ДОКЛАД относно избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане като предизвикателства за управлението, социалната закрила и развитието в развиващите се държави

9.6.2015 - (2015/2058(INI))

Комисия по развитие
Докладчик: Ели Шлайн
Докладчик по становище (*):
Юг Байе, комисия по икономически и парични въпроси
(*) Асоциирана комисия – член 54 от Правилника за дейността

Процедура : 2015/2058(INI)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A8-0184/2015

Внесени текстове :

A8-0184/2015

Разисквания :

PV 07/07/2015 - 16
CRE 07/07/2015 - 16

Гласувания :

PV 08/07/2015 - 4.14
CRE 08/07/2015 - 4.14
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0265

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси
ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ЧРЕЗ ПОИМЕННО ГЛАСУВАНЕ
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане като предизвикателства за управлението, социалната закрила и развитието в развиващите се държави

(2015/2058(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Декларацията от Монтерей (2002 г.), Конференцията за финансиране на развитието, проведена в Доха (2008 г.), Парижката декларация (2005 г.) и Програмата за действие от Акра (2008 г.),

– като взе предвид Резолюции 68/204 и 68/279 на Общото събрание на ООН относно третата международна конференция за финансиране на развитието, която ще се проведе в Адис Абеба (Етиопия) от 13 до 16 юли 2015 г.,

– като взе предвид работата на Комитета на експертите за международно сътрудничество в данъчната област на ООН[1],

– като взе предвид модела на ООН на конвенция относно двойното данъчно облагане между развити и развиващи се страни[2],

– като взе предвид Директивата на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм[3],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 21 април 2010 г., озаглавено „Данъчно облагане и развитие – Сътрудничество с развиващите се държави за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане“ (COM(2010)0163),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2015 г., озаглавено „Глобално партньорство за изкореняване на бедността и устойчиво развитие след 2015 г.“ (COM(2015)0044),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 18 март 2015 г. относно данъчната прозрачност за борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци (COM(2015)0136),

– като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища[4],

– като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно данъчно облагане и развитие – сътрудничество с развиващите се държави за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане[5],

– като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно насърчаването на доброто управление в областта на данъчното облагане[6],

– като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно корупцията в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети страни[7],

– като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 26 февруари 2014 г. относно насърчаването на развитието чрез отговорни стопански практики, в това число ролята на добивната промишленост в развиващите се страни[8],

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие в периода след 2015 г.[9],

– като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно доклада на ЕС за 2013 г. относно съгласуваността на политиките за развитие[10],

– като взе предвид член 208 от ДФЕС, който установява изкореняването на бедността като най-важна цел на политиката за развитие на ЕС и принципа на съгласуваност на политиките за развитие,

– като взе предвид член 52 от своя правилник

– като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по икономически и парични въпроси (А8-0184/2015),

А. като има предвид, че незаконните финансови потоци, т.е. всички нерегистрирани частни финансови потоци, свързани с капитал, който е незаконно спечелен, прехвърлен или използван, обикновено произхождат от дейности, свързани с отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци, като трансферно ценообразуване с цел злоупотреба, в противоречие на принципа, че когато са били генерирани печалби, следва да се плащат данъци, и като има предвид, че отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци бяха определени като основна пречка пред мобилизирането на национални приходи за развитие от страна на всички важни международни текстове и конференции относно финансирането за развитие;

Б. като има предвид, че според доклад от 2014 г. на организацията „Global Financial Integrity“ размерът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и официалната помощ за развитие (ОПР) между 2003 и 2012 г., взети заедно, е малко по-нисък от размера на незаконното изтичане на финансови средства; като има предвид, че незаконните финансови потоци представляват приблизително десет пъти повече от получаваната от развиващите се страни парична помощ, която следва да бъде насочена към изкореняване на бедността, социално подпомагане и устойчиво развитие, и представляват незаконно изтичане на капитал от развиващите се страни на стойност около 1 трилион щатски долара годишно;

В. като има предвид, че генерирането на публични приходи от миннодобивната промишленост е от съществено значение за стратегиите за развитие в голям брой развиващи се страни, и по-специално най-слабо развитите страни, но потенциалът, предлаган от миннодобивната промишленост за повишаване на данъчните приходи, като цяло не се използва пълноценно поради неадекватността на данъчните правила или на затруднения при прилагането им, тъй като договореностите между правителствата на развиващите се страни и миннодобивните компании обикновено се определят за всеки случай поотделно и без прозрачност и ясни насоки;

Г. като има предвид, че съществуването на значителен неофициален сектор в икономиките на развиващите се страни прави данъчното облагане на широка основа почти невъзможно, и като има предвид, че в страните, в които голяма част от населението живее в бедност, значителен дял от БВП не подлежи на данъчно облагане;

Д. като има предвид, че справедливите, добре балансирани, ефикасни и прозрачни данъчни режими предоставят жизненоважно финансиране за правителствата за осигуряване на правата на гражданите на основни обществени услуги като здравеопазване и образование за всички, и като има предвид, че ефективните преразпределителни фискални политики допринасят за намаляване на последиците от нарастващото неравенство за най-нуждаещите се;

Е. като има предвид, че съгласно Конференцията на ООН за търговия и развитие около 30% от размера на трансграничните корпоративни инвестиции са били пренасочени през транзитни страни преди да достигнат местоназначението си като производствени активи;

Ж. като има предвид, че приходите от корпоративен данък представляват значителен дял от националните приходи на развиващите се страни, поради което те са особено засегнати от избягването на корпоративно данъчно облагане, и че през последните години развиващите се страни непрекъснато намаляват ставките на корпоративния данък;

З. като има предвид, че данъчните убежища и гарантиращите секретност юрисдикции, които дават възможност за строга поверителност на банковата или финансовата информация, в съчетание с режими на „нулева данъчна ставка“ за привличане на капитали и приходи, които в други страни биха били обложени с данък, създават вредна данъчна конкуренция, подкопават справедливостта на данъчната система и нарушават търговията и инвестициите, особено в развиващите се страни, като това води до загуба на данъчни приходи, оценявана на приблизително 189 милиарда щатски долара годишно;

