ДОКЛАД относно кризата с вируса ебола: поуките в дългосрочен план и начините за укрепване на здравните системи в развиващите се страни с оглед на предотвратяването на бъдещи кризи

1.10.2015 - (2014/2204(INI))

Комисия по развитие
Докладчик: Шарл Гьоренс

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно кризата с вируса ебола: поуките в дългосрочен план и начините за укрепване на здравните системи в развиващите се страни с оглед на предотвратяването на бъдещи кризи

(2014/2204(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Резолюция 2177 (2014) на Съвета за сигурност на ООН от 18 септември 2014 г. относно мира и сигурността в Африка,

–  като взе предвид Резолюция 69/1 на Общото събрание на ООН от 19 септември 2014 г. относно мерките за ограничаване и борба с епидемията от ебола, която наскоро избухна в Западна Африка,

–  като взе предвид решението на генералния секретар на ООН, Бан Ки-мун, за създаването на първата по рода си мисия за извънредни ситуации във връзка със здравето в историята на ООН, Мисията на ООН за реагиране на извънредната ситуация с вируса ебола (UNMEER), след приемането на Резолюция 69/1 на Общото събрание на ООН и Резолюция 2177(2014) на Съвета за сигурност относно епидемията от ебола,

–  като взе предвид Международните здравни правила (МЗП) на Световната здравна организация (СЗО) от 2005 г. (WA 32.1),

–  като взе предвид препоръките от консултацията на СЗО относно зоонозите от 5 май 2004 г.,

–  като взе предвид декларацията на СЗО от 8 август 2014 г., с която епидемията от ебола се обявява за извънредна ситуация за общественото здраве, будеща загриженост в международен план;

–  като взе предвид пътната карта на СЗО от 28 август 2014 г. в отговор на вируса ебола и нейното актуализиране,

–  като взе предвид доклада на генералния директор на СЗО пред Изпълнителния съвет по време на неговото извънредно заседание относно епидемията от ебола, проведено в Женева на 25 януари 2015 г.,

–  като взе предвид изявлението на СЗО от 9 май 2015 г. относно края на епидемията от вируса ебола в Либерия,

–  като взе предвид ръководството за имунизационните програми в Африканския регион в контекста на вируса ебола, издадено от СЗО,

–  като взе предвид декларацията от заседанието през пролетта на 2015 г. на Групата на Световната банка и Международния валутен фонд, проведено във Вашингтон, на 17 – 19 април 2015 г.,

–  като взе предвид международната конференция под надслов „Ебола: от спешни мерки към възстановяване“, проведена в Брюксел на 3 март 2015 г.,

–  като взе предвид създаването от Африканския съюз на мисията за подкрепа от страна на Африканския съюз при избухването на епидемията от ебола в Западна Африка (ASEOWA) на 21 август 2014 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ – рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014 – 2020 г.),

–  като взе предвид съобщението на Комисията COM(2010)0128, както и документи SEC(2010)0380, 0381 и 0382 относно ролята на ЕС в световното здравеопазване,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 24 октомври 2014 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно ролята на ЕС в световното здравеопазване от 3011-ото заседание на Съвета по външни работи, проведено на 10 май 2010 г. в Брюксел;

–  като взе предвид заключенията от заседанията на Съвета по външни работи на ЕС от 15 август 2014 г., 20 октомври 2014 г., 17 ноември 2014 г., 12 декември 2014 г. и 16 март 2015 г. относно кризата с епидемията от ебола в Западна Африка,

–  като взе предвид докладите за Европейския съвет, изготвени през ноември 2014 г. и през март 2015 г. от Христос Стилианидис, член на Европейската комисия и координатор на ЕС за борбата с ебола,

–  като взе предвид всеобхватната рамка за ответни действия срещу епидемията от ебола в Западна Африка, изготвена от Европейската служба за външна дейност и Европейската комисия,

–  като взе предвид Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП) и доклада за напредъка за 2011 г. на ИПДП относно Сиера Леоне, доклада за напредъка за 2012 г. на ИПДП относно Либерия, както и доклада за напредъка за 2012 г. на ИПДП относно Гвинея,

–  като взе предвид френската програма RIPOST относно работата в мрежа на институтите за обществено здраве в Западна Африка,

–  като взе предвид резолюцията относно епидемията от вируса ебола, приета от Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС в Страсбург, Франция, на 3 декември 2014 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 18 септември 2014 г. относно реакцията на ЕС на разразилата се епидемия от ебола[1],

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8–0281/2015),

A.  като има предвид, че системите за здравеопазване на Либерия, Сиера Леоне и Гвинея разкриват големи пропуски, и като има предвид, че трите държави още преди избухването на епидемията бяха сред държавите на последните места в класацията на ПРООН за индекса за човешко развитие, като около 80% от техните граждани живеят в крайна бедност, и с най-високи проценти на преждевременна смъртност сред възрастните и сред децата под петгодишна възраст по света, дължаща се основно на лечими състояния;

Б.  като има предвид, че кризата с вируса ебола е системна на местно и регионално равнище, но също така и на равнището на националното и глобалното управление;

В.  като има предвид, че мащабът на катастрофата може да се отдаде на няколко фактора, сред които: политическия провал на засегнатите държави да алармират за положението, зле адаптираната реакция на международната общност, опустошителните последици от затварянето на границите и ограниченията върху хората, неефективността на механизмите за контрол и предупреждение, бавните и зле пригодени ответни действия след евентуалното мобилизиране на помощ, явната липса на ръководна роля на СЗО, липсата на научни изследвания и разработване на лекарствени продукти, диагностика и ваксини;

Г.  като има предвид, че все още съществуват твърде малко данни за широкото разпространение, предаването и потенциала за мутация на вируса ебола; като има предвид, че общоразпространеното объркване и преобладаващото неправилно разбиране на причините и последиците от болестта, предизвикана от вируса ебола, засилиха разпространението на вируса; като има предвид, че етнографските изследвания са полезни за разбирането на начините на функциониране на общностите и на начините за достигане до хората от различни културни среди;

Д.  като има предвид, че болестта, предизвикана от вируса ебола, беше установена в семенната течност и в очната течност на лицата във възстановителен период; като има предвид, че са налице отделни очевидни случаи на предаване по полов път, което показва трудностите, свързани с унищожаването на вируса и с определянето на даден момент, в който може действително да се счита, че в държавите няма ебола;

Е.  като има предвид, че в голям брой африкански държави системите за здравеопазване и образователните системи се влошиха през целия период на прилагане на програмите за структурни корекции, наложени от МВФ и Световната банка, които изискаха бюджетни съкращения в публичния сектор;

Ж.  като има предвид, че избухването на епидемията от ебола в Западна Африка показа, че местните и националните системи за здравеопазване в държавите с ниски доходи не разполагат със средствата или с устойчивостта да реагират на избухването на инфекциозни болести, като например вируса ебола; като има предвид, че по тази причина укрепването на световните системи за здравеопазване се превърна в неразделна част от глобалното управление на здравето;

З.  като има предвид значението на културата и традиционните обичаи при управлението на кризата с вируса ебола[2];

И.  като има предвид, че децата, подрастващите момичета и младите жени са сред най-маргинализираните и уязвими лица по време на подобна криза, което сериозно застрашава участието на жените в стопанските дейности и засили неравнопоставеността между половете в образованието; като има предвид, че сираците може да се сблъскват с отхвърляне и стигматизация;

Й.  като има предвид, че епидемията от ебола, която засегна Западна Африка, е една от най-големите и най-комплексни епидемии в историята на заболяването; като има предвид, че СЗО за първи път получи сигнал за епидемията от ебола на 23 март 2014 г., но едва на 8 август 2014 г. Комитетът за международни здравни правила при извънредни ситуации я обяви за извънредна ситуация за общественото здраве, будеща загриженост в международен план; като има предвид, че преди тази епидемия ебола не беше считана за сериозно предизвикателство за общественото здраве;

К.  като има предвид, че почти 500 здравни работници починаха след заразяване с вируса ебола в Гвинея, Либерия и Сиера Леоне – държави, които изпитваха сериозен недостиг на персонал още преди избухването на кризата с епидемията от ебола; като има предвид, че болничният и здравният персонал не разполагаше с капацитет да се справи с други болести поради мобилизирането на ресурсите за борба с епидемията ебола; като има предвид, че съществува необходимост от защита на здравните заведения и здравните работници, за да се предостави възможност за устойчиво предоставяне на медицински грижи;

Л.  като има предвид, че много на брой оздравели пациенти са се сблъскали със стигматизиране както от страна на семейството си, така и на обществото; като има предвид, че това положение особено засяга децата, които са загубили единия или двамата родители, като много от тези деца са отхвърлени от преживелите лица от страх от заразяване;

М.  като има предвид, че съществува необходимост от интегриране на епидемиологията, общественото здравеопазване и социалните науки, за да се извлекат подходящи поуки от разразилата се епидемия от ебола;

Н.  като има предвид, че през първите няколко месеца на кризата с ебола хуманитарните НПО, и по-специално „Лекари без граници“ и Червеният кръст, бяха най-ефективните и най-добре информираните участници, притежаващи най-голям опит, и по тази причина изиграха първостепенна роля при първоначалните усилия за борба с вируса;

О.  като има предвид, че затварянето на училища и тенденцията децата сираци да се превръщат в предоставящи грижи лица в домакинствата рискуват да породят „изгубено поколение“ деца, лишени от формално образование за дълги периоди от време;

П.  като има предвид, че със своите знания и със своя капацитет за съвместна работа хуманитарните организации доказаха, че при необходимост, в началото на кризата, могат да бъдат по-подходящи и по-ефективни от „институционалните участници“;

Р.  като има предвид, че кризата с вируса ебола доведе до друг проблем, който организацията „Лекари без граници“ определи като „криза в кризата“, а именно че лица със заболявания, различни от вируса ебола, не постъпваха на болнично лечение поради страх от заразяване с вируса;

