ДОКЛАД относно бъдещето на европейското градинарство — стратегии за растеж

27.1.2014 - (2013/2100(INI))

Комисия по земеделие и развитие на селските райони
Докладчик: Антия Макинтайър

Процедура : 2013/2100(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0048/2014
Внесени текстове :
A7-0048/2014
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно бъдещето на европейското градинарство — стратегии за растеж

(2013/2100(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид част трета, дялове III и VII от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита,

–   като взе предвид Директива 2009/128/ЕО от 21 октомври 2009 година относно устойчивата употреба на пестициди,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП)[1], който предстои да бъде заменен от законодателното предложение на Комисията от 19 октомври 2011 г., представено съгласно обикновената законодателна процедура по ДФЕС (бивша процедура за съвместно вземане на решения), за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти („Общ регламент за ООП“) (COM (2011)0626), което наскоро беше одобрено от съответните три институции на ЕС,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1182/2007 от 26 септември 2007 година за определяне на специфични правила по отношение на сектора на плодовете и зеленчуците[2] и Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци[3],

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1169/2011 от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите[4],

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 834/2007 от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти[5],

–   като взе предвид Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда[6],

–   като взе предвид своята резолюция от 21 юни 1996 г. относно инициативата на Общността за цветарството[7],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 9 декември 2008 г. относно цените на хранителните стоки в Европа (COM(2008)0821),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юли 2008 г. относно план за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика (COM(2008)0397),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2009 г. относно по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа (COM(2009)0591),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 28 май 2009 г. относно политиката за качество на селскостопанските продукти (COM(2009)0234),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 3 май 2011 г., озаглавено „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ (COM(2011)0244),

–   като взе предвид Решение 2008/359/ЕО на Комисията от 28 април 2008 година за създаване на Група на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността на селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост, както и доклада на тази група на високо равнище от 17 март 2009 г. относно конкурентоспособността на европейската селскостопанска и хранително-вкусова промишленост, заедно с препоръките и пътната карта с водещите инициативи на групата[8],

–   като взе предвид проучването от ноември 2012 г., озаглавено „Подпомагане на земеделските кооперации“, което представя констатациите от проекта за подпомагане на земеделските кооперации, стартиран от Комисията[9],

–   като взе предвид проучването, извършено през 2013 г. от Съвместния изследователски център на Комисията — Институт за перспективни технологични изследвания и озаглавено „Късите вериги на предлагане на храни и местните хранителни системи в ЕС — Състоянието на техните социално-икономически характеристики“[10],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0048/2014),

А. като има предвид, че секторът на плодовете и зеленчуците получава едва 3 % от помощите по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) и въпреки това генерира 18 % от общата стойност на селскостопанското производство в ЕС, представлява 3 % от обработваемите площи в ЕС и е на стойност над петдесет милиарда евро;

Б.  като има предвид, че градинарството включва плодовете, зеленчуците, картофите, салатите, билките и декоративните растения, и като има предвид, че секторът на градинарството включва разсадниците, разсадниците за многогодишни растения, градинарските услуги, поддържането на зелените площи в гробищните паркове, търговията на дребно с градински стоки, градинските центрове, цветарските магазини и озеленяването;

В.  като има предвид, че според оценките оборотът на веригата на предлагане на плодове и зеленчуци е над 120 милиарда евро, а работещите в рамките на тази верига наброяват около 550 000, и че тя е от голямо значение за икономиката на районите в ЕС, в които се наблюдава високо равнище на безработицата;

Г.  като има предвид, че ЕС е вторият по големина производител в света и също така вторият най-голям вносител на плодове и зеленчуци; като има предвид, че търсенето в този сектор нараства и понастоящем надвишава предлагането; като има предвид, че търговията с плодове и зеленчуци нарасна от над 90 милиарда щатски долара през 2000 г. до близо 218 милиарда щатски долара през 2010 г. и съставлява почти 21 % от световната търговия с храни и животински продукти; като има предвид, че ЕС предостави значителен достъп до своите пазари за вноса от трети държави, с които той е сключил двустранни и многостранни споразумения;

Д. като има предвид, че секторът на градинарството — първично производство и преработвателна промишленост — действа като икономически мултипликатор на европейско равнище, като стимулира както търсенето, така и създаването на добавена стойност в други икономически сектори като търговията, строителството и финансовите услуги;

Е.  като има предвид, че секторът на биологичните плодове и зеленчуци е най-бързо разрастващият се сектор на биологично производство на всички пазари в ЕС и че неговата стойност се оценява на 19,7 милиарда евро през 2011 г., като между 2010 г. и 2011 г. този сектор е отбелязал растеж от 9 %, а годишният растеж през последните десет години варира между 5 и 10 %; като има предвид, че по отношение на засадената площта между 2010 г. и 2011 г. делът на биологичните плодове се е увеличил с 18,2 % , а делът на органичните зеленчуци — с 3,5 %;

Ж. като има предвид, че потреблението на плодове и зеленчуци на глава от населението през 2011 г. в ЕС-27 е намаляло с 3 % спрямо средното потребление през предходните пет години, въпреки значителните ползи от консумацията на плодове и зеленчуци за здравето;

