Процедура : 2013/2260(DEC)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0222/2014

Внесени текстове :

A7-0222/2014

Разисквания :

PV 02/04/2014 - 24
CRE 02/04/2014 - 24

Гласувания :

PV 03/04/2014 - 7.12
CRE 03/04/2014 - 7.12
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2014)0288

ДОКЛАД     
PDF 401kWORD 399k
21.3.2014
PE 521.628v02-00 A7-0222/2014

относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на освобождаването на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2012 година

(2013/2260(DEC))

Комисия по бюджетен контрол

Докладчик: Маркус Пипер

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на освобождаването на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2012 година

(2013/2260(DEC))

Европейският парламент,

–       като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2012 година(1),

–       като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2012 година (COM(2013)0570 – C7-0237/2013)(2),

–       като взе предвид годишния доклад на Сметната палата за изпълнението на бюджета за финансовата 2012 година, придружен от отговорите на институциите(3), както и специалните доклади на Сметната палата,

–       като взе предвид декларацията за достоверност(4) относно надеждността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2012 година съгласно член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–       като взе предвид своето Решение от ….. за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2012 година, раздел ІІІ – Комисия(5) и своята резолюция, съдържаща забележките, която е неразделна част от това решение,

–       като взе предвид специалните доклади на Сметната палата, изготвени по силата на член 287, параграф 4, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–       като взе предвид препоръката на Съвета от 18 февруари 2014 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2012 година (05848/2014 – C7‑0048/2014),

–       като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и член 106а от Договора за Евратом,

–       като взе предвид Регламент (ЕО, Eвратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(6), и по-специално членове 55, 145, 146 и 147 от него,

–       като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(7), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

–       като взе предвид своите предходни решения и резолюции за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета,

–       като взе предвид член 76 и приложение VI към своя правилник,

–       като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7-0222/2014),

А.     като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление,

Б.     като има предвид, че специалните доклади на Сметната палата предоставят информация по будещи тревога въпроси, свързани с изпълнението на фондовете, и по този начин подпомагат Парламента при изпълнението на неговите функции на орган, който взема решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета,

В.     като има предвид, че забележките на ЕП относно специалните доклади на Сметната палата са неразделна част от горепосоченото решение на Парламента от … г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2012 година, раздел III – Комисия;

Част І – Специален доклад № 8/2012 на Сметната палата, озаглавен „Насочване на помощта за модернизация на земеделските стопанства“

1.      приветства Специалния доклад на Сметната палата относно насочването на помощта за модернизация на земеделските стопанства и одобрява по принцип нейните препоръки;

2.      припомня, че специфична мярка 121 за субсидиране на инвестиционните проекти, насочени към модернизация на земеделските стопанства, възлиза на общо 11,1 милиарда евро, финансирани чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като това са финансови данни от януари 2012 г., включващи 630 милиона евро от „Проверката на състоянието“ и от Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ) и представляващи приблизително 11% от всички планирани разходи на Съюза за развитие на селските райони в Съюза за целия програмен период; отбелязва, че всички държави членки са използвали посочената мярка 121;

3.      призовава Комисията да подобри общата рамка за мониторинг и оценка (ОРМО), за да получи ефективен инструмент за държавите членки и Комисията, който осигурява надеждни данни, които да бъдат използвани за мониторинг на резултатите, получени чрез изразходваните средства по мярка 121; настоява, че е необходимо да се разработят надеждни показатели, които позволяват да се правят сравнения между държавите членки (и/или региони) и да се извършва мониторинг на постигането на приоритетите на Съюза;

4.      счита, че държавите членки трябва да разполагат с обща система за мониторинг и оценка, за да се гарантира, че Комисията ще може да анализира степента на напредъка и постигането на определените цели, както и неговото въздействие и ефективност на равнището на Съюза;

5.      счита, че отпускането на помощ за модернизация на земеделските стопанства трябва до известна степен да бъде хомогенно в различните територии, поради което е необходимо да се избегне разпиляването в областта на регулирането, прилагането и бюджета и да се осигури еднаквост в изпълнението на тази мярка от държавите членки;

6.      подчертава значението на засилването на структурните мерки относно земеделските стопанства, по-специално мерките, насочени към модернизация, които са от съществено значение за постигането на повишена ефективност и конкурентоспособност; отбелязва, че във връзка с това е необходимо да им се осигури достатъчен бюджет, с оглед на настоящия значителен дефицит и като се вземе предвид съществуващата силна конкурентоспособност в земеделието в Съюза и постепенното либерализиране на световните пазари и търговия;

7.      отбелязва, че две от десетте проверени програми за развитие на селските райони (ПРСР) съдържат ясни доказателства за добро насочване на мярка 121 (Италия (Венето) и Унгария); отбелязва, че в шест други случая ПРСР съдържат малко доказателства за такова насочване (Белгия (Валония), Германия (Баден-Вюртемберг), Испания (Каталония), Франция, Румъния (14) и Португалия); отбелязва, че две ПРСР (Люксембург и Полша) не съдържат достатъчно доказателства, че помощта по мярка 121 е насочена; отбелязва, че всичките десет ПРСР обаче са одобрени от Комисията;

8.      отбелязва, че за следващия програмен период Комисията предложи за допустими да се считат само разходи, които са направени и са одобрени от компетентния орган;

9.      счита, като се има предвид сложността и многообразието на различните земеделски структури в рамките на Съюза, че е необходимо да се поддържа специфично подпомагане за модернизацията на асоциативните оперативни системи за земеделски цели, тъй като то е доказало на практика, че решава проблеми, свързани с недостатъчното икономическо измерение и/или смяната на поколенията;

10.    призовава Сметната палата да предостави критериите за икономическа целесъобразност, на които се основават нейните препоръки, и необходимите конкретни критерии за измерване на иновациите;

Част ІІ – Специален доклад № 11/2012 на Сметната палата, озаглавен „Директните помощи за крави с бозаещи телета, овце майки и кози майки при частичното прилагане на разпоредбите за СЕП“

11.    изисква от Комисията да добави изискване за насоченост на схемите за директни помощи, обвързани с производството; отбелязва, че правилата за прилагане на Комисията следва да изискват от държавите членки да определят чрез обоснован избор земеделските области, в които премиите за животни, обвързани с производството, могат да имат очевидно благотворно въздействие и в които липсват реални алтернативи;

12.    изисква Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да изясни най-подходящите видове специфични селскостопански дейности с оглед поддържане на селскостопанското производство и запазване на икономическата дейност в региони с малко икономически алтернативи и създаване на ползи за околната среда и да съсредоточи подпомагането в стопанства и специфични селскостопански дейности в необлагодетелствани региони, изправени пред екологични, социални и икономически рискове;

13.    изисква от Комисията да определи очакваните от държавите членки изисквания за мониторинг и разпоредби за схемите за подпомагане по отношение на секторите на животновъдството и да ги включи в правен инструмент, който да задължава държавите членки да използват подходящи показатели за изпълнение и актуални данни, които да са точно свързани с предвидените резултати от схемите за подпомагане на животновъдството; счита, че Комисията следва да приложи постоянна рамка за мониторинг, която да посочва всички директни помощи, изплатени за подпомагане на секторите на животновъдството в държавите членки, в това число и националните помощи и помощите по стълб II;

14.    изисква Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да направи изчерпателна оценка на въздействието на различните схеми за подпомагане и по целесъобразност да оцени въздействието на алтернативни мерки за подобряване на качеството на производството и конкурентоспособността, например като насърчи подобряване на стадата;

Част ІІІ – Специален доклад № 13/2012 на Сметната палата, озаглавен „Помощ за развитие от Европейския съюз, предназначена за водоснабдяване с питейна вода и основна канализация в страните от Субсахарска Африка“

15.    отбелязва, че достъпът до безопасна питейна вода и основна канализация е признат за универсално право на човека и е от решаващо значение за човешкото здраве(8) и благосъстояние; освен това отбелязва, че успешният проект „Преодоляване на изоставането“ в малки градове в северната част на Нигерия е коментиран в този специален доклад;

16.    изразява съжаление по отношение на констатациите на Сметната палата, според които по-малко от половината от одитираните от нея 23 проекта са постигнали резултати, които отговарят на нуждите на бенефициентите и че за мнозинството от разгледаните проекти резултатите не изглеждат устойчиви, често поради липса на адекватни мерки за покриването на разходите за функционирането на монтираното оборудване;

17.    одобрява препоръката на Сметната палата, според която, за да се увеличат в максимална степен ползите от разходите на Съюза за развитие в този район и сектор, Комисията следва да гарантира, че процедурите й се прилагат правилно, особено по отношение на следните въпроси на етап оценка на проектите:

а)      определяне на ясни цели на проектите (количества, вид оборудване, местоположение, преки и непреки бенефициенти);

б)     описание и обосновка на предлаганите технически решения (когато е възможно - с позоваване на алтернативни възможности); и

в)     установяване на обективни проверими показатели за изпълнение, както и референтни стойности и количествено изразени цели за резултатите от проектите;

18.    подкрепя констатацията на Сметната палата, че Комисията следва да извърши достатъчен икономически и финансов анализ, за да осигури лесното идентифициране на очакваните източници на финансиране на проектите в бъдеще (в това число прогнозен размер на финансирането и срокове), с цел да се гарантира устойчивостта както на показателите за водоснабдяването, така и на тези за канализацията от финансова и от техническа гледна точка;

19.    подчертава колко е важно – с цел правилното разпределяне на оперативните разходи – да се установи какъв процент от водоснабдителната система се използва от отделните домакинства и от обществени публични служби като училища и здравни учреждения и какъв процент се използва за и от промишлени или селскостопански дейности;

20.    отчита, че когато функционирането на проектите зависи от финансиране, техническа помощ или други действия от страна на правителствата и местните органи на държавите партньори, техният ангажимент е необходим, за да се гарантира устойчивост; изразява загриженост, че в трите проекта, при които бяха поети официални ангажименти, тези ангажименти не бяха изпълнени, а в останалите 20 проекта не бяха поети официални ангажименти;

21.    приветства препоръката на Сметната палата към Комисията да вземе изрично под внимание преди одобрението на проектите дали има вероятност да бъдат изпълнени условията за успех, включително ангажиментите на държавите партньори;

22.    приканва Комисията да интегрира управлението на отпадъчните води във всички бъдещи проекти, които насърчават ефективно и отговорно използване и пречистване на водите и изхвърляне на отпадъчните води, както и да насърчава закрилата и опазването на вододелите в Субсахарска Африка;

Част IV – Специален доклад № 14/2012 на Сметната палата, озаглавен „Прилагане на законодателството на ЕС за хигиената в кланиците в държавите, присъединили се към ЕС от 2004 г. нататък“

23.    подчертава ключовото значение на гарантирането на безопасността на храните и фуражите и опазването на общественото здраве на всички граждани на Съюза;

24.    отбелязва специалния доклад на Сметната палата относно прилагане на законодателството на Съюза за хигиената в кланиците в държавите, присъединили се към Съюза от 2004 г. нататък, и нейните препоръки;

25.    изразява загриженост относно значителния брой недостатъци, отчетени от Сметната палата:

Слабости, констатирани от Палатата

 

Комисия

Държави членки

Организации

 

 

Бр.

%

Бр.

%

Надзор

 

 

 

 

 

Прилагане на законодателството

Частичен преглед

 

 

 

 

МНПК

 

3/5

60%

 

 

Ветеринарен контрол

 

4/5

80%

 

 

На равнище кланици

 

 

 

 

 

Изисквания за изпълнение

 

3/5

60%

9/25

36%

Анализ на риска и контрола на критичните точки

 

 

 

5/25

20%

Програма за собствен контрол на ПХП

 

3/5

60%

5/25

20%

Проследимост

 

 

 

6/25

24%

Обучение

 

 

 

 

 

„По-добро обучение за по-безопасни храни“

Рамка и мониторинг

 

 

 

 

Насоки и добра практика

 

3/5

60%

 

 

Предоставяне на финансиране от ЕС*

 

 

 

 

 

5-годишен минимален период

 

5/5

100%

2/25

8%

Критерии за отпускане на безвъзмездни средства

 

1/5

20%

2/25

8%

26.    приканва държавите членки да вземат предвид констатациите и препоръките на Сметната палата; насърчава държавите членки да подобрят своите многогодишни национални планове за контрол, за да осъществяват ефективно ветеринарния контрол, да разработят национални насоки, които могат да допринесат за предотвратяване на недостатъците, установени от одита на Сметната палата, както и да подобрят насоките и обучението за предприятията за хранителни продукти;

27.    изразява съжаление относно ограничената реакция от страна на държавите членки по отношение на констатациите от одита на Сметната палата; изразява съжаление, например, че по отношение на откритите недостатъци в ключовата област на ветеринарния контрол само една от четирите засегнати държави членки е отговорила, че има намерение да предприеме действия;

28.    силно насърчава Комисията да подобри надзора върху официалния контрол в сектора на храните и фуражите и счита, че Регламент (ЕО) № 882/2004(9) относно официалния контрол в областта на фуражите и храните е стъпка в правилната посока;

29.    настоятелно призовава Комисията освен това да завърши без по-нататъшно отлагане проследяването на предишните си препоръки към държавите членки, формулирани след прегледа на прилагането на законодателния пакет за хигиената от 2004 г.; призовава Комисията да подобри своето ръководство и контрол на подготовката и изпълнението от страна на държавите членки на многогодишните национални планове за контрол, както и да предприеме действия за подобряване на своите дейности, свързани с обучението;

30.    изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че поради децентрализираната структура на управление няма информация относно броя и процентите на кланични дейности на кланиците в съответствие с хигиенното законодателството на Съюза преди финансирането по САПАРД, и на кланичните дейности след изпълнението на проектите, финансирани по САПАРД, като по този начин е невъзможно да се направи пълна оценка на същинската ефективност на проектите или на реалните разходи и резултати;

31.    отбелязва, че в обобщаващото проучване относно последващите оценки на програмата САПАРД, финансирано от Комисията и извършено от Кей Пи Ем Джи (Унгария), се стига до заключението, че по отношение на подкрепата за спазване на стандартите на Съюза и на достиженията на правото на Общността „най-важните въздействия бяха постигнати в областта на хигиената, санитарните и ветеринарните условия и околната среда“; отбелязва обаче, че това проучване се основава на проучване на бенефициентите и че въздействието на подкрепата от САПАРД по мярка II (Подобряване на преработването и маркетинга на земеделски и рибни продукти) се счита за значително по-високо при подпомагане на спазването на екологичните стандарти на ЕС (97% от бенефициентите отчитат „определено въздействие“), в сравнение със само 46% въздействие при подпомагането за постигане на пълно съответствие с (всички) съответни стандарти на Съюза, включително хигиенните стандарти;

32.    изразява съжаление, че избраният от Комисията подход за оценка на програмите по САПАРД в държавите членки не позволява нито количествени, нито качествени оценки за измерване на ефективността на финансирането от Съюза, а също така ограничава и възможностите за оценка на ниво програма само до качествена оценка; изразява съжаление поради липсата на ясни и конкретни критерии в разпоредбите за САПАРД относно подкрепата за кланиците; приканва Комисията да се придържа към методи, които дават възможност за количествено измерими цели както за цялата програма, така и за отделните мерки;

Част V – Специален доклад № 15/2012 на Сметната палата, озаглавен „Управление на конфликта на интереси в избрани агенции на ЕС“