С.  като има предвид, че ЕС, заедно със своите държави членки, е най-големият донор на помощ за развитие по света и е предоставил на разположение над 1,39 милиарда евро с цел подпомагане на ограничаването на епидемията от болестта, предизвикана от вируса ебола, в Западна Африка; като има предвид, че тази сума дава възможност на ЕС да преговаря с държавите партньори и други донори с цел да се подкрепи всеобхватна национална система за здравеопазване, която да се базира на съгласувана и приобщаваща стратегия, основана на потребностите;

Т.  като има предвид доказаната способност на Световната продоволствена програма на ООН да разгърне ефикасна логистика, която в бъдеще също би могла да бъде използвана за целите на ранното предупреждение и ответните действия;

У.  като има предвид, че безопасността на предоставящите грижи лица е от съществено значение за мобилизирането на здравни работници в международен мащаб;

Ф.  като има предвид, че Европейският съвет назначи координатор на ЕС за борбата с ебола на 23 октомври 2014 г. в лицето на члена на Европейската комисия, отговарящ за хуманитарната помощ и управлението при кризи, г-н Стилианидис; като има предвид, че от 12 ноември 2014 г. насам той посети най-силно засегнатите държави, придружен от члена на Европейската комисия, отговарящ за здравеопазването, г-н Андрюкайтис;

Х.  като има предвид, че ООН, СЗО и Комисията установиха процедури за извършване на оценка на управлението на епидемията;

Ц.  като има предвид декларацията от април 2015 г., в която СЗО признава, че светът и самата организация са били зле подготвени за справяне с епидемия в дългосрочен план;

Ч.  като има предвид, че е от съществено значение да се подобри международното управление на кризи във връзка със здравето;

Ш.  като има предвид, че достъпът до лекарствени продукти е изключително важна част от правото на здравеопазване;

Щ.  като има предвид, че 2 милиарда души по света нямат достъп до ваксини или лечение, от което се нуждаят, за да останат живи и здрави;

AA.  като има предвид, че достъпът до лекарствени продукти, както и до научни изследвания и разработване на открития в тази област трябва да отговаря приоритетно на потребностите на страдащите лица, независимо дали те се намират в Европа или в развиващите се страни;

АБ.  като има предвид, че Инициативата за иновативни лекарства представлява най-голямото публично-частно партньорство по света в областта на науките за живота с бюджет в размер на 3,3 милиарда евро за периода 2014 – 2024 г., от които 1,638 милиарда евро са от програмата „Хоризонт 2020“;

АВ.  като има предвид, че причинената от вируса ебола травма предизвика недоверие сред хората по отношение на здравните заведения, страх сред здравните работници да се върнат към своята работа, както и обедняване и съмнения в рамките на общностите; като има предвид, че е спешно необходимо да се даде нов основен импулс на здравните услуги; като има предвид освен това, че е от първостепенно значение също така да се създадат солидни и ефективни системи за здравеопазване, включително споделяне на рисковете, във всички развиващи се страни, което предполага и сериозно обучение на местния медицински персонал;

АГ.  като има предвид, че кризата с вируса ебола причини още по-дълбока рецесия в държавите от засегнатия регион, и като има предвид, че по данни на Световната банка само през 2015 г. БВП на трите най-засегнати държави ще се намали с 2 милиарда щатски долара в резултат на нея;

АД.  като има предвид, че трите държави отправиха искане към МВФ и Световната банка за „план Маршал“ в размер на 7 500 милиона евро с цел да им бъде оказана помощ да преодолеят икономическите си затруднения;

АЕ.  като има предвид, че някои НПО призоваха Световната банка да предостави заем в размер на около 1,7 милиарда щатски долара с цел на тези държави да бъде оказана помощ за трайно подобряване на техните инфраструктури в областта на здравеопазването;

АЖ.  като има предвид, че международната общност трябва да остане бдителна, и като има предвид, че целта е постигането на етапа след ебола, т.е. етап, при който няма нови случаи на заразяване за продължителен период от време;

АЗ.  като има предвид, че са абсолютно необходими добри хигиенни практики; като има предвид обаче, че в трите държави липсват функциониращи в достатъчна степен системи за водоснабдяване и канализация;

АИ.  като има предвид, че съществуват опасения, че в случай на нова епидемия мащабът на смъртността би се повторил;

АЙ.  като има предвид, че заместник-председателят/върховен представител Федерика Могерини, членът на Европейската комисия, отговарящ за хуманитарната помощ, и координатор на ЕС за борбата с ебола Христос Стилианидис, членът на Европейската комисия, отговарящ за международното сътрудничество и развитието, Невен Мимица, членовете на Европейския парламент, правителствата и членовете на парламентите на държавите членки призоваваха многократно за укрепването на системите за здравеопазване;

АК.  като има предвид, че в рамките на 11-ия Европейски фонд за развитие укрепването на системите за здравеопазване и укрепването на услугите по водоснабдяване и канализация са сред ключовите сектори само за Гвинея и това не се отнася за Либерия и Сиера Леоне;

АЛ.  като има предвид, че съобщението на Комисията, озаглавено „Ролята на ЕС в световното здравеопазване“ (COM(2010)0128), представлява всеобхватна и цялостна стратегия за световното здравеопазване, основана на потребностите, която беше одобрена от държавите членки;

АМ.  като има предвид, че не всички държави приложиха изцяло МЗП; като има предвид, че МЗП следва да бъдат преразгледани след натрупването на опит по време на последната епидемия от ебола;

АН.  като има предвид, че съществуват малко данни за потенциално опасните зоонози; като има предвид, че продоволствените и селскостопанските практики, обезлесяването и търговията с животни и животински продукти доведоха до появата на ново развиващи се болести, предавани чрез зоонози, като например птичия грип, ебола и ХИВ;

АО.  като има предвид, че СЗО препоръчва координирането между сектора на общественото здравеопазване и ветеринарния сектор;

АП.  като има предвид, че делегация от комисията по развитие ще бъде на посещение в Сиера Леоне през ноември 2015 г.;

1.  критикува бавната международна реакция на кризата през първите месеци; подчертава обаче реакцията и ангажимента на ЕС и неговите държави членки от март 2014 г. насам да подпомогнат ограничаването на разпространението на вируса ебола; отбелязва увеличаването на ангажимента на ЕС и неговите държави членки в сферата на хуманитарната помощ и помощта за развитие, логистиката и изследванията за реагиране на кризата;

2.  приветства разработването на нова ваксина (в изключително кратък срок), която имаше доказана 100% ефективност в Гвинея към 23 март 2015 г., и призовава за спешен гарантиран достъп до тази ваксина, която следва да бъде предлагана на достъпни цени за всички хора в Либерия и Сиера Леоне;

3.  призовава всички засегнати страни, особено правителствата на развиващите се страни, европейските институции и международните организации, да извлекат поуки от тази криза, включително от отрицателните последици за сектора на здравеопазването в развиващите се страни на обвързаността с условия на инструментите за структурни корекции на МВФ и Световната банка, и да разработят ефективни средства за справяне с международни здравни кризи;

4.  отбелязва в този контекст реформата, обявена от директора на СЗО на 18 май 2015 г., и в частност създаването на нова програма за спешни случаи и световен резерв от служители, които могат да бъдат изпращани бързо по места, както и установяването на нов резервен фонд от 100 милиона щатски долара специално за извънредни обстоятелства; приветства ангажимента за увеличаване на бюджета на СЗО с 10% до две години, така че да достигне 4,5 милиарда щатски долара;

5.  призовава международната общност да насърчава информационни и образователни кампании в засегнатите държави; набляга на ключовото значение на кампаниите за превенция и информационните кампании за управлението на кризата, особено с цел да се ограничи замърсяването и да се повиши осведомеността относно опасните практики, които следва да се избягват; подчертава важността на алтернативните средства за разпространение на информация;

6.  силно набляга на значението на борбата с нарасналото напрежение между групите в резултат от епидемията от ебола, тъй като митологизирането би могло да означава, че вината за епидемията се хвърля върху някои етнически групи;

7.  счита, че след като престане да бъде необходима помощ при спешни ситуации, дългосрочното реагиране на ЕС следва първо да се насочи към помощ за развитие, която ще трябва да включва инвестиции в областта на здравеопазването, за да се насърчи устойчивост, особено по отношение на организацията и управлението на системите за здравеопазване, здравно наблюдение и информация, системи за доставка на лекарствени продукти, вътрешно управление и изграждане на държавност, а впоследствие да се фокусира върху помощта, която е абсолютно необходима, за да могат икономиките на трите държави да стъпят отново на краката си;

8.  призовава органите да вземат предвид извлечените поуки във връзка с явлението стигматизация и да ги приложат при евентуални подобни хуманитарни кризи, които биха могли да настъпят;

9.  припомня значението на предотвратяването на конфликти, тъй като конфликтите и нестабилността оказват силно отрицателно въздействие върху системите за здравеопазване;

10.  отправя искане за сформирането на постоянен европейски екип за бързи действия, включващ експерти, екипи за поддръжка в лаборатории, епидемиолози и логистична инфраструктура, в т. ч. мобилни лаборатории, който може да бъде разгърнат в най-кратки срокове; подчертава по-специално приноса, който ЕС може да даде в областта на наблюдението на границите, по суша и по море, докато американските органи в сферата на здравеопазването се отличават с наблюдението, извършвано по летищата – отлични способности, на които Съюзът също така би могъл да подражава и от които би могъл да извлече ползи;

11.  призовава също така ЕС да подкрепи установяването на мрежа от пунктове за мониторинг в развиващите се страни, за да бъде възможно най-бързо откриване на евентуални нови случаи на заразни болести, които имат потенциала да се развият в пандемии, за да се създаде система за наблюдение в тези страни;

12.  отчита необходимостта от подкрепа за установяването на сътрудничество между ЕС и неговите държави членки и развиващите се страни, особено тези от Западна Африка, що се отнася до обучението на медицински персонал;

