ДОКЛАД относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията

4.2.2014 - (COM(2013)0404 – C7‑0170/2013 – 2013/0185(COD)) - ***I

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Андреас Шваб
Докладчик по становище (*):
Бернхард Рапкай, комисия по правни въпроси
(*)       Асоциирана комисия — член 50 от Правилника за дейността

Изменения

• 001-001 (PDF - 307 KB)
• 001-001 (DOC - 205 KB)
• 002-002 (PDF - 415 KB)
• 002-002 (DOC - 363 KB)

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията

(COM(2013)0404 – C7‑0170/2013 – 2013/0185(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–       като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0404),

–       като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 103 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0170/2013),

–       като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–       като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет/Комитета на регионите от 16 октомври 2013 г.[1],

–       като взе предвид член 55 от своя правилник,

–       като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по правни въпроси и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0089/2014),

1.      приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.      изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.      възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение    1

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,^[2]*

към предложението на Комисията

---------------------------------------------------------

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 103 и 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия [...],

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[3],

в съответствие с обикновената законодателна процедура[4],

като имат предвид, че:

(1)      Членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз („Договорът“) представляват повелителни правни норми и следва да се прилагат ефективно в целия Европейски съюз, с оглед да се гарантира, че конкуренцията на вътрешния пазар не се нарушава.

(2)      Прилагането на тези разпоредби на Договора се извършва от Комисията въз основа на правомощията, предвидени съгласно Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност[5] [...]. Членове 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност са понастоящем членове 101 и 102 от ДФЕС без промяна по същество. Прилагането на тези разпоредби се извършва и от националните органи за защита на конкуренцията, които могат да вземат решенията, посочени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1/2003.

(3)      Членове 101 и 102 от ДФЕС водят до пряко отражение върху отношенията между физическите лица и пораждат права и задължения за тези лица, за чието изпълнение националните съдилища трябва да предприемат съответните мерки. По този начин националните съдилища изпълняват също толкова важна роля при прилагането на правилата за конкуренция (правоприлагане от страна на частноправни субекти). Когато се произнасят по спорове между частни лица, те защитават субективни права съгласно правото на Съюза, например като присъждат обезщетение на страните, претърпели вреди вследствие на нарушения. Пълната ефективност на членове 101 и 102 от ДФЕС, и по-специално практическото действие на посочените в тях забрани, изисква всички — независимо дали става въпрос за физически лица, включително потребители и предприятия, или публични органи — да могат да претендират обезщетение пред националните съдилища за претърпяната от тях вреда вследствие на нарушение на тези разпоредби. Това европейско право на обезщетение се прилага по същия начин към нарушения на членове 101 и 102 от ДФЕС от публични предприятия и предприятия, на които са предоставени специални или изключителни права от държавите членки по смисъла на член 106 от ДФЕС.

(4)      Съгласно законодателството на Съюза правото на обезщетение за вреда във връзка с нарушения на законодателството на Съюза и националното законодателство в областта на конкуренцията изисква всяка държава членка да разполага с процесуални правила, гарантиращи ефективното упражняване на това право. Необходимостта от ефективни процесуални средства за защита произтича също така от правото на ефективна правна защита, заложено в член 47, алинея 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз[6] (Хартата) и в член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Държавите членки следва да гарантират ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза.

(4a)    Исковете за обезщетение са само един от елементите на ефективната система за правоприлагане от страна на частноправни субекти при нарушения на правото в областта на конкуренцията и са придружени от извънсъдебни средства за защита, например механизъм за решаване на спорове по взаимно съгласие или решения за правоприлагане от страна на публичните органи, които насърчават страните да предоставят обезщетение.

(5)      С оглед да се гарантират ефективни действия по прилагане от страна на частноправни субекти в рамките на гражданското право и ефективно прилагане от страна на публичните органи за защита на конкуренцията, се изисква взаимодействието на двата инструмента, за да се гарантира максимална ефективност на правилата за конкуренция. Необходимо е последователно да се уреди начинът, по който се координират двете форми на правоприлагане, например договореностите относно достъпа до документи, съхранявани от органите за защита на конкуренцията. Чрез такава координация на равнище Европейски съюз също така се избягва разминаване в приложимите правила, което би застрашило правилното функциониране на вътрешния пазар.

(6)      В съответствие с член 26, параграф 2 от ДФЕС вътрешният пазар представлява пространство без вътрешни граници, в което се гарантира свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. Съществуват значителни разлики между правилата в държавите членки, чрез които понастоящем се уреждат исковете за обезщетение за нарушения на националното право или на правото на Съюза в областта на конкуренцията. Тези разлики водят до несигурност по отношение на условията, при които страните, претърпели вреди, могат да упражнят правото си на обезщетение, произтичащо от ДФЕС, и засягат действителната ефективност на това право. Тъй като страните, претърпели вреди, често избират да претендират обезщетение в рамките на правната система на своите държави членки на установяване, несъответствията между националните правила водят до неравнопоставени условия във връзка с исковете за обезщетение и могат да засегнат конкуренцията на пазарите, на които осъществяват дейност тези страни, претърпели вреди, и дейността на предприятията нарушители.

(7)      Предприятията, установени и осъществяващи дейност в различни държави членки, подлежат на процесуални правила, които съществено засягат степента, до която могат да бъдат подведени под отговорност за нарушения на правото в областта на конкуренцията. Това неравно прилагане на правото на обезщетение съгласно законодателството на Съюза може да доведе до конкурентно предимство за някои предприятия, нарушили член 101 или член 102 от ДФЕС, и да обезкуражи упражняването на правото на установяване и предлагането на стоки или услуги в държавите членки, в които правото на обезщетение се прилага по-ефективно. Ето защо, тъй като разликите в режимите на отговорност, приложими в държавите членки, могат да окажат отрицателно въздействие върху конкуренцията и правилното функциониране на вътрешния пазар, е целесъобразно Директивата да има двойно правно основание, а именно членове 103 и 114 от ДФЕС.

(8)      Поради това е необходимо, като се има предвид, че естеството на мащабните нарушения на правото в областта на конкуренцията често съдържа трансграничен елемент, да се гарантират по-равнопоставени условия за предприятията, осъществяващи дейност на вътрешния пазар, и да се подобрят условията за потребителите, за да упражняват правата си, които произтичат от вътрешния пазар. Освен това е необходимо да се повиши правната сигурност и да се намалят разликите между държавите членки по отношение на националните правила за уреждане на исковете за обезщетение за нарушения на правото на Съюза в областта на конкуренцията и по отношение на националното право в областта на конкуренцията, когато предходното се прилага успоредно с него. Сближаването на тези правила също така ще спомогне за предотвратяване на появата на по-големи разлики между правилата на държавите членки за уреждане на исковете за обезщетение по дела в областта на конкуренцията.

(9)      В член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 се предвижда, че „когато органите по конкуренция на държавите членки или националните съдилища прилагат националното право на конкуренция към споразумения, решения на сдружения на предприятия или съгласувани практики по смисъла на член [101, параграф 1] от Договора, които могат да засегнат търговията между държавите членки по смисъла на тази разпоредба, те също така прилагат и член [101] от Договора към такива споразумения, решения или съгласувани практики. Когато органите по конкуренция на държавите членки или националните съдилища прилагат националното право на конкуренция по отношение на всякакви злоупотреби, забранени от член [102] от Договора, те прилагат също и член [102] от Договора.“ В името на правилното функциониране на вътрешния пазар и с оглед на повишената правна сигурност и по-равните условия за предприятията и потребителите е целесъобразно обхватът на настоящата директива да се разшири така, че да обхваща искове за обезщетение за нарушения на националното право в областта на конкуренцията, когато то се прилага съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003. Прилагането на различни правила за гражданската отговорност за нарушения на членове 101 и 102 от ДФЕС и на правилата на националното право в областта на конкуренцията, които следва да се прилагат по едно и също дело и успоредно с правото на ЕС в областта на конкуренцията, оказват неблагоприятно въздействие върху позицията на ищците по делото и върху обхвата на техните претенции и представляват пречка за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(10)    При липсата на право на ЕС исковете за обезщетение се уреждат от националните правила и процедури на държавите членки. Всички национални правила, уреждащи упражняването на правото на обезщетение за нарушения на член 101 или 102 от ДФЕС, включително по отношение на аспекти, които не са обхванати от настоящата директива, например идеята за причинно-следствена връзка между нарушението и вредата, трябва да спазват принципите на ефективност и равностойност. Това означава, че те не следва да се формулират или прилагат по такъв начин, че да бъде прекалено трудно или практически невъзможно да се упражнява правото на обезщетение, гарантирано от ДФЕС, и че те не следва да се формулират или прилагат по по-неблагоприятен начин от правилата, които уреждат подобни искове във вътрешното право.

(11)    С настоящата директива се утвърждават достиженията на правото на ЕС относно правото на обезщетение съгласно правото на Съюза за нарушения на правото на Съюза в областта на конкуренцията, по-специално относно процесуалната легитимация за предявяване на искове и определението за вреди, както бе посочено в съдебната практика на Съда на Европейския съюз, без да се предопределя по-нататъшното развитие на правото на ЕС. Всички лица, на които е била причинена вреда вследствие на нарушение, могат да претендират обезщетение за действителната загуба (damnum emergens), за ползата, от която са били лишени (пропуснати ползи или lucrum cessans), и изплащане на натрупаните лихви, без да се засяга съществуването или обхватът на правото на лихви, признато от националното право. Това право имат всички физически и юридически лица — потребители, предприятия и публични органи — независимо от наличието на пряко договорно отношение с предприятието нарушител и независимо дали е налице предходно установяване на нарушение от орган за защита на конкуренцията. Не следва да има наказателни обезщетения или други видове обезщетения и наказания, водещи до прекомерно обезщетяване на лицето, претърпяло вреди. Обезщетяването за загуба на възможност не следва да се разглежда като водещо до прекомерно обезщетяване.

(11a)  Постигането на споразумение „веднъж завинаги“ за ответниците е желателно с оглед на намаляването на несигурността и прекомерния икономически ефект, който може да се отрази върху служителите, доставчиците, подизпълнителите и други добросъвестни страни.

(12)    Исковете за обезщетение за нарушения на националното право или на правото на Съюза в областта на конкуренцията обикновено изискват сложен фактологичен и икономически анализ. Необходимите доказателства за доказване на претенция за претърпените вреди често са в изключителното притежание на ответника или трети страни и не са известни или достъпни в достатъчна степен за ищеца. При тези обстоятелства строгите правни изисквания по отношение на ищците да докажат подробно всички факти по тяхното твърдение при започването на производство по иска и да предоставят точно определени придружаващи доказателства може да възпрепятства неправомерно ефективното упражняване на гарантираното от ДФЕС право на обезщетение. При все това националните съдилища следва надлежно да отчитат всяка злоупотреба с права, свързана с разкриването на доказателства и придобитата по този начин информация, когато оценяват допустимостта на претенциите.

(13)    Доказателствата са важен елемент на исковете за обезщетение за нарушения на националното право или на правото на Съюза в областта на конкуренцията. При все това, тъй като съдебното производство при нарушения на антитръстовите правила се характеризира с информационна асиметрия, е целесъобразно да се гарантира, че страните, претърпели вреди, получават възможност да бъде разрешено разкриването на доказателства във връзка с тяхната претенция ▌. С оглед гарантиране на равнопоставеност на страните тези средства следва също така да са достъпни за ответниците по искове за обезщетение, така че те да могат да поискат разкриване на доказателства от страните, претърпели вреди. Освен това националните съдилища могат да разпоредят разкриване на доказателства от трети страни. Когато националният съд желае да разпореди разкриване на доказателства от страна на Комисията, по отношение на исканията за информация се прилагат принципът на лоялното сътрудничество между Европейския съюз и държавите членки (член 4, параграф 3 от Договора за ЕС) и член 15, параграф 1 от Регламент № 1/2003.

(14)    Съответните доказателства следва да се разкриват по решение на националния съда и под неговия строг контрол, особено по отношение на необходимостта и пропорционалността на мярката за разкриване. От изискването за пропорционалност следва, че исканията за разкриване могат да бъдат изпълнени само след като страната, претърпяла вреда, представи правдоподобно твърдение, че е претърпяла вреда, причинена от ответника, въз основа на разумно достъпни факти. ▐

(15)    Изискването за пропорционалност следва също така да се оценява внимателно, когато разкриването създава риск от възпрепятстване на стратегията за разследване на орган за защита на конкуренцията, като се разкрие кои документи са част от преписката, или когато то оказва отрицателно въздействие върху начина, по който предприятията сътрудничат на орган за защита на конкуренцията. Следва да се обърне специално внимание на предотвратяването на опитите за извличане на информация, напр. безразборни искания за предоставяне на информация или документи с надеждата за сдобиване с материал, който е от полза за изграждането на аргументацията за иск.

(16)    Когато националният съд поиска от компетентен съд на друга държава членка да събере доказателства или когато той поиска директно събиране на доказателства в друга държава членка, се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета[7].

(17)    Въпреки че съответните доказателства, които съдържат търговски тайни или друга поверителна информация, по принцип следва да са достъпни по искове за обезщетение, такава поверителна информация трябва да е защитена по подходящ начин. Поради това националните съдилища следва да разполагат с редица мерки за защита на такава поверителна информация от разкриване по време на производството. Тези мерки могат да включват възможност за редактиране на чувствителни пасажи в документите, провеждане на изслушвания при закрити врата, ограничаване на кръга от лица, които имат право да видят въпросните доказателства, и инструктиране на експертите да изготвят резюмета на информацията в обобщена или по друг начин неповерителна форма. Мерките, с които се защитават търговски тайни и друга поверителна информация, при все това не следва да затрудняват упражняването на правото на обезщетение.

(18)    Ефективността и съгласуваното прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС от страна на Комисията и националните органи за защита на конкуренцията изискват общ подход в целия Европейски съюз по отношение на взаимодействието между правилата за разкриване на доказателства и начина, по който тези членове се прилагат от орган за защита на конкуренцията. Разкриването на доказателства не следва да намалява ненужно ефективността на прилагането на правото в областта на конкуренцията от органа за защита на конкуренцията. Ограниченията за разкриване на доказателства не следва да възпрепятстват органите за защита на конкуренцията да публикуват решенията си в съответствие с приложимите европейски или национални правила.

(19)    Програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и процедурите за постигане на споразумение са важни инструменти за прилагането от страна на публичните органи на правото на Съюза в областта на конкуренцията, тъй като те допринасят за разкриването, ефективното преследване и санкционирането на най-сериозните нарушения на правото в областта на конкуренцията. Предприятията могат да бъдат възпрени да сътрудничат в този контекст, ако разкриването на документите, които те предоставят единствено за тази цел, доведе до подвеждането им под гражданска отговорност при по-неблагоприятни условия в сравнение с другите нарушители, които не сътрудничат на органите за защита на конкуренцията. За да се гарантира, че предприятията желаят да представят доброволно изявления, с които признават своето участие в нарушение на националното право или на правото на Съюза в областта на конкуренцията, до орган за защита на конкуренцията съгласно програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер или процедура за постигане на споразумение, такива изявления следва да бъдат освободени от разкриване като доказателства.

(20)    Освен това следва да се прилага изключение за разкриване по отношение на всички мерки за разкриване, които биха повлияли прекомерно на текущо разследване на орган за защита на конкуренцията по отношение на нарушение на националното право или на правото на Съюза в областта на конкуренцията. Поради това информацията, изготвена от орган за защита на конкуренцията в хода на неговото производство за прилагане на националното право или правото на Съюза в областта на конкуренцията (например изложение на възражения) или от страна по това производство (например отговор на искане за информация от органа за защита на конкуренцията), следва да се разкрива във връзка с искове за обезщетение едва след като органът за защита на конкуренцията е констатирал нарушение на националните или европейските правила за конкуренция или по друг начин е приключил своето производство.

(21)    Националните съдилища следва да са в състояние в контекста на иск за обезщетение да разпореждат разкриване на доказателства, които съществуват независимо от производството на органа за защита на конкуренцията („вече съществуваща информация“).

(22)    Всяко физическо или юридическо лице, което получава доказателства чрез достъп до преписката на орган за защита на конкуренцията при упражняване на правата си на защита във връзка с разследвания на органа за защита на конкуренцията, може да използва тези доказателства в рамките на иск за обезщетение, по който е страна. Това използване следва да бъде разрешено и за физическо или юридическо лице, което е правоприемник на неговите права и задължения, включително чрез придобиване на неговата претенция. В случай че доказателството е било получено от юридическо лице, което представлява част от корпоративна група, съставена от едно предприятие за целите на прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, използването на това доказателство се позволява и за други юридически лица, които са част от същото предприятие.

(23)    При все това използването на доказателства, получени от орган за защита на конкуренцията, не следва неправомерно да намалява ефективността на прилагането на правото в областта на конкуренцията от страна на органа за защита на конкуренцията. ▌Освен това доказателства, получени от орган за защита на конкуренцията в контекста на упражняването на правата на защита, не трябва да се превръщат в обект на търговия. Поради това възможността да се използват доказателства, които са били получени единствено чрез достъп до преписката на орган за защита на конкуренцията, следва да се ограничи до физическото или юридическото лице, което е упражнило своите права на защита, и неговите правоприемници, както е посочено в предишното съображение. Това ограничение обаче не възпрепятства националните органи да разпоредят разкриването на тези доказателства при условията, предвидени в настоящата директива.

(24)    Предявяването на претенция за обезщетение или започването на разследване от орган за защита на конкуренцията водят до риск засегнатите предприятия да унищожат или да укрият доказателства, които биха били полезни на страните, претърпели вреди, за да подкрепят своята претенция за претърпени вреди. За да се предотврати унищожаването на съответни доказателства и да се гарантира, че разпорежданията на съда с искане за разкриване се спазват, националните съдилища следва да са в състояние да налагат санкции, които са достатъчно възпиращи. До степента, до която са засегнати страните по производството, рискът от това съдът да достигне до неблагоприятни изводи по производството за обезщетение, може да бъде особено ефективна санкция и да спомогне за избягване на забавяния. Необходимо е да бъдат въведени санкции за неспазване на задълженията за опазване на поверителна информация и за злоупотреба с информация, получена чрез разкриване. Аналогично следва да се въведат санкции, ако информация, получена чрез достъп до преписката на орган за защита на конкуренцията при упражняване на правата за защита във връзка с разследвания на този орган за защита на конкуренцията, е предмет на злоупотреба в рамките на искове за обезщетение.

(25)  В член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 се предвижда, че когато националните съдилища се произнасят по споразумения, решения или практики съгласно член 101 или 102 от ДФЕС, които вече са предмет на решения на Комисията, те не могат да вземат решения, които са в противоречие с приетото от Комисията решение. С оглед да се увеличи правната сигурност, да се избегнат несъответствия при прилагането на тези разпоредби от Договора, да се увеличат ефективността и процесуалната ефикасност на исковете за обезщетение и да се насърчи функционирането на вътрешния пазар за предприятията и потребителите, окончателното решение на национален орган за защита на конкуренцията или съд, осъществяващ съдебен контрол, с което се установява нарушение на член 101 или 102 от ДФЕС, по подобен начин не трябва да може да се оспорва в искове за обезщетение, свързани с въпросното нарушение, независимо дали искът е предявен в държавата членка, в която е установен този орган или съд. Същото следва да се прилага и за решение, в което е направено заключение, че са нарушени разпоредбите на националното право в областта на конкуренцията в случаите, когато националното право и правото на Съюза в областта на конкуренцията се прилагат в едно и също дело и успоредно. Този ефект на решенията на националните органи за защита на конкуренцията и съдилищата, осъществяващи съдебен контрол, с които се установява нарушение на правилата за конкуренция, следва да се прилага по отношение на оперативната част на решението и придружаващите го съображения. За тази цел Комисията следва да гарантира последователно прилагане на правото на ЕС в областта на конкуренцията чрез предоставяне по прозрачен начин в рамките на Европейската мрежа по конкуренция на силни насоки за националните органи за защита на конкуренцията с оглед на техните решения. Това не засяга правата и задълженията на националните съдилища по член 267 от ДФЕС.

