ДОКЛАД относно регионалната марка за качество: към по-добри практики в икономиката на селските райони

10.12.2013 - (2013/2098(INI))

Комисия по земеделие и развитие на селските райони
Докладчик: Ерик Андрийо

Процедура : 2013/2098(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0456/2013
Внесени текстове :
A7-0456/2013
Разисквания :
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно регионалната марка за качество: към по-добри практики в икономиката на селските райони

(2013/2098(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 174 и следващите го членове от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в които се въвежда целта за икономическо, социално и териториално сближаване и се определят структурните финансови инструменти за постигането й,

–   като взе предвид член 39 от ДФЕС, който установява целите на общата селскостопанска политика,

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № .../2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (EО) № 1698/2005 на Съвета [1] ,

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № .../2013 на Европейския парламент и на Съвета от ... за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета [2],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на комисията по транспорт и туризъм и на комисията по регионално развитие (A7-0456/2013),

A. като взе предвид, че понятието за териториално развитие придоби по-голяма значимост през последните години, по-специално чрез добавянето на по-недвусмислено позоваване в Договора от Лисабон;

Б.  като има предвид, че европейската политика за развитие на селските райони, съставляваща част от втория стълб на ОСП, беше утвърдена от реформата на Програма 2000; като има предвид, че тази реформа даде на политиката за развитие на селските райони статут, надхвърлящ този на социална и структурна политика, прилагани едва като допълнение към политиката в областта на селскостопанските пазари;

В.  като има предвид, че бъдещият рамков регламент за регионалната политика приканва държавите членки да използват интегрирана концепция и програма, които да позволят постигането на по-голяма последователност между многогодишните програми на Европейския фонд за регионално развитие, на Европейския социален фонд, на Кохезионния фонд и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (и на Европейския фонд за рибарство), като това бъде постигнато чрез обща стратегическа рамка, избягваща двойното финансиране и дублиращи се инициативи, преследваща целите на стратегията „Европа 2020” и изготвена в рамките на договор за партньорство, изготвен от държавите членки в сътрудничество с икономическите и социалните партньори и представителите на гражданското общество; като има предвид, че мерките и инициативите за териториално развитие, и по-специално тези, които се отнасят до селските райони, следва да бъдат включени в глобален и междусекторен подход;

Г.  като има предвид, че границата между градски и селски райони става все по-размита и че селското стопанство в крайградските зони се разширява; като има предвид, че е важно регионалната политика, като допълнение към политиката за развитие на селските райони, също да е насочена към селските зони с цел да окаже подкрепа на новаторските и образователните проекти там;

Д. като има предвид, че инструментите за развитие на селските райони, предоставени на държавите членки по съществуващия регламент за развитие на селските райони, дават редица възможности за развитие на същите тези държави членки и на техните региони и че тези умения не са експлоатирани в достатъчна степен от съществуващите програми за развитие на селските райони поради липса на бюджетни средства;

Е.  като има предвид, че регламентът за програмния период 2014—2020 г. за развитие на селските райони ще разшири мерките, предложени на държавите членки, в частност по отношение на мерките за подкрепа на производството на висококачествени храни, мярката, поставяща акцент върху сътрудничеството между местните участници за подобряване използването на ресурсите чрез осигуряване на висококачествени стоки и услуги, укрепване на организациите на производителите, както и на мерки за иновациите и икономическа диверсификация в селските райони;

Ж. като има предвид, че като приоритет в областта на развитието на селските райони за периода 2014—2020 г. беше установено по-добро интегриране на първичните производители в хранителната верига посредством схеми за качество, популяризиране на местните пазари и къси вериги на доставки;

З.  като има предвид, че по отношение на развитието на селските райони подходът на ЛИДЕР (LEADER) най-добре обхваща концепцията за сътрудничество между широк спектър от участници, без същевременно да измества основния акцент от земеделието, и че включените участници биха могли да изпълняват съвместен териториален проект по сектори, търсещ начини да подчертае особеностите и най-добрите практики в дадена хомогенна област;

И. като има предвид, че изборът на договорености и видът на подкрепата, която трябва да бъде предоставена в програмите за развитие на селските райони, следва да бъдат оставени на преценката на държавите членки или техните региони, ако решат да следват регионален план за програмиране; като има предвид, че държавите членки са в най-добра позиция да определят кой е подходящият акцент по отношение на тези програми на национално или регионално равнище;

Й. като има предвид, че методите могат да бъдат използвани за мобилизиране ангажираност посредством общи подходи на всички съответни публични и частни действащи лица, независимо от техните нива на намеса с оглед развиването на широкообхватно сътрудничество в широк набор от области използването на целия потенциал на всяка територия по даден съвместен проект, като същевременно и конкретно в този случай вниманието следва да бъде насочено към значението на местните асоциации за развитие, към асоциациите и кооперациите на производители, които могат да играят ролята на привилегировани партньори по отношение на достъпа до местните, регионалните, националните и международните пазари;

К. като има предвид, че успешните и всеобхватни програми за развитие на селските райони могат да имат конкретно положително въздействие върху равнищата на заетост и конкурентоспособността на предприятията в селските райони и по този начин да намалят риска от безработица или от живот в крайна бедност по селата в резултат на ниските доходите в селските райони;