13.  подчертава значението на засилването на системите за защита и бърза евакуация за международните здравни работници;

14.  изразява съжаление относно факта, че предишните корекции, реформи и несправедливи политики за развитие са допринесли за неефективните системи за здравеопазване; настоятелно призовава Комисията да окаже помощ на трите засегнати държави да разработят свои собствени обществени системи за здравеопазване с цел да се отговори на техните основни здравни потребности и те да бъдат в състояние да изградят инфраструктурите, необходими да гарантират достъп до обществено здравеопазване за всички свои граждани; счита по-конкретно, че изграждането на устойчива система за здравеопазване в дългосрочен план означава, наред с другото, i) инвестиране на средства в основни обществени здравни услуги, ii) осигуряване на безопасни и качествени грижи чрез увеличаване на средствата за адекватно обучение, наблюдение и заплащане на здравните работници и чрез достъп до безопасни лекарствени продукти, iii) ангажиране на местните заинтересовани лица и общности с реакцията на кризи и планиране на развитието; приканва международните донори да увеличат официалната помощ за развитие (ОПР) за тези държави чрез държавни системи като подпомагане на бюджета; призовава Комисията да установи, в сътрудничество с държавите партньори, СЗО, Световната банка и други донори, съгласувани и основани на потребностите здравни планове и процедури за мониторинг;

15.  подчертава, че при ответните действия следва да се обърне внимание на основните пропуски в представителството на жените, достъпа им до здравеопазване и услуги и нарушаването на възможностите за препитание; подчертава по-конкретно необходимостта от предоставяне на висококачествени основни услуги и здравни грижи, особено когато става въпрос за майчино здравеопазване, акушерски и гинекологични услуги;

16.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Ролята на ЕС в световното здравеопазване“ (COM(2010)0128), и неговата цялостна визия за всеобхватни системи за здравеопазване, хоризонталния му подход и стремежа му към всеобщо здравно осигуряване; насърчава Комисията да преразгледа това съобщение в светлината на новите знания, натрупани по време на кризата с вируса ебола, като същевременно запази всеобхватния и хоризонталния подход, и своевременно да представи и приложи програма за действие;

17.  подчертава, по принцип, необходимостта развиващите се страни да дават приоритет в бюджетите си за създаването на солидни и устойчиви обществени системи за социална сигурност и здравеопазване, за изграждането на достатъчен брой добре оборудвани, устойчиви здравни инфраструктури (по-специално лаборатории и санитарно-хигиенни съоръжения) и за предоставянето на висококачествени основни услуги и здравни грижи; набляга на необходимостта от подходящо съотношение между здравните работници и населението и призовава правителствата на засегнатите държави да гарантират, че на здравните работници се заплаща и че парите за здравеопазване стигат до хората; при все това признава, че кризи като настоящата не могат да бъдат разрешени самостоятелно от системите за здравеопазване и че е необходим всеобхватен подход, който да включва различни сектори (образование и обучение, санитарна инфраструктура, безопасност на храните и питейна вода), за да се преодолеят съществените пропуски във всички основни услуги; подчертава в същото време, че образованието, включващо и културното измерение и вярванията, е също така от ключово значение за възстановяването;

18.  посочва, че инвестициите в здравния сектор са важен двигател на икономическо развитие и допринасят за намаляването на бедността в развиващите се страни; приветства включването на цел № 3 „Осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благоденствието за всички хора от всички възрастови групи“ в предложението за бъдещи цели за устойчиво развитие (ЦУР);

19.  подчертава, че дългосрочните планове с подробен разчет на разходите, необходими за изграждането на устойчиви и всеобхватни системи за здравеопазване, трябва също така да включват подходящ брой обучени здравни работници, достъп до достатъчни медицински доставки и солидни здравни информационни системи;

20.  отправя искане за укрепването на инфраструктурите за научни изследвания чрез създаването на регионален публичен център за научни изследвания на инфекциозните болести в Западна Африка, както и за установяване на сътрудничество между университети с участието на ЕС и неговите държави членки;

21.  подчертава необходимостта да се обърне внимание на социалното неравенство, за да се изгради стабилна и устойчива обществена система за здравеопазване; във връзка с това подкрепя въвеждането на публично финансирано всеобщо здравно осигуряване, което да е безплатно в момента на използване, и настоятелно призовава Комисията, заедно с държавите партньори и други донори, да представи възможно най-скоро програма за установяване на всеобщо здравно осигуряване, което ще гарантира покриване на здравните рискове;

22.  приканва всички държави да поемат ангажимент за всеобщо здравно осигуряване и да разработят план, набелязващ вътрешните ресурси и евентуално международно финансиране за постигането на тази цел; подкрепя целта за увеличаване на разходите за здравеопазване във всички държави до признатия минимум от 86 щатски долара на човек за основни здравни услуги;

23.  приветства международната конференция на високо равнище относно ебола, проведена на 3 март 2015 г. под егидата на ЕС и ключови партньори с цел изкореняването на ебола, а също така и за оценяване на последиците за засегнатите държави, за да се гарантира, че помощта за развитие се базира върху хуманитарните усилия;

24.  подкрепя идеята за създаване на „план Маршал“ за стимулиране на икономиката на тези държави; предлага да се предостави техническа помощ на администрацията за засилване на капацитета ѝ и за да се обезпечи, че парите стигат до хората, а не се губят поради корупция или по други причини;

25.  приветства международните усилия за намаляване на международните задължения по дълговете на държавите, засегнати от вируса ебола;

26.  счита, че ефективността на партньорствата между ЕС и зоната на кризата ще бъде гарантирана само ако Либерия, Гвинея и Сиера Леоне успеят да поемат отговорност за собственото си развитие възможно най-скоро;

27.  счита, че програмирането на 11-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР) следва да бъде преразгледано, за да се обезпечи, че инвестициите в здравеопазване и добро управление стават приоритетна област за всички държави с нестабилни публични инфраструктури; изразява загриженост, че здравето и санитарно-хигиенните съоръжения не са сред ключовите сектори в националните индикативни програми на Либерия и Сиера Леоне; призовава Комисията да установи механизми, за да наблюдава помощта по-отблизо;

28.  счита, че средносрочният преглед на многогодишната финансова рамка (МФР) не може да пренебрегва риска от недостатъчно структурно финансиране на хуманитарните действия на ЕС;

29.  поздравява хуманитарните работници и медицинския персонал по места, които излагат на опасност своя собствен живот в усилията да овладеят тази голяма здравна криза;

30.  поздравява Мисията на ООН за реагиране на извънредната ситуация с вируса ебола (UNMEER), партньорските организации и неправителствените хуманитарни организации като „Лекари без граници“, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, „Имърджънси“ и др. за работата им по места и сърдечно приветства обширния им принос и помощта за контрола над разразилата се епидемия; изразява съжаление за случаите на неподходящо третиране на медицински персонал и други служители, участвали в борбата с епидемията от ебола, след завръщането им от Африка;

31.  счита, че достъпът до лекарствени продукти по принцип вече не следва да зависи от покупателната способност на пациентите, а да отговаря на потребностите на пациентите, по същия начин както пазарните сили не следва самостоятелно да определят кои лекарствени продукти да бъдат произвеждани;

32.  приканва ЕС и неговите държави членки да спазват принципа на ЕС за съгласуваност на политиката за развитие, залегнал в член 208 от ДФЕС, чрез насърчаване на честна и справедлива международна търговия, медицински изследвания и политики за иновации, които насърчават и улесняват всеобщия достъп до лекарствени продукти;

33.  призовава Комисията да проучи модели, алтернативни на основаващите се на монополи върху патентите, когато става въпрос за разработването на лекарствени продукти или ваксини, произведени от публично-частни партньорства като Инициативата за иновативни лекарства, които могат да гарантират достъп на пациентите до лечение, устойчивост на бюджетите за здравеопазване и ефективен отговор на кризи като предизвиканата от вируса ебола или подобни заплахи;

34.  подчертава важността на повишаването на капацитета за научни изследвания в световната епидемиологична борба, разработването на „бързи тестове“ и гарантирането на достъп до ваксини; във връзка с това приветства факта, че редица фондове на ЕС за научни изследвания бяха мобилизирани за борба с вируса ебола, в т.ч. чрез Инициативата за иновативни лекарства, програмата „Хоризонт 2020“ и Програмата на партньорството между Европейския съюз и развиващите се страни за клинични изпитвания; подчертава, че въпреки че ваксините са добре дошли, те най-вероятно не са подходящи за изкореняването на ебола, тъй като вирусът мутира; поради това подчертава, че приоритет при финансирането трябва да се дава на общото укрепване на системите за здравеопазване, хигиената, ограничаването, надеждните бързи тестове в тропически условия и лекарственото лечение на вируса и причинените от него симптоми;

35.  настоятелно призовава всички засегнати страни да насърчават здравно обучение сред обществеността чрез фокусиране върху въпроса за традиционните обичаи, които са несъвместими с борбата с разпространението на заболяването сред населението;

36.  подчертава, че ЕС следва да насърчава ефективно и справедливо финансиране на научни изследвания, които са от полза за здравето на всички и гарантират, че иновациите и интервенциите водят до финансово постижими и достъпни решения; повтаря отново по-специално, че следва да се проучат модели, при които разходите за научноизследователска и развойна дейност се отделят от цените на лекарствените продукти, както и възможностите за трансфер на технологии към развиващите се страни;

37.  отново заявява необходимостта от инвестиции в някои пренебрегвани заболявания; в тази връзка призовава Комисията да продължи обсъждането по този въпрос и да създаде условия за широко сътрудничество между публичния и частния сектор, при условие че се въведат предпазни мерки, така че публично-частните партньорства да не могат да навредят на уязвимите лица в един нерегулиран пазар, като целта е да се укрепят националните системи за здравеопазване и да се улесни трансферът на резултати към засегнатото население; по повод на това приветства факта, че за да разгледа спешната необходимост от изследване на нови видове лечение, ЕС предостави 138 милиона евро за проекти за разработване на клинични изпитвания за нови ваксини, бързи диагностични тестове и лечения по линия на програмата „Хоризонт 2020“ и Инициативата за иновативни лекарства; приветства европейската фармацевтична промишленост, която също се ангажира със сериозни средства в подкрепа на изследователските усилия;

