Процедура : 2013/2040(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0426/2013

Внесени текстове :

A7-0426/2013

Разисквания :

Гласувания :

PV 10/12/2013 - 9.4
CRE 10/12/2013 - 9.4
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2013)0548

ДОКЛАД     
PDF 284kWORD 254k
2.12.2013
PE 524.599v01-00 A7-0426/2013

относно сексуалното и репродуктивното здраве и права

(2013/2040(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете

Докладчик:: Едит Ещрела

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО
 СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно сексуалното и репродуктивното здраве и права

(2013/2040(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета през 1948 г., и по-специално членове 2 и 25,

–   като взе предвид член 2, параграф 2 и членове 3 и 12 от Международния пакт на ООН за икономическите, социалните и културните права, приет през 1966 г., както се тълкува в общ коментар № 14 на Комитета на Организацията на обединените нации за икономически, социални и културни права,

–   като взе предвид член 2, член 12, параграф 1 и член 16, параграф 1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), която се отнася до здравето на жените, брака и семейния живот, както и общите препоръки 21 (1994) и 24 (1999),

–   като взе предвид членове 2, 12 и 24 от Конвенцията за правата на детето, приета през 1989 г., която се отнася до недискриминацията, правото на детето да бъде изслушано и защитата на здравето на майката, кърмачето и детето, в допълнение към разработването на обучение и услуги за семейно планиране,

–   като взе предвид Декларацията и Програмата за действие на Международната конференция на ООН за населението и развитието (Кайро, 13 септември 1994 г.), документите за резултатите от конференциите за преглед, резолюцията от специалната сесия на Общото събрание на ООН (МКНР+5) през юни 1999 г., както и Резолюция 65/234 на Общото събрание на ООН относно последващите действия във връзка с Международната конференция за населението и развитието след 2014 г. (декември 2010 г.),

–   като взе предвид декларацията и платформата за действие от Пекин, приети от Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., и своята резолюция от 18 май 2000 г. относно последващите действия във връзка с платформата за действие от Пекин(1), резолюцията си от 10 март 2005 г. относно последващите действия във връзка с Четвъртата световна конференция за жените – платформа за действие (Пекин+10)(2) и резолюцията си от 25 февруари 2010 г. относно Пекин+15 – Програма за действие на ООН за равенство между половете(3),

–   като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие, приети на срещата на високо равнище на хилядолетието, организирана от ООН през септември 2000 г.,

–   като взе предвид парламентарните изявления за поемане на ангажимент относно „прилагане на Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието (МКНР)“ от Отава (2002 г.), Страсбург (2004 г.), Банкок (2006 г.), Адис Абеба (2009 г.) и Истанбул (2012 г.),

–   като взе предвид доклада на ООН на специалния докладчик относно правото на образование (A/65/162 (2010 г.)),

–   като взе предвид Глобалната стратегия на Световната здравна организация за здравето на жените и децата, която стартира през 2010 г.,

–   като взе предвид параграф 16 от междинния доклад на Организацията на обединените нации на специалния докладчик относно правото на всеки човек да постигне възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве (A/66/254 (2011 г.)),

–   като взе предвид доклада на Организацията на обединените нации на специалния докладчик относно правото на всеки човек да постигне възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве (A/HRC/17/25 (2011 г.)),

–   като взе предвид доклада на Върховния комисар на ООН за правата на човека от 17 ноември 2011 г. относно „Дискриминиращи закони и практики и актове на насилие срещу лица на основание тяхната сексуална ориентация и полова идентичност“ (A/HRC/19/41),

–   като взе предвид Резолюция 21/6 на Съвета на ООН по правата на човека от 21 септември 2012 г. относно „Предотвратима майчина смъртност и заболеваемост и права на човека“,

–   като взе предвид доклада на Фонда на ООН за населението „Състояние на населението по света за 2012 г.: по избор, а не случайно“ от 14 ноември 2012 г.,

–   като взе предвид параграфи 45–50 от доклада на Организацията на обединените нации на специалния докладчик по въпросите на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (A/HRC/22/53 (2013 г.)),

–   като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, по-специално член 9, във връзка с правото на религия и съвест,

–   като взе предвид Резолюция 1399 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 2004 г. относно „Европейска стратегия за насърчаване на сексуалното и репродуктивното здраве и права“,

–   като взе предвид Резолюция 1607 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 2008 г. относно „Достъп до безопасен и законен аборт в Европа“,

–   като взе предвид членове 2, 5 и 152 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид членове 8, 9 и 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които се отнасят до борбата с дискриминацията, основана на пола, и защитата на здравето на човека,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид Европейския консенсус за развитие (2005 г.),

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно ролята на ЕС в световното здравеопазване, приети на 3011-ото заседание на Съвета по външни работи, проведено на 10 май 2010 г.,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1567/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно помощите за политиките и дейностите за репродуктивно и сексуално здраве и права в развиващите се страни(4),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1922/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаване на Европейски институт за равенство между половете(5),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 851/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за създаване на Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията(6),

–   като взе предвид своите резолюции от 29 септември 1994 г. относно резултатите от Международната конференция в Кайро за населението и развитието(7) и от 4 юли 1996 г. относно последващите действия във връзка с тази конференция(8),

–   като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2002 г. относно сексуалното и репродуктивното здраве и права(9),

–   като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2004 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията(10),

–   като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2008 г. относно майчината смъртност в подготовка на срещата на високо равнище на ООН за Целите на хилядолетието за развитие на 25 септември 2008 г.(11),

–   като взе предвид своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени(12),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 март 2012 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2011 г.(13),

–   като взе предвид доклада на Върховния комисар на ООН за правата на човека относно „Дискриминиращи закони и практики и актове на насилие срещу лица на основание тяхната сексуална ориентация и полова идентичност“ (A/HR/C/19/41),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и     равенството между половете и становището на комисията по развитие (A7-0426/2013),

А. като има предвид, че сексуалните и репродуктивните права са права на човека, нарушаването на които представлява нарушение на правата на жените и момичетата на равенство, недискриминация, достойнство и здраве, както и на свободата от нечовешко и унизително отнасяне,

Б.  като има предвид, че член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) гласи, че във всички негови дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените,

В.  като има предвид, че сексуалното и репродуктивното здраве и права засягат всяко човешко същество на всеки етап от живота и поради това са важни през целия живот както за жените, така и за мъжете; като има предвид, че програмите за сексуално и репродуктивно здраве и права (СРЗП) трябва да бъдат съобразени с различните потребности и предизвикателства, пред които са изправени хората в различни моменти от живота си,

Г.  като има предвид, че член 168 от ДФЕС гласи, че дейностите на Съюза осигуряват високо равнище на закрила на човешкото здраве и са насочени към подобряването на общественото здраве,

Д. като има предвид, че жените и мъжете, независимо от тяхната възраст, пол, раса, етническа принадлежност, класа, каста, религиозна принадлежност, семейно положение, професия, увреждане, наличие на ХИВ (или полово предавани инфекции), национален произход, имигрантски статут, език, сексуална ориентация и полова идентичност, имат правото да вземат собствени информирани и отговорни решения по отношение на своето сексуално и репродуктивно здраве и следва да разполагат с всички съответни методи и възможности,

Е.  като има предвид, че неравенството между половете е основна причина за непостигане от жените и подрастващите на сексуално и репродуктивно здраве; като има предвид, че стереотипните представи за женственост и мъжественост като цяло и възприятията за сексуалността на момичетата и жените по-специално са основна пречка за реализирането на СРЗП,

Ж. като има предвид, че докладът от 2010 г. на специалния докладчик на ООН за правото на образование гласи, че правото на широкообхватно сексуално образование е право на човека,

З.  като има предвид, че неочакваните и нежелани бременности са все още проблемна реалност за много жени в ЕС, включително подрастващи момичета,

И. като има предвид, че в почти една трета от държавите членки контрацептивите не попадат в обхвата на общественото здравно осигуряване, което е сериозно препятствие за достъпа на определени групи жени, включително на жени с ниски доходи, млади момичета и жени, живеещи в условия на домашно насилие,

Й. като има предвид, че жените са непропорционално засегнати от липсата на СРЗП поради естеството на човешкото възпроизводство и основания на пола социален, правен и икономически контекст, в който това се случва,

К. като има предвид, че всеобхватното, съобразено с възрастта, основано на доказателства, научно точното и неосъждащо сексуално образование, качествените услуги по семейно планиране и достъпът до контрацепция помагат за предотвратяване на непредвидена и нежелана бременност, намаляват необходимостта от аборт и допринасят за превенцията на ХИВ и полово предавани инфекции; като има предвид, че обучаването на младите хора да поемат отговорност за собственото си сексуално и репродуктивно здраве има дългосрочно положително влияние, което продължава през целия им живот и оказва положително въздействие върху обществото,

Л. като има предвид, че според Фонда на ООН за населението (ФНООН), както и Световната здравна организация (СЗО), 287 000 жени умират всяка година в резултат на усложнения, свързани с бременността и раждането,

М. като има предвид, че по оценки пет милиона млади хора на възраст между 15 и 24 години и два милиона подрастващи на възраст между 10 и 19 години живеят с ХИВ(14) и обикновено не успяват да получат достъп и да използват услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве и ХИВ, тъй като тези услуги рядко отговарят на специфичните сексуални и репродуктивни здравни потребности на младите хора по всеобхватен начин,

