Процедура : 2014/2214(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0279/2015

Внесени текстове :

A8-0279/2015

Разисквания :

PV 27/10/2015 - 14
CRE 27/10/2015 - 14

Гласувания :

PV 28/10/2015 - 7.9
CRE 28/10/2015 - 7.9
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0383

ДОКЛАД     
PDF 306kWORD 316k
1.10.2015
PE 557.188v02-00 A8-0279/2015

относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море

(2014/2214(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Иван Яковчич

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 СТАНОВИЩЕ на комисията по рибно стопанство
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море

(2014/2214(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно стратегията на Европейския съюз за региона на Адриатическо и Йонийско море (COM(2014)0357) и придружаващите го план за действие и подкрепящ аналитичен документ,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“ (РОР)),(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(2),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 октомври 2014 г. относно стратегията на Европейския съюз за региона на Адриатическо и Йонийско море,

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно добавената стойност на макрорегионалните стратегии (COM(2013)0468), както и съответните заключения на Съвета от 22 октомври 2013 г.,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 септември 2014 г. относно съобщението на Комисията относно стратегията на Европейския съюз за региона на Адриатическо и Йонийско море (COM(2014)0357) и „Стратегията на ЕС за Адриатическо-Йонийския регион: научни изследвания, развитие и иновации в МСП“ (проучвателно становище по искане на италианското председателство на ЕС),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 януари 2014 г. относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR) (проучвателно становище),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 26 юни 2014 г. относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море,

–  като взе предвид становището по собствена инициатива на Комитета на регионите от 11 октомври 2011 г., озаглавено „Териториално сътрудничество в Средиземноморието посредством Адриатическо-йонийския макрорегион“,

–  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2012 г. относно развитието на макрорегионалните стратегии на ЕС: практики и перспективи, по-специално в Средиземноморието(3),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Морска стратегия за Адриатическо и Йонийско море“ (COM(2012)0713),

–  като взе предвид доклада на Комисията относно управлението на макрорегионалните стратегии (COM(2014)0284),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавен „Приносът на регионалната политика за устойчив растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2011)0017),

–  като взе предвид Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда,

–  като взе предвид Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда,

–  като взе предвид Решение 2005/370/EО на Съвета от 17 февруари 2005 г. за сключване от името на Европейската общност на Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси (Конвенция от Орхус),

–  като взе предвид декларацията от Анкона, приета на конференцията за развитието и сигурността в Адриатическо-йонийския регион от 19 и 20 май 2000 г.,

–  като взе предвид учредителната конференция на Адриатическо-йонийския еврорегион, която се проведе в Пула на 30 юни 2006 г., и декларацията относно стартирането на инициативата за създаване на стратегия за региона на Адриатическо море, приета на асамблеята на Адриатическо-йонийския еврорегион на 22 октомври 2009 г. в Сплит,

–  като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване) от януари 2015 г., озаглавено „Новата роля на макрорегионите в европейското териториално сътрудничество“,

–  като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване) от юни 2015 г., озаглавено „Адриатическо-йонийският регион: социално-икономически анализ и оценка на транспортните и енергийните връзки“,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по външни работи, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по рибно стопанство (A8-0279/2015),

А.  като има предвид, че макрорегионалните стратегии представляват нов модел за многостепенно управление, в който участието на заинтересованите страни, представляващи европейското, националното, регионалното и местното равнище, включително икономическите и социалните партньори и организациите на гражданското общество, както и взаимното допълване между различните политики и програми, са от съществено значение за успешното изпълнение и постигането на целите; като има предвид, че регионалните и местните органи играят важна роля в насърчаването на демокрацията, децентрализацията и по-голямата местна и регионална автономия;

Б.  като има предвид, че предходните стратегии за региона на Балтийско море и река Дунав донесоха осезаеми ползи за засегнатите региони, потвърдиха успеха на механизмите за сътрудничество на ЕС и предоставиха полезен опит за разработването на нови макрорегионални стратегии;

В.  като има предвид, че нараства интересът, който проявяват регионите към тази съвременна форма на регионално сътрудничество и съпътстващия модел на управление; като има предвид, че в последно време такъв беше случаят по-специално с планинските региони, като Карпатите и Алпите, където естествените препятствия създават потребност от развитие на специфични регионални политики;

Г.  като има предвид, че една макрорегионална стратегия под формата на интегрирана рамка, свързана с държавите членки и намиращите се извън ЕС държави в същия географски регион и одобрена от Европейския съвет, е стратегия на ЕС;

Д.  като има предвид, че съществуват големи социално-икономически различия между участващите в тази стратегия държави, особено между държавите – членки на ЕС, и намиращите се извън ЕС държави;

Е.  като има предвид, че засиленият интерес на страните в Адриатическо-йонийския регион към сътрудничество и към определяне на общи действия с цел да се отговори на предизвикателствата чрез използване на потенциала на целия регион, както и техните непрекъснати усилия за постигане на взаимодействие, доведоха до приемането на стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR);

Ж.  като има предвид, че макрорегионалните стратегии могат да се разглеждат като инструмент за европейска интеграция и засилено териториално сближаване, който се основава на доброволното сътрудничество между държавите членки и съседните държави при справянето с общите предизвикателства; като има предвид, че EUSAIR представлява нова форма на регионално сътрудничество, която може да помогне на участващите страни кандидатки и потенциалните страни кандидатки по техния път към ЕС, както и важен компонент от по-широката политика на ЕС за Средиземноморието, която намира израз чрез Съюза за Средиземноморието; като има предвид, че EUSAIR като част от регионалната политика на ЕС е инструмент за насърчаване на икономическото и социалното сближаване, като основните цели са намаляване на различията между регионите, насърчаване на реалното сближаване и стимулиране на растежа и заетостта;

З.  като има предвид, че Адриатическо море, поради полузатворения си характер, е особено уязвимо на замърсявания и притежава необичайни хидрографски характеристики, като например факта, че дълбочината и бреговата линия варират значително между северната и южната част на региона; като има предвид, че рибните запаси се споделят от всички крайбрежни държави, което поставя възстановяването на запасите под постоянен натиск; като има предвид, че в рамките на бъдещия рамков регламент относно техническите мерки в реформираната ОПОР следва да бъдат разработени мерки на регионална основа, приспособени към особеностите на тази област и нейните морски ресурси и рибарство;

Общи съображения

1.  приветства съобщението на Комисията относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море и придружаващия го план за действие; счита, че това е важна крачка в развитието на тази част от Европа; подчертава, че EUSAIR е създадена, за да добави стойност към интервенциите, независимо дали от органите на ЕС, от националните или регионалните органи или от частния сектор, по начин, който значително укрепва функционирането на макрорегиона; подчертава перспективите на стратегията за страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки в региона; подчертава, че е важно стратегията да се основава на принципите за интеграция, координация, сътрудничество и партньорство; отново посочва значението на принципа на „трите НЕ“: „не“ на ново законодателство, „не“ на нови институции, „не“ на ново финансиране, тъй като макрорегионите са рамки за инициативи за сътрудничество, които се основават на взаимодействията в резултат на формулирането на различни инструменти на политиката на ЕС, включително европейските структурни и инвестиционни фондове;

2.  приветства усилията на всички заинтересовани страни при установяването на институционална структура за изпълнението на EUSAIR в рамките на съществуващата институционална рамка; насърчава всички национални, регионални и местни заинтересовани страни да поемат пълна отговорност за изпълнението на проектите, обхванати от тази макрорегионална стратегия; подчертава, че е важно да се укрепи институционалният капацитет и ефективността на публичните администрации и обществените услуги и във всяка участваща държава да се осигурят достатъчно ресурси и компетентен административен персонал, който е специално ангажиран с изпълнението на EUSAIR;

3.  подчертава необходимостта от подход, ориентиран към конкретна територия, що се отнася до дейностите за сътрудничество, и изтъква добавената стойност на модела на многостепенно управление, който трябва да се справи с липсата на административен капацитет и който може да се използва за обединяване на ресурсите в макрорегиона; настоява в тази връзка, че е необходимо да се включат местните и регионалните органи в политическите управителни органи и в оперативните, техническите и изпълнителните органи на стратегията, като същевременно се запази ролята на Комисията в процеса на координация; подчертава, че воденото от общностите местно развитие може да мобилизира и да включи местните участници в процеса на вземане на решения и да спомогне за засилването на усещането за отговорност за проектите на ниво граждани;

4.  подчертава значението на прозрачен процес за приемане, мониторинг и оценка на стратегията, както и на откритост и приобщаване на гражданското общество и всички заинтересовани страни; подчертава, че комуникацията и повишаването на осведомеността за всички стълбове са от съществено значение за участието на заинтересованите страни в процеса на вземане на решения и за изграждането на обществена подкрепа; насърчава държавите членки да гарантират достатъчна видимост на стратегията на национално, регионално и местно равнище, да разработят подходяща комуникация относно целите и резултатите на стратегията и да насърчат координацията и обмена на най-добри практики с други съществуващи и бъдещи макрорегионални стратегии;

5.  подчертава, че е необходимо намиращите се извън ЕС страни да хармонизират законодателството си в съответствие с достиженията на правото на ЕС за конкретни сектори, свързани със стратегията, за да се гарантира изпълнението на целите на ЕС и тяхното редовно, законосъобразно и своевременно изпълнение въз основа на стандартите и законодателството на ЕС; насърчава всички участващи страни да създадат мозъчни тръстове и да организират редовни срещи за обмен на най-добри практики с цел да осигурят тази процедура и да я направят по-ефективна;

6.  отбелязва, че поради резкия спад на частните инвестиции в държавите в региона, съчетан с фискална консолидация и ограничен капацитет за инвестиции в публичния сектор, може да възникнат проблеми с финансирането на проекти по стратегията; призовава участващите държави да запазят високо равнище на отговорност, ангажираност и лидерство, които са необходими за успешното осъществяване на стратегията;

7.  приветства факта, че европейските структурни и инвестиционни фондове и инструментът за предприсъединителна помощ за периода 2014 – 2020 г., и по-конкретно програмата за адриатическо-йонийско сътрудничество за периода 2014 – 2020 г. (ADRION), осигуряват значителни потенциални ресурси и широк набор от инструменти и технически възможности за стратегията; подкрепя факта, че съществуват и други фондове и инструменти, които имат отношение към стълбовете на стратегията, по-специално програмите „Хоризонт 2020“ и „Еразъм+“ за всички стълбове, механизмът за свързване на Европа за стълб II, програмата LIFE за стълб III и за смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптацията към него, и програмите COSME и „Творческа Европа“ за МСП за стълб IV, както и програмата INNOVFIN за финансиране на иновациите; с цел постигане на взаимодействие между наличните средства насърчава сътрудничеството между мониторинговите комитети на програмите за териториално сътрудничество, които обхващат региона, управителния съвет на EUSAIR и управителните органи на европейските структурни и инвестиционни фондове; подчертава, че стратегията следва да дава възможност за по-ефективно и ефикасно използване на съществуващите инструменти и фондове;

8.  призовава Европейската комисия и националните, регионалните и местните органи, които са отговорни за подготовката, управлението и изпълнението на програмите по европейските структурни и инвестиционни фондове, да наблегнат на значението на макрорегионалните проекти и действия;

9.  подчертава значението на определянето на макрорегионално равнище на структурата за изпълнение и на механизмите за координация с цел да се улесни сътрудничеството, в т.ч. съвместно планиране, разпределение на възможностите за финансиране и подход „отдолу нагоре“; подчертава необходимостта от съгласуване на националните и регионалните оперативни програми с целите на стратегията, в т.ч. по възможност включването на стратегията EUSAIR в програмите; счита, че е необходимо да се координират и хармонизират инициативите, предложенията и проектите, които засягат Адриатическо-йонийския регион;

10.  насърчава Комисията, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и участващите страни да използват в пълна степен наличните възможности по линия на новосъздадения Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) за финансирането на проекти в региона, които биха създали добавена стойност, биха насърчили устойчивото развитие и икономическото и социалното сближаване, биха стимулирали растежа и биха повишили заетостта на макрорегионално равнище и биха допринесли за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; в този контекст насърчава предоставянето на „бонус точки“ на макрорегионални проекти във фазата на подбор на проектите поради тяхното присъщо транснационално естество;

