ДОКЛАД относно инициативата за зелена заетост: оползотворяване на потенциала на зелената икономика за създаване на работни места
22.6.2015 - (2014/2238(INI))
Комисия по заетост и социални въпроси
Докладчик: Джийн Ламбърт
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно инициативата за зелена заетост: оползотворяване на потенциала на зелената икономика за създаване на работни места
Европейският парламент,
– като взе предвид съобщението на Комисията „Инициатива за зелена заетост: оползотворяване на потенциала на зелената икономика за създаване на работни места“ (COM(2014)0446),
– като взе предвид съобщението на Комисията „Зелен план за действие за МСП“ (COM(2014)0440),
– като взе предвид съобщението на Комисията „Към кръгова икономика: Програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398),
– като взе предвид работния документ на службите на Комисията „Използване на потенциала за създаване на заетост на екологосъобразния растеж“ (SWD(2012)0092),
– като взе предвид заключенията на Съвета от 6 декември 2010 г. относно „Политики за заетост за конкурентна и екологосъобразна икономика с ниски въглеродни емисии и с ефективно използване на ресурсите“,
– като взе предвид Решение 2010/707/ЕС на Съвета от 21 октомври 2010 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки,
– като взе предвид становището на Комитета на регионите относно „Зелен план за действие за МСП и Инициатива за зелена заетост“,
– като взе предвид проучването на ОИСР/Европейски център за развитие на професионалното обучение от 2014 г. относно „По-екологосъобразни умения и работни места – проучвания на ОИСР за зелен растеж“,
– като взе предвид прегледа на Европейската обсерватория по заетостта от април 2013 г. относно „Насърчаване на създаването на зелени работни места по време на кризата: сборник с най-добри практики в Европа“,
– като взе предвид доклада на Международната организация на труда (МОТ)/Европейския център за развитие на професионалното обучение от 2011 г. относно „Умения за зелени работни места: цялостен поглед – обобщен доклад въз основа на проучвания в 21 държави“,
– като взе предвид доклада на Европейския център за развитие на професионалното обучение от 2010 г. относно „Умения за зелени работни места – европейски обобщен доклад“,
– като взе предвид докладите на Еврофонд „Индустриални отношения и устойчиво развитие: роля на социалните партньори в прехода към екологосъобразна икономика“ (2011 г.), „Екологизиране на европейската икономика: реакция и инициативи на държавите членки и на социалните партньори“ (2009 г.) и „Екологизиране на отраслите в ЕС: предвиждане и управление на въздействието върху количеството и качеството на работните места“ (2013 г.),
– като взе предвид работния документ на ОИСР и Въглеродния фонд за Европа (ВФЕ), програма „Местна заетост и икономическо развитие“ (LEED), от 8 февруари 2010 г. относно „Зелени работни места и умения: последствията за местния пазар на труда от борбата срещу изменението на климата“,
– като взе предвид определението на МОТ и на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) за зелено работно място като всяка достойна работа, която допринася за запазване или възстановяване на качеството на околната среда, независимо дали става дума за работно място в селското стопанство, промишлеността, сектора на услугите или администрацията;
– като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно „Екоиновации ― разкриване на работни места и осигуряване на растеж чрез политиката в областта на околната среда[1]“,
– като взе предвид своята резолюция от 15 март 2012 г. относно пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност[2],
– като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика[3],
– като взе предвид член 52 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по правата на жените и равенството между половете (А8-0204/2015),
A. като има предвид, че глобалните тенденции, като например неефективното използване на ресурсите, непоносимият натиск върху околната среда и изменението на климата са на път да преминат граници, отвъд които не могат да се предотвратят необратимите последици за нашите общества и естествената околна среда, а нарастващите социални неравенства и социално изключване представляват предизвикателство за обществата;
Б. като има предвид, че в доклада на Европейската агенция за околната среда от 2015 г. се посочва, че настоящите мерки не са достатъчни за постигане на целите за опазване на биологичното разнообразие, за намаляване на използването на изкопаеми горива, за борба срещу изменението на климата и за предотвратяване на въздействието на това изменение върху здравето на хората и околната среда;
В. като има предвид, че съществува опасност поради липсата на последователна политическа реакция за преодоляване на тези общи предизвикателства да не бъде използвана една значителна част от устойчивия потенциал за създаване на заетост на един зелен и социално приобщаващ преход;
Г. като има предвид, че в отговор на тези заплахи се наблюдава развитие на нови сектори, промени в рамките на много други и упадък на някои сектори, като например тези, които силно замърсяват околната среда; като има предвид, че съществува необходимост от съсредоточаване върху иновациите и върху начините за намаляване на замърсяването; като има предвид, че по отношение на някои сектори в упадък следва да се обърне специално внимание на работната сила от гледна точка на преквалификацията и алтернативната заетост; като има предвид, че инвестициите в областите, определени като приоритетни в рамките на програмата за зелени работни места на Комисията, включително рециклирането, биологичното разнообразие, енергийната ефективност, качеството на въздуха и всички технологии за енергия от възобновяеми източници, като например възобновяемата енергия от инсталации в морето, имат потенциал да стимулират значително създаването на работни места, включително в слабо населените райони;
Д. като има предвид, че според Европейската агенция за околната среда секторът на зелените стоки и услуги е нараснал с повече от 50% между 2000 и 2011 г., като е създал над 1,3 милиона работни места, и че според изчисленията на Комисията икономиката, основана на енергията от възобновяеми източници, ще създаде 20 милиона нови работни места в Европа до 2020 г.; като има предвид, че една амбициозна и последователна политика на ЕС и инвестициите в енергията от възобновяеми източници, управлението на горите, устойчивото селско стопанство и опазването на почвите (за предотвратяване и противодействие на хидрологичната нестабилност) имат потенциал да дадат значителен тласък за създаването на работни места;
Е. като има предвид, че целта за устойчиво развитие е залегнала в Договора от Лисабон, а изпълнението ѝ означава, че въпросите, свързани с околната среда, се разглеждат на същото равнище като икономическите и социалните въпроси в рамките на годишния цикъл на европейските политики;
Ж. като има предвид, че стратегията „ЕС 2020“ за насърчаване на интелигентни, устойчиви и приобщаващи икономики признава централната роля на прехода към зелени и социално справедливи икономики;
З. като има предвид, че липсата на гъвкавост на пазара на труда възпрепятства създаването на работни места, като в същото време един конкурентоспособен пазар на труда на ЕС може да допринесе за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ по отношение на заетостта;
И. като има предвид, че на конференцията на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, проведена в Канкун през 2010 г., ЕС и неговите държави членки се ангажираха да гарантират „справедлив преход на работната сила, който създава достоен труд и качествени работни места“; като има предвид, че един справедлив преход за всички към екологично устойчива икономика трябва да бъде управляван добре, за да допринася за постигането на целта за устойчива и дълготрайна заетост за всички – включително, но не само, по отношение на висококвалифицираните работни места, социално приобщаване и изкореняване на бедността;
Й. като има предвид, че петте стълба на „справедливия преход“ включват: консултации/способност на Съюза да говори с единен глас; инвестиции в зелени и достойни работни места; зелени умения; спазване на трудовите права и на правата на човека; както и социална закрила за работниците и общностите, които са от първостепенна важност в прехода от високовъглеродна към нисковъглеродна икономика;
К. като има предвид, че активното участие на работниците в прехода е от съществено значение за засилване на съзнателното отношение към околната среда, за разбиране на необходимостта от ефективно използване на ресурсите и за намаляване на въздействието ни върху околната среда;
Л. като има предвид, че оползотворяването на потенциала за повече зелени работни места е възпрепятствано от недостиг и несъответствие на уменията, което се дължи на редица фактори, в това число различия в учебните програми по отношение на устойчивостта, установени недостатъци в определени сектори, липса на студенти с необходимите умения в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, както и в областта на информационните технологии, и наличие в някои сектори по-скоро на концентрация по полов признак, отколкото на равенство между половете;
М. като има предвид, че са налице доказателства, че инвестирането в енергийна ефективност и ефективно използване на ресурсите и развитието на веригата за доставки посредством ясна промишлена стратегия, както и изместването на данъчното облагане от труда към други източници, имат потенциал да окажат положително въздействие върху създаването на работни места;
Н. като има предвид, че Европа се конкурира на глобално равнище и че икономически поносимите енергийни разходи, доизграждането на вътрешния пазар на ЕС и по-добрият инвестиционен климат за постигане на устойчив растеж и създаване на работни места играят решаваща роля;
О. като има предвид, че някои сектори, като например санирането на сгради с цел постигане на енергийна ефективност, са специфични за съответното място и не могат да бъдат изнасяни или премествани;
П. като има предвид, че несигурността и липсата на съгласуваност в насоката на политиката и отсъствието на ясни цели възпрепятстват инвестициите, развитието на умения и научноизследователската и развойна дейност и по този начин пречат на развитието на възможности за заетост;
Р. като има предвид, че една по-висока степен на информираност на обществото относно значението на необходимостта от зелена икономика ще увеличи възможностите за заетост;
С. като има предвид, че ясните и точно определени средносрочни и дългосрочни цели, включително целите на ЕС по отношение на енергийната ефективност и замърсяването, могат да бъдат важни двигатели на промяната, както и че разпоредбите на ЕС също играят важна роля в това отношение; като има предвид, че целенасочените инвестиции, включително в разработването на вериги за доставки в рамките на ЕС, водещи до създаването на работни места, следва да произтичат от ясна политическа рамка и да бъдат съобразени с нея;
Т. като има предвид, че публичният сектор и местните и регионалните органи могат да изпълняват централна роля за улесняване на прехода към зелена икономика и за създаване на приобщаващи пазари на труда;
У. като има предвид, че инструменти като екомаркировката, схемата за управление на околната среда и одитиране (СУОСО), зелените обществени поръчки и други подобни схеми спомагат за създаването на зелени работни места;
Ф. като има предвид, че микропредприятията и малките и средните предприятия са сред най-важните източници на заетост в ЕС, осигуряват доста над 80% от всички работни места и изиграха водеща роля в много зелени отрасли, но могат да срещнат особени затруднения при предвиждането на необходимите умения и при оползотворяването на потенциала за създаване на работни места;
Х. като има предвид, че Интегрираните насоки са ключов аспект от координацията на икономическите политики и политиките по заетостта на държавите членки и представляват основа за специфичните за всяка държава препоръки, както и че тези насоки следва да подкрепят целите на стратегията „Европа 2020“, по-специално целта по отношение на заетостта, наред с другото чрез насърчаване на създаването на качествени работни места, включително чрез зелена заетост;
Ц. като има предвид, че създаването на подходящи зелени работни места трябва да облагодетелства в еднаква степен жените и че „стъкленият таван“ трябва да бъде преодолян;
Ч. като има предвид, че жените са непропорционално засегнати от кризата и политиките на строги икономии и че зелените работни места се оказаха по-устойчиви на кризи от други;
