ДОКЛАД относно Европейски семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2014 г.
6.2.2014 - (2013/2157(INI))
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Филип Де Бакер
Докладчик по становище (*):
Ангелика Вертман
(*)Процедура с асоциирани комисии — член 50 от Правилника за дейността
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Европейски семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2014 г.
Европейският парламент,
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 136 във връзка с член 121, параграф 2 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики[1],
– като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки[2],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната[3],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 година за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит[4],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 гoдина относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси[5],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната[6],
– като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране[7],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2012 г. относно план за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци (COM(2012)0722),
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната[8],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност[9],
– като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно европейския семестър за координация на икономическата политика: изпълнение на приоритетите за 2013 г.[10],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2013 г. относно годишния обзор на растежа за 2014 г. (COM(2013)0800),
– като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища[11];
– като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно призива за измерим и обвързващ ангажимент срещу укриването на данъци и избягването на данъчното облагане в ЕС[12],
– като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно подготовката за заседанието на Европейския съвет (19 – 20 декември 2013 г.)[13],
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по бюджети (A7–0084/2014),
A. като има предвид, че последната прогноза на Комисията от есента показва, че растежът на реалния БВП в еврозоната бавно се възвръща и се очаква да достигне 1,1% през 2014 г., безработицата се очаква да спадне, а инфлацията да остане на равнища, които са много по-ниски от 2%;
Б. като има предвид, че растежът на развиващите се пазари е в застой, докато в САЩ остава стабилен, а в Япония – положителен;
В. като има предвид, че на 20 – 22 януари 2014 г. Парламентът проведе среща на високо равнище с представители на националните парламенти (в контекста на Европейската парламентарна седмица), за да обсъдят годишния обзор на растежа за 2014 г., както и общите цели на икономическата политика за растеж и заетост, с оглед на това да се обърне по-голямо внимание на ефективността на политиките и на потенциалното разпространяване на последиците в ЕС;
Г. като има предвид, че Комисията потвърждава, че повечето от целите на стратегията „Европа 2020“ няма да бъдат постигнати дори при най-оптимистичните сценарии;
Д. като има предвид, че Парламентът приветства въвеждането на инструмента за конвергенция и конкурентоспособност, като част от усилията за укрепване на рамката за управление;
1. отбелязва, че възстановяването на икономиката в ЕС е налице, но е все още несигурно; подчертава, че е необходима фискална консолидация, благоприятстваща растежа, както и поддържане на усилията, с оглед гарантиране на спазването на настоящата рамка за икономическо управление от една страна и постигането на по-устойчиви растеж и работни места в средносрочен и дългосрочен план, от друга;
2. приветства признаването на необходимостта от фискална консолидация, благоприятстваща растежа; настоятелно призовава Комисията да превърне този приоритет в конкретни препоръки към държавите членки и към ЕС като цяло, включително и към тези от тях, които прилагат програми за икономически реформи, така че те да обхващат не само фискалната консолидация, а и структурните реформи, които водят до реален, устойчив и социално балансиран растеж, заетост, повишена конкурентоспособност и нарастващо сближаване;
3. отбелязва, че разширяването на разликата между държавните лихвени проценти е намалило значително възможностите за действия по отношение на фискалната политика в редица държави членки; отбелязва също така, че възприетият от Европейската централна банка (ЕЦБ) подход по отношение на паричната политика допринесе за намаляване на разликите между държавните лихвени проценти; отбелязва, че ЕЦБ ще запази тази политика посредством бъдещи насоки в средносрочен и дългосрочен план и по този начин ще допринесе за по-голям растеж;
