ДОКЛАД относно новите предизвикателства и стратегии за стимулиране на туризма в Европа
22.9.2015 - (2014/2241(INI))
Комисия по транспорт и туризъм
Докладчик: Изабела Де Монте
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно новите предизвикателства и стратегии за стимулиране на туризма в Европа
Европейския парламент,
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа – водеща световна туристическа дестинация – нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010)0352),
– като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно Европа – водеща световна туристическа дестинация – нова политическа рамка за европейския туризъм[1],
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм“ (COM(2014)0086),
– като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Безопасност на услугите за туристическо настаняване“, (COM(2014) 464),
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати – Програма на ЕС“ (COM(2015) 215),
– като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.[2],
– като взе предвид резолюцията на Съвета от 6 май 2003 г. относно достъпа до инфраструктура в сферата на културата и до културни дейности за хората с увреждания[3],
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 195 от него,
– като взе предвид член 52 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по култура и образование (A8-0258/2015),
А. като има предвид, че мерките, предприемани на равнището на ЕС по силата на член 195 от ДФЕС, трябва да допълват действията на държавите членки в сектора на туризма, като се изключва всякакво хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби;
Б. като има предвид, че туризмът е особено важен сектор от европейската икономика с потенциал за растеж, който заедно със свързаните с туризма сектори генерира над 10 % от БВП на ЕС; като има предвид, че туризмът също така е двигател на устойчива заетост, тъй като в него са заети пряко 13 милиона работници и следователно той създава най-малко 12 % от работните места в ЕС;
В. като има предвид, че Европа е водещата световна туристическа дестинация, с пазарен дял 52 %; като има предвид, че статистиката показва, че по-голямата част от пътуванията в чужбина на жителите на ЕС остават в рамките на Съюза, и като има предвид, че съгласно прогнозите броят на международните туристи, идващи в ЕС, ще нараства със 140 милиона годишно до 2025 г.;
Г. като има предвид, че туризмът представлява важна социално-икономическа дейност в ЕС, с широко въздействие върху икономическия растеж, заетостта и социалното развитие, и като има предвид, че той може, следователно, да спомогне за преодоляването на настоящата икономическа криза и кризата в областта на заетостта;
Д. като има предвид, че крайбрежният и морският туризъм е най-мащабната морска дейност в Европа, и като има предвид, че той представлява повече от една трета от морската икономика, като оказва пряко влияние върху много други сектори от икономиката на ЕС и осигурява заетост за 3,2 милиона души, повечето от които са на възраст между 16 и 35 години; като има предвид, че следва също така да се отбележи, че този сектор е двигател на растеж и създаване на работни места, по-специално в атлантическия и средиземноморския регион;
Е. като има предвид, че приоритетите на политиката в областта на туризма допринасят за постигането най-малко на три приоритета на Комисията Юнкер, а именно устойчив растеж и работни места, свързан цифров единен пазар и по-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар;
Ж. като има предвид, че действията, обявени в съобщението на Комисията от 2010 г., озаглавено„Европа – водеща световна туристическа дестинация“, насърчават амбициозната цел за запазване на господстващото положение на Европа като водеща туристическа дестинация в света;
З. като има предвид, че туризмът не разполага със самостоятелен бюджетен ред в рамките на бюджета на ЕС, и като има предвид, че действията в тази област са разпределени между няколко фонда, пилотни проекти и подготвителни действия;
И. като има предвид, че туристическият сектор в Европа е изправен пред редица нови предизвикателства, сред които са цифровизацията на каналите за разпространение, развиването на новия сектор на икономиката на споделянето, нарастващата конкуренция на нововъзникващите, по-евтини дестинации на трети пазари, променящото се поведение на потребителите, преходът към основана на опита икономика, търсенето на качествено обслужване на клиентите, необходимостта от привличане и задържане на квалифицирания персонал, демографските промени и сезонния характер на туризма;
Й. като има предвид, че вземащите политически решения в областта на туризма могат да предприемат мерки за справяне с предизвикателствата като демографските промени и сезонния характер на туризма чрез разработване на продукти и услуги, които отговарят на конкретните нужди на нарастващия брой възрастни хора, които могат да пътуват през неактивния сезон;
К. като има предвид, че МСП в сектора на туризма са изправени пред значителни затруднения поради голяма регулаторна тежест;
Л. като има предвид, че популяризирането на Европа чрез популяризирането ѝ като туристическа дестинация и чрез маркова стратегия е важен инструмент за укрепване на нейния имидж, профил и конкурентоспособност като съвкупност от устойчиви и висококачествени туристически дестинации, дава възможност за отличаване на европейските дестинации от другите международни дестинации и допринася за привличането на международните туристи, особено от нововъзникващите трети пазари;
М. като има предвид, че конфликтите в близост до границите на ЕС, например в Украйна и в Близкия изток, заедно с терористичните заплахи, оказват отрицателно въздействие върху сектора на туризма и поради това са необходими мерки за противодействие както на национално, така и на европейско равнище;
Н. като има предвид, че устойчивият, достъпен и отговорен туризъм, който е в хармония с природата, ландшафта и градските дестинации и се основава на ефективното използване на ресурсите, устойчивата мобилност и опазването на климата, спомага за опазването на местната околна среда, по-специално в планинските и крайбрежните региони и на островите, и дава траен принос за регионалния растеж, отговаря на нарастващите изисквания за качество на пътниците и повишава конкурентоспособността на предприятията;
О. като има предвид, че европейският културен туризъм играе важна роля за популяризирането на богатото културно многообразие на Европа, укрепва европейската идентичност и насърчава културния обмен и мултикултурното разбиране;
П. като има предвид, че регионите играят основна роля в разработването и прилагането на политиките, свързани с туризма, на регионално равнище;
Р. като има предвид, че икономиката на споделянето представлява пренасочване към нови бизнес модели в резултат на бързо променящите се нови технологии, и като има предвид, че много участници в икономиката на споделянето са част от сектора на туристическите услуги;
С. като има предвид, че въпреки че информацията е разпокъсана и е трудно да се направят солидни заключения, икономическото въздействие на икономиката на споделянето има най-вероятно положителен ефект върху икономическия растеж и благосъстоянието;
Т. като има предвид, че предлагането на услуги с висок стандарт и защитата на правата на потребителите следва да бъде най-големият приоритет за всички онези, които предоставят услуги, свързани с туризма, включително в сектора, обхващащ споделянето и използването на най-новите интернет технологии;
У. като има предвид, че пътуванията и туризмът са един от секторите, засегнати в най-голяма степен от цифровизацията, и като има предвид, че този факт създава редица възможности за пътническите агенции не само в Европа, но и в световен мащаб;
Рамка за действие на Комисията
1. призовава Комисията да докладва на Парламента относно изпълнението на действията, посочени в гореспоменатото ѝ съобщение от 2010 г., и използването на бюджетните кредити в рамките на структурните фондове и съответните програми на ЕС, по-специално Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), както и съответните пилотни проекти и подготвителни действия, под формата на контрол на фактите, включително оценка на ефективността на действията за насърчаване на туризма и за укрепване на конкурентоспособността на туристическия сектор на ЕС;
2. очаква от Комисията да гарантира, че ще продължи да бъде възможно бъдещото отпускане на средства от различните фондове за подпомагане на създаването на благоприятна среда за предприятията в туристическия сектор на ЕС;
3. силно насърчава Комисията да проучи възможността за създаване на раздел в рамките на следващата многогодишна финансова рамка, посветен изключително на туризма, тъй като туризмът следва да бъдат по-добре признат като отделна икономическа дейност по отношение на бюджета и действията, вместо да бъдат финансиран от бюджетите на други политически области;
4. припомня, че Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) са все още най-големият източник на външно финансиране за дейностите, насочени към стимулиране на туристическия сектор в определени държави членки; настоятелно призовава Комисията да гарантира по-голяма прозрачност относно това как се използват структурните фондове от страна на местните органи;
5. призовава Комисията, държавите членки, регионите и отговорните органи в областта на туризма, както и предприятията,и по-специално МСП, да се възползват максимално от тези нови възможности за финансиране в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции , по-специално чрез национални и регионални инвестиционни банки, така че да се постигне качествен скок в действията на ЕС за насърчаване на туризма;
6. настоятелно призовава Комисията да насърчи разработването на свързани с туризма пилотни сценарии в рамките на програмата „Хоризонт 2020“;
7. призовава Комисията да осигури превода на ръководството за финансово подпомагане на 24-те официални езика на ЕС, за да се улесни достъпът до информация за възможностите за финансиране, по-специално за МСП, тъй като достъпът до финансиране е едно от препятствията в този сектор;
8. призовава Комисията да назначи независими експерти, които да направят оценка на въздействието, което оказват върху туризма други политики на ЕС, както и да анализират реалните и потенциалните заплахи за туризма вследствие на конфликтите в съседните на ЕС държави и региони, и да докладва на Парламента, като представи предложения за мерки за повишаване на положителното въздействие и за намаляване на отрицателното въздействие върху туризма;
9. очаква Комисията да представи преглед на актуалните данни въз основа на новия регламент за статистиката в областта на туризма;
10. отбелязва, че са необходими допълнителни усилия за разработване на интегриран подход към туризма, който да гарантира, че при формулирането и прилагането на други политики на ЕС (например в областта на транспорта, политиката за селските райони) са взети под внимание интересите и нуждите на този сектор;
11. призовава Комисията да представи нова стратегия за туризма в ЕС , която да замени или актуализира съобщението от 2010 г.;
12. очаква Комисията да представи в рамките на следващия Европейски форум за туризма подробни мерки за прилагане на новия набор от общи действия;
13. настоятелно препоръчва Комисията да прехвърли достатъчно човешки ресурси за своята политика в областта на туризма, предвид значението на туризма като основен фактор за икономическия растеж и създаването на работни места в Европа; изказва критика във връзка с факта, че на темата за туризма не се дава достатъчна видимост на новия уебсайт на ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“; също така препоръчва този уебсайт да бъде многоезичен;
14. подчертава значението на координацията между службите и отделите на Комисията;
15. настоятелно призовава Комисията да разгледа въпроса за намаляването на непропорционалната регулаторна тежест, която оказва отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на МСП в сектора на туризма; призовава Комисията и държавите членки да намаляват, а не да увеличават съществуващата регулаторна тежест;
16. припомня на Комисията, че туризмът е особено важен сектор за европейската икономика и че поради това е необходимо да се подобри съществено координацията между държавите членки, регионалните и местните органи и финансовите институции, както и да се създадат полезни взаимодействия между публичния и частния сектор в областта на туризма; призовава Комисията да участва в установяването на механизъм за ефективна координация и сътрудничество в сектора;
17. счита, че ЕС, в рамките на сътрудничеството и добросъседските отношения, трябва да развива действия за сътрудничество за развитието на туризма в трети държави, с цел да се даде възможност за балансирано развитие на техните икономики, което ще допринесе за намаляване на напрежението в областта на съседството и за увеличаване на привлекателността на региона и на притока на туристи към него;
18. счита, че определянето на Европейска година на туризма ще спомогне за популяризирането на многообразието на европейския туризъм и ще повиши популярността на различните заинтересовани страни, действащи в сектора на туризма; призовава Комисията да разгледа тази инициатива;
19. призовава Комисията да представи анализ на предимствата и недостатъците от създаването на Европейска агенция по туризъм;
Създаване на марки/съвместно популяризиране на Европа като туристическа дестинация
20. решително насърчава Комисията, в сътрудничество с Европейската комисия по туризма (ETC), която обединява националните туристически организации, да продължава и задълбочава популяризирането на Европа като водеща туристическа дестинация в рамките на общ европейски подход; призовава, по-специално, за изпълнението на дългосрочната стратегия, стартирана от Комисията и ЕТС през февруари 2014 г., „Дестинация Европа 2020“, който съдържа набор от действия в областта на маркетинга, създаването на марки и популяризирането на Европа като туристическа дестинация;
