ДОКЛАД относно стратегията за защита и прилагане на правата на интелектуална собственост в трети държави
13.5.2015 - (2014/2206(INI))
Комисия по международна търговия
Докладчик: Алесия Мария Моска
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно стратегията за защита и прилагане на правата на интелектуална собственост в трети държави
Европейският парламент,
– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет от 1 юли 2014 г., озаглавено „Търговия, растеж и интелектуална собственост – Стратегия за защита и прилагане на правата на интелектуална собственост в трети държави“ (COM(2014)0389),
– като взе предвид стратегията на Комисията за прилагане на правата на интелектуална собственост в трети държави[1] и нейната независима оценка от ноември 2010 г.,
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 11, параграф 1 и член 17, параграф 2 от нея,
– като взе предвид стратегията „Европа 2020“ (COM(2010)2020),
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 21 март 2014 г.,
– като взе предвид доклада за 2008 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), озаглавен „Икономическото въздействие на фалшифицирането и пиратството“, в актуализирания му вид от 2009 г.,
– като взе предвид доклада за 2009 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), озаглавен „Пиратството на цифрово съдържание“,
– като взе предвид съвместното проучване от 2013 г. на Европейското патентно ведомство и на Службата за хармонизация във вътрешния пазар, озаглавено „Отрасли, потребители на права на интелектуална собственост: принос към икономическите резултати и заетостта в Европейския съюз“,
– като взе предвид работния документ на ОИСР за търговската политика от 2010 г., озаглавен „Принос на политиката за укрепването на правата на интелектуална собственост в развиващите се страни“,
– като взе предвид проучването от 2013 г. на Световната търговска организация, Световната организация за интелектуална собственост и Световната здравна организация, озаглавено „Насърчаване на достъпа до медицински технологии и иновации“,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета от 22 декември 1994 г. за установяване на процедури на Общността в областта на общата търговска политика с оглед гарантиране упражняването от Общността на правата, които са ѝ предоставени съгласно правилата за международна търговия, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация (СТО) (Регламент за пречките за търговията)[2],
– като взе предвид Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост[3],
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 816/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. за предоставяне на принудителни лицензи за патенти, свързани с производството на фармацевтични продукти за износ в държавите с проблеми, в областта на общественото здраве[4],
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 953/2003 на Съвета от 26 май 2003 г. за предотвратяване на търговското отклоняване към Европейския съюз на някои основни лекарства[5],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза[6],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета[7],
– като взе предвид Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и Декларацията от Доха относно споразумението ТРИПС и общественото здраве, приета от Конференцията на министрите на Световната търговска организация на 14 ноември 2001 г.,
– като взе предвид своята резолюция от 13 юли 2007 г. относно споразумението ТРИПС и достъпа до лекарствени продукти[8],
– като взе предвид своя доклад от 18 декември 2008 г. относно въздействието на подправянето на продукти върху международната търговия[9],
– като взе предвид своя доклад от 22 септември 2010 г. относно усъвършенстване на упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар[10],
– като взе предвид доклада на Комисията от 31 юли 2014 г. относно прилагането на правата върху интелектуална собственост от митническите органи на ЕС – резултати на границите на ЕС – 2013 г.[11],
– като взе предвид резолюцията на Съвета относно плана за действие на ЕС в областта на митниците за борба с нарушенията на правата върху интелектуална собственост за 2013 – 2017 г.[12],
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2014 г.,
– като взе предвид член 52 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A8-0161/2015),
А. като има предвид, че конкурентоспособността на ЕС се основава и във все по-голяма степен ще се основава на творчеството и иновациите, и като има предвид, че „интелигентният растеж“ – т.е. развитието на икономиката на основата на знанието и иновациите – е един от трите приоритета на стратегията „Европа 2020“;
Б. като има предвид, че правата върху интелектуалната собственост (ПИС) допринасят за развиването на иновациите и творчеството, като има предвид, че тяхната закрила е ключов въпрос за конкурентоспособността на Европа, и като има предвид, че съответно ЕС се нуждае от по-амбициозна стратегия относно закрилата на правата върху интелектуалната собственост по отношение на търговските си партньори;