11.  посочва, че няма специални средства, определени само за изпълнението на макрорегионални стратегии, и че силната политическа воля, партньорство и координация между държавите е предпоставка за успех; поради това призовава държавите в региона да обединят средствата (европейските структурни и инвестиционни фондове, ИПП и ЕФСИ), както и участието от национални източници в рамките на ЕИБ като финансова и инвестиционна платформа за подкрепа на финансирането на проектите, допринасящи за изпълнението на целите на стратегията; призовава за създаването на прозрачен и публично достъпен портфейл от проекти за Адриатическо-йонийския регион, който би направил настоящите и потенциалните инвестиционни потребности и проектите видими, така че инвеститорите да бъдат насърчавани да инвестират в тези проекти;

12.  настоятелно призовава заинтересованите страни да обменят най-добри практики, да се възползват от натрупания опит, да идентифицират затрудненията при изпълнението на други макрорегионални стратегии на ЕС и да засилят сътрудничеството със своите колеги, например в Балтийския, Дунавския и Алпийския макрорегион;

13.  призовава Комисията да премахне административните и нефинансовите пречки, които често възпират инвеститорите да инвестират в такива проекти;

14.  счита, че е необходимо да се намерят начини за ангажиране на страните, които не са включени в стратегията и които имат географска и икономическа близост с региона, поне на базата на отделни и специфични проекти; в този контекст изтъква значението на трансграничното и транснационалното сътрудничество в рамките на политиката за сближаване и приканва държавите членки и засегнатите региони да използват съществуващите най-добри практики в тази област;

15.  припомня значителното въздействие на икономическата криза върху региона и подчертава необходимостта от редовна оценка на стратегиите, предназначени за постигане на икономическо възстановяване; посочва, че държавите в региона са на различни равнища на развитие и имат различни потребности; призовава Комисията да изтъкне важността на създаването на условията за намаляване на социално-икономическите различия между държавите; подкрепя реформите в по-слабо развитите държави и насърчава обмена на знания, опит и практики в този контекст;

16.  посочва, че е необходимо да се насърчава, подновява и задълбочава културното, научното и образователното сътрудничество, включително чрез увеличаване на възможностите за академична мобилност на студенти и университетски преподаватели; подчертава, че науката и иновациите са предпоставка за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж; подчертава взаимната зависимост между научното и културното сътрудничество и ръста на икономическата динамика и равнището на разнообразие и устойчивост на туризма в региона;

17.  приветства факта, че Европейският парламент има представители в управителните органи на EUSAIR; призовава Комисията да анализира съвместните усилия на държавите в региона (държавите – членки на ЕС, и трети държави) и ефективното участие на местните и регионалните органи за постигането на целите на стратегията;

18.  позовава се на прецеденти, установени в контекста на други макрорегионални стратегии на ЕС, и призовава за оказването на подкрепа, в рамките на пилотни проекти и подготвителни действия, за различни видове действия, като се започне от проучвания и се стигне до първоначално финансиране за изготвянето на проекти по различните приоритетни области;

19.  счита за задължително на етапа на изпълнение на стратегията нейните общи принципи, и по-специално въпросите във връзка с опазването на околната среда и оползотворяването на природните ресурси, да бъдат взети надлежно под внимание във всичките четири стълба, включително с цел възприемане на цялостен подход към сложните и разнообразни предизвикателства на макрорегиона;

20.  подчертава, че би трябвало да се обърне особено внимание на регионите, посочени в член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като например островите и планинските и селските региони, с цел да се идентифицира и използва техният специфичен потенциал, особено в туристическия сектор, при зачитане на сферите на действие и приоритетите, определени в настоящия доклад; освен това призовава Комисията да предложи Европейска година на островите и планините;

21.  счита, че е необходимо да се намерят начини участващите държави да включат други важни стълбове, които биха могли да донесат свързани с развитието ползи за региона, като например селското стопанство, поради специфичните гео-климатични условия, биологичното разнообразие и потенциала за постигане на ефекти, свързани с координирани взаимодействия, и допълнителен растеж; препоръчва тясно сътрудничество и координация между териториите във вътрешността, крайбрежните райони и островите с цел постигане на взаимодействия между проектите за чиста енергия и производството на здравословна храна;

22.  обръща внимание на значението на подходящото отчитане и оценка на изпълнението на стратегията; в този контекст призовава участващите държави, заедно с Комисията, да съберат надеждни изходни данни и да определят конкретни цели за всеки стълб, които да бъдат оценявани ежегодно и да бъдат оповестявани публично;

23.  призовава за всеобхватен и интегриран европейски подход към миграцията; подчертава, че регионът е изправен пред сериозни предизвикателства във връзка с миграцията, и изразява съжаление за всички трагични случаи в Средиземноморието; настоятелно призовава, че за ефективното справяне с тези предизвикателства е изключително важно да има съществена промяна в политиките за предоставяне на убежище от гледна точка на солидарността между държавите членки; подчертава необходимостта да се помисли за цялостната стратегия за сътрудничество с трети държави; изразява съжаление относно недостатъчното сътрудничество между държавите – членки на ЕС, по отношение на предизвикателствата във връзка с миграцията; насърчава обмена на добри практики за приемането на мигранти и призовава спешно да се обърне специално внимание на засягащите региона социални и хуманитарни въпроси с оглед на бъдещото предефиниране на приоритетите на стратегията EUSAIR;

24.  очаква да бъде даден нов импулс на укрепването на мира и сигурността в Югоизточна Европа;

25.  посочва, че е възможно по пътя да възникнат нови проблеми и приоритетите да се променят, което ще изисква актуализация, промяна или замяна на действията и проектите и на свързаните с тях цели;

26.  призовава държавите да обменят най-добри практики в областта на зачитането на правата на малцинствата, за да се прилагат най-високите стандарти, като се има предвид, че това е особено чувствителна област що се отнася до езиковите въпроси;

27.  подчертава, че в рамките на различните фази на прилагане на публичните и частните икономически субекти, социалните субекти и различните компоненти на организираното гражданско общество трябва да се гарантира подходящо обучение чрез специална програма за обучение, в т.ч. организационна и техническа помощ;

28.  призовава Комисията да представя на Парламента и на Съвета доклад относно прилагането на EUSAIR на всеки две години, за да се направи оценка на функционирането на стратегията и нейната добавена стойност от гледна точка на растежа и работните места, намаляването на различията и устойчивото развитие;

29.  насърчава прилагането на специални мерки за засилване на социалното измерение; подчертава значението на интегрирането на приоритетите и мерките, насочени към подпомагане на включването на хората с увреждания и предотвратяване на всякакъв вид дискриминация;

Син растеж

30.  подчертава, че уникалното географско положение и специфичната крайбрежна структура на региона, както и богатото му морско биологично разнообразие, крият огромен потенциал за създаването на „сини работни места“ и за иновативно и устойчиво икономическо развитие и растеж, в т.ч. сини технологии, рибарство и аквакултури, и по-добро управление и услуги в морските дейности и корабоплаването;

31.  застъпва се за синята икономика като решение за икономическата криза, тъй като тя стимулира създаването на нови работни места и икономическото развитие, и особено на работни места за жените и младите хора в крайбрежните и островните държави; счита, че стратегията на ЕС за Адриатическо-йонийския регион не може да се осъществява, без да се вземе под внимание концепцията за синята икономика, която обвързва икономическите сектори, свързани с моретата и океаните, аквакултурите, морския и речния транспорт и туризма, с опазването на околната среда;

32.  призовава Комисията и държавите, участващи в стратегията, да предоставят стимули, които да привличат младите хора към областта на рибарството и аквакултурите в Адриатическо-йонийския регион и да ги насърчава да предприемат такива дейности;

33.  призовава за координация на политиката и хармонизация на целите на стратегията, както и на общите проекти, в съответствие с ценностите, принципите и целите на Общата политика в областта на рибарството; освен това насърчава подкрепата за развитието на устойчив сектор на рибарството и производството на традиционна и здравословна храна; призовава за създаването на местни групи за действие в областта на рибарството, които биха могли да представляват естествен инструмент за диверсифициране на риболовните дейности; изтъква факта, че устойчивите и носещи печалба рибарство и аквакултури изискват засилено участие на заинтересованите страни в общото управление, както и подобряване и диверсифициране на риболовните дейности;

34.  счита, че синият растеж обхваща много различни сектори и предприятия и поради тази причина неговото развитие изисква висококвалифицирана работна ръка във всички тези сектори; призовава държавите членки, участващи в EUSAIR, да насърчават различните сектори на синия растеж в своите програми на обучение, като вземат под внимание системите за учене през целия живот и обучението за работници и служители; изтъква комплексния характер на дейностите, секторите и дисциплините на социално-икономическите системи, ангажирани в синия растеж, и поради това счита за изключително важно държавите членки, участващи в стратегията EUSAIR, да приемат политики за пазара на труда, за да се увеличи способността за адаптиране към промяна, иновативността и мултидисциплинарността, да се адаптира обучението на човешкия капитал и да се повиши делът на участие на жените;

35.  подчертава значението на по-голяма и реална взаимна връзка между стратегията „ЕС 2020“ и трите стълба на стратегията EUSAIR (особено на стълба за син растеж) въз основа на плана за действие на Европейската комисия; счита, че планът за действие е един от резултатите от подхода на стратегията за установяване на конкретни приоритети за макрорегиона; посочва, че въз основа на това всяко действие или проект се подбира чрез дълъг процес на консултация отдолу нагоре, включващ широк кръг от заинтересовани страни от Адриатическо-йонийския регион, представляващи националните, регионалните и местните органи, социалните партньори, но и частния сектор, социалната икономика, академичните среди и гражданското общество;

36.  насърчава създаването на клъстери и сътрудничеството между публичните и частните предприятия, университетите, научноизследователските институти и други заинтересовани страни в корабоплавателския и морския сектор с цел стимулиране на иновациите и възползване в пълна степен от взаимодействията; счита, че за да се осигурят по-ефикасни и ефективни инвестиции, действията в рамките на стълба за син растеж следва да се основават на националните и регионалните научноизследователски и иновационни стратегии за интелигентна специализация; призовава държавите и регионите да участват в платформата на стратегията за интелигентна специализация на Комисията (Платформата „S3“), за да ползват помощ при разработването, изпълнението и прегледа на стратегиите за интелигентна специализация; в този контекст счита, че е необходимо да има по-добър достъп до кредити за МСП и да се подобрят съществуващите бизнес мрежи (клъстери) чрез процес на интернационализация, за да се създават нови качествени и устойчиви работни места;

37.  подкрепя създаването на общ етикет за качество за висококачествени морски продукти от региона с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност;

38.  подчертава значението на социалния диалог и на включването, наред с публичните органи, на представители на гражданското общество в дейностите за изграждане на капацитет; счита, че това би могло да се постигне чрез създаването на постоянна платформа на макрорегионално равнище и на регионално равнище във всяка държава членка, за да се представляват социалните и икономическите партньори в съответствие с вече направеното за университетите, търговските камари и градовете;

39.  подчертава значението на морските изследвания и на засиленото сътрудничество по отношение на тези сектори между изследователите, между държавите членки и между регионите, участващи в стратегията EUSAIR, с цел да се преодолеят съществуващите различия между тези държави членки и да се стимулира конкурентоспособността на крайбрежните райони и създаването на качествени и устойчиви работни места на местно равнище;

40.  отбелязва със загриженост темпа на изчерпване на рибните запаси в Адриатическо и Йонийско море вследствие на прекомерния улов, наред с незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов и други значителни рискове за всички морски организми; подчертава, че рибарството е един от ключовите компоненти в икономиките на крайбрежните райони и островите; във връзка с това счита за необходимо защитата и опазването на рибните запаси и морските екосистеми в съответствие с принципа за максимален устойчив добив, включен в общата политика в областта на рибарството, да се считат за главна цел на стратегията; подчертава необходимостта по време на преходния период да се подкрепи корекцията на ограниченията за риболов чрез субсидии за закупуването на оборудване посредством Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР); призовава към решителни действия под формата на хармонизиране на законодателството на трети държави в областта на риболова със законодателството на ЕС, споделяне на данни, платформи за съвместен мониторинг и многогодишни планове за управление на риболова, както и към обмисляне на това как да се развие устойчив сектор на аквакултурите с голям потенциал той да бъде захранван с възобновяеми енергийни източници;

41.  припомня, че експлоатираните за търговски цели риба и ракообразни следва да са в безопасни биологични граници, за да се постигне добро екологично състояние и да се запази дългосрочната устойчивост на риболовната промишленост;

42.  призовава Комисията да регистрира обема на улова от любителския риболов, да регулира тази дейност и да направи както любителския, така и професионалния риболов предмет на целите за МУУ;

43.  настоятелно призовава за подробно изследване на рибните запаси, особено на застрашените видове, и тяхната биологична взаимовръзка предвид на това, че липсата на точни данни и пълна, подробна картина на настоящото положение би направила оценките неясни и ненадеждни; настоятелно призовава за опазване на естественото размножаване;