Ш. като има предвид, че ролята на гражданското общество е от решаващо значение за прехода към зелена икономика, както и в борбата за равенство между половете;
Щ. като има предвид, че секторите с ниски въглеродни емисии обикновено имат по-висока производителност на труда, а заплатите в тях са намалели в по-малка степен, отколкото в секторите, които заемат първите 15 места по въглеродни емисии;
Ъ. като има предвид, че данните на Евробарометър за зелените работни места в МСП показват, че икономията на енергия, намаляването на отпадъците и намаляването на използването на суровини са мерки, които са се превърнали в икономически изгодни;
Към зелена икономика – възможности за пазара на труда
1. подчертава, че един преход към устойчиви общества и икономики, включващ устойчиви модели на потребление и производство, може да генерира потенциал както за създаване на нови качествени работни места, така и за преобразуване на съществуващите работни места в зелени работни места в почти всички сектори и по цялата верига за създаване на стойност: като се започне с научните изследвания и се стигне до производството, разпространението и обслужването, в новите зелени високотехнологични сектори, като например енергията от възобновяеми източници, както и в традиционните сектори като преработващата промишленост и строителството, в селското стопанство и рибарството или в сектори на услугите като туризма, общественото хранене, транспорта и образованието; в същото време подчертава, че в допълнение към създаването на голям брой работни места, инвестициите в енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност допринасят за запазване на конкурентоспособността на европейската икономика и промишленост и за намаляване на енергийната зависимост на Европа;
2. подчертава, че две трети от природните ресурси – сред които плодородната почва, чистата вода и чистият въздух – намаляват, а глобалното затопляне и загубата на биологично разнообразие са на път да преминат границите, отвъд които не могат да се предотвратят необратимите последици за нашите общества и за естествената околна среда;
3. подчертава, че непрекъснатият икономически растеж е възможен само ако се отчитат ограниченията на околната среда; подчертава в този контекст факта, че зелената и кръгова икономика може да осигури решения за околната среда, както и за икономиката и обществото като цяло;
4. подчертава факта, че цялостното прилагане на законодателството в областта на околната среда, както и подобряването на интегрирането на проблемите на околната среда и подобрената съгласуваност на политиките в различните секторни политики в ЕС, са от съществено значение за пълното разгръщане на потенциала, свързан със зелената икономика, и следователно са от съществено значение за създаването на зелени работни места;
5. отбелязва, че в своя доклад от 2015 г. Европейската агенция за околната среда посочва, че настоящите мерки не са достатъчни за постигане на целите за опазване на биологичното разнообразие, за намаляване на използването на изкопаеми горива и за борба срещу изменението на климата, както и за предотвратяване на въздействието на изменението на климата върху здравето на хората и качеството на околната среда;
6. отбелязва, че преходът съдържа значителен потенциал за създаване на работни места на местно равнище, които не могат да бъдат преместени, и в сфери, които не могат да бъдат изнесени, както и в засегнати от кризата сектори, например сектора на строителството; отбелязва, че има сериозни доказателства, че зеленият преход в крайна сметка ще окаже положително въздействие върху заетостта, като се има предвид фактът, че устойчиви икономически дейности като икономията на енергия или биологичното земеделие са много по-трудоемки, отколкото заместваните от тях дейности, и биха имали потенциал да дадат възможност на регионите да станат по-независими;
7. счита, че следва да бъде прието съгласувано определение на „зелени работни места“ въз основа на определението на МОТ и на Международната конференция на статистиците;
Справедлив преход и създаване на качествени и устойчиви работни места
8. приветства изявлението на Комисията, че преструктурирането следва да се извършва по социално отговорен начин, като същевременно се признава необходимостта предприятията да извършват иновации и да се преструктурират;
9. счита, че с цел да се увеличи във възможно най-голяма степен нетният потенциал за работни места на зелената икономика е от решаващо значение да дадем на нашата налична работна сила подходящи възможности за придобиване на новите умения, необходими за кръговата икономика;
10. призовава държавите членки да насърчават политики за опазване и модернизиране на обществените сгради с цел повишаване на енергийната ефективност и намаляване на потреблението;
11. призовава държавите членки и Комисията, когато е целесъобразно, да се ангажират с „пътна карта за справедлив преход“ за постигането на амбициозни екологични цели чрез насърчаване на следните аспекти: адекватна социална закрила и адекватно заплащане, дългосрочни работни места и здравословни и безопасни условия на труд, ръководени от правителствата инвестиции в образованието, програми за обучение и умения, спазване на правата на човека и на трудовите права, както и укрепването на правото на информиране, консултиране и участие на работниците по въпросите, свързани с устойчивото развитие, а така също и ефективно представителство на работната сила; призовава държавите членки да се стремят към постигането на посочените цели;
12. припомня, че в преразгледаната стратегия на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд следва да се отчита конкретното развитие в новите сектори, когато е целесъобразно;
13. подчертава, че, за да се предвидят промените в заетостта, се изисква проактивно управление на промяната и подобрено събиране на висококачествени данни относно днешните и бъдещите потребности на пазара на труда с участието на европейските висши учебни заведения, както и че дългосрочното планиране е от съществено значение за гарантирането на ефективен преход и на по-висока заетост; подчертава важната роля на местните и регионалните органи за прехода към по-зелена икономика в образованието, инфраструктурата, подкрепата за местните предприятия и създаването на стабилна заетост с трудови възнаграждения, уредени чрез колективни споразумения или други разрешени средства в съответствие с националното законодателство; като има предвид, че социалният диалог е основен елемент от управлението на промяната; призовава Комисията, държавите членки, регионалните и местните органи на управление и социалните партньори да поемат своята отговорност и да се справят колективно с това предизвикателство, като отчитат принципа на субсидиарност;
14. отбелязва, че през последните години ролята на социалните партньори при прехода към зелени работни места постепенно се увеличава, но припомня, че предстои още работа за изграждането на траен и устойчив социален диалог, който може да спомогне за преодоляване на предизвикателствата вследствие на преминаването към конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност и ефективно използване на ресурсите;
15. подчертава значението на националните правителства за насърчаване на секторния социален диалог, по-специално в нововъзникващите зелени сектори, както и за осигуряване на приобщаването на МСП;
16. отбелязва, че някои региони са изправени пред повече предизвикателства в сравнение с други поради географската концентрация на замърсяващи промишлени сектори с интензивно използване на енергия и ресурси или поради по-високи равнища на бедност или безработица; призовава държавите членки и местните и регионалните органи на управление с подкрепата на Европейския съюз да си сътрудничат със социалните партньори и колективно да въведат пътни карти за справедлив преход, съдържащи механизми за солидарност, за един социално справедлив, зелен преход на местните и регионалните икономики, като подпомагат общностите и работниците, засегнати от промяната, и по този начин намалят несигурността, породена от изместване на работните места, и гарантират, че търсенето на нови работни умения е удовлетворено;
17. подчертава факта, че местните органи могат да изпълняват ключова роля за насърчаване на растежа на работните места в зелената икономика, както и за повече достойни и приобщаващи работни места, чрез:
– зелени инвестиции,
– оползотворяване на потенциала на обществените поръчки, включително използването на социалните и екологичните клаузи в договорите за обществени поръчки,
– създаване на партньорства, включително с образователните институции, с цел постигане на по-добро съответствие между работните места и уменията на местните пазари на труда,
– подпомагане както на зелените МСП, така и на екологизирането на МСП,
– създаване на програми за приобщаваща зелена заетост, които гарантират, че уязвимите групи също ще извлекат полза от „зеления“ растеж;
18. посочва данните, които подчертават значението на взаимодействието между управлението и работната сила, за да се гарантира значимото им участие за постигането на тези промени чрез социално партньорство; препоръчва включването на „зелени представители“ на профсъюзите, които да си сътрудничат с работодателите за по-усилено екологизиране на икономиката и за повишаване на устойчивостта на работните им места; призовава държавите членки да осигурят целева подкрепа за съвместни инициативи на работниците и на работодателите за екологизиране на промишлените сектори;
19. счита, че следва да бъдат разработени пилотни проекти в подкрепа на някои от тези цели;
20. приветства ангажимента на Комисията да използва целевите схеми за мобилност в рамките на програмата за заетост и социални иновации (EaSI) за насърчаване на трудовата мобилност на лицата, търсещи работа;
Умения за зелена заетост
21. приветства предложените от Комисията инструменти за развитие на уменията и прогнозиране на потребностите от умения; подчертава факта, че чрез развитието на умения следва да се насърчи развитието на умения в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), които намират широко приложение в икономиката; подчертава обаче, че са необходими по-амбициозни действия и инвестиции; счита, че с оглед на предвиждането на бъдещите потребности от умения всички заинтересовани страни на пазара на труда трябва да бъдат активно ангажирани на всички равнища;
22. призовава държавите членки да работят с Комисията, за да създадат база данни със списък на курсовете за обучение и обявите за работа, свързани със зелената заетост, с цел подобряване на качеството на наличните информация, консултации и насоки за професионално развитие, както и на уменията, необходими за използване на възможностите за заетост, предоставени от прехода към зелена икономика;
23. призовава Комисията да гарантира събирането на данни във всички зелени отрасли, включително онези, които понастоящем са пренебрегнати, като обществения транспорт и сектора на търговията на дребно; призовава Комисията, като предоставя подкрепа на националните статистически служби и обществени ведомства по труда (ОВТ) и засилва използването на количествени инструменти за моделиране, да включи измерението на равенството между половете в събирането на данни за всички сектори на зелена заетост;
24. призовава Комисията да включи измерението на равенството между половете в развитието на нови методи за събиране, категоризирането и анализа на данни, като например работата, извършвана с иконометричния инструмент FIDELIO, или със заинтересовани участници, като например Международната конференция на статистиците по труда;
25. подчертава необходимостта от поставяне на по-силен акцент върху преодоляването на недостига на умения чрез насърчаване на развитието на умения;
26. призовава Комисията да спомогне за насърчаване на развитието на умения чрез актуализиране на квалификациите и съответни учебни планове в сферата на образованието и обучението на равнище ЕС;
27. призовава Комисията да придава особено значение на системи за класификация като ESCO, които могат да бъдат използвани за установяване на пропуски в уменията;
28. подчертава значението на по-добрите взаимодействия между системите за образование и новопоявяващите се зелени работни места чрез по-добра координация между учебните заведения и сдруженията на работодателите и други съответни организации;
29. призовава държавите членки, регионалните органи на управление и местните органи съвместно със социалните партньори и доставчиците на услуги в областта на обучението да приемат и прилагат стратегии за развитие и предвиждане на уменията с цел подобряване на общите, секторните и специфичните за дадена професия умения; освен това подчертава значението на партньорствата и доверието между учебните заведения, предприятията, социалните партньори и органите на управлението;
