ДОКЛАД относно Европейски план за действие в областта на търговията на дребно в полза на всички участници

14.11.2013 - (2013/2093(INI))

Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите
Докладчик: Корнелис де Йонг

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Европейски план за действие в областта на търговията на дребно в полза на всички участници

(2013/2093(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 31 януари 2013 г. за установяване на европейски план за действие в областта на търговията (COM(2013)0036),

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията от 31 януари 2013 г. относно нелоялните търговски практики по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти в Европа (COM(2013)0037),

–   като взе предвид доклада на Комисията от 5 юли 2010 г., озаглавен „Наблюдение на пазара за търговия и дистрибуция „Към по-ефективен и справедлив вътрешен пазар за търговия и дистрибуция до 2020 г.“ (COM(2010)0355),

–   като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно по-ефективен и справедлив пазар на дребно[1],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2012 г., озаглавено „Европейска програма за потребителите — насърчаване на доверието и растежа“ (СОМ(2012)0225),

–   като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно нова програма за европейската политика за защита на потребителите[2],

–   като взе предвид работния документ на Комисията от май 2012 г., озаглавен „Индекс на условията за потребителите – как потребителите да се чувстват уверени на вътрешния пазар: наблюдение на интегрирането на единния пазар на дребно и потребителските условия в държавите членки“ (SEC(2012)0165),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 27 ноември 2012 г., озаглавено „Защита на предприятията от заблуждаващи търговски практики и осигуряване на ефективно правоприлагане – преглед на Директива 2006/114/ЕО относно заблуждаващата и сравнителната реклама“ (СОМ(2012)0702),

–   като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно заблуждаващите търговски практики[3],

–   като взе предвид работата на Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни и на платформата на експертите относно договорни практики в отношенията между стопански субекти,

–   като взе предвид консултативния документ на Комисията от 4 юли 2013 г., озаглавен „Консултация със социалните партньори съгласно член 154 от ДФЕС относно подобряване на европейското сътрудничество за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд“ (C(2013)4145),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2009 г., озаглавено „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“ (COM(2009)0591),

–   като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно справедливите доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа[4],

–   като взе предвид своята декларация от 19 февруари 2008 г. за разследване и премахване на злоупотребата с покупателна способност от страна на големите супермаркети, осъществяващи дейността си в Европейския съюз[5],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 11 януари 2012 г., озаглавено „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ (COM(2011)0942),

–   като взе предвид резолюциите си от 11 декември 2012 г.[6] и 4 юли 2013 г.[7] относно доизграждането на цифровия единен пазар,

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 юли 2013 г. относно съобщението на Комисията относно установяване на европейски план за действие в областта на търговията[8],

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2013 г. относно Зелената книга на Комисията относно нелоялните търговски практики по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти в Европа[9],

–   като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите[10],

–   като взе предвид Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните[11], и Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите[12],

–   като взе предвид Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама[13],

–   като взе предвид Директива 2011/7/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговските сделки[14],

–   като взе предвид Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар[15],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0374/2013),

A. като има предвид, че значението на пазара на дребно едва ли може да се надценява, тъй като той представлява 11 % от БВП на ЕС и осигурява повече от 15 % от всички работни места в Европа, както за квалифицирани така и за неквалифицирани работници, и допринася за социалната структура на обществото;

Б.  като има предвид, че е необходимо пълно признаване на стратегическото значение на сектора на търговията на дребно като двигател на растежа, заетостта, конкурентоспособността и иновациите, както и за укрепването на европейския единен пазар;

В.  като има предвид, че в едно общество, което все повече се отличава с виртуални контакти чрез интернет, магазините и по-специално търговските улици и центровете на градовете продължават да бъдат място, където хората се срещат с други хора, а също и преките продажби от производители могат да осигурят условия за споделен опит и да служат за събирателна точка на местната идентичност, гордост на общността, общо наследство и споделени ценности; като има предвид, че при все това електронната търговия и реалните магазини не са взаимно изключващи се, а всъщност се допълват;

Г.  като има предвид, че настоящата икономическа криза има тежки последствия за търговията на дребно, които засягат по-специално по-малките, независими магазини;

Д. като има предвид, че нелоялните търговски практики (НТП) продължават да съществуват и влияят отрицателно върху цялата верига на доставки, включително земеделските производители и малките и средните предприятия; като има предвид, че НТП оказват отрицателно въздействие също върху интересите на потребителите, както и върху растежа и създаването на работни места;

1.  приветства създаването от страна на Комисията на Европейски план за действие в областта на търговията на дребно;

2.  посочва, че планът за действие би трябвало да отдели повече внимание на последиците от настоящата икономическа криза върху търговията на дребно и, по-специално, върху по-малките, независими магазини;

3.  приветства намерението на Комисията да създаде постоянна група за конкурентоспособността на търговията на дребно, но подчертава важността на едно балансирано представителство, което да включва наред с другото интересите както на големите, така и на дребните търговци, доставчиците, кооперативите и потребителите, опазването на околната среда и социално заинтересованите групи; призовава Комисията да възприеме цялостен подход към търговията на дребно, като се избягват дублирането и допълнителната бюрокрация, както и да осигури съгласуваност и тясно координиране с други съществуващи форуми, като например годишната кръгла маса по въпросите на пазара на дребно;

4.  приветства създаването от Комисията на експертната група на високо равнище за иновациите в сектора на търговията на дребно и призовава Комисията да разгледа в кратки срокове предстоящите препоръки на тази група, с цел допълнително насърчаване на предприемачеството, стимулиране на иновациите и създаване на работни места и растеж в Европа;