38.  подчертава, че ебола и другите епидемии са транснационални заплахи, които изискват международно сътрудничество; призовава СЗО да преразгледа МЗП с оглед на включването на взаимозависима отговорност и финансова подкрепа, включително за разглеждане на първопричините;

39.  приветства, в светлината на непълното прилагане на МЗП и липсата на епидемиологично наблюдение, френската програма RIPOST относно работата в мрежа на институтите за обществено здраве в Западна Африка;

40.  подчертава, че сега когато епидемията затихва, докато вирусът остава в половите жлези в продължение на месеци след оздравяването, като част от системата за здравеопазване и образователните мерки трябва да бъдат осигурени сексуални консултации и семейно планиране;

41.  подчертава, че все по-вероятно е да последва хранителна криза след епидемията, поразила дребните селскостопански производители; призовава държавите членки, Комисията и международната общност да инвестират в тяхното дългосрочно развитие, за да се гарантира, че семейните земеделски стопанства и бъдещата продоволствена сигурност на Западна Африка не са изложени на риск;

42.  отправя искане към компетентната комисия да наблюдава предприемането на мерки за управление на кризата в тясно сътрудничество с координатора на Европейския съюз за борбата с ебола и след мисията на Парламента в Сиера Леоне, преди представянето на окончателна оценка въз основа на добре дефинирани критерии;

43.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, правителствата и парламентите на държавите от Африканския съюз, генералния секретар на ООН, както и на Световната здравна организация.

• [1]  Приети текстове, P8_TA(2014)0026.
• [2]  Обичаи, които например забраняват изгарянето на тленните останки.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

От март 2014 г. насам Сиера Леоне, Либерия и Гвинея са жертви на най-тежката епидемия от ебола. Заради пропускливостта на границите вирусът ебола успя много бързо да се разпространи от една държава в друга. Въпросните три държави са на последните места в класацията на ПРООН за индекса на човешко развитие: средната продължителност на живота е 60 години или по-малко, образованието рядко продължава повече от три години и около 80% от гражданите на тези държави живеят в крайна бедност.

Тези показатели сочат, че населението на Сиера Леоне, Либерия и Гвинея се намира в изключително уязвимо положение. Ясно е, че тези три държави не могат да се справят сами. Мащабът и сложният характер на настоящата епидемия от ебола са истинско предизвикателство за Сиера Леоне, Либерия и Гвинея, чиито системи за здравеопазване и образование разкриват пропуски от структурен характер. Ето защо кризата с вируса ебола е системна на местно, регионално и национално равнище.

Тя е системна и на равнището на глобалното управление. По тази причина на международната общност ѝ трябваше твърде много време, за да реагира.

Едва от септември 2014 г. насам действително има някакво развитие. С решението си да възложи на г-н Стилианидис – новия член на Европейската комисия, отговарящ за хуманитарната помощ, задачата на координатор на ЕС за борбата с ебола Европейският съвет даде ясен сигнал на държавите членки и на Комисията. Вече не е достатъчно да се импровизира. Трябва да се припомни междувременно, че правното основание за задачата на г-н Стилианидис вече е заложено в Договора от Лисабон.

Мандатът на члена на Европейската комисия, отговарящ за хуманитарната помощ, е изключително широк и е истински тест за всички европейски участници в областта на научните изследвания, иновациите, управлението на кризи, изпращането на медицински персонал на място, въвеждането на система за евакуация и полагането на по-дългосрочни усилия в областта на сътрудничеството за развитие.

Както винаги, Европейският парламент заяви ясно, че задачата му в конкретния случай е да контролира изпълнителната власт, да изпълнява функциите си на законодател и на последно място, да дава политически тласък. Според комисията по развитие на Европейския парламент ЕС, който е световен лидер в областта на развитието, носи специална отговорност за насърчаването на правото на всеобщ достъп до здравни грижи. От ЕС може да се изисква да продължи да полага усилия, така че другите да могат да следват неговия пример. Гласът му трябва да бъде чут, особено през настоящата година, която е посветена на развитието под надслов „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“.

Ето защо в борбата с вируса ебола ЕС трябва да отговори на следните предизвикателства и основни въпроси:

Каква е неговата позиция по отношение на СЗО, чиято задача е да предоставя информация за развитието на дадена епидемия на ранен етап? От СЗО, която дава насоки на учените, в крайна сметка се очаква да предприеме действия с цел разработване на ваксина и лекарствени продукти за лечение на ебола.

В състояние ли е СЗО да осигури транспортния и логистичния капацитет, който е абсолютно необходим за спирането на епидемията? САЩ например успяха в изключително кратък срок да разположат хиляди войници и значително оборудване в заразената от вируса ебола зона.

Освен това управлението на кризата с вируса ебола разкри и друг проблем: „криза в кризата“, както посочват „Лекари без граници“ в един от техните призиви. Много хора, страдащи от заболявания, различни от ебола, престават да посещават болниците от страх да не бъдат заразени с вируса. От ЕС се очаква да се опита да намери решение на този проблем в тясно сътрудничество с африканските партньори.

Освен това не следва ли да се помогне на африканските страни да развият свой собствен научноизследователски капацитет?

Политиката също така играе роля в научните изследвания. Застъпниците за правото на всеобщ достъп до здравеопазване с основание ни припомнят, че не пазарът е този, който трябва да определя приоритетите за научните изследвания. При това положение кои са инициативите, които ЕС трябва да предприеме в тази област както на равнище ЕС, така и в рамките на международните форуми?

Като докладчик съм убеден, че през първите няколко месеца на кризата с вируса ебола хуманитарните НПО, и по-специално „Лекари без граници“ и Червеният кръст, бяха най-ефективните и най-добре информираните участници и бяха най-добре подготвени да играят първостепенна роля на този етап от борбата с вируса, чиито последици, както всички знаем, са много тежки. Със своето безспорно равнище на знания и ноу-хау, както и със своя капацитет за информиране и съвместна работа хуманитарните организации доказаха, че при необходимост, в началото на кризата, могат да бъдат подходящи и по-ефективни в сравнение с „институционалните участници“. Считам, че е важно да започнем да обсъждаме по какъв начин да използваме най-добре капацитета на хуманитарните организации в бъдеще. Естествено не става дума да се поставя под въпрос техният статут или основни принципи. Фактът, че въпросът е изключително деликатен, не означава, че не следва да се задава.

Сега следва да започнем да мислим и за периода след ебола – този етап ще бъде постигнат, когато вече няма нови случаи на заразяване през период от 42 дни. В този случай реакцията на ЕС трябва да бъде в две направления: на първо място, помощта за развитие ще трябва да включва инвестиции в областта на здравеопазването, на второ място, ще бъде изключително важно трите държави да получат помощ за възстановяването на техните икономики. Преди кризата се очакваше годишно техният БВП да нараства средно с доста над 5%. Тъй като обаче ебола в значителна степен степен забави икономическата активност, понастоящем трите държави се намират в рецесия. Колкото по-скоро тези три икономики бъдат в състояние да мобилизират достатъчно ресурси, толкова по-добре ще бъде за автономността на тези държави и техния капацитет да финансират основните потребности в областта на здравеопазването.

Партньорствата между ЕС и зоната на кризата ще бъдат ефективни само ако Либерия, Гвинея и Сиера Леоне успеят да поемат отговорност за собственото си развитие възможно най-скоро. Програмирането на Европейския фонд за развитие (ЕФР) за трите държави ще трябва да бъде преразгледано с оглед на множеството предизвикателства, които възникнаха вследствие на кризата с вируса ебола. Освен това е важно да се посочи, че средносрочният преглед на многогодишната финансова рамка вече няма да може да пренебрегва риска от недостатъчно структурно финансиране на хуманитарните действия на ЕС.

В заключение изразяваме надежда, че всички участници ще демонстрират достатъчна далновидност, за да може всеки да поеме своята отговорност в предстоящия период, въпреки факта, че ебола отдавна вече изчезна от централните новинарски емисии.

Следва да се припомни, че настоящата криза с вируса ебола същевременно разкрива структурните проблеми, които продължават да съществуват в редица страни, и припомня на ръководителите на ЕС да продължат да следват целта си да предоставят поне 20% от официалната помощ за развитието на основните социални услуги, приоритетно сектора на здравеопазването.