И. като има предвид, че данъчното облагане може да бъде надежден и устойчив източник на приходи в развиващите се страни и че то осигурява стабилност – която е предимството в сравнение с традиционните механизми за финансиране на развитието като например заеми при преференциални условия – единствено ако се постигне справедлив, балансиран, ефективен и прозрачен данъчен режим, ефективна и ефикасна данъчна администрация, насърчаваща спазването на данъчното законодателство, и отчетно и отговорно използване на публичните приходи;

Й. като има предвид, че потенциалните ползи от ефективните и прозрачни данъчни и фискални политики надхвърлят увеличението на наличните ресурси за насърчаване на развитието и имат пряк положителен ефект върху доброто управление и изграждането на държавни структури чрез укрепване на демократичните институции, на правовата държава и на социалния договор между правителството и гражданите, с цел да се създаде реципрочна връзка между данъци, обществени и социални услуги, както и на усилията за утвърждаване на стабилността на държавните бюджети, като по този начин се насърчава трайната независимост от външна помощ и се дава възможност на развиващите се страни да реагират и да се отчитат с оглед на националните си цели и да поемат отговорност за своя избор на политики;

К. като има предвид, че необходимостта от увеличаване на националните приходи стана по-належаща вследствие на финансовата и икономическа криза;

Л. като има предвид, че размерът на средствата, набирани от развиващите се страни чрез мобилизиране на национални приходи, непрекъснато нараства, и че е постигнат съществен напредък в тази област с помощта на международни донори;

М. като има предвид, че развиващите се страни са изправени пред големи политически, административни и технически ограничения при събирането на данъчни приходи поради недостиг на човешки и финансови ресурси за събирането на данъци, слаб административен капацитет за справяне със сложността на процеса на налагане на данъци на транснационалните дружества, липса на инфраструктура за събиране на данъци, изтичане на квалифициран персонал от данъчните администрации, корупция, липса на легитимност на политическата система, липса на участие в международното данъчно сътрудничество, несправедливо разпределение на приходите и лошо данъчно управление;

Н. като има предвид, че въпреки че настоящият глобален контекст на либерализиране на търговията и на постепенно премахване на търговските бариери през последните десетилетия увеличи количеството на трансгранично търгуваните стоки, той също така създаде затруднения за развиващите се страни, които разчитат в голяма степен на данъците от търговия, по-специално най-слабо развитите страни, да компенсират намаляването на търговските данъци и да преминат към други видове национални ресурси, по-конкретно към добре балансиран данъчен микс;

О. като има предвид, че през последните години се наблюдава нарастване на броя на данъчните спогодби между развитите и развиващите се страни, които бяха използвани за намаляване на данъчното облагане при трансгранични финансови трансфери, като сведоха до минимум капацитета на развиващите се страни за мобилизиране на национални ресурси и създадоха възможни маршрути, чрез които многонационалните дружества могат да избегнат данъчно облагане; като има предвид, че при неотдавнашна оценка на въздействието, извършена от органи в Нидерландия, се достигна до заключението, че нидерландската данъчна система улеснява избягването на данъка, удържан при източника, което води до пропуснати приходи от дивиденти и лихви от данък, удържан при източника, в развиващите се страни в размер на между 150 и 550 милиона евро годишно[11];

П. като има предвид, че относително казано развиващите се страни имат значително по-ниски приходи от развитите икономики (като съотношението между данъчните приходи и БВП варира между 10 и 20% в сравнение с диапазона между 30 и 40% за икономиките на страните от ОИСР) и се характеризират с изключително тясна данъчна основа; като има предвид, че съществува значителен потенциал за разширяване на данъчните основи и увеличаване на данъчните приходи, за да се осигурят необходимите средства за основните правителствени отговорности;

Р. като има предвид, че развиващите се страни досега се опитваха да привличат инвестиции главно чрез предлагане на различни данъчни стимули и облекчения, които не са прозрачни и не се основават на правилен анализ на разходите и ползите, като често пъти не успяват да привлекат истински и трайни инвестиции, поставят развиващите се икономики в конкуренция една спрямо друга за предоставяне на най-благоприятни данъчни условия и водят до незадоволителни резултати по отношение на ефективността и ефикасността на данъчните системи и до вредна данъчна конкуренция;

С. като има предвид, че държавите членки вече поеха ангажимент за предоставяне на 0,7% от своя брутен национален доход (БНД) за официалната помощ за развитие, и като има предвид, че размерът на помощта в подкрепа на мобилизирането на национални ресурси все още е нисък – по-малко от един процент от общия размер на ОПР през 2011 г. – и че едва около 0,1% от ОПР (118,4 милиона щатски долара) беше посветен на изграждането на капацитет в областта на данъчното облагане през 2012 г.;

Т. като има предвид, че много развиващи се страни не могат да достигнат дори минималното данъчно равнище, необходимо за финансиране на основното им функциониране, обществените услуги и усилията им за намаляване на бедността;

У. като има предвид, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и финансовите институции за развитие на държавите членки подпомагат частните предприятия в развиващите се страни пряко чрез предоставяне на заеми или косвено чрез подкрепа за финансови посредници като търговски банки и фондове за дялово участие, които на свой ред отпускат заеми на предприятия или инвестират в тях;

Ф. като има предвид, че развиващите се страни следва да бъдат по-добре представлявани в структурите и процедурите за международно данъчно сътрудничество, за да участват при равни условия в съставянето и реформата на данъчните политики в световен мащаб;

Х. като има предвид, че Комитетът на експертите за международно сътрудничество в данъчната област е спомагателен орган на Икономическия и социален съвет, който обръща специално внимание на развиващите се страни и на страните с икономики в преход;

Ц. като има предвид, че събирането на публични финанси на достатъчно равнище може да играе решаваща роля за насърчаване на по-справедливи общества, които отричат дискриминацията между мъжете и жените и които предоставят специална подкрепа за децата и други уязвими групи;