21. призовава, по-специално, за създаването на марка „Дестинация Европа“ с цел допълване и засилване на дейностите за популяризиране, предприемани от туристическите организации на национално, регионално, трансгранично и местно равнище и от европейския туристически сектор, с оглед на видимостта на европейските туристически дестинации, по-специално на пазарите на пътувания на дълги разстояния; подчертава, че марката „Дестинация Европа“ се нуждае от приобщаващ подход, който да създава предимства както за установените, така и за по-малко познати европейски дестинации, като същевременно се запази присъщото многообразие на различните европейски региони, тъй като техните собствени териториални марки им осигуряват доходи, и че тя трябва да зачита изцяло компетентността на държавите членки в съответствие с член 195 от ДФЕС;
22. признава, че общите цели трябва да бъдат ясно определени и да се анализира потенциалът и добавената стойност на марката „Дестинация Европа“, в съответствие с нуждите и специфичните изисквания на държавите членки; счита, че с цел да се постигнат тези резултати, трябва допълнително да се проведат задълбочени консултации със сектора, туристическите организации и регионалните и местните органи; препоръчва създаването на ръководство относно марките, в което да бъдат надлежно определени приетите условия за популяризиране;
23. препоръчва да се обсъди как частният сектор може да се ангажира с маркетинговата стратегия на марката „Дестинация/-и Европа“ и по какъв начин може да допринесе финансово за разработването и целите на стратегията; подчертава значението на публично-частните партньорства и в тази връзка препоръчва да се изготви програма за специално публично-частно партньорство в областта на туризма; призовава държавите членки да ангажират съответните регионални и местни органи в този процес и да си сътрудничат конструктивно със сектора за постигането на тези цели;
24. призовава за укрепването на марката „Дестинация/-и Европа“ като регион за прекарване на ваканцията, отговарящ в най-голяма степен на нуждите на семейството, децата и различните поколения в световен мащаб;
25. счита, че е от основно значение един от ключовите елементи на марката „Дестинация Европа“ да бъде безопасността на туристите; в тази връзка призовава органите на държавите членки, в тясно сътрудничество с Комисията, да приложат стратегии (включващи информационни кампании за туристи), които имат за цел да се осигури на туристите възможно най-голяма безопасност по време на техния престой в рамките на европейските туристически дестинации;
26. подчертава необходимостта от засилване на политическото осъзнаване на факта, че популяризирането на Европа в трети държави служи като маркетингов инструмент с цел увеличаване на броя на пристигащите туристи и по този начин спомага за осигуряване на икономически ползи не само за по-малко познатите дестинации и за държавите, които са изправени пред икономически затруднения, но и за ЕС като цяло; счита, че строгата визова политика е пречка за притока на туристи от трети държави; приветства мерките, представени от Комисията през 2014 г., с цел предоставяне на нови туристически визи и улесняване на преминаването на туристи през Шенгенското пространство; насърчава Съвета, за тази цел, да постигне бързо споразумение с Парламента, така че ЕС да може да се възползва от по-голям приток на туристи от определени трети държави с висок потенциален интерес към посещения в ЕС;
27. припомня, че ЕС следва да започне да инвестира, за да бъде готов да се възползва от потенциала на трети държави с голямо население и бързо развиващи се икономики, и по-специално Бразилия, Русия, Индия и Китай (БРИК), тъй като броят на туристите от тези държави се увеличава; изтъква необходимостта от инициативи, насочени към насърчаване на туризма, и от по-голяма гъвкавост и последователност по отношение на правилата за издаване на туристически визи и преминаването на граничните пунктове; подчертава, че насърчаването на по-голям брой платформи за туристически визи, съчетано с предпазлив подход към опростяването на Визовия кодекс, е важен елемент за увеличаване на броя на туристите от държави извън Европа и за повишаване на видимостта на европейските туристически дестинации; изтъква потенциала на визите за обиколно пътуване за групи туристи, които вече са били в страната, както и значението на прилагането на повече споразумения за отмяна на визовия режим, с цел оптимално оползотворяване на притока на чуждестранни туристи; счита, че е препоръчително, при надлежно зачитане на правото и задълженията на държавите членки да осъществяват контрол при пресичане на техните граници, европейските институции и държавите членки да разработят, в контекста на общата визова политика, дългосрочна стратегия за по-добре координирани и опростени визови процедури;
Общоевропейски и транснационални туристически продукти
28. счита, че публичните и частните заинтересовани страни следва да увеличат усилията си за разработване на нови транснационални европейски туристически продукти, като същевременно се съобразяват изцяло при тяхното разработване с ролята на макрорегионалните стратегии; отбелязва, че макрорегионите като Адриатическо-йонийския макрорегион предоставят отлична природна, културна и историческа база за разработването на такива продукти; призовава публичните и частните заинтересовани лица в макрорегионалните стратегии за Балтийския, Дунавския, Адриатическо-йонийския и Алпийския регион да изработят – всеки в своята област – съвместна стратегия за развитието на туризма;
29. насърчава международното сътрудничество при създаването на транснационални тематични маршрути (на равнището на по-голям брой европейски държави) с цел увеличаване на туристическите предимства, които мотивират посещенията на различни дестинации (определени на държавно равнище), повишаване на мобилността на туристите, повишаване на средните парични разходи на туристите и разширяване платформата за популяризиране (по-специално по отношение на посетители от сектора на пазарите на пътувания на дълги разстояния);
30. подчертава увеличаването на международната конкуренция с развиването на дестинации извън Европа; поради тази причина счита, че е от съществено значение да се насърчава по-голямото сътрудничество между европейските дестинации чрез туристически клъстери и мрежи на местно, регионално, национално и транснационално равнище, както и в рамките на морските басейни;
31. признава значението на транснационалните туристически продукти за насърчаването на териториалното сближаване; изразява убеждението си, в тази връзка, че инициативите, осъществени в рамките на институционализираното сътрудничество, следва да се подкрепят чрез подходящи стимули;
32. призовава държавите членки да насърчават нови туристически маршрути чрез възстановяването на изоставени райони, пътища, железопътни линии, пътеки и остарели трасета;
33. призовава Комисията и членовете на ETC да подкрепят настоящия мандат на ЕТС с цел подпомагане на развитието и насърчаване на целенасочени транснационални и общоевропейски туристически продукти и услуги, заедно с крайбрежния и морския туризъм, чрез усъвършенстване на портала visiteurope.com; призовава Комисията да гарантира, че порталът visiteurope.com може да бъде достъпен също и на всички обичайни мобилни и преносими терминални устройства чрез специално програмирано приложение (аpp);
34. призовава Комисията също така да засили сътрудничеството си със Съвета на Европа, ETC и Световната организация по туризъм към ООН, както и с други международни партньори, за да се подпомогне развитието на нови общоевропейски и транснационални туристически продукти;
35. подчертава, отчитайки факта, че съвременните потребители са склонни да търсят туристически преживявания, а не просто дестинации, че успешната маркетингова стратегия за популяризиране на европейските туристически продукти трябва да отговаря на нуждите на различните туристически сегменти и пазари в трети държави;
36. подчертава, че е необходимо туристическите агенти и туроператорите да популяризират европейския номер за спешни повиквания „112“ на съответните уебсайтове и електронни билети, както и в нашите основни туристически дестинации;
37. приветства инициативата за социален туризъм „Калипсо“ , която позволява на възрастни хора, младежи, хора с по-ниски доходи и хора с увреждания да отидат на почивка извън активния сезон; подчертава, че тази инициатива носи потенциал за преодоляване на проблема, свързан със сезонната заетост, особено в по-малко известни дестинации;
38. счита обаче, че с цел да се противодейства на сезонния характер на туризма в Европа, трябва да се постави по-силен акцент върху разработването на целенасочени туристически продукти, които да предлагат на пътниците специфични туристически преживявания и да отговарят на техните специфични потребности; в тази връзка призовава Комисията да насърчава и подпомага държавите членки и туристическия сектор в създаването на по-разнообразни и целеви продукти около конкретни теми, като например селски райони, културно и индустриално наследство, история, религия, здраве, СПА и балнеология, спорт, вино и храни, музика и изобразително изкуство, като алтернативни форми на туризъм, които ще помогнат за придаване на добавена стойност за съответния район чрез диверсификация на икономиката и намаляване на сезонния характер на заетостта; насърчава държавите членки, за тази цел, да използват по подходящ начин средствата на ЕС и призовава Комисията съответно да разшири обхвата на целите за действия по програмата COSME; счита, че спортните и музикалните фестивали и фестивалите на изкуствата имат голям потенциал за мобилизиране на туристи от Европа и от други държави;
39. подчертава, че разнообразието и културното многообразие на Европа предлагат голям потенциал за развитието на тематичен туризъм и позволяват координираното популяризиране на алтернативен и устойчив туризъм и културен обмен; насърчава инициативите, насочени към свързване на туристическите обекти помежду им за създаване на тематични туристически продукти и маршрути на европейско, национално, регионално и местно равнище, като се използват взаимното допълване и специфичните особености на различните европейски туристически обекти, с цел да се предложи възможно най-добро изживяване на туристите;
40. подчертава необходимостта да се популяризира и изтъква богатото европейско културно наследство, като се използва Списъкът на световното наследство на ЮНЕСКО като уникално продуктово предлагане, но също така и за обекти, които могат да бъдат по-малко познати или не са лесно достъпни, особено предвид факта, че културният туризъм съставлява около 40 % от европейския туризъм и по този начин допринася значително за икономическия растеж, заетостта, социалните иновации и местните, регионалните, градските и селските райони, като същевременно намалява въздействието на сезонността; подчертава също така в този контекст ключовата роля на спонсорството, за да се поддържа европейското наследство и да се облекчи свързаната с разходите тежест за държавите членки;
41. подчертава, че насърчаването на културни прояви на различни равнища може да допринесе за привлекателността на туристическите дестинации, и поради това предлага да се разгледа възможността за създаване на общоевропейски график на събитията, който да се поставя на портала visiteurope.com, с цел подобряване на туристическите информационни услуги;
42. призовава националните туристически организации да дават достатъчна видимост в интернет на инициативите и наградите, изтъкващи европейското наследство, и да насърчават свързаните с тях инициативи и действия за популяризиране (например Знака за европейско наследство и „Европейските културни маршрути“);
43. отново изтъква значението на опазването и съхраняването на културното наследство от евентуалните вредни последици от структурните промени, причинени от туристически дейности, както и от рисковете, свързани с масовия туризъм, особено през активния сезон; отдава предимство на качеството на услугите, а не на тяхната цена; във връзка с това отново подчертава ролята, която меценатството може да играе за спомагане за опазването на европейското наследство и за компенсиране на намаляването на публичните бюджети, отпускани за тази цел;
44. отправя искане към Комисията и държавите членки да предприемат действия за опазване на застрашените паметници и обекти в Европа, с цел да защитават и популяризират културното наследство и съответно да насърчават културния туризъм;
45. подчертава важната роля, която европейският културен туризъм играе за стимулиране на личностното развитие и знанията, и особено сред младите хора, като популяризира богатото европейско национално и местно културно многообразие и наследство, допринася за взаимното опознаване между културите, предоставя възможност за създаване на контакти, укрепва европейската идентичност и изразява европейските ценности;
46. подчертава потенциала на културния туризъм за намаляване на бедността; във връзка с това призовава за подпомагане на творческите индустрии и селския туризъм в държавите членки с цел популяризиране на изключителното културно богатство на Европа и борба с бедността и безработицата;
47. подчертава, че съвместното закупуване на билети за транспорт и за вход следва да бъде опростено като форма на подкрепа за културните кампании;
48. подчертава, че многообразието на езиците в Европа – официални езици, езици със статут на официални в определени региони, езици на малцинствата и по-малко познати езици – формира здравата основа на културното ѝ наследство, и самите те са предпоставка за устойчив и отговорен туризъм;
49. отбелязва възможностите, предлагани от значителни исторически събития и обекти, като например мемориалите, за посрещане на съвременни предизвикателства чрез внимателно тълкуване и образователни програми; насърчава използването на културното наследство и туризма за поощряване на междукултурния диалог с цел по-тясно сближаване на хората в Европа;