30. отбелязва, че тези стратегии следва да включват задълбочена оценка на вида и на равнището на зелените работни места, които ще се създават, и на изискваните умения и знания, която води до предвиждането и установяването на недостига на умения и целеви програми за професионално обучение и учене през целия живот, поставящи акцент върху съответствието между уменията и работните места с цел повишаване на заетостта; подчертава, че е необходимо в стратегиите да се включат активно както изгубилите работата си, така и нискоквалифицираните работници, изложени на риск от изключване от пазара на труда, като се гарантира, че обучението за придобиване на умения е целево, достъпно и безплатно за тези работници;
31. отбелязва, че според Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) адаптирането на програмите за обучение и включването на осведоменост по въпросите на околната среда с разбиране на устойчивото развитие и ефективността на предприятията е по-добър вариант от предлагането на нови програми за обучение;
32. насърчава държавите членки и регионалните и местните органи да включат устойчивото развитие, както и компетентността и уменията в областта на околната среда, в системите за обучение и образование, по-специално като се укрепват системите за професионално образование и обучение (ПОО) и се стимулират изследователските центрове в разработването на технологии, проекти и патенти за зелени продукти в сътрудничество с нови зелени дружества; насърчава обмена на идеи между изследователските центрове и мрежите от дружества и специалисти; припомня значението на уменията в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) и необходимостта да се гарантира, че повече жени изучават специалности от областта на НТИМ;
33. призовава за амбициозна стратегия за създаване на устойчиви работни места, в това число чрез решаване на проблема с несъответствието на уменията, като се постави специален акцент върху това да се осигурят необходимите за зелената икономика умения;
34. настоятелно призовава държавите членки да се възползват от развитието на този сектор, да създават висококвалифицирани стажове, за да осигуряват специализирани знания и обучение на младите хора и да помагат за справянето с високите равнища на младежка безработица;
35. призовава Комисията и държавите членки при осъществяването на прехода към зелена икономика икономика да вземат предвид потребностите на жените и на момичетата от по-добри възможности за учене през целия живот, особено в областите, които имат потенциала да осигурят значителен брой нови зелени работни места, като например науката, научните изследвания, инженерството, цифровите и новите технологии, с цел да се засилят позициите на жените в обществото, да се премахнат стереотипите относно половете и да се осигурят работни места, които изцяло отговарят на съответните потребности и умения на жените;
36. приканва Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи системно да включват перспективата за равенство между половете при определянето, изпълнението и мониторинга на политиките за създаване на зелени работни места на всички равнища с оглед да се осигури гарантирането на равни възможности, като се вземат под внимание предизвикателствата, свързани със създаването на зелени работни места в селските райони; насърчава държавите членки и регионалните и местните органи да положат допълнителни усилия, за да се даде възможност на жените да участват пълноценно в процесите на формулиране на политики, вземане на решения и в прилагането на стратегия за зелена заетост, която да включва зелени умения;
37. отправя искане към Комисията да започне обществен дебат и да популяризира концепцията за „образование за устойчивото развитие“ със специален акцент върху образованието на момичетата и жените; призовава държавите членки и Комисията да поощряват политики за насърчаване на по-широкото участие на жените в образованието по специалности от областта на НТИМ и по предприемачество и да свързват програмите за зелени работни места с овластяването на жените чрез образование; призовава за установяването на ясни цели и мониторинг за назначаването на жени на зелени работни места чрез програми за професионални стажове; призовава за мерки за насърчаване на участието на жените по отношение на ПОО и на възможностите за учене през целия живот в зелените сектори;
38 настоятелно призовава Комисията и държавите членки да започнат да прилагат нов показател за растеж, съобразен със социалната сфера и климата, който да включва неикономически аспекти на благополучието и да се фокусира основно върху проблеми, свързани с устойчивото развитие, като например равенството между половете, намаляването на бедността и намаляването на емисиите на парникови газове;
39. призовава държавите членки и Комисията да провеждат политики за изцяло зелена заетост в тясно сътрудничество с гражданското общество;
40. призовава Комисията да приеме стратегия на ЕС за равенство между половете за периода 2015 – 2020 г., в която се вземат под внимание целите на стратегията „Европа 2020“ за равнищата на заетост за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;
41. изтъква необходимостта от целенасочени действия от страна на публичните органи и служби, в които да участват всички заинтересовани страни на пазара на труда, включително организации на работодателите и на служителите, за преодоляване на недостига на умения; призовава държавите членки и регионалните и местните органи да разполагат с действащи механизми за обучение на персонал в органите и службите по заетостта, за да интегрират уменията за зелена заетост в рамките на политиките за пазара на труда, и да разработят средствата за оценка на въздействието на това обучение; подчертава колко е важно европейските образователни институции да приведат своите програми в съответствие с потребностите на зелената икономика и на пазара на труда като цяло;
42. призовава държавите членки да създадат регулаторна среда, която насърчава иновациите в зелената икономика;
Съгласуваност на политиките за пълноценно развитие на потенциала на устойчивите икономики за създаване на работни места
43. призовава Комисията и държавите членки да приемат амбициозна, дългосрочна и интегрирана регулаторна, фискална и финансова рамка за устойчиви инвестиции и за насърчаване на иновациите, като по този начин се отключи изцяло потенциалът на тези промени за създаване на работни места; подчертава, че политиките следва да се разработват в рамките на дългосрочни перспективи, което включва цели, както и показатели за измерване на напредъка при постигането им;
44. подчертава, че координацията в рамките на Комисията и между всички съответни министерства на национално равнище е важна за създаването на изчерпателна и обхващаща цялата администрация рамка за промяна, която е в състояние да отдели необходимото внимание на преразпределителните ефекти при прехода;
45. отбелязва, че успехът или неуспехът на инициативата за зелена заетост зависи от степента на амбициозност на обвързващите цели на Комисията по отношение на енергията от възобновяеми източници и на енергийната ефективност, както и от инвестициите в технологии за енергия от възобновяеми източници и в програми за енергийна ефективност, с които се ангажират държавите членки;
46. подчертава, че Комисията и държавите членки носят отговорност за провеждането на последователни политики за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници и на повишаването на енергийната ефективност, за да се насърчи развитието на местно и на регионално равнище и създаването на качествени работни места на местно равнище; подчертава, че инвестициите в енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност могат да се превърнат в един от основните източници за създаване на работни места в Европа през следващите години;
47. посочва, че териториалната енергийна независимост продължава да бъде една от дългосрочните цели на икономическата и енергийната политика на ЕС; отново заявява освен това, че териториалното измерение на инвестициите трябва неизменно да бъде вземано под внимание, като се има предвид фактът, че то спомага за постигане на целите на политиката на ЕС за териториално сближаване за изграждане на връзки между градовете и селските райони;
48. приветства включването от страна на Комисията на достойните работни места в мандата на ЕС за преговорите в рамките на COP 21 в Париж, като се основава на споразумението от Канкун от 2010 г. и последващите инициативи; призовава Комисията да гарантира, че програмата за „справедлив преход“ продължава да бъде част от нейната позиция за преговорите;
49. призовава ЕС и държавите членки да определят задължителни цели за икономия на енергия и за енергийна ефективност и да подкрепят белите сертификати като инструмент за улесняване на постигането на целите на ЕС за икономия на енергия; призовава държавите членки да въведат изцяло и да прилагат Директивата за енергийната ефективност и да продължават да се ангажират с постигането, като програма минимум, на целите за енергийна ефективност за 2030 г.;
50. подкрепя ангажимента на ЕС за осъществяване на справедлив световен преход към приобщаваща зелена икономика в сътрудничество с останалите международни партньори;
51. призовава държавите членки изцяло да спазват и да прилагат новите разпоредби на преработеното законодателство на ЕС в областта на възлагането на обществени поръчки и да разгледат възможността да се проучи въпросът дали въвеждането на екологични и социални критерии в политиките в областта на обществените поръчки би могло да стимулира създаването на работни места в по-зелената икономика; подчертава, че все още съществуващата правна несигурност, свързана с използването на социални и екологични клаузи при възлагането на обществени поръчки, би могла да бъде отстранена;
52. призовава Комисията да спомогне за съживяването на отрасъла на ремонтните дейности, което ще доведе до създаването на нови работни места, които по своята същност са екологосъобразни;
53. призовава държавите членки да подпомагат приноса на обществените услуги за справедлив преход към устойчива икономика, по-специално като проактивно гарантират, че услугите като комуникации, енергия, транспорт, управление на отпадъците и на водите се предоставят по устойчив начин;
54. изразява силно разочарование от оттеглянето на законодателния пакет относно кръговата икономика, чиито разпоредби се очакваше да доведат до създаването на до 180 000 работни места само в сектора на управлението на отпадъци в ЕС; поради това призовава Комисията, като зачита отговорностите на държавите членки, да изпълни ангажимента си да предложи във възможно най-кратък срок амбициозно законодателството в областта на отпадъците, което да обхваща намаляването нагоре по веригата, нови цели за рециклиране и повторно определяне на критериите за изчисляване на количеството на действително рециклираните материали;
55. призовава Комисията също така да обмисли въвеждането на критерии, насочени към осигуряване на стимули за предприятията с непорочен и екологично устойчив цикъл на управление на отпадъците;
56. признава, че свързването на устойчивото селскостопанско производство с мониторинга и защитата на биологичното разнообразие в земеделските стопанства и впоследствие използването на интелигентното етикетиране за селскостопанските продукти, за да се посочи тяхното въздействие върху околната среда, с цел да се стимулира потребителското търсене на съобразени с биологичното разнообразие продукти, притежава значителен потенциал за зелена заетост в селските райони в ЕС;
57. отбелязва, че устойчивото управление на горите притежава действителен потенциал за създаване на работни места, като същевременно активно допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата и за опазване на биологичното разнообразие;
58. призовава Комисията да използва Европейския семестър и прегледа на стратегията „Европа 2020“ в подкрепа на създаването на зелени работни места; призовава Комисията да отправи специфични за всяка държава препоръки, които могат да допринесат за по-висока заетост и за по-малък екологичен отпечатък, и призовава за подробни и независими изследвания относно разходите и ползите от прехвърлянето на данъчната тежест (например от облагане на труда към екологично данъчно облагане), както и от постепенното премахване на субсидиите до 2020 г.;