4. отбелязва, че Комисията упражнява мониторинг върху постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ на национално и европейско равнище по отношение на специфичните за всяка държава препоръки и по този начин следи отблизо целите, определени в областта на заетостта, научноизследователската и развойната дейност, образованието, бедността, възобновяемата енергия и намаляването на емисиите;
5. счита, че икономиката на ЕС като цяло трябва допълнително да увеличи своята разходна и неразходна конкурентоспособност в световната икономика, по-специално чрез увеличаване на конкуренцията на пазарите на стоки и услуги с цел повишаване на производителността, ефективното използване на ресурсите и намаляване на цените, както и чрез поддържане на разходите за труд в съответствие с производителността и гарантиране намаляването на вътрешните макроикономически дисбаланси;
6. отчита амбициозните структурни реформи, осъществени от държавите членки, които са изпитали сериозни затруднения; насърчава държавите членки да продължат своите усилия; посочва, че усилията за структурни реформи трябва да бъдат продължени решително и да бъдат наблюдавани, за да се гарантира ефективността на реформите и надграждането на постигнатия напредък; насърчава приемането и прилагането на програми за структурни реформи, които насърчават сближаването и конкурентоспособността на национално и европейско равнище, повишават устойчивия растеж и благоприятстват заетостта; подчертава важността на бързото и ефективно прилагане на програмите и схемите за борба с безработицата, по-специално сред младите хора;
7. подчертава, че е важно да бъде започнат или продължен процесът на последователни и устойчиви структурни реформи за стабилност в средносрочен и дългосрочен план; подчертава, че ЕС не може да се конкурира само въз основа на общите или трудовите разходи, а трябва да инвестира повече в научните изследвания, иновациите и развитието, образованието и уменията, както и в ефективното използване на ресурсите, както на национално, така и на европейско равнище;
8. отново отправя своето искане за приемането, в рамките на обикновената законодателна процедура, на правен акт относно „насоките за сближаване“, който да определя много ограничен набор от цели за най-спешните мерки за реформи за определен период от време, както и искането си държавите членки да гарантират, че националните програми за реформи се разработват въз основа на горепосочените насоки за сближаване и биват проверявани от Комисията; призовава държавите членки да се ангажират да прилагат напълно своите национални програми за реформи; счита, че на тази основа държавите членки биха могли да установят „партньорство за сближаване“ с институциите на ЕС с възможност за финансиране при определени условия за дейности, свързани с реформите; отново заявява, че това засилено икономическо сътрудничество следва да върви ръка за ръка с финансов механизъм, основан на стимули; счита, че всякакво допълнително финансиране или допълнителни инструменти, като например механизъм за солидарност, трябва да бъдат неразделна част от бюджета на ЕС, но извън договорения пакет по многогодишната финансова рамка (МФР);
9. изразява загриженост във връзка с цялостната публична и частна задлъжнялост на държави членки в еврозоната; посочва, че ЕС трябва да излезе извън модела на растеж, основан на прекомерното натрупване на дългове и потреблението на ресурси;
10. следователно призовава държавите членки при разработването на икономическите политики и реформи да обърнат специално внимание на въздействието върху младото поколение европейци и върху бъдещите поколения, така че да не се лишават младите хора от възможности от самото начало; подчертава, че е необходимо да се положат допълнителни усилия за борба с дългосрочните последици от безработицата, и по-специално от младежката безработица;
11. поздравява органите на държавите членки, които успешно са въвели програми за макроикономически корекции или програми за финансовия сектор;
12. посочва, че предварително условие за успеха на програмите за финансова помощ е съчетаването на солидарност и условност, силна ангажираност и съпричастност към реформите; при все това настоятелно призовава Комисията и държавите членки да включат финансовата помощ и ad hoc системата на Тройката в подобрена правна структура, съответстваща на рамката за икономическо управление на ЕС и общностното законодателство, като по този начин бъде гарантирана демократичната отчетност;