Л.  като има предвид, че териториалните марки за високи постижения могат да допринесат за устойчивостта и развитието на териториалните икономики, по-специално в най-уязвимите региони, планинските и най-отдалечените региони чрез координиране на пакети от висококачествени стоки (хранителни и нехранителни) и услуги, неразривно свързани по същество едни с други, включващи в себе си спецификите на всяка територия и по-специално в нейното наследство (историческо, културно, географско и т.н.); като има предвид, че групирани заедно по пакети тези стоки и услуги са уникални и генерират доходи на териториално равнище, като предлагат нови възможности на местните и на международните пазари, като в същото време те могат да действат като "чадър" за популяризирането на региона като туристическа дестинация; като има предвид, че целта на тези териториални марки е да се идентифицират териториите, които са работили заедно за създаването на съвместни партньорства и взаимодействия с цел дългосрочното използване на ресурсите и насърчаване на местните и регионалните производители и стимулиране на техните икономики, което е от съществено значение за качеството на живота в селските райони и за равномерното развитие на селските и градските зони; като има предвид, че те не трябва да се бъркат с етикетите за качество (защитени наименования за произход (ЗНП), защитени географски указания (ЗГУ) и храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ)), използвани за хранителни продукти, с които вместо да бъдат далеч несъвместими те напротив са изцяло допълващи се; като има предвид, че те следва да допринасят за насърчаването на тези схеми както в рамките на ЕС, така и извън него и да подпомагат подобряването на конкурентоспособността на икономиките в селските райони, като същевременно създават възможности за заетост;

М. като има предвид, че системата на защитените наименования за произход (ЗНП) и защитените географски указания (ЗГУ) е ефективна и има голям принос за развитието на селските райони и териториите чрез създаване и разпределение на добавена стойност, чрез съвместни действия от страна на производителите и всички заинтересовани страни и чрез начина, по който популяризират дадения регион на местните, регионалните и международните пазари; като има предвид, че по тази причина регионалната марка не следва никога да заменя или да подкопава по какъвто и да е начин системата на ЗНП–ЗГУ;

Н. като има предвид, че мерките за насърчаване и подкрепа на взаимодействията между първичния и третичния сектор на местно и регионално равнище могат да гарантират устойчивото развитие на селското стопанство и туризма в ЕС;

О. като има предвид необходимостта от създаване и прилагане на ефективен маркетингов инструмент, който да подпомогне увеличаването на конкурентоспособността на регионалните продукти, насърчаването на местните производители и който да допринесе за изграждането на регионална идентичност не само в областта на селското стопанство, но и в други области;

1.  приветства интегрирания подход за териториално развитие, предвиден в регламента относно общата стратегическа рамка на европейските фондове; отбелязва необходимостта от координация и съгласуваност между различните европейски фондове за хармонично, устойчиво и балансирано териториално развитие;

2.  отбелязва, че териториалното развитие е изрично посочено в целите на ОСП, в допълнение към двете други цели, които са продоволствената сигурност и устойчивото управление на природните ресурси и борбата срещу затоплянето на климата в световен мащаб;

3.  подчертава многофункционалната роля на селските райони, която се свежда не само до развитието на селското стопанство, но е обвързана с други стопански и социални дейности, основаващи се на изграждането на местен капацитет — умения, знания и инвестиции в разкриването и използването на всички локални преимущества, неизползвани или ценни местни латентни възможности и ресурси;

4.  приветства схващането за „ръководено от местните участници местно развитие“ и призовава държавите членки да прилагат това схващане и да премахнат всяка пречка за неговото осъществяване в министерствата и други административни единици, които участват в управлението на този новаторски подход; подчертава, че административните процедури не следва да бъдат нито тежки, нито да създават допълнителни разходи за компетентните органи в дадена държава членка;

5.  призовава държавите членки и техните регионални администрации да насърчават форми на управление на участието, които да бъдат по-динамични и да позволяват осъществяването на съвместни териториални проекти, които да са в състояние да обхванат всички сектори на икономиката, а що се отнася до сектора на земеделието, хранително-вкусовата и друга промишленост като например проекти, свързани с регионалната верига на доставки (къси вериги на доставки, хранителни вериги, местни кланици, производство на метан от проекти за селскостопанска биомаса, зелена химия, материали на биологична основа и т.н.), при поставяне на особен акцент върху микропредприятията и новосъздадените предприятия, въз основа на постепенно признаване на идентичността на територия, както е определено и посочено от нейното наследство; отбелязва, че тези форми на управление се основават на сложни партньорства между действащите лица и органите, чиято дейност може да бъде обединена около схващането за териториалната марка за високи постижения; следователно призовава държавите членки да създадат платформа за обмен на най-добри практики, като използват по-специално инструментите, предоставени от подхода ЛИДЕР (LEADER) за програмите за развитие на селските райони;

6.  посочва, че по-близкото сътрудничество на местните участници би могло да спомогне за укрепване на икономиката на селските райони, по-специално в най-уязвимите региони, в това число планинските региони и на най-отдалечените сред тях, като например най-отдалечените региони; подчертава, че териториите биха могли да се възползват от по-добра организация, за да се установи пълният потенциал, предлаган от техните ресурси (в т.ч. на латентните ресурси) в интерес на всички страни, участващи в отношения на взаимозависимост и солидарност (т.е. тези, участващи селскостопанския сектор, занаятчийството и майсторството, туризма, наследството, в това число организациите на производителите, сдруженията и търговските камари и т.н.); отбелязва, че тази стратегическа координация е да се улавят ресурси, като те бъдат включени и надхвърлят обхвата на секторния или филиалния подход, и вместо това да се насочат към териториален подход, който да генерира нови приходи на териториално равнище чрез предлагането на пазара на набор от допълнителни стоки и услуги, които да отразяват специфичните характеристики на всяка територия; в тази връзка настоява, че това териториално управление твърдо подкрепя създаването, развитието и подобряването на работата за насърчаване на селскостопанските и хранителните продукти, обхванати от съществуващите схеми за качество, въз основа на защитата на интелектуалната собственост и същевременно като средство за насърчаване на висококачествените услуги (които не се ползват от официално европейско признаване) , при засилено взаимно насърчаване на селскостопанските продукти и услуги, като всички страни демонстрират солидарност, така че всички стоки и услуги от тяхната собствена местна област да бъдат популяризирани;