50. подчертава потенциала на спортния туризъм, който в бъдеще би могъл да се превърне в един от най-динамичните сектори на развиващия се туристически сектор в Европа, и призовава за въвеждането на конкретни политики за насърчаване и подкрепа на неговото развитие; припомня важната роля на спортните дейности, за да станат европейските региони привлекателни в очите на туристите; изтъква възможностите, произтичащи от пътуванията на спортистите и зрителите преди и по време на спортни събития, които могат да привлекат туристи в дори и най-отдалечените райони; подчертава, че потенциалът на спортния туризъм все още не е реализиран в достатъчна степен;
Качество
51. изразява убеждението, че е необходимо европейският туризъм да извърши преход от модела на количествен растеж към качествен модел, водещ до трайно и устойчиво развитие, както и че в действителност е необходимо да се развие туристически сектор, който да позволява създаването на повече квалифицирани работни места с подобаващо възнаграждение; счита, че икономическата диверсификация на туризма в селските и крайбрежните райони предлага възможности за нова и устойчива заетост;
52. признава, че съществува разлика в стандартите по отношение на качеството на услугите в сектора на туризма, и застъпва мнението, че стандартите за качество са важни като средство за осигуряване на равнопоставени условия на конкуренция за операторите и увеличаване на прозрачността за потребителите, като по този начин спомагат за засилване на доверието на всички страни; призовава всички заинтересовани страни да задълбочат дискусията относно начините, по които ЕС може да насърчава договорени стандарти за качеството на туристическите услуги;
53. призовава Комисията да създаде европейска марка за качество на туризма, която да възнаграждава полаганите сериозни усилия от страна на специалистите в туристическия сектор в подкрепа на качеството на туристическите услуги на основата на максимално зачитане на културното и природното наследство, подобряване на качеството на работните места в туристическия сектор, подобряване на достъпа за всички и популяризиране на културните традиции на местните общности;
54. призовава Комисията да засили сътрудничеството между държавите членки с цел подобряване на качеството на продуктите посредством марката „произведено в“;
55. призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат и съвместно с туристическите асоциации да определят обща европейска система за класификация на туристическата инфраструктура (хотели, ресторанти и др.); счита, че инициативата на Hotelstars Union за постепенно хармонизиране на системите за класифициране на настаняването в Европа следва да се насърчи допълнително, като така се даде възможност за по-добра съпоставка на офертите за настаняване в Европа и се допринесе за установяването на общи критерии за качество на услугите;
56. счита поддържането на стандарти за безопасност при туристическите услуги в ЕС за съществен елемент на доброто качество; в тази връзка приветства Зелената книга на Комисията, озаглавена „Безопасност на услугите за туристическо настаняване“; отбелязва предложенията на много потребителски групи, организации за пожарна безопасност и организации в туристическия сектор в подкрепа на действията за безопасност в областта на туризма на равнище ЕС; поради това призовава Комисията да излезе с предложения за минимални стандарти за безопасност на туризма в ЕС, по-специално в областта на пожарната безопасност и безопасността по отношение на въглеродния оксид при ваканционното настаняване; подчертава необходимостта от системно събиране на данни за безопасността на настаняване;
57. подчертава факта, че подходящото обучение и достойните условия на труд гарантират високо качество на туристическите услуги, и че пренебрегването и отслабването на необходимите умения и социалните постижения в сектора е контрапродуктивно;
58. счита, че инвестирането в обучение и образование представлява съществен елемент от предоставянето на качествени услуги в сектор, в който работят преди всичко млади хора на възраст между 16 и 35 години; насърчава настоятелно Комисията да работи с частноправни субекти и други публични органи за създаване на програми за обучение и стажове през неактивния сезон с цел превръщането на този сектор в по-привлекателен и с по-малко сезонен характер; счита, че при това обучение следва да се поставя акцент върху повишаване на квалификацията и развитието на т. нар. „меки“ умения, което подобрява перспективите за намиране на работа в целия сектор; призовава поради това Комисията да подкрепя усилията на туристическия сектор за повишаване на уменията и компетентностите на работодателите и служителите, с цел изпреварване на бъдещите тенденции и нуждите от умения; счита, че статистиката за заетостта в сектора на туризма следва да се подобри;
59. призовава Комисията в тази връзка да подкрепи туристическия сектор чрез запълване на недостига от квалифицирана работна сила и повишаване на съответствието между професионалното образование и обучение и изискванията на пазара; предлага Комисията да изготви и разпространи ръководство относно най-добрите практики и предлаганите възможности за обучение в ЕС, като по този начин допринесе за постигането на по-високо равнище на професионализъм и по-голяма доброволна мобилност сред професионалистите в ЕС;
60. подчертава значението на подобряването на взаимното признаване от държавите членки на професионалните квалификации в туристическия сектор, за да могат работещите да намерят възможно най-добрите перспективи за своята кариера и по този начин да се насърчи тяхната мобилност;
61. приветства инструментите за мобилност и проектите за сътрудничество като „съюзите на знанието“ и „съюзите на уменията по сектори“ в рамките на програмите „Еразъм +“ и „Еразъм за млади предприемачи“ като ефективни средства за работещите в туризма, участващи в образование и обучение на всички равнища, за обмен на най-добри практики, подобряване на езиковите умения и придобиване на практически познания в областта на културния туризъм; изразява при все това загриженост от липсата на интерес от страна на младите хора за професионално развитие в определени отрасли на туризма; изтъква ползите от дуалната образователна система за туристическия сектор и значението на съчетаването на ученето с практическия опит в работна среда, като по този начин се подобряват както теоретичните, така и практическите умения; призовава държавите членки и местните и регионалните органи да се възползват пълноценно от възможностите, предлагани от Европейския социален фонд и други европейски, национални и регионални фондове, за насърчаване на професионалното обучение.
62. призовава държавите членки да инвестират в качествено обучение на екскурзоводи и да насърчават многоезичния подход за по-успешното рекламиране на обектите, представляващи интерес за чуждестранни туристи; призовава също така Комисията и държавите членки да определят европейски стандарти за качество за екскурзоводи, като гарантират спазване на минималните образователни изисквания;
63. призовава Комисията да направи проучване на въздействието на данъците и таксите, налагани на туристически продукти и услуги на местно, регионално, национално и европейско равнище, върху конкурентоспособността на Европа като дестинация; призовава държавите членки да признаят значението на намаляването на ставките на ДДС върху пътническите и туристическите услуги, което ще подпомогне развитието на местните икономики и ще осигури устойчив растеж и работни места, както и ще помогне на Европа да запази своята конкурентоспособност на световния пазар;
Разгръщане на потенциала на крайбрежния и морския туризъм;
64. признава значението за крайбрежните и островните райони на Европейската стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм (в съответствие със стратегията за „Син растеж“ и стратегията „Европа 2020“), която предоставя набор от общи отговори на многото предизвикателствата, пред които са изправени;
65. настоятелно насърчава Комисията да представи план за действие към 14-те действия, описани в гореспоменатата стратегия за крайбрежния и морския туризъм, с конкретни цели и графици и да докладва на Парламента относно напредъка по тези действия;
66. призовава Комисията да провежда годишен семинар с участието на крайбрежните и морските държави членки и съответните региони с цел насърчаване на паневропейски диалог и улесняване на споделянето на най-добри практики и следване на дългосрочна стратегия;
67. припомня значението на свързаността и достъпността и отбелязва, че те се различават през активния и неактивния сезон в най-отдалечените региони и острови, които разчитат предимно на морския и въздушния транспорт; подчертава също така значението на изготвянето на регионални планове, които насърчават мобилността в рамките на дестинациите; отправя искане към Комисията действие 12 от гореспоменатата стратегия за крайбрежния и морския туризъм да отчита също и ефективността на държавната помощ в крайбрежните и морските региони;
68. настоятелно насърчава Комисията – заедно с държавите членки и заинтересованите лица в корабоплавателния и морския туристически сектор – да направи оценка на необходимостта от разработване на интелигентни и иновативни стратегии като решение за преодоляване на сезонността, което може да се прилага в периодите както на активния, така и на неактивния сезон и е съобразено с различните целеви групи; призовава заинтересованите страни да положат усилия за създаване на туристически преживявания, продукти и допълнителни услуги, които да са интегрирани с местните продукти, по-специално свързани с морското наследство и култура, водните спортове, корабоплаването с развлекателна цел, наблюдението на морския живот и природа, дейностите, свързани със слънцето и плажа, непромишления риболов, храната и здравето;
69. подчертава значението на круизния туризъм за растежа на туристическия сектор в Европа; призовава поради това Комисията заедно с държавите членки да оцени необходимите ресурси и съществуващата пристанищна и морска инфраструктура и да стандартизира сортирането на отпадъците и рециклирането, с цел да бъдат предприети иновативни действия за планиране по отношение на тези райони чрез развитие на концепцията за интелигентен пристанищен град;
70. подчертава, че съвместното планиране и съвместните действия са също толкова необходими за приемането на туризма от населението, колкото за устойчивото му развитие;
Устойчив, отговорен и социален туризъм
71. призовава Комисията да продължи да насърчава устойчивия, отговорен и щадящ околната среда туризъм в сътрудничество със стратегически партньори като Европейската комисия по туризма и други заинтересовани лица чрез разработване на нови специфични продукти и популяризиране на вече съществуващи и предлага да бъде създадена общоевропейска, напълно достъпна интернет платформа, която да обединява съществуващата информация за сертифицирани продукти, нови форми на туризъм, дестинации и маршрути и за конкретни услуги, като начини за транспорт, и туристически пътеводители в една база данни, достъпна чрез портала visiteurope.com;
72. счита, че в рамките на програмата COSME трябва да бъдат заделени повече средства за (съ)финансиране на устойчиви туристически проекти;
73. настоятелно призовава Комисията да завърши Европейската харта за устойчив и отговорен туризъм и да продължи да предоставя финансова подкрепа на важни инициативи и мрежи като EDEN („Най-добри европейски дестинации“) и европейските културни маршрути;
74. насърчава националните туристически организации да създадат, въз основа на стандарти, предложени от Комисията, специален единен портал на национално равнище за устойчив и отговорен туризъм, за да могат потребителите да правят информиран избор сред целевите национални и транснационални продукти и дестинации;
75. подчертава значението на осигуряването на развитието на устойчив, отговорен и достъпен туризъм, при който развитието на дестинациите се основава на концепцията за „интелигентна дестинация“ и който съчетава аспектите на устойчивостта, експериенциалния (основан на преживяването) туризъм и подходящото използване на природните ресурси заедно с новите технологии, включително аспектите, свързани с физическата и информационната достъпност; изразява убеждението, че информационните мрежи за проекти в областта на така наречения „мек“ туризъм предлагат добри възможности в подкрепа на МСП, местното устойчиво развитие, устойчивите работни места и стабилните икономики;
76. призовава Комисията да направи проучване относно издаването на сертификати за устойчивост на „меките“ туристически услуги, което да включва анализ на доброволните инструменти и на това кои инструменти са били успешни;
77. призовава за насърчаване и по-нататъшно развитие на подходящи за деца и семейства възможности в туристическия сектор, например чрез въвеждане на европейски печат за съобразен със семейството туризъм;
78. подчертава значението на насърчаването на програми за реконструкция на стари хотелски бази в съответствие с критериите за екологично устойчив туризъм;
79. подчертава изключително важната роля на европейския туризъм за възстановяването на селските и градските райони с оглед постигане на устойчиво местно и регионално развитие;
80. призовава за развитието на устойчиви туристически услуги в районите със силен културен и туристически потенциал, чиято репутация обаче е пострадала поради даването на приоритет на други сектори, включително промишления;
81. подчертава значението на осъзнаването, че туризмът не трябва да има отрицателно въздействие върху всекидневния живот на местните жители; счита, че точно напротив, местното население следва да бъде положително интегрирано и да има възможност да участва в явлението туризъм;
