ДОКЛАД относно жените мигранти без документи в Европейския съюз

20.12.2013 - (2013/2115(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Норика Николай

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно жените мигранти без документи в Европейския съюз

(2013/2115(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, и по-специално членове 24 и 28 от нея,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

–   като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до Общото събрание на ООН от 23 юли 2013 г., озаглавен „Насилието срещу работничките мигранти“,

–   като взе предвид член 12 от Международния пакт на ООН за икономическите, социалните и културните права,

–   като взе предвид Обща препоръка № 26 относно работничките мигранти, приета от Комитета на ООН за ликвидиране на дискриминацията по отношение на жените на 5 декември 2008 г.,

–   като взе предвид Международната конвенция на ООН за защита правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства,

–   като взе предвид Общ коментар № 2 на Комитета на ООН за работниците мигранти относно правата на работниците мигранти с нередовен статут и членовете на техните семейства,

–   като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ),

–   като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие,

–   като взе предвид Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) относно достойния труд на домашните работници,

–   като взе предвид тълкуването на член 13 и член 17 от Европейската социална харта от Европейския комитет за социални права,

–   като взе предвид членове 79, 153 и 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 1, 14, 31, 35 и 47 от нея,

–   като взе предвид Стокхолмската програма „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“[1],

–   като взе предвид Директива 2002/90/ЕО на Съвета от 28 ноември 2002 година за определяне на подпомагане на незаконното влизане, преминаването и пребиваването[2],

–   като взе предвид Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава[3],

–   като взе предвид Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни[4],

–   Като взе предвид Директива 2004/81/EО на Съвета от 29 април 2004 г. относно издаване на разрешително за пребиваване на граждани на трети страни, жертви на трафик на хора или обект на действие за улесняване на незаконна имиграция, които сътрудничат с компетентните органи[5],

–   като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 2011 г., озаглавен „Основни права на мигрантите с неуредено положение в Европейския съюз“,

–   като взе предвид насоките на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 2012 г., озаглавени „Задържане на мигрантите с неуредено положение — съображения, свързани с основните права“,

–   като взе предвид европейския изследователски проект „Clandestino“ и проекта за движението на работниците без документи, които се финансират от Комисията по линия на Шестата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юни 2013 г., озаглавено „Четвърти годишен доклад за имиграцията и предоставянето на убежище (2012 г.)“ (COM(2013)0422),

–   като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС[6],

–   като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г., озаглавена „Въздействие на кризата върху достъпа на уязвими групи до грижи“[7],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете, както и становището на комисията по заетост и социални въпроси (А7-0001/2014),

A. като има предвид, че понятието „мигрант без документи“ се дефинира като гражданин на трета държава, чието присъствие на територията на държава членка не отговаря или вече не отговаря на условията за влизане, изложени в член 5 от Кодекса на шенгенските граници, или на други условия за влизане, престой или пребиваване в тази държава членка[8], и чието откриване от имиграционните органи би довело до решение за връщане или експулсиране;

Б.  като има предвид, че сложните обстоятелства, предизвикани от войните и утежнени от световните хуманитарни кризи, допринасят за увеличаването на потоците от бежанци, които включват голям брой жени и деца без документи;

В.  като има предвид, че държавите членки имат право да вземат решения относно собствените си имиграционни политики; като има предвид, обаче, че основните права на имигрантите трябва да бъдат защитени и гарантирани в съответствие с правото на ЕС и международното право, което е обвързващо за държавите членки;

Г.  като има предвид, че мигрантите без документи често нямат достатъчно финансови средства, което ги поставя в риск от недохранване и влошаване на здравето, и означава, че те трябва да търсят неприемливи решения за осигуряване на средства за съществуване; като има предвид, наред с това, че жените често са придружени от деца, за които трябва да се грижат, което действа като допълнителен стимул за тях да търсят възможни начини за препитание и оцеляване;

Д. като има предвид, че поради своя правен статут мигрантите без документи не получават достъп до приемливи жилища, основни и спешни здравни услуги и образование; като има предвид, че правният статут на лица без документи не позволява те да бъдат защитени от трудова експлоатация на работното място или от физически и психически злоупотреби; като има предвид, че този правен статут не им позволява да търсят достъп до правосъдие;