59. подчертава, че тези препоръки биха могли да включват преход от данъчно облагане на труда към други източници и че подобен преход в данъчното облагане следва да има за цел промяна в поведението във връзка със замърсяването, но трябва да не води до нежелани последствия за системите за социално сигурност или да засяга непропорционално лицата с ниски доходи;
60. призовава Комисията и държавите членки постепенно да премахнат вредните за околната среда преки и непреки субсидии, в това число, но не само, субсидиите за изкопаеми горива; приканва Комисията да разработи модели, които да могат да бъдат прилагани от държавите членки при изместването на данъчното облагане от труда към замърсяването на околната среда, и да отчита въздействието на стоките и услугите върху околната среда съобразно принципа „замърсителят плаща“; призовава Комисията да изготви специфични за всяка държава препоръки до държавите членки, които могат да допринесат за усилията за стимулиране на зелената заетост и за намаляване на екологичния отпечатък; призовава също така Комисията да интегрира по проактивен начин съображенията, свързани с околната среда и климата, в европейския семестър, за да подкрепи създаването на зелени работни места;
61. приканва държавите членки да въведат целеви субсидии и/или освобождаване от данъчно облагане на новосъздадени дружества и на микропредприятия и малки и средни предприятия, предлагащи стоки и услуги с висока добавена стойност по отношение на околната среда, включително намалено като цяло съдържание на въглерод;
62. призовава Комисията и държавите членки да демонстрират повече последователност и съгласуваност в своите политики, както и да поемат по-съществени политически ангажименти на най-високо равнище в свързаните с тази тема области, като например данъчно облагане на капитала и на корпоративната печалба, данък върху финансовите транзакции и борбата срещу данъчните измами и отклонението от данъчно облагане;
63. призовава Комисията да поднови ангажимента си към стратегията „Европа 2020“ и да представи междинния си преглед без забавяне и най-късно до 2015 г.; призова Комисията отново да потвърди целите на европейския семестър, като вземе предвид таблицата с показатели за наблюдение на макроикономическите дисбаланси и прегледа на стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да предложи по-амбициозни социални и екологични цели за 2030 и 2050 г.; подчертава, че един точен, методологически обоснован и споделен мониторинг на зелената заетост би могъл също така да подпомогне държавите членки при оценката на ефективността на техните политики в областта на околната среда и на труда и да укрепи инструментите, разработени на европейско равнище за проследяване на напредъка и мониторинг на насоките за заетостта в рамките на стратегията „Европа 2020“;
64. подчертава възможностите, предвидени в пакета за климата и енергетиката до 2030 г., за създаване на работни места и ролята, която законодателство в областта на околната среда ще играе в бъдеще за постигането на дългосрочните цели на ЕС в областта на околната среда и за създаването на работни места и на зелен растеж;
65. призовава Комисията да разглежда иновациите като крайъгълен камък на европейската промишленост и да разработи активни стратегии, за да гарантира, че социалният преход се управлява добре и ползите са разпределени в цяла Европа; призовава Комисията и държавите членки да подпомагат възникването на нови вериги на доставки и мрежови индустрии в областта на ефективното използване на ресурсите, на стоките и на услугите, чрез устойчива промишлена политика и стимули за преобразуване на пазара;
66. подчертава, че е необходимо държавите членки да подготвят своите икономики за бъдеще с ниски въглеродни емисии, ефективно използване на ресурсите и енергийна ефективност, като същевременно отчитат евентуалния риск от преместване на работни места и изместване на въглеродни емисии в резултат от въздействието на политиките в областта на климата;
67. призовава Комисията и държавите членки да засилят международните усилия за създаване на световна политика в областта на околната среда, която да е в състояние да ограничи вредите, нанесени от изместването на промишлено производство извън ЕС и от изместването на въглеродни емисии;
68. призовава Комисията да представи предложението си за реформа на схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС възможно най-скоро, като вземе под внимание необходимостта да бъдат предпазени промишлените сектори, изложени на значителен риск от „изместване на въглеродни емисии“;
69. призовава Комисията да разгледа зелената заетост в рамките на прилагането на енергийния съюз;
Инвестиране в създаването на устойчиви работни места
70. подчертава, че съществува необходимост от прилагане на правилното съчетание от интервенции в областта на търсенето и предлагането, което произтича от съчетаването на създаване на работни места със съответни активни политики на пазара на труда, конкретно разработени за потребностите на различните местни пазари на труда;
71. призовава Комисията и държавите членки да насърчават, в това число в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции, качествените инвестиции, насочени към генериране на обществени и икономически ползи, като например устойчиви качествени работни места, качествено образование и иновации за стимулиране на зеления преход и за борба с енергийната бедност; призовава Комисията и държавите членки да насочат инвестициите към области с положително въздействие върху пазара на труда с цел създаване на устойчиви работни места при пълна социална закрила и борба с безработицата; подчертава, че финансираните проекти следва да допринасят по измерим начин за стратегията „Европа 2020“; посочва в тази връзка, че създаването на работни места в зелените сектори запази положителния си характер по време на рецесията;
72. подчертава факта, че инвестирането в енергийна ефективност може да насърчава създаването на работни места на местно равнище и икономическото развитие на местно равнище и да намалява енергийната бедност, както и че гарантирането на енергийната ефективност на сградите е най-ефективният от гледна точка на разходите начин да се предложат дългосрочни решения за енергийната бедност, която засяга около 125 милиона души в Европа, както и важен елемент от стремежа да се гарантира по-ефективното използване на европейската енергия и създаването на зелени работни места; отново заявява, че гарантирането на безопасността на сградите също е от решаващо значение в тази връзка; приканва Комисията да представи своята инициатива „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“ възможно най-скоро;
73. препоръчва целите, свързани с климата, енергията от възобновяеми източници и целите за енергийна ефективност да се разглеждат като инвестиционни цели и ключови принципи за политически действия;
74. отправя предупреждение да не се извършват спомагателни дейности, които имат неблагоприятни екологични и социални въздействия, тъй като те подкопават съгласуваността на политиките, необходима за максимално използване на потенциала за създаване на зелена заетост;
75. препоръчва качествените инвестиции в ключови обществени услуги като комуникации, енергия, транспорт, управление на отпадъците и водите да бъдат целеви, за да подпомагат устойчиви процедури в областта на обществените поръчки и включването на зелени умения;
76. призовава държавите членки да използват пълноценно възможностите, които предлага нормативната уредба за европейските структурни и инвестиционни фондове и други източници на финансиране от ЕС за насърчаването на устойчиви проекти, стимулиращи зелената заетост, и да осигурят възможно най-лесен достъп до финансирането от ЕС и до финансовите инструменти за местните органи, при наличието на ясни и недвусмислени правила и достижими минимални прагове за финансиране;
77. насърчава Комисията и държавите членки да използват следизборното преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР) през 2016 г. като възможност за насърчаване на по-зелен преход в нашите икономики;
78. отбелязва, че е налице подпомагане по ЕСФ за подкрепа на зеления икономически растеж и увеличаване на заетостта и насърчава националните правителства и съответните национални служби да разгледат възможността да се използва по-активно това финансиране, за да се стимулира създаването на икономически обосновани и икономически устойчиви зелени работни места;
79. отбелязва, че някои държави членки постигнаха значителен напредък в посока към по-зелена икономика, и насърчава Съюза и държавите членки да стимулират обмена на идеи, знания, опит и най-добри практики в тази област, за да гарантират плавен преход;
80. настойчиво призовава държавите членки и частния сектор да използват инструменти като екопроектирането, екомаркировката, схемата за управление на околната среда и одитиране (СУОСО) и зелените обществени поръчки, тъй като те могат да подкрепят зелената икономика и по този начин да допринасят за създаването на зелени работни места; призовава Комисията да осигури инструменти, които дават насоки за създаването на благоприятни пазарни условия с цел пълното приемане на тези доброволни инструменти;
81. призовава държавите членки да обърнат по-голямо внимание на прилагането на системи за управление на околната среда и за екологичен одит, които се основават на европейския стандарт (ISO 14000);
Малки и средни предприятия (МСП)
82. подкрепя целите на Зеления план за действие за МСП и ориентираните към МСП действия, включително създаването на Европейски център за високи научни постижения в областта на ефективното използване на ресурсите, който да консултира и да подпомага МСП, стремящи се да използват по-ефективно ресурсите, да подпомага зеленото предприемачество, да оползотворява възможностите за по-екологосъобразни вериги за създаване на стойност и да улеснява достъпа до пазара за зелените МСП и микропредприятия; счита, че дейностите по повишаване на осведомеността, както и техническата помощ, имат ключово значение за активното участие на МСП в кръговата икономика;
83. подчертава необходимостта от насърчаване на: предприемачеството на жените в областта на зелената икономика; повече съвместни бизнес модели, като например кооперации и социални предприятия, както и жени ― земеделски стопани и семейни земеделски стопанства; достъп до микрофинансиране за жени; създаване на зелени работни места в областта на обществените услуги; както и пилотни проекти за свързани с равенството между половете критерии за качество по отношение на дружествата в контекста на обществените поръчки;
84. припомня, че МСП имат огромен потенциал за създаване на заетост, по-специално заетост за младите хора, и за насърчаване на комбинирана система за професионално обучение и схеми за чиракуване;
85. признава, че Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) би могъл да помогне на микропредприятията и на малките и средните предприятия да се ангажират с дейности, свързани с висока степен на екологични и социални иновации;
86. отбелязва, че данните на Евробарометър за зелените работни места в МСП показват, че икономията на енергия и намаляването на отпадъците и на използването на суровини са мерки, които станаха икономически изгодни;
87. призовава Комисията да стимулира нови стопански модели, например кооперативни предприятия, с цел повишаване на ефективността на процесите на производство и разпределение, възприемане на новаторски решения за икономия на ресурси и предлагане на по-устойчиви продукти и услуги;
88. посочва, че МСП могат да създават растеж и работни места само ако съществуват и благоприятни възможности за стимулиране чрез зелената икономика;
89. призовава Комисията да гарантира, че зелените стимули за МСП постигат съществени резултати там, където те са най-необходими;
90. отбелязва, че МСП и микропредприятията са основен двигател за създаването на работни места в Европа; подчертава, че МСП и микропредприятията са изправени пред особени предизвикателства при използването на възможностите за заетост на един екологосъобразен преход, по-специално по отношение на достъпа до финансиране, обучение и преодоляване на недостига на умения; призовава Комисията и държавите членки да предприемат амбициозни действия за предоставяне на помощ за улесняване на създаването на зелени работни места в МСП и микропредприятията, включително чрез целенасочена информация, повишаване на осведомеността, техническа помощ, достъп до финансиране и мерки за обучение;
91. отбелязва, че една по-екологична верига за създаване на стойност, която включва повторно включване в производството, ремонт, поддръжка, рециклиране и екопроектиране, може да осигури значителни възможности за стопанска дейност за много МСП;
92. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.
