ПРЕПОРЪКА относно проекторешението на Съвета за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Конвенция № 189 относно достойния труд на домашните работници от 2011 г. на Международната организация на труда (Конвенция № 189)

18.11.2013 - (11462/2013 – C7‑0234/2013 – 2013/0085(NLE)) - ***

Комисия по заетост и социални въпроси
Докладчик: Инеш Крищина Зубер

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проекторешението на Съвета за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Конвенция № 189 относно достойния труд на домашните работници от 2011 г. на Международната организация на труда (Конвенция № 189)

(11462/2013 – C7‑0234/2013 – 2013/0085(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–   като взе предвид проекторешението на Съвета (11462/2013),

–   като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 153 във връзка с член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) и член 218, параграф 8, първа алинея от Договора за функционирането на ЕС (C7‑0234/2013),

–   като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0394/2013),

1.  дава своето одобрение за проекторешението на Съвета;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Контекст на предложението

Конвенция № 189 на Международната организация на труда относно достойния труд на домашните работници беше приета през 2011 г. и влезе в сила на 5 септември същата година. Тя постановява, че ратифициралите я държави са длъжни да предприемат стъпки за осигуряване на достойни условия на труд със социални права и за предотвратяване на злоупотреби, насилие и детски труд при полагане на домашен труд.

На 21 март 2013 г. Комисията представи предложение за решение на Съвета за упълномощаване на държавите членки да ратифицират конвенцията (COM(2013)152), тъй като такова упълномощаване е необходимо поради това, че някои аспекти от конвенцията попадат под контрола на ЕС. Настоящият доклад препоръчва Парламентът да позволи този процес да продължи своя ход.

Следва да се отбележи, че редица страни, главно тези, от които произхождат мигранските потоци, са ратифицирали конвенцията: Боливия (април 2013 г.), Мавриций (септември 2012 г.), Никарагуа (януари 2013 г.), Парагвай (май 2013 г.), Филипините (септември 2012 г.), Южна Африка (юни 2013 г.) и Уругвай (юни 2012 г.). В ЕС също бяха предприети стъпки за ратифициране на конвенцията: Италия стори това през януари 2013 г., а Германия и Белгия смятат да го сторят не след дълго. В Латинска Америка държави като Доминиканската република, Колумбия, Аржентина и Коста Рика вече са заявили, че възнамеряват да подпишат.

Основни точки на конвенцията

Основната цел на Конвенцията е да признае стойността на домашните работници и да осигури ред гаранции, които включват:

- признаване на икономическото значение на домашните работници;

- признаване, че домашният труд е бил подценяван и превърнат в невидим и че той се извършва най-вече от жени и момичета, много от които са мигранти или членове на общности в неравностойно положение и следователно са особено уязвими;

- определение на домашен работник, в което това понятие се определя като всяко лице, занимаващо се с домашен труд в рамките на трудово правоотношение;

- приемане от подписалите конвенцията държави на мерки за спазване, насърчаване и осъществяване на основните принципи и права в трудовата сфера (свободата на сдружаване, синдикалната свобода и практическото признаване на правото на колективно договаряне; премахване на всички форми на принудителен или задължителен труд; ефективно премахване на детския труд и премахване на дискриминацията в областта на заетостта), които в много случаи са също така и права на човека;

- определяне на минимална възраст за домашните работници в съответствие с разпоредбите на конвенции № 138 и № 182, която да не е по-ниска от тази, установена от националните законодателства за работниците по принцип, както и мерки, за да се гарантира, че лицата под 18 години не са лишени от правото на образование;

- гарантирани достойни условия на живот за домашните работници, които пребивават в домакинството, в което работят, и гарантиране, че те не са задължени да работят или да остават в дома по време на периоди на почивка или отпуск;

- правото на домашните работници да бъдат информирани за условията на своята работа по подходящ и разбираем начин и когато е възможно, чрез писмен договор (място на заетост, начална дата и продължителност на договора, вид на дейността, която трябва да бъде извършена, възнаграждение с начин на изчисляване и периодичност на плащанията, продължителност на работното време, платен годишен отпуск, дневни и седмични периоди на почивка, осигуряване на храна и настаняване, според случая, без да е за сметка на трудовото им възнаграждение, условия за репатриране, ако е приложимо, и периодът на предизвестие в случай на прекратяване на заетостта);

- законово изискване домашните работници мигранти, които са наети на работа в една страна за домашен труд в друга, да получават писмено предложение за работа или трудов договор, преди да прекосят националните граници;

- равно третиране на домашните работници наравно с всички други работници във връзка с нормалната продължителност на работното време, компенсацията за извънреден труд, периодите на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск и социално осигуряване, включително и във връзка с майчинството;

- седмична почивка от най-малко 24 последователни часа;

- обхващане на домашните работници от правилата за минимална работна заплата, където съществува такава, и възнаграждение, определено без дискриминация, основаваща се на пола;

- право на домашните работници на безопасна и здравословна работна среда;

- ефективна защита срещу злоупотреби за домашните работници, наети или изпратени на работа по частен път;

- ефективен достъп за домашните работници до съдилищата и механизмите за разрешаване на спорове и подаване на жалби при условия, еднакви с тези за другите работници;

- ефективни мерки за инспекция по труда, правоприлагане и санкции от подписалите я държави.

