ПРЕПОРЪКА относно предложението за решение на Съвета относно сключването на Протокола за изменение на Споразумението за държавните поръчки

21.10.2013 - (07917/2013 – C7‑0180/2013 – 2013/0086(NLE)) - ***

Комисия по международна търговия
Докладчик: Хелмут Шолц

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за решение на Съвета относно сключването на Протокола за изменение на Споразумението за държавните поръчки

(07917/2013 – C7‑0180/2013 – 2013/0086(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за решение на Съвета (07917/2013),

–   като взе предвид Протокола за изменение на Споразумението за държавните поръчки (07918/2013),

–   като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 4, първа алинея, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на ЕС (C7‑0180/2013),

–   като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия и становището на комисията по развитие (A7-0339/2013),

1.  дава своето одобрение за сключване на протокола;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Естество и структура на Споразумението за държавните поръчки

Споразумението за държавните поръчки (СДП) е законово обвързващо международно споразумение относно достъпа до пазарите за възлагане на държавни поръчки, по което са страни някои от държавите – членки на СТО. Този многостранен договор, преговорите за който бяха водени успоредно с Уругвайския кръг от преговори през 1994 г., влезе в сила на 1 януари 1996 г. Той се състои от две части:

• основният текст, който определя правилата за възлагане на държавни поръчки и гарантира прозрачността на процедурите и равното третиране на участниците;

• обхват, който се състои от приложения относно пазарния достъп, в които страните по договора уточняват каква част от техния пазар за държавни поръчки е отворена за международната конкуренция (т. нар. „обхванати поръчки“). При тръжните процедури, които се отнасят до обхванатите държавни поръчки, страните по споразумението нямат право да правят разграничение между местните кандидати и кандидатите от други страни по СДП.

Що се отнася до прилагането на законово обвързващия характер на споразумението, споровете между държави, свързани със СДП, подлежат на системата за уреждане на спорове в рамките на СТО.

Понастоящем в СДП участват 15 страни, като почти всички те са държави с развити икономики: Армения, Канада, Европейският съюз (по отношение на неговите 27 държави членки), Хонконг, Исландия, Израел, Япония, Корея, Лихтенщайн, Норвегия, Сингапур, Швейцария, Тайван и Съединените американски щати. Двадесет и седем страни имат статут на наблюдател[1]^, , като следните 10 страни наблюдатели са в процес на преговори за присъединяване: Албания, Китай, Грузия, Киргизката република, Молдова, Нова Зеландия, Оман, Панама и Украйна.

За разлика от двустранните споразумения, СДП установява общи правила за по-голяма група държави. Въпреки това, споразумението от 1996 г. беше явно непривлекателно за огромното мнозинство от членовете на СТО. Необходима беше промяна, включително с оглед на развитието на търговската среда като цяло.

Преговори

Споразумението за държавните поръчки съдържа в себе си клауза за преразглеждане, която задължава страните по него да се договарят както относно правилата, така и относно обхвата на споразумението. На този фон преговорите започнаха през 1999 г. През декември 2006 г. страните по СДП постигнаха съгласие относно преразглеждането на основния текст, с който се определят правилата по СДП.

От страна на ЕС, преговорите бяха водени от Комисията. По време на тези преговори влезе в сила Договорът от Лисабон, който изисква да бъде получено одобрението на Европейския парламент и на Съвета за ратифициране на споразумението. Въпреки това, процедурата не позволява на Европейският парламент и на докладчикът да изменят определени части от споразумението. Парламентът може единствено да одобри или отхвърли пакета като цяло. Следователно, Парламентът има задачата да прецени дали предимствата на споразумението надделяват над евентуалните отрицателни аспекти и дали споразумението престъпва „червени линии“, дефинирани в предишни решения на Европейския парламент.

Европейският парламент бе редовно информиран писмено чрез комисията по международна търговия относно преговорите.