В. като има предвид, че е от съществено значение да се насърчава засилването на връзките между образованието, стопанската дейност, научните изследвания и иновациите, както и интелектуалната собственост; като има предвид, че процедурите за борба с нарушенията на ПИС са скъпоструващи и отнемат време, особено за МСП, включително отделните носители на права;
Г. като има предвид, че ЕС и неговите държави членки, като членове на Световната търговска организация, са обвързани със Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и следователно са поели задължение за приемане и прилагане на минимални стандарти за ефективни мерки срещу всички нарушения на ПИС;
Д. като има предвид, че разискването относно ПИС следва да се основава на компетентен размисъл относно натрупания опит, както и относно бъдещите технологични тенденции, като същевременно се поддържа съгласуваността между вътрешните и външните аспекти и като се разграничава между физическата и цифровата среда, по целесъобразност, като се отчитат опасенията на всички заинтересовани страни, включително МСП и организациите на потребителите, и като се цели осигуряването на пълна прозрачност на интересите и подходяща легитимност в стремежа към постигане на справедлив баланс между всички засегнати интереси;
Е. като има предвид, че фалшифицирането вече не се ограничава до луксозните продукти, а включва и обичайно използвани стоки, като например играчки, лекарствени, козметични и хранителни продукти, които, ако бъдат фалшифицирани, могат да причинят травми или да породят сериозни рискове за здравето на потребителите;
Ж. като има предвид, че през 2013 г. митническите органи в ЕС са задържали почти 36 милиона предмета, за които се подозира, че са в нарушение на правата върху интелектуалната собственост, като стойността на задържаните стоки надвишава 760 милиона евро;
З. като има предвид, че 72% от всички задържани през 2013 г. стоки са свързани с малки партиди; като има предвид, че лекарствените продукти представляват за четвърта поредна година първата по големина категория, която отговаря на 19% от посочените задържания и 10% от всички задържани стоки;
И. като има предвид, че е необходимо да се води борба с нарушенията на ПИС с цел: да се понижат рисковете, които те пораждат за здравето и безопасността на потребителите и за околната среда; да се защити създаването на стойност в ЕС и в трети държави; да се избегнат икономическите и социалните последствия за предприятията и творците от ЕС; както и да се предотвратят рисковете за културното многообразие в Европа и в трети държави; като има предвид, че борбата с организираната престъпност, която извлича печалби от търговията с фалшифицирани и пиратски стоки, изисква специфично внимание;
Й. като има предвид, че всеобхватната правна рамка за ПИС следва да бъде съчетана с ефективно прилагане, с позоваване, когато е целесъобразно, на мерки за прилагане и санкции, като същевременно се гарантира, че мерките за упражняване на ПИС не натоварват ненужно законната търговия;
К. като има предвид, че една от основните характеристики на закрилата на интелектуалната собственост е правилното прилагане на съществуващото законодателство и международни ангажименти, включително разпоредби относно санкции;
Общи забележки
1. оценява следвания от Комисията подход, по-специално що се отнася до призива за постигането на баланс между различните интереси;
2. счита, че разискването относно постигането на справедлив баланс между интересите на носителите на права и интересите на крайните ползватели има много аспекти и изключително сложен характер, с икономически интереси от всички страни; счита, че Комисията следва да проучи начините за провеждане на информирано и прозрачно обществено разискване относно закрилата и упражняването на интелектуалната собственост и какво означава това за потребителите; счита, че призивът за по-активно участие на заинтересованите страни в разискването относно ПИС трябва да бъде придружен от мерки за гарантиране на прозрачността и легитимността за всички участници; счита, че няма оценка на съобщението, в която се вземат предвид както стратегията от 2004 г. за упражняването на правата върху интелектуалната собственост в трети държави, така и отхвърлянето на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA);
3. подчертава, че не е достатъчно ясно с какви средства и с какви методи биха могли да бъдат постигнати резултатите, включени в съобщението, в частност що се отнася до това какви ресурси ще бъдат използвани и откъде те ще бъдат взети, като същевременно се отчитат ограничените ресурси, които са на разположение за целите на оказването на подкрепа на носителите на права от ЕС, които изнасят или които се установяват на трети пазари;
