ДОКЛАД относно местните органи и гражданското общество: ангажиментът, поет от Европа, за оказване на подкрепа за устойчивото развитие

23.9.2013 - (2012/2288(INI))

Комисия по развитие
Докладчик: Корина Крецу

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно местните органи и гражданското общество: ангажиментът, поет от Европа, за оказване на подкрепа за устойчивото развитие

(2012/2288(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз, и по-специално член 21, параграф 2 от него, определящ принципите и целите на ЕС в международните отношения, както и член 208, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид членове 16, 18 и 87 от съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Парламента и Комисията относно политиката на ЕС за развитие, озаглавена „Европейският консенсус“[1],

–   като взе предвид Европейския консенсус относно хуманитарната помощ,

–   като взе предвид Декларацията на ООН относно правото на развитие (41/128),

–   като взе предвид Декларацията за хилядолетието на Организацията на обединените нации, в която се определя рамката за Целите на хилядолетието,

–   като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ–ЕО („Споразумението от Котону“),

–   като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (SEC(2011)1469 и SEC(2011)1470),

–   като взе предвид Европейската харта относно сътрудничеството за развитие в подкрепа на местното управление, оповестена по време на Европейските дни на развитието на 16 ноември 2008 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Повишаване на въздействието на политикана на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

–   като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие[2],

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Бъдещият подход към бюджетната подкрепа от ЕС за трети държави“ (COM(2011)0638),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (COM(2012)0492),

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 15 октомври 2012 г. относно „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (док. № 14535/12),

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно подкрепата на ЕС за устойчивите промени в обществата в преход, приети на 3218-то заседание на Съвета по външни работи от 31 януари 2013 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Предоставяне на правомощия на местните власти в страните партньори с оглед подобряване на управлението и повишаване на ефективността на резултатите в областта на развитието“ (COM(2013)0280),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 27 февруари 2013 г., озаглавено „Достоен живот за всички: Премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света“ (COM(2013)0092),

–   като взе предвид международните ангажименти в рамките на Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие от 2011 г.,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юли 2013 г. относно местните органи в сътрудничеството за развитие (док. № 12584/13),

–   като взе предвид становището на Комитета на регионите, озаглавено „Предоставяне на правомощия на местните власти в страните партньори с оглед подобряване на управлението и повишаване на ефективността на резултатите в областта на развитието“ (CdR 2010/2013),

–   като взе предвид своята писмена декларация от 12 март 2012 г. относно образованието за развитие и активното глобално гражданство,

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Образование за развитие и повишаване на информираността (DEAR) в Европа“ (SWD(2012)0457),

–   като взе предвид проучването относно „Опит и действия на основните европейски заинтересовани страни в областта на образованието за развитие и повишаването на информираността“ от ноември 2010 г.[3],

–   като взе предвид заключителния доклад относно инициативата за структуриран диалог от май 2011 г.[4],

–   като взе предвид „Лисабонската декларация за подобряване и повишаване на глобалното образование в Европа до 2015 г.“[5],

–   като взе предвид консултацията относно „Организациите на гражданското общество в сътрудничеството за развитие“[6] и консултацията относно „Местните власти в процеса на развитие“,

–   като взе предвид партньорската оценка на Европейския съюз от 2012 г., извършена от Комитета за подпомагане на развитието и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие,

–   като взе предвид „Тематичната глобална оценка на подкрепата на Комисията за процесите на децентрализация“[7] от февруари 2012 г.,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по развитие (A7-0296/2013),

A. като има предвид, че в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) намаляването и в дългосрочен план изкореняването на бедността, както е определена в Европейския консенсус за развитие, се посочва като основната цел на политиката за развитие на ЕС;

Б.  като има предвид, че Европейският консенсус за развитие продължава да бъде идеологическата рамка за политиката за развитие на ЕС;