На 30 март 2012 г. страните по СДП постигнаха политическо съгласие относно цялостното споразумение, включително неговия обхват. Това окончателно споразумение трябва да бъде ратифицирано от всички страни.

Процедура за изменение

С цел ратифициране на измененото СДП на 22 март 2013 г. Комисията предложи решение на Съвета относно сключването на Протокола за изменение на СДП въз основа на член 207, параграф 4, което подлежи на одобрение от страна на Европейския парламент. Съветът сезира официално Парламента на 14 юни 2013 г. След като Парламентът даде одобрението си е необходимо Съветът да приеме решението. След това то ще бъде депозирано в секретариата на СТО. Измененото СДП ще влезе в сила в момента, в който две трети от страните в него приключат процедурата по ратифицирането му.

Интерес на ЕС от подобряването на обхвата на СДП

В много държави правителството и контролираните от него агенции заедно представляват най-големите купувачи на всякакви видове стоки, като се започне от основни потребителски стоки и се стигне до високотехнологично оборудване.

Де юре ЕС има отворен пазар за обществени поръчки, като европейските възлагащи органи предоставят достъп на чуждестранни кандидати извън обхванатите от СДП обществени поръчки. В много държави обаче действат преференциални схеми за местни доставчици. Споразумението за държавните поръчки предоставя на дружествата от ЕС правна сигурност за достъп до чуждестранните пазари.

В допълнение към това, ЕС е установил общи правила за тръжни процедури за обществени поръчки в рамките на своето законодателство за обществените поръчки на вътрешния пазар на ЕС. Част от това законодателство е понастоящем предмет на преразглеждане[2]. ЕС е въвел набор от правила, които повишават прозрачността и поощряват най-модерните тръжни практики, като електронните поръчки. Повишаването на прозрачността в съответствие с правилата на ЕС за обществените поръчки повишава правната сигурност и допринася за борбата с корупцията и подкупите в трети страни.

Гарантирането на предоставянето на населението на услуги от общ интерес, особено достъп до основни услуги като вода, подслон, управление на отпадъците, здравеопазване, образование и култура, си остава една от най-важните задачи на всяко управление. Различните страни следват различни подходи по отношение на постигането на баланс между тази задача и нуждата от ефективно изразходване на ограничените обществени ресурси, както и стремежа към най-добра стойност и качество на закупуваните услуги и стоки. В много страни, обществените поръчки служат и за основен инструмент за стимулиране на заетостта и икономическата дейност в даден регион и за насърчаване на високи стандарти в областта на опазването на околната среда и на достойните условия на труд. Различия съществуват и по отношение на административното равнище на възложителите. Сложността на задачата на споразумението за държавните поръчки се състои следователно в установяването на справедливи условия на равнопоставеност, като същевременно се осигури достатъчно пространство за политическите решения и разнообразие. СДП се стреми да даде подобаващ отговор на тази потребност с няколко изрични разпоредби относно целите за опазване на околната среда и с относително високия праг от 5 милиона щатски долара за договорите за строителство.

Въздействие върху трудово-правни, социални и екологични аспекти в рамките на ЕС

Преразгледаното СДП не засяга статуса на трудово-правното и социалното законодателство и на законодателството в областта на околната среда в ЕС. Въпросът в каква степен възлагащите органи от ЕС могат да изискват съобразяване със законодателството в областта на трудово-правните отношения и на опазването на околната среда на приемащата държава членка се урежда от директивите на ЕС за обществените поръчки, които понастоящем се преразглеждат. СДП обаче налага задължението съответните социални и екологични правила да се прилагат по отношение на всички кандидати, независимо дали те са от ЕС или от държави, които са страни по СДП.

Характеристики на измененото СДП

С преразглеждането на СДП се подобрява основният му текст, в който се определят правилата за провеждането на търгове посредством осигуряването на по-високо равнище на яснота и прозрачност.

