ПРЕПОРЪКА относно предложението за решение на Съвета за сключване на Споразумение между Европейския съюз и Република Армения за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица
23.9.2013 - (05859/2013 – C7‑0113/2013 – 2012/0332(NLE)) - ***
Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Едит Бауер
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно предложението за решение на Съвета за сключване на Споразумение между Европейския съюз и Република Армения за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица
(05859/2013 – C7‑0113/2013 – 2012/0332(NLE))
(Одобрение)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението за решение на Съвета (05859/2013),
– като взе предвид проектоспоразумението между Европейския съюз и Република Армения за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица (05860/2013),
– като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 79, параграф 3, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C7‑0113/2013),
– като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,
– като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по външни работи (A7-0289/2013),
1. дава своето одобрение за сключване на споразумението;
2. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и Република Армения.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Съгласно Договора за Европейския съюз, „дейността на Съюза на международната сцена се ръководи от основополагащите принципи за неговото създаване, развитие и разширяване, които той цели да насърчава в останалата част от света“. Този ангажимент следва да бъде изпълнен чрез развитие и изграждане на партньорства с трети държави, с основен акцент върху разширяването на областта на демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление. След разширяването през 2004 г. и през 2007 г. външните граници на ЕС се промениха и възникна ясна необходимост от укрепване на отношенията с новите „съседи“ на ЕС.
В това отношение много важни инструменти бяха споразуменията за партньорство и сътрудничество (СПС), които започнаха да уреждат взаимоотношенията между ЕС и някои трети държави дори преди споменатите вълни на разширяване. От края на 90-те години досега от Европейския съюз са сключени десет СПС, като едно от тях е с Армения и то влезе в сила на 31 май 1999 г. Споразумението предвиди рамка за сътрудничество в различни области, включително член относно незаконната имиграция (член 72), съгласно който двете страни се споразумяват да си сътрудничат за предотвратяване и контрол на незаконната имиграция и за обратно приемане на гражданите им, които пребивават незаконно на територията на другата страна.
Създаването на европейската политика за съседство (ЕПС) беше ясен сигнал към новите съседни държави, както и към Южен Кавказ, които сега се намират много по-близо, отколкото преди разширяването. Включването на Армения, Азербайджан и Грузия в рамките на ЕПС също предполага, че партньорите имат желание да задълбочат своето сътрудничество, предвидено в СПС. Новият план за действие в рамките на ЕПС по отношение на Армения отвори нови перспективи за партньорство, включително установяване на диалог по въпроси, свързани с движението на хора, включително обратното приемане и визовата политика. Въпреки това целта на този етап беше просто да се обмени информация за визовите въпроси, защото трябваше първо да се положат много усилия, за да се уеднаквят процедурите с европейските стандарти.
Източното партньорство се разглежда като важна стъпка, която дава специално измерение на ЕПС. Стремежът на тази нова рамка е да се ускори допълнително икономическата и политическата интеграция между ЕС и Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна.
На 19 декември 2011 г. Съветът официално упълномощи Комисията да започне преговори за споразумение между Европейския съюз и Армения за обратно приемане, което в крайна сметка беше подписано на 19 април 2013 г., но преди то да влезе в сила е необходимо одобрение от страна на Европейския парламент. ЕС вече е сключил споразумения за обратно приемане с девет държави извън ЕС. От държавите от Южен Кавказ такова споразумение до момента е сключено само с Грузия, но преговорите с Азербайджан са вече в ход.
В съвместната декларация между ЕС и Армения от 27 октомври 2011 г. относно партньорство за мобилност страните решиха да установят партньорство за мобилност на основата на реципрочност, с цел по-добро управление на законната и трудовата миграция, включително циркулярната и временната миграция.
Докладчикът изразява убеждението, в съответствие със становището на Европейската комисия и на Съвета, че след няколко кръга преговори Армения вече е готова да сключи споразумението.