Н. като има предвид, че въпреки международните ангажименти съществуват несъответствия в стандартите за сексуално и репродуктивно здраве между и в рамките на държавите членки, и като има предвид, че съществува и неравенство по отношение на сексуалните и репродуктивните права, с които се ползват жените в Европа, включително по отношение на достъпа до услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, контрацепция и аборт, в зависимост от тяхната държава на пребиваване, техните доходи, възраст, миграционен статут и други фактори,

О. като има предвид, че при подрастващите майки е по-малко вероятно те да завършат средно образование и по-вероятно да живеят в бедност,

П. като има предвид, че жените мигранти, бежанци и без документи са изправени пред несигурни икономически и социални ситуации, при които загрижеността за сексуалното и репродуктивното здраве често е сведена до минимум или се пренебрегва,

Р.  като има предвид, че противопоставянето на СРЗП се е увеличило в Европа и по света, с цел да се откажат на жените и мъжете основните сексуални и репродуктивни права, които всички държави членки на ЕС са се ангажирали да защитават в международни споразумения,

С. като има предвид, че СРЗП са ключови фактори за равенството между половете, премахването на бедността, икономическия растеж и развитието,

Т.  като има предвид, че жените и мъжете следва да носят равна отговорност за предотвратяването на нежелана бременност; като има предвид, че контрацептиви се използват предимно от жени,

У. като има предвид, че при предотвратяването на нежелана бременност не става въпрос само за контрацептивни услуги и информация, но също така се включва и предоставяне на широкообхватно сексуално образование, както и материална и финансова помощ за бременни жени в нужда,

Ф. като има предвид, че, с изключение на някои много ограничени обстоятелства, достъпът до безопасен аборт е забранен в три държави членки на ЕС (Ирландия, Малта и Полша); като има предвид, че в няколко държави членки абортът остава законен, но е все по-трудно достъпен поради регулаторни или практически пречки, като например злоупотреба с отказ по вътрешни убеждения, задължителни периоди на изчакване и предубедени консултации, и като има предвид, че други държави членки дори обмислят ограничаване на достъпа до услуги, свързани с абортите,

Х. като има предвид, че социално-икономическите и свързаните с работата обстоятелства затрудняват много жени и млади двойки да станат родители,

Ц. като има предвид, че майчината смъртност продължава да буди тревога в някои държави членки и представлява предизвикателство за европейската политика за развитие,

Ч.  като има предвид, че сексуалното насилие е сериозно нарушение на правата на човека и има разрушително въздействие върху сексуалността, достойнството, доброто психическо състояние, автономността и репродуктивното здраве на жените и момичетата; като има предвид, че вредните традиционни практики, като гениталното осакатяване/обрязване, и ранните и принудителните бракове имат отрицателно въздействие върху личното благосъстояние и самочувствие, сексуалните отношения, бременността и раждането представляват доживотен риск за здравето на жените, както и за общностите и обществото като цяло,

Ш. като има предвид, че насилието срещу жените, по-специално домашното насилие и изнасилването, е широко разпространено и се увеличава броят на жените, застрашени от заразяване със СПИН и други полово предавани инфекции вследствие на високорисково сексуално поведение от страна на техните партньори; като има предвид, че такова насилие се упражнява и срещу бременни жени, при което се увеличава вероятността от спонтанен аборт, раждане на мъртво дете или аборт,

Щ. като има предвид, че различията в процента на абортите сред държавите членки и широкото разпространение на репродуктивните заболявания в някои части на ЕС показват необходимостта от недискриминационно предоставяне на изгодни, достъпни, приемливи и качествени услуги, включително семейно планиране и подходящи за младите хора услуги, както и широкообхватно сексуално образование,

АА. като има предвид, че бюджетните съкращения в общественото здравеопазване допълнително ограничават достъпа до здравните грижи и услуги,

АБ. като има предвид, че жените и момичетата, които се занимават с проституция или употребяват наркотици, са най-силно застрашени от заразяване с полово предавани инфекции, включително ХИВ, и като има предвид, че нуждите на тези жени и момичета по отношение на СРЗП често се пренебрегват,

АВ. като има предвид, че проучванията са доказали, че широкообхватното сексуално образование и висококачествените услуги за семейно планиране водят до увеличаване на вероятността за отговорно, безопасно и почтително поведение при първоначални и последващи сексуални отношения,

АГ. като има предвид, че лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица продължават и до днес да се сблъскват с дискриминация, насилие и осъдителни характеристики на тяхната сексуалност и полова идентичност във всички държави членки,

АД. като има предвид, че следва да се обърне внимание не само на прекъсването на нежеланата бременност, но и по-специално на нейното предотвратяване; като има предвид, че при предотвратяването на нежелана бременност не става въпрос само за предоставяне на контрацептивни методи и информация, но също така се включва и предоставяне на широкообхватно сексуално образование, както и на материална и финансова помощ за бременни жени и двойки в нужда,

АЕ. като има предвид, че младите хора от много ранна възраст са силно изложени на порнографски материали, особено чрез достъпа до интернет, било то вкъщи или в училище,

АЖ. като има предвид, че абортите в неподходящи условия представляват сериозна опасност за физическото и душевното здраве на жените, включително и за техния живот,

АЗ. като има предвид, че сексуализирането на млади момичета в медиите е феномен, който има последствия върху емоционалното развитие и сексуалния живот както на жените, така и на мъжете, и допринася за устойчивостта на стереотипите, свързани с пола, различните форми на дискриминация и насилието, основано на пола,

АИ. като има предвид, че в някои държави членки все още се среща практиката на принудителна или насилствена стерилизация на жени от ромски произход и на жени с увреждания, както и на транссексуални лица,

АЙ. като има предвид, че споделянето на най-добрите практики между държавите членки предоставя възможност за намиране на най-добрите решения и за по-ефективното гарантиране на интересите на всички граждани на ЕС,

АК. като има предвид, че съществуват примери за държави членки, които съчетават либералното законодателство спрямо абортите с ефективно сексуално образование, високо качество на услугите за семейно планиране и наличието на различни контрацептиви, което води едновременно до нисък процент на абортите и по-висока раждаемост,

По отношение на политиката в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права в ЕС като цяло

1.  потвърждава, че „здравето е основно право на човека, абсолютно необходимо за упражняването на други права на човека“, както и че ЕС не може да достигне възможно най-високия стандарт на здравеопазване, освен ако СРЗП на всички бъдат напълно признати и насърчавани;

2.  подчертава, че нарушенията на СРЗП оказват пряко въздействие върху живота на жените и момичетата, върху икономическата независимост на жените, върху използването от тяхна страна на социални услуги, върху достъпа им до вземането на решения и участието им в обществения живот, уязвимостта на жените спрямо мъжкото насилие, върху достъпа на жените до образование, както и върху воденето на личен живот, и следователно засягат обществото като цяло;

3.  подчертава, че предоставянето на права на жените и момичетата е ключът към прекъсването на цикъла на дискриминация и насилие, както и за насърчаване и защита на правата на човека, включително сексуалното и репродуктивното здраве;

4.  признава, че СРЗП са съществен елемент на човешкото достойнство, който трябва да бъде разгледан в по-широкия контекст на структурната дискриминация и неравенството между половете; призовава държавите членки да гарантират СРЗП чрез Агенцията за основните права и Европейския институт за равенство между половете (EIGE), не на последно място чрез осигуряване на програми и услуги за репродуктивно здраве, включително на видовете грижи и лекарства, необходими за доброволно семейно планиране и за здравето на майките и на новородените, както и като се поддържа вниманието върху политиките и/или законодателството, които могат да нарушат сексуалното и репродуктивното здраве и права;

5.  призовава държавите членки да предоставят качествени сексуални и репродуктивни здравни услуги, приспособени към нуждите на специфичните групи, без дискриминация и страх от осъждане (напр. на млади хора и уязвими групи); подчертава, че тези услуги трябва да бъдат насочени и към улесняване на активната роля на мъжете и момчетата в споделянето на отговорността за сексуалното поведение и неговите последствия;

6.  подчертава, че политиките на ЕС и държавите членки трябва да гарантират спазването, защитата и изпълнението на СРЗП за всички чрез насърчаване на разбирането на човешката сексуалност като положителен аспект на живота и създаване на култура на приемане, уважение, недискриминация и ненасилие;

7.  подчертава, че в рамките на ЕС и където е необходимо в неговите външни политики, ЕС трябва да гарантира, че законите и политиките се изменят, въвеждат или отменят с цел зачитане и защита на сексуалното и репродуктивното здраве и права и дават възможност на всички лица да ги упражняват без дискриминация на каквото и да било основание;

8.  подчертава, че възможности за репродуктивен избор и услуги за оплождане следва да се предоставят в условията на една недискриминационна рамка;

9.  подчертава, че сурогатното майчинство представлява търговия с телата както на жените, така и на децата;

10. подчертава, че насилствената или принудителна стерилизация на всяко лице представлява нарушение на правата на човека и телесната неприкосновеност на това лице и призовава държавите членки да премахнат всеки съществуващ закон, който налага стерилизация;

11. изразява дълбоко съжаление относно факта, че предложението за нова програма „Здраве за растеж за периода 2014—2020 г.“ не споменава СРЗП и настоятелно призовава Комисията да включи СРЗП в следващата си стратегия на ЕС за общественото здраве;

12. призовава държавите членки да гарантират териториално адекватно разпределение на качествени места за здравни услуги и качествени и безопасни възможности за транспорт с цел гарантиране на равен достъп за цялото им население, включително на жените и момичетата, живеещи в селските райони;

