Процедура : 2014/2153(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0164/2015

Внесени текстове :

A8-0164/2015

Разисквания :

PV 09/06/2015 - 10
CRE 09/06/2015 - 10

Гласувания :

PV 10/06/2015 - 8.6
CRE 10/06/2015 - 8.6
Обяснение на вота

Приети текстове :


ДОКЛАД     
PDF 390kWORD 424k
18.5.2015
PE 541.614v02-00 A8-0164/2015

относно европейската стратегия за енергийна сигурност

(2014/2153(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

Докладчик: Алгирдас Саударгас

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНИ РАБОТИ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно европейската стратегия за енергийна сигурност

(2014/2153(INI))

Европейският парламент,

–       като взе предвид член 194 от ДФЕС,

–       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска стратегия за енергийна сигурност“, и придружаващите го работни документи (COM(2014)0330),

–       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Енергийната ефективност и нейния принос към енергийната сигурност и рамката до 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2014)0520),

–       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Напредък в завършването на вътрешния енергиен пазар“ (COM(2014)0634),

–       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Относно устойчивостта в краткосрочен план на европейската газова система. Подготвеност за евентуално прекъсване на доставките от Изток през есента и зимата на 2014 — 2015 г.“, (COM (2014)0654),

–       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено„Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015)0080),

–       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към кръгова икономика: Програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398),

–       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020—2030 година“ (COM(2014)0015),

–       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“,(COM(2014)0014),

–       като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20/21 март 2014 г.,

–       като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 26/27 юни 2014 г.,

–       като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23/24 октомври 2014 г.,

–       като взе предвид публичното изслушване относно Европейската стратегия за енергийна сигурност, организирано от комисията по промишленост, изследвания и енергетика на 5 ноември 2014 г.,

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 91 3/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010,

–       като взе предвид Регламента на Европейския парламент и на Съвета за Европейския фонд за стратегически инвестиции и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013,

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009,

–       като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) 1391/2013 на Комисията от 14 октомври 2014 година за изменение на Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура по отношение на списъка на Съюза на проекти от общ интерес,

–       като взе предвид европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и по-специално Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие и специалните разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 и Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета;

–       като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Програмата за чист въздух за Европа“ (COM(2013)0918),

–       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Дългосрочнa визия по отношение на инфраструктурата в Европа и извън нея“ (COM(2013)0711), в което се установява списък с проекти от общ интерес за енергийна инфраструктура,

–       като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет, озаглавен „Изпълнение на Съобщението относно сигурността на енергийните доставки и международното сътрудничество и на заключенията на Съвета по енергетика от ноември 2011 г.“ (COM(2013)0638),

–       като взе предвид доклада на Съвета на Европейския съюз от 12 декември 2013 г. относно напредъка в завършването на вътрешния енергиен пазар в ЕС като част от последващите действия във връзка със заседанието на Европейския съвет от 22 май 2013 г.,

–       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насърчаване на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства“ (COM(2013)0214),

–       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Бъдещето на улавянето и съхранението на СО2 в Европа“ (COM(2013)0180),

–       като взе предвид своя доклад за изпълнението през 2013 г.: разработване и прилагане на технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид в Европа,

–       като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,

–       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За постигане на реално функциониращ вътрешноевропейски енергиен пазар“, и придружаващите го работни документи (COM(2012)0663),

–       като взе предвид съобщението на Комисията относно „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885) и доклада по инициатива на Европейския парламент, озаглавен „Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. — бъдеще с енергия“ (2012/2103 INI),

_       като взе предвид съобщението на Комисията относно сигурността на енергийните доставки и международното сътрудничество, озаглавено „Енергийната политика на ЕС: ангажиране с партньори извън нашите граници“ (COM(2011)0539),

–       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

–       като взе предвид Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите,

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета,

–       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа“ (COM(2010)0677),

–       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска стратегия за незамърсяващи и енергийноефективни превозни средства“ (COM(2010)0186),

–       като взе предвид Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г.относно енергийните характеристики на сградите,

–       като взе предвид доклада на Групата на високо равнище за стратегически анализи на бъдещето на енергийната общност,

–       като взе предвид Директива 2009/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства,

–       като взе предвид Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО,

–       като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО,

–       като взе предвид Меморандума за разбирателство за Плана за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар от 17 юни 2009 г., подписан от балтийските държави членки и Комисията,

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавено „Втори стратегически енергиен преглед: Европейски план за действие за енергийна сигурност и солидарност“ (COM(2008)0781),

–       като взе предвид Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета,

–       като взе предвид член 52 от своя правилник,

–       като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по външни работи, комисията по международна търговия, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (А8-0164/2015),

A.     като има предвид, че просперитетът и сигурността на ЕС изискват рационално и високоефективно използване на енергията и стабилно, достъпно и устойчиво енергоснабдяване и че енергийната сигурност означава преди всичко политическа независимост;

Б.     като има предвид, че е постигнат значителен напредък в укрепването на енергийната сигурност на ЕС през последните години чрез увеличаващия се дял на енергия от възобновяеми източници, както и намаляване на съвкупното търсене, което допринесе за стабилизирането на зависимостта от вноса; като има предвид, че ЕС все още внася 53% от общата си потребявана енергия, а именно 85 % от нефта си, 67 % от газта си, 41 % от твърдите си горива и около 95 % от урана си; като има предвид, че голям дял от енергийния внос на ЕС произхожда от нестабилни от геополитическа гледна точка региони и че редица държави членки все още са зависими от един-единствен външен източник на доставки, което води до високи цени за гражданите, предприятията и обществените бюджети, възпрепятства икономическия растеж в Европа и застрашава сигурността на национално равнище и на равнище ЕС;

В.     като има предвид, че 61 % от цялото количество газ, внасяно в Европейския съюз, се използва в сградите, основно с цел отопление, а 75 % от тях са жилищни сгради, и че следователно всяка криза в доставките на газ ще бъде криза в доставките на топлоенергия; като има предвид, че най-бързият и най-малко скъпият начин да се намали потреблението на газ в Съюза е да се намалят загубите на енергия в жилищните сгради, за постигане на ползи по отношение на енергийната сигурност, като има предвид, че ЕС няма стратегия относно топлоенергията, тъй като тя е свързана със сигурността на доставките, декарбонизацията или достъпността и конкурентоспособността; като има предвид, че всякакви прекъсвания в доставките на газ за отопление, водещи до недостатъчно отопление, излагат на риск здравето и благосъстоянието на голяма част от гражданите на ЕС;

Г.     като има предвид, че една надеждна дългосрочна енергийна стратегия следва да взема под внимание несигурността, свързана с нестабилността на пазара на газ и петрол, и периодичните и временни ценови колебания;

Д.     като има предвид, че разходите в ЕС за внос на енергия представляват повече от 1 милиард евро на ден — 400 милиарда евро през 2013 г. — и над една пета от общия внос в ЕС; като има предвид, че цената на петрола в световен план отбеляза значителен спад, като предостави възможност на ЕС за предприемане на сериозни стъпки за превръщането на нашата енергийна обстановка чрез инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници, използване на потенциала за енергийна ефективност на сградите и промишлеността и чрез развиването на интелигентна инфраструктура; като има предвид, че средствата, похарчени за вноса на изкопаеми горива, допринасят малко за инвестирането, работните места или растежа в Съюза и че пренасочването на тези средства към вътрешни инвестиции би стимулирало растежа и създаването на висококачествени и висококвалифицирани местни работни места;

Е.     като има предвид, че спестените разходи от внос на горива поради увеличеното използване на енергия от възобновяеми източници възлизат на най-малко 30 милиарда евро годишно;

Ж.    като има предвид, че в контекста на кризата в Украйна въпросът за осигуряване на надеждни доставки на енергия, както и въпросът за диверсификацията на енергийните доставки и прекомерното разчитане на вноса на енергия, са по-важни от всякога;

З.      като има предвид, че от опита от 2006 г. и 2009 г., когато Русия прекрати доставките на газ за Украйна, е ясно, че смущенията в снабдяването и изключителната зависимост от външни енергийни доставки, наблюдавани в някои от държавите членки от Централна и Източна Европа, доказаха стратегическите рискове на съществуващите договорености за енергийните доставки; като има предвид, че тези смущения в снабдяването показват, че предприетите досега мерки в енергийния сектор са били недостатъчни, за да се премахне зависимостта на Европа от руския газ;

И.     като има предвид, че ЕС е силно зависим от една единствена държава, Руската Федерация, която е най-големият вносител на нефт (35 %), газ (26 %), въглища (30 %) и уран (25 %) в ЕС; като има предвид, че Руската федерация използва енергийните доставки като политическо оръжие и че подобни действия са в разрез с пазарната логика и сериозно увеличават рисковете за ЕС;

Й.     като има предвид, че използването на нефт и природен газ за целите на външната политика и за дестабилизация на други държави подкопава икономическия растеж, и което е още по-опасно – демократичната стабилност в Европа и независимостта на суверенни държави;

К.     като има предвид, че политиката за енергийна сигурност трябва да се заеме с нуждата от стабилни доставки на енергия от различни енергийни източници, за да се осигури на европейската икономика енергията, необходима в транспорта, промишлеността и жилищата, по начин, който насърчава конкурентоспособността и политиката в областта на климата, като в същото се сведе до минимум зависимостта от тези, които умишлено искат да използват енергийни ресурси за свои собствени политически цели в стремежа си да повлияят върху развоя на политиката в други държави;

Л.     като има предвид, че т.нар. „зимен пакет“ от 4,6 милиарда щатски долара беше одобрен на 30 октомври 2014 г. и понастоящем е в процес на изпълнение, като осигурява доставките на газ за Украйна, а също и за държавите –– членки на ЕС, но само за ограничен период от време;

М.    като има предвид, че държавите членки поеха ангажимент за завършване на вътрешния енергиен пазар до 2014 г. и за премахване на „енергийните острови“ в ЕС до 2015 г.;

Н.     като има предвид, че Комисията е изготвила списък на проектите от общ интерес за енергийна инфраструктура, които следва да бъдат изпълнени до 2020 г., който се обновява на всеки две години и следва да бъде в пълно съответствие със законодателството на ЕС в областта на климата, енергетиката и държавните помощи; като има предвид, че многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2014-2020 г. допринася за тяхното финансиране в рамките на Механизма за свързване на Европа и инвестиционния план, които следва да разглеждат съответната инфраструктура като приоритетна;

О.     като има предвид, че подобряването на енергийната ефективност частично отдели икономическия растеж от потреблението на енергия през последното десетилетие и че този процес трябва да бъде ускорен;

П.     като има предвид, че според Комисията енергийната интензивност в промишлеността е намаляла с 19 % между 2001 г. и 2011 г.; като има предвид, че по-ефективните домакински уреди биха могли да осигурят икономии на енергия на стойност 100 милиарда евро до 2020 г., а новите сгради вече потребяват едва половината от енергията, която са потребявали през 80-те години на миналия век, и че ние трябва да продължим по този успешен път;

Р.     като има предвид, че според Комисията вносът на газ в ЕС може да бъде намален с 2,6 % за всеки допълнителен 1 % икономии на енергия;

С.     като има предвид, че една стратегия за енергийна сигурност трябва да даде предимство на технологиите и ресурсите с ниски нива на въглеродни емисии;

Т.     като има предвид, че заключенията от заседанието на Европейския съвет от 22 май 2013 г. призовават за даване на приоритет на премахването на неблагоприятни за екологията или икономиката субсидии, включително за изкопаеми горива;

У.     като има предвид, че Пътната карта на Комисията в областта на енергетиката за 2050 г. констатира, че декарбонизацията на енергийния сектор и вариантът с широко използване на възобновяеми източници на енергия излизат по-евтино, отколкото продължаването на настоящите политики, и че с течение на времето цените на ядрената енергия и на енергията от изкопаеми горива ще продължат да се покачват, докато разходите за възобновяеми източници на енергия ще се понижат;

Ф.    като има предвид, че според Комисията енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и интелигентната инфраструктура са три „удовлетворяващите всички участници варианта“, предвид факта, че енергийната ефективност е „основното гориво“и най-евтиният и най-бързият начин за намаляване на сметките на домакинствата и промишлеността в ЕС, тъй като възобновяемата енергия се произвежда в ЕС и често в близост до мястото на потребление, като създава устойчиви работни места на местно равнище, осигурява енергийна сигурност и спомага за постигането на нашите цели в областта на климата, като същевременно наличието на интелигентната мрежа за пренос и разпределение на равнище ЕС може да предотврати свръхкапацитет и спирания на тока в държавите членки;

Х.     като има предвид, че поддържането на възобновяемата енергия като основен стълб на европейските политики в областта на енергетиката и климата изисква общностен подход и сътрудничество между държавите членки, за да се постигнат целите за възобновяема енергия по финансово по-изгоден начин и при по-пълно оползотворяване на потенциала на ЕС с оглед на особеностите на различните региони в ЕС;

Ц.     като има предвид, че на среща си на високо равнище на 24 октомври 2014 г. държавните и правителствените ръководители се договориха за задължителна цел за поне 27 % енергия от възобновяеми източници на равнище на ЕС за 2030 г., както и индикативна цел на равнище ЕС за подобряване на енергийната ефективност с най-малко 27 %, с оглед на равнището от 30 % в ЕС, и насочени най-вече към онези сектори, където биха могли да се направят най-големите икономии, а също така одобриха задължителна за ЕС цел за намаляване най-малко с 40 % на вътрешните емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с 1990 г.; като има предвид, че ЕС поддържа технологично превъзходство в областта на технологиите, свързани с възобновяеми енергийни източници, и че това следва да бъде вектор за квалифицирана трудова заетост и устойчив растеж;

Ч.     като има предвид, че политическите приоритети на председателя на Комисията Юнкер за новата Европейска комисия от 15 юли 2014 г. включваха ангажимента за превръщане на европейския енергиен съюз в номер едно в света в областта на възобновяемите енергийни източници;

Ш.    като има предвид, че председателят Юнкер публично заяви във възложителното писмо до членовете на Комисията, Канете и Шефчович, че задължителната цел от 30 % в областта на енергийната ефективност до 2030 г. е минималното изискване, за да може ЕС да заслужи доверие;

Щ.    като има предвид, че Парламентът два пъти призовава за задължителни за ЕС цели за периода до 2030 г. за намаляване най-малко с 40 % на емисиите на CO2 , с поне 30% за възобновяемите енергийни източници и 40% за енергийната ефективност, което да се постигне посредством отделни национални цели; като има предвид, че задължителните национални цели и целите на равнището на ЕС за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници създават растеж и работни места и биха подпомогнали установяването на технологичното лидерство на ЕС в тази област;

АА.  като има предвид, че стратегията за енергийна сигурност трябва да вземе под внимание правата на потребителите, предвидимостта на пазара за инвеститорите и наличието на ясна рамка за промишлеността;

АБ.   като има предвид, че поради високите разходи за енергия, промишлеността напуска ЕС, което води до намаляване на нейния дял в БВП и в крайна сметка – до загуба на работни места; като има предвид, че целта на Комисията по отношение на дела на промишлеността в БВП е той да бъде около 20 % до 2020 г.;

АВ.  като има предвид, че на целта за реиндустриализация на 20 % от БВП трябва да се отдаде същото значение и приоритет като на целите в областта на изменението на климата, като отраслите с ниски въглеродни емисии, енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници;

АГ.   като има предвид, че ролята и значението на електроенергията ще продължат да нарастват, и че за да се гарантира това са необходими политически решения на европейско и национално равнище;

АД.  като има предвид, че по-високи равнища на взаимосвързаност между електроенергията и природния газ ще увеличат енергийната сигурност, ще допринесат за по-високи нива на интеграция на възобновяемите енергийни източници, ще насърчат ценовото сближаване и ще увеличат ползите за потребителите, като същевременно ще подпомогнат намаляването на търсенето и предлагането между държавите членки; като има предвид, че ЕС следва да разработи обща регулаторна рамка за максимално увеличаване на ползата от взаимосвързаността между електроенергията и природния газ, като винаги гарантира най-достъпните цени за потребителите;

АЕ.   като има предвид, че Парламентът поиска задължителни цели за минимален трансграничен капацитет за пренос;

АЖ. като има предвид, че напоследък енергийната система стана по-децентрализирана, с възобновяема енергия и капацитет за съхранение, както и приспособими потребители, свързани към по-активни и интелигентни разпределителни мрежи; като има предвид, че се очаква тази тенденция да продължи и в бъдеще;

АЗ.   като има предвид, че освен инвестициите в преносни мрежи инвестициите в разпределителни мрежи са поне също толкова важни, най-вече предвид засилващата се децентрализация на бъдещата енергийна картина и факта, че 90 % от произвежданата енергия от възобновяеми източници е свързана към разпределителни мрежи;

АИ.  като има предвид, че по-бързото прилагане на интелигентни мрежи ще подобри енергийната ефективност, ще увеличи дела на възобновяемите енергийни източници и ще децентрализира енергийната система за укрепване на енергийната сигурност в държавите членки;

АЙ.  като има предвид, че външното измерение на енергийната политика на ЕС се нуждае от повече съгласуваност и все още не е в състояние да допринесе за пълноценното изпълняване на ролята по отношение на сигурността на енергийните доставки и конкурентоспособността на Съюза;

АК.  като има предвид, че държавите членки водят преговори за междуправителствени споразумения поотделно, и че Комисията осъществява ограничен надзор върху тях;

АЛ.  като има предвид, че енергийната сигурност е ключов елемент от търговската политика на ЕС, и че са създадени много енергийни партньорства с трети държави, чието снабдяване с енергия до голяма степен зависи от енергията от изкопаеми горива;

АМ. като има предвид, че пълното прилагане на третия енергиен пакет на ЕС, както и на втория пакет в областта на климата и енергетиката и последващото законодателство на ЕС в областта на енергийната ефективност, е отговорност на всички държави членки, и че липсата на правилно и навременно транспониране от страна на дадена държава членка застрашава сигурността на други държави членки и на ЕС като цяло;