1. призовава Комисията своевременно да представи, под формата на съобщение, амбициозен план за действие за оказване на подкрепа на развиващите се страни в борбата с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци и за подпомагането им при създаването на справедливи, добре балансирани, ефикасни и прозрачни системи за данъчно облагане, като отчете работата, извършена от Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР преди Конференцията за финансиране на развитието в Адис Абеба, Етиопия, която ще се проведе между 13 и16 юли 2015 г., и вземе предвид въздействието на международните договори в областта на данъчното облагане върху развиващите се страни;

2. настоява, че ефективното мобилизиране на национални ресурси и укрепването на данъчните системи ще бъдат неотменим фактор за постигане на целите на рамката за периода след 2015 г., която ще замени Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), който представлява осъществима стратегия за преодоляване на зависимостта от външна помощ в дългосрочен план, и че ефективните и справедливи данъчни системи са от съществено значение за премахването на бедността, за борбата с неравенствата, за доброто управление и за изграждането на държавни структури; припомня, че някои транснационални икономически дейности се отразиха на способността на страните да генерират национални държавни приходи и да избират своята данъчна структура, като същевременно повишената мобилност на капитали, съчетана с използването на данъчните убежища, значително промени условията за данъчно облагане; изразява също така загриженост във връзка с равнището на корупция и на непрозрачност на публичната администрация, което възпрепятства приходите от данъци да бъдат инвестирани в държавни структури, обществени услуги или публична инфраструктура;

3. отбелязва, че данъчните ресурси като дял от БВП продължават да бъдат ниски в повечето развиващи се страни, които по този начин се оказват особено уязвими спрямо отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци от страна на отделни данъкоплатци и предприятия; подчертава, че това води до значителни финансови загуби за развиващите се държави, насърчава корупцията и вреди на политиката за развитие на ЕС, както и че предприемането на подходящи мерки на национално, европейско и международно равнище за борба с тези практики следва да бъде основен приоритет за ЕС и неговите държави членки, като се отчитат потребностите и ограниченията, пред които са изправени развиващите се страни по отношение на достъпа до собствените си данъчни приходи; счита, че ЕС следва да поеме водеща роля и да служи за пример в международните усилия за борба срещу данъчните убежища, данъчните измами и отклонението от данъчно облагане и че той следва да сътрудничи с развиващите се държави с цел да се окаже противодействие на агресивните практики за избягване на данъци на определени транснационални дружества и да се намерят начини, чрез които да се помогне на развиващите се държави да издържат на натиска да се включат в данъчната конкуренция;

План за действие за борба с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане в развиващите се държави

4. настоятелно призовава Комисията да предприеме конкретни и ефективни мерки за подпомагане на развиващите се страни и регионалните рамки за данъчна администрация, например Африканския форум за данъчна администрация и Междуамериканския център за данъчни администрации, в борбата срещу отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, в разработването на справедливи, добре балансирани, ефикасни и прозрачни данъчни политики, в насърчаването на административните реформи и в увеличаването на дела, свързан с помощта и развитието, от финансовата и техническата помощ за националните данъчни администрации на развиващите се страни; счита, че тази помощ следва да бъде предоставена с оглед на укрепването на съдебните органи и органите за борба с корупцията в тези държави; призовава за обединяване на експертния опит на публичния сектор в държавите членки и държавите бенефициери с цел засилване на съвместните дейности, като същевременно се постигнат конкретни предварителни резултати за държавите бенефициери; подкрепя организирането на работни срещи, обучения, командировки на експерти, учебни посещения и консултации;

5. призовава Комисията да предостави водещо място на доброто управление в данъчната област и справедливото, балансирано, ефективно и прозрачно събиране на данъци в дневния ред за политическия диалог (в областта на политиката, развитието и търговията) и във всички споразумения за сътрудничество за развитие с държавите партньори, като това ще доведе до повишаване на ангажираността и отчетността на национално равнище чрез насърчаване на създаването на среда, в която националните парламенти могат да допринесат съществено за изготвянето и надзора на националните бюджети, включително по отношение на вътрешните приходи и данъчните въпроси, както и до подпомагане на ролята на гражданското общество чрез осигуряване на обществен контрол върху управлението на данъците и мониторинга на случаи на данъчни измами, наред с другото чрез създаването на ефективни системи за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и на журналистическите източници;

6. настоятелно призовава информацията относно действителните собственици на дружества, фондове и други институции да бъде достъпна за обществеността във формати с отворен достъп, с цел да се предотврати използването на анонимни фиктивни дружества и сходни правни образувания за целите на изпирането на пари, финансирането на незаконни или терористични дейности, прикриването на самоличността на корумпирани и престъпни лица и скриването на кражба на обществени средства и на печалби от незаконен трафик и незаконно отклонение от данъчно облагане; освен това счита, че всички страни следва най-малкото да приемат и да прилагат изцяло препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF) с оглед на борбата с изпирането на пари;

7. призовава ЕС и държавите членки да прилагат принципа, според който многонационалните дружества, независимо от това дали техните ценни книжа са допуснати или не до търговия на регулиран пазар, от всички държави и сектори, и по-специално дружествата, които извършват добив на природни ресурси, трябва да приемат като стандарт отчитането по държави (ОПД), което изисква от тях да оповестяват като част от своето годишно докладване по държави за всяка територия, в които извършват дейност, наименованията на всички дъщерни дружества и съответните им финансови резултати, съответната данъчна информация, активите и броя на наетите лица, както и да гарантират, че тази информация е публично достъпна, като същевременно сведат до минимум административната тежест чрез освобождаване на микропредприятията от тези изисквания; призовава Комисията да представи законодателно предложение за съответно изменение на Директивата за счетоводството; припомня, че публичната прозрачност е важна крачка към коригиране на настоящата данъчна система и изграждане на обществено доверие; призовава ОИСР да отправи препоръка, а именно че препоръчаният от нея модел за отчитане по държави следва да бъде оповестен от всички многонационални корпорации, с цел да се осигури, че всички данъчни органи във всички държави имат достъп до подробна информация, което ще им предостави възможност да оценяват рисковете, свързани с трансферното ценообразуване, и да определят най-ефективните начини за използване на одитните ресурси; подчертава, че данъчните освобождавания и предимства, предоставяни на чуждестранни инвеститори чрез двустранни данъчни спогодби, са причина многонационалните корпорации да се ползват с нелоялно конкурентно предимство спрямо националните дружества, и по-специално МСП;