5.  подкрепя организираната от неговата комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите кръгла маса по въпросите на пазара на дребно, в качеството ѝ на институционален форум, насочен към запазване на водещата позиция на търговията на дребно в политическия дневен ред на ЕС, за разглеждане на напредъка в прилагането на съответните аспекти на Европейския план за действие в областта на търговията на дребно, за докладване относно работата на постоянната група за конкурентоспособността на търговията на дребно и за осведомяване относно постигнатия напредък в рамките на други съществуващи платформи и неформални механизми за диалог; призовава постоянната група за конкурентоспособността на търговията на дребно да работи в тясно сътрудничество с Парламента за организацията на годишната кръгла маса по въпросите на пазара на дребно;

6.  настоятелно призовава държавите членки в контекста на политиката за бюджетни ограничения да не предприемат мерки, които подкопават доверието на потребителите и пряко накърняват интересите на сектора на търговията на дребно, като например увеличаване на ДДС, прекатегоризиране на продуктите и ставките за тях или повишаване на таксите за магазините; отново подчертава значението на подобряването на достъпа до финансиране, по-специално за МСП в областта на търговията на дребно и едро; във връзка с това приветства плана за действие на Комисията от 2011 г. и най-новите законодателни предложения, насочени към поддържане на кредитния поток към МСП и подобряване на техния достъп до капиталовите пазари;

7.  подчертава, че държавите членки трябва да се въздържат от дискиминиращи мерки, като например закони относно търговията и данъчното облагане, които засягат единствено някои сектори или бизнес модели и нарушават конкуренцията;

8.  изразява съжаление поради факта, че някои държави членки дискриминират чуждестранните предприятия като създават нови бариери, които затрудняват установяването им в дадена държава членка, тъй като това представлява явно нарушение на принципите на вътрешния пазар;

9.  призовава Комисията и държавите членки да отдадат най-висок политически приоритет на сектора на търговията на дребно като стълб на единния пазар, включително на цифровия единен пазар, и да премахнат регулаторните, административните и практическите пречки, които възпрепятстват учредяването на предприятия, тяхното развитие и приемственост и затрудняват търговците на дребно да се възползват изцяло от вътрешния пазар; счита, че законодателството относно търговията на дребно следва да се основава на доказателства, при отчитане на потребностите на сектора, и по-конкретно следва да се основава на разглеждането и разбирането на въздействието му върху малките предприятия;

10. призовава държавите членки да транспонират правилата за вътрешния пазар по съгласуван и последователен начин и да приложат изцяло и точно правилата и законодателството за вътрешния пазар; подчертава факта, че изискванията за допълнителни изпитвания и регистрации, непризнаването на удостоверения и стандарти, териториалните ограничения на предлагането и други подобни мерки пораждат допълнителни разходи за потребителите и търговците на дребно, по-специално за малките и средните предприятия (МСП), като по този начин лишават европейските граждани от пълните преимущества на единния пазар; също така призовава Комисията, с цел постигане на по-добро управление, да провежда политика на нулева толерантност по отношение на държавите членки, които не прилагат надлежно правилата на вътрешния пазар, и по целесъобразност, чрез производства за установяване на неизпълнение на задължения и ускоряване на тези процедури посредством бързо производство;

11. призовава информационното табло за вътрешния пазар да бъде разширено, така че да обхване прилагането на Директивата за услугите;

12. насърчава обединенията на стопански субекти и сдруженията на потребителите да предоставят на заинтересованите страни повече информация, обучение и правни консултации относно техните права и инструментите за разрешаване на проблеми, които са на тяхно разположение, като например SOLVIT, както и да подкрепят обмена на най-добри практики помежду си;

13. приветства намерението на Комисията да разработи инструменти, които да улеснят достъпа на потребителите до прозрачна, разбираема, сравнима и надеждна информация за цените, качеството и устойчивостта на стоките и услугите; насърчава Комисията да създаде лесно достъпна база данни, съдържаща всички европейски и национални изисквания за етикетирането; същевременно предупреждава срещу размножаването на етикетите и изискванията за етикетиране и призовава към опростяване, включително чрез обединяване на различните аспекти на устойчивостта в един етикет, при същевременно намаляване на различията в националните задължителни изисквания за етикетиране и установяване, когато е необходимо, на общи показатели/критерии на равнището на ЕС;

14. призовава Комисията, при наблюдението на изпълнението на своя план за действие, да обърне особено внимание на действията, насочени към подпомагане на независимите търговци на дребно; призовава местните и регионалните органи да насърчават мерки, насочени към подпомагане на равния достъп и създаване на условия на равнопоставеност за независимите търговци на дребно при пълно зачитане на свободната и лоялна конкуренция, като например: насърчаване на подхода „осиновяване на магазин“, при който по-големи търговци на дребно действат като „наставници“ на по-малките магазини със същото като тяхното местоположение, по-специално за новонавлизащи участници на пазара; насърчаване на обединения на независими търговци на дребно, включително кооперации, които се възползват от взаимна помощ и някои икономии от мащаба, като същевременно запазват пълна независимост; и зачитане на правото на местните и регионалните органи за насърчаване на климат, благоприятен за малките, независими магазини, които обикновено се откриват в градските центрове, посредством понижаване на ставките за електроенергия – включително за осветление на табели нощем – и наеми чрез публично-частни партньорства, чрез въвеждане на бизнес отстъпки от местните такси за малките предприятия и независимите търговци на дребно в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ, конкуренцията и обществените поръчки в рамките на вътрешния пазар, и чрез насърчаване на сътрудничеството между различните магазини в тези зони;

15. припомня, че въпреки че съсредоточаването на магазини извън градските центрове може да е удобно за някои потребители, то може също да има отрицателни последици за околната среда и да представлява неудобство за други потребители, по-специално за по-възрастните хора, лицата с ограничена мобилност или тези, които не разполагат с автомобил; във връзка с това призовава местните и регионалните органи да възприемат уравновесен подход, като отчитат факта, че в много региони, особено с оглед на икономическата криза, точката на насищане вече е достигната; подчертава, че търговците на дребно следва да продължават да поемат споделена отговорност за насърчаване на устойчивост, истинска свобода на избор за потребителите и достъп на малките магазини до пазара; отбелязва, че наемите в търговските центрове извън централните райони на градовете могат да бъдат твърде високи за по-малките, независими магазини и подчертава необходимостта от осигуряване на равнопоставени условия за тези магазини, например посредством основаване на наемите върху процент от оборота, в случаите, в които това все още не е установена практика;

