ДОКЛАД относно 30-ия и 31-вия годишни доклади относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2012 – 2013 г.)
23.7.2015 - (2014/2253(INI))
Комисия по правни въпроси
Докладчик: Костас Хрисогонос
- ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
- СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНА СРЕДА, ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ
- СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
- СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси
- СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции
- РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно 30-ия и 31-вия годишни доклади относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2012 – 2013 г.)
Европейският парламент,
– като взе предвид Тридесетия годишен доклад относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2012) (COM (2013)0726),
– като взе предвид Тридесет и първия годишен доклад относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2013) (COM (2014)0612),
– като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад за оценка на проекта „EU Pilot“ (СОМ(2010)0070),
– като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Втори доклад за оценка на проекта „EU Pilot“ (СОМ(2011)0930),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 март 2002 г. относно отношенията с жалбоподателите при нарушения на правото на Общността (COM(2002)0141),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 2 април 2012 г., озаглавено „Осъвременяване на начина, по който се осъществяват контактите с жалбоподателя във връзка с прилагането на законодателството на Съюза“ (COM(2012)0154),
– като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия[1],
– като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2015 г. относно двадесет и деветия годишен доклад на Комисията относно контрола върху прилагането на правото на Европейския съюз (2011 г.)[2],
– като взе предвид проучването: „Влиянието на кризата върху основните права в държавите–членки на ЕС – сравнителен анализ“[3],
– като взе предвид пакета за по-добро регулиране, представен от Комисията на 19 май 2015 г.;
– като взе предвид член 52 и член 132, параграф 2 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по граждански свободи и вътрешни работи, на комисията по конституционни въпроси и на комисията по петиции (A8-0242/2015),
A. като има предвид, че член 17 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) определя основната роля на Комисията като „пазителка на Договорите“;
Б. като има предвид, че съобразно член 6, параграф 1 от ДЕС, Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) има същата правна стойност като Договорите и тя се отнася за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки в случаите, в които прилагат европейското право (член 51, параграф 1 от ХОПЕС);
В. като има предвид, че съобразно член 258, параграфи 1 и 2 от ДФЕС Комисията изпраща обосновано становище до държава членка, когато счита, че последната не е изпълнила задължение съобразно Договорите, и може да отнесе въпроса до Съда на ЕС, ако въпросната държава членка не се съобрази със становището в рамките на срок, определен от Комисията;
Г. като има предвид, че Рамковото споразумение относно отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия предвижда обмен на информация относно всички процедури за установяване на нарушения въз основа на официални уведомителни писма, но не обхваща неофициалната процедура „EU Pilot“, която предшества започването на официална процедура за установяване на нарушение;
Д. като има предвид, че член 41 от ХОПЕС определя правото на добра администрация като правото на всяко лице засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите безпристрастно, справедливо и в разумен срок, а член 298 от ДФЕС посочва, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация;
Е. като има предвид, че член 51 от ХОПЕС ограничава задължението на държавите членки за спазване на ХОПЕС до положения, при които те прилагат правото на ЕС, но не предвижда такова ограничение на задълженията, които произтичат от ХОПЕС за институциите, органите, службите или агенциите на ЕС;
Ж. като има предвид, в контекста на неотдавнашната финансова криза, че държавите членки трябваше да вземат мерки, които излагат на риск първичното право на ЕС, по-специално разпоредби относно защитата на социални и икономически права;
1. отбелязва, че в съответствие със съвместната политическа декларация от 27 октомври 2011 г. на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно обяснителните документи, Комисията представи доклад относно изпълнението на декларацията, предназначен за двамата съзаконодатели;
2. приветства 30-ия и 31-вия годишни доклади на Комисията относно прилагането на правото на ЕС и отбелязва, че съобразно тези доклади четирите области, в които държавите членки са били най-често обект на процедури за нарушения при транспонирането през 2012 г., са били транспортът, защитата на здравето и потребителите, опазването на околната среда и въпроси, свързани с вътрешният пазар и услугите, докато през 2013 г. най-проблематичните области са били околната среда, защитата на здравето и потребителите, вътрешния пазар и услугите, както и транспортът; припомня, при все това, че тази последваща оценка не замества задължението на Комисията да наблюдава по ефективен и своевременен начин прилагането и изпълнението на правото на ЕС, и отбелязва, че Парламентът би могъл да окаже съдействие при прегледа на изпълнението на законодателството чрез своите процедури на контрол спрямо Комисията;
3. припомня, че в Европейския съюз, основан на принципите на правовата държава и на сигурността и предвидимостта на законите, европейските граждани са в правото си да бъдат първите информирани по ясен, достъпен, прозрачен и навременен начин (чрез интернет и чрез други средства) дали и кои национални разпоредби са били приети при транспониране на правото на ЕС и кои са националните органи, отговорни за правилното им прилагане;
4. отбелязва, че гражданите и предприятията очакват регулаторната рамка да бъде опростена, предвидима и надеждна;
5. настоятелно призовава Комисията при изготвянето и оценката на законодателството да обърне по-голямо внимание на тежестта, която то може да наложи върху МСП;
6. призовава Комисията и държавите членки да координират усилията си на по-ранен етап от законодателния процес с цел да се гарантира, че крайният резултат може да се прилага по-ефективно;
7. отбелязва, че късното транспониране, неправилното транспониране и лошото прилагане на правото на ЕС могат да доведат до различия между държавите членки и да нарушат условията на равнопоставеност в целия ЕС;
8. призовава Комисията да третира еднакво всички държави членки независимо от техния размер или от момента на присъединяването им към ЕС;
9. отбелязва, че прилагането и транспонирането на правото на ЕС остават неравномерни сред държавите членки, което заедно с езиковите проблеми, прекомерната бюрокрация и недостатъчните знания е създало Съюз, който не е лесно достъпен за гражданите; отбелязва, че гражданите, които желаят да живеят, работят или извършват търговска дейност в друга държава членка, са изправени пред ежедневната реалност на постоянни трудности, дължащи се на неравномерното прилагане на правото на ЕС в правните системи на държавите членки;
10. припомня, че Комисията, съобразно член 17 от ДЕС, носи отговорност за гарантирането на прилагането на правото на ЕС, включително Хартата на основните права на Европейския съюз (член 6, параграф 1 от ДЕС), чиито разпоредби се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и за държавите членки в случаите, когато прилагат правото на ЕС (член 51, параграф 1 от ХОПЕС); припомня, че Комисията има правомощия да започне производство за установяване на нарушение съобразно членове 258 – 260 от ДФЕС с цел гарантиране на спазването на правото на ЕС; при все това призовава Комисията да улесни Парламента в изпълнението на неговата роля като съзаконодател чрез предоставянето на подходяща информация и чрез отчетност пред него;
11. отбелязва, че общо 731 дела за установяване на нарушение бяха прекратени, тъй като въпросната държава членка е доказала, че спазва правото на ЕС; изтъква, че през 2013 г. Съдът постанови 52 решения по силата на член 258 от ДФЕС, от които 31 (59,6%) бяха срещу държави членки; припомня, за да постави тези статистически данни в перспектива, че към момента 3 274 (87,3 %) решения на Съда за установяване на нарушение бяха в полза на Комисията; изисква от Комисията да обръща специално внимание на реалното изпълнение на всички тези съдебни решения;
12. приветства все по-нарастващото използване от страна на Комисията на планове за изпълнение за нови законодателни актове на ЕС, адресирани до държавите членки, тъй като това увеличава вероятността за своевременно и правилно прилагане, предотвратява проблемите при транспонирането и прилагането и на свой ред оказва въздействие върху броя на съответните внасяни петиции;
13. отново изтъква необходимостта от съсредоточаването на Комисията върху ефективно разрешаване на проблеми, ефективно управление и превантивни мерки, но предлага Комисията да разработи също така нови начини, различни от официалните производства за установяване на нарушение, за подобряване на транспонирането и прилагането на правото на ЕС;
14. потвърждава, че законодателството на ЕС трябва да бъде правилно и навреме транспонирано в правния ред на всяка държава членка; настоятелно призовава органите на държавите членки да избягват практиката на свръхрегулиране, тъй като последната често поражда значителни различия в процеса на прилагане на равнището на държавите членки, което на свой ред отслабва доверието към правото на Съюза, предвид информираността на гражданите относно значителните различия в рамките на ЕС; изтъква необходимостта от по-нататъшно засилване на сътрудничеството между членовете на Европейския парламент и комисиите по европейски въпроси на националните и регионалните парламенти; горещо приветства нововъдението в Договора от Лисабон, което предвижда Съдът на Европейския съюз, след постъпило искане от страна на Комисията, да може да налага глоби на държавите членки за забавяне на транспонирането, без да е необходимо да изчаква второ съдебно решение; настоятелно призовава институциите на ЕС (Съвет, Комисия, ЕЦБ) да спазват първичното право на ЕС (Договорите и Хартата на основните права), когато приемат разпоредби на вторичното право или приемат политики по икономически и социални въпроси, които засягат правата на човека и общото благо;
15. отбелязва използването от страна на Комисията на термина „свръхрегулиране,“ който се отнася до нарушения, които надхвърлят изискванията на ЕС, т.е. прекомерен брой на норми, насоки и процедури на национално, регионално и местно равнище, който пречи на очакваните цели на политиката; призовава Комисията ясно да дефинира термина; изтъква, че такова определение трябва да изясни, че държавите членки имат право да определят по-строги стандарти, когато това е необходимо, като същевременно се отчита фактът, че по-доброто хармонизиране при прилагането на правото на ЕС в областта на околната среда е важно за функционирането на вътрешния пазар;
16. отбелязва, че намаляването на броя на забавянията при транспонирането като нарушение през 2012 г., в сравнение с предходната година, е основно поради факта, че е имало по-малко на брой директиви, които да бъдат транспонирани през 2012 г., в сравнение с предходните години; при все това отчита, че статистиката за 2013 г. показва реално намаляване на броя на закъсненията при транспонирането като нарушение, като броят на тези нарушения достига най-ниската си точка за период от пет години в края на тази година, което може да се разгледа като положителен резултат от въвеждането в член 260, параграф 3 от ДФЕС на ускорената процедура за санкциониране в случаи на неосъществено транспониране;
17. отбелязва, че намаляването на броя на нарушенията, свързани с късно транспониране през 2013 г., 2012 г. и през последните пет години, може да бъде обяснено с използването на „EU Pilot“ и други механизми (включително SOLVIT 2) и с въвеждането в член 260, параграф 3 от ДФЕС на ускорената процедура за санкциониране в случаи на неосъществено транспониране; изтъква, че навременното транспониране на директивите следва да остане първостепенен приоритет в рамките на Комисията и сроковете за транспониране трябва да бъдат изпълнявани.
