ДОКЛАД относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2013 г.

26.1.2015 - (2014/2157(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Пабло Салба Бидегайн

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2013 г.

(2014/2157(INI))

Европейският парламент,

–       като взе предвид годишния доклад на Европейската централна банка за 2013 г. (C8-0000/2014),

–       като взе предвид устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 15 от него,

–       като взе предвид член 284, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–       като взе предвид член 132, параграф 1 от своя правилник,

–       като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0011/2015),

А.     като има предвид, че според прогнозите на службите на Комисията от пролетта на 2014 г. БВП в еврозоната бележи спад с 0,4% през 2013 г., след отбелязания през 2012 г. спад от 0,7%, и като има предвид, че службите на Комисията очакват възстановяване, при което БВП ще нарасне с 1,2% през 2014 г. и с 1,7% през 2015 г.; като има предвид, че в прогнозите на службите на Комисията от есента на 2014 г. очакванията за ръст са преразгледани в низходяща посока, като се очаква БВП да е нараснал само с 0,8% през 2014 г. и с 1,1% през 2015 г., с преобладаващ низходящ риск;

Б.     като има предвид, че според прогнозите от есента безработицата в еврозоната се е увеличила от 11,3% в края на 2012 г. на 11,9% в края на 2013 г. и остава на високи равнища през 2014 г.;

В.     като има предвид, че съществуват големи различия между равнищата на безработица в отделните държави членки, като стойностите варират между 5% и 26%; като има предвид, че равнищата на младежката безработица, които са дори по-високи, достигат до 50% в някои държави членки; като има предвид, че различията в равнищата на безработица водят до допълнително отдалечаване на държавите членки една от друга в икономически план;

Г.     като има предвид, че успехът на обявяването на програмата за окончателни парични трансакции (ОПТ) при намаляване на лихвите по кредитите не следва да се използва от държавите членки като възможност за избягване на структурни реформи, насочени към увеличаване на потенциала за растеж и постигане на фискална устойчивост в средносрочен план; като има предвид, че тенденциите във връзка със заетостта и намаляването на бедността вероятно няма да постигнат националните цели на стратегията „Европа 2020“

Д.     като има предвид, че през 2013 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) намали основните си лихвени проценти през май и през ноември, като намали лихвения процент по основните операции по рефинансиране до 0,25%; като има предвид, че вследствие на допълнителните мерки на паричната политика, обявени след началото на 2014 г., основният лихвен процент по рефинансирането в момента възлиза на 0,05%, а лихвеният процент по депозитно улеснение е - 0,20%;

Е.     като има предвид, че намаляването на реалните лихвени проценти не доведе нито до увеличаване на кредитирането за домакинствата и за предприятията, нито до ръст на БВП и създаване на работни места;

Ж.    като има предвид, че консолидираният финансов отчет на Евросистемата достигна 2,285 трилиона евро в края на 2013 г., което представлява спад с около 25% за 2013 г.;

З.      като има предвид, че нетъргуемите активи представляват най-големия компонент от активите, предоставени като обезпечения на Евросистемата през 2013 г., и възлизат на около 25% от всички активи; като има предвид, че нетъргуемите ценни книжа, заедно с обезпечените с активи ценни книжа, съставляват около 40% от всички активи, предоставени като обезпечения;

И.     като има предвид, че според прогнозите на службите на Комисията от есента на 2014 г. средният темп на инфлацията в еврозоната е бил 1,4% през 2013 г., което представлява спад в сравнение с 2,5% през 2012 г.; като има предвид, че след началото на 2014 г. инфлацията в еврозоната е продължила да се понижава, като темпът й през 2014 г. е бил 0,5% според прогнозите и е достигнал най-ниски стойности (0,3%) през септември; като има предвид, че общият темп на инфлацията съгласно хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в някои държави членки е спаднал до 0% и дори още по-ниско през септември 2014 г. и ще остане под целта през 2015 г.;

Й.     като има предвид, че ниските цени на енергията, и особено за петрола, са една от основните причини за намаляването на темпа на инфлация в еврозоната;

К.     като има предвид, че размерът на инвестициите от публичния и частния сектор в еврозоната е в застой на нива, които са значително по-ниски от регистрираните преди началото на кризата; като има предвид, че често големите предприятия са използвали бизнес средата, осигуряваща евтини парични средства, за да извършват самоцелни обратни изкупувания, вместо да правят нови инвестиции; като има предвид, че относителният дял на инвестициите в БВП е намалявал постоянно още преди кризата и се е нуждаел спешно от тласък;

Л.     като има предвид, че годишният ръст на М3 е продължил да се забавя, от 3,5% през декември 2012 г. до 1% през декември 2013 г.;

М.    като има предвид, че кредитирането за частния сектор е достигнало нови отрицателни стойности, като годишният темп на промяна е в размер на - 2,3% през декември 2013 г., в сравнение с - 0,7% през декември 2012 г.; като има предвид, че липсата на кредити, която засяга МСП в някои държави членки, е един от основните проблеми, които забавят икономическото възстановяване; като има предвид, че между 2008 г. и 2013 г. е имало спад на кредитирането за МСП в размер на около 35%; като има предвид, че е изключително важно поддържането на кредитен поток за МСП, тъй като за тях работят 72% от работната сила в еврозоната и нивата на създаване на нови работни места при тях са по-високи, отколкото при големите предприятия;

