ДОКЛАД относно „Към всеобхватна стратегия на ЕС в областта на рибарството по отношение на Тихоокеанския регион“

24.9.2013 - (2012/2235(INI))

Комисия по рибно стопанство
Докладчик: Кармен Фрага Естевес

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно „Към всеобхватна стратегия на ЕС в областта на рибарството по отношение на Тихоокеанския регион“

(2012/2235(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–   като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г.,

–   като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН относно рибарството, и по-специално параграф 157 от резолюция 66/68 във връзка със задълженията на развитите държави спрямо най-слабо развитите и малките островни развиващи се държави,

–   като взе предвид Споразумението от 1995 г. относно прилагането на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси,

–   като взе предвид Международния план за действие на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) за управление на риболовния капацитет, приет от Съвета на ФАО през ноември 2000 г. (IPOA-Capacity),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН риболов)[1],

–   като взе предвид Споразумението за мерките на пристанищната държава с цел предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, одобрено на 36-ата сесия на Конференцията на ФАО на 22 ноември 2009 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството[2],

–   като взе предвид съвместното съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 21 март 2012 г., озаглавено „Към изграждане на подновено партньорство за сътрудничество между ЕС и Тихоокеанския регион“[3],

–   като взе предвид Конвенцията за опазването и управлението на далекомигриращите рибни запаси в Западния и Централния Тихи океан, по която ЕС е договаряща страна считано от 25 януари 2005 г. по силата на Решение 2005/75/EО[4],

–   като взе предвид Решение 2006/539/EО на Съвета от 22 май 2006 г. за сключване от името на Европейската общност на Конвенцията за укрепване на Междуамериканската комисия за тропическа риба тон, създадена с Конвенцията между Съединените американски щати и Република Коста Рика от 1949 г.[5],

–   като взе предвид Конвенцията за опазване и управление на рибните ресурси в открито море в южната част на Тихия океан[6], одобрена от името на Европейския съюз с Решение 2012/130/ЕС на Съвета, с което се създава Регионална организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан (SPRFMO)[7],

–   като взе предвид Решение 2011/144/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. за сключване на Временното споразумение за партньорство между Европейската общност, от една страна, и държавите от Тихоокеанския басейн, от друга страна[8],

–   като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.[9] (Споразумението от Котону),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 215/2008 на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно Финансовия регламент, приложим за 10-ия Европейски фонд за развитие[10],

–   като взе предвид Споразумението за партньорство между Европейската общност и Федеративни щати Микронезия за риболов във води на Федеративни щати Микронезия[11],

–   като взе предвид Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност, от една страна, и Република Кирибати, от друга страна[12],

–   като взе предвид Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Соломоновите острови[13],

–   като взе предвид Решение за изпълнение на Комисията от 15 ноември 2012 г. за уведомяване на третите държави, които Комисията счита за потенциално определими като несътрудничещи трети държави, съгласно Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов[14],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по развитие (A7-0297/2013),

А. като има предвид, че за да се осигури последователност на политиките за развитие, политиките на ЕС, които оказват въздействие върху рибарството в тихоокеанските държави от АКТБ — т.е. политиките в областта на рибарството, търговията и развитието — следва да се прилагат по начин, който да гарантира, че те допринасят за устойчивото развитие на целите на рибарството, поставени от тихоокеанските държави от АКТБ; като има предвид, че този подход следва да бъде интегриран при предстоящото подновяване на Споразумението от Котону или в инструментите, които ще поемат функциите на това споразумение;

Б.  като има предвид, че ЕС трябва да се стреми към последователност на политиките за развитие въз основа на член 208, параграф 1 от ДФЕС, съгласно който „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“;

В.  като има предвид, че ЕС е вторият по големина донор в този регион след Австралия, като насочва помощта си чрез Европейския фонд за развитие (ЕФР), и като има предвид, че независимо от факта, че рибните ресурси са основният източник на богатство в тихоокеанските държави от АКТБ и единственият общ ресурс за всички тях, и въпреки че държавите от Западния и Централния Тихи океан многократно са заявявали намерението си да превърнат улова на риба тон в двигател на социално-икономическото развитие на региона, само 2,3 % от помощите от 10-ия ЕФР са предназначени за дейности, свързани с рибарството;

Г.  като има предвид, че договорените от ЕС двустранни и многостранни търговски споразумения следва да бъдат предшествани от оценка на въздействието, по-специално с оглед на опазването на живите морски ресурси и последиците от споразуменията върху местното население; като има предвид, че тези двустранни и многостранни споразумения следва да се ръководят от заключенията на оценките на въздействието;

Д. като има предвид, че в текущите преговори по споразумението за икономическо партньорство (СИП) между ЕС и държавите от АКТБ, които имат за цел адаптирането на Общата система за преференции, произтичаща от Споразумението от Котону, към правилата на Световната търговска организация (СТО), рибните продукти имат изключително важна роля по отношение на достъпа както до европейските пазари, така и до ресурсите, а също и по отношение на доброто управление на рибарството с цел постигане на устойчиво развитие;