Що се отнася до подобрените правила, в процеса на преговорите ЕС се стремеше към преструктуриране на текста на новото СДП, с цел да се следва последователността на процедурата за възлагане на поръчки. Новите правила съдържат поредица от нови характеристики:

• То съдържа възможността да се използват електронни търгове с допълнителна гъвкавост за възлагащите органи на страните, например под формата на по-кратки срокове на предизвестие, в случай че се използват електронни инструменти;

• Страните по СДП ще трябва да изградят безплатна и централизирана електронна база данни, която ще включва обявленията за възлагане на поръчки, публикувани от министерства и други централни възложители. Тези задължения са до голяма степен повлияни от модела на ЕС, единната база данни, известна като Електронен ежедневник за поръчки (TED);

• По подобие на системата на ЕС, преразгледаните правила на селекция ще гарантират, че дружествата, за които е доказано, че са извършили сериозни престъпления или други тежки нарушения или лошо професионално поведение, могат да бъдат изключени от процеса на възлагане на поръчки;

• Преразгледаното СДП включва нови разпоредби по отношение на развиващите се страни, които искат да се присъединят към СДП. Развиващите се страни, които са започнали процеса на присъединяване към Споразумението, могат да се възползват от набор от преходни мерки: Сред тях са: i) ценови преференции; ii) компенсации; iii) постепенно добавяне на специфични субекти и сектори; както и iv) прагове, които първоначално са по-високи от постоянното им равнище. Беше въведена също така и разпоредба за забавяне на прилагането на всякакви специфични задължения, съдържащи се в СДП, различни от изискването за осигуряване на еквивалентно третиране на стоките, услугите и доставчиците от всички останали страни по Споразумението, за срок от пет години след присъединяването към Споразумението по отношение на най-слабо развитите страни и до три години по отношение на останалите развиващи се страни. Този срок може да бъде удължен допълнително;

• В преразгледаните правила се споменават, по аналогия с директивите на ЕС относно обществените поръчки, техническите спецификации, които позволяват на възлагащите органи да вземат предвид свързаните с околната среда съображения на техническите спецификации.

• В допълнение, ЕС постигна опростяване на действащите задължения по отношение на статистическата отчетност. Това включва ограничаване на броя на данните, които трябва да бъдат предоставяни, възможността да се предоставят приблизителни оценки и въвеждането на възможност за освобождаване от задълженията за страните (като ЕС), които поддържат централизирана база данни.

Що се отнася до разширения обхват, пакетът от допълнения към достъпа до пазари, предвиден от сключването на споразумението, включва:

• покритие от страните по Споразумението на (най-малко) повече от 200 допълнителни централни, местни и други държавни агенции по Споразумението;

• покритие, за пръв път, от Корея на договори за изграждане-експлоатация-прехвърляне;

• покритие на допълнителни услуги от почти всички страни, например в областта на телекомуникационните услуги;

• някои подобрения в покритието на стоки;

• покритие от всички страни, за пръв път, на пълната гама от строителни услуги, обвързано със съответни прагове;

• намаляване на праговете, прилагани по Споразумението от известен брой страни, и по-специално Израел, Япония, Корея и Нидерландия по отношение на Аруба;

• разширено покритие на частна финансова инициатива от Япония;

• постепенно прекратяване от Израел на неговия режим на компенсации (възлизащ понастоящем на 20% за всички поръчки, възложени на чуждестранен кандидат);

• оттегляне от САЩ на разпоредбите „купувай американски стоки“ от поръчките, финансирани от Службата за селскостопански услуги.

Като цяло, ЕС постигна пазарни възможности по отношение на разширяването на обхвата на субекти (по-специално от страните от ЕИП, Канада, Южна Корея, Съединените щати, Израел, Тайван, Хонконг (Китай)), по отношение на обхвата на стоки и услуги, както и по отношение на някои прагове на обхванати стоки и услуги (по-специално от Япония, Корея и Израел). Това се равнява на осигуряване за ЕС на около 30 милиарда евро допълнителни възможности за пазарен достъп.