18. изтъква, че увеличаването на броя на новите файлове в рамките на „EU Pilot“, в частност свързани с околната среда, данъчното облагане, правосъдието и митниците, по време на разглеждания период, както и намаляването на броя на разглежданите дела за установяване на нарушение, показват положителна тенденция в държавите членки по отношение на изпълнението на правото на ЕС, като показват, че „EU Pilot“ има вече доказана ефективност при постигането на ранно намиране на решение по отношение на потенциални нарушения; счита, при все това, че повече усилия следва да се положат в областта на прилагането на правото на ЕС, за да се засилят прозрачността му и надзорът от страна на жалбоподатели и заинтересовани страни, и изразява съжаление, че въпреки нееднократните му искания Парламентът все още не разполага с достатъчен достъп до информация относно процедурата „EU Pilot“ и висящите дела; отбелязва необходимостта от засилване на правния статус и на легитимността на „EU Pilot“ и счита, че това може да се постигне чрез повече прозрачност и по-голямо участие от страна на жалбоподатели и Европейския парламент;
19. поради това отново призовава Комисията да предложи обвързващи правила под формата на регламент съобразно новото правно основание, предвидено в член 298 от ДФЕС, за да се гарантира пълното зачитане на правото на гражданите на добра администрация, уредено в член 41 от Хартата на основните права;
20. отчита, че държавите членки носят основната отговорност за правилното изпълнение и прилагане на правото на ЕС, и изтъква задължението на европейските институции да зачитат първичното право на ЕС, когато създават вторично право на ЕС или решават, изпълняват или налагат на държавите членки социални, икономически или други политики, като също изтъква тяхното задължение да подпомагат държавите членки чрез всички налични средства в усилията им да спазват демократични и социални ценности и да транспонират законодателството на ЕС във времена на бюджетни и икономически ограничения, припомня, че институциите на ЕС са обвързани с принципа на субсидиарност и прерогативите на държавите членки;
21. изразява загрижеността си, че мерките на бюджетни ограничения, наложени спрямо свръхзадлъжнели държави-членки на ЕС, които след това бяха включени в актове на вторичното право на ЕС, преди да бъдат транспонирани в национално законодателство, през периода, който е обхванат от разглежданите два годишни доклада, в частност драстичните намаления на публичните разходи, имаха като резултат значително намаляване на капацитета на администрациите и съдебната власт на държавите членки да поемат отговорността си и да прилагат по подходящ начин правото на ЕС;
22. счита, че държавите членки, обхванати от програми за икономическа адаптация, следва да могат да изпълняват своето задължение за зачитане на социалните и икономически права;
23. припомня, че институциите на ЕС, дори когато действат като членове на групи от международни кредитори („тройки“), са обвързани с Договорите и Хартата за основните права на Европейския съюз;
24. изтъква, че е от изключително значение институциите на ЕС да зачитат Договорите; отбелязва, че Комисията трябва да помогне на държавите членки правилно да прилагат правото на ЕС, за да се засили подкрепата за ЕС и доверието в неговата легитимност; насърчава Комисията да публикува безпокойствата, изразени от държавите членки по време на процеса на прилагане; изтъква, че подкрепата на националните парламенти при транспонирането на законодателството е от съществено значение за подобряването на прилагането на правото на ЕС, и поради това призовава за засилване на диалога с националните парламенти, включително когато е изразена загриженост относно субсидиарността; отбелязва съществената роля на последващите оценки и значението на това да се търси мнението на националните парламенти, за да се преодолеят проблемите, предизвикващи загриженост, или сложни въпроси, свързани със законодателството, които е възможно да не са били явни по-рано;
25. отбелязва, че правото на отправяне на петиция до Парламента е един от основните стълбове на европейското гражданство, както е определено в член 44 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 227 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); посочва, че това право предоставя необходими, но недостатъчни инструменти за повишаване на участието на обществеността в процеса на вземане на решения на Европейския съюз и играе важна роля при определянето и оценката на потенциални пропуски и нарушения в прилагането на законодателството на ЕС от страна на държавите членки и при информирането на институциите на ЕС за това; подчертава с оглед на горепосоченото решаващата роля на комисията по петиции като ефективна връзка между гражданите на ЕС, Парламента, Комисията и националните парламенти;
26. приветства признаването от страна на Комисията на особено важната роля, която има жалбоподателят за подпомагането ѝ при установяването на нарушения на правото на ЕС;
27. припомня, че европейските институции, и по-конкретно Комисията и Съветът, трябва изцяло да прилагат и да се съобразяват с правото на ЕС и съдебната практика в областта на прозрачността и достъпа до документи; в това отношение призовава за ефективно прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията[4], и свързаните с него решения на Съда на Европейския съюз;
28. изтъква, че ЕС е създаден като съюз, основан на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека (член 2 от ДЕС); потвърждава, че внимателното наблюдение на актовете и пропуските на държавите членки и институциите на ЕС е от изключително значение, и подчертава, че броят на петициите до Парламента и жалбите до Комисията относно проблеми, за които се счита, че са решени от Комисията, показва, че гражданите обръщат все по-голямо внимание на необходимостта от по-добро прилагане на правото на ЕС; призовава Комисията да реагира по-бързо и ясно на съобщенията от граждани, свързани с нарушения на правото на ЕС;
29. отбелязва големия брой на делата за установяване на нарушение, приключени през 2013 г., преди да достигнат до Съда, като само около 6,6 % от всички дела са приключени със съдебно решение; поради това счита за изключително важно да се продължи внимателното наблюдение на действията на държавите членки, като се взема предвид фактът, че някои от петициите продължават да се отнасят до проблеми, които продължават да съществуват дори след като въпросът е бил приключен;
30. приветства факта, че Комисията отделя все по-голямо значение на петициите като източник на информация относно жабите на гражданите от публичните органи, включително от самия Европейски съюз, и възможните нарушения на правото на ЕС при прилагането му на практика, което се доказва от факта, че в двата годишни доклада е обърнато специално внимание на петициите; отбелязва, че това е придружено от съответно нарастване на броя на получените петиции, които са били препратени от комисията по петиции към Комисията с искания за сведение; въпреки това изразява съжаление относно забавянето на Комисията при предоставянето на отговори, когато от нея е поискано да даде становище в случая на многобройни петиции;
31. отбелязва също необходимостта от конструктивен диалог с държавите членки в рамките на комисията по петиции и приканва държавите членки, заинтересовани от съответните петиции, да изпращат представители, с цел те да се обръщат към комисията по петиции по време на нейните заседания;
32. посочва, че петициите, внасяни от граждани на ЕС или от лица, пребиваващи в държава членка, се отнасят до нарушения на правото на ЕС, и по-специално в областта на основните права, вътрешните работи, правосъдието, вътрешния пазар, здравеопазването, защитата на потребителите, транспорта, данъчното облагане, селското стопанство и развитието на селските райони, както и околната среда; счита, че петициите свидетелстват за факта, че все още има чести и широко разпространени случаи на непълно транспониране и липса на подходящо изпълнение, което на практика води до неправилно прилагане на правото на ЕС; подчертава, че подобна ситуация изисква повече усилия от страна на държавите членки и постоянно наблюдение от страна на Комисията; обръща особено внимание на значителния брой петиции, внесени с цел сигнализиране за наличие на дискриминация и пречки по отношение на хората с увреждания;
33. отбелязва, че продължават да съществуват трудности в диалога с определени държави членки и региони, които не са склонни да представят изискваните документи или обяснения;
34. приветства ангажимента на службите на Комисията за засилване на обмена на информация с комисията по петиции и желае да повтори своите искания:
а) за по-добра комуникация между двете страни, особено по отношение на започването и напредъка на производствата за установяване на нарушение от страна на Комисията, включително процедурата „EU Pilot“, за да се гарантира, че Парламентът е изцяло информиран с оглед на постоянното подобряване на неговата законодателна работа;