(26)    Националните правила за започване, продължителност, временно преустановяване или прекъсване на давностните срокове не следва неправомерно да възпрепятстват предявяването на искове за обезщетение. Това е особено важно по отношение на искове, които се основават на заключението на орган за защита на конкуренцията или съд, осъществяващ съдебен контрол, че е извършено нарушение. За тази цел следва дори и след производството на орган за защита на конкуренцията да бъде възможно да се предявява иск за обезщетение с цел прилагане на националното право и правото на Съюза в областта на конкуренцията. Държавите членки следва да могат да запазват или да въвеждат абсолютни давностни срокове, които да са общо приложими.

(27)    Когато няколко предприятия нарушават съвместно правилата за конкуренция (например в случай на картел), е целесъобразно да се включи разпоредба, че тези съизвършители на нарушението следва да носят солидарна отговорност за цялата вреда, причинена чрез нарушението. Ако едно от предприятията нарушители е изплатило сума, по-голяма от неговия дял, то следва да има правото да поиска компенсация от останалите съизвършители на нарушението. Определянето на този дял като относителната отговорност на даден извършител на нарушение и съответните критерии, например оборот, пазарен дял или роля в картела, е предмет на приложимото национално право при същевременно спазване на принципите на ефективност и равностойност.

(28)    Предприятията, които сътрудничат на органите за защита на конкуренцията съгласно програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, изпълняват ключова роля за разкриване на нарушения, свързани с тайни картели, както и за преустановяване на тези нарушения, и следователно често смекчават вредата, която би могло да бъде причинена при продължаване на нарушението. Поради това е целесъобразно да се включи разпоредба, с която предприятията, освободени от глоби в съответствие с решение на орган за защита на конкуренцията съгласно програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, да бъдат защитени от неправомерно излагане на претенции за обезщетение, като се има предвид, че решението на органа за защита на конкуренцията, с което се установява нарушението, може да се превърне в окончателно за предприятието, освободено от глоби, по-рано, отколкото за другите предприятия, които не са обект на такова освобождаване. Поради това е целесъобразно предприятието, освободено от глоби, по принцип да бъде освободено от солидарна отговорност за цялата вреда и неговият дял да не надхвърля размера на вредата, причинена на неговите собствени преки или непреки купувачи или, в случай на картел, свързан с изкупуване, неговите преки или непреки доставчици. До степента, в която даден картел е причинил вреда на лица, различни от клиентите/доставчиците на предприятията нарушители, делът на предприятието, освободено от глоби, не следва да надхвърля неговата относителна отговорност за вредата, причинена от картела. Този дял следва да се определя в съответствие със същите правила, които се използват, за да се определи приносът на предприятията нарушители. Освободеното от глоба предприятие следва да продължи да носи пълна отговорност по отношение на страните, претърпели вреди, които не са негови преки или непреки купувачи или доставчици, само когато те не са в състояние да получат пълно обезщетение от другите предприятия нарушители.

(29)    Потребителите и предприятията, които са претърпели вреди вследствие на нарушение на националното право или правото на Съюза в областта на конкуренцията, имат право на обезщетение за действителната загуба и за пропуснатите ползи. Действителната загуба може да произтича от ценовата разлика между действително платената сума и сумата, която би била платена при липса на нарушение. Когато страна, претърпяла вреда, е намалила своята действителна загуба чрез частичното или пълното ѝ прехвърляне на своите купувачи, прехвърлената по този начин загуба вече не представлява вреда, за която прехвърлилата я страна трябва да получи обезщетение. Поради това по принцип е уместно на предприятието нарушител да се разреши да се позове на прехвърлянето на действителна загуба като защита срещу претенция за обезщетение. Целесъобразно е да се предвиди, че ако предприятието нарушител се позове на прехвърлянето като защита, то следва да докаже наличието и степента на прехвърляне на надценката.

▐

(31)    Потребителите или предприятията, на които е прехвърлена действителна загуба, претърпяват вреда, причинена вследствие на нарушение на националното право или правото на Съюза в областта на конкуренцията. Въпреки че за тази вреда следва да се изплати обезщетение от предприятието нарушител, за потребителите или предприятията, които не са извършили покупка от това предприятие, може да се окаже особено трудно да докажат обхвата на въпросната вреда. За да докаже наличието на прехвърляне, непрекият купувач съответно следва най-малкото да докаже, че ответникът е извършил нарушение на правото на Съюза или на националното право в областта на конкуренцията, че нарушението е довело до надценка за прекия купувач на ответника, че непрекият купувач е закупил стоки или услуги, предмет на нарушението, или е закупил стоки или услуги, произтичащи от или съдържащи стоките или услугите, които са били предмет на нарушението, и че непрекият купувач е закупил тези стоки или услуги от прекия купувач или от друг непряк купувач, който е пряко свързан чрез веригата на доставки с ответника. Що се отнася до количественото определяне на прехвърлянето, националният съд следва да разполага с правомощия да изчисли какъв дял от надценката е бил прехвърлен на равнището на непреките купувачи във висящия пред него спор. ▐

(32)    Нарушенията на правото в областта на конкуренцията често засягат условията и цените, при които се продават стоките или услугите, и водят до надценка и други вреди за клиентите на предприятия нарушители. Освен това нарушението може да засяга доставките на предприятието нарушител (например в случай на картел на купувачи). Настоящата директива, и по-специално правилата относно прехвърлянето, следва да се прилагат по съответния начин.

(33)    Искове за обезщетение могат да се предявяват както от страните, претърпели вреди, които са закупили стоки или услуги от предприятието нарушител, така и от купувачи по-надолу по веригата на доставки. С оглед на съгласуваността на решенията по такива свързани производства и съответно за да се избегне ситуация, в която за вредата вследствие на нарушението на националното право или правото на Съюза в областта на конкуренцията не се получава пълно обезщетение, или в която предприятието нарушител е заставено да плати обезщетение за непретърпяна вреда, националните съдилища следва надлежно да отчитат всички свързани искове и последващи решения, доколкото това се позволява от правото на Съюза и националното право, особено когато е доказано наличието на прехвърляне. Това следва да не засяга основните права на защита, както и ефективната съдебна защита и справедливия процес, за лицата, които не са страни по това съдебно производство. Всички искове, които са висящи пред съдилищата на различни държави членки, могат да се считат за свързани по смисъла на член 30 от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета[8]. Съгласно тази разпоредба националните съдилища, различни от първия сезиран съд, могат да преустановят производствата или при определени обстоятелства да се откажат от компетентност.

(34)    Все пак страна, претърпяла вреди, която докаже, че е претърпяла вреда вследствие на нарушение на правото в областта на конкуренцията, трябва да докаже степента на претърпяната вреда, за да получи обезщетение. Количественото определяне на вредата вследствие на нарушение на антитръстовите правила е процес, при който се изискват много факти и може да се наложи прилагане на сложни икономически модели. В много случаи това струва скъпо и води до затруднения за страните, претърпели вреди, от гледна точка на получаване на необходимите данни, за да обосноват своите претенции. По този начин количественото определяне на вредата вследствие на нарушението на антитръстовите правила може да представлява съществена пречка, която възпрепятства страните, претърпели вреди, да получат обезщетение за претърпяната вреда. Държавите членки следва да могат да определят свои собствени правила за определяне на размера на вредата. С цел да се осигурят ясни правила и предсказуемост Комисията следва да предостави допълнителни насоки на равнището на Съюза.

(35)    С цел да се отстранят ▌някои трудности, свързани с количественото определяне на вредата вследствие на нарушение на антитръстовите правила, националните съдилища следва да могат да установяват наличието на вреда и да изчисляват нейния размер, като вземат предвид доказателствата, представени от страните по иска.

(36)    При липса на правила на Европейския съюз относно количественото определяне на вредата, причинена от нарушение на правото в областта на конкуренцията, изискванията, които страната, претърпяла вреди, трябва да изпълни при доказването на размера на претърпяната вреда, степента на точност при доказването на този размер, методите, които могат да се използват за количествено определяне на размера, и последиците в случай на непълно спазване на поставените изисквания се определят от националната правна система на всяка държава членка и от националните съдилища. При все това тези национални изисквания не следва да бъдат по-неблагоприятни от изискванията, уреждащи подобни искове по националното право (принцип на равностойност), и не трябва да водят до ситуация, в която е практически невъзможно или изключително трудно да се упражни европейското право на обезщетение (принцип на ефективност). В това отношение трябва да се вземат предвид евентуалната информационна асиметрия между страните и фактът, че количественото определяне на вредата означава да се оцени как въпросният пазар би се развил при липса на нарушение. Тази оценка предполага сравнение със ситуация, която по подразбиране е хипотетична и поради това не може да се направи с абсолютна точност. Следователно е целесъобразно националните съдилища да получат правомощия за изчисляване на размера на вредата, причинена от нарушението на правото в областта на конкуренцията. Държавите членки гарантират, че при поискване националните органи за защита на конкуренцията предоставят насоки относно размера на вредите.

(37)    Страните, претърпели вреди, и предприятията нарушители следва да бъдат насърчени да постигнат споразумение относно обезщетяването на вредата, причинена от нарушението на правото в областта на конкуренцията, чрез механизми за решаване на спорове по взаимно съгласие, например извънсъдебно уреждане на спорове, арбитраж и медиация. Когато е възможно, този механизъм за решаване на спорове по взаимно съгласие следва да обхваща колкото се може повече страни, претърпели вреди, и извършили нарушение предприятия. Поради това разпоредбите на настоящата директива по отношение на решаването на спорове по взаимно съгласие имат за цел да улеснят използването на такива механизми и да повишат тяхната ефективност.

(38)    Давностните срокове за предявяване на иск за обезщетение могат да са такива, че страните, претърпели вреди, и предприятията нарушители да не разполагат с достатъчно време да постигнат споразумение относно обезщетението, което да бъде изплатено. С оглед да се предостави и на двете страни действителна възможност да участват в решаването на спора по взаимно съгласие преди започване на производство пред националния съд, давностният срок трябва временно да се преустанови за времетраенето на процеса по решаване на спора по взаимно съгласие.

(39)    В допълнение към това, когато страните решат да прибягнат към решаване на спора по взаимно съгласие след предявяване на иск за обезщетение пред националния съд по същия въпрос, този съд следва да може временно да преустанови производството за времетраенето на процеса по решаване на спора по взаимно съгласие. Когато взема решение дали да преустанови временно гледаното от него производство, националният съд следва да вземе под внимание ползата от ускорената процедура.

(40)    За да се насърчи уреждането на спорове по взаимно съгласие, предприятието нарушител, което изплаща обезщетение на основата на уреждането на спора по взаимно съгласие, следва да не бъде поставено в по-неблагоприятна позиция спрямо другите съизвършители на нарушението, отколкото ако спорът не беше уреден по взаимно съгласие. Такава ситуация би могла да възникне, ако участващ в уреждане на спора нарушител продължи да носи пълна солидарна отговорност за вредата, причинена от нарушението, дори след успешното уреждане на спора по взаимно съгласие. Следователно този нарушител по принцип следва да не се присъединява към другите нарушители, които не са участвали в уреждането на спора, в изплащането на обезщетение на страната, претърпяла вреда, с която той преди това е уредил спора. Това правило се основава на факта, че претенцията на страната, претърпяла вреда, се намалява с дела на участващия в уреждането на спора нарушител в причинената вреда. Този дял следва да се определя в съответствие със същите правила, които се използват, за да се определи приносът на предприятията нарушители. Без това намаление другите нарушители, които не са участвали в уреждането на спора, ще бъдат неправомерно засегнати от уреждането, по което не са били страна. Нарушителят, който е участвал в уреждането на спора, пак ще трябва да заплати обезщетение, когато това е единствената възможност страната, претърпяла вреда, да получи пълно обезщетение.

(41)    Когато от участващи в уреждането на спора съизвършители на нарушение бъде поискано да се включат в обезщетението, изплатено впоследствие от неучастващи в уреждането на спора съизвършители на нарушение, националният съд следва да вземе под внимание вече изплатеното обезщетение съгласно уреждането на спора по взаимно съгласие, като отчита факта, че не е задължително всички съизвършители на нарушение да участват равностойно в пълния материален, времеви и географски обхват на нарушението.

(42)    Настоящата директива зачита основните права и следва принципите, заложени в Хартата.

(43)    Тъй като целите на настоящата директива, а именно да се установят правила за исковете за обезщетение за нарушения на правото на Съюза в областта на конкуренцията, с цел да се гарантира пълното съблюдаване на членове 101 и 102 от ДФЕС, както и правилното функциониране на вътрешния пазар за предприятията и потребителите, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а с оглед на необходимата ефективност и съгласуваност при прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(44)    В съответствие със съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г.[9] държавите членки се задължават в обосновани случаи да прилагат към уведомлението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответните елементи от националните инструменти за транспониране. Законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано по отношение на настоящата директива.

(44a)  Тъй като настоящата директива ще промени значително законодателството на множество държави членки относно гражданските искове, по-специално относно разкриването на доказателства, следва да се установи подходящ преходен режим за претенциите за обезщетение, които са все още висящи на датата на влизане в сила на настоящата директива. Следователно законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, приети с оглед на транспонирането на настоящата директива, следва да се прилагат само за случаи, отнесени до национален съд след датата на влизане в сила на настоящата директива,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Обхват на директивата

1.          С настоящата директива се определят някои правила, необходими с оглед да се гарантира, че всяко физическо или юридическо лице, което е претърпяло вреда вследствие на нарушение на член 101 или 102 от ДФЕС или на националното право в областта на конкуренцията от предприятие или от група предприятия, може ефективно да упражни правото да претендира пълно обезщетение за тази вреда от това предприятие или от тази група предприятия. Освен това с директивата се определят правила за насърчаване на ненарушена конкуренция на вътрешния пазар и отстраняване на пречките пред правилното му функциониране чрез гарантиране на равностойна защита в целия Съюз за лицата, претърпели такава вреда.

2.          Освен това с настоящата директива се определят правила за координация между прилагането на правилата за конкуренция от страна на органите за защита на конкуренция и прилагането на тези правила при искове за обезщетение на вреди, предявени пред националните съдилища.

Член 2

Право на пълно обезщетение

1.          Държавите членки гарантират, че лицата, претърпели вреди вследствие на нарушение на националното или на европейското право в областта на конкуренцията, имат право да претендират и да получат пълно обезщетение на тази вреда.

2.          Пълното обезщетение поставя лицето, претърпяло вреди, в позицията, в която би се намирало, ако нарушението не е било извършено. ▌Обезщетението включва обезщетение за действителната загуба, обезщетение за пропуснатите ползи и плащане на лихва ▌.

2a.        Пълното обезщетение не включва други обезщетения за вреди, например наказателни обезщетения,множествени искове за обезщетение или наказания, водещи до прекомерно обезщетяване.

3.          Държавите членки гарантират, че всички страни, претърпели вреди, могат ефективно да упражняват своето право да предявяват искове за обезщетение.

3a.        Общият размер на глобите и обезщетенията не се влияе от производството от страна на органа за защита на конкуренцията, което следва или предхожда иск на частноправен субект. Органите за защита на конкуренцията обединяват общия размер на изплатените глоби и обезщетения, например чрез отлагане на плащането на част от глобата, когато е вероятно да бъде започнато производство. Държавите членки гарантират обаче, че това не води до продължителна несигурност за предприятието нарушител по отношение на окончателното уреждане на спор, нито накърнява правото на физическите лица и на предприятията да получат обезщетение за претърпени вреди.

Член 3

Принципи на ефективност и равностойност

Държавите членки гарантират, че всички национални правила и процедури, свързани с искове за обезщетение, се изготвят и прилагат по начин, който гарантира, че всяка страна, претърпяла вреди, може ефективно да упражни правото на Съюза на пълно обезщетение за вреда вследствие на нарушение на правото в областта на конкуренцията. Националните правила и процедури относно искове за обезщетение за нарушения на член 101 или 102 от ДФЕС не са по-малко благоприятни за страните, претърпели вреди, от правилата и процедурите, които уреждат искове за обезщетение на вреди в резултат на нарушаване на националното право.

Член 4

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1.          „нарушение на правото в областта на конкуренцията“ означава нарушение на член 101 или 102 от ДФЕС или на националното право в областта на конкуренцията;

2.          „национално право в областта на конкуренцията“ означава разпоредбите на националното право, които основно преследват същите цели като целите на членове 101 и 102 от ДФЕС и които се прилагат по едно и също дело успоредно с правото на Съюза в областта на конкуренцията съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003, но не включва разпоредбите на националното право, които налагат наказания с наказателноправен характер на физически лица, освен до степента, до която такива наказания са средство за прилагане на правото в областта на конкуренцията;

3.          „иск за обезщетение на вреди“ означава иск в съответствие с националното право, чрез който страна, претърпяла вреди, предявява претенция за претърпени вреди пред национален съд, и може да обхваща също искове, чрез които дадено лице, действащо от името на една или повече страни, претърпели вреди, предявява претенция за претърпени вреди пред национален съд, когато тази възможност е предвидена в националното право;

4.          „претенция за претърпени вреди“ означава претенция за обезщетение на вреди вследствие на нарушение на правото в областта на конкуренцията;

5.          „страна, претърпяла вреда“ означава всяко лице, което е претърпяло вреда в резултат на нарушение на правото в областта на конкуренцията;

6.          „национален орган за защита на конкуренцията“ означава орган, който държава членка определя съгласно член 35 от Регламент (ЕО) № 1/2003 за отговорен за прилагането на правото в областта на конкуренцията;

7.          „орган за защита на конкуренцията“ означава Комисията или национален орган за защита на конкуренцията;

8.          „национален съд“ означава съд или трибунал на държава членка по смисъла на член 267 от Договора;

9.          „съд, извършващ съдебен контрол“ означава национален съд, който е оправомощен да извършва съдебен контрол върху решенията на национален орган за защита на конкуренцията, като в този контекст той може да има и правомощието да установява нарушения на правото в областта на конкуренцията;

10.        „решение за установяване на нарушение“ означава решение на орган за защита на конкуренцията или съд, извършващ съдебен контрол, който установява нарушение на правото в областта на конкуренцията;

11.        „окончателно решение за установяване на нарушение“ означава решение за установяване на нарушение, което не може повече да се обжалва;

12.        „картел“ означава координиране на поведение между двама или повече хоризонтални конкуренти в рамките на даден пазар, чиято цел е те да получат повече печалби в сравнение с това, което е възможно при нормална конкуренция, или координиране на тяхното поведение в рамките на даден пазар с цел да се попречи на предприятия, които осъществяват дейност съгласно нормални пазарни условия, да спечелят пазарен дял, чрез практики, като inter alia фиксиране или координиране на покупните или продажните цени или други търговски условия, представляващи злоупотреба лицензионни практики, определяне на квоти за производството или продажбите, поделяне на пазари и клиенти, включително манипулиране на търгове, ограничения на вноса или износа или антиконкурентни действия срещу други конкуренти;

13.        „програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“ означава програма, която се отнася до прилагането на член 101 от ДФЕС или съответната разпоредба съгласно националното право, въз основа на която участник в таен картел, независимо от другите предприятия, участващи в картела, сътрудничи при разследването на орган за защита на конкуренцията, като доброволно предоставя изявления, свързани с неговите познания относно картела и ролята му в него, в замяна на което участникът се освобождава от глобите, които ще бъдат наложени на картела, или размерът на неговата глоба се намалява;

14.        „изявление▐ във връзка с освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“ означава устно или писмено доброволно изявление от предприятие или от негово име, предоставено на орган за защита на конкуренцията, или запис на такова изявление, в което се описват познанията▐ относно▐ картел и неговата роля в него, като изявлението е изготвено специално за представяне на органа с оглед на освобождаване от глоби или намаляване на техния размер съгласно програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер във връзка с прилагането на член 101 от ДФЕС или съответната разпоредба съгласно националното право; тук не се включват документи или информация, които съществуват независимо от производството на орган за защита на конкуренцията („вече съществуваща информация“);

15.        „заявление за постигане на споразумение“ означава доброволно предоставено изявление от предприятие или от негово име, подадено до орган за защита на конкуренцията, което съдържа потвърждение от предприятието за неговото участие в нарушение на правото в областта на конкуренцията и неговата отговорност за това нарушение, като изявлението е изготвено специално като официално искане към органа за провеждане на ускорено производство;

16.        „надценка“ означава ▌ разлика между действително платената цена вследствие на нарушение на правото в областта на конкуренцията и цената, която би била определена при липса на такова нарушение.