4. счита, че няма ясни указания за координация между вътрешните политики и външните политики по отношение на закрилата на ПИС, и подчертава значението на вътрешни подобрения във връзка с този въпрос; признава, че съгласуването между вътрешните и външните политики не отрича необходимостта от конкретно съобразен подход, който признава специфичните факти и обстоятелства, съществуващи на пазара на съответната трета държава;
5. подчертава, че закрилата на ПИС следва да се разглежда като първа стъпка – необходима, но недостатъчна – към установяването на достъп до пазара на дадена трета държава и че способността за ефективно упражняване на признати права върху интелектуалната собственост зависи от материалноправната закрила, включително ефективното прилагане и правните средства за защита в съответната държава;
6. подчертава, че търговското естество на много нарушения на ПИС, както и все по-голямото участие на организираната престъпност в тях се превърна във важен въпрос; изразява съжаление, че Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност (Конвенцията от Палермо) все още няма протокол за борба с фалшифицирането, и призовава Комисията и държавите членки значително да увеличат своите усилия с цел това да стане факт;
7. оценява и подкрепя целта за по-добра съгласуваност между закрилата и упражняването на ПИС и други политики, и между Комисията и държавите членки за постигането на тази цел; счита, че закрилата на ПИС и адекватните мерки за борба с нарушенията на ПИС могат да допринесат за борбата срещу организираната престъпност, изпирането на пари и отклонението от данъчно облагане, както и за развитието на справедлив и устойчив цифров пазар, който е насочен към бъдещето и благоприятства иновациите;
8. подкрепя Комисията в работата ѝ за определяне на географските приоритети, използвайки като отправна точка нейните шестмесечни доклади относно закрилата и упражняването на ПИС в трети държави;
9. счита, че стратегията не отчита в достатъчна степен разграничението между физическото фалшифициране на търговски марки и патенти, от една страна, и нарушенията на авторското право, от друга страна, по-специално в цифровата среда; отбелязва, че с все по-бързия темп на цифровизация въпросът със закрилата и упражняването на ПИС в цифровата среда ще придобие нарастваща важност по света;
10. счита, че стратегията следва да бъде по-добре адаптирана към цифровата среда и да включва силно сътрудничество с митническите органи и с органите за надзор на пазара, за да се осигури хоризонтална съгласуваност;
11. подчертава, че географските указания и тяхната защита са също толкова важни, колкото други видове интелектуална собственост, тъй като те гарантират, че продуктите могат да бъдат проследени до момента на потребление, и защитават ноу-хау на производителите;
12. счита, че Комисията следва да гарантира признаването и действителната защита на географските указания, когато води преговори за сключването на споразумения за свободна търговия с трети държави, по-специално по отношение на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ);
13. счита, че Споразумението ТРИПС следва да се прилага по балансиран и ефективен начин, когато е целесъобразно, и че всякаква гъвкавост в неговата формулировка следва изцяло да зачита основния принцип за недискриминационно третиране за всички области на технологиите, както е установено в член 27, параграф 1 от него; счита, че Декларацията от Доха също така следва да бъде взета предвид, като същевременно се подчертае, че засилената закрила и засиленото упражняване на правата върху интелектуалната собственост не само носят ползи за държавите от ЕС, но също така подпомагат развиващите се страни да изградят и разработят националните си рамки, необходими за насърчаване и закрила на иновациите и научните изследвания – въпрос, който придобива все по-голямо значение при придвижването на развиващите се страни нагоре по веригите за стойност в областта на международната търговия;
Прилагане и осведоменост на обществеността
14. подчертава необходимостта от информирано, балансирано и по-прозрачно обществено разискване относно прилагането, включващо всички заинтересовани страни и балансиращо всички частни и обществени интереси;
15. признава необходимостта от повишаване на осведомеността на потребителите относно имуществените вреди, вредата за иновациите и творчеството, както и, понякога, заплахата за здравето и безопасността, която възниква при закупуването на стоки, които нарушават ПИС, или при достъпа до такива стоки; посочва факта, че по-строгото прилагане само по себе си няма да реши съществуващите и бъдещите проблеми във връзка със закрилата и упражняването на правата върху интелектуалната собственост, но то следва да допълва повишаването на осведомеността на потребителите; изтъква ролята на стопанския сектор в това отношение;