За да се балансира споразумението за облекчаване на визовия режим, са необходими също така ефективни мерки за предотвратяване и контрол на незаконните миграционни потоци. Още в СПС беше включен член, уреждащ обратното приемане, съгласно който двете страни се споразумяват да приемат обратно своите граждани, които пребивават незаконно на територията на другата страна. Целта на неотдавна договореното споразумение за обратно приемане е да се създадат, на реципрочна основа, бързи и ефективни процедури за идентификация и връщане на тези лица в условия на сигурност и ред.
Сключването на споразумения за обратно приемане и либерализиране на визовия режим е много важна стъпка във взаимоотношенията между Армения и ЕС. Необходима е обаче по-нататъшна интеграция. В своята резолюция от 20 май 2010 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за Южен Кавказ Европейският парламент също призова ЕС да бъде по-активен в областта на Южен Кавказ. Между страните наскоро беше договорена друга, по-дълбока степен на интеграция под формата на споразумение за асоцииране, което ще засили сътрудничеството между Армения и Европейския съюз.
По отношение на сключването на споразумение за обратно приемане:
- докладчикът призовава за сключване на споразумението и го одобрява, тъй като то ще улесни основно мобилността на гражданите, което е от съществено значение за изграждането на междуличностни контакти,
- докладчикът призовава Комисията да следи за прилагането на двете споразумения, за да се установят евентуалните тежки разпоредби, които следва да бъдат коригирани, за да се използват пълноценно предимствата на по-простия визов режим,
- докладчикът призовава Комисията да засили преговорните усилия за сключване на същите споразумения с Азербайджан, като последната държава от региона на Южен Кавказ,
освен това докладчикът призовава Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност по време на преговорите постоянно да подчертават препоръките, съдържащи се в резолюцията на ЕП от 18 април 2012 г. относно преговорите по споразумението за асоцииране между ЕС и Армения.
СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (27.6.2013)
на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
относно предложението за решение на Съвета за сключване на Споразумение между Европейския съюз и Република Армения за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица
(05859/2013 – C7‑0113/2013 – 2012/0332(NLE))
Докладчик по становище: Томаш Пьотър Поремба
КРАТКА ОБОСНОВКА
В съобщението си относно укрепването на европейската политика за съседство (ЕПС) от 4 декември 2006 г.[1] Комисията препоръча да се започнат преговори за обратно приемане и облекчаване на визовия режим със страните от ЕПС. Съгласно общия подход за развитието на политиката на ЕС за облекчаване на визовия режим, договорен на равнището на КОРЕПЕР от държавите членки през декември 2005 г., споразумение за облекчаване на визовия режим се сключва единствено ако е налице споразумение за обратно приемане.
Съвместната декларация от 7 май 2009 г. от срещата на високо равнище в Прага за създаването на Източното партньорство подчерта значението на насърчаването на мобилността на гражданите в една сигурна среда чрез споразумения за облекчаване на визовия режим и за обратно приемане. Тя постави либерализацията на визовия режим като дългосрочна цел, която трябва да бъде съпътствана от подобряването на условията на сигурност за борба с трансграничната престъпност и незаконната миграция. На срещата на високо равнище във Варшава през септември 2011 г. тези цели отново бяха потвърдени, като се подчерта по-специално, че по-нататъшните сътрудничество и координация следва да включват като цел превенцията на незаконната миграция и борбата с нея, насърчаването на сигурна и добре управлявана миграция и мобилност и интегрираното управление на границите.
Предложеното решение взема предвид и отразява съществуващата рамка за сътрудничество с Армения, по-специално Споразумението за партньорство и сътрудничество, което влезе в сила през 1999 г., плана за действие в рамките на европейската политика за съседство ЕС–Армения, приет през ноември 2006 г., декларациите от срещата на високо равнище на Източното партньорство, както и текущите преговори относно споразумението за асоцииране ЕС–Армения.
Официалното разрешение за водене на преговори относно споразумение с Армения за обратно приемане беше прието на 19 декември 2011 г. Преговорите започнаха през февруари 2012 г. и договореният текст беше парафиран на 18 октомври 2012 г.