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (27.3.2015)

на вниманието на комисията по развитие

относно „Кризата с вируса ебола: поуките в дългосрочен план и начините за укрепване на здравните системи в развиващите се страни с оглед на предотвратяването на бъдещи кризи“
(2014/2204(INI))

Докладчик по становище: Хосу Хуаристи Абаунс

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че епидемията от ебола в Западна Африка през 2014 г. е най-голямата и най-сложната епидемия от този вирус в историята и че тя засегна много държави и доведе до хиляди заболели и мъртви лица[1]; като има предвид, че Световната здравна организация (СЗО) за първи път получи сигнал за настоящата епидемия от ебола на 23 март 2014 г., но едва на 8 август 2014 г. Комитетът за международни здравни правила при извънредни ситуации я обяви за извънредна ситуация за общественото здраве, будеща загриженост в международен план; като има предвид, че преди тази епидемия ебола не беше считана за сериозно предизвикателство за общественото здраве;

Б.  като има предвид, че през седмицата до 15 март 2015 г. беше съобщено за 150 потвърдени нови случаи на заболели от болестта, причинена от вируса ебола; като има предвид, че през тази седмица беше съобщено за 95 потвърдени нови случаи в Гвинея, което е най-високият седмичен брой за тази държава през 2015 г., а през същия период Сиера Леоне съобщи за 55 потвърдени нови случаи, което пък е най-ниският седмичен брой за тази държава от края на юни 2014 г.; като има предвид, че за трета поредна седмица не се съобщава за потвърдени нови случаи в Либерия;

В.  като има предвид, че епидемията е засегнала над 20 000 души, главно в Гвинея, Либерия и Сиера Леоне, и се е разпространила от Африка на други два континента с изолирани случаи; като има предвид, че най-силно засегнатите от настоящата епидемия от ебола държави в Западна Арика са държави с особено уязвими здравни системи с недостатъчно ресурси и недостатъчен персонал; като има предвид, че ескалацията на епидемията от ебола предизвиква не само медицинска криза и смъртта на хиляди лица, но и социално и икономическо напрежение и политическа нестабилност в засегнатите държави и по-широкия регион;

Г.  като има предвид, че епидемията е непредвидима и непрекъснато еволюира поради липсата на изолационни съоръжения и квалифицирани местни здравни работници и че чуждестранните здравни работници срещат трудности да спечелят доверието на засегнатото население; като има предвид, че е необходима международна подкрепа, за да се обърне внимание на всички ключови аспекти на епидемията – от образование и мобилизиране на общността, подобряване на качеството и силата на здравните системи, обучение на медицинския персонал и медицински грижи до координиран епидемиологичен контрол, проследяване и наблюдение с цел ефективен контрол на епидемията; припомня, че преместването на заразено лице в незасегната държава остава рисково, докато все още се съобщава за случаи на заразяване в която и да е държава;

Д.  като има предвид, че основните предизвикателства в най-засегнатите държави са липсата на опит при реагирането на ебола, силно мобилното население, широкоразпространеното погрешно публично възприемане на болестта и начините на предаването й и високата степен на съпротива от страна на общността на лечението в ранен стадий, водеща до актове на агресия срещу международните медицински служители;

Е.  като има предвид, че качеството и силата на здравните системи са ключови за ефективния контрол на епидемията;

Ж.  като има предвид, че въздействието на кризата с ебола надхвърля процента на смъртност и оказва отражение върху политическата стабилност и просперитета на икономиките от засегнатия регион, като включва заплахи за регионалната продоволствена сигурност и социалното сближаване; като има предвид, че според Световната банка само през 2015 г. въздействието върху БВП на трите най-засегнати държави ще бъде 2 млрд. щатски долара като пряка последица от кризата;

З.  като има предвид, че през февруари 2015 г. СЗО съобщи за първи път тази година за увеличаване на седмичния брой заразени лица в три държави с високи равнища на предаване на болестта – Гвинея, Либерия и Сиера Леоне, където реагирането на ебола все още е сериозно предизвикателство;

И.  като има предвид, че международната общност подцени мащаба на епидемията и поради това първоначалният отговор беше колеблив, като усилията се насочваха основно върху финансирането или изграждането на структури за управление на случаите на заразени с ебола, а за националните органи, местните здравни работници и неправителствените организации оставаше задачата по предоставяне на необходимите ресурси, а именно медицински персонал;

Й.  като има предвид, че Европейският съюз е предоставил финансова помощ на стойност 1,1 млрд. евро от над 434 фонда на Европейската комисия; като има предвид, че СЗО неотдавна призова за три мерки за пълното изкореняване на ебола: допълнителни 1 млрд. щатски долара (800 млн. евро), по-добро координиране и управление на извънредните ситуации и осигуряване на достъп на новите лекарствени продукти до пазара;

К.  като има предвид, че Европейската комисия е активно ангажирана от самото начало на епидемията, че тя засилва своя отговор на епидемията и наблюдава обстановката посредством Координационния център за реагиране при извънредни ситуации, който служи за координиране на помощта от ЕС под ръководството на координатора на ЕС за борбата с ебола Кристос Стилианидес;

Л.  като има предвид, че изкореняването на болестта, предизвикана от вируса ебола, е изправено пред редица предизвикателства, като започването на дъждовния сезон, разширяването на географския обхват, широкоразпространеното предаване на болестта, продължаващата съпротива от страна на общността и небезопасните погребения;

М.  като има предвид, че задействането на Механизма за гражданска защита на Съюза улесни бързото, координирано разполагане на припаси от първа необходимост и експерти, предоставени от държавите членки;

Н.  като има предвид, че в целия регион все още няма подходящи съоръжения в местата, необходими за изолиране и диагностициране на пациенти; като има предвид, че на много места в Западна Африка координацията, географското разпределение и гъвкавостта на тези съоръжения продължават да бъдат сериозно предизвикателство;

О.  като има предвид, че според УНИЦЕФ няколко хиляди деца са останали сираци вследствие на епидемията; като има предвид, че много лица, заболели от ебола, страдат от дискриминация, загуба на статут и социално изключване;

П.  като има предвид, че епидемията от ебола разкри някои сериозни недостатъци в местните системи за предотвратяване на здравни кризи; като има предвид, че в отговора на международната общност на засегнатите от ебола държави следва да се включат множество различни елементи, като капацитет на лабораториите за диагностициране и потвърждаване на инфекцията, повишаване на осведомеността, подобряване на ангажираността на общността и културно измерение, социална мобилизация, проследяване и мониторинг на контактите, сигнали и наблюдение, достъп до здравни грижи за пациенти, които не са заразени с ебола, както и осигуряване на безопасно погребване; като има предвид, че защита както на здравните съоръжения, които все още липсват в някои части на Западна Африка, така и на здравните работници, чиято роля е съществена при такива извънредни обстоятелства, следва да бъде развита чрез програма за медицинско обучение за спешни случаи с цел да се превъзмогне острият местен недостиг на медицински персонал;

Р.  като има предвид, че Комисията стартира, чрез Съвместната технологична инициатива за иновативни лекарства (IMI), осем проекта за ваксини и диагностициране по линия на новата програма „Ебола+“ с общ бюджет 215 млн. евро; припомня, че 114 млн. евро са по линия на „Хоризонт 2020“, а останалите 101 млн. евро – от фармацевтичните дружества, участващи в проектите; като има предвид, че са необходими още допълнителни средства, за да се помогне на държавите да въведат ваксини, да възстановят разрушените здравни системи и да възобновят имунизационните служби в засегнатите от ебола държави; като има предвид, че резултатите от клиничните изпитвания за ваксини против ебола следва да са на разположение през първото тримесечие на 2015 година и че в момента две потенциални ваксини се тестват върху хора, като и двете са се доказали като безопасни и ефикасни при животните;

С.  като има предвид, че епидемията засегна драматично местния медицински персонал и продължаването на процеса на обучение в Западна Африка; като има предвид, че медицинският персонал все още е изложен на голям риск от заразяване с ебола;

Т.  като има предвид, че предприетите мерки за борба с ебола следва да бъдат част от координиран процес на осигуряване на по-голяма прозрачност и яснота и повече фокусиране върху недостатъците и задоволяването на потребностите;

У.  като има предвид, че насочването на международна помощ единствено към вируса ебола, а не към изграждането на местен капацитет за ръководене на ефикасни здравни системи, може да има отрицателни последици, като засилване на появата на други болести – например стомашно-чревни разстройства, водещи до детска смъртност, и малария – в резултат от намаляването на усилията за тяхната превенция и лечение;

Ф.  като има предвид, че отражението на смъртността в засегнатите държави допълнително се засилва от задъхващите се здравни системи, които не са в състояние да предоставят основни услуги, като имунизация, грижи за децата и майчино здравеопазване;

1.  изразява съжаление във връзка със загубата на човешки живот в регионите, опустошени от разразилата се епидемия от ебола, и изразява искрени съболезнования на правителствата на тези държави и на лицата, пряко и косвено засегнати от епидемията;

2.  приветства установяването на Мисия на ООН за спешно реагиране при ебола (UNMEER) и на работна група на ЕС за ебола, назначаването на члена на Комисията Кристос Стилианидес за координатор на реакцията на ЕС при епидемията от ебола, както и общия принос и помощта на многобройните партньорски организации, специализирани национални и международни агенции, фондове, национални и международни неправителствени организации, местни и международни медицински служители и доброволци, работещи по места за борба срещу ебола;

3.  отбелязва напредъка и приноса, направени на международно и европейско равнище, но подчертава, че все още предстои да се извърши значителен обем работа, за да се помогне на страните да ограничат и изкоренят епидемията от ебола; подчертава отново значението на европейска стратегия за координиране на реагирането на ебола на равнището на Съюза и за засилване на състоянието на готовност и защита в рамките на самия Съюз;

4.  изисква от държавите членки, Комисията и международната общност да координират и засилят научните изследвания в областта на медицината и производството на ефективни лекарствени средства и ваксини срещу ебола и други възникващи болести, които иначе биват пренебрегвани от търговския фармацевтичен сектор, като се стремят да гарантират, че тези изпитвания се осъществяват при етични условия с информираното предварително съгласие на пациентите и че съществува прозрачност по отношение на клиничните данни, получени от тези изследвания, както и реален достъп, по възможност безплатен, до тези ваксини и лечение за целевото население (квалифициран персонал и подходящи съоръжения за осъществяване на лечението, цени, които не надвишават реалните производствени разходи); съжалява обаче за факта, че споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства по проекта „Ебола +“ ще бъдат подписани след отпускането на средствата по линия на Съвместната технологична инициатива за иновативни лекарства (IMI), а не преди това, и очаква от участващите фармацевтични дружества да се придържат към и да спазват принципите на корпоративна социална отговорност, в частност чрез достъпността на иновативното лечение с ваксини;

5.  приветства осемте изследователски проекта, осъществявани от ЕС по програмата „Ебола+“ на Съвместната технологична инициатива за иновативни лекарства (IMI), които имат за цел разработването на ваксини и тестове за бързо диагностициране;

6.  посочва, че международната общност следва да се поучи от самокритиката във връзка с късното реагиране, като вземе предвид конкретните характеристики на тази епидемия; подчертава необходимостта да продължи подкрепата за институции като СЗО, които са се доказали като съществено важни на международно равнище за координирането и засилването на въпросите, свързани с общественото здраве;