8. призовава да бъдат преразгледани фискалните условия и правила, съгласно които миннодобивната промишленост осъществява своята дейност; призовава ЕС да увеличи своята помощ за развиващите се страни с оглед на облагането по подходящ начин на добива на природни ресурси, засилването на позициите за водене на преговори на правителствата на приемните държави с цел получаване на по-добра възвръщаемост от техните природни ресурси и стимулирането на диверсификацията на тяхната икономика; подкрепя инициативата за прозрачност на миннодобивната промишленост и включването в нейния обхват на производствените дружества и на дружествата, търгуващи със суровини;

9. приветства приемането на механизъм за автоматичен обмен на информация – основен инструмент за укрепване на глобалната прозрачност и сътрудничеството в областта на борбата с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане; признава при все това, че развиващите се страни се нуждаят от трайна подкрепа под формата на финансиране, техническа помощ и време, за да изградят необходимия капацитет за изпращане и обработване на информация; поради това подчертава, че е важно да се гарантира, че новият световен стандарт на ОИСР за автоматичен обмен на информация включва преходен период за развиващите се държави, като отчита, че поради реципрочния характер на този стандарт държавите, които не разполагат с необходимите ресурси и капацитет за създаване на необходимата инфраструктура за събиране, управление и споделяне на изискваната информация, могат да се окажат на практика изключени от него; освен това счита, че следва да се предвиди единен стандарт за поверителност;

10. призовава за въвеждане в срок до края на 2015 г. на съгласувано на международно равнище определение за данъчните убежища, на санкции за операторите, които се възползват от тях, и на черен списък на страните, включително страните в ЕС, които не се борят срещу отклонението от данъчно облагане или които го приемат; призовава ЕС да подкрепи икономическото преориентиране на развиващите се страни, които служат за данъчни убежища; приканва държавите членки със зависими територии или с територии, които не са част от Съюза, да работят съвместно с администрациите на тези територии с цел приемане на принципите на данъчна прозрачност и да гарантират, че никоя от тях не изпълнява ролята на данъчно убежище;

11. призовава Европейския съюз и неговите държави членки да гарантират, че при воденето на преговори по договори в областта на данъчното облагане и инвестициите с развиващите се държави доходите или печалбите, които произтичат от трансгранични дейности, се облагат с данък в държавата на източника, където се създава или извлича стойността; подчертава във връзка с това, че моделът на данъчна конвенция на ООН осигурява справедливо разпределение на правата за данъчно облагане между държавата на източника и държавата, в която се намира седалището на дружеството; подчертава, че при воденето на преговори по договори в областта на данъчното облагане Европейският съюз и неговите държави членки следва да съблюдават принципа на съгласуваност на политиките за развитие, установен в член 208 от ДФЕС;

12. настоятелно призовава Комисията и всички държави членки да последват примера на някои държави членки, като извършат оценки на въздействието на европейските данъчни политики върху развиващите се страни, и да споделят „най-добрите практики“, с цел да се увеличи съгласуваността на политиките за развитие и да се усъвършенстват съществуващите практики, както и да отделят по-голямо внимание на отрицателното странично въздействие върху развиващите се страни и специфичните потребности на тези страни; в този контекст приветства преразгледания план за действие на Комисията относно отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, който ще бъде представен през 2015 г., и настоятелно призовава държавите членки своевременно да постигнат съгласие по обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък;

13. решително подкрепя набора от съществуващи международни инициативи за реформа на глобалната система, включително инициативата на ОИСР във връзка с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, с акцент върху увеличаването на участието на развиващите са държави в структурите и процедурите за международно данъчно сътрудничество; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да се погрижат комитетът по данъчното облагане към ООН да се превърне в истински междуправителствен орган с по-добро оборудване и с достатъчно допълнителни ресурси в рамките на Икономическия и социален съвет на ООН, като гарантират, че всички страни могат да участват на равни начала във формулирането и реформата на данъчните политики в световен мащаб; подчертава, че следва да се разглежда възможността за въвеждане на санкции както за юрисдикциите, неоказващи съдействие, така и за финансовите институции, извършващи дейност в данъчни убежища;

14. подчертава, че наличието на достатъчно високи равнища на публично финансиране може да допринесе за уравновесяването на неравенството между половете и да предостави средства за оказване на подкрепа на децата и уязвимите групи в обществото по по-добри начини, и отчита, че въпреки че отклонението от данъчно облагане оказва въздействие върху благосъстоянието на хората, то е особено зловредно за бедните домакинства и домакинствата с ниски доходи, в много от които жените са представени в несъразмерно висока степен;

15. отбелязва със загриженост, че много развиващи се държави се намират в много слаба позиция при преговорите с някои чуждестранни преки инвеститори; счита, че от дружествата следва да се изисква да поемат точни ангажименти по отношение на положителните странични последици от своите инвестиции за социално-икономическото развитие на местно и/или национално равнище на приемната държава; призовава Комисията и Съвета, както и правителствата на държавите партньори, да гарантират, че данъчните стимули не представляват допълнителни възможности за избягване на плащането на данъци; подчертава, че стимулите следва да бъдат по-прозрачни и в идеалния случай да бъдат насочени към насърчаване на инвестициите в устойчивото развитие;

16. призовава ЕИБ и ЕБВР, както и институциите на държавите членки за финансиране на развитието, да следят и гарантират, че дружествата или другите юридически лица, които получават подкрепа, не участват в отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци чрез взаимодействие с финансови посредници, които са установени в офшорни центрове и данъчни убежища, или чрез улесняване на незаконни капиталови потоци, и да повишат прозрачността на политиките си, например като осигуряват обществен достъп до всички свои доклади и разследвания; призовава ЕИБ да извършва „надлежна проверка“, която предполага извършване на годишно отчитане по държави, проследяване на действителните собственици и извършване на контрол върху трансферното ценообразуване, с цел да се гарантира прозрачността на инвестициите и да се предотвратяват отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци;

17. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

[1] http://www.un.org/esa/ffd/tax/
[2] http://www.un.org/esa/ffd/tax/unmodel.htm
[3] ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.
[4] Приети текстове, P7_TA(2013)0205.
[5] OВ C 199E, 7.7.2012 г., стp. 37.
[6] ОВ C 341 E, 16.12.10, стр. 29.
[7] Приети текстове, P7_TA(2013)0394.
[8] Приети текстове, P7_TA(2014)0163.
[9] Приети текстове, P8_TA(2014)0059.
[10] Приети текстове, P7_TA(2014)0251.
[11] „Evaluation issues in financing for development Analysing effects of Dutch corporate tax policy on developing countries“ („Оценка на въпроси в областта на финансирането за развитие, която анализира въздействието на политиката за облагане с корпоративен данък в Нидерландия върху развиващите се страни“) – проучване, поръчано от Отдела за оценка на политиките и действията (IOB) към Министерството на външните работи на Нидерландия, ноември 2013 г.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

I. Разбиране на мобилизирането на приходи от национални ресурси в развиващите се страни

Защо е важно мобилизирането на приходи?

Вътрешните ресурси са и ще продължат да бъдат най-големият източник на финансиране за развиващите се страни. Въпреки че през последното десетилетие те нарастват като дял от БВП, средното съотношение на данъците към БВП в развиващите се страни е все още твърде ниско: за сравнение, развиващите се страни събират значително по-малко приходи от развитите икономики. Съотношението на данъците към БВП в страните с ниски доходи е между 10% и 20%, а в много от тези страни е по-малко от 15% (това обикновено се счита за праг, под който на правителствата е трудно да финансират своите основни дейности и услуги). За икономиките на страните от ОИСР, тя е от порядъка на 30 – 40%. Експертите са единодушни, че съществува значителен потенциал за увеличаване на събирането на данъците: изчисления на „Oxfam“ в 52 развиващи се страни показа, че, ако събирането на данъци се подобри значително, допълнителни 269 милиарда щатски долара ще могат да бъдат мобилизирани за финансирането на обществените услуги. Поради това е от съществено значение, за да се гарантира, че националното събиране на данъци става по-предвидимо, стабилно и надеждно, и че всички части на обществото – физическите лица и дружествата – плащат данъци в зависимост от възможностите си.

Кои са проблемите със съществуващите системи?

• Търговия: В развиващите се страни несъразмерно голям дял от публичните средства се осигурява от търговията и това предполага лесно осъществимо данъчно облагане, но същевременно излага бюджетите на рискове, свързани с нестабилните цени на стоките и не осигурява достатъчно възможности за увеличаване на данъчните доходи. Развиващите се страни трудно компенсират спада в данъчните доходи от търговията в резултат от настоящия световен контекст на либерализация на търговията и срещат затруднения при прехода към други видове източници на национални ресурси.

• Неформален сектор: Неформалният сектор е пречка за генериране на данъчни постъпления, особено в развиващите се страни, в които той е широко разпространено явление както в градовете, така и в селските райони. Административните разходи за облагане на неформалния сектор са потенциално високи, тъй като поради самото си естество този сектор е извън обсега на данъчните служители, и при наличието на голям неформален сектор облагането на доходите на широка данъчна основа е почти невъзможно.

• Политически пречки: Групите със специфични социално-икономически интереси вероятно ще се стремят да лобират правителствата, за да получат данъчни облекчения, и да упражняват непрекъснато влияние върху държавните служители, които работят в областта на данъчната политика и в данъчната администрация, като по този начин ще насърчават корупцията.

• Административни пречки: Различните данъчни администрации имат различен капацитет, що се отнася до прилагането на законодателството и спазването на данъчна дисциплина. По-специално когато е необходимо страните да обложат с данъци мултинационалните корпорации, предизвикателството е сложно и то представлява сериозна пречка пред развиващите се страни. Тенденцията опитни служители да напускат данъчната администрация, за да работят за международни организации и дружества от частния сектор, липсата на инфраструктура за събиране на данъците и необходимостта от актуализиране на информационните системи са също примери за предизвикателствата, пред които са изправени развиващите се страни.

• Икономически пречки: Развиващите се страни в много случаи могат да разчитат единствено на тясна данъчна основа. В страните, в които голяма част от населението живее в бедност, значителен дял от БВП не е облагаем. Поради слабото икономическо развитие промишленият сектор обикновено е недоразвит, а селскостопанският сектор е голям, като по принцип данъците от промишлеността се събират по-лесно.

• „Надпревара към дъното“: През последните години правителствата в развиващите се страни понижават непрекъснато ставките на корпоративния данък и предлагат различни данъчни стимули и видове освобождаване от данъчно облагане с цел да привлекат инвеститори и да поощрят икономическия растеж. Данните обаче показват, че тези стимули не са важен фактор за чуждестранните инвестиции. Подобни практики изправят една срещу друга икономиките, които се конкурират взаимно с цел предлагане на най-благоприятното данъчно третиране. Тази „надпревара към дъното“ осигурява по-големи ползи на мултинационалните корпорации, отколкото на развиващите се страни.

• Добивна промишленост: Въпросите, свързани с това по какъв начин се разделят приходите от ресурсите между инвеститорите и правителствата, са от ключово значение за развиващите се страни. Облагането на инвестициите в минното дело варира значително в различните страни и договореностите често са специфични за отделните случаи и не особено прозрачни, като се договарят пряко между политиците и дружествата извън рамките на данъчната система и без ясни насоки. Потенциално има голяма възможност за появата на корупция и за по-ниски данъчни постъпления.

Какви са последиците?

Незаконни финансови потоци са всички нерегистрирани частни финансови потоци, свързани с капитал, който е незаконно спечелен, прехвърлен или използван. През 2011 г. загубата на национални ресурси от развиващите се страни в резултат от незаконните финансови потоци възлезе на над 630 милиарда щатски долара, което се равнява на 4,3% от БВП на развиващите се страни (като страните с ниски доходи са засегнати в особена степен). Незаконните потоци са само един от начините, по които развиващите се страни губят данъчни доходи от корпорациите. Злоупотребите под формата на избягване на данъци, при които дружествата се опитват да избегнат плащането на данъци чрез сложни вътрешни структури и чрез намиране на „вратички“ в данъчното законодателство, са друг съществен проблем. Доходите от данъчното облагане на корпоративната печалба намаляват в цял свят. Това се отразява в особена степен върху развиващите се страни, тъй като те са силно зависими от корпоративното данъчно облагане: доходите от корпоративното облагане представляват значителен дял от техните национални доходи.