В.  като има предвид, че ЕС е поел силен политически ангажимент да осигурява подкрепа за среда, благоприятна за организациите на гражданското общество на национално равнище, както и на регионално и международно равнище, и като има предвид, че ЕС признава, че с цялото си разнообразие едно гражданско общество със съответните правомощия е важно само по себе си и представлява изключително важна и неделима част от всяка демокрация;

Г.  като има предвид, че ЕС има силен политически ангажимент да прилага основан на правата на човека подход към развитието и като има предвид, че в изявлението на ООН за общо разбиране за основан на правата на човека подход към сътрудничеството за развитие се посочва, че всички програми за сътрудничество за развитие, политиките и техническата помощ следва да допринасят за осъществяването на правата на човека, както е посочено във Всеобщата декларация за правата на човека и в други международни инструменти за правата на човека;

Д. като има предвид, че демократичната ангажираност включва не само правителствата, но и организациите на гражданското общество, местните органи и националните парламенти, които са особено важни за връзката на гражданите с правителството и за гарантирането на демократична ангажираност на широка основа по отношение на програмите за развитие на отделните държави;

Е.  като има предвид, че националната отчетност включва контролна функция на организациите на гражданското общество, които са основен фактор в борбата с корупцията и насърчаването на прозрачността;

Ж. като има предвид, че в доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Комитета за подпомагане на развитието се препоръчва институциите и органите на ЕС да продължат да полагат усилия за привличането на по-широк кръг заинтересовани страни от гражданското общество в стратегически, структуриран диалог. Те следва да станат по-ефикасни при изграждането на капацитета на гражданското общество в страните партньори; за целта инструментите ще трябва да бъдат преразгледани;

З.  като има предвид, че една легитимна рамка за периода след 2015 г. изисква гражданското общество и отделните граждани — особено най-маргинализираните — да могат да участват пълноценно в процесите на вземане на решения и в мониторинга и отчитането на постигнатия напредък;

И. като има предвид, че резултатите от обществената консултация относно „Местните власти в процеса на развитие“ изтъкват връзката между местно демократично управление, децентрализация и териториално развитие;

Й. като има предвид, че териториалното развитие се определя като взаимодействието между множество заинтересовани страни и многостепенно управление, насочено към инвестиции в местни териториални активи (човешки, финансови, физически и природни ресурси) за укрепване на конкурентните предимства и повишаване на жизнения стандарт на съответната територия;

К. като има предвид, че силните, прозрачни и ориентирани към потребностите организации на гражданското общество и местни органи и приобщаващите действия на местното управление са въпроси от основно значение за демокрацията и процеса на укрепване на мира;

Л. като има предвид, че местните органи от новите държави членки трябва да обменят опит със старите държави членки по отношение на практиките в областта на сътрудничеството за развитие с цел преодоляване на различията в знанията и опита и за да могат да се възползват старите държави членки от опита на новите държави членки в областта на прехода и структурните преобразувания, който е ценен инструмент в глобалната рамка за развитие;

M. като има предвид, че организациите на гражданското общество и местните органи са от решаващо значение за гарантиране на устойчивия и приобщаващ растеж, устойчивостта на околната среда, правата на човека и доброто управление в програмата за развитие за периода след 2015 г.;

Н. като има предвид, че равноправните и дългосрочни партньорства между организациите на гражданското общество в ЕС и техните партньори в развиващите се страни доказаха, че са важен инструмент за развитието на силни, независими и разнообразни инициативи на организациите на гражданското общество и на самото гражданското общество в различни мащаби и на различни равнища — от местно до международно;

Среда, благоприятна за организациите на гражданското общество и местните органи

1.  приветства последните промени в политиките на равнището на ЕС и на международно равнище, които са насочени към по-амбициозно партньорство с организациите на гражданското общество и местните органи, основано на подход на зачитане на правата на човека по отношение на развитието, включително на икономическите, социалните и културните права, както и на международните договори за опазване на околната среда и биологичното разнообразие, и на ясен ангажимент за укрепване на демократичния процес и отчетността;

