Процедура : 2013/2020(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0325/2013

Внесени текстове :

A7-0325/2013

Разисквания :

PV 21/10/2013 - 17
CRE 21/10/2013 - 17

Гласувания :

PV 22/10/2013 - 8.4
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2013)0431

ДОКЛАД     
PDF 360kWORD 386k
8.10.2013
PE 510.774v02-00 A7-0325/2013

относно положението с правата на човека в региона на Сахел

(2013/2020(INI))

Комисия по външни работи

Докладчик: Чарлз Танък

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно положението с правата на човека в региона на Сахел

(2013/2020(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид основните конвенции и договори на ООН и на Африка за правата на човека, в това число Африканската харта за правата на човека и народите,

–   като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации (ООН) за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея,

–   като взе предвид протокола относно правата на жените в Африка към Африканската харта за правата на човека и народите;

–   като взе предвид Римския статут, приет на 17 юли 1998 г. и влязъл в сила на 1 юли 2002 г.,

–   като взе предвид Споразумението от Котону, подписано на 23 юни 2000 г. и преразгледано на 22 юни 2010 г.,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 25 юни 2012 г. относно Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, както и Решенията на Съвета от 25 юли 2012 г. за назначаване на специален представител на ЕС (СПЕС) за правата на човека(1) и от 18 март 2013 г. за назначаване на СПЕС за Сахел(2), и в частност членовете относно правата на човека в неговия мандат,

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно Сахел, в частност Мали, включително заключенията от 21 март 2011 г. относно Стратегията на ЕС за сигурността и развитието на региона на Сахел и по-новите заключения, включително тези от 17 и 31 януари, 18 февруари, 22 април, 27 май и 24 юни 2013 г.,

–   като взе предвид Декларацията на ООН за защита на жените и децата при критични обстоятелства и въоръжени конфликти, както и Резолюция № 1325 (2000) и Резолюция № 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 14 юни 2011 г. относно показателите за цялостния подход за прилагане от страна на ЕС на Резолюция 1325(2000) и Резолюция 1820(2008) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

–   като взе предвид насоките на ЕС за правата на човека,

–   като взе предвид насоките на ЕС относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях,

–   като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и докладите на Генералния секретар на ООН и на Върховния комисар на ООН по правата на човека във връзка със Сахел, и в частност Мали,

-    като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до Съвета за сигурност на ООН относно положението в региона на Сахел от 14 юни 2013 г. и приложената интегрирана стратегия на ООН за Сахел,

–   като взе предвид доклада на ООН за 2013 г. за човешкото развитие,

–   като взе предвид хуманитарните планове за изпълнение в Сахел на Европейската комисия,

–   като взе предвид заключенията на съпредседателите на международната донорска конференция „Заедно за нов облик на Мали”, проведена на 15 май 2013 г. в Брюксел,

–   като взе предвид конференцията на високо равнище относно ръководната роля на жените в Сахел, проведена на 9 април 2013 г. в Брюксел по инициатива на Европейския съюз, службата на специалния пратеник на генералния секретар на ООН за Сахел и „ООН Жени“,

–   като взе предвид плана за действие на ЕС за равенство между половете и овластяването на жените за участие в сътрудничеството за развитие (2010–2015),

–   като взе предвид доклада на Генералния секретар на ООН до Съвета за сигурност на ООН относно Западна Сахара от 8 април 2013 г., в частност посочената в него взаимосвързаност между Западна Сахара и положението в Сахел; като взе предвид стратегията за сигурност и развитие на Сахел, разработена от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), по-специално твърдението й, че проблемите в Сахел са трансгранични и тясно свързани и че само регионален подход и цялостна стратегия, която да включва също така съседните държави от Магреб, ще направи възможен напредъка в региона,

–   като взе предвид доклада на специалния докладчик относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание от 28 февруари 2013 г. във връзка с мисията му в Мароко, включваща и Западна Сахара,

–   като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно положението в Западна Сахара(3),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази връзка (2012/2145(INI))(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2013 г. относно 22-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека(5),

–    като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2012 г. относно позицията на Парламента относно Деветнадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека (СПЧООН)(6),

–   като взе предвид годишния доклад относно общата външна политика и политика на сигурност на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност пред Европейския парламент, одобрен от Съвета на 4 октомври 2012 г.,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0325/2013),

A. като има предвид, че Сахел е един от най-бедните региони в света, изправен пред сериозни проблеми в областта на правата на човека, принципа на правовата държава, сигурността и въоръжените конфликти, както и икономическото и социално развитие; като има предвид, че крайната бедност в региона е отразена в индекса за човешко развитие на ООН за 2012 г., според който Нигер (186-то място), Чад (184-то), Буркина Фасо (183-то) и Мали (182-ро) са сред шестте най-слабо развити държави в света;

Б.  като има предвид, че една от определящите характеристики на региона, която се обуславя основно от политическата нестабилност, бедността и необезопасените граници, е ефекта на верижната реакция, който сам по себе си поражда общи предизвикателства пред правата на човека в целия Сахел; като има предвид, че тази характеристика бележи необходимостта от добре координиран и цялостен подход спрямо целия екогеографски регион на Сахел;

В.  като има предвид, че установяването на демокрация, мир и добро управление е основно предизвикателство пред държавите от Сахел, че те трябва да поемат по пътя на насърчаването на правата на човека и основните свободи, премахването на дискриминацията спрямо жените и малцинствата, и насърчаването на образованието и етническото помирение;

Г.  като има предвид, че настоящата резолюция обхваща страните, посочени в Стратегията на ЕС за Сахел, по-конкретно Мавритания, Мали, Нигер и съответни части от Буркина Фасо и Чад; като има предвид, че по-широката географска и екологична дефиниция на региона Сахел е също така важна по отношение на споделяните в него предизвикателства в областта на правата на човека, които произтичат от конфликтите и различни нарушения на сигурността на хората, включително нестабилността на държавите; като има предвид, че настоящият доклад разглежда и положението с правата на човека в несамоуправляващата се територия на Западна Сахара и лагерите Тиндуф;

Д. като има предвид, че смъртността сред майките в Мали, изчислявана на 1100 смъртни случая на всеки 100 000 живородени деца, е най-висока в света според данните на ООН; като има предвид, че според доклада на ООН за човешко развитие за 2013 г. Нигер и Мали имат особено висок процент на смъртност при децата на възраст под пет години, като този процент надвишава 200 смъртни случая на всеки 1000 живородени деца, като майките не са получили никакво образование; като има предвид, че според Световната банка процентът на записване в началните училища в Нигер и Мали е сред най-ниските в света, съответно 62% и 63%; като има предвид, че по оценки на ООН около 18 млн. души бяха засегнати от острата продоволствена криза и недохранването през 2012 г. в Сахел и Западна Африка; като има предвид, че по оценки на Комисията през 2013 г. 10,3 млн. души в региона все още са изправени пред продоволствена несигурност, 4,2 млн. от които са малийци, като 1,4 млн. деца на възраст под пет години са изложени на риск от тежка форма на остро недохранване, а други 3,1 млн. – на риск от умерена форма на остро недохранване; като има предвид, че Комисията изигра ключова роля за създаването на Световния алианс за инициативата за издръжливост в региона на Сахел (AGIR-Sahel) и е обещала 517 млн. евро хуманитарна помощ и помощ за развитие за 2012—2013 г.;

Е.  като има предвид, че слоеве от населението в тези държави няма достъп до здравни грижи и страда от множество ендемични заболявания като холера, менингит, морбили и ХИВ/СПИН; като има предвид, че смъртността, причинена ХИВ/СПИН, е висока: всяка година смъртните случаи сред заразеното население е 11 000 в Чад, 7100 в Буркина Фасо, 4400 в Мали и 4300 в Нигер;

Ж. като има предвид, че държавите от Сахел са богати на природни ресурси и по-специално на нефт, злато, уран, но че приходите от тяхната експлоатация не се инвестират в достатъчна степен обратно в местната икономика, за да се даде възможност на тези държави да се развиват;

З   като има предвид, че гражданските войни или етническите конфликти водят до разселване на населението и създаване на бежански лагери, като тези в Ментао в Буркина Фасо, Мангез в Нигер, Мбера в Мавритания или Брейжинг в Чад; като има предвид, че условията на живот и санитарно-хигиенните условия в тези лагери са трагични;

И. като има предвид, че през последните 20 години в Мали редовно са се провеждали избори и че преди преврата държавата бе считана за относително успешен пример за демокрацията в Африка;

Й. като има предвид, че кризата в Мали е всеобхватна и не може да бъде сведена единствено до етнически конфликт; като има предвид, че туарегското недоволство и стремежи за независимост или повече автономия за северната част на Мали бяха експлоатирани от въоръжени джихадистки групировки, които в началото на 2012 г. се съюзиха със светското Национално движение за освобождението на Азауад (НДОА) и в последствие го изместиха в хода на бунта; като има предвид, че тези групировки, в частност Ансар Дин, Ал Кайда в Ислямския Магреб (АКИМ) и Движението за единство и джихад в Западна Африка (ДЕДЗА), също се възползваха от нестабилността, породена от последвалия преврат в Бамако, както и от по-общата нестабилност на региона, и се въоръжиха от неконтролираните оръжейни складове в Либия; като има предвид, че заплахата, надвиснала над самото съществуване на малийската държава, наред със систематичните нарушения на правата на човека в северните части, провокираха въоръжената намеса на френски и африкански сили и сили на ООН, с цел да се прекратят зверствата и нарушенията на правата на човека, извършвани от екстремистки групировки, да се възстановят демокрацията, правовия ред и държавността в Мали, и да се възобнови зачитането на правата на човека; като има предвид, че на 18 юни 2013 г. бе подписано предварително мирно споразумение между правителството на Мали и бунтовническите сили; като има предвид, че положението в Мали изисква отговор, който надхвърля справянето със заплахите за сигурността и включва дългосрочен ангажимент и решителни действия от страна на международната общност за преодоляване на дълбоко вкоренени предизвикателства от политически и хуманитарен характер, както и предизвикателства, свързани с развитието;

K. като има предвид, че присъствието на терористични групировки в Сахел води до голяма нестабилност в региона от гледна точка на сигурността поради вземането на заложници и атентатите; като има предвид, че Сахел е транзитна зона за трафика на наркотици от страна на престъпни групи от Латинска Америка и че понякога наркотрафикантите са свързани с терористичните групировки, които подсигуряват транзитния пренос; като има предвид, че присъствието на тези трафиканти е източник на нестабилност както за Сахел, така и за Европейския съюз, който често е крайна дестинация за този трафик;

Л. като има предвид, че правителствата в региона на Сахел трябва да приобщят засегнатото население, за да се постигне трайно решаване на кризата; като има предвид, че в частност участието на жените в разрешаването на кризата в Сахел е необходимо условие за постигане на дългосрочна стабилност; като има предвид, че борбата с безнаказаността, включително безнаказаността за насилия, основани на пола, извършени по време на конфликтите, е от съществена важност за стабилността на региона и изграждането на траен мир;

М. като има предвид, че ЕС отделя все по-голямо внимание на Сахел, както показа приемането на Стратегията на ЕС за сигурност и развитие в региона на Сахел през 2011 г., лансирането на мисията за изграждане на капацитет по линия на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на ЕС (EUCAP „Сахел Нигер”) през юли 2012 г., както и на мисията на ОПСО на ЕС за обучение (EUTM) в Мали през февруари 2013 г. и номинирането на СПЕС за Сахел; като има предвид, че мандатът на новия СПЕС, приет на 18 март 2013 г., включва силен компонент в областта на правата на човека;

Н. като има предвид, че сложните и взаимосвързани проблеми изискват цялостен, координиран подход с използване на пълния набор от инструменти и политики на ЕС, като целите на ЕС за управлението на кризи, сектора на сигурността, сътрудничеството за развитие и екологичната устойчивост се обвързват с усилията на ЕС в областта на правата на човека, подкрепата за демокрацията и правовата държава; като има предвид, че една всеобхватна стратегия за региона следва да включва ефективно координиране чрез ВП/ЗП между съответните членове на Комисията, например члена, отговарящ за развитието и хуманитарната помощ, ЕСВД, специалните представители на ЕС за правата на човека и за Сахел и координатора на ЕС за борба с тероризма, както и държавите членки; като има предвид, че ефективното решение на сегашната криза трябва да обхваща икономически и социални политики, насочени към повишаване на стандарта на живот на населението;

О. като има предвид, че политиките на ЕС следва да се съсредоточат особено върху развитието на селските райони и селското стопанство, с цел да се обезпечи продоволствената сигурност, като принос за трайно социално-икономическо развитие в субсахарска Африка; като има предвид, че Комисията, в партньорство със Службата за координация по хуманитарните въпроси на Организацията на обединените нации, Детския фонд на Обединените нации (УНИЦЕФ), Обединените нации, върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) и Световната продоволствена програма (СПП), наред с други, дадоха ход на инициативата „Световен алианс за инициативата за издръжливост на Сахел“ (AGIR-Сахел), която се стреми да подобри сътрудничеството между организациите, като част от всеобхватния подход на ЕС, в усилията за справяне с продоволствената криза в Сахел; като има предвид, че партньорите набелязаха минимум от инвестиции в размер на 750 милиона евро за осигуряване на социална предпазна мрежа за защита на най-уязвимите, в случай че в бъдеще отново настане суша;

П. като има предвид, че нарушаването на правата на човека и политическата, екологична и хуманитарна криза и кризата в развитието в региона на Сахел засягат основно жените, които често стават обект на дискриминация, изключителна физическа и човешка несигурност, хронична бедност и маргинализация; като има предвид, че равенството между половете, политическото и икономическото овластяване на жените, насърчаването на равенството между половете и защитата на правата на жената са от съществено значение за намаляване на бедността и за подпомагане на устойчивото развитие; като има предвид, че все по-рестриктивната социална среда ограничава мобилността и производителността на жените и в крайна сметка тяхната способност да действат като ефективни лидери и защитници на правата на жените; като има предвид, че жените в региона на Сахел представляват по-голямата част от дребните селскостопански производители и въпреки това те са в неравностойно положение по отношение на правото на земя; като има предвид, че липсата на право на собственост върху земя допринася за бедността сред жените; като има предвид, че проучванията показват, че ако жените са образовани и могат да печелят и контролират доходите си, от това следват редица положителни резултати: спад в майчината и детската смъртност, подобряване на здравословното състояние и храненето на жените и децата, увеличаване на селскостопанската производителност, възможност за смекчаване на последиците от изменението на климата, забавяне на прираста на населението, разрастване на икономиката и прекъсване на цикъла на бедността(7);

Р.  като има предвид, че по време на срещата на високо равнище в Лондон по въпросите на семейното планиране през юли 2012 г., повече от сто правителства, международни агенции и НПО си поставиха за цел да инвестират допълнително 4 милиарда долара до 2020 г., за да се повиши със 120 милиона броят на жените, които използват контрацепция, в 69-те най-бедни държави на Земята, сред които са държавите от региона на Сахел; като има предвид, че това финансиране идва в допълнение към настоящата цифра от 10 милиарда щатски долара;

С. като има предвид, че държавите от Сахел за подписали Споразумението от Котону; като има предвид, че партньорството с Европейския съюз се основава на взаимно договорени разпоредби относно правата на човека и доброто управление и включва помощ за развитие, добро управление, насърчаване на правата на човека и хуманитарна помощ;

Т.  като има предвид, че сътрудничеството на ЕС с Африканския съюз (АС), Икономическата общност на западноафриканските държави (ИОЗАД), Съюза на арабския Магреб, регионалните институции по правата на човека и органите на ООН по правата на човека и организациите на гражданското общество остава предпоставка за резултатната подкрепа за защитата и насърчаването на правата на човека в Сахел;

У. като има предвид, че на 14 юни 2013 г. генералният секретар на ООН предложи, в доклада си до Съвета за сигурност на ООН, да се приеме интегрирана стратегия за Сахел, организирана около три стратегически цели, а именно, засилване на приобщаващото и ефективно управление в целия регион, изграждане на национални и регионални механизми за сигурност, способни да се справят с трансгранични заплахи, и интегриране на плановете и интервенциите за хуманитарна помощ и развитие, с оглед на изграждането на дългосрочна издръжливост;

Ф. като има предвид, че примирие в Западна Сахара между мароканското правителство и Фронта Полисарио има от 1991 г.; като има предвид, че ООН счита Западна Сахара за територия, която не се самоуправлява; като има предвид, че Сахарската арабска демократична република е пълноправен член на АС и понастоящем е призната от над 35 държави от ООН, но не и съвкупно от ООН или от някоя от държавите — членки на ЕС; като има предвид, че Мароко е правно задължено да се отчита за де факто упражняваната от него административна власт над територията и населението на Западна Сахара; като има предвид, че под егидата на Съвета за сигурност ООН посредничи за намирането на решение на конфликта; отбелязва, че при все това според генералния секретар на ООН не е постигнат никакъв напредък по основните въпроси за бъдещия статут на територията; като има предвид, че все още не е проведен референдум относно статуса на Западна Сахара, първоначално договорен принципно през 1988 г.;