44.  призовава за оценка и насърчаване на проекти, които имат за цел да направят оценка на въздействието на непрекия риболов („призрачни мрежи“, мрежи за отглеждане на миди) и прилова на защитени видове, като се има предвид, че по приблизителни оценки само в Адриатическо море над 40 000 морски костенурки са уловени случайно; счита, че има спешна необходимост от екологични изследвания и проучвания относно средствата за смекчаване на проблема (като устройства, препятстващи хващането на такива видове);

45.  настоятелно призовава за силна подкрепа за корабостроителния сектор, включително сектора на развлекателното плаване, с акцент върху неговото модернизиране и специализиране с цел създаване на работни места, както и адаптиране към изискванията за устойчив и конкурентен растеж, който е в съответствие със сините технологии;

46.  призовава за силна подкрепа за производствените райони, побратимяването и сътрудничеството между районите в различните части на макрорегиона; насърчава обмена на добри практики, които включват най-значимия опит в сектора и този в други региони, които се опитват да предприемат същия подход, за да насърчат създаването на производствени зони;

47.  подчертава, че е важно да се подпомага и насърчава любителският спортен и семеен риболов, заедно с интегрираните политики в областта на риболова и туризма (риболов и риболовен туризъм, морски култури), особено на островите, за да се запазят местните културни традиции и морският начин на живот на жителите на островите и малките крайбрежни зони; насърчава устойчивите, дребномащабните и традиционните риболов и аквакултури, съчетани с разнообразно кулинарно предлагане и насърчаване на местните пазари за риба като най-добър начин за гарантиране на устойчивост и предоставяне на по-силна подкрепа на крайбрежните туристически дейности;

48.  призовава Комисията да подкрепя и насърчава участието на риболовния сектор и работещите в този сектор в проекти, като например в областта на туризма, свързан с културата и наследството, включващи рибарството и преоткриването на дейности в областта на мореплаването и традиционните риболовни полета и професии;

49.  подчертава значението на социалната икономика и на предприемачеството сред жените за осъществяването на стълба за син растеж и призовава държавите членки, участващи в стратегията EUSAIR, да насърчават и подкрепят участието на жените във всички съответни сектори; припомня основната роля на малките предприятия и микропредприятията в съответните региони и територии и призовава държавите членки, участващи в EUSAIR, да прилагат активни политики за насърчаване на подобни форми на икономическа активност;

50.  подкрепя действията, насочени към намаляване на хидрогеоложкия риск и ерозията на бреговете;

51.  насърчава дейностите, насочени към подкрепа за морските професии, които са понесли най-много щети от прилагането на европейските политики, например посредством алтернативни проекти за преоткриване на традиционните занаяти;

52.  подчертава важността на изследванията и призовава за силна подкрепа за морските и корабоплавателните райони;

53.  подчертава, че развитието на аквакултури и морски култури може да играе важна роля не само за възстановяването на разнообразието на видовете, но и за икономическия растеж на Адриатическо-йонийския регион;

54.  призовава Комисията да засили обмена на добри практики, като например устойчивостта на проектите, разработвани от групите за действие в крайбрежните райони.

Свързване на региона

55.  отбелязва, че по-добрите транспортни и енергийни връзки между участващите държави, както и между тях и техни други съседи, включително морският транспорт, интермодалните връзки с вътрешността и енергийните мрежи са неоспорима потребност за макрорегиона и предпоставка за неговото икономическо и социално развитие; подчертава липсата на връзка между двата бряга на Адриатическо море и съществуващата непълнота в инфраструктурната мрежа в Адриатическо-йонийския регион;

56.  призовава за създаване на стимули за въвеждането на устойчиви транспортни връзки, които намаляват времето за пътуване, разходите за транспорт и логистика и външните фактори; призовава за сериозни стратегически строителни работи, свързани с комуникацията между море и суша, за да се създадат възможности за интермодален транспорт между държавите, да се допринесе за сближаването, да се засили цялостната мрежа и да се намалят задръстванията по пътищата и по този начин емисиите на въглероден диоксид; обръща внимание на необходимостта от подобряване на морския и пристанищния аспект по отношение на каботажа, морските магистрали и круизите между двата бряга на Адриатическо море, както за дестинациите север – юг, така и за напречните маршрути изток – запад; изтъква необходимостта от по-голяма координация с цел предотвратяване на задръстванията при морския транспорт и подобряване на неговото управление и контрол;

57.  насърчава използването на Регламента относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт (Регламент (EС) 2015/757) за иновациите и за създаването на устойчив морски транспорт в макрорегиона, като се използват алтернативни горива и двигатели за придвижване на корабите с цел намаляване на емисиите на парникови газове и подобряване на енергийната ефективност в транспортния сектор;

58.  подчертава, че е важно да се свържат морските транспортни маршрути и пристанищата с другите части на Европа, и изтъква значението на взаимовръзките с коридорите на TEN-T; призовава участващите държави да съсредоточат усилията си върху изпълнението на проекти, които са обхванати от настоящата мрежа TEN-T, и други интервенции за предложеното ѝ разширяване към Югоизточна Европа/източното адриатическо крайбрежие, което може да бъде решение за съществуващата празнина в мрежата в Адриатическо-йонийския регион, а именно: поради това приканва заинтересованите държави да идентифицират приоритетни инфраструктурни проекти с регионална и европейска добавена стойност и предлага да се отдели внимание, наред с другото, на:

(i) завършването на коридора между Балтийско и Адриатическо море,

(ii) разширението север–юг на Скандинавско-средиземноморския коридор,

(iii) създаването на коридор за ЖП товарен транспорт по линията Алпи–Западни Балкани,

(iv) по-добра връзка между Иберийския полуостров, Централна Италия и Западните Балкани,

(v) осъществяване на пътна връзка на Балканите между системата от пристанища и вътрешните държави, както и връзка с коридора Рейн–Дунав,

(vi) подобряване на пристанищните съоръжения за по-добри връзки между двете крайбрежия на Адриатическо море, както и подготовката на съвместна стратегия от управителните съвети на северноадриатическите пристанища за по-широкообхватни доставки на вносни стоки към Централна Европа;

59.  призовава за оптимизиране на капацитета на съществуващите инфраструктурни мрежи, най-вече по отношение на настоящите пътни и железопътни връзки в макрорегиона, включително връзките „последна миля“; подчертава необходимостта адриатическо-йонийската автомагистрала да бъде финализирана възможно най-скоро, което ще даде тласък на икономическото и социалното развитие на макрорегиона; припомня значението на новите коридори, които свързват автомагистрали, железопътни линии и други инфраструктури от двете страни на Адриатическо-йонийския регион; изтъква необходимостта от по-голяма координация с цел предотвратяване на задръстванията при морския транспорт и подобряване на неговото управление и контрол;

60.  призовава за изграждането на високоскоростна железопътна инфраструктура, която ще осигури взаимна свързаност на макрорегиона и ще позволи по-добра връзка със и в рамките на ЕС; изтъква значението на подобряването на железопътните връзки в Адриатическо-йонийския регион, както и между крайбрежията на Тиренско море и Адриатическо/Йонийско море;

61.  призовава участващите държави да подобрят своята инфраструктура за морски, железопътен и въздушен транспорт, да развиват морски магистрали в макрорегиона, като комбинират интермодални транспортни средства, особено за връзките с вътрешността, и да подобрят транспортната логистика чрез използване на най-съвременните технологии и постоянно гарантиране на високо равнище на безопасност и екологична устойчивост; също така призовава участващите държави да оценят възможностите за подобряване на свързаността с инструменти за електронна мобилност, които биха могли да осигурят възможност за международна услуга на издаване на електронни билети;

62.  подчертава липсата на ефективна връзка с островите; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да улеснят подобряването на връзките чрез проучване на нови координирани възможности с добавена стойност, оптимизиране на използването на товарни и пътнически маршрути и включване на частни и публични заинтересовани страни с цел повишаване на качеството на живот, прекратяване на обезлюдяването и създаване на възможност за използване на социалноикономическите възможности в тези райони; подчертава необходимостта от подобряване на вътрешните връзки на островите, както и на транспортната инфраструктура за устойчива вътрешна мобилност; подчертава също така необходимостта да се осигури адекватна здравна грижа и образователни програми за населението на островите през цялата година;

63.  призовава за реализирането на големи проекти за интермодални връзки на островите, и по-специално призовава за силна подкрепа за разширяване на летищата от стратегическо значение, като летището в Катания, както по отношение на инфраструктурата, така и на нови линии към други райони на макрорегиона;

64.  настоятелно призовава участващите държави да продължат да полагат усилия за диверсифициране на източниците на енергийни доставки – процес, който не само ще подобри енергийната сигурност на макрорегиона, но също така ще засили конкуренцията и ще се пребори с енергийната бедност, което ще донесе важни ползи за икономическото и социалното развитие на региона; изтъква необходимостта от обстойни оценки на въздействието върху околната среда на интервенциите в енергийния сектор; подчертава значението на общото планиране на инвестиции в развитието на терминали за втечнен природен газ (ВПГ) и на липсващи газопроводни мрежи в макрорегиона, като по този начин се спомогне за постигането на по-голяма независимост и енергийна сигурност; освен това насърчава мерки за увеличаване на енергийната и ресурсната ефективност, като по този начин се допринася за конкурентоспособността;

65.  насърчава изграждането на енергийна инфраструктура, която може да намали въглеродния отпечатък, да повиши енергийната ефективност и да гарантира енергийната сигурност на макрорегиона и извън него; освен това изтъква значението на развитието и насърчаването на концепцията за интелигентни градове с цел придаване на добавена стойност към цялостната енергийна инфраструктура на макрорегиона;

66.  отчита големия потенциал на възобновяемите енергийни източници в макрорегиона, който понастоящем не се използва в достатъчна степен; призовава за използването на наличните възобновяеми източници, като например слънчевата и вятърната енергия и енергията от приливите (когато това е технически възможно) и вълните, в рамките на микса за производство на енергия; подчертава устойчивостта и конкурентоспособността на евентуалните водноелектрически централи във всички участващи държави; призовава участващите държави да допринесат за създаването на добре функциониращ и взаимосвързан пазар на газ и електроенергия в макрорегиона, което ще гарантира равнопоставен достъп до евтина и достъпна енергия; изтъква значението на засилването на трансграничните енергийни връзки в подкрепа на инвестициите в енергийния сектор като ключова предпоставка за интегриране в енергийната мрежа на ЕС, така както и премахването на пречките пред трансграничните инвестиции в енергийния сектор;

67.  подкрепя съвместното планиране и инвестиции в енергийна инфраструктура за производството и преноса на електроенергия и газ в макрорегиона, в съответствие с мрежата TEN-E, посредством изпълнението на конкретните проекти, посочени в списъка с проекти от интерес за Енергийната общност (ПИЕО);

68.  изразява загриженост относно подновения импулс, даден на търсенето и добива на нефт и газ, както в морето, така и на сушата, което би могло да изложи макрорегиона на риска от бедствия с много сериозни последици за околната среда, икономиката, включително сектора на риболова, и общественото здраве; подчертава, че всяка такава дейност трябва да бъде съобразена с правилата и насоките на Съюза по отношение на климата и възобновяемите източници на енергия; подчертава, че Адриатическо море е затворено и плитко и не разполага с необходимия капацитет да разпръсква замърсителите и че туристическият обмен процъфтява по двата му бряга, както и че растежът на макрорегиона следва на първо място да се определя от туризма и икономическите дейности, свързани със специфичните му екологични особености и екосистеми; подчертава необходимостта от последователно прилагане на законодателството на ЕС и международните конвенции в областта на устойчивостта на околната среда и безопасността на морските дейности; призовава за пълно прилагане на Рамковата директива за морска стратегия (2008/53/EО) и на Директивата относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води (2013/30/EС);

69.  настоятелно призовава за определяне на общи европейски стандарти за безопасност на транспорта в Адриатическо-йонийския макрорегион;

70.  подкрепя необходимостта от насърчаване на трансграничните услуги за въздушен превоз чрез реализиране на съвместни проекти, насочени към гарантиране и подобряване на връзките в рамките на макрорегиона;