б) за полагане на усилия, за да се предоставя цялата относима информация относно петициите, свързани с процедури по разследване и производства за установяване на нарушение, на комисията по петиции в разумен срок, който да ѝ позволява да отговаря по-ефективно на исканията на гражданите;
в) за съгласие от страна на Комисията да взема под внимание докладите на комисията по петиции, и по-специално констатациите и препоръките, съдържащи се в тях, при изготвянето на своите съобщения и при подготовката на промени в законодателството;
35. изразява съжаление, че Парламентът, който пряко представлява европейските граждани и в момента е пълноправен съзаконодател, който все по-активно участва в процедури по разглеждане на жалби, по-конкретно чрез парламентарните въпроси и чрез дейностите на комисията по петиции, все още не получава автоматично прозрачна и навременна информация относно прилагането на разпоредбите на правото на ЕС, въпреки че посочената информация е необходима, не само като средство за увеличаване на достъпността и правната сигурност за европейските граждани, но и с цел да се приемат изменения, имащи за цел подобряване на самите разпоредби; счита, че подобрена комуникация между Европейския парламент и националните парламенти би могла да бъде полезна стъпка в тази посока; настоятелно призовава за по-ефективно и ефикасно сътрудничество между институциите на ЕС и очаква Комисията добросъвестно да прилага клаузата от преработеното Рамково споразумение за отношенията с Парламента, в което тя се ангажира да „предоставя на Парламента обобщена информация относно всички производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка от етапа на официалното уведомително писмо, включително, по искане, относно въпросите, до които се отнася процедурата за установяване на неизпълнение“;
36. призовава за създаване в рамките на компетентните генерални дирекции на Парламента (Генерална дирекция за вътрешни политики, Генерална дирекция по външни политики и Генерална дирекция за изследвания) на автономна система за оценка на последващото въздействие на основните европейски разпоредби, приети чрез процедурата по съвместно вземане на решения и обикновената законодателна процедура от Европейския парламент, включително чрез сътрудничество с националните парламенти;
37. отбелязва, че Съдът е изтъкнал, че, „вреда, причинена от национални институции …, може да доведе единствено до отговорност от страна на тези институции, и националните съдилища имат изключителната компетентност да разпоредят изплащането на обезщетение за такива вреди“[5]; следователно подчертава значението на укрепването на средствата за правна защита, достъпни на национално равнище, които биха дали възможност на жалбоподателите да отстояват своите права по-пряко и по-лично;
38. отбелязва, че повечето жалби от граждани, попадащи в областта на правосъдието, се отнасят до свободното движение и до защитата на личните данни; отново подчертава, че правото на свободно движение е една от четирите основни свободи на ЕС, установени в Договора за функционирането на Европейския съюз и гарантирано на всички европейски граждани; припомня, че правото на гражданите на ЕС да се движат свободно и да пребивават и да работят в друга държава членка трябва да бъде гарантирано и защитено като една от основните свободи на Европейския съюз;
39. подчертава, че пълното транспониране и ефективно прилагане на общата европейска система за убежище е абсолютен приоритет; призовава държавите членки да положат всички усилия за транспонирането на новия пакет за убежището по правилен и навременен начин и в пълна степен;
40. отбелязва, че в областта на вътрешните работи е имало 22 производства за установяване на нарушение през 2012 г. и 44 през 2013 г.; изразява съжаление относно факта, че през 2013 г. повечето от последните дела за установяване на нарушение са били започнати заради късно транспониране на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора; отбелязва, че убежището остава област, където са внесени голям брой жалби;
41. отбелязва, че в областта на правосъдието е имало 61 дела за установяване на нарушение през 2012 г. и 67 през 2013 г.; посочва, че повечето от тези дела са се отнасяли до гражданството и свободното движение на хора; изразява съжаление относно факта, че повечето от делата за късно транспониране са били започнати поради късното транспониране на Директива 2010/64/ЕС относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство; изразява загриженост относно значителното увеличение в броя на жалбите в областта на правосъдието през 2013 г.;
42. приветства значителния напредък, направен през последните години по отношение на укрепване на правото на защита на заподозрени или обвиняеми лица в ЕС; подчертава първостепенното значение на навременното, пълно и правилно транспониране на всички мерки, предвидени в пътната карта на Съвета за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство; посочва, че тези мерки са ключови за правилното функциониране на съдебното сътрудничество в ЕС по наказателноправни въпроси;
43. подчертава, че трафикът на хора е сериозно престъпление и представлява нарушение на правата на човека и човешкото достойнство, което Съюзът не може да толерира; изразява съжаление относно факта, че броят на хората, станали обект на трафик към и от ЕС, нараства; посочва, че въпреки че правната рамка е подходяща, конкретното ѝ прилагане от държавите членки все още е непълно; подчертава, че актуалното положение в Средиземноморието води единствено да увеличаване на опасността от трафик на хора, и призовава държавите членки да проявят максимална строгост спрямо отговорните за тези престъпления и да защитят възможно най-ефикасно жертвите;
44. припомня, че преходният период, предвиден в Протокол №36 от Договора от Лисабон, приключи на 1 декември 2014 г.; подчертава, че краят на този преходен период трябва да бъде последван от строг процес на оценка на мерките по предишния трети стълб и тяхното прилагане в националното законодателство на държавите членки; посочва, че към април 2015 г. Парламентът не е бил информиран за актуалното положение на всеки правен инструмент от периода преди Договора от Лисабон в областта на съдебното и полицейско сътрудничество във всяка държава членка; призовава Комисията да спази принципа на лоялно сътрудничество и да предостави тази информация на Парламента възможно най-бързо;
45. припомня, че заключенията на Европейския съвет от юни 2014 г. установиха последователното транспониране, ефективното прилагане и консолидиране на правните инструменти и въведените полицейски мерки като водещ приоритет в областта на свободата, сигурността и правосъдието за следващите пет години; отправя искане към Комисията да постави по-силен акцент върху надзора и гарантирането на конкретното прилагане на законодателството на ЕС от страна на държавите членки; счита, че това трябва да бъде политически приоритет с оглед на големите различия, които често се наблюдават между политиките, приети на равнище ЕС, и прилагането им на национално равнище; насърчава националните парламенти да участват по-активно в европейския дебат и мониторинга на прилагането на правото на ЕС, по-конкретно в областта на вътрешните работи;
46. подчертава, че в резолюцията си от 11 септември 2013 г. относно застрашените от изчезване европейски езици и езиковото многообразие в Европейския съюз Европейският парламент припомни, че Комисията следва да вземе предвид факта, че чрез своите политики някои държави членки и региони заплашват оцеляването на езиците в рамките на своите граници, дори тези езици да не са заплашени в европейски контекст, и също така призова Комисията да анализира административните и законови пречки пред проектите, отнасящи се до застрашените от изчезване езици, поради малкия мащаб на съответните езикови общности; в това отношение призовава Комисията да анализира задълбочено измерението на правата на лицата с малцинствен произход при оценката на прилагането на правото на ЕС;
47. подчертава, че не само в областта на свободата, сигурността и правосъдието, но и в други области на политиката има нужда от засилване на достъпа на гражданите до информация и документи с оглед прилагането на правото на ЕС; призовава Комисията да установи най-добрите възможни начини за постигане на това, да използва съществуващите инструменти за комуникация, за да подобри прозрачността и да осигури надлежен достъп до информация и документи относно прилагането на правото на ЕС; призовава Комисията да предложи правно обвързващ инструмент относно административната процедура по разглеждане на жалби на граждани;
48. припомня, че гладкото функциониране на истинско европейско пространство на правосъдие, основаващо се на зачитане на различните правни системи и традиции на държавите членки, е от основно значение за ЕС, както и че цялостното, правилно и навременно прилагане на законодателството на ЕС е предпоставка за постигането на тази цел;
49. подчертава, че подобряването на прилагането е един от приоритетите на Седмата програма за действие за околната среда;
