ДОКЛАД относно програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи

24.6.2015 - (2014/2150(INI))

Комисия по правни въпроси
Докладчик: Силвия-Ивон Кауфман

Процедура : 2014/2150(INI)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A8-0208/2015

Внесени текстове :

A8-0208/2015

Разисквания :

PV 11/04/2016 - 18
CRE 11/04/2016 - 18

Гласувания :

PV 12/04/2016 - 5.11
CRE 12/04/2016 - 5.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0104

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи

(2014/2150(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество[1],

– като взе предвид практическите условия, договорени на 22 юли 2011 г. между компетентните служби на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на член 294, параграф 4 от ДФЕС по отношение на споразумения на първо четене,

– като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно регулаторната пригодност на ЕС, субсидиарността и пропорционалността – 19-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2011 г.[2],

– като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и ролята на теста за МСП[3],

– като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2012 г. относно последващи действия във връзка с делегирането на законодателни правомощия и контрола от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[4],

– като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно 18-ия доклад относно „по-доброто законотворчество“ – прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност (2010 г.)[5],

– като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране[6],

– като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно гарантиране независимостта на оценките за въздействието[7],

– като взе предвид заключенията на Съвета относно интелигентното регулиране от 4 декември 2014 г.,

– като взе предвид доклада на Комисията относно Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи (COM(2014)0368),

– като взе предвид предходните съобщения на Комисията относно регулаторната пригодност на ЕС (COM(2012)0746 и COM(2013)0685),

– като взе предвид доклада на Комисията относно субсидиарността и пропорционалността (19-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2011 г.) (COM(2012)0373),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Интелигентното регулиране – отговор на нуждите на малките и средните предприятия“ (COM(2013)0122),

– като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно мониторинга и консултациите във връзка с интелигентното регулиране за малките и средните предприятия (SWD(2013)0060),

– като взе предвид съобщението на Комисията относно разумното регулиране в Европейския съюз (COM(2010)0543),

– като взе предвид насоките на Комисията за консултация със заинтересованите страни от 2014 г.,

– като взе предвид окончателния доклад от 24 юли 2014 г. на групата на високо равнище от независими заинтересовани страни относно административните тежести, озаглавен „Намаляване на бюрокрацията в Европа – наследство и перспективи“, и по-специално включеното в приложение 12 особено мнение на четирима членове на групата на високо равнище с професионален опит в застъпничеството в областта на правата на работниците, общественото здравеопазване, опазването на околната среда и защита на потребителите,

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 ноември 2014 г.[8],

– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати – Програма на ЕС“ (COM(2015)0215),

– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Предложение за междуинституционално споразумение за по-добро регулиране“ COM(2015)0216,

– като взе предвид решението на Комисията за създаването на платформата REFIT (C(2015)3261) и съобщението на Комисията „Платформата REFIT – структура и функциониране“ (C(2015)3260),

– като взе предвид решението на председателя на Европейската комисия за създаването на независим регулаторен контролен съвет (C(2015)3263), съобщението на Комисията „Регулаторен контролен съвет – мисия, задачи и персонал“ (C(2015)3262) и съобщението на Комисията „Стандартен обяснителен меморандум “ (C(2015)3264/2),

– като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Насоки за по-добро регулиране“ (SWD(2015)0111),

– като взе предвид член 52 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0208/2015),

A. като има предвид, че програмата REFIT заема централно място в новата стратегия на Комисията за по-добро законотворчество;

Б. като има предвид, че програмата REFIT има за цел консолидиране на процедурите за по-добро законотворчество, опростяване на правото на ЕС и намаляване на административната и/или регулаторната тежест, както и предприемане на мерки за добро управление въз основа на разработването на политики, основани на факти, като оценките на въздействието и последващите оценки играят важна роля, без да заместват политическите решения;

В. като има предвид, че с цел да подкрепи дейността си в рамките на програмата REFIT, Комисията създаде нова платформа REFIT, която включва две групи: „групата на представителите на правителството“, която се състои от водещи експерти от публичната администрация на всяка държава членка, и „групата на заинтересованите страни“, която включва до 20 експерти, двама от които представляват Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, а останалите експерти са представители на стопанските среди, в това число и на МСП, социалните партньори и организациите на гражданското общество;

Г. като има предвид, че годишният анализ на програмата REFIT дава възможност за оценка на напредъка във всички области на политиката и на всяка инициатива, набелязана от Комисията, включително и действията, предприети от Парламента и Съвета;

Д. като има предвид, че Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 2003 г. загуби актуалността си в настоящата законодателна среда, създадена чрез Договора от Лисабон;

Е. като има предвид, че въпреки това през последните години програмата за по-добро законотворчество допринесе за подобряването на законодателните практики; като има предвид, че големият брой различни названия и програми, въведени от Комисията в тази област, например „по-добро регулиране“, „по-добро законотворчество“, „интелигентно регулиране“, „регулаторна пригодност“, „Мисли първо за малките!“, „проверки за пригодност“ и „ABR +“, не осигуряват достатъчно яснота и прозрачност по отношение на целите на мерките, по-специално за гражданите, и поради това следва да бъдат по-добре комбинирани;

Ж. като има предвид, че в съобщението си „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати – Програма на ЕС“ от 19 май 2015 г. Комисията понастоящем предложи последователен и цялостен подход за по-добро законотворчество, като се взема предвид целият политически цикъл на законотворчеството и се изисква целенасочено взаимодействие между всички институции, и като има предвид, че в тази връзка съобщението ще бъде подробно проучено от Парламента, с цел постигане на възможно най-добри резултати в интерес на гражданите на Съюза;

З. като има предвид, че целите и задачите на Съюза, посочени в член 3 от ДЕС, са с еднаква важност; като има предвид, че Комисията подчертава, че програмата REFIT не поставя под въпрос съществуващите политически цели, нито пък следва да оказва отрицателно въздействие върху здравето и безопасността на гражданите, потребителите, работниците и околната среда;

И. като има предвид, че през втората половина на 2014 г. Комисията проведе обществени консултации относно преразглеждането на своите насоки за оценка на въздействието и на своите насоки за консултация със заинтересованите страни;

Й. като има предвид, че при изготвянето на своята работна програма за 2015 г. Комисията за първи път приложи така наречения принцип на липса на политическа приемственост като основание за оттегляне на огромен брой законодателни предложения в процес на разглеждане;

К. като има предвид, че в своята работна програма за 2015 г. Комисията планира да насочи своята дейност към основните икономически и социални предизвикателства, а новата структура на програмата цели да гарантира по-последователен подход към политиката, като по този начин се повиши прозрачността в ЕС и следователно – приемането от страна на гражданите;

По-добро регулиране

1. отбелязва решението на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер да възложи на първия заместник-председател на Комисията портфейл за по-добро регулиране, което съответства на призива на ЕП и подчертава голямото политическо значение на този въпрос; очаква това назначение да доведе до възможно най-качествено европейско законодателството, което да отговаря на очакванията на гражданите и на заинтересованите страни и да гарантира ненакърняване на целите на обществените политики, включително стандартите във връзка със защитата на потребителите, екологичните, социалните и здравните норми, както и нормите за безопасност;

2. посочва, че по-доброто регулиране следва да обхване „културата“ на публичната администрация на всички равнища в Европейския съюз, предвид прекомерната бюрокрация в целия ЕС и необходимостта от опростяване на законодателството, и следва да включва изпълнението и прилагането на актовете на Съюза на европейско равнище, както и на национално, регионално и местно равнище, за да се осигури добро управление и „благоприятно за Европа поведение“ на всички равнища;

3. подчертава, че Комисията следва да отдава приоритетно значение на разработването на определени мерки и следва да насочи вниманието си към качеството на законодателството и по-доброто прилагане на съществуващото законодателство, а не към броя на законодателните актове; в тази връзка подчертава, че разходите не следва да са решаващият фактор, а качеството на законодателството е единственият подходящ ориентир, и че програмата REFIT не трябва да се използва за намаляване на устойчивостта или за занижаване на социалните и трудовите стандарти, нито на стандартите в областта на околната среда и защитата на потребителите;

4. предлага Комисията да вземе предвид въвеждането на „клаузи за изтичане на срока на действие“ при ограничени във времето законодателни инициативи, при условие че това не води до правна несигурност, и по целесъобразност, да включи „клаузи за преразглеждане“ в законодателните мерки с цел редовно преразглеждане на актуалността на законодателните мерки на европейско равнище;

5. подчертава, че една европейска норма обикновено заменя 28 национални норми, което укрепва вътрешния пазар и води до по-малко бюрокрация;

6. приветства пакета от мерки от 19 май 2015 г., насочен към по-добро регулиране; подкрепя постоянния ангажимент на Комисията по отношение на програмата за по-добро законотворчество; подчертава, че работата, предвидена в съобщението относно програмата REFIT, следва да се разглежда като текущ процес, който да гарантира, че действащото законодателство на европейско равнище съответства на поставените цели, като постига споделената цел на законодателите и отговаря на очакванията на гражданите, и по-специално тези на работниците, предприятията и другите заинтересовани страни;

7. отбелязва предложението на Комисията да преговаря за ново междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество, което да отчита промените, породени от Договора от Лисабон и от Рамковото споразумение между Парламента и Комисията, като се консолидират добрите практики в някои области като законодателното планиране, оценките на въздействието, систематичните последващи проверки на законодателството на ЕС и на прилагането и разглеждането на делегирани актове и актове за изпълнение, и подчертава решимостта си за приключване на преговорите до края на годината;