Е.  като има предвид опасността, която възниква следствие на дерогацията от правилата за произход, предвидени в член 6, параграф 6 от Протокол II относно правилата за произход, приложен към Временното споразумение за партньорство между Европейската общност и държавите от Тихоокеанския басейн, и произтичащия от това риск от нелоялна конкуренция на европейския пазар за рибни продукти;

Ж. като има предвид, ЕС има интерес от задълбочаване на отношенията с Тихоокеанския регион и от сътрудничество с оглед на постигането на целта за развитие, предпоставка за което е опазването на рибните ресурси, насърчаването на устойчивото развитие на рибарството и подкрепата за прозрачността в неговото управление;

З.  като има предвид, че около половината от световния улов на риба тон се извършва във водите на Западния и Централния Тихи океан, 80 % от който попада в изключителните икономически зони на островни държави и само 20 % – в международни води;

И.  като има предвид, че последните оценки на запасите, извършени от научната комисия към Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан през 2012 г. показват, че не е извършен свръхулов нито на ивичест тон (Katsuwonus pelamis), нито на жълтопер тунец (Thunnus albacares) в регулаторната му зона, но посочват, че се осъществява свръхулов на големоок тон (Thunnus obesus); като има предвид, че смъртността при младите риби големоок тон при риболовна дейност с мрежи гъргър, особено когато се използват устройства за събиране на риба, е много обезпокоителна;

Й. като има предвид, че независимо от незначителните подобрения по отношение на контрола, наблюдението и проследяването на рибарството в Тихия океан, устойчивостта на ресурсите в региона е застрашена от значителното нарастване на броя на корабите с мрежи гъргър (предимно от Азия и от островни държави), увеличаването на риболовното усилие и незаконния риболов;

К. като има предвид, че подходът на ЕС в областта на рибарството в Тихия океан следва активно да подкрепя настоящите регионални усилия за справяне със свръхкапацитета и за подобряване на управлението на рибарството;

Л. като има предвид съществуващата традиция на регионални агенции и структури за управление на риболова на риба тон, като Риболовната агенция на Форума на Тихоокеанските островни държави (FFA) и субрегионалната организация на страните по Споразумението от Науру (PNA);

М. като има предвид, че през 2008 г. страните по Споразумението от Науру въведоха схемата за търговия с риболовни дни (VDS) в опит за налагане на контрол над достъпа до своите води, за ограничаване на риболовното усилие в тези води и за увеличаване на ползите от риболова за малките тихоокеански развиващи се държави;

Н. като има предвид, че прекомерното риболовно усилие на страните е действителност и че в рамките на Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан се водят дискусии по нова мярка за опазване и управление през следващите години, в рамките на която да се намери решение на въпроса с границите на риболовното усилие;

О. като има предвид, че Съединените американски щати подписаха многостранно споразумение с тихоокеанските държави през 1988 г. и че това споразумение, което понастоящем е в процес на предоговаряне, гарантира достъпа до около 20 % от риболовните дни в региона;

П. като има предвид, че схемата за търговия с риболовни дни трябва да бъде напълно прозрачна, а разпоредбите й трябва да бъдат подобрени и да се прилагат от всички нейни членове, за да й се позволи да постигне целите си и за да се осигури пълна съвместимост на мерките, предприети както в изключителните икономически зони, така и в открито море;

Р.  като има предвид, че се очаква таксите за достъп на флотовете за далечно плаване да продължат да се увеличават значително през следващите години, тъй като са важен източник на приходи за държавите от зоната; като има предвид, че в момента таксата за риболовен ден за 2014 г., договорена на годишното заседание на страните по Споразумението от Науру, е определена на най-малко 6 000 щатски долара;

С. като има предвид, че подписаните от ЕС споразумения за партньорство в областта на рибарството, включително с държавите от Тихоокеанския регион, традиционно се основават на ограничение в броя на плавателните съдове с примерен референтен тонаж и че това породи неравнопоставеност в резултат на въвеждането на схемата за търговия с риболовни дни от страните по Споразумението от Науру и желанието им да я прилагат спрямо споразуменията за партньорство с ЕС;

Т.  като има предвид, че една добре организирана и правилно приложена схема за търговия с риболовни дни има потенциала да предостави средства за предотвратяване на по-нататъшното увеличаване на риболовното усилие в региона;

У. като има предвид, че сътрудничеството и изпълнението в областта на ННН риболов е утвърдено предварително изискване от страна на ЕС за отношенията му с трети държави с оглед на бъдещи споразумения за партньорство в областта на рибарството; като има предвид, че в член 38, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 за борба с ННН риболов се посочва, че Комисията не започва преговори за сключване на подобни споразумения за партньорство с държави, които не сътрудничат в това отношение;

Ф. като има предвид, че СИП следва да включва специално позоваване на прилагането на регламента за ННН риболов, а не просто обща формулировка на необходимостта от борба срещу ННН риболов, и следва да не бъде сключвано с трети държави, определени като „несътрудничещи“;