17.        „уреждане на спор по взаимно съгласие“ означава споразумение, съгласно което се изплаща обезщетение след решаване на спор по взаимно съгласие;

17a.      „пряк купувач“ означава пряк клиент на предприятието, извършило нарушение на правото в областта на конкуренцията;

.17б.     „непряк купувач“ означава купувач на продукти или услуги на предприятието, извършило нарушение на правото в областта на конкуренцията, който е закупил тези продукти непряко от предприятието нарушител.

ГЛАВА II

РАЗКРИВАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА

Член 5

Разкриване на доказателства

1.          Държавите гарантират, че при производство, свързано с иск за обезщетение на вреди, пред национален съд в Съюза по искане на ищеца, който е представил мотивирана обосновка, съдържаща достъпните факти и доказателства, които са достатъчни, за да подкрепят правдоподобността на неговия иск за обезщетение на вреди, националните съдилища могат да разпоредят ответникът или трета страна да разкрият съответните доказателства,▐ при спазване на условията, посочени в настоящата глава. Освен това държавите членки гарантират, че съдилищата могат да разпоредят разкриване на доказателства от ищеца или от трета страна по искане на ответника.

Настоящият параграф не засяга правата и задълженията на националните съдилища съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета.

1a.        Държавите членки гарантират, че националните съдилища могат да поискат от органа за защита на конкуренцията да разкрие доказателства, в случай че ответникът не е представил изисканите доказателства.

2.          Държавите членки гарантират, че националните съдилища могат да разпоредят разкриването на определени доказателства или категории доказателства, които са посочени възможно най-прецизно и точно въз основа на разумно достъпни факти в мотивирана обосновка и които са под контрола на другата страна или на трета страна и са необходими за целите на оценката на причинената вреда съгласно член 2.

▐

3.          Държавите членки гарантират, че националните съдилища ограничават разкриването на доказателства до степента, която е пропорционална и която се отнася до даден иск за обезщетение на вреди в Съюза. Когато определят дали поискано от дадена страна разкриване е пропорционално, националните съдилища отчитат съответните обществени интереси и законните интереси на всички засегнати частноправни субекти и трети страни. По-специално съдилищата вземат предвид:

а)      вероятността предполагаемото нарушение на правото в областта на конкуренцията действително да е било извършено;

аа)      необходимостта от гарантиране на ефективността на прилагането от страна на публичните органи на правото в областта на конкуренцията;

б)        обхвата и разходите за разкриване, особено за всички засегнати трети страни, включително с цел предотвратяване на опитите за извличане на информация;

в)        дали доказателствата, които следва да бъдат разкрити, съдържат поверителна информация, особено такава, която се отнася за трети страни, и договореностите за защита на тази поверителна информация; и

г)        в случаи, в които нарушението на правото в областта на конкуренцията се разследва или е било разследвано от орган за защита на конкуренцията – дали искането е било формулирано конкретно с оглед на естеството, предмета или съдържанието на тези документи,▐ представени на орган за защита на конкуренцията или съхранявани в преписката на този орган.

4.          Държавите членки гарантират, че националните съдилища имат правомощие да разпореждат разкриване на доказателства, съдържащи поверителна информация, когато считат, че тя има отношение към иска за обезщетение на вреди. Държавите членки гарантират, че при разпореждането за разкриване на такава информация националните съдилища разполагат с ефективни мерки за защита на такава информация▐.

5.          Държавите членки гарантират, че при разпореждане за разкриване на доказателства националните съдилища придават пълно действие на приложимите правни професионални привилегии по силата на правото на Съюза или националното право.

Интересът на предприятията за избягване на искове за обезщетение на вреди вследствие на нарушение на правото в областта на конкуренцията не представлява заслужаващ защита интерес.

5a.        Държавите членки гарантират, че заинтересованите страни, които разполагат с документи, за чието разкриване е отправено искане, се изслушват, преди национален съд да разпореди разкриване съгласно настоящия член по отношение на информация, извлечена от посочените документи.

6.          Държавите членки гарантират, че до степента, в която техните съдилища разполагат с правомощия да разпореждат разкриване, без да изслушват лицето, от което се иска да разкрие дадена информация, не може да се налага санкция за неспазване на такова разпореждане до момента, в който адресатът на разпореждането получи възможността да бъде изслушан от националния съд.

7.          Доказателствата включват всички видове доказателства, допустими пред сезирания национален съд, и по-специално документи и други предмети, съдържащи информация, независимо от носителя, на който тя се съхранява.

8.          Без да се засяга задължението, определено в параграф 4, и ограниченията, определени в член 6, настоящият член не възпрепятства държавите членки да поддържат или въвеждат правила, които водят до по-широкообхватно разкриване на доказателства.

Член 6

▐ Разкриване на доказателства, съдържащи се в преписката на орган за защита на конкуренцията

1.          Държавите членки гарантират, че за целите на искове за обезщетение на вреди, когато национални съдилища разпоредят разкриване на доказателства, съдържащи се в преписката на орган за защита на конкуренцията, се прилагат следните разпоредби при условията на член 5.

Настоящата глава не засяга правилата и практиките съгласно правото на Съюза относно достъпа до документи.

1a.        Когато оценяват пропорционалността на разпореждане за разкриване на информация в съответствие с критериите, предвидени в член 5, параграф 3, националните съдилища вземат предвид дали искането е формулирано конкретно с оглед на естеството, предмета или съдържанието на документите, а не с общо искане относно документи, представени на орган за защита на конкуренцията, и дали страната, която иска разкриване, прави това във връзка с иск за обезщетение на вреди пред национален съд.

Когато оценяват пропорционалността на разпореждане за разкриване на доказателства съгласно параграфи 2 и 2а, националните съдилища вземат предвид интереса на ефективното прилагане от страна на публичните органи на правото в областта на конкуренцията.

2.          ▐ Националните съдилища могат да разпореждат разкриване на следните категории доказателства единствено след като орган за защита на конкуренцията е приключил по какъвто и да е начин своето производство:

а)        информация, която е била изготвена от физическо или юридическо лице специално за производство на орган за защита на конкуренцията;

б)        информация, която е била изготвена и изпратена на страните от орган за защита на конкуренцията в хода на неговото производство;

ба)      оттеглени предложения за уреждане на спор по взаимно съгласие.

2a.        По принцип националните съдилища не разпореждат на страна по производството или на трета страна да разкриват която и да е от следните категории доказателства в каквато и да било форма:

а)        изявления във връзка с освобождаване от глоби и намаляване на техния размер; или

б)        заявления за постигане на споразумение.

2б.        Когато ищец е представил разумно достъпни факти и доказателства, показващи убедително, че определени данни или информация, които се отнасят до документ, включен в преписката на органа за защита на конкуренцията, който не може да бъде предоставен по друг начин, и които са необходими за определяне на вредите и за подкрепа на неговата претенция, и когато твърденията на ищеца prima facie са основателни, националните съдилища могат, без да засягат разпоредбите, предвидени в настоящия член и член 5, да:

а)        оценят и анализират такъв документ;

б)        изслушат заинтересованите страни, които го притежават; както и

в)        разпоредят ограничено разкриване на съответните данни или на части от въпросния документ, които са абсолютно необходими, за да може ищецът да разполага със степента информация, която се изисква за целта, при зачитане на подходящи условия, защитаващи обществения интерес и поверителността на информацията.

3.          Разкриването на доказателства от преписката на орган за защита на конкуренцията, които не попадат в някоя от категориите, изброени в▐ настоящия член, може да бъде разпореждано по искове за обезщетение на вреди по всяко време, без да се засяга настоящият член.

3a.        Държавите членки гарантират, че органите за защита на конкуренцията или заинтересованите страни, притежаващи документ от значение за даден иск за обезщетение на вреди, се изслушват, преди национален съд да разпореди разкриване на този документ или на информация, извлечена от него, съгласно настоящия член.

Член 7

Ограничения за използването на доказателства, получени единствено чрез достъп до преписката на орган за защита на конкуренцията

▐

2.          Държавите членки гарантират, че доказателствата, ▐ посочени в член 6, параграф 2 и получени от физическо или юридическо лице единствено чрез достъп до преписката на орган за защита на конкуренцията при упражняване на неговите права на защита съгласно член 27 от Регламент № 1/2003 или съответните разпоредби от националното право, не са допустими по искове за обезщетение на вреди преди органът за защита на конкуренцията да приключи своето производство или да вземе решение, посочено в член 5 или в глава III от Регламент № 1/2003.

3.          Държавите членки гарантират, че доказателства, които са получени от физическо или юридическо лице единствено чрез достъп до преписката на орган за защита на конкуренцията при упражняване на неговите права на защита съгласно член 27 от Регламент № 1/2003 или съответстващите разпоредби от националното право и които не са недопустими съгласно параграф 1 или 2 от настоящия член, могат да бъдат използвани само по иск за обезщетение на вреди от страна на това лице или от страна на физическо или юридическо лице, което е правоприемник на неговите права, включително лице, придобило неговия иск.

Член 8

Санкции

1.          Държавите членки гарантират, че националните съдилища ефективно налагат санкции на страните, трети страни и техните правни представители в случай на:

а)        неспазване или отказ да се спази разпореждане за разкриване, издадено от национален съд;

б)        унищожаване на съществени доказателства, когато:▐

i)       унищожаващата страна е била страна по производството на орган за защита на конкуренцията във връзка с поведението, предмет на иска за обезщетение на вреди; или

ii)      унищожаващата страна е знаела или би трябвало да ѝ е известно, че пред националния съд е предявен иск за обезщетение на вреди и че доказателствата са били от значение за обосноваване на иска за обезщетение на вреди или защита срещу него; или

iii)     унищожаващата страна е знаела, че доказателствата са били от значение за висящ или предстоящ иск за обезщетение на вреди, предявен от нея или срещу нея;

в)        неспазване или отказ да се спазят задълженията, наложени с разпореждане за разкриване, издадено от национален съд, за защита на поверителна информация; или

г)        злоупотреба с правата относно разкриването на доказателства, предвидени в настоящата глава, и с доказателствата и информацията, придобити по този начин, по-специално когато получената чрез разкриване информация се предоставя на трети страни или се използва в други производства, като се нарушава член 5, параграф 2, буква бб).

2.          Държавите членки гарантират, че санкциите, които националните съдилища могат да налагат, са ефективни, пропорционални и възпиращи. Санкциите, които националните съдилища могат да налагат, включват, доколкото се отнася до поведението на страна по производство за обезщетение на вреди, възможност да се направят неблагоприятни изводи, например да се приеме, че съответното твърдение е доказано, или да се отхвърлят изцяло или отчасти предявени претенции или защитни аргументи, и възможност да се разпореди заплащане на разходите.

ГЛАВА III

ДЕЙСТВИЕ НА НАЦИОНАЛНИ РЕШЕНИЯ, ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ, СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ

Член 9

Действие на национални решения

Държавите членки гарантират, че когато националните съдилища се произнасят по искове за обезщетение на вреди съгласно членове 101 или 102 от Договора или съгласно националното право в областта на конкуренцията по споразумения, решения или практики, които вече са предмет на окончателно решение за установяване на нарушение, издадено от национален орган за защита на конкуренцията или от национален съд▐, тези съдилища не могат да вземат решения, които са в противоречие с това установяване на нарушение на правото в областта на конкуренцията. Това задължение не засяга правата и задълженията съгласно член 267 от ДФЕС, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив процес и правото на защита съгласно членове 47 и 48 от Хартата, както и правото на справедливо гледане на делото съгласно член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Член 10

Давностни срокове

1.          Държавите членки определят правила, приложими по отношение на давностните срокове за предявяване на иск за обезщетение на вреди в съответствие с настоящия член. В тези правила се определя кога започва да тече давностният срок, продължителността на този срок и обстоятелствата, при които той може да бъде прекъснат или спрян.

2.          Държавите членки гарантират, че давностният срок▐ започва да тече от крайната дата, след като страната, претърпяла вреда,▐ научи или може разумно да се предполага, че знае за:

а)     поведението, съставляващо нарушението на правото в областта на конкуренцията;

б)     квалифицирането на това поведение като нарушение на правото в областта на конкуренцията;

в)     факта, че това нарушение на правото в областта на конкуренцията ѝ е причинило вреда, и

г)      идентичността на предприятието нарушител.

3.          Държавите членки гарантират, че давностният срок не започва да тече преди деня, в който се преустановява продължаващо или повтарящо се нарушение на правото в областта на конкуренцията.

4.          Държавите членки гарантират, че давностният срок за предявяване на иск за обезщетение на вреди е поне пет години.

5.          Държавите членки гарантират, че давностният срок се спира, ако орган за защита на конкуренцията предприеме действие с цел разследване или откриване на производство по отношение на нарушение на правото в областта на конкуренцията, което е свързано с иск за обезщетение на вреди. Това спиране приключва най-рано две години, след като решението, чрез което процедурата относно нарушението или предполагаемото нарушение на правото в областта на конкуренцията е приключена, е станало окончателно. ▐

Член 11

Солидарна отговорност

1.          Държавите членки гарантират, че предприятия, които са нарушили правото в областта на конкуренцията чрез съвместно поведение, носят солидарна отговорност за вредата, причинена с нарушението на правото в областта на конкуренцията: всяко от тези предприятия е длъжно да изплати обезщетение за цялата вреда, а претърпялата вреда страна има право да изисква обезщетение в пълен размер от всяко от тях, докато не бъде напълно обезщетена.

Когато предприятието е малко или средно предприятие съгласно определението в Препоръка C(2003)1422 на Комисията[10] и не е предизвикало или причинило нарушението на правото в областта на конкуренцията от други предприятия и е доказало, че относителната му отговорност за общия размер на причинената вреда е по-малко от 5%, то носи отговорност за вредата само по отношение на своите преки и непреки купувачи.

2.          Държавите членки гарантират, че предприятие, което е било освободено от глоби от орган за защита на конкуренцията съгласно програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, ще бъде подведено под отговорност от страни, претърпели вреди, различни от неговите преки или непреки купувачи или доставчици, само когато тези страни, претърпели вреди, докажат, че не могат да получат пълно обезщетение от другите предприятия, участвали в същото нарушение на правото в областта на конкуренцията.

3.          Държавите членки гарантират, че предприятието нарушител може да си възстанови дял от обезщетението от всяко друго предприятие нарушител, като неговият размер се определя в контекста на тяхната относителна отговорност за вредата, причинена от нарушението на правото в областта на конкуренцията. Размерът на дела на предприятие, което е било освободено от глоба от орган за защита на конкуренцията съгласно програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, не надхвърля размера на вредата, която то е причинило на своите преки или непреки купувачи или доставчици.

4.          Държавите членки гарантират, че до степента, в която нарушението на правото в областта на конкуренцията е причинило вреда на претърпелите вреди страни, различни от преките или непреките купувачи или доставчици на предприятията нарушители, размерът на дела от обезщетението на лицето, освободено от глоби, се определя в контекста на неговата относителна отговорност за тази вреда.

ГЛАВА IV

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА НАДЦЕНКИ

Член 12

Прехвърлянето като защита

1.          Държавите членки гарантират, че ответникът по иск за обезщетение на вреди може да се позове в своята защита срещу претенция за обезщетение на вреди на факта, че ищецът е прехвърлил цялата надценка или част от нея вследствие на нарушение на правото в областта на конкуренцията, освен ако ищецът не е претърпял пропусната полза. Доказателствената тежест, свързана с доказване, че надценката е била прехвърлена, се поема от ответника, който може обосновано да изисква разкриване от страна на ищеца. От ответника не се изисква да плати повече от общия размер на вредите, причинени от нарушението.

1a.        Държавите членки гарантират, че съдът разполага с правомощия да изчисли какъв дял от тази надценка е бил прехвърлен.

2.          Доколкото надценката е била прехвърлена върху лица от следващото равнище на веригата на доставки, за които от правна гледна точка е невъзможно да поискат обезщетение за претърпяната от тях вреда, ответникът няма право да се позове на описаната в параграф 1 защита.

Член 13

Непреки купувачи

1.          Държавите членки гарантират, че когато по иск за обезщетение на вреди наличието на претенция за претърпени вреди или размерът на обезщетението, което следва да се присъди, зависи от въпроса дали или до каква степен на ищеца е била прехвърлена надценка, без да се засяга търговската презумпция, че увеличението на цената се прехвърля надолу по веригата на доставки, ищецът носи доказателствената тежест, свързана с доказване на съществуването и обхвата на това прехвърляне, и може обосновано да изисква разкриване от страна на ответника.

2.          В ситуацията, описана в параграф 1 от настоящия член, се счита, че непрекият купувач е доказал, че му е била прехвърлена надценка, когато е доказал, че:

а)          ответникът е извършил нарушение на правото в областта на конкуренцията;

б)          нарушението на правото в областта на конкуренцията е довело до надценка за прекия купувач на ответника; и

в)          той е закупил стоките или услугите, предмет на нарушението на правото в областта на конкуренцията, или е закупил стоки или услуги, произтичащи от или съдържащи стоките или услугите, които са били предмет на нарушението.

Държавите членки гарантират, че техните национални съдилища разполагат с правомощия да изчислят какъв дял от ▐надценката е бил прехвърлен на непрекия купувач. Комисията оказва съдействие на съдилищата, като им предоставя ясни, опростени и разбираеми насоки.

Настоящият параграф не засяга правото на предприятието нарушител да докаже, че надценката не е била прехвърлена или не е била прехвърлена изцяло на непрекия купувач.

Член 14

Пропуснати ползи и нарушение на правото в областта на конкуренцията на равнището на доставки

1.          Правилата, определени в настоящата глава, не засягат правото на никоя претърпяла вреди страна да поиска обезщетение за пропуснати ползи, за действителни загуби и за плащане на лихва.

2.          Държавите членки гарантират, че правилата, определени в настоящата глава, се прилагат по съответния начин и когато нарушението на правото в областта на конкуренцията е свързано с доставки за предприятието нарушител.

Член 15

Искове за обезщетение на вреди от страна на ищци от различни равнища на веригата на доставки

1.          Държавите членки гарантират, че когато оценяват дали е удовлетворено изискването за доказателствената тежест, произтичащо от прилагането на членове 12 и 13, националните съдилища, сезирани по иск за обезщетение на вреди, надлежно вземат под внимание:

а)        искове за обезщетение на вреди, които са свързани със същото нарушение на правото в областта на конкуренцията, но са предявени от ищци от други равнища на веригата на доставки; или

б)        решения по тези искове;

ба)      всички относими резултати от публични дела в областта на конкуренцията.

2.          Настоящият член не засяга правата и задълженията на националните съдилища съгласно член 30 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.

ГЛАВА V

КОЛИЧЕСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВРЕДАТА

Член 16

Количествено определяне на вредата

1.          Държавите членки гарантират, че в случай на нарушение от картел се приема, че нарушението е причинило вреда в рамките на пазара. Предприятието нарушител има право да обори тази презумпция.

2.          Държавите членки гарантират, че доказателствената тежест и равнището на доказване▐ , необходими за количественото определяне на вредата, не пораждат ситуация, в която упражняването на правото на обезщетение на вреди▐ е практически невъзможно или изключително трудно. Държавите членки предвиждат, че техните национални съдилища разполагат с правомощия да изчисляват размера на вредата, ако ищецът не е в състояние да докаже пряко размера на претърпяната вреда. При поискване органите за защита на конкуренцията предоставят насоки за количествено определяне на вредите.

ГЛАВА VI

РЕШАВАНЕ НА СПОР ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

Член 17

Суспензивно действие на уреждането на спор по взаимно съгласие

1.          Държавите членки гарантират, че давностният срок за предявяване на иск за обезщетение на вреди спира да тече за времетраенето на процеса за уреждане на спора по взаимно съгласие. Спирането на давностния срок се прилага само по отношение на страните, които участват или са участвали в уреждането на спора по взаимно съгласие.

2.          Държавите членки гарантират, че националните съдилища, сезирани по иск за обезщетение на вреди, могат да спрат производството, когато страните по производството участват в уреждане на спора по взаимно съгласие във връзка с претенцията за претърпени вреди, която е предмет на иска за обезщетение.

2a.        Спирането, посочено в параграф 2, е за срок, не по-дълъг от една година.