8. приветства потвърждението на Комисията, че стратегията ѝ за по-добро регулиране няма да бъде насочена към дерегулиране на определени области на политиката или поставяне под въпрос на ценностите, които са важни за нас, като например социалната закрила, опазването на околната среда и основните права, включително правото на здраве;

9. признава дългосрочната интензивна работа на групата на високо равнище от независими заинтересовани страни, която представи на Европейската комисия предложения за намаляване на административната тежест и посочи добри практики за прилагане на европейското законодателство в държавите членки по възможно най-небюрократичен начин; отбелязва, че четирима членове на групата на високо равнище от независими заинтересовани страни се обявиха срещу някои от заключенията, представени в окончателния доклад на групата относно административната тежест, и изготвиха отделно, различаващо се становище; очаква от Комисията да вземе предвид опасенията на всички заинтересовани страни, участващи в процеса;

10. подчертава значението на социалния диалог и зачитането на независимостта на социалните партньори; подчертава по-специално с оглед на разпоредбите на член 9 от ДФЕС, че социалните партньори могат, в съответствие с член 155 от ДФЕС, да сключват споразумения, които могат да доведат до приемането на законодателство на ЕС, по съвместно искане на страните, подписали споразуменията; очаква Комисията да зачита независимостта на страните и договорените от тях споразумения и да вземе на сериозно техните опасения и подчертава, че програмата за по-добро регулиране не следва да се използва като претекст за пренебрегване или заобикаляне на споразуменията, постигнати между социалните партньори, и следователно отхвърля всякакви оценки на въздействието на споразуменията, сключени със социалните партньори;

11. посочва, че по време на предходния парламентарен мандат изборът между актове за изпълнение и делегирани актове създаде много спорове на междуинституционално равнище; следователно счита за важно определянето на точни насоки, както беше поискано от Европейския парламент в неговия доклад, приет на 25 февруари 2012 г.;

12. приветства оповестеното от Комисията намерение за опростяване на управлението на безвъзмездните средства в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП), европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата „Хоризонт 2020“;

Прозрачност и консултации със заинтересованите страни

13. приветства признаването от страна на Комисията на важната роля, която играе процесът на консултации в рамките на програмата REFIT; посочва, че съгласно член 11, параграф 2 от ДЕС всички институции на ЕС са задължени да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество; призовава институциите да обърнат специално внимание на задължителния и редовен диалог с представителни сдружения и с гражданското общество при преговорите за ново междуинституционално споразумение;

14. отбелязва, че функционирането на ЕС може да стане по-ефективно чрез повече прозрачност, като по този начин ще се повиши и доверието на гражданското общество в ЕС;

15. в тази връзка приветства твърдението на Комисията, че диалогът с гражданите, социалните партньори и други икономически субекти и представители на гражданското общество допринася за осигуряването на прозрачно, ефективно и последователно законодателство на ЕС, и подкрепя намерението на Комисията за уточняване на начина, по който тя достига до своите предложения, например под формата на законодателни текстове или съобщения на Комисията;

16. отбелязва, че в рамките на стратегията си за по-добро законотворчество Комисията е разширила значително ролята на обществените консултации; отбелязва, че в бъдеще Комисията ще провежда 12-седмични обществени консултации a) преди изготвянето на нови законодателни предложения и б) при извършването на оценка и проверка на пригодността на съществуващото законодателство и в) във връзка с пътни карти и предварителни оценки на въздействието; отбелязва, че освен това, след като приеме дадено предложение, Комисията ще даде възможност на гражданите и заинтересованите страни да изразят становище по предложението на Комисията в рамките на осем седмици и ще предаде тези становища на Съвета и Парламента;

17. предвид това призовава Комисията да изготви балансирана и прозрачна оценка на становищата и декларациите за обратна връзка на всички участници в процеса на консултации, и по-специално да гарантира, че с обществените консултации не може да се злоупотребява в интерес на финансово добре обезпечени и организирани заинтересовани страни; призовава Комисията да публикува своите заключения от консултациите;

18. отбелязва, че оценките на въздействието следва да се публикуват едва тогава, когато Комисията е приела съответната политическа инициатива; с оглед на прозрачността на решенията на Комисията счита за необходимо оценките на въздействието да се публикуват също и тогава, когато Комисията е взела решение да не се представя законодателно предложение;

19. отбелязва, че Европейският икономически и социален комитет, притежаващ статут на консултативен орган, е важен изразител на мнението на гражданското общество; отбелязва, че Комитетът на регионите, притежаващ също статут на консултативен орган, играе важна роля, като представлява регионалните и местните органи на управление в рамките на ЕС и като прави оценка на изпълнението на законодателството на ЕС; отбелязва, че съгласно действащото законодателство Парламентът, Съветът и Комисията могат да се консултират предварително с двата консултативни органа във всички случаи, в които смятат това за полезно; счита, че тяхното предварително надлежно изслушване по конкретни теми, както и специфичните им експертни познания могат да допринесат за постигането на целите за по-добро регулиране;

20. счита, че следва да бъде засилено участието от страна на регионалните и местните органи в изготвянето на политиките на ЕС, по-специално чрез включването на експертните познания и опита на държавите членки на регионално и местно равнище на ранен етап в изготвянето на законодателството; отбелязва, че всички институции трябва да спазват принципите на субсидиарност и пропорционалност в законодателната си дейност;

21. приветства намерението на Комисията да осигури по-голяма прозрачност на законодателния процес и да включи по-активно гражданите и заинтересованите страни в целия процес;

22. приветства решението на Комисията да провежда в бъдеще също и 4-седмични обществени консултации във връзка с проекти на делегирани актове и важни актове за изпълнение, преди държавите членки да гласуват по становището си във водещата комисия;

23. призовава Комисията да направи преглед на своите насоки за оценяване посредством засилване на участието и на консултациите със заинтересованите страни и чрез използване на най-прекия метод, за да могат гражданите на ЕС да се включат в процеса на вземане на решения;

24. отбелязва новата рубрика „Облекчете товара – споделете мнението си“ („Lighten the Load – Have your Say“) на интернет страницата на Комисията за по-добро законотворчество и призовава за извършването от страна на Комисията и на новата платформа REFIT на балансирана и прозрачна проверка на постъпилите там коментари; счита обаче, че дискусионната група по REFIT не следва да бъде прекалено обременителна в своите процедури и обсъждания, а да бъде орган, способен на бързи реакции и по-задълбочена работа в европейския законодателен процес; изразява становището, че консултациите чрез този уебсайт на Комисията не могат да заместят публичните консултации със заинтересованите страни;

Оценки на въздействието и европейска добавена стойност

25. отбелязва, че оценките на въздействието представляват важен инструмент за подпомагане на вземането на решения във всички институции на ЕС и играят съществена роля за по-доброто регулиране; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да бъдат по-строги при изпълнението на своите ангажименти и при оценката на въздействието на бъдещото и съществуващото законодателство; подчертава обаче, че тези оценки не заместват политическите оценки и решения и че свободата на членовете на Европейския парламент с оглед на извършването на политическата им работа не трябва по никакъв начин да бъде ограничавана;

26. счита, че оценката на конкурентоспособността следва да съставлява важна част от процеса на оценка на въздействието; счита, че проектът на преразгледаните насоки следва да съдържа указания за това, как следва да се оценява и претегля въздействието върху конкурентоспособността в окончателния анализ; подкрепя установяването и прилагането на презумпция, съобразно която предложенията с отрицателно въздействие върху конкурентоспособността следва да не бъдат приемани от Комисията, освен ако не се представят доказателства за значителни, количествено неизмерими ползи;

27. счита, че принципите на по-добро регулиране следва да се прилагат за решения както по отношение на вторичното, така и на първичното законодателство; призовава Комисията, когато е целесъобразно, да прилага към делегираните актове и към актовете за изпълнение оценка на въздействието, включваща консултации със заинтересованите страни и участници;

28. счита, че е необходимо да се извършват всеобхватни оценки на въздействието, и по-специално да се изготвя балансирана оценка на икономическите, социалните и екологичните последствия, както и да се осъществява по-добра оценка на въздействието на политиката върху основните права на гражданите и равенството между жените и мъжете; подчертава, че анализът на разходите и ползите е само един от многото критерии;

29. отбелязва, че в много държави членки, като Швеция, Чешката република, Нидерландия, Обединеното кралство и Германия, съществуват независими органи, които оказват конструктивна подкрепа на правителствата във връзка със законодателните процеси с цел да се намали административната тежест за предприятията и гражданите и да се понижат по измерим и проверим начин разходите, свързани със задълженията за предоставяне на информация; отбелязва, че най-добрите практики и опитът на съществуващите органи за по-добро законотворчество биха могли да бъдат взети предвид; отбелязва преобразуването на Комитета по оценка на въздействието към Комисията в независим „Комитет за регулаторен контрол“ (КРК) и очаква включването на независими експерти да окаже благоприятно въздействие върху процеса на оценка на въздействието в рамките на Комисията; настоява, че регулаторният контролен съвет следва да има само консултативна роля и че не трябва да изготвя обвързващи становища; настоява, че оценките на въздействието трябва да бъдат последователни и да отчитат всички промени, въведени на етап вътрешни консултации, и следва да се базират, наред с другото, на оценка на това, какви биха били допълнителните разходи за държавите членки при отсъствието на решение на европейско равнище; счита, че становището на КРК следва да съпровожда окончателното законодателно предложение; предлага в предстоящите преговори за междуинституционално споразумение да се обсъди идеята дали един комитет за регулаторен контрол би могъл да бъде от общ интерес за институциите като чисто консултативен орган;