16. признава правомощията на местните органи по отношение на градоустройството; подчертава обаче, че градоустройството не следва да се ползва като претекст за заобикаляне на правото на свободно установяване; припомня във връзка с това значението на правилното прилагане на Директивата за услугите; настоятелно призовава държавите членки да премахнат бариерите пред свободното движение и да отворят пазарите си, за да се стимулира конкурентоспособността и да се насърчи разнообразие сред магазините, което е от основно значение, за да могат зоните за пазаруване, по-специално в централните части на градовете, да останат привлекателни;

17. подчертава важната роля на публично-частните партньорства за осигуряване на чисти, безопасни и достъпни зони за пазаруване в централните части на градовете, наред с другото, чрез преодоляване на отрицателното въздействие на незаетите сгради в зоните за пазаруване – например чрез предоставяне на тези места на начинаещи предприятия при по-нисък от обичайното наем, в съответствие с приложимите правила на ЕС относно държавната помощ и обществените поръчки;

18. отбелязва, че бързото развитие на електронната търговия е донесло значителни ползи на потребителите и предприятията във вид на иновации, нови пазарни възможности и растеж, по-голям избор, повишена конкуренция и по-ниски цени; отбелязва обаче, че понастоящем магазините са изправени пред нови предизвикателства, което прави още по-значима многоканалната стратегия за търговията на дребно; насърчава търговците на дребно, с оглед на социалната и културната роля на търговията на дребно, да използват в най-голяма степен иновативните технологии и да разработват нови бизнес модели за онлайн базата си от клиенти, заедно с подобряване на преживяването при пазаруването в реален магазин, наред с другото, чрез подобряване на равнището на обслужване, както преди, така и след продажбата;

19. приветства намерението на Комисията да насърчава електронната търговия; изразява все пак съжаление поради липсата на поставена цел за осигуряване на достъпност на онлайн стоките и услугите за потребителите от всички държави членки; призовава Комисията да предложи стратегия за предотвратяване на възприемането на дискриминиращи политики от страна на търговците в практиките им за електронна търговия, като по този начин се гарантира възможност за свободен достъп до трансгранична онлайн търговия за всички европейски граждани;

20. подчертава, че електронната търговия е важна за осигуряването на избор и достъп на потребителите до стоки и услуги, по-специално в отдалечените райони; подчертава факта, че трябва да се предприемат подходящи мерки за разгръщане на пълния ѝ потенциал, включително чрез подобряване на достъпа до интернет в най-отдалечените райони на ЕС; подкрепя мерките, за които се призовава в съобщението на Комисията от 11 януари 2012 г. относно електронната търговия, за засилване на доверието, опростяване на регистрацията на задгранични домейни, подобряване на сигурните онлайн плащания и услугите за извършване на доставки, улесняване на трансграничното събиране на вземания и подобряване на информацията за потребителите относно техните права, по-специално правото на отказ и възможностите за подаване на жалби;

21. отново изтъква значението на премахването на пречките (включително езиковите, информационните и свързаните с липса на информация), които ограничават предприемаческия потенциал в трансграничната онлайн търговия и подкопават доверието на потребителите в единния пазар;

22. приветства предложението на Комисията относно многостранните такси за обмен (МТО) и подчертава значението на премахването на правилата за схемите на платежните карти, които засилват антиконкурентното въздействие на МТО; настоятелно призовава Комисията да подкрепя държавите членки, които вече разполагат с прозрачни, конкурентни и иновативни платежни системи, и да ги използва като пример за най-добри практики при по-нататъшното развитие на един пазар на по-евтини и по-справедливи плащания в Европа;

23. подчертава, че секторът на търговията на дребно носи отговорност по отношение на устойчивостта; приветства факта, че търговците на дребно и доставчиците са в предните редици по отношение на екологичната отговорност, особено що се отнася до отпадъците, енергопотреблението, транспорта и намаляването на CO₂; счита, че са необходими допълнителни усилия в тази област;

24. приветства по-специално доброволните инициативи и ангажименти, поети от търговците на дребно и доставчиците, за намаляване на разхищението на храна;

25. подчертава значението на опазването на търговията на дребно на щандове на открито и пазарища, тъй като този сектор се състои предимно от хиляди микропредприятия от семеен тип и в същото време представлява специфична характеристика на европейската икономика;

26. подчертава факта, че търговците на дребно предлагат разнообразни съвременни начини за покупка и продажба на стоки и услуги, които създават по-широк избор за потребителите и гъвкави възможности за заетост, по-специално за младите хора и трайно безработните лица;

27. призовава за засилено подпомагане и стимулиране на МСП и кооперациите, особено на онези, които показват иновативност и допринасят за социалната пазарна икономика, които обръщат внимание на новите пазарни потребности и са ангажирани с екологосъобразни и социално отговорни дейности, с цел повишаване на конкурентоспособността на сектора на търговията на дребно в ЕС, понижаване на цените за потребителите, подобряване на качеството на услугите и създаване на нови възможности за заетост;

28. припомня значението на правилното прилагане на съществуващото социално и трудово законодателство; призовава за равнопоставени условия за търговците в рамките на вътрешния пазар, с цел борба срещу недекларирания труд и данъчните и социалните измами;