З.  като има предвид, че ЕС е най-големият производител на цветя, луковици и саксийни растения в света (44 % от световното производство), с най-голяма гъстота на засаждане на хектар, като има предвид, че оборотът на сектора на декоративните растения се оценява на 20 милиарда евро в рамките на производството, 28 милиарда евро в рамките на търговията на едро и 38 милиарда евро в рамките на търговията на дребно, а служителите в сектора наброяват около 650 000 души;

И. като има предвид, че режимът за сектора на плодовете и зеленчуците е част от ОСП и има за цел, наред с другото, да възстанови равновесието в хранителната верига, да насърчи сектора на плодовете и зеленчуците, да повиши конкурентоспособността и да подкрепи иновациите; като има предвид, че следва да се увеличи броят на членовете на организациите на производителите, включително в регионите, в които от години насам не се предоставят оперативни средства и/или производствените методи са остарели, чрез повишаване на привлекателността на системата, като се има предвид фактът, че повече от половината от всички производители в ЕС все още не са членове на организации на производителите, въпреки набелязаната от Комисията цел към 2013 г. средно 60 % от тях да членуват в такава организация; като има предвид, че ниската степен на организация в някои държави членки се дължи отчасти на преустановяването на функционирането на организациите на производителите, което създава несигурност сред производителите; като има предвид, че организациите на производителите играят ключова роля за увеличаването на влиянието на организациите за плодове и зеленчуци при воденето на преговори и че поради това е от съществено значение да се избегне несигурността сред производителите, като се изясни европейското законодателство относно признаването на организациите на производителите;

Й. като има предвид, че според Евростат общите разходи за материали за земеделските производители от ЕС са се покачили средно с близо 40 % между 2000 г. и 2010 г., докато изкупните цени на селскостопанската продукция са се увеличили средно с по-малко от 25 %; като има предвид, че увеличението на разходите за материали е почти 80 % при синтетичните торове и подобрителите на почвата, почти 30 % при семената и посадъчния материал и близо 13 % при продуктите за растителна защита;

К. като има предвид, че загубата на плодородието на почвата поради ерозия и намалено въвеждане на органично вещество, което води до лоша структура на почвата и ниски нива на хумуса, понижаване на хранителните вещества и задържане на вода, както и намаляване на екологичните процеси, предполага значителни разходи както за земеделските производители, така и за държавния бюджет;

Л. като има предвид, че „проводникът на знания“ за внедряване на резултатите от научноизследователската дейност в практиката в областта на градинарството е под натиск, и като има предвид, че като цяло разходите на частния сектор за научни изследвания са ниски, като през 2004 г. (това е последният период, за която има налични данни) научноизследователската и развойната дейност представляват едва 0,24 % от общите разходи в рамките на хранително-вкусовата промишленост в ЕС-15;

М. като има предвид, че голям брой сортове плодове и зеленчуци са заплашени от изчезване, защото не са достатъчно печеливши, и че земеделските производители, които продължават да отглеждат тези сортове, играят ценна роля в екологично, социално и културно отношение за запазване на важните елементи от земеделската база на Европа;

Н. като има предвид, че нарастващите трудности, които възникват във връзка с предотвратяването, контрола и ликвидирането на вредителите по растенията, както и ограничената наличност на продукти за растителна защита, предназначени за зеленчукови култури, могат да окажат неблагоприятно въздействие върху земеделското разнообразие и качеството на зеленчуците в Европа;

О. като има предвид, че градинарските предприятия често извършват дейност едновременно в производството, търговията и сферата на услугите;

П. като има предвид,че цисгенезата може да бъде определена като техника за генно инженерство, която въвежда в дадено растение ген от негови близки растения от същия род или вид;

1.  подчертава, че е важно да се насърчи градинарският сектор в ЕС и да му се предостави възможност да бъде по-успешен конкурент на световния пазар посредством иновации, изследвания и развойна дейност, енергийна ефективност и сигурност, адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него и мерки за подобряване на пускането на пазара, както и да се продължат усилията за премахване на неравновесието между операторите и доставчиците чрез увеличаване на нивото на концентрация в сектора;

2.  подчертава необходимостта да се улесни получаването от производителите на достъп до пазарите на трети държави; призовава Комисията да увеличи усилията си в подкрепа на износителите на плодове, зеленчуци, цветя и декоративни растения с оглед на преодоляването на нарастващия брой на нетарифните бариери, например фитосанитарните стандарти в някои трети държави, които затрудняват износа на ЕС и дори го осуетяват напълно;

3.  призовава Комисията да предостави на всички участници на пазара в рамките на ЕС еднакви условия за достъп по отношение на пазарните стандарти, наименованията за произход и т.н., както и да следи за тяхното спазване чрез извършване на проверки, с цел да се избегне нарушаването на конкуренцията;

4.  насърчава популяризирането на консумацията на плодове и зеленчуци в държавите членки чрез образователни дейности, например схемата на ЕС за предлагане на плодове в училищата, както и програми по подобие на схемите на сектора в Обединеното кралство под надслов „Отгледайте сами картофи“ и „Сгответе сами своите картофи“;

5.  отбелязва, че на местните и регионалните пазари често предлагането на градинарски продукти, произведени на местно или регионално равнище, е недостатъчно и че затова земеделското предприемачество в тези региони следва да бъде насърчавано, по-специално чрез стимули за предприемачеството сред младите хора, което би предложило възможности за заетост в сектора на земеделието, както и гаранция за предлагането на пресни местни продукти;