13. отбелязва, че макар и формулирането и изпълнението на политики в областта на СРЗП да е от компетентността на държавите членки, ЕС може да упражнява компетентност за определяне на политически стратегии и инициативи, свързани със СРЗП, в областта на общественото здраве и недискриминацията, така че да подкрепя по-доброто прилагане и повишаване на осведомеността за законодателството и политиките в областта на сексуалните и репродуктивните права и да насърчава обмена на най-добри практики между държавите членки;

14. призовава държавите членки да предоставят достъп до сексуални и репродуктивни здравни услуги чрез основан на правата подход и без всякаква дискриминация, основана на етнически произход, жилищен статут, миграционен статут, възраст, увреждане, сексуална ориентация, полова идентичност, здравно или семейно положение;

15. призовава правителствата на държавите членки и на държавите кандидатки да разработят, съвместно с плуралистични организации на гражданското общество, качествени национални политики в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, предоставящи широкообхватна информация относно ефективните и отговорни възможности за семейно планиране, за гарантиране на равен достъп до набор от висококачествени методи на контрацепция и повишаване на осведомеността относно репродуктивната способност;

16. призовава ЕС и държавите членки да събират и наблюдават по-подробни данни и статистики относно показателите за сексуално и репродуктивно здраве (полово предавани инфекции, процент на аборти и контрацепция, незадоволена потребност от контрацепция, бременност сред подрастващите и т.н.), разделени най-малко по пол и възраст;

17. изразява загриженост относно ограниченията на достъпа до услугите в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и до контрацепцията в присъединяващите се държави; призовава правителствата на тези държави да приемат законодателни и политически мерки за гарантиране на всеобщ достъп до услугите в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и да събират системно информацията, необходима за подобряване на състоянието по отношение на сексуалното и репродуктивното здраве;

18. призовава държавите членки да гарантират устойчиво финансиране на публичната администрация и на организациите на гражданското общество, които предоставят услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве;

19. призовава държавите членки да работят с Комисията, Европейския институт за равенство между половете (EIGE) и гражданското общество за разработване на европейска стратегия за насърчаване на СРЗП, както и да подкрепят разработването и изпълнението на всеобхватни национални стратегии за сексуално и репродуктивно здраве; предлага Европейският институт за равенство между половете да бъде оправомощен да събира, анализира и съставя данни и най-добри практики за цяла Европа, за да се разберат по-добре пречките пред интеграцията на програмите за профилактика и лечение на сексуалното и репродуктивното здраве в основните системи на здравеопазване;

20. подчертава, че настоящите мерки за строги икономии оказват вредно въздействие, особено когато се отнася до жените, по отношение на качеството, финансовата и практическата достъпност на обществените здравни услуги, информацията и програмите, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, както и по отношение на качеството и достъпността, а също така и върху организациите за семейно планиране и подкрепа, НПО, предоставящи услуги, както и върху икономическата независимост на жените; посочва, че държавите членки следва да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че достъпът до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве не е застрашен;

21. призовава държавите членки да разработят стратегия, свързана със СРЗП, с предвиден бюджет, план за изпълнение и система за контрол, свързани с нея;

22. подчертава, че е изключително важно жените да имат достъп до годишни гинекологични прегледи и мамографии, както и че поради това е неприемливо държавите членки да ограничават тези услуги, използвайки като претекст кризата и бюджетните съкращения;

23. насърчава държавите членки да споделят своите най-добри практики и пакети от мерки в областта на политиките, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве;

24. настоятелно призовава държавите членки и страните кандидатки, с оглед на въздействието на финансовата и икономическа криза върху сектора на общественото здраве, да предоставят – безплатно или по финансово достъпен начин – адаптирани информация и услуги, свързани с контрацепцията, и други услуги относно сексуалното и репродуктивното здраве, като годишни гинекологични прегледи и мамографии, както и мерки за профилактика, диагностика и лечение на полово предавани инфекции, които включват висококачествени професионални съвети и консултации, за всички групи от населението, включително жените в селските райони, младите хора, етническите малцинства, мигрантите, хората с увреждания и тези, намиращи се в ситуация на социално изключване;

25. подчертава, че СРЗП са основни права на жените и мъжете, които не следва да бъдат ограничавани по религиозни причини, например чрез сключване на конкордати;

26. настоява, че като се гарантира основната свобода на жените, момичетата и двойките да вземат решения относно техния сексуален и репродуктивен живот, включително дали и кога да раждат деца, се създават възможности за такива дейности като образование и заетост, което допринася за равенството между половете, намаляването на бедността и приобщаващото и устойчиво развитие; отбелязва, че възможността за избор на по-малко деца с по-дълго време между раждането им потенциално дава възможност на семействата да инвестират повече в образованието и здравеопазването на всяко дете;

Непредвидена и нежелана бременност: достъп до услуги за контрацепция и безопасен аборт

27. подчертава, че е от съществено значение за индивидуалното, социалното и икономическото развитие жените да имат право да вземат решения свободно и отговорно относно броя, времето и интервала между раждането на техните деца, както е установено от международното право в областта на правата на човека;

28. подчертава, че доброволното семейно планиране допринася за предотвратяване на непредвидената или нежелана бременност и за намаляване на необходимостта от аборт;

29.  призовава държавите членки да се въздържат от възпрепятстване на бременни жени, които искат да направят аборт, да пътуват до други държави членки или юрисдикции, където процедурата е законна;

30. настоятелно призовава държавите членки да насърчават научните изследвания относно контролираните от мъжете и жените методи за контрацепция, така че да се улесни разпределянето на тежестта при отговорността за контрацепцията;

31. подчертава, че абортът в никакъв случай не трябва да се насърчава като метод за семейно планиране;

32. подчертава, че държавите членки следва да прилагат политики и мерки, насочени към предотвратяване на абортите поради социални или икономически причини и осигуряване на подкрепа за майките и двойките в затруднено положение;

33. препоръчва, като въпрос от значение за правата на човека и общественото здраве, висококачествените услуги, свързани с аборта, да станат законни, безопасни и достъпни за всички в рамките на системите за обществено здравеопазване на държавите членки, включително за жените, които не пребивават в съответната държава, които често търсят тези услуги в други държави поради ограничителни закони в областта на абортите в тяхната държава на произход, както и за да се избегнат незаконните аборти, които сериозно застрашават физическото и душевното здраве на жените;

34. подчертава, че дори когато е законен, абортът често се възпрепятства или забавя от пречки пред достъпа до подходящи услуги, като например широкото използване на отказ по вътрешни убеждения, ненужни от медицинска гледна точка периоди на изчакване или предубедени консултации; подчертава, че държавите членки следва да регулират и наблюдават използването на отказа по вътрешни убеждения при ключовите професии, за да гарантират, че репродуктивното здраве е осигурено като право на индивида, като същевременно е гарантиран достъп до законни услуги и са налице подходящи публични системи за насочване с високо качество; подчертава, че правото на отказ по вътрешни убеждения е индивидуално право, а не колективна политика, и че съветите и консултациите трябва да бъдат поверителни и неосъждащи; изразява загриженост, че медицинският персонал е принуден да отказва услуги, свързани със СРЗП, в религиозни болници и клиники на територията на ЕС;

35. настоятелно призовава държавите членки да предприемат целенасочени действия за посрещане на специфичните нужди на уязвимите лица, които са изложени на риск от маргинализация и социално-икономическо изключване, по-специално младите жени в селските райони, които могат да срещнат затруднения при получаването на достъп до съвременни средства за контрацепция поради икономически и социални проблеми, особено по време на настоящата икономическа криза;

36. призовава всички държави членки да гарантират, че специалистите в сферата на здравното обслужване, които извършват аборти и услуги, свързани с тях, не са съдебно преследвани или наказвани съгласно който и да е наказателноправен инструмент заради предоставянето на тези услуги;

37. призовава правителствата на държавите членки и на държавите кандидатки да се въздържат от наказателно преследване срещу жените, направили незаконен аборт;

38. препоръчва държавите членки да продължат да предоставят информация и услуги, които са необходими за поддържане на ниско равнище на майчината смъртност и да полагат допълнителни усилия за намаляване на майчината смъртност и за гарантиране на качествени предродилни и следродилни грижи;

По отношение на широкообхватното сексуално образование и подходящите за младите хора услуги

39. призовава държавите членки да гарантират всеобщ достъп до изчерпателна информация, образование и услуги в областта на СРЗП; настоятелно ги призовава да гарантират, че тази информация обхваща широк спектър съвременни методи за семейно планиране и консултиране, квалифицирана помощ при раждане и правото на достъп до гинекологични и спешни акушерски грижи, както и че тя е безпристрастна и точна от научна гледна точка относно услугите, свързани с абортите;

40. подчертава, че участието на младите хора, в сътрудничество с други заинтересовани страни като родители, в разработването, прилагането и оценката на програмите е от изключително значение за ефективността на широкообхватното сексуално образование; насърчава използването на връстници като обучители по сексуално образование като добър начин за оправомощаване и призовава държавите членки и страните кандидатки да се възползват от различни други методи за достигане до младите хора, като например рекламни кампании, социален маркетинг за използването на презервативи и други форми на контрацепция, както и инициативи като помощни телефонни линии на доверието;

41. призовава държавите членки да направят часовете по сексуално образование задължителни за всички ученици от началните и средните класове и да гарантират осигуряването на място за този предмет в учебните програми; подчертава значението на редовното преразглеждане и актуализиране на сексуалното обучение и на специалното акцентиране върху спазването на правата на жените и равенството между половете;