33.    приветства доклада на Сметната палата за четирите избрани агенции, тъй като при тях рискът от липса на безпристрастност е най-голям поради широките им правомощия за вземане на особено важни решения за здравето и безопасността на потребителите; отбелязва, че този доклад е изготвен вследствие на искане на Парламента до Сметната палата да осъществи цялостен анализ на подхода на агенциите за управление на случаите, когато съществуват потенциални конфликти на интереси; подкрепя всички препоръки на Сметната палата;

34.    посочва, че агенциите изпълняват технически, оперативни и регулаторни задачи и играят важна роля при прилагането на политиките на Съюза и повишаването на тяхната видимост; подчертава изключителното значение на самостоятелността и независимостта на агенциите;

35.    отбелязва, че всички институции, агенции и съвместни предприятия на Съюза са изложени без изключение на опасност от възникването на конфликт на интереси; подчертава обаче особените потребности на децентрализираните агенции по отношение на управлението на конфликта на интереси поради голямото разнообразие на субекти, които участват в тяхната работа;

36.    посочва, че лошото управление на конфликта на интереси може дълбоко и трайно да накърни имиджа на институциите на Съюза и доверието на гражданите в тяхната способност да служат на интересите на обществото;

37.    припомня, че Парламентът отложи приемането на отчета за 2010 година на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ)(10) и на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА)(11) отчасти поради това, че счете за незадоволително управлението на конфликта на интереси;

38.    изразява съжаление, че понастоящем Съюзът не разполага с цялостна регулаторна рамка в областта на конфликта на интереси, която би позволила да се наложат съпоставими основни изисквания относно независимостта и прозрачността, приложими към всички агенции на Съюза;

39.    признава полезността на Насоките на ОИСР за управлението на конфликта на интереси, които предлагат международна референтна рамка в тази област; все пак подчертава, че въпреки че Насоките на ОИСР предлагат международна референтна рамка, те се отнасят основно за конфликтите на интереси при служителите от публичния сектор, и следователно не могат да осигурят подходяща основа за ефективна реакция при потенциални конфликти на интереси между управителните органи и други органи, участващи в работата на агенциите, като например управителните съвети и експертните комисии; признава все пак стойността на инструментариума на ОИСР, и по-специално списъка с подаръци, облаги и др., както и препоръките относно налагането на санкции, необходимостта от проверка на пълнотата и съдържанието на декларациите за интереси, както и изискването за използване на експертния опит и определяне на потенциалните конфликти на интереси;

40.    припомня, че през юли 2012 г., след три години анализи и преговори, Комисията, Съветът и Парламентът приеха най-накрая „общия подход“ – политическо споразумение относно бъдещето и реформата на децентрализираните агенции; приветства факта, че не след дълго Комисията прие пътна карта за прилагането на този общ подход; отбелязва, че предотвратяването и управлението на конфликта на интереси в агенциите са сред приоритетните действия на Комисията за 2013 г., но изразява съжаление, че последната възнамерява сама да реализира и даде ход на това действие;

41.    насочва вниманието на Комисията върху необходимостта от обща регулаторна уредба в тази област; подчертава, че е важно действието да бъде съгласувано, и призовава Парламентът да вземе дейно участие в изготвянето на уредбата; изисква от Комисията да спази предложения срок за изпълнение на това действие и да докладва на органа, който взема решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, за постигнатите резултати до май 2014 г., като приложи към своя доклад съответните законодателни предложения;

42.    изисква от Комисията да вземе предвид необходимостта от поддържането на баланс между рисковете и ползите, по-специално във връзка с управлението на конфликтите на интереси, от една страна, и целта за получаване на възможно най-добри научни консултации, от друга; освен това отбелязва със загриженост, че приемането на етични норми, кодекси и насоки не е гаранция за отсъствието на конфликт на интереси; отбелязва, че това ще наложи прилагането на прости и приложими норми, наред с редовен и ефективен предварителен и последващ контрол на тяхното прилагане и ясни санкции, като всичко това бъде част от култура на честност, почтеност и прозрачност;

43.    отбелязва, че Сметната палата е установила редица съществени недостатъци във връзка с проблемите, възникващи след прекратяване на служебните правоотношения („кадрова въртележка между държавния и частния сектор“, „вътрешна информация“); подчертава, че този проблем не засяга само агенциите; отбелязва, че предвид неговите последици за имиджа на Комисията и за доверието на гражданите на Съюза, Комисията трябва да реши незабавно тези проблеми посредством действия, които трябва да бъдат предприети както от агенциите, така и от всички институции на Съюза;

44.    приветства решението на Европейския омбудсман за провеждане на разследвания по собствена инициатива при конфликти на интереси от типа „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“ в редица случаи, наскоро докладвани в Комисията; повтаря предупреждението на омбудсмана, че въпреки че ефективното управление на конфликтите на интереси е важна част от доброто управление и доброто етично поведение, не всички проблеми, свързани с управлението и етиката, предполагат непременно конфликти на интереси, което означава, че конфликтите на интереси трябва да се разглеждат в рамките на строги ограничения, като във връзка с конфликтите на интереси в институциите на Съюза се насърчава организирането на обучения и прилагането на стратегии за превенция;

45.    изразява загриженост поради факта, че към момента на извършване на анализа на Сметната палата нито една от четирите избрани агенции не е управлявала по напълно удовлетворителен начин конфликтите на интереси;

46.    счита, че основната добавена стойност на Специален доклад № 15/2012 на Сметната палата се изразява в редовния мониторинг на напредъка на агенциите по отношение на управлението и предотвратяването на конфликти на интереси; приветства факта, че след одитите на Палатата и след процедурите по разглеждане и приемане на освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджетите за 2010 и 2011 г. в Парламента съответните агенции предприеха значителни подобрения;

47.    призовава Сметната палата да продължи да проследява мерките, предприемани от агенциите с оглед на изпълнението на нейните препоръки, да обхване в одита си и другите агенции, както и да представи оценките и препоръките си в специален доклад по този въпрос в близко бъдеще; настоятелно призовава агенциите да продължат да докладват пред органа, който взема решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, за напредъка, постигнат в тази сфера;

48.    подчертава значението на координацията между агенциите на Съюза и обмена на информация и добри практики между тях; отново подчертава важната роля на мрежата на агенциите за координиране на обмена на информация както между самите агенции, така и между агенциите и Комисията, Сметната палата и Парламента;

49.    подчертава колко е важно да се определи в кои агенции и в кои техни сфери на дейност рискът от конфликт на интереси е най-голям; във връзка с това приветства преразглеждането на регистъра за прозрачност за лобистките групи в институциите на Съюза и настоятелно призовава Комисията и агенциите да прилагат мерките, произтичащи от това преразглеждане, по отношение на потенциалните конфликти на интереси;

50.    посочва, че високото ниво на прозрачност е от съществено значение за ограничаване на риска от възникване на конфликт на интереси; призовава всички агенции да публикуват на съответния си уебсайт списък на членовете на своя управителен съвет, управленския персонал, външните и вътрешните експерти, както и техните декларации за интереси и автобиографии; предлага също така системно да се публикуват протоколите от заседанията на управителните им съвети;

51.    отбелязва, че поради провежданите в момента политики на строги икономии, намаляването на персонала в публичните администрации и възлагането на задачите на външни изпълнители от частния сектор силно се увеличава рискът от възникване на конфликт на интереси; призовава за укрепване на публичната служба на Съюза;

52.    подкрепя препоръката на Сметната палата, с която всички институции и децентрализирани органи на Съюза се приканват да проверят дали препоръките от нейния Специален доклад № 15/2012 са относими и приложими за тях;

Част VІ – Специален доклад № 16/2012 на Сметната палата, озаглавен „Ефективност на Схемата за единно плащане на площ като преходна система за подпомагане на земеделските производители в новите държави членки“

53.    приветства специалния доклад на Сметната палата относно ефективността на Схемата за единно плащане на площ като преходна система за подпомагане на земеделските производители в новите държави членки и подкрепя нейните препоръки;

54.    счита, че в бъдеще подпомагането на доходите следва да бъде насочено към активните земеделски производители, които извършват земеделски дейности; счита, по-специално, че подпомагането на доходите по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) следва да не се предоставя на публични организации, които управляват държавна земя, но не извършват по никакъв друг начин земеделска дейност; отбелязва, с оглед на новата ОСП, че държавите членки следва да гарантират, че помощта се изплаща само на активните земеделски производители и че не се прилагат дерогации от този принцип; счита, че Комисията следва да гарантира, че правилата се прилагат съгласувано във всички държави членки, за да се гарантира, например, че едни и същи групи бенефициенти са изключени от подпомагането във всички държави членки;

55.    подчертава, че допустимостта на земята за подпомагане следва да бъде ясно дефинирана и ограничена до парцелите, за които стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) налагат извършването на земеделски дейности; отбелязва, с оглед на новата ОСП, че допустимостта на земята за подпомагане следва да бъде ясно дефинирана, така че да бъде изключена от подпомагането земя, която не допринася за увеличаването на производителността в селското стопанство или за активното поддържане на стойността на земята за околната среда; счита освен това, че помощта следва да се изплаща само за земя, на която се извършват конкретни и редовни земеделски дейности;

56.    подкрепя препоръката на Сметната палата и предложението на Комисията за по-балансирано разпределение на помощта чрез няколко мерки като постепенното намаляване и определяне на горни граници на преките плащания и регионалното разпределение на националните тавани;

57.    призовава Комисията да анализира степента, до която ефективността и ефикасността на преките плащания се влияят отрицателно от структурните слабости и цените на земята; счита, че въз основа на такъв анализ Комисията следва да предприеме допълнителни мерки за преструктуриране на този сектор и повишаване на конкурентоспособността му;

58.    приканва държавите членки да провеждат консултации с Комисията при подготовката си за въвеждането на бъдеща схема, основана на права за получаване на плащане; счита по-специално, че държавите членки биха могли да използват помощта на Комисията при идентифициране на ключовите изисквания за националните администрации и земеделските производители;

59.    изразява съжаление във връзка с факта, че новата ОСП, по-специално стълбът за преките плащания, не съдържа конкретни цели, задачи или очаквани резултати; отбелязва, че това означава, че средствата по най-голямото обособено перо в бюджета на Съюза се изплащат без наличието на никакви ясни цели или очаквани резултати;

Част VІІ – Специален доклад № 17/2012 на Сметната палата, озаглавен „Принос на Европейския фонд за развитие (ЕФР) за изграждането на устойчива пътна мрежа в Субсахарска Африка“

60.    приветства факта, че в много от посетените държави партньори техническото сътрудничество е спомогнало също така за изготвянето на стратегии за пътния сектор и е подобрило надзора на пътната поддръжка и че обучителните дейности са били добре организирани и ефективни, а техническите проучвания в широк спектър от области са осигурили полезна информация за вземането на решения, свързани с политиките;

61.    изразява съжаление, че като цяло подкрепата, осигурена от Комисията, не е напълно ефективна в насърчаването на приемането и извършването на реформите в политиката, които са необходими за справяне със съществуващите пречки пред поддържането на устойчива пътна мрежа в Субсахарска Африка;

62.    отбелязва, че държавите партньори не правят необходимото, за да осигурят устойчивостта на пътната инфраструктура и че пътищата са засегнати в различна степен от преждевременно износване; признава, че повечето държави партньори са отбелязали сериозен напредък в поддръжката на пътищата, но отбелязва, че той остава недостатъчен и често пъти поддръжката се извършва със закъснение или непълноценно; освен това отбелязва, че повечето от държавите партньори са постигнали незадоволителен напредък по отношение на претоварването на превозните средства, което има важно въздействие върху срока на експлоатация и разходите за поддръжка на пътищата;

63.    счита, че поддръжката на пътищата следва да бъде извършвана за предпочитане на местно равнище, когато се възлага на частни предприятия изпълнители, като по този начин се подкрепят малките предприятия и местните общности и така се гарантира създаването на база от квалифицирана работна ръка;

64.    призовава Комисията да обвърже финансовата си подкрепа със задължителни условия и да реагира съответно, когато държавите партньори не изпълняват своите ангажименти; насърчава Комисията да използва пълноценно политическия диалог; отбелязва, че този диалог е спомогнал да се насърчи напредъкът в някои области, особено по отношение на институционалната рамка и финансирането на поддръжката на пътищата; счита, че финансираните проекти могат да бъдат одобрявани само когато предварително е налице необходимото техническо оборудване за поддръжката на пътя или когато то може да бъде осигурено в случай на нужда;

65.    подкрепя препоръката на Сметната палата, че Комисията следва да насочи финансирането от ЕФР в пътния сектор към области, в които може да се постигне най-голямо въздействие, като (i) се насочат ресурсите към пътните сектори в държавите партньори, прилагащи подходящи секторни политики, (ii) се насочат ресурсите на ЕФР към държави, в които ЕФР е финансирал значителни инвестиции в пътна инфраструктура в миналото, и (iii) се повиши ефектът на лоста на средствата от ЕФР чрез съчетаване на тези безвъзмездни средства със заеми и чрез насърчаване на участието на частния сектор във финансирането на модернизацията и разширяването на пътната мрежа;

66.    напълно подкрепя препоръката на Сметната палата, че Комисията следва да определи ясни, измерими и обвързани със срокове формални условия, които да отговорят на основните нужди от реформи на политиката във връзка с поддръжката на пътищата и претоварването на превозните средства, и да извършва периодични и структурирани анализи на изпълнението на тези условия, както и периодични оценки на пътните сектори на държавите и последващи оценки на проектите;

67.    приканва Комисията да представи в срок до 6 месеца доклад за начина, по който определянето на политиката на Комисията за пътната инфраструктура взема под внимание опазването на околната среда и насърчаването на пътната безопасност; отбелязва във връзка с това, че пътната мрежа в Субсахарска Африка се използва за най-различни пътнотранспортни дейности, съчетаващи бавен и бърз трафик, включително например пешеходно движение на ученици, поради което съображенията за безопасност са изключително важни; би желал също така да бъде информиран за начина, по който проектите, финансирани от Съюза, се координират с други донори и организации не само в областта на изграждането на пътища, но също и в области, свързани с планирането и поддръжката;

68.    препоръчва на Комисията да реагира твърдо, съразмерно и своевременно в случаите, когато правителствата показват незадоволителна ангажираност във връзка с решаването на повдигнатите въпроси и направените препоръки, включително да прецени дали да спре или да отмени финансирането от ЕФР на отделни програми или на пътния сектор като цяло;

69.    подкрепя предложението на Сметната палата, според което Комисията следва да се стреми да гарантира наличието на надеждна ангажираност от страна на правителствата във връзка с планираните дейности, да засили вниманието си върху основните причини за претоварването на превозните средства и да осигури подкрепа за подпомагане на държавите партньори за извършване на задълбочен икономически анализ с оглед на вземането на решение относно подходящия баланс, който трябва да бъде постигнат между поддръжката и разширяването на пътната им мрежа, като се отчетат всички съответни икономически, социални, екологични, финансови, технически и оперативни критерии;

Част VІІІ – Специален доклад № 18/2012 на Сметната палата, озаглавен „Помощ от Европейския съюз за Косово в областта на върховенството на закона“

70.    приветства констатациите и препоръките, съдържащи се в специалния доклад на Сметната палата относно помощта от Европейския съюз за Косово в областта на върховенството на закона;

71.    отбелязва, че размерът на помощта за Косово, предоставяна от Съюза в областта на върховенството на закона, е съществен, което го превръща в най-големия получател в света на помощ от Съюза на глава от населението;