30. приветства факта, че сега, на ранен етап от дебата по конкретни законодателни предложения, работните групи на Съвета трябва да вземат под внимание съответните оценки на въздействието на Комисията въз основа на ориентировъчен контролен списък; изразява съжаление обаче, че секретариатът на Съвета все още не разполага със свой собствен отдел за оценка на въздействието и счита, че гореспоменатото решение би могло да допринесе за изпълнението от страна на Съвета на неговите задължения при оценката на всички съществени изменения в предложенията на Комисията;

31. посочва, че Европейският парламент е създал вътрешна Дирекция за оценка на въздействието и европейска добавена стойност, която предлага на членовете на Парламента множество услуги, свързани с изготвянето на предварителна и последваща оценка на въздействието за парламентарните комисии, оценка на добавената стойност на бъдещата или настоящата политика на ЕС, както и оценка на вариантите на политиката в областта на науката и технологиите; отбелязва, че съгласно информация от Комисията са извършени около двадесет вътрешни оценки на въздействието на Парламента във връзка с промени в предложенията на Комисията; припомня на специализираните комисии на Парламента да използват по-последователно вече съществуващите инструменти за вътрешна оценка на въздействието, по-специално когато се обмислят значителни промени в първоначалното предложение на Комисията; посочва обаче, че това не трябва да води до ограничаване на възможностите за действие на членовете на Европейския парламент;

32. подчертава необходимостта от вземане под внимание на всички принципи, върху които се основава Съюзът, включително принципите на субсидиарност и пропорционалност; призовава всички институции на ЕС винаги да разглеждат краткосрочните и дългосрочните последици от законодателството;

33. отбелязва, че периодът на размисъл след приключването на преговорите, но преди окончателното гласуване, който понастоящем се използва за юридическо-лингвистична редакция, би могъл да се използва допълнително за приключване на оценката на въздействието и на проверката на субсидиарността;

34. счита, че всички институции на ЕС следва да разработят общ методологичен подход към оценките на въздействието и ги призовава да включат това като приоритет в предстоящите преговори за ново междуинституционално споразумение; подчертава факта, че законодателните прерогативи на Парламента и на Съвета за изменение на предложенията на Комисията трябва да се запазят в настоящия си вид;

35. настоятелно призовава Комисията да увеличи провежданите от нея публични и частни консултации с всички заинтересовани страни, включително потребителите, при изготвянето на делегирани актове и актове за изпълнение, с цел да се обсъди как да се повиши информираността относно предложенията на предварителен етап;

МСП и „Мисли първо за малките!“

36. отбелязва изричния ангажимент на Комисията да подобри допълнително теста за МСП, по-специално с оглед на факта, че над 20-те милиона малки и средни предприятия (МСП) представляват 99% от всички предприятия в ЕС и че по този начин МСП са крайъгълният камък на икономическата дейност, растежа и заетостта; подкрепя разглеждането на адаптирани механизми и на облекчени режими за МСП в оценките на въздействието, когато може да се докаже, че те не подкопават ефективността на правните разпоредби и че освобождаването от изисквания или облекчените режими не насърчават разпокъсаността на вътрешния пазар, нито възпрепятстват достъпа до него; поради това приветства ангажимента на Комисията да разгледа възможността за въвеждане на по-гъвкави правила за МСП, включително безусловно освобождаване за микропредприятията, ако това е целесъобразно и възможно и не се излага на риск ефективното постигане на социалните, екологичните и икономическите цели на даден предложен правен акт;

37. призовава Комисията да не се отказва от амбициозните си цели за създаване на основа за качествени работни места чрез намаляване на административната тежест за МСП и настоятелно призовава да се вземат мерки, за да се гарантира ненакърняване на целите от обществен интерес, включително благоприятните за потребителите екологични, социални и здравни стандарти и стандартите за безопасност, както и стандартите за равенството между мъжете и жените; подчертава, че намаляването на административната тежест не трябва да води до занижаване на стандартите за заетост или до увеличаване броя на несигурните трудови договори, както и че работниците в МСП и в микропредприятията трябва да имат право на същото третиране и висок стандарт на защита като работниците в по-големите предприятия;

38. подчертава, че оценката на въздействието на новите разпоредби относно въздействието им върху МСП не бива по никакъв начин да бъде в ущърб на правата на работниците;

39. изтъква необходимостта от по-ясно формулирани разпоредби, които да могат лесно да бъдат изпълнявани и да помагат на всички участници да работят в рамките на принципите на правовата държава; подчертава, че едно по-просто и по-интелигентно регулиране може да улесни последователното транспониране и по-ефективното и еднакво прилагане от страна на държавите членки;

Последващи оценки

40. приветства факта, че Комисията превръща последващия анализ в неразделна част от по-доброто регулиране; подчертава, че в интерес на правната сигурност за гражданите и предприятията тези анализи следва да се извършват в рамките на достатъчно дълъг период, за предпочитане няколко години след крайния срок за транспониране в националното законодателство; припомня обаче, че последващите оценки никога не следва да заменят задължението на Комисията като пазител на Договорите да контролира ефективното и своевременно прилагане на правото на Съюза от страна на държавите членки и да предприема всички необходими стъпки, за да гарантира доброто му прилагане;

41. подчертава значението на последващата оценка и на оценката на резултатите от политиките за оценяване на изпълнението и ефективността на законодателството и политиките на ЕС в контекста на планираните от законодателния орган резултати;

42. счита, че националните парламенти следва да участват в последваща оценка на новото законодателство, тъй като това ще бъде от полза за докладите на Комисията и ще помогне за проучване на различните национални предизвикателства, породени от отделни закони и регламенти;

Прилагането на законодателството на ЕС от държавите членки

43. отбелязва, че според Комисията една трета от регулаторната и административната тежест на законодателството на ЕС произтича от мерките за транспониране, предприемани от държавите членки;

44. признава, че когато става въпрос за директиви, в правомощията на държавите членки е да решават дали да приемат по-високи социални и екологични стандарти и стандарти за защита на потребителите на национално равнище от тези, договорени на равнището на ЕС, и приветства всяко решение за такива действия; отново потвърждава, че тези по-високи стандарти не трябва да се разглеждат като „свръхрегулиране“; въпреки това призовава компетентните национални органи да вземат предвид възможните последици от т.нар. „свръхрегулиране“, с което се добавя ненужна бюрократична тежест към законодателството на ЕС, тъй като това може да доведе до погрешно разбиране за законодателната дейност на ЕС, което от своя страна би могло да засили евроскептицизма; за по-голямо удобство на потребителите призовава държавите членки да се откажат от ненужните административни правила на местно равнище при изпълнението на директивите и регламентите;

45. насърчава Комисията и държавите членки да засилят обмена на най-добри практики при изпълнението и прилагането на директивите на ЕС; счита, че това ще стимулира заинтересованите страни и местните и регионалните органи да участват при определяне на трудностите, които се срещат при прилагането на политиката на ЕС на местно, регионално и национално равнище;

46. подчертава интереса на Европейския парламент, в ролята му на съзаконодател, да проследява действителното въздействие на законодателството на ЕС след прилагането му; поради това призовава Европейската комисия да предостави на Парламента пълен достъп до всички свързани с това оценки, включително до събраните изходни данни и подготвителните документи;

47. призовава Комисията, с оглед на сериозните и трайни проблеми, които възникват при изпълнението на Регламент (ЕО) № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните, включително проблеми, свързани с нарушаване на конкуренцията, да извърши преглед на научната основа на този регламент и на степента, в която той е полезен и реалистичен, и по целесъобразност, да премахне концепцията за характеристиките на хранителните вещества; счита, че целите на Регламент (ЕО) № 1924/2006, като например гарантиране, че предоставената информация по отношение на храните е вярна и че са дадени специфични показатели относно съдържанието на мазнини, захар и сол, понастоящем са постигнати с Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите;

48. припомня съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи, както и съвместната политическа декларация от 27 октомври 2011 г. на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията относно обяснителните документи, и призовава Комисията да гарантира достъп на Парламента до тези обяснителни документи;

Оттегляне от Комисията на законодателни предложения, които са в процес на разглеждане

49. отбелязва, че в своята работна програма за 2015 г. новоизбраната Комисия за първи път подлага на проверка всички законодателни инициативи, които са в процес на разглеждане, като се позовава на принципа за липса на политическа приемственост;

50. посочва, че в решението си от 14 април 2015 г.[9] Съдът на Европейския съюз потвърди, че Комисията може да оттегли предложение по всяко време при приемането на акт на Съюза по обикновената законодателна процедура, докато Съветът не е предприел никакви действия; поради това с оглед на междуинституционалния баланс призовава Комисията, в случай на оттегляне, първо да се консултира с Парламента, особено след първо четене, и да вземе надлежно предвид неговата позиция; в този контекст се позовава по-специално на резолюциите на Парламента от 15 януари 2015 г.;

51. подчертава в допълнение, че в решението си от 14 април 2015 г. Съдът на Европейския съюз приема аргументите на Съвета за това, че в случай на оттегляне на законодателно предложение Комисията трябва да съблюдава принципа на предоставената компетентност, принципа на институционално равновесие и принципа на лоялно сътрудничество, посочени в член 13, параграф 2 от ДЕС, както и принципа на демокрация, посочен в член 10, параграфи 1 и 2 от ДЕС;

52. подчертава, че е важно да се избягва дублиране на законодателството;

o o

53. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

[1] OВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.
[2] Приети текстове, P7_TA(2014)0061.
[3] Приети текстове, P8_TA(2014)0069.
[4] Приети текстове, P7_TA(2014)0127.
[5] ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 117.
[6] ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 87.
[7] ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 31.
[8] Документ INT/750 на ЕИСК.
[9] Решение на Съда от 14 април 2015 г. по дело Комисия/Съвет C-409/13, [ECLI:EU:C:2015:217].