50. изразява съжаление във връзка с факта, че законодателството на ЕС в областта на околната среда и здравеопазването продължава да се влияе отрицателно от голям брой случаи на късно транспониране, неправилно транспониране и лошо прилагане от страна на държавите членки; отбелязва, че 31-вият годишен доклад на Комисията относно прилагането на правото на ЕС показва, че през 2013 г. най-голямата категория производства за установяване на нарушение е била свързана с околната среда; припомня, че разходите в резултат на неприлагане на политиката в областта на околната среда – включително разходите за производства за установяване на неизпълнение на задължения – са високи, като според оценките техният размер възлиза на около 50 милиарда евро годишно (COWI и др., 2011 г.); освен това подчертава, че прилагането на политиката в областта на околната среда би донесло множество социално-икономически ползи, които не винаги са видни от анализите на разходите и ползите;
51. призовава Комисията да проявява по-голяма строгост по отношение на прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда и да провежда по-бързи и ефективни разследвания на нарушенията, свързани със замърсяване на околната среда;
52. призовава Комисията да предприеме по-решителни действия срещу късното транспониране на директиви в областта на околната среда, както и по-активно да налага глоби;
53. призовава Комисията да представи ново предложение относно достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, както и предложение относно инспекциите, свързани с околната среда, по възможност без да се увеличават бюрократизмът и административните разходи;
54. подчертава необходимостта да се запази високо ниво на защита на околната среда и предупреждава за рисковете, произтичащи от свързването на високите равнища на нарушения с необходимостта да се намали степента на амбициозност на законодателството в областта на околната среда;
55. изразява своята загриженост във връзка с това, че комуникационната политика на Комисията относно Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) преувеличава трудностите при изпълнението на законодателството в областта на околната среда и здравеопазването; подчертава, че стандартите в областта на околната среда, безопасността на храните и здравеопазването не следва да бъдат подкопавани в контекста на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка; отчита необходимостта от по-добро регулиране и счита, че опростяването на регулирането следва, наред с другото, да допринася за преодоляване на проблемите, които възникват при прилагането; счита, че Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка следва да предложи резултати на гражданите и предприятията по възможно най-необременителния начин;
56. приветства новата практика, при която Комисията може да поиска в обосновани случаи от държавите членки да включат обяснителни документи, когато съобщават на Комисията предприетите от тях мерки по транспониране; все пак подновява призива си за съставяне на задължителни таблици на съответствието при транспонирането на директивите, които следва да са обществено достъпни на всички езици на ЕС, и изразява съжаление по повод факта, че Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) беше резултат от едностранно действие на Комисията, при липса на истински обществен и парламентарен диалог;
57. отбелязва, че във връзка с REFIT Комисията трябва да улесни диалога относно регулаторната пригодност с гражданите, държавите членки, предприятията и гражданското общество като цяло, за да гарантира, че ще се запазят качествените и социалните аспекти на законодателството на ЕС и че напредъкът по отношение на един идеал не е за сметка на друг;
o
o o
58. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
- [1] ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.
- [2] ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 66.
- [3] Тематичен отдел „В“: Права на гражданите и конституционни въпроси за комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (2015 г.).
- [4] Регламент (ЕО) № 30/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 145 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 43, 31.5.2001 г., стр. 43).
- [5] Решение по дело 175/84.
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНА СРЕДА, ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ (18.6.2015)
на вниманието на комисията правни въпроси
относно 30-ия и 31-вия годишен доклад относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2012 – 2013 г.)
(2014/2253(INI))
Докладчик: Юте Гутеланд
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. подчертава, че подобряването на прилагането е един от приоритетите на Седмата програма за действие за околната среда;
2. подчертава, че Комисията има правомощието и задължението да следи за прилагането на правото на ЕС и да образува производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държави членки, които не са изпълнили задължения, произтичащи от Договорите;
3. отбелязва, че гражданите и предприятията очакват регулаторната рамка да бъде опростена, предвидима и надеждна;
4. призовава Комисията и държавите членки да координират усилията си на по-ранен етап от законодателния процес с цел да се гарантира, че крайният резултат може да се прилага по-ефективно;
5. отбелязва, че късното транспониране, неправилното транспониране и лошото прилагане на правото на ЕС могат да доведат до различия между държавите членки и да нарушат условията на равнопоставеност в целия ЕС;
6. изразява съжаление във връзка с факта, че законодателството на ЕС в областта на околната среда и здравеопазването продължава да се влияе отрицателно от голям брой случаи на късно транспониране, неправилно транспониране и лошо прилагане от страна на държавите членки; отбелязва, че 31-вият годишен доклад на Комисията относно прилагането на правото на ЕС показва, че що се отнася до производствата за установяване на неизпълнение на задължения през 2013 г., най-големият брой от тях са били свързани с околната среда; припомня, че разходите в резултат на неприлагане на политиката в областта на околната среда – включително разходите за производства за установяване на неизпълнение на задължения – са високи, като според оценките техният размер възлиза на около 50 милиарда евро годишно (COWI и др., 2011 г.); освен това подчертава, че прилагането на политиката в областта на околната среда би донесло множество социално-икономически ползи, които не винаги са видни от анализите на разходите и ползите;
7. призовава Комисията да проявява по-голяма строгост по отношение на прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда и да провежда по-бързи и ефективни разследвания на нарушенията, свързани със замърсяване на околната среда;
8. призовава Комисията да третира еднакво всички държави членки независимо от техния размер или от момента на присъединяването им към ЕС;
9. посочва, че четирите сектора, в които през 2013 г. бяха образувани най-голям брой нови производства за установяване на неизпълнение на задължения поради късно транспониране, са: околна среда (168 производства), здравеопазване и защита на потребителите (58), вътрешен пазар и услуги (47) и транспорт (36); освен това посочва, че петициите са важен инструмент, който дава възможност на Парламента да насочва вниманието на Комисията към недостатъците в прилагането на правото на ЕС в областта на околната среда от страна на държавите членки;
10. призовава Комисията да предприеме по-решителни действия срещу късното транспониране на директиви в областта на околната среда, както и по-активно да налага глоби;
11. приветства усилията на Комисията за разрешаване по неофициален път на проблемите, свързани с прилагането; насърчава Комисията да повиши ефективността и прозрачността на платформата „EU Pilot“ и да подобри сътрудничеството между различните равнища чрез платформата между националните, регионалните и местните органи на управление с оглед на улесняването на правилното и цялостно прилагане на правото на ЕС; настоятелно призовава Комисията да възприеме подход, основан на максимална прозрачност, при предоставянето на заинтересовани членове на обществеността на цялата налична информация, включително относно процедурите, предшестващи производството за установяване на неизпълнение на задължения; настоятелно призовава Комисията да пристъпва към образуване на официални производства за установяване на неизпълнение на задължения, когато неофициалните споразумения не се прилагат правилно от държавите членки;
12. призовава Комисията, с цел да се избегне необходимостта от образуване на производства за установяване на неизпълнение на задължения, по възможност да преобразува неофициалните правила в стандартна процедура за консултация с държавите членки с цел наблюдението и прилагането да бъдат по-предсказуеми;
13. приветства и подчертава значението на ролята на представителите на обществеността, предприятията и организациите в привличането на вниманието към евентуални нарушения на правото на ЕС;
14. подчертава важната роля на Европейския парламент, който благодарение на петициите и въпросите насочва вниманието към недостатъците в прилагането на правото на ЕС от страна на държавите членки;