6.  подчертава ползите от декоративното градинарство за човешкото здраве и благосъстояние чрез подобряване на зелените пространства, което води до облагородяване на градската среда във връзка с изменението на климата и икономиката в селските райони; подчертава необходимостта от по-активна подкрепа за този сектор по отношение на насърчаването на инвестициите и професионалното развитие;

7.  подчертава мерките в рамките на режима на ЕС за сектора на плодовете и зеленчуците, които са предназначени да увеличат пазарната ориентация сред производителите в ЕС, да насърчат иновациите, стимулират развитието на сектора на плодовете и зеленчуците, увеличат конкурентоспособността на производителите и подобрят пускането на пазара, качеството на продуктите и екологичните аспекти на производството чрез предоставянето на подкрепа за организациите на производителите и асоциациите на организациите на производителите и чрез признаването на междубраншовите организации, както и да насърчат създаването на клъстери, които ще генерират нови източници на приходи, които ще бъдат насочени към нови инвестиции; същевременно изтъква, че трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира, че самостоятелните търговци и търговците, извършващи директни продажби, не са дискриминирани, а имат възможността да изпълняват новаторски проекти и да повишават своята конкурентоспособност;

8.  посочва, че местното и регионалното производство и пускането на пазара допринасят за създаването и запазването на икономическата дейност и работните места в селските райони;

9.  изтъква, че късите вериги за създаване на стойност допринасят за намаляване на емисиите, които са вредни за климата;

10. отбелязва, че така нареченото „градско земеделие“ предлага нови възможности за градинарството;

11. посреща със задоволство доклада относно проведената от Комисията обществена консултация на тема „Преглед на режима на ЕС за сектора на плодовете и зеленчуците“, по-конкретно раздел 3.8 от него, в който се отбелязва необходимостта от опростяване на настоящите правила относно организациите на производителите, изказва се подкрепа за нейното предложение да се укрепят организациите на производителите и се отбелязва, че повечето от отговорите са в подкрепа на основните принципи на настоящите договорености за подпомагане;

12. подчертава, че ограничаването на бюрократизма е особено важно за малките и средните предприятия, въпреки че подобни мерки не трябва да подкопават правната сигурност, от която тези предприятия също се нуждаят;

13. приветства факта, че в рамките на споразумението относно реформата в ОСП се запазва европейската схема за подпомагане на сектора на плодовете и зеленчуците, основаваща се на организациите на производителите, като същевременно признава, че съществуващите инструменти не винаги са били ефективни, както признава Комисията в своя документ относно обществената консултация „Преглед на режима на ЕС за сектора на плодовете и зеленчуците“, и съответно подкрепя дейността на Групата от Нюкасъл, която е насочена към подобряване на режима на ЕС за сектора на плодовете и зеленчуците и в рамките на която следва да се вземат предвид особеностите на правните разпоредби относно кооперациите в държавите членки, така че да не се ограничава създаването на нови организации на производителите и същевременно да се зачита фактът, че производителите могат да изберат да останат извън системата на организациите на производителите; отбелязва също създаването на инструмент на Съюза за управление на тежките кризи, засягащи редица държави членки, и подчертава, че този инструмент следва да е достъпен за всички производители, независимо от това дали те членуват в организация на производителите или не;

14.      с цел да се укрепят ползотворните дейности, извършвани от организациите на производителите за производителите, призовава Комисията в рамките на нейния преглед на режима на ЕС за сектора на плодовете и зеленчуците да изготви ясни практически правила относно структурата и методите на работа на организациите на производителите и да приспособи схемата към съществуващите пазарни структури в държавите членки, така че организациите на производителите да могат да изпълняват предвидената за тях роля, а производителите да бъдат стимулирани да се присъединяват към организациите на производителите, при условие че това не възпрепятства постигането на основните цели на режима и че производителите запазват свободата да вземат самостоятелно решение по тези въпроси;

15. отбелязва със загриженост, че диапазонът за тълкуване от одиторите на Комисията на правилата на схемата за организациите на производителите е прекалено широк, което води до висока степен на несигурност и може да изложи държавите членки на риск от отхвърляне и съдебен контрол; подчертава също така, че одитните процедури и финансовите корекции трябва да се извършват по-своевременно и в рамките на съгласуван период за одит;

16. отбелязва, че все още се наблюдават нелоялни търговски практики на територията на целия ЕС, които възпрепятстват градинарските предприятия и подкопават доверието на производителите и съответно тяхната готовност да инвестират в бъдещето; счита, че наличието на кодекси за поведение, съгласувани от всички участници във веригата на предлагане, подкрепени чрез законодателна рамка и подложени на надзор от страна на национален съдия във всяка държава членка, който следи търговските практики, ще подобри в голяма степен функционирането на хранителната верига и на вътрешния пазар;

17. счита, че частните стандарти за остатъци от пестициди, приети от много от големите вериги за продажба на дребно, са антиконкурентни и в ущърб на интересите на производителите на плодове и зеленчуци; призовава Комисията да сложи край на тези практики предвид факта, че нивата на остатъчни вещества от пестициди, определени в законодателството на ЕС, осигуряват адекватна защита за здравето както на потребителите, така и на производителите;