29. приветства франчайзинга като бизнес модел, който подпомага новите предприятия и собствениците на малък бизнес; при все това отбелязва наличието в някои случаи на несправедливи договорни условия и призовава за прозрачни и справедливи договори; по-специално привлича вниманието на Комисията и на държавите членки към проблемите, пред които са изправени франчайзополучателите, които желаят да продадат своето предприятие или да променят своята бизнес формула, като в същото време останат активни в същия сектор; отправя искане към Комисията да проучи забраната на механизмите за ценово определяне при франчайзинга, както и последиците от дългосрочните клаузи относно конкуренцията, възможностите за закупуване и забраната за мултифранчайзинг и да преразгледа в това отношение настоящото освобождаване от правилата за конкуренция на договарящи се страни, които имат пазарен дял от по-малко от 30 %;

30. изразява загриженост относно бързото развитие на собствените марки; изтъква, че собствените марки следва да се развиват по начин, който да осигурява по-добър потребителски избор, в частност по отношение на прозрачността, качеството на информацията и разнообразието, както и да предоставят ясни възможности на МСП за иновации и разширяване;

31. подкрепя работата на Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни и на Платформата на експертите относно договорните практики в отношенията между стопански субекти; счита, че Парламентът трябва спешно да разреши нерешените въпроси, свързани с неговото участие в работата на Форума; подчертава, че нелоялни търговски практики се срещат също в непродоволствената верига на доставки; във връзка с това изисква от Комисията и обединенията на стопански субекти да се стремят към конструктивен междусекторен диалог в рамките на съществуващите форуми, включително и годишната кръгла маса по въпросите на пазара на дребно и бъдещата група на Комисията относно конкурентоспособността на търговията на дребно;

32. приветства принципите на добрата практика и списъка с примери за лоялни и нелоялни практики във вертикалните търговски отношения по веригата на продоволственото предлагане, както и рамката за изпълнението и прилагането на тези принципи; приветства признаването от търговските сдружения на необходимостта от изпълнение и подчертава, че за да може един механизъм за изпълнение да доведе до практически резултат, е жизненоважно той да се зачита от всички участници във веригата на продоволственото предлагане и всички участници да се ангажират, включително организациите на земеделски производители, както и секторите на производствената промишленост и дистрибуцията на едро; призовава Комисията да преразгледа практическото въздействие на доброволната инициатива, включително прилагането на принципите на добри практики, в рамките на една година от нейното влизане в сила;

33. отбелязва, че въпросите, свързани с вертикалните търговски отношения, възникват и във връзка с договореностите за селективна и изключителна дистрибуция в търговията на дребно на стоки със запазена марка; поради това призовава Комисията и държавите членки да гарантират правата на търговците на дребно и собствениците на магазини, които при договаряне се намират в по-слаба позиция;

34. счита, че по-слабите участници на пазара, по-специално земеделските производители и други доставчици, често смятат за трудно да се оплачат от НТП и във връзка с това подчертава важната роля на сдруженията, които би следвало да могат да внасят подобни оплаквания от тяхно име; приканва Комисията да разгледа осъществимостта и необходимостта от омбудсман или съдия, като също разгледа въпроса дали тази длъжност следва да разполага с правомощия да предприема служебно действия в случай на обосновани с доказателства НТП;

35. призовава Комисията да гарантира правото на дребните доставчици да създават обединения на производители, без да бъдат санкционирани за това от страна на националните органи за защита на конкуренцията, които оцениха значението на тези обединения въз основа на националното производство само по себе си;

36. призовава Комисията да приложи действащото законодателство върху териториалните ограничения на доставките, наложени от страна на доставчиците към техните клиенти;

37. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите членки.

• [1]  ОВ C 33 E, 05.2.2013 г., стр. 9.
• [2]  Приети текстове, P7_TA(2013)0239.
• [3]  Приети текстове, P7_TA(2013)0436.
• [4]  ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 22.
• [5]  Приети текстове, P6_TA(2008)0054.
• [6]  Приети текстове, P7_TA(2012)0468.
• [7]  Приети текстове, P7_TA(2013)0327.
• [8]  http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.en.int-opinions.26063.
• [9]  http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.en.int-opinions.26065.
• [10]  ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64.
• [11]  ОВ L 109, 06.5.2000 г., стр. 29.
• [12]  ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18.
• [13]  ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 21.
• [14]  ОВ L 48, 23.2.2011 г., стр. 1.
• [15]  ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Значение на сектора на търговията на дребно за обществото

Търговията на дребно е от голямо икономическо значение, тъй като допринася за 11 % от БВП на ЕС и 15 % от заетостта в ЕС. В ЕС се поставя силен акцент върху търговията на дребно като един от основните елементи на единния пазар. За по-големите търговци на дребно, постигането на икономии от мащаба, възможни в рамките на един добре функциониращ вътрешен пазар, може съществено да промени ситуацията. Във връзка с това буди съжаление фактът, че много търговци на дребно, които желаят да осъществяват дейност в няколко или във всички държави членки, все още са изправени пред ненужни пречки, като например различните изисквания за опаковане и етикетиране, както и разликите в административните практики.

Единният цифров пазар може да предложи допълнителни възможности за търговците на дребно, въпреки че към настоящия момент потребителите все още до голяма степен предпочитат доставчици със седалище в тяхната собствена държава, дори и при покупки онлайн. Това може да е свързано с факта, че потребителите просто не са толкова добре запознати с търговците на дребно, намиращи се в други държави членки, но също така и с несигурност относно техните права.

Социалната значимост на търговията на дребно е също толкова важна, колкото и икономическата Й стойност. Особено при все повече нарастващото значение на интернет в ежедневието и компютъризирането на нашите общества като цяло, броят на възможностите за социални контакти в реалния живот бързо намалява. Хората са склонни да прекарват все повече от времето си пред своите персонални компютри, таблети или мобилни телефони, и съществува риск нашите общества да стават все по-виртуални. Реалните магазини все още са места, където хората взаимодействат в реалния живот. Важно е те да не се местят, за предпочитане обградени от по-широка обществена среда, в която се предлагат допълнителни услуги, като например библиотеки, както и културни и обществени сгради.