2.  подчертава, че създаването на отговорни, основани на зачитането на правата на човека и приобщаващи отношения между правителствата, местните органи, организациите на гражданското общество, частния сектор и гражданите предлага единствена по рода си възможност за ЕС, в т.ч. за неговите граждани, местни органи и частния сектор, да изградят устойчиви партньорства с развиващите се страни;

3.  призовава Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да разработят насоки и планове за прилагане на основан на зачитането на правата на човека подход в сътрудничеството за развитие на ЕС в диалог с организациите на гражданското общество и да съдействат за прилагането на насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека;

4.  призовава Комисията и ЕСВД да интегрират подкрепата за благоприятна среда за организациите на гражданското общество и местните органи и да я разглеждат като приоритет в позицията на ЕС в продължаващите преговори относно рамката за развитие през периода след 2015 г.; подчертава, че е важно да се определи система за мониторинг, която да създава условия за оценка на напредъка в създаването на благоприятна среда на национално равнище по отношение на политиката и регулаторните разпоредби, в съответствие с международните стандарти за правата на човека, както и на диалога на множество равнища между множество заинтересовани страни; призовава Комисията да направи оценка на благоприятната среда, за да се придобие цялостна представа за нейната сложност и характеристиките на участниците от гражданското общество;

5.  изразява дълбока загриженост във връзка с репресиите в редица държави срещу организации на гражданското общество, които си сътрудничат с партньори от ЕС, и призовава Комисията и ЕСВД да разработят стратегии за преодоляване на тези трудности и да продължат жизненоважната подкрепа за организациите на гражданското общество;

6.  насърчава ЕС да подкрепя институционализираните механизми за многостепенен диалог и диалог между множество заинтересовани страни сред организациите на гражданското общество, местните органи, частния сектор и правителствата партньори във връзка с програмите за достоен труд, устойчивия и приобщаващ растеж с преразпределяне на приходите чрез държавния бюджет и по въпроса за създаването на благоприятна среда както за организациите на гражданското общество, така и за местните органи; препоръчва по отношение на всяка държава партньор ЕС да прилага разпоредбите за консултации с местните органи, предвидени в Споразумението от Котону за страните от АКТБ;

7.  насърчава ЕС систематично да включва организации и мрежи на жените в подготовката и по възможност, в осъществяването на политически диалог, в съответствие с ангажиментите, поети в рамките на Плана за действие на ЕС за равенство между половете в сътрудничеството за развитие;

8.  високо оценява политическия форум по въпросите на развитието, чиято цел е създаването на пространство за диалог с организациите на гражданското общество и местните органи в политическите дискусии, и насърчава всички заинтересовани страни да го превърнат в стратегическо пространство за насочване и оказване на влияние при изготвянето на политиките — на равнището на ЕС и на международно равнище — по въпросите на развитието, включително съгласуваността на политиките за развитие;

Ефективност на развитието

9.  призовава Комисията и ЕСВД да разпределят достатъчно средства през бъдещия програмен период, за да дадат възможност на организациите на гражданското общество и местните органи от страните партньори да наблюдават и анализират напредъка за постигане на съгласуваност на политиките за развитие на местно, национално и международно равнище;

10. призовава Комисията и ЕСВД да насърчават „партньорство за отчетност“ за стратегическо сътрудничество между избраните представители на национално и местно равнище и организациите на гражданското общество, основано на прозрачност по отношение на потоците официална и неофициална помощ, както и подход на участието по отношение на развитието и отчетността, включително вътрешната социална отчетност и контрол, с цел да се оцени въздействието на политиката;

11. подчертава важната роля, която местните органи и организациите на гражданското общество могат да играят в борбата срещу корупцията на всички равнища, включително в борбата срещу укриването на данъци и незаконните финансови потоци от развиващите се страни;