Н.     като има предвид, че финансовата фрагментация все още представлява сериозен проблем, като МСП са изправени пред много по-високи разходи по заемите, особено в държавите от еврозоната, в които икономическите условия вече са тежки, което предизвиква смущения на единния пазар, забавя възстановяването и засилва различията между държавите; като има предвид, че резултатите от цялостната оценка на европейските банки следва да окажат положително въздействие върху настоящите парични политики и върху готовността на банките да увеличат своята дейност по кредитиране, особено за реалната икономика;

О.     като има предвид, че през 2013 г. балансовото число на Евросистемата непрекъснато е намалявало в резултат на възстановяването от страна на банките на средствата по операциите по дългосрочно рефинансиране;

П.     като има предвид, че Управителният съвет на ЕЦБ взе решение през юли 2013 г. да даде ориентир за паричната политика, като заяви, че очаква основните лихвени проценти да останат на текущите равнища или на по-ниски равнища за продължителен период от време;

Р.     като има предвид, че ефектът от евентуалното увеличаване на паричната маса в еврозоната вероятно ще бъде намален от наличието на прекомерно кредитно посредничество в банковия сектор;

С.     като има предвид, че член 282 от ДФЕС посочва, че основната цел на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) е да поддържа ценовата стабилност; като има предвид, че в член 127 от ДФЕС се посочва, че без да се накърнява тази цел, ЕСЦБ трябва да подкрепя основните икономически политики на Съюза; като има предвид, че член 123 от ДФЕС и член 21 от устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ забраняват прякото закупуване от страна на националните централни банки и от страна на ЕЦБ на дългови инструменти, емитирани от ЕС или от национални публични органи или агенции; като има предвид, че това беше задължително условие за присъединяването на няколко държави членки към икономическия и паричен съюз; като има предвид, че тези покупки са разрешени на вторичните пазари;

Парична политика

1.      приветства бързата реакция на ЕЦБ на фона на изпълнената с предизвикателства среда, както и факта, че паричната политика е имала за цел да намали равнището на стрес на финансовите пазари на еврозоната и да възстанови доверието на инвеститорите в единната валута; приветства готовността на ЕЦБ да направи всичко необходимо за спасяване на еврото; отбелязва положителното общо намаляване на дългосрочната доходност на вътрешния пазар — по-специално в най-задлъжнелите държави от еврозоната — до безпрецедентни равнища от началото на кризата; отбелязва, че ниската доходност не е довела до създаване на работни места и растеж, както и че тяхната липса представлява заплаха за финансовата стабилност;

2.      отбелязва, че прибягването до основните операции по рефинансиране, до операции по средносрочно и дългосрочно рефинансиране с пълно разпределение при фиксиран процент, прибягването до пределното кредитно улеснение, спешната помощ за осигуряване на ликвидност и депозитното улеснение са останали на много високи равнища през цялата 2013 г., което е сигнал за продължаващо влошаване на трансмисионния механизъм на паричната политика и на междубанковия кредитен пазар в еврозоната, при все че ситуацията се е подобрила значително в сравнение с предходните години, за което свидетелства стабилизирането на спредовете, постепенното нормализиране на междубанковите пазари и намаляването на дисбалансите по TARGET ІІ;

3.      се чувства обнадежден от стабилизирането на равнищата на дисбалансите по TARGET ІІ през цялата 2013 г.; подчертава, че сетълмент системата TARGET ІІ е изиграла важна роля за запазването на целостта на финансовата система на еврозоната;

4.      продължава да бъде дълбоко загрижен от факта, че икономическата активност остава слаба, като ръстът на БВП в еврозоната е отрицателен през 2013 г., за втора поредна година, ръстът на БВП е слаб през първите три тримесечия на 2014 г., а равнищата на безработица са високи в много държави членки от еврозоната и достигат размери, които застрашават стабилността на еврозоната и подкопават обществената и политическата подкрепа за европейския проект;

5.      подчертава своята загриженост относно непрекъснатия спад на темпа на инфлация в еврозоната след 2011 г., с инфлационни диференциали между държавите членки; изтъква наблюдаваното към настоящия момент сериозно разминаване между ясно поставената цел на ЕЦБ за поддържане на темпа на инфлация под 2%, но близо до този праг в средносрочен план и настоящия темп на инфлация, който е близък до нулата и дори под нулата в няколко държави – членки на еврозоната; изразява загриженост, че – както посочи председателят на ЕЦБ – сегашните дефлационни тенденции биха могли да доведат до отклоняване на средносрочните и дългосрочните инфлационни очаквания;

6.      установява, че продължаващият процес на коригиране на счетоводните баланси във финансовия и нефинансовия сектор, в съчетание с високи равнища на безработица, е продължил да забавя икономическата дейност в еврозоната през 2013 г.;

7.      наблюдава с внимание възможните рискове от дефлация; припомня, че темп на инфлацията в еврозоната, който е близък до нулата, вреди на ефикасността на паричната политика; разбира, че според ЕЦБ много ниската инфлация се дължи на краткосрочни въздействия и се надява, че средносрочната цел ще бъде постигната без дефлационна фаза; отбелязва обаче, че ЕЦБ ревизира допълнително инфлационните прогнози за 2015 г. и 2016 г. в посока надолу (с между 0,1% и 0,2%);

8.      посочва, че очакваната за следващите години инфлация под целевото равнище ще окаже въздействие върху програмите за намаляване на дълга на няколко държави членки;