Качество на околната среда

71.  припомня богатството на морските, крайбрежните и сухоземните екосистеми на участващите държави; отбелязва, че Адриатическо море е дом на почти половината (49%) от всички документирани средиземноморски морски видове и е най-необикновеният подрегион на Средиземно море поради неговата плиткост, ограничени потоци и голямото влияние на реките; призовава към полагане на съвместни усилия за предприемането на всички възможни мерки, като например използването на чисти горива за морския транспорт и логистика, с цел опазване на биологичното разнообразие на морската среда и транснационалните сухоземни местообитания, както и предотвратяване и намаляване на замърсяването на морето и други заплахи за биологичното разнообразие в морските и крайбрежните райони; подчертава значението на опазването на морските и сухоземните видове, като средиземноморските тюлени монаси, протеи, рисове, бели лешояди и други, и призовава участващите държави да прилагат пропорционални мерки за постигането на тази цел;

72.  призовава за обмен на най-добри практики между участващите държави в областта на управлението на природното и културното наследство, включително зоните по „Натура 2000“ и обектите на ЮНЕСКО, с намерение да се създадат устойчиви туристически атракции;

73.  настоятелно призовава всички участващи държави да обединят усилията си за прилагането на морското пространствено планиране, в съответствие с Директива 2014/89/ЕС за определяне на рамка за морско пространствено планиране, и за интегрираното управление на крайбрежните зони, с участието на различни заинтересовани страни (национални, регионални и местни органи, местно население, научноизследователска общност, НПО и др.); счита, че правилното съвместно управление на морското пространство предоставя важна рамка за устойчивото и прозрачно използване на морските ресурси;

74.  призовава Комисията – като се има предвид, че разширяването на морските дейности постепенно ограничава риболовните зони – да гарантира, че интересите на засегнатите сектори се отчитат в еднаква степен на всички етапи от разработването на морските дейности, а именно при формирането на морското пространствено планиране и интегрираното управление на крайбрежните зони;

75.  изтъква значението на опазването и съхранението на реките и езерата в Адриатическо-йонийския басейн;

76.  посочва, че е необходимо отговорно да се реши проблемът с историческото и трансграничното замърсяване и да се почистят местата, засегнати от промишленото замърсяване на почвата, водата и въздуха, и където е приложимо, от замърсяването вследствие на военни конфликти; подкрепя всички активни мерки за намаляване на замърсяването на морето от химически и конвенционални оръжия; подкрепя намаляването, с цел премахване, на морските отпадъци, в съответствие с Рамковата директива за морска стратегия, в частност по отношение на замърсяването с отпадъци на островите в Адриатическо море;

77.  изразява загриженост относно вредите, причинявани от пластмасовите отпадъци в морето; призовава Комисията да подкрепя инициативи за събиране и рециклиране на тези отпадъци; подчертава важността на участието на рибарите в процеса;

78.  призовава държавите да разработват и изпълняват всеобхватни планове за повторно използване на стари промишлени и военни обекти; подчертава, че тези обекти не само представляват опасност за околната среда, но и предлагат значителен икономически потенциал, който не се използва;

79.  призовава за насърчаване на преместването на промишлените предприятия от центровете на градовете и крайбрежните райони с цел подобряване на качеството на живот;

80.  настоява да бъдат използвани всички съществуващи инструменти за прилагането на най-добрите решения за управление на отпадъците и пречистване на отпадъчните води в региона, в съответствие с Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води в държавите от ЕС;

81.  насочва вниманието към различните природни и предизвикани от човека бедствия, които засегнаха региона през последните години; обръща внимание на проблема с обезлесяването и други рискове, свързани с изменението на климата; изтъква необходимостта от пълно прилагане на хоризонталните принципи за управление на риска от природни бедствия и адаптиране към изменението на климата с оглед изпълнение на плана за действие и на приоритетите на всеки стълб; насърчава сътрудничеството между хидрометеорологичните институти на държавите за справянето с екстремните метеорологични явления, последиците от изменението на климата и управлението на риска от бедствия; отчита, че водите, селското стопанство и туризмът са сектори, които са най-уязвими към изменението на климата, и поради това насърчава сътрудничеството между националните органи с цел да се създаде рамка и механизъм за подкрепа за изпълнението на мерки за адаптиране и смекчаване;

82.  подчертава необходимостта от намаляване на емисиите на парникови газове, по-специално в сектора на морския транспорт;

83.  изтъква, че има проблем с неравномерния достъп до водни ресурси в географски план и през различните сезони, като има значителен недостиг на вода на островите и в крайбрежните райони през лятото, когато потребностите от вода се увеличават неколкократно поради пристигането на голям брой туристи;

84.  настоятелно призовава за създаването на регионален център за готовност при бедствия, заедно с общ план за извънредни ситуации при нефтени разливи и случаи на замърсяване в голям мащаб, за да се създаде система за ранно предупреждение с цел предотвратяване на природните бедствия и бедствията, причинени от промишлени, транспортни и други дейности, като например наводнения, пожари и добивни дейности в Адриатическо море; изтъква, че центърът следва да бъде пряко свързан с механизма на ЕС за гражданска защита; изтъква значението на опазването на екосистемата и биологичното разнообразие в региона чрез по-добро разбиране и обмен на най-добри практики;

85.  призовава намиращите се извън ЕС държави да ускорят прилагането на секторните достижения на правото на ЕС (като Рамковата директива за водите) с оглед на тяхното бъдещо присъединяване към Съюза;

86.  настоятелно призовава държавите членки да се консултират с компетентните органи на съседните държави и местните общности в макрорегиона, по-специално по отношение на икономическите дейности, подлежащи на оценки на въздействието върху околната среда съгласно Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда;

Устойчив и конкурентоспособен туризъм

87.  подчертава ключовото значение на туризма за европейската икономика и за развитието на социалното сближаване в рамките на ЕС, особено за средиземноморските държави и за региона като цяло; подчертава необходимостта от разработването на нови подходи, които спомагат за компенсирането на сезонния характер в съответствие с устойчивостта и въздействието на туризма върху околната среда; настоятелно призовава за по-голяма подкрепа за финансирането на туристически проекти от европейските структурни и инвестиционни фондове и други източници;

88.  настоятелно призовава за спешно подобряване на трансграничните пътни връзки, за да се увеличи конкурентоспособността на туризма, като се има предвид, че лошата свързаност води до стеснени участъци със задръствания и до дълги забавяния; подчертава необходимостта от подобряване за целите на туризма на съществуващата въздухоплавателна инфраструктура и морската връзка между двата бряга на Адриатическо море;

89.  подчертава необходимостта да се стимулира използването на съществуващите летища в макрорегиона, за да се избегне твърде голямата концентрация на пътници в няколко летищни центъра, както и да се насърчат устойчивостта и по-балансираният характер на туристическите потоци на различни места;

90.  отчита богатото културно и природно наследство на региона (включително такива културни дейности като кино, театър и музика) като ценен актив, на основата на който се развива туристическият сектор; посочва големия брой защитени обекти на ЮНЕСКО и зони по „Натура 2000“ във всички участващи страни; счита, че въпреки значителния принос на този сектор към икономиката, потенциалът на туризма не се използва в пълна степен, по-конкретно заради голямата сезонност и пропуските в областта на иновациите, устойчивостта, транспортната инфраструктура, качеството на предлагането в туризма, уменията на участващите заинтересовани страни и отговорното управление на туризма; призовава участващите държави да приемат политики за гарантиране на адекватни връзки и туристически съоръжения както през летния сезон, така и извън него с цел диверсифициране на туристическите потоци и осигуряване на постоянно присъствие на туристи през всички сезони; подчертава значението на комбинирането на туризма с природното, културното и художественото наследство;

91.  насърчава държавите членки да подкрепят решенията за устойчива мобилност в туристическия сектор, като по този начин се подобрява качеството на туристическите услуги и се разширява техният спектър;

92.  признава значението на националните и природните паркове, както и на защитените зони като основи на бъдещото образование на гражданите по въпросите на опазването на околната среда и борбата с изменението на климата;

93.  подчертава, че сътрудничеството между държавите е от съществено значение за по-нататъшното развитие на туризма в региона; насърчава формулирането на стратегии за туризма за Адриатическо и Йонийско море, които се основават на устойчивостта и позволяват на държавите да се възползват от полезните взаимодействия и да се борят с общите предизвикателства на макрорегионално равнище; счита, че е необходимо да се работи съвместно за повишаване на репутацията на дестинациите в Адриатическо-йонийския регион;

94.  настоятелно призовава Европейската комисия, участващите държави и местните и регионалните органи да вземат мерки, които да създадат стимули за заинтересованите страни да подобряват туристическата инфраструктура;

95.  подчертава значението на подкрепата за културните и творческите дейности, и най-вече развиването и включването на стопански дейности в сферите на музиката, театъра, танца и киното; призовава за организирането на фестивали, конгреси и културни събития, които стимулират интеграцията;

96.  насочва вниманието към необходимостта да се даде възможност за по-лесен достъп до подкрепа и финансиране за МСП, тъй като те са ключови за туристическия сектор; насърчава заинтересованите страни в региона да участват в мрежата Enterprise Europe, за да обменят опит, да създават връзки и да намират трансгранични партньори;

97.  подчертава значението на проектите за интелигентна специализация и интелигентни общности посредством оползотворяване на съществуващите платформи за иновации, като създаването на Адриатическо-йонийска зона на творчеството;

98.  подкрепя развитието на диверсифицирано предлагане в сферата на туризма, което да включва тематични туристически паркове и маршрути, както и културен, селски, здравен, медицински, плавателен, винен и кулинарен, конферентен и спортен туризъм, включително колоездене, голф, гмуркане, пешеходен туризъм, ски, алпинизъм и други спортове, практикувани на открито, за да се насърчи целогодишният туризъм и да се подобри конкурентоспособността на туристическите дестинации на устойчива основа; подкрепя развитието на селския туризъм, за да се намали натискът върху големите туристически центрове и тесните крайбрежни райони, като също така се спомогне за преодоляване на сезонността; подкрепя разширяването на туристическите дейности към вътрешността на сушата със създаване на интегрирани туристически продукти, които включват основните атракции на макрорегиона и тези на неговите столични градове;

99.  подчертава значението на съгласуваността между управлението на туризма и инфраструктурата, както и необходимостта от подобряване на качеството и разнообразието на услугите и възможностите при отчитане на специфичните характеристики на региона; подчертава също така значението на насърчаването и запазването на местните и регионалните традиции;

100.  подчертава колко е важно проучването на алтернативни маршрути и бизнес модели и подобряването на свързването на круизните пакети с местното население и продукти, като така се даде възможност неустойчивото претоварване да се преодолее по-ефективно и пълният потенциал да се използва по-добре, като донесе по-трайни икономически ползи за местните икономики; отчита значението на развитието и изграждането на търговска марка на макрорегионалните туристически маршрути чрез картографиране и допълнително рекламиране на съществуващите маршрути;

101.  препоръчва да се използват за целите на туризма най-представителните предимства на региона и да се разработят промоционални и маркетингови програми;

102.  подчертава необходимостта от реална интермодалност на транспорта, характеризираща се с интегрирана мрежа от услуги и точки на взаимодействие, с цел разработване на качествен екотуризъм;

103.  призовава за създаването на Харта на Адриатическо-йонийския регион, която да съдържа критерии, принципи и насоки за насърчаване на устойчивия туризъм посредством прилагането на Европейската система от показатели за туризма (ETIS) за оценка на туристическите дестинации с цел подобряване на тяхното устойчиво развитие;

104.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на участващите в EUSAIR страни (Хърватия, Гърция, Италия, Словения,Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия).

(1)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.

(3)

ОВ C 349 E, 29.11.2013 г., стр. 1.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Контекст

Европейският съвет от декември 2012 г. прикани Комисията да представи нова стратегия на ЕС за Адриатическо-йонийския регион (EUSAIR) преди края на 2014 г. Комисията надлежно изпълни това искане и представи EUSAIR на 17 юни 2014 г.

EUSAIR е третата макрорегионална стратегия на ЕС и съществува благоприятна възможност при нея да се използват поуките и опитът от стратегиите на ЕС за региона на Балтийско море и Дунавския регион. Тя се основава на съществуващото сътрудничество в региона, и най-вече на Адриатическо-йонийската инициатива, започната през 2000 г. с подписването на Декларацията от Анкона, и на Адриатическо-йонийския еврорегион, създаден през 2006 г., в който членове станаха 26 органа на регионалната и местната власт от седем държави. EUSAIR обхваща осем държави, сред които са равностойно представени държавите – членки на ЕС (Хърватия, Гърция, Италия и Словения) и държавите извън ЕС, като последните са със статут или на „кандидатки“ (Албания, Черна гора и Сърбия) или на „потенциални кандидатки“ за членство (Босна и Херцеговина). Регионът е с население над 70 млн. души и има ключова роля за укрепването на географската свързаност в Европа.