12. призовава Комисията да подкрепи включването на представители на местните органи в управителния комитет на Световното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие;

13. счита, че съгласуваността на политиките за развитие трябва да бъде водещият принцип в сътрудничеството на ЕС с местните органи, насочено към развитие на местната икономика с цел да се осигури достойно препитание за населението на равнището на общността;

14. припомня, че всички участници в развитието следва да носят отговорност за своите усилия за развитие и постигнати резултати и следва да насърчават помежду си отчетността;

15. призовава Комисията да насърчава балансиран подход между принципа на хармонизация и правото на инициатива на организациите на гражданското общество и местните органи; припомня на Комисията, че опростяването и хармонизирането на административните процедури на донорите следва да се осъществява в диалог с организациите на гражданското общество и местните органи;

16. приветства предложението на Комисията за изготвянето на пътни карти за съвместна работа с организациите на гражданското общество с цел определянето на глобална стратегия за включване на организациите на гражданското общество във всички форми на европейско сътрудничество; призовава Комисията да изясни по какъв начин организациите на гражданското общество могат да осигурят съдържателен принос в този процес и да гарантира, че тяхното участие се взема предвид своевременно и в значима степен на етапа на подготовка, както и че приоритетите се определят съвместно;

17. насърчава Комисията да създаде и национални пътни карти за местните органи, както и да обмисли разработването на съвместни национални пътни карти за организациите на гражданското общество и местните органи;

18. призовава Комисията да разглежда съгласуваността на политиките за развитие като основен елемент на бъдещите пътни карти;

19. приканва Комисията да приеме програмата за устойчиво развитие, като разглежда нейните три основни компонента (околна среда, социален и икономически) като еднакво важни и неразделни параметри;

20. припомня значението на партньорството между местните органи от европейските държави и страните партньори за постигането на устойчиво развитие; във връзка с това настоятелно призовава ЕС ефикасно да използва методи за обмен на знания и развитие на капацитет, включително като използва опита на местните органи на държавите — членки на ЕС, във връзка с прехода;

21. насърчава ЕС да приеме широкомащабна програма с цел пропорционално увеличаване на ефективния опит от проекти и инициативи както на организациите на гражданското общество, така и на местните органи, финансирани от ЕС;

Децентрализация и териториален подход към развитието

22. призовава Комисията и ЕСВД да установят по-амбициозен политически диалог със и във страните партньори за насърчаване на териториалния подход към развитието и всеобхватен подход към децентрализацията, както и да дадат приоритет през бъдещия програмен период на укрепването на капацитета на местните органи и на организациите на гражданското общество да влияят на процесите на реформата за децентрализация и да ги наблюдават;

23. припомня, че един ефективен процес на децентрализация изисква реформи в публичния сектор, като например трансфер на правомощия, функции и ресурси, както и активното участие на гражданите, чрез техните представители, и на организациите на гражданското общество в съвместното планиране и изготвяне на бюджета; призовава Комисията да вземе надлежно под внимание децентрализацията и териториалния подход към развитието в подкрепата си за реформите в публичния сектор и да ги направи хоризонтален приоритет във всички географски програми;

24. подчертава, че устойчивият териториален подход към развитието трябва да се основа на отговорен, прозрачен и добре функциониращ процес на децентрализация; препоръчва на ЕС да разглежда териториалния подход към развитието и децентрализацията като важни фактори за премахване на бедността в бъдещата програма за развитие за периода след ЦХР;

25. припомня, че териториалният подход към развитието допринася за ефективността на развитието чрез укрепване на ангажираността, чрез диалог и програми с участието на множество заинтересовани страни и действащи лица, както и чрез координация на политиките на поднационално равнище; призовава Комисията да започне пилотни инициативи в подкрепа на териториалния подход към развитието чрез географски и тематични програми;