АН.  като има предвид, че страните по Договора за създаване на енергийна общност са част от вътрешния пазар на електроенергия и газ, и следва да бъдат включени на равни начала в борбата за общоевропейска сигурност на доставките;

АО.  като има предвид, че 2015 г. е година на развитието на ЕС, и че дневният ред за развитието на ЕС след 2015 г. следва да бъде напълно съвместим с външната енергийна политика на ЕС в областта на климата, изкореняването на бедността и зачитането на правата на човека;

АП.  като има предвид, че градовете са източник на повече от 70 % от емисиите на CO2 и отговорни за 66 % от потреблението на енергия; като има предвид, че повече от половината от населението на света ще живее в градски райони до 2008 г. и че тази концентрация се повишава, така че до 2030 г., се очаква тази стойност да достигне 60 %; като има предвид, че градовете трябва да променят своите модели на потребление и разрастване, тъй като те са в основата на проблема, но също така и сферата, в която решения могат да бъдат приложени по-бързо и по-рано;

АР.   като има предвид, че насърчаването на експлоатацията на местни конвенционални петролни и газови находища в пълно съответствие с достиженията на правото на ЕС, както в традиционните производствени зони (напр. Северно море), така и в новооткритите области (напр. Източното Средиземноморие и Черно море), ще намали зависимостта на ЕС от външни доставчици и транзитни държави;

АС.  като има предвид, че една стратегия за енергийна сигурност трябва да включва ефективни от гледна точка на разходите действия за умерено потребление на енергия и също толкова ефективни действия за преодоляване на сериозните и непосредствени смущения, както и механизми за солидарност и координация, с цел защитаване и укрепване на производството на енергия, интелигентни системи за пренос и инфраструктура за разпределение на енергия, както и междусистемни връзки; като има предвид, че тази инфраструктура трябва да дава възможност за използване на различни възобновяеми източници и микропроизводство и да бъде изградена в напълно интегриран и функциониращ вътрешен енергиен пазар, който включва пазар за намаляване на търсенето на енергия, като съществена част от един енергиен съюз с диверсифицирани външни доставки и маршрути;

Към постигане на Европейски енергиен съюз

1.      приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска стратегия за енергийна сигурност“, като отбелязва, че то се основава на задълбочен анализ на енергийната зависимост на ЕС, подчертава основните области и описва основните действия, които трябва да бъдат предприети в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план с оглед на преодоляването на предизвикателствата, свързани с енергийната сигурност; подчертава необходимостта да се гарантира, че краткосрочните и средносрочните мерки са в пълно съответствие с дългосрочните цели на ЕС в областта на енергетиката, климата и целите на политиката в областта на околната среда;

2.      отбелязва, че енергийна сигурност, конкурентоспособност и устойчивост, които са еднакви в рамките на напълно интегриран енергиен пазар, представляват основните стълбове за създаване на енергиен съюз, който може да бъде постигнат чрез балансиране и намаляване на търсенето на енергия, разработване и интегриране на устойчиви енергийни източници, обединяване на ресурси, свързване на мрежи, намаляване на разстоянието между взаимозависимите производствени вериги, разработване на интелигентни мрежи, гарантиране на единно регулиране на енергийния пазар, благоприятстване на достъпа до достатъчно количество енергия за всеки гражданин и установяване на единни преговорни позиции спрямо трети държави чрез засилени мерки на равнище ЕС и по-единни и по-добре координирани национални политики и действия;

3.      отбелязва, че кризата от 2014 г. в Украйна и резултатите от стрес тестовете, проведени от Комисията, следва да доведат до допълнително ускоряване на завършването на вътрешния пазар, включително пълното прилагане на съществуващото законодателство в областта на енергетиката и климата от страна на всички държави членки, интегрирането на съществуващите „енергийни острови“, и до актуализирането на оценките на риска, плановете за превантивни действия и плановете за спешни ситуации;

4.      подчертава, че една амбициозна политика по отношение на климата съвпада с целите на енергийната сигурност и с по-малката зависимост от онези части от света, където стратегическите енергийни ресурси се използват като част от външната политика;

5.      подчертава, че предвид факта, че стрес тестовете по отношение на природния газ, извършени от Комисията, доказаха уязвимостта на ЕС поради неговата зависимост от вноса от трети държави трябва да се обърне особено внимание на най-уязвимите държави членки; призовава държавите членки и Комисията да приложат незабавно препоръките относно стрес тестове на газовата система на европейско, регионално и национално равнище;

6.      подчертава колко са важни за укрепването на енергийната независимост краткосрочните мерки като намаляване на търсенето на енергия, развиване на възобновяемите енергийни източници и тяхното съхранение, съхраняване на газ, развиване на инфраструктура за обратно подаване на газ, подкрепа за нови проекти, които позволяват максимално използване на съществуващата инфраструктура, изготвяне на регионални планове за сигурност на доставките и по-ефективно използване на възможностите за внос на втечнен природен газ, по-специално в онези държави членки, които са изключително зависими от един-единствен доставчик на природен газ; отново подчертава основното значение на подобряването на връзките между енергийните мрежи на държавите членки, с цел да се създаде интегриран енергиен пазар; изтъква, че поради всички тези причини е налице жизненоважна необходимост от сътрудничество между европейските градове, общини, региони, енергийни кооперации и местни инициативи в различните сектори, Комисията, държавите членки, съседните държави, регулаторните органи, Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, операторите на преносни системи и доставчиците на газ, както и операторите на системи за съхранение;

7.      подчертава, че енергийният съюз, освен че гарантира сигурността на доставките, следва да възприеме всеобхватен подход, насочен към основните измерения, като например постигане на напълно интегриран вътрешен пазар на енергия, намаляване на търсенето на енергия, декарбонизацията на енергийния микс (основно на базата на възобновяеми енергийни източници) и научни изследвания и иновации, насочени към постигане на лидерски позиции в енергийните технологии; подчертава, че европейските граждани следва да бъдат поставени в ядрото на енергийния съюз и следва да им бъдат осигурени устойчиви и достъпни енергийни източници;

8.      подчертава, че за да има истинска обвързваща солидарност в енергийния съюз срещу сривове във външните енергийни доставки, ЕС трябва да разработи напълно интегриран механизъм за трансграничен пренос на излишната енергия; в тази връзка счита, че Комисията, държавите членки и операторите на преносни системи трябва да съсредоточат своето внимание върху реформирането на структурата на вътрешния енергиен пазар на ЕС, както и върху конкретни инфраструктурни проекти;

9.      подчертава, че единственият начин да се постигне енергийна сигурност, като същевременно се запазят достъпни цените на електроенергията и бъдат постигнат целите ни в областта на климата, е да се създаде устойчива енергийна среда, основана до голяма степен на енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници и интелигентна инфраструктура; освен това подчертава, че трябва да се предприемат правилни действия днес, за да може да се осъществи този преход за бъдещите поколения;

10.    признава колко е важно включването на инициативи, ориентирани към потребителите, като кооперативи, възобновяеми енергийни източници за общността и проекти, свързани с енергийната ефективност, и подчертава необходимостта да се вдигнат икономическите, регулаторните и административните бариери, за да се позволи на потребителите да участват активно в енергийната система;

11.    подчертава, че концепцията за енергийния съюз трябва да бъде наистина паневропейска, като включва както ЕС, така и поне страните по Договора за създаване на енергийна общност, и че европейските енергийни сектори следва да бъдат интегрирани и отвъд границите на ЕС, за да се стимулират както целите, така и способността да се преговаря на глобалния енергиен пазар;

12.    подчертава, че създаването на енергийния съюз трябва да бъде придружено от всеобхватна индустриална стратегия, по-специално в областта на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, която да е в състояние да допринесе за реиндустриализацията на ЕС, като целта е делът на промишлеността от БВП на ЕС да достигне 20 % до 2020 г.;

13.    подчертава,че енергийната икономика няма да бъде постигната чрез намаляване на производството на европейско равнище или чрез преместване на дейността на европейските промишлени предприятия;

ВЪТРЕШНО ИЗМЕРЕНИЕ

Намаляване на търсенето на енергия

14.    припомня, че намаляването на търсенето на енергия, по-специално за отопление, чрез пестене на енергия и енергийна ефективност е от решаващо значение по редица причини, като оказва положително въздействие върху енергийната сигурност на ЕС, конкурентоспособността, икономическия растеж и устойчивостта, а също и върху достъпността на енергията, борбата с енергийната бедност и създаването на устойчиви работни места; в тази връзка подчертава, че според Международната агенция по енергетика, инвестициите в енергийна ефективност са инвестициите с най-добрата възвращаемост за всеки енергиен ресурс; призовава Комисията и държавите членки да разглеждат енергийната ефективност като източник на енергия, който сам по себе си представлява стойността на спестената енергия; подчертава, че енергийната ефективност и реагирането на търсенето трябва да се съревновават при равни условия с производствения капацитет, при отчитане на неотложните и изключителните проблеми, свързани с енергийната сигурност, и когато това е технически изпълнимо; следователно насърчава държавите членки да дадат приоритет на енергийната ефективност с своите политики;

15.    подчертава, че потенциалът от спестяване на енергия засяга всички сектори на икономиката, включително индустрията, строителството, транспорта, селското стопанство и услугите;

16.    призовава Комисията да установи и премахне оставащите пречки пред мерките за енергийна ефективност и да развие истински пазар за енергийна ефективност, за да насърчи трансфера на най-добри практики и да осигури наличието на продукти и решения в целия ЕС с цел изграждане на истински единен пазар на енергийно ефективни продукти и услуги;

17.    призовава да се отдели повече внимание на нововъзникващия пазар на енергийни услуги (в т.ч. договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат и споразуменията за енергийни услуги); подчертава, че е важно да се разработят стандарти за всеки елемент на процеса на инвестиране в енергийната ефективност;

18.    отбелязва, че ЕС все още не е на път да изпълни целта си за 20 % икономии на енергия (371 Mtoe) до 2020 г. и че над една трета от намаленото потребление на енергия всъщност се дължи на по-ниското ниво на стопанска дейност вместо на повече положени политически усилия, свързани с енергийната ефективност; ето защо призовава Комисията стриктно да приложи стриктно вече приетото законодателство относно енергийната ефективност, както и да представи в дискусии с Парламента и Съвета бързо актуализиране и подобряване на законодателството относно енергийното етикетиране и екодизайна, като вземе предвид енергоспестяването и съответствието с нуждите на пазара;

19.    подчертава, че е важно държавите членки да отпуснат достатъчно ресурси за пазарен надзор на енергийната ефективност на продуктите, така че да се гарантират равностойни условия за сектора, като същевременно на потребителите се предоставят най-полезната информация и подходящите инструменти, за да правят информиран избор, да са запознати с потреблението си на енергия и да го намаляват;

20.    изразява своята убеденост, че насърчаването на кръгова икономика и по-висока ефективност на ресурсите може да доведе до съществено намаляване на емисиите на парникови газове, като по този начин може да даде жизненоважен принос за посрещането на предизвикателствата в областта на климата и енергетиката;

21.    подчертава, че търсенето на енергия в сградния сектор е в основата на около 40 % от общото потребление на енергия в ЕС и една трета от потреблението на природен газ и че поради това е необходимо да се увеличат задълбочеността и степента на санирането на сградите и използването на устойчиви енергийни източници за отопление и охлаждане посредством подходящите стимули с оглед намаляването на търсенето на енергия; препоръчва повишаване на стандартите за енергийна ефективност за сгради, като се вземат предвид и се окуражават техническите иновации; освен това препоръчва непрестанното осигуряване на подкрепа за строителството на сгради с нулево потребление на енергия допълва в качеството на много важна стъпка за осигуряване на енергийна независимост и устойчива и сигурна енергийна система; изтъква в тази връзка необходимостта от развиване на иновативни източници на финансиране и насърчава по-голямото участие на Европейската инвестиционна банка и Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) за допълването на националните схеми за финансиране с цел подобряване на конкурентоспособността в промишления сектор и създаването на по-голям растеж и повече работни места; това следва също така да създаде ползи за гражданите, включително намаляване на сметките за енергия и подобряване на стандартите на живот;

22.    признава, че ролята на местните органи и на гражданите за повишаването на енергийната ефективност чрез по-добро градоустройствено планиране, развитие на свързани с енергетиката интернет технологии и приложения за ИКТ, комбинирано производство, собствено потребление, използване на термопомпи, модернизиране, разширяване и развитие на системите за централно отопление и охлаждане, реновирането на индивидуалните отоплителни системи, както и увеличаване на използването на по-чист обществен транспорт, насърчаване на по-активни модели на пътуване, разработване и прилагане на решения за интелигентни градове и подпомагане на градската електромобилност;

23.    счита, че местните органи трябва също да изиграят своята роля за популяризирането на алтернативни финансови инструменти, включително за стимулирането на кооперативни модели и колективни договори за покупка, с които да се даде възможност на потребителите да комбинират своето търсене на енергия, което ще доведе до намаляването на цените на енергията;

24.    счита за важно на потребителите да се предоставят енергийноефективни продукти, включително храни, както и точна, подходяща, сравнима и независимо проверена информация относно енергийната ефективност на тези продукти, за да им се даде възможност да правят информиран избор и да преобразуват пазара в посока към използването на най-енергийноефективните уреди и производствени вериги на храни;

25.    призовава Комисията да разгледа възможността за започване на кампания за повишаване на осведомеността на европейските граждани за това как да намалят потреблението на енергия в домакинствата с лесни и ефективни от гледна точка на разходите методи, подчертавайки какви са възможните икономии, които могат да се отразят на сметките им за потребление на енергия; призовава Комисията да разгледа възможността за обявяване на 2016 г. за Европейска година на пестенето на енергия;

26.    отбелязва, че подобряването на стандартите за характеристиките на превозните средства и на тези за горивната ефективност е от решаващо значение както за намаляване на зависимостта на ЕС от нефта, така и за намаляване на емисиите на парникови газове, и поради това призовава промишления сектор, държавите членки и Комисията да продължат да полагат усилия в тази област и да ги ускорят; за периода след 2020 г. призовава Комисията да преразгледа стандартите за емисиите на CO2 на леките автомобили и на микробусите; отбелязва при все това, че дългосрочното решение за намаляване емисиите от транспорта и гарантиране намаляването на търсенето на енергия и диверсифицирането на доставките е в алтернативните горива, особено в електрифицирането с електричество от възобновяеми източници и насърчаването на по-устойчиви видове транспорт;

27.    призовава Комисията да разработи цялостна стратегия за електрификация на транспорта в рамките на енергийния съюз, която предвижда не само инвестиции и стимули за производството и използването на електрически превозни средства, а по-широки стимули за транспортните средства, задвижвани с електроенергия, включително влаковете, велосипедите, мотопедите, като се обърне специално внимание на интермодалността на различните видове транспорт и на взаимодействието с енергийния сектор чрез интелигентни мрежи и възможности за съхранение;

28.    призовава държавите членки страните по Договора за създаване на енергийна общност да бъдат амбициозни при изпълнението на европейското законодателство в областта на енергийната ефективност, да ускорят мерките за постигане на целта за енергийна ефективност до 2020 г., като съсредоточат вниманието си върху отоплението и изолацията на сградите и в промишления сектор, по този начин бъдат подготвени с наличието на национални и регионални мерки за рязко намаляване на енергийното търсене преди и в отговор на прекъсване на доставките; приветства в тази връзка предстоящото преразглеждане на Регламента относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ, обявено като част от пакета за енергийния съюз, и призовава Комисията да проучи, като част от това преразглеждане, осъществимостта на система за наблюдение, покриваща целия ЕС, за справяне с такива прекъсвания; предупреждава при все това, че краткосрочните мерки за намаляване на търсенето трябва внимателно да се планират, за да се гарантира, че всички спешни действия са изцяло интегрирани и съобразени с по-дългосрочните мерки; освен това призовава Комисията да наблюдава и докладва относно развитието на регулаторните пречки, които възпрепятстват развитието на енергийната ефективност от страна на държавите членки;

29.    отбелязва при все това, че всички краткосрочни мерки за рязко намаляване на енергийното търсене не са ефективен начин за решаване на проблема и че Европа се нуждае от по-обширен план за гарантиране непрекъснатост на доставките;

30.    призовава Комисията да наблюдава внимателно прилагането на Директивата за енергийната ефективност - по-специално националните планове за действие за енергийна ефективност на държавите членки (НПДЕЕ) и национални стратегии за саниране - и Директивата относно енергийните характеристики на сградите; призовава Комисията да извърши преглед на директивите за енергийна ефективност и енергийните характеристики на сградите, с оглед постигане на целта за подобряване на енергийната ефективност а ЕС за периода до 2030 г., като постави сериозен акцент върху подпомагането на уязвимите потребители и справянето с енергийната бедност; счита, че във връзка с това прилагане измерването и проверката на подобренията на енергийната ефективност следва да бъдат редовни извършвани;

31.    призовава Комисията активно да подпомага държавите членки при разгръщането на национални стратегии за саниране съгласно изискванията на член 4 от Директивата за енергийната ефективност; изисква продълженията на тези стратегии през 2017 г. да бъдат разработени с по-голям принос от съответните заинтересовани страни в строителния сектор, с оглед установяване на дългосрочна национална цел (2050 г.) за намаляване на търсенето на енергия в сградния фонд заедно с поетапни цели за 2040 г., 2030 г. и 2020 г.; отбелязва, че разпоредбата относно схемите за задължения за енергийна ефективност, предвидена в Директивата за енергийната ефективност, е основната мярка, която води до икономии на енергия за периода до 2020 г.; поради това призовава Европейската комисия да продължи действието на това изискване и след 2020 г. като ключов инструмент за постигане на целта за енергийна ефективност за периода до 2030 г., като същевременно премахне изключенията, които намаляват неговата ефективност;