Х. като има предвид, че Мароко е подписало и ратифицирало множество международни договори и договори за правата на човека, като Международната конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване, Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Конвенцията против изтезанията (КПИ), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, както и Декларацията на ООН за закрилата на защитниците на правата на човека (ДООНЗЗПЧ);

Ц. като има предвид, че Резолюции 1754(2007), 1783(2007), 1871(2009), 1920(2010), 1979(2011), 2044(2012) и 2099(2013) на Съвета за сигурност призоваха съседните държави да оказват пълно съдействие на Организацията на обединените нации и една на друга, с цел да засилят своето участие, за да се намери изход от настоящата безизходица и да се постигне напредък към намиране на политическо решение;

Ч.  като има предвид, че бежанските лагери в близост до Тиндуф в Алжир, изградени преди 37 години, са на второ място в света по продължителност на действие; като има предвид, че политически застой не позволява реалистична перспектива за тяхното разтурване, преселването или репатрирането на обитателите им в близко бъдеще;

Ш. като има предвид, че както мароканското правителство, така и Фронтът Полисарио са обвинявани в нарушения на правата на човека; като има предвид, че Мисията на ООН за референдум в Западна Сахара (MINURSO) не включва в своя мандат измерението за правата на човек и не предоставя механизъм за докладване на предполагаеми нарушения на правата на човека; като има предвид, че Резолюция 2099 на Съвета за сигурност на ООН от 25 април 2013 г. разшири мандата на MINURSO; като има предвид, че докладът на генералния секретар от 8 април 2013 г. посвещава три страници на въпроса за правата на човека; като има предвид, че Съвета за сигурност на ООН и държавите — членки на ЕС в Съвета за сигурност на ООН не подкрепиха предложение на САЩ за даване на мандат на MINURSO по въпросите на правата на човека, което доведе до народни демонстрации в Западна Сахара;

Общи съображения

1.  изразява дълбоката си загриженост относно положението с правата на човека в региона на Сахел, което се утежни от многократните кризи в политическата, социалната, икономическата и екологичната сфера; подчертава, че дълбоко преплитащите се предизвикателства изискват интегриран и всеобхватен отговор на политиките, който включва различните страни по конфликта;

2.  отбелязва, че положението с правата на човека в Сахел придоби по-голямо международно значение в резултат на въоръжения конфликт в Мали и намесата на френски и африкански сили и на сили на ООН; признава, че този конфликт породи конкретни проблеми в тази страна, както и обостри структурни предизвикателства, вече налични в Мали и на други места в региона, например в Либия; при все това изтъква, че непосредствените поводи за тревога в Мали не бива да отвличат вниманието от хроничните и широко разпространени проблеми, които сериозно накърняват правата на човека в останалата част на Сахел, в частност организираната престъпност, робството и трафика на хора, трафика с оръжия и наркотици, джихадския екстремизъм и радикализация, нестабилното управление и корупцията на институциите, както и системната и изтощителна бедност, децата войници и дискриминацията спрямо жените;

3.  припомня, че пропускливостта на границите е определяща характеристика за държавите в региона; подчертава факта, че влошаването на положението в Сахел е тясно свързано с масовото навлизане на оръжия в Северно Мали вследствие на войната в Либия, докато либийските бунтовници бяха системно обезоръжавани на границите на другите държави в региона; отново призовава за регламентиране и строг контрол на продажбата на оръжия, за да се предотврати участието на държавите членки в разрастването на конфликтите;

4.  приветства все по-голямото внимание по отношение на правата на човека в политиката на ЕС; отбелязва, че ООН разработи широкообхватна стратегия за Сахел със силно измерение в областта на правата на човека; припомня, че ЕС и страните от Сахел, като страни по Споразумението от Котону, са поели взаимни задължения за защита на правата на човека и демократичните принципи въз основа на принципа на правовата държава и прозрачното и подлежащо на отчетност управление; припомня, че държавите от Сахел са страни по повечето международни договори, защитаващи правата на човека, жените и децата;

5.  подчертава важната роля, която ЕС играе като най-голям донор на помощ в света за решаване на предизвикателствата на развитието, пред които е изправен регионът на Сахел; подчертава колко е важно ангажирането и на други международни участници в усилия като премахването на бедността и глада, насърчаването на равенството между половете и намаляването на детската смъртност в съответствие с Целите на хилядолетието за развитие;

Правата на човека при ситуации на въоръжен конфликт

6.  придава особена спешност на положението с правата на човека в Мали, при наличието на доклади за сериозни нарушения на правата на човека в северната част на Мали от въоръжени туарегски бунтовници, както и от джихадистки групировки; отбелязва, че твърденията за извършени престъпления включват масови изнасилвания, изтезания, осакатявания и жестоко третиране, включително ампутации и публично бичуване, публично пребиване с камъни при подозрения за прелюбодеяние, насилия на етническа основа, опит за етническо прочистване, извънсъдебни екзекуции и екзекуции по бърза процедура на затворници, масово избиване на малийски войници, незаконни арести и задържане, като и издаването на присъди без необходимото производство, насилствени бракове и сексуално робство, съзнателно насочване на нападения спрямо културни обекти, както и разрушаването и плячкосването на собственост; дълбоко е обезпокоен от новите тенденции в терористичните и криминалните техники, като атентаторите самоубийци, отвличанията и вземането на заложници, както и използването на деца за жив щит; отбелязва, че от януари 2013 г. насам има голям брой доклади за нарушения на правата на човека от някои от малийските сили за сигурност и в по-малка степен от групи за наблюдение спрямо лица, заподозрени в джихадистка дейност, или такива, за които се счита, че са сътрудничили на бунтовнически групировки; отбелязва, че взетите на прицел лица са основно от туарегската, арабската и фуланската общност и че армията много пъти е обвинявана в репресии на етническа основа; изразява дълбока загриженост, че сведенията за престъпления включват изтезания и нечовешко третиране, принудителни изчезвания, извънсъдебни екзекуции и екзекуции по бърза процедура както на затворници, така и на цивилни лица; изразява също така загриженост по повод съобщенията от Южно Мали за убийства, изтезания и изчезвания от страна на военните по отношение на членове на силите за сигурност, останали лоялни на режима на Туре от преди преврата; освен това отбелязва със сериозна загриженост съобщенията за противопехотни мини, които убиват и осакатяват малийски цивилни лица, в това число деца; призовава всички воюващи да се въздържат от употребата на противопехотни мини и да оказват незабавно и ефективно сътрудничество на регионалните и международните участници, за да се гарантира пълното премахване на тези въоръжения;

7.  приветства факта, че на 18 юни 2013 г. в Мали бе подписано мирно споразумение, с цел да се подготвят успешно проведените президентски избори и преговорите за мир между малийските органи и въоръжените, въстанически групировки в Северно Мали и както и че всички страни, подписали споразумението, са обещали да прекратят всякакви нарушения на правата на човека; подкрепя техния ангажимент за единство, диалог и възстановяване на конституционния ред; признава, въпреки това, че това е предварително споразумение, което трябва да се облече в действия и от двете страни, за да бъде конфликтът окончателно прекратен; настоятелно приканва малийските органи и техните международни партньори, с оглед на тази цел, да отдават по-съсредоточено внимание на новите видове нарушения на правата на човека, особено на репресии на етническа основа, които възникнаха след възстановяването на определени райони от северната част на Мали и които могат да бъдат сериозна пречка за изграждането на мир и помиряването, ако не бъдат правилно третирани; в този контекст приветства създаването от страна на малийското правителство на звена за наблюдение на военните операции на армията, разгърната в северната част на страната, и предприемането на разследвания във връзка с твърденията за нарушения на правата на човека, които се приписват на части от малийските въоръжени сили; призовава въоръжените сили да демонстрират професионализъм при трайното си установяване в области, контролирани преди това от бунтовниците; призовава освен това малийското правителство да удвои усилията си за докладването на злоупотреби както при настоящите си операции, така и при бъдещи офанзиви, включително чрез подкрепа за Националната комисия за правата на човека, и да спазва надлежните процедури при разпита на заподозрени бойци; потвърждава осъдителната си позиция по отношение на сведенията за жестокости, извършени спрямо цивилното население, затворници и войници; припомня определената от прокурора на Международния наказателен съд (МНС) разумна основа да се счита, че извършените в хода на малийския конфликт жестокости може да представляват военни престъпления; освен това счита, че някои от тези жестокости може да представляват и престъпления срещу човечеството;

8.  отбелязва с дълбока загриженост, че още една причина за ескалиращата дестабилизация на Мали е растящото ниво на корупцията, което оставя населението в северните части — туареги, сонгаи, араби и други — извън обсега на международната помощ; подчертава, че една от най-опасните последици от корупцията е създаването на културно и етническо разделение между Северно и Южно Мали;

9.  отбелязва с дълбока загриженост данните на ВКБООН за близо 300 000 вътрешно разселени лица (ВРЛ) в Мали, в допълнение към над 175 000 бежанци в съседните Буркина Фасо, Нигер, Мавритания и в по-малка степен Алжир; призовава към незабавни действия в онези бежански лагери и онези райони на Северно Мали, които според получените данни страдат от холера, крайна продоволствена несигурност и обезпокоителни равнища на детската смъртност, далеч надхвърляща стойностите за региона като цяло, в резултат от недохранване и липсата на достъп до безопасна вода и до здравеопазване; призовава международните донори спешно да спазят поетите от тях финансови задължения и да съберат без отлагане недостигащите 290 милиона долара, за да се позволи на ВКБООН да овладее сериозната продоволствена криза, засягаща понастоящем 3,4 милиона малийци; изтъква значението на гарантирането на безопасността на бежанците и вътрешно разселените лица и на улесняването на безпрепятственото им завръщане в родните общности като ключов елемент на националното помирение;

10. обръща внимание на страданието на жените в неотдавнашния конфликт в Мали; в частност осъжда като военно престъпление използването на отвличането и изнасилването като военно оръжие; очаква ЕС и други международни партньори на Мали да си сътрудничат тясно с малийските органи за изпълнението на задълженията, произтичащи от Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН и от всеобхватния подход на ЕС; обръща внимание колко е важно да се установят механизми за правосъдие в условията на преход, за да се прекрати безнаказаността на извършителите на насилия, основани на пола;

11. настоява ЕС и държавите от региона на Сахел да приложат изцяло резолюциите на Съвета за сигурност на Обединените нации: Резолюция № 1325 относно жените, мира и сигурността, където се призовава за участието на жените във всички аспекти и всички нива в разрешаването на конфликти, и Резолюция № 1820 относно сексуалното насилие в ситуации на конфликт или пост-конфликт, както и последващите резолюции № 1888, 1889 и 1960 въз основа на споменатите по-рано решения; призовава в този смисъл да се подчертае и гарантира участието на жените в процесите, свързани с мира, и да се признае необходимостта от включване на аспектите, свързани с пола, в предотвратяването на конфликти, операциите за поддържане на мира, хуманитарната помощ и при възстановяването след конфликти; осъжда крайното страдание, причинявано на жените единствено поради това, че са жени, в държавите, намиращи се във война; счита, че действия от този тип, включително изнасилването на момичета от войници, принудителната проституция, принудителното забременяване на жени, сексуалното робство, изнасилването и сексуалния тормоз, както и отвличането по взаимно съгласие (чрез прелъстяване), са престъпления, които не трябва да се пренебрегват; потвърждава, че ЕС трябва да ги третира като фундаментални проблеми, които да бъдат вземани под внимание; подчертава, че е от съществено значение да се гарантира достъпът до аборт на жените и момичетата, жертви на насилие по време на въоръжени конфликти;

12. посочва, че жените са често дискриминирани, що се отнася до признаването на тяхната работа в борбата за мир; припомня, че когато повече жени са постоянно ангажирани в процесите на разрешаване на конфликти и изграждане на мира, те изпълняват ключова роля в мирните преговори, като постигат по-голям обхват по отношение на възстановяването, рехабилитацията и изграждането на мира; следователно насърчава участието на жените във всички национални, регионални и международни усилия за помирение в Мали, и особено в северната част на държавата; изисква националните планове за действие, посочени в Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, да са обект на редовни прегледи, а приоритетните им точки постоянно да се актуализират;

13. отвращава се от сериозните нарушения и бруталните актове на насилие, извършвани спрямо деца в Мали, включително добре документираното набиране и използване на деца войници от почти всички въоръжени групировки, които са активни в северните райони, включително от правителствените сили; изтъква значението на разпределянето на достатъчно ресурси за демобилизирането и реабилитирането на децата войници; приветства в това отношение подготвяното проектоспоразумение между малийското правителство и ООН за предаването на децата войници, свързани с въоръжените групировки, на представителите на ООН, и приветства действията на УНИЦЕФ за реинтеграция на тези деца; дълбоко е обезпокоен от заключенията на последния доклад на ООН относно децата във въоръжените конфликти, който подчертава как характерът и тактиката на конфликта в Мали създават безпрецедентни заплахи за децата; осъжда най-категорично убийствата и осакатяването на деца, изнасилванията и сексуалното насилие, насилствените бракове, отвличанията, нападенията срещу училища и болници и ограниченията за достъпа на момичета до образование, настъпили в хода на малийския конфликт; отбелязва, че повечето училища на север още не са отворили врати, и настоява за незабавни действия, за да им се даде възможност да го сторят; насочва вниманието към случаите на изоставяне на деца, родени вследствие на изнасилвания, извършени в северната част на Мали, като тревожна нова тенденция, на която трябва да се намери спешно решение; освен това изразява дълбока загриженост поради съобщенията за деца, задържани заедно с възрастни и подлагани на разпит без подходяща закрила; приветства в тази връзка целта на Съвета за сигурност на ООН да предостави специална закрила на засегнатите от въоръжен конфликт жени и деца;

14. приканва всички държави от Сахел да се ангажират с политика на превенция и защита, за да се избегне насилственото набиране на деца от въоръжени групировки; призовава държавите от Сахел да не набират деца в редовните си армии и да осъждат всекиго, който се окаже виновен за такова военно престъпление;

15. изразява съжаление по повод опита за заличаване на ценното културно наследство в северната част на Мали, при което въоръжени групировки са унищожили древни суфистки светилища и други тачени паметници в Тимбукту и Гао, заедно с близо 4200 древни ръкописа, етнически догонски церемониални маски и културни домове (тогуни) в Дуенца, както и библиотеки в Кидал и на други места; счита, че оскверняването на културни паметници в северната част на Мали представлява военно престъпление; приветства и призовава за подкрепа на ЕС за Плана на действие на ЮНЕСКО за възстановяване на културното наследство и опазване на древни ръкописи в Мали;

16. приветства френската военна операция „Сервал“, започнала на 11 януари 2013 г., и нейния ангажимент спрямо суверенитета, единството и териториалната цялост на Мали като първа стъпка към възстановяването и демократизирането на Мали; приветства впоследствие и Резолюция 2100 на Съвета за сигурност на ООН от 25 април 2013 г. и подчертаната ѝ ориентация към правата на човека, както и инструкцията в мандата на Интегрираната многостранна мисия на ООН за стабилизиране в Мали (MINUSMA) за мониторинг, подпомагане на разследванията и докладване пред Съвета за сигурност на всички злоупотреби или нарушения на правата на човека или нарушения на международното хуманитарно право; приветства интегрирането на компонента на обучение в областта на правата на човека в мисията на ЕС за обучение (EUTM) в Мали;

17. подкрепя Международната мисия за подкрепа на Мали и MINUSMA, която я наследи през юли 2013 г., както и Мисията на Европейския съюз по линия на ОПСО в Нигер; приветства със задоволство предложението на генералния секретар на ООН от 14 юни 2013 г. за създаване на „интегрирана стратегия на ООН за Сахел“, която да обхваща всички аспекти на кризата: подобряване на управлението, борба срещу престъпността (трафика на наркотици, хора, оръжия и цигари, изпирането на пари) и тероризма, хуманитарна помощ; приветства по-специално целите на тази стратегия за укрепване на едно ефективно и всеобхватно управление на цялата територия на региона, както и за интегриране на плановете и интервенциите за хуманитарни дейности и развитие с цел осигуряване на дългосрочна издръжливост;