Х. като има предвид, че в своето решение от 15 ноември 2012 г. Комисията е посочила Фиджи и Вануату, наред с други, като потенциално несътрудничещи трети държави по смисъла на Регламента относно ННН риболов поради това, че в тези държави липсват възпиращи мерки и санкции по отношение на корабите, които извършват ННН риболов под техен флаг, както и поради това, че те не са изпълнили препоръките на регионалните организации за управление на рибарството;

Ц. като има предвид, че исторически риболовните дейности на европейския флот с мрежи гъргър се осъществяват основно в Централния Тихи океан както в международни води, така и в изключителните икономически зони на Кирибати, но също и в тези на Тувалу, Токелау и Науру въз основа на споразумения в частния сектор;

Ч.  като има предвид обаче, че освен споразумението за партньорство в областта на рибарството с Кирибати, ЕС е договорил подобни споразумения с някои държави от Западния Тихи океан, които обаче не са влезли в сила, като споразумението с Федеративните щати Микронезия не е ратифицирано от парламента на държавата, а преговорите за подновяване на споразумението със Соломоновите острови са блокирани от 2012 г.;

Ш. като има предвид, че Комисията е приключила предварителните оценки с Островите Кук и Тувалу с оглед на започването на преговори за споразумения в областта на рибарството с тези държави и че са били подписани съответните меморандуми за разбирателство като предварително условие за искане на мандат за преговори от Съвета;

Щ. като има предвид, че Европейската служба за външна дейност до момента не е разполагала със служители по въпросите на рибарството към делегацията си във Фиджи;

ЦЯЛОСТНА СТРАТЕГИЯ

1.  настоятелно призовава Комисията да гарантира съгласуваността между всички политики на Съюза, които засягат Тихоокеанския регион, както се изисква от член 208 от ДФЕС, и по-специално политиките в областта на рибарството, търговията и развитието, както и да увеличи възможните взаимодействия с цел постигане на мултиплициращ ефект, създаващ максимални ползи както за държавите от Тихоокеанския регион, така и за държавите – членки на ЕС, да укрепва присъствието на ЕС в Западния и Централния Тихи океан и да допринася за устойчивата експлоатация на тихоокеанските ресурси;

2.  счита, че в бъдещата рамка на отношенията с тихоокеанските държави от АКТБ след изтичането на Споразумението от Котону стратегията в областта на рибарството следва да има регионална насоченост, която да укрепва позицията и ролята на ЕС в региона на Западния и Централния Тихи океан;

3.  призовава Комисията да гарантира, че 11-ият ЕФР взема под внимание тази стратегия и също така отразява възможността за увеличаване на процента на помощта за отделните сектори за посрещане на нуждите на риболовните общности (включително увеличаване на приноса им за местната продоволствена сигурност) и за развитието на инфраструктура в областта на рибарството за разтоварване и преработка на уловите на място, тъй като риболовът е един от основните икономически ресурси на региона;

4.  приветства неотдавнашното присъединяване към Делегацията на ЕС във Фиджи на служители, които отговарят конкретно по въпросите в областта на рибарството, и изразява надежда, че това ще спомогне за установяването на постоянна и специализирана връзка в тази област с държавите от региона;

5.  призовава също така за задълбочаване на координацията и засилване на допълняемостта с други участници в региона по отношение на помощта за развитие в съответствие с Кеърнската спогодба от август 2009 г.; приветства провеждането на 12 юни 2012 г. на втората министерска среща между ЕС и Форума на тихоокеанските острови, която засили политическия диалог между ЕС и Тихоокеанския регион, особено в областта на рибарството и развитието, като по този начин гарантира, че предприеманите от ЕС и държавите от региона действия в тези области ще бъдат по-ефективни;

6.  подчертава необходимостта от това, флотите за далечен риболов, в сътрудничество с тихоокеанските държави, да допринасят за намаляване на оказвания от риболова натиск върху запасите от тропическа риба тон, включително чрез съществено намаляване на равнищата на смъртност при младите риби големоок тон – запас от голямо икономическо значение за региона, при който в момента се наблюдава прекомерен улов;

СТРАТЕГИЯ В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО

А. В краткосрочен план

7.  подчертава, че е важно да се създаде стратегия в областта на рибарството за Западния и Централния Тихи океан предвид значимостта на този регион от гледна точка на риболова и ценността му за флота на Съюза и за пазара и рибопреработвателната промишленост на ЕС, както и да се предостави правна сигурност на корабите, извършващи дейност там;

8.  отбелязва, че стратегията на ЕС за достъп до ресурсите в изключителните икономически зони на държавите от региона чрез споразумения за сътрудничество в областта на рибарството не е проработила с изключение на случая с Кирибати, и счита, че за близки и икономически изгодни отношения между различните участващи страни е необходима нова рамка за възобновяването и консолидирането на споразуменията;

9.  счита, че част от проблемите произтичат от това, че ЕС води неуспешни преговори по споразумения с държави от Западния Тихи океан, където се намират изключителните икономически зони на Соломоновите острови и Федеративните щати Микронезия, вместо да насочи усилията си към Централния Тихи океан, където традиционно е съсредоточена дейността на флота с мрежи гъргър на Съюза;