32.    счита, че наличието на обвързваща цел за енергийна ефективност е най-рентабилният начин за намаляване на енергийната зависимост на Европа, като същевременно бъдат защитавани промишлеността и домакинствата от нарастването на сметките за енергия; припомня, че в своите резолюции от 5 февруари 2014 г. (1) и 26 ноември 2014 г.2014(2), Европейският парламент прие три задължителни цели, включващи цел от 40 % за енергийна ефективност, цел от поне 30 % за енергия от възобновяеми източници и цел от поне 40 % за намаляване на емисиите на парникови газове; в тази връзка изразява съжаление от липсата на амбиция по отношение на енергийната ефективност, демонстрирана от Европейския съвет на срещата на високо равнище през октомври 2014 г. при определяне на необвързваща цел от само 27 %, без индивидуални цели за държавите членки;

33.    счита, че законодателството в областта на енергийната ефективност и схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС са взаимно подкрепящи се инструменти, и призовава за бързото прилагане на резерва за стабилност на пазара, който може да гарантира ценови сигнал за въглеродните емисии, който от своя страна може да доведе до подобрения в енергийната ефективност в сектора на СТЕ; призовава Комисията да добави стандарт за качествените показатели на емисиите към системата на ЕС за търговия с емисии, който да дава ясен сигнал за инвестициите по отношение на постепенното премахване на най-вредните за околната среда методи за производство на електроенергия, като например на основата на въглища;

34.    настоятелно призовава Комисията да използва потенциала на енергийната ефективност като предложи ново законодателство включващо:

рамка от целеви финансови стимули и правни задължения за гарантиране на минимален, оптимален от гледна точка на разходите годишен процент на саниране за всички съществуващи сгради, които отговарят на условията, от най-малко 3 %;

- инвестициите за намаляване на търсенето на енергия, по-специално в сградите, да се категоризират и оценяват като инвестиции в инфраструктура наравно с инвестициите по отношение на енергийните доставки, като по този начин им се даде право да се възползват от еднакви финансови условия;

- стимулите и задълженията за по-големите предприятия да изпълняват най-икономичните препоръки от техните задължителни енергийни одити, установени съгласно Директивата за енергийната ефективност;

35.    призовава Европейската комисия да направи предложения за силно управление на енергийната ефективност за 2030 г., да предостави солидни указания и справедливи правила за отчитане на националния принос за осигуряване постигането на целта на ЕС, подобряване приложимостта на плановете и даване на възможност за рационализиране на докладването на съответните политики на енергийния съюз;

36.    отбелязва значението на интегрирането на планирането на търсенето и предлагането на енергия на равнището на вътрешния пазар на енергия на ЕС, с приоритет върху намаляването на търсенето и намирането на децентрализирани решения, за да се постигне оптимална от гледна точка на разходите сигурност на доставките и да се избегнат ненужни или несъразмерно големи инвестиции в инфраструктура и невъзвръщаеми разходи;

37.    счита, че инвестициите за намаляване на търсенето на енергия, по-специално в сградите и в промишления сектор, представляват значителен принос към енергийната сигурност, като същевременно стимулират икономическия растеж и създаването на нови работни места, и че това следва да бъде взето предвид, когато се разработват интегрирани икономически инструменти и нормативна уредба за сградите, и се обсъжда отпускането на финансови средства; подчертава, че следва да се предостави по-голяма финансова подкрепа от ЕС за подпомагане на държавите членки при постигането на тези цели за енергийна ефективност;

Увеличаване на местното производство на енергия

38.    подчертава, че ЕС следва да разработи план за действие и допълнително да насърчава дългосрочна стратегия за увеличаване на сигурността на доставките, което трябва да включва развиване на устойчиви местни енергийни източници, по-специално на възобновяеми енергийни източници, в рамките на ЕС, при пълно спазване на законодателството в областта на здравеопазването, безопасността и околната среда; подчертава, че увеличеното местно производство на енергия не трябва да увеличава или удължава европейската зависимост от изкопаеми горива;

39.    подчертава все по-важната роля на енергията от възобновяеми източници за гарантиране на енергийните доставки в Европейския съюз в дългосрочен план; обръща внимание на факта, че производствените разходи за възобновяемите източници са значително намалели през последните години;

40.    изтъква, че е от съществено значение да се увеличи участието на европейската промишленост и на европейските технологии по цялата верига за производство на енергия, която включва не само суровините, но също така производството, пречистването, съхранението, преноса и разпределението, тъй като тези елементи са от ключово значение за намаляването на зависимостта на ЕС от вноса на енергия; припомня, че ЕС е почти изцяло зависим от доставките на уран от трети държави;

41.    счита, че всички нисковъглеродни енергийни източници, които могат да допринесат за сигурността на енергийните доставки в Съюза, следва да се вземат предвид и да се развиват в пълно съответствие с дългосрочните цели на ЕС за декарбонизация и с целите до 2030 г. с оглед да бъде изпълнена европейската климатична цел за „двата градуса“, както и да бъде спазено законодателството на ЕС в областта на околната среда и конкуренция; призовава Комисията да извърши оценка на прилагането на Директива 2009/28/ЕО и по-специално на разпоредбите на член 13, параграф 4, с които се изисква от държавите членки да използват минимални равнища на енергия от възобновяеми енергийни източници в новите сгради и сградите, подлежащи на основен ремонт; счита, че субсидиите за конвенционални източници и неинтернализирането на външните ефекти изкривяват пазара и поради това призовава Комисията да гарантира равни условия и да въведе стандарти за емисиите на CO2 заедно със стандарти за енергийна ефективност за нови и съществуващи въглищни и ядрени електроцентрали, за да се даде ясен инвестиционен сигнал за устойчивите инвестиции , както и за да се премахнат постепенно най-замърсяващите и опасни форми на производство на енергия;

42.    счита, че Комисията следва да разработи подходящи инструменти, за да се хомогенизира недвусмислено изчисление на разходите за различните източници на енергия за експлоатационния срок на всяка една технология;

43.    призовава Комисията и държавите членки да преработят механизмите за субсидиране, за да се улесни интеграцията на енергийния пазар и постепенно да се премахнат всички вредни за околната среда субсидии, особено за изкопаеми горива, и да се оползотворят изцяло средствата за финансиране на устойчиви възобновяеми енергийни източници, които все още не са ценово конкурентоспособни спрямо конвенционалните енергийни източници, въз основа, наред с другото, на задължителни цели за възобновяема енергия, договорени на равнището на ЕС;

44.    подчертава, че във връзка с разглеждането на енергийната сигурност трябва да бъде осигурена висока степен на опазване на околната среда; в тази връзка припомня рисковете за околната среда, климата и здравето и въздействията, свързани с добива на неконвенционални изкопаеми горива;

45.    счита, че производството на ядрена енергия, което е нисковъглеродно, продължава да представлява значим принос за местното производство на електроенергия в ЕС; отбелязва, че изборът на това дали да се използва ядрена енергия, остава в сферата на компетентност на държавите членки; посочва обаче, че по отношение на безопасността и сигурността, ЕС следва да определи най-високите и постоянно подобряващи се стандарти, за да се смекчат рисковете, свързани с ядрената енергия и за да се избегнат инциденти;

46.    признава, че докато продължават да функционират атомни електроцентрали и съоръжения ще продължава да съществува остатъчен, макар и малък риск от сериозен инцидент;

47.    счита, че съществуващите ядрени съоръжения и депа за радиоактивни отпадъци могат да станат мишени на терористични атаки и да причинят огромни щети; призовава държавите членки да осигурят най-високо ниво на сигурност и защита на такива обекти;

48.    призовава държавите членки, които постепенно премахват ядрената енергия, да гарантират, че тя се заменя с производство на енергия, което може да осигурява същите доставки, както и да допринесе за стабилизиране на общата система за производство и разпределение;

49.    припомня, че енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и интелигентната инфраструктура са удовлетворяващи всички участници варианти, тъй като те представляват най-бързият и най-евтиният начин за гарантиране на нашата енергийна сигурност, като същевременно цените биват запазени достъпни, което ще подпомогне постигането на целите ни в областта на климата и създаването на милиони работни места в ЕС;

50.    припомня, че енергийната пътна карта на Комисията за периода до 2050 г. установи наличието на висок дял на възобновяема енергия като предпоставка за по-устойчива и сигурна енергийна система;

51.    счита, че развиването на възобновяеми енергийни източници е от основно значение за стратегията за енергийна сигурност, предвид разходите за енергия; подчертава значението на разработването на трансгранични инфраструктури и от засилването на изследователската и развойната дейност при развиването на интелигентни електропреносни мрежи и на нови решения за съхраняване на енергия, както и на гъвкави технологии за производство с оглед на интегрирането на възобновяемите енергийни източници;

52.    призовава Комисията да представи анализ на начина, по който стабилни възобновяеми източници на енергия като хидроцентралите, по-специално помпено-акумулиращите централи, устойчивата биомаса или геотермалната енергия могат да допълват различни възобновяеми енергийни източници за повишаване на стабилността на енергийния пазар;

53.    подчертава колко е важно предоставянето на стимули за разработване на местни енергийни източници като например производство на енергия от ВЕЦ като източник на енергия от възобновяеми източници; повтаря, че е важно да се гарантира ефикасността и съгласуваността на директивите на ЕС, като например Директивата за електроенергията от ВЕИ, както и Рамковата директива за водите, така че малките хидроцентрали да бъдат по-добре интегрирани в околната среда;

54.    призовава държавите членки и Комисията да гарантират прозрачност, съгласуваност, стабилност и последователност на регулаторните рамки за енергия от възобновяеми източници и да избягват промени със задна дата в икономическите условия за извършването на инвестиции, за да се засили доверието на инвеститорите и да се допринесе за ефективно от гледна точка на разходите разгръщане на енергията от възобновяеми източници в регионите на ЕС; подчертава, че е необходима по-голяма координация на схемите за подпомагане спрямо насоките на Комисията относно изготвянето на схеми за подпомагане на енергията от възобновяеми източници, за да се избегне потенциалното изкривяване на пазара и да се съхрани ефективната подкрепа за възобновяемите източници на енергия;

55.    подчертава, че една дългосрочна стратегия за развиване на местни енергийни източници следва да бъде подходящо финансирана на равнище ЕС;

56.    счита, че възобновяемите енергийни източници играят основна роля в осигуряването на местни енергийни доставки в рамките на ЕС; признава обаче, че не всички държави членки имат еднакъв географски капацитет да произвеждат по печеливш начин значителни количества енергия от възобновяеми източници;

57.    признава ползите от повишаване на използването на възобновяема енергия за пазара за топлинна енергия, по-специално за сградите; подчертава повишената гъвкавост на топлинната инфраструктура и съхранението на топлина за улесняването на интегрирането на непостоянните възобновяеми енергийни източници чрез съхраняване на енергия под формата на топлина; отново заявява, че енергийната сигурност може да се повиши с изграждането на топлофикационни/охладителни мрежи, които са идеално средство за широкомащабното интегриране на устойчива топлина в градовете, тъй като те могат едновременно да доставят топлина от редица източници и не са по същество зависими от нито един източник;

58.     подчертава необходимостта от постигане на значително увеличение на производствения капацитет в рамките на ЕС в краткосрочен и средносрочен план; по този повод припомня на Комисията и държавите членки, че в много от случаите най-бързият начин за увеличаване на капацитета за доставка на електроенергия във времена на нужда е да се изградят и надградят инсталации за възобновяеми енергийни източници, като например вятърна и слънчева енергия, поради сравнително късия им период на внедряване; настоятелно призовава Комисията да изследва допълнително финансовите и правните пречки пред развитието на такива енергийни източници и да представи на държавите членки официални препоръки за политики относно мерките, оказващи въздействие върху подобно внедряване на енергийни централи;

59.     настоятелно призовава Комисията да направи ясна разбивка по държави на развитието, постигнато в областта на енергията от възобновяеми източници, за да се укрепи усещането за сигурност сред инвеститорите;

60.     подчертава, че значителното електрифициране на европейските топлоенергийни и транспортни сектори остава значим фактор за намаляване на вноса на гориво, предназначено за тях;

61.     счита, че улавянето и съхранението на въглероден диоксид (УСВД) може да играе важна роля за намаляване на емисиите на парникови газове от местни изкопаеми горива, което позволява да се постигне по-диверсифициран и надежден енергиен микс; призовава Комисията да подобри условията за разгръщане на УСВД; счита, че УСВД ще трябва да бъде допълнително развито и усъвършенствано чрез значителни усилия в областта на научните изследвания и иновациите, и призовава за осигуряването на финансиране за продължаващото развитие на технологии за УСВД;

62.     подчертава добавената стойност на интегрирането на УСВД в енергийната система и призовава Комисията да въведе общи стандарти за интелигентни мрежи на равнището на преносните системи, тъй като те гарантират стабилност на доставките и свободен поток на енергия отвъд националните граници и допринасят за енергийната сигурност, а на равнището на разпределителните системи да гарантира сигурността на доставките за местните общности, градове и региони; подчертава във връзка с това ролята, която разработването на по-интелигентни енергийни мрежи и на нови съоръжения за съхранение на енергия, може да играе за повишаването на нивото на ВЕИ;

63.     счита, че предвид огромната необходимост от инвестиции за остарелите и неподходящи разпределителни мрежи и повечето възобновяеми енергийни източници, свързани на равнището на разпределителната мрежа, Комисията и държавите членки следва да обмислят конкретни инициативи за насърчаване на операторите на разпределителни мрежи да инвестират, включително чрез финансови инструменти;

64.     подчертава, че информационните и комуникационни технологии (ИКТ) могат и следва да играят основна роля при насърчаването на отговорно потребление на енергия в домакинствата, транспорта, производството на енергия и производствените процеси; счита, че уредите за интелигентно измерване на потреблението на енергия, ефективното осветление, изчисленията в облак и разпределеният софтуер ще преобразят схемите на използване на енергийните източници; подчертава факта, че справянето със загубите на (електрическа) енергия при преноса по мрежата следва да бъде считано за втори по важност приоритет след енергийната ефективност при източника (т.е. при производството на първична енергия);

65.     отбелязва, че по-децентрализираната енергийна система с източници на енергия и топлинна енергия по-близо до мястото на използване може да улесни енергийното производство в малки мащаби и следователно да оправомощи потребителите да имат по-голямо участие в енергийния пазар и да контролират собственото си потребление на енергия, намалява загубите от пренос и разпределение, подобрява устойчивостта на енергийната инфраструктура и същевременно предоставя бизнес възможности на местно равнище за малките и средните предприятия; поради това призовава Комисията и държавите членки да улеснят по-нататъшното развиване на местни и регионални възобновяеми енергийни източници и на местни и регионални разпределителни мрежи и на местни топлофикационни системи чрез политики за справяне със съществуващите пречки и да спомогнат за преобразуването на пазара; призовава Комисията да предложи насоки за собствено потребление на енергия, за да се насърчи използването й и да се защитят правата на потребителите;

66.     посочва, че устойчивото земеделие и горско стопанство са важни инструменти, които допринасят за производството на енергия от биомаса и за постигането на енергийна ефективност.

67.     отбелязва, че 95% от дървесната биомаса, потребявана в Европа за топло- и електроенергия, се произвежда от местни производители;

68.     призовава Комисията да представи предложения за преразглеждане на Регламент (ЕС) № 994/2010 относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ, така че от държавите членки да се изиска разработването на стратегия за насърчаване на преминаването от газ към възобновяеми енергийни източници, като например геотермална енергия, биомаса и слънчева термална енергия, включително в местните топлофикационни системи;

69.     отбелязва, че на разположение са технологии за топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници (биомаса, геотермална и слънчева термална енергия) и че те могат веднага да заменят внасяните изкопаеми горива, като при това се създават работни места и се насърчават инвестициите;

70.     призовава Комисията да гарантира цялостното изпълнение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници и да излезе със стабилна програма за управление с участието на Европейския парламент, наред с ефективно законодателство, което да позволи постигането на целта за възобновяемите енергийни източници до 2030 г.;

71.     подчертава, че ЕС разполага с единствена по рода си възможност за енергиен преход, тъй като традиционните електроцентрали остаряват, а модернизацията на цялата застаряваща и силно замърсяваща енергийна система ще изисква огромни инвестиции през идните няколко години; поради това призовава Комисията да наложи като стандарт новите технологии и да насърчи инвестициите, които използват устойчиви източници на енергия, да приложи най-добрите налични технологии и да отбележи напредъка по пътя към децентрализирана и интелигентна енергийна система, която отговаря на нуждите на гражданите на ЕС;

Разработване на енергийни технологии

72.     подчертава, че ефективното използване на научните изследвания и технологичните иновации насърчава лидерството на европейската промишленост и засилва конкурентното предимство и търговската жизнеспособност на европейския бизнес и европейската промишленост, създава работни места, като същевременно допринася за основните цели на политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата, включително намаляване на търсенето на енергия, сигурност на доставките, конкурентоспособност и устойчиво развитие на енергийното производство, разпределение, транспорт и потребление, борба с енергийната бедност, както и за целите на ЕС по отношение на емисиите на парникови газове, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност;

73.     подчертава, че европейските технологии в енергийния сектор са от най-голямо значение за енергийната сигурност, тъй като допринасят за поддържане на стратегически промишлени съоръжения, ноу-хау и умения; припомня, че тъй като ЕС се стреми към разработване на местни ресурси и преход към нисковъглеродна икономика, трябва да се предприемат конкретни действия за развиване на технологичното лидерство на Европа в нисковъглеродни технологии в ключови сектори, където ЕС има или може да развие преимуществена позиция в световен план;

74.     посочва, че енергийните дружества, от малките и средните предприятия до големите групи, са от стратегическо значение и тяхното развитие трябва да бъде подкрепено;

75.     подчертава необходимостта да се даде приоритет на програмите за образование, обучение и споделяне на най-добри практики между държавите членки в областта на иновативните енергийни технологии, които имат потенциала да гарантират бъдещите ни енергийни доставки;