18. приветства важната роля на водената от Африка Международна подкрепяща мисия в Мали (AFISMA), която постави началото на MINUSMA; приветства освен това значителния африкански контингент в рамките на мисията MINUSMA и в частност решението на АС да изпрати наблюдатели на правата на човека в рамките на мисията; изразява надежда, че и двете характеристики ще продължат да бъдат стандарт за операциите в Африка; приветства факта, че както малийските органи, така и въоръжените групировки са обещали в предварителното мирно споразумение да улеснят разполагането на наблюдателите; приветства пристигането на наблюдатели в Гао и Тимбукту и се надява, че скоро ще бъде възможно да се изпратят наблюдатели и в Кидал, което да отрази значението на разследването на твърденията за нарушения на правата на човека на север, извършени от всички страни в малийския конфликт; наред с това приветства подкрепата на Комисията за тези наблюдатели и нейните усилия да обучи и разположи допълнителни местни и регионални наблюдатели на гражданското общество чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека; настоятелно приканва ЕС да извлече поуки от този опит и да проучи, с подкрепата на участниците от националното и местното малийско гражданско общество, подходящи начини за изграждане на контингент от обучени експерти, които бързо да могат да бъдат разпратени по места при спешни ситуации, за да предоставят професионално консултиране на вземащите политически решения в ЕС, ако това е необходимо;

19. обръща внимание на спешната нужда от по-засилено спазване на международните права на човека и на нормите на хуманитарното право в ситуации на въоръжени конфликти; призовава върховния представител да си вземе поука от трагичните събития в Мали и други неотдавнашни конфликти, за да преразгледа насоките на ЕС относно международното хуманитарно право (МХП), да търси по-ефективно прилагане на тези насоки и да подкрепи текущата инициатива на Международния комитет на Червения кръст и швейцарското правителство за реформиране на настоящата международна рамка за управление на МХП;

20. приветства заключенията на международната донорска конференция „Заедно за нов облик на Мали”, проведена на 15 май 2013 г.; подчертава, че донорите са се ангажирали да предоставят на Мали безвъзмездна помощ в размер на 3,25 милиарда евро през следващите две години, като ЕС е поел водеща роля и се е ангажирал да предостави 520 милиона евро; приветства плана на малийското правителство за устойчиво възстановяване на Мали (PRED); приветства особеното внимание, което се отделя на това да се гарантира прозрачност на публичните сметки и сметките на добивната промишленост; подкрепя одобрения от малийското правителство проектозакон срещу незаконното обогатяване и изтъква колко е важно да се изпълни ангажиментът, поет от донорската конференция, за внимателно проследяване на системното прилагане на закона, след като той бъде приет; изразява съжаление, че решенията на конференцията не отразиха заявения от ЕС ангажимент за предприемане на стъпки в посока на основан на правата подход при сътрудничеството за развитие; призовава ЕС и неговите международни партньори да пристъпят бързо към изпълнение на поетите взаимни ангажименти в рамките на ефективни и координирани последващи действия след конференцията; потвърждава необходимостта от обвързване на помощта с институционална реформа и видимо социално и политическо развитие; наред с това приветства конструктивното участие на регионални участници; изисква, предвид равнището на широко разпространена корупция сред малийските органи, да се въведат всички необходими гаранции и проверки, за да може предоставените суми действително да подпомогнат малийското население в най-кратки срокове;

21. отново посочва значението на клаузата на ЕС за правата на човека във всяко споразумение с трети държави, включително тези от региона на Сахел; счита, че клаузата е един от най-ефикасните инструменти на ЕС, който може да доведе не само до устойчиво развитие на най-слабо развитите държави, а и до подобаващо зачитане и защита на правата на човека в тях;

22. счита, че от ключово значение за осигуряване на траен мир и стабилност в Мали е борбата срещу безнаказаността, осигуряването на обезщетение на жертвите и търсенето на отговорност от всички извършители на сериозни нарушения срещу правата на човека, независимо от принадлежността и статуса им, включително във връзка със случаите на насилието, основано на пола, при конфликти, което е посегателство срещу достойнството на жените; във връзка с това приветства обстоятелството, че малийското правителство сезира за положението МНС, и това, че прокурорът на МНС стартира официално разследване, както и това, че малийското правителство и бунтовническите групировки заявиха в член 18 от предварителното мирно споразумение очакването си за международна анкетна комисия, която да разследва твърденията за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и други сериозни нарушения на правата на човека и нарушения на международното и хуманитарното право по цялата територия на Мали; настоятелно призовава ЕС и другите международни партньори на Мали по време на мирните преговори да поставят като приоритет въпроса относно безнаказаността, за да помогнат на правителството да преследва своята цел да разследва и изправи пред съда извършителите на злоупотреби и да прилага разпоредбите на временното мирно споразумение, както и да гарантира, че извършителите на престъпления, свързани със сексуално насилие, се подвеждат под отговорност; отново заявява, че това трябва да включва престъпления и жестокости, извършени от всички страни;

23. приветства установяването от страна на малийското правителство на Национална комисия за диалог и помиряване с двегодишен мандат; счита, че Националната комисия трябва да бъде възможно най-широко представителна и да постигне практически резултати в най-кратки срокове; приветства по-специално приобщаващия характер на състава на Националната комисия, проявен в избора на заместник-председатели, като знак за ангажираност към приобщаването и плурализма в политическия процес; отбелязва, че на Националната комисия е възложено да документира нарушенията на правата на човека, извършени от началото на конфликта; насърчава допълнително комисията да проучи проблемите, довели до кризата в Мали, да разследва открито и всеобхватно твърденията за злоупотреби и дискриминация спрямо туарегските общности от обявяването на независимостта на Мали и да подготви препоръки за съдържателни подобрения; приветства освен това назначаването от малийското правителство на пратеник за продължаване на диалога с въоръжените групировки в северната част на Мали; в тази връзка изразява искрената си надежда, че следизборният контекст в Мали ще спомогне за засилване на диалога и доверието между общностите като предпоставка за мир и стабилност и че всички малийски общности ще се ангажират да възпитават децата във взаимна толерантност и зачитане; призовава ЕС и неговите партньори от международната общност да подпомогнат изцяло този процес на национално помирение и приобщаващ диалог;

24. подчертава, че различните конфликти в региона Сахел са довели не само до увеличено разселване на населението по територията на държавите от региона, но и до повишаване на броя на бежанците; изразява дълбока загриженост поради множеството бежански кризи и положението на бежанците в региона, включително на много от тях, които нямат отношение към кризата в Мали; обръща особено внимание на хилядите бежанци от Дарфур в Източен Чад и завръщащите се от Дарфур жители на Чад, които страдат от недостиг на чиста вода, подходящ подслон и здравеопазване, и отбелязва, че полусухият климат създава рискове от засилване на съперничеството за ресурси с жителите на приемащата държава, а следователно и потенциал за нестабилност; освен това насочва вниманието към страданието на няколко хиляди бежанци от Централноафриканската република (ЦАР) в Южен Чад, където наводненията застрашават домовете и селското стопанство; в тази връзка повтаря призива на ВКБООН за увеличаване на финансовата и логистичната подкрепа за силите за сигурност на Чад, осигуряващи защитата на лагерите, особено предвид съобщенията за нападения спрямо хуманитарни лагери; изразява още по-голяма загриженост за хората в Нигер, бягащи от неотдавнашните сблъсъци в Северна Нигерия; призовава международната общност като цяло да увеличи при необходимост размера на помощта за бежанските лагери в Сахел и да съдейства за предотвратяване на още по-големи хуманитарни кризи сред бежанското население в региона; призовава за координация на политиките на ЕС, държавите от региона Сахел, Върховния комисариат за бежанците на ООН, Африканския съюз (АС) и Икономическата общност на западноафриканските държави, с цел осигуряване на прием за бежанците, като се гарантира човешката сигурност за най-уязвимите групи и се предвидят програми за самостоятелност; насърчава приемащите държави да работят съвместно с ООН и други участници за подобряване по-специално на достъпа до подслон, санитарно-хигиенни условия, здравеопазване, вода, храна и образование и за закрила на децата в риск; припомня, че освен осигуряването на прием и закрила, трябва да се положат усилия за укрепване на икономическата сигурност на бежанците и връзките им със семействата, от които са разделени, и за подобряване на документацията на бежанците, за да могат, доколкото е възможно, да се върнат в регионите си на произход;

25. призовава държавите, местните и регионалните органи да въведат политики за човешка сигурност в полза на бежанците, вътрешно разселените лица и най-уязвимите групи, с цел да се борят с тероризма, насилието срещу жени, експлоатацията, както и с трафика на наркотици, оръжия, стоки и хора;

Отчетност и реформа на правителствените, съдебните и свързаните със сигурността институции

26. счита, че текущите предизвикателства в областта на правата на човека в Сахел не могат да бъдат отделени от по-общата криза на управлението, обхващаща широко разпространена корупция на държавните служители, слабо предлагане на основни услуги, незадоволително прилагане на социални и икономически права, и в частност в огромните и често рядко населени области на Сахара, много сериозни предизвикателства при поддържането на принципа на правовата държава и на ефективния граничен контрол; изразява съжаление относно произтичащата от това вреда за легитимността на институциите и политическите системи на региона; изразява опасение поради риска от бъдещи конфликти или безредици, ако такива въпроси не се решат по подходящ начин; припомня, че достъпът на населението до неговите собствени природни ресурси, до образование, здравеопазване и обществени услуги са основни права, които трябва да бъдат ефективно прилагани, за да се реши трайно въпросът с нестабилността в региона;

27. отбелязва с голяма загриженост ролята на тези фактори като благоприятстващи регионалното увеличаване на международната организирана престъпност и терористичните мрежи; изтъква сериозните заплахи, които те представляват за правата на човека, регионалната стабилност, управлението на държавата, принципите на правовата държава, и като следствие на това — за перспективите за развитие, както и необходимостта тези заплахи да бъдат конфронтирани в полза на населението в Сахел; изразява особена тревога поради „магистралите за трафик”, които, като използват пропускливостта на границите, се простират из цяла Африка от запад на изток и от юг на север от западноафриканското крайбрежие, като улесняват транспорта на оръжия, наркотици, цигари, петрол, фалшиви лекарства и хора; привлича вниманието към въздействието на тези дейности върху региона като цяло, както и върху ЕС, който е дестинация за повечето незаконен трафик; насочва вниманието към неотдавнашния доклад за Сахел на генералния секретар на ООН, който заключава, че историческите търговски пътища през Сахел са най-уязвими спрямо терористичните и престъпните мрежи; приветства усилията на държавите от региона на Сахел, които те полагат за борба срещу тероризма и организираната престъпност, не на последно място при трафика на тежки оръжия, и настоятелно ги призовава да усилят регионалната координация и сътрудничество, да удвоят усилията за обезопасяване на общите си сухоземни граници и за тази цел да търсят и участието на Икономическата общност на западноафриканските държави; насърчава освен това тези държави да развият заедно с ООН и други международни участници и партньори цялостна стратегия за борба с трафика, включително събирането и анализа на данни, подвеждането под съдебна отговорност и наказването на трафикантите и мерки за рехабилитация и социална интеграция на всички, предимно жени и момичета, станали жертви на трафик; настоятелно призовава лидерите на държавите от региона на Сахел да сътрудничат за укрепване на правоприлагащите системи с оглед на премахването на всички форми на незаконен трафик, особено трафика на хора, който засяга някои от най-младите и най-бедни жени в региона;

28. отбелязва, че Сахел е изправен пред риск от по-нататъшна дестабилизация поради разпространяването на леко въоръжение с произход от Либия и други остатъчни ефекти от положението в тази страна; подчертава, че нестабилността и лошото управление в Либия утежняват положението с регионалния трафик на оръжия и разпространението на малки оръжия и леки въоръжения, трафика на наркотици и незаконната търговия;

29. осъжда нарастващите по брой в региона случаи на отвличания и вземане на заложници, които се оказват източник на високи доходи за престъпни и терористични групировки; приветства работата на консултативната група на Съвета на ООН по правата на човека относно въздействието на задържането на заложници от страна на терористи върху правата на човека; призовава за по-добро сътрудничество между правителствата в Сахел и с правителствата на ключови държави като Алжир, Либия, Мароко и Судан, както и с ЕС и други наднационални организации, за да се гарантира ефективен и координиран отговор на тези проблеми от страна на институциите в сферата на политиката, сигурността и правосъдието;

30. припомня, че действията на терористичните групировки не признават граници и че отделните организации се съюзяват, за да ги извършват; отбелязва, че групировката Боко Харам е установена в големи части от Нигерия и заплашва стабилността на Нигер и че групировката „Ал-Кайда в ислямския Магреб“ (AQMI), ръководена от трима алжирци (Абу Зеид, Яхия Абу Ал-Хамам и Мохтар Белмохтар), се опитва да дестабилизира южната част на Алжир; приветства мисията на Европейския съюз за гранична помощ (EUBAM) в Либия, чиято цел е да подсигури либийските граници; съответно призовава държавите от Сахел да съгласуват усилията си, за да гарантират сигурността на целия регион, като се започне от границите, да усилят сътрудничеството в борбата срещу тероризма с всички засегнати държави, включително Алжир, Нигерия, Мароко и Либия; призовава ЕС, АС, Икономическата общност на западноафриканските държави и международната общност да окажат цялата техническа, материална и човешка подкрепа, от която се нуждаят държавите от Сахел;

31. предупреждава, че съществува впечатление, че екстремизмът се разпространява в страните от Арабската пролет — Тунис, Египет и Либия — и приканва ВП/ЗП да поеме ръководна роля в процеса на сътрудничество с правителствата, институциите и организациите на гражданското общество в тези държави така, че да бъдат подкрепени истински демократичните процеси на преход, за да се гарантира едновременно с това стабилизиране на съседните, предразположени към конфликти, региони, а именно Сахел;

32. приканва държавите от Сахел да установят интензивно сътрудничество със Сенегал, Гвинея Бисау и Гана, които са транзитни пристанища за наркотиците, доставяни от престъпни групировки от Латинска Америка и предназначени за Европа; призовава Европейския съюз да подкрепя държавите от Сахел в борбата срещу този трафик;

33. следователно счита за изключително важно насърчаването на реформата на институциите, отговорни за съдебната система, сигурността и основните услуги в страните от региона на Сахел, с цел допринасяне за възстановяването на принципа на правовата държава и създаването на по-добри условия за демократичен преход, права на човека, устойчиво развитие и институционална легитимност; насърчава правителствата от региона на Сахел да продължат процеса на децентрализиране, да предоставят повече правомощия и ресурси на местните органи и да засилят техния капацитет, легитимност и отчетност; изтъква в частност значението на ясни структури на отчетност за насърчаването на ефективността и прозрачността и призовава ЕС да работи с местните органи за засилване на механизмите за граждански контрол и надзор и да укрепва инициативите за борба с корупцията; освен това обръща внимание на необходимостта, както беше посочено в новата интегрирана стратегия на ООН за Сахел, от подкрепа за засилването на механизмите за вътрешен и външен надзор, както и за етично поведение на служителите в сферата на правоприлагането, членовете на съдебната система и длъжностните лица в съдилищата;

34. посочва наложителната необходимост, по-специално в Мали, от гарантиране на подходящо равнище на човешки и финансови ресурси на министерството на правосъдието, както и на професионално квалифициране на неговите служители; настоятелно призовава правителствата на държавите от Сахел да зачитат независимостта и безпристрастността на правосъдието, които са съществена гаранция за демокрацията и правовата държава; призовава държавите да продължат с усилията си за подобряване на съдебната квалификация; приканва Европейския съюз да подкрепя проекти на неправителствени организации, насочени към повишаване на осведомеността на служителите в съдебната система относно правата на човека; освен това насърчава малийските органи да подвеждат под съдебна отговорност служители, замесени в корупция и организирана престъпност, като решаващи мерки за възстановяване на доверието и ограничаване на условията за бъдеща нестабилност; отбелязва, че организираната престъпност води до повсеместна корупция във всички сфери на държавната власт; следователно призовава държавите от Сахел да осъждат недвусмислено всяка форма на корупция;

35. приветства акцента, който новата интегрирана стратегия на ООН за Сахел поставя върху необходимостта да се създадат и подкрепят процеси за разследване на истината, национални консултации относно правосъдието в условията на преход, механизми за съдебна отчетност и програми за компенсации, включително за жертвите на сексуално насилие; призовава ЕС да работи заедно със съответните агенции на ООН и да подпомага правителствата в Сахел при прилагането на тези реформи;