Е.  като има предвид, че жените мигранти без документи и лицата на тяхна издръжка са особено уязвими по отношение на рисковете, произтичащи от техния правен статут, тъй като те са изложени в по-голяма степен от мъжете на риск от физически, сексуални и психически злоупотреби, лоши условия на труд, трудова експлоатация от страна на работодатели и двойна дискриминация въз основа на расова и полова принадлежност;

Ж. като има предвид, че жените мигранти без документи могат да бъдат особено уязвими по отношение на трафикантите и впоследствие могат да станат жертва на трафика на хора;

З.  като има предвид, че мигрантите без документи имат ограничен достъп до социални жилища и остават зависими от пазара на частните жилища; като има предвид, че жените мигранти без документи са изложени на най-голям риск от злоупотреби под формата на физическо или сексуално насилие, извършвани от частни наемодатели;

И. като има предвид, че за жените мигранти без документи като цяло е по-вероятно да станат жертва на насилие и злоупотреба, включително сексуална злоупотреба, и на сексуална експлоатация и трафик; като има предвид, че достъпът до държавно управлявани приюти за жени подлежи на изискването на официален документ за самоличност или разрешение за пребиваване, и като има предвид, че жертвите следователно нямат друг избор, освен да продължат да търпят ситуацията на злоупотреба с тях или да заживеят на улицата; като има предвид, че те са изправени пред риска от депортиране, ако се свържат с полицията;

Й. като има предвид, че стереотипите, свързани с половете, са по-дълбоко вкоренени в имигрантските общности и жените мигранти са по-често жертви на различни видове насилие срещу жени, особено на принудителни бракове, генитално осакатяване на жени, така наречените „престъпления на честта“, лошо отношение от страна на лица, с които поддържат близки отношения, сексуален тормоз на работното място и дори на трафик и сексуална експлоатация;

К. като има предвид, че държавите членки се различават много по отношение на нивото на достъп до здравни услуги, които предоставят на незаконни мигранти, и по отношение на условията, които налагат на доставчиците на здравно обслужване по отношение на докладването за мигранти без документи и в други аспекти;

Л. като има предвид, че неотложните здравни нужди на жените без документи през целия им жизнен цикъл ги поставят в непропорционално голям риск от получаване на изключително високи сметки за болнични грижи в държавите, в които те не отговарят на условията за субсидирани грижи; като има предвид, че страхът от получаването на такива сметки кара редица жени без документи да раждат вкъщи без медицинска помощ;

М. като има предвид, че достъпът до най-основните здравни услуги, като например спешни грижи, е силно ограничен, ако не и невъзможен, за мигрантите без документи поради изискването за идентификация, високата цена на лечението и поради страха от това да бъдат забелязани и докладвани на съответните органи; като има предвид, че жените мигранти без документи са изложени на особен риск, тъй като те не получават услуги, специфични за пола им, като например услуги преди, по време на и след раждане; като има предвид, че някои мигранти без документи нямат никаква представа относно своите права на здравеопазване в държавата по местоназначение;

Н. като има предвид, че страхът от това, да бъдат открити и докладвани пред органите, на практика не позволява на жените мигранти без документи да потърсят помощ, когато с тях се злоупотребява, дори помощ от НПО, специализирани в юридически консултации на имигранти; като има предвид, следователно, че тези мигранти на практика са лишени от възможността да познават собствените си права и те да им бъдат гарантирани; като има предвид, че поради същите причини за организациите на гражданското общество е трудно да предлагат помощ и подкрепа;

O. като има предвид, че свързаните с проституцията пазари и индустрия в Европа до голяма степен се основават на уязвимостта на жените и момичетата мигранти, както и че много жени, които се занимават с проституция, са без документи, което води до увеличаване на насилието и уязвимостта, които по начало са присъщи на свързаната с проституцията индустрия;

П. като има предвид, че децата мигранти, включително момичетата, в нерегистрирани семейства не могат да ходят на училище поради страха от разкриване и невъзможността им да предоставят официални документи за записване в училище; като има предвид, че подрастващите момичета без документи срещат значителни пречки по отношение на достъпа им до висше/университетско образование и обучение;

Р.  като има предвид, че нарасналото търсене на работна ръка в секторите на домакинствата и полагането на грижи привлича голям брой жени мигранти, много от които са без документи; като има предвид, че жените без документи, които са заети в този сектор, са най-уязвими по отношение на ниско заплащане, психически злоупотреби, задържане на заплати и паспорти, а понякога дори и физически злоупотреби от страна на техните работодатели; като има предвид, че за жените без документи е малко вероятно да потърсят защита в съда;