13. подчертава факта, че Икономическият и паричен съюз (ИПС) все още далеч не е завършен и напомня на Комисията за нейните задължения и ангажименти за засилване на растежа и икономическо сближаване и за повишаване на конкурентоспособността в ЕС; счита, че това може да се постигне най-добре, ако Комисията най-сетне излезе с предложения за завършване на изграждането на ИПС, съгласно всички насоки в проекта ѝ за същински и истински ИПС; отбелязва, че завършването на изграждането на ИПС следва да се основава на общностния метод;
14. признава постиженията на новия и преработен финансов регламент на ЕС във връзка с преодоляването на финансовата криза; отбелязва, че завършването на изграждането на трите стълба на банковия съюз и прилагането на новите правила за капиталовите изисквания към банките допринасят за възстановяването на доверието в устойчивостта на европейския банков сектор;
15. приветства изявлението на Комисията, че най-важният приоритет на Годишния обзор на растежа (ГОР) за 2014 г. е да се постигне устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж, както и конкурентоспособност, водеща до създаването на нови работни места;
16. изразява съгласие с Комисията, че държавите членки трябва да се стремят към фискална консолидация, благоприятстваща растежа; призовава държавите членки да опростят данъчните системи, да намалят данъчното облагане и вноските за социално осигуряване, особено в случаите на ниски и средни доходи, както и да изместят данъците от труда към потреблението и дейностите, оказващи неблагоприятно въздействие върху околната среда, така че да стимулират растежа, частните инвестиции и създаването на работни места, да направят по-ефективни усилията за консолидация, да увеличат инвестициите в образованието, научноизследователската и развойна дейност и активните политики за пазара на труда;
17. насърчава държавите членки, които изпълняват програма за корекции, да продължат да осъществяват или да осъществят устойчиви структурни реформи, благоприятстващи растежа, като същевременно повишат усилията за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; изразява загриженост относно липсата на отговорност по отношение на специфичните реформи в държавите членки, които изпитват прекомерен бюджетен дефицит или дефицит по текущата сметка; счита, че принципът на насочване на средствата и незабавно разпределение следва да се прилага по отношение на всички средства за периода 2014 – 2020 г., с цел да се насърчи икономическият растеж, заетостта и стратегическите инвестиции, по-специално по отношение на инициативата за младежка заетост;
18. подчертава значението на мониторинга и изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, многостранния надзор, обмена на опит и най-добри практики и партньорските проверки като средство за стимулиране на дебатите и партньорския натиск, като по този начин се предоставя насока, подпомагаща необходимото набиране на скорост и приемане на реформите;
19. отново посочва, че липсата на амбициозни реформи за повишаване на конкурентоспособността на европейските икономики, както и за гарантиране на устойчивостта на системите за социална сигурност и системите за здравеопазване ще постави прекомерна тежест върху бъдещите поколения; посочва също така, че е важно да бъдат коригирани прекомерните дефицити и дисбалансите по текущата сметка;
20. отново отбелязва, че държавите и финансовите институции са трайно уязвими в условия на нисък растеж;
21. подчертава, че структурните реформи трябва да бъдат допълнени от по-дългосрочни инвестиции в областта на образованието, научните изследвания, иновациите и устойчивата енергия; счита, че публично-частните партньорства също могат да бъдат разглеждани като инструменти за насърчаване на инвестициите и създаване на интелигентен и устойчив растеж, които допълват програмите за публични инвестиции;
22. призовава за предприемане на по-засилени и по-последователни действия въз основа на всеобхватния план за действие на Комисията с цел засилване на борбата с укриването на данъци; настоятелно призовава Комисията да включи осезаеми и измерими цели в стратегията „Европа 2020“;
23. подчертава, че достъпът до финансиране, особено за МСП, е една от най-големите пречки пред растежа в ЕС; счита, че са необходими повече алтернативи на банковото финансиране чрез подобряване на ефективното разпределение на капитала посредством капиталовите пазари, стимулиране на дългосрочните инвестиции и пълноценно използване на новите иновативни финансови инструменти на ЕС, целящи да подпомогнат достъпа на МСП до капиталовите пазари; счита, че завършването на изграждането на банковия съюз следва да подобри достъпа до финансиране и да създаде равнопоставени условия с цел МСП да придобият достъп до финансиране; подчертава необходимостта от допълнително ограничаване на административната тежест за МСП и постоянно отчитане на принципа на пропорционалност при разработването на регулаторните режими; счита, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) може да играе още по-активна роля при предоставянето на достъп до финансиране на реалната икономика; счита, че предложенията за финансиране от ЕИБ, представени по време на последните заседания на Съвета, по-специално тези за финансиране на МСП, могат и следва да бъдат по-амбициозни;