7.  отбелязва, че въпреки че териториалната марка за качество е предназначена да задвижи процеса на създаване на териториална стойност, като се стреми да включи продукти и услуги в рамките на перспектива за идентичност и социална отговорност и да допълни, чрез образуване на единно цяло и генериране на взаимодействия, съществуващите, свързани с произхода, схеми за етикетиране на качеството на селскостопанските хранителни продукти, марката от този вид отива по-далеч, тъй като се прилага като общо правило за всички продукти, стоки и услуги на определена територия и за модела за управление, използван от предприятията, институциите и местните участници на тази територия;

8.  подчертава необходимостта от насърчаване на форми на сдружаване между различните региони и междусекторно партньорство с цел постигане на конкурентоспособност; признава ролята на представителните органи като асоциации на регионално, национално и европейско равнище, които да осигурят популяризирането на регионалните марки и да увеличат и заздравят нарастващата видимост на регионите; призовава за по-голямо внимание към инициативите за присъждане на регионална марка като възможна обща тема в европейското териториално сътрудничество и европейските инициативи за финансиране и като инструмент, представляващ инвестиция в дългосрочната жизнеспособност на конкурентоспособността на региона;

9.  счита, че регионалната марка за качество трябва да подпомогне съхраняването на представата за Европа като висококачествена дестинация за туризъм въз основа на различни области от регионалния туризъм, напр. селскостопански туризъм, селски туризъм, екотуризъм, туризъм, свързан с опознаване на гастрономията, включително свързан с опознаване на промишленото, историческото, природното и културното наследство и също така, включващ колоездачни маршрути в комбинация с обществен транспорт; подчертава, че понастоящем не съществува европейска марка в сектора на услугите, която да е обвързана с конкретна територия и да позволява на потребителя да разпознава качествения туристически продукт; препоръчва в тази връзка да се подпомогне въвеждането на динамика, свързана с качеството, в сектора на туризма, и по-специално във връзка със селския туризъм и малките предприятия; счита, че марката може да помогне за намирането на алтернативно решение за традиционните сектори, като селското стопанство и животновъдството; счита, че всяка марка за качество, обвързана с конкретна територия, трябва да отразява набор от характерни особености, предоставящи гаранция за качество, и трябва да зачита и да се създава в съответствие и на базата на съществуващите марки, например наименованията на хранителни продукти, за да се избегне объркване с въведените от Европейския съюз селскостопански продукти със знак за качество;

10. счита, че инициативи като мрежата „Най-добри европейски дестинации” (EDEN) насърчават конкурентоспособността, позволяват въвеждането на устойчив и висококачествен туризъм в даден регион благодарение на потенциала на микро- и малките предприятия, и допринасят за участието на местните институции, установяването на партньорства и разнообразяването на участниците в създаването на регионална марка за качество; призовава Комисията да включи различните форми на туризъм, свързани със селските дейности, в съответните действия и програми, например EDEN, „Калипсо“ и т.н.; отчита необходимостта от подкрепа за селския туризъм чрез целенасочени действия и програми;

11. препоръчва Комисията и държавите членки да гарантират, че следващите програми за развитие на селските райони ще предвидят адекватни мерки и достатъчно средства, за да улеснят доброто управление и устойчивите форми на териториално управление чрез изготвяне и укрепване на мерките, основаващи се на колективни действия: мерки за сътрудничество (в това число системи за устойчиво производство), координация, обмен, мрежи, иновации, обучение, групи производители, насърчаване, информация и инвестиране, предвидени в новите разпоредби за развитие на селските райони; призовава местни групи за действие в рамките на програмата „Лидер +“ да осигурят необходимата подкрепа за изграждането на мрежи за сътрудничество между местни и регионални производители, доставчици на услуги и културни институции като университети, библиотеки и изследователски центрове, за да се даде възможност културните и исторически аспекти на териториите да бъдат синтезирани в регионални марки, които са в състояние да установят трайна връзка между образованието, научните изследвания и производството, като по този начин създават и устойчиви работни места;

12. твърди, че съответните програми следва да покриват много сектори, при все това, без отклоняване от първостепенната значимост, която следва да се даде на селскостопанската дейност, и че те следва да се оценяват от управляващите органи, отговорни за плановете за развитие;

13. приканва Комисията да подкрепи усилията на държавите членки да признаят и насърчат нови форми на сътрудничество за селските райони, около териториалната марка за високи постижения, с помощта на инструменти, включени в реформата на ОСП, като инициативата на Съюза ЛИДЕР (LEADER), техническа поддръжка и мрежови инструменти, Европейското партньорство за иновации, Европейската мрежа за развитие на селските райони, както и всички други инструменти и средства, които може да се окажат необходими; тези нови форми на европейско териториално сътрудничество се основават на обективна оценка на регионалните взаимодействия, като вземат предвид социалното, икономическото и екологичното измерение, устойчивостта, многообразието от икономически и социални действащи лица (включително от сектора на туризма), ангажирани с популяризирането на регионална идентичност, и на съвкупността от специфични стоки и услуги, които могат да бъдат развити във всяка територия, за да създават и поддържат добавена стойност;