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (28.5.2015)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи
(2014/2150(INI))

Докладчик по становище: Антия Макинтайър

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. признава, че Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) представлява важна стъпка към опростяване на законодателството и намаляване на административната тежест за предприятията и премахване на пречките пред растежа и създаването на работни места;

2. приветства пакета на Комисията за по-добра регулаторна рамка и счита, че той е важен инструмент за по-добро законотворчество; призовава REFIT да се съсредоточи и концентрира върху качествено законодателство и способността му да защитава и насърчава интересите на гражданите на ЕС; отбелязва, че оценките на въздействието следва да включват също социалните и екологичните последствия от липсата на законодателство и въздействието на тази липса върху основните права на гражданите на равнището на ЕС; подчертава, че подобряването на регулаторната рамка следва да се извършва по отношение както на качеството, така и на количеството;

3. подчертава факта, че при извършването на оценки и регулаторни проверки на пригодността на законодателството следва да се отдава повече тежест на основните и социалните права отколкото на икономическите съображения;

4. припомня, че четирима членове на Групата на високо равнище относно административната тежест – представляващи мненията на работниците, общественото здраве, околната среда и потребителите – приеха особено становище по отношение на окончателния доклад на Групата на високо равнище от 24 юли 2014 г.[1];

5. подкрепя ангажимента на Комисията за намаляване на бюрокрацията; счита, че намаляването на бюрокрацията следва да бъде основано на доказателства и при никакви обстоятелства да не намалява защитата за работниците;

6. счита, че REFIT е първата стъпка към намаляване на ненужните регулаторни тежести и към премахване на пречките пред растежа и създаването на работни места; подчертава обаче, че „по-доброто законотворчество“ не трябва да се използва като претекст за липса на регулиране с цел нарушаване на правата на работниците или потребителите;

7. посочва хоризонталните клаузи в членове 9 и 11 от ДФЕС, които се вземат под внимание при определянето и прилагането на политиките и дейностите на равнището на ЕС; подчертава не само необходимостта от оценяване на финансовите фактори и краткосрочните последици, но и на дългосрочната стойност на законодателството, като например намаляването на отрицателните последици върху здравето или съхраняването на екосистемите – стойност, за която често е трудно да се намери количествено измерение; изразява съжаление, че в следствие на това често предимствата и разходите от социална и екологична гледна точка не се вземат под внимание;

8. настоятелно призовава Комисията да предостави ясни определения на дейностите, свързани с REFIT, като например „оценяване“, „опростяване“, „консолидиране“ и „целенасочен преглед“ на съществуващото законодателство, за да се гарантира по-голяма прозрачност;

9. приветства усилията за опростяване на законодателната процедура като цяло при запазване на високи стандарти; подчертава необходимостта от по-просто, по-разбираемо формулирано законодателство, което премахва сложността и може да се въведе по прост начин с цел подобряване на спазването и по-добра защита на нашите работници; припомня значението на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

10. припомня на Комисията за ангажимента, поет от нея в Законодателния акт за малкия бизнес в Европа, да прилага принципа „Мисли първо за малките предприятия!“ в своето създаване на политики; счита, че този принцип следва да намали допълнителните административни и регулаторни тежести, които твърде често пречат на правилното функциониране на малките и средните ни предприятия, възпрепятстват тяхната конкурентоспособност и ограничават капацитета им за иновации и създаване на работни места; призовава Комисията спешно да преразгледа Законодателния акт за малкия бизнес в Европа, за да провери как може той да се подобри, за да функционира по-ефективно в съответствие с програмата за по-добро законотворчество;

11. подчертава необходимостта от подход „отдолу нагоре“ към по-добро законотворчество; припомня искането на Парламента за създаване на нова група по въпросите на по-доброто законотворчество, сформирана от заинтересованите страни и национални експерти; приветства предложенията на Комисията за създаване на Европейска платформа на заинтересованите страни за по-добро законотворчество; подчертава, че платформата следва да се състои от съответните заинтересовани страни, включително официални представители на гражданското общество, социалните партньори, организации на потребителите и бизнес общността, особено МСП, които допринасят за 80 % от създаването на работни места в Европа; подчертава, че Европейска платформа на заинтересованите страни трябва да бъде прозрачна и независима, трябва да може да се справи с въпроса за налаганите от законодателните предложения административни тежести и разходите за спазването им и трябва да зачита принципите на субсидиарност и пропорционалност; подчертава, че Комисията следва активно да разглежда предложенията на тази платформа; подчертава, че платформата следва също така да предлага инициативи за подобряване на законотворчеството и да подпомага държавите членки в прилагането на законодателството на ЕС на национално равнище;

12. отбелязва, че законодателството в областта на заетостта и здравословните и безопасни условия на труд представлява минималните стандарти за защита на работниците, които държавите членки могат да надхвърлят; припомня, че налагането на допълнителни задължения от страна на държавите членки може да увеличи сложността на законотворчеството и допълнително да намали спазването; счита, че мерките за транспониране трябва да са ясни и прости; препоръчва държавите членки да избягват допълнителна административна тежест при транспонирането на законодателството на ЕС в националното законодателство;

13. подчертава, че интелигентното законотворчество трябва да съответства на социалното измерение на вътрешния пазар, както се предвижда в Договора; подчертава, че програмата REFIT не следва да се използва за подкопаване на споразуменията, постигнати от социалните партньори на европейско равнище; подчертава, че трябва да се зачита автономността на социалните партньори; припомня, че член 155 от ДФЕС гарантира, че споразуменията между социалните партньори се превръщат в законодателство на ЕС при съвместно искане за това от подписалите ги страни; приветства в тази връзка заявлението на председателя на Комисията Юнкер, че социалната пазарна икономика може да функционира само, ако съществува социален диалог, и че той би желал да бъде председател на социалния диалог;

14. настоява, че работниците трябва да имат правото на защита на здравето и безопасността при работа и на минимални условия на труд, независимо дали работното място е малко, средно или голямо предприятие;

15. призовава Комисията да продължи преговорите относно Директивата за отпуска по майчинство;

16. призовава Комисията да подобри защитата за работниците; призовава Комисията, по-конкретно, да представи предложение относно мускулноскелетните увреждания и тютюневия дим в околната среда и да направи необходимите актуализации в списъка на карциногени и мутагени;

17. призовава Комисията да се консултира с Парламента и други заинтересовани страни преди да оттегли дадено законодателно предложение;

18. подчертава необходимостта от гарантиране на предвидимост, правна сигурност и прозрачност, за да не се превърне REFIT в източник на трайна правна несигурност; подчертава, че всяка промяна в законодателството трябва да се обмисли подробно и в дългосрочна перспектива; отбелязва, че принципът на липсата на политическа приемственост и оттеглянето на съществуващото законодателство следва да не поражда съмнения относно приемливостта на социалните цели от политическа гледна точка;

19. изразява съжаление, че Комисията няма желание да разгледа подробно предложената директива относно едноличните дружества с ограничена отговорност (SUP) в контекста на REFIT; предупреждава, че предложената директива би могла да създаде сериозни проблеми, посредством предоставяне на нови и лесни начини за основаване на „дружества – пощенски кутии“, както и чрез подкопаване на социалните права на работниците и избягване на плащането на социални вноски;

20. изразява загриженост относно текущата оценка на настоящото законодателство относно работното време с цел опростяването му; вместо това предлага да се положат усилия за неговото по-добро и правилно прилагане;

21. отхвърля предложението за отмяна на схемите за подпомагане във връзка с предлагането на плодове (банани), зеленчуци и мляко в училищата;

22. призовава Комисията да преразгледа теста за МСП, за да се увери, че с него не се създава риск от понижаване на правата на здраве, безопасност и заетост и на защитата на работниците в МСП;

23. призовава Комисията спешно да обмисли мерки за преодоляване на последиците за микропредприятията от наскоро приложените правила за ДДС за цифрови услуги в ЕС, особено по отношение на значителната административна тежест, за да се даде възможност на цифровата икономика да просперира;

24. припомня, че при изслушването си членът на Комисията Бенковска заяви, че Комисията ще поеме ангажимент да обмисли оттеглянето на всяко предложение, за което държавите членки считат, че се основава на неточна оценка на въздействието или съдържа елементи, които не са били напълно взети под внимание; призовава Комисията да потвърди писмено този свой ангажимент;