- [1] Приети текстове, P7_TA(2013)0584.
- [2] ОВ C 251E, 31.8.2013 г., стр. 75.
- [3] OВ C 308E, 20.10.2011 г., стр. 6.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Инициативата за зелена заетост[1] на Комисията беше публикувана през юли 2014 г., заедно със „Зелен план за действие за МСП“[2] (също обхванат от настоящия доклад) и съобщението относно кръговата икономика.
Инициативата има за цел да доразвие работния документ на службите на Комисията от 2012 г. „Проучване на потенциала за създаване на заетост на зеления растеж“[3] – част от пакета за заетостта – който подчертава, че до 20 милиона работни места могат да се създадат до 2020 г. в зелената икономика и взема предвид насоките за заетостта, в които държавите членки се призовават да: …насърчават създаването на работни места, включително в областта на грижите и зелената заетост.[4]
Съществува въпросът как да се определя какво се разбира под „зелени“ работни места, по-специално при опитите за проследяване на развитието им за статистически цели. Според МОТ зелените работни места са достойни работни места, които:
– намаляват потреблението на енергия и суровини
– ограничават емисиите на парникови газове
– свеждат до минимум отпадъците и замърсяването
– опазват и възстановяват екосистемите.
Редица лица, допринесли за настоящия доклад, включително UEAPME и проф. Пол Екинс от UCL, изказаха съображения пред докладчика, че би било по-целесъобразно да се мисли в общия контекст на екологизиране на икономиката, по-подходящ по отношение на продуктите, процесите и услугите, и че такъв подход трябва да бъде интегриран във всички политики: политиките в областта на данъците, заетостта, пазара на труда, образованието и обучението, научните изследвания, иновациите, климата и енергетиката.
Зелената икономика взема за основа редица предизвикателства, очертани от Комисията: „Неефективното използване на ресурсите, неудържимият натиск върху околната среда и изменението на климата, както и социалната изолация и неравнопоставеността...“[5] – фактори за социално напрежение, добре познати на нашата комисията, както и високата безработица. Тези предизвикателства, разбира се, ще засегнат трудовата сфера. Например, голямата верига супермаркети, ASDA, изчислява, че 95 % от нейната прясна продукция е изложена на риск поради изменението на климата, а една трета — на сериозен риск[6].
Необходимостта от генерализиране на обсъжданията по въпроса за зелената икономика е отразена в искане от основно значение, отправено към докладчика от страна на много лица, допринесли за доклада: необходимостта от съгласувана, всеобхватна политическа рамка, която ще предостави предсказуема среда за обучение и инвестиции. Непоследователността на политиката и стимулите често се споменава като фактор, блокиращ напредъка и ограничаващ потенциала за създаване на заетост. Такава политика трябва да се стреми да гледа в дългосрочен план: Построените сега сгради може да останат през следващите петдесет години, така че трябва да отговарят на най-високи стандарти за енергийна ефективност и устойчивото строителство; инвестициите в големите съоръжения за енергия от възобновяеми източници трябва да се правят с оглед на периода след 2020 г. и т.н.
Три основни източника на създаване на работни места, за които се знае, че са ефективни, бяха установени от професор Екинс и от други и предложени преди време от Комисията и от Парламента, но без необходимите действия по изпълнението:
• Реформа на екологичния данък — прехвърляне на данъчната тежест от заетостта към екологичните разходи, но като се гарантира че няма регресивно действие. Това би могло да бъде засилено допълнително чрез използването, понастоящем, на процеса на семестъра и препоръките на национално равнище. За да има съгласуваност, следва също така да бъдат положени усилия за премахването на имащите обратен ефект субсидии, които подкрепят замърсяващи или въглеродно интензивни сектори
• Енергийна и ресурсна ефективност. ЕП винаги последователно е подчертавал съществуващите възможности в тази област, наред с другото при предложенията относно енергийната ефективност, като същевременно се е борил срещу енергийната бедност чрез всеобхватна програма за сградна изолация[7]. В прогнозите за въздействието върху заетостта на Директивата за енергийните характеристики на сградите[8] се сочи възможно създаване на 2 милиона работни места, много от които, по определение, няма да бъдат делокализирани, а Директивата за енергийната ефективност дава допълнителен импулс в тази посока. Въпреки това въздействията могат да се усетят единствено ако директивите се прилагат ефективно (а това може да наложи по-силни механизми за прилагане) и са подкрепени от необходимите инвестиции и обучение. Налице е значителна потребност от подобряване ефективността на ресурсите: UEAPME посочва данни от Евробарометър, които показват, че 93 % от МСП са предприели поне едно действие с цел увеличаване на ефективността на ресурсите[9].
• Развиване на веригата на доставки, така че ЕС да се възползва от всички етапи по отношение на заетостта и в икономически план. Налице е ясна необходимост от промишлена стратегия, която да насочва и насърчава инвестициите, например в сектора на възобновяемите енергийни източници, което би могло да доведе до повече заетост в селските и бившите промишлени райони. Развитието на веригата на доставки е необходимо също така, за да бъде двигател на промените и да гарантира, че всички части на стопанската дейност са в състояние да отговорят на предизвикателствата. Много дружества не се стремят към подобрения на веригите на доставки във връзка с емисиите, приспособяването към изменението на климата или ефективността на ресурсите.
За осъществяването на този преход към зелена икономика ангажираността на работната сила е от решаващо значение. Някои сектори ще претърпят значителни промени, дори упадък, а управлението на тази промяна ще бъде по-положително, ако се предоставя ефективна подкрепа, преквалификация и евентуална смяна на производството. Фондовете на ЕС могат да играят важна роля в това отношение, ако се използват ефективно. На секторно равнище европейските работнически съвети играят важна роля в управлението на промяната. Участието на работната сила също ще спомогне за създаването на възможности. „Зелените представители“, еквивалент на представителствата по отношение на здравето и безопасността, могат да бъдат полезни, като ръководят дейностите по информиране и промяната, както се посочва в доклада на Конфедерацията на синдикатите (TUC) „Ефектът на Съюза“ („The Union Effect“).[10] Групата PHS, например, е създала мрежа на екологичните шампиони, които разполагат с необходимите умения и експертни познания; създала е също така възможност да се получи акредитация за тези умения; те са спомогнали за намаляване на разходите за осветление и са постигнали значителен напредък в областта на рециклирането и възстановяването на суровини. Те са помогнали за намаляване на разходите за осветление и са постигнали значителен напредък в рециклирането и възстановяването на материали.
Ангажираността на работната сила също е от значение, тъй като трудът следва да бъде достоен труд: със справедливо възнаграждение, с добра работна среда и здравословни и безопасни условия на труд. Промишлените отношения в някои зелени сектори са твърде слабо развити, както на равнище работодател, така и на равнище работници, и следва да се насърчава нов секторен социален диалог . Преразгледаната стратегия за здравословни и безопасни условия на труд следва да вземе под внимание новите или променящите се рискове в развиващите се сектори.
Когато предприятията желаят или трябва да предприемат действия, за да направят икономическата си дейност по-устойчива, много от тях нямат увереност по отношение на управлението на риска или процеса на промяна или пък откриват, че не могат да намерят работници с необходимите умения. В съобщението на Комисията се правят редица положителни предложения и ни е необходим цялостен подход, който води до признаването на необходимостта да се разбере защо устойчивостта е важна за икономическата дейност и за обществото като цяло. Необходимо е да се познават принципите на устойчивостта в училище и все още е налице липса на студенти, специализиращи в умения в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, особено момичетата — и това е постоянен проблем. Научихме от Националния съюз на студентите от Обединеното кралство, че 60 % от студентите първа година, участвали в проучването, са заинтересовани да научат повече за устойчивостта, независимо от техния курс на обучение. Необходимо е този интерес да се развие и да се създадат общи умения, ако искаме да интегрираме зелените работни места: учащите желаят да сътрудничат в разработването на подходящи курсове на обучение. Както посочва Националният съюз на студентите, ако търсим водещата роля по тези въпроси, 80 % от световните лидери имат университетско образование — това което се случва там, може да оформи бъдещето.
Много също така може да се направи на секторно равнище, както показва проектът „GreenVET“ на EUROFER.[11] Чрез предоставяне на задълбочено обучение относно законодателния и техническия контекст (включително ресурсната ефективност), в рамките на който стоманодобивната промишленост работи, се очаква това акредитирано обучението да позволи по-голяма мобилност в рамките на сектора и пренос на експертни познания. Също така следва да се стремим към валидирането на резултатите от формалното и неформалното учене, както и признаването на валидирането като инструмент за преодоляване на разминаването между потребностите на пазара на труда и наличните умения — както e отбелязано от докладчика, много работници придобиват умения посредством практиката, но те никога не са официално признати, което се превръща в пречка за развитие в кариерата. Съветите по уменията може да изиграят важна роля за осигуряване на актуализирането на програмите за необходимите секторни и специфични умения, както и за реагиране по отношение на пазарните промени. Необходима е, обаче, всеобхватна пътна карта на уменията и участието на всички заинтересовани лица, от професионалните съветници и службите по заетостта (Европейската мрежа на обществените ведомства по труда може да даде важен принос) до предоставящите обучение (включително местните органи), социалните партньори и правителствата.