72.    приветства констатациите на Сметната палата, че помощта от Съюза е допринесла за напредък в областта на изграждането на капацитет на митническите органи на Косово; отбелязва със загриженост обаче, че все още трябва да се постигне значителен напредък с оглед борба с организираната престъпност, подобряване на капацитета на полицейските служби на Косово и изкореняване на корупцията; затова призовава органите на Косово да продължат да инвестират предприсъединителната помощ на Съюза в програми и проекти, насочени към укрепване на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и гарантиране на върховенството на закона;

73.    отбелязва със загриженост ограниченията от страна на Съюза, особено по отношение на координацията и ролята на Комисията и Мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово (EULEX) във връзка с оценката и съпоставянето с референтни критерии на действията им за изграждане на капацитет;

74.    изразява съжаление, че ефикасността и ефективността на EULEX са пострадали от ограничения в ресурсите, причинени от ограничена оперативна възможност поради трудности при набирането на компетентен и специализиран персонал, особено от държавите членки; ето защо настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия във връзка с проблема относно персонала и да създадат подходящи стимули за насърчаване и привличане на високо квалифицирани кандидати;

75.    призовава Комисията и държавите членки да преразгледат правилата относно продължителността на командировките на EULEX; счита, че по-голяма продължителност би представлявала допълнителен стимул за привличане на квалифицирани кандидати, както и увеличаване на ефективността на действията за наблюдение, насочване и предоставяне на съвети;

76.    признава, че скромният напредък и ограничената ефективност на помощта от Съюза в Косово могат отчасти да се дължат на политическата намеса от страна на косовските органи, както и на липсата на прозрачност и политическа воля, слаб финансов капацитет и ограничено влияние на гражданското общество;

77.    признава географските различия при установяването на върховенството на закона в Косово, в частност поради липсата на контрол от страна на косовските органи, намиращи се в Прищина, върху северната част на територията; настоятелно призовава Комисията да вземе предвид, когато планира своята помощ, специфичните предизвикателства, пред които е изправена северната част на Косово;

78.    признава, че ефикасността и ефективността на помощта от Съюза трябва да се подобрят; следователно призовава за увеличаване на усилията за засилване на присъствието на Съюза в страната чрез по-добра координация и интеграция между институциите на Съюза и косовските органи;

79.    приветства споразумението, подписано между Косово и Сърбия на 19 април 2013 г., което има за цел нормализиране на отношенията между двете държави; настоятелно призовава двете страни да продължат да използват същия конструктивен подход, целящ прилагане на споразумението и постигане на видимо и устойчиво подобрение на отношенията;

80.    одобрява становището на Сметната палата, че в отсъствие на обща позиция на Съюза относно признаването на Косово, важният стимул за присъединяване към Съюза е компрометиран; в този контекст се позовава на резолюцията на Европейския парламент относно процеса на европейска интеграция на Косово от 18 април 2013 г.(12), която насърчава останалите пет държави членки да признаят Косово и ги приканва да направят всичко възможно, за да улеснят икономическите, социалните и политическите отношения между техните граждани и гражданите на Косово;

81.    споделя мнението на Сметната палата, че стимулите и условията, използвани от Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), до момента постигат ограничени резултати в насърчаването на върховенството на закона в Косово; следователно призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да гарантират, че диалогът им с Косово относно политиките, по-специално относно укрепването на правовия ред, е обвързан със стимули и с условия с висок приоритет;

Част IX – Специален доклад № 20/2012 на Сметната палата, озаглавен „Ефективно ли е финансирането чрез структурни мерки на инфраструктурни проекти за управление на общинските отпадъци в подпомагането на държавите членки за постигане на целите на политиката на ЕС относно отпадъците?“

82.    приветства специалния доклад на Сметната палата, озаглавен „Ефективно ли е финансирането чрез структурни мерки на инфраструктурни проекти за управление на общинските отпадъци в подпомагането на държавите членки за постигане на целите на политиката на ЕС относно отпадъците?“ и одобрява нейните препоръки;

83.    подчертава, че констатациите на Сметната палата доказват различаващите се и дори незадоволителни резултати от проектите, за които е предоставена финансова подкрепа от Съюза за инфраструктура в областта на управлението на общински отпадъци чрез Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, по-специално:

–       от седем проверени завода за механична биологична обработка само един е допринесъл за отклоняване на отпадъци от депата и един е показал различни нива на резултатите от работата, докато четири завода не са намалили количеството на депонираните отпадъци, а един не е бил в експлоатация;

–       в четири от седем проверени завода за компост количеството произведен компост е под предвидената цел;

–       в осемте избрани региона количеството на депонираните биоразградими отпадъци е между 31% и 55% в резултат на липсата на ефективна обработка на тези отпадъци;

–       в нито един от осемте избрани региона компетентните органи не са измерили успеха на проведените от тях информационни кампании, нито са определили измерими цели;

84.    отбелязва със загриженост, че констатациите на Сметната палата пораждат съмнение в ефективността на Комисията при управлението на публични средства, и призовава Комисията да докладва пред органа, който взема решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, какви са причините за това положение и какви средства използва и/или възнамерява да въведе, за да се предотвратят такива и подобни неуспехи;

85.    припомня на Комисията, че следва да се съсредоточи не само върху законността и редовността на разходите на Съюза, но и върху постигнатите резултати като основна цел на тези разходи; в тази връзка приветства одитната дейност на Сметната палата, по-конкретно нейните специални доклади, които се съсредоточават върху ефикасността и ефективността на разходите на Съюза;

86.    счита, че финансовата подкрепа от Съюза следва да бъде обвързана с постигането на целите на политиката на Съюза относно отпадъците; приканва държавите членки да създадат надеждни бази данни за управление на отпадъците, както за да наблюдават своя напредък по отношение на постигането на целите на политиката на Съюза относно отпадъците, така и за да подкрепят с данни своите отчети до Комисията; призовава Комисията да извършва оценка на надеждността на данните, получавани от държавите членки;

87.    настоятелно призовава Комисията, във връзка с принципа „замърсителят плаща“, да изисква от държавите членки да прилагат намалени размери на помощта, когато тарифите за управление на отпадъците, заплащани от домакинствата, не покриват разходите за дейността и амортизационните разходи за управлението на общинските отпадъци, и самата тя да прилага този принцип при одобрението на големи проекти;

88.    подчертава, че е важно да се прилага разделно събиране, включително на биоразградимите отпадъци, с оглед постигане на максимални резултати от дейността на инфраструктурните обекти за управление на отпадъците и с оглед отбелязване на напредък в постигането на целите на политиката на Съюза относно отпадъците; насърчава държавите членки да въведат икономически инструменти при управлението на отпадъците, с цел да се спомогне за предотвратяване на генерирането на отпадъци и за рециклиране, по-специално чрез данък за изхвърляне на отпадъци, схеми за плащане въз основа на принципа „плащаш повече, ако изхвърляш повече“ и други стимули в тарифите, заплащани от домакинствата;

89.    приканва държавите членки да се съсредоточат върху инфраструктурни обекти за управление на отпадъци, които обработват отпадъци, предварително разделени при източника, и да осигурят обработката преди изхвърляне на общинските отпадъци, които се депонират; изтъква, че за поемане на разходите за закриване на депото и последващи грижи за срок от поне 30 години депата следва да притежават достатъчна финансова гаранция, която следва да се изчислява въз основа на подходяща методология;

90.    приканва държавите членки да обърнат по-голямо внимание на повишаването на обществената осведоменост и участие в схемите за управление на отпадъците, особено във връзка с разделянето на отпадъците при източника от домакинствата, и да измерват систематично постигнатите резултати от кампаниите за повишаване на осведомеността и образователните стратегии;

Част X – Специален доклад № 21/2012 на Сметната палата, озаглавен „Разходна ефективност на инвестициите в енергийна ефективност в рамките на политиката на сближаване“

91.    подчертава значението на енергийната ефективност, като се има предвид недостигът на изкопаеми горива и щетите за околната среда, причинени от емисиите на въглероден диоксид; следователно напълно подкрепя факта, че енергийната ефективност е част от програмата на стратегията „ЕС 2020“;

92.    приветства специалния доклад на Сметната палата относно разходната ефективност на инвестициите в енергийна ефективност в рамките на политиката на сближаване като скорошен пример за одит на изпълнението;

93.    отбелязва, че одитът е извършен в Италия, Литва и Чешката република – държавите, получили в абсолютно изражение най-голямо финансиране от Кохезионния фонд и от Европейския фонд за регионално развитие за изпълнение на мерки за енергийна ефективност за програмния период 2007 – 2013 г. и също разпределили най-големите суми за проекти до 2009 г.; отбелязва, че одитът е включил преглед на четири оперативни програми и извадка от 24 инвестиционни проекта в областта на енергийната ефективност на обществени сгради; признава, че разпределените за енергийна ефективност средства по програмите представляват около 28% от средствата, подлежащи на разпределяне за енергийна ефективност през периода 2000 – 2013 г.;

94.    подчертава принципите на икономичност, ефикасност и ефективност, определени във Финансовия регламент; изразява съгласие със Сметната палата, че съображенията за разходна ефективност следва да са основен определящ фактор при вземане на решения относно публичните разходи в условията на споделено управление;

95.    изразява съгласие, че инвестициите следва да се основават на правилна оценка на потребностите, счита, че приоритетите на равнището на Съюза също следва да бъдат отразени в националните и поднационалните планове за енергийна ефективност;

96.    подкрепя идеята, че предоставянето на финансова помощ от Съюза следва да се основава на показатели за изпълнението, като например разходите за единица спестена енергия, периода на възвръщаемост, който е планиран и постигнат от оперативната програма, и реализираните икономии на енергия; тези показатели подлежат на редовен мониторинг; подкрепя идеята, че показателите за изпълнението следва да предвиждат степен на съпоставимост между държавите членки, в т.ч. посредством единна мерна единица и методология;

97.    оценява желанието на Сметната палата да установи стандартни инвестиционни разходи за единица спестена енергия на национално равнище и в различните сектори, в които се потребява енергия; отбелязва загрижеността на Комисията, че съществуват значителни различия между разходите в отделните държави поради различните цени на оборудването и различните степени на вече осъществени икономии; вижда необходимост тази идея да бъде допълнително проучена;

98.    счита, че прекомерно дългите периоди на възвращаемост на инвестициите по проектите, които са средно 50 години, а в някои случаи – до 150 години, не са приемливи и не са в съответствие с принципите на икономичност, ефикасност и ефективност;

99.    отбелязва мнението на Комисията, че в случая с инвестициите в енергийната ефективност на обществени сгради е важно да се възприеме интегриран подход и да не се извършват само подобрения на енергийната ефективност, а те по-скоро да се разглеждат като част от общ ремонт, водещ до цялостното подобряване на дадена сграда;

100.  подчертава, че цялостна политика за енергийна ефективност беше разработена в пълен вид едва след като беше приключено изготвянето, обсъждането и приемането на програмите за периода 2007 – 2013 г.;

101.  в допълнение към предложените по-горе показатели за изпълнението, които са от решаващо значение за измерването на разходната ефективност на инвестициите, които имат за цел повишаване на енергийната ефективност, подкрепя предложенията на Комисията за общи показатели за крайните продукти по отношение на инвестиционните приоритети, свързани с енергийната ефективност и изменението на климата, въведени в рамковия(13) и секторните регламенти за следващия програмен период 2014 – 2020 г.; счита, че тези мерки ще укрепят принципа на разходна ефективност в контекста на интегрирания подход на политиката на сближаване;

102.  подчертава значението, което Парламентът отдава на тази тематика, както е документирано в резолюцията от 25 ноември 2010 г. относно разработване на нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011 – 2020 г.)(14) и резолюцията от 15 декември 2010 г. относно преразглеждането на плана за действие относно енергийната ефективност(15);

103.  подчертава значението на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност(16), чиито разпоредби ще влязат в сила на 5 юни 2014 г.;

104.  подкрепя идеята за енергийни одити като подходящ инструмент за постигане на икономии на енергия, по-специално в сградите и промишлеността; отбелязва, че енергийните одити в публичния сектор не са задължителни и са въведени само от няколко държави членки; призовава Комисията да представи предложения за въвеждането на задължителни енергийни одити в публичния сектор като предварително условие за съфинансиране на проекти от бюджета на Съюза;

105.  подчертава необходимостта енергийните одитори да прилагат принципа на разходна ефективност при изготвянето на препоръки, целящи икономии на енергия;

106.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират прозрачността на критериите за подбор на проекти и да ги приведат в съответствие с изискванията за енергийна ефективност; подчертава значението на възлагането на обществени поръчки, по-специално на електронните обществени поръчки, като се гарантира прозрачността на критериите за подбор на проекти и разходната ефективност на проектите;

Част XІ – Специален доклад № 22/2012 на Сметната палата, озаглавен „Европейският фонд за интеграция и Европейският фонд за бежанци допринасят ли ефективно за интеграцията на граждани на трети страни?“

107.  подчертава, че е важно да се гарантира ефективното управление на миграционните потоци и приемането на бежанци и разселени лица; подкрепя справедливото третиране на гражданите на трети страни и тяхната социална, гражданска и културна интеграция;

108.  отбелязва специалния доклад на Сметната палата „Европейският фонд за интеграция и Европейският фонд за бежанци допринасят ли ефективно за интеграцията на граждани на трети страни?“ и нейните препоръки;

109.  изразява загриженост относно значителния брой слабости, открити от Сметната палата при одита, и по-специално:

–       закъснялото приемане на законодателството и късното предоставяне от Комисията на правилата за прилагане и основните насоки;

–       факта, че не е имало възможност за измерване на ефективността на фондовете, тъй като държавите членки не са въвели ефективни системи за мониторинг и оценка, с цел докладване относно изпълнението на програмите;

–       факта, че одитираните държави членки не са определили подходящи цели или показатели в годишните си програми, което възпрепятства правилната оценка на приноса на фондовете за интеграцията;

–       постоянни слабости и неуспехи на сертифициращите и одитиращите органи; слабости при одобряването от Комисията на системите за управление и контрол на държавите членки;

–       факта, че ефективността на фондовете е нарушена поради модела на програмата „СОЛИД“ (Обща програма „Солидарност и управление на миграционните потоци за периода 2007 – 2013 г.“), който е разпокъсан и недостатъчно добре координиран с другите фондове на ЕС;

–       факта, че опитът във връзка със структурните фондове не е използван при планирането на Европейския фонд за бежанци и Европейския фонд за интеграция;

–       факта, че междинният доклад на Комисията, основан на докладите на държавите членки, беше представен със закъснение, не съдържаше количествени резултати от програмите освен броя на проектите, финансирани във всяка държава членка, и се основаваше на планове, а не на реално изпълнение; в него не се посочват изразходваните суми;

–       дългата верига за контрол от страна на трите органа, което е прекомерна администрация в сравнение с размера на фондовете;

110.  приветства предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на фонд „Убежище и миграция“(17) и предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общи разпоредби за фонд „Убежище и миграция“ и за инструмента за финансово подпомагане за полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи(18);

111.  приветства факта, че Комисията прие редица препоръки на Сметната палата, като включи съответни разпоредби в новите си предложения относно Фонд „Убежище и миграция“, и приканва Съвета да подкрепи тези разпоредби;

112.  приветства предложението на Комисията за създаване на задължителен набор от общи показатели при стартирането на новата програма за периода 2014 – 2020 г., както и изричното посочване на компютърни системи за съхранението и предаването на данни относно показателите;