15. отбелязва, че по отношение на случаите на неправилно прилагане на правото на ЕС Комисията разчита основно на жалбите; изразява съжаление във връзка с факта, че индивидуалните жалби често се разглеждат със значително забавяне; насърчава Комисията да разглежда всички случаи, като отдава предимство на случаите от стратегическо значение и на случаите, които установят прецеденти, за които може да се очаква да имат водещо значение за постигането на предвидените цели в областта на околната среда, както и да следи отблизо случаите с трансгранично измерение; освен това призовава Комисията да информира жалбоподателите по подходящ, прозрачен и навременен начин за доводите, предоставени от съответните държави членки в отговор на жалбата;
16. призовава Комисията да представи ново предложение относно достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, както и предложение относно инспекциите, свързани с околната среда, по възможност без да се увеличават бюрократизмът и административните разходи;
17. изразява своята загриженост във връзка с това, че комуникационната политика на Комисията относно Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) преувеличава трудностите при изпълнението на законодателството в областта на околната среда и здравеопазването; подчертава, че стандартите в областта на околната среда, безопасността на храните и здравеопазването не следва да бъдат подкопавани в контекста на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка; отчита необходимостта от по-добро регулиране и заема становището, че опростяването на регулирането следва, наред с другото, да допринася за преодоляване на проблемите, които възникват при прилагането; заема становището, че Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка следва да предложи резултати на гражданите и предприятията по възможно най-необременителния начин;
18. настоятелно призовава Комисията при изготвянето и оценката на законодателството да обърне по-голямо внимание на тежестта, която то може да наложи върху МСП;
19. отбелязва, че Комисията използва термина „свръхрегулиране“ (gold plating), който се отнася до задължения, които надхвърлят изискванията на ЕС: превишаване на нормите, насоките и процедурите, установени на национално, регионално и местно равнище, което пречи на постигането на очакваните цели на политиката; призовава Комисията да даде ясно определение на понятието „свръхрегулиране“; подчертава, че такова определение трябва да изясни, че държавите членки имат право да определят по-строги стандарти, когато това е необходимо, като същевременно се отчита, че по-доброто хармонизиране при прилагането на правото на ЕС в областта на околната среда е важно за функционирането на вътрешния пазар;
20. подчертава необходимостта да се запази високо ниво на защита на околната среда и предупреждава за рисковете, произтичащи от свързването на високите равнища на нарушения с необходимостта да се намали степента на амбициозност на законодателството в областта на околната среда.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
17.6.2015 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
56 0 3 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Marco Affronte, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Lynn Boylan, Nessa Childers, Alberto Cirio, Birgit Collin-Langen, Mireille D’Ornano, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Stefan Eck, Bas Eickhout, Eleonora Evi, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Iratxe García Pérez, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Pavel Poc, Marcus Pretzell, Frédérique Ries, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Renate Sommer, Dubravka Šuica, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli |
||||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Nikos Androulakis, Renata Briano, Nicola Caputo, Fredrick Federley, Anthea McIntyre, James Nicholson, Jens Nilsson, Marijana Petir, Sirpa Pietikäinen, Gabriele Preuß, Bart Staes, Tibor Szanyi, Tom Vandenkendelaere |
||||
СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (30.6.2015)
на вниманието на комисията правни въпроси
относно 30-ия и 31-вия годишни доклади относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2012 – 2013 г.)
(2014/2253(INI))
Докладчик: Траян Унгуряну
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. отбелязва, че в областта на вътрешните работи е имало 22 дела за установяване на нарушение през 2012 г. и 44 през 2013 г.; изразява съжаление относно факта, че през 2013 г. повечето от производствата за ненавременно транспониране са били започнати заради късно транспониране на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора[1]; отбелязва, че убежището остава област, където са внесени голям брой жалби;
2. отбелязва, че в областта на правосъдието е имало 61 дела за установяване на нарушение през 2012 г. и 67 през 2013 г.; посочва, че повечето от тези случаи са се отнасяли до гражданството и свободното движение на хора; изразява съжаление относно факта, че повечето от производствата за ненавременно транспониране са били започнати заради късно транспониране на Директива 2010/64/ЕС относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство[2]; изразява загриженост относно значителното увеличение в броя на жалбите в областта на правосъдието през 2013 г.;
3. приветства значителния прогрес направен през последните години по отношение на укрепване на правото на защита на заподозрени или обвиняеми лица в ЕС; подчертава първостепенното значение на навременното, пълно и правилно транспониране на всички мерки, предвидени в пътната карта на Съвета за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство[3]; посочва, че тези мерки са ключови за правилното функциониране на съдебното сътрудничество в ЕС по наказателноправни въпроси;
4. отбелязва, че повечето жалби от граждани, попадащи в областта на правосъдието, се отнасят до свободното движение и до защитата на личните данни; отново подчертава, че правото на свободно движение е една от четирите основни свободи на ЕС, установени в Договора за функционирането на Европейския съюз и гарантирано на всички европейски граждани; припомня, че правото на гражданите на ЕС да се движат свободно и да пребивават и да работят в друга държава членка трябва да бъде гарантирано и защитено като една от основните свободи на Европейския съюз;
5. подчертава, че пълното транспониране и ефективно прилагане на общата европейска система за убежище е абсолютен приоритет; призовава държавите членки да положат всички усилия за транспонирането на новия пакет за убежището по правилен и навременен начин и в пълна степен;
6. подчертава, че трафикът на хора е сериозно престъпление и представлява нарушение на правата на човека и човешкото достойнство, което Съюзът не може да толерира; изразява съжаление относно факта, че броят на хората, станали обект на трафик към и от ЕС, нараства; посочва, че въпреки че правната рамка е подходяща, конкретното ѝ прилагане от държавите членки все още е непълно; подчертава, че актуалното положение в Средиземноморието води единствено да увеличаване на опасността от трафик на хора и призовава държавите членки да проявят максимална строгост спрямо отговорните за тези престъпления и да защитят възможно най-ефикасно жертвите;
7. подчертава, че държавите членки следва да използват по ефективен начин съществуващите разпоредби относно предоставянето на визи по хуманитарни съображения, които биха могли да представляват, наред с други варианти, алтернатива на начините за нелегално влизане, чрез предоставяне на безопасно и законно влизане на граждани на трети държави;
8. припомня, че преходният период, предвиден в Протокол №36 от Договора от Лисабон, приключи на 1 декември 2014 г.; подчертава, че краят на този преходен период трябва да бъде последван от строг процес на оценка на предходните мерки по трети стълб и тяхното прилагане в националното законодателство на държавите членки; посочва, че към април 2015 г. Парламентът не е бил информиран за актуалното положение на всеки правен инструмент в областта на съдебното и полицейско сътрудничество във всяка държава членка преди Договора от Лисабон; призовава Комисията да спазва принципа на лоялно сътрудничество и да предостави тази информация на Парламента възможно най-бързо;
9. подчертава факта, че в съгласно член 80 от ДФЕС политиките на ЕС за граничните проверки, предоставянето на убежище и имиграцията „се ръководят от принципа на солидарност и на справедливо разпределение на отговорностите“ и изтъква, че член 80 от ДФЕС не винаги е бил правилно прилаган, което би могло да се тълкува като нарушение на разпоредбите на Договора;
10. припомня правно обвързващия характер на Хартата на основните права на Европейския съюз; призовава Комисията, в качеството й на пазителка на Договорите, да наблюдава по ефективен начин спазването на член 2 от ДЕС и на правните принципи на Хартата на ЕС на основните права, както и да обезпечи прилагането на законодателството на ЕС от държавите членки в съответствие с Хартата; призовава Комисията да използва опита на Агенцията на Европейския съюз за основните права, за да установи нарушения на член 2 от ДЕС във връзка с Хартата и да образува производства по установяване на нарушения, когато има допуснати такива;