С. като има предвид, че жените мигранти без документи, които са наети на работа, почти не разполагат с възможности да изискват справедливи условия на труд и възнаграждения поради икономическата и социалната им изолация, непознаване на основните им права и страх от депортиране;

Т.  като има предвид, че мигрантите без документи са в положение на „правен вакуум“[9] и поради това не са защитени от произволно арестувани и/или задържане;

У. като има предвид, че жените мигранти без документи са особено уязвими по отношение на физически, психически и сексуални злоупотреби в момента на задържане и в центровете за задържане;

Препоръки

1.  припомня, че необходимостта от защита на основните права на мигрантите без документи беше многократно подчертана от международни организации като Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в международните инструменти на ООН за правата на човека и в законодателството на ЕС; посочва, във връзка с това, Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, която забранява дискриминацията на основата на сексуална ориентация, полова идентичност или статут на мигрант, бежанец или друг вид статут;

2.  призовава държавите членки и Комисията да признаят изрично жените мигранти без документи за уязвима социална група, изложена на риск от трафик, дискриминация и експлоатация на пазара на труда;

3.  отбелязва, че имиграционната политика и управлението на миграционните потоци, независимо дали те са законни или незаконни, са обща и съвместна отговорност на държавите — членки на ЕС;

4.  подчертава, че лесбийките имигранти, както и би- и транссексуалните имигранти без законни документи, са жертви на двойна дискриминация и че крехкият им статут на чужденци без документи допълва тяхното сложно положение;

5.  подчертава, че незаконната имиграция е много актуален въпрос и че е необходима обща правна рамка относно миграционните политики, за да се защитят мигрантите и потенциалните жертви, особено жените и децата, които са уязвими спрямо различни форми на организирана престъпност в контекста на миграцията и трафика на хора; също така подчертава, че незаконната миграция може да бъде намалена чрез обща правна рамка;

6.  осъжда факта, че много жени мигранти биват подвеждани в държавите, от които произхождат, с обещания за трудови договори в развити държави, а някои от тях дори биват отвличани, за да бъдат експлоатирани сексуално от организации на организираната престъпност и мрежи за трафик на хора; призовава държавите членки да увеличат усилията си в борбата с тези нечовешки практики на злоупотреба;

7.  насърчава държавите членки да прилагат Директивата за улесняване по начин, който да не ограничава възможността за мигрантите без документи да наемат жилища на свободния пазар, с цел да се намали рискът от ситуации на експлоатация или злоупотреби;

8.  припомня член 8 от ЕКПЧ относно зачитането на физическата неприкосновеност на всеки човек и във връзка с това насърчава държавите членки да отменят — за мигрантите без документи в най-уязвимо положение — изискването за предоставяне на документи за достъп до държавни приюти, като по-специално се отчитат специфичните нужди на бременните жени и жените, които имат малки деца или полагат грижи за други лица;

9.  настоява да бъде взета под внимание особената уязвимост на лицата със специални нужди, като например децата и подрастващите, възрастните хора, хората с увреждания, неграмотните или слабо квалифицираните, представителите на малцинствата, имигрантите, които са преследвани в държавата си на произход заради своите вярвания, сексуална ориентация, физически характеристики и т.н., и жените, които са жертви на насилие, основано на пола;

10. отбелязва, че правото на здраве е основно право на човека и във връзка с това насърчава държавите членки да отделят политиките на здравеопазване от контрола върху имиграцията и да се въздържат от налагане на здравните работници задължението да докладват за мигранти без документи; насърчава също така държавите членки да осигурят предоставянето на подходящи грижи и подпомагане съобразно потребностите, произтичащи от пола; също така насърчава държавите членки да осигурят на длъжностните лица, занимаващи се с жени мигранти без документи, подходящо обучение по въпроси, свързани с пола, както и да се въздържат от изискването за училищата да докладват за посещаващи ги деца на мигранти без документи;

11. насърчава държавите членки да предоставят на жените без документи съответна психологическа, здравна и правна подкрепа;

12. припомня, че правата, установени в Директивата за жертвите, не са обвързани със статута на жертвите на местни лица[10]; силно насърчава държавите членки, следователно, да разделят наказателното преследване на насилието срещу жените мигранти без документи от имиграционния контрол, така че жертвите да могат безопасно да докладват за престъпления;