82. подчертава, че защитата на природното и културното наследство и на биологичното разнообразие представляват ценен капитал за туристическия сектор и следователно подкрепя държавите членки и регионалните органи, както и туристическите дружества в насърчаването на екотуризма и спазването на законодателството на ЕС в областта на околната среда при вземането на решения във връзка с инфраструктурни проекти и тяхното изпълнение; призовава държавите членки да интегрират инициативи за опазване на природното наследство в своите национални и регионални стратегии в областта на туризма;
83. подчертава значението на устойчивия и отговорен туризъм за опазването и популяризирането на регионалното природно и културно наследство; е убеден поради това, че продуктите на регионалния туризъм и кратките престои следва да бъдат подкрепяни и популяризирани чрез подходящи мерки;
84. призовава Комисията и държавите членки да разработят мрежи от зелени маршрути, които да включват селски и горски райони, както и по-малки природни обекти, като интегрират нови екологично устойчиви решения в съществуващите инфраструктурни транспортни мрежи;
85. подчертава, че устойчивият риболовен туризъм може да допринесе значително за икономиката на селските райони в Европа; подчертава, че тази форма на туризъм може да продължи да съществува само ако застрашените видове риба се стопанисват по по-устойчив начин във вътрешните води на Европа;
86. отбелязва, че агротуризмът е една от основните форми на алтернативен туризъм в ЕС, и призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да подкрепя действия, насочени към предоставянето на стимули за по-нататъшното развитие на инфраструктурата и достъпността на този вид туризъм;
87. призовава Комисията да продължи да подкрепя местните райони и специалитети, като насърчава популяризирането им и гарантира защитата на местните продукти като селскостопанските и неселскостопанските защитени географски указания (ЗГУ);
88. счита, че чувствителните региони като островите, крайбрежните, планинските райони, и особено отдалечените и най-отдалечените региони, често са силно зависими от сектора на туризма и са сред първите, засегнати от изменението на климата; ето защо изразява убеждението си, че опазването на климата следва да бъде приоритет и да бъде по-силно интегрирано в европейските, националните и регионалните политики, свързани с туризма и транспорта, включително чрез акцентиране върху енергийната ефективност, възобновяемата енергия, устойчивия транспорт и управлението на отпадъците; призовава Комисията да направи оценка на въздействието на изменението на климата върху туризма в тези чувствителни региони – от икономическа, екологична и социална гледна точка – и на влиянието, което ще има в бъдеще;
89. подчертава необходимостта от насърчаване на туристическия потенциал на отдалечените селски, островни, крайбрежни и планински райони; насърчава устойчивото развитието на свързания с крайбрежното и морското пространство туризъм в ЕС и призовава държавите членки да развият устойчива инфраструктура и да подобрят трансграничната свързаност като средство за повишаване на тяхната привлекателност и достъпност;
90. подчертава факта, че островите имат свои собствени проблеми, особено по отношение на връзките между по-малките острови и континенталната част, и призовава Комисията да предложи мерки за насърчаване на инвестициите в тази област;
91. счита, че въвеждането на доброволни „екологични проверки“ с оглед на подобряването на качеството на околната среда в туризма представлява полезен принос от страна на сектора, и препоръчва предприятията, които проявяват особена ангажираност, да получат признание;
92. призовава отговорните на национално, регионално и местно равнище органи и оператори да положат по-големи усилия за популяризиране на мрежи от маршрути за немоторизиран туризъм, като европейските пешеходни, конни, поклоннически и велосипедни маршрути в съчетание с всички трансгранични железопътни услуги, включително високоскоростните и нощните влакове; припомня, че оперативната съвместимост между видовете транспорт също следва винаги да се проучва; препоръчва премахването на по-високите тарифи за граничните участъци, които са една от основните пречки за по-широкото използване на железниците от туристите в граничните райони;
93. признава, че устойчивият градски туризъм е бързоразвиваща се стопанска дейност и че мобилността и транспортната политика в туристическите центрове на градовете следва да бъдат ефективни и устойчиви и да водят до взаимноизгодни резултати както за посетителите, така и за местните жители;
94. подкрепя развитието на интегрирани видове мултимодален транспорт за туристи, посредством създаването на билети, които позволяват използването на различни превозни средства в зависимост от различните нужди; подчертава, че напредъкът в интегрираните услуги за продажба на билети ще стимулира съществено трансграничния туризъм;
95. подчертава, че електрическите превозни средства предлагат все по-привлекателно решение както за селския, така и градския туризъм по отношение на новата гъвкава мобилност и че тази възможност за предвижване следва да бъде предлагана по-често курортите;
96. подчертава, че е важно да бъде улеснено използването на обществения транспорт от велосипедистите;
97. насърчава настоятелно Комисията да прецени възможността за превръщане на Европейската система от показатели за туризма (ETIS) в инструмент на Съюза, който да подпомага туристическите дестинации при контрола, управлението, оценката и подобряването на дейността им по отношение на устойчивостта;
98. призовава държавите членки да споделят добрия опит в областта на устойчивото управление на туризма също и в рамките на международното сътрудничество в чужбина;
99. счита, че пълната достъпност и приемливите цени в туризма са неразделна част от устойчивостта на сектора; потвърждава, че принципът „туризъм за всички“ позволява и дава възможност на хората, особено на хората със специални нужди (като хората с увреждания или намалена подвижност, младите хора, възрастните хора, семействата с ниски доходи и семействата с деца) да се възползват от правата си като граждани и че следователно той трябва да бъде отправна точка за всяко национално, регионално, местно или европейско действие, свързано с туризма; призовава държавите членки да поставят специален акцент върху използването на нови технологии при разработването на туристически концепции за възрастни граждани и хора със специфични увреждания;
100. препоръчва на държавите членки да разработят единна и прозрачна система за обозначаване на достъпни предложения в цяла Европа и да създадат съответни интернет платформи; призовава Комисията да представи предложения в този смисъл;
101. препоръчва на държавите членки да въведат изискване за осигуряване на достъпност като критерий за допустимост за туристическия сектор в контекста на програми за икономическо развитие;
102. подчертава, че доверието на потребителите в дружествата, предоставящи услуги в туристическия сектор, се основава и на предоставянето от тези дружества на потребителите на прости, ефективни и бързи алтернативни способи за разрешаване на потребителски спорове, както и на защитата на личните и финансовите данни на потребителите от страна на дружествата;
103. счита, че за да стане туризмът в Европа достъпен е необходимо въздушните превозвачи да преустановят изкривената и често широко разпространена практика на осигуряване на повече пространство за бизнес класа отколкото за икономична класа;
104. подчертава приноса на гражданското общество за разпространението на новите форми на туризъм чрез социалните мрежи, доброволческите организации, културните и спортните асоциации, гражданските групи за действие и организациите, представляващи младите хора, жените и емигрантските общности;
105. призовава за по-голямо признание за жизненоважната роля на доброволческия сектор за развитието и подпомагането на туристическия сектор чрез доброволчески културни изяви;
106. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да обърнат внимание на потенциала на социалната икономика по отношение на развитието на устойчив и отговорен туризъм и да го подкрепят;
107. счита, че туризмът има важна социална стойност за младите хора, заетите на трудов договор и пенсионерите, и призовава държавите членки да използват средства от ЕС за развитието на здравен туризъм и туризъм за отдих;
108. подчертава, че продължаващата имигрантска криза в Европа засяга по-специално крайбрежните райони, където туризмът осигурява съществена част от доходите на местните жители; призовава Комисията да изготви доклад относно въздействието, което неконтролираният приток на имигранти в Европейския съюз оказва върху туристическия сектор;
Икономика на споделянето
109. приветства възможностите, които икономиката на споделянето разкрива за стартиращи и иновационни предприятия в туристическия сектор; признава взаимното допълване на тези услуги с други туристически предложения по отношение на тяхното местоположение и хората, към които са насочени;
110. припомня, че икономиката на споделянето или съвместното потребление представлява нов социално-икономически модел, който стартира благодарение на технологичната революция със свързването на хората в интернет посредством онлайн платформи, където сделките със стоки и услуги се осъществяват по сигурен и прозрачен начин;
111. подчертава, че действащото законодателство не е пригодено за икономиката на споделянето, и че поради тази причина местни и национални правителства са започнали да проучват тези онлайн платформи и да правят опити да регулират ефекта им, като често прилагат и несъразмерни мерки, които се различават съществено в рамките на Съюза; настоятелно призовава Комисията да работи заедно с държавите членки за проучване на възможно най-добрите инициативи, които да бъдат предприети на европейско, национално, регионално и местно равнище; препоръчва да се обмисли създаването на подходяща регулаторна рамка като част от цялостната Стратегия за цифров единен пазар на ЕС;
112. подчертава, че преди да се предприемат регулаторни мерки трябва първо да се анализира отговорът на възхода на „икономиката на споделянето“; счита обаче, че всяко действие от страна на публичните органи трябва да бъде съразмерно и гъвкаво, за да се създаде регулаторна рамка, която осигурява равнопоставени условия на конкуренция за дружествата и по-специално подкрепяща и позитивна стопанска среда за МСП и за иновации в сектора; счита освен това, че за целите на защитата на потребителите и на сигурността, разпоредбите в областта на сигурността, безопасността и здравето, приложими към традиционния туристически сектор, следва също да се прилагат и към туристическите услуги, предоставяни на търговска основа в рамките на икономиката на споделянето;
113. подчертава, че действията на предлагащите трябва да бъдат категоризирани правилно, за да се направи ясно разграничение между ad hoc или постоянното споделяне и професионалните бизнес услуги, към които следва да се прилагат съответни разпоредби;
114. подчертава също така необходимостта платформите да бъдат напълно достъпни и потребителите, използващи такива сайтове, да бъдат коректно информирани, а не подвеждани, и да бъдат защитени личните им данни; подчертава значението на наличието на надеждна и прозрачна система за оставяне на отзиви и на гарантирането, че потребителите няма да бъдат наказвани от доставчиците на услуги за отрицателни отзиви;
115. подчертава, че технологичните дружества, действащи като посредници, трябва да информират доставчиците относно задълженията им, особено по отношение на защитата на правата на потребителите, и да осигуряват надеждна и достъпна информация относно всички такси и скрити разходи, свързани с осъществяването на стопанска дейност, както и относно това как да действат, така че да спазват напълно местните закони, по-специално данъчното законодателство и спазването на нормите, свързани с безопасността на потребителите и условията на труд на лицата, предоставящи туристически услуги;
116. призовава Комисията да направи оценка на икономическото и социалното въздействие на икономиката на споделянето и отражението ѝ върху туристическата индустрия, потребителите, технологичните дружества и държавните органи и да докладва на Парламента резултатите от инициативите, които е предприела досега, включително за работата на оперативната група, създадена от Генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачеството и МСП“;
Цифровизация
117. призовава Комисията да състави, съвместно със сектора и туристическите асоциации, интелигентна пътна карта на инициативи, насочени към по-широкия обхват на иновациите (обработка на информация, ИКТ, научни изследвания), както и към необходимите умения, с цел да се насърчат дружествата в областта на пътуванията и туризма да възприемат и използват по-ефективно цифровите инструменти; счита, че Комисията би могла да положи целенасочени усилия за разпространяване на най-добри практики в тази област;
118. приветства електронната туристическа платформа на Комисията и нейните цели (i) за повишаване на капацитета за иновации и на цифровизацията на свързани с туризма МСП с цел активизиране на туристическия сектор и (ii) генериране на предложения за това как да се адаптират и оформят устойчиви, конкурентоспособни и ориентирани към потребителите политики, насочени към по-нататъшно развитие на туристическия сектор; насърчава използването на иновативни технологии, обмена на най-добри практики и задълбочаването на сътрудничеството на регионално равнище, с цел да стане туристическият сектор в Европа по-привлекателен и конкурентоспособен; счита, че насърчаването на електронното обучение и нарастващото използване на цифровите технологии ще спомогнат за напредъка към постигането на тази цел;