11. припомня, че заключенията на Европейския съвет от юни 2014 г. установиха последователното транспониране, ефективното прилагане и консолидиране на правните инструменти и въведените полицейски мерки като водещ приоритет в областта на свободата, сигурността и правосъдието за следващите пет години; отправя искане към Комисията да постави по-силен акцент върху контрола и гарантирането на конкретното прилагане на законодателството на ЕС от страна на държавите членки; счита, че това трябва да бъде политически приоритет с оглед на големите различия, които често се наблюдават между политиките, приети на равнище ЕС, и прилагането им на национално равнище; насърчава националните парламенти да участват по-активно в европейския дебат и мониторинга на прилагането на правото на ЕС, по-конкретно в областта на вътрешните работи;
12. подчертава, че в резолюцията си от 11 септември 2013 г. относно застрашените от изчезване европейски езици и езиковото многообразие в Европейския съюз[4]Европейският парламент припомни, че Комисията следва да вземе предвид факта, че чрез своите политики някои държави членки и региони заплашват оцеляването на езиците в рамките на своите граници, дори тези езици да не са заплашени в европейски контекст, и призова Комисията да анализира административните и законови пречки пред проектите, отнасящи се до застрашените от изчезване езици, поради малкия мащаб на съответните езикови общности; в това отношение призовава Комисията да анализира задълбочено измерението на правата на лицата с малцинствен произход при оценката на прилагането на правото на ЕС;
13. подчертава, че не само в областта на свободата, сигурността и правосъдието, но и в други области на политика има нужда от засилване на достъпа на гражданите до информация и документи с оглед прилагането на правото на ЕС; призовава Комисията да установи най-добрите възможни начини за постигане на това, да използва съществуващите инструменти за комуникация, за да подобри прозрачността и да осигури надлежен достъп до информация и документи относно прилагането на правото на ЕС; призовава Комисията да предложи правно обвързващ инструмент относно административното производство по разглеждане на жалби на граждани;
14. припомня, че европейските институции, и по-конкретно Комисията и Съветът, трябва изцяло да прилагат и да се съобразяват с правото на ЕС и съдебната практика в областта на прозрачността и достъпа до документи; в това отношение призовава за ефективно прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията[5], и свързаните с него решения на Съда на Европейския съюз;
15. оценява положително усилията, положени от Комисията през последните години и признава спектъра от мерки, въведени за подпомагане на държавите членки с прилагането (таблици на съответствието, проверка на съответствието, таблици и барометри, насоки и т.н.); в същото време счита, че информацията относно прилагането на правото на ЕС в областта на свободата, сигурността и правосъдието следва да бъдат по-структурирани, подробни, прозрачни и достъпни; посочва, че годишният мониторингов доклад може да бъде допълнен от други мерки, които биха позволили на Парламента да бъде по-редовно и пълно информиран за състоянието на изпълнението, закъснения, неправилно транспониране, неправилно прилагане и производства за установяване на нарушение, с оглед на всеки правен инструмент, приет в областта на правосъдието и вътрешните работи, както и в други области; призовава Комисията, в съответствие с параграф 44, алинея втора от Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия[6], да предостави на Парламента информация под формата на резюме относно образуваните във връзка с бившия трети стълб производства за установяване на нарушение, както и относно проблемите, до които те се отнасят.
16. припомня, че гладкото функциониране на истинско европейско пространство на правосъдие, зачитащо различните правни системи и традиции на държавите членки е от основно значение за ЕС, както и че цялостното, правилно и навременно прилагане на законодателството на ЕС е предварително условие за постигането на тази цел.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
25.6.2015 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
47 6 0 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Jan Philipp Albrecht, Malin Björk, Caterina Chinnici, Ignazio Corrao, Laura Ferrara, Lorenzo Fontana, Kinga Gál, Ana Gomes, Nathalie Griesbeck, Monika Hohlmeier, Filiz Hyusmenova, Sophia in ‘t Veld, Iliana Iotova, Eva Joly, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Timothy Kirkhope, Barbara Kudrycka, Kashetu Kyenge, Marju Lauristin, Juan Fernando López Aguilar, Monica Macovei, Vicky Maeijer, Roberta Metsola, Louis Michel, Claude Moraes, Alessandra Mussolini, József Nagy, Péter Niedermüller, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Csaba Sógor, Helga Stevens, Traian Ungureanu, Bodil Valero, Cecilia Wikström, Tomáš Zdechovský |
||||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Hugues Bayet, Kostas Chrysogonos, Carlos Coelho, Pál Csáky, Daniel Dalton, Marek Jurek, Petra Kammerevert, Jeroen Lenaers, Andrejs Mamikins, Emil Radev, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Barbara Spinelli, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Axel Voss, Elissavet Vozemberg |
||||
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Franc Bogovič, Eugen Freund |
||||
18.6.2015
- [1] Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г, стр. 1.).
- [2] Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (ОВ L 280, 26.10.2010 г., стр. 1).
- [3] Резолюция на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство (ОВ C 295, 4.12.2009 г., стр. 1).
- [4] Приети текстове, P7_TA(2013)0350.
- [5] Регламент (ЕО) № 30/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 145 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 43, 31.5.2001 г., стр. 43).
- [6] ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.
СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси ()
на вниманието на комисията по правни въпроси
относно 30-и и 31-ви годишен доклад относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2012 – 2013 г.)
(2014/2253(INI))
Докладчик по становище: Фабио Масимо Касталдо
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по конституционни въпроси приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. отбелязва, че в съответствие със съвместната политическа декларация от 27 октомври 2011 г. на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно обяснителните документи[1], Комисията представи доклад относно изпълнението на декларацията на двамата съзаконодатели;
2. припомня, че в един Европейския съюз, основан на принципите на правовата държава и на сигурността и предвидимостта на законите, европейските граждани са в правото си да бъдат първите информирани по ясен, достъпен, прозрачен и навременен начин (чрез интернет и чрез други средства) дали и кои национални разпоредби са били приети за транспониране на правото на ЕС и кои са националните органи, отговорни за правилното им прилагане;
3. потвърждава, че законодателството на ЕС трябва да бъде правилно и навреме транспонирано в правния ред на всяка държава членка; настоятелно призовава органите на държавите членки да избягват практиката на свръхрегулиране, тъй като последната често поражда значителни различия в процеса на прилагане на равнището на държавите членки, което на свой ред отслабва доверието към правото на Европейския съюз, предвид информираността на гражданите относно значителните различия в рамките на ЕС; изтъква необходимостта от по-нататъшно активизиране на сътрудничеството между членовете на Европейския парламент и комисиите по европейски въпроси на националните и регионалните парламенти; горещо приветства нововъдението на Договора от Лисабон, което предвижда Съдът на Европейския съюз след постъпило искане от страна на Комисията да може да налага глоби на държавите членки за забавяне на транспонирането, без да е необходимо да изчаква второ съдебно решение; настоятелно призовава институциите на ЕС (Съвет, Комисия, ЕЦБ) да спазват първичното право на ЕС (Договорите и Хартата на основните права), когато приемат разпоредби на вторичното право или приемат политики по икономически и социални въпроси, които засягат правата на човека и общото благо;
4. отбелязва с интерес въвеждането на механизма "Пилот ЕС", който чрез своята онлайн платформа улеснява комуникацията между Комисията и държавите членки с цел да се избегнат отклонения и да се предотврати, когато това е възможно, образуването на производство за установяване на неизпълнение на задължения; все пак припомня, че "Пилот ЕС" представлява работен инструмент за сътрудничество без собствен правен статут и предоставя на Комисията дискреционни правомощия, които не съответстват на основните принципи на прозрачност и отчетност; припомня също така, че по никакъв начин не следва да се допуска потенциалната липса на прозрачност в съдържанието на съобщенията и при обмена на информация с държавите членки да накърнява правата на гражданите на ЕС, произтичащи от принципите на правовата държава или да служи за оправдание на пряка или косвена дискриминация по смисъла на член 9 от ДЕС, и призовава Комисията:
a) да информира по подходящ, всеобхватен и навременен начин гражданите относно напредъка на консултациите и предприетите действия по сигнали за евентуално неизпълнение на задължения;
б) да внесе предложения за правно обвързващ акт, който следва да изясни правата и задълженията на отделните жалбоподатели и на Комисията, така че да гарантира също така правото на гражданите на ефективни правни средства, включително в досъдебната фаза на производството и да се гарантира цялостното спазване на правото на гражданите на добра администрация, установено в член 41 от Хартата на основните права;
5. приветства новата практика, при която Комисията може да поиска в обосновани случаи от държавите членки да включат обяснителни документи, когато съобщават на Комисията предприетите от тях мерки по транспониране; все пак подновява призива си за съставяне на задължителни таблици на съответствието при транспонирането на директивите, които следва да са обществено достъпни на всички езици на ЕС и изразява съжаление по повод факта, че Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) беше резултат от едностранно действие на Комисията, при липса на истински обществен и парламентарен диалог;
6. изразява съжаление, че Парламентът, който пряко представлява европейските граждани и в момента е пълноправен съзаконодател, който все по-активно участва в процедури по разглеждане на жалби, по-конкретно чрез парламентарните въпроси и чрез дейностите на комисията по петиции, все още не получава автоматично прозрачна и навременна информация относно прилагането на разпоредбите на правото на ЕС, въпреки че посочената информация е необходима, не само като средство за увеличаване на достъпността и правната сигурност за европейските граждани, но и с цел да се приемат изменения, имащи за цел подобряване на самите разпоредби; счита, че подобрена комуникация между Европейския парламент и националните парламенти би могла да бъде полезна стъпка в тази посока; настоятелно призовава за по-ефективно и ефикасно сътрудничество между институциите на ЕС и очаква Комисията добросъвестно да прилага клаузата от преработеното Рамково споразумение за отношенията с Парламента, в което тя се ангажира да „предоставя на Парламента обобщена информация относно всички производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка от етапа на официалното уведомително писмо, включително, при поискване относно въпросите, до които се отнася процедурата за установяване на неизпълнение“;
7. призовава за създаване в рамките на компетентните генерални дирекции (Генерална дирекция за вътрешни политики, Генерална дирекция по външни политики и Генерална дирекция за изследвания) на автономна система за оценка на последващото въздействие на основните европейски разпоредби, приети чрез процедурата по съвместно вземане на решения и обикновената законодателна процедура от Европейския парламент, включително чрез сътрудничество с националните парламенти;
8. подчертава, че Парламентът и другите институции на ЕС следва да разполагат с подробна информация относно прилагането на директивите от отделните държави членки, включително информация относно забавянето при транспонирането им в националното законодателство;
9. подчертава, че е необходима определена степен на хомогенност при транспонирането на законодателството, без да се засягат сроковете, необходими за неговото прилагане;
10. призовава за по-висока степен на сътрудничество между Комисията, държавите членки, Европейския парламент и националните парламенти.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
17.6.2015 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
21 2 0 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Mercedes Bresso, Fabio Massimo Castaldo, Richard Corbett, Pascal Durand, Esteban González Pons, Danuta Maria Hübner, Ramón Jáuregui Atondo, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, György Schöpflin, Barbara Spinelli, Josep-Maria Terricabras, Kazimierz Michał Ujazdowski, Rainer Wieland |
||||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Max Andersson, Charles Goerens, Enrique Guerrero Salom, Sylvia-Yvonne Kaufmann, David McAllister, Andrej Plenković, Marcus Pretzell, Helmut Scholz |
||||
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Adam Szejnfeld, Csaba Sógor, Dario Tamburrano |
||||
- [1] ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 15.
СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции (20.5.2015)
на вниманието на комисията правни въпроси
относно 30-ия и 31-вия годишен доклад относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2012 – 2013 г.)
(2014/2253(INI))
Докладчик по становище: Роса Естарас Ферагут
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по петиции приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. отбелязва, че прилагането и транспонирането на правото на ЕС остават неравномерни сред държавите членки, което заедно с езиковите проблеми, прекомерната бюрокрация и недостатъчните знания е създало Съюз, който не е удобен за гражданите; отбелязва, че гражданите, които желаят да живеят, работят или извършват търговска дейност в друга държава членка, са изправени пред ежедневната реалност на постоянни трудности, дължащи се на неравномерното прилагане на правото на ЕС в правните системи на държавите членки;
2. заявява отново становището си, че член 17 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) определя основната роля на Комисията като „пазителка на Договорите“; призовава Комисията да продължи активно да наблюдава прилагането на правото на ЕС, за да гарантира своевременно и правилно прилагане и транспониране;
3. отбелязва, че за да се подобри транспонирането, прилагането и изпълнението на правото на ЕС, Комисията следва да направи спазването на правото на ЕС истински политически приоритет, изграждайки силно партньорство и сътрудничество сред всички заинтересовани лица, участващи във формирането, прилагането и изпълнението на това законодателство, и по-специално с Парламента и държавите членки;
4. отбелязва, че правото на отправяне на петиция до Парламента е един от основните стълбове на европейското гражданство, както е определено в член 44 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 227 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); посочва, че това право предоставя необходимите, но недостатъчни инструменти за повишаване на участието на обществеността в процеса на вземане на решения на Европейския съюз и играе важна роля при определянето и оценката на потенциалните пропуски и нарушения в прилагането на законодателството на ЕС от страна на държавите членки и при информирането на институциите на ЕС за това; подчертава с оглед на горепосоченото решаващата роля на комисията по петиции като ефективна връзка между гражданите на ЕС, Парламента, Комисията и националните парламенти;
5. подчертава особено важната роля на гражданите, предприятията, НПО и други заинтересовани лица при наблюдаването на недостатъците в транспонирането и прилагането на правото на ЕС от страна на органите на държавите членки; признава в това отношение важната роля на петициите до Парламента, на жалбите до Комисията и на въпросите от членовете на Европейския парламент, които са сред първите знаци за съществуващи проблеми, свързани с прилагането на правото на ЕС, и спомагат за насочване на вниманието към неправилното прилагане и потенциалните нарушения на правото на ЕС;
6. отбелязва, че гражданите, предприятията, НПО и други организации често подават жалби до Комисията и че през 2013 г. Комисията е получила повече нови жалби (3 505), отколкото през която и да е от предишните три години, с което общият брой на висящите жалби се е увеличил с 19%; призовава Комисията да подобри текущите си практики с цел информиране на гражданите своевременно и по подходящ начин за всички предприемани действия и стъпки при разглеждането на техните жалби, включително предварително уведомление до жалбоподателя преди приключване на преписката;
7. приветства факта, че Комисията отделя все по-голямо значение на петициите като източник на информация относно оплакванията на гражданите от публичните органи, включително от Европейския съюз, и възможните нарушения на правото на ЕС при същинското му прилагане, което се доказва от факта, че в двата годишни доклада е обърнато специално внимание на петициите; отбелязва, че това е придружено от пропорционално нарастване на броя на получените петиции, които са били препратени от комисията по петиции към Комисията с искания за сведение; въпреки това изразява съжаление относно забавянето на Комисията при отговорите си, когато от нея е поискано да даде становище, в случая на многобройни петиции;
8. отбелязва също необходимостта от конструктивен диалог с държавите членки в рамките на комисията по петиции и приканва държавите членки, заинтересовани от съответните петиции, да изпращат представители с цел те да се обръщат към комисията по петиции по време на нейните заседания.