7.  приветства факта, че Комисията мобилизира 24,4 млн. евро през 2014 г. и 114 млн. евро през 2015 г. от „Хоризонт 2020“ за финансиране на изследователски проекти за борба с ебола посредством разработване на ваксини, тестове за бързо диагностициране, както и клинични изпитвания за тестване на съществуващите и новите комбинирани лечения на ебола;

8.  приветства факта, че през януари 2015 г. в център на „Лекари без граници“ в Либерия започна първото изпитване на потенциално лекарство против ебола, и че изпитванията на ваксини, които обикновено биха продължили десетилетия, в момента се извършват по ускорен график – за седмици и месеци – в засегнатите от ебола държави;

9.  счита, че първоначалната реакция на държавите членки и на Комисията беше колеблива и не отразяваше истинския обхват на кризата; приветства и насърчава в тази връзка продължаващото увеличаване на финансовия ангажимент на Комисията и държавите членки в сферата на хуманитарната помощ и помощта за развитие, логистиката и изследванията за реагиране на кризата; при все това посочва, че необходимо да се гарантира достъпът до пазара на иновативни лекарствени средства, както и достъпът до засегнати от ебола райони на медицинските екипи, квалифицираните здравни работници, лабораториите, епидемиолозите и предпазното облекло, наред с останалото;

10.  призовава ЕС да запази лидерството си в борбата с епидемията от болестта, предизвикана от вируса ебола; подчертава, че въпреки че усилията, вложени в ограничаването на епидемията, са показали значителни резултати, е необходимо болестта да бъде изкоренена; тази връзка приветства международната конференция на високо равнище относно ебола, организирана на 3 март 2015 от ЕС и някои ключови партньори с цел изкореняването на ебола, а също така и оценяване на последиците за засегнатите държави, за да се гарантира, че помощта за развитие ще се базира върху хуманитарните усилия;

11.  призовава Комисията да създаде строги системи за контрол, за да се гарантира, че целият отпуснат бюджет за подобряване на здравеопазването и санитарната инфраструктура, за да могат те да се справят с общите неравенства по отношение на здравето, като едновременно с това водят борба с разпростирането на епидемията от ебола и предотвратяват по-нататъшни здравни кризи, наистина се използва за провеждане на борба с епидемията в държавите, засегнати от вируса, а не за други цели;

12.  счита за необходимо да се наблюдава по подходящ начин дали отпуснатият бюджет се разпределя по прозрачен и лесноразбираем начин и наистина е насочен към засегнатите държави;

13.  подчертава, че настоящата криза излага на заплаха слабата икономика и политическата и социалната стабилност не само в засегнатите държави, но и в целия Западноафрикански регион; подчертава, че подобряването на здравните системи няма да е достатъчно за изкореняването на ебола; счита, че е необходим съгласуван и дългосрочен подход, ангажиращ международните, националните и регионалните участници и различните сектори (здравеопазване, образование и обучение, санитарна инфраструктура, хигиена, дезинфекция, хранителна помощ, безопасна питейна вода, функциониращи канализационни системи, обезвреждане на отпадъци, икономика), за да се разгледат сериозните пропуски при всички ключови услуги; подчертава, че образованието, включващо културното измерение и вярванията на тези държави и обръщащо внимание на настоящата криза с ебола по един всеобхватен начин, включително подходящото разпространение на ясна информация, е от съществено значение за намиране на цялостно решение на проблема; припомня своя ангажимент да насочи 20 % от средствата от Инструмента за сътрудничество за развитие към здравеопазването;

14.  изразява загриженост от факта, че информацията относно ебола и разпространението на болестта не достига до всички поради слабата грамотност; подчертава необходимостта от алтернативни начини на разпространение на информация, като предоставяне на повече информация по радиото; отбелязва, че съществува недоверие към органите в заразените райони, и подчертава колко е важно да се предоставят основни здравни грижи и в селските райони;

15.  подчертава, че все по-вероятно е да последва хранителна криза след епидемията, поразила дребните селскостопански производители; призовава държавите членки, Комисията и международната общност да инвестират в тяхното дългосрочно развитие, за да се гарантира, че семейните земеделски стопанства и бъдещата продоволствена сигурност на Западна Африка не са изложени на риск;

16.  признава, че за да се постигне целта за „нула случаи на ебола“, трябва да бъде идентифицирано всяко лице, което е имало високорисков контакт със заразен от ебола човек; посочва, че проследимостта и наблюдението на контактите са две от главните предизвикателства пред нас, и припомня, че карантинните мерки изискват специална подкрепа за засегнатите лица, като осигуряване на храна, вода или медицински грижи;

17.  подчертава колко е важно ЕС да избягва универсалния подход, когато предоставя помощ за кризата на развиващите се страни, особено като обръща внимание на системите за здравеопазване на поднационално равнище чрез увеличаване броя на квалифицираните здравни работници; призовава международната общност и ЕС да бъдат начело на дейността по изграждане на устойчиви системи за здравеопазване чрез национални планове, които ще се използват като основа, върху която всички международни участници и партньори могат да определят роли и отговорности, и да работят заедно със засегнатите държави за разработване на програма за медицинско обучение за спешни случаи с цел да се превъзмогне острият местен недостиг на медицински персонал, както и да гарантират, че се вземат мерки по места за имунизиране на населението;

18.  подчертава значението на поуките от кризата с ебола и на необходимостта от по-добро координиране и укрепване на здравните системи също така и в държавите членки;

19.  призовава международната общност да предприеме необходимите стъпки, за да разгледа социалните проблеми, породени от епидемията, и в частност да гарантира, че децата, осиротели вследствие на епидемията, са защитени и за тях се полагат грижи, и че жертвите на ебола са интегрирани в обществото;

20.  поздравява Мисията на ООН за реагиране на извънредната ситуация с вируса ебола (UNMEER), партньорските организации и неправителствените хуманитарни организации като „Лекари без граници“, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, „Имърджънси“ и др. за работата им по места и сърдечно приветства обширния им принос и помощта за контрола над разразилата се епидемия; изразява съжаление за случаите на неподходящо третиране на медицинския персонал и други служители, участвали в борбата срещу епидемията от ебола, след завръщането им от Африка;

21.  призовава държавите членки и Комисията да предоставят финансова подкрепа на семействата на членовете на организациите, посочени в параграф 20 (UNMEER, партньорските организации и неправителствените хуманитарни организации като „Лекари без граници“), които са починали в борбата срещу ебола и от последиците от заболяването;

22.  призовава държавите членки да гарантират, че медицинските служители имат право на цялото необходимо медицинско обслужване, в случай че бъдат заразени, и евентуално на медицинска евакуация в страните си на произход, ако (както е случаят с държавите-членки на ЕС) последните разполагат с необходимите съоръжения за лечение на ебола;

23.  призовава държавите членки, Комисията и международната общност да продължат да укрепват системите за здравеопазване в засегнатите западноафрикански страни; подчертава, че ебола определено е болест с висока смъртност, но че съществуват и други смъртоносни болести в региона (напр. малария), които също следва да бъдат лекувани; подчертава колко е важно ЕС да инвестира във и да насърчава изграждането на капацитет в тази област, за да се отговори на изискванията на международната здравна уредба и се обърне внимание на проблема със слабите системи за здравеопазване, оставили хората в много части на Западна Африка без достъп до основни здравни услуги, така че местните служители да могат да получат обучение и адекватни ресурси за справяне с бъдещи епидемии (от ебола или други болести); подчертава, че защитата на медицинския персонал, ангажиран с борбата срещу епидемията, е от най-голямо значение, и подчертава колко е важно най-новата епидемия от ебола да не бъде разглеждана като изолиран случай, а като знак, че са необходими дългосрочни инвестиции за борба с вируса;

24.  призовава за образователни и информационни действия за повишаване на осведомеността относно симптомите и превантивните мерки с цел да се улесни установяването на доверие и широко сътрудничество с мерките за борба с ебола, тъй като информацията и комуникацията са важен аспект от борбата срещу епидемията от ебола; посочва, че ситуацията, възникнала в някои държави членки след пристигането на лица, които може би са били заразени с ебола, показа необходимостта от информационна кампания и по-ефективна комуникация;

25.  подчертава, че в засегнатите държави за сираците, чиито семейства са починали от вируса на ебола, трябва да се полагат грижи чрез настаняване в сиропиталища и чрез консултации;

26.  силно набляга на важността на борбата срещу нарасналото напрежение между групите в резултат от епидемията от ебола, тъй като митологизирането би могло да означава, че вината за епидемията се хвърля върху някои етнически групи; изразява също така загриженост и за крайно уязвимото положение на децата, тъй като децата, чиито родители са починали, се разглеждат като преносители на болестта, изолирани са от обществото и са принудени да живеят сами по улиците;

27.  счита, че държавите членки, както и институциите на ЕС, следва да оценят възможността за създаване на база данни на здравните работници, обучени като специалисти за спешни ситуации, която да бъде приложена своевременно, както и да подпомогнат развиващите се страни в укрепването на техните системи за обществено здравеопазване;

28.  насърчава предприемането на незабавни действия за създаване на финансова среда за научни изследвания за предотвратяване на бъдещи епидемии, координиране и засилване на научните изследвания в областта на медицината и производството на ефективни лекарствени средства, клинични изпитвания и политики не само срещу ебола, но и срещу други епидемиологични и опасни за живота инфекциозни болести, които причиняват голям брой смъртни случаи в Африка, както и за публикуване на данните относно безопасността и ефикасността на ваксините; подчертава необходимостта да не се намаляват изследователските усилия предвид потребността от непрекъснат контрол върху епидемията, като се внимава за гарантиране на етични условия за изпитванията посредством информирано съгласие от страна на пациентите, участващи в изпитванията, прозрачност на клиничните данни, получени от тези изследвания, и ефективен достъп до тези ваксини и лечения за засегнатото население (квалифициран персонал и подходяща инфраструктура за предоставяне на грижи, като цените не надвишават реалните производствени разходи); очаква по отношение на споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства по програмата „Ебола+“ да бъдат обявени публично условията и процедурите за отпускане;