76.     призовава държавите членки и Комисията да се стремят към по-добро взаимодействие и координация между националните и европейските научноизследователски програми, особено в областта на енергетиката, транспорта, ИКТ и строителството, с цел да се гарантира, че се дава приоритет на общите предизвикателства, като например повишаване на енергийната ефективност, като се обръща внимание не само на топлоенергийния сектор, но и на този на охлаждането, насърчаване на дребномащабните възобновяеми енергийни източници, намаляване на емисиите на парникови газове, както и увеличаване на енергийната сигурност и разработване на нови възобновяеми енергийни източници, и да оптимизират пазарната реализация на новите технологии;

77.     признава, че без интензивно инвестиране във водещи в световен мащаб научноизследователски проекти ще бъде невъзможно развиването на съществуващи и нови нисковъглеродни технологии, за да се преодолее кризата с климата, пред която е изправена планетата;

78.     призовава Комисията да предостави допълнителна подкрепа за научноизследователските проекти в областта на ядрения синтез, като например ITER, което ще осигури на Европа източник на нулеви емисии на въглерод, неограничени доставки на енергия при нулеви вредни отпадъци;

79.     подчертава, че ангажиментът за намаляване на емисиите на парникови газове и за превръщане на Европа в конкурентоспособна нисковъглеродна икономика с ефективно използване на ресурсите, ако се прилага правилно, има голям потенциал за повишаване на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб, но в същото време следва да се внимава тя да не бъде подкопавана; подчертава, че оптималното равнище и условията на бъдещите цели следва да се оценяват, като се извършва задълбочена оценка на въздействието; счита, че е необходим комплексен, балансиран и съгласуван подход към изменението на климата и конкурентоспособността, устойчивостта и сигурността въз основа на балансиран енергиен портфейл, който разчита предимно на устойчиви източници на енергия и прилага технологии за декарбонизация, с които да се постигнат климатичните цели, като по този начин се осигурява финансово достъпна енергия за потребителите и промишленото производство;

80.     призовава Комисията да обмисли начини за създаване на условия на равнопоставеност между европейските и неевропейските производители, по-специално чрез проучване на осъществимостта на механизъм за корекции на емисиите на въглероден диоксид на границите на ЕС или на стандарти за емисиите;

81.     призовава за преразпределянето на субсидии с цел съсредоточаване върху цялата иновационна верига, за да се отключи пълният потенциал на съществуващите технологии и на тези, които са в процес на разработване, с оглед повишаване на местното енергийно производство;

82.     подчертава, че новата енергийна инфраструктура и по-добрите междусистемни връзки се финансират най-добре с търговски инвестиции при пазарни цени в рамките на функциониращ вътрешен енергиен пазар;

83.     признава, че са налице правила за отпускане на държавна помощ с цел предоставянето на правна сигурност при държавна намеса в случай на пазарен срив; призовава Комисията и държавите членки да използват пълноценно, за целите на повишаването на енергийната сигурност и на прехода към икономика с ниски емисии на въглероден двуокис и с ефективно използване на ресурсите, разрешените възможности за финансиране на енергийни проекти посредством държавна помощ, както и финансовите инструменти, които са на разположение чрез Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския фонд за стратегически инвестиции, Механизма за свързване на Европа, „Хоризонт 2020“, Европейския инструмент за съседство и партньорство и инвестиционните инструменти на Европейската инвестиционна банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие, както и публични и частни посредници, и призовава Комисията да извършва редовна оценка на ефективността на разходите на финансовите инструменти на ЕС; призовава Комисията и Европейската инвестиционна банка спешно да определят нови инструменти и финансови продукти, приспособени към спецификата на дългосрочните инвестиции в нисковъглеродни енергийни технологии; приветства факта, че в инвестиционния план енергетиката е отбелязана като един от нейните приоритети; счита, че Комисията следва да разясни как възнамерява да използва инвестиционния план в размер на 315 милиарда евро в съчетание с останалите съществуващи фондове;

84.     счита, че независимо от това, че вече е възможно при съществуващите технологии да се намали енергийната зависимост, да се диверсифицират и укрепят вариантите за доставки чрез пълноценно използване на местни енергийни източници, да се оптимизира енергийната мрежова инфраструктура, да се повиши енергийната ефективност в средносрочен и дългосрочен план и да се преодолее енергийната бедност, е необходимо да се подобрят съществуващите технологии за УСВ, УОВ и високоефективни и гъвкави централи, и да се разработват нови енергийни технологии, при отчитане на подхода за технологична неутралност, който позволява на държавите членки пълноценно да използват местните енергийни ресурси, като се използват средства от рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“; следователно счита, че финансирането, предвидено за регламента относно „Хоризонт 2020“, следва да бъде гарантирано и защитено от всякакви бъдещи финансови съкращения;

85.     призовава Комисията и държавите членки да повишат степента на сигурност на информационните технологии и да подобрят защитата на критичните енергийни инфраструктури, които предоставят услуги от жизненоважно значение за потребителите, особено по отношение на развитието на промишленото производство и на все по-нарастващата роля на ИКТ в енергийния сектор; подчертава във връзка с това значението на приемането и на своевременното прилагане на Директивата за мрежовата и информационната сигурност с цел поддържане на висока степен на мрежова и информационна сигурност на критичните инфраструктури;

86.     припомня, че все по-сложните енергийни мрежи ще бъдат изложени на все повече заплахи и и ще бъдат по-уязвими по отношение на сигурността, свързани с тяхната ИТ инфраструктура; подчертава все по-голямата сложност и достъпност на кибероръжията, които могат да се използват срещу тази инфраструктура; припомня в това отношение необходимостта от добре ориентиран и добре обезпечен отговор на европейската кибернетична сигурност, като част от подхода към енергийната сигурност, включително подходящо разпределение на средства и капацитет към Европейския център за борба с киберпрестъпността (EC3), както и към агенции като ENISA.

Към изграждане на напълно интегриран вътрешен енергиен пазар

87.     призовава за разработване на интегрирани във висока степен и конкурентни регионални пазари на електроенергия и газ, които да гарантират адекватността и гъвкавостта на енергийната система във всички части на Съюза; изисква от Комисията да действа решително и прозрачно срещу всички случаи на протекционизъм, антиконкурентно поведение и срещу бариерите за навлизане и напускане на пазара; подчертава колко е важно гарантирането на стабилни национални регулаторни рамки, справянето с административните пречки и оптимизирането на националните административни процедури, за да се гарантират също така условия на равнопоставеност за насочените към гражданите проекти; по-специално призовава Комисията да гарантира наличието на обективна пазарна рамка, която да създава възможност за конкуренция при условия на равнопоставеност за всички технологии, включително тези с пределно малки показатели, като например енергията от възобновяеми източници, както и да увеличи максимално участието на технологиите, които допринасят в най-голяма степен за целите на сигурността на доставките, ефективността и екологичната устойчивост;

88.     подчертава положителното въздействие, което пазарната интеграция оказа върху цените на едро и в крайна сметка върху цените на дребно в електроенергийния сектор, което даде възможност на гражданите да получат по-достъпна електроенергия, и припомня, че потенциалната нетна икономическа полза, която може да бъде извлечена от осъществяването на вътрешния енергиен пазар, е от порядъка на 16 до 40 млрд. евро годишно;

89.     признава, че икономическите, регулаторните и административните пречки понастоящем не позволяват на потребителите да участват активно в енергийната система; признава, че нараства делът на потребителите, ангажирани в производството на собствена енергия и заинтересовани от избора на енергиен доставчик, променящи поведението си и присъединяващи се към съвместни инициативи, например за енергия от възобновяеми източници и проекти за енергийна ефективност; поради това призовава Комисията да даде възможност на гражданите да се превърнат в „потребители производители“, т.е. по-активни участници в европейската енергийна система, а не пасивни потребители;

90.     призовава Комисията да окаже подкрепа за приспособяването на пазарните правила, с цел да се интегрират разпределените и променливите възобновяеми енергийни източници, по-специално чрез лесен пазарен достъп за агрегатори;

91.     счита, че два от най-важните фактори за постигането на прозрачен, добре функциониращ и напълно интегриран пазар на газ и електроенергия са пълното прилагане на третия енергиен пакет, включително трансгранична пазарна интеграция, съсредоточена върху пазарите в рамките на деня и балансиращите пазари, и разработването на енергийни инфраструктури и трансгранични междусистемни връзки; призовава Комисията да контролира и налага изпълнението на третия енергиен пакет;

92.     подчертава, че политиката на Европейския съюз в областта на конкуренцията е неразделна част от вътрешния пазар и че тя трябва да се прилага за всички енергийни източници, всички канали на разпространение и всички доставчици по същия начин като на другите пазари;

93.     приветства доклада на Комисията за субсидиите и разходите за енергия в ЕС от 10 октомври 2014 г. и призовава Комисията да извършва годишна актуализация на този доклад с цел по-добро установяване кои сектори и области се нуждаят от допълнителни средства и кои са уязвими по отношение на изкривяването на пазара в резултат от субсидиране;

94.     подчертава, че регулираното ценообразуване в областта на енергетиката е пагубно за конкуренцията и инвестициите и че неговото премахване е предпоставка за постигането на добре функциониращ енергиен пазар;

95.     посочва, че според последното издание на индекса за развитие на пазарите на дребно пазарът на електроенергия е един от четирите най-зле функциониращи пазари; подчертава, че е важно да се предприемат действия за подобряване на предоставянето на информация на потребителите относно разбивката на цените на енергията и относно мерките за енергийна ефективност, които биха им дали възможност да участват активно в регулирането на своето потребление на енергия, включително възможността да сменят лесно своя доставчик;

96.     подчертава, че по-големите тръжни зони постигат напредък в изпълнението на вътрешния енергиен пазар и увеличават енергийната ефективност, конкуренцията и ликвидността; посочва, че като се взема предвид увеличаващият се дял на възобновяемите енергийни източници, тези зони подкрепят необходимите характеристики на добре функциониращ и ликвиден пазар на електроенергия; отбелязва, че по-голямата ликвидност води до намалени търговски разходи, устойчиви ценови сигнали за инвестиционни решения, по-добро хеджиране за операторите на централи и по-голяма конкуренция, която на свой ред води до по-ниски цени на енергията;

97.     подчертава необходимостта от взаимосвързана и стабилна преносна система в целия ЕС, в рамките на която се избягват отрицателните въздействия, като например непланирани енергийни потоци;

98.     призовава Комисията активно да подкрепи държавите членки за постигането на целите за взаимосвързаност на мрежите и системите и да гарантира, че в това отношение е налично подходящо финансиране от страна на ЕС;

99.     признава, че чрез по-добре интегрирана енергийна система би могла да се засили трансграничната солидарност по време на външно прекъсване на енергийните доставки и да позволи по-нататъшната интеграция на увеличаващите се обеми енергия от възобновяеми източници; счита, че от страна на Комисията и на държавите членки са необходими незабавни действия, за да се гарантира, че производството, преносът и разпределението на енергия, а също и управлението на енергийното търсене и съхранение, могат да играят ролята на функционални елементи на вътрешния пазар в ЕС отвъд националните граници без неоправдани ограничения; в този контекст следва да се осигури оптимално използване на съществуващата инфраструктура;

100.  освен това отбелязва, че привличането на частни инвестиции за разработването на ПОИ чрез оптимизиране на използването на финансови инструменти ще окаже значителен ефект на ливъридж върху публичните инвестиции и също така ще възобнови инвестициите в инфраструктура в ЕС;

101.  отбелязва, че развитието на газовата инфраструктура в ЕС не е равномерно разпределено; подчертава, че държавите членки в Балтийския регион, Централна Източна Европа, Югоизточна Европа и Западна Европа се нуждаят от инвестиции, за да осигурят пълна интеграция на инфраструктурата и да намалят своята уязвимост спрямо прекъсвания от страна на монополните или доминиращи доставчици на енергия;

102.  приветства предложението на Европейския съвет, че взаимосвързаността на електроенергийните системи трябва да бъде гарантирана чрез включване на всички държави членки в европейските континентални мрежи, както и предложението му за минимална степен на електроенергийна междусистемна свързаност между държавите членки от 10% до 2020 г. и 15% до 2030 г. и настоява за определянето също на цели във връзка с междусистемните връзки за пренос на газ; призовава Комисията да предложи конкретен план за действие за изпълнението на тези цели;

103.  подчертава, че ACER играе основна роля в изграждането на единния енергиен пазар на ЕС за електроенергия и природен газ; изразява съжаление, че независимо от нарастващия брой задачи и отговорности, не се наблюдава увеличение на ресурсите, които ще бъдат необходими, за да се даде възможност на агенцията да изпълнява ефективно своята мисия за наблюдение на пазарите за търговия на едро с енергия в рамките на Регламента относно интегритета и прозрачността на пазарите за търговия на едро с енергия (REMIT);

104.  подчертава, че разширяването и модернизирането на междусистемните връзки в държавите в Южна Европа може да допринесе за по-нататъшно възприемане на възобновяемите източници на електроенергия и за енергийната сигурност в региона, а също така може да стимулира и интеграцията на енергийните пазари на региона с останалата част от ЕС и да повиши сигурността на енергийните доставки;

105.  посочва, че необходимостта да се постигне по-високо равнище на междусистемни връзки между енергийните мрежи на Пиринейския полуостров и останалата част от Европейския съюз беше подчертана от Европейския съвет;

106.  подчертава необходимостта стрес тестовете в областта на енергетиката и природния газ да продължат, докато зависимостта на всички държави членки в областта на контрола на преносните системи от оператори от трети държави бъде напълно премахната и се въведе синхронно функциониране в рамките на европейските континентални мрежи не по-късно от 2025 г.;

107.  подчертава, че ускоряването на изпълнението на стратегическите инфраструктурни проекти е силно необходимо за постигането на целите на Съюза в областта на енергетиката и на целите на политиката в областта на климата, включително премахването на енергийните острови, и поради това насърчава Комисията да участва по-активно в този процес; подчертава, че инвестициите в инфраструктурата включват мерки, обхващащи както търсенето, така и предлагането на енергия; изразява твърдо убеждение, че финансирането от страна на ЕС е от съществено значение за изпълнението на тези ключови европейски проекти за енергийна инфраструктура, с цел да се гарантира сигурността на енергийните доставки и ресурсите;

108.  подчертава, че като част от процеса на одобряване на важни инфраструктурни проекти, трябва да се внимава по всяко време дали не могат да бъдат постигнати същите резултати на енергийната сигурност чрез проекти с по-малък мащаб, мерки за енергийна ефективност или интелигентни настройки за мрежи за пренос или разпределение, с цел да се предотврати създаването на свръхкапацитет и проекти в застой и да се инвестират ограничените ресурси възможно най-ефективно;

109.  подчертава, че изпълнението на тези стратегически инфраструктурни проекти допринася за средносрочните и дългосрочните аспекти на енергийната сигурност и е в пълно съответствие с дългосрочните ангажименти на ЕС за декарбонизация и с неговото законодателство в областта на околната среда и друго съответно законодателство;

110.  настоятелно призовава Комисията да оцени необходимостта и потенциалната роля на европейска стратегия за резервен капацитет, за да се гарантира вътрешна устойчивост спрямо външни сътресения в областта на доставките;

111.  признава, че при някои обстоятелства може да са необходими механизми за финансиране на капацитета на пазара за електроенергия на ЕС; подчертава необходимостта от координиран подход на европейско равнище, за да се избегне неефективност или свръхкапацитет на европейския пазар; подчертава факта, че преди това трябва да се проучат алтернативни решения, като например по-добра взаимосвързаност и гъвкавост на ресурсите;

112.  призовава списъкът на проектите от общ интерес (ПОИ), както е приет през 2013 г. и периодично актуализиран, да бъде изпълняван без отлагане и при пълно спазване на сроковете; подчертава, че изпълнението на ПОИ следва да бъде в основата на постигането на целите на ЕС за взаимосвързаност; подчертава неотложността на изпълнението на ключовите проекти и инициативи, изброени в европейската стратегия за енергийна сигурност;

113.  подчертава ролята на Европейския фонд за стратегически инвестиции и МСЕ при предоставянето на подкрепа за изпълнението на ПОИ и следователно необходимостта да се насочат повече ресурси към бюджета на МСЕ за проекти за енергийна инфраструктура в следващата финансова перспектива; в този контекст подчертава особеното значение на финансирането от ЕС за търговски нежизнеспособни енергийни инфраструктурни проекти за сигурност на доставките преди и след 2020 г.;

114.  подчертава необходимостта от засилване на регионалното сътрудничество в целия ЕС и в цялата енергийна общност, включително в областта на съхраняването на природен газ и на интелигентните системи за съхраняване на електроенергия, тъй като въпросите от областта на енергийната сигурност могат да бъдат решавани по-ефективно, а енергията може да бъде произвеждана, съхранявана, управлявана и потребявана по-рационално на местно и регионално равнище; отбелязва, че Планът за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар, който има за цел да интегрира страните от региона на Балтийско море в енергийните инфраструктурни мрежи на ЕС, е отличен пример за регионално сътрудничество;

115.  призовава Комисията да започне проучване, в което да анализира нови и ефективни от гледна точка на разходите пазарни структури за европейския пазар на електроенергия, за да се гарантира, че потребителите получават електроенергия на разумни цени, и да се предотврати изместването на въглеродни емисии;

116.  подчертава, че цените на енергията трябва да станат достъпни за всички граждани на ЕС; счита, че избягването на ненужното потребление, подобряването на ефективността, по-здравите междусистемни връзки, по-голямата интеграция и инвестициите в устойчива енергия, по-специално в сградите, ще позволят на всички домакинства да имат достъп до равни условия за единен, устойчив, конкурентоспособен и безопасен енергиен пазар и да избегнат енергийната бедност, която през 2012 г. е засегнала всеки четвърти гражданин на ЕС; приканва Комисията да представи съобщение относно енергийната бедност в Европа, придружено от план за действие за борба с нея и съдържащо определение и показатели;

117.  подчертава, че в лоното на ЕС се развива силна промишлена база с нисковъглеродни енергийни технологии, като например възобновяемите енергийни източници и ядрените съоръжения, които могат да допринесат за подобряване на енергийната сигурност за ЕС и съседите му чрез намаляване на външната зависимост от един доставчик;