42. подчертава, че сексуалното образование трябва да бъде планирано и осъществявано по всеобхватен, положителен и основан на правата на човека подход, който да подчертава развитието на умения за живот и да включва както психосоциалните, така и биомедицинските аспекти на сексуалното и репродуктивното здраве и права;

43. подчертава, че потребностите на подрастващите по отношение на сексуалното и репродуктивното здраве се различават от тези на възрастните; призовава държавите членки да гарантират, че подрастващите имат достъп до лесни за използване услуги, които надлежно отчитат техните опасения и права на поверителност и неприкосновеност на личния живот;

44. призовава държавите членки да предоставят услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, насочени към подрастващите, които съответстват на тяхната възраст, зрялост и развиващи се способности, които да не са дискриминационни въз основа на пол, семейно положение, увреждания или сексуална ориентация/идентичност, и които да са достъпни без необходимост от съгласие на родител или настойник;

45. призовава държавите членки да гарантират задължително и въведено посредством обща рамка за момчетата и момичетата, подходящо за възрастта и съобразено с пола, образование в областта на сексуалността и емоционалните връзки за всички деца и подрастващи;

46. призовава държавите членки да разработят и въведат програми за следдипломно обучение и курсове по въпроси, свързани със сексуалното здраве и репродуктивните права, за студентите по медицина и работещите в сферата на здравеопазването, с цел да се гарантира, че на жените и двойките се предоставят висококачествени напътствия за числеността на семейството им, в зависимост от здравословното им състояние и лични и кариерни изисквания;

47. настоятелно призовава държавите членки да предприемат мерки за премахване на всички пречки, които затрудняват достъпа на подрастващите момичета и момчета до безопасни, ефективни и финансово достъпни методи за контрацепция, включително презервативи, и да предоставят ясна информация относно средствата за контрацепция;

48. припомня на държавите членки, че трябва да гарантират, че децата и младите хора могат да се ползват от правото си да търсят, получават и предават информация, свързана със сексуалността, включително сексуалната ориентация, половата идентичност и изразяване на половата идентичност, по подходящ за възрастта и съобразен с пола начин;

49. настоява държавите членки да изготвят мерки за работа с млади и непълнолетни майки и бъдещи майки, с цел оказване на подкрепа за справяне с проблемите на ранното майчинство и предотвратяване на убийствата на новородени бебета;

50. подчертава, че сексуалното образование трябва да включва борбата срещу стереотипите, предразсъдъците, всички форми на насилие, основано пола, и на насилие срещу жени и момичета, да хвърля светлина върху и да осъжда дискриминацията, основана на пола и сексуалната ориентация, както и структурните бариери пред реалната равнопоставеност, по-специално равнопоставеността между жени и мъже, и да подчертава значението на взаимното уважение и споделената отговорност;

51. подчертава, че сексуалното образование трябва да включва недискриминационна информация и да изразява положително отношение към лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица, с цел ефективно да се подкрепят и защитават правата на младите лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица;

52. подчертава в тази връзка, че сексуалното образование е изключително необходимо, тъй като младите хора много от рано имат достъп до порнографски материали с унизително съдържание, особено в интернет; подчертава, че поради това сексуалното образование трябва да се включи в един по-широк подход в подкрепа на емоционалното развитие на младите хора, за да им позволи да създадат връзки на взаимно уважение; насърчава държавите членки да организират кампании за повишаване на осведомеността, насочени към родителите и възрастните, които работят с млади хора, относно вредното въздействие на порнографията върху подрастващите;

53. призовава държавите членки още да разгледат основната потребност от широкообхватно сексуално образование, което включва емоционалния аспект на връзките, предвид явлението сексуализиране на млади момичета в аудио-визуално и цифрово съдържание, до което младите хора имат достъп;

54. приканва държавите членки да поставят акцент върху превенцията на полово предаваните инфекции, сред които и ХИВ, в рамките на сексуалното образование, като се насърчава сексуалното поведение без риск и като се улеснява достъпът до средства за защита;

По отношение на полово предаваните инфекции и лечението им

55. настоятелно призовава държавите членки да гарантират незабавен и всеобщ достъп до лечение на полово предавани инфекции, което да се предоставя по безопасен и неосъждащ начин;

56. призовава държавите членки да поддържат и подобряват качеството и равнището на информацията, която се предоставя на широката общественост, и да засилят политиките си за повишаване на осведомеността относно полово предаваните инфекции, най-вече ХИВ/СПИН, въз основа на най-новите тенденции и практики в медицината, относно начините, по които болестите се предават, и методите за превенция, както и за избягване на нежелана бременност;

57. призовава държавите членки да предоставят и други дейности за превенция освен доброволните консултации и изследвания;

58. призовава Комисията и държавите членки да разгледат специфичните сексуално и репродуктивно здраве и права на хората, живеещи с ХИВ/СПИН, с акцент върху потребностите на жените и на населението, изложено на риск, включително лица, които проституират, затворници, мигранти и приемащите наркотици по венозен път лица, по-специално чрез интегриране на достъпа до изследвания и лечение и преодоляване на основните социално-икономически фактори, като неравенството между половете и дискриминацията, допринасящи за риска от ХИВ/СПИН за жените и населението, изложено на риск;

59. призовава ЕС да насърчава и инвестира в изследването и развитието на нови и подобрени приемливи, финансово достъпни, практически достъпни и висококачествени технологии за превенция, диагностика и лечение, насочени към ХИВ и СПИН и други полово предавани инфекции, както и пренебрегвани тропически заболявания, с цел да се намали тежестта на тези заболявания върху майчиното и детското здраве;

60. призовава държавите членки да въведат ефективни, приобщаващи стратегии за превенция на ХИВ и да премахнат разпоредби и закони, които налагат наказания и стигматизират хора, които живеят с ХИВ/СПИН, тъй като тези закони се считат за неефективни и дори контрапродуктивни за превенцията на ХИВ;

61. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да улеснят получаването на достъп до информация, ваксини и лечение, за да се предпазват бебетата от заразяване с ХИВ по време на бременността, и да гарантират незабавно предоставяне на подходящо следродилно лечение в случай на зараза;

По отношение на насилието, свързано със сексуалните и репродуктивните права

62. осъжда всяко посегателство върху телесната неприкосновеност на жените, както и вредните практики, предназначени да контролират женската сексуалност и репродуктивно самоопределение, по-специално гениталното осакатяване на жени; подчертава, че това са сериозни нарушения на правата на човека и държавите членки носят отговорност за незабавното справяне с тях;

63. препоръчва на държавите членки да гарантират, че жените и мъжете от всички социални и етнически групи дават напълно информирано съгласие за всички медицински услуги и процедури, като например услуги, свързани с контрацепция, стерилизация и аборт; призовава държавите членки да въведат процедури, които гарантират, че не се прилага нечовешко и унизително отношение в областта на услугите за репродуктивно здраве, като поставят особен акцент върху центровете за задържане на бежанци, затворите и институциите за възрастни хора и за лечение на психични заболявания;

64. припомня, че всички форми на сексуално насилие върху жени, като например изнасилване, включително изнасилване от съпруг, генитално осакатяване на жени, сексуална злоупотреба, кръвосмешение, сексуална експлоатация, сексуален тормоз и принудителни ранни/детски бракове, имат дълготрайно вредно въздействие върху сексуалното и репродуктивното здраве на жените и момичетата, както и върху тяхното самоуважение и оправомощаване; призовава държавите членки да обърнат внимание на необходимостта от защита на жените и момичетата от тези форми на злоупотреба и да предоставят услуги на жертвите с подкрепата на образователни програми на национално и на общностно равнище, както и да се съсредоточат върху мерки, включващи тежки наказания за извършителите на злоупотреби, в т.ч. инкриминиране на сексуалната принуда;

65. призовава държавите членки да подпишат и ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие;

66. приканва държавите членки и държавите кандидатки да гарантират, че всяка жена, забременяла вследствие на изнасилване, както и при обстоятелства, при които съществува сериозна опасност за нейното здраве или нейния живот, може да направи аборт с всички здравни и законови гаранции, без никакви ограничения;

67. настоява, че е необходимо сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП) да залегнат в съществуващите международни инструменти в областта на правата на човека и ключовите документи относно политическия консенсус; изразява съжалението си, че позицията на ЕС, формулирана при подготовката за Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие (Рио+20), която определя СРЗП като засягащ множество сфери проблем, който е ключов за други аспекти на развитието, не беше отразена в окончателния документ на ООН поради липсата на единен глас на ЕС;

68. призовава държавите членки да гарантират включването на процесите МКНР+20, Пекин+20 и Рио+20 в рамката за периода след 2015 г.;

По отношение на СРЗП и официалната помощ за развитие (ОПР)

69. припомня на държавите членки, че инвестициите в репродуктивното здраве и семейното планиране са сред най-рентабилните по отношение на развитието, както и най-ефективните начини за насърчаване на устойчивото развитие на една държава;

70. подчертава значението на образованието и повишената информираност в областта на сексуалното и репродуктивното здраве като неразделна част от програмата за здравето на жените в развиващите се страни;

71. изисква от Комисията да разреши създаването на специална тематична област относно СРЗП в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие, както и достатъчно финансиране за широка програма за СРЗП в рамките на всички подходящи инструменти;

72. припомня спешната нужда от обучени здравни работници в развиващите се страни, както и необходимостта от предотвратяване на изтичането на мозъци на обучени професионалисти в сферата на здравеопазването чрез финансови стимули и помощ при обучението; подчертава значението на интегрираните здравни услуги, свързани с ХИВ и СРЗП, както и включването на гражданското общество, местните органи, общностите, публичните здравни организации с нестопанска цел и доброволческите организации на всички равнища при осигуряване на здравни услуги; подчертава особено необходимостта от улесняване на достъпа до здравни грижи, свързани със СРЗП, в селските и отдалечените райони;