Много хора се оплакват, че търговските центрове бързо се превръщат във все по-малко привлекателни, защото те съдържат еднакви магазини, които са част от национална или международна верига. Това постепенно може напълно да подкопае желанието на потребителите да посещават такива центрове, особено ако те могат да купуват същите продукти също толкова лесно онлайн. С цел да остане привлекателно, преживяването на пазаруването не само следва постоянно да се преосмисля и подобрява, но също следва да се стимулира разнообразието от магазини. Независимият търговец може да постигне резултати, тъй като независимите магазини биха могли да стимулират любопитството на потребителя. Търговските центрове с разнообразно, местно базирано предлагане на магазини могат да стимулират живот на общността и дори местната идентичност, към която много хора се стремят все повече и повече, въпреки глобализацията, или може би именно поради нея.

Секторът на търговията на дребно в настоящата икономическа криза

В повечето държави членки доверието на потребителите е достигнало изключително ниско равнище. Гражданите отлагат своите покупки или се ориентират към крайно евтини стоки. В някои държави членки бяха увеличени ставките на ДДС, което прави още по-трудно за потребителите да купуват и за търговците на дребно – да оцеляват. Положението на сектора на търговията на дребно в ЕС като цяло е тема за безпокойство, въпреки че съществуват и изключения.

Най-новите данни на Евростат показват леко подобрение през май 2013 г. в сравнение с април 2013 г.[1] Въпреки това, в еврозоната, търговията на дребно все още е на по-ниско равнище в сравнение със същия месец на предходната година. Нехранителният сектор е засегнат по-сериозно от хранителния, а независимите търговци на дребно са особено уязвими.

Планът за действие на Комисията в областта на търговията не се занимава пряко с последиците от кризата за търговията на дребно и мерките за бюджети ограничения, прилагани от държавите членки. Поради това не е разгледан нито един от въпросите, например за достъпа до финансиране за малки предприятия, предотвратяването на фалит, нито все по-задълбочаващия се въпрос за незаетите магазини в центъра на зоните за пазаруване. Относно достъпа до финансиране, Парламентът прие отделни доклади, което е единствената причина, поради която докладчикът не включва този въпрос в доклада си. Въпреки това, подобряването на достъпа до финансиране е от голямо значение, особено за МСП.

Тъй като изпадането в несъстоятелност засяга по-специално независимите търговци на дребно и техният пазарен дял рязко намалява, на техните нужди трябва да се обърне особено внимание. Ако не искаме да се окажем с еднообразни в търговско отношение градове, Комисията и държавите членки трябва да предприемат незабавни действия. По-големите магазини могат да помагат на по-малките, тъй като е и в техен интерес да запазят многообразието на магазините в близост до тях, тъй като това ще привлича все повече клиенти. Един голям търговец заяви, че би бил готов да се въведе принципа „осиновяване на магазин“. Чрез подобна програма малките предприятия могат да потърсят помощ, например по административни или финансови въпроси, без да губят своята независимост. Магазините могат да работят заедно чрез създаване на местни сдружения, така че развитието на района за пазаруване да се превърне в тяхно съвместно предприятие, в тясно сътрудничество с местните органи. Ставките за наеми и енергия биха могли да се намалят, за да се съживят някои зони за пазаруване, а местните органи биха могли да променят местните такси, с цел да се намалят разходите на магазините в дадени области.

Комисията с право подчертава, че пространствените политики не може да проявяват дискриминация на икономически основания. Въпреки това може да има „сиви зони“ винаги, когато местните органи желаят да насърчат търговските улици в центровете на градовете. Съществува осезаема тенденция към това, специфични видове търговци на дребно да обхващат търговските улици. В такива случаи следва да се даде възможност на местните органи да въведат специфични правила, за да се гарантира разнообразието от магазини, което е от съществено значение за запазване на привлекателността на пазаруването.

Електронната търговия може да представлява златна възможност за търговците на дребно, но може да се превърне в заплаха за онези магазини, които просто игнорират този феномен. Случва се много търговци на дребно да се оплакват от клиенти, които търсят съвети за даден продукт в реален магазин, само за да купят този продукт онлайн от друг, по-евтин магазин. Някои дори твърдят, че може би следва да въведат входна такса. Това, разбира се, не е изпълнимо решение и само ще ускори упадъка на засегнатите магазини, но то показва отчаянието на тези търговци на дребно.

Търговците на дребно ще трябва да приемат електронната търговия като реален факт. Следователно за много магазини е препоръчително да се стремят към многоканална политика за продажба, включително както онлайн, така и традиционни канали. Обслужването е едно от основните сравнителни предимства на реалния магазин. При електронните изделия често за клиента е важно да получи добри съвети. Интернет невинаги е лесен за използване от потребителите. Не е ясно на кои уебсайтове може да се има доверие. Добър начин да се върви напред би било интернет магазинът и реалният магазин да се свържат, така че клиентът да може да потърси и да получи съвет от истински продавач в най-близкия клон чрез интернет. Друг начин за насърчаване на реалния магазин е чрез създаване на „преживявания“ в магазина. Трябва да се предостави нещо повече. Книжарниците могат да канят авторите да четат някои от своите произведения; музикалните магазини могат да организират музикални изпълнения на живо; магазините за облекло – модни ревюта и др. Обслужването и насърчаването на преживявания са от съществено значение, за да могат реалните магазини да оцелеят.

Договорите за франчайзополучателите стават все по-стриктни. Предизвиква съжаление, че Комисията не е включила никакви препоръки в отговор на тази тенденция, тъй като тя поставя под въпрос цялостната концепция за франчайзинг, който поради това става по-малко привлекателен, като в същото време франчайзингът би могъл да спомогне и за намаляването на последиците от икономическата криза.