Бурното минало на региона е белязано от събития, които са имали опустошителни и дългосрочни последици за развитието и за сътрудничеството между страните. Неотдавна икономическата криза оказа сериозно въздействие върху региона. Безработицата и задлъжнялостта достигат безпрецедентни размери, като на държавите се налага да прибягнат до болезнени бюджетни съкращения и фискална консолидация. Пречка за икономическото възстановяване и растеж в затруднените икономики са спадащите инвестиции, както публични, така и частни.

В този контекст EUSAIR представлява изключителна възможност за страните в региона да обърнат нова страница и да загърбят предишните икономически и политически проблеми, като си сътрудничат, подпомагани от насоките на Комисията, в стремеж към просперитет и устойчиво развитие.

Моментът за EUSAIR е идеален поради две причини, произтичащи от промени в политиката на равнище ЕС. На първо място, Комисията „Юнкер“ реши да се съсредоточи върху увеличаване на инвестициите чрез Инвестиционния план и произтичащия от него Европейски фонд за стратегически инвестиции. За държавите в Адриатическо-йонийския регион това представлява отлична възможност за запълване на недостига на инвестиции, наблюдаван през последните години. EUSAIR предоставя възможност да бъдат насочени тези инвестиции по такъв начин, че да се постигнат резултати в полза на целия регион. На второ място, Комисията нееднократно е заявявала, че няма да има ново разширяване в близко бъдеще. Въпреки че това е лоша новина за държавите от Западните Балкани, EUSAIR ще им позволи да направят крачка, която ги доближава до ЕС, като хармонизират своите политики и работят в тясно сътрудничество с държавите членки.

Потенциалът на Адриатическо-йонийския регион е огромен и може да бъде разгърнат единствено чрез съвместни и координирани усилия от всички държави в региона със значително участие на местните и регионалните власти. Комисията, заедно с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и други международни участници, ще трябва да играе специална роля чрез предоставянето на насоки и подкрепа при изпълнението на стратегията. Докладчикът е уверен, че EUSAIR ще се окаже с историческа важност както за участващите страни, така и за ЕС като цяло.

Приоритети и предложения

В резултат на няколко месеца обсъждане със заинтересованите страни на стратегията на равнище ЕС и на национално, регионално и местно равнище в участващите държави се откроиха следните приоритети, идеи и предложения за развитие:

Стълб I — „Син“ растеж (морски риболов, аквакултури, сини технологии, управление и услуги в морските дейности и корабоплаването)

-  Адаптиране към ефективно използване на ресурсите в областта на рибарството и насърчаване на производството и потреблението на морски храни;

-  Подобряване на бизнес средата и укрепване на конкурентоспособността на морския сектор чрез институционално и инфраструктурно подпомагане;

-  Подпомагане за научноизследователската и развойната дейност и приложните иновации в морската индустрия и стимулиране на „сини“ научни изследвания, иновации и умения;

-  Инвестиции в развитие на човешките ресурси;

-  Развитие на макрорегионални клъстери — „Зелени корабостроителни клъстери в региона на Адриатическо и Йонийско море“ – насърчаване на използването на нови материали и биотехнологии, за да се намали въздействието върху околната среда, причинено от технологични операции в корабостроенето, кораборемонтната дейност и поддръжката на яхти;

-  Подобряване на достъпа до финансиране, както и насърчаване на стартиращи предприятия – „Адриатическо-йонийско „синьо“ финансиране“;

-  Управление на морското пространство – „Работна група за морско управление и услуги“, „Прилагане на координирано морско пространствено планиране (МПП) и интегрирано управление на крайбрежните зони (ИУК)“ – създаване на правно основание за морския пространствен план, като се обмислят възможностите за промени в законодателството с цел установяване на стандарти, регулиращи изпълнението на плана;

-  Морски умения – „Разпространение на морски умения“;

-  Управление на морското пространство – „Работна група за морско управление и услуги“;

-  Обмен на данни и знания – „Адриатическо-йонийски изчислителен облак данни в подкрепа на морското управление и услуги“;

-  Институционален капацитет за хармонизиране на морските стандарти и регулаторни норми – „Обучение и взаимна подкрепа в областта на МПП и ИУК“;

-  Свързване на туризма и рибарството – по-голямата част от населението на крайбрежните райони се издържа от риболов и туризъм;

-  Практикуване на устойчив риболов – ползване на дребномащабни плавателни съдове, използване на селективни риболовни съоръжения;

-  Създаване на защитени морски зони – което би осигурило устойчиво рибарство;

-  Предоставяне на двигатели, които не замърсяват околната среда;

-  Създаване на малки семейни преработвателни предприятия, защото по този начин населението, което се издържа от риболовни дейности, може да получи по-висока стойност чрез завършен краен продукт;

-  По-добро свързване на държавите, изготвяне на съвместни планове и регулиране на пазарите в сферата на рибарството;

-  Интеграция и приемане на регионални дългосрочни планове в областта на рибарството, особено що се отнася до делимите ресурси;

-  Спазване на правилата на ЕС и общи стандарти и практики – „Спазване на правилата на ЕС в областта на рибарството“, „Разработване на общи стандарти в областта на аквакултурите“;

-  Диверсификация и рентабилност на рибарството и аквакултурите – „Антикризисна мрежа за индустрията на морските храни“, „Подобряване и диверсификация на риболовните дейности“, „Устойчиво определяне и управление на зоните за аквакултури“ – с цел подобряване на платформата за развитие в сектора на рибарството и аквакултурите, за да се увеличи производителността и качеството на екологичните показатели чрез развиване на дейности, които дават възможност за интеграция на рибарството и туристическите атракции и развитие на аквакултурите по начин, който позволява съвместното съществуване с други дейности, както и определяне на устойчиви и екологосъобразни зони за рибарство и морски култури;

-  Увеличаване на производството и насърчаване на аквакултурите във връзка с намаляването на отрицателното въздействие на риболова върху съществуващите рибни запаси и защитата на местата за размножаване, като зоната край остров Ябука в Хърватия;

-  Свързване на туризма и аквакултурите като съвместими дейности;

-  Използване на пространствено планиране в областта на аквакултурите, основаващо се на общи принципи и практики – концепция за зони, предназначени за аквакултури (ЗПА);

-  Подобряване на конкурентоспособността на сектора на аквакултурите: насърчаване на научни изследвания и сътрудничество за развитие, диверсификация на сектора (нови животински видове, нови техники, биологично производство на аквакултури);

-  Насърчаване на традиционните форми на аквакултурите, които са изцяло интегрирани в природната среда, използване на естествени материали за отглеждането в стопанства, отглеждане на местни видове;

-  Сътрудничество в макрорегиона в областта на аквакултурите, изготвяне на съвместни планове за по-добра конкурентоспособност на пазара;

-  По-ефективна бизнес среда за предприятията и инвеститорите;

-  Подобрено бизнес сътрудничество между предприятията в региона;

-  Премахване на пречките пред икономическата дейност на предприятията в единния пазар на ЕС;

-  Насърчаване на трансфера на нови технологии в икономическата и в обществената сфера и насърчаване на технологичния напредък на обществото;

-  Запазване на националните риболовни сектори (по-специално традиционните им форми на риболов) и сектора на аквакултурите като част от прилагането на общата политика в областта на рибарството;

Стълб II – Свързване на региона (морски транспорт, интермодални връзки с вътрешността, енергийни мрежи)

-  Удължаване в посока север – юг на Скандинавско-средиземноморския коридор в отсечката Анкона – Пескара – Бари и на Балтийския коридор до крайбрежието на Адриатическо море и по-добро свързване на Иберийския полуостров с централна Италия и с Балканите;

-  Систематично подобряване на транспортната инфраструктура посредством реконструкция, модернизация или изграждане на нова инфраструктура, като например проектите за мостове в Месина и Пелешац и др.;

-  Конкурентоспособност на пазара на транспортни услуги в съответствие с регулаторните норми на ЕС;

-  Разработване на национални системи с цел подпомагане на обществения/колективния транспорт и повишаване на привлекателността на обществения транспорт във всички транспортни модули;

-  Реализиране на публично-частни партньорства в транспортните дейности;

-  Дългосрочно планиране на програмите за сигурност на транспорта, особено в областта на автомобилния транспорт;

-  Подобряване на системите в граничните пунктове;

-  Подобряване на връзките на морските пристанища към TEN-T с вътрешността и прилагане на развитието на интермодалността в Адриатическо-йонийския регион;

-  Намаляване на изолацията на островите и отдалечените райони чрез подобряване на достъпа им до транспортни и енергийни услуги;

-  Изграждане на подходяща енергийна инфраструктура;

-  Диверсификация на източниците и пътищата за доставка за целия регион, насочена към включването на Адриатическо-йонийския макрорегион в мрежата на европейското енергийно пространство;

-  Групиране на пристанищните дейности/услуги на цялата територия на региона – примери за възможни проекти: споделяне на стратегически функции и хармонизиране на процесите в пристанищата чрез обща интелигентна транспортна система (ИТС), основаваща се например върху инициативата за сдружение на пристанищата в северно Адриатическо море (North Adriatic Port Association – NAPA) (Триест, Копер, Венеция и Риека) и върху проекта за Общност на адриатическите пристанища (Adriatic Port Community – APC) (Венеция, Плоче и Игуменица);

-  Подобряване и хармонизиране на наблюдението и управлението на транспортното движение;

-  Развитие на пристанищата, оптимизиране на пристанищните интерфейси, инфраструктури, процедури/дейности;

-  Развитие на широкообхватната мрежа на Западните Балкани ;

-  Подобряване на достъпността на крайбрежните зони и островите;

-  Развитие на морски магистрали;

-  Реформа в железопътния транспорт;

-  Развитие на въздушния транспорт;

-  Улесняване в трансграничен план;

-  Маршрутът на транснационалните коридори на националната територия (морски магистрали, Средиземноморски и Балтийско-адриатически коридор на основната мрежа на TEN-T);

-  Подобряване на безопасността на морския транспорт и усъвършенстване на информационните системи, повишаване на осведомеността за морската ситуация за по-ефективно използване на човешките ресурси, оборудването и плавателните съдове, по-ефективен отговор на предизвикателства в областта на морската безопасност и замърсяването на морската среда;

-  Координация на основни проекти за свързване на инфраструктура в Адриатическия регион между отделните държави;

Стълб III – Качество на околната среда (морска среда, транснационални сухоземни местообитания и биологично разнообразие)

-  Намаляване на антропогенната еутрофикация в резултат на точкови и дифузни източници чрез инвестиции в сектора на водите (изграждане на планове за пречистване на битови и промишлени отпадни води и съответстващите съоръжения за обезвреждане на утайките и подобряване на канализационната мрежа) и биологично земеделие (селско стопанство) в крайбрежните зони;

-  Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и на екосистемите чрез осигуряване на подходяща система за наблюдение, информация и управление на „Натура 2000“ и осигуряване на устойчиво управление на природата;

-  Намаляване на въздействието на отпадъците в морските води върху околната среда чрез по-добро управление на отпадъците в крайбрежните зони и програми за почистване;

-  Улесняване на координираното опазване и устойчивото развитие на крайбрежните зони в региона чрез ратифицирането и прилагането на протокола към Конвенцията от Барселона за интегрирано управление на крайбрежните зони (ИУКЗ);

-  Насърчаване и постигане на устойчиво развитие на морските и крайбрежните икономики и устойчиво използване на морските и крайбрежните ресурси чрез морско пространствено планиране;

-  Повишаване на познанията за морската среда – подобряване на наличността и своевременността на данните за състоянието на биологичното разнообразие в морето и на сушата;

-  Подобряване на мрежата от защитени морски зони – изграждане на капацитет за прилагане на екосистемен достъп и картографиране на зоните от значение за опазване на видовете и типовете местообитания в приоритетните обекти, както и създаване на защитени зони в морето;

-  Подкрепа за програми за почистване;

-  Определяне на „горещи точки“ по отношение на морската среда;

-  Обмен на най-добри практики между управителните органи на защитените морски зони;

-  Изготвяне и прилагане на съвместен план за действие в непредвидени случаи;

-  Осигуряване на списък по приоритет на инвестициите, който да отразява приноса към намаляване на замърсяването на морето;

-  Хармонизация и прилагане на националните закони по отношение на сухоземните местообитания и биологичното разнообразие – хармонизация на законодателството в областта на градоустройството, опазването на природата, околната среда и културното наследство с Европейската конвенция за ландшафта;

-  Опазване и възстановяване на крайбрежните влажни зони и карстовите области;

-  Модернизиране на националното наблюдение и свързването му към система за ранно предупреждение, за да се намали рискът от наводнения/вълни, замърсяване, пожари и др.;