36. приветства споразумението между Сенегал и АС да се създаде специален трибунал за подвеждане под съдебна отговорност на бившия президент на Чад Хисен Хабре за военни престъпления, изтезания и престъпления срещу човечеството, както и споразумението между правителствата на Сенегал и Чад да позволят на сенегалските съдии да осъществят разследване в Чад; настоятелно насърчава политическите лидери на държавите в Сахел, както и всички публични органи да изразят изрично и да приложат бързо решимостта си за прекратяване на културата на безнаказаност за предполагаеми извършители на военни престъпления и нарушители на права на човека в Чад и други места в региона; във връзка с това отбелязва, че Чад продължава да бъде единствената държава в Сахел, която не е подписала протокола относно установяването на Африкански съд за правата на човека и народите към Африканската харта за правата на човека и народите; насърчава Чад да направи това като ясен сигнал за ангажимента му да бъдат наказвани системните нарушения на правата на човека и да бъде осигурявана защита на жертвите; освен това изразява съжаление поради наскоро приетия в Буркина Фасо закон за амнистия на държавни ръководители; изразява опасение, че това изпраща неподходящ сигнал до нарушителите на правата на човека в региона и противоречи на духа на борбата с безнаказаността;

37. приветства със задоволство мирното уреждане на граничния спор между Нигер и Буркина Фасо, които внесоха този спор в Международния съд, постановил своето решение на 16 април 2013 г., и призовава държавите в региона да последват този пример;

38. призовава държавите от Сахел да си сътрудничат с Международния наказателен съд (МНС), за да може той да провежда разследвания свободно и напълно безпристрастно; приканва държавите участнички да изпълняват международните заповеди за задържане, издадени от МНС, както и да прилагат неговите решения с цялата необходима бързина; предлага ООН да подпомогне държавите от Сахел за установяване на безпристрастни и независими съдебни инстанции, които да съдят извършителите на международни престъпления, по примера на Специалния съд за Сиера Леоне; отбелязва, че Мавритания е единствената страна в Сахел и една от малкото в Африка, която не се е присъединила към Римския статут на МНС; насърчава Мавритания да направи това като ясен сигнал за отхвърляне на културата на безнаказаност; подчертава в тази връзка значението да се развие политика на ЕС за правосъдие в условията на преход, както се уточнява в плана за действие на ЕС относно правата на човека;

39. приканва всички страни в региона да предприемат бързи действия по отношение на непреставащите съобщения за предполагаеми произволни арести, малтретиране и злоупотреби въпреки законодателството, което забранява такива практики; изразява особена загриженост относно съобщенията за изтезания в центровете за задържане и произволните арести на хиляди мигранти в Мавритания, както и за отказа на органите, две години по-късно, да съобщят на семействата на някои осъдени затворници тяхното местонахождение; също така изразява тревога поради съобщения от Чад за масово малтретиране на задържаните, задържане без съдебен процес и стотици случаи на принудително изселване в Нджамена, в допълнение към насилствените изчезвания на затворници; посочва, че насилствените изчезвания се считат за военно престъпление по Римския статут; осъжда положението, описвано в съобщенията за изключително лоши условия в някои от затворите в региона, особено в Чад и Мали, които не разполагат с елементарни здравни грижи и причиняват голямо страдание на задържаните; приканва държавите да подобрят условията на живот на затворниците и по-конкретно да гарантират сигурността на най-уязвимите групи като малолетните и непълнолетните лица и жените; освен това обръща внимание на неотдавнашните смъртни присъди, постановени от малийския съд за престъпления като грабеж, престъпно сдружаване и незаконно притежание на огнестрелно оръжие;

Граждански свободи и демократично управление

40. изтъква, че сигурността като императивен фактор в текущия конфликт в Мали не бива да отклонява от първостепенната цел в региона за приобщаващ национален диалог, добро управление и демократични реформи като двигател за политическа стабилност и устойчивост; отбелязва, че тези въпроси са неделими от подобряването на положението в сферите на развитието и правата на човека; настоятелно призовава всички страни в Мали да бъдат образец за останалата част от региона за това как се постигат тези цели;

41. подкрепя изразената в резолюцията на Съвета за сигурност на ООН ангажираност да оказва помощ на отговорните за прехода органи на Мали за прилагане на пътната карта към пълно възстановяване на конституционния ред, демократичното управление и националното единство, като ключови градивни елементи на цялостния мирен процес; счита, че е от същностно значение да бъдат създадени благоприятни условия за провеждането на свободни, честни и демократични избори, при спазване на международните стандарти; изтъква необходимостта от преодоляване на предизвикателствата, свързани с изборните разпоредби в бежанските лагери и в лагерите за вътрешно разселени лица, за да не се стига до по-нататъшна политическа маргинализация; призовава за незабавни действия по този проблем от страна на правителството на Мали и неговите международни партньори; изтъква необходимостта от гарантиране на безопасното участие на жените в изборния процес; приветства споразумението, подписано между правителството на Мали и бунтовниците туареги, което поставя основата за връщането на малийската армия и администрация в северната част и премахна сериозна пречка пред провеждането на президентските избори през юли; изтъква необходимостта от гарантиране на безопасното участие на жените в изборния процес;

42. приветства това, че при изборите в Мали ще бъде използвана мисия на ЕС за тяхното наблюдение; припомня обаче, че е необходимо ЕСВД да гарантира подходящи последващи действия, произтичащи от препоръките на мисията, и тяхното дългосрочно включване в по-общ план в политиката на ЕС; счита, в частност, че мисията може да придаде допълнителна стойност на изборите в Сахел чрез възможността да проследи отделни аспекти на правата на човека и да докладва на делегациите на ЕС, за да може при нужда да се предприемат необходимите дипломатически действия;

43. призовава правителството на Мали и международната общност да си вземат поука от демократичния преход в Нигер и неговия конституционен процес през 2010-2011 г., по-специално що се отнася до мащабните консултации с гражданското общество и други заинтересовани страни, усилията за насърчаване на политическото участие на жените като кандидати и подкрепата на партньорите от гражданското общество за провеждане на гражданско наблюдение на изборите, обучение на избирателите и дейности; изтъква значението за целия регион на Сахел на трайната подкрепа спрямо Нигер с оглед консолидиране на гражданското доверие в демократичната система, както и проследяването на спазването на новото конституционно изискване за повишаване на прозрачността и борба с корупцията в управлението на добивната промишленост, включително чрез публикуване на всички по-значителни договори за добив на полезни изкопаеми и информация за приходите от тях;

44. изразява дълбоко съжаление поради ограниченията на свободата на словото, събранията и сдруженията в Сахел; изразява особена загриженост поради докладите от Чад за тормоз, заплахи и арести на журналисти, политически опоненти, профсъюзни деятели, духовни лица и други дейци на гражданското общество и правозащитници; изразява още по-голяма загриженост поради арестите и сведенията за насилие над мирни демонстранти в Мавритания и твърденията за опити да се заглуши гласът на опозицията в Мали, включително чрез арести на журналисти и политически опоненти и чрез цензуриране на медиите; Изтъква във връзка с това значението на това, в Сахел да бъде оказвана подкрепа спрямо защитниците на правата на човека, независимото гражданско общество, в това число и асоциациите на жените, и свободните медии, в качеството им на ключови фактори в живота на демократичното общество, по-специално в изборните периоди; приветства положителните промени по отношение на свободата на словото, събранията и сдруженията на други места в региона и насърчава ЕС да работи заедно с местните партньори, за да се поощряват още повече подобренията; наред с това призовава ЕС да насърчава и подпомага идентифицирането на гражданското общество като основа за по-ефективна подкрепа; препоръчва на ЕС да подпомага гражданското общество и защитниците на правата на човека както стратегически, така и финансово, като проправя път за дългосрочен обмен, включително чрез съответните делегации на ЕС;

45. счита, че защитата и насърчаването на свободата на словото е от съществено значение за развиването на активно и ангажирано гражданско общество, което може адекватно да спомогне за развитието на целия регион; осъжда в този смисъл всеки опит за цензуриране, заплаха на журналисти или правозащитни дейци и всякакъв вид пряк или косвен натиск върху частни или държавни медии;

46. приканва държавите от Сахел да прекратят всякакви произволни арести и кампании за сплашване спрямо пресата и медиите, правозащитниците или членовете на опозицията; призовава държавите от сахело-сахарския регион, включително държавите от Северна Африка, да зачитат напълно свободата на словото и свободата на демонстрация на мирни групи; приканва съдебните органи да провеждат справедливи съдебни процеси срещу членове на опозицията,които са в затвора, като спазват действащото законодателство; призовава държавите от Сахел да насърчават многопартийността и да позволяват явяване на изборите без страх от репресии на политически формации, зачитащи принципа на правовата държава, и да позволяват на населението да участва в изборите;

Развитие, хуманитарна помощ и права на човека

47 отново потвърждава неделимата връзка между сигурността на населението и развитието в държавите от региона на Сахел, както е посочено в стратегията на ЕС за сигурността и развитието на Сахел през 2011 г.; подчертава значението на стабилността в областта на сигурността, икономиката, политиката, зачитането на правата на човека и основните свободи в региона на Сахел за постигането на устойчив успех на политиките за развитие; при все това припомня, че за установяването на сигурност в региона е наложително да се инвестира в помощ за развитие, за да получи населението достатъчно средства, позволяващи по-голяма стабилност в региона; счита, че по този начин до голяма степен ще се предотвратят случаите на трафик на хора и незаконните операции, които се дължат на изключителната бедност и на липсата на средства и алтернативи;

48. отбелязва с подобаващата сериозност крайната и повсеместна бедност в целия Сахел, и особено в Мали, Нигер, Чад и Буркина Фасо, а също и в Мавритания; отчита зловредното въздействие на бедността върху възможностите за реализиране на правата на човека; отбелязва, че бедността и изостаналостта засягат в по-голяма степен жените и момичетата, и изразява сериозното си безпокойство, предизвикано от високата смъртност в региона сред родилките и децата под петгодишна възраст; изтъква заключенията на ООН за по-ниска смъртност сред майките с по-добро образование като призив към действие за въвеждането на всеобщо и достъпно образование; изтъква, че бързото нарастване на населението, често с годишен темп от над 3 %, оказва допълнителен натиск върху способността на правителствата да защитават дори най-основните икономически и социални права; ето защо е необходимо да се подобри достъпът до здравни услуги, особено що се отнася до правата на сексуално и репродуктивно здраве, като се осигури достъп до услуги за семейно планиране;

49. отбелязва с подобаващата сериозност крайната и повсеместна бедност в целия Сахел, и особено в Мали, Нигер, Чад и Буркина Фасо, а също и в Мавритания; отчита зловредното въздействие на бедността върху възможностите за реализиране на правата на човека; отбелязва, че бедността и изостаналостта засягат в по-голяма степен жените и момичетата, и изразява сериозното си безпокойство, предизвикано от високата смъртност в региона сред родилките и децата под петгодишна възраст; обръща вниманието върху обратната връзка между равнището на образование на майките и смъртността сред кърмачетата; съответно изтъква значението на популяризирането на обучението в училище на момичета; изтъква заключенията на ООН за по-ниска смъртност сред майките с по-добро образование като призив към действие за въвеждането на всеобщо и достъпно образование; изтъква, че бързото нарастване на населението, често с годишен темп от над 3 %, оказва допълнителен натиск върху способността на правителствата да защитават дори най-основните икономически и социални права; ето защо е необходимо да се подобри достъпът до здравни услуги, особено що се отнася до правата на сексуално и репродуктивно здраве, като се осигури достъп до услуги за семейно планиране;

50. изтъква взаимовръзката между развитието, демокрацията, правата на човека, доброто управление и сигурността в Сахел; отново заявява подкрепата си за основания на правата на човека подход и демократично участие в сътрудничеството за развитие, основаваща се на насочване на местното участие и познания за постигане на целите за развитие на място и за стабилни, ефективни и независими последващи механизми за прилагане, включващи парламентите, други действително представителни органи и местното и регионалното гражданско общество, както на национално, така и на международно равнище; припомня и подкрепя ангажиментите на ЕС за въвеждане на подход въз основа на правата на човека в сътрудничеството за развитие на ЕС, както се отбелязва и в стратегията на ЕС относно правата на човека и плана за действие към нея;

51. припомня нуждата да се обвърже помощта за развитие за държавите с условието да зачитат основните права; отново изразява становище, че ефикасното разпределение на средства по линия на европейската помощ за развитие изисква капацитет от страна на Съюза ефикасно да контролира използването на тези средства и да гарантира, че същите не се отклоняват от своето първоначално предназначение; отново потвърждава, че за да се насърчават ефикасно правата на човека, е необходимо да се подобри съгласуваността между външните и вътрешните политики на Съюза в съответствие с неговите цели в сферата на развитието;

52. призовава Европейската комисия да гарантира използването в Сахел, в съответствие с предварително установените потребности на населението, на фондовете за развитие: Европейския инструмент за демокрация и права на човека, Европейския фонд за развитие, Инструмента за сътрудничество за развитие, Фонда за устойчивост на Сахел;

53. приканва Европейския съюз да подкрепя всички предприемани от държавите от Сахел, НПО и гражданското общество действия, за да се подобри достъпът до грижи, особено за най-уязвимото население; призовава международните участници да продължат борбата срещу ХИВ/СПИН, туберкулозата, маларията и менингита, които се явяват причина за висока смъртност; подчертава необходимостта да се изготвят и изпълнят здравни програми с цел укрепване на системите за здравеопазване, като се вземе предвид факта, че световната икономическа криза създаде пречки за напредъка по отношение на ХИВ/СПИН, туберкулозата, маларията и други болести; изтъква, че някои народи в Сахел са номадски и не могат да получат лесен достъп до грижи; призовава, във връзка с това, за подкрепа за кампании за свързана със здравеопазването осведоменост и обучение;

54. осъжда факта, че бюджетните съкращения в областите на продоволствената сигурност, здравеопазването и образованието, които са ключови фактори за постигането на ЦХР, допринасят за изострянето на продоволствените и хуманитарните кризи в региона на Сахел; подчертава, че структурните интервенции в селското стопанство, продоволствената сигурност и храненето, както и предприемането на конкретни мерки за премахване на практиката на заграбване на селскостопански земи, са от основно значение за насърчаване на приобщаващия и устойчив растеж и за да се избегне повтарянето година след година на продоволствената криза в региона на Сахел;

55. счита, че политическата нестабилност в региона на Сахел, в съчетание с тежката суша, засягаща милиони хора, представлява сериозна заплаха за демокрацията, принципите на правовата държава, зачитането на правата на човека и социално-икономическите права, което оказва неблагоприятно въздействие върху достойното препитание на населението; припомня, че правовата държава, доброто управление и зачитането на правата на човека са от първостепенно значение за стабилността на държавите, сигурността и зачитането на основните свободи;

56. призовава местните и регионалните органи, съвместно с гражданското общество, да въведат ефективни условия на сигурност и зачитане на правата на човека както на територията на държавите от региона Сахел, така и в граничните им райони, с цел оптимално развитие на политиките, свързани с хуманитарната помощ;

57. призовава правителствата на държавите от региона Сахел да намерят решение във връзка с основните причини за кризата чрез стратегия за устойчиво икономическо развитие, която да даде отговор на политическите, икономическите и социалните проблеми на техните граждани, като например достъпа до храна, образование, здравеопазване, заетост, жилищно настаняване, преразпределение на благата, достойно препитание и т.н.;

58. изтъква необходимостта от борба с корупцията за повишаване на легитимността на институциите и за справяне с нарастващите предизвикателства пред развитието и правата на човека в региона; отбелязва, че достъпът до основни здравни грижи и образование е сериозно засегнат от различни форми на корупция; наред с това изтъква значението на свободни, организирани гражданско общество и медии, които да осъществяват наблюдение върху злоупотребите и да докладват за това;

59. потвърждава, че ролята на жените е от съществено значение за развитието на региона на Сахел, по-специално по отношение на храненето, продоволствената сигурност и производството на храни, тъй като те са главните действащи лица в земеделието, макар на практика все още да нямат достъп до собствеността върху земите, които обработват; призовава Комисията да признае фундаменталната роля на жените, като дребни земеделски производители, за продоволствената и хранителната сигурност и да инвестира в програми, които изрично ги подкрепят; подчертава факта, че стратегията на ЕС следва да се съсредоточи и върху действия, които да гарантират, че най-уязвимите, особено в селските райони, могат да се възползват от възможностите за обучение в областта на селското стопанство, от образование относно храненето, от добри условия на здравеопазване и труд и от спасителна мрежа, в случай че такава е необходима; подчертава, че за да могат да произвеждат устойчиво, но и да се възползват от производствения си капацитет, дребните селскостопански производители, по-специално жените, трябва да имат по-голям достъп до микрокредити, така че да инвестират в по-добри семена, торове и напоителна техника, както и в необходимите инструменти за защита на културите от вредители и болести;