9.      посочва, че с оглед на перспективата за допълнителни гъвкави политики, като например увеличаване на паричната маса, и предвид настоящите правни предизвикателства, свързани с програмата за ОПТ, е изключително важно да се осигури правна яснота и сигурност, за да се даде възможност за ефективното прилагане на тези инструменти;

10.    подчертава, че ниските разходи по заемите на държавите членки вървят ръка за ръка с нарастващи публични задължения, в много случаи близки до или надхвърлящи 100% от БВП, и предупреждава, че една нова криза може да предизвика преоценка на риска от страна на финансовите пазари;

11.    посочва, че прогнозите на ЕЦБ, публикувани през 2013 г., не са взели предвид съществуващата връзка между нулев растеж и много ниска инфлация и дори признаци на дефлация; призовава, на този фон, настоящите прогнози за по-висок икономически растеж и по-висока инфлация през 2015 и 2016 г. да се четат предпазливо;

12.    счита, че влошените счетоводни баланси не само засягат банките, но имат и верижен отрицателен ефект върху предприятията и други субекти от частния сектор, тъй като липсата на капитал и финансови средства спъва способността на предприятията да останат конкурентоспособни, да отбелязват растеж и в крайна сметка да запазват и създават работни места;

13.    счита, че е от изключително значение да се създадат условия за възстановяване както на публичните, така и на частните инвестиции в еврозоната, като отчита, че макар ЕЦБ да продължава своите действия за поддържане на благоприятни условия за финансиране, инвестициите все още не са се увеличили; в този контекст призовава държавите членки да предприемат действия във връзка с основните причини за финансовата фрагментация, като разминаващи се рискови структури, които оскъпяват кредитирането в съответните държави; освен това изисква от държавите членки да провеждат подходящи структурни реформи за възстановяване на благоприятна стопанска среда, по-специално чрез прилагане на специфичните за всяка държава препоръки;

14.    насърчава ЕЦБ да разгледа в своята политика за разширяване на счетоводния баланс възможността за купуване на облигации за проекти на ЕИБ, които финансират някои от най-ефективните инвестиции в еврозоната, особено проектите, които Комисията е избрала след анализ на разходите и ползите от тях като предлагащи европейска добавена стойност, и по-специално проектите за TEN-T в областта на енергетиката и транспорта и проектите, свързани с цифровия единен пазар;

15.    отбелязва, че в речта си по време на годишния симпозиум на Централната банка в Джаксън хоул на 22 август 2014 г. председателят на ЕЦБ Марио Драги изтъкна, че се нуждаем от действия и от двете страни на икономиката, като отбеляза: че политиките в областта на съвкупното търсене трябва да бъдат придружени от национални структурни реформи и политики; че по отношение на търсенето, паричната политика може и следва да играе централна роля, което понастоящем означава гъвкава парична политика за продължителен период от време; че има възможност фискалната политика да играе по-голяма роля, наред с паричната политика, като същевременно трябва да се взема под внимание устойчивостта на публичния дълг; и че макар да е необходимо преструктуриране на публичните инвестиции с цел допълнително насърчаване на частните инвестиции и улесняване на структурните реформи, трябва да бъде поставен също така акцент върху адекватни мерки на фискалната политика;

16.    изразява съгласие с председателя на ЕЦБ Марио Драги, че съществуващата гъвкавост в рамките на правилата на Пакта за стабилност и растеж би могла да се използва, за да се намери по-добро решение на проблема със слабото възстановяване и да се осигурят средства за разходите за наложителните структурни реформи;

17.    изразява съгласие с председателя на ЕЦБ Марио Драги, че има свобода на действие за организиране на фискалната политика по начин, който благоприятства растежа в по-голяма степен, и за намаляване на данъчната тежест, без това да се отразява на бюджета;

18.    изразява съгласие с председателя на ЕЦБ Марио Драги, че изглежда са необходими допълнителни действия на равнището на ЕС, за да се гарантира подходяща съвкупна позиция и програма за мащабни публични инвестиции;

19.    отбелязва, че в допълнение към намаляването на своите основни лихвени проценти и увеличаването на операциите си по рефинансиране, ЕЦБ прие новаторски инструменти като целевите операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР) и нови стратегии за комуникация като ориентирите за паричната политика;

20.    счита, че трансмисионният механизъм не функционира правилно и че инструментите на паричната политика, които ЕЦБ използва от началото на кризата, макар и да са предоставяли добре дошло облекчение на бедстващите финансови пазари, не могат сами по себе си да бъдат ефективни в борбата с финансовата фрагментация, насърчаването на растежа или подобряването на положението на пазара на труда; насърчава ЕЦБ да гарантира, че политиките й са съобразени в по-голяма степен с реалната икономика, по-специално по отношение на МСП;

21.    счита, че поради силното увреждане на трансмисионния механизъм на паричната политика, положителното въздействие от решенията за намаляване на основните лихвени проценти на ЕЦБ е ограничено; изтъква, че в дългосрочен план твърде ниските лихвени проценти водят до изкривявания в стопанския сектор и могат да нанесат щети на личните спестявания и пенсионните планове;

22.    приветства мерките, обявени от ЕЦБ през юни 2014 г. и насочени към подобряване на функционирането на трансмисионния механизъм на паричната политика; отбелязва, че ЦОДР въвеждат за първи път връзка между кредитите за нефинансовия частен сектор, предоставени от банки, и средствата за рефинансиране, които банките могат да поискат; изразява надежда, че резултатите от прегледа на качеството на активите (ПКА) ще стимулират използването на ЦОДР от европейските банки, което ще насърчи прехвърлянето на ликвидни средства в реалната икономика;