29.  призовава държавите членки да положат допълнителни усилия, за да осигурят необходимите ресурси и персонал на координационния център на ЕС за спешно реагиране; настоятелно призовава държавите членки да координират усилията си в Комитета за здравна сигурност с участието на Комисията и набляга на важността на по-нататъшното сътрудничество и обмена на информация относно Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ, който има за цел да предостави ефективен европейски отговор на бедствията;

30.  призовава международната общност да осигури достатъчни доставки на лични предпазни средства и да предприеме мерки, за да гарантира безопасна медицинска евакуация на международните служители в бъдеще;

31.  в тази връзка приветства мобилизирането на капацитета на ЕС за медицински евакуации (Medevac) за международните хуманитарни работници, заразени с болестта по време на работата им в засегнатите държави;

32.  изисква от всички действащи лица, ангажирани в реагирането на епидемията, да подхождат по-гъвкаво и да насочват ресурсите в зависимост от:

–  най-належащите местни нужди във всеки момент и на всяко място, като се вземе предвид дългосрочната цел – изкореняването на ебола и предотвратяването на бъдещи епидемии;

–  необходимостта да се подготви преход към устойчива следкризисна ситуация, благоприятстваща мира;

  подчертава, че отдалечените селски райони следва да се възползват от по-голяма международна помощ;

33.  изразява загриженост относно начина, по който епидемията от ебола също така отслабва поминъка на жените поради значителното намаляване на дребното земеделие и търговията след избухването на епидемията, което излага жените на още по-голям риск от заразяване; отбелязва също така ролята на жените в подготовката на погребения и подчертава необходимостта от защита срещу инфекцията, без да бъдат застрашавани културните структури;

34.  призовава, след потискането на епидемията от ебола, за прилагане на мерки за възстановяване на доверието в безопасността на засегнатите райони, за да се върнат инвеститорите и да започне икономическо възстановяване, което е едно от предварителните условия за предотвратяване на епидемии в бъдеще;

35.  отправя искане към Комисията, веднага щом епидемията бъде под контрол, да изработи доклад с поуките от епидемията от ебола в Западна Африка, като наблегне на потенциални сфери, в които бъдещото реагиране на ЕС на подобни здравни кризи може да бъде подобрено;

36.  настоятелно призовава всички участници, ангажирани в кризата, да разгледат възможностите, които новите технологии могат да предложат за по-бързото реагиране.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	26.3.2015
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	66 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Marco Affronte, Margrete Auken, Zoltán Balczó, Catherine Bearder, Ivo Belet, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Nessa Childers, Alberto Cirio, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Ian Duncan, Stefan Eck, Bas Eickhout, Eleonora Evi, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Iratxe García Pérez, Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Sylvie Goddyn, Matthias Groote, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, György Hölvényi, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Dubravka Šuica, Tibor Szanyi, Nils Torvalds, Glenis Willmott, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Soledad Cabezón Ruiz, Herbert Dorfmann, Linnéa Engström, Luke Ming Flanagan, Jan Huitema, Karol Karski, Merja Kyllönen, Anne-Marie Mineur, James Nicholson, Aldo Patriciello, Marit Paulsen, Bart Staes, Theodor Dumitru Stolojan, Tom Vandenkendelaere
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Marie-Christine Boutonnet, Emilian Pavel

• [1]  Доклад за положението: http://www.who.int/csr/disease/ebola/situation-reports/archive/en/

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (4.3.2015)

на вниманието на комисията по развитие

относно „Кризата с вируса ебола: поуките в дългосрочен план и начините за укрепване на здравните системи в развиващите се страни с оглед на предотвратяването на бъдещи кризи“
(2014/2204(INI))

Докладчик по становище: Тереса Хименес-Бесерил Барио

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че в резолюцията от 18 септември 2014 г.[1] се признава, че жените са непропорционално засегнати от болестта, предизвикана от вируса ебола, като жените са средно между 55 и 75% от всички жертви; като има предвид, че според наличните данни бременните жени са особено тежко засегнати, като смъртността при заразяване с вируса е близо 100 % и към това се добавя уязвимостта им към инфекции и страхът да не бъдат инфектирани при здравно обслужване по време на майчинството;

Б.  като има предвид, че е не само по-вероятно жените да бъдат заразени, но и тяхното образование, здравно обслужване, продоволствена сигурност и средства за препитание също страдат вследствие от разпространението на болестта;

В.  като има предвид, че жените и момичетата са особено изложени на заразяване с болестта, предизвикана от вируса ебола, поради техните роли на основни обгрижващи лица, здравни работници в родилните отделения, пациенти на родилните отделения и лица, приготвящи труповете преди погребенията; като има предвид, че жените са също така сериозно засегнати от загуба на доходи в ролята им на дребни селскостопански производители или трансгранични търговци, изправени пред спад в производството на храни и култури; като има предвид, че жените са изправени пред рязко повишаване на цените на храните, намаляваща продоволствена сигурност и затворени граници, което ги кара да изостават с плащанията по микрокредитите и ги затруднява да изхранват семействата си;

Г.  като има предвид, че в най-засегнатите държави активистките на каузата за равенство между половете и застъпническите групи за жените приканват настоятелно лидерите да обърнат внимание на непропорционалното отражение на болестта, предизвикана от вируса ебола, върху женското население;

Д.  като има предвид, че жените преобладават в неформалния икономически сектор, който е сериозно засегнат;

Е.  като има предвид, че болестта, предизвикана от вируса ебола, често води до спонтанен аборт, тъй като когато някоя бременна жена се разболее, тя рядко може да изкара бременността докрай;

Ж.  като има предвид, че съществува риск кърмещите майки да предадат болестта на децата си, и като има предвид, че в такива случаи следва да се помогне на болните майки да преминат към изкуствено хранене;

З.  като има предвид, че лечението е проблематично за бременните жени поради инвазивния характер на това лечение;

И.  като има предвид, че при борбата с болестта, предизвикана от вируса ебола, здравето на майките и децата е поверено на специалисти по полиомиелит, асистиращи мисията за спешно реагиране в Нигерия; като има предвид, че в Нигерия вирусът ебола беше овладян отчасти чрез дублиране на центровете за незабавно реагиране, изградени за борба с полиомиелита;

Й.  като има предвид, че жените в системите за здравеопазване са не само уязвими, но поради ролята, която играят в обществото, са и главните фактори за задържането под контрол на болестта, предизвикана от вируса ебола, например в ролята им на медицински сестри, чистачки или работещи в пералните на болниците, както и за повишаването на осведомеността относно болестта, предизвикана от вируса ебола, планирането на ответни реакции и насърчаването на стратегии за превенция в съответните общности;

К.  като има предвид, че жените-медицински сестри представляват мнозинството от здравния персонал, заразен с вируса и починал от него; като има предвид, че хуманитарната криза изтощава здравните заведения, оборудването и персонала им, като отнема и бездруго оскъдните ресурси от бременните жени; като има предвид, че липсата на достъп за жените, по-специално за бременните жени, до услуги в областта на репродуктивното здравеопазване е заплаха от сериозно здравно бедствие в бъдеще[2];

Л.  като има предвид, че в повечето африкански общества жените са основните обгрижващи лица в дома и в общността, и като има предвид, че именно сестрите, дъщерите, лелите, майките и бабите се грижат най-вече за заразени с ебола роднини, излагайки се на голям риск;

М.  като има предвид, че общоразпространеното объркване и преобладаващото неправилно разбиране на причините и последиците от болестта, предизвикана от вируса ебола, засилиха разпространението на вируса;

Н.  като има предвид, че семействата, консумиращи месо от дивеч, и ловците, докосващи се до заразени диви животни или тяхната кръв, рядко са наясно с рисковете, свързани с преработката или консумацията на такъв дивеч;

О.  като има предвид, че болестта, предизвикана от вируса ебола, е не само катастрофа за общественото здравеопазване, но има и продължителни психологически, социални и икономически последици по-специално за жените и момичета; като има предвид, че след смъртта на роднина слуховете и страхът, свързани със заразяването с болестта, предизвикана от вируса ебола, продължават да действат спрямо жените и момичетата, например когато става въпрос за правата им на наследяване или положението им на сираци, а затварянето на училищата и тенденцията момичетата-сираци да поемат грижата за домакинството рискува да доведе до „изгубено поколение“ от деца, лишени от формално образование за дълги периоди от време, и увеличава рисковете от бременност при непълнолетни момичета, бракове с деца и насилие срещу жените;

П.  като има предвид, че много от оцелелите жени срещат трудности при реинтегрирането си в семействата и общностите си и могат да бъдат изпъдени или стигматизирани;

Р.  като има предвид, че основно жени извършват погребалните ритуали, когато техни роднини умират от болестта, причинена от вируса ебола;

С.  като има предвид, че жените, които твърде много се страхуват от заразяване, престават да търсят медицинско обслужване и услуги по семейно планиране;

Т.  като има предвид, че заразяванията с ебола в Африка са свързани с лова, разфасоването и преработката на месо от заразени диви животни, като прилепи и маймуни;

У.  като има предвид, че спешната помощ на ЕС в отговор на пандемията от болестта, причинена от вируса ебола, можеше да бъде по-добра, тъй като се характеризираше с липса на бърза техническа помощ на място, нежелание на държавите членки да си сътрудничат и неадекватна координация на централно равнище в ЕС;

1.  признава ролята на международната общност в борбата с болестта, предизвикана от вируса ебола, и я призовава, когато формулира по-нататъшните си стратегии за реагиране, да обърне внимание чрез целенасочени действия на действителността, пред която са изправени жените и момичетата; подчертава значението на балансираното представителство на половете в екипите от здравни работници и на наличието на разбити по полов признак данни и изследвания и подчертава необходимостта от насърчаване на инициативи за гарантиране на по-голяма психологическа и здравна помощ за жени, заразени с вируса в резултат на полагането на грижи за пациенти;