119. е наясно, че МСП (повечето от които са микропредприятия) и стартиращите предприятия в туристическия сектор се сблъскват със значителни трудности при рекламирането на своите услуги в чужбина и при приспособяването си към бързо променящите се пазарни условия; отбелязва, че новите ИТ инструменти като порталът „Tourism Business Portal“, разработен от Комисията, както и уеб семинарите, могат да им помогнат да се възползват от възможностите, предоставяни от цифровите технологии; подчертава, че ако порталът „Tourism Business Portal“ стане достъпен на всички езици на държавите членки, това ще увеличи още повече териториалните ползи от тези действия; насърчава предприемането на подобни инициативи на местно, регионално и национално равнище;
120. призовава Комисията да продължи да насърчава сътрудничеството между публични и частни заинтересовани лица в областта на туризма с цел улесняване на разработването и въвеждането на цифрови решения от страна на европейските дружества; подчертава по-специално необходимостта от по-добра координация между публичните туристически администрации на национално, регионално и местно равнище, туроператорите, сектора на хотелиерството и ресторантьорството и предприятията в областта на цифровите технологии;
121. призовава Комисията да помогне на сектора да създаде инструменти, които да позволят да се наблюдават дестинациите на посетителите, да се изгражда техният профил, както и да се проследява мобилността им, за да се опознаят техните интереси и да се разработят подходящи продукти, както и да създаде инструменти, които предлагат индивидуален избор на дестинации „а ла карт“, както и за наблюдение на мрежите с цел проверка на мненията на посетителите;
122. очаква Комисията да представи подробен доклад, който да включва оценка на актуалното състоянието по отношение на цифровизацията на туристическия пазар на ЕС с оглед установяване и справяне с предизвикателствата и разкриване на възможности пред различните публични и частни участници на национално, регионално и местно равнище; счита, че подобен доклад следва да включва подходящи препоръки с оглед осигуряване на лоялна конкуренция и равнопоставени условия на конкуренция за всички участници и защита на потребителите чрез осигуряване на прозрачност, неутралност и достъпност;
123. отбелязва увеличението на резервациите за туристически услуги онлайн, директно от ползвателя, и рисковете, които това може да крие за потребителите, които често не са запознати със своите права и приложимото право; отправя искане към Комисията да проследява в детайли всякакви злоупотреби, които могат да възникнат в тази област, по-специално когато става дума за комбинирани покупки от различни доставчици на услуги (например на самолетен билет и кола под наем), и да приспособи и доразвие тези нови начини за резервиране на услуги до следващия преглед на Директивата относно пакетните туристически пътувания;
124. приветства неотдавнашното приключване на тристранните преговори относно преразгледаната Директива за пакетните туристически пътувания; призовава за нейното своевременно и ефективно транспониране и прилагане с оглед на трансформирането на сектора и на защитата на потребителите в цифровата среда;
125. призовава Комисията да пренасочи финансови средства и програми с цел предоставяне на по-голяма подкрепа за цифровизацията на европейските туристически дружества;
126. призовава Комисията да гарантира, че туристическите и пътническите агенции предоставят на доставчиците на услуги справедлив и равен достъп до съответните данни, така че да се улесни внедряването на цифровите услуги за информация и закупуване на билети за мултимодални пътувания; отбелязва значението на интелигентните транспортни системи (ИТС) за предоставянето на точни данни в реално време за движението по пътищата и за пътуванията, за развитието на интегрирани услуги за мобилност, които ще бъдат от полза за развитието на европейския туризъм;
127. призовава държавите членки да идентифицират и подкрепят инициативи в целия ЕС, които насърчават използването на цифрова инфраструктура и оперативната съвместимост между различните платформи; призовава държавите членки в тази връзка да предоставят безплатни безжични wi-fi мрежи в туристическите райони и да премахнат таксите за роуминг до 15 юни 2017 г., както беше решено, както и геоблокирането;
128. призовава държавите членки и местните органи да осигурят на всички гари и платформи за пристигане, заминаване и трансфер информационни бюра с компетентни служители, които да могат да предоставят информация относно основните дестинации, видовете транспорт и туристическите обекти, заедно с многоезични цифрови информационни системи, предлагащи безплатен и неограничен достъп до безжични wi-fi мрежи, които могат да се използват и от хора с увреждания;
129. подчертава, че пътниците все още са изправени пред разлики в цените, реда и условията при резервиране на места за настаняване или транспортни средства онлайн; приветства следователно съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“; призовава Комисията да приеме всеобхватно предложение, което да сложи край на неоправданото геоблокиране на достъпа до стоки, услуги и най-добри налични цени въз основа на географско местоположение или държава на пребиваване;
130. настоятелно призовава държавите членки да насърчават достъпа до високоскоростни широколентови услуги като приоритет за отдалечените и най-отдалечените туристически райони като островите и крайбрежните, планинските и селските райони, с цел да се стимулира растежът на туристическите предприятия и да се намали цифровото разделение в ЕС;
131. призовава държавите членки и заинтересованите страни да разработят ефективни средства за преодоляване на недостига на квалифицирана работна ръка във всички области на туристическия сектор, и по-специално в областта на цифровизацията;
132. изразява загриженост, че голяма част от икономическите ползи на онлайн разпространението не са оползотворяват в Европа; счита, че европейските правителства трябва да положат повече усилия за насърчаване на предприемачеството, и по-специално за намиране на основани на технологиите решения в Европа;
133. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
С влизането в сила на Договора от Лисабон беше признато значението на туризма.
Член 195 от Договора за ЕС предоставя възможността за предприемане на действия на европейско или многонационално равнище при зачитане на принципа на субсидиарност и компетентността на държавите членки. Договорът не дава възможност за хармонизиране на националното законодателство в областта на туризма. Това стана ясно при опита от страна на Комисията да внесе първо законодателно предложение за определяне на принципите за качество на туризма.
Съобщението на Комисията от 2010 г.
Комисията даде нов импулс на политиката в областта на туризма с основна инициатива, предприета през 2010 г., а именно съобщението „Европа – водеща световна туристическа дестинация – нова политическа рамка за европейския туризъм“, в което са изложени нова консолидирана политическа рамка и план за действие за туризма. С посочените в него 21 действия Комисията си постави много амбициозна цел, продиктувана от нейния стремеж за оказване на принос към растежа и заетостта в Европа.
За Парламента е трудно да прецени ефективността на предприетите действия. За съжаление през май 2013 г. службите на Комисията преустановиха своето редовно актуализиране на текущия план за тяхното прилагане. Ето защо докладчикът призовава Комисията да предостави всеобхватен отчет за изпълнението на предприетите действия, включително информация относно използването на финансови средства. Освен това се изисква извършване на оценка на въздействието на останалите политики на ЕС върху туризма.
Предизвикателства пред туризма като икономически фактор
Въпреки, че според положителните прогнози броят на туристите, които ще посетят ЕС през следващите години, ще се увеличава, е необходимо да се проявява бдителност по отношение на дела на чуждестранните посетители, тъй като Европа е под все по-голям натиск от страна на други международни дестинации, по-специално от страна на нови, по-евтини дестинации.
Предвид на редица други предизвикателства туристическият сектор в Европа трябва да се приспособи бързо, за да запази своето равнище на конкурентоспособност. Както цялата икономика, така и туризмът е засегнат от демографските промени и нарастващата безработица сред младите хора. Освен това туристическият сектор е изправен пред промяна на поведението на потребителите, повишено търсене на висококачествени услуги за клиенти и най-вече пред необходимостта предприятията да се приспособят към цифровата ера, тъй като повече от 95 % от пътуващите използват интернет за планиране на своите пътувания, а броят на предлагащите съвместно потребление се увеличава.
През януари 2015 г. Комисията представи нов набор от (осем) общи действия, които възнамерява да очертае по-подробно по-късно тази година, най-вероятно на форума по туризъм на ЕС, който предстои през септември.
Последните вътрешни организационни промени в Комисията обаче са тревожни. Комисията е намалила драстично своя персонал, отговарящ за политиката в областта на туризма. Настоящото решение далеч не е в съответствие със значимостта на сектора и изразените през януари тази година амбиции на Комисията.
Съвместно популяризиране на Европа
Туристическият сектор е поставен в условията на все по-динамична световна конкуренция, тъй като нововъзникващите икономики и по-евтините страни привличат международните туристи. За да устои на тази конкуренция, Европа трябва да заложи на сравнителните си предимства, по-специално разнообразието на природните си забележителности и изключително богатото си културно наследство.
В отговор на това Комисията предложи през 2010 г. създаването на марка „Европа“, на която Парламентът реагира положително в своята резолюция, приета на 27 септември 2011 г.
Докладчикът е на мнение, че Комисията следва да продължи да осигурява максимална подкрепа за съвместното популяризиране на Европа на трети пазари, като допринася за добавянето на европейска и/или международна стойност към съществуващите национални усилия за насърчаване на туризма. Сътрудничеството с Европейската комисия по туризма, която действа като основен партньор на Комисията за популяризиране на Европа на далечните пазари, доведе през 2012–2013 г. до първата международна комуникационна кампания за туризъм „Europe, whenever you’re ready“ (Европа — когато поискате) и до създаването на портал visiteurope.com . Комисията отбеляза голямо въздействие в социалните медии.
Освен това се предвижда създаването на действително обща комуникационна стратегия за утвърждаване на Европа като уникална дестинация и за разработване на единен европейски портал, на който да се въвеждат отделните национални уебсайтове. Комисията нарича тази инициатива марка „Дестинация Европа“. Тази концепция обаче се оспорва от националните туристически организации на няколко държави членки. Основните въпроси са: Какви са основанията за марка „Дестинация Европа“? Подхождат ли си многообразие и обща марка? Докладчикът счита, че е необходимо този план да бъде обмислен добре, преди да бъде превърнат в реалност. В ръководство за търговската марка следва да бъдат определени ясни условия, за да се избегне конкуренция между европейските дестинации. Националните и регионалните органи и секторът трябва да участват и работят заедно като партньори.
Общоевропейски и транснационални туристически продукти
Общоевропейските и транснационалните туристически продукти са от изключително значение за укрепването на общия европейски профил. По данни на Европейската комисия по туризма и въз основа на обстойно проучване на пазара потенциалните посетители в Европа биват привличани към Европа от количеството туристически преживявания, които могат да получат, а не от броя на държавите, които могат да посетят. Общоевропейските теми, които се открояват в този контекст, са културните маршрути, културното наследство, „шопинг туризмът“, активният и приключенският туризъм, здравният, балнеоложкият туризъм, туризмът с цел образование, религиозният туризъм и др.
Устойчив и отговорен туризъм
При предлагането на туристически услуги секторът трябва да взема предвид изискванията, свързани с изменението на климата, както и с недостига на водни ресурси, натиска върху биоразнообразието и рисковете за културното наследство, породени от масовия туризъм. В това отношение от първостепенно значение е да се стимулират инициативите, които спомагат за отговорното управление на ресурсите. Въпреки че съществуват редица инструменти, които са на разположение на равнището на ЕС за улесняване на доброто екологосъобразно управление, Комисията обръща внимание на факта, че реакциите на предприятията от туристическия сектор в цяла Европа по отношение на загрижеността, свързана с устойчивостта, се различават значително.
През 2013 г. Комисията постави началото на система от показатели за устойчиво управление на туристически дестинации (ETIS). Комисията следва да бъде насърчена да продължава да работи в тази насока.
Мрежата European Destination of Excellence (EDEN) (Най-добри европейски дестинации) и съответната награда представляват друг пример за инициативи, който си струва да се изтъкне, тъй като повишава видимостта на алтернативни туристически дестинации, които са отвъд отъпканите пътеки. Инициативата се нуждае от непрекъсната финансова подкрепа.
Друг проект, който изглежда е замразен в процеса на финализиране, е Европейската харта за устойчив и отговорен туризъм. Да се надяваме, че Комисията ще успее да приключи този проект.
Достъпност
Съгласно данните от проведеното през 2013 г. проучване на Евробарометър относно степента на удовлетвореност на пътниците, ползващи железопътен транспорт, 15 % от европейците не са използвали влак поради лошата достъпност на пероните и липсата на информация. Прилагането на законодателството на ЕС, което предлага на пътниците основни права при пътуване със самолет, влак, кораб и автобус, зависи до голяма степен от активното участие на всички заинтересовани страни. Освен това потребителите трябва да бъдат по-добре информирани за това как да се възползват от правилата.