24. отново подчертава значението на завършването на изграждането на единния пазар за растежа в ЕС; счита, че държавите членки и Комисията не изпълняват ангажимента си за завършване на изграждането на единния пазар;
25. подчертава факта, че липсата на добре функциониращ вътрешен пазар на труда и на устойчив подход към имиграцията възпрепятства растежа в ЕС; подчертава макроикономическите предимства за държавите членки да модернизират своите пазари на труда и насърчава Комисията и държавите членки да разгледат специфични мерки за укрепването на успешен общ пазар на труда, основан на свободното движение на работници, ефективни равнопоставени условия на конкуренция и принципа на нарастващо социално сближаване, както и модерна, подходяща и приобщаваща имиграционна политика както на национално, така и на европейско равнище;
26. призовава Комисията да разясни на Парламента конкретните мерки, които възнамерява да предприеме, за да улесни и постигне целите си за по-висок устойчив растеж и засилване на конкурентоспособността;
27. счита, че като цяло ГОР не е достатъчно подробен и не осигурява средствата за постигане на неговите цели;
28. отбелязва доклада относно механизма за предупреждение; отбелязва постепенното намаляване на вътрешните дисбаланси в икономиката на ЕС; обръща внимание и на външните дисбаланси, включително прекомерните външни излишъци и намаляването на експортните пазарни дялове в повечето държави членки;
29. изтъква, че целта на процедурата при макроикономически дисбаланси е да се предотврати разпространението на отрицателното въздействие на недобре изработените национални политики в други държави – членки на еврозоната; изразява загриженост, че при прочита си на таблото с показатели Комисията не отчита в достатъчна степен факта, че еврозоната и включените в нея държави членки са взаимозависими и отворени икономики;
30. отбелязва оценката на Комисията, според която редица важни макроикономически дисбаланси се коригират; посочва, че с цел допълнително да се укрепи цялостната конкурентоспособност на ЕС, Комисията трябва да разгледа излишъка по текущата сметка на дадена държава членка спрямо останалата част от еврозоната;
31. изразява загриженост, че повечето държави членки все още губят пазарни дялове в глобален мащаб и имат голяма отрицателна нетна международна инвестиционна позиция; изразява съжаление, че други важни характеристики, оказващи силно влияние върху конкурентоспособността, като например капиталовите разходи на единица продукция, все още не са включени в таблото с показатели за макроикономическите дисбаланси въпреки многократните искания от страна на Парламента;
32. продължава да изразява загриженост относно липсата на напредък при намаляването на прекомерните равнища на частната задлъжнялост; посочва, че това не представлява само проблем за финансовата стабилност, но също така ограничава и потенциала за растеж на ЕС;
33. посочва, че сегашната ситуация на изключително ниски лихвени проценти по кривата на доходността е въпрос, който предизвиква загриженост по отношение на частните спестявания и разпоредбите за пенсионното осигуряване на европейските граждани;
34. отбелязва първата оценка на Комисията на проектите за бюджетни планове на държавите членки; подчертава, че разглеждането на проектите за бюджетни планове подобрява многостранния надзор и мониторинг на бюджетната ситуация в държавите членки;
35. изразява загриженост, че само две държави членки са постигнали средносрочната си цел; призовава държавите членки да продължат и ако е необходимо да увеличат своите усилия предвид необходимостта от консолидация, благоприятстваща растежа, в държавите членки, които не отговарят на изискванията;
36. подчертава, че европейският семестър по никакъв начин не трябва да застрашава прерогативите на Европейския парламент и тези на националните парламенти; подчертава факта, че следва да съществува ясно разграничение между компетентността на ЕС и националната компетентност и че Парламентът е центърът, в който се осъществява отчетността на равнището на Съюза; настоятелно призовава Комисията да гарантира подходящото официално включване на Парламента във всички стъпки от процеса на европейския семестър, за да се повиши демократичната легитимност на взетите решения;
