ДОКЛАД относно външното въздействие на политиката на ЕС в областта на търговията и инвестициите върху публично-частните партньорства в държави извън ЕС

5.6.2015 - (2014/2233(INI))

Комисия по международна търговия
Докладчик: Ян Захрадил

Изменения

Процедура : 2014/2233(INI)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A8-0182/2015

Внесени текстове :

A8-0182/2015

Разисквания :

PV 06/07/2015 - 16
CRE 06/07/2015 - 16

Гласувания :

PV 07/07/2015 - 5.13
CRE 07/07/2015 - 5.13
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0250

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно външното въздействие на политиката на ЕС в областта на търговията и инвестициите върху публично-частните партньорства в държави извън ЕС

(2014/2233(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид член 208 от Договора от Лисабон,

– като взе предвид Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия[1],

– като взе предвид Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО[2],

– като взе предвид Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО[3],

– като взе предвид становищата на комисията по международна търговия съответно относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчки (COM(2011)0896), относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (COM(2011)0895), и относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за възлагане на договори за концесия (COM(2011)0897),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Мобилизиране на частни и публични инвестиции за възстановяване и дългосрочно структурно изменение — развиване на публично-частни партньорства“ (COM(2009)0615), „По-активно участие на частния сектор за постигането на приобщаващ и устойчив растеж в развиващите се държави“ (COM(2014)0263), „Европа 2020 Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020), „Търговия, растеж и световни дела Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612), „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM (2012)0173) и „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

– като има предвид резолюциите си от 27 септември 2011 г. относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“[4], от 29 януари 2013 г. относно корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване[5] и от 26 октомври 2006 г. относно публично-частните партньорства и законодателството на Общността в областта на обществените поръчки и концесии[6],

– като взе предвид доклада на EIM от 2010 г., озаглавен „Интернационализация на европейските МСП“,

– като взе предвид параграф 5 от съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010―2015 г.“ (COM(2010)0491), Принципите за овластяването на жените на ООН, чието начало бе поставено през март 2010 г., ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека и заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г., както и параграф 46 от заключителният документ на Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие, проведена в Рио де Жанейро (Рио+20),

– като взе предвид препоръките на ОИСР от май 2012 г. относно принципите на публичното управление на публично-частните партньорства[7], конвенцията на ОИСР от 1997 година за борба с подкупването на чужди длъжностни лица при международни бизнес сделки и ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия“, осъвременени през май 2011 г.[8],

– като взе предвид съответните конвенции на МОТ,

– като взе предвид Ръководството за насърчаване на доброто управление в публично-частните партньорства за 2008 г. на Икономическата комисия за Европа на ООН[9],

– като взе предвид законодателното ръководство относно частно финансираните инфраструктурни проекти от 2001 г. на Комисията на ООН по международно търговско право (UNCITRAL)[10], както и докладите, представени на Международния колоквиум на UNCITRAL относно публично-частните партньорства (ПЧП), проведен във Виена на 2 и 3 май 2013 г.,

– като взе предвид доклада на Андийската корпорация за развитие от 2010 г., озаглавен „Публични инфраструктури и частно участие: понятия и опит от Америка и Испания“,

– като взе предвид „Справочника за публично-частните партньорства: Версия 2,0“ от юли 2014 г., издадено от Азиатската банка за развитие (ADB), Интерамериканската банка за развитие (IDB), Групата на Световната банка и консултативния механизъм за публично-частните инфраструктури (PPIAF)[11],

– като взе предвид член 52 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по развитие и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0182/2015),

А. като има предвид, че обществата и икономическите структури на държавите и техният динамизъм имат полза от среди, които позволяват взаимодействието между публичния и частния сектор и сътрудничеството между публични и частни субекти, например чрез съвместни инициативи и рискове;

Б. като има предвид, че, въпреки че публично-частните партньорства (ПЧП) са дългосрочен инструмент, използван в правителствени политики на международно, национално, регионално и местно равнище, по отношение на тях не съществува международно признато определение и всеобхватна регулаторна рамка; като има предвид, че в практиката се подразбира, че ПЧП се отнасят за „широк и разнообразен спектър от кооперативни отношения между публични участници (правителства, агенции и международни организации или комбинация от тях) и частни участници (дружества или субекти с нестопанска цел) като обикновено това предполага предоставянето от частния сектор на инфраструктури или активи, които традиционно се осигуряват от правителствата;

В. като има предвид, че ПЧП са важен двигател на икономически растеж, иновации, конкурентоспособност и създаване на работни места, както на единния пазар, така и в чужбина, и имат стратегическа роля за модернизирането на инфраструктурите, и по-специално на енергийните, водни, пътни и цифрови инфраструктури; като има предвид, че дружествата от ЕС са добре подготвени да се съревновават за тези договорености и да ги прилагат;

Г. като има предвид, че ПЧП могат да бъдат под различни форми и че законодателството за единния пазар установява високи процедурни стандарти; отбелязва, че това законодателство беше преразгледано и консолидирано в Директиви 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС относно обществените поръчки, в Директива 2014/23/ЕС относно концесиите, както и в насоките относно институционализираните публично-частни партньорства (ПЧП);

Д. като има предвид, че публично-частните партньорства за предоставянето на инфраструктури, стоки и основни услуги са сложни в техническо отношение;

Е. като има предвид, че от 2007 г. насам световната икономическа криза сериозно засегна всички напреднали държави, държавите с бързо развиваща се икономика и развиващите се държави и има въздействие върху бюджетните политики и върху достъпа както на институционалните, така и на частните субекти, особено МСП, до средствата, необходими за изпълнението на проекти, с което засяга развитието на инфраструктурата и на други проекти, изискващи значителни капиталовложения, и предоставянето на основни услуги;

Ж. като има предвид, че все по-голям брой правителства, предвид на публичните бюджетни ограничения, изострени от икономическата криза и кризата на държавния дълг, предприемат иновативни решения като ПЧП, които – ако бъдат правилно прилагани – могат да спомогнат да се подобрят разходните показатели, ефективността, ефикасността и качеството на публичните услуги и да се осигури навременното предоставяне на публични инфраструктури, чрез подходящото участие на публични и частни субекти;

З. като има предвид, че положителното въздействие на ПЧП произтича от подобряването на резултатите на проектите, доброто съотношение между ползите и разходите, възможността за дългосрочно финансиране на разходите, предвидените стимули за иновациите и научните изследвания и по-гъвкавата и квалифицирана управленска среда;