13. осъжда всички форми на насилие, трафик на хора, злоупотреба и дискриминация на жени без документи; подчертава необходимостта от осигуряване на достъп до съответни предложения за помощ в такива ситуации, без страх, че това ще доведе пряко до предприемането на мерки за преустановяване на пребиваването;

14. призовава за прилагането на Конвенция № 29 на МОТ относно принудителния труд; призовава да се обърне внимание на особеното положение на жените, извършващи принудителен труд, което включва не само принудителна проституция, но и всички форми на недоброволен труд, също и домакинска работа, и да се защитават засегнатите жени мигранти без документи;

15. призовава държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да предотвратят разпространението на проституцията и принудителния труд сред жените мигранти;

16. призовава държавите членки да осигурят правилното прилагане на защитната клауза, предвидена в член 6 от Директивата за налагане на санкции на работодателите, която изисква от държавите членки да предоставят на работниците мигранти без документи механизми за внасяне на искове срещу работодател за всяко дължимо възнаграждение; призовава държавите членки, НПО и всички други организации на гражданското общество, които работят с мигранти без документи, да провеждат осведомителни кампании за информиране на мигрантите без документи за това право;

17. призовава държавите членки да сложат край на дискриминиращите практики, да се борят срещу недекларирания труд и трудовата експлоатация, наред с друго чрез проверки, и да считат жените без документи за жертви и им позволят достъп до основни здравни услуги;

18. призовава държавите членки да изготвят за своите полицейски служби и други държавни служби, от които може да бъде поискано да се занимават с жени мигранти без документи, подходящи обучителни курсове относно насилието, основано на пола, и сексуалната експлоатация, на която тези жени могат да станат жертва;

19. настоятелно препоръчва Комисията, като част от бъдещото преразглеждане на Директивата за налагане на санкции на работодателите, да въведе възможността за механизми, които да позволяват на незаконните мигранти да подават анонимни официални жалби срещу извършващ злоупотреби работодател;

20. настоятелно призовава всички държави членки да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие (Истанбулска конвенция) и правилно да прилагат нейните разпоредби, по-специално член 59, в който ясно се заявява, че страните следва да предприемат необходимите мерки за прекратяване на процедурите за експулсиране и/или за предоставяне на самостоятелно разрешение за пребиваване в случай на разтрогване на брака с тези жени мигранти, чийто статут на пребиваване е зависел от техните съпрузи;

21. призовава държавите членки да ратифицират Международната конвенция на ООН за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, като признаят правата на човека на работниците мигранти и насърчат достъпа им до правосъдие, както и до човешки и законосъобразни условия на труд и живот;

22. препоръчва на държавите членки да потърсят начин да признаят стойността на труда, полаган от тези жени, които, въпреки че са без документи, предоставят ценни услуги и допринасят за функционирането на приемащото общество;

23. призовава държавите членки да гарантират, че на всички жени мигранти, включително на жените мигранти без документи, които са били жертва на малтретиране или основано на пола насилие, включително жените мигранти, експлоатирани с цел проституция, се предоставя защита и подкрепа и се счита, че те имат особени причини, поради които следва да им се предостави убежище или разрешение за постоянно пребиваване по хуманитарни причини;

24. призовава държавите членки ефективно да изпълнят Общ коментар № 2 на Комитета на ООН за работниците мигранти относно правата на работниците мигранти с нередовен статут и членовете на техните семейства, по-специално по отношение на осигуряването на защита от насилие и експлоатация на жените работнички без документи;

25. призовава държавите членки да прилагат в пълна степен Директивата за връщане и да издават удостоверение за отлагане на извеждането, както се изисква от директивата, с цел да се избегне положението на правен вакуум;

26. подчертава значението на събирането на данни относно конкретните преживявания на жените без документи и силно подчертава необходимостта от надеждни, точни, навременни и сравними данни за свързаната с пола уязвимост на жените без документи и липсата на достъп до правосъдие и услуги в Европейския съюз, за да се подпомогне разработването и управлението на съгласувани публични политики;

27. призовава Комисията, при извършването на оценка на Директивата за връщане, да я преработи като засили защитата на основните права на задържаните мигранти;

28. изтъква, че аспектите, свързани с откриването на имигранти, в рамките на политиките за прилагане на разпоредбите относно имиграцията, никога не трябва да подкопават човешкото достойнство и основните права или до поставят жените, изложени на повишен риск от насилие и злоупотреба; поради това призовава Европейската комисия за изменение на Директивата за връщането, за да се гарантира спазването на правата на човека на незаконните мигранти, особено на бременните жени и децата;