60. изтъква неотложната необходимост от предоставяне на хуманитарна помощ от ЕС, което ще допринесе за постигането на ЦХР; подчертава значението на целта, свързана с подобряването на майчиното здраве за намаляване на смъртността сред родилките и за всеобщ достъп до сексуално и репродуктивно здраве и до семейно планиране; подчертава значението на образованието и повишената информираност в областта на сексуалното и репродуктивното здраве като неразделна част от програмата за здравето на жените;

61. отбелязва, че са налице тревожни признаци, че през тази година целият регион на Сахел ще бъде засегнат от тежка продоволствена криза и призовава Комисията да отпусне подходящо финансиране за хуманитарна помощ за региона;

62. подчертава належащите въпроси на глада, сушата, постоянното недохранване и невъзможността националните правителства да осигурят елементарна продоволствена сигурност, които са причина за отчаянието в местен план; отново потвърждава нуждата от подобряване на способността на националните правителства да обезпечават продоволствената сигурност чрез по-засилено финансиране и политическа подкрепа за инициативата AGIR – „Сахел“, а също и от регионален и всеобхватен подход за справяне с основната причина за продоволствената несигурност;

63. приканва ЕС в сътрудничество с държавите от Сахел да приложи приоритетни политики за развитие на базата на подход, основан на правата на човека и основните свободи, с цел смекчаване на продоволствената криза и проблемите с недохранването и глада, както и провеждане на борба със засушаването и природните бедствия; изисква от Европейската комисия използването по оптимален начин на отпуснатите средства за борба с недохранването (123,5 милиона евро през 2012 г.) да бъде съобразено със споменатите приоритетни политики, да отговаря на потребностите на засегнатото население и да подкрепя развитието на местния капацитет в тези държави, за да се гарантира положителен ефект на помощта;

64. припомня, че е необходим дългосрочен ангажимент за постигане на устойчивост по отношение на сушата в Сахел и по този начин - за избягване на повтарящите се продоволствени кризи, налагащи необходимостта да се прибягва до значителна хуманитарна помощ при всеки нов случай на суша; подчертава, че този ангажимент изисква дългосрочно партньорство между правителствата, регионалните институции, донорите и финансовите институции по примера на инициативата на Европейския съюз „Световен алианс за инициативата за издръжливост на Сахел”;

65. отбелязва с особена загриженост, че достъпът до питейна вода все още е проблем в целия регион на Сахел; отново заявява, че за да се постигне развитие на региона, главният акцент трябва да бъде осигуряването на основните нужди на населението в областта; подчертава, че една съществена част от помощта за развитие, която ЕС предоставя, трябва да търси решение на този въпрос; приветства във връзка с това всички международни инициативи, насочени към намаляването на недостига на вода в региона на Сахел;

66. подчертава, че е необходим дългосрочен подход, основан на достъпа до образование за всички, за да се подобри ежедневният живот на жителите на Сахел и да се подпомогне развитието на региона, в който броят на населението се очаква да достигне 150 милиона души през 2040 г.;

67. насърчава държавите от Сахел и регионалните участници да мобилизират заедно с ООН нови ресурси за развитие; приветства започналите консултации на специалния пратеник на генералния секретар на ООН за Сахел с Африканската банка за развитие и препоръчва те да бъдат разширени и да обхванат и Световната банка и други международни финансови институции, за да се създаде Фонд за действие за Сахел; приветства интегрираната платформа на предложения фонд за ресурси, която координира регионални проекти за развитие и специфични нужди на държавите от Сахел; насърчава ЕС да адаптира и координира съответно собствената си стратегия;

68. изразява загриженост поради общата обстановка във връзка с добива на уран в Сахел, особено в светлината на нападението на ДЕДЗА срещу мина в Арлит, Северен Нигер, на 23 май 2013 г.; подчертава, че сериозните нарушения на сигурността около урановите мини в Нигер може да се окажат фатални за местното население и стабилността в региона, и поради това призовава органите на Нигер и техните международни партньори да обърнат най-сериозно внимание на сигурността; освен това подчертава колко е важно да се гарантира безопасността на добива на уран; призовава също така добивните предприятия да гарантират, че уранът се извлича отговорно, при пълното съгласие на местните общности и с минимално вредно въздействие върху живеещото наблизо население и неговата околна среда;

69. отбелязва, с подобаващата сериозност, честите продоволствени и хранителни кризи и други спешни хуманитарни ситуации в региона на Сахел и тяхното отражение върху най-основните права на човека; приветства активното участие на ЕС и неговите държави членки в усилията за справяне с хуманитарната криза в Сахел; подчертава, че справянето с продоволствената несигурност е ключово както за улесняването на мира, така и за засилването на правата на човека; счита, че за тази цел местното производство и собственост следва да се стимулират, както и да се укрепят дистрибуторските мрежи и мобилността на ресурсите; отбелязва, че помощта, осигурена през 2012 г. от Европейската комисия за продоволствените и хранителни кризи, се равняваше на 338 милиона евро, от които 174 милиона бяха предназначени за спешна хуманитарна помощ; ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“(ECHO) осигури хуманитарна помощ за 172 милиона евро, от които 58 милиона бяха предоставени на Мали;

70. приканва Съюза да продължи и да задълбочи своите действия по отношение на засилването на хуманитарната помощ в Сахел, да гарантира тясна координация между международните агенции за хуманитарна помощ, гражданското общество, местните и регионалните органи и правителства, да мобилизира необходимите средства в рамките на 10-ия ЕФР (660 милиона евро за периода 2007—2013 г.) и Фонда на Световния алианс за инициативата за устойчивост – AGIR Сахел (172 милиона евро за 2012 г.); приветства бюджета от 1,5 милиона евро, предоставен на AGIR-Сахел по линия на 11-ия ЕФР с цел повишаване на устойчивостта на държавите от Сахел;

71. подчертава необходимостта държавите от региона Сахел да въведат политики в областта на основната социална инфраструктура и основните мрежи (канализация, мрежа от медицински центрове, транспорт, телекомуникации), които да имат за цел неутралното, универсално и неограничено, правилно и ефективно предоставяне на хуманитарна помощ; очаква държавите от региона, както и местните и регионалните органи да гарантират дълготрайност и достъпност на съответните мрежи;

Положението на жените и малцинствата от гледна точка на правата на човека

72. осъжда най-категорично продължаващото робство, често по наследство, в региона Сахел, в частност в Мавритания, където то по данни засяга голямо малцинство от населението; отбелязва, че робството съществува в рамките на непоклатима кастова система и представлява трайна практика въпреки официалното премахване на робството в страната през 1981 г. и изричното му криминализиране през 2007 г.; изразява най-дълбокото си безпокойство поради институционализирания характер на тази практика, дори в сферата на публичната администрация; отбелязва освен това изключителното нежелание на правителството на Мавритания да признае продължаващото широко разпространено съществуване на робството, както и че до момента е известно само едно доведено до успешно преследване съдебно дело, заведено срещу робовладелец; настоятелно призовава правителството на Мавритания да изпълни своите национални международни правни ангажименти и задължения за ефективното прекратяване на всички форми на робство и да въведе закони срещу робството, които предвиждат, наред с друго, процедури по обезщетяване; освен това настоятелно призовава органите на Мавритания да престанат да упражняват тормоз и дори да затварят активисти на гражданското общество, провеждащи кампании за прекратяване на робството, включително по обвинения във вероотстъпничество; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да продължат да подкрепят работата на мавританските и международните организации за борба с робството, включително на специалния докладчик на ООН за съвременните форми на робство и Международната организация по труда;

73. отбелязва с дълбоко безпокойство, че робството представлява трайна практика в региона на Сахел като цяло, като голям брой хора извършват принудителен труд в Мали, Нигер и на други места; настоятелно призовава отговорните национални и международни органи да предприемат действия в това отношение, като следят за прилагането на съществуващото законодателство, което забранява и криминализира робството, с особено внимание към положението и уязвимостта на жените и момичетата; насърчава развитието от страна на органите на програми, целящи, наред с другото, да оказват помощ за рехабилитацията и реинтеграцията на жертвите, да събират данни, и да организират кампании за повишаване на осведомеността, тъй като робството се възприема от мнозина като нещо естествено и социалната йерархия е дълбоко вкоренена в тяхната култура; насърчава местните органи да разработват стратегии и програми, насочени към интегрирането в обществото на бившите роби, като им се осигуряват средства за съществуване и подходящ достъп до работни места;

74. изразява загриженост поради нарушаването на основните права на децата в Сахел, особено поради насилието и дискриминацията, основани на пола, широко разпространения детски труд, предполагаемото задържане на непълнолетни лица в затвори за възрастни в Мавритания, Мали и на други места, и набирането на деца войници в редовната армия в Чад; призовава ЕС да работи в тясно сътрудничество с правителствата в Сахел, за да се гарантира изкореняването на тези практики;

75. изразява дълбока загриженост по отношение на данните за детски труд в златните мини, земеделието, горското стопанство и други сектори на икономиката в Мали, според които става дума за деца от шестгодишна възраст; отбелязва действащите закони в държавите от Сахел, които забраняват детския труд; отбелязва и особено опасния характер на златотърсачеството; ето защо призовава органите на Мали да приложат предложенията за политики в техния План за действие за борба с детския труд (PANETEM) от юни 2011 г., както и да насърчават по-активно универсалното образование; призовава ЕС да работи съвместно с Международната организация по труда (МОТ) и с други национални и международни организации, с цел пълно изкореняване на детския труд в Мали; призовава всички държави от Сахел да водят борба срещу детския труд и да насърчават образованието;

76. с голяма загриженост отбелязва, че според статистически данни на НПО над 3 милиона деца до 17-годишна възраст работят в Мали; изразява съжаление относно тази ситуация, особено с оглед на това, че тя води до намаляване на процента на получаващите образование и на грамотните;

77. припомня, че ЕС подкрепя принципите на Кимбърлийския процес, осъществява програмите по Плана за действие за правоприлагане, управление и търговия в горския сектор (FLEGT) и се старае като цяло да насърчава спазването на основните международни норми в областта на социалната защита, труда и околната среда, както и на корпоративната социална отговорност (КСО); призовава ЕС и държавите от Сахел да помислят върху процес на проследяемост на златото по подобие на Кимбърлийския процес за диамантите; подчертава необходимостта европейските предприятия, които имат клонове в държавите от региона, да се уверят, че се спазват тези основни норми, както и международните насоки за КСО; припомня, че ЕС скоро ще въведе принципа на докладване за всяка държава поотделно;

78. изразява сериозната си загриженост, породена от съобщенията за отвличания на деца в Чад, както и в други държави в региона, с цел получаване на откуп или продажба; отбелязва, че децата биват обект на вътрешен и трансграничен трафик с цел принудителен труд, насилствен брак и сексуална експлоатация; освен това отбелязва, че в някои случаи децата биват отвличани и продавани на международни агенции за осиновяване;

79. призовава държавите от Сахел да насърчат достъпа до образование за всички деца — момчета и момичета, както и за номадското население — без дискриминация по расов, кастов или етнически признак; призовава държавите от Сахел да насърчават политиките за професионално обучение, достъп до висше образование и работа, за да се осигури перспектива за бъдещето на младежта на Сахел и така да се отклони от терористичните групировки; настоява условията на живот на децата в училищата да отговарят на минималните условия за хигиена, сигурност и достойнство и да се гарантира, че децата не са малтретирани или принуждавани към просия от своя наставник;

80. изисква прилагането и наблюдението на ефективни политики в областта на здравеопазването и образованието спрямо най-уязвимите групи от населението като жените и децата, с цел реализиране на Целите на хилядолетието за развитие: начално образование за всички, подобряване на здравословното състояние на майките, достъп до здравни грижи за всички, борба срещу ХИВ/СПИН и всякакви инфекциозни заболявания; призовава ЕС в рамките на 11-ия ЕФР да заложи младежта като приоритет на своята дейност в Сахел и да разработи амбициозна политика в областта на образованието; припомня значението на политиките, посветени на жените и на достъпа до заетост;

81. признава важната роля на жените в процеса на стабилизиране и развитие на Сахел и призовава за засилване на тяхната решаваща позиция в предотвратяването на конфликти, поддържането и възстановяването на мира, както и в областта на сигурността, политиката и икономическото развитие; насърчава партньорите за развитие да предоставят финансова помощ в полза на проекти, специално насочени към постигане на автономност на жените в региона;

82. отбелязва дискриминацията, на която са подложени жените и момичетата под формата на насилствени бракове, бракове в детска възраст, сексуална експлоатация, недостатъчно образование и широко разпространено генитално осакатяване, включително инфибулация, както и обичайните практики като сороратските или левиратските бракове; призовава да се създадат политики на защита на правата на човека и равенство между половете в сътрудничество с всички местни участници в сферата на развитието, най-вече за зачитане, защита и насърчаване на правото на жените, в това число правото на сексуално и репродуктивно здраве без дискриминация по раса, каста, възраст, етническа или религиозна принадлежност, семейно положение, произход, статут на преселник или местен; подчертава, че са необходими повече усилия, за да се гарантира, че реформите, свързани с управлението и принципа на правовата държава, отговарят на специфичните нужди на жените;

83. изразява загрижеността си относно дискриминацията, на която са жертва голяма част от жените и момичетата от този регион, особено по отношение на достъпа до образование, заетост с права, здравеопазване, както и относно практики като насилствени бракове, сексуална експлоатация и генитално осакатяване;

84. изразява загриженост относно дискриминацията, на която са подложени жените и момичетата в голяма част от региона под формата на насилствени бракове, бракове в детска възраст, сексуална експлоатация, недостатъчно образование и широко разпространено генитално осакатяване, включително инфибулация, както и обичайните практики като сороратските или левиратските бракове, но също и по отношение на достъпа до образование, работа с права и здравеопазване; призовава да се създадат политики на защита на правата на човека и равенство между половете в сътрудничество с всички местни участници в сферата на развитието, най-вече за зачитане, защита и насърчаване на правото на жените, в това число правото на сексуално и репродуктивно здраве без дискриминация по раса, каста, възраст, етническа или религиозна принадлежност, семейно положение, произход, статут на преселник или местен; подчертава, че са необходими повече усилия, за да се гарантира, че реформите, свързани с управлението и принципа на правовата държава, отговарят на специфичните нужди на жените;

85. призовава държавите от региона на Сахел да приемат закони и конкретни мерки, забраняващи и предвиждащи наказания за всички форми на насилие срещу жени, включително домашно и сексуално насилие, сексуален тормоз и вредни традиционни практики като женското генитално осакатяване и принудителните бракове, особено в случай на непълнолетни лица; изтъква значението на защитата на жертвите и на осигуряването на специфични услуги, както и на справянето с безнаказаността на извършителите на насилие, като се гарантират разследването, осъждането и реалното наказание на тези престъпления, както и пълният достъп до правосъдие на всички жени без каквато и да било дискриминация, основана на религия и/или етнически произход; подчертава, че домашното насилие не е личен семеен въпрос, нито пък извинение за насилието, които са считани за приемливи поради културни или религиозни вярвания;

86. настоятелно призовава държавите от региона на Сахел да преразгледат законите си относно жените и правото на собственост; подчертава значението на правото на жените на собственост върху земя, която те обработват и където живеят;

87. настоятелно призовава международната общност да отпусне повече фондове, насочени към постигане на повече права и оправомощаване на жените в региона; приветства усилията на Африканския съюз относно защитата на правата на жените и припомня ключовата роля на Икономическата общност на западноафриканските държави за стабилността на региона; призовава държавите от региона на Сахел да си сътрудничат активно с НПО, гражданското общество, ООН и Европейския съюз за организиране на кампании за повишаване на осведомеността относно правата на жените; призовава ЕС да работи съвместно с регионалните участници за насърчаване на образованието на момичетата и да подкрепя мерки за повишаване на финансовата сигурност и потенциала на жените като ключов фактор за осигуряване на участие на жените в социалния, политическия и икономическия живот; освен това поощрява акцентирането върху политиката за подобряване на женското здравеопазване;

88. призовава, наред с това, държавите от региона на Сахел да гарантират, че всички момичета са регистрирани при раждането и впоследствие записани в начално училище; призовава ЕС да работи съвместно с регионалните участници за насърчаване на образованието на момичетата и да подкрепя мерки за повишаване на финансовата сигурност и потенциала на жените като ключов фактор за осигуряване на участие на жените в социалния, политическия и икономическия живот; освен това поощрява акцентирането върху политиката за подобряване на женското здравеопазване;