18. призовава Комисията и държавите членки да насърчават интегрираното управление на вредителите, да подкрепят иновациите и предприемачеството чрез увеличаване на научните изследвания и развитие в областта на нехимичните алтернативи като естествени хищници и паразити на вредителите, както и да използват Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ за финансиране на приложни изследвания, която подкрепя развитието на интегрирани стратегии за борба с вредителите, болестите и плевелите, за да предостави на производителите необходимите инструменти и информация във връзка с Директива 2009/128/ЕО, чийто член 14 гласи, че държавите членки трябва да „вземат всички необходими мерки за насърчаване на ниско равнище на употреба на пестициди при управление на вредителите, като дават предимство, когато е възможно, на нехимични методи“ и да „създават или подкрепят създаването на необходимите условия за прилагане на интегрираното управление на вредителите“;

19. призовава Комисията и държавите членки да насърчават и да наблягат на засилването на екологичните процеси, осигуряващи доброто състояние, плодородие и формиране на почвата в дългосрочен план, както и управлението и регулирането на популациите на вредителите; счита, че това може да доведе до дългосрочни ползи за производителността на земеделските стопани и за намаляване на разходите на публичните бюджети;

20. подчертава, че градинарството разчита на различни продукти за растителна защита (ПРЗ), и настоятелно призовава Комисията да приложи основан на риска подход, подкрепен с проверени от партньорите, независими научни доказателства, към регулирането на тези продукти; подчертава, че употребите от по-малък мащаб са особено уязвими поради липсата на наличност на активни вещества; призовава Комисията да засили координацията на генерирането на данни в държавите членки, по-специално данни за остатъчните вещества, което е основно изискване за получаване на разрешение за специални култури, годни за консумация; призовава ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ГД „Здравеопазване и политика за потребителите“, ГД „Околна среда“ и ГД „Конкуренция“ да работят в рамките на обща стратегия и да вземат под внимание въздействието от промените в нормативната уредба за ПРЗ от различни гледни точки;

21. настоятелно призовава Комисията да преразгледа действието на договореностите за взаимно признаване на разрешенията за продукти за растителна защита, посочени в член 40 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, с оглед оптимизиране на тяхното прилагане и премахване на ненужната бюрокрация, както и да разгледа дългосрочната цел за глобално хармонизиране на регулирането на публично-частните партньорства и намаляване на нетарифните търговски бариери пред износа;

22. настоятелно призовава Комисията да представи на Европейския парламент и на Съвета, в съответствие с член 51, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и без по-нататъшно забавяне, доклад относно създаването на Европейски фонд за минималните употреби и специалните култури; подчертава, че този фонд следва да се използва за финансиране на текуща европейска работна програма за координация и сътрудничество между операторите на хранително-вкусовата промишленост, компетентните органи и заинтересованите страни, включително изследователските институции, за провеждане и, когато е целесъобразно, финансиране на научни изследвания и иновации, насочени към дейности по опазване на специалните култури и минималните употреби;

23. посочва липсата на реципрочност между фитосанитарните изисквания по отношение на продуктите от внос и тези, които следва да спазва европейската продукция; изтъква, че това продължаващо несъответствие не само подкопава конкурентоспособността на нашата продукция, но и вреди на европейския потребител;

24. припомня, че както Регламентът относно продуктите за растителна защита (Регламент (ЕО) № 1107/2009 от 21 октомври 2009 г.[11]), така и новият Регламент относно биоцидите (Регламент (ЕС) № 528/2012 от 22 май 2012 г.[12]) изискват от Комисията да уточни научните критерии за определяне на свойствата, нарушаващи ендокринната система, в срок до декември 2013 г.; изразява загриженост, че тези критерии ще отстранят важни вещества, които иначе все още биха могли да се използват при приемливо равнище на риска; подчертава значението на провеждането на прозрачна процедура, така че решенията по отношение на научната база и участващите в разработването на нови критерии заинтересовани страни да бъдат разбираеми за съответните участници на пазара; настоятелно призовава Комисията при представянето на предложения относно веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, да разглежда щателно въздействието на различните подходи;

25. призовава Комисията да преразгледа съществуващите ограничения върху използването на някои неоникотиноиди и последователно да проучва новите научни доказателства в тази област; настоятелно призовава Комисията да извърши щателна оценка на въздействието върху околната среда на всички ограничения по отношение на мястото, начина и времето на използване, преди да ги въведе в сила, както и да обърне подобаващо внимание на възможните икономически въздействия;

26. подчертава, че секторът на градинарството разчита основно на използването на висококачествени, добре определени торове; приветства настоящото преразглеждане на регламента на ЕС за торовете, но отбелязва със загриженост целта на Комисията да включи подобрители на почвата, които преди не са били предписани; подчертава, че тези подобрители не изискват прецизност при производството и употребата и призовава Комисията да не ги включва в обхвата на Регламента за торовете;

27. подчертава факта, че секторът на градинарството е водещ в развитието и внедряването на иновативни системи за прецизно земеделие и изразява увереност, че тези системи ще намалят употребата на пестициди и торове, ще увеличат търгуемите добиви и ще намалят отпадъците, както и ще подобрят непрекъснатостта на доставките и икономическите резултати; изтъква, че методите за отглеждане на растения, като например сеитбообращението и междинните култури, както и използването на стари сортове и на нови селектирани култури, както и научноизследователската и развойната дейност, следва да бъдат насочени към свеждане до минимум на въздействието върху околната среда;