Обученията, при все това, трябва да бъдат достъпни, приемливи като цена и налични през целия индивидуален трудов живот. Липси на умения съществуват не само на началното равнище, но често и на равнище управление на проекти, както например при строителните инженери. Европейската асоциация за вятърна енергия (EWEA) счита, че понастоящем има недостиг на умения, който би могъл да доведе до дефицит от около 15 000 квалифицирани работници до 2030 г. Недостигът на умения е вероятно да бъде по-голям в областта на експлоатацията и поддръжката, което възпрепятства създаването на работни места на местно и регионално равнище в селските райони с вятърни паркове — области, в които често липсват възможности за заетост. Нужно е време, за да се създаде опитна работна сила.
Можем също да разработим по-динамичен подход към настоящите безработни чрез иновативни подходи: може да се заплаща на безработни строителни работници да заместват работници, посещаващи курсове на обучение; лица с висше образование, компетентни в областта на устойчивостта, биха могли да бъдат устроени за определен период от време (платен) в дружества или организации, които искат да развиват своите практики в областта на устойчивостта: такава схема в Обединеното кралство е създала повече от 50 работни места до момента, тъй като организациите са решавали да назначат за постоянно устроения при тях персонал.
Въпреки това инвестициите и подходящите стимули, съобразени с цялостна и стабилна политическа среда, са от решаващо значение, ако се стремим към действителна зелена икономика на мястото на настоящата мозайка от инициативи. Новият ЕФСИ предлага друга възможност за предприемането на такива целенасочени, качествени инвестиции въз основа на принципа на партньорство, о също и интелигентното използване на други фондове на ЕС, както е посочено в съобщението на Комисията: знаем, че обновяването на сградите предлага добра възвръщаемост на инвестициите, както от гледна точка на работните места, така и от гледна точка на икономията на енергия. Не бива да забравяме, че други сектори, като например социалните грижи, също така се нуждаят от инвестиции за създаване на достойни условия на труд. Както Европейската мрежа на предприятията за социална за интеграция (ENSIE ) и Социалните предприятия на Европейския съюз за повторна употреба и рециклиране (RREUSE) посочиха, социалната икономика показа също така, че може да осигури значителен брой работни места в областта на ремонтите и повторната употреба и да допринесе за социалното приобщаване. Политиката в областта на възлагането на обществени поръчки също следва да играе роля по отношение на използването на по-устойчиви (екологосъобразени и социални) клаузи за отговорните покупки. Законодателният акт за социалната стойност на Обединеното кралство предлага интересен пример[12].
Инвестиции също са необходими, за да се стимулират нужните иновации в промишлената политика на ЕС, предназначени да превърнат ЕС в най-ефективно използващата природните ресурси икономика в света, като същевременно разработването на активни стратегии за осигуряване на обществените преходи се управлява добре, като ползите се разпространяват в ЕС.
МСП могат да срещнат особени затруднения по отношение на прехода. ОИСР счита, че адаптирането им към устойчиви от гледна точка на околната среда практики, както в производството, така и при услугите, е ключово за успешния преход, но счита, че буди загриженост фактът, че повечето МСП изглежда са слабо информирани за бъдещите потребности от екологосъобразни умения и инвестициите им в обучение относно екологосъобразността са много ограничени[13]. На тези трудности трябва да се отговори с конкретни действия на базата на Зеления план за действие за МСП, като се започне с целенасочена информация и повишаване на осведомеността чрез подходяща помощ за преминаване към по-екологични продукти и процеси, както и с ефективни стимули. Наличието на цялостен подход по отношение на веригата на доставки също има важна роля, когато е възможно да се използва скала за обучение и други ползи. Регионалните и местните органи също имат важна роля за тази подкрепа, както и финансовите институции.
Ясно е, че сферата на труда е вече засегната от големите световни тенденции, но че реакцията на ЕС досега не е довела до цялостен отговор. За да гарантираме, че можем да поддържаме и да разширяваме възможностите за заетост и създаване на работни места, се нуждаем от всеобхватен, съгласуван отговор – от политическото равнище до основното обучение. Времето е от съществено значение, тъй като понастоящем губим възможности в сравнение с други части на света и не успяваме да подготвим цялостно нашата работна сила за предизвикателствата, пред които сме изправени. Съобщението на Комисията дава някои от отговорите, но ще изисква всички институции на ЕС да изиграят своята роля, ако искаме наистина да осъществим необходимия преход.
- [1] Инициатива за зелена заетост: оползотворяване на потенциала на зелената икономика COM (2014) 446 окончателен
- [2] Съобщение на Комисията, озаглавено „Зелен план за действие за МСП“ COM(2014)440
- [3] Работен документ на службите на Комисията „Използване на потенциала на екологосъобразния растеж за създаване на заетост“ (SWD(2012)92 окончателен).
- [4] Решение 2010/707/ЕС на Съвета от 21 октомври 2010 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки [Официален вестник L 308, 24.11.2010 г.].
- [5] Инициатива за зелена заетост: оползотворяване на потенциала на зелената икономика COM (2014) 446 окончателен
- [6] Подготовка за перфектна буря — умения за устойчивата икономика (Preparing for the Perfect Storm - skills for s sustainable economy), Институт за екологично управление и оценка (IEMA), 2015 г.
- [7] Резолюция на Европейския парламент от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз (2012/2293(INI))
- [8] Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите
- [9] Експресно проучване на Евробарометър № 381-2014
- [10] „Ефектът на Съюза – по-зелено работно място“ (The Union Effect - greening the workplace, TUChttps://www.tuc.org.uk/sites/default/files/The_Union_Effect_Greening_The_Workplace_Covers_2014_All.pdf)
- [11] http://www.gt-vet.com/?page_id=18
- [12] Public Services (Social Value) Act 2012 http://www.legislation.gov.uk/ukpga/2012/3/enacted
- [13] Потенциалът за работни места на преминаването към нисковъглеродна икономика (The jobs potential of a shift towards a low-carbon economy), ОИСР
СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (7.5.2015)
на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси
относно инициативата за зелена заетост: оползотворяване на потенциала на зелената икономика за създаване на работни места
(2014/2238(INI))
Докладчик по становище: Елеонора Еви
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. отново подчертава необходимостта от преминаване към нисковъглеродна икономика; подчертава факта, че екологизирането на икономиките на ЕС може да допринесе за дългосрочен, устойчив и приобщаващ растеж;
2. подчертава, че две трети от услугите, предоставяни от природата, включително плодородна почва, чиста вода и чист въздух, намаляват, а глобалното затопляне и загубата на биологично разнообразие са близо до границите, отвъд които не могат да се предотвратят необратими последици за нашите общества и за естествената околна среда;
3. подчертава, че непрекъснатия икономически растеж е възможен само ако се отчитат ограниченията на околната среда; подчертава в този контекст факта, че екологичната и кръговата икономика могат да предоставят решения за околната среда, както и за икономиката и обществото като цяло;
4. подчертава, че е необходим всеобхватен политически подход, за да се отговори на тези предизвикателства, да се изградят устойчиви, издържащи на кризи европейски икономики и за да се използва пълноценно потенциалът за създаване на работни места, който има преходът към екологосъобразност на нашите икономики; призовава Комисията и държавите членки да приемат амбициозни и интегрирани регулаторни, фискални и финансови рамки, за да се осигуряват устойчиви инвестиции, да се насърчават устойчиви иновации, и по този начин да се отключи изцяло потенциалът на прехода към екологосъобразност за създаване на работни места;
5. подчертава факта, че цялостното прилагане на законодателството в областта на околната среда, както и подобряването на интегрирането на проблемите на околната среда и подобрената съгласуваност на политиките в различните секторни политики в ЕС, са от съществено значение за пълното разгръщане на потенциала, свързан със зелената икономика, и следователно са от съществено значение за създаването на зелени работни места;
6. отбелязва, че в своя доклад от 2015 г. Европейската агенция за околната среда посочва, че настоящите мерки не са достатъчни за постигане на целите за опазване на биологичното разнообразие, за намаляване на използването на изкопаеми горива и за борба срещу изменението на климата, както и за предотвратяване на въздействието на изменението на климата върху здравето на хората и качеството на околната среда;
7. подчертава, че преходът към устойчиви общества и икономики, включващ устойчиви модели на потребление и производство, генерира потенциал за създаване на нови зелени работни места и превръща съществуващите работни места в зелени работни места в почти всички сектори и по цялата верига на създаване на стойност – от научните изследвания до производството, разпространението и обслужването – както и в новите екологосъобразни високотехнологични сектори, като производството на енергия от възобновяеми източници, и в традиционните промишлени сектори, като производството и строителството, селското стопанство и рибното стопанство, както и в сектори на услугите, като туризъм, кетъринг, транспорт и образование; подчертава, че този потенциал за създаване на работни места предоставя възможности както за висококвалифицираната, така и за нискоквалифицираната работна сила;
8. признава, че преходът към екологосъобразност в крайна сметка ще окаже положително въздействие върху трудовата заетост, като се вземе предвид фактът, че устойчивите икономически дейности, като спестяването на енергия и биологичното земеделие, са много по-трудоемки, отколкото заместваните от тях дейности;
9. отбелязва, че преходът към екологосъобразност на нашите икономики носи значителен потенциал за създаване на работни места на местно равнище, които не могат да бъдат преместени в чужбина, включително в засегнати от икономическата криза сектори, като например чрез преследване на енергийната ефективност в строителната промишленост;
10. отбелязва, че според Европейската агенция за околната среда от 2000 до 2011 г. секторът на екологосъобразните стоки и услуги е нараснал с повече от 50%, като е генерирал над 1,3 милиона работни места, които са се отразили положително върху експортния баланса на ЕС и върху неговата икономическа конкурентоспособност;
11. припомня, че държавите членки могат да ползват дерогации от изискванията за държавните помощи за целите на екологосъобразни политики;
12. настойчиво призовава държавите членки и частния сектор да използват инструменти като екопроектирането, екомаркировката, схемата за управление на околната среда и одитиране (СУОСО) и екологосъобразните обществени поръчки, тъй като те могат да подкрепят екологосъобразната икономика и по този начин да допринасят за създаването на зелени работни места; призовава Комисията да предостави инструменти, които дават насоки за създаването на благоприятни пазарни условия с цел пълното приемане на тези доброволни инструменти;
13. призовава държавите членки да обърнат по-голямо внимание на прилагането на системи за управление на околната среда и за еко одит, които отговарят на Европейския стандарт (ISO 14000);
14. подчертава значителния потенциал за създаване на заетост на кръговата икономика; подчертава факта, че подобряването на ресурсната ефективност може да създаде между 1,4 и 2,8 милиона работни места в Европа, и че преходът към икономика, основаваща се на трайността и поправимостта на продуктите, може да създаде работни места по време на целия жизнен цикъл на продуктите в секторите на поддръжката, ремонта, модернизирането и повторната употреба; подчертава, че предотвратяването на образуването на отпадъци, екопроектирането, повторната употреба и други подобни мерки могат да доведат до нетни икономии от 600 милиарда евро или 8% от годишния оборот за предприятията в ЕС, като същевременно намалят общите годишни емисии на парникови газове с 2 до 4%;