29. припомня, че в съответствие с Директивата за връщане държавите членки са длъжни да третират гражданите на трети държави в центровете за задържане по "хуманен и достоен начин", който е в пълно съответствие с основните права на задържаните лица; изразява съжаление относно докладваните случаи на насилие срещу жените в центрове за задържане; във връзка с това призовава държавите членки да проучат всички твърдения за физическо насилие спрямо задържани лица;

30. настоятелно призовава държавите членки да обръщат внимание на всякакви признаци за това дали жените мигранти без документи са подложени на принуда или нечовешко отношение;

31. призовава държавите членки да засилят своето сътрудничество с неправителствените организации и организациите на гражданското общество, работещи по този въпрос, за да намерят алтернативи на центровете за задържане, както и да предприемат действия, за да гарантират, че жените мигранти без документи не е нужно да се страхуват от взаимодействие с хората, които би следвало да им оказват помощ;

32. призовава Комисията да гарантира, че стандартите, установени от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето (КПД на ООН), продължават да бъдат в основата на всяко действие за правата на детето и следователно призовава държавите членки да прекратят, изцяло и бързо, задържането на деца на основата на статута им на имигранти, да защитават децата от нарушения като част от миграционните политики и процедури и да приемат алтернативи на задържането, които позволяват на децата да останат с членове на семейството и/или попечители;

33. призовава ЕС и неговите държави членки да осигурят възможности за финансиране на организации, които предлагат юридическа, хуманитарна и социална помощ на жени мигранти без документи, както и да разширят обхвата на Европейския социален фонд и Европейския фонд за интеграция, за да включва всички мигранти, независимо от статута им на пребиваване;

34. призовава Комисията и държавите членки, с помощта на обширни и интегрирани научни изследвания, да запълнят пропуските по отношение на надеждни данни и налични познания относно броя и положението на лицата без документи в ЕС, да насочат вниманието на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Еврофонд) към положението на жените без документи и да вземат в по-голяма степен предвид жените в тази категория при изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на приобщаването;

35. призовава Комисията и държавите членки за разработване на обхващащи целия ЕС информационни кампании за осведомяване на жените мигранти без документи относно техните права;

36. призовава, в контекста на усилията за превенция на миграцията чрез предоставяне на помощ за развитие в държавите на произход на мигрантите, да се постави акцент върху образованието и правата на жените;

37. призовава Комисията и държавите членки да осигурят достатъчно лица за контакт, специалисти в областта на полагането на грижи, длъжностни лица, оценители и други служители, които да са от женски пол; призовава за предприемането на такива мерки от уважение към други религии и култури и поради необходимостта от защита от дискриминация;

38. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

• [1]  ОВ C 115, 4.5.2010 г., стр. 1.
• [2]  ОВ L 328, 5.12.2002 г., стр. 17.
• [3]  ОВ L 168, 30.6.2009 г., стр. 24.
• [4]  ОВ L 348, 24.12.2008г., стр. 98.
• [5]  ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 19.
• [6]  ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 25.
• [7]  Приети текстове, P7_TA(2013)0328.
• [8]  Член 3 от Директива 2008/115/ЕО.
• [9]  В случаите, когато мигрантите без документи са арестувани и идентифицирани от имиграционните органи и получават решение за извеждане, които след това се отлага, но нямат документи, удостоверяващи отлагането на решението за извеждане.
• [10]  Съображение 10 от Директива 2012/29/EС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

„Мигрант без документи“ се дефинира като гражданин на трета държава, чието пребиваване в ЕС понастоящем е незаконно и който следователно няма разрешение за пребиваване. Мигрантът или е влязъл неправомерно в ЕС, или престоят му надвишава разрешения във визата, или искането му за убежище е получило отказ. Често мигрантите без документи се намират в ситуация на „правен вакуум“, при която са били задържани и идентифицирани от имиграционните органи и са получили решение за връщане, но решението не е било изпълнено или е било отложено, а властите не издават официален документ, удостоверяващ отлагането на решението за мигранта. В такива случаи мигрантът е изложен на риск от повторно арестуване и задържане и няма достъп до правата си. Като последица от правния им статут, мигрантите без документи имат ограничен достъп или остават без достъп до основни услуги в приемащата държава. Достъпът до спешна медицинска помощ, подписването на договор за жилище или записването в образователни курсове изисква валиден документ за самоличност и/или доказателство за пребиваване, което мигрантите без документи не могат да предоставят. Друг въпрос е страхът от това, да бъдат докладвани от доставчиците на услуги пред органите по имиграцията. Изискванията за докладване варират между различните държави членки в зависимост от предоставяната услуга и въпреки че преподаватели или лекари не са непременно законово задължени да докладват за незаконни имигранти, няма гаранция, че няма да го направят. Не е нужно да се споменава, че съобщаването за престъпления или експлоатация от страна на работодател пред полицията е изключено.