23.    отбелязва, че ЕЦБ обяви, че ще закупи обезпечени с активи ценни книжа и обезпечени облигации, за да се даде възможност на ЦОДР да реализират своето улесняващо кредитирането въздействие; подчертава, че подобни интервенции на пазара на обезпечени с активи ценни книжа следва да бъдат достатъчно сериозни, за да окажат въздействие върху лихвените проценти за МСП и да намалят фрагментацията, и трябва да се извършват по прозрачен начин, който не създава прекомерни рискове за счетоводния баланс на ЕЦБ;

24.    подчертава загрижеността си във връзка със значителното фрагментиране на условията при отпускане на заеми за МСП между отделните държави от еврозоната и във връзка със съществуващото разминаване между лихвените проценти по финансирането за МСП и тези за по-големи предприятия; настоява, че тези дългогодишни проблеми не се решават в достатъчна степен чрез последните обявени от ЕЦБ мерки, имащи за цел увеличаване на банковото кредитиране, и че ЕЦБ следва да проучи основните фактори, които затрудняват достъпа на МСП до кредитиране; призовава ЕЦБ да разследва дали това разминаване има някаква връзка с концентрацията в банковия сектор;

25.    подчертава, че се очаква при прилагане на мерките, обявени през юни и септември 2014 г., балансът на ЕЦБ да възстанови размера си от началото на 2012 г.; отбелязва, че това прогнозирано увеличение изисква строга бдителност от страна на ЕЦБ по отношение на кредитните рискове, които тя в крайна сметка понася;

26.    счита, че общият размер на предоставените до този момент косвени субсидии следва постепенно да бъде събран в полза на данъкоплатците, когато се възвърнат нормалните икономически условия;

27.    отбелязва, че ЕЦБ неведнъж е заявявала своята готовност да използва допълнителни неконвенционални инструменти в рамките на своя мандат и да променя размера или състава на своите интервенции в случай на прекалено дълъг период на ниска инфлация; не се противопоставя на използването на допълнителни неконвенционални мерки, но подчертава, че тези мерки няма да бъдат достатъчни без правилния микс от фискална политика, инвестиции и структурни реформи;

28.    подчертава, че въздействието върху реалната икономика на неконвенционалните мерки на паричната политика, които в момента се използват, не следва да бъде надценявано; подчертава, че тези мерки са с временен характер и че имат за цел да осигурят на държавите членки време да консолидират фискалното си положение и да проведат необходимите структурни реформи, за да стимулират икономическия растеж и подобрения на пазара на труда;

29.    отбелязва, че провеждането на нестандартни парични политики през продължителен период от време може да изостри смущенията на капиталовия пазар; изисква от ЕЦБ да намери подходящия баланс между риска, свързан с преждевременен отказ от водената от нея гъвкава парична политика, и рисковете и разходите, произтичащи от смущенията, които може да предизвика прилагането на подобни политики; изисква от ЕЦБ следователно да оформи нестандартните политики по такъв начин, че да ограничи тези смущения;

30.    припомня, че паричната политика сама по себе си не може да стимулира съвкупното търсене, освен ако не се допълва от подходящи фискални и структурни реформи и политики на национално равнище;

31.    подчертава, както показва опитът от годините преди кризата, че стабилният темп на инфлация, който е в съответствие със средносрочната цел за този темп, определена от ЕЦБ, може да се свърже с неустойчива динамика на частния дълг, и изтъква колко е важно да се управляват „балоните“ на цените на активите и увеличаването на кредитирането, дори ако ценовата стабилност е гарантирана;

32.    припомня, че независимостта на ЕЦБ при провеждане на нейната парична политика, както е заложено в Договорите, е абсолютно необходима за постигане на целта за запазване на ценовата стабилност, т.е. за поддържане на темпа на инфлация близо до 2%, но без да се превишава този праг; припомня, че правителствата и националните публични органи следва също така да се въздържат да изискват от ЕЦБ да предприема действия;

33.    припомня, че всички членове на Генералния съвет на ЕЦБ са поели ангажимент по отношение на взетите решения, които остават поверителни, освен ако не е взето решение за публичното им оповестяване;

34.    призовава ЕЦБ да направи стъпка назад по отношение на ролята си в Тройката, с цел да укрепи своята независимост от политически решения;

35.    припомня, че в член 127 от ДФЕС се посочва, че ЕЦБ, без да се накърнява нейната основна цел, подкрепя основните икономически политики на Съюза, както е посочено и в член 282 от ДФЕС; подчертава в тази връзка значението на диалога по въпросите на паричната политика;

36.    подчертава, че ясното разграничение между паричната и фискалната политика предполага, че паричният орган не следва да предоставя субсидии на институциите, възползващи се от осигуряването на ликвидност, тъй като предоставянето на подобни субсидии е равнозначно на фискална политика;

37.    изразява съжаление във връзка с факта, че ЕЦБ е превишила основания си на Договора мандат, както е видно от писмата, изпратени от бившия председател на ЕЦБ до испанското, италианското и ирландското правителство;

38.    приветства стъпката напред, предприета от ЕЦБ с решението за публикуване на протоколите от заседанията ѝ, и очаква тази практика да започне през януари 2015 г.; приветства факта, че Управителния съвет на ЕЦБ е предприел действия във връзка с това искане, отправено в последните доклади на Парламента;