26. припомня добавената стойност на децентрализираното сътрудничество за насърчаване както на териториалния подход към развитието, така и на децентрализацията; подчертава, че европейските местните органи са в много добра позиция да си сътрудничат със своите партньори в процеса на децентрализация, и по-специално финансова децентрализация;

27. подчертава, че е важно да се повишават опитът и ангажираността на служителите на ЕС, в частност в делегациите, в областта на децентрализацията и ролята на организациите на гражданското общество и на местните органи за устойчивото развитие, включително относно начините за координация с организациите на гражданското общество, и насърчава участието на организации на гражданското общество, включително организации на жените, за да се осигури равенството между половете в тези процеси;

Нестабилни държави

28. подчертава, че в контекста на Новия договор за нестабилните държави ЕС следва да предприеме съвместно със страните партньори разработването, като част от по-мащабни стратегии за развитие, на национални стратегии за устойчивост и специфични програми, чиято цел е да се премахнат първопричините за дългосрочната уязвимост, които включват анализ на риска по отношение на общността и участието, средства за управление и задълбочено изследване относно движещите сили на конфликтите или нестабилността, като се вземат предвид мненията и схващанията на пряко засегнатото местно население;

29. припомня, че устойчивостта следва също така да бъде основна тема в партньорствата на ЕС с организациите на гражданското общество и местните органи; припомня, че е от съществено значение да се засили ролята както на общностите, чрез инициирани и ръководени от съответните общности дейности за намаляване на рисковете, така и на местните органи в нестабилните държави, и да се работи в тясно сътрудничество с тях в ситуации на криза и след криза; насърчава партньорствата между местни органи в нестабилните държави, за да се развиват, предават и обменят административни и технически умения;

30. припомня, че местни представители на изборни длъжности редовно действат като посредници между антагонистични страни и в това отношение изпълняват важна роля в предотвратяването и разрешаването на конфликти;

31. призовава Европейската комисия и ЕСВД да установят насоки за работа на делегациите на ЕС с организациите на гражданското общество и местните органи в ситуации на криза и нестабилност, като се използва основан на зачитане на правата на човека и съобразен с равенството между половете подход;

32. подчертава, че в условия, при които публичните органи, включително местните и регионалните органи, не са в състояние да предоставят основни услуги, и когато обстоятелствата позволяват това, Комисията следва да подкрепя партньорства с множество участници за изграждането на капацитет на местните органи, така че те да могат да предоставят услуги;

33. изразява дълбока загриженост във връзка с предложението на Комисията да се ограничи финансовата подкрепа за предоставянето на услуги само до организации на гражданското общество, които работят в най-слабо развитите страни и нестабилните държави; припомня, че основната добавена стойност на организациите на гражданското общество във всички държави, независимо от тяхното равнище на развитие, е тяхната способност да идентифицират потребностите и правата на бедните и маргинализираните групи и да намират новаторски решения в тяхна полза, като същевременно повишават информираността и политическата подкрепа за справяне с първопричините за бедността, неравенството и социалното изключване;

Образование за развитие и повишаване на информираността (DEAR)

34. припомня, че в своята писмена декларация относно образованието за развитие и активното глобално гражданство Парламентът призовава за европейска стратегия в областта на образованието за развитие и повишаване на информираността, в която да се отделя повече внимание на критичното осмисляне на политиката за развитие и, по-специално, на съгласуваността на политиките за развитие;

35. призовава Комисията да разработи обща стратегия в областта на образованието за развитие и повишаване на осведомеността, в тясно сътрудничество с организациите на гражданското общество, да увеличи финансовите средства, разпределяни за тази стратегия в бъдещите програмни периоди, и да разработи, като провежда задълбочени консултации с организациите на гражданското общество и местните органи, действащи в областта на образованието за развитие и повишаването на осведомеността, гъвкави механизми на финансиране, които зачитат тяхното право на инициатива и създават условия за участието на широк и разнообразен кръг от участници;

