ПРЕПОРЪКА относно проект за решение на Съвета за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Протоколот 2014 г. към Конвенцията за принудителния труд от 1930 г. на Международната организация на трудавъв връзка с членове 1—4 от Протокола, по отношение на въпроси, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси

8.7.2015 - (06731/2015 – C8-0078/2015 – 2014/0258(NLE)) - ***

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Хелга Стивънс

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проект за решение на Съвета за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Протокола от 2014 г. към Конвенцията за принудителния труд от 1930 г. на Международната организация на труда, във връзка с членове 1—4 от Протокола, по отношение на въпроси, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси

(06731/2015 – C8-0078/2015 – 2014/0258(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–       като взе предвид проекта на решение на Съвета (06731/2015),

–       като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 82, параграф 2 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0078/2015),

–       като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2, както и член 108, параграф 7 от своя правилник,

–       като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0226/2015),

1.      дава своето одобрение за проекторешението на Съвета,

2.      възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Конвенцията за принудителния труд е една от осемте основни конвенции на МОТ, които съставляват основните международни трудови норми, и се счита за инструмент, осигуряващ спазване на правата на човека. При приемането на Конвенцията през 1930 г. Международната конференция по труда прикани държавите да прекратят използването на принудителен труд в рамките на възможно най-кратък срок и да криминализират деянието. В момента, след повече от 80 години, по оценки МОТ най-малко 20,9 милиона души в световен мащаб са жертви на принудителен труд.

С Протокола се цели да се преодолеят пропуските при прилагането и да се постигне напредък в областта на предотвратяването на трафика на хора с цел трудова експлоатация, както и по отношение на закрилата и обезщетяването на жертвите на принудителен труд.

С Протокола от държавите – членки на МОТ, се изисква в консултация с организациите на работодателите и на работниците да разработят национална политика и план за действие за ефективното и трайно премахване на принудителния труд, както и да предприемат мерки за прилагане на разпоредбите на Протокола. В него се посочват още мерките, които държавите – членки на МОТ трябва да предприемат за предотвратяване на принудителния труд: образоване и информиране на хората, за да се гарантира, че законодателството, отнасящо се до предотвратяването на принудителния труд, се прилага за всички работници и всички сектори на икономиката; осигуряване на закрила на хората, и по-специално работниците мигранти, от потенциални злоупотреби и измамни практики за набиране и назначаване на работа и справяне с дълбинните причини, които засилват рисковете от принудителен труд.

По отношение на жертвите, Протоколът предвижда, че трябва да се вземат ефективни мерки за тяхната идентификация, освобождаване, закрила, възстановяване и реабилитация, в допълнение към други форми на помощ и подкрепа. От държавите – членки на МОТ, се изисква да гарантират, че всички жертви имат достъп до средства за правна защита, като например обезщетения, както и това че компетентните органи имат право да не преследват наказателно жертви във връзка с незаконни дейности, които те са били принудени да извършат.

Протоколът установява за ратифициралите го държави правни задължения и може да бъде ратифициран само от държави, които са ратифицирали Конвенцията. В съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз, държавите членки нямат право да решат да ратифицират Протокола извън рамките на институциите на ЕС, тъй като части от него попадат в областите на компетентност на ЕС.

Проектът за решение на Съвета упълномощава държавите членки да ратифицират, в интерес на Съюза, онези части от протокола, които попадат в области на компетентност на ЕС, и отправя препоръка към тях да положат усилия да направят това до края на 2016 г.

Докладчикът счита, че Протоколът от 2014 г. се отнася до основните права, до жертвите и борбата срещу трафика на хора – престъпление, което засяга не само отделните хора, но и обществото, и икономика като цяло. Ратификацията на Протокола е важна стъпка в областта на борбата срещу трафика и гарантирането на правата на жертвите на този вид престъпление навсякъде в Европа. Конвенция за принудителния труд в първоначалния й вид влезе в сила преди повече от 100 години, като за съжаление и днес все още милиони хора по света са подложени на принудителен труд.

Ратификацията на Протокола от държавите членки би улеснила борбата срещу трафикантите, поради което докладчикът приветства проекта за решение на Съвета и предлага на Парламента да предостави своето одобрение, докладчикът също така насърчава държавите членки бързо да ратифицират Протокола.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	25.6.2015
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	47 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jan Philipp Albrecht, Malin Björk, Caterina Chinnici, Ignazio Corrao, Laura Ferrara, Kinga Gál, Ana Gomes, Nathalie Griesbeck, Monika Hohlmeier, Filiz Hyusmenova, Iliana Iotova, Eva Joly, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Timothy Kirkhope, Barbara Kudrycka, Kashetu Kyenge, Marju Lauristin, Monica Macovei, Vicky Maeijer, Roberta Metsola, Louis Michel, Claude Moraes, Alessandra Mussolini, József Nagy, Péter Niedermüller, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Helga Stevens, Traian Ungureanu, Bodil Valero, Cecilia Wikström, Tomáš Zdechovský
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Hugues Bayet, Carlos Coelho, Pál Csáky, Daniel Dalton, Petra Kammerevert, Jeroen Lenaers, Emil Radev, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Elly Schlein, Barbara Spinelli, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Axel Voss, Elissavet Vozemberg
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Franc Bogovič, Eugen Freund