И. като има предвид, че либерализацията на търговията и инвестициите не е самоцел, а средство, което следва да създава богатства и да спомага за подобряването на качеството на живот на световното население, и като има предвид, че в този контекст е налице възможност да се разработят иновативни политики – наред с нови инструменти, като например новоразработени финансови инструменти, и мрежа от споразумения за свободна търговия, които са полезни на правителствата на трети държави за предоставянето на инфраструктури, стоки и услуги от общ интерес – като същевременно се предвижда или подготвя пътят за по-нататъшното участие на дружества от ЕС в инвестиционни проекти в чужбина, обединяващи частни дружества и публични субекти;

Й. като има предвид, че ПЧП се характеризират с дълъг жизнен цикъл, който понякога може да продължава от 10 до 30 години, и като има предвид, че жизненият цикъл на ПЧП следва да бъде разумен и в съответствие с преследваните цели от гледна точка на извършваната работа и предоставяните стоки и услуги, без изкуствено да се нарушава конкуренцията или да се създават по-високи разходи и ненужна тежест за публичните администрации и данъкоплатците;

K. като има предвид, че търговската политика на ЕС не следва нито да насърчава, нито да разубеждава суверенното решение дали да се използва ПЧП или не, но след като веднъж решението бъде взето, ЕС е задължен да гарантира, че нашите големи, средномащабни и малки предприятия разполагат с възможно най-добър достъп до пазарите за обществени поръчки в страните партньори, като допринасят добавена стойност за местните общности, в съответствие с принципите за откритост, участие, отчетност, ефективност и последователност да политиките;

Л. като има предвид факта, че е възможно частният сектор да подценява социалната инфраструктура и предоставяния от нея обхват, значителните разходи, свързани с осигуряването на инфраструктура, но позицията на някои сектори като естествени монополи или тяхното стратегическо значение означават, че в много случаи откритата конкуренция и приватизацията не са възможно най-подходящата политика, когато трябва да надделее публичния интерес;

M. като има предвид, че целта на ПЧП е следователно да съчетае най-доброто от двата свята – предоставянето на услуги и инфраструктури от общ интерес, но чрез засилено участие на частния сектор вместо чрез процеси на приватизация;

Н. като има предвид, че много държави с бързо развиваща се икономика и развиващи се държави са изправени пред несъответствие между динамизма на частните предприятия и липсата на надеждни публични инфраструктури; като има предвид, че такива пропуски (които са впечатляващи в Индия или Бразилия) подкопават потенциала за развитие, ограничават капацитета за износ/внос или нарушават работата на производствените линии поради отсъствието на достатъчно пристанищна инфраструктура, недостатъци във вътрешния транспорт (железопътен и товарен транспорт и магистрали) или нефункциониращи единици за производство на електроенергия и електропреносни мрежи; като има предвид, че тези пропуски имат отрицателно въздействие и върху човешкото благоденствие (поради недостига на канализационни и водопреносни мрежи); като ПЧП позволяват интегрирани решения, при които партньор или консорциум предоставя „строителство“ (изграждане, проектантски и архитектурни услуги), „финансиране“ (вкарване на частно финансиране, поне за предварителното финансиране на проекта) и „експлоатация“ (поддръжка, надзор и управленски услуги);

О. като има предвид, че неправителствените организации също използват ПЧП за предоставяне на помощ на най-слабо развитите страни чрез партньорства, осъществяващи дейност в областта на развитието и сътрудничеството: Световната банка, регионалните банки за възстановяване, Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), Световната здравна организация и Фонда на ООН за децата (УНИЦЕФ), за да изброим само някои, са използвали ПЧП за осъществяването на действия; като има предвид, че що се отнася до географския фокус, САЩ, Австралия, Япония, Малайзия, Сингапур, Обединените арабски емирства и други страни от Азия и Латинска Америка (водени от Чили) имат опит в областта на ПЧП; като има предвид, че държави от ОИСР (Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Ирландия, Нидерландия, Португалия и Испания) също така разполагат със съответно законодателство; като има предвид, че Великобритания разполага с най-развитата програма по отношение на ПЧП (като частната финансова инициатива представлява около 20 % от публичните инвестиции); като има предвид, че ЕС е лидер на пазара на инфраструктури, осъществени чрез публично-частни партньорства, като съсредоточава повече от 45% от номиналната стойност на ПЧП;

П. като има предвид, че ПЧП бяха използвани в контекста на структурните фондове, разширяването, трансевропейски мрежи, съвместните технологични инициативи, Европа 2020, НИРД („фабриките на бъдещето“, енергийно ефективните сгради, инициативата за „зелени“ автомобили, устойчивите промишлени процеси, фотониката, роботиката, високоефективните компютри и 5G мрежи), електронно обучение, изследователски проекти с университети и други програми в областта на здравеопазването (като например инициативата за иновативни лекарства); като има предвид, че Европейската инвестиционна банка и Европейският експертен център за ПЧП; изпълняват проекти в ЕС, в съседните му държави и отвъд тях; като има предвид, че ЕС допринася също така чрез Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия; като има предвид, че Европейският фонд за стратегически инвестиции възнамерява да подкрепи редица публично-частни партньорства в ЕС, в които могат да участват дружества от търговски партньори;

Р. като има предвид, че досега ЕС своите пазари за обществени поръчки широко отворени за международната конкуренция и е въвел правила, чиято цел е да се гарантира истинска и справедлива конкуренция на единния пазар и да се даде възможност на международните инвеститори да се конкурират при равни условия; като има предвид, че в рамките на ЕС не съществува дискриминация на основата на чуждестранна собственост или контрол, както и че дружествата от чужбина могат да се установяват на място, за да участват в ПЧП;

С. като има предвид, че споразуменията за свободна търговия на ЕС включват разпоредби, които подготвят условията дружествата да участват ч ПЧП посредством достъп до пазара и предварително установяване; като има предвид, че третирането и възможностите, предоставени по отношение на Корея, Колумбия/Перу, Централна Америка, Сингапур и Канада (и Виетнам и Япония) са формулирани по различен и специфичен начин; като има предвид, че е необходим относително гъвкав подход по отношение на преговорите с различните партньори; като има предвид при все това, че целта трябва да продължи да бъде стимулирането на социалното и икономическо развитие, екологичната устойчивост, демокрацията и доброто управление, зачитането на правата на човека и насърчаването на международно признати стандарти за защита, както и създаването на работни места с достойни условия на труд; като има предвид, че на многостранно равнище Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС) и на Споразумението за държавните поръчки (СДП) създават също така редица ангажименти, както и други многостранни инструменти като Споразумението по търговията с услуги (TiSA); като има предвид, че следователно средата в ЕС става по-конкурентоспособна;