Програмни документи и механизми на предоставяне на помощ

36. приветства ангажираността на Комисията за систематично въвеждане на политически и икономически анализ на равнището на отделните държави и препоръчва той да включва анализ на политическото и правното положение на организациите на гражданското общество и местните органи;

37. поддържа становището, че данъчните приходи са от съществено значение за развитието на местната икономика и счита, че следва да се даде приоритет на въвеждането на ефективни и надеждни системи за събиране на данъци, за да се гарантира устойчив източник на финансиране за развитие;

38. призовава Комисията да подобри съгласуваността и взаимното допълване на тематичните и географските програми и инструменти; припомня, че организациите на гражданското общество и местните органи следва да се разглеждат като ключови партньори, особено в програмата за глобалните обществени блага, и че с тях следва да се провеждат консултации на ранен етап от изготвянето както на географските, така и на тематичните програми;

39. припомня, че местните органи отговарят на условията за участие във всички програми на ИСР, и призовава Комисията и представителните организации на местните органи да насърчават по-широкото участие на местните органи във всички програми на ИСР;

40. призовава Комисията да продължи подкрепата си за децентрализираното сътрудничество и партньорствата между местните органи на държавите от ЕС и на партньорските държави; тези партньорства се оказаха ефикасни инструменти за укрепване на капацитета на местните органи в ключови сектори, допринасящи за изкореняването на бедността; едновременно с това и по същата причина призовава Комисията да продължи да подкрепя сътрудничеството между организации на гражданското общество от европейски държави и държави партньори;

41. призовава Комисията да улесни споделянето на опит и експертни знания между местните органи на държавите — членки на ЕС, и страните партньори, за да се осигури достъп до знания в съответните области на устойчивото развитие, и по-специално в областта на доброто управление, като се използва опитът на местните органи в държавите — членки на ЕС, във връзка с прехода;

42. призовава Комисията да се ангажира в по-стратегически партньорства с национални, регионални и международни асоциации и мрежи на местните органи;

43. насърчава Комисията допълнително да разработи микс от по-гъвкави, прозрачни и предвидими механизми на финансиране, с които да достига до възможно най-широк кръг от участници от гражданското общество; отправя искане към Комисията да определи и разработи тези механизми чрез приобщаващ диалог с организациите на гражданското общество и асоциациите на местните органи въз основата на структурирания диалог;

44. призовава Комисията да насърчи участието на организации на гражданското общество и местни органи в дискусията относно механизмите за комбиниране в рамките на Платформата на ЕС за смесено финансиране в областта на външното сътрудничество; отправя искане към Комисията да подготви насоки и да създаде приобщаващи механизми за оценка на въздействието и за мониторинг, за да се гарантира провеждането на консултации и участието на съответното население на всеки етап от проектния цикъл, както и че смесеното финансиране допринася за изкореняването на бедността;

45. призовава също Комисията да позволи участието на организации на гражданското общество във всички нови форми на сътрудничество в рамките на Платформата на ЕС за смесено финансиране в областта на външното сътрудничество;

46. отправя искане към Комисията да засили реформите за децентрализация на национално равнище при разработването и изпълнението на договори за добро управление и развитие, договори за секторна реформа и договори за държавно изграждане;

47. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията

• [1]  OВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1.
• [2]  OВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 77.
• [3] https://webgate.ec.europa.eu/fpfis/mwikis/aidco/images/d/d4/Final_Report_DEAR_Study.pdf.
• [4] https://webgate.ec.europa.eu/fpfis/mwikis/aidco/images/e/ea/FINAL_CONCLUDING_PAPER.pdf.
• [5] http://www.coe.int/t/dg4/nscentre/GE/2012_GE_Congress_Report_FINAL_11feb2013.pdf (стр. 27–31).
• [6]  http://ec.europa.eu/europeaid/how/public-consultations/6405_en.htm.
• [7] http://ec.europa.eu/europeaid/how/evaluation/evaluation_reports/2012/1300_docs_en.htm.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

През септември 2012 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“, а през май 2013 г. съобщение, озаглавено „Предоставяне на правомощия на местните власти в страните партньори с оглед подобряване на управлението и повишаване на ефективността на резултатите в областта на развитието“, които очертаха новата картина на сътрудничеството на ЕС с организации на гражданското общество и местни органи в един променящ се глобален контекст, характеризиращ се със значителни икономически, политически и социални предизвикателства.