Както обикновено, положението на жените мигранти без документи е по-трудно от това на мъжете. Те са изправени пред двойна дискриминация поради своя пол и правен статут (или дори тройна дискриминация, ако се отчете и расата). Жените мигранти са по-уязвими спрямо физически злоупотреби като цяло, но тези от тях, които са без документи, са още по-уязвими, тъй като техният правен статут ги поставя в положение, при което те не могат да се обърнат към полицията, към болници или приюти за помощ, злоупотребяващият с тях знае това и се възползва от положението. Така например има случаи, при които безскрупулни наемодатели са се възползвали от тази уязвимост на жените мигранти без документи и са злоупотребявали физически и сексуално с тях в замяна на предоставяно от тях място за живеене. Жените мигранти без документи, които попадат в положение на злоупотреба, нямат лесен достъп дори до приюти за жени. Повечето държавно управлявани приюти за жени изискват някаква форма на идентификация при приема им, поради което жертвите са изправени пред жестокия избор между това, да продължат да страдат от злоупотреба, и това, да останат без дом.

Освен това жените мигранти без документи не могат лесно да получат достъп до специфично за пола здравеопазване като например услуги преди и след раждане. Още по-лошо е, че тези жени се страхуват дори да се свържат с НПО и организациите на гражданското общество, които действително могат да им помогнат, като за НПО е също трудно да влязат в контакт с тях.

Препоръките, предложени в доклада, са съсредоточени в три основни точки. Първата точка насърчава държавите членки да отделят имиграционните политики от здравеопазването, образованието и от преследването на престъпления срещу мигранти без документи. Достъпът до основни здравни грижи, образование, както и защитата на физическата неприкосновеност са основни права и мигрантите без документи ги имат въпреки своя жилищен и правен статут. В този смисъл мигрантите следва да имат достъп до тези основни услуги и да могат да съобщават за злоупотребяващи с тях в полицията, без да се страхуват от арест и депортиране.

Втората точка препоръчва при бъдещите преразглеждания на Директивата за налагане на санкции на работодателите и Директивата за връщане, Комисията да засили защитата на основните права на мигрантите без документи и особено на жените мигранти без документи. Директивата за налагане на санкции на работодателите съдържа защитна клауза в член 6, която изисква от държавите членки да предоставят механизми, които гарантират, че работници мигранти без документи могат да предявят иск срещу работодател за всяко дължимо възнаграждение или да призоват компетентен държавен орган да започне процедура по възстановяване. Според няколко проучвания тази защитна клауза не се прилага правилно в държавите членки. Освен това мигрантите без документи не са наясно, че те имат това право. Докладът призовава държавите членки и организациите на гражданското общество, които работят по този конкретен въпрос, да провеждат осведомителни кампании за информиране на мигрантите без документи, че те имат възможност за правна защита в случаите, когато техният работодател не им е платил. Докладът също така съдържа препоръката за въвеждане на нов механизъм, чрез който мигрантите да могат да подават официални, но анонимни жалби във връзка със злоупотребяващи с тях работодатели, чрез организации на гражданското общество или професионални съюзи, в зависимост от законодателството на всяка държава членка. Втората точка също така утвърждава изискването към държавите членки да изпълняват в пълна степен изискването за издаване на официален документ за отлагане на извеждане, за да се избегне ситуацията на „правен вакуум“, в която се намират някои мигранти без документи. Това е важно, тъй като освен че предотвратява бъдещи арести и/или задържане, основната защита, на която мигрантите без документи имат право, се различава в зависимост от техния статут - това касае в особена степен защитата от произволно задържане.

Третата точка от препоръките в доклада се отнася до положението на центровете за задържане. Често мигрантите са държани при неприемливи условия, които могат да породят психологически травми. Жените мигранти без документи често стават жертва на физическа злоупотреба по време на задържането и през периода на задържане. Докладът изисква от държавите членки цялостно да разследват твърденията за физическо насилие, направени от задържани, и в сътрудничество с НПО да намерят повече хуманни алтернативи на центровете за задържане, които са сходни на затвори. Докладът завършва с призив към Европейската комисия и държавите членки да предоставят повече средства на НПО и организациите на гражданското общество, които работят с мигранти без документи.