28. отбелязва предложението на Комисията за регламент относно растителния репродуктивен материал (COM(2013)0262) и изразява безпокойство, че той би могъл да повлияе непропорционално върху сектора на градинарството, и по-специално на декоративните растения и плодове; подчертава, че всеки законодателен акт следва да бъде пропорционален и да признава принципа на субсидиарност; подчертава също така, че промените в законодателството не трябва да излагат на риск съществуването на стари сортове и традиционни култури, а да допринасят за генетичното разнообразие на популациите на културите, както и за разнообразието в рамките на отделните култури, за постигане на дългосрочна продоволствена сигурност и устойчивост на хранителните системи;

29. отбелязва въздействието на чужди инвазивни градинарски видове върху околната среда като цяло, но препоръчва да се използва подход по региони или държави в предложението на Комисията за регламент относно превенцията и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (COM(2013)0620), в което се признава, че някои райони на Европа са по-уязвими от други и че различните области на Европа имат различни климатични условия, които благоприятстват различен набор от растения;

30. настоятелно призовава Комисията да запази като основен принцип свободата на растениевъдите да използват съществуващите растителни материали свободно, за да развиват и предлагат на пазара нови такива, независимо от евентуални патентни претенции относно растителните материали;

31. призовава Комисията и държавите членки да подкрепят развитието на местни пазари за плодове и зеленчуци и на къси вериги за доставки, с което да се осигурят свежи продукти;

32. Настоятелно призовава Комисията да отдаде предимство на градинските култури по отношение на финансирането и научните изследвания, при които се използват нови и иновативни методи за отглеждане на растения (НТО), да осигури по-голяма яснота относно регулаторния статут на растенията, получени чрез тези методи, и да гарантира, че всички НТО, които не водят до ГМО, ще бъдат третирани като конвенционални техники за отглеждане и следователно няма да бъдат обект на процес, свързан с разрешителни процедури преди пускането на пазара;

33. призовава Комисията да направи разграничение между цисгенните и трансгенните растения и да въведе различна процедура за одобрение на цисгенните растения, с цел цисгенезата да бъде призната като ускорен вид конвенционално отглеждане на растения; очаква становището на ЕОБХ, изискано от ГД „Здравеопазване и потребители“, за оценка на заключенията на работната група относно новите техники за биотехнологичен разплод;

34. изтъква сезонно високите потребности от работна ръка в сектора на градинарството и призовава държавите членки да обезпечат наличието на ефективни схеми, така че производителите на градинарски продукти да имат достъп до необходимата работна ръка през ключовите периоди от годината, изцяло спазвайки изискванията на Директивата за сезонните работници, включително принципа на справедливото заплащане;

35. приветства подновения акцент върху обучението на работната ръка и стажовете, но отбелязва със загриженост, че броят на хората, завършващи градинарски стажове, в някои държави членки продължава да бъде нисък, което ограничава обявяваните позиции за млади хора с интерес в този сектор; отчита, че не всички млади хора, ангажирани в стажове, са подходящи за тях; изтъква, че усилията за насърчаване на младите хора в избора им на работни места в сектора на градинарството, както и усилията за тяхното обучение, следва да бъдат подкрепяни посредством информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, които да допринесат за подобряване на имиджа на сектора;

36. настоятелно призовава хранително-вкусовата промишленост и изследователската общност да работят заедно по систематичен начин за привличане и обучение на следващото поколение изследователи и за повишаване на уменията на съществуващата работна ръка;

37. подчертава предимствата на укрепването и разширяването на партньорствата между правителствата, промишлеността и научноизследователските организации, както и необходимостта от гарантиране, че схемите за подкрепа на тези партньорства са структурирани по начин, който в максимална степен да увеличи въздействието и съгласуваността на инвестициите като цяло;

38. подчертава жизненоважното значение на ефективното използване на квалифицирани научни ресурси, за да се ускори прилагането на резултатите от научните изследвания и иновациите чрез трансфер на иновативни технологии за селскостопанско производство към сектора на градинарството и чрез съчетаване на научните изследвания, иновациите, обучението и разширяването в селскостопанския сектор с икономически политики, които отговарят на изискванията на развитието на градинарското производство, като в същото време повишават ефективността му;

39. счита, че трябва да се даде възможност на сектора на цветарството и декоративните растения да използва по по-добър начин програмите на Съюза за научни изследвания, технологично развитие и иновации и призовава Комисията да включи „защитеното отглеждане“ в разговорите по „Хоризонт 2020“, с цел да се стимулират иновациите по отношение например на устойчивата растителна защита, устойчивото използване на вода и хранителни вещества, енергийната ефективност, съвременните системи за отглеждане и производство и устойчивия транспорт;

40. е на мнение, че с оглед на това, че финансирането за научни изследвания в областта на селското стопанство и градинарството е подложено на бюджетни ограничения в държавите членки, финансирането от трети страни, включително, но не само, търговци на дребно, следва да бъде насърчавано и да бъде в съответствие с общия изследователски интерес на сектора;

41. призовава Комисията и държавите членки да улеснят достъпа до дългосрочно финансиране за инвестиции в модерни технологии за градинарско производство, за да се повиши конкурентоспособността на градинарските продукти и услуги;