Общ контекст

1. подчертава необходимостта да бъде стимулирано създаването на работни места с достойни условия на труд, конкурентоспособността и производителността в рамките на ЕС и в трети държави чрез иновативни политики и нови инструменти, предназначени да насърчават дейността на икономическите субекти с цел да се даде нов тласък на устойчив растеж, включително посредством инвестиции извън единния пазар; счита, че ПЧП биха могли да бъдат – като една от няколко възможности – потенциален източник на растеж за дружествата от ЕС и същевременно да бъдат полезни за нашите партньори трети страни, тъй като съответните ПЧП могат да предоставят инфраструктури, стоки и услуги от общ интерес;

2. припомня, че ПЧП следва да носят висока добавена стойност на гражданите и потребителите, да гарантират качествени услуги и/или стоки и да предоставят конкретни конкурентни и икономически предимства за публичните администрации както на правителствено, така и на местно равнище, като същевременно се избягва създаването на допълнителна тежест или загуби за публичния сектор;

3. настоятелно призовава Комисията да работи за даване на определение на ПЧП, което да успее да получи международно признание, като дългосрочни отношения между публичните органи и частните инвеститори, насочени към предоставяне на висококачествени, достъпни обществени услуги и инфраструктури въз основа на клаузи и условия, ясно определени в договори, чието спазване лесно може да се оценява чрез показатели, които гарантират, че това съответствие се възнаграждава чрез справедливо и подходящо възнаграждение;

4. отбелязва, че МСП и по-големите дружества от частния сектор могат да осигурят уникални знания, опит и добри практики от частния сектор, както и мрежи с участието на публичните органи в държави извън ЕС, като ефективно спомагат за осъществяването на политиките за устойчиво развитие; счита, че МСП могат най-добре да постигнат своя потенциал, ако създават мрежи от контакти и осъществяват дейност на световно равнище и навлязат на пазари извън Европа, наред с другото чрез ПЧП; във връзка с това призовава Комисията да съдейства за и насърчава създаването на консорциуми и други форми на сътрудничество между големи дружества и МСП с цел да бъде улеснен достъпът на последните до проекти на ПЧП;

5. подчертава, че развитието на ПЧП трябва по-конкретно да отчита предизвикателствата за установените в ЕС малки и средни предприятия, конкуриращи се на международните пазари в рамките на ПЧП, и необходимостта да се гарантира, че МСП получават конкретен, справедлив и взаимен достъп, особено в секторите на комуналните услуги, както е посочено в Директива 2014/25/ЕС; подчертава в този контекст значението на конкретните правила, позволяващи участие на МСП като клъстер или група в тръжни процедури, както и на използването на отворени и прозрачни вериги от подизпълнители;

Предизвикателства

6. изразява съжаление, че въпреки че досега ЕС държи своите пазари за държавни поръчки в голяма степен отворени за международна конкуренция, дружествата от ЕС все още са изправени пред сериозни бариери в чужбина; призовава Комисията да гарантира, че търговските споразумения на ЕС съдържат инструменти, които да позволяват на нашите предприятия, особено на МСП, да се съревновават зад граница при равни условия с чуждестранните национални дружества; изисква също така ясно регламентиране на и лесен достъп до информацията относно тръжните процедури и критериите за възлагане, както и премахването на дискриминационни и необосновани пречки пред търговията в областта на обществените поръчки, услугите и инвестициите (като например данъчна дискриминация, регулаторни бариери пред установяването на клонове или дъщерни дружества и ограничения по отношение на достъпа до финансиране); призовава страните партньори да прилагат принципите на отворено управление с цел да се гарантира прозрачност и да се избегнат конфликтите на интереси, както и да използват публично-частните партньорства предпазливо, като отчитат не само анализите на разходите и ползите и жизнеспособността на проектите, но и финансовия и технически капацитет на публичните органи да контролират предоставянето на съответните услуги или инфраструктури в съответствие с обществения интерес;

7. потвърждава, че предизвикателствата, свързани с ПЧП, могат да бъдат преодолени посредством принципите на доброто управление, като например прозрачност и яснота на правилата, при което следните въпроси са от ключово значение: Възлагането, изпълнението и оценката на проектите от началните фази; моделирането и определянето на прехвърлянето на рискове (по-специално, оценката на средно- о дългосрочната рентабилност); Участието на заинтересовани страни и организации на гражданското общество; борбата срещу корупцията и измамите; финансовият и технически капацитет на отговорната администрация да планира и наблюдава по подходящ начин изпълнението на договорите; и засилването на правната сигурност, в рамка която да гарантира, че публичните органи са в състояние да упражняват легитимните си правомощия; приканва Комисията и държавите членки (които имат жизненоважно значение в това отношение) да насърчават посочените принципи и свързаните с тях добри практики извън границите на Съюза;

8. припомня, че ПЧП се характеризират с висока стойност, комплексен технически характер и с дългосрочен ангажимент на страните; отбелязва, че поради тази причина те изискват подходящо равнище на гъвкавост и процедурни предпазни мерки с цел осигуряване на прозрачност, недопускане на дискриминация и еднакво третиране;

9. припомня, че съществуват редица присъщи рискове в инфраструктурните проекти (по-специално тези, отнасящи се до строителството, околната среда, телекомуникациите и енергийните мрежи) и че правителството, посредством публично-частни партньорства, прехвърля част от риска на частния изпълнител, така че и двете страни да могат пълноценно да се възползват от предимствата, но и да споделят рисковете и отговорностите на тези проекти; освен това подчертава, че адекватното споделяне на риска е от съществено значение за намаляване на разходите за проектите и гарантиране на успешното им изпълнение и жизнеспособност;

10. припомня, че предоставянето на висококачествени, достъпни и рентабилни услуги за обществеността, както в рамките на ЕС, така и извън него, е от съществено значение, за да се гарантира успешното прилагане и жизнеспособност на ПЧП; припомня, че сложният избор на модели и договори има отражение върху развитието на проектите; предупреждава, че на някои етапи, публично-частните партньорства бяха използвани просто за постигане на целта за формалното спазване на изискванията по отношение на публичния дефицит; подчертава необходимостта от подходяща институционална рамка, съчетаваща политически ангажимент, добро управление и адекватно прилежащо законодателство, което да гарантира, че ПЧП предоставят по-добро качество и широко покритие от услуги за гражданите; подчертава, в тази връзка, значението на подходяща оценка на профила и миналия опит на участващите дружества с цел да се определи качеството на услугите, които те са предоставили, и това дали тяхното бизнес поведение е било отговорно;