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (27.11.2013)

на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половете

относно жените мигранти без документи в Европейския съюз
(2013/2115(INI))

Докладчик по становище: Мартин Кастлер

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по правата на жените и равенството между половете да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   отбелязва, че нередовният статут на жените без документи в цяла Европа прави практически невъзможно зачитането на техните основни права на човека, включително правото на образование и здравеопазване, поради което тези жени са особено уязвими по отношение на всички форми на експлоатация, ниски заплати, нестабилни условия на труд и социално изключване; счита, че най-добрият начин за дългосрочното подобряване на тяхното положение е включването им в правноустановените системи, тъй като техният нередовен статут ги лишава от социална сигурност и други придобивки, получавани във връзка с трудово правоотношение; отбелязва, че те биха могли да изпаднат в още по-неблагоприятно положение поради неграмотност и бариери, свързани с езика и приспособимостта;

2.   призовава държавите членки да предприемат следните действия: да прекратят дискриминационните практики; да се борят срещу недекларирания труд и експлоатацията на труда, наред с другото чрез инспекции по труда; да признаят жените без документи за жертви и да им осигурят достъп до основни здравни услуги, заетост и образование; да им предоставят възможност за достъп до правната система и поверителни консултации в извънредни ситуации, без страх, че това ще доведе до мерки, преустановяващи пребиваването им; да гарантират участието в тези действия и на Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване, както и на мрежи на съществуващи организации за оказване на помощ, църкви и организации на гражданското общество; и, когато е необходимо, да установят специални форми на защита на данните за засегнатите жени;

3.   призовава държавите членки и Комисията да признаят изрично жените мигранти без документи за уязвима социална група, изложена на риск от трафик, дискриминация и експлоатация на пазара на труда;

4.   призовава държавите членки и Комисията да поставят акцент върху условията на труд на жените мигранти без документи като решаваща стъпка за определяне и признаване на трудностите, пред които са изправени те на пазара на труда, и с цел да се гарантира спазването на техните основни права;

5.   насърчава държавите членки да работят активно за разширяване на възможностите на лицата без документи да придобият легален статут с цел улесняване на техния достъп до пазара на труда и подобряване на приобщаването им в обществото;

6.   подчертава, че по-специално жените без документи често стават жертва на несигурни, изолирани, опасни за здравето условия на труд, работят много често под образователното си равнище, в някои случаи са изложени на злоупотреба и насилие, а положението на крайна зависимост от работодателите им ги възпрепятства да изискват спазването на техните основни и трудови права; призовава държавите членки и социалните партньори да спомогнат за включването на жените без документи в правноустановените системи и по този начин да им предоставят по-добри възможности да упражняват правата си, включително чрез прилагане на Директива 2009/52/ЕО за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, при спазване на трудовото право и колективните споразумения;

7.   призовава за прилагането на Конвенция № 29 на МОТ относно принудителния труд; призовава да се обърне внимание на особеното положение на жените, извършващи принудителен труд, което включва не само принудителна проституция, но и всички форми на недоброволен труд, в това число домакинска работа, и да се защитават засегнатите жени мигранти без документи;

8.   подчертава необходимостта Комисията и държавите членки да засилят инспекциите по труда с цел борба срещу експлоатацията на работници мигранти жени без документи и нарушаването на техните основни права на човека;

9.   призовава за създаването на специални форми на защита на данните за жени без документи, включително жертвите на трафик на хора, които в подобни ситуации се насочват към болници, лекари, органите на властта и НПО, като търсят помощ или насоки, към домове за временно настаняване на жени, консултативни центрове или религиозни съветници и за защитата на служителите в тези институции, които получават сведения за нередовното пребиваване; счита, че следва да бъде предоставена помощ и подкрепа в съответствие с Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него, и призовава тази директива да бъде приложена във всички държави членки; подчертава, че е необходимо на жените с незаконен или без изяснен статут на пребиваване да се осигури достъп до медицински грижи без риск от експулсиране;

10. осъжда всички форми на насилие, трафик на хора, злоупотреба и дискриминация на жени без документи; подчертава необходимостта от осигуряване на достъп до съответни предложения за помощ в такива ситуации, без страх, че това ще доведе пряко до предприемането на мерки за преустановяване на пребиваването;