2.  призовава международната общност да насърчава информационни и образователни кампании с цел да се повиши осведомеността на жените относно опасните практики, които следва да се избягват, и да се разпространява точна информация, която помага за ограничаването на риска от заразяване по начин, който не се сблъсква с местните обичаи;

3.  подчертава, че овластяването на жените следва да включва жените в изготвянето на проекти и във вземането на решения на местно равнище, тъй като изграждането на капацитет от човешки ресурси сега, по-специално за жените и момичетата, ще спомогне за възстановяването на техните общества;

4.  счита, че отрицателният ефект – усилен по-специално в селските райони – върху майчиното здраве от срива в системите за здравеопазване предизвиква сериозно безпокойство предвид намаляващото наличие от легла, липсата на обучен персонал и риска, че (бъдещите) майки ще бъдат възпрепятствани да постъпват в болница, когато е необходимо, или че по-късно ще се въздържат от постъпване в болница; ето защо подчертава, че такива отрицателни представи задържат пациентите у дома, където за тях се грижат жени; набляга върху необходимостта от инвестиране в мерки, насочени към бременните жени, за да им се осигурят подходящи грижи и да се изгради доверие между пациентите жени и болногледачките; отправя искане към Комисията и държавите членки да осигурят финансова помощ за тези усилия; призовава Комисията и държавите членки да въведат бюджетиране, съобразено с принципа за равенство между половете, в цялото съответно финансиране на ЕС, като се отдаде приоритет на финансирането за жените, децата и сексуалното и репродуктивно здраве и права;

5.  предлага организациите, борещи се срещу епидемията от ебола, да използват различни начини на комуникация – включително диалог с общностите и чрез радиото и телевизията, където е възможно – за да се включат жените в усилията за повишаване на обществената осведоменост относно болестта;

6.  подчертава необходимостта от новаторски мобилни системи за гарантиране на грижи в градските и селските зони в целия регион и призовава за специално финансиране от ЕС за обучение и наемане на работа на медицински сестри, общностни здравни работници и акушерки;

7.  счита, че е от първостепенно значение, когато започнат широкомащабните кампании за ваксиниране, да се даде приоритет на жените, тъй като те са основните жертви и болногледачи и често отговарят за възпитанието на децата;

8.  подкрепя насърчаването на профилактични лечения за предотвратяване на заразяването, с особено внимание към жените;

9.  счита за необходимо да се отпуснат подходящи ресурси и за борба с другите видове болести, които са особено опасни за бременните жени, като например маларията;

10.  набляга на необходимостта от ясни и недвусмислени подходи, признаващи ролята на жените като ключов фактор в защитата на техните семейства и общности и в прекъсването на веригата на предаването на болестта, предизвикана от вируса ебола; подчертава необходимостта да се стимулира възстановяването, включително мерки за: включване на организациите на жените в схеми за предоставяне на информация относно значението на здравеопазването и особено насочена към предпазните мерки при болестта, предизвикана от вируса ебола, за жените и момичетата; обучаване на оцелелите от болестта лица като медицински сестри, чистачи и работещи в пералните, както и за осигуряване на еднакво равнище на защита за всички работещи в болниците; подчертава също така, че е важно да се предоставя на мъжете и жените подробна информация относно сексуалното и репродуктивното здраве, по-специално за рисковете, свързани с половите контакти след възстановяването;

11.  насърчава правителствата на засегнатите страни да вземат необходимите мерки за борба срещу стигматизацията и изолацията на жените и момичетата, когато член на семейството почине, и да гарантират спазването на основните им права, по-специално правото на наследяване и на образование;

12.  подчертава ценната и ефективна работа, извършена от международните организации за подпомагане, и разработването на проекти за децентрализирано финансиране на местно равнище, което ще гарантира, че в частност на жените и момичетата се дава по-добър достъп до наличните ресурси, и ще им предостави възможности за заетост в региона чрез децентрализирани структури за обучение, като същевременно ще помогне да се предотврати изтичането на мозъци сред обучените медицински служители от засегнатите райони;

13.  остава дълбоко загрижен за тежкото отражение върху жените и децата на болестта, предизвикана от вируса ебола, и подчертава, че неразглеждането на полово-специфичните въпроси ще има отрицателен ефект върху перспективите за дългосрочно възстановяване и върху степента на равенство между жените и мъжете в засегнатите страни; набляга на необходимостта от реинтегриране на оцелелите жени в обществото, социално и финансово, и подчертава важността на насърчаването на най-добри практики и кампании за повишаване на осведомеността в най-засегнатите от вируса държави; призовава ЕС и държавите членки да финансират програми за обучение за подпомагане на жените да станат основни участници в повишаването на такава осведоменост;

14.  подчертава необходимостта от признаване и отчитане на свързаните с пола измерения на този вид санитарна криза както за реагирането срещу нея, така и за усилията за по-дългосрочно възстановяване;

15.  настоятелно призовава публичните органи да вземат предвид, че динамиката между половете може да спомогне за спасяването на човешки живот посредством, наред с другото, целеви послания към жените относно важността на използването на мерки за защита в дома и извън него;

16.  подчертава необходимостта от точно описание в медиите на ролята на жените и на реалностите, с които те се сблъскват, за да се избегне преднамереното използване на социални обичаи за утвърждаване на полово профилирани роли, които стоят поне отчасти в основата на непропорционално високия процент заразяване сред жените;

17.  изразява загриженост поради факта, че информацията относно болестта, предизвикана от вируса ебола, и нейното разпространение не стига до всеки поради лошата грамотност; подчертава важността на алтернативните средства за разпространение на информация, например предоставянето на повече информация по радиото; отбелязва известна степен на недоверие сред органите в засегнатите райони и подчертава важността на предоставянето на жизнено важно медицинско лечение също така и в селските райони;

18.  призовава ЕС и държавите членки да обмислят спешната необходимост от отпускане на ресурси за укрепване на системите за майчино здравеопазване, дългосрочното въздействие на възстановяването на здравната инфраструктура и необходимостта от психологическа помощ за засегнатите лица;

19.  призовава Комисията и изследователите от фармацевтичната промишленост да съсредоточат изследванията си и осигуреното чрез „Хоризонт 2020“ финансиране не само към нуждите на заможните региони по света, но и да обърнат внимание на тревогите на нововъзникващите икономики, като отделят особено внимание на жените, бременните жени и децата, с цел в крайна сметка да предложи на развиващите се страни по-евтини лекарства за болестите, които ги засягат;

20.  призовава международната общност, включително частните дружества, да разгледат настоящата пропаст в емпиричните изследвания, да проучат допълнително конкретните последици от болестта, предизвикана от вируса ебола, върху живота на жените и момичетата и да стигнат до задълбочено разбиране за уникалната им роля за намирането на отговор на тези видове здравни кризи;

21.  силно подчертава важността на борбата срещу нарасналото напрежение между групите в резултат от епидемията от ебола, тъй като съществува риск от разпространение на митове, които хвърлят вината за епидемията върху някои етнически групи; изразява също така загриженост и за крайно уязвимото положение на децата, не на последно място поради факта, че децата, чиито родители са починали, се разглеждат като преносители на болестта, изолирани са от обществото и са принудени да живеят сами по улиците;

22.  призовава международната общност да обърне внимание на тежката икономическа и психологическа цена на болестта, предизвикана от вируса ебола, за жените и да овласти жените, така че те да могат да се грижат за своите, сега често разширени семейства, и да ги издържат;

23.  изразява загриженост относно намаляването на средствата на жените за издръжка поради значителното редуциране на дребното земеделие и търговията след избухването на епидемията, което излага жените на още по-голям риск от заразяване; отбелязва също така ролята на жените при подготовката за погребения и подчертава, че е важно да се обърне внимание на свързания с това риск от заразяване по начин, който не заплашва културните структури.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	26.2.2015
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	21 4 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Daniela Aiuto, Anna Maria Corazza Bildt, Viorica Dăncilă, Anna Hedh, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Elisabeth Köstinger, Vicky Maeijer, Angelika Mlinar, Krisztina Morvai, Maria Noichl, Marijana Petir, Liliana Rodrigues, Jordi Sebastià, Ernest Urtasun, Ángela Vallina, Beatrix von Storch, Jadwiga Wiśniewska, Anna Záborská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Inés Ayala Sender, Linnéa Engström, Eleonora Forenza, Arne Gericke, Constance Le Grip, Dubravka Šuica, Marc Tarabella
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	José Inácio Faria

• [1]  Приети текстове, P8_TA(2014)0026.
• [2]  http://www.unwomen.org/en/news/stories/2014/9/ebola-outbreak-takes-its-toll-on-women.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	22.9.2015
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	25 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Louis Aliot, Beatriz Becerra Basterrechea, Ignazio Corrao, Nirj Deva, Doru-Claudian Frunzulică, Nathan Gill, Charles Goerens, Enrique Guerrero Salom, Heidi Hautala, Maria Heubuch, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Davor Ivo Stier, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Rainer Wieland, Anna Záborská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Eleni Theocharous
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Liliana Rodrigues, Estefanía Torres Martínez

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

25	+
ALDE	Beatriz Becerra Basterrechea, Charles Goerens, Paavo Väyrynen
ECR	Nirj Deva
EFDD	Ignazio Corrao
ENF	Louis Aliot
GUE/NGL	Lola Sánchez Caldentey, Estefanía Torres Martínez
PPE	Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Davor Ivo Stier, Eleni Theocharous, Bogdan Brunon Wenta, Rainer Wieland, Anna Záborská
S&D	Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Liliana Rodrigues, Elly Schlein
VERTS/ALE	Heidi Hautala, Maria Heubuch

1	-
EFDD	Nathan Gill

0	0

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“