10. приветства факта, че Комисията е приключила предварителните оценки с Островите Кук и Тувалу с оглед на започването на преговори за споразумения за партньорство в областта на рибарството и че са били подписани съответните меморандуми за разбирателство като предварително условие за искане на мандат за преговори от Съвета;

11. счита, че този нов начин за преговори е съобразен в по-голяма степен с регионалния подход, за който Парламентът многократно призовава, особено по отношение на риболова на далекомигриращи видове; призовава Комисията да осигури съответствие с разпоредбите на Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан в случай на преговори с държави, които са страни по Споразумението от Науру, и други тихоокеански държави от АКТБ;

12. отбелязва, че подходът на ЕС към Тихия океан следва да подпомага развиващите се държави, по-специално малките островни развиващи се държави, в техните усилия за получаване на по-голям дял от ползите от устойчивата експлоатация на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси и следва също така да съдейства за укрепването на регионалните усилия за устойчиво опазване и управление на риболова на тези запаси, за което призовава Конференцията за преглед на Споразумението на ООН за рибните запаси;

13. изразява загриженост във връзка със съществуването на ННН риболов в района и макар че признава, че са налице известни подобрения в управлението на рибарството, счита, че постигнатият напредък е все още недостатъчен, особено по отношение на въвеждането на основните инструменти за борба с ННН риболов;

14. призовава Комисията да включи изрично позоваване на Регламент (ЕО) № 1005/2008 относно ННН риболов в разпоредбите на договорените с тихоокеанските държави СИП;

15. призовава държавите от АКТБ да продължат да участват активно в рамките на регионалните организации за управление на рибарството, както и редовно да информират гражданското си общество и социално-професионалните организации относно вземаните в областта на риболова решения;

Б. В средносрочен и дългосрочен план

16. призовава Комисията да предвиди възможност за създаване на по-дългосрочна стратегия за достъпа на флота на ЕС до изключителните икономически зони на държавите от региона, която се основава на регионално рамково споразумение между ЕС и държавите от Западния и Централния Тихи океан, договорено с Риболовната агенция на Форума, което да обхваща следните аспекти:

a)  споразумението следва да определя договореностите за достъпа на флота на ЕС, които впоследствие следва да намерят конкретен израз в двустранни споразумения за партньорство в областта на рибарството със заинтересованите държави;

б)  споразумението следва да установява система на прозрачно управление, която да гарантира по-специално борбата с ННН риболов и да уточнява инструментите, които следва да се използват, в това число Споразумението за мерките на пристанищната държава;

в)  споразумението следва да се основава на схемата за търговия с риболовни дни, при условие че се приемат мерки за гарантирането на нейната прозрачност, за подобряването на нейната ефективност, за спазването й от всички съответни страни и за гарантирането на съгласуваността й с най-добрите налични научни препоръки;

г)  при преговорите по споразумението следва да се разгледат начините за канализиране на помощта за развитие по ЕФР за района чрез Риболовната агенция на Форума, тъй като тихоокеанските държави от АКТБ не разполагат с човешки и технически ресурси за адекватно използване на това финансиране;

17. подчертава, че последният етап от този процес следва да бъде изключително с регионална насоченост, т.е. той следва да се осъществи под формата на многостранно споразумение за партньорство в областта на рибарството с държавите, подписали СИП, което да даде на флота на Съюза достъп до изключителните икономически зони на тези държави;

18. препоръчва на Комисията, при преразглеждането на Споразумението от Котону, да вземе под внимание стратегията в областта на рибарството за Тихоокеанския регион, както и специфичните особености на островните държави;

19. подчертава необходимостта Парламентът да участва по подходящ начин в процеса на подготовка и преговори, както и в дългосрочния мониторинг и оценка на функционирането на двустранните споразумения в съответствие с разпоредбите на ДФЕС; настоява Парламентът да бъде информиран незабавно и в пълна степен, на равни начала със Съвета, относно всички етапи от процедурата във връзка със споразуменията за партньорство в областта на рибарството съгласно член 13, параграф 2 и член 218, параграф 10 от ДФЕС; припомня своето убеждение, че Парламентът следва да бъде представен от наблюдатели на заседанията на съвместния комитет, предвидени в споразуменията в областта на рибарството; настоява на това, че наблюдатели от гражданското общество, в това число представители на сектора на рибарството както на ЕС, така и на трети държави, също следва да присъстват на тези заседания;

20. възлага на своя председател да предаде настоящия доклад на Съвета и на Комисията, както и на Европейската служба за външна дейност.