42. подчертава, че за осигуряването на капиталово финансиране от решаващо значение е бизнес плановете да бъдат висококачествени; препоръчва производителите да се възползват по-пълноценно от подпомагането за стопанската дейност и консултантските услуги и настоятелно призовава Комисията да сътрудничи по-тясно с промишлеността, за да се гарантира, че тези услуги са лесно достъпни за производителите;

43. настоятелно призовава Комисията да актуализира, като част от един прозрачен процес, включващ работещите в сектора, точките в глава 6 (живи дървета и други растения; луковици, корени и други подобни; рязани цветя и декоративна зеленина) от комбинираната номенклатура 2012 г.;

44. изразява загриженост от перспективата градинарското производство да се прехвърля извън ЕС;

45. изразява дълбока загриженост, че между една трета и половината от годната за консумация продукция бива изхвърляна поради външния ѝ вид и призовава Комисията незабавно да създаде възможности за пускане на пазара, по-специално на местните и регионалните пазари, на по-широк набор от спецификации за качество на продукцията, като същевременно гарантира прозрачност и правилно функциониране на пазара; обръща внимание на инициативите в Австрия и Швейцария, където плодове и зеленчуци с недостатъци във външния вид се продават пробно в търговската мрежа на дребно за хранителни продукти; призовава супермаркетите да вземат предвид изследванията на пазара, които показват, че много потребители не се притесняват от външния вид на плодовете и зеленчуците и са доволни да закупят по-нисък клас продукти, особено ако те са по-евтини;

46. отбелязва със загриженост общата загуба и изхвърляне на плодове и зеленчуци, предназначени за първа употреба на пазара, и значителните икономически загуби за бизнеса; отчита, че ограничаването на системното изхвърляне на храни представлява ключ към увеличаване на хранителните доставки за нарастващото световно население; приветства обаче усилията, полагани от участници във веригата за доставки на храни, за пренасочване на тази продукция към вторичен пазар, вместо тя да се изхвърля;

47. призовава Комисията и държавите членки да направят законодателната и политическата среда възможно най-благоприятна за използване на градинарските отпадъци; посочва, че има редица материали, като употребения гъбен компост, който би могъл да се използва в производството на растителна среда с добавена стойност, ако не беше класифициран като „отпадък“;

48. посочва, че „аквапоник“ системите притежават потенциал за устойчиво производство на храни на местно равнище и че чрез комбинираното отглеждане на сладководни видове риба и зеленчуци в затворена система допринасят за намаляване на използването на природни ресурси в сравнение с традиционните системи;

49. подчертава значението на по-доброто наблюдение на цените и на произвежданите и предлагани на пазара количества, както и необходимостта от статистически данни за градинарството за целия ЕС, които да помагат на производителите да разбират по-добре тенденциите на пазара, да предвиждат кризите и да се подготвят за бъдещите реколти; призовава Комисията да включи декоративните растения в прогнозната си информация;

50. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

  • [1]  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.
  • [2]  ОВ L 273, 17.10.2007 г., стр. 1.
  • [3]  ОВ L 157, 15.6.2011 г., стр. 1.
  • [4]  ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18.
  • [5]  ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1.
  • [6]  ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1.
  • [7]  ОВ C 198, 8.7.1996 г, стр. 266.
  • [8]  На разположение на адрес: http://ec.europa.eu/enterprise/sectors/food/competitiveness/high-level-group/documentation/.
  • [9]  На разположение на адрес: http://ec.europa.eu/agriculture/external-studies/2012/support-farmers-coop/fulltext_en.pdf.
  • [10]  На разположение на адрес: http://ftp.jrc.es/EURdoc/JRC80420.pdf.
  • [11]  ОВ L 309, 24.11.09, стр. 1.
  • [12]  ОВ L 167, 27.06.12, стр. 1.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Градинарството представлява 18 % от общата стойност на селскостопанското производство в ЕС и използва само 3 % от обработваемата земя в ЕС. Плодовете и зеленчуците играят важна роля в съвременното общество и са важна част от здравословния начин на хранене. Този сектор е много разнообразен и той може би е също така най-сложната и най-слабо разучена част на селското стопанство на ЕС.

По отношение на бъдещето на градинарството в държавите членки се изразява силен оптимизъм, възможностите са многобройни и разнообразни и ЕС изпълнява важна роля за разгръщането на огромния потенциал на сектора.

Земеделските производители произвеждат огромно разнообразие от култури, по-голямата част от които трябва да бъдат събрани, преработени и доставени навреме, за да отговарят на строгите стандарти на преработвателите, търговците на дребно и потребителите. Европейското градинарство е изправено пред множество предизвикателства, чийто диапазон е много широк: от приспособяване към последиците от изменението на климата до изхранване на нарастващото световно население при по-ограничено въздействие върху околната среда.

Ефектът от покачването на температурите и по-големите количества въглероден диоксид ще доведе до изместването на настоящите култури на север в Европа. Градинските култури са по-чувствителни към променящите се условия, отколкото полските култури. Недостигът на вода ще има директно отражение върху градинарското производство.

При все това градинарството в ЕС не следва да се разглежда само като поредица от предизвикателства, а и до известна степен вече се прилагат мерки по отношение на всеобщите предизвикателства, пред които е изправено и градинарството в ЕС. Броят на по-дребните и не толкова специализирани производители намалява, тъй като конкуренцията от страна на вноса и другите производители налага отрасълът да се адаптира и да използва най-новите машини и методи на производство. Освен това представата, че като цяло веригите на предлагане не функционират добре, би била погрешна. През последните години в Европа се наблюдава тенденция отношенията в рамките на веригата на предлагане на прясна продукция да бъдат по-интегрирани и съществуват добри примери за тяхното гладко функциониране. За да се ускори тази тенденция, секторът трябва да се възприеме по-стратегически подход в рамките на стопанската си дейност.