ВЪНШНО ИЗМЕРЕНИЕ

Диверсификация на външните доставки

118.  подчертава, че зависимостта от един-единствен доставчик на енергийни ресурси, с произтичащата от това уязвимост и липса на конкуренция, може да възпрепятства икономическия растеж и да застраши сигурността на национално равнище и на равнище ЕС и че поради това всички проекти за диверсификация на доставчиците на енергия трябва да се изпълняват последователно; подчертава, че действията по диверсифициране на доставчиците, трасетата и енергийните източници на ЕС следва да бъдат ускорени, като се вземе под внимание бъдещото търсене на енергия и необходимостта от подпомагане на тези действия с мерки за намаляване на търсенето;

119.  подчертава необходимостта чрез диверсификация да се отговори на проблема с изключителната зависимост от един-единствен доставчик на обработено ядрено гориво за 20 от действащите ядрени реактора в пет държави членки;

120.  подчертава, че намаляването на зависимостта от един доставчик не трябва да води до повишаване на зависимостта от друг доставчик, особено по отношение на втечнения газ;

121.  призовава за по-голяма степен на съгласуваност между търговската и енергийната политика на ЕС; счита, че споразуменията за свободна търговия (ССТ) на ЕС следва да водят до по-голям пазарен достъп до енергийни ресурси и продукти както при утвърдените дългосрочни партньори, така и при нови и бъдещи държави партньори в региони като Централна Азия, Северна Африка и Северна, Централна и Южна Америка, но не само там;

122.  подчертава, че търговията играе ключова роля за енергийната сигурност и че силните партньорства в областта на енергетиката, подсилени с добавянето на глави относно енергетиката в търговските споразумения на ЕС, са средства от основно значение; счита, че е от ключово значение тези глави да засилват диверсификацията на ЕС в областта на енергетиката и да намаляват зависимостта от вносни енергийни източници от прекалено малко на брой доставчици, да установяват стандарти за качество за енергийните продукти и общи стандарти за устойчиво производство на енергия, както и да насърчават диверсификацията на маршрутите на доставка и местното производство на енергия, особено от възобновяеми източници, тъй като стратегията за енергийна сигурност следва да насърчава използването на вътрешни източници на енергия, енергийната ефективност, междусистемните връзки и политиките за намаляване на потреблението; счита, че преките чуждестранни инвестиции в активи на стратегическата енергийна инфраструктура в Съюза могат да имат също и отрицателно въздействие и следва да бъдат контролирани от Комисията; призовава Комисията да предостави на държавите членки възможно най-добрата техническа помощ с цел гарантиране на бързото и правилно прилагане на законодателството на ЕС в областта на енергетиката; посочва, че когато държави – членки на ЕС, имат отрицателен търговски баланс, това се дължи най-вече на разходите за внос на изкопаеми горива;

123.  посочва, че първите стъпки за сътрудничество в областта на енергийната ефективност и на енергийното етикетиране вече бяха предприети в търговските споразумения (например етикета „Енергийна звезда“ в САЩ); призовава за повече усилия в тази насока в бъдеще;

124.  призовава Комисията да запази целта за включване на конкретна глава относно енергетиката в Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), тъй като тя би могла да допринесе за енергийната сигурност на ЕС и за отварянето на международните енергийни пазари; в това отношение изисква от Комисията да продължи усилията си за преследване на политика на свободна търговия по отношение на изкопаемите горива, включително ВПГ и суров нефт;

125.  счита, че търговията с втечнен природен газ (ВПГ) между ЕС и САЩ ще интегрира изцяло газовия пазар на ЕС в световния пазар и ще допринесе в значителна степен за доизграждането на вътрешния енергиен пазар;

126.  изразява съжаление, че няма напредък по разискванията в Съвета относно модернизирането на инструментите за търговска защита, въпреки че Парламентът изрази решителна подкрепа за по-строги мерки срещу нелоялния внос от трети държави;

127.  подчертава, че при диверсификацията в областта на енергетиката ЕС трябва да отдаде приоритет на проектите, чрез които ще се разнообразят маршрутите и източниците, и тази диверсификация трябва да отговаря на всички изисквания на законодателството на ЕС; подчертава, че диверсификацията на маршрутите трябва да бъде ориентирана към надеждни доставчици и че в споразуменията за доставки следва при всички случаи да се предвиждат ясни, ефективни и лесно приложими задължения и наказателни клаузи, за да се гарантира, че енергийните доставки няма да бъдат засегнати от събития, например политически; подчертава значението и възможностите на ВПГ, когато става въпрос за енергийната сигурност на ЕС;

128.  счита, че електроенергията не следва да се използва като средство за политически натиск в който да било контекст на международно сътрудничество;

129.  изразява становището, че Русия вече не може да бъде считана за надежден партньор, тъй като тя изрично поставя под въпрос законодателството на ЕС, включително в рамките на Световната търговска организация, и използва енергийните доставки за политически цели; отбелязва, че диверсификацията на доставките подобрява позицията при воденето на преговори по отношение на външните доставчици на газ, и поради това подчертава, че ЕС трябва да се поучи от миналите енергийни кризи с Русия;

130.  счита, че следва да се обърне по-голямо внимание на развитието на инфраструктурата за доставки на газ и новите терминали за ВПГ, както и на по-ефективното използване на съществуващата инфраструктура;

131.  подчертава ползите от партньорството между Норвегия и ЕС в областта на енергетиката; подчертава стратегическото значение на трансадриатическия газопровод (ТАГ) и на завършването на Южния газов коридор за диверсификацията на енергията и енергийната сигурност в Европа и изразява съжаление за провала на проекта „Набуко“; подчертава, че допълнителният капацитет за ВПГ в източната част на Средиземно море и в Черно море ще улесни целта на ЕС за диверсификация на доставките на газ за държавите членки и държавите от Енергийната общност в Югоизточна Европа; подчертава също така важността на свързването на централноевропейските газови центрове с Югоизточна Европа чрез коридори север-юг;

132.  подчертава, че вариантът с ВПГ за доставките на газ за източните държави членки ще позволи конкуренцията между различни доставчици на газ и може да замени вноса на обеми природен газ по договори, включващи индексация в зависимост от цените на нефта, с договори, съобразени с цените в газовите търговски центрове и действителните цени;

133.  подчертава, че значителните запаси от газ в държавите от Северна Африка и новооткритите залежи в източното Средиземноморие предоставят на средиземноморския регион възможност да се превърне в оживен център на тръбопроводна мрежа, по която се пренася газ към Европа; призовава за средиземноморски газов център с увеличен капацитет за ВПГ; подчертава, че ЕС следва да се възползва от възможностите, които произтичат от тези газови резерви, с цел подобряване на енергийната му сигурност;

134.  подчертава, че в контекста на енергийни партньорства с трети държави трябва да се има предвид напредъкът на ЕС в областта на енергийната ефективност;

135.  подчертава, че дружествата от трети държави, участващи в цялата верига за производство на енергия в ЕС и Енергийната общност, която включва суровините, производството, преноса и разпределението, както и съхранението на газ, трябва да спазват всички изисквания на законодателството на ЕС, така че да се избегне нарушаване на функционирането на пазара и да се гарантира наличието на конкурентен и прозрачен вътрешен енергиен пазар в цялостния интерес на енергийната сигурност; призовава Европейската комисия да гарантира, че тези дружества действат в съответствие с целите на климата и енергийната политика на ЕС;

136.  изтъква, че независимо от последните промени в цената на барел нефт сорт „Брент“ премахването на обвързването на цените на природния газ с тези на нефта продължава да е уместно поради простия факт на нарастващата асиметрия между тези два източника на енергия;

137.  призовава европейските промишлени сектори, посветени на производството и разпределението на енергия, да бъдат насърчавани на всички пазари, и най-вече на европейския пазар;

138.  призовава Комисията, държавите членки и договарящите се страни в Енергийната общност да полагат повече усилия за изпълнението на проектите в областта на стратегическото търсене на енергия (намаляване) и на енергийните доставки, като гарантират, че Парламентът ще бъде уведомяван; счита, че съществуващата инфраструктура трябва да допринася за регионалната интеграция;

139.  подчертава, че инфраструктурните проекти, свързани с енергийната сигурност, трябва изцяло да зачитат демократичната воля и участието на местните общности, засегнати от проектирането и изграждането;

Координация и необходимост да се говори с един глас

140.  утвърждава основополагащия принцип на солидарност между всички държави членки; подчертава, че сигурността на енергийните доставки изисква колективни действия и засяга всички държави членки въпреки различната им степен на уязвимост по отношение на прекъсването на доставките; подчертава, че никоя държава членка, чрез своите действия или своето бездействие, не трябва да застрашава сигурността на друга държава членка или на ЕС като цяло; счита, че между държавите членки се изискват най-малкото по-добра комуникация, консултация и сътрудничество;

141.  отново заявява, че сътрудничеството в областта на енергетиката трябва да се базира на основните ценности на ЕС, в това число зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, и трябва да насърчава икономическото и социалното развитие в държавите партньори, както и премахването на енергийната бедност; призовава всички участници във външната политика на ЕС да подкрепят развитието на енергията от възобновяеми източници и на енергийната ефективност при всички контакти с трети държави, както и да подкрепят международните усилия за борба срещу изменението на климата; призовава ЗП/ВП и Комисията да гарантират строг контрола на ядрената инфраструктура в рамките на ЕС от установени в държави извън ЕС организации и да следят отблизо стандартите за ядрена безопасност в съседните на ЕС държави, както и управлението на възникващите в Европа ядрени отпадъци, като потенциално предизвикателство за външната политика;

142.  подчертава необходимостта от активно укрепване на сътрудничеството с партньорите на ЕС и признава важната роля на международното сътрудничество в областта на енергетиката, по-специално в областта на енергийната сигурност; в това отношение подчертава, че всички междуправителствени споразумения трябва да се основават на принципа на взаимно уважение с участващите трети държави;

143.  подчертава, че енергийната сигурност е силно обвързана с геополитическите въпроси и въпросите на политиката на сигурност и че всички мерки във връзка с енергийната сигурност трябва да се вземат в този по-широк контекст и следва да помогнат да се намали зависимостта на ЕС от външни енергийни източници;

144.  настоява за подробна оценка на обхвата, стойността и условията за създаване на общи стратегически запаси от газ и значително увеличаване на капацитета за обратен поток за справяне със сътресенията в областта на предлагането и за осигуряване на ефективното изпращане на газ, докъдето е необходим, в случай на криза, с особен акцент върху солидарността между държавите членки; при формулирането на такива предложения следва да се вземат предвид резултатите от текущите стрес тестове на енергийната сигурност;

145.  призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията да гарантира последователността и цялостната съгласуваност на външната политика на ЕС и общата политика за сигурност и отбрана с енергийната политика; в тази връзка счита, че съществува необходимост от тясна координация посредством Европейската служба за външна дейност, държавите членки, Комисията и Парламента;

146.  подчертава, че Енергийната общност следва да бъде ефективен инструмент за повишаване на паневропейската енергийна сигурност; подчертава, че нейният механизъм за изпълнение и нейната институционална структура следва да бъдат укрепени допълнително, с цел да се повишат прозрачността, демокрацията и стабилността на инвестициите; счита, че Енергийната общност може да бъде полезна за целите на асоциирането на държавите кандидатки и потенциални кандидатки с механизмите за солидарност на ЕС; подчертава, че това следва да доведе до по-висока степен на консолидиране на европейска политика за съседство в областта на енергетиката;

147.  призовава държавите членки да повишат капацитета и да засилят правомощията на секретариата на Енергийната общност, както и да извършат задълбочен анализ на предложенията на групата на високо равнище за стратегически анализи за реформиране на Енергийната общност и да предприемат действия във връзка с тях, за да се осигури бързото и ефикасно прилагане на достиженията на правото на ЕС в областта на енергетиката в договарящите се страни от Енергийната общност; подчертава необходимостта от укрепване на енергийната сигурност не само на ЕС, но и в Европа като цяло; подчертава, че държавите от Западните Балкани притежават огромен потенциал по отношение на възобновяемите източници на енергия, и призовава за включването им в Енергийната общност и в общия енергиен пазар;

148.  подчертава, че предизвикателството, свързано с енергийната сигурност, се състои в намаляване на несигурността, която поражда напрежение между държавите, и в ограничаване на неефективното функциониране на пазара, което неутрализира ползите от търговията; поради това подчертава необходимостта от насърчаване на демократични структури за глобално управление на суровините и на международни правила за търговията с енергия, за да се намали напрежението в международен план и да се подобри правната стабилност в тази област и да се подпомогне изграждането на справедлив световен енергиен пазар, който носи ползи за всички участници в него, с акцент върху възможности за достойни приходи за богатите на ресурси държави в рамките на ЕС и извън него, които подпомагат съответните си стратегии за икономическо развитие и за премахване на бедността; подчертава колко е важно наличието на по-тясното сътрудничество в областта на енергетиката със съседните на Съюза държави;

149.  приканва Комисията да използва по-добре механизма за инвестиции по линия на добросъседството и да съфинансира инвестициите в мерки за енергийна ефективност и проектите в областта на възобновяемите източници на енергия (ВЕИ);

150.  признава значението на Източноевропейското партньорство за енергийна ефективност и опазване на околната среда – E5B, в ролята на му на фонд с множество донори, управляван от Европейската банка за възстановяване и развитие, за улесняването на инвестициите в енергийна ефективност и намаляването на емисиите на въглероден диоксид в държавите-партньори от Източна Европа;

151.  приканва Комисията да анализира потенциалната структура и уместността на механизъм за колективно закупуване на доброволен принцип и въздействието му върху функционирането на вътрешния пазар на газ, засегнатите предприятия и приноса му за гарантиране на сигурността на доставките на газ; отбелязва, че, тъй като съществуват различни модели на механизми за колективно закупуване, е необходимо да се извърши допълнителна работа, за да се определи най-добрият пазарноориентиран модел, приложим към регионите от ЕС и съответните доставчици, както и извънредните обстоятелства, при които би могъл да стартира механизъм за колективно закупуване;

152.  счита, че главното условие за създаването на бъдещия Европейски енергиен съюз е доизграждането на интегриран вътрешен енергиен пазар на ЕС, което изисква пълното прилагане на третия енергиен пакет, обхващащ както управлението на търсенето на енергия и оптимизация на системата за доставки на енергия, развитието на интелигентна енергийна инфраструктура и енергийни междусистемни връзки, така и наличието на силно външно измерение на енергийна политика на ЕС, която се основава на тясното координиране на позициите и на необходимостта да се говори с един глас в преговорите с трети държави;

153.  признава, че Договорът от Лисабон включва политики за облекчаване на последиците от изменението на климата, насърчаване на енергийната ефективност и разработване на технологии, основаващи се на възобновяеми източници, като основен елемент на Европейския съюз. счита, че разработването на енергийните цели за 2020 г. и 2030 г. отразява необходимостта да се спазят разпоредбите на член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и поради това трябва да се зачита във всички двустранни споразумения, сключени от Комисията;

154.  посочва, че принципът на реципрочност трябва да играе важна роля в споразуменията в областта на енергетиката с трети държави, като се гарантират стандартите за качество и съответствието с регулаторната уредба;

155.  подчертава необходимостта от повишаване на способността на ЕС да говори с един глас с цел да се осигури по-съгласувана дипломация в областта на енергетиката в държавите партньори и в многостранните форуми; във връзка с това отбелязва, че следва да се изисква задължителното участие на Комисията в качеството й на наблюдател в преговорите за междуправителствени споразумения, както и ex ante и ex post оценка на договорените споразумения, за да се сведе до минимум възможността за несъответствие с правото на ЕС;

156.  призовава държавите членки да засилят сътрудничеството си по механизма за обмен на информация във връзка с междуправителствените споразумения с трети държави в областта на енергетиката, за да се повиши прозрачността и да се засилят позициите им при преговорите с трети държави; призовава Комисията бързо да разработи предложение за задължителни предварителни оценки на междуправителствените споразумения по отношение на въздействието им върху вътрешния енергиен пазар на ЕС и на съвместимостта им с правото на ЕС; призовава държавите членки да изискват участието на Комисията в преговорите по енергийни споразумения с държави извън ЕС; призовава Комисията да разработи образец за енергийни споразумения с държави извън ЕС, който да съдържа клаузи, свързани с интересите на Съюза; призовава, в интерес на насърчаването на демокрацията и на прозрачността, Парламентът да бъде редовно информиран от Комисията относно енергийните споразумения между ЕС и държави извън ЕС; счита, че следва да се разгледа възможността държавите членки, които желаят да създадат механизъм за колективно закупуване за източници на енергия в бъдеще;

157.  изразява изцяло съгласие с Европейския съвет по въпроса, че следва да се разработи и да се предложи през 2015 г. надеждна, демократична и прозрачна система на управление, която да избягва допълнителните административни формалности и ненужната бюрокрация и да помогне да се гарантира постигането на всички цели на енергийната политика на ЕС, като същевременно се предвиди необходимата гъвкавост за държавите членки и напълно се зачита свободата им при определянето на енергийния им микс; подчертава, че Парламентът трябва да играе силна и проактивна роля по отношение на разработването, прилагането и прегледа на системите за управление на енергийния съюз;

158.  призовава Комисията да подкрепи като неотложен въпрос завършването на европейския енергиен съюз от гледна точка както на търсенето на енергия, така и на енергийните доставки, по отношение на намаляването на загубите на енергия, на диверсифицираните и сигурни външни енергийни отношения и на добре функциониращ вътрешен пазар на енергия с ефективно използване на ресурсите; призовава държавите членки и договарящите се страни от Енергийната общност да покажат силна политическа воля за постигане на целите на енергийния съюз;

159.  подчертава, че трябва да се гарантира извършването на редовен преглед на прилагането на европейската стратегия за енергийна сигурност и че годишната оценка на напредъка на стратегията трябва да се извършва, като се вземат предвид съответните предизвикателства за енергийната сигурност; призовава Комисията да представя годишни доклади за актуалното състояние на европейската стратегия за енергийна сигурност;

160.  призовава Комисията да представи предложения относно критичната инфраструктура, в това число физическата защита на енергията;

161.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на секретариата на Енергийната общност, както и на договарящите се страни от Енергийната общност.