14. счита, че в контекста на тези нови форми на териториално сътрудничество, държавите членки следва да могат да използват всички мерки за развитие на селските райони, свързани с дадена политика за качество на хранителните продукти, като целта е да се развият в частност продажбите на местните пазари и късите вериги на доставка, да се подобри устойчивостта и знанието относно методите за производство, като същевременно се спазват изцяло правилата на ЕС и без да се засягат, накърняват или отслабват съществуващите системи за качество на Съюза, като защитено наименование за произход (ЗНП), защитено географско указание (ЗГУ) и храна с традиционно специфичен характер (ХТСХ); счита, че в хранително-вкусовия сектор териториалната марка за високи постижения следва да бъде ограничена до насърчаване на съществуващи схеми за качество на ЗНП-ЗГУ-ХТСХ или създаване на такива схеми; призовава Комисията, предвид разпространението на множество етикети и регионални марки за хранителни продукти в Европа, да изготви списък на марките със специфични регионални характеристики, за да се избегне евентуално отрицателно въздействие върху схемите за качество; твърди, че понятието за териториална марка следва да бъде ясно определено, като се вземе предвид положителният опит от съществуващи етикети за качество (ЗНП, КНП (Контролирано наименование за произход), ЗГУ), и че за да се избегне дублирането и припокриването, следва да се изготвят координирани стратегии, произтичащи от споделена обща концепция въз основа на установена на европейско равнище рамка;

15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на  Комисията.

  • [1]  OВ L [...], [...], стp.[...]
  • [2]  OВ L [...], [...], стp.[...]

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Териториална марка за качество

От края на 90-те години на миналия век, в отговор на промените, оказващи отражение върху селските райони, Съюзът разполага с политика за развитие на селските райони по втория стълб на ОСП, въпреки че едва 20 % от бюджета са запазени за лица, които не са селскостопански производители. По време на конференцията в Корк през 1996 г. се зароди концепцията за глобална стратегия за териториално развитие, която се основава на мобилизирането на местни ресурси като част от всеобхватен проект за междусекторно развитие, който да мобилизира всички участници в дадена територия. Този подход, който доведе до възникването на нови продукти и дейности ― от своя страна източник на многобройни работни места ― и част от който успя да намери почва на международните пазари, не се разви в достатъчна степен. Въвеждането на териториална марка не само би подобрило защитата на тези продукти и дейности, но и тяхното стимулиране в контекста на една глобализирана икономика.

Желанието да се разгледа въпросът за „териториална марка за качество“ предполага преди всичко правилното дефиниране на това какво е в действителност дадена територия. Необходимо е да се изтъкне значението на управлението в създаването на богатство и установяването на териториални производствени системи. Марката би контролирала всичко това с оглед улесняване на мобилизацията на участниците, тяхната организация и пускането на пазара на произведени продукти.

I. Територията като лост за устойчив растеж: място за създаване на богатство

(1) Какво имаме предвид, когато се говори за територия?

Конкретното понятие „територия“ се появи в европейските политики през май 1999 г. в Потсдам при създаването на Европейски план за развитие на територията (ESDP). В Договора от Лисабон се появи изразът „териториално“, който беше запазен в най-актуалните версии на регионалната политика и общата селскостопанска политика, които понастоящем се реформират. В рамките на ОСП концепцията за балансирано териториално развитие е дори много ясно откроена на преден план. Какво в действителност обхваща тази концепция за територия?

Територията не се разглежда като опора или проста, вече съществуваща местна пространствена брънка, съществуваща между общината и държавата и съответстваща на неутрално административно равнище, при която дадена политика се прилага чрез йерархичен подход „отгоре надолу“. Територията се налага, точно обратното, като постоянна социална структура при постоянна ангажираност. Това определение позволява отчитането на всички нейни ресурси: тези, които са свързани с производството, но и нетърговски ресурси, които са специфични и трудно прехвърлими като начините за сътрудничество, социалния й капитал, социалното й сближаване, ноу-хау, способността за иновация, качеството й на живот, нейното наследство, специалната й организация, без да се забравят и нейните институции. Тази динамична система се изгражда благодарение на отношения на географска близост, развити между множество участници. Тя може да бъде разкрита за разрешаване на конкретен производствен проблем или да се докаже чрез продължителен процес на признаване на самоличност, която е заложена и свързана с наследството на територията за осъществяването на колективен проект за развитие. Тези отношения, които трябва да бъдат координирани, са в основата на създаването на стойност и значение и улесняват появата на нови или латентни ресурси.

Териториалният подход е начин за приспособяване към глобализацията: той включва отхвърляне на конкуренцията, основана на цени и разходи, ограничаване на явлението преместване на стопанска дейност, като същевременно дава възможност на предприятията, залагащи на качеството, да извличат предимства, свързани с особеностите на тяхното местоположение. Той може също така да даде възможност на много селски райони да приемат стратегии, които да им позволят да не изчезнат.

(2) Как се изгражда една територия и нейното качество: централен елемент на териториалното управление

Както вече беше отбелязано, териториалният проект е проявление на различни публични и частни участници, които се ангажират, поемат отговорност и чиито действия на координация и собственост на ресурсите са действително публично действие, което се нуждае от нови форми на управление, крайъгълен камък на настоящия доклад и на създаването на марка.

Поради ограниченията, които налага дължината на настоящия доклад, ще разгледаме един начин на управление, който е насочен към организиране на стопанска дейност, оптимизиране на производствените процеси на селските територии и който може да доведе до появата на териториална марка за качество.