Трудовете и данните в тази област са ограничени и това се дължи отчасти на факта, че е трудно да се изчисли мащабът на данъчните измами и избягването на данъци. Една от оценките е, че най-малкото 1 трилион щатски долара се източва от развиващите се страни всяка година чрез мрежа от корупционни дейности, включващи непрозрачни сделки с природни ресурси, използване на анонимни подставени дружества, изпиране на пари и незаконни данъчни измами. Според организацията „Global Financial Integrity“ развиващите се страни са загубили 6,6 трилиона щатски долара в резултат от незаконните финансови потоци през периода 2003 – 2012 г. Според сведенията от „Oxfam“ размерът на неплатените данъчни задължения от страна на дружествата в развиващите се страни се оценява на 104 милиарда щатски долара на година. „Actionaid“ са извършили оценка, според която типичната корпоративна данъчна разлика в развиващите се страни (разликата между действително събраните данъци и прогнозните стойности за събираните данъци), дължаща се на избягването на данъци и данъчните измами, е около 20%.

Актуални видове данъчни измами в развиващите се страни:

• Невярно деклариране или недеклариране на личните доходи или корпоративната печалба с цел избягване на прякото данъчно облагане на доходите или на поемането на данъчни задължения.

• Неправилното търговско ценообразуване чрез фалшиви фактури между тайно споразумели се износители и вносители е често срещан начин за незаконно прехвърляне на пари от развиващите се страни във финансови сметки в чужбина с цел данъчна измама.

• Измамите с ДДС се извършват чрез невярно деклариране на сделките, които подлежат на облагане с ДДС.

• Подкупване на данъчни служители.

Актуални видове избягване на данъци в развиващите се страни:

• Прехвърляне на печалба: става дума за законосъобразно възползване от „вратички“ в данъчното законодателство. По правило дъщерните дружества на мултинационални корпорации се третират от данъчните органи като отделни икономически субекти. Прехвърлянето на печалбата може да се извърши чрез манипулиране на трансферните цени или на заеми в рамките на корпорацията. Освен това мултинационалните корпорации могат да променят образуването на трансферните цени, за да намалят общата данъчна тежест за групата, като манипулират разпределянето на печалбата в определени юрисдикции с високи или ниски данъчни ставки.

• Преднамереният избор на това къде да се регистрират определени нематериални активи (патенти, търговски марки и авторско право) предлага на мултинационалните корпорации възможност да намалят максимално данъчните си задължения в съответствие с правната рамка.

• Данъчните стимули и освобождаването от данъци представляват в определени обстоятелства (непотизъм, корупция, ограничена прозрачност) „данъчни измами с официална благословия“. Данъчните стимули могат не само да предоставят възможност на чуждестранните дружества да избегнат данъци, но могат и да доведат до увеличаване на незаконните данъчни измами от страна на местните дружества, които представят местни инвестиции като преки чуждестранни инвестиции („round-tripping“) или продават дружества на свои дъщерни дружества, представящи се като нови инвеститори, с цел да извлекат полза от временните данъчни облекчения, които се предоставят изключително на новите инвеститори („double-dipping“).

II. Анализиране на съществуващите решения на световно равнище

Данъчни споразумения между развити и развиващи се страни

Загубата на данъчни доходи може също да се задълбочи от данъчни споразумения, които са ключова част от международната данъчна нормативна рамка. С цел да се избегне двойното данъчно облагане двустранните споразумения разпределят правата на облагане между двете страни по споразумението. Що се отнася до двустранните данъчни споразумения между развити и развиващи се страни, често се изразява загриженост във връзка с това, че развитите страни успяват да защитят интересите си по-успешно от развиващите се страни. На второ място, тъй като данъчни споразумения се използват за намаляване на данъчното облагане на трансграничните финансови трансфери, те са се превърнали в ключов инструмент за транснационалните предприятия, прехвърлящи своята печалба от страните, в които е натрупана печалбата, в юрисдикции, в които мултинационалните корпорации плащан ниски данъци или изобщо не плащат такива.

По-голямата част от данъчните споразумения в света се основават на Модела на данъчна конвенция на ОИСР, който установява рамка за начина, по който се разделят правата на облагане между правителствата за дружества, които са базирани в една страна (страната, в която е седалището им – най-често развита страна) и извършват дейност в друга страна (страна на източника, в много случаи развиваща се страна). Тъй като се считаше, че Моделът на данъчна конвенция на ОИСР облагодетелства страните, в които се намира седалището на тези дружества (т.е. страните, членуващи в ОИСР), под егидата на ООН беше разработен друг модел на данъчна конвенция, с цел да се осигури по-балансиран подход към разпределянето на правата на данъчно облагане. Много от развитите страни обаче продължават да настояват в рамките на преговори с развиващите се страни да се използва моделът на ОИСР.

Действия на глобално ниво: план за действие на ОИСР по проблема с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби

Планът за действие по проблема с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, предложен от ОИСР и одобрен от Г-20, има за цел да преформулира международните данъчни разпоредби с оглед на ограничаването на прехвърлянето на печалбата и да осигури, че дружествата плащат данъци там, където се осъществява икономическата дейност и се създава стойност. Като се има предвид силната зависимост на развиващите се страни от доходите от корпоративния данък, този процес би могъл да се окаже от голяма полза за тях. При все това има няколко причини, поради които този процес в настоящия си вид няма да доведе до по-прогресивни данъчни системи в световен мащаб и няма да облагодетелства развиващите се страни:

• планът за действие по проблема с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби има прекалено тесен обхват и поставя прекалено силен акцент върху интересите на богатите страни (членки на ОИСР). Планът, съдържащ 15 действия, не взема предвид редица основни проблеми, от които се оплакват развиващите се страни (например проблема с данъчните стимули), и постигането на напредък по действията от най-голямо значение за развиващите се страни е все още бавно.