Производителите на плодове и зеленчуци в днешно време извършват своята дейност в условията на намаляващи печалби и бързо покачващи се производствени разходи. Настоящите предизвикателства са свързани предимно с дългосрочните структурни промени. Потребителите все повече търсят удобството по отношение на закупуването, подготовката, вкуса и разнообразието на храните и проявяват все по-силна загриженост по отношение на безопасността и качеството на храните. Отношенията в рамките на веригата на предлагане на прясна продукция придобиват все по-сложен характер, като продажбите се контролират от все по-малко търговци на дребно. В същото време базата на предлагането на прясна продукция се свива в много държави членки или губи значителна част от своя пазарен дял спрямо вноса от конкурентни държави както в Европа, така и в световен мащаб.

Този проблем се задълбочи поради световната икономическа криза, която доведе до спад на нивата на консумация. В повече от половината от европейските страни консумацията на пресни плодове и зеленчуци продължава да бъде под препоръчаното от Световната здравна организация минимално равнище.

Едно от главните структурни ограничения в рамките на сектора на плодовете и зеленчуците в ЕС е малкият размер на земеделските стопанства. През 2007 г. над 70 % от стопанствата, произвеждащи плодове и зеленчуци, не надвишаваха 5 хектара, което означава по-високи производствени разходи за земеделските производители, по-ниска ефективност на производството и намаляване на конкурентоспособността в световен план. Средният размер на стопанствата, произвеждащи плодове и зеленчуци, е много по-голям в страните в региона на Северно море, отколкото в средиземноморските страни.

Липсата на доверие и увереност във веригите на предлагане е може би най-значимият фактор, оказващ въздействие върху сектора за производство на прясна продукция. Често при дискусии с производителите става ясно, че липсата на доверие, заедно с ниските маржове, обуславя ниските нива на инвестициите в производствената база, което на свой ред води до по-ниска ефективност и до намаляване на конкурентоспособността. При все това приемането на кодекси на поведение, съгласувани от всички участници във веригата на предлагане и подкрепени със законодателна рамка, за която следи национален съдия във всяка държава членка, може да осигури доверието от страна на производителите, което е необходимо, за да бъдат те готови да инвестират.

Производителите също се нуждаят от възможно най-голяма подкрепа от страна на законодателната и политическата среда. Режимът на ЕС за сектора на плодовете и зеленчуците помогна на производителите да насочат в по-голяма степен вниманието си към пазара, насърчи иновациите и увеличи конкурентоспособността на производителите чрез предоставянето на подкрепа за организациите на производителите. Сега, петнадесет години по-късно, повече от половината от всички производители на плодове и зеленчуци в ЕС не членуват в организация на производителите, въпреки целта на Европейската комисия към 2013 г. средно 60 % от производителите да участват в такива организации. Ниската степен на организация се дължи отчасти на преустановяването на функционирането на организациите на производителите в рамките на държавите членки, което е повод за значително безпокойство, тъй като това създава несигурност сред производителите и води до конкурентна неравнопоставеност между участниците в схемата и производителите извън нея.

В рамките на своя преглед на режима на ЕС за сектора на плодовете и зеленчуците Комисията трябва да формулира по-ясни практически правила за начина на структуриране и управление на организациите на производителите, както и да подсигури, че схемата може да се приспособява към съществуващите пазарни структури в държавите членки. Укрепването на позицията на производителите чрез задълбочено сътрудничество, по-добра вътрешна организация и по-професионален подход към управлението ще спомогне за обезпечаването на достатъчна възвращаемост за производителите на плодове и зеленчуци при договарянето на договорните споразумения с основните купувачи и търговци на дребно. В това отношение дейността на Групата от Нюкасъл е от особено значение. Тя представлява група от държави членки, чиито представители се срещнаха през 2012 г. в Нюкасъл с цел да подобрят режима на ЕС за сектора на плодовете и зеленчуците и по-специално да усъвършенстват формулировките в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 по отношение на опростяването и критериите за признаване.

Градинарството разчита на различни продукти за растителна защита. Необходимо е Комисията да прилага основан на риска подход към регулирането на тези продукти. Употребите от по-малък мащаб са особено уязвими. Би било много жалко, ако се стигне до ситуация, в която производителите не разработват нови продукти за пазара на ЕС, а решават вместо това да съсредоточат вниманието си върху други пазари с по-ниски регулаторни разходи.

Освен това Комисията следва да преразгледа в светлината на новите научни доказателства настоящата забрана за използване на някои неоникотиноиди и следва да направи щателна оценка на икономическото въздействие и въздействието върху околната среда на подобни ограничения, преди да ги въведе в сила. Също така следва да бъде взет под внимание потенциалът на методите за прецизно земеделие в градинарството. Тези методи биха могли значително да намалят употребата на химикали в градинарството.