37. подчертава необходимостта от укрепване на демократичната отчетност на Европейския парламент и тази на националните парламенти що се отнася до съществени елементи от функционирането на еврозоната, като Европейския механизъм за стабилност, решенията на Еврогрупата и наблюдението и оценяването на програмите за финансова помощ; отправя искане до Комисията да извърши и публикува последващи вътрешни оценки на препоръките си и участието си в Тройката;
38. посочва, че основният проблем в редица държави членки е, че фрагментацията на финансовите пазари води до недостиг на финансиране и по-високи разходи за финансиране, особено за МСП; счита, че ЕЦБ следва да запази своята проактивна роля в полза на дефрагментацията и счита, че ЕИБ може допълнително да насърчи финансирането на МСП, предприемачеството, износа и иновациите, които са жизненоважни за икономическото възстановяване;
Бюджет на ЕС
39. отбелязва, че ГОР за 2014 г. се различава само незначително от обзора за 2013 г.; следователно отново изразява съжаление относно липсата на нови предложения от страна на Комисията относно ролята, която бюджетът на ЕС може да играе за стимулиране на растежа и създаването на работни места, за да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“;
40. изразява съжаление, че Комисията не успя да представи на Парламента изчерпателен доклад относно изпълнението на Пакта за растеж и работни места, договорен през юни 2012 г.;
41. призовава Комисията да представи редовно актуализирано табло с показатели относно прилагането на новите програми, което дава възможност да се направи съпоставяне между държавите членки, позволяващо по-информирани решения на бюджетния орган по отношение на разходните приоритети в контекста на наблюдаваните тенденции;
42. подчертава факта, че ниското равнище на бюджетни кредити за плащания и ограниченият таван за плащания продължават да представляват жизненоважен проблем за бюджета на ЕС, което оказва особено отрицателно въздействие върху икономическото възстановяване, тъй като просрочените плащания са вредни предимно за преките бенефициери; освен това подчертава, че това ниско равнище на плащания в бюджета на ЕС за 2014 г. е в пълно противоречие с мерките, договорени от съзаконодателите, за временно увеличаване на процентите на съфинансиране от ЕС на програмите на ЕС при споделено управление в държавите членки, които изпитват или са застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата им стабилност; припомня необходимостта във връзка с изпълнението да се осигури плавно увеличение на плащанията, така че да се избегне анормално прехвърляне на неизпълнените поети задължения (RAL) към бюджета за 2015 г. и във връзка с това, по целесъобразност, да се използват различните механизми за гъвкавост, включени в Регламента за МФР; възнамерява да продължи своето задълбочено наблюдение на цялостното положение във връзка с плащанията, особено по отношение на много високия размер на плащанията, които все още са необходими за приключването на програмите от предходната МФР;
43. още веднъж изразява съжаление, че държавите членки продължават да считат, че вноската, която плащат в бюджета на ЕС, е променлива величина, която подлежи на корекция в зависимост от техните усилия за консолидация, което от своя страна води до изкуствено намаляване на обема на наличните плащания в бюджета на ЕС; призовава Комисията, когато прави оценка на бюджетните планове на държавите членки, да отчете в пълна степен тази повтаряща се и опасна тенденция и да предложи конкретни действия, за да обърне хода ѝ;
44. припомня своето становище, че фискалното положение на държавите членки може да бъде облекчено посредством нова система на собствени ресурси за финансиране на бюджета на Съюза, която ще намали вноските на основата на брутния национален доход, като по този начин ще се предостави възможност на държавите членки да постигнат целите на своите усилия за консолидация, без да застрашават финансирането от ЕС в подкрепа на инвестиции в икономическото възстановяване и мерки за реформи; следователно подчертава значението, което отдава на новата група на високо равнище относно собствените ресурси, която следва да доведе до истинска реформа на финансирането на ЕС;
45. отново заявява, че засиленото икономическо сътрудничество следва да върви ръка за ръка с механизъм, основан на стимули; счита, че всякакво допълнително финансиране или допълнителни инструменти, като например механизъм за солидарност, трябва да бъдат неразделна част от бюджета на ЕС, но извън договорения пакет по МФР;
46. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на Европейската централна банка.