Доброто управление е на първо място колективна, динамична и ефективна организация. Тя се основава на мрежа и на информационни потоци, породени от обща стратегия, поради съществуването на географска и институционална близост между участниците. Това, което обединява участниците, е най-вече процесът на идентифициране на общи проблеми и търсенето на решения чрез форми на сътрудничество. Следва процес на преобразуване на скрити или виртуални ресурси. Това създаване на ресурси изисква формирането на сложни партньорства между участници и структури, които трябва да бъдат обединени около даден териториален проект. Преминава се през няколко етапа: изграждане на чувство за солидарност, обмен, споразумения и финализиране на съвместни проекти. Този вид управление има някои особености:

- То има за цел на първо място да включи широка гама от участници, които живеят или могат да действат на дадена територия, за да участват в публичното вземане на рашения. Обединяват се местни представители от частни предприятия, публични органи, търговски камари, сдружения, организации на работодателите, граждани, както и организации на регионално, национално, европейско и международно равнище.

- На второ място, то трябва да може да генерира взаимодействие, сътрудничество и договаряне между разнородни и взаимозависими участници, чиито цели, стратегии, срокове и референтни пространства могат да бъдат различни или дори противоречиви, но всеки от които допринася по свой начин за създаването на фактори за развитие. Техните общи действия ги правят индивидуално по-силни и разкриват редица допълнителни и мултиплициращи ефекти от полза за всички.

- То позволява да се открият начини на съчетаване и регулиране, които са специфични за развитието на териториите, поради различните равнища на вземане на решения, а оттук следва и необходимостта от координиране на местното и глобалното равнище. То определя и създаването на нови практики и хибридни правила, различни от предписаните и съществуващите стандарти или дори противопоставящи им се.

Сред тази група публичните органи играят централна роля — за насоки, ноу-хау във връзка с ръководенето и регулирането и водачество в процеса на териториално сближаване. Публичните участници следва да направят възможно обединяването на всички действащи лица за определяне на общи цели за развитие в рамките на интегриран и съгласуван проект, като споделят една и съща средносрочна и дългосрочна визия за територията. Местните органи трябва също така да осигурят връзки с общности извън територията: други територии, национални и наднационални макроикономически организации, сред които е и Европейският съюз. Те трябва да гарантират съгласуваност на съвместния проект и за тази цел да координира договорните процедури и инструментите за действие, насочени към цели за качество и регулиращи ангажиментите от страна на участниците. Разработването на тези стандарти включва управлението на преговори и на конфликти, постигането на компромиси, създаването на съюзи и съотношението на силите между различните участници, всеки от които се подчинява на логиката на собствения си интерес и/или изпълнява отговорности в сфери на конкуриращи се или съвместни правомощия.

Съществуват три основни вида управление: секторно, междусекторно и териториално. Предмет на нашия доклад е последното. Всички те участват в динамизирането на териториите: първите две са често срещани в рамките на ОСП (групи производители) и могат да бъдат компонент на третия вид ― най-интегрираното и завършено управление.

ІІ. По-добре определени териториални хранителни системи

Стратегическото сближаване на участниците, което разгледахме в главата относно управлението, има за своя основна цел създаването на специфично предлагане посредством оползотворяването на териториалните ресурси. Такова предлагане представлява интерес по-специално за териториалната марка. По-точно, координирането на участниците, което то предполага, дава възможност за събиране на ресурси, продукти и услуги, което надхвърля чисто секторния подход и се вписва в териториалната логика. В зависимост от избраната форма на управление един емблематичен продукт в дадена територия може да се оползотвори по различни начини, като се започне от генерично производство и се стигне до истинска качествена промяна на продукта, допринасяйки за това комплексно териториално предлагане. Последното ни интересува в най-голяма степен, тъй като позволява да се предвиди промяна на класификацията на продуктите чрез преработка на генерични или стандартизирани продукти в специфични продукти посредством качествени подходи за оползотворяване на териториалните външни фактори ― обществени блага и социални и екологични условия. Докато в една конкурентна стандартизирана икономика обикновено е налице спад в цените поради ерозия или дори изчезване на доходите, в икономика, която насърчава диференциация в зависимост от произхода, качеството, екологичните услуги и услугите за други ресурси, свързани с всяка територия, се наблюдава покачване на цените, поява на нови доходи или продължаване на съществуващите (напр. селскостопански продукти, които вече носят знак за качество).

В тази връзка методите на координация между участниците гарантират на всички получаването на териториални доходи, свързани с организационните качества и с качеството на развитие на съответните територии. Тези териториални доходи са резултат от съвместимост на стратегиите и удовлетворяват интересите на различни участници, обединени около общ териториален проект. Те не произхождат единствено от традиционните производствени фактори, а от по-голям потенциал за трансформация, чиято поява, инициирана от координирането на участниците, е изключително важна. В първоначалното си състояние ресурсът може да е просто потенциал, който местните действащи лица не са идентифицирали като наличен ресурс.

В Европа днес повечето селски територии предлагат тясна гама продукти, били те преработени или не, като следват логиката на своите собствени канали. Нашият анализ на методите на управление ни показва, че тези канали могат да участват индивидуално или колективно в разширяването и засилването на това предлагане, обединявайки всички ресурси, като по този начин се осигурява възможност за развитие на нови доходи с териториално качество. Това разширяване има две отражения върху пазарите: преди всичко представлява обогатяване на предлагането чрез набор от стоки и допълнителни услуги, силно свързани помежду си, наричани също „кошници“. В техните рамки, ако продуктите са диференцирани по качество и произход (свързани с даден географски район, ноу-хау, начин на производство), услугите по-трудно се определят и са по-малко кодифицирани, но техният потенциал, който улеснява достъпа до „кошницата“, е значителен. Туризмът, мобилността, услугите, свързани с наследството, магазините и средствата за комуникация са примери за това.