39.    счита, че централните банки по света следва да работят активно с цел избягване на всякакъв вид политики, които биха генерирали отрицателни странични ефекти върху други;отбелязва, че някои централни банки призовават други централни банки да поемат потенциални отрицателни странични ефекти от паричните политики дълго след като са приложили едностранно своите собствени политики;

40.    счита, че оповестената наскоро информация подчертава значението на разумното използване в бъдеще на спешната помощ за осигуряване на ликвидност; подчертава, че не може отново да се допусне банковият сектор на дадена държава членка да задлъжнее със значителен процент от нейния БВП по този начин;

41.    насърчава ЕЦБ да продължи да подобрява политиката си в областта на равенството между половете при назначаването на служители, с цел премахване на настоящото несъответствие; приветства назначаването на Даниел Нуи за ръководител на надзора на европейския банков сектор, по-специално заради големите ѝ заслуги и убедителна автобиография;

42.    счита, че поставянето на по-голям акцент върху растежа и публичните инвестиции (като пакета за инвестиции в размер 300 милиарда евро, предложен от председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер) би допълнило политическите усилия на ЕЦБ за повишаване на заетостта и растежа в Европа;

Финансова стабилност

43.    приветства факта, че единният надзорен механизъм (ЕНМ), първият стълб на банковия съюз, започна да функционира пълноценно на 4 ноември 2014 г.; отбелязва, че тази важна стъпка в европейската финансова интеграция беше постигната благодарение на успешното завършване на подготвителната работа, включително ПКА; отправя благодарност към ЕЦБ, че използва доверието, на което се радва, за да подкрепи европейската банкова система; подчертава, че функциите на ЕЦБ в областта на надзора и паричната политика не трябва да се смесват;

44.    отбелязва, че ПКА и стрес тестът, извършени от Европейския банков орган в сътрудничество с ЕНМ, са разкрили, че в европейската банкова система все още съществуват слабости; изразява надежда, че резултатите са взели адекватно под внимание всички рискове, с цел да се избегне „японизацията“ на европейското банкиране и непрекъснатото подновяване на заеми, които е невъзможно да бъдат изплатени;

45.    счита, че ЕЦБ носи голяма отговорност да гарантира, че бъдещите банкови рекапитализации ще се извършват посредством схемата за рекапитализация чрез вътрешни източници, когато достъпът до пазари е труден или невъзможен;

46.    призовава ЕЦБ да гарантира в ежедневните си практики, че е налице пълно разграничаване между паричната политика и ролята на ЕЦБ като банков надзорен орган;

47.    подчертава, че ЕНМ цели гарантиране на доверието в банковия сектор в еврозоната и по този начин осигуряване на финансова стабилност; припомня, че демократичната отчетност на новия ЕНМ пред Европейския парламент е от решаващо значение за гарантиране на доверието в новия режим на надзор; поради това подчертава значението на междуинституционалното споразумение от ноември 2013 г. между Европейския парламент и ЕЦБ относно практическите условия и ред за упражняването на демократичната отчетност по ЕНМ, както и значението на пълното прилагане на споразумението;

48.    подкрепя идеята, че с цел повишаване на надеждността и ефективността на рекапитализацията чрез вътрешни източници европейското законодателство следва да се развие в посока отделяне на по-рисковите инвестиционни дейности от традиционното банкиране;

49.    счита, че последните стрес тестове ясно илюстрират границите на настоящата междуинституционална структура, тъй като в тези тестове не беше предвиден сценарий за дефлация, макар че подобни рискове от дефлация далеч не са необосновани;

50.    отбелязва, че въпреки относително ниските нива на рентабилност банките от еврозоната са продължавали постоянно да укрепват капиталовите си позиции чрез комбинация от увеличаване на капитала и намаления в размера на рисково претеглените активи, а също и публична подкрепа; установява, че в няколко случая увеличаването на капитала е извършено в контекста на програми за финансова помощ от държавите членки;

51.    изразява загриженост относно продължаващата зависимост на много банки от еврозоната от финансиране от централната банка; счита, че създаването на добре регулиран съюз на капиталовите пазари е от съществено значение, за да се намали прекомерната зависимост на икономиките на еврозоната от банковата система;

52.    посочва, че укрепването на доброто управление на банките повишава доверието в банковия сектор, като по този начин допринася и за финансовата стабилност;

53.    посочва, че дейността във връзка с държавните ценни книжа продължава да бъде основен източник на печалба за банките от еврозоната, въпреки че кредитирането на нефинансовия частен сектор все още е слабо; счита, че техническата и законодателната работа по рисковете, свързани с държавния дълг, следва да бъде ускорена;призовава ЕЦБ да отправи предупреждение към банките, които продължават да увеличават притежаваните от тях държавни облигации, като същевременно намаляват кредитирането на частния сектор;

54.    приветства законодателното предложение на Комисията относно структурна реформа в банковата сфера; отбелязва, че подобни реформи вече са въведени в няколко държави членки; приканва ЕЦБ да си сътрудничи с останалите компетентни институции с оглед провеждането на устойчива структурна реформа на европейско равнище, която да сложи край на субсидиите за търговската дейност на големите финансови институции и да осигури равнопоставени условия на конкуренция за предоставянето на финансови услуги;

55.    припомня, че Единният механизъм за преструктуриране (вторият стълб на банковия съюз) ще влезе в сила от началото на 2015 г.; подчертава, че е необходимо да се продължи работата по разработване на третия стълб на банковия съюз;

56.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка.