9. посочва, че петициите, внасяни от граждани на ЕС или от лица, пребиваващи в държава членка, се отнасят до нарушения на правото на ЕС, и по-специално в областта на основните права, вътрешните работи, правосъдието, вътрешния пазар, здравеопазването, защитата на потребителите, транспорта, данъчното облагане, селското стопанство и развитието на селските райони и околната среда; счита, че петициите свидетелстват за факта, че все още има чести и широко разпространени случаи на непълно транспониране и липса на подходящо изпълнение, което на практика води до неправилно прилагане на правото на ЕС; подчертава, че подобна ситуация изисква повече усилия от страна на държавите членки и постоянно наблюдение от страна на Комисията; обръща особено внимание на значителния брой петиции, внесени с цел сигнализиране за наличие на дискриминация и пречки по отношение на хората с увреждания;
10. отбелязва, че продължават да съществуват трудности в диалога с определени държави членки и региони, които не са склонни да представят изискваните документи или обяснения;
11. приветства признаването от страна на Комисията на особено важната роля, която има жалбоподателят за подпомагането ѝ при установяването на нарушения на правото на ЕС[1];
12. отново заявява, че намаляването на ненавременното транспониране отдавна е един от водещите приоритети на Комисията и следва да остане такъв; отбелязва понижаването на броя на директивите, които подлежат на транспониране, през 2013 г. (74) в сравнение с броя през 2011 г. (131); въпреки това подчертава факта, че през 2013 г. имаше повече директиви, подлежащи на транспониране, отколкото през 2012 г. (74 спрямо 56 през 2012 г.);
13. отбелязва, че въпреки малкия брой късното транспониране на директиви продължава да представлява траен проблем, който възпрепятства постигането на осезаеми ползи за гражданите; отбелязва, че макар навременното транспониране на директивите да остава предизвикателство в много държави членки, по отношение на Дания, Латвия и Малта има много нисък брой производства за ненавременно транспониране през последните три години;
14. отбелязва, че четирите области на политиката, в които започнаха последните производства за ненавременно транспониране, продължават да бъдат околната среда, здравеопазването и правата на потребителите, вътрешният пазар и услугите и транспортът; счита, че след като са установили проблематичните области, Комисията и държавите членки следва да определят действията, които да се предприемат, за да се гарантира пълното и своевременно транспониране на правото на ЕС във всяка област;
15. подчертава, че Комисията следва да следи по-отблизо транспонирането на директиви преди крайния срок за транспониране и ако съществува риск от късно транспониране, да дава разяснения за правната рамка в тези области, за да помогне на държавите членки да подобрят прилагането по начини, които създават конкретни ползи за ежедневието на гражданите;
16. отбелязва, че навременното транспониране на законодателството на ЕС е съществено за гладкото функциониране на ЕС, но че също толкова важно е и правилното прилагане на правото на ЕС; подчертава, че много често пропуски и непоследователни стандарти произтичат от факта, че държавите членки транспонират законодателството на ЕС по различни начини; поради това призовава Комисията да въведе по-добър механизъм за преглед, за да проучи как правилата на ЕС се прилагат на практика на всички равнища в държавите членки и как гражданите и предприятията могат да упражняват правата си;
17. отбелязва, че общо 731 дела за установяване на нарушение бяха прекратени, тъй като въпросната държава членка е доказала, че спазва правото на ЕС; изтъква, че през 2013 г. Съдът постанови 52 решения по силата на член 258 от ДФЕС, от които 31 (59,6%) бяха срещу държави членки; за да постави тези статистически данни в перспектива, припомня, че към момента 3 274 (87,3 %) решения на Съда за установяване на нарушение бяха в полза на Комисията; изисква от Комисията да обръща специално внимание на реалното изпълнение на всички тези съдебни решения;
18. отбелязва, че четирите области на политиката, в които през 2013 г. са образувани най-голям брой неотдавнашни производства за ненавременно транспониране, са околна среда (168 производства), здравеопазване и права на потребителите (58), вътрешен пазар и услуги (47) и транспорт (36); подчертава пряка и пропорционална връзка между броя получени петиции и производствата за установяване на нарушение, образувани от Комисията;
19. отбелязва големия брой на делата за установяване на нарушение, прекратени през 2013 г., преди да достигнат до Съда, като само около 6,6% от всички дела приключиха със съдебно решение; поради това счита за изключително важно да се продължи внимателното наблюдение на действията на държавите членки, като се взема предвид фактът, че някои от петициите продължават да се отнасят до проблеми, които продължават да съществуват дори след като въпросът е бил приключен;
20. отново изтъква необходимостта от съсредоточаването на Комисията върху ефективно разрешаване на проблеми, ефективно управление и превантивни мерки, но предлага Комисията да разработи също така нови начини, различни от официалните производства за установяване на нарушение, за подобряване на транспонирането и прилагането на правото на ЕС;
21. отбелязва, че постепенното включване на държави членки в системата „EU Pilot“ приключи през юни 2012 г., когато подписаха Малта и Люксембург, и че оттогава процедурата „EU Pilot“ функционира пълноценно във всички държави членки; подчертава, че броят на новите процедури „EU Pilot“ постепенно нарасна през последните три години и че „EU Pilot“ досега даде забележителни резултати, по-специално по отношение на събирането на информация и подобряването на специфични случаи, които предизвикват загриженост сред гражданите, както е видно от намаляването на броя на производствата за установяване на нарушение, образувани през последните пет години (от 2 900 на 1 300); въпреки това призовава за продължаване на интензивните усилия, за да бъдат гражданите информирани относно системата „EU Pilot“; приканва Комисията да включи вносителите на петиции в процеса по случаи от процедурата „EU Pilot“, произлизащи от петиции, за да улесни диалога между вносителите на петиции и заинтересованите национални органи; предлага да се определят по-кратки периоди за случаите, които се считат за спешни и по които може да е необходимо Комисията да предприеме действия скоро;
22. приветства усилията на държавите членки за уреждане на случаите на нарушение без съдебно производство с помощта на процедурата „EU Pilot“, което доведе до спад в официалните производства за установяване на нарушение; отбелязва необходимостта от изясняване на правния статут на посочената по-горе процедура, но също така от плодотворен и ускорен обмен на информация между Комисията и държавите членки, тъй като липсата на отговор или забавянето в предоставянето на информация от държавите членки на Комисията също оказват въздействие върху ефективната обработка на петициите от страна на комисията по петиции;
23. отбелязва, че Съдът е изтъкнал, че, „вреда, причинена от национални институции (…), може да доведе единствено до отговорност от страна на тези институции и националните съдилища имат изключителната компетентност да разпоредят изплащането на обезщетение за такива вреди“[2]; следователно подчертава значението на укрепването на средствата за правна защита, достъпни на национално равнище, които биха дали възможност на жалбоподателите да отстояват своите права по-пряко и по-лично[3];
24. отново изтъква, че са необходими по-голяма прозрачност, правна яснота и достъп до информация относно цялата процедура, предшестваща производството за установяване на нарушение, както и за производството по установяване на нарушение в контекста на процедурата „EU Pilot“ и годишния доклад за наблюдение на прилагането на правото на ЕС, по-специално когато са заинтересовани жалбоподателите;
25. приветства ангажимента на службите на Комисията за засилване на обмена на информация с комисията по петиции и желае да повтори своите искания:
а) за по-добра комуникация между двете страни, особено по отношение на започването и напредъка на производствата за установяване на нарушение от страна на Комисията, включително процедурата „EU Pilot“, за да се гарантира, че Парламентът е изцяло информиран с оглед на постоянното подобряване на неговата законодателна работа,
б) за полагане на усилия, за да се предоставя цялата относима информация относно петициите, свързани с процедури по разследване и производства за установяване на нарушение, на комисията по петиции в разумен срок, който да ѝ позволява да отговаря по-ефективно на исканията на гражданите,
в) Комисията да взема под внимание докладите на комисията по петиции, и по-специално констатациите и препоръките, съдържащи се в тях, при изготвянето на своите съобщения и при подготовката на промени в законодателството;
26. приветства все нарастващото използване от страна на Комисията на планове за изпълнение за нови законодателни актове на ЕС, адресирани до държавите членки, което намалява рисковете пред своевременното и правилно прилагане, предотвратява проблемите при транспонирането и прилагането и на свой ред оказва въздействие върху броя на съответните внасяни петиции.
27. отбелязва, че във връзка с инициативата на Комисията относно регулаторна пригодност на ЕС, известна като REFIT, Комисията трябва да улесни диалога относно регулаторната пригодност с гражданите, държавите членки, предприятията и гражданското общество като цяло, за да гарантира, че ще се запазят качествените и социалните аспекти на законодателството на ЕС и че напредъкът по отношение на един идеал не е за сметка на друг.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
5.5.2015 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
27 0 3 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Margrete Auken, Beatriz Becerra Basterrechea, Alberto Cirio, Andrea Cozzolino, Pál Csáky, Miriam Dalli, Rosa Estaràs Ferragut, Eleonora Evi, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Peter Jahr, Rikke Karlsson, Notis Marias, Edouard Martin, Marlene Mizzi, Julia Pitera, Laurenţiu Rebega, Sofia Sakorafa, Jarosław Wałęsa, Cecilia Wikström, Tatjana Ždanoka |
||||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Anja Hazekamp, György Hölvényi, Jérôme Lavrilleux, Demetris Papadakis, Josep-Maria Terricabras, Ángela Vallina |
||||
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване |
Paul Brannen, Norbert Lins, Dario Tamburrano, Martina Werner |
||||
- [1] COM(2012)0154 окончателен.
- [2] Вж. решение по дело 175/84.
- [3] Вж. решение по дело 175/84 и предложенията в този контекст в COM(2012)0095 окончателен.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
13.7.2015 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
20 3 0 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Max Andersson, Joëlle Bergeron, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Kostas Chrysogonos, Rosa Estaràs Ferragut, Dietmar Köster, Gilles Lebreton, António Marinho e Pinto, Emil Radev, Julia Reda, Evelyn Regner, Pavel Svoboda, József Szájer, Axel Voss, Tadeusz Zwiefka |
||||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Angel Dzhambazki, Evelyne Gebhardt, Heidi Hautala, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Virginie Rozière |
||||
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване |
Ángela Vallina, Bogdan Brunon Wenta |
||||