Тази конкретен набор от стоки е и неразделна част от историята, културата, идентичност, и е уникално за съответната територия. Тази уникалност защитава стоките и услугите от конкуренцията от други райони и представлява истинска възможност за развитие, по-специално за най-уязвимите селски райони. Териториалната специфичност следователно е компонент от съществено значение за съдържанието на „кошниците“ и конкурентоспособността на териториите.

Търсенето на тези „кошници“ от стоки и услуги се основава на връзки на близост и доверие. То се изразява чрез директна продажба, градски пазари, престой на туристи, посещения, кетъринг, социална организация... То е свързано и с качеството, известността, популярността и имиджа на съответната територия. С други думи, не качеството на продукта е това, което създава репутацията на територията: това е по-скоро фактът, че един продукт, идващ от дадена територия, гарантира качеството на продукта. Това търсене често пъти е на местно, национално и международно равнище посредством наличието на туристи. За това разграничаване по качеството на териториите не съществува отличителен знак или особена идентификация, които биха послужили за насърчаването му на регионалните, националните и международните пазари.

Ето защо настоящият доклад призовава Европейския съюз да приеме европейска териториална марка за качество. По-точно тази марка е „шапка“, която ще се прилага по отношение на набор от стоки и услуги от територии, участващи в общ процес на развитие.

Заключения

Всеки един аспект на подхода, изложен в настоящия доклад, изтъква ползата от насърчаването на нови модели за развитие на селските територии. Оцеляването на много от тях зависи от това. При наличието на по-добра организация, селските територии ще имат по-голям шанс да се възползват по-успешно от глобализацията и промените, които се наблюдават в нашите общества.

Настоящата политика за развитие на селските райони вече съдържа редица инструменти, които могат да бъдат поставени в услуга на развитието на качеството на териториите, и на първо място е общностната инициатива ЛИДЕР. Като част от подготовката на следващите национални планове за развитие на селските райони, понастоящем е възможно да се въведе тази инициатива на Общността за всички територии (с ос 4 от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) за рибарството и интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) за градските райони), като се допълва многофондовият подход, който дава възможност за финансиране на проекти от няколко фонда на определена територия или на градска/селска територия и градска/крайбрежна територия. Допуска се също така включването на тематични програми в рамките на оперативни програми по ЕЗФРСР, които могат да привлекат повече средства. Вашият докладчик, че е целесъобразно да се осигурят значителни средства за укрепване на териториалното управление, което, както вече видяхме, е от полза за определянето и изпалзването на ресурсите и за насърчаване на жизненоважното сътрудничество между участниците. Изборът на ефективни мерки като настоящите мерки за разработване, обучение, трансфер на знания, инженерни дейности или мерки, присъстващи в реформата на ОСП, като сътрудничество, иновации, организация на мрежи и насърчаване на търговията, може да допринася за подобряване на организацията и качеството на териториите. Но в контекста на глобализацията също така би било целесъобразно да се получи официално признаване на европейската териториална марка за качество, като средство за отварянето на нови пазари за тези стоки и услуги.

СТАНОВИЩЕ на Комисията по транспорт и туризъм (11.11.2013)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно регионалната марка за качество: към по-добри практики в икономиката на селските райони
(2013/2098(INI))

Докладчик по становище: Алфредс Рубикс

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че регионалната марка за качество е важна за съответните територии и за икономиките в селските райони, защото изтъква принадлежността на продукти и услуги към конкретна и уникална територия, от която те произхождат, като по този начин може да благоприятства развитието на устойчив туризъм и да допринесе за засилване на конкурентоспособността на тези територии;

Б.   като има предвид, че популяризирането на продуктите на местните дружества могат да превърнат даден регион в привлекателен за туристите;

В.   като има предвид, че насърчаването и подкрепата на взаимодействията между първичния и третичния сектор на местно и регионално равнище могат да гарантират устойчивото развитие на селското стопанство и туризма в Съюза;

Г.   като има предвид, че местните партньорство играят съществена роля за развиването и лансирането на регионалната марка за качество;

1.   счита, че е важно да се установят кои са конкретните особености на регионално равнище и да се подпомогне организирането на сътрудничество и партньорство с всички страни, които са ангажирани в бъдещото развитие на регионалната марка; призовава Комисията да отчете особеното естество и потребностите за развитие на най-отдалечените региони на Съюза, както и на крайбрежните, островните и планинските региони що се отнася до туристическите дейности;

2.   счита, че регионалната марка за качество трябва да подпомогне съхраняването на представата за Европа като висококачествена дестинация за туризъм въз основа на различни области от регионалния туризъм, напр. селскостопански туризъм, селски туризъм, екотуризъм, туризъм, свързан с опознаване на гастрономията, включително свързан с опознаване на промишленото, историческото, природното и културното наследство и също така, включващ колоездачни маршрути в комбинация с обществен транспорт;

3.   подчертава, че не съществува европейска марка в сектора на услугите, която да е обвързана с конкретна територия и да позволява на потребителя да разпознава качествения туристически продукт; препоръчва в тази връзка да се подпомогне въвеждането на динамика, свързана с качеството, в сектора на туризма, и по-специално във връзка със селския туризъм и малките предприятия; счита, че марката може да помогне за намирането на алтернативно решение за традиционните сектори, като селското стопанство и животновъдството; счита, че всяка марка за качество, обвързана с конкретна територия, трябва да отразява набор от характерни особености, предоставящи гаранция за качество, и трябва да зачита и да се създава в съответствие и на базата на съществуващите марки, например наименованията на хранителни продукти, за да се избегне объркване с въведените от Европейския съюз селскостопански продукти със знак за качество;