73. подкрепя Препоръка 1903(2010) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за отпускане на 0,7 % от брутния национален доход за ОПР; призовава ЕС да запази този ангажимент посредством финансирането и изпълнението на европейските инструменти за външно действие за периода 2014–2020 г. и Европейския фонд за развитие;

74. набляга на факта, че епидемиите, сред които и ХИВ, които сериозно засягат някои развиващи се страни партньори на ЕС, възпрепятстват значително развитието;

75. настоятелно призовава организациите, получаващи финансиране от ЕС за ХИВ/СПИН и/или здравеопазване, да разработят ясна, стегната и прозрачна стратегия за това как биха могли да включат СРЗП и началната превенция на ХИВ в своите действия;

76. настоятелно призовава ЕС да гарантира, че европейското сътрудничество за развитие възприема подход, основан върху правата на човека, и поставя мощен и изричен акцент върху СРЗП и набелязва конкретни цели в тази област, като обръща особено внимание на услугите по семейно планиране, на майчината и детската смъртност, на безопасния аборт, контрацепцията, превенцията и борбата с ХИВ/СПИН и други полово предавани болести, както и на премахването на практики като генитално осакатяване на жени, ранни и/или принудителни бракове, селективни аборти в зависимост от пола на ембриона и принудителна стерилизация;

77. призовава делегациите на ЕС да сътрудничат със съответните правителства за изработване и прилагане на политики, които се съсредоточават върху укрепване на стойността на жените и момичетата в обществото с цел борба срещу неравенството между половете, дискриминацията на жените и момичетата и обществените норми, определящи предпочитанията към раждането на синове, които са в основата на подбора на пола преди раждането, убийствата на деца от женски пол и абортите при ембриони от женски пол, както и ранните принудителни бракове и гениталното осакатяване на жени; изтъква, че усилията за ограничаване на селекцията по пол не трябва да възпрепятстват или да ограничават правото на жените на достъп до законни технологии и грижи в областта на сексуалното и репродуктивното здраве;

78. настоятелно призовава разпоредбите относно хуманитарната помощ на ЕС и тези на неговите държави членки да бъдат ефективно премахнати от ограниченията на хуманитарната помощ, наложени от САЩ или от други донори, по-специално чрез гарантиране на достъп до аборт за жени и момичета, които са жертви на изнасилване по време на въоръжени конфликти;

79. настоятелно призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), по време на диалозите относно правата на човека, да обърнат внимание на бариерите, пред които са изправени хората, когато се опитват да получат достъп до здравни услуги, свързани с репродуктивното здраве, и да упражняват сексуалните и репродуктивните си права;

80. припомня, че с изпълнението на програмата за действия на Международната конференция за населението и развитието (МКНР), приета в Кайро през 1994 г., се признава, че сексуалното и репродуктивното здраве и сексуалните и репродуктивните права са основополагащи за постигането на устойчиво развитие;

81. в този контекст настоятелно призовава Комисията да запази сред приоритетите си в областта на развитието премахването на всички пречки, с оглед достъпа до качествени, финансово достъпни, приемливи и практически достъпни услуги за сексуално и репродуктивно здраве, здравни услуги по време на бременността и майчинството, включително доброволно семейно планиране, достъп до контрацепция и безопасни аборти, специфични услуги за младежите, като в същото време се бори срещу основаната на пола дискриминация, водеща до аборти въз основа на пола и нежелани аборти, принудителната стерилизация и сексуалното насилие, както и да гарантира предоставянето на материали, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, здравеопазването по време на бременността и майчинството, превенцията на ХИВ, лечението, грижите и подкрепата при ХИВ без дискриминация;

82. настоятелно призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че процесът на оперативния преглед на Международната конференция за населението и развитието (МКНР+20) ще доведе до всеобхватно преразглеждане на всички аспекти, свързани с цялостното упражняване на сексуалните и репродуктивните права, че той ще подкрепи един силен и прогресивен подход по отношение на сексуалните и репродуктивните права за всички, че ще бъде съобразен с международните стандарти за права на човека и ще повиши отчетността на правителствата при постигането на договорените цели; призовава по-конкретно ЕС и държавите членки да гарантират, че процесът на преглед се води чрез осигуряване на участие и че се предоставя възможност за осмислено участие на различни заинтересовани страни, включително гражданското общество, както и жените, подрастващите и младежите; припомня, че рамката за такъв преглед трябва да се основава на правата на човека и да се фокусира изрично върху сексуалните и репродуктивните права;

83. призовава Комисията и ЕСВД и по-специално делегациите на ЕС по места, да възприемат напълно осъзнато отношение спрямо СРЗП и здравните услуги по време на бременността и майчинството, в качеството им на значими фактори за приобщаващо и устойчиво развитие в контекста на човешкото развитие, управлението, равенството между половете и правата на човека, икономическото овластяване на младите хора и жените на равнище държави, както и като важни фактори за текущия програмен процес в ЕС за периода 2014-2020 г.;

84. настоятелно призовава ЕС да гарантира, че динамиката на населението, сътрудничеството за приобщаващо и устойчиво развитие и СРЗП имат приоритетно място при формирането на световната рамка за развитие след 2015 г., в която всички индивиди да могат да упражняват своите права на човека, включително СРЗП, независимо от своето социално положение, възраст, сексуална ориентация, полова идентичност, раса, етническа принадлежност, увреждане, вероизповедание или убеждения; настоява, че ЕС трябва да говори по този въпрос с единен, последователен и водещ глас;

85. припомня, че по цял свят жените в положение на нежелана бременност следва да имат лесен достъп до надеждна информация и консултиране; припомня, че следва да бъде предлагана и качествена и всеобхватна здравна грижа и помощ;

86. призовава ЕС и държавите членки да спазят своите ангажименти за пълно и ефективно изпълнение на програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието и резултатите от конференциите за преглед;

87. настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да подкрепят ангажираността и лидерството на националните правителства, местните органи и гражданското общество, що се отнася до обезпечаването и насърчаването на СРЗП, които са универсални и трябва да се основават на споделени отговорности;

88. призовава Парламента да разгледа нарушенията на СРЗП в годишния си доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област;

°

°         °

89. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

OВ C 59 E, 23.2.2001 г., стр. 133.

(2)

OВ C 320 E, 15.12.2005 г., стр. 12.

(3)

OВ C 348 E, 21.12.2010 г., стр. 11.

(4)

OВ L 224, 6.9.2003 г., стр. 1.

(5)

OВ L 403, 30.12.2006 г., стр. 9.

(6)

OВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 1.

(7)

OВ C 305, 31.10.1994 г., стр. 80.

(8)

ОВ C 211, 22.7.1996 г., стр. 31

(9)

ОВ C 271, 12.11.2003 г., стр. 219.

(10)

OВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 1.

(11)

OВ C 295, 4.12.2009 г.

(12)

OВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 26.

(13)

OВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 1.

(14)

Доклад на УНИЦЕФ, озаглавен „Възможност в условията на криза: предотвратяване на ХИВ от ранно юношество до млада възраст“, 2011 г.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

ПРООН ежегодно изготвя класация на държавите според равнището на неравенство между половете в тях. Индексът за неравенство между половете се измерва с помощта на основаващото се на пола необлагодетелствано положение в три аспекта от живота – репродуктивно здраве, овластяване и пазар на труда(1). Настоящият доклад се съсредоточава върху първия елемент и съответните му права, не само като проблем на правата на човека, но и като средство за постигане на равенство между половете.

Като едни от най-развитите в света, държавите членки заемат водещи позиции в световната класация на страните според състоянието на репродуктивното здраве на тяхното население(2).   Въпреки това, предоставените от държавите членки данни разкриват огромни неравенства по отношение на сексуалното и репродуктивното здраве на жените в рамките на Европа.

Европейският парламент (ЕП) по различни поводи е изразявал подкрепата си за инвестирането в сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП). Силна позиция на ЕС относно СРЗП ще бъде възможна единствено при наличието на мощен тласък от страна на тази институция.

Настоящият доклад се появява в много важен момент. Съвременната политическа и икономическа ситуация застрашава зачитането на СРЗП. Поради настоящата финансова криза, икономическия спад и свързаните с него съкращения в публичните бюджети се наблюдава тенденция сред държавите членки към ускоряване на приватизацията на здравните услуги и намаляване на достъпа до тях и качеството им(3). Освен това в цяла Европа се появиха много консервативни позиции спрямо СРЗП. Както ясно се вижда в страни като Испания и Унгария и на регионални форуми като Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Европейския комитет за социални права и дори в ЕП, противопоставящите се на правото на избор стават все по-силни и гласът им се чува все повече. Предвид тези атаки по-важно от всякога е ЕП да застане зад позицията, че сексуалните и репродуктивните права са права на човека, и да предостави полезно резюме на актуалното състояние на сексуалните и репродуктивни права на човека.