113.  счита, че това е много важно, за да могат държавите членки да събират данни през целия програмен период;

114.  следователно настоятелно призовава държавите членки да определят съответни собствени показатели на национално равнище, както и целеви стойности за националните програми, и да представят своевременно националните доклади за оценка;

115.  изисква от Комисията да предприеме последващи действия по отношение на националните доклади за оценка, които трябваше да бъдат представени на 31 октомври 2012 г.;

116.  отбелязва със загриженост, че при одита на Сметната палата за периода 2007 – 2013 г. беше установена липсата на консултации с партньорите в някои държави членки; изразява загриженост, че липсата на партньорство е била особено фрапираща по отношение на органите на ЕСФ и е довела до дублирания и пропуснати възможности за взаимодействие;

117.  в този контекст приветства засилените разпоредби в предложението за периода 2014 – 2020 г., съгласно които партньорството трябва да включва компетентните регионални, местни, градски и други публични органи;

118.  приветства създаването на комитети за мониторинг, „които да подпомагат изпълнението на националните програми“; предлага да се използва опитът, придобит при използването на този механизъм в рамките на структурните фондове;

119.  отбелязва със загриженост, че системата на годишно програмиране води до прекалена административна тежест както за държавите членки, така и за Комисията; приветства новото предложение, което ще премахне годишните програми в полза на национални програми, обхващащи периода 1 януари 2014 г. – 31 декември 2020 г.;

120.  подкрепя предложението на Комисията за създаване на мрежа за мониторинг и оценка, съставена от държавите членки и Комисията, за да се улесни обменът на добри практики по отношение на мониторинга и оценката;

121.  приветства премахването на сертифициращия орган и счита, че двустепенната структура (отговорен орган, одитен орган) ще постигне по-добри резултати по отношение на ефективността и опростяването на проверките;

122.  настоятелно призовава Комисията да обсъди с държавите членки и да приеме насоки за прилагане на новия фонд във възможно най-кратък срок, като вземе надлежно предвид графика за одобрение на новия фонд;

123.  подчертава значението на провеждането на внезапни проверки на място;

124.  счита, че държавите членки не следва да бъдат освобождавани от техните отговорности и следователно счита, че предложението на Комисията за превеждане на средства в размер до 100% от сумата при случаи на спешна помощ следва да се ограничи до „повече от 90%“;

125.  подкрепя предложението на Комисията за участие с бюджетни средства на Съюза в националните програми в размер до 75% от финансирането в общия случай; счита, че смисълът на формулировката „надлежно обосновани обстоятелства“, която включва възможността за участие с бюджетни средства на Съюза в размер до 90%, следва да се определи правилно и точно;

126.  счита, че към първоначалното предварително финансиране от 4% за целия програмен период следва да се добави и предварително годишно финансиране в размер на 2,5% с оглед намаляване на проблемите с паричните потоци;

127.  отбелязва дублирането между политическите приоритети на фонд „Убежище и миграция“ и тези на ЕСФ във връзка с интеграцията на граждани на трети държави и приветства плановете на Комисията да взема предвид в своята оценка „взаимното допълване между действията, изпълнявани съгласно специалните регламенти, и действията по други политики, инструменти и инициативи на Съюза“(19);

128.  все пак счита, че би било целесъобразно и в съответствие с принципа на субсидиарност да се даде възможност на онези държави членки, които пожелаят, да предвидят в националните си програми равнището и обхвата на взаимодействието и взаимната допълняемост между двата въпросни фонда; във връзка с това призовава Комисията да отдели необходимото внимание и да потърси възможности за засилено взаимодействие между двата фонда в рамките на споразуменията за партньорство с държавите членки;

129.  призовава Комисията да насърчава държавите членки да предоставят по-подробна информация относно съгласуването и допълняемостта между фондовете на Съюза;

130.  приветства извършената работа по осигуряването на обща информационна система с европейските структурни и инвестиционни фондове;

Част XІІ – Специален доклад № 23/2012 на Сметната палата, озаглавен „Допринесли ли са успешно структурните мерки на ЕС за възстановяването на изоставени промишлени и военни терени?“

131.  подчертава важната роля на възстановяването на военни и промишлени терени или изоставени промишлени терени като първа стъпка към повишаване на привлекателността на даден регион, представляваща предпоставка за икономически дейности за създаване на работни места, създаване на публични пространства и др.;

132.  отбелязва специалния доклад на Сметната палата, озаглавен „Допринесли ли са успешно структурните мерки на ЕС за възстановяването на изоставени промишлени и военни терени?“ и неговите препоръки;

133.  приветства факта, че всички проекти са имали някои основни характеристики, оказващи положително въздействие върху тяхната устойчивост, и че от 22 завършени проекта 18 са постигнали напълно своите цели по отношение на физическите резултати, а четири проекта са постигнали между 90 и 100% от очакваните физически резултати;

134.  подчертава, че следва да бъде даден приоритет на преустройство, което предоставя възможността за икономически дейности като например създаване на работни места, и счита, че концепцията за крайното ползване следва да бъде в основата на финансирането от Съюза; подчертава, че изоставените промишлени терени следва да бъдат възстановявани, а към използването на зелени площи да се прибягва в краен случай единствено когато преобладават крайни икономически потребности;

135.  подчертава необходимостта от надеждни данни с цел гарантиране на оценката на ефективността и постигнатите резултати и призовава Комисията да предприеме мерки за събирането на такива данни (инвентар, равнище на замърсяване и др.); приканва държавите членки да разработят инвентари на изоставени промишлени терени и да съберат данни за състоянието на всеки изоставен промишлен терен (равнище на замърсяване), като по този начин ще се осигури възможност за определянето на приоритети за финансирането от Съюза;

136.  призовава Комисията и държавите членки да прилагат клауза за възстановяване на средства във всяко споразумение за отпускане на безвъзмездна финансова помощ; счита, че клаузата за възстановяване на средства следва да бъде съобразена с дългосрочен подход/подход за жизнения цикъл и че повторната оценка следва да отчита 15-годишен период, когато проектът за възстановяване би следвало да се е развил напълно и да генерира приходи;

137.  изразява съжаление, че органите са запознати с принципа „замърсителят плаща“, но в нито един от одитираните случаи замърсителят не е поел всички разходи по обеззаразяването; признава, че прилагането на принципа „замърсителят плаща“ на практика е трудно предизвикателство; приканва при все това държавите членки да предприемат мерки за преодоляване на трудностите при установяване на замърсителя и настоятелно призовава Комисията да изисква прилагането на принципа „замърсителят плаща“ като условие за отпускане на финансиране от Съюза;

138.  приветства предложението на Комисията за Рамкова директива за почвите (COM(2006)0232), което включва разпоредби по редица въпроси, установени от Сметната палата, както и нейните препоръки, и настоятелно призовава Съвета да подкрепи предложението на Комисията;

Част XІІІ – Специален доклад № 24/2012 на Сметната палата, озаглавен „Помощ от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за земетресението в Абруци през 2009 г. – полза и разходи за извършените дейности“

139.  приветства Специален доклад № 24/2012(20) на Сметната палата въпреки забавянето му с повече от една година; отбелязва, че с този доклад институция на Съюза най-накрая предоставя на Парламента и на данъкоплатците в Съюза отговори на някои от въпросите, свързани с управлението на средствата от Съюза в региона на Абруци след земетресението през 2009 г.;

140.  поздравява Сметната палата за спазването на Регламента за фонд „Солидарност“ на ЕС (ФСЕС) (Регламент (ЕО) № 2012/2002(21) на Съвета) по отношение на вида жилища, които могат да се предоставят съгласно този регламент;

141.  изразява пълно съгласие с твърдението на Сметната палата, че около 30% (144 милиона евро) от помощта от ФСЕС са предназначени за операции, които са напълно допустими според изискванията на Регламента за ФСЕС; при проекта „CASE“ обаче (съкращение на италиански от Complessi Antisismici ed Sostenibili Ecocompatibili, тоест „Сеизмично изолирано и екологично устойчиво жилищно строителство“) не са спазени конкретни разпоредби от Регламента за ФСЕС, въпреки че проектът е насочен към действително съществуващи потребности; причината за това е, че са построени нови постоянни сгради, вместо временни жилища; за проекта „CASE“ са използвани 70% от финансирането, тоест 350 милиона евро; избраната стратегия по този проект е насочена към жилищните нужди на 15 000 души от засегнатото от земетресението население, но тя не е отговорила достатъчно бързо и в необходимия обем на действителните потребности на населението; жилищата по проекта „CASE“ са по-скъпи от стандартните жилища(22); отбелязва, че това е обяснено с извънредните обстоятелства;

142.  отбелязва, че Заповед № 1462 от 3 април 2012 г. на областния управител г-н Габриели потвърждава оценката на ЕСП, тъй като в член 1 на въпросната заповед, с която се прехвърлят построените по проекта „CASE“ сгради в град Акила, те се определят по следния начин: „жилищни единици, предназначени за постоянно ползване“(23);

143.  отбелязва нередностите, установени от Комисията в нейния одитен доклад за 2012 г.; изразява съжаление, че предварителният одитен доклад на Комисията е поверителен, което означава, че гражданите на Съюза нямат достъп до информацията как са били използвани парите от платените от тях данъци; отбелязва, че окончателната версия на италиански език на доклада може да бъде разкрита при спазване на обичайните разпоредби за защита на личните данни;

144.  призовава Комисията да поясни защо (i) въпреки че е получила сигнал за разследванията, предприети от прокурора на Акила, винаги е отказвала да провери дали средствата от Съюза са били платени на икономически оператори, свързани с престъпни организации, или не е било така; (ii) въпреки че е получила сигнал относно факта, че е възможно да възникнат проблеми с разходите по проекта „CASE“, не е проследила въпроса;

145.  отбелязва, че над 42% от сградите по проекта „CASE“ са построени, като са използвани пари на данъкоплатците от Съюза;

146.  изразява съжаление, че Парламентът все още очаква да бъде информиран от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) дали е установено наличието на нередности и дали са необходими последващи действия;

147.  изразява загриженост във връзка с факта, че осем лица, които са били задържани от италианската полиция и понастоящем са заподозрени в манипулации с лицензи за строителство за дейностите по възстановяване, които се осъществяват в регион Абруци и в град Акила; изисква от Комисията да наблюдава развитието на този въпрос и да докладва съответно на Парламента, включително по отношение на наказателните дела;

148.  приветства разискванията, свързани с преразглеждането на регламента за ФСЕС, вземащи предвид „извлечени поуки“ от земетресението в Абруци;

Част XIV – Специален доклад № 25/2012 на Сметната палата, озаглавен „Създадени ли са механизми за мониторинг на ефективността на разходите за възрастни работници, финансирани от Европейския социален фонд?“

149.  приветства специалния доклад на Сметната палата, озаглавен „Създадени ли са механизми за мониторинг на ефективността на разходите за възрастни работници, финансирани от Европейския социален фонд?“, и отправя следните коментари във връзка с нейните препоръки;

150.  приветства факта, че някои от повдигнатите от Сметната палата въпроси, включително по-силният акцент върху изпълнението, са били разгледани в предложените от Комисията регламенти за новия програмен период 2014 – 2020 г. и насърчава държавите членки да подкрепят приетата от Комисията насока;

151.  подчертава факта, че въпреки че свеждането до минимум на процента грешки е жизненоважно, това понякога е в ущърб на цялостното изпълнение на програмата или проекта; отбелязва, че обръщането на все по-голямо внимание на редовността и законосъобразността вместо на насърчаването на по-доброто изпълнение води до по-малко иновативно използване на Европейския социален фонд (ЕСФ);

152.  отбелязва, че поставянето на по-засилен акцент върху изпълнението и резултатите не означава готовност от страна на държавите членки да участват в създаването на резерв за изпълнение, което не е подходящо решение в настоящия период на икономическа несигурност;

153.  приканва държавите членки да разработват своите оперативни програми по такъв начин, че да бъде възможно да се измерват резултатите от използването на средства от ЕСФ, и по-специално, да се определят остойностени оперативни цели и показатели за измерване на предоставените продукти и услуги, резултатите и конкретното въздействие и да се определят междинни референтни нива, както и да се създаде йерархично подредена структура от целеви стойности, и да се включат резултатът и конкретните цели за въздействие на оперативната програма на равнище проект, като по този начин стане възможно плащанията да бъдат свързани с изпълнението;

154.  призовава държавите членки да проектират своите системи за наблюдение и оценка така, че напредъкът по отношение на определените целеви стойности да може да бъде измерван по навременен и разбираем начин и на подходящи интервали, благодарение на което да се осигурява възможност за прилагането на корективни мерки и извличане на поуки с оглед на вземане на решения в бъдеще, както и да гарантират навременното събиране на подходящи и проверими данни, текущото оценяване, както и измерването на нетното въздействие върху заетостта на действията по линия на ЕСФ, насочени към увеличаване на заетостта;

155.  призовава Комисията да подкрепи тези препоръки при провеждането на преговорите относно оперативните програми; призовава Комисията да предостави адекватни данни относно мобилизираните средства и постигнатите резултати от ЕСФ, за да се гарантира подаването на последователна и надеждна информация от страна на държавите членки, наред с другото, чрез изготвяне на общи показатели, които да бъдат включени от държавите членки в техните оперативни програми; призовава Комисията да предприеме задълбочен анализ на проблемите, свързани с изпълнението, при изготвянето на оценката на системите за управление и контрол;

Част XV – Специален доклад № 1/2013 на Сметната палата, озаглавен „Довело ли е подпомагането от страна на ЕС на хранително-вкусовата промишленост до ефективно и ефикасно добавяне на стойност към земеделските продукти?“

156.  отбелязва специалния доклад на Сметната палата „Довело ли е подпомагането от страна на ЕС на хранително-вкусовата промишленост до ефективно и ефикасно добавяне на стойност към земеделските продукти?“ и нейните препоръки;

157.  изразява загриженост относно значителния брой недостатъци, установени от Сметната палата по време на одита, по-специално че моделът и включването на мярката в съответните програми затрудняват държавите членки, тъй като за тях става по-трудно да избягват рисковете и да осигуряват ефективност и ефикасност при подбора на отделните проекти за подпомагане, както и че механизмите за мониторинг и оценка не събират информация за добавената стойност или за въздействието върху конкурентоспособността на земеделието; отбелязва, че вследствие на това липсва задоволителна основа за мониторинг и оценка, както и за управленска отговорност;

158.  изразява съжаление, че свеждането на правилата до минимум и опростяването са довели до мярка с извънредно съмнителна добавена стойност, а именно, че в самото законодателство не се уточнява каква се очаква да бъде добавената стойност, нито за кого би следвало да бъде от полза тази стойност;

159.  счита, че настоящата степен на гъвкавост е прекомерна, тъй като мярката е изгубила своята цел и се е превърнала в обща субсидия, която рискува да се превърне в обикновено предоставяне на финансови помощи за хранително-преработвателните предприятия;

160.  отбелязва със загриженост, че от 24 проекта, одитирани от Сметната палата, само шест са довели до очевидно добавяне на стойност и че те са били класифицирани като проекти с „висока добавена стойност“, докато резултатите на други 12 проекта са оценени като „средно добри“ от Сметната палата, а изпълнението на останалите шест проекта не е довело до добавяне на стойност към земеделските продукти или добавената стойност е била незначителна;