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (3.12.2014)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно годишния доклад за 2013 г. на Европейската централна банка
(2014/2157(INI))

Докладчик: Дейвид Каза

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава факта, че равнищата на безработицата в ЕС са достигнали върхови стойности през 2013 г. и че общото икономическо положение остава много трудно; отбелязва, че според прогнозите на службите на Комисията от пролетта на 2014 г. безработицата се е увеличила от 11,3% в края на 2012 г. до 12,1% през третото тримесечие на 2013 г.; освен това отбелязва с голяма загриженост положението в еврозоната, където безработицата се е увеличила от високите 11,3% в края на 2012 г. до около 11,9% в края на 2013 г. и може да се задържи на високо равнище от 11,8% през 2014 г.; подчертава факта, че различията между държавите членки по отношение на равнищата на общата и младежката безработица представляват сериозна опасност както за икономическата стабилност на ЕС, така и за социалното сближаване в Европа; подчертава факта, че в своето съобщение от 2 юни 2014 г., озаглавено „Европейски семестър 2014 г.: специфични за всяка държава препоръки. Постигане на растеж“ (COM(2014)0400), Комисията признава факта, че „високите равнища на безработица и социални трудности рушат човешкия и социален капитал на Европа и изискват непрестанни решителни действия“; отбелязва факта, че ако не се предприемат действия или не се създаде положителна среда за насърчаване на инвестициите и растежа, може да се стигне до рецесия в широки мащаби;

2.  отбелязва големите различия в равнищата на безработицата между държавите членки, които варират в цифрово изражение от 5% за Германия до 24% за Испания; отбелязва също така, че процентите на младежката безработица са дори по-високи;

3.  изразява съжаление поради факта, че равнището на заетост сред младите хора е спаднало от 37% през 2008 г. на едва 32% през първото тримесечие на 2014 г., като повече от 40% от заетите млади хора са на срочен договор, а почти 25% работят на непълно работно време;

4.  отбелязва факта, че въпреки предприетите от държавите членки реформи за фискална консолидация с цел повишаване на доверието на инвеститорите, това повишаване на доверието не се е изразило в растеж или по-високи равнища на заетост;

5.  отбелязва факта, че социалното положение, особено в държавите, засегнати от кризата, се е влошило сериозно и че от началото на кризата социалните неравенства са се увеличили в две трети от държавите членки; предупреждава, че цяла Европа е изложена на опасност от рецесия поради небалансираните мерки за строги икономии и политическите кризи;

6.  припомня факта, че ЕЦБ е обвързана от член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който гласи, че „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“, и че е важно тази хоризонтална клауза да се приложи в достатъчна степен във всички области на политиката, така че да се постигнат целите, посочени в член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС);

7.  отбелязва факта, че темпът на създаване на работни места в някои държави членки през четвъртото тримесечие на 2013 г. е бил положителен, макар и слабо изразен, и отбелязва увеличаването на компенсацията, изплащана на отделен служител, в почти всички държави членки извън еврозоната; изразява дълбока загриженост, че в някои случаи е налице подчертан спад в качеството на работните места, увеличаване на несигурните форми на заетост и влошаване на основните трудови стандарти; подчертава факта, че увеличаването на компенсацията, изплащана на отделен служител, наред с другото чрез увеличаване на продуктивността и инвестициите, би могло да е цел на държавите членки от еврозоната; изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващия отрицателен ръст на икономическата дейност, като БВП в еврозоната е намалял през 2013 г., за втора поредна година, а равнищата на безработица са се повишили до такава степен, че дори стабилността на някои държави членки от еврозоната е застрашена; изразява дълбоко съжаление, че ЕС е далеч от постигането на целите за заетост и социалните цели на стратегията „Европа 2020“, като по-специално изостава постигането на целта за намаляване на бедността, предвид факта, че броят на хората, засегнати от бедност, се е увеличил с 10 милиона между 2010 г. и 2012 г., вместо да намалее;

8.  признава факта, че процесът на коригиране на счетоводните баланси във финансовия и нефинансовия сектор, в съчетание с висока безработица, са продължили да забавят икономическата дейност в еврозоната през 2013 г.;

9.  счита, че влошените счетоводни баланси засягат не само банките, но имат и верижен отрицателен ефект върху предприятията и други частни субекти, тъй като липсата на капитал и финансови средства спъва способността на предприятията да останат конкурентоспособни, да отбелязват растеж и в крайна сметка да запазват и създават работни места;

10. изразява загриженост поради факта, че през 2013 г. общата заетост, както и броят на отработените часове, бележат постоянен спад; настоятелно призовава ЕЦБ да съсредоточи вниманието си върху политики, които могат да обърнат тази тенденция и да помогнат на държавите членки да достигнат своите цели в областта на заетостта съгласно стратегията „Европа 2020“;