Устойчивост

Поради ограничения обхват на доклада беше невъзможно да се проучи подробно ролята на търговията на дребно в социалните политики и политиките за околната среда. Въпреки това, търговията на дребно е от първостепенно значение, когато става дума за устойчивост. Магазините могат да оказват влияние върху това какъв вид продукт купуват потребителите и могат да стимулират справедливата търговия. Магазините могат да насърчават екологосъобразното опаковане, което да подпомогне намаляване на отпадъците. Те могат да влияят и на потребителските модели, свързани с консумацията на храни: купете количеството, което ви е необходимо и избягвайте разхищаването на храна, купувайте повече биологични храни и др.

Същото важи и за социалните политики. За съжаление, в търговията на дребно се случват нарушения на социалните и имиграционните закони. Също така се наблюдава тенденция за наемане на млади служители на ниски заплати и тяхното заменяне, когато остареят и станат по-скъпи. Особено важно е да се инвестира в персонала, когато обслужването и „преживяванията“ станат все по-важни за оцеляването на магазини. Търговията на дребно е отличен сектор за предлагане на младите хора на условия за обучение, но тя следва да се основава също така на опитни служители, за да предложи подходящото качество. Прилагането на трудовото законодателство следва да бъде приоритет за държавите членки. Във връзка с това тясното сътрудничество между сектора на търговията на дребно и на правоприлагащите органи следва да се насърчава, така че всякакви подобни нарушения да се разглеждат незабавно и ефективно.

Нелоялни търговски практики (НТП)

Земеделските производители и дребните производители често чувстват, че не съществува реална свобода на договаряне, тъй като те могат да продават продуктите си само на ограничен брой супермаркети. В действителност нещата са по-сложни. Не всички производители са малки дружества. Например, производството на захар пословично се контролира от ограничен брой дружества, чието положение е толкова силно, че в някои държави членки те почти могат да бъдат разглеждани като монополи. Нещо повече, супермаркетите често не работят пряко с производители, а с прекупвачи. Такива търговци-прекупвачи могат да бъдат големи мултинационални компании. Маржовете на печалба на тези търговци често са много по-големи от тези на супермаркетите. Важно е да се има предвид сложността на ситуацията във веригата на продоволственото предлагане, когато се разглеждат по-нататъшни стъпки.

Супермаркетите често разглеждат Зелената книга като първа стъпка към законодателството на ЕС в тази област. Въпреки че може да бъде полезно да се изяснят някои понятия или насоки чрез европейското законодателство, като например понятието „икономическа зависимост“, докладчикът не е убеден в ефективността на един чисто законодателен подход. За по-малките производители, често ще е трудно да се ангажират в официални съдебни производства срещу супермаркети (или прекупвачи). Твърде често те се страхуват от ответни мерки: те могат да са разобличили някои НТП, но на цената на загуба на деловите си отношения със съответния супермаркет или прекупвач.

Затова докладчикът предпочете внимателен подход. Въпреки че би било полезно да се стремим към постигане на съгласие на равнище ЕС за забрана на продажба под себестойност в продоволствения сектор, като цяло е най-добре да не се разчита твърде много на законодателни решения.

Трябва да бъдат приветствани доброволните инициативи, които вече съществуват в някои държави членки и понастоящем също са в процес на разработване на равнището на ЕС чрез Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни. Те могат да осигурят основата за съвместно поемане на отговорност. Въпреки това някои производители се опасяват, че без правилно прилагане, тези доброволни инициативи няма да бъдат в състояние да променят положението. Следователно, за да се поддържа натискът е важно да се предвиди независим омбудсман или съдия, който да може да издава служебни решения. Супермаркетите възразяват срещу анонимните механизми за подаване на жалби. Те твърдят, че не са в състояние да се защитават по подходящ начин от подобни жалби и могат да станат жертва на клевета. С цел да се намери решение, което да зачита интересите както на производителите, така и на супермаркетите, докладчикът предпочита система, даваща възможност за бизнес асоциации, които да обърнат вниманието на омбудсмана или съдията към определени практики, при запазване на поверителност по отношение на техните източници на информация. В съчетание с възможността омбудсманът/съдията да действа „ex officio“, това може да бъде добро решение на въпроса.

Въпреки че докладчикът подкрепя един доброволен механизъм, той може да бъде ефективен единствено, ако всички заинтересовани страни участват в него. Това означава, че както производителите, така и прекупвачите и супермаркетите трябва да се присъединят към инициативата. В момента производителите все още не са го направили; остава да се види колко прекупвачи ще го направят. Ако главно супермаркетите се ангажират с инициативата, тя няма да даде резултати.

Второ, доброволната инициатива не предвижда създаването на независим омбудсман или съдия. Вместо това, тя се основава на управленска група, съставена от представители на всяка заинтересована група. Докладчикът не отхвърля този подход, но си задава въпроса дали това решение ще бъде толкова практично колкото работата на независим омбудсман/съдия.

Накрая, доброволната инициатива изцяло се позовава на „посочване и порицаване“, както и на „посочване и похвала“– не са предвидени други санкции. Именно липсата на санкции държи на разстояние производителите от присъединяване към инициативата. Ако тази инициатива трябва да се превърне в успех, време е да се обмисли възможността за въвеждане на допълнителни санкции, напр. глоби, и компенсации на загубите в случай на нарушения на принципите на добрите практики.

Законодателен отпечатък

Следните организации споделиха своето становище по този въпрос с вашия докладчик:

Albert Heijn                           Carrefour                   Copa-Cogeca

Detailhandel NL                     EDEKA                     ESBA

Eurocommerce            Eurocoop                   European Booksellers Association

ERRT                                   IKEA                        Jumbo

Svensk Handel            Tesco                        Tradecraft

Vakcentrum NL                     UGAL

• [1]  Евростат Бюлетин Евроиндикатори 104/2013.