11. призовава Комисията и държавите членки да осигурят достатъчно лица за контакт, специалисти в областта на полагането на грижи, длъжностни лица, оценители и други служители, които да са от женски пол; призовава за предприемането на такива мерки от уважение към други религии и култури и поради необходимостта от защита от дискриминация;

12. подчертава, че жените без документи са уязвими по отношение на злоупотреби и че за тях бариерите пред започване на съдебни производства често могат да бъдат открити в страха, че тяхната безопасност не е гарантирана поради липсата на домове за временно настаняване и процедурни пречки; призовава държавите членки да гарантират, че такива жени имат възможност да съобщават за всяка злоупотреба, на която са били подложени, и са защитени от всякаква форма на репресии; счита, че следва също така да се предприемат мерки за оказване на помощ на такива уязвими жени, включително чрез осигуряване на домове за временно настаняване; призовава съответно държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да установят такива злоупотреби и да гарантират достъп до правосъдие;

13. обръща специално внимание на положението на жените без документи, които са бременни или имат деца: подчертава, че те се нуждаят от специална закрила и от законно право на здравни грижи, както и от правото на удостоверение за раждане на техните деца в съответствие с разпоредбите на член 7 от Конвенцията на ООН за правата на детето; подчертава, че те трябва да имат достъп до съответни медицински грижи и до службите за гражданско състояние, без да трябва да се страхуват, че това ще доведе до предприемането на мерки за преустановяване на пребиваването им; призовава за специални форми на защита на данните на жени, които в подобни ситуации се насочват към лекари, клиники и към службите за гражданско състояние;

14. призовава Комисията и държавите членки, с помощта на обширни и интегрирани научни изследвания, да запълнят пропуските по отношение на наличието на надеждни данни и на знания относно броя и положението на лицата без документи в Европа, да насочат вниманието на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Еврофонд) към положението на жените без документи и да вземат в по-голяма степен предвид жените в тази категория при изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на приобщаването;

15. насърчава държавите членки да предоставят на децата на жени с незаконен или без изяснен статут на пребиваване достъп до образователната система, без заплаха това да доведе до наказателно преследване и/или депортиране;

16. призовава Комисията и държавите членки да намалят неравнопоставеността по отношение на заетостта между работниците мигранти и работниците от ЕС чрез предлагането на средно образование и професионално обучение, така че жените, по-специално жените мигранти, да могат да придобият нови умения и по този начин да не бъдат ограничавани до заемането на нископлатени работни места;

17. призовава, в контекста на усилията за превенция на миграцията чрез предоставяне на помощ за развитие в държавите на произход на мигрантите, да се постави акцент върху образованието и правата на жените;

18. призовава в тази връзка да се вземе предвид становището на комисията по заетост и социални въпроси, предоставено на комисията по правата на жените и равенството между половете, относно аспектите, свързани с равенството между половете, на европейската рамка за национални стратегии за интегриране на ромите.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	26.11.2013
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	30 5 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Heinz K. Becker, Phil Bennion, Pervenche Berès, Vilija Blinkevičiūtė, Alejandro Cercas, Derek Roland Clark, Minodora Cliveti, Emer Costello, Frédéric Daerden, Sari Essayah, Richard Falbr, Nadja Hirsch, Stephen Hughes, Ádám Kósa, Jean Lambert, Patrick Le Hyaric, Verónica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Csaba Őry, Konstantinos Poupakis, Sylvana Rapti, Elisabeth Schroedter, Nicole Sinclaire, Jutta Steinruck, Ruža Tomašić, Traian Ungureanu
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Georges Bach, Jürgen Creutzmann, Liisa Jaakonsaari, Jelko Kacin, Martin Kastler, Anthea McIntyre, Birgit Sippel, Csaba Sógor
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jolanta Emilia Hibner, Sławomir Nitras, Maurice Ponga

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	16.12.2013
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	11 0 5
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Edit Bauer, Iratxe García Pérez, Mikael Gustafsson, Lívia Járóka, Constance Le Grip, Astrid Lulling, Elisabeth Morin-Chartier, Norica Nicolai, Britta Thomsen, Anna Záborská
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Izaskun Bilbao Barandica, Doris Pack, Rui Tavares, Angelika Werthmann
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Biljana Borzan, Hans-Peter Mayer