25. изтъква, че последиците от законодателството върху големите предприятия и върху МСП могат да се различават – факт, който трябва да се взема предвид при процеса на изготвянето му; подчертава, че всички служители имат право на най-високо ниво на защита във връзка със здравето и безопасността на работното място независимо от размера на работодателя или сключения договор;

26. подкрепя продължаващата работа, извършвана от Комисията, като например, когато тя извършва по-добри оценки на въздействието и последващи оценки в рамките на целия законодателен процес, допълнително укрепва независимостта, обективността и неутралността на оценките на въздействието и осигурява по-голяма прозрачност по отношение на степента, до която в законопроектите се вземат предвид мненията, представени по време на консултациите; призовава към ефективен мониторинг на законодателството, с цел да се провери дали се постига желаният ефект и да се определят областите, в които между съществуващите и новите правила са налице противоречия както и неефективни мерки за тяхното свързване, които биха могли да натоварят със значителна тежест и разходи дружествата, които се опитват да ги спазват; подчертава необходимостта от по-добро прилагане на съществуващото законодателство;

27. предупреждава за прилагането на клаузи за изтичане на срока на действие в законодателството, тъй като те създават риск от правна несигурност и липса на законодателна приемственост;

28. счита, че принципите за по-добро законотворчество следва да се прилагат за решения както по отношение на вторичното, така и на първичното законодателство; призовава Комисията да предприеме подходящи стъпки, за да гарантира, че всички актове за прилагане и делегирани актове в областта на заетостта и социалните въпроси са отворени за по-подробен преглед по прост, ясен и прозрачен начин;

29. призовава Комисията да извърши подробна оценка на въздействието на Директивата за работното време; изразява загриженост и поради тежестите, наложени на МСП във връзка с прилагането на Директивата относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и последиците от нея за заетостта в европейските МСП в областта на химическата промишленост; поради това приветства желанието на Комисията за намаляване на тежестта върху МСП, които спазват Директивата REACH, без да се правят компромиси със стандартите за здравословни и безопасни условия на заетост;

30. изтъква факта, че не съществуват удовлетворителни критерии за измерване на „ефективност“ и „разходи“; отбелязва, че тези термини не са адекватни от гледна точка на трудовите злополуки и заболявания; подчертава, че това може да доведе до вземане на решения от администрацията и надзорните органи, като по този начин се заобикалят законните демократично избрани законодатели;

31. припомня член 155 от ДФЕС; призовава социалните партньори да използват по-добри регулаторни инструменти, да подобрят използването на оценките на въздействието в хода на своите преговори и да представят споразумения с предложение за законодателни действия на Комитета по оценка на въздействието към Комисията;

32. възразява срещу поставянето на нетна цел за намаляване на регулаторните разходи, тъй като по този начин се пренебрегва както целта на законотворчеството, така и съпътстващите го ползи;

33. настоятелно призовава специализираните комисии на Парламента да използват по-систематично вече съществуващите инструменти за вътрешна оценка на въздействието, по-специално, когато се обмислят значителни изменения в първоначалното предложение на Комисията;

34. изразява решителна подкрепа за допълнителни мерки в областта на възлагането на обществени поръчки, като например насърчаването на обществени поръчки с по-малка стойност, за да се подпомогнат МСП и микропредприятията да се състезават в търгове за обществени поръчки;

35. счита, че термините „опростяване“ и „намаляване на тежестта“ са лишени от смисъл в ситуация, която се усложнява все повече; подчертава, че новите технологии и процедури биха могли да застрашат здравето на работниците, поради което да се изискват нови мерки за защита и това, на свой ред, би могло да увеличи административната тежест;

36. настоятелно призовава Комисията да оценява по по-добър начин социалните и екологичните последствия, както и въздействието на своята политика върху основните права на гражданите, като има предвид разходите от липсата на законодателство на европейско равнище, както и факта, че анализите на разходите и ползите предоставят само един от много възможни набори от критерии;

37. изразява своето убеждение, че добрите оценки на въздействието представляват важен инструмент за подпомагане на вземането на решения и играят съществена роля за по-доброто законотворчество; подчертава обаче, че тези оценки не могат да заменят политическите оценки и решения;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	28.5.2015
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	28 25 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Laura Agea, Guillaume Balas, Tiziana Beghin, Brando Benifei, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Ole Christensen, Lampros Fountoulis, Agnes Jongerius, Jan Keller, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Zdzisław Krasnodębski, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Patrick Le Hyaric, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, Joëlle Mélin, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Terry Reintke, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Yana Toom, Ulrike Trebesius, Ulla Tørnæs, Marita Ulvskog, Renate Weber, Tatjana Ždanoka, Jana Žitňanská, Inês Cristina Zuber
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Daniela Aiuto, Georges Bach, Amjad Bashir, Heinz K. Becker, Lynn Boylan, Mercedes Bresso, Tania González Peñas, Eva Kaili, António Marinho e Pinto, Evelyn Regner, Csaba Sógor, Michaela Šojdrová, Gabriele Zimmer

[1] http://www.eeb.org/EEB/?LinkServID=93589C92-5056-B741-DBB964D531862603.

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (30.3.2015)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи
(2014/2150(INI))

Докладчик по становище: Джовани Ла Вия

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. приветства ангажимента на Комисията за проста, ясна, хармонизирана и предвидима регулаторна рамка, изразена в програмата REFIT; подчертава, че работата, предвидена в съобщението относно програмата REFIT, следва да бъде непрекъснат процес, който да гарантира, че действащото законодателство на европейско равнище съответства на поставените цели, като постига споделената цел на законодателите и отговаря на очакванията на гражданите, предприятията и другите заинтересовани лица;

2. отбелязва първото издание на анализа по програмата REFIT, което дава възможност за оценка на напредъка във всички области на политиката и на всяка инициатива, набелязана от Комисията, включително на действията, предприети от Европейския парламент и Съвета; счита, че анализът следва да бъде допълнен с годишна декларация за нетните разходи и ползи, свързани с европейското законодателство, прието и отменено от Европейския съюз, за да се представи по-пълна оценка на постигнатия напредък по отношение на справянето с излишната бюрокрация и признаване от страна на Комисията, че дължащите се на регулаторната уредба кумулативни разходи често са проблем за предприятията;

3. приветства съобщението на Комисията, че при извършване на прегледа на съществуващото и планираното законодателство тя ще вземе под внимание специфичните интереси на микропредприятията и МСП и ще приложи по-леки режими за тези дружества под формата на освобождаване и опростяване;

4. счита за неуместно въвеждането на всеобщо освобождаване на МСП от спазване на законодателството; счита, че предложенията, които предоставят възможността за по-леки режими и освобождаване, следва да бъдат оценявани за всеки случай поотделно;

5. подчертава оценката на Комисията, че една трета от административната тежест, свързана със законодателството на ЕС, е резултат от мерките за прилагане на национално равнище или от гъвкавите варианти за транспониране; поради това призовава Комисията при извършването на прегледа на правната рамка на регламентите и директивите да насърчи възраждането на принципа на общия вътрешен пазар и когато това е осъществимо, да избегне допускането на възможност за различаващи се национални разпоредби;

6. подкрепя целта за намаляване на бюрокрацията и премахване на ненужната регулаторна тежест, тъй като това може да спомогне за постигане на пропорционална и основана на факти защита за гражданите; изразява загриженост обаче относно потенциалното дерегулиране, по-специално в областта на околната среда, безопасността на храните, здравеопазването и правата на потребителите, под претекст за „намаляване на бюрокрацията“; призовава Комисията при оценката на административната тежест на нормативната уредба да отчете изцяло ползите на законодателството в областта на околната среда и здравеопазването за гражданите, икономиката, околната среда и общественото здраве, като същевременно подкрепя и повишава конкурентоспособността на ЕС; подчертава във връзка с това, че качеството на законодателството е подходящият показател за оценка, в противовес на броя на законодателните актове; припомня регулаторната независимост на държавите членки в случаите, когато правото на ЕС предвижда единствено минимални стандарти; призовава Комисията да не понижава равнището на своите амбиции и призовава да не бъдат излагани на опасност целите на публичната политика, включително стандартите по отношение на околната среда и здравето;

7. подчертава, че някои административни тежести са необходими, за да могат да се постигнат надлежно целите на законодателството и необходимото равнище на защита, по-специално по отношение на околната среда и защитата на общественото здраве – сектори, в които изискванията за предоставяне на информация трябва да бъдат запазени;

8. подчертава последователно силната подкрепа, засвидетелствана от европейските граждани за действията на ЕС в областта на околната среда; подчертава, че опростяването на регулаторната уредба (REFIT), по-специално в контекста на работната програма на Комисията, не трябва да се използва като претекст за понижаване на равнището на амбициите по въпроси от изключителна важност за опазването на околната среда;

9. припомня, че четирима членове на Групата на високо равнище относно административната тежест – тези, които представляват мненията на работниците и служителите и на представители от сферата на здравеопазването, околната среда и потребителите, изразиха особено мнение по отношение на окончателния доклад на Групата на високо равнище от 24 юли 2014 г.[1];

10. подчертава, че едно по-просто, по-интелигентно регулиране води до последователно транспониране и до по-ефективно и единно прилагане от страна на държавите членки;