15. подчертава факта, че прилагането на действащото законодателство относно предотвратяването на образуването на отпадъци и относно управлението на отпадъците може да създаде повече от 400 000 зелени работни места; припомня, че допълнителни 180 000 зелени работни места биха били създадени с преразглеждането на Директивата за отпадъците, което предложение за преразглеждане за съжаление беше оттеглено от Комисията; подчертава, че прилагането на мерките за енергийна ефективност и за спестяване на енергия може да създаде до 2 милиона зелени работни места, и че още 3 милиона работни места могат да бъдат създадени в сектора на възобновяемите енергийни източници;
16. призовава Комисията да спази своя ангажимент да внесе преди края на 2015 г. ново предложение за преразглеждане на законодателството на ЕС за отпадъците, като се основе на холистичен подход, който: е насочен към целия жизнен цикъл на продуктите, включително предотвратяването на образуването на отпадъци; определя цели на ЕС за ресурсна ефективност, които ограничават потреблението на ресурси и енергия, и който определя съответстващ основен показател; и който насърчава екопроектирането на продукти, за да се улесни тяхното повторно използване и рециклиране, като се отчита целият жизнен цикъл на продукта, за да се осигури устойчиво управление на материалите; подчертава необходимостта целите за рециклиране да бъдат поне толкова амбициозни, колкото целите, посочени в оттегленото предложение; призовава Комисията и държавите членки да насърчават пазар на вторични суровини след рециклиране;
17. отбелязва, че повече от 14 милиона работни места в Европа зависят пряко от екосистемите и биологичното разнообразие, включително от горското стопанство, селското стопанство и рибното стопанство; подчертава, че екологизирането на тези сектори ще увеличи броя на работещите хора и ще стимулира устойчивостта на секторите, за да се насърчи устойчивата заетост; отбелязва, че инвестирането в екологосъобразна инфраструктура носи много социални, икономически и екологични ползи, включително създаването на работни места;
18. призовава държавите членки да разработят програми, които опазват и поддържат околната среда, да предотвратяват и да преодоляват хидрогеоложката нестабилност, да разработват екологосъобразни инфраструктури и изцяло да отчитат стойността на природния капитал и екосистемните услуги в процеса на вземане на решения; подчертава необходимостта да се подкрепя устойчивото развитие на местно и регионално равнище, тъй като това е ключов фактор за зелена заетост;
19. признава, че свързването на устойчивото селскостопанско производство с мониторинга и защитата на биологичното разнообразие в земеделските стопанства и впоследствие използването на интелигентното етикетиране за селскостопанските продукти, за да се посочи тяхното въздействие върху околната среда, с цел да се стимулира потребителското търсене на съобразени с биологичното разнообразие продукти, представлява значителен потенциал за зелена заетост в селските райони в ЕС;
20. отбелязва, че устойчивото управление на горите притежава действителен потенциал за създаване на работни места, като същевременно активно допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата и за опазване на биологичното разнообразие;
21. призовава Комисията и държавите членки постепенно да премахнат вредните за околната среда преки и непреки субсидии, в това число, но не само, субсидиите за изкопаеми горива; приканва Комисията да разработи модели, които да могат да бъдат изпълнявани от държавите членки за изместване на данъчното облагане от труда към замърсяването на околната среда, и да отчита въздействието на стоките и услугите върху околната среда съобразно принципа „замърсителят плаща“; призовава Комисията да изготви специфични за всяка държава препоръки, способни да допринесат за усилията за стимулиране на зелените работни места и за намаляване на екологичния отпечатък; призовава също така Комисията да интегрира по проактивен начин съображенията, свързани с околната среда и климата, в европейския семестър, за да подкрепи създаването на зелени работни места;
22. приканва държавите членки да въведат целеви субсидии и/или мерки за освобождаване от данъчно облагане на новосъздадени дружества и на микро-, малки и средни предприятия, предлагащи стоки и услуги с висока добавена стойност по отношение на околната среда, включително общо намалено съдържание на въглерод;
23. подчертава възможностите, предвидени в пакета за климата и енергетиката до 2030 г., за създаване на работни места и ролята, която законодателство в областта на околната среда ще играе в бъдеще за постигането на дългосрочните цели на ЕС в областта на околната среда и за създаването на работни места и пораждането на екологосъобразен растеж;
24. подчертава, че политиките следва да бъдат дългосрочни и да включват амбициозни, обвързващи цели за ресурсна ефективност, намаляване на емисиите на парникови газове, енергия от възобновяеми източници и икономия на енергия, както и показатели за измерване на напредъка по отношение на постигането им; подчертава, че политиките следва да бъдат насочени към свеждане до минимум на външните разходи във връзка с околната среда и за обществото и да определят подходяща цена за емисиите на парникови газове;
25. подчертава, че е необходимо държавите членки да подготвят своите икономики за бъдеще, характеризиращо се с ниски въглеродни емисии и ресурсна и енергийна ефективност, като същевременно отчитат евентуалния риск от преместването на работни места и изместването на въглеродни емисии в резултат на въздействието на политиките в областта на климата;
26. призовава Комисията да представи предложението си за реформа на схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ) възможно най-скоро, като вземе под внимание необходимостта от предпазване на промишлените сектори, изложени на значителен риск от „изместване на въглеродни емисии“;
27. призовава държавите членки да инвестират част от приходите от търговете на квоти за емисии на парникови газове по СТЕ с цел определяне на политики за подпомагане на адаптирането към изменението на климата и за опазване на биологичното разнообразие и на уязвимите местообитания и по този начин – за пораждане на зелена заетост;
28. призовава Комисията да разгледа зелената заетост в рамките на прилагането на енергийния съюз;
29. призовава ЕС и държавите членки да определят задължителни цели за икономия на енергия и за ефективност и да подкрепи белите сертификати като инструмент за улесняване на постигането на целите за икономия на енергия на ЕС; призовава държавите членки да въведат изцяло и да прилагат Директивата за енергийната ефективност и да продължават да се ангажират с постигането, най-малкото, на целите за енергийна ефективност за 2030 г.;
30. призовава държавите членки да разработят и прилагат амбициозни планове за преструктуриране на сгради с цел повишаване на енергийната ефективност, като същевременно се смекчават последиците от икономическата криза за строителния сектор, и да постигнат целта на ЕС за почти нулево потребление на енергия за всички нови сгради; призовава в този контекст държавите членки да създадат финансови механизми за стимулиране на инвестициите в енергийна ефективност; приканва Комисията да представи своята инициатива „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“ възможно най-скоро;
31. призовава държавите членки да използват по-ефикасно европейските фондове, например чрез финансиране на нисколихвени револвиращи фондове за насърчаване на инвестициите в енергия от възобновяеми източници, икономии на енергия и енергийна ефективност, управление на отпадъците и на водите, зелена инфраструктура, качество на въздуха, възстановяване и опазване на биологичното разнообразие и програми за научни изследвания и развитие в областта на иновативните чисти технологии;
32. призовава държавите членки да проучат напълно богатия набор от фондове на ЕС и налични финансови инструменти – като европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и възможностите за привличане на средства, които взаимодействията между тях могат да насърчат, за да развиват потенциала за зелена заетост; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да дадат приоритет на финансирането на микро-, малките и средните предприятия чрез инвестициите по линия на ЕСИ фондовете в подкрепа на развитието на кръгова и зелена икономика и на създаването на зелени и устойчиви работни места; призовава Комисията и държавите членки да използват прегледа на многогодишната финансова рамка (МФР) след изборите през 2016 г. за насърчаване на прехода към зелена икономика;
33. признава, че МСП са основен фактор за прехода към зелена икономика и за създаването на зелени работни места; подкрепя целите на Зеления план за действие за МСП и неговите ориентирани към МСП дейности за подобряване на ресурсната ефективност, подпомагане на зеленото предприемачество, оползотворяване на възможностите за по-екологосъобразни вериги на създаване на стойност и улесняване на достъпа до пазара за зелените МСП;
34. признава, че Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) би могъл да помогне на микро-, малките и средните предприятия да се насочат към дейности, свързани с висока степен на иновации в областта на околната среда и социални иновации;
35. отбелязва, че данните на Евробарометър за зелените работни места в МСП показват, че икономията на енергия и намаляването на отпадъците и на използването на суровини са мерки, които станаха икономически изгодни;
36. призовава Комисията да стимулира нови стопански модели, например кооперативни предприятия, за повишаване на ефективността на процесите на производство и разпределение, за възприемане на новаторски решения за икономия на ресурси и за предоставяне на по-устойчиви продукти и услуги;
37. призовава Комисията и държавите членки да създадат бази данни за курсове за обучение за развитието на свързани с околната среда умения сред работниците и служителите и бази данни за свободни работни места, както и да обменят най-добри практики относно зелената заетост с цел умножаване на възможностите за младите хора, особено в региони, където преходът към устойчива икономика е особено труден; призовава Комисията и държавите членки да насърчават подходящи информационни кампании относно зелената заетост;
38. настоятелно призовава Комисията да създаде рамка за изпълнение на горепосочените мерки с оглед постигането на последователно създаване на зелени работни места в ЕС.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
6.5.2015 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
61 7 0 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Catherine Bearder, Ivo Belet, Biljana Borzan, Lynn Boylan, Cristian-Silviu Bușoi, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Mireille D’Ornano, Miriam Dalli, Angélique Delahaye, Jørn Dohrmann, Ian Duncan, Stefan Eck, Bas Eickhout, Eleonora Evi, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Iratxe García Pérez, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, György Hölvényi, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Josu Juaristi Abaunz, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Pavel Poc, Marcus Pretzell, Frédérique Ries, Michèle Rivasi, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Dubravka Šuica, Tibor Szanyi, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Damiano Zoffoli |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Renata Briano, Nicola Caputo, Mark Demesmaeker, Jan Huitema, Merja Kyllönen, James Nicholson, Aldo Patriciello, Marijana Petir, Gabriele Preuß, Bart Staes |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване |
Arne Gericke, Catherine Stihler |
||||
СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (7.5.2015)
на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси
относно инициативата за зелена заетост: оползотворяване на потенциала на зелената икономика за създаване на работни места
(2014/2238(INI))
Докладчик по становище: Моника Вана
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
– като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно ролята на жените в зелената икономика[1],