16. счита за ясно, че трябва да се получи подкрепата на обществеността за закрилата на ПИС; в този контекст отбелязва работата на Службата за хармонизация на вътрешния пазар (OHIM), която включва кампании за повишаване на осведомеността на гражданите относно въздействието на търговското измерение на нарушаването на правата върху интелектуалната собственост;
Интернет и ПИС
17. приветства меморандума за разбирателство, подписан на 4 май 2011 г., между носителите на права и интернет платформите в съвместно усилие за намаляване на продажбата на фалшифицирани стоки чрез платформите за електронна търговия; призовава Комисията и държавите членки да започнат структуриран диалог с онлайн платформите относно най-добрите начини за установяване на продажбата на фалшифицирани стоки и борбата с нея;
18. отбелязва, че проблемът с нарушенията на ПИС се увеличи през последните години в резултат на цифровизацията и нарастващия брой на цифровите платформи за продажба, където се продават и разпространяват фалшифицирани продукти в световен мащаб, без да се прилагат никакви ефективни средства за контрол; във връзка с това призовава за по-дълбок размисъл, насочен към приемането на по-ефективни инструменти за контрол на онлайн продажбата на физически продукти;
19. счита, че формулировката на стратегията по отношение на насърчаването на разумната защита на географските указания в интернет би трябвало да бъде по-конкретна, за да се поставят конкретни цели;
20. призовава Комисията да работи с Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN) и Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) с цел установяване на механизъм за защита на географските указания в интернет;
21. счита, че следва да се извърши внимателна оценка на отговорностите на посредниците; във връзка с това би приветствал по-добре разработена стратегия, като същевременно признава, че този въпрос е предмет на отделно разискване;
Развитие и бързо развиващите се икономики
22. призовава Комисията да допринесе за създаването на среда, в която интересите на държавите членки и на трети държави се доближават и в която е налице реципрочен интерес за създаването на рамки за защита с високи стандарти, съчетани с ефективни средства за правна защита, за да се преодолеят пропуските във връзка със закрилата на ПИС; отбелязва необходимостта от внимателно разграничаване между обстоятелствата на различните „развиващи се страни“ и между съответните търговски въпроси, като се отчитат специфичните обстоятелства на отделните развиващи се страни;
23. приветства работата, извършена от Комисията в подкрепа, за всеки отделен случай, на развиващите се страни, които желаят да подобрят своите системи за ПИС, и призовава Комисията да продължи и задълбочи тези усилия, като продължи да осигурява подходяща техническа помощ под формата на програми за повишаване на осведомеността, правна помощ и обучение на служители при отчитане на равнището на развитие на всяка държава;
Достъп до лекарствени продукти
24. изразява съгласие с призива за широка ответна реакция на сложния и многоаспектен проблем за връзката между ПИС и всеобщия достъп до финансово достъпни лекарствени продукти, като подчертава в този контекст важността на съсредоточения върху пациентите подход към ПИС във фармацевтичния сектор;
25. призовава Комисията и държавите членки да продължат да осигуряват подкрепа за конструктивен диалог относно достъпа до лекарствени продукти, включващ всички съответни заинтересовани страни, и да намерят начини за улесняване на достъпа до лекарствени продукти за населението на най-бедните страни, което не може да получи най-доброто лечение, което понастоящем съществува;
26. счита, че макар че интересите и конкурентоспособността на фармацевтичните дружества от ЕС трябва да бъдат защитени чрез запазване на тяхната способност за иновации и предвид факта, че някои предприятия от ЕС предоставят достъп до лекарствени продукти чрез програми за подпомагане и намалени диференцирани цени, е необходимо цените на лекарствените продукти да бъдат достъпни за хората в страната, в която те се продават, което придава съществено значение на подкрепата за използването на гъвкавите разпоредби, предвидени в Споразумението ТРИПС и признати в Декларацията от Доха, като същевременно трябва да се вземат предвид нарушенията на пазара, причинени от препродажбата на лекарствени продукти в трети държави; призовава Комисията и държавите членки да продължат да полагат усилия с цел да гарантират, че мерките по границите, целящи да блокират вноса на фалшифицирани лекарствени продукти, не оказват отрицателно въздействие върху транзита на генерични лекарствени продукти;
27. подчертава, че дружествата следва да бъдат насърчавани към по-добро сътрудничество в своята конкурентна среда и към съвместна работа с публичните органи с цел гарантиране на по-голям и подобрен достъп до лекарствени продукти в държавите членки и в трети държави; призовава Комисията да разгледа оказването на подкрепа за иновативни механизми, като например патентни обединения за насърчаване на научните изследвания, като същевременно се гарантира генеричното производство;