Сексуално и репродуктивно здраве

Според СЗО „репродуктивното здраве се отнася до репродуктивните процеси, функции и система във всички етапи на живота. Следователно се счита, че хората са в състояние да водят отговорен, удовлетворяващ и безопасен сексуален живот и че имат способността да се възпроизвеждат и свободата да решават дали, кога и колко често да го осъществяват. В тази област се подразбира, че правото на мъжете и жените да бъдат информирани и да имат достъп до безопасни, ефективни, достъпни и приемливи методи за регулиране на оплодителната способност по свой избор и правото на достъп до подходящи здравни услуги, което би позволило на жените да преминават безопасно през периода на бременността и раждането и дава на двойките най-добрия шанс за раждане на здраво дете(4).“

Сексуалното здраве се определя като „състояние на физическо, емоционално, умствено и социално благосъстояние във връзка със сексуалността; то не е просто отсъствието на заболяване, нарушено функциониране или увреждане. Сексуалното здраве изисква положителен подход и подход на уважение към сексуалността и сексуалните връзки, както и възможността за приятни и безопасни сексуални изживявания, свободни от принуда, дискриминация и насилие. За да бъде постигнато и поддържано сексуалното здраве, сексуалните права на всички лица трябва да бъдат зачитани, опазвани и осъществявани(5).“

Сексуални и репродуктивни права

Сексуалните и репродуктивните права защитават сексуалното и репродуктивното здраве. Както е признато с член 96 от Пекинската платформа за действие (1995 г.), тези права се основават на правата на човека на равенство и достойнство.

Сексуалните и репродуктивните права, включително правото на здравни услуги за майките и семейно планиране, включва свободите и правата, свързани с много от вече установените граждански, политически, икономически, социални и културни права. Макар и да не са взаимнозаменяеми, както репродуктивните права са един аспект от сексуалните права, така и сексуалните права са част от репродуктивните права(6).

Майчина смъртност

Въпреки че мнозинството от държавите членки продължава да поддържа много ниски равнища на майчина смъртност (МС) (между 2 и 10 случая на смърт при раждане на 100 000 живородени деца)(7), в някои държави членки тези равнища са значително по-високи (34 в Латвия, 27 в Румъния, 21 в Унгария, и 20 в Люксембург). Редица държави членки демонстрират положителни тенденции, например от 1990 до 2010 г. МС в Румъния е намаляла от 170 до 27, в Латвия – от 54 на 34, в България – от 24 на 11, в Литва – от 34 на 8. В същото време обаче в други държави членки се наблюдават обезпокоителни тенденции и вариации. Приблизителната МС в Люксембург трайно е нараснала от 6 през 1990 г. до 20 през 2010 г., докато Унгария е успяла да понижи равнището на МС от 23 през 1990 г. до 10 в десетилетието след 2000 г., само за да скочи то отново на 21 през 2010 г.(8) В резолюцията си от 13 декември 2012 г. относно годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС в тази връзка, Европейският парламент припомни, че предотвратяването на майчината смъртност и заболеваемост изисква ефективно насърчаване и защита на правата на човека на жените и момичетата, в частност правата им на живот, образование, информация и здраве. Европейският парламент подчертава, че следователно ЕС трябва да играе важна роля в оказването на принос за намаляване на предотвратими усложнения, настъпващи преди, по време и след бременността и раждането.

Събиране на данни

Много държави членки не събират необходимите данни за пълно измерване на репродуктивното и сексуалното здраве. Например над две трети от държавите членки не разполагат с информация относно процента бременни жени, които са имали поне една консултация с лекар преди раждането, и над една четвърт от държавите членки нямат данни относно процента на ражданията, на които е присъствал квалифициран здравен работник(9). Макар и събирането на подобни данни да може да се счита за излишно от някои високо развити страни, те въпреки това са важни показатели, които позволяват постоянен контрол на стандартите за репродуктивно здраве. Необходимо е държавите членки да събират и наблюдават по-подробни данни и статистики относно показателите за сексуално и репродуктивно здраве (полово предавани инфекции, процент на аборти и контрацепция, незадоволена потребност от контрацепция, бременност сред подрастващите...), разбити най-малко по пол и възраст. С цел да придобие по-добър общ поглед върху положението в целия Съюз, Европейският институт за равенство между половете следва да получи право да гарантира събирането и анализа на данни и най-добри практики.

Сексуално образование

В повечето държави членки сексуалното образование е задължително съгласно националното законодателство, въпреки че съдържанието и качеството му варират. Според едно скорошно проучване най-добрите практики в областта на сексуалното образование са в Бенелюкс, северните държави, Франция и Германия. Държавите членки от Източна и Южна Европа често имат оскъдни програми за сексуално образование или такива липсват(10).

По-високото равнище на раждания, аборти и полово предавани инфекции се свързва с пропуски и недостатъци в сексуалното образование. Настоящите данни на равнище на ЕС потвърждават това твърдение, тъй като най-високият процент на раждания и аборти сред подрастващите се наблюдават в държавите членки от Източна Европа(11).

Въпреки че тенденцията като цяло е за постепенно подобряване на програмите за сексуално образование, споделянето на общи цели и най-добри практики между държавите от ЕС би послужило за улесняване на хармонизирането на сексуалното образование за цялата европейска младеж.

Процент на раждания и нежелани бременности сред подрастващите

Процентът на раждания(12) сред подрастващите се различава значително в отделните държави членки. Най-ниските равнища на раждания сред подрастващите (между 5 и 9 раждания годишно) понастоящем се наблюдават в Нидерландия, Словения, Дания, Швеция, Кипър, Италия, Люксембург и Финландия. Малко по-висок процент на раждания сред подрастващите (между 10 и 20 раждания) се наблюдава в мнозинството държави членки: Германия, Австрия, Франция, Белгия, Гърция, Испания, Чешката република, Латвия, Полша, Португалия, Ирландия, Литва, Унгария и Малта. Най-високите проценти на раждания сред подрастващите се наблюдават в Словакия (22), Естония (24), Обединеното кралство (26), Румъния (40), и България (44).

Въпреки насърчителните тенденции в някои държави членки, впечатляващата разлика между процента на ражданията от подрастващи в Нидерландия – 5, Обединеното кралство – 26 и България – 44, е сигнал за това, че голяма част от европейските младежи все още нямат необходимите умения и знания, за да правят отговорен сексуален и репродуктивен избор.

Като оставим настрана непланирания характер на повечето бременности сред подрастващите и общата неподготвеност за майчинство на младите момичета, ражданията при подрастващите често водят до дълготрайни последици. Свързаните с бременността здравословни проблеми (например спонтанни аборти, смъртни случаи сред новородени деца) се срещат по-често при бременност сред подрастващите, отколкото сред пълнолетните. Освен това са налице изследвания, според които подрастващите майки е по-малко вероятно да завършат гимназия и по-вероятно да живеят в бедност. В допълнение, децата на подрастващи майки често се раждат с поднормено тегло и имат здравословни проблеми и проблеми с развитието(13).

Възрастните жени също са изправени пред проблема нежелана бременност, която може да се случи поради много причини: неуспешна контрацепция, неподходяща или непостоянна употреба на контрацепция, сексуални партньори, които се противопоставят на употребата на контрацептивни средства, секс по принуда или изнасилване или здравословни причини. Както отбелязва СЗО, „дори планирана бременност може да се превърне в нежелана, ако се променят обстоятелствата“(14).

Аборт

В двайсет държави абортът по желание е законен. От останалите седем, три държави членки (Великобритания, Финландия и Кипър) позволяват широко тълкуване на основанията за отказ, а в три други държави членки (Ирландия, Полша и Люксембург) ограничителното тълкуване на основанията за отказ и цялостното нежелание или страх да бъдат извършвани аборти водят до изключително рядко извършване на (отчетени) законни аборти, ако въобще такива се извършват. Малта е единствената държава членка, която забранява аборта без никакви изключения(15). Основанията за разрешаване на аборт могат да включват риск за живота или физическото и/или психическо здраве на жената, случаи на увреждания на плода, в случай на изнасилване или поради медицински или социално-икономически причини. В мнозинството от държавите членки срокът за извършване на аборт е до 12-ата гестационна седмица. Таксите за извършване на аборти се различават значително в отделните държави членки; в държави, където абортът се покрива от националната осигурителна система, това обикновено се отнася само до абортите по медицински причини. Някои държави членки изискват задължителен период на изчакване, а за непълнолетните лица, които искат да направят аборт, може да се изисква родителско съгласие(16).

Трябва да се отбележи, че нараства поставянето на пречки пред услугите по извършване на аборт дори в държави със законодателство, което разрешава аборта. Основно жените се сблъскват с нерегламентирано използване на отказ по вътрешни убеждения на здравните работници в областта на репродуктивното здраве, задължителни периоди на изчакване или предубедени консултации(17). Практиката на отказ по вътрешни убеждения е отказала на много жени достъп до услуги, свързани с репродуктивното здраве, като информация, достъп и покупка на контрацепция, пренатално тестване и законно прекъсване на бременността. Докладвани са случаи от Словакия, Унгария, Румъния, Полша, Ирландия и Италия, където почти 70% от гинеколозите и 40% от анестезиолозите отказват да предоставят услуги за извършване на аборт поради вътрешните си убеждения. Тези препятствия са в ясно противоречие със стандартите за права на човека и международните медицински стандарти(18).

Не е рядкост за жени, които живеят в държави с ограничителна политика по отношение на абортите, да пътуват до друга държава членка за извършване на аборт. Тази практика обаче представлява значителна финансова тежест за определени групи в допълнение към възможността за наказателно преследване в страната им на пребиваване. Освен това така се затруднява събирането на надеждни данни за абортите. Пътуване за законен аборт често е необходимо и за жени, живеещи в селските райони(19). На практика забраната е от значение главно за жените от вече маргинализирани групи — тези, които не могат да пътуват лесно до други държави от ЕС за услуги по извършване на аборт, като жени в затруднено финансово положение, жени, търсещи убежище, жени от заведения за предоставяне на грижи или задържани в следствен арест и др. — което допринася за нарастващите неравенства в здравеопазването в Съюза.