89. приканва Комисията, Европейската служба за външна дейност и Съвета да насърчат държавите от региона да включват в законодателството си изрични разпоредби и да поставят на преден план програми, които да гарантират зачитане на правата на жените и момичетата, в частност – достъп до обществени услуги, в това число в сферата на образованието, достъп до здравеопазване, сексуални и репродуктивни права, да гарантира заеми за храна, земя и производствени ресурси, по-специално в селските райони, както и достъп до здравни грижи и до съдебната система, за да се засили финансовата независимост па жените, като им се окаже съдействие за преминаването от неформална към формална трудова заетост, участие им във вземането на политически и икономически решения и елиминиране на всички форми на насилие, упражнявано върху момичета и жени, включително премахването на ранните принудителни бракове и варварски практики на генитално осакатяване на жени;

90. призовава специалните представители на ЕС за региона на Сахел и за правата на човека, да предприемат съответно съвместни действия за по-доброто гарантиране на спазването на правата на жените в региона при борбата именно срещу безнаказаността за случаите на насилие, основано на пола, в конфликти, които засягат достойнството на жените; настоява Комисията, ЕСВД и държавите партньори да дадат приоритет на темите, свързани с правата на жените и равенството между половете, при двустранните програми за подпомагане и да предвидят устойчиво и предвидимо финансиране на инициативите за автономност на жените и равенство между половете. осъжда особено остро прибягването до насилие, което представлява основната пречка пред ползването от страна на жените на правото на социална и икономическа свобода; подчертава, че политиката на насърчаване на равенството между жените и мъжете следва да се разглежда като взаимосвързан въпрос;

91. приветства правния статут на еднополовите връзки в Мали, Нигер, Чад и Буркина Фасо; при все това изразява съжаление относно все още наличната обществена дискриминация; изразява своята дълбока загриженост относно използването на „обществено непристойни“ закони и закони, които забраняват сдружаване с „неморална цел“, когато става въпрос за общността на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица в Мали и по-широкия регион; изразява надежда, че лицата, които бяха обект на потисничество по време на въстанието в северната част на Мали, ще могат да се реинтегрират в обществото, без да бъдат излагани на опасност; при изразява дълбока загриженост относно продължаващото криминализиране на връзките между ЛГБТ в Мавритания, които за мъжете формално носят смъртно наказание чрез публично пребиване с камъни; при все това отбелязва, че няма документирани случаи на някога прилагано такова наказание; въпреки това настоятелно призовава правителството на Мавритания да работи с гражданското общество за реформиране на законодателството и да помогне за подобряване на живота на гражданите ЛГБТ;

92. счита, че основан на правата подход към положението и развитието на туарегите, който да отчита по честен начин историческите неправди, както и факта, че туарегите живеят в области с други етнически групи, е от същностно значение за постигането на мир и развитие в региона на Сахел; приветства развитията в Нигер в това отношение, но настоятелно призовава всички страни със значителен дял на туарегско население, включително страни извън региона на Сахел като Алжир и Либия, да работят с представителите на общността за разрешаване — политическо и институционално — на проблемите, свързани с недостатъчната степен на развитие и враждебността; отбелязва освен това разнообразието на култури в региона на Сахел; счита, че следва да се позволи на всички тези народности да възстановят мирното си съжителство; насърчава правителствата от региона да включат всички тези култури в социалните и политически диалози и в процесите на вземане на решения;

Препоръки за политики на ЕС за региона на Сахел

93. приветства назначаването на СПЕС за Сахел и значителното място, отредено на правата на човека в неговия мандат; очаква новият СПЕС да си сътрудничи тясно със СПЕС за правата на човека, с кабинета на прокурора на МНС, с кабинета на Върховния комисар на ООН по правата на човека, както и със защитниците и наблюдателите на правата на човека в региона; призовава за адекватно съгласуване, по-специално между СПЕС за Сахел и СПЕС за Южното Средиземноморие, а така също и със СПЕС за Африканския рог, тъй като кризите в Африка имат сериозни регионални последици и проявяват тенденция към верижно разпространение и са фактори с геостратегическо значение; във връзка с това настоятелно призовава ЕС да вложи старание в ефективното координиране на всички негови начинания в Африка, особено в управлението на кризи и усилията след прекратяването на конфликтите, и следователно призовава ВП/ЗП да осигури координирането;

94. изтъква значението на прилагането на ангажиментите на политиката на ЕС в областта на правата на човека, включително на насоките относно децата и въоръжените конфликти, относно насилието спрямо жени и момичета и борбата с всички форми на дискриминация спрямо тях, относно насърчаването на съобразяването с международното хуманитарно право, относно защитата на цивилните лица в мисиите и операциите на ОПСО, както и на политиката на ЕС на всеобхватен подход по отношение на прилагането на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, включително чрез наблюдение и докладване за напредъка в тези области;

95. изказва съжаление, че нито в Стратегията на ЕС за сигурността и развитието на Сахел, приета на 21 март 2011 г., нито в заключенията във връзка с тази стратегия, приети от Съвета по външни работи на 23 март 2012 г., се споменават насърчаването на равенството между половете, положението на жените или защитата на техните права;

96. приветства стратегическите линии на действие в стратегията на ЕС за региона на Сахел, включително подкрепата и насърчаването в полза на доброто управление и решаването на вътрешните конфликти; счита обаче, че стратегията все още не обхваща по адекватен начин правата на човека, правовата държава, подкрепата за демокрация, ефективното икономическо управление и сериозни антикорупционни мерки в качеството им на ключови елементи за подкрепа на намиращото се в нейното ядро звено „развитие-сигурност“; настоятелно призовава институциите на ЕС в близко бъдеще да пристъпят към съвместна работа за преразглеждане на стратегията, като включат конкретни предложения за:

a) справяне с бедственото положение на бежанците и вътрешно разселените лица в целия регион,

б) борба с такива форми на злото като робството, трафика на хора и други форми на трафик и нелегално прекарване на хора през граница, които се явяват така пагубни за правата на човека и сигурността в региона,

в) подобряване на положението на жените, децата и малцинствата,

г) ефективно и ефикасно насочване на помощта, като се предлага допълнителна подкрепа на правителствата на принципа „повече усилия за повече помощ“,

д) слагане на край на културата на безнаказаност, включително чрез подкрепяне на мерки, които вече се предлагат или въвеждат в Мали и на други места,

е) защита на гражданските свободи и подобряване на демократичното управление чрез приобщаващи изборни процеси и надеждно представителство и чрез подкрепа за гражданското общество,

ж) опазване на културното многообразие и наследство;

97. препоръчва ЕС да обмисли възможността за целенасочени санкции чрез замразяване на активи, забрана за издаване на визи и други инструменти срещу най-сериозните нарушители на правата на човека в Мали и други части на региона;

98. приветства неотдавнашния доклад на генералния секретар на ООН относно положението в Сахел; отбелязва подхода „четири по четири“, който цели да укрепи управлението, сигурността, хуманитарните изисквания и развитието като част от една интегрирана стратегия; приветства по-специално силно изразеното измерение на правата на човека в стратегията и призовава ЕС да продължи да предоставя своята подкрепа; освен това приветства акцента, който интегрираната стратегия на ООН поставя върху укрепването на участието, подкрепата за местното и регионалното управление, засилването на сближаването в социален план и в областта на сигурността, разработването на системи за ранно предупреждение за бъдещи заплахи и най-вече върху укрепването или консолидирането на националните и регионалните механизми в областта на правата на човека; насърчава ЕС да въведе подобен всеобхватен подход спрямо устойчивостта, сигурността, проблемите в хуманитарната сфера и в областта на развитието и спрямо правата на човека при сътрудничество и в хармония с ООН, както и по начин, който признава транснационалния, трансграничен и взаимопреплетен характер на предизвикателствата в Сахел;

99. подчертава все така ключовото значение на повишената ангажираност на ЕС с регионалните фактори в Африка, като например с Африканския съюз, ИОЗАД, Съюза на арабския Магреб и регионалните африкански инструменти в областта на правата на човека, за генериране на траен напредък на инициативите в областта на правата на човека и демокрацията в региона на Сахел; настоятелно приканва съседни страни като Сенегал, Алжир и Мароко да допринесат с лидерство и да спомогнат за създаването на истинска регионална динамика, която да засили регионалното икономическо развитие и правата на човека; признава в края на краищата, че трайните решения на проблемите в Сахел трябва да дойдат от региона и да бъдат напълно припознати като свои от неговите жители; въпреки това призовава ЕС да не изоставя своя ангажимент за сътрудничество с партньорите от Сахел и тяхното подпомагане с всички подходящи средства, с които разполага, за да се повиши качеството на живота на хората в региона и да се укрепят връзките с техните демократични правителства;

Наблюдения във връзка с правата на човека в Западна Сахара и лагерите Тиндуф

100. приветства и се базира на доклада от април 2013 г. на Генералния секретар на ООН относно Западна Сахара, в който се изтъква" изключителната важност на решаването на конфликта в Западна Сахара като част от една по-широка стратегия за Сахел ", както и че "въпросът за правата на човека остава важен за всяко едно решение на конфликта"; отбелязва, че текущите конфликти в Сахел и най-вече присъствието на терористични групировки като АКИМ в северната част на Мали и южната част на Алжир, са фактори, които носят риск от дестабилизиране на Западна Сахара, както и региона като цяло; отбелязва, наред с това, отрицателното въздействие на конфликта върху регионалната интеграция, която следва да включва Мароко и Алжир и може да предложи сериозни възможности за икономическо развитие и демократизация, като укрепва сигурността на хората в целия регион на Сахел и Сахара;

101. отново потвърждава подкрепата си за резолюциите на ООН за Западна Сахара; призовава за пълно зачитане на правата на човека и основните свободи на сахравския народ, включително свободата на сдружаване, свободата на изразяване и правото на мирни демонстрации;

102. подчертава необходимостта от това правата на човека в Западна Сахара и в лагерите Тиндуф да бъдат разглеждани, дори без предугаждане на каквото и да било окончателно политическо уреждане на въпроса, както и без изразяване на становище по такова уреждане; при все това отново изтъква, че самоопределението е основно човешко право, както е посочено в член 1 от Международния пакт на ООН за граждански и политически права; припомня също, че териториалната цялост е принцип в международното право; освен това припомня Резолюция 1754(2007) на Съвета за сигурност на ООН, която настоятелно призова страните да започнат преговори добросъвестно, без предварителни условия , "с оглед постигане на справедливо, трайно и взаимно приемливо политическо решение, което да осигури условия за самоопределение на народа на Западна Сахара"; от своя страна също призовава Мароко и Фронта Полисарио да продължат преговорите за мирно решаване на конфликта, като препотвърждава правото на сахравския народ на самоопределение; изтъква възможността, произтичаща от политическите и демократични реформи, предприети в Мароко, като отбелязва по-силните задължения, наложени от тези реформи, за зачитане и подкрепа на правата на човека в Западна Сахара в частност; изразява опасения, че 25-годишното забавяне в организирането на референдум или достигането на каквато и да била друга форма на взаимно приемливо договорено политическо решение засилва състоянието на отчуждение на Западна Сахара, както и потенциала за насилие, по-специално сред младите хора; призовава ЕС към повече усърдие и да подкрепи ООН в насърчаването на участниците за подновяване на преките преговори с цел мирно и трайно решаване на конфликта;

103. призовава Комисията и държавите членки - с оглед на това, че политическото решение на конфликта в Западна Сахара, помирението и положението с правата на човека са в тясна връзка, да бъдат по-активни при решаването на конфликта в Западна Сахара, не само като подкрепят преговорите на ООН, но и като използват различни свои инструменти на външната политика (напр. засилване на наблюдението в областта на правата на човека и на информираността на полицията и силите за сигурност, подкрепа за демократичните реформи, включително децентрализация, борба с дискриминацията в региона), за да насърчават така необходимото изграждане на доверие между участниците в конфликта;

104. изразява дълбока загриженост във връзка с неотдавнашния доклад на специалния докладчик на ООН относно изтезанията, в който се представят доказателства, че марокански длъжностни лица са задържали лица по политически причини, извършвали са изтезания и изнасилване на сахарски затворници, отвличали са и изоставяли в пустинята протестиращи, с цел да ги сплашат, както и умишлено и често са насочвали действията си срещу застъпници на независимостта, включително по домовете им; отбелязва също така широко разпространените твърдения за насилствени изчезвания и несправедливи процеси; обръща специално внимание на унищожаването на протестния лагер в Гдеим Изик през ноември 2010 г., когато значителното насилие взе 13 жертви, и последвалото дело през февруари 2013 г. на 25-те сахрави, много от тях които са известни активисти за правата на човека; отбелязва настоятелността на Мароко по отношение на справедливостта и надлежното протичане на съдебния процес, както и положителните заключения на някои международни наблюдатели, но също така припомня загрижеността на специалния докладчик на ООН по отношение на използването на военен съд, твърденията за изтезания, както и факта, че мароканските власти не разследваха тези твърдения; отбелязва заключенията на някои неправителствени организации и наблюдатели на правата на човека във връзка със свързаните с делото предполагаеми политически преследвания, липсата на доказателства и прекомерно тежките присъди, като 20 души са получили присъди, чиято тежест варира между 20 години затвор и доживотен затвор; във връзка с това приветства приемането от мароканското правителство на препоръката на Националния съвет по правата на човека за това, дела на граждани да не бъдат разглеждани от военни трибунали в бъдеще; настоятелно приканва мароканското правителство да гарантира, че това ще стане реалност; същевременно изразява съжаление, че това решение няма да има ефект за вече осъдените; наред с това, настоятелно приканва мароканското правителство да изпълни всички препоръки, направени в доклади на ООН и Националния съвет по правата на човека; ето защо призовава мароканските органи незабавно да освободят всички сахравски политически затворници, да си сътрудничат с гражданското общество и други участници, за да се гарантира прозрачността и справедливостта на съдебните процеси, както и за разследване и преследване на длъжностните лица, за които се предполага, че са били замесени в произволни арести, изтезания и други злоупотреби с власт;

105. осъжда случаите на нарушаване на правата на човека, чиито жертви са сахравските жени в териториите, окупирани от Мароко, които се изразяват най-вече в оскърбително отношение и сексуално насилие — практики, до които имат достъп окупационните марокански сили — за сплашване на сахравското население в борбата му за законно право на самоопределяне;

106. отново изтъква опасенията, изразени в неофициално публикувания доклад на Върховния комисар на ООН по правата на човека за 2006 г. относно ограниченията на свободата на словото, събранията и сдруженията в Западна Сахара; отбелязва твърдението от страна на Мароко, че разрешава провеждането на седящи стачки и други форми на протест; изразява съжаление относно очевидните институционални пречки от страна на Мароко пред застъпващи за независимостта НПО, под формата на предотвратяване на тяхната правна регистрация и признаване, което е необходимо за ефективната им работа в общностите им; осъжда налаганите често тежки наказания за „подкопаване на териториалната цялост на Мароко“ — елемент от законодателството, който изглежда се използва срещу мирни сахравски застъпници на независимостта; припомня констатациите на независимия експерт на ООН относно културните права, че мароканските органи подтискат някои аспекти от културата на сахравите; повтаря призива на независимия експерт на ООН за премахване на такива мерки и насърчаване на пълното културно многообразие; отбелязва като позитивни, във връзка с това, разпоредбите относно зачитането на културните права, които са включени в новата мароканска конституция; приветства създаването на специална сахравска телевизионна станция; силно насърчава цялостното прилагане на тези разпоредби;

107. изразява дълбоко съжаление поради факта, че на 6 март 2013 г., сряда, Мароко изгони делегация от четирима членове на Европейския парламент; отбелязва, че целта на делегацията бе да посети териториите на Западна Сахара, да се осведоми за положението с правата на човека и да се срещне с представители на MINURSO; изразява дълбоко съжаление относно поведението на мароканските органи и отправя искане към Кралство Мароко да разреши свободен достъп и свободно движение в Западна Сахара на независими наблюдатели, парламентаристи, представители на пресата и хуманитарни организации;

108. припомня безпокойството на Службата на ООН за проектни услуги (UNOPS), че Западна Сахара остава един от най-минираните райони в света; отбелязва, че от 1975 г. насам мините в Западна Сахара са причинили трагичната смърт на най-малко 2 500 жертви, като продължават да заплашват много хиляди сахравски номади, и представляват основна пречка за разрешаването на спора в Западна Сахара и за уреждане положението на бежанците; ето защо приветства работата на Мисията на ООН за референдум в Западна Сахара (MINURSO), кралската мароканска армия, Фронта Полисарио , „Landmine Action“ и други, за картографиране и изчистване на засегнатите райони; приветства факта, че Фронтът Полисарие е подписал Женевския призив за забрана на противопехотните мини; насърчава всички участници да се направи всичко възможно за образоване на населението, подпомагане на жертвите и премахване на всички останали боеприпаси; отбелязва още, че Мароко е една от малкото държави и една от едва трите африкански държави, които не са подписали Договора за забрана на противопехотните мини; насърчава я да направи това като мярка за изграждане на доверие и знак за ангажиране с постигането на мир;