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (17.10.2013)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

Европейски план за действие в областта на търговията на дребно в полза на всички участници
(2013/2093(INI))

Докладчик по становище: Дейвид Каза

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва значението на търговията на дребно, на която се падат близо 15 % от общата заетост в ЕС — както на квалифицирани, така и на неквалифицирани работници — и особено значението й за младите хора; признава подхода на Комисията, основан на убеждението, че улеснената мобилност би могла да окаже положителен принос за растежа в сектора, но подчертава, че трансграничното набиране на служители само по себе си не следва да се разглежда като начин за излизане от кризата; отбелязва освен това, че 29 % от всички предприятия в ЕС, в т.ч. много висок дял МСП, са ангажирани в този сектор; също така счита, че последните години не са били благоприятни за традиционните видове търговия и че са необходими мерки за укрепване и насърчаване на качеството на заетостта в сектора;

2.  подчертава факта, че търговците на дребно предлагат разнообразни съвременни начини за покупка и продажба на стоки и услуги, които създават по-широк избор за потребителите и гъвкави възможности за заетост, по-специално за младите хора и трайно безработните лица;

3.  подчертава необходимостта от единен съгласуван план за действие — чрез ефективна координация между различните области на политиката — с цел равномерно насърчаване на икономическите, социалните и екологичните характеристики на търговията на дребно за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, с особен акцент върху запазването и създаването на качествени и устойчиви работни места;

4.  счита, че в резултат на икономическата рецесия секторът, в това число и големите търговски вериги, са претърпели значителен спад в заетостта и повечето са били принудени да прибягнат към налагане на работни схеми на непълно работно време; някои многонационални компании, въпреки че поддържат положителни нива на рентабилност, използват кризата като претекст за намаляване на персонала, увеличаване на обема на работа и въвеждане на схеми за субсидиране на заплатите и намаляване на работното време;

5.  подчертава колко е важно да се обърне внимание на несъответствието между уменията на работната сила и изискванията на търговията на дребно с особен акцент върху държавите с високи равнища на младежка безработица, със задълбочено обмисляне на възможностите за подобряване на условията на труд, за да се насърчи създаването на работни места, особено за младите хора, дълготрайно безработните, по-възрастните и работниците с увреждания, както и да се разгледа необходимостта уменията да се актуализират чрез обучение през целия живот, за да могат работещите да поемат нови задачи, възникващи от иновациите, и по-добре да отговорят на потребностите на трудовия пазар, а също и да продължат да упражняват традиционните видове търговия, които са крайно недостатъчни; подчертава също така, че работодателите следва да са проактивни в редовното подготвяне на работещите за промени и иновации в сектора;

6.  в тази връзка и с цел ефективна борба срещу проблема с несъответствието на уменията, който се наблюдава във въпросния сектор, подчертава, че качествените и количествените потребности на сектора следва ясно да се определят с активното участие на всички заинтересовани страни, включително социалните партньори и самите предприятия;

7.  счита, че възнагражденията в търговията на дребно обикновено са по-ниски от средните за другите сектори и че това създава недостиг на умения, тъй като ниските заплати обезкуражат високо квалифицираните работници да останат и да вярват, че кариерите в този сектор са възможни; следователно препоръчва на държавите членки и дружествата да въведат в сектора заплати, които позволяват достоен живот, като това винаги се съгласува със социалните партньори, когато е приложимо;

8.  изразява съжаление относно практиката в сектора да има висок процент младежка заетост и текучество, като се наблюдава тенденция към наемане на млади хора на ниска цена и с договори за гъвкаво работно време, за да бъдат сменени в момента, в който възрастта се увеличи и постоянният договор стане по-скъп; призовава държавите членки да създадат планове, които предвиждат стимули за квалификация и преквалификация на възрастните работници; изтъква спешната необходимост от подкрепа на този сектор, с цел предлагане на стабилна заетост и достойни условия на труд;

9.  подчертава необходимостта да се използват по-пълноценно съществуващите и планираните инструменти на равнището на ЕС за подкрепа на структурирани партньорства между доставчиците на умения и предприятията, в т.ч. секторните „алианси на уменията“ по програмата „Еразъм за всички“, както и Европейската гаранция за младежта; насърчава установяването на партньорства между училища и предприятия, като напр. системите за чиракуване, подпомагани от Европейския алианс за професионална подготовка;

10. счита, че секторът се характеризира с висока степен на гъвкавост със срочни трудови договори и използване на агенции за временна заетост; също така счита, че в сектора се наблюдава тенденция за работа по време на празници и в неделя, включително нощен и вечерен труд, което би могло да има отрицателно отражение върху здравето на работниците и баланса между професионалния и личния им живот; отбелязва значението на насърчаването на здравословен баланс между професионалния и личния живот и поради това призовава държавите членки да коригират политиките си относно работата по време на празници и в неделя в сектора на търговията на дребно, за да се благоприятства здравословен баланс между професионалния и личния живот на работниците без неправомерно отрицателно отражение върху МСП от сектора; призовава държавите членки и социалните партньори сериозно да обмислят въвеждането на политики, съгласно които работата в неделя би била винаги доброволна, адекватно възнаградена, компенсирана със съответната почивка и при надлежно аргументирани изключения;

11. приканва социалните партньори да приемат модела на многото фирмени споразумения, които насърчават самоуправляващо се работно време, при което служителите могат да планират извънредния или допълнителен труд за седмици напред, вместо да бъдат уведомявани в кратки срокове; също така, да се позволи изборът на различни от обичайните търговски обекти, по лични причини;

12. призовава за засилено подпомагане и стимулиране на МСП и кооперациите, особено на иновативните и допринасящите за социалната икономика, които обръщат внимание на новите пазарни потребности и са ангажирани с екологосъобразни и социално отговорни дейности, с цел повишаване на конкурентоспособността на сектора на търговията на дребно в ЕС, понижаване на цените за потребителите, подобряване на качеството на услугите и създаване на нови възможности за заетост;