Държавите членки с най-нисък брой отчетени аборти(20) са Германия, Гърция, Дания и Португалия (между 7 и 9 законно извършени аборта на 1 000 жени на възраст между 15 и 44 години), а държавите членки с най-висок брой отчетени аборти са Естония, Румъния, България, Латвия, Унгария и Швеция (между 35 и 21 аборта), следвани от Обединеното кралство (17) и Франция (18)(21).

Поради възможните последствия за общественото здраве от забраната на абортите, изглежда очевидно, че забраната на абортите няма да стимулира намаляване на броя им; по-ефикасно би било вместо това да се съсредоточим върху предотвратяването на нежеланите бременности(22). На последно място, макар да няма почти никаква връзка между законността на абортите и броя на извършените аборти, налице е силна причинно-следствена връзка межда законността и безопасността на абортите. Освен това според СЗО „разходите за извършване на безопасни аборти са [. . .] .] в размер на една десета от разходите за лекуване на последиците от небезопасен аборт.“(23)

Трябва също да се отбележи, че настоящият фокус върху семейните политики, който се дължи на демографската криза, също оказва пряко и непряко въздействие върху политическите избори, които се правят с оглед на сексуалното и репродуктивното здраве и права. Изглежда, че съществува представа, че забраната на абортите ще доведе до увеличаване на ражданията, а разрешаването им ще бъде фактор за намаляване на населението. Това виждане не се подкрепя от конкретни данни и ние считаме, че насърчаването на раждаемостта в Европа би било със сигурност по-ефективно, ако се подобрят възможностите майките и бащите да балансират по-добре личния и професионалния си живот.

Полово предавани инфекции

ЕС системно изследва някои полово предавани инфекции: ХИВ, сифилис, гонорея, хламидия и ингвинална лимфогрануломатоза. Съгласно Решение 2119/98/EО, от държавите членки се очаква да подават данни, свързани с всички изисквани променливи; това обаче невинаги се осъществява на практика, в допълнение към непълнотата на някои национални системи за наблюдение на полово предаваните инфекции. В резултат от това, сравняването и идентифицирането на тенденциите може да се основава на недостатъчни или несъществуващи данни.

Средното равнище на нови случаи на ХИВ годишно в държавите членки е 5,7 на 100 000 жители, като най-ниските стойност за 2010 г. са отчетени от Словакия (0,5) и Румъния (0,7), а най-високите − от Естония (27,8), Латвия (12,2), Белгия (11) и Обединеното кралство (10,7). Според разделените по възраст данни, 11% от новите случаи на заразяване с ХИВ са сред млади хора на възраст между 15 и 24 г.(24)

Важно е Европейската комисия и държавите членки да вземат мерки относно сексуалното и репродуктивното здраве и права и потребностите на жените, живеещи с ХИВ, като част от цялостния подход за борба с епидемията. Това може да бъде постигнато чрез разширяване на достъпа до програми за сексуално и репродуктивно здравеопазване, включване на достъп до тестове и лечение на ХИВ/СПИН, партньорска подкрепа, консултации и услуги за предпазване и чрез промяна на основополагащите социално-икономически фактори, които допринасят за риска от ХИВ/СПИН за жените, като например неравенството между половете, дискриминацията и липсата на защита на правата на човека.

Насилие, свързано със сексуалните и репродуктивните права

Изчислено е че седем от десет жени преживяват физическо и/или сексуално насилие през живота си. Насилието, основано на пола, е форма на дискриминация, която сериозно пречи на възможността им да се ползват с права и свободи въз основа на равенство с мъжете. Сексуалното насилие има разрушително дългосрочно въздействие върху психологическото и физическото здраве и благосъстояние на пострадалите и оцелелите от такова насилие. Зачитането, популяризирането на сексуалното и репродуктивното здраве и защитата и осъществяването на репродуктивните права е необходимо условие за постигане на равенство между половете и овластяване на жените, за да могат те да се ползват с всички права на човека и основни свободи, и за да бъде предотвратявано и смекчавано насилието срещу жените.

Специално внимание следва също да бъде отделено на вредните традиционни практики, като гениталните осакатявания на жени/обрязване, ранните и принудителните бракове, защото тези практики може да имат разрушителен ефект върху благосъстоянието, сексуалните връзки, бременностите и раждането, както и върху общностите.

Сексуалното и репродуктивното здраве и права в официалната помощ за развитие

Сексуалното и репродуктивното здраве и права са основни елементи на човешкото достойнство и човешкото развитие и основа за социален и икономически напредък. Наскоро събрани данни показват наличието на продължаващи тежки предизвикателства в областта на сексуалното и репродуктивното здраве по целия свят и по-специално в развиващите се страни.

Освен поемането на силни политически ангажименти, ЕС следва също да поеме и ролята си като участник в развитието и политическо действащо лице в борбата за сексуално и репродуктивно здраве и права. ЕС играе важна роля за насърчаването, прилагането и защитата на сексуалното и репродуктивното здраве и права на международно равнище, включително в рамката за развитие за периода след 2015 г. с цел да гарантира, че на населението и защитата на сексуалното и репродуктивното здраве и права е отдаден приоритет при формиране на глобалната рамка за развитие за периода след 2015 г. и последващите действия от конференцията „Рио+20“.

Държавите членки следва да допринесат за ускоряване на напредъка с цел постигане на Цел 5 на хилядолетието за развитие и двете й цели чрез предприемане на всеобхватни мерки относно репродуктивното и майчиното здраве, както и здравето на новородените и децата. Това може да включва предоставянето на услуги по семейно планиране, предродилна грижа, присъствие на професионалист при раждането, спешна акушерска помощ и помощ за новороденото, следродилна грижа и методи за профилактика и лечение на полово предавани болести и инфекции като ХИВ. Държавите членки следва също да насърчават системи, които предоставят равен достъп до достъпни, справедливи и висококачествени интегрирани здравни услуги и включват профилактична и клинична грижа по домовете.

ЕС може да играе важна роля, като гарантира, че европейското сътрудничество за развитие възприема подход, основан на правата на човека, с изричен фокус и конкретни цели за сексуалното и репродуктивното здраве и права.

(1)

Фонд на ООН за развитие (2011) Доклад за човешкото развитие за 2011 г.: устойчивост и равенство: По-добро бъдеще за всички. Техническа бележка № 3.

(2)

Както се вижда от данните, използвани за изчисляване на индекса за неравенство между половете. Фонд на ООН за развитие (2011). Доклад за човешкото развитие за 2011 г.: устойчивост и равенство: По-добро бъдеще за всички. Статистическо приложение, таблица 4.

(3)

Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2013 г. относно последиците от икономическата криза върху равенството между половете и правата на жените.

(4)

Комисия по глобални политики към СЗО (1994г.) Програмен доклад относно здравето, населението и развитието за Международната конференция за населението и развитието, Кайро, 5-13 септември 1994 г., стр. 24, параграф 89.

(5)

СЗО (2006 г.). Определяне на сексуалното здраве: Доклад от техническа консултация по проблемите на сексуалното здраве; 28-31 януари 2002 г., Женева.

(6)

Ямин, A. E. (редактор.), 2005 г., Да се научим да танцуваме: Насърчаване на репродуктивното здраве и благоденствие на жените от перспективата на публичното здравеопазване и правата на човека, Кеймбридж, Харвард юнивърсити прес (Yamin, A. E. (Ed.), Learning to dance: Advancing women’s reproductive health and well-being from the perspectives of public health and human rights)

(7)

Приема се, че „държавите с 1-10 смъртни случая на 100 000 раждания имат приблизително едни и същи резултати и че различията са случайни“, вж. бележка под линия №1.

(8)

Междуинституционална група на ООН за прогнозиране на майчината смъртност (2012 г.) Тенденции при майчината смъртност 1990 - 20010 г.: прогнозни данни на СЗО, УНИЦЕФ, Фонда за населението на ООН и Световната банка.

(9)

Фонд на ООН за развитие (2011). Доклад за човешкото развитие за 2011 г.: устойчивост и равенство: По-добро бъдеще за всички. Статистическо приложение, таблица 4.

(10)

Бомон, К.; Магуайър, М.; Шулце, Е.; Европейски парламент (2013): Политики за сексуално образование в Европейския съюз, http://www.europarl.europa.eu/committees/en/femm

(11)

Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (юни 2012 г.) Полово предавани инфекции в Европа 1990-2010 г.

(12)

Раждания годишно сред момичета на възраст 15-19 години на 1000 момичета от същата възрастова група.

(13)

Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (юни 2012 г.) Полово предавани инфекции в Европа 1990-2010 г.

(14)

СЗО (2012 г.). Сексуално и репродуктивно здраве: цифри и факти за абортите в Европейския регион.

(15)

ООН, МКНР, Отвъд 2014 г. (юли 2012 г.), Профили на страните по изпълнение; Международна федерация по семейно планиране (МФСП) (май 2012 г.), Законодателство относно аборта в Европа.

(16)

МФСП (май 2012 г.). Законодателство относно аборта в Европа.

(17)

Кристин Макаферти, Доклад на Съвета на Европа, Достъпът на жените до законни медицински грижи: проблемът с нерегламентираното използване на възраженията по съвест, 20.7.2010 г. и Резолюция 1763 (2010) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(18)

СЗО (Второ издание, 2012 г.), Безопасен аборт: технически и политически насоки за системите на здравеопазване

(19)

МФСП (май 2012 г.), Законодателство относно аборта в Европа.