109. подчертава случая на сахравските жени и важната им роля за сахравското общество, особено в бежанските лагери, където неграмотността сериозно отстъпи, като достигна от 95 % в края на испанския колониализъм до 5 % понастоящем; подчертава ключовата роля на жените в организацията на сахравските институции, както и голямото им участие в процеса на вземане на решения на всички равнища, в местните съвети, в парламента и правителството; насочва вниманието към ролята на жените от Западна Сахара за поддържането на мира, насърчаването на диалога и разрешаването на конфликта, както и за запазването на обществото и структурите на сахравите;

110. изразява дълбока загриженост във връзка с бедността и липсата на основни услуги в управляваните от Фронта Полисарио бежански лагери в близост до Тиндуф, особено що се отнася до изхранването, здравеопазването и достъпа до питейна вода; приветства хуманитарната помощ, която ЕС предостави чрез ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO) за засегнатите бежанци; призовава, при все това, международните участници да насочват, координират и обединяват по-ефективно помощта и при нужда да увеличават нейния размер, за да се гарантира стабилността на хуманитарната обстановка и да се подпомогне подобряването на условията в лагерите; подема препоръките на специалния докладчик на ООН относно подходящото жилищно настаняване за насочване на достатъчно международно финансиране за тази цел, предвид недостатъчното предоставяне на жилищно настаняване; въпреки това отбелязва функциониращите системи на управление в лагерите и приветства активното присъствие на гражданското общество и сериозното участие на жените и в двата случая; освен това приветства социалния акцент върху образованието, въпреки недостига на ресурси; отбелязва, при все това, липсата на ясна документация относно точния брой жители в лагерите; призовава органите на Полисарио, с помощта на Алжир по целесъобразност, да провеждат или улесняват редовни преброявания или официални регистрации;

111. изразява загриженост, че бедността в лагерите Тиндуф, в съчетание с липсата на дългосрочни перспективи за много бежанци, ги оставя изложени на опасността от радикализация на религиозно-фундаменталистка основа; припомня опасността, свързана с набирането на млади хора в престъпните или терористичните мрежи, и обръща внимание на пропускливите граници в региона, които създават риск от улесняване на по-дълбокото проникване в лагерите на джихадстки групи от северната част на Мали и от други места; осъжда във връзка с това отвличането на тримата европейски хуманитарни работника от лагера Рабуни през октомври 2011 г.; поради това подчертава първостепенното значение на гарантирането на безопасността и сигурността на лагерите; призовава алжирските органи да изпълнят своите задължения да облекчат положението с правата на човека в лагерите Тиндуф; изразява пълна подкрепа за програмата на ВКБООН, имаща за цел да поощри изграждането на доверие чрез улесняване на размяната на семейства между Тиндуф и Западна Сахара;

112. отбелязва, че макар че повечето от международните наблюдатели, както и докладите на Върховния комисар на ООН по правата на човека, на Африканска комисия по правата на човека и народите, на Центъра „Робърт Ф. Кенеди“ за правосъдието и правата на човека, и на Human Rights Watch, не са установили достатъчни доказателства за системни и институционални нарушения на правата на човека в лагерите, множество участници, включително мароканското правителство, марокански НПО и някои бивши жители на лагерите Тиндуф, твърдят, че органите на Фронта Полисарио ограничават свободата на изразяване и свободата на движение на жителите; отбелязва енергичните откази от страна на Фронта Полисарио да признае тези обвинения и желанието му за сътрудничество с органите на ООН, отговарящи за правата на човека; ето защо призовава Полисарио да позволи на независими наблюдатели на човешките права пълен, редовен и неограничен достъп до лагерите и сериозно разследване на всяко твърдение;

113. призовава мароканските органи в окупираните територии на Западна Сахара да позволят и улеснят редовните контакти, обмена и посещенията на сахравски семейства между бежанските лагери и окупираните територии;

114. приветства усилията за подобряване на документацията по предполагаеми нарушения на правата на човека в Западна Сахара, по-специално чрез институцията на Мароканския национален съвет за правата на човека с офиси в Лааюн и Дакла, призната от ООН; отбелязва положителната работа на Мароканския национален съвет за правата на човека и призовава мароканското правителство да помогне за укрепване на неговата независимост и компетентност, както и да гарантира изпълнението на неговите препоръки; насърчава, наред с това, Мароканския национален съвет за правата на човека да увеличи усилията си за изграждане на отношение със сахравите, които са враждебни към мароканското управление, и да гарантира подходящи мерки във връзка с жалбите; приветства приемането от страна на Мароко през 2012 г. на три от петте препоръки на Съвета на ООН по правата на човека относно положението с правата на човека в Западна Сахара и го призовава да приеме и оставащите две; наред с това приветства мароканските покани за специални международни делегации, включително специалния докладчик на ООН относно изтезанията, и факта, че тези покани са приети; настоятелно приканва мароканските органи да предоставят разрешение за мисии за установяване на факти, които да се проведат от други международни организации, като например Африканската комисия по правата на човека и народите и Европейския парламент; настоятелно призовава всички заинтересовани страни да продължат този ангажимент с органите на ООН по правата на човека;

115. при все това отбелязва сериозните и оспорвани обвинения срещу администрациите на Мароко и Полисарио; припомня акцента, който генералният секретар на ООН постави неотдавна върху „независимия, безпристрастен, всеобхватен и постоянен мониторинг на ситуацията с правата на човека в Западна Сахара и лагерите“; отбелязва в тази връзка, че ООН не разшири мандата на MINURSO през април 2013 г., така че да включи измерението на правата на човека; насърчава ООН да направи това, или пък да създаде нов, постоянен, безпристрастен орган по правата на човека за целите на надзора и докладването относно общото състояние на правата на човека и за разследване на индивидуални жалби; призовава този орган да обхване контролираната от Мароко област от Западна Сахара, лагерите Тиндуф и останалите територии, контролирани от Фронта Полисарио;

116. насърчава правителствата на Мароко и Алжир да развиват и засилват политическия диалог помежду си, за да се подобри регионалната динамика и да се избегне нарастващо напрежение, както и в полза на широката международна общност;

117. настоятелно призовава ВП/ЗП и СПЕС за правата на човека да предложат на мароканските органи и администрацията на Полисарио програми за обучение по въпросите на правата на човека в Западна Сахара и Тиндуф, които да са предназначени за полицията и другите служители по сигурността, съдебната система, служителите на местната администрация, медиите и организациите на гражданското общество, като се надгражда над започнатите от Мароко политически реформи за демократизация, правова държава и права на човека, и без да се засяга темата за постигане на политическо уреждане на конфликта в Западна Сахара, но като се цели насърчаване на такива преговори;

118. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалните представители на ЕС за правата на човека и за Сахел, държавите-членки на ЕС, правителствата и парламентите на страните от Сахел, Мароко, Алжир, Фронта Полисарио, генералния секретар на ООН и Съвета за сигурност на ООН, върховния комисар на ООН по правата на човека, председателя на Африканския съюз и генералния секретар на Комисията, както и на председателя на ИОЗАД и председателя на Комисията;

(1)

ОВ L 200, 27.7.2012 г., стр. 21.

(2)

ОВ L 75, 19.3.2013 г., стр. 29.

(3)

ОВ C 99E, 3.4.2012 г., стр. 77.

(4)

Приети текстове, P7_TA(2012)0503.

(5)

Приети текстове, P7_TA(2013)0055.

(6)

Приети текстове, P7_TA(2012)0058.

(7)

Isobel Coleman, ‘The global glass ceiling: why empowering women is good for business’, in Foreign Affairs, Vol. 89, May/June 2010, pp. 13-20; UN Population Fund, ‘State of world population 2009 – Facing a changing world: women, population and climate’.


СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (23.9.2013)

на вниманието на комисията по външни работи

относно положението, свързано с правата на човека, в региона Сахел и Западна Сахара

(2013/2020(INI))

Докладчик по становище: Жан Роата

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

     Сигурност и развитие

1.  отново потвърждава неделимата връзка между човешката сигурност и развитието в държавите от региона Сахел, както е посочено в стратегията на ЕС за сигурността и развитието на Сахел през 2011 г.; подчертава значението на стабилността в областта на сигурността, икономиката, политиката, зачитането на правата на човека и основните свободи в региона Сахел за постигането на устойчив успех във връзка с политиките за развитие; при все това припомня, че за установяването на сигурност в региона е наложително да се инвестира в помощ за развитие, за да получи населението достатъчно средства, позволяващи по-голяма стабилност в региона; счита, че по този начин до голяма степен ще се предотвратят случаите на трафик на хора и незаконните операции, които се дължат на изключителната бедност и на липсата на средства и алтернативи;

2.  счита, че политическата нестабилност в региона Сахел, в съчетание с тежката суша, засягаща милиони хора, представлява сериозна заплаха за демокрацията, принципите на правовата държава, зачитането на правата на човека и социално-икономическите права, като оказва неблагоприятно въздействие върху условията на живот за населението; припомня, че правовата държава, доброто управление и зачитането на правата на човека са от първостепенно значение за стабилността на държавите, сигурността и зачитането на основните свободи;

3.  призовава местните и регионалните органи, съвместно с гражданското общество, да въведат ефективни условия на сигурност и зачитане на правата на човека както на територията на държавите от региона Сахел, така и в граничните райони, с цел оптимално развитие на политиките, свързани с хуманитарната помощ;

4.  призовава правителствата на държавите от региона Сахел да намерят решение във връзка с основните причини за кризата чрез стратегия за устойчиво икономическо развитие, която да даде отговор на политическите, икономическите и социалните проблеми на техните граждани, като например достъпа до храна, образование, здравеопазване, заетост, жилищно настаняване, преразпределение на благата, достойни условия на живот и т.н;

5.  подчертава, че различните конфликти в региона Сахел са довели не само до увеличено разселване на населението по територията на държавите от региона, но и до повишаване на броя на бежанците; призовава за координация на политиките на Съюза, държавите от региона Сахел, Върховния комисариат за бежанците на ООН, Африканския съюз (АС) и Икономическата общност на западноафриканските държави, с цел осигуряване на прием за бежанците при хигиенични, здравословни и достойни условия на живот, като се гарантира човешка сигурност за най-уязвимите групи и се предвидят програми за самостоятелност; припомня, че освен осигуряването на прием и защита, трябва да се положат усилия, за да могат бежанците и разселените лица да се върнат по родните си места, доколкото това е възможно;

6.  отбелязва, че са налице тревожни признаци, че през тази година целият регион Сахел ще бъде засегнат от тежка продоволствена криза и призовава Комисията да отпусне подходящо финансиране за хуманитарна помощ за региона;

7.  призовава държавите, както и местните и регионалните органи да въведат политики за човешка сигурност в полза на бежанците, вътрешно разселените лица и най-уязвимите групи, с цел да се борят с тероризма, насилието, упражнявано над жените, експлоатацията, както и трафика (на наркотици, оръжия, хора и стоки);

8.  подкрепя международната мисия за подкрепа на Мали и Интегрираната многостранна мисия на ООН за стабилизиране в Мали, която започна да функционира на 1 юли 2013 г., както и мисията на Европейския съюз по линия на ОПСО в Сахел; приветства предложението на генералния секретар на ООН от 14 юни 2013 г. за създаване на „интегрирана стратегия на ООН за Сахел“, която да обхваща всички аспекти на кризата: подобряване на управлението, борба срещу престъпността (трафика на наркотици, хора, оръжия и цигари, изпирането на пари), борбата срещу тероризма, хуманитарната помощ; приветства по-специално целите на тази стратегия за укрепване на едно ефективно и приобщаващо управление на цялата територия на региона, както и за интегриране на плановете и интервенциите за хуманитарни дейности и развитие, с цел осигуряване на дългосрочна устойчивост;

9.  подчертава необходимостта държавите от региона Сахел да въведат политики в областта на основната социална инфраструктура и основните мрежи (канализация, мрежа от медицински центрове, транспорт, телекомуникации), които да имат за цел неутралното, всеобщо и неограничено, правилно и ефективно предоставяне на хуманитарна помощ; очаква държавите от региона, както и местните и регионалните органи да гарантират дълготрайност и достъпност на съответните мрежи;

10. подчертава неблагоприятното въздействие на конфликта в Западна Сахара върху целия регион и, успоредно с финансираните от ООН политически преговори, призовава страните в конфликта и съседните държави добросъвестно да предприемат мерки за изграждане на доверие, като например насърчаване на програмата за посещение на семействата на Мисията на ООН за референдум в Западна Сахара (MINURSO) и разширяване на нейния мандат, така че да включва мониторинг на правата на човека, ускоряване на обещаната от Мароко регионализация, включително разрешаване на регионалните политически партии като първа стъпка за постигане на самоопределение на народа сахрави, и като цяло преустановяване на репресиите и на политическата, социалната или икономическата дискриминация, засягащи най-вече хората с различни политически възгледи;

11. признава важната роля на жените в процеса на стабилизиране и развитие на Сахел и призовава за засилване на тяхната водеща позиция в предотвратяването на конфликти, поддържането и възстановяването на мира, както и в областта на сигурността, политиката и икономическото развитие; насърчава партньорите за развитие да предоставят финансова помощ в полза на проекти, специално насочени към постигане на автономност на жените в региона;

     Към прилагане на Целите на хилядолетието за развитие

12. приканва ЕС да приложи, в сътрудничество с държавите от региона Сахел, приоритетни политики за развитие на базата на подход, основан на правата на човека и основните свободи, с цел смекчаване на продоволствената криза и проблемите с недохранването и глада, както и провеждане на борба със засушаването и природните бедствия; изисква от Европейската комисия оптималното използване на отпуснатите средства за борба с недохранването (123,5 милиона евро през 2012 г.) да бъде съобразено със споменатите приоритетни политики, да отговаря на потребностите на засегнатото население и да подкрепя развитието на местния капацитет в тези държави, за да се гарантира положителният ефект на помощта;

13. припомня, че е необходим дългосрочен ангажимент за постигане на устойчивост по отношение на сушата в Сахел и по този начин - за избягване на повтарящите се продоволствени кризи и прибягването до значителна хуманитарна помощ при всеки нов случай на суша; подчертава, че този ангажимент изисква дългосрочно партньорство между правителствата, регионалните институции, донорите и финансовите институции по примера на инициативата на Европейския съюз „Световен алианс за инициативата за издръжливост на Сахел”;

14. подчертава, че е необходим дългосрочен подход, основан на достъпа до образование за всички, за да се подобри ежедневният живот на жителите на Сахел и да се подпомогне развитието на региона, в който броят на населението се очаква да достигне 150 милиона души през 2040 г.;

15. призовава за прилагането и наблюдението на ефективни политики в областта на здравеопазването и образованието спрямо най-уязвимите групи от населението като жените и децата, с цел реализиране на Целите на хилядолетието за развитие: начално образование за всички, подобряване на здравословното състояние на майките, достъп до здравни грижи за всички, борба срещу ХИВ/СПИН и всякакви инфекциозни заболявания; призовава ЕС в рамките на 11-ия ЕФР да заложи младежта като приоритет на своята дейност в Сахел и да разработи амбициозна политика в областта на образованието; припомня значението на политиките, посветени на жените и на достъпа до заетост;

     Финансиране и развитие

16. призовава Европейската комисия да гарантира използването на средствата за развитие в региона Сахел в съответствие с предварително установените потребности на населението: Европейския инструмент за демокрация и права на човека, Европейския фонд за развитие, Инструмента за сътрудничество за развитие, Фонда за устойчивост на Сахел;

17. приканва Съюза да продължи и да задълбочи своите действия по отношение на хуманитарната помощ в Сахел, да гарантира тясна координация между международните агенции за хуманитарна помощ, гражданското общество, местните и регионалните органи и правителства, да мобилизира необходимите средства в рамките на 10-ия ЕФР (660 милиона евро за периода 2007—2013 г.) и Фонда на Световния алианс за инициативата за устойчивост – AGIR (172 милиона евро за 2012 г.).