11. изтъква, че 32% от административните тежести, произтичащи от ЕС, са в резултат на решението на някои държави членки да надхвърлят рамките на изискванията на законодателството на ЕС и на неефективни административни процедури в тези държави; отбелязва, че следователно е жизненоважно да се избегне свръхрегулирането, т.е. въвеждането на допълнителни изисквания и тежести, които надхвърлят установените от правото на ЕС, при транспонирането на директивите на ЕС; свръхрегулирането увеличава сложността и разходите, които трябва да бъдат понесени от местните и регионалните органи и от публичните и частните дружества; счита, че е необходимо да се приеме общо за целия ЕС определение за „свръхрегулирането“, с цел да се гарантира сигурност при прилагане на законодателството на ЕС и да се осигури възможност за съдене на тези държави, които отхвърлят свръхрегулирането;

12. счита, че Комисията следва да публикува предварителни оценки на въздействието, по-специално при провеждането на обществени консултации, като посочи пълния диапазон от въздействия, които предложените варианти биха могли да имат;

13. припомня на Комисията отправените от Парламента искания за укрепване на независимостта на Комитета за оценка на въздействието, и по-специално искането членовете на Комитета по оценка на въздействието да не подлежат на политически контрол; счита, че в състава на Комитета по оценка на въздействието следва да влизат единствено специалисти с подходяща квалификация, които са компетентни да оценяват представения анализ с оглед на икономическото и социалното въздействие и въздействието върху околната среда;

14. подчертава, че едно проучване на ненужните тежести и разходи от страна на субектите, които подлежат на тях, може да бъде изключително важно допълнение към анализа на разходите и ползите; ето защо консултациите и публичните дебати са от съществено значение и следва да бъдат засилени от страна на Комисията;

15. противопоставя се на създаването на „нетна“ цел за намаляване на регулаторните разходи, тъй като това ненужно свива обхвата на наличните инструменти за справяне с нови или нерешени въпроси, без да се вземат под внимание съответните ползи от регулирането;

16. противопоставя се на концепцията за компенсиране на нови регулаторни „тежести“ чрез премахване на съществуващите „тежести“; ако дадено съществуващо правило създава ненужна тежест или е остаряло, то следва да бъде премахнато; ако то служи за постигане на полезна цел, при което ползите са по-големи от тежестта, то не следва да бъде премахнато само защото дадена нова мярка е приета на друго място;

17. подчертава, че когато се извършват оценки и проверки за пригодност на законодателството в областта на околната среда, безопасността на храните и здравеопазването, на качествените критерии за опазване на околната среда и на здравето трябва да се отдава същата тежест, както на количествените социално-икономически критерии, като се взема предвид анализът, извършен при процедурите за оценка на въздействието; посочва, че за разлика от стопанските разходи, често е по-трудно да се определят количествено дългосрочните ползи за околната среда и общественото здраве;

18. подчертава, че при извършване на тези оценки и на проверките за пригодност в случая на законодателството в областта на околната среда, следва да се вземе предвид значението на равните условия за всички субекти в Европа, като нормативната уредба се прилага и спазва по един и същи начин в различните държави членки;

19. подчертава, че е важно да се избягва дублиране на законодателството;

20. подкрепя продължаващото подобрение на предварителните и последващите оценки на въздействието за насърчаване на основаното на факти изготвяне на политики;

21. призовава Комисията да засили ефективността и да повиши видимостта на механизма EU Pilot, който има за цел да предоставя бързи и изчерпателни отговори на въпросите на гражданите и предприятията относно законодателството на ЕС; подчертава, че повечето въпроси в контекста на EU Pilot засягат нарушения, свързани с отпадъците и с изискванията за оценка на въздействието върху околната среда, които са ключови области на общественото здраве и околната среда;

22. отново заявява, че Комисията вече призна, че стандартите по отношение на околната среда и прогресивното регулиране не представляват пречка за икономиката, а са по-скоро предимство за икономическия растеж и създаването на работни места;

23. призовава Комисията да направи преглед на своите насоки за оценяване посредством засилване на участието и на консултациите със заинтересовани лица и чрез използване на най-прекия метод, за да се даде възможност на гражданите на ЕС да вземат участие в процеса на вземане на решения;

24. подчертава, че защитата на околната среда и на общественото здраве на високо равнище създава иновации и възможности за предприятията и следователно носи ползи за европейската икономика, особено за МСП в контекста на прехода към екологосъобразна икономика с акцент върху по-голямата енергийна независимост на Европа;

25. подчертава факта, че политиката на ЕС в областта на околната среда стимулира иновациите и инвестициите в екологосъобразни стоки и услуги, като създава работни места и възможности за износ;

26. подчертава факта, че управлението на риска и науката са основата за защитата на околната среда и на здравето в законодателството на ЕС;

27. отбелязва, че Комисията извършва проверка за пригодност на директивите за птиците и за местообитанията; подчертава, че тези директиви са крайъгълният камък на усилията на Европа за спиране на намаляването на биологичното разнообразие и за възстановяване на увредените екосистеми и че тяхната регулаторна рамка е както гъвкава, така и модерна, като представлява рамка, в която предприятията могат успешно да се адаптират и да извършват дейност;

28. противопоставя се в този контекст на отварянето на оперативните разпоредби на Директивите за птиците и за местообитанията;

29. отбелязва с учудване, че Комисията оттегли предложенията за преразглеждане на законодателството в областта на отпадъците и в областта на човешкото здраве; отбелязва със загриженост съобщението на Комисията, че тя възнамерява да измени предложението за намаляване на националните емисии, без да предоставя допълнителни подробности; изразява съжаление относно факта, че предложението за двете оттегляния беше обявено, без да бъдат представени анализи или доказателства, които да оправдават това, нито бяха проведени консултации със съзаконодателите и заинтересованите лица; подчертава обявения от Комисията ангажимент, предвиден в нейната работна програма за 2015 г., да вземе предвид становището на Европейския парламент и на Съвета, преди да вземе окончателното си решение относно работната си програма за 2015 г., и по-специално оттеглянето на законодателство; подчертава факта, че при няколко гласувания в пленарна зала мнозинството от членовете на ЕП изразиха подкрепата си за запазване на пакета за кръговата икономика, без промени; изразява дълбоко съжаление поради факта, че въпреки това Комисията оттегли предложението за преразглеждане на законодателството в областта на отпадъците, както и съжаление във връзка с ненужното разхищение на време и на ресурси, породено от оттеглянето на предложението; изразява съжаление по повод съобщението на Комисията, че тя възнамерява да оттегли предложението си за преглед на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията;

30. припомня констатациите в доклада на Групата на високо равнище относно административната тежест „Намаляване на бюрокрацията в Европа“, който не посочва законодателните актове в областта на околната среда като най-обременяващи; настоятелно призовава Комисията да има предвид тези заключения, когато разглежда възможността за оттегляне или задържане на по-нататъшни предложения в областта на околната среда; подчертава във връзка с това, че според същия доклад регулирането в областта на околната среда представлява само 1% от общия обем на ненужната административна тежест;

31. счита, че легитимността на програма REFIT зависи от отделянето на тези въпроси, които се отнасят до регулаторната пригодност и ефективност, от политическата цел на регулирането и присъщите компромиси между заинтересованите лица, което е от компетентността на законодателите; подчертава, по отношение на действията по програма REFIT, предвидени в работната програма на Комисията за 2015 г., приложение 3, в областта на климата и енергетиката, околната среда, морското дело и рибарството, здравеопазването и безопасността на храните и вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и МСП, че е важно да се ограничи обхватът на тези действия до опростяването и че целите на публичната политика не следва да бъдат накърнявани;

32. призовава Комисията да не извършва самостоятелни и едностранни оценки на кумулативните разходи в допълнение към програма REFIT съгласно намеренията, например, по отношение на най-значимото законодателство на ЕС и на политиките, които са от най-голямо значение за европейската химическа промишленост, а вместо това да включи този аспект в общата проверка за пригодност, за да гарантира балансиран подход, който взема предвид също така ползите от съответното законодателство;

33. призовава Комисията, с оглед на сериозните и трайни проблеми, които възникват при прилагането на Регламент (ЕО) № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните, включително проблеми, свързани с нарушаване на конкуренцията, да извърши преглед на научната основа на този регламент и на степента, в която той е полезен и реалистичен, и по целесъобразност, да премахне концепцията за характеристиките на хранителните вещества; счита, че целите на Регламент (ЕО) № 1924/2006, като например гарантиране, че предоставената информация по отношение на храните е вярна и че са дадени специфични показатели относно съдържанието на мазнини, захар и сол, понастоящем са постигнати с Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите;

34. призовава Комисията да отдаде сериозно внимание на резултатите от работата на Европейската гражданска инициатива „Право на вода“ („Right2Water“) и да гарантира, че нейните предложения се прилагат по удовлетворителен начин за всички заинтересовани лица, и по-специално за всички европейски граждани;

35. очаква от Комисията да извършва структурирана консултация, включително с Европейския парламент, преди обявяването на оттегляне на предложение на Комисията;

36. подчертава задължението на Комисията съгласно Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия да предоставя своевременно подробно обяснение, преди да оттегли предложение, по което Парламентът вече е изразил позиция на първо четене, какъвто е случаят с Директивата за прозрачността на ценообразуването и възстановяването на разходите за лекарствени продукти;

37. изразява съжаление относно факта, че Комисията не действа като посредник при преговорите за нова директива относно пластмасовите пликове и дори заплаши публично да оттегли предложението си малко преди сключването на споразумение от страна на съзаконодателите в името на „по-добро регулиране“;