4.   счита, че регионалната марка за качество предоставя на потребителите възможност да сравняват различни продукти и да се чувстват сигурни, като знаят че ще получат услуга, съответстваща на някои минимални стандарти за качество;

5.   подчертава, че за да се гарантира доброто функциониране на регионалната марка за качество, от особено значение е да се определи ясна рамка от условия и критерии за нейното предоставяне, която да бъде съпътствана от мерки за стимулиране, предназначени да подкрепят местните участници и местните предприятия посредством подходящи програми (за финансиране, обучение и т.н.), с цел да се гарантира ефективно прилагане;

6.   счита, че инициативи като мрежата „Най-добри европейски дестинации” (EDEN) насърчават конкурентоспособността, позволяват въвеждането на устойчив и висококачествен туризъм в даден регион благодарение на потенциала на микро- и малките предприятия, и допринасят за участието на местните институции, установяването на партньорства и разнообразяването на участниците в създаването на регионална марка за качество;

7. призовава Комисията да включи различните форми на туризъм, свързани със селските дейности, в съответните действия и програми, например EDEN, „Калипсо“ и т.н.; отчита необходимостта от подкрепа за селския туризъм чрез целенасочени действия и програми;

8.   призовава Комисията да предаде на Парламента и на Съвета възможно най-скоро предложение, свързано със създаването на Европейско удостоверение за качество на туризма, което, като засили безопасността на потребителите, достъпа и доверието на потребителите в набор от туристически продукти, ще подпомогне подобряването на услугите в съответния географски район и ще насърчи социално и екологично отговорните туристически услуги; счита, че това удостоверение за качество следва да съдържа оценка на фактори като устойчив достъп до туристически услуги, както и на тяхното въздействие върху околната среда, икономическите и социалните условия;

9.   счита, че обмяната на опит, обмяната на информация и партньорствата придобиват съществено значение за осигуряване на нарастващ успех на регионалната марка за качество; признава ролята на представителните органи на местно, регионално, национално и европейско равнище, например асоциациите, които осигуряват популяризирането на регионалната марка за качество и увеличават нейната видимост; призовава Комисията и държавите членки да насърчават създаването - за предпочитане - на трансгранични платформи за сътрудничество; призовава Комисията да засили съществуващата подкрепа за обмяната на опит и експертни умения за развиване на регионалната марка за качество и екологично устойчиви местни продукти и услуги, които могат да представляват интерес за туристите;

10. подчертава, че платформата следва да предостави на всички заинтересовани страни обяснителна и образователна информация за ролята на регионалната марка за качество и нейния принос за развитието на туризма и другите сектори в региона, както и база данни с примери за добри практики от цяла Европа, а също така и конкретни предложения, насочени към конкретни целеви групи и към популяризирането на регионалната марка за качество.

11. подчертава значението за държавите членки от създаването на рамка, която да улеснява партньорствата между всички страни, заинтересовани от развитието на регионалната марка за качество;

12. счита, че с цел да се гарантира нейният успех, регионалната марка за качество трябва да се облегне върху необходимия брой специалисти и финансиране, и следователно тя трябва да получи целево хоризонтално финансиране от структурните фондове, както и чрез европейски инвестиции и други европейски инструменти;

13. счита, че е необходимо регионалната марка за качество да се разграничи по-добре от защитеното географско указание и защитеното наименование за произход, тъй като всяка от тези системи почива върху различен принцип и не се прилага в едни и същи случаи, както и счита, че тези системи е нужно да бъдат субсидирани със специфични инструменти.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

5.11.2013

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

35

4

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Philip Bradbourn, Michael Cramer, Philippe De Backer, Luis de Grandes Pascual, Christine De Veyrac, Saïd El Khadraoui, Ismail Ertug, Knut Fleckenstein, Jacqueline Foster, Franco Frigo, Mathieu Grosch, Jim Higgins, Juozas Imbrasas, Dieter-Lebrecht Koch, Georgios Koumoutsakos, Werner Kuhn, Jörg Leichtfried, Gesine Meissner, Mike Nattrass, Dominique Riquet, Petri Sarvamaa, Vilja Savisaar-Toomast, Olga Sehnalová, Brian Simpson, Keith Taylor, Giommaria Uggias, Peter van Dalen, Dominique Vlasto, Artur Zasada

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jean-Jacob Bicep, Spyros Danellis, Michel Dantin, Markus Ferber, Zita Gurmai, Geoffrey Van Orden, Bernadette Vergnaud

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Traian Ungureanu

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (16.10.2013)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно регионална марка за качество: към по-добри практики в икономиката на селските райони
(2013/2098(INI))

Докладчик по становище: Олдржих Власак

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  посочва, че регионалната марка за качество е особено важна за местните територии и икономиката на селските райони, тъй като тя извежда на преден план връзката с конкретна територия, ценна по отношение на произхода на продуктите и услугите, и поощрява продуктивното регионално икономическо развитие; счита, че във време на глобализация на икономиките регионалните марки за качество могат да служат като значими популяризиращи фактори на териториалната, местната и регионалната идентичност, както и да допринасят за опазването, предаването и популяризирането на местните и регионалните традиции, историята и специфичните териториални характеристики, което ще спомогне за подобряването на конкурентоспособността и привлекателността на селските райони;

2.  споделя възгледа, че регионалните марки и защитените наименования на ЕС за произход имат специфична роля в областите с определени ограничения; признава във връзка с това ролята на новите защитени наименования като нововъведения европейски етикет за селскостопански продукти от планински райони; призовава Комисията да въведе подобни наименования за продукти от островните райони; подчертава значението на регионалните марки за специфични сектори като например творческите индустрии, където присъждането на марки може да доведе до създаването на нови културни продукти като част от процеса на утвърждаване на местната марка, както и да допринесе за икономическия напредък на тези региони;