-  Свързване/създаване на система за наблюдение на статуса на морската среда и свързване/създаване на мерки за защита на морската среда на равнището на (под)регионите, с оглед на постигането на добро екологично състояние по отношение на въпроси, които не могат да бъдат разрешени чрез наблюдение/мерки в обхвата на националните разпоредби (например договори като Конвенцията от Барселона и протоколите към нея, европейските директиви – Рамкова директива за морска стратегия и др.);

Стълб ІV – Устойчив и конкурентоспособен туризъм (диверсифицирано предлагане в туризма, устойчиво и отговорно управление на туризма)

-  Диверсификация на туристическите продукти и на предлагането в тази област с цел преодоляване на сезонния характер на туризма – транснационални тематични маршрути, оползотворяване на културното и природното наследство чрез туризма, изграждане на нова туристическа инфраструктура (например тематични паркове, игрища за голф), използване на търговска марка за туристическите продукти и услуги в макрорегиона, популяризиране на региона на световните пазари, промоционални дейности, насочени към конкретни целеви групи (например хора в напреднала възраст, конферентен и бизнес туризъм), позициониране на региона като отлична дестинация през ниския туристически сезон;

-  Подобряване на качеството и иновациите в туризма – ИКТ, образование, трансфер на технологии, изграждане на мрежи от стопански субекти, клъстери, обмен на примери за добри практики, свързване на секторите на местното земеделие, туризъм и снабдяване с храни, иновативна промоция/маркетинг;

-  Устойчиво и отговорно управление на туризма – разнообразяване на плавателния и круизния туризъм, устойчива платформа за научноизследователска и развойна дейност за нови продукти и услуги, развитие на устойчиви тематични туристически маршрути, картографиране на съществуващите тематични туристически маршрути, оползотворяване на природното и културното наследство, свързване в мрежа на устойчивите туристически предприятия и клъстери, енергийна ефективност, интелигентна специализация в туризма;

-  Подобряване на достъпността на туристическите продукти и услуги – подобряване на специфичните услуги и умения, обучение на персонала, популяризиране и наличност на информация, сътрудничество с цел да се улесни пътуването на туристи, хармонизиране на националните статистически данни, насочено към по-лесно измерване на въздействието на планирането и изготвянето на политики в сектора и в бъдеще;

-  По-ефективно използване на фондовете на ЕС – улесняване на достъпа до финансиране за нови, устойчиви и иновативни стартиращи предприятия и МСП, насочени към научни изследвания, което ще доведе до нови продукти и услуги в сектора и до повишаване на качеството;

-  Инициатива за подобряване на качеството на предлагането в сферата на устойчивия туризъм – извършване на необходимите промени в нормативната уредба;

-  Мрежа от устойчиви туристически предприятия и клъстери;

-  Обучение в професионални и предприемачески умения в туризма – насърчаване на разнообразяването на туристическите продукти и предлагането;

-  Адриатическо-йонийско сътрудничество за улесняване на движението на туристи;

Други приоритети:

-  Интеграция на държавите от Западните Балкани в ЕС;

-  Осигуряване на съгласуваност между трите макрорегионални стратегии на ЕС;

-  Осигуряване на необходимата съгласуваност на проектите за макрорегионалните стратегии с националните стратегически проекти;

Програма за адриатическо-йонийско сътрудничество за периода 2014 – 2020 г.

Програмата за адриатическо-йонийско сътрудничество за периода 2014 – 2020 г. (ADRION) е програма в рамките на втората цел на политиката на сближаване – европейско териториално сътрудничество. Програмата включва четири държави – членки на ЕС (Хърватия, Гърция, Италия и Словения) и четири държави от ИПП (Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия). За периода 2014 – 2020 г. общият бюджет на програмата ADRION възлиза на 118 154 690 EUR, включително по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) (83 467 729 EUR), Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) (15 688 887 EUR) и националните вноски (18 998 074 EUR). Програмата за сътрудничество (програмен документ), която определя областите за инвестиции на програмата ADRION, в момента е обект на преговори с Европейската комисия и се очаква да бъде приета до края на 2015 г. Общата цел на програмата е да бъде движеща сила на политиките и новатор в сферата на управлението, като насърчава европейската интеграция между държавите членки и държавите извън ЕС, използва богатите природни, културни и човешки ресурси около Адриатическо и Йонийско море и засилва икономическото, социалното и териториалното сближаване в района, обхванат от програмата.

Понастоящем са избрани следните четири тематични цели и пет инвестиционни приоритета, за които се предлага да се финансират от програма ADRION:

-  Новаторски и интелигентен регион (тематична цел 1, инвестиционен приоритет 1б) със специфична цел: Подкрепа за развитието на регионална иновационна система за Адриатическо-йонийския регион;

-  Устойчив регион (тематична цел 6, инвестиционен приоритет 6в) със специфична цел: Насърчаване на устойчивото оползотворяване и опазване на природните и културни активи като активи за растеж в Адриатическо-йонийския регион; (тематична цел 6, инвестиционен приоритет 6г) със специфична цел: Увеличаване на капацитета за транснационални мерки по отношение на уязвимостта на околната среда, разпокъсаността и опазването на екосистемните услуги в Адриатическо-йонийския регион;

-  Свързан регион (тематична цел 7, инвестиционен приоритет 7в) със специфична цел: Подобряване на капацитета за интегрирани услуги в сферата на транспорта и мобилността и за мултимодалност в Адриатическо-йонийския регион;

-  Подпомагане на управлението на EUSAIR (тематична цел 11) със специфична цел: Улесняване на координацията и изпълнението на EUSAIR чрез засилване на институционалния капацитет на публичните администрации и ключовите заинтересовани страни и чрез подкрепа за напредъка на изпълнението на съвместните приоритети.

Управленската структура на EUSAIR носи отговорността за управлението и изпълнението на стратегията. Държавите, участващи в EUSAIR, поемат своя дял от отговорността за изпълнението и координирането на стратегията. Програмата ADRION подпомага управлението и изпълнението на EUSAIR основно в рамките на тематична цел 11 чрез създаване на оперативен инструмент – централен пункт за програмата, разположен на крайбрежието на Словения, и неговата мрежа от звена за връзка в държавите партньори – въз основа на съществуващи структури.


СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (16.7.2015)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море

(2014/2214(INI))

Докладчик по становище: Дубравка Шуйца

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава стратегическото значение на насърчаването на европейската интеграция и процеса на разширяване, регионалното сътрудничество и добросъседските отношения посредством инструментите и средствата на Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море; изразява очакването си да се даде нов импулс на укрепването на мира, социалното сближаване, икономическото развитие, екологичната устойчивост и сигурността в Югоизточна Европа;

2.  счита, че демократичните, прозрачни, стабилни и добри механизми за управление са от решаващо значение, за да се предоставят стратегически насоки, да се вземат ключови решения и да се наблюдава ефективното прилагане на Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море; подкрепя по-активното участие в процеса на прилагането на Стратегията на всички съответни заинтересовани страни, включително на гражданското общество и частния бизнес; счита, че е важно да се осигури подходяща видимост на Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море на всички равнища; призовава за тясно сътрудничество със съответните европейски организации и програми, включително по отношение на засягащите региона социални и миграционни предизвикателства, с особено внимание към стратегията за Югоизточна Европа до 2020 г.; призовава за избягване на дублирането или припокриването на дейностите; призовава за разработването на съвместни проекти и синергии, по-специално с Централноевропейската инициатива (CEI), с Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа (SEECP) и със Съюза за Средиземноморието;

3.  счита, че е от съществено значение Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море да допринесе за процеса на присъединяване към ЕС на страните от Западните Балкани, като им предоставя възможности за тясно сътрудничество с държавите членки на ЕС и като предприема действия за преодоляване на общите регионални предизвикателства; насърчава включването на Бившата югославска република Македония и Косово в Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море; насърчава развитието на взаимодействия и координирани политики между ЕС, съответните държави членки и страните от Западните Балкани; приветства редовните срещи на шестимата премиери от Западните Балкани и насърчава координираните им действия по регионалните въпроси; счита за важно държавите от Югоизточна Европа да се заемат с решаването на проблемите, свързани с корупцията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека;

4.  призовава за това държавите от Западните Балкани да бъдат включени пълноценно и ефективно във всички етапи от изпълнението на Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море, а те самите да подобрят свързаността както помежду си, така и с останалата част на ЕС, включително чрез опростяване на съществуващите административни тежести, с цел ускоряване на устойчивия икономически растеж и контактите между хората, включително по отношение на коридора между Адриатическо и Йонийско море; изтъква стратегическото значение на коридора между Адриатическо и Йонийско море и призовава за решаване на проблемите, свързани със значителните несъответствия и недостатъци в инфраструктурата на тези държави, особено по отношение на шосейните и железопътните мрежи, интермодалните връзки, системите за управление на движението и енергийните инфраструктури; призовава за завършване на оставащите отсечки от трансевропейските транспортни коридори в Югоизточна Европа, включително коридори V, VI, VIII и X, което ще подобри общата свързаност на региона с държавите — членки на ЕС; насърчава за ускоряване на продължаването на строежа на моста Пелешац и на Адриатическо-Йонийската автомагистрала с цел улесняване на свързаността;

5.  призовава за допълнителна подкрепа за общите проекти в областта на енергетиката, какъвто е Йонийско-Адриатическия тръбопровод (IAP), с цел повишаване сигурността на доставките; призовава за споделено и устойчиво управление на основните и общи ресурси, каквито са Адриатическо и Йонийско море и техните рибни ресурси; призовава за прилагането на интелигентни стратегии и проекти за регионално развитие, фокусирани върху зелената икономика и социалното приобщаване;

6.  призовава Комисията, включително нейната ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, чрез съгласуваност и взаимно допълване да се стреми към най-ефикасно използване на всички налични финансови инструменти с цел оптимизиране на въздействието, постигане на по-добри резултати и насърчаване на устойчивото икономическо развитие; счита, че инструментите за финансиране следва да бъдат използвани по начин, който да стимулира допълнителните частни инвестиции; призовава за въвеждането на нови механизми за координиране на средствата с оглед поддържане на водещите проекти по Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море;

7.  изразява съжаление във връзка с факта, че Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море не решава по подходящ начин проблемите, предизвикващи нарастваща загриженост, каквито са например трафикът на хора и трансграничната престъпност; отбелязва, че през тази част на Европа преминават престъпни потоци и призовава в Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море да бъдат включени като компоненти трансграничната престъпност и незаконният трафик от всякакъв вид;

8.  подчертава, че незаконната миграция също следва да бъде включена като компонент в Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско; призовава за повече внимание по отношение на социалното сближаване и местното развитие като основни измерения за интеграцията на мигрантите и за изграждането на капацитет за предоставяне на убежище;

9.  изразява твърда увереност, че Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море трябва да вземе предвид стратегическото значение на региона за енергийната сигурност на ЕС, по-специално по отношение на диверсификацията на източниците и на пътищата за доставка; подчертава, че инвестициите в енергийни връзки са основно предварително условие за интегрирането на региона в енергийната мрежа на ЕС; като има предвид голямата уязвимост на региона на Адриатическо и Йонийско море, призовава за пълно зачитане на съответните достижения на правото на ЕС; призовава за укрепване на възобновяемите енергийни източници и на енергийната ефективност, както и за разработването на енергийна инфраструктура, особено в по-отдалечените и/или по-слабо свързаните области;

10.  подчертава необходимостта от задълбочаване на парламентарното измерение на Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море; насърчава участващите държави за по-нататъшно развитие на междупарламентарното сътрудничество, включително наблюдение върху прилагането на Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море и насърчаване на сближаването с достиженията на правото на ЕС; препоръчва да се разшири парламентарното участие извън годишната конференция на председателите на парламенти с цел засилване на парламентарния контрол;

11.  призовава Комисията редовно да информира Европейския парламент и да провежда консултации с него относно въздействието, постигано чрез изпълнението на стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

15.7.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

52

9

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Nikos Androulakis, Francisco Assis, Petras Auštrevičius, Amjad Bashir, Bas Belder, Goffredo Maria Bettini, Mario Borghezio, Elmar Brok, Klaus Buchner, James Carver, Fabio Massimo Castaldo, Javier Couso Permuy, Arnaud Danjean, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Michael Gahler, Iveta Grigule, Manolis Kefalogiannis, Afzal Khan, Janusz Korwin-Mikke, Andrey Kovatchev, Ilhan Kyuchyuk, Ryszard Antoni Legutko, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, Tamás Meszerics, Javier Nart, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Vincent Peillon, Alojz Peterle, Tonino Picula, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Sofia Sakorafa, Alyn Smith, Charles Tannock, László Tőkés, Elena Valenciano, Johannes Cornelis van Baalen, Hilde Vautmans, Boris Zala