А. като има предвид, че Международната организация на труда (МОТ) и Програмата на ООН за околната среда (UNEP) описват най-общо зелените работни места като всяка достойна работа, която допринася за запазване или възстановяване на качеството на околната среда, независимо дали става дума за селско стопанство, промишленост, услуги или администрация, и като има предвид, че все още е трудно понятието да се определи с точност;
Б. като има предвид, че аспектите на равенството между половете трябва да бъдат свързани с програмата за достоен труд на МОТ;
В. като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ е основната политика на ЕС, в рамките на която устойчивият растеж като цел излиза извън рамките на изменението на климата и обхваща широк спектър от въпроси, като се стреми да преобразува икономиката на ЕС по модела на интелигентната и зелена (екологосъобразна) икономика; като има предвид, че създаването на зелени работни места за жени ще увеличи усилията за постигане на целите на „Европа 2020“, по-специално по отношение на борбата срещу изменението на климата и срещу бедността и социалното изключване, както и стремежа за постигане на дял на заетостта от най-малко 75%;
Г. като има предвид, че изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“ и прилагането на временни насоки и политики за зелена икономика имат влияние върху пазара на труда, докато ролята на жените в зелената заетост бива подценявана и често пренебрегвана, а невключването на аспекти на равенството между половете в политиките в областта на околната среда увеличава неравенството между половете;
Д. като има предвид, че жените трябва да се възползват в еднаква степен от създаването на зелени работни места, а „стъкленият таван“ в зелената икономика трябва да бъде премахнат, и като има предвид, че при създаването на нови работни места, включително зелени работни места, следва да се гарантират равни възможности;
Е. като има предвид, че жените и момичетата са по-слабо представени в области като науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) и в обучението по предприемачество на всички равнища, като всяка от тези области е от значение за напредъка в областта на зелените умения и зелените работни места; като има предвид, че обучението трябва да се разглежда като инвестиция в хората, и по-специално в жените, на всеки етап от живота им; като има предвид, че участието на жените в образованието в областта на НТИМ често е възпрепятствано от свързаните с пола стереотипи и обусловените от половата принадлежност култури;
Ж. като има предвид, че зелените работни места се разглеждат като динамична концепция, развиваща се в съответствие с технологичен прогрес и инвестиции, съобразени в по-голяма степен с околната среда, включително чрез инвестиционния план на Комисията и европейските структурни и инвестиционни фондове, и че те не трябва да бъдат в полза единствено на висококвалифицираните работници;
З. като има предвид, че жените са непропорционално засегнати от кризите и политиките на строги икономии, а зелените работни места се оказаха по-устойчиви на кризи от други;
И. като има предвид, че създаването на зелени работни места е необходимо, но не достатъчно и има потребност от преход към зелена и устойчива икономика, напр. чрез по-добро управление на природните ресурси, използване на икономически инструменти, благоприятни за околната среда, осигуряване на подкрепа за иновациите и за подобрени политики в областта на селското стопанство, водите и отпадъците, и подобрено устойчиво потребление и производство.
Й. като има предвид, че ролята на гражданското общество е от основно значение за прехода към зелена икономика, както и в борбата за равенство между половете;
К. като има предвид, че следва да се обърне по-голямо внимание на зелената заетост в селските райони чрез предоставяне на подкрепа за жени земеделски стопани и за семейни земеделски стопанства с цел те да си осигурят доходи чрез зелен растеж, както и да се създаде възможност те да останат да живеят в селата като производители на храни и защитници на околната среда;
1. счита, че определението за зелени работни места на МОТ и UNEP следва да се възприеме от ЕС като основа, тъй като зелените работни места трябва да съчетават третирането на проблеми като енергийната ефективност и ниските емисии с това на традиционните трудови въпроси, като се има предвид, че жените често получават по-ниски заплати за еднакви умения и отговорности и работят в неблагоприятни условия на труд; въпреки това то не следва да се ограничава до селското стопанство, промишлеността, услугите и администрацията, но да включва всички области на дейност;
2. признава неотложната необходимост от международно споразумение относно общо определение за зелена икономика, което да се основава на двата стълба – за социална и екологична устойчивост; подчертава съществената роля на гражданското общество, по-специално на социалните движения, екологичните организации и организациите за защита на правата на жените, при въвеждане на описания на целите и задачите на зелената икономика;
3. призовава Комисията да гарантира събирането на данни във всички зелени отрасли, включително онези, които понастоящем са пренебрегнати, като обществения транспорт и сектора на търговията на дребно; призовава Комисията, при предоставяне на подкрепа на националните статистически служби и обществени ведомства по труда (ОВТ) и при засилване на използването на количествени инструменти за моделиране, да включи измерението на равенството между половете в събирането на данни за всички сектори на зелена заетост;
4. призовава Комисията да включи измерението на пола в развитието на събирането, дезагрегирането и анализа на нови данни, като например работата, извършвана с иконометричния инструмент FIDELIO, или със заинтересовани участници, като например Международната конференция на статистиците по труда;
5. отправя искане към Комисията да включи измерението на пола в работата си с ОВТ и в „Панорама на уменията в ЕС“ с цел идентифициране и преодоляване на недостига на зелени умения на пазарите на труда; подчертава, че трябва да се наблегне на идентифицирането и преодоляването на свързаните с пола различия в уменията в зелените сектори;
6. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да започнат да прилагат нов показател за растеж, съобразен със социалната сфера и климата, който да включва неикономически аспекти на благополучието и да се фокусира основно върху проблеми, свързани с устойчивото развитие, като например равенството между половете, намаляването на бедността и намаляването на емисиите на парникови газове;
7. призовава Комисията да инициира изследвания, посветени на измерението на равенството между половете във връзка със зелената заетост и екологичната трансформация на икономиката, както и относно приноса на жените за развитието на зелени иновации, услуги и продукти;
8. приканва Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи системно да включват перспективата за равенство между половете в определянето, изпълнението и мониторинга на политиките за създаване на зелени работни места на всички равнища с оглед да се осигури гарантирането на равни възможности, като се вземат под внимание предизвикателствата на създаването на зелени работни места в селските райони; насърчава държавите членки и регионалните и местните органи да положат допълнителни усилия, за да се даде възможност на жените да участват пълноценно в процесите на формулиране на политики, вземането на решения и прилагането на зелена стратегия за заетост, която да включва зелени умения;
9. призовава Комисията да насърчава равенството между половете като основен въпрос при планирането и воденето на преговори относно бъдещи правни уредби и програми за структурните фондове на ЕС (ЕСФ, ЕФРР, ОСП), по-специално в рамките на мерките, свързани с прехода към зелена икономика;
10. отправя искане към Комисията да започне обществен дебат и да популяризира понятието „образование за устойчивото развитие“ със специален акцент върху образованието на момичетата и жените; призовава държавите членки и Комисията да поощряват политики за насърчаване на по-широкото участие на жените в образованието по специалности от областта на НТИМ и по предприемачество и да свързват програмите за зелени работни места с овластяването на жените чрез образование; призовава за установяването на ясни цели и мониторинг за набирането на жени за зелени работни места чрез програми за професионални стажове; призовава за мерки за насърчаване на участието на жените в професионалното образование и обучение (ПОО) и във възможностите за учене през целия живот в зелените сектори;
11. Подчертава необходимостта от насърчаване на: предприемачеството на жените в областта на зелената икономика; повече съвместни бизнес модели, като например кооперации и социални предприятия, както и жени земеделски стопани и семейни земеделски стопанства; достъп до микрофинансиране за жени; създаване на зелени работни места в областта на обществените услуги; и пилотни проекти за свързани с пола критерии за качество по отношение на дружествата в контекста на обществените поръчки;
12. призовава Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи да провеждат активна политика по отношение на пазара на труда за жените в областта на зелените работни места;
13. призовава държавите членки и Комисията да провеждат всички политики за зелени работни места в тясно сътрудничество с гражданското общество;
14. призовава държавите членки и Комисията да създадат механизми за интегриране на принципа на равенство между половете в политиките в областта на околната среда на международно, национално и регионално равнище;
15. призовава Комисията да насърчава създаването на съчетания от политики в областта на екологията, икономиката, равенството между половете и пазара на труда с оглед на непрекъснатото усъвършенстване на новите умения в съответствие с новите изисквания на пазара в прехода към зелена икономика;
16. призовава държавите членки и Комисията да гарантират създаването на висококачествени зелени работни места с високо равнище на социална закрила за жените; призовава държавите членки и Комисията да насърчават включването в профсъюзните организации на жените в зелените сектори, както и за създаване на възможност за жените да заявяват ясно своите позиции в профсъюзите и в рамките на социалния диалог;
17. призовава Комисията да приеме стратегия на ЕС за равенство между половете за периода 2015 – 2020 г., в която се вземат под внимание целите на стратегията „Европа 2020“ за равнищата на заетост за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
6.5.2015 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
31 0 2 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Maria Arena, Catherine Bearder, Beatriz Becerra Basterrechea, Vilija Blinkevičiūtė, Anna Maria Corazza Bildt, Viorica Dăncilă, Anna Hedh, Mary Honeyball, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Elisabeth Köstinger, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Angelika Mlinar, Angelika Niebler, Maria Noichl, Marijana Petir, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Jordi Sebastià, Michaela Šojdrová, Ernest Urtasun, Ángela Vallina, Beatrix von Storch, Anna Záborská, Jana Žitňanská, Inês Cristina Zuber |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Stefan Eck, Constance Le Grip, Sirpa Pietikäinen, Monika Vana, Julie Ward |
||||
- [1] ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 38.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
16.6.2015 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
41 7 0 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Laura Agea, Guillaume Balas, Mara Bizzotto, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Jane Collins, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Marian Harkin, Danuta Jazłowiecka, Rina Ronja Kari, Jan Keller, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Patrick Le Hyaric, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Terry Reintke, Sofia Ribeiro, Maria João Rodrigues, Anne Sander, Sven Schulze, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Romana Tomc, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog, Renate Weber, Tatjana Ždanoka |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Georges Bach, Amjad Bashir, Heinz K. Becker, Deirdre Clune, Sergio Gutiérrez Prieto, Csaba Sógor, Helga Stevens, Neoklis Sylikiotis, Ivo Vajgl |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване |
Josef Weidenholzer, Marco Zanni |
||||