Приобщаване на частния сектор към развитието

11. подчертава, че политиките на ЕС за търговия, инвестиции и развитие са взаимосвързани и че член 208 от Договора от Лисабон установява принципа на съгласуваност на политиките за развитие, съгласно който целите на сътрудничеството за развитие трябва да бъдат взети предвид в политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни; също така подчертава значението на това, да се гарантира, че инвестиционните политики на ЕС са насочени към финансови решения, които включват реална оценка на социалното въздействие;

12. подчертава нарастващия потенциал на ПЧП, като една от множество възможности, за насърчаване на иновативни решения, които мобилизират дългосрочно частно финансиране и национални ресурси за целите на развитието, като се има предвид, че са необходими огромни инвестиции в развиващите се държави по отношение на инфраструктурата, водоснабдяването и енергетиката ‒ които публичният сектор не е в състояние на предостави сам ‒ и които в по-голямата си част биха имали полза от участието на частния сектор; счита, че ПЧП могат също да създават иновации в технологичните и предприемачески модели и да изградят механизми за това частният сектор да бъде държан под отговорност; при все изтъква случаите, при които участието на частния сектор в ПЧП в някои развиващи се страни не доведе до очакваните резултати; отбелязва, че в резултат на това е необходимо оказването на техническа помощ за укрепване на правната и институционалната рамка, в която ПЧП са разработени, по-специално по отношение на капацитета за оценяване, планиране и контрол на изпълнението на такива проекти по подходящ начин, и предоставянето на възможност публичните партньори да поискат компенсация от частни дружества в случай на несъответствие;

13. отбелязва, че ПЧП са приоритети на програмата за развитие и все повече се рекламират като средство за удовлетворяване на нуждите от финансиране за инфраструктура както в развитите, така и в развиващите се страни;

14. настоятелно призовава Комисията, предвид това, че е заявила желанието си да разшири чувствително използването на смесено финансиране през идващите години, да прилага препоръките, отправени в Специалния доклад на Европейската сметна палата относно използването на смесено финансиране, и да извърши оценка на механизма за комбиниране на заеми и безвъзмездни средства, по-специално по отношение на развитието и на финансовата допълняемост, прозрачност и отчетност;

15. призовава органите на ЕС да насърчават дружествата от ЕС, участващи в публично-частни партньорства в трети страни, по-специално в най-слабо развитите страни, да работят в съответствие с принципа за съгласуваност на политиките, в съответствие с насоките на ОИСР за мултинационалните дружества, така че да се вземат под внимание целите на сътрудничеството за развитие; призовава Комисията да насърчава устойчивите инвестиции, като взема предвид целите за развитие и дава приоритет по-специално на дългосрочното развитие на вътрешните икономики, както и да насърчава проектите, насочени например към опазването на околната среда, намаляването на бедността, образованието, управлението на отпадъците и използването на възобновяеми енергийни източници;

16. подчертава, че в областта на помощта за развитие, ПЧП са ефективен начин за изразходване на средства от ЕС, като същевременно подкрепят приоритетите на ЕС и последователността с останалите политики; призовава за по-голяма ангажираност от страна на Комисията и инвестиции в развитието на ПЧП, както и публично-частните партньорства да бъдат използвани като средство, което да позволи разширяването на ограничения бюджет за развитие на Съюза;

17. признава факта, че частните инвестиции и финансиране вероятно ще бъдат основен двигател за устойчив растеж, който се очаква да възлиза на приблизително 5 % в развиващите се страни през следващите години; признава, че подобно частно финансиране може да спомогне за подкрепа на местните икономики и предприятия и да осигури достойни работни места – и следователно да доведе до премахването на бедността – при условие че преките чуждестранни инвестиции (ПЧУ) са регулирани правилно и са свързани с конкретни подобрения в икономиките на страните партньорки, например чрез трансфер на технологии и възможности за обучение на местната работна сила; при тези обстоятелства счита, че публично-частните партньорства (ПЧП) могат да бъдат от полза на най-слабо развитите страни, тъй като непропорционалният инвестиционен риск не стимулира в достатъчна степен частни инвестиции; подчертава, че бъдещите ПЧП в рамките на програмата за развитие за периода след 2015 г. следва да преследват целта за намаляване на бедността и други цели за устойчиво развитие и следва да бъдат приведени в съответствие с националните планове за развитие на страните партньори;

18. отбелязва, че правилно структурираните и ефективно реализирани ПЧП могат да донесат много ползи, като например иновации, по-голяма ефективност при използването на ресурсите и осигуряване на качество и контрол; отбелязва също така, че ПЧП в развиващите се страни трябва да бъдат оценени въз основа на капацитета им да постигат резултати в областта на развитието и че е необходимо справедливо разпределение на тежестта на риска между публичния и частния сектор; подчертава, че ПЧП в развиващите се страни досега са концентрирани предимно в енергийния и телекомуникационния сектор, докато частните ангажименти в социални инфраструктури продължават да бъдат рядкост; следователно насърчава тези ПЧП, които имат за своя основна цел постигането на целите за устойчиво развитие;

19. призовава за увеличаване на техническата помощ – включително за обучение на местния персонал и споделяне на технологии – на правителствата на страните партньори, с цел повишаване на капацитета им да претендират за притежание на ПЧП и да поемат своя дял от отговорността за управлението на проекти в рамките на ПЧП, като им се помогне да създадат банкови системи и данъчни администрации, способни да предоставят финансово управление и управление на публични и частни фондове; посочва, че в някои случаи опитът от миналото показва, че лошо договорени договори за ПЧП могат да увеличат държавната задлъжнялост и призовава да бъде създадена регулаторна рамка за отговорно финансиране; призовава Комисията да разгледа възможността за предоставяне на техническа помощ на развиващите се държави, както и на съвети относно това как да изготвят и прилагат стандартите на ЕС на пазарите си;

20. решително подкрепя ефективното и цялостно разпространение и прилагане на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека в рамките на ЕС и извън него и подчертава необходимостта да се вземат всички необходими политически и законодателни мерки за преодоляване на проблемите при ефективното прилагане на ръководните принципи на ООН, включително в областта на достъпа до правосъдие;