38. припомня на Комисията правомощията на съзаконодателите в законодателната процедура и призовава настоятелно Комисията да зачита правото на съзаконодателите да изменят предложенията на Комисията; припомня също така отговорността на съзаконодателите да спазват принципите на по-добро регулиране, и по-специално междуинституционалните споразумения; счита освен това, че преразглеждането на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество е просрочено, и приветства инициативите на Комисията да започне преговори за актуализиране на това споразумение;

39. счита, че когато е направено законодателно предложение в сложна и многостранна област, следва да се предвиди втори етап на консултациите, като се публикува проект на законодателния акт, придружен от предварителна оценка на въздействието, за коментари от всички съответни заинтересовани лица; счита, че този втори етап ще внесе допълнителна точност в анализа на Комисията и ще укрепи аргументацията за всяко предложение, прието след тази процедура;

40. призовава Комисията да удължи мандата на Групата на високо равнище, който изтече на 31 октомври 2014 г., като гарантира, че нейните членове не са обект на конфликт на интереси и че член на ЕП от комисията по правни въпроси също се присъединява към групата.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	26.3.2015
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	62 0 6
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Marco Affronte, Margrete Auken, Zoltán Balczó, Catherine Bearder, Ivo Belet, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Nessa Childers, Alberto Cirio, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Ian Duncan, Stefan Eck, Bas Eickhout, Eleonora Evi, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Iratxe García Pérez, Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Sylvie Goddyn, Matthias Groote, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, György Hölvényi, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Dubravka Šuica, Tibor Szanyi, Nils Torvalds, Glenis Willmott, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Nicola Caputo, Herbert Dorfmann, Linnéa Engström, Luke Ming Flanagan, Jan Huitema, Karol Karski, Merja Kyllönen, Anne-Marie Mineur, Alessandra Mussolini, James Nicholson, Aldo Patriciello, Marit Paulsen, Bart Staes, Theodor Dumitru Stolojan, Tom Vandenkendelaere
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Marie-Christine Boutonnet, Anthea McIntyre, Emilian Pavel

[1] http://www.eeb.org/EEB/?LinkServID=93589C92-5056-B741-DBB964D531862603.

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (18.3.2015)

на вниманието на комисията по правни въпроси

Докладчик по становище: Отмар Карас

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. отчита съобщението относно програмата REFIT и трайната ангажираност на Комисията с изготвянето на програма за по-добро законотворчество; подчертава, че работата, предвидена в съобщението относно програмата REFIT, следва да се разглежда като текущ процес, чиято цел е да гарантира, че законодателството, което е в сила на европейско равнище, съответства на поставените цели, като постига споделената цел на законодателите и отговаря на очакванията на гражданите, предприятията и всички заинтересовани страни; подчертава, че програмата REFIT следва да се съсредоточи върху по-доброто регулиране и не следва да подкопава стандартите в областта на равенството между половете, социалните и трудовите стандарти и стандартите в областта на околната среда и защитата на потребителите;

2. счита, че когато ясно се установи, че е необходимо действие на равнище ЕС, и такова действие е в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, следва да се направи внимателна оценка на това дали незаконодателен или законодателен инструмент – и ако е законодателен, какъв точно – е най-подходящ за постигане на определените политически цели, като се поставя акцент върху европейската добавена стойност; счита, че следва да се прилага набор от показатели, за да се определят пълните разходите за привеждане в съответствие и за административни процедури във връзка с нов законодателен акт, с цел по-добра оценка на неговото въздействие; подчертава, че подобни показатели трябва да се основават на ясни, всеобхватни, количествено измерими (когато е целесъобразно) и многоизмерни критерии, включително социални, икономически и екологични критерии, за да се даде възможност за правилна оценка на последиците от действие или бездействие на равнището на ЕС;

3. призовава Комисията и държавите членки да бъдат по-строги в оценката на въздействието на бъдещата и действащата нормативна уредба за МСП и за конкурентоспособността като цяло; счита, че оценката на въздействието върху конкурентоспособността следва да съставлява значителна част от процеса на оценка на въздействието; счита, че проектът на преразгледаните насоки следва да съдържа указания как следва да бъде оценявано въздействието върху конкурентоспособността и по какъв начин да се определя неговата тежест в окончателния анализ; подкрепя установяването и прилагането на презумпция, съобразно която предложенията с отрицателно въздействие върху конкурентоспособността следва да бъдат отхвърляни, освен ако не се представят доказателства за значителни, количествено неизмерими ползи;

4. изразява разочарованието си поради факта, че мерките за преразглеждане, набелязани в анализа, придружаващ съобщението, съвсем не са нови, а по-скоро представляват списък от мерки, които Комисията е била задължена да следва поради изтичащи клаузи за преразглеждане в приетото преди това законодателство; очаква по-амбициозен подход от новата Комисия по отношение на целите, поставени в съобщението относно програмата REFIT, по-специално когато се отнася до решаването на трудните въпроси, като например онези, посочени в консултацията с МСП за десетте най-обременяващи законодателни акта на ЕС;

5. счита, че концепцията за таблата с показатели следва да бъде преразгледана и че следва по-скоро да се състои от два документа: един, в който се очертава план за работа, и втори, нов документ, в който се описва подробно постигнатият от Комисията напредък в количествено изражение; призовава за това вторият документ да представлява основата за годишна декларация за новите разходи за предприятията, която следва да бъде лесноразбираема декларация или регистър на „дебитите и кредитите“ от гледна точка на административното и регулаторното въздействие на предложенията, приети през преходната законодателна година, тъй като това би било много по-полезно и би показало, че Комисията разбира, че проблемът често се състои в кумулативните разходи, произтичащи от нормативната уредба;

6. отново подчертава, че е необходимо МСП да бъдат предмет на необходимото внимание в законодателството на ЕС; призовава Комисията, с цел предоставяне на доказателства за добавената стойност на действията на ЕС и свързаните с тях разходи и ползи, да признае значението на принципа „мисли първо за малките“ в преработените насоки за оценката на въздействието, които следва да включват задължителен тест за МСП и анализ на конкурентоспособността, както и да прави анализ на социалното и екологичното въздействие на всяко предложение за законодателен акт;

7. посочва, че приемането на предложенията на Комисията от колегиума на членовете на Комисията трябва да се основава на положително становище на Комитета по оценка на въздействието, сочещо, надлежното извършване на съответната оценка на въздействието;

8. припомня своята позиция относно общото освобождаване на микропредприятията от законодателството на ЕС, както е посочено в резолюцията на ЕП от 23 октомври 2012 г., озаглавена „Малки и средни предприятия (МСП): конкурентоспособност и възможности за развиване на стопанска дейност“[1] и в резолюцията на ЕП от 27 ноември 2014 г. относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и ролята на теста за МСП [2], в смисъл, че случаите на освобождаване трябва да се оценяват поотделно за всяко предложение, така че да отразяват политиката на обръщане на тежестта на доказване, т.е. че микропредприятията следва да остават извън обхвата на предложенията, освен ако е доказано, че следва да бъдат включени; силно насърчава Комисията да се основава на постигнатия в тази област напредък, като продължава да съкращава разходите за микропредприятията и МПС, произтичащи от законодателството; обръща внимание на препоръките, които отправи по този въпрос в горепосочената си резолюция от 27 ноември 2014 г. ;

9. отбелязва, че позицията на Парламента относно процеса на консултация за десетте най-обременяващи законодателни акта на ЕС и намаляването на тежестта на нормативната уредба на ЕС за МСП, както се посочва в резолюцията му от 17 април 2014 г. на тази тема[3], е, че тежестта, свързана със законодателството в областта на заетостта, следва да се намали, а Директивата за работното време следва да се преразгледа основно, тъй като не предоставя гъвкавост на микропредприятията и МСП; освен това отбелязва, че в гореспоменатата резолюция Европейският парламент препоръча да не се изисква от нискорисковите дружества да съхраняват оценки за здравословни и безопасни условия на труд в писмен вид, за да се намали тежестта, свързана със законодателството в тази област;

10. отбелязва, че до една трета от административната тежест, свързана със законодателството на ЕС, произлиза от националните мерки за прилагане, и изтъква отново, че е важно да се гарантира бързото и съгласувано транспониране, прилагане и изпълнение на законодателството, заедно с предложеното опростяване, и че е необходимо да се избегне прекомерното регулиране; призовава Комисията да включи критерии за оценка на прекомерни национални мерки за изпълнение с оглед ясно определяне на свръхрегулирането на национално равнище в анализа относно регулирането на ЕС, така че тези допълнителни нововъведения в отделните държави членки се идентифицират като такива; подчертава, че това определяне трябва да зачита правото на държавите членки да прилагат по-строги стандарти в случаите, в които правото на ЕС предвижда само минимални равнища на хармонизиране;

11. счита, че принципите за по-добро регулиране следва да се прилагат за решения както по отношение на вторичното, така и на първичното законодателство; призовава Комисията и нейните агенции по целесъобразност да прилагат към делегираните актове и актовете за изпълнение, когато може да се очаква въздействието на тези актове да бъде значително, задължителна оценка на въздействието, включваща консултации със заинтересованите страни и участниците; призовава, за тази цел, за изменение на насоките за актовете за изпълнение в съответствие с общите насоки за делегираните актове; подчертава, че съзаконодателите следва да бъдат възможно най-конкретни в първичното законодателство относно това, което следва да се постига с делегираните актове и актовете за изпълнение; отбелязва, че в резолюцията на Европейския парламент от 4 февруари 2014 г. относно регулаторната пригодност на ЕС, субсидиарността и пропорционалността[4] беше отправен настойчив призив към Комисията да ускори прегледа си на прилагането на принципа на пропорционалност, особено по отношение на прилагането на членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно делегираните актове и актовете за изпълнение;