Забележки

По данни на Евростат съществуват 2,6 милиона домашни работници в ЕС, от които 89 % са жени, а половината са мигранти. Домашният труд е една от най-малко защитените и най-невидими форми на труд, като се има предвид изолираният му и индивидуален характер. Затова често е много трудно за домашните работници да получат информация за своите права или да се организират в представителни асоциации или съюзи, които могат да им помогнат по-успешно да защитят своите трудови и социални права.

В редица страни от ЕС домашните работници често се назначават на несигурни условия, без договор, техните заплати се плащат със закъснение, от тях се изисква да работят допълнителни часове без дължимото плащане, правата им на периоди на отпуск и почивка и платени официални празници се пренебрегват и социалноосигурителните им вноски не се плащат.

Конвенция № 189 на МОТ въвежда изискване да се защитават домашните работници, които често като жени и мигранти се намират в изключително уязвими ситуации, от това да стават жертви на дискриминация и от ред форми на злоупотреба, включващи тежки нарушения на техните човешки права.

В конвенцията се посочва, че ратифицирането ѝ не засяга по-благоприятни разпоредби, приложими за правата на домашните работници (член 19).

Докладчикът би желал да направи следните забележки:

- член 8 от конвенцията се отнася до защита на работниците мигранти и предвижда необходимостта от договор или предложение за работа от работодателя преди влизането на територията на приемащата страна. Както е посочено в член 8, параграф 2 от конвенцията, това изискване не се прилага за области на регионална икономическа интеграция, което означава, че не съществува несъвместимост между конвенцията и принципа на свободно движение в рамките на ЕС. Въпреки това трафикът на хора, по-специално на жени, се извършва не само между трети страни и ЕС, но и в рамките на самия ЕС. Ето защо докладчикът счита, че държавите членки следва да обърнат специално внимание на контрола на договори, издадени в техните страни, особено от частни агенции по заетостта, които набират хора от други страни като домашни работници (както е посочено в точка 26.2 от препоръката, свързана с конвенцията).

- точка 20 от гореспоменатата препоръка обръща внимание на конкретните проблеми, срещани от домашните работници, работещи за множество работодатели, на които се плаща обикновено почасова или дневна ставка. Тези работници се оказват в още по-несигурно положение. Държавите следва да гарантират, че тези работници се ползват с не по-малка социална и трудова закрила, отколкото другите работници, и в частност, че работодателите плащат техните социалноосигурителни вноски. По отношение на възнаграждението е важно да се гарантира, че заплатите им са поне равностойни на националните минимални работни заплати, законно установени по силата на националното законодателство, както е посочено в конвенцията.

- политиките, които упражняват натиск върху трудовите възнаграждения и трудовите права на работниците като цяло обикновено имат по-сериозно и отрицателно въздействие върху условията на труд на лицата, които са най-малко защитени, какъвто е случаят на домашните работници. Прилагането на гъвкави трудови политики — улесняване на уволненията, намаляване на заплатите и пенсиите, декапитализиране на системите за социална сигурност, легализиране на несигурните договори, увеличаване на работното време, злоупотреба със „самостоятелна заетост“ за постоянни задължения, подронване на колективните трудови договори и др. — несъмнено влиза в противоречие с принципите на защита на работниците, установени имплицитно в тази конвенция. Ето защо докладчикът счита, че е съществено и необходимо да се премахнат тези политики — главно наложени от европейския семестър, икономическото управление и политиките на бюджетна консолидация, наложени от Тройката с участието на ЕС и МВФ — с цел съгласувано да се укрепват принципите на защита на правата на работниците, които са залегнали в тази конвенция.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	14.11.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	28 0 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Regina Bastos, Edit Bauer, Jean-Luc Bennahmias, Phil Bennion, Pervenche Berès, Philippe Boulland, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Emer Costello, Frédéric Daerden, Sari Essayah, Thomas Händel, Danuta Jazłowiecka, Ádám Kósa, Jean Lambert, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Konstantinos Poupakis, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Nicole Sinclaire, Traian Ungureanu, Inês Cristina Zuber
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Claudette Abela Baldacchino, Georges Bach, Martin Kastler, Evelyn Regner
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Sylvie Guillaume, Pavel Poc, Gabriele Stauner