21. подчертава, че агенциите за развитие трябва да гарантират, че публичното финансиране за развитие се използва за подпомагане на местните икономически мрежи в развиващите се страни и не се отклонява за насърчаване на частни дружества и мултинационални компании от страните донори; подчертава по-специално, че ПЧП следва да бъдат насочени към изграждане на капацитета на националните микро-, малки и средни предприятия;

22. припомня, че Европейският съюз е поел ангажимент да насърчава равенство между половете и да интегрира принципа на равенство между половете във всички свои действия; призовава измерението на пола да бъде интегрирано в планирането и изпълнението на ПЧП, например чрез използване на статистически данни и анализи, разбити по пол, за целеви инвестиции и чрез включване в договорите на ключови показатели за ефективност относно ползите за жените; в този контекст призовава за по-голяма подкрепа на местните МСП, особено на жените предприемачи, така че да им се даде възможност да възползват от растежа, генериран от частния сектор;

Инструменти, които потенциално могат да позволят участието на предприятия от ЕС в ПЧП извън ЕС

23. призовава Комисията да работи в посока към получаването на значителни ангажименти за достъп до пазара в международен аспект в рамките на Световната търговска организация (СТО) и в рамките на текущите двустранни преговори с трети държави, чрез положителен и реципрочен подход, който позволява конкуренция в международен мащаб, с цел преодоляването на асиметрията по отношение на степента на отвореност на пазарите на обществени поръчки на ЕС в сравнение с тези на други търговски партньори; отправя искане към Комисията да работи за премахването на административните, процедурни и технически бариери, които пречат на дружествата от ЕС да участват в международни ПЧП;

24. призовава Комисията, докато преговаря по споразуменията за търговия и инвестиции с други държави, да подкрепя премахването на бариерите за дружества от ЕС, и по-специално за МСП, така че те да могат да участват в ПЧП в тези държави, и да подпомага професионалната мобилност на гражданите на ЕС в тези държави, така че те да могат да се конкурират на равни начала с местните дружества и с дружества от трети държави;

25. призовава Комисията да следи предприятията от ЕС в чужбина, да формулира заключения относно успехите, моделите и добрите практики с цел изготвянето на насоки, както и да обмисли създаването на виртуални центрове за документация или обсерватории с цел улесняване на достъпа на дружества от Ес, и по-специално на МСП, до информация относно възможностите в областта на ПЧП; призовава Комисията да насърчава създаването на лесни за ползване на платформи и мрежи, така че да съдейства за структуриран диалог между заинтересованите страни, както и да предоставя техническа подкрепа по отношение на правната рамка и очакваните предизвикателства; обръща се с искане към Комисията да предприеме проучване на въздействието на споразуменията за свободна търговия на ЕС и тяхното прилагане върху достъпа на дружества от ЕС до чуждестранните пазари на ПЧП; счита, че подобно проучване би могло да предостави информация относно конкретното въздействие на ССТ в областта на ПЧП и, в крайна сметка, да позволи идентифицирането на пречките, които все още не са били разгледани;

26. призовава Комисията да насърчава използването на ясни и изчерпателни счетоводни правила на международно равнище с цел да се намали несигурността, свързана с ПЧП, като същевременно се насърчават разумните бюджетни политики и устойчивостта на проектите;

27. призовава Комисията да гарантира, че подпомаганите от ЕС органи, като например Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (EASME) и Мрежата „Enterprise Europe“ (EEN), също могат да имат достъп до и да споделят информация с МСП относно това по какъв начин те могат да участват в ПЧП в държави извън ЕС и как да насърчават участието на малките и средните предприятия в ПЧП в трети държави;

28. подчертава, че за привличането на трансгранични частни средства в ПЧП, от първостепенна важност е да се предостави достатъчна увереност, че съответните дългосрочни инвестиции ще извлекат полза от ясната, стабилна и сигурна среда, характеризираща се с добро управление, правна сигурност, прозрачност, равно третиране, недискриминация и ефективното решаване на спорове; призовава Комисията и Съвета да работят съвместно за постигането на тази цел в рамките на компетентните международни форуми и в международните финансови институции, за да се гарантира, че необходимата правна рамка в тази област съществува и че тя е прозрачна, демократична, приобщаваща, ефикасна и икономически ефективна;

ПЧП извън ЕС: нови работни места и възможности за растеж на предприятия от ЕС

29. изразява убеденост, че засиленото участие на дружества от ЕС в широкомащабни международни ПЧП може да доведе до значителни ползи по отношение на създаването на работни места с достойни условия на труд, производителността, конкурентоспособността и развитието на технологичния и иновационен капацитет в ЕС; припомня, че в проучването на Комисията от 2010 година „Интернационализация на европейските МСП“ се подчертава положителната връзка между интернационализацията и иновациите по отношение на продукти, услуги и процеси;

30. подчертава, че работата в тази област трябва по-конкретно да отчита предизвикателствата за установените в ЕС малки и средни предприятия, конкуриращи се на международните пазари в рамките на ПЧП, и необходимостта да се гарантира, че МСП получават конкретен и справедлив достъп; подчертава в този контекст значението на конкретните правила, позволяващи участие на МСП като клъстер или група в тръжни процедури, както и на използването на отворени и прозрачни вериги от подизпълнители; Счита, че МСП следва да се насърчават да участват или като подизпълнители, или като част от консорциуми, участващи в тръжни процедури за възлагане на договори;

31. припомня постиженията, реализирани от ЕС, чрез използването на публично-частни партньорства в развитието на инфраструктурата, както и на водещи области на технологията, научните изследвания, електронно обучение и други сектори с висока добавена стойност, и насърчава Комисията да идентифицира проектите, постигнали най-добри резултати в ЕС, и да насърчава участието на дружествата от ЕС, и по-специално МСП, в подобни инициативи в чужбина;

o o

32. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Европейската инвестиционна банка.