Ефективност на развитието

Конференцията в Пусан беше последвана от настоятелни призиви от страна на международната общност за преминаване от тясно ограничена програма за ефективност на помощта към по-широка програма за ефективност на развитието. Организации на гражданското общество и местни органи отправиха искания за систематично поставяне на основания на правата на човека подход в центъра на развитието и за гарантиране на „демократична ангажираност“ с политиката за развитие.

Принципът на демократичната ангажираност поставя гражданите в центъра на развитието, като правителствата гарантират пространство на организациите на гражданското общество да работят и да търсят отговорност от правителството за неговата политика. Демократичната ангажираност също насърчава активната роля на гражданското общество и местните органи в процесите на формулиране и изпълнение на политиките.

Докладчикът счита, че е необходимо ЕС все повече да работи за създаването на отговорни, прозрачни, основани на правата на човека и приобщаващи отношения между партньорските правителства, организациите на гражданското общество и местните органи за постигането на по-устойчиви резултати в областта на развитието. За тази цел ЕС следва да дава приоритет на инициативи, насочени към насърчаване на „партньорства за отчетност“ на национално равнище между организации на гражданското общество, парламентите и сметните палати.

Насърчаването на по-демократични общества изисква по-силен политически ангажимент от страна на ЕС с установяването на благоприятна среда за организациите на гражданското общество и местните органи и увеличаването на техния капацитет, както и интегрирането на тези цели в политиките и програмирането.

Насърчаването на благоприятна среда следва да се разглежда като приоритетна тема в позицията на ЕС относно програмата за развитие след 2015 г. и служителите на делегациите на ЕС следва да бъдат подходящо обучени. Докладчикът е твърдо убедена, че ЕС следва да подкрепя механизъм за мониторинг по отношение на благоприятната среда, а именно по отношение на политиката и регулаторните разпоредби, както и диалози между множество заинтересовани страни.

Докладчикът също така припомня решаващото значение на защитата на правото на инициатива на организациите на гражданското общество като независими участници и на намирането на правилното съотношение между правото на инициатива и принципа за хармонизация.

ЕС следва да засили разнообразието на гражданското общество като ключов фактор за изграждането на демократични общества и за гарантиране на активното и ефективно ангажиране на маргинализираните групи от населението.

Докладчикът приветства предложението на Комисията за изготвяне на пътни карти за работа с организации на гражданското общество, които следва да бъдат привлечени своевременно и активно в етапа на подготовка и при определянето на приоритетните въпроси. Пътните карти са важен инструмент за гарантиране на последователност и взаимодействие между различните сектори в обхвата на външните отношения на ЕС и предоставят инструмент за координиране с държавите членки и други международни донори. Съгласуваността на политиките за развитие следва да бъде приоритетен елемент на бъдещите пътни карти.

Докладчикът счита, че ЕС следва да обръща особено внимание на укрепването на капацитета на местните органи и организациите на гражданското общество в нестабилните държави, тяхното партньорство и тяхното сътрудничество с ЕС в постигането на по-голяма устойчивост.

Докладчикът е дълбоко загрижена от предложението на Комисията за ограничаване на финансовата подкрепа до предоставянето на услуги само за организациите на гражданското общество, които работят в най-слабо развитите страни и нестабилните държави.

Местно демократично управление, децентрализация и териториално развитие

Mестното демократично управление, децентрализацията и териториалното развитие се превръщат в приоритети на програмата за развитие, но въпреки това както определението им, така и прилагането им на практика са все още в процес на уточняване. Всъщност те са резултат от различен опит, свързан с конкретен политически, културен и исторически контекст.