161.  счита, че в своите програми за развитие на селските райони държавите членки следва ясно да посочат къде и защо е необходима публична интервенция за повишаване на добавената стойност на земеделските продукти и конкурентоспособността на земеделието; счита, че в програмите за развитие на селските райони следва да се формулират специфични и измерими цели във връзка с установените потребности; настоятелно призовава Комисията да одобрява единствено тези програми за развитие на селските райони, които съдържат подробни и обосновани стратегии с ясна логика на начина, по който финансовото подпомагане на хранително-вкусовата промишленост ще подобри конкурентоспособността на земеделието;

162.  приканва държавите членки да определят и прилагат критерии, които гарантират подбора на ефективни и устойчиви проекти по отношение на конкретните цели на държавите членки; призовава Комисията да гарантира, че тези критерии се прилагат правилно и непрекъснато, и приветства предложението на Комисията за следващия програмен период, съгласно което за операциите по всички мерки следва да се определят критерии за подбор;

163.  отново изтъква своето становище, че Комисията и държавите членки следва да насърчават приемането на най-добри практики с цел смекчаване на рисковете от компенсационно изместване и от икономически загуби вследствие на неефективно разпределение на ресурсите; приканва държавите членки да отчитат рисковете от компенсационно изместване и от икономически загуби вследствие на неефективно разпределение на ресурсите при изготвянето на своите програми за развитие на селските райони и при подбора на проекти, за които има доказуема необходимост от публично подпомагане и които създават добавена стойност; изисква от Комисията да докладва на органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно постигнатия напредък по отношение на обмена на най-добри практики за смекчаване на рисковете от компенсационно изместване и от икономически загуби вследствие на неефективно разпределение на ресурсите в държавите членки;

164.  подкрепя препоръката на Сметната палата, че през новия програмен период Комисията следва да подобри общата рамка за мониторинг и оценка по такъв начин, че тя да предоставя полезна информация относно постигнатите от финансираните проекти и мерки резултати чрез укрепване на дейностите за текуща оценка; счита, че настоящата методология, при която се използват твърде дълги доклади за средносрочна оценка, вече доказа, че е неподходяща;

165.  приветства предложенията на Комисията относно системата за мониторинг и оценка за периода 2014 – 2020 г., заменящи изискването за средносрочна оценка с разширени годишни доклади за изпълнение (през 2017 и 2019 г.), в които следва да се оценява напредъка с оглед постигане на целите на програмата, както и разпоредбата, съгласно която държавите членки следва да извършват оценки по време на програмния период съобразно план за оценка; припомня на Комисията, че събирането на подробни данни на равнище мярка е задължително, за да може общата рамка за мониторинг и оценка да предостави информация за успеха на мерките;

Част XVІ – Специален доклад № 2/2013 на Сметната палата, озаглавен „Осигурила ли е Комисията ефективно изпълнение на Седмата рамкова програма за научни изследвания?“

Опростяване

166.  изразява съгласие с цялостната оценка на Сметната палата, че „Комисията е предприела редица стъпки за опростяване на правилата за участие“, като е въвела редица административни и финансови опростявания на правилата за участие в 7РП, намаляващи административната тежест за бенефициентите и улесняващи техния достъп до програмата; счита при все това, че сроковете биха могли да бъдат допълнително съкратени въз основа на по-добра вътрешна комуникация и споделяне на най-добрите практики между генералните дирекции, както и своевременното въвеждане на нови ефективни ИТ инструменти;

167.  приветства все по-широкото прилагане на единни ставки за преките и непреките разходи, включително въвеждането на средни разходи за персонал; подчертава в същото време необходимостта от постоянни усилия за стандартизиране на практиките за възстановяване на разходи;

168.  изразява своята загриженост във връзка с неуспешните усилия за установяване на механизъм за сертифициране за одобряването на методологиите за изчисляване на разходите, който би дал гаранции на бенефициентите, че използваните от тях методологии се признават; счита, че широкоразпространеното въвеждане на единна ставка върху непреките разходи в рамките на „Хоризонт 2020“ ще допринесе допълнително за предотвратяване на възможни финансови злоупотреби и за намаляване на процента грешки, като по този начин ще бъде от полза за малките и средните предприятия (МСП) и ще улесни участието на потенциални бенефициенти от 12-те нови държави – членки на ЕС;

169.  изразява съгласие със Сметната палата, че Комисията е въвела нови ефективни фронт-офис ИТ инструменти, които съществено са подобрили взаимодействието с бенефициентите, довели са до по-малка административна тежест и за двете страни и са спомогнали да се избегне рискът от потенциално дублиране на финансирането; изразява загриженост при все това, че остава едно съществено предизвикателство, а именно оптимизацията на бек-офис ИТ инструментите, която осигурява допълнително намаляване на административната тежест и гарантира ефективна взаимосвързаност между модулите, които използват отделните генерални дирекции; приветства работата по общия бек-офис ИТ инструмент (SYGMA) и общия електронен инструмент за проследяване на работните потоци (Compass), която беше започната на много ранен етап и следва да гарантира тяхното използване в програмата „Хоризонт 2020“;

Финансов контрол

170.  подчертава необходимостта от постигане на подходящ баланс между по-малка административна тежест и ефективен финансов контрол; отбелязва, че поради особеностите на научноизследователската област следва да се насърчава толерантен към риска и научнообоснован подход за постигането на високи постижения в научните изследвания и по-добро въздействие на проектите; счита, че този подход ще осигури възможност на Комисията да поддържа баланса между доверието и контрола;

171.  насърчава Комисията да изпълни препоръката на Сметната палата да съсредоточи предварителните проверки върху по-рисковите бенефициенти, като във връзка с това въведе рисков профил на бенефициента, въз основа на резултатите от последващите проверки и данните за изпълнението;

Ефикасност и ефективност

172.  счита, че е необходимо да се акцентира повече върху ефективността, която е от решаващо значение за гарантиране на висококачествени научни изследвания в Европа, без да се подценява оптимизацията на административните и финансовите практики и процедури, която е особено важна за постигане на ефикасно изпълнение на Седмата рамкова програма (7РП); счита, че изграждането на европейското научноизследователско пространство е основен елемент за постигането на дългосрочен икономически просперитет и конкурентоспособност на Съюза и че то е свързано с реализирането на поставените цели и очакваните резултати от 7РП; приветства във връзка с това въвеждането на показатели за изпълнение в програмата „Хоризонт 2020“, които да измерват изпълнението на програмата от гледна точка на производителност, резултати и конкретни въздействия, като същевременно се вземат под внимание целите на програмата;

173.  насърчава насочването на резултатите от научните изследвания към инициативи с осезаемо полезно въздействие върху ежедневния живот на гражданите, като например тези, които се вписват в концепцията за интелигентни градове и предотвратяват генерирането на научни изследвания заради самите научни изследвания; счита, че потенциална област за иновации и развитие на технологична и промишлена база са сигурността и отбраната; насърчава следователно по-нататъшното развитие на научноизследователските дейности в тази област с оглед на използване на възможностите за технологии с двойно предназначение и трансфер на ноу-хау към гражданския сектор с цел по-добро справяне със социалните предизвикателства;

174.  признава трайното разминаване между резултатите от научните изследвания и успешната реализация на продуктите на пазара и настоятелно призовава Комисията да продължи да насърчава връзката „научни изследвания – иновации – пазар“ в подкрепа на сравнителната икономическа конкурентоспособност на Съюза в световен мащаб;

175.  отбелязва, че Съюзът следва да идентифицира своето конкурентно предимство в авангардни области на научните изследвания и да работи за насърчаване на млади изследователи да развиват в Европа научни изследвания на световно равнище; счита, че въвеждането на единно и всеобхватно определение за иновациите ще улесни процедурата за кандидатстване и ще повиши привлекателността на програмата за бенефициентите, особено за МСП с ограничен административен капацитет;

Нови инструменти

176.  приветства въвеждането на нови форми на инструменти за рисков капитал за публично-частните партньорства по 7РП – съвместните технологични инициативи (СТИ) и механизма за финансиране с поделяне на риска (МФПР), както и резултатите, постигнати от тези инструменти за гарантиране на финансиране за дългосрочни инвестиции в промишлеността и насърчаване на частните инвестиции в научни изследвания;

177.  признава факта, че някои СТИ особено успешно включиха МСП в своите проекти, като средно 21% от общото налично финансиране беше предоставено от СТИ на МСП; отбелязва, че функционирането на СТИ беше засегнато от твърде сложната правна рамка и забраната за изпълняване на общи услуги, поради което около 52% от техния персонал изпълняваше административни задачи;

178.  счита, че по-внимателният подход от страна на Комисията през първите години на въвеждането на МФПР беше разумен и в съответствие с икономическите обстоятелства в Европа; препоръчва въпреки това да се утвърди категорично, че инструментът се използва като ефикасно средство за по-рискови научноизследователски проекти, които в противен случай не биха получили подкрепа от търговските банки, но биха могли да доведат до важни иновационни пробиви; счита, че стъпка в правилната посока е установяването на инструмента за поделяне на риска, който допълва съществуващия МФПР и по този начин гарантира участието на занимаващи се с научни изследвания МСП;

Взаимодействие

179.  отбелязва, че са необходими допълнителни усилия, за да се даде възможност на Комисията ефективно да установи различията в практиките при изпълнението на проектите и да гарантира, че отделните генерални дирекции и другите изпълнителни структури третират всички бенефициенти принципно и еднакво, с цел да се облекчи тяхната административна тежест; отбелязва необходимостта да се гарантира, че вече съществуващите Служба за справки по отношение на научните изследвания и Комитет за съгласуване на научноизследователската дейност изпълняват задачите на първоначално планирания Единен координационен център;

180.  оценява, че е сложно да се насърчава по-голямо взаимодействие между 7РП и структурните фондове (СФ); счита, че Комисията би могла да засили комуникацията си с държавите членки, като представи някои добри практики, за да се гарантира, че СФ се използват ефикасно за улесняване на подхода на взаимодействие както в подготвителната фаза (изготвяне на проекта, изграждане на капацитет), така и във фазата на прилагане (демонстрация в разгърнат мащаб, утвърждаване на пазара); счита поради това, че регионалното измерение на научните изследвания и иновациите би могло да бъде засилено чрез насърчаване на комплекса иновации – научни изследвания – образование (така наречения „триъгълник на знанието“) и създаването на центрове за високи научни постижения и регионални клъстери, като във връзка с това се разширява географският обхват на 7РП с оглед на ефикасното и ефективно разпределение на проектите между всички държави членки; признава необходимостта от по-добро координиране на отпусканите от СФ средства за развитието на научноизследователска инфраструктура и последващото финансиране на изследователски дейности по рамковите програми;

Част XVІІ – Специален доклад № 3/2013 на Сметната палата, озаглавен „Успяват ли програмите „Марко Поло“ да доведат до прехвърляне на шосейния трафик към други видове транспорт?“

181.  приветства специалния доклад на Сметната палата, озаглавен „Успяват ли програмите „Марко Поло“ да доведат до прехвърляне на шосейния трафик към други видове транспорт?“, и одобрява нейните препоръки;

182.  счита, че целите на програмите „Марко Поло“ за прехвърляне на шосеен трафик към по-щадящи околната среда видове транспорт са все още валидни и представляват основен аспект на транспортната политика на Съюза, изцяло споделяна от Парламента;

183.  счита, че идеите, довели до създаването на програмата, са все още новаторски и от тях може да се развият ефикасни и устойчиви услуги за товарен превоз; счита въпреки това, че използваните инструмент и методология са били неподходящи за целите на програмата в оперативно отношение;

184.  счита, че резултатите трябва да бъдат анализирани също така в контекста на пазарните промени и предизвикателствата във връзка с икономическата криза; при все това счита, че икономическият спад не може да служи като алиби за незадоволителните резултати по програмата; настоятелно призовава в този смисъл Комисията да прави изводи от резултатите по програмите „Марко Поло“ (текущо) и да възприеме най-добрите практики, а също така да извлече поуки от грешките в модела и при изпълнението с оглед на бъдещото планиране на програмите;

185.  отбелязва, че не е предложен специален регламент относно финансирането на програма „Марко Поло ІІІ“ за програмния период 2014 – 2020 г. и че още през 2011 г. в предложенията на Комисията за новата трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и за Механизма за свързване на Европа (МСЕ) е включена обща рамка за подкрепа на услугите за товарен превоз;

186.  отбелязва, че неотдавна Комисията предложи нова, реформирана Интегрирана европейска програма за действие за транспорта по вътрешните водни пътища („NAIADES II“)(24) за сектора на вътрешните водни пътища;

187.  припомня, че по отношение на инфраструктурата приетата от Комисията Бяла книга, озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“, има за цел създаването до 2030 г. на цялата територия на Съюза на пълноценно функционираща и оперативно съвместима мултимодална „основна мрежа“ на ТЕN-T и че тя е насочена също към оптимизиране на работата на мултимодалните логистични вериги, включително чрез по-широко използване на видове транспорт с по-висока енергийна ефективност;

188.  отбелязва, че в своята резолюция от 15 декември 2011 г., озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“(25), Парламентът призова за удължаването на програмата „Марко Поло“ след 2013 г., с цел да се използва ефективно потенциалът на корабоплаването, но също така посочи необходимостта от опростяване и подобряване на програмата;

189.  отбелязва, че по време на тристранните срещи относно новата правна рамка(26) Парламентът и Съветът се споразумяха товарните услуги да бъдат допускани до финансиране по МСЕ и че беше договорено изрично да се посочат устойчивите товарни услуги по новата трансевропейска транспортна мрежа със специално позоваване на „морските магистрали“ (член 38);

190.  споделя мнението на Комисията, че приносът на програмата „Марко Поло“ за промяна на баланса между видовете транспорт може да е скромен, но само поради факта, че предоставените средства също са били ограничени;

191.  счита, че промените в модалното разпределение между видовете транспорт трябва да бъдат обяснявани не само като резултат от програмите „Марко Поло“, но и като се вземат под внимание други мерки; счита, че очакваните резултати от бъдещите програми следва да бъдат определяни спрямо размера на разпределените финансови средства и обема на сектора, за който са предназначени;

192.  счита, че въпреки ограничените налични средства при приемането на програмите „Марко Поло“ беше отчетен възможният ефект на разпространение и демонстрационен ефект, които биха могли да доведат до по-големи въздействия от първоначално предвидените;

193.  споделя становището на Сметната палата, че е следвало да се използват най-добрите практики от натрупания на национално равнище опит за подобряване на управлението и на определянето на програмите;

194.  подчертава при все това, че не всеки опит, придобит на национално равнище, може да бъде приложен на равнището на Съюза, тъй като транспортният сектор в Съюза осъществява дейност в по-сложна и мултимодална среда; отбелязва, че той е изправен пред огромни ограничения (оперативна съвместимост, различни национални нормативни уредби, сектори, в които конкуренция се допуска в различна степен), поради което са необходими допълнителни мерки, различни от финансова подкрепа (регулаторни, политическа воля, адекватно изпълнение и правоприлагане);

195.  припомня в този смисъл своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно единното европейско транспортно пространство, в която се посочва, че целите за смяна на вида транспорт не могат да се постигнат със законодателни средства, а единствено чрез използването на функционираща инфраструктура, съществени предимства, силни страни и стимули;