11. предвид съобщеното в прогнозите на службите на Комисията от пролетта на 2014 г., че БВП в еврозоната е отбелязал спад от 0,4% през 2013 г. след вече отбелязания спад от 0,7% през 2012 г., поставя под въпрос препоръките на ЕЦБ за благоприятстваща растежа фискална консолидация в средносрочен план, която да гарантира спазването на фискалния пакт, като в същото време стимулира потенциала за растеж и създава възможности за заетост; отбелязва факта, че настоящите политики продължават да акцентират единствено върху икономическия растеж, и припомня необходимостта от приобщаващ, основан на правата и устойчив подход; подчертава факта, че разпространяването на ползите от растежа в обществото би могло да повиши устойчивостта; счита, че някои структурни реформи, насърчавани от ЕЦБ – особено реформите, засягащи пазара на труда, обезценяването на заплатите, пенсионните реформи и др. – могат да доведат също така до свиване на икономиката; поради това призовава ЕЦБ да обмисли изготвянето на оценка на икономическото и социалното въздействие на тези политики, преди да ги препоръчва;

12. изразява надежда кредитите, които ЕЦБ отпуска на европейските банки, да служат на реалната икономика и на предприятията, които инвестират, като по този начин доведат до създаване на стабилни и качествени работни места и улесняване на екологичния преход;

13. подчертава факта, че паричната политика би могла да бъде важен инструмент за насърчаване на икономиката на ЕС; счита, че ЕЦБ следва да използва паричната политика с цел предоставяне на ликвидност на реалната икономика на ЕС, повишаване на търсенето и увеличаване на качествените инвестиции и създаването на постоянни работни места;

14. приветства потвърждението от страна на ЕЦБ, че и четирите държави, изпълняващи програма, са отбелязали значителен напредък в намаляването на икономическите дисбаланси, като са преодолели липсата на структурна гъвкавост, особено на пазара на труда;

15. отбелязва речта от 22 август 2014 г. на председателя на ЕЦБ, произнесена на годишния симпозиум на централните банки в Джаксън Хоул; призовава лицата, които градят политиката, да извлекат правилните заключения по отношение на паричната и бюджетната политика и политиката на структурни реформи с цел постигане на растеж и създаване на качествени работни места; припомня балансираните забележки, в които се посочва: „Една съгласувана стратегия, целяща да намали безработицата, следва да включва едновременно политики в областта на търсенето и на предлагането както на равнището на еврозоната, така и на национално равнище. Единствено когато стратегията е действително съгласувана, тя може да бъде успешна.“;

16. изразява загриженост относно обема на публичните и частните инвестиции в еврозоната, който е останал значително по-нисък от обема през годините преди кризата; подчертава факта, че годишният темп на растеж е продължил да спада и че кредитите за частния сектор са достигнали отрицателни стойности с годишен темп на растеж от -2,4% през декември 2013 г. в сравнение с -0,2% през декември 2012 г.;

17. приветства понижаването на лихвените проценти, предприето от ЕЦБ през май и ноември 2013 г., което понижи лихвения процент по основните операции по рефинансиране до 0,25%; изразява загриженост обаче поради факта, че тези действия досега не са довели до планираните последици от гледна точка на повишаване на равнищата на заетост и стимулиране на създаването на работни места;

18. отбелязва факта, че предприетата от държавите членки фискална консолидация е създала фискална спирачка и спад на заетостта в публичния сектор, което се е прибавило към непрекъснатото свиване на заетостта в други сектори на икономиката;

19. счита, че за да се води борба с нарастващите равнища на безработицата в Европа, следва да се постави по-голям акцент върху политиките, свързани със съвкупното търсене; отбелязва факта, че политиките за фискална консолидация не са довели до планираните резултати;

20. счита, че поставянето на по-голям акцент върху растежа и публичните инвестиции (като пакета за инвестиции в размер 300 милиарда евро, предложен от председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер) би допълнило политическите усилия на ЕЦБ за увеличаване на заетостта и растежа в Европа;

21. твърдо вярва, че с оглед на бъдещите демографски промени и промените в глобалната икономика и за да бъде конкурентоспособен ЕС през следващите поколения, следва да се постави акцент върху създаването на висококачествени работни места, като същевременно се запази непокътнат нашият социален модел;

22. отбелязва, че ЕЦБ се позовава на призива на Комисията за непрекъснато подобряване на институционалната уредба на Икономическия и паричен съюз (ИПС), и повтаря в тази връзка позоваването от страна на ЕЦБ на призива на Комисията за предварителна координация на плановете за важни икономически реформи, наред с оценките на социалното въздействие; призовава тази координация да бъде подкрепена с изчерпателна предварителна и последваща оценка на социалното въздействие и на въздействието от гледна точка на равенството между половете; подчертава факта, че това следва да се направи само по начин, който гарантира демократична отчетност и прозрачност; счита, че може да се обсъди възможността за разработване на автоматични стабилизиращи механизми, обхващащи целия ИПС и имащи за цел преодоляване на симетричните и асиметричните икономически шокове, като средство за запазване на социалното сближаване, подкрепа на вътрешното търсене и засилване на устойчивостта на единната валута; подчертава, че е важно да бъде своевременно завършен банковият съюз; отбелязва факта, че приемането на трите стълба на банковия съюз, както и прилагането на новите правила за кредитните институции и застрахователните дружества, може да допринесе за възстановяването на устойчивостта на европейския финансов сектор; отново изразява своето становище, че разходите, свързани с несъстоятелността на банковите институции, следва да бъдат поемани от самия банков сектор;

23. подкрепя призива на ЕЦБ за посоченото по-горе непрекъснато подобряване на институционалната уредба на ИПС; счита, че основните проблеми, пред които е изправена понастоящем еврозоната, се дължат отчасти на неправилно функциониращата институционална структура на зоната на единната валута; подчертава факта, че горепосочената предварителна координация на плановете за важни икономически реформи следва да бъде справедлива и балансирана;