• [1]  ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1
• [2]  Приети текстове, P7_TA(2012)0461.
• [3]  JOIN (2012)0006.
• [4]  ОВ L 32, 4.2.2005 г., стр. 1.
• [5]  ОВ L 224, 16.8.2006 г., стр. 22.
• [6]  ОВ L 67, 6.3.2012 г., стр. 3.
• [7]  ОВ L 67, 6.3.2012 г., стр. 1.
• [8]  OВ L 060, 5.3.2011 г., стр. 2.
• [9]  (2000/483/ЕО), ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.
• [10]  ОВ L 78, 19.3.2008 г., стр. 1.
• [11]  ОВ L 151, 6.6.2006 г.
• [12]  ОВ L 205, 7.8.2007 г., стр. 3.
• [13]  ОВ L 190, 22.7.2010 г., стр. 3.
• [14]  OВ C 354, 17.11.2012 г., стр. 1.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Целта на доклада е да се препоръча създаването на дългосрочна стратегия в областта на рибарството в района на Западния и Централния Тихи океан, която да вземе под внимание необходимостта от координиране на политиките на ЕС с цел засилване на възможните взаимодействия, постигане на мултиплициращ ефект, създаване на максимални ползи както за тихоокеанските държави, така и за тези от ЕС, и укрепване на присъствието на ЕС в региона.

Тихият океан е много ценен от гледна точка на рибарството като най-голям производител на риба от далекомигриращи видове и в частност на риба тон, с 80 % от световния улов. Това се отнася в особена степен за Западния и Централния Тихи океан с 49 % от общия улов на такава риба през 2010 г. и 52 % през 2011 г.

Държавите от АКТБ са групирани в седем региона, пет от които в Африка, един в Карибския басейн и един в Тихия океан. Регионът на Тихия океан включва 15 островни държави: Острови Кук, Източен Тимор, Фиджи, Кирибати, Маршалови острови, Федеративни щати Микронезия, Науру, Ниуе, Палау, Папуа Нова Гвинея, Самоа, Соломонови острови, Тонга, Тувалу и Вануату.

Настоящият доклад се съсредоточава специално върху района на Западния и Централния Тихи океан, тъй като това е една много богата на рибни ресурси зона, която е епицентър на ННН риболов и се състои от островни държави, мнозинството от които освен това са държави от АКТБ, представлява част от новата търговска стратегия на ЕС, основана на СИП, и получава значителен дял от финансирането за развитие на региона по линия на ЕФР.

Една бъдеща стратегия в областта на рибарството следва също така да бъде свързана с бъдещето на Споразумението от Котону. Мнозинството държави в Западния и Централния Тихи океан са островни държави, които са част от групата държави от АКТБ. Предвид неизбежните бъдещи промени на посоченото споразумение тази стратегия в областта на рибарството следва да бъде неразделна част от новия подход към отношенията на ЕС с тези държави. По-голямата част от възможните модели на отношенията, разисквани понастоящем, са с регионална насоченост. Основните цели на ЕС се състоят в насърчаване на социално-икономическото развитие на региона посредством приспособяване към изменението на климата и политиката в областта на външната търговия, както и насърчаване на устойчивата експлоатация на рибните ресурси посредством прозрачно управление на рибарството.

Въпроси от областта на рибарството

Флотът с мрежи гъргър в Западния и Централния Тихи океан се е увеличил съществено, като от 191 кораба с мрежи гъргър през 2003 г. е нараснал на 268 кораба през 2010 г. и съответно на 280 кораба през 2012 г., което означава по-голямо риболовно усилие и по-голям улов. Преобладаващата част от тези кораби са азиатски и на островните държави. От 1999 г. флотът с мрежи гъргър на ЕС в този регион е от само четири кораба, които представляват около 2 % от общия флот с мрежи гъргър, извършващ дейност в тези води, а уловът му достига 7 % от общия улов с мрежи гъргър в района.

Трябва да се подчертае съществуването на три регионални организации за управление на рибарството в Тихоокеанския регион:

a)   Междуамериканската комисия за тропическа риба тон (IATTC), която обхваща района на Източния Тихи океан от САЩ до Чили. Тя отговаря за опазването и управлението на риболова на риба тон, като има отговорности и по отношение на изпълнението на Международната програма за опазване на делфините. ЕС е пълноправен член от 7 юни 2006 г. Във водите на IATTC риболов извършват 30 кораба на Съюза (5 с мрежи гъргър и 25 с парагади).

б)  Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан (WCPFC), която се занимава и с опазването и управлението на запасите от риба тон и други далекомигриращи видове. Съответната конвенция влезе в сила през 2004 г. Флотът на Съюза, който извършва дейност съгласно тази конвенция, се състои от 4 кораба с мрежи гъргър и 14 кораба с парагади.

в)  Регионалната организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан (SPRFMO), която управлява запасите от пелагични видове, основно атлантически сафрид и калмар, както и някои дънни видове, като атлантически големоглав, южен хек, немски косат и капрова риба. Тя е най-скоро създадената организация, тъй като съответната конвенция влезе в сила на 24 август 2012 г., като ЕС е член учредител. В тази област оперират 8 пелагични траулера от Нидерландия, Германия и Литва, извършващи риболов на атлантически сафрид.