196.  счита, че съществуването на ограничен брой субекти в областта на мултимодалните превози (основна целева група бенефициенти) може да е допринесло за малкия брой проекти, представени след публикуването на обявленията; счита, че това може да е резултат от естественото поведение на превозвачите, които са склонни да осъществяват дейност в рамките на един вид транспорт; призовава Комисията да потърси начини за подобряване на участието на превозвачи в областта на един-единствен вид транспорт, които също биха могли да се възползват от бъдещи инициативи; отбелязва при все това коментара на Сметната палата относно сложността на програмата, както е посочено от бенефициентите, които може да са възпрели от участие други потенциално заинтересовани субекти;

197.  счита, че зле адаптираната регулаторна рамка заедно с липсата на точна информация за програмите и нейното съобщаване също са елементи, които трябва да бъдат взети под внимание, когато се анализират слабостите на програмите; призовава Комисията да търси решения за подобряване и разширяване на кръга на потенциалните бенефициенти чрез опростяване на правилата и намаляване на административната тежест, както и чрез по-добро разпространение на информацията за бъдещи дейности;

198.  припомня особеностите на „Марко Поло“ – програма, основана върху изпълнението, при която отпускането на средства се обуславя от резултатите; отбелязва, че този уникален характер – положителен от гледна точка на управлението на средствата на Съюза, наред със сложността на сектора и икономическия спад, допринесе за незадоволителните резултати на програмата;

199.  подчертава въпреки това, че Комисията е следвало да бъде особено внимателна при измерването на резултатите на бенефициентите; отбелязва, че Комисията е подобрила контрола върху резултатите;

200.  подчертава, че е необходимо програмите, основаващи се на резултати, да разполагат със стабилна методология, с която да се измерва постигането на целите; споделя в този смисъл отправената от Сметната палата забележка, че методологията за изчисляване на резултатите следва да бъде актуална и точна;

201.  счита, че развитието на стабилна методология може да служи и за предоставяне на информация на потенциални оператори, които биха проявили интерес към прехвърлянето на товари, по-специално МСП, които не разполагат с достатъчно ресурси, за да разработят тези инструменти;

202.  припомня, че проектите по линия на „Марко Поло“ бяха особено чувствителни спрямо икономическата криза и че това доведе до по-малък от очаквания брой проекти, подпомагани по програмата; отбелязва, че проектът „Марко Поло“ е програма, ориентирана към резултатите, поради което спадът в транспорта се отрази и върху действителния брой товари, прехвърлени на други видове транспорт;

203.  счита, че задоволителният анализ на потребностите на пазара, посочен от Сметната палата като слабост, не би могъл да бъде достатъчен, за да се гарантират по-добри резултати за ефективността на програмите „Марко Поло“; настоятелно призовава Комисията да предостави по-задълбочен анализ за бъдещите програми, включващи прехвърляне на товари;

204.  счита при все това, че липсата на пазарно търсене не може да се разглежда като пречка за политическо действие, тъй като една от целите на транспортната политика на Съюза е да направи опит да се справи с небалансираното модално разпределение между видовете транспорт и да създаде стимули за пазарен ръст; призовава Комисията да вземе под внимание съответните по-високи рискове и да извлече поуки от неуспехите и да съчетава финансови стимули, евентуално също така с финансова помощ за инфраструктура, както е посочено от Сметната палата, както и с други регулаторни мерки;

205.  изразява загриженост по повод забележката на Сметната палата за възможно „обратно прехвърляне на товари“ като непряка последица от приемането на новото законодателство в областта на околната среда (например правилата във връзка със сярата); призовава Комисията да анализира тенденциите за възможно обратно прехвърляне на товари, да обмисли решения и да си сътрудничи тясно със съответните генерални дирекции, за да прилага систематичен подход при изготвянето на законодателни проекти и планирането на нови програми за финансова подкрепа;

206.  изразява съжаление, че източните държави членки не бяха включени в проектите от тяхното начало и подчертава липсата на стимули в тези държави, тъй като те обикновено предпочитат да кандидатстват за финансиране от Европейския фонд за регионално развитие/Кохезионния фонд с по-високи проценти на съфинансиране и по-малка административна тежест; приветства в този смисъл споразумението между законодателите относно МСЕ, тъй като държавите, получаващи средства от Кохезионния фонд, ще имат възможност да кандидатстват за финансиране от Съюза за товарни услуги при същите условия, както за Кохезионния фонд;

Част XVІІІ – Специален доклад № 4/2013 на Сметната палата, озаглавен „Сътрудничество на ЕС с Египет в областта на управлението“

207.  приветства специалния доклад на Сметната палата, озаглавен „Сътрудничество на ЕС с Египет в областта на управлението“ и отправя следните забележки и препоръки:

208.  отбелязва, че по отношение на реформите в областта на управлението на публичните финанси в момента се изпълнява програма за подпомагане на стойност 4 милиона евро, финансирана от Съюза, Франция и Румъния, за борба с корупцията, прането на пари и за възстановяването на активи в Египет; отбелязва, че изпълнението на програмата започна през юли 2011 г., ще продължи до юли 2014 г. и ще се поиска удължаване от Съюза като основен донор; отбелязва, че 166 прокурори, служители на правоприлагащите органи и на финансовото разузнаване получиха специализирано обучение; потвърждава, че програмата получи положителен независим мониторингов доклад през декември 2012 г.;

209.  потвърждава, че за периода 2007 – 2013 г. Египет получи помощ от Съюза в размер на около 1 милиард евро: 60% чрез секторна бюджетна подкрепа за египетското правителство, а останалото чрез проекти, съгласувани с египетските органи; отбелязва, че бюджетната подкрепа е основният механизъм на Комисията за прилагане на помощта в Египет; заключава при все това, че като цяло ЕСВД и Комисията не са били в състояние ефективно да управляват и контролират помощта на Съюза за подобряване на управлението в Египет;

210.  отбелязва, че възстановяването на активи стана приоритет по време на правителството на Морси и че това доведе до постигането на съществен напредък; отбелязва, че за възстановяването на активи са необходими висококачествени правни усилия в съответствие с международните стандарти, като по този начин се постига подобряване на процедурите и финансовото управление; отбелязва, че Египет е все още назад в списъка съобразно Индекса за възприятие на корупцията, но усилията не са били напразни и напредъкът е видим; потвърждава, че с помощта на Съюза наскоро беше завършен законопроект за защита на свидетелите, който е готов за приемане, както и два други закона относно конфликта на интереси и достъпа до документи;

211.  Съюзът и USAID са координатори на донорите по програмите за управление на публичните финанси в Египет; отбелязва, че Съюзът координира също така сътрудничеството между Египет и държавите членки във връзка с възстановяването на активи и че по света са замразени активи на стойност 1,2 милиарда евро;

212.  счита, че мониторингът на програми чрез секторна бюджетна подкрепа е важен и че е също толкова важно да се продължи да се настоява в диалога с египетските органи в рамките на международната рамка за публичните разходи и финансовата отчетност (PEFA) за подобрения в областта на управленската отговорност и прозрачността; счита, че възможността да се прекратят програмите за секторна бюджетна подкрепа е полезен и необходим инструмент за тази цел;

Заключение

213.  отбелязва, че специалният доклад относно Сътрудничеството на ЕС с Египет в областта на управлението съдържа множество важни констатации и че е важно Сметната палата да оценява не само качеството на финансовото управление, но и да прави преглед на резултатите, постигнати чрез програмите на Съюза; призовава следователно Комисията редовно да прави оценка на постигнатите резултати;

214.  отбелязва, че Парламентът ще трябва да инвестира повече в своята политическа отговорност да наблюдава отблизо изпълнението на такива и други политики;

Част XIX – Специален доклад № 5/2013 на Сметната палата, озаглавен „Правилно ли са изразходвани средствата за пътища от фондовете на политиката на сближаване на ЕС?“

215.  приветства констатациите на Сметната палата, потвърждаващи значително подобрение по отношение на пътната безопасност и съществено намаляване на коефициента на смъртност (в някои случаи броят на смъртните случаи е сведен до нула); отбелязва освен това, че подобренията на пътищата като цяло са довели до намаляване на времето за пътуване;

216.  отбелязва препоръките на Сметната палата, като в същото време приема редица обяснения, дадени от Комисията;

217.  отбелязва, че макар да бяха определени цели за пътните проекти, тяхното въздействие върху икономическото развитие не можа да бъде оценено поради липса на подходящи показатели; призовава Комисията и държавите членки – в контекста на новия програмен период – да създадат надежден и измерим набор от показатели, за да се преодолее този проблем;

218.  отбелязва различията, които съществуват между одитираните държави членки по отношение на техните процедури за възлагане на обществени поръчки; счита, че европейската директива относно обществените поръчки следва да се прилага много стриктно във всички държави членки с оглед постигане на най-високо равнище на икономическа ефективност и ефикасност; счита освен това, че бъдещото съфинансиране на пътни проекти следва да зависи от предприетите от държавите членки стъпки за гарантиране на конкуренцията на пазарите на строителство, като системите за възлагане на обществени поръчки се насочат към определяне на икономически най-изгодните оферти, без същевременно да се създават бариери за навлизане на пазара;

219.  призовава Комисията да продължи да актуализира и коригира своето ръководство за анализ на разходите и ползите на инвестиционни проекти, което се прилага по отношение на всички проекти, и да дава насоки за изготвянето на прогнози за трафика;

220.  призовава Комисията да улесни обмена на най-добри практики между държавите членки по отношение на създаването на надеждни прогнози за трафика, от една страна, и изчисляването на евентуалното икономическо въздействие на пътното строителство, от друга страна;

221.  счита, че пътностроителните разходи зависят също от морфологията на терена, сеизмичната опасност, ограничения във връзка с околната среда, археологическите, културните и други ограничения, както и от броя на необходимите строителни съоръжения (като например мостове и тунели); счита, че тези променливи следва да бъдат взети под внимание при одита от Сметната палата;

222.  отправя искане към Комисията и Сметната палата да предоставят повече информация относно възможното създаване на информационна база данни на равнището на Съюза за единичните цени в полза на инженери, които изготвят прогнозни изчисления за нови проекти, с цел да се подпомогнат бенефициентите да понижат разходите при възлагане на обществени поръчки;

Част XX – Специален доклад № 6/2013 на Сметната палата, озаглавен „Постигнали ли са държавите членки и Комисията икономическа ефективност чрез мерките за разнообразяване на икономиката в селските райони?“

Общи забележки

223.  изразява загриженост, че доброто управление на програмите и инициативите, финансирани със средства на Съюза, е застрашено, когато съкращенията в публичния сектор се отразяват върху броя на персонала в съответните администрации;

224.  изразява загриженост, че държавите членки прилагат мерките по различни начини и че в много случаи забележките на Сметната палата са насочени към тях;

225.  посочва, че следва да се акцентира върху очевидните потребности или специфичните цели и възможностите за подпомагане на районите, които се нуждаят от това;

226.  посочва необходимостта от по-екологична, справедлива и напълно законна обща селскостопанска политика, която олицетворява принципа „публични разходи за обществените блага“; счита, че повишеното социално-икономическо използване на средства за развитието на селските райони ще доведе до увеличаване на растежа и създаване на работни места в селските райони;

227.  посочва, че съответните проекти за диверсификация следва да имат за цел да развиват местната инфраструктура и местните основни услуги в селските райони, за да предотвратят тенденциите на обезлюдяване; счита, че проектите следва също така да имат за цел да направят селските райони по-привлекателни за младите хора и да водят до нови, удовлетворителни и добре платени възможности за работа;

Относно подхода на Сметната палата

228.  отбелязва, че в специалния доклад вниманието е насочено към целта за разнообразяване по ос 3 и счита, че би било от полза да се проучи също целта за подобряване на качеството на живот в селските райони и разнообразяване на икономическите дейности;

229.  отбелязва, че одитираните мерки са предназначени да окажат въздействие не само върху заетостта и доходите и имат за цел да допринесат за устойчивостта на селските райони;

Бъдещо развитие

230.  приветства факта, че за следващия програмен период Комисията е предложила редица подобрения, чрез които да се преодолеят някои от слабостите, посочени от Сметната палата, и по-специално:

а.      укрепена правна рамка с пълно описание на стратегията и предварителна оценка,

б.      една мярка вместо три, с подобрена насоченост, по-ясни условия за допустимост (с насоки) и правила за плащане и използване на опростени разходи,

в.      по-добро определяне на критериите за подбор, чието използване следва да стане задължително,

г.      обмен на най-добри практики за ограничаване на рисковете от неефективното разпределяне на ресурсите и изместване,

д.      показатели за резултатите, като част от оценката на програмите за развитие на селските райони (ПРСР),

е.      Обща рамка за мониторинг и оценка, която да използва общо определени целеви показатели за оценка;

231.  изисква от държавите членки ясно да определят в ПРСР къде публичната намеса за инвестиции в неземеделски дейности ще помогне например за отстраняване на несъвършенствата на пазара, свързани с бариерите пред заетостта и растежа; счита, че държавите членки следва да формулират специфични и измерими цели във връзка с установените потребности и че Комисията следва да одобрява само онези ПРСР, които представят обосновани и всеобхватни стратегии с ясна аргументация, показващи как интервенцията чрез прилагане на политиката ще допринесе за постигане на стратегическите цели за създаване на условия за растеж и възможности за заетост, както и за противодействие на обезлюдяването на селските райони;

232.  изисква от държавите членки да установят и последователно да прилагат критерии, чрез които да гарантират подбора на най-ефективните и устойчиви проекти по отношение на собствените специфични цели; счита, че Комисията следва да гарантира, че критериите се прилагат правилно и постоянно, а не само в случай на недостиг на бюджетни средства;

233.  изисква от Комисията и държавите членки да обменят и насърчават приемането на най-добри практики по отношение на ограничаването на рисковете от неефективно разпределяне и изместване;

234.  изисква от Комисията да насърчава държавите членки да възприемат практиката, съгласно която разходите за инвестиции са допустими само считано от датата на одобрение на отпускането на безвъзмездна помощ;

235.  призовава Комисията да гарантира, че държавите членки разполагат с ефективни системи за извършване на проверки относно основателността на разходите;

236.  приканва Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за намаляване на административната тежест и за гарантиране на извършване на плащанията в разумни срокове;

237.  изисква от Комисията и държавите членки да гарантират за предстоящия програмен период 2014 – 2020 г. получаването на актуална и надеждна информация, за да се улеснят управлението и мониторингът на съответната мярка и да се покаже в каква степен предоставената помощ допринася за постигане на основните приоритети на Съюза; счита, че целите, свързани със създаването на работни места, следва да бъдат реалистични, а броят на създадените работни места следва да се следи внимателно; счита, че мерките следва да се управляват по-добре по време на целия програмен период, особено ако стане ясно, че определените цели няма да бъдат постигнати;

Част XXІ – Специален доклад № 7/2013 на Сметната палата, озаглавен „Успял ли е Европейският фонд за приспособяване към глобализацията да предостави европейска добавена стойност при повторното интегриране на съкратените работници?“

238.  подчертава значението, което отдава на одитите на изпълнението в допълнение към проверките на законосъобразността и редовността, и следователно приветства специалния доклад на Сметната палата, който изтъква положителни и отрицателни аспекти на изпълнението, като по този начин предоставя балансирано цялостно становище;

239.  съзнава при все това, че изпълнението може да бъде оценено единствено ако целите и показателите са определени в основния регламент; призовава следователно Комисията да вземе предвид становището на Парламента относно одитите на изпълнението, когато изготвя нови законодателни предложения;

240.  приветства факта, че на повечето работници, засегнати от масови съкращения в резултат на глобализацията и кризата и възползващи се от мерки по Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), са предложени персонализирани и добре съгласувани мерки;