(1)

Приети текстове, P7_TA(2014)0094.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2014)0063.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въведение

Избухването на кризата в Украйна напомни на Европейския съюз колко голямо е значението на енергийната сигурност и колко жизненоважна е нейната роля за утвърждаването на силната политическа и икономическа позиция на Европа. Уязвимостта на енергийния пазар във връзка с геополитиката превърна енергийната политика в един от стратегическите приоритети във външните работи. Ето защо Европейският съюз трябва да развива енергийна политика, която да се основава на тясно координиране на позициите и на необходимостта да се говори с един глас.

Европейската комисия очерта основните предизвикателства в енергийния сектор в своето съобщение относно европейската стратегия за енергийна сигурност и сега е налице необходимост от политически импулс от Европейския парламент, за да се очертае рамката за подобряване на енергийната сигурност. В настоящия доклад ще бъде разгледано и съобщението на Комисията относно енергийната ефективност и нейния принос за енергийната сигурност и рамката за 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката, съобщението относно напредъка в завършването на вътрешния енергиен пазар и съобщението относно краткосрочната устойчивост на европейската система за природен газ. Всички тези документи отразяват настоящото положение на енергийния пазар на ЕС.

Макар да е постигнат значителен напредък в посока укрепване на енергийната сигурност на ЕС през последните години, ЕС все още е изправен пред редица предизвикателства като нестабилността в регионите, доставящи енергия, фрагментирания вътрешен пазар и изменението на климата. ЕС все още осигурява чрез внос 53% от общото си енергийно потребление и редица държави членки все още са зависими от един-единствен външен източник на доставки, което възпрепятства икономическия растеж в Европа и застрашава сигурността на национално равнище и на равнище ЕС.

Докладчикът възприема стратегията не като краткосрочен план за действие, а като дългосрочна стратегия, в която са набелязани стратегически цели по отношение на енергийната сигурност на Европа. Поради това докладът включва действия за намаляване на потреблението на енергия, за увеличаване на местното производство на енергия и за разработване на енергийни технологии, допълнителни действия за изграждане на изцяло интегриран и функциониращ вътрешен енергиен пазар, както и механизми за солидарност и координация.

Европейски енергиен съюз за европейска енергийна сигурност

С встъпването в длъжност на новата Комисия се оформя нова концепция за енергиен съюз, която трябва да бъде изяснена и разработена. Новият портфейл на заместник-председателя, отговарящ за енергийния съюз, беше създаден, за да се подчертае необходимостта от обща енергийна политика. Европейският парламент следва да се разглежда като посредник при определянето на стъпките в посока на създаването на енергиен съюз. Докладчикът счита, че европейската стратегия за енергийна сигурност следва да бъде неделима част от по-широката оформяща се концепция за енергиен съюз и би насърчил новата Комисия да продължи да работи в тази насока.

В допълнение към сигурността на доставките енергийният съюз следва да бъде разработен, като се възприеме всеобхватен подход, насочен към основни стълбове, като например постигането на изцяло интегриран вътрешен енергиен пазар, намаляване на търсенето на енергия, декарбонизация на енергийния микс и научни изследвания и иновации. Енергийна политика, основана на тясно съгласуване на позициите и на необходимостта да се говори с един глас с трети държави, е в основата на съществуването на енергиен съюз, поради което следва да се разгледа възможността за колективно закупуване на газ.

Намаляване на търсенето на енергия

Намаляването на търсенето на енергия чрез енергийна ефективност е от решаващо значение за енергийната сигурност, конкурентоспособността и устойчивостта на ЕС. Енергийната ефективност оказва положително въздействие върху области като енергийните доставки, енергийната бедност, цените на енергията, промишлената производителност, заетостта и управлението на ресурсите. Въпреки този огромен потенциал обаче Европейският съюз все още не е на път да изпълни ангажимента си от 20% икономии на енергия до 2020 г. Поради това ЕС следва да ускори усилията за значително подобряване на енергийната ефективност след 2020 г., тъй като съществуващите инструменти не са достатъчни.

Местните органи в европейските градове биха могли да допринесат значително за енергийната ефективност чрез съвместно производство, модернизиране на местните топлофикационни системи, засилено използване на по-чист обществен транспорт, насърчаване на по-активни модели на пътуване и ремонтиране на сгради.

Увеличаване на местното производство на енергия и разработване на технологии в енергийната област

За да се намали енергийната зависимост, ЕС трябва да увеличи своето местно производство на енергия и да разработи технологии в енергийната област. В доклада се подчертава, че е необходима дългосрочна стратегия за разработването на местни енергийни източници в рамките на Европейския съюз. ЕС следва да обмисли разработването на всички енергийни източници, които могат да допринесат за енергийната сигурност на ЕС. Новите технологии в енергийната област биха могли да спомогнат за намаляване на енергийната зависимост, за диверсификация и укрепване на възможностите за доставки, за оптимизиране на енергийната мрежова инфраструктура и за повишаване на ефикасността на потреблението на енергия.

Добре функциониращ вътрешен енергиен пазар

Наличието на добре функциониращ вътрешен енергиен пазар гарантира участието на различни доставчици на енергия, които могат да предложат надеждни услуги на по-ниски цени. Европа е в напреднал стадий на завършване на вътрешния енергиен пазар. Необходими са обаче допълнителни усилия за развиване на междусистемните връзки и премахване на проблемните участъци с цел гарантиране на конкурентни и добре интегрирани регионални енергийни пазари. Докладчикът приветства становището на Европейския съвет, че следва да се отдаде приоритет на решаването на проблема, свързан с неадекватните междусистемни връзки между държавите членки и европейските мрежи за газ и електроенергия и да се гарантира синхронното функциониране на държавите членки в рамките на европейските континентални мрежи. Това би спомогнало за постигането на целта за равнище на междусистемните връзки между държавите членки от минимум 15% . Освен това е налице неотложна нужда от ефективно и последователно изпълнение и прилагане на разпоредбите, заложени в третия енергиен пакет.

Външно измерение на енергийната политика на ЕС

Що се отнася до настоящото геополитическо положение, Русия вече не може да се разглежда като надежден партньор, тъй като тя изрично поставя под въпрос законодателството на ЕС и използва енергетиката за политически цели. Ето защо е от първостепенна необходимост да се диверсифицират енергийните маршрути и източници и по-специално да се гарантира, че маршрутите са насочени към надеждни доставчици.

Тъй като регионалната интеграция е ключов елемент за енергийната сигурност, ЕС трябва да положи повече усилия за осъществяването на стратегическите проекти за енергийна инфраструктура.

Като акцентира върху принципа на солидарност, докладчикът подчертава, че енергийната сигурност е въпрос на колективни действия. Държавите членки следва да гарантират прозрачността на преговорите и да приемат обща позиция по отношение на чуждестранните доставчици. Както е посочено в съобщението на Комисията относно краткосрочната устойчивост на европейската система за природен газ, стратегиите за доставки на държавите членки понастоящем са едностранни по своето естество и недостатъчно добре координирани. Във връзка с това Парламентът приканва Комисията да анализира потенциалните механизми за колективно закупуване на газ.

Значението на Енергийната общност следва също да бъде подчертано в това отношение. Като прилага достиженията на правото на ЕС в областта на енергетиката, Енергийната общност би могла да бъде ефективен инструмент за повишаване на паневропейската енергийна сигурност. Важно е да се повиши енергийната сигурност не само за ЕС, но и за Европа като цяло, тъй като това би могло да доведе до по-консолидирана европейска политика за съседство в областта на енергетиката.


СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНИ РАБОТИ (24.3.2015)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно Европейската стратегия за енергийна сигурност

(2014/2153(INI))

Докладчик по становище: Арне Лиц

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   подчертава, че една съгласувана енергийна политика трябва да бъде неразделна част от цялостната външна политика на ЕС, както и че са необходими допълнителни усилия и по-добро взаимодействие, за да се приведат енергийните цели в съответствие с една убедителна външна политика; припомня, че сътрудничеството в областта на енергетиката е един от крайъгълните камъни на европейската интеграция; подчертава, че енергийната сигурност засяга целия ЕС въпреки различната степен на уязвимост на отделните държави членки; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и Европейската служба за външна дейност да извършват тясна координация на съответните инструменти на външната политика на държавите членки и на институциите на ЕС;

2.   счита, че с оглед на силната зависимост на ЕС от вноса на енергия и настоящото господстващо положение на един доставчик на газ е необходимо спешно да се диверсифицират източниците на енергийни доставки и енергийните маршрути, както и да се засили способността на ЕС да реагира ефективно на потенциални кризи в доставките на газ и да устоява на натиск от страна на трети държави, когато енергията се използва като политически инструмент; подчертава, че е от решаващо значение да се подобри радикално енергийната сигурност на ЕС чрез намаляване на зависимостта му от Русия и чрез повишаване на устойчивостта му на външен натиск; счита, че в този контекст е необходимо да се осигури засилена административна и финансова подкрепа за съществуващи и алтернативни проекти за инфраструктура за енергийни доставки, включително създаването на нови маршрути за доставки от държавите от региона на Каспийско море, Близкия Изток, Средиземноморието и Централна Азия;

3.   приветства усилията на Комисията да изгради Енергиен съюз и призовава за бързото му реализиране; припомня, че един истински енергиен съюз може да се постигне само ако енергийната и външната политика вървят ръка за ръка; подчертава, по-специално, необходимостта ЕС и неговите държави членки да разработят обща енергийна политика, основана на солидарността, за да имат единна позиция и да действат съвместно на международно равнище, както и да разработят съгласувана дипломация в областта на енергетиката; приканва Комисията да оцени възможностите за доброволни механизми за обединяване на търсенето, които биха могли да повишат възможностите на ЕС за водене на преговори; призовава Комисията да преразгледа решението за създаване на механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствените споразумения между държавите членки и трети държави в областта на енергетика, за да се укрепят техните разпоредби и да се гарантира съответствие със законодателството за вътрешния пазар на енергия и засилена роля на Комисията;

4.   призовава за силен акцент върху енергийната сигурност в рамките на политиката за разширяване, както и при провеждания в момента преглед на европейската политика за съседство (ЕПС); освен това подчертава, че Енергийната общност следва да се използва като инструмент за реформиране и по-тясно интегриране на съседните държави в енергийния пазар на ЕС; счита, че установяването на общо правно пространство, основано на свързаните с достиженията на правото на Съюза принципи и норми на вътрешния енергиен пазар, би повишило сигурността на доставките и на транзита на енергия; счита, че проектите за газопроводи в съседните на ЕС региони трябва да се подлагат на критичен анализ и да следват стратегически подход, като се взема изцяло предвид актуалната политическа ситуация;

5.   отново заявява, че сътрудничеството в областта на енергетиката трябва да се базира на основните ценности на ЕС, в това число зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, и трябва да насърчава икономическото и социалното развитие в държавите партньори, както и премахването на енергийната бедност; призовава всички участници във външната политика на ЕС да подкрепят разработването на добива на енергия от възобновяеми източници и на енергийната ефективност при всички контакти с трети държави, както и да подкрепят международните усилия за борба срещу изменението на климата; призовава ЗП/ВП и Комисията да гарантират строг контрола на ядрената инфраструктура в рамките на ЕС от установени в държави извън ЕС организации и да следят отблизо стандартите за ядрена безопасност в съседните на ЕС държави, както и управлението на ядрените отпадъци, възникващи в Европа, като възможно предизвикателство за външната политика;

6.   изразява загриженост във връзка с продължаващите изявления от страна на Русия, че доставките на газ за Украйна ще бъдат спрени, и призовава всички страни по споразумението, което беше постигнато с посредничеството на бившия комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер, да намерят приемливо решение;

7.   подчертава, че за да може ЕС да увеличи сигурността на доставките си, неговата зависимост от вноса трябва да бъде намалена посредством преход към устойчива икономика без въглеродни емисии, въз основа на изпълнението на обвързващи и амбициозни цели за повишаване на енергийната ефективност и на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници, както и чрез създаването на интелигентна, модерна и взаимосвързана инфраструктура; в този контекст призовава за пълноценно използване на съществуващия капацитет от междусистемни връзки и за изграждането на нови инфраструктури, свързващи държавите членки, и подчертава значението на механизма за свързване на Европа (МСЕ) за намаляването на разпокъсаността на енергийния пазар в ЕС; в тази връзка призовава за незабавното синхронизиране на електропреносните системи на Балтийските държави с европейска континентална мрежа.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.3.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

39

9

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Petras Auštrevičius, Klaus Buchner, James Carver, Fabio Massimo Castaldo, Lorenzo Cesa, Aymeric Chauprade, Arnaud Danjean, Mark Demesmaeker, Anna Elżbieta Fotyga, Eugen Freund, Tunne Kelam, Afzal Khan, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Ulrike Lunacek, Andrejs Mamikins, Ramona Nicole Mănescu, David McAllister, Tamás Meszerics, Francisco José Millán Mon, Ioan Mircea Pașcu, Alojz Peterle, Tonino Picula, Kati Piri, Andrej Plenković, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Sofia Sakorafa, Charles Tannock, Ivo Vajgl, Johannes Cornelis van Baalen, Hilde Vautmans

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Zigmantas Balčytis, Reinhard Bütikofer, Liisa Jaakonsaari, Marek Jurek, Gabrielius Landsbergis, Antonio López-Istúriz White, Marietje Schaake, Helmut Scholz, Traian Ungureanu

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

José Blanco López, Jude Kirton-Darling, Susanne Melior, Maria Noichl, Gabriele Preuß, Ricardo Serrão Santos


СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (16.4.2015)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно Европейската стратегия за енергийна сигурност

(2014/2153(INI))

Докладчик по становище: Хелмут Шолц

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   припомня, че за да се отговори на предизвикателствата на една европейска стратегия за енергийна сигурност, както и да се изпълнят нейните цели в областта на енергетиката и на изменението на климата в условията на световни ограничения в тези области на политиката, Европейският съюз и неговите държави членки, въз основа на действащите нормативни уредби, трябва също така да предприемат общи действия на международната сцена, като поставят въпросите от областта на енергийната сигурност и устойчивост в рамките на международните търговски форуми, в това число начините за решаване на проблема с екологичния дъмпинг, извършван от трети страни, които пренебрегват своите международни ангажименти; подчертава, че намаляването на търсенето на енергия и насърчаването на възобновяемите и местните източници на енергия са едни от най-ефективните средства за намаляване на външната енергийна зависимост и постигане на целите в областта на климата; подчертава, че насърчаването на образованието в областта на енергетиката може да служи на постигането на целта за намаляване на замърсяването и подобряване на моделите на потребление;

2.   отново заявява, че енергията представлява основна потребност за човека и играе решаваща роля във връзка с икономическата дейност на човека, като е от особено значение за конкурентоспособността на промишлеността и на други отрасли на икономиката; поради това настоява, че стратегията на ЕС за енергийна сигурност следва да гарантира устойчив, стабилен, сигурен и предвидим достъп до енергия на приемливи цени както за гражданите, така и за предприятията, и да засили обществения контрол, както и регулирането и справедливостта в областта на конкуренцията, за да се съсредоточи вниманието върху въпроса за енергийната бедност и да се насърчават мерките за справяне с този проблем, който засяга голям брой граждани на ЕС (според докладите на Евростат за доходите и условията на живот (ЕU-SILC)) и в развиващите се страни (според докладите на Международната агенция по енергетика); подчертава, че процесът на вземане на решения относно проекти за енергийна инфраструктура следва да включва всички местни общности, които са пряко засегнати; посочва, че стратегията на Съюза за енергийна сигурност следва да бъде основен компонент на една приобщаваща стратегия на Съюза за икономически растеж;

3.   призовава за по-голяма степен на съгласуваност между търговската и енергийната политика на ЕС; счита, че споразуменията за свободна търговия (ССТ) на ЕС следва да водят до подобрен пазарен достъп до енергийни ресурси и продукти както при утвърдените дългосрочни партньори, така и при нови и бъдещи държави партньори в области като например, но не само, Централна Азия, Северна Африка и Северна, Централна и Южна Америка;

4.   подчертава, че търговията играе ключова роля за енергийната сигурност и че силните партньорства в областта на енергетиката, подсилени с включването на глави относно енергетиката в търговските споразумения на ЕС, са средства от основно значение; счита, че е от ключово значение тези глави да засилват диверсификацията на ЕС в областта на енергетиката и да намаляват зависимостта от внасяни източници на енергия от прекалено малко на брой доставчици, да установяват стандарти за качество за енергийните продукти и общи стандарти за устойчиво производство на енергия, както и да насърчават диверсификацията на маршрутите на доставка и местното производство на енергия, особено от възобновяеми източници, тъй като стратегията за енергийна сигурност следва да насърчава използването на вътрешни източници на енергия, енергийната ефективност, междусистемните връзки и политиките за намаляване на потреблението; счита, че преките чуждестранни инвестиции в активи на стратегическата енергийна инфраструктура в Съюза могат да имат и отрицателно въздействие и следва да бъдат наблюдавани от Комисията; призовава Комисията да предостави на държавите членки възможно най-добрата техническа помощ с цел гарантиране на бързото и правилно прилагане на законодателството на ЕС в областта на енергетиката; посочва, че когато държави — членки на ЕС имат отрицателен търговски баланс, това се дължи най-вече на разходите за внос на изкопаеми горива;

5.   очаква, с оглед на законния интерес на ЕС в подобряването на неговата енергийна сигурност, ключови въпроси като търговията с енергийни ресурси, в това число нефт и природен газ, да бъдат включени в преговорите за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции;

6.   подчертава необходимостта от засилено координиране на европейската търговска политика с политиката в областта на енергетиката, с външната политика и с общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) с цел гарантиране на ефективността на европейската енергийна стратегия и по-висока степен на съгласуваност на нашата външна дейност;