Достъпността е неразделна част от отговорния туризъм, предвид най-вече на пътниците с намалена подвижност, но не само на тях. Подобряването на достъпността в крайна сметка ще създаде повече удобства за всички пътници. Във връзка с това новите технологии предлагат значителен напредък, като например наличието на нови концепции за навигационни системи за хора с намалена подвижност.
Икономика на споделянето
В началото на 2015 г. почти 500 платформи за икономика на споделянето в областта на туризма бяха включени в световен уебсайт. Много от най-известните дружества в рамките на икономиката на споделянето са в областта на туристическите услуги: 11 % за пътуване (и настаняване), 50 % за транспорт, 39 % за свободно време).
Икономиката на споделянето е подложена на критика, тъй като се твърди, че създава икономическа неравнопоставеност по отношение на съвременната икономика. Проблемни области са данъците, лицензирането и сертифицирането, сигурността, отговорността, видовете правни форми. Критика изказват политиците и регулаторите, както и местните правителства, които започват да регулират последствията.
За да справяне с този проблем е важно да се разпознават и разграничават различните видове дейност, които произтичат от това. Съществуват икономически дейности, които представляват стопанска дейност, и поради това за тях трябва да намират приложение задълженията, които имат регистрираните стопански единици, а приходите им следва да се считат за доход и да се облагат с данък. Съществуват и други, които са основани на принципа на „споделянето“, без да се генерира печалба от дейността.
Отрицателното въздействие естествено се усеща от тези, които са засегнати пряко от това, което те възприемат като нелоялна конкуренция. Положителното въздействие е обаче много по-голямо, тъй като на потребителите се предлага много по-богат избор.
Освен това съществуват социално-икономически предимства, които надхвърлят предимствата на традиционния туристически сектор, като например по-автентичният характер на услугата и контактът с местните хора. Положителен е напр. следният пример: в случай на мащабни събития, когато капацитетът на „традиционното“ настаняване се изчерпва, услугите за жилищно настаняване предоставят възможности за настаняване в допълнение към официално предлагания брой легла.
Икономиката на споделянето нараства много бързо и се оценява на около 26 милиарда щатски долара. Въпреки че сумата е внушителна, на фона на световната икономика тя представлява само 0,035 %. Тъй като най-ценните предприятия в рамките на икономиката на споделянето са свързани с туризма, има смисъл да се направи сравнение с туристическия сектор: стойността на икономиката на споделянето възлиза на около 1 %. Все пак обаче икономическото въздействие на икономиката на споделянето е трудно да се измери.
Мощта на цифровизацията
Равнището на познаване, достъпност и използване на услугите в областта на информационните и комуникационните технологии се различава съществено сред различните засегнати оператори. Основните пречки пред въвеждането на цифровизацията, особено от страна на МСП в сектора на туризма, изглежда са свързани с недостатъчното прилагане (финансови ресурси, недостатъчно квалифициран персонал, организация), ограниченото сътрудничеството в рамките на сектора и липсата на добра съвместимост между информационните системи. Следователно трябва да бъдат предприети по-целенасочени мерки. Положителен пример: разработването на нови ИТ инструменти като портала за подкрепа на предприятията „Tourism-IT“ и платформата „TourismLink“, тъй като и двете са създадени специално за подкрепа на малките туристически предприятия. МСП намират тук необходимата информация за своите стопански процеси и улеснен достъп до туристически пакети в цяла Европа.
Улесняването на наличността и достъпа до съвременна цифрова инфраструктура се превръща във важен стълб за стимулиране на взаимодействието между потребители/пътници и пътнически и туристически дружества в Европа, което се постига с много и различни цифрови устройства (преносими компютри, смартфони, таблетни компютри).
В това отношение се предприемат редица инициативи. Необходимо е обаче да се положат още усилия. Комисията следва да установи в сътрудничество с държавите членки кои цифрови инициативи оказват най-голямо положително въздействие върху европейския сектор на туризма и да разработи политики за подпомагане на прилагането им.
С нарастващия брой дружества, осъществяващи дейност чрез интернет, както и с появата на нови „изцяло цифрови“ предприятия, се засилва конкуренцията между дружествата и се увеличава влиянието на тези участници върху процесите на търсене, планиране и резервация на пътниците. Публичните заинтересовани страни от ЕС трябва да наблюдават развитието на цифровата среда за пътуване с цел да се гарантира равнопоставени условия на конкуренция за заварените и новите участници, а така също и за да се гарантира неутралността и прозрачността на информацията, предоставяна на потребителите.
Понастоящем пътниците и туристите нямат достъп до цифрови решения, които да им позволяват да планират, правят резервации и заплащат своите мултимодални пътувания от врата до врата. Предоставянето на непрекъснати цифрови услуги за информация и закупуване на билети за мултимодални пътувания обаче ще се отрази стимулиращо върху мобилността на пътници и туристи в Европа. Предоставянето на достъп до съответните данни от страна на пътните и транспортните оператори и насърчаването на политиката на свободен достъп до данни ще бъдат предпоставки за улесняване на прилагането на услугите за информация и закупуване на билети за мултимодални пътувания.
Комисията и държавите членки следва да продължат да си сътрудничат с туристическите предприятия и сектора на търговията в три основни направления: Оценка на степента, в която цифровизацията се отразява на пътнически и туристически дружества, определяне на политики и инициативи за справяне със съществуващите и бъдещите предизвикателства в областта на цифровите технологии и подкрепа на прилагането на устойчиви действия за гарантиране на конкурентоспособността на предприятията в тази област.
СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (4.9.2015)
на вниманието на комисията по транспорт и туризъм
относно нови предизвикателства и стратегии за стимулиране на туризма в Европа
(2014/2241(INI))
Докладчик по становище: Мария Грапини
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. признава значението на сектора на туризма за ЕС и неговия вътрешен пазар и подчертава потенциала му като основна движеща сила на социално-икономическия растеж и създаването на работни места – особено за младите хора, както и на нови възможности за стопанска дейност; настоятелно призовава Комисията, предвид горепосоченото, да възприеме интегриран подход при изготвянето на политики, които имат отражение върху туристическия сектор; признава значението на туризма за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, по-специално по отношение на премахването на бедността и на създаването на работни места;
2. обръща внимание на съществената роля на цифровата революция в туристическия сектор; призовава Комисията да гарантира, че всички туристически сектори и предприятия, и по-специално МСП, използват пълноценно новите технологии, предлагани от интернет, с цел разширяване на своята електронна търговия в рамките на вътрешния пазар и напредък към цифровизирани продукти и процеси с по-висока стойност, като в същото време гарантира, че гражданите и потребителите имат справедлив и икономически приемлив достъп до висококачествени, безопасни услуги;
3. подчертава, че с цел диференцирането на европейския туризъм спрямо този на други държави и континенти е много важно да се развият нови форми на тематичен туризъм, които да могат да действат въз основа на транснационални и дори трансрегионални форми на сътрудничество; счита, че системното стимулиране на тематичните туристически продукти може както да позволи преосмислянето на предлагането на европейския туризъм като цяло, така и да бъде от съществено значение за борбата срещу последиците от сезонния характер на туризма;
4. припомня, че ЕС следва да започне да инвестира, за да бъде готов да се възползва от потенциала на трети държави с голямо население и бързо развиващи се икономики, и по-специално Бразилия, Русия, Индия и Китай (БРИК), тъй като броят на туристите от тези държави се увеличава; изтъква необходимостта от инициативи, насочени към насърчаване на туризма, и от по-голяма гъвкавост и последователност по отношение на правилата за издаване на туристически визи и преминаването на граничните пунктове; подчертава, че насърчаването на по-голям брой платформи за визов туризъм, съчетано с предпазлив подход към опростяването на Визовия кодекс е важен елемент за увеличаване на броя на туристите от държави извън Европа и за повишаване на видимостта на европейските туристически дестинации; подчертава потенциала на туристическите визи за групи туристи, които вече са били в страната, както и значението на прилагането на повече споразумения за отмяна на визовия режим, с цел оптимално оползотворяване на притока на чуждестранни туристи; счита, че е препоръчително, при надлежно зачитане на правото и задълженията на държавите членки да осъществяват контрол при пресичане на техните граници, европейските институции и държавите членки да разработят, в контекста на общата визова политика, дългосрочна стратегия за по-добре координирани и опростени визови процедури;
5. отбелязва ролята на Европейската комисия по туризма и на нейните членове за популяризирането на Европа като туристическа дестинация; изисква от Комисията по-тясно сътрудничество с Европейската комисия по туризма, както и с по-широкообхватната Световна организация по туризъм в посока предприемането на съвместни мерки в областта на туризма в Европа;
6. приветства електронната туристическа платформа на Комисията и нейните цели (i) за повишаване на капацитета за иновации и на цифровизацията на свързани с туризма МСП с цел активизиране на туристическия сектор и (ii) генериране на предложения за това как да се адаптират и оформят устойчиви, конкурентоспособни и ориентирани към потребителите политики, насочени към по-нататъшно развитие на туристическия сектор; насърчава използването на иновативни технологии, обмена на най-добри практики и задълбочаването на сътрудничеството на регионално равнище, с цел да стане туристическият сектор в Европа по-привлекателен и конкурентоспособен; счита, че насърчаването на електронното обучение и нарастващото използване на цифровите технологии ще спомогнат за напредъка към постигането на тази цел;
7. подчертава необходимостта от по-широко популяризиране на концепциите за туризъм, спортен туризъм, приключенски туризъм, образователен туризъм, селски туризъм и творчески туризъм; подчертава необходимостта да се обърне специално внимание на селския туризъм като двигател на устойчивия растеж на селските райони, като по този начин се създават повече работни места и възможности в отдалечените региони;
8. подкрепя концепцията на Комисията за стимулиране на устойчив „туризъм за всички“;
9. припомня, че ролята на потребителите понастоящем надхвърля проучванията с цел закупуване на туристически и други свързани услуги и получаването на разнообразна информация относно дадена дестинация, като вече включва областта на критиката/мнението и областта на рекламата; отбелязва че поради това цифровият опит става все по-важен;
10. подчертава, че Европа трябва да запази своята позиция като туристическа дестинация номер едно в света; приветства организирането на прояви и комуникационни кампании за популяризиране на Европа като туристическа дестинация, по-специално насочени към пазарите на трети държави, и призовава всички заинтересовани страни съвместно да популяризират Европа не само като туристическа дестинация, но и като най-добра дестинация с многообразие от национални дестинации, култури и туристически услуги, без да се нарушава конкуренцията между тях;
11. признава, че туристическият сектор се състои предимно от малки и средни предприятия, както и от голям брой микропредприятия. счита в това отношение, че усилията за въвеждане на по-добро регулиране, намаляване на административната тежест и насърчаване на конкурентоспособността на европейските предприятия следва да бъдат продължени не само в рамките на самия сектор, но и като част от всички политики на ЕС, които имат отражение върху туристическия сектор;
12. Приветства приложението „ECC-Net: Travel“, създадено наскоро от мрежата на европейските потребителски центрове;
13. призовава Комисията да проучи възможността за създаване на Европейски туристически календар с цел координиране на информацията от всички държави членки за европейските туристически дестинации, на всички официални езици на ЕС, за да се подобрят информационните услуги за потребителите и да им се помогне да намерят, наред с другото, насоки и указания за събития, места и фестивали;
14. отбелязва значението на адаптирането на европейския туризъм към цифровия пазар и необходимостта от разработване на нови цифрови инструменти и източници на информация за потенциалните туристи в Европа; препоръчва създаването на лесно за ползване, оперативно съвместимо мобилно приложение, което да съдържа интерактивни пътни карти, насоки и друга свързана информация относно туристическите дестинации в ЕС, които биха могли да помогнат за популяризирането на Европа като туристическа дестинация и да увеличат количеството и да подобрят качеството на информацията, която е на разположение на потребителите; подчертава, че разходите, направени за създаването и поддържането на такова приложение следва да бъдат сведени до минимум; признава възможностите и потенциала на цифровизацията на услугите и продуктите в туристическия сектор; подчертава, че е важно да се създаде пълноценно функциониращ вътрешен пазар за тези услуги и продукти, който следва да приобщава всички участници, включително МСП и потребителите, и да им осигурява правна сигурност;