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.9.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Thijs Berman, Michael Cashman, Ricardo Cortés Lastra, Corina Creţu, Leonidas Donskis, Mikael Gustafsson, Filip Kaczmarek, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Maurice Ponga, Jean Roatta, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Keith Taylor, Patrice Tirolien, Ivo Vajgl

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Philippe Boulland, Enrique Guerrero Salom, Edvard Kožušník, Krzysztof Lisek, Isabella Lövin, Judith Sargentini

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Emma McClarkin, Jarosław Leszek Wałęsa, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska


СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (4.9.2013)

на вниманието на комисията по външни работи

относно положението, свързано с правата на човека в региона на Сахел

(2013/2020(INI))

Докладчик по становище: Мария Габриел

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–   като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации (ООН) за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея,

–   като взе предвид протокола относно правата на жените в Африка към Африканската харта за правата на човека и народите;

–   като взе предвид Декларацията на ООН за защита на жените и децата при критични обстоятелства и въоръжени конфликти, както и Резолюция № 1325 (2000) и Резолюция № 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН,

–   като взе предвид плана за действие на ЕС за равенство между половете и овластяването на жените за участие в сътрудничеството за развитие (2010–2015),

–   като взе предвид насоките на ЕС относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях,

A. като има предвид, че нарушаването на правата на човека и политическата, екологична и хуманитарна криза и кризата в развитието в региона на Сахел засягат основно жените, които често стават обект на дискриминация, изключителна физическа и човешка несигурност, хронична бедност и маргинализация;

Б.  като има предвид, че жените в региона на Сахел представляват по-голямата част от дребните селскостопански производители и въпреки това те са в неравностойно положение по отношение на правото на земя; като има предвид, че липсата на право на собственост върху земя допринася за бедността сред жените;

В.  като има предвид, че все по-рестриктивната социална среда ограничава мобилността и производителността на жените и в крайна сметка тяхната способност да действат като ефективни лидери и защитници на правата на жените;

Г.  като има предвид, че равенството между половете, политическото и икономическото овластяване на жените, насърчаването на равенството между половете и защитата на правата на жената са от съществено значение за намаляване на бедността и за подпомагане на устойчивото развитие;

Д. като има предвид, че по време на срещата на високо равнище относно семейното планиране в Лондон през юли 2012 г., повече от сто правителства, национални агенции и НПО си поставиха за цел да инвестират допълнително 4 милиарда долара до 2020 г., за да се повиши със 120 милиона броят на жените, които използват контрацепция в 69-те най-бедни държави на Земята, сред които са държавите от региона на Сахел, и че това финансиране идва в допълнение към 10-те милиарда долара към момента;

Е.  като има предвид, че проучванията показват, че ако жените са образовани и могат да печелят и контролират доходите си, от това следват редица положителни резултати: спад в майчината и детската смъртност, подобряване на здравословното състояние и храненето на жените и децата, увеличаване на селскостопанската производителност, възможност за смекчаване на последиците от изменението на климата, забавяне на прираста на населението, разрастване на икономиката и прекъсване на цикъла на бедността(1);

1.  посочва, че жените са все по-често дискриминирани що се отнася до признаването на тяхната борба за мир; припомня, че когато жените са постоянно ангажирани в процесите на разрешаване на конфликти и изграждане на мира, те изпълняват ключова роля в мирните преговори, като постигат по-голям обхват по отношение на възстановяването, рехабилитацията и изграждането на мира; следователно насърчава участието на жените във всички национални, регионални и международни процеси на помирение в Мали, особено в северната част на държавата; изисква националните планове за действие, посочени в Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН да са обект на постоянен преглед, а приоритетните им точки постоянно да се обновяват;

2.  изразява загрижеността си относно дискриминацията, на която са жертва голяма част от жените и момичетата от този регион, особено по отношение на достъпа до образование, заетост с права, здравеопазване, както и относно практики като насилствени бракове, сексуална експлоатация и генитално осакатяване;

3.  изразява своята дълбока загриженост относно използването на „обществено непристойни“ закони и закони, които забраняват сдружаване с „неморална цел“, когато става въпрос за общността на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица в Мали и по-широкия регион; отбелязва, че въпреки че еднополовите връзки да са законни в региона, случаите на дискриминация са широко разпространени;

4.  настоява ЕС и държавите от региона на Сахел да приложат изцяло резолюциите на Съвета за сигурност на Обединените нации: Резолюция № 1325 относно жените, мира и сигурността, където се призовава за участието на жените във всички аспекти и всички нива в разрешаването на конфликти, и Резолюция № 1820 относно сексуалното насилие в ситуации на конфликт или пост-конфликт, както и последващите резолюции № 1888, 1889 и 1960 въз основа на споменатите по-рано решения; призовава в този смисъл да се подчертае и гарантира участието на жените в процесите, свързани с мира, и да се признае необходимостта от включване на аспектите, свързани с пола, в предотвратяването на конфликти, операциите за поддържане на мира, хуманитарната помощ и при възстановяването след конфликти; осъжда крайното страдание, причинявано на жените единствено поради това, че са жени, в държавите, намиращи се във война; счита, че действия от този тип, включително изнасилването на момичета от войници, принудителната проституция, принудителното забременяване на жени, сексуалното робство, изнасилването и сексуалния тормоз, както и отвличането по взаимно съгласие (чрез прелъстяване), са престъпления, които не трябва да се пренебрегват; потвърждава, че ЕС трябва да ги третира като фундаментални проблеми, които да бъдат вземани под внимание; подчертава, че е от съществено значение да се гарантира достъпът до аборт на жените и момичетата, жертви на насилие по време на въоръжени конфликти;

5.  припомня, че борбата срещу безнаказаността, включително относно случаите на насилие, основано на пола в конфликти, които засягат достойнството на жените, е от съществено значение за възстановяването на стабилността и устойчивото изграждане на мир; приветства в тази връзка сезирането на Международния наказателен съд от правителството на Мали и създаването на международна анкетна комисията за извършени престъпления и нарушения на правата на човека в Мали;

6.  настоятелно призовава държавите от региона на Сахел да преразгледат законите си относно жените и правото на собственост; подчертава значението на правото на жените на собственост върху земя, която те обработват и където живеят;

7.  подчертава случая на сахравските жени и важната им роля за сахравското общество, особено в бежанските лагери, където неграмотността сериозно отстъпи, като достигна от 95 % в края на испанския колониализъм до 5 % понастоящем; подчертава ключовата роля на жените в организацията на сахравските институции, както и голямото им участие в процеса на вземане на решения на всички равнища, в местните съвети, в парламента и правителството;

8.  осъжда случаите на нарушаване на правата на човека, чиито жертви са сахравските жени в териториите, окупирани от Мароко, които се изразяват най-вече в оскърбително отношение и сексуално насилие — практики, до които имат достъп окупационните марокански сили — за сплашване на сахравското население в борбата му за законно право на самоопределяне;

9.  насочва вниманието към ролята на жените от Западна Сахара за поддържането на мира, насърчаването на диалога и разрешаването на конфликта, както и за запазването на обществото и структурите на сахравите;

10. осъжда намесата на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) във вътрешните работи на трети държави и отново потвърждава правото на суверенитет на народите и тяхното право да решават собствената си съдба без външна намеса; счита, че защитата на правата на жените и насърчаването на практиките, които осигуряват активното участие на жените във всички аспекти на обществения живот са от особено значение за демокрацията във всички държави;

11. признава при все това положителната роля на ЕИДПЧ о отношение на защитата на правата на жените и укрепването на демокрацията в трети държави;

12. приветства усилията на Африканския съюз по отношение на защитата на правата на жените и припомня ключовата роля на Икономическата общност на западноафриканските държави за стабилността на региона;

13. призовава за разработването на политики, които да отчитат специфичното положение на уязвимите групи, като например жените, децата и лицата с увреждания, и в широк смисъл за осигуряване на съответни инфраструктури, като болници, училища, образователни съоръжения, както и необходимата социална, психологическа и административна подкрепа; изтъква значението на сътрудничеството и консултациите с местните женски организации;

14. заявява, че трябва да се отдели специално внимание на образованието на двата пола по въпросите, свързани с половата принадлежност, още когато започват училище, така че нагласите и социалните стереотипи постепенно да се променят и равенството между половете да се превърне в основен принцип на обществото в региона на Сахел;

15. приканва Комисията, Европейската служба за външна дейност и Съвета да насърчат държавите от региона да включват в законодателството си изрични разпоредби и да поставят на преден план програми, които да гарантират зачитане на правата на жените и момичетата, в частност – достъп до обществени услуги, в това число в сферата на образованието, достъп до здравеопазване, сексуални и репродуктивни права, да гарантира заеми за храна, земя и производствени ресурси, по-специално в селските райони, както и достъп до здравни грижи и до съдебната система, за да се засили финансовата независимост па жените, като им се окаже съдействие за преминаването от неформална към формална трудова заетост, участие им във вземането на политически и икономически решения и елиминиране на всички форми на насилие, упражнявано върху момичета и жени, включително премахването на ранните принудителни бракове и варварски практики на генитално осакатяване на жени;

16. подчертава, че домашното насилие не е личен семеен въпрос, нито пък извинение за насилието, които са считани за приемливи поради културни или религиозни вярвания;

17. настоятелно призовава Комисията, ЕСВД и държавите партньори по време на мирните преговори да поставят като приоритет въпроса относно безнаказаността и да гарантират, че извършителите на престъпления, свързани със сексуално насилие, се подвеждат под отговорност;

18. призовава държавите от региона на Сахел да приемат закони и конкретни мерки, забраняващи и предвиждащи наказания за всички форми на насилие срещу жени, включително домашно и сексуално насилие, сексуален тормоз и вредни традиционни практики като женското генитално осакатяване и принудителните бракове, особено в случай на непълнолетни лица; изтъква значението на защитата на жертвите и на осигуряването на специфични услуги, както и на справянето с безнаказаността на извършителите на насилие, като се гарантират разследването, осъждането и реалното наказание на тези престъпления, както и пълният достъп до правосъдие на всички жени без каквато и да било дискриминация, основана на религия и/или етнически произход;

19. припомня, че е от значение асоциациите на жените на местно равнище да се свържат с осъществяването и изпълнението на проекти, като се вземат предвид техните познания и опит и като се улесни достъпът им до публични национални и международни фондове;

20. призовава държавите от региона на Сахел да гарантират, че всички момичета са регистрирани при раждането и впоследствие записани в начално училище;

21. призовава специалните представители на ЕС за региона на Сахел и за правата на човека, да предприемат съответно съвместни действия за по-доброто гарантиране на спазването на правата на жените в региона при борбата именно срещу безнаказаността за случаите на насилие, основано на пола, в конфликти, които засягат достойнството на жените; настоява Комисията, ЕСВД и държавите партньори да дадат приоритет на темите, свързани с правата на жените и равенството между половете, при двустранните програми за подпомагане и да предвидят устойчиво и предвидимо финансиране на инициативите за автономност на жените и равенство между половете. осъжда особено остро прибягването до насилие, което представлява основната пречка пред ползването от страна на жените на правото на социална и икономическа свобода; подчертава, че политиката на насърчаване на равенството между жените и мъжете следва да се разглежда като взаимосвързан въпрос;

22. настоятелно призовава международната общност да отпусне повече фондове, насочени към постигане на повече права и оправомощаване на жените в региона;

23. отбелязва, че трафикът на хора е част от широк проблем, свързан с организираната престъпност, който включва незаконния трафик на наркотици, нефт, цигари, фалшиви лекарства и огнестрелни оръжия; настоятелно призовава лидерите на държавите от региона на Сахел да сътрудничат за укрепване на правоприлагащите системи с оглед на премахването на всички форми на незаконен трафик, особено трафика на хора, който засяга някои от най-младите и най-бедни жени в региона;

24. изказва съжаление, че нито в Стратегията на ЕС за сигурността и развитието на Сахел, приета на 21 март 2011 г., нито в заключенията във връзка с тази стратегия, приети от Съвета по външни работи на 23 март 2012 г., се споменават насърчаването на равенството между половете, положението на жените или защитата на техните права;

25. призовава държавите от региона на Сахел да си сътрудничат активно с НПО, гражданското общество, ООН и Европейския съюз за организиране на кампании за повишаване на осведомеността относно правата на жените;

26. изразява съжаление, че Комисията не поставя достатъчно силен акцент върху аспектите на бедността, свързани с пола; счита, че ЕС трябва да инвестира в специфичните нужди на жените и да създаде пакети от законодателни мерки за социална закрила, насочени към предизвикателствата, пред които са изправени жените; подчертава, че равенството между половете и политическото и икономическото овластяване на жените са от основно значение за постигането на целите за развитие и за намаляване на бедността в региона на Сахел; призовава институциите на ЕС да гарантират, че равенството между половете и увеличаването на правата на жените ще се превърнат в основна съставна част на всички политики и програми на ЕС, които касаят региона на Сахел;

27. осъжда факта, че бюджетните съкращения в областите на продоволствената сигурност, здравеопазването и образованието, които са ключови фактори за постигането на ЦХР, допринасят за изострянето на продоволствените и хуманитарните кризи в региона на Сахел; подчертава, че структурните интервенции в селското стопанство, продоволствената сигурност и храненето, както и предприемането на конкретни мерки за премахване на практиката на заграбване на селскостопански земи, са от основно значение за насърчаване на приобщаващия и устойчив растеж и за да се избегне повтарянето година след година на продоволствената криза в региона на Сахел;

28. потвърждава, че ролята на жените е от съществено значение за развитието на региона на Сахел, по-специално по отношение на храненето, продоволствената сигурност и производството на храни, тъй като те са главните действащи лица в земеделието, макар на практика все още да нямат достъп до собствеността върху земите, които обработват; призовава Комисията да признае фундаменталната роля на жените, като дребни земеделски производители, за продоволствената и хранителната сигурност и да инвестира в програми, които изрично ги подкрепят; подчертава факта, че стратегията на ЕС следва да се съсредоточи и върху действия, които да гарантират, че най-уязвимите, особено в селските райони, могат да се възползват от възможностите за обучение в областта на селското стопанство, от образование относно храненето, от добри условия на здравеопазване и труд и от спасителна мрежа, в случай че такава е необходима; подчертава, че за да могат да произвеждат устойчиво, но и да се възползват от производствения си потенциал, дребните селскостопански производители, по-специално жените, трябва да имат по-голям достъп до микрокредити, така че да инвестират в по-добри семена, торове и напоителна техника, както и в необходимите инструменти за защита на културите от вредители и болести;

29. изтъква неотложната необходимост от предоставяне на хуманитарна помощ от ЕС, което ще допринесе за постигането на ЦХР; подчертава значението на целта, свързана с подобряването на майчиното здраве за намаляване на смъртността сред родилките и за всеобщ достъп до сексуално и репродуктивно здраве и до семейно планиране; подчертава значението на образованието и повишената информираност в областта на сексуалното и репродуктивното здраве като неразделна част от програмата за здравето на жените;

30. подчертава необходимостта да се изготвят и изпълнят здравни програми с цел укрепване на системите за здравеопазване, като се вземе предвид факта, че световната икономическа криза създаде пречки за напредъка по отношение на ХИВ/СПИН, туберкулозата, маларията и други болести;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.9.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

14

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Edit Bauer, Marije Cornelissen, Edite Estrela, Mikael Gustafsson, Astrid Lulling, Joanna Senyszyn, Marc Tarabella, Inês Cristina Zuber

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Rosa Estaràs Ferragut, Мария Габриел, Iñaki Irazabalbeitia Fernández, Nicole Kiil-Nielsen, Antigoni Papadopoulou, Angelika Werthmann

(1)

Isobel Coleman, ‘The global glass ceiling: why empowering women is good for business’, in Foreign Affairs, Vol. 89, May/June 2010, pp. 13-20; UN Population Fund, ‘State of world population 2009 – Facing a changing world: women, population and climate’.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.9.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

46

0

13

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pino Arlacchi, Elmar Brok, Jerzy Buzek, Susy De Martini, Mark Demesmaeker, Michael Gahler, Marietta Giannakou, Ana Gomes, Takis Hadjigeorgiou, Anna Ibrisagic, Liisa Jaakonsaari, Jelko Kacin, Tunne Kelam, Nicole Kiil-Nielsen, Евгени Кирилов, Maria Eleni Koppa, Wolfgang Kreissl-Dörfler, Vytautas Landsbergis, Ryszard Antoni Legutko, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Маруся Любчева, Willy Meyer, Francisco José Millán Mon, María Muñiz De Urquiza, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Norica Nicolai, Raimon Obiols, Justas Vincas Paleckis, Pier Antonio Panzeri, Alojz Peterle, Bernd Posselt, Cristian Dan Preda, Fiorello Provera, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Werner Schulz, Sophocles Sophocleous, Laurence J.A.J. Stassen, Davor Ivo Stier, Charles Tannock, Eleni Theocharous, Geoffrey Van Orden

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jean-Jacob Bicep, Biljana Borzan, Metin Kazak, Emilio Menéndez del Valle, Norbert Neuser, Doris Pack, Jean Roatta, Marietje Schaake, Helmut Scholz, Alf Svensson, Ivo Vajgl, Renate Weber

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

José Manuel Fernandes, Isabella Lövin, Antigoni Papadopoulou, Raül Romeva i Rueda, Jarosław Leszek Wałęsa

Правна информация - Политика за поверителност