7.   посочва, че първите стъпки за сътрудничество в областта на енергийната ефективност и на енергийното етикетиране вече бяха предприети в търговските споразумения (например етикета „Енергийна звезда“ в САЩ); призовава за повече усилия в тази насока в бъдеще;

8.   подчертава, че високата и недиверсифицирана зависимост от внос на газ може да бъде намалена чрез подпомагане на децентрализираното, базирано на общините производство на топлинна и електрическа енергия, което укрепва веригите на създаване на стойност в различните региони на ЕС;

9.   припомня, че при сключването на търговски споразумения с трети държави трябва да се запази съгласуваността с вътрешната политика на ЕС;

10. подчертава, че намаляването на зависимостта от един доставчик не трябва да води до повишаване на зависимостта от друг доставчик, особено по отношение на втечнения газ; припомня, че хидравличното разбиване е технология, която се отхвърля от по-голямата част от населението в Европа;

11. счита, че търговията с втечнен природен газ (ВПГ) между ЕС и САЩ ще интегрира изцяло газовия пазар на ЕС в световния пазар и ще допринесе в значителна степен за доизграждането на вътрешния енергиен пазар;

12. подчертава, че инфраструктурните проекти, свързани с енергийната сигурност, трябва изцяло да зачитат демократичната воля и участието на местните общности, засегнати от проектирането и изграждането;

13. призовава държавите членки да засилят сътрудничеството си по механизма за обмен на информация във връзка с междуправителствените споразумения с трети държави в областта на енергетиката, за да се повиши прозрачността и да се засилят позициите им при преговорите с трети държави; призовава Комисията бързо да разработи предложение за задължителни предварителни оценки на междуправителствените споразумения по отношение на тяхното въздействие върху вътрешния енергиен пазар на ЕС и на тяхната съвместимост с правото на ЕС; призовава държавите членки да изискват участието на Комисията в преговорите по енергийни споразумения с държави извън ЕС; призовава Комисията да разработи образец на енергийни споразумения с държави извън ЕС, включващ клаузи, свързани с интересите на Съюза; призовава, в интерес на насърчаването на демокрацията и на прозрачността, Парламентът да бъде редовно информиран от Комисията относно енергийните споразумения между ЕС и държави извън ЕС; счита, че следва да се разгледа възможността държавите членки, които желаят това, да създадат механизъм за колективно закупуване за източници на енергия в бъдеще;

14. призовава Комисията да посочи наличните възможности за съвместното договаряне на договори в областта на енергетиката с външни доставчици от името на държавите членки;

15. подчертава, че енергийните споразумения трябва винаги да поставят акцент върху принципа на реципрочност и да гарантират стандартите за качество и съответствието с условията в нормативната уредба; като има предвид общият вътрешен енергиен пазар на ЕС, призовава енергийните споразумения да се включат в обхвата на обикновената законодателна процедура с цел да се гарантира демократичност, прозрачност и съвместимост с правото на ЕС;

16. подчертава, че е важно да се сложи край на всякаква изолираност на държавите членки и на регионите от европейските мрежи за газ и електроенергия;

17. отбелязва, че по искане на дадена държава членка Комисията би могла да участва като наблюдател в преговорите по междуправителствени споразумения;

18. подчертава, че предизвикателството, свързано с енергийната сигурност, се състои в намаляване на несигурността, която поражда напрежение между държавите, и в ограничаване на неефективното функциониране на пазара, което неутрализира ползите от търговията; поради това подчертава необходимостта от насърчаване на демократични структури за глобално управление на суровините и на международни правила за търговията с енергия, за да се намали напрежението в международен план и да се подобри правната стабилност в тази област и да се подпомогне изграждането на справедлив световен енергиен пазар, който носи ползи за всички участници в него, с акцент върху възможности за достойни приходи за богатите на ресурси държави в рамките на ЕС и извън него, с които се подпомагат съответните им стратегии за икономическо развитие и премахване на бедността; подчертава значението на по-тясното сътрудничество в областта на енергетиката със съседните на Съюза държави;

19. счита, че ЕС следва да подпомага най-уязвимите държави при диверсифицирането на техните източници и маршрути на доставки, в това число чрез трансгранични междусистемни връзки и обратни потоци, с акцент върху енергията от възобновяеми източници и местните източници на енергия и свързаните с това хранилища и мерки за енергийна ефективност в рамките на регионалните стратегии, като по този начин се допринася за намаляване на зависимостта от определени променливи международни енергийни пазари; счита, че е също толкова важно да се разработват нови технологии за производството на енергия от различни източници с цел повишаване на енергийната ефективност в световен мащаб, като по този начин се спомага за премахването на енергийната бедност, допринася се за глобалното устойчиво развитие и се подпомагат усилията в световен план за борба срещу изменението на климата;

20. подчертава, че ЕС следва да се възползва от възможностите, които произтичат от енергийните източници в източната част на Средиземноморието, по-специално с оглед на създаването на Средиземноморски газов разпределителен център посредством коридор от североизточната част на Средиземноморието към Европа, за да се подобри енергийната сигурност на ЕС; счита, че ЕС следва да насърчава инициативи за сътрудничество в сектора на енергетиката между държавите в източната част на Средиземноморието, като по този начин допринася за мира и просперитета на тяхното население;

21. признава, че Европейският фонд за стратегически инвестиции и Механизмът за свързване на Европа са механизми с ключово значение по отношение на развитието на инфраструктурата и на привличането на частни инвестиции в ЕС; освен това отбелязва, че оптимизирането на използването на финансовите инструменти ще има важен мултиплициращ ефект върху публичните инвестиции и ще привлече инвестиционен капитал от цял свят в ЕС;

22. подчертава, че стратегическите инфраструктури, с които се насърчава диверсификацията на доставките, на източниците и на маршрутите, например хранилища и съоръжения за внос и пренос, както и заводи за втечняване и регазификация на природен газ, могат да улеснят подобряването на доставките при възникването на извънредни ситуации; отбелязва, че тези инфраструктури могат да бъдат подпомогнати чрез специфични регулаторни мерки и/или публично финансиране, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 347/2013 относно трансевропейската енергийна инфраструктура и Регламент (ЕС) № 1316/2013 относно Механизма за свързване на Европа, и/или финансова подкрепа чрез финансовите инструменти на ЕС въз основа на стратегическите цели на Съюза;

23. счита, че възможностите за износ на чисти, сигурни и ефикасни енергийни технологии и технологии за съхранение на енергия от страна на частните и публичните дружества от ЕС са от особено значение, по-специално в контекста на нарастващото световно търсене на енергия; препоръчва да се увеличат инвестициите в научни изследвания, развойна дейност и прилагане на новите енергийни технологии и технологии за съхранение на енергия; призовава за значително намаляване на митата за тези технологии в рамките на споразумение на СТО за екологичните стоки и на ССТ на ЕС;

24. призовава Комисията да гарантира по-стриктно наблюдение по отношение на антиконкурентното поведение и антидъмпингови мерки с цел защита на европейските енергийни отрасли срещу нелоялен внос от трети държави;

25. изразява съжаление във връзка с факта, че няма напредък по разискванията в Съвета относно модернизирането на инструментите за търговска защита, въпреки че Парламентът изрази решителна подкрепа за по-строги мерки срещу нелоялния внос от трети държави;

26. призова Комисията да гарантира, че нейните цели и дейности в областта на енергийната сигурност съответстват на общите цели на политиката на ЕС, по-специално по отношение на международния мир и развитието, и че интегрирането на държави в световната икономика включва и достъпа им до енергия;

27. счита, че енергийната сигурност в рамките на ЕС може да бъде действително постигната не само чрез финансирането на нови инфраструктури и съоръжения, но и чрез подкрепа за оптимизирането на съществуващите технологии, провеждането на научноизследователска и развойна дейност в търсене на нови решения и насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници и на технологии за енергия от възобновяеми източници;

28. отново посочва необходимостта от значителни инвестиции в енергия и енергийна инфраструктура, преди всичко в енергия от възобновяеми източници и в екологосъобразни технологии.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

14.4.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

6

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

William (The Earl of) Dartmouth, Maria Arena, Tiziana Beghin, David Borrelli, David Campbell Bannerman, Daniel Caspary, Salvatore Cicu, Marielle de Sarnez, Christofer Fjellner, Eleonora Forenza, Ska Keller, Jude Kirton-Darling, Alexander Graf Lambsdorff, Gabrielius Landsbergis, Jörg Leichtfried, Marine Le Pen, David Martin, Emmanuel Maurel, Emma McClarkin, Anne-Marie Mineur, Alessia Maria Mosca, Franz Obermayr, Artis Pabriks, Franck Proust, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Tokia Saïfi, Helmut Scholz, Joachim Schuster, Adam Szejnfeld, Iuliu Winkler, Jan Zahradil

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Klaus Buchner, Nicola Danti, Danuta Maria Hübner, Sander Loones, Frédérique Ries, Jarosław Wałęsa


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (30.3.2015)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно европейската стратегия за енергийна сигурност

(2014/2153(INI))

Докладчик по становище: Меря Кюльонен

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   счита, че сегашните глобални предизвикателства, свързани с енергетиката и климата, изискват ефективни, равнопоставени и общи действия на международната сцена от страна на Европейския съюз;

2.   счита, че предизвикателствата във връзка с енергийната сигурност и изменението на климата трябва да се посрещнат единствено чрез обединена стратегия, която да разглежда и двата въпроса едновременно; подчертава, че комбинирането на мерки за насърчаване на енергийната ефективност и възобновяемата енергия и за разработване на иновативни енергийни технологии е от ключово значение за постигане на екологически устойчив енергиен микс и за осигуряване на стабилно снабдяване с енергия в цяла Европа на достъпни цени и за гражданите, и за предприятията, като съществени аспекти на енергийната сигурност;

3.   поради това приветства ангажимента за по-широко сътрудничество в областта на енергийната политика; подчертава колко е важно във всички планове за енергийна сигурност да се включи инвестирането в енергийна ефективност в целия ЕС и насърчаването на инвестиции в местни възобновяеми енергийни източници;

4.   подчертава, че изменението на климата, неконкурентните енергийни цени и изключително високата зависимост от ненадеждни доставчици от трети държави са заплаха за устойчивостта на европейската енергийна система;

5.   счита, че увеличаващата се зависимост на ЕС от вноса на изкопаеми горива от крайно ненадеждни доставчици от трети държави прави ЕС уязвим и дълбоко подкопава развитието на надеждна, ефективна и последователна обща европейска енергийна политика;

6.   отбелязва, че може да се постигне подобрена енергийна сигурност по един рентабилен начин, ако тя бъде разглеждана от държавите членки чрез процес на сътрудничество; подчертава в тази връзка важната роля, която може да има един правилно свързан и действащ пазар за електроенергия и газ за диверсифицирането на доставчиците, източниците и трасетата на доставка в Европа;

7.   призовава Комисията да приеме по-проактивен подход към гарантирането, че държавите членки спазват европейското законодателство, подход, имащ за цел установяването на прозрачни и добре функциониращи енергийни пазари;

8.   подчертава значението на координирането на националните енергийни политики и укрепването на гласа на ЕС в областта на външната енергийна политика;

9.   изтъква, че повишаващата се енергийна сигурност е свързана с необходимостта да се ориентираме към ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност; поради това категорично призовава Комисията да представи амбициозни цели за 2030 г. и да приложи всеобхватна стратегия на ЕС в областта на енергетиката и климата, която се основава на дългосрочната цел за декарбонизирането на икономиката на ЕС в съответствие със съобщението на Комисията и като се вземе предвид резолюцията на Парламента от 15 март 2012 г. относно пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност(1);

10. подчертава значителните съпътстващи ползи за климата, качеството на въздуха, общественото здраве и околната среда вследствие на подобрената енергийна сигурност посредством засилена енергийна ефективност и преминаване към енергия от възобновяеми източници, като например вятърна, слънчева и геотермална;

11. счита, че законодателството в областта на енергийната ефективност и схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС са взаимно подкрепящи се инструменти, и призовава за бързото прилагане на резерва за стабилност на пазара, който може да гарантира ценови сигнал за въглеродните емисии, който от своя страна може да доведе до подобрения в енергийната ефективност в сектора на СТЕ; призовава Комисията да добави стандарт за качествените показатели на емисиите към системата на ЕС за търговия с емисии, който да предоставя ясен сигнал за инвестициите по отношение на постепенното премахване на най-вредните за околната среда методи за производство на електроенергия, като например на основата на въглища;

12. настоятелно призовава за премахване на „енергийните острови“ в ЕС, което първоначално беше предвидено да приключи в 2015 г.; продължава да твърди, че е наложително да се развиват енергийни междусистемни връзки, за да се сложи край на всяка изолираност на държавите членки; подчертава необходимостта от ускоряване на изпълнението на стратегическите инфраструктурни проекти, особено насочените към прекратяване на енергийната изолация на дадена държава членка, и от насърчаване на използването на възобновяеми енергии чрез улесняване на разпространението им; настоятелно призовава Комисията в тази връзка да даде приоритет на инструментите на ЕС за финансиране на проекти за междусистемни връзки, имащи за цел завършването на вътрешния енергиен пазар на ЕС;

13. подчертава, че действия за необходимите значителни промени в енергийната система на ЕС ще има само ако мерките са предложени съвместно с държавите членки при отчитане на техните възможности; призовава Комисията да предложи конкретни стъпки и планове за действие, включително законодателство, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план; призовава за сериозни инвестиции от страна на ЕС и държавите членки в научни изследвания и иновации в областта на енергетиката, водещи до екологически устойчиви, иновативни енергийни технологии; набляга на необходимостта от образование, обучение и споделяне на най-добри практики, както и от местни пилотни проекти в държавите членки, които допринасят за енергийната сигурност чрез подобряване на устойчивостта на местните системи;

14. припомня своите предишни позиции във връзка с установяването на амбициозни, обвързващи на национално равнище цели за възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност, които би трябвало да намалят зависимостта от вноса на енергия;

15. потвърждава, че икономиите на енергия и енергийната ефективност са бърз и разходоефективен път към справяне с въпроси като енергийната сигурност, външната зависимост, високите цени и опасенията за околната среда; подчертава потенциала за икономии на енергия и енергийна ефективност, по-специално в конкретни сектори като строителството и транспорта; посочва ролята на централните топлофикационни и охладителни системи за управляване на търсенето на енергия; подчертава факта, че според Международната агенция по енергетика енергийната ефективност е „световното гориво номер едно“ поради своята най-ниска цена, достъпност и устойчивост; подчертава, че е необходимо ЕС и националните политики да насърчават инвестициите в енергийна ефективност и в решения, отчитащи търсенето, тъй като те ще доведат до значителни дългосрочни ползи за сигурността на доставките в Европа; поради това призовава Комисията да постави ясни цели за обновяването на сградния фонд в целия ЕС, което също ще доведе до нови работни места и ще обнови икономиката на ЕС;

16. изразява своята убеденост, че насърчаването на кръгова икономика и по-висока ефективност на ресурсите може да доведе до съществено намаляване на емисиите на парникови газове, като по този начин може да даде жизненоважен принос за посрещането на предизвикателствата в областта на климата и енергетиката;

17. призовава Комисията приоритетно да приеме мерки за засилване на енергийната ефективност, като по този начин обърне внимание и на проблема за ниската конкурентоспособност в резултат от високите цени на енергията;

18. посочва значението на пълното прилагане на законодателната рамка за енергийна ефективност на ЕС, за да се постигне спестяване на енергия от 20% до 2020 г., на по-нататъшното развитие на Директивата за енергийната ефективност, Директивата за екопроектирането, Директивата за екомаркировката и Директивата относно енергийните характеристики на сградите, както и на насочването на увеличено финансиране от ЕС за тези области; призовава Комисията да наблюдава отблизо изпълнението на тези директиви в държавите членки; подчертава, че като част от преразглеждането на тези директиви, енергийната бедност следва да получи приоритетен статут, а мерките следва да се съсредоточат върху социалните жилища и върху най-нискоефективните сгради, обитавани от домакинства с нисък доход;

19. признава, че намалените емисии, регулирани чрез стандарт за качествените показатели на емисиите, са пряко свързани с енергийната ефективност и дългосрочните икономии в енергийния сектор;

20. припомня, че членът относно схемите за задълженията за енергийна ефективност в Директивата за енергийната ефективност е основната мярка за изпълнение на целта в областта на енергийната ефективност до 2020 г.; настоятелно призовава Комисията да удължи срока на тази разпоредба и след 2020 г., като същевременно премахне изключенията, които намаляват нейната ефективност;

21. призовава Комисията да повиши равнището на амбиция за стандартите при характеристиките за енергийна ефективност на продукти, включително новите в очаквания работен план за екопроектирането за периода 2015-2017 г., както и да засили прозрачността и ефективността на информационните схеми относно потреблението на енергия от електрическите уреди, за да се спомогне за извличането на пълния икономически потенциал от спестяването на енергия за домакинствата и бизнеса и да се допринесе за енергийната сигурност на Европа и дългосрочните цели за декарбонизация;

22. счита, че ясни обвързващи цели за 2030 г. в областта на климата и енергетиката, заедно с амбициозен план за действие и ефективна структура на управление, приложени чрез европейското законодателство, ще бъдат също така от полза за енергийната сигурност; подчертава, че дългосрочната перспектива е от жизненоважно значение за създаване на стабилна рамка за необходимите инвестиции в европейската енергийна инфраструктура и че по тази причина е важно законодателната рамка за климата и енергетиката за периода 2020-2030 г. да бъде въведена незабавно; затова призовава Комисията да представи всички необходими предложения възможно най-бързо въз основа на обикновената законодателна процедура;

23. повтаря, че научните изследвания и иновациите са ключови за разработването на екологически устойчиви, иновативни енергийни технологии и са от жизненоважно значение за превръщането на вече наличните местни технологии за възобновяеми източници на енергия в по-достъпни и конкурентоспособни; по тази причина настоятелно призовава за повече подпомагане от страна на ЕС за научноизследователската и развойна дейност и иновациите;