15. подчертава, че доставчиците на туристически услуги следва да имат предвид потребностите на хората с увреждания и/или с намалена подвижност, особено по отношение на достъпността, за да се осигури възможност на хората с двигателни или сетивни увреждания или с определена хранителна непоносимост, както и на възрастните хора, да се възползват в пълна степен от европейското туристическо предлагане, като се насърчават мерки, чиято цел е да се адаптират вече съществуващи съоръжения и да се обучи персоналът; счита, че е целесъобразно да се насърчават новаторски програми, механизми и продукти на европейско равнище с цел улесняване на независимия достъп за хора със затруднения по отношение на подвижността; подчертава значението на предоставянето на туристическа информация, достъпна за туристите с увреждания; изисква при подновяването на уебсайтове или други източници на информация всички туристически съвети и лица, предлагащи настаняване, да вземат под внимание достъпността, включително интернет достъпността;
16. подчертава необходимостта държавите членки да възприемат по-координиран подход с цел да се улесни административното и в по-голяма степен регионалното сътрудничество в области на политиките, свързани с туризма, като иновациите, транспорта, качеството на услугите, визовия режим, околната среда, защитата на потребителите, комуникацията и международните плащания с карта, като се отчитат специфичните предизвикателства, пред които са изправени МСП, и да улеснят постигането на съответствие в контекста на развитието на икономиката на споделянето, при зачитане на принципа на субсидиарност; отбелязва, че различаващите се регулаторни рамки на държавите членки имат пряко отражение върху туристическите дружества и могат да доведат до нарушения във функционирането на пазара;
17. счита, че е необходимо да се подкрепи повишената конкурентоспособност в регионите, чийто туристически потенциал не е достатъчно оползотворен, чрез справедливо насърчаване и с подкрепата на местни МСП, работещи в туристическия сектор;
18. изисква по-добро взаимно признаване от държавите членки на професионалните квалификации в туристическия сектор, за да се даде възможност на тези, които вече работят в сектора, и на лицата, които планират да работят в него, да намерят най-добри възможности за работа и да се повиши мобилността в рамките на туристическия сектор; счита, че това би помогнало за справянето с проблемите, свързани със сезонния характер на работата в този сектор, от една страна, и с недекларирания труд, от друга;
19. потвърждава отново значението на развитието на по-ефикасна транспортна мрежа, която да осигурява връзки с периферните туристически региони;
20. припомня значението на икономиката на споделянето за насърчаването на туризма, както и на нейния принос за увеличаването на броя на туристите в редица туристически дестинации; подчертава, че това не следва да се разглежда като нелоялна конкуренция; подчертава ролята на икономиката на споделянето в туристическия сектор и призовава за подходяща регулаторна рамка, която да благоприятства растежа и иновациите, като същевременно защитава интересите на потребителите; подчертава, че трябва да бъдат гарантирани безопасността и сигурността на потребителите, наред с качеството на предоставяните услуги;
21. припомня необходимостта от развитието на конкурентоспособна транспортна и туристическа инфраструктура;
22. подчертава значението на един устойчив и отговорен европейски сектор на туризма, който да насърчава конкурентоспособността на работещите в него дружества; подчертава постоянното нарастване на броя на пътниците и призовава за развитието на по-устойчиви и енергийно ефективни средства за пътуване и настаняване, за да се създадат устойчиви от гледна точка на околната среда, от социална и икономическа гледна точка дестинации, като се има предвид, че устойчивостта по отношение на околната среда включва също така запазването на местните култури и традиции, опазването и развитието на наследството, като се насърчават най-добрите практики, както и за усилия за постигането на туризъм, който да удовлетворява и да е от полза както за тези, които пътуват, така и за местната общност и за дестинацията; настоятелно призовава Комисията да ускори прилагането на инициативата за хотели с почти нулево потребление на енергия (neZEH), целяща да направи хотелите независими и енергийно ефективни;
23. подчертава необходимостта от разработването на стратегия за увеличаване на продажбите на настаняване в среден/нисък сезон, която да включи сектора на селския туризъм и да цели преодоляването на сезонността; подчертава значението на съсредоточаването на предлагането на пазара на туристически продукти/услуги върху качеството, като по този начин се изгражда лоялност у посетителите и туристическият ни сектор се позиционира на един силно конкурентен пазар;
24. подчертава необходимостта от по-добро и по-достъпно финансиране от ЕС на инфраструктурни проекти, особено за комунални услуги, които са изправени пред огромно увеличение на потреблението през туристическия сезон, с цел да се облагодетелстват както туристите, така и местните жители;
25. насърчава устойчивото градско планиране с оглед да се гарантира съхраняването на културното наследство на европейските туристически дестинации;
26. подчертава значението на по-доброто взаимно признаване от държавите членки на професионалните квалификации в туристическия сектор, за да се даде възможност на работещите в сектора да намерят възможно най-добри перспективи за кариера и по този начин да се насърчи тяхната мобилност;
27. счита, че доставчиците на туристически услуги трябва да гарантират, че информацията, която се дава на потребителите относно такива услуги, е точна и разбираема и че потребителите не са заблуждавани или дезинформирани; подчертава, че информацията следва да е четлива и написана на разбираем език, както и че доставчиците не следва да прилагат практики или договорни условия, които водят до дискриминация на потребителите или пораждат недоверие по отношение на вътрешния пазар на ЕС, и по-специално в областта на онлайн покупките; счита, че следва да бъдат разработени комуникационни мрежи, за да се подобрят възможностите за стопанска дейност в регионите и да се подобри защитата на потребителите;
28. подчертава, че доверието на потребителите в дружества, които предоставят услуги в сектора на туризма, се основава също на дружествата, които предоставят на потребителите прости, ефективни и бързи алтернативни способи за разрешаване на потребителски спорове, както и на дружествата, които защитават личните и финансовите данни на потребителите;
29. приветства неотдавнашното приключване на тристранните преговори относно преразгледаната Директива за пакетните туристически пътувания; призовава за нейното своевременно и ефективно транспониране и прилагане с оглед на трансформирането на сектора и на защитата на потребителите в цифровата среда;
30. подчертава, че е необходимо туристическите агенти и туроператорите да популяризират европейския номер за спешни повиквания „112“ на съответните уебсайтове и електронни билети, както и в нашите основни туристически дестинации;
31. счита, че би било целесъобразно да се проучат начини за подкрепа на МСП и на едноличните търговци в туристическия сектор чрез механизми за финансиране, разработени с цел укрепване на тяхната ликвидност на разумна цена, осигуряване на стимули за инвестиране в развитието на инфраструктурата и услугите, от които се нуждаят, и намаляване на бюрокрацията, свързана с тяхното развитие;
32. счита, че инициативата на европейския хотелиерски сектор за постепенно хармонизиране на системите за класифициране на настаняването в Европа следва да се насърчи допълнително, което ще даде възможност за по-добра съпоставка на офертите за настаняване в Европа и ще допринесе за установяването на общи критерии за качество на услугите;
33. подчертава, че пътниците все още са изправени пред различаващи се цени, ред и условия при резервиране на места за настаняване или транспортни средства онлайн; приветства следователно съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“; призовава Комисията да приеме всеобхватно предложение, за да сложи край на неоправданото блокиране на географски принцип на достъпа до стоки, услуги и най-добрите налични цени въз основа на географско местоположение или държава на пребиваване;
34. счита, че координираното насърчаване на интегрираните системи за продажба на електронни билети за различните видове транспорт би опростило пътуването и би премахнало пречките пред изграждането на вътрешния пазар.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
3.9.2015 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
32 1 2 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Dita Charanzová, Carlos Coelho, Anna Maria Corazza Bildt, Daniel Dalton, Nicola Danti, Dennis de Jong, Pascal Durand, Vicky Ford, Ildikó Gáll-Pelcz, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Sergio Gutiérrez Prieto, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Liisa Jaakonsaari, Antonio López-Istúriz White, Margot Parker, Eva Paunova, Jiří Pospíšil, Robert Rochefort, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Igor Šoltes, Catherine Stihler, Mylène Troszczynski, Mihai Ţurcanu, Anneleen Van Bossuyt |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Lucy Anderson, Birgit Collin-Langen, Kaja Kallas, Jens Nilsson, Adam Szejnfeld, Marc Tarabella, Lambert van Nistelrooij |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Andrey Novakov |
||||
СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (20.7.2015)
на вниманието на комисията по транспорт и туризъм
относно нови предизвикателства и стратегии за стимулиране на туризма в Европа
(2014/2241(INI))
Докладчик по становище: Луиджи Моргано
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. отбелязва, че туризмът е един от най-големите световни отрасли и Европа е една от основните дестинации за културен туризъм; подчертава, че туризмът бързо се променя и туристическата индустрия непрекъснато се развива и че поради това е необходимо Европа и държавите членки непрестанно да съхраняват и популяризират действително самобитното, като разкриват специалните особености и характеристики на природното, културното и историческото наследство;
2. подчертава важната роля, която европейският културен туризъм играе за стимулиране на личностното развитие и знанията, като популяризира богатото европейско национално и местно културно многообразие и наследство, допринася за взаимното опознаване между културите, предоставя възможност за създаване на контакти, укрепва европейската идентичност и изразява европейските ценности;
3. подчертава, че е важно да се насърчава тясното сътрудничество между културата и туризма; отчита, че европейският културен туризъм оказва важен принос за формулирането на политиките, представлява съществена част от множество национални и регионални икономики и е основен двигател за устойчивото социално и икономическо развитие на местно и регионално равнище, както и за съживяването на селските и градските райони, особено в контекста на настоящата икономическа криза и криза в областта на заетостта; припомня също така ролята на европейския традиционен и промишлен ноу-хау във връзка с популяризирането на местните райони и работни места;
4. отново заявява, че туризмът трябва да се основава на стратегии, които защитават и укрепват както природното, така и културното многообразие, и опазват и подпомагат местните култури, народните традиции, наследството и околната среда, както и че опазването на материалното и нематериалното културно наследство следва да бъде сред водещите ни приоритети;
5. подчертава потенциала на културния туризъм, агротуризма и екотуризма в селските, островните и крайбрежните райони; във връзка с това подчертава, че е важно да се осигурят интермодални връзки като средство за повишаване на привлекателността на тези отдалечени туристически дестинации;
6. подчертава, че многообразието и богатството от различни култури в Европа предлагат голям потенциал за развитието на тематичен туризъм, и подчертава значението на свързването на туристическите забележителности, с цел да се създадат тематични туристически маршрути на европейско, национално и местно равнище; счита, че системното стимулиране на тематичния туризъм (енологичен, гастрономичен, селски, религиозен, художествен, образователен, изследователски и т.н.), което евентуално включва трансгранично или междурегионално сътрудничество, може да преобрази европейския туризъм и да играе важна роля в борбата срещу отрицателните последици от масовия туризъм; поради това призовава за насърчаване на екологично устойчивия културен туризъм и за предприемане на мерки за компенсиране на сезонния характер на туризма;
7. подчертава, че многообразието на езици в Европа – официални езици, успоредни официални езици, езици на малцинствата и по-малко познати езици – е заложено в основата на културното ѝ наследство и това предлага допълнителни възможности от гледна точка на туризма на всички равнища;
8. насочва вниманието към съществената роля, изпълнявана от формалното и неформалното образование, по отношение на генерирането на търсене за висококачествен, устойчив и приобщаващ туризъм с оглед на неговите религиозни, образователни, спортни, изследователски, гастрономически, селскостопански и екологични аспекти; подчертава необходимостта да се инвестира във висококачествено обучение, с цел работната ръка да бъде по-добре подготвена;
9. призовава за по-добро възползване от възможностите, предоставяни от цифровизацията и иновациите, за тълкуване на културното наследство и за предоставяне на по-ефективни и привлекателни стимули за развитието на европейския културен туризъм, с цел запознаване на възможно най-голям брой хора с европейското културно и туристическо наследство, като същевременно се запазват традиционните начини за стимулиране на културата; подчертава, че развитието на един напълно функциониращ цифров единен пазар, заедно с разширяването и консолидирането на цифровите платформи за културни ресурси и архиви и с активното използване на социалните медии, може потенциално да модернизира и развие туристическата индустрия, с цел да се предоставят по-ефикасни стимули и подкрепа за всички туристически услуги и доставчици;