241.  отбелязва със задоволство, че мерките по ЕФПГ са по принцип добре съгласувани с националните мерки, както и с мерките по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ);

242.  отбелязва аргументите на държавите членки, които не са пожелали да използват пълноценно ЕФПГ; отбелязва, че аргументите са следните:

–       по-високото ниво на съфинансиране при ЕСФ (в някои случаи до 85%) в сравнение с това при ЕФПГ (до 65%) демотивира кандидатите по ЕФПГ; приветства следователно преразглеждането от страна на Комисията на нивата на съфинансиране за предстоящия период на прилагане на ЕФПГ;

–       ЕСФ може да бъде приложен по-бързо от ЕФПГ или националните администрации са по-добре запознати с ЕСФ;

–       липсата на предварително финансиране по ЕФПГ;

–       по-рестриктивните условия на ЕФПГ, по-специално критерият за търговията като основен критерий за интервенция за заявления, които се основават на глобализацията;

–       продължителността на процедурата за одобрение на заявление по ЕФПГ;

243.  отново подчертава при все това факта, че ЕФПГ и ЕСФ могат да бъдат разглеждани като допълващи се инструменти; изисква от Комисията обаче да изясни обосновката за разграничаването на ЕФПГ от ЕСФ, тъй като се оказва, че в някои случаи ЕСФ е по-добре приспособен да осигури постигането на своевременни резултати и в някои случаи предлага по-добри нива на съфинансиране и на предварително финансиране; отбелязва освен това, че ЕСФ е по-добре известен сред обществеността в някои държави членки в сравнение с ЕФПГ(27);

244.  подчертава, че възможността за надеждно определяне на повторната интеграция на безработните на пазара на труда след тяхното участие в мерки по ЕФПГ е в интерес на доброто финансово управление; счита следователно, че Регламентът за ЕФПГ (Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета(28)) следва да насърчава държавите членки да измерват повторната интеграция след края на периода на изпълнение и че освен това тези данни следва да бъдат съпоставими и за предпочитане обвързани с количествени цели;

245.  приветства в контекста на новия Регламент за ЕФПГ за програмния период 2014 – 2020 г. (Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета(29)) факта, че Комисията е предложила цел за повторна интеграция на 50% от съкратените работници и служители, намерили нови работни места след 12 месеца от изпълнението; отправя запитване при все това въз основа на каква обосновка е определена тази цифра;

246.  поддържа категоричното становище, че помощта от ЕФПГ следва предимно да бъде използвана за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация и за други целенасочени активни мерки на пазара на труда, а не за подпомагане на доходите, което при всички случаи ще бъде изплатено от националните схеми за безработица; изисква следователно подпомагането на доходите да бъде ограничено до 25% на мярка по ЕФПГ;

247.  подчертава факта, че финансовата помощ от Съюза следва да създаде европейска добавена стойност; изисква следователно добавената стойност за Съюза на мерките по ЕФПГ в сравнение с добавената стойност за Съюза на мерките по ЕСФ да се разглежда в техните количествени и качествени аспекти в годишната процедура по освобождаване от отговорност, за да се гарантират най-ефективните измервания на политиката, или да се предоставят основания за невключването на тези цифри; споделя становището на Палатата, че период от 41 седмици между подаването на заявление за помощ и плащанията по ЕФПГ е неприемливо дълъг и че подобна продължителност демотивира подаващите заявление държави, които изпитват затруднения и следователно се нуждаят от солидарността на Съюза; отбелязва при все това информацията, предоставена от Комисията в нейните отговори; припомня на всички заинтересовани страни решението на бюджетните органи на Съюза да не включат ЕФПГ в многогодишната финансова рамка (МФР), което означава, че всички заявления трябва да преминат специфична бюджетна процедура, и независимо от горните обяснения призовава всички заинтересовани страни да преминат към електронни заявления и да ограничат предоставянето на допълнителна информация след първоначалното заявление до изключителни случаи, и във всеки случай до не по-късно от 3 месеца след първоначалното заявление;

248.  счита въпреки това, че такъв важен инструмент на политиката следва да бъде подложен на задълбочена оценка и предлага следователно да се обвърже прегледът на ЕФПГ за периода 2014 – 2020 г. с предложения междинен преглед на МФР за периода 2014 – 2020 г.;

Част XXІІ – Специален доклад № 8/2013 на Сметната палата, озаглавен „Подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за подобряване на икономическата стойност на горите“

249.  отбелязва, че Комисията следва:

а)      да определи и оцени потребностите на Съюза от подобряване на икономическата стойност на горите и във връзка с това да интегрира усилията и познанията от свързани области на политиката;

б)     да определи ясно основните характеристики, чрез които да се гарантира, че подпомагането от Съюза е насочено към удовлетворяване на тези потребности и по този начин създава добавена стойност на Съюза;

250.  отбелязва, че държавите членки следва:

а)      да опишат по подходящ начин в своите ПРСР специфичните икономически потребности и възможности на различните видове горски райони и бенефициенти;

б)     да подобрят управлението на горите, като предвидят разработването на планове за управление на горите за по-голямата част от горските стопанства и насърчаването на сертифицирането на горските райони;

251.  отбелязва, че държавите членки следва:

а)      да определят подходящи изисквания, за да се гарантира, че подпомагането за горското стопанство в рамките на политиката за развитие на селските райони е последователно и съответства на разпоредбите за държавната помощ и на разпоредбите в други области на политиката, като по този начин се увеличава неговата ефективност;

б)     да въведат подходящи процедури, за да гарантират, че подпомагането е ефективно, така че реално да се увеличи икономическата стойност на горските райони, в които се осъществяват инвестициите;

252.  отбелязва, че Комисията следва да подобри мониторинга на мярката, който извършва, за да гарантира, че държавите членки я прилагат в съответствие с поставените конкретни цели, и за да постигне устойчивост в краткосрочен и дългосрочен план; отбелязва, че по-конкретно държавите членки следва да изискват от бенефициентите да предоставят подробна информация за стойността на своите горски площи както преди, така и след финансираните инвестиции, а от управляващите органи следва да се изисква да утвърждават тези стойности;

Част XXIII – Специален доклад № 9/2013 на Сметната палата, озаглавен „Подкрепа от страна на ЕС за управлението в Демократична република Конго“

253.  в условията на тясна координация с националните органи и другите партньори за развитие, и по-специално с държавите членки, Комисията и ЕСВД следва:

а)      с оглед на планирането на единадесетия ЕФР и изготвянето на бъдещите програми на Съюза (i) да обърнат по-голямо внимание на осигуряването на балансирано разпределение на помощта между провинциите, особено за по-бедните от тях, за да се избегнат географски неравенства при разпределянето на помощта за развитие, като същевременно вземат под внимание колко важно е да бъде стабилизиран регионът на Големите африкански езера като цяло; (ii) да съчетаят подкрепата на централно равнище с програми на равнището на провинциите, които обвързват политическата и териториалната децентрализация с подобрени стратегии за управление на природните ресурси и с възстановяване и развитие на инфраструктурата; и (iii) да преразгледат въпроса за подкрепата от Съюза за подобряване на управлението на природните ресурси въз основа на цялостна оценка на потребностите;

б)     да акцентират по-силно в диалога си с правителството на Демократична република Конго (ДРК) върху обстоятелството, че демократичните избори са основен компонент на управлението, и да направят оценка на всички рискове, за да се гарантира, че програмите на Съюза в тази област не подпомагат утвърждаването на режима;

в)     да насърчават подобряването на отчетността на правителството на ДРК, като разгледат възможността за увеличаване на подкрепата за засилване на капацитета на националните институции за контрол, по-специално на специализираните комисии в Народното събрание и на Висшия орган за финансов контрол;

г)      системно да разглеждат необходимостта от подкрепа за борбата с измамите и корупцията във всички области на управлението, обхванати от стратегията за сътрудничество на Съюза, както и реформата на съдебната система;

254.  Комисията следва:

а)      при започване на програмите и периодично в хода на изпълнението им да извършва оценка на вероятността от възникване и потенциалното въздействие на основните рискове за постигането на целите на програмите; отбелязва, че това следва да включва (i) оценка на съответствието и надеждността на политиките и плановете за действие на страната за подобряване на управлението във връзка с наличните институционални и финансови ресурси и (ii) проследяване на напредъка предвид поетите от органите на ДРК ангажименти;

б)     да установи мерки за предотвратяване и ограничаване на рисковете и ясно да определи начина на действие при възникване на тези рискове, като отчита в частност риска от измами и корупция;

255.  Комисията следва:

а)      да насочи целите към ограничен брой приоритети;

б)     да определи времева рамка със средносрочни оценки, която да е по-добре адаптирана към средата, в която се изпълняват програмите;

в)     да осигури гъвкавост при изпълнението на програмите, така че при необходимост целите да могат своевременно да се преразглеждат;

256.  Комисията и ЕСВД следва:

а)      да засилят своя структуриран политически диалог и диалог относно политиките с държавата; отбелязва, че това следва да включва, при пълно спазване на разпоредбите на Споразумението от Котону (и по-специално на член 96), (i) определяне на ясни, съотносими, реалистични и обвързани с времеви рамки цели, които са договорени съвместно с националните органи, (ii) периодично оценяване на изпълнението на договорените цели като част от редовния политически диалог с правителството и (iii) в случай че правителството на ДРК демонстрира недостатъчна ангажираност по отношение на спазването на условията, да се обмисли след внимателна преценка възможността за приспособяване на програмата или в изключителни случаи – за нейното спиране или прекратяване;

б)     да настояват правителството на ДРК да предприеме необходимите мерки за подобряване, при необходимост, на работата на тематичните работни групи и да проследяват за изпълнението на въпросните мерки;

в)     да възприемат по-активна водеща роля спрямо държавите членки с цел насърчаване на координиран политически диалог и увеличаване на влиянието на Съюза върху правителството на ДРК;

257.  Комисията следва:

а)      да представи на Парламента до май 2014 г. преглед на актуалното състояние на проектите, посетени от Сметната палата, и

б)     да представи на Парламента до юни 2014 г. преглед на всички текущи проекти в ДРК и да го информира за това колко парични средства ще бъдат все още налични и от кои фондове;

Част XXIV – Специален доклад № 10/2013 на Сметната палата, озаглавен „Обща селскостопанска политика: Успешни ли са моделът и предоставянето на специфично подпомагане, предвидено от член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета?“

258.  специфичното подпомагане за някои земеделски дейности следва да се основава на стриктно спазване на разпоредбите на член 68, а в новите делегирани актове следва да се изисква отпускането на такова обвързано с производството подпомагане да бъде обосновано по подходящ начин пред Комисията и проверено от нея; отбелязва, че с оглед поемане на крайната отговорност в рамките на системата на споделено управление Комисията следва да има по-активна роля при определянето на критериите, ръководещи прилагането на мерките, както и при сравнителното оценяване на мерките, за да се избягват необясними и крайни разлики в цените, като например установените в примерите с козите, посочени в специалния доклад; отбелязва, че правните инструменти за постигането на тази цел следва да бъдат определени в новите делегирани актове; отбелязва, че в новите делегирани актове следва да бъде включено изискването държавите членки да докажат, че всяка мярка за специфично подпомагане, която възнамеряват да въведат, е необходима (по отношение на необходимостта от подход, основан на дерогации, и добавената стойност, която осигурява такъв подход), уместна (по отношение на механизмите за прилагане, критериите за отпускане и размера на помощта), както и че отговаря на критериите за добро финансово управление; в частност и в отговор на изразеното от Сметната палата становище че „ясно определените случаи“ не са били ясно определени, изпълнението на новия Регламент (ЕС) № 1307/2013(30) следва да спомогне за преодоляването на установените проблеми от държавите членки посредством:

а)      определяне на ясни цели (съгласно Финансовия регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012),

б)     създаване на система за систематичен мониторинг за всички мерки, предприети съгласно новите членове 52 – 55 от Регламент (ЕС) № 1307/2013,

в)     еднакво прилагане в целия Съюз, така че системите за управление и контрол да могат да бъдат рационални, лесни за използване и съпоставими,

г)      гарантиране на документирането на всички мерки/подмерки и използването на актуална информация от интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), по целесъобразност,

д)     въвеждане на обстойни проверки на място на регионално равнище и на равнището на държавите членки;

259.  като се отчита разнообразието на възможните мерки, следва да се създаде подходяща система за мониторинг с цел улесняване на последващото оценяване;

260.  след като бъдат въведени мерките, държавите членки следва да създадат подходящи и всеобхватни системи за управление и контрол, за да се гарантира спазването на всички изисквания на Регламент (ЕС) № 1307/2013; отбелязва, че с цел да се избегне генериране на непропорционални разходи спрямо ограничения обхват на дадена мярка за специфично подпомагане, изискването за контрол следва да бъде взето предвид още на етапа на изготвяне на модела на мярката (опростяване на прилагането, „контролируемост“ на критериите и др.) или по възможност дори по-рано, при вземане на решението за въвеждане на дадена мярка;

Част XXV – Специален доклад № 12/2013 на Сметната палата, озаглавен „Как Комисията и държавите членки доказват правилното разходване на бюджета на ЕС, отпуснат за политиката за развитие на селските райони?“

261.  приветства специалния доклад на Сметната палата, озаглавен „Как Комисията и държавите членки доказват правилното разходване на бюджета на ЕС, отпуснат за политиката за развитие на селските райони?“, и одобрява нейните препоръки;

262.  посочва, че съществува необходимост от по-екологична, по-справедлива и напълно законна обща селскостопанска политика, която олицетворява принципа „публични разходи за обществените блага“ и която поради това би представлявала значителна стъпка напред в развитието и модернизирането на ОСП; припомня, че селскостопанската политика на ЕС следва да осигурява ползи на обществеността като цяло, а не само на земеделските производители;

263.  подчертава, че програмите за развитие на селските райони са важни инструменти за създаване на работни места и насърчаване на растеж, за повишаване на конкурентоспособността на селското стопанство и за подобряване на околната среда; тъй като разходите за развитие на селските райони включват мерки за подпомагане на земеделски стопанства и малки предприятия и общности в селските райони, счита за необходимо тези мерки да са насочени към удовлетворяване на потребностите на това многообразие от получатели, като по този начин да се постигат разнородни цели; посочва, че за целта мониторингът и оценката са от първостепенно значение, и счита, че е важно Парламентът и обществеността да са осведомени дали средствата на Съюза се разходват правилно;

264.  приканва държавите членки да определят специфични измерими цели в рамките на своите ПРСР, наблягайки върху очакваните резултати от разходите за развитие на селските райони; счита, че Комисията следва да се увери – преди да даде своето одобрение – че ПРСР на държавите членки съдържат ясни цели и планове за оценка, които ще осигурят информация за резултатите, постигнати чрез планираните действия съгласно договорените цели, и че тази информация ще се предоставя навреме, за да може да послужи при вземането на политически решения за следващия програмен период;

265.  изразява загриженост предвид факта, че Сметната палата е констатирала, че настоящите механизми за мониторинг и оценка не са успели да предоставят информацията, която да покаже, че мерките са насочени към постигане на целите на политиката по най-ефикасния начин; изисква Парламентът да бъде ясно информиран относно постигнатите резултати от разходите за развитие на селските райони;