Докладчикът счита, че подкрепата на местното управление, децентрализацията и териториалното развитие следва да бъде очертана в един по-амбициозен политически диалог с партньорските държави. Особено важно е Комисията и ЕСВД да направят анализ на политическите и икономическите аспекти на реформите за децентрализация и да засилят капацитета на местните участници за наблюдение и оказване на влияние върху процесите на осъществяване на реформи с цел децентрализация.

За постигането на максимално въздействие на помощта и укрепването на местната демокрация е от решаващо значение да има сътрудничество на местно равнище между местните органи и организациите на гражданското общество в областта на териториалното развитие.

Образование за развитие

През 2012 г. Комисията публикува работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Образование за развитие и повишаване на информираността (DEAR) в Европа“, в който се систематизират най-важните теми и предизвикателства в тази важна област.

Докладчикът припомня, че в своята писмена декларация относно образованието за развитие и активното глобално гражданство, Парламентът призовава за европейска стратегия в областта на образованието за развитие и повишаването на информираността, която да поставя по-силен акцент върху критичното осмисляне на политиката за развитие и особено на съгласуваността на политиките за развитие. Финансовите средства, разпределяни за образование за развитие и повишаване на информираността следва да бъдат увеличени за постигане на тези амбициозни цели.

Докладчикът припомня важната роля на европейските местни органи в насърчаването на образованието за развитие и повишаването на информираността.

Програмни документи и механизми на предоставяне на помощ

Предвид факта, че преговорите по финансовите инструменти за външна дейност продължават, настоящият доклад представлява уникална възможност за отправяне на препоръки до Комисията и ЕСВД относно бъдещия програмен период.

Докладчикът подчертава, че е изключително важно да се подобри взаимното допълване на тематичните и географските програми, за да се избегнат неблагоприятни дупки в помощта в държавите, в които Комисията ще преустанови двустранната помощ. Докладчикът също така подчертава необходимостта от прилагане на по-ефективно координиране между тематичните и регионалните програми.

Специално внимание следва да се отдели на съчетаването на различни механизми на финансиране, с цел достигане до максимално широк кръг от организации на гражданското общество и местни органи. Освен това тези механизми на финансиране следва да бъдат определени чрез приобщаващ диалог с организациите на гражданското общество и асоциациите на местните органи.

Докладчикът счита, че организациите на гражданското общество следва също да бъдат привлечени в текущото обсъждане на механизмите за комбиниране, което трябва да бъде насочено към засилване на демократичната ангажираност на национално и регионално равнище и да допринася преди всичко за изкореняването на бедността.

За засилване на реформите за децентрализация на национално равнище следва да се използват договори за добро управление и развитие, договори за секторна реформа и договори за държавно изграждане, с цел оказване на по-ефективна подкрепа на потенциала и нуждите на местните органи на страните партньори.

Докладчикът насърчава Комисията да продължи да подкрепя партньорствата между местни органи от държавите от ЕС и от страните партньори, които са доказали ефективността си по отношение на изграждането на капацитет и намаляването на бедността.

Докладчикът също така насърчава обмена на знания между местните органи от новите и от старите държави членки за практиките на сътрудничеството за развитие с цел преодоляване на различията в опита.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	17.9.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	25 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Thijs Berman, Michael Cashman, Ricardo Cortés Lastra, Corina Creţu, Leonidas Donskis, Mikael Gustafsson, Filip Kaczmarek, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Maurice Ponga, Jean Roatta, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Keith Taylor, Patrice Tirolien, Ivo Vajgl
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Philippe Boulland, Enrique Guerrero Salom, Edvard Kožušník, Krzysztof Lisek, Isabella Lövin, Judith Sargentini
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Emma McClarkin, Jarosław Leszek Wałęsa