10. изтъква, че с оглед на стимулирането на културния туризъм следва да се обръща внимание не само на най-известните туристически дестинации, но и на по-малките и по-неизвестни обекти, които не са включени в обичайните туристически маршрути;
11. счита, че по-доброто използване на иновативни продукти и услуги в сектора на туризма би могло значително да подпомогне туристическите предприятия, особено МСП, и да допринесе за тяхната устойчивост; подчертава необходимостта от насърчаване на иновациите и технологичното развитие на микропредприятията и на МСП и изтъква огромните възможности, които се отварят пред развитието на тематични/алтернативни форми на туризъм чрез използването на интернет и на новите комуникационни технологии;
12. отново изтъква необходимостта от добре обучена, информирана, мотивирана и ангажирана работна сила; подчертава, че по-доброто познаване на историята и културата от страна на хората, които работят в отрасъла, е особено важно за допълнителното популяризиране на историческото и културното наследство на туристическите дестинации;;
13. припомня, че инвестициите в човешки капитал са от съществено значение за качеството на туристическите услуги и също така са предпоставка за устойчив и конкурентен растеж; подчертава, че е важно политиките в областта на обучението да бъдат по-целенасочени, за да се гарантира наличието на добре квалифициран, ориентиран към услугите, многоезичен персонал;
14. подчертава значението на подобряването на достъпа до обектите на културното наследство и културното образование, като се имат предвид, по-специално, специфичните нужди на хората с увреждания при изграждането, обновяването или разширяването на туристическите атракции; в този контекст отбелязва, че следва да се насърчават на европейско равнище новаторските проекти, инструменти и продукти за улесняване на самостоятелния достъп на хората с ограничена мобилност; отчита факта, че информацията и технологиите за резервации следва да бъдат лесно достъпни за тези хора; подчертава огромния напредък, осъществен благодарение на прилагането и използването на нови цифрови технологии, с оглед на осигуряването на всеобщ достъп до картини, сгради и културни обекти; предлага Комисията и държавите членки да проучат различните възможности за стартиране на проекти и за осигуряване на средства, за да се даде възможност на младите хора и в контекста на демографските промени – на възрастните хора, както и на хората със специални нужди, семействата с ниски доходи и други уязвими групи граждани да посещават културните дестинации в държавите членки;
15. изтъква, че насърчаването на участието на младите хора в европейския културен туризъм има изключително положително въздействие върху тяхното образование и личностно развитие;
16. изтъква, че европейското културно наследство и неговите художествени, езикови, религиозни, исторически и географски аспекти са причина Европа да бъде една от водещите туристически дестинации в света и че културният туризъм е от съществено значение за стимулирането на растежа, социалното развитие, сближаването и висококачествената заетост; подчертава, че туристическият сектор генерира около 2,9% от БВП на ЕС, обхваща около 1,8 милиона предприятия, предимно МСП, и осигурява заетост на около 3,3% от работната ръка в ЕС, и че много от тези неподатливи на прехвърляне в трети държави работни места са пряко или косвено свързано с културния туризъм;
17. подчертава, че за да се запази настоящият обем на туризма и за да се привличат нови туристи, европейското културно и природно наследство, включително непокътнатите пейзажи и природа, трябва да се съхранява и стимулира; подчертава, че трябва да бъде намерен подходящ баланс между разширяването на туристическия сектор и защитата на културното наследство, като се има предвид възстановяването, опазването и защитата на археологическите и историческите обекти и паметници; поради това настоятелно призовава Комисията да приеме Европейска харта за устойчив и отговорен туризъм, включваща принципа на социална отговорност, в полза на посетителите и местното население;
18. подчертава, че е важно Съветът да вземе решение за приемане на препоръката относно принципите за качество на европейския туризъм, с цел да се помогне на доставчиците на туристически услуги да популяризират качеството на своите услуги и да укрепят доверието на потребителите;
19. подкрепя насърчаването на местни и регионални инициативи като европейските трансгранични велосипедни алеи, в съчетание със стратегия за устойчив транспорт, включваща железопътни мрежи, ACCR (Асоциация на културните центрове), Европейските столици на културата и мрежата от портали DestiNet, като се вземат предвид най-добрите практики и примерите за устойчив туризъм в Европа;
20. подкрепя развитието на нови пътни неавтомобилни маршрути (пешеходни, конни или велосипедни), които могат да улеснят устойчивия туризъм и да създадат възможности за откриване на многообразието на европейските региони;
21. подчертава значението на поддържането и възстановяването на европейското културно и историческо наследство с оглед на предотвратяването на влошаването на неговото състояние, като се отдава предимство на качеството на услугите, а не на тяхната цена; във връзка с това отново подчертава ролята, която меценатството може да играе за опазване на европейското наследство и за компенсиране на намаляването на публичните бюджети, отпускани за тази цел;
22. призовава Комисията да създаде европейска марка за качество на туризма за възнаграждаване на положените сериозни усилия от страна на специалистите в туристическия сектор в подкрепа на качеството на туристическите услуги, основаващи се на особено внимание към културното и природното наследство, подобряване на качеството на работните места в туристическия сектор, подобряване на достъпа за всички и популяризиране на културните традиции на местните общности;
23. отбелязва, че културният туризъм в различните региони помага за разнообразяването на традиционните икономически дейности и за създаването на заетост, като по този начин се избягва обезлюдяването, както и изоставянето и влошаването на състоянието на множество ценни културни обекти, и се предотвратява отмирането на традициите и обичаите;
24. изтъква, че приемащите общности и местното население следва да бъдат включени в различни политики за идентифициране, популяризиране, опазване, съхранение, управление, представяне и тълкуване на своите ресурси в сферата на културното наследство, своите културни практики и своите съвременни форми на изразяване на културата в контекста на туризма;
25. изразява убеждението си, че училищният туризъм следва да се разглежда като една от най-значимите дейности в рамките на неформалното учене, свързани с учебната програма, а не като изключително развлекателна дейност, и че той следва да се основава на ценностите, свързани с отговорния туризъм;
26. подчертава потенциала на културния туризъм за намаляване на бедността; във връзка с това призовава за подпомагане на творческите индустрии и селския туризъм в държавите членки с цел популяризиране на изключителното културно богатство на Европа и борба с бедността и безработицата;
27. отправя искане към Комисията да укрепи съществуващите европейски мерки и програми, включително Европейския фонд за стратегически инвестиции, както и националните и трансгранични програми за културен туризъм и културно наследство, които са доказали своята ефективност, като „Европейската столица на културата“, „Дните на европейското наследство“, „Европейските културни маршрути“, знака за европейско наследство, програмата „Творческа Европа“ и цифровата платформа Europeana; призовава освен това Комисията да проучи възможностите за въвеждане на „Европейска културна карта“, която би предлагала по-ниски входни такси за туристически забележителности и културни обекти, като например музеи, паметници и археологически обекти, библиотеки и театри, следвайки примера на одобрената от ЮНЕСКО международна студентска лична карта (ISIC);
28. препоръчва отбелязването на Европейска година на културното наследство, за предпочитане през 2018 г., като се предостави подходяща подкрепа за културните прояви и изкуство, филмовите и музикалните фестивали; освен това подчертава, че насърчаването на равнището на ЕС на инициативи, като например Европейската столица на спорта и Европейската младежка столица, и създаването на Европейски календар на събитията за подобряване на туристическите информационни услуги могат да осигурят значителна добавена стойност за стимулирането на европейския културен туризъм и за запазването и укрепването на Европа като водеща туристическа дестинация в света;
29. насърчава държавите членки да работят съвместно с местните и регионалните органи, за да увеличат максимално стойността на туризма и неговия принос за растежа и заетостта и да включат туристическата индустрия в стратегиите за местно развитие;
30. подчертава потенциала на спортния туризъм, който в бъдеще би могъл да се превърне в един от най-динамичните сектори на развиващата се туристическа индустрия в Европа, и призовава за въвеждането на конкретни политики за насърчаване и подкрепа на неговото развитие; припомня важната роля на спортните дейности за привлекателността на европейските региони в очите на туристите; изтъква възможностите, произтичащи от пътуванията на спортистите и зрителите преди и по време на спортните мероприятия, които биха могли да привлекат туристи в дори и най-отдалечените райони; подчертава, че потенциалът на спортния туризъм все още не е реализиран в достатъчна степен;
31. отбелязва възможностите, предлагани от значителни исторически събития и обекти, като например мемориалите, за посрещане на съвременни предизвикателства чрез внимателно тълкуване и образователни програми; насърчава използването на културното наследство и туризма за поощряване на междукултурния диалог с цел по-тясно сближаване на хората в Европа;
32. подчертава приноса на гражданското общество за стимулирането на новите форми на туризъм чрез социалните мрежи, доброволческите организации, културните и спортните клубове, организациите на гражданското общество и организациите, представляващи младите хора, жените и общностите на диаспората;
33. призовава за по-голямо признание за жизненоважната роля на доброволческия сектор за развитието и подпомагането на туристическия сектор чрез доброволчески културни дейности;
34. отправя искане към Комисията и държавите членки да предприемат действия за опазване на застрашени паметници и обекти в Европа, с цел да защитят и популяризират културното наследство и съответно да насърчат културния туризъм;
35. подчертава значението на създаването и стимулирането на устойчиви и приобщаващи форми на туризъм, които си взаимодействат със социалната, културната и икономическата структура на туристическите обекти, осигуряват развитието на творческо и екологосъобразно предприемачество и развиването на човешкия капитал и уменията и предлагат на местните общности не само финансови ползи, но и социална и културна стойност;
36. подчертава значението на политиките, целящи финансиране, съхранение, поддържане и възстановяване на обекти на културното наследство;
37. насочва вниманието към значението на предотвратяването на културна дискриминация срещу религиозните и етническите малцинства;
38. приветства инструментите за мобилност и проектите за сътрудничество като „съюзите на знанието“ и „съюзите на уменията по сектори“ в рамките на програмите „Еразъм +“ и „Еразъм за млади предприемачи“ като ефективни средства за персонала в туристическия сектор, участващ в образование и обучение на всички равнища, за обмен на най-добри практики, подобряване на езиковите умения и придобиване на практически познания в областта на културния туризъм; при все това изразява загриженост във връзка с липсата на интерес от страна на младите хора за професионално развитие в определени отрасли на туризма; изтъква ползите от „двойната“ образователна система за туристическия сектор и значението на съчетаването на обучението с практическия опит в предприятия, като по този начин се повишават както теоретичните, така и практическите умения; призовава държавите членки и местните и регионалните органи да се възползват пълноценно от възможностите, предлагани от Европейския социален фонд и други европейски, национални и регионални фондове, за насърчаване на професионалното обучение.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
14.7.2015 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
22 1 5 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Isabella Adinolfi, Dominique Bilde, Silvia Costa, Damian Drăghici, Angel Dzhambazki, Jill Evans, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Rikke Karlsson, Andrew Lewer, Svetoslav Hristov Malinov, Curzio Maltese, Fernando Maura Barandiarán, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Michaela Šojdrová, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Bogdan Brunon Wenta, Theodoros Zagorakis, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
György Hölvényi, Ilhan Kyuchyuk, Ernest Maragall, Martina Michels, Marlene Mizzi |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Tim Aker |
||||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
15.9.2015 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
42 4 1 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Lucy Anderson, Marie-Christine Arnautu, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Karima Delli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Dieter-Lebrecht Koch, Stelios Kouloglou, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Georg Mayer, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Jens Nilsson, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Gabriele Preuß, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, David-Maria Sassoli, Claudia Schmidt, Claudia Tapardel, István Ujhelyi, Wim van de Camp, Janusz Zemke, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Rosa D’Amato, Daniel Dalton, Werner Kuhn, Jozo Radoš, Olga Sehnalová, Ruža Tomašić, Matthijs van Miltenburg |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване |
Diane James, Julia Reda |
||||