12. подкрепя намерението на Комисията да подобри оценките като централен аспект на интелигентното регулиране; посочва, че оценките предоставят надеждна информация относно действителното въздействие на законодателните актове върху адресатите им, и във връзка с това призовава за официално и пълноценно участие на заинтересованите адресати в процеса на изготвяне на оценките;

13. призовава за предоговаряне и актуализиране на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, с цел да се вземат предвид Договорът от Лисабон и Рамковото споразумение между Парламента и Комисията и да се разработят и консолидират най-добрите практики в области като законодателно планиране, оценки на въздействието, системни последващи оценки на правните разпоредби на ЕС и прилагане и разглеждане на делегирани актове и актове за изпълнение;

14. призовава Комисията да въведе методология за количествени цели за намаляването на административната тежест на европейско равнище; отбелязва положителния опит в някои държави членки от поставянето на цели за нетно намаляване на административната тежест с оглед понижаване на разходите за привеждане в съответствие; призовава тази методология да бъде обсъдена в новопредложената група на високо равнище по административната тежест и да бъде взета под внимание при бъдещи оценки на въздействието, след като бъде приета;

15. призовава за това заинтересованите страни, включително социалните партньори, предприемаческите асоциации, организациите за защита на потребителите, екологичните и социалните организации, както и националните, регионалните и местните органи, да бъдат включени в по-голяма степен в проверките във връзка със субсидиарността и пропорционалността, оценката на административната тежест (включително положителното въздействие, както и разходите, породени от спазването на законодателството), избора на правното основание,регулаторната пригодност и последващата оценка, както и мониторинга на прилагането на законодателството на ЕС на национално равнище; счита, че тези проверки и оценки могат да бъдат засилени чрез използването на партньорски проверки от държавите членки; приветства намерението на Комисията да създаде нова група на високо равнище за по-добро регулиране под ръководството на отговарящия за тази област заместник-председател, която ще включва представители на заинтересованите страни и национални експерти; предлага групата да получи силен мандат, за да бъде ефективен и независим консултативен орган;

16. счита, че небалансираните или непълни оценки на въздействието или липсата на такива трябва да се считат за основание за възможна отмяна или преразглеждане на действащото законодателство на ЕС в рамките на програма REFIT;

17. подчертава необходимостта от подход „отдолу нагоре“ по отношение на дерегулирането; призовава Комисията да създаде „Европейски форум на заинтересованите страни“ за по-добро регулиране и по-малко бюрокрация, с количествена цел за намаляване на административната тежест с 25% до 2020 г.; подчертава, че форумът следва да включва съответните заинтересовани страни, в т.ч. социалните партньори, организациите на потребителите и предприемаческата общност; подчертава, че предложенията на форума следва активно да се разглеждат от Комисията и че Комисията следва да третира тези предложения в съответствие с принципа „изпълнение или обяснение“; счита, че форумът би могъл да служи като платформа за предприятията или колективни групи, които работят както на национално равнище, така и в цяла Европа, на която да дават пряк принос в подкрепа на принципите за по-добро регулиране или да допринасят за намаляването на бюрократичните процедури в нормативната уредба, приложима в техния сектор;

18. призовава Комисията да следи за това консултациите със заинтересованите страни да са прозрачни и своевременни и техните резултати да се анализират както в количествено, така и в качествено отношение, за да се гарантира, че мненията на малцинството също се вземат надлежно предвид; счита, че е от съществено значение заинтересованите страни да имат възможност на най-ранен етап от законодателния процес да отправят коментари относно ненужно обременяващи аспекти от предложенията на Комисията чрез публикувана проектооценка на въздействието, представяна на Комитета по оценка на въздействието, на етапа, предхождащ окончателното законодателно предложение и оценка, например чрез включването на бъдещата експертна група на високо равнище за по-добро регулиране;

19. призовава Комисията да постави програма REFIT в по-широкия контекст на определянето и изпълнението на работната програма и основните приоритети на Комисията, като я свърже с този контекст;

20. настоятелно призовава Комисията да увеличи провежданите от нея консултации, както публични, така и частни, с всички заинтересовани страни, включително потребителите, когато подготвя актове за изпълнение и делегирани актове, с цел да обсъди как по-добре да повиши информираността относно предложенията на предварителен етап; твърдо вярва, че подобни усилия за увеличаване на приноса на заинтересованите лица преди окончателното оформяне на препоръките ще доведат до по-добро законодателство; във връзка с това приветства възможните инициативи за сравняване на процедурите за консултиране относно временни правила или стандарти с използваните в други юрисдикции с цел развитие на добри практики;

21. счита, че заинтересованите лица, местните и регионалните органи, както и държавите членки следва да участват по-активно в идентифицирането на специфичните трудности при изпълнението на местно, регионално и национално равнище и следва да предоставят обратна информация на Комисията; призовава за използването на показатели за измерване на разходите за привеждане в съответствие, както и цената на липсата на регулиране (по подобие на „цената на отказа от Европа“); призовава за това тези показатели да бъдат всеобхватни и адаптирани към оценяването на възможните ползи и недостатъци, както и разходите и икономиите, от единен пазарен подход, както в качествено, така и в количествено отношение

22. счита, че оценката на програма REFIT и по-нататъшните усилия за по-добро регулиране следва да бъдат в съответствие с преминаването към цифровизация на икономиката, обществото и публичната администрация; счита, че по-широкото използване на инструмента REFIT и използването на проверките за пригодност може също така да допринесе за оценяването на последователността и съгласуваността на регулаторните области в по-широката рамка на цифровия единен пазар;

23. приветства предстоящото изготвяне на вътрешни насоки за подобряване на качеството на консултациите и оценката им; счита, че по отношение на сложността на избора на политики във всяка една област въпросите, задавани при консултациите, трябва да бъдат по-специфични и формулирани така, че да бъдат ясно разбираеми; счита, че когато е направено законодателно предложение в област с голяма сложност, следва да се предвиди втори етап на консултациите, като се публикува, с цел коментари от всички съответни заинтересовани страни, проект на законодателния акт, придружен от предварителна оценка на въздействието; счита, че този втори етап ще внесе допълнителна точност в анализа на Комисията и ще укрепи предложенията, приети в съответствие с тази процедура;

24. припомня, че при изслушването си членът на Комисията Биенковска пое ангажимент Комисията да обмисля оттеглянето на всяко предложение, когато членовете на Комисията установят, че оценката на въздействието е неточна или някои елементи не са надлежно отчетени; призовава Комисията да потвърди писмено, че това е политиката на целия колегиум от членове на Комисията;

25. подчертава необходимостта от подобряване на комуникационната политика на ЕС по отношение на законодателството на ЕС, като в тази връзка програмата за по-добро регулиране е ценна основа, за да станат действията на ЕС разбираеми и осезаеми; призовава Комисията да продължи да развива портала „Вашата Европа“ в сътрудничество с държавите членки, с цел да се предостави на МСП лесен достъп на различни езици до практическа информация за предстоящи консултации, за съответните правила на ЕС и за тяхното прилагане в държавите членки;

26. приветства и подкрепя намерението на Комисията да започне, в средносрочен план, редица нови оценки и проверки на пригодността по отношение на резултатността на действащата нормативна уредба на ЕС и прилагането на разпоредбите на Договорите, включително относно забавените плащания.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	17.3.2015
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	24 12 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Dita Charanzová, Carlos Coelho, Sergio Gaetano Cofferati, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, Daniel Dalton, Dennis de Jong, Pascal Durand, Vicky Ford, Ildikó Gáll-Pelcz, Antanas Guoga, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Liisa Jaakonsaari, Antonio López-Istúriz White, Jiří Maštálka, Eva Paunova, Jiří Pospíšil, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Olga Sehnalová, Mylène Troszczynski, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Lucy Anderson, Jussi Halla-aho, Kaja Kallas, Othmar Karas, Emma McClarkin, Jens Nilsson, Julia Reda, Adam Szejnfeld, Lambert van Nistelrooij, Josef Weidenholzer, Kerstin Westphal
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	José Blanco López, Andrea Bocskor, Roger Helmer, György Hölvényi, Emilian Pavel

[1] ОВ C 68 E, 7.3.2014 г., стр. 40.
[2] Приети текстове, P8_TA(2014)0069.
[3] Приети текстове, P7_TA(2014)0459.
[4] Приети текстове, P7_TA(2014)0061.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	16.6.2015
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	17 2 6
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Max Andersson, Joëlle Bergeron, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Kostas Chrysogonos, Therese Comodini Cachia, Mady Delvaux, Rosa Estaràs Ferragut, Laura Ferrara, Enrico Gasbarra, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Mary Honeyball, Sajjad Karim, Dietmar Köster, Gilles Lebreton, Jiří Maštálka, Emil Radev, Julia Reda, Pavel Svoboda, József Szájer, Axel Voss
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Pascal Durand, Angel Dzhambazki, Jytte Guteland, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Angelika Niebler, Cecilia Wikström

Правна информация - Политика за поверителност