24. приветства призива на ЕЦБ към държавите членки да постигнат напредък в провеждането на реформите на пазара на труда с цел подобряване на конкурентоспособността, повишаване на потенциалния растеж, създаване на възможности за заетост, увеличаване на приобщаването и оптимизиране на условията за предприятията да създават работни места; счита, че подобни мерки не следва да водят нито до влошаване на качеството на работните места, нито до повишаване на несигурността им; припомня факта, че възстановяването на конкурентоспособността на ЕС посредством прекомерна корекция на разходите за единица труд чрез намаляване на трудовите възнаграждения силно е подкопало покупателната способност на много работници от ЕС, довело е до намаляване на доходите на домакинствата и до спад на вътрешното търсене, като допълнително е подхранило безработицата и социалното изключване, особено в държавите, най-тежко засегнати от кризата; подчертава, че трудовите възнаграждения не са просто средство за икономически корекции, а преди всичко доходите, от които работниците трябва да живеят; призовава ЕЦБ да гарантира, че препоръките по отношение на заплащането няма да увеличат бедността сред работещите или неравенствата в трудовите възнаграждения в държавите членки, или да навредят на групите с ниски доходи, а целта им е да преодолеят разпокъсаността на пазара на труда;

25. твърдо вярва, че постигнатата с тези реформи по-голяма гъвкавост следва да се съпътства от равностойно увеличаване на правата на работниците;

26. отбелязва факта, че тенденцията към намаляване на работното време се обръща, както изглежда, в края на 2013 г., което е признак за възможно постепенно подобрение на пазара на труда; отбелязва също така обаче, че това подобрение все още не се усеща на пазара на труда; подчертава факта, че инвестициите са важни, тъй като те оказват влияние върху търсенето и предлагането в икономиката, като създават работни места, генерират доходи за домакинствата, водят до увеличаване на данъчните приходи, подпомагат правителствата в усилията за консолидиране и насърчават растежа; припомня отново, че е необходимо да се приемат политики, които са благоприятни за инвеститорите, да се съкрати бюрокрацията и да се намали административната тежест; призовава Комисията да увеличи инвестициите в ЕС с 300 милиарда евро, както беше оповестено в политическите насоки, изготвени от председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер; отправя предупреждение относно икономическите щети за съвкупното търсене и социалните вреди под формата на обедняване, причинени от вътрешното обезценяване в няколко държави членки в еврозоната, и посочва отрицателните последици в средносрочен план;

27. отбелязва резултатите от първия етап на проучването на Евросистемата за имуществото и потреблението на домакинствата и подчертава значението на това проучване за наблюдение на икономическата и социалната структура на еврозоната, по-специално с оглед извършване на допълнителен анализ на стагнацията и кризата на вътрешния пазар; счита, че може да се проведе проучване с цел идентифициране на лицата, живеещи под прага на бедността, както и на тези, които са жертва на социално изключване;

28. изразява загриженост относно продължаващото понижаване на темпа на инфлацията в еврозоната от 2011 г. насам и предупреждава за сериозната опасност от дефлация;

29. припомня факта, че мандатът на ЕЦБ, включващ две цели по отношение на паричната политика, съгласно приетото в Договорите, е не само да поддържа ценовата стабилност (член 2 от Устава на ЕЦБ), но и да преследва насърчаването на устойчив икономически и социален прогрес и пълна заетост (член 3 от ДЕС);

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	2.12.2014
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	39 7 5
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Guillaume Balas, Brando Benifei, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, Ole Christensen, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Marian Harkin, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Rina Ronja Kari, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Zdzisław Krasnodębski, Kostadinka Kuneva, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, Terry Reintke, Sofia Ribeiro, Maria João Rodrigues, Claude Rolin, Sven Schulze, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Romana Tomc, Yana Toom, Ulrike Trebesius, Ulla Tørnæs, Marita Ulvskog, Jana Žitňanská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Daniela Aiuto, Maria Arena, Georges Bach, Deirdre Clune, Karima Delli, Tania González Peñas, Paloma López Bermejo, António Marinho e Pinto, Edouard Martin, Joachim Schuster, Helga Stevens, Neoklis Sylikiotis, Monika Vana
Заместник(ци) (чл. 200, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	David Coburn

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	21.1.2015
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	39 10 8
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Gerolf Annemans, Hugues Bayet, Pervenche Berès, Udo Bullmann, Esther de Lange, Fabio De Masi, Anneliese Dodds, Markus Ferber, Jonás Fernández, Elisa Ferreira, Sven Giegold, Neena Gill, Sylvie Goulard, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Petr Ježek, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Alain Lamassoure, Philippe Lamberts, Werner Langen, Sander Loones, Bernd Lucke, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Notis Marias, Marisa Matias, Costas Mavrides, Bernard Monot, Luděk Niedermayer, Patrick O’Flynn, Stanisław Ożóg, Alfred Sant, Molly Scott Cato, Peter Simon, Renato Soru, Theodor Dumitru Stolojan, Kay Swinburne, Paul Tang, Sampo Terho, Michael Theurer, Ramon Tremosa i Balcells, Ernest Urtasun, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Cora van Nieuwenhuizen, Miguel Viegas, Jakob von Weizsäcker, Steven Woolfe, Pablo Zalba Bidegain
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Mady Delvaux, Thomas Mann, Siegfried Mureșan, Eva Paunova, Antonio Tajani