2б.        След уреждане на спора по взаимно съгласие органът за защита на конкуренцията може при определяне на размера на глобите да разгледа обезщетението, изплатено преди решението, като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Член 18

Действие на уреждането на спорове по взаимно съгласие върху последващи искове за обезщетение на вреди

1.          Държавите членки гарантират, че след уреждане на спор по взаимно съгласие претенцията на претърпялата вреди страна, която участва в уреждането на спора, се намалява с дела от вредата на участващия в уреждането на спора съизвършител на нарушението, причинена на претърпялата вреди страна вследствие на нарушението. Съизвършителите на нарушението, които не участват в уреждането на спора, не могат да си възстановяват сумата за остатъка от претенцията за претърпени вреди от участващия в уреждането на спора съизвършител на нарушението. Участващият в уреждането на спора съизвършител на нарушението може да бъде заставен да изплати обезщетение на страната, претърпяла вреди, която участва в уреждането на спора, само когато останалите нарушители, които не участват в уреждането на спора, не са в състояние да изплатят обезщетение, което отговаря на остатъка от претенцията, освен ако това е изрично изключено като възможност в условията за уреждането на спора.

2.          Когато определят сумата, която следва да се изплати от всеки съизвършител на нарушение, националните съдилища надлежно вземат под внимание всички предходни случаи на уреждане на спорове по взаимно съгласие, в което е участвал съответният съизвършител на нарушение.

ГЛАВА VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 19

Преглед

Комисията извършва преглед на настоящата директива и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета не по-късно от [...*] [ОВ: да се въведе дата: четири години след датата, определена като краен срок за транспониране на настоящата директива.]

По целесъобразност този доклад се придружава от законодателно предложение. Комисията се приканва да разгледа в своето предложение възможността ранните предложения за уреждане на претенции за вреди вследствие на нарушения на правото в областта на конкуренцията, които се отправят преди даден орган за защита на конкуренцията да е установил нарушение и които своевременно се представят на заинтересования орган за защита на конкуренцията, да представляват смекчаващо отговорността обстоятелство при определянето на размера на наказанията съгласно правото в областта на конкуренцията.

Член 20

Транспониране

1.          Държавите членки привеждат в действие законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими с цел спазване на настоящата директива не по-късно от ...* [ОВ: да се въведе дата: 2 години след влизането в сила на настоящата директива]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, те съдържат позоваване на настоящата директива или се придружават от такова позоваване при официалното им публикуване. Редът на това позоваване се определя от държавите членки.

2.          Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 20а

Преходен период

Законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети от държавите членки съгласно член 20, не се прилагат за нарушения на правото в областта на конкуренцията, които са предмет на иск за обезщетение на вреди в рамките на висящо производство пред национален съд в деня на влизане в сила на настоящата директива или преди тази дата.

Член 21

Влизане в сила и преходна разпоредба за висящи дела

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 22

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в […] на […] година.

За Европейския парламент                        За Съвета

• [1]           Становище от 16 октомври 2013 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
• [2] ^*          Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.
• [3]           Становище от 16 октомври 2013 г. (ОВ С , ,стр. ).
• [4]           Позиция на Европейския парламент от ... .
• [5]           Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1). [...]
• [6]           ОВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391.
• [7]           Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 1).
• [8]           Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 78).
• [9]           ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.
• [10]           Препоръка C(2003)1422 на Комисията от 6 май, 2013 г. относно определението за микропредприятия, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (27.1.2014)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията
(COM(2013)0404 – C7‑0170/2013 – 2013/0185(COD))

Докладчик по становище (*): Бернхард Рапкай

(*)           Асоциирана комисия — член 50 от Правилника за дейността

КРАТКА ОБОСНОВКА

Възможността за въвеждане на общи правила за уреждане на искове за обезщетение за нарушения на разпоредбите на правото в областта на конкуренцията се обсъжда в продължение на почти едно десетилетие. Ето защо настоящото предложение на Комисията за директива се посреща със задоволство, тъй като то може да помогне на потребителите и малките и средните предприятия да упражнят правото си на обезщетение за вреди, причинени от нарушения на правото в областта на конкуренцията. Липсата на правила на национално равнище, които да уреждат по подходящ начин исковете за обезщетение, или, от друга страна, разликите между националните законодателства поставят не само понеслите вреди лица, но и извършителите на нарушения на правото в областта на конкуренцията в положение на неравнопоставеност. Тази ситуация може също така да предостави конкурентно предимство на предприятия, които са нарушили членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, но чието седалище не се намира или които не извършват дейност в държава членка, чието законодателство е благоприятно за ищците. Тези разлики в правилата за отговорността могат да навредят на конкуренцията и да възпрепятстват правилното функциониране на вътрешния пазар. Ето защо докладчикът посреща със задоволство предложението на Комисията за улесняване на достъпа до правосъдие и за предоставяне на възможност на понеслите вреди лица да получат обезщетение.

Докладчикът подкрепя по принцип програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, тъй като те могат да спомогнат за установяване на нарушенията, и счита, че предприятията не следва да бъдат възпирани да сътрудничат. При все това тези програми не следва да защитават предприятията повече, отколкото е необходимо. По-специално те не следва да бъдат освобождавани от отговорността да изплащат обезщетения на понеслите вреди лица, нито следва да водят до прекомерна защита на информацията, от която ищците се нуждаят, за да я използват като доказателства при предявяването на иск за обезщетение.

Също така докладчикът подкрепя насърчаването на уреждането на спорове по взаимно съгласие, като подчертава, че този вид уреждане на спорове трябва да се извършва на действително доброволни начала. За да се улесни постигането на справедливо уреждане на споровете, ищците следва да разполагат с възможността да получат още преди предявяването на иск информация от националните или европейските органи за защита на конкуренцията относно размера на понесените щети или загуби.

Получаването на доказателства е ключов фактор за упражняването на правата на обжалване. Ето защо докладчикът счита, че е от съществено значение да се укрепят допълнително предложените от Комисията разпоредби за предоставяне на съразмерен достъп под съдебен надзор до информацията, която има отношение към иска и е необходима за неговото предявяване. Въпреки че третирането като поверителни на някои видове документи или определени видове информация, съдържащи се в тези документи, може да бъде основателно, докладчикът счита, че нито една категория документи не следва да се изключва като такава от оценката на необходимостта от разкриване на информация.

В рамките на предишни обсъждания на начините за укрепване на позицията на ищците колективната защита беше представена като способ за осигуряване на по-голяма равнопоставеност на страните по споровете относно понесени вреди. Въпреки че застъпва мнението, че запазването или въвеждането на такива механизми следва да се насърчи, макар и те да нямат задължителен характер в държавите членки, докладчикът счита, че би било важно да се избегнат определени практики, например отправянето на искане към понеслите вреди лица изрично да се откажат от участие в колективен иск или допускането на извънредни хонорари или наказателни обезщетения.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да вземе предвид следните изменения:

Изменение  1 Предложение за директива Съображение 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(4) Европейското право на обезщетение за вреда вследствие на нарушение на антитръстовите правила изисква всяка държава членка да разполага с процесуални правила, гарантиращи ефективното упражняване на това право. Необходимостта от ефективни процесуални средства за защита също така произтича от правото на ефективна правна защита, заложено в член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз53, и в член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз.	(4) Европейското право на обезщетение за вреда вследствие на нарушение на антитръстовите правила изисква всяка държава членка да разполага с процесуални правила, гарантиращи ефективното упражняване на това право. Необходимостта от ефективни процесуални средства за защита също така произтича от правото на ефективна правна защита, заложено в член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз53, и в член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз. Държавите членки следва да гарантират ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза.
__________________	__________________
53 ОВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391.	53 ОВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391.
Изменение  2 Предложение за директива Съображение 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(5) С оглед да се гарантира ефективно прилагане от страна на публичните органи и от страна на частноправни субекти на правилата за конкуренция е необходимо да се уреди начинът, по който се координират двете форми на правоприлагане, например договореностите относно достъпа до документи, съхранявани от органите за защита на конкуренцията. Чрез такава координация на равнище Европейски съюз също така се избягва разминаване в приложимите правила, което би застрашило правилното функциониране на вътрешния пазар.	(5) С оглед да се гарантират ефективни действия по прилагане от страна на частноправни субекти в рамките на гражданското право и ефективно прилагане от страна на компетентните публични органи, и двата инструмента са необходими, за да се осигури максимална ефективност на правилата за конкуренция. Необходимо е да се уреди начинът, по който се координират двете форми на правоприлагане, например договореностите относно достъпа до документи, съхранявани от органите за защита на конкуренцията. Чрез такава координация на равнище Европейски съюз също така се избягва разминаване в приложимите правила, което би застрашило правилното функциониране на вътрешния пазар.
Изменение  3 Предложение за директива Съображение 7
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(7) Предприятията, установени и осъществяващи дейност в различни държави членки, подлежат на процесуални правила, които съществено засягат степента, до която могат да бъдат подведени под отговорност за нарушения на правото в областта на конкуренцията. Това неравно прилагане на европейското право на обезщетение може да доведе до конкурентно предимство за някои предприятия, нарушили член 101 или член 102 от Договора, и да обезкуражи упражняването на правото на установяване и предлагането на стоки или услуги в държавите членки, в които правото на обезщетение се прилага по-ефективно. По този начин разликите в режимите на отговорност, приложими в държавите членки, могат да окажат отрицателно въздействие върху конкуренцията и правилното функциониране на вътрешния пазар.	(7) Предприятията, установени и осъществяващи дейност в различни държави членки, подлежат на процесуални правила, които съществено засягат степента, до която могат да бъдат подведени под отговорност за нарушения на правото в областта на конкуренцията. Това неравно прилагане на европейското право на обезщетение може да доведе до конкурентно предимство за някои предприятия, нарушили член 101 или член 102 от Договора, и да обезкуражи упражняването на правото на установяване и предлагането на стоки или услуги в държавите членки, в които правото на обезщетение се прилага по-ефективно. Ето защо, тъй като разликите в режимите на отговорност, приложими в държавите членки, могат да окажат отрицателно въздействие върху конкуренцията и правилното функциониране на вътрешния пазар, е целесъобразно Директивата да има двойно правно основание, а именно членове 103 и 114 от ДФЕС.
Обосновка
Доводите, представени в съображението, логически водят до заключението, че е необходимо Директивата да има двойно правно основание, а именно членове 103 и 114 от ДФЕС, като това заключение следва да се изкаже изрично, за да има яснота.
Изменение  4 Предложение за директива Съображение 8
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(8) Поради това е необходимо да се гарантират по-равнопоставени условия за предприятията, осъществяващи дейност на вътрешния пазар, и да се подобрят условията за потребителите, за да упражняват правата си, които произтичат от вътрешния пазар. Освен това е необходимо да се повиши правната сигурност и да се намалят разликите между държавите членки по отношение на националните правила за уреждане на исковете за обезщетение за нарушения на европейското право в областта на конкуренцията, и по отношение на националното право в областта на конкуренцията, когато предходното се прилага успоредно с него. Сближаването на тези правила също така ще спомогне за предотвратяване на появата на по-големи разлики между правилата на държавите членки за уреждане на исковете за обезщетение по дела в областта на конкуренцията.	(8) Поради това е необходимо, като се има предвид също така, че мащабните нарушения на правото в областта на конкуренцията често имат трансграничен характер, да се гарантират по-равнопоставени условия за предприятията, осъществяващи дейност на вътрешния пазар, и да се подобрят условията за потребителите, за да упражняват правата си, които произтичат от вътрешния пазар. Освен това е необходимо да се повиши правната сигурност и да се намалят разликите между държавите членки по отношение на националните правила за уреждане на исковете за обезщетение за нарушения на европейското право в областта на конкуренцията, и по отношение на националното право в областта на конкуренцията, когато предходното се прилага успоредно с него. Сближаването на тези правила също така ще спомогне за предотвратяване на появата на по-големи разлики между правилата на държавите членки за уреждане на исковете за обезщетение по дела в областта на конкуренцията.
Обосновка
Мащабните нарушения на правото в областта на конкуренцията обикновено не са ограничени в рамките на само една държава членка, а имат трансгранични последици, които се отразяват върху търговията между държавите членки и съответно върху функционирането на вътрешния пазар.
Изменение  5 Предложение за директива Съображение 13
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(13) Доказателствата са важен елемент при предявяването на искове за обезщетение за нарушения на националното или на европейското право в областта на конкуренцията. При все това, тъй като съдебното производство при нарушения на антитръстовите правила се характеризира с информационна асиметрия, е целесъобразно да се гарантира, че страните, понесли вреди, получават възможност да бъде разрешено разкриването на доказателства във връзка с техния иск, без да е необходимо да посочват конкретните доказателства. С оглед гарантиране на равнопоставеност на страните тези средства следва също така да са достъпни за ответниците по искове за обезщетение, така че те да могат да поискат разкриване на доказателства от страните, понесли вреди. Освен това националните съдилища могат да разпоредят разкриване на доказателства от трети страни. Когато националният съд желае да разпореди разкриване на доказателства от страна на Комисията, по отношение на исканията за информация се прилагат принципът на лоялното сътрудничество между Европейския съюз и държавите членки (член 4, параграф 3 от Договора за ЕС) и член 15, параграф 1 от Регламент № 1/2003.	(13) Доказателствата са важен елемент при предявяването на искове за обезщетение за нарушения на националното или на европейското право в областта на конкуренцията. При все това, тъй като съдебното производство при нарушения на антитръстовите правила се характеризира с информационна асиметрия, е целесъобразно да се гарантира, че страните, понесли вреди, получават възможност да бъде разрешено разкриването на доказателства във връзка с техния иск. С оглед гарантиране на равнопоставеност на страните тези средства следва също така да са достъпни за ответниците по искове за обезщетение, така че те да могат да поискат разкриване на доказателства от страните, понесли вреди. Освен това националните съдилища могат да разпоредят разкриване на доказателства от трети страни. Когато националният съд желае да разпореди разкриване на доказателства от страна на Комисията, по отношение на исканията за информация се прилагат принципът на лоялното сътрудничество между Европейския съюз и държавите членки (член 4, параграф 3 от Договора за ЕС) и член 15, параграф 1 от Регламент № 1/2003.
Изменение  6 Предложение за директива Съображение 14
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(14) Съответните доказателства следва да се разкриват по решение на съда и под неговия строг контрол, особено по отношение на необходимостта и пропорционалността на мярката за разкриване. От изискването за пропорционалност следва, че исканията за разкриване могат да бъдат изпълнени само след като страната, понесла вреда, представи правдоподобно твърдение, че е понесла вреда, причинена от ответника, въз основа на разумно достъпни факти. Искането за разкриване следва да е насочено към колкото се може по-прецизни и тясно определени категории доказателства въз основа на разумно достъпни факти.	(14) Съответните доказателства следва да се разкриват по решение на съда и под неговия строг контрол, особено по отношение на необходимостта и пропорционалността на мярката за разкриване. От изискването за пропорционалност следва, че исканията за разкриване могат да бъдат изпълнени само след като страната, понесла вреда, представи правдоподобно твърдение, че е понесла вреда, причинена от ответника, въз основа на разумно достъпни факти.
Изменение  7 Предложение за директива Съображение 15
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(15) Изискването за пропорционалност следва също така да се оценява внимателно, когато разкриването създава риск от възпрепятстване на стратегията за разследване на орган за защита на конкуренцията, като се разкрие кои документи са част от преписката, или когато то оказва отрицателно въздействие върху начина, по който предприятията сътрудничат на орган за защита на конкуренцията. Поради това искането за разкриване следва да се счита за непропорционално, когато се позовава на общо разкриване на документи в преписката на орган за защита на конкуренцията по конкретно дело или на документи, представени от страна в контекста на конкретно дело. Такива широкообхватни искания за разкриване не са съвместими и със задължението на отправящата искането страна да посочи възможно най-прецизни и точно определени категории доказателства.	(15) Изискването за пропорционалност следва също така да се оценява внимателно, когато разкриването създава риск от възпрепятстване на стратегията за разследване на орган за защита на конкуренцията, като се разкрие кои документи са част от преписката, или когато то оказва отрицателно въздействие върху начина, по който предприятията сътрудничат на орган за защита на конкуренцията.
	Следва да се обърне специално внимание на предотвратяването на всякакви видове искания, чиято цел е извличането на информация.
Обосновка
Целта на това изменение е очевидна.
Изменение  8 Предложение за директива Съображение 17
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(17) Въпреки че съответните доказателства, които съдържат търговски тайни или друга поверителна информация, по принцип следва да са достъпни по искове за обезщетение, такава поверителна информация трябва да е защитена по подходящ начин. Поради това националните съдилища следва да разполагат с редица мерки за защита на такава поверителна информация от разкриване по време на производството. Тези мерки могат да включват възможност за изслушване при закрити врата, ограничаване на кръга от лица, които имат право да видят въпросните доказателства, и инструктиране на експертите да изготвят резюмета на информацията в обобщена или по друг начин неповерителна форма. Мерките, с които се защитават търговски тайни и друга поверителна информация, не трябва да затрудняват практическото упражняване на правото на обезщетение.	(17) Въпреки че съответните доказателства, които съдържат търговски тайни или друга поверителна информация, по принцип следва да са достъпни по искове за обезщетение, такава поверителна информация трябва да е защитена по подходящ начин. Поради това националните съдилища следва да разполагат с редица мерки за защита на такава поверителна информация от разкриване по време на производството. Тези мерки могат да включват възможност за заличаване на чувствителни части от документите, изслушване при закрити врата, ограничаване на кръга от лица, които имат право да видят въпросните доказателства, и инструктиране на експертите да изготвят резюмета на информацията в обобщена или по друг начин неповерителна форма. Мерките, с които се защитават търговски тайни и друга поверителна информация, при все това не трябва да затрудняват упражняването на правото на обезщетение.
Обосновка
Ако документите съдържат чувствителна подробна информация, например данни за трети страни, които не са от значение за процедурата, тази информация може да се заличи. При необходимост разглеждането може да протече при закрити врата, с цел да се защити особено чувствителна информация.
Изменение  9 Предложение за директива Съображение 19
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(19) Програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и процедурите за постигане на споразумение са важни инструменти за прилагането от страна на публичните органи на правото на Съюза в областта на конкуренцията, тъй като те допринасят за разкриването, ефективното преследване и санкционирането на най-сериозните нарушения на правото в областта на конкуренцията. Предприятията могат да бъдат възпрени да сътрудничат в този контекст, ако разкриването на документите, които те предоставят единствено за тази цел, доведе до подвеждането им под гражданска отговорност при по-неблагоприятни условия в сравнение с другите нарушители, които не сътрудничат на органите за защита на конкуренцията. За да се гарантира, че предприятията желаят да представят доброволно изявления, с които признават своето участие в нарушение на националното или европейското право в областта на конкуренцията, до орган за защита на конкуренцията съгласно програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер или процедура за постигане на споразумение, такива изявления следва да не подлежат на разкриване като доказателства.	(19) Програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и процедурите за постигане на споразумение са важни инструменти за прилагането от страна на публичните органи на правото на Съюза в областта на конкуренцията, тъй като те допринасят за разкриването, ефективното преследване и санкционирането на най-сериозните нарушения на правото в областта на конкуренцията. Предприятията могат да бъдат възпрени да сътрудничат в този контекст, ако разкриването на документите, които те предоставят единствено за тази цел, доведе до подвеждането им под гражданска отговорност при по-неблагоприятни условия в сравнение с другите нарушители, които не сътрудничат на органите за защита на конкуренцията. За да се гарантира, че предприятията желаят да представят доброволно изявления, с които признават своето участие в нарушение на националното или европейското право в областта на конкуренцията, до орган за защита на конкуренцията съгласно програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер или процедура за постигане на споразумение, съдилищата следва да преценяват дали такива изявления следва да не подлежат на разкриване като доказателства.
Изменение  10 Предложение за директива Съображение 26
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(26) Националните правила за започване, продължителност, временно преустановяване или прекъсване на давностните срокове не следва неправомерно да възпрепятстват предявяването на искове за обезщетение. Това е особено важно по отношение на искове, които се основават на заключението на орган за защита на конкуренцията или съд, осъществяващ съдебен контрол, че е извършено нарушение. За тази цел страните, понесли вреди, следва да продължат да имат право да предявят иск за обезщетение след производството на орган за защита на конкуренцията с цел прилагане на националното и европейското право в областта на конкуренцията.	(26) Националните правила за започване, продължителност, временно преустановяване или прекъсване на давностните срокове не следва неправомерно да възпрепятстват предявяването на искове за обезщетение. Това е особено важно по отношение на искове, които се основават на заключението на орган за защита на конкуренцията или съд, осъществяващ съдебен контрол, за защита на конкуренцията, че е извършено нарушение. За тази цел страните, понесли вреди, следва да продължат да имат право да предявят иск за обезщетение след производството на орган за защита на конкуренцията с цел прилагане на националното и европейското право в областта на конкуренцията. Следва да се позволи на държавите членки да запазят или да въведат абсолютни давностни срокове, които да са общо приложими.
Изменение  11 Предложение за директива Съображение 28
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(28) Предприятията, които сътрудничат на органите за защита на конкуренцията съгласно програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, изпълняват ключова роля за разкриване на нарушения, свързани с тайни картели, както и за преустановяване на тези нарушения, и следователно често смекчават вредата, която би могло да бъде причинена при продължаване на нарушението. Поради това е целесъобразно да се включи разпоредба, с която предприятията, освободени от глоби в съответствие с решение на орган за защита на конкуренцията съгласно програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, да бъдат защитени от неправомерно излагане на искове за обезщетение, като се има предвид, че решението на органа за защита на конкуренцията, с което се установява нарушението, може да се превърне в окончателно за предприятието, освободено от глоби, по-рано, отколкото за другите предприятия, които не са обект на такова освобождаване. Поради това е целесъобразно предприятието, освободено от глоби, по принцип да бъде освободено от солидарна отговорност за цялата вреда и неговият дял да не надхвърля размера на вредата, причинена на неговите собствени преки или непреки купувачи или, в случай на картел, свързан с изкупуване, неговите преки или непреки доставчици. До степента, в която даден картел е причинил вреда на лица, различни от клиентите/доставчиците на предприятията нарушители, делът на предприятието, освободено от глоби, не следва да надхвърля неговата относителна отговорност за вредата, причинена от картела. Този дял следва да се определя в съответствие със същите правила, които се използват, за да се определи приносът на предприятията нарушители (съображение 27 по-горе). Освободеното от глоба предприятие следва да продължи да носи пълна отговорност по отношение на страните, понесли вреди, които не са негови преки или непреки купувачи или доставчици, само когато те не са в състояние да получат пълно обезщетение от другите предприятия нарушители.	(28) Предприятията, които сътрудничат на органите за защита на конкуренцията съгласно програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, изпълняват ключова роля за разкриване на нарушения, свързани с тайни картели, както и за преустановяване на тези нарушения, и следователно често смекчават вредата, която би могло да бъде причинена при продължаване на нарушението. До степента, в която даден картел е причинил вреда на лица, различни от клиентите/доставчиците на предприятията нарушители, делът на предприятието, освободено от глоби, не следва да надхвърля неговата относителна отговорност за вредата, причинена от картела. Този дял следва да се определя в съответствие със същите правила, които се използват, за да се определи приносът на предприятията нарушители (съображение 27 по-горе). Освободеното от глоба предприятие следва да продължи да носи пълна отговорност по отношение на страните, понесли вреди, които не са негови преки или непреки купувачи или доставчици, само когато те не са в състояние да получат пълно обезщетение от другите предприятия нарушители.
Изменение  12 Предложение за директива Член 1 - параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. С настоящата директива се определят някои правила, необходими с оглед да се гарантира, че всяко физическо или юридическо лице, което е понесло вреда вследствие на нарушение на членове 101 или 102 от Договора или националното право в областта на конкуренцията, може ефективно да упражни правото на пълно обезщетение за тази вреда. Освен това с директивата се определят правила за насърчаване на ненарушена конкуренция на вътрешния пазар и отстраняване на пречките пред правилното му функциониране чрез гарантиране на равностойна защита в целия Съюз за лицата, понесли такава вреда.	1. С настоящата директива се определят някои правила, необходими с оглед да се гарантира, че всяко физическо или юридическо лице, което е понесло вреда вследствие на нарушение на членове 101 или 102 от Договора или националното право в областта на конкуренцията от предприятие или от група от предприятия, може ефективно да упражни правото да поиска пълно обезщетение за тази вреда от страните, извършили нарушението. Освен това с директивата се определят правила за насърчаване на ненарушена конкуренция на вътрешния пазар и отстраняване на пречките пред правилното му функциониране чрез гарантиране на равностойна защита в целия Съюз за лицата, понесли такава вреда.
Изменение  13 Предложение за директива Член 2 - параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Всички лица, понесли вреди вследствие на нарушение на националното или на европейското право в областта на конкуренцията, имат право да поискат пълно обезщетение за тази вреда.	1. Всички лица, понесли вреди вследствие на нарушение на националното или на европейското право в областта на конкуренцията, имат право да поискат пълно обезщетение за тази вреда от страните, извършили нарушението, чрез гражданско производство в качеството на първоначална или присъединила се страна.
Изменение  14 Предложение за директива Член 4 – параграф 1 – точка 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. „национално право в областта на конкуренцията“ означава разпоредбите на националното право, които основно преследват същите цели като целите на членове 101 и 102 от Договора и които се прилагат по едно и също дело успоредно с правото на Съюза в областта на конкуренцията съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003;	2. „национално право в областта на конкуренцията“ означава разпоредбите на националното право, които основно преследват същите цели като целите на членове 101 и 102 от Договора и които се прилагат по едно и също дело успоредно с правото на Съюза в областта на конкуренцията съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003; това определение не се отнася до националните закони, които налагат наказателни санкции на физически лица, освен до степента, до която тези санкции са средство, чрез което се привеждат в изпълнение правилата за конкуренция, приложими към предприятията;
Обосновка
Важно е да се вземат предвид разпоредбите на наказателното право, които действат в някои държави членки. Следователно текстът на съображение 8 от Регламент (ЕО) № 1/2003 следва да се прилага и тук.
Изменение  15 Предложение за директива Член 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Член 5	Член 5
Разкриване на доказателства	Разкриване на доказателства
1. Държавите членки гарантират, че когато ищец е представил разумно достъпни факти и доказателства, които дават действителни основания да се подозира, че той или лицата, които представлява, са понесли вреда вследствие на нарушение на правото в областта на конкуренцията, извършено от ответника, националните съдилища могат да разпоредят ответникът или трето лице да разкрият доказателства, независимо дали тези доказателства са включени и в преписката на орган за защита на конкуренцията, предмет на условията, посочени в настоящата глава. Освен това държавите членки гарантират, че съдилищата имат правомощия да разпореждат разкриване на доказателства от ищеца или трета страна по искане на ответника.	1. Държавите гарантират, че при производство, свързано с иск за обезщетение, пред национален съд в Съюза по искане на ищеца, който е представил мотивирана обосновка, съдържаща достъпните факти и доказателства, които са достатъчни, за да подкрепят правдоподобността на неговия иск за обезщетение, националните съдилища могат да разпоредят ответникът или трета страна да разкрият съответните доказателства, [...] предмет на условията, посочени в настоящата глава. Освен това държавите членки гарантират, че съдилищата имат правомощия да разпореждат разкриване на доказателства от ищеца или трета страна по искане на ответника.
Настоящата разпоредба не засяга правата и задълженията на националните съдилища съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета.	Настоящата разпоредба не засяга правата и задълженията на националните съдилища съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета.
	1a. Държавите членки гарантират, че националните съдилища могат да поискат от органа за защита на конкуренцията да разкрие доказателства, в случай че ответникът не е представил изисканите доказателства.
2. Държавите членки гарантират, че националните съдилища разпореждат посоченото в параграф 1 разкриване на доказателства, когато поискалата разкриването страна е:	2. Държавите членки гарантират, че националните съдилища могат да разпоредят разкриването на определени доказателства или категории доказателства, които са посочени възможно най-прецизно и точно въз основа на разумно достъпни факти в мотивирана обосновка и които са под контрола на другата страна или трета страна и са необходими за целите на оценката на причинената вреда съгласно член 2 от настоящата директива.
a) доказала, че доказателствата под контрола на другата страна или трета страна са от значение във връзка с обосноваването на нейния иск или защита; и
б) посочила или отделни доказателства, или колкото се може по-прецизни и ограничени категории от тези доказателства въз основа на разумно достъпни факти.
3. Държавите членки гарантират, че националните съдилища ограничават разкриването на доказателства до пропорционална степен. Когато определят дали поискано от дадена страна разкриване е пропорционално, националните съдилища отчитат законните интереси на всички засегнати страни и трети страни. По-специално съдилищата вземат предвид:	3. Държавите членки гарантират, че националните съдилища ограничават разкриването на доказателства до разкриванията, които са пропорционални и които са свързани с иск за обезщетение в Съюза. Когато определят дали поискано от дадена страна разкриване е пропорционално, националните съдилища отчитат съответните обществени интереси и законните интереси на всички засегнати частноправни субекти и трети страни. По-специално съдилищата вземат предвид:
a) вероятността предполагаемото нарушение на правото в областта на конкуренцията действително да е било извършено;	a) вероятността предполагаемото нарушение на правото в областта на конкуренцията действително да е било извършено;
	aa) необходимостта от гарантиране на ефективността на прилагането от страна на публичните органи на правото в областта на конкуренцията;
б) обхвата и разходите за разкриване, особено за всички засегнати трети страни; и	б) обхвата и разходите за разкриване, особено за всички засегнати трети страни, включително с цел предотвратяване на опитите за извличане на информация;
в) дали доказателствата, които следва да бъдат разкрити, съдържат поверителна информация, особено такава, която се отнася за трети страни, и договореностите за защита на тази поверителна информация; и	в) дали доказателствата, които следва да бъдат разкрити, съдържат поверителна информация, особено такава, която се отнася за трети страни, и договореностите за защита на тази поверителна информация; и
г) в случаи, в които нарушението се разследва или е било разследвано от орган за защита на конкуренцията, дали искането е било формулирано конкретно с оглед на естеството, предмета или съдържанието на тези документи, а не с общо искане относно документите, представени от орган за защита на конкуренцията или съхранявани в преписката на този орган.	г) в случаи, в които нарушението се разследва или е било разследвано от орган за защита на конкуренцията, дали искането е било формулирано конкретно с оглед на естеството, предмета или съдържанието на тези документи, [...] представени от орган за защита на конкуренцията или съхранявани в преписката на този орган.
4. Държавите членки гарантират, че националните съдилища разполагат с ефективни мерки за защита на поверителна информация от неправилно използване във възможно най-голяма степен, като същевременно се гарантира, че съответните доказателства, съдържащи тази информация, са достъпни по иска за обезщетение.	4. Държавите членки гарантират, че националните съдилища имат правомощие да разпореждат разкриване на доказателства, съдържащи поверителна информация, когато считат, че тя има отношение към иска за обезщетение. Държавите членки гарантират, че при разпореждането за разкриване на такава информация националните съдилища разполагат с ефективни мерки за защита на тази информация.
5. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да придадат пълно действие на правните привилегии и другите права, съгласно които лицата не се принуждават да разкриват доказателства.	5. Държавите членки гарантират, че при разпореждане за разкриване на доказателства националните съдилища придават пълно действие на приложимите правни професионални привилегии по силата на националното право или правото на Съюза.
	Интересът на предприятията да избягват искове за обезщетение вследствие на нарушение не представлява търговски интерес, който заслужава да бъде защитаван.
	5a. Държавите членки гарантират, че заинтересованите страни, които разполагат с документи, за чието разкриване е отправено искане, се изслушват, преди национален съд да разпореди разкриване съгласно настоящия член по отношение на информация, извлечена от посочените документи
6. Държавите членки гарантират, че до степента, в която техните съдилища разполагат с правомощия да разпореждат разкриване, без да изслушват лицето, от което се иска да разкрие дадена информация, не може да се налага санкция за неспазване на такова разпореждане до момента, в който адресатът на разпореждането не бъде изслушан от съда.	6. Държавите членки гарантират, че до степента, в която техните съдилища разполагат с правомощия да разпореждат разкриване, без да изслушват лицето, от което се иска да разкрие дадена информация, не може да се налага санкция за неспазване на такова разпореждане до момента, в който адресатът на разпореждането не получи възможността да бъде изслушан от националния съд.
7. Доказателствата включват всички видове доказателства, допустими пред сезирания национален съд, и по-специално документи и други предмети, съдържащи информация, независимо от носителя, на който тя се съхранява.	7. Доказателствата включват всички видове доказателства, допустими пред сезирания национален съд, и по-специално документи и други предмети, съдържащи информация, независимо от носителя, на който тя се съхранява.
8. Без да се засяга задължението, определено в параграф 4, и ограниченията, определени в член 6, настоящият член не възпрепятства държавите членки да поддържат или въвеждат правила, които водят до по-широкообхватно разкриване на доказателства.	8. Без да се засяга задължението, определено в параграф 4, и ограниченията, определени в член 6, настоящият член не възпрепятства държавите членки да поддържат или въвеждат правила, които водят до по-широкообхватно разкриване на доказателства.
Изменение  16 Предложение за директива Член 6 – параграф 1 – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите членки гарантират, че за целите на искове за обезщетение националните съдилища не могат в никой момент да разпореждат на страна по иска или трета страна да разкрие която и да било от следните категории доказателства:	1. Държавите членки гарантират, че за целите на искове за обезщетение националните съдилища по принцип не следва да разпореждат на орган за защита на конкуренцията да разкрие която и да било от следните категории доказателства:
Изменение  17 Предложение за директива Член 6 – параграф 1 – алинея 1 (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	вътрешни документи на националния орган за защита на конкуренцията, кореспонденция между Комисията и националните органи за защита на конкуренцията или между самите национални органи за защита на конкуренцията в рамките на Европейската мрежа на конкуренция;
Изменение  18 Предложение за директива Член 6 – параграф 2 – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Държавите членки гарантират, че за целите на искове за обезщетение националните съдилища могат да разпореждат разкриване на следните категории доказателства единствено след като орган за защита на конкуренцията е приключил своето производство или е взел решение, посочено в член 5 от Регламент № 1/2003 или в глава III от Регламент № 1/2003:	2. Държавите членки гарантират, че за целите на искове за обезщетение националните съдилища могат да разпореждат разкриване на следните доказателства единствено след като орган за защита на конкуренцията е приключил своето производство или е взел решение, посочено в член 5 от Регламент № 1/2003 или в глава III от Регламент № 1/2003:
Изменение  19 Предложение за директива Член 6 - параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Разкриването на доказателства от преписката на орган за защита на конкуренцията, които не попадат в някоя от категориите, изброени в параграф 1 или 2 от настоящия член, може да бъде разпореждано по искове за обезщетение по всяко време.	3. Разкриването на доказателства от преписката на орган за защита на конкуренцията, които не попадат в някоя от категориите, изброени в параграф 1 или 2 от настоящия член, може да бъде разпореждано по искове за обезщетение по всяко време. Член 5, параграфи 3 до 7 се прилага mutatis mutandis.
Изменение  20 Предложение за директива Член 7
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Член 7	заличава се
Ограничения за използването на доказателства, получени единствено чрез достъп до преписката на орган за защита на конкуренцията
1. Държавите членки гарантират, че доказателствата, които попадат в една от категориите, посочени в член 6, параграф 1, и които са получени от физическо или юридическо лице единствено чрез достъп до преписката на орган за защита на конкуренцията при упражняване на неговите права на защита съгласно член 27 от Регламент № 1/2003 или съответстващите разпоредби по националното право, не са допустими по искове за обезщетение.
2. Държавите членки гарантират, че доказателства, които попадат в някоя от категориите, изброени в член 6, параграф 2 и които са получени от физическо или юридическо лице единствено чрез достъп до преписката на орган за защита на конкуренцията при упражняване на неговото право на защита съгласно член 27 от Регламент № 1/2003 или съответните разпоредби по националното право, не са допустими по искове за обезщетение до момента, в който органът за защита на конкуренцията не приключи своето производство или не вземе решение, както е посочено в член 5 от Регламент № 1/2003 или в глава III от Регламент № 1/2003.
3. Държавите членки гарантират, че доказателства, които са получени от физическо или юридическо лице единствено чрез достъп до преписката на орган за защита на конкуренцията при упражняване на неговите права на защита съгласно член 27 от Регламент № 1/2003 или съответстващите разпоредби по националното право и които не са недопустими съгласно параграф 1 или 2 от настоящия член, могат да бъдат използвани само по иск за обезщетение от страна на това лице или от страна на физическо или юридическо лице, което е правоприемник на неговите права, включително лице, придобило неговия иск.
Изменение  21 Предложение за директива Член 8 – параграф 1 – буква б) – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) унищожаване на съществени доказателства, при условие че към момента на унищожаването:	б) унищожаване на съществени доказателства;
Изменение  22 Предложение за директива Член 8 – параграф 1 – буква б) – подточка i)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
i) унищожаващата страна е била страна по производството на орган за защита на конкуренцията във връзка с поведението, предмет на иска за обезщетение; или	заличава се
Изменение  23 Предложение за директива Член 8 – параграф 1 – буква б) – подточка ii)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
ii) унищожаващата страна е знаела или би трябвало да Й е известно, че пред националния съд е предявен иск за обезщетение и че доказателствата са били от значение за обосноваване на иска за обезщетение или защита срещу него; или	заличава се
Изменение  24 Предложение за директива Член 8 – параграф 1 – буква б) – подточка iii)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
iii) унищожаващата страна е знаела, че доказателствата са били от значение за висящ или предстоящ иск за обезщетение, предявен от нея или срещу нея;	заличава се
Изменение  25 Предложение за директива Член 8 - параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Държавите членки гарантират, че санкциите, които националните съдилища могат да налагат, са ефективни, пропорционални и възпиращи. Санкциите, които националните съдилища могат да налагат, включват, доколкото се отнася за поведението на страна по производство за обезщетение, възможност да се направят неблагоприятни изводи, например да се приеме, че съответното твърдение е доказано или да се отхвърлят изцяло или отчасти предявени претенции или защитни аргументи, и възможността да се разпореди заплащане на разходите.	2. Държавите членки гарантират, че санкциите, които националните съдилища могат да налагат, са ефективни, пропорционални и възпиращи в случай на неспазване или отказ за спазване на съдебно разпореждане за разкриване или разпореждане за защита на поверителна информация.
Изменение  26 Предложение за директива Член 10 – параграф 2 – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Държавите членки гарантират, че давностният срок не започва да тече преди страната, понесла вреда, да научи или може разумно да се предполага, че знае за:	2. Държавите членки гарантират, че давностният срок започва от крайната дата, след като страната, понесла вреда, научи или може разумно да се предполага, че знае за:
Изменение  27 Предложение за директива Член 10 – параграф 2 – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Държавите членки гарантират, че давностният срок не започва да тече преди страната, понесла вреда, да научи или може разумно да се предполага, че знае за:	2. Държавите членки гарантират, че давностният срок не започва да тече, преди нарушението да бъде прекратено и преди страната, понесла вреда, да научи или преди да може разумно да се предполага, че тя знае за:
Изменение  28 Предложение за директива Член 10 - параграф 5
Текст, предложен от Комисията Изменение 5. Държавите членки гарантират, че давностният срок се преустановява временно, ако орган за защита на конкуренцията предприеме действие с цел разследване или откриване на производство по отношение на нарушение, което е свързано с иск за обезщетение. Това временно преустановяване приключва най-рано една година, след като решението за установяване на нарушение е станало окончателно или производството е прекратено по друг начин. 5. Държавите членки гарантират, че давностният срок се преустановява временно, ако орган за защита на конкуренцията предприеме действие с цел разследване или откриване на производство по отношение на нарушение, което е свързано с иск за обезщетение. Това временно преустановяване приключва най-рано две години, след като решението, чрез което процедурата относно нарушението или предполагаемото нарушение е приключена, е станало окончателно.
Обосновка
Давностният срок следва да бъде достатъчно дълъг, за да предоставя възможност за действителен достъп до правосъдие.
Изменение  29 Предложение за директива Член 11 - параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Държавите членки гарантират, че предприятие, което е било освободено от глоби от орган за защита на конкуренцията съгласно програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, ще бъде подведено под отговорност от страни, понесли вреди, различни от неговите преки или непреки купувачи или доставчици, само когато тези страни, понесли вреди, докажат, че не могат да получат пълно обезщетение от другите предприятия, участвали в същото нарушение на правото в областта на конкуренцията.	заличава се
Изменение  30 Предложение за директива Член 13 – параграф 2 – алинея 1 – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
В ситуацията, описана в параграф 1 от настоящия член, се счита, че непрекият купувач е доказал, че му е била прехвърлена надценка, когато е доказал, че:	В ситуацията, описана в параграф 1 от настоящия член, непрекият купувач доказва, че му е била прехвърлена надценка, когато е доказал най-малкото, че:
Изменение  31 Предложение за директива Член 14 - параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Правилата, определени в настоящата глава, не засягат правото на страна, понесла вреди, да поиска обезщетение за пропуснати ползи.	1. Правилата, определени в настоящата глава, не засягат правото на страна, понесла вреди, да поиска обезщетение за пропуснати ползи, действителни загуби и лихви от момента на настъпване на вредата до изплащането на обезщетението за тази вреда.
Изменение  32 Предложение за директива Член 15 – параграф 1 – буква б а) (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	ба) съответните резултати от публични производства в областта на конкуренцията, които спомагат за изпълнението на критериите по член 13, параграф 2.
Изменение  33 Предложение за директива Член 16 - параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите членки гарантират, че в случай на нарушение от картел се приема, че нарушението е причинило вреда. Предприятието нарушител има право да обори тази презумпция.	1. Държавите членки гарантират, че в случай на нарушение от картел се приема, че нарушението е причинило вреда в рамките на пазара. Предприятието нарушител има право да обори тази презумпция.
Изменение  34 Предложение за директива Член 17
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Член 17	Член 17
Действие на временното преустановяване при решаване на спор по взаимно съгласие	Действие на временното преустановяване при решаване на спор по взаимно съгласие
1. Държавите членки гарантират, че давностният срок за предявяване на иск за обезщетение се преустановява за времетраенето на процеса за решаване на спора по взаимно съгласие. Временното преустановяване на давностния срок се прилага само по отношение на страните, които участват или са участвали в решаване на спора по взаимно съгласие.	1. Държавите членки гарантират, че давностният срок за предявяване на иск за обезщетение се преустановява за времетраенето на процеса за решаване на спора по взаимно съгласие. Временното преустановяване на давностния срок се прилага само по отношение на страните, които участват или са участвали в решаване на спора по взаимно съгласие.
2. Държавите членки гарантират, че националните съдилища, сезирани по иск за обезщетение, могат да преустановят временно производството, когато страните по производството участват в решаване на спора по взаимно съгласие във връзка с претенцията за понесени вреди, която е предмет на иска за обезщетение.	2. Държавите членки гарантират, че националните съдилища, сезирани по иск за обезщетение, могат да преустановят временно производството, когато страните по производството участват в решаване на спора по взаимно съгласие във връзка с претенцията за понесени вреди, която е предмет на иска за обезщетение.
	2a. Временното преустановяване на производството, посочено в параграф 2 от настоящия член, не може да надвишава в никой случай една година.
	2б. При наличие на консенсусно споразумение органът за защита на конкуренцията може при определяне на размера на глобите да разгледа компенсацията, изплатена преди неговото решение, като смекчаващо вината обстоятелство.
Изменение  35 Предложение за директива Член 18 - параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите членки гарантират, че след уреждане на спор по взаимно съгласие претенцията на страна, понесла вреди, която участва в уреждането на спора, се намалява с дела от вредата на участващия в уреждането на спора нарушител, причинена на страната, понесла вреда вследствие на нарушението. Съизвършителите на нарушението, които не участват в уреждането на спора, не могат да си възстановяват сумата за остатъка от претенцията за понесени вреди от участващия в уреждането на спора съизвършител на нарушението. Участващият в уреждането на спора съизвършител на нарушението може да бъде заставен да изплати обезщетение на страната, понесла вреда, която участва в уреждането на спора, само когато останалите нарушители, които не участват в уреждането на спора, не са в състояние да изплатят обезщетение, което отговаря на остатъка от претенцията.	1. Държавите членки гарантират, че след уреждане на спор по взаимно съгласие претенцията на страна, понесла вреди, която участва в уреждането на спора, се намалява с дела от вредата на участващия в уреждането на спора нарушител, причинена на страната, понесла вреда вследствие на нарушението. Съизвършителите на нарушението, които не участват в уреждането на спора, не могат да си възстановяват сумата за остатъка от претенцията за понесени вреди от участващия в уреждането на спора съизвършител на нарушението. Участващият в уреждането на спора съизвършител на нарушението може да бъде заставен да изплати обезщетение на страната, понесла вреда, която участва в уреждането на спора, само когато останалите нарушители, които не участват в уреждането на спора, не са в състояние да изплатят обезщетение, което отговаря на остатъка от претенцията, освен ако това е изрично изключено като възможност в условията за уреждането на спора.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Правила за уреждане на искове за обезщетение по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията
Позовавания	COM(2013)0404 – C7-0170/2013 – 2013/0185(COD)
Водеща комисия        Дата на обявяване в заседание	ECON 1.7.2013
Становище, изказано от        Дата на обявяване в заседание	JURI 1.7.2013
Процедура с асоциирана(и) комисия(и) - Дата на обявяване в заседание	12.12.2013
Докладчик по становище:        Дата на назначаване	Бернхард Рапкай 19.6.2013
Разглеждане в комисия	16.12.2013
Дата на приемане	21.1.2014
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	22 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Raffaele Baldassarre, Sebastian Valentin Bodu, Françoise Castex, Christian Engström, Marielle Gallo, Giuseppe Gargani, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Sajjad Karim, Klaus-Heiner Lehne, Antonio López-Istúriz White, Antonio Masip Hidalgo, Alajos Mészáros, Bernhard Rapkay, Evelyn Regner, Francesco Enrico Speroni, Rebecca Taylor, Alexandra Thein, Cecilia Wikström, Tadeusz Zwiefka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Piotr Borys, Eva Lichtenberger, Angelika Niebler, Axel Voss
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Мария Иригойен Перес