Що се касае до споразуменията за партньорство в областта на рибарството, ЕС е подписал такива с Кирибати, Соломоновите острови и Федеративните щати Микронезия. Споразумението с последната така и не беше приложено, въпреки че ЕС вече е платил първата вноска от финансовата компенсация, а корабособствениците — таксите за своите лицензии. Преговорите със Соломоновите острови са блокирани, което означава, че само споразумението с Кирибати е в сила, понастоящем на етап предоговаряне. Що се касае до перспективите за възможни нови споразумения, ГД „Морско дело и рибарство“ е подписала меморандуми за разбирателство с Островите Кук през май 2012 г. и с Тувалу през юни същата година. Наскоро бяха публикувани изследвания за предварителна оценка за двете държави, в резултат на което Комисията е в готовност да поиска от Съвета мандат за преговори за бъдещите споразумения за партньорство.

Само 20 % от водите под юрисдикцията на Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан са международни, поради което достъпът до изключителните икономически зони е много важен за флота на Съюза. Що се касае до улова, само 5 % от него се извършва в международни води, тъй като голяма част от тях са затворени за риболов.

Освен споразумението, подписано с Кирибати, флотът на ЕС е проявил интерес към сключването на споразумения с Токелау, Науру, Тувалу и Островите Кук, тъй като техните изключителни икономически зони са съседни на международните води, в които той извършва риболов, и поради близостта им до преработвателните фабрики в Южна Америка.

Характерна за този район е традицията на регионално партньорство, което се отнася и за сектора на рибарството. Двете основни субрегионални организации са Форумът на тихоокеанските острови, от който зависи Риболовната агенция на Форума, и организацията на страните по Споразумението от Науру.

Риболовната агенция на Форума има за цел насърчаването на устойчивия улов на риба тон в региона на Централния и Западния Тихи океан. Споразумението от Науру е субрегионално споразумение между Федеративните щати Микронезия, Кирибати, Маршаловите острови, Науру, Палау, Папуа Нова Гвинея, Соломоновите острови и Тувалу, чиято основна цел е управлението на ресурсите от риба тон в техните изключителни икономически зони.

Съществуват прецеденти за регионално споразумение, като многостранното споразумение, което държавите от региона поддържат със САЩ от 1988 г. Това споразумение беше подписано с Риболовната агенция на Форума и подновено през 2003 г. за периода 2001–2013 г., като разрешава риболовна дейност на 55 кораба с мрежи гъргър с годишна финансова компенсация от 14 милиона щатски долара, към които се добавят още 4 милиона от корабособствениците. Споразумението е на етап подновяване, като се предвиждат 40–45 кораба с мрежи гъргър, 8 000 риболовни дни и такса от порядъка на 60 милиона щатски долара.

Схемата за търговия с риболовни дни е инструментът, който държавите – страни по Споразумението от Науру, използват за управление на риболовното усилие, и се изразява в система за разпределение на риболовни дни в изключителните икономически зони на посочените държави на минимална цена от 6 000 щатски долара за кораб и риболовен ден. Системата влезе в сила през декември 2007 г. Целта на споразумението е тези островни държави да получат максимални финансови постъпления от риболова. То също така има за цел да ограничи и намали улова на риба тон и да осигури изпълнението на препоръките на Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан по отношение на намаляването на риболовното усилие на флота с мрежи гъргър. Предвид факта, че очакваните цели, като например намаляване на риболовното усилие с 30 %, не са били постигнати, се наложи преформулиране на мерките за опазване и управление, предвидени от Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан.

Тази система страда от липса на прозрачност и има слаби резултати по отношение на изпълнението на целите, което винаги е било далеч от осъществяване. По данни на Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан за 2008 г. подлежащите на разпределяне риболовни дни са били 35 738, като са били предоставени 38 120, през 2010 г. са били определени 40 732 и са били предоставени 49 614, което е с 22 % повече, а през 2011 г. на фона на цел от 35 136 дни са били предоставени 54 685, което представлява надхвърляне на ограничението с 56 %.

 

Търговски въпроси

Световният улов на риба тон се запазва на постоянно равнище от около 4,2 милиона тона и не се предвиждат съществени увеличения. 80 % от уловената риба тон се консумира в консервирано състояние. Само 8 % от световното производство на консерви се осъществява в ЕС, т.е. 92 % от консервите се произвеждат в трети държави, повечето от тях развиващи се. Като се има предвид, че пазарът на риба тон е много чувствителен на промените на цените на световния пазар, всяка отстъпка на трети държави може да има значително въздействие върху други държави, които се ползват от тарифни отстъпки.

ГД „Търговия“ договори Временно споразумение за партньорство (Временно СИП) с Папуа Нова Гвинея и Фиджи, което въвежда нов подход в търговските отношения между държавите от АКТБ и ЕС с цел привеждане на митническите преференции, произтичащи от Споразумението от Котону, в съответствие с разпоредбите на Световната търговска организация. Това СИП се прилага временно от декември 2009 г. Европейският парламент го ратифицира през януари 2011 г., а Съветът — през февруари същата година. Парламентът на Папуа Нова Гвинея ратифицира Временното СИП през май 2011 г., докато Фиджи все още не го прилага.