28. счита, че Съюзът трябва да се ангажира с по-широкото разискване относно напредъка в здравеопазването в световен мащаб, включително относно стратегии за укрепване на здравните системи;
29. призовава Комисията да насърчава ранния износ на генерични и биоподобни лекарствени продукти, произведени в ЕС, веднага след отпадането на тяхната защита с патент, в трети държави;
Предоставяне на по-добри данни
30. счита, че някои от статистическите данни, цитирани в съобщението, са извлечени чрез използването на противоречива и вече критикувана методология и че статистическите данни трябва да бъдат подобрени, за да отразяват по по-добър начин актуалното положение по отношение на централното значение на ПИС, както и на тяхната закрила и упражняване, за икономиката на ЕС, не само за предоставяне на информация и подобряване на съществуващата политика, но и за оказване на допълнителна подкрепа на принципа за основаното на факти разработване на политики;
31. изразява съгласие с разсъжденията на Комисията за създаването на Европейска обсерватория за нарушенията на правата върху интелектуалната собственост и изисква за това да се предвидят конкретни средства;
32. посочва, че обсерваторията следва да бъде съставена по широкообхватен начин и да не дублира вече съществуващи органи;
33. призовава Комисията да работи за това, обсерваторията да запази своята независимост, за да се гарантира, че нейната работа не е застрашена от наличието на реални или предполагаеми отклонения;
Законодателство на ЕС и сътрудничество в рамките на ЕС
34. признава, че по-добри, подходящо хармонизирани вътрешни политики във връзка с ПИС биха могли да бъдат от полза в рамките на усилията за подобряване на стандарта на закрилата и упражняването на ПИС в световен мащаб;
35. призовава Комисията да работи с държавите членки с цел ратифициране на Договора на СОИС за правото в областта на търговските марки, Женевския акт към Хагското споразумение, Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация, както и други международни споразумения, свързани с правата върху интелектуалната собственост;
36. призовава Комисията да предприеме по-нататъшни стъпки в съответствие с резултатите от обществената консултация на Зелената книга, озаглавена „Максимално оползотворяване на произтичащото от традициите ноу-хау на Европа“ (COM(2014) 469), относно евентуалното приобщаване на неселскостопанските продукти към защитата от страна на Европейския съюз на географските указания;
Закрила и упражняване на ПИС в трети държави
37. подкрепя ангажимента на Комисията да отдаде приоритет на насърчаването на по-добра закрила на ПИС и тяхното упражняване в рамките на СТО и във всякакви други международни форуми, като по този начин да се отворят нови пазари за европейските износители и да се подобри съществуващият достъп до пазара;
38. отбелязва, че предоставянето на статут на пазарна икономика по отношение на инструментите за търговска защита зависи, наред с други критерии, от закрилата на ПИС в съответната държава;
39. призовава Комисията и държавите членки да утвърждават ПИС по-ефективно във всички съответни многостранни организации (СТО, Световната здравна организация и Световната организация за интелектуална собственост) и да работят за включването в системата на СТО на тези международни споразумения, свързани с ПИС, които все още не са част от нея, като например Договора на СОИС за правото в областта на търговските марки, Договора на СОИС за изпълненията и звукозаписите, Договора на СОИС за авторското право, Женевския акт към Хагското споразумение и Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация;
40. счита, че в преговорите за двустранни споразумения за свободна търговия следва да се обърне подходящо внимание на главите относно интелектуалната собственост и че преговарящите страни следва да признаят, че правото на свободна стопанска инициатива следва да е съобразено със зачитането на ПИС и спазването на съществуващите правни рамки; приветства извършената до момента работа от Комисията по успешното включване на главите относно закрилата и упражняването на ПИС в двустранните споразумения за свободна търговия;
41. счита, че ратифицирането на договорите на СОИС, изброени по-горе с цел включване в системата на СТО, следва да бъде включено в двустранните споразумения за свободна търговия, които Съюзът сключва;
42. подкрепя подхода на Комисията за създаване на работни групи и диалог по въпросите на интелектуалната собственост с приоритетни държави, с които не се провеждат всеобхватни преговори, с цел постигане и укрепване на конкретни ангажименти за закрилата и упражняването на ПИС; подчертава необходимостта ПИС да бъдат включени в дневния ред на политическите заседания на по-високо равнище, когато не е налице напредък на равнище диалог по въпросите на интелектуалната собственост и заседания между агенции;