[1] ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1.
[2] ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65.
[3] ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243.
[4] ОВ С 56 E, 26.2.2013 г., стр. 87.
[5] Приети текстове, P7_TA(2013)0050.
[6] ОВ C 313E, 20.12.2006 г., стр. 447.
[7] http://www.oecd.org/governance/budgeting/P P P-Recommendation.pdf.
[8] http://www.oecd.org/daf/anti-bribery/ConvCombatBribe r y_ENG.pdf.
[9] www.unece.org/fileadmin/DAM/ceci/publications/p p p.pdf.
[10] http://www.uncitral.org/pdf/english/texts/procurem/pfip/guide/pf i p-e.pdf.
[11] http://api.ning.com/files/Iumatxx-0jz3owSB05xZDkmW I E7GTVYA 3 cXwt4K4s3Uy0NtPPRgPWYO1lLrWaTUqybQeTXIeuSYUxbPFWlysuyNI5rL6b2Ms/PPPReferenceGuidev02Web.pdf.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Докладчикът счита, че част от положителния опит от ПЧП произтича от подобряването на резултатите от проектите (по отношение на навременно и съобразено с определения бюджет изпълнение), добро съотношение между качество и цена или стойност, възможността за дългосрочно финансиране на разходите за изграждане на инфраструктура, предоставените стимули за иновации и научноизследователска дейност, участието на частния сектор както в изграждането или експлоатацията на проекти, така и по отношение на финансирането, по-гъвкавата и квалифицирана среда за предприемаческа дейност, ползи по отношение на ресурсите за вече утвърдените дружества и МСП, укрепването на конкурентоспособността на дружествата от ЕС да участват в обществени поръчки в трети страни.

Докладчикът е на мнение, че при изграждането, управлението, поддържането или експлоатацията на инфраструктурите в областта на транспорта (пътища, железопътни линии, метра), обществени сгради и съоръжения (училища, болници, затвори) и околната среда (обработване на водите и отпадъците или тяхното управление), комуналните услуги, телекомуникационните и енергийни мрежи или разработването на нови технологии или продукти, съществуват редица потенциални ползи и рискове, които могат да бъдат споделени между обществения и частния сектор.

Докладчикът поддържа мнението, че засиленото участие на европейските дружества в широкомащабни международни проекти, най-вече в ПЧП, ще доведе до значителни ползи по отношение на създаването на работни места, производителността, конкурентоспособността и технологиите и иновациите, което ще доведе до ползи и икономически растеж в целия ЕС и в приемащите държави. Поради това докладчикът би желал да насочи вниманието към възможностите, предлагани от публично-частните партньорства с предприятия извън ЕС, и настоятелно призовава институциите на ЕС да предприемат необходимите стъпки, за да насърчат участието на дружества от ЕС, особено на малките и средни предприятия (МСП) в проекти на ПЧП.

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (8.5.2015)

на вниманието на комисията по международна търговия

относно външното отражение на политиката на ЕС в областта на търговията и инвестициите върху публично-частните инициативи в държавите извън ЕС
(2014/2233(INI))

Докладчик по становище: Брайън Хейс

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. подчертава, че политиките на ЕС за търговия, инвестиции и развитие са взаимосвързани и че член 208 от Договора от Лисабон установява принципа на съгласуваност на политиките за развитие, съгласно който целите на сътрудничеството за развитие трябва да бъдат взети предвид в политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни; също така подчертава значението на това, да се гарантира, че инвестиционните политики на ЕС са насочени към финансови решения, които включват реална оценка на социалното въздействие;

2. признава факта, че частните инвестиции и финансиране вероятно ще бъдат основен двигател за устойчив растеж, който се очаква да бъде приблизително 5 % в развиващите се страни през следващите години; признава, че те могат да помогнат за подкрепа на местните икономики и предприятия и да осигурят достойни работни места – и следователно да доведат до премахването на бедността – при условие че преките чуждестранни инвестиции (ПЧУ) са регулирани правилно и са свързани с конкретни подобрения в икономиките на страните партньорки, например чрез трансфер на технологии и възможности за обучение на местната работна сила; при тези обстоятелства счита, че публично-частните партньорства (ПЧП) могат да бъдат от полза на най-слабо развитите страни, тъй като непропорционалният инвестиционен риск не стимулира в достатъчна степен частни инвестиции; подчертава, че бъдещите ПЧП в рамките на програмата за развитие за периода след 2015 г. следва да преследват целта за намаляване на бедността и други цели за устойчиво развитие и следва да бъдат приведени в съответствие с националните планове за развитие на страните партньори;

3. отбелязва, че правилно структурираните и ефективно реализирани ПЧП могат да донесат много ползи, като например иновации, по-голяма ефективност при използването на ресурсите и осигуряване на качество и контрол; отбелязва също така, че ПЧП в развиващите се страни трябва да бъдат оценени въз основа на капацитета им да предоставят резултати в областта на развитието и че е необходимо справедливо разпределение на тежестта на риска между публичния и частния сектор; подчертава, че ПЧП в развиващите се страни досега са концентрирани предимно в енергийния и телекомуникационния сектор, докато частните ангажименти в социална инфраструктура продължават да бъдат рядкост; следователно насърчава тези ПЧП, които имат за своя основна цел постигането на целите за устойчиво развитие;

4. призовава за увеличаване на техническата помощ – включително за обучение на местния персонал и споделяне на технологии – на правителствата на страните партньори, с цел повишаване на капацитета им да претендират за притежание на ПЧП и да поемат своя дял от отговорността за управлението на проекти в рамките на ПЧП, като им се помогне да създадат банкови системи и данъчни администрации, способни да предоставят финансово управление и управление на публични и частни фондове; посочва, че в някои случаи опитът от миналото показва, че лошо договорени договори за ПЧП могат да увеличат държавната задлъжнялост и настоятелно призовава да бъде създадена регулаторна рамка за отговорно финансиране;

5. решително подкрепя ефективното и цялостно разпространение и прилагане на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека в рамките на ЕС и извън него и подчертава необходимостта да се вземат всички необходими политически и законодателни мерки за преодоляване на проблемите при ефективното прилагане на ръководните принципи на ООН, включително по отношение на достъпа до правосъдие;

6. изразява загриженост, че някои предпазни клаузи за гарантиране на целесъобразното използване на публичните финанси не винаги са налице; отбелязва по-специално, че целите на ПЧП често се дефинират по много общ начин, а критериите за конкретни, измерими, постижими и навременни цели обикновено отсъстват; подчертава, че ПЧП следва да бъдат инструмент, който възнаграждава отговорно поведение от страна на частни дружества; следователно счита, че следва да бъде въведена една силна регулаторна рамка, за да се гарантира, че тези инвестиции са в съответствие с правата на човека, социалните и екологичните стандарти и стандартите за прозрачност, като същевременно се гарантира, че частният сектор плаща своя справедлив дял от данъци; посочва също така, че за всеки проект по ПЧП, който получава официална помощ за развитие, е необходима предварителна оценка на въздействието на развитието в полза на бедните, гарантираща правата на хората, особено достъпа до земя, вода и основни социални услуги; подчертава, че измеримите показатели за резултатите и мониторингът, както и механизмите за оценяване, трябва да бъдат договорени при консултиране на гражданското общество по време на подготвителния етап на проектите, и също така ефективно приложени; подчертава значението на официалната консултативна и контролна роля на парламентите и гражданското общество с цел да се гарантира пълна прозрачност, легитимност и отчетност;