ЕС използва тарифните отстъпки като инструмент за подпомагане на икономическото развитие на трети държави. По принцип, за да получат този вид преференциално митническо третиране, продуктите трябва да произхождат от държавата бенефициер, при така наречените правила за произход.

Член 1 от Временното СИП определя като цели подобряването на достъпа до пазарите, насърчаването на устойчивото развитие и създаването на зона за свободна търговия. В споменатото споразумение ЕС предостави дерогация от правилата за произход за консервите и филетата от риба тон. Дерогацията беше предоставена, без да се вземат под внимание възможните въздействия на тази мярка не само върху европейската преработвателна промишленост, но и основно върху преработвателната промишленост на трети държави, включително от АКТБ, както посочи комисията по рибно стопанство на Европейския парламент в становището си по предложението на Съвета за сключване на Временното споразумение за партньорство между Европейската общност, от една страна, и държавите от Тихоокеанския басейн, от друга страна[1].

В настоящия момент ГД „Търговия“ преговаря с държавите от АКТБ по споразумение за икономическо партньорство, което да замени временното споразумение. Целта е СИП да обхване всички държави от АКТБ в региона, а обхватът му да се разшири, като се включи и търговията с услуги. В тези преговори главата относно рибарството е една от най-спорните. Държавите от АКТБ изискват дерогация от правилата за произход на всички рибни продукти, включително прясна и замразена риба. От своя страна ЕС е заявил искането си да се включи клауза за добро управление в областта на рибарството, за да се гарантира устойчивото развитие на риболовната дейност и да се осигури възможност за достъп на флота на Съюза до ресурсите.

Прекомерният интерес към риболова изглежда парадоксален, тъй като в краткосрочен план само Папуа Нова Гвинея може да извлече ползи от дерогациите от правата за произход предвид трудностите за износ в ЕС поради отдалечеността, липсата на икономии от мащаба и високите производствени разходи, свързани, наред с другото, с цената на електроенергията. Всичко това намалява конкурентоспособността й в сравнение с други сили в консервната промишленост, като Тайланд. Ако ЕС стигне до подписване на споразумение за свободна търговия с тази държава и в режима на нулеви мита бъдат включени консервите риба тон, това би накърнило възможностите за разширяване на консервната промишленост в тези тихоокеански островни държави.

Едно от възможните обяснения на този парадоксален интерес за включване на въпросите от областта на рибарството в СИП е, че би могло да е начин за заобикаляне на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, особено след като Комисията е уведомила за възможността някои държави, като например Вануату и Фиджи, да бъдат определени като несътрудничещи трети държави в съответствие с посочения регламент. Процедурата е в ход и в случай че бъдат определени за несътрудничещи държави, вносът от тези държави в ЕС ще бъде забранен. Други държави от района също обект на разследване, което дава известна идея за проблемите с липсата на прозрачно и устойчиво управление на рибарството в региона.

За да се предотвратят присъщите рискове от разширяването на дерогацията от правилата за произход, следва да бъдат получени гаранции, че продуктите от ННН риболов не могат да се възползват от нея, че борбата с ННН риболов ще се засили и че схемата за търговия с риболовни дни ще бъде подобрена, като устойчивостта бъде поставена пред икономическите ползи. Освен това следва да бъде получен достъп до ресурсите в изключителните икономически зони на тези държави като насрещно задължение за споменатата отстъпка, за да се компенсира по някакъв начин секторът на рибарството на ЕС.

Въпроси, свързани с политиката за развитие

В периода 2006–2011 г. ЕС е вторият по големина, след Австралия, донор на помощ за развитие в региона на Западния и Централния Тихи океан.

Тихоокеанските държави получават около 745 милиона евро от 10-ия ЕФР (2008—2013 г.), които включват 74 милиона за отвъдморските държави и територии. От тази сума само 17,2 милиона са предназначени за секторна подкрепа на рибарството, т.е. малко под 2 % от средствата.

Тези 17,2 милиона са били отпуснати за регионални проекти в областта на рибарството – 8,2 милиона за DEVFISH II (Развитие на устойчив риболов на риба тон) и 9 милиона на SCICOFish за научна подкрепа на управлението на крайбрежния и океанския риболов.

Процентът на помощта за развитие, предназначена за рибарството, е много малък в сравнение с общата помощ за региона. Почти цялата помощ се разпределя регионално и се координира чрез Секретариата на Тихоокеанската общност, който съветва Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан по научни въпроси, и чрез Риболовната агенция на Форума, като е предназначена за оценката на запасите от риба тон, обучението на наблюдателите и подобряването на надзора върху риболовните дейности. При все това не се предоставя помощ на национално или местно равнище за модернизиране или създаване на нови риболовни инфраструктурни обекти, чиято липса в района е хронична.

• [1]  A7-0365/2010.