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Angel Dzhambazki, Neena Gill, Andrzej Grzyb, Marek Jurek, Gabrielius Landsbergis, Urmas Paet, Dubravka Šuica, István Ujhelyi, Traian Ungureanu, Bodil Valero, Marie-Christine Vergiat, Janusz Zemke

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Fabio De Masi, Axel Voss, Ivan Štefanec


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (3.8.2015)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море

(2014/2214(INI))

Докладчик по становище: Марко Афронте

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда(1),

–  като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)(2),

–  като взе предвид Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за изменение на Директива 2004/35/ЕО(3),

–  като взе предвид Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда(4),

1.  отчита съществената връзка между икономическото развитие и устойчивостта на околната среда, като същевременно взема под внимание принципа на субсидиарност; подкрепя насърчаването на икономическото и социалното благоденствие в региона, което не следва да се преследва като цел в ущърб на екологичното равновесие и биологичното разнообразие на уязвимите крайбрежни и морски екосистеми и на техните природни ресурси; изтъква необходимостта в стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море да се включат конкретни действия за защита на околната среда, включително проекти:

а)  за защита на крайбрежието и крайбрежната екосистема и за борба срещу ерозията,

б)  за оказване на подкрепа за действията за приспособяване към изменението на климата и проектите за управление на риска, с цел да се предотвратят свързаните и несвързаните с човешката дейност природни бедствия,

в)  за насърчаване на прилагането на качествено управление на отпадъците, пречистване на отпадните води и превантивни системи в областта на водните ресурси,

г)  за провеждане на проучвания и сравнителни изследвания на движението на земни маси;

2.  се застъпва за синята икономика като решение за икономическата криза, тъй като тя стимулира създаването на нови работни места и икономическото развитие, особено на работни места за жените и младите хора в крайбрежните и островните държави; счита, че стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море не може да се осъществява, без да се вземе под внимание концепцията за синята икономика, която свързва икономическите сектори, свързани с моретата и океаните, аквакултурите, морския и речния транспорт и туризма, с опазването на околната среда;

3.  призовава Комисията да осигури, че третите държави, участващи в проектите в макрорегиона, съблюдават съответните достижения на правото на Съюза, с цел да се гарантира устойчивата експлоатация на ресурсите на Съюза; препоръчва да се използват споразумения и конвенции за включването на държави извън ЕС в екологични проекти на Европейския съюз; отбелязва също така, че механизмите за добро управление са от ключово значение за изпълнението на политиката в областта на околната среда;

4.  призовава Комисията да улеснява редовния диалог между стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море и шотландските партньори, за да може всеки да бъде информиран за добрите практики и за новаторския подход към интегрираното управление на крайбрежните зони в Северно море;

5.  препоръчва на държавите членки да обменят опит и добри практики във връзка с Дунавския макрорегион;

6.  призовава Комисията редовно да информира Европейския парламент и да провежда консултации с него относно резултатите от изпълнението на стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море;

7.  призовава Комисията и държавите членки, участващи в стратегията, да разработват общи проекти в съответствие с общата политика в областта на рибарството;

8.  счита, че бреговата линия и участъкът на Адриатическо море между Италия и брега на Балканския полуостров са естествена зона и околна среда с извънредна стойност, която следва да бъде защитена и да бъде обект на по-голямо внимание;

9.  във връзка с това счита, че допълването на пътната и транспортната инфраструктура на двата бряга на Адриатическо море, включването им в мрежите и коридорите на TEN-T север – юг и изток – запад и доизграждането на липсващите връзки са предпоставка за постигането на целите за екологична устойчивост на макрорегиона;

10.  препоръчва да се насърчават активно екологичните иновации в области като риболова, аквакултурите, морския транспорт, туризма, включително туристическите пътувания с круизи, пристанищата и свързаните с тях инфраструктури, с цел да се реализира значителният потенциал на региона и да се стимулира синият растеж, като по този начин се създават нови работни места и се гарантира рационалната и устойчива експлоатация на морските ресурси в съответствие с интегрираната морска политика; подкрепя насърчаването на новаторски, ефикасни и устойчиви услуги за морски товарен и пътнически превоз, които могат да намалят времето за транзитен превоз или транзитно преминаване, транспортните и логистичните разходи и външните последици и преди всичко емисиите на CO2 и които се съчетават гладко с приемането на планове за мобилност с по-малко въздействие върху околната среда;

11.  призовава Комисията да насърчава развитието на риболовните дейности, които са устойчиви от екологична гледна точка и от гледна точка на съхраняването на рибните запаси, както и да насърчава интегрираните политики в областта на рибарството и туризма (риболов, туризъм, морски култури, любителски риболов) в съответствие с принципа за устойчивост;

12.  припомня, че експлоатираните за търговски цели риба и ракообразни следва да са в безопасни биологични граници, за да се постигне добро екологично състояние и да се запази дългосрочната устойчивост на риболовната промишленост;

13.  поощрява разширяването на защитените зони с оглед на опазването на околната среда и спирането на загубата на биологично разнообразие, по-специално чрез усъвършенстване на мрежите „Натура 2000“ и „Emeraude“ и на програмата LIFE; подчертава значението на опазването на застрашените видове и призовава съответните държави членки да прилагат чрез тази макрорегионална стратегия пропорционални мерки за постигане на тази цел; насърчава държавите членки да полагат допълнителни усилия в борбата срещу изхвърлянето на отпадъци в морето, по-специално що се отнася до замърсяването с отпадъци по адриатическите острови;

14.  подчертава необходимостта от всеобхватен план за борба срещу замърсяването на морето и срещу природните и породените от човека заплахи и рискове, предизвикани от изменението на климата, предимно наводненията, сушата, ерозията на почвата и горските пожари;

15.  подчертава, че натискът върху морските и крайбрежните екосистеми може да бъде намален чрез по-добро опознаване на биологичното разнообразие и че обменът на най-добри практики между управляващите органи допълнително подобрява биологичното разнообразие;

16.  призовава към 2020 г. най-малко 10% от площта на Адриатическо и Йонийско море да бъде заета от морски защитени територии в съответствие със съответните ангажименти на международно равнище и с оглед на постигането на добро състояние на морската околна среда в Съюза до 2020 г. в съответствие с Рамковата директива за морска стратегия; призовава за създаване на мрежа от защитени морски, крайбрежни и вътрешнотериториални зони и паркове; насърчава държавите членки, които участват в стратегията, да подобряват качеството на околната среда чрез осъществяване на проекти, насочени към намаляване на химическото, физическото и микробиологичното замърсяване чрез оптимизиране на устойчивостта на морския трафик, защита на биологичното разнообразие и инвестиране в защитените морски зони; във връзка с това призовава участващите държави членки да насърчават интегрираните системи за екологично наблюдение и контрол на защитените морски зони и да задълбочат сътрудничеството между регионалните центрове за контрол на околната среда;

17.  изразява дълбока загриженост във връзка с подновения интерес към търсенето и добива на нефт и газ, както в морето, така и на сушата, и по-специално в райони, в които вече се наблюдават тежки последици за околната среда; счита, че е важно да се проведат изследвания в това отношение за макрорегиона; подчертава, че търсенето и добивът на нефт и газ в морето трябва да съответстват на целите на интегрираната морска политика и морското планиране и че производството на енергия като цяло следва да се съсредоточи върху възобновяемите източници на енергия, например вятърната енергия от разположени в морето инсталации; подчертава, че Адриатическо море е затворено и плитко и не разполага с необходимия капацитет да разпръсква замърсителите и че туристическият обмен процъфтява по двата му бряга, както и че растежът на макрорегиона следва на първо място да се определя от туризма и икономическите дейности, свързани със специфичните му екологични особености и екосистеми; подчертава необходимостта държавите членки в региона да бъдат последователни в изпълнението на законодателството на ЕС и на международните конвенции относно екологичната устойчивост и безопасността на морските дейности, като например проучванията на нефтени и газови находища в морето и разработването, инсталирането и експлоатацията на вятърни турбини в морето; съответно призовава за пълно прилагане на Рамковата директива за морска стратегия (2008/56/EО) и на Директивата относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води (2013/30/EС); насърчава с оглед на макрорегионалното сътрудничество да се изгради система за намеса в случай на произшествия;

18.  подчертава връзката между опазването на околната среда и развитието на устойчив туризъм; във връзка с това насърчава региона да работи за развитието на устойчивия туризъм, като по този начин избягва отрицателните последици за околната среда;

19.  призовава Комисията да активизира обмена на добри практики, като например устойчивите проекти, разработени от групи за действие в крайбрежните райони;

20.  настоятелно призовава държавите членки активно да се стремят да включват местните органи, общностите, гражданското общество и други заинтересовани страни в прилагането на макрорегионалната стратегия, за да бъдат те в състояние да упражняват правото си на участие във вземането на решения, свързани с местната околна среда и общественото здраве, във случаите, в които те са застрашени от замърсяване или от инвазивни или вредни за околната среда инфраструктури, които не са в съответствие с Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда (Директива 2014/52/ЕС); приканва държавите членки активно да споделят със съответните органи в съседните държави констатациите от анализите на въздействието на морските икономически дейности, попадащи в обхвата на Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда и на Директива 2001/42/ЕО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда;

21.  отчита факта, че множество регионални общности са се обявили за зони без ГМО; във връзка с това препоръчва да се провежда сътрудничество и координация в рамките на стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море, с цел да се осигури защита срещу замърсяване с ГМО;

22.  подкрепя становището на Комисията, че за региона на Адриатическо и Йонийско море следва да се създаде център за предотвратяване на природните и други видове бедствия;

23.  насърчава сътрудничеството между хидрометеорологичните институти на държавите членки, за да се постигне по-добра координация във връзка с екстремните метеорологични явления, последиците от изменението на климата и управлението на риска от бедствия;

24.  отчита, че водите, селското стопанство и туризмът са сектори, които са най-уязвими към изменението на климата, и поради това насърчава сътрудничеството между националните органи, с цел да се създаде рамка и механизъм за подкрепа за изпълнението на мерки за адаптиране и смекчаване;

25.  отчита, че възобновяемите енергийни източници в макрорегиона имат огромен потенциал, който понастоящем не се използва в достатъчна степен; насърчава полагането на допълнителни усилия за насърчаване и стимулиране на макрорегионалното енергийно сътрудничество в контекста на енергийния съюз, в който ще участват държави членки и държави, които не членуват в ЕС, с оглед на постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2030 г.;

26.  насърчава държавите членки да продължават да полагат усилия за развитието на щадящ околната среда транспорт, включително, но не само, на железопътната инфраструктура, особено по отношение на развитието на трансграничната инфраструктура; насърчава развитието на мултимодален транспорт и на интегрирана система за продажба на билети;

27.  насърчава използването на Регламента относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт (Регламент (EС) 2015/757) за иновациите и за създаването на устойчив морски транспорт в макрорегиона, като се използват алтернативни горива и двигатели за придвижване на корабите с цел намаляване на емисиите на парникови газове и подобряване на енергийната ефективност в транспортния сектор.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

15.7.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

56

8

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Pilar Ayuso, Catherine Bearder, Ivo Belet, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Lynn Boylan, Cristian-Silviu Buşoi, Nessa Childers, Alberto Cirio, Mireille D’Ornano, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Jørn Dohrmann, Ian Duncan, Stefan Eck, Bas Eickhout, Eleonora Evi, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Iratxe García Pérez, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, György Hölvényi, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Kateřina Konečná, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Jiří Maštálka, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, Marcus Pretzell, Michèle Rivasi, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Renate Sommer, Dubravka Šuica, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Paul Brannen, Nicola Caputo, Fredrick Federley, James Nicholson, Marit Paulsen, Gabriele Preuß, Keith Taylor, Tom Vandenkendelaere

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Lucy Anderson, Malin Björk, Jiří Maštálka

(1)

ОВ L 197, 27.7.2001 г., стр. 30.

(2)

ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.

(3)

ОВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 66.

(4)

ОВ L 124, 25.4.2014 г., стр. 1.