7. счита, че ПЧП са съществено иновативно решение на проблема с все по-нарастващата липса на публични инвестиции; признава, че ПЧП могат да представляват организационно и институционално предизвикателство за публичния сектор, защото те са сложни по своята същност и изискват различни видове умения и нови институции, предоставящи възможности; в тази връзка подчертава значението на доброто управление, принципите на правовата държава и приобщаващите, открити и прозрачни обществени институции; отново подчертава значението на водещата роля на ЕС за укрепване на 16-ата цел от целите за устойчиво развитие в областта на правосъдието и ефективните институции в контекста на междуправителствените преговори относно рамката за световно развитие след 2015 г.;

8. настоятелно призовава Комисията, предвид това, че е заявила желанието си да разшири чувствително използването на смесено финансиране през идващите години, да прилага препоръките, отправени в Специалния доклад на Европейската сметна палата относно използването на смесено финансиране, и да извърши оценка на механизма за комбиниране на заеми и безвъзмездни средства, по-специално по отношение на развитието и на финансовата допълняемост, прозрачност и отчетност;

9. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че дружествата, които участват в ПЧП, зачитат принципите на корпоративна социална отговорност (КСО) през целия жизнен цикъл на проектите, включително чрез спазване на Глобалния договор на ООН за правата на човека, ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, основните стандарти за труд на МОТ, екологичните стандарти и Конвенцията на ООН срещу корупцията; счита, че през целия жизнен цикъл на проектите следва да се вземат предвид насоките на ОИСР, по-специално глава IV от тях, посветена на зачитането на правата на човека; призовава Комисията и държавите членки да създадат изпълними механизми за отчетност;

10. насърчава ЕС да подкрепи продължаващия процес на изработване на международен правно обвързващ инструмент на ООН за транснационалните корпорации и други стопански предприятия в областта на правата на човека, тъй като това ще изясни задълженията на транснационалните корпорации в областта на правата на човека, както и задълженията на корпорациите към държавите, и също така да предвиди създаването на ефективни мерки за защита на жертвите в случаите, когато националната юрисдикция очевидно е неспособна да преследва ефективно съответните дружества ;

11. обръща внимание на факта, че МСП са движещата сила за създаване на заетост и богатство в развиващите се страни, като генерират около 90% от работните места; счита, че е от съществено значение те да се ангажират в по-голяма степен както в ПЧП с местния частен сектор, съществено важен за мобилизирането на вътрешни ресурси и създаване на работни места, така и в ПЧП с европейските МСП и стартиращи дружества, за да се мобилизира дългосрочно финансиране, да се генерират иновации в технологии и бизнес модели и да се изградят механизми, които държат отговорен частния сектор;

12. подчертава, че агенциите за развитие трябва да гарантират, че публичното финансиране за развитие се използва за подпомагане на местните икономически мрежи в развиващите се страни и не се отклонява за насърчаване на частни дружества и мултинационални компании от страните донори; подчертава по-специално, че ПЧП следва да бъдат насочени към изграждане на капацитета на националните микро-, малки и средни предприятия;

13. припомня, че Европейският съюз е поел ангажимент да насърчава равенство между половете и да интегрира принципа на равенство между половете във всички свои действия; настоятелно призовава измерението на пола да бъде интегрирано в планирането и изпълнението на ПЧП, например чрез използване на статистически данни и анализи, разделени по пол, за целеви инвестиции и чрез включване в договорите на ключови показатели за ефективност относно ползите за жените; в този контекст призовава да бъде оказана по-голяма подкрепа на местните МСП, особено на жените предприемачи, така че да им се даде възможност да възползват от растежа, генериран от частния сектор;

14. предлага Комисията да благоприятства създаването на платформи за структурен диалог, включващи например организации, представляващи работниците, предприемачите и работодателите, за да се изгради доверие и да се договорят общи цели на различните заинтересовани страни като правителства, донори, частния сектор, благотворителни фондации, местните органи, организации на гражданското общество (ОГО) и неправителствени организации, така че да се създаде сигурност от инвестиционна и административна гледна точка; във връзка с това подчертава важната роля на делегациите на ЕС в различните страни като посредници за подобни диалози.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	6.5.2015
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	18 0 6
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Louis Aliot, Beatriz Becerra Basterrechea, Nirj Deva, Charles Goerens, Enrique Guerrero Salom, Heidi Hautala, Maria Heubuch, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Stelios Kouloglou, Arne Lietz, Norbert Neuser, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Lola Sánchez Caldentey, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Davor Ivo Stier, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Joachim Zeller
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Daniela Aiuto, Tiziana Beghin, Julie Ward

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (7.5.2015)

на вниманието на комисията по международна търговия

Докладчик по становище: Дита Харанзова

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. припомня значението на публично-частните партньорства (ПЧП) като средство за икономически растеж, иновации, конкурентоспособност и създаване на работни места както на единния пазар, така и в чужбина; подчертава стратегическата роля, която ПЧП играят по отношение на модернизирането на инфраструктурата, по-специално на енергийната, водната, пътната и цифровата инфраструктура; отбелязва, че европейските предприятия са добре подготвени да се съревновават за тези договорености и да ги прилагат;

2. подчертава, че положителното въздействие на ПЧП произтича от подобряването на резултатите на проекта, доброто съотношение между ползите и разходите, възможността за дългосрочно финансиране на разходите, предвидените стимули за иновациите и научните изследвания и по-гъвкавата и квалифицирана управленска среда;

3. взема под внимание факта, че ПЧП се характеризират с дълъг жизнен цикъл, който понякога трае от 10 до 30 години; счита, че жизненият цикъл на ПЧП следва да бъде разумен и в съответствие с преследваните цели от гледна точка на извършваната работа и предоставяните стоки и услуги, без изкуствено да се нарушава конкуренцията или да се създават по-високи разходи и ненужна тежест за публичните администрации и данъкоплатците;