(20)

С изключение на държавите членки с най-ограничителни политики (Ирландия, Полша, Люксембург и Малта).

(21)

Не са налични данни за Австрия, Кипър, Люксембург и Малта. Организация на Обединените нации, департамент по икономически и социални въпроси, дирекция „Население“ (март 2011 г.), Световни политики в областта на аборта през 2011 г.

(22)

МФСП (май 2012 г.), Законодателство относно аборта в Европа.

(23)

СЗО (2012 г.). Сексуално и репродуктивно здраве: цифри и факти за абортите в Европейския регион.

(24)

Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията/Регионално бюро на СЗО за Европа, Наблюдение на ХИВ/СПИН в Европа през 2011 г.


МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

от Анна Заборска

Настоящата необвързваща резолюция нарушава Договора за ЕС и не може да се използва за въвеждане на правото на аборт или против пълното прилагане на Европейска гражданска инициатива (2012)000005. Нито в един правно обвързващ договор, нито в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, нито в обичайното международно право не може да се открие точно позоваване на установяване или признаване на подобно право. Всички институции, органи и агенции на ЕС трябва да запазят неутралитет по въпроса за аборта. Съдът на Европейския съюз потвърждава (C-34/10), че всяка човешка яйцеклетка след оплождането представлява човешки ембрион, който трябва да бъде защитаван. Декларацията на ООН за правата на детето заявява, че всяко дете има право на законна защита преди и след раждането си. Не следва да се предоставя помощ от Съюза на нито един орган или организация, насърчаващи, подкрепящи или участващи в управлението на каквато и да е дейност, включваща аборт. Правото на човека на възражение по съвест заедно с отговорността на държавата да гарантира, че пациентите имат достъп до медицински грижи, по-специално при извънредни ситуации в пренаталното и майчиното здравеопазване, трябва да се спазва. Никой човек, здравно заведение или институция не може да бъде обект на принуда, налагане на отговорност или дискриминация по какъвто и да било начин поради отказ за извършване, подслоняване, асистиране или подлагане на практики, които биха могли да причинят смъртта на човешки ембрион.


СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (10.7.2013)

на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половете

относно сексуалното и репродуктивно здраве и права

(2013/2040(INI))

Докладчик по становище: Майкъл Кашман

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по правата на жените и равенството между половете да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  настоява, че всеобщият достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права (СРЗП) е едно от основните права на човека и призовава Комисията да гарантира, че сътрудничеството за развитие и бъдещата рамка за световно развитие ще възприеме подход, основаващ се на правата на човека и равенството между половете, и ще има силен и ясно изразен фокус, конкретни цели и измерими показатели за СРЗП, като в същото време дава приоритет на овластяването на жените и младите хора и равенството между половете;

2.  в този контекст настоятелно призовава Комисията да запази сред приоритетите си в областта на развитието премахването на всички пречки, с оглед достъпа до качествени, финансово достъпни, приемливи и практически достъпни услуги за сексуално и репродуктивно здраве, здравни услуги по време на бременността и майчинството, включително доброволно семейно планиране, достъп до контрацепция и безопасни аборти, специфични услуги за младежите, като в същото време се бори срещу основаната на пола дискриминация, водеща до аборти въз основа на пола и нежелани аборти, принудителната стерилизация и сексуалното насилие, както и гарантира предоставянето на материали, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, здравеопазването по време на бременността и майчинството, превенцията на ХИВ, лечение, грижи и подкрепа при ХИВ без дискриминация;

3.  изисква от Европейската комисия да разреши създаването на специална тематична област относно СРЗП в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие, както и достатъчно финансиране за широката програма на СРЗП в рамките на всички подходящи инструменти;

4.  призовава държавите членки да гарантират включването на процесите МКНР+20, Пекин+20 и Рио+20 в рамката за периода след 2015 г.;

5.  отчита, че всеобщият достъп до качествени здравни грижи и услуги, включително услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, здравеопазването по време на бременността и майчинството и образованието, допринася за приобщаващото и устойчиво развитие и за намаляването на смъртността сред новородените, децата и майките, както и за овластяването на жените и младите хора, и поради тази причина представлява една във висша степен ефективна по отношение на разходите стратегия за обществено здраве и развитие;

6.  настоява, че е необходимо СРЗП да залегнат в съществуващите международни инструменти в областта на правата на човека и ключовите документи относно политическия консенсус; изразява съжалението си, че позицията на ЕС, формулирана при подготовката за Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие (Рио+20), която определя СРЗП като засягащ множество сфери проблем, който е ключов за други аспекти на развитието, не бе отразена в окончателния документ на ООН поради липсата на единен глас на ЕС;

7.  настоятелно призовава ЕС да гарантира, че динамиката на населението и сътрудничеството за приобщаващо и устойчиво развитие и СРЗП имат приоритетно място при формирането на световната рамка за развитие след 2015 г., в която всички индивиди да могат да упражняват своите права на човека, включително СРЗП, независимо от своя социален статус, възраст, сексуална ориентация, полова идентичност, раса, етническа принадлежност, увреждане, вероизповедание или убеждения; настоява, че ЕС трябва да говори по този въпрос с единен, последователен и водещ глас;

8.  настоява, че като се гарантира основната свобода на жените, момичетата и двойките да вземат решения относно техния сексуален и репродуктивен живот, включително дали и кога да раждат деца, се създават възможности за такива дейности като образование и заетост, което допринася за равенството между половете, намаляване на бедността и приобщаващо и устойчиво развитие; отбелязва, че възможността за избор на по-малко деца с по-дълго време между ражданията им потенциално дава възможност на семействата да инвестират повече в образованието и здравеопазването на всяко дете;

9.  призовава ЕС и държавите членки да поддържат своите ангажименти за пълно и ефективно изпълнение на програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието и резултатите от техните конференции за преглед;

10. призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и по-специално делегациите на ЕС по места, да възприемат напълно осъзнато отношение спрямо СРЗП, както и спрямо здравеопазването по време на бременността и майчинството като значими фактори за приобщаващо и устойчиво развитие в контекста на човешкото развитие, управлението, равенството между половете и правата на човека, икономическото овластяване на младите хора и жените на равнище държави, както и като важни фактори за текущия програмен процес в ЕС за периода 2014–2020 г.;

11. призовава делегациите на ЕС да сътрудничат със съответните правителства за изработване и прилагане на политики, които се съсредоточават върху укрепване на стойността на жените и момичетата в обществото с цел борба срещу неравенството между половете, дискриминацията на жените и момичетата и обществените норми, определящи предпочитанията към раждането на синове, които са в основата на подбора на пола преди раждането, убийствата на деца от женски пол и абортите при ембриони от женски пол, както и ранните принудителни бракове и женското генитално осакатяване; изтъква, че усилията за ограничаване на селекцията по пол не трябва да възпрепятстват или да ограничават правото на жените на достъп до законни технологии и услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве;

12. настоятелно призовава организациите, получаващи финансиране от ЕС за ХИВ/СПИН и/или здравеопазване, да разработят ясна, точна и прозрачна стратегия за това, как биха могли да включат СРЗП и начална превенция на ХИВ в своите действия по намеса;

13. настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да подкрепят ангажираността и лидерството на националните правителства, местните органи и гражданското общество в сферата на обезпечаването и насърчаването на СРЗП, които са универсални и трябва да се основават на споделени отговорности;

14. призовава ЕС да насърчава изследванията и развитието на нови и подобрени, финансово достъпни, приемливи и практически достъпни технологии за превенция, диагностика и лечение, насочени към заболяванията, свързани със СРЗП и бедността, както и пренебрегваните тропически заболявания, които нанасят значителни вреди на СРЗП в семействата с ниски и средни доходи и които, взети заедно, са сред водещите причини за майчинската и детската смъртност;

15. призовава Парламента да разгледа нарушенията на СРЗП в годишния си доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област;

16. припомня, че по цял свят жените в положение на нежелана бременност следва да имат лесен достъп до надеждна информация и консултиране; припомня, че следва да бъде предлагана и качествена и всеобхватна здравна грижа и помощ.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

9.7.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

6

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Thijs Berman, Michael Cashman, Véronique De Keyser, Nirj Deva, Leonidas Donskis, Mikael Gustafsson, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Maurice Ponga, Jean Roatta, Michèle Striffler, Keith Taylor, Ivo Vajgl, Anna Záborská, Iva Zanicchi

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Emer Costello, Santiago Fisas Ayxela, Enrique Guerrero Salom, Edvard Kožušník, Isabella Lövin, Cristian Dan Preda

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jan Kozłowski


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.11.2013

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

15

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Andrea Češková, Tadeusz Cymański, Edite Estrela, Iratxe García Pérez, Zita Gurmai, Mikael Gustafsson, Mary Honeyball, Sophia in ‘t Veld, Silvana Koch-Mehrin, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Constance Le Grip, Astrid Lulling, Barbara Matera, Elisabeth Morin-Chartier, Angelika Niebler, Siiri Oviir, Antonyia Parvanova, Marc Tarabella, Britta Thomsen, Marina Yannakoudakis, Anna Záborská, Inês Cristina Zuber

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Iñaki Irazabalbeitia Fernández, Kent Johansson, Nicole Kiil-Nielsen, Doris Pack, Zuzana Roithová

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Birgit Collin-Langen, António Fernando Correia de Campos, Jill Evans, María Irigoyen Pérez, Miroslav Mikolášik, Ewald Stadler

Правна информация - Политика за поверителност