В замяна на това, ЕС направи оферти по отношение на разширения обхват на субекти за страните от ЕИП, Швейцария, Тайван, Япония и САЩ. Той предложи също така концесия за строителство на Корея, страните от ЕИП и Швейцария, предостави реципрочно, частично отваряне на железопътния сектор на Япония и възлагане на поръчки на подцентрално равнище на Канада.

• [1]  Албания, Аржентина, Австралия, Бахрейн, Камерун, Чили, Китай, Колумбия, Хърватия, Грузия, Индия, Индонезия, Йордания, Киргизката република, Малайзия, Молдова, Монголия, Черна гора, Нова Зеландия, Оман, Панама, Руската федерация, Саудитска Арабия, Шри Ланка, Турция, Украйна, Виетнам.
• [2]  Преговарящите от страна на Парламента и на Съвета постигнаха политическо съгласие по окончателния текст през юли.

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (17.9.2013)

на вниманието на комисията по международна търговия

относно предложението за решение на Съвета относно сключването на Протокола за изменение на Споразумението за държавните поръчки (СДП)
(07917/2013– C7‑0180/2013 – 2013/0086(NLE))

Докладчик: Филип Качмарек

КРАТКА ОБОСНОВКА

Споразумението за държавните поръчки (СДП) от 1994 г. има ограничен брой членове, повечето от които са развити икономики. Една от целите на преразгледаното СДП е да увеличи броя на настоящите членове. За тази цел то предвижда стимули за развиващите се държави, като например възможността за временно прилагане на по-високи прагове и постепенно въвеждане на субекти и сектори, с цел улесняване на отварянето за чуждестранна конкуренция.

Не е ясно, обаче, дали преразгледаната клауза за специално и диференцирано третиране на развиващите се държави подобрява правилата, приложими понастоящем. Новият текст дава възможност за временна допълнителна защита на пазарите на развиващите се държави, като в момента изключения могат да се договарят, без те да бъдат ограничени във времето. От друга страна, новият текст не предлага на развиващите се държави значително по-добър достъп до пазарите на други страни по СДП.

Въпреки положителния като цяло характер на подобренията по отношение на процедурите за възлагане на обществени поръчки и прозрачността, не може да се очаква, че държавите ще се присъединят към настоящото споразумение, без да е доказано, че ползите ще надхвърлят разходите – като например административните разходи, свързани с процеса на присъединяване, и социалните и икономически разходи, произтичащи от факта, че местните дружества губят пазари на обществени поръчки – и без създаването на мрежи за сигурност, необходими за намаляване на ефекта от тези загуби.

Дългосрочните последици от либерализацията на националните пазари за възлагане на поръчки и свързаният с това по-голям достъп до пазара са положителни аспекти, въпреки горепосочените недостатъци в преразгледания текст.

*******

Комисията по развитие приканва водещата комисия по международна търговия да предложи на Парламента да даде своето одобрение.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	17.9.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	17 6 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Thijs Berman, Michael Cashman, Ricardo Cortés Lastra, Corina Creţu, Leonidas Donskis, Mikael Gustafsson, Filip Kaczmarek, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Maurice Ponga, Jean Roatta, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Keith Taylor, Patrice Tirolien, Ivo Vajgl
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Philippe Boulland, Edvard Kožušník, Isabella Lövin, Judith Sargentini
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Emma McClarkin, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	14.10.2013
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	21 0 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Laima Liucija Andrikienė, Maria Badia i Cutchet, Nora Berra, Daniel Caspary, María Auxiliadora Correa Zamora, Andrea Cozzolino, George Sabin Cutaş, Marielle de Sarnez, Christofer Fjellner, Yannick Jadot, Franziska Keller, Bernd Lange, Vital Moreira, Paul Murphy, Niccolò Rinaldi, Peter Šťastný, Robert Sturdy, Jan Zahradil
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Ярослав Лешек Валенса
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Elisabeth Jeggle, Krzysztof Lisek, Iosif Matula, Catherine Stihler