СТАНОВИЩЕ на комисията по рибно стопанство (23.6.2015)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно „Стратегия на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море“

(2014/2214(INI))

Докладчик по становище: Норика Николай

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по рибно стопанство приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че по правилна преценка на Комисията съществуват големи социално-икономически различия между участващите в тази стратегия държави, особено между държавите – членки на ЕС, и държавите извън ЕС; като има предвид, че Комисията ще представи на Парламента финансовия принос на държавите извън ЕС за прилагане на тази стратегия;

Б.  като има предвид, че прилагането и спазването на правилата и целите на ОПОР следва да бъдат сред най-важните цели за оценка за всички участващи в тази стратегия държави; като има предвид освен това, че количествената цел за оставане на или под равнището на „максималния устойчив улов“ следва да бъдат част от всяка оценка, свързана с морската околна среда и рибарството в региона;

В.  като има предвид, че Адриатическо море, поради полузатвореното си естество, е особено уязвимо на замърсявания и притежава необичайни хидрографски характеристики, като например факта, че дълбочината и бреговата линия варират от северната част към южната част на региона; като има предвид, че рибните запаси се споделят от крайбрежните държави, което поставя възстановяването на запасите под постоянен натиск; като има предвид, че в рамките на бъдещия рамков регламент относно техническите мерки в реформираната ОПОР следва да бъдат разработени мерки на регионална основа, приспособени към особеностите на тази област и нейните морски ресурси и рибарство;

Г.  като има предвид, че водите са застрашени от различни източници на замърсяване, включително необработени отпадъци и боклук, еутрофикация от земеделски отпадни води и рибовъдни стопанства, и като има предвид, че тъй като опазването на околната среда е част от стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море, от първостепенно значение е да се разбере, че икономическото развитие може да бъде планирано единствено в контекста на устойчивостта на околната среда;

Д.  като има предвид, че в стратегията и в плана за действие Комисията признава, че не разполага с изчерпателна оценка на статуквото в региона и в държавите поради липса на данни;

Е.  като има предвид, че според Комисията ЕС ще съфинансира проектите заедно с държавите членки;

Ж.  като има предвид, че „синята икономика“ представлява потенциално решение на икономическата криза, тъй като поощрява създаването на работни места, растежа и икономическото развитие, по-специално в крайбрежните и островните държави; като има предвид, че стратегия на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море не може да бъде приложена, без да се вземе предвид концепцията за „синята икономика“, тъй като тя покрива широк диапазон от икономически сектори, свързани с моретата и океаните, като обхваща традиционни и нововъзникващи сектори, включително рибарство, аквакултура, морски и речен транспорт, пристанища и логистика, туризъм;

З.  като има предвид, че стратегията е толкова добра, колкото са проектите, финансирани и подкрепяни от държавите членки;

И.  като има предвид, че всички държави желаят да постигнат икономически растеж и развитие;

Й.  като има предвид, че синият растеж, който представлява част от тази стратегия и от придружаващия я план за действие, представлява платформа за проекти за устойчиво развитие, по-специално за този вид региони;

К.  като има предвид, че рибарството, макар и един от най-важните сектори в този регион, не е обхванато от конкретна част от стратегията, а различни негови аспекти са разпределени сред редица стълбове;

Л.  като има предвид, че разширяването на морския транспорт и на индустрията на круизния туризъм представлява част от стратегията и от плана за действие за постигане на развитие и икономически растеж;

М.  като има предвид, че разширяването на морските дейности може да нанесе вреди на вече застрашените рибни запаси в Адриатическо и Йонийско море;

1.  призовава Комисията, като независим посредник в тази стратегия, да изтъкне важността на създаването на условия за намаляване на социално-икономическите различия между страните; отново заявява, че целта на стратегията е да спомогне за засилване на икономическото и социалното сближаване в рамките на Европейския съюз и с трети държави от Йонийско-Адриатическия регион, като в същото време се подкрепят и насърчават усилията за привеждане в съответствие на действащото законодателство в областта на рибарството с целите, заложени в ОПОР, и се постигне солидно трансгранично сътрудничество между страните в региона;

2.  призовава Комисията да гарантира по най-добрия възможен начин, че секторът на рибарството, рибните запаси, морската среда и всички други въпроси, свързани с този сектор, се координират и управляват по устойчив начин в рамките на всички стълбове и че всички държави, включително участващи в проекти трети държави в макрорегиона, действат в съответствие с ценностите, принципите и целите на ОПОР и ги зачитат, и призовава Комисията и държавите, участващи в стратегията, да разработват общи проекти в съответствие с тези принципи;

3.  подчертава значението на оказването на подкрепа за прилагането на новата директива за установяване на рамка за морско пространствено планиране (чрез координирано планиране), както и на подобряването на управлението в областта на рибарството и аквакултурата с цел да се допринесе за по-устойчиво използване на съществуващите природни ресурси, а по този начин и за устойчивия растеж; счита, че правилното съвместно управление на морското пространство предоставя важна рамка за устойчиво и прозрачно използване на морски ресурси;

4.  призовава Комисията активно да насърчава създаването на местни групи за действие в областта на рибарството, които биха могли да представляват естествен инструмент за разнообразяване на риболовните дейности; подчертава, че устойчивите и носещи печалби рибарство и аквакултури изискват засилване на участието на заинтересованите страни в общото управление, както и подобряване и разнообразяване на риболовните дейности;

5.  призовава Комисията да изготви възможно най-скоро многогодишен план за управление на рибарството за тези два морски басейна;

6.  призовава – като се има предвид, че разширяването на морските дейности би могло да засегне здравето на рибните запаси в региона и че много видове вече се борят за оцеляване – постоянно да се извършва задълбочен анализ и анализ на развитието на запасите и той да се споделя сред всички държави; изисква да се прилага принципът на предохранителните мерки, когато е необходимо;

7.  призовава Комисията, предвид факта, че регионът има особено чувствителна морска екосистема, за всеки фактор като морския транспорт или отпадъците, замърсяването на водите, бъдещите сондажи или изграждането на нова инфраструктура по крайбрежието, който може да окаже въздействие върху здравето на рибните запаси, които вече са в затруднено положение, да се прави оценка посредством цялостен анализ на въздействието върху околната среда; настоява принципът на предпазните мерки и принципът на устойчивото развитие да се прилагат винаги когато това е необходимо, и призовава Комисията да актуализира списъка на морските дейности (дълбоководен добив, производство на енергия в морска среда и др.), които биха могли да имат въздействие върху морската среда и състоянието на рибните запаси;

8.  призовава Комисията – като се има предвид, че разширяването на морските дейности постепенно ограничава риболовните зони – да гарантира, че интересите на засегнатите сектори се отчитат в еднаква степен на всички етапи от разработването на морските дейности, а именно при формирането на морското пространствено планиране и интегрираното управление на крайбрежните зони;

9.  призовава за оценка и насърчаване на проекти, които имат за цел да направят оценка на въздействието на непрекия риболов („призрачни мрежи“, мрежи за отглеждане на миди) и прилова на защитени видове, като се има предвид, че по приблизителни оценки само в Адриатическо море над 40 000 морски костенурки са уловени случайно; счита, че има спешна необходимост от екологични изследвания и проучвания относно средствата за смекчаване на проблема (като устройства, препятстващи хващането на такива видове);

10.  призовава Комисията да насърчава развитието на устойчив любителски риболов в региона, както и на устойчив и носещ печалби туризъм, и да насърчава интегрирани политики за риболов и туризъм (риболовен туризъм, морски култури и т.н.) в съответствие с принципа на устойчивост;

11.  призовава Комисията да насърчава и подкрепя проекти, които предлагат реално и устойчиво развитие за малки отдалечени общности, които живеят на острови и осигуряват ежедневните си доходи чрез дребномащабен риболов;

12.  призовава Комисията да подкрепя и насърчава участието на риболовния сектор и работещите в този сектор в проекти, като например в областта на туризма, свързан с културата и наследството, включващи рибарството и преоткриването на дейности в областта на мореплаването и традиционните риболовни полета и професии;

13.  изразява загриженост относно вредите, причинявани от пластмасовите отпадъци в морето; призовава Комисията да подкрепя инициативи за събиране и рециклиране на тези отпадъци; подчертава важността на участието на рибари в процеса;

14.  призовава Комисията да регистрира обема на улова от любителския риболов, да регулира тази дейност и да направи както любителския, така и професионалния риболов предмет на целите за МУУ;

15.  призовава Комисията, предвид необходимостта от повторно заселване на риба в някои зони на Адриатическо и Йонийско море, да гарантира точното идентифициране и защитата на морските райони на размножаване на различни видове риба, да осигури необходимата финансова подкрепа за създаването на изкуствени рифове и да увеличи съществуващите усилия за създаването на съгласувана мрежа от защитени морски зони в региона, като се гарантира, че всички биологично значими зони са защитени в съответствие със съответните международни ангажименти като Стратегическия план за биологичното разнообразие;

16.  подкрепя създаването на етикет за качество за висококачествени морски продукти, носещи етикет за произход от региона на Адриатическо и Йонийско море, с цел да се увеличи конкурентоспособността на промишлеността и да се предостави на потребителите сертифициране, гарантиращо качеството на продуктите от риболова и рибните стопанства;

17.  подчертава, че развитието на аквакултури и морски култури може да играе важна роля не само за възстановяването на разнообразието на видовете, но и за икономическия растеж на региона на Адриатическо и Йонийско море;

18.  призовава Комисията да разгледа като въпрос от изключителна спешност липсата на точни и изчерпателни данни относно морските ресурси и степента на замърсяване на водите, причинено от пластмасови отпадъци, непречистени отпадъчни води и инвазивни видове, съдържащи се в изпусканата баластна вода, която прави оценките неясни и ненадеждни; призовава Комисията – предвид това, че данните за рибарството, оценката на рибните запаси и всички други свързани анализи са непълни – да предприеме мерки за преодоляване на този проблем, преди да започне да финансира други разработки; призовава Комисията да насърчава ползотворното научно сътрудничество между участници от региона на Адриатическо и Йонийско море и да гарантира, че съответните държави прилагат реформите, за да бъде постигнат капацитет за събиране, анализ и оценка на данни с цел установяване на възможности за устойчива експлоатация на морските ресурси;

19.  призовава държавите, участващи в стратегията, да подобряват качеството на околната среда чрез проекти, насочени към намаляване на химическите, физическите и микробиологичните замърсявания, и да разработват съвместно стратегии за намаляване на пластмасовите микрочастици и други отпадъци във водите на региона, като същевременно се координира почистването на съществуващите отпадъци, оптимизират се дейностите на морския трафик с цел постигане на устойчивост, опазване на биологичното разнообразие, инвестиции в морски зони за възстановяване и разрешаване на проблема с еутрофикацията от земеделски отпадни води;

20.  призовава Комисията да представя на Парламента и на Съвета ежегоден доклад, като се започне от годината на изпълнение и се приключи с окончателната оценка след определената за 2020 г. цел; този доклад следва да се основава на доклади и анализи, изготвени от координаторите във връзка с оценките, събрани от Комисията и от други заинтересовани участници;

21.  призовава Комисията и държавите, участващи в стратегията, да насърчават основополагащата работа на жените в сектора на рибарството, да поощряват тяхната професионална квалификация и включването им в групи за действие в крайбрежните райони и в организации на производителите;

22.  призовава Комисията и държавите, участващи в стратегията, да предоставят стимули, които да привличат младите хора в областта на рибарството и аквакултурите в региона на Адриатическо и Йонийско море и да ги насърчава да предприемат такива дейности;

23.  призовава Комисията да засили обмена на добри практики, като например устойчивостта на проектите, разработвани от групи за действие в крайбрежните райони.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.6.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Clara Eugenia Aguilera García, Renata Briano, Alain Cadec, Richard Corbett, Diane Dodds, Linnéa Engström, João Ferreira, Raymond Finch, Ian Hudghton, Carlos Iturgaiz, Werner Kuhn, António Marinho e Pinto, Gabriel Mato, Norica Nicolai, Ulrike Rodust, Remo Sernagiotto, Ricardo Serrão Santos, Isabelle Thomas, Peter van Dalen, Jarosław Wałęsa

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Izaskun Bilbao Barandica, José Blanco López, Marek Józef Gróbarczyk, Verónica Lope Fontagné, Francisco José Millán Mon

Заместници (член 200, параграф 2), присъствали на окончателното гласуване

Tim Aker


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.9.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

31

3

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, José Blanco López, Franc Bogovič, Mercedes Bresso, Steeve Briois, Edward Czesak, Rosa D’Amato, Bill Etheridge, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Andrew Lewer, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Andrey Novakov, Younous Omarjee, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Julia Reid, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Maria Spyraki, Ramón Luis Valcárcel Siso, Ángela Vallina, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

James Nicholson, Jan Olbrycht, Demetris Papadakis, Maurice Ponga, Hannu Takkula

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Brando Benifei, Andrejs Mamikins, Soraya Post

Правна информация - Политика за поверителност