- [1] OВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12.
- [2] OВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.
- [3] ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8.
- [4] ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33.
- [5] ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.
- [6] ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1.
- [7] Приети текстове, P7_TA(2013)0036.
- [8] ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11.
- [9] ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.
- [10] Приети текстове, P7_TA(2013)0447.
- [11] Приети текстове, P7_TA(2013)0205.
- [12] Приети текстове, P7_TA(2013)0593.
- [13] Приети текстове, P7_TA(2013)0597.
СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (23.1.2014)
на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси
относно Европейски семестър за координация на икономическите политики: Годишeн обзор на растежа за 2014 г.
(2013/2157(INI))
Докладчик по становище(*): Ангелика Вертман
(*) Асоциирана комисия – член 50 от Правилника за дейността
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по бюджети приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. отбелязва, че годишният обзор на растежа за 2014 г. се различава само незначително от обзора за 2013 г.; следователно отново изразява съжаление относно липсата на нови предложения от страна на Комисията относно ролята, която бюджетът на ЕС може да играе за стимулиране на растежа и създаването на работни места, за да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“;
2. подчертава, че годишният обзор на растежа за 2014 г. поставя началото на европейския семестър за 2014 г., който представлява механизъм за наблюдение, създаден, за да гарантира, че държавите членки поддържат своите бюджетни и икономически политики в съответствие с поетите от тях ангажименти на ЕС, заложени в Пакта за стабилност и растеж, специфичните за всяка държава препоръки и стратегията „Европа 2020“;
3. изразява съжаление, че Комисията не успя да предостави на Парламента изчерпателен доклад относно изпълнението на Пакта за растеж и работни места, договорен през юни 2012 г.;
4. припомня започването на новата многогодишна финансова рамка през 2014 г. и подчертава необходимостта от бързо и ефективно прилагане на новите програми както на равнище ЕС, така и на равнище държава членка, за да могат въпросните програми да допринесат за процеса на икономическо възстановяване; призовава за особено бързо прилагане на програми като „Хоризонт 2020“, COSME и „Еразъм +“; подчертава, че тези концентрирани програми имат ефект на лоста и синергична и каталитична роля по отношение на националните инвестиционни политики;
5. припомня необходимостта да се обърне специално внимание на бързото, ефективно и подходящо прилагане на концентрираните програми, за да се гарантира растеж и създаване на работни места, особено що се отнася до борбата с младежката безработица;
6. призовава Комисията да предостави редовно актуализирана таблица с резултати относно прилагането на новите програми, която дава възможност да се направи съпоставяне между държавите членки, позволяващо по-информирани решения на бюджетния орган по отношение на разходните приоритети в контекста на наблюдаваните тенденции;
7. призовава държавите членки да използват напълно допълнителните възможности за финансиране, предоставени от Европейската инвестиционна банка, новата инициатива за малките и средните предприятия (МСП), която предстои да бъде стартирана през януари 2014 г., и новите иновативни финансови инструменти като например облигации за проекти;
8. подчертава факта, че ниското равнище на бюджетни кредити за плащания и ограниченият таван за плащания продължават да представляват жизненоважен проблем за бюджета на ЕС, което оказва особено отрицателно въздействие върху икономическото възстановяване, тъй като просрочените плащания са вредни предимно за преките бенефициери; освен това подчертава, че това ниско равнище на плащания в бюджета на ЕС за 2014 г. е в пълно противоречие с мерките, договорени от съзаконодателите, за временно увеличаване на процентите на съфинансиране от ЕС на програмите на ЕС при споделено управление в държавите членки, които изпитват или са застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата им стабилност; припомня необходимостта във връзка с изпълнението да се осигури плавно увеличение на плащанията, така че да се избегне нежелано прехвърляне на неизпълнените поети задължения (RAL) към бюджета за 2015 г. и във връзка с това, по целесъобразност, да се използват различните механизми за гъвкавост, включени в Регламента за МФР; възнамерява да продължи своето задълбочено наблюдение на цялостното положение във връзка с плащанията, особено по отношение на много високия размер на плащанията, които все още са необходими за приключването на програмите от предходната МФР;