Законодателството само по себе си не е достатъчно. Сега, когато финансирането от публичния сектор за научните изследвания в областта на градинарството е подложено на бюджетни ограничения в държавите членки, е по-важно от всякога да се насърчават научните изследвания, ориентирани към конкретни сектори, както и търговците на дребно, които извличат преки ползи от научноизследователската и развойна дейност в областта на новите продукти — да реинвестират част от своята печалба от прясна продукция отново в сектора.

Съвместните инвестиции в изследвания за разработване на нови сортове, на нови производствени технологии и на продукти, които потребителите искат да купуват, ще дадат възможност на производителите в ЕС да продължат да разполагат с жизнеспособна производствена база и успешно да се конкурират на световните пазари. Внедряването на резултатите от научните изследвания в практиката е особено важно и е от съществено значение, за да може градинарството в ЕС да запази водещото си място спрямо своите конкуренти.

По отношение на финансираните от ЕС научноизследователски и развойни програми трябва вниманието отново да се насочи към отглеждането на цветя и декоративни растения. По аналогия липсата на „защитено отглеждане“ в поканите за представяне на предложения в рамките на „Хоризонт 2020“ е причина да бъдат пропуснати възможности за разработване на иновации в областта на градинарството с контролирано въздействие върху климата. Трябва да се насърчат и инвестициите, насочени към подобряване на управлението на водите и енергийната ефективност.

Потребителите с основание очакват храната да бъде безопасна, здравословна, питателна и удобна за консумация, но без нови постижения в технологията ще бъде все по-трудно да се отговори на тези очаквания. С оглед на това Комисията следва да отдаде предимство на икономически значимите градински култури по отношение на финансирането и научните изследвания, при които се използват нови и иновативни методи за отглеждане на растения, както и да осигури яснота относно нормативния статус на растенията, произведени чрез тези нови методи.

Настоящите геномни технологии могат да бъдат използвани ефективно в програмите за подобряване на градинските култури. Те предоставят богата информация, която може да се използва за извличането на ценни генни и молекулярни показатели. Напредъкът в биотехнологиите през последното десетилетие също доведе до методи за отглеждане на растения, при които тази информация може да се използва.

Използването на генетична модификация за пренос между организмите на гени, които представляват интерес, доказа, че е мощна технология за въвеждането на нови показатели, например устойчивост към болести, устойчивост на стресови фактори и подобряване на хранителните качества в растенията. Тази технология може да бъде особено полезна за разработването на градинарски сортове растения, чието отглеждане при използването на традиционните методи е трудно или отнема много време. При все това тази технология се използва и за ефективен пренос на гени между растения от един и същ вид (т.е. за производството на цисгенни растения).

Градинарството все още се натъква на трудности по отношение на наличността на работната ръка. Заинтересованите лица посочват, че има недостиг на квалифицирани и компетентни служители в сектора, тъй като изглежда се възприема, че той не предлага привлекателни възможности за кариера. Необходимо е хранително-вкусовата промишленост и изследователската общност да работят заедно по систематичен начин, за да привлекат и обучат следващото поколение изследователи и да повишат уменията на съществуващата работна ръка.

Следва също да бъдат взети предвид специфичните нужди от работна ръка в градинарския сектор и по-конкретно необходимостта от сезонни работници. Държавите членки следва да разполагат с ефективни схеми, за да гарантират, че производителите на градинарски продукти имат достъп до необходимата работна ръка през ключовите периоди от годината.

Стажовете в рамките на обучението на работната ръка са също от ключово значение. Въпреки това броят на хората, завършващи градинарски стажове, в някои държави членки продължава да бъде обезпокоително нисък.. Наблюдава се и спад в броя на свързаните с градинарството курсове, провеждани от висши учебни заведения, поради липсата на търсене. В същото време има недостиг на градинарски умения, особено в области като ботаниката, патологията на растенията и аграрното инженерство.

Статистическите данни за градинарството в ЕС трябва да включват всички категории, да бъдат лесни за ползване и да се актуализират на всяко тримесечие, за да се осигури по-добра информация за сектора. Наличието на качествена статистическа информация ще помогне на производителите на плодове и зеленчуци да разбират по-добре пазарните тенденции и да подготвят бъдещите реколти.

Производителите следва също така да бъдат насърчавани да използват по-пълноценно подпомагането за стопанската дейност и консултантските услуги. В това отношение Комисията трябва да работи в по-тясно сътрудничество със сектора, за да осигури, че услугите са лесно достъпни. Регулаторната тежест за градинарските предприятия е наложително да се намали, което важи и за всички предприятия в ЕС като цяло и особено за МСП.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.1.2014

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

10

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Eric Andrieu, Liam Aylward, José Bové, Luis Manuel Capoulas Santos, Michel Dantin, Albert Deß, Diane Dodds, Herbert Dorfmann, Hynek Fajmon, Iratxe García Pérez, Julie Girling, Martin Häusling, Esther Herranz García, Peter Jahr, Elisabeth Jeggle, Elisabeth Köstinger, George Lyon, Gabriel Mato Adrover, Mairead McGuinness, James Nicholson, Rareş-Lucian Niculescu, Marit Paulsen, Britta Reimers, Giancarlo Scottà, Czesław Adam Siekierski, Alyn Smith, Ewald Stadler, Marc Tarabella, Janusz Wojciechowski

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Luís Paulo Alves, Pilar Ayuso, Esther de Lange, Christa Klaß, Anthea McIntyre, Petri Sarvamaa

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Adam Gierek