• Съществуващите мерки са разработени специално за развитите страни, развиващите се страни не разполагат с необходимите законодателни мерки, за да се справят с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Развиващите се страни се сблъскват със затруднения при изграждането на капацитет за прилагане на изключително сложните правила и за противодействие срещу мултинационалните корпорации и техните действия често са възпрепятствани поради липсата на информация.

Що се отнася до управлението, ОИСР се отчита единствено пред своите членове и процесът, свързан с плана за действие на ОИСР по проблема с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, не осигурява подходящо представителство и отчетност. Проведени са консултации с развиващите се страни, но тези странични консултации не могат да компенсират липсата на възможност за равноправно участие.

Необходимост от план за действие за борба с избягването на данъци и данъчните измами в развиващите се страни

С оглед на значението на по-доброто мобилизиране на националните ресурси и на проблемите, които развиващите се страни срещат при опитите си за преодоляване на данъчните измами и избягването на данъци, докладчикът предлага списък с настоятелни препоръки, които ЕП следва да подкрепи, с оглед на конференцията относно финансирането за развитие, която ще се проведе в Адис Абеба, и съществуващия набор от международни инициативи за реформиране на световната данъчна система.

Сред тях са укрепване на финансовата и техническата подкрепа за развиващите се страни и регионалните рамки за данъчната администрация; приемане на успешни решения за повишаване на прозрачността и задълбочаване на сътрудничеството в рамките на борбата срещу избягването на данъци като Механизма за автоматичен обмен на информация и докладването за всяка страна поотделно, като се вземат предвид потребностите и ограниченията на развиващите се страни; провеждане на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки на оценка на въздействието на данъчните политики върху развиващите се страни; запазване от страните на източника на правата на данъчно облагане при договарянето на данъчните споразумения и създаване на действително междуправителствен орган, в който развиващите се страни да могат да участват равноправно в глобалната реформа на съществуващите международни данъчни правила.

СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси (8.5.2015)

на вниманието на комисията по развитие

относно отклонението от данъчно облагане и данъчните измами като предизвикателства за управлението, социалната закрила и развитието в развиващите се държави
(2015/2058(INI))

Докладчик по становище (*): Юг Байе

(*) Асоциирана комисия – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. припомня спешната необходимост за развиващите се страни, както и за развитите страни, печалбата да се облага с данък на мястото на осъществяване на икономическата дейност; подчертава, че такъв е случаят и при преговори по договори в областта на данъчното облагане с развиващи се страни;

2. приветства вече положените усилия, особено в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), за подкрепа на развиващите се страни в укрепването на данъчните им системи и борбата с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и незаконните финансови потоци;

3. изразява загриженост във връзка с равнището на корупция и непрозрачна държавна администрация в много развиващи се страни, което пречи данъчните приходи да бъдат инвестирани в изграждането на държава, обществени услуги или обществена инфраструктура;

4. призовава държавите членки бързо да договорят обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), която първоначално да бъде задължителна за европейските дружества и европейските кооперативни дружества, а впоследствие да стане задължителна за всички други дружества с изключение на микро-, малките и средните предприятия, както е посочено в законодателната резолюция на Парламента от 19 април 2012 г. относно предложението за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)[1];

5. отново припомня необходимостта от съставяне на черен списък на данъчни убежища и държави, нарушаващи конкуренцията, предлагайки по-благоприятни данъчни условия, включително намиращите се в ЕС, до края на 2015 г.; счита, че в определението на данъчните убежища следва да бъдат включени най-малко критериите, определени от ОИСР, наред със следното: „предвиждане на данъчни мерки, които водят до нулево или до номинално данъчно облагане, липса на ефективен обмен на информация с чуждестранни данъчни органи и липса на прозрачност на законодателните, правните или административните разпоредби, или предоставяне на предимства дори без реална икономическа дейност или значимо икономическо присъствие в дадена държава, която предлага подобни данъчни предимства“; призовава освен това за формулирането на определение на международно равнище (например Организацията на обединените нации);

6. изисква държавите членки със зависими територии или територии, които не са част от Съюза, да работят съвместно с тях с цел приемане на принципите на данъчна прозрачност и да гарантират, че те не изпълняват ролята на данъчни убежища;

7. призовава Комисията да създаде програма, сходна на „Фискалис“ и „Херкулес“, за подпомагане на развиващите се страни в изграждането на капацитет за борба срещу данъчните измами, корупцията, отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране, която да включва, по-конкретно, техническа помощ за обучение на човешките ресурси и развитието на административните структури; подчертава необходимостта тази помощ да бъде предоставяна по прозрачен начин;

8. призовава Комисията да разработи допълнителни инициативи за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане в трети държави, за справяне с агресивното данъчно планиране, за отстраняване на пропуските във връзка с двойното данъчно (не-)облагане и за борба с изкуствените данъчни режими; заявява, че споразуменията във връзка с двойното данъчно (не-)облагане между държавите членки и трети държави трябва да се основават на общи стандарти; настоява да не бъдат сключвани споразумения за двойно данъчно (не-)облагане с данъчни убежища или юрисдикции, които не оказват съдействие;

9. призовава органите на ЕС да не сътрудничат с юрисдикциите, за които се счита, че не оказват съдействие по данъчни въпроси, или с дружества, които са осъдени за данъчни измами, отклонение от данъчно облагане или агресивно данъчно планиране, например като гарантират, че институции като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) прекратяват сътрудничеството чрез своите финансови посредници с юрисдикции, които не оказват съдействие в областта на данъчното облагане и които предвиждат данъчни мерки, водещи до нулево или до номинално данъчно облагане, липса на ефективен обмен на информация с чуждестранни данъчни органи и липса на прозрачност на законодателните, правните или административните разпоредби, и като поемат ангажимент да не предоставят финансиране от ЕС на дружества, които са осъдени за данъчни измами, отклонение от данъчно облагане или агресивно данъчно планиране;

10. припомня поетия от държавите членки ангажимент в контекста на Целите на хилядолетието за развитие да предоставят възможно най-бързо 0,7% от своя БВП за официална помощ за развитие;