4. припомня, че съществуват редица присъщи рискове в инфраструктурните проекти (по-специално тези, отнасящи се до строителството, околната среда, телекомуникациите и енергийните мрежи) и че правителството, посредством публично-частни партньорства, прехвърля част от риска на частния изпълнител, така че и двете страни да могат пълноценно да се възползват от предимствата, но и да споделят рисковете и отговорностите на тези проекти; освен това подчертава, че адекватното споделяне на риска е от съществено значение за намаляване на разходите за проекта и гарантиране на успешното му изпълнение и жизнеспособност;

5. припомня, че ПЧП се характеризират с висока стойност, комплексен технически характер и с дългосрочен ангажимент на страните; отбелязва, че поради тази причина те изискват подходящо равнище на гъвкавост и процедурни предпазни мерки с цел осигуряване на прозрачност, недопускане на дискриминация и еднакво третиране;

6. подчертава необходимостта да се гарантира лоялна конкуренция и достъп за всички страни, участващи в ПЧП, по-специално чрез справедливи и прозрачни процедури по подбор, посредством които правителствата развиват тези партньорства;

7. подчертава, че развитието на ПЧП трябва по-конкретно да отчита предизвикателствата за установените в ЕС малки и средни предприятия, конкуриращи се на международните пазари в рамките на ПЧП, и необходимостта да се гарантира, че МСП получават конкретен, справедлив и взаимен достъп, особено в секторите на комуналните услуги, както е посочено в Директива 2014/25/ЕС; подчертава в този контекст значението на конкретните правила, позволяващи участие на МСП като клъстер или група в тръжни процедури, както и на използването на отворени и прозрачни вериги от подизпълнители;

8. припомня, че ПЧП следва да носят висока добавена стойност на гражданите и потребителите, да гарантират качествени услуги и/или стоки и да предоставят конкретни конкурентни и икономически предимства за публичните администрации както на правителствено, така и на местно равнище, като същевременно се избягва създаването на допълнителна тежест или загуби за публичния сектор;

9. подчертава, че въпреки че ПЧП могат да бъдат под различни форми, законодателството за единния пазар установява високи процедурни стандарти; отбелязва, че това законодателство беше преразгледано и консолидирано в Директиви 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС относно обществените поръчки, в Директива 2014/23/ЕС относно концесиите, както и в насоките относно институционализираните публично-частни партньорства (ПЧП); призовава Комисията да разгледа възможността за предоставяне на техническа помощ на развиващите се държави, както и на съвети относно това как да изготвят и прилагат стандартите на ЕС на пазарите си;

10. подчертава, че пазарите на обществени поръчки в ЕС са широко отворени за международна конкуренция, като правилата са насочени към укрепване на лоялната и ефективна конкуренция в рамките на единния пазар, постигане на приобщаващ растеж, основан на принципа на възлагането на договори в съответствие с най-изгодните в икономическо отношение оферти, и осигуряване на равни условия за чуждестранните инвеститори; припомня, че не съществува дискриминация на основата на чуждестранна собственост или контрол, както и че дружествата от чужбина могат да се установяват на място, за да участват в ПЧП;

11. настоятелно призовава Комисията да гарантира, че търговските споразумения на Съюза съдържат необходимите условия, за да се дава възможност на европейските дружества да се конкурират при равни условия с местни дружества в чужбина; счита, че това включва достъп до свързани услуги, заедно с ясни и справедливи правила относно достъпа до информация относно тръжни процедури и относно критериите за възлагане; подчертава, че по-голямата прозрачност и развитието на онлайн процедури са от особена важност за малките и средните предприятия, както и за сключването на трайни и приобщаващи ПЧП;

12. подчертава, че с цел привличане на частния сектор към ПЧП, по-специално към трансграничните ПЧП, е от първостепенно значение на инвеститорите да се предоставят достатъчно гаранции, че дългосрочните им инвестиции ще се възползват от сигурна среда, правна сигурност и добро управление; поради това подчертава необходимостта да се гарантира ефективна защита на инвестициите и икономическите активи, притежавани от европейски дружества в рамките на ПЧП извън ЕС;

13. призовава Комисията да работи в областта на търговските политики и споразумения с цел отваряне на достъпа до пазара за европейските предприятия в контекста на договорености относно ПЧП извън ЕС;

14. призовава Комисията да гарантира, че подпомаганите от ЕС органи, като например Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (EASME) и Мрежата Enterprise Europe (EEN), могат да имат също и достъп до и да споделят информация с МСП относно това как да се участва в ПЧП в държави извън ЕС, както и да насърчават участието на малките и средните предприятия в ПЧП в трети държави;

15. призовава Комисията, докато преговаря по споразуменията за търговия и инвестиции с други държави, да подкрепя премахването на бариерите за дружества от ЕС, и по-специално за МСП, така че те да могат да участват в ПЧП в тези държави, и да подпомага професионалната мобилност на гражданите на ЕС в тези държави, също така с цел да им се дава възможност да се конкурират на равни начала с местните дружества и с дружества от трети държави.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	7.5.2015
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	29 5 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Dita Charanzová, Anna Maria Corazza Bildt, Nicola Danti, Dennis de Jong, Ildikó Gáll-Pelcz, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Sergio Gutiérrez Prieto, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Liisa Jaakonsaari, Antonio López-Istúriz White, Marlene Mizzi, Eva Paunova, Jiří Pospíšil, Marcus Pretzell, Robert Rochefort, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Igor Šoltes, Ivan Štefanec, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Mylène Troszczynski, Mihai Țurcanu, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Pascal Arimont, Biljana Borzan, Birgit Collin-Langen, Jens Nilsson, Julia Reda, Sabine Verheyen
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Petras Auštrevičius, Damiano Zoffoli

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	28.5.2015
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	34 5 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	William (The Earl of) Dartmouth, Maria Arena, Tiziana Beghin, David Borrelli, Daniel Caspary, Marielle de Sarnez, Santiago Fisas Ayxelà, Christofer Fjellner, Eleonora Forenza, Yannick Jadot, Ska Keller, Jude Kirton-Darling, Bernd Lange, Jörg Leichtfried, David Martin, Emmanuel Maurel, Emma McClarkin, Anne-Marie Mineur, Alessia Maria Mosca, Franz Obermayr, Artis Pabriks, Franck Proust, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Tokia Saïfi, Matteo Salvini, Marietje Schaake, Helmut Scholz, Joachim Schuster, Joachim Starbatty, Adam Szejnfeld, Iuliu Winkler, Jan Zahradil
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Goffredo Maria Bettini, Dita Charanzová, Georgios Epitideios, Seán Kelly, Sander Loones, Adina-Ioana Vălean, Jarosław Wałęsa
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Cecilia Wikström

Правна информация - Политика за поверителност