3.  изтъква широкообхватното естество и добавената стойност на регионалните марки за качество, които подкрепят конкретни селскостопански продукти, както и занаятчийството и майсторството, а също така специфичните производствени процеси; подчертава ценността на сътрудничеството между регионалните марки за качество, което се основава на взаимодействието между ресурсите, споделяни от няколко регионални марки на местно и регионално равнище, и на взаимодействието между регионални марки от съседни територии; счита, че продуктите, носещи регионална марка, могат да служат за добри придружаващи продукти и насоки за други услуги, предоставяни в селските райони, като устойчивия туризъм, настаняване, услуги по обществено хранене и т.н.; подчертава в тази връзка, че е от съществено значение да има интегриран и цялостен подход към популяризирането на продуктите, носещи регионална марка, и тяхното прилагане на местно, регионално, национално и европейско равнище; счита, че следва да се предостави пълна подкрепа за подобряването на маркетинга на регионалните марки и техните географски указания с цел да се подобри техният имидж както в границите на ЕС, така и извън него; подчертава необходимостта от избягване на риска наименованията на регионални марки, използвани за обозначаване на селскостопански продукти, да бъдат объркани със съществуващи защитени наименования на ЕС за произход и географски обозначения в първичния и хранително-вкусовия сектор, тъй като продуктите със защитени наименования за произход трябва да отговарят на определени критерии, установени от регулаторните органи;

4.  призовава местните групи за действие в рамките на програмата „Лидер +“ да насърчат създаването на мрежи за сътрудничество между местните и регионалните производители, доставчиците на услуги и културните институции като университети, библиотеки и изследователски центрове, за да се даде възможност културните и историческите аспекти на териториите да бъдат синтезирани в регионална марка, чрез която да може да се установи трайна връзка между образованието, научните изследвания и производството, като по този начин се създадат и устойчиви работни места;

5.  счита, че регионалната марка за качество, основаваща се на подход отдолу-нагоре, насърчава сътрудничеството и създаването на мрежи между отделните местни икономически участници и социалните и професионалните организации, благодарение на което те развиват и подобряват своите продукти и услуги и внедряват по-екологосъобразни процеси; настоятелно подчертава, че спазването на правата на работниците и отчитането на въздействието върху околната среда са особено важни аспекти по отношение на критерия за качество;

6.  приканва държавите членки и организациите на поднационално равнище да отчетат надлежно регионалната марка за качество и ролята, която имат марките в селските територии, като ги включат в техните стратегии за местно и регионално развитие;

7.  счита, че за да имат успех, регионалните марки се нуждаят от необходимата критична маса от специалисти и средства, за да могат наред с другото да разработят стратегии за подобряване на своето пазарно присъствие в Европа и трети страни; призовава за по-голяма и по-подходяща подкрепа на регионалните марки от европейските структурни и инвестиционни фондове; приканва държавите членки и другите релевантни органи да подкрепят този подход в своите документи за следващия програмен период 2014—2020 г., включително в своите трансгранични програми; счита, че следва да бъдат предприети допълнителни стъпки за защита на продуктите, носещи регионална марка, например мерки за избягване на копиране или объркване със защитени наименования на ЕС за качество на продукти от първичния и хранително-вкусовия сектор;

8.  посочва, че за успеха на финансирането, получено от европейските структурни и инвестиционни фондове, съответните административни процедури следва да бъдат максимално опростени, ясни и лесно приложими за бенефициентите;

9.  счита, че за да се осигури по-голям успех на регионалните марки за качество, от съществено значение е обмяната на опит, създаването на мрежи и партньорства, както и историческото и културното наследство на дадена територия; признава ролята на представителните органи като асоциации на регионално, национално и европейско равнище, които да осигурят популяризирането на регионалните марки и да увеличат и заздравят нарастващата видимост на регионите; призовава за по-голямо внимание към инициативите за присъждане на регионална марка като възможна обща тема в европейското териториално сътрудничество и европейските инициативи за финансиране и като инструмент, представляващ инвестиция в дългосрочната стабилност на конкурентоспособността на региона.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

14.10.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Luís Paulo Alves, Francesca Barracciu, Victor Boştinaru, Nikos Chrysogelos, Danuta Maria Hübner, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Mojca Kleva Kekuš, Constanze Angela Krehl, Iosif Matula, Jan Olbrycht, Wojciech Michał Olejniczak, Georgios Stavrakakis, Nuno Teixeira, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Hermann Winkler, Joachim Zeller

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Andrea Cozzolino, Cornelia Ernst, Catherine Grèze, Karin Kadenbach, Maurice Ponga, Elisabeth Schroedter, Richard Seeber, Patrice Tirolien, Giommaria Uggias, Derek Vaughan

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Edvard Kožušník

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.11.2013

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Eric Andrieu, Liam Aylward, José Bové, Luis Manuel Capoulas Santos, Vasilica Viorica Dăncilă, Michel Dantin, Paolo De Castro, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Hynek Fajmon, Iratxe García Pérez, Béla Glattfelder, Martin Häusling, Peter Jahr, Elisabeth Jeggle, Jarosław Kalinowski, Elisabeth Köstinger, Agnès Le Brun, George Lyon, Mairead McGuinness, James Nicholson, Marit Paulsen, Ulrike Rodust, Alfreds Rubiks, Czesław Adam Siekierski, Sergio Paolo Francesco Silvestris, Alyn Smith, Ewald Stadler, Marc Tarabella

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Spyros Danellis, Giovanni La Via, Maria do Céu Patrão Neves, Petri Sarvamaa, Milan Zver