karima Delli, James Nicholson, Ivari Padar, Herbert Reul, Elisabeth Schroedter, Richard Seeber, Czesław Adam Siekierski, Patrice Tirolien, Giommaria Uggias, Manfred Weber

СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси (9.7.2013)

на вниманието на комисията по бюджети

относно предварителното планиране на политиката и дългосрочни тенденции: отражение върху бюджетните средства за изграждането на капацитет
(2012/2290(INI))

Докладчик по становище: Елмар Брок

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по конституционни въпроси приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че добре установена и призната система може да предостави основа за размисъл в контекста на изготвянето на бюджета на ЕС, за определянето на стратегическите приоритети на годишна и многогодишна основа, както и за по-пряката свързаност на финансовите средства с политическите цели;

1.  подчертава, че е важно институциите на ЕС да си сътрудничат по ефективен начин за наблюдението и анализа на тези дългосрочни тенденции, както и да си сътрудничат и да работят в мрежа с други участници, които се интересуват от сходни проблеми във и извън Европейския съюз; подчертава във връзка с това, че е важно да се продължи процесът на изграждане на ефективен капацитет за осигуряването на независим, висококачествен анализ, който да води до засилено междуинституционално взаимодействие и консултации относно основните тенденции, пред които са изправени провеждащите политиката в системата на ЕС;

2.  настоятелно призовава четирите институции и органи, които понастоящем участват в процеса ЕСПАС — Комисията, Парламентът, Съветът и Европейската служба за външна дейност — да се ангажират с някаква форма на междуинституционално споразумение, което да бъде сключено по възможност най-късно през пролетта на 2014 г., като всеки от партньорите се задължи да поддържа споразумението и да участва в него постоянно;

3.  настоява ЕСПАС да се управлява и контролира от съвет с подходящ състав, който да определи мандата и приоритетите и да избере своя директор — съвет, в който Европейският парламент да се представлява от свои членове, при предварително условие в рамките на своя мандат ЕСПАС да може да осъществява изследователските си дейности по напълно независим начин;

4.  подчертава необходимостта от засилена ангажираност на политическо равнище в контрола над ЕСПАС с цел увеличаване на политическото участие в процеса;

5.  подчертава, че е необходимо участващите институции и органи да предоставят необходимия персонал и финансови ресурси за системата ЕСПАС, всеки чрез своя бюджет и при пълно спазване на Финансовия регламент, и по-специално член 54, буква д) от него, както и в контекста на годишната бюджетна процедура, за да се гарантира, че този капацитет може да се развива през следващите години без отражение върху бюджета; подчертава необходимостта институциите на ЕС да инвестират в персонал със специализиран експертен опит, който да допринесе пълноценно за анализирането и наблюдението на световните тенденции, както и с експертен опит за установяването на различните варианти и изготвянето на политическите препоръки за конкретните потребности на всяка институция на ЕС;

6.  приветства намерението да се използва процесът ЕСПАС и да се надгражда върху световната му мрежа за създаването на глобална онлайн база данни с документи и материали от различни източници, свързани със средносрочните и дългосрочните тенденции, до които да имат достъп определящите политиките и гражданите от цял свят;

7.  счита, че една постоянна система — предназначена да осигурява редовен анализ на средносрочните и дългосрочните тенденции и техните последици за политическите възможности и политическия избор на ЕС, за да се насърчи един по-стратегически подход към вземането на решения — следва да включва разпоредби за представянето на институциите на ЕС на годишен „доклад за стратегическите тенденции“ преди разискванията относно състоянието на Съюза и публикуването на годишната работна програма на Комисията, за да се проследи и оцени променящият се модел на дългосрочните тенденции и да се осигури също така специфична подкрепа на бюджетния орган в навечерието на преговорите за многогодишна финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г., както и в случай на междинно преразглеждане на МФР за периода 2014—2020 г.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	9.7.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	19 2 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Alfredo Antoniozzi, Andrew Henry William Brons, Zdravka Bušić, Carlo Casini, Andrew Duff, Roberto Gualtieri, Enrique Guerrero Salom, Zita Gurmai, Gerald Häfner, Daniel Hannan, Станимир Илчев, Constance Le Grip, David Martin, Morten Messerschmidt, Sandra Petrović Jakovina, Paulo Rangel, Algirdas Saudargas, Rafał Trzaskowski
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Sandrine Bélier, Elmar Brok, Sylvie Guillaume, Helmut Scholz, György Schöpflin
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Susy De Martini

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	11.7.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	23 3 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Marta Andreasen, Richard Ashworth, Zuzana Brzobohatá, Jean-Luc Dehaene, James Elles, Göran Färm, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazábal Rubial, Salvador Garriga Polledo, Jens Geier, Lucas Hartong, Jutta Haug, Jan Kozłowski, Alain Lamassoure, Claudio Morganti, Jan Mulder, Juan Andrés Naranjo Escobar, Andrej Plenković, Dominique Riquet, Alda Sousa, Oleg Valjalo, Angelika Werthmann, Jacek Włosowicz
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Maria Da Graça Carvalho, Paul Rübig, Catherine Trautmann
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Zdravka Bušić