24. подчертава, че регулаторната сигурност, основаваща се на ясна политическа насока, е от решаващо значение за предоставянето на европейските граждани и предприятия на сигурна и устойчива енергия на достъпни цени; припомня във връзка с това, че Парламентът призова за задължителни цели на ЕС до 2030 г. за намаляване на вътрешните емисии на парникови газове с поне 40 % в сравнение с равнищата от 1990 г., за задължителна цел на ЕС за енергийна ефективност от 40 % до 2030 г. и за задължителна цел на ЕС за производство от възобновяеми енергийни източници на поне 30 % от общата крайна консумация на енергия до 2030 г.;

25. приканва Комисията да ускори разработването и внедряването на технологии с ниски нива на въглеродни емисии, за да се осигури по-нататъшна диверсификация на енергийните доставки и да се реализират икономии от внос на горива;

26. приканва Комисията да разработи рамка за подкрепа на стимулирането на енергията, произведена от възобновяеми източници, която рамка да гарантира конкурентоспособност на международно равнище, и да направи предложения за поне 30 % енергия от възобновяеми източници в ЕС до 2030 г., като темпът на увеличаване на монтирани възобновяеми енергийни източници се поддържа на текущото ниво, при отчитане едновременно с това на факта, че държавите членки разполагат с различни възможности за генериране и използване на тези източници;

27. приветства гледната точка на Комисията за възобновяемата енергия като „опция, за която няма да съжаляваме“, заедно с енергийната ефективност и енергийната инфраструктура, както е посочено в енергийната пътна карта за периода до 2050 г. и е одобрено от Парламента, и подчертава значението на развитието на по-интелигентни енергийни мрежи и нови гъвкави решения за производство и съхраняване на енергия чрез разпределителната мрежа и на микро-равнище; в тази връзка отчита, че използването на природен газ в секторите на производството на електроенергия, отоплението и транспорта би могло да допринесе за ефективен преход към напълно декарбонизиран енергиен микс в ЕС;

28. посочва, че понастоящем ЕС е световен лидер в технологиите в областта на енергията от възобновяеми източници с около половин милион вече създадени работни места в този сектор, като има предвид, че по-високите дялове на възобновяемите енергийни източници в дългосрочен план ще дадат като резултат устойчив растеж и повишена енергийна сигурност;

29. приветства ангажимента на Комисията да осигури инвестиции за научни изследвания и иновации в областта на енергетиката чрез програмата „Хоризонт 2020“;

30. посочва водноелектрическата енергия като важен местен и възобновяем източник на енергия, който ще продължи да играе ключова роля в производството и складирането на електроенергия в Европа;

31. посочва, че устойчивото земеделие и горско стопанство са важни инструменти, които допринасят за производство на енергия от биомаса и постигане на енергийна ефективност.

32. приканва Комисията да признае стойността на технологиите за улавяне и складиране на въглерод, които могат да играят важна роля като част от пакета мерки за намаляване на въглеродните емисии в Европа;

33. призовава Комисията да стимулира и финансира преминаването към технологии за възобновяеми енергийни източници и да поддържа финансирането на технологиите за улавяне и съхранение на СО2 чрез фондове за иновации като NER300 и NER400;

34. отбелязва, че е от решаващо значение инвестициите в енергопреноса да отговарят на темпа на инвестиции във възобновяеми и други източници на енергия; подчертава, че успешното превключване към устойчива нисковъглеродна икономика изисква допълнителни междусистемни връзки, които ще улеснят трансграничната търговия и ще увеличат възможностите на ЕС за балансиране, като по този начин ще доведат до по-рентабилно интегриране на възобновяемите енергийни източници;

35. подчертава, че разширяването и модернизирането на междусистемните връзки в държавите от Южна Европа може да допринесе за по-нататъшно внедряване на възобновяемите източници на електроенергия и за енергийната сигурност в региона, а също така може да стимулира и интеграцията на енергийните пазари на региона с останалата част от ЕС и да повиши сигурността на енергийните доставки;

36. счита, че продължаващото съществуване на енергийно изолирани географски райони е в явно противоречие с целта на ЕС за енергийна сигурност; подчертава в този контекст необходимостта да се установят задължителни и обвързани със срокове минимални цели за трансграничния капацитет на връзките между преносните мрежи; настоятелно призовава Комисията да приложи подходящи мерки за мониторинг, чрез които да гарантира навременното постигане на тези цели;

37. подчертава, че в контекста на разглеждането на енергийната сигурност трябва да бъде осигурена висока степен на опазване на околната среда; в тази връзка припомня рисковете за околната среда, климата и здравето и въздействията, свързани с добива на неконвенционални изкопаеми горива;

38. призовава Комисията и държавите членки да преработят механизмите за субсидиране, за да се улесни интеграцията на енергийния пазар и постепенно да се премахнат всички вредни за околната среда субсидии, особено за изкопаеми горива, и да се възползват изцяло от средствата за финансиране на устойчиви възобновяеми енергийни източници, които все още не са ценово конкурентоспособни спрямо конвенционалните енергийни източници, въз основа, наред с останалото, на задължителни цели за възобновяема енергия, договорени на равнището на ЕС;

39. повтаря необходимостта от пристъпване към незабавни действия в транспортния сектор по отношение както на подобряването на ефективността, така и на декарбонизирането му, с оглед на намаляването на зависимостта на сектора от вноса и на цялостното въздействие върху климата; призовава за ефективни мерки като част от всеобхватен и устойчив подход, насочен към насърчаване на намаляването на емисиите, енергийна ефективност, разработване на алтернативни горива и електрифициране на транспортния сектор;

40. счита, че употребата на втечнен природен газ като по-чисто преходно гориво следва да бъде поощрена за тежкотоварните автомобили и морския сектор;

41. счита, че в сектора на жилищната политика приоритет следва да бъде основното реновиране с цел енергийна ефективност и стимулирането на сгради с нулеви емисии;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.3.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

57

10

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Zoltán Balczó, Catherine Bearder, Ivo Belet, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Nessa Childers, Alberto Cirio, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Ian Duncan, Stefan Eck, Bas Eickhout, Eleonora Evi, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Iratxe García Pérez, Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Sylvie Goddyn, Matthias Groote, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, György Hölvényi, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Dubravka Šuica, Tibor Szanyi, Nils Torvalds, Glenis Willmott, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Nicola Caputo, Herbert Dorfmann, Linnéa Engström, Luke Ming Flanagan, Jan Huitema, Karol Karski, Elisabeth Köstinger, Merja Kyllönen, Anne-Marie Mineur, Alessandra Mussolini, James Nicholson, Marit Paulsen, Bart Staes, Theodor Dumitru Stolojan, Tom Vandenkendelaere

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Marie-Christine Boutonnet, Anthea McIntyre, Emilian Pavel

18.3.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно Европейската стратегия за енергийна сигурност

(2014/2153(INI))

Докладчик по становище: Филиз Хюсменова

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   подчертава, че ЕС не може да си позволи продължително разпокъсване на вътрешния енергиен пазар; ето защо призовава за пълно прилагане на съществуващата регулаторна рамка (третия енергиен пакет), достатъчно енергийни междусистемни връзки между държавите членки и модернизация на енергийните мрежи; счита освен това, че главната цел на стратегията за енергийна сигурност на ЕС трябва да бъде да се гарантира, че никоя държава членка, нито ЕС като цяло, не са прекалено уязвими в случай на нарушение на доставките от страна на един-единствен енергиен доставчик; подчертава, че една политика за енергийната сигурност включва различни елементи, като подобряването на подготвеността в случай на нарушения на енергийните доставки, сътрудничеството и координацията в отношенията с трети държави, както и новата инфраструктура са също толкова важни колкото амбициите за развитие на енергията от възобновяеми източници, въвеждане на мерки за енергийна ефективност и намаляване на емисиите на парникови газове и се развиват по начин, който е в хармония с тези амбиции;

2.   подчертава положителното въздействие, което пазарната интеграция оказа върху цените на едро и в крайна сметка върху цените на дребно в електроенергийния сектор, което даде възможност на гражданите да получат по-достъпна електроенергия, и припомня, че потенциалната нетна икономическа полза, която може да бъде извлечена от завършването на вътрешния енергиен пазар, е от порядъка на 16 до 40 млрд. евро годишно;

3.   счита, че енергийната политика на ЕС следва да търси начин как да се справи с неконкурентните цени на енергията, които изостриха икономическата криза и отслабиха конкурентоспособността на европейската промишленост, и които оказват влияние върху цялостната енергийна сигурност на нашите граждани;

4.   подчертава, че е важно държавите членки да отпуснат достатъчно ресурси за пазарен надзор на енергийната ефективност на продуктите, така че да се гарантират равностойни условия за сектора, като същевременно на потребителите се предоставят най-полезната информация и подходящите инструменти, за да направят информиран избор, да са запознати с потреблението си на енергия и да го намаляват;

5.   посочва, че според последното издание на индекса за развитие на пазарите на дребно пазарът на електроенергия е един от четирите най-зле функциониращи пазари; подчертава, че е важно да се предприемат действия за подобряване на предоставянето на информация на потребителите относно разбивката на цените на енергията и относно мерките за енергийна ефективност, които биха им дали възможност да участват активно в регулирането на своето потребление на енергия, включително възможността да сменят лесно своя доставчик;

6.   припомня своите предишни позиции относно установяването на амбициозни цели по отношение на енергийната ефективност и това, че е важно да се ускори изпълнението на мерките, насочени към постигането на тези цели; подчертава, че мерките за енергийна ефективност на европейско равнище са от изключителна важност, за да се гарантира енергийната независимост на ЕС, като същевременно се осигурява устойчив растеж, развива се обучението, създават се работни места и се укрепва икономическата жизнеспособност на предприятията, и особено МСП, и приветства в тази връзка предложението за създаване на Европейски фонд за стратегически инвестиции; в този контекст отправя искания за инвестиции в енергийната ефективност, особено по отношение на сградите;

7.   подчертава, че важните сектори биха могли да се възползват от мерките за енергийна ефективност на равнище ЕС и на национално равнище; призовава държавите членки и Комисията да популяризират ефективното използване на енергията и да използват пълноценно възможностите, предлагани от директивите за възлагането на обществени поръчки, за да насърчават оценяването на базата на критерии, свързани с иновациите и околната среда, които позволяват широко разпространяване на енергийно ефективните сгради и продукти; подчертава, че е важно на потребителите да се предоставя точна и опростена информация относно енергийната ефективност на тези продукти; счита, че в бъдеще може да се допринесе за политиката на енергийна ефективност чрез подобряване и по-нататъшно развитие на законодателството относно енергийното етикетиране и екопроектирането;

8.   подчертава добавената стойност на интегрирането на ИКТ в енергийните системи, за да се постигне максимална енергийна ефективност, умерено търсене и по-ниски цени за потребителите и за да се даде възможност на потребителите да управляват по-добре потреблението си на енергия; призовава ЕС и неговите държави членки да осъществят дългосрочни кампании, за да повишат обществената осведоменост относно различните начини за намаляване на потреблението на електроенергия; подчертава, че амбициозните политики за енергийна ефективност по отношение на жилищния сектор са важни, за да се ускори темпото на обновяване на сградите и да се подобрят системите за централно отопление;

9.   припомня, че е необходимо да се засилят подготвеността и капацитетът на ЕС да реагира ефективно на евентуални кризи в доставките на газ; подчертава значението на консултациите, започнати от Комисията на 15 януари 2015 г. с цел да се определят областите, в които са необходими подобрения на действащите правила на ЕС, за да се гарантира сигурността на доставките на газ; отбелязва, че съществува необходимост от по-добро и задълбочено сътрудничество и координация между държавите членки в областта на енергийната сигурност;

10. подчертава, че развитието на възобновяемите енергийни източници ще има положителен екологичен и икономически ефект, като същевременно ще допринесе и за енергийната независимост на ЕС; подчертава необходимостта да се използва пълният потенциал на енергията от възобновяеми източници, наред с другото, в сектора на отоплението и охлаждането, и да се разработят интелигентни енергийни мрежи и нови решения за съхраняването на енергията; подчертава, че тъй като технологията е съществен елемент за намаляването на търсенето на енергия, е изключително важно да се подкрепят иновативни проекти в областта на възобновяемите и чистите енергийни източници; призовава за защита на финансирането на „сигурна, чиста и ефективна енергия“, както е посочено в приложение II към Регламент (ЕС) № 1291/2013, за да се даде възможност на ЕС да се превърне в световен лидер в областта на възобновяемите и чистите енергийни източници; призовава държавите членки и Комисията да гарантират регулаторна стабилност по отношение на възобновяемите енергийни източници и да осигуряват защита за инвестициите, направени в съответствие с енергийните цели на ЕС, като създават условия на равнопоставеност;

11. призовава да се отдели повече внимание на нововъзникващия пазар на енергийни услуги (в т.ч. договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат и споразуменията за енергийни услуги); подчертава, че е важно да се разработят стандарти за всеки елемент на процеса на инвестиране в енергийната ефективност; отправя искания за инвестиции в енергийната ефективност, особено по отношение на сградите; подчертава, че важни сектори като туризма биха могли да се възползват от мерките за енергийна ефективност на равнище ЕС и на национално равнище; подчертава, че координираните и амбициозните политики и мерки за енергийна ефективност по отношение на жилищния сектор представляват стабилно, стратегическо и дългосрочно решение за енергийната бедност;

12. припомня на държавите членки за наскоро разработената европейска стратегия за енергийна сигурност и ги призовава във връзка с това да засилят регулаторната и публичната финансова подкрепа, за да се ускори темпото на обновяване и подобряване на сградите и/или въвеждането на системи за централно отопление;

13. призовава Комисията, държавите членки и регионите да отпуснат средства за разработването на технологии за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид;

14. настоятелно призовава Комисията и Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия да поставят по-силен акцент върху борбата с проблема, свързан с намаляването на преноса на националните граници; отбелязва, че биха били възможни годишни икономии в размер на 15 млрд. евро годишно (10% от цената на едро на газа), ако бъдат отстранени съществуващите пазарни несъвършенства, които позволяват неконкурентни ценови разлики между държавите членки; счита, че е необходимо Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия да играе по-силна роля за един добре функциониращ вътрешен енергиен пазар, тъй като това изисква както значително развитие на инфраструктурата и междусистемните връзки, позволяващи трансгранична търговия, така и строго прилагане на правилата за разпределяне на съществуващите мощности; приканва да се увеличат усилията за подобряване на трансграничните междусистемни връзки и за разработването на интелигентни енергийни мрежи; счита, че за съжаление някои държави членки все още се намират на „енергиен остров“ вследствие на липсата на енергийни междусистемни връзки с останалата част на ЕС, както и че в някои региони на ЕС все по-големи количества енергия от непостоянни възобновяеми енергийни източници не могат да бъдат доставени до потребителите поради липсата на достатъчно инфраструктура;

15. подчертава, че регулираното ценообразуване в областта на енергетиката е пагубно за конкуренцията и инвестициите и че неговото премахване е предпоставка за постигането на добре функциониращ енергиен пазар;

16. настоятелно призовава Комисията да въведе мерките (които са предвидени в третия енергиен пакет), предназначени да гарантират, че гражданите могат да упражняват правото на избор на енергиен доставчик; подчертава, че упражняването на това право е не само от голямо значение за потребителите, но също така и стимулира допълнително енергийните пазари на едро;

17. счита, че една подобрена и по-стабилна схема за търговия с емисии би трябвало да гарантира получаването на инвестициите, необходими за постигането на дългосрочните цели на ЕС в областта на енергията и климата; подчертава, че мерките, предназначени да укрепят схемата за търговия с емисии, следва да запазват конкурентоспособността на енергоемката промишленост с цел да се предотврати преместването на предприятия, загубата на работни места и „изтичането на мозъци“ извън Европейския съюз.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.3.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

5

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Dita Charanzová, Carlos Coelho, Sergio Gaetano Cofferati, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, Daniel Dalton, Dennis de Jong, Pascal Durand, Vicky Ford, Ildikó Gáll-Pelcz, Antanas Guoga, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Liisa Jaakonsaari, Antonio López-Istúriz White, Jiří Maštálka, Eva Paunova, Jiří Pospíšil, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Olga Sehnalová, Mylène Troszczynski, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Lucy Anderson, Jussi Halla-aho, Kaja Kallas, Emma McClarkin, Jens Nilsson, Julia Reda, Adam Szejnfeld, Lambert van Nistelrooij, Josef Weidenholzer, Kerstin Westphal

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Andrea Bocskor, Roger Helmer, György Hölvényi, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Emilian Pavel

(1)

Приети текстове, P7_TA(2012)0086.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

7.5.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

42

13

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Bendt Bendtsen, David Borrelli, Gianluca Buonanno, Reinhard Bütikofer, Jerzy Buzek, Soledad Cabezón Ruiz, Philippe De Backer, Christian Ehler, Adam Gierek, Hans-Olaf Henkel, Kaja Kallas, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Janusz Lewandowski, Ernest Maragall, Edouard Martin, Angelika Mlinar, Nadine Morano, Angelika Niebler, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Miloslav Ransdorf, Herbert Reul, Paul Rübig, Algirdas Saudargas, Jean-Luc Schaffhauser, Neoklis Sylikiotis, Dario Tamburrano, Evžen Tošenovský, Claude Turmes, Vladimir Urutchev, Adina-Ioana Vălean, Kathleen Van Brempt, Henna Virkkunen, Martina Werner, Hermann Winkler, Anna Záborská, Flavio Zanonato

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Miriam Dalli, Cornelia Ernst, Eugen Freund, Francesc Gambús, Benedek Jávor, Olle Ludvigsson, Svetoslav Hristov Malinov, Vladimír Maňka, Marian-Jean Marinescu, Luděk Niedermayer, Piernicola Pedicini, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Sofia Sakorafa, Paul Tang, Indrek Tarand, Cora van Nieuwenhuizen

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Fernando Maura Barandiarán, Claudia Tapardel

Правна информация - Политика за поверителност