Предложеното решение за сключването на споразумение съдържа поредица от стандартни елементи, включени в споразуменията за обратно приемане между ЕС и трети държави. Задълженията за обратно приемане са предвидени по изцяло реципрочен начин и включват граждани на трети държави и лица без гражданство, като определят също така условия за задължението за обратно приемане на тези лица. Споразумението предвижда разпоредби за практическото приложение на споразумението, включително създаването на съвместен комитет за обратно приемане, условията за ускорена процедура, клаузите относно разходите, защитата на данните и връзките с други международни задължения. Споразумението се прилага на териториите на Армения и на ЕС, с изключение на Ирландия, Дания и Обединеното кралство.
Споразумението съдържа клауза, която потвърждава, че споразумението се прилага, за да гарантира зачитането на правата на човека и спазването на задълженията и отговорностите на страните по съответните международни инструменти, приложими към тях.
Армения е ратифицирала редица международни конвенции, свързани с тази проблематика, включително Женевската конвенция от 1951 г. относно статута на бежанците и Протокола от 1967 г. Тя е член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Армения е страна партньор в рамките на Източното партньорство, което се основава на ангажимент към принципите на международното право и основните ценности, включително зачитането на правата на човека и основните свободи, а преговорите за ново и разширено споразумение за асоцииране между ЕС и Армения започнаха на 15 юли 2010 г. Освен това диалогът по правата на човека между ЕС и Армения започна през декември 2009 г. и до момента са проведени четири кръга.
Като има предвид горепосочените елементи, докладчикът по становището счита, че в Армения е налице достатъчно добра рамка, за да се гарантира, че правата на лицата, обект на споразумението, ще бъдат зачитани. Споразумението за обратно приемане следва да бъде сключено своевременно и да влезе в сила едновременно със споразумението за облекчаване на визовия режим, тъй като двете споразумения са свързани.
******
Комисията по външни работи приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да предложи на Парламента да даде своето одобрение.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
27.6.2013 г. |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
28 1 1 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Bastiaan Belder, Michael Gahler, Ana Gomes, Anna Ibrisagic, Liisa Jaakonsaari, Anneli Jäätteenmäki, Jelko Kacin, Tunne Kelam, Eduard Kukan, Alexander Graf Lambsdorff, Маруся Любчева, Ria Oomen-Ruijten, Bernd Posselt, Hans-Gert Pöttering, Tokia Saïfi, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Nikolaos Salavrakos, Marek Siwiec, Charles Tannock, Eleni Theocharous, Geoffrey Van Orden, Boris Zala |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Antonio López-Istúriz White, Marietje Schaake, Traian Ungureanu, Ivo Vajgl, Janusz Władysław Zemke |
||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Leonidas Donskis, Danuta Jazłowiecka, Gabriel Mato Adrover |
||||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
18.9.2013 г. |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
38 8 1 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Jan Philipp Albrecht, Roberta Angelilli, Edit Bauer, Rita Borsellino, Emine Bozkurt, Arkadiusz Tomasz Bratkowski, Salvatore Caronna, Philip Claeys, Carlos Coelho, Ioan Enciu, Cornelia Ernst, Tanja Fajon, Hélène Flautre, Kinga Gál, Kinga Göncz, Sylvie Guillaume, Ágnes Hankiss, Anna Hedh, Salvatore Iacolino, Sophia in ‘t Veld, Lívia Járóka, Timothy Kirkhope, Juan Fernando López Aguilar, Светослав Христов Малинов, Clemente Mastella, Véronique Mathieu Houillon, Claude Moraes, Georgios Papanikolaou, Carmen Romero López, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Csaba Sógor, Renate Sommer, Rui Tavares, Nils Torvalds, Wim van de Camp, Axel Voss, Renate Weber, Josef Weidenholzer, Tatjana Ždanoka, Auke Zijlstra |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Alexander Alvaro, Cornelis de Jong, Marian-Jean Marinescu, Salvador Sedó i Alabart, Janusz Wojciechowski |
||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Nuno Teixeira |
||||