266.  имайки предвид значителната сума от почти 100 милиарда евро, разпределена за постигане на цели за развитие на селските райони за финансовия период 2007 – 2013 г., както и 58-те милиарда евро собствени ресурси на държавите членки, изразява съгласие със Сметната палата, че с оглед гарантиране на правилното разходване на бюджета на Съюза през остатъка от текущия период за изразходване на средствата (до края на 2015 г.) мониторингът и оценката следва да бъдат подобрени;

267.  призовава държавите членки да използват незабавно мониторинга и оценката с цел съсредоточаване в по-голяма степен върху резултатите и препоръчва Комисията и държавите членки да подобрят оценката на резултатите от изпълнението на ПРСР в рамките на текущия период на финансиране и да използват констатациите за подобряване на ПРСР за периода на финансиране 2014 – 2020 г.;

268.  призовава Комисията да подобри Общата рамка за мониторинг и оценка (ОРМО) за периода 2014 – 2020 г., както и да осигури ефикасен инструмент за държавите членки и Комисията, генериращ съответни данни, които да се използват за мониторинг и оценка; настоява, че е необходимо да се разработят надеждни показатели, които да осигуряват възможност за сравнения между държави членки (и/или региони) и да се осъществява мониторинг на резултатите от различните мерки за развитие на селските райони и техния принос за постигането на приоритетите на Съюза;

269.  счита, че държавите членки трябва да разполагат с обща система за мониторинг и оценка, за да се гарантира, че Комисията ще бъде в състояние да анализира степента на напредъка и постигането на определените цели и неговото въздействие, както и ефективността на равнището на Съюза; приветства работата, която в момента се извършва от Комисията и държавите членки за определяне на задължителни общи показатели за рамката за мониторинг и оценка за периода 2014 – 2020 г. за ОСП и ПРСР; призовава ги да гарантират, че ПРСР се изготвят с ясни изисквания за използването на тези показатели;

270.  счита, че прилагането на конкретна цел трябва да има известна степен на хомогенност в различните територии, поради което е необходимо да се избегне разпиляването в областта на регулирането, прилагането и бюджета и да се осигури еднаквост в изпълнението на тази мярка от държавите членки;

271.  призовава Комисията да гарантира, че Парламентът получава годишните доклади за изпълнението, предвидени за 2017 и 2019 г. навреме, за да има и той възможност да оцени показателите за резултати и въздействието на ПРСР;

Част XXVІ – Специален доклад № 14/2013 на Сметната палата, озаглавен „Директно финансово подпомагане от Европейския съюз за Палестинската власт“

272.  приветства специалния доклад, който разглежда директното финансово подпомагане на Съюза за Палестинската власт като важен принос към цялостния политически и финансов дебат относно ангажимента на Съюза към Палестинската власт с оглед на подпомагането на напредъка към решението за две държави при пълно спазване на принципа на зачитане на суверенитета и териториалната цялост както на управляваната от Палестинската власт територия, така и на държавата Израел; отбелязва констатациите, изводите и препоръките и представя своите съображения и препоръки по-долу;

Общи забележки

273.  приветства констатациите на доклада, които потвърждават някои важни постижения и необходимостта от подобряване на настоящия механизъм „ПЕГАС“ (Палестинско-европейски механизъм за управление на социално-икономическата помощ), като посочва по-специално, че:

а)      Комисията е въвела специфични процедури за проверка, които са планирани специално, за да се гарантира, че средствата се изплащат само на бенефициенти, които отговарят на специфични критерии за допустимост,

б)     проверките на допустимостта са надеждни, а Комисията е предприела мерки предвид необходимостта от допълнително опростяване,

в)     директното финансово подпомагане е допринесло за някои важни подобрения в управлението на публичните финанси на Палестинската власт,

г)      планиран е специално нов проект за техническо подпомагане от страна на Съюза за преструктуриране на електроенергийния сектор в Западния бряг и в Газа с изгледи в средносрочен план той да постигне по-устойчиви резултати,

д)     директното финансово подпомагане (ДФП) в рамките на „ПЕГАС“ е достигнало до бенефициентите, които отговарят на условията за допустимост, а финансирането е имало основна роля при подпомагането на уязвими семейства и е допринесло също за процеса на реформа на системата за социално подпомагане,

е)      ДФП в рамките на „ПЕГАС“ е допринесло значително за предоставянето на основни обществени услуги като образование и здравеопазване;

274.  изразява голяма загриженост поради факта, че редица недостатъци в управлението на Комисията на механизма „ПЕГАС“ все още не са отстранени, наред с другото:

а)      Комисията не прилага своите стандартни процедури за вътрешен контрол на качеството по отношение на годишната програма на ДФП в рамките на „ПЕГАС“, което възпрепятства цялостното оценяване на неговата ефективност и ефикасност в сравнение с други програми за помощ на Съюза,

б)     в споразуменията за финансиране не са включени показатели за изпълнение, което затруднява оценяването на конкретните резултати от подпомагането, особено по отношение на дела на средствата по програмите, които са изразходвани за покриването на административни разходи, в сравнение с дела на средствата, изплащани на отговарящи на условията за допустимост бенефициенти,

в)     Комисията не е изготвила оценка на рисковете, която да разглежда въпроси като корупцията в Газа по отношение на системата за изплащане на възнаграждения, което също поражда загриженост относно риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма,

г)      продължават да съществуват значителни слабости в управлението на публичните финанси на Палестинската власт, като например недостатъчният законодателен контрол на бюджета и докладите от външен одит или липсата на подходящи мерки за контрол на обществените поръчки и на поетите задължения;

275.  настоятелно призовава Комисията и ЕСВД незабавно да разгледат тези въпроси и да предприемат действия заедно с Палестинската власт, както и да информират своевременно Парламента и Съвета за постигнатия напредък;

276.  приветства факта, че Комисията е отговорила на изразената от Сметната палата загриженост по отношение на използването на процедури на пряко договаряне и прилагането на повече състезателни тръжни процедури; споделя мнението на Сметната палата, че състезателните тръжни процедури биха били по-полезни за поръчки за управленски услуги и одит; насърчава Комисията да направи прилагането на състезателни тръжни процедури задължително с оглед да се търсят икономически най-изгодните оферти и да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция между всички участници на пазара;

277.  изразява загриженост предвид непрекъснатия спад на финансирането от донори за Палестинската власт едновременно от държавите членки и трети държави; отбелязва със загриженост освен това констатацията на Сметната палата, че Комисията и ЕСВД не са разработили ясна стратегия за намаляване на зависимостта на Палестинската власт от финансовото подпомагане на Съюза; взема под внимание политическите ограничения, които затрудняват в голяма степен ефективното намаляване на зависимостта на палестинците от външна помощ; насърчава Комисията и ЕСВД да продължат да полагат усилия за повишаване на финансовата независимост на Палестинската власт от външни източници;

278.  настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да вземат под внимание в тяхната цялост констатациите на Сметната палата относно липсата на установени условия за предоставянето на директно финансово подпомагане от Съюза за Палестинската власт, което води до отслабване на възможностите на Комисията и ЕСВД за въздействие в посока към повече реформи; отбелязва, че липсата на условност е политически избор от страна на Комисията, ЕСВД и държавите членки в съответствие с техните политически цели в близкоизточния мирен процес, но счита, че може да се окаже необходимо този подход да бъде преразгледан с оглед повишаване на ефективността на изпълнението на помощта на Съюза в региона;

279.  призовава следователно Комисията и ЕСВД отсега нататък да прилагат принципа „повече за повече“ по отношение на изпълнението на механизма „ПЕГАС“ и да наблюдават отблизо изплащането на средствата;

280.  изразява загриженост предвид констатациите на Сметната палата относно слабия напредък, постигнат от Палестинската власт във връзка с реформата на публичната администрация и пенсионните системи с цел намаляване на фискалното отражение на нарастващия брой служители и пенсионери; призовава Комисията и ЕСВД незабавно да започнат да си взаимодействат с Палестина за справяне с тези структурни въпроси и да докладват редовно на Парламента и на Съвета относно актуалното състояние;

281.  изразява съжаление, в съответствие с констатациите на Сметната палата, че Комисията и ЕСВД не са отделили достатъчно внимание на заменимостта на финансирането по линия на „ПЕГАС“; изразява загриженост предвид рисковете, посочени от Сметната палата, че ДФП в рамките на „ПЕГАС“ се използва от Палестинската власт като заместител на собствения й бюджет в подкрепа на компонента обща политика на сигурност в нейните политики, включително за финансиране на служители на полицията и на службите за сигурност, които не отговарят на условията за допустимост за ДФП по линия на „ПЕГАС“;

282.  настоятелно изисква при тези обстоятелства провеждането на съдебно-счетоводен одит на изплащането на средства за ДФП в рамките на „ПЕГАС“, за да се гарантира, че не се изплащат, нито се насочват средства неправомерно към групи, които не отговарят на условията за финансиране, и настоява Комисията и ЕСВД да повдигнат този въпрос пред Палестинската власт, за да се предотврати ново отклоняване на финансиране от „ПЕГАС“ през 2014 г.;

283.  изразява загриженост също така по повод констатациите на Сметната палата във връзка с нарастващия брой държавни служители на Палестинската власт в Газа, които получават заплати от ДФП в рамките на „ПЕГАС“, но не ходят на работа; приветства следователно препоръката на Сметната палата това финансиране да се прекрати, тъй като плащанията в полза на фиктивни държавни служители не съответства на целите на ДФП по линия на „ПЕГАС“ и е очевидно нарушение на критериите за изплащане на средствата;

284.  настоятелно призовава Комисията и ЕСВД незабавно да повдигнат пред Палестинската власт въпроса относно необходимостта от установяване на стабилен механизъм за вътрешен контрол, за да се предотврати бъдещо отклоняване на публично финансиране от собствения й бюджет или от ДФП в рамките на „ПЕГАС“ към физически или юридически лица, които представляват или са свързани с „Хамас“, терористична организация, която считано от 2003 г. е включена в списъка на Съюза;

285.  признава ограниченията, наложени на Палестинската власт от правителството на Израел, наред с другото, чрез:

а)      спорадично спиране от страна на правителството на Израел на трансфера на митнически приходи, които са косвени данъци, събирани от Израел от името на Палестинската власт върху вносни стоки, и които съставляват около 70% от бюджета на Палестинската власт;

б)     липсата на прозрачност по отношение на размера на таксите, удържани от Израел за стоки и услуги, които заплаща Палестинската власт;

в)     продължаващият контрол на зона C на Западния бряг, който представлява основна пречка за дългосрочно и устойчиво развитие на Палестинската власт;

г)      ограниченията, наложени от правителството на Израел спрямо палестинските предприятия, както е посочено в доклада от одита на Сметната палата;

286.  призовава Комисията и ЕСВД да продължат да провеждат диалог с правителството на Израел по тези въпроси и да му напомнят за неговите задължения в качеството му на окупационна сила съгласно международното право;

287.  призовава Комисията и ЕСВД да вземат под внимание констатациите и заключенията на Сметната палата в тяхната цялост и да изпълнят всички нейни препоръки при преразглеждането на ДФП в рамките на механизма „ПЕГАС“ в бъдеще;

Бъдещо развитие

288.  предвид възможностите, осигурени от новия програмен период 2014 – 2020 г. и новия план за действие на ЕС и Палестинската власт, Сметната палата препоръчва на ЕСВД и Комисията да предприемат основна реформа на „ПЕГАС“, като вземат предвид действията, изброени в следващия параграф:

289.  ЕСВД и Комисията следва да укрепят планирането на бъдещото ДФП в рамките на „ПЕГАС“, по-специално чрез:

а)      по-тясното му обвързване с новия план за действие на ЕС и Палестинската власт,

б)     планиране на разпределението на средствата на многогодишна основа,

в)     разработване на показатели за изпълнение, по-специално в областта на здравеопазването, образованието и управлението на публичните финанси, за постигане на по-добро оценяване и демонстриране на резултатите;

г)      създаване на стабилен механизъм за вътрешен контрол, за да се гарантира спазване на критериите за изплащане и за да се предотврати отклоняване на финансирането за ДФП по линия на „ПЕГАС“;

290.  Комисията следва да намали разходите за управление на ДФП в рамките на „ПЕГАС“ чрез:

а)      използване на състезателни тръжни процедури за договори, свързани с управлението и контрола на ДФП в рамките на „ПЕГАС“, когато това е възможно,

б)     опростяване на системата за управление на ДФП в рамките на „ПЕГАС“, като възложи на представителството на Съюза в Палестина управлението на базата данни „ПЕГАС“ и поемането на някои от проверките, които понастоящем са възложени на подизпълнители;

o

o       o

291.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда на Европейския съюз и Сметната палата и да осигури публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

18.3.2014

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marta Andreasen, Inés Ayala Sender, Zuzana Brzobohatá, Tamás Deutsch, Martin Ehrenhauser, Jens Geier, Gerben-Jan Gerbrandy, Ingeborg Gräßle, Cătălin Sorin Ivan, Rina Ronja Kari, Monica Luisa Macovei, Jan Mulder, Eva Ortiz Vilella, Моника Панайотова, Crescenzio Rivellini, Bart Staes, Michael Theurer, Derek Vaughan

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Philip Bradbourn, Esther de Lange, Vojtěch Mynář, Markus Pieper

(1)

     ОВ L 56, 29.2.2012 г.

(2)

     OВ C 334, 15.11.2013 г., стр. 1.

(3)

     OВ C 331, 14.11.2013 г., стр. 1.

(4)

     OВ C 334, 15.11.2013 г., стр. 122.

(5)

     Приети текстове, P7_TA-PROV(2014)0000.

(6)

     ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(7)

     ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

(8)

     Според оценки на Световната здравна организация (СЗО) 6,3% от смъртните случаи по света (8%, ако се разглеждат само развиващите се страни) биха могли да бъдат предотвратени чрез по-добро водоснабдяване, канализация и хигиена. Повечето от тези предотвратими смъртни случаи са на деца в развиващите се страни.

(9)

     ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1.

(10)

   ОВ L 286, 17.10.2012 г., стр. 376.

(11)

   ОВ L 286, 17.10.2012 г., стр. 387.

(12)

   Приети текстове, P7_TA(2013)0187.

(13)

   СOM(2013) 0246 от 22 април 2013 г.

(14)

   OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 64.

(15)

   OВ C 169 E, 15.6.2012 г., стр. 66.

(16)

   ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1.

(17)

   СOM(2011)0751 от 15 ноември 2011 г.

(18)

   СOM(2011)0752 от 15 ноември 2011 г.

(19)

   COM(2011)0752, член 50, параграф 6.

(20)

  Писмо на председателя на Европейската сметна палата Витор Калдейра, 10 декември 2010 г., CPT11656EN01-10PP-OR.doc.

(21)

   ОВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3.

(22)

  Съобщение за пресата ЕСА 13/05 на Сметната палата.

(23)

   Art. I. I moduli abitativi destinati ad una durevole utilizzazione di cui all'articolo 2 del decreto legge 28 aprile 2009, n. 39, convertito con modificazione alla legge 24 giugno 2009, 11.77, identificati dalle corrispondenti unita immobiliari riepilogate nell’allegato n. 1, che costituisce parte integrante e sostanziale del presente decreto, sono assegnati in proprietà a titolo gratuito al Comune di L'Aquila. Комисията счита, че „постоянен“ е неточен превод на „durabile“; Следва да се чете „дълготраен“.

(24)

   СOM(2013)0623 от 10.9.2013 г.

(25)

   OВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 72.

(26)

  Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1).

(27)

   http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_377_en.pdf.

(28)

   ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

(29)

   ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.

(30)

   Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 608).

Правна информация - Политика за поверителност