9. още веднъж изразява съжаление, че държавите членки продължават да считат, че вноската, която плащат в бюджета на ЕС, е променлива величина, която подлежи на корекция в зависимост от техните усилия за консолидация, което от своя страна води до изкуствено намаляване на обема на наличните плащания в бюджета на ЕС; призовава Комисията, когато прави оценка на бюджетните планове на държавите членки, да отчете в пълна степен тази повтаряща се и опасна тенденция и да предложи конкретни действия, за да обърне хода ѝ;
10. припомня своето становище, че фискалното положение на държавите членки може да бъде облекчено посредством нова система на собствени ресурси за финансиране на бюджета на Съюза, която ще намали вноските на основата на БНД, като по този начин ще се предостави възможност на държавите членки да постигнат целите на своите усилия за консолидация, без да застрашават финансирането от ЕС в подкрепа на инвестиции в икономическото възстановяване и мерки за реформи; следователно подчертава значението, което отдава на новата група на високо равнище относно собствените ресурси, която следва да доведе до истинска реформа на финансирането на ЕС;
11. изразява своето съжаление относно факта, че през изминалата година не беше постигнат действителен напредък по разискването относно „истински икономически и паричен съюз“ и отново заявява своето убеждение, че европейският семестър може да има действителен успех, единствено ако бъде включен в общностния метод с подходящото участие на националните парламенти;
12. отново заявява, че засиленото икономическо сътрудничество следва да върви ръка за ръка с механизъм, основан на стимули; счита, че всякакво допълнително финансиране или допълнителни инструменти, като например механизъм за солидарност, трябва да бъдат неразделна част от бюджета на ЕС, но над договорените тавани в многогодишната финансова рамка (МФР);
13. счита, че демократизацията на европейския семестър и на икономическото управление по принцип са се подобрили посредством силното участие на Европейския парламент и на националните парламенти; при все това счита, че е необходимо допълнително подобрение по отношение на парламентарния контрол с цел отдаване на необходимата демократична легитимност и отчетност на взетите в рамките на семестъра решения, които имат пряко отражение върху живота на европейските граждани.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
22.1.2014 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
25 1 2 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Richard Ashworth, Zuzana Brzobohatá, Jean-Luc Dehaene, Isabelle Durant, José Manuel Fernandes, Věra Flasarová, Eider Gardiazábal Rubial, Salvador Garriga Polledo, Ivars Godmanis, Lucas Hartong, Monika Hohlmeier, Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Ivailo Kalfin, Jan Kozłowski, Alain Lamassoure, George Lyon, Jan Mulder, Juan Andrés Naranjo Escobar, Andrej Plenković, Dominique Riquet, László Surján, Helga Trüpel, Oleg Valjalo, Derek Vaughan, Angelika Werthmann |
||||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Maria Da Graça Carvalho, Peter Šťastný, Georgios Stavrakakis |
||||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
30.1.2014 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
36 0 5 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Marino Baldini, Jean-Paul Besset, Sharon Bowles, Udo Bullmann, George Sabin Cutaş, Leonardo Domenici, Derk Jan Eppink, Diogo Feio, Markus Ferber, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Syed Kamall, Wolf Klinz, Werner Langen, Astrid Lulling, Ivana Maletić, Hans-Peter Martin, Arlene McCarthy, Marlene Mizzi, Sławomir Nitras, Ivari Padar, Anni Podimata, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Peter Simon, Peter Skinner, Theodor Dumitru Stolojan, Ivo Strejček, Kay Swinburne, Sampo Terho, Marianne Thyssen, Pablo Zalba Bidegain |
||||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Thijs Berman, Fabrizio Bertot, Zdravka Bušić, Philippe De Backer, Herbert Dorfmann, Thomas Mann, Andreas Schwab, Catherine Stihler |
||||