43. изтъква, че сътрудничеството в областта на ПИС между Съюза и други регионални блокове следва да бъде засилвано винаги, когато това е възможно;
44. призовава Комисията да предвиди по-честото прибягване до съответни механизми за уреждане на спорове, включително до органа за уреждане на спорове в рамките на СТО, когато правата на стопанските субекти на Съюза, включително на всички носители на права на ПИС, са нарушени;
45. призовава Комисията да насърчава трети държави да предоставят реципрочно признаване на правото на практикуване на правни специалисти в областта на интелектуалната собственост;
46. призовава Комисията и държавите членки да засилят митническото сътрудничество в рамките на Съюза и с трети държави при конфискуването на фалшифицирани стоки и да опростят митническите процедури;
47. призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат по-тясно с трети държави по въпросите на авторското право и лицензирането;
48. изразява убеждение, че по-добрата закрила на правата върху интелектуалната собственост и ефективното прилагане на съответните правила в трети държави биха дали силен стимул на инвеститорите от Европейския съюз и от други част да инвестират, да споделят нови технологични умения и да модернизират съществуващите технологии;
Помощ в трети държави и географски акцент
49. отбелязва, че някои държави членки имат аташета по въпросите на интелектуалната собственост в рамките на своите делегация в определени държави от ключово значение; счита, че по-добрата координация и по-добрият обмен на информация между държавите членки биха могли да предоставят нови възможности за постигането на общи цели по отношение на закрилата на интелектуалната собственост в трети държави;
50. счита, че стопанските субекти от ЕС и потребителите в трети държави, в които нарушенията на ПИС са по-често срещани, следва да се ползват със специална защита, чрез разширяване на обхвата на информационното бюро за ПИС;
o
o o
51. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
- [1] ОВ C 129, 26.5.2005 г., стр. 3.
- [2] ОВ L 349, 31.12.1994 г., стр. 71.
- [3] ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45.
- [4] ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 1.
- [5] OВ L 135, 3.6.2003 г., стр. 5.
- [6] ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1.
- [7] ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 15.
- [8] ОВ C 175E, 10.7.2008 г., стр. 591.
- [9] ОВ С 45Е, 23.2.2010 г., стр. 47.
- [10] ОВ С 50 E, 21.2.2012 г., стр. 48.
- [11] http://ec.europa.eu/taxation_customs/resources/documents/customs/customs_controls/counterfeit_piracy/statistics/2014_ipr_statistics_en.pdf.
- [12] ОВ C 80, 19.3.2013 г., стр. 1.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Докладчикът приветства предложението на Комисията да направи преглед на стратегията за закрила и упражняване на правата върху интелектуалната собственост в трети държави и признава, че подходът, използван от Комисията, е оценен от различните заинтересовани страни.
Тясно свързаните с ИС сектори в ЕС генерират около 39% от общата икономическа дейност (на стойност около 4,7 трилиона евро годишно) и приблизително 26% от общата заетост (или 56 милиона работни места).
Въпреки това след влизането в сила на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС, 1/1/1995) са сключени само ограничен брой значими споразумения в областта на ПИС, въпреки че промени в технологията и обществото измениха естеството на ландшафта в областта на ПИС. Съобщението положително констатира необходимостта да се насърчават научните изследвания и иновациите, предизвикателството на достъпа до лекарствени продукти и предизвикателството във връзка с околната среда като важни въпроси за момента и за бъдещето.
Докладчикът признава факта, че всяка инициатива в областта на външната политика е свързана с вътрешните политики, и във връзка с това подчертава факта, че ЕС следва внимателно да разгледа вътрешни подобрения на правилата за ИС.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
7.5.2015 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
29 1 6 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
William (The Earl of) Dartmouth, Maria Arena, Daniel Caspary, Santiago Fisas Ayxelà, Yannick Jadot, Ska Keller, Jude Kirton-Darling, Bernd Lange, Jörg Leichtfried, Anne-Marie Mineur, Sorin Moisă, Alessia Maria Mosca, Franz Obermayr, Viviane Reding, Marietje Schaake, Helmut Scholz, Joachim Schuster, Joachim Starbatty, Adam Szejnfeld, Hannu Takkula, Iuliu Winkler, Jan Zahradil |
||||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Clara Eugenia Aguilera García, Bendt Bendtsen, Goffredo Maria Bettini, Aymeric Chauprade, Sander Loones, Gabriel Mato, Frédérique Ries, Ramon Tremosa i Balcells, Wim van de Camp, Jarosław Wałęsa |
||||
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване |
Ignazio Corrao, Herbert Dorfmann, Karl-Heinz Florenz, Tunne Kelam, Marco Zullo |
||||