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (9.1.2014)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията
(COM(2013)0404 – C7‑0170/2013 – 2013/0185(COD))

Докладчик по становище: Оле Шмид

КРАТКА ОБОСНОВКА

С оглед на продължилите близо десетилетие разисквания докладчикът по становище посреща със задоволство настоящото предложение за директива на Комисията. Потребителите, както и малките и средните предприятия, понастоящем са възпрепятствани при упражняването на равнището на Съюза на своето право да получават обезщетение за вреди, причинени от нарушения на правото в областта на конкуренцията.

По отношение на прилагането от частноправни субекти докладчикът по становище би искал да се въведат механизми за правна защита чрез представители и за колективна правна защита. В своето изявление във връзка с резолюцията на Европейския парламент (P6_TA(2009)0187) Комисията изрази съгласие, че следва да има комплексен подход към колективната правна защита, с цел да се осигури последователно третиране на исковете за обезщетение в рамките на законодателството на Общността в областта на конкуренцията. Все още няма задължителни хоризонтални мерки за колективна правна защита. Колективните искове биха предоставили възможност добросъвестни и квалифицирани структури, например асоциации на потребителите или професионални организации, да предявяват искове от името на отделни ищци. При все това докладчикът по становище призовава единствено кръг от ясно идентифицирани лица да може да действа в качеството на представител или да участва в иска. Това идентифициране трябва да се извърши при предявяване на иска и докладчикът предлага модел, при който участниците се включват по искане от тяхна страна. Като се има предвид, че едва 25 % от делата за картели водят до искове за обезщетение в рамките на Съюза, следва да се положат допълнителни усилия, за да се насърчат потребителите да упражняват своите права.

Докладчикът по становище отчита, че заявленията за участие в програми за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер допринасят в голяма степен за разкриването на картелите, като предоставят възможност за предявяване от страна на частноправни субекти на искове за обезщетение. При все това докладчикът по становище не е съгласен с предложението на Комисията да се въведе „сив“ списък на ограниченията относно разкриването на доказателства след приключването на производството от страна на органа за защита на конкуренцията. Всички доказателства от кандидатите по програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер следва да се уреждат от разпоредбите на член 6 независимо от това дали са получени в рамките на заявлението за участие в програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер или вследствие на искане от страна на органа за защита на конкуренцията.

Въпреки че понякога производствата в областта на конкуренцията се дължат на факта, че дадено лице е подало сигнал за нередности, в предложението на Комисията този факт не се упоменава изрично. Защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, засяга единствено самоличността на тези лица, но не и информацията, която те предоставят. Самоличността е без значение по отношение на обезщетението или неговия размер. В днешно време самоличността на лицата, подаващи сигнали за нередности, се ползва със защита съгласно правото на държавите членки. За да се осигури предсказуемост и последователност на съдебните решения, личните данни следва да се добавят в предложението на Комисията.

Докладчикът по становище посреща със задоволство предложението на Комисията доказателствената тежест да се носи от ответника. Това би улеснило ищците при предявяването на техните искове. Пропуските в доказателствата биха били в полза на ищеца и би имало очевидни ползи за преките купувачи. Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз непреките купувачи трябва също да имат правото да предявяват искове. При все това предложените разпоредби включват както презумпция за липса, така и презумпция за наличието на прехвърляне на надценки на непреките купувачи. Това най-вероятно ще доведе до искове както от ищци, които са преки купувачи, така и от ищци, които са непреки купувачи. Докладчикът по становище не подкрепя тази двойна система и предлага в случаите, в които няма достатъчно доказателства за наличието на прехвърляне на надценка, доказателствената тежест да се носи от непрекия купувач. По този начин се създава система от един стълб с ясни насоки за националните съдилища.

Трябва да има обезщетение за понесените вреди. Това е от съществено решение, за да могат картелите да осъзнаят реалните вреди, които те са причинили на пазарите и потребителите. За да се повиши защитата на страната, понесла вреди, от нарушения на правото в областта на конкуренцията, е важно да се осигури, че по време на производството се обръща сериозно внимание на нейната позиция. Ето защо докладчикът по становище предлага страната, понесла вреди, да има водеща роля при изчисляването и следователно би искал крайното изчисление да се основава на изчислението на страната, понесла вреди. Това би възпряло допълнително участието на картелите, тъй като влиянието на нарушителите в рамките на съдебното производство би било ограничено.

Рискът от задължение за заплащане на съдебните разноски при загуба на делото може да бъде фактор, който силно възпира даден потребител, организация на потребителите или малко дружество от предявяване на иск за обезщетение. За да се подобри възможността за предявяване на такива искове, докладчикът по становище предлага да се създаде фонд, който да се финансира от глобите, изплатени вследствие на производства за нарушения на конкуренцията. Този фонд би финансирал първото индикативно съдебно решение при евентуално производство въз основа на доказателства, предоставени от евентуален ищец. Това би понижило прага за исковете за обезщетение и би намалило броя на ненужните искове пред съдилищата. И накрая следва да се изтъкне, че правилото „загубилият делото плаща“ следва да се запази.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в доклада си следните изменения:

Изменение  1 Предложение за директива Съображение 4 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(4a) Прилагането от страна на частноправни субекти е жизненоважен механизъм за ефективно прилагане на правото в областта на конкуренцията. При все това индивидуалните искове сами по себе си няма да бъдат удовлетворителни и поради това е необходимо в настоящата директива да се предвиди възможността за колективни искове.
Обосновка
Следва да има комплексен подход към колективната правна защита, с цел да се осигури последователно третиране на исковете за обезщетение, например в рамките на законодателството в областта на защитата на потребителите. Тъй като все още няма такива хоризонтални мерки, докладчикът по становище би искал да ги въведе в разглежданата директива. Като се има предвид ниският брой на исковете за обезщетение, следва да се положат допълнителни усилия, за да се насърчат потребителите да предявяват своите права. Благодарение на колективните искове националните съдилища ще бъдат по-достъпни за потребителите.
Изменение  2 Предложение за директива Съображение 4 б (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(4б) В съответствие с прерогатива на държавите членки да въвеждат различни схеми за колективна защита, при установяването на такава схема държавите членки следва да въвеждат единствено система за участие по избор и да се въздържат от приемането на разпоредби, които предвиждат използване на извънредни хонорари, възможност да се налагат наказателни обезщетения и финансиране от трета страна, ако тази трета страна получава възнаграждение въз основа на постигнатото споразумение или присъденото обезщетение.
Изменение  3 Предложение за директива Съображение 5 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(5a) Наличието на ефективни средства за потребителите и предприятията да получават обезщетение ще възпрат предприятията да извършват нарушения и ще гарантират по-голямо съответствие с правилата на ЕС в областта на конкуренцията. Съответно в името на подобряването на публичното прилагане на правилата в областта на конкуренцията в Съюза следва да се насърчава икономически ефективното, своевременно и ефикасно обезщетение на лицата, понесли вреди вследствие на нарушения на тези правила. Обезщетяването по взаимно съгласие на понеслите вреди лица следва да се насърчава, без да се засяга необходимостта от хармонизиране на правилата в държавите членки, уреждащи исковете за обезщетение за нарушения на националното право или правото на Съюза в областта на конкуренцията.
Обосновка
В интерес на потребителите и предприятията обезщетението за вреди е необходимо да е икономически ефективно, своевременно и ефикасно. Следователно ранното решаване на спора по взаимно съгласие трябва да бъде насърчавано чрез предоставянето на стимул, свързан с глобата, определена от органите по конкуренция, за да се гарантира такова икономически ефективно, своевременно и ефикасно обезщетение.
Изменение  4 Предложение за директива Съображение 11
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(11) С настоящата директива се утвърждават достиженията на правото на ЕС относно европейското право за обезщетение за нарушения на правото на Съюза в областта на конкуренцията, по-специално относно процесуалната легитимация за предявяване на искове и определението за вреда, както бе посочено в съдебната практика на Съда на Европейския съюз, без да се предопределя по-нататъшното развитие на правото на ЕС. Всички лица, на които е била причинена вреда вследствие на нарушение, могат да поискат обезщетение за действителната загуба (damnum emergens), за ползата, от която са били лишени (пропуснати ползи или lucrum cessans), и изплащане на натрупаните лихви от момента на настъпване на вредата до момента, в който се изплаща обезщетението. Това право имат всички физически и юридически лица — потребители, предприятия и публични органи — независимо от наличието на пряко договорно отношение с предприятието нарушител и независимо дали е налице предходно установяване на нарушение от орган за защита на конкуренцията. Настоящата директива не следва да задължава държавите членки да въведат механизми за колективна защита във връзка с прилагането на членове 101 и 102 от Договора.	(11) С настоящата директива се утвърждават достиженията на правото на ЕС относно европейското право за обезщетение за нарушения на правото на Съюза в областта на конкуренцията, по-специално относно процесуалната легитимация за предявяване на искове и определението за вреда, както бе посочено в съдебната практика на Съда на Европейския съюз, без да се предопределя по-нататъшното развитие на правото на ЕС. Всички лица, на които е била причинена вреда вследствие на нарушение, могат да поискат обезщетение за действителната загуба (damnum emergens), за ползата, от която са били лишени (пропуснати ползи или lucrum cessans), и изплащане на натрупаните лихви от момента на настъпване на вредата до момента, в който се изплаща обезщетението, без да се засяга видът лихва, признат съгласно националното право. Това право имат всички физически и юридически лица — потребители, предприятия и публични органи — независимо от наличието на пряко договорно отношение с предприятието нарушител и независимо дали е налице предходно установяване на нарушение от орган за защита на конкуренцията.
Изменение  5 Предложение за директива Съображение 11 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(11a) Правилното прилагане на правото в областта на конкуренцията и ефективното упражняване както от предприятията, така и от потребителите на тяхното право на обезщетение са тясно свързани помежду си и са от ключово значение за постигането на конкурентоспособен растеж. Наличието на европейско право на колективна защита в това отношение ще допринесе за доизграждането на вътрешния пазар и за развитието на действително пространство на свобода, сигурност и правосъдие.
Обосновка
През февруари 2012 г. Европейският парламент прие резолюция на тема „Към съгласуван европейски подход за колективна защита“, в която призовава за представяне на предложения в областта на колективната правна защита, включително за общ набор от принципи, който предоставя еднакъв достъп до правосъдие чрез колективни искове в рамките на Съюза и който разглежда нарушения на правата на потребителите. Наличието на механизъм за колективна правна защита би подобрило значително ефективното прилагане на правото в областта на конкуренцията и би увеличило защитата на потребителите.
Изменение  6 Предложение за директива Съображение 13
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(13) Доказателствата са важен елемент при предявяването на искове за обезщетение за нарушения на националното или на европейското право в областта на конкуренцията. При все това, тъй като съдебното производство при нарушения на антитръстовите правила се характеризира с информационна асиметрия, е целесъобразно да се гарантира, че страните, понесли вреди, получават възможност да бъде разрешено разкриването на доказателства във връзка с техния иск, без да е необходимо да посочват конкретните доказателства. С оглед гарантиране на равнопоставеност на страните тези средства следва също така да са достъпни за ответниците по искове за обезщетение, така че те да могат да поискат разкриване на доказателства от страните, понесли вреди. Освен това националните съдилища могат да разпоредят разкриване на доказателства от трети страни. Когато националният съд желае да разпореди разкриване на доказателства от страна на Комисията, по отношение на исканията за информация се прилагат принципът на лоялното сътрудничество между Европейския съюз и държавите членки (член 4, параграф 3 от Договора за ЕС) и член 15, параграф 1 от Регламент № 1/2003.	(13) Доказателствата са важен елемент при предявяването на искове за обезщетение за нарушения на националното или на европейското право в областта на конкуренцията. При все това, тъй като съдебното производство при нарушения на антитръстовите правила се характеризира с информационна асиметрия, е целесъобразно да се гарантира, че страните, понесли вреди, получават възможност да бъде разрешено разкриването на доказателства във връзка с техния иск. С оглед гарантиране на равнопоставеност на страните тези средства следва също така да са достъпни за ответниците по искове за обезщетение, така че те да могат да поискат разкриване на доказателства от страните, понесли вреди. Освен това националните съдилища могат да разпоредят разкриване на доказателства от трети страни. Когато националният съд желае да разпореди разкриване на доказателства от страна на Комисията, по отношение на исканията за информация се прилагат принципът на лоялното сътрудничество между Европейския съюз и държавите членки (член 4, параграф 3 от Договора за ЕС) и член 15, параграф 1 от Регламент № 1/2003.
Обосновка
Доказателствата трябва да бъдат посочени възможно най-точно и стегнато, за да се предотвратят опити за извличане на информация (т.нар. „fishing expeditions“), които могат да навредят значително на ефективното и справедливо функциониране на вътрешния пазар.
Изменение  7 Предложение за директива Съображение 19 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(19a) Важно е информацията, която се предоставя от кандидатите по програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, да бъде защитена, тъй като това ще повиши стимулите за участниците в картела да проявят интерес и да участват в програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер. Ето защо ограниченията по отношение на разкриването на доказателства от страна на орган за защита на конкуренцията следва да се разширят, така че да включват цялата информация, предоставена от кандидата по програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, независимо от това дали информацията е била предоставена по собствена инициатива на участника в картела или по искане на органа за защита на конкуренцията.
Обосновка
Заявленията за участие в програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер играят важна роля за разкриването на картелите, като по този начин предоставят възможност за предявяване на искове от страна на частноправни субекти. Всички доказателства от кандидатите по програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер се уреждат от разпоредбите на член 6, параграф 1, независимо от това дали са получени в рамките на изявленията във връзка с освобождаване от глоби и намаляване на техния размер или вследствие на искане от страна на органа за защита на конкуренцията.
Изменение  8 Предложение за директива Съображение 21 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(21a) Въпреки че ролята на лицата, подаващи сигнали за нередности, досега е била ограничена, защитата на лицата, които предоставят информация, следва да бъде изрично включена в директивата. Информацията, която националните съдилища не могат в никой момент да разпореждат на страна по иска или трета страна да разкрие, следва да включва единствено личните данни и информацията, свързана с личните данни.
Обосновка
Въпреки че има производства в областта на конкуренцията, които се дължат единствено на факта, че дадено лице е подало сигнал за нередности, в предложението за директива този факт не се упоменава изрично. Защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, засяга единствено самоличността на тези лица, но не и информацията, която те предоставят. За да се осигури предсказуемост и последователност на съдебните решения, личните данни следва да се добавят в директивата. В днешно време самоличността на лицата, подаващи сигнали за нередности, се ползва със защита съгласно правото на държавите членки.
Изменение  9 Предложение за директива Съображение 24
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(24) Предявяването на иск за обезщетение или започването на разследване от орган за защита на конкуренцията водят до риск засегнатите предприятия да унищожат или да укрият доказателства, които биха били полезни на страните, понесли вреди, за да подкрепят своята претенция за понесени вреди. За да се предотврати унищожаването на съответни доказателства и да се гарантира, че разпорежданията на съда с искане за разкриване се спазват, съдилищата следва да са в състояние да налагат санкции, които са достатъчно възпиращи. До степента, до която са засегнати страните по производството, рискът от това съдът да достигне до неблагоприятни изводи по производството за обезщетение, може да бъде особено ефективна санкция и да спомогне за избягване на забавяния. Необходимо е да бъдат въведени санкции за неспазване на задълженията за опазване на поверителна информация и за злоупотреба с информация, получена чрез разкриване. Аналогично следва да се въведат санкции, ако информация, получена чрез достъп до преписката на орган за защита на конкуренцията при упражняване на правата за защита във връзка с разследвания на този орган за защита на конкуренцията, е предмет на злоупотреба в рамките на искове за обезщетение.	(24) Предявяването на иск за обезщетение или започването на разследване от орган за защита на конкуренцията водят до риск засегнатите предприятия да унищожат или да укрият доказателства, които биха били полезни на страните, понесли вреди, за да подкрепят своята претенция за понесени вреди. За да се предотврати унищожаването на съответни доказателства и да се гарантира, че разпорежданията на съда с искане за разкриване се спазват, съдилищата следва да налагат санкции, които са достатъчно възпиращи и ефективни. До степента, до която са засегнати страните по производството, рискът от това съдът да достигне до неблагоприятни изводи по производството за обезщетение, може да бъде особено ефективна санкция и да спомогне за избягване на забавяния. Необходимо е да бъдат въведени санкции за неспазване на задълженията за опазване на поверителна информация и за злоупотреба с информация, получена чрез разкриване. Аналогично следва да се въведат санкции, ако информация, получена чрез достъп до преписката на орган за защита на конкуренцията при упражняване на правата за защита във връзка с разследвания на този орган за защита на конкуренцията, е предмет на злоупотреба в рамките на искове за обезщетение.
Изменение  10 Предложение за директива Съображение 28
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(28) Предприятията, които сътрудничат на органите за защита на конкуренцията съгласно програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, изпълняват ключова роля за разкриване на нарушения, свързани с тайни картели, както и за преустановяване на тези нарушения, и следователно често смекчават вредата, която би могло да бъде причинена при продължаване на нарушението. Поради това е целесъобразно да се включи разпоредба, с която предприятията, освободени от глоби в съответствие с решение на орган за защита на конкуренцията съгласно програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, да бъдат защитени от неправомерно излагане на искове за обезщетение, като се има предвид, че решението на органа за защита на конкуренцията, с което се установява нарушението, може да се превърне в окончателно за предприятието, освободено от глоби, по-рано, отколкото за другите предприятия, които не са обект на такова освобождаване. Поради това е целесъобразно предприятието, освободено от глоби, по принцип да бъде освободено от солидарна отговорност за цялата вреда и неговият дял да не надхвърля размера на вредата, причинена на неговите собствени преки или непреки купувачи или, в случай на картел, свързан с изкупуване, неговите преки или непреки доставчици. До степента, в която даден картел е причинил вреда на лица, различни от клиентите/доставчиците на предприятията нарушители, делът на предприятието, освободено от глоби, не следва да надхвърля неговата относителна отговорност за вредата, причинена от картела. Този дял следва да се определя в съответствие със същите правила, които се използват, за да се определи приносът на предприятията нарушители (съображение 27 по-горе). Освободеното от глоба предприятие следва да продължи да носи пълна отговорност по отношение на страните, понесли вреди, които не са негови преки или непреки купувачи или доставчици, само когато те не са в състояние да получат пълно обезщетение от другите предприятия нарушители.	(28) Предприятията, които сътрудничат на органите за защита на конкуренцията съгласно програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, изпълняват ключова роля за разкриване на антиконкурентни споразумения, решения или практики, както и за преустановяване на тези нарушения, и следователно често смекчават вредата, която би могло да бъде причинена при продължаване на нарушението. Поради това е целесъобразно да се включи разпоредба, с която предприятията, освободени от глоби в съответствие с решение на орган за защита на конкуренцията съгласно програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, да бъдат защитени от неправомерно излагане на искове за обезщетение, като се има предвид, че решението на органа за защита на конкуренцията, с което се установява нарушението, може да се превърне в окончателно за предприятието, освободено от глоби, по-рано, отколкото за другите предприятия, които не са обект на такова освобождаване. Поради това е целесъобразно предприятието, освободено от глоби, по принцип да бъде освободено от солидарна отговорност за цялата вреда и неговият дял да не надхвърля размера на вредата, причинена на неговите собствени преки или непреки купувачи или, в случай на картел, свързан с изкупуване, неговите преки или непреки доставчици. До степента, в която даден картел е причинил вреда на лица, различни от клиентите/доставчиците на предприятията нарушители, делът на предприятието, освободено от глоби, не следва да надхвърля неговата относителна отговорност за вредата, причинена от картела. Този дял следва да се определя в съответствие със същите правила, които се използват, за да се определи приносът на предприятията нарушители (съображение 27 по-горе). Освободеното от глоба предприятие следва да продължи да носи пълна отговорност по отношение на страните, понесли вреди, които не са негови преки или непреки купувачи или доставчици, само когато те не са в състояние да получат пълно обезщетение от другите предприятия нарушители.
Обосновка
Избраният термин е прекалено ограничен и не би взел предвид реалностите на вътрешния пазар.
Изменение  11 Предложение за директива Съображение 30
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(30) Въпреки това, в ситуация, в която надценката е била прехвърлена на лица, които не могат да поискат обезщетение от правна гледна точка, не е уместно да се позволява на предприятието нарушител да се позове на прехвърлянето като защита, тъй като това би позволило освобождаването му от отговорност за причинената от него вреда. Поради това при позоваване на прехвърлянето като защита по конкретен иск сезираният с иска съд следва да прецени дали лицата, за които се твърди, че им е била прехвърлена надценката, имат правна възможност да поискат обезщетение. Въпреки че непреките купувачи имат право да поискат обезщетение, националните правила за причинно-следствена връзка (включително правилата за предвидимост и отдалеченост между нарушение и вреда), които се прилагат в съответствие с принципите на правото на Съюза, могат да доведат до ситуация, в която определени лица (например на равнище на веригата на доставки, която е достатъчно отдалечена от нарушението) нямат правна възможност да поискат обезщетение в конкретен случай. Само когато съдът установи, че лицето, на което се предполага, че е била прехвърлена надценката, има правна възможност да поиска обезщетение, той ще разгледа по същество прехвърлянето като защита.	заличава се
Обосновка
Заличаване вследствие на член 12, параграф 2.
Изменение  12 Предложение за директива Съображение 34
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(34) Все пак страна, понесла вреди, която докаже, че е понесла вреда вследствие на нарушение на правото в областта на конкуренцията, трябва да докаже степента на понесената вреда, за да получи обезщетение. Количественото определяне на вредата вследствие на нарушение на антитръстовите правила е процес, при който се изискват много факти и може да се наложи прилагане на сложни икономически модели. Често пъти това струва скъпо и води до затруднения за страните, понесли вреди, от гледна точка на получаване на необходимите данни, за да обосноват своите искове. По този начин количественото определяне на вредата вследствие на нарушението на антитръстовите правила може да представлява съществена пречка, която възпрепятства страните, понесли вреди, да получат обезщетение за понесената вреда.	(34) Все пак страна, понесла вреди, която докаже, че е понесла вреда вследствие на нарушение на правото в областта на конкуренцията, трябва да докаже степента на понесената вреда, за да получи обезщетение. Количественото определяне на вредата вследствие на нарушение на антитръстовите правила е процес, при който се изискват много факти и може да се наложи прилагане на сложни икономически модели. Често пъти това струва скъпо и води до затруднения за страните, понесли вреди, от гледна точка на получаване на необходимите данни, за да обосноват своите искове. По този начин количественото определяне на вредата вследствие на нарушението на антитръстовите правила може да представлява съществена пречка, която възпрепятства страните, понесли вреди, да получат обезщетение за понесената вреда. Процесът на количествено определяне на вредата може да се различава в различните национални юрисдикции. С цел да се осигурят ясни правила и предсказуемост Комисията следва да предостави допълнителни насоки на равнището на Общността.
Обосновка
За да се осигури ефикасно и хармонизирано произнасяне на съдебните съдилища по искове за обезщетение при нарушения на правото в областта на конкуренцията, Комисията следва да обезпечи допълнителни насоки на равнището на Общността по отношение на количественото определяне на обезщетенията. Това би улеснило трудния процес на изчисляване на вредата, причинена от нарушение на правото в областта на конкуренцията, и би увеличило предсказуемостта и хармонизирането на процеса.
Изменение  13 Предложение за директива Съображение 35
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(35) С цел да се отстранят информационната асиметрия и някои трудности, свързани с количественото определяне на вредата вследствие на нарушение на антитръстовите правила, а също така да се гарантира ефективността на исковете за обезщетение, е целесъобразно да се приеме, че в случай на нарушение, свързано с картел, това нарушение е причинило вреда, по-специално чрез оказване на въздействие върху цените. В зависимост от фактите по делото това означава, че картелът е довел до увеличение на цените или е възпрепятствал понижение на цените, което би настъпило в противен случай. Предприятието нарушител следва да може да обори тази презумпция. Предвид тайното естество на картела е целесъобразно тази оборима презумпция да бъде ограничена до картели, което увеличава въпросната информационна асиметрия и затруднява страната, понесла вреди, да се сдобие с необходимите доказателства за доказване на вредата.	(35) С цел да се отстранят информационната асиметрия и някои трудности, свързани с количественото определяне на вредата вследствие на нарушение на антитръстовите правила, а също така да се гарантира ефективността на исковете за обезщетение, е целесъобразно да се приеме, че в случай на нарушение, свързано с картел, това нарушение е причинило вреда, по-специално чрез оказване на въздействие върху цените. В зависимост от фактите по делото това означава, че картелът е довел до увеличение на цените или е възпрепятствал понижение на цените, което би настъпило в противен случай. Предприятието нарушител следва да може да обори тази презумпция. Държавите членки следва да предвидят разпоредби, съгласно които националните съдилища разполагат с правомощия да изчисляват размера на вредата, като вземат предвид представянето на доказателства от страните.
Изменение  14 Предложение за директива Съображение 36
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(36) При липса на правила на Европейския съюз относно количественото определяне на вредата, причинена от нарушение на правото в областта на конкуренцията, изискванията, които страната, понесла вреди, трябва да изпълни при доказването на размера на понесената вреда, степента на точност при доказването на този размер, методите, които могат да се използват за количествено определяне на размера, и последиците в случай на непълно спазване на поставените изисквания се определят от националната правна система на всяка държава членка и от националните съдилища. При все това тези национални изисквания не следва да бъдат по-неблагоприятни от изискванията, уреждащи подобни искове по националното право (принцип на равностойност), и не трябва да водят до ситуация, в която е практически невъзможно или изключително трудно да се упражни европейското право на обезщетение (принцип на ефективност). В това отношение трябва да се вземат предвид евентуалната информационна асиметрия между страните и фактът, че количественото определяне на вредата означава да се оцени как въпросният пазар би се развил при липса на нарушение. Тази оценка предполага сравнение със ситуация, която по подразбиране е хипотетична и поради това не може да се направи с абсолютна точност. Следователно е целесъобразно националните съдилища да получат правомощия за изчисляване на размера на вредата, причинена от нарушението на правото в областта на конкуренцията.	(36) При липса на правила на Европейския съюз относно количественото определяне на вредата, причинена от нарушение на правото в областта на конкуренцията, изискванията, които страната, понесла вреди, трябва да изпълни при доказването на размера на понесената вреда, степента на точност при доказването на този размер, методите, които могат да се използват за количествено определяне на размера, и последиците в случай на непълно спазване на поставените изисквания се определят от националната правна система на всяка държава членка и от националните съдилища. При все това тези национални изисквания не следва да бъдат по-неблагоприятни от изискванията, уреждащи подобни искове по националното право (принцип на равностойност), и не трябва да водят до ситуация, в която е практически невъзможно или изключително трудно да се упражни европейското право на обезщетение (принцип на ефективност). В това отношение трябва да се вземат предвид евентуалната информационна асиметрия между страните и фактът, че количественото определяне на вредата означава да се оцени как въпросният пазар би се развил при липса на нарушение. Тази оценка предполага сравнение със ситуация, която по подразбиране е хипотетична и поради това не може да се направи с абсолютна точност. Следователно е целесъобразно националните съдилища да получат правомощия за изчисляване на размера на вредата, причинена от нарушението на правото в областта на конкуренцията. При извършването на това изчисляване се обръща специално внимание на изчислението на вредата, представено от страната, понесла вреди.
Обосновка
За да се повиши защитата на страната, понесла вреди, от нарушения на правото в областта на конкуренцията, е важно да се осигури, че по време на производството се обръща сериозно внимание на нейната позиция. Чрез подчертаване на изчислението на вредата от страната, понесла вреди, се гарантира, че по-слабата страна е защитена. Това също би възпряло допълнително участието на картелите, тъй като влиянието на нарушителите в рамките на съдебното производство се ограничава.
Изменение  15 Предложение за директива Съображение 37
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(37) Страните, понесли вреди, и предприятията нарушители следва да бъдат насърчени да постигнат споразумение относно обезщетяването на вредата, причинена от нарушението на правото в областта на конкуренцията, чрез механизми за решаване на спорове по взаимно съгласие, например извънсъдебно уреждане на спорове, арбитраж и медиация. Когато е възможно, този механизъм за решаване на спорове по взаимно съгласие следва да обхваща колкото се може повече страни, понесли вреди, и извършили нарушение предприятия. Поради това разпоредбите на настоящата директива по отношение на решаването на спорове по взаимно съгласие имат за цел да улеснят използването на такива механизми и да повишат тяхната ефективност.	(37) Националните съдилища в много случаи са претоварени и исковете за обезщетение могат да отнемат много време. Ето защо страните, понесли вреди, и предприятията нарушители следва да бъдат насърчени да постигнат споразумение относно обезщетяването на вредата, причинена от нарушението на правото в областта на конкуренцията, чрез механизми за решаване на спорове по взаимно съгласие, например извънсъдебно уреждане на спорове, арбитраж и медиация. Когато е възможно, този механизъм за решаване на спорове по взаимно съгласие следва да обхваща колкото се може повече страни, понесли вреди, и извършили нарушение предприятия. Тъй като индивидуалните искове могат да не бъдат достатъчни, колективните искове, предявявани от добросъвестни и квалифицирани структури, например асоциации на потребителите или професионални организации, действащи от името на отделен ищец, следва да бъдат изрично включени в настоящата директива.
Обосновка
Колективните искове биха предоставили възможност добросъвестни и квалифицирани структури, например асоциации на потребителите или професионални организации, да предявяват искове от името на отделни ищци. При все това единствено кръг от ясно идентифицирани лица следва да може да действа в качеството на представител или да участва в иска. Това идентифициране трябва да се извърши при предявяване на иска и докладчикът предлага модел, при който участниците се включват по искане от тяхна страна.
Изменение  16 Предложение за директива Съображение 41 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(41a) Разноските, свързани със съдебното производство, не следва да възпрепятстват предявяването на основателни искове пред съдилищата от ищците. Държавите членки следва да предприемат целесъобразни мерки, за да предоставят на страните, понесли вреди, достъп до финансиране за предявяване на иск за обезщетение. Това може да се извърши посредством фонд, който се финансира от изплатените от нарушителите глоби.
Обосновка
Рискът от задължение за заплащане на съдебните разноски може да бъде фактор, който силно възпира дадена организация на потребителите или малко дружество да предяви иск. Създаването на фонд, който се финансира от глобите, изплатени вследствие на предишни производства за нарушения на конкуренцията, би подобрило възможността за предявяване на искове. Този фонд би финансирал първото индикативно съдебно решение при евентуално производство въз основа на доказателства, предоставени от евентуален ищец. Следва да се изтъкне, че се запазва правилото „загубилият делото плаща“.
Изменение  17 Предложение за директива Член 2 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Всички лица, понесли вреди вследствие на нарушение на националното или на европейското право в областта на конкуренцията, имат право да поискат пълно обезщетение за тази вреда.	1. Всички лица, понесли вреди вследствие на нарушение на националното или на европейското право в областта на конкуренцията, имат право да поискат пълно обезщетение за тази вреда, без да се засяга което и да е изискване съгласно националното право за определяне на отговорността.
Обосновка
За да се поиска обезщетение, изискванията съгласно националното право за определянето на отговорността трябва да бъдат спазени.
Изменение  18 Предложение за директива Член 2 – параграф 2 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	2a. Държавите членки гарантират, че получаването на прекомерно обезщетение е изключено като възможност.
Обосновка
Получаването на прекомерно обезщетение е необходимо да бъде предотвратено, тъй като би могло да навреди на целта за равнопоставеност на вътрешния пазар.
Изменение  19 Предложение за директива Член 2 – параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Държавите членки гарантират, че всички страни, понесли вреди, могат ефективно да упражняват своето право да предявяват искове за обезщетение.	3. Държавите членки гарантират, че всички страни, понесли вреди, могат ефективно да упражняват своето право да предявяват искове за обезщетение и да се ползват с действително прилагане на правна защита.
Изменение  20 Предложение за директива Член 4 – параграф 1 – точка 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. „иск за обезщетение“ означава иск в съответствие с националното законодателство, чрез който страна, понесла вреди, предявява претенция за понесени вреди пред национален съд; определението обхваща също искове, чрез които дадено лице, действащо от името на една или повече страни, понесли вреди, предявява претенция за понесени вреди пред национален съд, когато тази възможност е предвидена в националното право;	3. „иск за обезщетение“ означава иск в съответствие с националното законодателство, чрез който страна, понесла вреди, предявява поотделно или съвместно претенция за понесени вреди пред национален съд; определението обхваща също искове, чрез които дадено лице, действащо от името на една или повече страни, понесли вреди, предявява претенция за понесени вреди пред национален съд. Националното право предвижда тази възможност, по-специално по отношение на колективната защита. При установяването на схема за колективна защита държавите членки могат да въвеждат единствено система за участие по избор и се въздържат от приемането на разпоредби, които предвиждат използване на извънредни хонорари, възможност да се налагат наказателни обезщетения и финансиране от трета страна, ако тази трета страна получава възнаграждение въз основа на постигнатото споразумение или присъденото обезщетение;
Изменение  21 Предложение за директива Член 4 – параграф 1 – точка 3 а (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	3a. „колективна защита“ означава: i) правен механизъм, който осигурява възможност да се предявява иск за прекратяване на незаконно поведение съвместно от две или повече физически или юридически лица или от структура, която има право да предявява представителни искове (колективен иск за преустановяване на нарушение); ii) правен механизъм, който осигурява възможност да се предявява иск за обезщетение съвместно от две или повече физически или юридически лица, които твърдят, че са понесли вреда в ситуация на масова вреда, или от структура, която има право да предявява представителни искове (колективен иск за обезщетение);
Обосновка
През февруари 2012 г. Европейският парламент прие резолюция на тема „Към съгласуван европейски подход за колективна защита“, в която призовава за представяне на предложения в областта на колективната правна защита, включително за общ набор от принципи, който предоставя еднакъв достъп до правосъдие чрез колективни искове в рамките на Съюза и който разглежда нарушения на правата на потребителите. Наличието на механизъм за колективна правна защита би подобрило значително ефективното прилагане на правото в областта на конкуренцията и би увеличило защитата на потребителите.
Изменение  22 Предложение за директива Член 4 – параграф 1 – точка 13
Текст, предложен от Комисията	Изменение
13. „програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“ означава програма, въз основа на която участник в таен картел, независимо от другите предприятия, участващи в картела, сътрудничи при разследването на орган за защита на конкуренцията, като доброволно предоставя изявления, свързани с неговите познания относно картела и своята роля в него, в замяна на което участникът се освобождава от глобите, които ще бъдат наложени на картела, или размерът на неговата глоба се намалява;	13. „програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“ означава програма, въз основа на която участник в антиконкурентно споразумение, решение или практика, независимо от другите предприятия, участващи в това споразумение, решение или практика, сътрудничи при разследването на орган за защита на конкуренцията, като доброволно предоставя изявления, свързани с неговите познания относно споразумението, решението или практиката и своята роля в него, в замяна на което участникът се освобождава от глобите, които ще бъдат наложени на споразумението, решението или практиката, или размерът на неговата глоба се намалява;
Обосновка
Избраният термин е прекалено ограничен и не би взел предвид реалностите на вътрешния пазар.
Изменение  23 Предложение за директива Член 4 – параграф 1 – точка 17
Текст, предложен от Комисията	Изменение
17. „уреждане на спор по взаимно съгласие“ означава споразумение, съгласно което се изплаща обезщетение след решаване на спор по взаимно съгласие.	17. „уреждане на спор по взаимно съгласие“ означава споразумение, съгласно което се изплаща обезщетение след решаване на спор по взаимно съгласие, включително споразумение, съгласно което предприятие се ангажира да изплати обезщетение на лицата, понесли вреди вследствие на нарушения на правилата в областта на конкуренцията от осигурен компенсационен фонд;
Обосновка
Възможността за създаване на осигурен компенсационен фонд укрепва правото на страните, понесли вреди, на обезщетение.
Изменение  24 Предложение за директива Член 5 – параграф 2 – буква а
Текст, предложен от Комисията	Изменение
a) доказала, че доказателствата под контрола на другата страна или трета страна са от значение във връзка с обосноваването на нейния иск или защита; и	a) посочила доказателства, които са под контрола на другата страна или трета страна и които са от значение във връзка с обосноваването на нейния иск или защита;
Обосновка
Европейската комисия посочва в своя обяснителен меморандум на законодателното предложение, че исканията за общо разкриване на документи следва по принцип да се считат за непропорционални и несъответстващи на задължението на отправящата искането страна да посочи възможно най-прецизни и точни (категории) доказателства. За да се предотвратят опити за извличане на информация (т.нар. „fishing expeditions“), доказателствата или категориите доказателства трябва да бъдат определени възможно най-прецизно и точно от ищеца.
Изменение  25 Предложение за директива Член 5 – параграф 2 – буква б а (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	бa) показала, че изпълнява искането за разкриване на доказателства за определен иск за обезщетение, който е предявен пред национален съд в Съюза; и
Обосновка
Член 5 не предоставя насоки относно исканията за разкриване на доказателства извън ЕС. Въпреки това доказателствата за антиконкурентно съглашение или споразумение в ЕС не се използват като заместител на (клас) искове извън юрисдикцията на ЕС. Изменението има за цел да се разгледа този въпрос по подходящ начин и да се избегне подобно въздействие.
Изменение  26 Предложение за директива Член 5 – параграф 2 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	2a. Държавите членки гарантират, че националните съдилища могат да разпоредят разкриването на определени части от тези доказателства или категории от тях, определени възможно най-прецизно и точно въз основа на разумно достъпни факти.
Обосновка
Европейската комисия посочва в своя обяснителен меморандум на законодателното предложение, че исканията за общо разкриване на документи следва по принцип да се считат за непропорционални и несъответстващи на задължението на отправящата искането страна да посочи възможно най-прецизни и точни (категории) доказателства. За да се предотвратят опити за извличане на информация (т.нар. „fishing expeditions“), доказателствата или категориите доказателства трябва да бъдат определени възможно най-прецизно и точно от ищеца.
Изменение  27 Предложение за директива Член 5 – параграф 3 – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Държавите членки гарантират, че националните съдилища ограничават разкриването на доказателства до пропорционална степен. Когато определят дали поискано от дадена страна разкриване е пропорционално, националните съдилища отчитат законните интереси на всички засегнати страни и трети страни. По-специално съдилищата вземат предвид:	3. Държавите членки гарантират, че националните съдилища ограничават разкриването на доказателства до пропорционална степен и до това, което е свързано с иск за обезщетение в Съюза. Когато определят дали поискано от дадена страна разкриване е пропорционално, националните съдилища отчитат съответните обществени интереси и законните интереси на всички засегнати частни страни. По-специално съдилищата вземат предвид:
Обосновка
Осигуряването на достатъчно стимули за програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер е от изключително значение за гарантирането на равнопоставеност на вътрешния пазар. Програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер са най-ефективният инструмент за разкриването на антиконкурентни споразумения. Ако няма разкрития на антиконкурентно поведение или тези разкрития са малко на брой, в крайна сметка няма понесли вреди лица, които да бъдат обезщетени. Поради това представените от заявителя документи трябва да бъдат защитени, като същевременно предвиждането на самоцелна защита е несъвместимо с първичното право (Donau Chemie).
Изменение  28 Предложение за директива Член 5 – параграф 3 – буква a а (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	aa) необходимостта от осигуряване на ефективността на прилагането от страна на публичните органи на правото в областта на конкуренцията, по-специално по отношение на рисковете, които разкриването на документи би представлявало за:
	i) програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, управлявани от органите за защита на конкуренцията;
	ii) процедурите за уреждане на спорове, управлявани от органите за защита на конкуренцията;
	iii) вътрешните процедури за вземане на решения в рамките на орган за защита на конкуренцията и в рамките на Европейската мрежа по конкуренция;
Обосновка
Осигуряването на достатъчно стимули за програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер е от изключително значение за гарантиране на равнопоставеност на вътрешния пазар. Програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер са най-ефективният инструмент за разкриването на антиконкурентни споразумения. Ако няма разкрития на антиконкурентно поведение или тези разкрития са малко на брой, в крайна сметка няма понесли вреди лица, които да бъдат обезщетени. Този аспект трябва да бъде разгледан от националните съдии при разпореждането на разкриване.
Изменение  29 Предложение за директива Член 5 – параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
4. Държавите членки гарантират, че националните съдилища разполагат с ефективни мерки за защита на поверителна информация от неправилно използване във възможно най-голяма степен, като същевременно се гарантира, че съответните доказателства, съдържащи тази информация, са достъпни по иска за обезщетение.	4. Държавите членки гарантират, че националните съдилища разполагат с ефективни мерки за защита на поверителна информация от неправилно използване във възможно най-голяма степен, като същевременно се гарантира, че съответните доказателства, съдържащи тази информация, са достъпни по иска за обезщетение в рамките на Съюза. Интересът на предприятията да избягват искове за обезщетения вследствие на нарушение не представлява търговски интерес, който заслужава да бъде защитен.
Обосновка
Интересът да се избягват искове за обезщетения за нарушение на правилата в областта на конкуренцията не представлява търговски интерес, заслужаващ защита, тъй като той би бил в пряко противоречие с ефективното право на обезщетение (вж. CDC Hydrogen Peroxide/Комисия (дело T-437/08)).
Изменение  30 Предложение за директива Член 5 – параграф 8
Текст, предложен от Комисията	Изменение
8. Без да се засяга задължението, определено в параграф 4, и ограниченията, определени в член 6, настоящият член не възпрепятства държавите членки да поддържат или въвеждат правила, които водят до по-широкообхватно разкриване на доказателства.	заличава се
Обосновка
Осигуряването на достатъчно стимули за програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер е от изключително значение за гарантиране на равнопоставеност на вътрешния пазар. Програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер са най-ефективният инструмент за разкриването на антиконкурентни споразумения. Ако няма разкрития на антиконкурентно поведение или тези разкрития са малко на брой, в крайна сметка няма понесли вреди лица, които да бъдат обезщетени. Същите равнища на защита трябва да бъдат гарантирани, за да се запази ефективността на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер.
Изменение  31 Предложение за директива Член 6 – параграф 1 – буква а
Текст, предложен от Комисията	Изменение
a) изявления на предприятия във връзка с освобождаване от глоби и намаляване на техния размер; и	a) всички нови получени инкриминиращи документи, предоставени от кандидатите по програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер; и
Изменение  32 Предложение за директива Член 7 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 7а
	Подаване на сигнали за нередности
	1. Всяко лице, които има основания да счита, че дадено лице е извършило или възнамерява да извърши нарушение по смисъла на настоящата директива, може да уведоми за това орган за защита на конкуренцията, като предостави подробна информация по въпроса, и може да поиска неговата самоличност да се третира като поверителна във връзка с уведомлението.
	2. Органът за защита на конкуренцията не разкрива самоличността на лицето, което го е уведомило съгласно член 7, параграф 1 и на което е била предоставена гаранция за поверителност.
Обосновка
За да се насърчат гражданите да предоставят информация на органите за защита на конкуренцията, Директивата следва да включва изрично защитата на самоличността на лицата, подаващи сигнали за нередности. Дори ако предоставената информация не е достатъчна като доказателство за образуване на дело за картел, органът за защита на конкуренцията ще бъде в състояние да проведе разследване.
Изменение  33 Предложение за директива Член 8 – параграф 1 – уводна част
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите членки гарантират, че националните съдилища имат правомощия да налагат санкции на страните, трети страни и техните правни представители в случай на:	1. Държавите членки гарантират, че националните съдилища ефективно налагат санкции на страните, трети страни и техните правни представители в случай на:
Изменение  34 Предложение за директива Член 8 – параграф 1 – буква б – подточка iii
Текст, предложен от Комисията	Изменение
iii) унищожаващата страна е знаела, че доказателствата са били от значение за висящ или предстоящ иск за обезщетение, предявен от нея или срещу нея;	iii) унищожаващата страна е знаела или разумно би могла да се е досетила, че доказателствата са били от значение за висящ или предстоящ иск за обезщетение, предявен от нея или срещу нея;
Изменение  35 Предложение за директива Член 9 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Държавите членки гарантират, че когато националните съдилища се произнасят по искове за обезщетение съгласно членове 101 или 102 от Договора или съгласно националното право в областта на конкуренцията по споразумения, решения или практики, които вече са предмет на окончателно решение за установяване на нарушение, издадено от национален орган за защита на конкуренцията или съд, извършващ съдебен контрол, тези съдилища не могат да вземат решения, които са в противоречие с това установяване на нарушение. Това задължение не засяга правата и задълженията съгласно член 267 от Договора.	Държавите членки гарантират, че когато националните съдилища се произнасят по искове за обезщетение съгласно членове 101 или 102 от Договора или съгласно националното право в областта на конкуренцията по споразумения, решения или практики, които вече са предмет на окончателно решение за установяване на нарушение, издадено от национален орган за защита на конкуренцията или съд, извършващ съдебен контрол, тези съдилища не могат да вземат решения, които са в противоречие с това установяване на нарушение. Това задължение не засяга правата и задълженията съгласно член 267 от Договора, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив процес и правото на защита съгласно членове 47 и 48 от Хартата, както и правото на справедлив процес съгласно член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Съответно решенията на националните органи за защита на конкуренцията и съдилищата в областта на конкуренцията са задължителни, при условие че няма явни грешки при разследването и при условие че са спазени правата на защита.
Обосновка
За да се гарантират правата на защита на потребителите и предприятията, задължителният характер не се прилага, когато те не са спазени.
Изменение  36 Предложение за директива Член 10 – параграф 2 – подточка ii
Текст, предложен от Комисията	Изменение
ii) количественото определяне на това поведение като нарушение на европейското или националното право в областта на конкуренцията;	ii) фактите, които квалифицират това поведение като нарушение на европейското или националното право в областта на конкуренцията;
Изменение  37 Предложение за директива Член 10 - параграф 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
5. Държавите членки гарантират, че давностният срок се преустановява временно, ако орган за защита на конкуренцията предприеме действие с цел разследване или откриване на производство по отношение на нарушение, което е свързано с иск за обезщетение. Това временно преустановяване приключва най-рано една година, след като решението за установяване на нарушение е станало окончателно или производството е прекратено по друг начин.	5. Държавите членки гарантират, че давностният срок се преустановява временно, ако орган за защита на конкуренцията предприеме действие с цел разследване или откриване на производство по отношение на нарушение, което е свързано с иск за обезщетение. Това временно преустановяване приключва най-рано две години след като решението за установяване на нарушение е станало окончателно или производството е прекратено по друг начин.
Обосновка
Като се отчита сложният икономически характер и трудността своевременно да се предявяват искове за обезщетение за вреди, произтичащи от антиконкурентно поведение, предвид информационната асиметрия, особено за потребителите, е целесъобразно да се удължи срокът на временното преустановяване с една година, за да се гарантира ефективно правото на ищците на пълно обезщетение.
Изменение  38 Предложение за директива Член 10 – параграф 5 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	5a. Независимо от параграфи 1—4 от настоящия член исковете за обезщетения се предявяват в срок от десет години от събитията, които са ги породили.
Изменение  39 Предложение за директива Член 12 – параграф 1 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	1a. Държавите членки гарантират, че националният съд разполага с правомощия да изчисли какъв дял от тази надценка е бил прехвърлен.
Обосновка
Необходимо е да се поясни, че националният съд разполага с правомощия да изчисли дела от надценката, който е бил прехвърлен, за да се отстранят проблеми като асиметрията на информацията.
Изменение  40 Предложение за директива Член 12 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Доколкото надценката е била прехвърлена върху лица от следващото равнище на веригата на доставки, за които от правна гледна точка е невъзможно да поискат обезщетение за понесената от тях вреда, ответникът няма право да се позове на описаната в предходния параграф защита.	заличава се
Обосновка
Трудно е да се оцени какво би било определението за „правна невъзможност“. Освен това правните пречки, поради които предявяването от непреките купувачи на искове за обезщетение за понесени от тях вреди би било „невъзможно от правна гледна точка“, биха били в противоречие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз (вж. Courage и Crehan; Manfredi) и поради това на първо място такива пречки не би трябвало да съществуват. Предложеният текст може да доведе до присъждане на обезщетение на ищци, които не са понесли вреди, и/или до прекомерно обезщетение.
Изменение  41 Предложение за директива Член 13 – параграф 2 – алинея 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Държавите членки гарантират, че съдът разполага с правомощия да изчисли какъв дял от тази надценка е бил прехвърлен.	Държавите членки гарантират, че съдът разполага с правомощия да изчисли какъв дял от тази надценка е бил прехвърлен. Комисията оказва съдействие на съдилищата, като им предоставя ясни, опростени и разбираеми насоки.
Изменение  42 Предложение за директива Член 15 – параграф 1 – алинея 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	За да се избегне ситуацията, при която искове за обезщетение от ищци от различни равнища на веригата на доставки водят до множествена отговорност за нарушителя, държавите членки гарантират, че в случаите, в които е доказано, че е извършено пълно или частично прехвърляне на надценката, сезираните по даден иск за обезщетение национални съдилища не могат да присъждат обезщетение на ищеца за тази част от надценката. Съдът има правомощие да оцени кой дял от надценката е понесен от прекия или непрекия купувач.
Изменение  43 Предложение за директива Член 16
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите членки гарантират, че в случай на нарушение от картел се приема, че нарушението е причинило вреда. Предприятието нарушител има право да обори тази презумпция.	1. Държавите членки гарантират, че в случай на нарушение от картел се приема, че нарушението е причинило вреда. Предприятието нарушител има право да обори тази презумпция. Държавите членки предвиждат, че националните съдилища разполагат с правомощия да изчисляват размера на вредата.
2. Държавите членки гарантират, че доказателствената тежест и равнището на доказване и установяване по фактите, необходими за количественото определяне на вредата, не пораждат ситуация, в която упражняването на правото на обезщетение за страната, понесла вреди, е практически невъзможно или изключително трудно. Държавите членки предвиждат, че съдът разполага с правомощия да изчислява размера на вредата.	2. Държавите членки гарантират, че доказателствената тежест и равнището на доказване и установяване по фактите, необходими за количественото определяне на вредата, не пораждат ситуация, в която упражняването на правото на обезщетение за страната, понесла вреди, е практически невъзможно или изключително трудно.
Изменение  44 Предложение за директива Член 17 – параграф 2 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	2a. Държавите членки гарантират, че органите за защита на конкуренцията, които са част от мрежата на публичните органи, които прилагат правилата на Съюза в областта на конкуренцията, могат да прекратяват производства, когато страните по тези производства участват в процедури за решаване на спорове по взаимно съгласие относно иск за обезщетение.
Обосновка
В интерес на потребителите и предприятията обезщетението за вреди трябва да е икономически ефективно, своевременно и ефикасно. Следователно ранното решаване на спора по взаимно съгласие трябва да бъде насърчавано чрез предоставянето на стимул, свързан с глобата, определена от органите за защита на конкуренцията, за да се гарантира такова икономически ефективно, своевременно и ефикасно обезщетение. Ако органът за защита на конкуренцията счита платеното обезщетение за точно и законно, следва впоследствие да го вземе предвид при определянето на глобата.
Изменение  45 Предложение за директива Член 19 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Комисията извършва преглед на настоящата директива и докладва на Европейския парламент и на Съвета не по-късно от [...] [изчислява се като 5 години след датата, определена като краен срок за транспониране на настоящата директива.]	Комисията извършва преглед на настоящата директива и докладва на Европейския парламент и на Съвета не по-късно от [...] [изчислява се като 5 години след датата, определена като краен срок за транспониране на настоящата директива.]
	Докладът е придружен от всеобхватна оценка, извършена след прилагането, на функционирането на механизмите за колективна защита и за колективно алтернативно решаване на спорове в рамките на сектора на конкуренцията, като се включва специална оценка на естеството на разширяването на прилагането на такива механизми и в други сектори или установяването на такъв механизъм на равнището на ЕС с оглед на осигуряването на ефективна защита на потребителите и балансирано функциониране на вътрешния пазар.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Правила за уреждане на искове за обезщетение по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията
Позовавания	COM(2013)0404 – C7-0170/2013 – 2013/0185(COD)
Водеща комисия        Дата на обявяване в заседание	ECON 1.7.2013
Становище, изказано от        Дата на обявяване в заседание	IMCO 1.7.2013
Докладчик по становище:        Дата на назначаване	Olle Schmidt 9.7.2013
Разглеждане в комисия	14.10.2013	27.11.2013	16.12.2013
Дата на приемане	17.12.2013
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	31 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Pablo Arias Echeverría, Preslav Borissov, Birgit Collin-Langen, Lara Comi, Vicente Miguel Garcés Ramón, Małgorzata Handzlik, Philippe Juvin, Toine Manders, Hans-Peter Mayer, Sirpa Pietikäinen, Phil Prendergast, Mitro Repo, Robert Rochefort, Zuzana Roithová, Heide Rühle, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Catherine Stihler, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Bernadette Vergnaud, Barbara Weiler
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jürgen Creutzmann, Ildikó Gáll-Pelcz, Roberta Metsola, Konstantinos Poupakis, Sylvana Rapti, Olle Schmidt, Jutta Steinruck, Marc Tarabella, Kerstin Westphal
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Luis Manuel Capoulas Santos