11. отправя искане към Комисията пълноценно да си сътрудничи с ОИСР, Г-20 и развиващите се страни за разрешаване на проблема със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, както и да докладва редовно на Парламента и на Съвета относно постигнатия напредък; приветства предстоящия преразгледан план за действие на Комисията за 2015 г. относно отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци и призовава Комисията да предложи директива на ЕС за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

12. призовава за пилотни проекти за автоматичния обмен на данъчна информация с развиващите се страни, които да се изпълняват в рамките на преходен, нереципрочен период като част от прилагането на новия всеобщ стандарт;

13. призовава освен това Комисията да предложи промени в дружественото право на ЕС, за да се забранят ефективно подставените дружества и сходни субекти, като се въведат например изисквания за търговска същност и ограничение на броя заемани директорски длъжности;

14. приветства инициативата Данъчни инспектори без граници (Tax Inspectors Without Borders) на ОИСР и призовава Комисията и други държави членки да участват в проекта;

15. подчертава, че е спешно необходимо да се осъществи проучване на въздействието на международните договори в областта на данъчното облагане и анализ на разпространението на въздействието на режимите на корпоративно данъчно облагане на държавите членки и техните двустранни спогодби за данъчно облагане с развиващи се страни, въз основа на принципите и методиката на проучванията, проведени от Международния валутен фонд; призовава също за оценка на въздействието на националните данъчни политики и на дружествата със специална инвестиционна цел и сходни правни структури;

16. призовава държавите – членки на ОИСР, да изготвят кодекс на поведение за своите правителства с цел да се гарантира ефикасно управление на системите за данъчно облагане, който кодекс да се основава на преразгледаната работа на съществуващата група на ЕС „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия);

17. подчертава, че обхватът на творческото данъчно планиране за дружества може да бъде ограничен, като например се наложат задължителни всеобщи стандарти, в резултат на което практики като прехвърляне на печалби и изкуствено намаляване на печалбата ще престанат да бъдат целесъобразни;

18. призовава всички държави членки да подкрепят включването на борбата срещу данъчните измами в Програмата за развитие за периода след 2015 г.;

19. призовава държавите членки да отстояват задължителния автоматичен обмен на информация между националните данъчни органи в целия свят;

20. призовава ЕС и държавите членки да прилагат принципа, съобразно който многонационалните дружества трябва да приемат като стандарт докладването по държави във всички сектори и във всички държави (оповестявайки данните като част от своя годишен доклад), като същевременно сведат до минимум административната тежест, изключвайки МСП;

21. призовава за създаването на междуправителствен данъчен орган под егидата на Организацията на обединените нации, с цел да се гарантира, че развиващите се страни могат да участват при условия на равнопоставеност във формулирането и реформата на данъчните политики в световен мащаб;

22. призовава за бързо прилагане на Директивата относно борбата с изпирането на пари и Регламента за паричните преводи; счита обаче, че съществуват възможности за подобрение, и настоятелно призовава държавите членки да се възползват от наличната гъвкавост, предоставена от Директивата относно борбата с изпирането на пари в частност, за използването на неограничени публични регистри, осигуряващи достъп до съответната информация относно собствеността на дружества, тръстове, фондации и други юридически лица;

23. приветства факта, че пакетът за прозрачност на Комисията включва ангажимент за осъществяване на оценка на въздействието на възможността да се направят докладите по държави обществено достояние за всички сектори на икономиката; подчертава необходимостта да се разгледат разходите за осигуряване на публичен достъп до докладите по държави, но и да се разгледат също ползите за европейските и развиващите се страни; припомня, че публичната прозрачност е важна крачка към уреждане на настоящата данъчна система и изграждане на обществено доверие; насърчава настоятелно Комисията да гарантира, че тази информация е обществено достъпна.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	6.5.2015
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	43 2 5
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Burkhard Balz, Hugues Bayet, Pervenche Berès, Esther de Lange, Fabio De Masi, Markus Ferber, Jonás Fernández, Sven Giegold, Neena Gill, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Cătălin Sorin Ivan, Petr Ježek, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Alain Lamassoure, Bernd Lucke, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Fulvio Martusciello, Marisa Matias, Costas Mavrides, Bernard Monot, Luděk Niedermayer, Stanisław Ożóg, Dimitrios Papadimoulis, Dariusz Rosati, Alfred Sant, Molly Scott Cato, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Paul Tang, Michael Theurer, Ramon Tremosa i Balcells, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Cora van Nieuwenhuizen, Miguel Viegas, Jakob von Weizsäcker, Marco Zanni
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Isabella De Monte, Marian Harkin, Eva Joly, Eva Kaili, Barbara Kappel, Verónica Lope Fontagné, Jacek Saryusz-Wolski, Romana Tomc, Beatrix von Storch

[1] ОВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 134.

ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ЧРЕЗ ПОИМЕННО ГЛАСУВАНЕ

Членове на ЕП, гласували „за“: 24	PPE: Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Paul Rübig, Davor Ivo Stier, Bogdan Brunon Wenta, Rainer Wieland, Anna Záborská S-D: Enrique Guerrero Salom, Arne Lietz, Louis-Joseph Manscour, Linda McAvan, Norbert Neuser, Elly Schlein, Pedro Silva Pereira ECR: Bernd Lucke ALDE: Beatriz Becerra Basterrechea, Charles Goerens, Paavo Väyrynen GUE/NGL: Dennis De Jong, Miguel Urbán Crespo Verts/ALE:Heidi Hautala, Maria Heubuch EFDD: Ignazio Corrao
Членове на ЕП, гласували „против“: 0
Въздържали се: 0

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	1.6.2015
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	24 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Beatriz Becerra Basterrechea, Ignazio Corrao, Charles Goerens, Enrique Guerrero Salom, Heidi Hautala, Maria Heubuch, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Elly Schlein, Pedro Silva Pereira, Davor Ivo Stier, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Rainer Wieland, Anna Záborská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Bernd Lucke, Louis-Joseph Manscour, Paul Rübig
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Miguel Urbán Crespo, Dennis de Jong

Правна информация - Политика за поверителност