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (23.1.2013)

на вниманието на комисията по рибно стопанство

Към всеобхватна стратегия на ЕС в областта на рибарството по отношение на Тихоокеанския регион
(2012/2235(INI))

Докладчик по становище: Морис Понга

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по рибно стопанство да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че в Тихоокеанския регион 15 държави от АКТБ поддържат привилегировани отношения със Съюза, основаващи се на споразумението от Котону, както и че в тези държави риболовът, включително крайбрежният и офшорният риболов, преработването и аквакултурата, играят основна роля по отношение на продоволствената сигурност и икономическото и социалното развитие;

2.  изтъква необходимостта от последователност на политиките на ЕС с целите за развитие, както е предвидено в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз; призовава Комисията да се увери, че предприеманите в областта на риболова дейности в Тихоокеанския регион са в съответствие с външното измерение на общата политика в областта на рибарството и със съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, озаглавено „Към изграждане на подновено партньорство за сътрудничество между ЕС и Тихоокеанския регион“[1], че те гарантират отговорна и устойчива експлоатация на рибните ресурси, като в същото време допринасят за осъществяването на целите на хилядолетието за развитие и отговарят на предизвикателствата, свързани с изменението на климата в Тихоокеанския регион; твърдо подкрепя предложението на Комисията и на върховния представител, целящо превръщането на тихоокеанските отвъдморски страни и територии в катализатори на един приобщаващ и устойчив растеж, допринасящ за човешкото развитие в региона, включително в сектора на рибарството;

3.  призовава Комисията да насърчава сътрудничеството на регионално и субрегионално равнище и да гарантира съвместимостта на политиките на ЕС в областта на рибарството със съществуващите регионални договори и споразумения, включително със страните по Споразумението от Науру и протоколите за прилагането му;

4.  подчертава необходимостта от това флоти за далечен риболов, в сътрудничество с тихоокеанските държави, да допринасят за намаляване на оказвания от риболова натиск върху запасите от тропическа риба тон, включително чрез съществено намаляване на равнищата на смъртност при младата големоока риба тон, запас от голямо икономическо значение за региона, при който в момента се наблюдава прекомерен улов;

5.  изразява съжаление относно липсата на подход на ЕС в областта на риболова за Тихия океан, предвид подвижността на рибните ресурси, въпреки изрично изразеното от много държави от региона желание за това; в тази връзка приканва Комисията да насърчи въвеждането на обща рамка за добро управление в областта на риболова на регионално равнище, по-специално чрез укрепване на сътрудничеството с тихоокеанските държави на двустранно и регионално равнище и чрез компетентни регионални организации за управление на рибарството (РОУР);

6.  изтъква необходимостта от координиране на различните дейности, провеждани от Съюза в региона и по-специално подкрепата на сектора на риболова посредством ЕФР, ИСР и Инструмента за инвестиции за Тихия океан, както и предвидените за секторна подкрепа пакети в текущите СРП;

7.  призовава също така за по-добра координация и допълване с други действащи лица в региона по отношение на помощта за развитие в съответствие със Спогодбата Cairns от август 2009 г.; приветства провеждането на 12 юни 2012 г. на втората министерска среща между ЕС и Форума на тихоокеанските острови, която засили политическия диалог между ЕС и тихоокеанския регион, особено в областта на рибарството и развитието, като по този начин гарантира, че предприеманите от ЕС и страните от региона действия в тези области ще бъдат по-ефективни;

8.  призовава Комисията да подкрепя пред компетентните РОУР и по-специално Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан (WCPFC) и Регионална организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан (SPRFMO), както и пред Секретариата на Тихоокеанската общност (SPC) и Риболовната агенция на Форума (FFA) един устойчив риболов, като засили борбата срещу ННН риболова, както и да оказва подкрепа на научните комисии, така че да разполагат с необходимата информация по отношение на наличните рибни запаси;

9.  призовава държавите от АКТБ да продължат да участват активно в рамките на РОУР, както и редовно да информират гражданското си общество и социално-професионалните организации относно вземаните в областта на риболова решения.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	22.1.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	24 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Thijs Berman, Michael Cashman, Corina Creţu, Véronique De Keyser, Nirj Deva, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Filip Kaczmarek, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Maurice Ponga, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Keith Taylor, Eleni Theocharous, Patrice Tirolien, Anna Záborská, Iva Zanicchi
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Enrique Guerrero Salom, Gesine Meissner, Judith Sargentini

• [1]  JOIN (2012) 6 (окончателен) от 21 март 2012 г.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	18.9.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	21 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	John Stuart Agnew, Kriton Arsenis, Alain Cadec, Carmen Fraga Estévez, Dolores García-Hierro Caraballo, Marek Józef Gróbarczyk, Ian Hudghton, Илияна Малинова Йотова, Werner Kuhn, Isabella Lövin, Gabriel Mato Adrover, Guido Milana, Maria do Céu Patrão Neves, Ulrike Rodust, Struan Stevenson, Isabelle Thomas, Nils Torvalds, Jarosław Leszek Wałęsa
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jean-Paul Besset, Izaskun Bilbao Barandica, Gesine Meissner, Jens Nilsson, Antolín Sánchez Presedo
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Esther Herranz García, Juan Andrés Naranjo Escobar