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Правила за уреждане на искове за обезщетение по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията
Позовавания	COM(2013)0404 – C7-0170/2013 – 2013/0185(COD)
Дата на представяне на ЕП	11.6.2013
Водеща комисия        Дата на обявяване в заседание	ECON 1.7.2013
Подпомагаща(и) комисия(и)        Дата на обявяване в заседание	ITRE 1.7.2013	IMCO 1.7.2013	JURI 1.7.2013
Неизказано становище        Дата на решението	ITRE 8.7.2013
Процедура с асоциирана(и) комисия(и)        Дата на обявяване в заседание	JURI 12.12.2013
Докладчик(ци)        Дата на назначаване	Andreas Schwab 18.6.2013
Разглеждане в комисия	17.10.2013	25.11.2013
Дата на приемане	27.1.2014
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	40 3 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Marino Baldini, Burkhard Balz, Jean-Paul Besset, Sharon Bowles, George Sabin Cutaş, Leonardo Domenici, Derk Jan Eppink, Diogo Feio, Markus Ferber, Ildikó Gáll-Pelcz, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Liem Hoang Ngoc, Wolf Klinz, Jürgen Klute, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Philippe Lamberts, Werner Langen, Astrid Lulling, Ivana Maletić, Alfredo Pallone, Antolín Sánchez Presedo, Peter Simon, Kay Swinburne, Sampo Terho, Marianne Thyssen, Pablo Zalba Bidegain
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Pervenche Berès, Zdravka Bušić, Sari Essayah, Robert Goebbels, Olle Ludvigsson, Andreas Schwab
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Marta Andreasen, Alejandro Cercas, António Fernando Correia de Campos, Jürgen Creutzmann, Andrew Duff, Richard Howitt, Tunne Kelam, Eduard Kukan, Verónica Lope Fontagné, George Lyon, Emma McClarkin, Evelyn Regner, Alda Sousa, Alf Svensson
Дата на внасяне	4.2.2014