13. отбелязва някои важни нови тенденции, които засилват ефикасността на предоставянето на услуги в областта на търговията на дребно, и насърчава подкрепа за подобни тенденции, включително в рамката на цифровия единен пазар, по-специално що се отнася до неговото трансгранично развитие; призовава за допълнително подпомагане на малките търговци на дребно, тъй като на тях като цяло им е по-трудно да следват промените в технологиите;

14. отбелязва, че търговците от големите вериги са получили основна част от ползите си за сметка на малките и микро-предприятията, поради способността им да се възползват от икономиите от мащаба, повишаването на производителността и предлагането на по-ниски цени; това поражда опасения за социалното и местното сближаване поради изчезването на малките магазини от централните райони на градовете, от по-малките населени места и селските райони, в полза на отдалечени търговски центрове, като по този начин се затруднява достъпът до основни стоки най-вече за възрастните и хората с увреждания; това е довело до значителна загуба на работни места при малките търговци на дребно; призовава Комисията и държавите членки да осигурят инвестиции и стимули в подкрепа на МСП в сектора и да въведат строго законодателство за регулиране на работното време, с цел гарантиране на лоялна конкуренция;

15. отбелязва, че недекларираният труд представлява сериозен проблем в търговията на дребно, който води до високи социални рискове и ниски доходи за работещите, тъй като те са изключени от здравно осигуряване и социални помощи, и оказва отрицателно въздействие върху икономиките на държавите членки и финансовата устойчивост на европейския социален модел, както и подкопава финансирането и разпределението на социалните помощи и обществените услуги; наблюдава със загриженост недостига на персонал в инспекциите по труда в много държави членки; призовава за правилно прилагане на съществуващото социално и трудово законодателство, както и за засилване на проверките от инспекциите по труда, когато е необходимо; приветства инициативата на Комисията да започне диалог със заинтересованите страни в търговията на дребно, в рамките на Европейската платформа да води борба с недекларирания труд, да направи оценка на въздействието на неформалната икономика върху трудовите условия и да определи подход на ЕС за борба с нея; счита, че би било желателно секторните организации на работодателите да пристъпят към изключване на онези работодатели, които използват незаконно наети работници;

16. оценява призива за безопасност на труда в съобщението на Комисията, чрез развитието на така наречените „умни“складове, които намаляват риска от нараняване по време на транспортиране на тежки товари в един от секторите с най-висок риск, особено по отношение на свързания с работата стрес и мускулно-скелетните увреждания поради неправилна стойка; в тази връзка призовава Комисията да предприеме действия, като възстанови отдавна изоставения проект за директива;

17. изразява съжаление от факта, че въпреки считането на франчайзинга за полезен инструмент за растеж в сектора и създаване на работни места, в някои случаи за работниците на дружеството франчайзополучател не се прилагат фирмените договори, които са в сила за дружеството франчайзодател;

18. счита, че социалният диалог в областта на търговията на дребно е достигнал задоволително ниво, и по тази причина приветства решението на Комисията за установяване на Постоянна група за конкурентоспособността на търговията на дребно, която да включва държави членки и заинтересовани страни;

19. изразява съжаление поради липсата на каквото и да било споменаване в съобщението на Комисията на явленията на социалния дъмпинг, които съществуват в сектора и подтикват някои многонационални компании да инвестират в държави, в които не са разрешени свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне;

20. счита, че свързаното с пазара на дребно законодателство следва да бъде по-задълбочено подкрепено с данни, по-специално във връзка с необходимостта адекватно да се разгледа и разбере неговото въздействие върху малките предприятия;

21. призовава за действия — на равнището на ЕС и на национално равнище — за премахване на ненужните нормативни ограничения и административни бариери, които могат да ограничат растежа, иновациите и създаването на заетост в тези сектори;

22. посочва, че през 2010 г. 8,7 % от европейското население не е получило достъп до подходяща в количествено и качествено отношение храна; подчертава значението на политика на ЕС в подкрепа на достъпа до обекти за продажба на храни на дребно, които предоставят добро качество и достъпни цени, по-специално в райони в неблагоприятно положение, както и в подкрепа на достойния труд;

23. подчертава значението на малките и средните търговци на дребно за съживяването, многообразието и жизнеността на градските и селските центрове, за предоставянето на търговски обекти в близост до местните хора, включително възрастните, както и за осигуряването на заетост в селските райони.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	17.10.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	34 2 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Regina Bastos, Edit Bauer, Heinz K. Becker, Phil Bennion, Vilija Blinkevičiūtė, Philippe Boulland, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Minodora Cliveti, Marije Cornelissen, Emer Costello, Frédéric Daerden, Richard Falbr, Stephen Hughes, Danuta Jazłowiecka, Patrick Le Hyaric, Olle Ludvigsson, Thomas Mann, Csaba Őry, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Nicole Sinclaire, Jutta Steinruck, Andrea Zanoni, Inês Cristina Zuber
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Georges Bach, Sergio Gutiérrez Prieto, Anthea McIntyre, Csaba Sógor, Tatjana Ždanoka
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Eric Andrieu, Pilar Ayuso, Eduard-Raul Hellvig, Roberta Metsola

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	5.11.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	24 0 11
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Preslav Borissov, Jorgo Chatzimarkakis, Birgit Collin-Langen, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, António Fernando Correia de Campos, Cornelis de Jong, Vicente Miguel Garcés Ramón, Evelyne Gebhardt, Thomas Händel, Małgorzata Handzlik, Malcolm Harbour, Sandra Kalniete, Edvard Kožušník, Toine Manders, Hans-Peter Mayer, Phil Prendergast, Zuzana Roithová, Heide Rühle, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Catherine Stihler, Emilie Turunen, Barbara Weiler
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Raffaele Baldassarre, Regina Bastos, Jürgen Creutzmann, María Irigoyen Pérez, Constance Le Grip, Emma McClarkin, Claudio Morganti, Kerstin Westphal
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Roberta Angelilli, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid